23 February 2022

За.

За.

За.

Против.

Против.

За.

Против.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предвид факта, че Проектът за решение въвеждане на компенсациите в пълен размер на небитовите крайни клиенти, които са изброени в т. 5, няма да е смислено да ги гласуваме, след като сме гласували бюджета, защото именно тези компенсации трябва да бъдат заложени както като приходи, така и като разходи в държавния бюджет, предложението, което правя, е т. 5 да бъде изместена и да бъде т. 1 във връзка с това, че ако бъде подкрепена, тя ще има съществено отражение върху държавния бюджет. Благодаря Ви.

Против.

За.

Против.

Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми народни представители! Ще използвам възможността да Ви дам шанс още веднъж да гласувате предвид факта и важността, колко е важно именно средства да бъдат отпуснати на изброените в т. 5 небитови потребители и да бъдат компенсирани в пълен размер. С цел да не губя времето на Народното събрание няма да излагам стотиците аргументи, които до момента сме излагали в залата, но още веднъж не забравяйте, че в десетки общини, стотици населени места вече няма осветление по пътищата. В училища, детски градини, старчески домове, църкви се правят дарителски кампании, за да могат да си плащат сметката за отопление...

Така че моля Ви да дадете шанс да прегласуваме и народните представители да имат шанс да коригират своя глас. Благодаря.

Против.

За.

Против.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа членове на Министерския съвет! Процедурата ми е по начина на водене към Вас, господин Председател. Господин Председател това нещо е закон, а това нещо е основният закон. (Народният представител Александър Несторов показва законите.) В управляващото мнозинство се наблюдава трайно нежелание за запознаване с тях, още повече за спазването им. Затова днес, господин Председател, имаме един по-иновативен, един по-IT подход към Вас, въпреки че с бюджета на ДОО, който приехте вчера, малко хората и от този сектор ги заклахте. Господин Председател, това е карта на народния представител (показва), ако я обърнем, отзад ще прочетем следното нещо: „Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят поискани сведения и документи.“ Господин Председател, с въпрос на председателя на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ от 15 декември 2021 г. същият изисква документи по 20 хиляди и малко повече действия на Министерството на вътрешните работи по време на изборите. Очевидно въпросът е бил допустим, тоест не е бил като другите няколкостотин въпроса, които връщате като недопустими. Моята молба към Вас е, моля, съдействайте тези документи да бъдат получени, бъдете от правилната страна на закона, за да може ние като народни представители да изпълняваме длъжността, която хората са ни гласували. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, правя процедура за допуск на следните лица: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, и Жени Начева –директор на дирекция „Финанси на общините“ от Министерството на финансите, и Васил Георгиев – заместник-министър на външните работи от Министерството на външните работи. Благодаря.

За.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2022 г., № 47-202-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2022 г., приет на първо гласуване на 10 февруари 2022 г. – Проект за второ гласуване: „Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на правителството, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че няма човек в тази зала, който да е убеден, че това е първото и последно гледане на Закона за бюджета на Република България за 2022 г. Ако си спомняте, само преди месец ние приехме Закон, с който удължихме действието на определени норми за първото тримесечие – до 31 март 2022 г. Още след подписването на коалиционното споразумение коалиционните партньори заявиха категорично, че от 1 юли ще има актуализация на държавния бюджет, тоест до 30 юни тази актуализация ще бъде внесена в Народното събрание, за да бъде одобрена и да влезе в сила от 1 юли 2022 г. Това наистина е прецедент в нашата история – още преди да е приет основният закон за бюджета, да се говори за неговата актуализация, което показва на практика, че този законопроект, който днес гледаме, няма годишен времеви характер. Уважаеми господин Министър на финансите, ако си спомняте, а сигурен съм, че си спомняте, на заседанието на Комисията по бюджет и финанси ние поставихме редица искания. Разбира се, повечето от тях бяха отхвърлени, но някои от тях бяха приети като целесъобразни от Вас и Вие поехте ангажимента в следващите месеци да работим по тези предложения и с актуализацията на бюджета да решим дали да бъдат приети и каква ще бъде цената на тези предложения като отражение в бюджета за 2022 г. Същата процедура се е провела и в редица други комисии, в които комисиите са приели като целесъобразни предложения, но са приели, че това може да стане с актуализацията на бюджета. Вчера при гледането на Проекта на закон, разбира се, вече Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, председателят на Комисията от тази трибуна, защитавайки накрая приетия вече Закон за бюджета на ДОО за 2022 г., каза, че през тази година ще има изключително много повече приходи, отколкото са предвидени в консолидираната фискална програма, и разбира се, предполагам, че той се базира на високата инфлация, която ще донесе повече приходи в държавния бюджет. Намираме се в една много сложна ситуация, от която можем да излезем по един от следните два начина. Минаха повече от два месеца от подписването на коалиционното споразумение между коалиционните партньори. Остава още повече от месец, месец и десет дена, до приключване удължаването на нормите от бюджета за 2022 г., които ще действат до 31 март тази година. Четири месеца мисля, че са абсолютно достатъчни, за да може да се превърне коалиционното споразумение между коалиционните партньори в управленска програма. Затова моите предложения са две, което от двете изберете, разбира се. Първото е да си оттегли правителството Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и до края на месец март да внесе истинския бюджет, който ще има годишен хоризонт на действие. През това време ще може да се поправи и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, ще могат да се разпределят политиките, приоритетите и реформите, за които говорите, през тригодишния период от време и да гледаме наистина годишен закон за бюджета на Република България за 2022 г. Вторият вариант е, сигурен съм, че първият вариант няма да го приемете, защото това наистина ще бъде прецедент, вторият вариант е този закон да не се казва „Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г.“, а „Базов закон за държавния бюджет за 2022 г.“. Ако прочетете във Вашите мотиви в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, Вие сами сте казали, че това е базов вариант на бюджета, а не е целогодишен, с всички политики и приоритети, които Вие сте предвидили. Така че моето предложение, господин Председател, е, ако не се приеме правителството да оттегли своя бюджет за 2022 г. и да го представи в срок до 31 март – тогава, когато изтича първият законопроект, който изтеглихме, наименованието на този бюджет да бъде „Базов държавен бюджет на Република България за 2022 г.“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, членове на кабинета, дами и господа народни представители! Господин Ананиев, за съжаление, няма как да се съглася с Вашите предложения. Дали правителството няма как да го оттегли, може да го отхвърлим, само че… Другият вариант е да се преименува заглавието. Тук по-скоро би трябвало да използваме малко различен подход, тъй като в крайна сметка, ако ще искаме юли месец, както правителството се ангажира, да има актуализация на бюджета, то март месец трябва да видим вече следващия проект на бюджет и април месец да сме влезли в следващата бюджетна процедура. Така че и да го изтеглят или да го отхвърлим, март месец пак ще гледаме следващия бюджет, вече за актуализацията. Така че правителството първите шест месеца определено ще прави анализи и допълнителни бюджети и общо взето една и съща работа. Затова по-скоро моето предложение е за Вашето – не да е основен или базисен подход, ами просто да кажем, че това е анализ на бюджет за 2022 г., а истинският бюджет ще го видим юни месец.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Ананиев, като още един представител на великата област Перник, изразявам пълно съмислие с Вас, още един довод в тази посока. Нулева толерантност към корупцията, нали така, господин Премиер? Напомням, че този проект на бюджет всъщност не е онзи проект на бюджет, който Министерският съвет е длъжен по закон да съгласува с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. В този проект на бюджет има 89 на брой повече Преходни и заключителни разпоредби. Това според мен е още едно основание за оттегляне на този бюджет, защото той не е преминал оценка за корупционен риск. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина този бюджет обхваща периода от 1 януари до 31 декември, така както би трябвало да обхваща всеки един държавен бюджет за която и да е година. Волеизявлението на управляващите обаче е, че този бюджет е изграден на базов сценарий, който отразява политиките, които са действали до този момент. Управленската програма, която се подготвя от управляващите, трябва да бъде готова до края на месец юни. Тя ще включи в себе си всички нови политики, приоритети и реформи. Защо смятате, че този бюджет отразява цялостната финансова и икономическа картина в България за 2022 г.? Това е временен бюджет и отразява политиките до 30 ноември. Ето защо моята идея беше не да подкрепя колегите, които вчера казаха, че това е бюджет за второто тримесечие, защото той все пак е годишен бюджет, но той е базов бюджет и това беше моето предложение да предложа такава редакция в заглавието. Благодаря Ви.

За.

За.

Въздържал се.

За.

По чл. 1 е постъпило предложение от народните представители Костадин Костадинов и Цончо Ганев, № 47-254-04-39. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев, № 47 254-04-40, тъй като Комисията не подкрепя предложението, съм длъжен да го изчета: „1. В чл.1, ал.1, т.1.4 сумата „14 780 000,0“ се замества с „15 010 000,0“. 2. В чл. 1, ал. 5, т. 6.2. сумата „317 000,0“ се заменя с „240 000,0“. 3. В чл. 1, ал .5 се създава нова точка 7.4 със следния текст: „За реализиране на основни проекти от инвестиционен план-програма до 2032 г. на Министерство на отбраната – 230 000,0.“ Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, № 47-254-04-45. Комисията не подкрепя предложението, а то е следното: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „33 034 778,9“; б) на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 622 579,0“; в) на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „15 050 000,0“. 2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: а) на ред II „Разходи“ числото „20 066 025,9“ се заменя с „20 336 025,9“; б) на ред 1.1 „Персонал“ числото „7 184 224,4“ се заменя с „7 215 224,4“; в) на ред 1.2 „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „1 638 935,8“ се заменя с „1 847 935,8“; г) на ред 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „1 483 932,7“ се заменя с „1 692 932,7“; д) на ред 2 „Капиталови разходи“ числото „3 007 778,2“ се заменя с „3 014 778,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-46: 1. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 269 839,8“; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 283 239,8“; - на ред 1.1 „Общините“, числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 024,2“. 2. В чл. 1, ал. 5, на ред 6.2 „За структурни промени, в това число за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор“ числото „317 000,0“ се заменя с „315 800,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова и Михаил Илиев, № 47-254-04-47: 1. Изменение в приходната част на чл. 1, ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 34 651,8 хил. лв.“ 2. Изменение в разходната част на чл. 1, ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 34 651,8 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-48: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 765 478,9“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 353 279“; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 780 700“. 2. В чл. 1, ал. 2: б) на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; - на ред 1. „Предоставени трансфери за:“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 608 524,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Дани Каназирева и Младен Шишков, № 47-254-04-49: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 825 997,9“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 413 798,0“; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 841 219,0“. 2. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 329 858,8“; - на ред 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 343 258,8“; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 669 043,22“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-50: 1. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 839,8“; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 239,8“; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 610 024,2“. 2. В чл. 1, ал. 5 на ред 6.2 „За структурни промени, в това число за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор“ числото „317 000,0“ се заменя с „314 800,0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Делян Добрев, № 47 254-04-51: В чл. 1, ал. 1, т. 1 „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата в колона 2 – 14 780 000,0 хил. лв. се увеличава със 74 230 хил. лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-52: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 764 978,9“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 352 779,0“; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 780 200,0“. 2. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 268 839,8“; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 282 239,8“; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 608 024,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-53: В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) на ред I „Приходи, помощи и дарения“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; - на ред 1 „Данъчни приходи“, сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв. 2. В чл. 1, ал. 2: б) на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; - на ред 1.1 „Общините“ сумата се увеличава със 700,0 хил. лв.; Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47 254-04-54: В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 778,9“; - на ред 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 579,0“; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 782 000,0“. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 639,8“; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 039,8“; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 824,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Дани Каназирева, № 47-254-04-55: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 797 278,9“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 385 079,0“; - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 812 500,0“. 2. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 301 139,8“; - на ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 314 539,8“; - на ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 640 324,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Танева и Мария Белова, № 47-254-04-56: В чл. 1 се правят следните изменения: 2.1. В чл. 1, ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ става „32 784 108,9“. 2.2. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1 числото „30 352 579,0“ става „30 371 909,0“. 2.3. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1.4 числото „14 780 000“ става „14 799 300,0“. 2.4. В чл. 1, ал. 2, римско III, точка 1.1 числото „5 607 824,2“ става „5 627 154,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Младен Маринов и група народни представители, № 47-254-04-57: 1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: а) чл. 1, ал. 1, I „Приходи, помощи и дарения“ числото „ 32 764 778, 9“ се заменя с „32 768 728, 9“; б) чл. 1, ал. 1, I, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579, 0“ се заменя с „30 356 529, 0“; в) чл. 1, ал. 1,I, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000, 0“ се заменя с „14 783 950, 0“. 2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: а) чл. 1, ал. 2, II „Капиталови разходи“ числото „20 074 025, 5“ се заменя с „20 077 975, 5“; б) чл. 1, ал. 2, т. 2 „Капиталови разходи“ числото „3 007 778, 2“ се заменя с „3 011 728,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николина Ангелкова, № 47-254-04-59: По чл. 1, ал. 1, I, т. 1.4: Увеличават се приходите от Данък добавена стойност + 120 000,0 хил. лв. По чл. 1, ал. 5, т. 5.1 – Увеличават се субсидиите за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм + 20 000,0 хил. лв.; В чл. 1, ал. 5 се създава т. 5.2 – за оборотен капитал и компенсиране на високите цени на електроенергията на местата за настаняване, категоризирани съгласно Закона за туризма, заведения за хранене, съгласно чл. 124 от Закона за туризма, туроператори и турагенти, както и СПА центровете, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за туризма + 70 000,0 хил. лв.; В чл. 1, ал. 5 се създава т. 5.3 – за субсидии на туроператори, които използват автобусни превозвачи с валиден лиценз на общността за превоз на пътници, при изпълнение на случаен или совалков превоз до Република България с цел туризъм + 20 000, 0 хил. лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, № 47-254-04-60: Изменение в приходната част на чл. 1, ал. 1 т. 1.4 „Данък добавена стойност“ се изменя, както следва: Общата стойност се увеличава с 46 619 800 лв. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски, № 47-254-04-61: а) в чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 774 778,9“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 362 579,0“; - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 790 000,0“. Разходи: б) в чл. 1, ал. 2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 278 639,8“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 292 039,8“; - т. 1.1. „Общините“, числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 617 824,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Жечо Станков и група народни представители, № 47-254-04-62: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - т. I (Приходи, помощи и дарения), числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 833 267,3“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579“ се заменя с „30 421 067,4“; - т. 1.4. (Данък върху добавената стойност) сумата в колона 2 –„14 780 000,0 хил. лв.“ се заменя с „14 848 488,4 хил. лв.“; II. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 537 128,2“; - на ред 1.1 „Общини“ числото „5 607 824,2“ се заменя с 5 876 312,6“. III. В чл. 1, ал. 5, т. 6 (Област ефективно управление и оптимизация на публичния сектор), т. 6. 2. За структурни промени, в това число за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор в колона 2 „317 000 хил. лв.“ се заменя със „117 000 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Иванов, № 47-254-04-63: „Източник за осигуряване на допълнителните средства да бъде увеличение на приходите от ДДС, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1. 4 в проектозакон.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски, № 47-254-04-64: „а) в чл. 1 , ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 776 480,1“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 364 280,2“ - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 791 701,2“. Разходи: б) В чл. 1, ал. 2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 280 341,0“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 293 741,0“. - т. 1. 1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 619 525,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Христо Терзийски и Младен Маринов, № 47-254-04-65: „1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: а) на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „33 037 178,9“; б) на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 624 979,0“; в) на ред 1. 4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „15 052 400,0“. 2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: а) на ред II „Разходи“ числото „20 074 025,5“ се заменя с „20 346 425,5“; б) на ред 1 „Текущи разходи“ числото „16 934 499,4“ се заменя със „17 206 899,4“ в т.ч.; в) на ред 1.1 „Персонал“ числото „7 184 224,4“ се заменя със „7 590 224,4“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски, № 47-254-04-66: а) В чл.1 , ал.1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 770 617,8“; - 1 „Данъчни приходи“, числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 358 417,9“; - 1. 4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 785 838,9“. Разходи: б) В чл. 1, ал .2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 274 478,7“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 287 878,7“. - т. 1. 1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 613 663,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Колеги, искам само да се извиня на скриптърите, защото чета достатъчно бързо, дано да успяват, извинявайте за това нещо, но има много предложения. Предложение на народния представител Иван Тотев и група народни представители, № 47-254-04-67: „2. Член 1 се изменя така: 2. 1. В чл. 1, ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778, 9“ става „32 768 480, 9“. 2. 2. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1 числото „30 352 579,0“ става„ 30 356 281,0“. 2. 3. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1.4 числото „14 780 000,0“ става „14 783 702,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валери Лачовски и Десислава Трифонова, № 47-254-04-68: „1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. 1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 769 278,9“; 1. 2. В ал. 1, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 357 079,0“; 1. 3. В ал. 1, римско I, т. 1. 4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 784 500,0“; 1. 4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 273 139,8“; 1. 5. В ал. 2, римско I „Предоставяни трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 286 539,8“; 1. 6. В ал. 2, римско III, т 1. 1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 612 324,2“. Увеличението на разходите следва да бъде за сметка на по високите данъчни приходи от косвени данъци.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски, № 47-254-04-69: „а) В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 757,3“; - 1. „Данъчни приходи“, числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 557,4“; - 1. 4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 781 978.4“. Разходи: б) В чл. 1, ал .2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 618,2“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 018,2“. - т. 1. 1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 802,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Валери Лачовски и Десислава Трифонова, № 47-254-04-70: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. 1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 579,4“; 1. 2. В ал. 1, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 379,5“; 1. 3. В ал. 1, римско I, т. 1. 4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 781 800,5“; 1. 4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 440,3“; 1. 5. В ал. 2, римско I „Предоставяни трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 283 840,3“; 1. 6. В ал. 2, римско III, т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя „5 609 624,7“. Увеличението на разходите следва да бъде за сметка на по високите данъчни приходи от косвени данъци.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски, № 47-254-04-71: „а) В чл. 1 , ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 789 049,9“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 376 850,0“; - 1. 4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 804 271,0“. Разходи: б) В чл. 1, ал .2: - III „Бюджетни взаимоотношения(трансфери) –нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 292 910,8“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 306 310,8“. - т. 1. 1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 632 095,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Тотев и група народни представители, № 47-254-04-72: „2. Член 1 се изменя така: „2. 1. В чл. 1, ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778, 9“ става „32 769 778, 9“. 2. 2. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1 числото „30 352 579, 0“ става „30 357 579, 0“. 2. 3. В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1. 4 числото „14 780 000, 0“ става „14 785 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Валери Лачовски и Десислава Трифонова, № 47-254-04-73: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: „1. 1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 789 525,2“; 1. 2. В ал. 1, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 377 325,3“; 1. 3. В ал. 1, римско I, т. 1. 4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 804 746,3“; 1. 4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения“ (Трансфери) числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 293 386,1“; 1. 5. В ал. 2, римско I „Предоставяни трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 306 786,1“; 1. 6. В ал. 2, римско III, т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя „5 632 570,5“. Увеличението на разходите следва да бъде за сметка на по високите данъчни приходи от косвени данъци.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Ангелов, № 47-254-04-74. Това предложение е подкрепено, така че минаваме на следващото. Набрахме скорост. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, № 47-254-04-77: „1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1.1 „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4. „Данък върху добавена стойност“ числото „14 780 000,0“ с „ 14 783 500,0“. 1.2. В ал. 2: 1.2.1. В т. II „Разходи“ числото „20 066 025, 9“ се заменя с „20 069 525,9“. 1.2.2. В т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „16 926 499,4“ се заменя с „16 929 999,4“. 1.2.3. В т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“, т. 1.1 „Персонал“ числото „7 184 224,4“ се заменя със „7 186 124,4“. 1.2.4. В т. II „Разходи“, т. 1 „Капиталови разходи“ числото „3 007 778,2“ се заменя с „3 009 378,2“. 1.2.5. В т. II „Разходи“ т. 1 „Капиталови разходи“, т. 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „2 678 001,8“ се заменя с „2 679 601,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители, № 47-254-04-78: Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, т. 1.4 „Данък добавена стойност: се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 30 319 031,50 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и Десислава Атанасова, № 47-254-04-79: „1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1.1 „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4. „Данък върху добавена стойност“ числото „14 780 000,0“ с „14 800 000,0“. 1.2. В ал. 2: в ред „III Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 288 639,8“, съответно в подред т. 1 „Предоставени трансфери“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 302 039,8“.“ Комисията подкрепя не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Теменужка Петкова, № 47-254-04-81: „1. Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 5 375,5 хил. лв.“ 2. Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 5 375,5 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Екатерина Захариева, № 47-254-04-82. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители, № 47-254-04-83. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Екатерина Захариева, № 47-254-04-84: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 785 341,1“. 1.2. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 373 141,2“. 1.3. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 800 562,2“. 1.4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения Трансфери/нето“ в т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 628 386,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, № 47-254-04-85: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1: 1.1. На ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ да се увеличи с „275 500,0“, като се замени с „33 040 278,9“. 1.2. На ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ да се увеличи с „275 500,0“, като се замени с „30 628 079,0“. 1.3 На ред 1.5 „Акцизи“ числото „5 915 000,0“ да се увеличи с „275 500,0“, като се замени с „6 190 500,0“. 2. В ал. 2: 2.1. На ред II „Разходи“ числото „20 066 025,9“ да се увеличи с „40 500,0“, като се замени с „20 106 525,9“. 2.2. На ред 1 „Текущи разходи“ числото „16 926 499,4“ да се увеличи с „40 500,0“, като се замени с „16 966 999,4“. 2.3. На ред 1.1 „Персонал“ числото „7 184 224,4“ да се увеличи с „7 500,0“, като се замени с „7 191 724,4“. 2.4. На ред 1.2 „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „1 638 935,8“ да се увеличи с „33 000,0“, като се замени с „1 671 935,8“. 2.5. На ред 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ числото „1 483 932,7“ да се увеличи с „33 000,0“, като се замени с „1 516 932,7“. 2.6. На ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ да се увеличи с „235 000,0“, като се замени с „17 503 639,8“. 2.7. На ред 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ да се увеличи с„ 235 000,0“, като се замени със „17 517 039,8“. 2.8. На ред 1.3 „Националната здравноосигурителна каса“ числото „2 268 395,1“ да се увеличи с „235 000,0“, като се замени с „2 503 395,1“. 2.9. На ред 1.3.1 „от Министерството на здравеопазването“ числото „106 570,6“ да се увеличи с „16 500,0“, като се замени със „123 070,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и Красимир Вълчев, № 47-254-04-86: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1, I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4 „Данък върху добавена стойност“ числото „14 780 000,0“ с „14 787 000,0“. 1.2. В ал. 2: в ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 275 639,8“, съответно в подред „т. 1 Предоставени трансфери“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 289 039,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Нанков, № 47-254-04-87: „В чл. 1 се правят следните изменения: - В чл. 1, ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ става „32 816 071,1“. - В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1 числото „30 352 579,0“ става „30 403 871,2“. - В чл. 1, ал. 1, римско I, точка 1.4 числото „14 780 000“ става „14 831 292,2“. - В чл. 1, ал. 2, римско III, точка 1.1 числото „5 607 824,2“ става „5 659 116,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева, № 47-254-04-88: „1. Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, т. 1.4 „Данък добавена стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава със 7 558, 8 хил. лв.“ 2. Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава със 7 558, 8 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Младен Маринов, № 47-254-04-89: „Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 4 115,1 хил. лв.“ Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 4 115,1 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, № 47-254-04-90: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: 1.1. в I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4 „Данък върху добавена стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „16 030 000,0“. 1.2. в I „Приходи, помощи и дарения“, т.1 „Данъчни приходи“, т. 1.4. „Акцизи“ числото „5 915 000,0“ се заменя с „6 565 000,0“. 2. В ал. 3, V „Бюджетно салдо“ числото „6 253 227,6“ се заменя с „4 353 227,6“. 3. В ал. 4, VI „Операции в частта на финансирането – нето“ числото „6 253 227,6“ се заменя с „4 353 227,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Младен Маринов, № 47-254-04-92: „Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 1 344,2 хил. лв.“ Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 1 344,2 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павел Христов и група народни представители, № 47-254-04-93: „В чл. 1 раздел I т. 1.4 сумата „14 780 000,0“ става „14 992 794,2 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Младен Маринов, № 47-254-04-94: „Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: Общата стойност се увеличава с 12 113,0 хил. лв. Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва:„ Общата стойност се увеличава с 12 113,0 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, № 47-254-04-95: „1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1.1 „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4 „Данък върху добавена стойност“ числото „14 780 000,0“ с „14 784 300,0“. 1.2. В ал. 2: 1.2.1. В т. II „Разходи“ числото „20 066 025, 9“ се заменя с „20 070 325,9“. 1.2.2. В т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „16 926 499,4“ се заменя с „16 930 799,4“. 1.2.3. В т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“, т. 1.1 „Персонал“ числото „7 184 224,4“ се заменя със „7 188 524,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Младен Маринов, № 47-254-04-96: „Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 1 097,0 хил. лв.“ Изменение в разходната част на чл. 1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 1 097,0 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, № 47-254-04-97: „1. В чл. 1, ал. 2: - На ред III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 272 639,8“. - На ред 1 „Предоставени трансфери“ за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 286 039,8“. - На ред 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 611 824,2“. 2. В чл. 1, ал. 5 на ред 6.2 „За структурни промени, в това число за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор“ числото „317 000,0“ се заменя с „313 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Младен Маринов, № 47-254-04-98: „Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1.4 „Данък върху добавената стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 6 609,4 хил. лв.“ Изменение в разходната част на чл.1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ т. 1.1 се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 6 609,4 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-99: а) В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - 1. „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 927,3“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 727,4“ - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 781 897,4“ б) В чл. 1, ал. 2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 537,2“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 188,2“. - т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 972,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-101: „1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - на ред I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 778.9“; - на ред 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 579,0“ - на ред 1.4 „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 782 000,0“. 2. В чл. 1, ал. 2: - на ред III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 639,8“; - на ред 1. „Предоставени трансфери за“: числото „17 282 039,8“ се заменя с „17 284 039,8“; - на ред 1.1 „Общините“, числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 824,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Тома Биков и Красимир Вълчев, № 47-254-04-102. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-104: „а) В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - 1. „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 748,9“; - 1. „Данъчни приходи“, числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 549“; - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 781 970“; б) В чл. 1, ал. 2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 609,8“. - 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 009,8“. - т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 609 794,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-106: „В чл. 1, ал.1 се правят следните изменения и допълнения: - 1. „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 766 961,9“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 354 762,0“ - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 782 183,0“. В чл. 1, ал. 2: - III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 270 822,8“. 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 284 222,8“. - т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 610 007,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-108: „1. В чл.1, ал.1 се правят следните изменения и допълнения: - I „Приходи, помощи и дарения“, в числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 764 778,9“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 353 579,0“; - 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 781 000,0“ 2. В чл.1, ал. 2: - III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 269 639,8“. - 1. „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 283 039,8“. - т.1.1. „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 608 824,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росица Кирова, № 47-254-04-111: „В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: - I. „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 767 778,9“; - 1. „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с ,30 355 579,0“; - 1.4. „Данък върху добавената стойност” числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 783 000,0“. В чл.1, ал. 2: - III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 271 639,8“. - „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя с числото „17 285 039,8“. - т. 1.1 „Общините“, числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 610 824,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петя Аврамова и Красен Кръстев, № 47-254-04-113: 1. В чл.1, ал. 1: - в т. 1 „(Приходи, помощи и дарения)“ сумата в колона 2 „32 764 778,9 хил. лв.“ се увеличава с „57 556 207,00 лв.“; - в т. 1.4 „(Данък върху добавената стойност)“, сумата в колона 2 „14 780 000,0 хил. лв.“ се увеличава с „57 556 207,00 лв.“ 2. В чл. 1, ал. 2: - т. III „(Бюджетни взаимоотношения), (трансфери) – нето“, сумата в колона 2 „17 268 639,8 хил. лв.“ се увеличава с „57 556 207,00 лв.“; - ред 1.1 „(Общините)“ сумата в колона 2 „5 607 824,2 хил. лв.“ се увеличава с „57 556 207,00 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители, № 47-254-04-114: В чл. 1, ал. 1: - Изменение в приходната част на чл. 1, алинея 1, т. 1.4 „Данък добавена стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“. В чл. 1, ал. 2: - Изменение в разходната част на чл.1, алинея 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – нето“, т. 1.2 „Държавно обществено осигуряване“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 47-254-04-115: „1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения: „(1) Приема държавния бюджет за 2022 г. по приходите, помощите и даренията“, както следва:“. Следва таблицата, която е пред Вас. „2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения: - В т. III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ т. 1. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с числото „6 242 692,2“. - В т. III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) - нето“ т. 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,8“ се заменя с числото „17 916 907,8“. - В т. III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ числото „17 268 639,8“ се заменя с числото „17 903 507,8“. 3. В чл. 1, ал. 5 се добавя нова т. 2.8 със следното съдържание: „За модерно оборудване в професионалните училища и гимназии, съответстващо на съвременните изисквания, с цел превръщането на професионалното обучение и образование в привлекателен избор и обезпечаването на икономиката с добри специалисти“ – със сума 30 000. - В чл. 1, ал. 2, II „Разходи“ числото „20 066 025,9“ се заменя с числото „20 096 025,9“. - В чл. 1, ал. 2, „2. Капиталови разходи“ числото „3 007 778,2“ се заменя с числото „3 037 778,2“. 4. В чл. 1, ал. 5 се добавя нова т. 4.4 със следното съдържание: „Компенсация за повишените разходи за отопление с дървесина и пелети – със сума 50 000.“ - В чл. 1, ал. 2, II „Разходи“ числото „20 066 025,9“ се заменя с „20 116 025,9“. - В чл. 1, ал. 2, „2. Текущи разходи“ числото „16 934 499,0“ се заменя с „16 984 499,0“. 5. В чл. 1, ал. 6 се правят следните изменения: „(6) Компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5 се приемат с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.“ 6. В чл. 1 се създава нова ал. 7 със следното съдържание: „(7) Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за одобрение на конкретните проекти по ал. 5, ред 2.1, ред 2.2, ред 2.7 в срок от един месец след влизането в сила на настоящия закон.“ 7. В чл. 1 се създава нова ал. 8 със следното съдържание: „(8) Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за одобрение на конкретните проекти по ал. 5 ред 8.1 в срок от един месец след влизането в сила на настоящия закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Червенков, № 47-254-04-116: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778 9“ се заменя с „32 787 973,9“; 1.2. В ал. 1, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 375 774“; 1.3. В ал. 1, римско I, т. 1.4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 803 195“; 1.4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 291 834,8“; 1.5. В ал. 2, римско I „Предоставяни трансфери за“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 305 234,8“; 1.6. В ал. 2, римско III, т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя „5 631 019,2“. 2. Увеличението на разходите следва да бъде за сметка на по-високите данъчни приходи от косвени данъци.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, № 47-254-04-117: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1.1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 795 825,9“. 1.2. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 383 626,0“. 1.3. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“, т. 1 „Данъчни приходи“, т. 1.4 числото „14 780 000,0“ се заменя с „14 811 047,0“. 1.4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 299 686,8“. 1.5. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“, т. 1 „Предоставени трансфери за:“ числото „17 282 039,0“ се заменя със „17 313 086,8“. 1.6. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето“ в т. 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя с „5 638 871,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Събев, № 47-254-04-118: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В ал. 1, римско I „Приходи, помощи и дарения“ числото „32 764 778,9“ се заменя с „32 778 878,9“; 1.2. В ал. 1, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „30 352 579,0“ се заменя с „30 366 679,0“; 1.3. В ал. 1, римско I, т. 1.4 числото „14 780“ се заменя с „14 794 100“; 1.4. В ал. 2, римско III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери)“ числото „17 268 639,8“ се заменя със „17 282 739,8“; 1.5. В ал. 2, римско I „Предоставяни трансфери за“ числото „17 282 039,8“ се заменя със „17 296 139,8“; 1.6. В ал. 2, римско III, т 1.1 „Общините“ числото „5 607 824,2“ се заменя „5 621 924,2“. Увеличението на разходите следва да бъде за сметка на по-високите данъчни приходи от косвени данъци.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители, № 47-254-04-121: 1. Изменение в приходната част на чл. 1, ал. 1, т. 1.4 „Данък добавена стойност“ се изменя, както следва: „Общата стойност се увеличава с 8 100 хил. лв.“ 2. В таблицата към чл. 1, ал. 5 се създава нов ред с № 4.4, като в колона „Направление на средствата“ се добавя „За допълнителни възнаграждения за служители на Националния осигурителен институт във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията на COVID-19 за шест месеца“, а в колона „Сума (хил. лв.)“ се добавя числото „8100,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители, № 47-254-04-124: „В чл. 1, ал. 1, на ред I „Приходи, помощи и дарения“, точка 1.4 „Данък върху добавената стойност“ сумата се увеличава с 200 000 хил. лв. В чл. 1, ал. 2: а) на ред II „Разходи“ сумата се увеличава с 200 000 хил. лв.; б) на ред 5 „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ сумата се увеличава с 200 000 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любен Дилов и Тома Биков, № 47-254-04-91: „По чл. 1, ал. 2, II, т. 5.1: Разходите по централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия от 80 000,0 лв. да се намалят с 10 000, 0 лв. и да се чете: „70 000,0 лв.“ В чл. 1, ал. 2, II, т. 5 се създава т. 5.4: Средства за придобиване на дълготрайни материални активи в чужбина, свързани с новата българска история и националноосвободителни борби + 10 000,0 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров и група народни представители, № 47-254-04-105: „В чл. 1, ал. 2, позиция II РАЗХОДИ, цифрата „20 074 025,5“ се променя на „20 255 623,6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Дренчев и група народни представители, № 47-254-04-110: „В чл. 1, ал. 5: 1. В т. 3 „Област здравеопазване“, подточка 3.1 сумата за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца, се намалява със 132 000 до 220 000. 2. В т. 3 „Област здравеопазване“ се добавя нова подточка 3.5 „За осигуряване на подкрепа за общинските болници в общините, в които заболеваемостта от COVID-19 е по-ниска от средната за страната, със сума от 132 000.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров и група народни представители, № 47-254-04-125: „В чл. 1, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. Отпада точка 3.2 „За осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за шест месеца“. 1.2. В точка 3.3 „За закупуване на ваксини срещу COVID-19“ числото „267 219,1“ се заменя с „219,1“. 1.3. В точка 3.4 „За осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19“ числото „131 818,0“ се заменя с „231 818,0“. 1.4. В точка 2.7 „За изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата“ числото „15 000,0“ се заменя с „35 000,0“. 1.5. Създава се нова точка 2.8 „Насърчаване на изучаването на медицина, както и повишаване на квалификацията, както и преквалификацията, включително чрез мерки за запълване на здравната система с кадри, както и тяхното запазване“ с число „156 760,0“. 1.6. Създава се нова точка 3.5 „За мерки в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми“ с число „67 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, № 47-254-04-129. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владислав Панев и и група народни представители, № 47-254-04-132. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев… Аплодисменти от опозицията няма ли да има – подкрепихме…

То е на Румен Гечев.

Не, не – преди това беше на Краси Вълчев, аз затова чаках. (Оживление.) Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, № 47-254-04-138. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението в т. 1.1 в частта относно начина на разходване на средствата и го подкрепя в останалата част. Затова аз съм длъжен да изчета неподкрепената част: „1.1. В т. 10 „Област култура и изкуства“ се създава нов ред „10.2. За финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер чрез увеличаване с до 50 на сто на стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнагражденията на персонала – 12 000,0“;“. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, № 47-254-04-141. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители, № 47-254-04-145. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Дренчев и група народни представители, № 47-254-04-109 – „Член 1, ал. 6 се заличава“. Това е предложението. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2022 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.). (2) Приема държавния бюджет за 2022 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.). (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.). (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва:(Съгласно таблицата в Доклада.). (5) Приема разходи по централния бюджет за 2022 г. за изпълнение на политики, както следва: (Съгласно таблицата в Доклада.). (6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Взимам думата, за да аргументирам предложението на нашата парламентарна група за увеличение на бюджета на Министерството на вътрешните работи. Има теми и области, по които е редно да има приемственост и устойчивост в политиките, независимо кой управлява страната. Това е въпрос на национална сигурност и на обществен интерес и тази тема е именно една от тях. Служителите в структурите на Министерството на вътрешните работи се ползват с институционална и обществена подкрепа във всички демократични страни, а в още по-голяма степен това важи и за страните – членки на Европейския съюз. Обяснимо е това. На тях се разчита при всяко предизвикателство срещу сигурността на гражданите и обществения ред. Това е професия, която е свързана с най-висок риск за живота и здравето на служителите при изпълнение на служебните им задължения. Всяка просперираща държава се грижи за адекватния стандарт на живот и обществения престиж на тези служители. За съжаление обаче, с бюджет 2022 г. виждаме, че България ще се превърне в тревожен пример за изключение от този принцип. Нека не допускаме това да се случи, зависи от всички нас. В предложението, което сме внесли, сме направили ясен разчет на минимално необходимите средства на основните пера, свързани с разходите на Министерството на вътрешните работи. Предложеното от нас увеличение от 15% за възнаграждението на служителите би продължило тенденцията, която започнахме през изминалите години и която реализирахме с бюджет 2021 г. Нека не забравяме, че работещите в системата на МВР са сред най-уязвимите на инфлационен натиск държавни служители поради законовите ограничения и практическата невъзможност за странична заетост и странични доходи. В същото време служителите в МВР са сред най-изложените на корупционен натиск и за да бъде ефективно противодействието на подобни опити и за да могат да изпълняват съвестно и ефективно своите задължения, техният стандарт на живот трябва да може да бъде обезпечаван с един достоен минимум. Именно по тази причина последните три редовни български правителства постоянно полагаха усилия по повишаване на техните заплащания. Не на последно място, при ежедневните си ангажименти по предотвратяване и противодействие на престъпността, по опазване на обществения ред при охранителни и други функции униформените служители на МВР практически представляват лицето на държавата. Уважаеми дами и господа народни представители, притеснение у нас буди не само недофинансирането на Министерството на вътрешните работи, но и недоверието и негативните послания, които се отправят към работещите в системата от страна на високите нива на държавното управление. Това е обидно и силно уврежда авторитета на хилядите достойни служители. Неотдавна премиерът посочи, че за създаване на новата антикорупционна агенция ще се търсят кадри от чужбина, защото тези в България били свързани с лицата, които трябва да бъдат разследвани. Малко след него говорителката на правителството видя платени провокации в законните и справедливи искания и протестната готовност, заявена от полицейските синдикати, а впоследствие се направи опит да се замаже този гаф с обяснението, че не е доразбрала и се е объркала. Всичко това не съдейства за създаването и гарантирането на по-добра среда за сигурност и ефективно противодействие на престъпността. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ е направила пакет от предложения по чл. 1 – както по ал. 1, така и по ал. 2. Господин Вицепремиер и министър на финансите, основанието да направим тези предложения, които касаят компенсиране на инфлационния шок, компенсиране на повишените енергийни разходи както за бизнеса, за хората, така и за общините, се съдържа в макроикономическия анализ на ситуацията и на бюджета. Вие предвиждате 4,5% дефлатор, а при тази инфлация сами разбирате, че няма как дефлаторът да бъде такъв. Сами разбирате, че няма как при тези нива на цените на енергоносителите, а и на хранителните продукти, и на много голяма част от останалите стоки и услуги в страната, няма как тази прогноза да се сбъдне. Да обобщя, първото ни основание е, че е подценена приходната част по отношение на инфлационните приходи. Втората част от нашето основание се съдържа в коригирания от Националната статистика резултат на брутния вътрешен продукт с около два милиарда – два милиарда и половина нагоре. Ако приложите елементарно 40% от брутния вътрешен продукт, че минават като приходи и минават през разходната част, съвсем логично е да видите още един милиард там. Ние всичко сме предложили 1 млрд. и 63 милиона увеличаване на приходната част на база на тези две основания. Ние сме водили разговори с колеги макроикономисти, водили сме разговори с колеги икономисти от всички парламентарни групи, включително и с Вас. Основанията да очакваме по-високи приходи са налице и не само по тези две причини, но само тези две причини са достатъчни, за да се концентрираме върху това да увеличим приходната част и респективно да върнем част от парите към хората, бизнеса и общините. След като не можахме да намерим друг подход тези средства да не бъдат изпомпвани от икономиката, редно е да го направим сега. Аз приемам Вашия аргумент, че може би това ще стане през юли и че може би ще има по-голяма яснота през юли. Обаче за бизнеса, за общините и за хората, които планират разходите си, които днес понасят шока от инфлацията, а пък и последиците от все още действащата пандемия, е по-добре сега да знаят, че могат да разчитат на това, защото тук от тази трибуна беше заявено, че този бюджет ще компенсира инфлацията напред, в аванс. Ако ще го правим, дайте да го направим! Това е сериозно предложение, което не е популистко, а е основано на сериозен анализ, както виждате, така че би било добре да приемете това наше предложение. Ще видите по-нататък, че в ал. 2 разходите са разпределени така, че да стигнат наистина до групи от хора, до общините, които имат нужда от компенсация за ценовия шок. Надявам се, че не приемате това предложение като опозиционно и популистко, защото нещата стоят така, а и стенограмата през юли ще бъде налице от това, което сме си говорили и в Бюджетната комисия, и тук. И когато през юли предложите няколко милиарда увеличаване на приходната част и респективно на разходната, ще се върнем да се питаме защо не го направихме сега. Защото това е много по-добре и за общините, и за бизнеса, и за хората – предвидимостта. С това ще завърша. Вчера в приетия малък бюджет по ДОО направихме две макроикономически грешки, като завишихме осигурителната тежест за един отрасъл, който е двигател на растежа, и ние го знаем всички, и това не е добре като сигнал към тях, и увеличихме осигурителната тежест за земеделците, при положение че в целия свят има криза на храните, тоест има недостиг. Там има не само да погасяваме ценови шок за земеделските производители, но и огромен експортен потенциал. От макроикономическа гледна точка мнението на парламентарната група на ДПС е, че вчерашните две грешки са най-големите в цялата бюджетна процедура – тези две, за които казах. Третата е тази, за която в момента говорим. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Цонев, аз ще се съглася с голяма част от нещата, които казахте, но все пак имам и репликираща част в изказването си. Най-вероятно брутният вътрешен продукт ще бъде около 150 милиарда, ние сме правили разчети – между 149 и 150 милиарда. Това го знае и финансовият министър, но така му е по-удобно, за да може да направи актуализация след това. Умножено по 30 и няколко процента, 33 – 34% данъчно-осигурителна тежест, това означава, че той има два милиарда резерв поне в приходната част и ние затова сме предложили допълнително два милиарда за сметка на намалението на дефицита и увеличение на разходите. Може, разбира се, да дискутираме по отношение на тези числа – не само че не компенсира напред този бюджет, а той ни компенсира назад. Инфлацията, знаете, че започна от края на пролетта – лятото на миналата година, и освен пенсиите, които бяха актуализирани, не можем да кажем, че имаме кой знае какви други компенсации в актуализацията, която приехме миналата година. Сега имаме компенсации, но частично от 1 април – за някои сектори с по-нисък процент от очакваната инфлация, тоест със закъснение, а пък други – на обещание от актуализацията, но и това не е сигурно. Тоест, казано с други думи, бюджетът би трябвало да се върже само от инфлацията, но въпреки това не му излизат сметките, въпреки това е на 7 милиарда дефицит. Анализът на тези неща показва, че има и скрита амбиция в събираемостта. Ако анализирате събираемостта, ще видите, че нямаме повишена събираемост, въпреки че министърът ни уверява, че няма да контролира вече само бръснарниците, ами и „Лукойл“, и би трябвало да е повишена събираемостта, но ние тази повишена събираемост не я видяхме. Видяхме, че на министъра му харесва инфлацията, защото взема с едната ръка 10 лв., с другата връща 3 лв., но ги връща преди всичко за обществени поръчки. Харесва му и да не компенсира бизнеса за високите цени на енергията, което е една от основните причини за инфлацията.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълчев, не намирам нещо съществено като реплика към моето изказване. Може би е добре да подчертая, че изказването беше концептуално и макроикономическо от гледна точка на това, че приходната част е подценена през инфлацията и коефициента дефлатор, че има резерви по отношение на брутния вътрешен продукт, които вече са изчислени, а има и за тази година такива. Ако ще следваме подхода предварително, тоест да изпреварваме инфлацията и да компенсираме, аз съм съгласен, че не е компенсирана миналогодишната инфлация, но взех просто повод от думите на министъра на финансите, а и на други министри и на колеги от мнозинството, което поддържа кабинета, че този бюджет напред компенсира. Ако ще компенсира напред, това е крачката. Аз съм убеден, че правителството ще я направи през юли месец, 100% съм убеден. Въпросът е, че няма да е напред, а ще е доста назад и въпросът с предвидимостта е изключително важен при тази динамика на процесите, особено на инфлационните процеси. Ние не помагаме на бизнеса с това, което правим! Ето, февруари месец ние казваме на големите IT компании, че трябва да си напишат наново бюджетите, защото разходите им за персонал ще бъдат други. Това го направихме вчера. Сега правим същото. С този бюджет казваме и на общините, и на домакинствата, и на бизнеса – ето, това ще дойде при Вас, може би ще очаквате втората половина допълнителни компенсации или допълнителни мерки. Не е добре това и всички икономисти го знаем, а министърът на финансите със сигурност го знае не по-зле от всички нас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господа и дами вицепремиери, господа и дами министри, колеги! На нашето внимание днес е за второ гласуване Законът за държавния бюджет на България за 2022 г. и доколкото макроикономическата теория и практика показват неспазването им в този бюджет, ще се обоснова с няколко думи. Наистина според нас и инфлационните процеси в България са подценени. Приходната част по чл. 1 на Закона за държавния бюджет е подценена не с малко, а с много, колеги. За съжаление, инфлацията, която претърпя България и българската икономика, води до реално обедняване на около 30% от голяма част от българските граждани. Естествено, страдат и бизнеси. Не прави добро впечатление, че правителството на Кирил Петков върви след кризите. Не се опитва да ги изпревари може би заради голямото време, което се отделя за анализи, в което, повярвайте ми, аз не влагам нищо лошо. Анализът е добър модел за взимане на управленско решение, но това трябва да кореспондира и със скорост, особено когато касае една държава, икономика и милиони граждани – особено българските. Не прави добро впечатление на дясномислещите хора, за какъвто се имам и аз, че преразпределителната роля на държавата при този предложен на нашето внимание бюджет се увеличава, колеги, и се отдалечава от златния стандарт на 40%. Прави се намигване в бюджета, че е социален. За мен обаче, казвал съм го многократно и при първо гласуване на Законопроекта, че той е проинфлационен. Пак да кажем, че се съгласявам с преждеговорившите, а и с тези икономически анализатори, които казват, че не се обръща достатъчно внимание и не се положиха усилия, а и не се и виждат в този бюджет усилията за справянето с инфлационните процеси. За съжаление, те са подценени, искам да го подчертая, и ще търсим отговори може би и на тези проблеми, както многократно беше споменавано от финансовия министър, по-нататък във времето – в средата на годината. Пак да кажа, за мен не е добра практика да сме догонващи със справянето в кризите. Предпочитам да имаме такива политики, които да изпреварват. Особено, пак да подчертая, обедняването на българските граждани, което, за съжаление, вече е осезаем факт. Няма да говорим за потребителски кошници – направихме го вчера. Цените на стоките и услугите се повишиха многократно – има двуцифрен ръст на инфлацията, близка, може би трикратно, до тази, която е дадена от Националния статистически институт като цяло за 2021 г., и за съжаление, не съм оптимист – поне не с политиките, които са заложени в този бюджет, тя да бъде по-малка за следващата година, докато за малката потребителска кошница тя гони 30%. Колеги, ненавременното справяне и с енергийната криза, и с растящите цени на електроенергията и на основните енергоносители неимоверно се отрази върху поскъпването на живота. Тук е моментът да отбележим, че по-голямата част от приходите, които ние с нашите предложения искахме да разходим именно по политики по доходите и за справяне с инфлацията на българските граждани, защото не ги видяхме заложени от управляващите. Те, както и преждеговоривши отбелязаха, може би го правят по начин, по който е угодно за финансовия министър, за да разполага с едни средства, които ще събере повече през нормалната функция на икономиката, при повишени цени. Аз не мога да кажа нищо лошо за Националната агенция по приходите и за хората, които работят в нея на ниските нива. Естествено, ръководството е изключително важно за тона, по който се работи. Миналата година многократно беше споменавано, че има по голяма събираемост, която за мен е лек фарс – да се преиграва с това, че икономиката се възстановява, а не е пораснала от нивата, които бяха преди кризата с ковид. За съжаление, тези приходи, които влизат в повече в хазната, колеги, са не на база по-добра събираемост – това сме го анализирали многократно и от трибуната на Народното събрание, а и в ресорните комисии – и по икономика, и по бюджет и финанси, но основно са от наистина повишаването на цените на стоките и услугите за българските граждани и реципрочно на обедняването българите. Затова се надявам в този бюджет поне някое от предложенията на опозицията да бъде прието. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми вицепремиери, министри! Моето изказване е във връзка с направеното от мен предложение за допълнителни средства в сектор „Туризъм“ в размер на 120 млн. лв. Всички ние говорим и виждаме, че туристическият сектор е един от най-засегнатите от ковид пандемията. Всички ние на думи твърдим, че той следва да бъде подпомогнат, за да може, на първо място, да оцелее и на второ място, да започне плавно да се възстановява. Данните, които имам от Световната организация по туризъм и Световния съвет по пътувания и туризъм, показват, че възстановяването на сектора се очаква в края на 2023 г. – 2024 г. Прави впечатление, че в бюджета е заложено дори мярката 60/40 да продължи до 30 юни 2022 г., която е ключова, за да може да се запазят работещите в този сектор. Това, което се забелязва като негативна тенденция, е, че вследствие на ковид кризата голяма част от работещите в сектора се пренасочват към други професии и да се запази мярката 60/40 е ключово. Отделно от това, и във Вашето коалиционно споразумение, което използвате като платформа на Вашето управление, е редно, както и господин Ананиев в своето изказване посочи, да имаме ясна управленска програма с ясни цели, за да може да има предвидимост и стабилност във всеки един сектор, а за сектор „Туризъм“ той е ключов. Затова и моето предложение от 70 млн. лв. допълнително за оборотен капитал, за да може да бъде подпомогнат сектор „Туризъм“ вследствие на високите цени на електроенергия, смятам, че следва да го подкрепите, особено след като в т. 20 от Вашето коалиционно споразумение сте записали, цитирам: „Осигуряване на енергийни помощи във връзка с цената на тока.“ Вижда се, че явно това, което пишете в коалиционното споразумение, остава само на хартия, защото на практика такива предложения за подпомагане на сектора от Ваша страна няма. Това, което се забелязва, говори за противното. Тук искам да обърна внимание на вицепремиера и министър на финансите господин Василев, макар и да не му е приятно да чува какво говорят от сектора на ресторантьорите, туроператорите и турагентите, че НАП, след като вече е допуснала приемането за кандидатстване от страна на сектора за оборотен капитал, одобрила е критериите за допустимост, оценила е, изплатила е средствата, в момента постфактум променя критериите и иска възстановяване на средствата, а за някои от тях вече е платен данък и съответно се иска и 10% наказателна лихва?! Смятате ли, че това е политиката, която правителството трябва да води към най-пострадалия сектор? И хем, от една страна, да твърди, че го подкрепя, а от друга страна, след време да започне да си иска връщането на средствата обратно? Смятам, че това е унизително и не следва да се работи по този начин. Също така твърдите, че искате да подпомогнете сектора и да започне да се възстановява чуждестранният туристопоток. Затова предлагам допълнително 20 млн. лв. в частта от субсидията – 35 евро на седалка, за чартърните полети с цел туризъм. Това, което е включено като 25 млн. лв., апропо, остатък от сумата, която бе предвидена в третото правителство на премиера Борисов, за подкрепа на тази мярка, когато тя стартира, е крайно недостатъчно с оглед на това, че би подкрепила около 1980 чартърни полета със 180 места, които са основните, които се използват за това, при 100% запълняемост. За сравнение през 2019 г. чартърните полети, които са се осъществили на летищата Варна и Бургас, са 14 хиляди с над 2 млн. и 520 хил. туристи. Сами може да си направите сметка колко недостатъчно е това. А всъщност, ако идеята за тези 20 млн. лв., е, че нямате необходимият капацитет да се справите и затова предвиждате толкова малко средства, тогава може би вече е разбираемо, но е крайно некоректно към сектора и е редно да излезете и да го заявите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Както вече беше казано от тази трибуна, има и виждаме резерви по отношение на приходите и сме си позволили да направим и предложения по отношение на разходите. Освен това част от нашите предложения засягат и начина, по който се разходват средствата. Както знаете, ние сме направили предложения за промени в Закона за публичните финанси с цел постигане на нещо, което беше заявено и като една от целите на управляващата коалиция, а именно: по-голяма прозрачност в изразходването на бюджетните средства. Разбира се, за да бъде приложена тя в Бюджетния закон, първо, това трябва да мине през промени в Закона за публичните финанси, но не пречи и тук да се опитаме да приемем някои подобни разпоредби, например по отношение на чл. 1, ал. 5, в която са разписани разходите по линия на централния бюджет. Разбира се, това не са всички разходи, които са включени в централния бюджет. Има резерви. Разбрахме това по начина, по който бяха включени допълнително 40 милиона за метрото в София. Тоест централният бюджет позволява включването и на допълнителни разходи и ние сме направили някои подобни предложения. Между другото, още по време на първо четене поискахме информация колко е централният бюджет и какви разходи са предвидени в него, включително ако има и резерви. Не получихме тази информация и затова сме предложили тогава, когато се налагат компенсирани промени от едно перо – по-скоро от една статия, посочена в централния бюджет, или параграф да се прехвърлят към друга статия или параграф, то тези компенсирани промени да минат с решение на Народното събрание. Иначе рискуваме Министерският съвет да може да ги прави по начин, който е непрозрачен, и да не сме сигурни, че всички тези направления на средствата, които са посочени в момента, реално ще се изпълнят и по тях ще бъдат направени допълнителни предложения. Част от нашите предложения засягат общините, засягат възможността заплатите в администрацията на общините да се повишат с малко по-голям процент от предвидените незначителни 1,6%. Това се налага и поради обезлюдяването, и поради невъзможността да се задържат квалифицирани кадри, за чието развитие са отделени времеви и финансови ресурси. Като цяло, когато те не получават необходимата мотивация във вид на възнаграждение, няма как да разчитаме, че те ще останат по родните си места. Те могат на мигрират към големите градове, но по-лошото е, както видяхме и както неведнъж съм казвал от тази трибуна – това, което се случва, е, че те напускат страната. 150 хиляди, ще повторя това число, защото то е стряскащо, е намалението на заетостта в края на 2021 г. спрямо края на 2019 г. При недостига на работна сила, на хора на пазара на труда това наистина трябва да ни прозвучи като едно много сериозно предупреждение. Направили сме и предложения, които касаят сектор „Земеделие“, за възможността да получават малко повече помощ в тази ситуация, в която се намираме. Направили сме и други предложения, които моите колеги ще защитят от тази трибуната, за допълнителни компенсации по отношение на хората, които се отопляват с дърва и пелети, както и една допълнителна сума от 30 милиона, която засяга възможността за подобряване на оборудването в професионалните училища, отново с фокус върху икономиката, пазара на труда и възможността те реално да заработят. Тоест всички наши предложения са насочени към това, че наистина се намираме в една сложна ситуация от макроикономическа гледна точка. Една инфлация, която доближава, а през месец февруари твърде вероятно ще надмине двуцифрени стойности – ще надскочи 10%. Когато инфлацията надскочи 10% и ако продължи да расте, това ще застраши икономическия растеж, тъй като не е ясно дали ще остане достатъчно платежоспособно търсене, което да посрещне увеличението на тези цени, особено когато липсват компенсации, които да дойдат навреме. Това е основният проблем. Компенсации се предвиждат, но те идват в момент, в който пак са необходими, но не могат да свършат тази работа, която биха свършили – да помогнат по начина, по който биха помогнали, ако бяха дадени по- овреме. Като цяло предложенията ни, които са подкрепени с необходимите приходи – ще видим по-високо увеличение на приходите през лятото, когато правим актуализация, имат за цел бюджетът да стане по-отворен и с по-голяма грижа за хората и бизнеса. Рискуваме в тази ситуация – вчера това, което направихме с бюджета на държавното обществено осигуряване, беше да отблъснем и да покажем, че няма грижа за избиратели, десни избиратели на управляващата коалиция, които не виждат как са защитени техните права. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Днес, ако продължим в този ред на мисли, ще засегнем и левия избирател, който отново не вижда адекватната компенсация за инфлацията. Да не говорим за администрацията, за която нямаме политика на доходите и за която в Комисията чухме, че там не ни трябват хора, а ни трябват компютри. Това го чухме от управляващата коалиция. Дано да не възникне движение „Не ни трябва правителство, трябва ни изкуствен интелект“. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Как да няма?!

Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, колеги! Уважаеми господин Чобанов, взимам реплика, защото, първо, видях, че времето не Ви стигна за изказването, което считам, че е важно. По този начин ще Ви дам възможност за още три минути в дупликата. Втората причина, поради която взимам репликата, е, че няколко пъти в залата последните седмици коментираме това нищожно увеличение от 1,6 – 1,7% на заплатите на общинските служители и някак си минава между другото, приема се като някаква даденост. Не можем да приемем, че компенсация е това, че се увеличава на ръководния персонал 12%. Но вижте, 1,7% е нещо, което е стряскащо на фона на липсата на кадри. В момента има обяви – ако отворите и джобса, ще видите – за специалисти, за инженери със заплати по 700 – 800 лв. в общински администрации. С увеличаване на минималната заплата се изравняват много заплатите на специалисти и на хора, които работят в комунално битовите предприятия на общините. Това е нещо, което стана многократно тема тук, но то просто някак си минава и някак си правителството не му обръща по никакъв начин внимание. Сега най-вероятно няма да успеем в този бюджет да го коригираме, но нарочно повдигам темата отново – да се чуе. Тя е важна и най вероятно през месец юни може да се обърне внимание. Разбирате ли, че това е – не бих искал да използвам някакви тежки думи, изключително несериозно, когато вчера коментираме за бонуси, които се раздават примерно за постигане на резултати през миналата година в държавната администрация, а от друга страна, виждаме 1,6 – 1,7% увеличаване на заплатите, което е предвидено. И тук си говорим за това, че е подценена инфлацията, говорим си за това, че ще има повече приходи в държавата, за потребителска кошница си говорим – колко е нараснала, и от друга страна, говорим за 1,6 – 1,7% увеличаване на заплати в общинската администрация. Много е несериозно. Господин Чобанов, взех реплика, за да можете да направите дуплика и отново да го повторите, за да стане ясно, че това не е тема, която се говори тук, и някак си просто минава ей така, между другото. Това е важна тема. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тотев, да, важно е тези теми наистина да се чуват от най-високата трибуна – парламентарната. Важно е не само да обърнем внимание, не само да се чуе гласът на хората, както беше и вчера по отношение на това, че няма разбирателство с асоциациите в сектора на информационните технологии – между другото, се очаква днес да излязат с общо обръщение за това как се развиват преговорите с тях и доколко са съгласни изобщо с това, което се случва, и с тази непредвидимост, която вчера с бюджета на държавното обществено осигуряване беше допълнително вкарана в системата. Наистина трябва да се обръща внимание на хората, на техните нужди, на техните възнаграждения, на усилията да ги запазим тук, тъй като това беше най-големият проблем след глобалната криза 2008 – 2009 г. – 300 хил. човека, между 250 до 300 хил. човека вече ги няма на пазара на труда. Към края на 2021 г. – 150 хил. човека ги няма на пазара на труда. Неслучайно безработицата не се увеличава, тя не се увеличава, защото най-вероятно тези хора не се регистрират като безработни, те просто напускат страната. Това е много сериозен проблем, върху който трябва да се фокусираме и с дружни усилия да се опитаме да го разрешим, защото, както и господин вицепремиерът казва: това е един от основните фактори на потенциалния растеж. За да искаме да имаме растяща, догонваща и изпреварваща европейското развитие икономика, на нас ни трябват и хора, не ни трябват само компютри, не че компютрите не са важни. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, вицепремиери, министри, колеги! Аз ще направя изказване по чл. 1, въпреки че моят фокус на предложенията беше по чл. 10, но мисля, че тук е мястото, в което трябва да говорим по политиките, защото приемем ли чл. 1, оттам нататък е ясно, че останалите ни предложения няма как да се приемат. В Проекта на бюджета, който беше предложен от Министерския съвет, както и на първо четене обърнах внимание, липсваха средства в бюджета на Министерството на външните работи за изключително важни политики и поставяха под риск изпълнението на важни ангажименти в международни организации на Република България. Тогава обърнах внимание на министъра на финансите и за това, че липсват пари за част от вноските ѝ за ООН, част от вноските за НАТО. Липсваше и лев по отношение на програмата, която създадохме преди две години и половина за насърчаване развитието и укрепването на организациите на исторически формираните български общности. Само преди 15 минути имахме среща с всички организации от Република Северна Македония и трябва да Ви уверя, колеги, че тези организации разчитат на тази програма за основни дейности: за плащането на наема си, за плащането на ток, вода и за извършването на някаква дейност за запазване на българското самосъзнание, култура, език и история. Отделно от това, не само в бюджета на Министерството на външните работи – липсва изобщо в целия бюджет, липсва всякаква политика по доходите, което е за първи път от повече от 10 години. Аз съм благодарна на Комисията по бюджет, която все пак беше погледнала с внимание на тези предложения и макар и не на мястото, на което според мен трябва да бъде, е увеличила бюджета на Министерството на външните работи с около 7 млн. и 400 хил. лв. Това обаче се случва в чл. 1, ал. 5, създадени са в централния бюджет – нова т. 11, където не са разписани в подробност точно за какво ще отидат тези средства, което поставя под риск това, въпреки че съществуват тези средства в централния бюджет в чл. 1, ал. 5, нова т. 11, да не е ясно за какво ще отидат– защото наистина съм го преживявала, макар че, в интерес на истината, когато е добре мотивирано предложението от Министерството на външните работи, не съм срещала трудности от министъра на финансите и министърът на финансите да не съгласува постановление. Защото тези средства, ако не са в бюджета на Министерството на външните работи – в чл. 10, де факто ще трябва да бъдат отпускани с постановление на Министерския съвет. И затова аз считам, че мястото им беше така, както ги бях внесла – в чл. 10. Там бяха разписани много подробно точно по кои политики и точно каква сума – и за ООН, и за НАТО, и 800 хил. лв. за историческите български общности и организации, и за дългосрочните командировки на българските дипломати. Ако не приемете това, защото виждам, че Комисията е приела по принцип моето предложение, но го е сложила в чл. 1, ал. 5, считам, че поне трябва да бъдат разписани по-подробно за какво отиват тези средства. Това правителство каза, че ще има ясно разписани, че няма да се раздават пари с постановления, но реално погледнато, слагайки ги в чл. 1, де факто практиката е отново да се раздават – не да са в бюджетите на министерството, по програми и политики с постановление на Министерския съвет и това да зависи изцяло от волята на министъра на финансите. Това е истината. Затова аз ще направя редакционно предложение в чл. 1, ал. 5, т. 11, ще Ви ги предоставя, ще ги напиша, господин Председател, след малко. Ще ги предоставя и на председателя на Бюджетната комисия, като се надявам тази редакционна поправка да бъде приета. В противен случай, макар и на хартия, може тези средства да не отидат в Министерството на външните работи. Направила съм – не са приети, разбира се, както и на другите колеги, предложенията по отношение на политиката по доходи и абсолютно традиционното увеличение с 10% поне на заплатите в администрацията, и то не е направено, още повече в година, в която инфлацията ще бъде двуцифрено число – подробно съм мотивирала. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Виждам, че времето ми свършва. Заплатите в Министерството на външните работи са едни от най-ниските в държавната администрация, въпреки че за последните четири години бяха увеличени с 45%, но се надявам в актуализацията на бюджета, който още не сме приели в края на февруари, правителството все пак да си отвори очите и да помисли за политика по доходите. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Аз не исках да взема думата, но ме вдъхнови госпожа Ангелкова и исках да поговоря малко за бюджета. При изготвянето на бюджета сме се водили от коалиционното споразумение, както всичките ни политики. Точно по него изпълнихме и всички спешни мерки, всъщност ние сме отличници – 9% е удължен, това е много важна помощ – 9% ДДС за туризма. И това е субсидия, много добре го знаете, защото се купуват стоки на 20%, а после се продават на 9%. 60/40 е до края на пандемията. Дали ще продължи пандемията – никой не знае, но сме готови след разговори с финансовия ни министър мярката да бъде продължена при актуализацията. Важно е! Имаше проблем с ликвидните средства, ББР осигури ликвидни линии и те са толкова успешни в момента, че има лист с чакащи. Не знам дали ще бъде увеличен ресурсът по тази сума. Възстановихме 35 евро. Сега малко интересна тема по тридесет и петте евро, защото се получи един много емоционален дебат. В 2020 г. според разговори с Министерството на туризма тази мярка е била върната един път, защото отново е пишело на български. В момента е внесена поправка, пак от преждеговорящите, където пак пише на български, така че, да, възстановихме я и се вижда кой накъде го водят действията му. Рекламата – 18 милиона за реклама, това е исторически най високият ни бюджет, като спрямо първата година – когато имаше ковид през 2020 г., те са били 12 милиона, тоест с 6 милиона повече. Дали са много, или малко, разбира се, че парите за реклама никога не стигат, но по-важно е как се харчат. Според изследване на Horwath HTL, която е най-голямата международна агенция с 52 офиса по света, ние сме на 30% от ефективността на държавите около нас по харчене на пари от реклама. Три пъти по-скъпо ни струва да доведем един турист в България. Това трябва да бъде променено и ефективността ѝ да се вдигне. Туризмът е система, туризмът не е нещо, което е някъде си там. И само една реклама нищо не значи – тук говорим за система от елементи. Не можем да се концентрираме върху един елемент – реклама. Тук имаме наследство, което е тежко, инфраструктура, която е трагична. Вижте спирките по курортите. Вижте суперструктурата, която е специализираната структура – тя е трагична. Сметоизвозването в курортите – трагедия. Просто не ми се коментира тази тема. Можем много да задълбаем в нея. Пет минути няма да ми стигнат. Имаме проблем с концесиите. Тази мръсна дума, която толкова избягваме да казваме. Сега вече ще говорим и за нея. Общо взето, идеята е да се направи ефективна реклама и да се направи работещ механизъм. Бюджетът е добър и ще позволи да се работи спокойно. Когато бъдат спрени течовете и бъде увеличена ефективността, ще се види разликата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, членове на Министерския съвет! Господин Димитров, радвам се, че всички мерки, които изброихте, са тези, които правителството на Бойко Борисов стартира и в момента се продължават, защото очевидно са ефективни и работещи. Не съм съгласна, че бюджетът на Министерството на туризма е достатъчен. Не съм съгласна, че средствата за реклама са исторически. За сравнение, бюджетът на Министерството на туризма през 2021 г. е бил 25 милиона и нещо – по памет. В момента е 27 милиона и нещо. Милион и нещо отгоре не мисля, че е кой знае колко историческо на фона на заявките на Министерския съвет, и в частност на вицепремиера и министър на финансите, за изключително високата събираемост. Едни 8 милиарда някъде се въртяха из публичното пространство, че ги има в повече. Мисля, че няма да е никакъв проблем 120 милиона да бъдат заделени за най пострадалия сектор, който виждам, че и Вие подкрепяте. За политиките и за действията се съди не по думите, а по делата и резултатите. Бидейки от сектора, Вие мисля, че сте наясно или ще си припомните, защото по принцип хорската памет е къса – 2019 г. беше рекордна за българския туризъм с над 9 милиона и 300 хиляди чуждестранни туристи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Пожелавам успех на министър Проданов да достигне това – над 27 милиона реализирани нощувки и над 8 млрд. лв. приходи от туризъм. Това не се случва просто от само себе си, а е плод на усилията на целия екип с премиер Борисов, заедно – в сътрудничество и в съдействие с бранша, и в диалог. В заключение, господин Вицепремиер, твърдите, че няма допълнително средства за туризма. ДМС-тата, които са изплатени през второто полугодие на миналата година само в Министерството на финансите, второстепенните разпоредители с бюджет, там са… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Над 2 милиона за Министерството на финансите; 16 млн. 844 хил. и 300 лв. в НАП; 4 млн. 346 хил. и 880 лв. в „Митници“…

…в АДФИ – 328 хил. и 768, и АОП – 139 656 лв. Мисля, че могат да бъдат намерени допълнителни средства за туризъм. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа Премиер, вицепремиери и министри! Господин Димитров, изпуснахте няколко неща да кажете. Когато говорим за реклама и трябва да привличаме туристи, трябва рекламата да е целенасочена за привличане на туристи, не за луксозни книжки за реклама на министрите. Другото нещо, което мисля, че изпуснахте – 60/40 е европейска мярка, финансирана с европейски средства, и тя е целева. Тя не е на господин Бойко Борисов, който раздава пари от джипката, а е целева мярка, насочена от европейските средства. Не на последно място, може би е добре да обясните във Вашата дуплика относно мантрата за осемте милиарда, която се използва много често, че 80 милиарда са крадени. Всъщност този път няма да бъдат крадени, а ще стигнат целта и ще се почувства ефектът от тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, моята реплика е нещо, което съм го казвал по отношение на целия този бюджет, който в момента обсъждаме. Липса не само на промяна или на някакви реформи, които да се случват, ами липса въобще на визия за някакво развитие – генерално. Що се отнася конкретно за туризма. ГЕРБ какво направили, ГЕРБ какво направили, говорим за пари за реклама. Това се неща, които са изключително важни, но не определят бъдещето на туризма в България. Защото ние от туристическа дестинация, която привличаше среднобогати и богати туристи, се превърнахме в дестинация за алкохолен туризъм. Когато говорим за развитие на даден сектор, трябва да има настина глобална визия. Тази визия не трябва да е приета само от Министерството на туризма, ами да е политика на цялото правителство и на мнозинството – в случая от Вас. Няма как да говорим за туризъм, когато ние нямаме генерална визия какво ще правим. Няма нищо лошо държавата да поема нови дългове – въпросът е за какво се поемат дългове. Ако поемем дълг в случая, за да развием археология, инфраструктура до тази археология и да можем да дадем продукт, който да привлече високоплатени туристи, които да идват не само в рамките на 60 дни в годината, ами целогодишно, тогава вече можем да говорим за визия в туризма. Много е хубаво тук да говорим – коалиционно споразумение, как изпълняваме всичко по коалиционното споразумение. Ами нищо важно, което да определя не за месец-два напред, ами в туризма за година напред не се полага в момента като основи за развитие. Бъдете хората, които да сложат някаква визия за развитие на целия този бранш. Туризмът не е нещо конкретно, което да го решим и да кажем: оправихме туризма. Няма как да се съглася, че има нещо, което да се развива в туризма. Не! Какви книжки правили с бюджета! Какво променихте Вие в туризма? Ами, в общи линии, да не кажа нищо, ама козметични промени.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предното стъкло на автомобила е по-голямо от огледалото със задно виждане, защото това, което идва, е по-важно от онова, което е било. Много внимателно слушах – госпожа Ангелкова спомена рекордните нива на туризма за 2019 г. Ами 2020-а щеше да е още по- рекордна, 2021-ва щеше да е още по-рекордна. Просто това беше трендът. Вие имахте щастието да хванете вълната. Това е истината. Господин Ананиев спомена за книжки и за друг тип неща. Господин Ананиев, няма значение какво е правено – важно е какво ще направим. А ние ще оптимизираме разходите, ще спрем течовете и ще направим ефективна рекламата. Това е най-важното – да не се харчат пари за глупости. (Реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Виждам, че на някои хора им е трудно да повярват, че не подписват концесии повече. Виждам, че Ви тежи, че не разполагате с рекламни бюджети. Сигурно е трудно. Господин Василев ме гледа – да, така е. Трудно се свиква с това. Това е истината и трябва да се свиква. Ще цитирам Ваш член: „Всеки свиква с новата действителност“ – Вие като опозиция, ние като управляващи. Относно господин Ганев, прав сте. Целта е да се привличат високоплатежни туристи. Това е неологизъм, който създадох, „платежоспособни“ е думата – ние също гледаме натам. Много ще се радвам, ако ни подкрепите политиките, защото те ще доведат дотам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми представители на Министерския съвет, уважаеми колеги! В моето изказване бих искала да обърна внимание на една сметка, която по принцип няма пряко влияние върху бюджета, но пък има огромно значение за инвестиционната политика на страната. Това е сметката на Националния фонд. Както повечето от Вас може би знаят, това е извънбюджетна сметка към министъра на финансите. Тя включва в себе си система от сметки към БНБ, по които най-общо постъпват приходите от Европейската комисия по линия на финансиране както на Националния план за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми под шапката на Споразумението за партньорство за периода 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г. По тази сметка постъпват и приходите от трансграничните програми, по които страната ни е управляващ орган. Същевременно обаче чрез системата от тези сметки се осъществяват и разходите, и разплащанията по всички проекти, финансирани от Европейския съюз, с финален потребител – бенефициентите по оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост. Защо обръщам внимание на тази сметка днес? Защо обръщам внимание именно на начина, по който е формирано салдото по тази сметка? Националният фонд е сертифициращ орган по програмите за Споразумението за партньорство и трансграничните програми, както и основен координатор, предвиждан в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. От движението по тази сметка, тоест от осъществените приходи и разходи както за 2022 г., така и в предвижданията в среднобюджетната прогноза за 2023 – 2024 г. ще съдим всъщност дали управляващата коалиция ще осъществи намеренията си за постигане на догонващ икономически растеж. За момента ние считаме, че имаме свръхоптимизъм в заложения икономически растеж в макропрогнозата в размер на 4,8% за 2022 г. Това, на което обръщам внимание, преди да се гласува обаче бюджетът по чл. 1, е, че при планиране на приходната и разходната част на средствата от Европейския съюз е приложен неизпълним оптимизъм по линия на европейското финансиране както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, и за Националния план за възстановяване и устойчивост, и по Споразумението за партньорство – както за настоящия програмен период, който довършваме, така и за предстоящия такъв до 2027 г. За 2022 г. са предвидени 4 млрд. и 408 млн. лв. разходи по линия на средствата на Националния фонд; 2023 г. – 7 млрд. и 392 млн. лв.; 2024 г. – 8 млрд. и 203 млн. лв. Трендът следва и изпълнението на програмите, и предвижданите разходи по инструментите, с които ще разполагаме до 2027 г. Като цяло за 2022 г. това, което можем да кажем, е, че ако следваме тренда на разходи на управляващите органи за предходната година, заедно с предвижданията от 1 млрд. и 300 млн. лв. разходи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и 945 млн. лв. по линия на новите оперативни програми, би следвало да изпълним прогнозата. Само че ние не сме там. Излишно е да казвам, че сме единствената държава без одобрен Национален план за възстановяване и устойчивост, както и искам да напомня, че по същия този план все още се правят финални промени. Изпратен е към Европейската комисия, но ние очакваме финално одобрение. Освен това този план трябва да бъде финализиран и през одобрение на Европейския съвет. При твърде оптимистичен сценарий можем да очакваме, че този план ще бъде одобрен през месец март или април тази година, и то от Европейската комисия. За Европейския съвет очакваме да видим. И това, въпреки всичко, е само една от първите стъпки по реализацията на този план. Административните процедури за достигане на средствата до крайните бенифициенти отнемат при най-оптимистичния сценарий минимум шест месеца, което прави прогнозата за разходи от 1 млрд. и 300 млн. лв. до края на годината абсолютно неизпълнима. Да не пропускаме, че това са средства, които зависят в немалка степен, даже бих казала над 70%, от Закона за обществените поръчки – без избран изпълнител няма как да имаме аванси към бенефициентите, няма как да имаме разходи по този план. Още повече, без одобрени системи за управление и контрол на всички министерства е абсолютно невъзможно да се иска възстановяване на средствата от Европейската комисия, и това ни беше ясно разписано в коментарите от страна на Европейската комисия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че – виждам, че времето ми приключва, господин Председател. В общия случай ще кажа, че е абсолютно неизпълнима направената прогноза по сметката на Националния фонд. Това ще рефлектира върху инвестиционния процес и макроикономическата прогноза, която е заложена от правителството. Затова мога да кажа, че ще гласувам против чл. 1 на този бюджет, защото това е все едно да полагаш фундамент върху плаващи пясъци, знаейки изначално, че той ще потъне. Благодаря Ви. (Ръкопляскания ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Явно, че спорът за бюджета ще върви днес цял ден, но се учудвам защо и как не можа да се намери някой днес да предложи предаване по телевизията и радиото, за да могат да чуят кой какво защитава днес от тази трибуна. Разбира се, моята защита ще бъде в чл. 1, ал. 5 – искаме да се добави т. 4.4 със следното съдържание: „Компенсацията за повишените разходи за отопление с дървесина и пелети да се повишат със сума от 50 млн.“ Какви са ни аргументите, колеги? Щом съм излязъл на тази трибуна, разбира се, че ще говорим за енергия. Ще говорим за компенсациите, които трябваше правителството да направи така, че да попречи да се повиши инфлацията в страната. Още в началото на годината Ви предупредихме, че ненавременната помощ, ненавременното компенсиране на енергийните ресурси или енергията, която ползват предприятията, ще влияе върху инфлацията. Инфлацията вече е факт, дори и тези компенсации, които бяха дадени към предприятията чрез формулата, която Министерството на финансите определи, се разбра, че помощта е в рамките някъде около една трета от всичко онова, което беше повишено като енергия. Фактически, ако някой е плащал хиляда лева, с повишението на електроенергията от 3 хил. лв. бяха компенсирани декември месец 128 лв. и 141 лв. януари месец, което е в рамките дори на една трета от повишението на цената от определената пак от Министерството на финансите от 180 лв. за мегават. Още тогава казахме, че Министерството и министрите като че ли повече ходят по жълтите паважи, а виждаме, че господин Василев по-често отива вече и зад океана, стигна и до Гърция, но не можа да намери време да стигне до онези места, където госпожа Нинова, ако е тук, да каже, тя разбра, че дървесината, която купуват хората по населените места от 75 лв., стигна до 280 лв., а пелетите, които ползват извън София, стигнаха в някои дни и до хиляда лева. Още тогава Ви казахме, и днес Ви казвам, че компенсацията, която се дава на – не искам да правя разделение, защото Вие достатъчно с тази инфлация направихте голямото разделение между бедните и богатите, помощта, която имат тези, които са в големите градове, особено в София, за софиянци се намериха 40 млн. за метрото, за софиянци се намериха, в рамките на определянето на цената на „Топлофикация“, да бъде намалена в рамките на 50%, когато се очакваше повишение на топлофикацията, се стигна до 30%. Изобщо за тези, които живеят в София, компенсациите вървят по всяка вероятност, защото и министерствата са тук. Аз знам, че във всеки един бюджет няма как да се намерят средства за всички онези, които искат средства. Сигурен съм, че няма да намерите средства за голф игрища. Пък защо и да не намерите? Виждам, че много сериозно отделяте средства и за туризма. Имам чувството, че в последно време приключенският туризъм е много по-съществен за България. Затова, колеги, нашето предложение в рамките на 50 млн. съм убеден, че господин Василев ще намери, за да можем да подпомогнем всички онези и всеки равноправно да понесе отговорността на инфлацията, която това правителство нанесе върху всеки един от нас. Знам, че ще се оправдаете, че инфлацията и повишаването на цените на енергията са внесени отвън, но навременното компенсиране и навременното подпомагане на всички онези, които могат да ползват и по населените места дървесината и пелетите, щеше да намали инфлацията и тежестта на инфлацията щеше да бъде понесена по-лесно. Затова, колеги, ако имате добро желание, можете да подкрепите и Вашите родители, всички онези, които се отопляват на дървесина и пелети. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Не е реплика. Благодаря, господин Председател. Възползвам се от правото на министъра да говори по бюджета.

Уважаеми колеги, въпросът, който се поставя за ползването на дърва и пелети, е изключително сериозен поради простия факт, че над 1 млн. и 500 хил. семейства в България ползват дърва за огрев. Не само че сме забелязали, че това е проблем в малките населени места и че гледаме изцяло на България – не само на София, а и на големите градове, но предприехме и конкретни мерки, които обаче виждам, че се оспорват с абсолютно несериозни аргументи. Конкретните мерки са държавните горски стопанства да добиват сами дървесина и да я продават на себестойност, на която са я придобили, на гражданите. Целта, която си поставяме, е да падне цената. Оттам нататък какво последва? Оспорване – едва ли не се връщат някакви стари режими, стари практики. Искам да припомня на българските граждани и на Вас. Държавната, общинската и частната собственост са равнопоставени в българската Конституция. И така, както частните собственици на гори могат да секат и да продават, така, както общините могат да секат общински гори и да продават, така и държавата най-накрая ще си влезе в ролята и ще може, и започна, да сече в държавната гора и да продава директно на гражданите. Чувам безумни приказки, че това било политическа намеса и една партия искала да овладее горите, доставката на дърва до гражданите и да ги използва за политически цели. Точно обратното – прекратяваме с практиката да се пускат фирми, приближени до партии, в гората, да секат безнаказано и безконтролно и не по лесотехническите одобрени планове, да крадат, в повече от това, което им е позволено, да секат и да го продават, за да трупат лични печалби. Оттук нататък, поне докато сме това правителство, и благодаря на колегите за подкрепата за тази политика, държавата си връща ролята в помощ на своите граждани. Разбира се, всичко в рамките на закона и по принципа на справедливата и правилна пазарна конкуренция. Не искаме да изземваме функциите на частните, на общинските собственици, но искаме държавата да се състезава равнопоставено на този терен, най-вече за да помогне на своите граждани. Започнахме със 17 такива обекта, ще стигнем до 56. И практиката показва, че цената, на която са придобити и се продават тези дърва, и онези, които се продават по другия начин, съотношението е 2 към 1. Вярваме, че с това ще помогнем на хората. Но ще направим и следващата крачка – държавните горски стопанства ще си назначат собствени работници, които да секат дървесина, ще придобият и високопланински машини, с които тази дървесина да се извозва до пункта, откъдето могат хората да си я купят на нормална цена. Смятаме, че това е съществена промяна в политиката, както в социалната ѝ част, така и в държавническата част – връщане на ролята на държавата в помощ на гражданите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Аталай! Ще се възползвам от правото си на реплика, за да посочите... Да, наистина въпросът с дейността на държавните горски стопанства и с добиването на дървесината е от изключително значение, от изключително значение е и предоставянето ѝ на населението, в което ни се презентира преди малко и от вицепремиера – госпожа Нинова, намерението държавните горски стопанства сами да добиват дървесина и сами да я продават на гражданите, които имат нужда от това. Дотук добре. Обаче преди малко ни се каза също така, че няма този процес да бъде политизиран! Добре де, но аз преди няколко дни гледах една пресконференция на същите тези управляващи и те казаха, че списъците с лицата, които имат нужда от такава дървесина за огрев, ще се подават до кметовете на общините, които кметове са изборни длъжности, които кметове се избират по време на избори, които са политически лица, малко или много. Сега, не искам да си представям и да се притеснявам, че е възможно тези списъци с хора, които дават заявки за дърва за огрев, всъщност биха били едни избирателни списъци. Това не искам да си го помислям, не искам и Вие да си го помислите, да не казвам, че дори е имало такава практика в България, въобще не визирам и Родопите примерно досега! Но си задавам един въпрос: добре де, като държавата ще вземе тази дейност и сама ще продава дървесина, защо тогава, когато Агенцията по горите се вади в момента от Министерството на земеделието, защо само контролът се вади оттам и минава на пряко подчинение към една нова агенция, към министър-председателя, а самото стопанистване и ловните стопанства остават в Министерството на земеделието?! Защо нямаме единна горска система по този начин, защо тя се разцепва на две части, а не минава изцяло и стопанисването, дърводобивът, плюс дървата за огрев, господин Вицепремиер, и управлението на ловните стопанства? Защо не минава изцяло към тази нова агенции, аз се чудя, а остава в Министерството?! Не казвам, че министърът е една политическа личност и би могло това да бъде и някаква политическа дейност. Не го казвам в никакъв случай. Но с оглед на всичко това, уважаеми господин вицепремиер Асен Василев, моят съвет към Вас е: направете си структури. Направете си структури по места, господин Вицепремиер, на Вашата партия. Благодаря Ви.

Благодаря. Първо, да отговаря на въпроса. Никога не е добре контролът и изпълнението да са в една и съща агенция. Не може този, който контролира, и този, който изпълнява, да имат един и същи шеф. Точно затова трябва да има разделение между изпълнението и контрола и този принцип го прилагаме за абсолютно всички агенции. А що се отнася до това дали списъците от хора, които имат нужда от дърва за огрев, са избирателни списъци, искам да Ви кажа, че „Продължаваме Промяната“ нямаме нито един кмет, така че избирателни списъци не правим особено на хора в нужда, които имат нужда от дърва за огрев. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вицепремиерът Василев беше изключително точен и коректен – контролът и изпълнението трябва да бъдат в различни ръце. Това е механизмът, по който оттук нататък ще работи държавата, и трябва да се свиква с този модел на работа, защото в противен случай сме свидетели на това изкривяване през годините, което съществуваше, и в момента хората имат недоверие към институциите, за съжаление. Ние сме тези, които трябва да върнем това доверие и народните представители са част от този елемент, защото са необходими законодателни промени. Зададохте въпрос защо кметовете издават списъци? Колеги, такъв е законът, така е разписан законът. Ако го промените, при Вас е, променете закона и няма да ги правят списъците кметовете, а ще ги правят други. В момента ги правят кметовете. Но контролът е много важен в това отношение, защото кметовете си позволяват да дават в някои случаи списъци, в които липсват хора или са добавени хора. Затова ще има двоен контрол – от една страна, на горските стопанства, от една страна, на кметовете. Тоест тези списъци да бъдат конкретизирани, за да няма пропуснати или някой да вземе повече. Това е истината. Ние в момента правим преглед на цялата система на горите какво се случва, в това трябва да бъдете сигурни. Конкуренция държавата не прави на частните фирми, те са там в гората и не работят. Ако може да ми отговорите защо миналата година те не са влизали и не са добили дървесината, те трябва сами да отговорят на това нещо. Ние в момента попълваме един вакуум, защото хората страдат от това нещо, и сме взели необходимите мерки да бъдат обезпечени с дървесина за следващия отоплителен сезон и за този на цена, която е поносима за техния джоб, за техните доходи. Защото спекулата, която се появи на пазара с дървесина, стигна невероятни нива. Невероятни! Защото наши хора, в кавички, с някой или с друг, с представител на горската система, си позволяваха да вземат дървесина, да няма на едно място, да има на друго, за да стане цената двойна. Сега това няма да е така, напротив, ще е стимул и за фирмите, които се занимават с дърводобив и продажба, да работят по-съвестно, да осигуряват своите служители, защото те не ги осигуряват. Това е сивият сектор. Вземат нискограмотни хора от малцинствата, които в гората никой не може да ги намери, не им се плащат осигуровки. Сега по този начин ние ще ги вкараме в реалната икономика, те ще имат своя осигурителен принос към осигурителната система, ще плащат осигуровки. По този начин държавата влиза наистина в ролята си. Аз съм убеден, че тази практика ще има необходимите резултати и те вече се виждат. Интересът към тази дейност, която държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства развиват в момента, е много голям. И ако считате, че има някаква политизация, наистина пак ще повторя, това е във Вашите ръце – да промените закона, да не са кметовете – просто и елементарно. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Явно, че от народните представители няма реплика, но възбудихме интереса поне на вицепремиерите и министъра на земеделието. Колеги, аз не разбирам от дърводобив. Ние имаме достатъчно експерти по земеделие, дори нашите доктори вчера станаха експерти по земеделие, но явно съм улучил онова, което е болезнено. Кое е болезненото? Болезненото е, че аз Ви предлагам да дадем по 50 милиона на онези, които дотук нямат възможност да си платят дървата и пелетите, Вие ми говорите „ще“ – „ще го направим“. Какво ще направите? Ще вземете горите да се секат от държавата. Ами, махате контрола от държавата. Къде отива контролът? В Министерския съвет. Ами, цялата дейност пак остава в правителството. Кой кого ще контролира? Аз Ви предлагам, колеги, днес не исках дори за миг да изпадаме в тази политика, защото това е много сериозна политика, виждам Ви, че искате да влезете и да направите нещо оттук нататък. Дайте тук да обсъдим темата като политика за развитието на дърводобива в България. Но да се върнем към проблема. Как беше приказката – таман отучихме магарето да не яде, то взе та умря. Ами, хората вече не могат да си платят дървата и пелетите, а Вие ми говорите как ще сечете дървата и след това ще ограничите под себестойност да ги продадете. Ами, ако себестойността излезе пак 1000 лв., тогава какво ще направите? Благодарете се, че сега секат малцинствата, а аз не виждам кого ще намерите от БСП, хайде да не казвам, и от ГЕРБ – няма кой да отиде да сече дърва в гората. Уважаеми колеги, проблемът с 50-те милиона, проблемът с компенсациите на енергията на хората, които платиха дървата и пелетите, е днешен минал проблем, така че искам да помогнем. А за бъдещето – направете всичко държавно, нямам нищо против, знаете къде се краде най-много. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разликата е в глаголната форма и това, което се дебатира на трибуната. Ние говорим в сегашно време. То вече е минало, то вече е направено, господин Аталай. Ние не говорим „ще стане“, то вече се е случило. Това е истината, вече продаваме дървата на тази ниска цена на местното население. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И подходът, който има, да се предлагат средства допълнително в бюджета да отидат в посока да се подхранва сивата икономика и фирмите, които не са добивали, тоест ние ще ги стимулираме да увеличат още повече цената, е неправилен. Правилен е подходът, който има сегашното управление – сега е направено вече и достъпно до българските граждани – тези, които се отопляват на дървесина, това е. Благодаря.

Господин Председател, аз знам, че може министрите да вземат думата след народните представители и най-малко се съмнявам, че не сте направили онова, което съобщихте оттук, но не отговорихте на въпроса, господин Министър, за месеците ноември, декември, януари – от 75 лв. на 280 лв. кубик дърва, които купиха хората, как ще ги компенсирате?

Да, и по начина на водене, господин Председател, не знам Вие с какво се отоплявате, но поне кажете на министрите, че говорим за компенсации, а не за какво са направили.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз само две думи искам да кажа относно хората, които не могат да си платят дървата и въглищата, тоест отоплението. От Министерството на труда и социалната политика по закон е учредена помощ за тези хора и те са с разширен достъп до помощта и към момента близо 300 хиляди човека се подпомагат. Така че това, което говорим тук от трибуната, трябва да го съобразяваме и с фактите, които съществуват в момента. Така че подпомагането на тези хора, които не могат да си плащат топлото през зимата, е факт и разговорът е безсмислен в тази посока. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема министър Сербезова! Ще се опитам накратко да обоснова моите предложения, направени в чл. 1. Там съм възприела два подхода. В разходната си част, а именно в ал. 2 касаят само бюджетните трансфери или по-точно бюджетните трансфери към общините, или общини от Северозападна България, от област Монтана, откъдето съм народен представител. В чл. 1 в приходната част съм подходила по следния начин: в едната си част в част от предложенията съм увеличила приходната част от данъчни приходи, защото смятаме, че там има нужния резерв. И тя е много малка част – в размер на 3 милиона и 600, и след това увеличението е отишло в разходната част в бюджетните трансфери. В другата част, в която не влияе по никакъв начин на бюджета, не го утежнява, съм подходила в ал. 5, в т. 6.2 „Структурни промени“. Там заложеното число от 317 милиона смятам, че е надценено и някъде около 7 – 8 милиона съм ги насочила отново към трансфери към общините. Там в чл. 51 ще се запознаете по подробно. Те са предимно целеви за капиталови разходи, но тук апелът ми е друг. Господа управляващи от БСП, години наред в тази зала по време на бюджет слушахме за Северозападен фонд. Северозападен фонд, който Вие структурирахте и го предлагахте в МРРБ. Години наред в тази зала Вие казвахте: хората от Северозапада са много бедни, имат нужда от подкрепа. По време на кампания се упражнявахте на наш гръб, общините имаха нужда от подкрепа. Господа и госпожи управляващи от коалицията, или по-точно от БСП, в момента съм Ви дала прекрасната възможност да покажете, че това не е популистко изказване по време на n-ти бюджети, не зная колко, но със сигурност четири и само в последните три кампании, а да се опитате и да Ви помоля да подкрепите част от моите предложения, защото ще се обоснова. Част от моите предложения са дори за Ваш кмет – кмет на село Комощица. Комощица се намира в област Монтана. Знаете, че там има един път, който е единствената връзка към община Лом и който в момента е в много тежко състояние, не се преминава по него. Пътят до него, който е задължение на Община Лом, е направен. Нужни са само 2 млн. и 200 лв., за да позволим на хората, които представляват Вашия кмет, които са избрали Вашия кмет от БСП, да могат да се придвижват спокойно до Видин, Монтана и Лом. Следващото ми предложение, на което искам да обърна внимание, е също за управляващите – за община Чипровци. Община Чипровци – там също не се касае за много средства, знаете, че е община, заедно с Георги Дамяново, която се намира в планински район. Там общинските пътища са често повече, отколкото републиканските пътища. Всички обичаме, когато дойдат празниците, да се хвалим с културното наследство на община Чипровци, с чипровските килими. В момента има огромна нужда да се довърши един път, който е започнат и който е свързан точно с културното наследство – с Гушовския манастир, с Чипровските водопади. Същото се касае и за община Георги Дамяново, в която, забележете, съм поискала само 200 хил. лв. за ремонт на Центъра за настаняване от семеен тип, който отглежда между 13 и 15 деца. Изцяло е нов от 2009 г., вътре постоянно се поддържа, но има нужда фасадата да се промени. Така че, дами и господа народни представители, всичките предложения се отнасят за Северозападна България. Няма да си говорим как се упражняваме на Северозападна България. Молбата ми е да подкрепите. Не касаят много бюджет. Общата сума, казах Ви, 3600 са приходите на ДДС, другите са 7800, които са прехвърляне от ал. 5, от т. 6.2 в „Бюджетните взаимоотношения“. И много искам да обърна внимание точно на ал. 5 и на т. 6.2. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявам се, господин Председател, прекъсвам. Ще си позволя нататък да взема…

Благодаря господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа и дами министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Димова, внимателно изслушах Вашето изказване и мотивите за това, че е необходимо да бъдат направени допълнителни разходи за област Монтана. Но сякаш не стана ясно дали се запазва балансът в бюджета на приходите и разходите, дали по някакъв начин се правят някакви вътрешни трансфери, така че да не се нарушава този баланс? Затова, много Ви моля, ако имате възможност, в дуплика да дадете повече обяснения по този въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Госпожо Димова, през уикенда бях на изнесена приемна в Монтана и дойдоха граждани от Чипровци, които така добре нахвалихте. Искам да чуя Вашето мнение също и за корупцията в Чипровци в местната власт, тъй като подадоха няколко сигнала. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, благодаря. Уважаеми дами и господа министри! Уважаема госпожо Димова, искам да попитам: защо само за дадени общини давате предложения, в които кметовете са от ГЕРБ? Да чуем и за другите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Изключително съм щастлива на всичките ми реплики. Госпожо Иванова, явно не сте чели моите предложения. Казах: предложенията не са само за кметове на ГЕРБ. Кметът на община Вълчедръм не е кмет на ГЕРБ, кметът на Комощица е кмет на БСП. Относно корупцията за Чипровци, в последната година в община Чипровци два пъти влизат АДФИ и не установяват никакви нарушения. Ако искате, можете да ги изпратите и трети път, но това е най-проверяваната община. И неща от тази трибуна, знаете какви са последствията. Относно господин Шишков, понеже прекъснах на средата. Това исках да кажа. Колеги, обърнете на ал. 5, т. 6.2. Дали тези разходи – 317 милиона, които са заложени, не са буфер на Министерския съвет, от които разходи след това да си ги разпределяме с постановления на Министерския съвет? Ще видим на актуализация и ще видим нататък. Искам само да Ви кажа, че всичките ми предложения по чл. 1 са за осигуряване на финансиране от държавата на важни проекти за населението, или по-точно в област Монтана. И те не са мои, госпожо Иванова, а са продиктувани и са донесени от хората от областта. Включително забравих да кажа, има подписка до министър Караджов за 700 хил. лв., отправена към мен и към министър Караджов. Те се нуждаят от тези проекти. Колеги, също така с огромно съжаление искам да кажа, че тук не чух нито един представител от управляващата коалиция, избран от областта, да каже мнението си за моите предложения, да ги подкрепи или да внесе нещо друго, което е по-добро и би било полезно на съгражданите. Лозунгите и популистките обещания преди избори са лесни. Всички ние чувахме как се упражнявахте на наш гръб. Всички чувахме как сме най-бедният регион, но реалната работа е в пленарната зала, господа управляващи, избрани от област Монтана. Вие идвате, когато дойде кампания, и след това си отивате. Аз живея там, и семейството ми живее там, затова, ако наистина искате да докажете, че Ви е грижа за област Монтана, че не е само популистко, моля Ви, подкрепете, както моля и всички, които са родом, но не са избрани оттам. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Искам да направя първо едно обобщение на всичко онова, което беше предложено за общините по чл. 1 на Законопроекта за държавния бюджет. Нека да бъдем много внимателни, когато предлагаме от приходоизточник ДДС и акцизи да се финансират общините. Мисля, че господин Ананиев е сред опозицията и може да каже как, ако продължим да даваме такъв приходоизточник за финансиране на общините и той да идва само от ДДС и от акцизи, тогава дали няма да нарушим 40-те процента от Закона за публични финанси? Нека да бъдем внимателни, защото, ако изчислим цялата сума, тя минава много, много над 40% и ще отидем до 70% едва ли не. Така че, моля Ви, направете това изчисление. Искам да сме коректни и прагматични по отношение и на Закона за държавния бюджет, и по отношение на Закона за публичните финанси. Предложенията, които искам да направя, са две и моля да бъдат включени и подложени след това на гласуване. Първо, предлагам в чл. 1, ал. 2, като сумите в ред 1.2 „Субсидии и други текущи трансфери“ и в ред 1.2.1 „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ да се увеличат с 5 млн. лв., и аз ще кажа защо. Първо, бихме искали това да се отрази след това в чл. 50, ал. 1, където да се измени този член в частта „За превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони“. Сумата да се увеличи именно с тези 5 милиона, която ще се отрази в приходната част така, както Ви казах, в чл. 1, ал. 2, в ред едно, т. 2. Така мисля, че ще удовлетворим и част от предложенията, които са направени от опозицията. Наистина в Комисията по бюджет и финанси мислихме достатъчно за това нещо, така смятам, че аз мога да си позволя. Надявам се цялата зала да подкрепи това предложение. Правя още едно предложение като редакционна поправка: в чл. 1, ал. 5 на ред 1, т. 2.1 думата „малки“, защото съществува такава дума, а тя не е коректна, не е съотносима, да се замени с „микро-“. Това е главно в частта на онези 5 милиона, които трябва да компенсират увеличаването от 420 до 710. Увеличаването имам предвид към микроземеделието. Това е гласувано в Комисията. Допусната е една такава техническа грешка, която според мен трябва да бъде изправена. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Каримански, Вие казахте, че предложенията, които са направени с източник финансиране по високи приходи от данъка върху добавената стойност, ще нарушат фискалното правило, че разходите трябва да бъдат до 40%. Да, така е, има такова фискално правило, но това фискално правило се изчислява въз основа на основен брутен вътрешен продукт, а брутен вътрешен продукт, който го няма като разпоредба в Закона за държавния бюджет. Ако той беше нормативна разпоредба, всички наши предложения щяха да съдържат и актуализиране на брутния вътрешен продукт. Ние смятаме, че с около 5% е подценен дефлаторът на брутния вътрешен продукт, а с 1% е надценен растежът. Тоест нетно 4% имаме подценен дефлатор, което означава, че разходите могат да бъдат 2 милиарда повече и да влязат в правилото за 40%. Друг е въпросът, че и сега го нарушават с някои условности, ако изключим ковид разходите, ако изключим разходите за пенсии, нямаме никакъв проблем. Проблемът на този бюджет и това, което Вие казвате, е, че ние наистина може да влезем в хипотезата на нарушаване на това фискално правило, но го нарушаваме, защото преди това сме нарушили основни принципи на доброто бюджетно управление. Основни принципи, заложени в Закона за публичните финанси. Това са принципи, като годишност на бюджета, принципи, като устойчивост, предвидимост на публичните финанси. Това да кажеш в началото на годината, че ще правиш актуализация, изначално да заложиш актуализация, без да са налице нови обстоятелства, си е най-яркото нарушение на тези принципи на публичните финанси – годишност, устойчивост, предвидимост. Оттам идва и нарушаването на фискалното правило, защото, ако бюджетът беше коректен в прогнозите си, брутният вътрешен продукт вероятно щеше да бъде около 149 – 150 млрд. лв. и нямаше да говорим за нарушение на фискалното правило. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Каримански, наистина е важен въпросът за фискалните правила. Това е част от продължаващите усилия на ниво Европейски съюз като цяло как да изглеждат тези фискални правила, как да бъдат опростени по начин, по който да бъдат разбираеми за хората, как да бъде избегнато те да не са проциклични и като цяло да се спазват и контролът върху това спазване да е по-лесен, и да имаме превенция срещу тяхното нарушаване. За съжаление, в момента, както е разписано правилото за 40%, то беше разхлабено преди няколко години от предишните управляващи. В момента от него се изключват европейски средства, което към настоящата година с оглед факта, че не очакваме почти подобни европейски средства и поради забавяне на Плана за възстановяване, поради забавяне на Споразумението за партньорство и европейските програми тези 5 милиарда и 100 милиона европейски средства, които са предвидени като приход в бюджета, не е ясно каква част от тях ще дойдат. Ако обаче изпълним тези разходи и тези приходи се заместят с други национални източници, тогава и с текущия бюджет – сегашния, който се предлага, е твърде вероятно да нарушим това 40%-но правило. Освен това трябва да имаме предвид, че чисто счетоводно може да не го нарушим, но с прехвърлените 3 милиарда от миналата година, ако те се добавят към всички сметки за разходите – правилото отдавна сме го преминали. Иначе по отношение на Вашето конкретно предложение, което направихте, надявам се, то е съгласувано с колегите от Министерството на финансите и вицепремиера за увеличаване на тези разходи – не разбрах 5 милиона ли предлагате, или 15? Мисля, че 15 е по-близо до истината. Благодаря.

Господин Председател, много кратка дуплика. Първо, господин Вълчев, не знаем инфлацията, както Ви казах и от място – не знаем инфлацията, дали ще бъде двуцифрено число. По всички прогнози, които се дават – и на Световната банка, и на Европейския съюз, инфлацията ще бъде едноцифрено число. Да не говорим, че много често инфлацията може и да ни изненада. А тя все пак е един от основните елементи в изчисляването на дефлатора. Сега няма нужда да си обясняваме тук формулата за дефлатора и начина, по който ще я изчисляваме. Може би не е за широката аудитория, а това е по-скоро като седнем чисто професионално да го гледаме. Да, съгласен съм с господин Чобанов за това, което каза от гледна точка как бихме нарушили тези 40%, но все още си мисля и надявам се, че правителството прави всичко възможно парите по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат факт. Почти съм убеден, че ще бъдат факт тези пари, и затова бих искал да разглеждаме нещата, така че влиянието на тези пари как могат да въздействат върху цялостната приходна част в бюджета и начина, по който трябва да изчисляваме всички онези предложения, направени в приходната част на бюджета, само от ДДС и акцизи – за покриването от ДДС и акцизи имам предвид. Затова мисля, че трябва да сме малко по-отговорни, да имаме винаги една аларма как и по какъв начин всички онези приходоизточници от ДДС и акциз наистина могат да се ползват абсолютно правомерно, така че да спазим и Закона за публичните финанси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Ще взема отношение към финансирането на образованието. Години наред ме е било срам за това, че образованието в България като процент от брутния вътрешен продукт се нарежда на едно от последните три места в Европейския съюз. Да, тази година има сериозен ръст, който е почти толкова, колкото оставихме през 2009 г. Тук обаче възниква един друг въпрос – въпросът за качеството на образованието, защото не е достатъчно да има достатъчно средства, а е важно да се знае как тези средства да се разпределят. Средствата трябва да са насочени към качеството на образованието. Няма да взимам отношение към напълно погрешното финансиране чрез делегирани бюджети на българските училища. Това е отделна и достатъчно сериозна тема. Искам да взема отношение към професионалното образование, към качеството, което дава професионалното образование и обучение. Предложените от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ 30 милиона за оборудване, уважаеми дами и господа, целят точно това. Да, ние знаем, че има достатъчно източници на финансиране и по Оперативна програма „Региони в растеж“, и където сумата е сериозна, и срокът за изпълнение е удължен до октомври 2023 г., и по националните програми, където средствата са изключително скромни, и надеждата да се финансират от Националния план за устойчивост и развитие. Тези средства са насочени предимно за ремонт. Насочени са към саниране, към обновяване на ВиК инсталации, отопление и така нататък. Уважаеми дами и господа, искам да споделя с Вас нещо, което видях във Франция преди няколко години при посещението си в няколко професионални гимназии. В една такава гимназия ученици, които се обучаваха за автомонтьори, работеха върху последен модел „Ситроен“, „Пежо“ и „Рено“. Бях изключително изненадана и зададох въпрос: как е възможно. Отговорът беше, първо, че се сключват договори със съответните фирми. Второ, че не може ученици, които ще излязат направо на пазара на труда, направо ще влязат в действие със своите умения и познания, да са работили върху остарели машини. А остарелите машини се приемаха като антики, където допълнително се обучаваха по тях. Нашето желание, нашето предложение към тези училища, които са ремонтирани, а някои изобщо не са започнати да се ремонтират, е да се предостави възможност за оборудване, модерно, съвременно, актуално, така че учениците все повече да бъдат привличани в тези училища. Уважаема госпожо Нинова, Вие като министър на икономиката, уважаеми господин Министър на финансите и всички останали в правителството, Вие знаете, че икономика на знанието, икономическо развитие не могат да се постигнат без добри специалисти и с висше, и със средно образование в съответните сектори и отрасли. На нас ни е необходим изключително много един брой, капацитет, добре подготвени специалисти в различните сектори. Ако отворите сайтовете на бюрата по труда, ако направим връзка с бизнесмени, работодатели, ще видим, че има изключително голяма потребност от средни специалисти, които, за съжаление, голяма част от тях вече ги няма на пазара на труда в България. Нашето предложение не е партийно. Нашето предложение е свързано с желанието ни да превърнем образователната сфера в една сфера на националния консенсус, на националното съгласие. Независимо от това, че Комисията не е подкрепила това предложение, призовавам всички колеги да подкрепите 30-те милиона, които са недостатъчни за това, което би трябвало да представлява системата на професионалното образование и обучение, но все пак ще бъдат една добра стъпка. Благодаря за вниманието.

Аз съжалявам, че взимам отново думата за реплика, но бях провокиран от думите на госпожа Налбант. Разбира се, подкрепяме едно такова предложение – разходи за образование с най-висока норма на обществена възвръщаемост там, където тя е оценена, но не съм съгласен с част от нещата, които казахте. Ако погледнете проектите по „Региони в растеж“, всеки един от тях, за всяка една професионална гимназия, има предвидено оборудване. Проблемът на оборудването е, че то много бързо остарява, не може всяка една гимназия да има техническо оборудване за всяко едно училище. Затова е много важно да има практики. Учениците могат в най-голяма степен да имат достъп до съвременно оборудване, ако ходят в предприятия със съвременно оборудване. Това беше направено и с годините беше надградено, включително средства за практики. Вие казахте, че ръстът на средствата за образование е достатъчен. Предходната година средствата за образование бяха 4,5% от брутния вътрешен продукт. Сега виждаме също 4,5%, но с 220 милиона надути разходи за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост. Ако ги махнем тях, падаме под 4,5%, ако преизчислим брутния вътрешен продукт, тоест увеличим знаменателя, колкото е реалният, който най-вероятно ще бъде 149, отиваме на 4,2%. Само ще Ви дам пример. Последните четири години имаме по 360 милиона ръст на разходите за възнаграждения. Ръст! Сега имаме 240, тоест не е чак толкова щедър бюджетът към образованието, но въпреки това, когато говорим за предучилищното и училищното образование, имаме някои добри новини – поне три. Едното е средствата за извънкласни дейности, другото е премахването на таксите за детските градини, респективно компенсациите, и третото – може би най-важното, това е политическият консенсус заплатите на учителите да бъдат поне 125% от средните за страната, нещо, което го възприехме още предходния мандат, и нещо, което гарантира, че по-добрите ученици ще се включват в учителската професия. Защото има много фактори за добро образование, но най-важният фактор е, и ще си остане, добрият, мотивиран, подкрепен учител. В този смисъл, макар и със закъснение – от 1 април, макар и при по-висока инфлация, това все пак е един положителен момент в бюджета, но пак Ви обръщам внимание, бюджетът е спестил включително от образование. Разходите за образование падат като процент от бюджетните разходи. Защо падат? Защото брутният вътрешен продукт заради високия дефлатор има висок номинален ръст, който е по-висок от ръста на разходите за образование, така че нека да Ви е умерена оценката към тази част на бюджета. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Налбант, знаете, че като обсъждахме включването на това предложение, което аз подкрепям и мисля, че е напълно уместно и сега му времето, обсъждахме дали да не предложим намаление на някои от другите позиции, да ги наречем, или статии, които са свързани с допълнителни средства по отношение на образованието, тъй като там изпитвахме някакви съмнения за какво точно ще бъдат изразходвани, дали ще са ефективни, дали са целесъобразни. Затова сме предложили да видим и конкретни проекти, тоест като приемем бюджета – по линия на парламентарния контрол, ще си позволим да попитаме и ако може да ни дадат малко повече яснота за тях, за какво ще бъдат изразходени. Иначе съм съгласен и с казаното от господин Вълчев. Трябва да се постараем, ако тези 220 милиона от Плана за възстановяване не дойдат, по някакъв начин се забавят или е ясно, че тази година няма да бъдат усвоени, да бъдат компенсирани с национален ресурс към лятото, когато ще е актуализацията и ще имаме по-голяма яснота. Отсега Ви предлагам и ще помислим заедно и като членове на Комисията по образование и наука да предложим съответно някакви компенсиращи мерки, така че да не позволим процентът за образование да пада под 4,5% от брутния вътрешен продукт, което е много важно. Тъй като и двете ни предложения – едното, което беше защитено от господин Аталай, и това, което Вие представихте в момента, намирам за много важни. Ще си позволя, господин Председател, извинявайте, да направя като предложение да бъдат гласувани отделно, тоест да не бъдат гласувани в рамките на общото ни предложение, а предложенията ни по чл. 1, ал. 5, т. 2.8 и чл. 1, ал. 5, т. 4.4, които касаят съответно образованието или енергийната подкрепа, да бъдат гласувани отделно, за да видим мнението на Народното събрание и кой точно ще ги подкрепи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет! Госпожо Налбант, аз пък искам да Ви разкажа една друга история от България, от Пловдив, където в една професионална гимназия, която произвежда средни кадри, а не кандидат-студенти, учениците работят директно върху техниката, която се ползва за производство на електрическо камионче, което в момента върви като износ за Щатите. Това е добрият пример. Лошият пример и защо не съм съгласен да се дават допълнително пари за оборудване ей така ангро. Няколко данни ще Ви дам – 2017 г. и 2018 г., по Програмата за модернизация на професионалното образование 80% от спечелилите гимназии бяха гимназии от селски райони – професионална гимназия по селско стопанство или селскостопанска техника, които, внимание, вместо да си купят необходимата техника и оборудване, за да изучават пневматика, да изучават хидравлика, да изучават електрическото запалване на трактори и на машини и такива неща, те си купиха трактори – цели, нови тракторчета, които три месеца по-късно се оказаха в полето на местните феодали и работеха за тях. Това се случи с Програмата за модернизация на професионалното образование. В другата си част тези пари, които се раздават ангро, отиваха за купуване на компютри, на таблети, на интерактивни дъски. Много малко от техниката, която се купуваше по тази програма, беше такава, каквато е необходима на самите ученици. Пак говоря за основни технологии – електрически задвижвания, пневматика, хидравлика, контролери, роботика. Тук съм много съгласен с министър Вълчев, че техниката в професионалните гимназии трябва да се определя от бизнеса, който работи с професионалните гимназии. Това е заложено в духа на сегашния бюджет, тоест тука вече няма да купуваме трактори, за да работят на полето на местните феодали. Тука ще купуваме техника съвместно с компаниите в индустриалните зони, каквато е необходима на тях. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! За да закупуваме оборудване заедно с бизнеса, ни трябват пари, първо. Второ, когато говорим за средства, които се харчат ангро. Това е въпрос, първо, на контрол от страна на Министерството на образованието и науката, второ, от всички тези средства, които са включени в национални програми – за детските ясли и градини никакъв спор, там сме едни от инициаторите; за заплатите на учителите, разбира се, безспорно; за закупуване на училищните автобуси, разбира се, подкрепяме. Но когато говорим за 100-те милиона, повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности – да, пари и там са необходими, от много години настоявам там да има достатъчно средства, но какъв ще бъде контролът върху разходването на средства за извънкласни дейности? За 100 милиона говорим! Какъв ще бъде контролът за изразходването на средства за образователни медиатори и социални работници? Когато говорим за използване и разходване на средства ангро, трябва да има съпоставимост. Всичкото това, разбира се, отново повтарям, е в правомощията на Министерството на образованието и науката, което е длъжно да контролира разходването на средства, както и за тези трактори, за които споменахте. Това също е в правомощията на Министерството на образованието и науката – да контролира разходването на съответната техника. Но селскостопанските гимназии са една част, разбира се, те не са малко на брой, но всички останали? Аз мога да Ви дам примери. Има професионални гимназии, в които учители и ученици сами поддържат базата, защото има учители специалисти. Примерно Професионалната гимназия по строителство и дървообработване в Стара Загора – никаква модернизация, никакво оборудване; професионалната гимназия по електротехника и технологии – там трактори не знам дали са необходими, но след извършен донякъде ремонт няма никакво обновяване на оборудването; електрическите превозни средства, за които стана въпрос – да, те могат да бъдат закупувани за споделено оборудване, но много примери могат да се дадат за гимназии, които имат въпиюща нужда от оборудване. Още веднъж повтарям, уважаеми колеги, това не е партийна потребност, не е политическа потребност. Политическа е дотолкова, доколкото образователната политика е наша обща отговорност. Това, което предлагам, има пряко отношение към качеството на образованието. За качеството на общообразователната подготовка може би ще имаме време да говорим по друг повод. Благодаря за вниманието. Наистина Ви призовавам да подкрепите това предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър на здравеопазването! Много хора вероятно смятат, че аз съм от Хасково, но моят роден край е от Северозападна България, от Видинския край. Един прекрасен край, който някъде до 1994 – 1995 г. все още се крепеше. Оттам нататък хората сега живеят буквално на магия. Допускам, че никой от тази зала не може да си представи каква е мъката в този край. Докато аз съм народен представител, ще дам и душа, и сърце нещата да тръгнат не само в Хасково, но особено в моя Видински край. Госпожо Димова, странно нещо е раздвоението на паметта. Вие зададохте въпроси в своето изказване, аз ще Ви задам само един въпрос. Къде бяхте Вие – управлението на ГЕРБ, десет години, като изключвам периода Орешарски? Тук ще ми разтопите сърцето с Вашата загриженост за инфраструктурни проекти. Къде бяхте Вие, колко предложения направихте? Къде бяхте Вие, когато тази отсечка, която заобикаляше Димово към Видин – 60 км, беше спряна заради популация на синигери? Къде бяхте Вие от ГЕРБ?! Сега плачете! Няма какво да плачете! Видинският край, Северозападна България не вярва на сълзите на ГЕРБ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Георгиев, бях провокирана от Вашето изказване, първо, защото явно не разбрахте това, което се опита да каже госпожа Ирена Димова. Не е моя работа да Ви пояснявам, но тя се обърна към всички народни представители от област Монтана, защото това касае нейното предложение. Що се отнася до крокодилските сълзи, за които се говори, аз също съм от Видин и знам какво се случва на този регион през последните 30 години. Докато по-голямата част от народните представители тук в залата – може и вляво, може и вдясно, са управлявали през по-голямата част от тези тридесет години, аз не съм участвала в управлението. Опитвала съм се по някакъв начин да направя така, че нашият регион да бъде забелязан и да се развива. Това, което се случи през 2018 г. и 2019 г., даде надежда на всички граждани на Северозапада, че този регион повече няма да бъде забравен. Стартираха инфраструктурни проекти, които бяха изключително важни и които продължават да са важни за нашия регион. Бих искала да видя тяхното развитие, заложено в този бюджет, и ще си запазя правото да ги коментирам в рамките на предстоящите заседания конкретно по бюджета. Благодаря.

Така. Като сте толкова загрижена за Видинския край, кажете ми какви бяха Вашите предложения досега. Къде е бизнесът на Видин? Не говоря за Вашия бизнес – той си е Ваш проблем. Говоря за бизнеса на обикновените хора. Така че, пак казвам, Видинският край, Северозападна България не вярва вече на Вашите сълзи на ГЕРБ. Това е положението, така че, смирете се – ставате смешни.

Понеже си говорим за бюджет…

Имаше лични нападки към мен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по удължаване работата до 18,00 ч. на тази точка, която в момента разискваме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че когато хората ни избираха да сме народни представители, не ни зададоха едно определено работно време до 18,00 ч., така че моето предложение е да се удължи работното време на днешното заседание до изчерпване на точката от дневния ред. Благодаря Ви.

Въздържал се.

Против.

Въздържал се.

Въздържал се.

Против.

За.

Тя е във връзка с това, което правим…

Уважаеми колеги народни представители! Да, беше направено предложение от колегата Петров за работно време до края на точка 1. Беше направено и предложение за работно време до 18,00 ч. и Вие гласувахте по-далечното предложение – до края на точка 1. Предлагам да подложим на гласуване и предложението до 18,00 ч., което не изключва предложението – края на точка 1.

Благодаря, господин Председател. Господин Василев, радвам се, че сте тук, защото всичките ми бележки на практика зависят от Вас. Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Правя настоящото изказване по повод предложенията, които аз и колеги входирахме по чл. 1 от бюджета, във връзка с бюджета на сектор „Земеделие“. Ще разширя обхвата, но ще се опитам да се вместя във времето, малко извън обхвата ще вляза, тъй като това предложение е свързано с бюджета на сектор „Земеделие“, основната тема от него е подкрепата на земеделските стопани, но тя обхваща няколко инструмента, които вече са налични и част от които не са обект на днешния дебат – това го разбирам, но за да обясня и нашите предложения. Първо, господин Василев, искам да обърна внимание за начина, по който е предложен бюджетът. В частта „Земеделие“ той обхваща и структурни промени, които все още не са били обект на парламентарен дебат и все още реформите като законодателна част от тях не са приети. Какво имам предвид? Структурата на Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите и Изпълнителната агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. С това аз не изразявам отношение по предложените реформи в коалиционното споразумение, по всяка една ние ще изразим в този дебат отношение, но считам, че така предложен, бюджетът, първо, чисто формално по процедурата противоречи на Закона за публичните финанси и самите Вие си създавате риска от неговото обжалване в тази му част. И второ, не мисля, че след всичко, което се говори като послание на управляващото мнозинство, е нормално да имаме на практика приемане по този начин на бюджет, игнорирайки един парламентарен дебат. Включвам една скоба. Ако сте следили или Ви докладват дебати в общността по повод предложените реформи, примерно за Агенцията за сертификационен одит – безспорно още като я създавахме, такава беше идеята. Положителното беше, че България натрупва национален административен капацитет за контрол и това е безспорно, защото практиката до нейното създаване беше... ще Ви разкажа, за да не си губя времето за това. Но примерно в частта Агенцията по храните. По всички изслушвания, които в Комисията сме имали, извън част от администрацията, тъй като между тях, отделните звена, винаги е имало конкуренция кой е по-, по-, най-, няма никаква подкрепа. И тук трябва много детайлен анализ, в различните страни е различна практиката, но ние трябва да си дадем сметка за функционалната взаимосвързаност между тези звена, включително и по повод получаваната директна подкрепа от земеделците. Не правете тази грешка – това е моето мнение, защото това ще рефлектира върху Вас после. Вие сте сменили директора, Вие може като управленски политики, вътрешно преструктуриране и начин на управление да промените всичко по Вашата визия, но така администрацията, и без това трудно се работи с натиск, за да се спазват напрегнатите графици за получаване на плащанията навреме, по този начин, ако се реализира, повярвайте, не е добре за никой, включително и за Вас като управляващи, и ще го разберете. Следващата точка – по отношение на подкрепата като цяло и заложените средства за сектора. Нашето предложение е нето увеличение на подкрепата с 270 млн. лв. Ще обясня и разходите, като най-важната – нека да започна от необходимите средства за подкрепа на земеделските стопани. В тази част като директна подкрепа ние сме предложили 200 млн. лв. повече не защото такива предложения има от браншовите организации, а защото заедно с всички останали предложения като комплект, като набор от мерки, ще ги изредя малко по-късно, считаме, че това ще позволи и би позволило на най-уязвимите земеделски стопани да останат в сектора в тази година на изключително повишение на енергоносители, на минерални торове, на всички материали и суровини за производство. Искам да дам няколко примера. С това изменение, което в момента е заложено в бюджета, на пръв поглед изглежда добре – тоест 150 млн. лв. повече от обичайното. Но Вие дори не достигате директната подкрепа от 2020 г. Тогава, в началото на пандемията, Комисията предостави набор от мерки, от които ние се възползвахме, от всички тях. Вие не можете да стигнете с този бюджет дори директната подкрепа от 2020 г., когато цените на материали, суровини и енергоносители за производство бяха, някои от тях, в пъти по-ниски. Обръщам Ви внимание на това. Второ, настоящата стопанска година – към днешния момент вече 235% е увеличението на себестойността на засетите 14 милиона и половина култури есента, на есенниците, и продължава. Трето, искам да кажа... аз знам, Вие бихте ми отговорили безспорно, но да Ви поздравя...

Да, само едно за господин Василев. Искам да Ви поздравя със съгласието 60% да бъде финансирането по Програмата за развитие на селските райони във втория етап. Но само искам да обясня – подкрепите са по два стълба – директна подкрепа, която засяга всички земеделски стопани, между 90 и 100 хиляди средно; и второ, което Вие финансирате, наистина много добро решение – между 10 и 12 хиляди са операторите, които ползват инвестиционните мерки. Така че първата цел на управлението трябва да запази тези 100 хиляди, които са в сектора, да останат. Това е Вашата програма. После ще продължа, за да бъда стриктна.

Благодаря, госпожо Танева. Както знаете, имаме ограничение колко може да е директната подкрепа. Съотношението е 55:45, ние сме дали максималното възможно на базата на индекса, който се изчислява 1,128 за трето тримесечие миналата година и максималното възможно е 111 млн. и 500 хил. лв. Повече от това и да искаме не може да дадем. Ако го дадем, ще получим, както знаете, от Европейската комисия обратна нота. Това поне са експертните анализи на Министерството на земеделието, на които ние стъпваме.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Танева! Разглеждаме бюджет 2022, но предвид очакванията, че тази година ще се възползваме от Плана за възстановяване и устойчивост, в последния вариант, който е предложен – най-новия, има заделени средства в рамките на 437,4 млн. лв. за Фонда за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство. В него виждаме, че има заложени 100 млн. лв. за напоителни системи, да не говорим, че в предходния вариант бяха 850 млн.лв. общо за напоителни системи, а сега са 100, но има заложени едни 15 милиона. Искам да Ви попитам – Вие имате общо с Министерството на земеделието, в тези 15 млн. лв. има обучение за начина, по който ще стигат продуктите, най-общо казано, от производителя до трапезата на българския гражданин, и изграждане на тържища за реализация на плодове и зеленчуци. Вие си спомняте лошата практика, която имаме ние – по Програма САПАРД, ако не ме лъже паметта, бяха изградени 6 – 7 тържища в страната. Работят само 1 – 2, останалите са фалирали. Мисълта ми е: според Вас това разумен разход ли е и не могат ли тези средства да бъдат насочени някъде, където да се използват по-ефективно? Благодаря.

Да, разбирам. Но невинаги мога да общувам с финансовия министър, от който зависи подкрепата на сектора. Ние сме били винаги зависими от финансите. Сега да отговоря на господин Христов. Да, днес станаха публично известни от медиите направленията за подкрепа в Националния план за възстановяване и устойчивост в частта „Земеделие“ – в четири направления. Едното, за което господин Христов ме цитира, отразява коалиционното споразумение – отделени са 15 милиона за изграждане на тържища. Господин Василев, бих Ви препоръчала да проверите същите проекти, изграждани по САПАРД – колко работят, колко от тях са в ликвидация? Те са направени също с партньорство на земеделски производители, на сдружения. Трябва да си даваме ясна сметка за пазарната среда и конкуренция, в която функционира нашето общество като пълноправен член на Европейския съюз. Второ, по този национален план е запазен фондът, той беше променен по служебното правителство – това е негово предложение, което на практика е добро решение заедно с това, което вече цитирах и виждам, че са върнати в „Напоителни системи“ 100 млн. лв. Похвално! Когато видите това, аз бих препоръчала – ние бяхме стигнали до финала, кое би било по-полезно и кое би дало перспективата за развитието на недофинансираните сектори: дали базовото възстановяване на система, която би дала плюса за възстановяване на плодове и зеленчуци, което Ви е в споразумението, или да правим пазари, които има направени, не работят и в ликвидация. Това вкарвам в една скоба. И да си приключа от предното изказване. Във връзка с подкрепата, моля да обърнете внимание и на нашите предложения, защото, пак казах, ние сме направили предложения, изхождайки наистина и от Вашата гледна точка за това как трябва да бъде разпределен възможният ресурс, акцизът. Българските земеделци на практика в последната година и поради политическата обстановка са единствените, които нямат нова помощ, която да компенсира повишенията. Ние предложихме 51 млн. лв., за да се получава изцяло безакцизно гориво, така както в други държави, и Вие имате нотификация за това. Просто трябва бюджет и той е един член. Второ, аз благодаря за разбирането за обратното начисляване на ДДС, то е в края на този бюджет, но това е едно добро решение, защото дава прогнозируемост на пазара, независимо от това, че там има други затруднения. Другата мярка за деветте процента – също сме диференцирана ставка, обърнете внимание, господин Василев, в част от страните ние сме малко страни, които останахме с обща ставка. Това бе прието със срочност, примерно шест месеца, само като антикризисна мярка във връзка с ценовата ситуация в момента на източниците за производство на земеделски суровини. Надявам се, че в хода до края на дебата може да размислите върху думите, които казах, а имате и достатъчно експертен ресурс да го направите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Вземам думата, за да направя редакционна поправка по направено вече от мен предложение по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 в таблицата по чл. 1, ал. 5. Това е на стр. 38 от Доклада. Корекцията се състои в следното: след текста „въз основа на“ текстът се заменя „с критерии, утвърдени от министъра на културата, с повишаване ефективността на работа на тези институции, 12 млн. лв.“ Ще изчета целия текст: „1.1. В т. 10 „Област „Култура и изкуства“ се създава нов ред „10.2. За финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер въз основа на критерии, утвърдени от министъра на културата, с цел повишаване ефективността на работата на тези институции – 12 000,0.“ Таблицата е в хиляди лева, сиреч 12 млн. лв.

Да.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми е за две редакционни предложения. Първо, в чл. 1, ал. 5, ред 12.1, а именно за еднократна подкрепа, свързана с производството, на микроземеделски производители. Вчерашният дебат, който беше за минималния осигурителен праг на земеделските стопани и тютюнопроизводители, животновъди, и това предложение, което прави управляващото мнозинство, за еднократна подкрепа, в Комисията ние зададохме нашите въпроси какъв ще бъде евентуално механизмът, но така да се каже, не получихме един много точен отговор. Отговорът беше, че ще се дават 1000 лв. на земеделски стопани. Вчерашният дебат ме върна малко по-назад във времето към 2009 – 2012 г., когато управляващите тогава направиха промени в един сектор в земеделието, а имено тютюнопроизводството. Ние тогава от „Движение за права и свободи“ заявихме, че това ще доведе до загиване на този отрасъл. Тогава в тютюнопроизводството бяха заети близо около 100 хиляди тютюнопроизводители, като официално регистрирани бяха 48 хиляди. В момента тютюнопроизводителите в Република България са около 2500. Тогава управляващите не чуха нашите забележки и видяхме какви са последствията. Вчера всички представители на опозицията и ние от „Движение за права и свободи“ отново алармирахме, че така да се каже, увеличението на минималния осигурителен праг за земеделските стопани, за тютюнопроизводителите, за животновъдите ще доведе до масова дерегистрация и повечето от тях ще заминат или за чужбина, или ще минат в сивия сектор. И Вие предлагате за тази еднократна подкрепа да е в размер на 5 млн. лв. По данни от Националната агенция за приходите регистрираните тютюнопроизводители, земеделски стопани са между 27 хиляди и 31 хиляди. В Комисията се каза, че ще се дава еднократна помощ от 1000 лв. Като разделим 5 млн. лв. на 1000 лв., се получава 5000. Значи средствата, които са заделени, са само за 5000 земеделски производители. Как ще бъде финансирана разликата от 26 хиляди земеделски производители? Или Вие предлагате тази еднократна подкрепа да бъде само за 5000, другите 26 хиляди да пият една студена вода. Това ли искате да кажете? Нашето редакционно предложение е тази сума да бъде 31 млн. лв., за да може всички земеделски производители, стопани, тютюнопроизводители, животновъди да могат да бъдат подпомогнати еднократно в тази криза, която бушува от две години. Вчера решението, което взехме всички ние – ние бяхме „против“, а Вие от управляващото мнозинство – лесно ни е да си сложим костюмите, да сме тук на топло, но земеделските производители да знаете, че лете и зиме са на къра, на полето, в обора и за тях решенията не стоят така. Поради тази причина ние очакваме подкрепа, днес да бъде един поправителен изпит на този, на който вчера не получихме хубава оценка. За управляващото мнозинство тази оценка е слаб 2. Днес имате възможността да се поправите. Второто редакционно предложение по чл. 1, ал. 6: „Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5 – до 10% от предложените суми.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, аз подкрепям колегата, който се изказа, да увеличим бюджета за подкрепа, но отново напомням, че решението на управляващото мнозинство да предостави 5 млн. лв., за да компенсира увеличената осигурителна тежест на най-малките земеделски производители, е решение, което на практика не може към момента да бъде предложено като инструмент за подкрепа. Парите не могат да се дадат така, за да се платят осигуровките, и че има условия по нотифициране на държавни помощи, които не могат да съдържат дискриминационни елементи. Това трябва да е ясно и нека този запис да не служи като някакво успокоение, да не стане като актуализацията в края на миналата година, когато ние Ви казвахме, че и да предложите 15 млн. лв., няма инструмент, по който да ги платите. И какво се оказа? Градушките в Пловдивско не получиха това, което се говореше. Ами, нямаше как! Има нотифицирана държавна помощ с таван и когато се достигне той – то и да ги има парите, няма механизъм, по който да се платят. Сега ще стане същото. Затова, колеги, много моля да приемем предложеното от нас увеличение на подкрепата с 200 млн. лв.

Благодаря. Госпожо Танева, аз се съгласявам с Вас, че не е правилно като цяло да има такава еднократна помощ изобщо, но ние виждаме, че в момента управляващото мнозинство дава, така да се каже, 5 милиона еднократна помощ за земеделските производители, дава за общините, забележете – 5 милиона за 265 общини, и доколкото разбирам, за другите сектори отново ще има по 5 милиона. Това означава, че от управляващото мнозинство най-вероятно са уплашени от протестите, които се задават. Уплашени са от това, че ще бъдат притиснати в ъгъла и евентуално ще трябва да подадат оставката си, и започват да запушват дупки с по 5 милиона. Изобщо увеличението на минималния осигурителен доход за земеделските производители не е правилно. Ние това го заявихме и в Комисията, и на първо четене на бюджета за 2022 г., и към вицепремиера Асен Василев, като го попитахме дали има вариант за плавно увеличение. Имахме такова предложение, което вчера не беше прието. Какво щеше да попречи всяка година да увеличаваме с по 40 – 50 лв. минималния осигурителен доход на земеделските производители? Тогава нямаше да има нужда от такава еднократна помощ, но виждам, че управляващите не си взимат бележки от градивната опозиция, и те ще си понесат последствията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, искам да обърна внимание на едно от нашите предложения. То по точно е в съзвучие с това, което Вашата коалиция издига като приоритет – човешкия капитал и всичко свързано с образование и наука, а в същото време на първо четене видяхме, че подкрепата за Българската академия на науките беше, меко казано, скандално ниска. Стигна се дотам, че хората, на които се крепи науката като цяло, и хората, които цял живот са отдадени на науката, трябваше за пореден път да се борят за съществуване, да предупреждават за протести и не за първи път – за срам на всички нас, да изкарат черни знамена на сградата, която е срещу парламента. В тази връзка, между първо и второ четене ние вкарахме конкретно предложение за 30 милиона лева увеличаване на парите за Българската академия на науките, а впоследствие разбрахме, че има аналогично предложение от Вашата коалиция. Ако не приемете нашето предложение за 30 милиона, ще е много жалко, а по малка сума Вие предлагате – мисля, че е 20 милиона, но в крайна сметка пак е една добра стъпка напред, защото не е нормално във времена, в които трябва да се облегнем на морал, ценности, а ние живеем в изключително тежки времена, да оставим науката по този начин. Другата част конкретно от това наше предложение е свързана с единствения български университет извън границите на Република България, а това е именно – ако не знаете, България има български университет – Тараклийският държавен университет в Молдова. Университетът към момента не работи, затворил е, защото не може да си плаща сметките, просто няма пари за ток, няма пари за абсолютно нищо. Обръщайки се към молдовските власти, молдовското правителство казва: Вие сте българи, Вие сте български университет, Вашата държава да се погрижи за него. Преди десетина дни в България дойдоха хора именно от тази област – бесарабските българи, срещаха се с нас, срещаха се с „Има такъв народ“, водихме такива разговори, в общи линии те се срещаха с почти всички държавни институции. Точно заради това ние предложихме в това решение, което в момента коментирам пред Вас, от българския бюджет да се отдели 1 милион, за да може единственият български университет да бъде подкрепен точно в този момент, защото той е затворен поради липса на средства. Мисля, че темата с Българската академия на науките и Тараклийския университет е надпартийна и ако дотук можем да се борим по различни теми и по различни виждания как да се случват нещата, има неща, по които всички ние трябва да застанем заедно. Това са теми, по които този парламент, без значение колко ще просъществува, и следващият парламент, и по-следващият, всички трябва да застанат зад тези наистина важни, национално важни приоритети. Радвам се, че както за Българската академия на науките, така и за Тараклийския университет видяхме протегната ръка и мисля, че пак господин Каримански го беше вкарал. Ще се радваме наистина това нещо да стане, защото е изключително важно да подкрепим хора, които до ден днешен не са забравили своите корени, хора, които децата им, ако не могат да бъдат приети в български университет, влизат да учат там и живеят с мисълта, че един ден ще вземат българско гражданство и ще се приберат в майка България. Другата част от нашето предложение, което в момента коментираме, е пак свързано с областта на образованието и културата и то вече е конкретно свързано с музейното дело в България. Болна тема е – в общи линии в периоди на криза, в периоди на тежки моменти, в каквито в момента е България, а тя кога ли е била в последните 30 години в голям разцвет, няма Министерски съвет и най-малкото няма министър на финансите, който да иска да дава пари за култура. Реално обаче, ако не развиваме културата, ако не развиваме образованието си, омагьосаният кръг няма как да се прекрати и ще тръгнем надолу. Средствата, отделени в този бюджет конкретно за музеи и за всички други съпътстващи културни институти, между първо и второ четене бяха (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – свършвам, бяха на такова ниво, че стигнахме дотам само преди един ден музейните работници да започнат да протестират. Много моля управляващата коалиция да помисли за този вариант, защото без култура, без образование няма как да съществува България.

Благодаря. Господин Ганев, ние също направихме предложение както за увеличение на бюджета на Българската академия на науките, така и на Селскостопанската академия, така и на културните институти. Факт е това, което казахте, и то е още от 1997 г., когато започва консолидацията на разходите. В най-голяма степен са намалени разходите на секторите, свързани със социалното развитие, а това са образование, култура, масов спорт, наука, но това са секторите, в които хората са най-важни, работещите са най-важни. В Българската академия на науките в последните четири години от 2017 г. до 2021 г., прощавайте, възнагражденията бяха увеличени с 69% при 9% кумулативна инфлация. Това е закъсняло увеличение, недостатъчно, от ниска база, но е факт. Сега имаме минус 10% – това е политиката по доходите, която е заложена в този бюджет, това е най голямата липса в този бюджет. Всеки бюджет има някакви липси, понеже никога не стигат парите. Предлагат се 20 милиона, но обръщам внимание, че тези 20 милиона няма да бъдат за възнаграждения, а Българската академия на науките има най-голям проблем, най-голямо предизвикателство с възпроизводството на научния потенциал, тоест със задържането на учените, привличането на докторанти, оставането им на работа в Българската академия на науките. Същото е и в Селскостопанската академия, която заради историческия малшанс да бъде обособена аграрната наука в отделна академия, сега не получава дори и тази възможност, която ще има Българската академия на науките. Вие също сте направили предложение по отношение на Селскостопанската академия, не е добре да се делят научните институти, в това число и на Националния институт по метеорология и хидрология. Обърнахме внимание на вицепремиера, че когато планира средствата за наука, трябва да мисли хоризонтално.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще използвам момента, първо, наистина да благодаря на господин Ганев за загрижеността за българската наука. Факт е, че темата е изключително актуална и науката е тази, която в моменти на криза помага на всяка държава колкото се може по-бързо да се възстанови. Образованието и науката са двете страни на една монета, изключително ценна за всяко общество. Другата такава монета, разбира се, е за културата и изкуството. Без тези две монети държавите представляват едни бананови републики, какъвто и бюджет да имат, така че ние си даваме сметка, разбира се, че бюджетът се прави много трудно. Всички отрасли явно страдат от недофинансиране и чувам от специалисти в различни области, че бюджетът не е достатъчен. Аз ще използвам обаче възможността да благодаря от името на българските учени за подкрепата към каузата им в този труден момент. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, много бърза реплика. Първо, господин Ганев, от Българската академия на науките искаха една точно определена сума и ние няма как да ѝ дадем над тази сума, тоест те не са поискали сума, която е в рамките на 30, така че дори ако трябва да ѝ дадем 30, не може да дадем на някой нещо, което не го иска. Това е едно от нещата. Съгласен съм, че трябва да дадем за Българската академия на науките и изобщо за всичко онова, което е свързано с проучванията, с иновациите и с възможността да се развива науката, трябва да бъде подпомогнато. В тази връзка искам да кажа и за това, което Красимир Вълчев засегна, но то пак се отнася до Българската академия на науките. Когато имаме проекти и в тези проекти, които самите учени от Българската академия на науките искат да реализират, искат да намерят както към академичното образование, приложено в него и в развитието на отделните академични сектори, така и в приложната икономика, а тогава в тези проекти се включват и необходимите възнаграждения, така че учените няма да останат без допълнително възнаграждение. Благодаря.

Господин Председател, това, което в момента казах аз още в думите в изложението си и подчертах за това, че имаше от отсрещната страна чуване на проблемите и виждане, потвърждава максимата, че всички ние, които сме тук в този парламент, сме представители на българския народ и има каузи наистина, по които по-скоро не трябва да водим спорове, а трябва да уточняваме как най-добре да се случват нещата. Има неща, които са надпартийни. Има каузи, поради които не трябва да имаме разделителни линии, а напротив, трябва да имаме каузи, които да ни обединяват, и да заставаме зад каузите, и образованието и науката са неизменна част от това. Радвам се, че се видя и най-вече се чу това от управляващата коалиция и макар частично и непълно, ще има подкрепа. Радвам се, че има подкрепа и за Тараклийския университет. Това е изключително важно, защото колкото ние тук сме българи, бесарабските българи в Молдова са не по-малко българи, така че трябва да ги подкрепим и тях. Тук е моментът да спомена, както беше коментирано и от господин Вълчев, впоследствие ще представя нашето предложение за Селскостопанската академия. За тези от Вас, които не знаят, това е научен институт от по-скоро 28 научни института, неизменна част от българската наука. Неизменна част. И ако в момента говорим за субсидиране, за пари за подкрепа на земеделците или за минимални осигурителни прагове, повярвайте ми, именно тази Селскостопанска академия може да е двигателят, може да е, както искате го наречете, дори и ракетата, която да изтегли българското земеделие напред, защото може да се разработват много неща, стига да намерят подкрепа в тези тежки моменти. По-късно ще коментираме и това. Благодаря още веднъж.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя процедура за две правно-технически корекции в чл. 1. Едната е чл. 1, ал. 5, т. 11.2 в таблицата, която е посочена там, да придобие следната редакция: „За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации“ и тук е допълнението: „и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина“ и следва текстът, както си беше до този момент: „в това число 1 млн. лв. официална помощ за развитие за Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, Република Молдова“. Нататък текстът следва, както си е по чл. 1, ал. 5, т. 11.2. Второто ми предложение е: чл. 1, ал. 5, т. 6.2 предлагам да стане по следния начин: „За структурни промени и ефективно управление – тоест само вмъкваме думите „и ефективно управление“ – в това число за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор, както и за увеличение на възнагражденията на персонала след извършени структурни промени“. Моля тези две предложения от моя страна да бъдат подложени на гласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с предложението на господин Каримански за подпомагане на автобусните превозвачи, които изпълняват услуга в труднодостъпни и планински райони. Ние на Комисия по транспорт изслушахме представители на бранша и чухме техните искания. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим помощта към сектора, защото наистина ковид кризата е оказала сериозно влияние върху пътникопотока и той е намалял драстично. Освен това тези компании имат договори с общините, които не могат да прекъсват, което означава, че ако ги прекъснат, биха нарушили изцяло транспортната връзка с тези населени места. Освен това тези средства биха били полезни на компаниите, които трябва да поддържат на високо техническо ниво превозните средства, защото знаем, че в тези райони инфраструктурата е тежка и безопасността на пътниците трябва да е на много високо ниво. Така че, да, ние ще подкрепим предложението на господин Каримански. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние възразяваме срещу начина по който е предложен Проектът за бюджет, касаещ сектор „Земеделие“. Той отразява структурното коалиционно споразумение на настоящото правителство от четири партии, но не съответства на действащата структура и система на Министерството на земеделието, респективно на действащите правни норми. Изключително тревожно е предложението за бюджет на БАБХ при условията на сега действащото законодателство и липсата на каквато и да е подкрепа за отделяне на Българската агенция по безопасност на храните от Министерството на земеделието. Принципът на законодателството на Европейския съюз е единен контрол от фермата до масата. Официалният контрол в Република България по смисъла на законодателството на Европейския съюз се осъществява от един държавен орган и това е Българската агенция по безопасност на храните. Министерството на земеделието е органът, създаващ политиките по управление на цялостната агрохранителна верига от фермата до масата, създава актове по прилагане на тези политики, управлява процеса при извършване на независима оценка на риска за всеки от процесите от друг орган – Център за оценка на риска за хранителната верига. Ефективното функциониране на системата се обуславя и от единното и политическо ръководство в лицето на Министерството на земеделието. Всяко недофинансиране на системата в която и да е част носи риска от проблем за гарантиране на здравния статус на животните и безопасността на храните. Същият риск би се носил и при всяко несанкциониращо действие или управление на процесите от всяка една от държавните структури, част от системата за управление и контрол по цялата агрохранителна верига от фермата до масата. Ефективността може да се осигури при единно управление на процесите. Дейността под ръководството на единен принципал осигурява ефективна координация и контрол по целия процес на агрохранителната верига от фермата до масата, като се предоставя възможност единният орган да ръководи и следи във всички етапи – от раждането на животното или растението, здравословното му отглеждане до производството на готовите за консумация от хората продукти и определяне на подходящ бюджет, който да осигури изпълнението на този процес. Така се осигурява по-голяма гаранция за безопасността на храните, консумирани от хората, а оттам и гаранция за здравето им. Към настоящия момент Министерството на земеделието осъществява тази единна държавна политика, тъй като е единен принципал на всички служби, имащи отношение към безопасността на храните. Под негова юрисдикция са: Държавен фонд „Земеделие“; дирекция „Животновъдство“; дирекция „Политики в агрохранителната верига“; Агенцията по селекция и репродукция в животновъдството; Агенцията по лозата и виното; Центърът за оценка на риска по агрохранителната верига; Агенцията по рибарство и аквакултури; Българската агенция по безопасност на храните; ловът, риболовът, язовирите и така нататък. Всички тези органи имат пряко отношение към агрохранителната верига и безопасността на храните в единния процес. Всеки етап от процеса по агрохранителната верига, осъществяван от тези органи, допринася за здравето на животните и растенията, а оттам и за безопасността на храните, консумирани от хората, респективно тяхното здраве. За да бъде гарантирана безопасността на дадена храна, тя трябва да е контролирана от отглеждането на животните, съответно растенията, през целия процес по контрола на фермера до реалното получаване на съответната храна, предоставена на масата на хората и съответно финансово обезпечена. Ръководено от единния принципал, който създава и ръководи политиките и преценява необходимите средства за изпълнението на целия този процес, се предоставя възможност за осигуряване на единно законодателство, единна политика и контрол върху безопасността на храните. Координацията и тясната връзка с Държавен фонд „Земеделие“ е от особено голямо значение, тъй като тя определя условията и реда за финансово подпомагане и предоставяне на съответните субсидии на стопаните в тези сектори. Разпокъсването на този процес би довело до разпокъсване на политиките, законодателството и контрола на процеса по гарантиране безопасността на храните по веригата, а оттам идва и рискът за здравето на хората. Министърът на земеделието като централен едноличен орган на изпълнителната власт ръководи, координира и контролира осъществяването на единната държавна политика в областта на земеделието, селските райони, горското и ловното стопанство, рибарството, аквакултурите и провежда единна държавна политика за безопасността на храните в съответствие с действащото законодателство по цялата агрохранителна верига и преценява необходимите средства за изпълнението ѝ. Преминаването само на Българската агенция по безопасност на храните към Министерския съвет носи риск от разпокъсаност на целия процес на водене на агрохранителната политика и оттам до понижаване на ефективността на контрола в етапите и процесите по агрохранителната верига и безопасността на храните. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В този дух е и европейското законодателство, което в Регламент 625/2017 обедини в единен закон… (Шум и реплики.) С обединяването на процеса в единен орган на държавната политика в областта на земеделието и безопасността на храните – целия процес на агрохранителната верига, към Министерството гарантира изпълнението на общата стопанска политика и политиката на безопасност на храните в Европейския съюз. (Председателят повторно дава сигнал, че времето е изтекло.) Отделянето от Министерството на земеделието само на бюджета на БАБХ, освен че е нецелесъобразно по горепосочените причини, но ще доведе до липса на ефективен контрол по агрохранителната верига. То е и напълно незаконосъобразно. На първо място, това противоречи на Закона за публичните финанси и Закона за българската агенция по безопасност на храните.

В случая Законът за българската агенция по храните е разпоредител на бюджет към министъра на земеделието. Съгласно чл. 12 от същия закон финансови средства за дейността на БАБХ се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието. Не може Законът за бюджета да противоречи на Закона за публичните финанси и другите закони, включени в Закона за БАБХ. Законът за бюджета за съответната финансова година определя бюджета на вече създадени структури и не може да преструктурира бюджетните организации в противоречие със законите, по които са създадени. Същият трябва да бъде в пълно съответствие със Закона за публичните финанси, законите определящи структурата на бюджетните организации. Затова моля да приемете нашите предложения и продължаване на приемането на бюджета по законосъобразен начин.

Само използвам момента, че министър Иванов е тук и искам да го помоля да преосмислят решението си за преминаването на Българската агенция за безопасност на храните към Министерския съвет, защото според мен мястото ѝ е точно към Министерството на земеделието. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едно мога да кажа със сигурност: отделянето на бюджета на БАБХ от бюджета на Министерството на земеделието няма да наруши нейната дейност. Напротив, предприех всички необходими действия – ще бъдат предприемани и за в бъдеще, тя да бъде финансово обезпечена и да изпълнява тези дейности, които очевидно не са изпълнявали в миналото, защото това е основният мотив Българската агенция за безопасност на храните да излезе като контролен орган от рамките на Министерството на земеделието. За съжаление, това го наложи именно лошата слава в последните години на Българската агенция по безопасност на храните – за използване и като политическа бухалка, и като инструмент за злоупотреби. За съжаление, в нашето общество има наложена представа в последните години за дейността на тази агенция като орган, който не точно контролира, а може би наказва и защитава нечии интереси. В момента текат редица проверки в Агенцията и Вашите опасения, че има нарушен контрол по агрохранителната верига, може би са основателни, защото контролът наистина е занижен и е бил в такава посока, че да облагодетелства едни за сметка на други. За съжаление, една изключително лоша практика, която в резултат на всичко това доведе именно до записване в коалиционното споразумение излизането на БАБХ от рамките на Министерството на земеделието, а именно: този, който изготвя политиките, и този който ги прилага, да бъдат различни. Времето ще покаже доколко е ефикасен този режим. Същата причина е за излизането на Изпълнителната агенция по горите от рамките на Министерството на земеделието. Редица практики в миналото, които този, който е контролирал под една шапка тези структури, да замазва един друг проблем. Тук има колеги, които са били министри преди мен, и знаят за немалкото скандали, които са избухвали в рамките на Българската агенция за безопасност на храните. Правени са проверки 2019 г. Дописвана е системата с вече несъществуващи животни и други такива неприятни случаи, в които не искам да влизам в подробности. Вие много добре ги знаете – става въпрос и тук в пленарната зала. Аз съм бил народен представител и за съжаление, това е горчивата истина и основната причина Българската агенция за безопасност на храните да се наложи да излиза от рамките на Министерството земеделието. По отношение на бюджетната част – не се притеснявайте. Ще ги обезпечим! Докато са в Министерството на земеделието, те ще бъдат обезщетени по отношение на дейността си. Съответно ще бъдат стимулирани да работят в посока да изпълняват ангажиментите си, които имат както по националното законодателство, така и по европейското законодателство. А именно постигане на достатъчен контрол по отношение на агрохранителната верига – достатъчно качествени храни в търговската мрежа, които стигат до българските граждани и потребители, и съответно контрол върху всичките тези дейности, които по закон те изпълняват. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Убедена съм, че не е сега мястото и времето, но съм си мислела много пъти да направя тази процедура. Дали някой се е почувствал лично засегнат или не, е въпрос на лично усещане и на това как някой възприема необходимото отношение към себе си от аудиторията. Има хора, които не се засягат, когато ги обиждаш и наричаш с най-грозни имена. Продължават да ти се усмихват и да те потупват по рамото, защото те са може би дебелокожи, а може би това отговаря на тяхната собствена и лична преценка. Почувствах се, господин Председател – обръщам се към Вас и Ви обясних преди малко, засегната заради въпроса от един човек, който ме попита: „Като сте толкова загрижена за Видинския, край кажете ми, какви бяха Вашите предложения досега?“ Аз живея във Видин. Работя в този край повече от 20 години. Какво съм направила за Видин и региона, са казали моите избиратели в три поредни избора, където резултатът, който аз съм направила с отбора, с който аз съм избрала да участвам, и с групата на ГЕРБ-СДС, е смачкал всички останали опоненти, включително и „БСП за България“, господин Георгиев. (Викове: „Еее!“, шум и реплики от „БСП за България".) Още нещо, което е изключително важно. Мисля, че не е нужно да правя сравнение между Вашия резултат в процентно отношение и онези 30% среден резултат, защото имам в първите избори 33 – на всички избори, на които съм се явявала. Оценката, Вашата за мен, не е необходима.

Важна ми е оценката на гражданите на Видин и региона. Във връзка с това, господин Председател, много Ви моля да давате думата за лично обяснение, без някого да са нарекли „глупак“, „тъпанар“ и „нещастник“. (Шум и ръкопляскания за прекъсване на изказването.)

Защото всеки по различен начин се чувства обиден. Няма нужда да се използват такива думи, за да давате право на лично обяснение. Чувствам се обидена от хора, които не са си помръднали пръста с нищо и ме питат аз какво съм направила.

Защото какво аз съм направила, е видно, за разлика от това, което не сте направили Вие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател, за дадената дума. Господин Георгиев, не помня от тази трибуна да съм плакала. Плакахте Вие и това казах в своето изказване. Плакахте безброй години, безброй бюджети, в които се упражнявахте на гърба…

Господин Председател, той точно това каза, че съм плакала.

Това казах от тази трибуна. Призовах Ви всичките обещания, които давахте в n бюджети, в кампании, в които тръгвахте от Северозападна България и казвахте на хората, че ще станат по-добри, по-богати – да го направите и да подкрепите този бюджет. Относно Вашето обвинение, че нищо не сме правили, освен че трябва да обяснявам на колегите кой чий кмет е, явно и на Вас трябва да Ви обясня кои пътища къде са направени и какви са моите предложения. Защото казах за единия път на община Чипровци, който искам, ако трябва да се разплача, за да ме подкрепите, ще го направя. И ВИТИЗ можем да завършим. Пътят е започнат и иска само довършване и е започнат по времето на ГЕРБ. За село Комощица, в което е Ваш кметът, пътят дотам е направен 2011 г. и струва 60 милиона. Отсечката е само четири и четири. Така че, когато си говорим кой какво прави, аз бях, когато гоних един служебен министър по околната среда из Петрохан да слага той табелките за канарчета и да спре ОВОС, и да се крие по шубраците – Вас Ви нямаше. Бях там, когато се строеше пътят Ботевград – Видин, Вас Ви нямаше. Казах, че живея и работя в Монтана. Семейството ми живее и работи там. А Вие колко пъти отидохте? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, аз не знам с какво толкова обидих тези две крехки дами?! Говорих по същество. Продължавам да твърдя, че това, което съм казал, е така. Уважаема госпожо Димова, за въпросната отсечка, за която говорехме, по мое настояване съдът спря тази процедура. Не се гордея с това, защото съм от този край, така че спрете да се хвалите. Защото наистина мен специално трудно може да ме разплачете.

Така че, много Ви моля – по начина на водене, не мога да разбера тези двете дами от какво са неудовлетворени? Благодаря. (Оживление.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър на земеделието, бюджетът в сектор „Здравеопазване“ е изключително завишен спрямо миналата година. Това, разбира се, е похвално за правителството на България. Обръщам се към Вас, защото само Вие сте в залата от правителство – затова към Вас адресирам думите си. Но повече пари за здравеопазване, дадени без реформи и политики, не означават нищо. Не означава, че българските пациенти ще бъдат по-доволни. Не означава, че българските граждани ще бъдат по-здрави или пък ще намалее смъртността и заболеваемостта в България. Нека да поговорим малко за политиките, които отразява бюджетът в сектор „Здравеопазване“. По време на цялата предизборна кампания се говореше за нулева корупция в здравеопазването, активен контрол и прекратяване на порочните практики при разходите за здравеопазване. Тук, преди може би по малко от час, министър на финансите каза, че изпълнението и контролът ще бъдат в различни ръце. А в бюджета, който е представен в здравеопазването, никъде не се вижда къде е контролът. Бюджетът е същият като миналогодишния. Изпълнението е в ръцете на Националната здравноосигурителна каса, от една страна, и Министерството на здравеопазването. Къде е контролът? Трябва да се даде ясен отговор от управляващите как ще се контролира? Дали изобщо ще има контрол? Или това са просто едни предизборни обещания. Второ, в малките населени места да работят квалифицирани лекари с висококачествена апаратура. Как ще се случи това, след като в този бюджет под никаква форма няма нищо насочено към малките населени места? Нито пък допълнителни средства за апаратура в бюджета на Министерството на здравеопазването, които да покажат отношението на управляващото мнозинство към тези малки населени места. Трето, намаляване на преките плащания от страна на пациентите за здравни услуги. Уважаеми господа управляващи, това е най-голямата Ви – няма да кажа „лъжа“, за да не ми направят забележка – неистина. Най голямата Ви неистина, че ще спрете преките доплащания в сектор „Здравеопазване“. Никъде го няма в бюджета. Нито има идея в тази посока, нито в Касата, нито пък в днешния бюджет. Четвърто, дългосрочни здравни грижи и изграждане на подкрепяща среда за хората с увреждания и уязвимите групи от населението. Нито ред в бюджета в тази посока. Остават само едни предизборни обещания и фойерверки. Пето, интензивна кампания за информиране от последствията на преболедуване от COVID-19 с цел вземане на информирано решение за ваксинация. То минаха месеци, откакто сте на власт. Нито има информационна кампания, нито информиране за последствията от преболедуване на COVID-19. Нищо такова няма в бюджета за здравеопазването. Шесто, 100 млн. лв., заделени по сметка за чужди средства – за изплащане на еднократна сума в размер на 75 лв. към пенсиите за стимулиране на ваксинирането сред пенсионерите. Най-големият Ви провал! Сега ще Ви прочета думите на Вашия министър-председател, който предколедно, на 23 декември, каза следното: „Време е да запретнем ръкави и да направим България не дестинация с най-ниска ваксинация. Надеждите са ни до началото на февруари да ваксинираме 300 хиляди души над 65 години.“ Днес Министерството на труда и социалната политика на Фейсбук страницата си публикува следната информация, че за месец януари са се ваксинирали 26 376 пенсионери. Уважаеми дами и господа управляващи, не 300 хиляди – 26 хиляди. (Реплики: „Глупости!“) Не са глупости. Ето го. Проверете го на сайта на Министерството на труда и социалната политика – публикувано на официалната им страница във Фейсбук. За огромно съжаление, много се лъже в тази държава. Ние ваксинирахме по 40 хиляди души на ден. Благодарение на информационната кампания, която направихме в края на месец март, 60% от българските граждани желаеха да се ваксинират. Когато дойде служебното правителство, всичко това беше срутено. Така че, уважаеми дами и господа управляващи, в сектор „Здравеопазване“ нито постигате нещо ново, нито пък ще се появят някакви големи резултати. Така или иначе нека да бъдем максимално конкретни. Предизборните мантри и илюзията започват да се изплъзват като пясък между пръсти. Промяната – ама с мед да я намажеш. Успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ненков, радвам се, че сте тук и слушате, както и всички, които са в пленарната зала. Ще обърна внимание върху сектор „Спорт“. Чуха се някои неща, които касаеха и спорта, в предходни изказвания и реших да осветля залата за нашето мнение по отношение на бюджета в сектор „Спорт“. С този проект на бюджет от Министерството са определени разходи в размер на 123 млн. и 536 хил. лв., което е с близо 26 млн. лв. в повече от 2021 г., или 26% нагоре. Поне аз не си спомням в последните 10 и повече години такава голяма разлика. Не казвам, че е достатъчно, но е едно обещаващо начало, което ясно очертава тенденцията за увеличаване на публичните средства, отделяни за спорта. Всички бюджетни програми на Министерството бележат увеличение, но особено впечатление прави рязкото увеличение на средствата по бюджетна програма „Спортни съоръжения“ – 10 млн. и 189 хил. лв., или 15% в повече от 2021 г., която ще даде възможност да започне финансово подпомагане на обновяването на спортни обекти. Освен това извън бюджета на Министерството по централния бюджет са заделени допълнително 17 млн. лв. за инвестиции в изграждане на спортни обекти, в това число довършване на спортната зала „Арена Бургас“. В политиката в областта на спорта за високи постижения с увеличението от 12,5 млн. лв. в сравнение с 2021 г. освен завишените средства по отделните програми е включена за първи път нова програма за кадрово осигуряване на спортните клубове с предвидени с 6,5 млн. лв. С тази нова програма значително ще се подобри кадровото осигуряване на спортните клубове, а от друга страна, приоритетът е насочен към подкрепа на треньорите, които са значим фактор в процеса на изграждане на спортните таланти. В политиката „Спорт за учащи“ и „Спорт в свободното време“ за 2022 г. в предвидените близо 23 млн. лв. – 2,6 млн. лв., или 10,5% повече в сравнение с 2021 г., положителните моменти са: завишените средства за държавните спортни училища – 1 млн. лв. повече; увеличение на средствата по единни разходни стандарти за шестте държавни спортни училища, както и в унисон политика на правителството за увеличение на средствата за заплати на учителите, завишените средства по почти всички програми за спорт на децата в свободното време, както и включените в бюджета две нови програми. Като говорим за политиките „Спорт за учащи“ и „Спорт в свободното време“, както и тази за спортната инфраструктура, трябва да подчертаем, че те са хоризонтални политики, тоест публични средства по тях се насочват и по линията на други ресорни министерства. За първи път с този бюджет в област образование са заложени 100 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик – допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура, за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения. По същата линия са заложени и 15 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата. Можем да заключим, че никога на държавно ниво не са предвиждани толкова средства за спорт. По политиката за младите хора двете национални програми са ефективни инструменти за достигане до младите хора от 15- до 29- годишна възраст и с увеличение на субсидията по Националната програма за младежки дейности за 2022 г. с 580 хил. лв. ефектът при активиране на неактивни млади хора ще е по-голям. В заключение бих искал да кажа, че определено се забелязва целенасочената политика на Министерството на младежта и спорта да въведе ясни правила при разпределение на публичните средства и да намери допълнителни възможности за реновиране и изграждане на нова спортна инфраструктура, за които действия имат и нашата подкрепа. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, от Проектобюджета в област „Спорт и младежки дейности“ виждаме една фигура – 17 милиона, чухме от Вас какво е решила държавата да стимулира, да подпомогне като спортни и младежки дейности. За съжаление обаче, не чухме политики. Не чухме политики и в различните видове спорт, и конкретни политики по отношение на всички спортни федерации, които организирано развиват спорта в България. Такова нещо и такова подпомагане не чухме. Чухме, разбира се, че се предвиждат в бюджета 15 милиона за строеж и реновиране, ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата. За съжаление, тази сума е изключително малка. Именно затова ние сме направили предложение съответно сумата да бъде увеличена с нови 20 млн. лв., тъй като считаме, че това да има повече спортни площадки в училищата, а съществуващите да бъдат в едно много добро състояние, има две функции. Първо, развива физическото възпитание и спорта и това е безспорен факт. На второ място, подпомага и превенцията срещу неправилно израстване и съответните медицински и физически проблеми, които се наблюдават при подрастващите. Затова именно смятаме, че държавата би следвало да отдели много повече средства в областта на спорта, а не само да финансира изграждане, доизграждане, довършване на спортни зали. Видяхме, че в тази част политиката, между другото, не работи. Дори когато такива големи спортни зали са финансирани с европроекти, виждаме, че голяма част от тях не работят, господин Ченчев, по една или друга причина – дали заради 5-годишния гратисен период, в който трябва да работят без пари, и кметовете на местно ниво го изчакват нарочно, дали заради друга причина. Но считаме, че държавата следва да провежда много по-организирана и конкретна политика в областта на спорта и по отношение стопанисването и използването на тези зали, дори, ако щете, за използването им от подрастващите в една или друга степен и от училищата – държавни или общински. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми колеги! Факт е, че имаме рекордно увеличение на бюджета за Министерството на младежта и спорта – това са около 27%. В сравнение с миналата година ние го увеличихме с 19%, като отново основните пера, в които имаше увеличение, бяха капиталови разходи и спорт за високи постижения. Тоест нашата оценка за това увеличение в момента е още от същото – в същите направления, където ние работихме, виждаме, че сега ще има увеличение. Миналата година Вие отправихте критика към мен, когато защитавах бюджета тук, че няма достатъчно средства за масов спорт и за спорт за всички. Сега също не виждаме такова увеличение в този бюджет и смятам, при положение че толкова много средства бяха отделени за увеличение на бюджета, че можеше да се отделят и да се обърне малко повече внимание също на спорта за всички. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ченчев, безспорно, похвално е повишаването на бюджета в насока спорт. На мен това, което ми липсва, и бих се радвал Вие като народен представител, който така дейно работите в тази област, да може да вкарате също в бюджета и следните предложения – казвам ги от гледна точка на това, че, прави ми впечатление, че в Комисията по бюджет и финанси много рядко, да не кажа почти никога, не се приемат предложения на опозицията, така че мисля, че Вие познавате тези казуси и съм сигурен, че ще ги приемете присърце. Аз като народен представител от Втори многомандатен избирателен район ми липсва възможността да видя изграждане на ново спортно училище на територията на града. Знам, че имахте възможност да се срещнете и с директора на Спортното училище – млад, надъхан бургазлия, който действително ръководи добре учебното заведение, така че ще бъда благодарен, ако между първо и второ четене – в днешния дебат, бъдат намерени такива средства. За да бъда по-конкретен, сигурен съм, че тези средства могат да дойдат от перото свързаност в т. 6, която е „Област на ефективно управление и оптимизация на публичния сектор“, където са заложени над 200 милиона за обезщетение на освободени в бъдеще време служители. Виждам, че всички предложения, които са на управляващите, са подкрепени – именно оттам идват средствата. Едни шест или седем милиона мисля, че няма да повлияят по никакъв начин на бюджета, ако изкараме от това перо и дадем възможност действително град Бургас, който е дал и първия олимпийски шампион на България – Димитър Станчев, лека му пръст, а и много световни и европейски шампиони и по лека атлетика, и по борба, и по вдигане на тежести, да продължи да кове кадри в региона. Другият проект, който бих се радвал също, ако видите възможност, да бъде вкаран от Вас и подкрепен, е започната спортна зала в община Царево, която ще даде шанс масовият спорт волейбол, а и отборът, който представлява града, да играе на собствен терен. Сградата е започната, нулевият цикъл е изпълнен, общината е вложила средства, така че са необходими средства, с които да бъде довършена. Бих бил благодарен действително, ако видите перспектива в тези проекти. Бъдете сигурни, че тук не говорим за политизиране на тези инвестиции, а за нещо, което ще подпомогне и масовия, и професионалния спорт в област Бургас, която, още веднъж ще повторя, е ковачница на кадри през годините и на олимпийски, европейски, световни шампиони и републикански такива. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Уважаеми господа репликиращи, аз оценявам високо Вашата загриженост наистина и се радвам, че получих тези реплики, защото това показва Вашето отношение към нашия сектор. Радвам се също така от тона, с който Вие се обърнахте към мен през репликите си, защото съм убеден – така, както работим и в Спортната комисия с Вашите представители в нея, че ако така работим и занапред, ще постигнем резултати – в това Ви уверявам. Отзад напред, по отношение на господин Станков. Ние вече сме предприели действия за Спортното училище в Бургас. Още на 6 септември миналата година аз пуснах едно писмо до тогавашния служебен министър за това, че Спортното училище в Бургас няма своя сграда до момента, което е кощунство, и предприехме реални действия. Имаме съпорт, или подкрепа, от Община Бургас, което също е похвално, от господин Антон Коджабашев от Министерството на спорта. Така че започнато, доколкото съм запознат, и е предвидено да присъстваме на място, да направим една пресконференция пред всички граждани, за да може Бургас да получи това, което заслужава. Защото за нас директорите на спортни училища са спортните герои на България, защото те и създават пък героите, които носят медалите на България. По отношение на господин Кралев и на господин Петров – политика има и тя се вижда. Аз Ви благодаря за коректното отношение и това, че доблестно признахте и в Комисията – разбира се, Вашите представители, и господин Кралев в частност, че наистина този скок при бюджета е рекорден. Има повишени пари, аз Ви казах, и за спорта за свободно време, и за спорта за учащи се, с 10,5%. Вървим в насоки, които са добре за развитието на българския спорт. Знаете, че предстои актуализация на бюджета. Уверявам Ви, за мен и като председател на Комисията спортът няма цвят – цветът в спорта са само цветовете на клубните фланелки и принадлежността на спортистите към дадени клубове. Иначе всички ние смятам, че сме добронамерени към този сектор. Благодаря Ви за обърнатото внимание върху него и се надявам да работим заедно, за да го развиваме. Извинявайте за просроченото време.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки че този бюджет е временен, така поне беше анонсиран още преди да бъде представен, и ще последва актуализация, която, доколкото разбирам от представителите на правителството, ще бъде истинският бюджет след този. Каква ще бъде актуализацията предстои да видим. Но въпреки че този бюджет ще действа само два месеца – три, той задава определени тенденции. Аз ще обърна внимание на сектора „Култура“, защото там има нещо много притеснително. Първо, ще Ви припомня, че управляващата коалиция постигна пълен консенсус бюджетът за култура до края на 4-годишния мандат да достигне 1,5% от брутния вътрешен продукт – това беше написано като консенсус в споразумението за управление, като през тази година сектор „Култура“ трябваше да стигне 1% от брутния вътрешен продукт. Сега, да Ви уведомя – това означава 1 млрд. и 400 млн., над 1 млрд. и 400 млн. според сегашния брутен вътрешен продукт, който прогнозирате. В същото време бюджетът е около 330 милиона, което означава някъде към 0,4%. Какво означава това? Няма нито един симптом, че сте решили изобщо да увеличавате бюджета за култура като процент от брутния вътрешен продукт – това е изводът. Ние не сме Ви карали да поемате такива ангажименти. Вие ги поехте, и то, забележете, не предизборно, а следизборно в рамките на преговори за коалиция и консенсусно. Нито един човек от Вас не е казал: колеги, това не е реалистично да го направим тази година или след четири години. Кое обаче е по-притеснителното? Освен че не изпълнявате изобщо този Ваш ангажимент, се наблюдава нещо тревожно – няма никаква политика по отношение на доходите в сектор „Култура“. Никаква. Имайте предвид, че там работят едни от най-нископлатените хора в държавния сектор, това са хора със сравнително ниски доходи. При настоящата инфлация обикновено тези хора са най-пострадалите. Ние сме направили предложение за 42 милиона, които да компенсират – не да увеличат доходите, да компенсират доходите за сектор „Култура“, и доколкото разбирам, няма да бъде проявено разбиране в това отношение. Какъв е симптомът от цялата тази ситуация? Симптомът е или че преди три месеца сте проявили генерална некомпетентност и несъобразителност, като сте обещавали някакви неща, които сега не можете да изпълните, или че сте излъгали. Защо сте излъгали, аз не мога да си обясня. Защото, пак казвам, бяха минали изборите. Ако беше предизборно, даже нямаше да повдигна този въпрос. Какво правите освен това? Забелязва се симптом на една много дребнава тенденция, на дребнавост, която никак не е обнадеждаваща – намалявате бюджета на Българската национална телевизия с 2 милиона. Защо го правите това? И не само че намалявате на БНТ с 2 милиона, ами единият от тези 2 милиона го давате на БНР! Каква е целта на това нещо? Правите го без мотиви, няма официални мотиви за тази работа. Какво целите с това? Ами Вие не правите услуга нито на БНТ, нито на БНР! Защото знаете ли какво си мисля аз? Казвате: според нас, управляващите, според министъра на финансите и според правителството БНТ е лоша медия, а БНР е хубава медия. Това казвате с това глупаво решение, което сте вкарали в бюджета. Абсолютна глупост. И който го е измислил, по-добре да си го оттегли. Какъв е мотивът? Някаква реформа ли правите, нещо съкращавате разходи? При положение че на всички останали сектори се увеличава финансирането, на БНТ Вие намалявате с 2 милиона. Какво правите? Пестите пари ли? Не, ще Ви кажа – оказвате натиск върху обществената телевизия. Това правите. И то защото някой от колегите от управляващото мнозинство има личен конфликт с Емил Кошлуков! Но в телевизията не работи само Емил Кошлуков бе, колеги. Там работят журналисти, работят хора. Между другото, през последните години беше стопен дългът на БНТ! Какви са основанията? Разбира се, в следващата точка ще повдигнем и въпроса за музеите, където се надявам да се намери решение. Но най-накрая ще Ви помоля нещо. Преди няколко дни тук говорихме за Левски. Ние имаме предложение държавата да откупи и да ремонтира за 10 милиона в Букурещ един имот, в който се е намирала мелницата, в която са били Левски и Ботев (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – това е ханът на Странджата. И ако сте били искрени във Вашите декларации, бъдете така добри да одобрите този съвсем малък разход, който няма да струва нищо на българската държава, но ще съхрани една голяма част от нашата памет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, явно Вие не сте разгледали бюджета на БНТ, нито пък рамката до 2024 г. Ако я бяхте разгледали, щяхте да видите, че нито един разход не е аргументиран и мотивиран вътре в бюджета на БНТ, първо.

А БНР как е?

На БНТ казвам. На БНР са мотивирани разходите, да. Плюс това мога да Ви кажа, че онова, което правим за БНР, е за Симфоничния оркестър, а не за нещо друго. Но след това, на което също искам да Ви обърна внимание, че до този момент в бюджета на БНТ се наблюдават неща, които никак не са лицеприятни – точно за филмопроизводството, за което аз съм говорил. Защо? Веднага ще Ви кажа. Знаете ли колко е субсидията на БНТ по искане на БНТ? Колко, знаете ли? 82 милиона и 533. Ако тази субсидия я намалим на 82 милиона и спазим Закона, защото в продължение на 12 години Законът за радиото и телевизията не е спазван за филмопроизводството, Вие точно тогава сте управлявали и сте могли да защитите 10% от бюджета спрямо субсидията да отива за филмопроизводство. А някой някъде си е измислил, че трябва първо да се намаляват капиталовите разходи, без да има точно разписана методология нито в Закона, нито в Правилника за прилагане. Така. 10% не са спазвани в продължение на десетилетия – от 1998 г., откакто съществува Законът за радиото и телевизията. Защо Вие в управляващата част, тоест в управлението във времето от 1998 г. като времева рамка, не направихте фонд „Радио и телевизия“, така че да работи и БНТ да бъде обществена медия? Колко години чакахме за това нещо? Ами много години, да. След това – Вие знаете ли контрола, кой проверява как са похарчени разходите на БНТ? Аз прочетох доклада на Сметната палата и от доклада на Сметната палата в БНТ би трябвало да се срамуват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, първо, искам да поздравя парламентарната група на ГЕРБ, че така внимателно чете коалиционното споразумение. Радвам се, това е хубав текст, заслужава си да го изучавате. Първо, парите за култура не са 0,4 – 0,6 са. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Вижте сега, ако тръгнем да изчисляваме, тогава Вие – ГЕРБ, сте давали 0,1% за култура. Дайте да бъдем честни. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Второ, обявената амбиция – още от самото начало беше казано, че е за период от четири години. Няма как да стане сега, веднага, просто защото наследяваме в областта на културата кошмарната политика на нашите предшественици – на правителството на ГЕРБ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Четири години – черната дупка на Боил Банов! А трябва ли да припомняме псевдореформите на Вежди Рашидов и всички останали? Така че разбирам Вашата загриженост, но малко късно ми идва тя! Толкова години имахте възможност да увеличите парите за културата. Къде беше тази политика? Също така не приемам и Вашата загриженост за доходите в сферата на културата, защото, когато го казва представител на преди управлявалата партия, най-малкото трябва да обясни: защо Вие не оправихте доходите в културата? Днес не твърдя, че сме положили някакво голямо начало, но сме започнали да ги оправяме – политика, която напълно отсъстваше преди това! (Реплика от народния представител Тома Биков.) И най-накрая темата, която си струва най-много да обсъдим. Не е морално, цинично е представител на ГЕРБ да ми говори за натиск върху медиите, да ми говори за това, че видите ли, някоя медия била заплашена. „Тишина в ефир“ тук няма! Да си припомняме ли БНР? Да си припомняме ли всички случаи, в които ГЕРБ буквално изстискваше живота от българските медии?! Така че съжалявам много, тук говорим за нормализация на финансирането, но не и за натиск. За натиск можем да си говорим в исторически план. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Господин Биков, като излезете от ГЕРБ да правите някакви предложения – защо не закупите това, защо не закупите онова: Вие защо не закупихте за 10 – 12 години, в които управлявахте, имота, който предложихте да бъде закупен? Но интересно е обществената телевизия, на която искате да вдигате бюджета, дали например ще отрази днешното гмуркане на господин Любен Дилов-син в Джибути – Африка, вместо да е тук и да гласува бюджет? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Защото сме виждали, че обществената телевизия харчи пари за какво ли не, но ето още един повод, за който да вдигнем техния бюджет, за да изхарчат нашите пари. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Каримански, в никакъв случай не съм против да увеличавате бюджета на БНР, напротив. И е хубаво, че ще отидат тези пари за оркестрите, които според мен са най-стойностното нещо в тази медия. За БНТ – филмопроизводството. След като намалявате бюджета с 2 милиона, как точно ще се спази това изискване за 10% от парите на БНТ да отидат за филмопроизводство? Моята прогноза е, че няма да се спази…

Не е вярно!

…дори когато си назначите Ваш генерален директор, защото това ще направите след няколко месеца. Тогава може би ще вдигнете и бюджета. Знам как ще се случи, спокойно. По отношение на господин Симов – 0,4% е бюджетът на културата. Вие сега вкарвате и БНТ, и БНР вътре. Истината е, че не сте променили нищо като съотношение към БВП. Това е изводът. Как Ви е приоритет? Ако ще правите 1,5% бюджета за култура, означава, че това е един от трите най-големи приоритета на Вашето правителство. Не се вижда по никакъв начин това нещо. Доходите – по 10% всяка година, това не са много пари. По 10% ги увеличавахме. Вие ги увеличавате с 0%. Така че да ги бяхте увеличили малко, за да покажете, че сте по-различни от нас. Хайде, ние сме лоши, ама явно Вие сте по-лоши. Този е изводът от това, което казахте. На господин Ананиев не знам какво да му отговоря. Той каза ясно, че имотът в Букурещ няма да се купи. Това казахте. Защо? Защото не сме го купили ние. Ами значи, след като ние не сме правили нещо, сме Ви пример в живота! Само че трудно ни следвате, не сте много схватливи. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Биков, за Джибути няма да си говоря с Вас, тъй като не съм бил там, но това, за което бих искал да си поговорим, е за бюджета на Министерството на културата и бюджета за култура в страната. (Шум, реплики от народния представител Тома Биков.) Точно Вас гледам. И аз имам следния въпрос. Вие говорите процент от БВП, бюджетът трябва да е милиард и 400 млн. лв. Приемете за момент, че в момента Министерството на културата има милиард и 400 млн. лв. – какво ще направи с тях? Какво ще направи Министерството на културата, ако днес те получат милиард и 400 млн. лв.? Тук е отговорът на Вашия въпрос защо ги нямат в момента. Защото няма подготвени кадри, няма подготвени проекти, няма ясна визия какво да се случи в културата с тези пари. И разговорът не е вдигаме заплатите на всички с 10% в последните Х години, с това число и в следващите Х години. Като си говорим за промяна и кой е добър и кой лош – да, ние сме лоши. Ние заплати няма да вдигаме без реални резултати отсреща. И когато Министерството на културата си подготви проекти, направи си реални резултати и хората, които направят тези проекти и реални резултати, те ще получат не 10% увеличение, могат да получат и 100% увеличение. Но хората, които седят и не произвеждат нови резултати, съжалявам, за тях увеличение няма да има. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вицепремиер, аз се радвам, че имате отношение към този сектор. Едно цяло и четири милиарда – Вие го казахте, не ние. Между другото, преди два месеца също беше ясно, че не може, разбира се, от 280 млн. – 300 млн. да скочи на едно и четири, защото няма инфраструктура, по която да се изхарчат тези пари. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Но защо Вие го обяснявате? Защо Вие го обещавате? Защо го обещавате Вие? Мен това ми е въпросът. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Второ, направете малки стъпки. Не казвам да го вдигате 1%, далеч ми е от мисълта това, но малки стъпки, за да развиете тази инфраструктура. И нещо друго. Аз днес чух фразата „ефективни музеи“. Не знам какво имате предвид под „ефективни музеи“? Какво трябва – кое е ефективност, финансова ефективност ли, културна ефективност ли? Така стоят нещата за всяко нещо в културата. Там не може да се измери само на проектен принцип. Това не е стартъп. Има институции, които на пръв поглед може да Ви се сторят и безсмислени, но те имат някакъв свой смисъл и той трябва да се види. Той невинаги е в цифри и в числа описан. Там има последващи придобивки, които българското общество придобива и не може само с проекти и проекти, и проекти. Тези хора, с това, че не им вдигате по никакъв начин заплатите в тази тежка криза, Вие обричате част от тях изобщо да напуснат сектора и повече да не се занимават с това. И ще бъдат много трудно върнати след това. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Мисля, че днес доказахме с този напоителен дебат над шест часа и половина, че сме доста диалогични. За последните пет години, направих проверка, ние сме управляващите, които са приели най-много предложения на опозицията, и мисля, че това трябва да ни го признаете.

Нула. Нула!

Единайсет! Не сте си проверили. Така че искам да предложа прекратяване на дебата и да продължаваме към следващите точки. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председателстващ. Правя обратно предложение. Не можем да прекратим този дебат в момента (шум и реплики), защото това е нещо, което засяга много хора в бранша. Културата е нещо, което не трябва да бъде пренебрегвано. Не съм съгласна с министъра на финансите за това, че не можело да даваме пари за заплати. Пари за заплати трябва да даваме, защото…

Това е мотивировката ми за това, че правя обратно предложение да не прекратяваме този дебат.

За.

За.

Против.

За.

Да, кратка ще е мотивировката, защото най-малко хората, които гласуват онлайн, е хубаво да бъдат и с видео, не само с аудио, за да се види всъщност, че това не е на запис. (Възгласи: „Еее! от „Продължаваме Промяната“.) Няма как да се установи. Затова нека, първо, да бъдат включени все пак и на видео, да се види, че гласуват. Такава забележка впрочем имаше и предните дни. Отделно на това от Вас зависи дали ще продължите със записаните изказвания. До момента вървяхме конструктивно в дебатите, да видим дали това ще продължи така.

За.

За.

Против.

За.

За процедура.

Господин Председател, естествено, по начина на водене. Това е практика в този парламент да се запушва устата на опозицията, да се запушва дебата (шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) и да не се казва… Сега, аз наистина не знам защо с този стахановски труд се опитваме набързо да претупаме бюджета? Получава се така, че всъщност всички сектори, които се нуждаят от някакво разумно управление на техните финанси, ще бъдат ощетени. Виждаме тук коалицията как стои, с празни погледи гледа, нищо не разбира от това, което става. (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“ от „Продължаваме Промяната“.) Отрязаха нашите аргументи…

…и това, което ще се случи, ако в момента се прекъсне дебатът, и най-малкото, което можете да направите…

Знаете, това, което можете да направите, е да дадете думата на хората, които са се записали. Аз бях записан и бях първи в списъка и господин Василев ми отне думата, влизайки с някакви други обяснения. Това нещо не може да продължава, това е просто. Не съм виждал…

Явно, че това ми е първи парламент, но не съм виждал такова нещо по телевизията никога, нека другите колеги, които са били по-отдавна тук, да кажат било ли е някога такова чудо тук? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, аз ще Ви призова съвсем конструктивно да проявите някакъв разум. Сега ще има шест процедури, колеги, играли сме го това – ние сме били управляващи, Вие сте били опозиция. Сега ще има шест процедури от по две минути, ще мине времето, сигурно има три четири изказвания още, има хора, които са подготвени…

Ами хубаво, ще направим 20 процедури тогава. И какво ще стане? Какъв е смисълът на това?

Какъв е смисълът? Аз Ви казвам, за пръв път в този парламент се случва това. Спомням си Вашите физиономии, когато бяхте опозиция, виждам ги и сега. Вие сте коренно различни хора бе, колеги от БСП, към Вас се обръщам, защото другите не са били тогава. Вие сте коренно различни. Имам чувството, че сте преживели Девети септември. Процедурата е – дайте да се изкажат хората, ще продължим нататък. В момента дебатът върви нормално, защо искате да го извадите от нормалните релси? Да, ще изчакате още два часа – повече или по малко, голяма работа. Така или иначе ще седим тук до петък или докогато трябва. Давайте да се държим конструктивно и да продължим, както беше и до момента, да говорим за политики, а не за процедури. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми по начина на водене е следната. Умолявам Ви Вие да не злоупотребявате с Правилника. Най малкото колегите, които са се записали за изказвания, имат предложения, които искат да обосноват. И по този начин, по който Вие, колеги, злоупотребявате с Правилника, е най-малкото – нищо общо с духа на парламентаризма. Господин Председател, колеги управляващи, много Ви моля, вслушайте се в здравия разум – и ние четем Правилника, и смея да твърдя, доста успешно, и по-добре от Вас даже. Оставете колегите, които са се записали – има от всички партии записали се, те имат предложения, господин Председател, които са в чл. 1, така че това не е запушване даже гласа на опозицията, ами не давате възможност, конституционно гарантирано, народен представител да защити предложения, направени съответно с Правилника. Абсолютно конструктивно Ви правя тази забележка по начина на водене. Мисля, че най-основателното, което можете да направите в момента, е да не послушате тези, които са Ви излъчили горе, от управляващото мнозинство, да послушате вътрешната си съвест и в съответствие с Правилника да оставите колегите, които имат записани изказвания по техни предложения, да си ги обосноват от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви.

Аз вдигам ръка от 30 минути!

Уважаеми господин Председател, след като стана гласуването, Вие казахте пред цялата зала, че ще дадете думата на опозицията. Така ли беше? Така беше. Извинявайте, колеги, Вие знаете ли обаче какво означава прекратяване на дебатите по чл. 1? Това означава, че при гласуване на чл. 1 са приети всички основни показатели, включени във всичките алинеи на чл. 1, което на практика обезсмисля гледането и дебатирането на всички останали членове или на почти всички останали членове от Проектобюджета. Ние сме се подготвили, имаме аргументи, имаме предложения, които могат да помогнат на залата, за да вземе правилното решение. Готвил съм се например за моето изказване и в момента няма как да го направя това, защото Вие гласувате да се прекратят дебатите. Съжалявам, но това най-малко е некоректно към опозицията, която винаги се е стремяла да бъде конструктивна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, господин Председател, правя Ви забележка, че не беше много уместна заигравката със запушването гласа на опозицията, която направихте, и по-скоро беше излишно. По процедурата. Наистина, господин Председател, до този момент дебатът вървеше изключително ползотворно. Имаше сериозни, хубави изказвания, участие имаше и вицепремиерът, който също се включи в тези изказвания, даваше своите аргументи, а ние, разбира се, от нашата гледна точка – нашите. Всичките записали се да се изкажат са хора, колеги, които имат предложения. Не просто искайки да се изказват по някаква тема, а върху конкретни предложения. Не знам закъде бързате, колеги. Защото, ако трябваше толкова да бързате, трябваше този бюджет да го гледаме например месец януари, ако бяхте толкова загрижени този бюджет да влезе час по скоро, за да даде една дългосрочна прогнозируема рамка на българската държава във всичките сектори, които зависят от приемането на този бюджет, а Вие сега бързате да приключите. Защо, колеги, защо си го причинявате това нещо? За мен от изключително голямо значение е този дебат да продължи. Оставете ги, колко са осем-девет изказвания, не са кой знае какво, ще ги изтърпите. Защо и по какъв начин решихте така точно Вие, господин Председател? Между другото, защото колегите, които седят до Вас, ако приемем, че са колеги, които за първи път са в Народното събрание, то Вие сте били част от опозицията четири години. Кажете ми в кой случай точно това ГЕРБ като управляващо мнозинство го е направил, кажете ми един такъв случай? Да не говорим, че господин Минчев миналата седмица, не си спомням по коя тема, имаше пак такъв момент с прекратяване на дебатите, а господин Минчев каза: защото не са били предоставили списък с хората, които ще се изказват. Е, сега представихме списък, но пак не става. Бихте ли ми казали по кой начин ние трябва да си защитим предложенията? Някой би ли ми отговорил на този въпрос? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. Да, колегите, които Ви критикуват, не само имат право да се изказват, да взимат процедури, основен инструмент на опозицията е да обоснове по време на бюджетната процедура своите предложения, на парламентарния контрол да постави към управляващите и изпълнителната власт своите въпроси, но ние юристите казваме, че има право, но има и злоупотреба с право. Тук говорим за класическа злоупотреба с право. Тоест използват се парламентарните процедури и по начина на водене, ако щете, и по изказванията да се повтаря едно и също, за да се загуби парламентарно време. Но време не се губи на управляващите, време се губи на България, защото, като продължи твърде дълго едно парламентарно заседание, знаете, не могат да се водят комисии през това време, има важни законопроекти, които чакат да бъдат разгледани в комисия. Когато не бъдат разгледани тези законопроекти в комисия, те не могат да влязат в залата и същите хора от управляващите ще излязат да ни питат: какво стана с Вашите обещания за реформи и промени? Ами това става – управляващите използват, те злоупотребяват с право, за да бавят парламентарното време. Естествено, има отговор, и то процедурен, на тази хватка, на тази стратегия на ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ и ДПС – новата тройна опозиция, и този отговор е прекратяване на дебатите, за да можем да изпълняваме нашите ангажименти и да работим, за да не губим време на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! Може би трябваше да отговорите на господин Божанков, че нито един от председателите на комисии не е планирал заседания тази седмица. Може би заради това няма заседания.

Добре, значи има една Комисия, която има заседание. Имам един въпрос към Вас: чл. 80, ал. 3 на Правилника ни императивно, в смисъл доста ясна е, и тя е, че народният представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение. Това е по Правилника с чл. 80, който урежда как върви гласуването на второ четене. Направил съм предложение по надлежния ред, внесено е писмено, не по чл. 79, ал. 6, т. 2, а съм го направил, така както трябва. Между другото, заявил съм изказване пред тогава водещия заседанието, докато господин Каримански четеше Доклада, тоест още в самото начало. Как сега Вие изпълнявате моето право по Правилник? Или искате да ми кажете, че залата с това гласуване е нарушила Правилника? Нещо така се получава, защото всички, които са направили предложения, могат да си ги защитят. Има 83 предложения по ал. 1 – сега ги преброих, някои са приети, някои са отхвърлени. Някои колеги са направили по няколко предложения, но защитават в едно изказване от пет минути. Ние по Правилник имаме правото да си защитим тези наши предложения, защото те са направени и са тези, които се дебатират. Защото ако прочетете чл. 79, дебатите са по направените предложения, не по текста на вносител. Вие отнемате правото и нарушавате Правилника с това гласуване. Не знам защо поставяте на гласуване нещо, което ще наруши Правилника? Ето това искам да разбера, господин Председател, защото в момента Вие, първо, нарушавате Правилника, не давайки на народните представители, направили предложения по надлежния ред, да си ги защитят и да си ги обосноват. Отделно, не искате да прекратите дебатите, като по този начин залата излиза, че нарушава Правилника. Е, това ли е спазването на Правилника? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Господин Председателстващ, прав сте в едно, когато народен представител излиза и прави процедура по надлежния ред, както това се случи от колегата Искрен Митев, имаше гласуване и прекратихме дебатите. Дотук добре. Факт е, че никъде в Правилника не пише, че след това трябва да има продължаване на дебатите, но има и друг факт, когато избираме който и да е от народните представители, не могат 22-ма души, които са се изказали, да бъдат представителството на Народното събрание, тъй като има 240 народни представители, а Вие сте само шест човека като председателстващи Народното събрание. Господин Вигенин, не сте пример, а Вие сте с дългогодишен опит и дори ако бяхте наблюдавали от залата каква физиономия направи господин Минчев, щях да се срамувам от себе си. Каква е причината да не дадете възможност, защото има от всички парламентарни групи записали се? И вместо тук да губим времето на всички ни, както се изразява колегата Божанков, българският народ следи какво правим днес и не по кой да е закон, по Закона за държавния бюджет. Тук не влияят никакви комисии и никакви други закони. Всеки един закон е важен, но държавният е основен закон. И вместо да дадете възможност на колегите да се изказват по техните си предложения и работата да върви с повече изказвания, но няма да има дрязги, хайде така да се изразя, в момента изнервяте обстановката. Тази обстановка ще повлияе за по-нататъшния дебат и ако искате два дни тук да се дърлим и да правим процедури, недейте. Това го прилагаха бившите управляващи. Вие ги критикувахте, а днес прилагате абсолютно същото, не давайте този пример. Недейте, защото по този начин хвърляте в огъня новите управляващи от уж промяната, но да знаете, колеги, вървите към подмяна, защото се подлъгвате. Когато БСП говорят, че ДПС били в управление, не, колеги, направете справка чии родители, чии бащи и майки, роднини са били по време на управлението на ГЕРБ в администрацията. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Изключително благосклонно от Ваша страна, господин Вигенин, че видяхте най-после ВЪЗРАЖДАНЕ. Потресаващо е Вашето водене не само днес, при положение че на декларация на ВЪЗРАЖДАНЕ след това дадохте право на лично обяснение и на реплика…

…и не може да ме учуди това, което направихте – днешното потъпкване на Правилника. Вие като председателстващ имахте право да спрете въпросното лице, което само с това се занимава в този парламент, и да кажете, че сега не е моментът точно при приемане на държавния бюджет. Между другото, прави чест на министър Василев, че отговаря, а не само да крепи стола, да влиза и да обяснява нещата как ги вижда той като политика. При положение че имаше, и в момента има точки, по които ние от нашата група не сме ги защитили, не сме ги обосновали и не сме казали защо Вие имахте пълно право да не давате и да не допускате гласуване на това нещо. Това е недопустимо. И когато чуете, че Вие сте вторият ГЕРБ, имам предвид коалицията Ви и „Продължаваме Промяната“, не се учудвайте, защото чухте, че дори те не са си позволявали това нещо. В момента Вие отнемате правото на народни представители да защитят своите предложения. Кое е по-важно, кое в случая? Да си отидете по къщите в 22,00 ч. ли? Не, това не е важно. Какво печелите в момента с 15, 20, 30 процедури? От нашата група ще имаме 13 човека сега процедура, това ли ще спестите като време? Няма да го спестите. На следващата точка ще имаме 13 процедури и няма да си тръгнете, пък Вие прекратявайте заседанията, да видим лицето Божанков какво ще спести като време, защото досега щяхме да сме минали всички…

Затова призовавам председателя на Народното събрание, вместо да седи отстрани, да вземе отношение и да върне правото 10 човека, които са записани, да си защитят точките и да продължим нататък по начин, по който работихме досега, а не по този начин да взривявате обстановката в Народното събрание. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз съм един от записаните надлежно в списъка, за което благодаря на колегата Иванов. Аз съм и един от тези, които са направили предложения по чл. 1, и до настоящия момент търпеливо, тъй като целия ден съм в залата, не съм излизал за разлика от 85% от гледащите ме в момента, търпеливо изслушах изказванията на всички колеги, чакайки своя ред. Даже на два пъти, господин Председателстващ, направих и реплики. Смятам, че те са били градивни. Вместо това видях как с предложението за гласуване, при което изведнъж залата се напълни преди това – ние така познаваме, че ще има нещо от този тип, нали, не сме слепи, да Ви кажа – видяхме как с това гласуване се ограничава възможността ние, които сме направили предложения и сме записани в списъка, да ги представим. Искам да Ви попитам, господин Председателстващ, как на мен сега ще ми дадете възможност? Да, нямате задължение по Правилник на тези 10 човека да им позволите, но имате правото и можете да го направите, въпреки че гласуването е приключило, за да можем ние да представим своите предложения, тъй като считам, че това е важно. Не е необходимо да прибягваме до никакви процедурни хватки. Държа да кажа, че това, което сме направили в момента, не е процедурна хватка и Вие ни принуждавате в следващата точка да се мъчим да избегнем изказванията на министрите, макар че тях ги няма в момента тук, освен уважаемия господин Василев, за да сме сигурни, че ще можем да се изкажем в следващата точка. Вие това ни принуждавате сега да правим, господин Председателстващ, затова Ви моля да позволите тези 10 души най-малкото да се изкажем. Не смятам, че това са процедурни хватки, както каза господин Божанков, защото, когато правехме Правилника в Комисията, той не е направил някакви промени в обратна насока, твърдейки, че подобни процедури ще се използват като хватки от страна на опозицията. Тогава не съм го чул, беше така тихичък в това отношение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм един от записалите се за изказване, които явно няма да имаме възможност да се изкажем и да защитим своите предложения. Знаете, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе предложение за увеличение с 15% заплащането на служителите на Министерството на вътрешните работи, което смятам, че трябва да подкрепят всички парламентарно представени партии в този парламент. Ясно е защо. Защото тези хора всъщност гарантират обществения ред и сигурността в страната. Тъй като нашето предложение беше да се увеличи приходната част с 406 млн. лв., вследствие на преизчисленията, които направихме, сумата стана 272 млн. и 400 хил. лв. Моето изказване беше с тази цел – да внеса, господин Председател, една редакционна поправка на нашето предложение, която ще дам на Вас,...

...за да изпълним изискването и да не се връщаме после пак към чл. 1. Смятам, че тук всички са убедени, че това наше предложение трябва да бъде прието, тъй като касае сигурността на обществото и тези служители в последните години на различни кризи изпълняваха своя обществен дълг, така както трябва да бъде изпълняван, и мисля, че те са го заслужили. Всъщност това не е и увеличение, ще се яви като една компенсация във връзка с галопиращата инфлация. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Позволете ми в тази процедура, обръщайки се към Вас, все пак да поздравя господин Маринов за деликатния начин, по който направи своето предложение в процедурата, въпреки че това от чисто процедурна гледна точка може би е неправилно. Но мога да го поздравя за тона, мога да го поздравя за начина, по който той се опита да излезе от тази ситуация. Аз също призовавам всички Вас не само като народен представител, а и като лекар, ясно е, че всеки правилник има проблеми и в неговото приложение, и в неговото създаване, тъй като той не е съвършен. Съвършени продукти създава само Господ и един от тях е човекът. Но тук ще се обърна към господин Ганев, който употреби нещо като интересен израз, за което също го поздравявам. Той говореше преди 48 часа за така наречения хранителен суверенитет. Помните ли това? Помните го, господин Ганев. За да запазим своя ментален суверенитет и да не стоим тук по 15 – 20 часа, професор Гечев преди четири години си спомням, че Ви каза, колеги от ГЕРБ, че бюджетът се приема по друг механизъм в много страни в света. Не за 24 часа полумъртви тук в залата, както се случваше 2017-а, 2018-а, 2019-а, 2020 г., и се стигаше до парадокси. Да, действително могат да се правят процедури до откат. Това го е правила БСП и накрая се принуди ръководството на Събранието да спре заседанието в три и половина сутринта. Ако ние ще вървим към това – за злоупотреба с право, няма никакъв смисъл. Нека, както господин Маринов направи това редакционно предложение и го връчи на председателстващия в момента заседанието, ако има такива, защото наистина останалото е злоупотреба с право и загуба на ментален суверенитет у всеки от нас. Да се работи повече от 10 часа, 12 часа, 14 часа, 16 часа не е ефективно, стига се до гафове, стига се до необходимост и спорове дали има второ, дали има трето прегласуване. Тук в историята на това Събрание не беше първият случай този. Спомняте си, които са по-стари колеги тук в парламента, предложението за манастирите, което наложи тогава връщането назад и пак не се прие от мнозинството. Когато ставаше дума за Зографския манастир, спомням си го много добре – 2017-а срещу 2018 г. Така че Ви моля за толерантност едни към други. Взето е решение, това в Правилника съществува като процедура, взето е такова решение от мнозинството, нека да намерим начин да продължим напред, а не да се лутаме в желанието да изпаднем в ситуация цугцванг. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, възразявам срещу Вашето допускане, че всички предложения, които са направени и които нямахме възможност да защитим, ще имаме възможност да го направим по-нататък в останалите членове, където са организационните бюджети на различните първостепенни разпоредители, защото от деветте предложения, в които съм участвал, в които съм вносител или съвносител, четири касаят единствено и само чл. 1 и аз нямах възможност да ги защитя. Единствено и само чл. 1 като техника има такива предложения. Решението на пленарната зала е ясно, но Правилникът Ви оставя възможност Вие да решите дали да оставите тези, които са се записали, в началото на заседанието сме се записали, докато господин Каримански четеше Доклада, и които имаме предложения, да ги защитим. Вие не потърсихте разумно решение. Ако търсехте разумно решение, бихте започнали да разсъждавате в тази плоскост – поне тези, които са направили предложения, да могат да ги защитят, поне тези, които касаят единствено и само чл. 1. Ако ми бяхте дали възможност, сигурно след това щях да си спестя възможността да ги защитавам в чл. 16, в чл. 18. Тоест щях да спестя допълнително време. Ако ми бяхте дали възможност, щях да направя една техническа бележка. Предполагам, че членовете на Бюджетната комисия, вицепремиерът ще потвърдят, че направихме такива технически бележки и те имаха смисъл. Щях да подкрепя и едно от Вашите предложения, ако ми бяхте дали възможност. Но допускането, доколкото разбирам, изразено от господин Божанков и господин Михайлов, е, че всичко, което говори опозицията, е губене на време. Това е опасен синдром на мислене, че парламентът, парламентаризмът е излишен и че ние можем и без да си чуваме различните мнения, без тази трибуна да осигурява плурализъм. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, във връзка с продължаващите процедури имам процедура не по начина на водене. Много е важно това, което приемаме тук, за всички български граждани. Обаче и начинът, по който приемаме, също е много важен, защото с нашето поведение даваме пример за държане в обществото. А това, което забелязвам като извод от работата на Народното събрание, от сформирането на настоящата коалиция, е, че правим същото, което прави ГЕРБ, ама повече, и процедурите, които правим, ги правим по същия начин, по който ги правеше ГЕРБ, само че в повече, така че каква ни е разликата? И ако твърдите, че не запушвате устата на опозицията, аз правя предложение за включването на камерите на БНТ 1 и на микрофоните на БНР. (Ръкопляскания от ДПС.)

Въздържал се.

Въздържал се.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.

Уважаеми господин Председател, искам почивка от 30 минути от името на парламентарната група. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Аз наистина не разбирам защо не беше даден един час на депутати от различни парламентарни групи да обосноват своите предложения, при положение че законът влиза в сила от 1 април. През годините е имало гласуване и работа до късно, както каза колега от БСП, но бюджетите се приемаха преди Нова година, обикновено преди коледните празници и от тази гледна точка се бързаше да се приключи навреме, защото бюджетът влиза от 1 януари. Сега, при положение че той влиза от 1 април, аз не виждам какъв беше проблемът да се даде възможност на тези колеги да се изкажат. Уважаеми колеги, особено тези, които сте по-млади в тази зала, новите неща, иновациите са много важно нещо, но традицията също е нещо много важно. Ще Ви кажа, че абсолютното налагане на волята на мнозинството над малцинството е също толкова недемократично, колкото налагането на волята на малцинството над мнозинството, ако сме демократи. Аз смятам, че сме такива. Тук има формации, които, и то немалка част, съдържат в абревиатурата си „демократични“. Да, Вие имате правото на мнозинство, да решавате какво да се случи, но опозицията е добре да бъде чута, защото политиките, които Вие ще прилагате през бюджета, са привилегия на тези, които управляват. А тези, които са в опозиция, трябва да обяснят своите различия. Ние сме различни като идеологии. Ако нямаше тези различия, щяхме да бъдем една политическа формация. Дайте възможност на дясната формация ГЕРБ-СДС, на патриотичната формация ВЪЗРАЖДАНЕ и на либералната формация да кажат техните виждания по бюджета, защото те трябва да изразят различията си за този бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, ние сме различни от преждеуправляващите, затова искам да направя процедура по възобновяване на дебата (шум и реплики) за хората, които са се записали, до изчерпване на този списък, и хората, които имат конкретни предложения. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Няма нужда да го гласуваме, може да дадете думата.

За.

За.

За.

За.

Господин Председател, днес в София имаше протест – протест на свободни хора срещу ограничителни мерки. Протест, който ще остане като един от тези, поставили началото на възстановяването на българския народностен суверенитет. Протест, който показва как се защитават права, когато някой, който си мисли, че е над закона, над Конституцията и над народа, решава, че може да потъпква тези права. Ние приветстваме решението на правителството да започне поетапно отменяне на незаконните ограничителни мерки. Приветстваме ги като заявка за отмяна, но само като заявка, защото до 20 март може да се случат доста неща. Може да решат в един момент, че най-вероятно скокът от 0,3 на 0,35 в заразяемостта ще е основание да се върнат отново ограниченията. Въпреки това ние решихме да реагираме също така добронамерено на този жест на правителството. Днес ВЪЗРАЖДАНЕ имаше възможност, мотивация и подготовка да блокира не само центъра на София, но и работата на институциите в столицата. Отказахме се да правим това, защото считаме, че трябва да има диалог – диалог не само между институциите, а и диалог между институциите и народа. В случая днес този диалог до някаква степен се случи. Министър-председателят Петков се срещна с протестиращите, чу техните виждания. За съжаление, не получихме отговор на нашите въпроси. Първите въпроси, които ние зададохме, бяха защо ще се чака още месец, след като е очевидно, че зеленият сертификат не действа? А и основната причина да бъде въведен, а именно да се стимулира ваксинацията по принудителен начин, вече отново също не действа, тъй като огромната част от българския народ вижда, че няма смисъл вече от това. На следващо място, не получихме отговор на въпроса кога ще бъде премахнато безсмисленото, вредно и пилеещо пари тестване на децата ни в училище. От направените стотици хиляди тестове има едва няколкостотин положителни, което в промили е толкова незначителна стойност, че е трудно даже да се каже колко точно е. Но пък като милиони можем да кажем – десетки милиони за миналата година и 76 милиона планирани за тази, с тенденция да се увеличат до 100. България не е бедна държава, но в никакъв случай не е и богата държава. Не можем да си позволяваме да пилеем пари, за да караме децата си да плюят в хартиени пликчета. Ако така или иначе тези пари решим да ги дадем, нека да бъдат дадени за други – за физкултурни салони, за поощряване на извънкласни дейности и каквото още друго можем да се сетим, а имаме такива възможности в нашия бюджет, не е като да няма, но нека да не бъдат хвърлени на вятъра. Защото това е престъпление – пилеене на длъжностни средства в особено голям размер. Много скоро зеленият сертификат ще отиде в историята. Ще остане, разбира се, въпросът за разследването на действията и бездействията на държавните институции и хората, които са ги олицетворявали в целия период, в който в нашата страна действаха ограничителните мерки – от 13 март 2020 г., и правителството на ГЕРБ, така нареченото ВМРО и други подобни метастази, минем през двата служебни кабинета и стигнем до сегашния кабинет, защото бяха изхарчени милиарди. С каква ефективност и ефикасност – тепърва ще проверяваме. Със сигурност обаче истината ще излезе на дневен ред отново. Когато решим този въпрос и окончателно изпратим зеления сертификат в историята, силно се надявам това да стане в рамките на следващите няколко дни, а не да чакаме до 20 март, най-накрая ще имаме възможност, поне ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се надяваме за това, да се концентрираме върху основните проблеми на България, които са три и те са изначални, в последните 30 години това са проблемите – демографската катастрофа, здравният апокалипсис, образователният разпад. Това са проблемите, върху които трябва да се съсредоточим всички ние, които сме тук, ако искаме България да продължи да съществува и след нас, защото в края на тази година ще отчетем, ако така продължават нещата, поредната година, в която сме намалели с поредните 100 хиляди души. И не е трудно да сметнем кога България ще изчезне от картата с темповете, с които изчезваме с по един милион на всеки 10 години в мирно време. Днес българският народ, или поне една част от него – тази, която не е загубила волята си за борба и която иска да защитава правата си независимо от всичко, си върна част от своя суверенитет, но борбата за постигане на пълна независимост на нашата страна продължава и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще я водим докрай. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. По воденето, господин Председателстващ. Аз наистина ще направя това мое изказване във връзка с начина, по който Вие ръководите това Народно събрание вече повече от два месеца и половина, защото именно Вие тримата – уважаемият председател, натоварен с толкова отговорности, съобразно нашия Правилник, и Вие двамата с колегата Иванов, сте тези трима, които според мен, а и не само според мен, всъщност определяте дневния ред на Народното събрание. За тези три месеца и половина аз бих могъл да Ви нарека новатори, защото Вие действително правите неща, които досега не са правени. Ще започна с обстоятелството, че съобразно чл. 42, ал. 1 от нашия Правилник пленарните заседания започват в 9,00 ч. всяка сутрин. Чинно всички ние тук, редовите депутати, на няколко пъти Ви чакаме повече от 15 – 20 минути и Вие грубо нарушавате всъщност изискването пленарното заседание да започне точно в 9,00 ч. Това е новост. Аз съм за пръв път в този парламент, но колегите, които са с по-голям стаж, казват, че такова нещо досега не се е случвало. В тази връзка, и аз считам, че това новаторство не е законосъобразно, моля Ви такива закъснения, без значение каква е причината, защото Вие сте Председателският съвет, Вие тримата на ротационен принцип се сменяте да ръководите пленарното заседание, моля Ви, повече от уважение към нас да не допускате такова новаторство и действително пленарните заседания да започват в 9,00 ч.

Да. За съжаление, ще просроча малко времето, защото... (Шум и реплики.)

Викайте, колеги, викайте, няма проблем за това нещо, но това е според мен важен въпрос и аз казах – не го правя, за да бавя времето, а защото считам, че ние трябва да решим тези проблеми. В нарушение на Закона Вие позволихте да се гласува съставът на КЕВР, без да има законови основания за това. Това също е новаторство и аз смятам...

Не, момент. Една минута още, господин Председател.

Нямаш още една минута.

Не, това е по водене. Аз искам да ми дадете възможност да се изкажа.

Ако не бяхте ме прекъсвали, щях да довърша.

Следващото нарушение на Закона от Ваша страна...

...е гласуването повече от два пъти, което Вие правите. А днешното прекъсване на заседанието... според мен чл. 55 даваше възможност, защото списъкът беше при Вас, Вие да го продължите и досега вече щяхме да сме свършили.

А това, което направихме преди малко – че отменихме това, което Вие гласувахте, също е нарушение на Правилника. Моля Председателският съвет във Ваше лице, на този триумвират, да спазва закона и Правилника.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги. Към господин Балачев имам въпрос.

Към Вас ще бъде. Чуха се много въпроси колко е законосъобразно и така нататък. Дали е законосъобразно човек, който нарушава карантината си и го разследват за това, да дава мнение по това? Благодаря Ви.

Да, лично обяснение искам, тъй като колегата…

Благодаря. Колега Димитров, варненската клюка за това, че е било необходимо да бъда карантиниран, че е трябвало да спазвам карантината, това е благодарение на тези въпроси, които зададох на вътрешния министър, и последиците от това. Какво ще излезе от тази клюка, ще разберем, когато се произнесат компетентните за това органи. Така че не бързайте да се радвате на това, което прави варненската полиция в отговор на това, което аз казах, че тя от 25 преписки няма нито едно повдигнато обвинение и че полицията всъщност е осъществила терор на територията на Варненска област. Обратният удар е това, което Вие казвате. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Тежка ми е задачата след толкова емоции, но ще Ви помоля да се фокусираме върху проблемите в Закона за държавния бюджет на Република България. Чл. 1, ал. 6 – моето предложение, заедно с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които са го подписали, чл. 1, ал. 6 да се заличи. Какво се казва в тази алинея? Казва се: „Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени по ал. 5“, което означава, че всичко, което ние тук направим, Министерският съвет може да си го промени, както намери за добре. Това умножава по нула цялата работа, която ние тук извършваме, или си мислим, че извършваме. В тази връзка наистина моля – просто това е нещо изключително сериозно, това води до преподреждане на властите и до неглижиране на Народното събрание. Ако една от големите критики към предишното управление беше това, че е превърнало Народното събрание в деловодство на Министерския съвет, то ако оставим тази алинея – ал. 6 на чл. 1, в сила, то абсолютно безсмислено е да правим каквито и да било упражнения и да казваме каквото и да е било друго по бюджета, тъй като така или иначе Министерският съвет ще си направи промени, както намери за добре. Това е едното ми предложение. Трябва по още едно да говоря, което е направено също от парламентарната група на Партия ВЪЗРАЖДАНЕ, но то има смисъл само в случай, че ал. 6 отпадне. Това е в ал. 5, т. 3 – област „Здравеопазване“. Става въпрос за осигуряване на подкрепа за персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейностите по предотвратяване и неразпространението на COVID-19. За това нещо са отделени 352 млн. лв. Нашето предложение е да ги намалим със 132 милиона до 220 млн. лв. Защо правим това предложение? Останалите пари от 132 млн. лв. правим предложение да се добави т. 3.5 в т. 3 на ал. 5 на чл. 1 на Закона, която ще гласи следното нещо: „За осигуряване на подкрепа на общинските болници в общините, в които заболеваемостта от COVID-19 е по-ниска от средното за страната.“ Каква е идеята на тази промяна? Всъщност с всяка болест, с всяка пандемия, всяка епидемия има два начина да се борим: единият е драматичният начин на първа линия, този, който се показва по телевизора и журналистите много драматично го обичат. Но освен тази борба има борба чрез профилактика, чрез превенция, чрез работа и загриженост за здравето на хората в съответната община. Общинските болници са в изключително тежко състояние, като правило те са недофинансирани и от тази гледна точка заделянето на тази скромна сума 132 милиона – това означава по 1 милион за медицинските заведения във всяка община, която е постигнала заболеваемост от ковид, по-ниска от средната за страната, тоест, в която медицинските лица, лекари и всички медицински специалисти са се грижили за превенцията и за профилактиката по-добре, отколкото да отчитат доходоносните клинични пътеки в техните търговски заведения. Това са двете предложения, които аз искам да защитя. Напомням Ви ги отново: да отпадне ал. 6 от чл. 1 и също така да заделим пари не само за хората, които са на първа линия, въпреки че за тях оставяме предостатъчно – 220 млн. лв., но да заделим и пари за хората, които си вършат работата без много шум, но с един много голям ефект. Именно това са болничните заведения, които са близо до хората, които са в малките населени места, които изпитват остър недостиг от средства. Считам, че това е един добър начин ние да ги подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър, господин Дренчев, аз разбирам Вашето предложение, но Ви моля да го преосмислите. Ще Ви кажа какво имам предвид и какво предложение Ви давам, ако го възприемете, разбира се. 352 млн. лв. са за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия. Това са тези 1000 лв., които се дават на всички онези, които работят на първа линия. Ако намалим тези средства, те са изчислени така, че да покрият нуждите на работещите в най-голяма степен на натовареност – даже не в най-голяма, но в средна степен на натовареност. Ако ги намалим, рискуваме Министерството на здравеопазването да няма право да извърши разход над тези милиони, които остават, примерно 220. Те може да останат в края на годината и със сигурност ще останат, защото не се очакват следващи много агресивни вълни на COVID-19. Но аз Ви предлагам да направите друго предложение. Има дадени 132 милиона за лекарствени продукти за лечение на ковид, има над 230 милиона за ваксини. Днес разбрахме, че министър-председателят е казал, че 20 март е датата, на която ще падне зеленият сертификат, защото всъщност така е решил, не защото сме постигнали онези 60% ваксинация, нито пък ще имаме 5% заетост на интензивните легла, тоест България се отказва от идеята да ваксинира българското население в такъв голям процент. Така че пари ще останат оттам. Ако възприемете моето предложение, коригирайте си предложението да вземем парите от средствата за ваксини, а за 1000 лв. на първа линия – нека да останат, за да можем да дадем на хората, ако има нужда. Помислете го дали го възприемате.

Чисто технически, преди да приемете предложението на господин Ангелов. Господин Ангелов, това са средства за ваксини по договори, които вече са подписани и трябва да се изпълняват, а не за нови договори и нови ваксини. Така че няма как, тези средства трябва да ги платим независимо какво се случва. Договорите са подписани – голямата част, от правителството 2020-а и една малка част от 2021 г.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Василев, категорично не се съгласявам с Вас, защото и сега знаем, че повече от 3 милиона от ваксините са предоставени на други държави, които трябваше да дойдат в България. Някои от тях поради това, че не се употребяват и няма желание в хората да се ваксинират с този вид ваксини, други поради напреднал срок на годност също бяха дарени. Така че това перо наистина е твърде увеличено и аз не мисля, че при ваксинация около 2200 средно по време на Вашето управление, даже вече пада под 2200 на ден на първи дози, това перо ще бъде изразходвано по този начин. Реално погледнато, нито виждаме да има нов щам, който да е опасен, нито пък виждаме да има нова ваксина, която да се предлага. Затова наистина това перо е твърде голямо. Другото перо, което също е не по-малко, е за така наречените щадящи бързи антигенни тестове – 76 млн. и 760 хил. лв. за щадящи бързи антигенни тестове, които видяхме, че наистина нямат абсолютно никакъв ефект и нищо не помогнаха. Така нареченият скрининг трябваше да бъде насочен не всички да ги тестваме, а да се тестват само децата, които имат някакви начални симптоми. Разликата е огромна – между скрининг и предварително да можем да ги ограничим тези, които са с някакви симптоми. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Не знам дали господин Балтов следи логиката на изказванията. Господин министърът каза, че това са пари за ваксини, за които вече сме в договорни отношения, и трябва да ги платим. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

След това господин Балтов излиза и казва да не ги плащаме. Абсолютно нелогично е това. Благодаря.

Благодаря за направените реплики. Наистина проблемът със здравеопазването е много сложен и са вплетени множество проблеми. Първо, поискахме да дадем тези 132 милиона на 132 общини просто защото виждаме отчаяното и окаяното състояние на здравеопазването и се надяваме, че по този начин ще го подпомогнем. Взети са пари, които са лекари и медицински персонал на първа линия, но всъщност те така или иначе се преразпределят, те пак остават в графата за хората, за медиците, за лекарите, за медицинските специалисти, които работят в тези болнични заведения. Малко отместваме фокуса – не само хората, които са на първа линия, но и тези, които в тила вършат работа, и то поставяйки условие, че ще вършат работата така, както трябва, и така, както резултатите от тяхната работа показват, че ще се свършат. Също имам много сериозни подозрения, че наистина тези пари ще се изхарчат, предвид това, че сумата 352 милиона е заложена за шест месеца, предвид това, че все пак нямаме толкова много легла, наистина не вярвам, че ще има толкова много хора, че ще бъдат ангажирани по такъв начин в борбата. Така или иначе тези пари, които са заделени за лекари и медицински специалисти, те си остават при лекарите и медицинските специалисти. Това е била нашата идея. Това е била логиката на това, което сме предложили. Идеята е да се фокусираме и върху тези, които методично, последователно, без много шум, без много драматизъм вършат работа и наистина са я свършили добре в своето населено място. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Радвам се все пак, че решихте да възобновите дебата и да изпълните Правилника. Не знам само защо беше нужно цялото това губене на време. Оказа се, че нямаше смисъл. Моите предложения по чл. 1 са няколко. Свързани малко или много с реализиране на ангажиментите, които, между другото, всички парламентарни групи и правителството поеха на Консултативния съвет по национална сигурност миналата седмица. Те са внесени впрочем преди това, но мисля, че биха могли най малкото да бъдат дебатирани. Защото в крайна сметка мислим да ги изпълняваме тези ангажименти, за да не се окаже, че парламентарните групи и правителството са се събрали при президента, но всичко е останало на хартия. Първото предложение е за увеличаване в централния бюджет и създаване на нов параграф в сектор „Отбрана“ с допълнително 230 млн. лв. Тук, между другото, искам да направя една редакция от 230 да се намали на 150 и съответно и в чл. 1, ал. 1, т. 4 сумата също да се намали с 80 хиляди. В чл. 1, ал. 5 – новата т. 7.4, от 230 хиляди да стане на 150 хиляди.

Тъй като в крайна сметка какво предлагам всъщност. Парите, които не са били усвоени и използвани от Министерството на отбраната по инвестиционните проекти през 2021 г., да могат да се ползват за инвестиционни проекти, да се продължи модернизацията на армията през 2022 г. Като не предлагам те да бъдат в бюджета на Министерството на отбраната, а напротив – в централния бюджет под контрола на Министерския съвет, за да може Министерският съвет да има контрол дали ще бъдат разходвани както трябва. Впрочем, както са и другите параграфи, които са в т. 7 в сектор „Отбрана“. Защото, да, това е правилно, за да има целево разходване на средства за превъоръжаване и за придобиване на нови способности. Защо 150 милиона? Защото такъв е отчетът на Министерството на отбраната за неусвоените от тях средства. А именно 32 милиона неизпълнение на бюджет 2021 г. в частта капиталови разходи на Министерството на отбраната; 18 милиона неизпълнение на бюджет 2021 г. в частта му за целеви средства за ремонт на един брой хеликоптер „Кугър“ и безпилотната летателна система и 100 милиона, които бяха предвидени за закупуване на бойната машина за пехотата, което не се случи през 2021 г. – 2021 г. беше нулева година за този проект. Реално Министерството на финансите в Проекта за бюджета, който е на нашето внимание, ги е прехвърлил тези средства, но ги е прехвърлил в бюджет. По този начин всъщност реалните средства за Министерството на отбраната и за процент разходи за отбрана са по-малко, отколкото са декларирани – 1,73. Всъщност те са по-малко, номинално изглежда по-висок, но реално е по-нисък, отколкото 2021 г. Второто предложение, което съм направил, всъщност е да се изпълнят мотивите на Закона за държавния бюджет, а именно 77 млн. лв., където пише в мотивите на Закона, че са за назначаване на до 5000 души военнослужещи – така пише в Закона и в мотивите към него. Не съм ги писал аз. Да могат да си влязат в бюджета за фонд „Работна заплата“ и разходи за персонал на Министерството на отбраната и да се позволи по-реалистично изпълнение на тази политика. Сега вече и от изказванията, и на министъра на финансите по време на комисии, тук, между другото, едно от редакционните предложения на господин Каримански вече почва де ми става ясно, че параграфът, в който са предвидени тези средства, а именно ал. 5, т. 6.2, които са разходи за реформи – административни и така нататък, всъщност ще бъдат разходи за оптимизация на персонала, меко казано, и извършване на реформи, тоест няма да има никакво назначаване на нови военнослужещи – най-малкото такова липсва в ДОО, което гласувахме вчера. Защото, ако искаме да назначим нови военнослужещи, трябва да поемем и осигуровките, а такива осигуровки вчера в ДОО липсваха. Така че очевидно тези средства не са планирани за това. Може би заради това министърът на отбраната искаше по време на заседанието на Комисията по отбрана 35 милиона, мисля, че от тези 77 да бъдат за увеличаване порциона на Министерството на военнослужещите. Някои от управляващите парламентарни групи поеха ангажимент, че ще внесат такова предложение. Такова предложение няма. Но по този начин, както е структуриран бюджетът, най-вече тази точка за административни разходи, е по-скоро за изплащане на обезщетения при освобождаване от военна служба, което какво означава, че вместо да се попълва личният състав, всъщност се мисли за оптимизация и за съкращаване на личен състав в Българската армия, което по никакъв начин няма да подпомогне решаването на проблемите, които има в сектора. А с двете предложения, които съм направил, впрочем отразяват и две от решенията на КСНС, най-малкото следва да ги обсъдим, защото мисля, че темата е достатъчно важна.

Господин Гаджев, благодаря за много ясното изказване. Това, което казахте, че 150 млн. миналата година не са били усвоени. Проектите от тези 150 млн., които не са усвоени, са предвидени и финансирани в тазгодишния бюджет. Моят въпрос и по скоро коментар, е, че няма как да дадем 150 млн. още за проекти, които не съществуват, тъй като тези, които съществуват, са вече финансирани в тазгодишния бюджет. За какво ще се използват тези допълнителни 150 млн.? И да кажем – отбраната не са ги усвоили миналата година, затова сега ще им дадем 150 млн. за нещо, което не е ясно какво е. Да ги дадем просто защото не са ги усвоили миналата година, е изключително порочна практика. Ако има конкретни проекти, които са нефинансирани, нека да бъдат представени в комисия при Вас, да бъде одобрен инвестиционен план – ще ги заложим, ще ги финансираме. Но просто да кажем миналата година проекти за 150 млн. не са изпълнени, затова дайте сега да вдигнем със 150 млн. бюджета, е много лоша практика. Що се отнася до другата забележка, наистина тези 77 млн. са за недокомплекта на армията и точно за да бъдат целево използвани за това, както и Вие казахте, са под контрола на Министерския съвет, за да не бъдат използвани за други неща. Примерно, ако ги запишем в персонал, могат да бъдат използвани за много други неща, а не за решаване на точно този много наболял в армията проблем. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми Заместник министър-председател и министър на финансите, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Гаджев, аз съм убеден, че Вашите предложения, които ги прочетох много внимателно, са направени от истинска загриженост за финансовото осигуряване на армията и по този начин развитието на отбранителните способности. Но предложението, което беше 230 млн., а сега е 150 млн., както Вие искате редакционна поправка за нова точка 7.4 по ал. 5 на чл. 1: „за реализиране на основни инвестиционни проекти по план-програмата“, искам да отбележа, че вече цяла година след приемането на програмата до 2032 г. нямаме инвестиционен план-програма. Това беше отбелязано и на Консултативния съвет и дори се иска помощ от изпълнителната власт за разработването на този план. Първо, в мотивите си казвате също така, тъй като внимателно ги прочетох, че това са неусвоени средства и провал в изпълнението на инвестиционната програма и се прави изводът, че като не са усвоени тези средства, които са 0,16 от брутния продукт на тези 230 млн., определените разходи за отбрана падат на 1,57 от 1,73. Няма такава практика да се прехвърлят от предната година за следващата, когато вече са планирани нови средства в централния бюджет, и по този начин да се намалява процентът към брутния продукт. Не, не, няма такова нещо – такова обратно прехвърляне, ако мога така да се изразя. И за този фонд. В решението на Консултативния съвет също се казва, че трябва да се прецизира възможността, да се види дали този фонд е необходим. С тези малки средства и това натрупване, с тези средства, които не се усвояват – аз имам тук справка да видите през предните години от 2018 г. – колко много не са усвоени, може би вече не повече от 20% се усвояват. (Председателят дава сигнал, че времето за изказване е приключило.) Не знам каква ще е ефективността, трябва да се помисли. Мисля, че бюджетът, така както е за момента и с тази редакционна поправка, която предложи господин Каримански за тези 77 млн. лв. по точка 6.2, тогава могат да се решат и тези въпроси, които Вие, господин Министър, казахте. Там има едно – „след структурни промени за възнаграждения, включително и на личен състав.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, едно кратко наблюдение по изказването на министъра на финансите. Прави впечатление, че когато стане въпрос за определени средства, които се предлага да бъдат заложени – било за културата, било за отбраната, реакцията на Министерство на финансите, на министъра на финансите в случая, е: да де, можем да ги заложим, обаче няма проекти. Как и за какво ще ги харчат? Наобещаха се много неща по време на предизборната кампания, уж се заложиха приоритети, а се оказа, че това, което е подчертавано и размахвано като приоритети, няма нищо конкретно зад него, просто казваме приоритет ни е еди-какво си, но без съдържание – но това е кратка забележка по репликата ми, разбира се, на изказването господин Гаджев. Струва ми се, че е хубаво да предложим на правителството да помисли с оглед на създалата се ситуация от онзи ден и от вчера, водихме разговор по този въпрос – създалата се ситуация в Украйна и признаването от страна на Руската федерация на независимостта на двете така наречени народни републики – Донецка и Луганска, българското правителство да обмисли вариант, при който пари, заложени в българския бюджет за отбрана, да не отиват в Руската федерация за ремонт на стара съветска техника. През 2015-а и 2016 година ние успяхме да осигурим ремонта на българската бойна авиация в Полша. Могат да се търсят и други възможности. В момента е важно да се покаже ясна позиция за това как България и българското правителство оценяват действията на Руската федерация и грубите нарушения на международното право. Това е моето предложение, надявам се да го обмислите, господин Министър.

Благодаря, господин Председател. Репликата ми е изключително кратка. Надявам се, когато се правят предложения да не се дават пари за военна техника, която да се ремонтира в Руската федерация, и някой да си е направил сметка какво правим със самолетите, които имаме в момента. Защото те и без това са на доизживяване, а чертежите на F-16 – Block, не знам си кой, последният да затвори врата, не се знае кога, някога и дали въобще ще дойдат! Какво правим? Ние имаме вече чуждестранни самолети, които ще охраняват, доколкото може да се каже, така че чужда армия може да охранява българското въздушно пространство. Какво правим? Дори това – в знак на солидарност с евро-атлантическите Ви партньори не ремонтираме и без това изнемогналите руски самолети. Защото, вместо в момента да имаме шведските самолети, които да са на боен пост, в момента имаме чертежи и уведомления, че ще ги получим някога, някъде, евентуално. Затова, много моля, преди да гласувате това предложение, да помислите много добре дали ще имаме въобще авиация някога! Защото това означава да кажем: „Край! Нямаме дори и това нещо в момента.“ Защото истината е, че ремонтите могат да станат само и единствено на този етап и на тази година, след това оставаме без самолети – искаме, не искаме, няма да имаме самолети, ще имаме чертежи обаче. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господин Министър – като репликиращ, и към Вас! Сега, първо, 80-те милиона е намаление, тъй като те наистина са предвидени в бюджета за инфраструктурата, така че коректно ги намалих в моето предложение, а и ще го предам писмено. Това за тях. Колкото до уважаемия господин Министър. Казвате, че 150 млн. лв. – няма готови проекти. Напротив, има готови проекти. Веднага Ви давам пример. Мисля, че за около 350 млн. лв., говоря ориентировъчно, е готов проектът за 3D координатите, отговор за което имам от служебния министър Панайотов септември месец. Защо от септември месец този проект, който е изключително важен за Българската армия – подготвен и финализиран впрочем от служебното правителство, не от предишното редовно, седи и отлежава по бюрата – било то в Министерството на отбраната, или в Министерския съвет, няма как да знаем ние. Имам, между другото, проекта за бойната машина на пехотата. От април месец миналата година се анализира какво се случва. Вече ще стане една година – анализ, ама цените растат и вече проектът става неосъществим, най-малкото от инфлацията в цените. И това, между другото, ще трябва пак да влезе в Народното събрание и пак да се забави, за да се увеличи финансовата рамка най-вероятно, което пак е проблем. Но готови проекти има и ги изискайте от министъра на отбраната, ако не Ви ги е предоставил, защото наистина има готови проекти, които трябва да се финансират, и те са готови за внасяне в Народното събрание, тоест Министерският съвет да ги приеме и внесе в Народното събрание, и те са изключително важни. За 3D координатните радари е един от най-основните приоритети за модернизиране на ВВС и не знам защо, между друго, до ден днешен се бави. Инвестиционната план-програма. Проектът за инвестиционна план-програма беше готов и оставен на бюрото на служебното правителство на служебния министър на отбраната. Сега той съвсем правилно и съвсем коректно не я придвижи, защото не е работа на служебно правителство да анализира и взема решение за разходи за милиарди левове за следващите години и съвсем логично ги остави за следващото служебно правителство. И беше прав. Сега – за което е прав, е прав! Сега оттук нататък задачата вече на редовното правителство е да придвижи тази инвестиционна план-програма, да види кой и какво е било свършено до април месец, какво е реанализирано, между другото, защото имаше и анализ, който беше направен със заповед на министъра на отбраната тогава, и да види оттук нататък какво прави до 2026 г. и до 2032 г. Това е коректното. Ако го правите, добре. Но ако не го правите, съжалявам, но това е губене на време. За руските самолети, сега въпрос е на анализ и се надявам правителството наистина да направи обоснован анализ къде и как може да се ремонтират МиГ-29, защото ние, докато нямаме изцяло ескадрила от 16 самолета, трябва да поддържаме МиГ-29. Сега от 126-те целеви милиона, заложени за ремонт на самолетите и за другите проекти, правителството вече похарчи 35 милиона на все още неприетия бюджет с Решението на Министерския съвет миналата седмица. Останалите 91 милиона аз залагам, че до един ще отидат за ремонт на МиГ-29 и за продължаване на интегрираната логистична поддръжка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но тук искам да задам един въпрос: защо никое от служебните две правителства и от сега редовното правителство не си търси неустойката от предния договор в размер на 1,5 млн. лв., която е предявена от българска страна през 2021 г., началото, и до ден днешен никой не я търси. Това са 1,5 млн. лв.

Съжалявам, но не можах да отговоря на другите.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Радвам се, че осем чáса и половина по-късно имам възможност да говоря по тема „Екология“. Взимам изказване във връзка с предложението, което направихме с колегите народни представители, за увеличаване на бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Припомням, че на свое заседание миналата година Управителният съвет на предприятието взе решение да отмени свои одобрени вече проекти за финансиране на ВиК проекти, и то основно за изграждане на мрежа в населени места от две до 10 хиляди еквивалент жители. Тези проекти бяха обявени като неприоритетни към онзи момент, а именно това направи така, че отне възможността за инфраструктурно развитие на малките населени места в България. Делът на населението, свързан с обществена канализация и осигурено пречистване на отпадъчни води, нараства значително през последните години, но България все още не е постигнала съответствие с изискванията на Директива 97/271 ЕИО, за което вече се води наказателна процедура. От друга страна, в Националния план за възстановяване и устойчивост бяха предвидени 300 млн. лв. за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително и пречиствателни станции за отпадни води, за агломерации между две и 10 хиляди еквивалент жители. Ненавременното внасяне на Плана увеличава диспропорциите между малките и големите населени места и дава допълнителни основания за налагане на санкциите. Финансовият аспект е само една малка част от проблема. На терен хората от малките населени места все още живеят и се движат по нерехабилитирани улици. Черни улици, локви, прах и кал са част от ежедневието им и все още обичаен пейзаж в селата и малките градове. Продължават да се изграждат септични ями и вместо държавата да полага максимални усилия да се бори за всяка една възможност за преодоляване на екологичните и битовите последствия, сякаш през последните месеци изкуствено се налага спирачка на набралите вече инерция процеси по осигуряването на инвестиции. Междувременно договарянето на новата Оперативна програма „Околна среда 2021 – 2027 г.“ изостава значително. Предходната 2021 г. беше нулева за Програмата. По всичко личи, че и настоящата 2022 г. ще бъде нулева. Това означава, че проекти в сферата на околната среда и в частност във ВиК сектора ще стартират реализацията си най-рано към средата на 2023 г. Това изгубено време ще бъде фатално за населените места, в които няма изградени канализационни мрежи и пречистване, както и рехабилитирани водопроводни мрежи. В тази връзка предложението ни е да бъдат отпуснати допълнително 200 млн. лв. към бюджета на ПУДООС. Тази сума би могла да бъде компенсирана след задействането на Националния план за възстановяване и устойчивост. За съжаление, държавата изостава значително с този план, докато другите държави вече реализират проекти за милиарди. По този начин 2022 г. няма да бъде нулева за инвестиции във ВиК сектора, както беше 2021 г., и по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Силно се надявам, че в последния вариант, с който ние между впрочем не разполагаме, не са премахнати всички ВиК проекти. Уважаеми колеги, съдейки по реакцията на залата вчера, когато се обсъждаха земеделците и животновъдите в България, на част от младите ни колеги, които очевидно не са виждали нито земеделски стопанства, нито животновъдни наживо, може би на картинка някъде са ги срещали в социалните мрежи, отхвърлянето на предложението за изграждане на канализации и водопроводи показва, че и на село не са стъпвали отдавна. Колеги, България не е само жълтите павета. Бих искал да Ви препоръчам до обуете ботушите и да се разходите из малките населени места – има какво да видите там, а може и да преосмислите решението си. Благодаря Ви.

Благодаря. Много се радвам, че най-накрая се грижим за ВиК сектора. За съжаление, в момента има над 800 млн. лв. във ВиК холдинга, които са неизползвани, защото проектите не са направени. Има над 800 млн. евро, които са неизползвани, защото проектите не са направени! И тук говорим за програмния период 2013 – 2020 г., тоест тези проекти е трябвало да бъдат завършени 2020 г. Сега сме 2022 г. Имаме още малко време да довършим проектите. Истината е, че както върви Програма „Околна среда“, имайки предвид и къде са проектите, най-вероятно ще връщаме пари. Така че проблемът не е, че няма пари за ВиК сектора. Ако се върна и на коментара от господин Митов, за съжаление, проблемът е, че проектите са или забатачени, или липсват. Точно затова, знаейки какво е състоянието, когато провеждахме коалиционните преговори, ние заложихме актуализация на този бюджет в средата на годината, за да могат министерствата да подготвят новите проекти, така че когато отпускаме средства, те да са цели, за да знаем, че тези проекти ще бъдат изпълнени и резултатите постигнати. А не както в момента, две години след изтичане на програмния период, да има 2,4 милиарда за ВиК сектора, които седят неизползвани, защото някой не си е свършил работата в последните седем години. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Шишков, слушах с внимание Вашето изказване и тъй като аз съм съвносител с Вас на това предложение в бюджета на ПУДООС да залегнат допълнително 200 милиона – средства за изграждане на ВиК инфраструктура, включително и пречиствателни станции. Въпросът беше следният. Искаме да акцентираме, господин Вицепремиер, върху това, че малките населени места нямат друга възможност да кандидатстват по каквато и да е оперативна програма и да получат европейски средства, за да може да участват със своите проекти и да изградят инфраструктура, да направят реконструкция или каквато и да е канализационна система в техните населени места. Господин Шишков, може би трябва да обясните след това във Вашата дуплика, че това единствено можеше да се случи в Плана за възстановяване и устойчивост, където имаше отрязани проекти от служебното правителство, в което вие бяхте и министър на финансите и не допуснахте 200 млн. лв. да бъдат реализирани за проекти за канализация и ВиК инфраструктура на малките населени места. Господин Шишков, трябва да има готови проекти, трябва да има внесени проекти, трябва да има защита на тези проекти. Ами, аз като народен представител от София искам да кажа, че проектите на Столична община за малките населени места за ВиК инфраструктура, които не могат да участват по друга оперативна програма и друго финансиране, са готови и те чакат своето финансиране.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Шишков, прав сте, че трябва да има целенасочена политика и за малките населени места. Такава политика обаче, за съжаление, не се случва въпреки огромния ресурс, който през годините през различните програмни период по Оперативна програма „Околна среда“ беше определен. Въпреки всичко – да, прав сте, това не се случи и малките населени места са изостанали, с крайно лоша инфраструктура не само по отношение на водния цикъл и по отношение управление на водите. Практика е за неефективното, непрозрачно управление на Оперативна програма „Околна среда“ досега през годините и това е причината, поради която връщаме непрекъснато средства. Нека не забравяме какво е и последното официално писмо на службите на Европейската комисия по отношение на начина на разходване на средствата по Оперативната програма за текущия програмен период и силната загриженост, която е изразена от службите на Комисията за това как ще приключи текущият програмен период. Това, господин Шишков, не се е случило в последните два месеца, а това и тези заключения на Европейската комисия са практика. Относно бюджета на ПУДООС – вероятно сте запознат, че от 70 милиона за миналата година средствата по него за 2022 г. са 116 милиона. И още нещо искам да кажа по отношение на опазването на околната среда и за това каква политика смятаме да водим оттук нататък. За първи път специално внимание е обърнато върху това как ще бъдат затворени наказателните процедури в сектор „Околна среда“, които, подчертавам, вече са 18 на брой. Тези наказателни процедури, господин Шишков, не са в последните два месеца и тези наказателни процедури са следствие на политиката, която се е провеждала в сектор „Околна среда“ през последните 12 години. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Без да повтарям, защото споделям тезите на колежката преди мен, която направи реплика и на министъра, самата конструкция на Вашето предложение е изначално грешна, защото имаше две много порочни практики. Едната беше през Министерския съвет с ПМС – където каже Борисов, там отиват средствата, и тази тема много пъти е обсъждана, а втората беше през ПУДООС. Което не става с ПМС, ПУДООС ще плати, ПУДООС плаща от детски площадки през канализации и за каквото се сетим. Самият ПУДООС, тъй като Вие четете внимателно коалиционното споразумение, там сте видели, че е определен като орган за реформа, тоест изначално грешна конструкция. Там влизат – давам Ви конкретен пример, продуктови такси за рециклиране на електроуреди, на опаковки на автомобили, а после ПУДООС ги харчи, да кажем, не за рециклиране, защото таксата трябва да отговаря на реален разход, и ПУДООС ги харчи, ето тук Вие казвате, за канализация и нещо друго. Философията на това управляващо мнозинство е бюджетът да се харчи прозрачно, целево и ПУДООС не отговаря със сигурност на тези критерии, та Вашето предложение е концептуално сбъркано – 200 милиона в ПУДООС и после ги раздава за каквито проекти иска. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Аз искам да благодаря за репликите. Тъй като наистина са смислени, ще отговаря по същество на всяка една. Най-напред, господин Министър и господа отляво, които подвиквахте, животът не започва от днес. Трябва да знаете, че през последните 12 години само по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ са изградени над 2600 километра ВиК мрежа, над 52 пречиствателни станции и допълнителни съоръжения, така че от тази гледна точка да казвате, че сега започваме да мислим по този въпрос, е абсолютно невярно. Напротив, аз смятам, че ние бяхме първото управление, което акцентира върху въпроса с опазването на околната среда, и то много сериозно. По отношение на репликата на госпожа Алексиева – да, в момента новата оперативна програма „Околна среда“ не предвижда, въпреки че в нашия драфт имаше предвидени средства за финансирането на обекти в малките населени места. Това е пропуск на сегашната власт и на управлението, което беше в последната година, тъй като те водиха преговорите с Европейската комисия и те не успяха да защитят тези малки проекти. По отношение на това, че проектите са пред провал – господин Министър, аз не знам дали Вие си комуникирате с Вашите колеги от Министерството. Само преди две или три седмици имаше изслушване на Министерството в комисия, където експертите казаха, че Оперативната програма се движи много добре, въпреки че към момента наистина има изоставане в усвояването на средства и риск от забавяне имат само един или два проекта от всички, които са внесени. Има възможност тези проекти да бъдат и фазирани, така че загуба на средства няма да има. Проектите са подготвени, работи се по тях и в момента са на фаза изпълнение, което означава, че в момента е най-интензивното реализиране на средствата. По отношение на тезата на госпожа Султанова. Да, госпожо Султанова, наказателни процедури се водят в почти всички сектори в сферата на околната среда, но те не се водят заради политиката в последните 10 години, напротив, водят се заради политиката през последните 30 и повече години, тъй като голяма част от тях са започнали да се водят в началото на нашето управление, така че нека не изопачаваме нещата. Напротив, ние през последните няколко години направихме така, че да синхронизираме българското законодателство изцяло с европейското, тоест всичко, което беше поискано като директива, беше транспонирано в нашето законодателство, за да може да се случват нещата, които изисква Европейската комисия. Така че не сме проспали тези години, напротив, ние сме направили каквото зависи от нас през последните няколко години. Имах още какво да кажа, но може би по-късно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Моето предложение и моето изказване ще бъдат максимално кратки. Искам да обърна внимание на две основни неща, които са свързани с § 1 и с това, което ще гласуваме след малко. Първото от тях е следното: гласувайте Закона за държавния бюджет. Ние определяме политиката на управление на държавата през следващата една година и във Вашите ръце, господин Вицепремиер, е бъдещето на много малки незабележими, но трудолюбиви и почтени хора в България. Аз имам направени предложения, които касаят региона, от който съм излъчена като депутат, и те са свързани с подпомагане на общините, които имат пълна проектна готовност за усвояване на средствата. Предложенията са конкретни, свързани са както със заведения в сферата на социалните услуги – старчески домове или училища, които имат нужда от подобряване на енергийната ефективност, така и с изграждане на инфраструктура на четвъртокласна пътна мрежа в общините, за които е трудно да извършат тези дейности със собствения си бюджет. В тази връзка искам да Ви обърна внимание, че в този параграф, който ще гласуваме, има заложени приходи и разходи за общините във формата на бюджетни трансфери, които засягат увеличението на заплатите на общинската администрация. Ще Ви дам един пример за община Видин, община Ружинци и община Кула – взех произволно три общини от област Видин. Заплащането за длъжност „главен архитект“ на община е между 900 и 1100 лв. в момента, заплащането за експерт е от 750 до 850 лв., а геодезист, което е специализирана администрация, не могат да си позволят всички общини, първо, заради нивото на предвиденото заплащане в общините и второ, заради липсата на кадри. С този бюджет ние ще определим дали в такива малки и слаборазвити региони ще останат млади хора да работят, дали ще имаме качество на обществените поръчки и достатъчен контрол на ниво инвеститор, на ниво възложител, като в случая са общините. За да може това да се случи, трябва да бъдат приети и предложенията, които са свързани с увеличаване на заплатите на работещите в бюджетната сфера и в общините, за което е необходимо да бъдат приети направените предложения, свързани с увеличаване на трансфера от страна на държавата. Така че ще Ви помоля – ще се обърна и към залата, помислете си за това, което ще гласуваме. Това не са само произволно направени предложения и не всичко, предложено от страна на опозицията, трябва по презумпция да бъде прието като лошо. Прощавайте – не всичко, предложено от страна на онези, които не участват в съглашението за управление, трябва по презумпция да бъде прието като лошо. Все пак всички ние сме излъчени от българските граждани и съм убедена, че по един или друг начин всички ние мислим за тях. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Кирова, господин Председател, господин Вицепремиер! Тъй като госпожа Кирова засегна една тема и всъщност много точно каза, че всичко е въпрос на политика, а всеки един от нас е направил своите предложения и аз също за Пловдив и областта, но най-вече е важно като концепция и политика как ще се движи правителството. Възползвам се от това, че сте тук, за да задам един въпрос, и ако може, да ми отговорите, защото предизборната кампания и след това думата „децентрализация“ стана изключително популярна, независимо че мисля, че много от говорещите по тази тема не разбират точната идея и съдържанието на този процес. Каква е политиката за децентрализацията и най-важното за мен е на регионално ниво, защото виждам сега, че за областните управи отново средствата са същите. Какви промени предвиждате изобщо не само на общинско, но и на регионално ниво? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Кирова, аз споменах малко по рано днес, че в уикенда бях на изнесена приемна в Монтана и Видин. Видин е Вашият регион и много интересно защо искате пари за четвъртокласни пътища. Аз мога да Ви кажа, защото там няма първокласни, второкласни и третокласни и за съжаление, състоянието на тези, които ги има, е едно много, много лошо състояние като пътища, първо, а въобще няма да говоря за пътна безопасност. Тъй като пак от тази трибуна Вие се тупахте в гърдите какъв боец за Видин сте, много ми е интересен разговорът, който сте водили с Вашите колеги от ГЕРБ, които тотално са занемарили в последните 10 години този район – ключов район, който се намира до река, до огромен пазар като Румъния, до Сърбия. Тотално е занемарен, тотално! Интересно е, не знам, но това е може би някакъв вид двуличие – не мога да преценя точно, когато излизаш и казваш: аз се боря за този регион, а всъщност партията, която си избрал в момента да си, не е направила много нито за пътищата, нито за нищо друго в този регион. А относно общините мога да Ви кажа, че от Националното сдружение при нас на Регионална комисия бяха и много нахвалиха господин Василев, защото бяха много доволни, че получават 30% увеличение на капиталовите разходи. И не само нашите общини, а всички. Няма наши, няма ваши – всички общини, защото във всички общини живеят български граждани. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Репликата ми е към госпожа Кирова, а също и към това, което каза господин Ананиев, че визирате само Северозападна България. (Реплики.) Да, определено споделям, че има необходимост от инвестиции в малките и средните населени места, но има Силистренска област, Разградска област, Ямбол, Елхово, Благоевград, Кърджалийско, Шумен. (Реплики.) Да, определено. Така че всички тези малки населени места наистина се нуждаят от инвестиции. И тук няма как да не поздравя ГЕРБ. След като бях министър, бях упрекван от тях, че сме инвестирали в малките и средните населени места, а днес виждам политическа зрялост – подхождат да има инвестиции и в тези населени места. Така че няма как да не го приветстваме. Потребността от инвестиции е огромна. Подкрепям и предложенията на колегите от ГЕРБ да има средства и за малките населени места и да има развитие на тези райони, защото това е в контекста на европейската политика за регионализъм и децентрализация. В Европа, когато преминаваме от градовете в селата, не се вижда никаква разлика по отношение на инфраструктурата и ние трябва да се стремим да постигнем това и в България. Времето е кратко, иначе бих искал да кажа относно възможностите, които има по ПУДООС, те не са кой знае какви, но не споделям това, което каза, с цялото ми уважение, господин Божанков, че от ПУДООС парите се раздават. Там има критерии, на базата на които трябва да отговарят съответните проекти и се отпускат съответните средства, общините трябва да ги контролират и да се реализират в пълната им мяра. Що се отнася до оперативните програми, да, има много сериозно закъснение, ние сме притеснени. Аз съм предложил да има съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите и на Комисията по регионална политика с двамата министри. Господин Вицепремиер, добре е да чуем и Вашата позиция по отношение на инвестициите в инфраструктура в малките и средните населени места. Би било добре и Вие да присъствате там, за да се изгради стратегия и тактика и да се анализира защо тези оперативни програми наистина нямат този ускорен ход за реализация на тези средства... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. ...Защото това са средства, които веднъж са отпуснати, и Вие казахте преди малко, че ще ги върнем – ще ги загубим. Не бива, при условие че има толкова голяма потребност от инвестиции във ВиК инфраструктурата – имаме наказателна процедура, бюджетната рамка е огромна – едни казват 10, други казват 12, други казват 15 млрд. евро, които трябва да бъдат инвестирани във ВиК инфраструктура само за огромните водни загуби, за пречистването на отпадните води, а ние връщаме средства, което е недопустимо. Те трябва да бъдат защитавани. Така че бихме се радвали да чуем Вашата позиция и за малките и средните населени места, защото и те трябва да се развиват. Наистина всички са данъкоплатци в тази страна и трябва да има еднакъв подход към всички.

Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Да, наистина част от репликите не бяха към нас. Не можах да разбера господин Чакъров защо има желание да разговаря за ПУДООС? Не разговарях за ПУДООС. Започнах с Вас… (Реплики.) Съжалявам, не давам аз изказванията, има начин, по който това се случва. Господин Чакъров, аз казах, че бюджетът засяга живота на всички български граждани и на всички малки общини. Дадох пример с област Видин и с общините в област Видин, защото съм оттам народен представител. Госпожо Каназирева, по отношение на децентрализацията смятам, че би трябвало да направим едно широко обществено обсъждане и да се помисли съвместно с участието на всички парламентарни групи, защото това е проблем, разбира се, това е мое лично мнение, който засяга всеки един народен представител, независимо от това от кой район е народен представител, и засяга най-вече начина, по който ще функционира държавата оттук нататък. Предложения да се слеят или да се закрият всички общини под определен брой не смятам, че са правилни, защото закриването и сливането на общини не става на случаен принцип. Те трябва да имат териториална връзка, трябва да има определени условия, на които отговарят. Но много ми е важно да отговоря на господин Ананиев. Господин Ананиев, аз министър или заместник-министър на транспорта в управление на ГЕРБ или на която и да е друга политическа партия не съм била и не съм участвала в нито едно управление. По отношение на посещението, Вашето, във Видин и в Монтана, поздравявам Ви, Вие можете да продължите с Вашите обиколки из цялата страна. Това обаче, което явно сте пропуснали да разберете, защото, когато отидеш един път, нормално е да пропуснеш, е, че никога през живота си не съм чакала някой да направи нещо за мен и за моя регион. Опитвала съм се да го правя сама и смятам, че съм направила достатъчно. И не е тук мястото да Ви обяснявам какво. И в тази връзка, искам да Ви кажа нещо изключително важно. Аз правя предложения на базата на предложенията, които съм получила от кметовете на съответните общини, и на базата на моята преценка – след като съм проверила пълната проектна готовност за предложенията, които съм направила към бюджета, за да могат да бъдат усвоени тези средства по ред и начин, отговарящи на закона. Не зная дали сте видели дали има първокласна или второкласна мрежа в област Видин или в Монтана, но мога да Ви кажа, че изграждането на сериозна инфраструктура в Северозападна България беше спряно през последните 8, 9, 10 месеца напълно умишлено чрез непредвиждане на процедурите за изграждане на пътя Видин – Ботевград от първото, второто служебно правителство и в момента. Задавала съм достатъчно въпроси, но все още нищо не се прави.

Приключвам, господин Председател. Ще бъда максимално точна. Все пак на господин Чакъров му дадохте една минута повече.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не възнамерявах да се изказвам, но бях провокиран от някои от колегите от ГЕРБ, които някога управляваха държавата, и така я управляваха, че Северозападна България, в частност и Видин, беше превърната от ГЕРБ в един резерват, в една еманация на разрушителната политика на ГЕРБ. При нас няма демографска криза, има демографска катастрофа – битова престъпност, ужасяваща бедност, ужасяващи високи нива на безработица. България... (Реплики.) Да, точно за бюджета говорим, колега. Елате ми направете реплика.

Повече от 10 години безобразия по отношение на Северозападна България и днес тук крокодилски сълзи. Дотам я докарахте, че дори имаше една инициатива, трагична, не толкова смешна, така поне се опитаха да я изкарат хора от Северозападна България, че тази част от България да се отдели от България, защото България във Вашето управление беше мащеха за Северозападна България, нищо не се случваше там. Вашето правителство целенасочено унищожи този край през тези 10 години. Колко администрации изнесохте от Видин, колко пътища, междуселски, направихте във Видинския регион и в Северозападна България? Не магистралите с чувалите, а тези междуселските, за които днес тук стана въпрос, за които сме задавали редица въпроси и питания, за които сме предлагали, включително и в бюджета, да се изградят тези пътища. Колко държавни болници в Северозападна България бяха пред фалит по Вашето управление? Колко общински болници вече ги няма в Северозападна България? Защо спряхте и извадихте от Оперативна програма „Транспорт“ пътя Е-79 2014 – 2020 г. и след това ние протестирахме? Вашият лидер Бойко Борисов го направи. След това и тунелът под Петрохан в нито един стратегически документ го няма във Вашето правителство, бившето, което управляваше.

То е по финансовата рамка, защото се предвиждат пари за Северозапада във всяка една сфера. Аз ги питам, понеже колегите питат: какво се прави с този бюджет, а аз ги питам те какво направиха? Защо извадихте от Оперативна програма „Транспорт“, или както Вашият лидер казваше: „Аз политика за чичо от Койнаре няма да правя.“ Е, да де, ама ние от Северозапада всички сме „чичо от Койнаре“ и правим политика. Защото този бюджет, който сега ще гласуваме, чл. 1 на този бюджет, в най-голяма степен отговаря на нуждите на хората от Северозападна България, защото е насочен именно към най-нуждаещите се – към най-нуждаещите се български граждани, към най-нуждаещите се стопански субекти, такива, каквито Вие ги докарахте във Видинска област и в цяла Северозападна България – да имат нужда от държавна подкрепа. Разбира се, с един бюджет не могат да се разрешат всички проблеми на даден регион, но това е първата стъпка. Защото по-социален бюджет от този не е имало в България. Понеже сега стана въпрос и за капиталовите разходи, ние не правим разлика между Ваши и наши кметове. Тук на няколко пъти се изтъкна – Вашите кметове, нашите кметове. Не, това са кметове на български общини, където живеят български граждани. Няколко пъти, когато Вие правехте бюджета, ние предлагахме своя алтернативен бюджет – такъв, какъвто Вие нямате, между впрочем, а отделни предложения ангро направени, предлагахме увеличаването на капиталовите разходи между 10 и 15% на всички общини специално за област Видин, независимо чий кмет е. Нито едно от тези предложения Вие не приехте. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Попов, изключително съм щастлива от Вашето изказване. Вие обхванахте в пълната палитра проблемите на българския Северозапад. Просто пропуснахте да кажете, че те са от последните 30 години. Аз няма да защитавам никого и съм щастлива, че нямам мои кметове, където и да са те, но съм абсолютно убедена, че в този бюджет област Видин, откъдето съм избрана за депутат и затова Ви говоря за Видин, ще получи всичко, което сме поискали като капиталови разходи и трансфери, защото днес Вие сте управляващото мнозинство, господин Попов, а област Видин има трима от четирима депутати от управляващото мнозинство. Така че ние сигурно ще получим всичко, което е необходимо, за да имаме развитие на областта, и всичко онова, което до момента ни е липсвало и е липсвало на гражданите на областта, повече да не липсва. Ще го приветствам и ще гласувам всичко, което предложите. Надявам се да подкрепите и моите предложения точно в тази сфера и в този смисъл. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, Вие все още не можете да осъзнаете, че управлявате държавата. Все още се държите като опозиция, която се сърди на ГЕРБ защо в бюджета няма предвидени средства за Северозападна България и за общините от Северозападна България. Всъщност всичко, което Вие тук изрекохте, от тази трибуна и от трибуната на Народното събрание, в голямата си част не отговаря на истината. И за да не бъда голословна, ще Ви кажа няколко факта: първо, се строи пътят – аз не знам откъде минавате Вие, дали не минавате през Петрохан, но ако минавате по пътя магистрала „Хемус“ – Ботевград – Мездра – Враца – Монтана – Видин, сигурно сте забелязали, че кипи усилено строителство в участъка между Мездра и Ботевград. Сигурно сте забелязали и че се строи от Видин до Макреш. Както каза и колежката Кирова, ние не носим вина, че служебните правителства спряха строежа, че го забавиха и че цяла Северозападна България и хората от областта, от която са ме избрали и която представлявам – област Враца, всеки ден, в който аз съм в родния си град, ме питат: кога ще стане пътят? Следя го изкъсо, но предполагам, че господин Попов не е минавал и не е забелязал. Не знам дали скоро сте били във Враца, дали сте минавали в този район, но искам да Ви кажа, че град Враца се преобрази в последните години – красив площад, изпълнени проекти, ремонтирани булеварди, ремонтирани улици. (Реплики.) И Вие заповядайте, господин Ананиев, защото правите обиколки с друга цел и се чудите как да компрометирате кметовете на общините. Заповядайте и вижте един красив български град, който се преобрази в последните години. Така че да се говори много общо как ГЕРБ е зарязал Северозапада, не отговаря на истината – елате, вижте, ще се убедите сами. Продължаваме да се борим за нашите общини, не за общините на ГЕРБ, а за хората, които живеят в тези общини…

…защото те са и Ваши избиратели, така че всички предложения, които сме направили, се надявам да бъдат подкрепени от Вас.

Господин Председател, благодаря Ви, че малко свалихте емоциите в залата, защото наистина има нужда да се върнем към това, което коментираме, а именно чл. 1 от бюджета, защото той малко или повече синтезира в себе си цялата философия. Господин Попов, има резон в много работи, които Вие казахте. Има много резон и в работите, които госпожа Кирова каза. Съвсем нормално е всеки депутат да се бори по някакъв начин регионът, от който е избран, да получи нещо повече от бюджета. Тук обаче не обсъдихме една огромна тема, на която може би ще ѝ дойде времето в някоя от следващите точки – говоря за регионална политика, но за съжаление, не я виждаме синтезирана в бюджета като цяло. А именно това е една от основните теми на Европейския съюз – говорим за кохезионната политика, която, освен че се реализира с инструменти на Европейския съюз, ние имаме задължение също да си я реализираме и вътрешно. За съжаление, регион Видин чак до регион Ловеч и Плевен, Ловеч е последният, от който аз съм избран, страдат от едно и също нещо – целият Северозапад, а именно от това, че се създават бюджети, че се създават условия, които задълбочават разликите между регионите. Скъпи колеги от управляващите, може да обикаляте всички региони, може да обикаляте и малките общини – добре сте дошли, независимо дали са на ДПС, дали са на БСП. Ние поне от ДПС Ви каним да видите общините, които ние управляваме, но ще разберете и от месните власти, и от хората, и от общинските съвети, че това е поредният бюджет, в който Вие създавате условия за раздалечаване развитието на общините, а именно тези, които са недоразвити, ще станат още по-недоразвити и още по-бедни. Да, може би е хубаво за градската десница, за градската левица, която сега Вие – по средата, по някакъв начин представлявате, но за хората от малките населени места, от изостаналите райони нещата ще стават още по-трудни, те ще продължават вътрешната миграция, но това, което е по-страшно, че много от тях предпочитат директно външната миграция и отиват да работят някъде другаде. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, по реда на репликиращите ме. По отношение репликата на госпожа Кирова. Радвам се, че сме на едно мнение по отношение тежкото наследство на ГЕРБ, което сега следва да оправим. Знаете, че дори ние с Вас заедно сме били на протести по отношение на пътя Е-79 – това е така. По отношение на колежката от Враца. Уважаема колежке, всяка седмица по два пъти минавам и през Петрохан, и през Витиня. Много добре познавам пътищата в Северозападна България – до най-малкото населено място. Но хората от Враца и от Видин питат не кога ще се завърши пътят, а кога ще върнете тези 56 милиона. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) По отношение репликата на колегата Станислав Анастасов. Да, има натрупани проблеми, но разберете, че с един бюджет, колкото и добър да е той, не могат да се разрешат всички тези проблеми, но това е първата стъпка към разрешаването на тези проблеми, структурирането на тези проблеми. И поздравявам тук и колегите от управляващата коалиция, и господин Василев, че наистина това е бюджет, който касае – има касателство, именно към най-нуждаещите се хора в България – възрастните хора, младите семейства, малкия и средния бизнес, защото те имат нужда от подкрепа от страна на държавата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, тъй като позволихте на господин Попов да говори не по темата. Два пъти му направихте забележка, но не му взехте думата. Искам да Ви напомня, господин Председател, че Вие сте пръв сред равни и следва да третирате управляващите и опозицията еднакво. Знаете много добре защо го казвам. Казвам го заради дебата на първото четене на Закона за насърчаване на инвестициите, по време на който Вие си позволихте да ми вземете думата в момент, в който аз мотивирах защо парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепи Закона на първо четене. Затова ще Ви помоля да спазвате Правилника и да ни третирате всички еднакво. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Обещавам Ви, господин Председател. Господин Председател, умолявам Ви, наистина сте пръв сред равни. Умолявам Ви, когато даден народен представител се упражнява на тема Северозапад, на тема бедност, на тема ковид и болници, без да знае състоянието на определени болници в Монтана, защото аз съм убедена, че преждеговоришият не знае какво е състоянието нито на държавната болница в Монтана, нито на общинската в Лом, че са вечно на печалба и не са загубени по наше време, да взимате думата. А наистина се радвам, че все пак ще изпълнят това, което много пъти говорят, и ще подкрепят така направените предложения за Северозапада в този бюджет. Благодаря Ви.

Колежката Аврамова каза, че обикалям и коментирам разни хора.

Много благодаря, уважаеми господин Председател. Съвсем кратка процедура по начина на водене. Моля да обръщате внимание на народните представители, когато се изказват от тази трибуна, дали друг народен представител има представа за състоянието на болниците в региона, в който той се намира, да бъдат така добри да извадят някакви доказателства – поне за моята некомпетентност по отношение незнанието, по отношение състоянието на болницата във Видин или във Враца, защото Монтана се намира в Северозападна България между Видин и Враца. И двете държавни болници бяха изправени пред фалит, а пък тази общинската в Белоградчик вече я няма – по време на Вашето управление. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, аз взимам думата, може би един от последните от нашата парламентарна група, защото няма да направя някакво конкретно предложение, а ще се спра върху целия чл. 1, който е обект на нашето обсъждане, тъй като в неговите алинеи – доста на брой, са фокусирани целите и философията на бюджет 2022 година. За съжаление, много важни и целесъобразни предложения бяха направени както в комисиите, така и в Комисията по бюджет и финанси. По всяка вероятност обаче по-голямата част от тях, особено тези, които бяха направени от опозицията, ще бъдат отхвърлени, а те можеше да решат редица проблеми на хората, бизнеса и на всички, които имат нужда от помощ от държавата – дали под формата на социално подпомагане, дали под формата на подкрепа на бизнеса в този толкова труден момент. Днес министър-председателят на Република България в кулоарите на Министерския съвет е казал, че това е най-добрият бюджет. Не зная какви са неговите аргументи, но това е бюджет, според мен, разбира се, със сгрешена философия, недобро познаване на проблемите на публичния сектор, недостатъчна и ненавременна подкрепа на бизнеса и хората, липса на необходимите реформи. Всички сме вперили очи в очакваната актуализация, но аз самият мисля, че управляващите още нямат ясна визия за тази актуализация. Бюджетът е погрешно структуриран, поради което не са оценени добре факторите, които ще доведат до предлагания икономически растеж. Някой да е видял списъка с националните и регионалните инвестиционни проекти? Мълчи се за фалстарта на Плана за възстановяване и устойчивост, за неприетите оперативни програми от новия планов период, за нивото на изпълнение на проектите от стария програмен период. В голямата си част те няма да бъдат реализирани и ще претърпят, за съжаление, провал, от което губи нашата страна. Подценената инфлация, която ще доведе до обедняване на българските граждани. Липса на политика по доходите, която ще ускори процеса на това обедняване. В общините служителите са с много ниски заплати, поради което напуска персонал, изпълняващ важни местни дейности. Инфлацията в България е със средно 3% по висока от тази в еврозоната и не се предприемат никакви конкретни мерки за нейното ограничаване. Ще запомним бюджета с високия дефицит и държавен дълг. Знаете, че дефицитът за 2022 г. спрямо дефицита през 2021 г., като махнем ковид мерките, нараства с 6 млрд. и 400 млн. лв., което е 4,6% от брутния вътрешен продукт, а само за тази година се предвижда да се емитира дълг до 7,3 млрд. лв. Възниква въпросът: къде отидоха тези ограбени 8 млрд. лв., защо не се намериха, защо не доведоха до зануляване на тези два показателя – дефицит и дълг, или да бъдат използвани за обекти и дейности, които са потребни на българските граждани? По-високият структурен дефицит (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и по-високото отрицателно салдо на сектор „Държавно управление“ може да доведе до процедура на свръх- дефицит от Европейската комисия. Ако не се предприемат дискреционни мерки, това може да отдалечи нашата страна от членство в еврозоната. От изнесените основни показатели по консолидираната фискална програма се виждат в средносрочен план очевидните и негативни тенденции по отношение на фискалната политика, устойчивостта на публичните финанси и спазването на фискалните правила, предвидени в Закона за публичните финанси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплика от „БСП за България“: „Времето!“) Свършвам, само няколко секунди. Дълбоко съм убеден, че изпълнението на този бюджет няма да бъде в съответствие с бюджета, който ние ще одобрим сега. Разбира се, ще живеем с мисълта за юнската актуализация на бюджета. Дано тя е по-професионална и по-адекватна, за да не се наложи да ходим на поправителен изпит в края на годината. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Ананиев, Вие много добре четете числа. С колко са вдигнати разходите в бюджета спрямо миналогодишния – с 12 милиарда. Колко е дългът без рефинансирането – 4 милиарда. 8 милиарда са допълнителни приходи. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Оттук нататък трябва да призная, че аз съм малко объркан от Вашето изказване. Вие си спомняте, когато излязохме, че спорихме за философията на бюджета тук двамата по време на първото четене и Вие казахте, че бюджетният дефицит трябва да бъде нула и че това е правилната фискална политика, която трябва държавата да продължава да води. Аз тогава Ви казах да внесете предложения, така че бюджетният дефицит да стане нула, между първо и второ четене. Помолих Ви най-искрено, с най-добри чувства да внесете тези предложения и да кажете: тези разходи се намаляват, тези приходи се увеличават и стигаме до така заветната нула бюджетен дефицит. Вместо това ние получихме разходи за над 2 милиарда допълнително, които увеличават бюджетния дефицит. Това са Вашите предложения. Вашите предложения, ако бъдат приети всичките, ще вдигнат още бюджетния дефицит. Та въпросът ми е: стремим се към бюджетен дефицит нула и това е правилната философия, или се стремим да раздаваме на всички, както досега е правено, и това е правилната философия. Или правим нещо съвсем различно, което е да даваме средства там, където има готовност и ясни резултати, което е нашата философия. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Ананиев, аз не съм съгласен с Вас в самото начало – това, което казахте за бюджета, че той е със сгрешена философия, поради простата причина, че Вие разсъждавате, че разглеждате бюджет за цялата година. Този бюджет, който днес разглеждаме, е бюджетът за второто тримесечие на 2022 г. Това не е бюджетът на България за 2022 г. Така че не мога да се съглася с част от Вашите изводи. Но не разбрах едно нещо. Обяснете ми по-подробно – това, което се случва с бюджетния дефицит, каква е опасността за България и влизането ни в еврозоната? Каква точно е тази опасност и какво трябва да направим, за да не се случат тези лоши неща, свързани с невлизането ни в еврозоната? Къде точно е проблемът, какво може да бъде поправено и поправимо ли е изобщо? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Ананиев, моята реплика също е в тази посока, тъй като тук нееднократно чухме възможността да попаднем в процедура по свръхдефицит. Моля да разясните какъв е проблемът на процедурата по свръхдефицит? Как се излиза от нея? В какъв хоризонт очаквате, ако попаднем в тази процедура, да излезем? Освен свръхдефицита, освен тези 3%, и то по начислена методология – по европейска, а не по национална, не по касова, в която можем да осчетоводим както си искаме в края на годината едни средства, че са изхарчени, а те да не са и да не ги смятаме после през следващата, освен това имаме и средносрочна бюджетна цел – може ли да разкажете колко ни е средносрочната бюджетна цел. Според Вас така, както се движим като траектория на фискална политика, очаквате ли и в какъв хоризонт – обозримо бъдеще, или изобщо, да я достигнем? Благодаря.

Уважаеми господин Ананиев, чухме от вицепремиера, че живеем в свят без инфлация. Целият ръст няма един лев благодарение на инфлацията. Нямаме дефлатор на брутния вътрешен продукт, нямаме покачване на цените. Доскоро спорехме дали ще бъде едноцифрена, или двуцифрена, сега разбрахме, че нямаме никаква инфлация, от вицепремиера. В същото време виждаме и в Доклада към бюджета три пъти ревизирана прогноза на брутния вътрешен продукт през последната година и това е точно заради инфлацията – номиналният брутен вътрешен продукт. Така че в крайна сметка спрямо базовия вариант за 2021 г., 2022 г. ние имаме 18 – 19 милиарда ръст на брутния вътрешен продукт. По наше мнение поне 4 – 5% е подценен дефлаторът, но надценен реалният растеж, тоест ще имаме още 5 милиарда. Колко са допълнителните приходи от 23 – 24 милиарда брутен вътрешен продукт, които държавата събира? Вие като финансист би трябвало да знаете, за да равним сметките с вицепремиера, колко е от инфлация, колко е от повишена събираемост, респективно спрени течове? При 23 – 24 милиарда брутен вътрешен продукт колко са допълнителните приходи в бюджета? Благодаря.

Три минути на толкова въпроси, не знам.

Ще се опитам първо да започна с въпроса на министъра на финансите. 8 милиарда разходи повече миналата година – така казахте Вие. От тези 8 милиарда 6,6 млрд. лв. са ковид мерки и като сложите 2 млрд. и 900 млн. лв., които ги прехвърлихте по сметки за чужди средства и които ще дойдат през тази година на начислена основа, мисля, че надхвърлих Вашата сума, която Вие посочихте. По отношение на това какво е моето верую – моето верую е, че трябва да имаме нулев бюджетен дефицит плюс разходите, които се налага да се направят за справяне с пандемията. Аз не мога да спра – всеки един народен представител има правото да прави предложения, които той смята за целесъобразни, дали за дадения регион, или за дадената сфера. Но моето мнение е това, което Ви казах и тогава, и аз никога няма да се откажа от него. Що се отнася до опасността за еврозоната. Опасността идва оттам, че разходите, които сте заложили – 7 милиарда, плюс 2 милиарда и 900, плюс евентуалната актуализация, макар че казвате, че Вие ще я направите в рамките на дефицита, който е предвиден, така е записано във Вашите материали, вътре с тези заеми, които ние ще теглим, покриваме условно постоянни разходи, които ще трябва да ги покриваме и през следващите години. Което означава, че Вие ще натоварите следващите правителства с предприемане на дискриминационни мерки, за да можем да влезем в размера, който ще бъде необходим, за да отговаряме на изискванията за влизането ни в еврозоната, въобще маастрихтските критерии. Това е изключително важно. Срещу този дълг, който се тегли, се правят разходи, които всъщност не са еднократни за 2022 г., а те ще продължат да се вършат и през следващите години. Тогава следващите правителства трябва да взимат нови заеми, за да могат да покриват тези условно постоянни разходи, в това число и социални разходи.

За двадесет и трите – двадесет и четирите милиарда – аз съм убеден, че повече приходи са направени. Каква е причината за тези приходи? Естествено, от една страна, имаме възстановяване на икономиката, която при всички случаи връща и пълни хазната от съответните данъци и други плащания в бюджета. Освен това обаче основната част идва от инфлацията, която започна във второто тримесечие на миналата година и се засили от полугодието до края на годината.

Имаше още един важен въпрос.

Бюджетната цел, която преследваме, естествено – нулев бюджетен дефицит. В Закона за публичните финанси е казано какво е възможното максимално отклонение от тази цел и в какъв период от време трябва да се възстанови, за да се върнем на тази цел.

След дупликата да ми дадете процедура.

Благодаря. Господин Ананиев, само да напомня, както и на господин Вълчев, че ние говорим за миналата година, не говорим за тази. Миналата година имаме средногодишна инфлация от 3,6% според НСИ – средногодишна инфлация, не инфлация в края на годината. (Реплика от народния представител Кирил Ананиев.) Имаме хармонизиран индекс на средногодишната инфлация, при което се прави бюджетът. В бюджета се залага тази инфлация. Имаме ръст на БВП, хайде да го закръглим на 5%. Колко стават – 8,6. Имаме ръст на приходите от 18%. Как точно се получи разликата? От какво? Тези допълнителни 10% откъде дойдоха? Що се отнася до това, което Вие казахте за заемите. Вярвам, че наистина можете да четете числата добре и тъй като го повтаряте за трети път, имам чувството, че как да кажа, не го правите добросъвестно – с цел да се случи бюджетът, а го правите, за да извлечете политически дивиденти. Заемите, които България взема, са по-малко от заемите, които бяха заложени в миналогодишния бюджет, ако махнем рефинансирането, първо. Второ, заемите, които са предвидени в този бюджет, са горе-долу половината от капиталовите инвестиции, предвидени в този бюджет, тоест няма никакви условно постоянни разходи, за които да се вземат заеми. Заеми се вземат само и единствено да се покрият капиталови инвестиции, и то, забележете, не всички капиталови инвестиции, а само половината. Така че няма риск за рамката, няма риск за свръхдефицит и свръхпроцедури и със сигурност не вземаме заеми, за да плащаме заплати или пенсии, а вземаме заеми, за да направим инвестициите, за да може Северозападът, за който преди малко ставаше въпрос, най накрая да бъде свързан с останалата част на България и останалата част на света. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Не, все пак бяха казани някои неистини.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, но преди това да се извиня на колегите от БСП, на които реагирах малко по-рязко, тъй като тази процедура е предизвикана от тяхното поведение основно. Но тя е към Вас. Не Ви ли прави впечатление шумовият фон, когато тук се говори от тази трибуна? Защото аз съм на първия ред и 80% от това, което каза господин Ананиев, не можах да го чуя. Говори се като на кварталния пазар или в селската баня, а не обсъждаме бюджет. От тази трибуна говори човек, който в последните 30 години е правил бюджетите на тази страна, включително и бюджетите на БСП. Да не би да ги прави БСП тези бюджети? Включително и нашите, с наше участие, разбира се. И отзад се говори така, че не може да... Пълно неуважение! Направете им забележка! Спрете все пак. Ето, сега има тишина. Излиза министърът – веднага всички млъкват и почват да слушат. Окей, това е правилно, но трябва да слушаме всички, да имаме уважение един към друг. И към министъра. Господин Министър, няма да коментирам това, което казвате, тъй като процедурата ми е към председателя, но да имаме уважение към поста, който заемаме. Това, че Ви ръкопляскат, не е добре – карате ги да ръкопляскат на бакалски сметки, а министърът на финансите в никакъв случай не трябва да прави бакалски сметки. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Господин Председател, моля най-учтиво да помолите или да направите забележка – по Ваша преценка – на многоуважаемия господин министър на финансите, защото той седи на стола, който по принцип се полага за министър-председателя. (Оживление.) Да заеме мястото, което му се полага, защото, съгласете се, че гражданите вече започват да се чудят: кой де факто е министър-председателят в страната? (Шум и реплики.) Може би и голяма част от хората в залата не са сигурни кой де факто е министър-председателят! Така че много Ви моля да спазваме местата, които се полагат. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Лично обяснение.

Господин Председател, аз силно се надявам от днес нататък да живеем в държава, в която няма запазени столове за никого. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, изведнъж си помислих, че обсъждаме бюджета на Северозападна България. Може би и този подход е правилен – да разделим страната на региони, но се оказа, че Северозападна България има някакви проблеми, и то сериозни, за които чухме, но не разбрахме как ще бъдат решени. Единственото решение е в „Движение за права и свободи“ и се надявам в скоро време да го чуем всички. Но все пак, без да се отклонявам, да продължим с частта по отношение на Министерството на вътрешните работи. Разходите в Проекта за бюджет за 2022 г. са увеличени де факто с 13 млрд. лв., като вземем предвид и прехвърлените 3 милиарда от миналата година. За съжаление, това огромно увеличение не е прозрачно представено, а Министерството на вътрешните работи е подминато. Това е скандално на фона на нарастващите цени на храни, енергия, горива, материали. Инфлацията от официалната най-вероятно ще достигне и до 10%, а Министерството на вътрешните работи е забравено. Какво се забелязва в бюджета? Миналата година разходите за Министерството на вътрешните работи заедно с тези от актуализацията – 82 млн. лв. – са в размер на 2 млрд. и 32 млн. лв., а тази година са заложени 2 млрд. и 60 млн. лв. Тоест имаме незначително увеличение на бюджета на МВР от 18 милиона, което представлява едва 0,8%. Повтарям, бюджетът на МВР едвам е увеличен с 1%. Скандална е и ситуацията по отношение на разходите за персонал, заплати на всички онези истински полицаи, които не се поддадоха на натиска да се превърнат в милиционери. Разходите за персонал са намалени. Миналата година са били 1 млрд. и 858 млн. лв., включително с 45 милиона от актуализацията, а тази са едва 1 млрд. и 815 млн. лв. Намалението е с цели 43 млн. лв. Това е унижение за служителите и показва истинското отношение на властта към полицаите, към пазителите на реда. Полицаите стачкуваха, синдикатите им водеха преговори с правителството – към момента няма никакви индикации за евентуално бъдещо увеличение на парите във Вътрешното министерство. Служителите на МВР освен че искат 20% увеличение на възнагражденията си, настояват и за по-добри условия на труд, както и подобряване на материалната база и личните предпазни средства. Капиталовите разходи в бюджета на МВР са предвидени в размер на 29,7 млн. лв., което увеличение е едвам с 15 млн. лв., като това е крайно недостатъчно и отново системата ще остане недофинансирана. Няма как да не подкрепим исканото увеличение на капиталовите разходи от 400 млн. лв. Очаквахме много повече с оглед на ролята на министъра в изборните резултати. За съжаление, системата на МВР остана излъгана, недофинансирана и с този бюджет ще бъде подложена на тежки съкращения. Не е ясно бъдещето на пожарникарите, не е ясно бъдещето на МВР болницата. Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим всички предложения, които са в полза на служителите на МВР – за подобряване на техните условия на труд. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Извинявам Ви се, че за първи път ще ми се наложи да си помагам – да чета от тази трибуна, но материята е огромна и не съм много на ти с цифрите. Благодаря на уважаемия господин Асен Василев, че е тук, изслушва ни и взема отношение в дебата. Бих искал да се обърна към него по отношение на бюджета, тъй като в така съставения бюджет за 2022 г. в цялост, доколкото обсъждаме рамката на бюджета, макар да се говори за някаква промяна, не виждам съществена промяна. Смятам, че сумите в него, разпределени по пера, в една част са разпределени хаотично. И тъй като обичам да работя с документите, както се казва, черно на бяло, се зачетох за пореден път в тяхното коалиционно споразумение, когато правехме нашите предложения за промени в този бюджет. Бих искал да кажа, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме се опитали да подпомогнем управляващата коалиция в нейните намерения за действия, залегнали в коалиционното споразумение, и съответно сме направили предложения, които да бъдат градивни и да покажат пряката ни заинтересованост за реализация на посочените от тях политики. Така например сме направили предложение да отпадне изискването за финансиране със 76 млн. и 760 хил. лв. на щадящи бързи антигенни тестове на учениците от І до ХІІ клас. Считаме, че ако това бъде премахнато, няма да има нужда да се провежда така необходимото идентифициране и адресиране на нежеланите ефекти от пандемията върху всяко дете, ученик и студент посредством допълнителна учебна и психологическа подкрепа, което е заложено в приложение № 6 от коалиционното споразумение, т. 1.1.1. Направили сме освен това едно друго предложение за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 – 100 млн. лв. Считам, че ако бъде отпусната тази сума, това съответно би приложило пряко т. 24 от приложение № 5 от коалиционното споразумение, в която част виждам, че е записано, че и финансовият министър е участвал, а именно промяна на фокуса на здравната система с цел подобряване условията за диагностика и лечение в доболничната помощ и намаляване на болничното лечение. Направили сме и друго предложение за здравната система, която доктор Костадинов посочи вече, че има нужда от много съществена реформа, а именно насърчаване на изучаването на медицина, както и повишаване на квалификацията и преквалификацията, включително чрез мерки за запълване на здравната система с кадри и тяхното запазване – с едни 156 млн. и 760 хил. лв. Считам, че ако това бъде прието от уважаемите народни представители, би било пряко изпълнение на заложеното в приложение № 5 – точки от 17 до 20, а именно промяна на начина на финансиране на специализантите и тяхното заплащане по т. 18; държавно финансиране с целеви стипендии за стратегически медицински специалности във водещи центрове по света, обвързани с последващи задължения за задължителен период на работа в България – по т. 19; както и по т. 20 – в тази част от приложение № 5 от коалиционното споразумение, а именно интегриране на лекарски асистенти, фелдшери и парамедици в системата на здравеопазването. И не на последно място, тъй като преди малко четохме декларация, според която един от основните проблеми в България е демографската катастрофа, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме предложили да бъдат отпуснати 67 млн. лв. за мерки в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Отново, уважаеми народни представители, специално от управляващата коалиция, слава богу, намерих в коалиционното споразумение – в приложение № 13, т. 44, място, където да покажем, че Вие също сте поели такъв ангажимент, а именно подкрепа в помощ на младите семейства. Затова ние искаме градивно да Ви помогнем, като една такава сериозна сума бъде отпусната за проблемите на двойките с репродуктивни проблеми в България, а те не са никак малко като бройка. Демографската катастрофа се проявява и чрез невъзможността за репродукция на българските граждани, тъй като смятам, че ние като граждани, за съжаление, страдаме от доста медицински проблеми, които се отразяват и на нашата репродуктивна способност, и следва да се обърне специално внимание върху това нещо. Мисля, че с предложенията, които сме направили, можем да постигнем изпълнение в цялост на тези конкретни точки от коалиционното споразумение и се надявам господин министърът да ме подкрепи в това отношение, като се съгласи, дано да се съгласи, че отпуснатите суми ще бъдат разходвани целесъобразно съгласно това, което са се уговорили коалиционните партньори. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! В продължение на последните думи на господин Цонев, все пак в залата има хора, които могат да смятат, сред зрителите има хора, които разбират от икономика. Вие казахте 12 милиарда допълнителни приходи, но това е в сравнение с базовия вариант за 2021 г., когато инфлацията беше подценена, все още не беше очаквана и затова калкулираме две години, калкулираме разликата с брутния вътрешен продукт, който Вие сте изчислили. Дори и да е 19 милиарда, това означава, че 6 милиарда и половина – 7 милиарда допълнително Вие имате чисто инфлационни приходи. Това е инфлационният данък, който събирате и преразпределяте. Това Ви увеличава периметъра на преразпределение и затова по принцип финансовите министри харесват инфлацията. По принцип правителствата харесват инфлацията, защото обезценява и дълговете, и Вие това много добре го знаете. Но не това ми е основната тема. Направихме много предложения, основната част от тях са свързани с политиката по доходите. От опит знам, че финансовият министър в най-голяма степен определя политиките в една държава и е много важна неговата философия, много е важно неговото виждане по различните теми. Аз не само да кажа критиката си, но и да Ви поздравя също така за това, че сте предвидили увеличение на заплатите на учителите. Много е важно ние да поддържаме този бюджетен политически избор и консенсус заплатите на учителите да бъдат поне 125% от средните за страната. Тази премия е необходима. Днес младите хора са по-малко склонни да се включат в учителска професия и педагогическо образование, тъй като живеем в модерен свят с много възможности за реализация. За съжаление обаче, чух философията Ви по отношение на увеличението на възнагражденията по принцип в публичния сектор. Всеки бюджет има редица достойнства, има и липси. Никога не могат всички проблеми да се финансират с един бюджет, но според мен най-голямата липса в този бюджет е липсата на политика по доходите, увеличение на доходите. Аз ще коментирам Вашите думи с надеждата, че все пак ще промените тази си философия, защото както за образованието, за училищното и предучилищното образование най-важният фактор е подготвеният, мотивиран, подкрепен учител, така и силните институции, качествените публични услуги зависят най-вече от работещите в тях учени, културни работници, лекари, полицаи, военнослужещи, особено на фона на голямата инфлация. Човешкият фактор си остава най-важният в институциите. Предходните години имахме политика по доходите, имаше реално увеличение, защото инфлацията беше минимална, в общия случай между 2 и 4%. Сега имаме минус 10%. Още февруари месец НСИ ще отчете минус 10%, които няма да бъдат компенсирани. До края на тази година Вие ще имате над 15%, тоест политиката по доходите за всички останали групи ще бъде минус 15%. Ние ще имаме реално намаление на възнагражденията, което няма да позволи да се задържат хората, няма да позволи да се възпроизведе съставът в различните институции. Цинично е да казваме, че е бюджет на хората, след като вземаме от толкова много хора и даваме за капиталови разходи. Капиталови разходи може да Ви харесва на Вас – тези, които стоите тук в тази оградена част на залата. В този смисъл, ако Вие сте хората, сме съгласни. Но Вие не компенсирате всички, една много голяма част от публичния сектор. Няма да влезем в инфлационна спирала толкова с компенсацията на доходите, колкото усилихме инфлацията с ненавременното, недостатъчно компенсиране на високите цени на ел. енергията. Основната причина за инфлацията е липсата на резерв в добавената стойност на бизнеса. Той е принуден да увеличава заплатите, дори пазарът да не му позволява, защото иначе не може да финансира по-високите цени на суровините и на енергоносителите. Надявам се Вие това нещо да го разберете. В този смисъл ние можем да си позволим политика по доходите за всички тези групи. Една премерена политика по доходите може да бъде до един милиард. Вие казахте, че ще увеличавате възнагражденията, когато има резултати. Това е все едно да кажем: ще поливаме една градина, когато цъфнат цветята, или ще поливаме градината, когато дърветата вържат плодове. Не, при човешкия капитал и при човешкия фактор е обратна формулата. Първо трябва да полеем общо. Да, сигурно има неефективности, но то винаги ще има неефективности. Ние докога ще чакаме, докато срутим институциите ли ще чакаме? Не може да оптимизирате всички институции. Има институции, които са на границата на оптимизацията. Ако искате да се намали теглото на един човек, това може да стане и чрез липосукция, и чрез ампутация. Рискуваме да осакатим част от публичните институции, ако продължавате с тази философия. Благодаря.

Господин Вълчев, мисля, че сте абсолютно прав що се отнася до това, че имаме много добри специалисти във всички сфери. Имаме и добри лекари, добри полицаи, добри учители, но мисля, че ще се съгласите с мен, че никой не е доволен от качеството, което системата на образование, системата на здравеопазване и системата на правоохраняване доставят на българите, въпреки че имаме добри кадри, защото системата е организирана по начин, който не е идеален, а бих казал, в някои случаи и престъпен. Те произвеждат резултати, които ни поставят на последните места и по продължителност на живота, и по качество на образованието, и по сигурност, въпреки огромния ресурс, който се налива в тези системи. Тази година, вчера се гласува бюджетът на Здравната каса – 6 милиарда и половина. Ако погледнем бюджета ни за правораздаване, най-високият като процент от БВП в Европа – два пъти по-висок от средния. Ако погледнем бюджета ни за правоохранителни органи, като тук говорим за полицията, без пожарната, 1,4% при средно около 0,9 до 1% в Европа от БВП пак. Това не означава, че парите са много, означава, че те се харчат неефективно. И мога да Ви кажа, че разговорите, които имахме и с полицаите, и с огнеборците, и с учителите, и със синдикатите като цяло – хората знаят, че системата не работи и ги боли от това. И това, което ние правим в момента, е да помогнем на тези системи да се реформират, като мотивираме всички в тях за тази реформа. В момента, в който системата се оправи и самата система започне да дава резултати, в момента, в който ние влезем в болница и тя прилича на болниците – хайде, да не ходим в Западна Европа, ама като тези в Гърция или Турция, в момента, в който нашите ученици започнат да си връщат нивата по PISA, в момента, в който сме на село и не ни е страх, че къщата ще бъде ограбена, защото полицай не е стъпвал в селото в последните 10 години, тогава тези резултати могат да бъдат финансирани. И не самите резултати, както Вие казахте, а плановете как ще стигнем дотам, плановете как ще сменим едни системи, които с години не са пипани, плановете, как ще спрат кражбите в едни системи, които с години не са пипани. Когато има ясен план как ние ще имаме качествени болници, как ние ще имаме качествени училища, как ние ще имаме качествена охрана от МВР, а не да имаме най-голямата бройка частни охранители на глава от населението, когато тези планове са тук и когато е ясно те от какво финансиране имат нужда – било за допълнителни възнаграждения, било за структурни промени, било за допълнителни капиталови разходи, камери или каквото друго е необходимо, но когато тези реални планове ги има, тогава ще има и средства. И тези средства не е като да ги няма в бюджета. Те седят в една обща графа, която Вие нарекохте „Резерв“, но тази графа има много ясно име и тя казва: когато се случат структурните реформи, средствата са предвидени, даже преди актуализацията. Но трябва да имаме ясен план как да постигнем качествена публична услуга във всички тези системи. Защото иначе продължаваме да наливаме пари в едни бездънни каци и да получаваме същите резултати, които получаваме през последните 30 години и от които почти един милион българи избягаха в последните 10. Така че не мисля, че става въпрос за сбъркана философия, може би за различен подход към намирането на решението за един много тежък проблем. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Тъй като времето напредна, стана време за новините, предлагам излъчването по БНТ 1 и БНР да бъде прекъснато. Тези наши граждани, които искат да продължат да следят дебата, могат да го направят през сайта на Народното събрание.

За.

За.

За.

Против.

За. Цветелина Заркин?

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Благодаря, господин Председател. Очевидно вниманието на колегите много трудно може да се задържи върху текстовете, които гласуваме. Моля за 30 минути почивка. (Възгласи: „Еее!“)

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Благодаря Ви, господин Председател. Виждам, че голяма веселба върви от дясната страна, от вицепремиерите. (Силен шум.) По всяка вероятност и залата не можаха да разберат, че в момента трябва да гласуваме помощите, които трябва да получават онези, които ползват дърва и пелети. Уважаеми колеги, всички тук присъстващи, седящи тук, в София се отоплявате от мораториума с електрическа енергия или от Топлофикацията, за малко и да Ви причислим към енергийно бедни, включително и тези, които са от дясната ми страна. Ако Вие няма да подкрепите, би трябвало поне да излезете и да кажете, да се аргументирате защо не го подкрепяте. Защото, колеги, аз не искам да се съгласите с моите аргументи, но това че Вие не излизате да излагате Вашите си аргументи, това вече е отвратително. Затова, господин Председател, предишния път не можах да разбера Вие с какво се отоплявате?

Не искам цялата Ви парламентарна група, включително всички други, уповавайки се на веселбата на вицепремиерите, да оставим хората да купуват пелети на 1000 лв. и дърва за 280 лв. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Аталай, за да продължим веселбата или работата. Така. Мисля, че господин Иванов много ясно обясни, както и госпожа Нинова, какви са мерките, които те са взели за отопление на дърва и това е да се намали цената на дървата. Това са основните мерки! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Не виждам защо ние трябва да плащаме компенсации, които да отидат при фирми, които продават дърва с надценка, тъй като нищо не се е оскъпило в сечта на дърва. Щом могат държавните дружества, според госпожа Нинова и господин Иванов, да ги продават на 50% по-евтина цена, въпросът е защо всички други ги продават на двойна цена и защо ние трябва да платим компенсации, за да могат да се купуват на двойна цена. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Точно затова аз призовавам народните представители от „Продължаваме Промяната“ да гласуват „против“ това предложение.

По начина на водене, господин Председател.

Ако ще управлявате, дойдохте на власт, спечелихте изборите, зарадвахме ви се, че сте млади, но младостта не е единственият критерий да управлявате тази държава. Има още ред други неща – носене на отговорност. Вие управлявате и не отива на министъра на финансите днес оттук да Ви обяснява как не може да контролира по какъв начин и как се вдига цената на продуктите в България. Но иначе след няколко точки ще изляза да Ви обясня и заповедта на министъра, която е пусната към кметовете, към общините за централизирането на всички приходи и от местни данъци и такси. Тогава вече също ще говорим по този начин. Благодаря.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

Против.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Против.

Против.

Въздържал се.

Против.

Въздържал се.

Против.

Въздържал се.

Против.

Въздържал се.

Против.

За.

Против. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

От името на парламентарната група моля за 20 минути почивка. (Реплики и недоволство.)

Против.

Против.

За.

Против.

Прегласуване.

Против.

Против.

За.

Против.

За.

За

За.

Въздържал се.

Въздържал се.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Против.

За.

Благодаря, господин Председател. Бих искал да оттегля направеното предложение по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като също така искам да направя предложение за редакционна поправка на вече приетото предложение… (Шум, реплики и викове: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС и ДПС. Уточнения на оратора с председателя.) Господин Председател, благодаря – моя грешка. Не оттеглям своето предложение, а оттеглям част от него, първата част, като запазвам след „въз основа на критерии, утвърдени от министъра на културата, с цел повишаване ефективността на работата на тези институции“. (Шум, реплики и викове: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС и ДПС.) Благодаря.

Оттеглих го. РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не може!

Благодаря, господин Председател. Очевидно е, че дългото време в пленарната зала се отрази и на Вас, господин Председател, защото правите коментари, които в никакъв случай не следват председателското място, което заемате. Господин Председател, всяка парламентарна група има право да поиска почивка и през тази почивка да използва времето, както прецени – дали ще обсъжда законопроекта, който се разглежда, или нещо друго, си е нейна работа. Ако обичате, господин Председател, не правете подобни коментари, защото това в никакъв случай няма да допринесе за добрия дебат и темпото, което наложихме за гласуване на чл. 1 от Закона за държавния бюджет. Надявам се, че ще си вземете бележка. Благодаря.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Прегласуване и им обяснете какво гласуваме…

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа! Тук няколко пъти се опитахме да Ви предпазим от това отново да има джипка. Това е централният бюджет, хубаво е, че става малко по прозрачен, хубаво е, че виждаме суми, но самата разпоредба на ал. 6 позволява на Министерския съвет да ги преразпределя, както пожелае. Тоест в някои от сумите може да остане нула и заради това все пак, след като отхвърлихте това да отпадне тази алинея, отхвърлихте парламента да решава преразпределението на тези суми, както сме предложили в Закона за публичните финанси. Сега предлагаме гъвкавост от 10% и мисля, че е достатъчна, а някъде, ако не е направена хубаво и прецизно сметката, тази гъвкавост стига, така че подкрепете нашето предложение. Благодаря.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Въздържал се.

Против.

За.

Против.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Става въпрос за предложение, което е редакционно на моето предложение, което не беше подкрепено от залата, и няма смисъл да се гласува, тъй като основното предложение не беше подкрепено.

За.

За.

Против.

За.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Вицепремиер! Аз гласувах против разпоредбата на чл. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и аргументите ми са следните: както и господин Ананиев в своето изказване преди малко обясни, тази разпоредба на Закона за държавния бюджет, а именно чл. 1, е една от най-важните, най съществените в Закона за държавния бюджет, тъй като тя до голяма степен определя бюджетната рамка. Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, уважаеми господин Вицепремиер, многократно се опитахме да Ви обясним, че рамката не е коректно зададена и причината за това е силно подцененият размер на приходите, които Вие сте заложили в чл. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България в ал. 1. Причините за това бяха споменати многократно, те са обусловени най-вече от високия ръст на инфлацията. Вие много добре знаете, разбирате и осъзнавате това, но не искате да го признаете, не искате да вземете предвид нашите аргументи. Но безспорно доказателство за това, че приходите в бюджета са силно подценени, е заявената от Ваша страна позиция и направената декларация за актуализация на държавния бюджет още преди да е приет Законът за държавния бюджет за 2022 г. Това, че правите заявка за актуализация на бюджета, не означава нищо друго, освен това, че е налице безспорно нарушение на един от принципите на Закона за публичните финанси, тъй като тази заявка я правите, без да е налице ясно основание за какво точно искате тази актуализация. И ако приходите са по-високи, защо сега не кажете, че приходите ще бъдат по-високи и не направите наистина една обективна бюджетна рамка, а трябва да правите актуализация след буквално няколко месеца? Така че, уважаеми дами и господа, ние направихме многократно предложения за увеличаване размера на приходите, на бюджета в приходната му част и съответно в разходната му част, като сме изложили и мотиви за това. И ние от Политическа партия ГЕРБ и Съюза на демократичните сили и колегите от другите опозиционни партии изложихме много сериозни мотиви за това. Вие не приехте нито едно от нашите предложения и в същото време не изложихте нито един...

...аргумент защо не ги приемате. (Шум и реплики.) Не знам с какви очи ще погледнете Вашите избиратели в българските общини, защото Вие не подкрепихте нито едно от нашите предложения, без какъвто и да било аргумент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, колеги! Моето изказване за отрицателния вот е всъщност в продължение на изказването на колегата преди малко. Не съм изненадана с оглед на Вашето поведение като цяло, че не подкрепихте нито една българска община в момент на криза, на ценови шок, не отпуснахте средства за нито един проект, анблок ги отхвърлихте всички, което, от една страна, категорично показва цялостното Ви отношение към общините, от друга страна, непознаването на проблемите там. Но останах изключително изненадана от това, че аз като народен представител и от Пловдив, и от областта, колегите народни представители от Пловдив поне от куртоазия не подкрепиха предложението. То пак нямаше да мине. Пловдив е Европейската столица на културата. Няма депутат, който по време на избори да не дойде да се снима, да не говори колко е красив градът, как е Европейската столица на културата, какво културно наследство има. Емблематични лица от всяка една политическа партия от управляващата коалиция поне от куртоазия не гласуваха „за“ предложенията, които са с готови проекти по тях, а едно от тях е именно за една от изключително ценните сгради в Пловдив, която наистина е част от културното наследство не на Пловдив, а на България. Хора като господин Йорданов, който е председател на ИТН на групата, е също от Пловдив. Господин Вигенин, Вие също бяхте водач от Пловдив.

Кирил Петков беше от Пловдив. Надявам се, господин Вигенин, както ни убеждавахте, чл. 51 има възможност да се гласува и след това отново да се върнем на чл. 1 и наистина пловдивските депутати поне да подкрепят тези предложения, които са от изключителна важност за Пловдив и за региона. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, аз съжалявам, че министърът излезе – вицепремиерът. Без много драматизъм и без много емоции ще се опитам да Ви кажа нещо, което направихте днес. Вчера на северния вход на Събранието едни полицаи пазеха едни депутати от едни майки цял ден. Днес цял ден полицаите бяха в София да пазят управляващите. (Смях.) Вие не им дадохте нито една стотинка, колкото и смешно да Ви е, колега. Една стотинка! Не съжалихте тези хора, да им дадете някой лев. Ваша работа. Проблемът е обаче друг – тези хора не ги искат нито за да си купуват нови костюми, нито нови вратовръзки. На тези хора им трябват, за да издържат семействата си. Всяка година ние отделяхме в бюджетите колкото можем – 15%, 20% – каквото можехме. Върнахме парите за дрехи, върнахме парите за неплащани години наред вземания към тях. Днес просто трябваше да приемете нашето предложение за 15% увеличение, което е напълно нормално и съвсем, съвсем разбираемо дори към Вас. Защото няма да крия, сред нас има хора, които твърдят, че трябва да са повече. И накрая, в тази връзка: какво си мислите, че ние не виждаме как 9 милиона ги превъртяхте и ги подарихте на някой фитнес клуб ли?! 9 млн. лв. ще дадете на някой фитнес клуб да раздаде карти на полицаите, дето няма да ходят с тях, защото нямат време и трябва да си купят и екипи за тези скъпи фитнес клубове, на които ще ги дадете, обаче не им дадохте 15%. (Шум и реплики.) Халал да Ви е, но не е честно. Благодаря.

По чл. 2, ал. 1 има предложение от народния представител Любомир Каримански и група народни представители, № 47-254-04-129. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2022 г., както следва:“. (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2022 г., както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2022 г. от органите на съдебната власт, както следва: (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет. (5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет. (6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите. (7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в ал. 5 думите „В едномесечен срок от приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.“ се заменят с „До 31 март 2022 г.“.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моето изказване е по чл. 2 от така докладвания проект на бюджет и по отношение на предложението на народния представител господин Каримански и група народни представители. Ще изразя отрицателното си отношение по това предложение, с което значително се намалява бюджетът на съдебната власт. Макар и предложението за изменение на Законопроекта да е обвързано с намаляване на предвидените текущи разходи по бюджета на съдебната власт за 2022 г. в частта на Прокуратурата на Република България, за заложения недостиг ще има резултат невъзможност за осъществяване в пълен обем на дейността на всички звена от съдебната система. Във връзка с това бих искала да Ви обърна внимание, че чл. 117, ал. 3 от Конституцията на Република България изрично прогласява самостоятелен бюджет на съдебната власт като условие за нейната независимост и функциониране. Именно това налага осигуряването на достатъчно средства за нормалното функциониране и нормалната дейност през бюджетната година, поради което липсата им представлява неизпълнение на конституционна повеля за самостоятелност на бюджета на съдебната власт и на практика е посегателство срещу нейната независимост. Конституционният съд на Република България е създал трайна и непротиворечива практика при решаването на редица подобни проблеми в предходни години, като е постановил, че всеки закон за годишен държавен бюджет, допускащ финансово необезпечен бюджет за съдебната власт, създава опасност за блокиране на дейността и води до неравнопоставеност на разделените власти и влиза в противоречие с установения в чл. 8 от Основния закон принцип. С оглед на изложеното считаме, че предложеното изменение в държавния бюджет е израз на опасна тенденция за натиск върху органите на съдебната власт посредством методите и средствата на органите на изпълнителната и законодателната власт, което е недопустимо в една правова, споделяща и развиваща се държава като нашата. Подобно решение смятаме, че ще доведе до блокиране на работата в съдебната система, невъзможност за изпълнение на служебните задължения на органите на съдебната власт, като пряко ще накърни правата на българските граждани. Смятаме, че осигуряването на един вид дейност, финансирана от държавния бюджет за сметка на друг, каквото именно правите Вие – изправяте една институция срещу друга институция, тоест тези 20 милиона ги прехвърляте към Българската академия на науките, което е чудесно, разбира се, но не и в този смисъл, и в този ред, в който го правите Вие, представлява неизпълнение на задълженията на законодателния орган. Опитвате се да свършите нещо, а всъщност е едно нищо. Намираме за недопустимо обвързването на средствата за текущи разходи на прокуратурата с необходимостта от спешното ѝ реформиране и преструктуриране, уважаема госпожо Министър, с оглед постигане на по-висока ефективност. Същото дефиниране като санкциониране на прокуратурата с недопустими мотиви, което е не само в нарушение на основните конституционни принципи, но и нетърпимо поставяне под условие на върховенството на закона у нас и е пряк опит за влияние и подчиняване на структури на съдебната власт от другите държавни власти и не може да бъде прието в демократично общество – част от европейското правно пространство. Ще завърша, като Ви цитирам становище на Консултативния съвет на съдиите в Европа към европейските стандарти за независимост на съдебната система: „Консултативният съвет смята и е на мнение, че въпреки че финансирането на съдилищата е част от държавния бюджет, внасян в парламента от Министерството на финансите, това финансиране не трябва да зависи от политическите сътресения. Въпреки че това какво ниво на финансиране на съдилищата може да си позволи всяка държава е политическо решение, винаги трябва да се полагат грижи за това в една система, основаваща се на разделение на властите, изпълнителната и законодателната власт да не могат да оказват натиск върху съдебната власт при определяне на бюджета ѝ.“ Това е становище на Консултативния съвет на съдиите в Европа. Решението относно разпределянето на средства към съдилищата трябва да се вземат при най-строго зачитане независимостта на съдебната власт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Александрова, Вие започнахте Вашето изказване, заявявайки, че е намален бюджетът на съдебната власт и в частност бюджетът на прокуратурата. Това не е така. Бюджетът на прокуратурата не само че не е намален, а спрямо 2021 г. е завишен с 2,4%. Това го казва самият главен прокурор Иван Гешев в свое становище до ресорната парламентарна комисия. Внушение също така от страна на опозицията, че намалението на бюджета на прокуратурата с 20 млн. лв. ще доведе до срив в нейната работа. Само за сведение ще Ви кажа, че България е страната в Европейския съюз, която заделя най-голям процент от брутния си вътрешен продукт за бюджет на съдебната власт – 0,7%. Само за сведение Франция отделят 0,2%, Белгия 0,3%, а Румъния, които са наши съседи – 0,4%. Накрая ще завърша с това, че през 2021 г., когато ГЕРБ са били на власт, тоест през 2020 г., и са правили бюджета за 2021 г., Висшият съдебен съвет е поискал около 910 милиона бюджет на съдебната власт, а ГЕРБ са отпуснали с 30 милиона по-малко – 880 милиона. Това значи ли, че прокуратурата не е могла да си върши работата, защото ГЕРБ са отпуснали за бюджет на съдебната власт с 30 милиона по-малко? Значи ли, че ГЕРБ е нарушил конституционния принцип за разделение на властите, както казва госпожа Александрова в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Вицепремиер, госпожо Министър! Госпожо Александрова, в допълнение на това, което Вие правилно изложихте, защото е редно да се спазва основният принцип в чл. 8 на Конституцията за независимост на съдебната система, в допълнение и Решение на Конституционния съд № 4 от 2015 г. по конституционно дело № 3 от 2015 г., който казва, че конституционната повеля за самостоятелност на бюджета на съдебната власт няма да бъде изпълнена, както в случаите, когато не са осигурени никакви средства за функционирането на установените в Конституцията органи на съдебната власт, така и когато поради недостатъчност на предвидените средства тези органи може и да не функционират пълноценно през част от бюджетната година. Създава се доста опасен прецедент за поставяне на зависимост на независимата съдебна система от изпълнителната власт. В коалиционното споразумение, в приложение „Правосъдие“ Вие сте записали на първо място като основен приоритет: „Постигане на независимост, прозрачност и връщане на доверието на гражданите в правосъдната система.“ Учудвам се как това ще се случи, след като тя се поставя в пряка финансова зависимост от решенията на изпълнителната власт, по-скоро на предложението на Министерския съвет, което сега ще се гласува. И всъщност поставяте, както правилно госпожа Александрова отбеляза, Българската академия на науките и прокуратурата в своего рода конфликт за това, че от едните се взимат 20 млн. лв., за да ги дадете на другите, защото не се бяхте сетили да ги предвидите в предложенията в Закона за държавния бюджет. А всъщност, господин Министър, в отговорите към мен, когато поисках информация за изплатените допълнителни възнаграждения за второто полугодие на 2021 г., са изплатени във всички министерства над 100 млн. и 694 хил. лв. и само 16 милиона от тях в НАП. Мисля, че има достатъчно средства за Българската академия на науките, вместо да лишавате…

…съдебната система и част от прокуратурата от тези средства – за изпълнение на техните правомощия. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря на госпожа Ангелкова за така направеното предложение. Народното събрание трябва да реши откъде да вземе средствата. Но нека, колеги, да сме наясно точно за какво говорим. Говорим за увеличението на заплатите на прокурорите. Не за тяхното основно възнаграждение, а за допълнителното увеличение, което те ще получат тази година по Закона за съдебната власт, което Министерският съвет беше предвидил в предложението на Министерския съвет, защото няма как да нарушим Закона за съдебната власт, нито да вземем решение в изключение на закона. Народното събрание е внесло предложение, Министерството на финансите подкрепя това предложение. Това предложение не е прецедент. Миналата година Министерският съвет е внесъл бюджет с 29 млн. и 500 хил. лв. по-малко от това, което ВСС е поискало. В момента Народното събрание предлага да се намали бюджетът на ВСС с 20 милиона. И само за сравнение, България в момента харчи за съд и прокуратура малко над два пъти повече като процент от БВП от средноевропейските нива. Ние харчим 0,7%, средно в Европа се харчат 0,3%. И мисля, че всички тук в тази зала можем да се съгласим, че получаваме доста под средноевропейския продукт. А както правилно казахте, има разделение на властите, не е работа на Министерския съвет да оптимизира работата на съдебната система. Но също така не е работа на Висшия съдебен съвет самосиндикално да решава. Утре могат да си поискат бюджет от 5 милиарда. Правомощията по Конституция за това колко трябва да са бюджетите на всички ведомства – било на Министерския съвет, било на съдебната власт, е в тази зала – в Народното събрание. Тук е правомощието да се реши бюджетът. По същия начин, по който Народното събрание не може да постанови присъда по дело, по същия начин Висшият съдебен съвет не може да реши самостоятелно бюджета си без съгласието на Народното събрание. Това е разделение на властите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната.“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Заместник министър председател, госпожо Министър! Аз ще започна оттам, откъдето приключи министър Василев. Да, откакто аз съм член на тази съдебна система, като адвокатурата е част от нея, винаги бюджетите са били определяни от самата съдебна система, защото това е начинът, по който тя може да се дистанцира, от една страна, и от друга страна, да не бъде зависима от изпълнителната власт. Тя не би следвало да бъде зависима и от нас – законодателната власт. Аз си спомням времето, когато съдиите получаваха мизерни заплати, когато се говореше, че се вихри страшна корупция в съдебната система. Този мит, между другото, съществува и към настоящия момент, въпреки че аз след 33 години трябва да Ви кажа, че този мит – възможно е някъде да има такива пробойни, като във всеки един бранш, но да се говори за това, че е практика и в съдебната система има корупция, това е невярно. Но да се върнем към темата. Ако ние искаме наистина тази съдебна система да работи както трябва, действително и прокурори, и съдии, и съответните съдебни служители, които работят в съдебната система, трябва да получават едно достойно възнаграждение и право на Висшия съдебен съвет е да определи тези размери. Вярно е, че доколко ние ще ги одобрим или не, е друг въпрос, но аз считам, че винаги досега се е намирало разумното решение от Народното събрание, за да приеме именно тази аргументация на Висшия съдебен съвет. Не мога да приема, и тук съм съгласен донякъде с колегата Александрова и същевременно не съм съгласен с това, което каза заместник министър-председателят Василев за това, че виждате ли Вие, ние не трябва да се месим действително в това и не можем да решаваме прокуратурата и съдът доколко е ефективен, но все пак ние имаме право да направим някакви ограничения в техните доходи. Аз смятам, че решаването на това доколко прокуратурата е ефективна, доколко съдът е ефективен, не може да бъде решаван чрез намаляване на доходите, защото всички говорят сега – чух го и от министъра…

…на правосъдието, че се готви, всъщност и това е публична тайна, че има едно негативно настройване срещу главния прокурор. Да, обаче прокуратурата е система. В нея работят…

Да, приключвам. В нея работят много прокурори. От тях зависи наказателната отговорност по нашето право, така че ние не можем да си позволим такова нещо. Затова аз считам, че такъв мотив за орязване с 20 милиона на предложения от Висшия съдебен съвет бюджет е неприемлив. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че трябва да направим няколко важни фактологически уточнения. Към настоящия момент предложението, което се разглежда, не води до намаляване на бюджета на Прокуратурата на Република България за 2022 г. Напротив, Вие разглеждате предложение за увеличение на бюджета на прокуратурата. Ако към миналата година бюджетът на прокуратурата е бил 330 млн. и 268 хил. лв., Вие в момента обсъждате предложение, за да бъде той в размер 332 млн. и 794 хил. лв. при намалени отговорности на Прокуратурата на Република България. Защото миналото Народно събрание премести Бюрото за защита на свидетели, и то от главния прокурор, към Министерството на правосъдието и бюджетът на това бюро е 10 милиона и половина. Така че имаме намалени задължения, увеличен бюджет. Освен това нека да си припомним – и колеги от ГЕРБ, бъдете честни към всички тук – всъщност по-често срещана практика е Народното събрание да възприема препоръката на Министерския съвет за размера на бюджета на прокуратурата и съдебната власт, отколкото самопредложението на Пленума на Висшия съдебен съвет. Ще се изкуша да посоча още няколко цифри, защото те са изключително показателни за проблемите, които имаме да решаваме, защото освен разделение на властите ние имаме взаимодействие на властите и отговорност на всички нас – както на Народното събрание, така и на мен като министър на правосъдието, да задаваме въпроси, да търсим отговори и съответно да търсим отговорност. Към цифрите – 2018 г., по данни на CEPEJ – това е Комисия към Съвета на Европа, всички, които работят в материята, знаят, че това е едно от най-авторитетните изследвания, показва, че средните разходи за работата на прокуратурата на глава на населението в държавите – членки на Съвета на Европа, е 11,78 евро. За България тази цифра е 16,6 евро. Всички знаем какво е нивото на корупция в България, какво е усещането за справедливост. Как се развиват разходите на държавния бюджет спрямо броя на внесените обвинителни актове? Ако през 2012 г. средната стойност, която плащаме ние за един обвинителен акт, внесен в съда, е 3954 лв., за 2020 г. е 10 хил. и 782 лв. Ако през 2012 г. има внесени 41 хил. и 155 обвинителни акта, през 2020 г. ние имаме внесени 28 хил. и 118 обвинителни акта. Каква е равносметката – повече пари за прокуратурата, по малко обвинителни актове. По-качествена ли е работата на прокуратурата? 48% разкриваемост, 97% – да, успешно внесени обвинителни актове, тоест осъдени лица, но какво означава това? Как точно работи прокуратурата? Как точно разходва парите, които Вие ѝ гласувате? Още едно обезпокоително обстоятелство. Как се модернизира тя? По данните на Информационното табло в областта на правосъдието – това е инструмент на Европейската комисия за 2021 г. за това какви електронни средства за комуникация използва прокуратурата – за България няма данни. Това е срамно обстоятелство. Няма данни за това дали прокуратурата електронно обменя данни с разследващите органи, дали електронно обменя данни със страните в производствата, дали електронно обменя данни със системата за изпълнение на наказанията. Всичко това са важни въпроси относно ефективността и прозрачността на разходваните средства. Нека да припомня, че на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет се гласуваха 5 млн. 420 хил. и 271 лв. за почивни и учебни бази на прокуратурата, докато за съда са близо два пъти по-малко. Така че ние тук наистина имаме да решаваме много сериозни въпроси и внимателното оглеждане, разумното предложение за бюджет на прокуратурата е една първа и малка стъпка в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер и госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодаря за конструктивните реплики. Уважаеми колега, явно не сте разбрали нищо от моето изказване. Не съм твърдяла, че по времето на ГЕРБ или управлението на ГЕРБ бюджетът е бил по-голям или по-малък. Аз исках да Ви обясня, че тези пари не бива да поставят институция срещу институция и че ако един министър мисли за собствените си хора в Министерството, той тези пари, ако са му в повече, или е сметнал, че не е ефективно, прокуратурата ще ги пренасочи например към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ или Главна дирекция „Охрана“ – към хората, които наистина имат нужда – хората, за които ние през последните четири години сме полагали изключително много грижи и усилия. Така че благодаря, но явно не сте ме разбрали. Госпожо Ангелкова, за конституционните решения – права сте, така е, но „Продължаваме Промяната“ не съм останала с впечатлението, че уважават конституционните решения, че държат на тях или че ги зачитат по някакъв начин, включително и Правилника. Уважаеми господин Министър, уважавам Вашето отношение, тези 20 милиона не включват работни заплати, както Вие се изразихте. Тези 20 милиона включват пари за работата на самата прокуратура, за вещи лица, за експертизи и така нататък. Така че, много Ви моля! Вие преди няколко дни, между другото, изказахте още една лъжа, само че от телевизията. Вие казахте, че сте започнали реформа в правосъдната система в лицето на КПКОНПИ и казахте, че сте започнали с тази реформа.

Нито сте я внесли, нито сте я разделили, както искате да я делите. Единствено господин Цацаров си подаде оставката. Ами честито! В страшна реформа сте!

Да, по бюджета е. Имам предложение, между другото, но по следващи параграфи по отношение на Главна дирекция…

Това показва един министър колко мисли за хората си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Александрова, мислех да не вземам думата, но трябва да направя едно важно уточнение. Спестяванията от бюджета на съдебната власт министърът на правосъдието не може да ги насочи към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“. Така че нека да бъдем точни в правомощията си. Що се отнася до конституционните решения, колеги, аз Ви призовавам да ги прочетете. Защото, първо, точно посоченото решение от 2015 г., № 4, на Конституционния съд коментира съвсем друга хипотеза. Това е забраната републиканският бюджет да компенсира недостига от собствени приходи на съдебната система – съгласете се, със съвсем различна хипотеза. През 2003 г. действително има обявена една разпоредба от държавния бюджет във връзка с намаляването на бюджета на съдебната власт, и то за Върховния касационен съд, но там пак е много различен случаят. Просто тогава народните представители са гласували два пъти по-малък бюджет за Върховния касационен съд спрямо разходите му за предходната година, тоест наполовина са намалили разходите. Напълно различна хипотеза. Тук не намаляваме, тук Вие ще увеличите бюджета на прокуратурата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Явно предстои изключително важен дебат. Четиридесет и седем есемеса, колеги, защо дебатът не се предава по Българската национална телевизия – интересът е огромен. Длъжен съм, колеги, да отговоря на тези граждани и да направя процедура да включим камерите на БНТ 2 и БНР, защото дебатът наистина е изключително важен. След като ги включим, колеги, заявявам и изказване. Благодаря Ви, господин Председател.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.