ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР НЕДЯЛКОВ2062 думи
Господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 47-254-01-29, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 17 март 2022 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 13 април 2022 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 47-254-01-29.
На заседанието присъстваха: Жулиета Върлякова – заместник- министър на труда и социалната политика, и Искрен Ангелов – директор дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“; Мариета Георгиева – съветник в политическия кабинет на министъра на образованието и науката, и Ваня Тивидошева – временно изпълняващ длъжността директор на дирекция „Професионално образование и обучение“.
Законопроектът бе представен от народния представител Деница Сачева.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да отговори на потребностите от целенасочена работа за активиране на трудоспособните лица, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Предложените изменения са свързани с регламентиране на възможността за обмен на информация между институциите, отговорни за администрирането на данни за лица на възраст от 16 до 65 години, с цел идентифициране по местоживеене, което ще позволи на бюрата по труда да осъществяват контакт с икономически неактивните лица. По този начин се изпълнява изискването на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно събирането и обработването на личните данни с цел изпълнение на задачи от обществен интерес.
С предлаганите промени се регламентира работата на Агенцията по заетостта с икономически неактивните лица. Идентифицирането им ще подпомогне разработването на политики и реализиране на дейности по тяхното активиране. Условията и редът за обмена на информацията между ангажираните в процеса институции ще бъде определен с акт на Министерския съвет.
Създава се подробна регламентация за дейността на Агенцията по заетостта, която ще осъществява контакт с икономически неактивните лица, с цел информиране, консултиране и насочване за самостоятелно търсене на работа. За изпълнение на дейностите по активиране Агенцията по заетостта ще създаде и поддържа електронен регистър на неактивните лица, който регистър няма да бъде публичен.
С друга част от промените Законопроектът регламентира финансирането със средства от държавния бюджет на процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности на безработни лица, регистрирани в бюрата по труда с цел улесняване на достъпа им до обучение за придобиване на професионална квалификация. Чрез процедурите по валидиране, които ще бъдат безплатни за безработните лица, ще бъдат установени, оценени и признати професионални знания, умения и компетентности, които тези лица са придобили чрез професионален опит, по неформален път или самостоятелно учене.
Законопроектът предвижда промяна в Закона за професионалното образование и обучение, отнасяща се за изискванията за минимално образователно ниво за включване на лица над 16 години в обучение за придобиване на квалификация по професии за най-ниската първа степен на професионална квалификация.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. При приемането на Законопроекта няма да са необходими финансови и други средства и не се налагат административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта. Предложените промени са разработени с активното участие на експерти от министерството и Агенцията по заетостта и са обвързани с дългосрочните цели на политиката за повишаване на заетостта и качеството на работната сила. Очаква се активиране на икономически неактивните лица от всички възрасти и повишаване на тяхната пригодност за заетост.
Министерството на образованието и науката подкрепя по принцип Законопроекта и изразява неподкрепа на § 20 относно промяната в Закона за професионалното образование и обучение. Курсовете за ограмотяване и обучението за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, са два отделни и независими един от друг процеси, подчинени на разпоредбите на няколко различни закона и които по същество преследват различни цели. Придобитите знания, умения и компетентности в курса за ограмотяване са условие и предпоставка за усвояване на знанията и придобиване на компетентности в професионалното обучение за придобиване на първа степен професионална квалификация, поради което се счита, че не е възможно двата процеса да се извършват успоредно. Не може завършен курс за ограмотяване, който няма характеристиките по същество, да бъде образователно равнище, да служи за изходящо такова при придобиване на професионална квалификация или на квалификация по част от професия.
Предложеното определение за валидиране на професионални знания, умения и компетентности вече съществува в Закона за професионалното образование и обучение и съгласно Закона за нормативните актове не би следвало да бъде елемент на Проектозакона.
Министерството на финансите не възразява по предложения законопроект, като обръща внимание, че изпълнението на новите дейности по Законопроекта следва да се реализират в рамките на одобрения бюджет на Министерството на труда и социалната политика, в това число на одобрените средства за активна политика на пазара на труда.
Що се отнася до обмена на данни между Агенцията по заетостта и НАП, то вече редът е регламентиран в чл. 26, ал. 2 от Закона за НАП и с оглед на това следва § 2 от Законопроекта да бъде прецизиран.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството настоява Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ да се заличи от текста на § 2 от Законопроекта, тъй като обмяната на информация предполага двупосочно движение на такава. Но за поддържането на регистрите на ГД „ГРАО“ не се изисква и не е необходима информация от Агенцията по заетостта.
Към настоящия момент ГД „ГРАО“ предоставя информация към Агенцията по заетостта, по ред, установен в чл. 7а, ал. 4 на действащия закон, като е дефинирана конкретната цел за обработване на данните и е посочен редът, по който данните се предоставят. За изпълнение на новите задължения на Агенцията по заетостта по § 13 МРРБ предлага допълнение на чл. 7а, ал. 4 с определяне на новата цел, а именно „създаване и поддържане на регистъра по чл. 43в, за изпълнение на дейности по чл. 43б“, като по този начин информацията, която се предоставя от ГД „ГРАО“ на Агенцията по заетостта ще се допълни и конкретизира.
Националната експертна лекарска комисия констатира, че от Законопроекта не става ясно какъв вид и обем лични данни ще се обменят между Агенцията по заетостта и отделните институции и при какви условия и ред ще става това. Съгласно действащия чл. 7а, ал. 2 за целите на държавната политика по заетостта Агенцията по заетостта обменя информация с Агенцията за хората с увреждания при условия и ред, определени в сключено помежду им споразумение. Следва да се изясни какви са точно тези данни, защото НЕЛК е задължена да предоставя информация за освидетелстване и преосвидетелстване на хората с увреждания в Агенцията за хората с увреждания, за което има сключено споразумение с правата и задълженията на страните и контрола на достъп до Единната информационна система за медицинска експертиза.
Предложените промени в Законопроекта би следвало да намерят отражение и в чл. 108а, ал. 3 от Закона за здравето, където трудовата заетост не е сред дейностите, за които могат да се използват данните от информационната база данни по Закона за здравето.
Националната агенция за професионално образование и обучение счита, че следва да бъде изяснено обстоятелството с разходите за финансиране на процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности със случаите, в които се провежда допълнително обучение, както и задължение на институциите, които имат право да извършват валидиране, за разработване на план-сметки за всяка процедура по валидиране.
Националната агенция за професионално образование и обучение изразява несъгласие за включване априори на неграмотни лица над 16 години в обучение за придобиване на квалификация по професии за най-ниската първа степен, защото в действащия Списък на професиите за професионално образование и обучение са налице редица професии от първа степен, които не могат да се упражняват от неграмотни лица – касиер, калкулант, снабдител, деловодител и други. За отпадане на изискването за входящо образователно ниво може да се мисли само за професии от първа степен на професионална квалификация, свързани с ръчни операции и за това следва да се направи преглед и оценка с участието на Министерството на образованието и науката и експертните комисии на Националната агенция за професионално образование и обучение.
На заседание, проведено на 4 април 2022 г., Националният съвет за насърчаване на заетостта (малкото НСТС) подкрепя Законопроекта и предлага той да бъде приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество в оперативен порядък.
Асоциацията на индустриалния капитал в България определя направените предложения за изменения като крайно наложителни за активиране на неактивните лица. Следва да се има предвид, че възлагането на допълнителни дейности изисква увеличаване на бюджета за изпълнение на Националния план за действие по заетостта. Заложените цени за обучения не са променяни от 2015 г. и като консумативи, и като хонорари.
Българската търговско-промишлена палата предлага да отпадне § 14 от Законопроекта. Предложението за намаляване на максималния срок за предоставяне на средства на работодателите за насърчаване на заетостта в тези трудни времена е неприемливо, немотивирано ограничение – вместо до 36 месеца, срокът се намалява до 18 месеца.
КНСБ не подкрепя поредното изменение на Закона за насърчаване на заетостта и предлага разработването на нов закон.
Не са съгласни информирането, консултирането и насочването за работа да се извършва от службите по заетостта поради липса на капацитет и време. Предлагат това да става от лицензираните центрове на Националната агенция за професионално образование и обучение.
Не са съгласни да бъдат премахнати групата на лицата, които са придобили право на ОСВ, но още не са се пенсионирали, тъй като упражняването на правото на пенсия е лично право, а не задължение.
Не следва валидирането да става само в Българо-германските центрове, тъй като те са разположени неравномерно – само в 4 града в страната.
Българо-германските центрове не притежават лицензия и преподавателски екипи за всички професии и няма как да гарантират качество при валидирането.
Българската стопанска камара подкрепя принципно законопроекта и обръща внимание на следните въпроси:
Улесняването на персоналното идентифициране и работа с икономически неактивните лица следва да бъде подкрепено с допълнителни законови промени за реално прилагане и контрол върху режима на адресната регистрация;
Във връзка с предвидения обмен на информация между Агенцията по заетостта и други девет държавни институции за целите на държавната политика по заетостта БСК предлага създаването на единна интегрирана информационна система на Министерството на труда и социалната политика;
Българската стопанска камара категорично възразява срещу забраната за предоставяне на каквато и да е информация от предложения нов регистър на икономически неактивните лица. Агрегирана информация в посочения обхват представлява изключителен интерес за работодателските организации.
Долният възрастов праг, определящ икономически неактивните лица и трудови ресурси, следва да се промени от 16 на 15 години в съответствие с ратифицираната конвенция на МОТ № 138/1973 г. относно минималната възраст за заетост и сключване на трудови договори за дуално обучение.
В последвалата дискусия беше изразена принципна подкрепа на Законопроекта и високо оценена неговата навременност.
Народният представител Хасан Адемов отбеляза, че в дигиталната епоха, в която живеем, няма как да не бъде подкрепен информационният обмен между институциите. Но освен дигитален подход, следва да се използва и аналогов такъв, свързан с издирването на неактивните лица чрез активиране на трудовите и здравните медиатори по места.
По отношение на валидирането – следва да се прави ясно разграничаване между наличните професионални умения.
Господин Адемов изрази увереност, че с общи усилия между първо и второ гласуване могат да се направят по-прецизни и работещи текстове.
Народният представител Илиана Жекова обоснова необходимостта от приемането на този законопроект със създаването на възможност за улесняване работата на трудовите посредници за активиране на неактивните лица. Същото се отнася и до съществуващите младежки медиатори в общините. Без наличието на такъв регистър е невъзможно достигането до всички лица в категорията неактивни. Тя отбеляза, че процесът на валидирането до този момент върви бавно и трудно, но чрез новата промяна неактивните лица ще могат да получат сертификат, който да ги направи конкурентни на пазара на труда.
Народният представител Искрен Арабаджиев подкрепи Законопроекта и изрази увереност, че с приемането му се дава възможност на част от неактивните лица да се включат на пазара на труда. По отношение на механизма за обхвата в Министерството на образованието и науката, той отбеляза, че в него съществуват проблеми, недобър бизнес анализ и неработещи функционалности.
След като Агенцията по заетостта събере цялата информация в регистър на неактивните лица, се очаква да бъде направен анализ в какви категории могат да бъдат групирани тези лица, за да бъде бизнес анализът в помощ на работодателите.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, „въздържал се” –1, без гласове „против”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 47-254-01-29, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 17 март 2022 г.“
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, колеги.