6 април 2022 г.

По дневния ред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще прочета: „ДЕКЛАРАЦИЯ на парламентарната група на „Демократична България“ През последните дни се множат свидетелствата за зверствата, извършени от руската армия в Буча и други украински градове. Световното обществено мнение е потресено от кадрите на трупове на цивилни граждани по улиците, от разкриването на масови гробове, от сведения за изнасилвания и изтезания на невинни хора, за масови мародерства от страна на руски военнослужещи. Става все по-ясно, че режимът на Путин извършва военни престъпления, набиращи мащабите на геноцид. „Демократична България“ сурово осъжда клането на цивилни от страна на Русия и настоява България да се включи по-енергично в отпора на цивилизования свят срещу руската агресия в Украйна. Ние настояваме: Първо, България да подкрепи с предоставянето на съдебно-медицинска експертиза разследването на военните престъпления на руската армия, които вече се организират не само от украинските власти, но от ООН, Европейския съюз и други международни организации. Второ, като член на Европейския съюз страната ни да подкрепи нови по-сурови европейски санкции срещу Русия. Трето, като припомняме, че като отговор на зверствата в Буча и на други места партньорски страни, като Германия и Франция, изгониха общо 75 руски дипломати, а Литва – руския посланик, настояваме за обявяване за persona non grata на руския посланик у нас Митрофанова, чието поведение напоследък систематично е в разрез с Виенската конвенция за дипломатическите отношения и уронва достойнството на България. Четвърто, България да започне да предоставя на Украйна оръжие и муниции, които да ѝ позволят да се защити срещу руската агресия и съпроводените с нея военни престъпления. Свободата, достойнството и животът трябва да се бранят и отстояват!“ (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, моята процедура е да включим в дневния ред решение, предложеното от „Движение за права и свободи“ за допълнителни ежемесечни вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производители на електрическа енергия. Колеги, вече близо 15 дена, откакто сме предложили това решение – мина през комисия. Ако решението беше прието, от месец април нататък в рамките на 6 месеца щяхме да осигурим на правителството в рамките на около 2 млрд. 900 млн. лв. приходи, с които трябваше да бъде подпомогнат българският бизнес, общините, старческите домове, училищата, детските градини. Тъй като правителството след нашия призив през последните три месеца не реагира и не направи нищо съществено по този въпрос, дори онзи Законопроект, който предложихте, свързан с изграждането на фотоволтаични системи за собствени нужди на уведомителен режим, също не го вкарвате в залата, по този начин пречите на развитието на бизнеса. Уважаеми колеги, решението е в интерес на всички, защото през последните шест месеца оставихме в ръцете на производителите на зелена енергия 366 милиона необоснована печалба, а общата необоснована печалба е в рамките на 3 млрд. лв. Затова молбата ми, господин Председател, е: нека да бъдем на висотата на онова, което очаква обществото от нас, и да подпомогнем правителството – вместо да тегли 500 милиона кредити, да му осигурим три милиарда приходи, защото с приемането на мораториума накарахте да не може да пласирате и 500 милиона държавни облигации. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Извинявайте, господин Председател, предлагам в дневния ред за четвъртък първа точка да бъде Решението, което предлага „Движение за права и свободи“.

Благодаря, господин Председател. Така е, прав сте за процедурата. Предложението на господин Аталай беше към Вас и Вие да предложите на залата, защото като председател на Народното събрание Вие може да предложите на залата и залата да гласува включване по всяко време в дневния ред на нова точка. Това е в правомощията само на председателя на Народното събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, преди да Ви запозная с Доклада, правя процедурно предложение по чл. 43, ал. 2 да бъде допуснат в пленарната зала доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2020 г., № 120-00-9, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2021 г. На редовно заседание, проведено на 27 януари 2022 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2020 г., № 120-00-9, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2021 г. На заседанието присъстваха доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), и госпожа Анелия Чобанова – представител на Сдружение с нестопанска цел „Конфедерация за защита от дискриминация“. Отчетът за дейността на Комисията за 2020 г., внесен на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, беше представен от председателя доцент доктор Ана Джумалиева. Той отразява постигнатите резултати, основни констатации, изводи и оценки за работата на КЗД, както и някои от важните цели. Особено внимание е отделено на специализираните и разширените заседателни състави. Отчетена е работата на специализираната и общата администрация. Акцентира се и върху международното сътрудничество, взаимодействието с националните институции и реализацията на проекти, по които КЗД е изпълнител и водещ партньор. Доцент Джумалиева заяви, че през 2020 г. условията на пандемия са поставили нови предизвикателства както пред институцията, така и пред гражданите, търсещи защита на своите права, но КЗД не е преустановявала дейността си през целия период на епидемичната криза. Беше подчертана и ролята на регионалните представители за дейността на Комисията. През отчетния период са постановени редица решения с общозначим резултат в сферата на здравеопазването, достъпната архитектурна среда, предоставянето на социални услуги. Те касаят както нормативната уредба, създаваща предпоставки за непряка дискриминация, така и необходимостта от позитивни мерки и еднакви критерии при прилагането на правните норми. Постъпили са 910 жалби и сигнали, образувани са 591 преписки и е оказана независима правна помощ на 1200 жертви на дискриминация. Постановените решения са 728, а самосезиранията са 412. Акцентира се на значимия принос на КЗД за изработването на проект за Национална стратегия за противодействие на дискриминацията на пазара на труда. Подчерта се, че КЗД четвърта година усилено работи по Националната кампания „Достъпна България“, чиято цел е осигуряването на достъпна среда за хората с увреждания в България. Законодателството и в частност Законът за защита от дискриминация дават необходимите защити и инструменти, които позволяват на хората с увреждания да водят производства пред КЗД за достъпна среда. КЗД създава специални сертификати за достъпна среда и през 2020 г. от дейностите по оценка на достъпната среда вече има положителни резултати. От началото на кампанията образуваните производства в Комисията са над 1400 броя, постановените решения по кампанията са над 800 броя, над 90 са удостоените със сертификати обекти в столицата и в страната – заради положените усилия и грижи за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Доцент Джумалиева посочи редица събития и инициативи на КЗД през 2020 г., свързани с превенцията и защитата от дискриминация. Тя подробно информира за подписаните от институцията споразумения за сътрудничество както на национално ниво, така и с органи на международни организации със сходни сфери на дейност. Считано от месец октомври 2020 г. КЗД официално е член на Европейската мрежа за национални институции за правата на човека. Отбелязани бяха и множеството организирани от КЗД обучителни семинари, кръгли маси и участия в международни форуми В Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите е постъпило становище по Отчета от СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Радомир Чолаков, Андрей Чорбанов, Гюнай Хюсмен, Милен Матеев, Петър Кьосев и Иван Ганчев. Бяха поставени въпроси дали е налице тенденция за промяна на групите на дискриминирани лица, както и на такава за чувствително увеличение на броя жалби в резултат на пандемията от COVID-19. Изразиха се мнения в подкрепа на превантивната и социалната дейност на Комисията, както и на кампанията й за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания. Отбеляза се, че е желателно в следващия Отчет да се посочват проблемите в законодателството, за да бъдат своевременно неутрализирани порочни практики. Народните представители се обединиха около идеята, че Отчетът на КЗД за 2020 г. е подробен и показва добре свършена работа. Представителят на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“ изрази мнение относно сроковете на производството, служебното начало, административнонаказателната и контролната функция на КЗД, както и за необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба. Доцент Джумалиева отговори изчерпателно на поставените въпроси. Беше изяснена подробно процедурата, свързана с производството пред КЗД и обжалването на постановените решения по съдебен ред. Тя отбеляза, че се наблюдава тенденция за появата на нови уязвими групи лица както у нас, така и в Европейския съюз. Това са бременни жени, майки с деца и жени на 50 – 55-годишна възраст, които са с ограничени възможности на пазара на труда. По отношение на жалбите, свързани с пандемията и предприетите мерки, доцент Джумалиева поясни, че няма сериозно увеличение на преписките. Председателят на КЗД предостави на народните представители писмен отговор на поставените въпроси в становището на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминацията“. След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите единодушно с 13 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2020 г., № 120-00-9, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 30 март 2021 г.“ Комисията предлага и Проект на решение.

„Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2020 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, касателно Отчета на Комисията за защита от дискриминация за 2020 г. прегледах същия. За съжаление, не бях удовлетворен, тъй като считам, че през 2020 г. Комисията е избягала от своята същностна роля, която ѝ е придадена – защита от дискриминацията, и е засилила влиянието и присъствието си като един, за съжаление, политизиран орган. Защо го казвам? Защото в този отчет на дейността на Комисията, за съжаление, това, което трябва да прави – да се произнася по жалбите, е застъпено в една много малка част, а по голямата част от Доклада е отделена на това какви меморандуми са били сключени, какви мероприятия и срещи на добра воля са били проведени, на което е отдадена основната роля. Според мен и през 2020 г. Комисията провежда политики, което, за съжаление, не ѝ е вменено от Закона за защита от дискриминация, и е игнорирала основните си задължения по Глава пета от Закона за защита от дискриминация, а именно налагането на принудителни административни мерки по контрола на прилаганите от нея административни актове, а като цяло изпълнението на тези актове, за съжаление, впоследствие бива препятствано, тъй като една голяма част от актовете, които се издават от Комисията, не издържат впоследствие в съда, което за мен сериозно обезсмисля работата на тази комисия. От ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за прекратяване на дейността на тази комисия, тъй като за нас дейността ѝ е безсмислена. Аз по принцип не обичам да говоря наизуст. От практиката ми се сещам, че през 2020 г. съм отменял пред административните съдилища откази на Комисията да разглежда жалби на граждани и се чудя как работи тази комисия, при положение че българският съд отменя откази за разглеждане на жалби на граждани. Учудвам се как тази комисия – в Доклада няма да го видите, но нейните производства през 2020 г. са изключително бавни и не носят никаква бързина на защитата на гражданите, които подават жалби за защита от дискриминация, и по този начин се бяга от основната ѝ дейност, която ѝ е вменена от Закона. Сещам се, че четох в медиите и специално в края на месец август 2020 г. е имало изказване на председателя на Комисията пред Европарламента в Брюксел, че управляващото тогава правителство в България е било дискриминирано от протестиращите. Не знам дали е вярно и цитирам само мнението на Слави Трифонов от 29 август в интернет, в което той самият се възмущава и казва, че председателят е взимал заплата от 11 хил. лв. на месец. Не знам дали е вярно, но човекът пита: защо се дава тази заплата?! Считам, че Комисията не извършва дейността, която ѝ е вменена по закон, тя симулира дейност по защита от дискриминация, не помага на гражданите, не разглежда адекватно техните жалби за защита от дискриминация, не провежда контрол по спазването на издаваните от нея актове – една част от актовете, които не са отменени от съда, а са влезли в сила, поради което лично аз няма да подкрепя Отчета на комисията за 2020 г. Благодаря Ви.

Господин Председател, искам да напомня нещо на присъстващите тук в залата, че тази комисия беше създадена преди близо 20 години по европейска директива, защото според директиви от 2000-а и 2002 г. на Европейската комисия във всяка една държава – членка на Европейския съюз, трябва да има национален орган по равенството, каквото и да означава това. По-нататък в документите, които са описани изрядно от брюкселските бюрократи, се коментира това, че в определени държави има случаи на неравно третиране на хора съобразно техния пол, раса, етнос, религия и така нататък, и така нататък и точно поради тази причина трябва да се създаде такъв национален орган по равенството. Само че практиката през последните 20 – да не казвам 20, почти 20 години, откакто съществува тази абсолютно изкуствена структура, която, между другото, е редно да напомним в този момент, че отнема от държавния бюджет 1 млн. 130 хил. лв. Това са пари, които отиват всъщност за издръжката на персонала на Комисията за защита от дискриминация. Видно от отчета на Комисията, тя не се занимава кой знае колко много с активни преписки, с разглеждане на казуси, а по-скоро с един своеобразен банкетен туризъм, конгресен туризъм – и какъвто още искате наречете туризъм, и най-вече в писането на различни видове съобщения и други подобни общувания и общения с подобни на нея организации както в България, така и извън България. Та за милион и 130 хиляди лева ние получаваме една неработеща, паразитна структура, която е създадена по настояване отвън, не защото българското общество има нужда от такава. Ако българското общество имаше нужда от подобно нещо, то щеше да съществува не от 20 години, а доста по-отдавна. Практиката, между другото, през последните 20 години е показала, че случаите, в които са разглеждани наистина, наистина такива неприятни казуси, се броят на пръстите не са двете, а на едната ръка, и всъщност цялата тази институция съществува просто и единствено защото, видите ли, в някои други държави в Европейския съюз има подобни случаи – факт, безспорно, но явно тези държави имат проблеми, които ние нямаме. Редно е да се замислим докога и по какъв начин ще продължаваме да прилагаме изисквания, които се слагат ей така „на алангро“, както казва нашият министър-председател, защото, реално погледнато, това няма никаква връзка с реалните обществени отношения в България. Ако някой човек се чувства дискриминиран, той се обръща преди всичко към съда. Към Комисията за защита от дискриминация от година на година сигналите стават все по-малко и все по-малко, така че ние настояваме тази институция да бъде закрита и ще работим затова тя да бъде премахната, както и много други още такива паразитни структури, създадени, за да осигуряват работа на пенсионирани партийни чиновници, в момента, в който тяхната партия вече не знае къде да им намери работа. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, мислех да репликирам колегата Петров, но се отказах и след Вашето изказване реших, че може би трябва да се излезе с някаква реплика. Вие казвате всъщност: в България няма дискриминация. Така излиза. Аз мисля, че дискриминация има, за съжаление, по всички линии – и на база пол, и на база сексуална ориентация, и на база религия, и на база етнос, има дискриминация абсолютно по всички направления. Сега вече тук сте много прав и Вие, и колегата Петров, че тази комисия е политизирана и не върши работата, която трябва да върши. За съжаление, повечето регулатори, завещани от ГЕРБ, са в същото положение, но това не значи, че ние трябва да ги закрием всичките само защото нямат експертно и професионално управление, а по някакъв начин са били политизирани. Въпросът е тези комисии да си вършат работата и когато даден човек е дискриминиран, той да знае, че ще получи защита от тази комисия. Да, съдът е стъпка, с която е нормално да се излезе, но трябва да имаме и такъв работещ орган. В момента не е работещ и аз имам доста оплаквания за липса и на активност, и на конкретика, и всъщност на защита, защото тази комисия трябва да защитава от дискриминация. Усещането е, че не го прави към момента, но не мисля, че закриването на този орган ще реши проблема, защото по същата логика трябва да закрием едва ли не всеки регулатор в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Костадинов! Съвсем кратка реплика от моя страна. Първо, не съм съгласен, че Комисията не работи. Напротив, работи и това е видно от Доклада на самата комисия. Има редица производства пред Комисията, касаещи този въпрос с дискриминацията в България, защото в България има дискриминация. Необходим ли е такъв орган в България? Очевидно е необходим. Закриването, това, което Вие искате, е съвсем друг концептуален въпрос. Тук в момента обсъждаме Доклада за дейността на Комисията. Четейки Доклада, виждам, че Комисията е работила и не мога да се съглася, че Комисията назад във времето не е изпълнявала своите функции, цели и задачи. Разбира се, в България много е лесно да се хвърля напрежение или чувство за вина към определени органи, които си вършат работата, но е трудно да се изградят нови или да има нова перспектива и най-лесно е, разбира се, да кажем: те не работят, нека да ги закрием. Не съм съгласен с това Ваше твърдение. Ние ще подкрепим Доклада на Комисията. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Взимам реплика, за да не взимам изказване. Уважаеми господин Костадинов, всъщност причината, която налага Комисията да бъде закрита и която произлиза от нейната неефективна работа – и към Вас, колега Ананиев, това са парите на българския данъкоплатец, за съжаление, които се плащат като разноски от порочните актове на Комисията, които падат в съда. Нещо, което няма да прочетете в Доклада на Комисията, това е колко пари на година – и за тази година, за 2020 г., българският данъкоплатец е заплатил за разноски по дела, които са загубени заради актове на Комисията. Ще дам един много простичък личен пример. Отказ на Комисията от 2020 г. се обжалва пред съответния административен съд. Разбира се, той отменя отказа – разноски, които плаща българският данъкоплатец. Комисията подава недопустима жалба до Върховния административен съд – отменят се разноски, на петчленка се подава частна жалба – отменят се разноски. Именно заради всички тези неща, които в Отчета не са подробно описани, се получава така, че по-голямата работа на Комисията е безрезултатна и единствено води до задължения, които ги плащам аз и Вие, за съжаление. Това е нашето искане и затова искаме да бъде закрита. Защото, ако се замислите, по-голяма част от случаите, от преписките така или иначе стигат до съда, който, като работи със Закона за защита от дискриминация, се произнася в полза на една или друга страна, която твърди, че е дискриминирана. Затова смятаме, че такъв посредник като тази комисия в сегашния ѝ вид – ако предложите друг вид на комисия, е друга тема на разговор, е безрезултатен, защото сметката накрая, като теглите чертата, и тя не е малка, за съжаление, я плащаме ние, българските граждани. Казвам го като човек, който се занимава с материята и затова Ви дадох лични примери. Благодаря Ви, господин Костадинов.

Една част от това, което щях да кажа като отговор на направените реплики, всъщност току-що беше споменато от Петър Петров. Искам да Ви обърна внимание обаче за нещо друго. Българската администрация е изключително раздута от последните 30 години, което е много парадоксално на фона на това, че населението на България намаля с една трета. Същевременно наличието на всякаква такава увеличена административна и бюрократична структура няма абсолютно никаква аргументация, защото до 1989 г. ние имахме командно-административна система, която командваше всеки един аспект на обществото, включително и икономиката. В момента почти не е останало нещо от икономиката, което да е в държавни ръце, а същевременно държавният апарат се разраства и разраства. Структурата на Комисията за защита от дискриминация е направена по чужд образец. Тя е направена, за да съответства на нуждите на западноевропейските общества, където има такъв проблем, където има расова дискриминация. В България няма хора от различни раси обаче, на първо място. На второ място, нашето общество през годините е изградило една уникална толерантност, която надхвърля политическите разделения и подпомага оцеляването на единството на българската нация напук на опитите на определени политически сили да насаждат разделение, защото има такива, включително и в парламента има една такава сила, като ДПС.

Това не са обвинения, това са факти, моля Ви.

Ами добре, хубаво. Молим се и двамата, хайде. Така че в тази ситуация би трябвало да се зададе въпросът: кому са нужни всички тези паразитни институции? Веднага давам, между другото, пример с една държава като Съединените щати – любима на една част от присъстващите тук, ами там няма Министерство на икономиката, а държавата е с най-мощната икономика в света, няма и Министерство на културата, а същевременно нейната култура е доминираща в световен мащаб. Глобалната култура на практика е доминирана от американската и това е най-силната им страна, това е тяхната мека сила, но нямат Министерство на културата. Можем много да разсъждаваме по тази тема: доколко и до каква степен нашата административна структура в момента съответства на реалните нужди на българското общество или дали тя всъщност не обслужва интересите на политическия елит и на статуквото, което управлява държавата в някаква ситуация, съвсем разделена от интересите на българските граждани, което създава, между другото, и много сериозен вододел и на практика пропаст между българите, от една страна, и уж техните институции, от друга страна. Затова казваме, че Комисията за защита от дискриминация е излишна. Не само защото очевидно и очевадно не работи добре, а защото просто нейният замисъл не е наш, а чужд. Тя е присадена на българска почва и затова не работи, затова никога няма да работи. И ако някой има такъв проблем, защото все пак има и такива случаи – като изключения, разбира се, не може да бъде отречено, но когато някой човек има проблем, той се обръща преди всичко към съда, освен ако евентуално адвокатът му не го посъветва да се обърне към КЗД. Но когато се обърне, както каза Петър Петров, в повечето случаи или има отказ, или впоследствие се оказва, че актовете падат в съда. Неефективна институция, неефективна администрация, просто нейното място е в историята, а нейните документи да отидат в архива и да забравим, че е съществувал такъв паразит в системата на държавната администрация.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Те темите станаха малко много около този отчетен доклад на Комисията и всичките са интересни и важни, между другото. Да взема повод от последните думи на господин Костадинов, че много органи, много служби и всичките обслужващи, или как да кажа, направени по чужда матрица ли, как го казахте, господин Костадинов? Това е факт, това е така. Само че, господин Костадинов, за съжаление, в това Народно събрание няма необходимото концептуално мислене в мнозинството, за да ги обсъди тези въпроси и да започне да ги решава един по един. Надявам се, че когато ГЕРБ се върне в управлението, ще започнем концептуално този път и ще ги решаваме. Защото, вижте, те не са органи на правителството или те не са органи на политическия елит, а те са органи на самата администрация. Тя си ги създава, включително брюкселската администрация, тя ги пази, тя ги отхранва, тя ги отглежда и в някакъв момент аз започвам да се питам: доколко политическата класа не е заложник на администрацията, която всъщност ѝ казва какво да прави? Ще се убедим в много случаи, че това е така. Колкото до Комисията, колеги, по принцип си задавам един друг въпрос: какво значи за нас ефективен регулатор? Как си представяме работата на ефективния регулатор? Ще Ви кажа, че си представям ефективен регулатор този, който е като съдията на мач в дадената сфера. Нали знаете, че добрият съдия е този, който не се забелязва? Колкото повече един регулатор започне да свири, колкото повече един регулатор започва да се намесва в обществените процеси, които регулира, толкова по-лош става и в крайна сметка всички проблеми пак идват тук в парламента. За мен, откровено Ви казвам, добре управлявана или, как да кажа, добре регулирана обществена сфера е тази, в която има тишина, в която няма напрежение. Спомням си началните години на тази комисия, където имах опит като лице, срещу което пускаха жалби – тогава работех в медиите. Дадох си сметка, че има едни обществени групи, господин Костадинов, които искаха да инструментализират и да използват тази комисия като инструмент за натиск върху политическата класа – за това, да се докаже, че в България има дискриминация. Разбирате ли? Логиката беше обратна – Комисията беше замислена като инструмент да се докаже, че в България има дискриминация. Тя трябваше да го докаже. На мен ми се струва, че през последните години тази комисия е проявила изключителна мъдрост, колеги, като всъщност е изпълнявала функцията по-скоро на медиатор, доколкото аз го разбирам, на орган, който успокоява напреженията в дадената сфера, не допуска те да излязат на повърхността и да се превърнат в истински политически проблем, какъвто всеки един от тези въпроси може да стане. Всъщност по този начин тя е помогнала наистина за липсата на дискриминация и за успокояването на общественото мнение в тази сфера. Вие искате ли да има една много активна комисия по дискриминация, която започва да издава присъди на базата на жалби на граждански организации срещу това или онова нарушение? Това ли искаме? Така че аз намирам това, че Комисията специално е установила тишина и спокойствие в тази сфера, за много положително и нещо, което трябва да бъде пазено. В този смисъл ще подкрепя, разбира се, Доклада, както и цялата досегашна дейност на Комисията, която, пак Ви казвам, за мен е в правилната посока – да е тихо. Това ще бъде мнението ми и за всички други регулатори. Виждате, че тези регулатори, в които е много интересно, обикновено създават политически проблем – примерно Комисията за енергийно и водно регулиране – винаги. Така че, както казах, аз ще подкрепя Доклада, разбира се. Иначе, господин Костадинов, с удоволствие бихме обсъждали концептуалния въпрос, разбира се, на съответното ниво. Жалко е, че мнозинството в залата няма да може да стигне до тези решения, които очакваме. Благодаря Ви.

Господин Чолаков, много точно казахте, че тази комисия е създадена, за да установи наличието на дискриминация, за което искам действително да Ви поздравя, защото тя за това беше създадена. Фактът, че за близо 20 години не е установила някакви крещящи случаи на дискриминация, е показателен за това колко е излишна. Искам да Ви опонирам за нещо, което Вие самият споменахте, но не го развихте. Много ключово беше това, което казахте, че има граждански организации, които сезират Комисията за защита от дискриминация. В над 90% от случаите, да не кажа близо 100%, не говорим за частни индивидуални жалби само и единствено, защото те в повечето случаи са такива, но зад тях стоят организации – неправителствени организации, финансирани или от Брюксел, или от Вашингтон. Те по този начин осмислят съществуването си. Те така казват: „В България има дискриминация. Ето ние имаме случаи – 1, 2, 3, 5, 10, и помагаме на съответните хора, за да могат те да си търсят правата.“ На практика е създадена една изкуствена административно- грантаджийска екосистема, в която функционират и вегетират едни хорица, наредили се по стълбицата, получаващи пари – пари, които идват от чужбина, за да осмислят съществуването им, за да може обаче в определен момент да бъдат активирани, защото това са спящи клетки за влияние. В момента, в който примерно някой реши, натиска копченцето на тези хора, които получават финансирането си от Брюксел или от Вашингтон, и те започват за вдигат олелия до небето как в България има дискриминация и тя е расова, тя е полова, тя е религиозна, тя е не знам си каква и така нататък, и така нататък. Тоест те създават излишен шум, създават излишни несъществуващи проблеми в нашето общество. Ако я няма тази комисия, те самите няма да има вече какво да правят. На практика ще се унищожи цялата им екосистема. Така че всичко, което Вие казахте, на практика беше потвърждение на нашите думи. Не можах само да разбера как стигнахте до заключението, че накрая ще подкрепите Доклада, след като споменахте, че мислите като нас в тази сфера? Разбира се, темата за Комисията за защита от дискриминация не е една-единствена. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тук говорим за един голям проблем, за административна реформа като цяло, за това доколко са нужни и доколко са ефективни органите на българската администрация и дали са създадени да отговарят на нуждите на българското общество, или са създадени да отговарят на нуждите на българския политически елит?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Чолаков, под формата на реплика – съгласен съм с голям част от нещата, които споменахте. По-скоро едно обръщение към колегите, които Ви репликираха – да се прочете Докладът и да не се използва един регулатор, една комисия за някакви политически дивиденти. Да, действително част от производствата пред Комисията отиват до съд, но съдебната фаза, всички знаете, че тя, първо, е продължителна, второ, е скъпа за голяма част от хората, които са поставени в условията на дискриминация. Първо, те се обръщат към тази комисия, ако може в самата комисия – в това производство, да се разреши техният дискриминационен проблем. След това вече, за втората фаза – допълнителна защита, се отива на съд. Защо трябва да се премахне първата фаза на защита? Аз не виждам никаква логика в това. Моля наистина да се говори по Доклада, а не общополитически. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Господин Чолаков, притеснително е, поне от Вашата заявка, това, което разбирам, че сте готов да обсъждате с ВЪЗРАЖДАНЕ закриването на Комисията. Също така е притеснително, че казвате, че по проблематиките на дискриминацията трябва да е тихо – някой да не чуе, че има някаква дискриминация. Може би за това, защото е било тихичко, от ВЪЗРАЖДАНЕ не са разбрали, че има дискриминация и казват, че 20 години няма проблеми в нашето общество, свързани с дискриминацията?! Ще Ви напомня все пак каква е абревиатурата на ГЕРБ – „Граждани за европейско развитие на България“, защото често я забравяте. Комисията трябва да установи дискриминация, но не трябва да е тихичко. Когато имаме проблеми в нашето общество, трябва да ги назовем. Така че се надявам да вземете дуплика и да кажете конкретно: има ли дискриминация в България по различните направления, които вече изредих в предишната си реплика, или няма такава? Трябва ли тихичко да седим и да не вдигаме много шум, ако има такава дискриминация? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Ананиев, Вие защо винаги ни разбирате криво? Защо винаги искате да изтъкнете нещо, което не сме казвали? Да кажете: „Вижте сега как ГЕРБ се изложиха пак!“ В смисъл, непочтена тактика е и няма никакъв смисъл от нея, а само увеличава напрежението, от което нямаме нужда. Аз не мога да Ви отговоря дали има дискриминация в България, защото трябва да съм специализиран орган или да имам някаква специална експертиза. Да, имам най-общо усещане, че има дискриминация към едно определено малцинство, обаче този въпрос е толкова голям, той е толкова грандиозен и общонационален въпрос, че ние няма да го решим с една комисия, нито пък една комисия може да го реши, а той трябва да се решава стратегически в абсолютно всички сфери – образование, култура, икономика, труд, каквото искате. Да си въобразяваме, че една комисия ще се занимава с ромската интеграция или с ромската дискриминация, е абсолютно нелепо. Проблемът е прекалено голям и ние си заравяме главата в пясъка дълги години, защото явно не можем да го решим, защото сме несъстоятелни – всички. Колкото до господин Костадинов. Аз съм готов и с Вас (обръща се към народния представител Настимир Ананиев) да обсъждаме всяка административна реформа – всяка, ама Вие нямате идеи. Вие влязохте във властта, видяхте и сега дай да назначим нашите хора по местата. Аз Ви гарантирам, че всичките Ви стремежи и апели към голяма реформа на системата ще спрат в момента, в който заемете постовете. Винаги така става – винаги, за съжаление. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Няма нищо, няма нищо. За господин Попов. Ясно е, че разговорът стана общополитически, а не по Доклада. На мен пък ми липсват, колеги, тези общополитически разговори, да Ви кажа. Ние винаги се хващаме за някаква конкретна тема и става конкретен разговор, който обикновено е скучен. Нека да си говорим от време на време и общополитически. Защо пък не?! Така че във всяка от репликите имаше по нещо ценно. Мисля, че взех отношение към тях. Апелирам, колеги, да се разбираме малко повече в това, което казваме, и да не предпоставяме зли помисли – дай сега ще се хвана за една дума, ще я извъртя в устата ти и ще видиш как ще те направя смешен. Недейте, няма никакъв смисъл!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моите наблюдения върху работата на Комисията са преди всичко от периода, в който съм бил служител в Министерството на образованието и впоследствие като министър. Смея да твърдя, че голяма част от жалбите не бяха от неправителствени организации, които искаха на всяка цена да докажат дискриминация, а бяха от граждани – граждани, които искаха защита по конкретни въпроси. Разбира се, че работата на един орган може да бъде изкривена малко или повече, но той не трябва да бъде закриван, а трябва да търсим механизмите да се подобри неговата работа. Аз също в тези си функции съм имал бележки към някои решения на Комисията, но като цяло мога да кажа, че Комисията се е опитвала да защити граждани и групи от хора от дискриминация. Ако искаме тя да работи по-добре, по-скоро трябва да погледнем какви насоки да бъдат дадени на дейността ѝ, как да се промени Законът, какви членове избираме в самата комисия за защита от дискриминация. Много пъти съм бил свидетел как някой неволно казва: защита на дискриминацията. Едно от нещата, които съм констатирал при моите наблюдения, е, че не само имаме дискриминация, а имаме политики за така наречената положителна дискриминация. Имаме и примери за предозиране на положителна дискриминация, което се обръща в обратна дискриминация. Едно от нещата примерно, които трябва да се подобрят в Закона за защита от дискриминация, е една по-добра дефиниция на понятието „положителна дискриминация“, къде свършва, и съответно да се направи по-добър опит да се намери балансът между положителна и обратна дискриминация. Иначе на мен ми се иска от Комисията да се вслушат в думите на всички, които говориха по-рано – и господин Чолаков, и господин Костадинов, и господин Ананиев, и господин Ганев. Мисля, че всички те казаха правилни неща, разбира се, някои крайни, но като цяло имаме нужда от този орган и имаме нужда да се подобрява работата му. Да, той е създаден сигурно по чужд модел, но ние преди 30 години направихме институционална трансформация – променихме изцяло институционалната си инфраструктура. Можем да кажем, че половината ни институции са създадени по чужд модел – преди 30 години нямахме Сметна палата, нямахме Комисия за защита на конкуренцията, а нямаше и как да имаме, след като нямахме и пазарна икономика, и правова държава, така както я разбираме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Вълчев, съгласявам се с казаното от Вас, но Вие спестихте според мен нещо, което искам да припомня респективно както на Вас, така и на залата. Първо, Комисията дали има необходимост от нея? Естествено, че има необходимост. Мисля, че това не подлежи на съмнение. Второ, нека и зрителите да чуят, че тази комисия се занимава с всякакви случаи. А дискриминацията се дели на пряка и непряка. Това нещо някой трябва да прецени – каква е дискриминацията. Комисията има правомощия. Комисията има правомощия дори и да събира доказателства, да плаща пътни разноски на свидетели и така нататък. Давам Ви един пример, който смятам, че е важен. Защото Комисията по дискриминация от самото заглавие, много от нас тук може да се изкажат и да дадат своите мотиви, но ще Ви обърна внимание, например, че има случаи на дискриминация – тук съм си извадил, в областта на трудовите правоотношения. Например неравно заплащане. Случай на отказ на индексиране на месечно възнаграждение на служителка, върнала се от отпуск по майчинство. Имаме и дискриминация в областта на недостъпност за хора с увреждания – архитектурна среда. Комисията се занимава с тези случаи. Дали има необходимост от нея? Нека и всички колеги тук да преценят. Мисля, че въпросът е излишен. Това е сериозен мотив, който даже не бива да си помислим в посока да се закрива Комисията. Толкова много и различни случаи има. Тази комисия не само върши своята работа. Даже мисля тук, ако има представител, нека да каже и колко са случаите. Какъв е техният характер? Вие ще добиете реална представа, че тази комисия работи. Това пропуснахте да кажете, господин Вълчев. Иначе съм съгласен с Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам от името на Комисията, първо, да благодаря за критиките и за конструктивния диалог, на който бях свидетел. Разбира се, ние се отнасяме много отговорно към всички критични бележки и ще ги вземем под внимание в бъдещата наша работа. Само искам да кажа и да поставя няколко акцента върху нашата дейност. Знам, че Вие сте много ангажирани, но първо искам да внеса яснота. Комисията за защита от дискриминация е създадена във връзка с предприсъединителния процес на Република България към Европейския съюз. По-конкретно във връзка със затварянето на Глава XIII. Ние сме активни членове на Европейския съюз. Освен това Комисията е създадена и във връзка с транспонирането на Расовата директива за Република България, където изрично е записано, че трябва да има орган или органи, които да разглеждат тези въпроси. Освен това Комисията за защита от дискриминация съгласно чл. 2 от Закона за защита от дискриминация – целта на Закона, тоест философията на самия закон, е да осигури на всяко лице на територията на България равенство пред Закона, равенство в третирането, във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминация. Тук искам да подчертая, че ние сме компетентни и разглеждаме жалби и сигнали. Включително се и самосезираме не само за нарушени права на българските граждани. Ние сме компетентни за всички, които имат нарушени права на територията на Република България. Независимо от това дали са чужди граждани, дали са апатриди без гражданство, дали са бипатриди, дали са бежанци. Многократно в годините назад ние сме се намесвали и сме се самосезирали в случаите, когато е имало проблеми с бежанците на наша територия. Например с недопускането, ще цитирам един наш казус, недопускането на деца бежанци в училище. Ами в момента сме изправени пред същата ситуация. Имаме бежанци, на които ние трябва да окажем не само съпричастност, но нашите институции трябва да работят за осигуряването и обезпечаването на техните права на наша територия. Нали върховенството на закона и правовата държава е именно това. Съгласна съм и нямам нищо против, ние в Комисията сме изключително толерантни в крайна сметка и сме свикнали да уважаваме чуждите мнения. Не съм съгласна, че една институция трябва да бъде закривана. Да, уважаеми дами и господа, Вие сте компетентни и ние разчитаме на Вас и на Вашите добри идеи да усъвършенстваме дейността на Комисията. Например ще Ви подскажа, че ние имаме проблем например с функционалния имунитет. Добре е членовете на Комисията да имат функционален имунитет. Това се нуждае от изменение и допълнение в Закона за защита от дискриминация. Това е и една от препоръките, които има по отношение на България. Искам да кажа, че ние сме много активни и нашата дейност не е само да гледаме жалби и сигнали. Това е една от основните ни дейности. Винаги сме казвали, че първата наша основна дейност това е превенцията – превантивната дейност. Тоест ние трябва да предотвратим, да информираме обществото, да обучим, ако щете, гражданите, неправителствените организации, учителите в училищата как да не допускат дискриминация. Освен това искам да кажа, че в нашия отчет е записано – на страница 50, има точна графика с решенията, които са отменени в административните съдилища. Ами искам да Ви кажа, дами и господа, че това е един изключително малък процент. Да поставя акцент на това, че всички членове на Комисията при формиране на състава на Комисията – не всички са юристи. Въпреки това по-малко от 10% от решенията на Комисията подлежат и са отменени от административните съдилища. Като административен орган българската Комисия за защита от дискриминация издава индивидуални административни актове. Всъщност решенията на Комисията са индивидуални административни актове. Като такива е нормално да подлежат на съдебен контрол. В това няма нищо лошо. Ще поставя акцент. Благодаря и на господин Ченчев, който се е запознал в подробности с нашата дейност, но точно това е важно да се знае. В съда се плащат разноски, такси и така нататък. Докато с решение нашата комисия от създаването си, даже смея да твърдя, ние вземаме решения и всъщност ние покриваме разходите на гражданите, които участват в нашите производства. Защо го правим? Защото ние имаме и социална насоченост. Защото искам да Ви кажа, че има много хора, много граждани, които имат нарушени права. Дискриминирани са, но нямат пари да си платят разноските и да пропътуват разстоянието до седалище на Комисията, за да се явят и лично да защитят правата си. Така че, когато се говори за правомощията, трябва да се види цялата картина. Цялата рамка на нашия закон. В заключение – не искам да Ви отегчавам – искам да кажа, че ние се занимаваме с изключително много значими казуси. Тук не става въпрос, българската Комисия за защита от дискриминация, може да си направите справка, ние каним и всеки един да посети нашата институция, но българската Комисия за защита от дискриминация е активен член от много години на европейската мрежа за органите за равенство. Тоест в почти всички европейски държави има подобни и сродни на нас институции. Многократно, тъй като ние участваме във всички работни групи, ние всъщност участваме активно и във формирането на законодателството в областта на равенството в пределите на Европейския съюз. Искам да Ви кажа, че в много случаи българската Комисия за защита от дискриминация е давана за пример, защото ние сме Комисията, която разглежда най-много признаци – 19 на брой. Тук не разглеждаме само етнос, религия, вяра, пол, човешки геном, политическа принадлежност, образование, обществено положение и така нататък. Освен това тези признаци са дадени неизчерпателно в Закона. Тоест изрично е предвидено, че може и по друг признак, предвиден в друг закон или международен договор, приет и ратифициран от Република България. На последно място искам да кажа: когато говорим за Комисията за защита от дискриминация – не забравяйте хората с увреждания. Ние в момента сме мониториращият и председателстващ орган на Съвета за хората с увреждания. Не забравяйте хората с редките болести. Многократно в годините ние сме се произнасяли за редките болести и в кои случаи правната норма създава неравно третиране. Ние сме и във Ваша подкрепа, на цялото Народното събрание. Защото Вие имате правомощието, когато изготвяте законопроекти, да се обърнете към Комисията за защита от дискриминация, за да кажем предварително и да дадем съвет дали нормата съдържа неравно третиране. Многократно сме давали становища и до Конституционния съд на Република България. Ние много ефективно и много активно работим с всички институции в страната ни. На последно място искам да кажа, че ние създадохме съвместно с Министерството на труда и социалната политика стратегия за предотвратяване и защита от дискриминацията на пазара на труда. Изключително важна и актуална тема. Тя ще става актуална тема и с оглед на хората, които търсят убежище в нашата страна. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, бих искал да припомня на преждеговорящата, че както тук може да се изказва и да издава доклади, които в момента да обсъждаме, е хубаво – въпросната комисия има пълното основание и право – да правят конкретни предложения към промяна в законодателството. Нещо, което нито преждеговорящата като председател на Комисията, нито преди това се е случвало. Имаше множество свързани проблеми и сигнали за дискриминация – през две години извънредни епидемиологични обстановки. Много хора искаха да бъдат защитени от въпросната Комисия. Нещо, което не се случи. Нещо, което най-малкото би трябвало те като независим орган да сигнализират и да дадат сигнал, че има проблем. Това не се случи, пак повтарям. Затова, когато изразходваш милион и 200 хиляди на година за заплати, е хубаво да вършиш доста по-активна работа. А не да приемаш сигнали на грантояди, които се осмислят и цялото им съществуване минава от това да докара даден човек за сигнал. Не, нищо не плащате. Те просто получават субсидии, за да могат след това да обясняват, че България е най-лошото място в Европа, най-дискриминираното и най неприятното място. Вие го институирате това нещо, като мълчите и не говорите. Нещо повече. Пак да повторя: не сте дали нищо конкретно в този парламент или в предишните парламенти да кажете: променете това, за да превърнем България в по-добро място – да не бъдат дискриминирани тези и тези хора. Няма такова нещо. Именно заради това е престъпление милион и 200 хиляди на година да отиват за Вас. 20 години по милион и 200 хиляди – давате ли си сметка колко народни пари сте изхарчили за заплати? Тук обясненията, че защитавате и изпълнявате евродирективи, не мога ги приема. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не ги приемаме. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 47-254-01-22, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 2 март 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 47-254-01-22, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 2 март 2022 г. На заседанието присъства господин Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Внесеният законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Атанасов. С предложения законопроект се предлага да се направят някои изменения и допълнения, с които да се конкретизира, че правомощието на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричана по-нататък Комисията, за разкриване на принадлежност на проверяваните лица по чл. 26, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, наричан по-нататък Закона, не е еднократен акт с оглед на значителния брой хора и институции, които Комисията проверява. Беше посочено, че е налице противоречива съдебна практика относно това дали следва Комисията да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за конкретно лице при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава“. С предлаганите промени ще се постигне информиране на обществеността относно това за каква част от проверяваните лица в различните публични сфери са налични архивни документи за принадлежност по чл. 25 от Закона. Целта е да се направи публична цялата налична информация относно това в коя сфера на обществения живот са били ангажирани проверяваните лица, като се гарантира публичност, прозрачност и проследимост на информацията. Становище в подкрепа на Законопроекта изрази господин Евтим Костадинов. В последвалата дискусия участие взеха народни представители от всички парламентарни групи. Сформирани бяха две полярни мнения. Едното в подкрепа на тезата, че веднъж произнесла се с решение, с което обявява установена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на дадено лице, Комисията не следва да се произнася с последващо такова решение при постъпило заявление за проверка на същото лице, но в качеството му на кандидат за друга публична длъжност, когато няма нови доказателства по смисъла на чл. 28 от Закона. В този случай Комисията следва да уведоми заявителя, че лицето има установена принадлежност, като се позове на обявеното си вече решение относно конкретното лице. Членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които подкрепят това становище, изразиха мнение, че с предлаганите промени ще се заобиколи Тълкувателно решение № 12 от 2021 г., постановено от Върховния административен съд. Другото отстоявано мнение е, че с предлаганите промени се цели да се разреши проблемът относно това дали следва да се произнася с решение Комисията при всяка извършвана от нея проверка. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати – 14 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 47-254-01-22, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 2 март 2022 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Със Законопроекта действително се цели преодоляване на една тълкувателна практика във Върховния административен съд от последните години, една съдебна практика, която беше наложена при председателството на предишния председател на Върховния административен съд господин Колев, с неговия челен опит от Академията на МВР, и за съжаление, продължена от настоящия председател на Върховния административен съд господин Чолаков. Тази практика, сегашната практика във Върховния административен съд, е в разрез с десетилетната преди това практика всеки път, когато се извършва проверка и се установи принадлежност, или вече е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тази принадлежност да бъде обявявана. Първоначалната практика във Върховния административен съд и практиката на Комисията наистина беше по-адекватна по една проста причина – така се изпълнява превантивната роля на този закон. Имайки предвид, че България така и не възприе лустрацията като форма на отношение и преодоляване на тежкото наследство на близкото минало, единствено обявяването на принадлежност към разузнавателните служби на БНА и Държавна сигурност е тази форма на превенция на българското общество в публичния живот да влизат все пак хора без зависимости от тоталитарния режим. И ние се опитваме, и това, което се случва във Върховния административен съд, тази елементарна, малка, ограничена форма на превенция да бъде загубена. Така например, ако преди 10 години някой е бил кандидат за общински съветник и е бил обявен за агент на Държавна сигурност, сега, ако е кандидат за министър или стане министър, да не бъде оповестяван, защото е обявен преди 10 години. Колеги, кой си спомня, че някой преди 10 години е бил кандидат за общински съветник?! Никой не си спомня. Затова предложението, което „Демократична България“ направи, всъщност е Законопроект, който самата Комисия е разработила и ние подкрепихме от „Демократична България“, е всеки път, когато едно лице е кандидат за заемане на публична длъжност, всеки път, когато заеме такава публична длъжност и има информация за неговата принадлежност към службите на Държавна сигурност и на Българската народна армия, неговата принадлежност да бъде обявена. Така се изпълнява превантивната функция на този закон, така се изпълнява и правото на обществото, на всички нас като граждани да знаем има ли зависимости на хората във висшите етажи на властта от тоталитарното минало, или няма такива зависимости. И още нещо, колеги. Българският парламент всъщност е длъжник на Комисията за разкриване на документите, или накратко Комисията по досиетата, защото тази комисия е с изтекъл мандат. Това, че българският парламент продължава да не изпълнява своята основна функция – да обнови състава на Комисията, за съжаление, е негативен сигнал към българското общество за смисъла от съществуването на този орган. И становището на „Демократична България“ като вносители на Законопроекта е, че ние трябва да продължим да подкрепяме този орган в неговата важна обществена мисия, трябва да подкрепим този орган, включително за изграждане на изследователски капацитет към него, за да може българското общество да се запознава с архивите по системен начин, да е ясно какви неща са се случвали по времето на целия тоталитарен режим, как обществото ни е било подчинено на тази тоталитарна идеология. Затова Ви моля за подкрепа. Въпросът е принципен, не е въпрос на реваншизъм. Въпросът е за ценностен избор, който българското общество направи преди членството си в Европейския съюз, от всички политически сили – отляво, от център, отдясно, този ценностен избор да го препотвърдим, като подкрепим Комисията по досиетата, подкрепим и този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На първо място, колега Славов, против това съм да описваме от парламентарната трибуна какъв бил опитът на председатели на върховни съдилища, особено когато зад тях стои изискуем минимум от 15 години опит в правоприлагането, и да посочваме кой къде бил завършил. Мисля, че с нищо не помагаме за правоприлагането и съм против това такива думи да се говорят за българските съдии – на първо място. На следващо място, държа да кажа на всички народни представители, че същността на този законопроект е – и наистина правилно беше отбелязано от колегата Славов – да се заобиколи едно тълкувателно решение на Върховния административен съд, забележете, подписано от общо 88 върховни съдии! 88 върховни съдии в България с огромен стаж в правоприлагането приеха, че не е необходимо всеки път да се събира целият състав на тази комисия, да симулира дейност и да се произнася с ново решение за един и същи факт, по който вече веднъж се е произнесъл. И вместо когато има ново искане от заявител в тази Комисия, да се провери дали дадено лице е било сътрудник на Държавна сигурност, вместо да се изпрати отговор от председателя на Комисията – едно обикновено писмо, подписано от председателя на Комисията, в което да пише: съобразно еди-кое си решение, на еди-коя си дата, от еди-кое си заседание на тази Комисия лицето е обявено за или не е обявено за сътрудник на Държавна сигурност, вместо едно такова обикновено писмо, сега се прави опит с този законопроект да се оправдае наново събиране, наново вземане на решение, тоест да оправдаем работата на тази структура, която, ето, продължавам от предната точка, ние считаме, че е паразитна и че следва да бъде закрита. Та това е същността на този законопроект, уважаеми народни представители. Ние считаме, че вместо да има промяна, а се направят административните процедури по-леки, по-бързи, по-кратки с изпращането на такива писма, няма да се заобикаля практиката на Върховния административен съд, обективирана в процесното тълкувателно решение. За съжаление, с този законопроект виждаме само и единствено опит да се създава работа на тази Комисия – нещо, с което аз не мога да се съглася. Какво налага всеки път съгласно този законопроект Комисията да се събира и да взема едно и също решение, при положение че тя не може да вземе различно решение от предходно взетото? Това би било прецедент. Защо е необходимо? Ами не е необходимо. Никой няма да излезе тук и да ми каже каква е необходимостта за пореден, за трети или за двадесети път да се събира Комисията и да взема решение с един и същи диспозитив! Крайно време е тази Комисия да бъде закрита, да бъде създаден един архив или един институт, както предлагаха някои колеги, и там всеки, който иска да направи справка, да си направи справка, а не да поддържаме n на брой членове на тази Комисия, да плащаме заплати от българските данъкоплатци, за ни уведомяват за n-ти път за едно и също нещо, за което вече веднъж са взели решение. Е, това не го разбирам, уважаеми народни представители. Нека някой да излезе и да го обясни. Именно поради това не бихме подкрепили този законопроект, защото смятаме, че е абсолютно безсмислен. Нещо повече, че не е редно ние да приемаме законопроекти, които да целят явно да заобиколят практика, формирана в случая от 88 съдии от Върховния административен съд, и то с такова отношение към тях. Благодаря Ви.

Бърза реплика, господин Председател. Уважаеми господин Петров, ние обсъждахме този въпрос в Комисията и мисля, че се съгласихме там, че става дума в крайна сметка за една съвсем дребна редакция на Закона, която трябва да позволи да се случва именно това, което Вие казвате – да не се събира Комисията всеки път и да взема решение, както пише в Закона, за случаи, за които вече е взела решение, а просто с едно писмо на председателя да бъде уведомяван съответният запитващ, че дадено лице има или няма принадлежност към органите. Може би редакцията на предложения законопроект е малко несръчна, но се договорихме, че между първо и второ четене ще направим нужните редакции, така че точно да бъде изяснен смисълът на това, което искаме да направим, а именно с едно писмо на председателя, без да е необходимо да се събира Комисията, да бъде облекчена процедурата, да бъде удовлетворен общественият интерес и в никакъв случай – не да се прави заобикаляне на Върховния административен съд, а точно обратното – да бъде изпълнено точно неговото решение. Това, което съдът иска, ние да го постигнем с една дребна законодателна промяна. Колкото до закриването на Комисията, мисля, че Вие имате такава точка в дневния ред и тя ще бъде гледана по-нататък. Пак искам да кажа, колеги, концепцията за административна реформа трябва да бъде концепция. Нека да не разсъждаваме така на парче – дайте да закрием този орган, дайте да закрием онзи орган, защото не ни харесва или защото сегашният председател не ни харесва, или някой член и защото ни дразнят. Ако има съзнание, ако има воля в този парламент, това е много дълъг процес, аз съм склонен да участваме и да помагаме в този процес, но нека да го мислим концептуално, за да не правим някакви такива, как да кажа, прибързани изказвания, не дай си боже, прибързани изпълнения. Нашата група в Комисията подкрепи Проекта, надявам се, че и сега ще го подкрепи. Между първо и второ четене ще направим нужните редакции, така че да се постигне целта на Закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Петров, разбира се, няма как да се съглася с Вашето изказване поради няколко принципни основания. На първо място, по Конституция Народното събрание е законодателният орган. Ние приемаме съобразно публичния интерес закони, които съдът прилага, и само когато възникне противоречива съдебна практика, е необходимо съдът да тълкува законите. Но първичното е законът, не е тълкувателното решение на Върховния административен съд, независимо колко съдии са го подписали. И това, че Върховният административен съд през годините си е променил практиката, което е наложило тълкувателното решение, ние като законодатели – именно от гледна точка на публичния интерес. А какъв е този публичен интерес? Да има прозрачност на процесите по назначение на висшите етажи на властта, да е ясно има ли обвързаности с близкото минало и с тоталитарните служби, да има отчетност. От гледна точка на този публичен интерес е направено законодателното предложение. Това не е навлизане в компетентността на съдебната власт или някаква подмяна на волята на мнозинство съдии във ВАС. Ние законодателстваме от гледна точка на публичния интерес и аз благодаря на господин Чолаков за принципната позиция и за подкрепата на Законопроекта и в Комисията. Надявам се този законопроект да бъде подкрепен и в залата.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Считам, че общественият интерес налага ние да не приемаме законопроекти, които единствено целят да създадат работа на една административна структура, когато това е безсмислено. Колега Чолаков, помня какво говорихме във Вътрешната комисия. Аз такива промени не съм видял и като човек практик, преди да съм ги видял, не мога да защитя подобен законопроект. Нека те да бъдат представени – тогава, разбира се, ще седнем да ги обсъдим и в Комисията, и в пленарната зала. Но пак казвам, същността на този законопроект, както беше съобщено и от колегата Славов, първоначално цели да заобиколи това Тълкувателно решение № 12 на Върховния административен съд по делото от 2021 г. Тъй като го четох няколко пъти, видях, че на всичко отгоре то е подписано и с единодушие – няма особени мнения по него. Да, ние като законодателен орган следва да приемаме законопроекти, които евентуално при противоречива съдебна практика да бъдат тълкувани, но когато имаме ясно и категорично тълкуване на Закона, считам, че не е необходимо веднага след това да тръгнем да го променяме, при положение че процедурата може да се промени само и единствено на основание тълкувателното решение. Както спомена и колегата Чолаков, технически – с едно писмо. И не е необходимо да правиш събрание на тази Комисия. Дали тя следва да бъде закрита или не – ако, живот и здраве, стигнем до следващата точка, тогава вече ще го обсъдим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ще започна с благодарност към колегата Славов за това, че той ни напомни какъв е нашият дълг към Комисията – нека да я наричаме за краткост – по досиетата, защото наименованието ѝ е ужасно дълго и трудно за произнасяне. Комисия, която година и половина стои с изтекъл мандат, тя дори не е попълнена като членски състав. В този ред на мисли аз продължавам да недоумявам защо миналата седмица, когато от името на парламентарната група на „Има такъв народ“ внесохме като предложение в дневния ред разглеждането на Процедурните правила за избор на Комисията, никой в тази зала не подкрепи да разгледаме Процедурните правила за избор на тази Комисия. Сега припомняте нашия дълг, който имаме към гражданите, към хората, които работят в тази Комисия, въобще към цялата тема с досиетата. Да, темата с досиетата е изключително важна – тя ще продължава да бъде като гнойна рана и ще продължава да трови живота на българската политическа система, докато веднъж завинаги не сложим на масата всичко, не отворим всички досиета, не кажем цялата истина на българския народ за българския преход. Но тази тема с досиетата се вади ей така от нищото в определени моменти, за да обслужи една или друга цел. Да, този законопроект най-вероятно е важен – не знам, не съм юрист, не мога да споря по това дали се заобикаля съдебна практика, дали това наистина е необходимо, дали е важно. Сигурно е важно – щом сте го предложили, най-вероятно е важно. Вие сте човек, който разбира от правна материя. Въпросът е дали всеки път, когато нещо не ни хареса в съдебната практика, ние ще променяме закони. Защо правим това изключение само с този закон – конкретно за Комисията по досиетата?

Ще бъда кратък. Колега Василева, причината, поради която не са внесени Правилата за разглеждане, е една-единствена – тя е същата, поради която не са внесени и Правилата за членове на Конституционния съд, и Правилата за Висшия съдебен съвет, за главния инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Всички знаем каква е тази причина – тя е, че трябва да се намерят правилните хора, според които да се създадат тези правила. Едва тогава спокойно да бъдат внесени в комисиите. Ще позволите един лек упрек и към Вас, защото и Вие сте част от тази коалиция, така че и от Вас зависи. Държа да кажа, че в Правната комисия – давам Ви пример – на последното заседание аз също питах какво става с Правилата и кога ще бъдат внесени. Получих отговор – скоро. Преди месец получих същия отговор – скоро. Така че, колега Василева, това е единствената причина за тези правила. Благодаря Ви.

Колега Петров, в грешка сте – Процедурните правила са приети. Гледани са в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и са приети. Доколкото си спомням, дори нямаше никой против. Нашето предложение беше за включване в дневния ред на Народното събрание – тук бяха отхвърлени. Иначе те са факт – готови са и бихме могли в момента, в който ги приемем, да пристъпим към процедурата за избор на председател и членове на Комисията по досиетата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз съм един от вносителите на Законопроекта, а както стана ясно вероятно за повечето от Вас, той е изготвен от самата Комисия по досиетата, както ние я наричаме накратко. Те са приели този Законопроект на свое заседание и са застанали единодушно зад него. Има в българското общество консенсус, че трябва да е ясно кога има принадлежност към Държавна сигурност и когато става въпрос за хора на публични длъжности, тази информация да е публична и да е ясна. Този консенсус го имаше много дълго време. С тълкувателното решение на Върховния административен съд този консенсус на практика спира да действа, и то не защото Съдът казва, че тази информация не бива да бъде разкривана, а защото според Съда има пропуск в законодателството. Тоест, както е записан Законът в сегашния си вид, едно обявяване е достатъчно. Ние обаче казваме друго нещо: трябва да е ясно кой кой е, колеги. И понеже всичко сме видели в този парламент, ние ще следим гласуването. Парламентарната група на „Демократична България“ е тук и ние всички ще гласуваме „за“. Искаме да видим обаче другите как ще постъпят. Има групи, които винаги са били на нашето мнение, уж на думи, обаче виждаме, че сега малка част от тях са в залата. Така че Ви поставяме на всички Вас политическия въпрос: по този крайъгълен камък как ще постъпите? Ще запазим ли консенсуса да е ясно кой кой е и в българската политика? Защото, когато преди 20 години някой е бил кандидат за общински съветник и тогава е обявен в една малка община, а сега е кандидат за народен представител, по сегашния ред той повече не трябва да бъде обявяван. И има огромен риск обществото да не разбере въобще, че този човек има принадлежност към Държавна сигурност. И в тази зала има хора, които казват, че не искат тази информация да е публична, не искат прозрачност и не искат отчетност. Въпросът има две страни. Тези, които обявиха, че подкрепят, Ви призовавам: как ще подкрепите – с един глас, с два гласа, с пет гласа. Това е също важен въпрос. Така че ние резултата от това гласуване ще го запазим, защото подобни дебати ще има не само в този парламент, ще има и в бъдеще, това, както казах, е крайъгълна тема на българската политика. Обръщам Ви внимание, че има Решение също така на Конституционния съд по дело № 14/2011 г., което говори за правото на информирания избор, което гражданите получават със законодателството за установяване на принадлежност на лицата на ръководни позиции в държавата към Държавна сигурност. Има също Решение на Европейския съд по правата на човека от 5 декември 2017 г., което говори за подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите и така нататък. Така че, уважаеми дами и господа, всъщност има две опции. Едната е да спре вече обявяването на принадлежност към Държавна сигурност за голям кръг лица, които някога в последните 30 години са били обявени, което е огромен проблем. Това би било тежка щета, това не трябва да се допуска. И другото е да бъде подкрепен нашият законопроект. Сега тези, които не искат да го подкрепят, те си намират някакви основания. Ние част от тези основания ги знаем. Те казват така: „То било административна тежест за Комисията да го обявява два пъти. Много сложно им било! Що да се събирали пак на заседание, като преди 30 години са го обявили примерно или някой го е обявил, или преди 10 години?!“ Извинявайте, ама, това са приказки за детската градина, за несериозни хора. Така че обръщам се към тази наполовина пълна, за съжаление, зала с призив, първо, да се върнете в Народното събрание и да заемете позиция, да не се криете. Ако смятате, че не трябва да има обявяване на принадлежност към ДС, си го кажете. Само че ние успяхме да постигнем един голям консенсус в предишни парламенти и този консенсус Ви предлагам да го запазим – да е ясно кой кой е. Да е ясно кой кой е. И вече хората, когато се избират публични длъжности, да взимат своите информирани решения. За това става въпрос. Така че, уважаеми дами и господа, кажете си. Не се крийте, кажете си, гласувайте. Обаче, ако подкрепяте, колеги, подкрепете както трябва, не с двама души от групата, не с трима души от групата. Ако ще подкрепяте и ще твърдите после, защото ще Ви питат хората: „Като беше онзи дебат в парламента, трябва ли да има яснота кои са от Държавна сигурност?“ И Вие ще кажете: „Ами да, ние подкрепихме.“ Има огромно значение – двама ли бяхте, трима ли бяхте, или цялата парламентарна група взе това решение. Призовавам Ви колеги, да подкрепите този законопроект, внесен от „Демократична България“, но изготвен от Комисията по досиетата. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров, аз ще Ви улесня, за да не наблюдавате групата на БСП – ние няма да подкрепим Законопроекта. Съветът ми е да си намерите друг крайъгълен камък. Тридесет години този крайъгълен камък много се заобли и тези зависимости едва ли интересуват вече българското общество. Днес българското общество ги интересуват други зависимости – икономически зависимости. Ето такава комисия направете – зависимости от икономически лобита, които казват на депутати как да гласуват или на министри как да гласуват, или на съветници как да гласуват. А това, което казахте, че Законът е написан в Комисията, аз предлагам проверките да се правят преди кандидатиране на всички, да се обявяват и след избора отново да се обявяват. И за Нова година, тъй като парламентът има там един месец ваканция, отново да ги проверяват, да не би нещо да се е случило през тази една година – тоест три пъти в рамките на мандат, за да може българското общество да е информирано, че тези лоши агенти на Държавна сигурност и на Българската народна армия не са изпаднали случайно от списъка. Защото този общински съветник, който е бил преди 30 години в дадената община, за да бъде избран, там хората го познават. Той не е станал общински съветник, защото са го намерили на улицата. И когато го предлагат за депутат или за министър, те също го познават. Но ясно е, че искате този крайъгълен камък още да се бута. Аз не знам вече на колко години са тези хора, но нека да се търкаля този камък. Но пак Ви казвам: търсете друг камък, този камък вече стана заоблен, оформен, всичко е ясно, всички се знаят, всички ги познават. Наклеветиха се много хора, между другото, през тези 30 години, служили достойно на България. Но както прецените. Да Ви облекча – парламентарната група на БСП няма да го подкрепи и още 25 пъти да го внасяте. Между първо и второ четене нашата подкрепа няма да я получите, надявам се на всички разумни депутати – също. Да мислим това, което интересува българските граждани – цени, доходи и другите зависимости, които се отразяват във всяко гласуване. Вие знаете, когато влязат по-интересни законопроекти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, искам да акцентирам върху тази част от Вашето изказване – за консенсуса в българското общество. Аз също реферирах към този консенсус, постигнат в процеса на присъединяване към Европейския съюз. И наистина трябва да подчертаем, че това беше консенсус, който включваше и Българската социалистическа партия в ръководеното от нея правителство на господин Станишев. Тоест това беше европейски ценностен консенсус независимо от политическото минало, независимо от идеологията, независимо от актуалните злободневни въпроси на политическа подкрепа или кампания. И именно около този консенсус ние призоваваме да изградим нашата позиция. Призоваваме да основем подкрепата си на този законопроект именно върху този консенсус. И тук мисля, че не бива да има изключени политически партии. Въпросът, колеги, не е идеологически. Въпросът е ценностен. Въпросът е: искаме ли да има прозрачност, отчетност, отговорност на хората, заемащи висши публични длъжности, или искаме някакви етапи от тяхното персонално минало, времето на комунистическия режим, все още да предопределя някои техни решения? За съжаление, често сме виждали тези зависимости. Именно от тях искаме да се освободим. Благодаря Ви.

Господин Председател, аз след малко ще направя моето изказване, но сега репликата ми е следната. Господин Димитров си позволи от тази трибуна да каже една неистина, за да не кажа точната дума – лъжа. Защото, ако влезете сега в сайта на въпросната комисия и видите не антикорупционната търсачка на правителството, а търсачката на сайта и напишете име, например Петър Воденски, или напишете което и да е име, ще Ви излязат всички проверявани. Всички – седем, осем, десет, петнадесет, има със седемнадесет проверявания. Затова недейте да лъжете, защото Вие лъжете, че не може да стане ясно за даден общински съветник, проверяван преди 30 години. Не, може! И точно това правите, използвате го за бухалка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Важното в случая е следното: не да се влиза, господин Цончо Ганев, в сайта на Комисията, а когато има важни събития, Комисията да обявява лицата, които имат принадлежност към ДС, защото това събитие – обявяването, ангажира много хора и обществото разбира какво се случва. Тогава има добра информираност на гражданите, знаят кого избират и си преценяват – харесва ли им тази обвързаност, не им ли харесва, проблем ли им е, не им ли е проблем. Нека хората да имат възможност на базата на тази информираност да вземат своите решения. Обаче, колеги, искам да Ви обърна внимание, че Комисията по досиетата, както всички я наричаме, спря на практика да обявява за втори път лицата, които имат принадлежност към ДС. Тоест крайъгълният камък, консенсусът, който заедно успяхме да постигнем в миналото, вече не работи. Затова е внесен този законопроект – консенсусът е нарушен, той не функционира вече. Сега, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ са ясни, с Вас няма какво да коментираме тази тема. Въпросът ми е към останалите: искате ли този консенсус да продължи да го има? Искате ли хората да са информирани, да е ясно кой кой е, особено когато заемат висши държавни длъжности? Ако искате, подкрепете категорично този законопроект, защото вече се получава така, че хората няма да знаят, няма откъде да получат тази информация, освен ако сами не влязат да търсят, а няма как да очаквате от обществото такива действия. Уважаеми колеги, има две възможности: или сега да Ви няма в залата и да прецените, че няма да участвате в гласуването, а утре ще казвате: ама как, ние бяхме съгласни, двамата ни най-важни депутати гласуваха „за“; или да вземете това категорично и обосновано решение въпросният консенсус за прозрачност, за публичност да бъде запазен. В крайна сметка хората да преценяват, а хората като знаят кой какъв е, могат да вземат своето най-добро решение. Призовавам Ви, колеги, да подкрепите нашия законопроект, изготвен от Комисията по досиетата, защото нека да вървим в посока напред, към повече, а не по-малко прозрачност; към повече отчетност, а не по-малко отчетност. Много е важно да е ясно кой кой е. Знаете ли, като искаме да разкрием различните обвързаности, Държавна сигурност е началото, но съм съгласен, че трябва да се продължи и нататък. Това е вярно! Така че Ви призовавам да се върнат в залата тези, които ги няма, и всички заедно... (Шум и реплики.)

...да вземем едно важно решение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи това предложение. Аз обаче, господин Димитров, искам да се обърна към Вас. Вие няколко пъти заявявахте, че залата е полупразна, сочехте парламентарната група на ГЕРБ-СДС, но и хората от Вашата парламентарна група на този етап не са тук. Ще Ви напомня, че аз бях говорил с Комисията, преди Вие да бяхте говорили с нея, и Вие ми казахте: дайте сега да не бързаме, ще се разберем, ще го внесем сигурно заедно. Защо не го внесохме заедно, е друга тема. Искате да получите категоричната подкрепа на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, а когато бях предприел инициативи и се разбрахме, че бихме могли да го внесем заедно, не го направихте. Искате да изпъкнете – няма лошо. България не прие закон за лустрацията и по една или друга причина това не се случи. Разбира се, вина за това има СДС и ние си носим кръста, но поради липса на закон за лустрацията имаме нужда от този закон, имаме нужда от тази комисия и имаме нужда от тази поправка, която Вие сте внесли. Тази поправка дава възможност наистина тези, които са били обявявани преди известно време, и поради практиката на съда това нещо да не се случва, да бъдат обявявани отново. Разбира се, избирателите са в правото си да изберат или не някого, който присъства в листата за общински съветник, било то и за народен представител, но обществото ще бъде информирано. Избирателите на отделни политически формации, които заявиха, че няма да потвърдят този законопроект, си ги харесват бившите агенти и си ги подкрепят, но останалите поне да знаем кои са тези представители. Що се отнася до консенсуса, той наистина е нарушен. Аз само ще напомня, че тази комисия не само че беше приета по времето на министър-председателя Сергей Станишев, но тя се оглавява от представител на БСП – господин Костадинов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Инициативата беше на „Движение за права и свободи“ и това нещо е вярно, отчитам го, така че нека да се обединим около това предложение, независимо как беше внесено то, да го подкрепим и на тази комисия няма да ѝ стане нищо, ако всеки път, когато наближат избори, обявява съпричастност към Държавна сигурност и другите тоталитарни органи, защото тя е постояннодействащ орган и на нея това ѝ е работата. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Христов, провокиран съм от изказването и по-точно думите, които казахте в началото на Вашето изказване, тоест тръгвате да правите инициатива и казвате: я изчакайте малко сега да мине малко време. За мен същината на този проблем е друга. Уважаеми колеги, Държавна сигурност е била маша в ръцете на комунистическия режим, на управлението на комунистите и именно това е проблемът в цялата тази ситуация. Разбира се, за отделните законопроекти няма да се спирам. Ако голяма част от служителите на Държавна сигурност вече не са сред нас, но днес, не казвам в тази зала, се чуват от техните синове гласове, които казват – видите ли, ние сме най-големите демократи. Господин Христов, аз на това разчитам днес и Ви благодаря за уточненията, които внесохте. Колеги, не е проблемът Държавна сигурност, проблемът е комунистическото управление, което имаше в България 45 години. И днес, за да не се повтарят тези неща, чуваме гласове в тази посока. Това е моята реплика към Вас, господин Христов.

Аз също нямах намерение да взимам отношение към дадения Законопроект, но Вие ме предизвикахте с Вашето отношение към нашата парламентарна група. Господин Христов, аз съм един от хората, който е обявен от Държавна сигурност за враг на народа, и то преди 1989 г., и то официално, познавам ситуацията тогава много добре. Но освен това знам и много неща. Вие така с едно изместващо смисъла изречение заявихте, че СДС си носи кръста. Кръстът е много тежък, господин Христов, защото, като се върнем в историята назад и като извадим досиетата, които бяха извадени от Комисията, Вие видяхте колко от ръководните дейци на СДС се оказаха агенти на Държавна сигурност. Нали си го спомняте това нещо, и то от най-, най-високо ниво. Аз съм напълно съгласен с думите на Георги Свиленски тук, че сега в един изключително тежък период, период, който изисква обединение на нацията, изисква търсенето и решаването на нейните най-големи проблеми, които той така внимателно се опита да ги опише, и мисля, че до голяма степен успя, да продължаваме да се въртим в миналото и да вадим скелети от гардероба. Още повече, че с тези досиета, преди да бъде създадена Комисията, нали знаете колко манипулации бяха извършени? Сигурно знаете и аз знам също. И затова ми е болно, че интелигентни хора, като колегите от „Демократична България“, имайки една добра идея, безспорно неволно стават участници в това да започнем едно ровене в миналото, да търсим... Искам да кажа на господин Димитров, когото дълбоко уважавам, дори да е нарушен консенсусът, аз не го приемам, че е нарушен консенсусът, но веднъж обявен агент на Държавна сигурност, в списъци за народни представители и кандидати или за общински съветници, в момента, в който се появи отново в медиите, той моментално бива изрисуван като такъв. Няма прошка там, господин Димитров, няма прошка. Така че не виждам особена тежест в това, което дискутираме в момента, и това е една от причините, заради която лично аз като тежко потърпевш, ама наистина много тежко потърпевш от тази комисия преди 30 – 40 години, не бих си позволил да подкрепя толкова лесно. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Христов, когато навремето спечелихте цялата власт с малко, но завинаги, имахте прекрасната възможност да приемете Закона за лустрацията, не го направихте, защото трябваше да лустрирате цялото ръководство на СДС тогава, всичките Ви министри, заместник-министри и хора по различните структури на властта. А що се отнася до кръста, не това е Вашият кръст. Вашият кръст, е че въведохте разбойническата приватизация воглаве и с моя любимец, и любимеца на ДПС Прокопиев. Това е друга тема. (Ръкопляскания от ДПС.) Вашият кръст е, че унищожихте земеделието, така че спрете със спекулациите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, в редиците на Съюза на демократичните сили имаше внедрени агенти. (Шум и реплики от „БСП за България.) Да, имаше внедрени агенти и заради тези внедрени агенти не беше приет Законът за лустрацията в началото на демократичните промени. Заради тези внедрени агенти СДС беше разбит впоследствие и Вие много добре знаете как това се случи. Да, грешка беше, че ние 1991 г. не приехме Закона за лустрацията. Поне да запазим възможността на Комисията за разкриване на съпричастност на хора към тайните служби да остане да работи и в бъдеще. Господин Михайлов, самият факт, че Вие сте член на парламента, означава, че Вашите избиратели нямат нищо против хора като Вас. Това си е тяхно право, всеки има право да прави своя избор, но нашата теза е, че всички граждани трябва да знаят кой кой е и това трябва да продължи дотогава, докато има все още живи, съпричастни към онези тоталитарни служби. Що се отнася до подмятането от страна на господин Георгиев или обвинението за носене на кръста и за приватизация, и за земеделие, и така нататък, дайте да не влизаме в този омагьосан кръг, защото аз ще кажа, да, да, ще Ви кажа, че на няколко пъти фалирате държавата, фалирате 17 банки, правите долара 3 хил. лв., правите зърнена криза и още, и още много неща. България е на последно място в Европейския съюз именно заради Българската социалистическа партия...

...и сега отново Вие сте проблемът на България, не останалите, и те ще го разберат...

...но по трудния път. По трудния път ще го разберат! Защото, когато останалите държави направиха приватизация – имам предвид и Балцерович в Полша, и Клаус в Чехия, и „Тройханд“ агенцията в Германия, ние тук тъпчехме на едно място. Промените в България започнаха седем години по късно и затова сме на последно място – заради Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Христов, трябва внимателно да слушате изявленията на народните представители и пак не ме слушате в момента. Така казахте, да не кажа точната дума, глупост, но неверен факт. Аз не съм изявил от тази трибуна, че съм бил съпричастен с органите на Държавна сигурност, а че бях обявен от тях за враг на народа. Чухте ли ме добре? А Вие казахте точно обратното тук от трибуната. Не, не, много правилно съм Ви разбрал. Вие се изразявате по начин, който е неправилен и във вреда на една политическа сила. Аз се опитах да Ви кажа, че като човек, и немалко български социалисти са пострадали от Държавна сигурност, тук има и други хора, които са пострадали от Държавна сигурност, но те не поставят този въпрос сега по този начин, тъй като имаме други важни репери в момента на нацията. Това се опитах да Ви кажа, а Вие излязохте от трибуната и казахте нещо, което е толкова различно и толкова невярно, че се почувствах изключително неудобно, и ако имате свян, би трябвало да ми се извините. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, изключително неприятна тема, която трябва да обсъждаме за пореден път. Изключително неприятно е, защото дори в момента има тук ученици, които не са били родени, когато тези хора, които искате в момента да продължавате да омаскарявате, са работили за държавата. Факт е, че както каза господин Димитров, ВЪЗРАЖДАНЕ и „Демократична България“ нямат нищо общо във всяко едно отношение. (Ръкопляскания от ДБ.) Факт е, че днес четоха декларация България да изпраща оръжие на Украйна. Факт е, че искат икономиката ни тотално да се срине, като България наложи и участва в още по-строги санкции спрямо Руската федерация. Факт е, че в момента обсъждаме Законопроект, който коства на нашата държава близо 4,5 милиона само за тази година, а връщайки се назад 17 години, искам да Ви кажа, че според бюджетите, които са били годишно почти 70 милиона от нашите пари – на нас като данъкоплатци, са били използвани – и Вие, точно „Демократична България“ и различните метастази през годините, както и да сте се били наричали, да използвате за бухалка и да оплюете хора, които са били част от разузнавателния екип на България, хора, които са работили и са рискували живота си в чужди държави, защото Вие ги приравнявате тях с доносниците, които са доносничили, че някой е разказал мръсен виц за Тодор Живков например, това няма как да се сравни и няма как Вие да слагате под общ знаменател единия с другия. Няма как да продължавате вече 32 години да ровите за хора, които са или починали, или на преклонна възраст и по никакъв начин не участват където и да било. Но за да претопляте една стара манджа, без извинение, това струва на нашия данъкоплатец и на нас 4 милиона и половина само за тази година. Само за тази година! И Вие ще продължавате да ровите там. Извинявайте много, Вашата пътеводна светлина – Иван Костов, отказа да въведе лустрация. Защо? Защото това и Вие не можете да обясните, защото ще дуднете и ще обяснявате всичко друго, но няма да дадете обяснение защо не въведохте лустрация. Аз съм съгласен, няма проблем, но Вие това нещо отказвахте, имахте цялата власт в тази държава – и тук, и в съда, и в прокуратурата – навсякъде, но отказвахте. А в момента искате да изразходвате държавни пари. 70 милиона за всичките тези години достатъчно ли Ви е? Не Ви е достатъчно, искате още. Няма как ние да подкрепим нещо, което... Между другото, имате министър на електронното управление. Излиза тук Мартин Димитров и заявява: „Нашият народ не е узрял да проверява в интернет.“ А кога е узрял? Оттеглете го въпросния господин да не е министър на електронното управление. За какво правим там и какво ще въвеждаме? Може да ръкомахате до утре, но е факт, че всичкото това нещо си правите на гърба на хора, които са рискували живота си за България, служили са достойно на българското разузнаване, рискували са живота си в чужди, вражески държави на България, а Вие в момента ги приравнявате с доносници. Ето това правите Вие на гърба на българския данъкоплатец. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ганев, не знам как се стигна до темата за електронното управление. Досега тя е била надпартийна и консенсусна. Надявам се да си оттеглите това изказване, конкретно за електронното управление, защото ясно е на всички, че има какво повече да правим в електронното управление. Трябва да работим повече за дигитална компетентност в нашия народ. Така че надявам се заедно да го правим, а не това да бъде някаква разделителна линия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, пропуснахте да кажете няколко неща. Две са нещата в последните 30 години, които доведоха до разбиване на българското разузнаване – скандалът „оня списък“, който много удобно повечето от Вас не си спомнят, и второто е Комисията по досиетата. Това, което също не чух в тази зала, е, че в Държавна сигурност е имало няколко отдела и само един от тях е бил свързан с политиката. В другите отдели са работили български разузнавачи, които са рискували живота си за българската държава. Тези разузнавачи, тези хора, които са работили за България, тази комисия ги поставя в риск. На много от тях съдбата им беше съсипана. Много достойни хора бяха обществено осъждани. Много достойни хора загубиха и работата си. Много достойни хора в момента не могат да допринасят с професионализма си за държавната сигурност, за националната ни сигурност, точно заради работата на тази комисия, която не отграничава този, който е доносничил срещу състудентите си, от този, който е рискувал живота си, за да защити интересите на България. Искам да Ви помоля да се замислите върху още едно нещо. В момента националната ни сигурност е пробита, това е ясно. Но как ние да набираме нови разузнавачи, при положение че примерно след 10 години някоя друга комисия ще реши да разкрива имената им и те да бъдат подложени на обществено осъждане. Този въпрос наистина е от национална сигурност и призовавам „Демократична България“ да престане най-накрая с тези евро-атлантически излияния и най-накрая да започне да работи в интерес на България. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, от дебата, който се получи въз основа на Вашето изказване, стана ясно едно. В нашия парламент имаме истински наследник на Българската комунистическа партия и това е ВЪЗРАЖДАНЕ. (Ръкопляскания от „Демократична България“.) С Вашата пламенна защита на комунистическото минало и на тоталитарния комунистически апарат наистина Вие сте достоен наследник на партията. На фона на ВЪЗРАЖДАНЕ БСП са истинска европейска лява партия, което позволява ние да сме в коалиция с тях. Благодаря.

Изключително вълнуващо е да слушаш ултралибералите от „Демократична България“ на фона на двуцифрена инфлация, на фона на фалиращи фирми, на фона на най-бедния народ в целия Европейски съюз, на фона на всичкото това нещо, което имаме в момента в нашата държава, те да говорят, да отнемат парламентарно време и да се борят със скелетите в гардероба. Изключително вълнуващо е да имаш министър на електронното управление, който още не е внесъл нужните законодателни промени и се води агенция. В същото време преди година същият този министър да седи и да обяснява как е нужно само няколко промени в няколко закона, за да може всичко да започне да се случва в електронното управление, а вече почти три месеца същият този човек нищо не прави и няма нищо внесено, и няма нищо на обсъждане. Това показва що за законодателна дейност развивате Вие в този парламент, защото се занимавате само и единствено с Путин, с Русия, с всичко друго, но не и с актуалните проблеми на нашия народ. Това са Вашите проблеми, но за съжаление, това не са проблемите на народа ни. За огромно съжаление на Вас, разбира се, защото много по-важно е да обсъждаме в момента икономически проблеми, да обсъждаме енергийния сектор, да обсъждаме всичкото това нещо, което предстои, отколкото да ровите там, където няма да намерите нищо. Разбирам скудоумието на всичкото това нещо, което се случва, но не прави чест точно на хора, които имат претенции за модерни и за мислещи напред, да гледат назад само и единствено, никъде другаде, само назад, а в същото време да вадят скелети и да претоплят неща, които нямат никаква тежест, защото хората, които в момента си позволявате да опетнявате за пореден път, са достойни разузнавачи. Дали ВЪЗРАЖДАНЕ е наследник на БКП, питайте БСП, те да Ви кажат, защото току-що много лошо ги ударихте. Коалиционен партньор са Ви, между другото. Ние нямаме нищо общо с БКП, напротив, морално Вие имате общо с БКП, защото, когато трябваше да направите въпросната лустрация, Вашият министър-председател тогава, мога да Ви покажа и цитати от медиите към онзи ден, категорично отказва. Казва, че това е ненужно, казва, че това ще всее раздор в обществото и че е напълно закъснял процес. Цялото това нещо, пак казвам, не е актуално към днешна дата и няма нищо общо с актуалните проблеми на нашето общество – общество, което е разделено, общество, което е икономически бедно, общество, което изчезва в демографската си криза.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от „Движение за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим този законопроект не затова, че този законопроект решава въпросите, свързани с инфлацията, галопиращите цени, или решава въпросите на малките земеделски производители, които ги закриваме и ги унищожаваме в момента, или изобщо подобрява социално-икономическата среда и начина на живот на българските граждани, а това са актуалните въпроси днес на българските граждани. Но така или иначе, след като е в дневния ред този законопроект, ние ще го подкрепим. Но искам да напомня и няколко неща, които днес се казаха. Примерно господин Христов напомни от залата, което беше добре, малко с помощ естествено, че „Движение за права и свободи“ е инициатор на този законопроект в началото и този закон е факт благодарение на „Движение за права и свободи“. Това е вярно. Оттам нататък обаче да дойдем по същество до Закона, защото има някои неща, които се споменаха във времето. Да речем, кой каква вина има за 30-годишния преход в България. Аз мога да говоря за периода, в който „Движение за права и свободи“ е участвало в управлението на страната. Например след приватизацията 2001 г. дългът на страната беше над 17 милиарда, говоря за нетния дълг на страната при разбита икономика. От 2001 г. до 2009 г. „Движение за права и свободи“ участваше във властта и могат да се проверят данните, нетният дълг 2009 г. е около 1 милиард. Средно по 2 милиарда дълг са се връщали в тези осем години, когато „Движение за права и свободи“ е участвало във властта. След това за сравнение може да се види, че примерно в края на 2020 г. дългът на страната е над 20 милиарда. Тоест за тези десетина години има нов натрупан дълг над 20 милиарда. Тоест средно по 2 милиарда дълг се е трупал тогава. А данните за 2021 г. сега съвсем скоро излязоха, още 2 милиарда дълг отгоре. Ето сравнението за управлението кой, кога, как е управлявал и какво се е случвало, когато „Движение за права и свободи“ е участвало в управлението на страната. Затова и господин Ганев казва, че 17 пъти едно лице е било проверявано, което е струвало 70 милиона на българския данъкоплатец, горе-долу това беше формулировката. Да, господин Ганев, може и да е така, може и да сте прав, но демокрацията е скъпа. Скъпа е демокрацията и ние трябва да я пазим демокрацията, защото, когато е трябвало да защитаваме правата, свободите и демокрацията в България, една част от гражданите са мълчали и затова днес ние като демократи трябва да защитаваме демокрацията. Всички ние заедно трябва да вървим по този път. Не само че според Вашата оценка „Демократична България“ са били с някакви евро-атлантически излияния, може би сте прав, че са само с излияния, трябва да сме с евро-атлантическите ценности тук в тази зала и да отстояваме тези ценности, да отстояваме правата и свободите на българските граждани, да отстояваме демокрацията в България – това трябва да правим. А конкретно колкото до Законопроекта, има едно съдебно решение, което казва: „втори и последващи решения на Комисията не са нужни, когато едно лице е обявено“. Обаче, от друга страна, има една такава ситуация – защо българските граждани сами да се ровят и да търсят аджеба дали някой е обявяван, или не е обявяван в годините, след като Комисията може да напомня кой е бил обявяван и кой не е бил обявяван. От тази гледна точка ние ще подкрепим този законопроект с идеята, че между първо и второ четене този текст, който сега е предложен, ще получи достатъчно добра редакция, за да не се налага Комисията с втори и последващи решения 17 пъти да обявява едно и също лице, а след като той веднъж вече е обявен, когато пак попадне в категорията лица на Комисията и бъде проверяван, Комисията да каже – еди-кога си, с еди-кое си решение въпросното лице е било обявено, тоест той е принадлежал към структурите на Държавна сигурност към онова време, каквато е целта на този закон. Аз така разбирам този законопроект и затова ние на първо четене ще го подкрепим с идеята, че между първо и второ четене ще намери правилната редакция. Алтернативно на това, че едно лице веднъж е премълчавано и ние да разчитаме, че българските граждани ще издирват кой, кога и защо е бил обявяван, за нас е равносилно на премълчаване, а премълчаването пък за нас е равносилно на прикриване на онези събития, които са се случвали тогава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС. Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Не, господин Карадайъ, българският народ в огромната си част отказва да изповядва евро-атлантически ценности. Това, че тук има шест партии, които застават зад тези евро-атлантически ценности, а ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не ги припознаваме, не значи, че българският народ ги иска. Нещо много по-важно. Кога хората в тази зала ще свикнат с мисълта, че българският народ може сам да взима решения, сам да решава кое е значимо за него, кое е правилно за него и кое трябва да се случва? Защото е крайно време българският народ да бъде питан. Както е крайно време да имаме доверие българският народ дали иска дадена информация да я има или няма. Защото това, което казахте – пак припомням – струва само за тази година 4 милиона и половина на нашия бюджет, при положение че тази информация я има на сайта, при положение че в този бюджет имаме цял министър на „Демократична България“ с прилежащата му администрация, нищо не правейки, и на този фон ние да искаме още един паразитен орган, който да издържаме. Не, българският народ, когато му е важно, ще намери нужната информация, която в крайна сметка, пак казвам, е публична и е налице.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Карадайъ, съгласен съм с голяма част от Вашите тези. По същество в тази промяна на Закона има логика. Въпросът е, че тази точка не е внесена с цел да се даде повече информация за Държавна сигурност и така нататък. Тя е внесена, за да не стигне до нашата точка пета, която е за създаване на Анкетна комисия за аферата GЕMCORP , заради това е този дълъг дебат около една техническа поправка, защото това е техническа поправка. Между другото, целият дебат за смисъла на Държавна сигурност, който виждам в Програмата, че ще се води и утре – е една димка. Това ще го кажа на колегите, които тук – ние вече повече от час, че и час и половина, дебатираме за Държавна сигурност. Пак става димка тази тема, а това не е почтено към хората, които са пострадали от Държавна сигурност. Да се ползва тази тема, за да изместите корупционния скандал, в който в момента се овърта цялото българско правителство, е крайно непочтено към жертвите на комунистическия режим, да ги ползвате отново, за да отклонявате вниманието и да правите някакви неща – тук не се обръщам към господин Карадайъ, а към колегите (поглежда в дясната част на залата), които са се забързали да внесат този законопроект, защото той можеше да се гледа – ако се гледаше утре, съм сигурен, че дебатът нямаше да продължи повече от 10 минути, но тук продължава вече часове. Това е причината. За съжаление, през последните 30 години – понеже тази тема се използваше конюнктурно за политически цели, а не за да се стигне до някаква национална памет и до някакъв национален консенсус – затова и не сме я затворили, няма и да я затворим, защото ще продължим по този начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Има време, което регламентира времето на парламентарните групи, така че няма значение кой колко е използвал – това е лична воля. Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Карадайъ, репликата ми е към Вас и с една молба. Като че ли пожалихте залата, като не разкрихте докрай целия преход. Защо? Ние говорим днес за Държавна сигурност, за нейните отрочета и това, което се е случвало на демократичния свят благодарение на Държавна сигурност, но някак си прежалихме тази приватизация, която беше извършена от наследниците на държавна сигурност, които цитираше и господин Георгиев. Какво се случи с тяхната приватизация? Защо никой не ги закача повече от 20 години, а те подаваха министри на ГЕРБ – тези отрочета? Това чухме от признанието на лидера на ГЕРБ, че те са подавали министри, че те имат последните 20 години министри, тези, които участваха в приватизацията, а са наследници на едновремешната комунистическа партия. Защо ги жалим тях? Не ли е това задкулисието, което стои зад нас и ние не смеем да го посочим и да кажем: „Проблемите са оттам“, и тези генерират проблеми, те висят като воденичен камък и на демокрацията, и на тези ценности, които… евро-атлантическите ценности са човешки ценности на права, на свободи. Тези, които са избрани тук – те са избрани от народа, те не са самозванци. Народът ценностно е направил този избор, а провалът на управляващите не е провал на тези ценности, трябва да се различават нещата. Напомнете го това, господин Карадайъ. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ганев, за евро-атлантическите ценности и отказа на българския народ да споделя тези ценности и кой как представлява народа, и говори от името на народа, само мога да кажа, че в представителната демокрация българският народ говори чрез своите представители – народните представители. Така е и съгласно Конституцията, тоест ние сме призвани тук да говорим от името на българския народ и да решаваме проблемите на българските граждани, затова сме тук и да им подобряваме живота. А иначе, доколкото за евро-атлантическите ценности, изборът на „Движение за права и свободи“ е казвано от тази трибуна тук в далечната 1991 г., че България трябва да бъде част от НАТО и Европейския съюз. България стана член на НАТО и Европейския съюз, когато „Движение за права и свободи“ участваше в управлението на страната, и днес ние продължаваме да отстояваме тези ценности. За наша радост в огромното си мнозинство и народните представители, и българският народ споделят тези ценности. За господин Биков. Господин Биков, прав сте. Да, това е поредната подмяна на промяната. Тази власт, това управление се самонарича промяна, но това е подмяна. Има едни теми, по които не е много комфортно да се говори. Надявам се, че и до пета точка ще се стигне днес, но така или иначе, когато дебатът върви по тази точка, все пак е добре да си кажем и нашето виждане. Колкото до господин Летифов. Господин Летифов, прав сте, за съжаление – съгласен съм с Вас. Наследниците на комунистическата номенклатура, нереализирани в края на комунизма, се опитаха да заемат дясното в България още в зората на демокрацията и да инженерстват в целия политически спектър. Бизнесът им е от подаръци от приватизацията. Ако се провери, може да се окажат и кражби от приватизацията, днес са медийни монополисти и се опитват да бъдат носителите на единствената истина в България. Истинското задкулисие е това. Да, визирате кръга „Капитал“ и всички, които са там. Прав сте! За съжаление е вярно, но всички ние тук в Народното събрание, ако искаме да се борим с това задкулисие, трябва да положим и усилие. За съжаление обаче, това задкулисие има съответните проксита и в това Народното събрание, и в днешното управление на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми дами и господа, този разпален дебат по Законопроекта показва, че тази тема е изключително важна. Ако тя не беше важна, нямаше да има тези изказвания и това противопоставяне. Аз разбирам, че в пленарната зала има мнозинство за подкрепа на този законопроект, за което благодаря в аванс на народните представители, които ще го подкрепят. Той е необходим. Необходим, за да има прозрачност и да има информираност на българските граждани, когато те трябва да правят определен избор. Защото основните проверки се правят преди парламентарни, преди местни избори – избори за кметове и общински съветници, и така нататък, и е важно българските граждани да имат информация. Също така при назначение на определени важни длъжности в държавата е добре да се знае човекът какво минало има и дали – да подчертая и това, което беше казано от преждеговоривши, дали човекът, който се предлага или ще заеме определена длъжност в държавата, има някакви зависимости, именно обявяването на лицата, които са били съпричастни към репресивния апарат на комунистическия режим, в някакъв смисъл преграждат тези зависимости. Искам да кажа няколко неща, които смятам, че са важни. Трябва да бъде правена разлика, разбира се, между тези, които са били офицери, и тези, които са били вербувани за сътрудници. Тук искам да Ви кажа, че аз съм изчел хиляди страници и наистина всеки един казус е различен. Има хора, които са обявени или са били съпричастни към тези служби, а на практика са били жертви. Това е истина. Затова също е важно да се знае и да има възможност хората да се запознаят с цялата информация за това едно лице как е попаднало в тези мрежи. Разбира се, има такива, които се гордеят, че са служили в тези служби. Тук искам по памет да цитирам едно решение на Политбюро на ЦК на БКП, в което е записано така: „За офицери в Държавна сигурност да бъдат назначавани синове и дъщери на българския народ, безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз.“ И това не е клише! Това е било проверявано. И нещо друго искам да Ви посоча, защото е важно. Някои казват сега: „Тази тема вече е безсмислена.“ Не! Хората, които трябва да бъдат проверявани, сега са в най-активна възраст. Това са хората над 50-годишна възраст в България и трябва да се знае кой къде е бил и за какво е служил. Нещо друго искам да кажа, защото тук беше повдигнат въпросът. Конституционният съд на България преди повече от 25 години на практика осакати тази процедура и е добре да се види кои са били конституционните съдии, гласували тогава „против“, и дали те не са били зависими от Държавна сигурност. Когато се приемаше този закон, аз бях депутат за пръв път в 40-ото народно събрание и много добре си спомням, че инициативата за този законопроект беше на „Движение за права и свободи“ и този законопроект беше подкрепен от депутатите от Българската социалистическа партия. Това е важно. Тогава мотивите бяха да е ясно в крайна сметка, преди да влезем в Европейския съюз, че сме скъсали с миналото и сега в някакъв смисъл се прави опит да се върнем назад. Много Ви моля, подкрепете Законопроекта, за да може оттук нататък да продължи този процес не само на обявяване, а да се даде възможност на хората, които вземат решения, а и на тези, които гласуват, да направят своя информиран избор. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, № 47-254-02-18, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 януари 2022 г. На съвместно заседание, проведено на 31 март 2022 г., Комисията по отбрана и Комисията по външна политика разгледаха Проект на решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от вносителя Костадин Костадинов. Той отбеляза, че Споразумението е сключено в ущърб на българските интереси за базите – Учебен полигон Ново село, складовите съоръжения в Айтос и военновъздушните бази в Безмер и Граф Игнатиево. За тях не се заплаща наем от правителството на САЩ, военнослужещите и персоналът ползват редица данъчни и други облекчения. В Споразумението е предвидено самолети и превозни средства на САЩ да не бъдат подлагани на оглед, както и не плащат такси за преминаване през въздушното ни пространство, пристанищни такси, светлинни такси или такси за престой и за паркиране. Предвидено е България да не ползва приоритетното си право на наказателна юрисдикция и да няма право да задържа и съди военнослужещи от САЩ при извършване на престъпление на българска територия.“ (Реплики между народните представители Атанас Атанасов и Мустафа Карадайъ.)

„Господин Костадинов подчерта, че нашата държава категорично не трябва да допуска чужди войски до своята територия и е необходимо да предприеме действия за засилване на отбранителната способност на Българската армия като единствен гарант за суверенитета на държавата ни. Той настоя да се прекрати Споразумението, защото накърнява националния суверенитет, достойнството и дори териториалната цялост на държавата. Министърът на отбрана Драгомир Заков и заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова представиха становища на двете министерства относно Проекта на решение. Заместник-министър Петрова отбеляза, че съгласно Актуализираната стратегия за национална сигурност, приета от Народното събрание на 14 март 2018 г., националната сигурност на Република България е неделима от сигурността на Европейския съюз и НАТО и България има определени международни ангажименти към НАТО по Северноатлантическия договор. България и САЩ си взаимодействат в условията на стратегическо партньорство и съюзнически отношения с НАТО. Европейският съюз също разглежда САЩ като свой приоритетен стратегически партньор, а трансатлантическият диалог традиционно обхваща широк спектър от теми. Тя отбеляза, че се работи по изпълнение на 10-годишна пътна карта за сътрудничество между Република България и САЩ в областта на отбраната, която е подписана през месец октомври на 2020 г. във Вашингтон. Сама по себе си тази пътна карта представлява естествено следствие и продължение на това Споразумение в областта на отбраната. Те, макар и отделени, са взаимносвързани и съвместното използване с въоръжените сили на САЩ на визираните в Споразумението обекти и съоръжения значително допринася за повишаването на оперативната съвместимост и ефективната подготовка на българските въоръжени сили. Заместник-министър Петрова подчерта, че като отговорен и конструктивен член на НАТО България следва да засилва оперативния капацитет и бойните способности на своите въоръжени сили, както и да продължи своя принос за укрепване на отбранителния потенциал на НАТО, включително и чрез двустранно сътрудничество със страни – членки на Алианса. В този смисъл предложението за прекратяването на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната може да влезе в противоречие с изложените ангажименти не само за стратегическо партньорство със САЩ, а също така и с останалите съюзници в НАТО. Това може да доведе до подкопаване на националната сигурност на страната и изолация. Заместник-министър Петрова отбеляза, че следва да бъдат отчетени и правните аргументи по отношение на процедурата за денонсиране на Споразумението. От гледна точка на приложимите разпоредби и Закона за международните договори на Република България денонсирането на международен договор, по който България е страна, се инициира от Министерския съвет, който предлага със свое решение на Народното събрание да денонсира международен договор. В края на своето изложение заместник-министър Петрова подчерта, че според Министерството на външните работи прекратяването на Споразумението би било в ущърб на нашата национална сигурност и подкопава отношенията ни със съюзниците от НАТО. Министър Заков отбеляза, че съгласно текста на Споразумението целта на постигнатите договорености между правителствата на двете държави е израз на тяхното желание за засилване и задълбочаване на двустранното отбранително сътрудничество. Стратегическият диалог в отбраната и особено използването на съвместните съоръжения съдейства за реализирането на целите и приоритетите на приетата през 2021 г. от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. Инвестициите от САЩ за изграждане и подобрение на инфраструктурата на договорените съоръжения допринася за повишаване нивото на подготовка на българските формирования и за постигане на декларирана оперативна съвместимост. Съвместните съоръжения дават ценна възможност за провеждане на различни учения и подготовки, благодарение на които се споделя практически боен опит и се развиват модерни тактики, техники и процедури. Задълбочаването и разширяването на двустранните политико-военни връзки и контакти между България и САЩ носи практически ползи на нашата държава и осигурява добри възможности за изграждането и развитието на способностите на българските въоръжени сили, както и за подобряване на тяхната оперативна съвместимост. Министър Заков подчерта, че евентуалното прекратяване на договора би довело до намаляване на възможностите за подготовка на въоръжените сили на Република България, тъй като голяма част от международната подготовка се финансира от американската страна. Той сподели, че от Споразумението има много по-голяма полза за българските въоръжени сили, отколкото за американските. Негативните последици за българските въоръжени сили ще са както по отношение на техните способности, така и по отношение на тяхната репутация като лоялен и надежден съюзник. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по отбрана с 1 глас „за“, 15 гласа „против“ и без „въздържал се“ и Комисията по външна политика с 1 глас „за“, 11 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да не приема Проекта на решение за прекратяване на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, № 47-254-02-18, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 26 януари 2022 г.“ Благодаря.

Господин Председател, преди да изложа мотивите за конкретното решение, което трябва да вземе залата, бих искал само да изчета двете точки, които предстои да се приемат: „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши: 1. Възлага на Министерския съвет на Република България незабавно да предприеме действия по прекратяване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната, подписано на 28 април 2006 г., с едногодишно предизвестие по дипломатически път. 2. Задължава Министерския съвет на Република България до един месец считано от обнародване на Решението да изготви и внесе в Народното събрание доклад за имуществените, трудовите, отбранителните и други последици от прекратяване на споразумението, отчет за собствеността в базите, извършените разходи от страна на България по време на действие на споразумението, получените приходи, общ брой военни и цивилни лица, ползвали базите за периода на действие на споразумението.“ Това е решението, което предстои да се гласува. По-важни са обаче мотивите. За мотивите, които ние имаме, аз ще изчета член по член от Договора, който е подписан между България и САЩ, а не както се обяснява години наред, между България и НАТО, и не както се втълпява в обществото, че това е част от НАТО и ние сме в НАТО, и респективно тези бази няма нищо нередно да са тук. Тези бази са на САЩ, ползват се от САЩ и са единствените американски военни бази в света, които са предоставени безвъзмездно. Няма друга държава, която да е дала бази безвъзмездно. (Реплики.) Но по-важно е какво заявява сегашният военен министър на обсъждания в Комисията: „Базите са изключително важен елемент и дългогодишен ангажимент за модернизация на армията.“ Това, без извинение, е пълен цинизъм – да обявяваш, че чужди военни бази са част от модернизацията на Българската армия, при положение че ние не сме получили абсолютно нищо даром от САЩ. Следващото изказване на господин Заков: „Ако няма бази, ще се подкопае националната сигурност.“ Извинявайте, тези бази от кой точно ни пазят и кога точно са ни пазили? Следващ цитат от негово изказване: „Ако няма военни бази, ще намалеят възможностите за подготовка на армията ни.“ За тези, които не знаят, въпросните бази се използват само и единствено от американски военнослужещи. Кацат и излитат самолети, които не се контролират и никой не знае какво внасят и изнасят. Следващо изключително важно изказване на министъра на отбраната: „Във военните бази важи Законът за отбрана на САЩ.“ В същото време не важи на българска територия българското законодателство във въпросните бази. Сега, точка по точка на въпросния договор, който е подписан и който трябва, защото съмнявам се, или по-скоро може би единици от Вас са запознати с въпросния договор какво точно се включва в него. В чл. 15, по-скоро ще започна от чл. 5, тъй като нека да ги караме хронологично. В чл. 5 се казва: „САЩ могат да разполагат на българска територия материали и припаси, като само уведомяват българските власти.“ Тоест могат да разположат нападателни оръжия и припаси, които да ни направят мишена в международен конфликт. Само на няколкостотин километра ние имаме военен конфликт и на наша територия има бази, които могат да бъдат използвани и от тях да бъде изстреляно нападателно оръжие. „Чл. 6. САЩ са записали правото да искат компенсации за построените от тях сгради и съоръжения, когато решат да напуснат.“ Тук за протокола да отбележа, че по официални данни, които са изкарани, към момента имат направени 150 милиона за въпросните бази – най-различни приспособления или подобрения по базите, което автоматично значи, че когато един ден тези бази бъдат освободени, българската държава ще трябва да плати 150 милиона. Ще платим, няма да получим абсолютно нищо, напротив – ще платим. „Чл. 8. България се отказва от правото да контролира придвижването на чужди войски на територията на страната.“ Да поясня, решават определени части, които са разположени в американските бази, че ще пътуват донякъде, с някаква цел, която те са решили каква, пътуват в рамките на България – няма абсолютно никакъв проблем, тъй като по договор имат това право. Чл. 9. Всякакви превозни средства могат да се движат, влизат и излизат от наша територия, без да имат право на контрол или оглед от наши органи.“ Да поясня пак, влизат и излизат от наша територия, транспортират нещо, никой няма право – никакви органи в България, Военна полиция или който и да било, няма право да ги спира, да прави нужни проверки или да съблюдава какво се превозва и какво се извозва. „Чл. 10. България се отказва от правото си да упражнява юрисдикция и членовете на въоръжените сили на САЩ и техните семейства са недосегаеми за българските закони за всякакви нарушения.“ Казано с простички думи: някой член или част от американските бази направи нарушение – тежко, леко, без значение какво нарушение, закононарушение, не подлежи по никакъв начин на санкция или преследване от съд и прокуратура в България. Той не отговаря на българското законодателство. „Чл. 11. Членовете на въоръжените сили могат да извършват дори углавно престъпление със своето действие или бездействие, ако за това имат служебно удостоверение от американските власти в базите, което ги оправдава и сваля отговорността от тях.“ Тук въобще не е нужно да коментирам чл. 11. Той казва всичко. „Чл. 12. Българските власти нямат право да задържат американски военни, само те могат да ги задържат.“ Американските военни могат да задържат други американски военни. Ние нямаме абсолютно никакво право нито да ги задържим, нито да ги подведем под каквато и да било отговорност. Ако до една година въпросното лице не бъде осъдено, автоматично се сваля от отговорност това, което е направило. „Чл. 16. Американските бази и всичко, което влиза в тях, е освободено от плащане на ДДС за стоки и материали.“ Тук е важно да подчертаем, че това в общи линии е безсмислено, тъй като американските бази по никакъв начин не купуват каквото и да било от България, не подпомагат каквото и да било производство в България и по никакъв начин не дават каквато и да било добавена стойност за това, че има хиляди военни на наша територия. „Чл. 19. Всякакви вещи за лично ползване и моторни превозни средства са освободени от мита и данъци.“ Нищо не плащаме! „Безплатно използване на радиочестоти.“ Ако не знаете, радиочестотите са изключително скъпи и всяко едно радио, телевизия или телеком плаща изключително сериозни суми за това нещо. Американските бази са освободени от това плащане. „Чл. 31. Освобождават се от данъци и спазване на законите и местните изпълнители, работещи за тези така наречени окупационни власти.“ Защо? Ако американските бази сключат договор с външен подизпълнител – българска фирма или българско частно лице, същото лице се освобождава да плаща данъци на сумите, които е получило. Това искам да кажа, че по отношение на фиска е изключително ощетяващо нас. Трудовото законодателство на България не важи за наетите от американските власти хора и фирми. Всички спорове се решават от администрацията на така наречените окупационни власти и не са подвластни на български съдилища. Не знам дали от всичко това, което в момента излагам, Ви става ясно, че американските бази, всички, които вътре работят или временно са там, дори и българи, които участват под някаква форма и издават някакви услуги в американските бази, не подлежат на санкция от българското законодателство в каквото и да било отношение – както за плащания и данъци, така и за наказателна отговорност. Споразумението е подписано с 10-годишен срок и се продължава автоматично, но може да се прекрати с едногодишно предизвестие. Именно това е нещото, което ние в момента сме предложили в Народното събрание да бъде разгледано и да бъде одобрено, за да може, когато в момента имаме не само американски бази, по договор могат да са пет и да стигнат до 10 хил. човека… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Въпросът е, че в момента освен американски бази предстои да имаме английски военнослужещи, имаме гръцки, ще имаме албански, имаме италианско ръководство на натовския корпус, имаме нидерландски военни, имаме и испански военни. Извинявайте, къде е Българската армия? Трябва най-после българската държава, както е по Конституция, нейната независимост и неприкосновеност да бъде гарантирана от Българската армия, а не от чужди армии. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Със себе си нося Договора, който господин Цончо Ганев спомена, и разбира се, искам да адресирам няколко големи неистини и заблуждения, които той представи на аудиторията днес. Първата, която ще адресирам, е, че той каза, че тези бази са собственост на САЩ. Това е абсолютно невярно и ако прочетете договора, има много места – сега ще си позволя да цитирам няколко места, където още в преамбюла се казва: „Като потвърждават, че това сътрудничество се основава на пълно зачитане на суверенитета на всяка страна и с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации. „Чл. 2. „Договорни съоръжения и обекти“ означават съоръжения и обекти на територията на Република България, които са държавна собственост...“ Няма да чета по-нататък. Защо са тези бази в България, господин Ганев? Чл. 3 – „експертен и образователен обмен“. Следва чл. 4 – „Използване на съоръжения и обекти при пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България.“ Господин Ганев, явно трябва да си купите нови очила – не виждате буквите. Продължавам – „…земя, която е собственост на общините, за временно ползване.“ „Чл. 6. Собственост. Всички постройки, непреносими структури, конструкции и така нататък остават собственост на България.“ Да се върна на първата точка – нищо в този договор, господин Ганев, не казва, нищо в този договор не казва, че тази земя е на Америка. Нищо! Второ, всички военни разходи, които щели да направят за изграждането на допълнителни структури, трябва да се плащат от България. Абсолютно невярно е, никъде не го пише в договора. Единственото, което се вметва – че ако американската страна е инвестирала, може по някакъв начин да бъде компенсирана от България, е адресирано в чл. 6, ал. 2, и то в края, където пише „възможна компенсация“, господин Ганев. Вие току-що казахте, че България е длъжна да плати, което е абсолютно невярно. И така, относно ДДС, господин Ганев. Вие сте член на Бюджетната комисия и Вие повдигахте този въпрос за разходите, а военните разходи в България отдавна са освободени от ДДС, господин Ганев. Внушението, че няма да плащат ДДС за разходите, които са свързани с военна дейност, е абсолютно невярно. То е приложимо за всичко. Много от нещата, които казахте, са неверни. Няма да адресирам всички, няма да ми стигне времето, а може би и аудиторията няма да има желание да ги изслуша. Но имайки предвид, че започнахте с три лъжи, мога да си представя колко още сте готов да изречете, господин Ганев. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Аз не съм учуден от изказването на Искрен Митев. Даже когато той репликира, на мен ми е обидно, но да слагаш някой под общ знаменател „лъжа“, не знам си кой да цитираш, просто да казваш, че е лъжа – аз цитирах конкретни членове. Вие си измисляте, не съм казал „собственост“, а го отдавам, че е плод на Вашата фантазия. Това, което казах за плащането, е: „Ако поискат, трябва да им ги платим.“ Ако поискат! Хубаво е, преди да говорите, да чуете. Няма нищо лошо да се изказвате некомпетентно, но да цитирате обаче в конкретика, защото Вие излязохте да ме оборвате с договора, то трябваше да излезете и да ме цитирате конкретно. Аз цитирах член по член. Вие трябваше, ако сте толкова пунктуален, да излезете и по тези точки, които аз посочих, точка по точка да ме оборите, а не просто за пореден път да се изказвате некомпетентно.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Господин Митев, Вие добре сте се подготвили с този договор, но малко го четете като дявола Евангелието или като шейтана Корана. Никъде господин Ганев не е твърдял, че територията е американска. Напротив това е изконно българска територия, само че чрез този договор американците я използват и ние нямаме никакви права да правим каквото и да било в тази територия. Там се говори на английски език и български граждани нямат достъп, така че другия път, когато цитирате конкретни членове от този договор, бъдете така добър да предоставите достоверна информация и го изчетете члена до края. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Ганев, първо към Вас и цитирам точно какво казахте: „Тези бази са на Америка.“ Току що господин Костадинов пред протеста каза същото и освен това заяви, че ще го каже и от трибуната. Надявам се, че ако се върне по-късно, да го каже от трибуната, за да е записано три пъти в протокола, че казвате, че тези бази са американска собственост, което не е вярно. Не е вярно! След това Вие казахте, че не сте казали, че България е длъжна, но аз много внимателно Ви слушах и после можем да видим в стенограмата, защото Вие казахте, че България е длъжна да платят стотиците милиони, които Америка вече е инвестирала. Аз също цитирах членовете, господин Ганев, и мога да ги цитирам пак за всеки случай. Явно е, че от първия път няма да ме разберете. Първо, в преамбюла на стр. 4 от договора – чл. 2, ал. 6, след това на стр. 5 – чл. 4, ал. 1, 2 и 3, след това на стр. 7 – Глава шеста „Собственост“, чл. 1 и чл. 2. Да продължавам ли, господин Ганев, има ли смисъл да оборвам всеки Ваш аргумент?! Ако сметнем, че сте казали пет неща от трибуната и три от тях не са верни, мисля, че е ясно за цялата аудитория и за всички български граждани, които ни гледат, че това са едни внушения и както каза Вашият колега господин Таслаков, при цялото ми уважение, Вие четете Библията като дявола Евангелието. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, аз намирам, че във Вашето предложение има един позитивен елемент и разбира се, „Демократична България“ няма как да подкрепят това предложение. Комисиите по отбрана и по външни работи отхвърлиха Проекта на решение, но все пак намирам един позитивен елемент. Този позитивен елемент е, че днес ще демонстрираме като Народно събрание на Република България нашия евро-атлантически консенсус, от който, за съжаление, партия ВЪЗРАЖДАНЕ не е част. Аз вярвам, че днес, гласувайки Проекта на решение, като започнем от „БСП за България“, ДПС, „Продължаваме Промяната“, „Има такъв народ“, ГЕРБ, „Демократична България“ – всички ще гласуваме „против“ предложения проект на решение, и за мен това е добра новина. Ние ще препотвърдим днес нашия евро-атлантически консенсус – независимо от различната си идеология, независимо от различната си политическа биография и история, и мисля, че това е важно решение, което днес няма да се приеме в пленарната зала, а това за мен е добра новина. Вероятно, разбира се, Вашият Проект на решение е синхронизиран и с протеста, който е отвън – това, разбира се, е Ваше право. По същество за Проекта на решение. Колеги, тези от Вас, които бяха на заседанието на Комисията по отбрана и Комисията по външни работи, а там политическото ръководство на Министерството на отбраната, министърът на отбраната и военното ръководство – адмирал Евтимов, много ясно казаха, че всъщност Българската армия е големият бенефициент от това, че може заедно с американските партньори да тренира, да осъществява, да повишава своята оперативна съвместимост, да изгражда своите умения – Българската армия. Тоест тези бази, които са български, това съвместно опериране на тези бази, те подпомагат Българската армия да осъществява конституционната си мисия и от тази гледна точка те са добри за България. Разбира се, нашите отношения със САЩ не се ограничават само до военните бази, а ние имаме договор за стратегическо партньорство и в други области, но се радвам, че днес ще препотвърдим нашата евро-атлантическа идентичност, заради което все пак партия ВЪЗРАЖДАНЕ заслужава едно „благодаря“. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ДБ.)

Благодаря, госпожо Председателстваща! Уважаеми народни представители, уважаеми колега Славов, с едно нещо ще се съглася, че Вие наистина с Вашето изказване очертахте каква е ситуацията в българския парламент по отношение на въпроса с безплатните американски бази в България, а именно – партия ВЪЗРАЖДАНЕ срещу всички останали. Да, прав сте, че днес ще се потвърди лоялността на всички останали политически сили към тези наши така наречени сътрудници, както е било в Комисията по отбрана – един глас „за“ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 15 гласа – „против“, даже не е имало „въздържал се“. Само едно нещо да Ви кажа, колега Славов – с перманентния евро-атлантически лоялизъм, който демонстрира Вашата парламентарна група, мисля, че сте забелязали в последните няколко години как вървят процентите Ви в парламентарните избори и държа да Ви отбележа, че с тази лоялност, която демонстрирате към Вашите евро-атлантически партньори, тази тенденция, за съжаление, ще се увеличава и както каза един колега от другата част на залата: ще ни липсвате в следващия парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател! Уважаеми колега Петров, кой ще е в следващия парламент не зависи от ВЪЗРАЖДАНЕ, а зависи от българските граждани. Ние се борим всеки път и на всички избори за тяхното доверие, чуваме и слушаме какво ни казват и се опитваме според нашите умения и възможности да защитаваме позициите на мнозинството български граждани, които са евро-атлантически настроени. Това го показва и представителството в този парламент, отвъд идеологическите граждани, това го показват и представителни социологически проучвания, които много ясно казват на кого се доверяват българските граждани – на Европейския съюз и НАТО в тази кризисна ситуация. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! Започвам оттам, откъдето завърши предното изказване, а именно, че този евро-атлантически консенсус, както Вие го наричате, не е консенсус в нашето общество, защото не е имало референдум, на който българският народ да заяви иска ли членство в НАТО, иска ли членство в Европейския съюз. Когато има такъв референдум, тогава ще можем да кажем дали има консенсус в обществото – нещо, за което ние настояваме, а не всички, подчинени на едно определено посолство, да излизат и да почват, без ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, да обясняват как това било пределно ясно и едва ли не 115% от българския народ е за членство в НАТО, да имаме чужди бази и така нататък. Това е нещо, което въобще не кореспондира с истината. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично заявяваме, че искаме референдум по този въпрос и че не е приемливо в България да има чужди бази. Забележете, че договорът, който е подписан, е между България и правителството на САЩ, а тук говорите за НАТО. Не става въпрос за НАТО – договорът е с правителството на САЩ и това трябва да бъде казано ясно от тази трибуна. На практика имаме четири петна на картата на България и това са четири военни бази, които са бели петна, а там нашата държава не знае какво се случва и дали се случва въобще нещо, защото ние нямаме механизъм за контрол. На Вас Ви беше прочетен един договор, който на практика показва отказ от суверенитет на четири места на територията на България. И вместо Вие да се засрамите, излизате тук и започвате да говорите как това било помощ за Българската армия и тя правела съвместни учения. Добре, нека да има четири български бази в САЩ и там да правят съвместни учения и ние бихме ги подкрепили, но при положение че имаме бази у нас, каквито не е имало дори по време на комунизма, а тук една част от залата излиза и говори колко е било зле тогава и сега колко е добре, дори тогава не сме имали чужди бази на наша територия. Това е срам за България в момента. Пак повтарям, ние имаме отказ от независимост и суверенитет – нещо, което от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично ще прекратим, когато ние управляваме. Държа да отбележа, че всички политически сили, представени в днешния парламент, на съвместно заседание на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика, включително и БСП, гласуваха „за“ това да останат американските военни бази в България, а не утре да излизат и да говорят на техните избиратели как те били за приятелство с Русия, как били леви и така нататък. Нека да се види ясно кой как е гласувал. Имаме два гласа „за“ премахване на американските бази в България, и двата гласа са на членовете на ВЪЗРАЖДАНЕ, единият от които съм аз, другият е на Николай Дренчев. Всички останали бяха „за“ без изключение, нямаше и „въздържали се“. Нека това да е ясно на българите, когато утре отидат отново да гласуват на предсрочни парламентарни избори. Също така е много важно да подчертаем, че министърът на отбраната на това съвместно заседание на комисиите по отбрана и по външна политика каза, забележете: „Добре, че били тези вложения от американската страна на колосалната сума от 150 милиона – представете си за нашия бюджет, ако отделяхме по 2%, колко много повече щяхме да сме дали до момента, и благодарение на тези 150 милиона, видите ли, въобще съществува летище Граф Игнатиево. Срам и позор, че България в момента, при положение че според Вас едва ли не благодарение на това, че е точно в евро-атлантическия консенсус, цъфти и връзва, а всъщност не можете да поддържате едно летище като хората. И последно, нека да заявя отново, че това, което казах на заседанието и се обърнах към министъра на отбраната, нека да си припомним с каква армия и с какви сили сме влезли преди тези американски бази и с какви сили сме в момента. На практика нашата армия е доведена до ръба на оцеляването. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Искам да адресирам поотделно още от неистините, които бяха изказани от трибуната. Първо ще се върна на нещо, което беше казано преди това, че България била единствената държава, в която базите на НАТО не били българска собственост или така нататък. Това не е вярно. По същество в самия договор е казано, че земята е българска. Освен това в Турция базата, която е на Америка, е собственост на американската държава, така че е абсолютна лъжа отвсякъде. Следващото, това, че сме в НАТО и в Европейския съюз не било консенсус на българското общество. Ами много извинявайте, господа, обаче когато имате 5% от гласовете в България, Вие не сте българското мнозинство, разберете го. Българското мнозинство са повечето партии, представлявани тук, така че Вашата позиция, да, представлява една много малка част, много малка част от българското общество. Кой е подчинен на друго посолство? Уважаеми господа, това, което аз чувам, не е, че Вие искате България да е независима държава, а да е подчинена на едно друго посолство, това виждам аз. Освен това единственото, което историята на вмешателство на руската държава в нейните съседни държави показва много ясно, е, че досега е нямало вмешателство в държави, които са членки на Европейския съюз и НАТО. Кое ни пази от Буча да се повтори в България, дами и господа? Кое ни пази – освен това, че сме членки на НАТО и Европейския съюз, моля да ми кажете? На практика държавата не знае какво се случва в тези бази, което е абсолютно невярно. В договорите ясно се вижда, че държавата има своите механизми за контрол какво се случва там. Това е. Аз няма какво повече да кажа. То всяко нещо, което казвате оттук, е невярно. Просто мога да кажа, че е невярно, а доказателствата всеки може да ги види дори без въоръжено око. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Докато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ акцентираме на реалния отказ от суверенитет, тук виждаме, че излизат представители на управляващата коалиция и се опитват да отклонят дискусията в някакви много странични посоки с неадекватни изказвания, да ни обяснят как едва ли не това, което всички ние виждаме, което българският народ вижда, не било така. Всъщност, когато те говорят, ние трябва да погледнем да видим, ако кажат: „Добро утро!“, „Добър ден!“, дали навън е светло. Дотам стигат нещата. Ние казваме, че де факто имаме отказ от суверенитет, де факто имаме територия вътре в страната, която нашата държава не контролира и не знае какво се случва на нея, оттам ни се говори за ДДС, то така било по принцип. И така става на всяко наше изказване – просто се отвлича темата, говори се за нещо несъществено… Бяхме свидетели на това и на съвместното заседание на Комисията по външна политика и Комисията по отбрана. Там дори не искахте, уважаеми господа управляващи и псевдоопозиция, не искахте да има дискусия. Единствено ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорихме, зададохме въпроси и към министъра на отбраната, зададохме и най-съществения въпрос: защо, след като НАТО толкова много допринася за нашата армия, тя е в плачевно състояние, в по-лошо състояние отпреди ние да подпишем договора за тези американски бази? Адекватен отговор така и не получихме. Нима едни тренировки на нашата армия, които тя така или иначе може и самостоятелно да проведе, струват повече от националния суверенитет, струват повече от четири български бази, които ние сме предоставили на тепсия, както казва народът? Това просто е скандално! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ държим днес да се види кой, коя политическа сила единствено защитава това в България да няма чужди бази – подчертавам – без значение чии, без значение на коя държава. Отново напомням, че договорът е с правителството на САЩ, така че тук да не се намесва НАТО, защото не говорим за натовски бази, а за бази на САЩ на територията на България, така че нека наистина да бъдем пунктуални. Така или иначе до момента не чухме сериозна аргументация защо тези бази били полезни. Ами не, не са полезни. Както казах, никоя уважаваща себе си страна няма да търпи и не търпи, или велика сила, или имаща претенции за такава, чужди бази на своя територия. Логично е, нормално е, закономерно е и ние да не търпим това да има чужди бази на наша територия без значение на коя страна са те. Защото днес тази страна може да ни е съюзник, утре може да не ни е съюзник. Единствено Българската армия е тази, която трябва да защитава националния суверенитет и националната цялост и по Конституция, а ние в момента ставаме свидетели на това, че много престъпно, водейки страната към унищожение на армията, с претекста: ами видите ли, то НАТО щяло да ни пази, докато в един момент се събудим и видим, че Българската армия е кръгла нула, че тя е унищожена… (Реплики от „БСП за България“: Времето!“) Това, че времето е изтекло, не е най-важното в случая. Най-важното е, че Вашето време изтича (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че времето на националното предателство изтича и това нещо Вие ще го видите много скоро и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме гарант за това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Народ, който не храни своя армия, храни чужда. Точно това се случва в момента! Точно нашите сегашни съюзници от Европейския съюз и НАТО ни накараха да разформироваме Българската армия, накараха ни да нарежем ракетите и танковете си. В момента ни карат авансово да плащаме едни чертежи, които дори не сме видели, както виждаме, вече ще поръчваме и втора порция от същото. На това ли разчитаме – чужди войски да пазят българската земя, чужди войски да пазят тази наша родна държава? В момента в България има американски войски, има гръцки войски, има нидерландски… Какви ли още има? Те ли ще ни пазят? Тринадесет века история ни е показала, че ако нямаме силна българска армия, която да устоява нашия суверенитет, обикновено ставаме окупирана държава и точно това се случва в момента. Аз няма да питам американците какви интереси имат в другия край на планетата, но ако смятате, че НАТО или Европейският съюз ще ни опазят от нещо, много се лъжете. И това, което се извършва в момента тук, е национално предателство, защото единственият гарант за българския суверенитет е силна и боеспособна българска армия и всичките ни усилия трябва да бъдат насочени в тази насока. И другото, което искам да попитам: ние даваме безплатно тези бази на правителството на Съединените американски щати, пак повтарям, не на НАТО, на САЩ, защо тогава те не ни направиха отстъпка от самолетите? Благодаря.

Нямах намерение да вземам отношение. Каквото имах да казвам, го казах в Комисията по отбрана. И гласуването, смятам, е категорично, еднозначно, показва кои аргументи тежат и кои са в сферата на популизма и на празните приказки, но съм изкушен, понеже госпожа Гунчева тук спомена 100 пъти думите „българската армия“. Уважаема госпожо Гунчева, Вие направили ли сте си труда да поговорите с някой от българските генерали, офицери, войници, сержанти, който и да е от тази Българска армия, и да го попитате какво е неговото мнение за съществуването на тези съвместни съоръжения и какъв е техният принос в развитието и модернизацията на Българската армия, или просто повтаряте тук едни заучени неща, предназначени там за хората, които са се събрали отвън, и внушавате едни неистини от тази трибуна? Тук се изговориха маса лъжи. Аз мога поне 15 неща да оборя от всичко това, което се каза. Няма да го направя. Задавам Ви един елементарен въпрос: попитали ли сте някой български военнослужещ има ли смисъл от съществуването на подобен тип съоръжения и има ли някакъв друг шанс в момента в това състояние, в което е доведена – друг е въпросът кой е виновен и отговорен за това, Българската армия, да води смислен, нормален тренировъчен процес, със съвременна бойна техника и не само, както твърдите, с американски войници? В тези съоръжения могат и идват представители на всякакви въоръжени сили, в това число и на армии извън системата на НАТО. И като толкова пъти повтаряте: ама това не е база на НАТО, това не е база на НАТО, готови ли сте да направим бази на НАТО тогава, като искате бази на НАТО? Готови ли сте да отидем на тази стъпка? Като не искате съвместни съоръжения, дайте да направим тогава бази на НАТО? И не е вярно, че те не са гарант за българската национална сигурност, и не е вярно, че ни превръщат в мишени. Всяка българска военна база се е превърнала в потенциална мишена за неприятел, когато сме влезли в НАТО. Това го разберете и няма нищо общо с тези приказки, които се изприказваха тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДБ.)

Уважаеми колега, много се надявам, че Вашите избиратели са чули това Ваше изказване. (Реплика от народния представител Атанас Зафиров.) Със сигурност…(Реплика от народния представител Атанас Зафиров.)

Господине, проявих достатъчно възпитание да Ви изслушам, без да Ви репликирам от място.

Чувството за хумор е за интелигентни хора, господа. Ще Ви напомня само едно нещо: приносът на американската армия се изразяваше и в случая „Чешнегирово“, когато чужда армия, чужди войници нахлуха в един български цех и се отнесоха с български граждани все едно са в окупирана държава. Това е приносът на американската армия. Нямаше дори официални извинения. Даже, доколкото си спомням, ние се извинихме, че нали нашият цех им е попречил на пътя на американските войници по повод техните учения. Смятам, че това, което се върши, е срамно. И да, познавам достатъчно български офицери – и действащи, и пенсионирани такива, които се срамуват от това, което се случва тук, които смятат, че в момента България се продава, продава се за постове, продава се за интереси, и то точно от Вашата партия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Нямах много намерение да се изказвам, но все пак нека да внесем малко информация в дебата. За какво става въпрос? Впрочем аз се учудих, че има бази на НАТО. Бази на НАТО по принцип има две. Едната е в Монс, другата е в Брюксел. Всички останали са национални бази. В България има четири съвместни съоръжения, сключени по договор между правителството на България и правителството на Съединените щати, мисля, че 2008 г. от правителството на Станишев. Те до момента функционират. Кои са тези четири бази? Първа база е Граф Игнатиево, авиобаза Граф Игнатиево. Някой има ли съмнение, че това е българска база? Там са разположени българските МиГ-29. Там е и една от основните бази на ВВС на Република България. Това чужда база ли е? Ами не, не е чужда база – българска е. Втората е авиобаза Безмер. В Безмер е разположен МиГ-125 и там е всъщност български контингент, и това е българска база на ВВС. Тя е съвместно съоръжение. Третата подобна база е складовото съоръжение в Айтос, което е складово съоръжение на Българската армия и вътре има българско вещево имущество. Не знам защо продължава да се твърди, че това било някаква чужда база и така нататък. Четвъртото съоръжение е полигонът Ново село. Полигонът, както знаем, не са бази, а полигоните са за учение и на тях се провеждат учения. Дори и в момента Българската армия провежда учение на 6 и 7 април с въоръжени сили от Република Гърция и Република Румъния. Между другото, доколкото знам и както правилно беше отбелязано, от въоръжените сили на Република България, военнослужещите са много доволни от нивото на подготовка, което се случва на Ново село, защото наистина това е един полигон, в който са направени условия, така че армията да получава качествено ниво на тренировка. И не би трябвало да се спекулира с темата какви бази са, не са ли и така нататък. Това са си български бази, които могат да се ползват съвместно с американската страна, така както е било и до момента. Има си ясен регламент как става всичко, как става контролът и допускането... Между другото, тук стана въпрос за контрола – защо хората не можели да влизат? Това са военни бази, бе хора. Извинявайте. Не, не може да се влиза нормално и да е свободен достъпът във военна база. Аз дори като народен представител, като заместник-председател на Комисията по отбрана не бих си позволил да ходя, дори и тук на четвърти километър, най-близката друга база, да ходя да искам да влизам. Най-малкото, защото това е режимно поделение, при което съответно постовият ще поиска разрешение от командира на поделението, командирът ще поиска от неговия началник и така, и така, и така. За какво да го правим това нещо? Разбира се, когато сме поканени, ние сме били. Много пъти тук, много членове има на Комисията и в Народното събрание, и в предни събрания, включително и журналисти, включително и общество, които са били и са влизали съвсем спокойно. Дори има дни на отворените врати. Така че няма никакъв проблем с достъпа до тези бази. Който не е бил в авиобаза Граф Игнатиево и Безмер, може да отиде. На деня на ВВС всяка година е отворен ден в тези бази и може спокойно да влезе и да ги разгледа. Не е нещо изключително странно. Въпросните четири съоръжения подпомагат и достатъчно добре подготвят подготовката на българските въоръжени сили съвместно с нашите съюзници. Не само с американската страна. С всички наши съюзници. Правилно беше отбелязано – дори и със страни, които не са членки на НАТО, и с тях провеждаме подготовки, защото едно нещо, което трябва да знаете, е, че за да има подготвена армия, тя трябва да провежда учения, за да може да се подготви. Без да провежда учения, логично няма как да е подготвена. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много ми се иска да виждате в мен не член на ВЪЗРАЖДАНЕ, на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, а бивш офицер от резерва и член на Комисията по отбрана, за да може, ако има някакъв шанс, така да прогледнете през евро-атлантическата мъгла, евро-атлантическия консенсус, който се демонстрира тук от крайно ляво до крайно дясно, и да видите фактите такива, каквито са. Мислех два аргумента да кажа, но от предишните изказвания ще се наложи да кажа три. Първото, което искам да Ви кажа: това, което сме виждали, господин Зафиров и господин Гаджев, в Комисията по отбрана, и това, което съм виждал, очевидно е различно, въпреки че сме чували явно едно и също нещо, но сме разбирали различни неща. Ние подробно сме задавали въпрос какво точно прави Българската армия в тези съоръжения за съвместно ползване, така наречени. Те казаха, че се води много добра подготовка. Аз лично от това, което министър Янев тогава ни обясни, останах с впечатление, че въобще не е така. Това, което виждаме като подготовка на Българската пехота, която е стигнала до положение на въздушно преносим корпус за изпълнение на обслужващи мисии зад граница – това въобще не е Българската армия, която трябва да бъде и която Конституцията ни повелява да поддържаме. Напротив, не мисля, че тези съоръжения за съвместно ползване, така наречени, са наистина съоръжения за съвместно ползване. Както знаете, не можахме там да направим в това Народно събрание, Комисията опита, но не успя да направи изнесено заседание там, на полигона в Ново село. Като цяло това, което искам да Ви кажа, лично моето мнение като офицер и като член на Комисията по отбрана е, че за Българската армия няма съществена полза от наличието на тези четири съоръжения за съвместно ползване, така наречени. Това, което виждам в отношенията с нашите задокеански партньори, е по отношение на договорите за F-16 и по отношение на втората оферта за договори за F-16, и по отношение на американските бази, бих Ви го казал малко грубо с една покерджийска поговорка, която е „кьорав карти не играе“, а в ролята на кьоравия сме ние. Ние сме дали базите си абсолютно безплатно. Прецедент в целия свят. Никъде го няма такова нещо. Няма го в Африка, няма го в Латинска Америка. Единствено в България. Това е първото, което направихме. Второто, което направихме – дадохме 1 млрд. 256 млн. лв. за самолети, които дори не знаем кога ще дойдат и дали ще дойдат. Американците имат право да променят цената, да променят това, което ни доставят, да ни го доставят, когато те преценят, или дори въобще да не ни го доставят. Това са клаузи от договора, по-скоро от Общите условия, при които сме подписали офертата. Пак Ви казвам: не обвинявам американците. Обвинявам хората тук, евро-атлантически, консенсусно демонстрирали своето блюдолизство, своето васално покорство, без да отстоят българския национален интерес. Искам да се обърна към Вас с най-важния ми аргумент. Знайте, че безплатен обяд няма. Тези бази не са безплатни. Те носят огромна полза за американската армия, за американската отбрана, за американската геополитическа доктрина и поради тази причина американците се отплащат за тях. Ако не се отплащат с пари, които влизат в държавния бюджет, те се отплащат по други начини. Те плащат или на мафията, или чрез агенциите си, които финансират политически субекти, които успешно се явяват на избори и профилират нашето Народното събрание. Благодаря.

Благодаря. Господин Дренчев, изключително се радвам, че за разлика от господин Зафиров Вие не казахте, че натовските бази ще гарантират сигурността на България. Благодаря Ви. Защото бих се срамувал от такова изказване.

Господин Дренчев, Вие казахте „да защитаваме българския национален интерес“. Искам да прочета нещо, което намерих в интернет: „Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерския съвет.“ Това ли е българският национален интерес, който Вие защитавате? Искате да останем без никаква защита и високоточковите ракети да залетят към България. Това ли е? Моля Ви да отговорите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Ганев, аз не считам, че тези бази по някакъв начин спомагат и гарантират за сигурността на страната. Даже напротив, поставят я в някаква степен в риск, защото истината е, че ние не знаем нито какво влиза там, нито какво се съдържа, нито имаме каквато и да била възможност да контрираме какво се случва там. От тази гледна точка тези бази са по-скоро един риск, една заплаха, която може би през 2006 г. е изглеждала незначителна, но днес все повече усещаме един осезаем риск към това наистина в тези бази да се съхранява нещо, за което ние не знаем, но което може да бъде поставено на прицел от всевъзможни посоки. От тази гледна точка наистина моето най-голямо желание и препоръка към Народното събрание това е да гласуваме за прекратяване на този договор, така сключен, отдавна, и ако преценим, впоследствие може да сключим нов договор за нови бази било с НАТО, било с американската страна, било където преценим, но при условия ясни, почтени и дължимите вноски, въобще всичко, което се плаща, да бъде върху масата и да влиза в държавния бюджет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам надеждата, че парламентът може да приема рационални решения въпреки ирационалното говорене оттук. Гласувах „против“, така гласувах и в комисията, когато обсъждахме въпросното предложение. Моето убеждение, както и на повечето колеги, е, че членството ни в Европейския съюз и съюзничеството в НАТО гарантират нашата безопасност особено в условията на конфликта между Русия и Украйна. В заключение искам да призова всеки един. Никой да не си позволява от тази трибуна да казва, че Българската армия е кръгла нула! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Никой няма право така да говори за Българската армия. Благодаря.

Две думи, господин Председател, за отрицателен вот. Естествено, че гласувахме отрицателен вот, защото съюзническите договорености трябва да се спазват и България трябва да бъде предсказуем, надежден и точен партньор. В договорите, които е сключила, това е аксиоматично положение. Гласувах „против“ и поради още една причина и взимам отрицателния вот, за да я обясня, отнасяйки се и към това, което каза господин Белев. Колеги, за втори път ще кажа от трибуната и няма да Ви досаждам повече с тази тема. Нямате ли чувството, че тези дебати се водят умишлено – те се инспирират, инициират – ние се хващаме и започваме да ги водим? А те са инспирирани умишлено, именно за да започнем тук от тази трибуна да коментираме състоянието на Българската армия, взаимоотношенията ни със съюзниците, да започнем да се изпускаме и да приказваме неща, които не трябва да се приказват публично. За втори път казвам, колеги, самият този дебат е заплаха за националната сигурност и това, че позволяваме той да се води изобщо, означава, че сме много глупави хора. И Ви моля, господин Председател и всички председатели на парламентарни групи, на Председателски съвет следващия път, когато се постави такъв въпрос, Вие го включете в дневен ред, но дайте да не участваме в такъв разговор. Този разговор не може да бъде воден от тази трибуна, защото, пак казвам – от тази трибуна на нервна почва се казват неща, за които хората отстрани и отвън, които ни гледат, включително наши съюзници, ни се смеят. Не желая страната ни да става за подигравка. Моля Ви, не водете повече този дебат от парламентарната трибуна.

Господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура да подложите, господин Председател, на гласуване нашето предложение, а именно да се удължи работното време на днешното пленарно заседание до разглеждане на точка пет, включително гласуване по точка пет, а именно на Проекта ни за решение за създаване на временна анкетна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписания от правителството Меморандум за 1 милиард с Gеmcorp Corporation. И ще се обоснова защо. Колеги от управляващите партии, защото управляващи партии, тъй като вече за коалиция трудно може да става въпрос, но колеги, така започвате да ставате много симпатични, поне в моите очи. Някак си помежду другото решихте, че тази тема, слагайки я в точка пет от днешната програма и наблъсквайки с важни теми, като за приемане на Доклада на Комисията по дискриминация за 2020 г. – една много съществена тема. Друга съществена тема беше предложението на „Демократична България“ пък за разглеждане, свързана тема с Държавна сигурност, техните досиета – 30 години по-късно днес намериха време, че е важно да се разгледа тази тема. И направихте всичко възможно, и хората трябва да го знаят, но не си мислете, че лъжете нас, лъжете хората. Нещо имам усещането, че криете и че всъщност не искате да стигнете до този дебат. И не мога да разбера, нали бяхте за повече прозрачност, нали някакъв нов парламентаризъм щяхте да въвеждате? То пък, видите ли, днес господин Председателят даже върна гласуването от Четиридесет и четвъртото народно събрание, та започвате все повече да връщате този парламентаризъм, колеги. И не си мислете, че като правите такива процедурни хватки, истината няма да излезе на бял свят. Така че, господин Председател, моля да подложите нашето процедурно предложение за удължаване на работното време.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, някои от Вас са гладни, искат да приключим набързо дискусията, но това е много добро продължение на предишната дискусия, когато Ви казах, че „кьорав карти не играе“ и че американците правят с нас каквото си искат, и това е още един пример – един малък договор от общо пакета с договори по придобиване на F-16. Той е само за 20 млн. долара, в който сме поръчали 12 ракети Sidewinder. Това са едни малки ракети за близък маневрен въздушен бой с топлинно насочване, около 80 кг, далечина на поразяване на целта около 3 км – за тези, които не знаят. Много великодушно получихме предложение, което е подписано във Вашингтон от министър Панайотов – преди няколко кабинета служебен министър, с което цялото предложение се изменя, абсолютно всичко. Цените се променят абсолютно както са преценили, без никаква логика. В крайна сметка това предложение може би е добре за нас. Може би е добре, защото вместо 12 ракети получаваме 15 ракети. Това е добре. Проблемът е, че гледайки го на парче, обсъждайки го на парче и в Комисията по отбраната, и тук в Народното събрание, ние не знаем всъщност какво става с останалите 1 млрд. 256 млн. долара. Как точно това, че самолетите ще се забавят, как точно това, че в момента нямаме възможност да охраняваме въздушното си пространство, как точно, че по бедност идват съюзнически сили, за да пазят нашето въздушно пространство, макар и все още охранявано от нашите МиГ-29, които без ремонт и без обслужване на сетни издихания и на героизъм на техническия състав, който ги поддържа, и на летателния състав, който ги експлоатира във въздуха, все още успяват да носят бойно дежурство успоредно със своите колеги. А ние сме платили 1 млрд. 256 млн. долара преди години и в крайна сметка, ако американската страна очаква, че това, че ще получим самолетите със закъснение и че няма да изпълнят договора, и че е възможно тепърва да видим всякакви други абсолютно волунтаристични изменения в основния договор, който е за много повече пари, и той да бъде в посока нагоре – всичко това е крайно неясно, крайно непочтено и може би много по-добре би било да задържим с ратифицирането на този договор, да прегледаме много внимателно комплекта от всички договори за придобиване на F-16, в това число и Рамковото споразумение за индустриално сътрудничество с Министерството на икономиката. Много въпроси има. Има много повече въпроси, отколкото отговори. Много лесно ще гласуваме това, че ще получим три ракети повече. Какво ще загубим, аз лично не знам. Посветил съм огромна част от времето си на това да разбера какво ще загубим, какво сме направили, защо така сме поръчали и защо така сме похарчили 1 млрд. 256 млн. долара от парите на българските данъкоплатци. Все още нямам отговор. Сигурен съм, надали някой от Вас има отговор на този въпрос, затова моля Ви, не е моментът да подкрепим ратифицирането на това споразумение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! По принцип процедурата е стандартна и стандартна ратификация. Говорейки си за условията на Договора, понеже ще продължа малко и от дебата, който беше миналата седмица, впрочем тогава помолих водещия на заседанието, когато има законопроекти, внесени от Министерския съвет, все пак да има и представител на Министерския съвет, защото много от въпросите, които бяха зададени и миналата седмица, можеха да получат много своевременен отговор и да се престане с тези инсинуации, които се случват. Говореше се за това как условията по Договора били неблагоприятни за България и така нататък. Условията са стандартни за всяка една държава и са публикувани на страницата на Департамента по отбрана и са стандартни както в този договор, така и в ратификацията, която следва да разгледаме утре на Комисията по отбрана, внесена от този Министерски съвет, условията са идентични. Това са класически условия, които се прилагат по всеки един договор, който американската държава сключва за продажба на въоръжение, така че който търси под вола теле там, няма къде да го намери. Тук ставаше въпрос как, видите ли, американската страна забавя доставката на самолети, как това било унизително за България и така нататък. Форсмажорът със забавянето на доставките, който е настъпил поради ковид, което впрочем ще забави доставките по основния договор на самолетите с една година. Вместо 2023 – 2024 г., 2024 – 2025 г. Но много се чудя защо всички тези, които критикуват забавянето на тази доставка с една година, не казаха нито думичка за това, че руската страна се забави също с една година при ремонта на МиГ-29?! Вместо да приключи 2020 г., приключи 2021 г. декември месец. Повечето договори приключиха 2021 г. декември месец точно заради ковид, заради същия форсмажор. Не съм чул някой от тази трибуна да е критикувал руската страна със същия устрем, с който критикува американската страна за идентични забавяния, с идентични причини. Колкото до самите ракети – защо 12, защо 15? Както се вижда, в рамките на средствата, които са изплатени, които, между другото, много лесно могат да се проследят кое колко струва, с публична информация, стига човек да се интересува, да потърси. Както има и цената конкретно на самолетите, така и на въоръжението и така нататък, и то публично. Не е особено трудно да се намери. Колкото за броя на ракетите, защо тогава правителството е преценило те да бъдат 12, а не 24, както са били по първоначалното предложение? Много просто – защо трябва да се плащат 2019 г. 24 ракети, които ние ще получим 2023 г. заедно със самолетите, и то на условия за авансово плащане, каквито бяха тогава като за сключен първи договор, като можеше да се сключи в последващ етап и вече с разсрочено плащане? И защо казвам „разсрочено плащане“? Защото по ратификацията, която следва на същите условия да разгледаме тази седмица в Комисията по отбрана, там вече има разсрочено плащане за екипировка. Значи очевидно механизмът за разсрочено плащане работи вече и авансовото плащане, което е направено 2019 г., има своя смисъл. Оттук дори не искам да коментирам една част от приказките, които бяха изговорени, особено от лявата страна на залата, но в крайна сметка да се съсредоточим – този законопроект и цените, които са уговорени в него, между другото, са свършени по време на служебното правителство на Радев с министър Георги Панайотов. Подписът под документа е на министъра Стефан Янев. Гласуван на Министерски съвет февруари месец с пълно мнозинство на министрите. Няма нито един министър гласувал „против“, така че очевидно и този Министерски съвет, и предният в служебното правителство са съгласни с параметрите на това споразумение. Надявам се да подходим малко по-отговорно и да престанем вече с политиканстването и с различни видове внушения, защото тепърва предстои правителството да разгледа новата оферта, да видим дали ще има по-различен подход. Благодаря.

Господин Гаджев, не съм съгласен с Вас. По много точки не съм съгласен, но това, което бих репликирал конкретно тук в случая, е, че данните са публични. Не мога да кажа това нещо. Зная, че и Вие, както и аз, издирвахме дълго време Договора по различните деловодства – секретни и явни, и в крайна сметка аз поне го намерих в Министерството на външните работи, предполагам, че и Вие. В тази връзка мога да напомня и на господин председателя, че бях отправил запитване и към него да го намерим в нашите архиви. Предполагам, че не е намерен тук. Така че цените са малко интересни, малко завоалирани и в крайна сметка наистина не е много ясно за какво става въпрос в целия комплект от договори, които сме сключвали. А е изключително важно да разберем с подробности какво точно е ставало поради една проста причина, че настоящото правителство се опитва да добави още 1 млрд. 673 млн. долара за покупката на още осем самолета. Няма как преди да сме сигурни, че първите сме ги платили и реално ще ги получим, да ратифицираме следваща подобна сделка. Другото изключително шокиращо за мен, разследвайки въпроса с договорите, е, че ракетите Sidewinder ги няма на склад. Това е нещо, което би трябвало ние да имаме в количества от десетки и стотици бройки. В случай че започнат бойни действия, това ще бъде консуматив, който не трябва да жалим, и трябва пилотите да имат толкова, колкото им трябват. От тази гледна точка идеята, че ще получим след няколко години две-три ракети, е наистина лично за мен странна, защото аз очаквах, че във всеки момент, в който решим, че ни трябват ракети, биха могли в рамките на съвсем кратко време да прелетят през океана и да ни бъдат доставени. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Гаджев, ще се спра на две неща от това, което Вие казахте. Първото, хубаво припомняте за ремонтите на МиГ-овете, само че припомнете, че руската страна се забави, но си плати неустойките, а в договорите, които Вашият премиер подписа, първо, няма въобще неустойки, оттам да започнем. И нещо повече, Вие твърдите тук, че всъщност това били типови договори, които предлага американската страна. Някой лъже в цялата ситуация – или Вие, или Вашият министър председател и председател на партията господин Борисов. На 18 юли 2019 г. той казва по всички медии, че е настоял да плати накуп самолетите, той лично, и това го казва пред форум от европейски дипломати. Тоест или той тогава е излъгал, или Вие днес лъжете тук от трибуната. Моля Ви да отговорите на тези въпроси.

Условията по Договора са стандартни, които са за доставката и за неустойките, и за всичко останало, което е разписано. Плащането се направи авансово, да, при разговорите между България и Съединените щати поради простата причина, че нямаше как да стане по друг начин. Но благодарение на това авансово плащане вече може да има разсрочено плащане. Третото нещо – между другото, Вие излъгахте току-що, че руската страна си е платила неустойките. Не ги е платила! Даже от тази трибуна преди две седмици министър Заков каза, че милион и половина предявена неустойка от страна на Република България към РСК „МиГ“ не е платена заради позован форсмажор, от тази трибуна. Така че може да го проверите дори и в стенограмите. Ако говорим за неустойките или за някакъв вид компенсация при забавянето на Договора, ще Ви напомня реплика на министър Янев, докато все още беше министър. Той каза следното: „Предстои през месец март да пристигне делегация на американското правителство, която да обсъди съвместно с Министерството на отбраната възможностите за компенсация на Република България за забавянето на доставката на „F-16“.“ През месец март! Вече сме април. Вие сте управляващите, кажете какво стана на тези срещи? Ние от опозицията не знаем какво Вие договорихте за компенсация на Република България. Ето това трябва да отговорите. Колкото до договорите, които споменахте. Аз не съм ги търсил договорите, работя с публична информация. Знам Вашия казус и одисея в търсенето на договорите, разбирам, че вече сте ги намерили и сте ги прочели. Но дори да отворите самата страница на Държавния департамент, вътре ги има цените, когато са вече от страна на американското правителство възлагани на доставчици, които да ги доставят за американското правителство. И там, между другото, може да видите колко струват и самолетите, колко струва въоръжението, колко струва екипировката и може да се направи много добър анализ кое колко струва и съответно да се събере, за да излезе сумата. Колкото до ракетите – защо ще пристигнат след години? Защото какъв е смисълът да имаш ракети сега, при положение че самолетът ще пристигне след две години? Така беше смисълът през 2019 г., когато поръчваш нещо, никой ги няма на склад. Вие сте присъствали на срещи, които имахме с различни европейски компании, и те казват същото: никой производител не държи неща на склад, всеки произвежда на база на заявка. Както знаете много добре, всяко едно въоръжение има срок на годност и гаранционен срок, който тече. В момента, в който го получите, този срок на годност вече тече. Няма никакъв смисъл 2019 г. ние да получим ракети, които ще ги използваме 2023 г., било то за учение или за наличност, и три или четири години от срока им за годност да бъде изтекъл. Затова те трябва да пристигнат заедно със самолетите, просто няма друга логика. Това е правилното поне според мен. Колкото до всичко останало, което се опитвате да внушите, хубаво е да се чете. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз вземам думата по начина на водене. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, на 25 март ние с колеги народни представители от парламентарната група на ДПС сме отправили питане до министър-председателя Кирил Петков. На 1 април, неслучайно казвам 1 април, Вие връщате нашето питане, като се основавате, че не отговаря на изискванията на чл. 94, ал. 3 и разяснявате, че питанията трябва да се отнасят до общата политика на правителството. Господин Председател, в нашето питане ние имаме въпрос за доуточняване на някои от термините къде, как и защо ги ползва министър-председателят и дали тези негови твърдения отговарят на онова, което понякога му казваме първоаприлска фактологическа неточност? (Смях.) Сега от тази трибуна искам да обоснова защо нашето питане отговаря на изискванията и точно е във връзка с общата политика на правителството. Ако ползвам терминологията на министър председателя, по-скоро аргументите ми биха звучали по следния начин: вихрушката на властта лъже „на алангро“ в ситуацията, която е много сложна ситуация, с първоаприлски фактологически неточности, което пък от своя страна се явява основа на общата политика на правителството. И от тази гледна точка, господин Председател, мисля, че напълно нашето питане отговаря на изискванията на чл. 94, ал. 3 и моля да си влезете в ролята, да си адресирате питането до министър-председателя и своевременно ние да си получим отговорите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)