ДОКЛАДЧИК РУМЕН ГЕЧЕВ2245 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Току-що се консултирах и с председателя на Народното събрание, за да спестим време и да се основем на фактите. На 12 април 2022 г. нашият колега Андрей Гюров оттегли своята кандидатура, затова, ако не възразявате, в протокола ще Ви запозная само с материалите, които касаят единствения кандидат, който е останал – колегата Каримански.
„Доклад на Бюджетната комисия относно изслушване на предложените кандидати за управител на Българската народна банка.“
В случая, както казах, става дума за един кандидат.
„На открито заседание, проведено на 31 март 2022 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за управител на Българската народна банка по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 18 март 2022 г.), наричани по-нататък „процедурни правила“.
Кандидатурата на господин Любомир Антонов Каримански, предложена от парламентарната група на „Има такъв народ“, беше представена от народния представител Тошко Йорданов.
Любомир Каримански има магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство – катедра „Финанси“, и магистърска степен по бизнес администрация от Международния бизнес университет „Хълт“ в Лондон.
Той има множество специализации в областта на финансите и банковото дело и висшия мениджмънт – Глобално лидерство в България и в чужбина.
Любомир Каримански започва професионалното си развитие през 1991 г. в българския банков сектор в областта на международните валутно-финансови отношения. Той е един от първите експерти, които внедряват и утвърждават картовите разплащания в България и установяват преки взаимоотношения с международните картови асоциации – VISA и Mastercard, за България. През годините изгражда екип, с който успешно внедрява иновативни банкови бизнес модели за развитието на банкирането на дребно, платежната инфраструктура, както и схеми за лоялност при използването на банковите продукти.
Повече от 10 години Любомир Каримански участва в управлението на няколко търговски банки и финансови институции като член на управителния съвет и изпълнителен директор, в които следи за прилагането на Европейската банкова регулаторна рамка по отношение на операционния и кредитен риск и на капиталовите изисквания за банките.
През годините той е активен участник при транспонирането на Директивата за платежните услуги в българското законодателство, както и при нейната ревизия на европейско ниво.
Натрупаният дългогодишен опит в банковия сектор в България, включително и в Международния банков институт, му изгражда авторитет на високоуважаван професионалист в Европа, което му позволява да заема независими длъжности в управлението на СЕПА разплащанията в Европейския платежен съвет в Брюксел.
През последните шест години господин Каримански участва активно в промените на европейските регулации, свързани с цифровото банкиране и иновативните разплащания в банковия сектор. Професионалната му ангажираност в европейските банкови структури продължава и с избирането му за член на Групата на участниците в банковия сектор към Европейския банков орган в Париж. Активното му участие в него му отрежда лидерска позиция в работната група за разплащания, дигитално банкиране, финансови и регулаторно-технологични компании. Взима активно участие по време на заседанията на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган във връзка с разработването на Европейската дигитална финансова стратегия и трансформирането на банковия сектор.
Преди да бъде избран за народен представител, Любомир Каримански е съветник по дигитално банкиране и разплащане в Асоциацията на банките в Люксембург, където управлява проект по разработване на Люксембургски банков платежен клъстер и Европейската дигитална финансова стратегия.
Успоредно с професионалното си развитие в банковия сектор господин Каримански е уважаван преподавател по дисциплините „Основи на финансите“ и „Корпоративни финанси“ в Университета за национално и световно стопанство.
Отличните способности за комуникация и диалог, както и нестандартното мислене и рационални похвати при прилагане на различни модели за внедряване на новаторски решения са безспорно доказани в работата му през годините, заяви господин Йорданов.
В заключение господин Йорданов подчерта, че с оглед на гореизложеното Любомир Каримански притежава необходимото образование, дългогодишен професионален опит, нравствени качества и публична репутация да заеме длъжността управител на Българската народна банка. Той изрази увереност, че като висококвалифициран банков и финансов специалист с над 20-годишен опит в развитието на финансовия и банковия сектор и успешно приложен лидерски опит Каримански ще допринесе за по нататъшното развитие на Българската народна банка.
При представянето на своята концепция господин Любомир Каримански подчерта, че тя е разработена като продължение на стратегическите приоритети на сегашното ръководство на Българската народна банка, които са надградени с няколко нови. Той очерта шест приоритета в дейността си като управител на Българската народна банка, а именно: динамичното развитие на икономическите анализи, изследванията и прогнозите, свързани с инфлацията и икономическия растеж, включващи присъединяването към еврозоната; банков надзор и регулация; оценка на рисковете за банковата система; платежната инфраструктура и дигиталната трансформация; институционалното модернизиране и развитие на Българската народна банка.
По отношение на първия приоритет – динамичното развитие на икономическите анализи, изследванията, господин Каримански очерта предизвикателствата, пред които е изправена икономиката на страната: възстановяване от извънредното положение на ковид пандемията, високи енергийни разходи, ограничения на предлагането, ценови натиск, войната в Украйна, в резултат на което е налице по-висока инфлация и забавен икономически растеж.
При ситуация на несигурност Европейската централна банка е приела да се ръководи в действията си от три основни принципа – опционалност, постепенност и гъвкавост. И тук според господин Каримански е от значение да се изясни как ще се реагира на различните сценарии и да се гарантира ефективната реакция, ако тези сценарии се материализират.
Една от целите е чрез способите на икономическите анализи, изследвания и прогнози Българската народна банка да следи за инфлацията, като се стреми в средносрочен план тя да е оптимално близка до тази, определена от Европейската централна банка.
По отношение на втория приоритет – присъединяване към еврозоната, господин Каримански подчерта, че Националният план за въвеждане на еврото в България трябва да бъде актуализиран с оглед настоящата геополитическа и икономическа ситуация в страната. Освен това трябва да се проведе професионална дискусия за въвеждането на еврото, резултатите от която следва да бъдат ориентирани към широката общественост, за да може тя да прецени ползите и предизвикателствата от приемането на еврото.
По отношение на третия приоритет – банков надзор и регулации. Според господин Каримански банковият надзор следва да извърши оценка на нуждите и разпределението на подходящи допълнителни надзорни ресурси, включително осигуряване на инструменти и управление на процеса по оценка на риска. Надзорните приоритети на БНБ са изцяло базирани на идентифициране на рисковете в банковия сектор. Според него от изключителна важност с оглед настоящата ситуация в страната е провеждането на навременно идентифициране на рисковете в банковия сектор и надграждане на устойчиви модели за управлението на банките.
По отношение на четвъртия приоритет – оценка на рисковете за банковата система, господин Каримански отбеляза, че е категоризирал рисковете на вътрешни рискове за кредитните институции и на външни рискове за банковата система. Според него през следващите години кредитният риск ще бъде основното предизвикателство както пред банковия сектор, така и пред надзорния орган.
Що се отнася до петия приоритет – платежна инфраструктура и дигитална трансформация, той подчерта, че стратегическите приоритети на БНБ следващите години ще са продиктувани от приетите „Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги на Европейския съюз“ и „Стратегия на Европейския съюз за плащанията на дребно“. Той застъпи становището, че трябва да се създаде Координационен съвет в Българската народна банка, който да изгради интегритета и оперативната съвместимост между финансово-технологичните компании (финтех) и търговските банки.
И на последно място, относно петия приоритет –институционално модернизиране и развитие на Българската народна банка, господин Каримански посочи, че от изключителна важност е да се създаде план за киберустойчивост, да се разшири изследователският капацитет на банката, за да може да се създаде „пясъчник“, в който да бъдат тествани отделните изследователски и научни проекти.
В заключение той посочи, че в концепцията си се е постарал да изведе най-важните стратегически приоритети през следващите години, като ще направи всичко възможно да приложи подхода „култура и талант“ при запазването на консерватизма на Българската народна банка и постъпателното ѝ модернизиране.
В хода на изслушването народните представители изразиха становища и поставиха въпроси към кандидатите за управител на Българската народна банка.
В отговор на поставените към него от народните представители въпроси господин Любомир Каримански посочи, че ако бъде избран за управител на БНБ, ще настоява да бъде направен подробен анализ на ползите и предизвикателствата във връзка с приемането на еврото и този анализ ще бъде достъпен на широката общественост. Според него е редно Централната банка да бъде малко по-отворена към населението и бизнеса, тъй като в момента тя е много затворена и свръхконсервативна. Що се отнася до връщането на златните резерви от Англия в България, господин Каримански посочи, че не може еднозначно да отговори на този въпрос, тъй като е много важно преди това да се видят какви са клаузите в договорите, които България е сключила, и дали те съдържат доста сериозни неустойки и други наказателни клаузи. Освен това трябва да се провери дали има нарушения по тези договори, тъй като ползата от монетарното злато е то да бъде управлявано по подходящ начин, така че да носи приходи за Централната банка. Резултатите от тази проверка ще бъдат изложени в доклад до Народното събрание, тъй като според него към настоящия момент връзката гуверньор и парламент е много слаба.
По отношение на въпроса дали би критикувал правителството, господин Каримански посочи, че не би си позволил да отправя директна критика към правителството, тъй като Централната банка е независима институция. Това, което би направил, е да изложи фактите такива, каквито са – и за инфлацията, и за икономическия растеж, като остави възможността на политическите партии и на обществеността да ползват тези резултати. Той не застъпва тезата, че Централната банка е тази, която трябва да си позволи да критикува правителството. Според него Централната банка е тази, която може чрез задълбочен анализ да представи данните на обществеността и да алармира обществеността, ако е налице нещо, което изключително много изкривява картината за икономическия просперитет на страната и за задълбочаващата се инфлация.
В отговор на въпроса дали има изоставане от графика за присъединяване към еврото, господин Каримански отбеляза, че според него има изоставане с оглед на така качения на интернет страницата на БНБ Проект на план за приемане на еврото. Изоставането може да се дължи и на това, че имаше две служебни правителства, които нямаше как да свършат заложените дейности.
Присъединяването на България е политически и икономически проект, като според него дали ще се присъединим на 1 януари 2024 г., зависи от икономическата ситуация и дали ще отговорим на всички онези критерии за присъединяване, или те ще бъдат дерогирани.
Важен е и предстоящият доклад за конвергенция на Европейската централна банка. В момента в Европа инфлацията не е тази, която отговаря на Маастрихтските критерии. Дори държавите членки, които са в Еврозоната, не отговарят на тези критерии.
Господин Каримански се изказа в подкрепа на това, че България се намира в Европейския банков съюз и че банковият надзор функционира в тясно сътрудничество с Европейската централна банка.
По отношение на управлението на валутните резерви той заяви, че следва да бъде запазен консервативният дух по отношение на тях, като няма информация по какъв начин са управлявани през последните години. Според отчетите повече от 92% от валутните резерви са в евро към момента, което означава, че почти няма доходност от тях.
По втория кръг от въпроси становището на господин Каримански е, че е изключително важно БНБ да продължи да бъде надежден фискален агент на правителството, като продължи да има сключен договор с Министерството на финансите. Приоритетните задачи в тази посока трябва да са развитието на организиран и прозрачен пазар на държавни ценни книжа, както и български дългови ценни книжа да бъдат допуснати като приемливо обезпечение при бъдещи операции с Европейската централна банка.
По отношение на разбирането му за платежните услуги и платежните системи в страната и тяхното по-нататъшно развитие във връзка с присъединяването на България към еврозоната господин Каримански подчерта, че платежните системи в България са едни от най-сигурните и стабилни в момента. Според него единственото нещо, което трябва да се надгради, е по-голяма гъвкавост и по-адекватна реакция по отношение на една от платежните системи – БИСЕРА-БОРИКА, с оглед на новите платежни схеми в Европа. Той застъпи тезата, че смята да развива платежните системи и по отношение на СЕПА схемите, тъй като в България се ползва единствено СЕПА схемата, която е за кредитен превод, но не се ползва СЕПА директен дебит и СЕПА незабавни плащания.
Що се отнася до надзорните приоритети на Европейската централна банка за 2022 – 2024 г., той очерта най-важните от тях, а именно: банките да излязат в добро състояние от ковид пандемията; преодоляването на структурните слабости чрез ефективно планиране и чрез ефективна стратегия за въвеждането на дигитализацията и справяне с нововъзникналите спешни екстремни рискове.
Съгласно т. 6, от Раздел IV от процедурните правила господин Румен Гечев увери народните представители, че в голямата си част поставените въпроси от Българската финтех асоциация и от средствата за масово осведомяване в лицето на Mediapool.bg, Economic.bg и „Капитал“ се покриват от зададените вече такива от народните представители. На зададените им два въпроса от списъка с въпроси на посочените лица двамата кандидати отговориха задълбочено и изчерпателно.
Комисията по бюджет и финанси прие, че кандидатите отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността управител на Българската народна банка. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Българската народна банка.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание при новите условия да разгледа и гласува предложената кандидатура на Любомир Антонов Каримански за управител на Българската народна банка по реда на Раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за кандидата.“ Благодаря Ви.