18 май 2022 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моля, процедура. В Програмата за дневния ред днес като втора точка да влезе приетото предложение на групата ГЕРБ-СДС за създаване на Временна комисия за изследване на фактите и обстоятелствата при подписване на Меморандум от правителството с Gеmcorp. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, изпитвам вече неудобство да излизам на тази трибуна поради Вашата упоритост да не включите в дневния ред законопроект и едно решение, което „Движение за права и свободи“ предложихме преди два месеца с ясната цел да подпомогнем Вас, управляващите, за да може днес да имате една от тези мерки против инфлационните, които трябваше досега да сте приели. Не го включвате в дневния ред, защото е предложено от „Движение за права и свободи“. Поканих тогава всички политически партии да се подпишат под Законопроекта. Учудвам се все още от упоритостта на господин Рибарски да не подписва Доклада и да не внесе Доклада, с който Комисията разглежда Законопроекта. Учудвам се от упоритостта и на Вашите енергийни специалисти – вече ги няма тук, в залата, като гледам. Не знам защо не го включвате? Ако целта Ви е да откраднете идеята, ние чисто и просто ще се откажем, ще Ви дадем Законопроекта, ще махнем подписите, но да оставите в ръцете на производители на зелена енергия 360 милиона, включително още 1,5 милиарда от необоснованата печалба в онези предприятия, които не влагат нищо в суровинната си база, наново и всеки ден тук да ни предлагате точки, които абсолютно са проинфлационни и не помагат на Вашето управление, наистина ми е неудобно повече да изляза на тази трибуна. Бъдете така добри, направете всичко възможно да включим този законопроект, да направим така, че инфлацията, както във всички европейски страни е в рамките на 6%, от вчера статистическите данни за инфлацията в България са за 14,5%. Приключвам, господин Председател. С моето приключване – ако и тази седмица не разгледаме този законопроект, очаквайте следващия месец 20% инфлация и тогава ще бъдете излишни за управлението. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ правим настоящата декларация, за да поставим на вниманието на правителството и на парламента дневния ред на обществото, а именно повсеместната криза, предизвикана от войната в Украйна, и необходимостта от мерки за преодоляване на негативните последствия от нея във всички сфери. Необходимо е да направим това, защото дневният ред на управляващите вече 6 месеца няма нищо общо с дневния ред на обществото. От самото начало на управлението то е изцяло свързано с частен бизнес и корпоративни интереси. Доказателствата затова са многобройни, включително и Националният план за възстановяване и устойчивост е корпоративен и с договорките към него. Доказателство е също така и фактът, че България е единствената страна в Европейския съюз, а и не само, в която правителството не прилага адекватни мерки срещу кризата, защото е ангажирано с реализацията на мерки, свързани с частния бизнес и корпоративни интереси. Едва тази седмица управляващите заговориха за пакет от мерки срещу кризата, притиснати от обявения за 18 май национален протест на работодатели и синдикати. Но мерките тепърва ще бъдат обсъждани в коалицията, след това ще бъдат гласувани и евентуално през юли или август да започне прилагането им. Но дали?! Войната в Украйна, започнала на 24 февруари, още през март във всички страни от Европейския съюз, а и извън него, вече се прилагаха първите мерки срещу кризата. А в момента в редица държави от Европейския съюз, подчертавам, се прилага втори пакет от мерки и се набелязват такива в дългосрочен план. Самият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев прогнозира наскоро публично, че конфликтът в Украйна ще продължи поне 4 – 5 години, което означава 4 – 5 години военна икономика, но въпреки това според него нямало да има драстично обедняване. В България ли живее и министър на финансите ли е уважаемият министър Асен Василев? Защото за всички нас, за цялото общество реалността е съвсем различна. Неотдавнашно социологическо проучване на Агенция „Алфа Рисърч“ показа, че според 89% от хората политиката на правителството за справяне с инфлацията, ценовата криза в енергетиката и намаляващите доходи е неуспешна, тоест почти цялото общество се чувства засегнато от кризата и от липсата на мерки и подкрепа от държавата. Проучване на Агенция „Тренд“ отчете в понеделник тази седмица, че 70% оценяват отрицателно работата на кабинета, а проучванията на „Маркет линкс“ от вчера показа, че 80% от българите не одобряват пътя, по който се движи в момента България. Не е ли драматично, уважаеми господин Василев и всички Вие управляващи, в условията на тази повсеместна криза, на високите цени на тока и неколкократно поскъпналите храни и лекарства към момента – няма никакво подпомагане за социалнослабите наши съграждани! Не е ли драматично, че няма никакво подпомагане на пенсионерите, а в редица държави от Европейския съюз вече се прилага и втори разширен пакет от мерки! Например в съседна Гърция още от март се прилагат помощи за високите цени на горивата и на семействата с ниски доходи, а на пенсионерите се дават по 200 евро на месец компенсация заради скъпите храни. Увеличени бяха семейните добавки за децата и се изплащат помощи за високите цени на тока. В Румъния правителството още през март въведе таван на цените на тока и газа за срок от една година както за битовите потребители, така и за бизнеса. Наскоро гръцкият премиер Мицотакис одобри и втори пакет от мерки, който предвижда гръцката държава да върне 60% от допълнителните разходи за електроенергия на всеки отделен битов консуматор, считано със задна дата от декември до май. Вече е увеличена минималната работна заплата и се предвижда лятна добавка от 200 евро, подобна на великденската, каквато им беше дадена. Втори пакет прие и прилага и правителството на Италия. Заради инфлацията пенсионери, социалнослаби, работници и служители и собственици на еднолични фирми получават по 200 евро. Правителството също така плаща и по 25 евроцента на литър гориво с цел да компенсира поскъпналите горива. Още от март в Италия държавата пое таксите и данъците на пазара на електроенергия и намали данъците върху газа. Не е ли драматично това, че в анкета от миналата седмица на специализиран земеделски портал 35%, тоест повече от една трета от селскостопанските производители, заявяват, че се отказват от земеделието, защото ситуацията в сектора е безпрецедентно критична. Все повече от фермерите закриват фермите си и предават животните си в кланици, 6 пъти са намалели помощите за домати и 5 пъти помощите за краставици и пипер. Не е ли драматично, че според експерти в селскостопанския бранш основната потребителска кошница в България вече е от внос, защото секторът е в криза, която няма аналог в последните 30 години! Не е ли драматично, че всички тези факти за селскостопанския сектор показват, че вече има риск от проблеми за осигуряване на продоволствени стоки от първа необходимост у нас, както и от драстично повишение на цените на храните. В същото време в страни като Франция и Испания са въведени защитни изкупни цени на млякото и във Франция и Гърция има минимални изкупни цени на месото! Не е ли драматично, че липсват мерки за туризма, който има сериозен принос към брутния вътрешен продукт, а в Гърция и Испания вече се реализират туристически пакети, които привличат многобройни туристи, включително и българи! Не е ли драматично, че няма никакви мерки за бизнеса, от който държавата очаква постъпленията през годината! Освен така наречените енергийни помощи, липсва стратегия за прилагане на мерки на икономиката по сектори, а в Европейския съюз 11 от правителствата, сред които на Франция и Испания, още през март премахнаха или драстично намалиха данъците върху енергията или ДДС! 13 държави още през март ограничиха цените на едро или тарифите на дребно на електроенергията. В Италия държавата още през март пое таксите и данъците на пазара на електроенергията и намали данъците върху газа, а още от края на януари действат данъчни отстъпки от 20% за енергоемки предприятия! Е как по такъв начин нашите енергоемки предприятия могат да бъдат конкурентни на тях! Не е ли драматично, че преди дни гръцкият премиер Мицотакис публично заяви, цитирам: „Правителството ще подкрепя всеки гражданин толкова дълго, колкото е необходимо.“ А у нас управляващите посочват вратата на тези, които се обръщат за подкрепа. Преди повече от два месеца ние депутатите от парламентарната група на ДПС поискахме изслушване на премиера Кирил Петков в парламента, за да представи поне намерения за мерки срещу кризата. Ние от ДПС отдавна осъществихме срещи с представители на селскостопанските производители, на бизнеса и с работодателски организации и имаме подготвени предложения с мерки за подкрепа на земеделските производители, на бизнеса, на пенсионерите и социалнослабите наши съграждани. Днес ние продължаваме да настояваме поисканото от нас изслушване на премиера Кирил Петков в парламента най-накрая да се състои, защото считаме, че в дебата при изслушването му ще бъде полезно и за управляващите, и за всички ни да се чуят нашите предложения, а може да постъпят и другите колеги тук в Народното събрание и от заинтересованите страни, така че една полезна дискусия и дебат биха били изключително полезни да се предвидят и най-накрая да се стартира реализацията на мерки срещу преодоляването на кризата. А не бива да забравяме, че инфлацията галопира и всичко това ще се отрази на качеството на стандарт на живот на всички ни. За съжаление, хоризонтът, който се очертава пред нас, никак не е успокояващ. Трябва да се вземат спешни мерки, за което не виждаме адекватност. Призоваваме наистина да бъдем отговорни и на висотата на нашите отговорности и на предизвикателствата, които са пред нас! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, колеги! Предлагам във връзка с обсъждането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове да допуснем съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника в залата господин Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, и господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно организационно звено“ към Министерския съвет.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, колеги! Пристъпваме към обсъждане и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Не виждам представители на правителството, които явно не се интересуват от този законопроект. Но то какво да се интересуват, като е написан по един много интересен начин, който е еманация на законотворческите успехи, подходи и умения на управляващото мнозинство. За какво става въпрос? Този закон, още когато го приемахме на първо четене, беше ясно, че едва ли има голям смисъл от него и е написан по начин, който не съответства на нормалните нормативни правила. Но както и да е, приехме го – приехме шест параграфа, от които между първо и второ четене отпаднаха четири. Тоест остават два параграфа, единият от които, с изказване след малко по § 2, ще видим как звучи. Останаха два параграфа. Между двете четения беше предложен допълнителен параграф от господин Вигенин, който има своя смисъл и можеше да придаде някакъв смисъл на Закона, но в Комисията той беше оттеглен от професор Гечев. Тоест предложен и оттеглен едновременно, с което продължават еманацията и доказателствата за умението в законотворчеството. Сега да се обърнем към конкретния текст на § 2 и какво гласи той: „Централното координационно звено може да бъде организирано в администрацията на Министерския съвет, в рамките на специализираната администрация на Министерството на финансите или на друго министерство.“ Хайде сега юристите от Вас, колеги, може би и госпожа Митева, която има доста опит в това отношение, да се опита някой да ми обясни този текст изряден ли е от нормативна гледна точка и може ли да бъде организиран на едно, на друго място? Тоест така разбира ли се, че може да бъде организиран и на двете места едновременно, тъй като разграничението е поставено след тези първи два текста. Значи, той може да бъде организиран в Министерския съвет, в специализираната администрация на Министерството на финансите – тоест и на двете места или в друго министерство. И кому е необходимо тук изрично да бъде посочвано Министерството на финансите като такова и да има разграничение „или в друго министерство“. По какво Министерството на финансите тук – в какво качество, се отличава от другите министерства?! Защо трябва да ги разграничаваме, или Министерството на финансите е супер министерство?! Трябва изрично да го отбележим и да променим нормативната уредба и тогава вече във всеки един закон, в който се говори за министерства, изрично да отделяме Министерството на финансите, за да му придадем това много важно значение, което тук – в този закон, му се придава. Тоест не можеше ли този текст просто да гласи: „Министерският съвет решава къде да бъде организирано централното координационно звено.“ И оттам нататък няма да имаме противопоставяне на министерства, няма да имаме юридическа неяснота какво точно иска да каже този текст. Като цяло предложеният закон е абсурден, тъй като от шест параграфа, както казах, отпадат четири, а другите два нямат особен смисъл. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Използвам случая да кажа няколко думи по заглавието на Законопроекта, тъй като предложението, което бях направил, беше оттеглено в Комисията и правилно, тъй като вероятно неговото място не е в този закон, не е в този законопроект, а е в Закона за държавния бюджет. Само искам да маркирам проблема, който се опитах не толкова да реша, колкото да насоча вниманието към него чрез това предложение към Законопроекта. Всъщност взаимоотношенията между България и Европейската комисия по програмен период 2007 – 2013 г. вече са уредени – има Меморандум по въпроса. В същото време продължават, включително в последните седмици и месеци, да излизат съдебни решения по финансови корекции, които са наложени на общини или на други бюджетни организации именно в този период 2007 – 2013 г. Това, разбира се, е проблем, който за някои общини и бюджетни организации става наистина сериозен, особено в сегашната обстановка. Тези общини са извървели своя път. Много от тях печелят делата си на първа и втора инстанция, но на трета и последна се оказва, че нови администрации – от тогава са минали два-три местни избора, се налага да плащат такива финансови корекции, които не са предвидени в техните бюджети и изключително много затормозяват общините в тази ситуация. В този смисъл според мен е хубаво да се опитаме да намерим адекватно решение при актуализацията на бюджета, която предстои през следващия месец, да направим така, че тези средства, които иначе би следвало при изплащането им да отидат в централния бюджет, където всъщност не са и предвидени. Централният бюджет – Министерството на финансите, няма как да предвиди дали тези средства ще бъдат обсъдени да бъдат платени от съответните организации, просто да бъдат опростени, тъй като в следващия програмен период вече имаше възможност да се правят съответните компенсации за общини, на които се налагат такива финансови корекции. Това не беше възможно в първия програмен период. Не искам да навлизам в детайли, просто искам да отбележа, че това е проблем, който трябва да решим. Мястото на това решение не е в този законопроект, но в следващия месец трябва да се опитаме да го направим с актуализацията на държавния бюджет. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Вигенин, да, текстът, който предложихте, имаше смисъл. Може би си заслужаваше тук в залата да направим реална дискусия по него и затова не трябваше да бъде оттеглен, независимо дали тук му е систематичното място или не, но така е преценил професор Гечев с неговия опит. Ще се съгласим с него, че вероятно е прав. Текстът е важен, но може би тук трябва да дадем възможност и на представителите на Министерството на финансите, които допуснахме до залата, а нямаше много нужда да ги пускаме, след като от шест параграфа четири са отменени и останалите два, единият, така или иначе нищо ново не ни казва, или нищо не ни казва по начина, по който е написан. Но нека те да излязат да обяснят, каква е разликата между това, което Вие, господин Вигенин, предлагате и това, което „Движение за права и свободи“ предложи между двете четения на Закона за държавния бюджет в Бюджетната комисия и което даде възможност да се уреждат аналогични отношения с общините. Тоест дали този текст е необходим или текста, който ние предложихме, вече урежда тези отношения, тъй като и според представители на Министерството на финансите – на юридическия им екип, той е формулиран така, че дава възможност да се отнася за всички програмни периоди, включително и за този 2007 – 2013 г., за който Вие говорите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, има и други казуси по отношение на финансовите корекции, защото те за тези 10 години вече си имат история – има общини, на които са наложени финансови корекции още от първия програмен период и техните проекти бяха фазирани, тоест ползваха средства от втория програмен период. Дали са имали възможност през бюджета да ги покрият или не, това също трябва да се има предвид, а също и как ще се уредят тези отношения с управляващите органи между общините. Има много въпроси. Това, че това предложение е оттеглено, не мисля, че е проблем. Както призова и господин Чобанов, може да се дебатира, така че нека наистина да имаме политическата воля да решим проблемите на тези общини и всичките проблеми, които в бъдеще могат да възникнат с финансовите корекции, направени досега. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Използвам дупликата, за да кажа, че още преди да внеса това предложение, сме коментирали тези въпроси с Националното сдружение на общините в Република България. После разговаряхме по това и с представители от централното координационно звено. Не съм убеден, че към момента имаме правна база, която да позволи решаването на такива казуси, но се обръщам към представителите на Министерството на финансите – наистина да обърнат внимание на този въпрос, защото той ще възникне при актуализацията на бюджета. Наистина ги моля във времето, което остава дотогава, да предложат адекватно решение на това, тъй като, пак да кажа, то засяга не малко общини и бюджетни организации. Трябва да направим възможното да им помогнем да решат въпросите, особено за този програмен период, тъй като е минало достатъчно време, и както отбелязах, отношенията с Европейската комисия вече са уредени. Помислете за това. Ние също ще поработим, но мисля, че експертите в Министерството на финансите, особено след днешните промени в Закона, са тези, които трябва да предложат най-адекватните текстове в тази посока. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против направеното предложение за изменение на Закона за управление на средствата от Европейския съюз, защото току-що се създаде поредният правен хаос в управлението на средствата. Ще кажа защо. Току-що гласувахме, че отменяме функциите на Централното координационно звено да подкрепя заместник министър-председателя или министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ, както и гласувахме функциите на Централното координационно звено да отпаднат дейностите, свързани с осигуряване на функциите на Съвета за координация при управление на средствата от Европейския съюз. Какво се случва? На практика оттук нататък съгласно чл. 8 в рамките на Закона за управление на средствата от Европейския съюз имаме сформиран Съвет за координация при управлението на средствата, но в същия момент нямаме секретариат, който да изпълнява тези функции. Гласувах против, защото в рамките на целия закон това, което се вижда, е, че от общо всички предложени параграфи остават три, от които единият е наименованието на Закона. Това някак си показва за пореден път, че коалицията сама по себе си не знае точно, какво иска от предложените промени на първо четене в Закона. Гласувах против, защото този закон трябваше да бъде обсъден от Комисията по въпросите на Европейския съюз, а това така и не се случи. Той дори не беше разпределен към тази комисия, където е същностната функция на всички предвиждани промени по законопроекти, свързани с управлението на средствата от Европейския съюз. Гласувах против, защото в рамките на една съществуваща система за управление и контрол за управление на средствата от Европейския съюз, която е добре функционираща, която е призната от Европейската комисия, току-що създадохме поредния хаос при прехвърляне на координационните функции на Централното координационно звено към едно ведомство, което всъщност не знаем кое е също така. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Гласувах против, защото този законопроект за пореден път разби на пух и прах претенциите на управляващото мнозинство да се справя с корупцията. След като този законопроект вкарва всяко едно държавно звено, което отговаря за програмиране, управление, одит и контрол на европейските средства, под шапката на съпремиера на държавата, то концентрацията на власт със сигурност поражда съмнения за корупция. Гласувах против. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, следващите параграфи са припознати от мен. Предложение на Министерския съвет. По § 3 има предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Закона. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. По § 4 има предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. По § 5 има предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Закона. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен. Заключителна разпоредба Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Подразделението да бъде отхвърлено. По § 6 има предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Закона. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. Стана дума вече за § 7, който беше оттеглен. Мога само да кажа като информация от протокола и от заседанието на Комисията – прави са колегите, които търсят решение, и доцент Чобанов, и други колеги. То ще бъде намерено в актуализацията на бюджета. Става дума за общините, тъй като всички сме на едно мнение, че с тези корекции от 2007 г., 2008 г., 2013 г. и при условията, в които българските общини изпитват затруднения и заради COVID-19, и заради конфликта в Украйна, и предизвиканите икономически процеси, но според юристите на парламента, на Министерския съвет и всички експерти това решение на въпроса системно трябва да бъде решено в друг закон. Така че не се подценява решението на въпроса за финансовите затруднения на общините, но той ще бъде решен в друг закон. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 47 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 27 април 2022 г. На заседание, проведено на 10 май 2022 г., Комисията по околната среда и водите обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Тома Белев – заместник-министър, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, и господин Валери Георгиев – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Доцова. Тя подчерта, че Законопроектът е разработен с цел да се приведе националното законодателство в съответствие с настъпилите промени в европейското законодателство в областта на генетично модифицирани организми. С предлаганите промени в Законопроекта се актуализират принципите за извършване на оценка на риска от генно модифицирани организми за околната среда и човешкото здраве при освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара в съответствие с научния и техническия прогрес. По този начин се въвеждат промените в Приложение II на Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оценката на риска за околната среда от генетично модифицирани организми, направени с Директива (ЕС) 2018/350 на Комисията от 8 март 2018 г. Предложените изменения касаят методологията за извършване на оценка на риска, като в нея се описват общите и специфичните съображения, които следва да се отчитат при извършването на оценката, а именно: предвидените и непредвидените промени, произтичащи от генетичните модификации; възможните дългосрочни неблагоприятни последици и кумулативни дългосрочни неблагоприятни последици, които могат да настъпят при освобождаване на генно модифицираните организми в околната среда; специфичните особености при ГМО, които носят множество модификации, и качеството на данните, на които се базира оценката. С промените се правят и изменения в терминологията. Изменят се и изискванията по отношение на формулирането на заключенията от оценката относно специфичните области на риск при генетично модифицирани висши растения. Друга промяна, която се прави, е включването в обхвата на Закона и на работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и в случаите, когато тя не представлява риск за околната среда и човешкото здраве. Проектът включва и промяна в Закона за лова и опазване на дивеча, с която се дава възможност на министъра на околната среда и водите да издаде наредба, с която се определят съдържанието, редът, процесът и документацията, също така необходими за констатиране и изплащане на обезщетенията за нанесените щети от кафява мечка и корморан. Предлага се и промяна в Закона за защитените територии, с която се регламентира изплащането на обезщетения за щети, нанесени в рамките на тези територии. Техният размер ще бъде определен с наредба, приета от Министерския съвет. Също така се предлага Заповедта на министъра на околната среда и водите за промяна на границите и площта на резерват „Калиакра“ и на защитена местност „Степите“ да бъде вписана в Приложение № 2 към Закона за защитените територии. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Отношение по внесения законопроект взе господин Шишков, който подчерта, че Политическа партия ГЕРБ-СДС ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта, тъй като с Преходните и заключителните разпоредби се променят други закони, каквато практика трябваше да бъде преустановена. От името на Политическа партия „Продължаваме Промяната“ госпожа Султанова изрази подкрепа за Законопроекта, като подчерта, че чрез приемането му ще бъде прекратена една от наказателните процедури в областта на околната среда. След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 47-202-01-21, внесен от Министерския съвет на 27 април 2022 г.“. Благодаря, господин Председател.

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди минути, и то вече е качено и в Деловодството, трите опозиционни партии в парламента внесохме искане за Вашата оставка в резултат на скандала, който предизвикахте в петък с отнемането на думата на председателя на парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Атанасова. В този смисъл настояваме за две неща: първо, това наше искане, то е и така и по Правилник, да се гледа още утре и до момента, в който Вие не получите вот на доверие от страна на Народното събрание, да не водите заседанията, защото това е логиката. Вие вече сте в процедура на искане на оставка, това е практически вот на недоверие към Вас и до момента, в който не получите легитимност от страна на парламента, заседанията би трябвало да се водят от някои от останалите заместник-председатели на парламента по избор на председателя. И Ви призовавам да се съобразите с това наше искане, за да спазим и духа, и закона на българския парламент. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Като заместник-председател на Комисията по земеделие предлагам точката от дневния ред на Закона за ГМО да бъде изтеглена, тъй като не е минала на гласуване в Комисията по земеделие и няма достатъчно становища. Освен това с този законопроект през Преходните и заключителните разпоредби се преминава към Закона за защитените територии, където чл. 40 и чл. 42 налагат териториални промени на някои защитени територии. Предлагам вносителите да преразгледат Законопроекта, за да се направят промени в Закона за защитените територии, където тези промени бъдат подложени на отделно разглеждане и гласуване, а не прикрити зад Преходните и заключителните разпоредби на нямащ нищо общо законопроект. Благодаря.

Предложих да гласуваме точката да отпадне.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както вече стана ясно, Законопроектът предвижда транспониране на европейски директиви и цели отпадането на наказателна процедура. В тази му част ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС не възразяваме, още повече че Законопроектът е подготвен и приет от кабинета Борисов 3. Възразяваме обаче срещу промените на други закони, както стана ясно преди малко, в Преходните и заключителните разпоредби. В никакъв случай не омаловажаваме важността на промените в Закона за лова и дивеча и предвидените обезщетения за нанесени щети от кафява мечка и корморан. Тези промени обаче по никакъв начин не кореспондират с основните текстове на Законопроекта. Разбира се, и промяната на границите, и площта на резерват „Калиакра“, както и на защитена местност „Степите“, е не по-малко важен законодателен акт, но той също не кореспондира с основния закон – Закона за генномодифицираните организми. Уважаеми колеги, промяната дойде с категорична заявка, че порочните в кавички законодателни техники, прилагани от ГЕРБ, ще бъдат преустановени. Месеци наред в обществото беше налагана тезата за лошото законодателство и какво виждаме за пореден път – управляващата коалиция продължава тази уж порочна практика. Поради тази причина ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще се въздържим от подкрепа, като ще внесем предложение между първо и второ гласуване, ако Законопроектът бъде приет. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам само да изтъкна значението на промените, които се предвиждат изключително в Преходните разпоредби, а именно: към момента няма правно основание да се изплащат щетите за нанесените вреди от кафява мечка и корморан. Именно затова се налага в най-кратък срок да бъде направена такава наредба и тази промяна ще даде нормативното основание за това. В противен случай рисковете, от една страна, са земеделските стопани да не получат обезщетения, а от друга страна, да нанесат самите те вреди върху тези ценни видове. От друга страна, промените на защитените територии не стават в момента с Преходните и заключителните разпоредби, а те са изминали целия нормативен път още през 2018 г. С Преходно-заключителната разпоредба всъщност става тяхното формално вписване и правилното определяне на границите на защитените територии е необходимо и е основание за тяхното ефективно управление. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Заркин, благодаря за репликата. Както казах в своето изложение, по никакъв начин не оспорваме важността на промените, които са предложени в Преходните и заключителните разпоредби, напротив, аз също смятам, че са изключително важни и затова те трябва да намерят своето систематично място в съответните закони, тоест да бъдат внесени по редовния ред. Факт е, че този законопроект е приет от кабинета на ГЕРБ през 2020 г. и Вие имахте повече от година да преформатирате Законопроекта, да внесете основния закон, както е предвиден, и съответните промени в Закона за защитените територии, Закона за лова и дивеча. Въпреки това настоящият Министерски съвет го приема отново без абсолютно никакви корекции. Уважаеми колеги, народът е казал: „Голям камък хвърли, голяма дума не казвай!“ През последните седмици коалицията все по-често сама развенчава собствените си мантри. Време е и тази мантра за лошото законодателство на ГЕРБ да бъде развенчана. Време е да си признаете, че понякога няма друг вариант, освен да бъдат внасяни промени в Преходните и заключителните разпоредби на други закони. В това няма нищо лошо и нищо нередно, още повече че законодателството го позволява. Време е да си признаете също, че законодателството на ГЕРБ не само че не е лошо, но и че е добре структурирано. Защото, колеги, повечето от законопроектите, които са приети до този момент от настоящото Народно събрание, колкото и малко да са те, са подготвени от кабинета Борисов 3. Признайте си, колеги! Признайте си, че за пореден път сте сгрешили – ще Ви олекне, и така ще работите една идея по-спокойно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Паднаха мантрите за това колко много я е еня настоящата коалиция за околната среда и за коригиране на недостатъците при хармонизиране в законодателството с това на Европейския съюз. Както стана въпрос, имайки предвид, че този законопроект е подготвен още през 2020 г. от ГЕРБ, остана неразбираемо защо досега се чакаше с това да мине през комисия и да се приеме на първо четене най-малкото, още повече, че така ще се преодолее една от наказателните процедури, както каза колежката преди мен. Колегата Шишков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС вече спомена за паразитната политика в кавички, която имаше ГЕРБ през предходното управление и през предходния мандат – Четиридесет и четвъртото народно събрание за приемане на различни разпоредби в Преходните и заключителните разпоредби, които касаят други законопроекти, като това се случва не само сега, но и в други случаи, които един вид малко лицемерно управляващите го прокарват. Очевидно обаче има консенсус в управляващата коалиция точно по такива закони за изменение и допълнение, но очевидно пак няма консенсус по други законопроекти, като например Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който, разбира се, чака на полусъединител и ние всички искаме да видим какво се случва с него. Благодаря Ви.

Господин Председател, аз ще се наложи да направя повторение в началото на някои от доводите, които бяха изнесени тук. Наистина не е редно, особено с оглед на това, че беше въведено като лоша практика именно от предишните управляващи от ГЕРБ да се гледат важни при това промени в законодателството на нашата страна по начин, който е, меко казано, нелогичен. В момента коментираме поправки в Закона за генномодифицираните организми, с които обаче ще се изменят граници на резервати и защитени територии. При условие че си имаме Закон за защитените територии, при условие че в конкретния случай става въпрос за един много важен казус, защото, ако трябва да навлезем в детайли, въпросът за промяната на границите на резерват „Калиакра“ или за прехвърлянето на някои от съоръженията, които влизат вътре в залива Болата – конкретно брегоукрепителното съоръжение, което през 2012 г. беше почти напълно разрушено от една много мощна буря и вече 10 години не се поправя, е въпрос, който наистина е безкрайно много закъснял и неговото решаване е от компетенцията на поне няколко различни държавни институции, които обаче вече 10 години се правят, че такъв проблем не съществува. Беше казано преди малко от страна на народни представители от ГЕРБ, че това било предложено още 2020 г. и съответно е било техен законопроект. Аз трябва да питам, разбира се, тук: защо се чакаше обаче от 2012 г. досега, защото брегоукрепителните съоръжения в залива, които се рушат вече десета година, чакат ремонтиране в продължение на почти цяло десетилетие, в което управляваше основно тяхната партия? Но както и да е. Въпросът тук е друг. Действително това трябва да се случи, действително трябва да се променят границите, действително трябва да се ремонтира и брегоукрепителното съоръжение там, защото в противен случай морето ще го отнесе, то вече е безкрайно компрометирано и с всеки изминал ден стойността на неговия ремонт става все по-голяма и по-голяма. Само че не мога да разбера защо е така. Днес имах разговор с председателя на Сдружението за развитие на туризма на Калиакра, които от години се борят за това да се възстанови нормалната среда в залива Болата и да се регулират някои от безумиците, които бяха сътворени още навремето с въвеждането на Натура 2000. Защото тогава, когато пък се въведе Натурата в първия ѝ вариант, в границите на Натура 2000 влезе дори не просто паркингът на крепостта Калиакра, но влезе и самото военно поделение на нос Калиакра, както и самата крепост вътре, която пък няма как да бъде включена, но както и да е. Някой тогава беше чертал много нашироко. Това до някаква степен се коригира, но не всичко. Та когато си говорихме с него, той ми каза: „Аз не мога да разбера каква е връзката между генномодифицираните организми и границите на защитените територии, и прехвърлянето на брегоукрепителните съоръжения от резервата към защитената местност, но ние го подкрепяме, защото това е единственият начин да се реши, тъй като вече близо 10 години чакаме това безхаберие да приключи.“ Нашият апел – от страна на ВЪЗРАЖДАНЕ – е един и той е много простичък. Има си конкретни текстове вътре в Закона за защитените територии, които просто трябва да бъдат променени, които ние ще подкрепим на драго сърце и които, ако не бъдат внесени било от Министерския съвет, било от някой от представителите на управляващото мнозинство тук, ще го направим ние. Не разбираме обаче защо е нужно това. Наистина това беше една порочна практика и дори чест прави на някои от представителите тук на предишния управляващ режим в България, които казаха, че не е хубаво тази практика с вкарването на определени текстове през Преходните и заключителните разпоредби, касаещи други, нямащи нищо общо с компетенцията и предмета на конкретния закон теми, да се продължава. Просто тази практика трябва да спре. Защото иначе продължаваме с обяснения как трябва да направим това, защото по друг начин не става. Някак си изглежда много нелогично – излиза все едно, че държавата не може да реши някакъв абсолютно елементарен проблем. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, гости! Този законопроект трябва да мине, за да можем да предотвратим наказателна процедура, но слушайки изказванията, особено на опозицията, си задавам следния въпрос: ако е внесен от правителството на ГЕРБ 2020 г., защо не е приет от правителството на ГЕРБ, което, доколкото си спомням, защото съм участвал и на тези избори, работеше до края на февруари и началото на март 2021 г.? Какво не стигна тогава, за да бъде процедиран? По отношение на допълнителните разпоредби, по текстовете, за които всички се съгласявате, че са важни и че трябва да минат, и защо това Народно събрание ги гледа в този вид – ами защото така са процедирани, така са съгласувани, така са минали през общественото обсъждане. Ако ние трябваше да прекратим тази практика в конкретния случай с изменение на закони през допълнителни и заключителни разпоредби на други закони, то ние трябваше да започнем цялата процедура отначало. Щяхме да загубим излишно време – време, което, уви, чука на вратата по редица на брой наказателни процедури срещу България заради неизпълнение на ангажименти, заради липса на хармонизиране на законодателството, за което забавяне отново намигването тук е към предишното редовно управление. Тези наказателни процедури са се появили тогава, по същото време не е изпълнен този ангажимент и не е хармонизирано законодателството. Ако смятате, че тези точки от допълнителните и заключителните разпоредби не би следвало да бъдат процедирани по този начин, между първо и второ четене, разбира се, Вие имате право да промените това. Но моля Ви, нека да решаваме проблемите. Имайте предвид, че хармонизацията с европейското законодателство ни дава гаранции за по-качествена и чиста околна среда, за по-добра защита на здравето на хората, включително през този законопроект. А колкото до това, което се случва на Калиакра, там не просто е проспано време, там са извършвани нарушения със затваряне на очи на компетентни органи. Заради това ни се налага да извадим част от резервата и да я прехвърлим в друга категория защитена територия, за да можем да изпълним определени нужди, които са на местно ниво. Но отново нашето правителство няма вина – нито за вида на този законопроект и за неговото забавяне, нито за това, което се е случило на Калиакра, заради което ни се налага да променяме в момента границите на защитени територии. А колкото до другата част от допълнителните и заключителните разпоредби – световна практика, установена, най-добрият начин за баланс между човешката дейност и дивата природа, особено по отношение на видове, които заради човешка дейност са изместени в по-малки местообитания и следователно се стига до подобни набези върху стопански дейности на хората, говоря за кафявата мечка, за корморана, най-добрият начин за преодоляване на този конфликт е чрез компенсиране на загубите на земеделските стопани и рибарите. Затова Ви призовавам да подкрепите и в тази част. Благодаря.

Господин Председателстващ, аз смятам, че този парламент и най-вече коалицията, която в момента управлява България, както и предишните два парламента, които имаха скоропостижен живот от няколко месеца, дойдоха със заявки, че ще разрушат модела на управление на ГЕРБ. Това нещо продължава и към днешна дата. В момента всички чухте министър, който идва, говори и защитава, че ще продължат практиките на 12 години управление на ГЕРБ. Нещо повече, вземат законопроект от ГЕРБ и го внасят по същия начин, за да спестели време. Извинявам се много, управлявате шест месеца, преди това половината Министерски съвет е управлявал още половин година. Какво чакахте досега? Самият министър, поне такава му е публичната изява през годините, е виден еколог. Друг е смисълът – дали е така, но такъв е професионалният му опит поне, който виждаме. Заместник-министър Тома Белев – също виден функционер, виден еколог, демократ, „Демократична България“ в момента, беше и съветник на Бойко Борисов, заместник-министър! Какво чакахте половин година, за да не мине цялата тази процедура, че да тръгнем в комисия и да не мине през Комисията по земеделие, тъй като Законопроектът, само като му чуете заглавието, става ясно, че е за генномодифицирани храни, а Вие искате да променяте съвсем други неща? Промяната на управлението на ГЕРБ и на порочните им практики не минава през това да стане министър – нещо повече, заместник министър-председател, и да защити тази практика, и да каже: „Ами тя е лоша, порочна, не трябва да се прави, но ние ще я направим, тъй като шест месеца нищо не сме правили. Сега го внасяме този законопроект и в Преходните и заключителните разпоредби ще променим нещо, което въобще не е в духа на този законопроект.“ Това не е промяна, това е подмяна за пореден път! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да се включа в общия тон, господин Председателстващ. Между другото, е хубаво да помислите върху предложението на господин Тома Биков. Става дума за респекта на парламента. Да си припомним нещо, което говорихме още в Четиридесет и петото народно събрание – че като започнеш много да вдигаш моралната летва, след това може да се окаже, че не можеш да я скачаш. Много пъти беше казано миналата година, пък и по-преди, че един от дефектите в законодателната техника, която прилага Народното събрание – с Преходните разпоредби да се изменят закони, които нямат нищо общо с основния закон, и това в момента се прави по флагрантен начин. Колеги, ако искаме да вдигаме авторитета на парламента, парламентът трябва да бъде този, който да спира тези практики, и то с усилията най-вече на мнозинството. Не виждаме защо трябва да правим услуга в момента, защото някъде някой бил нещо пропуснал или някъде има нужда от някаква поправка, и дай в един произволен закон да вкараме в Преходните и заключителните разпоредби изменение и допълнение на другите закони, за да оправим грешката или за да оправим пропуска. Не виждам, господин Министър, какво Ви пречеше тези изменения в Закона за лова и в Закона за защитените територии да ги внесете отделно? Защо трябва да се размива и да се създават, как да кажа, недобри усещания в народното представителство и тези изменения, които искате да направите в другите закони, просто да се направят отделно, да се обсъдят отделно, да се разгледат отделно? Може да се окаже, че има и други пропуски в същите закони, които трябва да се поправят. Така че наистина не разбирам. Не разбирам защо се прави по този начин. Какво пречи да се направи по друг? Стегнете си администрацията, господин Министър. Ако тя е допуснала някъде пропуски в тези закони, които трябва да се поправят, нека да се поправят с отделен законодателен процес в съответните закони. Наистина моля за отговор: защо го правите по този начин, след като може да го направим честно, почтено и с една прецизна законодателна техника?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Чолаков, говорите за морални летви и аз искам да Ви попитам: морално ли е Вашето правителство да направи така, че Европейската комисия да стартира към настоящия момент 18 наказателни процедури в сектор „Околна среда“ за неспазване на законодателството, за неспазване на нормите по отношение на околната среда?! И Вие говорите за морални летви! Извинявайте, но тази целенасочена и много активна политика против опазване на околната среда и на компонентите на околната среда и състоянието, до което е докарана околната среда в момента, и престъпленията, които са извършвани години наред срещу нея, е – не искам да квалифицирам. Нямате никакво основание да говорите за морални летви – това искам да Ви кажа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, мисля, че когато излизате на тази трибуна, трябва да правите разлика между генномодифицирани храни и генномодифицирани организми. Това, което казахте за генномодифицираните храни, просто е заблуда на хората, които в момента ни слушат. Освен това не мога да схвана колегите от ГЕРБ – от една страна, искате да си подадем ръце, да работим в името на нашата България. Говорим за един закон, който по силата на обстоятелствата 2020 г. така и не е могъл да влезе. Сега има възможност да влезе с основна цел предотвратяване на наказателна процедура, които наказателни процедури са се случили преди 2021 г. И сега изведнъж казвате: ние не го подкрепяме. Защо? Защото ревнувате? Колегите от ДПС предлагат един друг закон и те също наблягат на чувството за ревност. Няма място в тази зала за ревност, когато се предлага нещо в името на доброто. Затова аз също Ви призовавам да се гласува за този законопроект на първо четене – имаме достатъчно време за корекции на второ. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Чолаков, добре е, когато говорите за морал, да напомните на колегите, че в крайна сметка дейностите по опазване на околната среда не са еднократен акт – те са действия в продължение на години, бих казал десетилетия. И всеки един от нас, когато говори за околната среда, трябва да си дава сметка, че всеки един от нас оставя своя отпечатък върху околната среда. Малко или много като политици, като граждани, като хора в ежедневието си, ние оставяме своя отпечатък и трябва да си зададем въпроса какво правим, така че да не се случват по този начин нещата, а не да се обвиняваме едни други. Колкото повече се опитваме да прехвърляме топката от едни на други, защото ние по същата логика можем и да говорим за предишните управляващи, те да говорят за предишните управляващи и така кръгът да не бъде затворен никога. Колкото и да се обвиняваме, трябва всеки един от нас да си даде сметката, че всеки един от нас, отново повтарям, има отпечатъка върху околната среда. Благодаря.

Благодаря, господин Шишков, за репликата. Надявам се колегите да са Ви чули. Господин Георгиев всъщност направи реплика към преждеговорившия – не към мен, така че с уважение към Вас, господин Георгиев, не знам какво да Ви отговаря, но на колежката направих, струва ми се, уместна забележка по въпроса за това, че с Преходните разпоредби на този законопроект се изменят два други закона, които нямат никаква връзка с този. Направих просто бележка и казах, че ако искате да сте промяна, не трябва да правите така. Не разбирам какво Ви носи, когато кажете – ама и Вие сте правили така. Какво Ви носи? Какво Ви помага? В смисъл – удоволствие ли изпитвате, нещо подобрявате ли по този начин. Не го разбирам наистина. Защото знаете ли аз изпитвам удоволствие да гледам моралните Ви гърчове, да гледам това как декларирахте някакви неща и това е един много дребен пример. Аз се изказвам не просто да си правим приказки тук да си говорим, а защото наистина искам да Ви кажа, че изпитвам удоволствие да наблюдавам как Вие неща, които казвате, че никога няма да ги правите, ги правите всеки божи ден и как Вашето правителство прави неща, в които се е кълняло, че никога няма да ги прави. Това е най-малкото. Това е най дребното. И затова моят призив е, ако искате да има промяна и Вие да сте Промяната, започнете оттук – извадете ги тези преходни разпоредби, и ги вкарайте като отделни закони. Хайде да видим дали това поне можете да направите – като принцип, защото, ако това не можете да направите, нямате право да говорите за принципи, разбирате ли? Това е Вашият проблем. Нямате право да говорите за принципи. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, аз нямах намерение да се изказвам, да взимам отношение по този законопроект, но бях дръпнат за езика от няколко от изказванията на някои колеги. Аз не знам в какви състояния изпадат някои хора, но, господин Шишков, Вие сте опитен народен представител, познавате перфектно законодателния процес и можете да дадете оценка как се е случила процедурата и процедурата на този закон досега от 2020 г. Стана ясно от обясненията на господин министъра, че това всичко е вървяло комплект. А пък аз искам, господин Чолаков, не е господин Костадинов – виждам, че го няма да направи среща с председателя на инициативния комитет или какво беше – „Туризъм за Калиакра“, да идете Вие да се срещнете с него и да му обясните какви са опасностите от укрепителните съоръжения, че могат да изчакат още, могат да изчакат още един процес – един закон да мине, да бъде съгласуван, да мине на обществено обсъждане. Ако успеете да му обясните наистина, аз мисля, че има достатъчно съвест и морал у министър Сандов да оттегли този законопроект. Но аз съм сигурен, че Вие няма да му обясните, защото тези хора чакат решението на този проблем години наред, години наред, защото там не се е случвало нищо. Както чухте, както някои тук обвиниха, когато е правена Натурата, когато са рисувани защитените зони, даже и паркинга е попаднал там. А ако знаете в какво състояние е паркингът – тук колегите от Варненско и които познават обстановката, и условията за туризъм там, могат да Ви го обяснят. Така че да играем тук на фалшиви морали, да призоваваме към тях, нека да се обърнем към исканията на хората. А другата промяна – Законът за лова, Вие сте от Пловдив, може да сте чували, че в Родопите и в други планини ходят мечки. Да, кафяви мечки ходят, нападат животни, някои от тях, които, както казваме, стават стръвници – една овца, едно прасе, един кон, едно магаре, едно говедо, и държавата е безсилна в момента, тъй като няма законодателен механизъм и подзаконов акт, с който да обезщети тези хора. Идете и обяснете как ще разделим на тези хора, които евентуално в бъдеще, дано не се случват такива поразии, както се казва, но им бъдат нанесени щети. Аз мисля, че няма да Ви е лесно – ще Ви е трудно, и ще Ви е доста невъзможно. Благодаря. Така че призовавам всички колеги наистина порочната практика, която съществуваше – тя си има инерционен процес, както виждате, и така са минали тези неща и през обсъждане, и през Министерския съвет. Така че, колеги, нека да подкрепим Закона, защото той е нужен на цялото общество в България. Благодаря Ви.

За лично обяснение.

Господин Председателстващ! Господин Генов, не знам Вие какви игрички си играете – за пореден път, Вашата партия, само искам да отбележа и ще повторя, тъй като не сте разбрали или не сте чули за пореден път. Обсъждаме Закон, в който шест месеца никой не си е направил труда в това министерство да го придвижи. Сигурен съм, че абсолютно всички хора, които работят в това министерство, години наред знаят за този проблем, който се вкарва в Заключителните разпоредби, абсолютно всички знаят. Но ръководството на това министерство, ако допреди месеци или преди години се е занимавало да усвоява милион и половина за броене на комари, трябваше за шест месеца ръководството да придвижи този закон в съвсем друга насока и да се разгледа в Закона за защитените територии и там му е мястото за това, за което говорим, а не Вие да носите от девет кладенеца вода и да защитавате „Демократична България“, защото не Ви прави чест. Защото тези хора, които са начело на това министерство, не хората, които работят години наред, шест месеца не са придвижили обществено обсъждане или каквото и да е било. Чухме преди малко министърът да се оправдава, че нямал време. Има време! Има обаче някой, който трябва да работи, а не да се чуди как да намести неправителствени организации да усвоят за пореден път грантове от сорта на това да броим комарите. Затова запазете поне Вие и Вашата партия донякъде мълчание. Не е Вашият министър тук, който да се дъни, а да дойде някой от „Демократична България“ и да защити това нещо, което се прави, защото те за пореден път продължават порочните практики на ГЕРБ. Това правят и Вие сте част от това нещо, и по-скоро трябваше да си замълчите. Седите Вие тук – Вашият колега, хайде да не давам определения дали е адекватен или не, да прави реплика на друг човек, на господин Чолаков.

Той е насочен към мене. Поне Вие трябваше да мълчите за това нещо. Затова че сте председател на тази комисия не значи, че трябва да браните това, че министърът и неговите заместник-министри шест месеца не са направили абсолютно нищо, защото Болата e с този проблем, и ГЕРБ са го проспали този проблем, умишлено не са направили нищо. А Вие защитавате за пореден път „Демократична България“. Щях да кажа Украйна, ама … (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Господин Генов, благодаря за комплимента. Точно защото имам вече стабилни познания по отношение на законодателните техники, знам, че този законопроект можеше да бъде преформатиран и да бъде разделен, така че да бъдат направени съответните промени в Закона за защитените територии и в Закона за лова и дивеча. По отношение на инерционните процеси, както знаете, от законите на Нютон всяко действие има свое противодействие, по всяко време би могло да се противодейства на една такава практика. Иначе въпросът е за принципи, а не за техника. Принципи, които Вие отстоявахте в началото на мандата и сега ги нарушавате по най-безобразен начин. По отношение на това какво сме направили за Калиакра и за Болата, аз също съм ангажиран с казуса от години и уверявам Ви, че в момента, в който бяхме информирани за проблемите, се започнаха всички необходими процедури, които трябва да бъдат приети, за да може да се направят съответните промени. Не сме ги проспали – напротив, действали сме максимално бързо. Благодаря.

Господин Ганев, репликата е към Вас. С господин Шишков се разбрахме кой на каква позиция е, но Вие призовахте БСП да мълчи, БСП да не говори. БСП внесе вот на недоверие именно към това правителство, което Вие също критикувате и обвинявате в порочни практики. В резултат на това отговорни хора от политическия кабинет на Министерството попаднаха в арестите. Казвам, арестът може да е обвинение, може да е всичко – не е присъда. Тогава онова правителство, с целия респект и мощ на регионалните инспекции и всички регионални инспекции по онова време, 10 италиански карабинери му свършиха повече работа, когато разкриха откъде идват каналите на нерегламентирания внос на смесени отпадъци в България. А по отношение на това дали ние защитаваме интересите на „Демократична България“ – това са интересите на българските хора, на българския народ. Така че ако „Демократична България“ и ние я подкрепяхме в тези интереси, както Вие ни обвинявате, явно с цел да внушите някакви неща на нашия електорат – правите го понякога успешно, друг път го правите неуспешно. Аз ще Ви призова, понеже сте царе на брифинги, майстори на трибунките в Народното събрание да излезете и да кажете на хората от Калиакра – няма да Ви ремонтираме укрепителните съоръжения, паркингът ще има дупки, не можете да стигнете там с колите. Да кажете на стопаните на домашни животни – мечките ще Ви ядат стадата, ще Ви ядат животните и държавата не може да Ви плати, защото ние не подкрепихме този закон на второ четене в залата. Така че, господин Костадинов, призивът ми е към Вас – внушете мъдрост на цялата група. Казахте преди малко тук от тази трибуна, че ще подкрепите Закона, така че имате в обществото физиономия на мъжкар, дръжте си на мъжката дума. А относно това какво на БСП им трябва, аз още веднъж ще подчертая, понеже господин Ганев го каза два пъти и аз се старая да го кажа два пъти, така че „Демократична България“ няма нужда от подкрепата на БСП. Българските граждани имат нужда от подкрепата на БСП, когато се решават такива закони. Много съжалявам, че дебатът беше изместен в темата на Преходните и заключителните. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. Защото тук има хора, които много добре познават какви са опасностите от генномодифицираните организми, опасностите за човешкото здраве, опасностите за живота на хората – въобще не стана въпрос за това. Тръгнахме по линия на популизма – кой кога го внесъл, как го внесъл, защо го внесъл, а в крайна сметка основната цел на този закон е това. Не казвам, че това, което е включено в Преходните и заключителните не е важно. Важно е, но основната тежест и основната идея на това е да бъде прекратена наказателната процедура срещу България. Благодаря.

Господин Генов, явно не сте слушали добре. Аз не съм казал, че ще подкрепим този законопроект, напротив. Сега, като се заговорихме за мъжка дума. Ние винаги сме казвали, че законите трябва да се спазват. В конкретния случай Вие изнасилвате Закона и това го казахме не само ние, казано беше още от няколко човека, дори и Вие се съгласихте с това, дори и министърът каза, че това е единственият начин в момента, защото нямало време. Само че ние припомнихме, че шест месеца вече това правителство управлява – това първо. Второ, още нещо, което трябва да припомним, господин Генов. Вие тук последните няколко месеца показахте, че когато искате, имам предвид Вие – управляващото мнозинство, можете да прокарате закон в рамките буквално на три седмици, по най-бързия възможен екстремен начин. Трябва ли сега, в момента, когато гласуваме това нещо, защото, видиш ли, щяло да има наказателна процедура срещу нас, ние да си кажем, че законите в България се гласуват, тъй като някой отвън щял да ни накаже. Веднага на дневен ред изниква въпросът: а България тогава самостоятелна държава ли е? И кое точно определя приоритетите за това кой закон да бъде приеман или кой закон да не бъде приеман?

Напротив!

Напротив, аз обяснявам още веднъж това, което би трябвало всеки един български гражданин също да разбере в момента.

Това, което Вие правите, не е правилно, не е редно – заобикаляте законите, изнасилвате принципите на българското законодателство. Това правите! И то всъщност не е ново, за съжаление, защото това го правеше в продължение на 10 години ГЕРБ. И доводът, и аргументът „правеха го и те, а ние нямаме друг избор в момента“ не е правилен. Просто не е правилен и Вие знаете, че е така. Ето защо ние – сега да Ви кажа още веднъж, защото предишния път не сте ме разбрали, няма да го подкрепим. Напротив, ще подкрепим и ще предложим ние в Закона за защитените територии, ще предложим това, което в момента Вие тук предлагате, за да може да бъде абсолютно законно. Да не може после някой друг да обжалва, защото аз съм сигурен, че някой може да се сети да обжалва. И ще си намери основания, повярвайте ми. И няма да е едно.

Как беше: „О, Господи, защо не си прибереш вересиите на някои хора?“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, не знам дали знаете, но аз съм от тези хора, които съм посветил на опазването на околната среда много, много отдавна и съм изстрадал тази кауза, и колегите от ДПС знаят – заради техния любимец Иво Прокопиев. Аз и моите колеги спряхме вноса на балите от Италия. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Това е първият министър, не го защитавам, който се изправи срещу олигарсите – ТЕЦ „Марица Изток 3“ в Димитровград, който замърсяваше цялата област, включително и София, при преноса на фини прахови частици. Кого защитавате Вие, питам аз? Спрете да обръщате внимание толкова на външния си вид, а когато излизате тук, не демагогствайте! Това е истината – опазването на околната среда иска жертви, иска действия, а не словоблудства. Благодаря Ви.

Господин Председателстващ, уважаеми колеги, господин Министър! Ще бъда кратък. На уважавания от мен господин Георгиев, господин Генов, бих искал да напомня, че ако наистина господин министърът беше защитник на околната среда, щеше да обърне внимание на село Лозен и на насекомото, а не да казва, че там случаят е съвсем различен, там щяло да бъде някаква експериментална станция. Извинявам се, че репликата ми ще бъде и към господин Генов относно проблемите, които ГЕРБ с години правели. Ами, проблемите, господин Генов, са това, че за четири години има над 50 пречиствателни станции, 3000 км пътища, 2600 км ВиК инфраструктура и честно Ви казвам, всеки път, когато се движа по автомагистрала „Тракия“ към Бургас, се сещам и се кръстя: „Да е жив и здрав господин Борисов, защото всяка година стотици… (Оживление, смях, шум и реплики.) Да, точно така, господин Божанков! Всяка година стотици животи се спасяват. Ще Ви кажа, Вие знаете защо, господин Генов. Защото Пловдив – Асеновград, там ежегодно умираха десетки хора. Кой го направи – Вашето правителство ли?! Може би седянката на Орешарски го направи?! Кой направи автомагистрала „Тракия“– може би Вашето правителство?! Благодаря Ви. (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Аз наистина моля дебатът да се върне по същество и да спрем с полемиката по теми, които нямат нищо общо по разглеждания законопроект. Законопроектът е за Закона за генетично модифицираните организми. Бих искала да Ви помоля, господин Председател, да помолите колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, когато дойдат на разглеждане на законопроект, да се подготвят и да го прочетат, защото Законът за генетично модифицираните организми не се отнася само за генетично модифицираните храни. Затова моля да се подготвят добре за заседанията. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа, гости! Аз отново ще напомня, че този законопроект е хармонизиращ. За хората, които нямат парламентарна практика и не познават добре парламентарния ред и законотворчеството, трябва да знаят, че минаването на цяла една нова процедура с обществено обсъждане и консултации ще забави много този законопроект. Министерството на околната среда и водите отдавна е процедирало този законопроект. Въпросът е, че не е единственият законопроект и ние сме процедирали още няколко. Правим приоритизация в зависимост от степента на напредък на наказателната процедура. Аз силно се учудвам, че ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепят този законопроект. Нали уж защитавахте интересите на България?! Интересите на България в момента са този законопроект да мине и не отделните текстове, които са за изменение в Допълнителните разпоредби в Закона за защитените територии и в Закона за лова, не могат да се включат само ето така, само с тези изменения. Нали искаме да правим цялостни реформи?! На нас ни е необходимо да включим повече текстове, когато изменяме един закон, а не да променяме един закон няколко пъти през годината, което също е лоша практика. Но ако тук говорим за интересите на България, по отношение на този законопроект те са: да минава, за да можем да наваксаме забавянето, което е породено. Също така интересите на България са не защото Европейският съюз ни иска това, а защото Европейският съюз е място с най-високи стандарти по отношение на околна среда, човешко здраве и защото българският интерес е част от европейския интерес. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47-202-02-11, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г. На свои заседания, проведени на 20 април и 11 май 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г. Законопроектът беше представен от Димитър Данчев – заместник-министър на икономиката и индустрията. Споразумението между България и Финландия е сключено чрез размяна на дипломатически ноти и с него се прекратява Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите. Позицията на Европейската комисия е, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите – членки на Европейския съюз, се припокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза. След влизането в сила на Договора от Лисабон Комисията стартира инициатива за прекратяването на двустранните инвестиционни договори. Съдът на Европейския съюз постанови, че арбитражните клаузи в международните договори за защита на чуждестранните инвестиции между държавите членки противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Законът за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, е приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 7 октомври 2020 г. Няколко държави членки, между които и Финландия, не подписват Многостранното споразумение, но заявяват готовност да пристъпят към двустранно прекратяване на инвестиционните си договори, в случай че са налице такива с останалите държави членки. През месец август 2020 г. Финландия и България стартират съвместна работа по договаряне на Двустранно споразумение за прекратяване. Финландия изпраща формална вербална нота от 12 май 2021 г., с която предлага сключване чрез размяна на ноти на Споразумение за прекратяване. С предложеното споразумение се прекратява Двустранният инвестиционен договор от 1997 г. Прекратява се и чл. 12, § 3 от Договора, който разширява защитата на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на Договора за последващ период от време. По този начин чл. 12 няма да поражда никакви правни последици след влизането в сила на Споразумението. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: за – 11, без против, въздържали се – 2. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47 202-02-11, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г.“

Благодаря, господин Председателстващ. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47-202-02-11, внесен от Министерски съвет на 6 април 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47-202-02-11, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Димитър Данчев – заместник-министър на икономиката и индустрията. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия е част от процеса по прекратяването на инвестиционните договори между държавите – членки на Европейския съюз, и е в унисон с дългогодишната позиция на Европейската комисия, от която следва, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите – членки на Европейския съюз, се припокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза, тъй като дискриминират инвеститорите в Европейския съюз въз основа на националност. Във връзка с решение на Съда на Европейския съюз, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия засилиха обсъжданията за тяхното прекратяване, а някои държави членки ги прекратиха двустранно или едностранно. В резултат на съвместната работа между Комисията и държавите – членки на Европейския съюз, на 5 май 2020 г. в Брюксел беше подписано Многостранно споразумение между 23 държави – членки на Европейския съюз, с което участващите държави се съгласиха да прекратят сключените помежду им двустранни инвестиционни договори. Законът за ратифициране на Многостранното споразумение бе приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 7 октомври 2020 г. Финландия е една от държавите – членки на Европейския съюз, заедно с Швеция, Обединеното кралство, Австрия и Ирландия, която не е подписала Многостранното споразумение. Това налага прекратяването на Договора между България и Финландия за насърчаване и защита на инвестициите да стане чрез подписването на Двустранно споразумение. Министерството на външните работи на Финландия с нота от 16 ноември 2021 г. е уведомило България, че е приключила вътрешните си процедури, необходими за влизането в сила на Споразумението за прекратяване на Договора. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага единодушно с 12 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47-202-02-11, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г., № 47-202-02-11, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване, тъй като по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за прекратяването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Финландия за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 3 октомври 1997 г. в Пловдив, сключено чрез размяна на ноти на 4 ноември 2021 г.“

Преди това, господин Председателстващ, поканете колегите си от мнозинството в залата, защото правя процедура за допуск до пленарната зала на господин Станислав Станчев – заместник-председател на ДАНС, и господин Петър Тодоров – експерт в дирекция „Финансово разузнаване“.

Господин Председателстващ, не коментирайте опозицията, защото Ваш ангажимент е да поддържате кворума и да сте в залата. Това, че и Вие нямате правно основание да водите изобщо това заседание, е друг въпрос. (Реплики от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“.)

Морално, извинете, а не правно. (Реплики от народния представител Анна Александрова. Силен шум и реплики.)

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно обсъждане и гласуване в Комисията на Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 май 2022 г., Комисията разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: господин Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, госпожа Цветелина Стоянова – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Таня Митева-Каракаш – директор на дирекция „Правно нормативна дейност“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от представителите на ДАНС. Те отбелязаха, че чрез въвеждането на софтуерния продукт на ООН goAML ще се подобри интегритетът на финансовата система и устойчивостта ѝ по отношение на заплахи, свързани с използването ѝ за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а това ще допринесе за ускоряване на процеса по получаване, съхраняване, проучване, анализиране и разкриване на информация, получена по реда и при условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Проектът на Стандартното споразумение предвижда заплащането на годишни такси за поддръжка на софтуерния продукт goAML, които включват конфигурирането на продукта към нуждите на финансово разузнавателното звено на Република България, неговото обслужване и поддръжка след въвеждането му в експлоатация, както и осигуряването на обучение на крайните потребители. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. От членовете на Комисията участие в обсъждането по финансовата рамка на Законопроекта взеха народните представители Десислава Атанасова, Николай Радулов, Христо Терзийски, Светлин Стоянов и Николай Дренчев. В хода на дискусията бе посочено, че таксата за първата година е на стойност 145 400 американски долара и включва инсталация и поддръжка на продукта. Таксата за поддръжка за следващите две години е в размер 58 600 американски долара годишно. Финансирането на годишните такси за въвеждане и поддръжка е осигурено по Проект с бенефициент ДАНС, осъществен по Договор от 2017 г., с финансовата подкрепа на Фонд „Вътрешна сигурност“, съфинансиран от Европейския съюз, а заплащането е предвидено за периода 2021 – 2027 г. Предлага се на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България текстът на Стандартното споразумение да не се обнародва в „Държавен вестник“. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г.“ Уважаеми колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното процедурно предложение: предлагам Ви Проект на закон за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г., чл. 1 и чл. 2. Ако бъде подкрепено на първо гласуване, ще предложа процедура за приемането на второ гласуване на този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г. На редовно заседание, проведено на 20 април 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Станислав Станчев. Проектът на Стандартно споразумение е одобрен като основа за водене на преговори с Решение № 882 на Министерския съвет от 3 декември 2020 г., като председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ е упълномощен да води преговорите и да подпише Споразумението при условията за последваща ратификация. Очакван резултат от Споразумението е внедряването на ефективно функционираща специализирана софтуерна система. Тя ще допринесе за ускоряване на процеса по получаване, съхраняване, проучване, анализиране и разкриване на информация, получена по реда и при условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Стандартното споразумение предвижда заплащането на годишни такси за поддръжка на софтуерния продукт goAML, които включват конфигурирането на продукта към нуждите на финансово разузнавателното звено на Република България, неговото обслужване и поддръжка след въвеждането му в експлоатация, както и осигуряването на обучение на крайните потребители. Таксата за първата година е на стойност 145 400 американски долара и включва инсталация и поддръжка на продукта. Таксата за поддръжка за следващите две години е в размер 58 600 американски долара годишно. Финансирането на годишните такси за въвеждане и поддръжка е осигурено по Проект BG65ISNP001-5.011-0004 с наименование „Въвеждане на специализиран софтуер за анализ на финансово разузнавателна информация“ с бенефициент Държавна агенция „Национална сигурност“, осъществен по Договор с № 812108-82 от 11 октомври 2017 г., с финансовата подкрепа на Фонд „Вътрешна сигурност“, съфинансиран от Европейския съюз. Предвидено е последващото заплащане на годишни такси за поддръжка да се осигури в рамките на Националната програма по Фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2021 – 2027 г. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47 202 02 12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на Европейския съюз относно Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Станислав Станчев – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. На заседанието присъстваха: госпожа Цветелина Стоянова – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Иванка Мендова – началник сектор в дирекция „Правно-нормативна дейност“. Проектът на Стандартно споразумение предвижда заплащането на годишни такси за поддръжка на софтуерния продукт goAML, които включват конфигурирането на продукта към нуждите на финансово-разузнавателното звено на Република България, неговото обслужване и поддръжка след въвеждането му в експлоатация, както и осигуряването на обучение на крайните потребители. Проектът на Стандартно споразумение е одобрен като основа за водене на преговори с Решение № 882 на Министерския съвет от 3 декември 2020 г., като председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ има пълномощията да води преговорите и да подпише Споразумението при условията за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 9 декември 2020 г. от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. от директора на Службата по наркотиците и престъпността на ООН. Предвидената такса за първата година е на стойност 145 400 американски долара и включва въвеждане и поддръжка на продукта. Таксата за поддръжка за следващите две години е в размер 58 600 американски долара годишно. Предвид обстоятелството, че Стандартното споразумение съдържа клаузи за арбитражно уреждане на евентуални спорове при невъзможност за постигане на взаимно съгласие в Решение № 882 на Министерския съвет от 3 декември 2020 г. е предвидено Споразумението да бъде подписано при условията за последваща ратификация с оглед на разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага – единодушно с 11 гласа „за“, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Вчера Европейската комисия отново уведоми държавите членки, че компаниите могат да продължат да плащат за руски газ, без да нарушават санкциите на Европейския съюз срещу Руската федерация. Санкциите не пречат на компаниите да откриват сметки в определена банка, включително „Газпромбанк“, и могат да плащат за руски газ – стига да го правят във валутата, договорена в техните съществуващи договори. Оставяме настрана васалното положение, в което се налага Европейската комисия да ни спуска нареждания към нашата държава и нашият, уж български, Министерски съвет ги гласува единодушно, включително представителите на „БСП за България“, които иначе шестват по медиите и обясняват една съвсем друга теза, но възниква друг въпрос. Способен ли е, уж българският Министерски съвет, дори да разбира тези команди, които получава? Още когато „Газпром“ обяви новата схема на разплащане, реакцията на правителството беше, че ще остане на общата позиция на Европейския съюз и ще се грижи за общностните ни ангажименти, колкото и според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ да е изпразнена от съдържание тази фраза, а самият министър-председател каза, че спирането на газа е проблем между Европейския съюз и „Газпром“ и България няма отношение към това. Новото правителство на уж Промяната хвърли България в хаос с поредица от кризи. След критичните за България и за българския бизнес месеци с рекордно високите цени на тока, въпреки че у нас се произвежда евтина електроенергия от тецовете, които имаме, и АЕЦ, която отново общностните ангажименти не ни позволиха да ползваме, дойде кризата с газа, за която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предупреждавахме още от февруари месец, сега ни предстои и криза с петрола, за която също предупредихме. От 27 април Кирил Петков и министрите му обикалят в телевизиите, лъжейки без скрупули, как Русия е спряла доставките на газ за България, и то без предупреждение, в рамките на 24 часа. Изредиха се куп оправдания защо България отказва да отвори сметка в „Газпромбанк“ и да продължи да плаща във валутата по договора си. Нито едно от тези оправдания не беше нито убедително, нито адекватно. Вероятно е България да понесе и санкции от тези решения. И докато европейските компании вече предприемат действия да поддържат газовите си доставки, българското правителство договаря покупки на същия този газ, но чрез посредници на по-висока цена. Как това е изгодно за българските граждани и за българския народ? Ако Вие имате отговор, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме. По данни от Bloomberg вече 20 европейски компании имат сметки в „Газпромбанк“ и още толкова са подали заявка. Компании като италианската Eni и ОМV ще преминат към откриване на сметки в рубли и евро в „Газпромбанк“, докато Кирил Петков заявява гордо, че няма да се поддадем на този шантаж. До него господин Василев гръмко обяви, че ако някой ни обяви война, трябва да е готов за нашия ответен удар. А ответният удар на тези двама господа е насочен не към Русия или който и да е друг, а само и единствено към българските граждани. Българският народ обеднява всеки ден. Газът е поскъпнал със 138% за година, а бензинът и дизелът с близо 45%. Цената на тока за бизнеса достигна рекордни нива, повишаването на цените на храните е с над 21% рекордно за последните 14 години – олиото се покачи с 43%, хлябът с 24%, млечните продукти с 21%, зеленчуците с 32%, цените в земеделието скочиха с над 70%, от които торовете с рекордните 153%. Инфлацията достига 14,4% според НСИ до момента, до края на годината прогнозите са, че това може да се удвои. И докато трудно разбиращите и възпроизвеждащи смислена реч български министри – уж български министри, очакват в дългосрочните решения за справяне с проблемите да им бъдат издиктувани от Европейската комисия, или може би Съединените американски щати, то може и да не ни остане България. От ВЪЗРАЖДАНЕ свалихме доверие от това неадекватно и вредно правителство. Вярваме, че най-добрият техен ход е да подадат оставка още днес, а за спасението на България, трябва да управлява ВЪЗРАЖДАНЕ! (Силен шум и реплики. Смях от „Продължаваме Промяната“. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене – към Вас се обръщам, тъй като през инструментите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, имам предвид декларацията от парламентарна група, се използва за пълни внушения и лъжи от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз разбирам, че ако някой е на комисиона от Русия и държи да използваме руски газ, в което няма нищо лошо като цяло, но...

Да, към Вас е процедурата, но трябва да я аргументирам все пак. И имайки предвид, че в позицията, която вчера изрази Европейският съюз, много ясно се казва, че плащането трябва да бъде по валутата, която е по договор…

Както знаете, в България плащането беше в долари, така че пълна лъжа от ВЪЗРАЖДАНЕ и внушение... (Силен шум и реплики.)

Моля, направете забележка на ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като си позволяват, първо, да обиждат български министри, а също така и да използват лъжи в техните декларации. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, надявам се, току-що разбрахте защо опозицията иска Вашето отстраняване – поради много простички неща. За разлика от председателя на Народното събрание, Вие сте пределно ясен и конкретен: опозицията в ъгъла – мачкана, тъпкана, за да може, щях да кажа индивиди, лица като господин Ананиев, позорно известен с търкалянето си по коридорите...

...да стане и да прави внушения...

...да коментира ВЪЗРАЖДАНЕ. Много Ви моля поне в този момент, в който има процедура спрямо Вас, да спазвате реда. И в момента, в който такива компрометирани лица почнат да обиждат една цяла парламентарна група, зад която седят десетки хиляди избиратели, да му вземете веднага думата и да му кажете, че не се намира на пода, където се търкаля обикновено. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Всъщност исках да кажа почти същото, което господин Ганев каза, господин Председателстващ. Миналата седмица точно в абсолютно същата ситуация Вие отнехте думата на председателя на парламентарната група на ГЕРБ-СДС по време, в което произнасяше декларация от името на парламентарна група, която беше важна. Не си направихте щедростта да отпуснете още една минута, колкото трябваше, за да бъде довършена. След това дадохте думата на вицепремиера и министър по финансите и оттам започна скандалът, в резултат на който в момента Ви се иска оставката, и то основателно, защото за аналогични проявления на председателстващи в предишния парламент така е ставало. (Шум и реплики.) Процедурата е към него. Никога не прекъсвайте опозицията, когато прави декларация от името на група. Една минута, минута и половина отгоре – нищо няма да Ви стане да изслушате, може да чуете нещо. И никога не давайте процедура, която се превръща в реплика към политическа декларация. Вашата реплика към политическа декларация се изразява в действия, а не в критика на нашето мнение. Нашето мнение е такова, каквото е. Вие трябва с действия да покажете, че това, което говори опозицията, не е вярно. За съжаление, всичко, което казва опозицията, е вярно и на Вас не Ви остава нищо друго, освен да крещите от парламентарната трибуна. Съжалявам, колеги, не се прави така! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Моята процедура е към Вас. Предлагам да наложите наказание на народния представител Цончо Ганев за двете обиди, които нанесе към господин Ананиев. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин все още действащ заместник-председател на Народното събрание! Днес Вие показахте един класически пример за двоен аршин. Когато излиза някой от опозицията, му се взима думата, когато обаче излиза някой от управляващите, той се оставя спокойно да говори, да прави реплика. РЕПЛИКИ ОТ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА: Не е вярно!

Напротив, вярно е. Сега ме репликирате от място, което уважаемият господин заместник-председател също ще се направи, че не го вижда. Употребявате думи, като лъжа, които той самият многократно призовава да не се употребяват. Може би обаче за Вашата парламентарна група има изключение. И в крайна сметка това, което правите, е абсолютно да погазвате Правилника и да показвате, че за Вашите хора може всичко, обаче за опозицията не може. Въпросът ми е следният: ще направите ли оттук така, че всеки, който се вмести в минута и 40 секунди, както казахте, че е било преди това, да може да прави всякакви реплики по същество без значение какво пише в Правилника, защото вече един път сте го допуснали и съответно всеки, който прекрачи минута и 40 секунди, да му взимате думата веднага. Или отново за трети, пети или седемнадесети път ще видим как на Вашата парламентарна група и на Вашата управляваща коалиция не взимате думата, а взимате думата на всички останали, които са опозиция? РЕПЛИКИ ОТ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА: Не е вярно!

Как ще не е вярно, моля Ви се! Отново репликирате от място. Имаме класически пример за едно двулично ръководене на Народното събрание не така, както е по Правилник, и не така, както повелява на промяна – не така, както повелява на една демократична коалиция, която българският народ е поставил в момента на управленско място в Народното събрание. Така че, моля Ви, вземете мерки или просто си подайте оставката. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Моята процедура, колеги, е, че е много лошо, когато управляващата партия подлага динена кора на избрания от тях заместник-председател на парламента. Няма как, колеги, да се чете декларация от тази трибуна и впоследствие да се вземе отношение по тази декларация. Това е неписано правило във всички парламенти, не само в българския парламент. Но да излезе господин Ананиев след една такава декларация, да се опита и по всякакъв начин да направи така, че ПП да сте в неудобна ситуация и в момента да се чудите как да излезете от тази ситуация, и поставяте заместник-председателя в неудобно положение. И затова, господин Заместник-председател, не Ви е за пръв път това. Отстъпете мястото на председателя на парламента, за да можем да започнем да работим. И впоследствие вече, ако Вие сам си подадете оставката, ще направите много по-голямо добро на всички. Но преди това изгонете господин Ананиев от Вашата парламентарна група. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председателстващ, аз няма да си позволя да коментирам искането за Вашата оставка. Бих желал да Ви направя едно предложение с оглед воденето на пленарното заседание. За скромния ми парламентарен опит от малко над пет месеца забелязвам едно нещо, което наричам тънкост при воденето на самото заседание касателно декларациите. Когато се четат декларации, особено от опозицията, то моето впечатление е, че веднага след това се правят опити да се правят изказвания по същество. Веднъж даже беше дадено от друг председателстващ право на лично обяснение след четена декларация. Моето заключение е, че декларациите в българския парламент сякаш предизвикват доста темперамент в народните представители, визирам и вече наложените забележки в това отношение. И очевидно, ако като председателстващи Вие и Вашите колеги изначално не допуснете опити, да кажем, за провокация след прочитането на една декларация, считам, че после ще избегнем едни доста неприятни процедури, каквито се заредиха и сега една след друга. Така например, ако при тази тънкост, която аз наричам, след прочетена декларация Вие проявите, как да кажа, едно по-изострено внимание към поискана дума от народен представител и проявите една малко по-голяма строгост касателно опитите за изказване, които се правят по същество, просто аз считам, че ще предотвратим и ще избегнем доста неприятни случаи след това – обвинения, последващи към Вас, и така нататък. Та това ми е просто градивно предложение към Вас, господин Председател. Моля да го приемете възможно най-добронамерено. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас, като обратно на това, което казаха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, в посока на това, че Вие сте несправедлив. Напротив, мисля, че се отнасяте строго и справедливо – така, както трябва да бъде. Ето конкретен пример. Излиза госпожа Искра Митрофанова (шум и оживление), прощавайте, Михайлова...

...и защитава руските интереси от тази трибуна.

И идва след това неин колега и Ви казва, че Вие сте злоупотребили с властта си. Не е ли злоупотреба с власт, когато същата Искра Митрофанова преди няколко дни размахваше картата си пред полицията...

...за да не я арестуват. Благодаря.

Благодаря. Абсолютно не, господин Председателстващ. Не ги слушайте тези преди мен, които взеха процедури. Ние сме изключително доволни от Вас и Вашите действия, Вашето ръководене. Продължавайте така да отнемате думата на опозицията, продължавайте така да давате дума на търкалящите се по пода след наши декларации. Колкото повече се задържите на Вашата позиция, толкова повече ще се вдигнат процентите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че не се поддавайте, ние на Вас разчитаме! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Правя процедура на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника и след като нямаше заявени изказвания или обратни становища на така предложения законопроект, да подложите на второ гласуване Закона за ратифициране на Стандартното споразумение.

Господин Председател, колеги народни представители, правя предложение срокът по чл. 49, ал. 1 от Правилника за изменение и допълнение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество, № 47-202-01-16, с вносител Министерският съвет от 31 март 2022 г., който изтича днес, да бъде удължен с пет дни.

Благодаря Ви. ЗАКОН за ратифициране на Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Центъра за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN), и Държавна агенция „Национална сигурност“ – Република България, за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН, № 47-202-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 април 2022 г. Чл. 1. Ратифицира Стандартното споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН, Центъра за корпоративни приложения – Виена, и Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България за предоставяне на услуги за информационно комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, подписано на 9 декември 2020 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на 18 февруари 2021 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН. Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Второто изменение на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Финландия, правителството на Република Унгария, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, правителството на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, правителството на Кралство Швеция и Департамента по отбрана на Съединените американски щати относно способности за стратегически въздушни превози, № 47-202-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г. На заседание, проведено на 21 април 2022 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната господин Драгомир Заков. Меморандумът относно способности за стратегически въздушни превози урежда придобиването, управлението, поддръжката и експлоатацията на самолети С-17 и други активи, необходими за удовлетворяване на националните потребности на участващите страни, включително такива в подкрепа на НАТО и на многонационални ангажименти. Самолетите С-17 и активите не могат да се използват за търговски цели, нито да се контролират от търговски организации. Съгласно Меморандума НАТО притежава придобитите по инициативата самолети и поддържащото оборудване, като участващите държави упражняват правата за тяхното използване и носят отговорност за всички задължения, произтичащи от експлоатацията на самолетите. Ежедневните дейности по управление на процесите на придобиване, използване и поддръжка на самолетите се осъществяват от изпълнителен орган – Агенция на НАТО за управление на въздушните превози. Документът се адаптира в терминологично и функционално отношение към проведената структурна реформа на агенциите в НАТО. С Договора се въвежда промяна в Меморандума, отнасяща се до фиксирани разходи по Програмата. Придобиването и управлението на самолетите изисква финансиране на така наречените Fixed costs и Operational costs. По отношение на тяхното определяне се въвежда принципът, че преценката за стойността се прави за всеки конкретен случай, като процесът се извършва на ниво изпълнителни структури в рамките на Програмата. Друга важна промяна е допускането на възможността за прилагане на STANAG 3113. Това е процедурен документ на НАТО, чрез чието прилагане ще може да се разрешава ползване на имущество по Меморандума, които са в базата на разполагане на самолетите – град Папа, Унгария, и от други държави – членки на Алианса, за строго определени цели и при заплащане на разходите. От правно-техническа гледна точка, с оглед улесняване ползването на документа, е решено от страните участнички Второто изменение да се състои в подмяна на целия текст на Меморандума с актуализиран вариант. Предвид това, след влизането му в сила Второто изменение ще представлява Интегриран международен договор, който ще урежда отношенията на участващите държави по инициативата, заменяйки Меморандума и неговото Първо изменение. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането по финансовата рамка на Законопроекта взеха председателят Атанас Зафиров и заместник-председателят Николай Дренчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Второто изменение на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Финландия, правителството на Република Унгария, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, правителството на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, правителството на Кралство Швеция и Департамента по отбрана на Съединените американски щати относно способности за стратегически въздушни превози, № 47-202-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 април 2022 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя предложение току-що приетият Законопроект за ратифициране на Второ изменение на Меморандума за разбирателство, да не го изчитам целия, да бъде пристъпено и към второ четене на същия законопроект. Няма направени предложения, няма гласували против. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за второ гласуване: ЗАКОН за ратифициране на Второто изменение на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Финландия, правителството на Република Унгария, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, правителството на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, правителството на Кралство Швеция и Департамента по отбрана на Съединените американски щати относно способности за стратегически въздушни превози Член единствен. Ратифицира Второто изменение на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Финландия, правителството на Република Унгария, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, правителството на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, правителството на Кралство Швеция и Департамента по отбрана на Съединените американски щати относно способности за стратегически въздушни превози, подписано от българска страна на 1 септември 2020 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, господин Председател! Първо, предлагам Ви да дадем достъп до залата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ капитан Венцислав Иванов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 47-202-01-17, внесен от Министерския съвет на 31 март 2022 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 12 май 2022 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на 3акона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата нa Република България, № 47 202 01 17, внесен от Министерския съвет на 31 март 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Владимир Върбанов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, и господин Венцислав Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова, която заяви, че със Законопроекта се предлага транспониране в българското законодателство на разпоредби от Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО. С част от предложените разпоредби в Законопроекта се регламентират на национално ниво приетите в Европейския съюз принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност или от корабите, както следва: - размерът на таксата да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав; - таксата трябва да покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи, определени в Наредба № 9 от 17 октомври 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти, като тази част трябва да е поне 30 на сто от общите преки разходи за действителното предаване на отпадъци през предишната година; - размерите на таксата могат да бъдат различни в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците; - таксата може да бъде намалена в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът, например при извършване на търговски морски превоз на къси разстояния или когато конструкцията, оборудването и експлоатацията на кораба доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци, които се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин. В Проекта на закона е разписана разпоредба, която предвижда таксата да се заплаща за всички кораби, които посещават или оперират в българското пристанище, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение или не, поради което таксата е непряка. Със Законопроекта се регламентират и случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на таксата. Това са случаите, когато са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища, и корабопритежателят да има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. Предвидено е лицата, събиращи таксата на пристанището, да са тези, които могат да извършат освобождаване от заплащането ѝ – Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и собствениците на пристанища. Същевременно с други разпоредби от Законопроекта се определя частта от разходите, която не се покрива от таксата, ако има такава, да се заплаща въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци. С допълнението на Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 се разширява кръгът от лицата, които могат да правят предложения и да участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти. В тази връзка се добавя и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. От вносителите бе изтъкнато, че необходимостта на това законодателно предложение произлиза от факта, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ управлява държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт и като Управителен орган на пристанищата по чл. 106а от Закона. Със Законопроекта се прецизират и допълват и отделни текстове от Допълнителните разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвижда и промяна на Кодекса на търговското корабоплаване, като целта е съобразяване с актуалната терминология, установена в Директива 2019/883. Предлага се и отмяна на разпоредбите от Кодекса, свързани с наказанието за капитан на кораб, който не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба. Предвидени са и промени в други закони с оглед на привеждането им в съответствие с т. 2 и 3 от Решението на Народното събрание от 13 декември 2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, където в т. 3 се предвижда преобразуването на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Министерство на транспорта и съобщенията. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Борислав Гуцанов, Златомира Мострова и Благовест Белев. Обект на дискусия бяха разпоредбите от Законопроекта, свързани с определянето и размера на таксата за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. В тази посока бе зададен и въпрос към вносителите дали приемането на Законопроекта ще доведе до повишаване на размера на таксата, която ще се заплаща за всеки кораб, който посещава или оперира в съответното пристанище. Дебатирани бяха и текстовете, които посочват заплащането на непряка такса като един от основните принципи при определянето на таксата за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, както и дали е съгласувана с Министерството на финансите. Също така бе повдигнат въпросът дали в правната уредба, свързана с корабоплаването, съществува легална дефиниция на понятието „търговски морски превоз на къси разстояния“. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 13 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на 3акона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата нa Република България, № 47-202-01-17, внесен от Министерския съвет на 31 март 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 47-202-01-17, внесен от Министерския съвет на 31 март 2022 г. На заседание, проведено на 10 май 2022 г., Комисията по околната среда и водите обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта и съобщенията: господин Владимир Върбанов – заместник-министър, господин Венцислав Иванов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“; от Министерството на околната среда и водите: господин Тома Белев – заместник-министър, госпожа Михаела Доцова – директор на дирекция „Правна“, и господин Валери Георгиев – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Върбанов. Той подчерта, че със Законопроекта в българското законодателство се въвеждат някои разпоредби на Директива (ЕС) 2019/883 относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО. С промяната се регламентират на национално ниво европейските принципи при определянето на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци от корабоплавателната дейност. Таксата се заплаща за всички кораби, които посещават или оперират в българското пристанище, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение или не. Регламентират се случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на таксата, когато са изпълнени едновременно условията корабът да извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища, и корабопритежателят да има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба. Със Законопроекта се разширява кръгът от лицата, които могат да правят предложения и да участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти, като се добавя и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Отношение по внесения законопроект взе председателят на Комисията Манол Генов, който постави въпроса как ще се осъществява контролът – дали чрез дъното на корабите няма да навлизат чужди видове организми, като в това число може да има и инвазивни. От Министерството на околната среда и водите поясниха, че настоящият законопроект се отнася до отпадъците от корабите, а чрез друг ще бъде регулирана частта, касаеща чуждите видове. Становище по Законопроекта изрази и господин Атанасов, като обърна внимание, че непряката такса, която се въвежда, противоречи на Закона за държавните такси. От Министерството на транспорта и съобщенията подчертаха, че предложените текстове са в пълно съответствие с изискванията на Директивата, където ясно и точно е определено защо таксата е непряка. Също така поясни, че Законът за държавните такси чрез Преходните и заключителните си разпоредби изрично изключва от обхвата си таксите, събирани съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 47-202-01-17, внесен от Министерския съвет на 31 май 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене, тъй като отварям Решение № 190 от 31 март тази година на Министерския съвет, с която се одобрява този законопроект, и се възлага в т. 3 на министъра на транспорта да представи Законопроекта в Народното събрание. Господин Председател, може ли да ми прочетете чл. 76, ал. 3, последно изречение от Правилника? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Нали, трябва да го спазваме Правилника, господин Свиленски.

Когато Законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет, не заместник-министър или директор на дирекция, така пише в Правилника, който е гласуван, член на Министерския съвет. Тоест в момента имаме двойно неизпълнение. Първо, на решението на Министерския съвет. Второ, на Правилника на Народното събрание и липсата на представяне. Може да кажете така: беше, но този текст е нов. Той беше приет за първи път от Четиридесет и седмото народно събрание, а преди това другите народни събрания не са имали подобен текст и това беше връщането на промяната. Тоест новата промяна във връщането на парламентаризма, който очевидно отпада. Лично се притеснявам дали е добре господин Събев, надявам се, да е добре и да може да дойде, тъй като имаме и зададени два въпроса към него със срок на отговор 9 май, а днес сме 18 май, и не са отговорили до ден днешен в Деловодството на Народното събрание. Затова, господин Председател, надявам се, в петък да се изпълни Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от Правилника, което означава, че когато министър, вицепремиер или премиер не отговаря на въпроси в указания срок от Правилника да дойде в Народното събрание и да обясни защо не е отговорено в срок. Така че тези две неща – първо, как ще изпълним чл. 76, ал. 3 и чл. 103, ал. 4 на Правилника ни?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! При разглеждането на Законопроекта в Комисията обърнах внимание на нарушението, за използването на наименованието „не пряка такса“ и смятам, че тази такса противоречи на чл. 2 от Закона за държавните такси, а именно принципът на съответствие на държавната такса с направените разходи. По-силата на чл. 2 от Закона за държавните такси те биват прости и пропорционални. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, а пропорционалните такси се определят върху цената на документа и на услугата. В този случай, като липсва услуга и таксата е дължима, според мен може да се говори за нищожност на този текст, касаещ не преките такси. От Министерството на транспорта смятат, че е допустимо приемането на такава поправка в Закона. Другото, на което обърнах внимание и което не е залегнало в Доклада на господин Генов – това е освобождаването по чл. 103в, ал. 1, т. 2. Обърнах внимание, че тук се касае за извършване на редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на българските морски пристанища. Тези такси се събират не само на морските пристанища, но и на река Дунав. На река Дунав имаме както държавни, така и частни пристанища, и пристанища, отдадени на концесия. В този случай ще се дължат ли тези такси? Не може да се приложи чл. 103 за освобождаването от тези такси на корабопритежателите, които едновременно са и собственици на пристанища или са концесионери на пристанището. Това е непълнота в Закона и има опасност да възникне противоречиво тълкуване в един следващ момент. Мисля, че трябва задължително в чл. 103в, ал. 1, т. 2 да бъдат посочени и хипотезите за освобождаване от заплащане на такава такса, ако приемем, че е законосъобразна на корабопритежателите на кораби по река Дунав. Там има и пет драгажни флотове, които са собственици на пристанищата, притежават собствени кораби, дълбачки за добиване на инертен материал, секции. Това означава ли, че не трябва да бъдат освободени от тези такси, защото Законът не разглежда такива хипотези? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Атанасов, в общи линии съм съгласен с това, което казвате, защото наистина това е хипотеза. От друга страна, Законът ясно казва, че е за всеки кораб и дали притежателят на кораб е притежател на пристанище, между другото, тази хипотеза съществува действително само на река Дунав, на морето няма такъв вариант, ще реши да си извади от единия джоб и да сложи в другия джоб, смятам, че това не е нещо драматично. Тоест това не противоречи на някоя от разпоредбите на другите закони. Всички кораби са под знаменателя на този законопроект – чл. 103, смятам, че това е уредено. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Първо декларирам конфликт на интереси, защото съм собственик на пристанище и притежавам 11 плавателни съда, кораби, които извършват различна дейност. Поради тази причина искам да задам въпрос към Вас, господин Атанасов. Не ми стана ясно – да, не е трудно да извадиш от единия джоб и да сложиш в другия, когато става въпрос за стотинки, но как ще издам фактура сама на себе си като материално отговорно лице и като получател на фактурата, и каква е логиката от това действие? Това е въпросът ми. Благодаря.

Госпожо Кирова, Вашият въпрос не трябва да бъде към мен, а към вносителите на Законопроекта. Относно колегата и това, което каза, че са уредени хипотезите на река Дунав – не, те не са уредени, защото по чл. 103, буква „в“, ал. 1, т. 2 изрично е посочено – морските пристанища, не е посочена река Дунав. Смятам, че изрично трябва да бъде уредена тази хипотеза, за да не се създават неправилни тълкувания, включително и въпросът, който постави госпожа Кирова. Трябва да бъде допълнено за корабите, собственост на концесионерите, собственост на притежателите на частни пристанища. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ще използвам възможността да кажа няколко думи като коментар. Корабът и пристанището са различни субекти, така че независимо от кого се притежават, но съвсем основателно и господин Атанасов, и Вие повдигате въпроса. Фактът, че тук става дума за морски пристанища, дава основание да се предполага, че може да има някакви нерегламентирани изключения. Бих искал да направя следния коментар и ще използвам факта, че капитан Венцислав Иванов е тук, за да отправя някои въпроси към него, ако прецени да отговори, ако не, просто да бъдат взети предвид моите бележки за следващия етап – второ четене на Законопроекта. Първо, това е една Директива на Европейския съюз от 2019 г. Сега с този законопроект, ние транспонираме Директивата, която между другото, би трябвало да бъде транспонирана до 28 юли 2021 г., тоест закъснели сме. Забележките ми към Законопроекта са следните: първо, в чл. 103д, т. 3 се казва така: „Могат да бъдат определяни различни размери на таксата в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставените услуги на кораби…“ и сега тук „извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците“. Тук мен ме смущава частта от изречението „извън установеното работно време в пристанището“. Корабът няма работно време, корабът работи 24 часа, 7 дни в седмицата. Тук съществува такава опасност – да се плати такса, тъй като идеята на Законопроекта е да насърчава предаването на отпадъците, тоест, с други думи, корабът плаща предварително, а след това дали ще предаде отпадъците или не, си е негов проблем, но по този начин се насърчава предаването на отпадъците на приемни съоръжения на пристанища. Тъй като се фиксира период от време, да речем, работното време на пристанището е от 8,00 до 17,00 ч., остава един период от време, в който, ако кораби – нормално, да речем, контейнеровози, посещават пристанище за четири, пет, шест часа, ако те са извън работното време на кораба – таксата, която са заплатили, пристанището възпрепятства нейното консумиране, така да кажа, така че тук по този въпрос аз имам бележки. Втората бележка, която правя, е към т. 4 на същия член, където се казва: „Търговски, морски превози на къси разстояния“. Вярно е, че понятието „къси разстояния“ е директен превод от английски, но така не става ясно какво означава „късо разстояние“. Или вносителите да дадат определение за понятието „къси разстояния“ или понятието „къси разстояния“ да бъде заменено с „каботажни превози“, което е по-ясно, тъй като в нашето законодателство терминът „каботажни превози“ е определен – включва се плаването в границите на териториалното море, 12-милната зона. Още една бележка имам. Законопроектът касае кораби, които посещават морски пристанища. Тъй като настоящия вид на Закона за морските пространства прави разделяне между кораб и яхта, аз бих искал с този законопроект да се уточни – тъй като самата директива не прави такова разделяне, в Директивата понятието „кораб“ ясно е дефинирано. Нашият закон разделя кораб и яхта, като казва, че яхтата също е кораб, но на мен ми се струва, че ако остане така, тоест яхтите не са включени в определението за кораб, ще настъпи двусмислие, което сега например поражда казус, че яхта с пет човека на борда трябва да заплаща такси, каквито заплаща един кораб с 20 – 24 човека екипаж, който генерира далеч повече отпадъци. Това са ми бележките към Законопроекта и между първо и второ четене ще търся решението. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Белев, аз съм съгласна с част от това, което казахте, с една единствена разлика. В Законопроекта в частта, в която са предложени измененията, не се споменават речни пристанища, а се въвежда такса, която касае и корабоплаването по река Дунав. Така че това трябва да бъде прецизирано, защото ще създаде възможност, включително и за съдебни обжалвания при налагана такса по този начин. Смятам, че грешите, тази такса не се въвежда с цел, както е написано, да стимулира предаването на отпадъци, защото заплащането на таксата не означава, че ако предадеш отпадъци, няма да платиш допълнителна такса, и то става абсолютно ясно, има отделна такса за тази цел. Частта от разходите, която не се покрива от така наречената непряка такса, ако има такава, се покрива въз основа на действително подадените отпадъци в приемните съоръжения и такава такса има в момента и тя действа. Всички пристанищни оператори и съответно корабособствениците са длъжни да подписват договори и да плащат такси, когато предават такива отпадъци, но тогава имаме действително извършена услуга и срещу тази действително извършена услуга има съответните такси. Това, което казахте за яхтите, има своя резон и може би в терминологията на това предложение бихме могли да заменим думата „кораб“ с „плавателни съдове“ и да бъде направена съответната класификация и изброяване според плавателния съд, защото в противен случай има много обтекаеми понятия в предложените промени, които ще създадат възможност за тълкуване. Аз имам обаче един въпрос към вносителите, тъй като няма представител на Министерството на транспорта, ще си позволя да се обърна към представителя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. (Шум и реплики: „Има представител.“) Моля? Има представител на Министерството на транспорта. Да, значи към заместник-министъра на транспорта е въпросът ми в такъв случай, след като присъства в залата. Тези такси се събират от „Пристанищна администрация“ и собствениците на пристанища – тя може да се събира от „Пристанищна администрация“ или от собствениците на пристанища, или от операторите на пристанища, които да отчитат таксата в „Пристанищна администрация“? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тук бих искала да има изяснение кой всъщност събира таксата, защото какъв е смисълът да се събира такса от частно пристанище, което после да я отчита в „Пристанищна администрация“, и защо?

Членът „или“ е в случая, „или/и“. Обяснете просто каква е логиката, която прилагате. Благодаря.

Колегата даде пример с яхта и с кораб…

…с шестместна яхта и тридесетместен кораб примерно, когато таксата може да бъде еднаква. Пак повтарям, че в тези промени не засягаме река Дунав – там също има пристанища, има корабоплаване, там живеят и работят хора. Аз ще Ви дам идентичен пример, даже по-фрапиращ, като казваме за кораб – имаме самоходни и несамоходни плавателни съдове. Несамоходните плавателни съдове дължат ли такса при посещението на дунавско пристанище? Не е посочено това, пак трябва да го... Вие казвате, че не дължат най-вероятно, но нека да бъде посочено изрично. Ако един кораб тласка или влачи осем несамоходни плавателни съда, осем секции и посещава това пристанище, за тях дължи ли се такса? Според мен, тези неща трябва да се вземат предвид преди второ четене.

Благодаря, господин Председател. Съгласен съм с колегите и с господин Атанасов. Госпожо Кирова, съгласен съм и с Вас. Поставяте много логични въпроси, така е. Вярно е, че тук Законопроектът малко ощетява, тоест не прави препратки към река Дунав, но това е по-скоро пропуск и на оригиналния закон, там също ги няма пристанищата отразени. В предложения законопроект се включват само битови отпадъци, отпадъци по Анекс № 5, затова казвам, че измененията стимулират сдаването на тези отпадъци. За всички останали отпадъци по другите анекси си има приемни съоръжения, които са много специфични. Аз, между другото, и тук имам някои бележки, но това ще го направим вече в експертна среда, тъй като да не отегчаваме и колегите. Това е отговорът ми към Вашите бележки и косвено отговарям също и на господин Атанасов. Това, което казвате, е така. Пристанищата на река Дунав трябва да влязат със спецификата на корабите – несамоходен кораб, той се тласка от някакъв тласкач и поради факта, че на несамоходния кораб няма екипаж, той не генерира такъв тип отпадъци, които са в обхвата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем кратко изказване. Все пак на първо четене ние приемаме философията на този закон, а между първо и второ в Комисия това, което е необходимо, естествено, че ще бъде изчистено и направено по възможно най-добрия начин. Река Дунав е отбелязана в Законопроекта, че тя също е свързана с това замърсяване. Това, че наистина има пропуски в предходния закон, е видно, но отправям към колегите един апел, че това е по принцип какво се прави на първо четене, а не влизаме във всичките подробности, защото така започнахме малко вече да влизаме в детайли, които се правят в Комисията, която е водеща по дадения законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Гуцанов, репликата ми е към Вас. Надявам се между първо и второ четене, когато предложим промени, които да засягат и речните пристанища, да ги добавят в списъка с изключения и да добавят допълнителни изключения от таксите, да не решите, че поправките не са в духа на Закона и да ни ги отхвърлите, както се случи в Енергийната комисия с част от предложените поправки от нашата група, защото в такъв случай ще се окаже, че е трябвало да говорим сега, в момента на първо четене. В тази връзка искам да отбележа, че в списъка с изключенията към морските пристанища трябва да бъдат добавени и речните пристанища, да бъде записано това нещо, защото, ако духът на Закона е правилен да бъде насърчавано приемането на отпадъци, в никакъв случай не трябва да бъде гледано на това едностранно или да се създават възможности да се спекулира или по някакъв начин обтекаемо да се налагат тежести на различните оператори на пристанищата, които не са необходими и създават истински административни пречки. Защото в изключенията, които сте добавили по-надолу, има някакви задължения, свързани с това, да се отчитат какви изключения има направени. Как ще се определи тази такса от пристанищния оператор, също не е особено ясно, защото, ако „Пристанищна администрация“ определи таксите за едно морско пристанище, те не могат да бъдат същите за речното пристанище. Тоест, имаме ли някакъв ориентир за това какъв е размерът на тези такси и какво предвижда наредбата, какво предвижда Министерството по отношение на тях? Те също правят неконкурентоспособни част от българските пристанища. За каботажното плаване – нещо, което смятам, че е важно. Има голяма разлика между каботажното плаване при морските и при дунавските пристанища. Това също може да определи кръга на изключенията и би трябвало да се вземе предвид между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Кирова, абсолютно права сте, нямаме разминавания по това, което Вие говорихте преди малко, ще бъде обърнато внимание. Не съм вносителят, така че не мога да Ви отговоря по всичките въпроси, които ги коментирахте, но със сигурност ще бъде направено това, което Вие искахте и което говорихте преди малко. Има абсолютна логика в това, което казвате. Бъдете сигурна, че като възпитаник на Военноморското училище няма да допусна да има неща, които няма да отговарят на правилната експлоатация. Що се отнася до повишаване на дисбурсмента на корабите – говорихме го по време на заседание в Комисията. Същата беше и моята теза, че не трябва тази нова такса да увеличи дисбурсмента, така че и без това не сме конкурентоспособни, що се отнася до Констанца, който е най-важното пристанище в Черно море, свързано с Варна и с Бургас – говоря „най-важното“, в смисъл като конкуренция, тази такса да не повиши дисбурсмента. Така че бъдете сигурни, че това нещо ще бъде направено по възможно най-прецизния начин и така ще го вкараме на второ четене в залата на Народното събрание. А що се отнася до река Дунав, казано е: размерът на таксата да е такъв, че да не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав. Духът на Закона е пределно ясен, че става въпрос както за Черно море, така и за река Дунав. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Изказването ми е свързано с още един пример, който ще дам, за да стане ясно защо между първо и второ четене наистина трябва да бъдат прецизирани текстовете и се обръщам към представителите на Министерството на транспорта, които са тук в залата. Разбрах, че има заместник-министър. Или няма? Няма. В такъв случай към представителя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Има речни пристанища, които имат така наречените маневрени кораби. Това са кораби, които правят обслужване и подават секциите за разтоварване в съответното пристанище. И обикновено това са кораби, които са собственост на оператора на пристанището и много често могат да бъдат всъщност собственост на една и съща фирма, така че операторът на пристанището и корабособственикът може да са различни лица по смисъла на Закона за морските пристанища и вътрешните водни пътища, но всъщност по отношение на Националната агенция за приходите, след като са собственост на едно дружество, те са собственост на една фирма, на едно лице и на един субект. В този случай какво се случва с таксите и защо е необходимо на всички речни български пристанища, които имат маневрени кораби, а такива сигурно има и в част от морските пристанища и терминали, да налагаме една допълнителна такса, ако не изключим, ако не направим, разбира се, изключение между първо и второ четене, която ще представлява административна тежест, защото смисълът е да облекчаваме законодателството и да го правим по-лесно за онези, които работят, а не да им вменяваме допълнителни правила и тежести буквално. Така че се надявам, че между първо и второ четене и този въпрос ще намери своя отговор. Благодаря.

Аз предлагам, господин Председател, между първо и второ четене да бъде възприет максималният срок, за да може да има възможност да се поработи професионално по измененията.

28 дни, да.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, този проект за решение е внесен през месец април. Основанието, поради което внесохме този проект за решение, беше, че много отдавна, от края на 2020 г., е възложено от Народното събрание в друга регислатура извършването на одит за съответствие при сключване и изпълнението на договори за обществени поръчки от Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа. Тогава одитът, който Народното събрание е възложил, е трябвало да приключи вероятно, защото видно от сайта на Сметната палата, на 18 октомври 2021 г. е връчен такъв проект на одитен доклад за извършен одит за съответствие и съответно на две от лицата в качеството им на председатели на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в периодите 2016 – 2018 г. и 2019 – 2021 г. е връчен за становище. Към настоящия момент или по-точно в момента, в който темата за извършените одити от Сметната палата беше повдигнат в пленарна зала не от нас, на първо място, беше повдигнат от лидера на „Българската социалистическа партия“ и вицепремиер в момента – госпожа Корнелия Нинова, и всъщност нейният коментар касаеше друг възложен одит на Сметната палата, ние се обединихме заедно с колеги от БСП, че е редно всички одити, които Народното събрание е възложило на Сметната палата със свое решение, да бъдат представени в най-кратък срок в Народното събрание. Припомням, че този възложен одит на Сметната палата е възложен по предложение на БСП в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание, което решение беше подкрепено от управляващата тогава коалиция „ГЕРБ – Обединени патриоти“. В този смисъл ние сме убедени, че трябва да има публичност и прозрачност при всички процеси и в този смисъл е крайно време Сметната палата да представи този одитен доклад пред възложителя, а именно Народното събрание. Бих искала да добавя, че след като повдигнахме въпроса в пленарна зала, се оказа, че нямаше информация дали е изготвен този окончателен одитен доклад съгласно разпоредбите на Закона за Сметната палата и неговия чл. 49, но стана ясно и че почти шест месеца след връчване на одитен доклад, както обявих преди малко, на двамата заемащи постовете председатели на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ са изтекли сроковете за становища по него, на длъжностните лица не е изготвен окончателен и не е връчен окончателен такъв. Затова е важно сега с акт Проект на решение на Народното събрание може би да привлечем вниманието на Сметната палата, че такива одити са извършвани, че тяхното възлагане е било преди повече от две години и че е крайно време да ни запознаят със своите констатации. Така или иначе, особено в момента е много актуална темата с тол системата. Знаете, че включително и днес част от протестните действия са насочени към разрешаване на подобен тип казуси, затова и занапред, ако вземаме информирано решение в Народното събрание по тази тема, е добре да познаваме заключенията на тези одитни доклади. И в този смисъл нашата парламентарна група предложи Проект за решение, а именно той е: Сметната палата да внесе в Народното събрание окончателен одитен доклад по извършен одит за съответствие при сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки на Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа от началото на проектирането на системата до края на 2020 г. Като втора точка от Проекта за решение сме предложили окончателният одитен доклад да бъде внесен до 20 април, но тъй като 20 април отдавна мина, то може би в хода на дебата ще направим редакционно предложение да се удължи срокът евентуално до 1 юни. Благодаря, господин Председател.