10 март 2022 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ с голямо безпокойство отчита факта, че българското правителство и служби вече цяла седмица мълчат по скандалния случай, в който български народен представител, председател на българска партия и парламентарна група, е арестуван в Украйна и му е забранено за 10 години да влиза в държавата. Доктор Костадин Костадинов беше на посещение при българите в Болград, Украйна, на 4 март тази година. На територията на Украйна е задържан от военни части. Срещу него е насочено оръжие, като му е обяснено, че е председател на проруска партия и тази информация е получена от българските служби. Във военната обстановка в Украйна е било напълно възможно доктор Костадин Костадинов да бъде арестуван и дори разстрелян. Вчера от трибуната на Народното събрание от управляващата канадска фракция „Продължаваме Промяната“…

…заявиха, че доктор Костадин Костадинов може да е заплаха за националната сигурност. Да, заплаха е, но не за националната сигурност, а за националните предатели. Българските служби са подчинени на Министерския съвет и съответните министри. Изключително обезпокоителен е фактът, че същите могат своеволно да предоставят подобна фалшива информация на службите и на държава, в която се води война, с ясното съзнание, че подобна информация може да стане причина и за смъртта на български народен представител. Още по-обезпокоително е, ако това е станало по разпореждане към службите с цел доктор Костадинов да бъде дискредитиран и да не може повече да посещава българите в Украйна и дори да бъде убит при военното положение, в което се намира тази държава. Тези действия на украинските власти и най-вече информацията, че българските служби са предоставили фалшива информация на украинските служби, която може да постави в опасност живота на български народен представител, застрашават националната ни сигурност и трябва да бъдат разследвани с цялата строгост на закона. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява компетентните български служби – Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, да разследват случая и да предоставят данни кой, къде, кога и как е предоставил подобна фалшива информация, че доктор Костадин Костадинов е председател на проруска партия в България, на украинските служби. Да разследват и да дадат информация също така кой е разпоредил предоставянето на тази информация на украинските служби и с каква цел? Изключително унизително за България е българските служби да предават български граждани, и то народни представители, на чужда държава, било то и подкрепяни от американските господари на българското правителство…

…С това свое действие службите и този, който им е разпоредил да предоставят информацията, не само поставят в опасност живота на български гражданин и народен представител, но и се превръщат в национални предатели, защото никоя държава не предава своите, освен ако не е държава колония. Ето защо парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за националната сигурност на България и пробивите в службите и сигурността настоява за следното: 1. Да бъдат разследвани членовете на Министерския съвет за контактите си и връзките си с чужди посолства – американско, руско, турско, израелско и други, и по-специално да бъде разследвано кой, кога и защо от членовете на Министерския съвет са ходили в американското, руското, турското или което и да било друго посолство? Кои са присъствали на разговорите? Какви са били темите и дали не са предавали чувствителна информация и държавни тайни там? 2. Да се разследва и дали чужди посланици са оказвали въздействие върху назначения в българските служби, правителство или други институции и дали са оказвали въздействие върху външната политика на България? 3. Да бъде разследвана връзката на политиците от управляващата коалиция за връзки и зависимост от чужди фондации, както и връзките им с „Америка за България“ и други чужди фондации и корпорации, каквато зависимост би нарушила задълженията им като български народни представители и членове на Министерския съвет. 4. Да се разследва дали има случаи служители от българското разузнаване и служби да докладват в чужди посолства за събрана от тях информация и такава, отнасяща се до български граждани. 5. Да бъде предоставен от службите списък на всички депутати, получавали пари или работили за чужди фондации и организации, без значение дали американски, руски, турски, израелски или други. Припомняме, че държавната измяна е престъпление не само по Наказателния кодекс, а позор за всички, които са я допуснали. От години българската държава се управлява в интерес на чужди държави, а не в интерес на българския народ. Държавната политика днес в България се определя от Американското посолство, а не в българското Народно събрание. Крайно време е на това национално предателство да бъде сложен край. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, аз отново се обръщам към Вас във връзка с парламентарния контрол.

Всъщност прави ми впечатление – не знам дали това е радостно, че не само аз се оплаквам от това, че министрите не отговарят на поставените от мен въпроси като част от опозицията, но и вчера в свое интервю господин Александър Дунчев от „Продължаваме Промяната“ – цитирам – е казал, че е задавал четири-пет пъти парламентарни въпроси за имената на новите директори на горски стопанства, но министърът на земеделието Иван Иванов отказва да му отговори. По тази причина – според Дунчев – този министър е част от задкулисието. Аз искам да Ви попитам и искам да Ви кажа…

Не, не, от мое име. Искам да Ви попитам: това, че министърът на транспорта Николай Събев отказва да отговори – вече трета поредна седмица, на зададените от мен въпроси, особено във връзка с широко рекламирания от правителството полет София – Скопие, включително и до далечни дестинации, ако цитирам по спомен министъра на транспорта, държавата ще субсидира ли тези полети, на какво основание, защо само една избрана компания, кога ще стартират? Мисля, че този министър дължи отговори на всички граждани и минава всякакви граници отношението на министрите към народните представители. Бойко Рашков не отговаря на ДПС,…

...Събев не отговаря на мен… (Реплики от ДПС.)

…господин Дунчев и той не получава отговори от Иван Иванов. Мисля, че всички би трябвало да сме чели Конституцията и в чл. 90…

Десет секунди. В чл. 90 от Конституцията ясно е написано, че народните представители имат право да задават парламентарни въпроси и питания и министрите са длъжни да им отговорят. Какво Вие разбирате под „длъжни да им отговорят“ и това, че Вие поемате ангажимент към мен всеки ден…

…за да може да ми отговорите, и Вие продължавате явно да сте част от това задкулисие, в което аз не бих искала да вярвам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане до залата на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Министерството на иновациите и растежа на госпожа Десислава Бонева – заместник-министър, и от Министерството на икономиката и индустрията на господин Димитър Данчев – заместник-министър.

За.

„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 47-254-01-7, внесен от Петър Николаев Куленски, Стою Теодоров Стоев, Христо Любомиров Иванов и Андрей Николаев Михайлов на 19 януари 2022 г., приет на първо гласуване на 10 февруари 2022 г. „Закон за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите“. Предложение от народния представител Румен Гечев. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията приема предложението за допустимо и го подкрепя по принцип. Предложение от народните представители Александър Иванов, Жечо Станков и Десислава Трифонова. Господин Председател, колеги, в Комисията това предложение също е прието за допустимо, но е записано, че е подкрепено по принцип по т. 1, буква „б“. По-коректно е да се приеме, че не е подкрепено в никоя своя част. Затова ще го изчета цялото и моля да бъде гласувано и то в цялост, защото на практика си противоречи с другото прието предложение и при това положение дори по принцип не можем да го приемем частично. (Реплики.) Да. Така че ще го прочета цялото.

Предложение от народния представител Александър Иванов и група: „1. В чл. 22а се правят следните изменения: 1. 1. В ал. 10 се правят следните изменения: а) в основния текст думите „Еднолични дружества с държавно или общинско участие, както и търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие“ се заменят с „Публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия“; б) в т. 1 думите „едноличния собственик на капитала и писмено съгласие от министъра на икономиката“ се заменят със „собственика на капитала и писмено съгласие от министъра на иновациите и растежа или общото събрание“; в) в т. 2 думите „едноличния собственик на капитала“ се заменят със „собственика на капитала или общото събрание“. 1. 2. Алинея 11 се изменя така: „(11) Публичните предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия могат да отдават под наем собствените си имоти чрез пряко договаряне след оценка от независим оценител и разрешение от собственика на капитала или общото събрание за приоритетни инвестиционни проекти по чл. 22е.“ 2. В чл. 22ж, ал. 2 думите „Еднолични дружества с държавно или общинско участие“ се заменят с „Публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия“.“ На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията приема предложението за допустимо. Тук е записано, че Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „б“ и не го подкрепя в останалата част, но всъщност коректно е да се каже, че то не е подкрепено като цяло. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1 – 3: „§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Министърът на икономиката“ се заменят с „Министърът на иновациите и растежа“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „Министърът на икономиката“ се заменят с „Министърът на иновациите и растежа“; б) точка 9 се отменя. § 2. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „министърът на икономиката“ се заменят с „министърът на иновациите и растежа“. 2. В ал. 2 думите „собственика на имота“ се заменят със „съответния компетентен орган“. § 3. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 в т. 1 и 3 думите „от министъра на икономиката и“ се заличават. 2. В ал. 5 след думите „ал. 1“ се добавя „10 и 11“ . 3. В ал. 6 след думите „частна общинска собственост“ се добавя „както и за сделките по ал. 1, 10 и 11“, а думите „министъра на икономиката“ се заменят с „министъра на иновациите и растежа“. 4. В ал. 10, т. 1 думите „и писмено съгласие от министъра на икономиката“ се заличават.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да благодаря на Председателя на Комисията, който направи коректното уточнение, че нашият текст, предложен с колегите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, не е подкрепен от Комисията, и ни даде възможността той да го изчете, а ние да се изкажем. Надяваме се да убедим залата да подкрепи нашето предложение. Колеги, към настоящия момент търговските дружества, чийто капитал не е еднолична собственост на държавата или общината, смесена е между държава и община, както и между публичен и частен субект, с над 50% държавно и общинско участие не могат да извършват продажба без търг или конкурс и съответно техните инвеститори не могат да се възползват от насърчителната мярка по чл. 22а, ал. 10 от Закона за насърчаване на инвестициите. Същевременно тези дружества са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия и контролът върху тях, колеги, е същият, какъвто се упражнява върху търговските дружества, чийто капитал е еднолична собственост на държавата или на съответната община. В тази връзка режимът на публичните предприятия следва да бъде еднакъв за всички публични предприятия. С това наше предложение искахме да отрегулираме тази, така да кажем, непълнота на Закона за насърчаване на инвестициите, който се прилага в момента. Неоправдано е, колеги, за инвеститорите, които се насочват да инвестират в определени имоти, собственост на такива дружества, както казах, да не могат да се възползват от тази насърчителна мярка. В момента тези дружества са в по-неблагоприятно създадено положение както спрямо частните индустриални зони, така и спрямо едноличните държавни дружества. Това отблъсква част от потенциалните инвеститори, колеги, прави процедурата за тях по-дълга, естествено и на по-завишени цени при търговете, в които трябва да участват, защото има едно ограничение при декарите – при над 100 дка минималната стъпка на цена на наддаване трябва да е 10%, което може само с една стъпка в наддаването да увеличи със 100 хил. лв. цената на всеки имот. Това, естествено, буди не особено голям интерес при такива индустриални зони, които имат такъв проблем. Именно без да нарушаваме идеята на контрол от държавата, и естествено, да не се злоупотребява с тези имоти при сегашния режим, ние правим това предложение, за да може да се облекчи инвеститорският процес, да остане засилен контролът на държавата и освен частният да бъде защитен и публичният интерес. Надявам се да получим подкрепа от залата и тази промяна в Закона да се осъществи. Благодаря Ви.

Много сериозно подходихме към предложението на колегите от ГЕРБ-СДС и те са прави, че има въпрос, който не е уточнен в Закона. Това, което сме постигнали на Икономическа комисия, е, че не се делим на управляващи и опозиция, а разсъждаваме експертно. Получихме становища от двете ресорни министерства, че имат нужда от време по темата, за да се работи по едно сериозно изменение на Закона за насърчаване на инвестициите. Ако поправката бъде приета сега в този вид, има рискове, които не могат да бъдат овладени – за това става въпрос. Тоест, колеги от ГЕРБ, има наистина нещо, което трябва да бъде уредено в бъдещо законодателно усилие, което беше прието от всички, но се смята, че за да се избегне корупционният риск и да се избегнат щети, които сега не можем да предвидим, трябва да постигнем най-добрата редакция. По време на Комисията поисках и уверението от страна на двете ресорни министерства, че когато се работи по Закона за насърчаване на инвестициите и неговата промяна, която ще започне веднага, този въпрос ще бъде регулиран. Обръщам Ви внимание, че сме отделили на Вашето питане много внимание и много време, така че то да бъде решено. Просто разбирате, че няма да стане с този законопроект.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря, господин Димитров. Наистина се дискутира темата и на работни групи и не мога да скрия наистина добрия тон, при който работи нашата комисия, и се радвам, че го поддържаме на експертно ниво. Но да напомним следното: именно законодателната инициатива по този законопроект не тръгна от Министерския съвет, както по принцип имаше такива заявки да се случват промени, а да кажем, че колегите, инициирали този ЗИД, са колеги от Народното събрание, при което се урегулира една структура и Министерството на икономиката съответно се разделя на две нови министерства. В това няма нищо лошо, но именно използвайки тази възможност, без да има цялостна промяна и обществено обсъждане на Закона за насърчаване на инвестициите, тази промяна, която се осъществява по инициатива на господата Куленски и другите вносители, ние сме направили нашето предложение и държим днес да се гласува в залата. Иначе наистина имаше такива разговори и от министерствата заявиха готовност, само че ние предпочитаме и настояваме това да се случи днес в залата. Отново да подчертаем, че предложението, което сме направили, е да отрегулира – ще е приложимо и ще даде равнопоставеност. Не виждаме как може да е причина или основание при сега съществуващата нормативна уредба според Вас за единия вид дружества и имоти да няма корупционна заплаха, а с новата промяна, която ние сме предложили, такава да се осъществи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще взема отношение по внесеното между първо и второ четене с колегите предложение във връзка със Законопроекта. Ще използвам също възможността да благодаря на председателя на Комисията, който направи действително всичко възможно, на първо място, да бъде разгледано в Комисията, и на второ място, да създаде работна група, която, заседавайки неколкократно, да се опита да намери решение и Законопроектът да успее, така да се каже, да приеме нашето предложение като част от работещия закон. На какво се дължи нашето предложение? В края на Четиридесет и четвъртото народно събрание като част от изпълнителната власт заедно с колегите, с които внесохме Законопроекта, видяхме този порок, че е пропусната една от хипотезите, а именно: ако инвеститор дойде на територията на страната, бъде сертифициран или, с други думи, има определени преимущества, от които може да се възползва по Закона за насърчаване на инвестициите, той няма да бъде третиран равностойно във всяка една община. Какво имам предвид? Ако територията на индустриалната зона, на която той би желал да инвестира, е само общинска или само държавна собственост, то той с решение на общинския съвет, решение на борда на индустриалните зони, и естествено, излишната санкция на министъра – в случая на иновациите, вече с промяната в Закона ще има правото по облекчена процедура да закупи собственост и да направи своята инвестиция много по-бързо. Хипотезата, в която обаче индустриалната зона е и общинска, и държавна собственост, е изтървана от Закона. Тя лишава бъдещия инвеститор на територията на страната и в територии, каквито са на територията на област Бургас, на област Стара Загора, да направят своите инвестиции, а напротив – трябва да минат по много по-тежката процедура, която, освен че е административно тежка, отнема толкова много време, че господин Димитров, аз се притеснявам, че с измененията на Закона, които са обещали колегите от изпълнителната власт да внесат, то до края на годината, ако се случи, ще бъде за мен лично подвиг. Това, което лично мен така ме притесни, е, че на колегата – министъра на икономиката, явно от страна на администрацията са му споделени аргументи в насока, че трябва да се прави нотификация пред Европейската комисия във връзка с това изменение на Закона. Направихме си труда с колегите, свързахме се с колегите от съответните министерства и се оказа, че това изменение е в пълно съответствие с всички европейски документи. Дори не е необходимо да нотифицираме Комисията във връзка с това изменение. Впоследствие в работната група пък бяха изказани други причини. Колко бил важен Законът за бизнеса и разбирате ли, че имало изключително много интереси, които се преплитали. Защо точно сега трябвало да правим тази промяна? Мисля, че ние като ангажирани народни представители във връзка с това да имаме изрядно законодателство във всеки един момент, в който забележим нередност, в който и да е закон, трябва да предложим необходимото изменение. Още повече, когато една административна процедура за отваряне на законопроект – неговото изменение със съответните решения на Министерския съвет, процедури по съгласуване, обществени обсъждания и гласувания в залата, действително отнема много седмици, да не кажа и много месеци. Точно сега в този момент, в който в Европа има война, в който има и бежанска вълна, която ние сме способни да приемем – това са образовани хора, българи, които могат да дойдат на територията на страната. Чрез тези инвестиции, от които има отлив в момента в евразийската територия, да бъдат привлечени инвеститори на територията на страна, още повече без административно да ги забавяме, то мисля, че няма по-правилен момент от този, в който да направим това изменение. По време на работната група искахме да чуем аргументите на изпълнителната власт за притесненията, които и Вие, господин Димитров, споменахте, за корупционни практики, които биха били възможни. Още веднъж ще спомена, че и към момента Законът действа, но той действа за несмесена собственост между община и държава, а за собственост на община и отделно собственост на държава. Така че поискахме от колегите от изпълнителната власт, които, смея да твърдя, по време на заседанията на работната група не бяха представени на необходимото политическо ниво, да направят своите редакции, да заменят публични предприятия с изисканата от тях терминология, но за съжаление, това в уговорените срокове не се случи. Още повече се притеснявам, че в момента тези инвеститори, които са на териториите на споменатите от мен области Бургас и Стара Загора, извървявайки дългия административен път, ще стане така, че те дори и след една година, когато Законът бъде внесен отново за изменение и допълнение, все още няма да са приключили своята процедура. Най-вероятно ще се откажат от нея, за да минат, ако все пак изпълнителната власт се справи в срокове – да минат по тази процедура, която ние сега предлагаме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател, с допълнителното време. Уважаеми колеги управляващи, моля Ви за минутка тишина и действително да чуете какво искам да Ви кажа. В момента държавата излиза от хватката на ковид кризата. Имаме нужда от свежи нови инвестиции на територията на страната, които да подпомогнат бежанската вълна. Тези българи, които идват на българска територия – образовани хора, освен да бъдат социализирани, да имат места в детските градини, училищата, да имат и своите работни места – не да тежат на социалната система, а да бъдат част от нашето българско общество. Благодаря Ви. Надявам се за Вашата подкрепа.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Станков, не смятам, че ще има чуваемост в бъдеще. Наистина аз също благодаря на господин Мартин Димитров, че отдели доста време на тази тема. От изпълнителната власт нямаше никаква чуваемост по отношение на нашите аргументи. Още повече, че имаха повече от три седмици да измислят три текста в един чл. 22а. Нищо повече. Можеше и с помощта на Агенцията за публичните предприятия да се случи това нещо. Вместо това ние получихме аргументи, че тепърва ще се прави анализ на законодателството. Вече три месеца правителството работи – анализ не е започнал. Очаква се чак след шест месеца евентуално да има готовност за някакъв закон. Така че аз не смятам, че тепърва ще виждаме каквито и да било мерки за насърчаване на инвеститорите, защото, ако до този момент това правителство имаше желание реално да привлича инвеститори, щеше да е внесло поне една мярка. В изказването си, господин Председател, ще коментирам и конкретните текстове. Не споделям Вашия оптимизъм, господин Станков.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Трифонова, смятам да остана оптимист докрай, въпреки че моят оптимизъм беше разклатен по време на работната група, когато представител и част от борда на държавното предприятие „Индустриални зони“, което в голямата си част на база на чл. 22 от Закона за насърчаване на инвестициите именно е гласувало на територията на цялата страна да бъдат продавани такива имоти по облекчената процедура, се възпротиви това нещо да се случи за територията на област Бургас и област Стара Загора. Две територии, които безспорно са както част от зелената сделка, така има и доста тежка индустрия, която се нуждае от подпомагане. Още веднъж Ви благодаря, че споменахте привличането на инвестиции. В момента привличането на инвестиции има няколко основни фактора, които ние към този момент можем да управляваме и смея да твърдя, добре – като законодателна власт. На първо място, инвеститорът, когато влезе на територията на една индустриална зона, да има изпълнена необходимата инфраструктура като път, газопровод, електропровод, вода, канализация и всичко останало, което е необходимо, за да може той директно да направи своята инвестиция. Когато той дойде и види тези изпълнени инфраструктурни проекти на територията на зоната, ние да му заявим, че той трябва да извърви път, който ще отнеме повече от година, за да може да си закупи земята, а реално времето, за което той ще извърши своята инвестиция и ще построи своята фабрика, производство или каквото желае, ще го направи за по кратък период. Ние няма да направим нищо друго, освен да отблъснем този инвеститор, с проблема, че той може не само да избяга от територията на четвъртата и шестата като областни градове територии по големина, но и да избере и друга територия на страната. Защото в крайна сметка той, бъдейки от Втори многомандатен избирателен район – Бургас, знаете, че тези, които дойдат да инвестират там, в повечето случаи имат пряко желание да инвестират заради близката връзка с пристанище, летище, жп инфраструктура, магистрала. Един модел, който не навсякъде на територията на страната е възможен. Така че тези инвеститори, ако не бъдат приветствани по правилния начин в тези така важни територии с много възможности от гледна точка на логистична инфраструктура, то имаме шанс да ги загубим и те да изберат други държави – Румъния, Гърция, Италия, Хърватия, ако щете. Така че сега е моментът, в който Сърбия, която пък като не е част от Евросъюза, също има недостатък, но това може да се превърне и в предимство заради държавните помощи. Така че сега е моментът, в който да си подложим, излизайки от ковид кризата, да привлечем колкото се може повече инвеститори. Благодаря Ви, господин Председател, още веднъж.

Благодаря Ви, господин Председател. Бих искала да вляза малко в детайл в параграфи от едно до три. Похвално е, че между първо и второ четене имаше все пак някакви предложения. Тоест не заменяме само единия министър с другия. Нямаше нито една предложена мярка. Напротив, точно обратното. Значи в чл. 22а има една много важна ал. 10, според която, когато се продава държавен терен, отдава се под наем или се прави някаква форма на разпореждане от държавно предприятие, се изисква писмено предварително съгласие на министъра на икономиката. Това нещо се заличава, което означава де факто, че ДКК и всяко друго държавно дружество, което е еднолична собственост, ще може без търг и на тъмно да продава терен или да отдава под наем на инвеститор, без Министерството на икономиката да знае. За каква прозрачност говорим в правителството на промяната? За какви мерки, които целят намаляването на корупцията, също говорим? Точно обратното. Най-притеснителното от всичко е, че този текст се появява между първо и второ четене. До момента никой не си е позволявал такова нещо. Винаги е търсена прозрачност, тъй като от Закона за публичните предприятия е направено едно изключение и когато иска един инвеститор терен от държавата или от общината, той не минава по Закона за публичните предприятия – на тежкия и дълъг търг, а минава на една оценка от независими двама оценители. Процедурата е доста опростена. Поради тази причина допълнително за контрол и с цел осигуряване на държавния интерес винаги е имало съгласуване от министъра на икономиката, в случаите, когато терените са собственост на Регионалното министерство – от министъра на Регионалното министерство и от министъра на отбраната. Смятам, че това предложение не само не намалява корупцията, но и създава една огромна непрозрачност. Вместо да предложите, господа управляващи, насърчителни мерки, Вие се занимавате със създаване на мерки за непрозрачно продаване едва ли не на държавни терени. Също така по отношение на чл. 16, ал. 2, между другото, той ограничава обхвата на действието на чл. 22а, защото там думите „собственикът на имота“, което означава включително и тогава, когато не само държавата е собственик, но и публично предприятие е собственик на имота… (Шум и реплики.)

…тези думи се заменят със „съответния компетентен орган“. Тук по този начин от чл. 22а се изключва ал. 10 и Вие създавате противоречие между чл. 16 и между чл. 22а, което ще доведе до практическа неприложимост на ал. 10 от чл. 22а. Защото компетентните органи по чл. 16, ал. 2, от които се изисква предварително съгласие за терен, са само в ал. 1. Така че не знам какви са мотивите за това предложение – дали искате изцяло да блокирате инвестиционния процес в страната, то реално така изглежда. Значи, в едната част махате предварителното съгласие на министъра. От друга страна, изключвате въобще едноличните дружества да могат да дават предварително съгласие за продажба на терен. Не мога да разбера откъде идва това разминаване – от непознаване на материята или от някакво бързане, което цели продажби на някакви конкретни имоти на тъмно. Благодаря.

Уважаеми, господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Трифонова! Наистина Ви е направил впечатление един важен нюанс от направените предложения от народни представители между първо и второ четене, докато предложението на нашата парламентарна група, от една страна, неподкрепено от Министерството на иновациите и растежа и неговите експерти, по-скоро политическите лица от него, беше, че текстовете може да създадат корупционна практика. Както и в моето изказване казах, те не променят и сегашния регламент – как протича процедурата, просто се разширява обхватът. Но Вие наблегнахте на едно предложение, което на мен ми изглежда наистина, и може би може да събуди такива подозрения, че би събудило корупционни практики – именно отпадането на процедурата да има съгласуване през министъра на иновациите и растежа. Доколкото Законопроектът, предложен от господата вносители, наши уважаеми колеги, цели при разделението на Министерството на икономиката правомощията върху Българската банка за развитие и милиардите, с които тя разполага, и Агенцията за инвестициите да отидат в правомощията на министъра на иновациите и растежа, то нашето предложение беше реално насочено към подобряване на инвестиционната среда в България. Ако можете да ми разкажете, според Вас какво цели отпадането на това предварително съгласуване и може би да убедите залата, че това е един процес, който по-скоро ще остави отдаването на тези терени на тъмно, отколкото да го направи по още по-прозрачен начин. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Трифонова, това, което ми липсваше във Вашето изказване, беше да направите сравнение с това, което ние предлагаме като административна процедура, обосновка защо това няма как да бъде в порочна практика или някаква практика, която да бъде задкулисна, а именно по начин, по който се случва в момента, да се направи и за хибридния модел – собственост община – държава. Какво имам предвид – че облекчената процедура на първо ниво ще мине през общинските съвети, които са фрагментирани и представени от различни политически партии, след това ще се гледа от Борда на държавното предприятие „Индустриални зони“ и най накрая ще стигне до бюрото на министър. Така че процедурата, която ние предлагаме – искам съвсем ясно и отчетливо да бъде споменато и от Вас, че това, което ние предлагаме, е максимално завишеният контрол, единствено не сме въвлекли и решение на Министерския съвет. Единствено това не сме въвлекли, но ако трябва, и това ще направим. Според мен това просто ще утежни процедурата. Така че това, което ние предлагаме, е максимална прозрачност, взимане на решения в съответствие с европейското законодателство. Това, което обаче Вие споменахте, и промяната между първо и второ четене, която е направена и отделно заложена в самото начало – изключване на министъра от процедурата, въвличане на предварителни решения без яснота, то тогава вече можем да говорим за проблеми. По-скоро се притеснявам, че апелите, които имаше между първо и второ четене, за Законопроекта, който внесохме с Вас, колегите, излиза на практика, както се вика – „крадецът вика дръжте крадеца“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Станков, за уточнението. Няма как текстовете, които ние предлагаме, да предполагат какъвто и да било корупционен риск, и то точно заради контрола, който се налага от министъра на икономиката. Той винаги е бил много важен. Винаги министърът на икономиката комуникира със съответното държавно предприятие точно с тази цел – за да види какъв контрол и по каква процедура самото държавно предприятие, което е еднолична собственост, ще продаде терена. И това беше гаранцията, която ние бяхме осигурили с идеята да не се злоупотребява с държавна собственост от страна както на предприятията, така и на самите инвеститори. Наистина не разбирам мотивите за премахването на този контрол. За съжаление, виждаме, че и никой от управляващите не желае да вземе някакво отношение, най-малкото да аргументира премахването на контрола, и това ми прави много лошо впечатление. В допълнение на факта, че няма нито една мярка до момента за насърчаване на инвеститори, ние ще продаваме терените вече на тъмно, дори Министерският съвет няма да знае за продажбата на терените, да не говорим за министрите. Единствената хипотеза, при която Министерският съвет ще знае, че има разпореждане с терени, ще бъде в случая, когато имаме приоритетен инвестиционен проект, защото неговото насърчаване минава през Министерския съвет – решение. Това са проектите над 100 милиона. С всичко останало какво се случва?! Сто милиона са в общия случай, има и други хипотези. Реално оставяме всички държавни терени на благоволението на държавните предприятия. Тоест от утре те ще могат да си продават както искат терените, на който искат инвеститор, без това да минава на контрол през изпълнителната власт. А те дори не са орган на изпълнителната власт, те са държавни предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. Аз наистина не намирам обоснованост в предложението. За мен, освен че се създава противоречие между чл. 16 и чл. 22а и реално двата текста няма да могат да се прилагат, оттук нататък ще има едно масово продаване на терени из страната. Благодаря.

За.

Против.

За.

Благодаря, господин Председател. По § 1 има предложение от народния представител Румен Гечев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4: „§ 4. В останалите текстове на Закона думите „министърът на икономиката“, „министъра на икономиката“ и „Министерството на икономиката“ се заменят съответно с „министърът на иновациите и растежа“, „министъра на иновациите и растежа“ и „Министерството на иновациите и растежа“.“ „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 2 има предложение от народния представител Христо Гаджев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5. По § 3 има предложение от народния представител Христо Гаджев § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на икономиката“ и „министъра на икономиката“ се заменят съответно с „Министерството на иновациите и растежа“ и „министъра на иновациите и растежа“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8. Единствено, господин Председател, по § 2 – неподкрепеното предложение на народния представител Христо Гаджев, мисля, че не го прочетох, а то е § 2 да отпадне. Защото неподкрепените текстове се четат. Комисията не подкрепя предложението. И с това Докладът е представен.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Две предложения, които съм направил и които бяха докладвани. Първото предложение касае Закона за Българската банка за развитие, а именно промените в него да отпаднат. Защо съм направил това предложение? Защото не смятам, че е редно народни представители да са тези, които правят подобни структурни промени в Министерския съвет, както и не смятам, че е редно примерно дори и сега народен представител от управляващите да предлага от свое име промени в структурата на Министерския съвет. Това си е работа на Министерския съвет и Министерският съвет трябва да предложи подобни промени, не народни представители. Но явно Министерският съвет е избрал по-бързата писта, като е предложил такава промяна на депутати... (Шум в залата.)

...и те са я внесли от свое име, а това не е правилна правна техника и не би трябвало да се прави така. Но ще видим дали залата ще го подкрепи. Второто предложение е за отпадане на текстовете, свързани със Закона за българското гражданство, а именно инвестиционното гражданство и начините, по които министърът на икономиката до момента съгласува и изготвя процедура за даване на подобно гражданство. Защо предлагам това нещо да отпадне? Защото има подобен законопроект, внесен от Министерския съвет. Вчера дори е разглеждан в Комисията по конституционни и правни въпроси – доколкото разбирам, е отложен за следващо заседание и пак ще се прави работна група, която да продължи промените в този законопроект. По този начин ще се забави и приемането на внесения от Министерския съвет законопроект за отпадане на възможностите за инвестиционно гражданство. И тук не разбирам защо в момента се бърза да се направи тази промяна в Закона за насърчаване на инвестициите – през Закона за насърчаване на инвестициите, като преходна разпоредба, за да се даде възможност на министър Лорер – министъра на инвестициите, за да може той да прави от свое име процедурите за даване на така наречените златни паспорти, докато Народното събрание и управляващите бавят промяната за отпадане въобще на възможността за подобни паспорти. Защото, ако забележите текста на Министерския съвет, той заличава навсякъде възможностите на министъра на икономиката да дава становище и да стартира тези процедури. Но не разбирам защо управляващите бързат да променят през Преходни и заключителни разпоредби Закона за гражданството, може би за да може да се дават подобни паспорти във вакуума между приемането на Законопроекта на Министерския съвет от Народното събрание, което буди в мен съмнения, че ще се доведе до злоупотреби в тази насока. Затова сме предложили тези два параграфа да отпаднат. Благодаря.

За.

За.

Против.

Против.

За.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Представям на Вашето внимание Доклада на Комисията относно Законопроекта за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който се състои само от един параграф: „На свое редовно заседание, проведено на 2 март 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 47-254-01-19, внесен от Ива Митева и група народни представители на 22 февруари 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Бойко Рашков – министър на вътрешните работи, господин Любослав Попов – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“ в МВР, и господин Кирил Вълчев – генерален директор на БТА. Внесеният законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Ива Митева и госпожа Рена Стефанова. С предложения законопроект се предлага включването на Българската телеграфна агенция (БТА) в списъка на охраняваните от МВР обекти, посочени в Приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Изброените в цитирания списък обекти се охраняват от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника. Сградата на БТА, която се намира в град София, бул. „Цариградско шосе“ № 49, е публична държавна собственост от 12 ноември 2002 г. Към настоящия момент охраната и пропускателният режим в сградата на БТА се осъществяват от охранително дружество въз основа на договор, чийто срок изтича на 1 май 2022 г. Посочва се, че възлагането на охраната на сградата на БТА е недостатъчно ефективно предвид статута на БТА, а разходването на средствата е нецелесъобразно. Беше отбелязано, че БТА има стратегическо значение. От 9 март тази година Телеграфната агенция ще осигурява свободен безвъзмезден достъп до собствените си информационни продукти, както и безвъзмездно разпространение на официални актове и съобщения от по-широк кръг лица. Всичко това налага да се направи инвестиция в обновяването на остарялата техника и в архива на Агенцията, както и осигуряване на нови нива на мрежова информационна сигурност. Също така БТА съхранява бюлетини с новините от България и останалата част на света от 1898 г. насам, разполага и с най-големия уникален фотоархив в страната с над 5 млн. снимки от 1952 г. досега. Засягането на физическата сигурност на сградата на БТА може да доведе до унищожаване на този богат архивен фонд, което и налага да се осъществи високо ниво на опазване и защита на целостта му. От Министерството на вътрешните работи бе изразено положително становище в подкрепа на Законопроекта, като се посочи, че при включването на сградата на БТА в списъка по чл. 92, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи следва да бъде предвиден допълнителен щат за обезпечаване сигурността на обекта, което от своя страна ще доведе до необходимостта от допълнителен финансов ресурс към бюджета на Министерството на вътрешните работи за обезпечаване на дейността по охраната. Становище по Законопроекта изрази и господин Кирил Вълчев, който аргументирано защити тезата си, че охраната на БТА следва да се осъществява от Министерството на вътрешните работи, така както и тези на Българската национална телевизия и Българското национално радио. След проведената дискусия Комисията с единодушие се обедини около становището Законопроектът да бъде разгледан на две гласувания в пленарна зала съгласно изискванията на чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като има единодушие. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване се получиха следните резултати: за – 19, против и въздържали се няма. По този начин Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 47-254-01-19, внесен от госпожа Ива Митева и група народни представители на 22 февруари 2022 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, представям Ви „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 47-254-01-19, внесен от Ива Митева и група народни представители на 22 февруари 2022 г. Комисията по културата и медиите на извънредно заседание, проведено на 9 март 2022 г., обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 47-254-01-19, внесен от Ива Митева и група народни представители на 22 февруари 2022 г. На заседанието присъства господин Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция. Законопроектът за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи беше представен от народния представител госпожа Ива Митева. Допълнението включва в Приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 да се създаде т. 21, която да гласи: „21. В сградата на Българската телеграфна агенция, София, бул. „Цариградско шосе“ № 49“. Със Законопроекта за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи се предвижда осигуряване на физическата сигурност на сградата на БТА, като той предвижда включването на БТА в списъка по чл. 92, ал. 2 от ЗМВР на обектите и дейностите, които Министерството на вътрешните работи охранява с полицейски органи, включително и със сигнално-охранителна техника, по аналогия на БНТ и БНР. За прилагането на новата уредба не са предвидени финансови средства от бюджета на БТА. Господин Кирил Вълчев – генерален директор на БТА, изрази своите благодарности към бързата реакция на народните представители и взетото от тях решение. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по култура и медии предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 47-254-01-19, внесен от Ива Митева и група народни представители на 22 февруари 2022 г.“

Уважаеми колеги народни представители! Ще бъда много кратка предвид подробния доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Доклада на Комисията по културата и медиите. Смятам, че тази поправка е наложителна и може би е дошло времето за нея, тъй като и в Комисията посочих, че възможността БТА да бъде охранявана от Министерството на вътрешните работи е възникнала през 2015 г. Тогава се създава Приложение № 1 към Закона за Министерството на вътрешните работи, наред с охраняването на БНР, БНТ е добавено и Българската телеграфна агенция. Статутът на тези институции е почти еднакъв. Българската телеграфна агенция е независим национален институт и смятам, че е редно тя да бъде сред тези субекти, които се охраняват безплатно от държавата. Незнайно защо... Интересно е, между другото, че липсват мотиви, както когато е прието Приложение № 1 към Закона за МВР, дори няма и един ред защо се въвежда това приложение и защо тези обекти точно са включени в него. По същия начин е процедирано и когато вече списъкът е променен 2017 г. и когато единствено Българската телеграфна агенция е извадена от списъка. Има едно-единствено изречение – че се касае за обекти, които не са държавна собственост. За съжаление обаче, Българската телеграфна агенция е на този адрес от 1991 г., 2021 г. мисля че беше актувано като държавна собственост, то е публична държавна собственост, така че са несъстоятелни тези мотиви за изваждането на Българската телеграфна агенция. Тогава има един нюанс – 2017 г., с изваждането на БТА се предвиждаше тези обекти, които остават на охрана, че ще заплащат финансови средства на Министерството на вътрешните работи. Тази поправка през 2018 г. е отменена също и всъщност само Българската телеграфна агенция остава от обектите, които трябва да сключат договори с частни охранителни фирми. Даже не са включени и в чл. 92, ал. 1 като стратегически обект от национално значение, които могат да ползват договор с Министерството на вътрешните работи, а не с частна охранителна фирма. Смятам, че е справедлива тази поправка и че ние трябва да върнем този статут на Българската телеграфна агенция. Още повече, че те са и първостепенен разпоредител с бюджет. Ако след време се прецени, че няма нужда от охрана въобще на всички обекти и не трябва да са в Приложение № 1, това е въпрос вече на съвсем друг дебат и на съвсем друго обсъждане на този закон. Но в момента, когато БНТ, БНР, всички институции са в това приложение, смятам, че и ние трябва да подкрепим отново включването на Българската телеграфна агенция в Приложение № 1. И призовавам колегите, ако можем да го приемем на едно заседание, тъй като договорът с частната охранителна фирма изтича и е добре отношенията да приключат и да започнат едни други отношения с държавата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Адмирираме това, което се предлага днес, и го заявихме ясно в Комисията. Просто Ви обръщам внимание на две неща. Първото е нашето притеснение в парламентарната група поради факта, че ние имаме информация – на офисите на БТА, които се намират зад граница, е имало посегателство. Вчера генералният директор господин Вълчев в заседание на Комисията каза, че няма такова нещо, но ние имаме такава информация, а тези офиси, пресклубове на БТА зад граница, визираме Северна Македония, визираме Тараклия в Молдова, те общо са три, нямат никаква охрана, не са защитени и поради тази причина тези офиси са обект или могат да бъдат обект на съответно посегателство. Това, първо. И второ, адмирираме това, че БТА вече работи и в сайта на БТА, на първо място, има цяла отделна секция, която е „БГ свят“, и тя набляга на българските медии в чужбина и това какво те отразяват. Но от друга страна, също така приветстваме факта, че до БТА вече има свободен достъп, а не абонамент, както беше преди. Но това също е предпоставка БТА да бъде защитена както трябва и от силите на МВР, така че нашата парламентарна група, разбира се, ще подкрепи това предложение. Благодаря Ви. Радвам се, че изострих Вашето внимание.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, да направя процедура по начина на водене. Господин Председател, Република България е парламентарна република – написано е в Основния закон. Както знаем всички, има разделение на властите – законодателна, изпълнителна, президентска институция, съдебна власт. Разбира се, като парламентарна република най-висшата институция е парламентът и Вие като председател на парламента трябва да съблюдавате за нормалното протичане на дневния ред и нормалните неща, които народните представители като въпроси отправят към по-низшестоящите в държавата институции, а именно към министерствата и оглавяващите ги министри. В тази връзка, уважаеми господин Председател, сутринта колеги от парламентарната трибуна се обърнаха към Вас като ръководство, че има министри, които си позволяват да не отговарят на въпроси на народни представители. А с мантрата, с която Вие дойдохте – за промяната, ние предишни години бяхме свидетели, че наистина министрите не се явяват на парламентарен контрол. Дори беше отменен блицконтролът. Тази тенденция е преодоляна. Те се явяват, но не получаваме отговори по същество, уважаеми господин Председател. И ако даден министър не отговаря по същество, значи позицията, която той заема, трябва да я освободи. От тази гледна точка, уважаеми господин Председател, умолявам Ви, тъй като парламентарната група на „Движение за права и свободи“ е отправила към вътрешния министър, който в момента отсъства, много въпроси още от миналата година, а отговори няма. Да, разбирам, че Вие диалогизирате помежду си вътре в коалицията, както и с министрите, но това диалогизиране и този диалог трябва да бъде в целия парламент с всички парламентарни групи. Затова трябва да бъдат променени статутите на тези въпроси като неотговорени. Разбира се, трябва да напомните на министрите, които заемат по-низшестоящите институции в страната, да бъдат така добри ние като народни представители да получаваме съответните си отговори. Защото в противен случай има две неща: предполагам сте чували и за моралната отговорност, и за политическата отговорност. За политическата може да си говорим в по-късен етап, но моралната изисква Вие като председател да изисквате от министрите да отговарят на съответните въпроси, зададени към тях. Благодаря.

Преминавам по същество към изказването.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! (Реплики.) Това е изказване, да. Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи този законопроект, но имаме няколко уточняващи въпроса към вносителите на Законопроекта. Несъмнено охраната на БТА трябва да бъде съответно подобаваща, както е на Българското национално радио, както е и на Българската национална телевизия. Както чухме и от изложението на съответните комисии, тя е обект със стратегическо значение, ще има свободен достъп до нея, има открити офиси в някои чужди страни, наскоро беше открит офис и в Република Северна Македония. Но възниква един друг въпрос – тъй като БТА, както и БНР, разполагат с кореспонденти в страната, и то немалко на брой, това означава ли, че в съответните региони, където имат кореспонденти, инфраструктурата, където те се помещават, ще бъде променена и там ще бъде също с охрана от органите на реда, имам предвид МВР? Това е много съществен въпрос. Означава ли това, че в един момент служителите на реда ще бъдат в по-голяма численост от кореспондентите, които са в цялата страна, или стигаме до онзи момент, където, казвайки, че в един момент ще намалите числеността на служителите на МВР, в един момент Вие увеличавате щата с допълнителни финансови средства към Министерството на вътрешните работи? Защото това чухме от изложението, което направиха съответните представители на комисиите. Това са важни въпроси, на които е много наложително да получим отговор, защото наистина основната сграда в София трябва да бъде със статут, както е статутът на БНТ и БНР. Затова още веднъж казвам: молбата ми е към вносителите, нека тези поставени от нас въпроси да бъдат обсъдени и да намерим най-правилното решение, защото тук накрая като теглим черта – става дума за финансови средства. А ние, уважаеми колеги, се намираме не само в здравна, социална, а и световна криза поради обстоятелствата, които наблюдаваме в момента, в съседна Украйна. Благодаря.

Първо да гласуваме и след това предложението.

За.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „Параграф единствен. В приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 се създава т. 21: „21. Сградата на Българската телеграфна агенция – София, бул. „Цариградско шосе“ 49“.“ И се възползвам от това, че съм взел думата, за да отговоря на колегата от ДПС, а именно – по начина, по който е формулиран текстът, означава, че охрана ще има само на централната сграда на БТА в София. Благодаря Ви.

За.

Уважаеми господин Председател! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за промяна в състава на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Моля Проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред. „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Ихсан Халил Хаккъ като член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. 2. Избира Ешереф Кязим Ешереф за член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.“ Благодаря.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, от името на „Има такъв народ“ оттеглям Проекта за решение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители „ДОКЛАД относно Проект на решение за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването, № 47-254-02-21, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 27 януари 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 1 февруари 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването, № 47-254-02-21, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. От страна на вносителите предложението беше представено от народния представител Жечо Станков. С решението се предлага небитови клиенти, които изпълняват социална, духовна, културна, здравна и образователна дейност, да бъдат компенсирани със 100 % от разликата между прогнозната пазарна цена на регулатора от ценово решение № Ц-27 от 1 юли 2021 г. и реалната пазарна цена, постигната на борсов сегмент „Ден напред“ за всеки месец. Приемането на този механизъм ще позволи на тези небитови потребители да продължат да изпълняват своята основна дейност, без да се налага да я ограничават и преструктурират или да прекратят изпълнението ѝ. Изброените в решението лица не работят с цел печалба. Техните бюджети са фиксирани в определени рамки и многократно по-високите цени на електроенергията няма откъде да бъдат компенсирани. Министерският съвет вече прие точно такъв механизъм за пълно компенсиране на разликата между постигната цена на борсата и определените им прогнозни пазарни цени за операторите на различните видове електромрежи. В хода на дискусията отношение взеха народните представители: Владимир Табутов, Венко Сабрутев, Делян Добрев, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова, Николина Ангелкова, Драгомир Стойнев, Станислав Анастасов и Рамадан Аталай. От страна на гостите изказвания направиха митрополит Антоний, омбудсманът професор Диана Ковачева, Мария Брестничка от Националната мрежа за децата и представители на Националното сдружение на общините в Република България. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 7 гласа „за“, без „против“ и 12 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да отхвърли Проект на решение за въвеждане на компенсаторен механизъм в пълен размер за небитови крайни клиенти на електроенергийния пазар на вероизповеданията, общините, социалните структури, образованието, здравеопазването, № 47-254-02-21, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 27 януари 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! При липсата на желание за изказващи се от която и да е парламентарна група предполагам, че има консенсус това Народно събрание и ние ще подкрепим с пълно мнозинство нашето предложение за компенсация на обществените организации. Вероятно Ви омръзна да мотивираме това предложение пред Вас и аз ще бъда съвсем кратък, но ще го направя още един път. Само преди дни имахме рекордни цени на електроенергия в България, достигащи във вечерния пик над 1170 лв. в продължение на часове. Тези пари ги няма в бюджетите нито на училищата, нито на детските градини, нито на църквите, джамиите, останалите религиозни храмове, нито в общинските бюджети, нито в болниците, нито в културните институции или които и да са други обществени организации, които не могат просто да вдигнат цените така, както го прави бизнесът. Тоест тези всички институции ще се окажат в невъзможност да си плащат сметката за ток или ще се окажат в ситуация, в която трябва да съкращават други разходи, включително от заплати, каквито случаи вече има, за да си платят сметката за тока. И това, което Ви предлагаме, е нещо елементарно. Дайте да компенсираме разликата между пазарната цена от 1170 лв. до прогнозната пазарна на Регулатора от 119 лв. в пълен размер. Тоест дайте от държавния бюджет, от парите, които държавата има, да компенсираме разликата в тази цена, за да могат всички тези организации да продължат да функционират. Ще кажете: откъде ги има парите? Има ги от свръхприходите в самата енергетика. Очакваната печалба на АЕЦ „Козлодуй“ за месец март от тези високи цени е над 1 млрд. лв. Компенсацията, която иска бизнесът, въпреки че ние сега предлагаме за обществените организации, Вие отхвърлихте компенсацията за бизнеса, която искахме, но тя без горния ѝ праг беше в размер на 700 милиона. Тоест АЕЦ изземва 1 милиард и връща 700 милиона. Парите ги има и ние недоумяваме, не можем да разберем защо Вие не желаете, не желаете, и това ще се види съвсем скоро с гласуването. Надявам се да ме опровергаете, като всички единодушно гласуваме в подкрепа на този проект на решение. Но най-вероятно ще се окаже, че не желаете да дадете пари, които ги има, за да компенсирате тези важни организации. Колкото и да не Ви се иска, провалът на това управление е точно в сферата на енергетиката. Най-големият провал! Във всички сфери има проблеми, но тук е най-големият провал. Най-голям провал, защото той води срещу себе си всички тези високи цени, за които чух, че колеги дори от БСП днес в телевизионния ефир са се противопоставили. Казвали са колко са лоши тези високи цени. Тези високи цени, колеги, нямаше да ги има, ако ние бяхме дали компенсации на бизнеса, защото най-голямата причина за покачването на цените в България е високата цена на електроенергията. Тя в някои дни и часове е 10 пъти по-висока, отколкото нормалните ценови равнища от миналата година, и ако ние като една нормална държава бяхме дали компенсация за бизнеса – не пълна компенсация, така, както искаме за обществените организации. За обществените организации искаме 100% компенсация, като за ЕРП-тата. За бизнеса искаме 75% компенсация. Бизнесът да си плати едната четвърт от увеличението, но държавата да вземе от тези пари, които бизнесът е дал. Не пари от данъци, не пари от бюджета, а пари, които се събират от скъпия ток в енергийните предприятия, и да върне три четвърти от тях на бизнеса. Ако бяхте приели нашите решения, които многократно вече предлагаме тук, това щеше да се е случило и олиото нямаше да струва – някой от Вас ще каже: шест-седем лева, а щеше да струва толкова, колкото във Великобритания например – един паунд и половина. Стигаме до абсурдната ситуация в България основни хранителни продукти да са в пъти по-скъпи, отколкото в други държави в Европейския съюз. Единствената причина за това са скъпите енергийни ресурси и липсата на компенсации. Не защото имало някъде спекула. Пазарът в България е достатъчно конкурентен. Колкото и КЗК-та да пратите и всякакви други проверяващи в магазините, те няма да установят нищо по-различно от това, че стоката е скъпа при производител. А е скъпа при производителя, защото на този производител токът му е безбожно скъп. За пореден път Ви приканваме – дайте 100%, дайте да дадем 100% компенсация на обществените организации, църкви, джамии, училища, детски градини, старчески домове, читалища, болници, общини и други подобни обществени организации, така както дадохме, и правилно дадохме 100% компенсация на ЕРП-тата. Дайте да дадем 75% компенсация на бизнеса, защото в противен случай ще продължим да наблюдаваме тези екстремно високи цени на продуктите. Те ще стават още по-скъпи. Знаете ли защо? Защото очакваме увеличение на газа от 1 април с повече от 50%. Няма да се учудя, ако увеличението на газа от 1 април е и 100%, защото цената в България в момента е 113 лв., което е 60 евро, да кажем. А цената на газа на международните борси от началото на този месец е между 150 и 300 евро. Значи от 60 трябва да стигнем над 120, 130, 150 евро. Каквито и непазарни механизми да приложите, за да потискате тази цена, някой рано или късно ще трябва да плати сметката. Да, може да е някое друго правителство и може би не толкова далеч във времето, но някой в крайна сметка ще плати тази сметка. Още веднъж Ви призовавам – подкрепете предложението за 100% компенсация на обществените организации, осъзнайте се и подкрепете 75% компенсация за скъпата електроенергия и скъпия газ за бизнеса, защото в противен случай нашата инфлация няма да е два пъти по-висока, отколкото в Европейския съюз, както е сега. Заради липсата на компенсация може да стане и три пъти по-висока. Няма да се учудя, ако наблюдаваме и инфлация около 20% в следващите месеци. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Добрев, когато преди няколко месеца започнахме за първи път да обсъждаме това Ваше предложение, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме някои обструкции по отношение на тези 100%, които Вие предлагахте. Ние тогава очаквахме активност от министерствата на финансите и на енергетиката, които да дойдат с разчети, и когато отхвърлят едно такова предложение, което и тогава беше необходимо, но към днешна дата вече е критично необходимо предвид промените в обстоятелствата, които наблюдаваме, нашите притеснения тогава бяха по отношение на стоте процента. Очаквахме министерствата да дадат някакви варианти – 50%, 70%, на база на конкретни цифри. Това не се случи. Това не се случва и до ден днешен. Повече от три месеца може би обсъждаме това предложение. Предвид променените обстоятелства вече и ние сме на позицията, че ще го подкрепим точно защото и печалбите, които в момента се генерират в енергетиката, могат да си позволят да покрият тези суми, дори и тогава да сме имали обструкциите по отношение на това дали тези 100% биха могли. По-нататък в изказване ще взема и друго отношение, но в този конкретен случай Ви казвам за тази промяна в нашето намерение, защото ние имахме спорове с Вас по отношение на тези 100%, но към днешна дата може би това наистина е най-адекватното, което може да направи българското правителство към тези институции. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Ангов, заповядайте за втора реплика.

Благодаря. Господин Добрев, благодаря, че най-накрая ни похвалихте. В България цената на газа е пет пъти по-евтина, отколкото в Европа. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Връщайки се на основната тема как компенсациите към общините ще променят цената на олиото, мисля, че това няма да се случи със 100 процентовата компенсация, която предлагате. Излизайки от ироничния тон, Вие предлагате 100 процентова компенсация към бюджетни разпоредители. Всеки един от тях при необходимост може да се обърне към принципала си за допълнителни средства и това е начинът, който ние сме възприели, за да помогнем на тези бюджетни разпоредители да се справят с цените на тока. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Добрев направи една блестяща пропаганда за предстоящия апокалипсис, използвайки аргументация за това, което те са внесли. Господин Добрев, преди няколко дни господин Биков каза израз по наш адрес, тоест ние, които подкрепяме правителството, че сме били, цитирам дословно: „дълбоко некомпетентни“. Много Ви моля, обяснете Вие, дълбоко компетентните, на нас, дълбоко некомпетентните, как така се случи, че преди две години по време на Вашето управление, а може би и по-малко, Вие свалихте от защита точно тези, които сега искате да бъдат защитени? Обяснете ни и може би ние ще разберем Вашите мотиви. Но поне на този етап излиза, че се опитвате с чужда пита помен да правите. Не го правете! (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Госпожо Атанасова, ако искате да ме репликирате, излезте и ме репликирайте, а от място не е много красиво. Така че няма как да мине това нещо, защото Вие ги свалихте от защита и сега използвате микрофона, тъй като ситуацията е изключително трудна. Наистина след Втората световна война насам както Европа, така и България не са изпадали в по-тежък момент. И Вие още преди няколко дни заявихте готовността си да използвате ситуацията да управлявате. Ние с Вас сме от Хасково. Там има един много интересен израз и аз ще го кажа на диалект, за да ме разберете след това в превод: „Га ядяхте кифтета, не ревахте. Сега като няма кифтета, ревете!“ Казано в по-разбираем превод: „Когато имаше кюфтета, не ревяхте. Сега ревете!“ Ще продължавате да ревете! Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Господин Георгиев, ще започна отзад напред. Ако вляза във Вашия тон, ще трябва да кажа, че за Вас сега има кюфтета и затова Вие сте съгласни с управлението и няма да подкрепите защитата на потребителите, въпреки че сте председател точно на тази Асоциация на потребителите. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Значи за Вас не е проблем това, че олиото е 8 лева, защото има кифтета в момента. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Господин Ангов, цената на газа наистина е 60 евро, но това правителство няма и ето толкова принос за тази ниска цена. Знаете ли кой има принос? Директорът Николай Павлов, който Вие уволнихте преди един месец, защото той успя да договори 40% намаление на цената на газа преди две години. Успя да договори формула, която в продължение на три години държа цената на газа в България с 30 до 40% по-ниска от цяла Европа. Това е директорът, който направи 100 милиона печалба на това предприятие само за една година, и аз неслучайно казах че златният век на „Булгаргаз“ свършва с отстраняването на този директор и целия екип на това търговско предприятие. Стигнахте дотам, че в продължение на 10 дни имаше патрулка пред дома му, докато той беше болен от ковид, най-малкото за това трябва да се засрамите. По отношение на това, че ще компенсирате от бюджета, защото едва ли не били бюджетни разпоредители и всичките тези организации ще ги компенсирате за цената на тока, ами не ги компенсирате. Ако не сте забелязали, то бюджетът мина – тук преди 10 дни го гласувахме по нощите, и там компенсация нямаше за ток от 1172 лв. Нямаше! Нямаше и за 200 лв. ток, и за 300 лв. ток нямаше, да не говорим за 1172. Може би като минат трите месеца, за които беше направен този бюджет, в следващия тримесечен бюджет, защото държавата вече на всеки три месеца прави бюджет, и тогава да предвидите, но тогава може да е късно за много от тези организации – да не говорим, че църквите и джамиите не са бюджетни разпоредители, но това ще го научите по-нататък. И към госпожа Искра Михайлова. Искам да благодаря за това, че разбирате и осъзнавате каква е ситуацията и ни подкрепяте. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, смятам, че на този дебат трябваше задължително да присъства министърът на енергетиката или министърът на финансите. Няма как да се води този сериозен дебат по една от най-важните и злободневни теми на нашето общество и тук да не присъства министърът на енергетиката или министърът на финансите. Просто съм изненадана и това показва доколко загрижени са тези представители на правителството и цялото правителство за благосъстоянието на българския народ и на българския бизнес. Това, което трябва да знаем, е, че този дебат, а и може би да сме благодарни на управляващото мнозинство, че все пак допуснахте този дебат да се състои, след като дълго време имаше упражнения по бавно четене тук в пленарна зала с цел да се отложи дебатът по този проект на решение от наша страна, който ние смятаме за изключително важен. Най-сетне му дойде времето – може би по-добре късно, отколкото никога. Това, което ние предлагаме, е наистина една прекрасна възможност да се вземе решение и да покажем пред българския народ, пред българските граждани, чиито представители сме всички ние тук – дали управляващи, или опозиция, представляваме българския народ. Същият този български народ в момента изнемогва, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство. Общините не трябва да бъдат плашени с това, че ще им бъдат извършвани проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция, не ги плашете с проверки. Те се проверяват периодично и всяка година са обект на проверка от АДФИ, от Сметната палата и нямат нужда от проверка. Те имат нужда от адекватна реакция на правителството, такава реакция, каквато ние до този момент не виждаме, защото, ако имаше адекватна реакция, ако имаше визия за това как трябва да се управлява ситуацията в този кризисен момент, нямаше в бюджета от 1 април 2022 г. да стоят нули на реда за компенсации. Стоят нули, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, не знам как гледате Вие на тези нули, но те звучат изключително страшно и пагубно. Наистина са десетки общините, които наложиха режим на уличното осветление, за да могат да правят някакви икономии. Такова чудо не се е случвало от десетилетия и това трябваше да стане сега в този момент и Вие упорито отказвате да разгледате тук – може би два месеца, нашето предложение. Това предложение трябваше да го разгледаме, уважаеми колеги, преди да бъде приет Законът за държавния бюджет, няма да кажа годишен бюджет, защото той е бюджет за второто тримесечие на 2022 г. Трябваше да го разгледаме тогава този проект на решение и тези средства, тези компенсации трябваше да бъдат заложени в бюджета, за да знаят хората, че някой мисли за тях, а не да ги оставим така на произвола на съдбата. Това, което усещам, че Вие се готвите днес да направите, е да откажете да подкрепите нашия проект на решение. Уважаеми дами и господа, аз също бих искала да Ви призова да проявите разум и да проявите загриженост за българския народ, за българските граждани и за българските общини, за българските църкви, джамии, за българските социални домове. Бъдете разумни, преодолейте всякакви партийни пристрастия и указания и дайте да работим и да покажем наистина, че сме единни, когато става дума за такива важни въпроси за българските граждани. Призовавам Ви да подкрепите нашия проект на решение. Той ще донесе само дивиденти на Вас като управляващи. Това, което ще се случи, че ще подпомогне българските граждани, което е нашата цел и това, за което ние работим. Благодаря Ви. Надявам се на здравия Ви разум. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги! Исках да направя репликата още в контекста на казаното от колегата във връзка с религиозните храмове, защото се намираме вече в първата седмица на Великия пост. Смятам, че независимо от своите вероизповедания всички знаем, че Бог е един, а различни са само пътищата, по които стигаме до него. Но в Светото Писание, знаете, колеги, че е вписано, няма да вляза в професионалния тон на колегите Петкова и на колегата Добрев, защото нямам и това самочувствие, нито пък тази експертиза, но знаете, че е писано: „кесаревото кесарю, Божието – Богу“. Но, госпожо Петкова, правилно ли Ви разбирам, че ние пуснахме търговците в храма и че религиозните храмове са приравнени с индустриалците и заплащат консумираната електроенергия като производствен ток. И другото, на което искам да обърна внимание, колеги, предполагам, че повече от Вас, подготвяйки се за пленарния ден, са гледали различните репортажи по телевизионния ефир и видяха, че голяма част от българските храмове, по-скоро манастири, се подготвят да посрещнат бежанците от войната в Украйна. Въпросът ми е риторичен: нима ще очакваме от храмовете и от епархиите, от митрополиите да предоставят фактури за изразходените разходи за посрещането на тези хора?! И ако не от избирателите си, нека поне имаме страх от Бога. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Петкова, ние не сме плашили с проверки, ние предложихме помощ. И предложихме по много прост начин – ще потвърдим дали има необходимост от финансова помощ чрез АДФИ и такава ще бъде оказана. В един момент обаче се оказа, че общините запалиха осветлението и нямаха нужда от нашата помощ. Те постоянно биват проверявани и така нататък, а защо не приеха помощта тогава? А за нулите за компенсациите много добре знаете, че общините се компенсират като всички други небитови потребители, тоест компенсации за общините има и те се компенсират по общия ред като небитови потребители. В този ред на мисли това, което господин Николов каза, че храмовете са приравнени на производствата, ние не сме правили тази либерализация. Това приравняване не сме го правили ние. И още една реплика към госпожа Петкова. Нещо бъркате общини – общество, общини – общество… Вие тук се опитвате в момента да внушите на хората, които гледат и се интересуват, се опитвате да внушите, че ние не искаме да подкрепим цялото общество и в някакъв момент лекичко прехвърляте реториката към общините. Нека да бъдем ясни. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не от място, не от място. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Сега ние говорим за общините или за целия народ. Доколкото знам, Вашето решение е само за общините и изброените останали небитови потребители, които имат нужда от допълнителни компенсации според Вас.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря и за репликите. Уважаеми господин Ангов, аз ще се опитам по прост начин да Ви отговоря. (Шум и смях от ГЕРБ-СДС.) Тъй като темата, която Вие поставяте, наистина може да бъде решена по един елементарен и прост начин, а този начин е правителството да действа адекватно на ситуацията, да си влезе в ролята и наистина да компенсира българските общини, църквите, джамиите, социалните домове. Това е простият начин за действие – адекватна реакция, и то от страна на правителството. Що се отнася до това дали имам предвид общините, или обществото, аз смятам, че в тези общини живеем всички ние, там живеят българските граждани, там се намира българското общество, така че подпомагайки общините, разбира се, че подпомагаме гражданите, които живеят там. Кой гражданин иска да ходи вечерта в тъмното и да бъде застрашен от това някой да го обере или да се случи нещо, тъй като виждаме, че и друг тип такава битова престъпност започва да се увеличава значително? Така че всичко това, което предлагаме, предлагаме го единствено и само за българските граждани и за българското общество, за това хората да се чувстват спокойни и да живеят комфортно. А що се отнася до начина, който Вие сте предложили на общините, този прост начин – да ги провери АДФИ и след това да прецените дали трябва помощ или не. Съжалявам, но Агенцията за държавна финансова инспекция не се произнася по това колко лампи трябва да светят на улицата, тя има доста по-различни и по-сериозни функции. А това дали е нормално в ХХI век да гасим лампите по улиците, не мисля, че това е нормално и е хубаво правителството и Вие като управляваща коалиция, управляващо мнозинство, да дойде инициативата от Вас тази тенденция да се промени. Но независимо от това от опозицията сме склонни да Ви предложим ето този вариант, това решение, и Вие, ако наистина имате политическа мъдрост и проявите политически разум, ще приемете нашето предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател! Искам да направя уточнението, че в групата на ГЕРБ-СДС лично аз имам много приятели, които много уважавам и мога да изброя поне десет имена, с които се гордея, че ги познавам, и с които през изминалите две-три години ние сме защитавали както правата на потребителите, така и опазването на околната среда. Господин Младенов е тук, госпожа Петкова е тук и други, госпожа Каназирева, понеже срещам погледа ѝ, също. (Шум и смях от ГЕРБ-СДС.) Да, срещнах погледа ѝ, беше много нежен. (Шум и смях от ГЕРБ-СДС.) От гледна точка на защита на потребителите. С цялото уважение към госпожа Каназирева го казвам това, защото заедно с нея бранихме каузата по защита на Белащица и това е факт. Но да върна към темата. Това предложение от гледна точка на защита на потребителите наистина заслужава уважение, само че, колеги, кажете откъде, защото бюджетът на държавата не е хармоника да се разтяга както ние желаем. Лично аз бих подкрепил това предложение само когато Вие, дълбоко разбиращите, обясните на нас, дълбоко неразбиращите, кой изпра примерно 56 милиона на автомагистрала „Хемус“? Кой изпра към 500 милиона за язовирите? Кой изпра към 8 милиона за експозицията в Дубай? Все пари, които можеха да ни послужат да решим и проблемите на хората. Кажете ги тук, от тази трибуна, и аз като представител на потребителска организация ще гласувам за Вашето предложение, ако не го направите, аз ще гласувам против. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Аз нямам надежда, че тук може да се вземе някакво решение в положителен аспект, предложено от опозицията. Която и да е тя, колкото и да е различна тя една от друга, се приема по един и същи начин от управляващото мнозинство. По отношение на това, което беше коментирано преди малко, искам само да Ви кажа едни цифри от вчера. Държавният „ТЕЦ Марица изток 2“ продаде енергия за 84 млн. лв. на цени от 680 лв. за мегаватчас, което е рекордна цена. Като си говорим откъде? Когато постъпват едни пари в един сектор, има различни начини. Ние бяхме предлагали това – да се използва евтиният ток, който се произвежда в България, за потребяване от българския бизнес и от българските потребители, което беше аргументирано по милиони начини от управляващите, че няма как да стане заради либерализацията, заради общностните ни ангажименти, заради интересите на този или на онзи, не нашите. Ето сега, в този конкретен случай, когато ние продаваме тази енергия, генерираме някакви печалби, които никак не са малки, това е моментът, в който можем тези печалби да ги възвърнем към българското население под каквато и да било форма – било то за небитови крайни потребители, било за бизнес, било и за битовите, защото в момента има едни такива изявления, че там няма да се променят цените, но ние това не го знаем, защото и за горивата го имаше, само че видяхме какво стана. Практиката на управляващите да бламират всеки контакт на опозицията, както се случи, между другото, и точно преди два дни, в които опозицията беше опитано да не бъде допусната за среща на малките производители и търговци на горива, за нещастие на управляващите това не се случи, защото хората намират начин да контактуват и с нас, тъй като не вярват на Вашите решения, сега Вие трябва да вземете адекватното решение тук да подкрепите това. Тъй като ние знаем, че от Ваша страна няма какво предложение да очакваме, тъй като тук е ясно, че е гумен печат на правителството и на изпълнителната власт, поне говорете с Вашите началници там, които Ви казват точно и как да гласувате, кога и колко да се изказвате и по какъв начин да аргументирате, кажете им, че сега е моментът за всичко, което отказваха да направят последните три месеца, и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ призовавахме за анализи и разчети и да се помогне абсолютно на всяка една брънка, всяко едно звено от българското общество, защото начин и механизъм в момента има. На нас ни е ясно какво ще стане сега на това гласуване. Благодаря Ви. Процедура мога ли да направя всъщност?

Добре, ще изчакам.

Уважаеми господин Председател, колеги! Правя процедура за удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред, който беше предвиден за деня. Благодаря.

Въздържал се.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложението отлежа доста време в Деловодството на Народното събрание и три, четири, пет седмици не можа да види дневен ред. Днес дойде реда и на това предложение и първият въпрос, който всеки си задава – дали е актуално, след като е преседяло повече от месец в Деловодството, почти два? Да, актуално е! Предложението за компенсациите днес е по-актуално, отколкото дори и тогава, когато беше внесено, защото ще ни помогне да решим един проблем, който не е проблем само на България, не е проблем само на българските общини или на българските небитови производители, ще ни помогне да решим проблем, който в момента е поставен за разглеждане навсякъде в цяла Европа пред различни правителства. Всъщност решаването на този проблем ще открои онези правителства, които могат да се справят и мислят за собственото си население и за гражданите, от тези, които трудно реагират на проблемите на обществото и не са готови да предлагат решения. Искрено се надявам българският парламент да помогне на българското правителство да вземе решение, което е в полза на неговите граждани. Аз не бих разделяла решаването на проблема на небитовите потребители, като общини и общински дружества и предприятия, детски градини, ясли, старчески домове, храмове, културни институции и болници, от решаването на проблема за небитовите крайни потребители в лицето на българския бизнес, защото и двата проблема трябва да бъдат решени. Затова апелирам това Народно събрание да подходи отговорно и освен че днес може да приемем решението, с което да въведем мярката за 100% компенсиране на небитовите потребители, които са изброени в нашето предложение, е хубаво да помислим за отпадане на тавана за компенсациите на бизнеса, защото в един такъв момент, когато цените на горивата, на газа и на електроенергията растат по начин, който трудно може да бъде предвиден, българското общество има нужда от сигурност, а това решение не само че ще помогне на българския бизнес и ще му даде така желаната и необходима предвидимост, но всъщност ще се отрази върху икономическите ни показатели и икономическия живот в страната и съответно ще рефлектира върху всеки един български гражданин. Цената на крайните продукти и инфлацията, която вече има измерения, напълно различни от тези в Европа – инфлацията в България, са производна от решенията, които ние взимаме като парламент, и от решенията, които предлага българското правителство, и всъщност показват липсата на такива. Когато предложихме да бъдат компенсирани със 100% небитовите потребители в лицето на общините и онези организации, които няма как по друг начин да формират по-високи приходи, ние сме мислили и за бизнеса и смятам, че водихме достатъчно дискусии по темата как трябва да бъде компенсиран българският бизнес. Не се получи чуваемост и искрено се надявам днес отново да върнем тази дискусия на дневен ред, защото тя е много важна. Онова, което получава бизнесът като отношение, ще бъде отразено в отношението към онези, които управляват държавата. За голямо съжаление обаче, освен отношенията, които си разменяме, разменяме и един голям процент на социална бедност, която настига всички български граждани под определен праг, защото инфлацията се отразява на живота на всички, а цената на електроенергията е един от ключовите фактори за това инфлацията в България да е почти двойно по-висока от средната инфлация в Европейския съюз. Затова апелирам към всички Вас да приемете предложението и да помислим и да върнем отново в дискусия в Народното събрание въпроса с компенсациите за бизнеса, с отпадането на тавана за компенсации за бизнеса и най-вече, тъй като чакаме анализ и предложения от правителството доста време и такива все още няма, да не заблуждаваме българските граждани, твърдейки, че предприятията, небитовите потребители, произвеждащи за българския пазар и за чужбина, разбира се, биха могли чрез подписване на дългосрочни договори особено сега, в този момент, да постигнат по-ниски цени на електроенергията за своите производства. Първо, като статистика мога да Ви кажа – цитирам по памет, записах си, но така или иначе от около 630 хиляди небитови потребители не повече от 40 предприятия биха могли сами на свободния пазар да направят тези дългосрочни договори. Всички останали трябва да минат през така наречените посредници, търговци на електроенергия, и не смятам, че това ще реши проблема. Убедена съм, че българското правителство го знае. Не разбирам едно – защо трябва да се генерират тези свръхпечалби в АЕЦ „Козлодуй“, да речем, и в останалите енергийни дружества, при условие че това е един от основните фактори за повишаване на инфлацията и за лошия живот на българските граждани, а ние сме тук, за да решаваме именно тези проблеми – да намерим начин да подобрим живота на хората около нас. Така че аз Ви апелирам още веднъж да приемете нашето предложение. Много Ви моля да се абстрахирате от онова политическо говорене, в което всеки започва да напада и да обижда всекиго на това какво е направил и какво не е направил, и какво би могъл да направи затова (народният представител Владимир Табутов сочи към ГЕРБ-СДС), защото, не ми сочете, уважаеми господине, не Ви помня името, съжалявам…

Ами запомнете го!

…затова, защото… Всъщност ние трябва да покажем какви сме с това как решаваме проблемите днес, в този парламент. Мисля, че българските граждани виждат какви сме – всеки един от нас поотделно и ние като групи заедно. Отговорното решение беше предложено и Ви беше предложено преди много повече от месец. Надявам се днес да го вземем всички заедно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Кирова, това, което предлагате, всъщност е най-безотговорното решение. Всъщност това дори не е никакво решение. Искам да ми кажете по какъв начин ние ще стимулираме който и да било кмет, в която и да било община, да предприеме каквито и да било инвестиции в енергийна ефективност, ако ние просто ще даваме 100% компенсации? Как ще стане това нещо? Ние ще им кажем: „Харчете колкото искате, не предприемайте абсолютно никакви мерки за ограничаване на разходите за електроенергия, ние ще Ви компенсираме.“ Ще Ви дам един пример. Говорих с кмета на град Разлог. За последните 10 години кметът далновидно от 3000 лампи за улично осветление е заменил 2200 и в момента той не изключва уличното осветление. Просто е предприел такива мерки за енергийна ефективност. И той е подкрепен от ГЕРБ – тука не соча, той е един добър пример. Компенсирайки 100%, а защо не 90% например конкретно за общините? Не мислите ли, че дори обществото не би се съгласило общините да харчат произволно електроенергия и от джоба на всички данъкоплатци просто 100% да се компенсират? За мен това не е далновидно и дългосрочно решение на проблема. Това е просто може би най-лошото предложение. По-лошо би било – дай да ги компенсираме 120%, да ги стимулираме да харчат повече електроенергия. Пак Ви казвам, според мен това не е решение. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Ще се възползвам от правото си на дуплика затова, защото аз съм свикнала, когато ме питат, да отговарям. В тази зала обаче има едно огромно мнозинство, на което, когато се задават въпроси, мълчи удобно, защото знае, че са повече и могат да гласуват. Като начало започвам със следното. Разходите за електроенергия – за това има статистика през годините, както на общините, така и на общинските дружества, така и на храмовете, така и на болниците, и на всички останали изброени в проекта на нашето решение учреждения, могат да бъдат проследени. Повярвайте ми, никой не си позволява безконтролно да осветява нещо, което не е необходимо на обществото. Този пример, който дадохте, не е единствен в България. Много от общините през последните години по различни програми, проекти и в повечето случаи дори и със собствени средства започнаха подмяната на уличното осветление с енергоспестяващи осветителни тела именно затова, защото бяха стимулирани да го направят. Това, което обаче правите Вие в момента с отказа да вземете това решение, е, че стопявате средствата на общините да кандидатстват по определени програми и да ползват механизми, в които е необходимо да имат самофинансиране. Вие тези средства ги стопявате, като ги давате на дружествата за покриване на сметките за ток. Има голяма част от общините, които изпадат в дълг в момента, за да могат да поддържат необходимото било улично осветление или отоплението в болници, детски градини, училища или в културни институции. Аз определено съм убедена, че това няма нищо общо, а затова има и статистика, отново се връщам, с това дали на Вас Ви харесва нашето решение или не. В случая защо е 100% компенсацията? Защото би трябвало да ми отговорите: как ще повиши приходите си едно училище, което има постоянна консумация на електроенергия – такава, каквато има и в тази година, такава е имало и в предходната, и в предходните десет? Има делегиран бюджет и няма възможност да увеличи приходите си, за да плати четири или пет пъти, или три пъти по-висока сметка. За това става дума. Същото се отнася и за болниците, същото се отнася и за храмовете, същото се отнася и за музеите и за културните институции, същото се отнася и за университетите. Ако сте си направили труда да прочетете нашето решение, ще разберете защо предлагаме 100%, а не 90%. И да, „парла“ означава „говоря“, и сигурно парламентът е място за говорене, но говорене на безумици и на нонсенс, да не кажа – глупости, и на глупости, не е необходимо от тази трибуна. И още нещо... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. И се извинявам за това, което току-що казах. Не казах, че Вие ги говорите, но се говорят често от трибуната. Това, което смятам, че е изключително важно – парламентът е място за вземане на решения, за предлагане на решения. Аз не виждам да предлагате такива. Чакаме повече от три месеца анализа за това каква е ситуацията по отношение на нашата енергетика и чакаме предложенията за решение. Такива няма нито за училищата, такива няма и за бизнеса в момента – в положение на война, а би трябвало да има. (Реплики от народния представител Владимир Табутов: „Защо викате?!“) Извинявам се, че Ви повиших тон. Надявам се, че ме разбрахте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Системата на образованието е най-голямата публична система. Заетите в нея са 160 хиляди, институциите са 4500 близо – 4500 институции, с 4500 директори и ректори. Всички те в момента разработват бюджет за 2022 г. Моля Ви, направете си труда, отидете при един директор на образователна институция или ректор и вижте как разработва бюджета и каква е разликата с предходни години. Разликата с предходни години е следната, че в момента те планират много повече средства за енергия – средно три пъти повече. Ще Ви кажа защо трябва да се планират три пъти повече. Защото при четири пъти увеличение на сметките и при 30% компенсация трябва да планираш три пъти повече. Откъде мислите, че ги вземат тези три пъти повече средства за енергия, след като средствата за издръжка на образователните институции бяха увеличени с под 1%? А това е между 10 и 15% допълнително от бюджета, тоест заплатите за месец и половина. Откъде мислите, че ги вземат? Вземат ги от допълнителни възнаграждения. Те намаляват, всички режат допълнителните възнаграждения и казват: „Ако е по-благоприятна ситуацията през лятото или следващия сезон, тогава ще дадем допълнителни възнаграждения.“ Казано с други думи, Вашият инат да не компенсирате, желанието Ви да прибирате повече средства в бюджета, в енергийната система, води до реално намаляване на възнагражденията в образователни институции, в лечебни заведения и на много други места. Просто няма такъв резерв добавената стойност. Това, което не разбрахте Вие, е, че тази ситуация е извънредна и чрезвичайна. Каквито и пазари да говорим, това не е нормална флуктуация за нефинансови пазари – да имаш 8, 10 пъти дори увеличение на цените. Тук има хора, аз не се надявам, че някой от „Продължаваме Промяната“ ще направи нещо без Асен Василев, но има хора от управляващото мнозинство – виждам господин Драгомир Стойнев, Петър Кънев – хора с опит в управлението на енергетиката и икономиката, те най-добре могат да кажат. Според Вас може ли една стопанска система или една публична система да поеме такъв шок – 10 пъти увеличение на цените. Това нормален шок ли е, може ли да се абсорбира такъв шок от една система? Не е ли по-разумното решение в момента да се компенсира и да изчакаме по-добрите времена – това, което направи европейският бизнес, да призове за промяна в европейската система за търговия с емисии, да се спасят хората, да не се намаляват възнагражденията, а Вие това, което правите в момента, е обезкървяване на бизнеса и бюджетните организации. Това правите в момента. Правите го в големи мащаби, правите го, без да Ви пука, правите го безцеремонно, за да можете да съберете малко повече пари. Само от ДДС сте събрали милиард и половина, да ги дадете за обществени поръчки. Благодаря. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Да, за капиталови разходи.

Господин Вълчев, понеже чухме теза от господин Ангов, че в бюджетите на училищата и на образователните институции има заложени средства за увеличението в цената на тока – моята реплика към Вас е да се изразите по-ясно и да кажете има ли заложени десет пъти повече пари, или осем пъти повече пари за ток в бюджетите на училищата и на останалите образователни институции?

Бюджетът на едно училище е относително прост. Аз затова призовах всеки един народен представител да отиде при един директор на образователна институция и да види. Разходните стандарти бяха увеличени с бюджета между 11 и 12%, но те съдържат и възнаграждения, съдържат и издръжка. Казано с други думи, беше обезпечено 12-процентното увеличение на заплатите и увеличението на издръжката... (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Не, не е с 12%, то е с 10, но понеже разходите за издръжка са 20%, от които, да кажем, средно една четвърт са за електроенергия, тоест с по-малко от 2% бяха увеличени разходните стандарти. А в същото време ще имаме между 10 и 20% увеличение на общите разходи по бюджета само заради повишените цени на електроенергията. Ето това е елементарната сметка, тоест бюджетът в най-добрия случай е компенсирал една пета, четири пети ще бъде за сметка на допълнителните възнаграждения на работещите в образователните институции. Същата е картинката и в другите бюджетни организации. Направете я тази елементарна сметка, не е толкова сложна. Пак ви казвам, вземете един бюджет на образователна институция и вижте, че това, което правите, е да обезкървявате в момента бюджетните организации и бизнеса. Защото една трета компенсация смекчава удара, ако е четворно увеличението, го прави тройно, но няма резерв за тройно увеличение.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да се върнем на темата, по която може би всички народни представители днес очакват да се вземе решение. Не че ГЕРБ го предложиха, но ситуацията с цените на енергоносителите преди войната бяха непредвидими и вече сега – по време на войната, стават двойно, тройно, четворно непредвидими. Ако следите, Европейският съюз, Европейският комитет вчера на тяхната страница излязоха с решение и пуснаха съобщение към Европейския парламент, към всички институции, за спешни действия по отношение на цените. Колеги, това означава, че днес ние, за да сме в крак с партньорите ни в Европейския съюз, нищо, че решението е предложено преди три месеца, днес всички страни, които са членове на Европейския съюз, са ангажирани със спешни действия по отношение на цените. Европейският съюз дава няколко насоки какво и как трябва да се направи за това, което питате, откъде би трябвало да се вземат средствата. Погледнете, Европейският съюз го казва как и по какъв начин трябва да се направи. Само че онази вечер тази веселба, която я имаше от вицепремиерите, днес ги няма. Днес е много сериозен ден, тази точка е много сериозна – не касае тези, които би трябвало дълбоко да разбират енергетиката или дълбоко да не разбират от енергетика. Чисто и просто нашият парламент днес, съобразявайки се с европейските изисквания, трябва да направи така, че всички онези общински предприятия, и ще си позволя да изброя решението и какво би трябвало да вземем като решение и Вие после трябва да ни кажете защо не искате да подкрепите това решение. Пак Ви казвам, съжалявам, че господин Добрев ни открадна идеята – халал да им е, но Вие пък, ако не го подкрепите, не може да обясните защо няма да подкрепите това решение. Единственият аргумент, който се сещам, е може би, че нямате кметове, защото Вие винаги искате да сте свързани с някой – или с Киро, или с Асен, или с веселата кака. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Решението, колеги, е да направим така, че да се изготви компенсаторен механизъм да се компенсират в пълен размер – в пълен размер! – общинските предприятия. Къде живеете Вие, колеги – в общините, нали? Общински търговски дружества, в това число детски градини. Кажете ми: детски градини и ясли, старчески домове и други общински социални заведения. Специално се обръщам към БСП – за социалните заведения поне се включете! Тези заведения не правят печалба. Те няма откъде да покрият тройното, четворното повишение на цената на електроенергията и очакват от нас, очакват от Вас, които гласуваха за Вас, за нас, за ГЕРБ, за всичките тук, днес да вземем решение как и по какъв начин в старческите домове да могат да включат отоплението и да се отопляват или пък да не им гасят лампите вечер. Затова става въпрос. Болниците. Професор Михайлов дълго време беше управител на болници. Обръщам се към него, защото тук колегата, който преди това се интересуваше често от инженерни технологии, го няма в залата и не е бил директор на болници. Вие знаете в момента болничните заведения в какво състояние са и нищо не искаме от Вас, колеги! Чисто и просто трябва да подкрепите, както казват европейците. Ние досега си мислехме, че тези печалби се водят свръхпечалби, а те европейците казаха, че са били неочаквани печалби и чисто и просто от тези неочаквани печалби от зелената енергия – ще внесем законопроект как и по какъв начин ще стане, защото Вие не го правите, от цената, която печелят ТЕЦ 2, всички въглищни централи – американски, включително и тези централи от ядрената енергетика, които в момента правят неочаквана печалба. От тези печалби, колеги, първото нещо, което трябва да направим, казват европейците, е да удържаме цената на енергията на дребно чрез потвърждаване на възможността да регулираме цените с цел защита на потребителите и икономиката. Имаме ли такъв механизъм? Имаме. Ще махнете ли мораториума, за да може регулаторният орган да направи така, че дори и да намали цената на регулирания пазар? Дори да намали! Но Вие досега трябваше да внесете промени – изменения в законите, за да може регулаторът да махне мораториума и да въздейства върху цените на икономиката и на общинските предприятия, на общинските заведения, на детските градини, на старческите домове. След това даже и европейците, колеги, казват – ние Ви предлагаме, даваме Ви насоки за временни данъчни мерки относно неочакваните печалби. Ще внесем и законопроекти в тази посока. Да не смятаме сега, че ако намалим ДДС – само ДДС, на петролните горива, колко ще останат в бюджета средства, чрез които може да се въздейства върху всички тези средства, които Вие търсите в момента! Уважаеми колеги, за университетите, училищата, включително студентските общежития, има ли някой от Вас против да не бъдат компенсирани? Нямате ли студенти? (Оживление от „Продължаваме Промяната“ и реплики: „Имаме, имаме.“) Имате! Обаче да излезете и да се опитате да защитите нещо, което не е защитимо, изпадате в една такава ситуация, където нямате аргументи да не подкрепите това решение, а въпреки всичко упорствате и излизате с най-различни риторики – общини, общественост, и да не говорим за какви неща по-нататък става въпрос. Колеги, включвайки се в спешните действия и допълнителните мерки, които ни предлага Европейският комитет, взимайки много насериозно всичко това, което се случва, заедно с войната и с недостига на енергия, взимайки предвид и недалновидните решения, които взима нашето правителство в последно време, ще Ви помоля поне парламентът да бъдем на онази висота да подкрепим общините, да подкрепим старческите домове, да подкрепим онези, които нямат печалба в дейността си, да могат да покриват разходите си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Аталай, средства има. Аз казах, че само за месец март извънредната печалба, за която Вие говорите, в АЕЦ „Козлодуй“ – само в АЕЦ „Козлодуй“, е 1 млрд. лв. Тоест на месец 1 млрд. лв. има. Трябва просто тези пари да се вземат и да се върнат, защото те са иззети заради конюнктурата. Това е малко като двата джоба на панталона – вземаш от единия джоб, за да върнеш в другия. Бизнесът и държавата – ние сме едно цяло, и когато държавата е взела повече, 10 пъти повече, отколкото е нормално, от бизнес, е редно тези пари да му ги върне. И не става въпрос за пари от бюджета, а за пари от енергетиката. А Вашата идея за допълнителното облагане по съвет на Европейската комисия ние сутринта я обсъдихме и аз мисля, че е добра, но смятам, че трябва да я развиете, за да не Ви я открадне някой отново. (Смях от „Продължаваме Промяната“ и от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Аталай, следвайки Вашата молба да обясня защо лично няма да подкрепя това предложение, ще изложа моите доводи. Първо ще Ви съобщя също и за друга информация, която тази сутрин Европейската комисия сподели, а именно, че намаляването на температурата в обществените сгради и учреждения в целия Европейски съюз само с един градус би довело до 12% намаляване на консумацията на руски газ. (Оживление.) Така че това, общо взето, е един вид мярка, която без допълнителна парична компенсация може по някакъв начин да стимулира било то учреждения или общини да се намалят сметките за ток. И недоумявам защо кмет, който е инвестирал в енергийна ефективност, трябва да бъде наказан за това, че е бил далновиден, и да се приравнява с кмет, който е мислел за нещо друго. А относно диференциацията на ставките за ДДС, да, това може би е една добра практика. Съгласен съм също, че към момента мерките, които са предприети от правителството и от парламента, не са достатъчни – това е факт, но пък трябва да се съгласим, че живеем в едни безпрецедентни времена.

Вече!

Не мисля, че някой – било то от опозицията или от Вас, е управлявал в такива обстоятелства. Те са изключително тежки и конструктивният тон на всички от нас и в комисия би довел реално до една чуваемост, която, между другото, има. И Вие, ако се сетите за това, което се случи по време на общата комисия между Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси, тогава променихме първоначалното ни предложение за компенсация на небитовите потребители. Така че според мен с общи усилия трябва да достигнем до едни мерки, които по-адекватно да подкрепят битови и небитови потребители. Но пак казвам, неразумно е според мен 100% да подкрепяме посочените потребители. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната.“)

Моята реплика е към Вас, господин Аталай. Искрено се надявам да ми обясните, защото не разбрах – какво общо има намаляването на потреблението на газ с компенсацията за ток на общините и на небитовите потребители и какво общо има намаляването чрез тези компенсации за общините с това кой кои кметове наказва? Искрено се надявам Вие като дългогодишен член на Комисията по енергетиката и човек, който борави с тази материя и е абсолютно наясно с онези неща, които аз тепърва уча като народен представител, да ми разясните тази връзка. И ако може, отново да ни върнете в дебата по направеното предложение от групата на ГЕРБ-СДС. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Добрев, знам, че няма да го откраднете това, което коментирахме с Вас. Ще Ви кажат нещо друго и затова там няма да пипате, знам, Вие, а другите не се сещат засега. Уважаеми колеги, да се върнем към темата. Решението, което е предложено, развързва ръцете на управляващите – дава възможност днес на господин Асен Василев да се измъкне от оня кабинет и да не пътува сутрин рано зад океана, а да дойде тук, в парламента, за да може да решим проблемите на старческите домове, на културните институции, на детските ясли, за да може и Вие да не се притеснявате като излезете на тази трибуна как и по какъв начин да се опитате да ме оборвате. Разликата между Вас и мен, господин Табутов, е това, че аз вечер чета европейските страници, Вие сте ги чели сутрин рано. (Оживление в „Продължаваме Промяната“ и в ДПС.) Сега, убеден съм, че Ви напира отвътре и се чудите всички от първата редица как да натиснете зеленото копче и да се съгласите и приемете това нещо. Ако трябва, ще предложа да вземем почивка – да се обадите на премиера, да се обадите на господин Василев, все забравям името на веселата госпожа, и да вземете решение! И да вземете решение в интерес на БСП, да вземете решение в интерес на ПП, на ИТН, да бъде против решението на ГЕРБ, Ваше да бъде, но да направим така, че общините и институциите, особено на старческите домове, да им се даде възможност да се отопляват. А колкото до руския газ, трябваше да прочетете още от снощи, за да видите как и по какъв начин трябва по най-бързия начин енергийната ефективност – това, което дълго време чакахме да се случи, не се случва, да го направите, да разрешите на общините, веднага да махнете разрешителния режим – на уведомителен, да си сложат панели на покривите си. Но всичко това Вие трябва да го направите. На езика ми е да Ви кажа, ама ще Ви помоля – Табутов е много лошо в нашите редици като фамилия, не ме репликирайте, не можете да влезете в темата. Недейте, защото руският газ е болезнена тема не само на ПП. Руският газ е болезнена тема, световна тема. Газът, войната в Украйна също е световна тема, но ние искаме да разрешим проблемите на България днес. Включете се! Моля Ви се! (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, моята процедура е по начина на водене. Може би не забеляза народното представителство, имаше гостуващи ученици в залата преди малко, по време на изказването на дългогодишния народен представител господин Аталай. Той използва доста обидна според мен квалификация към членове на изпълнителната власт и Вие не му направихте забележка, той дори реши да я повтори в своята дуплика. (Шум и реплики.) Вярвам, че такъв език не би трябвало да се допуска и като народни представители не трябва именно това да показваме пред гостуващите тук млади хора. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Браво!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ами месец и половина отлежа нашето предложение, преди да можем да го разискваме в залата, месец и половина, в който минаха 20 заседания, месец и половина, в който денят беше най-къс от частта от годината и доста голямо количество общини и малки населени места останаха на тъмно. Безспорно се оказа, че това не е в дневния ред на Народното събрание на управляващите и затова нямаше как да бъде дискутирано. Още повече, когато колегите изказаха в основните си тези социалните функции и на общините, и на старческите домове, училища, детски градини и така нататък, не се обърна внимание, че общините дори не могат да се възползват от данъчен кредит. С други думи, за тях няма как дори тази помощ, която им се отпуска в момента, да бъде достатъчна, защото те трябва да платят ДДС върху тези 550 лв., които получиха като сметки за електроенергия, и когато ги компенсираме само със 130 лв., те продължават да плащат едни над 400 лв. плюс ДДС, върху които не могат да се възползват от данъчен кредит. И забележете, те били спрели да искат тази помощ. Напротив, общините не спряха да искат тази помощ. Общините обясниха на населението, че тази година няма да могат да извършат капиталовите си инвестиции, защото тези пари вече са пренасочени, за да могат да покрият сметките за ток, а да не спират да плащат на служителите си. Още повече бе изказано, че ако намалим температурата в стаите, вижте, ако подменим уличното осветление – да, уличното осветление е страхотна процедура за подмяна. Забелязахме го в момента, в който в Министерството на енергетиката събрахме над 100 общини, които проявиха такова желание. Осигурихме средства за 20 такива и разписахме в Плана за възстановяване и устойчивост да финансираме не само тези, които са опашкарите, но и всички останали, които проявят в бъдеще желание. За съжаление обаче, отрязахте парите за уличното осветление в Плана. И явно в посоката, в която се върви – не само да останат хората на тъмно по улиците, а трябва да започнем да раздаваме и пуловери, и шушони в старческите домове и в болниците, за да може едва ли не да спестяваме от средства за отопление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За реплика.

Господин Станков, не сте прав. Това с температурата в стаите е много правилно, даже ако намалим с 10 градуса, вероятно изобщо няма да има нужда да топлим и няма да харчим ток и ще решим изцяло проблема, въпреки че има все пак определени нормативни изисквания, особено в социалните заведения, за определена температура вътре в помещенията, както вероятно има такива изисквания и за тази зала – за информация на колегата.

Благодаря, господин Председател. Надявам се, че не го казахте така саркастично, защото чух и смях от залата.

Господин Добрев, в стаята можем да намалим температурата с колкото си искаме, стига сегашните управляващи да бяха проумели, че Програмата за саниране на еднофамилните жилищни сгради трябва да продължи, и то трябваше да продължи още от миналата година (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), защото това е, за което са ни изпратили хората тук. Да им помагаме да намалят своите сметки за електроенергия и топлоенергия и това е възможно чрез санирането. Както и господин Аталай каза, ако сегашните управляващи проумееха, че трябва и разрешителен режим за панелите върху блоковете, върху еднофамилните жилищни сгради, ако щете и върху покривите на предприятията, да е само с уведомителен режим, то нямаше да водим тези тежки разговори за компенсации на 100%, на 75% и на колкото са. Въпросът обаче е, че нещата, които и Вие самият като народен представител многократно чертахте дори на флипчарта – какво трябва да се направи, за да се успокои цената на тока – не се възприе от управляващите. Всяко едно предложение във времето, не възползвайки се от него навреме, ставаше така, че то ставаше неизползваемо и те влизат в една спирала, в която не знам дали и самите те осъзнават. Но важното е, че сега е моментът, в който да мислим, и темата с общините вече става все по-актуална, защото, като отпадне и мораториумът за битовите потребители, влизаме в спиралата, в която бизнесът е поставен под тези удари, виждаме цената на олиото, това пък удря джоба на гражданите. Говорихме си с колегите от земеделието какво ще се случи с цената, ако щете и на млякото, която малко по-късно ще поскъпне от тази на олиото. Но в крайна сметка трябва да мислим за всички – и за общините, и за бизнеса, и не на последно място за хората, които са ни изпратили тук, защото това е основният ни приоритет, а не да мислим как да им подаряваме пуловери и шушони, за да може като са в болницата или в… (Шум и реплики). Съжалявам, че учениците си тръгнаха, защото самите те бяха по бели ризки в парламента, а сигурно ще се наложи да бъдат с пуловери в класните си стаи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

За процедура.

Господин Председател, аз правя процедурно предложение, както предложи колегата, ние да дадем пример тук на цялото българско общество и да намалим температурата в тази зала с 10 градуса, за да се отървем от руската зависимост. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Пет.

Господин Ненков първо.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, за голямо съжаление, според мен днешната дискусия е много закъсняла, още повече че ние съзнаваме, че управляващото мнозинство няма да подкрепи предложеното от нас решение. Най-лошото е, че Вие управляващите смятате, че опозицията е големият Ви враг – не, напротив. Големият Ви враг са обстоятелствата и фактът, че или от некомпетентност, или от неразбиране, или просто от чист инат Вие не искате да проумеете всъщност ситуацията, пред която сте изправени. И заради това казвам, че не опозицията е Вашият враг, а опозицията е това, което се случва. Искахте опозиция, която да бъде конструктивна. Еми по конструктивно от това предложение, да Ви кажа, аз трудно бих се сетил. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Така ли?“) Никой не Ви е обвинявал за това, че цената на енергоносителите се е повишила. Никога не сте го чули от нас. Ние казваме, че цената е такава, каквато трябва да бъде, защото има пазар, защото сме отворена икономика, а работата на управляващите е всъщност да компенсират точно тази разлика. Преди време, когато водихме пак един такъв дебат за това как да компенсираме небитовите потребители, имам предвид бизнеса, един от аргументите на управляващите беше, че – то не беше аргумент, но теза за това, че мерките трябва да бъдат, много важно било да бъдат навременни. Вие тогава отхвърлихте това предложение. Сега сте на път да отхвърлите и това, което касае всъщност всички бюджетни организации. Искам да излезе някой от управляващите и да ни каже коя е навременната мярка, която Вие направихте? Вие колеги, тичате след събитията – това е истината. Ще Ви кажа защо. Защото ето, примерно предложение за това да се изкупува пшеница и зърно. После утре цената ще стане на олиото непосилна. Ще изкупувате и сигурно ще се намесите в пазара на олиото. После ще стане сиренето, кашкавалът, млякото и така нататък. Всякакви продукти от първа необходимост, които Вие, тъй като изпуснахте духа от бутилката, ще се чудите сега какво да направите. Защото, ако бяхте преди това приели предложение, ама не нашето – Ваше предложение, което наистина да бъде актуално на ситуацията, бяхте компенсирали бизнеса, ако сега бяхте компенсирали, предполагам, че ще отхвърлите нашето предложение, ако компенсирате бюджетните организации, които не могат да си увеличат някаква цена на услугата, тъй като те не предоставят тази услуга. Какво, как и по какъв начин примерно един църковен храм ще си компенсира – с цените на свещите ли? Какво, как да си поеме своите разходи? И точно поради липсата на адекватно мислене и от чиста проба инат, затова, че примерно опозицията Ви е предложила нещо, Вие сте склонни да си затворите очите и да продължите напред. Само че, колеги, да знаете, че нещата излизат извън всякакъв контрол. Не знам дали го осъзнавате, но хубаво е да го осъзнаете. Преди Ви бяха виновни 12-те години на ГЕРБ, които, пак казвам, не са 12, а са по-малко. Сега гледам, че започваме да се прехвърляме към тезата, че сега пък войната е виновна. Да, така е. Никой не Ви е обвинил, че цената на електроенергията е 1000 лв. на мегават, само че Вие сте тези, които трябва да поемете тази отговорност и да намерите начин да компенсирате както на битовите потребители – говоря за бюджетни организации, така и за бизнеса. Защото, вижте, управлението на една държава е до голяма степен, което и да е правителство, не знам какъв е процентът, но огромният процент от своето време е това да минимизира щети от различни кризи – дали ще е ковид, дали ще е мигрантска вълна, дали ще е нещо друго. Сега сме пред една безпрецедентна ситуация в световен мащаб, но това не означава, че правителството трябва да абдикира и да търси някаква световна конспирация за това, че всички са срещу, видите ли, срещу това правителство, а да намерите подходящите механизми и хората, бизнесът да усетят, че има някой зад гърба им, а не да тичате след събитията и да изкупувате, да се намесвате в някакъв свободен пазар с това примерно – като пример давам с пшеницата и зърното. Затова, колеги, наистина отговорността е Ваша. Не опозицията е Вашият враг – Вие сте си врагът сам на себе си. Търсете го при Вас – не при нас. Аз си мислех наистина откровено, че бламирането, за да не разглеждаме тази точка вече почти два месеца, е с цел Вие да предложите нещо по-добро. Само че Вие не предлагате нищо. Вие се чудихте само и само как да не стигнем до тази точка. Е, днес дойде тази точка след два месеца и трябва да Ви кажа, че то вече наистина е закъсняло. Дори и да го приемете, даже мисля, че вече е закъсняло, защото, както казах преди малко, духът от бутилката е излязъл. Така че, колеги, наистина все пак остава малко време, проявете малко разум и покажете, че тази държава не е абдикирала, защото Вие сте тези, които управлявате, Вие носите отговорност и Вие ще си понесете в крайна сметка щетата от това. Вашите избиратели са... не само Вашите избиратели – Вие управлявате цялата държава, включително избирателите на опозицията, на управляващите, така че проумейте го това нещо и подкрепете едно, смея да кажа, добро решение, което ще даде глътка въздух на всичките бюджетни организации, ако може, измислете по добро, но го направете. Недейте да си заравяте главата в пясъка. Благодаря Ви.

Господин Ненков, Вие казахте много неща, но може би сте пропуснали един от аргументите на управляващите, че може да се подобри енергийната ефективност. Сигурно сте запознати с програми, мерки, които могат да подобрят енергийната ефективност, така че училищата, лечебни заведения, социални домове до два-три месеца да започнат да плащат три пъти по-малко. Надявам се да ги споделите, за да ги чуят тук всички директори на училища, социални домове и лечебни заведения как да подобрят енергийната си ефективност три пъти, защото три пъти са увеличени сметките за ток след компенсациите. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Голяма част от тях са санирани.

Господин Вълчев, разбрах от изказване на управляващите, че всъщност задачата е да живеем на по-тъмно, на по-студено, а може би скоро ще трябва да живеем и на по-гладно, за да може да овладеем и ценовия шок на цените на продуктите от първа необходимост. Аз това разбрах. Как ще подкрепи управляващото мнозинство? Тук контратезата, затова че трябва да се финансира енергийна ефективност, е, че вече минаха няколко месеца. Къде, господин Вълчев, Вие видяхте някаква мярка, някаква програма, финансиране, ако щете, именно да се насърчи тази възможност да има по-добра енергийна ефективност? Ами не, няма! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Планът за възстановяване е някъде на трупчета, в бюджета няма една стотинка за енергийна ефективност. Сега колегите излизат и казват: ами трябва да има енергийна ефективност. Ама тя не става от само себе си, колеги, просто Вие трябва да направите тази стъпка напред. Една от най-големите Ви грешки е, че спряхте и не сте на път да продължите Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Ето това е една добра мярка, която няма никакъв политически привкус, това е единствено и само в полза на българските граждани, на българския бизнес. Ако бяхте го направили, ако бяхте продължили, ако бяхте измислили дори и по-добър вариант на това нещо, щях да призная: ето това наистина е една добра мярка, която компенсира всъщност високите цени на енергоносителите. Уви! Няма да видим и тази година такава програма. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, дебати, които трябваше да водим преди няколко месеца, се случват чак сега. Изключително притеснително е, защото кризата с цените в енергетиката не е от днес и от вчера, не е даже и от месец ноември. От есента бизнесът плаща в пъти по-високи сметки за ток, от есента бизнесът е изправен на ръба. Не знам колко от тук присъстващите си дават сметка какъв геноцид е това за бизнеса. Бизнес, който обхваща както едрите производители или търговци, бизнес, който обхваща и малките семейни фирми. На фона на това мнозинството отказва месеци наред да направи каквото и да е било в тази насока – по комисии се коментира, и дотам. За първи път стигаме до този безкрайно закъснял дебат, още по-лошото е, че е с предизвестен край. Не мога да разбера управляващата коалиция по никакъв начин, а и не мога дори да си помисля да я оправдая за цялото това нещо, което прави, освен с една твърдоглавост и това да се докаже, че няма да стане това, което и се предлага от който и да е било друг извън четирите партии, които са явната коалиция. Не е нормално това нещо да се случва, защото, пак казвам, ако донякъде ще Ви разбера, не да Ви оправдая, но ще Ви разбера, че искате да накажете кметовете на ГЕРБ, които са сключвали договори или са правили обществени поръчки, които са в ущърб на бюджетите, и не мога да разбера с твърдото убеждение, когато отказвате да подкрепите бизнеса по никакъв начин. Не мога да разбера и разнобоя във Вашата коалиция, когато единият вицепремиер обяснява и казва, че ще има развитие в ядрената ни енергетика, ще развиваме нови мощности, а в същото време ресорният министър категорично отказва това нещо като обсъждана политика. В крайна сметка ние искаме ли да имаме независима енергетика, или не искаме? Сегашната коалиция иска ли да подкрепи фалиралия бизнес и изчезващия бизнес, или не иска, защото сметките за ток са факт?! Ако може да обясните, че нито един кмет на ГЕРБ не е дошъл да поиска помощ от Вас, как ще обясните на бизнеса, който не може да се справя с три-четири пъти по-високи сметки за ток? Когато говорим за това нещо от тази трибуна, е лесно. Ние сме в залата и си казваме: бизнесът се оправя, цъфти и връзва, такава е ситуацията. Не, не е такава ситуацията. Пак казвам, не е от два или три месеца така. Много преди да се учреди това Събрание, бизнесът е в тежка ситуация – Вие го знаете много добре. Мислите, че когато събирате огромни постъпления от ДДС, това е добре? Не, не е добре, защото инфлацията е в огромни размери. Ако на този етап изцеждате и останалите малко сили в потреблението, в един момент потреблението ще се свие в такъв размер, че ще стане плашещо. Ще стане страшно! Наистина не мога да разбера твърдоглавостта на Вас, при положение че има наистина експерти във Вашата коалиция, и отказвайки диалог, защото вижте, днес говорят 90% от случаите. Опозицията, някои от Вас се изказаха, за да репликират и да скочат да обяснят колко са лоши бившите управляващи – безспорен факт. Безспорен факт! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Какво променихте Вие? Абсолютно нищо. Всичкото това нещо, което се случваше през предишните управления, се случва и сега. По никакъв начин не стана някой от Вас да каже: съгласувано с правителството, предлагаме това, ще направим това, имаме такава визия. Нямате визия! Отново нямате визия за абсолютно нищо. Нека някой от Вашата коалиция да стане – тук има на БСП бивши енергийни министри, има специалисти в други области от Вашата – не знам, то не е партия, „Продължаваме Промяната“, за „Демократична България“ не коментирам там – там от либерали няма какво да коментирам. Въпросът е обаче какво правите Вие като енергийни експерти, какво предлагате въобще генерално да се случи? Криете се под черджето и обяснявате как всичко е идеално. Не, не е идеално. Имаме вече двуцифрена инфлация, само това, че се хващате за цифрите, отричате, че тя е галопираща. Не, точно такава е. Да, точно такава е – галопираща инфлация имаме! Вие се криете и мислите, че имате малко по-големи постъпления в ДДС и това ще Ви спаси. Не, няма да Ви спаси! Притеснителното и страшното е, че нито един експерт от Вас не стана и не предложи решения. Нямате решения за абсолютно нищо от това, което коментираме в момента, освен да оплювате предишните управляващи. Нищо и никой от Вас не стана да каже: това е нашата визия, това е нашата политика, трябва да я наложим и ще променим това. Не, абсолютно нищо! Напротив, защитавате общностни интереси. Отказвате да преговаряте каквото и да е било или да започнете разговори с Европейската комисия, отказвате да подкрепите бизнеса под всякаква форма, на 1 април изтичат и тези смешни обезщетения, какво правим тогава? Ще си измиете ръцете с предишните управляващи? Да, пак казвам, факт е всичко това, което стана, обаче Вие сте абсолютно същите. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи това предложение. То ни се вижда малко ангро, за колегите канадци – алангро, защото много повече щяхме да се радваме да подкрепим тяхно предложение, направено от техните министри, които в момента са в Министерския съвет, управляват министерствата, имат всички данни, които им позволяват да направят съвсем точни разчети какво, защо, как и колко да се подкрепи, защото в крайна сметка парите не се взимат от дърветата. Да, в Европейската централна банка ги печатат, но не и в нашата българска. Ние винаги прехвърляме от един джоб към друг. Правим едни щети на едно място, намаляваме щети за сметка на друго място. Наистина сме докарали нашия народ до положение, в което нямаме никаква възможност болниците, социалните домове, детските градини, училищата – те имат въпиеща нужда от това, което тук в момента обсъждаме, което са предложили ГЕРБ. Да, чест и почитания, предложили са го с някакви съвсем на едро фиксирани 100% за бюджетните и 75% за бизнеса. Повече бих се радвал, ако видя цифри, например 39,7%, зад които обаче стоят някакви разчети – някой е помислил какво да се направи и как да се направи. Ясно е, предизвестено е това гласуване, но искам да Ви помоля да погледнете догодина по това време, когато най-вероятно ще сме пак на същото място, където сме, защото промяна няма и промяната боксува. В крайна сметка имаме проблеми в енергетиката. Ще имаме проблеми, от които трябва да се пренастрои въобще цялата система – да не става така, че едни олигарси да забогатяват за сметка на всички потребители, за сметка на бизнеса, за сметка на фалиращите бизнеси, които ще затворят, защото няма да могат да намерят клиенти за неконкурентната си продукция. Така че, много Ви моля, ако поне някакъв малко от малко разум е останал в главите на коалицията, да помислите какво правите и наистина да приемете това предложение. Да преглътнете това, че е от ГЕРБ и да го приемете, да го подкрепите, така както ние от ВЪЗРАЖДАНЕ със стиснати зъби ще го подкрепим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, предлагам да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да може да се види днес кой по какъв начин подпомага обществеността чрез общините и общинските предприятия и социалните домове в България. Това ми е процедурата. Ще си позволя да се извиня на госпожа Симеонова, ако съм Ви засегнал, се извинявам, ако съм казал нещо, което не е истина, също се извинявам. Смятам, че не съм прикачил някакъв прякор към господата тук. Мисля, че ме разбрахте.

Въздържал се.

Въздържал се.

Прегласуване.

Въздържал се.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47-202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 3 февруари 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47-202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването, доктор Петър Грибнев, представители на Министерството на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.“ Няма да чета конкретиката, ще Ви я предоставя. „Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: за 15, против няма, въздържал се 1, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47 202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47-202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 февруари 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47-202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г. На заседанието присъстваха от Министерството на здравеопазването: доцент доктор Любомир Бакаливанов – заместник-министър, госпожа Катя Ивкова – директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“, и госпожа Полина Денчева – началник-отдел в дирекция „Правна“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Любомир Бакаливанов, който посочи, че споразуменията подлежат на ратификация и предвиждат Република България да дари на Босна и Херцеговина 258 570 дози ваксина Соmirnaty със срок на годност 31 март 2022 г., произведена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH. България е предприела действия по дарения на излишни количества ваксини с цел да се предотврати унищожаването на пандемична ваксина поради неусвояване и да се подпомогне осигуряването на равен достъп в световен мащаб до ваксини срещу коронавирус. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Николина Ангелкова, Анна Александрова, Крум Зарков и Андрей Михайлов. Народните представители Николина Ангелкова и Анна Александрова се обърнаха към представителите на Министерството на здравеопазването с въпроси относно причината, поради която се е стигнало до дарение на ваксини, заложено ли е в държания бюджет на Република България за 2022 г. закупуване на нови ваксини и какъв бюджет е предвиден. Госпожа Николина Ангелкова посочи, че е необходима информационна кампания за насърчаване на ваксинацията. Госпожа Анна Александрова заяви, че няма да подкрепи предложения законопроект, при положение че се планира бюджет за закупуване на нови ваксини, а едновременно наличните се даряват. Господин Крум Зарков отбеляза, че ще подкрепи ратификацията. Господин Андрей Михайлов посочи, че изборът е ясен и се свежда до това да се унищожат ваксини поради изтичане на срока на годност или да се дарят. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение от и между Република България и Босна и Херцеговина и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH и на Двустранно споразумение за дарение между Република България и Босна и Херцеговина, № 47-202-02-1, внесен от Министерския съвет на 26 януари 2022 г.“

За.