23 март 2022 г.

За.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

За.

Против.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Въздържал се.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че това е важно предложение в контекста на ситуацията, в която се намираме. Ние настояваме премиерът Кирил Петков да дойде тук и да даде обяснения за своите свидетелства в полза на Васил Божков – Черепа. Това е важен въпрос за политическата система и най нормалното нещо е премиерът да дойде и да каже пред висшестоящия орган, който го е назначил на тази позиция – това е парламентът, какво се случва в българската държава? На всичкото отгоре вече имаме и доказателства, че това, което се случи в четвъртък срещу петък, е незаконно, че е нарушен законът и той вече заедно с министъра на вътрешните работи е закононарушител. Така че не го крийте! И аз се притеснявам сега, че го криете, защото предния път, когато го скрихте, се оказа, че е давал показания в Министерския съвет, за да защити защитната теза на Васил Божков?! Това е направил миналия четвъртък. Сега го криете и нашето притеснение е, че може пак това да прави в момента и да мишкува някъде из Министерския съвет. Кажете му да дойде тук на този човек, да дойде и да обясни какво върши, защото това, което прави, е веднъж, незаконно, второ, неадекватно и трето, ако щете, опасност за националната сигурност на страната в ситуацията, в която се намираме. Дайте си сметка! Добре е да дойде тук, да обясни и Ви призовавам да подкрепите това предложение, ако не Ви е страх. Ако Ви е страх, значи не сте за тук. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Против.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.

За.

Против.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.

За.

За процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, взимам думата по процедурата по начина на водене, защото все още правителството не е внесло в парламента Националния план за възстановяване и устойчивост. По време на състоялото се в пленарната зала по инициатива на ДПС изслушване на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев господин Йордан Цонев от нашата парламентарна група настоя Планът да бъде представен от правителството на парламента, защото към момента не може да бъде намерен и видян никъде. За същото настояха и колеги от други парламентарни групи, включително от управляващите, но по неясни причини Планът продължава да не е публичен. Публикувани са единствено новите проекти, включени в него от настоящото правителство. Аз Ви моля като председател на Народното събрание да изискате от господин Василев да предостави този документ на народните представители – ако той е класифициран, има процедура да бъде внесен в Секретното деловодство на парламента. Това е изключително наложително, защото на практика по време на изслушването на Асен Василев Планът не беше представен в цялост. Акцентирано беше на проекти основно в енергетиката, и то най-вече на проекта за Завод за батерийни контейнери. Така и не се разбра дали в Плана са нанесени корекции съобразно направените от Европейската комисия забележки на версията, внесена в Европейската комисия от служебното правителство през октомври миналата година. Представители на правителството непрекъснато дават разнопосочна информация относно Плана. По време на изслушването тук Асен Василев убедително съобщи, че до 15 март Европейската комисия ще одобри Плана. Няколко дни по-късно от съобщение на Европейската комисия стана ясно, че срокът за одобрение се удължава с още един месец. Въпреки изявлението на премиера Петков, че е получил съвет от госпожа Урсула фон дер Лайен да туитничи, в това няма нищо обезпокоително, че разглеждането на Плана върви в срок в кавички. Едва ли има някой от нас, който да не знае, че Планът на България е извън всякакви срокове. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние сме единствената – приключвам – страна, която не получава средства по Плана. Единствено проектът за батерийните контейнери е в публичното пространство, но там има много съмнения и може би е свързано с конкретни икономически интереси. Това ще стане ясно. Настояваме, господин Председател, да изискате от вицепремиера Василев Планът да бъде предоставен на Народното събрание и обществеността да бъде запозната, както и народните представители. Благодаря Ви.

Декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС: „Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на Четиридесет и петото народно събрание – преди една година, направих изказване тук за принципите на правото и на правовата държава. В него, между другото, цитирах следната мисъл: „Силата на по-слабия е в това, че може да наложи на самозабравилия се силен силата на правото.“ И казах, че силата на ГЕРБ в бъдеще ще се състои в това, че ще се облягаме на силата на правото. Госпожа Татяна Дончева, тогава заместник-председател на Народното събрание, слезе от трибуната, за да ме репликира, подигра ми се и каза, че Радо Чолаков може да говори колкото си иска, но няма право да говори, защото е от ГЕРБ, а ГЕРБ нямат право да говорят по принцип. Госпожа Татяна Дончева вече я няма, народът ѝ каза кой ще има право да говори и кой няма и понеже народът ни даде правото да говорим, то ние, народните представители от коалиция ГЕРБ СДС ще Ви покажем как изглежда силата на правото. Да си припомним фактите от четвъртък и петък и тяхната правна квалификация. В четвъртък в два часа следобед разследващи полицаи са посетили Кирил Петков в кабинета му, за да го разпитат по негово искане в присъствието на техния министър Бойко Рашков. Полицаите са били извикани от горестоящ ръководител и са извършили разпит в присъствието на горестоящ ръководител. Това е нарушение на чл. 15 от Закона за МВР. Ако полицаите не са били избрани на принципа на случайния подбор, е нарушен и чл. 16 от Закона за МВР. Полицай няма право да извършва действия по разследване на министър, министър-председател и бивш министър-председател. Това може да прави само следовател – нарушение на чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК. Разследващият орган действа под ръководството и надзора на прокурор. Когато това не е така, има нарушение на чл. 52, ал. 3 от НПК. По указание на министър-председателя още същия ден е осъществено претърсване в домовете на господин Борисов, господин Горанов и госпожа Арнаудова. Още веднъж нарушение на чл. 15 от Закона за МВР! Претърсването на помещения при хипотеза на неотложност е в нарушение на чл. 83 от Закона за МВР и на чл. 161, ал. 2 от НПК. Господин Борисов, господин Горанов и госпожа Арнаудова са били задържани, без да има данни, че са извършили престъпление, освен показанията на свидетеля Петков. Евентуално нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. Извършен е обиск на лицата. Понеже няма данни лицата да са извършили престъпление, е евентуално нарушение на чл. 80, ал. 1 от Закона за МВР. Още два детайла: Свидетелят Петков в свои публични изявления в четвъртък и в следващите дни остави впечатление, че е получил одобрение за действията си от Лаура Кьовеши. И не на последно място, Бойко Рашков потвърди многократно в публичните си изявления, че е имал намерение да търси доказателства след постоянното задържане под стража на господин Борисов, Горанов и Арнаудова, което, между другото, може да не включва, но може и да включва изтръгването на признания, показания или информация от задържаните. Сега ще Ви помоля да си отбележите няколко текста от Наказателния кодекс и да си мислите дали нямат отношение към извършените по-горе нарушения. От раздел „Престъпления по служба“: „Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което превиши властта или правата си с цел да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Ако деянието е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.“ От раздел „Нарушаване неприкосновеността на жилище“: „Чл. 170. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода до три години.“ Запишете си също от раздел „Престъпления против правосъдието – чл. 287 и чл. 290 – „Лъжесвидетелстване“ . От раздел „Престъпления против политическите права“ си отбележете чл. 169б и чл. 169в – „Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някой да осъществи своите конституционни и политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години.“ Ще кажете ли: карай да върви, голяма работа?! Уважаеми народни представители от мнозинството, всички Ви казваха, че не може човек, нарушил Конституцията по най безсрамен начин и подписал декларация с невярно съдържание, да заема какъвто и да е държавен пост, та камо ли да става министър-председател. Не послушахте и си сложихте този грях на душата. Нещо повече, гласове на мнозинството повериха съдбата на седем милиона българи в ръцете на една малка групичка хора със съмнителни биографии, дошли от нищото, които методично и планомерно унищожават финансовата, социалната, икономическата и всички други системи на държавата, без да се интересуват от понятия, като законност, ред или отговорност към обществото. Действията на избраното от Вас правителство излагат на риск цялата правна, институционална и политическа система на страната. Вие виждате това! Виждате и още нещо, което всички виждат – очите на Кирил Петков. Това са очи на човек, който не знае къде се намира и какво върши. Кажете ни Вие, представителите на старата, горда партия БСП, поемате ли отговорност за този човек? Вие, представителите на „Демократична България“, от този човек ли чакате честна правораздавателна система? Слави Трифонов, който разплакваше хората по стадионите, така ли си е представял ролята на „Има такъв народ“ в политиката – като помагачи на шайка авантюристи?! Не искам да вярвам, че сте съгласни Кирил Петков да продължава да бъде Вашият премиер. Отказвам да повярвам, че това Ви харесва. За ГЕРБ отсега нататък Кирил Петков вече не е министър председател, толерантността ни свърши. Този човек е опасен за държавата. Ако изобщо бихме го викали в парламента, то ще е, за да се убеждавате още и още в неговата несъстоятелност. Той няма друг полезен ход, освен да истеризира все повече и повече, да иска арести, да иска репресии срещу опозицията, да гази Конституцията и законите и да Ви насилва да го следвате в този безумен път. Не бъдете негови заложници! Спрете го или понесете заедно с него отговорността за това, което ще се случва с България. Една дума за бившия министър Бойко Рашков. Спомняте ли си как Ви се молеше от тази трибуна: „Моля Ви, оставете ме на поста ми и аз обещавам да вкарам Бойко Борисов в затвора!“ Е, вкара го. Браво! Както по времето на Цветан Цветанов се вкарваха хора в арестите и после държавата плащаше. Искахте това да не се повтаря (шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), а го направихте да е още по-отвратително. Знаете ли обаче къде е парадоксът? Парадоксът е, че Вие не можете да прекратите това, което наричате цветановщина, Вие искате да правите същото. Вие не можете, но ние можем. Заявяваме Ви – няма да допуснем връщане на милиционерския терор! ГЕРБ си е научил уроците и е платил цената за подобни издевателства. Сега ще я платите Вие. България ще бъде правова държава! И понеже Вие доказахте, че не искате и не можете да я направите такава – ще я направим ние. Със силата на правото, която ще ви демонстрираме всеки божи ден. (Шум и реплики.) До Великден остават още 30 дни. Това е времето, в което трябва да вземете необходимите решения, за да спрете безчинстващото зло и да спасите страната от неизбежната катастрофа, към която я водят Кирил Петков и компания. Дано бъдат простени греховете на тези, които са ги създали и които ни ги натресоха. Бог да пази България!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес още първа точка е изключително важна за цялото ни общество. Знаете, че по време на всички предизборни кампании миналата година широко се обсъждаше реформа в съдебната система. Това беше една от основните, водещи теми на всички парламентарни партии и коалиции, които са представени днес в Народното събрание. Не само това, последното заседание на Правната комисия продължи близо седем часа. Това показва, че мненията са разнопосочни, експертите имат различни виждания, какво остава за обществото. Гражданите имат право да знаят какво се случва, какво предлагаме ние, какво предлага управляващото мнозинство, има ли то визия за справяне въобще с проблема, знае ли какво да направи, по-компетентна ли е опозицията и така нататък. Още повече имаме и други важни точки в дневния ред – да речем образованието. Днес ще говорим за висше образование, но по принцип образованието също беше една от основните теми, които се коментираха по време на предизборните кампании, и това е един от основните приоритети за всички, смятам, партии, представени в днешния парламент. Поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че за гражданите и за българското общество е важно не само по време на предизборна кампания да чуят какво мислят и какво възнамеряват да направят всички представени формации от политическия елит на страната, но и да видят това реално в залата. Така че ние предлагаме целият днешен дневен ред да се излъчва пряко по БНТ 1 и по БНР, за да може, пак казвам, не само по време на предизборна кампания обществото да е информирано. То да види на живо, реално какво се случва, да направи преценките си, да може следващия път, когато дойде време за избори, да е наясно какво всъщност е правено през всичкото това време или най-вече какво не е правено. Благодаря Ви.

За.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-12, внесен от Министерския съвет на 2 март 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 март 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-12, внесен от Министерския съвет на 2 март 2022 г. На заседанието присъстваха… Законопроектът беше представен от министъра на правосъдието. Госпожа Йорданова посочи, че с него се предлага отмяна на „кариерните бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор, инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет и административните ръководители и техните заместници. Тя уточни, че въведеното кариерно израстване на изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет е несправедливо преимущество пред останалите съдии, прокурори и следователи, тъй като след освобождаването им от изборните длъжности те имат правото да се възстановяват на длъжността съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт. Беше добавено, че в противоречие с конкурсното начало подобна привилегия е предоставена и за административните ръководители и техните заместници, които след освобождаване от съответната длъжност могат да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт. Министърът на правосъдието отбеляза, че кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено от тяхната работа и да е резултат на професионалните и нравствените качества, оценени в рамките на предвидените в закона конкурсни процедури. Тя добави, че кариерното развитие без конкурс представлява намеса в самоуправлението и неоправдано предимство в рамките на съдебната система и следва да бъде премахнато. Госпожа Йорданова посочи, че Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществяват административни и контролни функции, различни по своето съдържание от дейностите по осъществяване на същинската дейност на магистратите, което обуславя и премахването на правото за членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет да получават парично обезщетение за прослужени години при последващо освобождаване. Със законодателната инициатива се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури. Министърът на правосъдието обобщи, че за десетгодишния срок от своята дейност специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не са постигнали заложените цели при създаването им, насочени към осъществяване на ефективни резултати срещу тежката организирана престъпност и корупционни практики по високите етажи на властта. Тя добави, че в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. се констатира липсата на последователни резултати по отношение на присъди по дела за корупция по високите етажи на властта, каквато констатация е дадена и в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. Министърът отбеляза, че критичните оценки на Европейските институции, общественото възприятие относно неефективността на противодействието на корупцията и данните от годишните доклади на органите на съдебната власт свидетелстват за нуждата от организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие и закриване на тези структури. В преходните и заключителните разпоредби се урежда кадровият статус на съдиите, прокурорите и следователите след закриване на специализираното наказателно правосъдие и условията и реда за тяхното преназначаване. С разпоредбите се определят правомощията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да разкрие съдийски, прокурорски и следователски длъжности. Урежда се приключването на висящите съдебни производства при спазване на принципа за неизменност на съдебния състав, като се предвижда в случаите, когато е проведено закрито или разпоредително заседание, съдиите, които не са преназначени в Софийския градски съд, съответно в Софийския апелативен съд, да бъдат командировани за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях. Със Законопроекта се предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които уреждат подсъдността на престъпленията, попадащи в юрисдикцията на закрития специализиран наказателен съд, като я прехвърлят към окръжните и районните съдилища по общите правила на родовата и местната подсъдност. Определя се редът за предаване и приемане на неприключилите и на приключилите дела, преписки и архив, като е определено Софийският градски съд да бъде правоприемник на Специализирания наказателен съд, а Софийският апелативен съд – на Апелативния специализиран наказателен съд. По Законопроекта са постъпили становища от Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и от съдия Силвия Русева от Специализирания наказателен съд. Представителите на Специализирания наказателен съд и на Апелативния специализиран наказателен съд посочват в своите писмени становища, че предлаганите разпоредби са противоконституционни и дискриминационни, тъй като представляват пряка намеса на законодателната власт в работата на съдебната власт и създават различен ред за преназначаване на магистратите от специализираните съдилища, който ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите съдии. Посочва се, че предвидената процедура за преназначаване на съдиите от Специализирания наказателен съд не може да гарантира неизменността на съдебния състав, тъй като е налице необективност на критериите за преназначаване. В становището се подчертава, че всички съдии в специализираните съдилища заемат съответните длъжности въз основа на преминати процедури и успешно издържани конкурси и се обръща внимание на принципа за независимостта на съдиите. Председателят на Апелативния специализиран наказателен съд заяви, че закриването на специализираните съдилища ще е изцяло във вреда на българското общество и ще представлява отстъпление от поетите ангажименти към европейските ни партньори. Той съпостави съдебния процес преди въвеждането на специализираните наказателни юрисдикции, като изложи информация за оценките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка през годините. Господин Ушев добави, че обективните оценки показват значителен напредък и солидни резултати в борбата срещу организираната престъпност и обърна внимание на риска за наказателната политика на България от връщане на делата срещу организираната престъпност за разглеждане по местоживеене на подсъдимите, като уточни, че по този начин ще се увеличи рискът от въздействие по места върху разследващите органи. Съдия Вълева допълни, че при съпоставка на показателите за работата на апелативните съдилища, отразени в докладите за Върховния касационен съд, не се констатира твърдяната в мотивите липса на резултати, а напротив, дадена е положителна оценка за работата на съда. Тя определи предложените правила за преназначаване като безпрецедентни. От Специализирания наказателен съд отбелязаха, че предвидените преходни разпоредби не гарантират статута на магистратите и са в противоречие с принципа на независимост на съдебната власт. Госпожа Райкова изрази опасения, че магистратите, които не са доволни от решението за местоназначение, ще обжалват решенията на Висшия съдебен съвет в непредвидим срок и с неясни последици за производствата, които не са приключили. Тя изложи подробни аргументи против основателността на мотивите към Законопроекта, като анализира дейността на съда, неговата натовареност и правомощия. Съдия Русева посочи, че разпоредбите, уреждащи преназначаването, са извънредни и в противоречие с чл. 194 от Закона за съдебната власт. Тя добави, че предложените процедури са взаимноизключващи се и това ще доведе до невъзможност на кадровия орган да изпълни нормата, като определи залегналите критерии за преназначаване като недопустими и дискриминационни. Съдия Панайотов допълни, че отказите за използването на специални разузнавателни средства са много повече от дадените разрешения и изложените твърдения за злоупотреби с тези процесуални средства са неверни. Председателят на Районния съд – Трявна, отбеляза, че Законопроектът страда от съществени недостатъци. Той добави, че приемането му няма да доведе до подобряване на наказателната политика и е с неправилен и неефективен подход, като изрази необходимостта от реформа в специализираното правосъдие. Главният прокурор на Република България уточни, че специализираните наказателни структури са компетентни на територията на цялата страна и отбеляза, че със закриването им може да последва криза във върховенството на правото предвид вероятността от отводи на съдии. Господин Гешев обърна внимание на предвидения подбор на съдии, като посочи, че принципът на несменяемост обуславя и запазване на тяхната месторабота. От Прокуратурата на Република България посочиха, че ще депозират писмено становище по Законопроекта. От Асоциацията на прокурорите в България допълниха, че специализираното правосъдие е модерният и правилен европейски подход за противодействие на организираната престъпност. Господин Николов посочи, че Проектът на закон ще затрудни работата на правозащитните органи. Административният ръководител на специализираната прокуратура заяви, че предложените законодателни промени не съответстват на мотивите и нарушават принципа на независимост на съдебната власт. Тя посочи, че липсва сравнителен анализ за резултатите на закриваните структури и за последиците от приемането на тези предложения за останалите съдилища и прокуратури, натоварени с функциите на закритите структури. Госпожа Маджарова отбеляза необходимостта от определяне на разумен срок за приемането и предаването на неприключилите и приключилите дела. Господин Кръстев изрази опасения, че след прехвърляне на делата по места може да възникнат продължителни спорове за компетентност между отделните юрисдикции. Господин Ивайло Ангелов, административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, и госпожа Калина Чапкънова изразиха становището, че връщането на равна по степен длъжност не може да се разглежда като кариерен бонус, тъй като възстановяването е на нивото, до което магистратът е стигнал след проведен конкурс. Господин Ангелов обърна внимание върху естеството на работата и задълженията на членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет, като допълни, че невъзможността магистратите да избират къде да се върнат на работа след края на мандата им може да доведе до некачествено изпълнение на техните задължения поради риска да бъдат върнати в орган, който са проверявали. Госпожа Чапкънова, член на Висшия съдебен съвет, заяви, че кариерната компенсация цели да гарантира работата на членовете на кадровия орган в дисциплинарните състави, натоварени с извършването на проверки срещу магистрати, и уточни, че отмяната на тази възможност ще доведе до отказ да се извършват реални проверки срещу магистрат, който след завръщане на проверяващия член в съдебната система може да му бъде пряк ръководител или колега. Тя допълни, че членовете на Висшия съдебен съвет, когато изпълняват изборна длъжност, не могат да участват в конкурсни процедури за повишаване в длъжност и отпадането на кариерната компенсация ще постави членовете в неравностойно положение спрямо другите магистрати, които могат да участват в процедури за професионално развитие. Госпожа Чапкънова посочи също, че правото на административните ръководители да бъдат назначавани в друг равен по степен орган има същите функции, тъй като те инициират дисциплинарните производства и кадрови промени в поверените им структури. Тя посочи, че смесената компетентност по предмет и по субект не превръща специализираните съдебни органи в извънредни, като се позова на Решение № 6 от 2018 г. по конституционно дело № 10 от 2017 г. Госпожа Дишева изрази становище, че статутът на съдиите при прекратяване на специализираните съдилища и прокуратури е обезпечен с направената препратка към чл. 194 от Закона за съдебната власт, а предвидената оперативна самостоятелност на Висшия съдебен съвет гарантира изработването на ясни критерии и правила за преназначаване на магистратите. Тя уточни, че и в момента Висшият съдебен съвет взима решение за командироване на магистрати за довършване на производства и тази процедура не е прецедент. Госпожа Мутафова посочи нуждата от прецизиране на разпоредбите относно статута на съдебните служители, смяната на компетентностите в Наказателно-процесуалния кодекс и уредбата на правоприемството на активите и пасивите на закритите звена. Тя допълни, че се създават предпоставки за пряка намеса в кадруването в съдебната власт в противоречие с принципа на несменяемост на съдиите и условия за непропорционално назначаване на служителите. Госпожа Мутафова заяви, че отмяната на кариерната компенсация ще накърни независимостта и безпристрастността на членовете на Висшия съдебен съвет, които са натоварени с управленски, кадрови, атестационни и дисциплинарни правомощия спрямо магистратите. Главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет изрази несъгласие с предложените промени и с мотивите към Законопроекта. Госпожа Точкова отбеляза, че при изготвянето на Проекта на закон не е взета предвид придобитата висока компетентност на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет и подробно обоснова необходимостта от запазване на разпоредбите, касаещи правото на парично обезщетение и възможността за кариерно израстване след края на мандата като изборен орган. Съдия Велинова от Българската съдийска асоциация отбеляза, че данните в мотивите са неверни и не отразяват обективната натовареност и резултатите от работата на специализираните юрисдикции. Тя добави, че Законът изисква съгласие на магистрата при преназначаването му и посочи, че предложените норми противоречат на принципа на несменяемост на съдиите, а записаните критерии за преназначаване не съответстват с принципа на разделение на властите. Госпожа Ина Лулчева, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет, посочи, че Европейската комисия никога не е препоръчвала създаването на специализиран съд, и обърна внимание, че абсолютната давност за повечето престъпления, подсъдни на специализирания съд, е 15 години, като допълни, че изразените опасения за прекратяване на производства поради давност са неоснователни. Тя акцентира върху повдигането на обвиненията в специализираната прокуратура и уточни, че в зависимост от правната квалификация на престъплението като организирана престъпна група или съучастие се променя подсъдността на съдилищата, което определи като недопустимо. Госпожа Лулчева изрази подкрепата на Висшия адвокатски съвет към внесения законопроект. От Камарата на следователите допълниха, че уредбата относно статута на младшите следователи следва да се подобри. Госпожа Емилия Николова, председател на Съюза на съдебните заседатели в България, посочи, че закриването на Специализирания наказателен съд ще доведе до увеличаване на делата в Софийския градски съд и обоснова необходимостта от увеличаване на броя на съдебните заседатели към Софийския градски съд или съответните компетентни окръжни съдилища. От фондация „Съратници“ заявиха, че специализираните съдилища са неефективни, но определиха Законопроекта като дискусионен и уточниха, че с него не се подобрява наказателното производство. Представителят на инициативата „Правосъдие за всеки“ отбеляза, че резултатите от дейността на специализираните наказателни юрисдикции не отговарят на високото обществено очакване за справяне с корупцията и организираната престъпност, като същевременно правомощията им проявяват белезите на извънредно правосъдие. От Обединението на свободните адвокати посочиха, че предложеното закриване на специализираните съдилища и прокуратури е правилно, и добавиха, че никога не е имало необходимост от такива специализирани юрисдикции, а резултатите от работата им са незадоволителни. Беше обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на преходните разпоредби, за да се уреди статутът на магистратите, заемащи длъжности във Висшия съдебен съвет и Инспектората, които след прекратяване на мандата им ще бъдат възстановени в закритите със Законопроекта органи. В проведеното публично обсъждане от Министерството на правосъдието заявиха, че Законопроектът ще създаде по-добро и бързо правосъдие. Госпожа Ковачева уточни, че целта на предложената процедура за преназначаване на магистратите е постигането на баланс в натовареността на органите на съдебната власт при спазване принципа на несменяемост на съдиите. Тя добави, че преходните разпоредби отразяват получените в съгласувателната процедура становища на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, както и направени коментари от Прокуратурата на Република България, специализираните наказателни юрисдикции и други участници. Заместник-министър Дечев посочи, че опасенията за местни зависимости при разглеждане на прехвърлените дела са неоснователни и даде за пример знакови дела, разглеждани и към момента по места, а не от специализираното наказателно правосъдие, които са приключили в срок и подсъдимите са получили ефективни присъди. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Милен Матеев, Мирослав Иванов, Петър Кьосев, Петър Куленски, Андрей Михайлов, Атанас Славов, Крум Зарков, Явор Божанков, Анна Александрова, Дани Каназирева, Николина Ангелкова, Бранимир Балачев и Хамид Хамид. Представителите на парламентарните групи на „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Възраждане“ декларираха, че ще подкрепят Законопроекта. Господин Кьосев заяви, че специализираното правосъдие функционира като паралелна правораздавателна система, която е компрометирана и не отговаря на обществените очаквания за ефективно правосъдие срещу организираната престъпност и корупционните престъпления. Господин Куленски отбеляза, че основната функция на специализирания съд е борбата с организираната престъпност, но видно от анализа на Доклада за дейността на съдилищата на Висшия съдебен съвет за 2020 г., едва 2,7 на сто от делата са производства по същество, което показва ниската ефективност на специализираното правосъдие. Господин Славов посочи, че Специализираният съд със своята дейност по разрешаване на специални разузнавателни средства срещу мирни граждани, упражняващи конституционно гарантираното си право на протест и манифестации през 2020 г., е допуснал форма на политическа репресия. Той добави, че тези репресии противоречат на конституционните и европейските стандарти, които следва да се защитават при упражняването на процесуални права и като последица е налице загуба на общественото доверие в специализираното правосъдие. Народните представители Божанков и Зарков заявиха, че специализираното правосъдие е неефективен механизъм за борба срещу организираната престъпност и корупция, като „БСП за България“ последователно през годините се е противопоставяла на този процесуален ред. Господин Михайлов уточни, че наказателната репресия срещу корупционни деяния и престъпления, извършени от организирани престъпни групи, няма да се повлияе от приемането на Проекта на закон и предвидените преходни разпоредби обезпечават производствата, като предвиждат достатъчни гаранции за защита статута на магистратите при закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Народният представител Петър Петров заяви, че закриването на специализираните съдилища и прокуратури няма да подобри наказателното производство, но изложи подробни аргументи за резултатите от дейността им и ги определи като незадоволителни. От Парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявиха, че изложените данни в мотивите на Законопроекта са манипулативно поднесени. Госпожа Каназирева посочи, че закриването на специализираното правосъдие не е съдебна реформа и добави, че неприключилите производства с правна и фактическа сложност пред специализираните съдилища са 144 в 13 170 тома с 886 души обвиняеми и изрази опасения, че предвиденото закриване може да доведе до блокиране и прекратяване на наказателни производства. Тя изложи подробни аргументи срещу предвидените изменения на подсъдността и връщането на производствата по местоизвършване на престъпленията, като изрази критики срещу разпоредбите, уреждащи статуса на магистратите от закриваните специализирани звена. Госпожа Ангелкова изложи данни от докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и обобщи, че оценките свидетелстват за трайни положителни резултати на специализираното правосъдие в борбата с организираната престъпност. Народният представител Хамид Хамид посочи, че дейността на специализираните съдилища е причина за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка и е недопустимо закриването на работещи структури. След проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-12, внесен от Министерския съвет на 2 март 2022 .“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Ние от „Продължаваме Промяната“ считаме, че разглежданият законопроект е изключително важна предпоставка за началото на реформата на съдебната система в България. Ние днес в Четиридесет и седмото народно събрание сме тези, които трябва да завършим процеса, започнат от нашите предшественици. Днес трябва да положим първата значима стъпка към възстановяване на конституционната функция на съда, а именно бранител на правата и законните интереси на гражданите и организации в България. През 2010 г. бе прокламирано, че Специализираният съд и прокуратура ще разглеждат дела срещу тежката организирана престъпност. Целта на тяхното създаване и съществуване бе да осигури тясна специализация на тези магистрати, да придобият същите по-задълбочени знания и да натрупат практически опит, чрез който да се повиши качеството, ефективността и бързината на правораздавателната дейност. Тези цели не се осъществиха. Какво се случи през последните 10 години със специализираното правосъдие? Създаде се специализация не по материя, а по брой дела, брой обвиняеми, а именно три или повече лица, иначе казано, организирана престъпна група. Бяха забравени институти на правото, като съизвършителството, подбудителството и помагачеството, и всичко започна да бъде квалифицирано като организирана престъпна група само с една-единствена цел – да бъде разгледано от Специализирания съд. По този начин се позволи едностранно чрез правната квалификация на деянието да се определя подсъдността му пред Специализирания отново съд. Същевременно се създаде привилегирован режим на специализираните магистрати, които получават по-добри условия спрямо магистратите от общите съдилища. Това създаде и откровен дисбаланс между магистратите в рамките на самата съдебна система. През 2017 г. се позволи специализираните органи да разследват и разглеждат дела за престъпления, извършени от високите етажи на властта. Пет години по-късно питам: къде са разследванията, къде са обвинителните актове, къде са осъдителните присъди? Така вместо твърдяната специализация на неговата дейност, с фокус върху тежката организирана престъпност и борба с корупцията по високите етажи, Специализираният съд се превърна в алтернативен общ наказателен съд, при това крайно неефективен и неработещ по отношение на тези цели. Защо за последните две години постъпилите и образуваните наказателни дела от общ характер са по-малко от 5% от всички дела за този период? Защо за последните две години повече от половината от всички постъпили и образувани дела са искания за разрешаване за използване специални разузнавателни средства, както и искания за налагане на мерки за неотклонение? Каква част от тях са законосъобразни и колко често незаконосъобразността им се установява, когато вече е късно? Защо държавата плаща огромни обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на пострадали от тези незаконосъобразни действия? И защо само за последната една година България е осъдена от Съда в Страсбург многократно за нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, допуснати именно от специализираното правосъдие? Отново питам: къде са знаковите дела и дела с висок обществен интерес, по които има влязла в сила осъдителна присъда? Специализираното правосъдие категорично не успя да постигне целта на своето създаване и да оправдае общественото очакване. Специализираното правосъдие към днешна дата е изцяло лишено от доверие и изключително компрометирано от обществото, а когато липсва доверие, то е лишено и от съдържание. Идеята за появата на специализираните органи в съдебната система бе представена пред обществото като следствие от препоръка на Европейската комисия. Истината обаче е, че нито в един от докладите на Европейската комисия няма подобна експлицитна препоръка. Споменава се необходимостта от промени в досъдебното производство и от създаване на – цитирам – „специализация в рамките на съдебната власт“. Никъде не се споменава създаването на специализирани съдилища и прокуратура. Обсъжданият днес Законопроект ще осъществи точно това – връщане на делата в системата на общите съдилища и възстановяване на баланса и справедливостта при тяхното разглеждане. Поради това ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим Законопроекта. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми колеги, крайно манипулативни са тези твърдения, които излагате, защото, първо, това не е съдебна реформа. Вие не предлагате абсолютно нищо ново. Вие връщате една стара правна уредба, която назад в миналото е доказано, че не е ефективна. Ако Вие бяхте такива борци за справедливост, щяхте да предложите нещо ново, от което ние като общество да имаме очаквания като ефективност. Отделно от това също с цифрите си служите адски манипулативно. Делата от общ характер в нашите съдилища най-много са в Софийския градски съд, последвани от Пловдивския окръжен съд и след това от Специализирания наказателен съд. Едва ли не всички други 26 съдилища по Вашата логика трябва да бъдат закрити, защото те нямат достатъчен брой дела от общ характер. Отделно от това спекулациите с Европейския съд! Колеги, прочетете статистиката. Най-многото дела пред Европейския съд са по чл. 6 от Конвенцията, а именно – справедлив процес в разумен срок. А Вие в тази насока, в тази така наречена в кавички съдебна реформа, не предлагате нито един нов механизъм за оптимизиране на наказателния процес. Това, което ще свършите реално, е единствено да поставите под риск висящите много тежки наказателни дела с правна и фактическа сложност и да прехвърлите организираните престъпни групи по места – там, където всички знаем, че тези групи, техните лидери и участници имат изградени трайни позиции и съответно не само не преодолявате тези зависимости, регионални, но и ги задълбочавате. Това, което вършите, всъщност не е нищо ново. Вие прехвърляте едни дела от един съд в друг съд, без да подобрявате изобщо правната уредба. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Каназирева, неслучайно започнах изказването си, че това е предпоставка за началото на реформата в съдебната система, защото, ако трябва да бъдем честни, дебатът за закриването на тези съдилища започна горе-долу по времето, когато те бяха открити. И когато говорим за реформа, ние трябва да стигнем едно нормално ниво. С въвеждането на специализираните съдилища нивото падна под кота нула. С това започваме да балансираме малко нещата и оттук насетне да постелем пътеката към започването на реалната съдебна реформа. По отношение на данните – аз ги коментирам конкретно от Доклада за дейността на Специализирания наказателен съд през 2021 г., те всъщност са много ясно видими в един абзац, така че мога да Ви го предоставя впоследствие, за да се запознаете. По отношение на висящите дела – ясно е установено и регламентирано как те ще бъдат довършени и няма абсолютно никаква опасност да не бъдат завършени, а в много случаи тези, които са започнали с разпоредително заседание, ще бъдат дори завършени от същите състави. По отношение на организираната престъпност по места и провинцията – това, което ме притеснява във Вашето изказване, е, че всъщност Вие подлагате под съмнение интегритета и професионализма на магистратите в тези райони. Тоест по Вашата логика – дайте да закрием цялото наказателно правосъдие, което е в провинцията, и всички дела да се гледат от Софийския градски съд, от Софийския районен съд, така че да сме сигурни, че няма да има влияние върху тези лица. Магистратите спазват закона, спазват Етичния кодекс и поради тази причина аз изключително вярвам в прокурорите и магистратите в провинцията, които са извън София. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Втори опит се прави за закриване на специализираните съд и прокуратура, и за съжаление, аз съм убедена, че каквито и аргументи да се чуят в залата или в Правната комисия, или в работна група, ако се създаде такава, те няма да имат значение. Каквато и статистика да се извади, каквито и доклади да се цитират, те няма да имат значение. Всъщност професионалният дебат ми се струва, че няма значение. Просто е взето това решение да се закрият този съд и тази прокуратура и каквото и като аргумент да посочим, то няма да бъде чуто. За съжаление, очевидно съдебната реформа, така важна на думи поне за Вас, се изразява в закриването или реформата в два органа – единият е КПКОНПИ, другите са съдът и прокуратурата, просто защото те не се харесват на управляващата коалиция, без нито един професионален аргумент. Колеги, във всичките години, в които съм наблюдавала, а в някои периоди и занимавала със съдебна реформа, съм се нагледала наистина на едно – понякога много бързо откриваме нещо по препоръки или на Европейската комисия, или на Венецианската комисия, или на някой доклад от НПО-та, след което толкова бързо, защото на някой не му харесва и не е доволен от работата му, без аргументи го закриваме, без анализи. Дойдохте със заявката за съществена съдебна реформа. Нищо такова не се случва. Какво всъщност ще направите с този закон – да поясня на тези колеги, които не съм убедена, че толкова внимателно са прочели. Да, колега, доказано неефективно беше съществуващото положение до 2010 г. – от 2012 г. де факто работят Специализираният съд и прокуратура, по отношение на организираната престъпност. Тези, които сме малко по на възраст, си спомняме какво беше положението в България тогава по отношение на организираната престъпност. Създаде се Специализираният съд и прокуратура през 2012 г. – още тогава имаше дебат, между другото, дали да се включи и корупцията по високите етажи на властта, ако си спомняте, създаде се по отношение само на организираната престъпност. На всеки нов орган трябва време той да заработи. И в Доклада на вносителя, за съжаление, защото аз се надявах поне там да има коректни данни, абсолютно превратно се цитират и докладите по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка. Да, в първите години на съществуването на тези два органа работата им и констатациите по работата им не бяха позитивни. Трябваше време да се създадат, да започне специализацията, да се натрупа опит и дела. Но в последните години виждаме съществена промяна в това. И не само по отношение на организираната престъпност, това беше един от първите показатели в Механизма за сътрудничество и проверка, който се прекрати, защото се каза: тези органи работят добре. Временно закриваме наблюдението по тези показатели. Де факто означава закриваме наблюдението. Законът, който предлагате, връща старото положение – доказано неефективно, неработещо, и никой няма намерение да обижда магистратите от окръжните съдилища, колеги. Ясно е, че в повечето от тях са малко хора, хората се познават, просто такава е демографията в България. Тук става въпрос за проста демография, за нищо повече. Също така и за специализация, конкретна, защото голяма част от тези дела наистина са тежки, там трябва конкретна специализация. Те изискват много по-специфични познания. Връщате старото положение по отношение на организираната престъпност и всъщност създавате нов Специализиран съд по отношение на корупцията по високите етажи на властта, тоест Градски съд и Градска прокуратура. Защото по отношение на корупцията това не е връщане на положението отпреди 2017 г. Всъщност създавате Специализиран съд и Специализирана прокуратура по отношение на корупцията по високите етажи на властта – не ми харесва този съд и затова ще създам мой Специализиран съд. Извинявайте, колеги, но това не е реформа. Всъщност Градски съд, разширявайки лицата. Преди това бяха хората с имунитет, депутатите, членовете на Министерския съвет и магистратите – положението до 2017 г. В момента допълвате хора, знаете ги кои са – Висшият съдебен съвет, Главният инспекторат, членовете на КПКОНПИ и така нататък, да не изброявам, много странно по какви критерии избрани. В същото време изпускате местните власти и по отношение на всички престъпления, извършени от тях, не само по отношение на свързаните с тяхната служба, така наречените – те са много повече, корупционни престъпления. Тоест създавате един Специализиран съд – по много странни критерии избрани органите, разширявайки го – Софийски градски съд, за всички престъпления, не само извършените по служба, включително и за ПТП, или за каквото се сетите – битов скандал, делата за издръжка и така нататък. Това не може да бъде реформа! Аз не виждам нито един аргумент – нито в Доклада, нито в оценката, нито разсъждавайки с какво това законодателно изменение ще подобри работата, изобщо разследването на корупцията, организираната престъпност и носенето на отговорност на лицата, които извършват тези престъпления. Не само че няма да подобри, а ще се развали нещо, което работи добре по отношение на организираната престъпност. И да, има какво да се желае още по отношение на корупцията, но да не забравяме, че измененията се случиха в края на 2017 г. Много трудно ще има окончателни присъди за толкова кратко време от тези съдилища. Така че, моля Ви, поне на второ четене в Комисията, защото аз съм убедена какво ще се случи, чуйте и професионалните аргументи. Не мислете само политически, и то в рамките на: тези не ми харесват, затова ще си направя мои специализирани съдилища. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Захариева, аз не мога да приема Вашите аргументи, че преди да се създадат специализираните органи на правосъдието – преди 2010 г., не е имало резултати в борбата с организираната престъпност. Напротив, имаше такива резултати и примерите са много. Аз само ще спомена някои от тях – „Наглите“, „Килърите“, имаме ефективни присъди, по някои от тези дела имаме доживотни присъди без право на замяна, така че аз в никакъв случай не съм съгласен с Вашите доводи. Също така Вие наведохте твърдение, че едва ли не по места се упражнявало натиск върху магистратите от така наречените местни дерибеи. Ами, госпожо Захариева, ако това беше така, то тогава прокуратурата трябваше да се е самосезирала, тъй като това е подсъдно и престъпно деяние. На мен не ми е известно да има такива наказателни производства, инициирани от прокуратурата, за оказван натиск. А ние много добре знаем, че прокуратурата бързо се самосезира при подобни деяния, като примерът е как тя повдигна обвинение на органите на МВР във връзка с евентуално оказван натиск по разследването за източването на парите при строежа на автомагистрала „Хемус“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Кратка ще бъда. Колега, не ми слагайте думи в устата. Обясних много подробно защо беше неефективно. Две са причините. Едното е демографията и по-малкият брой на съдиите и прокурорите, поради което хората се познават в едно малко населено място. И другото е специализацията – нещо, което изобщо не се споменава в мотивите, специализацията по тези дела. Те наистина са тежки, голяма част от тях с много подсъдими или обвиняеми в зависимост от фазата, с много специфични познания. Да, има и експертизи, да, но все пак се налагат и специфични познания на магистратите, които или ги разследват, или после в съдебна фаза отсъждат решенията си. Така че за това никой не говори – как точно ще се специализират. Чувам някакви идеи, че може да се създават специализирани отдели в окръжните съдилища, след което се отказахте от тези идеи и никой не говори всъщност Софийският градски съд превръща ли се в нов Специализиран съд, Софийската градска прокуратура превръща ли се в нова Специализирана прокуратура по отношение на корупцията. Дори не само на корупцията, на всички престъпления, извършени от определена категория лица, разширени от състоянието до преди 2017 г., в същото време изпуснати кметове, областни управители и така нататък, местни власти. Определено е недомислено законодателство според мен, без нито един аргумент за това как то ще подобри състоянието на съдебната система в България и очакванията на българските граждани за бързо, качествено и ефективно правосъдие по отношение на наказателните дела. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Чухме началото на аргументите, всичко това го слушахме и в Правната комисия в продължение на 9-часово заседание. Действително в програмите на всички представени партии от управляващата коалиция е заложено като цел закриването на Спецсъда. Но не мога да се съглася с това, което колегите от опозицията казват, че „заменяте един съд с друг“. Това не е така, и то не е, защото не ни харесва един съд. Напротив, този съд за десетте и повече години на своето съществуване, той на практика не оправда целта, за която беше създаден – не забелязахме ония очаквани, главозамайващи резултати, които бяха сложени на масата, когато Съдът беше създаден. Хайде да се върнем малко назад, 12 години назад! Тогава господин Цветанов – всъщност това е истината, тогава този съд се създаде – създаде се не толкова с желанието да се направи онази лелеяна специализация, създаде се, за да се заобиколят някои съдилища. Всъщност той беше порочно заченат и очаквано не роди ония резултати, които ние очаквахме, които ние искахме. Всички ние искаме борба с корупцията. Да, от 2017 г., когато са възложени всичките тези негови правомощия, не виждаме драматичен резултат. Не виждаме никакъв напредък в това отношение. Връщам се на онова 9-часово заседание на Правната комисия. Тогава, в това заседание, какво се случи? Имаше няколко изказвания, прокраднаха се, дори от страна на Специализираната прокуратура, в които бяха признати дефицитите по отношение на борбата с корупцията именно при органите на специализираното правораздаване. Така че нека не казваме, че ще пострада борбата с корупцията. Няма да пострада! Нека не казваме: „Ще изгоните магистрати.“ Никой не предвижда такова нещо. Колеги, за всички, които не са изкушени от правната материя, в Законопроекта по никакъв начин не е предвидено магистратите, които правораздават в Специализирания наказателен и в Специализирания апелативен наказателен съд да бъдат изгонени. Няма такова нещо! Освен това, нека да бъдем честни. Става дума за 30 магистрати, съдиите са 30 на брой. Така че съдебната власт може да поеме тези съдии. Съдебната власт не иска да ги гони. Няма да има реподбор, няма да има лустрация. Нека да избегнем тези оценки, които вероятно ще чуете от опозицията. В никакъв случай не говорим за това. По отношение на обективните данни, на заседание в Правната комисия наблюдавахме замерване със статистика и я тълкуваше по различен начин. Това обаче, което е безспорен факт – Специализираният съд е домът на СРС. Това е истината. Основните разрешения за експлоатиране на специални разузнавателни средства минаваха през Специализирания наказателен съд. Да, това е законосъобразно, но буди много голямо учудване защо такава концентрация точно пък в Специализирания наказателен съд за разрешенията за СРС? Неслучайно казвам, че това беше домът на СРС. Така че освен това и слабото място за противодействие на корупцията, обърнете внимание, че в Законопроекта не е предвидено и няма такова нещо – делата, подсъдни на Специализирания наказателен съд, няма да се прекратят, няма да има ефектът на загубени дела и подсъдими, които ще избегнат наказателното правосъдие. Тези дела ще продължат. Принципът на несменяемост на състава, неизменност на състава, ще бъде спазен. Тоест магистратите, които са започнали разглеждането на дадено наказателно производство, ще продължат да го гледат в същата сграда, в същия състав. Просто няма да поставим под риск това, което е интересът на държавата, да накаже онзи, за който има достатъчно доказателства, че е извършил престъпления. Делата действително ще отидат в окръжните или в Софийския градски съд, според фазата, на която са. И последно, две неща. Имаше едно емоционално изказване на съдия от Специализирания съд в Правната комисия, даже видях сълзи в очите ѝ и гласът ѝ се разтрепери. Един колега тогава каза, направи ѝ бележка: „Ама, дръжте се институционално!“ Напротив, не! Аз я разбирам – тези сълзи на съдията от Специализирания наказателен съд. Аз я разбирам, защото тя е жертва като всички нас – жертва на един порочно създаден съд, жертва на едно изкривено правосъдие, каквото бяхме ние в последните 12 години, ние сме жертви, както и тя. Ето това ще се случи в момента – нашата воля и това, което сме декларирали пред нашите избиратели: да закрием тези съдилища. Предвид всичко това парламентарната група на „Има такъв народ“ ще подкрепи Законопроекта и разбира се, действително разумен е аргументът да има работна група, да има удължен срок между двете гласувания, за да могат да се прецизират текстове, за да може да се шлифоват така, че процесът да мине съвсем гладко, и тези рискове, които се преекспонират от опозицията, да не се случат. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Михайлов, аз разбирам удоволствието от тази трибуна като адвокат да пледирате и говорите и е чудесно, но много Ви моля, бъдете честен и говорете с факти. А по отношение на Вашето изказване фактите са – през 2012 г. бяха създадени Специализираният съд и прокуратура и не по настояване на някой политик, а по препоръки на Европейската комисия и на Венецианската комисия. Следващото нещо, което казахте, и аз смятам, че не е вярно, това е по отношение на 30-те съдии. Дали са 30 или 50, уважаеми господин Михайлов, това са човешки съдби и ако всички тези съдии си дадат отвод, недейте да убеждавате залата, че тези дела ще бъдат довършени, ще бъдат разгледани и няма да се получи хаос! Изключително неуважително е от Ваша страна да се отнасяте по този начин именно към този електорат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Михайлов, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз виждам, че тук изцяло фокусът и говоренето е политическо и изобщо няма никаква експертиза, имитира се една съдебна реформа, която ще нанесе в бъдеще – ще станем всички свидетели на много повече вреди за нас като общество. Господин Михайлов и колегите! Позволявате си няколко пъти да казвате – старата уредба беше ефективна, новата не беше ефективна. Най-малко, за да защитите тази своя теза, Вие трябваше да представите на всички нас, народните представители, един сравнителен анализ за това колко лица са осъдени и респективно оправдани по новата правна уредба след 2012 г. и колко такива лица са осъдени и оправдани при старата нормативна уредба. Защото, пак казвам, Вие не въвеждате нищо ново, Вие връщате старото. Госпожо Министър, относно делата за корупция. Те само допреди две години, защото в края на 2017 г., тоест можем да броим от 2018 г., делата за корупция по високите етажи бяха на тези съдилища, на които Вие искате отново да ги върнете. Реално къде черпите резултата, че тогава е било ефективно, и предполагате, че сега пак ще бъде ефективно? Господин Михайлов, относно 30-те съдии, че едва ли не ще им се намери работа. Недейте така да говорите за съдебната система – знаете много добре, че тези магистрати са несменяеми по статут съгласно Конституцията на Република България. Техният статут всеки един от нас го разглежда през призмата на това висящите тежки наказателни дела да продължат оттам, където са, а не да се върнат отново и да започнат отначало, защото давностните срокове текат. Те текат от датата на извършване на престъпното деяние. Много от тези деяния са извършени през 2009, 2010, 2011 г., така че има шанс, има риск тези дела реално да бъдат погасени по давност при уредбата, която Вие сте предвидили в § 41, ал. 5 и сл. В изказването по-подробно ще обясня какво имам предвид и се надявам да получа и отговора от Вас, госпожо Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Михайлов, аз съм съгласен в по-голямата част от това, което Вие изложихте. Искам само следната забележка да Ви направя. Да, наистина Специализираният съд и прокуратура тръгнаха с добри намерения и ако те бяха изпълнени, наистина нещата щяха да изглеждат по много по-различен начин. Но за жалост, тези органи се превърнаха в политически репресивен апарат. В това е големият проблем, уважаеми колеги от Политическа партия ГЕРБ. Ако се бяха изпълнили намеренията, с които започна тази реформа, да, нещата щяха да бъдат много по-различни и нямаше да има този дебат в момента в пленарната зала. Но за жалост, се изврати първоначалната идея и се стигна до това положение, до което сме днес! Аз не считам, че трябва да има какъвто и да е съд и прокуратура, които да бъдат използвани за политически натиск и политически репресии. Ето в това е големият проблем, по който днес дебатираме, и затова сме на този хал в пленарната зала, и затова правим това обсъждане. Надявам се да бъде приета новата реформа. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. По отношение на така направените реплики, първо, бих искал да започна с това, което колегата Александрова каза. Никъде не проявих неуважително отношение и не разглеждам съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран съд като електорат. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.) Никога не разглеждам колегите си като електорат! Това са моите, нашите – обръщам се към Вас, защото и Вие сте юрист, това са нашите колеги, които са дали живота си и професионалната си кариера на наказателното правораздаване. Така че отношението не е като към електорат, а като към колеги. По отношение на отводите, за които Вие казахте. Интересен аргумент, но откъде знаете, че ще последват отводи? Как така знаете, че съдиите ще си направят отводи? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН, реплики от ГЕРБ-СДС.) А може би пък имате някаква комуникация с тях? Странно! Пък как знаете какво ще стане по делата! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Така че по отношение на отводите, този аргумент си го записах – много интересен от Ваша страна! По отношение на това, което колегата Каназирева каза. Колега Каназирева, статистика има много подробна. Няма да отегчавам залата и всички, които ни гледат, със статистиката в мотивите и в докладите на Специализирания съд. Но резултатите са красноречиви – онази очаквана борба с корупцията така и не се случи. По отношение на това, което каза колегата Гуцанов. Колега Гуцанов, съгласен съм с Вас – Специализираният наказателен съд като идея се изврати, това е Вашият израз, постепенно се изврати и от една разумна идея в началото не постигна нищо. Така че неизбежен е резултатът не защото ние не го харесваме, а защото резултатите не показват това, което искахме. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

Уважаеми колеги, представяте като реформа закриването на цял сегмент от съдебната система, чиято основна функция е борбата с организираната престъпност. С този законопроект категорично по никакъв начин резултатът няма да е повишаване доверието в съдебната система, защото Вие връщате старо положение и нищо ново не предлагате, а напротив – ще бъде с отрицателен знак. Разговаряйки с хората назад в годините, предполагам и Вие знаете, че основните техни възражения или оплаквания са липсата или искането за обезпечаването на бърз и справедлив процес. Юристите по-добре от мен знаят, че формализмът, който все още съществува, и редицата начини едно дело да се протаква, да се връща и години наред да отнема, а тези несъстоятелни приказки в ефир през събота и неделя, както и по Вайбър и Скайп ще разпитваме лице, намиращо се в друга държава, с която страната ни няма сключен договор за правна помощ, просто са още по-нелепи. Това, което аз ще засегна и което считам, че трябва да знае обективно обществото и да има реална представа, е по два въпроса. Първо, делата, които са висящи към момента, пак ще повторя, че само по тези, които са с фактическа и правна сложност, обвиняемите лица са 886, делата са над 13 хиляди тома, свидетелите са над 7000, вещите лица са над 1000. Това са дела за трафик на хора, трафик на наркотици, изнудвания, измами и много други тежки престъпления. Смятам, че и Вие, и в обществен интерес е тези дела да продължат там, докъдето са, и да не се поема какъвто и да е риск да бъдат върнати отначало – така, както обаче е разписана процедурата, категорично считам, че се поема огромен риск. Вие създавате една изцяло нова процедура по преназначаването на съдиите. Записали сте, че ВСС разкрива бройки съобразно натовареността на наказателните отделения в съответните равни по степен съдилища – окръжни и апелативни. Това означава, като пример ще го дам, например тези хора от специализираните съдилища работят и живеят в София повече от 10 години и да се открият например три бройки в Софийския градски съд, три бройки в Апелативния съд – София, и всички останали от страната. Госпожо Министър, най-ниско натоварените са във Видин, Монтана, Смолян, Ямбол, Търговище – говоря на ниво окръжен съд. Записали сте, че ако не бъдат класирани по тяхното първо желание и заявление, се пристъпва към подаване на второ такова за заемане на останалите места. Нито един магистрат, който е издържал конкурс, не може да бъде принуден да подаде заявление за започване на работа в друг съд от този, за който е заявил желание. Междувременно той е със статут на несменяем, той не може да бъде уволнен и неговият статут остава неясен, тъй като той няма да подаде заявление за друг съд извън София и ще започне да обжалва цялостната процедура, а тези дела, които той разглежда, ще останат на трупчета за неопределен дълъг срок. Всичко това го разказвам във връзка със съдбата на тези тежки дела. Този параграф е много спорен, категорично за мен ще доведе до страшно много дела, защото никой от магистратите от София няма да отиде във Видин да работи, за да го командировате оттам, и не може да продължи делата си, с което рискувате да продължат да текат давностните срокове и има риск за тези дела. Вторият проблем е прекрояването на подсъдността. Връщането на старата уредба и прехвърлянето на делата на регионално ниво, категорично считам, че Вие поемате огромен лобистки и корупционен риск. Няма някой, който да отрече, че в една ограничена местна общност – там, където организираните престъпни групи действат и където техните лидери, съучастниците имат изградени контакти и позиции, това ще доведе до подобряване на разкриваемостта на престъпленията. Напротив, ще доведе до много по-ниска степен на разкриваемост, много по-трудно всестранно обективно разследване и събиране на доказателства и по този начин не само регионалните зависимости не се преодоляват, напротив те се задълбочават, а да не говорим по делата с трансграничен характер. Как смятате, че едни органи с териториално ограничени възможности ще се справят по-добре от такива с национална компетентност, които към настоящия момент вече имат изградено сътрудничество с международните разследващи органи?! За статистическите данни няма да се спирам, защото те са ясни и не е вярно и е пълна спекулация, че например споразуменията в Специализирания съд се сключват много повече, отколкото в другите съдилища. Числата говорят друго – в Софийския градски съд са много повече, отколкото в Специализирания съд, в Пловдивския окръжен и в Бургаския също, отколкото в Специализирания съд. Резултатът от така наречената съдебна реформа категорично ще бъде само един-единствен – осуетяване на разглеждането на делата чрез тяхното забавяне и проточване във времето за неопределен срок. Бъдете сигурни, че така уреден във Вашия законопроект текст ще има много жалби, ще доведе до блокиране на делата – да, ще има отводи и самоотводи, ще има и организационни затруднения и резултатът няма да е повишаване качеството на правораздавателния процес, а напротив – ще доведе до неговото влошаване. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Каназирева, благодаря Ви за структурираното изказване и за анализа, който направихте на Законопроекта. Имам две точки, които искам да адресирам от нещата, които казахте. Първата точка е относно отводите. Тъй като казвате, че в резултат от този закон ще има много отводи, което ще доведе до гледане на делата отначало и в резултат на това ще се забавят, възможно е и да изтекат давностните срокове. Това, което искам да Ви прочета, е разпоредбата, която съществува в няколко процесуални закона относно отводите и се казва, че съдия може да си направи отвод и тук вече цитирам: „…когато може да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“. Не виждам нищо в настоящия законопроект, което би могло да доведе до основание за отводи, които не са съществували преди приемането на Законопроекта. Това, което се казва с това изказване и с това мнение, е, че отводите ще се случат след приемането на Законопроекта, и показва някакво много ниско мнение и подценяване на българските съдии и магистрати. Аз не мога да си представя, че действащи български магистрати биха си направили отводи само и само да ни покажат как могат да действат, и по-скоро това е неприемливо. Аз не мога да си представя подобно поведение от българските магистрати, по-скоро очакваме, че те ще действат с високи морални качества и професионализъм, които ние сме виждали досега от тях. Честно казано, не очаквам подобни отводи да се случат и това би било силно изненадващо за мен и би било едно доста голямо сътресение за българската съдебна система. По въпроса за местните зависимости, което също е един рефрен, който се повтаря вече няколко пъти от тази трибуна, ако има такива местни зависимости, за които ние също чуваме от наши избиратели, то механизмите за противодействие на тези зависимости съществуват в общата система за устройството на съдебната система и на разследващите органи. На обсъждането в Правната комисия на Законопроекта господин Гешев дори призна, че действително и той има информация за зависимости между прокурори и местни обществени структури. Тук се поставя въпросът защо господин Гешев не се е задействал и не е започнал необходимите дисциплинарни производства, за да може да контрират такъв тип зависимости. Проблемът не е в общия съд. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, госпожо Каназирева, аз внимателно изслушах Вашите аргументи – от девет кладенеца вода донесохте, за да ни убедите, че имат значение и са важни тези специализирани прокуратури и съдилища. Искам да Ви припомня един случай обаче, при който те нищо не направиха. Какво направиха, когато миналата година кметът на Стамболийски и областен координатор на ГЕРБ изпрати шофьора, личния му шофьор, назначен в Община Стамболийски, да заплашва кандидат за народен представител? Какво направи, при положение че бяха предоставени видеоматериали и при положение че три милиона души го видяха в интернет, при положение че Ви писах на личната Ваша стена, а Вие не знаехте за случая и се направихте, че нищо не знаете за какво става въпрос?! Какво направиха тези специализирани прокуратури? След като нищо не направиха, какъв е смисълът да ги държим и да ги подкрепяме? Да ги премахваме колкото се може по-бързо, защото те обслужват не кой да е, а предишната власт – Вашата. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Само няколко неща ще засегна и пак казвам: не е реформа – връщане на нормалността е! Това е първата стъпка към започването на реформата. По отношение на делата, пак повтарям, че те няма да започнат отначало – предвиден е механизъм в ПЗР-тата и той е съобразен с нормалния ход, така че да не се застраши изходът от тези дела. По отношение на статистиката, цяла сутрин нали се замерваме и ние с Правната комисия, и с Вас за статистиката, а всъщност тук бих добавил нещо, за което даже господин Таслаков ме подсети току-що. Проблемът не е единствено и само в статистиката, която е включена в докладите, а проблемът е това, което не влиза в докладите, това, което не бива разглеждано от Специализираната прокуратура, това, за което има масова информация навсякъде, за което има подадени сигнали, и изведнъж поради някаква причина то не влиза в тези доклади. По отношение на отводите, много преди мен го казаха, но аз пак да питам: това оценка на Законопроекта ли е, или призив? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Колеги, несериозни аргументи. Честно, не знам откъде да започна. Първо, на господин Гочев. Господин Гочев, не отводите – ще Ви обясня и за отводите, но най-важното е, че така, както сте разписали процедурата по преназначаване на съдиите, поставяте под риск продължаването на делата, тъй като тази процедура е нововъведена за тези съдии. Нали следим принципа за неизменност – сменили се съставът, делото започва отначало. Тази правна уредба не гарантира продължаването на делата, защото няма да има съдия, или поне 90% от тях ще обжалват дадената им възможност – например вместо в София да започнат, да започнат във Видин или Монтана. Ама нека да го разберете, не може да преназначавате магистрат против неговата воля, не може да въвеждате нови критерии за подбор спрямо магистрати, които вече са спечелили конкурси. Тук е най-големият риск, защото, докато няма яснота относно статута на съдиите, делата, стотици дела за тежки престъпления, ще висят, няма да могат да бъдат продължени, или другата възможност е да започнат отначало поради неспазване на принципа за неизменност. Относно отводите. Да, когато се разхвърлят по места дела на регионален принцип, много от тях има, които съдии по дела си дават отводи, правят си самоотводи поради именно тези зависимости, които в по-малки региони и местни общности съществуват. Господин Таслаков, не знам Вашето включване в каква роля беше във връзка със Специализирания съд, изобщо не мога да го разбера и няма как да го коментирам. Колеги, пак казвам, ние внесохме Законопроект за промяна също на ЗСВ и на НПК. Виждам, че най-голям интерес е относно делата за корупция по високите етажи. Сменете им подсъдността, преместете ги в Софийския градски съд и съответно Апелативния, но не пипайте организираната престъпност, ще настане хаос (смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“), ще настане хаос, който…

Вижте, Вие си играете, но хаосът, който ще предизвикате в съдебната система, ще е още по-голям и от останалия, който предизвикахте във всяка една обществена сфера. Организираната престъпност пряко засяга обществото. Поне да си бяхте направили труда да прочете какви дела се водят…

…и срещу какви лица, и какви престъпни състави.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! По време на заседанието на Правната комисия миналата седмица се замеряхме девет часа с аргументи „за“ и „против“ закриването на специализираното правосъдие. Някои от тях бяха състоятелни, други недотам, трети изобщо нямаха връзка с реалността. Ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим закриването на специализираното правосъдие, но е хубаво, преди да закрием тези специализирани органи, да видим какво всъщност ще закрием. Закриваме Специализираната прокуратура, която две години не пожела да разследва пачките и златните кюлчета в чекмеджето на един бивш премиер, както и коя е Мата Хари и какво знае тя във връзка с това. (Реплика от народния представител Анна Александрова.) Закриваме Специализираната прокуратура, която две години не пожела да разбере как една българска манекенка има пет милиона евро, за да придобие един луксозен имот в Барселона, има ли пране на пари тук и замесени ли са политици в това. Закриваме Специализираната прокуратура, която две години не пожела да разследва казуса „Осемте джуджета“, Петьо Еврото и има ли схема за изнудване, в която участват магистрати, които са част от тези специализирани органи. Закриваме Специализираната прокуратура, която повече от две години отказва да разпита свидетел, който твърди, че има информация относно корупционни схеми по висшите етажи на властта, които са довели до щета за държавата в размер на 556 милиона евро. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Лева!

Лева, прощавайте. Закриваме Специализирания съд, който през 2020 г. издаде стотици разрешения за подслушване на мирни протестиращи граждани, издаде разрешение за подслушване на нас, колеги, защото ние всичките от тази част на залата (показва към „Продължаваме Промяната“) бяхме на тези протести, под претекст, че се готви въоръжен преврат за завземането на властта. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Извинявайте, но все едно ние, колеги, които сме били на легитимния протест, сме били нарамили по една пушка на рамо и сме отишли да сваляме ГЕРБ от власт. (Реплика от народния представител Александър Ненков: „Ти не!“) Закриваме Специализираната прокуратура, колеги, която две години не пожела да разследва дали думите: „Изпратете КФН да му размажат физиономията на тоя, че не се съобразява с мен“, са на бившия премиер Бойко Борисов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Закриваме специализираното правосъдие, което вече осем години не може да реши на първа инстанция делото „КТБ“, при което при неясни обстоятелства българските граждани загубиха 3 млрд. лв. (Реплики и частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Закриваме специализираното правосъдие, заради което България получи редица осъдителни присъди в Европейския съд за правата на човека, за които в момента плащаме всички ние българските данъкоплатци. Закриваме специализираното правосъдие, което не забелязваше корупцията по високите етажи на властта, та се наложи чужди институции да ни показват кои са най-корумпираните хора в България – цитирам санкциите по закона „Магнитски“. (Реплики.)

Закриваме специализираното правосъдие, колеги, защото то не успя да се справи със своята задача – да се бори с тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Не само това, то се превърна в заплаха за върховенството на правото в България, превърна се в бухалка срещу неудобните политически и бизнес опоненти на бившата власт. Закриваме специализираното правосъдие, колеги, защото българските граждани пожелаха съдебна реформа по време на легитимния протест от лятото на 2020 г. и затова ни изпратиха нас в парламента, за да свършим това. Затова закриваме специализираното правосъдие, колеги! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колега! Вие всъщност закривате Специализираната прокуратура и Специализирания съд, за да сложите Ваши хора в прокуратурата. Така каза Вашият премиер Кирил Петков. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Всъщност той каза: „Нашата роля е да сложим наши хора в прокуратурата.“ Вие закривате специализираното правосъдие, за да може да създадете Ваш механизъм и да викате във Вашите кабинети, на Ваше разположение разследващи полицаи. Защо? За да им давате ценни указания, за да може да се разправят с неудобни за Вас хора с тези мнения, които… (Реплика от народния представител Настимир Ананиев: „Това правехте!“) Не ме репликирайте от място! …тези мнения, които Вие не споделяте. Това ли е Вашето разбиране за реформа в кавички, за да може да погазвате устоите на правовата държава, и това Ви беше ясно показано от българския съд? Така ли смятате да правите реформите в държавата, очевидно като слагате Ваши хора и като заповядвате на най-високо ниво в лицето на изпълняващия длъжността министър-председател в момента да заповядва на разследващите полицаи да изпълняват определени функции, които да обслужват определени интереси на обвиняеми? Нека да си припомним чий началник на кабинет беше учредител на партията на определен обвиняем в първия служебен кабинет с министър на вътрешните работи Бойко Рашков, който е и редовен министър в настоящия кабинет. Има много въпросителни около Вашите мотиви (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за така наречената реформа в съдебната система. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Колега, няколко реплики по написаното и прочетено от Вас. „Българските граждани пожелали съдебна реформа.“ Нали българските граждани – по Вашите думи – са Ви изпратили тук за съдебната реформа и промяна на Конституцията? Апропо, кога беше създадена Комисията за промяна на Конституцията с председател Христо Иванов, някой помни ли? В началото на месец февруари. Колко време мина без нито едно заседание на Комисията за промяна на Конституцията в частта съдебна реформа? (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Второ, подслушванията. Вие имате ли представа, че институциите, отговорни, отговорни – не просто някой, който от парламентарната трибуна си говори каквото иска – проверяващи използването на специални разузнавателни средства, вече са извършили своята проверка и имат своя доклад. В този смисъл не почивайте върху твърденията на Бойко Рашков, защото много отдавна е доказано вече, че той просто лъже. Трето, говорите за КТБ. Трябва ли да Ви напомням коя година и при какви условия тази банка беше съборена? Кой беше прокурорът, който защити държавния интерес по това дело? (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Кой?“) Между другото, в момента има производства в Софийския градски съд по отношение на синдиците по делото „КТБ“. Това едва ли Вие ще сте го проверили, защото в никакъв случай не се задълбочавате нито в правната теория, нито в правната практика. (Реплика от народния представител Явор Божанков: „Кой е правил?“)

Санкции „Магнитски“. Ама как не Ви е срам да говорите за санкции „Магнитски“ и списъци „Магнитски“, при условие че свидетелят – временно изпълняващ длъжността министър-председател, или просто Киро за Вас, се позовава, като внася сигнали (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) именно по показания на лице в списъка „Магнитски“?! Последно и приключвам. Защо ще искате да закриете специализираното правосъдие? Защото има хиляди тонове дела по това правосъдие. И знаете ли какъв е предметът на тези производства? Проституция, наркотрафик, наркотици, организирани престъпни групи. Вие ще се превърнете в пазител на всички тези, които…

…българското правосъдие иска да изправи пред разпоредбите на закона и да ги обяви за виновни или невинни. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Ако може малко по-късно и за изказване да ме запишете.

Уважаеми господин Куленски, закриваме Специализирания съд заради това, Специализираната прокуратура за онова. Доводите, които изложихте, няма да ги коментирам, но искам да Ви попитам: случайно ли пропуснахте, че закривате Специализирания съд, който оправда, и прокуратурата, която не протестира оправдателната присъда на медийния и енергиен олигарх Иво Прокопиев? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Ще се въздържа от коментар на последния репликиращ. Относно делата, които в момента са текущи както в Специализирания съд, така и преписките в Специализираната прокуратура, нееднократно заявихме, че те няма да бъдат прекратявани. Те ще продължат по съответния ред в районните и окръжните съдилища. Иначе виждам, че колегите от ГЕРБ са прекалено добре осведомени какви дела и какви преписки има в специализираните органи. Ние видяхме през уикенда, че те дори разполагат с протоколи от процесуално-следствени действия и ги качват на своите Фейсбук страници, което е абсолютно недопустимо. Така че това буди в мен едно недоумение, но явно те са много добре осведомени. Ще завърша със следното: преди време изтече един запис, в който един главен прокурор наричаше един министър-председател „шефе“. Е, този министър-председател определено не беше Кирил Петков, а беше един друг министър-председател. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Вече в трето поредно Народно събрание стигаме до точно тази така наречена основополагаща съдебна реформа. Чисто юридически премахваме специализираното правосъдие, в това число съд, прокуратура, следствени органи, като заличаваме относимите разпоредби, които ги регламентират. Съвсем просто и бих казал, елементарно, без какъвто и намек за шеги с термина „анализ“, бих казал, че точно тук ни е необходим анализ. Но има такъв, който е възложен от Висшия съдебен съвет относно работата на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, и по никакъв начин не направихме сравнение с резултатите на другите окръжни съдилища в страната. За мотивите към този законопроект ще се въздържа от мнение дотолкова, доколкото такива липсват или са напълно общи, противоречиви и несъотносими. Колеги, тук в залата има юристи. Какво значи цялостно обществено възприятие? Обществото наистина очаква повече. Така е. Обществото иска ефективна борба с престъпността и присъди, но не присъди на всяка цена, а справедливи присъди – такива, каквито подсъдимите са заслужили. И преди създаването на специализираното правосъдие имаше обществено недоверие. Какво направихме? Създадохме специализираното правосъдие. Да, то има своите кусури, но има и своите резултати. Аргументът, че имало много споразумения и малко присъди. Ами, колеги, споразуменията са способ, който законодателят е позволил и законово е утвърдил. Ако го намираме за погрешен или недостатъчно твърд, нека да го усъвършенстваме или да го премахнем. Всички неща, които специализираното правосъдие не постигна като резултати. Европейските институции все пак оцениха високо работата им и в Доклада от 2019 г. беше прекратен мониторингът на българската държава по тази точка. Израз към международно признаване на Специализираната прокуратура на Република България е и фактът, че през следващите четири години нашата специализирана прокуратура – българската, независимо от нейните кусури, ще ръководи Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по дела за организирани престъпления, под егидата на Европейската организация за сътрудничество и сигурност. Каква е юридическата логика в този законопроект, колеги? Тук за мен такава липсва: как ще освобождаваме и преназначаваме магистрати; как ще продължат делата; как ще гарантираме несменяемост на съдебните състави; как ще постигнем бързо и справедливо правосъдие за българските граждани?! Не е тайна за никого, че местните зависимости са факт или най-малкото са обществена тайна. Напротив, казвам, че системата на специализираното правосъдие се нуждае от анализ и в съответствие с този анализ нека да направим необходимите изводи и да предприемем необходимите мерки, защото от това, което правим – директното закриване, лъха на саморазправа и не бих искал да мисля за много по-тежки неща – възможност определени дела срещу конкретни хора да не стигнат до присъда. Времето ще покаже, но аз считам, че закриването е грешка – и е прибързано, и е претупано, и е абсолютно политическо решение, което, за жалост, едва ли ще подобри правораздаването в Република България. Дано да не направим така, че да произведем още една криза, но мисля, че вървим точно натам. Благодаря, колеги. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Енчев, бих искала да Ви попитам, а Вие съответно да попитате управляващите, тъй като казвате, че тук наистина му е мястото да се направи един обстоен анализ: защо и на какво основание следва да се закрива Специализираният съд и Специализираната прокуратура, а не само на база на това, което лъха от мотивите, а именно: от това да се извършват политически репресии. Да попитате всъщност, тъй като в основната информационна антикорупционна търсачка на правителството Гугъл изтече информация, че предстоят още арести на опозицията: това отново ли ще бъде на база на анализи, или на свидетелски показания на свидетеля Кирил Петков?

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Енчев, две неща ми направиха впечатление във Вашето изказване. Едното беше, че се изразихте за закриването на Спецсъда и прокуратурата като кусур. Аз мисля, че кусур може да е, ако си купувате нова къща и трябва да ѝ ударите една боя. Но тази къща, която е съградена в момента и би трябвало да се занимава с правосъдие, трябва да се бутне изцяло, защото се използва като бухалка, но не само срещу политици и срещу бизнес, но и срещу българското общество. Както и колегите споменаха, знаете, че на летните протести стотици хора бяха подслушвани. Стотици. Говорим може би за 800, 900 човека. Спецпрокуратурата иска от Спецсъда, Спецсъдът разрешава моментално – след пет минути, и подслушването е факт. Другото нещо, което чух днес, е, че и ГЕРБ, и ДПС говорите за анализ – една дума, на която обикновено много ѝ се смеете, а сега изведнъж искате анализ?! Мисля, че за анализ вече е късно и тези бухалки трябва да бъдат закрити. След като бъдат закрити, тогава ще продължи съдебната реформа. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Колега Енчев, аз не мога да се съглася с Вас и Вашите констатации по отношение на това дали следва да има и дали си е изпълнило ролята самото правосъдие, както и по отношение на това дали е правен анализ. Да, анализ беше направен. Повече от две години се прави вече този анализ. Резултатите от анализа са, че това правосъдие е неефективно и от него няма смисъл. Нямаше смисъл и към момента на неговото създаване, тъй като към настоящия момент и от началото на създаването му то никога не е било специализирано. Говори се и от колегите от ГЕРБ, от Вас и от всички останали как, видите ли, трябвало да има голяма специализация на съдиите, които да се занимават с тежките дела, а всъщност само да Ви кажа, че всеки един от съдиите, който е в Специализирания наказателен съд, работи всякакъв вид дела. Тоест те работят дела и за грабежи, дела и за кражби, дела и за финансови измами, дела и за каквото и да било друго. Единствената специализация е по отношение на това дали престъплението се извършва от двама човека или от трима човека. Тоест единствено бройката на извършителите всъщност е така наречената специализация, която има в това правосъдие. Ето защо абсолютно не мога да се съглася с обстоятелството, че в настоящия случай се закрива специализирано правосъдие. Няма никаква разлика между така нареченото специализирано правосъдие и общото правосъдие, което е в съдилищата, с изключение бройката на лицата, които извършват престъплението. Както и в началото на Доклада на председателя на Комисията беше посочено, реално престъпленията, които се гледат в този съд и които не се гледат в другите съдилища, в голямата си част са престъпления, извършени при обикновено съучастие, но статистиката изисква те да бъдат квалифицирани по този начин. Много се говори за оценката на европейския съд и за сваляне на мониторинга. Моля Ви, недейте да злоупотребявате с това нещо. Никъде в Доклада не пише, че специализираното правосъдие е свършило своята работа, а пише, че правосъдието като цяло се е подобрило и реално затова не се налага този мониторинг. Ето защо аз не бих могъл да се съглася с господин Енчев, така че ще взема думата по-късно пак.

Благодаря за репликите, колеги! Госпожо Ангелкова, как ще продължи сагата с това, което гледаме по телевизията, не мога да отговоря, а и да Ви кажа честно, мисля да се концентрирам върху днешния дебат. Господин Ананиев, за кусура казах, че специализираното правосъдие и правораздаване безспорно има своите кусури, но лекарството не съм сигурен, че е закриване. Затова говорех и за анализ, защото нещата, които правим, включително Вие, откакто управлявате държавата, систематично говорите за анализи и на базата на тези анализи, дали ще са общини, дали ще са ведомства, дали ще са министерства, взимате съответното решение дали да бъдат финансирани, дали да не бъдат финансирани. Дали да им бъдат увеличавани заплатите, каквото и да било. По същата логика в трето Народно събрание говорим за анализ – за смислен анализ, за да видим какво се е случило, какви са резултатите и до какво ще доведе това, което са сторили тези хора до момента и какво ни чака оттук насетне. Защото, когато го закрием, това вече сме го правили, преди специализирано правосъдие – нямаше такова и видяхме, че се наложи да се появи такова. Какво ще се случва оттук нататък, времето ще покаже и се надявам да бъдем заедно тук и да преценяваме и занапред. Това е за кусура. По отношение на… За какви студенти, за какви протести? Примерно, ако вземем за пример делото в Сарафово – какви политици?! Това е тероризъм, господин Ананиев. В смисъл тук говорим за твърде сериозни неща в световен мащаб. Кой кого подслушвал, къде бил и какво бил. Аз също съм бил студент, аз също съм скачал по улиците. Аз също съм се старал в тази страна да има демокрация и тези след мен да не ходят войници. Дали съм бил прав, или не съм, не мога да отговоря. Времето е показало, но аз също съм бил по улиците. В този момент, който е бил по улиците, той е отишъл там със сърцето и с желанието си да промени нещо в тази страна по начина, по който е могъл. Това е, което имам да кажа. А по отношение на Специализирания съд, той се занимава с твърде сериозни неща. Господин Димитров, благодаря Ви за репликата. И на Вас специално, но пак ще кажа, че усъвършенстване чрез закриване – не съм привърженик на тази тема и така ще си остана. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател! Лично обяснение имам.

Не ми разрешавате, така ли? Добре, процедура по начина на водене.

Господин Председател, обръщам Ви внимание, когато колеги народни представители от трибуната заявяват в детайли, по които нямат никаква информация, във връзка с казаното от друг колега, да ги прекъсвате. За какво става въпрос: колегата Куленски в дупликата си подчерта, че е изненадан, че аз имам информация за всички, за всички висящи дела в Специализирания съд. И странно откъде съм имала такъв достъп. Искам да обърна внимание, че съм поискала официална справка от българска институция, която ми се дължи като народен представител. И от тази справка за висящите производства става ясно, че се касае за 144 дела, 13 179 тома с материали, подсъдимите лица – 886, свидетелите – 7143, вещите лица – 1211, три дела по международно сътрудничество, включително и това, за което говори колегата – тероризъм. Вие представяте ли си, че всички тези дела ще бъдат разпръснати някъде незнайно къде по страната и ще се гледат след някакъв неопределен срок. Колега, гответе се. Зад тази трибуна и зад тази зала не трябва просто „алангро“ да се говори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател! Уважаеми колеги, след два часа дебат ГЕРБ ни спестиха мъките и казаха, изплюха камъчето, казаха какъв е проблемът – само не закачайте организираната престъпност! Е, не беше трудно (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“) от- там да започнете.

Направете му забележка.

Но по същество позицията на БСП е „за“ закриване на специализираните съдилища, колеги, защото… Господин председател, моля успокойте госпожа Атанасова.

По същество позицията на БСП е последователна, не само защото е записано в коалиционното споразумение, не само защото сме поели такъв ангажимент пред избирателите си. Още при създаването му ние сме възразили, че специализация по отношение на субекта, а не на предмета, е безплодна. Тя няма да даде резултат. В годините ГЕРБ надграждаха тази система и даваха кариерни бонуси, правила за командировка и какво ли не. Всеки път сме се противопоставяли. Няма изненада и че ГЕРБ са „за“ тази система. Те са я създали, те са си я избрали, те си я защитават. Защо обаче бе създадено специализираното правосъдие – най простичко и ясно казано: да се бори с корупцията по високите етажи на властта, с организираната престъпност. Очевидно тази цел не е постигната. След редица анализи, дебати, изслушвания в комисии, ние затвърдихме нашата позиция, че това не се е случило. Изключително малко са и почти ги няма присъдите срещу политици по висшите етажи. Организираните престъпни групи не са това, което изглеждат. Често влизат като квалификация „организирана престъпна група“, а излизат по съвсем друг начин. Не са малко случаите, в които хора бяха „отъркаляни“ в личната им кореспонденция – държани, смачкани, техният бизнес и репутация, без да имат възможност да се защитят. Такива случаи има много. Видяхме какво работи специализираното правосъдие, но най вече видяхме какво то не работи. И тук е големият проблем. Често дават пример и ГЕРБ, и Специализираната прокуратура с Васил Божков, затова ще използвам същия този пример. Нали никой не вярва, че стотици милиони от нашите данъци са отклонени просто ей така. Всеки средно интелигентен човек разбира, че това без чадър от високите етажи на властта няма как да е станало. И пак виновният е само един. И точно тук специализираното правосъдие девалвира. То не стига до високите етажи на властта, дори когато човек като Божков дъни старите си другарчета, издава ги и говори пред правосъдието. Специално това специализираното правосъдие не го интересува. Специално една част за нея не съществува. Това е големият провал. Този резултат така и не беше получен. И тук е проблемът – съществото на дебата между управляващите и опозицията. Ако си от страната на специализираното правосъдие, на ГЕРБ – очевидно за тях това е много важна тема. Ако си от тези, които си пращат съобщения между Борисов, PR Севи, Бойко, Горанов и Гешев, със сигурност си доволен от специализираното правосъдие. Но ако си от страната на тези, дето са им откраднали данъците, със сигурност не си доволен. И тази управляваща коалиция застава от страната на хората, чиито данъци бяха откраднати. Така че, колеги...

От страната на идиотите застават.

Така че, колеги, нашата позиция е категорично в тази посока, но си поставяме и една цел – България дотук, и то по време на функционирането на това специализирано правосъдие, си остана държава, в която виновни са малоимотни гърци, бездомници, клошари или единици хора, които на гръб са изнасяли самостоятелно чували от „Автомагистрали“. Така и не се стигна до високите етажи на властта. Голямата цел, която си поставяме, е България да бъде страна, в която законът важи за всички, не специално за едни, и специално за други да не важи. И първата стъпка, важна и основна, от тази реформа е закриването на специализираното правосъдие, което се провали. Благодаря Ви.

Това не е реформа.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Както в мотивите към Законопроекта е посочено: „Целите, за които е създадено специализираното правосъдие в България, са били: да се постигнат ефективни резултати срещу организираната престъпност и корупционните практики по високите етажи на властта.“ След 11 години е видно, че специализираното правосъдие не е оправдало причините за своето създаване. Уви, за борбата с корупцията примерите и данните са пренебрежимо малко. Видно от докладите е това нещо. Съответно не може да бъде направен положителен извод за ефективността в този сектор. За сметка на това обаче има достатъчно красноречива информация за организираната престъпност или по-скоро създадената статистика за такава. Тук е важно да се посочи, че в рамките на досъдебното производство ръководно решаващият орган е прокуратурата. И преценката дали е извършено престъпление по чл. 321 от Наказателния кодекс, а именно: ръководство, организиране или участие в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от Наказателния кодекс, я прави именно наблюдаващият прокурор. Разбира се, родово компетентната да повдига и поддържа обвинения, както и да иска налагането на мерки за неотклонение, е Специализираната прокуратура. И тук стигаме до няколко съществени проблема, които досегашната правна уредба позволява. На първо място, Специализираната прокуратура може изкуствено да създаде статистика за разкрита организирана престъпност, каквато в действителност не е. Като наблюдаващият прокурор да привлече три или повече лица като обвиняеми за извършване на престъпления по чл. 321, без да са налице данни, доказателства за такава организирана престъпност. Тоест наблюдаващият прокурор може да обоснове своята родова компетентност чрез формалното посочване на престъплението по чл. 321, без да разполага с данни за действителна съгласуваност между лицата, съответно без да може да докаже, че съществува организирана престъпна група. Доказателства за това са данните и големият брой на дела, при които подсъдимите са били оправдани по предявените им обвинения за престъпления по чл. 321 още от първоинстанционния съд. Тук достигаме до втория съществен проблем в сегашната уредба – компетентността на специализираните съдилища е подчинена именно на тази преценка на прокуратурата относно формата на съучастие на разследваните деяния – дали се отнася до организирана престъпна група, или обикновена форма на съучастие. Ако става въпрос за обикновено съучастие, то тези престъпни деяния биха се разглеждали от общия съд, не от Специализирания. От данните за големия брой оправдателни присъди за участие в организирана престъпна група можем да направим именно този извод, че прокуратурата в голяма част от случаите само формално е оправдала компетентността си, като не е успявала, повтарям, не е успявала да поддържа обвинението си за ОПГ в съда. Този съд е Специализираният съд, разбира се, който поради наличието на такова обвинение също е бил родово компетентен да се произнесе по съществото на спора. Това на свой ред води до изкривяване на данните, до изкуственото повишаване на статистиката за разследване и разкриване на организираната престъпност в страната в лицето на Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд, като в действителност степента на реална разкриваемост е значително по-малка. Тук искам да кажа нещо и във връзка с това, което колегите от ГЕРБ-СДС заявиха за зависимостта на магистратите по места. Колеги, на първо място, инстанционният контрол е Апелативният съд, след това Върховният касационен съд. Тук не става въпрос за местни обвързаности. Ако има съмнения за зависимости на съдии и прокурори по места, къде са разследванията срещу тях? Разполагате ли с данни и твърдите ли, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не си е свършил работата под някаква форма. В чл. 411а, ал. 1, буква „з“ са включени съдии, прокурори и следователи. Тоест, ако има извършени престъпления против правосъдието по Раздел трети от Наказателния кодекс, то знаете ли кой разследва и къде се разследват тези престъпления – в Специализираната прокуратура, в Специализирания наказателен съд? Е, къде са тогава разследванията срещу магистрати? Ще се радвам да ми отговорите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) (След почивката.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър. Да, госпожо Министър, нито Вие, нито част от управляващото мнозинство успяха да дадат каквито и да е доводи, че нивото на наказателното правораздаване, защитата на правата на гражданите, достъпът до правосъдие, защитата на правовия ред като цяло ще бъдат повишени с този законопроект. Тоест с думата „реформа“ дотук. И да, госпожо Министър, нито съдът, нито прокуратурата, нито следствието, нито Висшият съдебен съвет, нито съсловните организации подкрепят така представения законопроект. И да, госпожо Министър, и в момента в Софийския градски съд има дела, които не се гледат, защото няма свободни зали. Какво ще направим, когато тези дела отидат отново в този съд? Какво правим с достъпа до правосъдие на гражданите? И да, госпожо Министър, съмнявам се, че в управляващото мнозинство едва ли има повече от двама или трима човека, които са били в Следствения отдел на Специализираната прокуратура или в самата Специализирана прокуратура да видите как хората, които работят в тези места, не могат да си видят стените от документи и доказателства. И да, госпожо Министър, в Законопроекта на едно място даже е изпуснато премахване на Специализирания съд и прокуратура. И да, госпожо Министър, между другото, докладът, който няколко пъти беше споменат днес и се развява като знаме от премиера и от всички – става въпрос за доклада на АФДИ – той е извършен по възлагане на Специализираната прокуратура, същата тази, която се закрива с този закон. И да, госпожо Министър, едно от предложенията за отменяне на текстове всъщност е внесено от Вашия председател на парламентарна група господин Христо Иванов. И да, госпожо Министър, всъщност при така създаващата се постановка някои от магистратите няма да искат и да стават членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. При така създадената обстановка, госпожо Министър, аз виждам само един вариант – оттегляне на Законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, в моето изказване ще се съсредоточа в него по отношение на тази част от Законопроекта, касаеща закриването на Спецсъда и Спецпрокуратурата. За съжаление, остана в мен усещането, а също и в по-голямата част от българското общество, че за периода, в който е налице това спецправосъдие, не се постигнаха задоволителни резултати в борбата срещу организираната престъпност. Остана усещането, че така извършената дейност от страна на спецправосъдието не оправда тези цели, с прокламирането на които то беше създадено. На първо място, по отношение на дейността на Специализираната прокуратура. Аз си спомням само преди няколко седмици министърът тук от тази трибуна ни чете статистика, че са налице осъдителни присъди по отношение на 96% от обвинителните актове на редовите съдилища. За съжаление обаче се наблюдава една сериозна диспропорция и дисбаланс в осъдителните присъди по отношение на обвинителните актове на Специализираната прокуратура. За осемгодишния период 2012 – 2020 г., посочен в статистиката към мотивите, процентът на осъдителни присъди е около 50, за 2020 г. е около 66%. Тоест, имаме, от една страна, голям брой осъдителни присъди по отношение на обвинителни актове от страна на прокуратурата в редовите съдилища, а от друга, между 40 и 50% оправдани, когато са обвинени от Спецпрокуратурата в съда. Този висок процент на оправдани лица съответно впоследствие води и до осъдителни решения по Закона за отговорността на държавата за вреди, а също и до осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека срещу Република България. Всички тези обезщетения, които са в размер средно между 20 хил. лв. и 20 хил. евро, когато се касае за Европейския съд по правата на човека, ги заплащаме всички ние, българските данъкоплатци, а Спецпрокуратурата не носи абсолютно никаква отговорност за своите действия и за своите актове, когато са обявени за незаконосъобразни от българския съд. На следващо място, по отношение дейността на Спецпрокуратурата не мога да не отбележа и тук в пленарната зала обстоятелството, че специално за 2021 г., тъй като се запознах с доклада на Спецсъда, броят и процентът на върнатите обвинителни актове поради съществени процесуални нарушения от страна на прокуратурата, върнатите от Спецсъда са 52 от общо 194 внесени обвинителни акта, тоест една четвърт. А като цяло назад във времето за осемгодишния период този процент е около 20. Значи, една четвърт или една пета от внесените от Спецпрокуратурата обвинителни актове са намерени от съда за порочни, върнати са обратно на фазата на досъдебното производство за допълнително разследване?! Това като краен резултат удължава отново периода на наказателното преследване и при високия процент оправдателни присъди впоследствие води до по-висок размер на обезщетенията, защото размерът на обезщетението за морални вреди се определя и от продължителността на наказателното преследване срещу обвиняемото и подсъдимо по следствие лице. И пак ги плащаме ние и пак никой не носи от страна на Спецпрокуратурата отговорност за това. Трето, по отношение дейността на Спецпрокуратурата. Ако сте прочели мотивите към Законопроекта, сте видели сигурно, че най-големият брой дела това са делата по искане на Спецпрокуратурата за разрешение и за използването на специални разузнавателни средства по чл. 12 и следващите от Закона за СРС. Дори да се солидаризираме с изказването на съдия Панайотова в Правната комисия, че отказите от страна на Спецсъда били повече от одобренията за използването на тези СРС-та, като видим високия брой такива дела, които за 2021 г. са над 2300, за 2020 и назад в годините се водят около три хиляди, взимайки отново предвид прекалено високия брой оправдателни присъди, следва да направим едно заключение, че една част от тези искания за използване на СРС са или незаконосъобразни, или нецелесъобразни, или ненужни. Четвъртата причина по отношение дейността на Специализираната прокуратура това са отново високият брой дела, които са гледани и поискани от страна на прокуратурата за обиск, претърсване и изземване. Те също играят своята сериозна роля впоследствие, когато високият брой оправдани лица потърси обезщетение срещу действия на Специализираната прокуратура, за които тя не отговаря за тях по никакъв начин впоследствие. По отношение дейността на специализираните съдилища. Въпреки че председателят на Апелативния специализиран наказателен съд в Комисията каза, че са налице обективни оценки за успешна борба с организираната престъпност, аз се сещам за две инцидентни проверки от страна на Върховния касационен съд, последната беше 2018 г. по прословутото дело „Иванчева и Петрова“, по което тази инцидентна проверка за законност, продължила само шест дни, взе, че установи нарушения. И тогава възникна въпросът и хората, които в момента ни гледат и ни слушат, се питат: добре, защо по едно дело със знаков обществен интерес това е възможно да бъде извършена такава инцидентна проверка „Законност“, а по дела, които не са с толкова голям обществен интерес това не се прави? И ако бъдат извършени, сега да не използвам еретичната дума „масови“, но по-регулярни такива инцидентни проверки на случаен принцип, те дали биха установили нарушения, други нарушения в наказателното специализирано правораздаване, да не кажа отново в Апелативния специализиран наказателен съд? Мисля, че сами може да си отговорите на този въпрос! Всичко това в съвкупност създава усещането в българската общественост и в българските граждани, че специализираното наказателно правораздаване се използва, за да се разследват избирателно лица – бизнесмени, политици, и да се прилагат избирателно и своеволно срещу тях специални разузнавателни средства. Неведнъж съм казвал, че дори и срещу нас – в момента сме 11 народни представители от Партия ВЪЗРАЖДАНЕ, които сме били подслушвани от прокуратурата – мисля, че колегата Куленски спомена също така, че и протестиращи са били подслушвани – оказа се незаконосъобразно. Чух отдясно на залата как нямало данни. Данни има. Всеки от нас, който желае, може да посети Секретното деловодство и да се запознае с тях, с конкретните данни. За съжаление обаче, в миналото Народно събрание не е било взето решение по този случай, тъй като не е имало кворум. По- запознатите ще се сетят кои не са осигурили кворум. Ние ще го повдигнем отново този въпрос. Надявам се, колега Куленски, този път да ни подкрепите да бъде разследвана докрай тази история с подслушваните протестиращи и съответните отговорни длъжностни лица, които са искали тези разрешения и които са им ги дали неоснователно по разработка по чл. 95 от Наказателния кодекс – да могат най-накрая да получат, ако не санкция, то поне една декларация от страна на Народното събрание, нещо, което не е направено в миналото Народно събрание. Да се надяваме, че сега ще го направим. На следващо място, колеги, държа да кажа, че специализираното правораздаване не е ефективно само защото е специализирано правораздаване. И това, което вносителите правите с този законопроект, а именно да преместите спецмагистратите от една сграда в друга, не можем да го окачествим като, цитирам „важна стъпка към съдебната реформа“. Това, че ще преместите един спецмагистрат от улица „Черковна“ на булевард „Витоша“, не означава, че ако той евентуално не е спазвал закона на улица „Черковна“, сега ще го спазва на булевард „Витоша“, и че ако е имало предпоставки той да бъде корумпиран там, сега вече той тук, като го преместим в Градския съд или в Градската прокуратура, той вече няма да бъде корумпиран този магистрат. Причината за неефективността на специализираното наказателно правораздаване се крие главно в процедурите, залегнали в Наказателно-процесуалния кодекс, в специалните закони, като Закона за специалните разузнавателни средства, и в давностните срокове по Наказателния кодекс. Тук само ще дам един пример. В същия този доклад за 2021 г. на Специализирания наказателен съд сякаш мимоходом се посочва, че едно дело било прекратено поради изтичането на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване – знаковото дело САПАРД е прекратено. Да Ви кажа ли какво ще се случи с друго знаково дело, което днес споменахте, а именно делото за фалита на КТБ и липсващите 3 милиарда? Радвам се, че сте слушали изказването ми в Правната комисия. Да Ви казвам ли какво ще се случи с него и какъв ще бъде краят му, когато Вие с тези промени го преместите от „Черковна“ в Градския съд, или може сами да „вържете“ колко прави две и две? Така че, колеги от управляващата коалиция, това не може да бъде съдебна реформа. Различното от това, което правите в момента, знаете ли кое е? Различното ще бъде единствено деловодителите, съдебните секретари и призовкарите, защото по изказванията в Комисията, доколкото разбрах, само двама от магистратите в Спецсъда не отговарят на така заложените в Законопроекта критерии за преназначаване. Нищо не искам да кажа срещу тях. За съжаление, в мотивите видях едно вторачване върху фигурите на спецмагистратите, но не би трябвало да генерализираме – там има доста големи професионалисти. Казвам го като човек, който работи там. Не би трябвало да се вторачваме върху тяхната фигура и да казваме: защото те правораздават точно в Спецсъда и Спецпрокуратурата, значи работят неефективно и порочно – като ги закрием и ги преназначим в съответните окръжни съдилища, изведнъж ще започнат да работят по-ефективно. Не е това проблемът. Проблемът е в разследващите процедури. Дори министърът преди пет или шест дни спомена, че след разговор с Лаура Кьовеши ще правят промени в Наказателния кодекс, които да позволят, цитирам: „по-ефективно разследване и наказване по отношение на източването на европейски средства“. Държа да отбележа – ще помоля да се удължи времето на групата, ако има такава възможност…

Промени трябват не в Наказателния кодекс, а в Наказателно-процесуалния кодекс, защото там са уредени процедурите по разследване. Ако само закрием Спецсъда и Спецпрокуратурата, нищо не правим, уважаеми колеги. Реформа се нарича, когато внесем предложение за създаване на ефективен контрол върху главния прокурор, което ще разгледаме този следобед в Правната комисия и срещу което Вие, колеги от управляващата коалиция, ще гласувате „против“. В същото време премиерът, който Вие сте избрали, казва, цитирам: „че е налице абсолютен саботаж от страна на прокуратурата, ръководена от Иван Гешев“. И въпреки това, колеги, следобед Вие ще гласувате против нашето предложение за създаване на възможност за контрол върху главния прокурор! Каква е тази разнопосочност?

Това ли е съдебната реформа? Единственото, което ще направите, е да преместите тази част от компрометираното откъм обществено доверие наказателно правораздаване, от единия скъсан джоб в другия! Това ще бъде. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не са много законите, които са били разглеждани на първо четене три пъти, които са минавали през толкова обсъждания, през толкова страст. С това ще отговоря на колегата, който беше тук преди мен. Не е просто местене от единия в другия джоб – нещо далеч по-важно е. Това показва както и фактът, че въпросът за закриването на специализираните съдилища като част от съдебната реформа е едно от основанията да може да съществува разнолика идеологическа коалиция, така и страстта и упоритостта, с която този съд се брани от опозицията и от други среди. Защо всъщност е важно, уважаеми колеги? Специализираният съд и прокуратура, работейки по същия процесуален и по същия материален закон както всички общи съдилища, би трябвало да са просто един инструмент за по-ефективното реализиране на наказателната ни политика. Те обаче се превърнаха в нещо друго. Няма да се връщам в различните теми, които вече бяха обсъдени. Те се превърнаха в един символ – символ на начина, по който в България се упражнява власт, и то властта в най-бруталната ѝ форма – репресивната власт, репресивният апарат на държавата. Затова и тяхното закриване беше неизбежно, стана неизбежно през годините, но нека да си припомним какво доведе до тяхното откриване. Още през 2011 г., когато те бяха създадени с определена цел, имаше много критики по този въпрос – създаването на такава институция. През 2017 г., когато всякаква идея за специализация беше отхвърлена с новите правомощия и компетентности, които получи, оттам нататък там беше фактическото закриване на идеята за специализация по смисъла на разследване и по-ефективно преследване на организираните престъпни групи! Там, в онзи момент. Позволявам си от тази трибуна да Ви припомня, че тук ние Ви предупреждавахме – предупреждавахме тогавашните вносители за неизбежния развой на събитията, които дори се развиха по главоломен, да не кажа – страшен начин оттам нататък. Няколко пъти бяхме обвинени, че това е политическо решение. Да, това е политическо решение. Как да бъде конституирана съдебната власт е политическо решение, това не може да бъде обвинение. Но за да Ви докажа, че нашето политическо решение не е взето само на волунтаристки принцип, искам да отговоря на някои от критиките, които чух в Правната комисия и тук в залата. Опозицията има право да ги повдигне, а пък управляващите трябва да им отговорят и развият. Няколко юридически аспекта бяха повдигнати, които си заслужават да се вземат предвид. Единият е съдбата на магистратите, работещи в специализираните съдилища. Текстът е подобрен спрямо предишния вариант, госпожо Министър. Той беше подобрен, след като беше публикуван текстът за обществено обсъждане, получиха се съответните бележки и Вие ги отразихте. За мен беше странно, че това също беше предмет на критика – видите ли, този закон не е същият като онзи, който е качен за обществено обсъждане. Това е логиката на общественото обсъждане, затова се прави! Не просто формално да се изпълнят изискванията на Закона за нормативните актове, а за да се чуе и подобри! Сега, понеже малко говорихме днес по същество, нека и хората, които ни слушат и се интересуват, да знаят, че е въведен ред, по който съответните специализирани магистрати ще заявяват своето желание къде да бъдат преназначени, и критерии, по които ВСС да прецени, в случай че има повече заявления за една разкрита длъжност. Разбира се, и може би точно в това се крие смисълът за работата ни оттук нататък, има и други писти, които биха могли да бъдат изследвани. Някои от тях се чуха, работна група трябва да ги изследва, но това, което ми се струва абсолютно очевидно, е, че вносителите и мнозинството правят видимо усилие, противно на много от критиките, които чухме, за да улеснят този преход. Отчитат се професионалните, но и чисто житейските понякога аспекти на хора, поставени в ситуация да трябва да сменят своята месторабота. Много се надявам – това е една от причините, по които взех думата – тези хора да не се подвеждат и този диалог да се развие, а да не бъде изместен със заплахи от бойкоти, отводи, нарочно бавене на делата и други неща, които също чухме. При всеки случай в приложението на текста и в разрешаването на практическите проблеми при преназначаването съвсем естествено основна роля ще играят не само законодателят, но и кадровият орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет. Отявлен защитник на специализираното правосъдие, той ще има възможност сега да се погрижи и за хората, работили в него. Надявам се да го направят, а пък нашата работа е да направим текста възможно най-ясен. Друга критика от юридически аспект, която се чу, е тази за висящите производства. Този въпрос е особено важен, не на последно място, защото и при предишните обсъждания, и сега се чуха обвинения, че всичко се прави едва ли не за да бъдат прекратени или забавени делата, по които Спецсъдът работи. Неслучайно и това е темата, която бе най-дълго обект на внимание и в Министерството на правосъдието, доколкото съм наясно, през последните месеци, а и от най-първия закон, който беше внесен преди две Народни събрания. Нека да стане ясно, че това, което се предлага сега, изглежда разумно и логично. Прави се разделение на делата спрямо етапа, на който се намират. Тези, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд. Съгласно принципа, който няколко пъти беше споменат тук – за несменяемост на съдебния състав, ще се разглеждат от същите съдии, като при нужда, тоест, ако те не бъдат постоянно назначени в този съд, ще бъдат командировани до края, до обявяване на мотивите на присъдата. Делата, по които не е проведено разпоредително заседание, се изпращат по компетентност на съответните съдилища, така както е предвидено по общия ред. Уреден по същия начин – нещо, което не беше направено преди и сега също е подобрено, е и въпросът със съдебните заседатели. Тоест мислено е, противно на това, което казвате, и е предложен преход, който в максимална степен да гарантира, че там, където окончателно е решено, че са налице условията за разглеждане на делото в съдебна фаза, тъй като именно това е функцията на разпоредителното заседание, делото да продължи без забавяне по-нататъшния си ход. Естествено – няколко пъти мисля, че беше казано: закриването на тази институция съвсем не е лесна работа. Мисля, че и подходът, който е предприет, го доказва. Съществуват множество хипотези и различни варианти, при които може да възникнат проблеми. Тези хипотези вече бяха обсъдени. Надявам се, ще продължат да бъдат обсъждани до степен, до която наистина да бъдат затворени максимално. Всички тези аргументи, които, видите ли, се изтъкват тук, че едва ли не нищо не е направено и се действа урбулешката, само и само за да се закрие едно нещо, не могат да скрият големия въпрос – той е, повтарям, от политически характер: има ли нужда страната ни от специализирано наказателно правосъдие в този му вариант? Тук аргументите на опозицията са в няколко посоки, на които искам за две минути да отговоря. Първо се казва: „Без Специализирания съд не може да се съдят ефективно организираните престъпни групи.“ Между другото, не споменавам за съденето и за преследването на корупцията по високите етажи, тъй като е признато, че тя не е проработила. Самите колеги вкараха законопроекти, с които връщат подсъдността, както беше преди. Тоест има признание – дали заради липса на време, дали заради липса на възможност, но чухме от всички, че по високите етажи на властта корупцията няма да бъде ефективно преследвана по този път. За организираните престъпни групи. Казва се: „Не може да се съдят големи бандити в малки населени места.“ По същество това е аргументът, който доведе и до създаването на тези съдилища. Той не бива да бъде отхвърлян с лека ръка, тъй като, за съжаление, реалностите в нашата страна са такива, каквито са, но не може и да бъде приет просто така. Първо, уважаеми колеги, когато един престъпник, ръководител на организирана престъпна група, влияе на един съд – окръжен, по собственото си дело, това значи, че той може да влияе по всички дела! Когато констатираме това от тази трибуна и разбираме, че това е проблем, трябва да вземем мерки за него! Създаването на този Специализиран съд се оказа неефективно! Следователно, ако възникне проблем по отношение на свободата и независимостта, която имат окръжните съдилища, този проблем трябва да бъде решен по друг начин. Той седи на дневния ред – между другото, седи на дневния ред по отношение на всеки един административен орган, който е поставен във фактическа зависимост от някой, който е много богат, много страшен и така нататък, на много места в страната ни. Другият аргумент беше, че се изисква специализация за тези дела, за да бъдат ефективно преследвани. Тук две неща ще Ви кажа. Първо, от самото си начало, от самото създаване през 2011 г. на този съд тази специализация не беше много добре направена. Знаете, първоначалният замисъл беше, че подсъдността ще има за престъпление по чл. 321 – организирана престъпна група, както и престъпленията, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на такава престъпна група. Въпросът е, че тези престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение, са най-разнородни. Те могат да бъдат против личността, против собствеността, против стопанството. Тоест специализация в тесен смисъл много трудно може да се намери. Много са разнородни пистите, по които се работи. Разбирам, че може би трябва такава специализация, защото тези посегателства се характеризират с висока сложност, споменахте го, конспиративност, трудно се доказват, изискват използването на специални разузнавателни средства. Но става дума за специализация при разследването, при разкриването и събирането на годни доказателства! Нямате нужда от Специализиран съд. Оттук всъщност и според мен грешното прочитане на препоръките на Европейската комисия по този въпрос. Европейската комисия няколко пъти действително препоръчва специализацията заради по-голяма ефективност, но не и създаването на такава структура. Естествено, тя не му се и противопоставя, това е наш вътрешен въпрос, както казах няколко пъти, но онази специализация, за която се говори, съвсем не е тази, която се случи. Когато през 2017 г. този съд беше натоварен с компетентност intuitu personae, а по-късно и с тази на Европейската прокуратура, то тогава се разбра, че за никаква специализация по разследването на организирана престъпна група става дума, а става дума за един съд, който се харесваше на властта и на прокурорите. Защо се харесваше? И тук анализите са много интересни, ще спомена само нещо, което не се каза досега. Едно, колегите от „Продължаваме Промяната“ казаха няколко пъти за специалните разузнавателни средства, но мерките за неотклонение – там се показва ясна разлика в действието на този съд спрямо други съдилища. Когато от малкото на брой производства, които са стигнали до осъдителна присъда или до присъда накрая, Върховният касационен съд, може да кажем, че тя се вписва в общата рамка, но по мерките на отклонение няма вписване. И понеже много често се говори за бухалка – кое е бухалка и кое не, и естествено, всеки според политическите си пристрастия харесва една, казва ѝ бухалка, или друга, когато е на власт, когато е в опозиция. Аз ще Ви предложа следната не научна, а моя дефиниция кога един орган се превръща в бухалка – когато на практика временните му мерки са по-важни от постоянните. Такъв е случаят и с КПКОНПИ, апропо – когато е страшно обезпечението, а не отнемането, когато е страшно задържането, а не присъдата. Европейската комисия многократно се е произнасяла, дори имаше прокурор, който ни беше събрал всички доклади, даде ни ги на Комисия. Не че не сме ги обсъждали и преди това, но този механизъм за сътрудничество не е паднал, и проверка, и той не е паднал по една проста причина – той не е паднал поради това, че колкото и да препоръчва Европейската комисия и Европейският парламент заради изпълнението на някои технически критерии, то няма политическо съгласие и разбиране, че България се е справила с проблема на корупцията. Няма такова разбиране, защото тя още не е. В интерес на истината, това, което правим за организираната престъпна група, като казваме, това също е аргумент, който не бива да подминавам, че този съд е пречупил организираната престъпна група, няма я, защото... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. …защото видите ли, вече няма онези черни джипове, с които бяхме свикнали от мутренските времена. Аз имам друг прочит – организираната престъпна група и организираната престъпност от България не изчезнаха, те се сляха с властта, облякоха се в костюма на властта, престанаха да ходят с черни джипове с лепенки, но започнаха да ходят с черни джипове със служебни номера. И това Специализираният съд го проспа, нарочно или без да иска – няма значение, трябва да бъде закрит. (Ръкопляскания от „БСП за България“, „Продължаваме Промяната“ и ДБ.)

Уважаеми господин Зарков, правя реплика към Вас, тъй като Вашето изказване и най-вече аргументите бяха насочени към мен във връзка с моите в Правната комисия, а и днес тук. Радвам се, че все пак чух и някакви по-експертни, по-близки до експертното говорене днес в тази зала. Радвам се и че Вие признахте, че реално това не е съдебна реформа. Може да го наричате всякак по друг начин, но не и съдебна реформа. Съдебна реформа е да подобриш нещо и то да заработи по-добре от настоящия момент, в полза на обществото. Такова нещо няма и Вие го признахте. Отделно от това, господин Зарков, Вие казвате: съдбата на магистратите. Много бъркате. Нито веднъж аз не съм казвала относно съдбата на магистратите, защото магистратите са несменяеми, и то по Конституцията на Република България. Важна е съдбата на делата, стотиците дела, по които са стотици обвиняемите, които може да се запознаете по какви тежки престъпления става въпрос, без все пак да омаловажавате съставите, по които се водят тези дела. Така разписана разпоредбата, начинът на подбор и преназначаването на съдиите, госпожо Министър, и към Вас се обръщам, между първо и второ четене да анализирате този текст много, много внимателно, защото Вие ще бъдете отговорни дали тези дела наистина ще се продължат, или ще започнат отначало. Вие създавате изцяло нова процедура за преназначаването. Нито един магистрат не може да бъде задължен да подаде заявление за там, където са открити длъжностите в цялата страна, след като той е спечелил конкурс и е назначен тук. Не си играйте със съдбата на тези тежки дела! Категорично, господин Зарков, като юрист погледнете въпросния § 41, ал. 5 във връзка с преназначаването, защото, ако те не подадат заявления, те не могат нито да бъдат уволнени, нито да бъдат назначени. Ще започнат редица дела за обжалване на процедурата пред ВСС и делата, тежките дела, ще останат на трупчета. И пак казвам, застрашени са от изтичането на давностните срокове. Говоря чисто експертно, но резултатът ще бъде в ущърб на обществото и единствените, които ще спечелят, са тези… е организираната престъпност в България.

Затова молбата ми е де се прецизират тези текстове и да се вземат всички мерки относно съдбата на висящите дела и вече все пак да преразгледате уредбата за организираната престъпност, защото самият Вие споменахте и потвърдихте, и се съгласихте със зависимостите по места, особено в малките райони. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаема госпожо Каназирева, обръщах се към Вас действително, защото Вие изразявахте аргументите на Вашата група. Аз уважавам тези аргументи, опитвам се да им отговоря. Така ще направя и с Вашата реплика. По отношение на висящите дела мисля, че в изказването си и в Закона доста ясно е разписано, така че няма да се връщам на тях. Давностният срок – притесненията Ви изглеждат неоправдани с оглед на дългите срокове, давностни, които има за такъв тип престъпления. Аз си направих труда да ги погледна, след като Вие изразихте това притеснение. Най-краткият срок, за който говорим, е 10 години, повечето са по 15, не мисля, че има такъв сериозен риск. По отношение на съдбата на магистратите и съдбата на делата. За съдбата на магистратите – действително § 41 беше обект на много внимателен анализ и пак го казвам, според мен подобрение. За разлика отпреди сега действително са предвидени и критерии, по които съответната колегия на ВСС да прецени кой къде да бъде преназначен, ако има повече заявления, защото всичко е направено така, че доколкото е възможно, да бъдат удовлетворени исканията на магистратите. Това не е подбор и ще Ви докажа, госпожо Каназирева, със следното – тези критерии, които са изписани, до голяма степен са критериите, които самият Висш съдебен съвет е приел през 2013 г. във връзка с прилагане на чл. 194 от Закона за съдебната власт, за който сега говорим. Това са критериите, с които те са работили досега – има някои допълнителни, може да се огледат още веднъж, но не може да се каже, че това е подбор, не и такъв, какъвто беше замислен в първоначалния вариант на текста. По отношение дали това е реформа или не. Ами реформа е – достатъчно сериозна промяна е, за да се нарече реформа. Защо е важно – ще се върна още веднъж? Госпожо Каназирева, когато създадете не специализирано дело, а паралелен ред, създавате конкуренция на съдопроизводство, която е недопустима в правова държава, и това се случваше, това се случи – това действаше на цялата система от магистратите. Моите уважения, но това не може да продължи и не може да бъде оздравено и другата система не може да бъде оздравена, когато съществува пролука, по която някой да си избере съд, който му е по-удобен. Когато този някой е репресивният апарат на страната ни, то това става опасно. България има нужда от правосъдие! Няма нужда то да е специализирано! То трябва да е такова, каквото е, каквото е в страните, към които се стремим и които най-вече трябва да стигнем. Този експеримент, с този спецсъд, особено от 2017 г. нататък, се оказа неуспешен. Няма нужда да упорстваме, време е да го променим. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тази дискусия я водим за пореден път – тук, в тази зала, и в Комисия. Повечето неща сме ги чували, казвали, повтаряли – отпред-назад и отзад-напред. Между другото, бяха казани много хубави неща и от колегите от „Продължаваме Промяната“, и от господин Зарков. Колегите от опозицията направиха важни бележки, свързани с фината настройка на това, което ни предстои да направим, и това, което, разбира се, е стрес за правосъдната система, защото става дума за по принуда – инвазивна процедура. В този смисъл искам в началото да кажа и това личи от историята на този законопроект, както беше отбелязано, че ние между двете четения, с абсолютна сериозност и съзнание за това, че и съдбата на магистратите е важна, не бих изобщо го оставил настрана това нещо, защото това как се третират магистратите, е много важно послание към техните кариерни очаквания на техните колеги и за в бъдеще и към делата. В този смисъл ще има поредна дискусия, задълбочена върху всеки аргумент. Право на опозицията, разбира се, всеки аргумент, който има, всеки потенциален риск да го довежда до апокалиптични размери. Не, това не е към Вас конкретно, така тече дебатът в тези стени, това е нормално. Нека тук да кажем, че съм сигурен, че всички усилия на тази изключително сложна процедура да бъде доведена до състояние да бъде максимално щадяща и максимално несъздаваща проблеми – нито кариерни, нито от гледна точка на делата, ще бъдат положени. Този съд беше създаден като политически съд. Неговата история, между другото, е много интересна – политическата му история, защото има точно политическа история. Няма сега да се връщам на нея, тя започва както започва създаването на ДАНС по същото време с една консултантска фирма, която има, между другото, много интересно портфолио от места, където консултира – Африка, Южна Америка и така нататък. Това друг път и на друго място ще се обсъжда. Той беше създаден като политически съд, първо, с намерение и като част от една – като си говорим за това що е то съдебна реформа – от една дълга традиция на много правителства и това изобщо не става дума само за предишните управляващи, да се правят… за да има съдебна реформа, да се планират неща, които не са точно това, което трябва да се направи, но да има мерки. Така в Европейската комисия беше възникнало едно наблюдение, че в България винаги има стъпки, но няма прогрес. Ние създадохме три или четири пъти различни органи, свързани с конфликта на интереси – различни правителства, които обявяваха, че сега ще създадем нов орган и този път той ще проработи и така нататък. И на нас ни предстои това упражнение, между другото, и го казвам с пълното съзнание за политическите рискове, които има пред себе си, да залитнем във всякакви посоки. Този съд беше създаден с ясното политическо намерение да се избяга от темата за необходимостта да се реформира прокуратурата, така че тя да бъде ефективна, да може да разследва корупцията, да може да разследва ефективно местните зависимости, защото, ако някъде има съдия, прокурор, кмет или каквото и да било, което се поддава на зависимости, това е работа на прокуратурата и тя трябва да си я свърши. Не само на прокуратурата, разбира се, става дума за много широк набор от органи и мерки. Законодателното правораздаване в интерес на истината и репресията са последна инстанция в тази палитра – абсолютно съм съгласен за това. Но така или иначе, когато Специализираният съд беше замислен, той беше замислен и в тази традиция – неща, които изглеждат решителни, големи, но някак си ни позволяват да сменим темата и да не гледаме в корена на нещата, а това е, че господарят на досъдебното производството, на институцията, от която монополно зависят ефективните разследвания и повдигане на обвинения по отношение на корупцията, е големият проблем на България, не е реформиран и няма политическа воля за реформата на прокуратурата. По-късно той доби допълнителна политическа окраска, защото се оказа отговорът на онази велика политическа дилема: „Ние ги хващаме – те ги пускат.“ И именно тук това, което се каза за проблема с мерките за задържане, които там очевидно наистина има страшно залитане – това се реализира. Стана дума за специализацията – трябва ли да има такава, или не трябва да има такава? В прокуратурата, в органите на досъдебното производство е важно да има специализация. В съда специализацията е нож с две остриета. Тя лесно навлиза в едни рискови зони да се превърне в изключително правосъдие. Разбира се, ще кажете: имаме текст, имаме поредица от решения на Конституционния съд, много хубав, включително съдията Ненков е писал по тях, но за съжаление, тези решения са фокусирани само върху стриктно формалната част от въпроса, която, разбира се, е водеща и много важна. Но си спомням един много опитен съдия, който казваше, че съдът е като филхармонията. Освен това, което има в партитурите написано, има страшно много културни натрупвания, има страшно много нематериална част, дух, колективен дух, слух, който се възпитава и заедно се култивира в една добра филхармония. Тя е цивилизационно постижение отвъд просто това, което е записано в партитурите, и съдът по същия начин е много фин инструмент. И от тази гледна точка винаги традиционно се подхожда много внимателно и с голямо внимание, когато става дума за създаване на отделни съдилища, сепарирани. Има системи, в които дори се казва, че архитектурно не бива да се отделят наказателни от граждански съдии, за да няма онзи момент, в който манталитетно едните задълбават в една посока – развиват, да речем, обвинителен уклон и това започва да се превръща в проблем. Има психология в цялата тази работа, а не само норми. Този съд беше създаден с ясното заявление, манифестирано намерение да бъде политически съд, беше попълнен под знака на съмнението от самите кандидати. Вие си спомняте, че нямаше достатъчно кандидати дори когато започнаха конкурсите, защото всички знаеха, че поемат риска да отидат в един политически съд, който може да дойде до тази точка. През 2011 г., когато първите законопроекти по отношение на това нещо бяха приети и обсъждани, и тогава корупцията беше част от това, тя после отпадна, между другото, това също е ясен знак за това, че той беше замислен като политически съд. Всички знаеха, че той се създава като политическа поръчка и ще има такава, или има такъв сериозен риск да има такава съдба. Това съдебна реформа ли е – много, така да се каже, го обсъждаме този въпрос. Напълно съм съгласен, че това не е съдебната реформа в смисъл, че трябва да го изчерпи. Съдебната реформа е огромен комплекс от най-различни мерки – законодателни, организационни, финансови, образователни и така нататък. Именно затова има цялостна концепция, стратегия за съдебна реформа, която ги обединява всички тях, но по необходимост тази стратегия се разпада на отделни актове. Значението на това, което сега правим, макар че то да не създава нещо ново, както Вие казахте, а реформа е само, когато създаваме нещо ново, е да премахне нещо, което създава условия за съмнение дали правосъдието в България е докрай безпристрастно и равно за всички. Това е цел на съдебната реформа – водеща цел. Да имаме правосъдие, в което можем да сме сигурни, че е едно за всички. Елиминирането на структурни предпоставки за такива съмнения, когато анализираме публичните реакции на всички, на политиката по задържанията или на практиката по задържанията, която виждахме там, дава ясен отговор на обществената необходимост, за да сме сигурни, че в България правосъдието ще е едно за всички, да направим тази стъпка и това е много важен елемент – елемент от съдебната реформа. И знаете ли, когато гледах последните събития, които абсолютно справедливо са подложени на медийни и политически анализ и вглеждане до каква степен става дума именно за равно прилагане на закона, едно за всички, абсолютно всеки път трябва да се прави това нещо и да има ясна аргументация. Аз за миг си казах: „Слава богу, ще го закрием този съд“, защото искам да знаем, че общите съдилища, общият ред ще се прилага за всички по един еднакъв начин. И мисля, че това е една хубава цел, за която да работим, да подобрим Законопроекта колкото можем между първо и второ четене, но да сме сигурни, че един политически съд ще изчезне и на негово място всички ще се ползваме от благата на общото правосъдие, такова, каквото го имаме, с всички необходимости то да бъде подобрено. И в този смисъл това е една добра стъпка, която се надявам да подкрепите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз приветствам Вашето балансирано изказване по този въпрос и ако не беше настоящият контекст, може би то би било и добра основа за смислен дебат с аргументи. Контекстът обаче е такъв, че всичко, което казвате, няма никакво значение. Първо, защото Вие като част от това управление очевидно нямате никаква сила, за да спрете каквото и да било. Вас не Ви питаха нито за този арест, който Вие споменахте мимоходом, който е незаконен във всичките си етапи, нито Ви питаха, нито пък Вие имахте възможност нещо да кажете. Така че, когато сега казвате как за всички ще направим така, че да има справедлив процес, справедливост и така нататък, ние няма как да Ви вярваме. Просто не сте в състояние да гарантирате каквото и да било в това мнозинство. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.)

Да, приключвам с едно изречение, и то ще бъде следното. Никаква реформа няма да направите в този парламент, защото, за да има реформа, и то сериозна, би трябвало да има консенсус. Консенсус в този парламент няма да има! Казвам Ви го от името на най-голямата опозиционна политическа сила. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Биков, факт е, че никой не ме е питал за този арест и слава Богу (ръкопляскания от ДБ), защото не е работа на политици да се произнасят по ареста или не, ако говорите за мен. Аз не съм в изпълнителната власт, аз съм в законодателната власт и от тази гледна точка с лекота признавам факта, че никой не ме е питал – и това е много хубаво, че никой не ме питал. Какво ще успеем да направим, зависи от всеки един от нас. И освен това да водим политическа борба около едни или други казуси, ние все пак носим отговорност пред своите избиратели да направим това, което трябва да бъде направено. Ако смятаме, че в България трябва да има и други съдебни елементи на съдебната реформа, гласувайте за тях и тогава ще имаме сила. Ние имаме тази сила, която са ни дали избирателите – правим с нея това, което можем. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на няколко дни както в Комисията по конституционни и правни въпроси, така и днес ние дебатираме за това дали е необходимо и как да бъдат закрити специализираните съд и прокуратура, дали е необходимо, дали да отменим допуснатите, регламентираните кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това не е нито прибързан дебат, нито ангро дебат. Не мога да приема и критиката, че професионалните аргументи не са чути. Напротив, както беше многократно казано, този законопроект беше дълго обсъждан в обществото, бяха изразени много професионални становища. Всеки един професионален аргумент е обсъден и част от тях са приети, дори и в рамките на дебата в Комисията по правни и конституционни въпроси, част от професионалистите, които бяха изразили тези становища, признаха това. Въпреки това както в хода на дебата в Правната комисия, така и в хода на този дебат бяха изразени допълнителни становища и както съм заявявала – ние сме готови да ги обсъдим, да чуем аргументите и да подобрим текстовете. Така че за мен това е едно доказателство, че професионалните аргументи се чуват. Чухме аргумент, че компетентността на специализираните съд и прокуратура относно борбата с корупцията във високите етажи е била въведена, тази компетентност е уредена през 2017 г. и пет години по-късно няма време за влезли в сила присъди. Аз поставям въпрос: къде са разследванията, къде са обвиненията, къде са присъдите на първа инстанция. Нима пет години не стигнаха за това? Ако приемем, че пет години е един нормален срок, безкритичен срок за провеждане на разследване за разкриване на престъпление на корупция по високите етажи и внасянето му в съда, това е една доста притеснителна теза. Да, борбата с корупцията не е само в това да регламентираме кой е компетентният съд да разгледа тези обвинения, коя е компетентната прокуратура да разследва тези престъпления. Тук ще се съглася, че за да имаме ефективна борба с корупцията, на нас ни трябва реформа в прокуратурата. Именно затова в момента в Министерството на правосъдието се работи по законопроект, който да създаде гаранции за ефективно разследване и търсене на отговорност тогава, когато главният прокурор е извършвал престъпления. Защото, нека не се заблуждаваме, при една строго пирамидална структура, такава, каквато е прокуратурата в България, без ефективен механизъм за търсене на отговорност на върха на пирамидата в другите звена ние трудно можем да постигнем какъвто и да е било друг различен резултат от настоящия. Чухме притеснения, съвсем основателни при това, какво ще се случи с висящите дела, в момента с висящите дела, чиито доказателства са десетки томове, хиляди страници, стотици обвинения, стотици обвиняеми, стотици свидетели, стотици вещи лица. Този въпрос беше повдигнат и в хода на предходните обсъждания на Законопроекта, именно затова много внимателно сме го обследвали. Настоящият законопроект се отличава. Той много ясно казва, че Софийският градски съд, съответно Софийският апелативен съд ще бъдат правоприемници на Специализирания съд и Специализирания апелативен съд относно активите и пасивите, тоест сградата ще се запази, делата ще се гледат в тази сграда, съответно томовете дела на висящите… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Настоящата сграда, ние говорим за настоящата сграда на Специализирания съд и Специализирания апелативен съд, ще се запази, делата ще се гледат там, томовете няма да се местят от една в друга сграда. По този начин ще се обезпечат съдебните служители, също така, както говорихме, и за съдебните заседатели. Идвам на въпроса за магистратите. Много внимателно са разработени текстовете, които да гарантират ясно прилагане на общия ред по чл. 194 от Закона за съдебната власт, така че максимално плавно, без да нарушават компетентността на Висшия съдебен съвет, да преназначат магистратите. Госпожо Каназирева, Вие посочихте като пример Видин и Монтана като съдилища с ниска натовареност. Именно критерият, че Висшият съдебен съвет трябва да съобрази натовареността на наказателните отделения в съответните съдилища в страната, за да открие новите бройки, е… (Шум и реплики от народния представител Владислав Панев.)

…гаранция за това, че бройките няма да бъдат откривани в нисконатоварените, малко натоварените съдилища, така че да не се преназначават съдиите в ненатоварените съдилища, напротив, те да покрият там работа, там да бъдат открити бройки, където работата е повече. Аз вярвам, че Висшият съдебен съвет ще направи адекватен анализ и ще открие бройки там, където е нужно. Аз заявявам, да, ако на места разпоредбите не са ясни, ако на места разпоредбите са такива, че нарушават Конституцията на Република България или създават опасност за това, или пък са в разрез с препоръките на Венецианската комисия, между първо и второ четене ще проведем дебати и ще ги съобразим. Мисля, че цялата история на този законопроект, пък и работата на Министерството на правосъдието в последните месеци показват, че ние чуваме аргументите, обсъждаме ги и имаме готовност да ги съобразим изцяло. Беше поставен въпрос относно това дали създаваме нов специализиран съд, а именно специализиран съд в лицето на Софийския градски съд. Аз отворих, отново си припомних § 55 от настоящия законопроект и в него се казва, че „на Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членовете на Министерския съвет, както и делата за престъпления по Глава І от Особената част на Наказателния кодекс, освен ако не се прилагат Особените правила на Глава 31, и че на Софийския градски съд са подсъдни делата от компетентността на Европейската прокуратура. Така че текстът е доста стеснен, ясен, но отново заявявам готовност, ако има притеснения, въпроси, неясноти, между първо и второ четене да ги отстраним. Чух много критики за това, че настоящият законопроект не съставлява съдебна реформа. По време на дебата в Комисията по конституционни и правни въпроси аз се съгласих с това, че да, този законопроект не изчерпва визията на управляващото мнозинство за съдебната реформа. Разбира се, ние трябва да говорим за по-бързо правораздаване, като по-бързото правораздаване означава не само по-бързо съдопроизводство, но и по-бързо разследване. Съгласете се, че не можем да приемем като общество досъдебни производства да се точат години, години, години наред и да приемаме, че 5, 6, 7, 8 години разследване е приемливо. Министерството на правосъдието, мога да Ви уверя, че работи по конкретни законодателни инициативи, които да гарантират бързина в процеса, и съм убедена, че в следващите месеци ще можем да ги обсъждаме съвсем задълбочено и в тази пленарна зала. Защо считаме, че това е важна стъпка все пак в съдебната реформа и за това се чуха много аргументи? Защото това е първа стъпка, важна стъпка за това в нашата родина действително да имаме един закон за всички. Надявам се да подкрепите така представения законопроект на първо четене и пак отново заявявам своята готовност да се включим в дебата между първо и второ четене за подобряване на разпоредбите. Благодаря Ви.

За.

За.

Против.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги, госпожо Министър, аз гласувах „против“ този законопроект и ще обясня защо. Ако Вие, от управляващото мнозинство, наистина искахте да направите съдебна реформа, да, приемаме, че Вие сте имали политическото решение да закриете тези спецсъдилища и 45-ото Народно събрание и 46-ото Народно събрание се опитахте ей така, между другото, да го направите. Не успяхте. Сега успяхте. Но ако, колеги, Вие наистина сте имали желание да направите истинска съдебна реформа, трябваше да започнете от другаде. Вие инициирахте създаването например на Комисия, която да се занимава с промени в конституцията. Трябваше да започнете оттам, от рамката. А Вие всъщност във Вашите изказвания казахте следното: „Ние сега, да, това не е съдебна реформа, само че ние тук сега махаме тези съдилища, съд и прокуратура, а след това ще го мислим.“ Да Ви кажа, колеги, това е малко като онзиденшните арести. Първо ги арестуваме, а после ще търсим доказателства. Горе долу такава е аналогията. Аз пак казвам, разбирам, че Вие имате това политическо желание да го направите, но беше прав колегата Иванов за това, че Вие сега вече ще носите и политическата отговорност. Аз съм убеден, и Вие един ден ще осъзнаете това, че сте направили грешка и че нищо от тези неща, с които аргументирахте приемането на този закон, едва ли не да има равнопоставеност на хората, да има повече правосъдие, да има по-бързо съдопроизводство, нищо от тези неща, колеги, няма да се осъществи и вече Вие ще си носите тази отговорност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Гласувах „против“, защото дълбокото ми вътрешно убеждение е, че това, което правите като така наречената „първа стъпка“ от Вас, не е реформа. Защото една реформа, още повече в една такава сериозна система, в която всички български граждани разчитат на справедлив процес, започва не от средата на Закона за съдебната власт, а започва от неговото начало. Аз лично много съм притеснен, а предполагам, че и всички юристи са притеснени от факта, че повече от една година например Висшият съдебен съвет не е в пълен състав. Вие нищо не казахте, а трябваше да започнете според мен оттам, за да има този Висш съдебен съвет – и този, и следващият, легитимност, това нещо трябваше да започне от това как, по какъв начин, кои хора и как да бъдат избрани, да бъде избран основният орган на тази съдебна система. Това нещо остана извън Вас. Това, което всъщност Вие ни предлагате, се състои в три пункта: първият пункт е да махнем специализираното правосъдие, защото според колегата Куленски, ако не бъркам нещо, името или физиономията на този колега, Вие считате, че това е била бухалка на ГЕРБ. Да, ама не, защото ГЕРБ не е на власт и няма как да размахва бухалка. Бухалките размахвате Вие под формата все още не на Специализирания съд, а под формата на МВР и господин Рашков като министър. Вторият Ви компонент беше: понеже този Висш съдебен съвет не Ви харесва, дайте да не пипаме кариерните бонуси, да ги върнем по-назад – толкова, колкото са били. Но аз ще Ви напомня, уважаема госпожо Министър, че във Висшия съдебен съвет, съобразно член, мисля, че беше 38, ако не ме лъже паметта, се избират най-добрите магистрати. И Вие казвате на най-добрите магистрати, че след пет години работа във Висшия съдебен съвет те ще трябва да се върнат обратно там, на по-ниска длъжност, от която са били в момента. И третата Ви опора в така наречената Ваша съдебна реформа и Вашата първа стъпка, е това, че главният прокурор трябва да бъде сменен. Аз мисля, че и в трите си части Вие сте неубедителни. Това е вендета, това е политическа саморазправа според Вас с хора, които са имали или защитават някакви интереси на определена политическа сила, което не е вярно. Според мен тази първа стъпка е, първо, неправилна, и второ, много ми е интересно коя ще бъде втората и третата. И съм си отбелязал тук: ако втората Ви стъпка е, за да променим Конституцията и Наказателно процесуалния кодекс, за да дадем възможност на министър-председателя да кадрува, да задържа, да образува действия, да повдига обвинения – благодаря от такава реформа. Или пък може би сте готови да направите така, че длъжности, за които е необходимо специално висше образование…

Приключвам! …да го направим с основно и по този начин ще решим въпроса. Само че времето Ви е малко, така че, ако правите такива реформи в кавички, избързайте, защото и на Кирил Петков, и на останалите времето приключи. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, гласувах „против“, на първо място, защото смятам, че този законопроект ще рефлектира пряко върху хода на делата, които съгласно закона следва да продължат да се разглеждат. Не е възможно магистрат с неясен статут да продължи разглеждане на делата. На второ място, смятам, че с тази промяна проличава опитът за отстраняване на конкретни магистрати от разглежданите от тях дела. Неизменността на съдебния състав не може да бъде гарантирана при предвидената процедура на преназначаване на съдиите. Между другото, тук смятам, че е нарушен чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, гарантиращ правото на гражданите на съдебен процес в разумен срок, тъй като ще бъде блокирано разглеждането на делата. На следващо място, гласувах против, защото смятам, че разрушаването на действащия в момента централизиран модел по дела за организирана престъпност ще окаже пряко влияние върху тяхната ефективност и ще възвърне отдавна изоставен модел, доказал своята непригодност. Вместо развитие на постигнатото и осигуряване на среда за утвърждаване на гражданското общество ще бъдат удовлетворени интересите на ограничен кръг от лица, застрашени от специализираното правосъдие. И така чрез законодателното изменение, което правите в момента, ще се постигнат политическите Ви цели и ще имате политическо влияние върху независимата съдебна система, което смятам, че е целта Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение относно срока по чл. 79 предвид възможността да се даде на всички заинтересовани народни представители да правят предложения – този срок да бъде удължен от 7 на 12 дни. Благодаря.

За.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Моля Ви да въведете ред в пленарната зала, понеже виждам, че половината колеги се разхождат с водички, сокчета, кафета, чашки с прозрачна течност, която, се надявам, че не е огнена. Нека да уважаваме работата на народното представителство и пленарната зала. Моля да въведете ред в залата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Христинка Илийчева Иванова за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по транспорт и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Тихомир Гочев Тенев за член на Комисията по транспорт и съобщения.“

За.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

За.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

За.

(ИТН, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.) На основание чл. 115, глава X от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на свое редовно заседание, проведено на 10 март 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2022 г. В заседанието взеха участие: от Министерство на външните работи господин Васил Георгиев – заместник-министър и председател на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет, от Представителството на Европейската комисия в България господин Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на ЕК, и госпожа Леда Шиякова – съветник политически анализи, както и господин Владимир Недялков и господин Цветан Владиков — държавни експерти от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към Администрацията на Министерския съвет. Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз, приоритетните теми и позиции, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., приета с Решение № 45 на Министерския съвет от 2022 г. и внесена в Народното събрание с № 47-202-00-6 на 3 февруари 2022 г., Работната програма на Европейската комисия за 2022 г., публикувана на 19 октомври 2021 г., и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание в рамките на срока, определен в чл. 115, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Приоритетите и основните насоки от Работната програма на Европейската комисия за 2022 г. бяха предмет на обсъждане на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, проведено на 19 януари 2022 г., с участието на Цветан Кюланов, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. В своята Работна програма за 2022 г. под мотото „Заедно правим Европа по-силна“ Европейската комисия предлага 42 нови политически инициативи, определящи целенасочени действия за реализиране на шестте амбициозни цели, заложени в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен за периода 2019 – 2024 г., като същевременно се отчитат и новите предизвикателства, свързани с пандемията, социално-икономическото възстановяване и изграждането на устойчивост и капацитет за справяне с бъдещи кризи, с които потвърждава ангажимента на Европейския съюз да работи за по-екологосъобразна, по-справедлива, по-цифровизирана и по-устойчива Европа след COVID-19: 1. Европейски зелен пакт; 2. Европа, подготвена за цифровата ера; 3. Икономика в интерес на хората; 4. По-силна Европа на световната сцена; 5. Утвърждаване на европейския ни начин на живот; 6. Нов тласък за европейската демокрация. Основните приоритетни теми и позиции, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2022 г.), по време на заседанието представи господин Васил Георгиев – заместник-министър на външните работи. Като отчита дневния ред на Европейската комисия и Програмата на Тройното Председателство на Съвета на Европейския съюз, през 2022 г. за България продължават да бъдат от ключово значение следните политики от европейския дневен ред: стимулиране на растежа и конкурентоспособността на европейската икономика с акцент върху дигиталната и климатичната трансформация, политиката на сближаване и регионалното развитие, общественото здравеопазване, управлението на кризи, миграцията, политиката за разширяване, върховенството на правото, защитата на фундаменталните ценности, права и свободи. При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.) бяха отчетени и следните съображения: Приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрола върху проектите на актове на институциите на Европейския съюз, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които не са разгледани или окончателно приети. Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2022 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В Годишната работна програма приоритетно са включени проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в европейския дневен ред, както и да участва в политическия диалог с европейските институции. В Годишната работна програма по принцип не се включват проекти, целящи единствено кодификация на съществуващи актове, тяхното опростяване или произтичащи от периодичния им преглед. При необходимост към настоящата работна програма постоянните комисии на Народното събрание имат възможност да разглеждат и други документи на европейските институции –съобщения, доклади, бели и зелени книги и други, извън настоящата работна програма. След състоялото се обсъждане Комисията по въпросите на Европейския съюз на основание чл. 115, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага с 11 гласа „за“ и 4 „въздържал се“ на Народното събрание да приеме следното решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.): „РЕШЕНИЕ за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.) Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 115, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.): Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2022 г.) Народното събрание, като се ръководи от: - приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики; - спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес; - стремежа за активно участие на националните парламенти в процеса по справяне с негативните социални и икономически последици, следствие от пандемията, породена от COVID-19; - значимостта на мерките за засилване на икономическата, социалната и териториалната кохезия като предпоставка за изграждането на по-издръжлив и устойчив Европейски съюз; - значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на дигитална и климатична трансформация и изграждане на по-справедливо, по-устойчиво и по-сплотено общество в съответствие с Европейския зелен пакт 2030, Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата. Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава X, от чл. 115 до чл. 118 включително, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проектите на актове в следните приоритетни области: Европейски зелен пакт I. Пакет за нулево замърсяване 1. Преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането. 2. Преразглеждане на законодателството на Европейския съюз относно качеството на атмосферния въздух. II. Пакет от мерки в областта на климата 3. Преглед на правилата на Европейския съюз относно флуорираните парникови газове. 4. Рамка на Европейския съюз за хармонизирано измерване на емисиите от транспорта и логистиката. 5. Преглед на стандартите за емисиите на СO2 от тежкотоварни превозни средства. 6. Сертифициране на поглъщанията на въглерод. III. Кръгова икономика 7. Инициатива относно правото на поправка. IV. Пакет относно пластмасите 8. Мерки за намаляване на изпускането на пластмасови микрочастици в околната среда. V. Биологично разнообразие и „От фермата до трапезата“ 9. Устойчива употреба на пестициди – преразглеждане на правилата на Европейския съюз. Европа, подготвена за цифровата ера I. Киберустойчивост 10. Европейски законодателен акт за киберустойчивост. II. Полупроводници 11. Европейски законодателен акт за чиповете. III. Иновативно и устойчиво космическо пространство 12. Изграждане на базирана в Космоса глобална система за сигурна комуникация. 13. Стратегия на Европейския съюз за управление на космическия трафик (незаконодателна инициатива). IV. Цифрово образование и умения 14. Препоръка за подобряване на предоставянето на цифрови умения в образованието и обучението (незаконодателна инициатива). 15. Препоръка относно факторите, благоприятстващи цифровото образование (незаконодателна инициатива). V. Единен пазар 16. Инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации. VI. Мултимодална цифрова мобилност 17. Цифровите услуги за мултимодална мобилност. Икономика в интерес на хората I. Защита на работниците 18. Защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа. II. Малки и средни предприятия 19. Улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до капитал. III. Незабавни плащания 20. Инициатива относно незабавните плащания в Европейския съюз. IV. Задълбочаване на съюза на капиталовите пазари 21. Инициатива за хармонизиране на някои аспекти на материалното право в областта на производствата по несъстоятелност. V. Справедливо данъчно облагане 22. Предложение относно прилагането на глобалното споразумение на ОИСР относно преразпределянето на правата на данъчно облагане. По-силна Европа на световната сцена 23. Изменение на Блокиращия регламент. 24. Нова стратегия за международен ангажимент в областта на енергетиката (незаконодателна инициатива). 25. Съвместно съобщение относно партньорство в Персийския залив (незаконодателна инициатива). Утвърждаване на европейския ни начин на живот I. Предварителна информация за пътниците 26. Задължение на превозвачите да предоставят предварителна информация за пътниците. II. Реципрочен достъп до информация, свързана със сигурността 27. Рамка за реципрочен достъп до информация, свързана със сигурността, за служителите на първа линия между Европейския съюз и ключови трети държави с цел противодействане на общите заплахи за сигурността. III. Скрининг за ракови заболявания 28. Актуализиране на препоръката относно скрининга за ракови заболявания (незаконодателна инициатива). IV. Пакет от документи в областта на образованието 29. Европейска стратегия за университетите (незаконодателна инициатива). 30. Изграждане на мостове за ефективно сътрудничество в областта на европейското висше образование (незаконодателна инициатива). Нов тласък за европейската демокрация 31. Законодателен акт за свободата на медиите. 32. Инициатива относно трансфера на наказателни производства. 33. Признаване на родителството между държавите членки. 34. Засилване на ролята и независимостта на органите по въпросите на равенството.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим тази работна програма на Народното събрание по въпросите с Европейския съюз, защото смятаме, че тя не отговаря на приоритетите в обществото и не отговаря на реалната ситуация в България. Аз съм си отбелязал някои неща, на които искам да обърна внимание. Още в самото въведение има текстове, които не кореспондират с истината и аз искам да им обърна внимание. „Стремежът за активно участие на националните парламенти в процеса на справяне с негативните социално-икономически последици, следствие от пандемията, породена от COVID-19.“ „Активно участие“ – аз съм три месеца в парламента и малко повече, не съм видял нашият парламент да взима някакво активно участие по каквото и да е, спуснато от Европейския съюз. Извинявайте, за мен това е един текст без съдържание. „Негативни социално-икономически последици от ковид“. Не, негативни последици имаше от мерките, които се взимат от това правителство и предходните. „Значимостта на мерките за засилване на икономическата, социалната и териториалната кохезия като предпоставка за изграждането на по-издръжлив и устойчив Европейски съюз“. Извинявайте, колко години говорим за кохезия? Имаше кохезионни фондове преди влизането ни в Европейския съюз, имаше ги през първите програмни периоди, има ги и сега. Кохезия, сближаване – някой видял ли е България да се сближи до стандартите на Европейския съюз? Според мен България е по-близка до африканските републики като стандарт на живот. „По-издръжлив и устойчив Европейски съюз“. Добре, как може да има устойчив Европейски съюз, при положение че едните са крайно бедни, другите – Западна Европа, взимат 10 пъти повече заплати от – да кажем, България и Румъния. Следваща точка: „Европейски зелен пакт 2030 г. – Парижко споразумение относно изменение на климата.“ Да, добре, ние трябва да работим по тези точки, но сме твърде назад – технологично изостанали и закъснели, защото ТЕЦ-овете ни – 30% от добива на енергия в България идва от наши източници – въглища, която е изключително замърсяваща технология. Общините ни още нямат система за сепариране и рециклиране на отпадъци, а ние тук говорим за влизане в Европейски зелен пакт. „Европа, подготвена за цифровата ера – изграждане на базирана в Космоса глобална система за сигурна комуникация, стратегия за управление на космическия трафик“. Това е много сериозна тема, няма да я коментирам. Като изпратим македонец в Космоса, ще обърнем внимание. „По-силна Европа на световната сцена“. Защо да е по-силна Европа на световната сцена, като от началото на военния конфликт в Украйна наблюдаваме постоянно прострелване на Брюксел в крака със санкции, наложени в Русия. Какво има Европа? Има ли енергийни източници, има ли газ? Няма. Зависима е отвсякъде. Армия ли има? Няма. Зависима е от НАТО. Изпълнява препоръките на НАТО и Съединените американски щати. „Утвърждаване на европейския начин на живот“. Няма да го коментирам. Толкова години сме вече в Европейския съюз – не мога да дам конкретна дефиниция какъв е този европейски начин на живот. Ако някой го вижда, нека да го покаже. „Нов тласък за европейската демокрация“. Коя демокрация? Тази във Франция, където Париж беше бойно поле и където пребиваха хората – тази ли демокрация, на това ли ще ни учи Европа, където в Амстердам имаше масови протести, имаше убити хора. „Законодателен акт за свободата на медиите“. Не знам каква е тази свобода на медиите, при положение че тук блокираме чуждестранни телевизии, сайтове и каквото... Това ли е свободата?! Не знам. „Инициатива относно трансфера на наказателни производства. Признаване на родителството между държавите членки“ – е нещо неясно. Аз относно родителството – не знам, Вие ако ми кажете какъв е проблемът с родителството... Има майка, има баща и това е записано в акта на раждане. Просто нямам коментар. Според нас приоритетите на тази програма са крайно, как да кажа, не съответстват на българската действителност и нашите приоритети би трябвало да бъдат равнопоставени при субсидирането на земеделието – нещо, в което изоставаме. Никой не повдига въпроса защо Гърция, която е горе-долу като нас по територия и обработваема площ, е три пъти по-субсидирана от България и българските фермери са неконкурентоспособни и не могат да пробият на европейските пазари. Никой до този момент не е казал нищо по този въпрос. Мисля, че това беше една от темите, където трябваше приоритетно да наблегнем. Другото: „Ръст на икономиката, подкрепа на малки и средни предприятия“ – трябваше да е нашият фокус и развитие на традиционни български продукти, където ги няма никъде по света и където могат да добавят една допълнителна стойност към брутния вътрешен продукт. И докато българският народ гладува и се чуди как да си плати олио от 8,00 лв. и нагоре, ние ще оправяме трафика в Космоса. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Таслаков, Вие сте заместник-председател на тази комисия и явно тотално не разбирате какво се приема в момента. Тук не е въпросът ние да си вадим политическите доводи и да показвате Вие особено, Вашата партия, какви антиевропейци сте. Именно сега ние гледаме каква ще бъде програмата на Европейската комисия – какво ще се гласува в Европейския парламент; какви са законодателните актове и съответно ние оттук можем да ги следим. И затова, както казах и в Комисия, председателката на Външната комисия каза: „В тази годишна програма, която е на българския парламент, да се следят тези актове дали отговарят на принципите на субсидиарност и пропорционалност, и съответно те могат да бъдат блокирани.“ Тук въобще не става въпрос за нещата, които Вие изговорихте, и съжалявам, че толкова некомпетентно. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Но аз разбирам, че искате да блеснете пред хората, но това няма нищо общо. Дебатът „за“, „против“ Европейския съюз, кохезията можем да го водим по всяко едно време. Вие сте в тази комисия. Тук става въпрос за работна програма на Европейската комисия за тази година и какво ние тук искаме евентуално да следим, да създадем работна група, да вземем отношение, когато виждаме, че не отговарят на тези принципи. Вие не може да ги промените и да казвате: къде са българските предприятия? Тази тема е съвсем различна. Тук Вие не следвате дневния ред. Вие говорите някакви празни приказки, защото, видите ли, искате да се харесате и да покажете какъв антиевропеец сте. Добре. Като не Ви харесват фондовете, като не Ви харесва това – ето на някои хора им бият черни печати – отивайте където искате, но България е все още член на Европейския съюз и по Договора за функциониране ние имаме това демократично право да наблюдаваме това, което се взима като решение от страна на Европейската комисия и в Европейския парламент, да изготвяме позиции за нещо, което не сме съгласни и считаме, че вреди на българската икономика и на българската държава, съвместно с останалите държави членки, защото има такава процедура и съответно, ако това не отговаря на принципа на субсидиарност, може да бъде блокирано. Това е логиката и ние в момента де факто трябва да вземем решение кое точно да наблюдаваме през следващата година. Всичко друго, което изговорите, няма нищо общо с тази точка от дневния ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Таслаков, да, ясно е, че риториката е антиевропейска. Не сме изненадани. Въпросът е, че много от критиките, които отправяте, всъщност са свързани с липсата на участие на българските правителства последните 10 години на европейския терен. Външната политика, която водеше ГЕРБ, беше на снишаване, някой да не те забележи на европейско ниво, за да те оставят да правиш каквото искаш тук, в България. Сега в момента това, което ще предприеме новото правителство, е съвсем различна политика. Защото моите приятели в Европа ми казаха: за пръв път Вашият премиер на едно заседание в Европа се изказа повече пъти, отколкото Бойко Борисов за 10 години. И не само това. Дават се конкретни предложения, с които ние можем да станем част от налагането на дневния ред в Европейския съюз. До момента се водеше съвсем различна политика. Някои от критиките, които казвате, аз бих се съгласил с Вас. Знам какъв ъгъл искате да прокарате, но нашата външна политика до момента не беше на нивото, което трябваше и което България заслужава, защото тя е член на Европейския съюз от 15 години, а ние нямаме това самочувствие като европейци, но сега вече с това правителство ще го имаме. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Таслаков, искам да Ви помоля най-отговорно, когато ходите на въпросната комисия, въпросния председател да го образовате малко и да му обясните някои неща, тъй като освен да сервилничи пред така наречените европейски партньори и други посланици, които…

…нищо друго не прави. По отношение на това, което казахте. Мисля, че ще е безкрайно мек и недостатъчно директен, защото на въпросния председател може да му обясните например, че неговите европейски партньори трябваше преди пет години да изравнят субсидирането на българското земеделие, а пет години по-късно това не е направено. Нещо повече, след още пет ние ще достигнем 95%. Моля Ви, господин Таслаков, на въпросната комисия въпросният председател да обърне внимание на това и да почне да следи въпросните неща, тъй като освен сервилничене нищо друго не върши.

Благодаря. Господин Стойнев, аз мисля, че Вие не сте разбрали смисъла на моето изказване. Сега да си говорим тук кой е некомпетентен – искам само да Ви кажа, че съм завършил „Европейски фондове и програми“. Имам трудов стаж над 15 години в различни големи фирми. Аз не знам Вие дали имате такъв трудов стаж и дали не сте били само депутат до този момент.

Моето изказване не е във връзка да се доказваме кой е с антиевропейска риторика или кой иска да се докаже като голям европеец. Моето изказване беше във връзка с критиките относно несъответствие на Програмата на България спрямо нейните проблеми. Това не ни прави антиевропейци или проевропейци и може би тук господин Ананиев най-точно се ориентира и спомена за беззъбата ни външна политика. Да, господин Ананиев, ние трябва да бъдем критични към Европейския съюз, трябва да си предоговорим условията, трябва да си предоговорим субсидирането в земеделието, за да може нашите фирми и производители да имат адекватна конкурентоспособност на външните пазари. На господин Ганев не знам как да отговоря. Да следи комисиите по европейските въпроси. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ние, разбира се, ще подкрепим Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз. Честно казано, колеги, аз обаче очаквах от Вас малко по-смислен дебат по тази тема. Поздравявам напълно господин Стойнев и цялата Комисия по въпросите на Европейския съюз за работата, която са свършили. Виждам техния ентусиазъм, виждам желанието – свършихте го, между другото, в максимално кратки срокове – поздравления за което. Колеги, обаче не виждам същото желание и ентусиазъм от страна на Министерския съвет, защото темите са свързани. Господин Председател, с риск да ми направите забележка, има и други теми, по които Народното събрание има компетенции, за които Министерският съвет трябва да се отчита за тях пред Народното събрание. Направихме тук един дебат за Плана за възстановяване, който в общи линии излезе с едно обещание, което, направихме Ви забележка и днес, не е изпълнено. Ние нямаме стратегическия документ на Плана за възстановяване и устойчивост. Проектите сами по себе си не говорят нищо за позиционирането на този стратегически документ. Друго нещо – ще си позволя да го изредя. Не виждаме и информация за наказателните процедури, на които България е обект. По-важното, последните можем да си ги извадим и от сайта на Комисията – какви мерки с какви срокове ще предприеме изпълнителната власт и какви ангажименти има Народното събрание, така че да се справим с тези наказателни процедури. Колеги, да Ви припомня, че Вие това го имахте в предизборната си програма. Имате го и в програмата си за управление. Господин Стойнев, ако Вие сте получили такъв документ с наказателните процедури, моля да го предоставите и на останалите, защото ни засягат. Правя една вметка. Господин Ананиев, Вие сте представител на паневропейска партия – ВОЛТ, нали така. Европейската политика не е външна политика. Европейската политика е вътрешна политика за България много отдавна и въпросните политики са секторни политики, към които ние трябва да имаме отношение, защото, ако се отнасяме към Европейския съюз като външна политика, ние ще продължаваме да не го разбираме и да не бъдем пълноценен член на Европейския съюз – казвам Ви го с болка в сърцето. Може да е било и лапсус от Ваша страна, но отношението е грешно. Европейският съюз не е външна политика, вътрешна е. И още нещо. Споразумението за партньорство. Колеги, кога ще видим вариант, кога ще видим комуникацията с Комисията? Помолихме Ви съвсем официално да го получим, за да не се налага през нашите политически семейства да го събираме по различни канали, защото сме напълно наясно, че това ще злепостави България и правителството. А ние не обичаме да правим такива работи въпреки политическия ефект, който ще постигнем. Защо въобще няма нормална комуникация, господин Председател на Събранието, обръщам се към Вас, между правителството и Народното събрание по въпросите на Европейския съюз? Защо се крият стратегически документи? Защо не знаем какво се случва с хоризонталните и тематичните отключващи условия, които са абсолютно необходими за всички програми и за всички документи? Защо до ден днешен нямаме демаркация между отделните оперативни програми, между Националния план за възстановяване и устойчивост? Спирам дотук, за да не изреждам. Господин Председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, приканвам Ви заедно с председателя на Народното събрание да поканите премиера да си изпълнят задълженията по чл. 124 и 125 от Правилника на Народното събрание, защото те едно към едно копират чл. 105, ал. 3 и 4 от Конституцията. Колеги, повтарям, особено за колегите от „Продължаваме Промяната“, които си гледат в телефоните – премиерът и вицепремиерите имат задължение по Конституция да представят какво ще правят в следващите шест месеца в рамките на председателството. Да, не е по темата, която се говори в момента, но всички теми са свързани, за да може България да бъде пълноправен и пълноценен член на Европейския съюз. Поне това очаквахме от Вас, колеги. За съжаление, не го виждаме до момента. За съжаление, половината Френско председателство вече мина и много от нещата вече се случиха или имат ясна посока. Все още имате време да си „измиете очите“ и да поканите премиера тук да ни представи поне през следващите три месеца какво мисли да прави в рамките на Френското председателство. Благодаря Ви и се надявам наистина този път да си изпълните ангажиментите.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък. Напълно съм съгласен с господин Анастасов, че наистина трябва премиерът да идва в парламента, но за съжаление, през последните 10 години нямаше такава практика и бяхме отвикнали. Говоря, когато ГЕРБ ни управляваше, нямаше. Наистина работа на министър-председателя е да идва, така че, разбира се, че ще бъде поканен, това първо. Второ, мисля, че вече е ясно, че на база Програмата на Европейската комисия ние готвим нашата програма за 2022 г. Това е от колегите, които толкова много се вълнуват и говорят тук и в Европа, пак казвам – да е ясно, на база Годишната работна програма на Европейската комисия, така че, надявам се, че по-ясно не мога да се изразя, за да ме разберете. Там не влиза никакво сервилничене. Напротив, ние трябва да ги контролираме – имаме това право. Третото, което исках да кажа на господин Анастасов – да, поискал съм наистина да видим по кои закони има наказателни процедури. Мисля, че и към председателя на парламента има вече изготвено такова писмо – ще Ви бъде предоставено, защото наистина в най-спешни срокове трябва да започнем работа именно по тези закони, които наистина има законодателни процедури, за да можем да ги преодолеем. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда бърз, тъй като господин Анастасов ме спомена. Това, което казвате, трябва да е така и може би ще е така, засега не е така. Първото, защото не сме федерална Европа. В момента, в който станем, ще стане точно така, както Вие казвате. Но в момента, както видяхме и тази седмица, която мина, трябва да се събират външните министри на всички страни, за да обсъдят политиката и да решат какво да правят. Благодаря. (Реплики между народните представители Настимир Ананиев и Станислав Анастасов.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Анастасов, Вие получихте доста конкретен отговор на Вашия въпрос – господин Кирил Петков, и той, между другото, е адекватен на ситуацията, в която се намира България, той не идва заради управлението на ГЕРБ и заради последните 10 години. Това разбрах аз от отговора на председателя на тази комисия и мисля, че този отговор е достоен и той би бил даден дори от господин Кирил Петков предвид неговия интелектуален потенциал.

Защо? Това го каза господин Стойнев, не…

След това получихте още един отговор – може би трябва да е така, но все още не е така и може би ще стане. Това е също един достоен отговор за настоящото управление. Всички други отговори – Вие се тревожите тук за шест месеца напред, за една година, аз Ви казвам, че утре сутринта, като станете, тогава ще разберете какво ще се случи след два часа, защото самите колеги не знаят. Но те, тия неща, се решават между трима-четирима човека в Министерския съвет и тези хора изобщо не знаят, че трябва да дойдат да дават обяснения. А ако дойдат, тогава и ние ще се радваме да ги посрещнем, но гарантирам Ви – скоро няма да ги видите. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! Ще бъда бърз – знаем, че бързате и за комисии. Отзад напред – господин Биков мисля, че говори по-скоро риторично. Господин Ананиев, външните министри на Европейския съюз се събират основно, за да дискутират в различни формати външната политика на целия съюз, а не какво се случва вътре. Дотук, повече нямам. Господин Стойнев, в последните 10 години, ако аз не съм бил в тази зала, винаги е имало някой от ДПС, който е излизал и е питал на всеки шест месеца кога ще дойде премиер или вицепремиер, за да докладва случилото се и да представи следващите шест месеца какво мисли да прави. Защото това е основополагащо. Знаете Вие, че Съветът заедно с Комисията е най-силният орган. А че имаме лоши спомени в последните 10 години по тази тема – имаме, въпросът е дали оттук нататък ще работим да имаме още лоши спомени. Защото бездействието на един не е оправдание за нашето бездействие днес. Скъпи колеги – от „Продължаваме Промяната“ най-вече, защото тези позиции в момента са във Вас и представителите, които се занимават с тези теми – премиер и вицепремиер, са изцяло Ваши. Не ми се иска да коментирам какво би станало с нас като Народно събрание, ако е вярна тази градска легенда, че има забрана да се пращат стратегически документи на Народното събрание по въпроси, свързани с Европейския съюз. Дано не е вярна! Подчертавам, легенда! Но не ми се иска да вярвам, че това е подходът към Народното събрание като цяло и към Вас, защото част от Вас вече Ви познавам и виждам, че имате възможност да правите нещо по тези теми. Вие си отговорете! Благодаря.