22 February 2022

Декларация от името на група!

Благодаря Ви, господин Председател. „Уважаеми госпожи и господа народни представители! На 21 февруари отбелязахме Международния ден на майчиния език. Този ден е определен през 1999 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО в памет на загубили живота си по време на демонстрация през 1952 г. младежи, които са отстоявали правото да използват официално майчиния си език. Денят отбелязва значимостта на изучаването и използването на майчин език и има за цел насърчаване на многоезичието и културното разнообразие, и не само. Идеята на инициативата е да стимулира солидарността и толерантността към различното. Сред залегналите цели на инициативата е и да насърчава хората да пазят майчиния си език, но и да обогатяват речника си с други езици. Запазването и съхраняването на езиците в света е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията приема езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериалното наследство на човечеството. ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички форми на комуникация и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, финансират образованието на майчин език и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност. Езикът е основно човешко право и е основополагащ фактор за демокрацията. В нашата Родина това е право, залегнало в основния закон на държавата – Конституцията на Република България. Въпреки това правото да се изучава и ползва майчин език не е получило все още съответната правна уредба в законите на страната. В европейския стълб на социалните права като негов първи принцип е посочено, че всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които дават възможност на всеки гражданин да участва пълноценно в обществото и успешно да се реализира на пазара на труда. В Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г., основана на референтната рамка за ключовите компетентности в образованието на Европейския съюз от 2007 г., е посочен набор от ключови компетентности, необходими за личностна реализация, здраве, пригодност за заетост и социално приобщаване. Този набор от компетентности е определен с оглед на общественото и икономическото развитие, но и в резултат на различни инициативи, като е обърнато специално внимание на подобряването на основните умения, инвестирането в изучаването на езици. Първата компетентност във всички държави – членки на Европейския съюз, се превежда като майчин език, само в България се превежда като официален. Независимо от посоченото в Препоръката, че положителната нагласа включва оценяване на културното многообразие и междукултурното общуване, включително уважение към индивидуалния езиков профил на всеки човек, който включва уважение и към майчиния език на лицата, принадлежащи към малцинства, у нас не просто липсва положителна нагласа, а директно с подзаконов нормативен акт – Постановление на Министерския съвет, майчиният език е изключен от списъка на общообразователните предмети. Държавата не финансира издаването на учебниците по майчин език. Този пример само отчасти показва пробойните на демокрацията в България, нивото на човешките права и свободи. Решаването на този въпрос е част от задачата за общо укрепване на демокрацията и установяване на върховенството на правото в България, и това е неотменна част от мисията на „Движение за права и свободи“. Уважаеми госпожи и господа народни представители, езикът е богатство не само защото е средство за общуване, то е идентичност, културно многообразие и духовно извисяване. Езикът е връзката с майката, рода, Родината, но е и кодът, чрез който можем да опознаем и приемем различния, да станем част от неговия свят, но и да го приобщим към своя. Знанието на повече езици е богатство и трябва да се поощрява. Да владееш добре езика, на който се говори вкъщи, е основа за всякаква грамотност и интелигентност. И тъй като нашето дълбоко разбиране е, че всички българи по света трябва да имат възможност да учат майчиния си език, в Закона за бюджета ще направим предложение да се предвидят финансови средства за тях. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Според нашата Конституция българските граждани, независимо какъв етнически произход имат, каква вяра изповядват, къде живеят и какъв е майчиният им език, имат равни права и законите на страната трябва да гарантират това. Ние от „Движение за права и свободи“ приемаме Международния ден на майчиния език като повод да отбележим горчиви истини относно проблемите на малцинствата в България да ползват езика си и да подчертаем историческата си мисия да градим общото ни бъдеще в общата ни Родина. Поздравяваме всички с празника! Поздравяваме всички учители по майчин език за тяхната всеотдайност и професионализъм! Ние оценяваме високо техния труд, родолюбие и хуманизъм и подкрепяме тяхната съпричастност към европейските идеи и ценности! Поздравяваме всички родители и деца, които осъзнават значението на майчиния език, изучават го, пазят го и така го завещават на бъдещето! Поздравяваме и всички културни дейци, които пазят традициите на малцинствените общности в България, като част и от националното културно богатство на страната ни!“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: от Министерството на финансите – госпожа Росица Велкова, заместник-министър на финансите; госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“. Благодаря Ви.

За.

За.

За.

За.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, 21 февруари като Ден на международното изучаване на майчиния език трябва да ни припомни, че България е една от държавите, които имат своя най-голяма историческа общност на Балканския полуостров, а и не само на Балканския полуостров, която в момента наброява повече от 2 милиона и половина души, пръсната във всички съседни, а и не само съседни държави. Български малцинства, някои от които признати, а други не напълно, има в Румъния, Сърбия, Косово, Албания, Гърция, Турция, Унгария, Словакия, Молдова, Украйна и Русия. На този ден ние трябва да си спомним не просто за нашите сънародници, които са откъснати от територията на България по една или други причина, но трябва да си спомним и за това, че към настоящия момент българската държава е в дълг към тях, тъй като изучаването на майчиния език, което е едно от основните права и което нашата държава е дала на всички свои съграждани, които имат друг майчин език, различен от официалния български език, не е гарантирано и не е дадено по същия начин, както ние сме го дали на нашите съграждани с друг майчин език – не е дадено на нашите сънародници в другите държави. В Гърция, която е държава – членка на Европейския съюз, вече близо 40 години преподаването на български език в училищата за българското малцинство, което не е официално признато, е забранено. Вместо това там се фабрикува един изкуствен помашки език, на който започна да се преподава в училищата на българите мюсюлмани в Северна Гърция, в района на Ксантийско и Гюмюрджинско. В Турция, където последното преброяване, в което се отбелязва майчин език, различен от турския, през 1965 г. са отбелязани 106 хиляди души с български майчин език, което прави българите тогава четвъртата по численост малцинствена група в нашата южна съседка след кюрдите, арабите и бушнаците. Към настоящия момент живеят повече от 650 хиляди души с български майчин език. Българското население е близо една трета от територията на Източна Тракия. Българският език се говори като основен майчин, като разговорен на територията на Лозенградско, Одринско, Родостенско, Малиградско. Говори се и в Мала Азия в окръг Бандърма, около Коджаели, и на много други места, където има изселени наши сънародници, българи мюсюлмани. За съжаление, нашата южна съседка не гарантира нито едно от основните малцинствени права, които ние сме дали на наши сънародници с друг майчин език. България – тук е моментът да припомня, не признава малцинства. Ратифицираната от българския парламент през 1999 г. Рамкова конвенция за защита на малцинствата България отбелязва, че в територията на нашата държава такива малцинства няма, защото международноправният статут на малцинството е част от народност, откъсната насила от държавата майка, откъсната от неговата собствена територия. България, както е добре известно, уважаеми сънародници, граничи отвсякъде, само и единствено с откъснати от своята територия изконни български земи. Редно и нормално е, когато ние даваме права, да искаме същите права и за нашите сънародници в съседните държави, а и не само в съседните държави. В някои от тях този въпрос е уреден, като примерно в Албания, където има официално признато българско малцинство. Българският език се изучава и има новини на български по албанската телевизия. В Турция нито едно от тези неща не е налице – няма изучаване на български в турските училища, няма новини на български по турската телевизия, няма българска партия в Турция, за разлика от България, където всичко това е налице. Не бива да забравяме, и никога не трябва да забравяме, че ако ние не потърсим правата на нашите сънародници в чужбина, няма кой да им ги даде. Нека да си припомним, че даденият на българите в Албания малцинствен статут беше в резултат на оказан многостранен натиск от българската държава, което беше едно от хубавите и приятните изключения на българската външна политика през последните 30 години като цяло. Уважаеми сънародници, на този ден всички ние трябва да си спомним, че това, което ние имаме като изконно право в нашата държава, ние, българите, да учим родния си майчин език, нашите сънародници в чужбина го нямат. Нямат го тези повече от 650 хиляди българи в Турция – нямат го близо половин милион българи в Турция! Нямат го всички онези близо 500 хиляди българи в Румъния, които са пръснати в цялата Влашка равнина от Бана до Северна Добруджа включително, нямат го и българите в други територии, които отдавна вече, за съжаление, не са в територията на нашата страна. На 21 февруари не просто отбелязваме Деня на майчиния език. На 21 февруари ние отбелязваме деня, в който България трябва да си спомни за своите загубени и изоставени сънародници и да им гарантира като минимум същите права, които е дала на тези, които в България имат чужд майчин език. Нека да не забравяме следното нещо: всички ние сме в дълг. В дълг към бъдещите поколения, но не само на България, а и в дълг към бъдещите български поколения извън нашата страна! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги! С цялото уважение към говорещите до момента и казусите, и въпросите, които засягаха – на мен ми се струва, че днес трябваше да започнем с декларация от друго естество. Когато снощи – на практика за пореден път, Руската федерация погази грубо…

Не, имам предложение. …отново международния правов ред, ми се струва, че Народното събрание е необходимо да излезе с единна декларация, която да отразява националната позиция на българската държава и българския парламент. Затова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС имаме готовност да предложим такъв текст, разбира се, да бъде обсъден с всички останали парламентарни групи и в крайна сметка да прием декларация на Народното събрание по въпросния казус. Благодаря Ви. Надявам се, че всички ще откликнете.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 47-254-01-11, внесен от народния представител Любомир Каримански и група народни представители на 26 януари 2022 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2022 г. – Проект на второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“.“ Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане“.

За.

За.

За.

По § 1 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен. По § 2 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен. По § 3 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители: Предлагаме създаването на нов параграф: „§ 9. Точка 1. в чл. 189б. ал. 2 се изменя и допълва, и придобива следния вид: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, и в следните активи, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването: 1.1. Активи, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ, в това число: 1.1.1. Строителство и/или обновяване на недвижима собственост, използвана за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници – торохранилище/площадки за съхранение и компостиране на оборски тор (твърда фракция), торова яма, лагуна, пластичен балон (течна фракция), торов канал, скарови подове, помпа за гъсти течности, сепаратор за отделяне на твърда от течна фракция, платформа за сепаратор, тръбни линии за отвеждане на течна фракция, хомогенизатор за течен оборски тор, силажна яма, скреперни системи за почистване на оборски тор. 1.1.2. Изграждане/модернизиране/оборудване на съоръжения за съхраняване на животински и растителен торов отпадък – площадки и/или съоръжения за оползотворяване и преработка на растителен и животински отпадък/биомаса, в това число компостиране и пелетизиране; изграждане на площадка за естествено пречистване на течната фракция. 1.1.3. Изграждане/модернизиране/оборудване на съоръжения за съхраняване на минерални торове, необходими за производствената дейност на стопанството. 1.1.4. Изграждане/модернизиране/оборудване на съоръжения за съхраняване на отпадни води от процеса на силажиране, включително инсталации за пречистване на отпадъчни и входящи води в производството и маркетинга. 1.1.5. Изграждане на инсталации за ВЕИ за производство на енергия за собствено потребление, включително такива използващи биомаса. 1.1.6. Инвестиции в съоръжения и оборудване, позволяващи преработката на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, използвани за собствено потребление, включително тороразпръскващи ремаркета и цистерни за течна торова маса. 1.1.7. Инвестиции в прикачни, сменяеми машини за минимални, частични, ивични и други обработки на почвата, спомагащи опазване на природните ресурси (опазване на почвата от ерозия, задържане на въглерода в почвата, както и подобряване на почвеното плодородие) – мулчираща техника (сечки, ножов валяк, шредери, мулчери и други); почвообработваща техника – дискови брани, иглени брани, култиватори за минимални, частични или ивични обработки и други машини, спомагащи за опазване на компонентите на околната среда, включително и задържане на въглерода в почвата. 1.1.8. Инвестиции в системи и оборудване за водовземни съоръжения, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация, включително нови тръбопроводи, системи за капково напояване, инсталации за дъждуване, пивоти, помпени станции, техники/съоръжения за съхраняване/опазване на водата, генератори, водни помпи, филтърни възли. 1.2. Активи за прецизно и интелигентно земеделие, иновации, в това число: 1.2.1. Инвестиции в системи и оборудване (включващи софтуер и/или хардуер) за събиране, обработка и анализ на данни и информация от различните фази по отглеждане, производство, съхранение и продажба на селскостопански продукти (животински и растителни) – системите и оборудването трябва да се използват за събиране, обработка и анализ, отдалечен контрол, управление и мониторинг на данни за поливни норми, торови норми, състояние на почвата и културите, добиви, здравословно състояние на животните, включително при отглеждане на пчелни семейства, норми на хранене, продуктивност и други пряко свързани с произвеждания селскостопански продукт – система за идентификация на животни, навигационни системи, GPS устройства, контролери, датчици и уреди за контрол, дронове, метеорологични станции и датчици, и др. със сходно предназначение; 1.2.2. Инвестиции в цифрови устройства и оборудване за внедряване в различни видове земеделска техника, които подобряват процеса по отглеждане на селскостопанските култури и намаляват обема на използваните торове, препарати и други ресурси, използвани в производството – GPS устройства, автоматични управления, контролери, датчици и уреди за контрол на пръскането, торенето, обработките, торове и ПРЗ в почвите, за контрол и управление на обработките на почвата и други със сходно предназначение. 1.3. Активи за цифровизация и модернизация на производствените машини и оборудване, в това число: 1.3.1. Инвестиции, свързани с изграждане/модернизиране/ оборудване в земеделското стопанство на автоматизирани/ роботизирани системи, използвани в отделните фази по отглеждане на животни/хранене, доене, поене, почистване, дезинфекция и други/, включително прилежащ към тях софтуер. Автоматизирани и/или роботизирани системи, използвани в отделните фази по отглеждане на животни при отглеждане, хранене, включително пчелни семейства, поене и доене – системи за автоматизирано/роботизирано хранене, системи за автоматизирано/роботизирано доене, доилни зали, доилни съоръжения, системи за идентификация, системи за управление и наблюдение на стадото или пчелина, електропластири, дронове, системи и софтуер за управление на доенето, системи за електронно управление на микроклимата в животновъдните обекти и други със сходно предназначение. 1.3.2. Инвестиции, свързани с изграждане/модернизиране/ оборудване в земеделското стопанство на автоматизирани/ роботизирани системи, използвани в отделните фази (по отглеждане и прибиране на селскостопанските култури), като напояване, торене, превенция от неблагоприятни метеорологични явления (слани, градушки и други), превенция от болести и неприятели и други, включително прилежащ към тях софтуер – GPS устройства, метеорологични станции, автоматични управления, контролери, датчици и уреди за контрол, съоръжения и оборудване за превенция от слани, градушки, слънцезащитни системи, системи за защита от вредители и други със сходно предназначение. Оранжерии с електронно управление на микроклимата, прецизно дигитално напояване, торене, растителна защита за производство на плодове и зеленчуци с високо качество. 1.3.3. Инвестиции, свързани с изграждане/модернизиране/ оборудване в земеделското стопанство на автоматизирани системи и съоръжения за подготовка на продукцията за продажба, които се използват за една или комбинация от дейности, свързани с почистването, подготовката за съхранение, съхранението, сортирането, маркирането и опаковането на селскостопански продукти, включително прилежащ към тях софтуер – съоръжения и оборудване за съхранение на продукцията – камери за охлаждане, системи за автоматизирано складиране, както и машини и оборудване за измиване, сортиране и пакетиране на готова продукция и други със сходно предназначение. 1.3.4. Инвестиции в специфично оборудване и/или апаратура в земеделското стопанство, която автоматизира, допълва или модернизира съществуващи в практиката машини, съоръжения, оборудване, апаратура, земеделска техника и сменяема прикачна техника, чрез които се подобрява процесът по производство и съхранение на селскостопански продукти, включително отглеждане на селскостопанските култури и животни – GPS устройства, контролери, датчици и уреди за контрол, дронове, мобилни устройства и други със сходно предназначение. Инвестиции в сменяема прикачна техника, които се използват за селскостопанско производство чрез принципите за ефективно консервационно земеделие – култиватори и брани за частични обработки на почвата, сеялки за директна и прецизна сеитба и други съпътстващи функции, торовнасящи машини за прецизно торене; пръскачки за прецизно внасяне на торове, стрипер хедери. Сеялки за директна сеитба, дигитализирани сеялки за прецизна сеитба, сменяеми, прикачни пръскачки и торовнасящи машини за прецизно торене и пръскане, адаптери, приспособления и стрипер хедери и други машини, спомагащи за внедряване на иновации и иновативни технологии, опазващи компонентите на околната среда, в това число и чрез цифровизация и автоматизация. 1.4. Създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, включително трайни насаждения от медоносни дървесни видове (за производство на мед) и други бързо растящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на биоенергия. Залесяване с дървесни и храстови видове.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Каримански, уважаеми колеги! Искам накратко да поясня предложението – то има мотиви, и няма да отнемам много от времето, а и нямам такова по Правилника. Предлагам редакция на предложения от мен параграф, който отразява всички доводи против приемането на моето предложение по време на дебата в Комисията по бюджет и финанси. Това предложение, което съм направила, касае ползването от земеделските производители на преотстъпен корпоративен данък, ако той се инвестира и по настояща редакция е само в нови сгради и нова земеделска техника. Моето предложение е този обхват на инвестиции да се разшири с така наречените зелени инвестиции. За улеснение на НАП, които в крайна сметка проверяват операторите, тези зелени инвестиции са изброени подробно точно с цел улесняване администрирането на чл. 189б, ал. 2, касаеща преотстъпения данък на земеделските производители. Настоящата редакция на практика вече е съгласно всички нови задължения, които имат земеделските производители, а и самата държава, като е задължена да има национален принос във всички зелени цели. В новия програмен период това ще е и нейно задължение в настоящата 2022 г. Във връзка с отлагане прилагането на този член с една стопанска година заради сушата 2020 г. такива инвестиции ще се правят на практика за две календарни години. В този смисъл моят апел е да приемем този параграф, защото това би било добре и за земеделските стопани, тъй като няма формално да се налага да изпълняват, за да имат преотстъпен данък да купят нова земеделска техника, а ще могат да инвестират в така наречените зелени инвестиции, което на практика ползва и страната като това, че ще има национални мерки за приноса в постигането на зелените цели в новия програмен период. Да, от следващата година държавните помощи ще се регулират с нова европейска регулация, чийто публичен дебат в момента тече и всяка страна и публична организация може да даде своите предложения. Но говорим за настоящата година, която поради удължаване на срока на предходната за две години ще бъдат правени тези инвестиции. Господин Председател, дадох и на господин Каримански. (Показва.) Това е редакцията на предложението на моя параграф, в който са заличени текстовете, за които е имало претенции в хода на дебата на Бюджетната комисия, и е изключен един цял параграф, по който също е имало опониране в Бюджетната комисия. Не знам дали трябва да го изчета? Това е за Вас. Дали да изчета редакцията?

Мога да ги кажа и като отпадане, и съм Ви подготвила и текста като цяла редакция.

Това е редакцията, а мога да обясня.

Остава всичко. По повод дебата в Комисията по бюджет от т. 1.1.1 се заличават думите „и/или обновяване“. Приемам забележката, това би било твърде трудно, затрудняващо администрирането от НАП. В т. 1.1.2 заличаваме думата „модернизиране“. В т. 1.1.3 заличаваме думата „модернизиране“. В т. 1.1.4 заличаваме думата „модернизиране“. Оттам отиваме в т. 1.3.1 заличаваме думата „модернизиране“. След това в т. 1.3.2 заличаваме отново думата „модернизиране“. В т. 1.3.3 заличаваме думата „модернизиране“. В т. 1.3.4 заличаваме изцяло първото изречение и...

Сега ще кажа откъде започва т. 1.3.4 И т. 1.3.4 става така: „Инвестиции в сменяема прикачна техника, които се използват за селскостопанско производство чрез принципите за ефективно консервационно земеделие – култиватори и брани за частични обработки на почвата, сеялки за директна и прецизна сеитба и други съпътстващи функции, торовнасящи машини за прецизно торене; пръскачки за...“. Накрая текстът остава до долу същият, аз мога да го изчета.

Това е редакцията на параграфа.

Няма. В т. 1.4 няма нищо от това, което беше повод и е станало повод за дебат в Комисията по бюджет, а всичко това би улеснило администрацията, защото всички тези активи, които на практика представляват така наречените зелени инвестиции, са пак изцяло нови и НАП би бил в състояние да ги администрира. Пак казвам, това е за 2022 г., последната по настоящия Европейски регламент, но с разширяване на обхвата ние ще постигнем и защита интереса на стопаните, които трябва да инвестират в нови такива технологии, и ще защитим националния принос на държавата. Затова, колеги, моля да гласуваме настоящото предложение по редакцията, която предложих, съобразена с дебата в Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, аз само искам да допълня колежката Десислава Танева относно дебата, който се състоя в Комисията по настоящия законопроект. Там беше казано, че настоящите предложения на тези активи ще породят несигурност в данъчните облекчения, досега ползващите и в лицата. Абсолютно не сме съгласни с тази теза и ще кажа защо. Колеги, да Ви обясня чл. 189б какво значи. В този член земеделските стопани, които са регистрирани като такива за непреработена животинска и растителна продукция, ползват 60% от облекчението на корпоративния си данък. Тези 60% имат задължението да ги инвестират в следващата година, на която са ползвали преотстъпения данък. Или преотстъпеният данък, който са ползвали за 2020 г., тези земеделски стопани са длъжни да инвестират до 31 декември 2021 г., като закупят по досега написания текст нова сграда или нова земеделска продукция. Също казано е в този член, че тези стопани не могат да преотстъпят по малко от 50%, ако струва активът, от данъка, който са преотстъпили, и ако са ползвали, да кажем, за 6 хил. лв. преотстъпване, техният актив трябва да е двоен – 50% са 12 хил. лв. Казано е, че трябва следващите три години да са регистрирани по тази ал. 1, за да могат да ползват това преотстъпване. Има праг, който ограничава ползването на преотстъпването до 500 хил. евро. Също така са затворени всички вратички да се заменя съществуващ актив или няколко активи да се разделят на няколко вида, за да може да се ползва това преотстъпване. Така че в допълнение на това ние смятаме, че съответното преотстъпване няма да породи несигурност в земеделските стопани, които ползват данъчното облекчение, защото, ползвайки сега до 30 юни 2022 г. своя преотстъпен данък, който дължат за 2021 г., те трябва да закупят тази техника или сграда или съответно активите, които ние сме предложили в това предложение, до 31 декември 2022 г. Затова също отправям призив да приемем това предложение. Това се отнася и за оранжерии, това се отнася и за всичките неща, които са по зелената сделка, които не са включени до момента. Благодаря Ви.

Против.

Против.

За.

Въздържала се.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

За.

По § 4 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен. По § 5 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. Чл. 216 се изменя така: „Данъчни ставки Чл. 216. (1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 е 10 на сто. (2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е 3 на сто.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Стартирахме с идеята въобще да отпадне данък „Уикенд“, но проведохме редица разговори с бизнес организации, от които стана ясно, че самото отпадане на данък „Уикенд“ би създало сериозни проблеми, а неговото намаляване, каквото е окончателното предложение в тази зала, за което благодаря на колегите Каримански и Георги Ганев, с които заедно решихме, че ставка от 3% може да бъде въведена и това е едно добро решение, би облекчило значително българския бизнес. Така че това е решението, което беше подкрепено и от редица бизнес организации в техни становища, в разговори с тях. Ако освободим изцяло облагането на разходи в натура или получаването на определени активи в натура от страна на работещите, това би довело до прецеденти, при които ефектите за данъчната администрация и за държавата няма да бъдат тези, които търсихме, и тези, които искаме. Затова решението, което сега се предлага, наистина е най-доброто и казвам – да, постигаме първоначалната цел и значително облекчаваме данък „Уикенд“, който искам да Ви напомня, когато беше въведен, ние бяхме едни от хората, които категорично имахме противно мнение, смятахме, че значително ще затормози хората. Сега в този си вариант решението е най-доброто, което успяхме да намерим, след едни много широко проведени консултации. Така че се надявам с огромно мнозинство българският парламент да премахне днес на практика, или да намали драстично, два данъка, които доста пречеха през годините. В новия си вид ситуацията е добра и за държавата, и за българския бизнес. Благодаря за Вашето внимание.

За.

За.

За.

По § 7 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен. По § 8 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен.

За.

За.

За.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 2. По § 10 има предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията не подкрепя предложението: „В преходните и заключителните разпоредби в § 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 4: „4. В чл. 29, ал. 1: а) в т. 2 се създава буква „г“: г) доходи от упражняване на свободна професия като адвокат.“; б) в т. 3 след думата „професия“ се добавя „извън тази по т. 2, буква „г“. 2. Точки 4 – 10 стават т. 5 – 11.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 3: „§ 3. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11 ал. 5 се отменя. 2. В чл. 13, ал. 1 се създава нова т. 8: „8. доходите от лихви по влогове в установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство: а) банки; б) клонове на банки;“ 3. В чл. 22в ал. 7 се изменя така: „(7) Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.“ 4. В чл. 22г се създава нова ал. 5: „(5) Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е починало, като условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.“ 5. В чл. 35, т. 3 думите „с изключение на лихвите по чл. 38, ал. 13“ се заличават. 6. В чл. 38 ал. 13 се отменя. 7. В чл. 46 ал. 4 се отменя. 8. В чл. 50, ал. 1, т. 3, буква „в“ числото „13“ и запетаята пред него се заличават; 9. В чл. 65 ал. 9 се отменя. 10. В чл. 73, ал. 1, т. 4 след цифрата „7“ се поставя запетая и се добавя „8“. 11. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 58 се изменя така: „58. „Влог“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 8 е влог по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както съм посочил и в писменото предложение, на основание чл. 144 от Правилника декларирам частен интерес. Декларирам частен интерес като представител на една гилдия, понастоящем от 13 хиляди практикуващи адвокати, доскоро 14 хиляди, но 1000 от тях се отписаха през последната една година заради невъзможност да упражняват професията си конкурентно на българския пазар на така наречените адвокатски услуги. Посочил съм в писменото предложение доста подробна мотивировка защо би следвало нормативно признатите разходи да бъдат увеличени за тази професия от 25% на 40%, главно защото разходите ни наистина са поне 40%. Разходите на адвокатите за упражняване на тяхната дейност – тази част от адвокатите, които се облагат и са избрали реда да се облагат по Закона за данъците и доходите на физическите лица, разходите са повече от 25%. Те са поне 40, колкото са в момента нормативно признатите разходи за доходите от авторски възнаграждения, както и доходите от събиране на гъби и ягоди в гората. Аз съм по друг ред – по ЗКПО, въобще това мен не ме касае, но държа да посоча, че разходите на адвокатурата, на самоосигуряващите се лица, са повече от 25%, поради което е редно да възстановим фактическата обстановка каквато е била поне до 2007 г., когато нормативно признатите разходи на адвокатската професия са били 35%, тоест ние няма да направим нещо ново. За съжаление, през последните две години адвокатската професия не получи никакви мерки за защита от страна на държавата, никакви финансови поощрения, никакви компенсации, за разлика от много други професии, поради което считам, че увеличението на нормативно признатите разходи до реалния им размер от поне 45% ще бъде една финансова помощ за тях, без да се счита като държавна помощ в прекия смисъл на думата. За съжаление, чух много дебати до момента и много становища в реда, че ако дадем на адвокатите какво ще правим с другите свободни професии. Защо на тях да дадем, защо на другите да не дадем? Ами ще Ви кажа едно поне разлика между адвокатската професия и останалите свободни професии, за която се сещам и тя е именно, че адвокатската професия спомага за осъществяването на служебната защита по дела и предоставянето на правна помощ на социалнослаби и малоимотни граждани. Адвокатите, които се занимават със служебни защити, са около 7000 – 8000 души от практикуващите адвокати, като в по-голямата си степен, да не кажа всички от тях, практикуват служебна защита в провинцията, извън София, където доходите като цяло са по-големи. Тези 7000 – 8000 души, практикуващи, самоосигуряващи се адвокати, реално осъществяват правната помощ, която държавата предоставя на малоимотните и безимотните граждани, от тези които имат нужда от адвокатска защита, но не могат да си я позволят. И това го правят тези колеги самоосигуващи се от нас, които са 7000 – 8000 души, преимуществено в по-малките населени места. За съжаление, не знам дали знаете, заплащането на тази служебна защита и особени представителства по тези конкретни дела, е в изключително минимален размер, поради което като резултати месечните доходи на нашите колеги адвокати са средно между 1500 – 1600 лв. доходи на месец. Казвал съм го и в Правната, и в Бюджетната комисия, и в предложението съм посочил, че разходите, които следва да направим, които сме задължени по закон да направим – като поддържане на офис, заплащане на осигуровки, повишаване на квалификацията, поддържане на сътрудник, материална и техническа база да поддържаме – те са много над 25%, а от друга страна, ние имаме един минимум и по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, под които не можем да паднем, за да бъдем конкурентни на пазара – ние имаме минимуми, които трябва да следваме, една част от Вас го знаят. Поради което се получава така, че за тези колеги, които са няколко хиляди души, които осъществяват служебната защита и подпомагат правораздавателната функция на държавата, предоставяйки правна помощ на малоимотни и безимотни граждани, те са най-ниско заплатените хора от нашата гилдия и те заслужават най-много тази подкрепа. Пак казвам, не го правя за себе си, това не е политическо решение. Това ще бъде решение, което да подпомогне тази гилдия, като това е едно разграничение между нея и останалите професии, които чух, че също трябвало да бъдат подпомогнати. Но в крайна сметка, ако някоя друга професия иска да си увеличи нормативно признатите разходи, ми да излезе да ги защити. Аз мога да го направя за гилдията, която представлявам тук в Народното събрание като народен представител. И затова Ви моля, уважаеми колеги, нека да подкрепим това предложение. Не го правим нито за опозицията, не го правим нито като политическо решение, правим го просто така, че да подсигурим най-малкото правораздавателната функция на държавата и осигуряването на защита на най-безимотната част от населението. В противен случай ще продължи тази тенденция на отписване на адвокати, включително и на служебни адвокати, и от 13 000 те ще намалеят още, което гарантирам Ви, че ще създаде проблеми и в съдебната система. Неминуемо е, защото никоя друга професия, за съжаление, освен адвокати не може да се явява да защити гражданите, които имат нужда от правна защита. Затова, моля Ви, подкрепете го. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм адвокат по професия, не е тайна това нещо. Повече от 33 години упражнявам тази професия и няма да скрия, че изменението, което се предлага по отношение на признатите разходи, по отношение на упражняваната от адвокатите дейност, ми е присърце и ще Ви призова от тази трибуна всички Вие да подкрепите това предложение, защото адвокатската професия е единствената професия, която е упомената в Конституцията. Тя има за цел защита правата и интересите на гражданите, на търговските дружества и е с един особен статут спрямо всички останали професии в тази държава. Затова наличието на грамотни адвокати, наличието на адвокати, които да знаят какво могат да правят и да защитават интересите на гражданите, е необходимост, а не просто така една прищявка на Конституцията на Република България. И трябва да Ви кажа, че тук не става дума за защита на интересите на тези големи адвокатски дружества, които, и мисля, че и председателят, и някои други са членували в тях, където, първо, облагането е по по-различен начин и на второ място, те имат достатъчно финансов ресурс, за да покрият всички нужди. Тук става дума за тези, колегата каза около 7000 – 8000, но аз твърдя, че са някъде над 10 000 души от адвокатската гилдия, които, меко казано, изнемогват. Изнемогват защото, например само софтуерът, за да можеш да знаеш какво се случва като изменения и допълнения на законите – една „Сиела“ например, нейният разход за година е 1100 лв. Само софтуерът. Като вземете наемите, а те трябва да бъдат в по-централните части на града, като вземете, ако имаш нужда от сътрудник – една минимална заплата вече отива около не по-малко от 1000 лв. и т.н., много малко от тези 10 000 – 11 000 души наши колеги могат да си го позволят при този размер на признатите разходи. Между другото, Варненската адвокатска колегия на 28 януари проведе общо събрание и единодушно прие да подкрепим, аз съм член на тази колегия, да подкрепи това искане за увеличаване на нормативно признатите разходи и такова заявление, мисля, че от 31 януари, господин Председател, има депозирано в Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на всеки един. Така че нека да помислим и да направим тази стъпка. Между другото бюджетът няма да загуби много от това увеличение на тези разходи, защото по принцип доходите на тези 11 000 души адвокати, бих казал, меко казано, те едва ли ще надхвърлят тази средна работна заплата, например, каквато е дадена за София, за Варна или за някои от другите големи градове. Така че, ако искаме наистина българските граждани да имат защита, а тези адвокати се хранят главно от така наречените служебни защити, то моля Ви наистина, пак казвам подкрепям и колегата Петров, а и останалите 36 юристи, които са в тази зала, наистина има нужда от подкрепа и нека ние да го дадем, защото адвокатурата няма цвят. Тя има едно призвание и то е да защитава интересите на българските граждани пред съда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Колега Балачев, с две неща само няма да се съглася. Ефектът върху бюджета не само че няма да е съществен, той ще е почти нулев, защото говорим за обща сметка от около едни 3 млн. лв., но според мен те ще бъдат и много по-малко, тъй като, както казах и преди, една част от адвокатите сме по реда на ЗКПО, от друга страна, и преди съм го казвал, че ако се приеме това предложение, то ще извади една голяма част от сивия сектор наяве, така че приходите за хазната ще бъдат повече, така че тази сметка няма да бъде 3 милиона. Другото, с което не съм съгласен, е, че няма да бъде толкова малко негативното влияние върху съдебната система. Само ще дам пример, че преди около три или четири години Адвокатска колегия – Благоевград, стачкуваше изцяло поради незаплатени служебни защити, дължими от бюрото, поради което за два месеца не се явяваха по наказателни дела. Съдебната система беше спряна в този регион за период от два месеца именно защото не бяха заплащани дължимите хонорари на наказателноправните адвокати, които се явяваха по дела. Нека да предотвратим подобно нещо, защото, колеги, адвокатите продължават да се отписват. Те не стават повече, те стават по-малко. Тази защита е необходима на държавата по наказателни и граждански, и административни дела. Ако ние не направим така, че адвокатите да могат да продължат да работят в едни нормални условия чрез приемането на това предложение, ние ще поставим съдебната система в реален риск. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Действащ адвокат съм, член съм на Видинската адвокатска колегия. Като действащ адвокат ще подкрепя предложението на колегата Петров. Адвокатите намаляват с всеки изминал ден и се отписват от списъците на адвокатската колегия. Най-пострадалата гилдия, която не получи нищо по време на пандемията, беше адвокатската гилдия. Тук не става въпрос за това предложение за големите адвокатски дружества, при които облагането става по друг начин. Аз бих призовал всички колеги, каквото е становището и на Видинската адвокатска колегия, да подкрепят това предложение. Днес сте народни представители, недейте да заставате срещу интересите на гилдията. Бих призовал и другите народни представители да подкрепят предложението, защото, който се е заял с адвокат, рано или късно има нужда от него и винаги ще оцени неговите способности и професионализъм. Има и още едно нещо, адвокатската професия е конституционно регламентирана дейност. Без адвокатската професия не може да функционира съдебната система. Разходите на тези адвокати, които работят самостоятелно, надхвърлят много повече тези 40%, за които става въпрос. Аз ще подкрепя предложението на колегата Петров, бих призовал всички народни представители да го подкрепят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН, ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! От общо 13 хиляди адвокати в страната, 10 хиляди упражняват адвокатската професия самостоятелно и за тях се отнася и предлаганата промяна. Предлаганите промени няма да се отразят на постъпленията в бюджета от пряк данък от адвокатските дружества, където всъщност се формират големите приходи от адвокатска дейност, тъй като облагането за тях запазва своя общ данъчен характер и режим на облагане по ЗКПО. При предишни разчети е установено, че средно декларираният доход на тези 10 хиляди адвокати е около 200 млн. лв., или 1600 лв. месечно. Така че предлаганата промяна би повлияла на бюджета само с около 3 млн. лв. По закон адвокатът е длъжен да има кантора, което включва разходи за наем, ток, вода, консумативи, застраховка професионална отговорност. Адвокатът е длъжен да повишава квалификацията си, за което също дължи заплащане, най-малкото за ползване на правно информационните системи. Адвокатът дължи и заплащане на социално и здравно осигуряване. Тези реални разходи значително надвишават нормативно признатите. Самостоятелно упражняващите професията си адвокати обаче нямат право на признаване на реалните разходи. От всички свободни професии в България, адвокатите останаха едни от малкото, които не получиха подкрепа от държавата в условията на ковид кризата, макар и за периода на така наречения локдаун през 2020 г., когато съдилищата не работеха. Адвокатите бяха лишени изцяло от доход. Работата на адвокатите спира или рязко намалява поради спиране работата на фирми и физически лица. За една година броят на адвокатите в България е намалял с 1000 души, като една от основните причини е рязкото намаляване на доходите, а намаляването на броя на адвокатите води до лишаването на гражданите и юридическите лица – български и чуждестранни, от квалифицирана адвокатска помощ. Проблемът засяга особено градовете извън София, където са регистрирани 8000 от общо 10 хиляди адвокати, което би засегнало и промяната. Намаляването на приходите в бюджета с 3 млн. лв. е много вероятно да се компенсира със съхраняването на дейността на много адвокати, които иначе биха били принудени да спрат дейността си. Защитата на интересите на физическите и юридическите лица, гарантирането на правото на справедлив процес е невъзможно без участието на адвокати и без тях, разбира се, е невъзможно и постигане върховенство на правото, за което толкова много говорим в тази зала и се говори в българското общество. Затова, колеги, Ви призовавам да подкрепим тази промяна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Гласувам за.

За.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми към Вас е по начина на водене. За да се гарантира върховенството на закона, не е необходимо само и единствено да увеличим бюджета на съдиите или това да бъде подкрепено само в тази част, а е важно всеки един от нас да спазва Конституцията на страната и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ясно е, че освен „Движение за права и свободи“ няма кой друг да Ви напомни, че господин Мустафа Карадайъ – председател на парламентарната група на „Движение за права и свободи“, на 15 декември отправи въпрос към министър Бойко Рашков (ръкопляскания и възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Браво!“), към когото има една кореспонденция, която е на сайта на Народното събрание. Господин Председател, тази седмица бях в избирателния си регион, получих въпрос и ще Ви го задам директно така, както беше зададен към мен. Той гласи следното: защо господин Бойко Рашков лъже, че не е осъществяван полицейски натиск върху нас? В конкретния случай те казват следното: защо господин Бойко Рашков не предостави изискваната документация от председателя на „Движение за права и свободи“, а на нас това нещо ни дава основание да си мислим, че той лъже?! Затова, господин Председател, ние имаме молба към Вас. Ако е възможно, първо да промените статуса на страницата на Народното събрание. Второ, да изпълнявате конституционните си задължения на председател на Народното събрание и чрез Вас народните представители да могат да получават изискваната документация от министрите. В същото време се надявам, че с Вашите действия няма да заблуждавате народните представители и гражданите на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, първо искам да поздравя малчуганите и девойките, които са на балкона. Добре дошли! (Ръкопляскания.) Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Параграф 3, т. 3 и 4 относно чл. 22в, ал. 7 и чл. 22г, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2021 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 7: „§ 7. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. …) в чл. 119, ал. 4 думите „отглеждане на децата в общинските детски ясли, както и за“ се заличават.“ По § 14 има предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 8: „§ 8. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 59, ал. 1 след думите „за 2021 г.“ се добавя „и за 2022 г.“ 2. В § 60: а) в ал. 1 след думите „за 2021 г.“ се добавя „и за 2022 г.“; б) в ал. 2 след думите „за 2021 г.“ се добавя „и за 2022 г.“, а думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година“; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението по чл. 14 се отнася за отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците. Както си спомняте, за 2020-а и 2021 г. тези отчисления оставаха за сметка на общините, като общините можеха да ги ползват по предназначения, свързани с дейности по управлението на отпадъците и дейности по Закона за здравето. Нашето предложение прецизира текстовете, направени в основния законопроект, като се преодолява един правен вакуум, който би могъл да бъде създаден, ако така бъдат приети текстовете и за 2021 г. неприключените процедури да не могат да бъдат завършени. Няма да се спирам в подробности на този текст, тъй като той е приет и подкрепен от Комисията. По време на заседанието на Комисията господин председателят направи едно допълнение, една добавка към предложения от мен и група народни представители текстове – добавка, която на пръв прочит звучеше логично. Ние не реагирахме тогава, но след направени консултации с няколко експерти и специалисти в областта се оказа, че е възможно, приемайки тази добавка, да се създаде една по-сериозна административна тежест и възможности за различни тълкувания от страна на общините или РИОСВ-тата. Така че в тази връзка е моето изказване и бих помолил господин председателя – дали под формата на реплика, или под формата на изказване, да мотивира това свое предложение, тъй като мотиви в Комисията не бяха чути, а няма такива и в основния доклад. Това е от мен засега. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, искам да направя една редакционна поправка и може би това ще отговори на колегата и на въпроса, който постави. Правя предложение § 8 в т. 2 чл. 60, б. „б“ да придобие следната редакция: „б. „б“ в ал. 2, след думите „за 2021 г.“ се добавя и „за 2022 г.“, а думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1, за съответната година и се създава изречение второ.“ Именно това изречение второ би трябвало да отговори: „Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява по банковата сметка за чужди средства, предвидените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.“ Благодаря.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Благодаря. По § 15 има предложение на народния представител Любомир Каримански и групи народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение от народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 9: „§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. с изключение на § 3, т. 1, 2, 5 – 11 и § 5 – 7, които влизат в сила от 1 април 2022 г.“

За.

За.

За.

Благодаря, господин Председател. Имам процедура за допуск. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните представители: на Министерството на финансите Росица Велкова – заместник-министър, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“; на Министерството на здравеопазването доцент Георги Йорданов – заместник-министър; от НЗОК професор Петко Салчев – управител.

За.

За.

За.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-8, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2022 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2022 г. „Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По чл. 1 е постъпило предложение от народния представител Елена Гунчева и група народни представители с № 47-254-04-14. „1. Чл. 1, ал. 1 се изменя така: - в таблицата по чл. 1, раздел 1 „Приходи и трансфери – всичко“ числото „6 050 749,9“ става „6 056 749,9“. - в т. 1 „Здравноосигурителни приходи“ числото „5 802 517,1“ става „5 808 517,1“. - в т. 1.2 „Трансфери за здравно осигуряване“ числото „2 043 324,5“ става „2 049 324,5“. 2. В чл. 1, ал. 2 числото „6 050 749,9“ става „6 056 749,9“. 3. В таблицата по чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: - в раздел II „Разходи и трансфери – всичко“ числото „6 050 749,9“ става „6 056 749,9“. - в т. 1 „Разходи“ числото „6 050 749,9“ става „6 056 749,9“. - в т. 1.1 „Текущи разходи“ числото „5 871 674,4“ става „5 877 574,4“. - в т. 1.1.3 „Здравноосигурителни плащания“ числото „5 678 270,1“ става „5 684 270,1“. - ред 1.1.3.6 се изменя, както следва: „здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и за медицински изделия по поръчка“, като числото „115 982,0“ става „121 982,0“. - създава се нов ред 1.1.3.6.1 „в т.ч. здравноосигурителни плащания за медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – „6 000,00“.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Петър Петров и Цончо Ганев с № 47-254-04-30: „В чл. 1 се правят следните изменения: В чл. 1, ал. 2, т. 1.1.4.4 цифрата „37 170,6“ се заменя с „51 170,6“. В чл. 1, ал. 2 т. 1.3 цифрата „174 075,5“ се заменя със „150 075,5“. В чл. 1, ал. 2, т. 1.1.3.8.1 текстът се изменя по следния начин: „в т.ч. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност“, като цифрата срещу него от „110 000,0“ се променя на „85 000,0“. В чл. 1, ал. 2, т. 1.1.3.8.1 се създава нов ред с нова подточка 2 със следния текст: „1.1.3.8.2 за поставяне на ваксини срещу COVTD 19 за здравноосигурени лица“, като се добавя нова цифра „35 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Костадин Ангелов и Асен Балтов с № 47-254-04-34 със следното съдържание: „В чл. 1 да се направят следните изменения: „1. В ал.1: 1.1. В основния текст числото „6 050 749,9“ се заменя с числото „6 305 749,9“; 1.2. На ред I „Приходи и трансфери – всичко“ числото „6 050 749,9“ се заменя с числото „6 305 749,9“; 1.3. На ред 1 „Здравноосигурителни приходи“ числото „5 802 517,1“ се заменя с числото „ 5 922 517,1“; 1.4. На ред 1.1 „Здравноосигурителни вноски“ числото „3 759 192,6“ се заменя с числото „ 3 779 192,6“; 1.5. На ред 1.2 „Трансфери за здравно осигуряване“ числото „2 043 324,5“ се заменя с числото „2 143 324,5“; 1.6. На ред 3 „Получени трансфери от Министерството на здравеопазването за“ числото „106 570,6“ се заменя с числото „123 070,6“; 1.7. На ред 3.2 „Дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето“ числото „8 789,0“ се заменя с числото „13 289,0“; 1.8. На ред 3.5 „Медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване“ числото „38 000,0“ се заменя с числото „50 000,0“; 1.9. На ред 4 „Трансфери от централния бюджет по чл. 5“ числото „118 500,0“ се заменя с числото „237 000,0“; 2. В ал. 2: 2.1. В основния текст числото „6 050 749,9“ се заменя с числото „6 305 749,9“; 2.2. На ред II „Разходи и трансфери – всичко“ числото „6 050 749,9“ се заменя с числото „6 305 749,9“; 2.3. На ред 1 „Разходи“ числото „6 050 749,9“ се заменя с числото „6 305 749,9“; 2.4. На ред 1.1 „Текущи разходи“ числото „5 871 674,4“ се заменя с числото „6 126 674,4“; 2.5. На ред 1.1.3 „Здравноосигурителни плащания“ числото „5 678 270,1“ се заменя с числото „6 039 840,7“; 2.6. На ред 1.1.3.6 „Здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ“ числото „115 982,0“ се заменя с числото „135 982,0“; 2.7. На ред 1.1.3.7 „Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ и плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5“ числото „2 750 899,6“ се заменя с числото „2 969 399,6“; 2.8. На ред 1.1.3.7.1 „в това число за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ“ числото „2 632 399,6“ се заменя с числото „2 732 399,6“; 2.9. На ред 1.1.3.7.2 „в това число за плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5“ числото „118 500,0“ се заменя с числото „237 000,0“; 2.10. На ред 1.1.4 „Плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3“ числото „106 570,6“ се заменя с числото „123 070,6“; 2.11. На ред 1.1.4.2 „Дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето“ числото „8 789,0“ се заменя с числото „13 289,0“; 2.12. На ред 1.1.4.5 „медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване“ числото „38 000,0“ се заменя с числото „50 000,0“; 2.13. След ред 1.3 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ – 174 075,5 да се създадат редове 1.3.1, 1.3.2.,1.3.3, 1.3.4, 1.3.5, 1.3.6, 1.3.7 и 1.3.8, съгласно таблицата по долу. Комисията не подкрепя предложението.

Трябва да се изчете таблицата.

Моля? Господин Председател, да изчета ли таблицата?

Добре, няма проблем. „1.3.1. в това число за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ 5 000,0 1.3.2. в това число за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ 5 000,0 1.3.3. в това число за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност 15 000,0 1.3.4. в това число за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ 80 000,0 1.3.5. в това число лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, назначени с протокол, за които се извършва експертиза 10 000,0 1.3.6. в това число лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната извън тези по т. 1.1.3.5.1, медицински изделия и диетични храни в извънболничната помощ 9 000,0 1.3.7. в това число за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 10 000,0 1.3.8. в това число за здравноосигурителни плащания за медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ 2 000,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители, № 47-254-04-38. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 6 050 749,9 хил. лв., както следва, съгласно таблицата. (2) Приема бюджета на НЗОК за 2022 г. по разходи и трансфери...

Тъй като тя се приема...

Тъй като се приема. Ако кажете, ще я изчета?

Добре, връщам се да изчета таблицата. Благодаря за корекцията. „I. Приходи и трансфери – всичко – 6 050 749,9. 1. Здравноосигурителни приходи – 5 802 517,1 1.1. Здравноосигурителни вноски – 3 759 192,6 1.2. Трансфери за здравно осигуряване – 2 043 324,5 2. Неданъчни приходи – 23 162,2 3. Получени трансфери от Министерството на здравеопазването за: 106 570,6 3.1. Лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 6 576,0 3.2. Дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 8 789,0 3.3. Суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване –16 035,0 3.4. Дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето – 37 170,6 3.5. Медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 000,0 4. Трансфери от централния бюджет по чл. 5 – 118 500,0 (2) Приема бюджета на НЗОК за 2022 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 6 050 749,9 хил. лв., както следва таблицата по-долу. II. РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО 6 050 749,9...

В хиляди лева, да. „1. Разходи – 6 050 749,9 1.1. Текущи разходи – 5 871 674,4 1.1.1. Разходи за персонал – 56 223,7 1.1.2. Издръжка на административните дейности – 30 610,0 1.1.3. Здравноосигурителни плащания – 5 678 270,1 1.1.3.1. Здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 363 710,9 1.1.3.2. Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 380 229,0 1.1.3.3. Здравноосигурителни плащания за дентална помощ –239 709,8 1.1.3.4. Здравноосигурителни плащания за медикодиагностична дейност – 207 286, 0 1.1.3.5. Здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 510 452,8 1.1.3.5.1. В това число за заплащане на изпълнени електронни предписания с предписани лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, чието ниво на заплащане е 100 на сто – 30 000,0 1.1.3.5.2. В това число за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 25 979,4 1.1.3.5.3. В това число за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната – 821 889,8 1.1.3.5.3.1. В това число за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, назначени с протокол, за които се извърша експертиза – 519 789,8 1.1.3.5.3.2. В това число за лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната, за които не се изисква протокол – 302 100,0 1.1.3.5.4. В това число за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 632 583,6 1.1.3.6. Здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги –115 982,0 1.1.3.7. Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ и плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5 – 2 750 899,6 1.1.3.7.1. в т.ч. за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 2 632 399,6 1.1.3.7.2. в т.ч. за плащания с трансфер от централния бюджет по чл. 5 – 118 500,0 1.1.3.8. други здравноосигурителни плащания – 110 000,0 1.1.3.8.1. в т.ч. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица – 110 000,0 1.1.4. Плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 за: 106 570,6 1.1.4.1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 6 576,0 1.1.4.2. дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 8 789,0 1.1.4.3. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – 16 035,0 1.1.4.4. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето и на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето – 37 170,6 1.1.4.5. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 000,0 1.2. Придобиване на нефинансови активи – 5 000,0 1.3. Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи – 174 075,5 (3) Приема бюджета на НЗОК за 2022 г. с балансирано бюджетно салдо.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Многократно от медиите и от тази трибуна ни беше напомняно, че този бюджет е социален, че за този бюджет са предвидени средства за най-нуждаещите се. Само че, когато виждаме това, което е предвидено в разходите, аз поне виждам, че най-много са ощетени тези, които са най-бедни. Моето предложение и на група народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ е по отношение на повишаване на сумата за тотална зъбна протеза, както и за изделия, които са свързани с изработването ѝ. Ще подчертая, че на година поне 30 хиляди души се нуждаят от такива протези и точно тези, които са най-бедни, не могат да си го позволят. Никой пенсионер не може да си позволи от тези пенсии, които получава, сам да си заплати качествено изделие. Много български пенсионери не могат да се хранят не само заради мизерните пенсии, а и заради това, че с тези пенсии те не могат да си позволят качествена дентална помощ. Ще подчертая и това, че дори тези, които са здравноосигурени, Здравната каса им покрива много малко услуги при дентален специалист. Точно затова трябва да обърнем повече внимание на този проблем. Затова и предлагам да се предвидят средства, които са само 0,1% от бюджета на Националната здравна каса, за тези хора, които не могат да си позволят сами да си закупят зъбните протези. Тези 6 милиона са нищо в сравнение с парите, които се дават за други дейности, но ще позволят на 30 хиляди български пенсионери, както и на крайно нуждаещи се да могат да продължат да се хранят и да могат да имат един по-качествен живот. В бюджета това перо изобщо липсва. В същото време се увеличават цените и на тока, и на изделията, и на материалите, от които те се изработват. Точно затова е моето предложение и много моля да го подкрепите, защото по този начин ще помогнем на хиляди хора, които са най-силно засегнати от кризата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място, това е първият бюджет, който гледам, и правя предложение по него, но съм изключително изненадан, че гласуваме и приемаме бюджет за 2022 г. на Касата, без да сме приели Отчет на Касата за миналата година, нито за 2020 г. И не разбирам, и недоумявам как приемаме едни предложения за бюджет, и то за немалка сума – 6 млрд. лв., при положение че не знаем как са изхарчени парите от миналата година – 5 млрд. 400 млн. лв. близо, нито пък за 2020 г. – 4 млрд. 600 млн. лв. И въпреки това се правят предложения, като се говори, че това е промяна, че това е идея за по-добро лечение. Има два варианта – или имате изключително добри специалисти бюджетари сред Вас, или разполагате с данни, с които ние не разполагаме, за да можете да направите такива предложения на бюджета на Здравноосигурителната каса. За съжаление, ще ми позволите да се съмнявам в първото, да се съмнявам и във второто. Пак казвам, не сме приели Отчета на Касата нито за 2020 г., нито за 2021 г., не знаем как са изхарчени парите. И тъй като не знаем как са изхарчени парите, аз недоумявам защо от резервите от 150 млн. лв. за непредвидени разходи – спешни непредвидени разходи, предвидени за миналата година, се увеличават на 174 млн. лв. И тъй като нямам Отчет и не знам защо се увеличават, не съм получил никаква информация от страна на вносителите на Законопроекта, правя предложение, и съм го внесъл, тези допълнителни 24 милиона да бъдат присъединени към предвидените 37 милиона за заплащане на скъпоструващото лечение на тежкоболни деца. Там смятам, че е най-редно да отидат тези пари, тъй като ноторно известен факт в обществеността е, че парите за скъпоструващо лечение на тежкоболни деца в България не стигат, те не са достатъчно. Именно затова смятам, че от резерва, а не някъде от външни източници, могат да дойдат тези допълнителни 24 милиона, така щото дори и с Вашето увеличение, което сте направили за тази година, общата сума от 51 милиона ми се струва много по-справедлива за това перо. Тъй като публично известен е фактът по отношение на държавния служител, че когато той разполага с пари, с достатъчно пари или с повече пари, той, така да се каже, развързва кесията, има повече пари за нуждаещите се пациенти, в случая малките пациенти. Следващото ми предложение е за разделяне на перата, от една страна, за заплащане на сумите, които се дължат откъм чуждестранните здравноосигурителни каси, поели лечение на български пациенти, и перото за пари, които са за поставяне на ваксини срещу ковид. Не чух и не разбрах защо тези две пера са обединени под една обща сума от 110 млн. лв. И тъй като, пак казвам, нямаме Отчет нито за миналата, нито за по-миналата година, можем само да гадаем дали тези пари, които са предвидени миналата година за плащане на лечение по чуждестранните здравноосигурителни каси от 85 милиона, са стигнали, достатъчни ли са били, не са ли били достатъчни, но това, което можем да направим, е да разделим двете пера. Затова сме и предложили за тази година същата сума – 85 млн. лв., да бъде посочена като заплащане по системите за социална сигурност между държавите. И да посочите ясно и конкретно, господа управляващи, че 35 млн. лв. желаете да дадете за поставяне на ваксини, за процедурите по поставяне на ваксини срещу COVID-19 така, защото, когато един ден вече не сте управляващи и Ви потърсим сметка защо сте дали едни пари, да можем да Ви кажем колко е била точната сума, която сте решили да дадете. А не да се слагат заедно с други пера, които нямат нищо общо с поставянето на ваксини срещу COVID-19, като едно намерение, едно желание тази сума да не бъде явна. Така че това ми е следващото предложение, което сме направили, и молим за една прозрачност, за една промяна към прозрачност, да го подкрепите. Просто да посочите – даваме на чуждите здравни каси 85 млн. лв. за лечение, както миналата година са дали ГЕРБ, и 35 млн. лв. даваме, за да бъдат поставяни ваксини срещу COVID-19. Това е. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Петров, искрено се надявам, че представители на Здравната каса, на Министерството на здравеопазването ще излязат и ще обяснят какво налага увеличението на резерва и за какво точно е предвиден този резерв да се изразходва, за да може всеки един от депутатите да вземе информиран избор конкретно по тази точка за тези милиони, които отново ще бъдат гласувани.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! В чл. 1 в предлагания от Вас Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. правим няколко предложения. Основната философия на предложенията е свързана с увеличаването на средствата за болнична медицинска помощ в две направления. Първо, увеличаване на средствата, които са за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ в т. 1.1.3.7 и в т. 1.1.3.7.1. Защо? Предложеният от Вас законопроект включва увеличаването на средствата за болнична помощ с малко над 300 млн. лв., което съотнесено към общия обем на разходите – близо 2 млрд. 700 хиляди, е близо 11%. Становища по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса са дали изключително много заинтересовани страни, в това число всички асоциации на лечебните заведения в страната, в това число Асоциацията на университетските болници, Асоциацията на областните болници, Асоциацията на общинските болници. Във всички изразени становища навсякъде се казва едно, че здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ, които са отразени в стойността на клиничните пътеки, са изключително недостатъчни за покриване на разходите на лечебните заведения. Нека да не забравяме, че инфлацията, която в момента е в България, се очаква да нахвърли 10%, тоест с увеличението, което се предлага за болнична медицинска помощ от Вас, управляващите, на практика ще се покрие само инфлацията и под никаква форма няма да могат да бъдат променени адекватно стойностите на клиничните пътеки. Излишно е да коментираме, че ковид нанесе изключително много травми върху не толкова добрата болнична система в България, но тя е такава. Те не можаха да бъдат компенсирани и продължават да бъдат недофинансирани от страна на Националната здравноосигурителна каса. Именно затова настояваме – предложението за увеличаване на здравноосигурителните плащания в перо „Болнична медицинска помощ“ – да бъдат увеличени със 100 млн. лв., като това ще даде глътка въздух на лечебните заведения в страната и по-специално на тези от тях, които работят с малки бюджети, които не могат под никаква форма да компенсират разходите за ток, за газ и за парно отопление. Имам предвид основно лечебните заведения, които са собственост на българските общини. По отношение на втората част – именно увеличаването с 4,5 милиона на дейностите за здравно неосигурени лица, включващи интензивното лечение, комплексното диспансерно наблюдение при пациентите с психиатрични заболявания, кожно-венерически заболявания и здравно неосигурени жени, които са по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б. Те са обединени в един ред с общата стойност 8789 хил. лв. и не са променяни от 2020 г. В условията на тази инфлация да се оставят същите цени на дейности, като не се отчете ръстът на всички материали и консумативи, означава ние сега тук да планираме дефицит в лечебните заведения, които осъществяват тези дейности. При ковид пандемията да се оставят недофинансирани дейностите по интензивно лечение на неосигурени български граждани е нелогично и е опасно. И не на последно място, уважаеми колеги, с този бюджет, с който предлагате такива разходи, Вие не можете да постигнете основната цел, която сте си поставили във Вашата програма, свързана със здравеопазването, в малките населени места да работят квалифицирани лекари с висококачествена апаратура. Никъде в бюджета не се вижда вплетена Вашата управленска програма. По-нататък ще имам възможността, господин Председател, да изложа в детайли тези наши виждания.

Да, това е по темата, защото разделяхме точките, че са много редове.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! Уважаеми професор Ангелов, сумата, която се отпуска за болнична медицинска помощ, за съжаление, не е 11%, а е доста по-малко – 2 милиарда 632 милиона, и знаейки какво е похарчено миналата година – че са похарчени 2 милиарда 400 милиона, излиза, че сумата е 232 милиона повече, тоест около 8,8%. Общо са предвидени 2,2 милиона хоспитализации и 1,6 милиона клинични амбулаторни процедури. За сравнение, тук напълно подкрепям господин Петров, който каза, че нямаме Доклад през 2020-а и 2021 г. От Доклада от 2019 г. разбираме, че са осъществени 2 млн. 12 хил. 532 хоспитализации по клинични пътеки и 1,5 милиона клинични амбулаторни процедури. Така че лично аз смятам, че тази сума, която е отпусната допълнително – 8,8%, е твърде малка и няма да бъде достатъчна. Още повече, че ако не се намали бройката на хоспитализациите под 2 милиона, а остане заложената 2,2 милиона, няма да можем дори да компенсираме инфлацията, която в момента знаем, че вече е 9,1, а нищо чудно покрай събитията в Украйна да стане много по-висока. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Балтов, да, Вие сте абсолютно прав, аз цитирах официални данни, които са представени в обсъждането на бюджета, включително и становището на Фискалния съвет на Република България, което казва, че увеличението е почти 15%. Но всички знаем как се правят бюджети и тук се играе с гласувания бюджет – числата от миналата година, а Вие цитирате изпълнението на бюджета в края на изминалата година. Тоест гласувани са едни числа, изпълнението е друго, икономията е различна. Така че в тази връзка всички числа са верни, въпросът е: кое вземаме като отправна точка? Ако вземаме изпълнението на бюджета, това е така. Подкрепям Ви по отношение на онова, което казахте, което е и становището на Българския лекарски съюз, което е в мотивите към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а именно с планираните средства по Проекта за 2022 г. е разчетено осигуряване на финансирането на пакета „Болнична помощ“ по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО за закупуването годишно на общо около 2,2 милиона броя хоспитализации по клинични пътеки и 1,6 милиона клинични амбулаторни процедури за здравноосигурените лица. Ако тези числа се запазят по начина, по който са в мотивите, внесени от правителството, това означава, че под никаква форма не могат да бъдат увеличени стойностите, цените на клиничните пътеки и това по никакъв начин не би било проява на грижа за българските лечебни заведения или пък дори мисъл за грижа в условията на криза – било то ковид, ценова, енергийна криза и така нататък. Под никаква форма ние не виждаме вплетена в този бюджет грижата на българското правителство по отношение на лечебните заведения в страната. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми народни представители, уважаема професор Сербезова! Аз ще се спра конкретно на два реда, които защитих и на двете бюджетни комисии. Мисля, че имаме донякъде обещанието, че след юни месец евентуално може да се помисли за тези две пера от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. А именно: първият ред е 1.1.3.6 или това са „Медицински изделия в болнична медицинска помощ“, за които са предвидени 115 млн. 982 хил. лв. Тук са предвидени за заплащане частично или изцяло на медицински изделия за 45 хиляди здравноосигурени лица. Нашето предложение беше за отпускане на 20 милиона допълнителни средства. Прави впечатление, че са включени нови медицински изделия, като например: активни имплантируеми слухови системи, магнезиево резорбируемо скеле, система за гръбначно-мозъчна стимулация, перкутанни импланти за митрална недостатъчност. Също така прави впечатление, че не са заложени никакви допълнителни медицински изделия за лечение на онкоболни – нещо, което не съответства на логиката при безплатното терапевтично лечение – това води до конфликт, както и по никакъв начин не намалява доплащането от страна на пациентите и техните близки. След като са включени допълнително нови медицински изделия от други групи, нищо не пречи да се предвидят 20 млн. лв. за разширяване на обхвата на медицински изделия, използвани за лечение на онкологични заболявания. Истината е, че досега част от тях се поемаха частично, но явно няма насочена политика в тази област и отново се съзират лобистки интереси в Националната здравноосигурителна каса. Предлагал съм многократно лично аз включването през 2021 г. – разширяване на медицинските изделия, свързани с лечението на туморни заболявания при здравноосигурени лица над 18 години, които, за съжаление, поради високата им цена и липсата на реимбурсация не се лекуват в Република България и по този начин харчат средствата от перото за лечение на граждани над 18 и под 18 годишна възраст в чужбина. Като пример ще Ви дам, че една такава протеза за долен, горен крайник или за таз струва около 60 хил. лв., а реимбурсацията от Националната здравноосигурителна каса е 1080 лв. за долен крайник примерно. Ето един нагледен пример как се харчи този ресурс. И липсата на регистър за преживяемост след извършване на такива оперативни интервенции в чужбина допълнително не позволява извършването на обратна връзка за ефективност и прозрачност на изхарчените средства. Тоест ако бяха допуснати – това нещо да бъде направено, може би щеше да има възможност тези операции да се правят в България, при наши специалисти, които не са по-лоши от тези в чужбина, и по този начин щеше да бъде спестен доста по-голям ресурс за използване по направление „Лечение в чужбина“. Другата точка, на която искам да се спра, е ред 1.1.4.5, което е „Медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания, извън Закона за здравното осигуряване“, за което в бюджета са предвидени 38 млн. лв., а нашето предложение беше увеличението им с 12 млн. лв. Прехвърлянето от Агенцията за социално подпомагане към Националната здравноосигурителна каса на тези средства по принцип е правилно, но тук няма изградена мрежа за тяхното отпускане. От друга страна пък, Агенцията за социално подпомагане няма експертиза за необходимите средства, които трябва да бъдат отпуснати. Част от тези средства не могат да останат на старите договорни цени, защото не са българско производство, както и някои допълващи съвременни протезни средства, като биоелектричните протези и модули, особено при млади пациенти, даващи други възможности за движение и работоспособност. Тези помощни средства сега се заплащат частично и сумата е крайно недостатъчна – много от хората не могат да си ги позволят. През изминалите години няма плавно нарастване на средствата, заделяни в бюджета по това перо. Например през 2017 г. са били отделени 52 млн. 346 хил. 150 лв. Хората в Република България нямат достъп до съвременните технически помощни средства и медицински изделия. Като пример мога да дам, че в Република Северна Македония от края на 2019 г. се заплащат високотехнологични изделия, като протези с микропроцесори за коляно. Един прост пример Ви давам какво означава това за един млад човек, който, ако, не дай си боже, има травматична ампутация, а след това му се наложи да бъде направена протеза. Очертава се и тази година с предложения бюджет от 38 млн. лв. да няма съвременни помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания. Мисля, че това нещо трябва да се вземе предвид евентуално при корекцията на бюджета от юли месец. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарните групи на „Продължаваме Промяната“, на „Има такъв народ“ и на „Демократична България“ ми беше възложено да прочета следната декларация в реакция на действията на руския президент Путин вчера. Остро осъждаме решението на руския президент Владимир Путин да признае самообявилите се за независими държави области в Източна Украйна. Това е грубо нарушение на международното право и на Минските споразумения. Подкрепяме безрезервно териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Загрижени сме от тезите на президента Путин в речта, която той вчера произнесе, с които той поставя под съмнение самото съществуване на Украйна като независима държава. Ще работим в рамките на Европейския съюз и НАТО за категоричното налагане на принципите на международното право. Ще подкрепим предвидените санкции на Европейския съюз спрямо Русия в координация със Съединените американски щати и Великобритания. Такова решение трябва да се вземе от министрите на външните работи на Европейския съюз. Изразяваме дълбокото си съжаление, че по вина на Русия се стигна практически до края на Минските споразумения и така възможностите за дипломатическо решение на кризата намаляха драстично. Със загриженост продължаваме да следим случващото се в Източна Украйна. Надявам се, че диалогът и дипломацията ще успеят да предотвратят по нататъшна ескалация на конфликта. Настояваме защитата на живота и здравето на цивилните граждани в региона да бъде абсолютен приоритет. Изразяваме и пълната си подкрепа за европейската перспектива на Украйна. Също така заявявам, че ще внесем Проект за декларация от името на парламента в този смисъл в следващите дни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, не знам колко часа Ви трябваше да съберете смелост все пак да започнем някакъв разговор по тази тема? Витиеватите приказки от типа на руското признаване на Донецката и Луганската републики за независими може и да се счита за нарушение на международното право, каквито коментари и изявления чух сутринта, са съвършено неприемливи. Това е нещо като малко „всеки сам си преценя“ – нали го помните това? Българският парламент трябва да има ясна и категорична позиция по въпроса и нерешителните изяви на хората, представляващи българската държава в момента, не бива да ни затрудняват тук, в българския парламент, да вземем ясна и категорична позиция. Затова ще Ви изчета текста, който подготвихме ние, и ще го предложим също като Проект за решение на българския парламент. „Като се има предвид Устава на Организацията на обединените нации, като встъпва върху резултатите от Хелзинкския процес и заключителния акт на Конференцията от 1 август 1975 г. и свързаните с него последващи документи на ОССЕ, като отчита постигнатите договорености, разписани в Минския меморандум от 19 септември 2014 г., и пакета мерки за прилагане на Минските споразумения, приети и подписани на 12 февруари 2015 г., като припомня текстовете на Будапещенския меморандум за гаранциите за безопасността във връзка с присъединяването на Украйна към Договор за неразпространение на ядрено оръжие от 5 декември 1994 г., като остава на последователни позиции, подкрепящи суверенитета, териториалната цялост и демократичното развитие на Украйна и нейните стремежи към по-задълбочено европейско и евро-атлантическо сътрудничество – декларираме: категорично осъждаме грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и поредното посегателство срещу териториалната цялост на Украйна. Никакъв исторически прочит или въображаеми опасения за собствената сигурност не могат да оправдават военна интервенция, загубата на човешки животи и унищожени съдби. Призоваваме партньорите си, съюзниците в Европейския съюз и НАТО да обмислят и наложат максимално строги санкции на Руската федерация, съответстващи на сериозността, която представлява предизвикателството срещу международната архитектура за сигурност. Българското правителство да участва активно в дебатите около санкциите, защитавайки позицията на България като пълноценен член на НАТО и Европейския съюз с ясни и категорични оценки за действията на Руската федерация. Българското правителство да обмисли и предложи помощ за Украйна, кореспондираща с възможностите на българската държава и нуждите, заявени от украинска страна. България да обмисли въвеждането на възможен облекчен режим за внос на украински стоки. Подобни кризисни моменти задължават предисторията и остават в паметта на поколенията. Настояваме Руската федерация незабавно да се върне към спазване на международните норми и преговорите за изпълнение на Минските споразумения в пълен обем. Признаването независимостта на ДНР и ЛНР и разполагането на руска военна техника и персонал на тези територии затваря възможността за мирно регулиране на конфликта и възстановяване териториалната цялост на Украйна. Спешно да се свика Съветът за сигурност на ООН, който да оцени съвместимостта на действията на Руската федерация с основополагащите принципи на организацията, както и с нейния устав." Както заявих и в началото, ще внесем този проект за декларация като Проект за решение на Народното събрание така или иначе, въпреки че днес мнозинството не събра смелост българският парламент ясно да заяви позиция, когато е необходимо – срам. Срам, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По предложена от мен и подкрепена от мен и колеги народни представители поправка, подкрепена от Комисията, искам да споделя няколко мотива. Става въпрос за чл. 1, ал. 2, където имаше предложение да се обособи нова група лекарствени продукти, като нашето предложение беше тази група да отпадне. Това е ред 1.1.3.5.5 в чл. 1, ал. 2, тъй като не успяхме да видим достатъчно яснота в критериите за включване на лекарствени продукти в новата група. Предлагаме отпадане и на съпътстващия § 12, тъй като разпоредбите предвиждат уреждането на обществените отношения с дългосрочен характер и съответно не биха могли да бъдат отразени в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Също така липсват ясни и недвусмислени критерии за определяне на Списъка на лекарствени продукти, както и условията и реда за включването или изключването на тези продукти в него, което е предпоставка за субективизъм при определянето им. Липсата на ясни законови критерии е пречка и за гарантирането на стабилност и предвидимост както за НЗОК, така и за пациенти, притежатели на разрешения за употреба. Аргументите, че със създаването на тази нова група лекарствени продукти и обвързването ѝ с брутния вътрешен продукт се въвеждат препоръките на СЗО за ефективност на разходите, са несъстоятелни и извадени от контекста. Не на последно място специалният закон, който урежда дейността на Националната здравноосигурителна каса, както и видовете дейности, които се финансират със средствата от бюджета на НЗОК, е Законът за здравното осигуряване. Предложението за отпадане има за цел да ѝ се даде достатъчно време за подготовка на необходимите промени в нормативната уредба, които ще доведат до яснота и прозрачност, и за оценка на въздействието от промените както финансово върху бюджета на НЗОК, така и за пациентите от гледна точка на сигурност за тяхното лечение. Според нас тази промяна следва да бъде осъществена след извършването на оценка на въздействието върху всички групи лекарствени продукти и пациенти, както и след провеждането на широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Тонев, аз проследих много внимателно Вашето изказване. В него чух две думи, които сериозно ме притесниха. Едната е субективизъм, другата е, че ще се изготви предложението, за да се постигне прозрачност. Да разбирам ли, че Министерският съвет, респективно Министерството на здравеопазването, е внесло Законопроект, в който е имало съмнение за субективност в предложените текстове или липса на прозрачност? В това ли точно обвинявате Министерския съвет, който е внесъл този законопроект, и затова ли предлагате тези текстове да бъдат оттеглени? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми доцент Тонев, аз се радвам, че изказването от тази трибуна, което направих, за въвеждането на четвърта група, е намерило отзвук в решението за това да отпадне. Смятам обаче, че преди да се внесе, тъй като, когато внасяш бюджет на НЗОК, е редно много добре да бъдат обмислени и преценени фактите и обстоятелствата за въвеждането на тази четвърта група, тази четвърта група показа, че по принцип в програмата и в бюджета на НЗОК няма никаква идеология и няма програма. Както всички знаем, и правителството няма програма за развитието на здравеопазването в следващите четири години. Това показва, че въвеждането на четвърта група много точно и ясно, трябва да го кажем от тази трибуна, че показва абсолютна непрозрачност при начина на отпускане на пари и харченето им в тази четвърта група на медикаменти. Нещо повече, Вие акцентирахте върху това, че тази четвърта група ще се определя от бюджета и ще се определя от процента на брутния вътрешен продукт и съответно на възнагражденията. Няма такова обвързване по никакъв начин, тъй като хората, пациентите не се интересуват от средната работна заплата, не се интересуват какво е планирано. Хората се интересуват от това за редките заболявания да има съответно отпуснати средства. Тук бих искал да направя една както критика, така и едно поощрение за това, че сте се вслушали в думите и критиките, които аз отправих за въвеждането на тази четвърта група. И да Ви предпазя. Преди да въведете и преди да се вкара нов законопроект аз предлагам това да бъде поставено на едно обществено обсъждане с всички заинтересовани – и тук, забележете, неправителствени организации… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател.

…и едва тогава, след обсъждане, да се вземе такова решение, за да може парите, които се дават за здравеопазване, да се харчат прозрачно, както Вие сте заявили от тази трибуна, че „Промяната“ ще харчи парите на обществото прозрачно. Благодаря Ви. Извинявам се за превишеното време.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема министър Сербезова, уважаеми колеги от НЗОК и Министерството на финансите! Уважаеми доктор Тонев, аз Ви моля при Вашата дуплика да изясните тези съвсем неясни от моя гледна точка реплики, които по никакъв начин не бяха свързани с Вашето изказване, както и отделни самоизтъквания, че – видите ли, това предложение, което направихме представителите на четирите партии, е свързано с критики на този или онзи. Явно има дълбоко неразбиране. Брутният вътрешен продукт няма нищо общо със средната работна заплата и тези неща не трябва да се бъркат, когато се говорят от трибуната небивалици, затова Ви моля да изясните тези неща. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаема министър Сербезова, уважаеми колеги! Уважаеми професор Ангелов и доцент Иванов, не за пореден път и не за последен, сигурен съм, сме свидетели на политически изказвания от тази трибуна. В моите аргументи аз имах предвид, че имаме нужда от малко повече време да оценим какво ще бъде въздействието на тази четвърта група. От чисто теоретична гледна точка, колкото повече групи имаме – в бюджета на Здравната каса, в сектора за заплащане на лекарства, може би това ще подобри контрола. В случая обаче, тъй като работим в намалени срокове, при съкратени срокове, има нужда от малко повече време за това да прецизираме. И това не е критика към Министерството на здравеопазването или пък обвинение в липса на прозрачност, точно обратното. Вижда се, че нашите обсъждания са една платформа, където има плурализъм, където се предлагат различни предложения, но след обсъждане се взема решение не от позицията на сила, а от позицията на аргументите. Имаме съгласие и от Министерството на здравеопазването, и от ръководството на Здравната каса, че този въпрос по отношение на нуждата на такава допълнителна група ще бъде обсъден и евентуално при разглеждането на бюджета за Здравната каса през месец юни би могло да се създаде такава група, но след прецизиране и уточняване на индикациите за включване на медикаменти в нея. Благодаря Ви.

Господин Председател, искам да помолите министъра на здравеопазването или представителите на Националната здравноосигурителна каса да излязат тук и да обяснят защо не може 24 милиона допълнителни към резерва, които са отделени за непредвидени разходи, да се използват по предложението на народните представители Цончо Ганев и Петър Петров?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Взимам думата да изкажа нашата подкрепа за предложения, които бяхме подготвили, така и по административен път не стигнаха до Доклада, но това е друга тема, с която не бих искал да занимавам пленарната зала и цялото обществено внимание. Ще продължа мисълта на професор Балтов и изразявайки подкрепа за предложенията, които те са направили заедно с професор Ангелов, специално в частта за тоталните протези. И от друга група има подобно предложение, но аз не виждам да е реалистично, трикратно увеличение на това, което е било до този момент, а с тяхното предложение, каквото беше и нашето, да се запазят 2 млн. лв. за тотални протези, както вече и колегите се изказаха, и ние искаме да споделим нашата загриженост за хората. Аз се учудвам тук на Левицата за позицията за хора, които са в тежко социално положение – за пенсионери, за възрастни хора, да има тотални протези. Едва ли е необходимо в това отношение да припомням, че в повечето страни – членки на Европейския съюз, на пет години на хората, които имат тотални протези и попадат в този обхват, им се позволява даже да си подновят тоталните протези, така че ние поддържаме това становище. И ако днес това не се случи в тази част, ще направим нашето предложение при актуализацията на бюджета, както и другото ни предложение, което бяхме направили. Господин Председател, ще се възползвам да изкажа нашата загриженост и за стоматолозите, които са на предния фронт. Всички други от медицинската гилдия получават някаква сума – не такава, каквато ние бяхме предвидили първоначално, но както е редно и коректно – казвам го не само като лекар, но и към хората, които са на предния фронт и работят и спасяват човешки животи, борят се да бъдат коректно овъзмездени. Стоматолозите не получават такава добавка към възнагражденията, които получават, считаме, че е редно към тях. Изчисленията са, че биха получавали до края на годината 7 милиона и 200 хиляди и като източник – обръщам се към бюджетарите, ние виждаме възможност от резерва тези средства да бъдат предвидени. Защо да не бъдат включени? Надявам се, че в пленарната зала ще бъдат подкрепени тези предложения. Ние ще ги подкрепим, защото това по принцип са наши предложения и считаме, че те са с много сериозна аргументация, загриженост за хората, които имат нужда от тези средства. А за стоматолозите е редно и коректно е те да бъдат равнопоставени, защото в този случай те едва ли не са дискриминирани спрямо останалата част от медицинското съсловие. Ето едни аргументи. Ако при актуализацията, както се надяваме, най-накрая започне да се подобрява пропорцията между доболничната и болничната помощ – и ред други компоненти за лекарствена политика, за майчино и детско здравеопазване, тези елементи, ако се предвидят, до голяма степен... А иначе ние не споделяме през три месеца да се актуализира бюджетът на страната, това го казват бюджетарите, но ако има такива елементи, донякъде това би оправдало една корекция на бюджета на държавата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема професор Сербезова! Уважаеми доцент Чакъров, за втора година подред тази сума не се изплаща на зъботехниците, а именно защото те нямат сключен договор като представители, които имат право да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса. Същото видяхме, че се случи и със специалистите по здравни грижи, акушерките и лекарските асистенти, за които също имаше заделени средства през 2021 г., но те също не можаха да ги усвоят. Ако не се направи нещо спешно в следващите три месеца, а аз мисля, че отново няма да има възможност те да вземат тези пари, които са предвидени за тях именно поради тази причина. Предполагам, в момента на управляващото мнозинство хич не му се иска да каже, че не може да ги даде тези пари на съответните групи от специалисти. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема министър Сербезова, уважаеми колеги от НЗОК и Министерството на финансите! Уважаеми доцент Чакъров, истината е, че ние водим сериозни разговори с Асоциацията на зъботехниците и с Българския стоматологичен съюз, надявам се и на Вас като човек, който изрази няколко пъти своята професионална и лична ангажираност със стоматолозите и техните действия по време на пандемията. Вие знаете, че тези взаимоотношения – специално за зъбните протези, са свързани с разбирателство между тези два съюза. Смятам, че го знаете това нещо. Ние смятаме също така, че при актуализацията на бюджета нещата ще могат да се реализират и това ще се случи, тъй като има много подробности, твърде много подробности, които са юридически, които са свързани с много сериозни взаимоотношения между двата съюза, които трябва да бъдат изчистени в правно отношение и за да може това нещо да се случи. Подобни са нещата и в направленията със специалистите по здравни грижи. Само не мога да се обърна към правещия на нас реплика, но на Вас ще кажа, сигурно и Вие ще вземете отношение към това, че не нашата коалиция, а други управляващи докараха тези специалисти по здравни грижи до положението да застанат на прозорците на парламента и да търсят спасение от отношението, което имаше към тях през всички тези години на управлението на тази политическа сила, която направи тези противоречия и желанието им да направят синдикат и го направиха синдиката. Така че има много неща, които ще направим до месец юни в разговори с тези съсловни организации, за да може да изчистим тези проблеми. Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Председател, ако си спомняте, в предишния парламент ние бяхме хората, които внесохме искането, и тогава се борихме с Каримански и постигнахме тези два милиона за зъбните протези. За голямо съжаление обаче, се оказа, че тези пари не са усвоени, и то не са усвоени, защото двете асоциации – на стоматолозите и на зъботехниците, не са се разбрали. В същия момент Касата не е била в състояние да наложи някакви правила, с които да ги накара тези хора да тръгнат да работят заедно, защото де факто нито стоматолозите са загубили от цялата работа – те са си взели техните пари, нито зъботехниците са загубили, защото пак протези са правени, но хората са се бръкнали и са платили от джоба си. Пострадалият в случая е българският гражданин, който си е плащал осигуровките. На първо място, трябва да бъде задължена Касата – и аз в Здравната комисия го казах, Касата е тази, която плаща, и тя трябва да задължи тези две институции да седнат, тя да определи методиката, по която тези пари да достигнат до нуждаещите се. За момента Касата не е в състояние да го направи, което говори за сериозен дефицит и за нуждата да погледнем какво е състоянието и действията в Управителния съвет, и Надзорния съвет на Касата и до каква степен те са способни да влияят върху процесите, които са в здравеопазването. Тук се касае за още един сериозен проблем – това е проблемът за съсловните организации. В случая остана още един проблем с неразплатените пари на помощник-фармацевтите от миналата година, за които също се оказа, че Касата не е била в състояние да заплати тези пари и хората в момента с право си търсят парите. В България се оказа, че има широки групи от хора, които нямат професионално представителство, и те не участват при сключването на такива договори и вземането на решения. Трябва да Ви кажа, че в момента ние от „Има такъв народ“ и коалиционните партньори сме входирали вече промени в Закона за съсловните организации, които да могат да легитимират тези организации и тяхното участие. Надявам се, че колкото по-бързо разгледаме този закон и го приемем, толкова повече тези организации ще могат да участват при вземането на решения и да не се стига до такива ситуации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми професор Михайлов, ако хематолозите бяха в тази позиция, щях да ги подкрепя и тях. Позицията ми е принципна и не трябва да има неравнопоставеност между колегите. Няма значение в коя област и в коя сфера работят. Относно аргументите. Считам, че има проблеми между различните съсловни организации и това не е състоятелно да бъде водещо в случая. Ние като парламент трябва да осигурим тези средства, нормативната база трябва да бъде придвижена и мога да кажа, че в това отношение тоталните протези, доколкото знам, не са включени в списъка на медицинските изделия. Трябва да се започне отнякъде и този път трябва да бъде извървян. Приветствия, колега Христов, че предходния път, помня, Вие направихте това предложение. Парите дойдоха от резерва, сега също могат да бъдат включени оттам, за да се извърви пътят, така че да бъдем коректни. Ние, народните представители, и всички Вие към тази социално уязвима група – най-възрастните хора, хората, които едва връзват двата края, да бъдат поне в това отношение в някаква степен подпомогнати. Ние отстояваме нашата позиция и ще подкрепим колегите. Споделяме Вашите съображения и това, което казахте, професор Балтов, ние ще подкрепим Вашето предложение за два милиона лева, така че да бъдат включени в бюджета за настоящата година. Благодаря.

За.

За.

За.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Нали може?

Аз съм за.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. По чл. 4 е постъпило предложение от народните представители Костадин Ангелов и Асен Балтов с номер, завършващ на 34: „В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Надзорният съвет на НЗОК при условия на обявено извънредно положение, съответно на извънредна епидемична обстановка, може да определи за изпълнители на болнична медицинска помощ, осигуряващи комплексно интензивно лечение на пациенти с COVID-19, увеличен размер на стойностите на разходите по ал. 1, т. 1, буква „б“ по критерии и ред, определени в методиката по чл. 344, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022 г.“ 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не знам дали разбираме идеята на текста, който сме предложили, и защо Комисията не подкрепя този текст?! Миналата година такъв текст в Закона за бюджета за Националната здравноосигурителна каса съществуваше и този текст в бюджета даваше възможност на Надзорния съвет да разпределя допълнителни средства за допълнително финансиране на структуроопределящи болници с най голямо натоварване при справяне с пандемията. Сега Комисията предлага такъв текст да няма и да не се подкрепи нашето предложение. Нека да помислим на глас. Хайде да си представим, че Омикрон не е краят на пандемията за България. Почти сигурно е, това е така. И това е така, защото правителството не успя да изпълни онази задача, която си постави, че ваксинацията ще бъде номер едно приоритет и ще се постигне 75% ваксиниране, после станаха 70, после се говореше за 60, за 50 и така нататък. Именно заради невъзможността на правителството да изпълни задачата, която си постави като приоритет, българското население остава в 70% незащитено, включително и онези 75 лв., които бяха дадени. Те бяха изплатени на българските пенсионери за поставените бустерни дози. Тоест поставените първи дози, които уж трябваше да бъдат мотивирани от тези 75 лв. на правителството, и те не свършиха работата, за да ни предпазят от евентуална бъдеща инфекция с нов щам на ковид вълната. Хайде сега си представете, че такъв щам дойде. Какво се случва с лечебните заведения, говорим за големите лечебни заведения, на които се крепи, както обичаме да казваме, гръбнакът на българското здравеопазване, ако отново бъдат пълни догоре интензивните легла с болни от COVID-19? Надзорният съвет ще бъде лишен от правната възможност, от правото да извърши разход, за да им заплати допълнително средства за осъществяването на държавната политика в сектор „Здравеопазване“ по отношение на COVID-19. Затова Ви призовавам за малко повече държавнически разум. Тук не говорим за политика, тук няма никаква политика в това предложение. Тук даваме възможност на Надзорния съвет на Касата да има правната възможност при необходимост, при необходимост да даде допълнителни пари на българските болници, ако има нужда те да бъдат дофинансирани в условията на следваща вълна от COVID-19. Затова моля народните представители да помислят и да подкрепят направеното от нас предложение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Начева, господин професор Салчев! За поредна година, когато се обсъжда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, правя процедурно предложение за отпадане на чл. 3 и чл. 4. Ще се аргументирам защо правя тези предложения. В чл. 3 е казано, че Националната здравноосигурителна каса утвърждава за всяка регионална здравноосигурителна каса и за всяко тримесечие към договорите на изпълнителите на медицинска помощ броя на назначаваните специализирани медицински дейности, стойностите на медико-диагностичните дейности в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса и пакета от здравноосигурителни права. Защо казвам, че тези предложения, така наречените регулативни стандарти, представляват като философия връщане на прословутия командно-административен начин? Казвам това, защото Националната здравноосигурителна каса, регионалните здравноосигурителни каси са тези, които определят какви обеми да има, какви цени да има, със съсловните организации, разбира се, по време на рамковото договаряне. Този начин според мен е изживял своето време. При положение че в извънболничната помощ средногодишно се реализират около 45 милиона прегледи, в болничната помощ хоспитализациите са около 2 млн. и 200 хиляди, ако прибавим и клиничните процедури, при положение че бюджетът на извънболничната помощ е увеличен със 77%, вече надминава 1 милиард, няма никакъв проблем с финансирането. Уважаеми колеги, лекарската професия е свободна професия. Лекарят е този, който трябва да се грижи единствено и само за да изпълнява качествено своите ангажименти. Той трябва да се грижи единствено и само за предоставяне на качествена услуга за своите пациенти, а не да се занимава с бюджети, с обеми, с финансиране и така нататък. Ако има обаче надеждно изградена информационна система, която като ястребово око да следи разхода на всеки един лев, тогава няма да има никакъв проблем. Госпожо Министър, обръщам се към Вас. Кога най-после ще се изгради тази информационна система, за да може лекарите да се освободят от това бреме непрекъснато да бъдат контролирани по някакъв начин, да се занимават с обеми, да се занимават с цени, вместо да се занимават с негово величество пациента? Същото нещо се отнася и за чл. 4 – така наречените годишни прогнозни стойности на лечебните заведения за болнична помощ. С други прости думи казано, това са така наречените лимити. Защо трябва да има лимити, при положение че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за болнична помощ е над 2 млрд. и 632 милиона? Сега, като прибавим и над 1 милиард за извънболнична помощ, 3 млрд. и 500 милиона от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са под строгия контрол на Надзора на Националната здравноосигурителна каса. Те са под строгия контрол на регионалните здравноосигурителни каси. Знаем, че там доминират политическите назначения. Ако ги няма тези регулативни стандарти, ако ги няма тези лимити, мисля, че пак ще се включим в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Надзорният съвет, с помощта на информационната система, ще има възможност да проследява онлайн всякакъв тип разходи и там, където имаме преразходи, ще изпраща своите финансови контрольори и въпросът ще бъде решен. Защо трябва да продължаваме с този така наречен командно административен начин? Юздите са в нас, парите са в нас, ние сме хората, които разпределяме. И каква е разликата между бюджетите на ГЕРБ? Новите управляващи се отрекоха от този начин на финансиране. Моето предложение е чл. 3 и чл. 4 да отпаднат. (Ръкопляскания от ДПС.)

Предложение за отпадане има.

Направете справка.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми доктор Адемов, аз Ви слушах много внимателно и ми се иска да Ви задам един въпрос. В Програмата на управляващата коалиция е записано, че ще се въведе активен контрол и прекратяване на порочните практики при разходите за здравеопазване, в което бяхме обвинявани ние през цялото време. Сега този преписан бюджет от нас… Аз ли нещо не разбирам и Ви моля, ако Вие сте разбрали нещо повече от мен, дали те продължават нашите практики, тоест това, в което бяхме обвинявани ние – те ще го продължат като наша практика, тоест слагам в кавички „ще продължат корупцията в здравеопазването и няма да въведат активен контрол и прекратяване на тези порочни практики“, както е записано в тяхната програма, или аз не разбирам от този законопроект, който те са внесли и не виждам такива текстове?! Ако Вие сте видели нещо повече от мен, моля да ми помогнете с отговора в дупликата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми професор Ангелов, това, което виждам във внесения проект на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., аз още на първо четене казах, че това е копи-пейст на бюджетите на ГЕРБ, които бяха внесени през годините. Нещо повече, вариантът, който се внася в момента, за голямо съжаление, е по-лош вариант от бюджетите, които внасяхте Вие. Така че, когато говорим за предизборни програми, когато говорим за предизборни обещания, редно е да ги сравняваме тогава, когато тези обещания трябва да бъдат реализирани. А няма нищо по-сериозно от това, никакъв по-сериозен инструмент от реализиране на политики, освен финансовия план на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако искахме да реализираме някакви политики, поне трябваше да загатнем в този бюджет, че искаме да променим нещо. Единственото нещо, което в този бюджет е променено, е че е променено съотношението, което го признахме тука всички колеги, съотношението между извънболнична и болнична помощ, малко в посока на това. Но и това предложение в рамките на тази година е достатъчно спорно или май меко казано не е поне безспорно, защото Болнична помощ тази година изнесоха тежестта на ковид кризата и като благодарност за тях увеличението на бюджета е с около 100 милиона, а другите увеличения, примерно за лекарствени продукти, за извънболнична помощ е така, както беше казано преди това.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема професор Сербезова! Връщаме се обратно на нашето предложение с професор Ангелов. Всъщност какво се оказа? Така нареченият гръбнак на българското болнично здравеопазване, а това са между 15 и 20 болници, повечето от тях университетски, направиха така, че да поемат най-голямата тежест през 2021 г. на ковид вълните, а накрая се оказа, че няма „ненаказано добро“. Защо го казвам? Защото с едно решение на Надзорния съвет от 16 декември 2021 г. по нова методика, която е направена от ръководството на професор Салчев, е взето решение да не се дава повече от 85% от неблагоприятни условия на работа, същевременно с това и да няма възможност да има точно такъв така наречения от професор Салчев студен резерв. Да, ние искаме това да се възстанови и да го има, защото виждаме, че наистина има моменти, когато системата се задъхва и има нужда точно от тези болници, които са гръбнакът на здравеопазването. Когато бях директор на „Пирогов“, постоянно вдигах телефона и не съм отказвал на никой болен да бъде приет от всички области на България. Това явно е имало друго значение, защото, когато дойде моментът да кажа, че болници, които са ползвали 50% от легловия си капацитет за лечение на ковид болни, се оказа, че те вече са лоши и няма място за тях. Наистина ковид вълната може би ще отмине, дай боже, до края на юни, но аз лично съм много притеснен за това какво се случва с тези университетски болници. По мои груби изчисления това, което ще загубят университетските болници за първото тримесечие на 2022 г., са около 100 млн. лв., които няма да бъдат разпределени през тези болници именно поради тази нова методика и това е изключително неприятно и мисля, че колегите няма да го оставят така без някакво действие. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги от Здравната каса и Финансовото министерство, и Здравното, разбира се! Много се колебаех точно пък по чл. 4 да се изказвам и въобще дали да се изказвам, при така протичащите вяло дебати, тъй като нещата са доста ясни в бюджета на Касата, но не мога да се сдържа тука. Професор Ангелов е човек с образно мислене и той провокира душата на поета с неговите приказки да си представим. И аз ще помоля цялата зала сега да си представим, ако не беше управлявал екипът на ГЕРБ предишните 22 месеца здравната криза – какво щеше да стане? Първо, нямаше да купим небалансирани 12 милиона дози ваксини, от които с произволен жест да изключим 4,5 милиона в една ужасна студена петъчна идилия да я нарека в кавички и да поставим изправени косите на цялата нация, че спираме, независимо че обясняваме, че се е случило в цяла Европа, по средата на ваксинационен ден да спрем това и да настроим волю-неволю цялата нация срещу ваксинационния процес. Ако не беше, да си представим, управлявал ГЕРБ през тези 22 месеца, нямаше да липсват три месеца буквално ваксини и както ги наричахме трубадурите на властта тогава, да обикалят студията на телевизии и да казват: „А бе ние искаме да се ваксинираме, но няма с какво – има минимални дози ваксини.“ Ако не беше управлявал, пак да си представим, този екип, нямаше да вкараме COVID-19 редом с чума, холера и ебола в Закона за здравето. Нямаше да има непрофесионални предложения министърът на здравеопазването, в лицето на уважавания от мен господин Ананиев, да може да въдворява когото си поиска – щом е ковид позитивен за лечение. Нищо от това нямаше да се случи и най-лошото, което ни се случи – 22 месеца почти нямаше българските ученици и студенти да бъдат лишени от присъствено обучение. Всичко това обаче се случи, за съжаление, се случи! Това постави големите проблеми на следващите правителства – и за отношението на хората към ваксините, за вярата в действията на управлението, за необходимостта от промяната на цялата разяснителна кампания и нейната настойчивост, въвеждането на зеления сертификат. Всичко това се случи, защото се случиха всички тези няколко неща. И когато сега говорим тук за конкретния чл. 4, искам да попитам: и роним тези сълзи за болничната помощ, която е изнесла на плещите си, на гръбнака, както каза един от Вас, тежестта на цялата кампания, а задръстихте най-големите, значимите, стратегическите болници на България с ковид пациенти и ги лишихте от лечението, което те водеха в цялата страна, и болницата „Пирогов“, и „Александровска“, и ВМА социално значимите заболявания и затова се повиши смъртността и това Ви каза Центърът по обществено здраве също, сега отново искате с тези, които уж били миналата година – ами имало ги е миналата година, преценили сте, че има нужда от тях, наложили сте със силата на мнозинството тяхното съществуване. Сега е преценила коалицията, че няма нужда, никой не си представя все още, слава богу, че след вариант Омикрон ще се появи още един вариант, който… напротив, всички съвременни научни общества говорят, че пандемията както много пандемии, това не е първата в света, започва да затихва и под влияние, разбира се, на сериозно провеждащия се ваксинационен календар в целия свят. Така че нека не си представяме какво ще се случи повече, аз не искам да си го представям. Искам да вървим напред, да вървим с успех с този бюджет, с неговите тенденции, които са наложени, болнична и доболнична помощ, с ясната идея, че юни месец ще има преактуализация на бюджета и всички забележки, някои от които на доцент Чакъров – съвсем правилни, ще бъдат взети предвид, но нека да не си представяме, че това, което беше, ще се върне. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, аз Ви благодаря за признанието, че казахте, че управляващата коалиция не може да направи бюджет за цяла година и предлагате бюджет за второто тримесечие на Националната здравноосигурителна каса, ама толкова си можете. Толкова си можете! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Нормално е, когато една коалиция е събрана отляво и отдясно с идеята да овладее колкото се може повече структури в държавата и да извлече лични ползи. Ама сега ще Ви кажа аз какво си представям. Представям си, че ГЕРБ не управляваше, ами нямаше да има толкова ваксини от Европейския съюз, щеше да има само „Спутник“ (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), щеше да има само „Спутник“, за което Вие не ронихте сълзи, даже щяхте да си скъсате ризата в Комисията по здравеопазване да убеждавате как трябва да вкараме „Спутник“ в България. Тогава болниците щяха да са задръстени. Ако не управляваше ГЕРБ, господин професор Михайлов, ами президентът Радев управляваше кризата след нас, ами той по същия начин задръсти болниците, ами той по същия начин напълни и „Пирогов“, и „Александровска“, и Онкологията, и Окръжна болница, и „Свети Георги“, и „Света Марина“, „Киркович“, „Странски“ и така нататък. Ами, хайде малко синхронизирайте се в тази коалиция, поне да си говорите помежду си. Друго нещо, по отношение на този измислен доклад на Националния център по обществено здраве и анализи, ами тя смъртността по времето на управлението на президента Радев е по висока от наше време, въпреки че по наше време нямаше ваксини. (Ръкопляскане от ГЕРБ-СДС.) Ето затова казваме, че когато в управляваща коалиция участва Българската социалистическа партия, това е смъртоносно за гражданите на България! (Възгласи от „БСП за България“: „Ууу!“) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми професор Михайлов, моята реплика е свързана с това защо се напълниха големите университетски болници с ковид болни. Много просто, защото реанимационните легла на другите болници ги няма. Защото единствено големите университетски болници разполагат с голяма бройка реанимационни легла, които бяха от изключителна важност, за да бъдат поети най-тежките случаи. Именно това са „Пирогов“, „Света Марина“, „Свети Георги“, Военна болница – ВМА, Александровска болница и няколко още други, които няма нужда да изброявам. Мисля, че на всички стана ясно. Що се отнася до разпределението на интензивните и реанимационните легла в България – 66% се намират в най-големите болници – университетски и областни, и едва 33% от тях се намират в частните структури. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, само ще кажа: „Браво!“ – изключително политическо изказване на човек, който, доколкото знам, не е член на БСП! Изключително политическо изказване, когато говорим за национален проблем и национална криза! Аз се възхищавам на Вас и ще Ви кажа следното: когато говорехме и тук, от тази трибуна, аз застанах и казах за първите случаи и първите болни от ковид, тогава цялата Ваша парламентарна група се смяхте и се подигравахте. Нещо повече. Вашата линия и Вашата позиция беше – когато на Бузлуджа казаха, че ковид се разхожда по жълтите павета – да Ви припомня, Вие отричахте пандемията и се подигравахте за това, че никой в света в този момент не беше намерил форма и начин за лечение, тогава също имаше едни иронични усмивки и подигравки. Тогава от Европейския съюз и цяла Европа казаха, че България в старта на кризата се справя изключително добре. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вие може би забравяте случая, понеже говорите за ваксините… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Там репликите… Ако обичаш, ела тук и ме репликирай! Недей от място!

Понеже говорите за броя на закупените ваксини, да Ви кажа, както преди малко и професор Ангелов каза, борехте се за „Спутник“, искахте да вкараме „Спутник“ – нали така беше – и плачехте тук, че народът трябва да има избор. Тези думи – тук мога да извадя Вашите изказвания, как Вие също искахте да закупим още ваксини, въпреки нежеланието и неодобрението на EMA за ваксините. Мога още много неща да разкажа. Професор Михайлов, от тази трибуна в момента Вие показвате ново лице пред всички Ваши колеги. Нещо повече, когато говорим за парите, гръбнака на българското здравеопазване, на болниците. Помислете си, не дай боже, стане конфликт и той се разрасне… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Момент, искам още минута.

Ако този конфликт, който в момента се разгаря в Украйна, запали и нашата черга, тогава ще Ви питам откъде ще вземем пари за структуроопределящите болници? Тези болници, за които говори професор Балтов, Ангелов – това са стратегически болници. Тези болници трябва да имат шанс и възможност да получат допълнително възнаграждение. Благодаря Ви. Извинявам се за просроченото време, но мисля, че темата, по която говорим, е изключително важна. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги от министерствата и НЗОК! Не трябваше да се изказвам, повече няма. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) По въпроса за „Спутник“, уважаеми професор Ангелов, БСП застана в тази зала, от тази трибуна – казвам го условно, защото беше друга залата и трибуната, в друга сграда, само поради причината, че тогава нямаше ваксини в Република България. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Не, не, няма смисъл. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това го знае цялата нация. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Следващото нещо, когато говорим за отношение към здравната политика по време на пандемия. Това много по-късно се възприе и от Вас, че е необходимо да се разделят коридорите от болни, че не бива да се затрупват – опитахте се лятото да го говорите, но беше вече много късно, ние го обмисляме като вариант в коалицията – да търсим вариант за чисти коридори и за ковид коридори, но вече беше невъзможно. Това, за което говори професор Балтов. Професор Балтов – да не кажа малкото име, че се познаваме от толкова години, ами кой е виновен, че в сума ти областни болници броят на реанимационните легла е нищожен? Кой е виновен, че се концентрира 80% от болниците и техните интензивни легла в пет града на България? Кой?! Кой 12 години води тази политика по един безобразен начин? Кой направи тази безобразна Здравна карта? Кой я направи?! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) Кой?! Ами Вашата партия. Не знам дали и Вие сте партиен член, но не казвам, че Вие правите политическо изказване, нали? Моля Ви се. По отношение на управлението на кризата и на този доклад на Националния център по обществено здраве. Моля Ви се, професор Ангелов, зад този доклад са си сложили имената всички хора, които са специалисти в този национален център. Вие не ги потърсихте година и половина за мнението им. (Реплика от народния представител Костадин Ангелов: „Не е вярно.“) И когато те написаха този доклад, Вие скочихте – цялото ръководство на Министерството, цялото ръководство на парламента – здравно, срещу тях, че това е невярно, че това не отговаря на истината. Напротив, техните заключения, смея да го кажа като професионалист, са 99% близки до истината. Така че благодаря Ви за репликите. В интерес на приемането на Закона мисля да не се изказваме толкова често, защото виждам, че много голям интерес предизвикват тези изказвания. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги народни представители! Бюджетът, който гледаме днес – на Националната здравноосигурителна каса, моето усещане е, че е бюджет, продължение на бюджета на ГЕРБ, за съжаление. Всички мои колеги, работещи в областните болници – 27 години работя в областна болница и съм бил на първа линия, задават въпроси с този бюджет, с увеличение на 8,8% само към болничната помощ ние ще покрием инфлацията, ние ще покрием консумативите, ще лекуваме ковид или ще дежурим за бог да прости?! Защото аз Ви казвам, че нощно време, денно време, събота, неделя в болниците е една малка война, загиват хора. Затова ние като управници, като политици, трябва да седнем, да се обединим и всеки да получи своето заслужено в системата на здравеопазването, но с 8% увеличение няма как да се случи. Затова аз Ви моля – управляващите, като хора работещи, професор Тонев, в болничната помощ или работили в системата на болничната помощ, знаете какво се случва в болниците, този бюджет не е достатъчен. С този бюджет ние не може да покрием всичките инфлационни разходи, които вървят в момента, защото предвиждаме 8 – 9% инфлация. Няма да е толкова, за съжаление, колеги. Тази инфлация я виждаме ежедневно, усещаме я ежедневно по джобовете си, по разходите в болнична помощ, как структуроопределящи болници, както всички се изразяваме, закъсват. Доскоро имаше ограничение на плановия прием, доскоро ние не можехме да приемаме болни за планова хирургия и лечение, приемахме ковидно болни. С тези приходи болничните заведения не могат да се издържат. С тези приходи отделенията по интензивни грижи, отделенията с ковидно болни не могат да покрият разходите на целите болници, защото болницата е един жив организъм. В Смолян работят 530 човека в болницата – това са 530 заплати, 530 осигуровки. Само с ковидно болни няма как да оцелеем. 85% платихме от регулативния стандарт за болниците. Това не е достатъчно – заплати, осигуровки, разходи, консумативи се трупат на тези болници. Затова Ви предлагам да стиснем ръце, предлагам Ви да забравим всичките политически изказвания и противоречия и да увеличим със 100 милиона разходите за болнична помощ, за да може да не се налага юни месец ние тепърва да мислим какъв бюджет ще има болничната помощ, доболничната помощ или за джипитата. Затова аз предлагам предложението на Политическа партия СДС – 100 милиона увеличение на болничната помощ за 2022 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За.

За.

Въздържал се.

За.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

Въздържал се.

За.

Чл. 5. Постъпило е предложение от народните представители Костадин Ангелов и Асен Балтов с №, завършващ на 34: В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения: В т. 1 числото „600“ се заменя с „200“; В т. 2 числото „600“ се заменя с „1200“; В т. 3 числото „360“ се заменя със „720“; В т. 4 числото „120“ се заменя с „240“; Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение и от народния представител Антон Тонев и група народни представители, завършващо с № 38: В чл. 5, ал. 1 да се направят следните изменения. То е подкрепено от Комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) За срока на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето чрез трансфер от централния бюджет по бюджета на НЗОК се осигуряват средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на персонала на изпълнителите на болнична медицинска помощ за всеки месец, както следва: 1. на лекари – в брутен размер на 600 лв.; 2. на магистър-фармацевти, които работят в аптека, по чл. 222, ал. 4, т. 1, 2 и 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – в брутен размер на 600 лв.; 3. на лица, придобили специалност от професионално направление „Здравни грижи“ – в брутен размер на 360 лв.; 4. на помощник-фармацевти, които работят в аптека, по чл. 222, ал. 4, т. 1, 2 и 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – в брутен размер на 360 лв.; 5. на санитари – в брутен размер на 120 лв. (2) Допълнителни трудови възнаграждения по ал. 1, т. 1 и 2 не се изплащат на лекари и на магистър-фармацевти, чиято брутна работна заплата надвишава 5000 лв. месечно. (3) Средствата се отчитат в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7.2. (4) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7.2 за прилагане на ал. 1 Надзорният съвет на НЗОК: 1. утвърждава за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци; 2. утвърждава стойности на разходите по т. 1 и по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци; 3. наблюдава, анализира и коригира стойността на разходите по т. 1 на тримесечие. (5) Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 1 и 2. С правилата се определят и условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на разходите по ал. 4. (6) Средствата по чл. 1, ал. 1, ред 4, неусвоени по реда на ал. 1, се използват по реда на чл. 106 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър в този много интересен за Вас ден, уважаеми господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 2, изречение 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение за редакционна поправка в предложената от Комисията окончателна редакция на чл. 5: В чл. 5, ал. 1, точка 3 да се измени така: „на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по смисъла на § 1, точка 1 от Закона за съсловните организации; на медицинските сестри, акушерките и на асоциираните медицински специалисти на зъботехниците и на помощник-фармацевтите в брутен размер на 360 лв.“ Като мотиви на това наше редакционно предложение мога да спомена следните неща: с предлаганата редакция се избягва наличието на двусмислено тълкуване на нормата и ясно се определя кръгът от лица, които имат право да получават допълнително трудово възнаграждение в размер на 360 лв. през 2022 г., както и се гарантира получаването на тези средства от всички лица, които са ги получавали и през 2021 г. Също така по този начин се следва и логиката на строежа на разпоредбата по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, в които конкретно са посочени професиите на лица, които имат право да получават тези възнаграждения. Редакцията ни е писмено съгласувана с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. В получените становища и на двете институции се изразява подкрепа за нея без забележки, като се посочва, че по този начин се преодолява объркването и нееднозначното тълкуване на Разпоредбата и се определят ясно и точно лицата, които имат право да получават допълнителни възнаграждения. Посочва се, че така се гарантира и че всички лица, на които е изплащано допълнително трудово възнаграждение през 2021 г. по този ред, ще продължат да получават тези средства и през 2022 г. Видно от становището на професор Салчев, горното се налага и поради факта, че през 2021 г., с приети от НЗОК правила за условията и реда за заплащане на средства на изпълнителите на болнична и медицинска помощ, на допълнителни трудови възнаграждения на медицинския персонал за срока на обявената извънредна епидемична обстановка, поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето с раздел I.1.2 от тях, НЗОК некоректно е приравнила специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ с понятието „професионалисти по здравни грижи“. По този начин през 2021 г. са изключени от получаване на допълнително трудово възнаграждение помощник-фармацевтите, които съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висшето образование по специалности от професионално направление „Здравни грижи“ за образователно-квалификационна степен „Професионален бакалавър“ придобиват висше образование и съответната професионална квалификация по специалността „Помощник-фармацевт“ по професионално направление „Здравни грижи“, а в същото време са включени професиите „Фелдшер“ и „Ортопедичен техник“, които не са от професионално направление „Здравни грижи“, но тъй като са получавали средства през 2021 г., според нас, не е коректно те да бъдат лишени от това право за 2022 г. Това са нашите мотиви, заради които правим тази редакция и предлагаме тя да бъде гласувана. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Тонев, аз съм много радостен, че преосмислихте позицията си по време на Бюджетната комисия, когато Ви помолих да изчетете точно текста и Ви казах, че ако остане по този начин, ще има проблем. Проблемът е следният: така написан – „лица, придобили специалност от професионално направление „Здравни грижи“ – означаваше, че медицинските сестри, които нямат специалност „Здравни грижи“, имам предвид, които не са придобили специалност в тази част, нямаше да получават възнаграждения. В България има професионалисти по здравни грижи със специалност „Операционна сестра“, „Консервативна сестра“, „Сестра интензивно лечение“ и така нататък, това са по-малко от дали няма и 1% от тези сестри. Тоест Вие автоматично щяхте да лишите българските медицински сестри от това възнаграждение. Но има и още нещо. Ще си позволя да дам един съвет – нека да не поставяте определението „медицински сестри“ в Закона, а просто изпишете „професионалисти по здравни грижи“, поради простата причина, че така се наложи това понятие и вече не се говори за медицинска сестра, говори се за „професионалисти по здравни грижи“. Затова правя предложение думите „медицинска сестра“ да бъдат заменени с „професионалисти по здравни грижи“ в направеното предложение от доцент Тонев. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Вигенин. За съжаление, доцент Тонев, тук отново ще остане една много малка група от хора, които пак няма да могат да получат тези 600 лв. Това са биолози, химици, физици и от групата на специалистите по здравни грижи – клинични и рентгенови лаборанти, които са завършили не в Медицинския факултет, а примерно в Биологическия факултет или са придобили по друг начин своята специалност. Те са много малко като бройка, но в интерес и на коректност към всички, които работят по този начин, е редно и те да бъдат включени. Някои от болниците се опитваха да го компенсират това със собствени средства, но в никакъв случай това не е редно, още повече, когато има възможност те да бъдат включени сега и да получават също тези пари. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще си позволя да предложа на залата да гласува нашето предложение така, както бе направено. Едното предложение на професор Ангелов по-скоро е стилистично, докато предложението на професор Балтов има своя резон, но то оставя възможност да се продължи и с други професии, и с други служители. Смятаме, че на този етап това са изрично изброените професии, на които да дадем допълнително възнаграждение заради епидемичната обстановка. Благодаря Ви, господин Председател.

Става дума за биолози, физици, химици, както и лаборанти, работещи в болнична медицинска помощ. Биолози, физици, химици, както и лаборанти, независимо дали са клинични или рентгенови, които работят в... Лаборанти пишете.

Да.

Болнична помощ.

Да, ако може.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Нашето предложение с професор Балтов касае увеличаването на средствата, които се дават като допълнителни възнаграждения към брутните работни заплати на българските лекари, професионалистите по здравни грижи, санитарите в лечебните заведения за болнична медицинска помощ. Миналата година, в края на 2020 г., беше взето това решение да се подпомогнат работещите в болничната система поради усилията, които полагат за справяне с ковид кризата. Сега, ако казваме, че философията на този бюджет е да надграждаме, ние трябва неминуемо да надградим и тези възнаграждения поне със средния процент на увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В противен случай липсва политика по отношение на работещите в болничната система – българските лекари, професионалистите по здравни грижи, санитарите. Аз категорично не мога да възприема факта, че продължавайки тази политика, ние не даваме ясен знак на работещите в болничната система за техния принос в борбата с ковид пандемията в България. И още нещо. Не искам да си припомням какво означава ценностна система и как се смятат трудовите възнаграждения на работещите в болничната система, но нека да припомним, че в края на миналата година бяха раздадени десетки милиони лева бонуси в Националната агенция по приходите – на нейния управител, подуправители и така нататък. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, време е да покажем какво е нашето истинско отношение към работещите в болничната система, какво е нашето истинско отношение към българските лекари, медицинските сестри и санитарите. Ако вземем същия аршин, по което са сметнати бонусите в Националната агенция за приходите, трябва този аршин да го приложим и тук. Какъв е проблемът да бъдат увеличени средствата на работещите лекари, сестри, санитари и да бъдат увеличени двойно? Тук не говорим за десетки хиляди лева бонуси! Тук говорим от 600 лв. да станат 1200 лв. – на лекарите, от 360 лв. да станат 720 лв. – на професионалистите по здравни грижи, от 120 лв. – да станат 240 лв. – на санитарите. Аз мисля, че ако това предложение не бъде подкрепено, то ще бъде проява на управленски цинизъм по отношение на работещите в болничната система. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Въздържал се.

За.

Прегласуване!

За.

За.

За.

„Костадинов“.

Против.

Против.

За.

Въздържал се.

Прегласуване!

Против.

Против.

За.

Въздържал се.

Против.

Против.

За.

Въздържал се.

За.

За.

За.

Благодаря, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. По § 1 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с номер, завършващ на 38. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 2 след думата „неизпълнение“ се добавя „на предвидените разходи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с номер, завършващ на 38. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2. Предложението по т. 3 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. (1) Отстъпките за лекарствените продукти, договорени на основание чл. 45, ал. 10 и 21 от Закона за здравното осигуряване, които се възстановяват пряко на НЗОК от притежателя на разрешението за употреба/неговия упълномощен представител, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, редове 1.1.3.5.3.1, 1.1.3.5.3.2 и 1.1.3.5.4. (2) Възстановяваните пряко на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители суми при прилагане на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване, се отчитат в намаление на извършените от НЗОК разходи от средствата по чл. 1, ал. 2, редове 1.1.3.5.3.1, 1.1.3.5.3.2 и 1.1.3.5.4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. По § 12 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с номер, завършващ на 38. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Костадин Ангелов и Асен Балтов с номер, завършващ на 34. Предложението е оттеглено.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.

За.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13. По § 15 е постъпило предложение от народния представител Антон Тонев и група народни представители с номер, завършващ на 38. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, като в ал. 2 след думата „сключени“ се добавя „при условията и по реда на чл. 106а, ал. 6 от Закона за лечебните заведения.“ По § 16 е постъпило предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15, като в ал. 2 думите „чл. 107а, ал. 9“ се заменят с „чл. 107а, ал. 10“. Постъпило е предложение от народния представител Антон Тонев и група народни представители с номер, завършващ на 38. Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение да се създаде нов § 17: „§ 17. Дължимите за 2021 г., но неизплатени до влизането в сила на този закон средства по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. се изплащат от НЗОК на специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ и помощник-фармацевти до 1 юли 2022 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаема професор Сербезова! Предложението на доцент Тонев е за изплащане със стара дата от 1 януари 2021 г. на помощник-фармацевтите по 360 лв. – нещо, което, за съжаление, миналата година е било пропуснато поради проблеми, които са станали по време на гласуването и редакциите. Ако това не се подкрепи в момента, това ще накара тяхната гилдия да заведе може би колективен иск и най-вероятно тя ще го спечели, както се случва в момента с така наречените надлимитни дейности, които бяха през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в лечебните заведения. Така че аз лично мисля, че ако има възможност, не е лошо да се подкрепи. Става дума за около 3000 работещи като помощник-фармацевти, на които всеки месец трябва да бъдат плащани по 360 лв. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моето предложение, направено пред Бюджетната комисия на второ четене, имаше за цел да изравни тази несправедливост, която е била установена през 2021 г. Използвам възможността под формата на реплика към професор Балтов и да поздравя групата на ГЕРБ, която на Комисията се въздържа тогава да подкрепи това предложение, но както виждаме, имали са възможност да помислят след това и да видят логиката. За съжаление, Бюджетната комисия не прие нашето предложение, като обосновката беше логично аргументирана и се основаваше на база на фискални правила, които не позволяват това нещо. Аз ще използвам тази трибуна още веднъж да призова към подкрепа, за да можем да изплатим тези пари на помощник-фармацевтите, които незаслужено не са успели да получат своята помощ за 2021 г., подчертавам – за 2021 г. Моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Внасям редакционна поправка на това предложение и тя е следната...

Да, за нов § 17. Тя е следната: „се изплащат на НЗОК на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ – помощник-фармацевти до 1 юли 2022 г.“, като трябва да бъдат добавени „се изплащат на професионалистите по здравни грижи и сродните им специалности по ред и методика, утвърдени от министъра на здравеопазването.“ По този начин ще дадем възможност на министъра на здравеопазването – в лицето на професор Сербезова, всички онези пропуснати специалисти в лечебните заведения за болнична помощ да получат тези средства от 360 лв. по същия начин, по който коригирахме и добавихме магистър-фармацевтите от болничната система да получават по 600 лв. Именно затова моля Народното събрание и доцент Тонев да осмислят нашето предложение и да го подкрепят, като по този начин хем ще бъдат включени помощник-фармацевтите, хем ще бъдат добавени и всички онези специалисти, които бяха пропуснати и не получиха полагащите им се средства от допълнителните възнаграждения от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.

(Продължаваме Промяната, от място): Поименна проверка.

Тук.

Тук.

Тук.

За.

За.

Въздържал се.

За.

(Продължаваме Промяната, от място): Поименна проверка.

Тук.

Тук.

Тук.

Тук.

За.

За.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.

Въздържал се.

Въздържал се.

По § 17 има постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с № 47-254-04-38. Предложението по т. 1, буква „в“ относно ал. 38 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. Постъпило е предложение от народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16: „§ 16. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24, т. 9 думите „всяка отчетена рецептурна бланка“ се заменят с „всяко отчетено електронно предписание“. 2. В чл. 45: а) в ал. 24 думите „всяка отчетена рецептурна бланка“ се заменят с „всяко отчетено електронно предписание“; б) алинея 29 се изменя така: „(29) За всеки от лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най ниската стойност от всички договорени стойности в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки.“; в) в ал. 31: аа) създава се ново изречение второ: „Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма.“ бб) досегашното изречение второ става изречение трето и в него след думата „Механизмът“ се добавя „и методиката за прилагането му“, а думата „приема“ се заменя с „приемат“. вв) досегашното изречение трето става изречение четвърто и в него след думата „Механизмът“ се добавя „и методиката за прилагането му“, а думата „обнародва“ се заменя с „обнародват“. г) алинея 35 се изменя така: „(35) За медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът и методиката за прилагането му се приемат след обнародването в „Държавен вестник“ на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът и методиката за прилагането му се обнародват в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК.“ д) създават се ал. 36 и 37: „(36) Механизмът по ал. 35 се прилага за: 1. медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а, ал. 1 от Закона за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и заплащани напълно от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, и 2. производителите или търговците на едро с медицински изделия по т. 1, или техни упълномощени представители, за които механизмът е приложим при наличие на основанията и условията, установени в него, и 3. календарната година, за която е приет. (37) За прилагането на механизма по ал. 35 НЗОК и производителите или търговците на едро, или техни упълномощени представители, ежегодно сключват договори до 1 април на съответната година, които влизат в сила от 1 януари на годината. Медицинските изделия по ал. 36, т. 1, за които не са сключени договори до 1 април на съответната година, не се заплащат от НЗОК.“ 3. В чл. 63 ал. 2 се изменя така: „(2) Националната здравноосигурителна каса осигурява достъп на Министерството на здравеопазването до информационната система по ал. 1 по реда на чл. 68, ал. 7.“ 4. В чл. 68: а) в ал. 7 се създава изречение второ: „За предоставяне на исканата информация се сключва споразумение между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, в което се определят исканите данни, тяхното съдържание и редът за предоставяне на информацията, при спазване на изискванията на наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност.“; б) създава се ал. 8: „(8) След подписване на рамково споразумение или при изменение на това рамково споразумение, направено по реда на Закона за обществените поръчки, министърът на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ изпраща информация в НЗОК.“ 5. В чл. 72, ал. 8 думите „един месец“ се заменят с „два месеца“.“ По § 18 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с № 47-254-04-38. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е и предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17: „§ 17. (1) Механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и методиките за прилагането им по чл. 45, ал. 31 и 35 от Закона за здравното осигуряване за 2022 г., се приемат до един месец от обнародването в „Държавен вестник“ на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и влизат в сила от 1 април 2022 г. (2) Договорите по чл. 45, ал. 33 и 37 от Закона за здравното осигуряване за 2022 г. се сключват до два месеца от обнародването в „Държавен вестник“ на механизмите и методиките за прилагането им по чл. 45, ал. 31 и 35 от Закона за здравното осигуряване. (3) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и медицинските изделия по чл. 45, ал. 36, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори в срока по ал. 2, не се заплащат от НЗОК.“ По § 19 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с № 47-254-04-38. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18, като думата „едномесечен“ се заменя с „до един месец“. Постъпило е и предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с № 47-254-04-38. Предложението е оттеглено. Постъпило е предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. (обн., ДВ, бр. …) чл. 3 се отменя. По § 20 е постъпило предложение на народния представител Антон Тонев и група народни представители с № 47-254-04-38. Комисията подкрепя по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г. с изключение на § 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще направя изказване по § 17. С предложената редакция в буква „в“ се цели запълване на нормативната празнота по отношение приемането на методика за прилагане на механизма от Надзорния съвет на Касата. Към настоящия момент тази методика урежда основни параметри при прилагането на механизма, но за нейното приемане няма законова делегация в чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване. Приемането ѝ и прилагането ѝ без изрично нормативно основание за това води до поставяне под съмнение на нейната законосъобразност. Със създаването на букви „г“ и „д“ в т. 2 на § 17 се цели преодоляване на нормативната празнота по отношение на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за медицински изделия в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. Към настоящия момент никъде в Закона не е предвидено как се прилага този механизъм по отношение на медицинските изделия, няма и разпоредба, която предвижда подписване на договори между НЗОК и производителите, техните упълномощени представители на медицински изделия и търговците на едро с медицински изделия. В този смисъл към момента НЗОК няма никакво правно основание да изисква сключването на такива договори, което би могло да препятства и законосъобразността, и прилагането на механизма по отношение на медицинските изделия. В предложението нормативно се урежда – аналогично на лекарствените продукти, процедура за кои групи медицински изделия се прилага механизмът за подписване на договори със съответните субекти и сроковете за изпълнение. Целта на нашето предложение е да се въведе ясна и недвусмислена уредба на ниво закон по отношение на медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваната медицинска услуга, за да бъде процесът прозрачен, да има предвидимост и да бъдат защитени интересите и правата на НЗОК, стопанските субекти и най-вече българските граждани. При разглеждането на това предложение от работната група преди второ гласуване в Комисията по бюджет и финанси, то първоначално е било прието от НЗОК, но впоследствие са се появили аргументи „против“. Тези аргументи бяха ясно изказани от професор Салчев – относно частта за частично заплащаните медицински изделия, с мотиви, че НЗОК ги заплаща само на лечебните заведения за болнична помощ и редът за договаряне е различен от този с производителите и търговците, на които се заплащат напълно платените медицински изделия. Доколкото ми е известно, за частично заплащаните изделия НЗОК също прилага механизми за контрол и спазване на бюджетната рамка, но към момента те се уреждат с нормативни документи на НЗОК съгласно Надзорния съвет. Държа да отбележа, че този друг ред за частично заплащаните медицински изделия също следва да бъде регламентиран, за да има ясни и прозрачни условия, ред и критерии, като това може да бъде направено в договорите с болниците – да подлежи на контрол от страна на НЗОК. Считам, че е редно този механизъм да бъде уреден в НРД или анекс като изискване към условията и реда за сключване на договори с лечебните заведения за болнична помощ. Надявам се, че НЗОК ще предприеме необходимите действия за тези предложения да бъдат реализирани в максимално кратки срокове. Нашето предложение в § 17 и свързаната с него ал. 3 в § 5 предвиждаше в началото на годината с производителите и търговците на изделия да се договарят отстъпки на принципа на лекарствата, в рамките на бюджета за 2022 г. при превишение на предварително разчетените средства на съответната група изделия да се предоставят отстъпки, тоест да се възстановят средства спрямо размера на превишението като принципът е аналогичен на този на лекарствата. Оттегляме предложението си в частта на изделията, за да не се създава напрежение в системата, но категорично заявяваме, че законодателството трябва да има еднакви правила при прилагането на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за лекарствени продукти и за напълно заплащаните медицински изделия в условията на болничната медицинска помощ. Благодаря Ви.

Процедура, господин Председател, по начина на водене. В новия § 16 господин Сабрутев прочете в ал. 29 последното изречение: „Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ, независимо дали те са възложени по Закона за обществените поръчки.“ Ако текстът остава по начина, по който беше прочетен от господин Сабрутев: „възложени по закона“ е съвсем друг смисълът на този текст, така че моля да уточните текста, преди да преминем към гласуване или да го прочетете отново от трибуната. Благодаря Ви.

За.

За.

За.

Господин Председател, моля да обърнете внимание малко на реда в залата, тъй като 10 минути вече чакаме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите, както следва: Росица Велкова – заместник-министър, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“; Министерството на труда и социалната политика: Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право“, Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право“; НОИ: Весела Караиванова – подуправител, Драгомир Драганов – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнози“. Благодаря Ви.

За.

За.

За.

Господин Председател, по начина на водене, бих искал да Ви попитам: има ли смисъл да допускаме лица, които конкретен пример – на предишното обсъждане, на предишния бюджет ние поискахме именно тези длъжностни лица да дадат пояснения, обяснения за определени неща. Глас в пустиня! В случая искам да попитам: ако имаме въпроси към тези специалисти от администрацията, ще има ли смисъл да ги питаме или никой няма да им каже: елате, говорете, обяснете това, за което сте дошли в залата, защото е безсмислено. Ако не, няма смисъл да каним никого, ако само седят хората, да им губим времето отзад.

Преди малко беше същата точка, затова се обръщам към Вас.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., № 47-202-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2022 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2022 г.“ „Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да влезем в същината, разбира се, член по член, когато разглеждаме бюджет, независимо какъв е, дали е за НЗОК или ДОО, или по големият, това е много тежка тема, но отговорна. Разбира се, в най-общ план говорим за един годишен план за разпределение на разходи и приходи и разбира се, второ – механизъм за подобряване на жизненото равнище на хората. Не съм икономист и поради това не мога да бъда компетентен по първата тема, но ще се спра основно на втората, тъй като самият законопроект е насочен в тази посока: с какво този бюджет, който ще гледаме, ще донесе за благосъстоянието в страната и на хората. Уважаеми колеги, 2009 г. страната се намираше в рецесия, тогава министърът на финансите предложи бюджет, който по негови думи беше на „постната пица“. Ако направим подобно сравнение, страната също се намира в рецесия, дълбока криза, но предлаганият бюджет, който днес ще разглеждаме, на „изядената пица“, тоест една несъществуваща и изсмукана, и това стана ясно от думите на самия финансов министър. Нека да видим обективните фактори. В България има висока инфлация, но средната инфлация, уважаеми колеги, за Европейския съюз, взети заедно със страни, като Латвия, България и Унгария е по данни 4,9%. Но само в тези три страни, за които казах преди малко, инфлацията е между 7 и 10%, като в България по данни тя е 9,2%. Забележете, но за последната една година! Но аз обръщам внимание на следното: не се отчита явно дефлацията за първите четири месеца и затова ще говорим за инфлация от 9,2% за последните осем-девет месеца, откакто управлява служебният кабинет и настоящото правителство. Затова по изчисления, като вземем и скока на стоките от първа необходимост и продуктите от първа необходимост с 20 – 25%, тази инфлация е повече от 12%, уважаеми колеги. За да Ви разведря, по време на Френската революция френската кралица Мария Антоанета, когато чула за броженията, защото имало висока цена на хляба, казала: „Ако няма хляб – да ядат пасти.“ Но тя самата, както и други впоследствие пък се запознали с друго изобретение на Френската революция. Знаете ли кое? Гилотината, разбира се. Ако направим някакво подобно сравнение и положим същия подход и метод, да пратим хората да ядат пасти в модерните сладкарници, там една паста струва осем лева, а кафето е четири. Така че не знам до какво състояние бихме се озовали в настоящата бюджетна процедура и какво предлага настоящият бюджет? Абсолютно нищо! Тоест ние трябва да гласуваме за нищо, но да приемем нещо като бюджет. Уважаеми госпожи и господа, колеги, господин Министър! В името на конструктивния диалог бих посъветвал министъра – както представителите на Министерството на финансите, така и разбира се, министър-председателя, така и вицепремиера на икономиката, която говори за консервативен социализъм, защото за мен тя е вече бивша социалистка, да намерим онези механизми и реални методи за свалянето на инфлацията чрез различни подходи, за храни от първа необходимост, за лекарства – намаляването на ДДС. Разбира се, може да се намерят и други подходи, нещо, с което и това правителство дойде на власт – с мантрата, че трябва да намали и премахне корупцията, все още не го виждаме. Във властта говоря, уважаеми колеги. Въобще е необходим принципно нов подход в работата с властовите механизми и инструменти, нещо, което е тайна за цялото това правителство, уважаеми колеги. Дълбоко вярвам, че няма да стигнем до времената на Великата френска революция, както няма да стигнем до времената на Октомврийската революция – 1918 г., в Русия, както пък и дълбоко вярвам, че няма да стигнем до онези времена в Германия в началото 30-те години на миналия век. Дано се намери правителство, което няма да позволи това да се случи. Затова предлагам, уважаеми колеги, да огледаме механизмите, които ще намалят инфлацията чрез инструментите на властта, както се изразих, чрез освобождаване на инициативата на хората. Дори бихме подходили и търсили да намалим данъчните тежести за средния и малкия бизнес, най-вече за малкия и така нататък. Накрая само една лична справка, уважаеми колеги, и с това приключвам. Направих си труда да обиколя основни търговски вериги, както и основни търговски вериги, които предлагат лекарства. Оборотът за последната една година е намалял с близо 10%, но цените на стоките от първа необходимост, както и на лекарствата се е увеличил с близо 25%. А тук в този бюджет ние предлагаме уж социални помощи за хората! И Ви казвам, ако мой родител изпитва нужда и е на смъртно легло, а аз не мога да си позволя лекарства или стоки от първа необходимост и храна, дали някой закон би ме спрял. Това ще доведе до увеличаване на престъпността, най-вече в нашата страна. Затова, уважаеми колеги, ако в Харвард не са учили как се прави бюджет, то в България има много. Затова, нали знаете – или нов бюджет, или трябва да се носи тежката политическа отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Ибрямов, хубаво е, когато говорим за бюджет, когато говорим за подобни механизми, да имаме и институционална памет. Позволявам си да направя тази реплика към Вас, защото през септември двамата с Вас отправихме въпрос по отношение на инфлацията към тогавашния служебен премиер господин Стефан Янев, който и в момента е част от това правителство. Вярно е, че голяма част от колегите ги нямаше в залата, най вече от „Продължаваме Промяната“, но те имаха свои видни представители тогава във финансовия и икономическия сектор на държавата, в сектор, който отговаря и за тези инфлационни процеси. Тогава малко лековато беше подходено към нашия въпрос – не от премиера, а от администрацията, която обикновено готви отговорите, но и от тези, които бяха отговорни в самата администрация какви отговори да се подготвят. Тогава ни беше обяснено, че инфлацията едва ли не е 2%, че с нея няма да има никакъв проблем, че това е временно и ще отмине. Сега, както отбелязахте, инфлацията е 9%. Обяснява ни се пак, че това е временно, че ще отмине. Все още продължаваме да не виждаме механизмите, по които наистина да направим така, че инфлацията да не затруднява толкова българските граждани, както ще стане въпрос и след това по отношение на някои от конкретните членове на бюджета. Напротив, ние с този бюджет налагаме допълнителни тежести, които отнемат допълнително от разполагаемия доход на българските граждани и с това не допринасяме по никакъв начин за тяхното благосъстояние. Така че съветвам колегите – затова си позволих да се обърна към Вас, да имаме институционална памет и веднъж като сме пренебрегнали такъв проблем, да не си позволяваме и с бюджета да го пренебрегваме, защото последиците ще са тежки. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа! Господин Чобанов, прав сте, тогава премиерът Янев и след отговора на въпроса, който даде в личен разговор, както и от трибуната, той обясни: „Няма да допуснем инфлацията да стане двуцифрена, така че ще вземем мерки да няма покачване на цените на стоките от първа необходимост, както и на цените на газа, така и на горивата.“ Само че виждаме, че това не се случи. Затова, уважаеми колеги, ние искаме да живеем в една нормална държава, с нормална политика, с нормална икономика, да ни се предлага нормална пица, а не изядена. Ние желаем нашата пица да бъде като пицата във Франция, като пицата в Германия, а не изядена, опоскана и да правим по средата на годината актуализация на държавен годишен бюджет. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателю. Ние се намираме на второ четене на Закона за държавното обществено осигуряване. Не можах да разбера изказването, репликата, пък и дупликата какво общо имаха със заглавието, което трябва да гласуваме. (Ръкопляскания от ДБ.) Това изказване можеше и е трябвало сигурно да бъде направено при първо четене. Затова Ви моля, в такива случаи прекъсвайте колегите, защото губим парламентарно време. Благодаря Ви.

За изказване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма да губя времето на пленарната зала. В последните два месеца, откакто съм в Народното събрание, чухме много критики, че сме неопитни, но аз не искам да се уча от опитните в политическо говорене и губене на пленарно време. Затова ще продължа да съм конкретен в изказванията си. Подкрепям заглавието на Законопроекта. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Периодът между първо и второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. премина без изненади. Открои се обаче едно интересно явление – предложеният бюджет успя да накара дори най-големите му критици да си противоречат. Първоначално бил проинфлационен, щедър, разточителен, обаче в същото време самите те предлагат значителни социални разходи в социалната сфера. За съжаление, постъпилите предложения касаят отделни параметри на пенсионната система. Дълги години ставаме свидетели на това, че промените на парче задълбочават проблемите. Вече плуваме в море от достатъчно проблеми не само в пенсионната система и е време да се захванем с тях, а не да си създаваме нови. Ще чуем изказвания и в подкрепа на запазване преференцията на земеделските производители, но тази промяна е необходима и ние държим тя да се случи, тъй като е част от усилията ни за връщане на справедливостта в системата. Между първо и второ четене в Закона за държавния бюджет предложихме допълнително 5 милиона, които, по-късно ще видите, ще се насочат за подпомагането им. Управляващата коалиция работи в четиригодишна перспектива. Поставяме си амбициозни, но реалистични цели и не ни е страх да се захващаме с тях. Пример са вече постигнатите резултати, а приетият бюджет ще е още един от инструментите, с които ще продължим да ги надграждаме. Затова тук от тази трибуна искам да кажа, че парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи така предложеното наименование на Законопроекта и в цялост. Призовавам Ви като опозиция също да го подкрепите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, понеже сме в процес на обсъждане на заглавието на така предложения на нашето внимание Законопроект за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване – аплаузите, които имаше преди малко в залата, и на преждеговорившите – първо едни направиха забележки защо се изказваме по заглавието. Колеги, изказваме се по заглавието, защото между първо и второ четене има предложения. В голямата си част – 95% от тях, не бяха приети. Така че като цяло си запазваме правото да се изкажем по заглавието. На колегата, който се изказа преди мен, съжалявам, че изтървах момента да му направя реплика, той може да ми направи на мен сега, ако иска. Аз пък му предлагам в пълната перспектива – четиригодишно управление, той да излезе и да промени наименованието на Закона – да не е Закон за държавния бюджет на държавното обществено осигуряване за 2022 г., колега, ами да е за три месеца от 2022 г. Защото по Ваши думи – от управляващото мнозинство, този закон ще е за три месеца (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) – Ваши думи, Вашите министри, Вашият Министерски съвет. Ще си позволя да продължа изказването си още малко, господин Председател, именно в това заглавие – за тези три месеца какво се случи. Видяхме българските пенсионери как бяха излъгани. При предходния бюджет очакваха по-големи пенсии. Вие не можахте да осъществите това си обещание. Доста социални плащания бяха намалени именно в момент на криза и увеличаване на цените поголовно. Преждеговорившите казаха: девет цяло и един-два процента – официална статистика, но на малката потребителска кошница, колеги, хората са си направили справката – над 30%. Когато отидат в магазина, могат да купят много по-малко стоки, отколкото са си позволявали предишни периоди. Именно това е основният ми упрек към Закона за държавния бюджет, както Вие го наричате, колеги, аз го наричам Закона за тримесечния бюджет на Република България. Няма да го подкрепя, защото, колкото и предложенията да са социални и насочени според Вас, за мен най-основният критерий, който трябваше да бъде при гледането на този законопроект, е наистина борбата с бедността и инфлационните процеси. Поради лоши управленски решения според мен – не ангажирам цялото българско общество, то се вижда настроението и цените на електроенергията, и хората, когато отидат да си закупят някаква стока или услуга, виждат каква е цената вече, промяната се забелязва отчетливо, за съжаление, в покачващата се тенденция на цените. Не можахте да се справите с инфлацията, закъснели процеси, които… Даже и от опозицията Ви предложихме какви управленски решения да бъдат взети, Вие не толерирате чуждо мнение. Притеснявам се от което, защото всеки, когато се затваря в своята черупка, е склонен да прави грешки. Може би и ние като управляващи предходните години сме правили такива и сме си ги признавали винаги. Колеги, няма да подкрепя заглавието. Даже правя редакционна поправка, господин Председател, да отговоря на всички от управляващите, които ми опонират, че това е Закон за държавния бюджет на общественото осигуряване за 2022 г. – по Ваши думи, управляващи колеги, това е Закон за три месеца. Така че предлагам наименованието на Закона, господин Председател, да е за бюджет на държавното обществено осигуряване до 31 март 2022 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Иванов, не сме успели да Ви обясним явно достатъчно ясно последните седмици, че ни е необходима тази актуализация на бюджета от месец юни, тъй като толкова буфери има в бюджета отпреди това, че всеки месец наблюдаваме толкова много допълнителни приходи, че трябва да приемем нова актуализация месец юни, която да насочим към политиките, които искаме да използваме. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Един път вече го казах, 15% увеличение на държавните приходи за миналата година спрямо предходните две – 8 милиарда, но се надяваме да намерим още няколко милиарда тази година, които да насочим за политики. Няма намалени доходи в бюджета и това се вижда. Миналата година имаше безпрецедентно увеличение на пенсиите, да, то не е достатъчно, но е най-голямото от 2008 г. насам. Това, което се опитвате да говорите, е чисто политическо говорене, без нито една експертна оценка по бюджета. Да не говорим, че предложението Ви за наименованието на така предложения законопроект не е вярно, не е издържано. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, репликата ми е точно по заглавието на Законопроекта. Категорично не съм съгласен, че това е бюджет за три месеца, за шест месеца. В заглавието е записано, че този законопроект е за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Всякакво говорене, всякакъв разказ от типа на това, че щял да бъде актуализиран бюджетът е от гледна точка на политкоректност и от гледна точка на това, че някой си мисли, че ще актуализира. Нека да си мисли! Тук обсъждаме бюджета за 2022 г. Всякаква друга дискусия е за вътрешнокоалиционна употреба. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Иванов, пропуснахте да сравните инфлацията в България с инфлацията в Европа, защото тук чуваме: ама то това не е български проблем, то е европейски проблем, в цяла Европа има висока инфлация. Да, обаче инфлацията в Европа е 5,3%, в България е 9,1%. Очаква се още през месец февруари тя да стане двуцифрена. Тоест това е много добре да го отбележите, защото само половината от инфлацията е привнесена – останалата инфлация си е чисто българска и тя се дължи на политиките на правителството. На още нещо искам да Ви обърна внимание и да не се съглася с Вас. Казахте 30% инфлация и тук колегите Ви упрекнаха, че говорите политически и говорите ангро. Затова аз искам да Ви цитирам точни цифри. Официална инфлация. Ако вземем основните хранителни продукти по официални данни за януари 2022 г., сравнени с януари 2021 г.: кашкавалът е скочил с 26%, сиренето с 25, олиото с 36, захарта с 23, доматите с 55, морковите и зелето с 43! Ето ги точните цифри за колегите, които не ги знаят. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

(ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги репликиращи! Към доктор Адемов. Господин Адемов, с най-голямо уважение към Вас – Вие се съмнявате в обещанието на управляващото мнозинство?! Добре. Към колегата Арабаджиев. Колега Арабаджиев, господин Добрев ме изпревари и Ви обясни откъде идват завишените Ви приходи в бюджета. Вие вземате от единия джоб на българските граждани 100 лв. и в другия им слагате 15 лв. за утеха! Това ли е социалният бюджет, с който ми се хвалите?! Нали чувате, че основните потребителски стоки са се вдигнали над 30% – малката кошница на българския потребител? Как не Ви е срам? Къде са тези 8 милиарда, които говорихте, че ще ги намерите? Защо говорите празни приказки? Говорете експертно. Обаче когато отидете в магазина, ще си купите една трета по-малко от това, което сте си купували преди – това го виждат българските граждани и Ви се усмихват. Махнете си маската и елате, направете едно изказване, което не е за тези 8 милиарда, които видяхме, че не може да ги намерите, ерго или не са откраднати, или Вие сте ги откраднали! И освен тези 8 милиарда, Вие теглите и нов дълг – още 8 милиарда. Значи противоречите си някъде, колега...

Друг път, когато излизате на тази трибуна, бъдете точен. Само че, колега Добрев, щях да Ви попитам – не сте извадили цената на краставиците. Станахме пословични и в цяла Европа, и в света. Цената на краставиците, колега Арабаджиев, е 8 лв. кг, честито! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги от Социалното министерство, колеги от залата! Достатъчно много се упражнявахме по заглавието, стигнахме вече до прочутата приказка на Мирча Кришан за краставицата. Предлагам прекратяване на изказванията. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

За второто тримесечие!

Не!

Против.

Против.

Против.

За.

За.

За.

Страхотна дискусия по заглавието, господин Председател. Само една вметка: ако искате пици като в Германия и като във Франция, проверете им дефицитите първо и какъв дълг поемат и тогава ще обсъждаме това нещо. Извинявайте. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.) По чл. 1 по вносител има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 47-254-04-18: „В чл. 1, ал. 1, I „Приходи и трансфери – всичко“ числото „16 861 222,1 хил. лв.“ се заменя с числото „17 161 222,1 хил. лв.“. - В чл. 1, ал. 1, 1.1 „Осигурителни приходи“ числото „9 534 340,3 хил. лв.“ се заменя с числото „9 834 340,3 хил. лв.“. 2. В чл. 1, ал. 2, 1.1.2 „Пенсии за сметка на държавния бюджет“ числото „220 720,0 хил. лв.“ се заменя с числото „320 720,0 хил. лв.“. - В чл. 1, ал. 2, 1.2 „Социални помощи и обезщетения“ числото „2 285 653,8 хил. лв.“ се заменя с числото „2 485 653,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители, № 47-254-04-31: „1. Изменение в приходната част на чл. 1, ал. 1, т. 5 „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“. 2. Изменение в разходната част на чл. 1, ал. 2, т. 1.3.1 „Разходи за персонал“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“. 3. Изменение в приходната част на чл. 8, ал. 1, т. 5 „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“. 4. Изменение в разходната част на чл. 1, ал. 2, т. 1.3.1 „Разходи за персонал“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Предложението, което правим в § 1, е да увеличим предвидените приходи с допълнителни 300 милиона. Какви са аргументите в подкрепа на това предложение? В Проекта на вносителите са заложени допълнително приходи от осигурителни вноски в размер на 745 милиона. В Закона за държавния бюджет Вие предлагате ръст на брутния вътрешен продукт с 4,8%. Брутният вътрешен продукт трябва да достигне рекордните 143 милиарда. Предлагате 8 млрд. 200 млн. инвестиционни разходи, в рамките на които има и капиталови разходи в размер на 663 милиона за общините. Предлагате ръст на средния осигурителен доход с 96 лв. Предлагате увеличаване на осигурените лица с 22 хиляди. Всички тези аргументи дават основание да се смята, че може приходите от осигурителните вноски да бъдат увеличени допълнително с 300 млн. лв. За какви разходи ще бъдат използвани тези приходи ще обясним, когато дойде време за тези текстове. Но най-общо сега искам да заявя, че тези допълнителни 300 милиона искаме да бъдат изразходвани за отпадане задължението на работодателите да плащат първите три дни болничен лист. Тази мярка беше въведена, когато министър на финансите беше Симеон Дянков, като временна антикризисна мярка. Временната мярка остана постоянна вече повече от седем-осем години. Така че предложението е работодателите да не плащат първите три дни, а първите три дни да ги плаща държавното обществено осигуряване. Следващото предложение, което правим, е за промяна в размера на социалната пенсия за инвалиди. Различните проценти – ние предлагаме децата с най-тежки увреждания да получат 200% от социалната пенсия за старост. Знаете, че социалната пенсия за старост е 170 лв., 200% са 340 лв. След 18-годишна възраст децата, които получават социална инвалидна пенсия, остават с тези доходи, с които нито могат да се възползват от асистентска подкрепа, защото 930 лв., които ги получават, до 380 лв. отиват за личните асистенти. Така че не искам да привеждам аргументи. Когато дойде време за мотивирането, ще ги кажа допълнително. Предлагаме още максималният осигурителен доход да бъде запазен на сегашните 3 хил. лв., а минималният осигурителен доход за земеделски производители предлагаме да бъде увеличен с процента, с който е увеличен минималният осигурителен доход. Предлагаме минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да бъде запазен. Защото това на практика за малкия и средния бизнес, които изнемогват в условията на енергийна и всякакви други кризи, да не увеличим минималния осигурителен доход за тази година според мен не е най-доброто решение. Предлагаме и едно друго, малко по-особено предложение, което е свързано с еднократната помощ при смърт на осигурени лица – 540 лв. е записаната сума сега в момента, ние предлагаме тази сума да стане 600 лв. Знаете пред какви трудности са изправени хората, които не могат да се възползват от възможността да платят разходите за погребение. Става въпрос за много малка сума – 460 хил. лв. до края на годината, така че молбата ми е да подкрепим това предложение в подкрепа на осигурените лица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На следващо място – и с това завършвам, господин Председател, предлагаме една много интересна промяна в чл. 100, където става въпрос за осъвременяване на пенсиите по така нареченото Златно швейцарско правило. Уважаеми колеги, Златното швейцарско правило така, както е записано, е сбор от ръста на средния осигурителен доход и ръста на индекса на потребителските цени, както е записано в Закона, но услужливо в Допълнителната разпоредба е записан хармонизираният индекс на потребителските цени, което означава голяма потребителска кошница, а в основния текст на Закона е визирана малката кошница. Но това е един малък детайл. Това, което предлагаме. Понеже средният осигурителен доход през последните години расте с бързи темпове за разлика от европейските държави примерно, в България през последните 10 години той нарасна близо два пъти и нещо. Докато инфлацията и този хармонизиран индекс на потребителските цени през последните години са някъде около 1 – 2% и така нататък. Така че предлагаме промяна в съотношението. Аз знам колко динамични са тези процеси, но за тази година при всички положения очакванията са инфлацията да бъде двуцифрена, а не така, както предлага правителството – 5,6 в края на годината. Затова предлагаме да променим съотношението поне за тази година – 75% от ръста на осигурителния доход и 25% от ръста на инфлацията. Тази нова структура на Швейцарското правило би дала увеличение, осъвременяване на пенсиите със 7,7% вместо тези 6,1%. Разходът е минимален, така че, уважаеми колеги, помислете дали е нормално и е логично да подкрепим едно такова предложение, което според нас е разумно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Председател, изказването по чл. 1 специално, може би по-скоро е като процедура, но тук ще използвам възможността да се обърна и към Вас, и към господин Каримански. На второ четене в Комисията по бюджет и финанси имаме предложение по чл. 1 – госпожа Сачева е внесла едно такова предложение, и аз като член на Бюджетната комисия, позовавайки се на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по-скоро неговия чл. 79, ал. 6, т. 2, направих една техническа корекция, тоест нямаше изменение по същността на Закона, само една техническа корекция, която обаче, за съжаление, не е отразена в Доклада. Госпожа Сачева ще излезе да си защити… (Шум и реплики.) В Доклада го няма за второ, да. Молбата ми е да отговори господин Каримански защо не сме го включили, защото щеше да даде по-голяма яснота на залата какво е предложението, и ние го преразгледахме и намалихме нашето предложение, защото то е насочено към една определена група хора, които работят в Социалното министерство, имат пряк достъп с хора, знаете, в условията на пандемия, където по европейска програма бяха изплащани едни средства, ние бяхме предложили да се запазят. Молбата ми обаче е господин Каримански да каже защо не е включено в Доклада. Защото, господин Каримански, ако е по чл. 79, ал. 1, съм съгласен, че трябваше да се гласува, да се допусне, но моето е по чл. 79, ал. 6, т. 2, защото имам и предложение, което след това е направено така и то не е включено в Доклада.

Да, правя го и в залата, господин Председател, по предложение на народния представител Деница Сачева в т. 4, която гласи: „Изменение в разходната част на чл. 1, ал. 2, т. 1.3.1 „Разходи за персонал“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8100“, тоест 8 млн. 100 хил. лв., моето предложение е да е на 4000, тоест 4 милиона.

Да, само в т. 4. Не, в цялото предложение на народния представител Деница Сачева всички са 8100, моето предложение е да стане 4000.

Да. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Да поясня за това предложение за какво бихме искали да бъдат отделени тези 4 млн. лв. Става въпрос за служителите на Националния осигурителен институт, които работят на първа линия и които са ангажирани с дейности по превенция, разпространение и ограничаване последствията от пандемията. Важно е да отбележим, че те получаваха такива допълнителни средства в първите етапи на пандемията по линия на европейска програма, която обаче съответно беше изчерпана вече в своите ресурси – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2014 – 2020 г., и съответно в момента те остават единствените служители в социалната система, които ще бъдат без допълнителни възнаграждения. Обръщам внимание, че в Закона за държавния бюджет, който ще гледаме утре, има предвидени допълнителни средства за служителите от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Главната инспекция по труда. Служителите в НОИ обаче – първоначалната сума от 8 млн. 100 се отнасяше до всички щатни служители. Редакционната бележка, която правим в момента, се отнася до тези, които са на първа линия, а това са 1700 души – контролните органи на НОИ, инспектори по осигуряване, лекари експерти по експертизата на временната нетрудоспособност, длъжностни лица, които извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, служители по отпускане на пенсиите и пенсионното обслужване, служители от секторите по краткосрочните плащания. Обръщам също внимание, че в обосновката за допълнителните средства за останалите агенции, наред с положения труд, който е свързан с работата на първа линия в рискови условия, също така има и предложения за това те да получат пари за положен извънреден труд по овладяването на пандемията. Служителите на НОИ до този момент са извършили изключително голямо количество положен извънреден труд по изплащане на еднократните ковид добавки от месец август досега, обработка на получени списъци от Агенцията по заетостта по мярката 60/40, която се обслужва от Националния осигурителен институт, предоставяне на информация на Агенцията по заетостта по мярката „Запази ме!“, която също действа от декември 2020 г., прилагане на нова пенсионна формула и нормативни промени по пенсиите, които влязоха в сила от 25 декември, преизчисляване на всички пенсии на лицата, родени от 31 декември 1959 г., които са около 170 хил. души, за които е налице осигурителен стаж отпреди 1997 г., изплащане на еднократни суми от 75 лв. за ваксинирани пенсионери, за което бе установен канал за обмен на данни с Министерството на здравеопазването, изчисляване и изплащане на компенсаторни суми за разликата между дохода от пенсията през декември 2021 г. и дохода от пенсия за януари 2022 г. за близо 1 млн. 68 хил. пенсионери, обработка на всички документи, които са свързани с изплащане и изчисляване на парични обезщетения при временна неработоспособност и съответно обработка на значителен брой документи за отпускане на парични обезщетения за безработица. Искам да обърна внимание, че тъй като тази година няма политика по доходите за държавната администрация, да се отпуснат допълните средства за служителите на НОИ е от ключово значение, предвид факта че и многократно беше заявено до момента, че ще се правят нови, поредни пенсионни промени от 1 юли т.г., включително най-вероятно те ще се отнасят до всички 2 млн. и почти 100 хил. души пенсионери, а броят на пенсиите е по-голям от броя на пенсионерите в страната, защото има и допълнителни пенсии, които се взимат от различните категории лица, така че служителите на НОИ тепърва ще трябват на управляващото мнозинство, за да могат да изпълнят своите амбициозни цели и програми. Именно затова трябва да направим така, че да не остават единствените служители в социалната система, които да не са получили допълнително възнаграждение за работа в рискови условия и за положен сериозен допълнителен извънреден труд. Става въпрос за 4 млн. лв. за 1700 служители. Надявам се, че това предложение ще получи Вашата подкрепа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, ще взема думата за реплика, за да отговоря едновременно на госпожа Сачева, която присъства на Комисията по бюджет и финанси, и тъй като тя не е член, господин Александър Иванов припозна нейното предложение, затова искам да отговоря и на двамата заедно. До момента в практиката на парламента никога предложение по чл. 79, ал. 6, т. 2, които не са подкрепени от Комисията, не са включвани в Доклада, тъй като те са направени устно, не са направени писмено и когато са направени устно и не са подкрепени от Комисията, няма за какво да бъдат включени в Доклада, а така или иначе Вие ще си ги направите в залата. Аз смятам, че постъпих много коректно по време на Комисията по бюджет и финанси, дадохме възможност за такива, както си му е редът по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание чл. 79, ал. 6, т. 2, след което ги гласувахме и резултатът беше ясен. Затова имате възможност и тук да ги направите и ще бъдат гласувани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа, уважаеми представители на мнозинството! Отговорността Ви е голяма и тя няма да се размие от факта, че сте четири формации. Всяка една от Вас вече носи и ще носи отговорност и за грешките на останалите. Все още имате възможност да помислите и реагирате адекватно, да реагирате с разбиране за процесите, които се развиват, да се опитате да вникнете в алтернативните предложения и да ги приемете сега. През лятото самите Вие ще предлагате подобни, и то в още по-голяма степен. В този бюджет Вие ще вмените нови задължения на бизнеса и хората, като почти няма да дадете нови социални придобивки. В този бюджет някои от Вас ще се отдалечат от собствените си програми и ще се разминат със собствените си възгледи и тези, които сте защитавали в обществото. По отношение на нашето предложение за увеличение на приходите то е съобразено с Вашите собствени прогнози, но и с наличната информация, а тя е, че инфлацията няма да е 5,5%, дефлаторът няма да е 4,5%, инфлацията ще е двуцифрена. А двуцифрена инфлация означава бедност, двуцифрена инфлация означава увеличаване на неравенството в доходите. Приемете това предложение за увеличение на приходите сега, ако искате, не го превръщайте в разходи, и без това сте доста щедри по отношение на дефицита. Лятото, ако има актуализация, Вие самите ще повишите приходите с поне толкова, колкото предлагаме сега, ако не и с повече. Поради тази причина нямате сериозен аргумент да гласувате против, освен че не го предлагате Вие. Така че помислете. Помислете особено и по отношение на чл. 9. Като му дойде времето, отново ще Ви обърна внимание. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Въздържал се.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. По чл. 4 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 47-254-04-18: „3. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 числото „220 720,0 хил. лв.“ се заменя с числото „320 720,0 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По чл. 2 в предложения бюджет се вижда дори и за невъоръжено око следното: трансферът, който ще направи държавата във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване като проценти, колеги, с предложения бюджет за тази година за мен за тримесечието на тази година се нарушава един баланс, който дълги години е поддържан. Той е поддържан не изкуствено, ами наистина с едно плавно увеличение на минималната и средните пенсии, но да бъде така направено, че да бъде запазен фундаментът на пенсионната осигурителна система в България. Фундаментът, разбирайте ме, е следният: българската пенсионна система – първият ѝ стълб, без да съм най-големият специалист в тази зала по него, е направен така, че работещите да издържат тези, които са получили право на пенсия. Поради много дисбаланси, породени от края на 90-те години, всички тогава – голяма част от залата, и от българските граждани помнят какво се случи с пенсиите в България, достигнаха до едни незавидни нива като покупателна стойност от порядъка на три-пет долара. Затова, впоследствие – при пенсионната реформа се създаде втори, трети осигурителен стълб и така нататък. Колеги, в първия осигурителен стълб именно разходите за пенсиите рядко са нарушавали баланса и това, което осигуряващите се лица внасят по фонд „Пенсии“, да е под 40% от това, което се трансферира от държавния бюджет. С този бюджет, който предлагате, се нарушава този баланс и при средно за последните седем-осем години 38% трансфер от държавния бюджет, тоест това, което събира държавата като всякакъв вид данъци, се трансформира и се внася, за да се дотира, така да се каже, изплащането на пенсиите за съответната година. Така предложеният бюджет е направен, че този баланс от 37% средно за предходни години, сега е 42%. Лошо впечатление прави това и ще Ви кажа защо. Защото е хубаво, естествено, функцията на пенсиите да е колкото се може да бъде по-справедлива за нашите родители и прародители, но и да отговаря на някакви елементарни развития на обществото и на заплатите в България. Докато единствено такова нарушаване на тази пропорция се е случило 2008 г. с бюджета за 2009 г., когато Тройната коалиция, колеги, забележете, прави едно огромно увеличение на пенсиите – не казвам, че сегашното е такова, но логиката е същата, когато Тройната коалиция се опита да си купи българските пенсионери под формата на това, че са им обещани по-високи пенсии за 2009 г. Обаче 2009 г. се случи логичното – тогава Тройната коалиция не можа да пресъздаде нов парламент. ГЕРБ дойде с огромно мнозинство и аналогията е пред Вас. Тройната коалиция увеличи пенсиите многократно от това, което може да си позволи държавният бюджет, и ги завеща, при което впоследствие първото правителство на Борисов плащаше тези пенсии и мисля, че достигнахме пак до този устойчив модел, който гарантираше устойчивост на българската пенсионна система и нейния първи стълб. (Реплика от министър Георги Гьоков.) Министър Гьоков, когато говорите за мизерни нива на българските пенсии, можете да излезете на тази трибуна и да кажете. При предходно управление на БСП през 1996 г. пенсиите бяха три долара, тогава бяха мизерни (реплика от министър Георги Гьоков), след това търсим справедливи пенсии…

…и, естествено, от 150 лв. минимална пенсия за четиригодишен период, увеличението ѝ до 300 лв., при което аз Ви казвам, че се запази това съотношение под 40% трансфер от държавния бюджет към фонд „Пенсии“. Това е справедливо. Така че аз пак ще продължа да казвам, че това е един предизборен бюджет и новата четворна коалиция, за съжаление, не се е откъснала от старите недобри прийоми на Тройната коалиция от началото на 2000-та година и мисля, че не е добра практика. Защото, пак да кажем, че дори с огромните приходи, с които се хвали управлението, в момента в хазната – за повечето икономисти и български граждани отговорът е логичен, те идват от голямата инфлация. Нормално е да има повече събрани средства в българския бюджет през данък ДДС, най-малкото в пъти, но мисля, че този бюджет с това увеличение наистина донякъде не съответства с аналогията, която трябва да има пенсионната система, която е в България. Ако предлагате реформа на пенсионната система, това е друго, колеги, но с това увеличение не го правите. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Иванов, аз уважавам Вашите аргументирани мнения всеки път, но бих искал да Ви отговаря. Понеже казвате, че пенсионната система е била устойчива, проблемът се корени в нейната фундаментална структура от много години, тъй като ние знаем, че моделът е разходопокривен и с тази демографска ситуация, в която се намираме, няма как този дефицит да изчезне. Тоест проблемите в пенсионната система са абсолютно хронични. Аз последните 10 години нямам толкова опит, колкото някои от Вас, но не съм видял Вие да реформирате пенсионната система, нито да предприемете мерки за справяне с демографската криза. Това, което бих искал да Ви кажа, и също така като започнахте да говорите за купуване на пенсионери, си спомням за добавката 50 лв., която беше предложена от Вас и Бойко Борисов неотдавна. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, няколко пъти сме си говорили за пенсии тук от трибуната и знам, че Ваша голяма радост е 300 лв. след пълен четиригодишен мандат при праг на бедност от 369 лв., но аз не мисля, че трябва да се гордеете с това нещо. Вие сте големи длъжници на българските пенсионери и не знам защо въобще излизате да говорите по тази тема. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър, господа репликиращи! Господин Симеонов, донякъде съм съгласен с Вас, но Вие не казахте наистина каква реформа се предвижда от управляващата коалиция тогава в пенсионната система на България. Говорихме наистина, че този метод се поддържа от много години и говорим за една предвидимост на разходите. Тук можем да поспорим. Ние Ви предложихме в приходната част да се заложат много повече средства от увеличението на инфлацията и цените в България и по този начин най-малкото този трансфер, за който Ви обърнах внимание, щеше да е друг. Нали така? С икономическо образование сте, разбирате ме прекрасно за какво говоря. Упрекът ми е чисто колегиален. Към господин Ананиев. Господин Ананиев, мисля, че Вие бяхте част от управлението на ГЕРБ. Във втория кабинет бяхте председател на комисия. Били сте в това Народно събрание много преди аз да бъда. Казвам го чисто колегиално. За оценката кой какво е направил като предизборни обещания и после реално в мандата си, мисля, че днес се видя в една грозна сцена. Не я подкрепям, но мисля, че имаше майки от „Системата ни убива“, които се обърнаха към Вас: какво ще направите Вие в този парламент, когато използвахте големи предизборни обещания към тях и като предизборна платформа използвахте тях. Така че опровергайте ме с действия, не с думи и да ме упреквате какво говоря. Да, от 150 минимална пенсия стана 300 лв., но последователно за четири години. И упреци за купуване на пенсионери – казвам сравнението с Тройната коалиция, когато се прави в последния момент точно преди избори. Затова казвам, и ме опровергайте, ако греша, че 150 лв. поетапно беше достигано. Не бяха четири години 150 лв. минимална пенсия, ами помните, че беше поетапно увеличавана. Естествено, през повишаването всяка година по Швейцарското правило в средата на годината – него го изключвам. Говорим за тези, които разглеждаме по Закона за държавния бюджет в предходните години. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз се извинявам, че вземам думата. Ще се опитам да бъда изключително кратък, но когато се говори за пенсии и се говорят неистини от тази трибуна, няма как да не взема думата. Няколко са хубавите неща, които каза господин Иванов в изказването си. Той каза, че увеличението през 2008 г. от Тройната коалиция е огромно. Да, наистина е огромно. Каза, че ГЕРБ са задържали пенсиите след това 12 години. И това е вярно и е точно. Забрави да спомене, че в нарушение на българското законодателство три години не осъвременяваха пенсиите на българските пенсионери – 2009 г., 2010 г. и 2011 г., като по този начин нарушаваха Закона, разбира се, но го обясняваха с рецесията в България и така нататък. И сега, когато се увеличават пенсиите с толкова много, колкото не е увеличавано през последните 12 години, се търсят причините в 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Удобно се пропуска да се спомене, че през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. не бяха осъвременявани пенсиите. Нека всички български пенсионери да си зададат въпроса: ако бяха осъвременявани тогава пенсиите, включително, да речем, с мизерните 5%, 6%, с които ги увеличаваха през целия период на управлението си ГЕРБ, сега пенсиите им щяха да бъдат минимум с 15 – 16%, да не казвам, с 20% по-високи от сегашните. Спирам дотук, но само искам да кажа, че когато се говори за пенсии, ГЕРБ трябва по-скоро да мълчат виновно, защото не може да гледаш как 12 години старите пенсии при осъвременяването изостават от новите, и да не вземаш никакви мерки за това. Не може 12 години да управляваш и да държиш на мизерни нива пенсиите. Без да ми говорите за 1997 г., 1995 г. Ако искате, може да се върнем и на Втората световна война какви са били пенсиите, но да си говорим за близката история. Не може да държите 12 години пенсиите на мизерни нива и сега, след като се увеличават средно с 12,8%, да се внушава на българския народ, че едва ли не някой направил нещо лошо, и да се омаловажава това действие на правителството. Най-малко не Ви прави чест. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Наистина се чудя дали някога ще може да се прекрати говоренето на неистини, на популизъм и на глупости, които само ни вкарват все по-дълбоко и по-дълбоко в една мараня от илюзии, с които само се заблуждават българските граждани. Когато говорим първо за коректност, нека много ясно да кажем: през 2009 г. пенсиите бяха увеличени два пъти – на 1 април и на 1 юли. Общото увеличение през 2009 г. беше 20%. Да, след това 2010 г., 2011 г., 2012 г. не е имало увеличение, но тогава имаше изключително сериозна финансова криза и съответно имаше да се преодолява огромен дефицит и увеличението от 20%, което беше направено 2009 г., беше изпреварващо. Непрекъснато се говори за някакви 12 години. Само че, доколкото поне си спомням ясно, 2013 г. и 2014 г. управляваше друг коалиционен формат, така че не знам кои са тези 12 години, които непрекъснато се разглеждат в тяхната цялост и непрекъснато се повтаря една и съща мантра. В годините 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не само че беше увеличаван коефициентът, нещо, което направихте и Вие сега – увеличаване на коефициента, но и в допълнение към този увеличен коефициент имаше съответно фиксиран процент на увеличение от 3,8 през 2018 г. и 5,7 през 2019 г. Това са точните числа. Това е всичко, което се е случило през тези години. Безпредметно е в момента да се търсят някакви оправдания. Ще видим какво ще направите на 30 юни или на 1 юли тази година. Ще чуем Вашите предложения. Тепърва ще видим как ще намерите баланса, справедливостта и дали ще успеете да направите по добрите решения, но поне за миналото няма смисъл да се лъже. Цялата тази информация е много свободно достъпна в интернет.

Против.

Против.

Против.

За.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. По чл. 6 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 47-254-04-18. „В чл. 6, ал. 1 числото „1 455 518,1 хил. лв.“ се заменя с числото „1 655 518,1 хил. лв.“. В чл. 6, ал. 2 числото „1 700 354,0 хил. лв.“ се заменя с числото „1 900 354,0 хил. лв.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Против.

Против.

Против.

За.

За.

За.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. По чл. 9 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 47-254-04-18. „В чл. 9, т. 2 б) числото „710“ се заменя с числото „650“. В чл. 9, т. 2 е) числото „710“ се заменя с числото „460“. В чл. 9, т. 2 г) числото „3400“ се заменя с числото „3000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, № 47-254-04-23. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, № 47-254-04-35. „В чл. 9, т. 2, буква „г“ числото „3400“ се заменя с „3000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, № 47-254-04-36. „В чл. 9, т. 2, буква „е“ числото „710“ се заменя с числото „470“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, манталитетът на едно управление се разбира точно по решения като тези по чл. 9. Аз ще се спра конкретно на увеличението на максималния осигурителен доход. Решението е взето без анализи – от днес за утре, без реална дискусия с бизнеса, без време за планиране на допълнителния разход. Няма съгласни с това решение, още по-малко IT асоциациите, за които Вие твърдите, едва ли не, че сте се съгласили. Вижте постовете в социалните мрежи, чуйте изказванията им по медиите и сами ще се убедите. И 50 формули да измислите, няма да направят мярката дясна, нито ще предизвика одобрение. Особено като първо наложите подобно решение, а после се опитвате да го оправдаете с обещанието, че вече ще е предсказуемо. Вицепремиерът и представител на „Продължаваме Промяната“ и Българската социалистическа партия държат на тази мярка и обявиха, че ще се опитат да я наложат. Тяхното поведение донякъде е последователно, което не намалява негативното влияние на мярката, въвеждана вече след като годината е започнала. Поведението на останалите две партии в мнозинството е необяснимо. Оттам чувахме твърди позиции, че това няма да се случи, че те ще се противопоставят. Това донякъде успокои бизнеса, но се случи точно обратното – като от противници, представители на тези две формации се превърнаха в апологети – в твърди защитници на увеличаването на осигурителната тежест. С това се показаха като непоследователни и още по-вредни за бизнеса, който разчиташе на тях. Ето и част от аргументите на представители на бизнеса. Председателят на една от асоциациите БАСКОМ – според него това е фундаментално грешна стратегическа посока. Трябва да си зададем въпроса: каква икономика искаме да има България – икономика на високите доходи, високотехнологична или икономика на ниските доходи. Спрямо реализираните политики се познава какъв е приоритетът, започвайки с наказателна акция срещу работещ на нормални заплати, не изглежда хич добре. Това са негови думи. Средната класа трябва да се разширява, не да намалява. Трябва да се поощрява, а не да се наказва. Светла или сива икономика искаме – да се наказват малкото индустрии, които работят изцяло на светло, е силно демотивиращо – отново негови думи. Данъците нямат таван и те не намаляват с ръста на дохода. Осигуровките имат таван, защото са цената, която всеки един от нас плаща, за да получи осигуровка за безработица, за болест, за пенсия. Съответно, когато има такова събитие, то също е с таван на плащането, което се получава за него. Липса на диалог – отбелязва също така председателят на тази асоциация. Решенията за повишаване на максималния осигурителен доход беше взето без дискусия с индустриите, които ги касаят, без анализ на необходимост и въздействие, без време за планиране на допълнителния разход, а той е 50 лв. на осигурено лице и още 70 лв. на работодател. Като заключение – грешката е поправима. Независимо че Вашите представители в Комисията подкрепиха увеличението, тук в залата всеки носи личната си отговорност пред избирателите, които са го изпратили тук. Вие, дами и господа, твърдите, че това са Ваши избиратели и те могат да Ви вярват. Докажете им го и гласувайте за запазване на максималния осигурителен доход на ниво от 3000 лв. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Чобанов, аз взимам реплика, продиктувана от Вашите думи, че това всъщност е гласуване, което е до голяма степен персонално отговорно за всеки. Искам да потвърдя твърденията, че това е съгласувано с бизнеса – изобщо не отговаря на истината. Аз се обръщам и към моите избиратели от 16. Многомандатен район в Пловдив, голяма част от които са такива, които ги касае тази промяна с максималния осигурителен доход и за мое съжаление са хора, които предимно гласуваха за „Демократична България“ и за „Продължаваме Промяната“ – просто такава ни е средата от технически университети и средата, в която се намираме. Доста от тях гласуваха и вярваха на предизборните обещания на Асен Василев, че няма да се увеличават данъците. Още повече – тази промяна не касае чак толкова голяма цифра в бюджета. Говорим за сума, която е доста под 100 милиона. Не е нещо, което трябва да бъде подкрепено, поради няколко причини. Първо, тя не кореспондира с политическия анонс, който беше даден преди изборите. Това е нещото, което мотивира много хора да гласуват и за „Продължаваме Промяната“, и за „Демократична България“. Това ни дава една предвидима среда, тъй като бизнес плановете се правят много преди началото на годината и в средата на годината да се прави такава промяна затруднява компаниите и затруднява техните прогнози. Това до голяма степен е голям проблем за самата страна. В случая ние имаме едно правителство, което е спечелило изборите с един анонс, а всъщност взима властта и прави съвсем противоположното. Тази прогнозируемост на страната мисля, че е голям минус в този инвестиционен климат, който искаме да продължим, тъй като предвидимостта е изключително важно нещо в това отношение. Още веднъж да кажа – аз лично ще гласувам за Вашето, за нашето предложение – ние също сме направили такова предложение – да си остане 3000 лв. Специално взимам думата за моите избиратели към 16. МИР – аз ще гласувам така, за разлика от моите приятели, които гласуваха за „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ и останаха излъгани.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Господин Тотев – да, разбира се, съгласен съм с Вашите аргументи, че не е съгласувано с бизнеса, че не касае кой знае колко голям допълнителен приход в бюджета, че не кореспондира с обещания, не помага за предвидима среда. Разбира се, тук могат да се предложат и още аргументи, чисто икономически, а именно инфлацията така или иначе намалява разполагаемите доходи, увеличението на осигурителната тежест, допълнително ги намалява. Имаме структурен проблем на пазара на труда. Там имаме недостиг на работна ръка, още повече че след 2019 г., ако се съпоставим с 2019 г., към края на 2021 г. заетостта е намаляла със 150 хиляди души. Започва да прилича на ситуацията след глобалната криза, когато заетостта намаля с 300 хиляди души. Ние нямаме право, не можем да си позволим лукса допълнително да губим работна ръка. Неслучайно независимо от кризисната ситуация, независимо от затварянето на бизнеси, независимо от проблемите с пандемията, безработицата остава ниска. Тя остава ниска, защото заетостта намалява, но не се регистрира на пазара на труда, а твърде вероятно напуска страната, което е още по-неблагоприятен икономически ефект. В крайна сметка бизнесът вместо да увеличи заплатите с тези 120 лв. ще трябва да плати допълнителната осигурителна тежест. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Вземам думата, за да мотивирам и обясня предложението, което не е прието в Комисията по бюджет и финанси, а именно минималният осигурителен доход на земеделските стопани и на тютюнопроизводителите. Категорично не приемаме предложеното увеличение и искам съвсем накратко в рамките на краткото време по процедура, с което разполагам, да обясня защо. Всички доводи, които бяха казани от председателя на Социалната комисия, на колегите от пенсионно-осигурителната система, са така – безспорно, но… Първо, тази година категорично е безпрецедентна като ценова криза в сектор „Земеделие“. Няма да говоря за подкрепата за компенсиране на техните силно увеличени разходи още от есента на 2021 г. драстично, но само ще кажа, че по принцип българските земеделски стопани са с по-ниско финансиране от земеделските стопани на Единния общ европейски пазар, на който всеки предлага своята продукция. Дори в новия програмен период съгласно правилата на външната конвергенция българският земеделски стопанин ще получава в края на този период 83% от плащането на земеделските стопани, с които е на общия европейски пазар. Второ, земеделските стопани като регистрирани такива варират около 90 до 100 хиляди годишно. Тази промяна със сигурност би засегнала повече от 1/3 от тях, като тази допълнителна тежест в условията на тази безпрецедентна ценова криза би станала на практика невъзможна за издържане и би ги принудила или да излязат от сектора, или да минат в сивия сектор, от което смятам, че никой няма полза. Трето, на това, което председателят, мисля, че на Социалната комисия – господин Арабаджиев, ако греша, моля да бъда извинена – първото изказване по Закона за бюджета, каза, че са предложили 5 милиона допълнително за компенсация на това увеличение. Колеги, може да сте предложили 5 млн. лв., може да се увеличи бюджетът за подпомагането, но не могат да бъдат делени земеделските стопани. Ако има подкрепа за някакви разходи, не може да има дискриминационни критерии. Или всички трябва да бъдат подкрепени, но няма как част от тях да бъдат… те не могат да бъдат подкрепени, без да има нотифицирана помощ за това и тя не може да съдържа дискриминационни критерии. Ако подкрепим всички този бюджет от 5 милиона, който бе цитиран в изказването в началото, няма по никакъв начин как да бъде достатъчен за компенсация. Четвърто, по принцип предложеното увеличение за национална подкрепа на земеделските стопани на фона на увеличените разходи е абсолютно недостатъчен на фона на увеличените цени на енергоносители, на суровини и материали, на фуражите за производство на животновъдство. Тук мога да говоря дълго, но да го оставим за бюджета като цифри. Отварям само една скоба – ние сме единствената страна в района, в която българските земеделски производители не получиха нито една стотинка компенсация за увеличените цени на енергоносителите. Друга страна няма. В съседна Гърция протестират за това, че нямат 100% компенсации на тези увеличени разходи. Пето, само за сравнение се връщам към точка първа. Всички говорим колко трябва да бъдат финансирани земеделските стопани. Основният проблем е, че в България те не са равнопоставено финансирани спрямо операторите, с които са на общ пазар от другите страни. И още един пример да дам – за получаването на субсидии на една работна единица. В България те са най-ниски – 4227 евро, за сравнение – 5542 евро за Европейския съюз, тоест по всички показатели нашите земеделски стопани не са достатъчно финансирани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За преодоляване на ценовата криза в момента, за оставането им на пазара, искам да допълня, че приоритетите и акцентите на управляващото мнозинство по тяхното коалиционно споразумение са точно малките семейни ферми в недофинансираните сектори. Това е записано, но на практика до момента няма едно решение в тази посока. При условие на некомпенсиране досега на нищо, което е увеличено, при условие на недостатъчно финансиране – като допълнение в държавния бюджет, това беше една от мерките, които в крайна сметка помагаха точно на малките и средните да останат в сектора. Много моля за разум! Да, доводите са правилни. Това може да стане и другата година, когато се получи нов ценови баланс и успеят да оцелеят земеделските стопани, но в никакъв случай в тази година. Апелът ми към всички колеги народни представители е – особено към управляващото мнозинство, да следват принципите и акцентите, които са записали в собственото си коалиционно споразумение и ясно, влизайки в детайл, кое е възможно и кое не, моля за земеделските стопани да се приеме нашето предложение за по-нисък минимален осигурителен доход. Благодаря.

Да, разбрах, но исках да го обясня.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Танева, първо, искам да кажа, че предложението, което беше направено от ГЕРБ-СДС, не е против увеличаването на минималния осигурителен доход. Ние просто смятаме, че това трябва да стане стъпка по стъпка, предвид на деликатната ситуация, в която се намират малките, дребните български фермери, най-вече млади хора, които са останали в малките населени места да търсят поминък. В тази връзка, госпожо Танева, имам въпрос към Вас: Вие не смятате ли, че ако бъдат повишени толкова рязко минималният осигурителен доход и ставките, които трябва да бъдат плащани от земеделските производители, те освен че ще се откажат от дейността, с която се занимават, ще напуснат и тези населени места? Нека да погледнем и каква е европейската политика в тази област. Знаем, че Програмата е за развитие на селските райони, а не за развитие на земеделието, тоест търси се по някакъв начин да се решава и демографският проблем, задържайки млади хора в малките населени места. В тази връзка, ако ние предприемем тази рязка стъпка, това означава, че трябва да се извадят готови суми, и както Вие казахте – или ще се отиде в сивия сектор, или ще се отиде от отказ от дейност. Това обаче означава и обезлюдяване на райони. Смятате ли, че това е така? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Госпожо Танева, аз Ви слушах много внимателно, както и Вашите колеги в комисиите по земеделие и по бюджет и финанси. Преди една седмица Ви призовах да спрете с популизма и демагогията и да плашите хората, днес отново Ви призовавам да спрете да го правите. Никой няма да излезе и да отиде в сивия сектор и Вие много добре знаете защо, първо. Второ, Вие считате ли, че тези хора, които се осигуряват на 420 лв., някой им гарантира светло бъдеще с достойни пенсии, когато дойде това време? Ако считате, че е така, аз също искам от тази трибуна да Ви попитам: Вие защо не се осигурявате на 420 лв.? На колко пари се осигурявате? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не на последно място, Вие назовахте няколко пъти в какво критично състояние са българските земеделци. Уважаема госпожо бивш министър, та Вие доведохте земеделците до това положение, в което са. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) И съвсем накрая, за да не отнемам повече от времето, аз си спомням последните бюджети, които Вашето мнозинство правеше от 2017-а до 2021 г. Вие бяхте тези, които многократно настоявахте за увеличението на този минимален осигурителен доход и по молба на един Ваш партньор, който не искате да си признаете, че тайно Ви подкрепяше – ДПС, не приемахте и не взимахте тези решения. Нямате други мотиви. А за това, че земеделците не са дофинансирани, за това, че не са справедливо финансирани, съжалявам много, ако днес откривате топлата вода и днес го разбирате това. Наистина съжалявам и съжалявам, че сте били всъщност министър на един от най-важните сектори в България. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, госпожо Танева! (Силен шум.)

Чрез въведения мораториум малките земеделски производители като битови потребители са субсидирани, тоест те получават субсидии. Отделно Държавен фонд „Земеделие“ е определил 5 милиона като бюджет за еднократна помощ в размер на 1000 лв. на всеки един малък земеделски производител. Така че това, което твърдяхте преди малко, не е вярно. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря на последния колега, който ми направи реплика. Той може би е прав за тези от земеделските стопани, които работят в такива обеми и по този ред си плащат тока. Може да сте прав и сигурно сте прав. Искам да отговоря на колегата от БСП. Колега, аз ако съм на Ваше място, ще седна да чета, за да се уча как се управлява секторът. Аз работя в сектора от 21-годишна, след като цялото ми образование е такова. От вчера сте влезли в парламента, нито едно решение не сте взели. Два служебни кабинета имахте, един редовен сега, добре че все пак министърът е човек, който чува, и това е единствената надежда на земеделските стопани. Идвате тук и говорите неща, които изобщо нямат връзка. Нито един лев повече компенсация, за разлика от другите. Вие все още не сте стигнали подкрепата дори от 2020 г. като нетни суми директна подкрепа! (Реплики от „БСП за България“.) Ама и да се смеете, и да говорите, Вие ще го изпитате на Вашия гръб, само че ще го разберете по трудния начин. Младостта е наистина много хубаво нещо, но нека, първо, да седнем, да видим къде е детайлът и как може да се реши проблемът. Всичко, което говоря, който ме познава, особено по-отдавна, знае, че не е политическо говорене, а е детайл. Сядате и ще видите, че е така. Ще се убедите и Вие ще помогнете на Вашия министър. Да, когато съм била министър, винаги съм била в спор с финансовия министър от ГЕРБ. Които са тук стари колеги, го знаят, това не е тайна. Аз съм защитавала винаги този минимален осигурителен доход за земеделските стопани и това не е било защото ДПС е искало. Да, то е имало същата позиция и това е най-нормално предвид избирателите, които имат. Това съм го правила винаги с убеждението, че наистина малките земеделски стопани, които са с тези осигурителни доходи, наистина са най-уязвимите и статистиката по това го показва. Не разбирайте реалността по трудния начин, а се вслушвайте, сядайте и четете. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Моето изказване е свързано с предложенията, които са в три пункта. На първо място, ние предлагаме запазването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – 210 хиляди самоосигуряващи се в България. Това е така наречената средна класа, а доколкото знам, средната класа е част от Вашата управляваща коалиция. Средната класа в момента изпитва най-големи затруднения. Малкият и средният бизнес е този, който е изправен на ръба на оцеляването с всички тези цени, които ги имаме в момента, и Вие точно тази година решихте на средната класа да увеличите минималния осигурителен доход. Трябваше поне тази година да се смирите и да запазите тези 650 лв., които ги има. На следващо място, по отношение на минималния осигурителен доход за земеделски производители. Уважаеми колеги от БСП, които пламенно тук предния парламент защитавахте, че минималният осигурителен доход за земеделски производители трябва да се увеличава поетапно, за да не стигаме до тези ситуации, в които сме в момента. Аз ще Ви извадя изказванията на професор Светла Бъчварова, която предлагаше точно обратното на това, което Вие предлагате в момента. Кога сте откровени бе, колега? Когато сте в управлението или когато сте в опозиция? (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.) Най-лесното нещо в този парламент е да обвържеш ГЕРБ с „Движение за права и свободи“. Ние през всичките тези години сме предлагали това, което предлагаме сега. Ние сме последователни. На какво се дължи Вашата метаморфоза? На това, че искате да бъдете политкоректни, да се докажете, че сте лоялни управленци в управляващата коалиция? Колеги, най-добрата социална политика е последователната политика. Всички метаморфози, всички изхвърляния от едната към другата крайност са контрапродуктивни и следващият проблем пред Вас, който ще бъде изправен, е, че ще имате проблеми с прага за влизане в Народното събрание. Ще го разберете по-късно. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.) По отношение на земеделските производители. Уважаеми колеги, тук се казаха няколко думи в посока на това, че се търси справедливост. Уважаеми колеги, аз на първо четене Ви казах защо търсим справедливост и се фиксираме точно върху земеделските стопани и тютюнопроизводители. Защото Вие знаете, че това са избиратели на „Движение за права и свободи“, дайте сега да ги ударим с този бюджет. Отдавна избирателите на „Движение за права и свободи“ не са единствено и само земеделски стопани и това трябва да го знаете. На следващо място, ние казваме, че тук трябва да търсим справедливостта. А защо не я търсим при сектор „Сигурност“, където необвързаността между приходи и разходи е 220 милиона? Защо не я търсим при минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст? Половината пенсионери в България получават минимална пенсия. Техният принос, за да търсим справедливост, е 70% от тези, които получават минимална пенсия, нямат необходимия принос. Дайте сега политическо решение, каза председателят на Социалната комисия, политическо решение, за да направим така, че земеделците да бъдат справедливи и да бъдат солидарни. Как да стане тази работа само за земеделците? Ние смятаме, че това политическо решение е категорично погрешно. Затова сме предложили ръст с проценти, които са за минималния осигурителен доход. Ръстът е с 40 лв. допълнителни средства – 460 лв. На следващо място, максималният осигурителен доход. Разбрахме на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, че управляващите са стигнали до десетина, петнадесет, двадесет механизма, само че механизмите не ги виждаме в този бюджет. Вероятно не сте имали време. Тук проблемът не е в това, че се увеличава максималният осигурителен доход. Проблемът е, че бизнесът няма предвидимост. Бизнесът в началото на годината прави бизнес планове и изведнъж какво вижда – вижда някакво движение – първите три месеца 3000 лв., следващите 3400 и не е ясно механизмът какво ще каже. Как да се ориентира бизнесът в тази ситуация? Ето това е големият проблем, а не че се увеличава максималният осигурителен доход. Последното нещо, с което искам да завърша. Ако, уважаеми колеги, Вие смятате чрез осигурителните вноски на земеделските производители да въдворите справедливост, това означава, че Вие смятате, че там системата е изключително несправедлива. Ако това е вярно, защо министърът на финансите казва, че всеки един от земеделските стопани и тютюнопроизводители ще получи тази година по 1000 лв., за да може да бъде подпомогнат да си плаща осигурителните вноски? Кое е вярно: едното или другото?! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Гласувахте създаване на Министерство на иновациите и растежа, Вашето правителство сложи етикет на бюджета, че е бюджет на растежа, заиграхте се политически с по-прогресивната част от българското общество – с IT бизнеса, който е един от най-прогресивните. Един от Вас каза, че сега ни управляват държавници, а не просто политици и ние очаквахме да видим на кой сектор ще заложите стратегически, защото това е едно от решенията, които трябва да ни предложат държавниците, едно от решенията, които трябва да ни докаже, да ни покаже, че ние наистина ще имаме растеж. Очаквах това да бъде IT сектора, още повече че „Демократична България“ в най-голяма степен се идентифицираха с техните позиции, чу се техният глас, очаквах, че сте направили анализите си – продължителните, продължаващите анализи. За съжаление, не успяхте да убедите финансовия министър да направи това изключение, не успяхте да го убедите да не увеличава максималния осигурителен доход. Всъщност, не съм сигурен кой кого трябваше да убеди, може би финансовият министър трябваше да убеди Вас, ако той е държавникът. Защо? Защото, ако анализирате и продължавате да анализирате, ще видите, че ние нямаме кой знае колко индустрии, бизнеси, с които можем да догоним развиващите се страни. Нямаме традиционно история в технологичните индустрии. За съжаление, повечето ни от технологичните предприятия са с 20 – 30-годишна история. Това, което в най-голяма степен може да бъде конкурентно предимство на България, е IT секторът. Но за да имаме IT сектор, ние трябва да направим всичко възможно, за да го привлечем, повече IT специалисти да работят в България и това се случваше последните години. Не знам дали знаете, но това е секторът с нетна миграция навътре, тоест повече IT специалисти са се върнали в България, отколкото са напуснали. Това се дължи на високите доходи, това е секторът с най-висок ръст в добавената стойност и с най-висок ръст на възнагражденията, но най-важното е, че е с най-голям потенциал за развитие. Това е секторът, с който ние можем да постигнем не само най-голям потенциал за развитие, но можем да постигнем и полицентричен модел на развитие, тоест не само София, но и поне още 6 – 7, ако не и над 10 центъра на развитие, защото това е секторът, където специалистите са най-мобилни, най-малко зависими от физическото място на работа, респективно това е секторът, който е най-чувствителен към данъчно-осигурителната тежест. Аз самият също съм защитавал позицията, че данъчно-осигурителната политика трябва да бъде неутрална, тоест да няма сектори и изключения, защото открехнеш ли вратичката, след това задаваш въпроса – ама, защо да не добавим и този сектор, защо да не добавим и другия? Но ако има някакво изключение, което си заслужава, при което ползите от това изключение надвишават многократно разходите, в случая говорим при максималния осигурителен доход за 80 – 90 милиона, и то ако е само за IT сектора още по-малко, то това е именно това изключение. Разбира се, IT секторът трябва да бъде подкрепен не само с неувеличение на максималния осигурителен доход, но и с по-широк комплекс от мерки. Това вече веднъж го казвах, надявам се, че повтарянето има смисъл – финансовият министър може би си го е записал, запаметил си го е и следващия път ще си каже – ама то пък може да има нещо вярно в това, ама ние наистина трябва да направим някакъв специален подход към IT сектора. От тази гледна точка сме склонни да го повтаряме, защото навлизаме в ера на още по-мащабни, дълбоки, всепроникващи дигитални трансформации, които ще поставят разделителните линии между развитите и развиващите се страни. Само един пробив в областта на изкуствения интелект, една разработка може да замени 10 000 работни места, което означава, че добавената стойност от тези 10 000 работни места ще остане в България. Ето това е мултиплициращият ефект на тази мярка. Така че помислете, помислете пак – то и без това бюджетът е за три месеца, скоро ще има пак актуализация – може финансовият министър да я преосмисли, може и да приключат анализите, дай боже, да имаме иновации, растеж, държавници. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вълчев! Чухме няколко неистини от тази трибуна, които бяха казани и от Вашата парламентарна група – от кой друг може да е. Първо, че нямало диалог със съответните организации, които са най-потърпевши от вдигането на МОД, което не е вярно. Те лично го потвърдиха, ако следите медиите и техните изявления. Второ, къде да избяга IT секторът, като България е една от страните с най-малкия максимален осигурителен доход в Европа, както видяхме по данните, които бяха изнесени многократно и на Бюджетната комисия, и на всички други срещи, които правихме с този сектор. И трето, искам конкретно да ми отговорите на въпроса защо вдигнахте с 15% изненадващо преди две години МОД, а сега когато ние го вдигаме с 13%, Вие така остро възразявате? Благодаря Ви, господин Вълчев.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Вълчев, нямаме толкова индустрии, с които да догоним развиващите се страни. Защо ли? Да, може да се карате 10 ли са годините, 12 години ли са? Защо нямаме толкова развити индустрии, за да догоним развиващите се страни? И IT секторът е силен и развит, защото Вашето управление седеше далече от него. Сега не протягайте ръце към IT сектора, нека да го оставим да си работи, той си работи много добре без намесата на държавата, така че не протягайте ръце в тази посока. Но ми отговорете в дупликата – ще ми е много интересно защо нямаме толкова развити сектори след такова дълго управление? Все пак сте бил и министър. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълчев, може би трябваше във Вашето изказване да споменете, че в крайна сметка политиките, които се водеха последните години, всъщност допринесоха точно за това – за инвестиции в IT сектора и в увеличаване на възможностите фирми да преместят своя бизнес в България. Впрочем министър-председателят вижда в кризата в Украйна шанс IT секторът от Киев да се премести в София, но за негово съжаление той отдавна се е преместил още 2018-а и 2019 г. А колкото до това имало ли е диалог между правителството и управляващото мнозинство и IT сектора, може би една част от репликиращите Ви участваха на тези преговори, ама културно спестяват информацията, че всъщност няма разбирателство, защото има варианти на диалог. Тоест хората казват: грешиш, ти се правиш, че не разбираш какво ти говорят. Защото повечето организации, които участваха на тези преговори, до една, всъщност без една, до ден днешен потвърждават своята позиция, че всъщност диалог е нямало. Имало е срещи, да, но е нямало разбиране от страна на управляващите. Аз ще развия моето в смисъл, надявам се, да стигна до моето изказване. Но господин Вълчев, като говорим за различни индустрии и за развитие на икономиката, тук е хубаво да отбележим, че всъщност държавата не е тази, която създава бизнес, или по държавнически така да се каже, както обичат социалистите да правят – създават държавен бизнес. Не, държавата създава условията за правене на бизнес, едни добри условия за бизнес показват как се развива бизнесът и те са много сектори, които... Тук наистина ще трябва да обясните и за развитието на износа и на машини между другото, който е изключително развит през последните години и различните други сектори, които се развиха, докато някои колеги всъщност се чудеха къде се намират.

Господин Митев, не съм казал, че няма диалог, но честно казано оставам с усещането, че диалогът е на принципа слушаме Ви и ще си правим каквото си знаем. Общо взето с всички професионални групи май това Ви е принципът на диалога – симулация на диалог. Естествено, че има къде да избяга IT секторът. IT секторът може да работи във всяка една европейска страна и последните години една част от IT специалистите, които са дошли да работят в България, не са завърнали се българи. Това са хора от други предимно централно източно европейски страни, които са избрали да работят в България, и в този смисъл има голям потенциал за привличане на IT специалисти. Република Северна Македония го осъзна, направи това изключение единствено за IT сектора, направи изключение по отношение на корпоративен подоходен данък. Това е секторът, който, пак казвам, е най-чувствителен към данъчно-осигурителната тежест и най-малко обвързан с мястото на работа. Защо нямаме достатъчно индустрии? Аз съм убеден, господин Ананиев, че Вие сте анализирали много внимателно структурата и динамиката в структурата на брутната добавена стойност и в структурата на износ. И сте видели, че последните 12 години с най голям ръст са технологичните сектори и технологичните индустрии, както брутната добавена стойност, така и в износа. На какво се дължи това? Дължи се на това, че на тези предприятия им трябваше време да инвестират в технологии, да направят инвестиции, дължи се на това, че повечето ни предприятия са, както Ви казах, с едва 20 – 25-годишна история. Ние закъсняхме с приватизацията през 90-те години, повечето бяха приватизирани края на 90-те години, когато вече нямаха пазарите, нямаха технологиите, повечето от тези предприятия ползват единствено сградите и терените в най-добрия случай. Като изключим може би минната промишленост, добивната, енергетиката, всичките останали технологични предприятия, имал съм възможността, Вие казахте, че съм бил министър, имал съм възможността да посетя много от тях, са тръгнали почти от нулата или от ситуация на фалит през 90-те години. Преди приватизацията имахме 10 хиляди близо държавни предприятия, от които 7 хиляди бяха в ситуация на практически фалит, тоест пасивите им надвишаваха активите. Всичко това е заради закъснялата приватизация и фалита през 1996 г., знаете, че поставяхме световен рекорд по брой фалирали банки. От началото на века доходите по паритетна покупателна способност в България се увеличиха от 28 на 55% към днешна дата. През 2006 – 2009 г. една голяма част от растежа беше индуциран от инвестициите в имоти, но последното десетилетие голяма част от растежа се дължи именно на технологичните индустрии. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Процедура от името на парламентарна група, моля за половин час почивка. (Реплики: „Петнадесет!“)

Не, не, половин час.

Благодаря. (След почивката.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Благодаря, първо, че господин Митев не прекъсна дебата по този параграф, така както правителството и управляващите прекъснаха дебата със сектора, оставяйки го да виси отворен във въздуха. Между другото, съжалявам, че господин Мирчев не е в залата, защото той на първо четене каза, че иска да направи предложение точно по този параграф – явно е нямал желание да го направи. За какво става въпрос? За увеличаването на максималния осигурителен доход. В тази насока е и моето изказване, защото в крайна сметка по мерките, които се залагат в бюджета, и по данъчната политика на правителството, заложена в бюджета, се съди какво е едно правителство. Поне според нас – ГЕРБ-СДС, средната класа трябва да се разширява, а не да се намалява и облага с допълнителни тежести. Да, осигурителният доход не е доход, а е друг вид вземане, но в крайна сметка това, което предлагате, ще се отрази точно на средната класа, а не на някой друг. Колкото до това и притчите, които имаше за десни мерки, са за леви цели, в момента се получава, че има леви мерки за леви цели. Няма как по друг начин да се определи една подобна политика освен като лява и може би това е и основното направление на това правителство и това мнозинство, в най-добрия случай ляво либерално. Затова като дясна партия ние няма как да се съгласим с предложените подходи. Съжалявам колегите от дясната част на „Демократична България“, които ще подкрепят подобен подход на управляващите. Сега това, което се предлага, е удари по светлата икономика на държавата, защото софтуерният бранш, който ще бъде най-засегнатият ни от подобно вдигане на осигурителния доход, е този, който е изцяло на светло в българската икономика. Тоест вместо да се търсят варианти от правителството и от НАП за изсветляване на икономиката, по-лесният вариант е – дайте да ударим тези, които и без това са на светло и по този начин да си се реализира някакъв вид доход, който, между другото, не е и толкова голям. В различните изказвания, които бяха преди мен, се говореше дали това ще засегне толкова много софтуерните компании и IT сектора в България и дали ще има къде да отидат. Ами, ако погледнем какво става около нас в региона, защото, нали, хубаво е – това е пазарен пазар и глобален бизнес, и като такъв трябва да се гледат какви са преференциалните условия, които се дават в съседните страни, където би могло да се насочват глобалните компании. Защото в крайна сметка говорим за глобални компании, освен за българските. Става дума вече за Украйна. В Украйна голяма част от IT сектора, който беше пренасочен там, се премести в България. Гледайки какво правят, само че нашите приятели от Северна Македония, Северна Македония планира почти изцяло премахване на данъчната основата за IT сектора, което малко или много е достатъчно привлекателно за компании да изберат този пазар. А колкото до това дали подобна мярка ще засегне големите компании на българския пазар – не, тя ще засегне по-скоро малките, стартъпите, тези, които сега стартират своя бизнес и които се борят всъщност с големите за един общ обект хора, които да наемат и в момента, в който примерно си спечелил грант от някой от фондовете за финансиране на своя стартов бизнес, ти си си направил някаква сметка – колко ще ти излизат на теб разходите за финансиране на този бизнес, за да го стартираш, да го развиеш и да го направиш устойчив. В момента бъркате сметката на всички тези, които са правили подобни. Защото малко или много в 12 без 5, въпреки исканията на бранша, в момента променяте правилата им за осигуряване. Да, 120 лв. – 120 лв., не са чак толкова много като сума, но тя бърка всички планове, които хората са си направили в сектора и въобще в стартиращия бизнес. По този начин със сигурност не създавате добра и благоприятна среда за инвестиции, а мисля, че основната работа на тази зала и на всички народни представители от всички групи е точно това – да създаваме добра среда за бизнеса. Не е ли така? В момента Вие правите обратното. За съжаление, фундаментално сгрешен е начинът, по който се прави тази промяна, въпреки сектора, въпреки разговорите с него и без никакъв начин да се вслушвате в мотивите, които бяха изказани по време на всички срещи, които проведохте с тях. За съжаление, това не е правилен начин за правене на политика. Напротив това по-скоро прилича на наказателна акция срещу хора, които, между другото, създават вече над 4% от брутния вътрешен продукт и които наистина имат потенциал да растат и да създават по-голяма добавена стойност към българската икономика и Вие по този начин ги наказвате. Не мисля, че това е коректно и не мисля, че е правилно. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Гаджев, правя реплика по следния въпрос. (Шум.) Вие казахте, че като дясна партия …

…според Вас дясната политика в България и в която и да е държава е да работиш за 6000 лв. и да се осигуряваш на 3000 лв., а ако може и по-малко. И това е дясна политика – да работиш за 700 лв., но да се осигуряваш за 400 лв. Това сигурно и то е дясна политика! Сигурно тук има хора, които разбират от тези неща, но според мен това не е дясна политика. Ако искате да защитите по някакъв начин тези хора, по-скоро мислете за ставката, но аз си мисля – не знам дали е дясна, не знам дали е лява, но справедливата политика е доходът, върху който и за който работиш, върху него да се осигуряваш, за да може след години министърът, който ще застане на мястото на господин Гьоков, да може да плати правилната пенсия и правилните осигуровки и правилните социални плащания такива, каквито да ги има в държавата. Не знаех досега, че дясната политика е укриване на доходи, че дясната политика е плащане на по-малко, отколкото трябва, че дясната политика е да имаш ниска пенсия. Това не го знаех, че е дясна политика. Сега благодаря, че ми го казвате. Аз се надявам наистина, колеги от десните партии, да не мислите така! Колкото работиш – за толкова се осигуряваш! Ако Ви е висока ставката, това е друг въпрос. Това е тема за данъчна политика. Това е тема за друг дебат по друго време на това място, тук, но не е сега, когато разглеждаме бюджета за социалното осигуряване за следващата година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гаджев, искам да адресирам няколко неща във Вашето изказване. Когато си говорихме, така напоителни срещи се случиха с IT бизнеса и всъщност разбрахме, че големият проблем не са 30-те лева, които ще бъдат платени, а проблемът е, че в България няма пътища, няма детски градини, няма инфраструктура, няма сигурност и се разбрахме заедно да работим в тази посока. Всъщност срещите бяха в тази посока. Освен това, това, което казахте за Македония, изобщо не е новина. Това е нещо, което от почти две години се случва и беше очаквано. Друго, което искам да кажа. Вие казвате: „Това не са много пари“, добре, това са 80 милиона в бюджета. Откъде да ги вземем? Господин Василев пита господин Ананиев: „Откъде да ги вземем?“ Това са същите пари, които ще дадем за детски градини. И пак да се върна на въпроса, който няколко пъти си зададох и не беше отговорено: с какъв мотив Вие вдигнахте МОД с 15% преди две години, а сега ние го вдигаме с 13% и възразявате? Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Гаджев, не е добра техника да гадаете как отделни парламентарни групи разбират дясната политика, но пък е добре да погледнете първо в себе си и да кажете Вие как я виждате дясната политика, като партия, която, първо, санира с 2 милиарда блоковете на хората, а след това създаде Държавна петролна компания и с 400 млн. лв. държавен ресурс ремонтира един язовир. Това, предполагам, е дясната политика на дясната партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Поред на номерата. Уважаеми господин Свиленски, като си говорим за пенсии, Вие така счупихте в момента пенсионния модел, че колкото и да се осигурява човек, в крайна сметка вече ножицата между осигуряващ се и на минимална пенсия неосигурителен, реално е толкова ниска, че все едно се губи смисъл да се осигурява човек. Това е лявото. Второ, тук за укриване на доходи никой не говори, господин Свиленски. Не знам, Вие за какво... Явно не сте слушали дебата и бягате на кой параграф сме, защото ние говорим за увеличаване на ставката за осигурителните доходи. Като си говорим за осигуряване на ставката, разбираема е Вашата политика, тя е лява и Вие да защитавате подобна политика. Тук в момента, нали, няма някакъв с Вас, тоест голямо диференциране от Вашата позиция, която е била до момента – Вие си защитавате политиката, че колкото повече трябва да се плаща, толкова по-добре. Имам предвид колкото повече данъците се увеличават, в крайна сметка Вие сте и против плоския данък, против сега съществуващата данъчна уредба, така че ще видим дали няма да наложите тези политики и в правителството. Защитавали сте ги все пак и господин министърът ги е защитавал многократно. Колкото до господин Божанков – каква е връзката на Петролната компания, впрочем подкрепена от БСП, защото и Вие гласувахте за създаването на тази компания, и създаването и ремонтирането на язовирите, искам и ще ми трябва малко повече време, за да осъзная този полет на мисълта. Колкото до това кои мерки трябва да се приемат и как са минали разходите, доколкото разбирам, уважаеми господин Митев, Вие сте се срещнали с IT сектора, за да обсъждате осигуровките им, но сте им казали, че ще им ги увеличите, за да давате за пътища. А откъде ще дойдат парите – според Вас тези 30 милиона, ами, върнете си малко по-назад изказванията по § 1, където председателят на Социалната комисия обясни, че всъщност се очакват много повече да влязат в бюджета. Така че поне си говорете помежду си в групата. Колкото до това тънкия намек, нали, че ГЕРБ е увеличил осигуровките – да, пак така, с предложение в Закона за държавния бюджет – и Вие го правите същото. Нали Вие не бяхте като ГЕРБ? Нали бяхте различни? Нали бяхте Промяната? Защо правите като ГЕРБ тогава? Нали бяхте различни? А Вие реално правите абсолютно същото! Е, това ли Ви е промяната? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Аз лично нямах нищо против да изчакам госпожа Димова, но някакво чувство за баланс сигурно също има значение. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз искам да обясня позицията на „Демократична България“ и по-специално нейната еволюция по отношение на въпроса с максималния осигурителен доход. Както всички добре знаят, по време на предизборната кампания ние се бяхме ангажирали, че няма да се увеличават данъци, а ще се преследват всички възможности те да бъдат намалявани. И днес на два пъти тази втора възможност беше използвана, като днес не знам колко се забеляза, премахнахме един данък, а един друг данък свалихме от 10% на 3%, който, между другото, също е важен за средната класа – нали не се лъжем по този въпрос – така наречения данък уикенд? Така че той беше намален със 70% – ставката по него. Тоест, доколкото можем, спазваме своите предизборни обещания. Предизборно обещание за неувеличаване на данъчна основа, което е различно от данъчни ставки, не сме давали особено в областта на осигуровките. Сега, когато се влезе в преговорите за коалиционно споразумение, ние изрично казахме, че сме против увеличаването на тази данъчна основа – от 3000 лв. на 3400 лв. на месец. Данъчна, но тя е осигурителна основа всъщност, формално погледнато. Изрично го казахме, изрично се разбра, че сме малцинството в тази ситуация спрямо потенциалните партньори. Изрично обаче беше записано в споразумението, че този въпрос ще се разглежда тепърва. Това е първият момент, в който IT бизнесът чу за 3400 лв. Говорим за третата 10-дневка на ноември. Оттогава досега те са хора, които могат да смятат, знаят как се изчислява, имали са време да изчислят дори най-черния вариант. Защото, когато някой си готви фирмения бюджет, той не смята само розовите варианти, той смята и черните варианти – ако е добър предприемач, разбира се. След това този въпрос остана да се – знам, че тази дума е щекотлива – анализира и анализът започна със срещи с бизнеса. Сега не знам Вие какво сте чули за тези срещи с бизнеса, че просто им се било казало, ултимативно едва ли не, всъщност започна един много сериозен разговор, в който основен аргумент на бизнеса беше, и тук господин Адемов е абсолютно прав – не е за парите, а за сигурността и предвидимостта. И те казаха: значи ние сме готови да приемем увеличение на максималния осигурителен доход, стига да имаме гаранции, че то няма да е 0/0/0/40% – 2008 г., 0/0/10/9/8% дефлация в година, говорим за 2013 – 2014 г., 0/0/0/15% – 2018 г., когато Швейцарското правило е под 2%, и 0/0/0/13% – това е по-зле, отколкото едно предвидимо, ясно за всички изчисляемо увеличение на този доход, защото е очевадно, че е политически невъзможно максималният осигурителен доход в недалечното бъдеще да се изравни със средната заплата. Това няма как да се случи политически в България по много причини и те са наясно с това. Така че ние се разбрахме да намерим формула и след седем пъти мерене – другото име на думата анализ, седем пъти мерене, преди да се реже – да, ако трябва и 30 пъти ще мерим, 50 формули ще обсъждаме, между другото, вече сме обсъждали 50, имаме си работна група, тя е в постоянен контакт, и разбира се, тези промени ще влязат, където е систематичното им място, което не е в бюджета, а където е Швейцарското правило – в Кодекса за социално осигуряване. Там е мястото на формулата, а не в бюджета. Съответно очаквайте в най-скоро време предложение за Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, където тази формула ще Ви бъде разказана. Идеята е да бъде направено предвидимо плавното увеличение на максималния осигурителен доход, за което този сектор по-скоро би се радвал да види, отколкото 0/0/0, и изведнъж се събират едни политици и не знаеш какво ще измислят в дванадесет без пет. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, да, браво, аз съм много съгласен с Вас. Да, трябва да има предвидимост, така е. Вижте, това е правилен подход, да има предвидимост и бизнесът да знае как да си планира нещата и да има механизъм, по който да се случва, но защо не го правите по този начин? Вие казвате: да, трябва да има предвидимост, да, трябва да има механизъм, да, трябва да има формула, да, трябва да се обсъди, седем пъти да се мери – веднъж да се реже, и след това да се направят необходимите законодателни промени. Прекрасно, но защо не го правите така, защото в момента, както Вие сам казахте – 0/0/0/0 и бам, сега е пак същото?! Реално в момента Вие критикувате начина, по който е предложен от управляващите, имам предвид от Министерския съвет, защото за текста по вносител, който остава, Вие не направихте Вашето предложение между четенията или по някакъв начин дефинирането на по ясен механизъм всъщност. Да, на думи звучи много добре, но правите различно и ако ще има тепърва анализ и тепърва увеличение, това означава ли, че по някакъв начин след 1 юли всъщност пак ще увеличавате осигурителния доход – след анализа вече?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Ганев, аз уважавам мнението и изказването Ви, но то не кореспондира наистина с тази предизборна заявка, която дадохте, а най-малкото това е първият бюджет, който управляващата коалиция формира самостоятелно. Този бюджет, който разгледахме преди един месец с колеги, е старият бюджет на ГЕРБ. За съжаление, в него не бяха взети предвид проинфлационните мерки, които очаквахме от управляващите да видят, не бяха взети и видяхме, че се изтърва инфлацията – това е друга тема. Интересна обаче аналогия направихте, колега Ганев. Ще ми е интересно в дупликата си да ми обясните: каква аналогия направихте Вие с данък уикенд, който е корпоративен данък под една форма, който трябва да ограничава използването на company assets – корпоративни активи, с доходите на средната класа, видите ли, и това, ако ми обясните, ще съм Ви благодарен? Мерси.

Господин Ганев, аз мисля, че повтарям това, че тези разговори все пак са изключително полезни и те ще спомогнат за вземането на бъдещи решения, но Вие казахте, че IT бизнесът търси преди всичко предвидимост. Това е вярно, но е много трудно да говорим, когато става въпрос за една голяма съвкупност от доста хора. Вярно е това, което се чу по време на дебатите – че за една част от хората е важно качеството на публичните услуги, а за други е важна цялостната среда, но факт е, че една голяма част от IT бизнеса и дори представителните им организации не могат да кажат за нашите членове: не са важни данъците, не е важно нивото на данъчно-осигурителната тежест, която е ставка по основа, както Вие сам споменахте. Вие не увеличавате ставката, но вдигате основата, тоест вдигате тежестта и това е бизнесът, който е най-чувствителен към тази тежест, и не може да кажете, че само предвидимостта е важна. Важна е и данъчно-осигурителната тежест, това се вижда от техните реакции и не всички техни представителни организации съм чул или прочел да са доволни от срещи с Вас, напротив по-скоро оставаме с усещането, че разочарованието в тях е останало, което разочарование предопределя и решенията им по нататък за работа в България.

Благодаря Ви, господин Председател. Надявам се да не пропусна нещо важно. Господин Гаджев, не е по същия начин, защото работим върху формула – нещо, което досега никога не съм чул някой някога да предлага, която да направи, както Швейцарското правило прави осъвременяването на пенсиите донякъде предвидимо, така тази формула ще преправи увеличаването на максималния осигурителен праг предвидимо. Досега такова нещо никога не се е случвало, това е безпрецедентно, така че не, не е по същия начин. Сега защо се стигна до първо увеличаване на 3400 лв., а след това на механизъм – може да влизаме в този разговор, дай боже, на някоя хубава бира и ще Ви обясня (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) по въпроса за данък уикенд и за средната класа. Значи, неотдавна обсъждахме признатите разходи за адвокатската професия, има много свободни професии, много хора са се инкорпорирали и плащат данък по ЗКПО и тези индивиди, които са от средната класа предимно, ги обхваща точно този данък. Така че за тях намалихме данъка и има определена връзка със средната класа. А по отношение на забележката на колегата Вълчев, ще се върна към това, че парите не са всичко. Аз не познавам бизнес, който да се радва, когато му се вдига данъчна основа или данъчна ставка – няма такъв. Много бих се усъмнил, когато някой го прави, защото означава, че е намерил начин да цака конкурентите си с това. Напълно нормална реакция е да не желаят и да роптаят, особено след като считат, че не са били достатъчно консултирани и особено навреме, а всички признават, че диалогът много сериозно е тръгнал, но късно. В това са прави, а нашата коалиция търпи критика – да, точно така, учим се и няма да правим такива грешки в бъдеще време. Но средата, между другото, в една от репликите си господин Митев засегна това – тези хора се интересуват децата им ще имат ли детска градина. Това е по-важно от това дали ще плащат още 100 лв. на месец за осигуровка или не – за пенсията си, която все пак някой ден ще получават. По-важно наистина е дали ще има рекет върху техния бизнес, защото много от бизнес организациите ни казват: ние вече ще третираме българската държавна администрация като апарат за рекет. Дали ще продължава това, или няма да го има този рекет е важно за тях. Как ще се развива стратегически българската държава, инкорпорирайки развитието на IT сектора като визии, като стратегии е важно за тях и този разговор вече е стартиран. Да, парите са важни, аз лично бих искал да не видя никога повече нито един данък, да не се вдигне во веки, а ако може, всички да ги занулим и просто да няма данъци, още по-хубаво е, ако може, но към момента не виждам възможност това да се случи и винаги трябва да се правят някакви компромиси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, нека върнем дебата на минималния осигурителен доход и на максималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители и тяхното увеличение. Принципно ние сме съгласни, че трябва да има увеличение, но то трябва да става плавно и крайно неудачно е точно в този момент, когато цялата страна се намира в абсолютна безпрецедентна ценова криза. Затова нашето предложение е направено върху анализ – в процентно съотношение от 2012 г. досега, и сме предложили точно толкова, колкото могат да понесат земеделските стопани, за да не се случи излизането на една трета от земеделските стопани от белия сектор и да отидат в сивия сектор. За по-младите в залата само ще напомня, защото аз обичам да говоря с цифри – 2008 г., когато се случи такова увеличение, тогава имаше отлив на 30% от земеделските стопани. Къде отидоха, уважаеми дами и господа, сигурно не отидоха в сивия сектор?! Какво допринесоха за бюджета и за социалното осигуряване? На Бюджетната комисия помолих за анализ – знам, че сте добри в това, и исках анализът да бъде в следното: от 30 хиляди земеделски стопани, за които ни казват в момента, че са самоосигуряващи се, колко от тях са пенсионери, които дължат само осигурителна вноска за здравно осигуряване и те не допринасят нищо за пенсионното? Колко от тях са на трудов договор, регистрирани също като земеделски стопани, които имат своя принос към осигуровките и колко са реално земеделските стопани, които ще засегне тази промяна? Колеги, понеже си говорим в цифри и в управление, знаете, че стопанската година започва на 1 октомври 2021 г. Затова сега ще Ви чета някои цифри, които може би сте пропуснали в нашите мотиви да прочетете, затова си позволихте от тази трибуна да говорите за управление, а именно: на 1 януари 2021 г. газта струва 44 лв., фуражът струва 420 лв. на тон, амониевата селитра струва 360 лв. на тон, ел. енергията струва 123 лв. за мегаватчас; от месец октомври 2021 г., когато започва новата стопанска година, газта е 110 лв., фуражът е 460 лв. на тон, амониевата селитра е 880 лв. на тон, енергията е 329 лв. за мегаватчас; януари 2022 г. – 150 лв. за газ, фураж – 510 лв. на тон, амониева селитра – 1460 лв. на тон, електроенергия – 374 лв. за мегаватчас. Това са само някои данни, които са взети от дневниците на земеделските стопани. В същото време цените на крайната продукция и особено в сектор „Животновъдство“ са със значителни увеличения спрямо покачването на себестойността. Излезлите публични данни за 2021 г. ясно показват състоянието на сектора, а това е сектор, който е заложен като приоритетен във Вашето коалиционно споразумение. И сега ще Ви направя най-простата сметка за едно семейно стопанство – земеделски стопанин, който гледа 20 крави. За тези 20 крави той ще получи доход за годината около 57 хил. и 600 лв., за субсидиране от държавата около 8000 лв., или за цялата година той ще получи 66 хил. лв. Разходите му за изхранване ще бъдат 59 040 лв., разходите за лекарства са 2000 лв., разходите за ел. енергия са 8400 и дотук само е на загуба с 3000 лв., без какво да слагаме – осигуровките, които са 2400 лв. грубо. И какво стана? 6000 лв. загуба на земеделския стопанин с малкото семейно стопанство. Какво предлага държавата? 5 млн. лв. за малките фермери и стопанства, за което чухме, че е дискриминационно и за които ни бе обяснено, че ще покрие по 1000 лв. на всеки стопанин. Ще може ли този стопанин да отглежда, или ще трябва да затвори своето стопанство, както се случва, между другото, в последните месеци? Затова, колеги, наистина Ви призоваваме за разум – за постепенно качване на осигурителния доход на земеделските стопани и на тютюнопроизводителите. Нека то да стане плавно и нека да отчете всички фактори и от ценовата криза, и от случващото се в момента, и от инфлацията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В събота, неделя и понеделник с колегата ми – народен представител от Силистра, бяхме в избирателния район, където, естествено, имахме множество срещи със симпатизанти, с хора, които работят и живеят там. Освен цените на тока, хляба и така нататък основният въпрос към нас беше с оглед именно на драстичното увеличаване на осигурителната вноска от 420 лв. на 710 лв. Господин Министър, това са близо 300 лв., но по-интересното е, че са 290 лв. Доколкото знам от разчетите, които са правени с оглед евентуално приносът на това увеличение към бюджета, то той би бил 11 млн. лв. Имам въпрос към Вас: кое наложи това да бъде процедирано по този начин? Какви са разчетите? Защо не са 280 лв., 270 лв., защо не са 310 лв.? Нека да чуем – всички народни представители и цялата общественост: защо е подходено по този начин, имайки предвид в какви условия работят хората, които ще се осигуряват по този начин? Не знам дали си даваме сметка, уважаеми дами и господа народни представители. Най малко, хората от нашата възраст сме ходили на бригади – студентски, ученически, и знаем какви са условията при дъжд и пек да се работи навън. Ами тези, които работят тютюн и стават през нощта с малките деца в Благоевградско, в другите райони? Убеден съм, че това, което се задава като въпрос в Силистра, се задава от много земеделски производители в цялата страна. Да не изброявам области, където подчертано това е така. А за Силистра ще отворя една скоба и ще кажа, че ние винаги сме визирали Видин като слаборазвит район, а се оказва, че Силистра е малко преди Видин по отношение на класирането с оглед на стандарт на живот. Там основният поминък е земеделието и в по-малка част животновъдството. Така че трябва да си даваме сметка при какви неблагоприятни условия тези хора, както казах по време на първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, едвам връзват двата края. Нима сме забравили как лятото протестираха тези земеделски производители – изсипваха продукцията си по пътищата, и протестираха с оглед на това, че няма реализация, с оглед на това, че има нелоялна конкуренция. И въпреки тези условия хората продължават да работят в тази сфера и да произвеждат продукт, който е много по-вкусен от вносните домати от чужбина. Съседни страни като Гърция, Турция са намерили начин да субсидират, да подпомагат земеделието и производителите там, така че даже и да изнасят. А при нас, ето, днес казаха, че цената на краставицата е 8 лв. Безспорно доматите, краставиците, плодовете в нашата страна са много по-вкусни и това се оценява от всички чужденци, които идват в нашата страна и казват: как всичко това е толкова вкусно?! Господин Министър, днес ние искаме отговори на тези въпроси и вместо промяната, която трябва да настъпи, с оглед на това да бъде поощрено земеделието – да има инвестиции в напоителни системи, да се създадат по-добри условия, да бъдат поощрени тези хора, колежката хубаво го каза преди мен – ние ги подтикваме да отидат в сивия сектор. И на базата на статистиката, която беше посочена, те наистина отиват в сивия сектор. Това ли искаме в края на краищата?! Искаме да чуем, господин Министър, анализите, защото аз също започвам да споделям това, което каза доктор Адемов, че към тези хора има тенденциозно отношение. А ние трябва да ги поощряваме, да се създават повече работни места, хората да работят, да бъдат мотивирани за по-добро качество и стандарт на живот. Нека да не подминем и в какво време, и при какви условия се случва всичко това – на фона на пандемията от ковид, на фона на кризата с електроенергията, енергоносителите, увеличаването на цените. Откъде тези хора ще намерят средства наистина да се осигуряват по този начин или искаме съвсем да ги тикнем към ръба на екзистенц-минимума като живот? Как ще процедирате или искаме още една вълна хора да се изнасят от България към чужбина, не да работят земеделие тук, а да ходят да берат ягоди и малини по Европа? Какъв би бил приносът им? Виждаме какъв е демографският профил в страната и въпреки всичко да подхождаме по този начин не е коректно, не е справедливо. Ето защо ние от нашата парламентарна група още на първо четене на бюджета казахме ясно и категорично, че това даже трябва да отпадне, но приемайки аргументите, че толкова време това не е било коригирано, то поне това да става плавно, да става поносимо. А то с този драстичен скок… Убеден съм, че днес тук ще надделее разумът и ще има плавен преход, за да има съвсем поносимо увеличение, ако се увеличава ДОО на осигурителния праг, така че да бъде поносимо за тези хора. Да бъдем разумни и отговорни, така че да не оставяме след няколко месеца, при актуализация на бюджета, да си поправяме грешката – да има проба – грешка. Бих искал да приключа с това – нима тези 11 милиона са толкова важни, за да се съберат 8 милиарда?! Не, това е цена, която тези хора не трябва да платят! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че от тази трибуна вече се чуха всички възможни аргументи по чл. 9 и като слушам изказващите се, защото не съм излизал през цялото време от залата, когато се изказваха колегите, не чувам вече никакви нови аргументи по чл. 9 за това, което те предлагат в залата. Затова правя процедурното предложение да прекратим дебата по чл. 9. Моля да го подложите на гласуване. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Правя обратно предложение да не прекратяваме дебата, защото е важен. Господин Каримански, живеем в рая – в райска България, а внасяме храни, произведени в пустинни държави. От тази гледна точка този дебат е важен. Важният въпрос тук, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, е: каква политика водим, че да можем да изхранваме държавата с храни, произведени в България, а земеделският производител да бъде атрактивна професия? Това е истинският, важният въпрос, който наистина трябва да поставим за решаване, и да намерим такава формула, защото, ако погледнем преди 100 години, ние сме изнасяли и земеделска продукция, и ноу-хау в Европа и сме си изхранвали и държавата. А сега – днес, след 100 години в райска България ние внасяме храни. Значи има нещо криво в тази политика и за тази политика не са виновни земеделските производители. Някъде другаде е проблемът. Затова този дебат според нас трябва да продължи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

За.

За.

(Продължаваме Промяната, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

За.

За.

Против.

За.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз няма да възобновявам дебата, само ще каже две принципни неща и ще се опитам да бъде съвсем кратко. Всички в тази зала, които имат някаква представа от осигурителни политики, нямат право да говорят за осигурителна тежест. Осигурителният доход, върху който лицата внасят осигурителни вноски, е съществен елемент във формулата за определяне размера на пенсиите, както и при изчисляване на паричните обезщетения, изплащани от държавното обществено осигуряване. Поради това допускането на възможност лицата да се осигуряват върху прекомерно ниски или относително ниски осигурителни доходи спрямо получавания доход е предпоставка за бъдещо определяне на социалноосигурителни плащания, обезщетения и пенсии в изключително нисък размер – около минималния, и политически мераци за финансирането им от държавния бюджет. Дотук спирам с този принцип, който трябва да спазваме всички. Следващото, което искам да кажа, е, че всички в тази зала, които имат представа от осигурителни политики, пък и не само те, нямат право да предлагат решения за проблемите на различни групи хора и различни групи осигуряване през осигурителната система. Какво имам предвид? Земеделските производители. През годините всички много добре знаете, че ние сме защитавали това предложение да се увеличават плавно. Само че аз съм от седем години в парламента и всяка година чувам за плавно увеличаване, и съм го подкрепял. Така ли един не даде план как да се увеличават плавно осигуровките, за да стигнат до нивата, които е необходимо?! И докато виждам някаква логика за земеделските производители, искането за неувеличаване на дохода, въобще не виждам това искане за самоосигуряващите се лица. Защо да обричаме тези хора на пенсии, вместо да им дадем някаква сигурност, стабилност и предвидимост при пенсионните обезщетения – например при обезщетенията при болест? Последното, което казвам, е, че няма как осигурителните вноски да стоят на ниски нива, а всички останали доходи да се увеличават?! Мога да продължа и нататък, но ще стане вече политическо говорене и няма смисъл. Просто спазвайки тези два принципа, оттук нататък няма да имаме тези спорове и дебати в залата и по комисиите, и дори въвеждането на автоматичния механизъм, за който говори и господин Ганев, и за който е записано в коалиционното споразумение, включително и за повишаване на максималния осигурителен доход в момента, в който бъде приет, никой няма да има основание да води дебати по тези параметри в бюджета. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря специално, че ми давате думата и след като дебатът е прекратен. Взимам отношение във връзка с минималния осигурителен доход на земеделските производители. Искам да кажа, че с това Ваше предложение за увеличение от 710 лв. на минималния осигурителен доход ние правим така, че земеделските производители да се откажат от тази дейност или да минат в сивия сектор. В Европейския съюз се поощрява производството именно в малките семейни ферми. Това са именно хората, които се осигуряват и в България на минимален осигурителен доход. Една от основните стратегии в бъдещата селскостопанска политика е именно стратегията от фермата до трапезата. Именно това са хората, които произвеждат продукцията, която всеки един от нас употребява. Не е моментът за това увеличение, колеги. Затова молбата ми е да излезем от тази зала и да отидем при тези дребни производители, за да видим техните трудности. Не е моментът при тези ценови кризи пред тях да ги предизвикваме да плащат по-големи осигуровки. Затова молбата ми е да подкрепите предложението на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ за увеличение от 40 лв., а именно с 10%, колкото е и реалното увеличение на минималната работна заплата. Колеги, разчитам, че ще помислите и ще подкрепим наистина производителите на българска продукция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, моята реплика е към госпожа Мехмедова. Пропуснахте обаче да кажете нещо, госпожо Мехмедова: „Специална грижа за микропредприятията, достъп за микропредприятията и малките производители до пазара с цел повишаване на конкурентоспособността им и пазарната им ориентация.“ Това е част от коалиционното споразумение на управляващата коалиция. (Ръкопляскания от ДПС.) Тъй като миналата седмица Министерството на земеделието представи новия Стратегически план, там няма дефиниция за микропредприятие, но ако трябва да следваме логиката какво е малка ферма, значи микрофермата е с 32 кошера, с три декара домати, някъде четири декара краставици. Само на едно пчелно стопанство с 31 кошера приходите за година са 3600 лв. От тях 2500 лв. отиват за осигуровки при минимален осигурителен доход от 710 лв. Това означава, че един пчелар ще работи за 1200 лв. допълнителен приход без останалите разходи, които има, за да поддържа пчелина си. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Госпожо Имрен Мехмедова, питам Ви успяхте ли да разберете от това, което се опита да каже господин министърът, аз изключително много го уважавам като експерт, като специалист. Той е представител на Социалистическата партия, където социалният вектор е изключително силен. Но в неговите аргументи това, което ни посочи тук, не стана ясно дали е в съображение този важен елемент, наречен социален вектор. Така че добре е да получим пълната картина или Вие да ни кажете. И освен това не стана ясно, той представлява в момента държавата, правителството, държавата коректна ли е по отношение на събираемостта на осигурителните вноски? Всички знаем по какъв начин се плаща от страна на държавата осигурителната вноска и събираемостта на съответното ниво ли е? Задавам този въпрос към Вас, за да ни стане ясно дали държавата е изчерпала всички възможности относно събираемостта на осигурителните вноски, така че да прибегнем до тези хора, които едвам връзват двата края? Наистина, господин Министър, ще подсилим още една нова вълна. Без това демографският профил е в изключително тежко, окаяно състояние и ние всички трябва да полагаме грижи за това нещо – и управляващи, и опозиция, за съжаление, това не е така и не се вижда и не се чувства. Така че наистина още веднъж апелирам разумът да надделее и да се преоцени, ако трябва, господин Председател, да има и почивка да помислим по какъв начин да се гласува, защото това е много важно. Благодаря.

Госпожо Мехмедова, абсолютно съм съгласен с всички аргументи, които изложихте, най малкото, защото „Произведено в България“ все още е нещо, което има значение за „Движение за права и свободи“. Тези думи за нас все още имат смисъл. (Ръкопляскания от ДПС.) Но искам да разбия един мит, зад който част от представителите на управляващото мнозинство се крият. Защото, колеги, тук се излага една теза, че едва ли не коалиционната отговорност е малко като груповата отговорност. В коалиционното споразумение, което явно ние от опозицията повече четем, отколкото управляващите, е ясно записано, че всички решения се взимат с консенсус. Да Ви преведа, ако една от партиите не е съгласна, няма решение и тя е свободна да си изразява волята в залата. Така че от гласуването след малко ще разберете всяка една от четирите парламентарни групи, но най-вече БСП, дали носи отговорността си пред малките земеделски производители. Защото, тя има свободата, ако не е част от този консенсус, да изрази различно мнение. Благодаря Ви.

Господин Председател, благодаря, че отбелязахте това, че отдавна бях поискал думата. Изключително вълнуващо е в тази зала, в този момент да наблюдаваш управляващата коалиция как се оправдава, че не си спазва предизборните обещания. Нищо ново не се случва. Не се притеснявайте – нито сте първите, нито сте последните да обещаете нещо и да не го изпълните. От една страна, може би БСП не са обещавали такова нещо, защото те са за рязко вдигане на данъците. От друга страна пък, „Продължаваме Промяната“ съвсем друго обещаваха, те са нова формация. Но пък да не говорим за „Демократична България“ години наред какви обещания и накрая в момента казваме, съжалявам, господин Ганев, чисто така колегиално към него трябваше да излезе тук и да обещава как камилата няма гърбица. Просто не е истина всичко това, което се видя! Изключително неприятно е! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вярваме, че когато си обещал нещо, трябва да го спазваш. В тази насока само искам да припомня, че много се съсредоточавате в IТ сектора. Много обяснявате как всичко е много добре и никой от тях няма да се впечатли от това вдигане. Само че на първото изслушване в Комисията по финанси беше един представител на „БЕСКО“, който набързо обясни една схема, по която минават вече една част от IТ специалистите. Регистрират си едни фирмички, почват да сключват едни други договори между тях си и заобикалят вратата в полето. И това ще стане масово! И Вие го знаете много добре, и го чухте. Въпреки обещанията колко, какви срещи, как това не ги плаши. Само да направим една бърза сметка – голяма IT фирма, защото не всички са малки с по един служител, който сам за себе си отговаря – 100 човека IТ-та имат доста такива фирми по 100 лв. вдигане на месец това, което в момента вкарвате, нали се сещате колко става? Едни хубави 10 хил. лв. на годишна база и оттук нататък какво правим? Ами няма нищо хубаво да се случва. Само ще Ви дам пример, че има държави като Малта, в които данъците са нула, обаче отиват там и работят по простата причина, че дават друга добавена стойност въобще на целия бизнес на този остров. Що се отнася за земеделските производители? Извинявайте много, ние нямаме хранителен суверенитет, абсолютно нулев хранителен суверенитет. Утре ще останем, ако затворим границите, ще останем с жито, не няма да имаме жито, защото ще спрат газта и няма да можем да произвеждаме тор за въпросното жито. Нямаме нищо! В основата на това да нямаме нищо е влизането в Европейския съюз и квотите, които част оттук присъстващите са се съгласили и са подписали, защото е много по-евтино на големите вериги да вкарват всякакви зеленчуци от Испания – да дойде с ТИР стоката и да продаде тук на печалба, отколкото българският производител да произведе нещо. Това, което правите в момента, обяснявате как трябва да изравняваме ставките. Не, не трябва, не, напротив, не трябва, защото ние в момента унищожаваме и малкото останали земеделци. За животновъди дори не ми се коментира, защото може да отидете в момента в кланиците и да попитате как се унищожават цели стада, защото не могат да ги гледат, не могат да ги изхранват. И тук Вие в момента обяснявате как не нещо друго, ами ще им вдигнем данъците. Не, няма да влязат в сивия сектор, просто ще излязат оттам, ще унищожат всичко и това, което стана 1990 г., в буркани се напълниха животните и изчезнаха. От държава, която изнасяше агнешко, в момента внасяме от цял свят агнешко. И когато нямаме мляко, знаете ли защо нямаме мляко? Защото нямаме стада, защото сме най-големият вносител на сухо мляко! И Вашата коалиция в момента не прави абсолютно нищо, напротив, обяснявате как водите социална политика. Седи министърът тук, който цял живот се е борил за социална политика, и в момента няма нищо от социалната политика. Вдигаме всички социални придобивки, обаче не обясняваме на хората в момента, които ни гледат, че инфлацията е в такива размери, че от 1 април, когато им влязат увеличенията на социалните придобивки, вече ще са нула, даже са отрицателни – няма да имат никаква стойност. Защото, като влезете в магазина, не знам дали обърнахте внимание, преди половин час или преди един час в Гърция стачкуват, защото нямат 100% компенсации, а тук Вие не давате никакви компенсации и им вдигате минималния осигурителен доход. Това правите Вие и това не е никаква промяна още по-малко пък е дясна политика на хора, които се обявяват за дясна. Те не са нищо друго освен леви либерали. (Оживление, шум, реплики, ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Ганев, как беше, леви либерали, добре. Имаше и друго – леви политики с десни инструменти или обратно, не знам, аз не разбирам. Вие направихте изключително сложен анализ, аз да Ви кажа в голямата си степен съм затруднен така да го възприема, но ще кажа нещо далеч по-елементарно, което мисля, че може да влезе в употреба на залата при вземането на решение как ще гласува по тази точка. А то е, като направим една проста математическа сметка, излиза, че допълнителните приходи към бюджета, които ще има от вдигането на осигуровките на земеделците, са около десетина милиона, нали така! Като си спомням какво каза господин Адемов тук при дебатите преди няколко дни, мисля, че НАП имат недосъбрани 140 милиона. Сто и четиридесет милиона по-малко са събрани от социални осигуровки за миналата година, нали. Не си търсим тези пари, не търсим защо не сме ги събрали, защо не са постъпили обратно в бюджета. Но пък за сметка на това имаме над 30 милиона раздадени ДМС-та в НАП. (Оживление, шум и реплики.) Ако намалим с 30% ДМС-та в НАП, ще приключим темата с осигуровките на земеделците.

Ако намалим и другите, вероятно и с IТ специалистите – само казвам, че има и прости сметки, с които ние можем да решим проблема, който отваряме в момента на земеделските производители, на всичко това, което си изговорихме тази вечер и каза и председателят – господни Карадайъ, но ще видим. Разумът ще надделее, вярвам. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Ганев, виждаме, че със затихването на темата с ковид откривате другите точки от конспекта на Волен Сидеров – Европа е виновна за всичко, чуждите НПО-та и така нататък. (Оживление. Ръкопляскания от ИТН, „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“.) Общо взето все още имате поле за изява. Но да Ви дам един съвет – една добра опозиция по време на бюджета представя алтернативен свой бюджет. Защото най-мързеливият вариант за действие на опозицията е да иска още – тук давате 20 милиона, дайте 40, без да казвате обаче откъде и как да се дадат – тук дават толкова, дайте два пъти повече. Добрата конструктивна опозиция има правителство в сянка – хора експерти, които правят алтернативен бюджет, алтернативни политики и представят. Къде е Вашият алтернативен бюджет – на ВЪЗРАЖДАНЕ? Къде е Вашият алтернативен бюджет? И в крайна сметка доживяхме ГЕРБ, ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ – новата тройна опозиция, да си ръкопляскат, да се аплодират и да си правят реплики един на друг. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“, „Продължаваме Промяната“, ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, вземам думата, защото отново политическата емоция надделява над реалността. Няма да правя реплика на цялото изказване, но искам само да потвърдя, че, да, вярно е. (Смях от „Продължаваме Промяната“, ИТН, „БСП за България“.) В момента в кланици се ликвидират малки стада поради невъзможност да се издържи на увеличените цени на суровините и в това няма нищо смешно. Аз се удивлявам за тази реакция. Дори не знам някой ходил ли е в провинцията, има и по медиите, включително и елитни такива. В това няма нищо смешно! Не знам кое предизвиква Вашия смях. Между 70 и 80% от оранжерийното производство спря тази зима. В това няма нищо смешно! Аз наистина се удивлявам. И нали си представяте, че 100 хиляди земеделски производители заедно с техните семейства следят този дебат. Ако обичате, поне не се смейте! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, вълнуващо е, да, изключително вълнуващо е самообявилите се за десни и бившите леви, когато някога са били с леви политики, когато се говори, че земеделието изчезва и че хората тънат в нищета и в бедност, да се смеят и да се подиграват, че земеделецът изчезва. Изключително вълнуващо е, когато човек като господин Божанков седи и говори за неща, за които няма никаква представа, и иска алтернативни бюджети, при положение че неговият министър е заложил в момента дупка от над 6 милиарда за издънената Ви пенсионна реформа, която е липсвала и я няма никъде. Само едно ще Ви кажа – предстои след 10 дни да влезе нашето предложение за намаляване на ДДС на малката потребителска кошница, на тока, на лекарствата – нещо, което през годините Вие сте искали да направите, а сега ще отхвърлите отново именно защото някога сте били леви. Сега сте всичко друго, но сте олигархична организация на хора, които не се различават по нищо друго. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

И това Ви е митът, че някога сте били леви. Жалко за наистина стотиците хиляди, милионите Ви...

Точно така. Правя дуплика.

Много Ви моля да не ме прекъсвате! Ще си изкарам картата, прекъсвате ми времето!

Много е интересно, когато левите политики липсват от Вашата лява уж партия.

Това, което Вие правите, са само думи. И пак Ви казвам, ще дойдат левите политики, а митът за зеления сертификат – Вашата партия, ГЕРБ, „Демократична България“, ето тук уж Промяната – новият ГЕРБ – това сте Вие, които повдигате темата за зеления сертификат от първия ден. (Оживление в „БСП за България“, „Продължаваме Промяната“, ИТН.) От първия ден! ГЕРБ вкараха първия ден на първия Председателски съвет забрана за влизане в Събранието. Тогава господин Вигенин каза, че е против. Много интересно, две седмици по-късно цялата Ви група се извъртя и каза, че е за зеления сертификат. Това е Вашата бивша лява партия и то е всичко друго, но не и лява. Леви са Вашите последователи, които се вижда колко Ви припознават вече. А иначе нашите политики тепърва ще ги виждате, защото зеленият сертификат ние не само не го искаме, а смятаме, че темата вече трябва да е отдавна приключила на фона на мизерията, която съществува, на фона на изчезващия бизнес, който съществува, на фона на това, че не правите абсолютно нищо да подкрепите българската енергетика, изнасяте евтиния ток в чужбина. Това Ви е лявата политика, бивш господин Божанков. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение – нашето предложение в чл. 9, понеже са три предложения, да бъдат гласувани поотделно, защото някои от колегите могат да гласуват за едното, за другото да не са съгласни. Затова предлагам да бъдат гласувани поотделно.

За.

За.

За.

Да.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

За Госпожо Заркин?

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

Против.

За.

Отрицателен вот!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, гласувах против текста, предложен от Комисията. Явно дългият дебат не успя да убеди управляващото мнозинство, че сега не е времето да се вдигат осигуровките на земеделските производители. Знаете ли кое е най-обидното? В този тежък момент, по тази важна тема – тема, която касае оцеляването на 30 хиляди семейства, да се чуват смехове в залата! Обидно е, колеги, обидно е! Трябва всички да си изцапаме обувките, да отидем да видим как работят и как живеят тези хора – тогава със сигурност няма с лека ръка да натискате това копче, за което сте тук. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против предложението на управляващата коалиция, защото имам усещането, че Вие решавате проблеми на много хора, но не решавате, въобще не мислите за българското село. Аз съм от село. Да Ви кажа, едно време във всяко българско семейство се гледаха животни и всяко българско семейство участваше в изхранването на тази държава. В момента в селата почти няма семейства, които да отглеждат животни – това е в резултат на тази политика на Народното събрание и на такива управляващи, които въобще не се замислят за българското село! Това, което правите в момента, допълнително ще натежи на българския селянин и на производството на българския селянин! Вие унищожавате цялото българско село! Въобще дори не се замисляте за какво става въпрос. Решихте проблема с богатите, решихте проблема с облагането на всички други и опряхте до българския селянин! Унищожихте го това село! Нямате никаква чувствителност по отношение на най бедните хора в тази страна! Ама никаква, защото нямате касателство към тези хора. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми на отрицателен вот ще е кратка, най-вече за това, което казаха колегите и в предните отрицателни вотове. От една страна, не помислихте за земеделските производители, но не помислихте и за средната класа. С целия апломб, с който поехте управлението, казахте, че всичко ще е базирано на анализи, на премерени управленски решения – доказахте, че не сте последователни и в това. Опитаха се една част от управляващите да дадат своите доводи защо, без аргументи особено и в нарушение на предизборни обещания от страна на управляващата коалиция, се вдигна максималният осигурителен праг. Но това, което остана може би скрито за гражданите, още веднъж да го повторим от тази трибуна и аз защо гласувах „против“. Защото, колеги, се очаква ново разглеждане на държавния бюджет и ако се доверим на изказванията от страна на управляващите, че ще има анализ и формула, което е хубаво, такава формула се използва при вдигане на максималния осигурителен праг, то от сериозни мои източници разбирам – от управляващото мнозинство, че по тази нова формула при разглеждането на новия бюджет ще има още едно увеличение на максималния осигурителен праг. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, позволете ми преди да мина към чл. 10, да направя една бележка по начина на водене. Много моля, когато прекратим дебата, да знаем, че сме прекратили дебата (ръкопляскания от „БСП за България“) – да е ясно, че е прекратен дебатът, да не се позволява повече каквото и да било. Благодаря Ви. Продължаваме с чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. Предложение на народния представител Петър Петров и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. По чл. 13 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 13 числото „540 лв.“ се заменя с числото „600 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата във връзка с предложението в проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване, касаещо чл. 10, т. 2. Става въпрос за размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ имаме редакционна поправка. Уважаеми колеги, отново за голямо съжаление, имаме разминаване между обещания и изпълнени ангажименти на управляващото мнозинство по отношение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Към настоящия момент минималната пенсия е 370 лв., както знаете, а в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., след осъвременяване на пенсиите от 1 юли до 31 декември, по Швейцарското правило осъвременяването ще бъде с 6,1%, а сумата ще стане 392,57 лв. от 1 юли тази година. От 1 януари тази година, уважаеми колеги, прагът за бедност в България е 413 лв. След отпадането на ковид добавката, която ще се взема от всеки български пенсионер – сумата от 60 лв. до 31 юни, фактически 1 милион и 40 хиляди пенсионери ще получават минимална пенсия под прага на бедност. Знаете обещанието на управляващата коалиция – висши представители на управляващата коалиция поеха ангажимент, че след осъвременяването на пенсиите, тоест от 1 юли, няма да има нито една пенсия под прага на бедност. Именно затова от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагаме редакционна поправка в чл. 10, т. 2: сумата „392,57 лв.“ се заменя със сумата „420 лв.“, така че след 1 юли да няма пенсионери с минимална пенсия, които да бъдат под прага на бедност. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

Против.

За.

За.

За.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в ал. 2 думите „ал. 9“ се заменят с „ал. 10“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 има предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители. „Параграф 6 се изменя така: „§ 6. (1) От 1 януари до 31 март 2022 г. ограничението по § 6, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване не се прилага. (2) От 1 януари до 31 март 2022 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се определя в размер на 1500 лв. (3) От 1 януари до 31 март 2022 г. добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване се изчислява от ограничения по ал. 2 размер.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което сме направили в § 6, се отнася до отпадане на тавана на пенсиите, като мотивите за това предложение са следните: с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване е регламентиран начинът за определяне на размерите на пенсиите. Размерите на пенсиите, свързани с трудова дейност на лицата, се определят в зависимост най-вече от осигурителния стаж и осигурителния доход, тоест преди всичко от приноса към осигуряването. В тази връзка е несправедливо съществуването на изкуствен ограничител на действителните размери на пенсиите на лица със значителен принос в осигуряването. Искам да припомня, че тези лица бяха около 20 хиляди и с последните промени, които бяха направени от 25 декември, вече са 34 хиляди души. Непрекъснато техният брой ще расте и за в бъдеще, така че със сигурност, при положение че се взе решение за увеличаване на максималния осигурителен доход, то редно е да се вземе и решение за отпадане на тавана, за да няма демотивация на хората да се осигуряват и да плащат осигуровки на реалните си доходи. Още повече, че трябва да се вземе под внимание и фактът, че все повече български граждани се осигуряват в чужбина и съответно търсят други алтернативни начини на пенсионната система, като се застраховат или инвестират. Беше вече споменато и в предишните дискусии, че процентът на зависимост на бюджета на държавното обществено осигуряване от бюджета се увеличава, става почти 42% тази година. Това е опасно, защото ние се борихме дълги години да вървим в обратната посока, а сега имаме една обратна тенденция, защото това поставя съответно социалната система под риск. Не би трябвало да продължаваме да нарушаваме доверието в пенсионната система и особено що се отнася до осигурителен принос. Ако ще се върви към формула, която непрекъснато да увеличава максималния осигурителен доход, каквото намерение декларирате тук от трибуната, то трябва да се върви и към плавно отпадане на тавана. В този случай, тъй като вече няколко пъти беше споменато, включително от министъра на труда и социалната политика в негови интервюта, включително от председателя на парламентарната Комисия по труда и социалната политика господин Арабаджиев, в интервюта също беше споменато, че таванът трябва да отпадне, не виждаме какви са сериозните аргументи този таван да не отпадне още сега, а да не се чака 1 юли. Предвид факта, че сме направили съответните изчисления, бих искала да Ви информирам, че това предложение би означавало 10 млн. лв. на месец разходи до 1 юли, а след индексацията от 1 юли би означавало 10,6 млн. лв. на месец. Толкова би струвало предложението. Според нас няма смисъл да се чака до 1 юли. Вместо да продължаваме да демотивираме хората да се осигуряват на реалните си доходи, нека да направим тази крачка още сега. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Сачева! Напълно съм съгласен с всичките аргументи, които изложихте тук. Имам един въпрос под формата на реплика: защо 12 години не го махнахте този таван? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Вие бяхте министър година, година и половина, две, преди Вас 12 години правителство на ГЕРБ с различни министри на социалната политика. Никой не дойде на тази трибуна да каже, че трябва да се махне таванът. Вие защо не го направихте и след това да отваряме дебата дали трябва, или не трябва, и кога трябва. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, не виждам смисъл да водим този разговор, още повече че аз мога да Ви репликирам по същия начин. През 2013 – 2014 г. Вие управлявахте, защо не го махнахте? Имаше няколко служебни правителства, в които Българската социалистическа партия също имаше своето представителство. Защо не го махнахте? Така че ако по този начин ще си говорим, разговорът ще бъде контрапродуктивен. Говорим в момента за това, че сега се увеличава максималният осигурителен доход, сега се взимат решения за това максималният осигурителен доход за в бъдеще непрекъснато да се променя, да се увеличава по силата на автоматична формула – значи, ако това решение го взимаме днес, така ще се върви за в бъдеще с максималния осигурителен доход. Редно е днес, а не някога във времето преди или някога във времето в бъдеще – днес, тук и сега да вземем съответно и решението за тавана на пенсиите.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя предложението на госпожа Сачева за отпадането на тавана на пенсиите. Впрочем трябва да сте информирани, че и в момента има категории, за които няма таван на пенсиите – например президента, вицепрезидента, министър-председателя, председателите на Народното събрание, независимо от това, колко е бил техният мандат, конституционните съдии. Това са категориите осигурени български граждани, за които няма таван на пенсиите. Това, което се предлага в момента, уважаеми дами и господа народни представители, за деветте месеца, ако ги изчислим от месец април нататък, комулативно, това, което каза и госпожа Сачева, струва общо 114 милиона и касае 31 хиляди и 500. Този въпрос трябва да бъде решен веднъж завинаги дифинитивно, а не да го отлагаме във времето, да го обвързваме с максимален осигурителен доход, след това ще измислим с нещо друго да го обвързваме. Аз съм свидетел на тази дискусия от доста години. Поначало максималният осигурителен доход, максималният размер на пенсията, тоест таванът, беше обвързан със заместващия доход. Тогава беше 15% – преди много години. След това се повиши на 35, на 40. Сега в момента, ако искаме да бъдем коректни, максималната пенсия трябва да бъде 48,9%, колкото е брутният заместващ доход на доходите от труд, което означава пенсия над 1600 лв., максимален размер, таванът. Тоест не сме коректни и в това предложение. Така че моля Ви, подкрепете това предложение, защото тези, които започват да се осигуряват сега, ще бъдат тотално демотивирани. Те нямат никакъв интерес да се осигуряват върху максималния или над максималния осигурителен доход, ако някога отпадне този доход, защото идва едно управление, което казва: ние слагаме таван, толкова ще бъде размерът на пенсиите, повече не може. По отношение на това защо този таван – това, което каза господин Свиленски, защо този таван не сме го махнали? Ами вижте сега, според мен вече е крайно време, изтича времето, в което Вие се оправдавате с досега управляващите. Защото, ако не престанете да правите това, ще Ви подготвим трите плика.

Против.

Против.

За.

Въздържал се.

За.

За.

За.

За.

За.

Против.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. (1) За месеците април, май и юни 2022 г. към пенсиите се изплаща сума, представляваща разликата между: 1. сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите, преизчислени на основание § 7е от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 60 лв., изплащана на основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.) и сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите за месец декември 2021 г. преди преизчисляването, заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 120 лв., изплащана на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; 2. сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите, определени от 25 декември 2021 г. в съответствие с Постановление № 451 от 22 декември 2021 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост (ДВ, бр. 110 от 2021 г.) заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 60 лв., изплащана на основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и сумата от месечния размер на пенсията или месечния сбор от пенсиите за месец декември 2021 г., определени до 25 декември 2021 г., заедно с добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 120 лв., изплащана на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (2) При изчисляване на разликата по ал. 1 не се изключват дължимите от пенсионера удръжки по наложени върху пенсиите запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и удръжки за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, както и средствата за добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, които Националният осигурителен институт превежда на Агенцията за социално подпомагане на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за личната помощ. (3) Разликата по ал. 1 се изплаща, когато се дължи на извършеното на основание § 7е от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване преизчисляване на пенсиите или на определените размери на пенсиите в съответствие с Постановление № 451 от 22 декември 2021 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост. (4) Разликата в определения съгласно ал. 1 размер се изплаща от Националния осигурителен институт в един и същ размер за всеки от месеците, включени в периода от месец април до месец юни 2022 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По § 9 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. „В § 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Да се създадат нови т. 1 и 2: „1. В чл. 6, ал. 10, изречение второ думите „могат да“ се заличават. 2. В чл. 40 ал. 5 да отпадне.“ 2. Досегашните т. 1 и 2 ставата т. 3 и 4. 3. Да се създадат т. 5 и 6: 5. В чл. 90а ал. 2 се изменя така: „(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност вид и степен на увреждане се определя по следния начин: - за лицата със 100% с чужда помощ – 200%; - за лицата от 91 % до 100% – 150%; - за лицата от 71 % до 90% – 130% от социалната пенсия за старост. 6. В чл. 100 първото число 50 се заменя със 75, а второто число 50 с 25.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Георгиев и група народни представители. „В § 9 се създава т. 3: 3. В чл. 90а ал. 2 се изменя така: „(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност: - за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със 100% да получават 200% от социалната пенсия; - за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с 90 –100% да получават 150% от социалната пенсия; - за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със 70 – 90% да получават 130% от социалната пенсия.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията: „Към § 9 от преходните и заключителните разпоредби се създава нова точка трета със следния текст: „3. Чл. 90а, ал. 2 да се добави следният текст: Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със 100 на сто, без трудов стаж, с чужда помощ, е 200 на сто от социалната пенсия за старост. Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 90 до 100 на сто, без трудов стаж, е 150 на сто от социалната пенсия за старост. Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 70 до 90 на сто, без трудов стаж, да получават 130 на сто от социалната пенсия за старост.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители: „В § 9 се създава т. 3: 3. Параграф 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: (1) От 1 януари 2019 г. до 31 март 2022 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се определя, както следва: от 1 януари до 30 юни 2019 г. – в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители: „В чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване цифрата „50“ да се замени с цифрата „100“ и текстът да придобие следния вид: „Майката (осиновителката), която отговаря на условията по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 100 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. (ДВ, бр. 8 от 2022 г.) чл. 2 се отменя.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя една редакционна поправка. Смятам, че с това ще мога да отговоря на почти всички предложения или да се обединим около всички предложения до този момент, които са направени. В чл. 90а, ал. 2 се изменя така: „(2) Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва: 1. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто, с определена чужда помощ 160 на сто; 2. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 91 на сто до 100 на сто – 140 на сто; 3. за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто до 90 на сто – 130 на сто. Моето предложение и всички онези предложения, които са направени по § 9 от народните представители Мустафа Карадайъ, Георги Георгиев и Петър Петров, да бъдат подкрепени по принцип. Моля да го подложите на гласуване.

Да, ще Ви го дам.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще изложа пред Вас аргументите във връзка с предложението, което направихме от парламентарната група на ГЕРБ-СДС на първо обсъждане на Законопроекта за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2022 г., а именно при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, полагащото се парично обезщетение да бъде в размер на 100% от размера на обезщетението, което получава майката през втората година. Тук е моментът обаче, господин Председател, да направя предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за редакционна поправка, като предлагам вместо 100% да се чете 70%, като ще направя и своята обосновка за това. Предложението ни беше продиктувано с цел по-бързото връщане на пазара на труда и насърчаване съчетаването на личния и професионалния живот на родителите, като фискалните мотиви, разбира се, са важни, но не са водещи. Предложението за промяна на размера на паричното обезщетение за неизползван от майките на деца до 2-годишна възраст платен отпуск трябва да бъде разгледано от различни гледни точки, но тук основната и водещата гледна точка, която трябва да разгледаме, е тази на майките и каква е ползата за тях от повишаването на размера на това обезщетение. На първо място, се повишава доходът на семейството, тъй като, ако майката се върне на работа, то тя ще получава пълния размер на работната си заплата плюс 70% от размера на паричното обезщетение, което остойностено спрямо 710 лв., каквато е сумата за втората година, е равно на 497 лв. На второ място, връщането на работа преди навършване на 2 годишна възраст на детето, съчетано с повишения размер на паричното обезщетение, ще предостави и относителна финансова стабилност на семейството и възможност на майката и на родителите изобщо да наемат детегледач, който да се грижи за детето при липсата на места в детските ясли, или пък на близки роднини, които да се грижат за детето, така че това обезщетение може да послужи като финансова подкрепа. Тук трябва да имаме предвид, уважаеми колеги, че Проект „Родители в заетост“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, който функционираше до миналата година, до 1 юни 2021 г., вече не функционира. И по силата на този проект родителите имаха възможност да наемат детегледачи, като заплатата на детегледачите се изплащаше от бюджета на Проекта. За съжаление, този проект вече не функционира. Няма алтернатива на подобна програма, която да бъде предложена нито от двете служебни правителства, нито от редовното такова правителство, която да бъде еквивалентна и да дава възможност за наемане на детегледачи, които да се финансират от държавния бюджет. На трето място, майките, които работят в конкурентна среда, и израстването в професията се дължи на постоянно развитие и усъвършенстване на технологичните и дигиталните умения, ще бъдат стимулирани да се върнат по-бързо на работа, за да не губят квалификацията си и възможностите си за развитие. Важно е да посочим, че дългият престой извън пазара на труда затруднява адаптацията на работното място и е предпоставка за загуба на трудови навици. И на четвърто място, дългият престой в майчинство води и до загуба на права за осигурените майки. През последните 20 години на пазара на труда се наблюдава една стряскаща тенденция, свързана със застаряване на работната сила, от една страна, и от друга страна – с недостиг на работната ръка. По предварителни данни на Националния осигурителен институт за 2021 г. от 70 254 майки, които отглеждат децата си до 2 годишна възраст, 15 154 се връщат преди детето да е навършило 2 годишна възраст на работа, което означава, че ако процентът на паричното обезщетение бъде повишен от 50 на 70%, от държавния бюджет ще трябва да бъдат заделени общо средства в размер на 67 млн. 783 хил. и малко отгоре лева. Същевременно обаче, отново по предварителни данни на Националния осигурителен институт, при 1650 лв. средна работна заплата в България възвръщаемостта в държавния бюджет от осигуровките за сметка на работодателя и работника ще бъде в размер на 74 млн. 262 хил. лв. Тоест ще има по висок приход от осигуровки, отколкото разход за парични обезщетения. В този смисъл, колеги, Ви моля да размислите и наистина да направите разчет за това, че когато майките се върнат на работа, ще има по висок принос в бюджета, за разлика от това, когато се изплащат паричните обезщетения. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Извинявайте, господин Адемов. Пропуснах само към моето предложение да направя предложение: „§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на: 1. § 9, т. 3, който влиза в сила от 1 април 2022 г. 2. § 10, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, още преди да стартира дискусията по бюджетната процедура, в имейлите на всички народни представители получихме предложението на инициативата на майките на деца с увреждания. Там бяха направени предложения, които са свързани със социалната инвалидна пенсия. Кои са хората, които получават социална инвалидна пенсия? За тези, които не знаят, искам да поясня. Това са децата над 16 годишна възраст с процент загубена работоспособност, вид и степен на увреждане. За най тежките деца майките предлагат, понеже размерът на тази пенсия се определя като процент от социалната пенсия за старост, а тя до месец юни ще бъде 170 лв. От тези 170 лв. ние предлагаме да са 200%, което означава 340 лв. за най- тежките случаи. Това, което Вие предлагате, е да получат 272 лв. – 160% от социалната пенсия за старост. Тоест Вие предлагате увеличение от 43 лв. за най-тежките деца. Предлагате за следващата група увеличението да е с 8,50 лв. и за най малката група, което е много интересно, предлагате с 9,00 лв. увеличение на досегашните размери, които са получавали. Разбирам деликатността, в която Ви поставиха майките на деца с увреждания. Вие приемате тези предложения под натиск. Съвсем спокойно можехте да ги изслушате, можехте да ги приемете – не знам, може и да сте имали такива срещи, и да решите този въпрос. Защо под натиск трябва да решавате този въпрос и да поставяте председателя на Народното събрание в момента в деликатната ситуация да се чуди дали това е процедурно предложение или не? Естествено, че ние ще подкрепим тези предложения, но държим да подложите на гласуване и нашите предложения, за да видим Вашето отношение към това, което наистина са пожелали майките на деца с увреждания. Това е по отношение на социалната инвалидна пенсия. Следващото предложение, което правим обаче, е за отпадане на задължението на работодателите да плащат първите три дни болнични. Пак повтарям, това беше временна мярка, която беше приета преди седем-осем години. Симеон Дянков беше министър на финансите. Тази мярка беше предложена като временна антикризисна мярка. Вижте, един път работодателите плащат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, където е временната нетрудоспособност. 3% от дохода, върху който се осигуряват, е този фонд. Веднъж плащат осигурителни вноски и втори път се налага да плащат първите три дни. Нека да дадем някакъв знак към бизнеса, който изпитва затруднение в момента. Хайде да не плаща НОИ всичките дни временна нетрудоспособност, но работодателите да платят примерно тази година първите два дни, следващата година – първия ден, и следващата година НОИ да поеме ангажимента да плаща, защото това е осигурителен риск, за който работодателите внасят осигурителни вноски. Това е логиката, която изповядваме. Впрочем има държави, например в Полша първите 15 дни никой не плаща болнични. Никой не плаща, не е осигурителен риск. Има различни модели в Европейския съюз. Ние сме приели този модел, но явно че не искаме да помогнем на работодателите. Вярно е, че става въпрос за сериозна сума – около 270 милиона трябва да има отнякъде допълнителни приходи. Последното нещо, което искам да кажа. Господин Министър, Швейцарското правило в България не работи. Не работи Златното швейцарско правило! Златното швейцарско правило, господин Каримански, предлагаме го в Кодекса за социално осигуряване. Вие преди малко казахте, че в бюджета. Не в бюджета, в Кодекса за социално осигуряване в Преходната разпоредба. Златното швейцарско правило предполага сумата от ръста на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията. Понеже в България средният осигурителен доход, тъй като тръгнахме от ниски нива, икономиката тръгна да се развива, расте много бързо. През последните десет години повече от два пъти е нараснал средният осигурителен доход, а инфлацията беше на нива между един и два процента. Говоря за хармонизирания индекс на потребителските цени – голямата потребителска кошница. И сега като съберем двата сбора и се получава едно, извинявам се за думата, мижаво осъвременяване на пенсиите с процент, два, три, пет и така нататък. По начина, по който сега предлагам, 75% поне за тази година ръстът на осигурителния доход и 20% ръстът на инфлацията се получа един коефициент за осъвременяване 7,7%. Повече, отколкото са тези 6,1, които поначало не са коректни. Към днешна дата може да са коректни, но към месец юли няма да са – 6,1%. Поставям този инструмент на социалната политика за увеличаване размера на пенсиите, за да може, ако не се приеме сега, някога да влезе в съображения. Защото, пак повтарям, и винаги съм казвал: няма един инструмент на социалната политика, на социалното осигуряване по-скоро, който да реши проблема с пенсиите. Няма такъв инструмент.

Благодаря, господин Председател. Първо искам да направя едно предложение – да оттегля моето предложение с № 21, и да направя изказване по предложението на народния представител Петър Петров с № 29.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Каримански, нашето предложение е още по-различно от Вашето. Господин Адемов каза, че и тяхното е доста различно, така и нашето се различава доста от Вашето. Затова ние искаме също да се гласува нашето предложение отделно, за да видим Вашето отношение към нашето предложение. Аз още в началото на месеца направих изказване от тази трибуна и предупредих, че ще се стигне до тази ситуация. Предупредих Ви, че има хора с увреждания, които са поставени в много тежка ситуация, хора, които нямат трудов стаж, хора, които са отхвърлени от системата, в дъното на системата. Тези хора с увреждания получават много ниско заплащане, тоест пенсия за инвалидност. Във връзка с това направих изказване и предупредих, че ще се стигне до ситуация, в която ще бъде неудобно на всички Вас, които казвахте, че ще се погрижите за всички хора в тази държава. Предупредих Ви, че има малка група от хора, които няма да можете да осигурите както трябва и както подобава. В тази връзка направихме предложение, което тези хора без трудов стаж – това са деца с увреждания, които след навършване на 18 години не могат да продължат да работят, тъй като уврежданията са им такива, че няма как да извършват трудова дейност. Просто е абсурдно, заболяванията им са такива. В тази връзка те няма как да натрупат трудов стаж. Затова нашите предложения са тези хора, които са без трудов стаж, след 18 години и с чужда помощ, със 100% увреждане, да получават 200 на сто. Тези хора, които са с увреждания със степен на инвалидност от 90 до 100%, без трудов стаж – тук уточняваме, категорията е много важна. Това е един тип малка реформа, която трябва да направим в социалната система. Защото, ако ние не разграничим хората с увреждания от тези, които могат да работят, и хората с увреждания, които не могат заради техните заболявания, ние няма как да помогнем на тази специална малка група от хора. Затова предупредих, че ще се стигне до тази ситуация. Беше изключително неприятна. Майките на тези деца, които впоследствие стават хора с увреждания над 18 години, днес бяха отвън. Показаха Ви и те, че са опрени до стената, показаха Ви, че положението им е нетърпимо, и Вие в спешен порядък тръгнахте да правите промени. Тръгнахте да правите промени, да гасите пожари, които запалихте. Тези пожари започнахте да ги гасите, както и със зеления сертификат гасите пожара в последния момент. Ние Ви предупреждавахме и за него. По същия начин продължавате и с хората с увреждания. Какво се получава в крайна сметка? Аз получих едно прозрение, че приличате малко на един министър-председател, който преди една година гасеше пожари по същия начин. И почти няма никаква разлика между „Промяната“ и ГЕРБ. Аз не виждам такава поне засега. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! (Силен шум.)

Темата с инвалидните пенсии не е от днес, не е от вчера. Всъщност майките от „Системата ни убива!“ протестират от доста време, особено срещу кабинета на ГЕРБ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Адемов, Вие казахте, че се работи под натиск. Да, има натиск, но натискът е всъщност от управлението на ГЕРБ. Същото е и с пожара, за който се говори, тъй като от много време нищо не е направено за тях. В момента има едно обединение на коалиционно ниво и излязохме и го заявихме това обединение. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Колкото и да подскачате, това е факт, но проблемите не спират дотук. Това е само една малка стъпка, която е направена за тази тема, но и за друга тема, защото този сектор се краде безобразно. Господин Адемов, Вие сте експерт и ще се радвам да ни помогнете, когато тръгнем да разплитаме. Защото ние сега излязохме, говорихме с тях. Те говориха за инвалидни колички, които в сайта в Турция струват 150 лв., а пък всъщност тук са 800 лв., за инвалидните обувки за децата, които струват 450 лв., а пък поправката на тези обувки струва 150 лв., защото се източва самата система, вместо да се фокусират всичките тези кражби, които са организирани от преждеуправляващите (силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС) и да стигнат до нуждаещите се, на които им се налага да правят всякакви такива действия. Ние правим конкретни неща. Всъщност това, което ние свършихме сега – като казвам ние, имам предвид цялата коалиция, която застава зад това предложение. Ние знаем, че работата тепърва започва, че има страшно много кражби и неща, които трябва да бъдат разследвани, а и не само разследвани, някой трябва да понесе отговорност за тези неща, които са се случвали, но най-важното е първо да спрем течовете и да ги насочим към хората, които имат нужда. Това правим всъщност с този бюджет сега на това гласуване. Така че благодаря на коалицията, която взе това решение. Надявам се, че още такива повече ще последват. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Ананиев, категорично не съм съгласен с Вашето обвинение към 600 хиляди хора с увреждания, които една малка част от тях получават инвалидни пенсии. Имаше преди Вас тук един вицепремиер от управляващата предишна коалиция, който заявяваше, че хората с увреждания чрез инвалидните пенсии крадат 600 милиона. Неговата съдба е известна. Председателят на ВМРО беше човекът, който от тази трибуна многократно е заявявал, че се крадат 600 милиона. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Реплики: „НФСБ.“) Да, извинявайте, лапсус. Големият въпрос е да разберем една много важна истина. Уважаеми колеги, тези хора не искат по никакъв начин да увеличаваме непрекъснато финансовите стимули към тях – те искат възможност да се интегрират, те искат възможност да преодоляват препятствия, те искат да имат възможност за подкрепа, да могат да работят по някакъв начин. За тях е изключително важно да могат да изкарват прехраната си чрез труд, доколкото позволяват физическите им сили. А тези, които не могат да се справят – те са една малка част, да ги подкрепяме с този останал финансов ресурс. Защото, пак повтарям, ако непрекъснато ги обвиняваме, ако непрекъснато ги слагаме под един знаменател и казваме, че това са хора, които източват системата, няма да стигнем доникъде. Този път в обвиненията вече сме го извървели. Ако искате да се разправяте с тези хора, имате си министър на вътрешните работи, пратете го при хората с увреждания, за да може да реши този проблем в крайна сметка.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ананиев, не мога да се съглася с твърдението Ви, че реално ще има промяна. Чух хвалебствията Ви към коалицията, но одеве пред входа видях едни майки и се чудя какво ли са Ви казали, защото не споменахте какво точно са Ви казали на Вас и на Вашата коалиция. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) На дупликата ще Ви помоля да излезете на трибуната и да обявите какво Ви казаха на Вас и освен това да Ви посоча предложението с № 29, че реално, ако наистина сте прав, че ще правите реформа и че ще помагате на хората с увреждания, предложението с № 29 е, както спомена и моят колега, да се увеличи с 200 лв. размерът на тази пенсия и реално да им се помогне на тези хора, когато направят 18-годишна възраст и не могат да работят, и не могат да правят брутен вътрешен продукт за това общество. Ето това е социална функция, господин Ананиев, но за съжаление, Вие ще го отхвърлите дружно цялото мнозинство. Сутринта оправихте адвокатите, в късният следобед оправихте IT-тата с осигуровките, а сега ще оправите и хората с уврежданията, господин Ананиев. Извинявам се, забравих и земеделците. Ако това Вие наричате социална политика, господин Ананиев, чест Ви прави, че сте тук по това време на денонощието и се изказвате. Излезте, моля Ви, на дуплика да ме оборите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Виждам, че колегите от ГЕРБ се въодушевяват от коалиционния си партньор. Господин Адемов, първо към Вас. Това, което Вие казахте, всъщност майките дойдоха при нас и те казаха, че ще работим заедно, за да разкрием кражбите. Аз съм изненадан, че Вие не сте съгласен, че няма кражби в този сектор и че няма какво да се работи. Много съм изненадан, но аз съм сигурен, че има такива пари и те ще бъдат насочени. (Тропане по банките от ГЕРБ-СДС.) Господин Петров, разбирам, че четете ГЕРБ пропаганда през медиите тук на един от депутатите, който блъска, блъска с фалшива информация, но най-добре е да влезете във Фейсбука на майките от „Системата ни убива!“ и да видите последния пост. Цитирам поста, защото казахте да кажем какво те казват. Нека прочетем точно какво казват: „Със съдействието на Настимир Ананиев, депутат от „Продължаваме Промяната“ (възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“, тропане по банките), който познава децата и болките ни още от времето на протеста през 2020 г., и на председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Искрен Арабаджиев, Гого все пак беше допуснат на топло във фоайето на Народното събрание, след като му беше отказан достъп един час и беше държан от служителя на НСО в студа, на вратата. Още от вторник започваме работа със Социалната комисия за реформи и стопиране на кражбите и изтичането на средства, за да достигнат до истинските нуждаещи се. Искрен Арабаджиев пое ангажимент още в началото на март да стартира процеса по промени в Закона за личната помощ и ние ще сме активни участници в него. Резултат ще има още днес при гласуването в Народното събрание.“ Господин Петров, спрете да четете фалшивите новини на ГЕРБ – четете истинските новини, защото, когато ги разпространявате всъщност, даже хората, които се чудят: „А бе коалиционен партньор ли са, не са ли, се убеждават, че сте!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Въздържал се.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Няма, само приложенията.

Няма промени.

Ама не ги е докладвал. Нека да ги докладва.

Много набързо. Приложение № 1 към чл. 9, т. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложението. Приложение № 1А към чл. 9, т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1А. Приложение № 2 към чл. 14, т. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2. Минаваме към Приложение № 2А към чл. 14, т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2А. След което имаме Приложение № 3 към чл. 15, ал. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3. Приложение № 4 към чл. 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 4. Приложение № 5 към чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.

За.

За.

За. (Народни представители излизат от залата.)