7 април 2022 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Процедурата ми е по начина на водене. Чрез Вас, господин Председател, искам да споделя, че днес е 7 април – Световният ден на здравето, и по начина, по който стартирахме, ще има високо кръвно, ще има много разбутвания. Нека всички да си пазим здравето, колеги, нека търсим консенсус върху въпросите, които повдигаме. Благодаря Ви много. (Продължителни ръкопляскания.)

Господин Председател, уважаеми сънародници! Вчера в тази зала се чуха доста клетви във вярност към евро-атлантическата идея, евро-атлантическата общност и се говореше много надълго и нашироко за евро-атлантически консенсус. Само че днешната декларация на ВЪЗРАЖДАНЕ не е насочена към това. Че такъв консенсус в нашето общество няма, е видно дори и само ако някой реши да се разходи по улиците на който и да било български град и да пита българите дали действително мислят, както мислят една част от народните представители или не. Има обаче една друга тема, по която има стопроцентов консенсус в нашето общество, и това е темата „Македония“. Има стопроцентов консенсус за това, че България не бива да прави отстъпки по една тема, за която – всъщност то не е тема, това е въпрос, това е кървав македонски въпрос, за който са дали живота си стотици хиляди български войници и са се водили пет войни през последните 145 години от съществуването на Третата българска държава. Консенсусът е ясен, гласен, формален и неформален. Формален толкова, доколкото е закрепен с позиции както на предишни български правителства, така и на предишни български Народни събрания, и неформален толкова, доколкото огромната част от българското общество е категорично, че отстъпки по този въпрос не бива да се правят. Не бива да се правят компромиси и отстъпки нито с българската история, нито с българската култура, нито с българския език, нито с българските чест и достойнство. Те не са за продан. Само че вчера стана ясно, че има разлом в този консенсус, който не е в обществото, за пореден път подчертавам, а е в управляващата коалиция и в правителството като цяло. Очевидно е и стана ясно от изявленията на един от партньорите в управлението, че има разминавания във вижданията между партньорите в управлението по отношение на това трябва ли да се вдигне ветото, което България наложи за началото на преговорите на Македония с Европейския съюз за членство. Тъй като това е изключително тревожно и тъй като по тази тема наистина има консенсус, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме ясно да заявим и категорично да го обявим: в тази ситуация, когато има неразбиране вътре в средите на самата управляваща коалиция, при условие че има безспорен консенсус вътре в българското общество, единственият начин този консенсус да бъде закрепен и институционално, и да не се позволи на правителството да заобиколи мнението както на Народното събрание, така и на 100% от българското общество, е по темата да се проведе референдум. Референдум, какъвто не беше проведен за членство на България в Европейския съюз, референдум, какъвто не беше проведен за членство на България в НАТО, референдум, който ясно и категорично трябва да каже дали българите одобряват намеренията на българския министър-председател, заявявани вече доста, доста официално, затова че България трябва да вдигне ветото, или не го одобрява. Глас народен, глас Божи! Ние ще настояваме за това всяко едно решение – и винаги сме го настоявали, всяко едно решение, което има ефект на действие, надхвърлящо мандата както на Народното събрание, така и на правителството, да се подлага на референдум. Това важи и за други теми, като свързаните примерно, да кажем, с членството на България в Еврозоната, продължаващото членство на България в Европейския съюз и НАТО и всички други важни въпроси, които са от поколенчески, а не от мандатен характер. Считаме, че допитването до българските граждани ще даде максимално голяма представителност на мнението, което се изразява от огромната част, болшинството, мнозинството, да не кажа всички български граждани. Не бива никой да си позволява да говори от името на българския народ, ако няма мандат за това, дори и той да бъде българският министър-председател. Единственият начин да се даде ясно и категорично мнение от името на България по този въпрос дали трябва да се вдига ветото, или да не се вдига, е да се проведе референдум. Това няма да струва скъпо. Много по-скъпо ще струва продажбата на българските национална чест и достойнство и поредният компромис, който всъщност няма да е компромис, а класическо национално предателство, каквито в нашата история, за съжаление, сме имали много. Това не бива да се допуска. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го допуснем и ако няма нагласа в тази посока, сме готови да започнем и подписка за провеждането на такъв национален референдум съгласно Закона за допитване до гражданите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, взимам процедура по начина на водене и този път в случая да Ви защитя, че взехте правилно решение. Член 47 на Правилника ни казва ясно какви документи могат да влязат в Програмата на Народното събрание. Ако има проекти на решения или законопроекти, по които няма постъпили доклади, те могат да бъдат гледани в залата, но само ако са изтекли сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 от Правилника. Тези срокове за въпросния Проект на решение не са изтекли. Грешка Ваша е, че е включена в Програмата точката, по която няма постъпил доклад. Явно сте имали надеждата, че от вторник до четвъртък председателят на Комисията по регионално развитие ще вземе да довърши доклада, защото вторник беше гледано на Комисия и явно два дни – 48 часа, са били много кратък срок да свърши тази работа. В такъв случай Ви призовавам да строите малко председателите на комисии да си свършат работата навреме, за да има постъпили доклади и да не се стига до подобно, как да го кажа по-кротко, бойкотиране на залата от страна на председателите на комисии и бойкотиране на Министерския съвет, и някакъв вид бойкотиране между различните парламентарни групи от управляващите. Излиза сякаш „Продължаваме Промяната“ блокира „Има такъв народ“, „Има такъв народ“ ще блокира „Продължаваме Промяната“, БСП и „Демократична България“ също обичат да се блокират взаимно. Така че за да не се стига до такива неловки моменти, моля Ви, поне съберете председателите на комисии да си внасят докладите навреме, да има все пак някаква организация на дейност на комисиите. И понеже нямаше такава точка и няма как да има такава точка в дневния ред, тогава изказването на министъра би следвало да бъде извън темата на дневния ред и сега да дадете думата за отношение на парламентарните групи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Попаднахме в много интересна ситуация. Вие щяхте да сте прав, ако тази точка не беше включена в дневния ред и дневният ред не беше гласуван от този парламент. Изпадаме в тази ситуация, защото това, което е първа точка в дневния ред, е внесено от Настимир Ананиев, който е от Вашата парламентарна група. Под това решение са се подписали „Продължаваме Промяната“, БСП и ние. В момента изпадате в тежката шизофрения да сте предложили нещо и да отказвате да го гласувате. Настимир Ананиев не е внесъл доклада, по мои съмнения, съзнателно, защото нормален човек… Тъй като и аз съм председател на една комисия и вчера имахме извънредно заседание, и докладът го внесохме още вчера. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ-СДС.) Що се отнася до Бюджетната комисия. Откога Вашите депутати отказват да ходят на Комисия с есемес? Къде отидоха БСП вчера? Къде отидоха ПП вчера? Стояха в парламента от страх да не ги бият на протеста на ВЪЗРАЖДАНЕ, или какво?! (Смях от ГЕРБ-СДС.) В момента вървим към ситуация, в която ние трябва да гласуваме тази точка и ако тя мине с гласовете на „Има такъв народ“ и опозицията, Вие, предполагам, че за пореден път ще почнете да разправяте мантрата за някакво друго мнозинство, при положение че Вие самите, които предлагате това нещо, гледате да не го гласувате. Има тежко ментално раздвояване в момента в тази ситуация. Не е хубаво да се излагаме по този глупав начин. Има един израз: „Тарикат мъж не писка“. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Ако човек се е прецакал и е мъж, държи каквото е, дори и да е сбъркал. Това нещо го има в дневния ред, гласували сме го. Тъй като всички го подкрепяме, тъй като и Вие сте го подкрепили с подписите си, дайте да го гласуваме, за да развържем ръцете на Министерството на регионалното развитие, защото оттук нататък, ако не го направим, има ли една катастрофа, или падне някой мост и има загинали хора, те ще бъдат на Вашата съвест. И за финал, ако обичате, и Вие, и някои Ваши представители, вземете прочетете Конституцията и Правилника. Не са дебели като съдържание, не е „Война и мир“. Написано е на нормален език, всеки да може да го разчете. Ако имате проблем с осъзнаването и тълкуването, имаме достатъчно специалисти, които ще Ви го разтълкуват. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз напълно разбирам извънредната и сложна ситуация, в която е изпаднала АПИ, и нуждата от вземане на решение, но това решение поражда множество юридически въпроси. На първо място, поражда въпроса дали трябва с решение на Народното събрание да се отпуснат тези средства, или това е изцяло в прерогативите на Министерския съвет и съответното министерство. На второ място, поражда въпроси относно сключените договори. Защото ние си спомняме, че на едно предишно Ваше идване, господин Министър, Вие говорихте, че тези договори са нищожни, после се оказа, че те са унищожаеми, после се оказа, че са прекратени, удължени са с анекс – ние това нещо не сме си го изяснили какво е… (Реплика от заместник министър-председателя Гроздан Караджов.) Възможно е да бъркам, да. Въпросът е, че наистина когато се касае за плащания по договори, по които не е изяснен юридическият им статут към момента по този въпрос, и особено когато се взема решение за такъв голям финансов ресурс, би трябвало да бъде огледано отвсякъде от юридическа гледна точка. Господин Председател, процедурата ми е към Вас: моля Ви, преди да мине в Правната комисия и да се разгледа този въпрос, да не бъде допускано това решение в пленарната зала. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение. Колега Гаджев, на първо място – да, прав сте. Съгласявам се с Вашите доводи, но те биха били работили в случай, когато Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се спазва – всяка негова буква, от съставянето на сегашното Народно събрание досега. За съжаление, моето лично впечатление е, че ние видяхме и три гласувания, видяхме миналата седмица и прието гласуване със 117 гласа, а вчера ни бе съобщено – първо на Председателски съвет, а след това и в пленарната зала, че кворумът вече ще бъде по-друг, а именно по-нисък, което касае специално избора на гуверньор на БНБ, колега Гюров. Така че, уважаеми колега Гаджев, считам, че не би било редно тази точка да отпадне от дневния ред, тъй като е видно неспазването на двумесечния срок за разглеждане на законопроекти в комисии и внасянето им в пленарната зала, за което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме не един и два примера. Очевидно е, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не се спазва, но ако все пак трябва да бъдем пунктуални, аз, господин Председател, правя надлежно процедурно предложение, тъй като се консолидирам с колегата Матеев, че наистина е налице извънредност в ситуацията касателно Агенция „Пътна инфраструктура“. Затова, уважаеми колеги, Ви предлагам и правя нарочно предложение: днес да гласуваме като точка Проект на мораториум за непредприемане на действия във връзка с констатирана опасност от настъпване на възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа. Уважаеми колеги, и за това имаме пример – може извънредно такъв мораториум да бъде гласуван в същия ден, може да бъде прегласуван на другия ден, и ако коалицията се разбере и всъщност партиите „Продължаваме Промяната“ и „Има такъв народ“ стигнат до някакво друго решение. Считам, че по това мое предложение вече има създадена практика заради извънредността, която бе посочена преди малко, така че Ви предлагам да го гласуваме. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата по начина на водене. Господин Председател, моля да информирате народните представители, а и Вие да се информирате за дейностите, които извърши Четиридесет и шестото народно събрание във връзка с актуализацията на държавния бюджет. В Четиридесет и шестото народно събрание, искам да припомня на всички, които имат малко по-къса памет, ние в актуализацията на държавния бюджет – тук в тази зала преди 12,00 ч. през нощта, обсъдихме предложения – тогава на министъра на финансите Асен Василев, за едни милиони, които трябваше да покрият точно това, което в момента предлага и министър Гроздан Караджов. Ако господин Матеев не е запознат с това, значи вътре в „Продължаваме Промяната“ трябва да прочетете всичките документи по актуализацията на бюджета за миналата година – за 2021 г. Там ясно има, ако искате и стенографските протоколи вземете, разписано кой какво е предложил и как го е предложил. За всички тези договори тогава министър Василев ни убеждаваше, че са надлежно подписани. Трябва да се информирате за тази надлежност. След това и министър Гроздан Караджов каза същото нещо. Надявам се, че и двамата министри говорят в една посока. Само едно-единствено нещо мога да кажа в допълнение и това е, че вчера, господин Председателю, Комисията по бюджет и финанси беше бламирана. Много моля Председателя на Народното събрание – така, както и другите народни представители се изказаха преди мен, ако иска, да налага наказания или да ни даде право да налагаме наказания на тези, които бламират комисиите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Господин Председател, от името на парламентарната група на БСП искам 30 минути почивка. (Шум и реплики.) Предлагам да свикате и Председателски съвет, на който да уточним какво правим. Няма смисъл тук с множество процедури по начина на водене да губим време. Разбира се, ако прецените, господин Председател, каня и вицепремиера да присъства на Председателския съвет. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 6 април 2022 г., Комисията по културата и медиите обсъди процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на двама членове на Съвета за електронни медии с оглед изтичащи мандати на двама настоящи членове. След проведеното обсъждане Комисията по културата и медиите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии, представяне и публичното оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание: I. Предлагане на кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии и представяне на документите им 1. Предложения за кандидати за двама членове на Съвета за електронни медии се правят от народни представители и от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. Към предложенията се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към Решението; б) декларация по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията, че кандидатът има българско гражданство съгласно приложение № 2 към Решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; д) документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика; е) документи (информация), удостоверяващи, че предложеният кандидат има обществен авторитет и професионално признание съгласно чл. 25 от Закона за радиото и телевизията; ж) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 към Решението. 2. Обстоятелството по чл. 26, т. 1 от Закона за радиото и телевизията се установява служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от три дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията по културата и медиите становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масово осведомяване може да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София – 1169, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по културата и медиите, или по електронен път на имейл: kkm@parliament.bg. 6. Становищата и въпросите се публикуват незабавно след получаването им на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по културата и медиите. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по културата и медиите проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответен компетентен орган. 3. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 4. Кандидатите се представят от вносителите на предложението по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 5 минути. 5. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността – до 3 минути. 6. Комисията по културата и медиите провежда разисквания по направените предложения. Народните представители, членове на комисията, може да задават въпроси към кандидатите по азбучен ред на собствените им имена, включително и такива, постъпили по реда на раздел II – до 2 минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути. 7. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 8. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по културата и медиите на основание чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за член на Съвета за електронни медии. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати. V. Избор на двама членове на Съвета за електронни медии от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по културата и медиите. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложенията по азбучен ред на собствените имена – до две минути. 4. Разискванията се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. Когато има няколко кандидати за членове на Съвета за електронни медии, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените им имена. 7. За избрани се смятат двамата кандидати, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако има няколко кандидати, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избрани са двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. В случай че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях при същите условия. 9. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 10. Когато при повторното гласуване по т. 8 и т. 9 никой от кандидатите не получи необходимите гласове или когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, а той е единствен кандидат, както и в случаите, когато няма кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният член на Съвета за електронни медии подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията по образец съгласно приложение № 4 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1, членът на Съвета за електронни медии подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към решението.“ Благодаря.

Добре. „Приложение № 1 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата.......................................................................с ЕГН......., л. к. №…, изд. на ............ от МВР..........................................., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Съм съгласен/на да бъда предложен/а за член на Съвета за електронни медии. Дата: .......... Декларатор:………“ „Приложение № 2 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията Долуподписаният/ата......................................................................, с ЕГН......................, л.к. №..., изд. на..............................от МВР..................................., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Съм български гражданин. Декларатор:………“ „Приложение № 3 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният/ата...........................................................................................................................с ЕГН………, л. к. №…., изд. на .............от МВР....................................................., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Съм съгласен/на да ми бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Дата: ……….. Декларатор:………..“ „Приложение № 4 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Долуподписаният/ата......................................................................, с ЕГН ……, л. к. № ……….., изд. на ......................... от МВР………., ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Не са налице основанията по чл. 26, т. 2 и чл. 27, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Дата: Декларатор:“ „Приложение № 5 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Долуподписаният/ата...................................................................... с ЕГН...................., л.к. №................................, изд. на..........................от МВР................................................., в качеството ми на член на Съвета за електронни медии ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ: Към дата / / г. е настъпила промяна в декларираните от мен обстоятелства в подадената декларация по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като е отпаднало/възникнало следното обстоятелство: …………………………………………………………………… . Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Декларатор: .............. 2022 г.“

Защо така няма дискусия по този важен въпрос, колеги? Да раздвижим малко. Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа в самото начало мое лично мнение, че не трябва да се пристъпва към избор на членове на Съвета за електронни медии, преди да бъде реформирано медийното законодателство. И сега ще Ви обясня защо. Мнозинството в този парламент каза, че ще прави реформи, но не прави реформи, то просто овладява структурите на държавата – такива, каквито са, и назначава свои хора на съответните позиции. Това ще се случи и с БНТ, без обаче, колеги, да разбирате какво правите в този конкретен случай. Нека да Ви кажа защо БНТ, защото става дума за БНТ, не става дума за Съвета за електронни медии, СЕМ е само предмостието за овладяването на БНТ, и какво може да се случи, ако се кадрува по този безотговорен начин. Аз започнах работа в БНТ през 1995 г. Тогава тя беше приватизирана по дейност – 27 копродукции, които източваха рекламното време на БНТ, а половината служители бяха на втора заплата при копродуцентите. Беше въпрос на време БНТ да бъде приватизирана изцяло. Това беше предотвратено, но идеята за приватизация на БНТ никога не е била изоставяна и тя се лансира през убеждението и през внушението, че БНТ не се управлява добре, защото има нисък рейтинг, и че трябва да се конкурира с частните телевизии за рейтинг. Ако чуете тези думи следващите дни от новите членове на СЕМ, които ще изберете, и в конкурса за генерален директор, си спомнете какво съм Ви казал. Обърнете внимание, че БНТ е един от последните огромни държавни активи и определени среди няма да мирясат, докато държавата не се раздели и с този свой актив. Има обаче нещо много по-важно – БНТ е лост от първи род за упражняване на идеологическо влияние върху обществото, но и за политическо влияние. В Закона няма никакви предпазни механизми срещу злоупотреби. Аз съм виждал как БНТ е отвързана от всякакъв обществен или друг контрол, сваля правителство и качва правителство, и нищо не пречи тя да го направи пак. Знам технически как става и мога да Ви го разкажа. Законът за радиото и телевизията беше приет през 1998 г. от правителството на Иван Костов. Иван Костов беше излъган, че ще бъде направена такава законова конструкция, при която той да може да контролира изцяло БНР и БНТ и да може да лицензира еднолично частните медии. Тогава беше измислен моделът на СЕМ, назначаван паритетно от парламентарното мнозинство и от президента. СЕМ назначава генералния директор, който сам предлага собствения си управителен съвет, който после да го контролира. Това е абсурден модел, противоречащ на всякаква правна и организационна логика, но който теоретично позволява на дадена политическа сила през СЕМ да сложи генерален директор на Българското национално радио и Българската национална телевизия, каквито смята за подходящи. Понеже обаче веднъж назначени, те контролират сами себе си, политическият контрол е нетраен, като генералните директори много лесно могат да се освободят от него. И тогава настъпва времето на неотговорните фактори и обществените медии да започнат да се съобразяват с лични, корпоративни и всякакви други интереси. Абсолютно всички политически сили на прехода имат горчив опит с това, знаете, колеги. В нормални политически времена и с нормални политически сили съществуват вътрешни и външни баланси и задръжки, които не са позволявали политическата или корпоративната доминация върху обществените медии да се прояви в мащабите, в които би могла да се прояви. Но ние не живеем в нормални времена и рискът става огромен. Проблемът в момента е, че нямаме нормални политически сили в мнозинството, които да носят обществена и политическа отговорност. Сега ще става дума за завземане на позиция в най-мощния идеологически институт в държавата и понеже организационният модел ще остане нереформиран, то при една разсипана политическа система БНТ много лесно може да стане автономна бойна машина, която в ръцете на едно безконтролно и безотговорно ръководство да се превърне в политически фактор номер едно в държавата. В комбинация с машините за гласуване БНТ е напълно в състояние да реди политическия пъзел и да променя политическата система, която така и не намери сили да промени опасния организационен модел, заложен през 1998 г. При този модел на управление, ако се случи да се избере недобронамерен генерален директор, само за няколко месеца огромни маси хора могат да бъдат убедени в предимствата на мажоритарния вот, на електронното дистанционно гласуване, на прекия избор на полицейски началници, на президентската република и на каквото още си поискате. Политическата система може да бъде разкована, докато депутатите гледат безсилно отстрани. Нямайте никакво съмнение, че това е възможно. Разбира се, в БНТ и в БНР има журналисти, които имат разбиране за обществения характер и за обществената мисия на техните медии, но тяхната съпротива много лесно може да бъде премазана. Колеги от „Демократична България“, обръщам се към Вас, не искам за пореден път да бъдете използвани. Предупреждавам Ви приятелски. И сега Ви питам – искате ли да реформирате модела на обществените медии така, че те да станат наистина обществени подконтролни и подотчетни на обществото, или искате да изберете двама души, които ще Ви бъдат посочени от най-компетентния в медийните дела коалиционен партньор, които с още един, назначен от президента, и още един, вече назначен от президента, ще изберат генерален директор, който сам ще си избере управителен съвет, като по този начин ще поверите БНТ на президента и на една от тук присъстващите политически сили, която в медийните дела със сигурност е по-компетентна дори от президента. Ако ме питате впрочем кой пост е по-важен – на управителя на БНБ или на генералния директор на БНТ, без съмнение ще Ви кажа, че е вторият. Аз бих се отказал от БНБ заради БНТ. Казвам го, за да го имате предвид. За мен БНТ е кауза, колеги. Претърпял съм много лични и професионални загуби заради отстояването на нейния обществен характер, когато, бидейки част от нейните ръководства в края на 90-те години, не позволих тя да бъде приватизирана или грубо инструментализирана. Едва ли това е най-важната битка в живота ми, но тази съм решил да водя докрай. Преди две седмици беше лансиран в публичното пространство Законопроект за устройството и управлението на БНТ и БНР, който гарантира 100% техния обществен характер, гарантира, че те няма да попаднат никога в ръцете на дадена политическа сила или още по-лошо – на шайка безотговорни субекти, няма да бъдат приватизирани, няма да бъдат управлявани като частни медии в икономически и политически смисъл, синхронизиран с всички директиви и становища на Европейския съюз и отчел всички мнения и препоръки на медийната общност в България. Вие, разбира се, искате само и единствено да кадрувате и не само че няма да приемете, дори няма да обсъдите този закон. Затова аз смятам да го внеса. Той ще зададе стандарта за една организация на обществените медии, за това как трябва да изглежда тяхната структура, така че да се гарантира общественият характер и общественият контрол върху програмите им, и няма да позволи те да се превърнат в играчка на неотговорни фактори. Този закон, който Вие няма да приемете, ще виси като дамоклев меч над главите на ръководствата, които Вие ще изберете, защото ще дава механизма, по който те ще могат да бъдат сменени във всеки един момент, ако си въобразяват, че телевизията и радиото са тяхна лична собственост, а не наша, на цялото общество. Избирайте каквото си поискате, но сте предупредени. Дамоклевият меч ще бъде изваден и ще стои на разположение на мнозинството в следващото Народно събрание, което, сигурен съм, ще е далеч по-отговорно и по-съвестно от това и от този, както казва госпожа Атанасова, политически Франкенщайн. Не забравяйте и още нещо. Завършвам. Наречете го явление от метафизичен порядък, но всички правителства на прехода започваха да падат или да се клатят, когато решаваха да бръкнат грубо в БНР или БНТ. Грубото бъркане в БНР или БНТ е началото на края на една власт. Жалко, че не са тук Клара Маринова, Бориславов, Владков, Кирил Гоцев, Бог да ги прости! Те щяха да Ви разкажат как се разклащат и как падат правителства заради БНТ и БНР. Правете каквото искате, избирайте когото си искате, аз за всеки случай като превантивна предпазна мярка ще сложа дамоклевия меч в ръцете на следващото отговорно мнозинство. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Репликата ми към Вас, уважаеми колега, е не така, разбира се, във Вашата пространна, дълбока, ала метафизична стилистика, в която описахте този процес, в който попадаме. Нещата са съвсем прости, цитирайки Вас. Знам как стават нещата, мога да Ви ги разкажа в подробности. И ние така – знаем как стават нещата, не можем да ги разкажем в подробности, защото не сме участвали в тези процеси, с тази убедителност, с която организацията, която доскоро управляваше страната, се е занимавала с проблемите на БНТ до степен, до която да е детронирана напълно от нейния заслужен обществен характер и критериите, на които тя трябва да отговаря. Използвам тази реплика, за да поздравя и всички колеги от Комисията по културата – коалиция „Култура“, в която работихме по актуализираните правила, за да Ви споделя, колеги, че работихме изключително хармонично, за да можем да влезем в сроковете, които ни се налагат, така че да бъде законосъобразно, предвид изтичането на мандатите, сменен съставът на Съвета за електронни медии, така че в бъдеще целият този процес да отговаря на едни високи обществени критерии, които, гарантирам Ви, че ние ще гарантираме по време на процедурата, която отваряме, ще чуем неправителствените организации с техните аргументи. Ще чуем общественото мнение, ще се съобразим и БНТ повече никога няма да бъде това, в което го превърнахте Вие, нали така – лост, знаете какво представлява, можете да разкажете подробности. Е, ние не можем, нещата ще се променят. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Чолаков! Наистина, ако това е Ваша искрена загриженост, бих я приел, само че Вие не бяхте част от Четиридесет и четвъртия парламент, нека започнем оттам. Вашата парламентарна група тогава отхвърли наши предложения, които касаеха точно БНТ – генералния директор, финансирането на БНТ, начина, по който се случва това, значимостта на дебата – доколко е обществен, и по какъв начин трябва да е поставена обществената телевизия в публичното пространство. Но Ви обръщам внимание на следното: когато ние искахме генералният директор на БНТ, както и да се казва, да не зависи и да не ходи на килимчето на премиера, както и да се казва той, за малко повече пари отгоре, тогава Вашата група отхвърли такова предложение. И сега тук да се прави от Ваша страна едно толкова прочувствено слово – как сте загрижен за генералния директор какъв ще бъде, овладяване на телевизии и прочие, просто няма как да приемем тази демагогия. Няма как да приемем тази демагогия особено в случаите, в които имаме толкова много факти и обстоятелства. Да не говорим как по Ваше време се управляваха обществените медии. Но дайте да коментираме и това, което се случваше в БНТ, аз съм го казвал сигурно 10 пъти, ще го кажа и още десет, ако трябва. По Ваше време се излъчваше тишина в ефир и Вие само констатирахте, даже си ръкопляскахте, така че… И комисия направихме и тя го установи. Между другото, още чакаме едни разпечатки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Чолаков, съгласен съм, че за да управляваш едни процеси, първо трябва да ги познаваш. Ако правилно съм Ви разбрал, говорим за промяна в състава на Съвета за електронни медии, без да имаме Закон за електронните медии. Едни медии са поставени на свръхрегулация, а други медии са извън всякаква регулация. Няма да правя реплика на репликата на колегата Ченчев, който също уважавам като колега, който е практикувал журналистика, но това, което ще добавя, е, че оправданията вече не вършат работа, решения трябват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) ПРЕДСEДАТЕЛ МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов. За дуплика – имате думата, господин Чолаков.

Благодаря, господин Николов – последният репликиращ. Колеги, нали знаете, че само законът ще ни направи свободни. Няма такива субективни назначения, които да правят хората свободни, аксиоматично положение. И ако законът няма в себе си механизми обществените медии да са свободни, те няма да са свободни, каквото щете да назначавате. Господин Ченчев, дали сте тук?

Да.

Аз не знам защо си спомняте толкова късо назад, само 10 години, аз съм бил тук – горе на балкона, 1996 г., и видях Клара Маринова, бог да я прости, която приемаше Закона за радиото и телевизията. Между другото, той беше много по добър от Закона, който после Иван Костов прие. Моят проблем е, че съм живял много, и дето се вика, помня много. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Чудесно, чудесно! Искам да кажа дайте да си спомним тогава онзи момент, в който Клара Маринова получи тук тремор, изваждаха я с линейка и я караха в болница заради Закона за радиото и телевизията и заради БНТ – беше моментът, в който започна да пада правителството на Жан Виденов. Върнете лентата, за да видите, че беше така. Сривът на правителството на БСП от 1996 г. започна с конфликта около Закона за радиото и телевизията и конфликта за генералния директор на БНТ. Само Ви припомням, че историята не е започнала отсега. И всички правителства правеха една и съща грешка – абсолютно всички, мислейки, че овладяват, докато се оказваше, че биват владени. Това, което искам да кажа през цялото време, колеги – няма да го казвам метафизично, ще го кажа много просто, е, че наистина обществените медии са инструмент и този инструмент в момента се крепи върху една крайно не несъвършена, нелепа нормативна база и докато не се промени тази нормативна база, никога обществените медии няма да бъдат защитени от кризи и никога политическата система няма да бъде защитена от кризи. Това е единственото, което казвам и предупреждавам. Затова, понеже знам, че това Народно събрание няма готовност. Вие, между другото – колежката, която репликира от „Продължаваме Промяната“, казвате: ще изберем много свестни хора, Вие сега ще видите какво ще изберем. Ние виждаме за БНТ какво избирате, виждаме за БНБ какво правите. Ако така ще кадрувате оттук нататък, то става страшно. Та затова знам, че така ще продължи, ние знаем, че така ще продължи и единственото, което казах, е, че ще сложим спирачка в бъдеще време. Защото сега ще стане фал и следващото мнозинство в този парламент трябва да има възможност да поправи грешките, които ще бъдат направени. Тези грешки се казват нов закон – устройствен, за БНТ и БНР. Той ще бъде внесен, Вие няма да го прочетете, но след няколко месеца ще потрябва. Вярвайте ми! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека малко да върнем разговора към Съвета за електронни медии, защото това е важната тема. Кой как ще овладява БНТ, е продукт на политически спекулации и хипотези, в които ние тук можем прекрасно да си говорим, но за съжаление, към момента остава просто една хипотеза. Но понеже тук се говори за кадрите и за тяхното значение, за това какви кадри евентуално би предложило сегашното управляващо мнозинство – чакайте да извадя (вади телефона си), за да цитирам точно. Искам да припомня какъв кадър вкара ГЕРБ в СЕМ, много е важно – 2018 г., 2019 г. – Галина Георгиева, завършила филиала на УНСС във Враца, „Аграрна икономика“, с диплома 3,89! Това е кадровият подбор на ГЕРБ! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И сега имаме шанс да поправим малко нещата. Бога ми, аз знам, че СЕМ има нужда от реформа, смятам, че даже трябва да започнем да поставяме въпроса дали СЕМ в този си вид е необходим. Пак ще повторя, това е един паразитен орган, който не работи, който в определени моменти служи даже и като репресия към определени медии и може да унищожи всеки с глоби примерно заради по-висок звук на рекламите. Но по никакъв начин не мога да приема партията, която 12 години грубо е кадрувала в СЕМ, която слагаше кадри с дипломи 3,89, в момента да ми държи моралната претенция за това какво ще се сложи. При всички положения ще е по-добро, при всички положения когото и да сложим за член на СЕМ, нещата малко или много ще се подобрят, защото предишната ситуация беше ненормална. И господин Чолаков, казвам го с цялото ми уважение към Вас – Вие сте били мой преподавател във Факултета по журналистика, слушал съм Ваши лекции, беше хубаво това есе да го прочетете преди 10 години и партията, която представлявате днес, да беше приложила поне една част от него. Вместо това ние не само че не видяхме реформа в обществените медии, а видяхме как обществените медии се превръщат в придатък на партия ГЕРБ в най грубо кадруване. Видяхме обществена телевизия, която слугуваше на ГЕРБ по всякакъв начин. (Ръкопляскания от „БСП за България“). Сега това няма как да се случи! Колкото искате можете да говорите за това управляващо мнозинство – дали е достатъчно единно, дали няма вътре противоречия, но точно това, че вътре в него има дискусия, е неговата най-голяма сила – нещо, което при Вас никога не е имало! Ние знаем как да дискутираме помежду си, не сме съгласни винаги, но точно това е гаранцията, че демокрация сега ще има, а няма да има желязната кубинка, която видяхме преди. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, сега ме провокирахте, изпуснахте няколко неща по отношение на СЕМ. В последните години какво чувахте всички Вие и зрителите, които гледат, българските граждани, какво разбраха от дейността на Съвета за електронни медии? Последните пет години, и Ви го казвам, може да проверите и стенограмите, когато ние в Комисията по културата и медиите сме питали многократно за свободата на словото, особено за свободата на словото, и сме водили дебати с всичките парламентарно представени партии, тогава СЕМ ни се смееше. Така ли беше, господин Симов? Отвърна със смях на всяко едно наше питане и каза, че не е в техните прерогативи по никакъв начин да решават въпроси за свободата на словото. Кое е в техните прерогативи? Друго, със СЕМ се занимавахме, си спомням, от тази трибуна по отношение на това какви и колко служебни автомобила използват и дали ги използват правомерно. С това се занимавахме по въпросите, когато ставаше дума за СЕМ и това, което СЕМ трябва да решава. Това са факти, които не трябва да ги премълчаваме! Не трябва да се премълчават и трябва гражданите да знаят истината. Занимаваме се със заплати, с автомобили, занимаваме се с неща, които изобщо не би трябвало да касаят и да занимават българското общество. Тази структура или трябва да функционира както трябва… Ако СЕМ няма отношение по свободата на словото, аз не знам кой трябва да има отношение. Но никога тук в последните пет години ние не чухме ясно от Съвета за електронни медии една позиция. Спомням си, сигурно и Вие – със сигурност господин Биков си спомня, видях, че след малко ще направи изказване, припомнете си, господин Биков, факта, че СЕМ като една много стройна структура, която ни занимава само с проблеми, какво се оказа, освен че те нямали никакви прерогативи, освен че станаха свидетели на какви ли не скандали вътре, но на всичкото отгоре си спомнете начина, по който беше избран генералният директор на БНР. Спомнете си начина, по който беше избран, и ще си отговорите на много въпроси! Моля Ви се, ако си го припомните, споделете оттук Вашите спомени. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа, колеги народни представители! Господин Симов, струва ми се нещо важно изпуснахте, например като най-голямото, и то е истината. Тук някои колеги твърдяха, че Законът щял да ни освободи. Не, истината ще ни освободи! И истината е повече от ясна – тя е, че обществото е абсолютно непримиримо по отношение на няколко неоспорими факта. Едното е: нима не станахме свидетели през последните години на трайно завземане на обществените медии от политическите и икономическите кръгове? Нима не се проведе там лов на вещици до брутален характер? Нима истината непрекъснато не беше подменяна по най-безскрупулен начин до степен, до която това повече не бяха обществени медии? Да не би да нямаше протест, който да не мина пред прозорците на БНТ? А нима не си спомняте, колеги, тишината в ефира на Българското национално радио – безпрецедентен случай? И като говорим за подмяна на истината, ако например сега отворим темата за черните списъци на гости, които са забранени да бъдат канени в обществените медии, това не е нещо от особено значение, когато сме вече в ерата на интернет. Ако се сетим обаче, че има неща от изключително сериозен характер, като например дезинформацията, която се лее от ефира на обществените медии по отношение на COVID ситуацията; дезинформацията, която се лее през рупора на тенденциозно канени гости до степен до някакъв алгоритъм, които леят пропаганда, по отношение включително и на дезинформация, свързана с войната в Украйна! Нима това не са въпроси от изключително сериозен обществен характер, включително до степен на националната сигурност? Вярвам, ще се съгласите. Е, това нещо трябва да бъде прекратено. Необходимо е да бъде прекратено, защото само истината ще ни освободи, и да, това става през независим СЕМ, който да я гарантира. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря на тези, които ме репликираха, защото това бяха важни факти, които трябва да се припомнят. Аз искам да припомня само още един, защото предложението на господин Чолаков по същество означава да оставим настоящия състав на СЕМ да продължи да бездейства, активно да бездейства в общественото пространство. Настоящата председателка на Съвета за електронни медии Бетина Жотева беше записана как буквално заплашва журналист: „Знаеш ли какво ще стане с теб, ако си отваряш устата за мен?“ Вие предлагате в момента, с Вашето предложение, да оставим тези хора да продължат да кадруват в обществените медии или просто да ни раждат поредния ялов отчет, в който абсолютно нищо не се казва. Най-скучното нещо, което съм чел през живота си, е поредният отчет на Съвета за електронни медии – дебела тухла, в която няма абсолютно нищо – нито един реален и значим проблем, който да се постави. И заради това, колеги, наистина е време за някаква промяна. Да, ще дойде време да реформираме обществените медии. Има нужда от нов закон, изцяло нов закон за обществените медии. Но първата крачка към това е, както се казва, да реформираме СЕМ, да започнем с нови хора в СЕМ. Господин Чолаков, разрешете ми да си припомня нещо. Вие щяхте да бъдете добър член на СЕМ, между другото, защото си спомням времето, когато БСП искаше да Ви предложи за член на СЕМ. Жалко е, че бройката беше само една. Благодаря Ви.

Може ли лично обяснение?

Аз също ще го похваля. Господин Симов, защо ме дърпате за езика?

Господин Чолаков, аз не Ви обидих!

Да, знам.

Да, така е.

Колеги, колега Симов, няма да реформирате СЕМ, няма да го реформирате в смисъл, че няма да го направите. Вие дойдохте със заявката, че ще реформирате структурите. Не сте реформирали нищо до момента, само ги завземате с кадри.

Благодаря Ви. Понеже няма да го направите Вие, ще го направим ние.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз по-скоро ще върна темата там, където ѝ е мястото – ние гласуваме Правила за избор на членове на СЕМ. Госпожа Петрова от „Продължаваме Промяната“ каза, че сме работили хармонично, много сме работили. Сега да Ви кажа – аз съм член, даже съм заместник-председател на Комисията по културата и медиите: нищо не съм работил по тези правила, защото те са копи-пейст на старите правила, нали, да го кажем. Нищо не е работено. Работено е отпреди предното, сигурно и по-предното Народно събрание. Това са същите правила, с които е избран този СЕМ, за който господин Ченчев и господин Симов твърдят, че е лош, че не става, че бездейства или пък че прекалено много действа. Същите са Правилата. Това, което и господин Чолаков се опита да Ви обясни, е, че беше добре до момента да има някаква готовност за промяна в Закона за радиото и телевизията. Между другото, ако проверите, ще видите, че в Министерството на културата има почти, дори готов законопроект, който, между другото, беше и доста консенсусен. В неговото писане тогава участваха представители и на чужди неправителствени организации, и чужди експерти, включително препоръчвани от западни посолства. Този закон е почти готов. Сега четири месеца вече Комисията по културата и медиите изобщо не се е занимавала с никакво медийно законодателство. С никакво! Имахме едно изслушване на господин Кошлуков, после имахме още едно изслушване на господин Кошлуков, само че съпроводено с изслушване на госпожа Саня Армутлиева, която беше недоволна от Евровизия. С това сме се занимавали в Комисията по културата и медиите по отношение на медиите. Защото тя искала държавата да ѝ дава 300 хиляди, пък Кошлуков искал да не ѝ дава 300 хиляди. Това беше голямата медийна концепция. Никакъв закон! Изобщо никой не е споменавал, само от време на време някой вика: „Трябва да направим нов закон“! Ама какъв ще бъде този нов закон? Да, със сигурност имаме консенсус, че формата, в която СЕМ функционира в момента, и в годините, в които функционира в тази форма, е неадекватна. Със сигурност имаме консенсус по това, че настоящият закон, който е, каза се и преди малко – от 1998 г. функционира, е неадекватен изобщо на ситуацията, защото през 1998 г. изобщо нямаше частни национални медии. Всичко друго сега ще си припомняме. Аз ще Ви припомня и за БНР. Мога с чиста съвест да говоря по този въпрос, защото бях първият човек, който на своя глава в ефира на БНР поиска оставката на тогавашния генерален директор заради това, което направи. Той, между другото, беше отстранен от Съвета за електронни медии и след това беше избран нов генерален директор на БНР. Сега Вие обвинявате БНР, че са придатък на ГЕРБ! Аз мисля, че това не е коректно към журналистите от БНР, които не само никой… Не, казахте „обществените медии“. И как така едната обществена медия е придатък на ГЕРБ, а другата не е придатък на ГЕРБ? Как се случва това? В едната работят много свестни хора, а в другата работят много лоши. Аз не съм съгласен – мисля, че и в БНР, и в БНТ работят едни от най качествените журналисти в България. И с това съм сигурен, че ще се съгласите всички. Към правилата за членове на СЕМ това беше нашата забележка. Иначе, естествено, срокът на сегашния СЕМ изтича, разбира се, че е добре тази процедура да бъде задвижена, за да има избор на нови членове на СЕМ. Въпросът е, че до момента не сте показали с нищо, че искате изобщо да реформирате и СЕМ, и БНР. Господин Тошко Йорданов каза преди две седмици, че искал да разбичка БНТ. Ако това Ви е реформата – да отидете да разбичкате нещо, вероятно ще се съглася с тезата, че това ще Ви бъде реформата, защото, където сте пипнали, това сте направили. Дотук не съм видял някъде да сте влезли с някаква концепция. Има едно трескаво усещане, имате представа за това как се случват нещата. Радо Чолаков Ви каза: „Ние знаем как се случват нещата!“, а Вие само имате представа как се случват нещата. И си мислите, създали сте си една представа за това какво са правили ГЕРБ – сега искате да повторите ГЕРБ, но според Вашата представа. Вие си мислите, че там слагаме тоя, казваме му какво да прави, той козирува, другият тръгва и всичко е наред. И сега започвате да се сърдите на медиите, че Ви пращали някакви говорители, които сипели пропаганда. И не че Вие правите нещо лошо по принцип, а медиите са виновни, че така Ви отразяват. Вие, ако видите отстрани какво прави Вашето мнозинство, то не Ви трябват изобщо враждебни медии! Цяла сутрин, ако се погледнете какво правите, какво да напишат медиите: денят започна прекрасно и всичко беше наред, и тук не се караха ИТН и ПП, и нямаше 30 минути почивка, която стана 40, и нямаше Председателски съвет, и така нататък?! Това ли да направят? Ако си мислите, че СЕМ ще Ви го организира, много се лъжете – нищо няма да направи СЕМ по този въпрос. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) И последно, не съм Ви чул да коментирате един факт, не съм чул и СЕМ да го коментира, между другото – преди две седмици bTV беше напусната – доброволно или недоброволно – от водещата на сутрешния блок госпожа Биляна Гавазова. Аз ще Ви припомня, че преди 8 – 9 месеца тогавашният министър на вътрешните работи и настоящ такъв заяви в ефира на БНР, че ако е шеф на bTV, би уволнил веднага водещите Биляна Гавазова и нейния колега. Това пожелание вече е изпълнено. Тук въпросът е: да не би да е станал шеф на bTV? Този въпрос не е риторичен, нито е маловажен. Когато се хвърляте от морализаторски позиции, ще трябва да коментирате и този казус, защото работата на управляващите е да обясняват, работата на опозицията е да критикува. Вие продължавате да се държите като опозиция и затова нито ще направите реформа, защото опозицията не може да прави реформи – управляващите ги правят, нито в СЕМ ще се промени нещо чак толкова много през следващите месеци. Иначе, разбира се, че ще подкрепим тези правила просто защото няма други. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, аз се радвам, че все пак става дискусия, но да припомня – имаме и гости, нека са добре дошли в българското Народно събрание! Господин Биков, няколко неща, бих казал, буквално ме скандализират. Относно правотата на Вашите думи – bTV, дали министър Рашков е станал шеф на bTV, уволнен журналист. Добре, къде е СЕМ? Къде е СЕМ в този случай? Кажете ми действия на СЕМ в случая на бития журналист под колоните на Министерския съвет! Я ми кажете къде беше СЕМ, когато един Ваш член на парламентарната група вследствие казано му да подаде оставка, не самоподал, когато този човек казваше, че ще им останат празни столчетата на журналистите, къде беше СЕМ? Къде беше СЕМ, когато при едни протести пред една друга българска институция… (Реплика от народния представител Тома Биков.) Къде беше СЕМ, когато една друга българска институция виждаше едни протести и се оказа, че за да не бъдат отразявани тези протести, журналистът, който трябваше да ги отразява, беше командирован да обучава в Стара Загора?! Нали Вие тези неща ги знаете? Къде беше СЕМ? Ето, това са Вашите думи. Имало сменен журналист – добре де, къде е СЕМ? Ако ние сме казвали, че бездейства – нали много действа? Хайде кажете ми къде е, каква позиция зае? Българските журналисти по какъв начин се чувстват защитени? Добре, кой е регулаторът на медиите? Кой е регулаторът на медиите и как точно регулира? И не, когато дойде в Комисията за отчет този орган или за нещо друго, парламентарната Комисия поставя въпроси, пита, чака отчет – не да се подхожда така, дори бих казал – ехидно, не да се заплашват журналисти от членове на СЕМ, а просто да се действа професионално и адекватно! За това сме призовавали – ние не даваме оценки и не казваме дали бездейства, но питаме: защо се случва това, това, това. А то се случва и се случва досега! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това нещо трябва да бъде избегнато! Поради тази причина търсим тук консенсус. Вие казвате: ще подкрепим правилата – ами това са правилата. Нещо да Ви кажа в заключение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Имало Председателски съвет и какво сме правили от сутринта. Ами тук Вашият Цветанов какво правеше сутрините, когато трябваше да пази коалицията. Това е парламентаризмът, господин Биков, когато има нещо между групите, което трябва да се уточни, това е начинът – ние сме в парламента. Къде да отидем – в сладкарницата ли? Има Председателски съвет, има комисии – там се ходи, и Вие го знаете много добре. Опитен народен представител сте. Затова много витиевато слово, обаче много демагогствате. Тези хора горе ще си направят изводите и без…

…ако ние нападаме, вие да браните по този начин. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател! Господин Биков, имате тежката задача да обясните на залата какво точно работи СЕМ, защото слушам тук от един час невероятни изказвания. Вие, колеги, очаквате това да е някакъв трибунал ли, някакво събрание на съвестта, Торквемада. Това е регистрационен орган, проверете му правомощията. Той брои колко излъчвания, как е станало, какво е правил. Той не взима такива решения. Защо го натоварвате с такива задачи? Да се изправя в защита на едни журналисти, на други. Това изобщо е съвсем различно. И затова, когато господин Чолаков няколко пъти Ви обяснява, че закон трябва, аз ще Ви дам един драстичен пример – Вие знаете ли, че по силата на Наказателния кодекс СЕМ е организирана престъпна група?! И ще Ви кажа защо. СЕМ например определя от колко часа може да се излъчва съдържание за възрастни по телевизията, а в Наказателния кодекс пише категорично: „Всеки, който разпространява порнографски материали или спомага за тяхното разпространяване, търпи наказания“ – еди-какви си, еди-какви си.

Така че, господин Биков, моля Ви, обяснете на хората с какво се занимава СЕМ, да прекратим тази излишна дискусия и ако мнозинството има кураж и воля, и най-вече капацитация, както казваше царят, господ здраве да му дава, да седне и да напише един закон. Ние ще участваме с удоволствие. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател! Аз да върна темата все пак към точката на дневния ред. И така, бих помолил господин Биков все пак да каже какво мисли по правилата, които в момента се дискутират. Нали видяхме едно прекрасно театрално изпълнение преди това в речта. Преди това видяхме страхотно четене с политическа реторика от господин Чолаков, което аз не го очаквах. Той е човек, който по принцип уважавам и по принцип говори истински. Но той прочете нещо, което не беше подготвил. Днес сме свидетели на точно това, което ГЕРБ правят през целия мандат на това Народно събрание. Идват тук подготвени, с разни слухове и опорки, разпространяват ги и броят до десет техните медии да ги разпространят. Това е цялото участие на ГЕРБ досега в управлението. И театралното представление беше усилено после с още едно, за което съм благодарен. Аз се възхищавам, аз харесвам таланта и начина, по който…

Не обиждайте лично, моля Ви.

Добре, разбрах. Така или иначе разбрах, господин Чолаков, да, не искам да Ви обиждам лично, но Вие сам се обидихте. Вие излязохте и прочетохте от собствено име нещо, което не беше Ваше и беше очевидно.

О, боже!

Нека да спрем с театъра и нека да се върнем към конкретната точка. Аз не виждам причина да правим театър тук. На една точка, която всъщност потвърждава едни правила, които са били използвани и в предходни избори на членове на СЕМ. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трудно върви разговорът. Сега за пореден път ще кажа какво мисля за правилата. Мисля, че правилата са стандартните стари правила, които избраха настоящия състав на СЕМ, който Вие критикувате и твърдите, че изобщо няма никакъв смисъл от него. Това са правилата. Аз не казвам, че правилата са виновни за това, но когато говорите за реформи, можеше поне това, защото има различи начини, по които да се избира СЕМ – може по най-различни. Можете да сложите друго мнозинство, можете да сложите НПО-та да номинират, каквото искате. Аз не казвам, че това трябва да го направите, но по принцип – по-скоро опонирах на нашия колега от Комисията по културата от „Продължаваме Промяната“, който казва, че в хармония сме работили. Нищо не сме работили. Това казах. Към господин Ченчев, аз ще кажа какво стана с човека, който каза: „Ще Ви останат празни столчетата“, въпреки че той имаше предвид съвсем друго нещо. Той подаде оставка след три дни. Това стана с него.

Не за оставката.

Не, подаде оставка като народен представител. Нещо, което за Вас е крайно неразбираемо, каквото и да се случи. (Реплики от „БСП за България“.) За Бойко Рашков – тук ще се съглася. За Бойко Рашков съм съгласен или поне не помня, може да са реагирали, ако СЕМ не са реагирали, това е пропуск. Аз си припомних този случай не отнякъде другаде, а от доклад на Амнести Интернешънъл, в който Бойко Рашков беше цитиран поименно с тази фраза. Не знам дали хората от Амнести Интернешънъл са разбрали, че неговата закана вече е изпълнена. Това не знам. И тук би трябвало Вашето чувство за свобода да бъде изключително повишено, защото знаем Вашите патетични речи. И още нещо – Вие продължавате да задавате въпроси на нас. Вие сте в позиция да давате отговори вече – не да задавате въпроси. Ние сме в позиция да задаваме въпроси, защото това е хубавото на опозицията и това е нейната задача, а Вашата задача е да давате отговори на тези въпроси – нещо, което не успявате да направите, защото Вашите речи пак бяха ама какво било станало, как станало. Колеги, каквото и да е ставало, най-черното да е било нашето управление, Вие в момента управлявате, имате възможност да внасяте закони, можете да реформирате каквото решите. Проблемът е, че не го правите и четири месеца нищо не е направено по отношение нито на Закона за радиото и телевизията, нито за СЕМ, нито за каквото и да било в медиите. Иначе тук приказки да се хвърлят от трибуната. Да, господин Ангов, аз съм бивш театрал и мога да Ви говоря до осем часа вечерта от тази трибуна и да Ви направя моноспектакъл. Само че това няма да Ви реши проблема, защото бездействате и не знаете какво да правите. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 47 254 01-18, внесен от Андрей Гюров и група народни представители на 15 февруари 2022 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за изменение на Закона за пощенските услуги“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 9а, ал. 1 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „заместник министър-председател, определен от Министерския съвет“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще взема думата по разглеждания Законопроект и по-конкретно по § 2. С оглед на всичко казано по тази тема в Комисията възникват няколко въпроса и тук очаквахме да има представител или на Министерството на транспорта, или въпросният ресорен вицепремиер, който конкретно за държавната политика в областта на пощенските услуги все още не е назначен. Очевидно темата не е много важна, след като никой от администрацията или от изпълнителната власт не е намерил време и не е счел, че това е важно, за да го коментираме тук. Това, което в Комисията стана ясно от разглеждания законопроект, е, че „Български пощи“ ЕАД вече е в патримониума на Министерския съвет и ще се управлява гореспоменатият законопроект, както казахме, в ресора на някой вицепремиер. Има няколко въпроса, за които обаче не става ясно какво всъщност правим? Въпросният § 2 урежда прехвърлянето на тази държавна политика от Министерството на транспорта на съответния вицепремиер, който, пак повтарям, ние не знаем. Ние решаваме този въпрос за провеждането, отново повтарям, на тази държавна политика, в който влизат не само държавният оператор „Български пощи“ ЕАД, а над 200 оператора в този сектор. Това е една дейност, която е огромна по своя обем, и ние прехвърляме към вицепремиер, който всъщност няма министерство, който няма нито административния капацитет, нито експертния капацитет да управлява тази дейност. Не получихме аргументи в тази посока. Попитахме за конкретния ресурс, който се споменава, и той е упоменат. Ще го цитирам, ако не се лъжа, беше около 90 милиона. Как ще се управлява този значителен финансов ресурс от вицепремиер, който няма министерство, който няма съответния капацитет и каква е целта на цялото това упражнение? Стигнахме в Комисията до заключението, че целта на това упражнение е да свалим отговорността от министъра на транспорта, който всъщност е в конфликт на интереси, и да го прехвърлим към ресорния вицепремиер. Отново повтарям, без да има капацитет, без да има аргументи защо това се прави, а в същото време вероятно това ще бъде вицепремиерът по ефективно управление и тук възникват логичните въпроси. Как ние ефективно ще управляваме тази държавна политика в областта на пощенската услуга? Как ефективно ще управляваме „Български пощи“ ЕАД, която е институция в България с дългогодишна история? Как ще подобряваме тази услуга, когато прехвърляме и очакваме да има ефективно управление на тази услуга, отново повтарям, към ресорен вицепремиер, който няма административния и експертния капацитет това да се прави? Говорихме по тази тема и в Комисията и отново искам да Ви помоля, колеги, да не подкрепяте този законопроект по няколко причини. Ние правим това, за да прикрием един конфликт на интереси, от една страна. Чухме преди два месеца, ако не се лъжа, отново в Комисията и ще си позволя да повторя думите на министъра тогава при редовния блицконтрол, който спомен ще цитирам, каза, че той провел среща с въпросния вицепремиер. Едва ли това е било интервю за работа и му се сторило, че точно този човек ще свърши чудесна работа. Само че това, нали се сещате, че не ни е личната фирма, а това е държавна политика. Интересно как прецени министърът с един разговор, какви въпроси зададе на въпросния вицепремиер, какви отговори получи, за да прецени, че точно той ще се справи чудесно с тази държавна дейност, уважаеми колеги. За нас това остана тайна, но ще бъде интересно да разберем, пак повтарям, тук да има някой, който да отговори точно на тези въпроси, че не получихме и там, и тук не получаваме. Пак Ви питам: защо прехвърляме тази държавна политика там, където не ѝ е мястото? Защо прехвърляме тази важна държавна политика в един важен отрасъл, важно за икономиката, но важно и за услугата като цяло, без там да има капацитет? Накрая ще направя едно предложение, уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване § 2 да отпадне от Законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим Законопроекта. На първо четене ние изказахме нашето несъгласие относно идеята пощенските услуги да бъдат премахнати от Министерството на транспорта и съобщенията и да бъдат дадени в ръцете на някой вицепремиер. Ние смятаме това за грешка. Пощенските услуги са неразделна част от Министерството на транспорта и съобщенията. Не бива те да бъдат разделяни. Ние смятаме, че господин Събев може да бъде полезен в този сектор, защото, нека не забравяме, че именно той е собственик на една от най-големите спедиторски фирми в България. Ние смятаме, че с неговия опит той може да помогне както за изграждане на визия за пощенските услуги, така и за изготвянето на възстановителен план за „Български пощи“. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Господин Димитров, разбирам Вашата позиция, обаче искам да Ви попитам нещо. Знаете ли какво гласи всъщност § 3 от Законопроекта относно чл. 14, ал. 1? „Министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с компетентните органи, ще продължава, както и досега, да определя условията и реда за използване на пощенската мрежа и извършване на пощенски услуги при бедствия или при въвеждане на режим военно положение, режим положение на война или режим извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“ Тук има противоречие и колизия между § 2 и § 3. Затова освен да не подкрепяте Законопроекта, изключително важно е § 2 да отпадне, за да изчезне и тази колизия. Благодаря.

Уважаеми господин Летифов, има логика в това, което казвате, и затова ние ще подкрепим Вашето предложение § 2 да отпадне. Благодаря.

Отиваме на § 4. Предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „Заместник министър-председателят по чл. 10“. 2. В т. 2 думата „издава“ се заменя с „внася за приемане от Министерския съвет“.“ По § 5 има предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 13а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията преди издаване или“ се заменят със „Заместник министър-председателят по чл. 10 преди“, а думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерския съвет“. 2. В ал. 3 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят със „Заместник министър-председателят по чл. 10“. 3. В ал. 4 думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерския съвет“.“

По § 6 има предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В чл. 14 ал. 2 се изменя така: „(2) Изискванията за пощенската сигурност се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председателя по чл. 10 след съгласуване с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

По § 9 има предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В чл. 29, ал. 7 изречение второ се изменя така: „Необходимите авансови средства по ал. 6 се предвиждат в тригодишните бюджетни прогнози и в проектите на бюджет на Министерския съвет.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

По § 14 има предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14: „§ 14. В чл. 76 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Министерския съвет по предложение на заместник министър председателя по чл. 10“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 17 има предложение от Борислав Гуцанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17: „§ 17. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по Закона за пощенските услуги, запазват действието си. (2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. (3) Министерският съвет с постановление определя заместник министър-председателя по чл. 10 от Закона за пощенските услуги и урежда правоотношенията, произтичащи от този закон, в 6 месечен срок от влизането му в сила.“ И последно § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. С това изчерпваме.

Благодаря Ви, господин Председател. Първо ще направя предложение за допуск в пленарната зала на господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Благодаря.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г., № 109-00-1 от 11 май 2021 г. На заседание, проведено на 17 февруари 2022 г., Комисията обсъди Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г. На заседанието присъстваха председателят и членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Докладът се представи от господин Пламен Колев – председател на Националното бюро, който отбеляза, че в него са отразени статистически данни относно броя на лицата, които са били под контрол през отчетния период, изготвените искания, издадените разрешения и приложените оперативни способи. През 2020 г. са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 3042 лица. Изготвени са 5368 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са постановени 5003 разрешения и 365 отказа. В резултат на приложените специални разузнавателни средства са изготвени 1089 броя веществени доказателствени средства. В 172 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление. За 435 процедури прилагането на специални разузнавателни средства е започнало по реда и при условията на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства, а за 4 процедури – по чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства. Общият брой приложени оперативни способи е 14 439. Специални разузнавателни средства са използвани във връзка с деяния по чл. 321 от НК – организирана престъпна група, чл. 354а от НК – наркотични вещества, чл. 234 от НК – акцизни стоки, чл. 195 от НК – кражби, чл. 301 от НК – подкуп, чл. 209 от НК – измама, Глава първа от особената част на НК – 181 броя, и други. Националното бюро е образувало 45 преписки по сигнали на граждани, като по 31 от тях е извършило проверки, при които не е констатиран случай на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. По 14 от сигналите не са отстранени нередности от страна на подателите им, поради което са останали неразгледани. По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е приключило дело, по което съдът изпяло е възприел констатациите на Националното бюро, че исканията за използване на специални разузнавателни средства спрямо граждани са необосновани и прилагането надхвърля максимално допустимия законов срок по чл. 21 от Закона за специалните разузнавателни средства. Изложени са и съответните предложения за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на специални разузнавателни средства. В рамките на дискусията се включиха всички членове на Комисията. Господин Светлин Стоянов напомни, че външното наблюдение е СРС, а господин Христо Терзийски информира, че през 2018 г. Европейската комисия е премахнала мониторинга над Република България като членка на Европейския съюз вследствие на заключение, че в нашата страна няма организирана престъпност. Госпожа Десислава Атанасова отбеляза, че в Доклада за 2020 г. Бюрото не е констатирало неправилно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, което е добър атестат за органите, които искат, разрешават и прилагат специални разузнавателни средства. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията с 9 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г., № 109-00-1 от 11 май 2021 г.“

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г. Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 12 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34б, ал. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства РЕШИ: Приема Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2020 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви: „Годишен доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършена дейност през 2020 г. Докладът е приет на заседание, проведено на 7 май 2021 г., и в изпълнение на чл. 34б, ал. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства – на 10 май 2021 г., и е предоставен на 45-ото народно събрание. Докладът бе представен и пред третата Европейска конференция на надзорните органи на 10 октомври 2021 г. Докладът отразява дейността на Националното бюро като независим държавен орган, наблюдаващ процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и унищожаване на информация, получена чрез тях. Усилията на Бюрото през 2020 г. бяха насочени към осъществяване на всеобхватно, навременно и постоянно наблюдение на процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, отчитайки чувствителността на гражданското общество по отношение ограничаване на основните граждански права и свободи с тези тайни способи. През 2020 г. националното бюро е провело 45 заседания, като 12 от тях са чрез видеоконферентна връзка. С решение на Националното бюро през отчетния период е изменена и допълнена методиката за наблюдение и контрол на процедурите по Закона за специалните разузнавателни средства съобразно условията на извънредна епидемична обстановка, като се предвиди възможност да се осъществяват проверки и чрез изискване на информация от органите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства и при необходимост да бъдат изискани копия на документи. През 2020 г. специални разузнавателни средства са използвани по отношение на 3042 лица, изготвени са 5368 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които съдиите са постановили 5003 разрешения и 365 отказа. Процедурите са с 10,45% по-малко в сравнение с 2019 г., а исканията са намалели с 11,11%. В резултат на приложените специални разузнавателни средства са изготвени 1089 броя веществени доказателствени средства. С решение на Националното бюро бяха извършени 240 проверки на органите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства, от които 207 комплексни проверки за дейността, 31 инцидентни проверки по сигнали на граждани за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства и 2 тематични проверки по възникнали казуси, свързани с прилагането на процедурите по Закона за специалните разузнавателни средства. Във връзка с констатациите от проверките на основание чл. 34е, ал. 1, т. 3 от Закона с цел подобряване режима за използване и прилагане на специални разузнавателни средства Националното бюро е дало две задължителни указания до органите по чл. 13 и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства. Изпратени са 34 становища, препоръки и указания по прилагане на Закона във връзка с установени различни практики и пропуски от органите по чл. 13, чл. 15 и по чл. 20 от Закона, които според нас доведоха до подобряване на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специални разузнавателни средства и съхраняване на информацията, придобита чрез тях. При извършване на наблюдение на процедурите през 2020 г. Националното бюро констатира наличие на изготвени веществени доказателствени средства, информацията от които не е била използвана за целите на наказателното производство, и те се съхраняват в оперативни структури по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. Според Националното бюро съхранението на тези веществени доказателствени средства за неопределен период от време е предпоставка за нерегламентирано използване на информация от специални разузнавателни средства, което би довело до нарушаване на конституционно гарантирани права и свободи на гражданите. За подобряване на режима по използване на специални разузнавателни средства и последиците от тях, свързани със съхраняване и унищожаване на придобита чрез специални разузнавателни средства информация, Националното бюро изиска от всички органи по чл. 13, 15 и 34н и чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд и главният прокурор да изразят своето становище относно необходимостта от създаване на условия и ред за съхраняване и унищожаване на веществени доказателствени средства, които са изготвени от приложени специални разузнавателни средства. Обобщените становища и предложенията на органите са изпратени на ресорната комисия в Народното събрание. Националното бюро потвърждава позицията, изразена и в предходния отчетен доклад, за необходимост от приемане на изменения и допълнения в Закона за специалните разузнавателни средства и НПК. Към настоящия момент е формирана значителна практика по прилагането им, от която могат да се направят множество изводи за най-належащите промени. При обсъждане на промените от законодателя Националното бюро има готовност да участва с експерти и конкретни предложения. Процедури по Закона за специалните разузнавателни средства. Органи по член 13. Това са органите, които имат право да искат прилагане на специални разузнавателни средства. През 2020 г., както споменах в началото, са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 3042 лица при 3310 през 2019 г. В 172 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените в Закона – чл. 12, ал. 1, т. 4. Разпределението на съответните органи по процедурите по чл. 12, ал. 1, т. 4 е, както следва: МВР – 85,78%; прокуратура – 12,28%, ДАНС – 1,78%. Видно от резултатите, органите на МВР са тези, които най-често използват специални разузнавателни средства с цел установяване самоличността на лица за разкриване извършителите на престъпления. В отделни случаи беше констатирано, че хипотезата на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства се използва с цел ускоряване стартирането на процедурата по прилагане на СРС. В резултат на дадените указания случаите, в които се иска прилагането на специални разузнавателни средства да започне в хипотезата на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства, са редуцирани до минимум, като основанията за незабавното започване се посочват изрично и съответно се иска разрешение от съдията да оторизира тези действия. Материалноправни основания за използване на специални разузнавателни средства. Използването на специални разузнавателни средства е допустимо за разкриване само на тежки умишлени престъпления, изрично посочени в чл. 172, ал. 2 от НПК и в чл. 3, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. През 2020 г. СРС са използвани най-често във връзка с деяния по чл. 321 – организирана престъпна група – 2551 бр., или 51,11% от общия брой; чл. 354а – 692 бр., или 13,86%; чл. 234 – акцизни стоки – 273 бр., или 5,47%; чл. 195 – кражби – 141 бр., или 2,83%; чл. 301 – 123 бр., или 2,46%, и по Глава първа от особената част на НК – 188 бр. Сравнението показва, че и през 2019 г. най-често са използват специални разузнавателни средства във връзка с деяния по чл. 321 от Наказателния кодекс. При извършване на проверките Националното бюро установи, че на органите по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства са постановени откази поради следните причини: искания на некомпетентен орган; искания, предоставени за произнасяне пред некомпетентен орган; искания за разкриване на престъпления, за които Законът не допуска използване на специални разузнавателни средства. Според Националното бюро подобни практики водят до нарушаване на Закона и създават предпоставки за неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства, с което се нарушават конституционно гарантираните права и свободи на гражданите. В установените при проверките случаи, упражнявайки контрол за законосъобразност на процедурите, съдиите са постановили откази и специални разузнавателни средства не са прилагани. С цел недопускане на подобни случаи Националното бюро даде задължителни указания на органите по чл. 13 за стриктно спазване разпоредбите на Закона, както и за предприемане на конкретни действия по неговото прилагане. В изпълнение на тези указания заявителите са провели обучение на служителите, които извършват дейности по ЗСРС, и са засилили контрола по прилагането на Закона. Искания за прилагане на СРС във връзка с международното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Сравнително малката съдебна практика и спецификата на всеки един от случаите на трансграничното наблюдение на лица и обекти, различната правна уредба в областта в държавите от ЕС, както и разнородните престъпления, за които е предвидено да се използват СРС, създават трудности при разрешаване прилагането на СРС от българския съд. При проверките се установи, че прокуратурата трудно мотивира искането за използване на специални разузнавателни средства и не може да изпълни разпоредбите на чл. 34н, ал. 2 от Закона предвид ограничената информация, която се получава от компетентния орган на чуждата държава. Ако престъплението, за което се иска използване на СРС, не попада в обхвата на чл. 3 или чл. 34и от Закона, независимо от наличието на разрешение от съответния национален компетентен орган на молещата държава това не е достатъчно основание българският съд да разреши прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, включително и в случаите, когато това ще се извършва от служители на съответната държава. В тази връзка считаме, че е необходимо да се усъвършенства законодателството и да се разпише ясна и точна процедура за прилагане на специални разузнавателни средства на територията на страната при получаване на искане от съответните структури на чужди държави с цел недопускане нарушаване на националното законодателство и същевременно да не се възпрепятства разследването на престъпление. Органи по чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства. Това са съдиите, които имат право да дават разрешение по искане за прилагане на специални разузнавателни средства. През 2020 г. в органите по чл. 15 от Закона са получени общо 5368 искания за лица и обекти. От тях са разрешени 5003. През годината по искане на главния прокурор са постановени 4 разрешения спрямо 2 лица, а по искания на ВКП по чл. 34н от Закона за специалните разузнавателни средства – 4 разрешения спрямо 3 лица. Постановен е и един отказ. И през 2020 г. Специализираният наказателен съд се е произнесъл по най-много искания – 55,74% от всички постъпили в съдилищата. Това, от една страна, води до повишаване на специфичната компетентност на съдиите, но от друга – до прекалено натоварване на съда, което е предпоставка за допускане на грешки. Откази. През 2020 г. съдиите са постановили откази в 365 случая. Основните причини за постановяване на откази се дължат на липса или недостатъчност на данните за съпричастност на лицето към описаната престъпна дейност; липса на данни за наличие на организирана престъпна група; липса на мотиви за невъзможност или изключителни трудности за събиране на необходимите данни без използване на специални разузнавателни средства; непосочване на постигнатите резултати в исканията за продължаване на срока. През годината съдиите, упражнявайки правомощието си, свързано с контрол за законосъобразността на процедурите, са постановили и 153 акта, в които частично са отказали оперативни способи, състави на престъпления или са намалили поискани срокове за прилагане на СРС. Резултати от извършени проверки. При осъществяване наблюдението на процедурите Националното бюро установи отделни случаи, при които органът по чл. 13 не е спазил законоустановения срок за произнасяне по искания за използване на специални разузнавателни средства, както и че е счел, че не следва да се произнася в хипотезата на чл. 175, ал. 7 от НПК. За преодоляване на това затруднение Националното бюро изиска становища от компетентните съдии и даде съответните указания за спазване на Закона. При извършени допълнителни проверки се установи, че тези проблеми са отстранени.

Ще запозная господата народни представители с изводите. През 2020 г. Националното бюро продължи да упражнява обективен и независим надзор на процедурите, разписани в Закона за специалните разузнавателни средства. Разработен и публикуван бе образец на сигнал за незаконосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства в Раздел „Сигнали по Закона за специалните разузнавателни средства“. Това е с цел максимално да се улеснят гражданите да подават сигнали, ако имат данни и съответни притеснения, че спрямо тях са прилагани незаконосъобразно специални разузнавателни средства. Националното бюро продължава да работи по реализиране на основните си стратегически цели, които имат задача да подобрят процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специални разузнавателни средства. Националното бюро ще продължи да е двигател на процесите относно доразвиване на законовата уредба чрез съвместни инициативи с всички заинтересовани страни, свързани с усъвършенстване на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняване и унищожаване на информацията, придобита чрез тях. Благодаря Ви.

Господин Председателстващ, това, което чух, доста ме притесни. И ще кажа веднага защо. Защото от всичките тези много безлични и бездушни числа, цифри, данни и всичко останало има нещо, което е много притеснително. Беше споменато числото 181. 181 са случаите, в които са проследявани, записвани, подслушвани и така нататък хора, които според тези, които са искали, осъществявали процес на наблюдение и подслушване, може би са извършвали престъпление срещу Републиката по глава първа от Наказателния кодекс. Миналата година излезе една информация по медиите, между другото, уж секретно и така нататък – колко е секретно, в нашата държава всичко е ясно, но излезе информация за 131 от тези 181, ако не се лъжа, за хората, които всъщност са в този списък. От тези 131 обявени по медиите, който, между другото, списък не беше отречен от нито една от официалните български държавни институции, 25 бяха лица от ВЪЗРАЖДАНЕ, включително и аз, както и цялото ръководство на ВЪЗРАЖДАНЕ. Като казвам цялото, имам предвид цялото, заедно с още някои по-изявени наши активисти от страната. Всички до един. Не знаем за колко време, естествено. Продължаваме да търсим информация за това кой точно е решил, че трябва да бъдем подслушвани, продължаваме да търсим информация кой им е разрешил, на базата на какво. Защото примерно мога и аз сега така да реша – че цялото ни правителство се отчита в Американското посолство и трябва да подслушваме, като започнем от министър-председателя и минем през министрите, заместник-министрите, шефовете на агенции, на бюра, на служби и така нататък. Само че едва ли някой ще направи това нещо. Някой някъде решава, че определени фигури заради тяхната политическа дейност трябва да бъдат подслушвани и те се подслушват. И след това Вие ни карате тук сега в момента, четейки протоколно, разбира се, всичко това, което чухме, да го одобрим, да го приемем. Кое да приемем? Да приемем това, че в България е нормално да се подслушват хора заради тяхната политическа дейност, че извършвали престъпления срещу Републиката, защото не одобряват дейността на българското правителство? Аз искам да напомня на всеки един от тук присъстващите, че правителството, Републиката и българският народ са три различни неща. Понякога имат временни засечки, но много често се разминават. Както и в момента, в конкретния този случай. За нас тази информация е много важна, и не само за нас, разбира се, защото ние трябва да знаем в името на демократичните принципи, правила и норми кой точно е разпоредил това, как точно е приключило, къде точно са тези материали? Защото нали всички знаем, че като се подслушва, се подслушва всичко – лични разговори и всичко останало? Да не стане така, че след примерно две, три, пет години да започнат да идват флашки, пък и не само на нас. Аз, доколкото знам, и други хора има, които са подслушвани, тук в тази зала. Ето това е важен въпрос, който трябва да си зададем тук и да не допуснем да мине ей така, протоколно, просто защото е точка някаква си там в дневния ред, то и без това залата е полупразна, с новите правила за решенията и начина, по който се определя кворумът, и с 35 човека може да се вземе решение, никакъв проблем няма, всичко е шест. Ето това са важните въпроси, на които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще искаме да получим отговори. Докато не получим тези отговори, няма не само да подкрепим този доклад в момента, или отчет, а ще настояваме да станат публично известни фактите за всички тези обстоятелства, които от миналата година насам интересуват общественото мнение – кой и защо се разпореждаше да бъдат подслушвани граждански активисти, политически лидери, функционери, активисти? Защото така правят в някои държави, които ние наричаме недемократични. Обаче когато става дума за България, защото сме член на Европейския съюз и сме част от евро-атлантическия консенсус, цитирам тук някои родни доморасли евроатлантици, значи няма проблем. Това ние няма да го допуснем повече и ще настояваме за отговорност, всяческа, на хората, които са го провеждали, защото тази практика трябва да се прекрати веднъж завинаги. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми господин Колев, уважаеми колеги! Разглеждаме Годишния доклад за 2020 г. И на Комисията, когато го обсъждахме, аз казах, че това е твърде закъсняла информация, но не по вина, разбира се, на Комисията за контрол върху специалните разузнавателни средства, а по вина на легислатурите на Народното събрание. Защо? Защото, ако този доклад беше разгледан през миналата година, както повелява Законът и съгласно изискванията на Закона, той се разглежда в следващата година от парламента, тогава щяха да станат ясни няколко от тезите, които многократно бяха опровергавани. За какво става дума? Първо, какво показва Докладът? За да има по-голяма яснота, защото той е от доста страници, може да погледнете последния абзац, колеги, на стр. 37 от Доклада, защото тази тема за незаконните подслушвания беше тема не само днес, в днешния дебат от парламентарната трибуна, но и много преди това. Даже някои от партиите, които участваха в изборите, изключвам преждеговорившия, много преди това, спекулираха с тази тема. Обявяваха се от парламентарната трибуна за жертва на незаконно подслушване. Докладът на своята стр. 37 казва следното: „През 2020 г. Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства не е констатирало случай на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства, което е добър атестат за дейността на органите, които искат, разрешават и прилагат специални разузнавателни средства.“ Кратко, точно и ясно. С едно изречение – стана възможно всички, които твърдяха, че са незаконно подслушвани, всички, които носеха папки тук и ги размахваха от парламентарната трибуна, говоря за Бойко Рашков – служебен министър в легислатурата на Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание, когато даже се правеха специални анкетни комисии, закрити заседания и какво ли още не, за да се поддържа една мантра жива, че е имало незаконни подслушвания. Е, този доклад опровергава всичко това, и не само това. Може би той отговаря и на въпросите кой, защо и как се е разпоредил по извършване на прилагането на специалните разузнавателни средства, които бяха зададени преди минути от парламентарната трибуна. За всички, които не познават Закона, трябва да се направи уточнение, че единствено и само, единствено и само българският съд се произнася по такова искане на органите, които изрично са изброени в Закона за защита на класифицираната информация. Докладът на Комисията е ясен и по тази тема. Ясен е и по още една тема – как се унищожават веществените доказателствени средства, придобити от специални разузнавателни средства. И тук се обръщам към един от колегите, който твърдеше, че, той в момента не е в залата – господин Иво Мирчев, ако може да влезе и е в Народното събрание, за да ме репликира, който твърдеше, че веществените доказателствени средства се унищожават чрез наводнения. Помните ли? В сградите на ДАНС, в сградите на МВР. Това твърдение подкрепяше и Бойко Рашков. Тогава имаше обиколки по телевизионните студия, в които и други хора, репресирани в кавички, бивши членове на Народното събрание в Четиридесет и петата и Четиридесет и шестата легислатура, размахваха списъци, папки (реплика), флашки не са показвали, господин Костадинов, но цялата театрална постановка, която изиграха не само в парламентарната зала многократно, но и в телевизионните студия, беше достатъчна. Този доклад, отново казвам, опроверга всички онези, които твърдяха нещо подобно, че умишлено са наводнени веществени доказателствени средства от изготвени специални разузнавателни такива, че има хиляди, хиляди незаконно подслушвани, ето ги данните, в повече от 45 страници – 47 страници доклад, как и защо, и кой прилага специални разузнавателни средства, как и кой разрешава използването на специални разузнавателни средства и може би за някои, които биха отделили няколко минути, следва да се каже, че трябва да обърнат внимание на това, че не прокуратурата е тази, която най-много е поискала такива разрешения. Напротив, българската прокуратура е поискала около 12% от общия брой на използваните специални разузнавателни средства да бъдат разрешени от българския съд. Така че, уважаеми колеги, считам, че дебатът за промени в законодателството, свързани със специални разузнавателни средства, трябва да се води, той трябва да се води експертно. При всички положения политическата реторика следва да отстъпи място на по експертния дебат и аз ще се надявам, ако има в Комисията за контрол на специалните разузнавателни средства, когато тя провежда своите заседания, този дебат е лишен от всякаква политическа пропаганда, защото конституционните права на всички български граждани трябва да бъдат защитавани и Народното събрание, респективно Комисията за контрол на СРС-тата, са органите, които са натоварени с подобни очаквания. Благодаря. Нашата парламентарна група ще подкрепи този доклад. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Може би малко косвено продължаваме с дебата, който сме имали с госпожа Атанасова в Комисията. В крайна сметка няма как всичко да е „шест“, защото не е всичко „шест“, защото очевидно става въпрос за използване на специални разузнавателни средства и с политически цели. Малко или много имаме някаква форма на политическа полиция, която разработва политически опоненти, и това е факт по най-различни поводи: борба с ковид идеологията например, антиковид идеологията по точно, или борба срещу неприемането на еврото, влизането в еврозоната. Това са формулирани от ДАНС тези и очевидно някой някъде в някакъв момент решава, че този въпрос, който е чисто политически въпрос и който подлежи на дебати именно тук, в тази зала, и няма нищо укорително или осъдително в това да си за или против ковид идеологията, каквото и да значи това, или да си за или против еврозоната, в един момент се оказва, че от изпълнение заради изразяване на определени виждания в публичното пространство ти се явяваш заплаха за националната сигурност и някой съдия някъде решава, че поради тази причина може да бъдеш подслушван ти, семейството ти, децата ти, кучето ти и всички трафични данни и въобще каквото се ползва. Знаем, че хората, които извършват наблюдения със специални разузнавателни средства, използват думите „влизам в живота му“, защото наистина влизат в живота ни и знаят примерно кога си пускам пералнята и така нататък, всичко, което ползва по някакъв начин интернет в дома ми – вдигнал ли съм си щорите, запалил ли съм си лампата и разбира се, къде се намирам. Това не може да бъде на шест. В никакъв случай не обвинявам Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Очевидно – доверявам се, след като казват, че всичко е направено законно, най-вероятно е направено законно, но ние трябва наистина да помислим и да направим такива процедури, при които всеки един от нас се чувства защитен, защото най-старата традиция, това е, че времената се менят и ако днес Вие сте в положение да разпореждате на службите и да дефинирате политическите си опоненти като заплаха за националната сигурност, мислете за времето, когато местата ще се сменят и когато ние ще имаме възможност да дефинираме политическите опоненти като врагове на Родината. И от тази гледна точка е много добре да направим така, че никой, никога, по никакъв повод да не злоупотребява със службите и със специалните разузнавателни средства. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ няма да подкрепим Доклада на Бюрото, тъй като този доклад цели да легитимира подслушванията на протестиращите мирни български граждани през 2020 г. Спомняме си, че тогава Специализираният наказателен съд издаде разрешения за подслушване на същите тези протестиращи мирни граждани, сред които бяхме и ние, колеги, под претекст, че е реализиран съставът на престъпление по чл. 95 от Наказателния кодекс, а именно извършване на въоръжен държавен преврат. Това беше един от доводите ние да искаме закриването на Специализирания наказателен съд, тъй като считаме, че беше използвано като повод за подслушване на български граждани неправомерно и именно защото тези действия на Специализирания съд накърниха нашите конституционни права, именно защото впоследствие този доклад ги легитимира, ние няма да гласуваме „за“ и няма да подкрепим същия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Куленски, очевидно и Вие се причислихте към онези репресирани, досега знаехме, че само господин Настимир Ананиев е репресиран, сега се оказва, че и Вие сте репресиран, както и цялата Ви парламентарна група. Бихте ли ми отговорили как разбрахте, че са нарушени Вашите конституционни права? Подавали ли сте сигнал за проверка дали са използвали специални разузнавателни средства по отношение на Вас в лично качество и на някои от парламентарната Ви група? Правена ли е проверка от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства и какво е установила тя? Последно, аз знам отговора, искам Вие да го заявите от тази парламентарна трибуна. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Куленски, съгласен съм с Вас, аз лично трудно бих подкрепил такъв доклад, в който пише, само да цитирам няколко от ключовите цифри: „От 5003 дадени разрешения от съдилища за използване на СРС-та, 2798 от тези разрешения са дадени от Специализирания наказателен съд.“ – повече от половината. Най-вече…

…организирани престъпни групи.

Да, права сте, госпожо Атанасова. Около 2551 от тези разрешения са, мисля, че по чл. 321 – за организирана престъпна група. Това за мен показва една наистина интересна тенденция тези СРС-та да се използват през Специализирания наказателен съд за разследвания на организирани престъпни групи. Така както видяхме медийно през 2020 г., този термин – „организирани престъпни групи“, се използваше много широко, точно за да се разследват и да се репресират протестиращи граждани. Аз лично не бих могъл да подкрепя доклад, в който има такива скандални цифри. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Куленски, Вие сте наш колега, доколкото знам. Нямам идея от кога, как и колко практикувате всъщност професията на юрист, но това, което подлежи да гласуваме или да не приемем, е Докладът на Комисията, която има за цел да ни каже: има ли незаконни подслушвания и ако има, колко са те. Така че Вие като юрист трябва да правите разлика между законно и незаконно подслушване. Незаконно подслушване е това, което не е минало по съответния раздел от НПК, не са взети съответните решения от съответния съд – това значи незаконно подслушване. И според мен тук нямаме разлика с колегата Атанасова за това, че в тази връзка Докладът е ясен – 90% искания от полицията и различните сродни служби – ДАНС и така нататък, и 10% от прокуратурата. Тоест няма незаконни подслушвания в този смисъл на думата, в който Вие го казвате. Дебатът, който ние трябва да водим и той е задължителен, е по други параграфи, а именно: кога и при какви условия съдът трябва да разрешава; кога това извънредно средство за събиране на доказателства – извън всичките тези, които са упоменати в НПК, трябва да бъде позволено, защото то не е само подслушване – има проследявания и различни други неща. Ето тема, върху която бихме могли да се обединим и да решим при какви условия да се издава разрешението. И тук не става дума само за Специализирания съд. Напротив, аз трябва да Ви кажа от практиката, а моята е доста голяма, че по лесно се взима разрешение за подслушване от малък съд – Търговище, Разград, Кюстендил, защото мен лично са ме подслушвали и съм виждал такива разрешения от малък съд, отколкото от Специализирания съд или да речем от Окръжния съд във Варна. Другият момент, който трябва да се обсъди и би могъл да бъде предмет на дискусия, за да не се стига до такива внушения за това, че някой е подслушван незаконно, е в какъв срок и каква да бъде ширината. Защото, когато подслушваш един човек, с него се подслушват още 500. Защото, ако подслушвате мен, аз говоря на ден с поне 50 човека и се събира информация за тези хора. И на трето място, по отношение на това по какъв начин трябва да се съхранява, защото в момента полицията получава определени данни, които не са за целите на едно наказателно производство. Тя обаче не ги предоставя на наказателното производство, за да се види какво има в тях, защото там има полезни данни и за другите…

…страни по делото, ами ги унищожава. Дали ги унищожава с наводнение или по друг начин, това е друга тема. Така че незаконно подслушване няма, но тези теми са предмет на дебат и аз, може би и нашата група ще работим в насока да внесем наистина изменение и допълнение на Закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Балачев, благодаря Ви за изнесените данни. Тук в дебата по-скоро се акцентира върху правната квалификация на деянието, на базата на което се иска допускането на подслушване, а именно това е чл. 95 от Наказателния кодекс – преврат, въоръжено въстание. Това е един архаичен текст, който е излязъл от употреба. Мисля, че за последно през 1953 г. е използвана такава квалификация и има такава присъда. Така че нашите аргументи са в насока, че по-скоро под този претекст са легитимирани едни подслушвания на мирни протестиращи граждани. И, да, госпожо Атанасова, има подслушвани членове на нашата парламентарна група. (Реплики от ГЕРБ-СДС:„Ти подслушван ли си?“) Не е редно аз да говоря от тяхно име. Също така това е репресия срещу правата на всички протестиращи български граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)(Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

За изказване.

Благодаря Ви, господин Председател! Господин Председател, в разискванията и съответно в репликите и дупликите трябва да направите необходимото да следите за няколко неща. Първо, за непроверени факти или твърдения, изнасяни от тази трибуна. Да, вярно е, че никой не носи отговорност за това, което ще каже, но някой откровено да лъже – в случая господин Куленски, който твърдеше, че са нарушени конституционните му права и на част от неговата парламентарна група, смятам, че е недопустимо. Обръщам се към Вас, господин Председател, защото всеки, който е чел Доклада, а ние сме съвсем малко хора – убедена съм, защото и това съм проверила, господин Куленски, Вие не сте се разписали в Секретно деловодство, че сте се запознали с Доклада на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, не сте подали сигнал, че са нарушени Вашите конституционни права…

…и в момента ползвате парламентарната трибуна за това, за което я ползваха едни други преди Вас, които вече ги няма – за пропаганда.

Да, към Вас, господин Председател. Обръщайте внимание на Вашия колега – от Вашата парламентарна група, за изказванията му. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Как да не е?

Вие попитайте.

Уважаеми дами и господа, аз искам само да Ви обърна внимание, че Докладът е подготвен на база на изискванията, които са заложени в Закона. Неговата цел е да направи максимално видим процеса по прилагането на тези оперативни способи, а те в своята си същност са тайни способи. Идеята на този доклад е да даде максимална информация на обществото как се развиват тези процедури и какво се е случило. Ние сме подготвили Доклада съгласно разписаните в Закона изисквания. Дебат, разбира се, трябва да има. Ние го подкрепяме, и ако имате необходимост от нашето експертно съдействие, ще участваме. Просто искам да се направи разлика от това, какво ние представяме в Доклада съгласно Закона. И друго, което е важно – Докладът все пак е подготвен в началото на 2021 г. и е предоставен в Народното събрание през месец май 2021 г. Благодаря Ви.

Ще се опитам отново да върна дебата върху Доклада. Госпожа Атанасова изключително ловко интерпретира Доклада в посоката, в която всъщност е изгоден на Политическа партия ГЕРБ, но не можем да приравним Доклад от 37 страници на едно изречение. Съгласен съм с колегата, че когато говорим за това дали имаме законни подслушвания, или незаконни подслушвания, трябва да изходим оттам какво означава законно и какво означава незаконно подслушване. Незаконно подслушване е също, когато е незаконен и самият мотив за повдигане на обвинения, тоест повдигане на обвинения, без да са налице съответните доказателства и съответното искане. Докладът по съществото си представлява една статистика в момента, която следва да запознае народните представители – така е представен, с това дали единствено е спазена процедурата. Това, което се изисква – искам едно разяснение за хората, които не са пеналисти и които имат по-малко познания в наказателното съдопроизводство, процедурата е проста и ясна. Прокуратурата е тази, която следва да повдигне обвинение и която съответно иска тези разрешения, и ги иска на база на повдигнато обвинение. Това, което впоследствие проверява съдът, с което също съм съгласен, е, че съдът следва да бъде по-прецизен при даване на разрешенията за подслушване. Но това, което всъщност оценява съдът, е дали органът, който иска подслушванията, има право да иска такива подслушвания, дали обвинението, което е повдигнато, позволява да бъдат използвани специални разузнавателни средства, след което ги разрешават. Тоест Докладът въобще, госпожо Атанасова, не интерпретира това дали едно подслушване е законно, или незаконно и дали е имало данни за това, че са извършени престъпления, и точно престъпленията, за които е повдигнато обвинение. В Четиридесет и шестото народно събрание беше създадена нарочна комисия, която в крайна сметка установи, че за огромната част от подслушванията, които са били по време на протестите, всъщност не е имало законен повод – реален законен повод, а не формален, какъвто е повдигането на обвинение. Нека да сме наясно, че винаги ще бъде законно едно подслушване, когато този, който поръчва подслушването и този който разрешава подслушването, са подчинени на един и същ тоталитарен владетел, какъвто беше господин Бойко Борисов. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Няма как, няма как…

…Специализираната прокуратура да поиска от Специализирания съд искане за подслушване и то да не бъде уважено. Прочетете в Доклада колко са отказаните от Специализирания съд искания за подслушване на Специализираната прокуратура и представете на народните представители тези същите данни. Другото, с което се манипулира, е бройката на исканите подслушвания от Специализирания съд. Това, което трябва да сравним, е: каква е бройката на исканите подслушвания от Специализираната прокуратура и образуваните и водените впоследствие наказателни производства на база на тези подслушвания. Тогава ще видите, че ако има заведени 170 или 200 дела в Специализирания съд, подслушванията са хиляди, което е абсолютна индикация за незаконността както на повдигнатите обвинения, така и на проведените подслушвания, което всъщност е една от характеристиките на тоталитарното управление, което, слава богу, беше свалено на последните избори. Затова, моля Ви, четете данните такива, каквито са, и недейте да ги интерпретирате и манипулирате съобразно това по какъв начин те по-добре ще се отразят на Вашата политическа сила. Фактите са ясни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, мен ме учудва, защото Вие сте вторият или третият поред представител на управляващото мнозинство, който смесва протестиращите с криминалния контингент. Защото Специализираният съд е издал 2500 разрешения за подслушване на организирани престъпни групи, които очевидно нямат връзка, или поне аз така мисля, с протестите. Второ, може би сте добър адвокат, аз не знам, но очевидно не сте в час с понятията в политиката. Тоталитаризъм е система в политиката, която изключва изобщо наличието на всякакви други партии. Имайте предвид, че ГЕРБ е управлявала винаги в коалиция, включително и с Вашата формация, тази тоталитарна и този тоталитарен лидер беше и Ваш лидер на правителството. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Когато говорите за мотиви за повдигане на обвинение, би ми било интересно как ще коментирате мотивите на Вашия министър на вътрешните работи Бойко Рашков за ареста на господин Борисов? Защото мотивите бяха сигналче на БОЕЦ, сведения от Васил Божков – Черепа, кошаревско свидетелство на Вашия министър-председател Кирил Петков (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Какви мотиви бяха това, защото мълчахте тогава, така както мълчите сега. Между другото, ми прави впечатление, че този герой Рашков го няма, а беше много активен по тази тема. Защо го няма тук?!

Защо не развее пак байрака...

...на революцията този лъв, а го няма? (Смях от ГЕРБ-СДС.) Защо няма пресконференция днес на този човечец, който, между другото, ще бъде разследван за други подслушвания, проследявания и репресии срещу нашите членове и симпатизанти и ще видите, че там ще излязат много интересни неща. Не като господин Настимир, който го няма днес, защото е забравил да си напише домашното.

....там ще има сериозни неща. И бъдете сигурен, че този доклад слага точка на едни спекулации на една предизборна кампания, която вече свърши, а сега ще трябва да отговаряте и на въпроси. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми колега Димитров! Вие много коректно юридически и правдиво политически описахте ситуацията с незаконното подслушване по време на управлението на ГЕРБ. Пропуснахте обаче да кажете, че точно в тази зала, от тази трибуна, колеги, всички чухме, които бяхме в Четиридесет и шестото събрание, Доклада на Специалната комисия за установяване на незаконно подслушване и чухме от тази трибуна над 130 имена, забележете, колеги, на активни политици, на журналисти, на граждански активисти, на обикновени граждани, които бяха подслушвани по искане на Специализираната прокуратура с разрешение на Специализирания съд, както и колегата Куленски каза в началото на дебата, и това стана по време на Вашето управление, колеги. Благодаря, колега Димитров, за правилното поставяне на въпросите.

Благодаря Ви, господин Председател. Колега Димитров, оставам с впечатлението, че изключително много бъркате понятията в наказателното право, защото Законът за прилагане на специалните разузнавателни средства – неговият чл. 12, е категорично ясен – специални разузнавателни средства се ползват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление; лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лицата, които изчетох; престъпен характер на извършената дейност; обекти за установяване на самоличност и така нататък. Специални разузнавателни средства могат да се ползват и за опазване на живота и имуществото на лица, когато са дали писмено съгласие за това, и така нататък, и така нататък. Исках да кажа, че отсъства думата „обвиняем“, господин Димитров, от разпоредбата на чл. 12. Освен това по отношение на процедурите, констатирани в Доклада, има ясна и точна статистика кой и колко, говоря единствено и само за българския съд, дали той е специализиран или е окръжен, или е апелативен, надявам се, че няма никакво значение, защото това е българският съд. Надявам се, след като започнахте война с българската прокуратура, която също е от състава на независимата съдебна система, сега няма да започнете ново освободително движение, така както на Росенец, срещу българския съд, който също е част от българската правосъдна независима система съгласно нашата Конституция, господин Димитров.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Биков, госпожо Атанасова! Господин Биков, наясно съм, че Специализираният съд разглежда и дела, които са за тежки престъпления, групи и така нататък. Това, което дадох, е като обща бройка, тоест делата, които се разглеждат като бройка, тоест образуваните наказателни производства като бройка в Специализирания наказателен съд, заедно с тези, които са за организираните престъпни групи и тежката престъпност, са около 200 висящи в момента, но мога и да бъркам тук, но плюс минус 50 дела можем да ги сложим. А подслушванията са в хиляди, така че това е нещото, което казах в своето изказване. По отношение на изказването на госпожа Атанасова. Благодаря за поясненията, но нямаше нищо различно от това, което казах аз, а по отношение на това, че сме обявили война на прокуратурата, въобще не сте права. Ние сме обявили война на поръчковата прокуратура, а 90% от прокурорите, които работят по места, са изключителни професионалисти и изключително добри юристи, които реално се борят с престъпността, и никога не сме обявявали на тези хора война, защото в голямата си част от тях са гласоподаватели на „Демократична България“, ако не знаете, и те са едни от многото, които искат съдебна реформа – това е! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Това е истината. Така че война не сме обявявали на прокуратурата, госпожо Атанасова, война сме обявили, извинявам се, господин Биков, по отношение на тоталитаризма. Никога не съм казал, че сме в тоталитарен строй, а казах, че имахте тоталитарен ръководител. Това са две различни, изключително различни понятия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е към Вас и моля следващия път, когато народен представител се опита да въведе в заблуждение аудиторията, Вие да се намесвате. Преди малко госпожа Атанасова каза, че не съм се запознал с доклада на Бюрото, тъй като той бил секретен, а аз не съм се бил разписвал в Секретно деловодство. Госпожо Атанасова, Докладът е наличен на сайта на Народното събрание. Също така е наличен и на сайта на Бюрото, даже е цветен, така че да – права сте, не съм се разписал в Секретно деловодство, но съм се запознал с Доклада, така че моля недейте следващия път да въвеждате в заблуждение залата. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Че не съм проверила фактите и данните...

Благодаря Ви, господин Председател. Взимам процедура за лично обяснение, защото не въвеждам в заблуждение аудиторията, господин Председател, а позволихте на колега да констатира от парламентарната трибуна, излизайки с един лаптоп, че го правя. Понеже е наложително да се обърна и към колегата поименно, господин Председател, чрез Вас, надявам се да ми разрешите. Процедурата ми е към Вас, и цялата аудитория да е разбрала, имах предвид, че господин Куленски не е подавал сигнал, че е подслушван неправомерно, не е чел Доклада на Комисията, която беше формирана в Четиридесет и шестото народно събрание, защото той е в Секретно деловодство, а съм нямала изобщо предвид публичния доклад, който, освен че е качен на сайта на Народното събрание, е обявен на сайта на Комисията за контрол на СРС отпреди две години. Благодаря за вниманието, господин Председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Без съмнение специалните разузнавателни служби са законен начин за превенция на престъпността и защита на националната сигурност. Проблемът е, когато те се използват за политическа репресия. Преди две години всички, които не бяхме съгласни с управлението на Бойко Борисов, бяхме заподозрени, че сме престъпници и застрашаваме сигурността на държавата, бяхме подслушвани – някои законно, някои незаконно. Без съмнение повече от Вас знаят, че аз също бях подслушвана в този смисъл. Моля колегите да вземат някакви мерки и за качеството на техниката – вече втори телефон ми се развали. В този аспект, в който искам да Ви обърна внимание, и никой от колегите, за съжаление, досега не засегна, е, че са подслушвани адвокати. Няма как законно да се подслушват разговори между адвокати и клиенти. Мен могат да ме слушат, аз няма какво да крия. Но когато аз говоря с клиент, той трябва да е сигурен, че никой освен нас двамата не слуша този разговор. Тайните между адвокат и клиент са гарантирани от Конституцията, както и от редица международни актове. Аз в Доклада не видях подобно разграничение, както и не видях да са взети някакви мерки в това отношение. Много от колегите, които бяха споменати, че са подслушвани, включително и в разговорите си със свои клиенти. Това застрашава не само професионалната етика, но и основни права на гражданите по Конституцията, не моите права – на гражданина Елена Гунчева. Застрашават правата на клиентите, които не могат да бъдат сигурни, когато се обадят на адвоката си, че службите няма да ги слушат. И много Ви моля да вземем отношение и по този въпрос, който досега не е бил засяган. Благодаря Ви.

Господин Председател, искам да обърна внимание на голяма част от преждеговорившите, които многократно повториха и приеха за даденост, че всички подслушвания са били законни. Не, не всички подслушвания са били законни. За това нещо има законни доказателства, които Вие като депутати може да проверите. Искам да обърна обаче специално внимание на господин Балачев, който беше много просторен в тази си насока и обясняваше, и тук, образно казано, си късаше ризата как всичко е законно. Когато той беше част от социалдемократическите партии, колкото и да са на брой, вилнееше Цветан Цветанов и имаше многократно, и стотици дела за законни подслушвания. Впоследствие тези същите хора, които бяха подслушвани законно, осъдиха България заради мотивите за това издаване на разрешения за подслушване. Нека да разграничим всички тези неща и нека да не внушаваме, че тази служба, макар и подвеждана от прокуратура, от съд или от който и да е било – всичко е било законно. Не, не всичко е било законно, а голяма част от подслушванията, които дори са били законни, пък са в разрез на каквато и да е било друга етика.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ганев, репликата ми е към Вас. Безспорно за всички присъстващи в тази зала контролът върху специалните разузнавателни средства и начинът за тяхното използване е тема, върху която Народното събрание би могло да разсъждава дълго. Всъщност, ако искаме да има някаква промяна, тя трябва да бъде инициирана по ред и начин, какъвто на всички нас като народни представители ни е познат – чрез промяна в българското законодателство. Това обаче, което обсъждаме днес, е Докладът на Националното бюро за контрол на средствата за 2020 г. Изключително много се притеснявам от възмущението, изразено от голяма част от преждеговорившите, за това, че събираните данни, които са цитирани в този доклад, са на базата на издадени разрешения от български съд независимо от това дали е Специализираната прокуратура, или са окръжни съдилища. Имам само един въпрос и той е към Вас. Ако Докладът отчиташе използване на СРС-та по неотложност без разрешение на съд и без искане на прокуратура, щеше ли да бъде прието в тази аудитория? Щеше ли да бъде прието за нормално подобно отчитане и подобно използване на специалните разузнавателни средства? Ако искаме да променим начина, по който те са използвани до момента, имаме тази възможност – затова сме тук, затова сме народни представители. Въпросът е ще приемем ли Доклада, който ни е представен днес в залата. Благодаря.

Госпожо Кирова, ще го кажа пак – беше казано и от доктор Костадинов. Не всички подслушвания са били законни, а Докладът казва точно това, че всички подслушвания са законни. Не, не всички подслушвания са законни. Има надлежни документи, които показват и доказват това. Затова не можем и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този документ, който е сложен към днешна дата за обсъждане в пленарната зала.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес по-скоро истините се сблъскват с фактите. Очакваше се да се препотвърдят Вашите революционни истини. Накрая излезе един Доклад, който се оказа доста сух, без големи сензации, без големи бомби. Сега става малко неловко за онези, които и до днес твърдят, че са били репресирани. Тук виждам по-скоро активни борци, отколкото репресирани. Едните и другите твърдят едно и също, но едните наистина са били репресирани, другите са били активни борци, а част от тях благодарение на това станаха даже и депутати.

Тук не говоря за никого конкретно. Имаше цели партии и в предишни парламенти, които бяха сформирани на принципа на това, че някой е бил жестоко репресиран от тоталитарния – сега не знам, не било режим, но от тоталитарния лидер, който, между другото, в продължение на два-три месеца пазеше – една малка група хора имаше на Орлов мост, бяха блокирали – ги пазеха да не ги бият гражданите, които минаваха с колите си и не можеха да стигнат дотам. Имаше и такива ексцесии. Имаше протести, нещо, което, между другото, е съвсем нормално за една демократична държава. Сега обаче започва една неприятна тенденция да се казва, че всяко СРС, всяко подслушване едва ли не е някаква репресия срещу някого. Самите Вие, пак ще Ви повторя: цитирате 2500 подслушвания. Между тях огромната част са подслушвания спрямо хора от криминалния контингент. Сега, ако започнем да се борим, и Ви съветвам да не го правите, срещу подслушванията, които, пак ще повторя, са издадени със съдебно решение – значи те може да са поискани от министъра на вътрешните работи или от прокурора, но в крайна сметка са валидирани от съдия. Това Ви казва Докладът. Това е част от процедурата и процедурата е спазена. Това не обслужва революционната истина за репресираните, които днес стоят в парламента като едни активни борци и се борят за своята революция, която обаче е умряла. Защото революцията умира бързо. Революционните истини са нетрайни. От днешния дебат, така по-странично като го гледам, виждам как Вие продължавате да живеете в еуфорията на нещо, което вече го няма, защото виждате, че има други проблеми. Затова го няма тук господин Рашков, защото неговото време свърши. Той щеше да бъде тук, сигурен съм, че нямаше да пропусне това, ако в този доклад пише друго, само че той не може да защити в момента собствените си думи, собствените си действия, които бяха подчинени изцяло на предизборната кампания, а не на каузата за справедливост, за по-добър контрол на СРС-тата, за възмездие и така нататък. Две години се говориха какви ли не неща – то не бяха хиляди незаконни подслушвания, не бяха ядене на хора, не бяха магистрали, не бяха какви ли не неща. След всичкото това говорене, напомпване, мачкане – планината се напъна и арестува Борисов по сигнала на БОЕЦ. Толкоз! Толкова Ви беше събирането на доказателства, материали и така нататък! Свидетелство на БОЕЦ, свидетелство на Божков, свидетелство на Кирил Петков – толкоз за Вашите свидетели, за Вашите истини. Те умряха! Умряха преди две седмици официално! Днес каквото и да кажете за подслушването, никой няма да Ви повярва, дори и да кажете в някакви моменти нещо, което е вярно. Единственият призив, който имам към Вас, е да започнем да гледаме на тези въпроси сериозно отвъд лозунгите, отвъд тези предизборни послания, в които те се превърнаха, да седнат и с тях да се занимават юристите. Ако може тази система да стане по-ефективна, нека да стане по-ефективна, но тя няма да Ви донесе повече нищо. Сега ще трябва да си измислите нещо друго, а като гледам, Ви е много трудно, защото е лесно да си измислиш нещо потайно като подслушването. Трудно е да измислиш нещо реално, нещо, което да се види, а това, което се вижда, е това, което каза господин Караджов сутринта. Няма да има пътища, няма да има ремонти на пътища, няма да има нищо! Това Ви го каза Вашият министър! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, мисля, че единственото, което умира, е надеждата на Вашите избиратели, че ще се върнете на власт (смях от ГЕРБ-СДС), че ще ги обезщетите за всички Ваши подтиквания към опити да свалят тази доста стабилна коалиция. Така че, благодаря Ви. Това мисля, че е единственото, което умира. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Надеждата на Вашите избиратели, че Вие ще се върнете и ще ги защитите за престъпленията, които са правили. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Благодаря.

Трябва санкция!

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Митев, за мен винаги е удоволствие да Ви слушам. Защото винаги ни давате повод за това да кажем нещо… (Реплика: „Той не е в залата.“) Той избяга ли пак? Аз го търся…

Ами, защото дойде задъхан и тръгна. (Реплики.) Тогава ще отговоря на останалите. Това, което каза господин Митев, е илюстрация на това, което казах преди това, че се живее в някакъв собствен свят, в който нещата са прекрасни, подредени, както каза и господин Митев – коалицията е стабилна, надеждите на ГЕРБ да се върне някога във властта умират. Всичко това е чудесно. Проблемът е, че го мисли само господин Митев и още група народни представители. Всички други, които са извън този свят, а те са някъде около 6 милиона и половина, виждат нещо друго. Виждат, че няма въпрос, по който да няма скандал вече от няколко дни насам. В този скандал не участваме ние. Между другото, единственото, което успяхте Вие, е да ни изолирате от управлението. Сега сте на път да ни изолирате и от опозицията, защото няма нужда от опозиция. (Реплики от „Продължаваме Промяната“. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Тук вече ние само стоим и гледаме. Добре че има такива доклади, та и ние да станем да кажем нещо, да се противопоставим. Иначе не може да вземем ръка. Благодаря Ви. (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, благодаря Ви. Процедурата ми е по начина на водене. Ще Ви помоля, когато колеги народни представители правят внушения от тази трибуна, и то смехотворни такива, да ги прекъсвате, а за някои от внушенията е необходимо да се налага и санкция, първо. Второ, преди малко чухме, че предложеният ни доклад, защото предлагам да се върнем по същество – обсъждаме един доклад, който ни е предложен за гласуване – в предложения доклад от преждеговорившите колеги разбрах, че този документ е съставен с неверни данни. Ако това е така, предполагам, че това е подсъдно. Ако наистина има неверни данни в този доклад, всеки един, който има конкретна информация за това, а не базирана на предположения и на това, че една жена на пазара каза на някой друг и че Хаджигенов предположи някога нещо…

…но то после се оказа не такова, моля да дойде и да представи тези данни тук пред Народното събрание. В против случай просто си губим времето.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене. Господин Председател, моля да наложите санкция на народния представител Искрен Митев, а именно по чл. 155, т. 3 от нашия Правилник – порицание, тъй като си позволи не само да обиди една парламентарна група, в случая нашата парламентарна група – на ГЕРБ-СДС, но и българските избиратели. Защото, предполагам добре знаете, господин Председател, че всеки народен представител представлява целия български народ. В този смисъл твърденията на господин Митев, цитирам: „Вие искате да се върнете на власт, за да скриете нарушенията на Закона и престъпленията, които са извършили Вашите избиратели“, са тотално недопустими и по отношение на това, че са изказани от народен представител, и по отношение на това, че са адресирани към една от парламентарните групи, която има избрани 59 народни представители, и по отношение, че са адресирани към българските граждани като гласоподаватели, които са гласували за представляващите ги в Народното събрание народни представители. Моля Ви, господин Председател, вземете мерки, защото, ако досега някой от министрите или от други народни представители си позволяваше подобна волност, то занапред нашата парламентарна група не само ще информира Комисията по етика и конфликт на интереси, но и ще настоява, включително и на Председателски съвет, да се обсъдят строги санкции по отношение на народните представители, които или не разбират Правилника, или не разбират разпоредбите на Конституцията, ако изобщо са я чели, или не разбират своята роля и място в тази пленарна зала. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Както и в случая с процедурата за избор на нови членове на Съвета за електронни медии, така и сега мисля, че пак смесваме понятията и очакваме от органа, който ни представи този доклад, функции, които не са му вменени нито от Закона, нито някой му ги е поставил да ги извърши, тоест да определя законност, незаконност. Това са едни хора, които ни докладват за спазване на процедурите. Големият дебат за това как се изпълват подслушванията, би трябвало да е на съвсем друго място и във връзка с друго законодателство. Очевидно, че това е тема, както и темата за свободата на медиите, която по някакъв начин е чувствителна, травматична за народното представителство, и аз Ви предлагам като управляващи да намерите подходяща форма, в която да я вкараме в тази зала и да стигнем до някакви решения, които, както би казал Гого Лозанов, дано стане отново член на СЕМ, биха разширили територията на смисъла. Защото в момента ние не разширяваме територията на смисъла, използваме ги за традиционна политическа битка, която може да избухне и без всякакъв повод. Този доклад не е повод за такава битка. Той илюстрира едни провалени твърдения от предишния парламент, използвани по време на предизборната кампания, и с това приключва темата. Ние го натоварваме с много повече. Впрочем самият аз съм за подслушванията. Три пъти ми се е случвало. Веднъж даже имам официално извинение от прокуратурата, че е станала грешка, и до ден днешен профилактично поне веднъж месечно набирам другия си телефон с този и чета избрани български поети, защото смятам, че по този начин допринасям за ограмотяването на хората, които слушат. Чета Лилиев, чета Подвързачов, по-редки поети. Съветвам Ви и Вие да го направите. Хубав ден до края! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Репликата ми е към Вас. Бихте ли ми обяснили, наистина не знам, не се заяждам, като не приехме този доклад, какво следва? Нов доклад ли да чакаме, подслушваните не са били подслушвани или са били подслушвани? Наистина не разбирам какво следва от това, че ние не приемаме този доклад?! Мисля, че този въпрос си го задават много хора тук и ако някой знае, моля да каже. Благодаря Ви.