БРАНИМИР БАЛАЧЕВ (ГЕРБ-СДС)1245 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна моето изказване с една лека ретроспекция на проблема, който разглеждаме днес. За съжаление, този проблем, свързан със зеления сертификат, доста се разшири. Чуваме повече медицински, отколкото правни критерии, а в края на краищата пред нас е представено за решаване едно решение, което иска своя вот от нас, и ние трябва да дадем заключение относно това, доколко то е законосъобразно и доколко въобще е възможно чрез него да бъдат решени въпросите със зеления сертификат.
Каква е историята? Историята е, че един служебен министър издаде заповед по силата на Закона за здравето, с която ограничи възможността в определени обекти да се влиза без наличието на така наречения зелен сертификат с неговите подразделни черти.
Възникна и едно недоволство от българските граждани, че всъщност има разделение. Тоест за нас депутатите не важи тази заповед, защото тя няма как да ни засегне, защото не сме упоменати в нея, от една страна, и от друга страна, в нас, в групата на ГЕРБ-СДС възникна идеята, че все пак ние заслужаваме да бъдем пазени от разпространението на този вирус.
В тази връзка, взимайки, от една страна, равноправието между гражданите и нас, и от друга страна, възможността ние да бъдем предпазени на работното си място, защото нашето работно място е Народното събрание – както ние, така и обслужващият персонал, сътрудниците в Народното събрание, посетителите, които идват тук, решихме и чрез председателя на нашата група още през месец декември внесохме искане за валидност на зеления сертификат. Тоест дадохме старт на темата, че правилата в Народното събрание трябва да бъдат такива, каквито са за всички български граждани.
Казах „правила“ и ние въведохме. Тук няма никакъв популизъм. Ако искахме да има популизъм, щяхме да искаме изменение на заповедта на министъра, да кажем колко други хора искаме да ни следват. Тук ставаше дума конкретно за действието на зеления сертификат на територията на Народното събрание.
Не зная защо това наше заявление за промяна на формата – ще взема отношение малко по-късно по отношение на нея, някак си потъна – надявам се, господин Председател, че все още е на Вашето бюро това искане на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, не беше разгледано. Първоначално мотивът беше, че няма комисии, но комисии вече има повече от 15 дни.
Каква беше моята изненада, когато на първата Комисия, а според мен Комисията по конституционни и правни въпроси е водеща и през нея като финал минават всички законопроекти, за да може да се прецени от юристи, а там сме 23 души всички с юридическо образование, за да се провери доколко този законопроект, този проект на решение отговаря на правните норми и би могло да проведе своето правно действие, защото това е целта на нашата законотворческа дейност.
На тази първа Комисия изведнъж в дванадесет без пет беше внесено не нашето предложение – има един стар юридически древноримски термин „прима темпо, прима юре“, а беше внесено предложение на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“.
Нищо лошо в това на пръв поглед, но господин Председател, когато се внася едно предложение, аналогично с това, което вече има внесено, и престоява, пак казвам, надявам се на, а не под Вашето бюро, Вие сте задължен най-малкото всички предложения, които са подобни по вид, да ги предадете на съответната ресорна комисия.
Риторичният въпрос: защо Вие не представихте този наш проект, за да ги обсъдим всички заедно, защото такъв проект имаше и на колегите от „Демократична България“, остава неясно. Надявам се, че Вие бихте могли в лично качество да ми отговорите на този въпрос.
Втората изненада на същото това първо заседание на тази комисия беше обстоятелството, че този проект беше вкаран под егидата на чл. 32 – предложение второ, тоест като извънредност.
Уважаеми колеги, никаква извънредност не може да има, след като вече има внесено такова предложение, след като датата, в която се иска влизане в неговата сила, е 24-ти, тоест петнадесетина дни след като това предложение е внесено – точно 14 дни, не може да има. Защо не може да има? Първият въпрос, който поставям пред Вас: налице ли е всъщност такава извънредна ситуация за вкарване на този проект на решение по този начин? Очевидно че такава извънредност не е налице. Тя се съдържа и в самото предложение за решение.
Няма да говоря за мотивите и моля, колеги, когато мотивираме ние, не някой друг – когато го мотивират министри, министерства и така нататък, те да му берат грижата за това, но когато ние мотивираме някакъв проект за законодателен акт, нека да бъдем конкретни, защото, моите извинения, уважаеми колеги, не си спомням кой от Промяната беше авторът на тези мотиви, това е абсолютно невярно. Поначало чл. 52, ал. 3 говори за съвсем други неща. Там има персонална отговорност и прехвърляне на отговорност по отношение на Министерството на здравеопазването. Не е това проблемът и не е това мотивът за искане на това възражение.
Аз очаквах, че на тази първа комисия ще приемем Вътрешни правила, че ще поговорим за създаване на подкомисии – защо да е една, а да не са две, да разделим конституционните проблеми от проблемите на правото на Европейския съюз и така нататък, но такива неща не се случиха. Например изслушахме министъра на правосъдието и тя беше изключително остра по отношение на главния прокурор, а ние имаме такива правомощия по чл. 25, ал. 1 да искаме изслушване, да видим дали заканите за това, че ще го съдят, са действителни и има ли някакви обосновки за това, дали в работата на прокуратурата има нещо, което не е наред. Нищо обаче от това не се случи и показателно беше, че това първо предложение не се прие от Комисията. Не се прие! Но очевидно някой си въобразява, че колкото по-често вкарваме или ако всеки ден вкарваме едно предложение, то накрая ще влезе.
Както забелязахте при Доклада на председателя на Правната комисия, това предложение за решение е прието с по-малко от половината членове от присъстващите. Да, законът позволява, но аз питам: такъв проект за решение може ли да бъде приет по този начин – с 11 гласа от 23-ма членове на самата Комисия? Очевидно, че не може.
И сега по същество. Моето мнение е категорично за това, че първо, да, ние имаме нужда за въвеждане на такива правила за ред и дисциплина по отношение на възможността да не се самозаразяваме не само ние, а и всички останали. За това ние сме категорични и ще подкрепим законосъобразно решение в тази връзка. Няма как, защото дейността на народните представители се ръководи от нашия Правилник.
Може би малко хора от Вас знаят, но има едно Решение на Конституционния съд № 7 от 2010 г., което казва, че нашият Правилник е с много по-висока правна сила по отношение на решенията, защото той е приравнен на силата на закон, уважаеми колеги. Съобразно чл. 86, както се цитира там, не искам да обиждам колегите юристи, но няма как да промениш нещо, което има силата на закон, с решение, което е с юридическа сила втората по степен възможност на Народното събрание да взема решение. Затова считам, че нуждата от сертификат е необходима, но то трябва да стане чрез промяна на Правилника. В тази насока би следвало, ако имат силата колегите да оттеглят, в Правната комисия всички тези приказки, които изговаряме три часа, това нещо да стане и след това да излезем с това.
А що се отнася до ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги, понеже ние сме колеги с двамата лидери на ВЪЗРАЖДАНЕ от Варна, ще Ви кажа, че много по екзотични неща от това, че на 12-и ще нахлуят в Народното събрание, ще чуете, докато са... Те са още в предизборна кампания и ще бъдат в такава до края. Благодаря Ви.