MINISTER STEFAN YANEV1,330 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса, зададен от господин Митов, който показа най-общо взето рамката за разсъждение и за притеснение тези дни не само на политическо ниво, но и в частност притесненията на българските граждани, че се случва нещо драматично, едва ли не България е на прага на драматичен конфликт на нейна територия или в територия, която е в непосредствена близост, говорим за мерки, които страната ни като член на НАТО е в състояние и има желание да вземе. Както вече и премиерът каза, най-напред да се направят всички усилия и да се продължат дипломатическите усилия да се предотврати възможен конфликт.
На второ място, от гледна точка усилията на НАТО за създаване на необходимия възпиращ потенциал по източното протежение на границите на страните – членки на НАТО, да бъдат направени необходимите усилия, които са в съзвучие със съществуващите вече мерки, изградени през годините и налагани през годините.
Ставало е въпрос – може би ще отворя, и тук една скоба да кажа, че на предишни срещи на върха на НАТО са взети решения, които се отнасят именно за укрепване на източния фланг на НАТО. В тази връзка са развити две подобни, но по различен начин развити инициативи. Едната е засилено предно присъствие, а другата е за адаптирано предно присъствие. Адаптираното предно присъствие е за района на Черно море, засиленото предно присъствие е за балтийските държави и Полша.
В момента в резултат на последното развитие на кризата след съответните решения в рамките на НАТО Военният комитет, Европейското командване на НАТО – Върховният главнокомандващ, е поставил задача на военните органи да търсят възможности за нови военни опции. Тъй като тези опции не са минали през решение на най-високо ниво на НАТО – най-високото ниво решение това е именно среща на върха, такава среща на върха предстои през лятото, а в момента се обсъждат мерки, които да приличат на засиленото предно присъствие по подобие на мерките, налагани в балтийските държави и Полша. Подобен тип мерки да бъдат приложени и в държавите от югоизточния фланг на НАТО – по специално България, Румъния, Словакия и Унгария.
Тези мерки са много, описани са. На закритото заседание може да зададете конкретика към адмирал Ефтимов, който ще ги разясни в детайли. В момента това, което искам да кажа, е, че част от тези мерки предвиждат и възможността за разполагане на така наречения сухопътен елемент или бойна група, която според терминологията на НАТО има три вида държави, които потенциално могат да участват в такава група. Едната се нарича рамкова държава, другата е държава домакин. Разбира се, държави, които дават своя принос.
В анализ на всичко това, за което говорим, в анализ на нашите възможности, на нашите способности и най-вече това, за което стана въпрос и в изявлението на господин Митов, това, че България не желае да бъде консуматор на сигурност, а да бъде равноправен и пълноценен член на НАТО, ние потърсихме най добрата опция. Тези опции бяха обсъждани на редица съвети и днешното решение на Министерския съвет именно показва нашето мислене в тази посока.
Какво имам предвид? Дилемата, пред която бяхме поставени – политическо решение да кажем: „Ами добре. Крайно време е НАТО да дойде и да ни пази.“ Това означава, че ние продължаваме да неглижираме собствените си военни способности, да не ги развиваме, както благородно не са развити през последните 12 години на ГЕРБ, а напротив – мога да обясня точно какво не се е случило. Имам контратеза на Вашата теза, но мисля, че сега не е моментът.
Всъщност ние да обърнем словореда и да кажем: „Да, съгласни сме да направим такава бойна група, но тя ще бъде българска.“ България – рамковата държава, България е държавата домакин, което означава следното: един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача, съответно неговото командване и управление – хуманната верига в посока обмяната на информация с военни органи на НАТО, ще става през национални комуникационни канали.
На практика какво означава това? От чисто военна гледна точка това означава, че този батальон, който ние посочим, ще бъде в постоянната си местостоянка. Просто ще увеличи темпа на обучение, на подготовка и на извършване на учение за различни видове сценарии, това, което обичайно правят Българската армия, въоръжените сили в мирно време. Тоест ние не предвиждаме някаква ескалация, не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито предвиждаме планове за този контингент да отиде някъде извън територията на Република България и да изпълнява други задачи.
По отношение на дефицитите. По отношение на факта, че въоръжените сили въпреки реформите и много, да го кажем, розови оценки за това, какво се е случвало и какви пари са изразходвани през годините, в крайна сметка нашият анализ и оценката, която даваме към момента, към българските въоръжени сили, е, че съществуващите дефицити са именно в резултат на несистемен подход през годините, несистемно финансиране през годините.
В случая, без да търсим конкретика в детайли, бих посочил един или по-скоро два примера за неефективно функциониране на системата за отбрана. Какъвто и да е планираният бюджет за година – добър, лош, голям, малък – няма значение, процедурите, предвидени междуинституционално в рамките на закона, процедурите, предвидени за изпълнението на отделните проекти, когато става въпрос за модернизация, за усъвършенстване именно на бойния потенциал за изграждане на способности на въоръжените сили, са от такъв тип, че по-вероятно е в рамките на една година да не успее да се подготви целият пакет, да не успеят да се похарчат парите, определени за това, а в края на годината да се търси начин как с тези пари да се компенсира нещо друго – пак изостанало, разбира се.
В крайна сметка системата куца и не се развива. Тоест това, което искам да кажа, е, че през тези години в резултат на промени в законодателството, в частност на Закона за отбраната и въоръжените сили, и зависимост от тези процедури, които не помагат за този тип финансиране – предвидимо и предсказуемо, ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е достатъчно ефективна, не постига начина за изграждане на новите способности по един механизъм, който ни се иска да бъде предвидим и предсказуем, в резултат на което съществуват дефицити в този тип наши способности.
В тази връзка нашето решение казва: „Да, тази батальонна група ще бъде национална, рамковата държава е България, държавата домакин е България“ и е дадена възможност този тип способности да бъдат заети при желание от други страни и при възможност, разбира се, което означава, че тренировката, подготовката и провеждането на учения да става с въоръжени сили на други страни. Разбира се, много по-малки формирования, сравними с батальон – това означава малки единици, малки бройки, които да използват този механизъм на предаване на опит, предаване на възможност за ползване на процедури и практики, които в момента поради липса на ключови способности в някои отношения в Българската армия не могат да бъдат тренирани.
Накратко. От военнотехническа гледна точка това е същността на решението и разбира се, в него още веднъж е споменато, че България разчита на продължаване на дипломатическите усилия за предотвратяване на кризата, за която говорим, около границите на Украйна, за която криза на закритото заседание ще имате възможност да чуете оценката на службите какви импликации би могла да има по отношение на България. От гледна точка на военните импликации това е по-скоро не, няма такива. Говорим за нормална бойна подготовка, натренираност на българските въоръжени сили и изграждане на техния капацитет.
В тази връзка и предвид факта на това, че констатираме вече като дефицит – и това ще бъде моята молба и моят апел към Вас. Оттук нататък ние съвместно с Вас, народното представителство, трябва да търсим начин как да усъвършенстваме и законодателната база, и административните процедури така, че да прекъснем този цикъл на невъзможност да се харчи военният бюджет нефокусирано и да не се правят тези способности, които са необходими за Българската армия.
Всички ние имаме разбирането, че България се нуждае от модерни въоръжени сили, които съответно да представляват онзи елемент от държавната мощ, който заедно с дипломатическия и икономическия поставя България на картата именно в международните отношения тя да бъде разговаряща със съответната тежест. Благодаря Ви.