16 February 2022

За.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще приема закачката Ви с усмивка. Господин Председател, Народното събрание в демократична България е най-висшият орган в сравнение с всички останали по нисшестоящи органи в държавата, а Вие като председател на Народното събрание, като пръв сред равни, се явявате човекът, който трябва да ръководи Народното събрание по подобаващ начин. В чл. 111 от нашия Правилник за работата и организацията на дейността на Народното събрание, както и в чл. 138 ние сме гласували, че когато народни представители поискат информация относно проблеми, касаещи обществото и държавата ни, от по-нисшестоящите органи в тази държава, те да бъдат предоставени по надлежния ред, но имаме прецедент. На 15 декември 2021 г. председателят на „Движение за права и свободи“ поиска такава информация от министър Бойко Рашков, а виждаме и всички станахме свидетели в тази зала и в обществото, че отговор на този въпрос все още липсва, а има кореспонденция. Ние сме уверени във Вашите качества на добър юрист, а и виждаме, че добре се справяте с това да водите Народното събрание. В тази връзка, уважаеми господин Председател, Ви умоляваме да бъдете така добър и да помолите по-нисшестоящите органи в тази държава да бъдат така добри да предоставят съответната информация на народните представители по надлежния ред, за да запознаем обществото и нашите избиратели със съответните питания към министрите в тази държава. Надявам се, че в най-скоро време, за да се възстанови нормалността в тази държава, а смятам, че управлението не иска ненормално управление в тази държава, и час по-скоро въпросът да бъде поправен и ние да получим съответните отговори, зададени от нашия председател на „Движение за права и свободи“. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сега разбираме и току-що чухме от председателя на Народното събрание, че парламентарният контрол не включва да се искат документи от министрите?! А как ще осъществяваме парламентарния контрол – явно ще ограничим реда само до въпроси и питания и най-вероятно ще разбираме устните отговори според председателя, които няма да са отговори на поставените въпроси. Господин Председател, имаме друг конкретен въпрос, изпратен конкретно до министър Рашков, защото господин Бехчет Емурлов се интересува дали Народното събрание осъществява контрол над изпълнителната власт и извършените безобразия от МВР по време на изборите през месец юли и месец ноември, и персонално върху него. А какъв е резултатът – върнат отговор, защото, уважаеми госпожи и господа, искането на документи от министрите не е парламентарен контрол по разбиранията на нашия председател?! Господин Председател, аз Ви уверявам и господин Зарков уверявам, ако е тук в залата, че въпросите и питанията вече няма да са 20 хиляди, както Ви казах онзиден. Значи, според Вашите разбирания, бъдете убеден, че колкото и живот да има това Народно събрание, ние ще се постараем потенциалният брой на въпросите и питанията и искането на документи вече да се ориентира към 40 хиляди. Единият вариант ще бъде въпрос или питане, а другият вариант ще бъде искане на документи, но този процес ще продължи, докато това Народно събрание има живот, защото този фашизъм в действие и всеки съучастник в този процес трябва да получи заслуженото! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Моята процедура е по начина на водене и е малко по-различна. В началото на този парламент настоящият министър-председател каза, че ще вложи нов смисъл в думите „народен представител“. Искам да Ви кажа какъв е новият смисъл на тези думи. Вчера в 15,00 ч. Комисията по околната среда и водите получава съобщение, че тази сутрин в 8,30 ч. ще има извънредно заседание преди заседанието на парламента. Аз съм народен представител от близо пет години, но такова нещо не си спомням да се е случвало досега. Както и да е, приехме го. Явна е важността на въпроса за разглеждане на Закона за водите. Спешен е, съгласихме се, присъствахме в Комисията, но по време на заседанието на Комисията изведнъж – без да бъдем предупредени, в гласувания доклад се предлагат текстове, които въобще не бяха изпратени на народните представители, въобще не бяхме запознати с тях и стана въпрос за една тежка реформа, която всъщност е предложена в Закона за държавния бюджет, но предвид заявките, че тези текстове ще бъдат изтеглени от Закона за държавния бюджет, те се предлагат в Закона за водите. Става въпрос за трансформация на структурите на БАН и на Националния институт по метеорология и хидрология – да преминат към структурите на МОСВ. Дори не коментираме по същество дали е целесъобразно или не, но начинът, по който беше предложен, и в такъв порядък, без да са предложени, а председателят вкарва текстове, за които нямаме информация, така че, много моля, обърнете внимание на работата на председателите на комисиите. Това, което се случва в момента, е абсурд! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От миналата седмица от дневния ред остана една точка неразгледана, тази точка е Проект за решение за компенсаторен механизъм за небитовите клиенти на електроенергия и газ, които са обществени организации. За да Ви припомня, господин Председател, коя е тази точка – това е точката, която остана от петък, а ако не бяха съвкупните опити да се бави времето с почивки, с четене на господин Каримански тук от трибуната, включително запетаите на текстовете на един законопроект, и тогава, ако си спомняте, на Вас Ви стана толкова смешно, че си криехте лицето с листа, та значи, за тази точка говорим, тя остана от миналата седмица. В Програмата за тази седмица отново не я виждаме и не разбирам дали защото не смятате, че тя е важна за българското общество, или Ви е страх от това да бъде разгледана тази точка в пленарната зала?! Но който и да е верният отговор, това е непочтено, господин Председател. Така че процедурата ми е към Вас и питам: защо тази точка не е в дневния ред, още повече колегата Александър Ненков ми каза, че вчера по чл. 47, ал. 3 от нашия Правилник изрично е предложил тази точка да влезе в дневния ред. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене към Вас. Ще Ви зачета чл. 138, който, забележете, господин Председател, е в раздел Глава XI – Народни представители, раздел I – Правно положение: „Чл. 138. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнението на правомощията. Народният представител има право на достъп до държавни и местни органи и организации.“ Бихте ли ми казали: по кой ред народният представител, в случай че това е в правомощията му, може да иска документи, сведения, факти в изпълнение на служебните си задължения, да получи информацията, която иска, от Министерството на вътрешните работи? Защото към момента се оказва, че всички членове, които са свързани с дейността на народния представител с конкретния казус, са недействителни и неефективни. Ще Ви помоля писмено да ни уведомите и да ни инструктирате как можем да изпълним служебните си задължения и да получим исканата информация, която по Конституция са длъжни да дадат на Народното събрание и на народните представители всички държавни и местни органи и организации в нашата родина – Република България. Благодаря Ви.

Може ли?

Ще направя процедурно предложение, господин Председател. Уважаеми господин Председател, има и чл. 111 в нашия правилник, който беше редактиран от Четиридесет и седмото народно събрание. Бих искал и него да го зачета, ако някой от народните представители не е запознат: всички държавни длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са длъжни да предоставят сведения и документи във връзка с – обръщам Ви внимание, господин Председател, въпросите, предмет на изслушвания в комисиите, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна, и да се явят при покана в Народното събрание. Наличието на административни, съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятства предоставянето на сведения и документи или изслушването на поканените от комисиите лица. При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност. Колеги, комисиите са на Народното събрание, а Народното събрание, като поиска документи, тогава какво става? А ние сме ги поискали тези документи и те са свързани, господин Председател, с предстоящо изслушване на министъра. Защото по тези теми ще има изслушване – то е много ясно. Като се запознаем с документите, оттам нататък няма да приключи този въпрос. Затова, господин Председател, моето процедурно предложение е: в удобно за Вас време да свикате Председателски съвет, както мисля, че е съгласно чл. 103 от Правилника. Само да го намеря. Чл. 103 на Правилника казва, че когато връщате въпроси, техните възражения се разглеждат от Председателски съвет – Председателският съвет да доуточни предмета на въпросите и питанията и дали искането на документи от министрите и държавните органи представлява парламентарен контрол над изпълнителната власт. Благодаря Ви.

Кога ще бъде Председателският съвет?

Благодаря Ви. Разбрах.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

За. (Шум и реплики.)

Може ли да се обоснова?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към управляващото мнозинство: не знам дали си давате сметка, но предполагам, че и Вие имате доста познати в различни сфери на обществено-икономическия живот, които изнемогват в момента, затова че не могат да си платят разходите за електроенергия, за газ и всякакви други енергоносители. И ако миналата седмица в шеги и закачки – беше много забавно в кавички – се опитвахте по всякакъв начин да не се разгледа това решение, което сме внесли от опозицията – именно за 100% компенсиране на небитовите абонати; и ако наистина така изглеждаше отстрани – много забавно, и се позабавлявахме, господин Каримански даже забрави как да чете и едва-едва сричаше, за да може само да не стигнем до точката за компенсациите, искам да Ви уверя, че отстрани изглежда, че парламентът някак си абдикира от това да вземе решенията, които хората очакват. И колкото и да искате да си заравяте главите като щрауси, те проблемите си стоят. Не знам на какво разчитате. Разчитате, че явно от само себе си ситуацията ще се нормализира, но трябва да Ви уверя, че това не е така. И ако следите тенденциите – не само в България, но на световния и на европейския пазар, ще видите, че нещата ще стават все по-зле, все по-трудни, не само за хората, но и за небитовите потребители. Така че наистина Ви умолявам да направите така, че нашата точка да бъде разгледана тази седмица. Ако имате нещо по-добро, предложете го, но недейте по този начин – с процедурни хватки и с всякакви други еквилибристики, да се опитвате да не разглеждате този проект за решение. Господин Председател, предлагам, когато подложите на гласуване нашето искане по чл. 47, ал. 3, нашата точка за разглеждането на решението да бъде точка първа за четвъртък.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С оглед на обстоятелството, че в направеното от нас предложение, което беше прието за включване като точка от пленарното заседание в четвъртък – Проект на решение за отмяна на Решението за зелен сертификат, и че току-що беше направено предложение от колегите от ГЕРБ тяхната точка да бъде т. 1, аз правя още едно предложение, а именно: т. 10, предложена и представена от председателя като такава за утрешния дневен ред, да стане т. 2 и съответно дневният ред да бъде променен. Да си уточня предложението: т. 1 да бъде предложението на колегите от ГЕРБ-СДС, а т. 2 да бъде сегашната т. 10. Благодаря Ви. Моля да го подложите на гласуване.

Против.

Против.

За.

Уважаеми господин Председател, доколкото съм запознат с Правилника от скромния ми опит, няма никакъв проблем и няма никакво ограничение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да правим промени в дневния ред, особено когато гласуваме дневния ред за цялата седмица. Отново в паметта ми изниква спешното предложение за мораториума за цената на битовите потребители, което беше направено като промяна в дневния ред и не е било необходимо предварително посочване, подаване, внасяне и така нататък, и така нататък. Така че, доколкото всички сме в залата, всички можем да правим предложения за промени в дневния ред. Ще помоля процедурата, която направих, да я подложим и на гласуване. Благодаря Ви.

Въздържал се.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.

Въздържал се.

За.

Комисия по конституционни и правни въпроси: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 47-254-01-14, внесен от Атанас Славов, Ива Митева, Стою Стоев, Стоил Стоилов и Филип Попов на 28 януари 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 4 февруари 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 47-254-01-14, внесен от Атанас Славов, Ива Митева, Стою Стоев, Стоил Стоилов и Филип Попов на 28 януари 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Борислав Ганчев, заместник-министър, и госпожа Десислава Гайдарова – главен секретар; от Агенцията по вписванията – госпожа Даниела Митева, изпълнителен директор, госпожа Ася Масърлиева, госпожа Стоянка Танева и госпожа Лазаринка Стоичкова – експерти; от Комисията за защита на личните данни – господин Венцислав Караджов, председател, и господин Любомир Грънчаров, експерт. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Славов. Със Законопроекта се цели адаптиране и съобразяване на някои разпоредби в Закона за регистър БУЛСТАТ с правилата за обработване на личните данни, заложени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕС – Общ регламент относно защитата на данните. Народният представител Атанас Славов отбеляза, че със законодателната инициатива се създава правна възможност за последващи технически и организационни мерки от страна на Агенцията по вписванията, с които да се подобри защитата от разкриване или разпространение на лични данни. Проектът на закон прецизира процедурите за достъп, като осигурява регистриран достъп до данните в регистъра след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или цифров сертификат. Предлага се личните данни, които служат за идентификация, да се вписват в регистъра, но да не бъдат публично достъпни, като Агенцията по вписванията ще осигурява отдалечен достъп до публичната част по интернет и чрез автоматизирано подаване на данни за вписаните обстоятелства. С предложените законодателни промени се създават условия и ред за достъп в регистъра до непублични данни, когато е констатирана злоупотреба с лични данни от трети лица. Предвидено е задължение за Агенцията по вписванията да обезпечи техническото прилагане на законодателните промени, а на вписаните лица се вменява отговорността да заявят адрес за кореспонденция, когато такъв не е посочен, както и да обявят интернет страница, ако имат такава. Постъпило е писмено становище от Агенцията по вписванията, с което е изразена подкрепа за Законопроекта. В становището се посочва, че с приемането на Проекта на закон ще се създаде нормативна основа за подобряване защитата от разкриване и разпространение на лични данни. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане представителите на Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията и Комисията за защита на личните данни заявиха подкрепа за Законопроекта. Господин Венцислав Караджов посочи, че с предложения Проект на закон се постига по-голяма яснота за ефективно прилагане на нормите, регламентиращи съдържанието и достъпа до данните в регистъра. В обсъждането на Законопроекта взе участие народният представител Петър Кьосев, който заяви, че ще подкрепи предложения законопроект. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 47-254-01-14, внесен от Атанас Славов, Ива Митева, Стою Стоев, Стоил Стоилов и Филип Попов на 28 януари 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз изчаках и се забавих, защото все пак очаквах да има становище на вносител, да бъде представен доклад и евентуално становище на министъра на правосъдието, тъй като това е в неговия ресор, и се надявам в крайна сметка да има подобно или поне някой да вземе отношение. Самият законопроект е важен и ние няма да се противопоставим на него и ще го подкрепим, така че да може да се случи. На мен ми направиха впечатление няколко неща в него и в доклада. Между другото, ако отворите на страницата на Народното събрание, където е публикуван самият законопроект, въпреки че Правилникът изисква изрично да има становище на Министерския съвет по законопроект, внесен от народни представители, такова няма или поне няма публикувано. Надявам се Комисията по правни въпроси да отговори има ли получено писмено становище от Министерския съвет, какъвто е Правилникът, или няма, но пък за сметка на това има становище от Агенцията по вписванията. И сега искам да Ви го прочета: „Агенцията по вписванията изразява своята подкрепа за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Предложенията, измененията и допълненията в Закона за регистър БУЛСТАТ ще поставят нормативната основа за предприемане на последващи технически и организационни мерки от страна на Агенцията по вписванията, чрез които да се осъществи защитата на неограниченото разкриване и/или разпространение на лични данни на определени категории физически лица, в съответствие с изискванията на общия регламент относно защита на личните данни.“ Сега, оттук веднага, поне на мен като неспециалист по темата, ми излиза въпросът: имало ли е теч на лични данни, защото, така като гледам становището на Агенцията по вписванията – май, май е имало, щом сега в момента с този законопроект, между другото, внесен от 19 януари, при положение че ние от 10 януари имаме зададен въпрос точно по тази тема: имало ли е изтичане на лични данни от Агенцията по вписванията, от регистър БУЛСТАТ, и все още чакаме отговор – вече сме месец и половина по-късно. Надявам се министърът на правосъдието да вземе отношение и да убеди залата, че не е имало подобен теч и по този начин в крайна сметка да отговори на въпроса, който ѝ е зададен отпреди месец и половина. Мисля, че ще е коректно да използваме дебатите, като така или иначе в момента темата е в дневния ред на парламента. И това мисля, че е важно да се види – ако е нямало теч на лични данни, защо се вкарва десет дена по късно Законопроект, в който се казва, че ще предотврати теч на лични данни, защото реално становището на Агенцията по вписванията е точно това, че с този законопроект ще се ограничат възможностите за течове на лични данни? Така са го написали, или поне така е написано. Сега да видим, и се надявам някой от юристите и от вносителите да вземе отношение по въпроса, тъй като не мисля, че темата може да мине с мълчание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колега Божанов, уважаеми госпожи и господа народни представители! В днешния ден ние се занимаваме с един изключително важен въпрос, който цели да създаде законови гаранции, поради това, че хората със свободни професии, вписани в регистър БУЛСТАТ, публиката да вижда онези данни, които са пропорционално нужни, за да се гарантира сигурността на търговския оборот. Аз веднага ще отговоря на поставения въпрос. Теч на лични данни няма. Това, за което се спекулира, и Вие много добре знаете, че точно това правите, че се спекулира – става дума за това, че на лицата със свободни професии в регистър БУЛСТАТ се вижда постоянният им адрес, телефон и имейл за кореспонденция. Тези данни, дами и господа, са видни и са публични от 2005 г. Това, което се случи в началото на месец януари, е, че след като се смени идентификаторът на самоосигуряващите си лица – до този момент той беше тяхното ЕГН, и то беше публично видимо, се замести с един идентификатор от девет цифри. Това им привлече вниманието и те започнаха да проверяват новия идентификатор. Националната агенция по приходите обърна внимание на самоосигуряващите се лица за тази промяна и хората за първи път най-вероятно, или поне по-съсредоточено, видяха тези обстоятелства и изказаха своите притеснения. Агенцията по вписванията получи много съобщения, включително и в писмен вид, което наложи да се направи оценка на законодателството и да се установи, че законодателството в тази си част има слабости и че предвижда да бъдат публични данни, които не е необходимо да бъдат публични, за да се осигури сигурността на оборота. Това наложи заедно с колегите народни представители да се подготви този законопроект и да го поставят на Вашето внимание, надявам се да го подкрепите. И пак повтарям, теч на лични данни не е имало.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Господин Гаджев, ако има теч, но първо, теч няма. Но ако има теч, за този теч ще е отговорен ГЕРБ, тъй като това се случва дни след като министър Йорданова встъпва в длъжност, и всъщност става дума за Закона за регистър БУЛСТАТ, който Вие от ГЕРБ променихте. Променихте го, точно за да бъдат защитени личните данни, за да се спазят GDPR изискванията, и след като сте го променили, се визуализират баш лични данни. И сега, господин Гаджев, малко е неудобно, защото става като онзи филм с Чарли Чаплин „Хлапето“, където хлапето чупи прозореца, и след това минава този да го поправи. Тоест ГЕРБ си гласува Закона, лъсват личните данни и след това ГЕРБ в залата започва да пуска въпроси: ама как можахте да направите теч? Това не е теч. Теч е да изтече масив от 5 милиона записи в НАП и в това Вие сте експерти. След 12 години на власт и два милиарда и половина профукани за електронно правителство и киберсигурност в момента Божидар Божанов се е хванал за главата откъде да подхване и да реши проблемите баш с киберсигурността в страната. И нямаме какво да направим много бързо, а още повече в сложната геополитическа ситуация, в която се намираме, така че теч няма. Ако има, сте отговорни Вие по Вашите разбирания за теч, а за нас предстои многото работа да Ви оправяме грешките. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря За Вашето изказване, господин Гаджев. Аз се съгласявам с господин Мирчев и не знам откъде Ви идва тази смелост да задавате такива въпроси и да питате имало ли е теч на данни, или не е, след като това законоустановено предоставяне на достъп до лични данни е, защото ГЕРБ сте пропуснали да обновите Закона навреме. Нека да бъдем честни. Така ли е, или не е така? Благодаря на министър Йорданова, че се изказа. Смятам, че министрите реагираха много бързо, а заедно с тях разработихме Законопроекта. Аз съм един от вносителите и изцяло го подкрепяме. Благодаря Ви, че казахте, че нямате възражения и ще го подкрепите. Разбира се, че ще го подкрепите, след като ние поправяме нещо, което, за съжаление, е Ваш пропуск. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гаджев, репликата ми към Вас е да обясните на колегите, че именно ГЕРБ започна тези промени в регистър БУЛСТАТ и централизираната информационна система в един регистър, за да могат да получават необходимите сведения всички граждани само от една точка. Така че недейте, след като не знаете и не сте запознати, да говорите. Но искам да попитате съвсем ясно от тази трибуна защо втори месец въпросите към министъра за изтичане на тези данни се отлагат. Да, изтекоха данни, факт е, но Вие го прикрихте. Уважаеми колеги, два месеца министърът на правосъдието не може да намери време да отговори има ли теч, или няма теч в Агенцията по вписванията, това е истината и аз Ви моля да обясните от тази трибуна. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, госпожо Министър, защото по същество Вие дадохте по-детайлната информация по темата. Хубаво беше да обясните и на колегите, които взеха репликите, защото малко се получи, че хем законодателството е от 2005 г., хем няма лични данни, които са публикувани, хем тук ни обвиняват, че ние сме позволили лични данни да излязат от Закона... Нали не били лични данни? Извинявайте, но се координирайте малко в говоренето. Поне разбрахме, че международното положение е виновно и за това, както каза колегата Мирчев. Да, международното положение сигурно е виновно и за работата на Министерския съвет, и на Агенцията по вписванията. Абсолютно в кръга на шегата го приемам това. Колкото до това, кое е свършено като законодателство. Колеги, искам да Ви напомня, че в крайна сметка имаше две служебни правителства, които също работеха, и може би, ако са видели проблеми в законодателството, защо не са реагирали? В Агенцията по вписванията кога беше сменен ръководителят? Лятото на 2021 г. Искате да ми кажете, че шест месеца никой в Агенцията по вписванията не е разбрал, че може би ще има някакъв проблем, който Вие сега да оправяте? То става малко несериозно. Министерството работеше, Министерският съвет работеше. Агенцията по вписванията беше ли спряла да работи? Не, работеше. (Реплики от народния представител Виктория Василева.)

Понеже се заговори за някои течове, ще посъветвам репликиращите да проверят всъщност кои подготвяха тогава киберсигурността и на Агенцията по вписванията, и на НАП, особено в периода 2015 – 2016 г., и след това, когато започна активно да се работи по тази тема. Наистина мисля, че е редно да се провери, като се види всъщност имало ли е проблем с киберсигурността и какъв точно е. Като Комисия по електронно управление мисля, че не е никакъв проблем да извикате и министър Божанов, и ресорните служби да обяснят и да дадат информация. Защо не го направите? Направете го. Това ще е ползотворен дебат за народните представители. В Законопроекта явно пише, че от Министерския съвет е внесен, а той е внесен от народни представители, за да мине пак по бързата процедура. Окей, разбирам. Въпросът Ви е спешен за разлика от тези, които бяха приети миналата седмица, които уж нямаха нищо общо с Министерския съвет, а всъщност регулираха устройството на Министерския съвет. Това ще го оставим за дебат за другата седмица. Колкото до самия регистър БУЛСТАТ, пак казвам, уточнете се какво точно сте имали предвид с министъра, защото според него теч на лични данни няма, а според Вас има теч на лични данни. (Реплики от народния представител Ивайло Мирчев.) Тогава веднъж уточнете за какво става въпрос. Между другото, дали сте информирали Комисията за защита на личните данни, ако е имало някакъв пропуск, който Вие регулирате в момента?

Декларация от името на парламентарната група на ДПС относно проблеми с Националния план за възстановяване и устойчивост. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние, депутатите от парламентарната група на ДПС, правим настоящата декларация във връзка с това, че внесеното от нас за втори път предложение за изслушване на вицепремиера по еврофондовете Асен Василев за Националния план за възстановяване и устойчивост за пореден път не е включено в дневния ред на пленарните заседания за седмицата. Задаваме въпроса: какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост на България. В началото на този месец по време на блицконтрола с премиера и членовете на правителството господин Кирил Петков заяви от парламентарната трибуна, че правителството вече е внесло Плана в Европейската комисия, впоследствие говорител на Европейската комисия официално съобщи, че Комисията и България в момента дискутират внесения през месец октомври 2021 г. вариант, тоест няма внесен нов вариант. В сряда, миналата седмица, ДПС предложи в дневния ред за заседанието да бъде включено и изслушването на вицепремиера Василев за Плана, то не беше прието. Вместо това изненадващо в четвъртък вечерта Кирил Петков дойде в парламента за провеждане на извънреден Съвет на управляващата коалиция за обсъждане на Плана, в петък много спешно се проведоха заседания на Обществения съвет към Министерството на финансите за обсъждане на практика в Плана областите на транспорта, здравеопазването и енергетиката, които бяха излъчвани онлайн. Чухме от поканените участници, че са научили за това от вчера за днес. Имаме основанието да считаме, че тези две спешни мероприятия се състояха в отговор на направеното от ДПС предложение за изслушване на Асен Василев за Плана и представляваха по същество кризисна PR акция с цел да се покаже активна работа по Плана, както и прозрачност на тази работа. Не казваме това, за да извлечем политически дивиденти. За съжаление, България е единствената страна, която в момента не получава средства от този план. Излъчваните онлайн заседания на Обществения съвет по никакъв начин не могат да заменят изслушване в парламента, каквото считаме, че е изключително необходимо с цел изработване на такъв документ, в който по най-добрия начин да бъдат защитени националните интереси на България. От това, което чухме на общественото обсъждане, ние имаме огромни притеснения относно съответствието на проектите, особено в областта на енергетиката, с националните интереси на България. Изказванията на Асен Василев за преструктурирането на енергийния сектор бяха противоречиви. От една страна, той заяви относно работата на енергийния комплекс „Марица изток“, цитирам: „Ние отхвърляхме към момента и ще продължаваме да отхвърляме изискването за конкретен ангажимент за затваряне на мощности. Няма как да махнем старото, преди да има новото, защото иначе оставаме на тъмно.“ Но също така чухме и друго, цитирам: „В този аспект е важно да се каже, че мощности, които не отговарят на екологичните стандарти, трябва да бъдат затворени. Това е абсолютно категоричен ангажимент и ако не го изпълним, няма да получим един евроцент.“ Знаем, че във внесения през октомври миналата година в Европейската комисия план се предвижда затваряне на въглищните мощности до 2038 г. Един от коментарите на Европейската комисия обаче касае точно този срок, като се изразява становище, че останалите страни от Европейския съюз си поставят значително по амбициозни цели и че и от България се очаква да коригира този срок в такава посока. Във връзка с това искаме да припомним, че въглищните централи в България произвеждат една трета от тока, или 32% годишно, АЕЦ „Козлодуй“ произвежда 21%, ВЕЦ-овете у нас, включително и големите на НЕК, произвеждат 5,9% от електроенергията, вятърните електроцентрали произвеждат 2,5%, фотоволтаичните към 2%. В Плана не се предвижда финансиране на заместващи въглищните централи мощности. Също така няма и никаква яснота по принцип за виждането на правителството с какво конкретно ще бъдат заместени тези мощности – с ядрена или с такива, които работят на природен газ или на зелен водород, по какъв начин те ще бъдат финансирани и кога ще влязат в експлоатация? Важно е да се има предвид, че в началото на февруари Европейската комисия включи атомните реактори, както и природния газ, в групата на зелените източници на енергия. Какво е становището на правителството по този въпрос, защото има страни с различни становища? Взимането на решение за изграждане на мощност, която ще замести въглищните, според ДПС изисква национален консенсус, защото националната сигурност на България е важна, и енергийната също. В областта на енергетиката в България се предвижда финансиране на проект за изграждане на батерийни контейнери за съхранение на енергия от възобновяеми енергийни източници с капацитет 6000 мегавата, както и на геоложки проучвания за откриване на геотермални източници за производство на енергия. По думите на самия Асен Василев, за да се случи проектът за батерийни контейнери, трябва да започне да се изпълнява веднага, защото плащанията по Плана ще приключат през 2026 г., а този проект дори още не е одобрен от Европейската комисия. Проектът за геоложки проучвания за геотермална енергия също още не е одобрен. Не се знае дали изобщо ще бъдат открити подходящи източници и мощности, с какъв капацитет ще могат да захранват те за производство на електроенергия. В Плана се предвижда финансиране на нови ВЕИ мощности, както и производство на зелен водород и биогаз. Технологии за производство на зелен водород нямаме. Едва ли ВЕИ мощностите могат да заместват въглищните централи, при положение че те и сега произвеждат не повече от 10% от електроенергията общо. Не се дава отговор на въпроса как ще се реши социалната криза, до която ще доведе затварянето на въглищните мощности. Синдикалните организации на КНСБ и КТ „Подкрепа“ представиха информация пред обществения съвет, че намаляването на работата на държавната централа в комплекса „Марица изток“ с 40% означава намаляване с 40% на производството на въглища, което ще доведе до това 4200 души само от мините да останат без работа. Като прибавим и семействата на тези хора, задаваме въпроса: ще поемат ли партиите от управляващата коалиция отговорност за тези над 12 хиляди души. А трябва да се прибавят и работещите в „ТЕЦ Марица изток 2“, както и в американските централи, чиито дългосрочни договори изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. Няма никаква обвързаност на новите технологии, които се предлагат, със социалните им измерения. Няма отговор, като се реализират тези проекти, колко работни места ще се открият, а всички останали страни от Европейския съюз работят на този принцип. Изключително важно е да се отбележи, че по Плана България ще получи, да речем, около 12 млрд. евро през следващите четири години на фона на предвидените около 600 млрд. лв. брутен вътрешен продукт през същия период. Необходим е изключително задълбочен анализ на разходите и ползите от финансирането, какъвто в момента няма. Представените в областта на транспорта проекти от Плана също будят притеснение. Те съвсем оправдано са насочени основно към жп транспорта като екологичен, но се залага финансиране основно за купуване на вагони и локомотиви, предназначени за движение при висока скорост. Дали обаче настоящата жп инфраструктура позволява развиване на такива скорости? Доколкото ни е известно, на този етап не. И накрая, но не на последно място, направен ли е анализ на социалните измерения на преструктурирането на транспортния сектор като цяло в посока позеленяване? По данни на НСИ товарните и пътническите превози в страната се извършват основно от автомобилен, а не от жп транспорт, като в сектора са заети около 80 хиляди души. Намаляването на автотранспорта ще се отрази и върху обслужващи го сектори – авторемонтния, застрахователния, сектора за продажба на авточасти и така нататък. Засегнати от намаляването на автомобилния транспорт в Европейския съюз ще бъдат и заетите в автомобилното производство в България. Трябва да кажем, че България е на едно от първите места в Европейския съюз по заетост в областта на производството на авточасти, което е добре за нас, но трябва да се има предвид, че там работят близо 25 хиляди души в нашата страна. В заключение, ДПС настоява за изслушване на вицепремиера Асен Василев по Плана за възстановяване и устойчивост, на което да се представи пълна информация за проектите в него, обвързаността им с цялостните реформи в съответния сектор, с анализ на разходите и ползите от тях и анализ на икономическите и социалните последствия. Националните интереси на България, какъвто е Националният план за възстановяване и устойчивост, изискват постигане на надпартиен консенсус и ДПС призовава за преодоляване на тяснопартийните, а и на някои частни икономически интереси в името на такъв консенсус за Плана и с оглед защита на българските национални интереси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

По начина на водене.

Господин Председател, съвсем добронамерено. Ние от „Движение за права и свободи“ приветстваме Вашето желание да цари в залата един дух на взаимно уважение, на толерантност, да има диалог, да не се използват груби думи. Конкретният повод е декларацията на колегата Чакъров, която несъмнено набеляза един много важен проблем, и я свързвам с парламентарния контрол в петък, когато Вие призовахте да не използваме думата „лъже“ по адрес на премиера Кирил Петков. Та въпросът ми е, защото наистина всички искаме колкото се може по-толерантни да бъдем в тази зала, когато премиерът твърди, както колегата каза в декларацията, че е предал Плана за възстановяване, а Европейската комисия го уличи, че не е така, каква друга дума да използваме, ако не „лъже“? Моля за помощ и обещавам, че ние ще се придържаме към Вашата препоръка. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Коя дума да използваме? С коя можем да я заменим?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бях провокиран да взема думата, тъй като от изказващите се преди мен пролича неразбирането на проблема. Теч на лични данни в смисъла неправомерно изтичане на данни от регистър БУЛСТАТ е нямало. Тези данни и до момента са достъпни благодарение на законодателен пропуск. И основните виновници за това са колегите от ГЕРБ, тъй като в продължение на три години, откакто влезе в сила Общият регламент за защита на личните данни, те не можаха да унифицират законодателството във връзка с въведените правила. И да, чували сме мантрата, че управляваме от осем месеца, и знаем, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина, но фактите говорят друго. Ние управляваме от осем седмици и правителството все пак се закле на 13 декември. Трябва да се отбележи, че 45-ото и 46-ото народно събрание бяха кратки събрания, като в едното дори не бяха съставени комисии и подобен законопроект просто е било невъзможно да мине. Поради тази причина в момента една от първите задачи на Народното събрание беше да оправим кашата, която сте ни завещали, затова ни избраха все пак хората. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Горе-долу това искам да кажа. Мисля, че се изясни проблемът. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам реплика на колегата, но по-скоро исках да коментирам въпроса като експерт в областта, защото господин Гаджев по-рано каза, че всъщност не е експерт в материята с личните данни. Пак ще повторя думите и на министъра, и на всичките наши колеги, теч на лични данни няма. За да има теч, трябва първоначално тези данни да бъдат скрити, покрити, или иначе казано на правен език, поверителни. Правната терминология на Регламента е нарушение на сигурността на личните данни, в частност нарушение на поверителността на тези лични данни. Когато един закон постановява даден регистър да бъде публичен, тоест тази информация е постоянно достъпна. В крайна сметка с този законопроект ние правим един филтър, чрез който се спазват изискванията на Регламента, и чрез него най-накрая имаме някаква сигурност на личните данни и всъщност ЕГН-тата няма да бъдат толкова леснодостъпни за самоосигуряващите се лица и за редица други лица след приемането. Надявам се, че ще го подкрепите всички в тази зала. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кьосев, благодаря, че ми дадохте възможност, за да се допълня, защото пропуснах да отбележа, че по този законопроект има становище на Министерството на правосъдието, така че не е лошо да четем всички документи, преди да се изказваме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже беше засегната темата за експертите, аз не съм експерт по регистър БУЛСТАТ и съответно по Закона, само единствено 16 години работя по неговите процедури и се възползвам от услугите му. Прегледах Законопроекта и виждам, че с промените, които вносителите са предложили в членове 7, 8, 36 и 37, се правят промени главно в три насоки. Първата насока е по отношение начина на събиране на информация, която се определя като лична такава от Регламент 679 от 2016 г., който в мотивите пишете, че искате да следвате и да изпълните; във втората насока е начинът на публично показване на събираната информация; и третата насока е начинът за предоставяне на справки и удостоверения на трети страни. Похвално е, че се опитвате да защитите личната информация, но лично според мен е убягнала от вниманието Ви една основна проблематика, която засяга и дебатите до настоящия момент, и това е именно компрометирането на регистрите за събиране на такава лична информация. Ще насоча вниманието Ви, че в промените, които предлагате, казвате, че ще се събира информация за постоянен и настоящ адрес, макар че същата няма да бъде показана. Това, за което ние страдаме като български граждани, е компрометиране на масивите от тази събирана лична информация в този регистър в две насоки. На по-прост език казано, едното е масово изнасяне на информация, изнасяне на масови лични данни, второто компрометиране е външната кражба на масиви с лични данни. Не казвам, че се е случило досега, не казвам, че се е случило, но допреди малко си търсих есемеса от НАП, защото бяха въвели една услуга, когато бяха изтекли няколко милиона лични данни, и бяха пуснали хората услуга с есемес да провериш дали са ти изтекли личните данни. Аз бях получил есемес, че са ми изтекли такива лични данни, но не казвам, че се е случило. Все пак си мисля, че в проблематиката, която сте засегнали със законодателните промени, Вие сте пропуснали най-големия проблем – масовото източване на лични данни, което независимо дали се е случило или не, дали са били изтекли на 300 000 души самоосигуряващи се като мен личните данни, или не са, дали са изтекли от НАП преди две години, или не са, ние трябва да направим така, уважаеми колеги, че това нещо вече да не се допуска. В тази насока аз очаквах да видя в този законопроект конкретни предложения за защита на масивите на информацията. Ако сте отваряли Закона за регистър БУЛСТАТ, сигурно сте забелязали, че единствената фигура, която се регулира там, е служителят по регистърното производство на регистрацията на субектите, задължени да я направят по Закона за БУЛСТАТ. Според моето скромно мнение, пак казвам – не съм експерт, би трябвало да сте заложили промени в три насоки. Първата – начини за съхраняване на масивите с лична информация, така че да не се допусне втори НАП например. Второ – процедури по защита на масивите с лична информация, каквито и в момента няма в Закона за регистър БУЛСТАТ. Третото нещо, което според мен е трябвало да направите между двете четения – най-малкото, е фигури, които да се занимават със защитата на тези масиви от информация. За съжаление, не видях подобно нещо. Надявам се да имате предвид какво правите, когато решите, че едва ли не насляпо ще решим да спазим Регламент 679 от 2016 г. за опазване на личните данни. Надявам се да можете да понесете отговорността, ако Ви се наложи на Вас да направите подобна услуга, че гражданите с есемес да си проверят дали са им изтекли личните данни от БУЛСТАТ. Сигурен съм, че софтуерът и процедурата, и хората зад тази нова есемес услуга можете да вземете от НАП, ако Ви се наложи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Темата е наистина важна – за това как защитаваме регистрите – не само регистър БУЛСТАТ. Искам да обърна внимание, че от гледна точка на правната техника и на законодателна икономия няма смисъл във всеки закон, който урежда регистър, да описваме едни и същи изисквания. Тези изисквания са в момента на две места – в подзаконови нормативни актове към Закона за електронното управление и към Закона за киберсигурност, съответно Наредбата за минималните изисквания за мрежова информационна сигурност и Наредбата за изискванията към регистрите и информационните системи. Там, в тези наредби, които имат ясна делегация от двата закона, се изреждат много конкретни изисквания, понякога дори много технологични и технически изисквания към регистрите и информационните системи. Проблемът, който съществува, е в спазването на тези наредби и моята задача като отговорен по тяхното прилагане е да ги прилагам, да проверяваме в Министерството как те се спазват и да привеждаме регистрите в съответствие с тях. От гледна точка на законодателството няма нужда в Закона за регистър БУЛСТАТ да описваме тези неща, които вече ги има така или иначе като изисквания. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Исках да направя едно изказване като цяло за Законопроекта, тъй като аз съм един от вносителите. Целта на този законопроект е да се защити неограниченото разкриване на личните данни на регистрираните под формата на БУЛСТАТ. Общата информация за тях ще остане публична, но не онази, която може да ги идентифицира като физически лица. Вече се споменаха кои са точно тези данни. Искам да поздравя министрите, които веднага щом излязоха в медиите информации, че потенциално е имало теч на данни, веднага реагираха. Ние в Народното събрание също веднага реагирахме. Господин Гаджев, Вие казахте да поканим институциите, да изслушаме компетентните институции какво се е случило. Може би не сте забелязали, ние всъщност това го направихме в Комисията по електронно управление и информационни технологии – поканихме министър Божанов, Агенцията по вписванията, Комисията за защита на личните данни. От това изслушване станаха ясни няколко неща. Първо, теч на данни – нека да уточним, е нерегламентиран достъп до данни от трети лица. Такъв достъп не е имало. Теч на данни не е имало! Нека да го повторим няколко пъти. Благодаря на колегите Стоев и Кьосев, че също го заявиха. Теч на данни не е имало. Това, което е имало, е законоустановено публикуване на изискуеми по закон данни. Това е различно. Това е, защото самият закон изисква тези данни да са публични и това е, което ние ще поправим с този законопроект. Тези поправки спират законоустановеното публикуване на тези данни, защото те не трябва да бъдат публични по същество. Благодаря Ви. Ако има реплики, ще продължа. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предвид важността на този законопроект и на това, че в рамките на дебата не се направиха предложения, не са постъпвали заявки, че ще има предложения между двете четения, на основание чл. 88, ал. 1 от Конституцията и чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да пристъпим към второ гласуване. Това е моето процедурно предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, преди малко Ви споменах, че в Законопроекта не са предвидени процедури, начини на защита на масивите на информация и лицата, които да отговарят за тази защита. Въпреки че министърът спомена, че това би следвало да бъде уредено в наредби, аз имам леки съмнения по принцип към изпълнителната власт, а и доста министри на правосъдието съм виждал и съм преживял в своята кариера, които са се занимавали с регистър БУЛСТАТ. Дадох Ви примера с НАП. Против съм да го гласуваме на второ четене. Смятам, че следва да бъде даден срок за направата на предложения, особено с протеклите дебати и обществения дебат имало ли е, или е нямало кражба на данни на 300 000 души. Правя обратно предложение – да си бъде стандартният срок за направата на предложения до второ четене. Благодаря Ви.

За.

За.

За.

За.

Господин Председател, наистина по-точно е по начина на водене. Мисля, че Вие като председател на Народното събрание на Република България, когато се направи предложение от господин Славов, че нямало никакви обструкции към този законопроект и да пристъпим веднага, защото няма да има предложения, излизаме ние и казваме, че е нужно време и ние ще входираме допълнителни предложения и ще направим така, че да дадем друга гледна точка на някои или ще допълним някои конкретни неща, мисля, че беше съвсем нормално в духа на демокрацията и на парламентаризма да дадете това право на нас. Най-малкото, самообявилите се за демократи да оттеглят своето предложение, защото, пак казвам, ние станахме и казахме, че имаме конкретни предложения, които ще входираме. Оттук нататък цялото това нещо, което наблюдаваме, не прави чест на целия парламент, че гласувахте въпреки всичко да не ни дадете право да входираме предложения.

Господин Председател, смятам, че напълно обосновано предложихте за гласуване и приехме да преминем към второ четене, тъй като Законопроектът, мисля, че е безспорен. Не виждам какви големи промени могат да се предложат между двете четения. Разбирам, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ искат на всяко нещо да подложат нещо отгоре и да се опитат да го направят свое. Нека да се съгласим всички, че Законопроектът е добър, прави едни съвсем нормални промени и няма нужда от промени между двете четения. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма нужда да губим време.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. …). § 1. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 8 думите „на територията на страната с всички държавни институции“ се заличават. 2. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. данни за лицето: а) имена; б) гражданство; в) ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, дата на раждане за чуждестранните физически лица; г) вид на документ за самоличност.“; б) точка 4 се изменя така: „4. адрес за кореспонденция, телефон, факс, електронен адрес, както и: а) постоянен и настоящ адрес – за българските граждани; б) постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване – за чуждестранните физически лица, постоянно пребиваващи в страната, съответно за чуждестранните физически лица.“ 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Лицата по чл. 3 заявяват за вписване в регистър БУЛСТАТ интернет страница, ако имат такава. (6) Съобщенията за физически лица по чл. 3 се изпращат на заявения от тях адрес за кореспонденция. Когато лице по чл. 3 е посочило в заявлението, че желае да бъде уведомявано по електронен път, съобщенията се изпращат на посочения от него електронен адрес. В този случай потвърждаване на получаването не се изисква.“ § 2. В член 8 ал. 1 се изменя така: „(1) Информацията в регистър БУЛСТАТ е публична, с изключение на ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, дата на раждане, данни, необходими за Регистъра на статистическите единици, определени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по предложение на председателя на Националния статистически институт, адрес на имота за лица по чл. 3, ал. 1, т. 10, буква „б“, постоянен и настоящ адрес – за българските граждани, постоянен и настоящ адрес или адрес на пребиваване – за чуждестранните физически лица, постоянно пребиваващи в страната, съответно за чуждестранните физически лица.“

За.

За.

Уважаеми господин Председател, изказването ми е по начина на водене. Доколкото съм запознат с чл. 76, ал. 2 от Правилника, Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание, но тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. На два пъти излизах, господин Председател, да кажа, че са необходими предложения в три насоки. Бързо ще ги повторя: начинът на съхранението на масивите с лична информация; процедурите, които следва да се прилагат срещу кражбата на информация, масовото източване на лични данни, което се е случвало; и лицата, които следва да бъдат отговорни за тези процеси по защита на информацията. Ще помоля колегите друг път да ми вземат реплика, за да може да проведем дебат дали Законът е безспорен, или спорен и дали предложенията са необходими или не. Ще Ви помоля – реплика. Но господин Председател, струва ми се, че гласуването би било допустимо само ако няма подобни предложения, каквито аз смятам, че на два пъти изказахме. Така че, ако може само да ни разясните ал. 2, мисля, че ще ни е полезно за бъдещите следващи гласувания в един ден – първо и второ четене, от страна на управляващото мнозинство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Председател, исках само да Ви обърна внимание, че Вашето решение беше наистина правилно, а на господин Петров да кажа, че го слушах много внимателно, тъй като мислех да го репликирам. Той коментираше теми, но не заяви, че ще прави предложение. Може да се изслуша в стенограмата изказването. Така че трябва да са малко по-ясни, когато колегите искат да правят предложения, и да заявят, че ще правят такива. Аз го слушах внимателно и чух, че имаше коментари, но не и заявка за предложения. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

„§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „обстоятелство в“ се добавя „публичната част на“. 2. В ал. 2 думите „по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „в публичната част на регистър БУЛСТАТ“. 3. В ал. 3 след думите „вписани в“ се добавя „публичната част на“. 4. В ал. 4 се създава изречение второ: „Справките и удостоверенията се предоставят след подаване на заявление и представяне на документ за самоличност.“ 5. В ал. 5 се създава изречение второ: „Справките чрез отдалечен достъп и удостоверенията в електронна форма се предоставят след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията.“ 6. Създава се ал. 6: „(6) Данните на лицата, поискали предоставяне на справка или удостоверение, се съхраняват в Агенцията по вписванията в законоустановените срокове.“ § 4. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 2 се отменя. 2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 2 и 3“ се заменят с „ал. 1, т. 3“. 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Агенцията по вписванията осигурява регистриран достъп до данните и обстоятелствата, вписани в регистър БУЛСТАТ, които не са публични. (5) Достъпът по ал. 4 може да бъде предоставен след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или чрез цифров сертификат, издаден от агенцията. Данните на заявителя, поискал достъпа, се съхраняват в Агенцията по вписванията в законоустановените срокове. Данните може да се предоставят на лицето, за което заявката се отнася, след подаване на искане за това.“

За.

За.

„Преходни и заключителни разпоредби. § 5. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането му. (2) Лице по чл. 3, което няма вписан адрес за кореспонденция до влизането в сила на този закон, заявява адрес за кореспонденция в срока по ал. 1. До вписването на адрес за кореспонденция постоянният адрес на лицето се смята за адрес за кореспонденция и изпратените на него съобщения са редовно изпратени. (3) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3 заявяват за вписване в регистър БУЛСТАТ интернет страница, ако имат такава. § 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

За.

За.

Благодаря, господин Председател! „Доклад относно приетия на 3 февруари 2022 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 47-202-01-3, внесен от Министерския съвет на 25 януари 2022 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В глава първа „а“ наименованието на раздел I се изменя така: „Орган по осъществяване на политиката за електронно управление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 7в се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Министър на електронното управление“. 2. Създава се ал. 1: „(1) Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.“ 3. Досегашният текст става ал. 2 и в нея: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Министърът на електронното управление:“; б) в т. 1: аа) текстът преди буква „а“ се изменя така: „провежда държавната политика в областта на електронното управление, в т.ч.:“; бб) буква „а“ се изменя така: „а) информационните технологии и информационното общество;“ в) в т. 3 накрая се добавя „и стратегии в областта на информационните технологии и информационното общество и осигурява изпълнението им“; г) точка 13 се изменя така: „13. реализира проекти със значение за всички администрации в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество;“ д) точка 21 се отменя; е) създават се т. 24 – 30: „24. подготвя проекти на международни договори, по които Република България е страна, в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество и осигурява изпълнението на международните договори в тези области; 25. осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество, свързани с членството ѝ в Европейския съюз и в международните организации, включително като представлява Република България в международните организации в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество; 26. подпомага разработването и въвеждането на стандарти и стандартизационни документи, свързани с електронното управление, информационните технологии и информационното общество; 27. участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронното управление, информационните технологии и информационното общество; 28. утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество; 29. осъществява междуведомствена координация при подготовката и внасянето на проектите на нормативни актове на Министерския съвет в областта на електронното управление, информационните технологии и информационното общество; 30. упражнява и други правомощия, предвидени в закон или в друг нормативен акт.“

За.

За.

Благодаря. Предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 7г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Председателят на агенцията“ се заменят с „Министърът на електронното управление“. 2. В ал. 2, в текста преди т. 1 думите „председателя на агенцията“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ Предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 17, ал. 2 думите „Държавната агенция „Електронно управление“ се заменят с „Министерството на електронното управление“.“ Предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 57, ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.

За.

За.

Благодаря. „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 6 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9: „§ 9. В останалите текстове на Закона думите: 1. „Държавна агенция „Електронно управление“ и „агенцията“ се заменят с „Министерство на електронното управление“. 2. „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“, „председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ и „Председателят на агенцията“ се заменят с „министърът на електронното управление“, а думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10. По § 8 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11: „§ 11. (1) Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерския съвет се закрива. (2) Министерският съвет създава ликвидационна комисия, която в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията, свързани със закриването, включително се разпорежда с активите, пасивите, регистрите, базите данни, архива, другите права и задължения на закритата агенция, както и урежда трудовите и служебните правоотношения със служителите. (3) Правомощията на председателя и на заместник-председателите на Държавна агенция „Електронно управление“ се прекратяват от датата на влизане в сила на този закон. (4) До привеждането в съответствие с този закон на устройствения правилник на Министерството на електронното управление правомощията на министъра на транспорта и съобщенията в областта на информационните технологии се изпълняват от него по досегашния ред.“

За.

Параграф 9 – предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12: „§ 12. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 102г, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13. Параграф 11 – предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. В Закона за киберсигурност (обн, ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9: а) в ал. 2 думите „заместник министър-председател, определен от министър-председателя“ се заменят с „министърът на електронното управление“; б) в ал. 3: аа) точка 5 се изменя така: „5. министърът на транспорта и съобщенията;“ бб) създава се т. 8а: „8а. министърът на електронното управление;“ вв) точка 15 се отменя. 2. В чл. 12: а) заглавието се изменя така: „Министър на електронното управление“; б) текстът преди т. 1 се изменя така: „Министърът на електронното управление:“. 3. В чл. 13, ал. 2, т. 3, в текста преди буква „а“ след думите „министъра на вътрешните работи“ се поставя запетая, а думите „и председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. 4. Навсякъде в Закона думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ и „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят съответно с „министъра на електронното управление“ и „Министерството на електронното управление“, а думите „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министърът на електронното управление“.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, по отношение на § 11 считам, че не е редно да заменим този текст и да дадем тези правомощия на министъра на електронното управление. Ще кажа защо. С така предложения текст преди корекциите е предвидено председател на Съвета по киберсигурност да бъде заместник-премиер, тоест вицепремиер, посочен от премиера. Сега обаче искаме да изберем, тоест да дадем тези правомощия на министъра на електронното управление. Тоест министърът на електронното управление ще бъде над и ще управлява вицепремиери, които са също в Съвета. Визирам вицепремиера по околната среда и вицепремиер по…, тоест двама вицепремиери, които са в този съвет, и министърът ще бъде над тях. Считам, че тези правомощия са прекалено големи, а да не забравяме, че в този съвет попадат и вътрешният министър и такива други организации, които са по отношение на сигурността. Това е по § 11. Може би нямаше да кажа нищо за § 10, но като се има предвид, че сега ще гласуваме и § 11 и ако се приеме, тоест § 10 също става притеснителен, а именно по отношение на Изборния кодекс. По отношение на Изборния кодекс да не забравяме, уважаеми народни представители, че Агенция „Електронно обслужване“ е агенцията, която преброява и обработва резултатите от изборния процес, тоест министър, който ще има и другите правомощия, за които говорих преди малко, министър от определена политическа сила, ще има влияние и върху този процес. А да не забравяме, че министърът не е безпристрастен. Това са моите притеснения, затова ние ще гласуваме „против“. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мюмюн, нека да видим каква е логиката зад направеното предложение за изменение в Закона. До този момент тези функции са се осъществявали от Държавна агенция „Електронно управление“. Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ не е член на Министерския съвет. Именно това е налагало и обосновавало вицепремиер, ресорен заместник министър-председател, да е председател на Съвета по киберсигурност. Сега обаче обръщаме концепцията. Сега министърът на електронното управление, който е член на Министерския съвет, който се ползва с доверието на парламента, е логично да е председател на този Съвет по киберсигурност, защото той носи политическа отговорност. Няма как да създаваме, така да се каже, двуглаво ръководство в сферата на киберсигурността – от една страна, да имаме ресорен министър, който да осъществява всички възложени му правомощия по закон, а от друга страна, да търсим някой вицепремиер, който да наблюдава цялостната дейност. Моля да имате предвид тази концептуална промяна в уредбата, която се предлага, която именно обосновава министърът на електронното управление да управлява този съвет. Това би довело до наистина осъществяване на всички координационни функции, които са възложени на този орган. Благодаря Ви.

Благодаря. Да, знам за логиката, разбирам това, което говорите, но тук говорим за взаимоконтрола, тоест управлявате заедно, но Вие сте различни политически партии, тоест за да има взаимоконтрол, както е било и преди, трябва да не се случва това, което сега, в момента, искате. За това говоря, това е моето притеснение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Божанов, уважаеми дами и господа народни представители! Предложената промяна в § 11 на разглеждания законопроект на чл. 9, ал. 2 на Закона за киберсигурност е неприемлива за парламентарната група на ГЕРБ-СДС. В предложението се предвижда председателят на Съвета по киберсигурност да бъде министърът на електронното управление, а не както бе в досега действащия закон – заместник министър-председател, определен от министър-председателя. Смятаме, че тази промяна е грешка и аргументите за това са: Първо, Съветът по киберсигурност е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет с оглед на това, че киберсигурността в ХХI век е съществен фактор, влияещ върху критичната инфраструктура в публичния и в частния сектор, и има пряко отражение върху системата на националната сигурност. Това налага в Съвета по киберсигурност да се включат всички силови министри, шефове на служби, имащи отношение към националната сигурност. Поради това за председател на Съвета по киберсигурност Законът е предвидил заместник министър-председателя, предложен от министър-председателя. Без да омаловажаваме експертизата на електронното управление в областта на киберсигурността, смятаме, че с тази промяна в някаква степен се неглижира киберсигурността и ролята на Съвета по киберсигурност. Във връзка с това предлагаме в § 11 предложената промяна на чл. 9, ал. 2 да отпадне от Законопроекта. Благодаря Ви.

Предлагаме да отпадне в § 11 т. 2. В чл. 9 ал. 2 да отпадне.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Илиев, в ГЕРБ нямахте проблем само допреди година председател на Съвета да бъде една дама, която се хвалеше с това, че има IT карта. Тогава не чухме по никакъв начин това да е особен проблем за Вас. За втори път днес много шизофренно отношение от страна на ГЕРБ по неща, които са се случвали, Вие не сте реагирали или за които носите отговорност, но изведнъж те се превръщат в страхотен проблем. Госпожа Марияна Николова беше председател на Съвета, сама – по нейните думи, притежаваше достатъчно сертификати и компетентност за това, но по никакъв начин ГЕРБ не сигнализираше. Изведнъж сега се оказва, че когато начело на това министерство е най-добрият експерт в страната по тези теми, това за ГЕРБ е страхотен проблем и трябва да изчистите и уточните това нещо. Идеята на тези промени сега, и това е най-логичното нещо, което може да се случи, е ресорният министър, който наистина е най-запознат с тази тема, да бъде председател на Съвета за киберсигурност. Най-логичното е това. Това, че не е вицепремиер, по никакъв начин не отслабва, и между другото, това е изключително важно в оперативен порядък, защото Съветът по киберсигурност е нещо, доста по-различно от всичко, което имаме в правителството в момента – много специфична тематика, и човекът, който е председател на този съвет, трябва да има малко по-специфична експертиза, за да се взимат наистина правилни решения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Илиев, имахте предвид Закона за електронното управление, за който в Комисията нямахме никакво противоречие, но Вие казахте за Закона за киберсигурност. Да, там е изключително важно и министърът ще се чувства по-спокоен, когато ресорен вицепремиер или премиерът бъде председател на Съвета по киберсигурност, защото в крайна сметка това касае националната сигурност. Не мисля, че в думите на колегата Илиев имаше нещо, както се изказа преждеговорившият, шизофренно, защото в крайна сметка този закон урежда политиката на ГЕРБ в електронното управление и преминаване в крайна сметка на Агенцията в Министерството. Така че, господин Илиев, при Вас и във Вашето изказване има резон в това министърът на електронното управление да бъде подкрепен и в Закона за киберсигурност там да бъде ресорният вицепремиер или премиерът като председател. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам да уточня, че този Съвет по киберсигурност, който е заложен в Закона за киберсигурност, е консултативен, той не е контролен. Неговата функция не е контрол на единия вицепремиер да контролира министъра на електронното управление, а по-скоро идеята на този съвет е той да е консултативен – там да се канализира цялата информация от няколко ведомства, включително и други министри са членове на този съвет, за да може най компетентният човек в държавата по електронното управление, който е министърът на електронното управление, да може да взима правилните решения и съответно да докладва на по-високо ниво, примерно в Съвета по национална сигурност, който е към премиера. Там е мястото, където трябва да се обсъждат последствията от изказаното. Благодаря.

Уважаеми колега Мирчев, в никакъв случай не омаловажаваме експертизата на министъра, напротив. Не знам дали той е най-компетентният в областта на киберсигурността, сигурно има и други колеги. Аз не съм професор по киберсигурност, а съм по мрежи, но в никакъв случай не съм искал шизофренично да правя някакви определения. Смятам, че това е по-добрият вариант, и смятам, че по този начин в някаква степен ще се неглижира ролята на този съвет, даже според мен, ако питате, министър-председателят трябва да я оглави, тъй като киберсигурността има изключително огромно значение за всички нива. В никакъв случай не мога да приема тези определения за шизофренни за ГЕРБ. Ние се мъчим да направим нещо по-добро и смятам, че това предложение е конструктивно. Затова не приемам такива определения, квалификации и какво бил направил този министър, какво бил направил другият и такива неща. Благодаря Ви, но не ги приемам. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, заинтригува ме тази дискусия, защото в нея има, как да кажа, в съдържанието ѝ елемент от институционалността, за която говорим, и се обръщам към представителите на мнозинството. Вижте, колеги, забележката, която направи господин Мюмюн, и това, което каза господин Илиев, е много вярно и правилно, защото в крайна сметка има институционален ред. Вижте сега тук този стол (показва към местата, определени за министрите) как е с по-висока облегалка и следващите три стола, и господин министъра на електронното управление, който много правилно е седнал на втория ред, защото, ако беше седнал на първия ред, нямаше да изглежда добре. Представете си един съвет, макар и консултативен, в който участват двама вицепремиери, а Съветът се председателства от министър. Това, което ще се случи, ако се запази този ред, е, че никога вицепремиер няма да участва на този съвет, а ще изпраща заместник или някой там чиновник от ведомството. Същото ще започнат да правят и другите силови министри и в някакъв момент ще се окаже, че господин министърът ще председателства Консултативен съвет от държавни експерти или някакви други чиновници. Въпросът е съществен дотолкова, доколкото ранговете трябва да бъдат спазвани, а те биват спазвани, естествено, така че нека да си остане текстът, че вицепремиерът председателства Съвета. Със сигурност експертизата на господин министъра ще бъде много полезна вътре и той ще бъде водещият по съдържание, но по форма наистина би трябвало да остане да го води вицепремиерът, защото иначе се нарушава редът, и помнете ми думата, рано или късно, ако нарушим реда, ще се случи това, за което казвам – нивото ще падне рязко и няма да има ефекта, който всички Вие очаквате от това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Разбира се, важна е тази дискусия, тя доста беше водена в Комисията и с уважение към аргументите, които се изказват, все пак да дам и аз контрааргументи. Първо, не става дума за конкретните лица, които са на някакви постове в момента. Бият се два принципа – единият е йерархичната логика, която господин Чолаков и говорещият преди него изложиха, другият е функционалната логика. В момента създаваме министерство, в което, за да може да бъде ефективна работата на такъв координационен съвет, е много важно той да бъде подплатен не просто от йерархичната логика, но и от капацитета на това министерство и да осигурява наистина съсредоточието на работата на съвета. Нека имаме предвид, че йерархичната логика се запазва – вицепремиерът, който в момента е в това правителство, а в друг кабинет това може да не е така и може да е различно. Вицепремиерът така или иначе си запазва йерархичната наблюдаваща функция спрямо министъра на електронното управление, тоест вътрешният баланс има как да протече и да се случи това, което Вие онагледихте със столовете. Логиката, която надделява при вътрешните обсъждания, е именно това, че Министерството ще бъде това, което ще осигури базата за работа на този съвет, а в друг кабинет може да няма наблюдаващ вицепремиер. Тези неща, както знаем, не са трайни. Логиката на трайната уредба на тези отношения предполага функцията по координация на усилията между различните ведомства в областта на киберсигурността да бъде максимално приближена до създаваното министерство, което да осигурява капацитета в това отношение. И най-сетне, понеже бяха изказани аргументи за взаимния баланс между коалиционните партньори, може би да признаем на управляващото мнозинство и на изпълнителната власт известна доза самостоятелност и да преценят как точно да уредят тези отношения, така че и това също е някакво съображение. Има логика и в едното, и в другото, а след дълги обсъждания беше преценено така да се подходи и аргументът в случая е трайност на взаимоотношенията и наистина определена оперативна ефективност на база на новосъздаденото министерство. Между другото, понеже стана дума, предишният колега каза, че трябва премиерът да оглави този съвет. В рамките на изпълнителната власт системата по сигурност се оглавява от Съвета по сигурност към премиера, в който, както Давид, и тук премиерът участва и министърът на електронното управление, тоест това е интегриращата платформа, през която различните видове сигурност се качват на най-високо премиерско ниво. В този смисъл този съвет е подготвителен към работата на онзи, но нека тази функционална конструкция да я оставим на изпълнителната власт в рамките на своята оперативна независимост да си я урежда. Благодаря Ви.

Репликата ми е към господин Чолаков. Невинаги тези консултативни съвети се председателстват от вицепремиери. Поне за мен изглежда много по логично Съветът по киберсигурност да се председателства от министъра на електронното управление, той все пак е консултативен, там идеята е да се събира информация и невинаги е заложено да бъде председател вицепремиер.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Чолаков, отчасти съм съгласен с Вас и смятам, че министър Божанов не е подходящ за този пост, защото след разглеждане на Законопроекта на първо четене ние поставихме много важен въпрос, а именно въпроса за киберсигурността на държавата. Конкретен отговор от министър Божанов ние не получихме. От него чухме, че има механизми за това, но за съжаление, така и не разбрахме какви са точно тези механизми. Дали това ще бъдат частни фирми, на които да бъде поверена киберсигурността, за което от ВЪЗРАЖАДАНЕ сме твърдо против, или ще намерят начин да осигурят конкурентни заплати за експерти по киберсигурност?! От тази трибуна ние категорично заявихме, че ще подкрепим господин министъра, ако смята, че бюджетът на Министерството е недостатъчен и е нужно неговото увеличение с цел да бъде гарантирана националната ни сигурност. От нас тази помощ не бе поискана, ние не получихме категоричен отговор и затова ние няма да подкрепим този законопроект. Ние смятаме, че председателят на този съвет трябва да бъде точен, ясен и категоричен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Наистина, както каза господин Христо Иванов, тук се сблъскват двете логики, те не се сблъскват, разбира се, те се допълват – йерархичната и функционалната. Искам само да кажа, че йерархичната логика е житейската логика. Пак да кажа: няма хипотеза в една стая да стоят министри, да влезе вицепремиер и да не му се направи челното място. Той просто трябва да седне на челното място – такъв е редът, житейският ред. Впрочем само да кажа, колеги, ние така от началото на прехода, от началото на прехода да си правим експеримент с административното устройство на страната, а то си е наука и е точна наука. Разбирам, че на управляващото мнозинство трябва да се остави известна субективна преценка и да кажем, институционална фантазия, но когато се проявява многоинституционална фантазия, най-накрая се разбичква администрацията и административните процеси започват да текат по-трудно. Впрочем по старото държавно устройство, ако искате, отворете старите учебници по административно право, за да видите, че има министерства и комитети, и това, което ние наричаме сега хоризонтални политики, навремето са били общофункционални комитети. Точно тази политика на електронното управление, ако беше административното ни устройство както му е редът, щеше да се казва „комитет“, а не „министерство“. И това има своята логика, между другото. Колкото до последния репликиращ – господин Димитров, аз признавам, че съм изненадан, не очаквах така да се обърне дискусията, но ако наистина има идея киберсигурността да бъде поверена на частни фирми и ако наистина има идеи информационният суверенитет на страната да продължи да бъде аутсорсван, то тогава мисля, че тази държава ще върви към закриване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Нямах намерение към този закон да имам отношение, но понеже се изказаха много идеи, искам да се обърна към Вас: тук не обсъждаме закон за житейския ред, нито закон за идеи за аутсорс, а обсъждаме Закона за електронното управление и в този смисъл предлагам да прекратим разискванията, за което имам право, и да преминем към гласуване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съгласно чл. 9 на Закона за киберсигурност той не е само консултативен орган, но и координиращ по всички въпроси, свързани с киберсигурността. Следва да се има предвид и че министърът на отбраната е вътре – има също и въпроси, свързани с киберсигурността на отбраната. Освен това съгласно ал. 4 на същия член на самото заседание – вътре, могат да присъстват и президентът, и председателят на Народното събрание. Тоест най високото ниво в държавата. Нищо лично към Вас, господин Министър, но неслучайно е определен заместник министър-председател, посочен от министър председателя, да е председател на този съвет. Също така следва да се има предвид, че този съвет не е подчинен на Съвета по сигурността към министър-председателя и не му докладва. Това са два отделни равнопоставени съвета. Благодаря.

За.

За.

За.

За.

Тук.

Тук.

За.

За.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група искам 15 минути почивка. (Шум и реплики.)

Тук.

Тук.

За.

За.

Против.

Против.

Прегласуване.

Против.

Против.

По § 12 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15: „§ 15. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 156, ал. 3 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 2. В чл. 43: а) в ал. 1 думите „председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“; б) в ал. 2, т. 4 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 3. Навсякъде в Закона думите „Държавната агенция „Електронно управление“ се заменят с „Министерството на електронното управление“.“ По § 13 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16: „§ 16. В Закона за достъп до пространствени данни (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 23: а) в текста преди т. 1 думите „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министърът на електронното управление“; б) точка 1 се отменя. 2. Навсякъде в Закона думите „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“, „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ и „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят съответно с „министърът на електронното управление“, „министъра на електронното управление“ и „Министерството на електронното управление“.“ По § 14 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17: „§ 17. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10: а) в ал. 1 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“; б) в ал. 2 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министърът на транспорта и съобщенията“, а думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“; в) в ал. 4 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“. 2. В глава трета наименованието на раздел III се изменя така: „Министър на транспорта и съобщенията“. 3. В чл. 15 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министърът на транспорта и съобщенията“, а думите „и в областта на информационното общество“ се заличават. 4. В чл. 16: а) в текста преди т. 1 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министърът на транспорта и съобщенията“; б) в т. 1 думите „и в областта на информационното общество“ се заличават; в) в т. 4 думите „и информационното общество“ се заличават; г) в т. 5 думите „и информационното общество“ се заличават; д) в т. 6 думите „управлението на електронните съобщения и информационното общество“ се заменят с „електронните съобщения“; е) в т. 8 думите „и информационното общество“ се заличават; ж) в т. 11 в началото се добавя „реализира“ и се поставя запетая, а думите „информационното общество и“ се заличават; з) в т. 12 думите „и информационното общество“ се заличават. 5. В чл. 17, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Министърът на електронното управление“. 6. В чл. 19, ал. 1 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление“. 7. В чл. 40, ал. 5 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление“. 8. В чл. 51, ал. 2 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление“. 9. В чл. 182, ал. 5 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията и министъра на електронното управление“. 10. В чл. 244а, ал. 3 след думите „Министерството на отбраната“ се добавя „Министерството на електронното управление“, а думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заличават. 11. В чл. 300, ал. 2 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 12. В чл. 303, ал. 1 думите „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министърът на електронното управление“.“

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18. По § 16 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19: „§ 19. В Закона за електронната идентификация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 4, ал. 5 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 2. В чл. 9, ал. 1, изречение първо думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Министерството на електронното управление“, а изречение второ се заличава. 3. В чл. 18 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 4. В чл. 42 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ По § 17 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20: „§ 20. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (OB, L 65/1 от 11 март 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (OB, L 130/55 от 17 май 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/788“. 2. В чл. 3, ал. 1, т. 3 думите „чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“. 3. В чл. 53а: а) в ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“; б) в ал. 3 думите „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министърът на електронното управление“, а думите „Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“; в) в ал. 4 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“, а думите „Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“; г) в ал. 8 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министърът на електронното управление“, а думите „Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“; д) в ал. 9 думите „чл. 6 от Регламент (ЕС) № 211/2011“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/788“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя § 19, който става § 22.

За.

За.

По § 20 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 360б, ал. 1 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“. 2. В чл. 360е, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „министъра на електронното управление“.“ По § 21 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 40, ал. 2, в текста преди т. 1 думите „Председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ се заменят с „Министърът на електронното управление“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25. По § 23 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 26: „§ 26. В Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (обн., ДВ, бр. 21 от 2018 г. и бр. 20 от 2021 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 57, ал. 2 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на електронното управление“. 2. В чл. 89, ал. 1 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министърът на транспорта и съобщенията“. 3. Навсякъде в Закона думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“.“ По § 24 има предложение от народния представител Кирил Симеонов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27: „§ 27. В Закона за геодезията и картографията (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 8, ал. 3 думите „заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „заместник-министър на транспорта и съобщенията, заместник министър на електронното управление“.“ Постъпило е предложение от народния представител Стоил Стоилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 28: „§ 28. В Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 8, ал. 3 се създава т. 4а: „4а. министърът на електронното управление;“.“ § 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, първо, процедура за допускане до залата. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на финансите Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, Елена Петрова – началник на отдел „Капиталови пазари“ в дирекция „Регулация на финансовите пазари“. От Комисията за финансов надзор – Мария Филипова, заместник-председател, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“ в дирекция „Правна“.

За.

За.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 47-102-01-4, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2021 г., приет на първо гласуване на 12 януари 2022 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. ...)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Десислава Трифонова и група народни представители: „Чл. 3а да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 21, ал. 1 думите „ал. 1, 3 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 3“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10, като навсякъде думите „предходното изречение“ се заменят с „изречение първо“.

Против.

Против.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Нотификационното писмо съдържа адреса, както и другата информация, необходима за издаването на фактура или за съобщаването на приложимите такси за надзор на комисията, както и информация относно мерките по чл. 130, ал. 1.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 – 4“. 3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14, като в чл. 130, ал. 1, т. 3 думите „посочени в“ се заменят с „по“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, като в текста преди чл. 135а думите „раздел I на глава тринадесета“ се заменят с „глава тринадесета, раздел I“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като т. 1 се изменя така: „1. Създава се нова ал. 3: „(3) Нотификационното писмо съдържа адреса, както и другата информация, необходима за издаването на фактура или за съобщаването на приложимите регулаторни такси на компетентния орган на приемащата държава членка, както и информация относно мерките по чл. 130, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. Създава се чл. 138а: „Чл. 138а. Колективна инвестиционна схема, за която Република България е държава членка по произход и която предлага дяловете си на територията на друга държава членка, прилага мерките по чл. 130 спрямо инвеститорите на територията на приемащата държава членка. Информацията, процедурите и документите по чл. 130 се предоставят на език, предвиден в националното законодателство на съответната приемаща държава членка.“ По § 17 има предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Глава тринадесета, Раздел II се създават чл. 140а и 140б: „Чл. 140а. (1) Колективна инвестиционна схема с произход от Република България, която предлага дяловете си на територията на друга държава членка, може да оттегли уведомлението за тяхното предлагане, включително, когато е приложимо, да оттегли уведомлението за предлагането на съответните класове акции, за които е изпратено уведомление съгласно чл. 136, ал. 1, ако са спазени следните условия: 1. отправена е обща покана за обратно изкупуване на всички дялове, което е освободено от такси или приспадания, която е оповестена публично в рамките на най-малко 30 работни дни и която е отправена, пряко или чрез финансови посредници, лично до всички инвеститори на територията на съответната държава членка, за която се оттегля уведомлението за предлагането, чиято самоличност е известна; 2. намерението за прекратяване на предлагането на дялове на територията на съответната държава членка е оповестено публично посредством обществено достъпни средства, които обичайно се използват при предлагането на дялове на колективни инвестиционни схеми, включително по електронен път; 3. всички договори с финансови посредници или с трети лица, на които са възложени функции, са изменени или прекратени, считано от датата на оттегляне на уведомлението за предлагането, за да се предотврати ново или последващо, пряко или непряко, предлагане или продажба на дяловете, посочени в уведомлението по чл. 140б. (2) Информацията, посочена в ал. 1, т. 1 и 2, се представя на инвеститорите на официалния или на един от официалните езици на приемащата държава членка, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава, и в нея ясно са описани последиците за инвеститорите, ако не приемат предложението за обратното изкупуване на своите дялове. (3) Колективната инвестиционна схема с произход от Република България прекратява всяко ново или последващо, пряко или непряко, предлагане или продажби на дяловете си, за които е оттеглено уведомлението за предлагане, считано от датата на оттеглянето му. (4) Колективната инвестиционна схема с произход от Република България, която прекрати предлагането на дяловете си на територията на друга държава членка, продължава да предоставя на инвеститорите и на компетентния орган на приемащата държава членка информацията, изисквана съгласно глава седма и чл. 137. (5) В случаите по ал. 4 колективната инвестиционна схема с произход от Република България може да използва всички електронни или други информационни средства за комуникация от разстояние, при условие че тези средства са достъпни за инвеститорите на официалния или на един от официалните езици на приемащата държава членка, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава. Чл. 140б. (1) Колективна инвестиционна схема с произход от Република България, която оттегля уведомлението за предлагането на своите дялове на територията на друга държава членка, изпраща уведомление до комисията с информацията по чл. 140а, ал. 1. (2) Комисията проверява дали уведомлението по ал. 1 е пълно в срок от 10 работни дни от получаването му. В случай на констатирани непълноти в уведомлението комисията изпраща съобщение за това до колективната инвестиционна схема. (3) В срок от 15 работни дни от датата на получаване на цялата информация във връзка с уведомлението по ал. 1 комисията предава уведомлението на компетентния орган на приемащата държава членка и на ЕОЦКП, като уведомява за това колективната инвестиционна схема. (4) Комисията изпраща до компетентния орган на приемащата държава членка информация за всички промени в документите по чл. 136.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.

За.

За. Стефан Шилев? Гласували 124 народни представители в залата и 2 онлайн – 126 гласа: за 119 народни представители и 2 онлайн – 121, против 5 народни представители, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Димитров. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.

За.

За. Стефан Шилев? Гласували 120 народни представители в залата и 2 онлайн – 122 гласа: за 120 народни представители и 2 онлайн – 122, против и въздържали се няма. Предложението е прието.

„§ 28. Раздел III – Предварително предлагане на територията на Република България“. Предложение от народния представител Десислава Трифонова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29, като в чл. 238б, ал. 2, изречение първо думата „инвеститорите“ се заменя с „потенциалните професионални инвеститори“, а в чл. 238г, ал. 3 думите „предходното изречение“ се заменят с „изречение второ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30, като ал. 7 се изменя така: „(7) Комисията по предложение на заместник-председателя може да издаде забрана за извършване на планирана промяна в срок от 15 работни дни от получаване на уведомлението по ал. 6, ако въз основа на представените данни и документи не може да бъде установено, че управлението на алтернативния инвестиционен фонд се осъществява и ще се осъществява в съответствие с изискванията на този закон или дейността на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, се осъществява и ще се осъществява в съответствие с тези изисквания.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31, като: 1. Точка 1 се изменя така: „1. В ал. 1 се създават т. 8 и 9: „8. адреса, както и другата информация, необходима за издаването на фактура или за съобщаването на приложимите регулаторни такси на компетентния орган на приемащата държава членка; 9. информация относно мерките по чл. 247а, ал. 1.“ 2. Точка 3 се изменя така: „3. Създава се нова ал. 7: „(7) Комисията по предложение на заместник-председателя може да издаде забрана за извършване на планирана промяна в срок 15 работни дни от получаване на уведомлението по ал. 6, ако въз основа на представените данни и документи не може да бъде установено, че управлението на алтернативния инвестиционен фонд се осъществява и ще се осъществява в съответствие с изискванията на този закон или дейността на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, се осъществява и ще се осъществява в съответствие с тези изисквания. В този случай комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава членка.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32, като: 1. В текста преди чл. 247а думите „Раздел III на Глава двадесет и втора“ се заменят с „Глава двадесет и втора, Раздел III“. 2. В член 247а: а) в ал. 1, т. 3 думите „процедурите и мерките, посочени в“ се заменят с „по“; б) в ал. 4 думите „Делегиран Регламент“ се заменят с Делегиран регламент (ЕС)“. 3. В чл. 247б, ал. 6 думата „всички“ се заличава.

За.

За. Стефан Шилев? Гласували 126 народни представители в залата и 2 онлайн – 128 гласа: за 119 народни представители и 2 онлайн – 121, против 6 народни представители, въздържал се 1. Предложението е прието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, като в текста преди чл. 250а думите „раздел IV на глава двадесет и втора“ се заменят с „глава двадесет и втора, раздел IV“ и в ал. 7 думите „посочени в“ се заменят с „по“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36, като в т. 1: 1. В буква „б“ думите „чл. 229, ал. 4 и 5“ се заменят с „чл. 229, ал. 4 и ал. 5, изречение първо“. 2. В буква „в“ думите „чл. 93, ал. 7“ се заменят с „чл. 93, ал. 7, изречение първо“. 3. В буква „е“ думите „чл. 199, ал. 9 – 10“ се заменят с „чл. 199, ал. 9 и 10“, а думите „чл. 247б, ал. 1 – 5“ се заменят с „чл. 247б, ал. 1 и ал. 3 – 5“. По § 36 е постъпило предложение от народния представител Десислава Трифонова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37, като в т. 1, относно § 1, в т. 40 думата „предприятие“ се заменя с „понятие“.

За.

За.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение от народния представител Десислава Трифонова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 38: „§ 38. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за финансов надзор привежда в съответствие с него наредбата по чл. 33, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39, като: 1. Точка 1 се изменя така: „1. В чл. 1, ал. 2, т. 5 думите „и Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (обн., ДВ, бр. …), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2015/2365“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (обн., ДВ, бр. ...), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2015/2365“ и Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (обн., ДВ, бр. ...), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/2088“.“ 2. В т. 5, буква „в“ и в т. 6, букви „б“ и „в“ думите „Регламент (ЕС) 2019/2088“ се заменят с „на Регламент (ЕС) 2019/2088“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40, като в т. 4 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 42.

За.

За.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 43: „§ 43. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 354, ал. 1 след думите „Регламент (ЕС) 2015/2365“ се добавя „Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (обн., ДВ, бр. ...)“. 2. В § 1а, ал. 2 от допълнителните разпоредби думите „и на Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012“ се заменят с „на Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и на Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 44: „§ 44. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 197б, ал. 2, изречение второ думите „инвестиционният посредник“ се заменят с „лицето по чл. 197а, ал. 1“. 2. Създава се чл. 646г: „Отговорност за нарушения на Регламент (ЕС) № 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (обн., ДВ, бр. ...) Чл. 646г. (1) На лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, чл. 13, параграф 1 и чл. 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги, се налага: 1. глоба от 1000 лв. до 4000 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. – за юридическо лице или за едноличен търговец. (2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 2000 до 10 000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 4000 до 20 000 лв.“ 3. В § 7, ал. 2 от допълнителните разпоредби думите „и на Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012“ се заменят с „на Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 и на Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги“.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 11 февруари 2022 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител на Българската народна банка. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нов управител на Българската народна банка с оглед изтеклия мандат на господин Димитър Радев на 15 юли 2021 г. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската народна банка и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание I. Предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка и представяне на документите им. 1. Предложения за кандидати за управител на Българската народна банка се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 20-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията за кандидати за управител на Българската народна банка се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към Решението; б) декларация по чл. 11, ал. 2 от Закона за Българската народна банка – приложение № 2 към Решението; в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение № 3 към Решението; г) подробна автобиография; д) документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите и банковото дело (диплома за завършено висше образование, с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“; документи за трудов и/или служебен стаж; удостоверения или сертификати за придобити квалификации; препоръки, свързани със заемани длъжности; придобити специализации в сферата на икономиката, финансите и банковото дело; други подобни документи). 3. Обстоятелствата по чл. 11, ал. 4, т. 1 от Закона за Българската народна банка се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 4. Въпросите, зададени по реда на т. 2 и 3, се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: 47_kbf@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки кандидат представя концепция за дейността на Българската народна банка – до 20 минути. 5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси задава в резюме въпросите на лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор в хода на разискванията по т. 5 – до две минути на въпрос. 7. Отговор на кандидата по всички представени становища и поставени въпроси – до 10 минути. 8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответен компетентен орган. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията на основание чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за управител на Българската народна банка. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати. V. Избор на управител на Българската народна банка от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за управител на Българската народна банка, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 9. Когато кандидат се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на управител на Българската народна банка. 10. Ако няма кандидат за управител на Българската народна банка, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният управител на Българската народна банка подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 11, ал. 4, т. 2 – 5 и чл. 12, ал. 5 от Закона за Българската народна банка по образец съгласно приложение № 4 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 управителят на Българската народна банка подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към Решението. Приложение № 1 към Решението; Приложение № 2 към Решението; Приложение № 3 към Решението; Приложение № 4 към Решението; Приложение № 5 към Решението.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Тази процедура е много важна и с нея поставяме началото на един избор, който беше очакван и който поради факта, че предните парламенти бяха с по-кратък живот, не можа да се случи. Важни са правилата, важна е процедурата, важни са изискванията на Закона. Централната банка, както знаем, е стожер на финансовата стабилност или поне трябва да бъде. Тя е важен партньор, равнопоставен на правителството, в разговори и преговори с Европейската комисия, с Международния валутен фонд, рейтингови агенции, международни финансови пазари тогава, когато се емитира дълг. Тя има и водеща роля в преговорите за приемане на еврото като официална валута на България, към което и настоящото правителство се е устремило. Тя дава независима прогноза за развитието на икономиката и последните прогнози на Европейската комисия са много по-близо до тези на Централната банка, отколкото на Правителството. Когато се налага, тя е и коректив, и институция, която да предупреди за неблагоразумна фискална политика. Изискванията в Закона за БНБ, които са свързани и с изискванията в процедурата, колкото и да изглеждат лаконични, са съдържателни, изискващи и задължаващи. Всеки член на Управителния съвет има компетенции относно редица важни дейности и отговорности за финансовата система. Затова, както чл. 11, ал. 3 в Закона за БНБ казва, трябва тези, които са избрани за членове, да имат високи нравствени качества, да са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Последното, по отношение на банковото дело, обикновено се доказва с работа в банкова институция – може в централна банка и при определени условия в международни финансови институции, тоест ние трябва да сме сигурни, че когато се предлага и избира управител, той ще отговаря на тези изисквания. С колкото по-широк консенсус, разбира се, се изберат членовете на Управителния съвет и конкретно управителят, толкова Българската народна банка няма да бъде част от политическите скандали и разправии. Това, разбира се, зависи както от всички нас, от управляващото мнозинство, но и от личността на управителя и подуправителите, които ще бъдат предложени. В заключение, нашата парламентарна група ще подкрепи Проекта на предложените правила. Благодаря Ви.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 11 февруари 2022 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на Фискален съвет – председател и четирима членове. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на председател и четирима членове на Фискалния съвет с оглед изтеклите мандати на 25 ноември 2021 г. на Борис Грозданов – член и председател; Юнал Тасим, Григорий Вазов, Дора Андреева и Любомир Дацов – членове. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 16 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет и представяне на документите им 1. Предложения за кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 20-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията за кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към Решението; б) подробна автобиография; в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше икономическо образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“; г) документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването за професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси не по-малко от 10 години; д) декларация по образец – Приложение № 2 към Решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 8, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми; е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 3 към Решението. 3. Обстоятелствата по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 4. Въпросите, зададени по реда на т. 2 и 3, се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: 47_kbf@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател и за членове – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки кандидат представя концепция за дейността на Фискалния съвет с оглед на длъжността, за която е предложен – до 10 минути на кандидат. 5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател и към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси задава в резюме въпросите на лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор. Отговор на съответния кандидат – до 10 минути. 7. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответен компетентен орган. 8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 9. Комисията на основание чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност във Фискалния съвет. 10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати. V. Избор на председател и четирима членове на Фискалния съвет от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за". 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове или останат незаети длъжности, се провежда повторно гласуване, в което участват до двама кандидати за съответната длъжност, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраните председател и четирима членове на Фискалния съвет подават декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 8, ал. 4 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми по образец съгласно Приложение № 3 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят и четиримата членове на Фискалния съвет подават декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 5 към Решението. Приложение № 1 – Декларация, Приложение № 2 – Декларация, Приложение № 3 – Декларация, Приложение № 4 – Декларация, Приложение № 5 – Декларация.

За.

За.