БРАНИМИР БАЛАЧЕВ (ГЕРБ-СДС)1473 думи
Уважаеми господин Председател! За съжаление, госпожа Нинова към настоящия момент липсва.
Уважаеми колеги! Моето изказване е свързано с това дали въобще този закон, в този му вид, може да бъде приет на първо четене? Аргументите, които смятам да изложа днес пред Вас, са преди всичко правни и по-малко политически, защото принципно аз считам, че от такъв закон за регулиране дейността на колекторските фирми има нужда, с оглед на произвола и действията, които те години наред упражняват върху длъжници – български граждани, които определено са нерегламентирани, които са определено незаконосъобразни и които определено нямат нищо общо с начина, по който се събира едно вземане. Използват се методи, които аз, меко казано, бих казал, са нецивилизовани.
Когато обаче се създава един закон, той би следвало да обхваща всички обществени отношения и да ги регулира веднъж завинаги. Това е идеята, една от най-важните функции на Народното събрание – създаването на добри закони. Добър закон по моите разбирания с опита, който имам в правораздаването, е този закон, който регулира изцяло всички отношения, които би следвало да бъдат регулирани на определен етап.
Предложението, което ни представя Министерският съвет в лицето на заместник министър-председателя госпожа Нинова, определено не отговаря на тези изисквания. И ще кажа защо. От самото заглавие на Законопроекта се разбира, че тези страдания, за които преди малко чухме от госпожа Нинова, които така са я мотивирали още няколко дни след като зае този пост да внесе или да публикува по-точно един Законопроект за събиране на вземанията, като потребителски договори, говори за това, че тя, нейните тежнения, нейните страдания, най-вероятно подобни на Исус Христос, са обхващали една малка част от тези хора, които са предмет на този рекет от страна на служители на тези колекторски фирми. Защото, ако тя имаше желанието да спази и европейското законодателство, което е визирано в Директива 2021/67, както и по-старите директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС, тя щеше да ни предложи не Закон за потребителските договори, а щеше да ни предложи закон, който да обхваща всички банкови кредити, всички ипотечни кредити, всички бързи кредити, всички небанкови финансови институции, защото има и такива, и тогава вече да минем евентуално и на потребителски кредити, каквито всъщност са заложени.
Всъщност заложеното в нейния проект обхваща само действително много малък процент и това са кредити, които – аз имам друго мнение по отношение на тези кредити и начина на тяхното събиране, това са кредити преди всичко на ВиК, Енергото, „Топлофикация“ и мобилните оператори. Аз ще направя в анонс моето предложение. Считам, че би следвало с един такъв закон да се забрани тези, понеже всичките тези дейности – и по водоснабдяване, и по получаване на електроенергия, това е заложено и в тези закони, специфични – на водата, за енергетиката и така нататък, „Топлофикация“ и GSM, това са социални дейности и не би следвало, ние трябва да ги изключим от възможността тези вземания да бъдат цедирани на трети лица и оттам вземания, както изчисли колегата Иванов преди малко, едно вземане, да речем, за 100 – 200 лв. след това да стане в размер на 2000.
Така че, ако госпожа Нинова имаше желанието наистина да направи един всеобхватен закон, тя трябваше да обхване всички тези, а да остане дебат по това например предложение, което аз бих направил, ако въобще този закон стигне до второ четене.
В тази връзка тези страдания донякъде ме съмняват, въпреки че много ми се иска да не съм прав за това, че всъщност този закон прилича повече на лобистки, отколкото закон, който защитава интересите на гражданите. И в тази връзка черпя права и черпя аргументи именно от предложението на Закона, който тя направи. Няма логика, никаква логика няма в това да искаме капиталът на тези дружества да бъде 500 хил. лв., защото за тези, които са практикуващи юристи, знаят много добре, че този капитал се внася и се изнася. Той нито може да гарантира някакви обезпечителни дейности, нито може да обезпечи евентуалните длъжници срещу неправомерни действия на колекторските фирми, каквато всъщност по принцип капиталът има една такава функция, но в практиката се получава нещо съвсем различно.
Това ме навежда на мисълта, че се създава една изкуствена граница по отношение на получаването на възможност да се занимава с такъв вид търговска дейност, каквато е колекторската и очевидно това се прави, поне според мен, се прави в интерес на определени фирми.
Има и аз приемам, че госпожа Нинова, която не е юрист, преди малко се опита да Ви убеди тук… (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Юрист е!”)
Ако е юрист, още по-лошо, защото говоренето за това, че виждате ли, щели да се дължат само лихви, не е вярно. Защото по закон се дължат всички разходи по едно производство и тя няма как с този специален закон, ако въобще се приеме, да стигнем... (Реплики от „БСП за България”.)
Не се обаждайте, колеги! С този специален закон няма как да дерогира нито Търговския закон, нито Закона за задълженията по договорите, нито каквото и да било друго.
Така че обемът, на първо място, очевидно е сгрешен и няма как на второ четене, ако ние приемем, че ние там ще оправим и ще разширим предмета на дейност на този закон, това значи ние да правим един закон изцяло.
По същия начин твърдението за това, че се внасяло някаква регулаторност във възможността да се цедира едно вземане, също е невярно. И към настоящия момент цесията като право съществува, тя също предполага някакъв уведомителен режим, тя също предполага уточняване на вземането – колко е вземането, колко е лихвата и така нататък. Но тук има нещо много важно, което е, когато говорим за лихвите, за които госпожа Нинова се опитва да ни убеди, че, виждате ли, те щели да бъдат по-малки. Не е вярно! Всички тези договори, като започнете от банковите и стигнете до потребителските, имат жестоки наказателни лихви, които вдигат с пъти задължението, което имат. Ето нещо, което въобще не е помислено тук, а това е много съществено и ако искаме да помогнем на длъжниците, които са изпаднали по едно или друго обстоятелство в невъзможност да си плащат кредитите, да не ги товарим с такива безбожни наказателни лихви, каквито се предават.
Така че нито едно от тези добри страни на този закон, които се изтъкват тук, първо, не отговарят на общите изисквания на правото и влизат в колизия с него и като такива най-вероятно биха били обявени за незаконосъобразни по съответния ред и отделно от това, нашето категорично становище е, че в този вид Законопроектът не би следвало да бъде гласуван на първо четене. Той трябва да се върне на вносителя, той да вземе предвид, защото той не е взел нито едно от тези възражения, които са направени от почти всички, които са дали становище по повод на Законопроекта, да го преформулират, като започнем от заглавието – да не бъде с такъв предмет, а да бъде заглавието му по отношение на абсолютно всички кредити, които битуват в правовата система на Република България.
И тук искам да кажа няколко неща. Да, наистина лицензионен режим трябва да има. И там, където ни праща госпожа Нинова – в Секретно деловодство, точно там трябва да се види всъщност на кои фирми следва да се дава лиценз, при какви условия, и то не само на тези, които са формалните собственици на търговските дружества, които кандидатстват, а на всички служители в тях. Защото знаете, че търговски дружества се регистрират на баби, прабаби и какви ли не още, за да се избегне всякакъв вид възможност или съмнение за това, че някой е осъждан или има някаква регистрация и така нататък, а всъщност дейността се извършва от хора под формата на граждански договор или каквито се сетите най-различни такива правни по съществото си възможности. Така че този лицензионен режим трябва да мине или към Министерството на финансите, или към Министерството на правосъдието, там му е мястото евентуално да се проверяват тези колекторски фирми, и при лицензирането на тези фирми трябва да има много ясни правила относно това какви са правомощията. Тук трябва да помислим и за това какви са възможностите и по какъв начин тези колекторски фирми могат да научават не само нашето имуществено състояние, ами боравенето с лични данни да бъде защитено в максимална степен, защото и сега, и сега научават неща, които няма как по друг начин да бъдат научени, освен ако по криминален начин не се доберат до съответните лични данни.
Този закон има нужда от основна преработка и затова считам, че ние няма да гласуваме, а за това, че е спорен, бих искал да направя само една ретроспекция.
На 6 април всъщност този проект на закон беше внесен в Народното събрание. На 13 април той се появи в нашата Правна комисия и ние не го приехме – не го приехме всички или почти всички, защото имахме много сериозни аргументи за това. След това на 20 април се направи пореден опит. Започвам да си мисля, че този закон е част от споразумението между управляващите партии и е на живот и смърт за госпожа Нинова – нямам идея на кого какво е обещавала.