28 January 2022

Тук.

Тук.

Тук.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър-председател! Чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи: „Народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговорят.“ Господин Председател, мисля, че чл. 91 от Правилника на Народното събрание, чл. 92 – мисля, че ги познаваме, чл. 111, мисля, че го променихте в това, Четиридесет и седмото народно събрание и допълнихте текст с наказания за онези, които не изпълняват чл. 90 на Конституцията, чл. 138 от Правилника на Народното събрание, мисля, че Ви е ясен. Уважаеми господин Председател, на 15 декември съм задал въпрос към министър Бойко Рашков. До днес отговор не съм получил и не съм получил исканите документи съгласно чл. 111 и чл. 138 от Правилника. Току-що погледнах в сайта на Народното събрание на статуса на зададения от мен въпрос стои, че е отговорено. Влязох в отговора – няма такъв отговор! Има някакво писмо, което, явно, е кореспонденция между Вас и министър Рашков. Влезте в ролята на председател на Народното събрание – съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 5 от Правилника на Народното събрание питанията и въпросите минават през Вас, за да може като председател на Народното събрание да следите министър председателя, Министерския съвет и отделните министри да спазват Конституцията на Република България, в конкретния случай става въпрос за чл. 90. Първо да оправите сайта на Народното събрание, за да не подвеждате и народните представители, и министрите, и българските граждани, а на второ място, да влезете в ролята на председател на Народното събрание и министрите да ми предоставят поисканите документи, както повелява Конституцията. Ако не можете да свършите тази работа, господин Председател, освободете това място, за да се заеме от човек, който може да изпълнява функциите и задълженията на председател на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Ще Ви прочета чл. 92 за този коментар.

Има нужда да чета…

Господин Председател, отговор няма!

Господин Председател, щом това писание според Вас е отговор на моя въпрос, значи оттук нататък ще трябва да влезем в процедурата за оставка на председателя на Народното събрание, защото чл. 92, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, мисля, че много точно и ясно, дори без нужда от тълкуване, казва – сега ще го прочета, само да видя къде е ал. 5: „Когато е получен писмен отговор на въпроса.“ Когато е получен писмен отговор на въпроса! А във въпроса ми, уважаеми господин Председател, Вие и от предишния път знаете, че съгласно чл. 111 от Правилника и чл. 138 от Правилника съм поискал документи. Поисканите документи съдържат ли се в онова писание, което най-вероятно е адресирано до Вас? И тъй като не се съдържат исканите документи, отговор няма, господин Председател. Нарушавате чл. 90, ал. 5, като казвате, че съм получил отговор и не оправяте сайта на Народното събрание, лъжете и министъра, който може и да си мисли, че е изпратил отговор до Вас – но не отговор на моя въпрос. Подвеждате и лъжете и министър председателя, който си мисли, че министрите му изпълняват задълженията си по Конституция. Подвеждате и лъжете и народните представители, които си мислят, че министрите отговарят на въпросите на народните представители. Подвеждате и лъжете и българските граждани. Господин Председател, Вие ставате съучастник в нарушаването на Конституцията и Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.

Ще взема стенограмата и Тълковния речник за понятието...

Господин Карадайъ... (Шум и реплики.)

Господин Митев, към мен.

Моля Ви, господин Председател, да не оставяте... …видяхме онзи ден как тук злоупотребявате и се опитвате да използвате дори и хората, които работят в Народното събрание, за инструменти на това, а Вие да ни поставяте в неудобна позиция. Моля Ви да не давате...

...на такива хора да се изразяват по този начин и да Ви хулят от тази трибуна. (Шум и реплики.)

Господин Председател, благодаря Ви. По начина на водене. Би трябвало, господин Председател, тъй като сте наясно по темата на господин Митев, още след неговото изказване да му разясните тук, от тази трибуна, защото той оттук постави въпроса, да му разясните каква е фактическата картина. Аз знам, че Вие сте наясно. А той пак влиза в една друга категория, която е в Тълковния речник, заедно ще проверяваме. Благодаря Ви.

Разяснете му фактическата картина!

Уважаеми господин Председател, аз също ще се присъединя към господин Карадайъ, защото за пореден път Вие връщате мои въпроси и питания, отправени към министър-председателя. Използвам възможността, че той отново е тук, не знам защо го криете (шум и възгласи: „Еее!“ от „Продължаваме Промяната“), не знам защо Ви е страх да насочите въпросите към него? Да, виждам, че министър-председателят е тук, и затова казвам това, защото два пъти връщате мои питания, свързани с това какви мерки предприема Министерският съвет за сектор „Туризъм“ в тази криза? От днес всъщност влезе в сила и заповедта, която ограничава работата на заведенията и ресторантите. Министър-председателят ръководи и дейността на Министерския съвет, туризмът е хоризонтален сектор, не зависи пряко от компетенциите на министъра на туризма и затова настоявам министър-председателят да отговори какви мерки са предприети и съответно колко от тях реално са достигнали до българския бизнес? Защото се твърди на хартия, че има мерки, но това, което чуваме ежедневно от представители на сектора, е, че тези мерки и компенсации не достигат до тях. Отделно от това зададох въпрос, свързан с изплатените допълнителни материални възнаграждения от Министерския съвет, и Вие отново ми върнахте въпроса с това, че седемдневният срок не е достатъчен на министър-председателя да поиска тази информация. Извинявам се, но Вие непрекъснато нарушавате чл. 91 и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и не позволявате на нас, като опозиция, да си зададем въпросите или най-малко да ги процедирате към адресата. Благодаря.

За процедура. (Шум и реплики.)

Тя ще бъде по начина на парламентарния контрол, нали сме петък днес!

И аз, вдъхновен от изказването на господин Карадайъ и колежката Ангелкова. Господин Председател, и аз съм задал въпрос на вицепремиера Асен Василев и ще го кажа на колегите. Господин вицепремиерът в интервю за „Блумбърг“ заявява, че правителството проучва възможности за създаване на механизъм за криптоплащане в краткосрочен и дългосрочен план.

И моят въпрос е много простичък. Аз му задавам на господин министъра въпроса: това вярно ли е и ако е вярно, малко да даде разяснения. Получавам от господин Председателя отговор, в който казва...

...изказвания, мнения и интервюта, дадени или поместени в медии, не вменяват на ресорните управленски отговорности на съответния министър. Е, как да не му вменяват, при положение че министърът го е казал, не го е казала чистачката. Така че, когато някой министър каже нещо в медиите, то това ангажира Министерството и цялото правителство. И когато говорим за такива важни неща като финансова политика, господин Министър, аз мисля, че това трябва да бъде въпросът...

... на който вицепремиерът да отговори.

Завършвам. Ако господин Карадайъ инициира такова гласуване за оставка, аз ще гласувам за. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър-председател, колеги! Настоящото искане за изслушване бе направено от нас, за да може да запознаете – мисля, че от парламентарната трибуна ще бъде най-бързо, и българските граждани, и народните представители да получим повече информация за постигнатото и договореното от двете Ви срещи – първо, двустранното Ви посещение, след което междуправителственото заседание, което беше тази седмица. Едно от първите Ви посещения всъщност, ако не се лъжа второто, и Вие бяхте първият министър-председател, който посети Република Северна Македония буквално в първия ден на встъпването на новото правителство, бяхте Вие, след което седмица по-късно проведохте и въпросното двустранно междуправителствено заседание, на което подписахте три меморандума. Радвам се, че се опитвате, бих казала, да продължавате политиката и на нашето правителство за по-голяма свързаност във всички сектори между двете държави. За съжаление, казвам: това не успяхме ние да осъществим пълноценно до този момент, тъй като колегите в Скопие, бих казала, не бяха достатъчно решителни до този момент и подписаните двустранни, сигурно са десетки, договори – изобщо не фиксирам само Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., де факто не бяха изпълнявани от тях и голяма част от тях останаха само на хартия. Създаваше впечатление у нас, че го подписват, за да покажат на Европейския съюз, че се работи нещо, но самото подписване на един меморандум или документ не води до неговото изпълнение. Те изгубиха европейското финансиране за Коридор № 8. Създаваха бюрократични пречки пред нашите инвеститори. Получавали сме десетки сигнали от сериозни компании за това, че поради факта, че са български фирми, се измислят нови правила за тях, ако спечелят обществена поръчка по абсолютно честен и прозрачен начин, след, което договорът не бива сключен – изобщо всякакъв вид административни пречки само защото са инвеститори от България. Организираше се безпрецедентна пропаганда срещу българската държава, включваща основно две опорки: българската държава отказва и правителството ѝ не признава правото на самоопределяне на македонските граждани. Това беше наистина опорка, която беше безкрайно пъти повтаряна от членове на правителството не само пред медиите, но и на срещите с европейските ни партньори. И втората опорка беше: отказват да признаят правото ние да наричаме езика си както решим. И това беше абсолютно пропаганда с цел да отклони вниманието на европейските ни партньори от всъщност истинските наши искания. Нивото на дискриминация срещу българските македонци надмина в някои моменти дори нивата от Титова и Милошевска Югославия. Малкото постигнато от историческата комисия беше малко, но все пак беше нещо, мога да кажа. Впоследствие беше отречено от членовете на тяхната историческа комисия и дори още се водят разговори дали да бъде публикувано и те да запознаят македонските граждани с това, което са се съгласили абсолютно единодушно и двете страни. И тук ще си позволя да отправя една препоръка към Вас и Ви благодаря, че до момента не сте се поддали. Съществува натиск и той не е отсега, тоест не сте първият, пред който това се представя – част от членовете на българската част на историческата комисия, да бъдат сменени. Много пъти в публичното пространство, между другото, последния път в интервюто си в деня, в който бяхте там, президентът Пендаровски направи такова неуместно изказване срещу председателя на Комисията, много пъти този въпрос е поставян и намекван пред нас. Моля Ви, не се поддавайте на този натиск! Наистина това лично аз ще го следя, защото тези членове са български експерти, между другото, доста балансирани, и положиха неимоверни усилия през последните две години да постигнат напредък. Не заслужват да бъдат подменени, защото някой в Скопие не ги харесва. Надявам се новото правителство на Северна Македония да приеме по-конструктивен подход, наистина се надявам, и да продължи сближаването с България, а не да спре с нотата до ООН. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На фона на тези събития останаха без коментар някои аспекти от двустранните ни отношения. Например срещата Ви с македонския президент Стево Пендаровски – Вие бяхте изключително обнадежден след нея. В същия момент, още не бяхте излетели, той дава интервю и дава доста притеснителни сигнали. Първият, от които е, че България вече има нови искания, тя се отказва от рамковата позиция „Пет плюс едно“ или вече „Четири плюс едно“ и новата методология ще бъдат петте работни групи, които Вие създадохте. Припомням, че и на Консултативния съвет съвсем скоро тази рамкова позиция, изпълнението на договора бяха потвърдени, а всъщност рамковата позиция включва това, което има в договора от 2017 г. и неговото изпълнение – тя не е нищо много по-различно.

Времето Ви, госпожо Захариева.

Също така… Знам, но наистина е важно. Направи ни впечатление и друго, че Вие не сте повдигнали, той това каза, може и да не е вярно, затова Ви питам, хубаво е да го изясните, че Вие изобщо не сте повдигнали въпроса за правата на българските македонци, а ако го бяхте повдигнали, той щеше да счете това за намеса на вътрешните работи. Не, не е намеса във вътрешните работи. Това е основно човешко право и задължение на българската държава и българското правителство да защитава правата на българските граждани. Това трябва да му се отговори на президента на Република Северна Македония. Всичко това, заедно и с Вашите изявления…

…насочват обществото към извода, че важните за България въпроси ще останат на втори план. Въпросът ми е: така ли е наистина? Надявам се днес това да изясним, защото от опит знам, с инфраструктурните проекти само – те са важни, важен е туризмът, важна е икономиката, важна е свързаността – няма да се решат, за съжаление, и най-болезнените въпроси и по-добре е те да не се отлагат, а да се работят паралелно с доброжелателност, разбира се, още от началото. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Да, Димитър Ковачевски е от една седмица министър-председател на Република Северна Македония и от тези осем дни, четири прекара с българското правителство. Това само по себе си показва желание да се свърши работа. Другото, което бих казал със задоволство, е, че министрите, които дойдоха с делегацията на Република Северна Македония, бяха наистина един голям брой и за един ден имахме огромни напредъци по много от сферите. (Реплики.) Сега, ако искате да чуете и отговора. Само следя, че не слушате внимателно. (Реплики.) Сега, следващото нещо, което направихме, подписахме три меморандума, които бяха в много ключови за нас сектори: земеделие, малки и средни предприятия и точно този Коридор № 8 – железницата, да започне една сериозна работа по него, защото наистина вече Коридор № 8 изпадна от листите на европейските проекти и ако искаме да го вкараме обратно, това ще се случи със съвместна работа. Следващия момент – ние по никакъв начин не игнорираме, или слагаме на по-нисък приоритет българската позиция, даже напротив, дискусиите, докато вървят за икономика, за инфраструктура, за култура, говорихме и по темите, които са важни за нас и в рамковата позиция, и фокусът върху правата на българите в Република Северна Македония. За пръв път от много дълго време, на самото интервю, министър-председателят Ковачевски каза, че той не вижда проблем с вкарването на българите от Република Северна Македония в тяхната конституция. Не каза време, не се обвърза с време, но това за пръв път той го обяви. Другото нещо, което се радвам да кажа, е, че в момента вече не се говори за „Пет плюс едно“, само две седмици по-късно вече трябва да сменим цифричката и тя е „Четири плюс едно“. Това само по себе си е напредък – ние работим от две седмици. Третото нещо, което за мен беше основополагащо е, че за мен стана ясно, че докато много декларации са се били казвали от двете страни на границата – истинската работа не е била свършена. Реално това, което организирахме, е календар на тези срещи, да бъдат един път на всеки седем дни, така че тази работа да не става само на база на някакви декларации, а на базата на реално изработени проекти, на реално изработени резултати и се радвам, че дори и в историческата комисия потвърдиха, че ще има три срещи в следващите няколко месеца, а между тези срещи ще напредват много по-точно по темите, по които до този момент не се е стигнало до съгласие. Аз не смятам да сменям никакви членове на нашата комисия, аз също уважавам техния професионализъм и това, което виждам е, че те самите декларираха, че тази нова енергия на конструктивен диалог би трябвало да донесе много по-добри резултати от това, което имахме до този момент. Така че за две седмици да говорим за „Четири плюс едно“, вместо „Пет плюс едно“, премиерът на Република Северна Македония сподели, че е готов да вкара българите в тяхната конституция, без да бъде категоричен с времето, но го декларира пред медиите, да имаме три подписани меморандума и да имаме календар, където тези групи да се срещат всяка седмица, аз мисля, че това е добре свършена работа за последните две седмици. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Премиер, намалете малко ентусиазма, е моят съвет, ще вдигнете много високо очакванията и после ще трябва да се обяснявате на всички нас. Това е наистина един, бих казала, абсолютно доброжелателен съвет, защото много пъти сме го играли това. Знаете ли колко меморандума подписахме такива, каквито Вие подписахте с тях? Над 20, и за Коридор № 8 сигурно това е третият – само това ще Ви кажа, който подписахте. Споразуменията за малки и средни предприятия, това са едни бланкови споразумения, които ги има и ги подписваме, когато дойде всеки. Нека да видим какво ще последва от тях. Наистина, приятелски съвет Ви давам – наистина! Той не е недоброжелателен, защото една от причините, според мен да не се постига или да се постига трудно от двете страни е твърде силният фокус, дори бих казала, в медиите и всяка дума се тълкува и се изкривява. Затова понякога наистина е по-добре да бъдем по-обрани и да показваме наистина истината. Иначе за нотата Ви поздравявам. Тя се работеше от година и половина, даже знам, че беше подготвена и преди това, както и договорът, който подписахме – 2017 г., не започна от нас и аз винаги съм го подчертавала. Първият драфт е изпратен 2012 г. от страна на България и се подписа чак 2017 г. Поредица от правителства, министри, дипломати, премиери са работили. И, да, радвам се, че по наше време всъщност успяхме да решим най-тежкия въпрос, именно за общата история, защото за това не беше подписан преди това този договор – за общата история. Та въпросът ми е в тази връзка – за общата история. Много е трудна тази тема – осъзнавам го. Най-лесно би могло да се преодолее нежеланието и страхът, бих казала, от тяхна страна, за да видят, че нищо страшно няма, ако ние имаме обща история. Напротив, тя може да бъде позитивна, с общи чествания на двете правителства на знакови събития и личности между двете държави. И в тази връзка, тъй като наистина, както Вие казахте, четири дена са прекарали с Вас за една седмица, та през тези четири дена: успяхте ли да договорите поне няколко общи чествания на събития през тази година? Само след една седмица е 4 февруари – много важна годишнина – 150, кръгла е, от рождението на Гоце Делчев.

Планирате ли нещо за 4 февруари съвместно? Изобщо какъв календар за съвместни събития успяхте да направите тази година, за тези четири дни, с Вашите колеги в Скопие?

Благодаря за добронамерения съвет. Ние сме оптимисти в работата, но разбира се, трябва да следим реалните резултати. Съгласен съм, че само подготвихме, направихме, подписахме, но нищо не свършихме, не е добър начин за управлението на тези отношения. Единственото, което нашето правителство ще следи, е реалните резултати. За 4 февруари подготвяме в момента съвместно честване, така че това наистина е факт и това е също една добра реална стъпка. Но за нотата, между другото, беше много интересно. Една от причините, защото те казаха, че са ни я дали, нали от две години се е говорило, всичките министри, работа се е свършила, но накрая някой реши, че трябва да се подпише и това го направи всъщност новият министър-председател. И той каза: „Защо го направих? Защото Вие решихте да дойдете първи в Република Северна Македония.“ Когато всички ни упрекваха: „Ама това било слабост, ама това не било дипломатически добрият ход“, ето, едно отиване, показване на конструктивен диалог, показване на оптимизъм за съвместните ни дейности и се връщаме вече не с „Пет плюс едно“, а с „Четири плюс едно“. Така че това ще бъде оттук нататък подходът – реални резултати, а не само надежди и общи приказки. Надявам се, че няма да Ви разочаровам. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин министър-председател Петков, нашият въпрос ще бъде кратък. Знаете ли кой е докладчикът на Европейския парламент за Република Северна Македония и имате ли комуникация с него? Благодаря.

Благодаря за въпроса. Не, не съм разговарял с него, но мога да кажа ясно, че във вчерашния ден разговарях и с президента на Европейския парламент, и с президента на Европейската комисия. Те бяха много обнадеждени от първите резултати и първите сигнали, които дадохме от двете страни – Димитър Ковачевски реално и той е в Брюксел другата седмица. Така че засега не сме влезли в това ниво, в което Вие съветвате, но сме говорили на най-високото ниво в Брюксел и получаваме подкрепа не защото те изискват нещо от нас, а защото се обнадеждиха, че политическото говорене се е заменило с реални действия. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Председател! Искам да благодаря на господин премиера за неговото присъствие тук – вече и за трети или за четвърти път се виждаме тази седмица. Това утвърждава и парламентаризма, утвърждава и прозрачността във взимането на решения в българското правителство, защото ние, българските парламентаристи, които сме повече тук в тази зала, имаме и други спомени – когато се молехме на един премиер в продължение на години, особено в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание, да дойде и да уважи българските народни представители. За съжаление, тези молби можеше да ги чува Всевишният, но тогавашният премиер Бойко Борисов не Ви чуваше. Както и да е. Сега виждам, че по инициатива на колегите от ГЕРБ е това изслушване. Господин Премиер, тези същите хора искат в момента да Ви наставляват, дават Ви съвети. Какво правиха четири години, след като приключихме с фанфарите по Председателството, по интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз? Нищо! У българския народ остана убеждението, че през това време във външнополитически план никой от партньорите в Европа не разбра какъв ни е проблемът с Република Северна Македония. Проблемът е, че е наследен, че са виновни или невиновни редица правителства в годините и във времето. Да, това всичко е факт, това е така. Но какво се направи във външнополитически план? Какво имахме ние срещу македонската държава, която ползваше различни лобисти и в Съединените щати, и от Европа, които организираха една пропаганда срещу българската държава. Искам да припомня за един институт в Словения, който непрекъснато бълва манипулации и заклеймяващи материали срещу българската държава. Ясно е и ние разбрахме, че стратегията на ГЕРБ във външнополитически план е провалена за тези години. Моят въпрос е: какво ще направи това правителство оттук нататък, каква стратегия ще изгради и ще проведе, за да може ние да убедим европейските партньори в нашата правота, във ветата, които налагаме и ветото, което налагаме по отношение на Република Северна Македония и нейното недопускане в Европейския съюз? Благодаря.

Благодаря за въпроса. Всъщност това, което аз видях вчера в Брюксел, че ако говорим за проблемите между Република Северна Македония и България като рамка на двустранни проблеми, никой не ни разбира. Но когато внесем тезата, че тези проблеми не са двустранни, а се базират на общи европейски принципи, европейските ни партньори ни чуват. Какво означава това? Вместо да говорим само за правата на българите в Северна Македония, ако говорим, че в Република Северна Македония като един нов член, който се надява да стане член на Европейския съюз, не се говори за правата на човека, нулева толеранция към дискриминацията и абсолютно нетолериране на езика на омразата, това са дефиниции, които Европейският съюз не само разбира, той вярва. Това са техни принципи. И тогава изведнъж започват теми, които са толкова важни за нас, като правата на българите в Република Северна Македония. Като се вкарат в тези общи принципи и като се каже, че ние в България държим тези общи принципи да се спазват за всички, включително и за страните, които смятат да стават част от Съюза, има чуваемост. Още по-хубаво за мен е, че и самият Димитър Ковачевски показа чуваемост по тези теми. Ние отворихме заедно офиса на БТА в Скопие. И нещо, което лично мен ме впечатли – той даде собствения си телефон на човека, който ще бъде постоянно в този офис от БТА и каза: ако има дори най-малкия вандалски акт или дори най-малкото графити пред Вашия офис, не се обаждайте на полицията, обадете се лично на мен, което беше точно този жест, който ние трябва да стимулираме и да казваме: това е подходът. Така че европейските партньори мисля, че ни чуха и оттук нататък ще трябва да изградим общ мониторен механизъм – това да не стане единичен акт, а да стане система за управление на езика на омразата и да махнем дискриминацията изцяло като европейски принцип в Република Северна Македония към българите, които са там. Благодаря.

Господин Председател! Процедурата ми е към Вас за това, че не ми дадохте думата. Аз имам право на това по Правилник, а именно на лично обяснение за изказването на народния представител, който зададе въпроса на БСП – господин Генов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Въпреки че не ме е споменал лично, той говореше за външната политика на България, когато аз съм била външен министър. Така че това, което исках да кажа на господин Генов, ще го кажа и сега: Вие трябва да давате думата за лично обяснение!

Трябва да ни давате думата за лично обяснение!

Той говори 40 секунди след това и изобщо не споменахте думата „време“.

На десетата секунда от моето изказване не ме прекъснахте, за което Ви благодаря, но пет секунди отзад ми говорите: времето, времето, времето! Същото беше и от тази зала. Моля Ви, имайте еднакви стандарти към управляващи и опозиция народни представители! А иначе, господин Петков, така сме го обяснявали през цялото време, може би ще започнат да чуват най-после.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Премиер! Господин Председател, моля Ви да спазвате Правилника – ясно е разписано кога се дава лично обяснение. Да, колегите от ГЕРБ ще бъдат засегнати винаги когато от тази трибуна се казва истината за тяхното управление. Това не значи, че те за всяка истина трябва да излизат и да се обясняват какво е трябвало да направят и защо не са го направили. Когато не си споменат лично и не си обиден и засегнат, аз не знам с какво Ви обидиха, госпожо Захариева, за да излизате за лично обяснение. Хайде да спазваме Правилника, по който работим. Вие говорихте 6 минути и 30 секунди, госпожо Захариева, Манол Генов говори 2 минути и 30 секунди. Кой говори повече?

Господин Председател, господин Министър-председател! Преговорите с Македония са изключително важни, защото Македония е втората българска държава на Балканския полуостров и големият проблем с нея не е свързан с липсата на транспортни връзки, не е свързан с липсата на изпълнено споразумение за евтин роуминг, не е свързано с каквито и да било други отношения, а е свързан с фалшификацията на история, на самосъзнание, на репресии срещу българите там, които се извършват повече от 100 години. Точно поради тази причина нашите взаимоотношения се въртят само и единствено около това разковниче – историческия и филологическия въпрос. Защото не бива да забравяме, че становището на Българската академия на науките за това, че така нареченият македонски език е диалект на българския език не се е променило. И ние продължаваме да твърдим това. Друг е въпросът дали някой извън България е наясно с тази наша позиция и до каква степен нашите така наречени партньори я приемат и дали въобще са известени за нея. Моят въпрос към Вас е следният: понеже Вие акцентирате върху други неща, първо искам да Ви поздравя за това, което казахте – че няма да има промени в състава на Историческата комисия, защото в македонските медии това вече беше откоментирано като нещо, което ще се случи, едва ли не вече се е случило. Определено съставът на Българската историческа комисия не бива да бъде променян. Той е съставен изключително прецизно с едни от най-добрите български специалисти по този въпрос. И точно поради тази причина техните македонски колеги избягват заседанията, защото просто няма какво да кажат, когато са на разговорите. И точно поради тази причина Историческата комисия от българска страна успя да предизвика някои много сериозни пробиви, които тепърва ще бъдат оповестявани. Ние сме си запазили правото да го направим в удобно за нас време, както и Вие добре знаете. Въпросът ми обаче към Вас е следният: миналата година във връзка с поставеното от нас допълнително условие за включването на българите като една от народностите в Конституцията на Република Македония този въпрос беше посрещнат доста объркано от страна на македонската преговаряща делегация. Не сте прав, като казахте, че за първи път Ковачевски е споменал, че няма нищо против за вкарването на българите в Конституцията – миналата година неговият предшественик Заев го каза. Слушах, когато той каза сега наистина, че няма нищо против, но той спомена: след като бъде дадена зелената светлина. Нашите условия обаче са това да се случи, преди да бъде дадена зелената светлина, тоест има едно много ключово разминаване. Вие замълчахте. Искам да разбера дали това, че сте замълчал е, защото сте се съгласил, защото смятате това тепърва да го обсъждате в преговорния процес, или защото просто не сте искал да развалите доброто впечатление от проведената на българска територия среща с македонското правителство. Благодаря.

Благодаря Ви за въпроса. Наистина правата на българите в Република Северна Македония ги слагаме в огромен приоритет, както и темите за общата ни история. Между другото, тук трябва да кажа, че Историческата комисия, да, има даже някакви подготвени текстове. Ние решихме първо да видим точно и ясно кои са аргументите и точките, с които Историческата комисия вече се е съгласила, защото винаги е хубаво, когато започне един конструктивен диалог, да започнем от това, с което сме съгласни, и после да видим това, с което не сме. Наистина Ви уверявам, няма да сменяме хората в състава на Историческата комисия, защото и аз вярвам, че те си вършат добре работата. За Конституцията беше важно нещо, че министър-председателят Ковачевски го каза, защото от негова гледна точка има политически риск с неговата опозиция. Той вече пусна една от точките едностранно и едновременно с това сподели в медиите, че българите ще влязат като точно такъв народ в Конституцията, както и в момента са албанците. От тази гледна точка самият срок точно как ще се случи? В момента го обсъждаме и това е част от дискусиите, но едно Ви уверявам, че така ще го направим в преговорите, че това ще бъде факт – българският интерес ще бъде защитен и българите в Република Северна Македония ще имат равни права. По-интересното за мен, защото това е малко декларативен акт, много важен, но само това няма да промени, всъщност истинската ситуация, която би се променила, е в следващите 10 години. Това казвам, че е много важно, така че не едното или другото, а и двете. Следващите 10 години ние трябва да работим с Република Северна Македония, докато те отварят всяка една от своите 27 глави – този мониторингов механизъм, който е срещу дискриминацията и срещу потъпкването на човешките права, и срещу езика на омразата да бъде реално използван, защото ние не можем за няколко седмици, месеци да обърнем нещо, което с години се е инвестирало в обратната посока. Ако направим изчистен механизъм, всеки инцидент на език на омраза ние може да го вкараме през европейския процес. Това ни дава механизъм, с който за следващите 10 години да обърнем риториката. Защо са важни връзките? Всички ние – политиците, сме част от един политически цикъл. Колко е този политически цикъл, никой не знае. Ако направим влаковата линия, ако нашите бизнеси работят наистина, тяхното взаимодействие и тяхната кооперация ще е много по-дългосрочна, отколкото политическите ни цикли. Защо това е важно? Ако сте с огромен бизнес, който например работи с България, или български бизнес, който работи с Република Северна Македония, и да кажем, една голяма част от Вашия бизнес зависи от другия пазар, Вие ли ще сте човекът, който ще говори на езика на омразата, Вие ли ще искате да дискриминирате хората? Не. Вие ще искате да сте конструктивен партньор на правителствата, защото лично аз нямам доверие на Балканите. Знаете, правителствата идват от най-различни места. Не е ясно кога, какъв премиер, какво правителство ще дойде. Ако сме обвързали двете икономики и сме обвързали инфраструктурата, това са дългосрочните взаимоотношения, които няма да зависят от този или онзи, така че затова акцентирам на икономиката като дългосрочен гарант за добросъседство. А политическият диалог, без да отстъпваме от нашата позиция, го работим така, че да защитим нашите интереси максимално и фокусът да бъде оттук нататък не само в това, с което не сме се разбрали, защото може да се караме оттук до края на света, а да работим с това, което сме се разбрали. Между другото, има напредък в Историческата комисия. Жалко, че не е бил абсолютно официално приет докрай, но ще го използваме този напредък и ще трябва да го официализираме. Крайната цел каква е на България, това също е много важно да се каже, кое е най-доброто за България? Най-доброто за България е българският интерес – да имаме добросъседство, да имаме отворени граници, правата на българите в Северна Македония да са защитени, Република Северна Македония да е демократична страна, да си е махнала корупцията, да има достъп до еврофондовете, да нямаме граници помежду си. Така че това е дългосрочната стратегия, за която се борим, но това не трябва да стане на цената на пренебрегване на специфични български интереси, съгласен съм. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Няма да задавам въпрос. Исках само да поздравя министър-председателя, защото приемането на Северна Македония в Европейския съюз е важно за българския интерес, важно е ние да легираме процеса. Искам да благодаря за това лидерство и ще спомена само един факт, който е много ключов, тъй като тук колегите от ГЕРБ се вълнуват много. Тази среща, която направихте в България, така наречената джи то джи – правителство с правителство, не е правена от 2018 г. Четири години не е предприето абсолютно нищо, но за две седмици мисля, че се свърши толкова много работа, колкото не беше свършена за четири години. Надявам се ние да… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…бъдем лидер на Балканите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ананиев, ако ще четете такива панегирици от трибуната на Народното събрание, не му е тук мястото, трябваше да зададете въпрос. Това е кратка забележка. Господин Министър-председател, фактът, че се впечатлявате от идеята, че министър-председателят на Република Северна Македония си е дал телефона на нашия ръководител на Пресклуба на БТА, е умилително, надявам се обаче, че няма да преживеете разочарование, защото ние сме го изживявали. Дано в случая се получи друго. След Вашето посещение в Скопие, където проведохте редица срещи с премиера, президента, лидера на опозицията, президентът на Република Северна Македония господин Пендаровски даде пространно интервю за една от телевизиите в Република Северна Македония. В това интервю президентът на Република Северна Македония подробно описва своите интерпретации и възприятия за постигнатото след срещата си с Вас. В него той твърди, първо, че на практика Вие сте дали индикации, че българските условия, отразени в рамковата позиция и Рамката „Пет плюс едно“, вече на практика не съществуват. Тази рамка е минало и всичко ще се решава с разговорите в работните групи – това казва той. Президентът на Република Северна Македония твърди, че Вие не сте повдигали въпроса за правата на българите, граждани на Република Северна Македония, също така твърди, че в България на практика има македонско малцинство. Днес господин Пендаровски е насрочил среща с нерегистрираната в България ОМО „Илинден“. Въпросът ми е следният, той се състои от две части: Първо, поемал ли сте ангажимент де факто да унищожите преговорната рамка „Пет плюс едно“ и да я пренасочите в посока създадените работни групи? Как там ще се преговаря на мен изобщо не ми е ясно. Знаете ли какво е ОМО „Илинден“? Какво е отношението Ви към факта, че господин Пендаровски днес фактически ще им даде легитимност, с което нарушава договора за добросъседство? Само да Ви уведомя още веднъж как направиха други колеги: че господин Ковачевски може и да е казал, че не вижда проблем в Конституцията на Република Северна Македония да бъде променена и българите да бъдат вписани като държавотворен народ, само че – ама после, някога, в бъдеще и може би никога. Защото, когато се отлага нещо подобно за в бъдеще, означава никога. Ако не защитим сега този български интерес, няма да стане, да знаете. Благодаря Ви и очаквам отговор. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря за въпроса. Президентът Пендаровски на нашата среща каза: „Никога в последните тридесет години нивото на добросъседство и диалогът, който имаме до този момент, не е бил в по-ниска точка.“ Така започнахме и аз разбирам Вашето разочарование. През годините е стигнало до най-ниската точка. При най-ниските точки има нещо, което е и позитивно, че оттук нататък само може да надграждаме и да направим по-добри резултати. В Република Северна Македония знаем, че има групи от хора, които наистина не искат това да се случи, те не искат Република Северна Македония даже да влезе в Европейския съюз. Има много хора, които работят по това, но хубавото е, че външната политика и на Република България, и на Република Северна Македония зависи от изпълнителната власт – от Министерския съвет. И другото, което е, искам да поздравя нашите коалиционни партньори – тук аз говоря от името на целия отбор, Министерството на външните работи в лицето на Теодора Генчовска, тя беше инструментален човек тези срещи да се случат, господин Вигенин в неговото посещение в Република Северна Македония отвори диалога на парламентарно ниво. Оттук нататък ние ще се фокусираме върху конструктивния тон и ще игнорираме отделните сили, които ще се опитват да изкарат от релсите този потенциален прогрес. Да, ние ще следим внимателно, ще броим резултатите. Да, не може да влизаме сляпо в тези преговори, но това, че изпълнителната власт, а не президентската институция определя външната политика аз лично не се фокусирам върху специфичните думи на това изказване на господин Пендаровски, а Димитър Ковачевски ясно изрази своето мнение. Откъм теми за македонското малцинство – абсолютно неприемливо и недопустимо, и това българско правителство не би отворило, дори не би открехнало вратата по такава тема, така че аз даже не смятам да я дискутирам. Това е твърдо не по тази тема. Така че кой за какво се среща, какви са ОМО „Илинден“ – знаем какви са. Да, сигурни сме, че те ще се опитат да спънат младото правителство в Република Северна Македония с каквото могат. Ние няма да се поддадем на провокации. Имаме ясен компас, знаем къде искаме да стигнем, начертаваме пътя, по който трябва да се стигне дотам, и ще работим по въпроса. Няма само да говорим по него. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министър-председател Петков, както Вие сам споменахте в отговора на предишния въпрос, разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани, и в частност Република Северна Македония, не са теми, които са по силите на един премиер, на само едно правителство или на само едно управляващо мнозинство. Това са въпроси, които изискват възможно най-широк национален консенсус и континуитет, тъй като те се развиват далеч извън мандатите само на едно правителство. Например ДПС е свършило доста по въпроса, без да влизам в детайли засега, и в либералното семейство, и в поставянето на въпроса като национална позиция на България в Съвета през 2018 г. Моят въпрос и въпросът на ДПС е: как Вие ще гарантирате континуитета на работата по тези въпроси? Благодаря.

Благодаря за въпроса. Прав сте, тези процеси са дълги. Единият начин, по който ще гарантираме продължението и започнахме с това, ние декларирахме, че съществуващата позиция на Република България ще бъде потвърдена. Така започна нашият разговор, оттук нататък ще бъде надградена със следващите стъпки. Другото, което мога да споделя съвсем ясно, е, че по този национален въпрос ще се консултираме както в управляващата коалиция, така и с опозицията, защото за мен е важно, преди да направим следващите явни и осезаеми стъпки на напредък, всички ние да сме до голяма степен с общ консенсус. Аз оттук декларирам, че ще търся цялостна подкрепа, защото това е национален въпрос, въпреки че отговорността сега пада само при нас. Този диалог ще бъде отворен. Надявам се, че ако някъде имаме пропуски, които можем да надградим и самите ние, Вие ще ни ги посочите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е следният: през 2017 г. между България и Северна Македония беше подписан транспортен меморандум за изграждане на жп линия между двете държави, съответно какви са парите, които Вие смятате да заложите в тазгодишния бюджет за изграждането на българския участък и кога смятате да бъде готов той? Също така какви пари смятате да отделите и кога смятате да има магистрала поне от София до границата с Република Северна Македония? Мислите ли да направите това предсрочно – преди срока, който е заложен, защото за жп проекта срокът, който е заложен за българската страна, е 2027 г., а до края на 2027 г. от текущия момент има почти шест години? Не мислите ли, че това е прекалено много време за чакане и възнамерявате ли да приключите проекта предсрочно и кога точно? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса. Няколко неща, които ще направим като първи стъпки, и ще отговоря конкретно на Вашия въпрос също. През март месец се надяваме да пуснем авиолинията да работи, да лети. Така че това да бъде март – много обозрим къс срок. Надяваме се 13-те километра, които не сме изградили до ГКПП „Клепало“, да се случат тази година. С едни 13 километра отваряме още един път. Аз не знам защо сме оставили 13 километрова отсечка да не се случи?! Това ще ни е огромен приоритет. За жп проекта вчера с президента на Европейската комисия говорихме и тя каза: ние сме готови много да подкрепим този проект. Този проект за нас е стратегически по няколко причини. Първо, че гарантира дългосрочно потенциално добросъседство; второ, това е точно свързването между европейските страни, които ние искаме да видим; и трето, е зелен проект. Така че, каза тя: „Елате при нас. Ние сме готови да финансираме и да помогнем за този проект, ние също го виждаме като приоритетен.“ Моята надежда е, че не само ще съкратим този срок от 2027 г., но ще използваме не бюджетни пари, а европейски пари и ще може да бъде приоритизиран, така че да се случи по-бързо, без да струва това на българския данъкоплатец, но печалбата от тази допълнителна връзка да се случи в по къс срок. Министър Събев и министър Караджов работят заедно в тази съвместна група по транспорт и регионално развитие и се надявам в съвсем къс срок да ни дадат обективни дати, по които този проект да се случи. Но вчера бях уверен, че Европейската комисия би подкрепила със средства това да се случи максимално бързо. Ще го следим и ние. Оттук нататък всичките тези победи, които са лесно постижими, и напредъци трябва просто да ги вземем. Тези 13 километра, аз не можех да повярвам как е възможно?! Представяте ли си, 13 километра да остават, за да имаме още една цялостна връзка, така че ще работим заедно и ще Ви уведомяваме по прогреса на тези проекти. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! В днешното изслушване очакванията към Вас, господин Министър-председател, бяха да дадете не просто отчет за последствията от Вашето посещение и проведеното междуправителствено заседание, а и да дадете гаранции за изпълнението на препоръките на Консултативния съвет по национална сигурност. Последните са стъпили на национален и политически консенсус, за който съществува и широко обществено съгласие. От Вас се очаква да защитавате параметрите, заложени в Рамковата позиция на правителството и Декларацията на парламента от 2019 г. Поетият от Вас ангажимент в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност е да отчитате напредък в отношенията ни с Република Северна Македония на базата на реално постигнати резултати. В заключението на днешното изслушване е редно да обобщим какво може да бъде смятано за реално постигнат резултат както според националното съгласие, така и според парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Ще смятаме за реално постигнати резултати следните неща: Първо, постигане на реални гаранции за обезкуражаване на действия, гарантиращи език на омразата и антибългарска реторика. Тези гаранции трябва да бъдат постигнати през създаването от Скопие на институционален механизъм, който да има правомощия в тази посока и да бъде подплатен с реално финансиране. Второ, да се постигне видим и решителен напредък по отношение на премахването на исторически фалшификации в образователната система на Република Северна Македония. Голяма част от антибългарската реторика в Република Северна Македония идва именно от пропагандните исторически наративи, наследени от времената на комунистическа Югославия. Това включва хармонизирането на учебниците по история, география и литература, както и съвместни чествания на личности и събития от общата ни история. Трето, постигане на реални гаранции за спазването правата на българите, които са граждани на Република Северна Македония, включително, ако е възможно, в разумни срокове и преди започването на преговори включването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония, както и отказ на Република Северна Македония от малцинствени претенции към Република България. И четвърто, отваряне досиетата на комунистическите служби и Съюза на комунистите в Македония от времената на вече бивша Югославия; постигане на официално признание и извинение за случаите на хора и техните семейства, преследвани и пострадали заради изразяване на българското си самосъзнание. Господин Премиер, длъжни сме да Ви уведомим, че постигането на икономическа свързаност само по себе си е хубаво нещо, но не отразява истинския акцент в проблемите, натрупани между двете държави. Ако сте в плен на логиката, че е хубаво Република Северна Македония да бъде пусната да започне преговори, а после някак си в хода на тези преговори да бъдат решавани тежките въпроси, сме длъжни да Ви предупредим, че този подход е доказано неефективен. Опитът ни е научил, че страните, след като започнат преговори, се окопават в допреговорните си позиции и е практически невъзможно те да бъдат променени. Ако сегашният Ви подход цели вдигането на облаци комуникационен прах и мъгла, за да демонстрирате, че се случва нещо изключително между двете държави, а след това да се опитате да продадете този подход като някакви реални резултати, като загърбите истинските проблеми, трябва да Ви кажем, че подобен план няма да сработи и ще предизвика тежка политическа и социална реакция. Националният ни интерес, разбира се, е Република Северна Македония да бъде пълноценен член на Европейския съюз, но не и за сметка на българската история и българското национално достойнство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър-председател, аз Ви благодаря и поздравявам, защото разбрахме, че Ваши ценности са спазването на правата и свободите на човека, нулева толерантност към дискриминацията и борбата срещу езика на омразата. Поздравявам Ви, защото на база тези ценности възникна „Движение за права и свободи“ и ДПС е първата политическа партия, която е регистрирана по закон след падането на комунистическия режим и след смяната на чл. 1 от тогавашната комунистическа Конституция. Нашата философия за правене на политика е била заедността, която е в основата на българския етнически модел, която пък представлява това, че различията не са проблем, а различията са богатство. Различните да отстояват своята идентичност. Ако е необходимо, да се помага на различния да отстоява своята идентичност и заедно да градим общото си бъдеще. Това ни е била философията 30 години от създаването на „Движение за права и свободи“. Тъй като на Балканите има ред исторически наслоения, които служат за основа за различно противопоставяне и за различни претенции, ние от „Движение за права и свободи“ още в зората на демокрацията, като заявихме 1991 г. чрез нашия почетен председател доктор Ахмед Доган, че мястото на България е в Европейския съюз, но пътят до членството в Европейския съюз минава през членство в НАТО, и го реализирахме, когато ние участвахме във властта. През 2004 г. станахме членове на НАТО, през 2007 г. – на Европейския съюз, но още от 90-те години ние споделяме философията, че вместо на Балканите да се противопоставяме и да си търсим различията, трябва да търсим общото ни бъдеще и обединение, естествено, без да пренебрегваме и фактите. И от тази гледна точка наша философия е, че тези различия можем да ги преодолеем, като членуваме в общи съюзи като НАТО и Европейския съюз, и неизменно ние през всичките тези 32 години сме работили за това, включително и през последните 15 години. Мога да дам и някои примери. Например през 2017 г. ние бяхме в опозиция, както и сега сме в опозиция, но тогава на база националното решение положихме максимални усилия и в Председателството на България, и в тройката приоритет да бъде разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани. Мисля, че тогавашните участници в политическите процеси, защото има и някои, които не са участвали, много добре помнят тези неща. Мога да дам и някои от примерите. Освен онова, което свършихме като работа в Брюксел – в Европарламента и в либералното семейство, ние направихме така, че да обърнем фокусите към България и към Балканите. Още 2017 г. октомври месец събрахме тук, в София, лидерите на либералите, от България безспорно това са „Движение за права и свободи“, но и на Балканите, балканските страни, и на Европейските либерали и направихме един семинар, уикендски, който получи достатъчно широка гласност и в България, и в Европа, на тема „Разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани“. През 2018 г. по време на Европредседателството проведохме Съвет на либералите в България и в България дойдоха над 300 души ръководители на либерални партии от Европа. Пак темата беше „Разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани“. И ред неща, които успяхме да направим по това време. Да не изреждам всичките неща. Включително и последно, и сега, миналата година ние бяхме на Съвета на либералите в Словения, където се взеха важни решения. Седем министър-председатели участваха на заседанието на либералите в Словения. Ние обсъдихме пак тези въпроси. Но има и едни неща, които някак си не са много добре, като ги чуваме тук, господин Министър-председател. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявайте, приключвам! Разбрахме от Вашите отговори едва ли не, че Вие сте си самодостатъчни, всичко преди Вас е било лошо и всички различни от Вас са лоши. Само да припомня, че постоянният докладчик на Европарламента за Северна Македония е от България. Той е български евродепутат. Нещо повече, той е председател на едно от основните политически семейства в Европа – либералите, и се казва Илхан Кючюк и е от „Движение за права и свободи“. Ние споделяме идеята, че не по всяка тема трябва да се чувстваме задължени да търсим изкуствени аргументи за противопоставяне на власт и опозиция или да търсим каквито и да са различия. Има едни теми, по които с общи усилия и национален консенсус трябва да вървим напред, безспорно, основавайки се на миналото и ползвайки миналото, и с днешните действия да надграждаме и да положим една добра основа и за бъдещето. Благодаря Ви. Извинявайте, господин Председател, за времето! (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че днешното изслушване доказва отново ангажимента на министър-председателя Народното събрание да бъде информирано и готовността на мнозинството да не пази министър-председателя от опозицията. Ние по темата Република Северна Македония, струва ми се, нито веднъж не сме чували предишния премиер. Ако не се лъжа, дори не беше в залата, когато се ратифицира Договорът за добросъседство. От тази гледна точка тази откритост на политиката е важна, но се обръщам към колегите от ГЕРБ първо. Струва ми се, че това е тема, по която трябва да се опитаме да пазим политическия консенсус и да не се опитваме да го използваме за вътрешнополитически цели. Ние като най-ярка опозиция в продължение на четири години в Четиридесет и четвъртото народно събрание никога не сме си позволили да го правим и никога не сме си позволили да използваме темата Република Северна Македония, за да атакуваме управляващите. Това се случи едва към края на управлението, когато стана ясно, че не сте в състояние да изпълните политиката, с която сте се ангажирали. Самата формулировка на изслушването днес говори достатъчно за това какви са били Вашите намерения и го показахте и с изказванията си. За последствията – дума, която е натоварена с негативен смисъл, не за резултатите, не за перспективите, не за последствията, и струва ми се, че тук, като говорим за консенсуса, трябва да се опитате и Вие да допринесете за разблокирането на този процес, с което Вие не се справихте, и да се опитате като политическа формация да работите с Вашите политически партньори в Република Северна Македония, защото днешната опозиция в Република Северна Македония е най-големият противник към нормализирането на отношенията между двете страни и в случая премиерът полага усилия, които се надявам да подкрепите и Вие. Впрочем, като говорим за ангажиментите, които са поемани от Министерския съвет, само искам да припомня, че нашето Народно събрание – Четиридесет и четвъртото тогава, прие декларация, в която поиска всяка година Министерският съвет да докладва как се изпълнява Договорът за добросъседство и приятелство. Това никога не се случи, между другото. Ние подкрепяме усилията да се заложи на нов подход в отношенията с Република Северна Македония – нов подход, базиран обаче върху досегашния консенсус и усилията, които в момента се полагат не са сами за себе си, поне ние така го разбираме, а това са усилия, които да допринесат трудните въпроси да бъдат решавани. Нашето разбиране е, че ние не поставяме едното като приоритет пред другото, а това са два процеса, които вървят паралелно и че разширяването на отношенията, секторното сътрудничество, конкретните резултати, които искаме да видим, целят създаване на една позитивна атмосфера, която да даде възможност да се отпушат и другите въпроси, да се стигне до решения, които да бъдат приети не просто на политическо равнище, а от гражданите от двете страни на границата. Надяваме се този подход да даде конкретни резултати. Разбира се, за една седмица, за десет дни – това е едно начало, което тепърва трябва да бъде развивано. Аз приветствам и ангажимента за „Клепало", почти осем години вече и аз персонално се занимавам с този въпрос. Няма външен министър или регионален, който да не се е ангажирал за тези осем години и за тях нищо не се е случило. Надявам се, господин Премиер, ако наистина тази година успеем да приключим този въпрос, да бъде едно от конкретните неща, с които да допринесем за разширяването на контактите на хората от двете страни на границата. Няколко думи все пак за това – предлагам, господин Премиер, и външният министър, и екипът, който ще се занимава и е ангажиран по-пряко с този процес, да положите малко повече усилия да ангажирате в това всички, които са лидери на мнения по тази тема, не само на политическо равнище, но и научните институти, Българската академия на науките, неправителствените организации, да спечелите допълнителна обществена подкрепа за усилията, които полагате, да обясните… Още веднъж казвам, че това, което правим, не е отстъпление от консенсус, а напротив, едно огромно усилие, както и Вие казвате, консенсусът по тази тема да бъде реализиран на практика. Надявам се също да не оставите без последствия и кампаниите, които продължават да се развиват и в международен план, и в Европейския съюз – има начини това да се контрира, да се ангажираме ние в още по-активно разясняване на българските позиции, защото, ако не го направим, тези усилия, които полагаме в двустранен план, няма да могат да намерят достатъчно подкрепа на европейско, а и бих казал и на международно равнище. Още нещо, смятам, че по време на Българското председателство беше постигнато съгласие, приеха се… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. …приеха се ангажименти и от страна и на Европейския съюз за подкрепа, включително и финансова, за съвместни проекти тук в региона, включително и двустранни. За съжаление, повечето от тях останаха на хартия. Надявам се да може да стъпите сега на тях, на тези вече поети ангажименти, за да допринесем за реализацията с европейска подкрепа на тези инициативи. И накрая да кажа, че има сили, разбира се, които не искат отношенията между двете страни да се нормализират, не искат трудните въпроси да бъдат решени, но не бива да даваме трибуна тук, в Народното събрание, или в усилията, които полагаме, да не използваме тези сили за мотивиране на определени политически гледни точки към този процес. Обратно, те трябва да бъдат, от една страна, неглижирани, да не им се дава трибуна и да се опитаме положителните неща да бъдат изкарани на преден план. И накрая на кажа, че тук си струва, това не днес, но може би в комисиите, които ще се ангажират с контрол по целия този процес, Народното събрание да има активна роля, да се опита да подкрепи този процес, който започна на правителствено равнище, да се опитаме да изработим дори една съвместна програма между двата парламента – на България и на Северна Македония, и да активизираме сътрудничеството не само по линия на външните комисии, например и Комисията по европейски въпроси, но и на секторните комисии от двата парламента също да идват позитивни новини, които да дават възможност, пък и ние като народни представители в тези контакти да поставяме и трудните въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Първо, господин Министър-председател, благодаря Ви, че сте тук, не толкова да се включа и аз в общия хор на благодарности, а просто защото сравнението между Вас и премиерът на ГЕРБ, който не си даваше труда изобщо да стъпи в тази зала, е очеваден. Тогава по темата с Македония говореше един войвода от Русе, македонец от Русе – това беше експертизата основно. Темата Македония е изключително чувствителна за българския народ, заради нашата историческа съдба и това няма как да бъде неглижирано. Факт е, че взаимоотношенията между двете държави бяха до точката на замръзване, факт е, че нашето мнение в Европейския съюз не бе добре обяснено от предишните управляващи, факт е, че всичко това е изключително негативно и Ви поставя в много тежка ситуация оттук нататък, така че всякакви усилия в тази посока би трябвало да бъдат подкрепяни. Ние смятаме, че засилването на икономическите връзки, културните, ако щете, и човешките връзки между двете държави наистина ще доведат до спадане на напрежението. От друга страна, заради цялата история и жертвите, които сме дали и заради историческата истина, ние, както много добре знаете, като Ваш коалиционен партньор, ще държим да има юридически гаранции за гарантиране правата на българите, на българските граждани, на гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание в тази държава. За нас за момента една такава гаранция е вкарването на българите като държавотворен народ в македонската Конституция и ние смятаме, че това е нещо, което трябва да се случи, преди да отпушим процеса им към присъединяване към Европейския съюз. Също така сме убедени, че тези два процеса трябва да вървят паралелно. Фиксацията само в едното или само в другото не е работещо и може би това е хубавото на така сформираната в момента управленска коалиция, че вървим в една посока и имаме различни акценти като приоритети, но въпреки всичко вървим в една посока, водим диалог и ние сме убедени, че в крайна сметка, съвсем скоро време резултатите ще бъдат различни, без да се отстъпва от българските национални интереси. Искам само да завърша с нещо – колкото и да прозвучи странно, тук част от присъстващите Ви поканиха и нямаше никакво значение какво ще кажете, защото това, което каза господин Митов от името на парламентарната група на ГЕРБ, е написано и напечатано, и това явно е направено преди да кажете каквото и да било. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги, уважаеми гости – виждам, че влезе голяма група младежи! Не знам, искаме да отчитате резултати, като гледам колко време прекарвате тук, не знам кога ще ги произведете, но Ви благодаря за времето. Темата е изключително важна, ние не поставихме въпроси не защото не я оценяваме като важна, а защото си даваме сметка, че след толкова години, в които не може да се реализират конкретни резултати, очакването, че за няколко седмици ще можете да отчетете такива несъмнено е може би наистина малко игра с конюнктурата. Имаме изключително сложна ситуация, в която се вплитат десетилетни, ако не и столетни проблеми, ангажиращи съдбите и емоциите на много хора. Имаме ситуация, в която, разбира се, имаме и сили, които не искат да има напредък. Тези сили не са само от двете страни на границата, а са геополитически играчи. Защото, когато говорим за политика на зоните на влияние и опита за създаване на такива ексклузивни зони днес по отношение на Украйна, трябва да си даваме абсолютно ясна сметка, че както генезисът на македонския проблем, така и днешните му измерения, са част от същата тази политика и от същите тези намеси на тези играчи. Трябва да си даваме ясна сметка – нещо, което аз бих искал да видя като акцент, че няма как ние да говорим за общата история и за това къде сме се разделили и как сме се разделили, без ясно да дадем оценка и да осветим това, което се е случвало през 30-те и 50-те години, без да положим усилия от двете страни да има разкриване на всички архиви, признание и от двете страни за насилствените действия, които са били извършвани. Това касае и България, а не само Македония. Тази истина, ако не се разкрие, ние няма как да отговорим на въпроса: как възникна това състояние на нещата, как се получи това състояние на нещата? Когато говорим за това, че позицията на България търси едно нещо, което може би малко трудно се помества на езика на политическата прагматика и политическата технология – историческа правда. Ние наистина трябва да погледнем в очите на цялата тази сложна история и насилствени действия от тоталитарните режими от двете страни на границата. Без това няма да мине. На Вас, господин Премиер, се пада изключително сложна задача, включително и нещо, на което ние от „Демократична България“ винаги ще акцентираме. Да, България трябва да намери начин да реши тези проблеми, преди да даде зелена светлина за присъединяване на Македония към Европейския съюз, но също така с пълното съзнание, че Европейският съюз и присъединяването на Македония към него не е просто някаква награда, а то е част от решението. Ние трябва да намерим начин европейското членство, предприсъединителният процес, включително подготовката за преговори, да бъде платформата, която да ни даде възможност да търсим решение. Между другото, трябва да го правим по начин, който да не налива вода в мелницата на антибългарската пропаганда. Защото ние виждаме, че българската позиция не е просто недобре обяснена в Европа и в Брюксел, ние губим войната за обяснението на нашата позиция в Скопие и в Северна Македония пред хората, които искаме всъщност да ни възприемат като приятели. В този смисъл, господин Премиер, мисля, че Вашият подход, който на някои хора им се струва – аз разбирам логиката в това, не го критикувам – може би твърде оптимистичен и твърде с усмивка, и Вашето посещение, което беше критикувано – да изберете Вие да отидете там, може би съдържа в себе си нещо, което си струва всички ние да подкрепим, един опит наистина да подходим – и това е лесно, когато има ново начало – с малко по-позитивен тон. Сложна е тази ситуация. В България има висока степен на консенсус по отношение на целите, които си поставяме. Едно нещо, което бих искал също така да акцентирам, е, че има широк инструментариум, който е известен в теорията на международните отношения като мека сила. България има много какво да направи, за да активизира и този тип инструменти – не просто двустранните преговори, не просто дипломацията и формалните дипломатически разговори, икономиката и свързаността, върху която Вие поставяте акцент, но и теми, свързани с културния обмен, информационното присъствие на България в Македония. Това изисква и реален бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Когато обсъждаме тук бюджета за култура, ние трябва да гледаме на него не просто като нещо, което е от интерес на отделен сектор в българското общество, а като инструмент за политика и включително за такава мека сила по отношение на Република Северна Македония. Благодаря Ви за това, че бяхте тук. Надявам се всички заедно да можем да реализираме напредък най-сетен по тази тема. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Господин Председател, господин Министър-председател! Тъй като македонският въпрос винаги е бил многостранен и в него, за съжаление, не е участвала само единствено България, и тъй като, за съжаление, през годините назад във времето – последните, да кажем, 110 години, нашата страна не е проявявала висока политическа и дипломатическа култура, ние страдаме от поредица недалновидни, вредни и предателски действия на българския политически елит 100 години назад. От тази гледна точка искам да акцентирам върху четири неща, които всъщност излизат като заключение след направеното сега тук изслушване, пък и като наблюдаваме действията на кабинета в последните няколко седмици, които по отношение на възродените българо-македонски отношения действително са активни, а в каква посока ще се развие тази активност, тепърва предстои да видим. На първо място, тъй като въпросът е многостранен, искам да отбележа ролята на нашите така наречени партньори в Европейския съюз. Дори и преждеговорившият спомена, че ние имаме проблем с това да им обясним нашата позиция, с което съм напълно съгласен с него, защото в разговорите с нашите така наречени партньори понякога оставам с впечатлението, че нашите представители не отиват на разговори, а на отчет или на инструктаж. Дано това впечатление да се опровергае от последващите ходове на правителството, защото в крайна сметка България е суверенен член на Европейския съюз и ние би следвало там да използваме членството си в наша полза, а не да получаваме инструктажи и не да даваме отчети и в замяна на това да получаваме някакви дребни обещания като европейско финансиране за жп мрежата. На второ място, отношенията с Македония в Скопие не бива да бъдат поставени като единствено и само икономически или политически. Те са свързани – аз го отбелязах и във въпроса преди малко, който зададох – с една продължаваща историческа фалшификация и една продължаваща репресия над българското население в Македония, което е над милион и половина. Една голяма част от него в момента, за съжаление, е с доста размътено самосъзнание, но така или иначе произходът и корените му са български и ние не трябва да спираме да го повтаряме това нещо. Най-вече и на първо място, трябва да го повтаряме на нашите партньори в Европейския съюз, за да знаят те каква е истината на нашата гледна точка. След това трябва да го повтаряме на нашите партньори от другата страна на границата. Защото, ако ние не го казваме, няма кой друг да го каже, разбирате ли? Просто, ако ние не си защитим нашата историческа истина, никой друг няма да го направи вместо нас. Това означава, че трябва да бъдем абсолютно непреклонни при отстояване на българските права в Македония и на българското население там. Не бива да отстъпваме дори и на сантиметър назад. На трето място, македонският въпрос ще намери своето решение тук, в София. Той винаги е бил функция от действията на българските отговорни фактори. Най-голямото геополитическо поражение на България през ХХ век е създаването на македонската нация и признаването ѝ през 1945 г. от тогава управляващата Българска комунистическа партия. И до ден днешен това ни се напомня. Тук е моментът да направя една забележка на нашия министър-председател, който очевидно е неопитен в отношенията все още и особено може би заради това, че няма историческа култура – спомена една реплика, която може да бъде използвана и ще бъде използвана според мен, за наше съжаление, с доста негативен оттенък по отношение на фашисти, българи, фашистки режим и така нататък. Това беше много неясно споменато. Аз съм сигурен, че господин министър-председателят го е направил с добри чувства, но как е било изтълкувано, как се възприема и как ще се изтълкува оттук занапред във времето, тепърва предстои да видим. Нашите македонски партньори са много ловки в пропагандата. Беше изтъкнато и от други тук говоривши преди мен, че те имат и продължават да имат много сериозна пропаганда в Европейския съюз и оттатък Океана, докато ние нямаме такава. Защото ние още от миналия, по-миналия даже век считаме, че като ние сме прави и като истината е на наша страна, значи всички го знаят. Не, това не е така, за съжаление. Така че ние трябва да сме тези, които да направим необходимото, за да може нашата историческа истина да бъде видяна от всички навън. Има още нещо, свързано с икономиката и с транспортните схеми, което, разбира се, никак не е за подценяване, и то е, че ние на практика сме тези, които изоставаме в развитието на транспортните връзки. ГКПП „Клепало“ е готово още по времето на Любчо Георгиевски – 2001 г. беше завършено от македонска страна. От наша страна има 13 км наистина ливади. Пътят от Сапарево, където свършва, до македонската граница, даже не е черен, там минават само и единствено камиони на горското, които секат дърва. И това е наш проблем, ние трябваше да го направим, не сме го направили. Същото нещо е с жп линията до границата. Наш е ангажиментът да я приключим 2027 г. според меморандума от 2017 г., пък македонците са подписали 2025 г., което означава, че те ако я завършат, ние две години след това ще чакаме да свършим нашата работа. Все едно те имат по-голям интерес от връзката между двете страни, отколкото ние, а ние твърдим обратното. На кое да вярваме? На думите или на делата? Същото нещо пък важи в още по-голяма степен за пътната връзка, защото за жп линията поне се говори, а за магистралата?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние нямаме магистрала между България и Македония, а всички други държави около нас са свързани по този начин. На последно място, защото времето ми свърши и не искам да го удължаваме прекалено много, искам да отбележа следното и то трябва много внимателно да се знае от всеки един от нас. Влизането на Македония в Европейския съюз под каквато и да било нереформирана форма ще бъде втората геополитическа катастрофа за нас българите след тази през 1944 г. и създаването на македонската нация. Защото, уважаеми сънародници, македонският така наречен език ще стане един от официалните езици на Европейския съюз, ще има официални българо-македонски преводи и те ще бъдат вече с нотариалната заверка на Европейския съюз, тоест една коминтерновска фалшификация, каквато представлява създаването на македонския език и македонската нация, ще получи една модерна евроатлантическа нотариална верификация. Това не смятам, че е нормално. Ние сме тези, които трябва да направим всичко необходимо, използвайки научния потенциал на нашата нация – и на Българската академия на науките, и на Института за български език, и на Института по исторически изследвания – да направим необходимото, за да можем да не го допуснем това. Имаме време, предупредени сме, предупреждаваме се един-други и ако действително подходим като национално отговорен политически елит, а не като тези, които назад във времето предаваха българския национален интерес, няма да го допуснем. Поне за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ – мога да съм категоричен в това, ще направим всичко необходимо това да не се случи. Силно се надявам, че тук всички в залата мислим по този въпрос и трябва да мислим абсолютно идентично – като започнем от народните представители и стигнем до Министерския съвет. Благодаря.

Господин Председател, първо искам да Ви поздравя, че преди малко имаше официални гости – предполагам, че бяха ученици – нямам представа, но да Ви поздравя за това, че сте ги пуснали. В тази връзка бих искал да Ви помоля да отмените заповедта, която забранява влизането на външни посетители в сградата на Народното събрание. Смятам, че това, което днес видяхме, е една добра инициатива и може още от другата седмица въпросната Ваша заповед да бъде отменена, най-малкото защото мисля, че нищо друго не дава освен това да ограничаваме хората. Не гарантира абсолютно нищо и никаква сигурност за здравето не дава на никого. Още повече, че с въпросната заповед се ограничава и възможността, чисто оперативно, да влизат хора, които биха помогнали в законодателната ни работа като народни представители. Смятам, че това ще е един добър акт от Ваша страна, ако въпросната заповед бъде отменена и пристъпим към това, което видяхме днес – да има външни посетители. И нищо страшно няма, напротив, това е един изключително добър знак от Ваша страна. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър. Правя следната процедура, тъй като зададох един въпрос на министър Божанов като министър на електронното управление относно дейността на „Информационно обслужване“. Той коректно ми върна отговор, че не може да ми отговори, тъй като „Информационно обслужване“ е към министъра на транспорта. Съответно зададох въпрос към министъра на транспорта, който пък ми го върна и каза, че това трябва да е въпрос към министъра на електронното управление. Сега – разбирам, че вървят промени в устройствените правилници и в законодателството, така че проявявам разбиране в тази посока. Молбата ми е, ако може да уточните към кого в момента е „Информационно обслужване“, за да мога да знам към кого да задам въпроса и ако въпросът е към някой от тези двама министри, да не ми го върнете, че веднъж вече е задаван. Така че, ако може да уточним това нещо междувременно, за да знам накъде да задам въпроса си.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на околната среда и водите. Качеството на атмосферния въздух безспорно е един от важните фактори за опазване на околната среда и за опазване на човешкото здраве. Анализите показват, че основна причина за влошеното състояние на качеството на атмосферния въздух е битовото отопление и в по-малка степен транспортът. Господин Министър, в поредица изказвания уверявате, че за Вас проблемът с опазването на КАВ в населените места ще бъде приоритет. Основание за това е и фактът, че държавата е осъдена от Съда на Европейския съюз за неспазване на нормите. В допълнение, българският съд задължава общините София и Пловдив да предприемат адекватни мерки за подобряване на качеството на въздуха и дава срок на изпълнение 12 месеца, който срок вече тече. При изпълнение на мерките местните власти се сблъскват обаче с редица предизвикателства, които са извън техните компетенции и правомощия. Така например Министерството на труда и социалната политика може да ограничи социалните помощи, давани под формата на твърдо гориво, но не го прави. Министерството на земеделието отказва да въведе забрана за пускането па пазара на дървесина с висока влажност и няма изготвен стандарт за дървесината, въпреки че това е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на фини прахови частици, определена в Националната програма за качество на въздуха до 2024 г. Не на последно място, Министерството на околната среда и водите не е изготвило Указания за прилагане на зони за ниски емисии – изключително важен документ, без който прилагането на същите би било значително затруднено. В тази връзка моето питане към Вас е: Как общините ще постигнат нормативните изисквания за качество на атмосферния въздух, след като много от инструментите за това липсват? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шилев, в отговор на Вашия въпрос бих искал да отбележа, че Министерството на околната среда и водите целенасочено води политика за създаване на инструменти и прилагане на мерки на национално ниво, които имат за цел да подпомогнат общинските власти в изпълнение на задължението им за постигане на необходимото качество на въздуха. На първо място обаче трябва да е ясно, че националното законодателство съответства изцяло с европейското законодателство. Наказателната процедура, за която Вие говорите, е по отношение на прилагането на законодателството, а не по отношение на хармонизирането на българското законодателство с европейското такова. Допълнително през последните години са предприети действия за създаване на нормативна база за намаляване на емисиите от двата сектора, за които и Вие говорите, които са с най-голям принос – отоплението и транспортът, които са идентифицирани в общинските програми като имащи най-голям принос, именно както казах – битовото отопление и автомобилният транспорт. В този смисъл не е коректно да се говори за отсъствие на инструменти за работа. Какво е предприето на национално ниво от страна на МОСВ във връзка с нормативната база. За адресиране на проблема с фините прахови частици от 10 микрограма е приета с Решение № 334 от 7 юни 2019 г. на Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, която е от 2018-а до 2024 г., сиреч ние се намираме вътре в нея. Към момента са изпълнени следните мерки от Програмата: въведени са изисквания за качеството на твърдите горива – въглища и брикети, използвани за битово отопление от населението. Правно основание за тези изисквания е в приетия от 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Конкретните изисквания са въведени с Постановление № 22 на Министерски съвет от 17 февруари 2020 г. – Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол. На второ място. Допълнително със Закона се дава основание на министъра на земеделието, храните и горите да приеме Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битовото отопление. Такава е приета като № 6 през 2019 г., а именно Наредба № 6 за изискванията и контрол върху дървесината, която се използва за битово отопление. Коректно е въпросите, свързани с този нормативен документ, да бъдат адресирани, разбира се, към съответното министерство. На трето място, с измененията от 2019 г. на Закона за чистотата на атмосферния въздух се разшириха правомощията на общините по отношение именно въвеждането на зоните с ниски емисии. С промените е създадена възможността на местната власт да приема мерки за ограничаване употребата на определени видове горива или уреди за отопление, да създава зони с ниски емисии за вредни вещества на територията на цялата община или част от нея, да ограничава движението на пътни превозни средства или на определени категории пътни превозни средства. Зоните с ниски емисии се използват и в някои държави – членки на Европейския съюз, именно на ниво местно самоуправление, но няма установени общи национални или европейски правила в тази посока. Този въпрос е от компетентността именно на местните власти. Доколкото става въпрос за дейности от различен характер, при специфични за всяка община условия, и при това в отсъствие на европейско законодателство, е необходимо самите общински власти да предприемат определените действия. Такива, между другото, вече са предприети, например от страна на Столична община, но процесът не е завършен. Кметът на Столична община госпожа Фандъкова ме увери, че се работи по това да има зона център; зона външен център, но например при среща с представителите на студентските съвети те поискаха от мен да сътруднича за това в Столична община евентуално да бъде включена и зона „Студентски град“ в едно такова зониране на зони с ниски емисии. Министерството оказва съдействие обаче на общините чрез осигуряването на средства за прилагането на мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. По Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., която знаете трябва да приключи в края на 2023 г. като изпълнение на дейностите, са осигурени 122 милиона за мерки за битово отопление и разработване на общински програми, както и 500 милиона за обществен транспорт. През следващия програмен период 2021 – 2027 г. ще бъдат заделени, ако, разбира се, Програмата получи нотификацията от Европейската комисия и приключим със съгласувателния процес, около 750 млн. лв. за подобряване качеството на атмосферния въздух. По нов механизъм, който се предвижда да стартира скоро, се предвиждат от национални средства 47 милиона, а също така, ако Народното събрание одобри проекта на бюджет, който се надявам в следващите дни да бъде внесен от страна на правителството, от страна на Министерския съвет, ще има допълнително и 30 милиона национални средства за мерки, свързани с опазване чистотата на атмосферния въздух, чрез Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда. От Ваша страна ще се изисква единствено повишаване на разходния таван на ПУДООС, за да можем ние да разходваме тези средства в тази посока. В заключение на изложеното и на поставения от Вас въпрос искам да Ви уведомя, че в случай на необходимост от страна на Министерството на околната среда и водите и съвместно с други компетентни ведомства ще предприема допълнителни стъпки за подобряването на нормативната база, както и за по-доброто ѝ прилагане. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин Министър. Един коментар само. На първо място, това, което Ви казах – че има разнобой малко между различните министерства, е факт и Вие много добре знаете, че самото Национално сдружение на общините извлича на преден план този недостатък. От друга стана обаче, в последните два мандата и половина община Пловдив напредна доста в борбата със замърсяването на въздуха. През 2009 г. от 165 превишения на средноденонощната норма имаме вече към миналата година – мисля, че са 47, още не са верифицирани, което прави 130 дни по-малко, което е над 90% намаление на всичките дни, които трябва да се намалят до 35. Тоест остават едни 9,2% от тези дни или 13 дни, но тези дни са най-трудните за намаляване, защото повечето мерки вече са взети и са необходими много по-всеобхватни мерки както на площи, така и на точкови източници, за да може да се постигне реално заветната цел от 35 дни превишения за годината. И последно, нормата за опазване здравето на населението е постигната – до 40 микрограма на куб. м, което всъщност е много добре, а в последните години се върти около 39. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шилев, благодаря Ви за тези уточнения. Факт е наистина, че през последната година виждаме занижаване на стойностите както в среднодневните за цялата година, така и на броя превишавания като дни през годината. Искам да Ви уверя обаче в още нещо. Примери от Европа показват, че местните власти могат да предприемат по-сериозни мерки, например в Краков в държавата Полша, която знаем, че е най-зависима от въглища, местната власт прие решение, с което се забрани използването на въглища за домакинства, отопление и въобще използването на въглища в целия район. Така че при определени по-продължаващи и особено след очакваното негативно решение от съда в Люксембург може би ще трябва да пристъпим и към по-крути мерки. Аз съм в комуникация с Министерството на труда и социалната политика за това, че помощите под формата на въглища и дърва би следвало да бъдат прекратени, доколкото те задълбочават проблема. Но нека да Ви уверя и в още нещо, тъй като казахте за община Пловдив, а в следващия въпрос ще – тъй като имам въпрос от Вашата колежка госпожа Каназирева по отношение на кариерите в района. За София е около 30% – след анализ, замърсяването с фини прахови частици и всъщност е причинено извън рамките на Столична община. Това са трансгранични замърсявания, както и замърсявания, които идват от съседни общини, най-вече от Перник, така че ние трябва наистина да работим не само на местно, но и на национално ниво с определени мерки, за да постигаме определени резултати. Освен това трябва да имаме холистичен подход. Факт е, че установеното най-вече замърсяване с фини прахови частици на атмосферния въздух идва от битовото отопление и от транспорта, но сериозни емитери са също определени индустриални дейности, индустриални предприятия, определени кариери, които се намират в близост до големите градове, и трансгранично замърсяване от съседни държави, най-вече от Северна Македония и от Сърбия, поради естествения пренос на частици, който идва с традиционния вятър от тези държави към България. Така че ние наистина трябва да прилагаме холистичен подход и да оценяваме всичките процеси и през тази призма, за да постигаме добро качество на атмосферния въздух, който има пряко следствие и към общественото здраве. Благодаря Ви.

Господин Министър, благодаря за Вашата дуплика и за уточнението. Аз мисля наистина, че една работна среща, организирана от Вас като заместник министър-председател по климатичните политики, със съответните министри, имащи отношение към темата за качеството на въздуха, би била един страхотен подход и наистина на регионално ниво трябва да е подходът на управление за качеството на въздуха и моето мнение е същото. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, с народния представител Александър Дунчев от „Продължаваме Промяната“ на 31 октомври 2021 г. чрез медийни източници бяхме информирани за извършени престъпления по чл. 278д и чл. 237 от Наказателния кодекс, които се изразяват в бракониерски лов на диви кози, които са били отстреляни от движещ се хеликоптер на територията на Национален парк „Централен Балкан“ в района на връх Триглав. Застреляните и обезглавени в парка животни са от застрашения подвид балканска дива коза, който е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Резолюция № 6 на постоянния комитет на Бернската конвенция. Използването на хеликоптер при изпълнение на деянието, на престъплението бракониерство е криминологична новост за територията на България и ако се остави без последствия, има опасност да се превърне в масова практика. Досега има данни за участието на български гражданин в бракониерски лов на дива коза с помощта на хеликоптер на 7 ноември 2008 г., но извън територията на България – в Узбекистан. Досега изявление по случая е направено само от окръжна прокуратура – Стара Загора, както и потвърждение от пресслужбата на Министерството на околната среда и водите до журналистите, но не е известно дали се води разследване и на какъв етап е то. В тази връзка с народния представител от „Продължаваме Промяната“ Александър Дунчев отправяме питане към Вас, за да ни информирате: какви действия са предприети от МОСВ и в частност от дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ или от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, по случая към настоящия момент, и по-точно дали се води административнонаказателна процедура от дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ за нарушение на режимите на Плана за управление на защитената територия, представляващо административно нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, или за организатора на лова, което е нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии? Ако има образувана административнонаказателна процедура, то установена ли е собствеността на въпросния хеликоптер, от който са отстреляни дивите кози? Кои са извършителите на престъплението или помагачите и какви мерки предвиждате за предотвратяване на подобни случаи на бракониерство в националните паркове? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стратиева, господин Дунчев – мисля, че го няма! Действително на 28 октомври 2021 г. на територията на Национален парк „Централен Балкан“, парков участък „Тъжа“, охранителен участък „Мазалат“, при изпълнение на служебните си задължения служител от дирекция „Паркова охрана“ на Националния парк в 13,50 ч. открива обезглавена дива коза, която е одрана частично в горната част на трупа. При обхода си служителят открива в 14,00 ч. и втори труп на дива коза, която е в същото състояние. В 14,15 ч. на около 300 м от трупа на втората коза са забелязани периодично подавани димни сигнали, а в 14,20 ч. на мястото на димните сигнали каца хеликоптер, в който се оказват двама души с маскировъчни дрехи и шалове на лицата, носещи главите и частите от кожата на убитите животни, след което хеликоптерът излита. В 14,35 ч. отново от посока югоизток хеликоптерът идва, отново каца и в него се качва човек без багаж. Служителят на Национален парк „Централен Балкан“ с мобилния си телефон прави снимки на хеликоптера и на труповете на убитите животни – диви кози, и на мястото, на което е осъществено кацането. Служителят докладва за случая в парков участък „Тъжа“, който уведомява директора на дирекция РПУ – Казанлък „Централен Балкан“, който от своя страна уведомява началника на кабинета на министъра на околната среда и водите, като е уведомен, че поради сложността на случая оттам ще бъде сигнализирана прокуратурата и към момента да не се предприемат други действия. Това е казано от страна на Министерството. На следващия ден от разследващите органи по случая е потърсен директорът, а на 30 октомври 2021 г., събота, директорът и служителите на Парка с РПУ – Казанлък, и ДАНС – Стара Загора, са извършили проверка на терен. Разследващите полицаи са направили оглед на труповете на животните, взели са проби и са съставили протокол. В РПУ – Казанлък, е заведено досъдебно производство под № ЗМ-1466 от 2021 г. по чл. 237 от Наказателния кодекс и е образувано дело в районната прокуратура в град Стара Загора, териториално поделение на град Казанлък с № 10384 от 2021 г. В дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ не се води административнонаказателна процедура, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от Наказателния кодекс, когато за дадено деяние е възбудено наказателно разследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Но тук отварям една скоба. Може да се образува друго производство по смисъла, по който в момента го образувахме, независимо че прокуратурата не е довършила проверката си за унищожаването на части от зона „Натура 2000“ и природна забележителност „Мелнишки пирамиди“, РИОСВ – Благоевград, е образувала друга административна преписка – води се като административнонаказателна процедура, но не по смисъла на Наказателния кодекс, а по смисъла ЗОПОЕЩ – Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ към настоящия момент не разполага с информация за самоличността на извършителите на престъплението и лицата, подпомогнали дейността им, както и за собствеността на хеликоптера. Тъй като засичам в социалните мрежи изказвания, че такава информация е налична, следва да кажа, че тя е засекретена и аз нямам достъп до нея. Иска ми се да я имам и особено хората, които очакват да предприема действия, би следвало да знаят, че трябва да ми предоставят тази информация, за да мога да предприема действия, ако се знае кои са извършителите. На този етап от страна на прокуратурата и РПУ ние нямаме такава информация. Изградена е и е реализирана оперативна схема за контрол и охрана и противодействие на ловното бракониерство, като в определени периоди от годината се пренасочват служители от други паркови участъци за подпомагане на охраната. Предстои организирането на срещи с наемателите и собствениците на хижи на територията на Централен Балкан, изготвянето на предупредителни протоколи с цел да не се допускат в хижите лица, бракониерстващи и носещи ловно оръжие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За такива случаи с бракониерство на животни знаят колегите от горската система и ловците – ежедневно и в огромни количества. Знаем, че горските служители, както екоинспекторите и парковите рейнджъри, понякога са подложени под натиск, а в други случаи са почти лишени от това какво да направят и ние затова търсим всевъзможни начини как да впрегнем гражданското общество и ловците, които милеят за животните и се грижат за тях, и също са способни да помогнат. В горите създадохме електронни системи, с които гражданите да могат да подават сигнали, и в момента на бракониерството веднага да се задейства цялата система на прозрачност. И моят уточняващ въпрос към Вас е: какви мерки Вие ще предприемете, за да може гражданите, ловците, посетителите на парковете също да подават моментни прозрачни сигнали, които да се отчитат по прозрачен начин, така че с тази прозрачност да компенсираме натиска върху държавните служители и съответно да се генерира много повече контрол в тези защитени територии?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дунчев, необходими са такива допълнителни мерки както по отношение обезпечаване техническо, кадрово, ако искате дори и материално на служителите, така и по отношение на подобряване и изсветляване на дейността на тези дирекции, и тяхната взаимовръзка с други институции. В това отношение приложението, за което Вие говорите, като интерактивен инструмент ще търся начин да бъде по добре интегрирано в системата на Министерството, за да може нашите служители да оказват също по-адекватно и по-бързо действие на подобни сигнали. Аз съм втрещен, дами и господа, как е възможно в Национален парк някой да отива и от хеликоптер да стреля животни?! Това освен че не намирам нищо… Може би това е мое разбиране, но какво е удоволствието от това да отидеш с хеликоптер в Национален парк, където животните по принцип не са подложени на някакъв натиск и следователно сигурно дори не са побегнали, да отстреляш такива животни, след което да взимаш трофей от тях?! Не го разбирам! Но нещо, което е важно: рейнджърите към националните паркове получават изключително ниско възнаграждение. През 2020 г., при индексацията на заплатите в структурите на МОСВ, единствено националните паркове не са били индексирани, и на Вашето внимание в бюджета, и с постигнато съгласие с Министерството на финансите ние ще търсим това индексиране, защото е било несправедливо само тези три национални парка да останат без такова индексиране. Трябва да Ви призная, че ако не се случи това индексиране и останат на това ниво, може да се окаже, че рейнджър в национален парк, който се бори с бракониери, получава по-малко възнаграждение, отколкото хигиенист в Министерството на околната среда и водите – тук в централната администрация. Мисля, че това е изключително неадекватно. Надявам се, че Вие ще подкрепите в тази част проекта на бюджет за следващата година. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, проблемът с нерегламентираните сметища не е от днес и от вчера. За съжаление, той е от много години и се разраства все повече и повече. Аз страшно много пътувам из страната и честно казано започвам да си мисля, че България наистина започва да се превръща в едно огромно сметище, което е огромен проблем не само за Министерството, защото повечето от тези проблеми всъщност се генерират от самата местна власт и от безхаберието на огромна част от кметовете. Конкретният въпрос касае територията на община Радомир в местността „Взривните складове“ – след село Стефаново и село Долни Раковец. В посока село Кондофрей има нерегламентирано сметище, което е огромно по размер и по територия. В него се изхвърлят боклуци от всякакъв характер – битови, строителни и опасни. Това, което буди недоумение, е: защо гражданите изрично биват инструктирани от длъжностни лица сами да транспортират отпадъците дотам с уверението, че това е заповед на кмета, която, естествено, никой не е виждал. Също така по информация на граждани на територията на град Радомир – почти в самия център на града, а именно бившето Военно поделение, се намира още едно нерегламентирано сметище. Въпросът ми е: ще разпоредите ли подробна проверка на терен за погребания боклук във Военното поделение в град Радомир? Вторият ми въпрос е: какви са Вашите намерения за отстраняване на нерегламентираните сметища, които се намират на територията на община Радомир? Само да добавя, че към въпроса си съм приложила и снимки от въпросното сметище. (Показва ги.) Предполагам, че Вие сте ги видели, но малко по-късно ще Ви обясня защо ги показвам – защото също касаят важен проблем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Василева, след възложена извънредна проверка на експерти от Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, на 1 януари на място е проведена проверка съвместно с представител на община Радомир. Това е вследствие и на Вашия въпрос. Установено е, че посоченото съществуващо нерегламентирано сметище се намира на терен „Взривните складове“, както Вие сте го описала, вляво на пътя, след преминаване през село Стефаново и след указателната табела за село Долни Раковец, в посока към село Кондофрей. До сметището води стар асфалтов път по посока село Долни Раковец. Налични са и два черни пътя от разглеждания обект, водещи към други населени места. На площ от три декара са натрупани големи купчини със смесени битови отпадъци, строителни отпадъци, изрязана храстова растителност, които са премесени и запръстени с пясък от подобен материал с бежово-сив цвят, наподобяващо каменно брашно. Незаконното сметище не е оградено, няма забранителни табели за изхвърляне на отпадъци. В началото на асфалтовия път са изсипани две купчини от описания пясъкоподобен материал, които ограничават достъпа до обекта. Черните пътища са със свободен достъп. На сметището има следи от тежка техника, използвана за прибутване на отпадъците и запръстяване. Във връзка с установеното е дадено предписание на кмета на община Радомир за почистване на незаконното сметище със срок 25 февруари. След изтичане на определения срок РИОСВ – София, ще извърши последващ контрол. В случай на неизпълнение на даденото предписание ще бъдат предприети административнонаказателни действия. По отношение на втория Ви въпрос, Ви информирам, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Министерството на околната среда и водите реагира на всички подадени сигнали за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, включително на територията на община Радомир, чрез регионалните инспекции по околна среда и води. Те дават предписание за почистването на замърсените терени в кратък срок на изпълнение и при констатиране на неизпълнение се образуват административнонаказателни производства. Тук ще добавя следното: много често се знае кой прави това и ако общината не почиства дадено сметище, тя стимулира хората, ако им е по-близо и по-лесно, да се изхвърля там. Второ, което е по-неприятно, но разбира се, това е компетенцията на разследващи органи, понякога самите общини не само допускат, а извършват подобни действия с цел да намалят таксите, които биха им коствали депонирането в регионалните депа или да съкратят също така разходите за превозване. Това са нарушения от сериозен характер и ако имате такива сигнали, моля да ми ги подавате и аз съответно в синхрон с компетентните органи ще извърша не само проверки, но и ще предприемам допълнителни действия. Благодаря.

Благодаря Ви. Това, което ще кажа, не са уточняващи въпроси, а може би направо да изразя отношение към отговора и да добавя малко допълнителна информация. Когато получих този сигнал, на моето желание към жалбоподателите, така да ги нарека, да направят снимки на съответното сметище, хората категорично отказаха, защото изпитваха ужас от факта, че може да ги види някой и по този начин да има репресии спрямо тях от страна на кмета на Радомир. Само да Ви припомня, че кметът на Радомир е същият човек, който преди години взе стотици хиляди левове за залесяване на едни склонове с гора. Година и половина по-късно – по времето на едно журналистическо разследване, където, естествено, гора нямаше, а бяха голи поляни, на въпроса къде е гората, той каза: „Зайците я изядоха.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпреки че кариерната дейност касае община Родопи, област Пловдив, съм сигурна, че този проблем съществува и на много други места. Още в качеството си на областен управител много сериозно обследвах проблема, имах не една среща с инициативния комитет и с жителите на населените места. Предприеха се конкретни действия и се взе решение за преустановяване дейността на двете кариери. Едната вече изтече към настоящия момент, а другата изтича другия четвъртък – на 3 февруари. Вие сте запознат, между другото, най-важната фактология съм Ви я представила много обстойно в четири страници и се радвам, че всъщност вчера бяхте в област Пловдив и повдигнахте и тази тема. Въпросът е оттук нататък да не се допусне продължаване дейността на тези кариери и съответно да изпълнят задълженията си по рекултивация. Ще се спра само на два основни момента, а именно: наличието на карстови извори, които всъщност установихме с моя заповед и след обследване на района, те са от 1967 г., но впоследствие по мое настояване бяха включени към водоснабдителната система на село Белащица. Същите са застрашени от изчезване, предвид техния характер, от взривните дейности. Оттам нататък настоях да бъдат проектирани санитарно-охранителни зони и имам уверенията, че същите попадат в зона пояс II, което категорично забранява кариерната дейност. Тук е най важният момент, да не се окаже в един момент, че са в пояс III и съответно да се заобиколи този текст. Всичко е в ръцете на Басейнова дирекция, която е към Вас, и съответно на ВиК да засилят действията, тоест да ускорят темповете и по-бързо да си свършат работата. На второ място в близост е наличие на няколко свлачища, едното от които е активно. Тъй като преди малко стана дума за извършени нарушения, оттук, от трибуната, аз се възползвам да Ви дам един такъв сигнал. По едната кариера на „Холсим“, която е изтекла през 2021 г., тоест тя не трябва да работи към момента – нямаме удължаване, всъщност е извършвано транспортиране на материали, което е част от концесионната дейност. Молбата и сигналът ми към Вас са: да сезирате съответно компетентните органи за извършеното нарушение и да бъдат наложени не само наказателни санкции, а да бъдат предприети съответните дейности за преустановяване на нарушението. Конкретният ми въпрос към Вас е, разбира се, той основно е и към министъра на енергетиката: какви мерки сте предприели и ще предприемете Вие, както съответно и Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Каназирева, както и Вие посочихте в част от фактологията, там наистина се касае за две кариери. Едната е с изтекъл срок на концесионен договор през изминалата година, другата е с изтичащ срок на договора през следващата седмица. И доколкото трябва поне една година предварително да се извърши процедурата за удължаване, а това не се е случило и няма как да се случи в рамките на следващата седмица, моето мнение и прочит на въпроса е, че това ще изчерпа дейността, която се извършва вследствие на тези концесии. Аз наистина вчера се срещнах с областния управител и с Инициативния комитет на Белащица и съм запознат с всички онези сигнали, които те през годините са давали, както и с преписката, която се води в Басейнова дирекция – Пловдив. Имам, разбира се, и подготвения отговор, но той е доста по дълъг. За да Ви представя всички неща, аз по-скоро ще Ви кажа следното: от днес, с днешна дата, е назначен нов директор на Басейнова дирекция – Пловдив. Една от първите му задачи е да прегледа именно частта, която е със санитарно-охранителните зони на село Белащица, за да може да придвижи преписката и да се установи попадат ли те в тази зона и ако попадат, дали това не би могло да бъде възпиращо за всякакъв тип подобни дейности с друга концесия или по някакъв друг начин. Преди малко споменах нещо, което също е важно да отбележим. Понеже познавам добре района и тази северна яка на Родопите, там има специфичен вятър, който за щастие през лятото леко охлажда в ниската част, а по самите склонове пък затопля през останалата част – горняк, долняк, има различни наименования за този местен вятър. Няма как да няма пренасяне на прахови частици всъщност и от двете кариери при всичкото това време към град Пловдив, особено ако те работят в някои случаи извън стандартното работно време на дейност, защото знаем за такива случаи. Така че аз отдавам част от проблема със замърсяването на град Пловдив и на това. И не мога да разбера защо моите предшественици никога не са взимали предвид такъв тип фоново замърсяване, когато говорим за град Пловдив! А иначе, само за да завърша – проведени са процедури. В хода на провежданите процедури по Глава VI от Закона за опазване на околната среда от компетентния орган се изискват становища от други компетентни органи: от „Басейнова дирекция“, РЗИ – Вие сте запозната с процедурата. В настоящия момент от страна на директора на РИОСВ – Пловдив, не са издавани индивидуални административни актове за разрешаване на осъществяването на дейности, касаещи разширение на находище „Белащица“ и продължаване срока на концесията за добив на „Холсим“. За другата концесия – понеже не е изчерпана, може би нямам информация, която да Ви представя – а, не, ето имам. Във връзка с дейността на европейски пътища – това е другата кариера „Белащица юг“, на 25 януари 2022 г. е извършена проверка от РИОСВ – Пловдив, и е установено, че се извършват дейности по добив, преработка и транспорт, но те все още са си в рамките на концесията. За мен ключов въпрос ще бъде оттук насетне, доколкото там се добива вече 50-а година – мисля, че началото на дейността, свързана с кариерата на Белащица, е от преди точно 50 години – и доколкото си спомням в Закона за подземните богатства също изрично е записано, че определени природни богатства не бива да се експлоатират на определено място повече от 50 години. Но така или иначе според мен там въпросът е приключил и единствено трябва да се обследва има ли закононарушения от ползване на кариерата с цел добив на материал или превозване на материал от нея от страна на концесионер, който е с изтекъл срок на договора за концесия. Включително в разговор с областния управител съм помолил да се направят определени проверки и от други институции и той да нареди такива проверки, за да се установи. Благодаря.

Аз нямам допълнителни въпроси, господин Министър. Уверявам Ви, че на територията на област Пловдив за всяко едно нарушение, свързано с околната среда, са се взимали много сериозни и активни мерки. Запозната съм в детайли с всяко едно нарушение независимо от неговия характер. Готова съм и да съдействам за в бъдеще, тъй като познавам проблемите. За жалост се изпуснаха осем месеца по време и на служебните министри да се вземат мерки за ускоряване дейността на проектиране на санитарно-охранителните зони, а там всъщност е разковничето. Уверявам Ви – не с малко експерти съм консултирала тези зони, и Ви уверявам, че те попадат в пояс II. Обърнете просто внимание, за да не се окажат, пак казвам, в пояс III. Оттам нататък ще очаквам допълнително… Вече смятам, че са достатъчно налице основания, които да преустановят за в бъдеще извършването на тази кариерна дейност – няма да изреждам, Вие по-добре и от мен знаете за влиянието върху околната среда. Но доколкото знам, едната концесия е от 1997 г., а другата е от 2001 г. Назад във времето не знам дали стигат до 50 години, но това е факт, който може да се провери. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, на територията на област Шумен и конкретно в община Шумен се наблюдава системно неглижиране на екологични проблеми, свързани с регионалното депо за битови отпадъци. Поддръжката му е възложена на общинско предприятие „Чистота“, като има съставени множество актове. Също така в РИОСВ – Шумен, е налична информация за системно замърсяване на река Голяма Камчия, без да са налични адекватни мерки за ограничаване на последващи замърсявания. РИОСВ – Шумен, е давало предписания през годините, а Община Шумен системно е изпращала намерения за предстояща дейност по ограничаване на течовете от сметището, които впоследствие не изпълнява. Моят въпрос е следният: предоставена ли е информация в РИОСВ – Шумен, във връзка с това дали кметът на община Шумен е разработил, актуална ли е Програмата по опазване на околната среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда и с какъв програмен период е същият. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панев, съгласно получената информация от Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Шумен към настоящия момент не е налична официална информация за разработването и приемането от общинския съвет на Програма по опазване на околната среда на община Шумен съгласно именно на Разпоредбата, която и Вие цитирахте – чл. 79 от Закона за опазване на околната среда. Не е налична! В РИОСВ – Шумен, не са представени и отчети по изпълнението на Програма по опазване на околната среда в съответствие с изискванията на същия този член, но ал. 6 от Закона. Освен програмите по чл. 79 от ЗООС общинските програми за управление на отпадъците са един от важните инструменти за прилагане на законодателството по управление на отпадъци на местно ниво. Те се разработват в съответствие с чл. 52 от Закона за управление на отпадъците. Съгласно същия чл. 52, в ал. 2 общинските програми за управление на отпадъците са секторни програми и са неразделна част от общинските програми за опазване на околната среда. На 16 юни 2021 г. Министерският съвет е приел Национален план за управление на отпадъците за периода 2021 – 2028 г., като общините са задължени да разработят общинските си програми за управление на отпадъци за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците, сиреч 2021 – 2028 г. Програмата се разработва и в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците. Последната общинска програма за управление на отпадъците на община Шумен, приета от Общинския съвет, е за периода 2015 –2020 г., следователно те нямат в момента такава. Благодаря.

Декларация!

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сандов, обръщам се към Вас по повод съставен констативен протокол на РИОСВ – Благоевград, от 10 септември 2021 г. за незаконно сметище в имоти с идендификатори 07822.17.2 и 07822.15.124, които се намират в село Бунцево, община Якоруда, каквото според Община Якоруда няма. Констативният протокол съдържа предписания за отстраняване на нарушенията със срок за отстраняването им до 1 октомври 2021 г. Въпреки изрично указания срок РИОСВ – Благоевград, издава АУАН с № 02-03 от 8 октомври 2021 г. на Община Якоруда, в последствие на 22 декември 2021 г. РИОСВ – Благоевград, издава наказателно постановление № 2-03, с което налага глоба от 3 хил. лв. на Община Якоруда за сметището, което според Община Якоруда е недействително. По информация от Общината провежданите проверки от страна на РИОСВ – Благоевград, на територията на общината се провеждат в присъствието на един представител на Регионалната инспекция по околната среда и водите и често се съвместяват с общински съветник от политическа партия ГЕРБ. Във връзка с това моля да бъда информирана дали към датата на издаване на наказателното постановление с № 2-03 от 21 декември 2021 г., с което РИОСВ – Благоевград, налага глоба от 3 хил. лв. на Община Якоруда за сметището, РИОСВ – Благоевград, намерило ли е истинско сметище на терен в двата имота, които се намират на територията на село Бунцево, община Якоруда, и ако има, моля да бъде предоставен снимков материал или някакво доказателство? Ако има установена практика, заедно със служители на РИОСВ – Благоевград, на проверките да присъстват и общински съветници от общините и областта, да ме информирате и ако има такава практика, колко често се извършват подобни съвместни проверки, кои нарушители обхваща и в кои общини се провеждат подобни проверки? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стратиева, след получаване на сигнал от 31 август 2021 г. в РИОСВ – Благоевград, на 10 септември е извършена такава проверка на територията, както и Вие споменахте, с оплаквания за създадени незаконни сметища на територията на село Бунцево. Проверката е приключила със съставяне на Констативен протокол № 44-03 – Вие вече го споменахте. Видно от съставения протокол, освен съставителят на протокола, участие в проверката е взел и служител на Община Якоруда и служител на РИОСВ – Благоевград. При проверката не са участвали и присъствали други лица освен посочените. От извършената проверка в РИОСВ – Благоевград, е установено, че твърденията на Община Якоруда не кореспондират с действителната фактическа обстановка и събраните доказателства по случая. При проверката са констатирани незаконни сметища, включително в поземлени имоти 07822.17.2 и 07822.15.124 в землището на село Бунцево. Според констатацията от проверката на всяко от местата с посочени точка с координати е било извършвано прибутване, запръстяване със земни маси. За това свидетелстват описаните в протокола следи от иззет в непосредствена близост от скатовете материал – земни маси, установени са следи и от горене на отпадъци. Сходна е била ситуацията и на останалите места, за което свидетелства приложеният към протокола снимков материал – имам (показва снимков материал) и ще Ви дам впоследствие. Разпоредбата по чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците установява, че във връзка с констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване или съставя актове за установяване на административни нарушения. По отношение на втория въпрос: в РИОСВ – Благоевград, няма практика, в която проверките да се извършват с общински съветници на територията на съответната община. На проверки са присъствали граждани, подавали сигнали за замърсявания с цел посочване на конкретното място. От страна на РИОСВ – Благоевград, са изпратени снимки на замърсените терени и мога да Ви ги предам. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността да повдигна за пореден път една тема, която може би е най-важната в момента за българското общество, за българската икономика и за всеки български гражданин. Това е ценовата криза, която вече не е криза само в сферата на енергетиката, тя вече се разпростира в абсолютно всички сектори на стопанския живот на страната, във всички обществени сфери и в целия живот на хората, които всеки ден живеят с притеснението и със страха, че няма да могат да платят следващата си сметка за ток. Аз ще припомня, че тази ценова криза, чиито последствия консумираме вече всички ние, беше изпусната още през есента при актуализацията на бюджета за 2021 г. Тогава ние многократно повдигахме въпроса за това, че цените на тока растат стремглаво, че ще продължат да растат и в следващите седмици, и въпреки това не получихме никакво разбиране от тогавашното квазимнозинство в Четиридесет и шестото народно събрание и от тогавашния министър на финансите в служебното правителство господин Асен Василев, който не остави никакви буфери в бюджета за 2021 г., които сега можеха да компенсират част от проблема. Нещо повече, ако тогава бяха взети правилните мерки за компенсация на бизнеса, който започна да усеща с всеки изминал ден скачането на цената на промишления ток, ние щяхме да спрем растежа на цените на останалите продукти. В момента се говори за инфлация от 7 – 8%, но имайте предвид, че инфлацията при най-необходимите продукти е около 20%. От това страдат хората, които консумират най-необходимите продукти; хората с ниски доходи; хората, които работят, но вече се превръщат в работещи бедни, а не са били такива допреди 4 – 5 месеца. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Хайде сега вече!“) Такава е ситуацията, такава беше ситуацията през октомври месец. И тогава казаха: „Хайде сега вече.“ И знаете ли какво е доказателството, че се знаеше, че ще има ценова криза? Доказателството, че единствено Комисията по културата, колкото и да Ви е смешно, предвиди увеличаване на компенсациите за цените на тока, които са също крайно недостатъчни и които, между другото, поради некомпетентността на служебния министър на културата не бяха използвани ефективно. Сега вече сме във фазата, в която не трябва да се борим с разрастването на кризата, а трябва да се борим с разрасналата се криза, с кризата, която се превръща в епидемия! Цели обществени системи са напът да блокират: училища, театри свалят представления, защото не могат да си платят тока, болници, читалища. Всякакъв тип институции, които не са промишлени предприятия, но плащат промишлен ток: църкви, джамии, всякакъв вид храмове, които не осъществяват стопанска дейност и не могат по никакъв начин да оцелеят в тези времена. Тук изобщо не говорим за спрелите предприятия, за които е по-добре да спрат, отколкото да продължат да работят, защото загубите им ще бъдат много по големи, ако продължат в тази посока. И чуваме много неадекватни анонси от типа: „За мен инфлацията не е проблем.“ – Асен Василев! Уважаеми госпожи и господа, за всички нас и за всеки български гражданин инфлацията е огромен проблем! Анонсът, който се дава за предстоящия бюджет, е, че ще се води проинфлационна политика! Не просто няма да се предприемат мерки за ограничаване на инфлацията, а ще се водят, ще се наливат, ще продължат да наливат пари, и то с вземане на заеми, които ще предизвикат вторична инфлационна вълна! Това за нас е крайно необяснимо поведение. И още по-крайно необяснимо поведение е отказът на управляващото мнозинство да води какъвто и да било разговор по тази тема. Колкото и да си представяте, че този проблем не съществува или че този проблем не е чак толкова важен, той е най-значимият проблем в момента! Най-значимият проблем за всеки български гражданин! От този проблем ще произтече и увеличаване на безработицата, и натоварване на държавата с нови социални разходи за безработни. И ще видите, че в края на 2022 г. проблемите могат да се окажат още по-големи – в пъти по-големи, отколкото в момента! Предупреждаваме Ви за втори път. Предния път беше октомври месец, сега Ви го казваме пак. Предложили сме определени решения, които могат да решат немалка част от тези проблеми в момента. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да спаси хо-ра-та! Дори да говорим тук за някаква визия, за някакво дългосрочно решение, говорим за това – хората, бизнесите да оцелеят, обществените системи да не блокират и всичко това зависи от управляващото мнозинство! Ние предлагаме решения. Правим го, защото Вие не предлагате решения. Ако Вие предложите решения, ние сме готови да ги дебатираме, готови сме да Ви помогнем, готови сме да Ви подкрепим, готови сме да направим предложения към тези решения. Вие не сте предложили нито едно решение. Правителството не е предложило нито едно решение, което по някакъв начин да спре тази вълна, която е напът да залее цялото българско общество. Пример за подобна неефективна дейност, която се върши, е Временната комисия за енергетиката, която беше първото нещо, което Четиридесет и седмото народно събрание направи – едно от първите неща. Тогава Ви питахме многократно: защо Ви е тази Временна енергийна комисия, при положение че след няколко дни ще има редовна Енергийна комисия? Вие във Вашите мотиви посочихте: ще анализираме и ще предложим решения. И днес, вече повече от седмица, след като срокът на тази Комисия изтече – тя беше с едномесечен срок, ние Ви питаме: какви са решенията, които взе тази комисия, която се събра само веднъж? Аз ще Ви отговоря: няма доклад на Комисията, няма точка в дневния ред на парламента, която да покаже, която да разгледа работата на тази Комисия, да приеме доклада и евентуално ако в него има определени мерки, да ги внесе като предложение в Народното събрание и да ги приеме. Няма такова нещо. И тук е големият политически проблем, върху който трябва да се замислите. Вие нямате механизъм за вземане на решения – по нито един въпрос! Аз не знам какъв е Вашият Коалиционен съвет, досега съм чувал, че веднъж се е събирал онлайн, но така и не разбрах какво реши този Коалиционен съвет тогава. Доколкото чух, се е занимавал, по Вашите анонси, по Вашите думи, със съдебната реформа. Нищо против съдебната реформа, нищо против да се занимавате и с това, но ако Вие имахте истински механизми за вземане на решения във Вашата четворна коалиция, което е достатъчно сложно нещо, вече щяхте да имате и някакви предложения, щяхте да обсъждате проблеми, които са буквално пред очите ни! Вие отказвате да обсъждате нещата, които Ви притесняват. Отказвате да вземате решения. В политиката няма вакуум. Ако Вие не можете да вземате решения и ако не се вземат тук решенията, в Народното събрание, те ще започнат да се вземат другаде. И те се вземат! Цената на тока расте, хората са оставени на произвола на съдбата. Виждам, че сте готови на диалог и да правите някакви работни групи само когато пред парламента се струпат няколко хиляди души. Ако чакате пред парламента да се струпат няколко хиляди души за цената на тока, имайте предвид, че това ще доведе до много сложна ситуация за Вас самите. Вземете мерки навреме. И тук аз изобщо не Ви заплашвам, че ние ще доведем някакви хора. Хората ще дойдат сами в един момент! И е крайно неприятно, казвам Ви го от опит – аз съм бил в ситуация, в която пред парламента е имало хора, но те не са били за цената на тока, между другото. За цената на тока е много по-неприятно, за цената на хляба е много по-неприятно. И Ви предупреждавам съвсем добронамерено: не започнете ли да вземате решения, не започнете ли да осъществявате някакви политически действия, не започнете ли да се сблъсквате с проблемите, а не да се опитвате да ги заобиколите и да ги заметете под килима, не Ви очаква нищо добро! За съжаление, нищо добро няма да очаква и нито един български гражданин! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС).

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми към Вас по начина на водене е следната: Вие, ръководещ пленарното заседание днес и този парламентарен контрол, освен да следите внимателно изказващия се от тази трибуна, трябва да следите също колегите народни представители в залата и тяхното държание. За съжаление, на мен не ми убягна едно проявление в залата от останалите колеги от „Продължаваме Промяната“ – как на моменти се подхилкваха и може би не следяха внимателно изказването и декларацията на нашата парламентарна група. За съжаление, на мен ми направи лошо впечатление – Вие бяхте ангажиран да четете нещо и явно не Ви направи, но да Ви призова друг път да обръщате внимание на колегите в залата – когато има декларация, когато се говорят важни неща, да спазваме добрия тон и да се изслушваме. И сред колегите, които може би нещо ги е подтикнало да се подсмеят, подхилкват в момента, в който обсъждахме това, със сигурност има добри икономисти и не може да не им е направило впечатление, че не е смешна темата, колеги, именно когато Ви обръщаме внимание на такъв проблем – инфлационният натиск, който е върху българските граждани, специално за работещите бедни, които при цена 1 лв. на хляб, ако заплатата бруто е 700 лв., ще си купят 350 хляба. Обаче ако цената на хляба, както вече е днес, е 2 лв., могат да си купят наполовината хлябове, така че това не е смешно. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Рашков, въпросът ми е следният: през 2019 г. в качеството ми на общински съветник в Общински съвет – Варна, ми стана известно, че в дирекция „Местни данъци“ към Община Варна се извършват незаконни действия. С писмо, входящ номер – да не го цитирам в момента, от 9 декември 2019 г. отправих запитване към кмета на града господин Иван Портних, но и до момента нямам получен официален отговор. Доколкото ми е известно, са променяни основни показатели, които определят данъчните оценки на имоти, съответно се променят и дължимите данъци и такси за тях: конструкции, година на построяване, разположение на строителните граници на града и други подобни. Бюджетът на община Варна е ощетен с милиони и от неправомерно ползване на сертификати за енергийна ефективност – основно за хотели и други нежилищни сгради. За облагането на моторни превозни средства също има констатирани неправомерни действия. Многократно съм отправял запитвания към кмета на града Иван Портних: извършвана ли е обстойна проверка за всички тези злоупотреби и има ли разкрития за тях? Колко от несъбраните средства от тези проверки са възстановени и има ли подведени под отговорност служебни лица? На тези въпроси отново не получих отговор. Доколкото ми е известно, е проведено разследване от сектор „Борба с организираната престъпност“ при МВР – Варна, като номерът на производството е 2527/2019 г. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следните въпроси: Има ли развитие по това дело? Ако има или ако няма, каква е причината за това? Докога ще се прикриват виновните лица, причинили щети на бюджета на община Варна? И трето, но не по-малко важно, е: установено ли е дали и защо кметът Иван Портних е прикривал действията на заподозрените служители и имал ли е облаги за тези свои действия? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В отговор на поставения ми току-що въпрос мога да информирам следното: През 2019 г. в службата „Борба с организираната престъпност“ във Варна е постъпила информация за незаконна дейност на ръководни служители и експерти на по-ниски нива в администрацията на Община Варна. Данните са, че са получавани и са разпределяни облаги, с което са ощетили общинския бюджет в особено големи размери. След анализ на тази събрана по оперативен път информация е изготвена и изпратена справка в Специализираната прокуратура. Събрани са – от тези данни е видно – и данни за осъществявана корупционна дейност от длъжностни лица, организирани в престъпна група. На 11 февруари 2020 г. с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура е образувано Досъдебно производство № 15 от същата година. Преписката е тази, която струва ми се чухме – 2527 от 2019 г., за това, че от януари 2016 г. на територията на град Варна длъжностно лице е ръководило и участвало в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да вършат измами за получаване на имущество, подкуп и документни престъпления. Това са, мога да кажа, не знам колко е удачно – чл. 212, ал. 2, чл. 308 и чл. 313 от Наказателния кодекс, престъпление по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс. В хода на разследването на досъдебното производство са извършени множество разпити на свидетели, изготвени са експертизи, приобщени са документи от различни институции, физически и юридически лица. На 28 октомври 2021 г. е изпратен доклад до наблюдаващия прокурор. Такава е практиката. С писмо от 9 ноември 2021 г. Спецпрокуратурата е изискала материалите по досъдебното производство, които са изпратени на 11 ноември 2021 г. До настоящия момент няма никакви указания, получени от Специализираната прокуратура, така че оттук нататък не мога да Ви дам никаква друга информация. Благодаря за вниманието.

Господин Рашков, първо, искам да благодаря за изнесената информация, защото това е първа стъпка по този казус. Казус, който засяга обществени пари в рамките на милиони, толериране на определени кръгове, близки до управляващите във Варна, на лица, които са облагодетелствани. Има документални престъпления. Надявам се, че наистина прокуратурата ще се произнесе – в крайна сметка това да бъде вкарано и в съд, за да може нужното внимание да бъде привлечено към тези лица. Още веднъж, благодаря. Все пак има развитие по казус, който години наред е крит и не е придвижван да стигне дотам, където е в момента. Сега също наблюдаваме – от няколко месеца няма развитие. Да се надяваме, че ще има. Благодаря.

Господин Председател! Господин Рашков, през 2020 г. подадох сигнал до Районна прокуратура – Варна, с еди-кой си номер, относно спешна проверка за начина на придобиване на два имота в град Варна и неговата незаконност. Към момента нямам получен официален отговор. Става въпрос за два имота в местност „Пчелина“ с идентификатори, както следва: според госпожа Цвета Янчева, подала сигнала до мен, описаните имоти винаги са представлявали дере. През лятото на 2019 г. госпожа Янчева и други съседи, близки до тези имоти, които съм посочил към Вас като данни, забелязват, че дърветата са изсечени и дерето е засипано с пръст, вероятно, за да бъдат предприети строителни дейности. Подадени са редица сигнали, включително и до Министерския съвет. От Регионална дирекция по горите – Варна, са потвърдили, че имотите се водят към Държавния горски фонд. Това означава, че и дърветата, които са изсечени там, също са държавна собственост. На 19 януари 2020 г. бе направен оглед на мястото от мен и група общински съветници. Заедно видяхме и констатирахме нещата, които описах малко по-горе. Ясно се вижда поставена тръба, която отвежда водата от това дере по шосето. Стана ясно също така, че този ръкав на дерето вече е запълнен с пръст и върху него са започнали да се правят строителни дейности и не може да се отвежда водата. В тази връзка, доколкото ми е известно, има образувано досъдебно производство и в качеството ми на общински съветник бях извикан да дам показания. Не съм уведомен към момента за развитието на преписката. Бих искал да получа следните отговори на въпросите ми: има ли развитие по тази преписка – ако няма, каква е причината за това? Длъжностните лица, които са водили разследването от Икономическа полиция, установили ли са реалните факти, че дерето е затрупано и има изсечени дървета там? Какво са извършили впоследствие? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По поставените въпроси, те са няколко, мога да информирам следното: първо, на 26 февруари 2020 г. действително е подаден сигнал от Вас като общински съветник във Варна, в прокуратурата, където е образувана преписка с определен номер. В нея се излагат данни за незаконно – такава е първоначалната оценка – засипване с пръст и изсичане на дървета в два поземлени имота, ще спестя номерацията, в местността Франга дере във Варна, за които се твърди, че попадат в горски фонд и са държавна собственост. На 10 март 2020 г. преписката е изпратена в Областна дирекция на МВР – Варна, където е извършена предварителна проверка относно това налице ли са данни за извършено престъпление. След нейното приключване материалите са изпратени на Районна прокуратура – Варна, за произнасяне по този въпрос – има ли престъпление, или няма престъпление? С постановление на наблюдаващия прокурор от 16 април 2021 г. – виждате с какви темпове се движим в тези проверки и тези произнасяния, около една година, на 16 април е отказано образуване на досъдебно производство от прокуратурата поради липса на достатъчно данни според прокурора, който се е произнесъл, на данни за извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Преписката респективно е прекратена. Във връзка с другата част от сигнала до кмета на Варна е известно, че има образувано досъдебно производство, което се отнася обаче за друг случай с различна фактология. По втория въпрос: установено ли е дали затрупването на дерето и изсичането на дърветата там са извършени законно? Относно законността на извършваните там строителни дейности по сигнал на госпожа Цвета Янчева през 2019 г. отново от служители на дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ – Община Варна, е извършена проверка. От предоставения отговор става ясно, че въпросният имот е урбанизирана територия по Кадастралната карта и кадастралните регистри във Варна. Извършеното насипване и разстилане на незамърсени земни маси не противоречи на Закона за устройство на територията, позволяващ благоустройствени мероприятия от собствениците на урегулирания поземлен имот за тяхна сметка с оглед на функционалното му предназначение и бъдещото застрояване съгласно действащите устройствени планове на територията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Рашков, разбира се, напълно е възможно да не си спомняте, тъй като това беше едно миниатюрно нюню събитие, но на 12 януари имаше нещо като протест по улиците на София, който тръгна от площад „Народно събрание“. Беше се събрало едно известно количество хора, което повече ми приличаше на шепа хора. В един момент по време на протеста ескалира напрежението. Протестиращите се опитаха да нахлуят в сградата на Народното събрание. На мен лично това ми се стори смешно, защото сградата си е тяхна и те могат да си влизат, когато си решат, но се опитаха да нахлуят в празното Народно събрание. В крайна сметка след намеса на органите на реда до нахлуване не се стигна, а протестиращите продължиха своето рехаво шествие. В тази връзка, тъй като не мога да Ви попитам от тази шепа хора колко от тях са били ваксинирани, въпреки че съм сигурен, че процентът е доста по-висок от средното за страната, мога да Ви попитам: какъв е бил броят на участвалите в този грандиозен протест? Иначе казано, колко голяма е била шепата? Имало ли е наличие на агресивно настроени лица сред протестиращите граждани? Както и все пак с какви данни разполага Министерството на вътрешните работи за пострадали протестиращи и членове на органите на реда? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Михнев! Понякога трябва да си признаем, че не е толкова важно колко са на брой протестиращите – по-малко протестиращи – това го казвам в кръга на шегата, могат да причинят по-големи вреди, отколкото, когато са по-голяма група и която по-голяма група няма агресивно поведение. Не само че съм забелязал, че е имало протест, а сме създали и необходимата организация, така че протестът да протече по реда, който законите на страната предвиждат – да няма никакви вреди, да няма също така причиняване на телесни повреди на гражданите, разбира се, и на полицейските служители. Може би Вие пък сте обърнали внимание, че полицията прояви изключително толерантно отношение към протестиращите. Това казвам на залата. Аз получих, включително от председателя на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, едно благодарствено съобщение, че полицейските служители проявиха невиждано досега търпение. Полицейските служители през деня работеха без щитове и без други средства за тяхната лична защита, каквито се полагат по закон. По такъв начин те дадоха знак на протестиращите, че не са техни противници. Мисля си, че това е една много важна новост във взаимоотношенията между протестиращи и полицейски служители, каквото поведение, каквото отношение ние не забелязахме преди година или две. В този смисъл искам само да кажа още нещичко, че полицаите, участвали на този ден, заслужават поклон за техния стоицизъм, героизъм и така нататък. По-конкретните въпроси ще Ви кажа: от 12,00 ч. – припомням само фактологията – на 12 януари тази година пред сградата на Народното събрание, разбира се, имаше и движение по централната част, се проведоха протестни мероприятия. Те бяха заявени по съответния законов ред. Дотук абсолютно нищо лошо. Всеки гражданин ще протестира тогава, когато прецени, че има място да изрази по този начин своето несъгласие с едно или друго. Ставаше дума за протестно мероприятие против зеления сертификат. Всички добре знаем, че има както привърженици, така и противници на тази мярка. За осигуряване на обществения ред. Разбира се, ние сме си взели необходимите мерки. Уверявам Ви, това не е лесна работа – да предвидиш и евентуални изненади. Имаше такива, сега няма да пропусна да Ви информирам, да знаете. Доста сериозни сили отделихме в този ден от полицията, от техните ежедневни ангажименти, за да можем да осигурим нормалното протичане на протеста. Приблизителният брой граждани, които ние смятаме, че са били на протеста, са между четири и пет хиляди. Ако не съвпадат тези наши впечатления с Вашите, моля да бъда извинен, но това е нещото, което ние знаем. Второ, няма, и ще сме все тъй – като очевидно времето няма да ми стигне. Колко са отделните служители от различни поделения на МВР, това не е толкова важно. Общо са обаче около 1143 полицейски служители в района тук и на площад „Независимост“, площад „Буров“ – 472, и така нататък. Действително е констатирано наличието на агресивно настроени граждани сред протестиращите. Изрази от рода, всички ги чухме, разбира се, не казвам нищо ново: „Днес ще влезем, ще зададем въпрос. Утре ще ги изнесем с краката напред. Да отидем и да влезем в парламента и да питаме от трибуната вече да го махнат. Призовавам всеки един гражданин да влезе в гражданското неподчинение и да влезем вътре вече. Моля да се насочим към страничните входове и оттам най-любезно да влезем и да попитаме.“ Сега, известно е, че протестиращите направиха безуспешни опити за пробиване и разкъсване на изградените полицейски кордони. Имало е притиснати граждани – това са факти, на които е оказано съдействие от самите органи на Министерството на вътрешните работи, тяхното извеждане на безопасно място, на същите е оказана медицинска помощ. От страна на МВР са предприети своевременни мерки за опазване на обществения ред. Какво имам предвид? Преди и по време на протестните мероприятия са били задържани две лица, както следва: едно пропуснато през филтровачен пункт, на което впоследствие е извършена проверка на моторното превозно средство, леката му кола, с която се е придвижвало, и в автомобила са намерени боеприпаси – 1 брой пълнител с бойни патрони. По случая е образувано досъдебно производство за незаконно притежаване на боеприпаси по чл. 339 от Наказателния кодекс. Работата по случая продължава. Липсват данни…

Разбирам.

Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за предоставената информация. Разбира се, не исках да репликирам, че Вие не сте забелязали този протест, може би по-скоро вече сте го забравили поради естеството на това, че той беше незначителен – 4 хиляди човека. Аз не се съгласявам, според мен, цифрата беше значително по-малка, но ще се доверим на органите на реда и институциите. Благодарим на правоохранителните органи за професионализма за опазването на човешкия живот и здраве. Изказваме съжаление, че е имало агресия, насочена срещу гражданите. Надявам се в 2022 г., когато четем декларации за годишнината от Холокоста, подобни прояви на нещастен фашизъм да намалеят. Благодарим и на премиера господин Кирил Петков, който чу протестиращите и показа новия начин за работа – покани ги на една обща комисия, за да изясним каква е истината и тази комисия работи. Ето така възнамеряваме да работим министрите и парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Виждам, че и министър Сербезова е тук. Няма да питаме дали струпване от 4 хиляди човека причинява опасност от ковид, тъй като те повечето, вероятно, са били ваксинирани, така че всичко е наред. И последно: можем да назначим все пак един психиатър за тази шепа хора. Благодарим. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Процедура.

Още няколко данни искам да Ви дам за пълнота. По отношение на този човек е образувано производство. Разбира се, материалите са изпратени в Софийската районна прокуратура с оглед на престъплението, което е извършил. Сега по отношение на граждани – липсват данни за хоспитализирани такива. Постъпила е една жалба в Министерството от четирима журналисти от БТВ, между другото, искам да Ви кажа, не знам дали е редно да съобщавам имената, разбира се, господин Председател, ако прецените, ще ги кажа, ако не,…

…които са подали жалба и в която се разказва как са били дърпани и към тях са се отнасяли доста грубо с обидни изрази, че микрофоните са унищожени, повредени и така нататък. Що се касае до служителите на Министерството на вътрешните работи – 9 от 11 души са с болки в ребрата, в коремната област и още двама от друга служба, просто са ги разделили колегите, аз не знам защо са го направили това, но така или иначе общо пострадали са 11. Не са с тежки увреждания, които са им причинени, и всички, мисля, че знаят защо е това, тъй като сблъсъкът е обективен – то всички го виждахме, и не можеше да не се стигне и до подобни резултати. Така че аз това мога да допълня в тази насока. Вие знаете, публикуват се материали по отношение на една протестираща гражданка, която също беше притисната до степен да загуби контрол върху себе си, но, слава на Бога, нямаме тежки инциденти. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, изключително е впечатляващо това, което позволявате да се случва за пореден път в тази зала – представители на коалиция от партии за пореден път да обвиняват българския народ, че са шепа нещастни фашисти. Наистина възхищавам Ви се как може двойните стандарти да ги проявявате за пореден път. Двама от Вашите коалиционни депутати си позволиха това да го направят точно оттук. Трети, от така наречената Левица обвини мен, че аз съм също фашист, и това нещо остава незабелязано от Вас като председателстващ. Много Ви моля, бъдете така добър, когато се поругава българският народ от тази трибуна, когато за втори път представители на Вашите коалиционни депутати директно казват, че българският народ са шепа нещастни фашисти, поне проявете малко достойнство не да го накажете със забележка, а да бъде изгонен официално. Защото не прави чест на тези хора, които в момента седят и гледат с възторг своя колега, защото той не е мой – той е Ваш, аз се срамувам от него, когато същият този човек и един друг такъв същият Ваш колега обвинява българския народ, народът, който Ви е избрал, че са шепа нещастни фашисти. Ще подмина определенията какъв бил протестът – нюню, и някакви такива епитети. Потресаващо е, че от тази трибуна Вие си позволявате и Вие, господин Председател, толерирате и не наказвате директно с изгонване човек, който на няколко пъти, нееднократно, обвини българския народ, че са шепа нещастни фашисти. Нека да се знае и когато утре отидете при Вашите избиратели да отговаряте на въпроси: ние такива ли сме, или не сме? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът, между другото, съм го отправил още на 14 декември – днес се стигна до неговия отговор, касае всъщност дейностите, които служебното правителство, на което Вие бяхте също и министър-председател, извършиха след актуализацията на държавния бюджет през месец август и месец септември 2021 г. Както знаете, един от мотивите за приемането и на актуализацията, и на доста средства в нея беше именно усилване на капацитета на българската държава за посрещане на евентуална бежанска криза, както и за ремонти на възпиращото съоръжение по границата. В тази връзка на Министерството на отбраната бяха допълнително разпределени общо около 25 милиона, от които 5 милиона за възстановяване и надграждане на способностите на летателната система Aerosonde M.k 4.7., която е една система от дрон и още 20 млн. лв., които бяха по различни изчисления, от страна на Министерството на отбраната, представени в Комисията по отбрана, по това време, за ремонт на един хеликоптер, разходи за заплати, за командировъчни и за режийни и за ГСМ при необходимост от разполагане на военнослужещи по границата и за други подобни. В тази връзка отправям моето питане към Вас: какви задачи е изпълнило Министерството на отбраната по охрана на държавната граница от месец септември насам? Имаше една обявена от Министерския съвет, имаше и пресконференция от границата на министрите на отбраната и на вътрешните работи от служебното правителство, така че определено има нещо изпълнено. Каква част от отпуснатите средства с актуализацията са разходвани и за какво? Сключен ли е договор за надграждане на способностите на аеросондата? Какви дейности и в кои участъци на границата са извършени за ремонт и поддръжка на подлежащата инфраструктура на защитното съоръжение? Какви са разходите на Министерството на отбраната по тези дейности и как са осигурени? На базата на колко увеличен мигрантски натиск е взето решението за включване на армията за охрана по границата и продължава ли участието на Министерството на отбраната по допълнителни дейности към днешна дата? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, да, в изложението на Вашия въпрос се съдържаше последователността на решенията и обосноваването им в тяхната последователност. Така е наистина – с актуализацията на бюджета бяха предвидени тези пари, както Вие споменахте. Договор за ремонт на аеросондата не е включен поради несъвпадение и технически подробности, които не мисля, че е моментът и мястото да ги коментираме тук. Разговорите относно ремонта на вертолета „Кугър“ продължава, така че предполагам, че там нещата са наред. По отношение на дейностите, които Министерството на отбраната извърши по подпомагане дейността на Министерството на вътрешните работи, респективно Гранична полиция, по опазване на границата, патрулирането, дейността, която нормално се извършва и по отношение на възстановяването на разрушени участъци там, където има, приблизително е следната: В края на месец октомври и началото на месец ноември Министерството на отбраната се включи със съвместен план, заедно с Министерството на вътрешните работи, като натовареността от гледна точка на личен състав, ангажиран пряко с изпълнението на тази задача, варираше от порядъка на около 450 в началото през месец ноември до към около 250 към края на месец декември. Извършената дейност, която беше: на първо място съвместно патрулиране с Гранична полиция, смесени патрули между гранични полицаи и сили от Българската армия – военнослужещи, както и определена логистична дейност. Логистичната дейност – най-лесно разбираемото, е възстановяване целостта на оградното съоръжение там, където участъци са определени като критични. В тази връзка участието на армията и реалната помощ, която е извършена, е отремонтирано съоръжението от порядъка на 50 км общо дължина, което е в част на два основни гранични участъка – участъкът Свиленград и Елхово. Или грубо казано, това е около две трети от цялата дължина на граничното съоръжение. В рамките на тези две трети – съвсем условно говоря с цифри, от порядъка на тези 150 км примерно, около една трета са ремонтирани с направените необходими поправки там, където има паднали оградни пана, добавяне на необходимата заградителна тел, ремонтиране на инфраструктурата, подходните пътища, отводнителните канали, както и отстраняване на тази растителност, която е в непосредствена близост до оградното съоръжение. По отношение на тази растителност, мисля, че цифрата беше от порядъка на 27 хил. кв. м. Малко трудно смилаемо е точно как е проверено и изчислено, но на практика доста обемна работа е свършена, защото става въпрос за от двете страни на оградните пана, тъй като с течение на времето тази растителност, особено където има по-сериозни растителни видове и започнат да растат, са в състояние да го повдигнат и да го саморазрушат така да се каже с природни сили. Това е направено. Разбира се, тази операция официално беше прекратена в средата на януари, тоест по време на Вашето питане. След като официалната ѝ фаза е прекратена поради очевидните климатични условия, Българската армия продължава да има участие с още 20 души, които изпълняват транспортни задачи – там, където е необходимо да се преместят, определени логистични задачи да бъдат решени. Имам разчет на изразходваните средства в рамките на периода ноември-декември, който е от порядъка на 200 хил. лв. за командировъчни, за гориво-смазочни материали и други материали, които са направени като разходи само от участниците в тази операция от Българската армия. По отношение на необходимите материали, които са били използвани за ремонт на оградата, те са направени от МВР, така че не е необходимо да говорим за тази цифра. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! От отговора Ви разбрах, че аеросондата е отпаднала, както или пък продължават преговорите до момента. Предполагам сте поискали от министъра на финансите тези средства, които бяха планирани в бюджет 2021 да бъдат прехвърлени в бюджет 2022, защото иначе, в противен случай, ще означава един допълнителен ресурс за министъра на финансите, но няма да отиват целево за подобряване на състоянието на българските въоръжени сили или възстановяване и надграждане на техните способности, което не би било правилно, защото Министерството е получило тези средства за тези цели и трябва да ги използва. Няма да забравя едно изказване, имаше едно интервю на Вашия предшественик – служебния министър, който се похвали, че единственото нещо, което Министерството на отбраната е закупило за военнослужещите по границата, е ръкавици, с които да опъват оградата. Ако това е логистичното осигуряване, на мен поне ми беше малко обидно в това отношение. Двата уточняващи въпроса: първо, средствата предвидени ли са за прехвърляне към бюджет 2022, защото е важно да разберем какво се случва? И всъщност другите средства, които бяха отпуснати през актуализацията на бюджета, те всъщност са възстановени на Министерството на финансите или по-скоро са останали в Министерството на финансите и са използвани, доколкото Вие можете да отговорите, по какъв начин са използвани от министъра на финансите и Министерския съвет?

Уважаеми господин Гаджев – да, въпросните 5 милиона, предвидени за ремонт на аеросондата, не са използвани и след приключване на финансовата година, разбира се, съответно с разпоредбите и на практика са върнати в Министерството на финансите. Договорът за ремонт на хеликоптера, за който става въпрос, е на стойност около 12 млн. лв., минава през агенцията на НАТО за поддръжка и договорът е направен чрез нея, така че той ще бъде изпълнен, надявам се до средата на тази година. Предвидено е този тип плащане да бъде, тоест грубо казано, е прехвърлен в бюджета и парите са разполагаеми, не е необходимо да се търсят нови средства. По отношение на това какво, кога било казано медийно, мога да Ви кажа в цифри, в конкретика какво е било извършено, като споменах някои цифри. От гледна точка на отстранената растителна среда ремонтираните пана са, мисля, че между 350 и 380, около пет километра нова бодлива тел е направена, около 50 км пътища и подходи са ремонтирани със средствата на Българската армия и с участващи в тази операция. Така че не става въпрос само за едни ръкавици. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господа народни представители, господин Министър, мисля, че състоянието на оградното съоръжение е изключително важно – всъщност дали и всички мерки, които е трябвало да бъдат предприети, са взети и са извършени. А колкото дали е само това, както и сам Вие казахте, без да коментираме, това беше изказване на министъра на отбраната и аз се позовавам на думите на министъра на отбраната по това време, а и както сам Вие казахте, останалите средства са осигурени от Министерството на вътрешните работи, доколкото разбирам по постановление на Министерския съвет, така че министърът на отбраната няма как да каже кое горе-долу как са разходени. За колегите, които не бяха тук през предното Народно събрание, в актуализацията на бюджета се гласуваха над 60 млн. лв. за мерки за подпомагане на охраната на границите. Мисля, че е важно за всички нас да разберем как са разходвани тези средства и дали въобще са разходвани, или са отишли по някакви други приоритети – било то на служебното или на редовното правителство, в края на годината? Затова, господин Председател, Ви предоставям един Проект за разискване, тоест предложение за разискване и Проект за решение по току-що проведеното питане, с което целим да се предостави информация на Народното събрание от Министерския съвет как са разходвани тези средства, колко от тях са разходвани, дали са завършени всички мерки по рехабилитация на защитното съоръжение, за да може в началото на годината и особено в дебатите, които предстоят за приемането на Закона за държавния бюджет, да знаем дали тази работа е свършена. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз съм по начина на водене. От Вашата позиция преди малко Вие не забелязахте, но колегата, който излезе, след като си зададе въпроса, показа среден пръст на колегите от залата и аз искам да Ви обърна внимание да проверите дали това е така и съответно да накажете нашия колега. Не бива да допускаме чак такива прояви, тъй като знаете и осъзнавате висотата на тази трибуна и тази институция. Така че такава проява не бива да се допуска, да се толерира за в бъдеще, по скоро тя би била приемлива за платформата Grinder. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! На 28 април 2006 г. между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е подписано Споразумение за съвместни бази – те са на българска земя, като в Споразумението има редица клаузи, които считаме за недопустими и считаме, че увреждат българските национални интереси. В тях е предвидено, че може да има до 2500 американски военнослужещи, като техният брой може да се увеличи до 5000 за срок до 90 дни. Също така е предвидено самолети и превозни средства на САЩ да не бъдат подлагани на оглед, както и да не плащат такси за преминаване през въздушното ни пространство, пристанищни такси, светлинни такси или такси за престой и за паркиране. Предвижда се също САЩ да заплащат „разумна цена“ за поискани от тях услуги. Затова моят въпрос е: към настоящия момент колко американски военнослужещи се намират в базите за съвместно ползване, съгласно цитираното по-горе споразумение, като има ли случаи да има повече военнослужещи от договореното в Споразумението и за какъв период от време? По какъв начин се установява броят на американските военнослужещи в базите? Има ли постоянно български военнослужещи в тези бази, които да контролират спазването на Споразумението? Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Гунчева, Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната е ратифицирано от Народното събрание на 26 май 2006 г. и съответно обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 55 от същата година. То представлява международен публичен договор, водещ приложното поле на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, съгласно който международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Това споразумение урежда рамката на засилено партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между Република България и Съединените щати и допълва и конкретизира основните понятия и условия, установени със Споразумението на страните по отношение на Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили – въоръжените сили на САЩ, когато са на българска територия. В този контекст, в чл. 4, § 3 на Договора или на Споразумението, е указано, че числеността на цивилния и военния компонент, присъстващ на територията на Република България – от САЩ имам предвид, този контингент е цивилни и военни общо, не може да надвишава повече от 2500 души. Правилно посочихте, че тази численост не може да надвишава общата численост от 5000 души в рамките на 90 дни. До момента, от 2006 г. насам, не е имало случай, в който американските военнослужещи дори да са доближавали цифрата от 2500 души. Винаги присъствието е било по-малко от тази цифра. Като казвам присъствието, имайте предвид, че говорим не за постоянно присъствие, а за този тип учения, които се провеждат на учебния полигон „Ново село“, в смисъла на числеността, дори с ротацията, когато едно учение е по-продължително. Като имам предвид ротация, какво всъщност се опитвам да обясня?! Едно учение може да продължи два, три, пет или шест месеца, което означава, че не се върши едно и също, а има повторяемост на събитията, тоест различни подразделения от рамката на една рота в момента провежда учения, след един месец идва друга рота на нейното място, тоест играчите се сменят. Това е типът ротация, който се практикува на този полигон. В този смисъл тази численост не е постоянно присъствие на този полигон, тази численост се явява именно на базата на тази ротация. Дори с всичките ротации на годишна база числеността не превишава 2500 човека. Конкретно на Вашия въпрос: колко души има в момента, които провеждат именно този тип учения? Към датата на задаване на въпроса – в средата на януари, те са били точно 206 американски военнослужещи със съответната техника, въоръжение и в момента продължават този тип учения, защото в момента българските и американските въоръжени сили провеждат такъв тип учения от началото на януари, което ще продължи до юни месец, точно на този тип ротация, за който стана въпрос. В този смисъл и на базата на въпроса дали има постоянно български военнослужещи на този тип бази, нека да отговоря така. Самото съоръжение визира четири военни обекта, четири географски места. Това, за което говорим до момента по отношение на бройката в Ново село, това е учебният полигон „Ново село“. Другите две бази, които се използват за съвместни учения, това са Авиобаза „Граф Игнатиево“ и Авиобаза „Безмер“. В началното споразумение от 2006 г. е предвиден и складов район в град Айтос, но той не е бил използван никога и е отпаднал на практика от това споразумение поради липса на интерес за неговото развитие и осъвременяване. По отношение на общото ползване на тези тип съоръжения и общите отговорности на двете държави, респективно Република България и Съединените американски щати съответно в рамките на тези съоръжения, а Съединените американски щати имат право и инвестират предимно в инфраструктура, разбира се, с разрешение и по определен ред от българска страна. Постоянно има военнослужещи в тези съоръжения, тъй като те са български съоръжения и едновременно с това по смисъла на договора и американски. Затова съкратено ги наричаме съвместни съоръжения. Тоест правенето на инвестиции и подобрение на инфраструктурата и там, където се влагат допълнително средства, се правят на базата на постоянно действащи органи за координация между Министерството на отбраната, командването на американските войски за Европа и съответно американското посолство в София. Тази дейност е координирана. Задължително минава, включително и през политически контрол, тоест без заповед на министъра не се прави нищо на място там. Така че с това мисля, че отговорих на Вашия въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, на мен така и не ми стана ясно каква работа имат американските войски в България? Ние сме член на НАТО, а не сме протекторат на Съединените американски щати. Вие твърдите, че това са български военни бази със съвместно ползване. Тогава моят уточняващ въпрос е: защо почти всички надписи в тези бази са на английски и английският е официален език? Доколкото си спомням, според Конституцията точно българският език е официалният. И по какъв точно начин се контролира броят на военнослужещите, при положение че превозните средства – самолетите и цялата техника, която отива в тези бази, не подлежат на оглед? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Гунчева, мисля, че бях ясен. Всички действия, които се предприемат съответно в този тип съоръжения, стават с разрешение на политическото ръководство на Министерството на отбраната, респективно министъра на отбраната. Тоест плановете за учение, плановете за съответно влизане и излизане, наличен състав, техника и всичко останало по военните канали. За процеса на координиране на тази дейност се знае предварително и се утвърждава от министъра на отбраната, тоест тези съоръжения са под български контрол и внушението, че са някакъв вид американски бази е по-скоро неправилно. Не знам по какъв повод и как го използвате, но мисля, че не е коректно. Тъй като решението за създаване на този тип съвместни съоръжения е взето от тогавашното правителство и Народното събрание от 2006 г. и в момента да търсим след изминали години критика по отношение на тогавашното политическо представителство, каквото и да било, е, така да го кажа, не много коректен спор, тъй като не е адекватен във времето. От гледна точка на координацията и това, което наричате, че липсват проверки. Това не е така. Проверки се правят съответно не в смисъла на митнически проверки, които сме свикнали да виждаме на граждански летища, на граждански обекти при пресичане на границата, но има създаден необходим ред. Когато сухопътна техника преминава границата, предварително е планирано, знае се съставът, знае се начинът, по който тя е превозвана, конвоирана. Разбира се, тя винаги се конвоира от българска военна полиция, тоест имаме пълен контрол къде, кога, какво се движи. По подобен начин се контролира и военната техника, която каца на съответните летища, за които стана дума. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Както знаете, правителството е отпуснало за 2020 – 2021 г. 200 млн. лв. за изграждане и модернизация на инфраструктура на Авиобаза „Граф Игнатиево“, основно свързана с придобиването и разполагането на новите изтребители, първите бройки на които очакваме да пристигнат 2023 г. Едно забавяне в строителството на въпросната инфраструктура забавя и самото придобиване на бойната техника, защото няма как да бъде разположена, когато не е изградена необходимата инфраструктура. Вашият предшественик и служебен министър на отбраната имаше някои съображения, които беше изказал публично по темата. Не знам оттам нататък каква работа е свършил – било то по проверки или по анализ, както е модерно напоследък да се казва, на въпросното строителство. Смея да кажа от тази трибуна, че за всичко, което е предвидено, доколкото аз зная, изискване е дошло и от българските ВВС, тоест всичката инфраструктура, която трябва да се изгради, е по поръчка от въоръжените сили. За нас е важно да разберем как се движи процесът по завършването на инфраструктурата, защото, ако той не бъде готов до края на годината, или в най-лошия случай до средата на следващата, това ще забави изцяло процеса на приемане на новия тип боен самолет? А мисля, че никой – нито Вие, нито Народното събрание, има интерес от това. Благодаря.

Уважаеми народни представители, уважаеми господин Гаджев! Въпросът Ви е коректно формулиран и аз съм съгласен с Вас, че не е в ничий интерес – нито на въоръжените сили, нито, в частност, на Министерството на отбраната и ръководството да допуснем забавяне за развитието на този тип изграждане на почти нова инфраструктура, обновяване на летище Авиобаза „Граф Игнатиево“. Позовавайки се на това, което е заявявал предишният министър на отбраната и толкова, доколкото е имало съмнение, са направени необходими проверки на някои от договорите, които вече са били сключени, относно тази инфраструктура. Част от тези проверки са предадени на Военна окръжна прокуратура и на Агенцията за държавна финансова инспекция. Към момента се провеждат две проверки. Едната – от АДФИ, е започнала през месец октомври 2021 г. и втората – през месец декември 2021 г. от Военна апелативна прокуратура, като резултатите от тези проверки още не са известни, така че ще видим за какво става въпрос. От гледна точка на сложността на проекта. Да, потвърждавам, че е такъв сложен проект и той става по задание на Военновъздушните сили, но въпросът е, че самите Военновъздушни сили нямат достатъчно знания и експертиза какво точно предстои, какви са крайните изисквания и параметри. До момента все още върви едно фино донастройване на някои от параметрите, в резултат на което потенциално... Бих могъл още да говоря и това, което и във Вашите думи, прозвуча като опасение за бъдещо забавяне. За да избегнем това бъдещо забавяне и да бъдем максимално сигурни, че изискванията, които до момента са ни известни, са влезли в такъв тип задание за изпълнение и като предстоящи задачи. Следващата седмица съм свикал Съвета по отбрана и една от точките е тази – да видим, че всички необходими анализи, предварителна информация и изискванията, които трябва да изпълним, ги имаме и оттук нататък да знаем, че процесът върви по нормалния начин на изграждане на този тип инфраструктура, за да не се получи това забавяне, за което споменахте и което ще бъде много неприятно и ще се отрази на функционирането на Авиобазата в бъдеще. Само за илюстрация мога да Ви кажа, че до момента това, което споменахте през миналите години, и през 2021 г., са сключени над 45 договора за изграждане на различни елементи от тази инфраструктура, а фирмите са поне 25. Интересното в целия случай и това, с което бях запознат с влизането ми в Министерството, и този проблем е, че ние нямаме системен администратор на процеса, тоест такъв тип строителство не е правено от наши подготвени хора. Тук не става въпрос за един строителен надзор, а става въпрос за един комплексен проект, който трябва да се гледа в пълната му дълбочина и последователност на действията, които трябва да се правят, за да не се налага там, където сме изградили пистата, след това да я изкопаем, защото сме забравили кабелите или водопровода, грубо казано. Това, което виждаме понякога да се случва по улиците и тротоарите, по които се движим. В този смисъл е много важно тази последователност и тази системност да имаме, затова защото най-важната част от базата, най-видимата – ремонтът на полосата за излитане и кацане на пистата, както я наричаме, е предвидено да започне в средата на тази година. За тази цел се провеждат необходимите процедури заедно с Агенцията по инвестиции на НАТО, така че там нещата вървят нормално и се надяваме около средата на годината да започне този ремонт, който ще бъде основополагащ за всички останали, защото на практика тогава Авиобазата ще бъде затворена за използване, наличните самолети ще бъдат предислоцирани на друго летище и съответно целият комплекс от дейности тогава трябва да бъде извършван с максимална съсредоточеност, координираност и с необходимата дълбочина и амплитуда на това, което трябва да се прави.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, първо, ако има длъжностни лица, които по някакъв начин са нарушили или надвишили своите правомощия и това е довело до нарушаване на Закона, трябва да си понесат последствията. Мисля, че за това всички тук сме категорични и ще видим оттук нататък как ще се развият процесите. Дано това да не забави самото изграждане на инфраструктурата. Има или няма разбирателство как точно кое да се прави – и затова имаше едно проектно управление, което беше създадено точно за да менажира по-сложните проекти, оттук нататък ще видим дали с промени в Устройствения правилник и така нататък, как ще продължи проектното управление и по Ваше време. Защото наистина е важно, особено на сложни проекти, а и не само инфраструктурни, но и за придобиване на въоръжение и техника, да има капацитет, който да ги реализира. Говорейки си за фините настройки, които споменахте, на мен ми прави впечатление, че в бюджета за 2022 г. са предвидени не 100 милиона, а 180 милиона за доизграждане на инфраструктурата по Авиобазата, тоест 80 милиона повече, отколкото бяха първоначално предвидени. А дали това е на база инфлация, дали това е на база фино настройване на допълнителни проекти, или може би от забава, или отпаднали и неусвоени от 2021 г. средства, важно е да се знае защо се увеличават. Защото 80 милиона са си солидно количество средства и би трябвало да имаме и ние яснота, като се иска от Министерския съвет Народното събрание да ги одобри, за какво са те. Благодаря.

Уважаеми господин Гаджев, не е сериозно тук, от тази трибуна, ако кажем, че 80 милиона са за фина настройка. Те са по-скоро средства, които не са разплатени през миналата година, и разбира се, други някои идеи, които, когато дойде времето, тук, в залата, ще бъдат споделени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, за да не повтарям пак това, което казах преди малко, ще кажа накратко, че отново питането ми е свързано с американските бази. Както вече посочих, американските военнослужещи, както и цивилните лица в техния контингент, не заплащат данъци и такси на територията на Република България. Те са освободени от тях. В Споразумението е предвидено, ако поискат някакви услуги, те да бъдат плащани на разумна цена. Предвид на това моят въпрос е: САЩ заплащали ли са поискани от тях услуги в период от пет години назад във връзка с базите за съвместно ползване; как се определя разумната цена и за какви услуги е заплащано? Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гунчева, както в предишния отговор стана въпрос, говорим за съвместни съоръжения. На практика в международния договор има отношение и задължение на страните, участващи в този международен договор, да извършват определени неща или да не ги извършват. По отношение на плащанията, вземанията и даванията. В този международен договор е предвиден механизмът, по който да се уреждат финансовите отношения между двете страни. На полигон „Ново село“ американската страна е вложила пари в изграждането на инфраструктура. Не само общи помещения и сгради, но съответно инфраструктура на самия полигон – отходни пътища, част от мишенните полета и всичко останало. Разбира се, това е, пак повтарям, съвместно координирано през цялото това време с българската страна и там, където едната инвестиция е допълвала другата, е имало координация и продължава по същия начин. По отношение на тези сгради, които са водоснабдени с електричество и канализация, през цялото време тези сметки се плащат от американската страна – там, където тя ползва тези сгради, и разбира се, от българската страна, където се ползват българските сгради. Има изграден механизъм и се знае кой каква дейност поема. От гледна точка на вложените инвестиции, от гледна точка на поетите разходи в инфраструктура, във всичко, което се харчат пари там, понятието „разумна цена“ е малко, как да кажа, не е адекватно да говорим като принцип на даване и вземане. Защото разумната цена е в документите, които взаимно се подписват и се договарят в този съвместен механизъм за работа от гледна точка на това кой какви пари влага в дадена дейност. По отношение на услугите, които американската страна ползва, тя ги заплаща на принципа на наемане на чужди фирми със съответните договори съобразно българското законодателство. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, имам само два уточняващи въпроса. Смятате ли, че това споразумение за американските бази в България е изгодно за българските национални интереси в икономически, външнополитически и отбранителен аспект? Като моля да ми отговорите с да или не. Вторият въпрос е: ще подкрепите ли прекратяването на това споразумение? Като също моля за кратък отговор. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гунчева, мога да отговоря на Вашия въпрос относно оценка необходимостта и ефективността на този тип споразумение, което касае съвместните съоръжения от военно-техническа гледна точка – да, то е полезно за Българската армия и тренираността ѝ. От тази гледна точка не бих подкрепил отмяна на това споразумение, защото то е полезно за Българската армия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Сербезова, до нас постъпиха тревожни сигнали, че служебното правителство и министър Кацаров са се отказали от доставка на ваксината Novavax срещу COVID-19 за българските граждани. Моля да отговорите: това така ли е и какви са били мотивите на служебното правителство за вземане на горното решение? Запознат съм с факта, че настоящото правителство е предприело мерки и че в началото на март се очакват евентуално доставки на ваксината Novavax за българските граждани. Въпросът ми е: отказвало ли се е служебното правителството да поръча тази ваксина за българите в нашата държава; какви са били мотивите и чие е било решението за непоръчването на ваксината Novavax за нашата държава? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, с Решение № 491 на Министерския съвет от 16 юли 2020 г. България е одобрила Споразумение, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители, като целта на тези споразумения е държавите да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 при условията на последваща ратификация от Народното събрание. Споразумението е ратифицирано от Народното събрание със Закон за ратифициране на Споразумението и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 71 от 2020 г. Въз основа на това споразумение Република България участва в споразуменията за доставка на ваксини, сключени от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти Biontech Manufacturing GmbH и Pfizer Manufacturing Belgium NV, AstraZeneca, Sanofi Pasteur SA и Glaxosmithkline Biologicals SA, Moderna и Valneva Austria, по силата на които получава и предстои да получава ваксини и в последващите месеци срещу COVID-19. Участието на България във всяко едно от споразуменията, включително и това, което Вие визирате, сключени от Европейската комисия и производителите на лекарства, е решено от Министерския съвет. Ваксината, произведена от Janssen Pharmaceutica NV, България получава въз основа на Споразумение за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV за целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и на Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, която е разработена от цитирания фармацевтичен производител. Те са ратифицирани от Народното събрание със Закон за ратифициране на Споразумението, който е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 109 от 2020 г. С Решение № 591 от 11 август 2021 г. Министерският съвет решава Република България да не участва в Споразумението за предварително закупуване за разработване, производство и възможности за приоритетно закупуване и доставка на успешна ваксина срещу COVID-19 за държавите – членки на Европейския съюз, сключено между Европейската комисия и Novavax. При вземане на решението са взети предвид, по онова време, следните съображения: осигурени количества на ваксина срещу COVID-19 през 2021 г., надвишаващи значително населението, желаещо да се ваксинира; осигурени значителни количества от ваксината на Pfizer/BioNTech за 2022 а и 2023 г.; на трето място е посочена възможност за осигуряване на допълнителни количества от ваксината на Moderna в случай на необходимост чрез промяна на решението за България; изразено предварително съгласие за участие в бъдещ договор на Европейската комисия с компанията производител Valneva; възможност за заявяване на дози от ваксината на Sanofi Pasteur и Glaxosmithkline Biologicals и предвид гореизложеното по онова време е отчетено, че са заявени достатъчно количества ваксини от четири различни вида – аденовирусна, РНК, антигенна и инактивирана С оглед на доставка на количества от ваксината срещу COVID 19 на Novavax за страната към настоящия момент, както и Вие отбелязахте, се проучват възможности за нейното осигуряване на българските граждани. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Сербезова, от Вашия отговор разбрах, че служебното правителство на Румен Радев е отказало доставка на ваксината Novavax с решение на Министерския съвет № 591 от 11 август 2021 г. За мен е изключително важно да се запозная с протокола на работната група, която е препоръчала на министъра на здравеопазването това решение, и разбира се, ако за Вас не представлява трудност, да получим този протокол и съответно доклада на министъра на здравеопазването до Министерския съвет, с което препоръчва това да се случи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, отбелязах Вашето желание за получаването на протокола на работната група и съответните мотиви. И в допълнение към отговора ми отпреди малко, да Ви уведомя, че при проведен разговор с представителя на Швеция в Управителния борд за ваксини срещу COVID-19 към Европейската комисия бе изразена готовност за иницииране на дискусия за сключване на двустранно споразумение с цел да се осигурят количества за България за първо тримесечие 2022 г. В случай на решение за заявяване на количества от ваксината Novavax следва да се проведат преговори с Швеция или друга държава членка. Тоест ние не можем да се възползваме вече от възможностите на договора, но сме влезли в разговори с Швеция, или да се проведат преговори за дарение на дози от тази ваксина от държава – членка на Европейския съюз, за България. Това също е една опция. И в двата случая, разбира се, за да се сключат споразуменията, следва да се изпълни процедурата, която е предвидена в Закона за международните договори на Република България. Ако тези споразумения включват и клаузи за арбитраж и приложимо чуждестранно право, то споразуменията следва да бъдат ратифицирани и от Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът вече почти загуби актуалност, тъй като е зададен преди повече от две седмици, но все пак. На редовно заседание, проведено на 17 ноември 2021 г., КПКОНПИ е приела Решение за установяване на конфликт на интереси на изпълнителния директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД доцент Радосвет Горнев. Производството е започнало по сигнал, в който се твърди, че доцент Горнев е гласувал в своя полза на заседание на Съвета на директорите и е подписал допълнително споразумение към трудовия си договор едновременно в качеството си на работодател и служител, тоест сам със себе си. В хода на проверката на сигнала са изискани документи от Министерството на здравеопазването и МБАЛ „Лозенец“. Установено е, че в качеството си на лице, заемащо публична държавна длъжност, доцент Горнев е упражнил правомощия по служба в свой частен интерес. Установено е също, че на 9 юли е подписал допълнителното споразумение със себе си. По този начин чрез договаряне сам със себе си той е получавал възнаграждение. Във връзка с горното, моля да ми отговорите на коя дата през 2021 г. министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров е бил уведомен от член на Съвета на директорите или друго лице за незаконните действия на доцент Радосвет Горнев и какви действия е предприел принципалът след това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, в периода юни 2021 г. – декември 2021 г. в Министерството на здравеопазването са постъпили сигнали от член на Съвета на директорите МБАЛ „Лозенец“ ЕАД от дати 4 август 2021 г., 11 октомври 2021 г., 20 октомври 2021 г. и 27 октомври 2021 г., в които са изложени въпросните твърдения за неправомерни действия на изпълнителния директор на лечебното заведение. Сигналът от 27 октомври 2021 г. е изпратен от сигнализатора и до Софийската районна прокуратура. По сигналите са възлагани проверки на звено „Вътрешен одит“ в Министерството, за резултатите от които е уведомяван министърът на здравеопазването. На 12 октомври 2021 г. в Министерството на здравеопазването е постъпило писмо с № 37-00-197/12.10.2021 г. от КПКОНПИ с искане за предоставяне на информация по постъпил сигнал в Комисията, касаещо лечебното заведение. С писмо с № 37-00-197/24.11.2021 г. в Министерството на здравеопазването е постъпило Решение № РС-785-21-089 от 17 ноември 2021 г. на КПКОНПИ относно установен конфликт на интереси по отношение на доцент доктор Радосвет Горнев –изпълнителен директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. Доцент доктор Радосвет Горнев обжалва цитираното Решение на КПКОНПИ и е образувано дело № 12693/2021 г. по описа на Административен съд София-град. След извършените проверки от звено „Вътрешен одит“ и във връзка с констатации за нарушения с Протокол на едноличния собственик на капитала на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД бе извършена промяна в състава на Съвета на директорите на лечебното заведение за срок до провеждането на конкурс. От 19 януари 2022 г. доцент доктор Радосвет Горнев не изпълнява длъжността на изпълнителен директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, тоест действията са предприети от настоящото правителство и ръководството на Министерството на здравеопазването. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Сербезова, поздравления за действията. От отговора Ви разбрах, че министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров в правителството на Румен Радев си е затварял очите многократно, а именно с постъпилите при него сигнали за нередности на 4 август, 11 октомври, 20 октомври, 27 октомври, исканията на КПКОНПИ и решението на КПКОНПИ от 24 ноември. Тоест, той не е предприел никакви действия като принципал на лечебното заведение. Имам един уточняващ подвъпрос. Има ли протоколи, постъпвали до министъра на здравеопазването от звено „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването, които да показват ясно, че изпълнителният директор на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД е нарушавал закона? Ако това е така, аз си задавам логично въпроса: защо министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров е мълчал и защо е прикривал тези незаконни действия? Отговорът, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми български граждани, може да бъде само един – всеки от нас знае този отговор! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, по сигналите са възлагани проверки – сигналите, които цитирах, четирите сигнала на звено „Вътрешен одит“ в Министерството и за резултатите от вътрешния одит със съответните протоколи, е бил уведомяван служебният министър на здравеопазването доктор Стойчо Кацаров. В доклади от 8 септември 2021 г. и 23 септември 2021 г . за извършени проверки относно сключване и изпълнение на договор между адвокатско дружество и съответната болница за правни услуги, всъщност са установени нарушения, които сега няма да цитирам в детайли, но тези нарушения представляват част от протокола от колегите от „Вътрешен одит“, с който са запознали министъра на здравеопазването. В доклад от 16 ноември също от „Вътрешен одит“ за извършен одитен ангажимент за консултиране относно установяване на достоверност на изнесените факти в сигнала от 11 октомври 2021 г., също е отчетено, че изложените факти и обстоятелства в докладни записки от председателя на Съвета на директорите от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД по отношение на дейността на изпълнителния директор се потвърждава частично, като са констатирани: неизпълнение на взети решения на Съвета на директорите, увеличаване на текучеството на персонал и риск от непокриване на задълженията на лечебното заведение. Отделно също бе направен и през януари – на 6 януари е извършен извънпланов одитен ангажимент, поради всички тези сигнали и непредприемане на действия, вече възложен от мен относно консултиране, относно начислено и изплатено ДМС на служителите в МБАЛ „Лозенец“ ЕАД за периода от месец юни 2021 г. до месец ноември 2021 г. Също е установено, че не са изготвени формуляри за оценка на служители, не е спазено изискване на членове, които тук няма да Ви обременявам, като ги цитирам. Протоколите за комплексната оценка, в които е включено и името на изпълнителния директор, са утвърдени от самия него и така нататък. Благодаря Ви за вниманието. Мисля, че с тази информация потвърдих въпросите Ви. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Сербезова, КПКОНПИ завърши проверката в Министерството на здравеопазването за проведените четири процедури за закупуване на бързи антигенни тестове за ученици и обществеността беше запозната с изводите от направената проверка, а именно: събрани са данни за промяна на условията по процедурите на етап подписване на договор след извършена оценка и класиране на участниците. Установено е, че определени търговски дружества са били толерирани и определени доставки са били забавени, в резултат на което са били облагодетелствани фирми и това е довело до ощетяване на бюджета на Министерството на здравеопазването. Във Ваше интервю по bTV от 13 декември заявихте: „Ще се запозная как е била организирана обществената поръчка за тестовете на учениците.“ Защо едното министерство не е пожелало да я организира, а я е организирало другото? Какви са били проблемите при доставките? Тук отварям и една скоба, за да припомня на уважаемите от мен народни представители и българските граждани, че самият министър Денков излезе пред обществеността и каза, че представителите на Министерството на образованието и науката са били изгонени от Комисията при отварянето на цените и при извършването на работата на тази комисия и самият той е разбрал от медиите за резултатите от действието на тази комисия. Във връзка с горното, моля да ми отговорите какви нарушения открихте при проверката на горните процедури? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, прозрачното разходване на публични средства и грижата за здравето на децата са един от приоритетите на настоящото правителство. С цел контрол на заболеваемостта от ковид, както и за нормалното протичане на присъственото обучение на децата в училище в периода октомври – ноември 2021 г. Министерството на здравеопазването организира провеждането на четири процедури за осигуряването на бързи антигенни тестове за учениците от 1 до 4 клас. На 9 декември миналата година дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПКОНПИ започва проверка в Министерството на здравеопазването относно процедурата за закупуване на бързи антигенни тестове за ученици. Проверката е по сигнал, в който се съдържат твърдения за допуснати сериозни нарушения при избора на изпълнители и класирането им, както и по медийни публикации. С решение на КПКОНПИ всички материали по проверката са изпратени на прокуратурата предвид установеното от Комисията наличие на данни за извършени корупционни престъпления. С оглед на индикираните от Комисията проблеми и във връзка с инициирана нова процедура за доставка на тестове за ученици от 1 до 12 клас възложих с моя заповед от 6 януари 2022 г. на звено „Вътрешен одит“ на Министерството на здравеопазването – очевидно е, че тези дни това е едно звено, което е изключително заето – да извърши цялостен преглед на четирите процедури за доставка на тестове за учениците от 1 до 4 клас. При извършените проверки одиторите са направили препоръки във връзка с подобряване на организацията на провеждане на процедурата и спазването на обявените условия, които аз взех предвид при тази процедура, която сега е приключила. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, от Вашия отговор разбрах, че Комисията, която е проверявала и звено „Вътрешен одит“, е открила данни за корупционни действия на служители на Министерството на здравеопазването. Ще Ви помоля на основание Конституцията на Република България и чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да ми предоставите копие на този извършен одитен ангажимент от звено „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването. Ако настоявате, мога и писмено да внеса искането си в Министерството на здравеопазването, за да се сдобия с този документ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Ангелов, не корупционни действия, а корупционни рискове по начина, по който е била формирана процедурата. По отношение на тестовете за ученици от 1 до 4 клас КПКОНПИ е извършила анализ на договорени цени, срокове на доставка и промените в тях, които споменахте, от наличните досега 15 договора. На 18 януари Специализираната прокуратура е образувала досъдебно производство въз основа на тези материали, които са предоставени от КПКОНПИ за въпросните четири процедури за доставка на бързи антигенни тестове, които цитирахте. С оглед на образуваното досъдебно производство информацията специално от тези четири процедури е с така по-ограничен обем, но мога да Ви потвърдя, че на базата на проверката, която аз възложих, има промяна в клаузата за отговорност на изпълнителите относно предвидените неустойки при изпълнение. Във връзка с процедурите за доставка са давани следните препоръки: да бъде прекратена поканата от 30 декември, тъй като се повтарят същите условия; да бъде обявена нова – с разписани ясни и точни критерии за разглеждане, оценка и класиране на офертите; ясни критерии за сключване и изпълнение на договорите по реда на класирането; да бъде изискана от Министерството на образованието и науката детайлна информация с количества и график за доставка, който да намери мястото в поканата, което бе направено. Обявените и обособени позиции също така бяха съобразени с графика на Министерството на образованието и включват количества и график за доставяне, което в предишните процедури не бе направено. Предвид на спецификата на предмета на доставка също така включихме и представители в Комисията на Изпълнителната агенция по лекарствата, което преди също не е било направено. Резултатите от работата на Комисията са публични. Мога да кажа, че цената, която постигнаха средно по трите позиции, е с около 30% средно по-ниска от тези процедури, които Вие цитирате. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Темата, касаеща пандемията и всичко свързано с нея като мерки, е въвеждането на всякакви типове рестрикции, ваксинации, други мерки, които могат да способстват ограничаването на разпространението на вируса. Справянето с пандемията е тема, която вълнува изключително цялото общество. Ясно е, че публичността, която се изисква при такива разисквания, е изключително деликатна и чувствителна за много хора. Темите трябва да бъдат максимално публични. Именно затова решаването на всеки един избор по отношение на взето решение за тест, за някаква рестрикция като мерки, трябва да бъде огласявано публично. Затова беше сформирана правителствена комисия, която да коментира тези мерки, да коментира всичко, касаещо пандемията. Аз като член на тази комисия бях много учуден днес, че представителите на Министерския съвет отказаха тя да бъде излъчена публично – нещо, което не би следвало да бъде проблем, имайки предвид интереса на обществото към тази тема. Именно затова и моят въпрос касае въвеждането на Т-клетъчния тест за определяне на протективен имунитет срещу коронавирус. Важното е да се знае, че за да бъдат въведени каквито и да са мерки, те се базират на някакви резултати от действия на населението – било то под формата на сертификати въз основа на тези данни, било то някакви ограничителни мерки, антитела и мерене на антитела – като такива отдавна е доказано, че не могат да бъдат изключителен количествен тест, а могат да бъдат само ориентировъчен, докато Т-клетъчният имунитет е този, който е реално протективният, може действително да каже каква част от населението е защитена и въз основа на това да се вземат мерките. Разбира се, това беше включено и в коалиционното споразумение, като идеята беше правителството да има идея какъв е процентът от защитени хора и въз основа на това да очаква нещо да се случи. Моят въпрос е: какви стъпки са направени в посока закупуването на Т-клетъчните тестове – определяне и валидиране на такива, и въвеждането им в лабораторните практики, както и като част от правителствената политика? Подвъпросът, който е свързан с всичко изброено, е: защо регистърът за нежелани реакции при каквито и да е ваксини и медикаменти към Изпълнителната агенция по лекарствата не е публичен? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чорбанов, на 14 януари 2022 г. Министерският съвет на Република България одобри Националния план за справяне с пандемията от COVID-19. Целта е именно да създаде адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия за ограничаване на заболяемостта, оценяване на новите познания за развитие на заболяването, както Вие правилно отбелязахте, осигуряване на оптимални възможности за лечение според световно приетите стандарти – както лечение, така и диагностика. В същото време с този правителствен подход се цели и това, което споменахте – координация с останалите министерства, тъй като несъмнено решенията в областта на здравето засягат всички сфери на живота ни. В тази връзка в точка 4.1. от дългосрочните мерки е предвидено именно и това, за което стана въпрос във Вашия въпрос – провеждане на проучвания в областта на епидемиологията и профилактиката на COVID-19. В ход сме на създаването на научен съвет от специалисти в областта на епидемиологията, вирусологията, статистика, управление на кризи. Съветът ще планира обхвата, метода и начина на провеждане на тези проучвания. Извършването на едно такова детайлно проучване, което Вие споменахте, включително Т-клетъчният скрининг, ще бъде една от задачите на този съвет, за да може да се направи реална преценка в зависимост от ситуацията и наличните данни, които Вие споменахте. По отношение на втората част на въпроса: защо регистърът за нежелани лекарствени реакции към Изпълнителната агенция по лекарствата не е публичен, Ви информирам, че той съдържа лични данни и публичното предоставяне на информацията не е разрешено в съответствие със законодателството за защита на личните данни. Като държава – членка на Европейския съюз, България е част от хармонизираната система за проследяване на безопасността на лекарствените продукти. Всички получени съобщения за нежелани лекарствени реакции в Изпълнителната агенция по лекарствата по различни канали, включително за ваксини, се привеждат в един общоевропейски формат и се изпращат в определените срокове в Европейската база данни за нежелани лекарствени реакции Eudra Vigilance. Eudra Vigilance функционира от 2001 г. като система за събиране, управление и анализ на съобщения за подозирани нежелани лекарствени реакции, които са разрешени за лекарствени продукти, разрешени на територията на Европейския съюз. Организацията на работата включва постоянно наблюдение на данните и прилагане на международно стандартизирана методология за откриване на нови рискове и наблюдение на съществуващите рискове. За да се постигне предоставянето на максимално допустима информация при съобразяване с Регламента за защита на личните данни, политиката на Европейската агенция по лекарствата за достъп до базата данни на Eudra Vigilance също е обект на неколкократни ревизии и актуализации, предвид това че тази информация трябва да бъде предоставена на обществото. Данните в Eudra Vigilance се предоставят за обществен достъп в обобщена форма и към този линк, който цитираме в отговора, има и обяснение как да се тълкуват. Онлайн достъп до съобщените подозирани нежелани лекарствени реакции към Европейската агенция по лекарствата е възможен и на български език на линк, който сме посочили в отговора, тоест всички реакции, които се подават в Изпълнителната агенция по лекарствата, се прехвърлят към Eudra Vigilance, а оттам има публичен достъп, включително на български език. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господи Председател. Благодаря, госпожо Министър, за отговора. Разбира се, ние видяхме в публичното пространство създаването на тази работна група, която трябва да се справи и да взима решения. Това, което предизвика леко смущение, е, че накрая имаше снимка на участниците от министерствата, които участват в групата, но колеги клиницисти опитаха да намерят състава на професионалната работна група от изброени вирусолози, имунолози, епидемиолози като състав. Оказа, че списъкът с тези имена е по-таен от този на партизанския отряд „Антон Иванов“ и не можаха да го намерят никъде. Това беше интерес на обществото, както и интерес биха предизвикали сроковете, в които това ще се даде, защото без да се правя на математик, мога да кажа, че може би месец февруари правенето на каквито и да е Т-клетъчни тестове и анализи ще бъде безсмислено. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чорбанов, това, което искам да допълня към отговора си, че въпросният съвет за Т-клетъчния скрининг е включен в Националния план на 14 януари, тоест преди две седмици. Може би визирате друга група, но тази още не е създадена, затова няма как да бъде намерен списъкът. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема професор Сербезова, през последните години ковид кризата измести един от основните проблеми в българското здравеопазване. Държавните общински болници са едни от най-нередовните платци, които редовно не плащат задълженията си в продължение на минимум две-три години. По принцип техните неразплатени задължения през годините се движеха около половин милиард, но напоследък са успели да надхвърлят и тази психологическа граница. Това се дължи, от една страна, на обективни фактори – недофинансиране на някои пътеки, но от друга страна, има и своето субективно влияние – начинът на управление. Моят въпрос е: как са се движели задълженията на лечебните заведения през последните 10 години, в това число просрочените, и колко са в момента? В тази връзка: как са се движили същите задължения на двете най-големи лечебни заведения в страната – „Александровска болница“ и „Пирогов“? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Христов, по първия поставен от Вас въпрос за държавните лечебни заведения. Към 31 декември общо задълженията на държавните лечебни заведения – търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала, възлизат на 264 млн. лв. Това е към 31 декември 2011 г. – преди десет години. За период от десет години, тоест към 31 декември 2021 г., същите са увеличени и от 264 милиона са 608 млн. лв. Увеличението в абсолютна стойност е 344 млн. лв. или 130%. Общинските лечебни заведения към 31 декември 2011 г., тоест десетгодишен период назад, общо задълженията на общинските лечебни заведения възлизат на 61 млн. лв. За изследвания десетгодишен период, съдържащ се във Вашия въпрос, се наблюдава тенденция за увеличение, като към 31 декември – десет години по-късно, размерът им достига 179 млн. лв. Увеличението в абсолютна стойност е със 118 млн. лв., или това са 193 %. За сравнение, просрочените задължения на общинските лечебни заведения от 33 млн. лв. през 2011 г. намаляват до 30 млн. лв. към 31 декември 2020 г. По втория Ви въпрос, касаещ конкретните лечебни заведения. Към 31 декември 2011 г. за УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД. Общо задълженията на болницата са в размер на 12 млн. лв. за период от десет години. Към 31 декември 2020 г. същите са увеличени и са в размер на 56 млн. лв., тоест за 10-годишен период – от 12 млн. на 56 млн. лв. Към 31 декември 2011 г. лечебното заведение не е отчело просрочени задължения, а към 31 декември 2020 г., 10 години по-късно, само просрочените задължения са в размер на 9 млн. лв. По отношение на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Към 31 декември 2011 г. общо задълженията на болницата са в размер на 9 млн. лв. За период от десет години, тоест към 31 декември 2020 г., същите се увеличени и са в размер на 56 млн. лв. Към 31 декември 2011 г. лечебното заведение отчита просрочени задължения 1 млн. лв., а десет години по-късно, към 31 декември 2020 г. просрочените задължения са в размер на 9 млн. лв. Тъй като лечебните заведения се отчитат тримесечно, предварителните данни за 2021 г., тоест за изминалата година, в момента се събират и обработват и може допълнително да бъдат предоставени при поискване, но исканата информация към 30 септември 2021 г. може да бъде предоставена, разбира се, и в писмен вид, тоест към 30 септември 2021 г., е държавни лечебни заведения, в това число и тези, които Вие споменахте конкретно в питането – общите задължения са 558 млн., от които просрочените задължения са 103 млн. лв. Разбира се, както Вие споменахте, има и обективни фактори за увеличаване на тези задължения, така че ръководството на Министерството на здравеопазването е съсредоточило своите усилия и ресурси с цел да намери законосъобразен вариант за преодоляване на тази обща задлъжнялост на лечебните заведени за болнична помощ. В тази връзка са извършени промени в нормативната уредба и е приета Наредба № 5 от 17 юни 2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, като с цел прозрачност на информацията за състоянието на лечебните заведения за болнична помощ данните за ключови финансови и медико-статистически показатели за държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, но въпросната Наредба обръща внимание в действие в последните години, а Вие визирате по-голям период от време. Благодаря Ви за вниманието.

Аз благодаря на министър Сербезова, уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, за подробната информация. Както виждате, картината се оказа още по-лоша, отколкото мислехме. Отдавна са надхвърлени тези половин милиард. Виждате, че сумата отива на 800 милиона, от които повече от половината са натрупани за последните 10 години. Ако погледнете кои са били министрите в последните 10 години – няма смисъл защо да казваме. И аз даже бих поискал да се види срещу тези задължения на кой министър са направени. Ситуацията е ясна, както е ясно, че всички ние ще трябва да плащаме тези пари. Дали тази година ще ги плащаме, дали следващата година, но ще ги плащаме. И това продължава повече от 10 години, колеги, и мерки няма. Тези задължения не са направени от лекарите и от сестрите. Много от лекарите и сестрите загубиха живота си, получавайки някакви символични пари. Тези задължения са направени от некадърни управители и директори или повече алчни. И са направени под погледа на цяла поредица от министри на ГЕРБ – друга тема е те дали изобщо са ги гледали и дали не са участвали в това. И тук всеки ден този ГЕРБ ни устройва вечеринка, постановка с актьорски етюди, рев и сълзи в повече от половината парламентарно време. В рамките на тази вечеринка ни поучава, наставлява ни, изобщо играе ролята на селска учителка. А три от примадоните на въпросния ГЕРБ (Реплика от Десислава Атанасова, от място: „Господин Председателю!“), три от примадоните…

…са участвали в натрупване на въпросните задължения и са от тези, които са най-активно поучаващи ни. Когато следващия път станете и започвате да поучавате нас или колегите от „Продължаваме Промяната“ или която и да е друга група, аз ще Ви напомня за тези 800 милиона. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми доктор Христов! Информацията е налична и може да бъде предоставена в разбивки, каквито, разбира се, има желания – месечни, едногодишни, като, разбира се, трябва да бъде направен и внимателен анализ, както споменахте, и на обективните, и на субективните фактори. Готови сме да предоставим тази информация. Благодаря за вниманието.