4 май 2022 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За всички е ясно, че енергетиката е един от най-важните сектори от икономиката на страната. Той е структуроопределящ отрасъл – отрасъл, пряко свързан с националната сигурност, и това не е случайно, тъй като енергийната сигурност е на практика национална сигурност. Това е и секторът, който пряко засяга всяко едно българско семейство, засяга всеки един български бизнес. От това как се управлява енергетиката и какви са цените на енергоносителите до голяма степен зависи конкурентоспособността на българската икономика. Ето защо, след като на 26 април тази година от прессъобщение на Министерството на енергетиката научихме, че доставките на природен газ за България от основния доставчик „Газпром“ ще бъдат преустановени, това предизвика поредица от въпроси, тъй като съгласно Закона за енергетиката, когато става дума за такива важни теми, свързани с националната сигурност, има ясно разписана разпоредба, която казва кой определя държавната политика в енергетиката. И това, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Премиер, господин Министър, е Народното събрание и Министерският съвет! След като стана известна тази информация, ние дълго си задавахме въпроса защо, след като повече от месец става ясно, че са водени разговори, преговори с „Газпром“, имало е яснота, че съществува риск от спиране на доставките, не намерихте време да дойдете в българския парламент, за да запознаете народните представители със създалата се ситуация. Смятам, че това беше Ваше задължение, господин Премиер, господин Министър, и това Ваше задължение по закон Вие на практика не изпълнихте. Впоследствие, след като станаха известни някои факти и обстоятелства около ситуацията и след като разбрахме, че вече на Вас управляващите Ви е станало ясно, че правителството на Политическа партия ГЕРБ през годините, в които управлява, е направило всичко възможно, така че да гарантира диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, и това Вие също го потвърдихте, като казахте, че България има възможност да транспортира газ от юг, от север – 17 милиарда от север, 20 милиарда от южното направление, всичко това е така и това е вярно, но това е плод на много работа през последните 10 години от управлението на Политическа партия ГЕРБ. Защото нито една инфраструктура в енергетиката не се случва от само себе си. Бяха подменени всички компресорни станции, така че да можем да имаме реверсивни връзки в момента. Увеличихме капацитета на Кулата/Сидирокастро през юни 2019 г., така че да могат да преминават два милиарда кубични метра газ днес. Но това, разбира се, са факти, в които много се радвам, че Вие сами се убедихте и че българското общество наистина е наясно, че при управлението на Политическа партия ГЕРБ ние сме направили всичко необходимо, така че да гарантираме толкова важната за България диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Тъй като не станаха известни причините, поради които ние не бяхме информирани за причините, които са довели до спирането на доставките, анализите, които Вие съм сигурна, че сте направили за последиците, до които ще доведе това, с колко ще бъдат увеличени цените съответно на доставките на природен газ, как ще осигурите алтернативните доставки, дали съответно дружеството, чиято основна функция е да задоволява потребностите на обществото от природен газ и да бъде обществен доставчик – „Булгаргаз“, и в същото време търговец, е направило всичко необходимо, така че да гарантира доставките на природен газ за страната. Затова считаме, че е изключително важно днес да дадете отговори на всички тези въпроси, така че и Народното събрание, и българските граждани да получат пълната, точна и вярна информация. Повярвайте ми, господин Премиер, ако бяхте ни запознали със ситуацията тогава, когато изискваше законът, мисля, че няма политическа сила в парламента, която да не се обедини около това да защитим нашите национални интереси. Така че нарушението, което допуснахте на Закона за енергетиката, смятам, че е вярно, че е поредното нарушение, което се прави от страна на Вас управляващите – Вие много не зачитате закона, но така или иначе, смятам, че това е една грешка, от която Вие ще си извлечете съответните поуки. Сега ще ни бъде интересно да ни представите информация как ще бъдат задоволени потребностите на България от природен газ в следващите месеци и какви ще бъдат Вашите стъпки. Как публично и прозрачно ще убедите българското общество, че доставяте природен газ на най-ниски цени и този природен газ е наистина алтернативна доставка, а не доставка на руски газ, но на по-висока цена? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Приоритетите на нашето правителство във връзка с газовите доставки са ясни. Те са три: първо, да има достатъчно газ; второ, доставката да бъде с минимален риск; и трето, да бъде на най-добрата цена, така че да позволява българската икономика да бъде конкурентоспособна. Какво заварихме преди четири месеца? Пълна зависимост на България от „Газпром“; платени 3 милиарда за тръба, която не може да използваме; недовършена връзка към Гърция, за която е започнало да се говори преди 10 години, в абсолютно негодно състояние да бъде използвана, големи участъци въобще недовършени; отказ от 70% от азерския газ, който беше на една трета от цената. Всичко това – точно когато започна и енергийната криза в Европа, която, както всички знаем, не е функция сама по себе си – тя е функция на войната. Путин успя да намали количествата на газа в газохранилищата в Германия още през лятото и есента. В този момент, когато цените се увеличаваха четири пъти, ние бяхме с единствен доставчик „Газпром“. Какво се случи – точната случка с „Газпром“. Получихме писмо от тях за едностранна промяна на договора. В тази едностранна промяна на договора те заявиха следното: искаме „Булгаргаз“ да отвори сметка в Газпромбанк, в която да има сметка и в рубли; искаме от Вас плащанията да са в евро или долари, но ние ще ги превалутираме на курс, който ние изберем, и плащането към „Газпром“ ще бъде валидно само когато рублите постъпят в нашето дружество. Какво означава това на практика? Няколко неща. Първо, Вие не знаете – ние всички не знаем каква ще е цената във всеки един момент. Това зависи…

Тя не Ви интересува!

Моля Ви да не се прекъсваме. Това зависи от курса на долар-рубли или евро-рубли, защото крайното плащане се води в рубли. Второ, вкарвайки посредник между нас и „Газпром“, вкарваме страна, която не е по договор. Плащайки на тази страна, нищо не гарантира – нито дали нашите пари ще ги видим обратно, нито дали ще си получим газа. Всъщност, ако погледнем заедно, какво казва руската страна? Нарушаваме договора едностранно, цената на газа може да си я варираме, както ние решим и доставките не са Ви сигурни, защото ще плащате към трета страна, която не е по договора. Тук не говорим за геополитика, не говорим за идеология – говорим за ясно нарушаване на договора и извиване на ръце по един механизъм, който дава възможността този подход да продължава всеки месец. Ние обаче бяхме готови за този сценарий. Какво направихме? Първо, откакто министърът на енергетиката и цялото правителство влезе в сегашните си позиции, започнахме да работим за диверсификацията, започнахме ежеседмично да проследяваме процеса и прогреса на газовата връзка с Гърция. До такава степен влязохме в детайли, че даже минахме по цялото трасе и видяхме точно къде са местата, където трябва да се забърза работата. Аз лично информирах министър Мицотакис може би над 20 пъти в последните четири месеца и успяхме да договорим ясна дата за завършване на физическото изграждане на този интерконектор – 30 юни. Мога да се похваля от вчерашния ми преглед пак на място, че тази дата ще може да бъде реална и този интерконектор ще бъде завършен. Следващото нещо. Какво направихме? Както Ви казах, за съжаление, миналата година България се беше отказала от 70% от азерския газ, който ние можехме да получаваме на цена една трета от тази на „Газпром“. Отказът е до 30 юни. С други думи, сме подписали едностранно анекс, с който казваме: до 30 юни ние се отказваме от това количество. В момента говорим с азерската страна, с техните инвеститори, включително и „Бритиш Петролиум“, за да договорим възможността да не чакаме до 30 юни, а да получим газа още в началото на юни, даже може би в края на май. Аз вярвам, че заедно с министъра на енергетиката това ще бъде постигнато. Едновременно с това имахме готов план за купуване на втечнен газ. Този план беше само когато „Газпром“ спре доставките на газ и в такъв случай да имаме готовност да не спре по никакъв начин подаването на „Булгаргаз“ към крайните клиенти, както и всички домакинства да не усетят какъвто и да е проблем. Това се случва и в момента. Мога да кажа, че успяхме, въпреки че „Газпром“ ни даде само 24 часа от нотификация до спиране. Газоподаването нито намаля, нито цената засега е скочила – всичко е под контрол. Следващото нещо, което направихме. (Оживление в ГЕРБ-СДС.) Ние говорихме с Европейската комисия да купуваме заедно газа на ниво Европейски съюз. Това е особено важно, когато европейският пазар е най големият пазар и пазарните сили заедно са много по-големи, отколкото когато всяка една страна купува единично. Ето защо още в утрешния ден Европейската комисия отваря работна група, която ще бъде постоянно базирана в София, и министрите на енергетиката, които ще дойдат, са на Италия, Гърция, Румъния, Турция, Сърбия, Северна Македония, Украйна и Азербайджан. Не само че в момента диверсифицираме газа за България, но ние може би ще бъдем и отговорът за целия регион, включително чак до Украйна. Другото нещо, което правим в момента. В напреднали преговори сме директно с американската страна и директно с Египет. Надяваме се цените, които ще постигнем, на втечнен газ от тези две страни да бъдат така, че общият микс на цената ни да не бъде по висока от тази на „Газпром“. Което означава, че какво сме направили? Въпреки едностранното прекратяване на договора, въпреки опитването за извиване на ръце на българската държава и на българските енергийни дружества ние успяхме да не спрем подаването на газ, бяхме готови с диверсификация и сега работим по варианти, които не само да решат проблемите на България, но и на целия регион на цена, която да е равна или по-малка от тази на „Газпром“. Аз мисля, че това са едни добри резултати за толкова кратко време. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в допълнение само да кажа, че инфраструктурата, по която в момента върви природният газ и която се използва за обяснения за диверсификация, всъщност е съществуващата, голяма част от нея е построена през 70-те години. Да се говори, че е построена в последните 10 години, е, меко казано, странно. (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.)

В данни в километри приблизително 25% е построеното, струва 3 милиарда с общи разходи и зависи само от един-единствен доставчик. Толкова относно систематичния риск. Изплащането също така зависи от един-единствен доставчик. И накрая ще кажа само едно – по време на война до нас загрижеността за „трети партньор“, особено такъв от Русия, е трогваща. Фактът, че си направихте труда да погледнете колко усилия са положили „Булгаргаз“, Българският енергиен холдинг, цялото правителство за това да не се прекъснат доставките на газ в рамките на 24 часа, е странен. Вие можете да си направите извода кое Ви е по-важно – дали българското общество, или Русия. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)

На „бе“, господин Добрев, може да си говорите вкъщи. Благодаря. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От страна на Българския енергиен холдинг са взети всички мерки в подкрепа на действията на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ за осигуряване на непрекъснато снабдяване на българските потребители (реплика от ГЕРБ-СДС: „По-високо!“), като е осигурен необходимият финансов ресурс. Привлечени са допълнителни консултанти (реплики от ГЕРБ-СДС: „Не се чува!“), които да осигурят съответно анализ на договорите и на договорните отношения с „Газпром“. Трябва да е ясно, че в тази ситуация – при условията на санкционен режим към Русия, ние няма как да направим някакви анализи по отношение на санкциите на Европейския съюз – те трябва да са ясни от самата Европейска комисия. Оттук натам ние можем да ги тълкуваме само в рамките на нашите възможности, така че не можем да бъдем самостоятелни извън Европейския съюз. Към момента това, което мога да кажа, е, че Българският енергиен холдинг подпомага изцяло усилията на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ с Министерството на енергетиката, издадени са съответните актове и заповеди и са предприети мерки за осигуряване на финансирането. Не смятам, че има някакви рискове към момента. Благодаря Ви.

Както споменаха господин министър председателят и министърът на енергетиката, „Булгаргаз“ получи писмо от „Газпром Експорт“ на 1 април 2022 г., с което ни уведомява, че плащанията по Договора трябва да стават съгласно издадения указ на президента на Руската федерация. Този указ е задължителен за „Газпром Експорт“, тъй като той е руско юридическо лице и досегашният начин на плащане, който е описан в Договора, не може да бъде прилаган. Приложения нов механизъм за плащане, мисля, че вече те и двамата говориха, но общо взето става дума за това, че „Булгаргаз“ трябва да открие две банкови сметки в „Газпромбанк“ на свое име – едната в щатски долари, другата в руски рубли, съответно трябва да превежда на свое име щатските долари в банковата сметка от „Газпромбанк“, оттам нататък вече „Булгаргаз“ няма никакъв контрол върху тези средства. „Газпромбанк“ служебно, съгласно Указа, превалутира щатските долари, като ги продава на Московската фондова борса на търгове. След като получи тези рубли, тя заверява банковата сметка на „Булгаргаз“ и оттам, пак служебно, от банковата сметка на „Булгаргаз“ в руски рубли, плаща на „Газпром Експорт“ рублите. Рискове от приемане или отхвърляне на това предложение. „Булгаргаз“ по принцип се консултира веднага след получаване на писмото с международна консултантска компания. Според тях предложеният нов механизъм за заплащане на природния газ предполага реален риск „Булгаргаз“ да изпадне в забава или неизпълнение на паричните си задължения, свързани с доставката на природен газ, в случай на забавяне от страна на упълномощената банка ООО „Газпром Експорт“, която пък съответно е свързано лице с „Газпром Експорт“. В този случай „Булгаргаз“ е лишен от възможността за контрол върху действията на руската страна и не разполага с никакъв договорен механизъм за защита от отговорност. Описаният механизъм предполага, че при провеждане на организирани търгове на посочената в Указа Московска борса същата ще разполага с достатъчни наличности в руски рубли, за да извърши превалутирането в срок, така че „Булгаргаз“ да не изпадне в забава. Не са предвидени гаранции за непрекъснатост и достатъчно наличност на предложената разплащателна валута, както и възможност за освобождаване от отговорност на „Булгаргаз“ при липса на достатъчно средства да бъде извършено и превалутирането. Този процес е изцяло извън контрола на българската страна и би довел до налагане на санкции, предвидени в Договора. Извън предложените нови условия следва да се отбележи, че Указът, който се явява задължителен за руския газов доставчик, предвижда и други процедури, които не са обвързани с обективни критерии и допълнително увеличават правната несигурност от приемане на предложението. Извън така описаните търговски, финансови и правни рискове, които би поел „Булгаргаз“, в случай че бяха предприети действия за изпълнение на указанията на руската страна под заплахата, че ще бъдат преустановени доставките, съществува и репутационен риск за българската страна от нарушаване на санкциите, наложени от Европейския съюз на Централната банка на Русия, която е един от активните участници на валутния пазар. След преустановяване на доставките на природен газ, което получихме с писмо късно вечерта на 26-и, „Булгаргаз“ е предприел всички възможни мерки за договаряне на количества, за да няма въвеждане на ограничителен режим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър на енергетиката, дами и господа народни представители! Във връзка със зададения въпрос това, което бих искал да Ви уверя, е, че към настоящия момент газопреносната система на „Булгартрансгаз“, тя е и на Република България, функционира в нормално състояние. Осигурени са в пълен обем заявките на клиентите на „Булгартрансгаз“ и този режим се осъществява включително от 26 април, когато по оперативен път, диспечерски път, диспечерите на „Булгартрансгаз“ получиха уведомление от „Газпром Експорт“, че одобрените заявки за „Булгаргаз“ за газовия ден 27 април считано от 9,00 ч. сутринта ще бъдат нулеви. Това не доведе до сътресения към момента. Няма реална опасност, тъй като ние анализираме на ежедневна база по отношение възможността за въвеждане на ограничителен режим, което за първите 48 часа съгласно действащото законодателство е функция на „Булгартрансгаз“. От друга гледна точка, това, което е предприето към момента, искам да Ви уведомя, е, че към 4 май в хранилището в Чирен, което се оперира и е собственост на „Булгартрансгаз“, са налични малко повече от 103 милиона кубически метра природен газ. Част от тях са собственост на „Булгартрансгаз“, а останалата по-голяма част е собственост на „Булгаргаз“. Тези количества, съобразено спрямо техническия капацитет за добив при наличните количества в хранилището, биха осигурили около 40% от лятното потребление на България за период от около 42 дни. Това, което сме направили като подготовка преди получаването съответно на съобщението от „Газпром Експорт“, „Булгартрансгаз“ е нагнетил допълнителни количества за своя сметка в хранилището – около 20 милиона кубически метра в периода от 10 до 30 април, за да можем да гарантираме непрекъснатост на газоснабдяването. Газопреносната ни мрежа е в задоволително техническо състояние и е готова през всички входни точки, с които имаме свързаност със съседни пазари и съседни на нас оператори, да приемем количества, които да задоволят потреблението на територията на България. Също така и хранилището в Чирен е в пълна готовност допълнителни количества да бъдат нагнетени в него или съответно при необходимост да бъде започнат режим на добив. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес сме се събрали да обсъдим темата за доставките и цената на газа. Това е основна тема в последната седмица на вниманието на обществото и КЕВР има своето мнение и предложение за решение на това. Преди да адресирам конкретна тема, бих искал да Ви помоля за внимание по принцип на темата с енергията в България и Европа. Затова, първо, ще кажа някои общи неща. За една година цената на електроенергията и енергията от газ в Европа се увеличи четири пъти. Това са 400%. Очевидно, това увеличение не е поради нормалните пазарни сили. Това увеличение има един отговорник и това е Русия. Русия доставя 40% от газа в Европа и общо над 60% от енергията в Европа. Всичко започна преди една година, когато плъзнаха слухове, че Русия не запълва газовите хранилища с нормалното темпо, с което ги е запълвала в предишните години. През лятото вече започнахме да виждаме увеличение на цените, в началото на есента, когато тези слухове бяха потвърдени, настъпи драматичният скок както в цената на газа, така и в цената на електроенергията в цяла Европа. Защо? Защото по-голямата част от Европа произвежда своята електроенергия от газови централи. Защо припомням това? Това го припомням, за да нямаме илюзии, че това, което се случва, е специфично за България или е нещо, което ще отмине бързо, или е нещо, което ще отмине леко, без да предприемем необходимите мерки. Тази енергийна криза в Европа е целенасочено предизвикана от Русия за постигане на нейните политически цели. Тези политически цели са едни и същи през последните 10 години и те ще продължат да бъдат същите може би за неопределен период, за дълго време. Държавите, които успеят да разберат това и да се адаптират, ще успеят да оцелеят, ще успеят да просперират. И тук е нашата задача, на всички нас – да въведем такива държавни политики, с които България не просто ще оцелее, но ще просперира. Две политики, които бих препоръчал да въведем. Едната касае електричеството. Да въведем дългосрочни договори, по които българските потребители, бизнес и домакинства да могат да закупуват своята електроенергия. Втората касае газа. Предвид прекратяването на доставките от „Газпром” да освободим пазара на газ в България, като премахнем всички бариери за търговските участници, включително резервирането на капацитета. Нека да обърнем внимание каква е в момента ситуацията. Всички български производители на електроенергия продават своята електроенергия на пазар „Ден напред“. Защо? Защото там са най-високите цени – 400, 500, 600 лв. Това е нормално. Това, което не е нормално, е, че българските потребители, включително и бизнес, са принудени и могат да купуват само на тези цени, само на този пазарен сегмент. Никъде в Европа не е така. Ето, в понеделник германският министър на икономиката Роберт Хабек отбеляза, че повечето германски фирми имат дългосрочни договори на фиксирана цена до 2023 г. Това са тригодишни договори. Българският бизнес няма такава възможност. Това, което предлагам, е да променим това и да въведем задължение на производителите на електроенергия в България да предоставят произведената от тях електроенергия по дългосрочни договори. Това, от което има нужда българският бизнес, за да има бизнес стратегия, за да има пазарен план. Това ще помогне на цялата българска икономика – не само на бизнеса, но и на домакинствата. Знаете, че ВЕИ дружествата, основният компонент на тяхната цена е разходите за електроенергия, знаете, че на енергоразпределителните дружества за пренос, един голям разход е цената за електроенергия за покриване на технологичните загуби. Това ще помогне също така и на производителите на електроенергия, които ще имат дългосрочна сигурност както производствено, така и на цените, на които продават електроенергия. Всяка държава в Европа има такава политика за промотиране на дългосрочни договори. Нека да я въведем и в България! И нека да я въведем сега, през май, когато цените са най-ниски, за да можем да сме подготвени за зимния период, преди той да настъпи. Няколко думи по отношение на газа. Много се спекулира кой какво е направил през последните 10 дни. Нека да видим обаче какви са фактите. „Булгаргаз“ има два дългосрочни договора. В момента дългосрочният договор по „Газпром“ би трябвало да покрива 90% от потреблението, с Азербайджанската газова компания покрива около 10% от потреблението в България. На 26 април едностранно, без предизвестие, „Газпром“ прекрати доставките. На 27 април България загуби 90% от доставките, които трябваше да получи от „Газпром“. Това е едностранно, без предизвестие, в нарушение на съществуващия договор. За да осигури потреблението за месец май, „Булгаргаз“ е изискал оферти от 12 фирми, получени са оферти от 8 фирми, класирани по най-ниска цена са 3 фирми. В такава критична ситуация, вярвам, ще се съгласите, не трябва да се търси конспирацията, защото в такава критична ситуация трябва да се взимат решения. Това, което успя да направи България само в рамките на една седмица, след като „Газпром“ прекрати доставките, да намери алтернативни доставки. Това е подвиг и това е новината на деня. Оттук нататък какво трябва да направим, за да защитим българските потребители? „Булгаргаз“ трябва да почне да обявява търгове за количествата, необходими за българския пазар – открити публични търгове, ясни правила и процедури. Паралелно с това трябва да започнем да работим, и вярвам, че правителството го прави, за сключване на дългосрочни договори с повече от едни доставчици. Ясно е, че тече глобална война. Ясно е, че Русия използва своето най силно оръжие – газа, за да постига политическите си цели. България не може да остане в ролята на жертва на тази война и ние трябва да намерим решението. Считам, че нашият национален интерес диктува оттук нататък да имаме няколко доставчика, по дългосрочни договори, за да не зависим от политическите цели и амбиции на един от тях. При газа има и една друга много важна тема и това е капацитетът. По принцип, за да постигнем най-ниски цени, всички фирми трябва да имат свободен и равен достъп до пазара както при електричеството, така и при газа. Това касае два компонента – единият е самата енергия и другият е транспортът – как ще бъде доставена до потребителите. Всички преносни съоръжения, като тръби, станции, разклонения, дори и терминали, като Александруполис и Ревитуса, имат капацитет. Този капацитет трябва да бъде отворен за всички участници, защото, който държи капацитета, разбирайте това е кранчето на тръбата, той определя какъв газ, какви количества и на каква цена ще влиза в България. Неслучайно „Газпром“ е резервирал по-голямата част от капацитета както в България, така и в република Сърбия и Унгария. Трябва да предприемем незабавни мерки за освобождаването на този капацитет, за да могат всички търговци и доставчици, които искат да доставят газ в България, да могат да го направят на най ниска цена. Ако мога да обобщя в едно изречение. Предлагам Ви две политики по отношение на електричеството. Нека да задължим търговците да предлагат своето електричество по дългосрочни договори на българския бизнес и потребителите и нека да освободим пазара на газ, така че всички търговци и доставчици да имат достъп до него – това включва и капацитетите. За мен е важно да го проведем този разговор сега, защото, ако въведем тези политики днес, през месец май, ще сме готови през есента. Ако ги въведем през есента, ще бъде твърде късно. Това е нашата роля и нашата отговорност пред България и вярвам, че може да се справим. Вярвам, че България и ние всички заедно може да направим така, че да излезем с минимални щети от тази криза. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, ръководители на енергийни дружества! Според постъпилата в Държавната агенция „Национална сигурност“ информация като вероятни мотиви за едностранното решение на Русия за прекъсване на доставките на природен газ по дългосрочните договори с България и Полша могат да бъдат посочени: оказване на натиск върху българското и полското правителство във връзка с подкрепата им за Украйна, демонстрация на възможните негативни икономически последици за силно зависимите страни – членки на Европейския съюз, при отказ да изпълняват едностранно налаганите от Русия договорни условия при доставката на природен газ, проверка на реакциите на ниво Европейски съюз и на решимостта на всички страни членки за дългосрочен отказ от доставка на руски природен газ и за продължаване на санкционния режим срещу Русия, внасяне на допълнително разделение в европейската и в частност в българската общественост по отношение на водената политика спрямо Русия след началото на военната инвазия в Украйна. И не на последно място – повишаване цената на синьото гориво. Вероятно времето за обявяване на руските изисквания за плащане в рубли и предприемане на последващи действия за спиране на доставките при неспазването им е подбрано предварително от руските власти, така че първите плащания да бъдат от България и Полша. Само за сведение хронология на комуникацията между „Булгаргаз“ и „Газпром“, предшестващо уведомлението за спиране на доставките на газ. На 1 април „Газпром Експорт“ обявява на „Булгаргаз“, че в изпълнение на Указ № 172 от 31 март на президента на Руската федерация доставките на природен газ към така наречените неприятелски държави, като каквато е определена и България, трябва да се изплаща изключително в рубли. На 13 април с решение на Министерския съвет на Република България на „Булгаргаз“ са дадени указания да не предприема действия по изпълнение на условията на „Газпром Експорт“ и да продължи плащанията, както е заложено в договора. На 15 април от „Булгаргаз“ е изпратено писмо до „Газпром“ за предоставяне на разяснения по новите условия за разплащане. На 22 април „Газпром Експорт“ информира „Булгаргаз“, че бъдещи плащания при досегашните условия на договора вече не са възможни в изпълнение на Указ № 172 на президента на Руската федерация. Въпреки твърденията на българския доставчик, че Указът няма право на действие върху него, уведомява, че при отказа „Булгаргаз“ да приеме новите условия излага на риск възможността за осъществяване на по-нататъшни доставки на природен газ по договора. На 26 април от „Булгаргаз“ е направен опит за авансово плащане по сметка на „Газпром Експорт“ в щатски долари по фактура за заявените количества за природен газ за месец май. Плащането не е одобрено. Във фактурата не е посочена банкова сметка. Изрично е отбелязано, че плащането следва да се извърши съгласно Указ № 172 на президента на Руската федерация. На 26 април в същия ден в 18,00 ч. в „Булгартрансгаз“ е получено съобщение от диспечерска линия от Русия, че заявката на „Булгаргаз“ не е одобрена. Аналогично съобщение е изпратено и на „Булгаргаз“. Същия ден „Газпром Експорт“ уведомява българския газов доставчик, че считано от 7,00 ч. източноевропейско време на 27 април преустановява доставките към него. По експертни оценки при евентуално приемане от България на предявения от Русия механизъм за разплащане на газовите доставки в рубли вероятните рискове са свързани с изпадане в забава или неизпълнение на паричните задължения на „Булгаргаз“ към „Газпром Експорт“. Това се дължи на липсата на гаранции от руската страна, че наличността от рубли на Московската фондова борса ще бъде достатъчна за осигуряване на непрекъсваемост на процеса. Дискредитиране на България пред партньорите от Европейския съюз преди приемането на единна позиция на общността относно едностранната промяна в условията на руските доставки на природен газ за неприятелските страни членки, сред които сме определени и ние като държава. Самостоятелни решения и действия на България в такава посока могат да бъдат определяни като отстъпване от поддържаната санкционна политика спрямо Русия. Негативните последици за националната сигурност от спирането на газовите доставки са многоспектърни, тъй като засягат финансовата стабилност, функционирането и конкурентоспособността на ключови дружества в икономическия, индустриалния, енергийния и социалния сектор. В предстоящата ситуация на преустановени руски доставки на природен газ основните рискове са свързани с необходимост от търсене на алтернативи трасета за доставка на природен газ в изключително спешен порядък. Според данните при най оптимистичния сценарий за въвеждане в експлоатация на 1 юли 2022 г., както имаме уверения от страна на Гърция, на междусистемната газова връзка България – Гърция у нас ще се доставят около 1 млрд. куб. м природен газ годишно. В краткосрочен план оценката за доставка на ограничени количества природен газ от други доставчици през газовите инфраструктури на Румъния, Гърция и Турция на значително по високи от досегашните цени предвид увеличаващата се конкуренция на газовия пазар в Югоизточна Европа и преимуществено осигуряване на страните от региона за собствено потребление. Повишаване на цената на природния газ за крайни потребители, в това число в резултат на закупуването му от посредници и прекупвачи. Следва да се има предвид, че по-голяма част от природния газ се регулира през пазарен произход Русия, което означава, че дори да бъде закупувано от други доставчици, а не от „Газпром Експорт“ това няма да доведе до реална диверсификация на източниците и да е в унисон със стремежа на Европейския съюз за намаляване на зависимостите. Има някои оценки, че терминалът за втечнен газ на остров Ревитуса няма да е достатъчен за едновременно задоволяване потреблението на Гърция и България при евентуално спиране на доставките от „Газпром Експорт“ и за южната ни съседка. Плащанията в Гърция предстоят, мисля, че около 20-и май. Невъзможност за запълване на поне 80% на капацитета на ПГХ „Чирен“ до началото на отоплителния сезон 2022 – 2023 г. Тази мярка е заложена и като част от Европейската стратегия за намаляване на независимостта от руското синьо гориво до края на 2022 г. При настоящата ситуация, ако не се намерят необходимите количества природен газ през месец май и юни, няма да може да се нагнетява в газохранилището. Въпреки предприетите мерки за модернизация на инфраструктурата на хранилището и стартиралия проект за разширяване на капацитета има все още технически проблеми, които създават условия за загуба на нагнетения природен газ при възникване на потенциална авария в съоръжението. Хибридното въздействие чрез комбиниране на енергийния инструментариум с кибератаки срещу информационни системи на обекти от критичната инфраструктура. В подкрепа на актуалността на риска е информацията за подобна активност в Украйна и Румъния, както и у нас срещу електронната страница на Комисията за енергийно и водно регулиране и срещу информационните системи на „Български пощи“. В заключение може да се обобщи, че несвоевременното осигуряване на алтернативни източници и трасета за доставки ще повлияе пряко върху повишаването на цените за потребителите, като особено уязвими са производствата с непрекъснат режим. В тази връзка може да се очаква ескалиране на социалното напрежение - искания, каквито вече има сред бизнеса, за увеличаване и удължаване на държавните компенсации в условията на повишаваща се инфлация и бавно възстановяваща се от пандемията икономика. Финансирането на подобни мерки вероятно ще наложи значително увеличаване на външния ни дълг. В заключение, тъй като заседанието е открито и голяма част от информацията не може да бъде изложена, само ще потвърдя това, което и „Булгаргаз“, и председателят на КЕВР заявиха, че договорът, който е сключен за доставка на газ през месец май, е с цена малко по-ниска от тази, която се плаща в момента на „Газпром Експорт“. И искам само да Ви обърна внимание на Указ № 252 на президента на Руската федерация от 3 май, тоест от вчера, за прилагане на специални икономически мерки: „Във връзка с неприятелските действия на някои чужди държави и международни организации е възможно въвеждането на експортни ограничения – спиране на доставки на ключови стоки, изпълнение на ангажименти по действащи договори и осъществяването на финансови операции.“ Указът е рамков, като държавите и юридическите лица, които ще попадат под този санкционен режим, ще се определят с допълнителни решения на руското държавно ръководство. Възможно е в рамките на този механизъм да бъде прекратена доставката за България на критично важни суровини – резервни части, оборудване, предоставянето на услуги, основно експертиза, изпълнението на ангажименти по вече сключени договори, в това число в сферата на енергетиката, включително ядрената, отбрана и други. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, господин Министър-председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите преди мен доста неща говориха какво е състоянието към момента след прекратяване на доставките на газ за България. Ще Ви информирам само накратко как изглеждат нещата в другите държави – членки на Европейския съюз, наши партньори, на които им предстоят плащания, и какви са техните реакции към момента. Въпреки че повечето държави не възнамеряват да плащат в рубли, обективна е оценката, че някои от тях не могат на този етап да се откажат изцяло от руски енергоресурси. В този контекст изчакват се, както и министър-председателят заяви, и министърът на енергетиката, активно се работи за изготвяне на общоевропейско решение, така че да не бъдат нарушавани санкциите на Европейския съюз и същевременно да се осигурят енергоизточници за страните членки. Следва да се отчита при тази ситуация, че частните енергийни компании не са изрично посочени в санкционните мерки на Европейския съюз срещу Москва, поради което се приема, че те все още могат да осъществяват заплащания в руски рубли. Според непотвърдени данни, подчертавам непотвърдени данни, към момента има частни компании в държави – членки на Европейския съюз, които са открили сметки в руски банки за заплащане в руски рубли. Унгария официално заяви, че е готова да използва предложената от Москва схема за разплащания. Австрийската компания ОМW към момента възнамерява да осъществи предстоящите през месец май плащания за руски природен газ, като активно работи за намиране на решение как това да се случи, без да се нарушат санкциите на Европейския съюз срещу Москва. Подобна е ситуацията и с германския концерн „Унипер“, който планира също да заплати на „Газпром“ в края на месец май, но обсъжда въпроса с германското правителство с цел формиране на съгласувана позиция, така че да не се нарушават санкциите. В Гърция основният вносител на руски газ – държавната „ДЕПА Къмършъл“, възнамерява да подходи изключително внимателно, тъй като също им предстои плащане през месец май към „Газпром“. Общо взето очакванията тук са, че при липса на окончателно изработен и одобрен общоевропейски подход поведението на фирмата в голяма степен ще следва това на Германия и как реагират германските фирми. Гръцките частни компании „Митилинеос“ и „Копелузос груп“ вероятно ще се съобразят с изискванията на Русия и могат да осъществят плащания в рубли. Към момента позицията на Република Северна Македония е, че се демонстрира склонност също за заплащане в рубли поради липса на някакви сериозни алтернативи. Словакия, въпреки че няма ясно декларирана позиция как точно ще се случи, планира закупуването на руския газ да бъде съобразено както с условията на действащия договор с „Газпром“, така и с общите договорености в рамките на Европейския съюз. Не демонстрира склонност да бъдат нарушавани правилата за плащания в рубли. Подобна е ситуацията и с италианската ЕНИ. Там също се обсъждат варианти, така че хем да се извърши плащането, хем да не бъдат нарушавани европейските изисквания. Тук говорим – на всички тези фирми и държави им предстоят плащания в рамките на настоящия месец, просто Ви запознавам как подхождат. Датската „Орстед“ е отказала да плаща в рубли, не възнамерява да сключва нови дългосрочни договори с руски контрагенти или да продължава сега действащите. Чехия и Финландия също ясно са декларирали, че не приемат исканията на Русия за заплащане в рубли. Френската компания „Тотал енерджис“ засега получава втечнен газ от „Новатек“ и тук няма изискване за заплащане в рубли. Към момента така изглежда информацията, с която разполагаме, за наши партньори и как те биха реагирали евентуално, когато и те изпаднат в нашата ситуация – да им предстоят плащания. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Въпросът ми е към министър-председателя. Непосредствено след едностранния акт на прекъсването на доставките от страна на „Газпром“ в обществото започна да се образува едно мнение, което беше базирано най-вече на внушения и обществото може би към момента се колебае дали правителството предприе най-удачните мерки за справяне с възникналата чрезвичайна ситуация. Въпросът ми към Вас е следният: защити ли правителството българския интерес, интереса на българските граждани и българската индустрия чрез предприетите мерки непосредствено след прекратяването на доставките? Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители! Резултатите са ясни – газоподаването не спря, цените не се качиха, ние не приехме едностранното разваляне на договора и за къс период успяхме да направим готова стратегия за алтернативни доставки, така че българският потребител, българските домакинства, българският бизнес да не се притесняват за количеството газ, което влиза в България, и се надявам в скоро време да потвърдим да не се притеснява и за цената. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Премиер, господин Министър! Моят въпрос е насочен към премиера. Господин Премиер, много често енергийните експерти описват управлението на енергетиката като един вид шахматна партия, може би защото трябва да мислим няколко хода стратегически напред. За съжаление, в последните няколко месеца виждаме, че няма абсолютно никакъв ход – било то стратегически, в държавната енергетика. Нито се резервираха капацитети на LNG терминалите, нито държавата се обърна още преди месец и половина към най-големите производители на LNG, нито поръча към тях количества газ на терминала, на който пак не сме резервирали капацитет, за да може Чирен в момента да не е на 18, а на 80%, както е в Полша. Вие не защитихте държавния интерес, като по този начин изложихте на риск цялата държава, поставихте българските граждани на колене и се отнасяте към бизнеса все едно че не е част от държавата. Със сигурност е важно да викате и колегите от ДАНС, и от ДАР при Вас, защото те днес какво потвърдиха? Колегата от ДАНС каза: „Ние продължаваме да получаваме по същите трасета руски газ.“ Колегата от ДАР каза, че в крайна сметка всичко, което се е случило, е можело да бъде избегнато, ако държавата си свършеше по-бързо работата, защото, ако препишехте от шахматната дъска на другите държави, които са направили необходимите ходове, и както се вижда, цяла Европа си изпълнява изискванията и продължава да си получава газ. Конкретният въпрос към Вас е следният – неколкократно в ефир Вие изказахте тезата, че освободихте изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов и една от причините е, че е подписал споразумение с азерската страна само за една трета от количествата по договора. Това споразумение, което колегата Павлов е подписал, важи до края на месец юни – до 30 юни. Ще поемете ли ангажимент пред българските граждани и пред народните представители, че от 1 юли, откогато това споразумение вече няма да важи, държавата ще получава пълните си количества по договора с азерската страна на преференциалната цена, която е в договора, което е изключително важно, за да може да стабилизираме в някакъв момент икономиката, или отново ще излъжете, както излъгахте, че на 1 юли газовата връзка с Гърция ще работи? Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители! Вие явно обичате да играете шах. Още от първия ден, когато влязохме в правителството, започнахме да работим за реална диверсификация, която, за съжаление, не се беше случила в последните 10 години. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) И успяхме, защото направихме много ясна програма за изпълнение, така че наистина на Вашия въпрос да мога да отговоря сега в момента, че на 30 юни физически този проект ще бъде завършен. Кога ще се пусне газът да тече по него... (Реплики от народния представител Жечо Станков.) Сега, както може би казахме неведнъж по медиите, азерският газ всъщност и в момента потенциално, ако този анекс не беше подписан, може да тече през Нея Месембрия. (Реплики от народния представител Жечо Станков.) Да, така че ние очакваме...

Очакваме на 30 юни азерският газ да потече, аз даже се надявам да потече по-рано – това е. В момента работим в пълен обем, което е един милиард кубически метра. (Реплики.) Сега единственият ход, който не отиграхме правилно и трябва да призная – може би трябваше да вземем съвет и от Вас, е, че не предадохме нито едно кученце. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Господин Председател, молбата ми е и процедура към Вас. Имаше конкретен и ясен въпрос към премиера, на който не беше отговорено – ще получаваме ли от 1 юли газ в пълния обем по азерския договор на цената по договора? Благодаря Ви.

Да.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, господин Министър-председател, господин Министър на енергетиката! Въпросът ми ще бъде кратичък. Европейският съюз взе решение да фазира руския газ с две трети до края на 2022 г., Вие също сте били част от това решение. Тъй като сега вече нещата се гледат комплексно и поръчките ще се правят заедно, както разбрахте, а и председателят на КЕВР го потвърди, съответно и капацитетите също трябва да бъдат гледани комплексно за целия Европейски съюз. Доколкото ми е известно, към сегашния момент има проведено физибилити стъди на Европейския съюз, по-точно на Комисията, което отчита, че за съжаление, с максимални усилия само една трета от този газ е възможно да бъде фазиран до края на годината – просто изграждането на капацитети отнема известно време както за LNG терминали за регазификацията, така и LNG терминали за втечняване на газ. Още повече има едно друго нещо – че там повечето договори са дългосрочни и вече са запълнени до края на 2023 г. в по-голяма част от пазара. Та въпросът ми, господин Петков, е към Вас: знаете ли каква разполагаемост има на спот пазарите за целия Европейски съюз, още повече при амбицията да фазираме от 95% на нула веднага българския газ? Другият ми въпрос е по-скоро политически, той е подвъпрос, но е напълно свързан: можете ли да дадете гаранция, че LNG газът, който евентуално би получила България, или газът през суапови сделки, физически няма да е с произход от Руската федерация? Какви гаранции ще предоставите за това? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Това, което ме попитахте, всъщност е доста важен въпрос, защото наистина голяма част от капацитетите се резервират в момента, понеже много от страните, особено в Европейския съюз, очакват подобна съдба на тази на България и подписват дългосрочни договори. Мога да кажа и това е информация от днес – даже ако видяхте, преди малко излязох от залата и влязох обратно, че има възможност в момента на спот пазара да се купят количества, които да са достатъчни като допълнение на азерския газ за цялото ни потребление за тази година. Потвърждението ми засега е неформално, но се надявам съвсем скоро да бъде формализирано. Количествата идват главно от Щатите в този момент и тук въпросът е дали можем да договорим цена, близка до тази на Хенри хъб, или трябва да се уповаваме на TTF, което е европейската цена, но възможността е там. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Въпросът е неточен по няколко причини. Първо, проблемът за общите доставки е свързан със структурата на договорите и много специфики по тях, както и с цялата структура на пазара. В няколко държави от Европейския съюз той е изцяло отворен, съответно планирането, начинът на доставка и така нататък са изключително специфични от корпоративна гледна точка. От гледна точка на спот пазара – и това е причината да се казва спот, тъй като е валиден сега, за днес, в рамките на структура на договора, на паритет и обем, който е валиден към днешния ден. Планирането на цялостните доставки – знаете, че е първа стъпка сформирането на такава група, тъй като общ механизъм за целия Европейски съюз е трудноприложим, но такъв е възможен за Югоизточна Европа плюс Западните Балкани и това ще се случи като първа стъпка на следващия ден, с голяма част от Вас имам честта и удоволствието да се срещаме в Енергийната комисия, а понякога да имаме и спорове, тъй като ситуацията е изключително критична и предразполага за напрежение. От тази трибуна си позволих да реагирам по начина, по който не трябваше. Първо, към господин Добрев извинения. Второ, искам да кажа, че както до момента при всяка една искана информация, независимо дали от опозицията, или от управляващото мнозинство, Министерството на енергетиката ще продължава да я предоставя. Целта на това нещо е в най-критичния период всъщност през последните 70 години може би за България всеки, който има алтернативно решение, независимо дали е за регулация, ефективно изпълнение на механизъм, или за дългосрочна стратегия, е добре дошъл, тъй като има голяма вероятност и ние да сме пропуснали нещо. Надявам се, че в крайна сметка в следващите няколко месеца, в които дори Европейската комисия намира затруднения за това да направи баланса, който се опита да опише господин Анастасов, в замяна на огромно количество руски газ с алтернативни трасета, е трудно. В този ред на мисли всичко, което е необходимо независимо от партньорите, структурата или политическото решение, е добре дошло и се надявам, че заедно ще можем да го направим, защото в случая говорим наистина за интересите на българското общество. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз слушам внимателно, следя медиите и с интерес наблюдавам информацията, която пристига от кабинета по отношение на дългоочакваното реализиране на проекта Комотини – Стара Загора. В тази връзка, или така наречената гръцка връзка, имам два въпроса. Първият ми въпрос или по-конкретно: към днешна дата всъщност „Булгаргаз“ заявил ли е вече точка на получаване на газа от Азербайджан във вида, в който е договорен, съгласно договора? Има един важен момент, който дискутираме доста време, но като че ли все още няма конкретна информация, а знам, че по договор има договорени неустойки в размер на 90 хил. евро на ден. Към днешна дата просрочието би трябвало в цифри да означава около 11 милиона. Поискани ли са от българската страна тези пари и въобще нещо случило ли се е по въпроса? Въпросът ми е към министъра на енергетиката. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Маринов, относно алтернативните трасета – проблемът с подписания анекс е относно количествата, които България може да получава от 30 юни. Втората част от Вашия въпрос относно маршрута и възможности за доставка зависи от регулаторите на България, Гърция, Европейския съюз и приемане на физическото изпълнение на трасето. При необходимост за използване на алтернативно трасе такова ще бъде използвано. Разговорите с азербайджанската страна продължават по ред причини и не бих искал да навлизам в детайли поради това, че заседанието е открито. Относно наложените компенсации, съществуващи по договора с гръцки изпълнител, такива са начислени, има структура по договора и начина на плащане, които при предаване на трасето и при необходимост заплащането на необходимите суми ще бъдат разгледани във финалната им фаза. Основният приоритет пред нас към момента е трасето да бъде завършено максимално бързо с всичките необходими физически тестове и сертификати от съответните органи и максимално бързо да има още едно трасе, което да ни даде възможност да получаваме природен газ от Азербайджан. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос, нека да преценят дали да отговори министърът на енергетиката, или директорът на „Булгаргаз“. Резервирал ли е „Булгаргаз“ капацитети на терминала в Ревитуса и дали са ревизирани директни доставки от производители на LNG?

Благодаря, господин Председател. Госпожо Василева, с оглед на изключително краткия период от време, първо, и второ, с оглед на все още съществуващия договор с „Газпром Експорт“ – най-логичното от търговска гледна точка от непопадане в правни рискове и потенциално общо да е от страна на Европейския съюз към конкретната компания, в най-голяма степен се разглежда вероятността за получаване на съответните количества в пълен размер. Дали това може и ще се случи веднага, зависи от конкретната компания. Бързо запазване на капацитет и достъп до терминала не е направено по една много проста причина – при изискване на офертите и при кратките срокове за реализация и оценката им най ефективният вариант, особено при критерий „най-ниска цена“ и най-бърз достъп до количествата, така че да бъдат гарантирани съответните количества за обществения доставчик, както и за съответния план, който е комуникирал към неговите клиенти, изисква доставка на точка в България, съответно всички свързани процедури по запазване на капацитет, доставка, регазификация и вход в България – ако пропускам някой от детайлите, изпълнителният директор на „Булгаргаз“ може да допълни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър на енергетиката, колеги! Както разбрахме от доклада на шефа на ДАНС, страната се намира в изключително тежка енергийна криза, енергийна криза, предизвикана безспорно от руската страна. Ако беше тук бившият служебен премиер, щеше да я нарече най-вероятно „специална газова операция“, и това е видно от нещо много елементарно. На 28 април беше падежът на Германия по плащанията за газа, но всъщност доставките на Германия не бяха спрени, което означава, че говорим за специален подход на Русия спрямо България. За съжаление, държавата в последните години също не си свърши работата и диверсификация реално нямаше. Имаше една тръба, която влиза от Турция, излиза в Сърбия, струваше 3 милиарда. Платихме я всички ние. Целият капацитет е зает от „Газпром“ и тя никога няма да бъде изплатена. С нея ще бъдем на загуба. Конкретният ми въпрос към министъра на енергетиката или пък шефа на „Булгаргаз“ – който предпочита да даде отговор, е свързан с клаузите на договора ни с „Газпром Експорт“. Конкретно: има ли в договора с „Газпром Експорт“, какви са клаузите при забавено плащане или при неплащане в срок? Какво се случва и какви са последствията за България, когато не плати в срок, и случвало ли се е това в последните 15 години? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Мирчев, дотолкова, доколкото има една много важна специфика, държа да отбележа: плащането от страна на „Булгаргаз“ към „Газпром Експорт“ по всички детайли, по всички специфики на съществуващия договор беше излъчено за април месец, прието в обслужващата банка на „Газпром Експорт“, съответно реализирани всички задължения от страна на „Булгаргаз“ и върнато от страна на „Газпром Експорт“ към българското дружество. Относно забавяния, начин на плащане, изпълнение на всички задължения от „Булгаргаз“, съответно българската страна към „Газпром Експорт“. Такива през годините не са наблюдавани и към момента няма. „Булгаргаз“ по никакъв начин не е в нарушение на съществуващия договор и от страна на българското дружество той все още е валиден. В допълнение държа да кажа, че още от получаване на първото писмо известие, описващо Декрета на президента на Русия и съответните последствия за „Булгаргаз“, въпреки че ефективно се води война, „Булгаргаз“ по никакъв начин не е третирала „Газпром Експорт“, тоест по по-различен начин от която и да е друга корпоративна структура. Всички механизми, показващи добра воля и желание за комуникация, са спазени. Зададени са конкретни въпроси, свързани със съответното становище и описаните правни рискове по предложения механизъм за плащане. Оттук нататък относно текущата кореспонденция и спецификите по потенциално бъдещи въпроси от страна на „Газпром Експорт“ към „Булгаргаз“ – по-добре да отговори изпълнителният директор на „Булгаргаз“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Мирчев, да, в договора с „Газпром Експорт“ има клауза за забавяне. От една страна, се начислява съответна лихва за забава, от друга страна, „Газпром Експорт“ в договора си е запазил правото да прекрати доставката на газ в България. В случая обаче тук става дума не за неплащане от страна на „Булгаргаз“ по договора, а по-скоро за неплащане от страна на „Булгаргаз“ съгласно Указа на президента на Руската федерация, тоест парите бяха платени и бяха върнати. Бяха постъпили в „Газпромбанк“ и бяха върнати на другия ден, след което получихме писмо, в което ни казват, че след 1 април плащането е само съгласно Указа на президента.

Благодаря, господин Председателстващ. Господин Петков, господин Николов, при първоначалното изслушване от службите стана ясно, тъй като информацията, която получаваме последния месец през медиите, е изключително разнопосочна както за нас, народните представители, така и за българската общественост, и всъщност беше изключително положително това, че успяхме да чуем адекватна информация, проверявана от нашите служби. Тоест финално се оказа, че в момента се работи за общоевропейско споразумение. Към момента то не е налично, няма такова осъществено. Все още има страни, които доставят руски газ, които не са взели решение точно по какъв начин ще осъществяват плащания. Санкциите не засягат частните компании, които могат също да доставят точно този вид газ. Стана ясно, че Унгария ще продължи с тези доставки. Гърция заема компромисна позиция, в която комуникира все още с „Газпром“, Словакия също и така нататък, за да не повтарям и да не изброявам. В тази връзка леко се губи този смисъл, който нашето правителство непрекъснато изтъква за общоевропейски ангажименти – как трябва да бъдем единни и как трябва да вземем решения, за които едва ли не само ние имаме такава възможност да не са такива, а сега се оказва, че не е точно така. Както виждаме, другите страни се занимават със собствения си национален интерес, ние се занимаваме с общоевропейските интереси и взимаме решения, които звучат по-скоро идеологически, отколкото икономически. В тази връзка, тъй като другото много разнопосочно нещо и послание, което слушахме през последния месец, беше как ще се отразят тези решения, които в момента взима българското правителство по отношение цените на газа за потребителите, какво ще е повишаването? Защото във времето се изкоментираха различни проценти. Вероятно в момента Вие вече имате това изчисление, колко ще се повиши цената. И последно, комуникираме ли с „Газпром“? Имаме ли все още някаква комуникация? Там тече ли по писмен или по друг начин такава, или тотално сме прекратили всякакви взаимоотношения и сме скъсали дипломацията напълно? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Михайлова, както вече споменах, от страна на „Булгаргаз“ договорът все още е валиден. Започвам отзад напред. Комуникацията, естествено, че продължава. Така или иначе, когато имате търговски отношения с контрагент, комуникацията не може и не бива да спира. Едностранно особено. Относно икономиката на решението. Както преди няколко седмици, когато бях запитан дали имаме техническа възможност да плащаме в руски рубли, отговорът беше: да. България при необходимост може да запази плащанията в различна валута, каквато и да е тя – руска, щатска, европейска, български лев. Не е проблемът в поискания механизъм конкретната валута. Проблемът е механизмът като такъв. Механизмът като такъв описва предоставяне на право на трета страна, която е банка. По презумпция която и да е банка, когато е посредник на финансови отношения, тя следва да има неутрална позиция. Не следва да има право да представлява първа, втора или трета страна по определена транзакция. При плащане на средствата в първата сметка правото на разпореждане с тези средства се прехвърля на „Газпромбанк“. По-притеснително в конкретния механизъм е, че загубата на контрол върху средствата не се равнява на признаване за извършеното плащане, съответно това ще рече, че „Булгаргаз“ при съгласие за изпълняване на подобен механизъм губи право на ползване на средствата и няма доказателство за извършеното плащане. Относно последното плащане, извършено от „Булгаргаз“ към „Газпром Експорт“, „Булгаргаз“ разполага с всички данни и банкови реквизити, показващи, че средствата са получени от отсрещната страна. Относно финансовата логика за неприемане на механизма. При положение че няма яснота за валутния курс, който ще се приложи на конкретната борса, посочена в механизма, същите въпроси отново са зададени към „Газпром Експорт“ и отговор няма. По базови данни на достъп на конкретната борса приемане на подобен механизъм по неговото описание, което ще рече, че той става неделима част от договора, означава директно оскъпяване на количествата, които се получават от „Газпром Експорт“, с 11 до 17%. Това са базови данни и не фигурират в посоченото писмо. Съответно директно даване на съгласие от страна на българската компания щеше да рече, че цените, които са по описания дългосрочен договор, съответно дългосрочната формула, са невалидни. Относно разговорите за това дали и кои страни и начинът им на плащане са извършени в руски рубли, или се мисли за тях. Единствените страни, които управляват държавни активи във формат на природен газ, съответно закупуване от Русия, към момента са България и Полша. На останалите държави, да, първо, има специфика на производството на електроенергия и много по тежка зависимост, отколкото българската спрямо електроенергийния пазар, съответно е по-трудно решението за тях, но това не означава, че те са взели решение да плащат в руски рубли. Санкцията на Европейската комисия ясно посочва, че плащането в рубли е нарушение на общия европейски механизъм. Няма държавно дружество, което към момента да е извършило плащане в руски рубли. И да, права сте, Унгария посочи, че ще приеме механизма, но техният матуритет на плащане, тоест следваща дата за плащане към „Газпром“, не зная дали е настъпил. В последното заседание на Европейската комисия, което се проведе онзиден, позицията е обща, че плащането по предложения едностранно механизъм не е приемливо. Относно цените. „Булгаргаз“ все още изследва всички възможни сценарии и механизми за доставка през май месец и скоро ще изпрати съответното искане към КЕВР. Съответно КЕВР ще има всички възможни механизми като независим орган да го приеме или не. Затова ще получите съответната информация в момента, в който всички решения са налице, като и на правителствено ниво се обсъждат всички възможни механизми за общи доставки и за потенциално компенсиране на по-високи цени, ако има такива. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петков, господин Николов! Въпросът ми е и към двамата, който ще даде по-добър отговор. Какво се цели със създаване на Регионалния координационен център в София? Кои страни ще участват в дейността му и какви резултати може да очакваме от него във връзка с цените на доставките, с цените на доставките на природен газ и електроенергия? Досега създаван ли е подобен център в Европейския съюз, още повече със седалище в България? Благодаря.

Уважаеми народни представители! Благодаря за въпроса. Всъщност, започвайки на 5 май, за първи път Европейската комисия прави такава работна група. Нейната функция ще бъде не само да се съберат министрите на енергетиката на региона, но реално да работят непрекъснато за откриване на най-добрите стратегически варианти за целия регион. Какво имам предвид? Ако всяка една от страните купува отделно, количествата са сравнително малки. Знаем, за България ще трябват около 2 милиарда кубични метра, за Румъния около 3, за Северна Македония сигурно по-малко и реално всеки, ако купува сам в този регион, няма да може да достигне добра цена на втечнения газ. Но ако се обединим заедно, и още повече ако използваме капацитета на Трансбалканския поток, само че от юг на север, не от север на юг, е възможно количествата, които ние да закупуваме заедно, да са в пъти повече. Това би доставило няколко неща. Първо, енергийна сигурност на целия регион. Второ, достигане на сравнително по-ниски цени, включително и оптимизиране на различните енергоизточници. Например в Гърция голяма част от електрическата енергия се произвежда с газ. Ако изнасяме ток към Гърция, те могат да освободят капацитет на газ, така че тази оптимизация на регионално ниво би трябвало да доведе до по-конкурентоспособни цени, до по добра сигурност, и за първи път България всъщност е лидер в това. Страните, които ще участват, включват Италия, Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия, Украйна и Азербайджан. Така че утре ще видите всички тези енергийни министри да идват в София и да оставят своите служители и част от техните отбори постоянно в София за тази оптимизация. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ .)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Премиер, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Премиер, въпросът ми е към Вас. Само преди да задам своя въпрос, бих искала да започна от един Ваш отговор на въпрос на колегата Жечо Станков. Вие там си позволихте да изречете една неистина за това, че през последните десет години не е правено нищо във връзка с диверсификацията и от Вас започват всички процеси в тази област. И другото, което направихте, е да проявите сарказъм, свързан с кученца и тем подобни други сравнения, които Вие направихте. Искам да Ви кажа, че ще Ви подготвим един наръчник, и то в най скоро време…

…за всички действия на правителството на ГЕРБ за диверсификация. Ще онагледим, разполагаме с цялата информация. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) С цялата информация за всички интерконектори, които сме направили, включително първия от Румъния, от който можете да внесете милиард и половина, транзитът, който е за Турция, през който можете да внесете 15 млрд. куб. метра газ. Това стана благодарение на новите компресори, които поставихме и които са реверсивни.

Свързано е с въпроса, господин Председател. В скоро време ще Ви подготвим наръчник, така че да можете наистина да прочетете и да видите за какво точно става дума, защото тези лъжи и тази мантра, която непрекъснато повтаряте, вече омръзна. Мисля, че и децата вече разбраха, че това, което говорите, изобщо не отговаря на истината. Ако това не беше така, днес нямаше откъде да внася Вашият посредник природен газ през Гърция. Просто Ви моля да не говорите повече подобни лъжи. Та въпросът ми, господин Министър-председател, е към Вас и той е свързан с едни Ваши медийни изяви – на Вас и на вицепремиера Асен Василев. В рамките на тези медийни изяви Вие бяхте попитан дали е резервиран капацитет от страна на България, разбирайки държавното дружество „Булгаргаз“, чиято основна функция е тази. Той е търговец и неговата работа е да резервира капацитет. Тогава Вие обяснихте, че, да, такъв капацитет е резервиран, но една елементарна проверка в системата показва, че „Булгаргаз“ не е резервирал нито една молекула природен газ за България, а това резервиране на капацитета е осъществено от фирмата МЕТ. Откога, уважаеми господин Министър-председател, говорим за фирмата МЕТ и държавната компания „Булгаргаз“, да, като ние резервирахме, като едно цяло? Вярно, че настоящият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ е довчерашен изпълнителен директор на фирмата МЕТ, но смятам, че такова препокриване на функциите е много, много притеснително. Това е моят въпрос. Фирмата МЕТ в момента, уважаеми колеги, ако не знаете, ни доставя отново руски газ, но с 30% по висока цена. Така че ето това е нещото, което Вие направихте, и това обяснява бързината, с която приключихте всички действия…

…и това защо не дойдохте в парламента да информирате какво се случва. Ако Вие бяхте с чиста съвест, щяхте да дойдете тук и да искате подкрепата на българския парламент. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Това изказване ли, е или въпрос?“) Въпрос е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря за въпроса. Никога не съм казал от тази трибуна, че всичко е започнало от нас. Не е така. Ето, казвам го ясно, че не е така. Единствената критика, която изразяваме непрекъснато, е, че когато има 3 милиарда за харчене, за газови връзки, дали Турски поток беше най-големият приоритет за България и наистина ли сръбските и унгарските доставки бяха по-важни от гръцката връзка, която можеше да ни диверсифицира, и защо в сроковете, в които се направи Турски поток, не можа да се направи гръцки поток? Това е било винаги критиката. И когато говорим за 3 милиарда, това са 3 милиарда от парите на данъкоплатците. Ние в момента хем ги нямаме, хем нямаме сериозен капацитет за диверсификация. От тази гледна точка това беше моят коментар преди това. Във връзка с конкретния въпрос за търговеца, всъщност ще дам думата, понеже все пак това е на ниво Министерство на икономиката и „Булгаргаз“, да получите точен отговор от министъра на енергетиката.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Петкова, уважаеми колеги! Точно това, което Вие наричате посредници, по принцип са търговци, не, няма да споменавам общия размер на пазара в Европа и колко е отворен той и колко е затворен, и каква част от него минава през държавни дружества. Ще кажа нещо, с което си поиграхме малко, за да видим какво се е случвало под Вашия строг надзор, а именно от ноември 2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г. Държа да подчертая нещо много важно, през тези четири месеца, само за четирите месеца, дългосрочните договори както на Азербайджан, тоест „Ей Джи Ес И“, така и на „Газпром Експорт“ са валидни и съответно при правене на нормални разчети и заявки от страна на конкретното дружество, тогава управлявано от друг човек, не би било нужно да се използват така или иначе наричаните от Вас посредници. Само за тези четири месеца дружеството, тогава „Булгаргаз“, закупува 2 млн. 66 хил. мегаватчаса от корпоративни лица. Уважение към тях ще проявя и няма да ги спомена, както и структурата и ефектите в конкретното дружество. Относно МЕТ и дали е посредник и така нататък. МЕТ е търговец, който е с ясни финансови резултати, с ясен мениджмънт, структура на управление и така нататък. Няма руски газ, има втечнен газ, който е получен и ще бъде получаван от 18 май нататък в България. Относно ясно положените усилия през последните 10 години за диверсификация. Нивото на зависимост в българската енергетика отвъд газовите доставки, които, както Ви е ясно на Вас, по ред причини към момента от „Газпром Експорт“ бяха над 90% абсолютно аналогично. Начинът за създаване на трудности по съответни проекти, които водят за диверсификация, например преминаване пред язовири, които са изключително технически решения, и така нататък, е видно и на други места. Например диверсификацията на ядрено гориво в атомната ни централа, което щеше да направи България значително по-независима особено в текущата ситуация. Уважаема госпожо Петкова, както при доставката на природен газ се вижда манталитетът, когато става въпрос за доставчик от изток, и доставчик, който дава множество алтернативи, също се вижда на всички възможни нива, включително технологични решения в съществуващите държавни предприятия и така нататък. Общият размер на финансовите ползи последните 10 години, конкретно съпоставено – външни компании, тоест изваждат се българските изпълнители и се поставят външни компании, източни, няма да спомена директно Русия, да кажем източни спрямо западни компании, също е равно на съотношението на това, което сме виждали при природния газ, за съжаление. И го казвам, за съжаление, като българин, а не в текущата си административна роля. Относно мениджмънта ще кажа само едно. Всички текущи компании, които са под шапката на Българския енергиен холдинг, са управлявани от хора, които са с нужния капацитет назад във времето му, и когато един човек е обвиняван, че е работил в дружество, което търгува с природен газ, и сега го прави в полза на държавата и след като изсипахте n на брой обвинения особено на 3 март – на Националния празник, които сами знаете колко са почвени и колко безпочвени, ще кажа само, че няма да вземем примера, който беше назад във времето, и когато беше необходимо човек, който е продавал шоколади, да започне да търгува с природен газ. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Въпреки че от тази трибуна говори премиерът на страната, когато се изговарят неща, които не отговарят на истината, трябва да се прави бележка. Аз бих желала само да отбележа това, уважаеми господин Премиер, че първо, не се строи интерконекторът Гърция – България 12 години. Това е една от големите лъжи, които Вие се опитвате да внушите на хората. Интерконекторът Гърция – България се строи от октомври 2019 г. Господин Николов до Вас трябва да се е запознал с договорите. Нека поне да Ви брифира и да Ви каже откога се строи този проект. Първо, за да стане интерконекторът Гърция – България, трябваше да станат готови два инфраструктурни проекта – Трансанадолски... и Трансадриатически...

Те станаха готови през ноември 2019 г. и декември...

...а за Балкански поток не е похарчен нито един лев от парите на данъкоплатците. Стойността на проекта е 2 млрд. 584 милиона, в това число влизат и 300 милиона за американските компресори на двете компресорни станции...

„Расово“ и „Нова Провадия“. Така че нито един лев – парите са на „Булгартрансгаз“, изпълнителният директор е тук, може да го...

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Госпожи и господа народни представители, уважаеми министър-председател Петков! Тъй като при Вас всичко се случва за първи път или Ви е за първи път, аз ще си позволя да Ви припомня теоремата на Уилям Айзък Томас, сигурен съм, че Ви е познат, известен бихейвиорист. Тя е много кратка и много простичка: „Ако човек определя ситуацията като реална, то и последствията от ситуацията също са реални.“ Който разбрал, разбрал. Вие говорите за общи доставки на ниво Европейски съюз. Между другото тази тема е доста стара, ние от ДПС още отпреди сме я защитавали, не от друго, а от гледна точка не само на цена, от гледна точка на сигурност на доставките, което, между другото беше основният акцент, тъй като тогава не можеше да се определи кой вариант ще е по-изгоден за България, но със сигурност от гледна точка на сигурност на доставките това беше по-добрият. Тъй като Вие самият в отговорите си малко си противоречите, искам сега да ми кажете еднозначно, ние сами ли ще правим поръчки за газ за заместващия капацитет, или заедно с другите страни – членки от Европейския съюз, господин Премиер? Господин Премиер, чухме две противоречащи си информации в тази посока. Също как върви запълването на газохранилището в Чирен и с какъв природен газ го запълвате, ако случаят е такъв? Господин Премиер, въпросът ми е експлицитно към Вас.

Благодаря за въпроса. Явно сте оценили, че и по тези теми специфично мога да отговарям. Благодаря за оценката, но всъщност, когато става дума за газохранилищата, ще дам думата на министъра на енергетиката, защото това е в неговите правомощия. Това, което Вие ме попитахте, е добър въпрос. По принцип много по-добре е в този момент да има купуване на газ на европейско ниво – ставаме много по-силни и шансът да договорим по-добри цени е много по-голям. Този процес обаче отнема време, а ние, както знаете, в момента трябва да намерим алтернативни източници. Така че двата процеса, колкото на Вас да не Ви се струват логични, вървят едновременно. От една страна, в момента се договарят количества, които могат да донесат газа, който ни трябва в близко бъдеще, от друга страна, сме активна страна и ще бъдем център в София по тази тема, за общо купуване за региона и за Европа. Така че двете неща вървят едновременно, но ние не можем да си позволим просто да чакаме крайния резултат от общоевропейските покупки, защото трябва да сме сигурни, че националната ни сигурност е покрита с достатъчно газ в момента. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Анастасов! Ако позволите, уважаеми колеги, само стъпка назад относно Чирен, тъй като е важно. След получаване на 1 април, тоест първото писмо от „Газпром Експорт“, че има вероятност Указът на техния президент Путин да доведе до драстична промяна в договорните отношения с „Булгаргаз“, съответно със съответните количества и ефекти за България и при значително повишаване на този риск, съответно риск от изпълнение на доставките за всички клиенти и домакинства, особено при все пак приключващ отоплителен сезон, е издадена заповед да не се черпи от Чирен. Също в тази заповед е посочено, че следва да се закупи стратегически резерв от страна на „Булгартрансгаз“, който да бъде използван достатъчно дълго време, съответно да се подсигурят домакинствата и бизнесът за поне още 30 дни напред. Дори при настъпване на систематичен риск и ограничаване на подаването това щеше и би ни гарантирало всички систематични дружества, включително рафинерията, да функционират нормално, което е изключително важно от икономическа гледна точка. Относно текущото нагнетяване и процедурата по такова зависим от типа газ, който се получава, и естествено, и от неговия обем в следващите няколко месеца и с предприетите усилия от страна както на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, така и на европейско ниво, в зависимост от алтернативните доставки, включително не само от азерската страна, тъй като и с тях се работи за повишаване капацитета към България, същият ще бъде нагнетяван по съответния график в Чирен. Относно въпроса Ви за общи доставки, имайки предвид, че срещата в София, която предстои утре, е първа стъпка, предстои описание на самия механизъм за общи доставки, дали ще са конкретна държава, дали ще се съобразяват със срочността на съществуващи договори за конкретните държави или не. Все пак е важно да се отбележи, че текущият така наречен Task Force, или работна група, в България е пилотен проект и част от тази обща платформа за търговия с природен газ съответно отвъд количествата, които по своя обем следва да реализират по-ниска цена, се цели ясно планиране и балансиране на системата, тъй като профилите на консумация, съответно спецификите и синергиите между различните държави, могат да бъдат значително по-успешни и доста по-високи, отколкото към момента. В случай че не е достатъчно дълбок детайлът… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз – добре, благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, уважаеми господа министри, господин Премиер! Ясно е, че се намираме в изключително сложна ситуация, може би една година, която няма нищо общо с останалите години поне на пазарите на газ в Европа. Ясно е и че България е в особено положение – от една страна, да осигурим нужните количества за българските потребители, като за наше щастие количествата за България в момента не са особено големи – три, три и половина милиарда кубически метра годишно не би трябвало да представляват сериозен проблем за нашето правителство. Нашата отговорност обаче е доста по-голяма, а тя е да помогнем за осигуряването на доставките въобще в Европейския съюз през тази година, доколкото имаме и стари газопреносни мрежи, и нова, която ще бъде изградена, надяваме се, до средата на годината. Моят въпрос е: каква е готовността на България да участва в решаването на целия газов проблем в цяла Европа, а не просто за България, и какви действия се предприемат в тази посока? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Панев, описанието на ситуацията като „трудна“ е доста меко казано. Всъщност критичността на ситуацията е отвъд всякакви граници, дори ако забравим, доколкото е възможно да се забрави, водената война към момента, резултатите чисто икономически за Европа са изключително тежки. За сравнение, корелацията между така наречения ТТF, тоест доставка на природен газ в Европа, и Хенри хъб – основния индекс в Щатите, е на най-ниските си нива в цялата история, ще рече, че няма никаква свързаност вече за цената на природния газ на различни места в света, първо. Второ, показва ясната зависимост на цялата енергийна карта в Европа от един-единствен доставчик. Относно отговорността на България. България е първата държава в Европейския съюз, която разпространи възможностите за общ механизъм за капацитет съобразно съществуващата инфраструктура, съответно терминалите в Гърция, потенциално използваните терминали в Турция, цялостно използване на Южен газов коридор от Каспийския регион, алтернативни доставки, потенциални суапови сделки със страни, които също се снабдяват през LNG терминали, включително не само Италия, потенциално Хърватска, и така нататък, и така нататък. С тези документи се опитахме да покажем къде и как България може да стои на общата карта регионално в Югоизточна Европа и включително на Западните Балкани. Стъпките, които са предприети занапред. Утрешната среща на всички енергийни министри в региона включва няколко панела, част от които обсъждат общия енергиен микс, енергийния баланс и ресурсите, които са необходими за производство на електроенергия, с една цел – да се идентифицират възможностите за промяна и бързо намаляване на зависимостта от природен газ, специално доставен от Русия, от една гледна точка. От втора, ще се обсъдят всички механизми и мерки, свързани с енергийна ефективност, така че съответното количество електроенергия, което се консумира, да падне. На трето място, естествено, най-бързото решение, изследвано на инфраструктурната карта, както и обща доставка в по-голям обем за цяла Европа. На четвърто място, последно, но не по важност, ще се изследват абсолютно всички възможни регулаторни механизми за облекчаване на всички потребители, включително не само бизнес, и индивидуални потребители, за изграждане на мощности от възобновяема енергия, включително за отопление и топла вода. По този начин логично, надяваме се и устойчиво, ще се предприемат общи регионални мерки, така че да се намали до максимална степен консумацията на природен газ, съответно намаляване на зависимостта от Русия. Не на последно място, фактът, че в България, в София, се събират всички регионални министри, ясно показва ролята на София в този процес. Свободното споделяне на данни и ясното начертаване на синергии дава възможност България да продължи да балансира целия регион не само на формат на електроенергия, потенциално и при договаряне на общи доставки на природен газ. И накрая нещо, което вече получава почти завършена степен на реализация, дотолкова, доколкото Маришкият басейн, както и „Мини Марица изток“ са изключително критични, и за България вече е факт, но също така са важни и за региона, тъй като настъпилите аварийни ситуации в някои от съседните нам държави дадоха възможност „Мини Марица изток“ да доставя потенциално въглища и за съседни държави. Така че дотолкова, доколкото имаме възможност и капацитет на всички държави, независимо дали са в Европейския съюз или не, ще продължим да помагаме и ще продължим да търсим решения заедно с тях, така че зависимостта от неустойчиви и невъзможни за планиране в дългосрочен период партньори в кавички да бъде намалена. Благодаря.

Господин Председателстващ, господин Петков, господин Николов! Преди да задам въпроса си, искам да отбележа, че разнопосочната информация, която се чува от страна на правителството, продължава и днес. Само преди минути чухме – министърът на енергетиката от тази трибуна каза, че има заповед, в която е спряно ползването на Чирен, тъй като количествата са изключително малки. Да, но днес в една от българоезичните американски медии, по-точно „Капитал“, министърът на финансите казва, че продължава черпенето на газ. Предполагам, че той не е запознат или пък неволно заблуждава в интервюто си всички, които четат тази българоезична американска медия. В тази връзка обаче моят въпрос е в следната насока. Те са по-скоро към министър-председателя и към министъра на енергетиката. Към министъра на енергетиката – мен ме интересува, след като в момента се борим да осигурим доставките на потреблението, което имаме в страната, и да го спасим това потребление, за да не останат цели бизнеси, цели сектори без газ, как ще процедираме и какво ще правим, при положение че хранилището ни е празно и че само след пет месеца идва зимен сезон? Просто не знам дали, в каква насока и как смята правителството да действа, защото след пет месеца, ако сега се борим и ще избутаме, след пет месеца нещата са коренно различни. По отношение на въпроса ми към министър-председателя. Господин Петков, преди две седмици от тази трибуна на парламентарен контрол министър Николов на въпрос от страна на един от депутатите на ВЪЗРАЖДАНЕ – работи ли се и преговаря ли се с руската страна за нов договор за доставка на газ, той заяви, че не, не се водят такива разговори и не, няма да се водят такива разговори (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – завършвам, докато се водят военни действия. Но доуточняващият въпрос към него: какви ще са цените, на които ще внасяме газ, той уточни, че има много по-важни неща от цените в момента на газа, тъй като се водят военни действия. Питането ми към Вас е следното: Вие като министър-председател ще отстоявате ли тази политика, която от тази трибуна заяви министърът на енергетиката, тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че интересите на бизнеса в България и българските национални интереси са преди общностните интереси в Европейския съюз, преди интересите на който и да е бил друг бизнес или държава не само в Европа, но и в света? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Ганев, надявам се, че с оглед на късния час и дългия ден съм успял да запомня всичко. Ако има нужда, после ще продължим разговора без никакъв проблем. Относно зимния сезон и планиране отново държа да кажа, че „Булгаргаз“, Българският енергиен холдинг и всички структури са се държали изцяло корпоративно и в унисон със съществуващи правни отношения, които съответно са по швейцарско правило. Доколкото е възможно на една страна да спазва договора си, „Булгаргаз“ го е направила. Съответно искането едностранно да се променя договор означава, че всяка една клауза едностранно може да бъде променена във всяко едно време. Ако забравим, че става въпрос за „Газпром Експорт“, искрено бих се радвал да ми споделите Вашата позиция за компания, която не се намира на изток от нас и предяви подобни претенции. Как бихме реагирали тогава, ако някой директно иска да завиши цената през индиректни разходи, каквито са тези за превалутиране, и дали това би било приемливо за Вашата парламентарна група? Относно цените. Не съм казал, че цените не са важни, напротив. Затова няколко пъти подчертаваме ефекта на полученото предложение чисто ценово, финансово и корпоративно към конкретната компания. И да, по време на война най-неразумното нещо е да се сключват дългосрочни договори, тъй като, както по-рано отговорих на един от конкретните въпроси, цената, на която в Европа в момента се доставя природен газ, няма нищо общо нито с цената на производство на същия ресурс в Русия, нито има общо с цената на природния газ в която и да е друга конкретна точка, или по-специално в Щатите, и го казвам единствено и само защото те са един от най-големите производители на втечнен газ и на шистов газ. Накрая. Дотолкова, доколкото механизмите за доставка на природен газ или всички други алтернативни трасета, включително Каспийският регион и съществуващите терминали в Турция и Гърция, ще ни позволят нагнетяването в Чирен да продължи със същите темпове, с които е планирано и по-рано. Отново и за последен път ще кажа, че „Булгаргаз“ разполага със съществуващ договор с „Газпром Експорт“. Решението за спазването на всички клаузи е двустранно и се надявам същият интерес, специално от Ваша страна, да бъде отправен и към отсрещната страна относно начина на спазване на отношенията към и с България, и със свързаните съответно юридически лица под шапката на Българския енергиен холдинг. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър! От проведеното днес изслушване можем да направим следните констатации: В разрез на договореностите между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“ и след опит за едностранно изменение на договора от страна на „Газпром Експорт“ са преустановени доставките на природен газ за България. Уведомлението за това е изпратено един ден преди прекъсване на доставките. Това поставя обществения доставчик в ситуация, която изисква незабавна реакция, за да гарантира газовите доставки. Това налага закупуването на налични количества в момента от доставчици, които могат да осигурят дългосрочни доставки за тези обеми. Запитване относно възможността за такива доставки, необходими да задоволят потреблението, са отправени към 12 активни търговци на пазара в България. Избрани са 8 оферти от трима доставчици и критерият е най-ниска цена. Класирането на офертите е извършено съгласно условията на „Булгаргаз“ и до осигуряване на необходимите количества с цел изпълнение на подадените обвързващи заявки от български клиенти за месец май 2022 г. Относно твърденията, че се използват посредници, следва да бъде уточнено, че „Булгаргаз“ осигурява алтернативни количества чрез дружества доставчици, каквото е и „Газпром Експорт“. Утвърдената международна практика е производителите да са в отделни дружества от доставчиците и дейностите по производство и доставка да бъдат ясно разграничени. Също така едностранно изменение на договорни клаузи от страна на „Газпром Експорт“ представлява недействителна уговорка поради липса на съгласие от двете страни. Едновременно с този опит за едностранна промяна „Газпром Експорт“ не прекратява договора, тоест той все още е в сила, но доставчикът не доставя, с което нарушава договор, по който България е изрядна страна. Това води след себе си до претенция за пропуснати ползи и реално претърпени вреди, изразяващи се в евентуално увеличена цена за доставка на природен газ. Плащането в рубли за руски газ среща категоричното несъгласие в целия Европейски съюз и все още се търси координиран отговор на създадената ситуация. Предполагам, че утре е първата стъпка към адресиране на този проблем чрез координиран подход. Предложеният механизъм за заплащане предполага реални рискове за българската страна от едностранно и неконтролируемо преустановяване на доставките, без да се предвижда съответната възможност за търсене на отговорност от руския доставчик. Новият начин на плащане е заложен като процес, който включва контрол върху финансовите средства на „Булгаргаз“, предназначени за заплащане на доставките по договора, да бъдат контролирани от финансова институция, свързана с „Газпром Експорт“, а не от независима трета страна. Сигурността на доставките е основна цел, която трябва да бъде постигната чрез реална диверсификация на доставките и пълно елиминиране на възможността за злоупотребяване с господстващо положение. Днес ясно можем да заявим, че провежданата през изминалите години политика за диверсификация е била неефективна и дори заблуждаваща. Така например още през 2009 г. при предходното спиране на природния газ от „Газпром“ тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че България следва да диверсифицира източниците си. През 2021 г., когато с близо 3 млрд. лв. от парите на данъкоплатците беше изграден Балкански поток, беше заявено, че България е 100% енергийнонезависима и никой не може да спира кранчето или да извива ръце. Разбирането за газова диверсификация на предходното управление ни изправи пред най-високата за Европейския съюз зависимост – над 90% от всички количества природен газ да се внасят от „Газпром Експорт“, казвам за преди година, беше опровергано – за 24 часа монополният вносител ни спря кранчето и ни постави в извънредна ситуация. В сегашната утежнена международна обстановка настоящото българско правителство трябва отново да компенсира пропуснати в миналото възможности и в рамките на дни и седмици да постигне цели, които са били пренебрегвани с години. Подготовката за тази ситуация обаче започна през зимните месеци и само привеждането в пълна готовност на всички отговорни институции и лица спасява българските граждани и потребители от реална заплаха за прекъсване на доставките. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер! Предизборната кампания свърши и аз искам в моето отношение простичко да Ви обясня някои неща, които би трябвало да знаете. Гръцката връзка не Ви е необходима, за да внасяте газ от Гърция, и това се доказва в последните пет дни. Не знам защо сте се фокусирали толкова върху тази гръцка връзка, при положение че нейната цел е да разшири възможностите за транзит на газ през България. Тя не е, така да се каже, животоспасяваща, за да доставя газ в България, при положение че ние можем да внасяме далече по-големи количества от Кулата и това се случва в последните дни или поне Вие твърдите, че се случва. Второ, Вие сте министър от 12 май миналата година с малко прекъсване, след една седмица ще стане точно една година. Тоест имате точно толкова време, за колкото беше построен Балкански поток, обаче ние не виждаме гръцката връзка да е построена. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, реплики и смях от „Продължаваме Промяната“.) И повярвайте ми, на 1 юли няма да потече газ по тази връзка. Аз се съмнявам, че ще потече и на 1 септември, но Ви стискам палци: дано да потече! Но все пак Вие за протокола казахте, че от 1 юли България ще получава целия 1 млрд. кубика газ от Азербайджан по ниската цена, договорена в договора. Ние това ще го следим, дори сме си извадили стенограмата, за да можем да Ви го цитираме на 1 юли. В моето отношение искам да Ви кажа и още нещо. Всъщност аз слушах всички внимателно, поне всички изложения в началото. Единственият, който каза истината, даже бих казал цялата истина, е шефът на ДАНС, за което го поздравявам. Той каза, че газът е руски, само че минава през посредници и е по-скъп. Това е самата истина и аз мога да я докажа. Дори ако искате, ще Ви оставя данните, с които разполагам. Те, между другото, са публични и всеки може да ги свали от интернет. Как можем да докажем, че газът е руски? Ами, като видим колко газ от Русия влиза в България, колко газ излиза от България и ще стане дали газът е руски, или не е руски! Ние знаем колко е нашата консумация. Ето, вземаме „Странджа“ – входа на България, Балкански поток, Турски поток, както искате го наричайте. Преди газовата криза 280 хил. мегаватчаса на ден – преди кризата, преди да ни спрат газа, и като ни спрат газа, се очаква, че ние внасяме от Гърция, нали така? Значи, количествата, които влизат от „Газпром“, трябва да намалеят с нашата консумация. Тя е 60 хил. мегаватчаса – това, което не Ви достига, и вижте какво се случва! От 280 хил. мегаватчаса тя се качва на 320 – 330 хил. мегаватчаса, тоест на входа на руския газ се увеличава. Все пак това не е доказателство. Ние трябва да видим и къде отива този газ! Защото той може да отива към Сърбия и Унгария – да кажем, там е по-студено, те консумират повече, освен нашите 60 хиляди и още 50 хиляди отгоре, и е много малко вероятно, но все пак трябва да погледнем всички хипотези. И поглеждаме изхода на Кулата – колко отива към Гърция. Към Гърция преди кризата или преди ние да останем без газ са отивали 40 хил. мегаватчаса. В момента, в който ние оставаме без газ, към Гърция изведнъж започват да отиват 105 хил. мегаватчаса. Това са 65 хил. мегаватчаса повече към Гърция руски газ – руски газ 60 хиляди мегаватчаса влиза повече и 60 хиляди излиза повече от Гърция. Това пак не е 100-процентово доказателство. Трябва да видим обаче по търговските обмени какво се връща от Гърция, защото може в Гърция изведнъж да е станало минус 5⁰ и те да консумират с 60 хил. мегаватчаса повече. И ето поглеждаме какво се връща, третата табличка. (Показва я.) Преди кризата са се връщали 12 – 13 хил. мегаватчаса, на 1 и 2 май са се връщали 92 – 94 хил. мегаватчаса. (Шум от ГЕРБ-СДС.) Тоест, руският газ влиза през „Странджа“, излиза по търговския обмен в Гърция – 60 хил. мегаватчаса, и същите 60 хил. мегаватчаса се връщат в България – руски газ. Само че, забележете, те не се връщат по 75 евро, колкото беше нашата цена с руснаците от 1 май, а се връщат от Вашия любим търговец МЕТ и на директора на „Булгаргаз“ – бившия работодател, на 102 евро и от ДЕПА, на малко под 100 евро, тоест с 30 евро по-скъпо – руски газ, но с 30 евро по-скъпо. И какво се оказва? Ние си купуваме същия газ, само че на по-висока цена, заради посредниците, които товарят тази цена. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, реплики от „Продължаваме Промяната“.) И последното, което искам да Ви кажа, и Ви моля да ме изслушате, въпреки че съм извън времето, е, че с моя колега Радо Чолаков на основание чл. 205 от НПК ще пуснем сигнал до МВР, ГДБОП и ДАНС, защото шефът на ДАНС ни вдъхва доверие като човек, който си върши работата, за това, че МЕТ продава на „Булгаргаз“ на 102 евро и в същото време същата фирма купува от „Булгаргаз“ на 80 евро или около 80 евро по Gas Release Program. Тоест ще пуснем такъв сигнал – пак казвам, на основание чл. 205 от НПК, за да го проверят компетентните органи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Министър! Само че липсва още един, който се занимава с енергетика – вицепремиерът господин Василев. РЕПЛИКА: Слава богу!

Не знам дали е слава богу или не, но днес наистина искрено не Ви се дават сериозните отговори на тези въпроси, които господин Делян Добрев му зададе. По всяка вероятност той е в течение, защото той се занимава в последно време с доставките на газ. Уважаеми господин Премиер, излизам на тази трибуна с най-добри чувства. Не сме онази опозиция, която да търсим причини как и по какъв начин да направим така, че премиерът ни да бъде унизен, а точно обратното. Задаваме си въпроса през последните месеци: защо Вие, господин Премиер, не направихте план за дейност, за действия при извънредна ситуация? Защо не създадохте един кризисен щаб, който да се занимава с доставките на суровините в България? Знаете и сте с ясното съзнание, че войната, която започна в Украйна, рано или късно ще ни доведе до тези безизходици. Защо все още няма резервиран капацитет? Защото Вие днес осигурявате ден за ден, ден напред, така както преди малко председателят на КЕВР каза, че на борсата на електроенергията ние получаваме и купуваме електроенергията за „Ден напред“. Вие сега за ден напред осигурявате капацитета, не можете да осигурите съответните кораби, още когато не е взето решение целият Европейски съюз да спре получаването на руския газ. Представете си една такава ситуация. Германия, която получава 40% руски газ, и всички други държави, които получават около 150 милиарда – недостигът ще бъде 100 милиарда. Тези 100 милиарда капацитет на европейските държави няма ли по-бързо да ги резервират от нас? Има ли, а аз Ви казвам, че има голяма вероятност ние да нямаме капацитет за доставка на газ, въпреки че ще имаме диверсифицирани пътища, диверсифицирани източници? Знаете ли какво е необходимо в енергетиката, господин Премиер? Министърът до Вас знае! Необходима е сигурност, необходими са дългосрочни договори, необходимо е на бизнеса да доставим газ, за да калкулират цената на газа върху продукцията си, за да може да спрете инфлацията. Господин Асен Василев е много сериозен в тази част. Необходимо е и предложихме Ви сериозни законодателни промени, изменения в Закона за енергетиката, за да може да осигурите средства за подпомагане на бизнеса, на старческите домове. Но Вие сега ще ни оставите и без газ! Представете си и другата ситуация. На 1 април Ви предупреждават, че ще спрат газа, на 18 април Вие вече сте тръгнали да търсите газ, обаче не минавате през борсата! Защо не минахте през борсата? Какво чакахте до последния ден, когато от 1 април имате предупреждение, че едностранно или поради неизпълнение на изискванията на другата страна трябва да превалутирате доларите в една и съща банка, където Вие казвате, че е едностранно нарушение? И сега директорът на „Булгаргаз“ много добре знае, колегата знае, че утре може ли руската страна да отвори тръбата и да Ви каже, че „Ви доставяме“? Може! Ние сме осигурили газ с Вашите кораби досега. Казвате, че имате кораби и до края на годината. Ако не купуваме и руския газ, нали знаете по договора, че ако не купуваме, трябва да платим? Нали знаете тези условия? Господин Премиер, ситуацията в страната, свързана с енергетиката, се влошава с всеки изминат ден. Хората нямат сигурност, затова ние нямаме доверие във Вас. Когато политиците нямат доверие, това означава, че Вие не си изпълнявате задълженията, за които сте спечелили изборите и сте се ангажирали с тази работа. Чудех се онзиден какво правите на първата копка на Александруполис, когато знаете, а и министърът на енергетиката много добре знае, че там ще има една тръба и един кран. И какво видяхте там? Нищо съществено! Вие много добре знаете, даже е добре… Ще приключа след малко. Вие много добре знаете, че в момента спреният руски газ е с по-висока цена и на по-висока цена получаваме пак руски газ. Вие много добре знаете, че ситуацията, когато ни спрат и се включим, и не искахме дерогация като унгарците и Словения за спиране на петрола – ако приемем и решение да спрем петрола, господин Премиер, не искам да съм на Ваше място. Много Ви моля, ангажирайте се с енергетиката много сериозно. Изчистете оттам онези хора, които Ви създават лош имидж, и се заемете с една много сериозна институция, създаване на плана за действие при извънредни ситуации, създаване на съответните институции, поемане на съответните организации, доставка на суровините в България, за да може бизнесът да е спокоен, да може да произвежда, да няма инфлация, за да не се случат в близко време и избори. Защото бъдете убедени, че не искаме да отидем на избори, защото ще загубите Вие. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, господин Премиер, господин Министър, уважаеми дами и господа! Започвам с голямата картина. Защо беше спрян газът от Русия? С много ясна и конкретна цел: дестабилизиране на положението в България, разединяване на общата европейска позиция. За това става въпрос! Тези от Вас, които създават истерични чувства и тук обясняват как сме в много тежко положение и подсилват тези страхове, всъщност влиза в плана на Москва, което е много голяма грешка. Затова ние от „Демократична България“ Ви призоваваме по скоро да се търсят решения и да се предлагат решения, а не да се създават абсолютно излишни страхове. Да, трудна е ситуацията, но въпросът е какво може да се направи, а от Вас чух по-скоро доста необосновани страхове, които минават на моменти в истерия. Когато се създаваше кабинетът, господин Премиер, помните ли какво Ви казахме от „Демократична България“? Едно от първите неща беше: газовата връзка с Гърция спешно трябва да я завършим и Вие затова ни чухте, и бяха предприети необходимите действия. Същото го казахме и на предишните правителства, а те само ни обещаваха – това е факт. Има един въпрос обаче, който заслужава и трябва да бъде обяснен допълнително, защото част от пленарната зала Ви казва: ама защо все пак не приемете условията на Москва за плащане в рубли? Всъщност не става въпрос за техническа операция. От това, което разбрахме от думите на всичките гости днес, става въпрос за нещо друго. Иска се промяна на договора, иска се анекс на договора и се появява валутен риск, колеги, ако не разбрахте. Валутният риск означава следното нещо: ако поскъпне рублата, плащанията да се увеличават. Така го разбрах аз, господин Министър и господин Премиер. Ако това е така, кой ще го подпише това нещо, бе хора? Неслучайно никой не го е подписал до момента. Вие знаете ли какво означава отворен валутен риск? Това означава, че плащанията могат да нарастват без таван. За това става въпрос, колеги, така че само договорът може да е в долари, ама като Ви накарат да откриете две сметки и въпросът е: коя е валутата на сделката и на плащането и ако Ви променят договора, валутният риск се появява и става много голям. Какво може да се направи оттук нататък? (Шум и реплики.) Между другото, беше честно да си кажете, ако има такива, които казват: да бъде прието искането на Москва. Тогава ще си кажете директно, защото гледам, че нещо ме убеждавате и тогава ще кажете: приемете го. Ама не чух от Вас такова нещо, нали така? Така че като не го чухме, няма нужда и в момента да ме апострофирате, защото рисковете са факт. Между другото, днеска с писмен въпрос поисках от Вас, господин Министър, правното становище, което описва тези рискове при промяната на договори и приемането на плащането в рубли, което сте поискали от международна компания. Според нас трябва да е публично и трябва всички да разполагаме с него. Какво може да се направи оттук нататък? Има огромен, невероятен потенциал в това Европейската комисия да започне да купува газ като огромен потребител. Поискахме го още в 2017 г., но никога не получихме отговор на това наше предложение отпреди пет години, тогава имаше друго правителство, но сега в това има огромна възможност. Проблемът е, познавайки Европейската комисия – да, те действат бавно, често бюрократично по такива теми, и задачата на българското правителство е да ги гони и още май месец тези процедури да се задействат. Говорим за цени. Тук е потенциалът за по-добри цени в тази ситуация – огромен потенциал. Трябва да ги гоним и това трябва да се случи, защото и половината Европейски съюз да участва в такива сделки, дори само да участват страните от Източна и Югоизточна Европа – балканските страни да участват, купуването на по-големи количества означава по-благоприятни цени. Това е мярката, която трябва да се случи спешно, и трябва да настояваме по всякакъв начин това да стане. Иначе си заслужава да се помисли по всички мерки за енергийна ефективност тази година – да бъдат реализирани, да се работи по тях, за да спадне потреблението на горива, на ток и въобще на енергиен компонент. Има го в Плана за възстановяване и това е мярка, която в пълен капацитет трябва да реализираме тази година. И накрая, за да не пресрочвам времето, колеги, призовавам Ви за следното нещо, и ние от „Демократична България“ – не влизайте в плана на Москва, не създавайте излишна и ненужна истерия, а който има предложения и решения, нека да ги направи, за да можем да излезем от тази трудна ситуация. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председателстващ! Ние не получихме конкретен отговор на въпроса дали решенията, които в момента се взимат по отношение на доставките на газ и въобще на всички преговори, които се водят, са идеологически или икономически, но да речем, че всеки от нас може да направи своя извод, въпреки че нямаше конкретен отговор по този въпрос. Трябва да кажем, че освен кризата с газа в момента се намираме в една сериозна комуникационна криза – комуникационна криза, която в момента вероятно рефлектира върху цените на крайните продукти повече, отколкото самата цена на газа, и това, което се случва реално като доставки, тъй като буквално всеки ден ние чуваме разнопосочна информация от министрите в Министерския съвет. Днес на няколко пъти това нещо се случи от тази трибуна – бяха цитирани различни мнения. По отношение на цените. В отговора си към мен господин Николов, когато попитах – ще се повиши ли цената, той каза, че от „Булгаргаз“ изследват все още цените. Евентуално, след като даде предложение какви са и как ще се повишат тези цени, аз правя извод, че ще се повишат, той спомена за компенсаторни механизми, подобно на тези, които имахме с тока. Това означава, че той очаква повишение все пак. Това се говореше допреди няколко седмици, допреди няколко дни, когато обаче представители на управляващата коалиция преди няколко дни казаха, че ние може да очакваме цените да се понижат. Включително вчера в национален ефир един от представителите на коалицията каза, че цените категорично ще се понижат, а днес министърът на енергетиката казва: все още изследваме какво ще се случи с тези цени и мислим за компенсаторни механизми, което означава, че ще се повишат. В така създалата се ситуация и тъй като ние искаме да бъдем наистина конструктивни и да бъдем в подкрепа, а не в ущърб, не искаме да създаваме хаос и по никакъв начин не искаме да се случват неприятни неща за нашето население и за бизнеса в България, сме внесли един Проект на решение за съставяне на Временна комисия, която комисия да се занимава с фактите и обстоятелствата по отношение на всички договори и споразумения, които се сключват за доставките на газа, свързани в момента с кризата и с цените на газа. Надяваме се, че Вие оценявате по същия начин, че комуникацията не тече рационално и че можем да си бъдем взаимнополезни, и да сме полезни на нашите съграждани, на българските граждани най-малкото в това да получават адекватна и обективна информация, базирана на цифри, на статистики, на оценка на въздействието, на анализ, а не на разнопосочни медийни участия през ден или по няколко на ден. Това би успокоило производителите, които в момента работят на сляпо – тези, които са пряко засегнати от газа, тъй като не знаят какво ще се случи с цената и няма как да предвидят производството си нито като мащаб, нито като интензивност, а съответно това рефлектира и върху крайните цени на техните продукти и съответно това рефлектира върху всеки един български джоб на данъкоплатец, на потребител, гражданин, особено на засегнатите и така бедни енергийно хора, които имаме в нашата държава, за съжаление. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ мислим, че можем да бъдем полезни в тази посока, предлагайки тази комисия, в която на паритетен принцип могат да участват всички представители на политически организации в Народното събрание. Там ще можем да водим конструктивен диалог с Министерския съвет и с министрите, които ще имат отношение по различните въпроси. По този начин Ви подаваме ръка за по-бързо справяне и излизане от тази ситуация, в която се намираме, и апелираме малко повече да си говорите помежду си, преди да излизате да говорите на нас и на българските граждани, защото в един момент ще се окаже, че хаосът, кризата и проблемите, които имаме всички ние като част от българския народ, идват по-скоро от неадекватното водене на политики, отколкото на конкретни ценови параметри и доставки. Благодаря.