19 май 2022 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 47-254-01-39, внесен от Стою Стоев и група народни представители на 14 април 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. С предложения законопроект се възстановява продължителността на мандата на членовете на Комисията за защита на конкуренцията от седем на пет години, каквато е била в периода 2010 – 2021 г. Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции за професионализъм по отношение членовете на Комисията чрез повишаване на критериите за избор, като това включва изискване за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и стаж по специалността от седем години. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като предложенията същевременно не водят до изменение на други закони. Предвидените промени също така не създават допълнителни публични разходи и не увеличават административната тежест в икономиката. Проведено е публично обсъждане, постъпилите становища са две – от Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа, като и двете становища са положителни и подкрепят Законопроекта. В хода на дискусията Александър Иванов изрази виждането, че действащ мандат не е добра практика да се променя, към което Румен Гечев добави, че мандатът на сегашните членове на КЗК на първо място е бил променен от пет на седем години в неговия край през 2021 г. и сега просто се възстановява установената преди това мандатност. По отношение завишаването на критериите за образование и опит Румен Гечев изрази подкрепа и дори счита за целесъобразно да се помисли дали необходимата степен да не бъде „доктор“ по право или икономика, което в редица случаи, дори и без формално изискване, е наложилата се европейска практика. Александър Иванов също изрази съгласие, че по-високите критерии за образование, а и целта да бъдат избирани хора с необходимия опит, са добри решения. Десислава Трифонова заяви подкрепа за предложените по високи образователни критерии и направи бележки за отсъствие на конкретните ресори на двамата бъдещи заместник-председатели, като уточни, че това може да се направи между първо и второ четене. По отношение на втория заместник-председател счита и че това ще доведе до допълнителни публични разходи по линия на съответното възнаграждение. Десислава Трифонова направи и уточнението, че европейската практика в частта продължителност на мандата не е еднотипна и съществуват примери и за безмандатност. Относно принципа за ненамеса в действащ мандат Мартин Димитров направи уточнение, че е много лоша практика да се удължава мандат с две години, без да се направи нов избор на членове при изтекъл мандат. По отношение ресорите на двамата заместник-председатели Мартин Димитров изрази виждането, че това може да се конкретизира или между първо и второ четене, или да се предостави възможност Комисията сама да определя това, като тези два варианта следва да бъдат обсъдени и в пленарната зала. Румен Христов направи уточнението, че магистър, но специалист в областта на защита на конкуренцията е вероятно по подходяща кандидатура от доктор, специализирал в друга област, с което Румен Гечев се съгласи и допълни, че както за магистър, така и за доктор винаги е имал предвид специалисти в съответните области. След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 5, „въздържал се“ – един народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 47-254-01-39, внесен от Стою Стоев и група народни представители на 14 април 2022 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ няма да подкрепи този законопроект. Аргументите ни са следните. В желанието да бъдат овладени регулаторните органи, независимо от това дали са с изтекли мандати, дали съответстват на условията и изобщо дали това е в практиката, която трябва да се следва, беше заявено още в началото на управлението на тази коалиция. Ние сме наясно и кой стои зад това желание и сценката с БНБ нагледно ясно показа кой стои зад тази заявка за този тип политика. Слушах внимателно Доклада на председателя на Комисията и ще се съглася, че не беше добра, и не е добра практика да се удължават мандатите, когато те приключват, без да се прави нов избор, но пак ще кажа от тази трибуна за n-ти път – недобрите практики не се поправят с нови недобри практики. Ако това е направено неправилно, Вие го осъждате – това е ясно и от Доклада, сега предлагате същото – да поправим нещо, което не е било направено правилно, да го поправим пак по същия начин. Ето защо нашият основен аргумент е: дайте да оставим мандатите да си текат, условията за смяна да се изпълняват, това внася стабилност. Регулаторите са особен инструмент и на европейската, и на българската политика. Бизнесът има много сериозна нужда от това да знае, че не всяко мнозинство, не след всеки избор ще настъпват промени в регулаторите и регулаторите ще бъдат люшкани по волята на една или друга политическа партия, по волята на една или друга политическа доктрина. Регулаторите затова са регулатори, за да регулират основни процеси – в случая процесите на конкурентоспособността, по законите, по които те работят, да не говорим, че и вторият елемент с така нареченото завишаване на критериите не е завишаване на критериите, а е отваряне на вратата за точно определени хора, които вече са, така да се каже, набелязани да бъдат кандидатите за тези постове. Критериите бяха достатъчно високи и до този момент, а и аз не смятам например, че разширяването на образователния ценз ще доведе до някакво високо качество на работа на тези органи. Мога да дам пример в момента с държавата, но хайде да се въздържим да не обидим някого от най-висшестоящите хора в държавата. Затова, колеги, аз Ви призовавам да не следваме тази лоша практика, първо. Второ, да помислим оттук нататък и за останалите регулатори, че трябва да има консенсус между политическите партии те да излъчват стабилност, те да излъчват политическа неутралност. Да, ценз, да, познаване на законите, да, обективна работа в интерес на бизнеса и в интерес на хората, защото предстои да видим същото и по отношение на други регулатори, както видяхме това и по отношение на КЕВР. Нищо не внасяме в българската икономика и нищо не правим полезно с това, което в момента се опитваме да правим. И накрая, изразявайки абсолютното си уважение към суверенното право на всяка партия да определи своето отношение, недоумявам защо „Има такъв народ“ се е съгласил да подкрепи този законопроект. От коалиционна етика, култура или каквото ще да е там, при положение че една достойна кандидатура за един от регулаторите беше разиграна като цирк от техните коалиционни партньори. Ваша воля е, имате суверенното право да определяте политиката си, но някак си сериозните хора и политици няма да Ви разберат. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Взех това изказване да спася, да дам възможност още веднъж, защото щяхте да прекратите дебата. Нямаше заявени други изказвания. Аз очаквах някой от вносителите да се изкаже и може би сега ще го направят. Хубаво е да съществува дебат, колеги, в Народното събрание, особено когато инициативата, явно продиктувана от Министерския съвет, е иззета от народни представители – група от тях, и е внесена днес по бързата писта промяна в Закона да намали мандат, който по европейски регламент е увеличен от пет на седем години. Очаквам, колеги, да излезете тук и от трибуната да кажете вижданията си за по-добрата работа – промени в органа, които днес предлагате, освен в мандатността, и в изпълнителното му тяло, като увеличавате заместниците на ръководството на двама. Надявам се това да не отговаря на някакъв квотен принцип, който Вие трябва да преразпределите между коалицията, а да се върви на такъв избор, защото чрез силата на мнозинството е ясно, че ще наложите този законопроект. Въпросът е, колеги, наистина какви проблеми се търсят да се решат и дали това не е някаква цел за овладяване на едни органи, които многократно сме коментирали. При избора на състава на КЕВР знаете какво се получи – казахме Ви, че това е овладяване. После няма да Ви изпише очите, ще ги избоде, както се казва, защото и в момента КЕВР не може да взима решения, които да са много извън правомощията му – цените на електроенергията и газа се повишават. Същото ще стане и с този орган и ще го превърнете в тяснопартиен такъв може би, или коалиционен, от което няма нито икономиката, нито гражданите да получат положителен дивидент. Изказахме и в Комисията с много от колегите, че един от основните Ви мотиви за тази промяна на мандатността – европейската практика, и с факти Ви оборихме, че европейската практика дава такава мандатност, като най-ниската продължителност е пет години, а има и такива страни, и то немалко, при които този орган е без мандат. Така че тук тезата Ви, колеги, олекна. Естествено, ГЕРБ-СДС няма да подкрепим този законопроект. Още веднъж да подчертая, колеги, че това прилича единствено на някакъв тип вендета, защото не може да се оправдаете по никакъв друг начин защо този законопроект не е внесен от Министерския съвет, с най-голямото ми уважение към колегите вносители. Единствено Докладът го потвърди и съм съгласен, че може би е останала някъде неточност, обаче при квалификацията на членовете на Комисията за защита на конкуренцията да не е бакалавър, да е степен магистър. Но аз си мисля, че и сегашният състав няма такива проблеми. Интересно беше колегата Гечев, който пък сподели друг опит и виждане, че има такива да бъдат с квалификация минимум доктор по икономически или политически науки. И сега не знам тук дали няма да се сблъскат нечии интереси, защото може би има някой човек, който е подготвян с образователна степен магистър, а не доктор, но това ще се види вследствие на дебата и в номинациите. Колеги, ще Ви кажа, че Вие днес ще наложите това със силата на мнозинството, то е ясно, но тези органи в България трябва да имат своята независимост и в Народното събрание, естествено, да има консенсус по избора на такива контролни органи. Те дават в ситуацията едно спокойствие – това го каза и преждеговорившият, на инвеститори и на бизнес как да оперират. Имайте предвид, че сегашният мандат изтича след не повече от година, ако не ме лъже паметта 2021 г. по евродиректива от пет на седем години е увеличен мандатът при тогава, мисля, че изтичащ такъв. Една година мина, тоест сега цялото това Ваше усилие е за една година. Закъде бързате? Какво смятате, че ще промените, освен единствено ръководството? Някакъв начин не видях да има решение за подобряване работата на този контролен орган. Имайте предвид, че това е орган, чиито решения подлежат на съдебен контрол, тоест и той не е последна инстанция. И затова, пак да подчертая, че ние няма да се съгласим с така направените предложения, ще Ви оставим да видим в дебата какво ще изкажете, а и при положение че със сигурност след това ще бъде още по-интересно при номинациите кой да оглави Комисията и да я ръководи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Бих искала да направя реплика по отношение на казаното току-що във връзка с увеличаването на мандата през 2021 г. Колеги от опозицията, с цялото ми уважение, но не е редно да твърдите от тази трибуна нещо, което не е написано действително в европейска директива, регламент или какъвто и да било друг акт. В този смисъл няма никакво изискване в европейското законодателство за конкретен срок на мандата на органите, които се грижат за това да има свободна конкуренция в държавите членки. Напротив, има изисквания за експертност и независимост. И за да дам по-добър пример за това, по-краткият мандат всъщност се откроява и като добра практика в Европейския съюз. В 22 държави членки мандатът на органите за защита на конкуренцията е по-кратък от седем години, за сметка на това в някои от държавите с най-кратки срокове на мандатите органите са от най-заетите, най-активните и най-ефективните. И ще дам конкретни примери със съпоставка за България през 2020 г. Австрия, чийто мандат е пет години, е получила 13 пъти повече уведомления за концентрации, Полша – също с петгодишен мандат, е получила девет пъти повече уведомления за концентрации, Франция – също с петгодишен мандат съгласно френското законодателство, е получила шест пъти повече уведомления за концентрации. Всъщност френската комисия е една от най-активните комисии в световен мащаб не само по отношение на концентрацията, а и по отношение на антитръст мерките. В момента има дела срещу Мета, Гугъл и Епъл, които до голяма степен ще определят развитието на злоупотребата с доминантно положение в дигиталната сфера, и тя се отличава като една от водещите комисии в целия свят. Следователно връщането на петгодишния мандат е стъпка към връщане на нормалността и една изключително добра практика, както се вижда, в Европейския съюз. В никакъв случай това няма да се отрази върху експертността на Комисията. В европейското законодателство, пак повтарям, няма изискване за конкретен срок на мандата и следва да се придържаме към фактите, особено когато се опитвате с тях да опровергаете нашите предложения. В същото време Законопроектът и промените, които прeдлагаме, водят до повишаване на експертността, както виждате от Закона, с това да има по-висок образователен ценз, по-високи стандарти за обособеност и независимост и изискуем работен опит. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Господин Иванов, няма смисъл да обяснявате на управляващите нито за продължителността на мандатите, нито за техните цели, тъй като те вече са взели решение какво ще направят. Удобно пропуснаха, че всъщност във Франция председателят на Комисията е безмандатен, а всъщност членовете на Комисията са с мандат. Също така удобно пропуснаха факта, че в Германия мандатът е седем години. На всички ни е ясно, че това е лов на вещици и тъй като ГЕРБ се опита да изпълни една директива преди две години и е удължил мандата, а в момента се прави точно обратното. Идеята на всички ни е ясна. Неслучайно слагате и двамата заместник-председатели, за да можете по този начин да си изпълните квотния принцип в коалицията, за да са задоволени интересите отдясно и интересите от- ляво. Очакваме да видим битката между БСП и „Демократична България“ по отношение на номинациите за Комисията за защита на конкуренцията. Надяваме се да не се получи това, което се получи по отношение на БНБ, отново да провалите някоя читава кандидатура, тъй като в коалицията не можете да се разберете. (Реплики от народният представител Георги Свиленски.) Да, господин Свиленски, ще се радваме да е някой кадърен човек. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги репликиращи! Госпожо Димитрушева, благодаря Ви за направената реплика. Вие може би бяхте единственият от вносителите, който се изказа и в Комисията, макар че не сте член на Икономическата комисия. Поздравявам Ви, че дойдохте да защитите Законопроекта си. Само че и тогава Вашата неувереност, с която защитавате Законопроекта, остана така някъде в пространството. Мога да Ви цитирам и евродирективата – със сигурност и Вие я знаете, но ще го направя за залата. Директива ЕС/2019/1 и Директива ЕС/2019/633. Затова ги проверете, госпожо Димитрушева. Това е основание за мандатността и компетентността, естествено, което дава възможност да се използват и натрупаният опит, и капацитетът до момента на Комисията. Пак да подчертая – мандатът на Комисията изтича след една година. Каква е тази прибързаност? Какви проблеми в коалицията решавате с тези позиции, които явно ще заемат партийните Ви назначения? Това е хубаво да се каже в изказване от управляващите и от вносителите. Госпожо Трифонова, много Ви благодаря, че припомнихте на колегите какъв е наистина обемът на работата. Госпожа Димитрушева каза какъв е във Франция, само че да си припомним колко по голяма е френската икономика – това удобно се пропуска. Защо не се сравнихме с мащабите на българската икономика, а с Франция, с Германия? Наистина техните органи със сигурност са натоварени с повече дейност, при положение че икономиките и населението им са в пъти по-големи от България. Това е простата логика, но някой път политическата такава, естествено, не кореспондира с нея. Естествено, че във Франция, заради големия натрупан опит и независимост тази комисия е без мандат. Без мандат, колеги. Пак да припомня: лоша проява на политическа зрялост – тоест незрялост, проявявате, колеги, когато прекратявате мандат на такива органи – насилствено чрез силата на мнозинството. Надявам се или да си го оттеглите, или да го вкарате на Министерски съвет да мине през обществено обсъждане. Надявам се поне още един от колегите вносители да се изкаже и да обясни каква е целта на овладяването на един орган. Видяхме какво се случи с Комисията за енергийно и водно регулиране – не доведе до нищо добро. Да прогнозирам ли, че ще случи също и с Комисията за защита на конкуренцията? Да не споменаваме злополучния Ви опит за гуверньор на Българската народна банка, където имаше две кандидатури. Всички – и ние, и обществото, бяхме свидетели как приключи целият дебат и изборът на гуверньор на Българската народна банка. Сега, ако ще са същите караници и извивания на ръце и за Комисията за защита на конкуренцията, по-добре, колеги, оставете да изтече мандатът ѝ след една година, не пришпорвайте нещата – изберете си орган, който да работи за България и за икономиката на България, а не за частно- партийни интереси. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми народни представители! За разлика от преждеговорившите колеги ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим на първо четене този законопроект. Доколкото успях да се запозная с него, там има два основни момента – първият, намаляването мандата на Комисията от седем на пет години. Вторият, повишаване на квалификационните изисквания за заемането на съответната длъжност, нещо, което на теория е добре, и се надяваме да бъде приложено и на практика за в бъдеще. Ще видим как ще се развие това. По отношение мандата на Комисията. Ние считаме, дори да бъде намален на пет години, че би следвало Народното събрание да има възможност предсрочно да прекратява мандата на членове или на ръководството на Комисията, тъй като Комисията за защита на конкуренцията осъществява своите правомощия в една икономическа среда, в която следва да регулира неналичието на картели, неналичието на монополи. За съжаление, в последните десетилетия в българската действителност се наложиха доста съмнения за евентуалното наличие на картели или на монополи. При този малък пазар, който представлява България и българският пазар като цяло, следва да се предотврати възможността за вземане на евентуални решения от страна на Комисията, които биха облагодетелствали за в бъдеще картели или монополи – с други думи, евентуална работа на Комисията против интересите на българските граждани. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че касателно прекратяването мандата на членовете или на ръководството на Комисията би следвало дори и при петгодишен мандат, който е обоснован в мотивите на Законопроекта, не съвпада с мандата на Народното събрание, което би гарантирало една безпристрастност на Комисията. Би следвало да се даде възможност Народното събрание със свое решение да прекратява предсрочно мандата на Комисията в случай, когато прецени, че тя не действа в интерес на конкуренцията, ерго в интерес на българските граждани. Дори ще Ви дам пример – ние предложихме подобен механизъм за освобождаване членове на комисия по отношение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Нашият законопроект, за съжаление, вече пет месеца отлежава в чекмеджетата на Народното събрание и още не е влязъл в пленарната зала за първо гласуване поради нежеланието на управляващата коалиция. Считам, че това не е добър пример, касаещ парламентаризма и касаещ законодателната дейност на опозицията. Би следвало един подобен законопроект да влезе в пленарната зала. Тъй като сме принудени да работим в такава неблагоприятна среда, в настоящия Законопроект ние ще направим изрични предложения в тази насока в чл. 6 от Закона, за да сме сигурни, че на първо място, те ще бъдат разгледани в съответната комисия, тъй като Законопроектът е на управляващата коалиция, и той ще бъде придвижен с бързи темпове в съответната комисия, и на следващо място, сме сигурни, че по този начин бързо ще бъдат разгледани и в пленарната зала на второ четене, тъй като отново Законопроектът е на управляващата коалиция. Така поне ще се възползваме от тази процедурна възможност нашите предложения да бъдат чути от останалите народни представители – съответно и от българските граждани. Нещо повече, залежаването на законопроекти от страна на опозицията продължава и с друг пример, който е нашият законопроект за намаляването на ДДС, който отново чакаше пет месеца, за да бъде разгледан на първо гласуване, и беше отхвърлен, а в последните няколко дни виждаме, че управляващата коалиция предлага подобни промени за по-ниски ставки на ДДС. Тогава се задава въпросът: защо един законопроект и едно законодателно предложение, което е направено от опозицията, трябва да чака с месеци и да бъде отхвърлено, а подобно законодателно предложение, когато бъде предложено от управляващото мнозинство, е вече добро и съответно бива прието – дори да бъде леко преправено и модифицирано? В тази насока, въпреки че ще подкрепим на първо четене и на първо гласуване Законопроекта, тъй като сме съгласни с мотивите на вносителите касателно намаляване на мандата на членовете на Комисията, касателно повишаване на изискванията за заемане на заеманата от тях длъжност, ние считаме, че трябва да бъде създаден механизъм, който да има превантивен ефект спрямо тяхната дейност. Ако знаят, че евентуално биха могли да бъдат предсрочно освободени с решение на Народното събрание, те биха се замислили дали да вземат решение за в бъдеще, което евентуално да бъде в полза на едни доста сериозни икономически интереси. Уважаеми народни представители, не забравяйте, че решенията, които взима Комисията за защита на конкуренцията, касаят изключително сериозни суми – понякога касаят десетки, стотици милиони левове, които се въртят в българската икономика. Именно затова подобни механизми би следвало да намерят място в Закона – механизми за предсрочно освобождаване членовете на Комисията, за да имаме един превантивен ефект върху бъдещата дейност на Комисията. И се надявам, когато отново предложим такива промени в Закона, да не чувам оправдания, че това противоречало на някоя европейска директива или на някой европейски регламент. Всеки от нас знае, че в европейските страни съществува една доста добра конкурентна среда. Следва да направим същата конкурентна среда и в България по един или друг начин. Аз считам, че едно такова предложение би следвало да подобри възможността за създаване на такава конкурентоспособност в България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Комисията за защита на конкуренцията е изключително важен орган, защото в българската държава има само една институция, която може да защитава конкуренцията, и това е Комисията за защита на конкуренцията. Никой друг! Никой друг не може да вземе мерки срещу картели, никой не може да вземе мерки срещу злоупотреба с господстващо положение извън Комисията за защита на конкуренцията. Никой друг! Аз съм напълно съгласен за стабилността на мандатите. Така е, само че когато един изтичащ мандат от пет години го удължиш с две, и то при положение, колеги, че си нямал правото тези хора да ги издигаш за нов мандат, защото така е написан Законът. Нямаш право същите хора да ги издигаш веднага за нов мандат. Ти, за да го заобиколиш това нещо, въпреки че в Закона пише, че нямат право да бъдат издигани веднага за нов мандат, удължаваш мандата с две години. Това, колеги, извинявайте, но да Ви кажа честно, ако аз имах нещо общо с подобна тема, щеше да ми бъде направо неудобно. Защо е записано, че не могат да бъдат избирани веднага за нов мандат? За да се прекъсне евентуалната възможност от създаване на зависимости между тези хора в Комисията за защита на конкуренцията – които да са, и секторите, които са им под надзора. И изведнъж се оказва, че въпреки това мандатът им е удължен с две години. Тук се споменават едни директиви, но тези директиви всъщност разширяваха обхвата на работа на Комисията за защита на конкуренцията – нищо повече. Никой не казва, че във връзка с това мандатът им трябва да се увеличи с две години. Няма такова нещо. Това някой си го е измислил. Така че, да, трябва да има устойчивост на мандатите – съгласен съм, но това е точно обратното. Това е злоупотреба с това правилото и Вие си я защитавате, което мен лично много ме учудва, но всеки има право да постъпва така, както намери за добре, уважаеми колеги. На въпроса, който беше зададен: какво може да се подобри в работата на Комисията за защита на конкуренцията? Искам да питам Парламента за следното нещо: колеги, някой знае ли през 2020 г. колко претърсвания на място са извършили Комисията за защита на конкуренцията? Има ли доброволец да отговори? Ако попитате за Националната агенция за приходите, ще Ви кажат – хиляди. Ако попитате за Комисията за защита на потребителите, ще Ви кажат – хиляди. Сега ми кажете за Комисията за защита на конкуренцията колко са? Има ли доброволец? (Реплики.) Ще ми направите реплики. Става въпрос за една проверка. Една проверка са извършили тези хора. Една! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И казват, че… Те хората си обясняват защо е една проверката – за претърсване и изземване на място. Казват – имаше ковид и няма как. И понеже имаше… Това казват хората. Те си обясняват. И понеже имаше ковид – една проверка. Но то имаше ковид и за Националната агенция за приходите, имаше ковид и за Комисията за защита на потребителите, а те извършиха хиляди проверки. И идва логичният въпрос, защото представете си, че в този сектор има картели – в сектори, които са поднадзорни на Комисията за защита на конкуренцията, и те като чуят, че има една проверка на място, има ли от какво да се притесняват тези хора, има ли за какво да му мислят?! Тоест как да ги хванеш, ако има картели и злоупотреби с господстващо положение?! Ти, ако не отиваш на проверка на място, как да ги хванеш тези хора? Единственият ти вариант е някой да дойде сам да се предаде и да каже: „Добър ден! Ние сме картел, идваме при Комисията за защита на конкуренцията – хванете ни.“ Извън този вариант, като нямаш проверки на място, колеги, как да ги хванеш тези хора, кажете ми? Как да стане? Как да се случи? Истината обаче е следната: недостатъчната активност, която аз виждам и ние виждаме – от „Демократична България“, в сегашния състав на Комисията за защита на конкуренцията. За съжаление, не може да се каже нещо по-добро и за предишния състав на Комисията за защита на конкуренцията, което означава, че има нужда да се работи по един много силен орган за защита на конкуренцията и тук съм съгласен с колегата, който каза, че това трябва да се прави съвместно с опозицията – да се водят разговори, да се търсят големи консенсуси, да се търсят хора професионалисти. Да, напълно сме съгласни с това, което беше казано. На Вашия въпрос какво друго може да се направи за подобряване работата на Комисията за защита на конкуренцията? Беше ни обяснено следното нещо, колеги, че те не са се занимавали с цени, защото нямали такава компетентност, ни беше казано. Само че в поне няколко техни секторни анализи се говори за цени на горива, говори се за цени като причина за самата проверка, а иначе те казват на въпроса: защо, при положение че руският тип петрол се търгува с голяма отстъпка, това не се отразява пропорционално на цените в България? Те казват: ние тук нямаме компетентност?! Искам да Ви обърна внимание на твърдението, че те не отговаряли, не разбирали, нямали компетентност по отношение на цените – така ги разбрах аз. Какво правят европейските регулаторни органи? В Италия ведомството по конкуренция на Италия, това е информация от тяхно прессъобщение, след сериозно увеличение на цените на горивата е изпратило искане за получаване на информация до най-големите петролни компании, оперирали в страната – виждат проблеми с цените и започват проверка. Ирландският орган по конкуренция разглежда над 80 жалби във връзка с цените на дребно на горивата в страната, тоест гледат цените, виждат проблем, започват проверка. Продължаваме нататък. Немското ведомство по конкуренция със свое съобщение от 16 март 2022 г. посочва, че непрекъснато следи развитието на цените в бензиностанциите в страната. Федералният орган за защита на конкуренцията в Австрия е започнал пазарно проучване „Секторен анализ на австрийския пазар на горива“. Във връзка с това ведомството е получило множество жалби, свързани с цените на горивата. Тоест самото твърдение, което идва от Комисията за защита на конкуренцията, че те нямали компетентност да следят цените, лично мен изключително много ме притеснява и си задавам въпроса: то нали през цените виждаш изкривяванията на конкуренцията, иначе как ги виждаш по друг начин? Те не можаха да ми отговорят. Тоест ти, ако не следиш цените, как ще хванеш по друг начин изкривяванията на конкуренцията, уважаеми дами и господа? Не виждам как. И въпросът, който им беше зададен още преди войната в Украйна и безумната агресия на Русия, в България се забелязва сериозно поскъпване на горивата в сравнителен план с другите страни от Централна и Източна Европа. В България ръстът е един от големите – второ място, което не е обяснено защо се е случило и нямаме необходимите данни, но тук също ни се казва, че когато става въпрос за цени, Комисията за защита на конкуренцията – сегашният състав, преценява, че няма компетентност да отговори на този въпрос. Уважаеми колеги, аз се надявам да подкрепите Законопроекта от чисто принципни съображения. Но огромната отговорност, с това искам да завърша, към това Народно събрание е да бъде създаден силен, отговорен, компетентен орган, който да защитава конкуренцията в България. Хора, имаме нужда от това, знам, че не е лесно, но сега трябва да го направим или поне да направим максимума в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Единствено с последната част от изказването Ви мога да се съглася – в това, че Народното събрание може да вмени допълнителни компетентности по негова преценка, естествено, може да даде допълнителни правомощия – с това съм съгласен. Вие не дадохте най-важния отговор: защо точно по-малко от една година бързате да смените мандата, да смените ръководството? (Реплика: „Защото има една проверка само.“) Защо в това решение, което е внесено от уважавани колеги народни представители, и Вие сте вносител, няма нито едно нещо, което да даде допълнителни правомощия, да вмени компетентности, ако смятаме, че са завързани ръцете законодателно на органа? На това не дадохте отговор. Иначе се съгласявам – Народното събрание може да вмени такива компетенции, да даде правомощия да разследва по в детайл и по задълбочено, но не го правите, Вие правите друго, господин Димитров. Любезно пропускате също факта, че отговорът може би е, пак да кажем, преразпределяне на някакъв квотен принцип на места. Това ще се потвърди сигурно впоследствие с направените предложения. Не казвам, че съм пророк, но сме го виждали вече и в този парламент – от Вашата коалиция, господин Димитров, така е. Органът, който в момента искате да обезглавите и да назначите свои хора, също да кажем, че неговите решения подлежат на контрол от Върховния съд, който потвърждава над 70% от решенията за валидни. Пак Ви казвам: тезата Ви е добра, но изпълнението Ви не е това като заявката, която давате. Ако искате, изтеглете го този законопроект, внесете го през Министерския съвет, да тече обществено обсъждане, за да засилим компетентността на органа, а не само да сменим хората. Това е, което Вие предлагате реално. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, надявам се, като имате възможност за дуплика, да обясните на колегите от ГЕРБ не толкова юридически, икономически и законово нещата, а в човешки план да им обясните, че Комисията за защита на конкуренцията беше превърната от тях в комисия за защита на картелите. И една комисия, когато е пълна с хора, които са там с тази цел, нямат място там. Така че целият вой тук е: защо нашите хора, които покровителстваха нашите бизнеси и превърнаха държавата в огромен картел, трябва да бъдат махнати? Защото са вредни! Надявам се да им го обясните. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Да Ви кажа честно, колеги, ако ние бяхме предложили един орган и той за цяла година беше направил една проверка на място, казвам Ви честно, щях да изляза на тази трибуна и щях да кажа: този орган очевидно не е ефективен, директно щях да им го кажа и на тях. Вие продължавате да защитавате тези хора, това е изумително, разбирате ли? Изумително е това нещо?! И казвате: нищо, че те са направили за една година една проверка на място с претърсване, оставете ги още една година така да си работят. Това ни казвате Вие. Хубаво си работят, хубаво не ги правят проверките очевидно както трябва, мащабно, оставете си ги още една година. Така разбирам Вашето послание. Истината е, колеги, че имаме нужда от силен защитник на конкуренцията, такъв, какъвто не сме имали последните 10 години. Това ще стане, пак казвам, с участието на цялото Народно събрание, колеги. Тоест няма да е като миналия път и не трябва да бъде, а трябва да се търсят професионалисти, трябва да се търсят хора, които заради личната си репутация ще правят най-доброто в своята дейност. Също така е важно да се отбележи, че Докладът за работата на Комисията за 2020 г. беше подкрепен само от една парламентарна група и това е групата на ГЕРБ-СДС. Никоя друга политическа сила в този парламент не каза: тези хора са работили добре, подкрепям им Доклада – никой друг, или ги нямаше, или гласуваха въздържали се, или гласуваха против. Това е политическата оценка за работата на един орган, а тя се базира на експертизата и на фактите. Така че, уважаеми колеги, в случая става въпрос за следното, ако след всичките тези години се вземат мерки да има истинска, работеща, ефективна Комисия за защита на конкуренцията, това ще бъде важно особено в сегашната кризисна и инфлационна ситуация – за повече конкуренция и по благоприятни цени. Това е общата ни задача. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз в моето изказване ще Ви разкажа нещо от моя предишен живот. Преди да вляза в парламента, аз прекарах 10 години в бизнеса, убеждавайки чужденци да купуват продукти и услуги, изработени от българи във фирми, основани от българи. Когато работиш това, което работех аз, ти на ежедневна база общуваш с чужденци по телефон, по имейл, по видеоконференция. В един момент чужденецът ти задава един въпрос: ти откъде си? И във фирмите те учат как да отговаряш на този въпрос. Казват ти така: ако е американец, ти му кажи: аз съм европеец и там общо взето разговорът ще свърши, защото той не се интересува наистина откъде си. Обаче ако срещу теб е европеец, те учат да отговаряш, че си от България, обаче да създадеш усещането, че фирмата не е българска. Хората се притесняват да рекламират своите брандове като български. Защо се случва това? Защото репутацията има значение и репутацията на българските регулатори не е добра, защото, когато един чужд инвеститор иска да направи инвестиция в България, той ще започне проучването си от медиите. В медиите какво ще прочете за Комисията за защита на конкуренцията според Вас? Нека Ви разкажа какво ще види първо и според мен какво ще му направи впечатление – 2018 г. ще види сделката за ЧЕЗ, която всъщност е блокирана от Комисията за защита на конкуренцията. Какво ще прочете в медиите той ? Ще прочете, че този блокаж е много лошо мотивиран от Комисията, ще прочете, че Комисията блокира сделката, въпреки че не е пристигнало нито едно отрицателно становище, и също така ще прочете, че изглежда, решението не е било справедливо. За този конкретен казус той ще прочете отново в медиите през 2022 г. – сега месец февруари, ще прочете, че фирмата, на която тогава са отказали сделката да придобие ЧЕЗ, всъщност осъжда Комисията за защита на конкуренцията и съдът потвърждава, че това решение не е било справедливо. Какво ще види след това в медиите? Аз не претендирам къде е истината, казвам Ви историята такава, каквато човек ще я види през медиите. Ще прочете „Нова Броудкастинг Груп“ и сделката за нея от 2018 г., ще види, че един чешки милиардер, международен инвеститор, е искал да купи тази група и ще види, че отново Комисията за защита на конкуренцията му отказва сделката и отново ще прочете, че мотивите са били незадоволителни, и ще прочете, че не е постъпило нито едно отрицателно становище по тази сделка. Той ще проследи хронологията, ще види какво е станало и няколко месеца по-късно сделката се осъществява. Ще каже: а, чакай да видя кой е купувачът. Вече не е чешкият милиардер. Купувачът е български бизнесмен, близък до властта. И в този момент чуждият инвеститор какво ще си каже: тук май има политически риск, аз, ако инвестирам в България, ще имам политически риск! Какво е политическият риск – да обясня за хората, които не са запознати. Това е рискът ти да не постигнеш максимален резултат на своята инвестиция заради особеностите на политическата система в държавата, в която инвестираш. Това е нещо, което хората го гледат, защото този инвеститор гледа едновременно България, Чехия, Полша, Унгария, има си някъде един сравнителен анализ и в него пише различни работи. Срещу България пише: висок политически риск, което означава, че при равни други условия човекът няма да избере България, няма да докара тук инвестицията си, няма да докара тук производството си, няма да открие работни места в България, няма да развива нашата икономика. Ще отиде някъде с по-малък политически риск. Какъв е пътят да се справим с този проблем, защото той вреди на българската икономика? Ами, пътят е чрез подобряване на репутацията на нашите институции. Защото аз съм сигурен, че в КЗК работят добри професионалисти, които стотици пъти са взимали правилни решения, обаче петната в репутацията стоят. Тези петна трябва да бъдат изчистени, за да дадем възможност на КЗК да започне да гради репутацията си наново, на чисто, с нов състав, за да може някой ден хората, които работят това, което аз работих преди, да не се притесняват да казват откъде са. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Браво на господин Ракшиев. Сега и аз ще разкажа една история. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.)

От 1991 г. – вижте, Вие сте били много малки, до 1995 г. аз живях в Германия, учих в Германия и много се интересувах от немска политика – в смисъл, беше ми интересно да разбера как функционира тази страна, четях вестници, гледах телевизия, говорех си с хора. И това, което ми направи впечатление, е, че там никога не научих имената на шефовете на регулаторите. Знаех, че немската КЗК е много важна, но така и не научих кой и е председател. Това, което научих, е, че имената нямат значение, че са важни законите и че правната рамка трябва да се изгражда по такъв начин, че тя – правната рамка, да създава устойчивост, а не хората. Когато се върнах в България, с учудване установих, че тук все още, и за съжаление, и до ден днешен действа болшевишкото правило на Сталин: кадрите решават всичко, и тук правото се налага не през закон, а през хора, или не се налага през хора. Тук най-важният въпрос е ти чий си, ти чие момче си и дали си момче на партията. Това е на БКП идея. Казвам го това, колеги, защото се връщам към изказванията ни от началото на този парламент. Вие нали сте учили на Запад, нали щяхте едни западни методи да въвеждате?! За съжаление, виждаме, че след пет месеца Вие се превръщате в същите болшевики, които са били тези, които Ви дават съветите, и че трябва да махнем сега едни хора, да сложим едни наши хора и да видиш как всичко ще се подреди. Колегата Ракшиев беше много прав за правния риск, за политическия риск. Ако видите анкетите, които се правят от време на време между чуждестранните инвеститори, ще видите, че на първо място никой от тях не слага корупцията. Те нямат проблем с корупцията, още повече че... (Шум и реплики.) Чакайте, аз също 21 години съм работил за чужди фирми бе, колеги! (Реплики от народния представител Настимир Ананиев.) Не, няма. Не, няма. Няма.

Няма и мога да го докажа. Но това, с което те наистина имат проблем, е политическият риск. И политическият риск е точно заради ето такива решения, които ще вземем сега. Ето като това решение – махаме едни хора и слагаме други хора, и да видите как ще стане по-добре. Няма да стане по-добре, защото пак тръгвате накриво, защото Вие не променяте правната рамка, Вие не правите реформа, за която говорихте. Това не е промяна, това е просто подмяна на едни хора с други хора и това няма да реши нищо. Спомняте ли си тук дискусията за КЕВР, няколко пъти беше споменато. Когато беше дискусията за смяната на членовете на КЕВР, основната теза, която беше лансирана от тази трибуна, е: сега ще назначим едни нови хора, всичко ще стане по-добре и цените ще паднат. (Шум и реплики.) Искате ли да извадим протоколите и да видим кой от Вас е казал, че цените на електроенергията ще намалеят, като сменим хората? Естествено, че се оказа, че това не е така. Вие не променяте нищо в правната рамка на енергетиката, Вие просто променяте едни хора с други хора и в същата правна рамка в най-добрия случай тези хора не трябва да правят нищо – новите хора, в най-добрия случай. В най-лошия случай те могат да започнат да безчинстват. Сега, ако идеята беше да има реформа, Вие щяхте да започнете от реформа на законите. След като започвате от реформа на хората, а нямате намерение да променяте законите – това, което преждеговорившите говореха, означава, че или искате да наредите някакви хрантутници на държавна софра, което много бързо ще се разбере, или искате да сложите хора, които да безчинстват. И в двата случая това ще се разбере. Ако сложите хора, които да безчинстват, аз Ви го казах, ако си спомняте, когато беше дискусията за КЕВР, изобщо не си въобразявайте, че сте толкова умни, толкова интелигентни и че може да измислите хипотеза и формули – правни, при които сега, като сложите едни хора, те да стоят там вечно или докато Вие кажете. Значи, ако Вие няма да правите реформа, а ще чегъртате, Ви уведомявам, че след няколко месеца ние ще чегъртаме. И понеже сме по-добри в това, ще Ви покажем просто как става. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Това го казвам не на Вас – за Вас това няма значение, това го казвам за бъдещите хора, които ще избирате в регулаторите. Тези бъдещи хора, които ще избирате в регулаторите, да бъдат така добри да са добри хора и ако трябва да има промени в законите, те да ги предлагат тези промени в законите, да ги спазват и да спазват правилата, както е в Германия, защото иначе ще ги чегъртаме. И нямайте абсолютно никакво съмнение, че това е възможно. Както можете да въведете изискване за квалификация, така ние можем да въведем още по-високо изискване за квалификация. Така, както Вие можете да намалявате мандатите, следващото Народно събрание може да увеличава мандатите. Но, колеги, това не е начинът и аз го казвам с болка, аз го казвам с ирония. Не е това начинът! Ако искате да реформираме страната, дайте наистина да сравним германския Закон за защита на конкуренцията и българския Закон за защита на конкуренцията. И ще Ви обърна внимание на няколко дребни пропуска в нашия закон, които ги има в Германия, откъдето може би тръгва проблемът. Проблемът не е в хората, проблемът е в законодателството. И пак казвам, всяка идея, че ние сега ще сложим наши хора, е болшевизъм, комунизъм и няма да ни доведе до добро. Това е насилие върху народното представителство, насилие върху здравия разум, което рано или късно се връща. И понеже ние искаме да го спрем този процес наистина, затова Ви призоваваме: дайте. Имаше още една година – каза Ви колегата, можеше през това време спокойно да се променят законите, Вие да ги променяте, Вие да ни покажете, че сте учили на Запад. Защото, ако не ни покажете Вие, ще Ви покажем ние, няма проблем в това. Да променим законите по такъв начин, че да се получи тази политическа и правна сигурност, която всички искат, и след това да се изберат хора, които добре ще изпълняват законите, които ние сме направили. А не с болшевишки методи да сменяте хора, които после ние, за съжаление, ще трябва да махаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, към моя приятел и колега господин Чолаков, репликата ми е относно известно съгласие с това, което казахте – че така не трябва да се прави въпросното чегъртане. Но доколкото, колега Чолаков – Вие все пак от една година сте в политиката и в ГЕРБ, бих искал да Ви припомня с неудоволствие, че това, което те правят сега, ГЕРБ го направи 2009 – 2010 г. Абсолютно същото, даже по-брутално. Изчегърта абсолютно всички кадри, които работиха, професионалисти, не само в регулаторите, навсякъде. Тук от тази трибуна Цветанов се хвалеше, всяка седмица докладваше колко служители са изгонени. Мисля, че за един месец успяха 4000, някаква такава цифра беше съобщена от тази трибуна. И затова в своето изказване аз се обърнах към всички колеги – дайте да професионализираме не само регулаторите, цялата администрация. Дайте да направим така, че да не треперят тези хора, когато властта се смени. И когато казвам на младите колеги от „Продължаваме Промяната“, че почти всичките Ви стъпки са римейк на това, което направи ГЕРБ 2009 – 2010 г., едно към едно, Вие ми се сърдите. Защо?! Нали дойдохте на власт с обещанието, че това няма да се прави? (Шум и реплики. Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Ананиев, не ме учи към кого ми е репликата, ако обичаш!

За да не ти кажа по-тежки думи.

Благодаря. Та това ми е репликата, господин Чолаков. Съгласен съм с Вас, окей, не трябва да се прави, но било е правено и затова сега с още по-голяма сила не трябва да се прави.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, трябваше също така да кажете на колегите, че те много добре говорят, аз слушах и колегата преди Вас, той е добър оратор, затова му пляскаха от неговата група, поздравявам го, аз също го чувам за пръв път, само че техните действия се разминават рязко с това, което говорят. Говорят едни много хубави приказки, а след това правят съвсем различни неща. И пример е КЕВР. Досега всъщност това мнозинство е направило смяна само в един регулатор – в КЕВР, доколкото аз си спомням. И това е най-лошият пример на това как се подменя състав на регулатора. Сменихте закона, нагласихте го така, че да отговори на Вашия човек, намалихте броя на комисарите, така че да вземете пълния контрол върху този регулатор, сменихте двама човека. За тези две свободни позиции кандидатстваха само двама човека, които Вие предварително бяхте определили. Тези двама човека бяха тясно политически свързани с Вас. Тоест Вие направихте регулатора не само зависим – КЕВР, а и политически зависим, с ярки политически фигури в него, защото Вие ги взехте от Вашите редици. И за съжаление, този регулатор допреди това беше независим. Според мен това беше един от най-добре работещите регулатори, които Вие съсипахте, начело с Иван Иванов, който дори не е бил никога член на ГЕРБ или симпатизант на ГЕРБ, той беше от ДСБ. Само че си върши перфектно работата около седем години. Вие го сменихте с едни зависими хора, които доказаха, че са зависими и изпълняват политически поръчки. Знаете ли защо? Защото на 31 март ЕРП-тата и топлофикациите внесоха исканията си... (Шум и реплики.) Има общо. Внесоха исканията си за увеличение на цените. Практиката е месец април да се публикуват... (Реплики от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.)

Госпожо Председател, моля за ред в залата.

Та, господин Чолаков, практиката е в началото на април да се публикуват тези заявления на ЕРП-тата. Между 10-и и 20 април десет години назад винаги са се публикували. Днес е 19 май, ако не се лъжа. Не само че не са публикувани, вчера поканихме същия този регулатор в Енергийната комисия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и казахме: „Добре, не ги публикувайте, кажете ни ги“ – не ни ги казват.

Времето!

Знаете ли защо ги крият? Защото са поискани по 100 – 200% увеличение на цените и на тока, и на парното, и на всичко останало. И политически зависимият регулатор…

…не дава тази информация да се чува от българското общество! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Процедура по начина на водене!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моята реплика е частично, независимо че се нарушава Правилникът, и към Вас, но най-вече към господин Чолаков. Аз внимателно съм наблюдавал неговите действия в Народното събрание и за първи път го виждам да говори неща, които не съм очаквал от него. Ако ще се мерим по чегъртане, това е толкова недостойно да го казвате от трибуната – че Вие сте по-големи майстори в чегъртането от някой друг, че не съм очаквал човек, който е учил четири години в Германия, тук да ни показва какъв голям майстор е в чегъртането. Това по отношение на Вашето изказване и смятам, че ще си вземете думите назад, тъй като това е много, много некрасиво. Второто нещо. Искам да кажа на тези, които говорят за голям професионализъм, и особено в енергетиката, тук непрекъснато се опъват едни тиранти. Коя партия искаше да продаде ЧЕЗ на един човек, който нищо не разбира от енергетика?! Вашата партия! И Вашият финансов министър застана зад този човек пред телевизията и го защитаваше! Или говоря лъжи? Цяла България гледаше тогава и цялата процедура се срина! Кой Ви показа тази грозна истина? Председателят на нашата парламентарна група! Така че сега да се заплашваме какво ще стане след няколко месеца – не съм очаквал от Вас, господин Чолаков, както и от председателя на заседанието да каже: някой да си гледа работата. И това беше много некрасиво, извинявайте.

Не, не, не, така не се говори от трибуната. Моля Ви се, моля Ви се. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И затова Ви моля, като човек, който наистина има мярка, има сериозни познания, не позволявайте тонът по един толкова важен законопроект да влиза в такава канава, която е грозна за цялото Народно събрание. Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Добрев, първо, нека да припомним на колегите, че изборът на КЕВР е в Конституционния съд и ще видим Конституционният съд как ще се произнесе. Професор Михайлов, дали може да го направите законно и конституционосъобразно, защото може да се окаже, че не можете. Професор Михайлов, аз мисля, че още в хода на изказването си казах, че това е ирония, ако не е било разбрано. Гарантирам Ви, няма да чегъртаме, защото е долно – не се прави така, защото, ако се прави реформа, тя се прави, както казах одеве, през законодателството, а не през болшевишки методи, Ваши хора, наши хора и някакви други щуротии, които само увеличават напрежението в обществото и не водят до никакъв положителен резултат. Господин Цонев, обаче знаете ли, почти всеки ден, почти всеки ден се казва ГЕРБ какво са правили, че фактически това е римейк – на мен ми е обидно и ще Ви кажа защо, а мисля, че не е и справедливо, и не е вярно. Този подход в българската политика – сменяме едни хора с други, наши с Ваши и както казах одеве, нещо, което винаги страшно ме е дразнило: „Ти чие момче си?“, отвратително е просто! Хората да бъдат оценявани не по техните професионални качества, а по груповата им принадлежност – отвратително е! Това започна, то всъщност е започнало още от 9 септември, ако трябва да сме честни, и продължи и след 1989 г. Вие много добре знаете какво правеше СДС, защото ние сме хора на години, след това какво правеше БСП по времето на Жан Виденов. Аз съм виждал някакви кадрови извращения, които бяха немислими, още в 1997 – 1998 г., 1999-а, 2000-та. След това при царя малко се поуспокоиха нещата, там имаше известна мъдрост и регулаторите не бяха пипани. След това може би, както казвате, пак е започнало 2009-а, 2010-а. Но знаете ли какво си мисля и имам чувството, че днес пак ще си поговорим малко на тази тема? Вие казвате: „ГЕРБ ни управлява 12 години.“ Защо според Вас ГЕРБ е управлявал 12 години? Защо? Защото това е много време. Ако управлението е било толкова лошо, то със сигурност е нямало да продължи 12 години. (Оживление в „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) И аз Ви моля, не, не, и аз Ви моля при следващите си изказвания по тази тема, и то моля ДБ, БСП и ДПС, да сложите ръка на сърцето и да си кажете, аз не знам – Вие знаете: през всичките тези години ГЕРБ уважавал ли е опозицията? (Реплика: „Не!“)

Времето!

Защото имам чувството, че много представители на опозицията тогава, които сега в тази зала са мнозинство (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), всъщност не би трябвало да имат лошо впечатление от управлението на ГЕРБ. (Реплики от „БСП за България“.) Изразявам се много внимателно.

Така че тези 12 години според мен са плод и на една в крайна сметка мъдра политика, и на едно мъдро отношение към опозицията. (Реплики.) И ако в началото е имало, както казвате, някакви неблагополучия, те много бързо са били коригирани. Тоест ГЕРБ е показвал още тогава, че много бързо учи. (Реплики: „Времето!“)

Нашата задача сега е да научим тези млади колеги, за да може да не стават грешки и да не се налага после да се разправяме. Това исках да кажа.

Госпожо Председател! Процедурата ми е към Вас относно начина на водене на сегашния дебат – именно това по какъв начин Вие се обръщате към народните представители. Вие обаче се извинихте, което е достойно, и приемам Вашето извинение, но ще Ви помоля да държите добрия тон. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Процедура по начина на водене!

Процедура!

И аз имам.

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Разбирам, че онемяхте от изказването на господин Ракшиев, но все пак трябваше да попитате дали има реплики, което не направихте, така че ще Ви помоля да следите какво се случва в залата. И също така прави впечатление – може би това, че не сте много често на трибуната да водите, си личи, но спазвайте правилата за всички и не се обръщайте по начина, по който се обърнахте към народните представители, защото, когато Вие не си вършите работата, ние трябва да следим да си я вършите. Благодаря Ви.

Госпожо Председателстващ, аз искам чрез процедурата да се обърна към господин Чолаков… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Добре, към Вас… (Обръща се към председателя Росица Кирова.)

…по повод реакцията на господин Чолаков към колеги от „Продължаваме Промяната“ преди малко. Господин Чолаков наскоро беше в Правната комисия да представи един законопроект, на който той беше вносител, и във връзка с едно от изказванията на колеги по законопроекта той възкликна: „Това е чудовищна агресия!“. Смятам, че в случая господин Чолаков прояви същата агресия. Аз го познавам като един уравновесен и възпитан човек и ще се радвам, ако го помолите и той поднесе извиненията си към колегите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Госпожо Председател…

…моля Ви, не допускайте от тази трибуна да се всява страх (възгласи от ГЕРБ-СДС: „Ооо!“), да се правят внушения, които да плашат хората. Аз съм тук, защото от 67 човека, които помолих да попълним листата в Разград, 47 ги беше страх. Моля Ви, не го допускайте, иначе ще бъдете в ситуацията на господин Иванов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Ние от „Продължаваме Промяната“ сме едни от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, защото тези промени са наложителни и ще имат положителен ефект. КЗК е изключително важен орган, който има задачата да съблюдава дали са добри условията за конкуренция в бизнеса и да реагира, ако тези принципи са нарушени. Това е изключително важно, за да могат потребителите да получат възможно най-добрите условия на пазара. Предвиждаме намаляване на срока на мандата на членовете на Комисията от седем на пет години и това е една принципна промяна, както вече беше споменато и от други колеги. Аз бих искала да допълня, че по-кратък мандат води до по висока мотивация, инициативност и експедитивност. Ние смятаме, че краткият мандат дисциплинира всяка една административна единица да работи по бързо, по-ефективно, и то в интерес на гражданите. Петгодишният мандат е достатъчно добър стимул за професионализъм, обективност и ефективност в работата на Комисията. Така че заедно с останалите предложени промени по отношение на експертността, по отношение на гаранциите за независимост на органа смятаме, че този закон за изменение и допълнение ще допринесе за ефективността на работата на Комисията или, с други думи, до по-ефективното изразходване на държавните средства с цел защита на свободата на конкуренцията. И ще бъдат постигнати именно две цели: дисциплинирана и ефективно работеща администрация, която да не се успокоява, че може да векува на своите работни места цели седем години, и защита на свободната конкуренция, следователно положителни резултати както за бизнеса, така и за потребителите. В допълнение бих искала да дам отговор по отношение на няколко изказвания на колегите от ГЕРБ. Аз съм изключително шокирана, че колеги с толкова голям опит се изказват толкова уверено, но в същото време некомпетентно. И по-конкретно, бяха цитирани самите наименования на директивите – ясно е кои са те. Това е било написано и в мотивите за промяната в Закона от 2021 г. Да, чела съм директивите, но никъде в тях не намерих текст, който посочва конкретно изискване за срока. Ако има такъв, ще се радвам да го обсъдим. И моля да цитирате не наименованието на Директивата, а конкретния текст, който подкрепя Вашето твърдение. В същото време има известно противоречие с другите Ви твърдения за това, че в Европа има различни срокове на мандатите, и по-конкретно твърдите, че във Франция – повтарям това не за друго, а защото българските граждани заслужават да чуват истината от тази трибуна, а не манипулации – всички членове на Комисията имат петгодишен мандат. Това е оригиналът на Закона (показва го), може да го прочетете, мога да Ви цитирам: „Търговски кодекс, член ЕО 461, § 1, т. 2“. Така че моля Ви да се придържате към онова, което действително е постановено, особено когато говорим за законодателство. По отношение на Германия отново забелязах една неточност и може би недостатъчно обръщане на внимание, може би некомпетентност – не знам, но там органът е без мандат, тоест той няма седемгодишен мандат. Германия определено има много специфично федерално управление и честно казано, е спорно дали може да се прави паралел с нея. Тези неща отбелязвам именно с цел да бъде пояснено какво е действително положението и да не се стига до различни твърдения, които имат за цел единствено манипулация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Госпожо Димитрушева, както разбрахте, ние ще подкрепим Вашето предложение, защото смятаме, че това е в интерес на българските граждани, да има една силна КЗК, която да се бори с картелите. Ние сме принципни в тази позиция и за разлика от другата част от опозицията нямаме користни цели. Относно дисциплинирането на ръководството искам да Ви кажа, че не само краткият мандат дисциплинира, а също така и механизмите и възможностите за тяхното оттегляне, когато не изпълняват функциите си. Искам само да отворя една бележка. Ние ще направим наши предложения, които смятаме, че биха могли да придадат стойност към този законопроект. Една бележка – не допускайте да превръщате смяната на ръководството на КЗК във възможност за поставяне на политически назначения, защото смятам, че това е една комисия, която заслужава да има високи експерти и по този начин ще функционира правилно, и ще постигнете резултатите, които бихте искали. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега, моята реплика е по отношение на това, че не съм съгласна с това, което Вие изрекохте от тази трибуна, а именно транспонирането на Директивата ЕС 2019/1, която води до пряко разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и увеличаването на мандата през онзи период, когато беше увеличен по наше време. Защо? Затова, защото Комисията имаше необходимост от изграждане на нов институционален опит и бяха възложени нови допълнителни функции за засилено международно сътрудничество, което беше пряко свързано с дейността на Комисията за защита на конкуренцията. На следващо място, не говорете пред българския народ и пред българските граждани, че ги заблуждаваме. Защо казвам това? Защото подобна правна възможност със седемгодишен мандат на държави от Европейския съюз са: Италия, Финландия, Нидерландия, Люксембург, а както Вие казахте – Германия и Полша са без мандат. Което говори, че именно Комисията за защита на конкуренцията не следва да е политическо назначение, не следва да е, както и колегата преди малко в изказването си обоснова – не следва да е за конкретни лица, а следва да работи като регулаторен орган. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Димитрушева, Вие помолихте да Ви цитират точен текст от директивите, с които мандатът е нужно да бъде увеличен на седем години. Както репликиращата преди мен госпожа каза – всъщност такъв текст няма. Те се опитват с някакви мотиви, които и сега изложиха, да мотивират вдигането на мандата от пет до седем години, но истинската причина не е това. Истинската причина е, че мандатът на Комисията за защита на конкуренцията изтичал след мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание – месец юни 2021 г., а мандатът на Народното събрание е през месец март 2021 г. Именно поради тази причина и поради политическата нестабилност е било ясно, че най-вероятно няма да могат те да изберат нов състав на КЗК и са се опитали да го бетонират за още две години, може би защото прекалено добре изпълнява техните политически поръчки. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ! Уважаеми колеги, бих искала да направя много кратка дуплика. Напълно съм съгласна с изказаното от моя колега Стою Стоев. По отношение на твърденията и цялото това сравнение с други европейски държави – всъщност, да, държавите членки могат сами да определят структурата на органите, срока на мандата, това е абсолютно безспорно. Спорно е обаче тогава, когато се използват конкретни цифрички, за да се внушават някои неща, които не са точни. Например за Нидерландия, да, нейният председател има седемгодишен срок на мандата, обаче членовете на Комисията нямат седемгодишен срок на мандата. Единственият ми апел е да бъдете точни с цел да не се създават някакви неверни внушения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря също и на госпожа Димитрушева, че върна дебата там, където му е мястото – по законовите изменения. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ изчакахме досега да чуем всички аргументи, за да изявим своята позиция поради една причина – ние водихме този дебат тук преди повече от година. Ние се противопоставихме на разширяването на времетраенето на мандата на КЗК тогава, когато то беше представено от ГЕРБ, и водихме този дебат, включително в неговите европейски измерения. И тогава, и сега, за всички беше очевидно ясно, че се прави промяна, която има за цел да направи възможно оставането на поста на хора, които повече нямат законова възможност да го направят, тъй като изтича техният мандат и той по закон не може да бъде подновен. И тук наистина това е обида за интелекта на хората, които ни слушат, да се твърди нещо друго – толкова беше очевидно. За съжаление, това наистина не е нова практика. Играта на тронове в българската политика често се превръща в игра на мандати и тези мандати, които би трябвало да осигурят независимост на даден орган, всъщност се ползват за назначаване или на удобни хора, или махане, премахване на неудобни. Това също се е наблюдавало. Сега по същество обаче и защо ние от БСП оставаме на същата позиция, че пет години е правилният мандат, и ще подкрепим така внесения законопроект, който връща ситуацията там, където ѝ е мястото. Много се изговори за европейското законодателство. Европейското законодателство в областта на конкуренцията е може би най-развитият дял от европейското право и това е съвсем нормално, защото общият пазар изисква именно хармонизация в тази област. В този ред на мисли, когато някой казва – вижте българския закон или вижте немския закон, нека да знае, че българският закон и немският закон по същество по тази материя са еднакви, защото се хармонизира европейското законодателство. Това е един от основните му предмети. И тогава, след като българският закон и немският закон са еднакви, защо конкурентната среда в България и Германия не е еднаква? Отговорът на този въпрос дава оценка за работата на Комисията по защита на конкуренцията. Но има един въпрос, който европейското законодателство в тази област не решава и остава от компетенцията на всяка държава. И това е структурата и мандатът на органа. Затова можете да се замеряте до утре в коя държава как е уредено, във всяка държава е уредено така, както го намира за добре, като европейското законодателство има едно изискване – органът да е ефективен и независим. Ефективна и независима ли е Комисията за защита на конкуренцията в България, е, за съжаление, реторичен въпрос. Следователно този закон сега е необходим. Той трябва да бъде гласуван и трябва да бъде приет, за да се върне ситуацията такава, каквато е функционирала в по-голямата част от времето на съществуване на Закона за защита на конкуренцията в България, а именно петгодишен мандат, със съответните ограничения за неговото повтаряне. Но има, уважаеми колеги от мнозинството, този път едно важно нещо, което трябва да признаем на опозицията. По този въпрос сега, след като приемем Закона, те могат да бъдат полезни. Няма начин за заобикаляне или за порочна номинация, избор, който да не е известен на сегашната опозиция. Следователно, имайки предвид и това, което се случи дотук, нека да приемем този закон и да направим наистина – наистина примерна процедура за номинация и избор на качествени, независими и всепризнати експерти, които в крайна сметка да дадат това, от което има нужда българската държава, а именно сериозен, истински и създаващ доверие в актьорите регулатор на конкуренцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, съвсем кратка е репликата, тъй като съм съгласен с повечето от нещата, които каза господин Зарков – почти с всички. Само с едно – господин Зарков, независим ли е КЕВР след процедурата, която проведохме?! Защото първата стъпка за промяна в регулатор на новото мнозинство е КЕВР – на първия регулатор. Ако първата е успешна – окей, мълчим. Ако сега ми кажете, че е независим, пак трябва да мълчим. Въпросът ми, за съжаление, е реторичен, но Ви го задавам.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Зарков, не сте прав. По повод мандатността и дали ГЕРБ – бившите управляващи, както Вие ни нарекохте, познаваме всички детайли при този вид избори. Ще Ви кажа и ще Ви припомня, защото съм сигурна, че Вие имате вероятно институционална памет, но за останалите колеги, които са за първи път в Народното събрание: През 2016 г., когато беше обявена процедурата за избор на Комисията за защита на конкуренцията, ГЕРБ със силата на мнозинството имаше възможност да направи избор. Знаете ли, колеги, колко кандидатури имаше? Една-единствена – на нашия колега Росен Желязков. Нали помните, уважаеми колеги от „Демократична България“, тогава от Реформаторския блок, защото заедно с Реформаторския блок господин Мартин Димитров и господин Делян Добрев внесоха предложение за прекратяване на процедурата. Знаете ли защо? Защото господин Росен Желязков мотивира своя отказ да участва в тази процедура, защото е един единствен кандидат и не беше коректно да участва в състезание сам със себе си – цитирам. Помните, господин Зарков, нали? Тоест, уважаеми колеги, ако всичко друго, което изрекохте за управлението на ГЕРБ – как са провеждани процедури, кога са провеждани процедури, и към Вас, господин Зарков, поне вземете пример от това, когато със силата на мнозинството, която сме имали тогава, е било възможно да изберем когото и да било – не сме направили това. Напротив – нова процедура, нови кандидатури. И знаете ли още какво, специално Вас вероятно ще Ви изненадам, опозицията тогава участва и има членове в Комисията за защита на конкуренцията. Нещо, което на Вас Ви е твърде непонятно като парламентарен живот и връщане на политическия плурализъм. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Уважаеми господин Цонев, независим ли е КЕВР? Може да се зададе този въпрос за всеки един регулатор. Винаги ще се задава, винаги се е задавал и въпросът е в отговора. Това, което е сигурно, е, че когато – да се върнем към КЗК, момента, в който говорим – беше направена промяната от пет до седем, нямаше нищо общо нито с независимост, нито с нещо друго. Имаше общо с край на един мандат, двойно – един път на членовете на КЗК, един път на самото мнозинство и начин на намиране на заобикаляне… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Нали, няма спор. Следователно всички други отговори, въпроси и съмнения, които имате към регулатори, към сегашното мнозинство – в ролята си на опозиция Вие имате пълното право и трябва непрекъснато да бъдат задавани и поставяни под съмнение. КЕВР тепърва ще трябва да доказва дали е независим или не и това ще е едно от много големите предизвикателства, имайки предвид какво се случва оттук нататък. Уважаема госпожо Атанасова, първо, едно уточнение, никога не съм Ви нарекъл „бивши управляващи“. Нарекох Ви „сегашна опозиция“. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова: „Извинявайте!“) Просто това не е в моя речник. Имам чувството, че е важно да се отбележи, защото, повтарям, като опозиция и това, колеги, е също част от промяната, Вие имате своята роля и ние трябва да се съобразим с нея. Това, което се случва днес, и това, което Вие казвате за КЕВР – тези предупреждения ние трябва да ги чуем в предстоящата процедура. За това съм съгласен. Това, с което не съм съгласен, е примерите, които давате. Аз имам известна институционална памет действително и мога да се изкажа в следващите тридесетина минути сигурно, а не три, както за процедурите, които Вие конкретно споменахте, каква беше точно реалната ситуация и как се стигаше до определените решения, така и за десетките процедури, които бяха обект на скандал. Това, което ще Ви призная, е, че това не е Ваш монопол, правено е и преди. Въпросът е да не бъде правено повече. Тази игра на упражняване на власт чрез овладяване на позиции, които по закон трябва да бъдат извадени от политическата игра, е игра, в която губят всички. Всички! И тези, които я играят сега, и тези, които са я играли преди, и тези, които им се струва, че ще я играят пак,а цената е за българските граждани. И тя се плаща, в случая на Комисията за защита на конкуренцията, пряко през джоба им. Пряко през джоба им! Така че нека проявим отговорност. Пет години е разумен мандат – пет години е мандат, който се доказа във времето, пет години – трябва да се върне този мандат, и оттук нататък да спрем да играем с тази игра. Между другото, спирането ѝ не минава през законова разпоредба. Не може да се напише в закона, че трябва да имате някакво чувство за разум и трябва да спазвате принципи и закони в своята работа, защото всяко следващо мнозинство ще има формалното право пак да започне да играе две надолу, две нагоре. В крайна сметка неслучайно доверието в институциите е толкова ниско. Надявам се – не с този дебат, но с процедурата, която следва, все пак да допринесем да го покачим, а не допълнително да намалим, ако има въобще накъде. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаема госпожо Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Като сме почнали със спомените, и аз да Ви запозная с един спомен, който пряко характеризира ефективността на Комисията за защита на конкуренцията. ТЕЦ „Марица изток 2“ обявява обществена поръчка за доставка на варовик. Тези, които не знаят, варовикът се използва за неутрализация на серния двуокис при изгарянето на въглища в тец-овете. Задължително условие е чистота на варовика да е 96%. Участват седем фирми. Обществената поръчка се печели от любимеца на ГЕРБ по това време – лицето Прокопиев, като е записано, че се доставя доломит с чистота на варовика 56%. В качеството си на председател на „Екогласност“ сезирах Комисията за защита на конкуренцията. Оттам мълчаха, както се казва, като глухари в любовен период – нито приемаха, нито предаваха. Бях принуден да се обърна към прокуратурата. Обществената поръчка беше отменена. Та ето как Комисията за защита на конкуренцията прикриваха дейността на приближени фирми. Припомням, че по това време Прокопиев имаше свои четирима министри – регионалното развитие, финансите, околната среда, икономиката и енергетиката, които бяха в едно. Само да дам един пример за тези, които биха желали да ме репликират. От прикриването на дейността на това лице за последните две години от неговата дейност той доставя на „Марица-изток 2“ два милиона тона варовик. Чистата печалба е 30 милиона, като концесионната такса към бюджета на държавата са 920 хил. лв.

Това има общо с дейността на Комисията за защита на конкуренцията и нейната ефективност. Затова трябва да се извърши коренна промяна в дейността на тази служба. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Господин Димитров, чудех се защо, след като сте недоволни от начина на функциониране на КЗК, вместо да намалявате мандата на председателя, не вкарате хипотеза в Закона за предсрочно прекратяване на правомощията поради неизпълнение на задълженията на председателя на КЗК и на членовете на Комисията. Това би било нормалната процедура. В такъв случай, ако смятате наистина, че регулаторът не работи, вместо да съкращавате мандата, да поискате едва ли не дисциплинарно производство и да измените Закона така, че да може да го направите. Най-малкото щяхте да извлечете огромен политически дивидент от тази ситуация, но Вие не го правите. Член 5, ал. 7 от Закона за КЗК казва следното нещо: „Правомощията на членовете на комисията не могат да бъдат прекратени на основания, свързани с точното изпълнение на техните задължения или упражняването на техните правомощия при прилагането на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз.“ Сигурна съм, че знаете какво представляват тези два текста от Договора за функциониране на Европейския съюз. Това са точно текстовете, свързани с правилата за конкуренция, тоест Вие в момента с този законопроект заобикаляте директивата поради невъзможност да отстраните председателя на КЗК, тъй като директивата го забранява. Нали така? Също така много умело днес Вие управляващите изместихте дебата от реалния фокус. Вие не се интересувате от конкуренцията в България – нито ще възстановявате конкуренция, нито ще се борите за конкуренция. КЗК е органът, пред който се обжалват обществените поръчки, и Вие всъщност се интересувате от това да овладеете органа, пред който се обжалват обществените поръчки. Назначихте шеф на АОП – лице, което е служител на голяма търговска верига, без никакъв опит в обществените поръчки. Сега искате да овладеете и КЗК точно със същата идея. Благодаря Ви.

Смятам, че това, което отправихте като апел, или не знам и аз точно как да го – адресирахте към господин Димитров, е напълно неуместно, защото, както стана ясно, „Демократична България“ е част от управляващата коалиция – стриктно ходи по стъпките на ГЕРБ. Това, което сте правили Вие, това правят те с пълна сила към днешна дата абсолютно всички – във всички политики, всички сектори, нищо ново. Същото изчегъртване на хора, което само на думи в общи линии, между другото, абсолютно нищо не изчегъртваха, нищо не промениха – колкото в съдебната система, така и във всеки един друг сектор. Няма основание, на което да правите апел към тях да променят Законопроекта в частта му, в която да има възможност за отстраняване на членове – дали председател, или други членове, при положение че те искат да спазват същото нещо, което по управлението на ГЕРБ се правеше – техните хора, политически назначени, да изпълняват политическите поръчки и да се бие по новите врагове, новите фирми, за да минат техните фирми. Няма как да стане. Точно заради това, защото управляващите това нещо няма да го направят, двама от представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Петров и господин Таслаков, от тази трибуна ясно и точно заявиха, че преди второ четене ние ще внесем нужните промени, за да може точно това да стане. Тук е моментът и аз да напомня, че отново, защото управляващите умишлено не чуват, същото нещо сме внесли преди пет месеца и по отношение на другия голям регулатор, който в момента се обжалва в Конституционния съд. За да може, когато някой явно лобира, не си изпълнява задълженията, когато за една година е направил една проверка точно, да може да бъде отзован, да му бъде поискана отговорност от тази зала, оттук, да бъде отзован и да бъде премахнат. Няма да го направят управляващите, именно заради това ние ще го внесем. Съмнявам се, че ще се приеме, но ще покажем добрия пример за това какво ще реализираме след няколко месеца. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Трифонова, Вашите акценти бяха два – конкуренция и овладяване. Ясно, че в ГЕРБ тази дума конкуренция Ви е трудно да я разберете като цяло, но това, което от „Продължаваме Промяната“ искаме да направим, е всъщност да имаме истински конкурентен български бизнес, а не зависим такъв. Защото, ето и покрай протестите на транспорта виждаме, че има страшно много зависим бизнес, който е свикнал да получава от държавата, независимо дали са субсидии, дали са обществени поръчки, и той става неконкурентоспособен. Когато бъде оставен от тази пъпна връв на държавата – така сте свикнали и в голяма част от бизнеса, тогава той не знае какво е конкуренция. Той не може да излезе на пазара и да се конкурира нормално, той разчита единствено и само на помощ от държавата. Това не е бизнес. Така че, да, имаме проблем с конкуренцията – проблем, че няма работещ орган, за да покаже, че трябва да има една работеща конкуренция в България и бизнесът да се чувства, че е защитен, когато има картел, когато по-големите мачкат по-малките и така нататък. Относно овладяването – Вие малко гузен негонен бяга, нали. Свикал си по един начин, мислиш по такъв начин, то няма как – овладяването, ако КЗК, която всеки, който следи какво е вършила, и примерите, които дадоха колегите за знаковите дела, които там трябваше да се водят, от които се очакваше някаква конкретна намеса и не се случиха, ако са използвали и това като механизъм КЗК, няма да има учудени. Въпросът е, че точно затова искаме да направим промяна, защото бизнесът иска конкурентна среда, иска независим орган, който да гарантира тази конкурентна среда, за да може да имаме един силен бизнес – не само в България, не само в Европа, а на световно ниво. Така че хвърляте някакви неща – би трябвало да имате добро икономическо образование, имайки предвид с какво сте се занимавали, но не говорете общо и политически, а мислете за бизнеса. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, госпожо Кирова. Госпожо Трифонова, една препоръка към Вас или предложение, защото Вие много добре работите с данни и със статистика. Много Ви моля, хайде в следващите дни да направите, ние ще Ви помогнем, една справка във всички все още действащи регулатори в членския им състав има ли представители, които някога са били излъчени от БСП и от ДПС? Тоест да видим по какъв начин тогава управляващите, които са избирали тези органи с мнозинството си, са респектирали опозицията и са давали възможност на опозицията да има свои членове. В Комисията за защита на конкуренцията в сегашния ѝ състав аз виждам най-малко една номинация на ДПС и една номинация на БСП, когото Вие ще смените. Така че, колеги, моля Ви, внимавайте какво говорите.

Господин Ананиев, благодаря Ви за репликата. Само един въпрос. Вие не бяхте ли 2014 г. председател на Транспортната комисия в Народното събрание? А през кой мандат на ГЕРБ бяхте? (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Аха, 2016 г., извинявайте, корекция – не 2014 г., а 2016 г., след като бяхте част от модела на ГЕРБ, похвално. С удоволствие ще очакваме да видим кандидатурата на господин Петър Славов или на лица, свързани с кантори, близки до властта, от страна на „Демократична България“, за да видим какво ще се случи в надпреварата, тъй като смятаме, че ще бъде много интересно. Само да не се получи ситуацията, както беше с БНБ – в последния момент да се изпокарате и пак да търсите ГЕРБ. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми дами и господа, нашата парламентарна група няма да подкрепи Вашето предложение за промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Първо, защото тази промяна няма да осигури защита на конкуренцията, каквато е основната мисия на тази комисия и каквато е основната цел на Закона за защита на конкуренцията. Второ, защото тази промяна не е обективирана от факта, че Комисията за защита на конкуренцията ще заработи по-добре, напротив. И тъй като трябва да кажем, че в настоящия състав, за който много се говори как е избран, кога е избран, от кого е избран, аз Ви дадох някакви данни не само статистически за времето, когато ГЕРБ и Реформаторския блок като участници в управлението избраха състава на тази комисия, но не само. Бих искала и поименно да посоча останалите в състава на тази комисия от кого са издигнати и с какъв консенсус е избран съставът, така че да гарантира, че няма да има политическо представителство или представителство на мнозинството, било то и коалиционно. В този състав е господин Витанов например, предложен от Реформаторския блок тогава, сега в състава на управляващото мнозинство. Господин Киров от „Движение за права и свободи“, излъчен, когато „Движение за прав и свободи“ също беше опозиционна партия. Госпожа Анна Янева – представител на опозиционната тогава Българска социалистическа партия, господин Кюмюрджиев, част от Патриотичния фронт, и господин Зафиров от БДЦ, към онзи момент част от българския парламент. Това е само още едно доказателство, уважаеми колеги, че такъв орган, който гарантира защита и свобода на конкуренцията, не е нужно да бъде избиран със силата на мнозинството, за да попълва партийни квоти, не е нужно, защото той ще загуби своето основно качество да бъде гарант за свободата на конкуренцията и свободата на пазара. Защо, уважаеми колеги, Вие разбирате промяната към едни по-прозрачни условия за конкуренция единствено и само с промяна в мандатите на членовете на КЗК? Аз Ви изброих от кои парламентарни групи, когато е правен изборът, са били излъчени и че е имало паритет на всички политически квоти, защото очаквате, че ще подчините тази комисия и тя ще взима някакви вероятно според Вас правилни решения, така както се случва с други комисии. Въпросът затова защо започвате с мандата на Комисията за защита на конкуренцията има още по-голяма сила особено в условията на факта, че в началото на всяка сесия председателят на българския парламент изчита на вниманието на народното представителство всички позиции, за които трябва Народното събрание да проведе избор и да запълни своите квоти, повече от 20 са. Вие обаче предпочитате да започнете с промяна на Закона за енергетиката и да овладеете КЕВР, предпочитате да започнете с промяна в Закона за защита на конкуренцията и да овладеете КЗК. Ще видим как ще завърши това и в двата случая. Освен това искам да обърнете внимание, колеги, и на още нещо. През цялото време на функциониране на настоящия състав на Комисията за защита на конкуренцията, както казах, той функционира, без да има ясно изявена политическа квота, а експертна, и това е доказано във времето. Над 95% от решенията на тази комисия са взимани с консенсус, с гласуване – може да обърнете внимание, на сайта на Комисията има достатъчно информация за тези процеси. Нещо друго, същият процент е и на потвърдените от Върховния административен съд решения, тоест тази комисия в своите решения има последващ съдебен контрол, и то съдебен контрол от институция, която е призвана да следи за законосъобразността на взиманите решения от органите на държавна власт, така че няма по-добър лакмус от това, че съдебна инстанция потвърждава тези решения. И на последно място, на мен например ми стана интересно с какво точно в момента се занимава КЗК. Отворете сайта, уважаеми господа, и помислете има ли някаква връзка между постъпилите жалби в Комисията за защита на конкуренцията и Вашето бързане за смяна на състава ѝ. Да не би пък това да има връзка например с жалбата за монополно и господстващо положение на „Лукойл“, или с жалбата по отношение на пределната цена на лекарствените продукти, или злоупотребата срещу монополното положение на АЕЦ „Козлодуй“, или жалбата по отношение на концентрацията на БТК? Помислете над тези въпроси, защото тези въпроси, ако не получат своя отговор сега, те ще стоят с по-голяма сила и ще бъдат задавани по-ожесточено не от опозицията, а от всички, които имат интерес да правят бизнес в България, и то бизнес на светло, и то бизнес по правила, когато изберете нов състав на Комисията за защита на конкуренцията. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Госпожо Атанасова, защо КЕВР? Защото не работеше и защото бяхме зависими от „Газпром“ и много други. Защо КЗК? Защото не работеше! Да Ви напомня ли за една истерия с едно олио, или за една истерия с едни цени на горива по бензиностанциите? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Благодаря.

Госпожо Атанасова, не можахте да им обясните добре за КЕВР. Те намалиха състава, така че да се избират двама представители. За двете места имаше двама кандидати, тоест за всяко място се бореше по един човек. Успяха да превземат целия контрол върху КЕВР от една партия. Контролът върху КЕВР в момента се държи от „Продължаваме Промяната“ и те са отговорни за всички решения, които се вземат в този орган. Този орган беше независим, така както беше КЗК, а ще видим какъв ще стане, след като те направят своя избор. Сега вече е зависим, и то само от една партия, и знаете ли къде е разликата? Допреди да стане зависим само от ПП, този орган беше прозрачен, не само по времето на ГЕРБ, двадесет години този орган беше прозрачен. Знаете ли какво стана, като попадна под контрола на Промяната, които щяха да са най-откритите? Ами засекретиха всичко, включително заявленията на ЕРП-тата и на Топлофикация, за да не чуят хората колко ще се вдигне токът и парното. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаема госпожо Председател! Госпожо Атанасова, интересно ми е какво мислите за КЗК – дали има функции, които може сега да използва във връзка с високата инфлация? Взела ли е някакво отношение като Комисия регулатор във връзка с високата инфлация, прави ли нещо по въпроса? Вашият пример с жалбите е много интересен, защото жалби винаги е имало, но излиза, че в България никога не е имало картели, защото в последните 10 години и за горива, и за лекарства, и за какво ли не има жалби и не виждаме да има картели, но всички виждаме едни и същи цени на много продукти и по бензиностанции, и по други места. Така че въпросът не е дали има жалби, въпросът е някой работи ли по тях и върши ли си работата? За съжаление, не виждаме такова нещо и затова се налага да се направи промяна. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Първо, господин Ананиев, много ме изненадвате, че нямате никаква представа наистина как функционират институциите в държавата. Да кажете, че КЗК е виновна за инфлацията и че не се самосезира заради ръста на инфлацията, това е просто безумие. Второ, може да се помисли и между първо и второ четене вероятно нашата парламентарна група ще направи предложения в тази посока – КЗК да има подобен тип механизъм, но това е занапред. По отношение на репликата за кадровата политика. Уважаеми колеги, за нас е ясно, че Вие в коалиционното споразумение сте записали, че ще имате единна кадрова политика, тоест сте абсолютно убедени, че политически ще овладеете тези органи, които сега насилствено им променяте мандатите само и само за да смените хората вътре. А по отношение на първата реплика – за истерията на цените на горивата, истерията с цените на олиото, ще кажа само едно – че госпожа Нинова беше вицепремиерът, който се ангажира да се бори със спекулата при тези цени. Тя в няколко телевизионни интервюта обяви, че е спекула при цената на олио всичко над 2,50. Ако отворите сайта на Комисията по стоковите борси и тържищата, която е пряко подчинена на госпожа вицепремиера Нинова, или отидете да погледнете таблото на Министерството на икономиката, ще видите, че борбата със спекулата върви с пълна сила – цените на едро са над 5,50. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) В този смисъл смятам, че всички твърдения, че това е задкулисието на Младежкия ГЕРБ, което докара до цени на горивата над 3,25, над 3,35 висококачествените, 3,50 и така нататък, е един добър пример как правителството сега демонстрира антикризисни мерки, съобразявайки се със силата на Младежкия ГЕРБ. Това казвам с усмивка, господин Манев. Звучи несериозно наистина да не разбирате за какво е този дебат и какво Ви казахме от всички изказали се до момента представители на политически сили, включително и части от управляващата коалиция. Господин Зарков беше коректен и Ви предупреди – плодовете ще ги берете, те отново ще са гнили. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Драги колеги, аз, както и немалко от изказалите се досега, може би ще започна от малко реминисценция – лична биография. През 2016 г. бях един от предложените кандидати за член на Комисията за защита на конкуренцията, предложен тогава от господин Димитров, така наречената гражданска или непартийна квота. Казвам го не за да коментирам някакви неща от миналото, а защото тогава, просто подхождайки сериозно към тази кандидатура, се запознах още един път подробно със Закона за защита на конкуренцията, с ролята на Комисията – така, както е разписана в Закона, какви ще са професионалните задължения и прочее. Това, което мога да кажа с оглед една от големите критики срещу този законопроект, а именно, че трябва да се оправя Законът, а не да се пипат хората, е, че за съжаление, Законът е добър. Това специално към моя много уважаван колега Радомир Чолаков. Не съществува оценка на този закон, погледнато от външен експерт, било то български или чуждестранен, в рамките на Европейския съюз, в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, този закон беше гледан и при присъединяването към ERМ-2, няма оценка, която да казва, че Законът е лош. При този закон България трябва да има една прекрасна конкурентна среда, а я няма. По това едва ли има някакво съмнение тук в тази зала. Не мисля, че има някой присъстващ, който да каже, че в България конкурентната среда е добра. Не е добра! Навсякъде, където погледне човек, изкривявания; навсякъде, където погледне човек, има съмнителни влияния върху пазарите и прочее, и прочее. Значи не е проблемът в Закона, действителността обаче очевидно показва проблем. Какво става? Ами както винаги в България, колеги, нещо, което също така не съществува във външен наблюдател, било то български или от чужбина, който да погледне и да не каже, че там е проблемът, проблемът е в прилагането на Закона. Там е проблемът в България. И за мое огромно съжаление, в несъгласие с колегата Чолаков, прилагането е въпрос на хора. Да, Законът не е въпрос на хора. Би било прекрасно, ако можеше, просто написвайки един красив закон, изведнъж действителността да стане красива, само че се минава през хора. Така че какви са хората – дали са добри, или са наши, или нечии, има огромно значение. И уверявайки отново, че разбира се, „Демократична България“ ще подкрепи този законопроект, обещавам тържествено от тази трибуна, че ако евентуално „Демократична България“ предложи кандидатури за членове на Комисията за защита на конкуренцията, основният критерий ще бъде те да са добри хора и абсолютно на последно място ще ни вълнува чии са. Точно така, както вече многократно споменаваният в тази зала господин Иван Иванов, е точно такава кандидатура, предложена точно от хората, които в момента сме в „Демократична България“. Няма един човек, който да каже, че този човек не е добър. (Шум и реплики ГЕРБ-СДС.) Така, именно. Та такива хора смятаме да предложим и за следващия състав. Благодаря Ви.

Имам реплика към господин Ганев. Уважаеми господин Ганев, имам реплика към Вас. Имам следния въпрос: Моля да ми обясните, ако теоретично има картел или картели в България и не се правят проверки на място или има една такава за 2020 г., няма съвместни акции с НАП, питахме: правите ли съвместни акции с НАП? Не, казаха, ние им ползваме базата данни, но няма такива съвместни акции. Нямат съвместни акции с Министерството на вътрешните работи сегашният състав на КЗК. И това го няма! Тоест как може да бъде хванат картелът при това положение, ако го има и където го има? Единственият извод, до който достигам аз, е, ако представителите на този картел дойдат при КЗК и кажат: „Добър ден! Ние сме картел, идваме да ни хванете.“ Това е единственият вариант. (Реплики.) А ако смятате нещо различно, господин Ганев, моля да ни обясните. И пак Ви питам – това добри практики ли са, може ли така да продължава, какви способи според Вас трябва да има, за да се вземат мерки срещу подобни нарушения на конкуренцията? Благодаря.

Да, добър човек е. Вие да не би да имате съмнения? Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Димитров, не само това, което казвате за съвместни проверки с други институции, което, разбира се, е напълно възможно в рамките на, отново повтарям, добре написания закон. Не са използвани тези възможности през годините. Доколкото разбрахме в изслушването на Комисията, когато гостувах на Вашата комисия, защото не съм неин член, няма изработени съответни иконометрични модели, които да могат да подават сигнали, когато нещо се различава твърде много от това, което по моделите би трябвало да бъде нормалното развитие на нещата, включая цените в различни пазарни ниши в България. Няма разработен такъв модел. Човек би очаквал, хайде, ако не е разработен, поне да се ползва на- заем от колеги от целия свят, където има разработени такива модели. Не се прави! На няколко пъти, понеже много пъти през годините са били разследвани, особено горивата в България, се търси монопол там, където съвсем очевидно трябва да се търси и за картел. Това са две много различни животни. И можем да продължаваме и да продължаваме. Но ще завърша с една реплика, която всъщност ми подаде колегата Владислав Панев току-що. Каза: „Няма значение какъв е цветът на котката, важно е да лови мишки.“ (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще си позволя много кратка реплика. Това за котките и ловенето на мишки е вярно, важно е котката да излиза по-често на лов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Този дебат, за съжаление, не беше много интересен, тъй като опозицията, която не подкрепя този законопроект, с цялото ми уважение към Вас, в толкова безпомощно състояние не съм Ви виждал досега. (Смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Ще направя много кратки summary на това, което видях. Първо беше опорката, че не трябва да се намалява мандатността от седем на пет години. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова: „Намалява.“) Няма никакво значение. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова: „Има.“) Видях, че не успяхте да си защитите аргументите. И госпожа Димитрушева, и останалите колеги казаха за добрите европейски практики и всъщност кое носи резултата. След това започнахме да защитаваме защо КЗК всъщност работели и колко добре си вършели работата. Мисля, че и господин Димитров, и господин Ракшиев имаха достатъчно примери, с които и този дебат беше прекратен. Сега в момента последните изказвания, вече те са разпилени и слушаме приказки от 1001 нощ, които дори слушаме и за КЕВР, а тук въобще не става въпрос за КЕВР. Така че аз мисля, че вече дебатът си е към своя край, което е радостно, и може би се надявам вече много скоро да реформираме и този орган. Регулаторите в една държава би следвало да са на страната на справедливостта и да осигуряват честна и равнопоставена битка. В България обаче те са се превърнали в репресивен орган, който се използва от шепа хора. КЗК вместо Комисия за защита на конкуренцията в момента се е превърнала в Комисия за защита от конкуренцията. И ще Ви дам два много кратки примера. Вече чухме, че КЗК могат да не се сезират и да не работят, да не ходят на проверки, за цяла една година да направят една такава. Чухме, че могат да се сезират там, където те желаят. Ето, аз ще Ви дам още два случая, в които те са избрали да бъдат пасивни. Случая с Булсатком, където в началото на тази година КЗК трябваше да се произнесе дали е извършена концентрация и промяна в контрола над капитала на Булсатком. Месец преди сделката едната от страните внася в КЗК искане да се извърши проверка, но Комисията отказва да извърши такова разглеждане, без да посочи някакви силни и конкретни мотиви. В крайна сметка, разбира се, Административният съд се произнася със или без това становище на КЗК. Още един пример. Така наречената Железопътна Тракия – става въпрос за жп линия Пловдив – Бургас. Проектът се финансира с европейски средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и е на стойност близо 200 милиона. Създава се един консорциум от две фирми. Едната фирма е, да кажем, всеизвестно приближена до ГЕРБ, другата е полска фирма. Участва се на държавна поръчка, където полската фирма трябвало да предостави документация, че всъщност тя може да се справи и да посочи референтен проект. Посочила е референтен проект и е предоставила документи, които впоследствие се оказват неверни. КЗК е сезирана. Едва ли сте изненадани, ако Ви кажа, че резултатът е същият – КЗК не предприемат абсолютно никакви действия, никакви проверки, нищо. Решават да са пасивни. (Реплики.) Уважаеми колеги народни представители, тъжно е, но виждаме един и същи модел да се повтаря, и повтаря, и повтаря, и за по-кратко бих го нарекъл „модела на задкулисието“. Какво представлява той? Овладели сме едни регулатори, овладели сме прокуратурата, овладели сме всички органи в държавата и избираме кой кога да предприема действия и кой кога да бъде пасивен. Всъщност не е ли това по модела, по който в момента прокуратурата действа? Не е ли това моделът, по който КПКОНПИ действаха? Виждаме абсолютно същото поведение и от КЗК в момента, и от останалите овладени регулатори. Уважаеми колеги народни представители, смятам, че народът разчита на нас и стъпка по стъпка да върнем нормалността и да направим така, че тези държавни структури да не бъдат използвани от шепа хора за протекция. Към разумномислещите в тази зала – призовавам Ви да подкрепите промените и КЗК от Комисия за защита от конкуренцията да се превърне отново в Комисия за защита на конкуренцията. Към тези, които виждам, че са силно притеснени, имам въпроси: защо Ви е страх, защо държите толкова да остане това ръководство, което разбрахме, че не се сезира, че има една проверка през 2020 г., което спира произволни казуси? Ако всъщност заради това Ви е страх – че ще се внесе една нормалност, допускам, че след няколко минути ще разберем, че имаме лоша новина за Вас. Може би това е още един орган, който ще започне да работи! Ако пак Ви е страх от това, че едни Ваши хора ще останат без работа, мисля, че този проблем може да се реши – господин Гешев показа как от регулатори може да събира хора и да ги назначава при него.

Допускам, че има още свободни щатове. (Смях от „Продължаваме промяната“.) Благодаря Ви. Надявам се и този регулатор да започне да функционира нормално. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Много бързо бягате, колеги! Много бързо бягате, за да не чуете това, което в крайна сметка след целия този дебат трябва да чуете. Говорихте от тази трибуна за героизъм, за решителност, за какво ли не, какви сте велики, какво ще направите. Всъщност направихте няколко много бързи неща – сложихте решетки на Народното събрание от героизъм, от безстрашие. Господин Камбарев от тази трибуна обясняваше с назидателен тон колко сме какви беше, безпомощни ли? Безпомощността днес следобед ще я видите. Постъпила е жалба в Народното събрание и в Комисията, на която той е председател, за рекет. Той не иска да я допусне в Комисията – това е безстрашието. Не иска да я допусне, защото вътре става въпрос за премиера (шум и реплики) – за овладяване на бизнеси. Написано е ясно, точно и конкретно. (Възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Ооо!“) Това е героизмът! Затова гласувах против, защото двуличието от тази трибуна в крайна сметка трябва да има граници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, първо, ще си позволя да се обърна към Вас и към господин Камбарев – малко и в ролята на процедура по начина на водене, тъй като на 11 март съм депозирал през Деловодството на Народното събрание сигнал до Комисията по антикорупция на парламента относно корупция в Министерството на отбраната. Имаше парламентарен въпрос по тази тема от 11 март, вече сме 19 май. Според Комисията сигналът дори не е получен, а е внесен в Деловодството и е изпратен през Деловодството на Народното събрание. Затова се обръщам към Вас да проверите какво е станало и защо този сигнал изведнъж е изчезнал.

Впрочем същият е стигнал до премиера, премиерът го е разпоредил за проверка, но до Комисията на парламента от Деловодството на парламента не е стигнал. Надявам се да ми отговорите на това на по-късен етап. Защо гласувах против? Гласувах против, защото един законопроект от точно три параграфа касае единствено и само овладяването на поредния регулаторен орган така, както стана и с КЕВР. Както Ви казах и в дебата с КЕВР, с това стават грешки, това се прави за определени хора. Както тогава си имах един бял плик с номинации, сега най-вероятно пак ще бъде същият плик. Мога да направя едно обосновано предположение, че цялата работа, която приехте днес, се прави за някого, за определен човек, в случая за двама, или по-скоро ще има нов сблъсък, както с БНБ, само че този път между неуспял кандидат за депутат на „Демократична България“ и представител на юридическа кантора, кадровик на „Продължаваме промяната“. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Така че очаквам и тук това да стане, както и с БНБ – битка за овладяване и власт между управляващите в коалицията. Това по никакъв начин няма да изпълни заканите и пожеланията за по-добра и по-качествена работа на регулатора, които бяха изтъкнати впрочем от тези, които ще подпишат тези кандидати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против заради лошия ни опит с КЕВР. Опасявам се, че в случая с КЗК ще се получи същото – един независим орган ще превърнем в политически зависим орган, един прозрачен орган ще превърнем в един напълно непрозрачен орган и ще скрием всичко, което е важно за българското общество, ще скриете всичко, което е важно за българското общество, зад Вашите политически назначения в тези органи, както направихте в КЕВР. За сетен път днес искам да повторя, че към 31 март в КЕВР са внесени заявленията на ЕРП-тата и на „Топлофикация – София“ за увеличение на цените на тока и парното. Повтарям, 31 март тази година! Днес сме 19 май – два месеца по-късно! Не само че не сте ги обявили, а на нарочната комисия вчера – Комисията по енергетика – постоянна парламентарна комисия, представителите на КЕВР най-нагло отказаха да предоставят тази информация, а Вие, мнозинството, гласувахте, че не желаете да я получите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще аргументирам нашето предложение за освобождаване от поста на заместник председателя на Народното събрание господин Мирослав Иванов. Първо обаче искам да се обърна към колегите от БСП и да ги попитам: Колеги от БСП, Вие смятате ли, че господин Димитър Главчев е достоен за уважение човек? И съм сигурен, че Вашият отговор ще е да. За младите колеги да кажа, господин Димитър Главчев беше председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание, който веднъж отне думата на ръководителката на опозицията госпожа Корнелия Нинова. На следващия ден той си подаде оставката и тя беше приета, макар че мнозинството можеше и да не му я приеме. Ето това се казва достоен председател на Народното събрание и достоен човек. Ако искате да се научите на парламентаризъм, ето Ви един пример на ГЕРБ, който можете да последвате. Колеги, искам да обърна внимание и върху една особеност при избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание. Според парламентарната процедура за председател се избира човек, излъчен от най-голямата парламентарна група, а заместниците се излъчват директно от политическите групи и се гласуват анблок. Това означава, че те не са избрани поименно заради техни предварително известни качества, а всяка парламентарна група излъчва свои членове, които смята, че ще са достойни да заемат тези позиции. Народното събрание гласува на доверие и гласува доверие в аванс. Това доверие на народните представители трябва тепърва да бъде оправдано и избраните лица могат да го оправдаят или да не го оправдаят. Ние от групата на ГЕРБ-СДС смятаме, че господин Вигенин, госпожа Налбант и госпожа Кирова, на които председателят от време на време позволява да ръководят заседанията, оправдават гласуваното им доверие и се държат балансирано и отговорно. За съжаление, господин председателят сякаш има по специално отношение към господин Атанасов и особено към госпожа Ива Митева и господин Цончо Ганев, които не си спомням да са ръководили заседание в това Народно събрание. Господин Минчев в това отношение проявява пристрастие и се надявам, че следващите дни ще се поправи, като предоставя правото на ръководене на заседанието на Народното събрание равнопоставено между заместниците си. Но ние от групата ГЕРБ-СДС смятаме, колеги от „Продължаваме Промяната“, че господин Иванов не оправдава доверието, което Вие ни накарахте да му гласуваме. Виждате, че неговият начин на ръководене на заседанията поражда конфликти и проблеми. Това очевидно се дължи на неговия характер, който не му позволява да вникне във функциите, които има да изпълнява, и в характера на работата, която му е възложена. Той явно, сядайки на стола на председателя, започва да си мисли, че е началник. Това е мислене, което спешно трябва да бъде изкоренено, впрочем както у него, така и у всеки, който сяда на този стол, включително председателят. Често се казва, че председателят е пръв сред равни, а понякога това механично се прехвърля и върху заместниците му. Аз пък ще Ви цитирам една друга мисъл, която може и да сте чували някъде: „Който иска да бъде пръв между Вас, нека Ви бъде слуга.“ Този стол, колеги, е най-важният стол в парламентарната ни република и който сяда на този стол, трябва всеки път да си повтаря: „Ако искам да ме приемат за първи, аз трябва да съм служител на тези хора и да служа добре.“ Да служиш добре на този стол, означава да имаш мъдрост, да имаш емпатия, да проявяваш такт. Когато се налага да бъдеш строг, но да си строг първо към своите, а не към политическите опоненти на групата, която те е излъчила. Това означава да се оперираш от партийни пристрастия, да си готов да служиш на общото благо, да разтвориш себе си в идеята за събора на българския народ, който е Народното събрание. Това не го може всеки. Това не е дадено всекиму. Това е голям политически талант. И ако господин Мирослав Иванов не притежава този талант, то няма смисъл да бъде измъчван. Ако господин Иванов за пет месеца не е възпитал в себе си тези качества, ако си мисли, че сядайки на стола, става началник на госпожа Атанасова или на господин Карадайъ, или на господин Костадинов, или на който и да е друг в тази зала, то той очевидно не става за тази работа и най-достойното и разумно за „Продължаваме Промяната“ е да го оттегли и да предложи друг на неговото място. Впрочем забелязахме колеги във Вашата парламентарна група, които с изказванията си от трибуната направиха впечатление, че имат добри политически качества и биха се справили по-добре, ако им поверите този пост. Това ще е добре за престижа на Вашата парламентарна група. Казваме го с добро и Ви предлагаме с добро да обмислите това наше предложение. Нямаме за цел да обиждаме никого. Господин Иванов трябва да знае, че всички ние бихме го уважавали повече, ако се оттегли от заместникпредседателското място доброволно, отколкото ако се заинати. Надявам се, че и Вие от криворазбрана солидарност с него няма да се заинатите и за пореден път да ни демонстрирате силата на мнозинството, защото пировите победи на мнозинството в този парламент започват да имат твърде висока цена. За съжаление, както наблюдаваме, Вие засега нямате намерение нито да сте по-добри от ГЕРБ, нито дори наполовина толкова добри. Вие, както изглежда, се опиянявате от възможността да консумирате власт и си мислите, че всичко Ви е позволено. Приканвам Ви още веднъж да заместите господин Иванов с друг Ваш член и да ни позволите да запазим уважение към него и към Вас. Ако със силата на мнозинството отхвърлите това наше предложение, си позволяваме да предположим, че у господин Иванов ще се развие още по-непомерно самомнение и самочувствие и той, вместо да си вземе бележка, ще започне да проявява най лошите черти на своя характер – да си отмъщава на опозицията, да се налага и още повече да се опитва да ни доказва, че е началник, какъвто не е. Тогава нещата ще ескалират и Вие ще се чудите защо толкова трудно се работи в този парламент и толкова трудно се постига съгласие. Отговарям Ви веднага защо. Защото онзи или онези, които поставяте там горе, първо трябва да покажат и да докажат, че уважават нас. Ако те не уважават нас, и ние нямаме причина да ги уважаваме, а и да уважаваме тези, които са ги излъчили. Опозицията е тук не за да хвали правителството, а за да го критикува. Правителството и управляващото мнозинство, ако са мъдри и искат управлението им да е трайно, първо трябва да се научат да уважават опозицията. ГЕРБ е управлявал 12 години, както стана дума одеве, освен всичко друго и защото е знаел да уважава опозицията, и знам, че в тази зала има хора, които са имали възможност да почувстват това в предишни мандати. Вие няма да имате толкова време за учене. Учете бързо и покажете, че уважавате опозицията. Ако не искате да се научите да уважавате опозицията, не искам да го казвам, но много скоро ще се наложи да научите къде е пътят към вратата. С две думи, предлагаме Ви господин Иванов да освободи или Вие да го освободите от заместникпредседателското място, той да се извини на госпожа Атанасова, а ние обещаваме, че ще го изпратим с ръкопляскания. Това, госпожи и господа, е един от онези редки моменти, в които се тестват характерите и се разбира кой има право да управлява страната и кой не. ГЕРБ в такива моменти е проявявал характера, който му е дал правото да управлява 12 години, и ако е рекъл господ – ще му даде и още. Сега е Ваш ред да покажете дали, какво и колко заслужавате. Преценявайте мъдро! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Преди да откриете разискванията, някой трябва да представи мотивите. Вие, колеги, чухте ли мотиви до момента? (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Не.“) Някой от вносителите нека да излезе и да представи мотивите. Аз не чух нито един мотив. Чух констатации, поучения, връщане в миналото – ще говорим и по тази тема, господин Чолаков, за всичко това, което казахте, ще получите изказвания от парламентарната група на БСП. Но мотиви, един поне да бяхте измислили, да го бяхте казали. Аз не чух мотиви. Гледам, че вносителите са над 50 – 60 човека. Моля някой от тях в залата да излезе и да представи мотивите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Изправени сме пред процедура по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за оставка, в случая на заместник-председател на Народното събрание. Оставката се иска – така е изложено в мотивите, за системно превишаване на правата и системно неизпълнение на задълженията на заместник-председател. На практика липсва само обективната невъзможност, слава богу. При така заявени мотиви може би очаквате в изложението да има множество нарушения, описания на множество нарушения. Не е такъв случаят с мотивите, които, както каза и господин Свиленски, не ни бяха представени в пълнота, но нека да ги разгледаме. На практика в мотивите има описани 3 конкретни нарушения. Извън бланкетните твърдения, да речем, че „не подпомага председателя на Народното събрание“ по смисъла на чл. 77, ал. 2. Подпомага го – заявявам ясно. Конкретните факти от обективната действителност, които са описани, са следните и да ги разгледаме хронологично, макар друг подход да е избран в мотивите: Първият случай касае извънредното заседание на Народното събрание от 1 март 2022 г. По-паметливите – тогава сменяхме министъра на отбраната. Тогава господин Иванов наложи наказание „забележка“ на председателя на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ Костадин Костадинов. Какво виждаме в мотивите? „За наложено наказание „забележка“ на 1 март Председателският съвет също се произнесе, че липсват основания.“ Така направената формулировка навежда на мисълта, че явно господин Костадинов е оспорвал своето наказание и след това Председателският съвет в изпълнение на задължението си по чл. 159, ал. 3 от Правилника е разгледал тази забележка и се е произнесъл, като я е потвърдил, отменил или изменил. Това не е така. Господин Костадинов не е оспорвал забележката си и тя е останала валидна. В този смисъл за мен остава неясно какво точно се крие зад формулировката „произнесе се Председателският съвет, че липсват основания“. Но да минем на следващото. Следващият случай е от 15 април 2022 г., когато господин Иванов е наложил „забележка“ на народния представител Костадин Ангелов. Действително тази забележка беше оспорена и след това отменена от Председателския съвет. Така е! Но това остава единственото. За да стигнем до третия казус, описан в мотивите, който касае миналия петък, 13-и. Какво се случи тогава? Имахме декларация от страна на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Добре. След това представител на Министерския съвет – господин Асен Василев, взе думата и се изказа по същата тема. Каква е уредбата на декларацията в Правилника? Като цяло доста оскъдна – само чл. 48, ал. 5 урежда материята на декларацията от името на парламентарна група. И единственото, което казва, е, че е по тема, която не е в дневния ред, и че продължава 10 минути. Това е. Има ли проблем да има две декларации на една и съща тема в едно заседание? Няма. И се е случвало. Каква е уредбата на изказванията на представителите на Министерския съвет? Член 59. Могат ли представителите на Министерския съвет да се изказват по точки извън дневния ред? Могат. Уредено ли е в чл. 59, че задължително това не трябва да е по теми, които се засягат в декларация? Не. Тоест, така както може да има една и съща тема, засегната в две декларации в рамките на едно заседание, то може и представител на Министерския съвет да се изкаже по същата тема в рамките на същото заседание. Именно и това се случи, като, понеже не е точка от дневния ред, затова и всяка от парламентарните групи след това има право на 5 минути отношение. Това впрочем господин Иванов го заяви изрично, още докато течеше изказването на Асен Василев, че след това парламентарните групи ще имат възможност за отношение. Оттам нататък какво се случи? Процедури по начина на водене. Както обикновено! В тази процедура по начина на водене, в която в крайна сметка господин Иванов взе думата на госпожа Атанасова, процедурата започна с „Уважаеми господин Председател!“, и след това нито веднъж не засегна председателя, а не това е идеята на процедурата по начина на водене. Тя трябва да е към председателя и да му указва къде е допуснал конкретно нарушение на Правилника, което, разбира се, се случва. Именно заради това е предвидена и тази възможност. На практика изказването на госпожа Атанасова имаше характер на отношение към предхождащото изявление от страна на господин Василев. Дава ли това право на господин Иванов да прекъсне и да вземе думата на изказващия се, когато не се изказва по темата? Да. Така че има ли нарушение? Няма, колеги! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и ДБ.) Оттам нататък тук прави впечатление и в мотивите, че се твърди, че господин Иванов „предизвика безредици в пленарната зала тогава“. Господин Иванов или който и да е сам трудно може да предизвика безредици. Като цяло безредици може да предизвикат група народни представители, тръгнали към трибуната. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Това може да предизвика безредици, при които да се наложи и даване на почивка за успокояване на страстите. Но останахте ли с впечатление от така разгледаната фактическа обстановка, че е налице системност, и то два пъти – и на превишаване на правата, и на неизпълнение на задълженията? Аз не останах, аз дори за повторяемост не останах с впечатление, че има, а именно системност се изисква, колеги! Именно поради това категорично считам, че в настоящия случай искането е лишено от материалноправните основания, за да бъде реализирана отговорността на заместник-председателя. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Тъй като тук много се засяга и въпросът за председателите на парламентарните групи, ще ми се да кажа няколко думи и за това. За тези пет месеца и половина, в които сме в Народното събрание, аз лично си дадох сметка, а вярвам и моите колеги също, че ролята на председателя на парламентарната група е изключително значима и много отговорна и го казвам добронамерено към всички седем председатели на парламентарни групи. Тежка е Вашата роля! На практика председателят на парламентарната група е капитанът на отбора и скача за отбора, а и отборът скача за капитана. Чудесно, няма лошо в това! Тази значимост на председателя на парламентарната група дава възможност и може да обоснове по-висока степен на толерантност, когато се касае за по-незначителни престъпвания на Правилника. Давам пример: да не се прекъсва веднага, щом изтече времето. Впрочем именно това се случи и миналия петък. Декларацията, която чете госпожа Атанасова, която трябва да е в рамките на 10 минути, продължи над 12 минути. Така е, госпожо Атанасова, над 12 минути. Има ли формалното основание председателят в този момент да прекъсне изказващия се? Има – чл. 157, т. 2 от Правилника го дава. Направи ли го? Не го направи! Правилно ли не го направи! Смятам, че да. Защото това е дух! Това е духът на уважение към всички народни представители, към опозицията, към председателя на парламентарната група на най-голямата опозиционна партия, а също и към парламентаризма и политическия плурализъм, който иначе се твърди, че господин Иванов е нарушил тук. Тук даже мога да се върна към първото заседание на настоящия парламент, но не това, Тържественото, което се проведе на 3 декември 2021 г., а първото – редовно да го наречем, на 8 декември, когато аз отнех думата на Любен Дилов доста бързо, след като изтече времето, и господин Цонев излезе и ми направи процедура по начина на водене. В крайна сметка я приех. И господин Иванов също я прие очевидно. И това е дух! И считам, че го спазваме – и аз, и всичките ми заместници, включително Мирослав Иванов. Но дори това леко престъпване на формалностите на Правилника все пак не може да даде основание председателите на парламентарните групи да се изказват по начин, който изцяло не съответства на Правилника. Имам предвид в рамките на процедура да се прави отношение по изказване, защото преди малко споменах за капитаните – капитанът може да говори със съдията, неговите съотборници не могат, но на капитана му свирят фал за същите нарушения. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) В заключение, бих искал да кажа само едно. Аз като председател смятам, че господин Иванов се справи в тези ситуации. Парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ стои твърдо зад господин Иванов, също така смятам, че сега е моментът да изразите тази подкрепа към господин Иванов с аплодисменти. Благодаря. (Възгласи: „Браво! Браво!“ от „Продължаваме Промяната“ и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и ДБ. Народните представители от „Продължаваме Промяната“ стават прави. Продължителни ръкопляскания.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Минчев, от една страна, ме улеснихте, от друга страна, ми взехте цялото изказване – почти, специално за буквата и духа на закона, но аз ще го повторя. Колеги, в скромната си, но дълга практика в тази зала съм участвал в подобни процедури многократно – и за искане оставка на председател, и вземане на оставка на председател, и процедура, която не минава, и за заместник-председатели, и искам да споделя с Вас, че това е една от най-неприятните процедури. Защото тези, които избираме да ръководят, да бъдат първи между нас, дори да не сме гласували за тях, а в повечето случаи всички гласуваме за тях – такава е традицията, ние в някаква степен ги подкрепяме, ние сме им дали правото да ръководят нашите заседания, и дори да сме от различни, а ние сме от различни партии и от опозиция, имаме в някаква степен доверие и уважение към тези хора. Затова тази процедура, ако трябва да се изразя на жаргон, е много тегава за всеки от нас. И днес за мен тази процедура е такава. Но знаете ли защо се прави тази процедура? Моят извод – и всеки път, когато я правим, и тя е неуспешна или успешна, в някаква степен тази процедура подобрява работата. Неприятното е, че се влагат лични моменти. Стои един човек от нас, който понякога трябва да търпи незаслужени и лични нападки. Аз се надявам днес да не стане така, защото този млад човек, макар че му искаме оставката, не заслужава да бъде строго съден, защото както съдиш, така ще те съдят – е казано на същото място, господин Чолаков. Цитатът, който даде господин Чолаков, е от Евангелие от Матея, Глава двадесета, стих 27. (Шум.) Така че няма да си позволя да нападам никого. Напротив, ще си позволя да се съглася с повечето от казаното от председателя господин Минчев и да направя още веднъж комплимент, че аз също съм изненадан от това как той води събранието. Защото няма опит – тази длъжност тук иска опит, освен знания. Изненадата ми дойде точно когато направих тази бележка при първото отнемане на думата на човек от опозицията, той след това не е отнемал думата. Говоря за председателя. А имаше множество и фрапантни нарушения на Правилника. Окей, може да съм пропуснал, нали, ние не стоим непрекъснато в залата. Но аз не си спомням да е отнел думата примерно на госпожа Десислава Атанасова. Поправете ме, ако бъркам.

Не.

Ето това е много важно. Не си спомням да е отнел думата и на нашия председател, макар че бележки е правил. Като казах „Правилникът“, да се върнем на Правилника. Нашият правилник, разбира се, има статута на закон и тук е мястото да говорим за буквата на закона. По-голямата част от изказването на председателя беше за буквата. Добре, буквата е спазена. Защо юристите говорите и за дух на закона? Буквата! Само буквата да гледаме! Говорите, защото знаете, че в един закон освен членове и алинеи има и дух. Какъв е духът на нашия закон? Той произлиза от духа на нашата институция. Нашата институция се нарича парламент. Етимологията на думата идва от говорене. То иначе щеше да се казва, да кажем, примерно Silentioment или Silencement. Словото е нашето оръжие на политиците и на парламентаристите тук и ако ние говорим, че се злоупотребява с процедурата по начина на водене, господин Председател, Вие като юрист трябва да си дадете сметката – обръщам се към Вас, но се обръщам и към всички други, да си дадете сметката, че това е вследствие на правен вакуум. Ако толкова много се използва тази процедура не по предназначението и, то е защото ние всички, като правим Правилника, не сме дали достатъчно възможности да се говори, да се изкаже мнение на остри изказвания, на които ти нямаш, на остра дуплика примерно ти нямаш право да кажеш нищо! Ама тя е остра – засяга определени хора, партии, политики, категории и така нататък, и затова се иска по този ред! Значи първото, което трябва да направим, господин Председател, е Вие като Primus inter pares ли беше, как беше на латински, трябва да инициирате да променим това в Правилника. Трябва да има процедура народният представител да говори. Неговата задача тук, в тази зала, е да говори, а не да мълчи. Това трябва да бъде стимулирано и от Правилника, и от водещите, и от всички нас. Защото ние нямаме друго оръжие освен словото. Значи, когато ни се отнеме думата, почваме да се бием, така ли? Безредици ги наричат! Ето защо духът на нашия правилник е кротко, със забележки, но да оставим говорещия да си завърши мисълта или изречението. Да, някои от нас успяват да го направят, други не успяват, някои си служат по-добре със словото, други – не толкова добре, но това не е порок. Затова според мен изводът от днешната процедура ще бъде, че ние трябва да си подобрим работата и да се върнем към духа на тази институция и всъщност да се водим не от буквата, а от духа. А там, където буквата е чак толкова фрапантна, да я променим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, по стечение на обстоятелствата ние с Вас сме работили с много председатели и заместник-председатели на Народното събрание през годините. С риск да изпусна част от тях ще спомена няколко емблематични имена, които са седели на тези столове – Стефан Савов, Иван Куртев, Александър Джеров, Юнал Лютфи, Гиньо Ганев, Георги Пирински. И въпросът ми към Вас е под формата на реплика: правите ли някаква разлика между колегите, които изброих, начина, по който те спазваха духа, точката и буквата на закона, и младия колега Мирослав Иванов? Смятате ли, че има разлика между различните поколения? Защото, когато придобиеш самочувствие и повярваш в себе си, тогава е възможно по някакъв начин да се вземеш на сериозно и да предизвикаш негодуванието на останалите колеги. Ето това е големият проблем, който не трябва да допускаме. Тук не сме се събрали на другарски съд да осъдим колегата Мирослав Иванов. Въпросът е по какъв начин парламентаризмът да се превърне в оръжие, а не в инструмент за използване срещу един или друг представител на определена политическа сила. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Иванов, ще се съглася с господин Цонев, въпреки че му правя процедура по реплика, но това, което каза всъщност, смятам, че е в основата на този дебат. Ако след дебата може да предположим и какво ще е гласуването и резултатът от гласуването, това не е толкова съществено. По-същественото е резултатът като ефективност за работа и отношение вътре в парламента, защото председателят Минчев говори за плурализма, политическия, духа на парламентаризма. Разбира се, в това число и господин Йордан Соколов също поддържаше този дух на парламентаризма, както правилно отбеляза председателстващият, но това следва да бъде защитавано от всички. Противопоставянето на политическата идеология, несъгласието по определени теми не е повод да се руши парламентаризмът, институцията, нейният авторитет, ако щете и отделният авторитет на членовете на парламента – често прибягваме към това. Личните нападки, личните оценки, незаслужени в повечето случаи, но това е част от духа на парламентаризма, това е част от политическия плурализъм. Да защитаваме висотата на председателя на парламентарна група означава да защитаваме част от българското общество, които са избрали тази група. Неуважението към председателя е неуважение към една голяма група. Радостта на колегите от БСП, които изключително уважавам, е правилна, но те участваха в една процедура, когато беше отнета тук думата, тогава на Корнелия Нинова – председател на парламентарната група. Ние бяхме пак на тази позиция тук и искахме оставката на председателя, защото това беше заглушаването на гласа на опозицията. В дебата, предхождащата точка, бяха използвани от мнозинството термини, като: „Опозицията е безпомощна, безсилна.“ Разбира се, мнозинството може да смачка всичко, включително Конституцията, парламентаризма и най-висшия орган в страната – парламента, но отговорността е и на мнозинството да пази този парламентаризъм и този политически плурализъм всъщност е на всички ни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И в този смисъл, ако ние си вземем поука от днешния дебат, без значение, както каза господин Цонев, какъв ще е изходът, той ще бъде успешен. Тук, надявам се, наистина личните нападки да отстъпят, но духът на парламентаризма и на плурализма трябва да бъде защитен. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Цонев, взех репликата, на първо място, за да кажа две думи относно правния вакуум в Правилника, за който споменахте. Действително съгласен съм, има хипотези, които не са изрично уредени в Правилника, които впрочем поставят в трудна ситуация не само народните представители, поставят и председателя на всяко заседание, защото трябва да тълкува това, а тълкуване между юристи трудно се случва изцяло в една посока. Но в конкретния случай не съм съгласен, че имаше правен вакуум, защото Правилникът ни е ясен, че когато член на Министерския съвет се изкаже по определена тема, която не е по дневния ред, всяка от парламентарните групи има пет минути за отношение, и това беше казано още по време на изказването, всички го знаеха, и съответното мнение по становището на господин Асен Василев можеше да бъде изказано не в рамките на процедура, а там, където му е мястото – в петте минути отношение, така че за правния вакуум принципно да, но за случая не това е казусът. И само с две думи бих искал да се обърна и към господин Летифов, макар че правя реплика на репликата, просто защото пропуснах да спомена това в предходното си изказване, а господин Чолаков го разви при изложението на искането. Беше ясно, че ще стане дума за казуса „Димитър Главчев“, само че когато говорим за казуса от 2017 г., нека да си припомним цялата фактическа обстановка. Аз съм сигурен, че и колегите от „БСП за България“ ще го припомнят, но ще Ви зачета само много кратки фрагменти от стенограмата тогава, а Вие сами преценете дали казусът е същият: „ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, отнемам Ви думата и на основание чл. 162, ал. 1 Ви отстранявам от заседанието.

Какво съм нарушила? Предупредих Ви няколко пъти, какво съм нарушила?

Всъщност…

Е, дано в рамките на този парламент и да не свикне – говоря да се изказва оттук. Не приемам, че репликите бяха реплики. Не бих се възползвал от правото си на дуплика, ако не трябваше да изясним все пак нещо. Към господин Минчев. Аз говоря за правен вакуум при злоупотребата с процедурата „По начина на водене“, а не за конкретния случай, защото злоупотребата с процедурата я правим всички и тя е фрапантна, даже се упражняваме тук в словесна еквилибристика как да кажем на еди-кой си каквото мислим, казвайки го на Вас. Самото упражнение е окей, но злоупотребата не е окей, така че трябва да помислим. И още нещо. Да, беше казано, че имаме право на отговор, това също беше правен вакуум до Четиридесет и четвъртото народно събрание. Ето – отстранихме го заедно. Нямаше преди такава процедура след министър да може да се изказват, да се взима отношение от парламентарни групи. Да направим пак така, да помислим как може да го отстраним. А иначе – към господин Адемов. Да, работили сме с много председатели на Народното събрание, да, Вие пропуснахте Йордан Соколов, бог да го прости, тая много респект и уважение. Беше един страхотен председател на Народното събрание, а и всички останали, но не бих искал да сравнявам. На тези млади хора от първия ден на нашата работа и в нашите изказвания – и моите в частност, винаги съм казвал, че трябва да им дадем шанс да се научат. Това е работа, която иска опит, придобиване на знания, иска време извън знанието, което имаме, така че аз смятам, че не е нужно да ги сравняваме. Просто трябва да имаме търпение да се случат нещата, но и те трябва да положат усилия, да видят как е било преди, защо е било и така нататък, и така нататък. Защото, ако се обърнете назад, ще видите, че нашата парламентарна група е била абсолютно последователна в отстояването на правото на опозицията и застанахме зад госпожа Нинова тогава. Да, казусът беше малко по-различен, но беше същият по дух – не можеш да отнемаш думата на… Духът не е такъв на институцията, не бива да го правиш. Да, законът ти дава право, но по-добре не го прави. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председателстващ, аз ще бъда кратък. В началото ще прочета няколко имена, които предполагам, че на всеки един от Вас говорят по нещо и затова няма да обяснявам кои са те: Екзарх Антим I, Марко Балабанов, Стефан Стамболов, академик Иван Евстатиев Гешов, Тодор Икономов, Петко Каравелов, Александър Малинов, Петко Славейков, Захари Стоянов. Има и още. Общото между всички тези хора, е, че в един определен период от време от нашата история са били председатели на Народното събрание. Този стол, който е един от най-важните в държавата, задължава. Задължава хората, които стоят там, задължава също и тези, които стоят до него и които в определени моменти го заемат като заместници. Днес ние правим обсъждане на една процедура, която наистина не е приятна, но нека да си припомним всъщност какво се случи и защо ние конкретно от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме тази процедура и защо искаме оставката на Мирослав Иванов. Всички ние видяхме как беше погазен духът, не буквата, а духът на българския закон, защото се направи нещо, което не беше напълно редно, даде се възможност на член на Министерския съвет да говори и обосновава позиция, влизайки в директен разговор с представители на една част от парламента. Не беше редно, но му се даде тази възможност, след което представител на тази част от парламента (показва отдясно) излезе да отговори, но на него не му се даде тази възможност. С други думи, ако ние ще спазваме духа на закона, спазваме го винаги, независимо от това дали е наш човек, или е друг човек. И обратното, ако не го спазваме, не го спазваме. Не може в единия случай в една и съща процедура на практика да спазваме първо духа на закона, а после да спазваме буквата на закона – няма как да стане това нещо, и всеки го знае, без да е юрист. В една част от мотивите, които бяха изложени, защото има мотиви вътре, беше споменато и това, че на мен ми е направена „забележка“. Аз не я оспорвах наистина. Честно казано, даже вече и не мога да си спомня за какво ставаше въпрос по една много проста причина: никой тук не помни „забележките“, тук се помнят делата, даже не се помнят и всички думи. Една огромна част от народните представители, пък да не говорим, включително дори и за хората, които са в ръководния състав на Народното събрание, няма да бъдат запомнени дори и от историята. Ще влязат някъде в нечий архив, в нечии стенографски списъци, които никой няма да чете, освен може би някой, който ще се налага да прави поредната досадна дипломна работа или някаква друга курсова разработка след години, обаче примерът, който се дава тук, остава. Защото много често хората, които ни гледат, не запомнят кой какво говори, а че някой нещо е казал. В конкретния случай миналата седмица беше даден един много лош пример, пример, който аз веднъж коментирах във връзка с казуса, който беше около Костадин Ангелов и неговата „забележка“, която след това отпадна на Председателски съвет. Тогава го направих като изказване вътре в Председателския съвет, сега ще го кажа публично. Има разлика в отношението примерно между, от една страна, демонстрирано от председателя на Народното събрание господин Минчев, моите уважения за начина, по който той ръководи и по който той успокоява страстите, и дори понякога си позволява да си затваря очите пред някои не чак толкова големи нарушения на Правилника, каквито всички ние сме правили, именно спазвайки духа, а не буквата на закона, нещо, което трябва да се адмирира и което заслужава нашите уважения – още веднъж го казвам. Но има разлика между неговия начин, по който се води Народното събрание, и начина, по който се води Народното събрание от Мирослав Иванов, когато той застане там. И това важи само и единствено за него. За нито един от другите заместници не можем да кажем подобно нещо. И то се вижда. Имаше такъв случай, в който имаше пак напрежение, пак заради реплика, повишаване на тон и така нататък. Разбираемо е, можем да го отдадем на лични емоции, можем да го отдадем на липса на опит, макар че тук по-голямата част от хората нямаме опит. И аз нямам опит. Не са чак толкова много хората, които могат да кажат, че имат дълъг, макар и скромен опит. Повечето от нас нямат нито дълъг, нито скромен. Така че от тази гледна точка това е обяснимо и е нормално да се допускат грешки – всички грешим. Който не работи, само той не греши. Обаче като има грешка, трябва да се търси и прошка. И когато някой сбърка, е редно да я поиска тази прошка. И предполагам, че тук няма да има човек, който да не я приеме. Включително само преди няколко часа имаше такъв случай, в който леко напрежение предизвика една реплика на председателстващата Росица Кирова, и тя се извини буквално седем – осем минути след това, и всичко приключи. Така щеше да стане и с няколкото от поредните казуси, които ние в момента коментираме, само че там нямаше подобно нещо – там имаше настояване на правота, там имаше търсене на победа в спор. Тук в Народното събрание победа никой няма да постигне. Мисля, че всички сме на едно мнение по този въпрос. Никой от нас няма да отстъпи, защото просто не сме ние, които решаваме тук победата, решават я българските избиратели. Те са тези, които, като дойдат избори, решават дали сме говорили добре, зле, или за някои е било по-добре, че са си замълчали, а не са се обаждали. От тази гледна точка смятам, че най-доброто решение, което в момента може да има, за да се избегне цялата тази процедура, е Мирослав Иванов сам да отстъпи, за да даде пример, защото е имало и други такива случаи в нашата история, имало е и други такива моменти, в които хора, на които е искана оставката, сами са си я давали. Вярно, може да не го направи – математическата логика подсказва какъв ще бъде резултатът в този случай, само че няма да е добре за българския парламентаризъм или каквото е останало от него, защото всеки един от нас тук представлява българския народ – не своите избиратели, а представлява целокупния български народ. И ако ние говорим за това, че „Съединението прави силата“, както стои отпред на сградата на Народното събрание – какъвто е българският държавен девиз, трябва да се опитваме да даваме пример в тази посока, защото това, което трябва да ни обединява, е единствено и само българският национален интерес. Това, което трябва да ни обединява, е добрият пример, който да се опитваме да даваме, въпреки всичко и въпреки политическите си разделения. В конкретния случай, ако искаме да дадем добър пример, това е начинът. Иначе аз подозирам, че с оглед на случаите досега и наложилата се практика подобни казуси със същия този заместник председател в моментите, в които той води, ще продължават да се случват. Добре известен факт е – който е сбъркал веднъж, ще сбърка и втори път, ако не си направи сам изводите. В конкретния случай виждаме, че такива изводи не са направени. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател, от името на доктор Георгиев.

Аз много трудно се решавам да взема отношение по въпроса, защото съм преди всичко преподавател освен лекар, в момента временно участващ в политическия живот на България. Но ми се струва, че една мисъл на Екзюпери е много вярна за днешния ден: „Ние всички сме били деца, но твърде малко от нас си спомнят за това“, казва Екзюпери. И аз съм много наскърбен от господин Чолаков като психолог, който се занимава със здравето на хората и 40 години наблюдава и тяхната психология, че той си позволи тук да прави характеристика на характера на господин Иванов. Това е недопустимо от трибуната. Недопустимо е! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Недопустимо е! Не е коректно, не е сериозно и се надявам в кулоарите на парламента да му се извините. Много ми харесаха думите на господин Цонев, за което мога да го поздравя. Но тук, господин Цонев, има един нюанс – дали духа или дъха, ако се сещате за какво Ви говоря, тъй като духът на парламентаризма много често е нарушаван в тази зала и аз съм бил свидетел на това, и цялата ми парламентарна група през последните пет години. Но това е част, както Вие казвате, от парламентаризма. Въпросът е да не се накланя балансът прекалено в една или в друга посока. И тъй като целият този спор е до голяма степен… Господин Минчев много точно определи, ако говорим като юристи, какви са аргументите, които не позволяват сериозно от юридическа гледна точка да се иска оставката на Иванов. И аз мисля, че те са доста добре аргументирани и никой не изказа някакви срещу тях аргументи. Дори и Вие! Дори и колегите след Вас. Искам само да се обърна към моя приятел Хасан Адемов: защо пропуснахте Благовест Сендов? Той не беше ли достоен председател на парламента? (Реплики.) Нали? Всеки председател на парламента е достоен, но ако се върнем към всичко това, което говореше господин Чолаков, понеже той се опита да представи мотивите. Господин Чолаков, Вие не сте били тук в последните четири години. Сега сте тук, поздравявам Ви за това, лично, разбира се. Но ние си спомняме не само този случай, за който тук председателят на Народното събрание каза, че знаем детайлите по него и те са различни от случая, който се цитира от Вас. Ние си спомняме много случаи, в които председателят на Народното събрание изобщо не даваше думата на представители на опозицията или я отнемаше в първите три, пет, десет секунди. Нали си го спомняме, колеги, това всичко?! (Реплика от народния представител Александър Ненков: „Няма такова нещо!“) Спомняме си го много добре и господин Биков си го спомня. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) А, няма такова нещо. Как да няма такова нещо?! Господин Ненков, моля Ви се. После ще се упражнявате, ако искате, няма сега да си говорим с Вас тук през трибуната. Но много Ви моля, за да не бъдем, както каза господин Костадинов, дълги, а пък той се изказва седем минути. Не знам колко минути аз съм говорил вече и дали не съм го прескочил? За да не бъдем толкова обстоятелствени около този много дребнаво поставен въпрос. Аз съм приятно изненадан точно от господин Иванов – точно от него, от начина, по който – той е попадал тук в такива словесни престрелки, които са характерни за парламента, не можем да избягаме от тях, се е мъчил да запази спокойствие. Да Ви припомня ли, господин Чолаков, че един от Вашите колеги му занесе по най-пренебрежителния начин една опаковка лекарства? Спомняте ли си го това? Той си го спомня. Няма да споменавам името на колегата от парламента, което беше страшно неуважително. Така че нека да оставим господин Мирослав Иванов да си върши работата, която има оценка от председателя на Народното събрание, и аз вярвам, че тази оценка е обективна, и да продължим своята сериозна работа, тъй като тук двама парламентаристи говорят за смисъла на парламента. Смисълът на парламента не е в тези операции по свалянето на председателя или заместник-председателя – това са лостове в играта между управляващи и опозиция. Имаме много по-важни задачи. На господин Костадинов искам да кажа: Вие споменахте тук свети имена. Но дайте си оценка като председател на парламентарна група, че в момента България изживява изключително тежък и геополитически, и геоикономически момент. Много тежък момент! И нашият парламент е призван да изпълни своята достойна роля. Тя не е в това да се сваля или вдига някой от ръководството на Народното събрание. Никой от тях… И днес имаше случай тук и ние можехме да поискаме оставката веднага. „Гледайте си работата“ – колежката съвсем спонтанно го каза. Не вярвам да е имало някакъв лош умисъл в това. Нека да бъдем малко по-широкоскроени и да си спомним отново думите на Екзюпери. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, извинявайте, че досаждам. Правя го само с една цел – да изведем онова, от което имаме нужда – духът на парламентаризма да се върне, да се утвърди и така нататък, и затова ще използвам изказването на професор Михайлов, щях и аз да кажа друго име и ризите щяха да станат две. Професоре, когато говорите за дух и дъх, малко слизаме под нивото, което бихме искали да е днес. Но вижте, през всичкото това време, Професоре, има една тенденция и аз съм я забелязал повече от 25 години – дойдат ли тук тези, които избираме, в тази кошарка, водещият, който и да е той – от всички партии – 25 години го гледам, започва да прави някакви реверанси към тях. Обратното е, колеги. Поводът за искане на оставката беше пак същият. Става тук вицепремиерът, говори някакви работи, заяжда се, тонът му е абсолютно неуважителен, между другото, и не за пръв път. Вместо Вие да му направите забележка – впрочем единственият председател, когото съм виждал да прави бележка на министър, е сегашният председател. Мога да кажа и точно кога беше, каза на премиера да си седне. Имахме спор с него – помните ли, господин Минчев? Каза: „Господин Премиер, ще имате възможност, седнете.“ Тези, които ги избираме тук, нямат предимство пред нас, колеги. Те идват тук да отговарят. Народният представител има предимство. Това исках, господин Михайлов, да Ви кажа, че това е същественото и винаги поражда спорове, и винаги поражда скандали. Идват тук – ще имат уважителен тон, а за това ще съблюдавате Вие. Няма да имат никакво предимство пред никой народен представител, защото това е парламентаризмът. (Ръкопляскания от ДПС.)

Професор Михайлов, във Вашето изказване три пъти споменахте името ми. Забелязвам една фиксация у Вас – всеки път, когато стана да говоря и да правя изказване, Вие правите реплика. И понеже Вие сте сериозен и отговорен човек, приемам, че това е знак за уважение към мен и Ви благодаря за което. Всеки път, в който Вие ми правите реплика, аз се чувствам поласкан. Благодаря Ви още веднъж. Господин Цонев много правилно Ви обърна внимание за това, което се случи. Председателката на нашата парламентарна група, която е най-голямата опозиционна група, беше обидена. Беше обидена и Вие всички го видяхте. И ние искаме извинение. Извинението може да настъпи по два начина – или като гласуване освобождаването на господин Мирослав Иванов, или като дойде господин Иванов тук и се извини. Давам Ви шанс. Това, което Вие казахте за моето изказване. Господин Михайлов, не съм правил персонални оценки на господин Иванов. Аз направих политическа квалификация на поведение на заместник-председател, което беше потвърдено многократно в изказванията на моите колеги, които говориха след мен. Никой на този стол няма право да се държи с нас като началник. Не може и това всички го знаем. Този пост предполага смирение, а не удряне по масата, раздаване на присъди, налагане на санкции и така нататък. Господин Иванов не засвидетелства уважение – неколкократно, към членове на парламентарната група на ГЕРБ-СДС и ние обръщаме внимание върху това системно според нас поведение. Така че ако Вие смятате, че имам за какво да се извинявам на господин Иванов заради това, което съм казал, ще го направя веднага, след като той се извини на госпожа Атанасова. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Михайлов, прав сте и Вие, и господин Цонев, говорейки за дух и за парламентаризъм, за слово. Но парламентаризъм, уважаеми колеги, това е ред преди всичко. Този дух, словото, следва да почиват на правила, писани правила на Закона, на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не на обичаи, когато те не са имплементирани в тези правила, в Закона. А духът на парламентаризма следва да е овладян не само от председателя на Народното събрание и от неговите заместници, а от всеки един от нас, народните представители, които да не злоупотребяват и с буквата, и с духа на Правилника. Защото духът на парламентаризма е залегнал именно в този закон, в Правилника и в Конституцията, и когато народен представител злоупотребява с буквата на Закона, той издевателства и над духа на парламентаризма. Тогава председателят – в случая господин Иванов, бранейки и буквата, и духа на парламентаризма и на Правилника, упражнява своите правомощия. Всъщност, четейки мотивите на искането за предсрочно освобождаване, се прави основателен извод, че господин Иванов системно е спазвал, повтарям, системно е спазвал Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за което му се иска оставка. Тук са цитирани три дати, уж три нарушения – 15 април, 1 март и 13 май. Като, забележете, за 13 май няма нарушения. Там е описано в мотивите – трайна практика. Била нарушена трайната практика. Бях свидетел на тази трайна практика на управлението на ГЕРБ, когато те председателстваха парламента, и бога ми, не искам тази трайна практика да се връща тук в това Народно събрание. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Затова в края на репликата, макар и в тази процедура, се обръщам и към господин Иванов, и към останалите председатели, към председателя на парламента, ако искате да изпълните това, за което сте призвани, именно да браните духа на Правилника, и буквата на парламентаризма, на нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, продължавайте, както и досега, да спазвате системно Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Неслучайно казах това сравнение, господин Цонев. Вие преди малко си позволихте да говорите за кошарка. Това са най-достойните места тук в парламента. Това са хората, които сме избрали оперативно да ръководят държавата. Те са били наши колеги допреди миг. Как ще ги наричаме, че са в кошарка?! Нали ме разбирате? Освен това проверих стенограмата. Заместник-председателят на Народното събрание не е изрекъл нито една обидна дума спрямо председателя на най-голямата опозиционна парламентарна група. Но нека да припомня, с цялото ми уважение на госпожа Атанасова, с какви обидни думи тя се обръщаше към колеги от парламентарната зала тук. Не съм адвокат на министър-председателя, но да кажете на някой, че не може да говори български?! Да не се връщам за спомените си назад тук преди време. (Шум и реплики.) Моля Ви се, това е толкова недостойно, нали казахте нещо за нивото в парламента, че не бива човек да си го позволява. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Не бива да си го позволява! Вие си го позволявате системно и към най-голямата управляваща част на парламентарната коалиция, и към колегите си от БСП, и искате в същото време Вашият колега Чолаков да сподели пред цялата зала, че Вие лично сте обидена. А те как да се чувстват? Това е част от парламентарния живот. Нищо не се е случило сериозно и не виждам какво може да произтече от този дебат, той да продължи и още два часа. Благодаря Ви, господин Председателстващ. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Михайлов каза, че нищо сериозно не се е случило. Не съм съгласен с това. Днес обсъждаме молбата за оставката на господин Мирослав Иванов, но всъщност обсъждаме нещо друго. (Шум и реплики.) Обсъждаме, че има едни хора в Народното събрание, които си мислят, че са по равни сред равните и казват, че заглушаваме опозицията. Заглушаваме ли опозицията? Нека да видим данните. Един милион думи са казани от тази трибуна само до март месец. Четири пъти се е качил броят на процедурите – 40 процедури в един ден. От тази трибуна Вие сте казали общо взето два пъти „Война и мир“, и ако това е заглушаване на опозицията?! А слушаме ли Ви? Повече от 15 законопроекта на опозицията са приети. Това е нещо, което никога нямаше да се случи по времето на ГЕРБ. Превишил ли е Мирослав Иванов правомощията си? Нека припомним събитията от 13 май. Ръководителят на най-голямата парламентарна опозиционна група вдига картата си с ясното съзнание, че ще наруши Правилника. Излиза и нарушава Правилника. През това време господин Иванов, чиято работа е да пази Правилника, да гледа за реда в залата и да има справедливост, търпи, прави няколко забележки и в крайна сметка прави немислимото – взима смелото решение да отнеме думата на госпожа Атанасова. Но скъпа опозиция и скъпа госпожо Атанасова, както видяхме, не ние Ви отнехме думата, не господин Иванов, а българските граждани Ви отнеха думата (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“), когато решиха Вие да не управлявате. А ние от управляващата коалиция на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП сме тук, за да има правила, да има равноправие и да има справедливост и никой да не е по-равен от равните. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, никой не ни е отнел думата. Щом сме в този парламент, ние имаме думата. И не само, дори да сме извън парламента, всеки в България има право на дума, не само управляващите. Понеже това го казвате според мен, без да влагате особен смисъл в думите си, това говори за инстинкт. Тук изобщо даже не е към Вас насочено това изказване само. Взимам го като повод. Това е инстинкт, който е много опасен, симптом, който е много опасен – щом ние сме избрани, за да въздадем справедливост, свобода, мир, любов и всички други неща, никой няма право да говори и никой няма право да протестира. Иначе ще му сложим и желязна врата, даже и решетка на прозорците, защото ние сме дошли тук да въздадем всичко най-хубаво. Вие може да имате добри намерения. С добри намерения са дошли и Ленин, и Пол Пот най-вероятно. Не казвам, че сте нито Ленин, нито Пол Пот. Не си позволявайте да казвате тук на когото и да било, че някой му е отнел думата. Българските граждани са ни пратили всички нас тук, за да защитаваме техните интереси, и всеки го прави според силите си. Това, че са взимани процедури, че опозицията е говорила два пъти повече от управляващите – това говори, че опозицията е по активна от управляващите. Това е изводът на Вашите данни и не знам какво лошо има в това? Това е работата на опозицията – да бъде активна. Ако искате, Вие да сте говорили два пъти повече, посъветвайте и Вашите колеги от Вашата парламентарната група, защото Вие сте активен народен представител, да започнат и те да взимат думата да говорят и ще се окаже, че и Вие сте говорили повече от нас, в което пак няма да има нищо лошо.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Скъпи ми господин Митев, както ние сме скъпи за Вас, така и Вие сте скъпи за нас и за данъкоплатците също! На мен ми направи голямо впечатление статистиката, цифрите и данните, както винаги, боравите с факти, с които говорите. Направих си труда да отворя сайта на Народното събрание. От началото на тази легислатура има приети 37 закона. Тоест по Вашите данни опозицията е приела повече от почти половината от работата на това Народно събрание за шест месеца. Благодаря за оценката. Това означава, че управляващите всъщност нищо не правите, защото за Вас остават колко? – около малко над половината от тях. Но тук все пак става въпрос и за какво си говорим – за оставка и спазване на Правилника. Говорим за процедури, колко процедури, колко време е казано. Процедурите се вземат, когато Правилникът не е спазван. Имали сме спорове с господин Минчев или с господин Иванов, с който и да е водещ на Събранието в даден момент. Нека те кажат колко от тези процедури не са били по реда и колко не са били правилни, или са били оспорени от тях. Това личи и по начина по колко от тях те са вземали отношение след тях, каквото е по Правилник. Могат да вземат след всяка една процедура по две минути отношение. А говорейки си за конкретния случай, за възможността за отговор на изказване на член на Министерския съвет, да, то вече е уредено в Правилника, да, това беше една от промените в последната година, която се направи в Правилника, и те са за две минути, не за пет минути. Пет минути е по една друга процедура. Две минути са отношението за отговор на народен представител, 63 мисля, че беше членът на Правилника. Тук става въпрос и за спазването на това основание. И на още нещо искам да обърна внимание, и то правото за лично обяснение, когато народен представител е бил засегнат от изказване. Тоест аз имам по-груб език към Вас или към някой друг от залата и човек има право да се защити. Нали така, господин Ананиев? Да. Практика, която беше въведена от председателстващ на Народното събрание, беше да не се дава лично обяснение, докато не се запознае председателстващият със стенограмата. Днес се показа, че около пет минути отнема запознаването с експресната стенограма дали има по-обиден тон или не. Въпросният водещ на Събранието се извини веднага, след като се запозна. Практиката, която беше наложена, и аз се сещам за два конкретни случая, когато се чака няколко дни, за да се даде лично обяснение, и то се потвърди, че има обида. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И това също е проблем, и е проблем на воденето, и е проблем на парламентаризма. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги репликиращи! Господин Гаджев, важното в този дебат всъщност – беше ли прав господин Мирослав Иванов да отнеме думата на човек, който злоупотребява, и отговорът е да. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) От друга страна, искате ли да има специално отношение към членове на Вашата партия? Искате. Редно ли е? Не е редно. И това е важното, господин Гаджев. Това са 15 предложения, прав сте, така е. По времето на ГЕРБ никой нямаше право да говори и да взема думата – нито журналистите, нито протестите, а железните врати ги поставихте много отдавна Вие с Вашите действия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Както виждаме и както видяхме, и както знаем, тук думата на опозицията се лее – лее се заедно с пропагандата, заедно с опитите за артистични изяви, спектакли, безвкусни паралели, фалшиви данни и факти, манипулации, а и често като най-прозаична амбулантна търговия. „Търговци, сър!“, както наскоро каза колегата Христо Петров в Комисията по културата – търгуват с всичко: с история, с култура, с музика, с националните интереси. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Ооо!“) С ценностите – с най-съкровените ценности, които българското общество носи в сърцето си, търгуват с тях и гледат там да го ударят. Но и това ще мине! Повествованието, което чухме и изигра ролята на мотиви, за жалост, напълно несъстоятелни, беше опит даже за безвкусна интрига, което, честно казано, мен мъничко допълнително ме изненада в, простете ми, невпечатляваща стилистика и престорен патос, изключително излязъл от мода. Не ме впечатли, не ме убеди! За разлика от повече от коректното изказване на господин Минчев – председател на Народното събрание, аргументирано, почтено, коректно, силно мотивирано, което в един почтен свят би трябвало да убеди и Вас. В един почтен свят! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) С други думи, тук опозицията не страда, че няма думата. Чисто по човешки страда, че няма власт. И слава богу! И слава богу, чието име – името Му, за щяло и нещяло споменавате, а знаете, че не бива и знаете защо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Процедура!

Уважаеми господин Председател, не е по начина на водене. Във връзка с това, което казахте – за дългия списък с изказващи се и оставащия половин час, правя процедурно предложение заседанието се удължи, докато приключим гледането на цялата точка. Благодаря.

Няма.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Демократична България“ няма да подкрепим така направеното предложение, но бих искал да обясня защо. В тази дискусия обсъждаме два предмета. Единият предмет са парламентарните стандарти, по които ние работим. Другият предмет е Мирослав Иванов. Ще кажа няколко думи и по двата предмета. Първо, по стандартите. Стана дума за духа и за текста на закона. Тази институция е особена институция. Тя има в себе си много парадокси. Някои от тях ще изброя тук. Трябва да се обединяваме – Събрание сме, „Обединението прави силата!“ Същевременно сме партии, тоест сме отделни и трябва да се разделяме и да се борим едни с други, и тази динамика винаги ще се отразява на зверилницата, в която от време на време се превръща тази иначе достойна зала. Тук живее Конституцията, тя тук е съставена, тук се прилага, тук се прилагат и конституционните конвенции. Впрочем не просто законодателните текстове са начинът, по който живее Конституцията, но парламентарната практика, а дори и парламентарната архитектура имат своето конституционно значение. В този смисъл ми позволете една ремарка. Бих предложил, господин Председател, на следващия Председателски съвет внимателно да обсъдим тези железни врати, които бяха поставени. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Защото това също е част от цялостната традиция и балансът на отношенията в нашия конституционен модел – достъпът на гражданите и как той изглежда. Тук, в тази зала, ние трябва да приемаме законите и от гледна точка на тази дейност, за което се изисква много стриктно прилагане на процедурата. Защото трябва, както ние юристите казваме, едни много сложни фактически състави на поредица от действия да бъдат изпълнени, но това е и мястото на националния политически дебат. Следователно тук трябва да има много по-различна възможност за политическо дебатиране и за борба на мнения. Парламентът съществува на базата на мнозинство и въпреки това според мен парламентът в много голяма степен съществува заради опозицията. Парламентът съществува заради опозицията, защото всъщност, ако просто трябваше едно мнозинство да взима някакви решения, много по-удобно щеше да бъде то да се затваря някъде другаде и ако не беше като нашето мнозинство, може би дори бързо щеше да върши законодателната работа на държавата. Обаче цялата логика на съществуване на парламента, цялата сложност на процедурите, всички възможности за тяхното бавене, възпрепятстване по един или друг ред всъщност обслужва възможността тези, които нямат мнозинство, въпреки това да бъдат чути, включително понякога налагайки се чрез спиране. Други парламентарни традиции познават института на филибустера например. Той се базира на едно правило, че на депутат не може да се отнема изобщо, няма ограничения във времето. Не е нашата традиция това и аз не смятам, че ние трябва да тръгнем към нея, но логиката на съществуване на този институт е важна, за да оценим това, което обсъждаме тук. Аз приемам, че колегите от ГЕРБ основателно поставят темата, която стои пред нас. Темата за това в крайна сметка при какви условия може да се отнема думата, особено на председател на парламентарна група, е важна тема и си заслужава тя много внимателно да бъде обсъдена. Заслужава си ние наистина да поддържаме и сега да дадем поддръжка на тази традиция, наистина що се отнася до председателите на групи, особено що се отнася до опозицията – тук не пледирам за себе си, така да е ясно, че не бива да им се отнема думата, защото не стои добре това от гледна точка на здравината на националния дебат. И нещо друго, което може би си заслужава да обсъдим, е процедурата, която стана, в смисъл, в нея се случи спор – блицконтрола. Това е сравнително нововъведение в нашата парламентарна практика и може би така е необходимо да огледаме как се прилага. Може би една по-голяма диалогичност е необходима, защото ние виждаме поредица ситуации, в които процедурната рамка, която е дадена, всъщност не обслужва живота на дебата, който се случва в залата – и министрите искат да вземат думата, и парламентарните групи искат да им отговарят. Всъщност това показва необходимост да се придвижим може би още една крачка към тези забележителни спортни състезания, които сме виждали в Британския парламент, които са много по-диалогични и много по-непосредствени. Може би наистина трябва да помислим за това, защото всъщност целият проблем възникна не от характера на Мирослав Иванов, а от характера на тази процедура и спазвайки я твърде стриктно, тя влезе в конфликт с политическата логика на това, което се случваше в залата – необходимостта определени, важни политически аргументи от страна на управляващите и от страна на опозицията да се срещнат, и тази среща нямаше как да се случи другаде – през медиите, нейното място е тук, на първо място. От тази гледна точка наистина има място да се поогледа още малко, допълнително специално този парламентарен формат – хайде, така ще го нарека. В този смисъл, моите уважения към заострянето на вниманието ми към това, че парламентът съществува заради опозицията, и на председателите на парламентарни групи наистина трябва да се дава доста по-съществена възможност да участват в дебата. ГЕРБ са добра опозиция. Тук ще премина към втората точка, в която бих искал да кажа добри неща. Ще започна от госпожа Атанасова. Тя е динамична, има енергия, за която често пъти може да и завиди човек, активна е, води си групата много добре и от тази гледна точка ние нямаме никакъв интерес, България няма никакъв интерес това нещо да се натъква на излишни процедурни спънки. Просто трябва да имаме аргументите да отговаряме и съм сигурен, че ще можем да го правим. Но нека да кажа добри думи и за втория предмет. Извинявам се, Миро, че така се изразявам. Господин Чолаков каза две неща днес, които ми направиха впечатление. В предишната точка каза, че хората нямали значение, що се отнася до това кой оглавява регулатори – законът е достатъчен, даже няма нужда да им знаем имената. Днес се фокусира и произнесе думата „характер“, що се отнася до заместник-председателя на Народното събрание. Аз съм пó съгласен с втората гледна точка. Хората имат огромно значение, особено когато става дума за хора, които заемат такива позиции. От тази гледна точка ние от „Демократична България“ и аз лично с радост ще гласуваме доверие на Миро Иванов да продължи своята работа. Защото аз харесвам неговия характер. Той е задълбочен, той държи на спазването на правилата и това му носи такива главоболия, каквито виждаме. Аз виждам в него огромно желание да си върши работата и да я върши добре. Виждам и нещо друго в работата си с него, което много ми харесва – способност да му стане неудобно, когато от мнозинството правим глупости. Всяко мнозинство прави глупости и ние правим глупости, но неговата способност да изпитва неудобство към това е нещо, което особено ме привлича в него. Аз смятам, че той има характера да бъде заместник-председател на Народното събрание и да бъде част от най-добрите усилия, които всички ние полагаме тук. Затова мисля, и говоря от името на нашата парламентарна група, с радост ще му гласуваме доверие, не просто ще проявим коалиционна лоялност да не подкрепим опозицията, а именно за него да гласуваме, за да продължи да върши тази работа. И нещо друго искам да кажа. Много се говори тук за младите, за старите. Да, една от великите ценности на демокрацията е, че тя съдържа в себе си възможност за предаване на щафетата между различни генерации без особен конфликт. Това е проблем на българската демокрация, на българската политическа система в момента. Ние някак си не успяваме да се предава щафетата. Едни и същи хора стоят до безкрай на терен, държат целия политически процес като заложници на своята собствена съдба, не се сещат, че може би трябва да освободят политическия процес от себе си, за да може той да продължи напред. Тук в момента това, което се случва в този парламент, е, че има много нови хора. Част от тях имат потенциала наистина да бъдат нова генерация в българската политика, аз не се причислявам към тях. Но това трябва да се случи и в този смисъл всички ние мисля, че имаме интерес да бъдем малко повече с разбиране и с желание да инвестираме в тях, включително и собственото си търпение, а не толкова да се посвещаваме на това да отбраняваме една затворена страница в българската история, защото е затворена и няма как да се върнем към нея. Време е да продължим напред, колеги! И време е да приемем, че, да, ще има нови поколения – те ще се учат, те, така да се каже, ще минават през предизвикателства и уроци, които ние по един или друг начин сме минали по свой начин, и е хубаво това за българската демокрация, и е здравословно. Така че, господин Иванов, продължавайте да си вършите работата! Благодаря Ви за усилията и ще Ви подкрепим! Ще Ви гласуваме доверие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, ние не сме против хората, ние сме против подхода. И в този случай сме поискали тази оставка заради подхода, който беше приложен на няколко пъти, не само в последния случай, и е добре, че го има този дебат, защото този подход не се случва само в залата. Този подход например, резултат от него е и тази решетка, за която и Вие говорите. Ние вчера разбрахме, че има решетка. Че ние сме разбрали, не е голям проблем, защото, дето се вика, може би нямате ангажимент нас да ни информирате за такива неща, но Вие самият сте били изненадан вчера и сега искате Председателският съвет да отмени това решение. Аз не мисля, че трябва да има Председателски съвет. Просто тази врата, която, между другото, е надупчила този паметник на културата, защото по най-вандалския и безумен начин е монтирана тази решетка отвън, и между другото, това е следствие на параноя. То няма никаква причина, няма никакъв смисъл от тази решетка, да Ви го кажа. Понеже сте си създали едно конспиративно мислене, в което ГЕРБ… Представям си какви мисли са минали на Бойко Рашков и на друга група конспиратори, че ще дойдем, ще атакуваме. Тук по-възрастните колеги, включително и аз се причислявам в тази група, помним как се е влизало в този парламент. 1997 г. се влезе през задния вход, не през парадния, така че ако ще слагате решетки, сложете ги на задния, сложете и на прозорците и тогава всички ще бъдем зад решетките, както всички Вие обещавахте многократно през последните месеци. Затова, призовавам Ви – и господин Иванов, защото говорихте разумно във Вашето изказване, поемете Вие инициативата без Председателски съвет. Не виждам кой ще излезе на Председателския съвет и ще каже: тази решетка много добре седи в този парламент, дайте да я оставим. Просто я махнете. Обръщаме се към председателя господин Минчев: махнете, както казваше Рейгън на Горбачов: „Господин Горбачов, бутнете тази стена“, просто бутнете тази решетка. Никой няма да Ви нападне. Ще има протести, не се притеснявайте, това е нормално. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие дойдохте така на власт, така че с протестите, предполагам, сте свикнали, дори може и част от Вас да участват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ! Господин Иванов, репликата ми не е толкова да влизам в спор с Вас, колкото да подсиля това, което казахте, и една такава асоциация възникна в мен може би от снощната футболна среща. Представете си, че господин Мирослав Иванов е съдия на футболен мач. Аз съм сигурен, че така както той добре е изучил Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така добре ще изучи и футболния правилник. Представете си, че той е съдия, да речем, на финала на Шампионска лига. Как ще свири този мач? Много лесно. Защо? Защото футболистите са дисциплинирани, знаят какво се иска от тях, спазват реда, спазват правилата. Те самите искат да играят футбол, така че неговата задача ще бъде много лесна. Но представете си сега, че господин Иванов свири футболната среща, случайно се сещам, „Светкавица“ – Вълчи дол, и „Ураган“ – Суворово. Какво става там? Там се играе трудно – аз съм свирил такъв мач. Там се играе трудно! Защо? Защото футболистите не са на нивото на Шампионска лига. Там съдията трябва да участва много активно. И като участва активно, той винаги е под ударите, чуди се кого да овладее – публиката ли, отборите ли, и винаги има някакъв проблем. Така че в такива случаи съдията трябва да вземе кардинални решения според ситуацията. Същото е направил и господин Иванов, убеден съм в неговата правота. Убеден съм, защото съм наблюдавал случаите, в които той е замествал председателя на Събранието, как той води Събранието и съм се възхищавал от дисциплината, която въдворява. Радетел съм за дисциплината, може би затова ще гласувам по същия начин, както гласувате Вие – за господин Иванов. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Биков, аз точно така и Ви разбрах, че поставяте въпроса за подхода. И затова първата част на моето изложение беше свързана изобщо с институтите, чрез които боравим ние тук. Правото на изказване на депутати, особено на председателите на парламентарна група, и тази процедура за блицконтрола. Аз мисля, че немалка част от напрежението, което изби в тази ситуация, беше заради факта, че тази процедура не е достатъчно добре пригодена към политическите необходимости – такава, каквато имаме. Няма възможност за достатъчно бърза диалогичност между министрите и опозицията, а такава необходимост в една демокрация има и според мен тук въпросът е малко наистина да огледаме и тази процедура. Радвам се, че го подчертахте, че подходът не е в човека, защото тогава днес можеше да свършим работа като състав на Народното събрание и да минем малко по-нататък в разбирането си за това как е добре да се води дебатът и да текат процедурите тук. Що се отнася до решетката. Аз държа на това, което казах. Искам да го обсъдим на Председателски съвет. Може да има някакви съображения, може да има някакви аргументи, да ги изясним. Иначе аз лично съм приел, че като се занимавам с политика, ако гражданите искат да ни набият, ще ни набият и решетките могат да направят нещата само по-зле. Единственият начин е да не даваш мотиви за това и от тази гледна точка също не виждам особен смисъл в подобни съоръжения, никога не съм виждал. Затова искам внимателно да обсъдим съображенията, каквито е имало, защото мисля, че този тип неща трябва Председателски съвет да ги обсъжда. Пак казвам, и архитектурата на тази сграда е част от конституционната динамика в страната и затова трябва да се подхожда с много внимание към нея. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Преди малко всъщност свърши едно изказване, по-скоро реплика, с аналогия за футбола. Да, съдията по принцип трябва да спазва стриктно Правилника, но истински добрите съдии са тези, които успяват да усетят кога и в какви ситуации могат да пуснат и малко по-свободна игра, така че да не се накъсва самата игра и да се види истинската красота на тази игра. Сега се връщаме на конкретната тема и парламента и как това е обвързано с воденето на заседания. Лесна ли е тази позиция отзад? Не, не е лесна. Всеки ли може да я прави? Предполагам, че не. Не искам да влизам в личните качества на господин Иванов. Естествено, той си има своите такива, не съм му аз съдник, но факт ли е, че когато господин Иванов на няколко пъти, не искам да влизам обаче в точната конкретика за Правилника, защото тук изобщо не говорим за точната буква на Правилника, тук говорим наистина за някакъв дух, и е факт, че господин Иванов – ето, гледам Ви в очите и казвам, че няколко пъти се случва така, че аз оставам с впечатлението, че Вие просто изпускате нещата от контрол. Ние сме някакви хора, които сме излишни в тази зала, и това ни обижда. Обида ли е да прекъснете председател на парламентарна група, еле пък тя опозиционна? Обида е. Лична обида ли е? Не, не е лична обида, само че нашите избиратели – тези 20% и колкото са гласували за нас, 600 хиляди души и повече, искат да чуят председателя на тази парламентарна група. Те не Ви харесват, нали, те харесват тази група, искат да чуят какво ще им кажем. Вие спазили ли сте, господин Иванов, Правилника? Спазили сте го. Господин Главчев навремето имал ли е правото да изгони примерно госпожа Нинова и да ѝ направи забележка? Имал е. (Реплика от „Продължаваме Промяната“.) Не, по Правилник го има. По Правилник го има! Какво се случи, каква е аналогията? Господин Главчев си подаде оставката. Дали му е било приятно? Не, не му е било приятно. Но тук идва въпросът за отговорността. Лошото е, че от изказванията и на Вашите колеги, господин Иванов, оставам с впечатлението, че Вие все още живеете с чувството за безгрижност, насложихте едно усещане, че когато сте Промяната, може да си правите всичко както и по какъвто си начин искате, но не, не е вярно и аз няколко пъти от тази трибуна съм Ви го казвал. Ще го разберете. Може да не е днес, но ще го разберете. Защото, когато си на тази позиция, когато си дошъл със заявката за правилните хора, за „А отбора“, подготвените хора и така нататък, да не изброявам всичките епитети, нямаш право на грешки или поне когато направиш грешка, трябва да имаш някакво чувство, някаква задна скорост. Вие, колеги, я нямате тази задна скорост. И понеже не искам аз да съм автор на това изречение – това господин Биков пръв го каза, естествено, затова че просто Вие нямате задна скорост. Вие просто се чувствате безгрешни, безнаказани и това, че като си Промяната, това някак си всичко ти дава, едни отворени врати и може да си минавате през тях. Но истината е, че каквото Ви е отношението към опозицията, такова Ви е отношението и към всичките групи хора, които недоволстват по една или друга причина в обществото. На едни им показахте вратата, на другите сега се опитвате едва ли не да внушите, че ГЕРБ е организирал протести… Колеги, недейте да късате с реалността. Реалността е друга. И ако Вие не слезете на земята и не осъзнаете тежестта, която е надвиснала над Вашите плещи, то тази агония ще продължава и няма да свърши добре за Вас. Нашата работа е лесна. Ние ще си използваме всички възможности на Правилника, ще говорим – два пъти, три пъти, ако може, ще говорим повече, това е нашата работа. Нашите избиратели искат да ни чуят и ние ще го правим. Затова сме тук. Господин Иванов, наистина, ако поне малко имате желание да чуете, добронамерен съм. Просто помислете, че някой път все пак трябва да имате повече толеранс. Не трябва да изглеждате като хора, на които някак си опозицията им е излишна в тази зала. Не, не е излишна. Прав беше господин Христо Иванов, че точно демокрацията е родила парламента, за да има опозиция. Ако нямаше опозиция, направо пък в тази ситуация се чудя какво ли щеше да се случи? Така че, господин Иванов, хубаво беше изказването на господин Минчев, хубаво беше колегите, които Ви защитиха, на тяхно място аз пак ще Ви защитя сигурно, но този дебат е за Вас, да си помислите. Ако искате, го направете, ако искате, недейте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ненков! Лошо няма Вашите избиратели да искат да чуят госпожа Атанасова, но може би не искат вече. Съгласен съм, но може би има такива, дето искат да я чуят, знае ли човек. Няма проблем тя да се изказва, но да се съобразява с времето. Това, че е председател на парламентарна група, не ѝ дава никакво основание да го надвишава. Това, което казахте за оставката на господин Главчев, всички са наясно, че той я подаде не защото искаше, а защото му казаха от Банкя – господин Борисов, и той я подаде, така че мисля, че сравнението тук въобще не е добре да се влиза в тази посока, защото при Вас се взимат решенията по един начин, при нас се взимат по съвсем различен. Относно безгрешността, за която споменахте, безгрешни няма. Но това, което, между другото, спомена господин Чолаков в неговото изказване относно характера на господин Иванов, когото той не познава – познава го във функцията му на заместник председател на парламента, и каза, че той се държи като началник. Всъщност знаете ли, че господин Иванов например не ползва автомобил и НСО, макар че му се полагат като заместник председател на Народното събрание? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, защото привилегиите не го влекат – други хора обичат и ги влекат привилегиите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Така че, когато говорите за някого… Ясно е, че целият акт е политическа димка. Поне показахте опозицията, че работите заедно ГЕРБ, ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ. Това е важно да се види, но аргументите Ви куцат и не са актуални. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ненков, абсолютно прав сте, хубаво е да е има опозиция, полезно е и трябва да има опозиция – няма две мнения по този въпрос. Но аз не мога да разбера с какво настървение вече няколко часа нападате един млад човек, един човек, който безспорно има своите качества, и не Ви прави чест с цялата парламентарна мощ да провеждате тази дискусия. Аз бих направил един цитат, който мисля, че ще се впише в пейзажа, който днес имаме в залата, тъй като много от колегите досега цитираха. Гьоте казва, че „младостта е недостатък, който бързо преминава“. Така че нека да бъдем по-мъдри, по-толерантни и да вървим наистина в сериозната работа, която трябва да върши Народното събрание. Благодаря.

Много Ви благодаря, господин Председател. Господин Ненков, първият ми укор към Вас е за футболните метафори. Тя по принцип всяка метафора в политиката крие риск – веднъж като я обясниш, после трябва с друга метафора да обясниш първата метафора, и става едно... Но специално на тези управляващи никак не им върви с футболните метафори. Помните, така започна и този кабинет – за някакви А отбори се говореше. Видяхме ги А отборите – социологията ги показва днес, вчера, онзиден. Но нещо много важно има във Вашето изказване, точно което искам да репликирам, защото някак обикаляме около темата за личността, не искаме да обидим никого – логично, добре сме възпитани, но в крайна сметка спорът е за личността тук, той не е за институцията. И се цитираше, че Екзюпери… Много цитати се направиха, а аз ще цитирам моята учителка в началното училище – класната. Тя казваше: „Що все на теб бе, Любене, се случва?“ (Смях.) Много важен неин цитат. Това искам да кажа на иначе ужасно симпатичния ми господин заместник-председател Иванов: „Що все на Вас се случи?“ Да ни заподозрете, че за първи път цялата опозиция е единна и специално Ви атакува или специално Ви дразни, ами не е така. Очевидно нещо не е много добре в начина на упражняване на тази функция тук. Очевидно затова е и нашият мотив. Няма някакъв много сложен и политически мотив. Искам да Ви предупредя за един много голям риск: Вие днес ще спечелите. Днес ще бъде поредното тържество на колективната правота на индивидуалното невежество – това е една от характеристиките на демокрацията, но това нещо ще се обърне срещу Вас страхотно, ще видите. Спомнете си за колко неща Ви предупредих в рамките на тези осем месеца – до едно се случиха. Няма да се изтъквам, защото след великолепието ми, второто ми най-важно качество е скромността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Гуцанов и Ананиев, малко развалихте хубавия диалог според мен с господин Иванов! Аз мисля, че той ме разбра. (Реплики.) Не, защото, аз мисля, че господин Дилов всъщност това искаше да подчертае, че Вие може да си направите все пак своята равносметка, може и да не я правите. Сега БСП да ми говори за някаква толерантност, просто е несериозно. Как станахте така изведнъж толкова хрисими? Вие все едно забравихте, че сте били опозиция. Честно да Ви кажа, и приключвам с БСП, щом последните дни усещането ми е, че само БСП са доволни от това управление, аз лично много се притеснявам – честно, заклевам се. Хората ще го оценят. Но вижте, колеги, сега малко по-сериозно. ГЕРБ една година и повече търпи Вашите обиди. Една година търпи всякакви епитети – „крадци“, „убийци“. Вашата госпожа Нинова говореше, че сме убийци, нали така господин Свиленски? (Реплики.) Ние също сме запомнили тези неща – „мафиоти“ и какво ли още не. Само че искам да Ви кажа, че това време приключва – няма да стане така повече. Смисълът на днешния дебат е точно това, че Вие не сте в позицията да ни съдите – не сте. Нито сте безгрешни, нито сте незаменими и бързо излезте от това усещане, колеги. Това е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да съм кратък. Уважаеми колеги, аз в няколко различни изказвания от тази трибуна във времето съм говорил за решенията, за предизвикателствата, към които сме се обръщали и пред които сме се изправяли, за да можем да бъдем в тази зала, да поемем своята отговорност и така, както се казва, да дадем своя принос за развитието на страната. И може би противно на моите очаквания – навярно наивни, тези предизвикателства не намаляват, а се увеличават всеки ден. И затова – малко странно, днес искам да говоря точно за обратното, искам да кажа за ползите, които съм видял аз от този мой кратък и скромен опит в политиката. Личните ползи, те наистина не са много, но ако има такива, една от тях със сигурност е, че това време ме срещна с едни страхотни, млади, интелигентни и безкористни хора, които всеки ден със своите действия и поведение променят представата за политиката в България. А дали политиката в България има нужда от промяна, аз мисля, че тук няма никакво съмнение. Самата дума „политика“ всъщност е обидна. Политик не звучи гордо, за съжаление. Това не го казвам аз, това го казват българските граждани, с които се срещаме и с които говорим – в социалните мрежи всеки един може да види, по улиците и по протестите. И в тази повсеместна липса на доверие в политиката има двама млади хора, които всеки ден се качват на тази много висока трибуна тук и пред погледа на прожекторите, на камерите, на хилядите зрители и избиратели се изправят срещу какво? Изправят се срещу жлъч, постоянни нападки и целенасочени провокации – точно от тези, които със своите действия години наред рушаха авторитета на тази институция. И когато ние ходим по регионите и разговаряме с гражданите, те ни споделят много неща. Имат и хиляди критики към нас по много теми – повечето основателни, но разговорите винаги завършват по един и същи начин – те ни казват: не се отказвайте, не се отчайвайте. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Тези млади интелигентни хора, като господин Иванов, като господин Минчев, те са нашата последна надежда, че българската политика може да придобие един нов и един положителен облик. Затова ние днес ще подкрепим господин Иванов не защото е част от „Продължаваме Промяната“ или от някаква фалшиво разбрана съпричастност, а защото със своите принципи на безпристрастност и справедливост, начинът, по който води заседанията и по който работи тук като колега, е точно обликът, който не ние, а българските граждани – тези, които са избрали да бъдем тук, искат да видят от българските политици и затова ние ще го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В началото ще започна с един съвет към Вас. Много често от тази трибуна говорите за материалноправната част на нещата и това ме кара да си мисля, че бъркате залата, в която се намираме, със съдебната зала и то е нормално, защото това го правят юристи. Съветът ми към Вас е да не бъркате тази зала със съдебната зала така, както аз не си позволявам да я бъркам тази зала с операционната зала. Ако си позволя да направя такава грешка, повярвайте ми, нещата ще изглеждат по различен начин в тази зала. Не бих искал да влизам в детайли, свързани с поведението на господин Иванов на 15 април, тези неща са видими в стенограмата на Народното събрание. Тогава Председателският съвет постъпи мъдро и отмени наложената ми от Вас несправедливо забележка. Да, тогава справедливостта възтържествува, само че аз ще завърша това изказване – нямах намерение да го правя, но от чисто човешка гледна точка ще си позволя да Ви дам един човешки съвет, господин Иванов. Аз съм работил в четири народни събрания, виждам съм много парламентарни тактики и схватки. Годините ми, образованието, възпитанието, професията са ме научили на толерантност към моите опоненти. Много пъти съм бил обект на физическа и психическа заплаха от пациенти, но това по никакъв начин не ми е пречило да се боря за техния живот и да побеждавам смъртта. Пожелавам Ви да постигнете това – да уважавате Вашите опоненти! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване е в подкрепа на заместник председателя на Народното събрание – господин Мирослав Иванов. С настоящото не просто ще изкажа своята подкрепа към него, но искам да изразя и своята благодарност. Благодарност, защото връща парламентаризма и конструктивния дебат в Народното събрание, защото строго спазва Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото изисква спазването на въпросния Правилник от всички народни представители, независимо от тяхната партийна принадлежност. Не приемам аргументите на ГЕРБ, с които искат оставката на господин Иванов. Проблемът не е в господин Иванов и в неговия начин на водене на заседанията, той е безупречен. Проблемът е в ГЕРБ, проблемът е, че дълги години ГЕРБ бяха превзели високата трибуна в държавата. Проблемът е, че с процедурни хватки бламират работата на парламента, превръщайки го в цирк. А проблемът на ГЕРБ сега е, че това време свърши. Парламентаризмът се завърна и ще Ви се наложи да го приемете. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сабрутев, не съм съгласен с Вас. Вие забравихте да кажете срещу какво няма да имаме толерантност. Благодаря.

Благодаря, господин Митев. Господин Ненков в предишното си изказване каза, цитирам: „Трябва да имате повече толеранс към нас.“ Господин Митев, мисля, че ясно казахме на всички, че ние ще имаме нулева толерантност към корупцията. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Вие да нямате драматург на служба във Вашата парламентарна група, който пише репликите? (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Господин Председателстващ, ако трябваше да доведе днешният разговор до гротеска, щях да Ви предложа около трибуната да се монтира една метална решетка с врата, снабдена с електромагнитна ключалка, да се отваря от Вашето място и да могат да говорят само правилните хора.

Но имаше призив днес да се опитаме да държим малко по-високо ниво на разговора. Господин Дилов вкара темата за метаметафорите, и няма да го кажа. Уважаеми колеги, в световната парламентарна практика е имало всякакви сцени в парламента – от размяната на остри реплики от място в британския парламент, има няколко парламента с по един хубав бой, за съжаление, има случай на застрелян парламентарист, вероятно най-куриозният случай е за един парламентарист, който прегризва кабела на микрофона, за да не може да говори неговият опонент. В момента няма да обсъждаме магнитута на напрежението в тази зала, ще обсъждаме друго. И да, господин Минчев, уважаеми господин Председател, слушах Ви внимателно. Може и аргументите Ви да са изрядни от формална гледна точка, но днес не сме в съдебна зала, най-малкото нито аз съм ищец, нито Вие ответник. Не дай боже, някой да се мисли за прокурор. И, господин Иванов, не съм съгласен с господин Дилов. Дебатът не е за Вашата персона по никакъв начин, освен аргумента, че не Ви познаваме. Ние познаваме политическото Ви поведение, като личност не Ви познаваме и Ви дължим уважение. Дебатът е за друго. Той е за смисъла защо сме в тази зала. Защото, ако някой има в главата си патологията, че смисълът на присъствието на една парламентарна група е да смачка другата, бърка. Човекът, който стои горе, има трудната задача от присъствието ни тук да поражда смисъл. И тук ще вкарам едно клише, което е вярно. Ако запушите устата на един, Вие запушвате устата на няколко хиляди души, които са гласували за него. По-трудната задача е как да намерим смисъл, как да намерим баланс между различните искания, виждания, позиции, цели на хората в тази зала. Да, защото зад тях стоят български граждани, и едва ли пътят за развитие на българското общество е една трета от него да унижи една четвърт от него. От това няма да произлезе нищо. Нищо! И ако ние посредством тази процедура повдигаме темата, това е заради една опасна тенденция. Това, че господин Иванов е отнел думата на опозицията, е лошо. Това не е най-лошото обаче. Утре тук по силата на някакво колективно безумие може да се окаже някой в невинния случай, на който детската му мечта е била да е коректор или главен редактор в малък вестник. Това не е най-страшното. Утре някой може да се окаже човек, който е мечтал да бъде върховен цензор на император, или не дай боже, чакръкчия на инквизицията, защото и това може да се случи. И няма никакво значение какъв ще е формалният резултат от днешната процедура, никакво значение няма, защото основната ѝ цел е да има педагогически и терапевтичен ефект. Ще Ви обясня. Педагогически, защото ще разберем една голяма част от колегите, няма да коментирам нови или стари, възрастта нито е порок, нито е предимство, с какво се занимаваме и какъв е дълбокият смисъл, който не е принципно записан в Правилника. А терапевтичен по друга причина. Тук имаме няколко уважавани лекари, нека да ми кажат как се казва това състояние, когато човек иска да чува само собствения си глас и ничий друг. Това вероятно е някаква дълбока персонална патология. И понеже, професор Ангелов, тук не е лекарски кабинет, персонални патологии няма да лекуваме, ние трябва да лекуваме политическите патологии, и това е смисълът от днешната процедура. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дончев, искам да извадя една фраза от Вашето изказване – аргументите ни са изрядни от правна гледна точка. Благодаря Ви за това признание, приемаме го. Ние също мислим, че аргументите ни са изрядни от правна гледна точка и също смятаме, че това искане е просто една поредна злоупотреба с процедура от страна на опозицията, по същия начин, по който ние стигнахме дотук поради злоупотреба от страна на опозицията с парламентарната процедура. И то е ясно, че става дума за злоупотреба. Вие го признахте и във Вашето изказване, като завършихте, че няма никакво значение какъв е резултатът от настоящата процедура, защото Вие гоните други цели, а не постигането на процедурната поставена цел. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дончев, аз също искам да взема една малка част от Вашето изказване, и то е свързано с металните врати. И не бяхте ли, господин Дончев, Вие от ГЕРБ хората, които изградиха преграда между Вас и обществото, хората, които не чуваха гласа нито на репортерите, нито на всеки, който се противопоставяше (шум и реплики), и не е ли Вашата партия известна с това, че един човек е този, който казва какво ще се прави в цялата държава? И освен това не само че издигнахте тези метални врати Вие по този начин, но ги издигнахте и физически, защото тези врати, господин Минчев, са същите врати, които Цвета Караянчева е сложила на другото Народно събрание 2019 г. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми колеги, всяка парламентарна процедура, всяко изказване в тази зала е шанс – дали човек да научи нещо, което не знае, дали шанс да опонира на другия, който евентуално не е прав. За тази цел е важно да се слуша какво говори другият, освен това е важно да се разбира какво говори другият. Уважаеми колеги, с огромна тъга отбелязвам, че никой от Вас не ме е разбрал какво казах. Не знам дали сте ме чули, не сте ме разбрали. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чухме различни доводи защо обсъждаме в момента предложението на опозицията за оставка на заместник-председателя на Народното събрание, но всъщност в някои от тях, между другото, беше казано: трябва ли новите да са като старите? Не, не трябва. Всъщност ако искаме промяна, точно обратното – трябва да има нещо ново и нещо различно. Много от хората, които се изказват, използват политическо говорене, разбира се, но единствено от ГЕРБ чух доста личностни нападки към господин Иванов, което лично не приемам, защото всеки, който е следил внимателно неговото водене, може да види, че той е бил по-строг към коалицията, отколкото към опозицията. Също така мисля, че той е един отговорен, разумен и обективен човек, който всъщност е от лицата на Промяната. Разбираемо е, че статуквото в лицето на ГЕРБ и ДПС, с помощ, разбира се, от ВЪЗРАЖДАНЕ, иска да се изправи срещу едно от лицата на Промяната. Това е съвсем разбираемо. Въпросът е, че бих казал, че по страха ще ги познаете. Едните управляваха със страх, другите управляват региони със страх, а третите си вдигат рейтинга със страх. Въпросът е, че нас не ни е страх, ние на страха няма да се поддадем. И това, което искам да кажа на господин Мирослав Иванов, е, че не е важно кой е срещу теб, важно е кой е до теб. И цялата парламентарна група, и всички коалиционни колеги са до теб, така че смело напред. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. По принцип не исках да Ви взимам реплика, но нелепото Ви изказване да сравнявате ВЪЗРАЖДАНЕ с ГЕРБ и ДПС просто ме изкара тук. Едно е да се търкаляш по коридорите, друго е да разбираш политическата обстановка. Господин Ананиев, мога да Ви дам редица примери, когато ВЪЗРАЖДАНЕ е било конструктивно. Най-пресният е от сутринта. Така че, много Ви моля, не ни намесвайте там, където не ни е мястото, и сме доказали, че сме на съвсем друга позиция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ананиев, благодаря Ви, че сравнихте ГЕРБ с ВЪЗРАЖДАНЕ. Да, ГЕРБ си мислят, че са специални и затова гледаме оставката на господин Иванов днес. ВЪЗРАЖДАНЕ си мислят, че са специални и затова госпожа Искра Михайлова си развяваше картата пред лицето на полицията, която се опитва да я озапти. Да, много си приличат. Изглеждат като една партия направо. Благодаря Ви, господин Ананиев, за тази аналогия. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Таслаков, използвате за пореден път израза „търкаляте се по коридорите“. Не забравяйте, че когато казвате „търкаляте се по коридорите“, трябва да продължите – бяхте бит, блъскан, с телесна повреда, бяхте обгазен (шум и реплики) на протестите, летните протести от 2020 г., където имаше и Ваши членове. За съжаление, само двама или трима от Вашата група съм виждал на протестите. (Оживления и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всички останали, всички останали сте ми малко непознати като лица. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че Вие трябва да дадете отговор на Вашите избиратели защо заедно гласувате с ГЕРБ и с ДПС, защо влизате в техните игрички! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Вие трябва да дадете този отговор на избирателите си. Това всъщност е големият проблем, защото сте уж опозиция, която хем трябва да е с новото, хем да е срещу новото, но седите ръка за ръка със статуквото. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не е вярно това! Вие сте статуквото!“) И заедно с тях вкарвате различни неща. Господин Митев, да, така е – има хора, които искат да използват привилегиите си. Размахват депутатски карти. Така разбират привилегията. Аз и затова преди малко казах, че има хора – ето, господин Иванов е един човек, който не иска да парадира с привилегиите си. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И това мисля, че е редно – народните представители да не парадират с привилегиите си, а да работят всъщност в интерес на гражданите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволих си да направя процедура в началото на заседанието, защото знаех какво ще се случи с дебата. Когато няма мотиви, когато няма предложение – когато няма предложение за решение, няма и дебат по същество. Тук си говорихме за парламентаризма, за това как трябва да протича ежедневието ни, стигнахме до металните врати, върнахме се до кой ги е сложил в Партийния дом. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Аз с интерес научих, че това била Цвета Караянчева, не знаех. И какви ли не други неща. А по съществото на това, което е внесено, никой нищо не казва – нито за системните нарушения на господин Иванов, нито за повторяемостта на нарушенията. А то става ясно, между другото, от самия проект за решение, който е внесен – забележете, колеги, първият подписал се под вносителите е Костадин Костадинов и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, след това са се дописали госпожа Атанасова и господин Карадайъ като председатели на парламентарни групи. Тоест парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ се е загрижила за отношението на заместник-председателя на парламента към председателя на парламентарната група на ГЕРБ! (Възгласи: „Браво!“, и ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) И аз наистина моля колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ това да го обяснят по някакъв начин на техните избиратели, защото, когато влизаха в този парламент и в тази сграда, говореха друго, а сега правят друго. И на всички трябва да е ясно какъв е смисълът на днешния дебат. Смисълът на днешния дебат не е оставката на Мирослав Иванов, защото много добре знаете, че нямате мотиви за това. Това Ви е репетицията за вот на недоверие, само че понеже Ви е страх да го поискате, понеже сутрин обикаляте по телевизиите и казвате, че правителството трябва да си тръгне час по-скоро, някои завършват тук всяко изказване с оставка, няма да довърша какво, но Ви е страх да го напишете и внесете ето така – оставка на правителството, вот на недоверие. (Показва Проекта на решение за оставката на Мирослав Иванов с подписите на вносителите.) Защо Ви е страх, колеги? Защото знаете резултата и сега пробвате с това нещо да видите какво мнозинство ще събере. Е, ще съберете – виждам ВЪЗРАЖДАНЕ, виждам ГЕРБ, виждам ДПС. Ето това мнозинство ще съберете, само че в непълен състав, тоест преценете си силите, както се казва. Сега малко по досегашните изказвания. Неведнъж се цитира поведението на господин Главчев в отстраняването на госпожа Нинова. Да, господин Главчев беше достоен народен представител, достоен колега и не мога да кажа същото за функцията му на председател на Народното събрание. Защото, който е прочел стенограмите, знае много добре – тук има колеги, които са присъствали в тази зала, как не само наказа председателя тогава на най-голямата опозиционна група, изгони я от пленарната зала и я отстрани за заседания, за броя – едно, две или три, не знам колко беше.

Едно! Едно.

В същия ден отстрани и заместник-председателя на парламентарната група господин Кутев за три заседания. Забравили сте, нали? Забравили сте?! Тоест тогава може, но сега не може!

Не, не може.

И без основание. И сега, за да опресним информацията и за медиите, и за Вас. Не, господин Главчев не се отказа сам. Господин Главчев дойде сутринта в парламента, там, в оня кабинет, но там дойде и господин Борисов. Господин Ананиев, не от Банкя, тук дойде господин Борисов. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Тук дойде господин Борисов и го оттегли от поста. Това беше! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Нямаше никакво достойно поведение на председателя, който, видите ли, е оттеглил грешката си. Защото след това той нееднократно каза, че ако трябва да постъпи пак по същия начин, ще постъпи по същия начин. Дотук с господин Главчев. Да се върнем на следващия председател – госпожа Караянчева. Колеги, като толкова искате достойно и почтено поведение, защо, когато на госпожа Караянчева й беше поискана оставката, не си я подаде, тоест не се оттегли сама? С мотиви, с аргументи тогава на опозицията колкото искате, даже имаше колега от Вас, който и букет и подари, затова че оцеляла на поредния вот на недоверие. Така че, колеги, можете да си подготвите букет за господин Иванов евентуално, за да може да се сравнят процедурите. (Шум и реплики.) Колеги, да Ви напомня още нещо, защото то парламентарният опит, господин Дончев каза – някой път е хубаво нещо, ама някой път и не е хубаво. Аз, колеги, нямах завършено изказване не от тази трибуна, а от онази, другата зала, без да бъда прекъснат и от господин Главчев, и от господин Емил Христов, и от госпожа Цвета Караянчева – три минути, на третата минута ми беше вземана думата; две минути реплика, на втората минута ми беше вземана думата. Така ръководеха те заседанието. (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Кой каза: „глупости“? (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“, реплики от ГЕРБ-СДС.) Сашо, провери! Можеш да видиш в стенограмите колко пъти съм си завършил изказванията. Както и да е, това не е най-важното. Важното е, че в тези аргументи, уважаеми колеги, няма нито повторяемост, нито системност, нито някакво грубо отношение. Аз щях да бъда първият, който да стане и да защитя госпожа Атанасова, ако имаше такова нещо – не за друго, а защото е колега, председател на парламентарна група. Просто на нея й беше дадена думата – процедура по начина на водене, и понеже тя е с по-голям парламентарен опит от мен, знае как да говори, знае как да си вземе думата. Естествено, излезе от процедурата и съвсем естествено председателят й наложи наказание. Само че и наказанието, и вземането на думата, и процедурата по начина на водене, са норми в Правилника, уважаеми колеги. В Правилника пише: „Може да бъде отнета думата“, тоест водещият, председателят на парламента в този момент, и тук е мястото да кажа на всички колеги народни представители – човекът, който стои зад нас, се води председател на събранието, не е водещ, не е председателстващ, не е организиращ, той е председател в момента, в който заседава, така че това е за архива, да се знае. Уважаеми колеги, няма никакво нарушение, никаква обида към госпожа Атанасова. Господин Иванов си върши перфектно работата. Това, че Ви дразни по някой път, показва, че си спазва Правилника. И нас някой път ни дразни, когато нарушава Правилника, за да Ви даде повече възможност да се изкажете, но в крайна сметка стигаме до духа на закона. И понеже господин Ангелов каза, че е един от най-толерантните депутати, господин Ангелов, Вие и на двете стълпотворения от народни представители, когато бяха – единия път в мое присъствие, другия път госпожа Атанасова, Вие бяхте най-отпред, Вие водихте тези народни представители. (Силен шум и ръкопляскания от „БСП за България“ и от „Продължаваме Промяната“.) Така че не Ви укорявам, но Ви казвам – тази парламентарна практика е добра. Това е емоция, енергия, но това не Ви прави най-толерантния депутат. Още повече и предлагате лекарства, разбрах, от място на колеги. Хубаво е тези лечения да ги правите в кабинета, поне залата да не я правим лекарски кабинет, защото сигурно може да бъдете полезен на някого, но не давайки лекарства от парламентарната трибуна на колеги народни представители. И накрая, уважаеми колеги, ще завърша с това, че нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения проект на решение. Ние заставаме зад заместник-председателя на парламента, заставаме зад цялото ръководство, което сме избрали, защото всички ние сме ги избрали – и председателя, и заместник-председателя, и им даваме кураж да продължат по същия начин да управляват нас, да ни ръководят в рамките на компетенциите, които са им възложени. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Пак по същия начин?“) Да, по същия начин, без да нарушават Правилника, за да можем в крайна сметка да вършим работата, за която сме избрани, а повярвайте ми, в последните три чáса не е това, за което са ни изпратили хората тук. (Шум и реплики.) В последните три часа показахме поредните три часа загубено време за българския парламентаризъм, за българските граждани и се надявам с това гласуване да стане ясно, че в България има управляваща коалиция, че в България има управляващо мнозинство доста повече от 121 народни представители, опозицията да изтрезнее, да си поработи още малко върху организационните форми и когато събере подкрепа, когато събере необходимия брой народни представители, така, по този начин внесете вот на недоверие на правителството, може пък някога да постигнете успех. В близките три години и половина не виждам как ще стане това нещо! Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Свиленски, много неверни неща казахте. Едно е вярно – със сигурност ще подкрепите заместник-председателя в днешното му гласуване да остане на този пост. Но бързо забравяте, бързо забравяте Вие каква опозиция бяхте, как наричахте управляващите и никой не Ви прекъсваше. Това ще го оставя на Вашата съвест. (Шум и реплики.) Това ще го оставя на Вашата съвест. Направо на нищото го оставям, защото съвестта е така… (Реплики от „БСП за България“.) Излезте оттук да кажете в кое съм излъгал. Но, господин Свиленски, казахте едно много важно нещо, тоест две важни неща. Едното е за вота на недоверие. Господин Свиленски, ние, докато тръгнем да го подготвяме този вот на недоверие, цената на тока става по-висока, инфлацията става по-висока, Вашето правителство подписва все повече меморандуми с чужди компании и дава българската енергетика на ишлеме! Чудим се за какво да се захванем, за да напишем този вот на недоверие. И то май накрая ще е за цялостно творчество. Но той, вотът на доверие, се измерва и от социологическите агенции и Вие сигурно сте притеснени от това, а и министър-председателят Кирил Петков затова днес е в парламента – да си провери Вие как ще гласувате. (Смях от „Продължаваме Промяната“.) Или някоя част от залата от управляващото мнозинство, може би е затова. Това е по Вашата логика. Господин Свиленски, когато поискахме тази оставка, беше наистина за това как се води дебатът в парламента и с цялото уважение към парламентаризма и дебата в този парламент, аз в петък излязох, за да помоля председателстващия тогава за несправедливото отнемане на думата на опозицията. Защото, ако той беше балансьор и водеше дебата умело, той изтърва заседанието тогава – не го казвам в негово лично качество, казвам го тогава в качеството му на председателстващ, тогава не Ви направи впечатление как се държа Министерският съвет. Но това ще го оценят хората, и то много скоро.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Свиленски, аз като млад парламентарист се разрових в стенограми от предишни парламенти, за да потърся подобни примери и искам просто да Ви разкажа – както на Вас, така и на колегите, за примери за председатели от Политическа партия ГЕРБ как са подхождали в подобни ситуации.

Как?

Например на 11 февруари 2021 г. председателят госпожа Цвета Караянчева отнема думата на народния представител от БСП Павел Шопов (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) с думите: „Отнемам Ви думата. Нямате право да продължите повече по тази процедура.“ (Реплика: „Павел Шопов е от Атака, а не от БСП.“) Извинявам се, ако съм объркал групата, просто демонстрирам, че госпожа Караянчева също е отнемала думата. Гледайки по-назад във времето, разгледах и практиката на госпожа Цецка Цачева. Например тя доста повече е отнемала думата всъщност на народни представители. Например на 11 март 2015 г. уважаваната от Вас, колеги, госпожа Цецка Цачева като председател на парламента отнема думата на народния представител Гроздан Караджов след три отправени предупреждения, докато той превишава времето на своето изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски,… (Шум и реплики.)

…знаете колко много Ви уважавам, господин Свиленски, само че това, което правите през последните пет месеца, е изключително странно, странно е Вашето поведение. Много бързо се вживявате в ролята на управляващи. Искам да Ви кажа, че когато се вземат завои с превишена скорост, тогава има опасност от катастрофични явления, знаете го много добре това нещо. Справка – актуалните социологически агенции какво казват за Вашето поведение. На следващо място, със сигурност знаете, че днешната дискусия по никакъв начин няма за цел да унижи авторитета на нашия млад колега Мирослав Иванов. Нещо повече, днешната дискусия има за цел, ако е възможно, по някакъв начин да се коригира част от неговото поведение, защото невинаги спазването на буквата и точката на закона върши работа в парламентарната дейност. Понякога нарушаването на Правилника се оказва плюс за водещия на Народното събрание, а друг път, когато не се спазва… Или обратното, когато се спазва буквата и запетаята на закона, тогава се оказва, че започват обвинения срещу водещия заседанието, а в други случаи, в които председателят или водещият допуска по някакъв начин нарушаване, превишаване на нормите на Правилника, това се оказва благоприятно за дискусията. Така че тази тънка разлика, ако може да я преодолеем в тази дискусия, а не да се обвиняваме взаимно, тази дискусия би свършила своята работа и целта, която си е поставила опозицията с тази дискусия, може да придобие някакъв смисъл. Затова моята молба е, продължавайки тази дискусия, нека да избегнем личните нападки и по никакъв начин да не унижаваме достойнството на младия колега и по никакъв начин да не даваме израз на своята емоция в нея.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, тъй като беше казано няколко пъти как сте били наричани от тази трибуна, включително „убийци“, Вие се припознахте. Аз си спомням какъв беше поводът. Поводът беше онази голяма катастрофа на Своге, където загинаха 20 и няколко човека, и не бяхте наречени убийци, а беше наречена политиката, водена в последните 10 години, убийствена, но Вие така решихте. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не е вярно!“) Но Вие така решихте! Както и да е. От тази трибуна тази парламентарна група вляво – на „БСП за България“, беше пращана в Сибир, бяхме наричани главорези, бяхме наричани какви ли не, и има факти, и има стенограми, и това е хубавото на тези колеги, които стоят и пишат, и стенографират тези неща, така че нека не се връщаме кой какво е казал, но със сигурност не сте наречени убийци нито като хора, нито като народни представители, нито като министри, понеже виждам част от министрите от кабинета тук, но политиката беше такава, политиката беше убийствена и хората си го казаха в крайна сметка. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Господин Стоилов, прав сте. Няма база за сравнение на толерантността, на отношението от Четиридесетото до Четиридесет и второто народно събрание, и след това, да, така е. На опозицията на втората, на третата или на петата минута ѝ беше отнемана думата без значение кой говори, няма значение какво и няма значение кой. Ставаше ли време за отнемане на думата, тя беше отнемана много стриктно, така че добре сте се поровили в архивите. Господин Адемов, уваженията ни са взаимни. Вие знаете, че сте от хората, които също имате уважението не само на мен, а на парламентарната група, предполагам и на повечето народни представители, но казахте – сега не ми е работа, разбира се, Ваше право на избор е, Вие защо сте се подписали тук. Вие искате да постигнете някаква благородна цел – да коригирате поведението на заместник-председателя, или на другите заместник-председатели, които ръководят заседанието. Да де, ама в Проекта за решение пише друго. Не пише нито да коригира, нито да светне червена лампа, а пише: „Освобождавам Мирослав Иванов“! Излезте сега и кажете: ние искахме, проведе се дебатът, коригирахме и сега няма да подкрепим решението, защото постигнахме целта. Тази цел може да бъде постигната, когато има диалог. Вие знаете, че всяка сряда в осем и половина има Председателски съвет. Нито един път – докато съм присъствал, аз смея да твърдя, че съм пропуснал едно или две заседания, не е поставен въпросът за поведението, ръководенето на господин Иванов, на когото и да е от заместник-председателите, или на председателя на пленарно заседание. Нито един път! Тук има председатели. Единствено разглеждахме случая с наказанието на господин Ангелов. Един-единствен път беше разгледано наказанието, но не начина на водене на самото заседание, така че, ако това Ви е била целта, наистина правилното поведение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) е да не подкрепите и Вие. Целта, предполагам, е постигната… (Реплика от народния представител Хасан Адемов: „Не ме подценявай!“) Не Ви подценявам. Напротив, казвам Ви, че ако това е била целта, но ако целта е другото, за което говоря, сега ще видим по време на гласуването как ще се развият нещата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Мнението ми по отношение на поисканата оставка на заместник-председателя Мирослав Иванов ще си го спестя за себе си. Това не е идеята на моето изказване. Изправям се тук пред Вас, колеги, защото не мога да си намеря отговор на един въпрос. Досега в няколко часа чух какво се е случило, чух разбор как се е процедирало, примери от предходната практика, чух и защита на колегата заместник-председател, само че, колеги, не чух едно-единствено нещо, не мога да си отговоря, разбрахме как е работено дотук, но, колеги, как ще работим оттук насетне? Искането за оставка на заместник-председателя Иванов е подписано от трите опозиционни партии. Ако предположим, че мнозинството подкрепи това той да остане на заместник-председателското място, как ще работим оттук нататък? Дали няма да се случи така, че всеки път, когато се налага той да бъде ръководител на пленарно заседание, няма пък нарочно – не искам да използвам думата „да го крият“, и не го казвам с лошо, но така да се предпази, за да не се предизвика гневът на опозицията, без значение дали е справедлив или не. Предполагам, че по същия начин крият Цончо Ганев, защото за изминалите 20 пленарни седмици до момента той е бил назначаван два пъти само. Може би идеята е същата, понеже някой се изказа тук много пъти, че се съобразявате, госпожи и господа управляващи, с опозицията, ето как се съобразявате с опозицията и ето какво е отношението Ви към опозицията. Та да се върнем на начина на работа оттук насетне. Ако уважаваният от мен, разбира се, колега ръководи заседанието, дали пък всяко едно негово действие ще бъде гледано от опозицията под лупа и ние ще работим своего рода под едно напрежение и да очакваме всеки един път, когато той – дали за добро, дали за лошо, извърши една или друга процедура, веднага да има низ от парламентарни процедури? Вчера, мисля, че имаше такъв пример. Не съм ли прав? Така ли ще работим, в тези условия ли ще работим, уважаеми колеги? Затова се обръщам към управляващото мнозинство с една молба и с едно предложение. Нека да не стигаме до гласуване, нека заместник-председателят сам подаде оставка, при положение че има 80 подписа срещу длъжността, която той заема. Считам, че това ще бъде оценено добре от опозиционните партии. Считам, че не е нужно да се стига до гласуване, а може да се даде един добър пример как нуждата от диалог, която се прокламираше тук няколко пъти вече, може да намери своето проявление и не е нужно дори да гласуваме това нещо. Нека да намерим начин оттук нататък да видим как да се работи по-добре между управляващи и опозиция, защото за никого не е приятно, и с това ще се съглася единствено с много от преждеговорившите, тук да се води този диспут, дори и за мен. И пак Ви казвам, моето мнение ще го спестя за себе си, не е това целта на изказването ми. Затова правя предложение: да не стигаме до гласуване, колегата да си подаде оставката, да изберем друг на негово място и оттук нататък считам, че ще работим по-нормално. Само се замислете какво би се случило, ако стигнем отново до същата ситуация? Трябва ли след месец, представете си, че отново бъде внесено такова искане, колеги, пак ли ще обсъждаме искане за освобождаването на заместник-председателя Мирослав Иванов? Какво ще правим тогава, ако отново бъде внесено подобно искане, ще се излагаме допълнително ли? И на последно място, бих искал да се обърна към председателя. Господин Председател, ако позволите, една добронамерена критика. Не, няма да кажа критика, за да не бъде възприето погрешно, но мое съжаление. Господин Председател, съжалявам, че за пет месеца и половина Ви видях тук за първи път да се изказвате, когато защитавате Вашия заместник-председател. Много ми се иска да Ви бях виждал доста по-често и се надявам да Ви виждам доста по-често от тази трибуна, господин Председател, да се изказвате и по въпроси от дневния ред, и по други въпроси от дневния ред. Наистина би било приятно както на мен, така и на всички други колеги. Мисля, че когато получихме председателя Минчев, смятам, че загубихме народния представител Минчев. Дано това се подобри. Считам, че парламентаризмът може само да спечели от това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, опасявам се, че призивът Ви да не се стига до гласуване няма да бъде чут, защото министър-председателят Кирил Петков дойде тук, за да му разпореди да не подава оставка. (Смях, ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)

Уважаеми господин Председател, репликата ми е следната. Аз даже съжалявам, че е под формата на реплика. Господин Петров, понеже попитахте какво ще правим, ако заместник-председателят Иванов остане на своя пост? Ние сме правили в Народното събрание, работата си сме я водили с председател на Народното събрание, а не със заместник-председател на Народното събрание, на когото сме искали оставката и не я е подавал, а именно Цвета Караянчева. И когато Цвета Караянчева не подаде оставка, а отнемаше думата – и аз съм един от тези потърпевши, и то в рамките на процедурата, а не извън рамките на процедурата, ние продължихме работата си, защото така повеляват традициите на парламентаризма, а и тя си остана на поста, така че това ще правим. Но искам на нещо да обърна внимание, което казахте, и се извинявам, че просрочвам времето. Господин Цончо Ганев не е водил заседание, както може би всички знаем, но напоследък ние всички не виждаме господин Цончо Ганев да сяда на тази трибуна отзад, а никой не може да го спре да го направи. И това най-вероятно е, защото и Вие добре знаете, Цончо Ганев не иска да сяда горе до този състав на ръководство на Народното събрание. Това е причината според мен поне, така че никой не крие господин Цончо Ганев или някого друг. И едно изречение ми позволете, защото мисля, че в този дебат трябваше да се чуят председателите на комисиите, в които членува господин Иванов. Аз съм един от председателите – на Спортната комисия, той членува в Конституционни и правни въпроси. Неговата работа и дейността му в тези комисии е безупречна. Той не е конфликтна личност. Трябваше да се чуят тези мнения. И това го казвам без никаква куртоазия или нещо друго, така че трябваше да се вземе под внимание това, а аз мисля, че ще се вземе. Мисля, че съвсем логично се чу всичко в тази зала и нека да пристъпим към гласуване, но доводите господин Иванов да остане са повече и натежават. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ясно е, че системни нарушения на Правилника, извършени или осъществени от господин Мирослав Иванов, няма. Това е причината, поради която с чиста съвест ще гласувам против предложеното решение и в подкрепа на господин Иванов. Както бих казал в зала: „Решението е необосновано от фактическа и правна гледна точка.“ Това е първото нещо. Второто нещо, искам да Ви припомня една случка, която се случи тук – на много колеги не им направи впечатление, но на мен ми направи огромно впечатление – до голяма степен и информира отношението ми към дебата тук, и може би към опозицията. Тогава един колега от опозицията излезе и направи изказване, което беше на 180 градуса различно от позицията на партията му и от позицията, която той е защитавал преди в различни свои изяви, и залата му припомни това нещо – имаше леко подвикване от залата, предполагам и леко нарушение на Правилника. Отговорът на колегата беше: „Е, няма значение, аз съм опозиция, ние можем да правим каквото си искаме.“ Това е някак си отношението, което виждам от опозицията, включително и от днешния дебат. (Реплики.) Липса на последователност, липса на ценене на думите, липса на ценене на позициите и днешният дебат е пример за това нещо. Общият аргумент – пак беше израз на непоследователност в позициите, беше: „Моля Ви, оставете ни да нарушаваме Правилника. Моля Ви, махнете човека, който не ни оставя да нарушаваме Правилника.“ (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Това бяха нещата, които Вие казахте днес. Мнението ми е, наблюдението ми е, че господин Иванов води заседанията по един последователен ред и принципен начин. Знам, че това е новост за Вас, но това е. Често ни питате: „Това ли Ви е промяната?“ Да, това ни е промяната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гочев, не сте разбрали какво искаме да Ви кажем. Аз по-скоро към господин Иванов. Бих го посъветвал да не Ви слуша – и Вас, и колегите, които го насърчавате. Ясно е, че имате мнозинство и вероятно тази оставка няма да бъде приета. Важното е господин Иванов да разбере, че благодарение на определени свои действия се превърна в някакъв тип мишена, което означава, че може би е сбъркал някъде, така че нямайте безкритичния поглед, както и Вашата парламентарна група – не всичко, което правите е перфектно. Бъдете убедени, че бъркате в много отношения така, както са бъркали преди Вас управляващи мнозинства и както бъркат всички хора, така че не го имайте това усещане за непогрешимост. По отношение на господин Гочев. Понеже по-стари колеги, по опитни, като господин Свиленски, тука говореха как госпожа Нинова била изгонена, аз ще Ви кажа: знаете ли защо тогава господин Главчев подаде оставка? Той не я подаде, защото много обича госпожа Нинова, подаде я, защото БСП тогава – тогавашното БСП, което беше много по-принципно от сегашното, каза, че ще напусне парламента, ако Главчев остане председател. Господин Главчев подаде оставка, за да има опозиция в парламента. Това е много важно. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Опозицията е много важно нещо и Вие трябва да го разберете. Без опозиция, бъдете сигурни, че ще Ви бъде далеч по-трудно, отколкото с опозиция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Биков, благодаря Ви и на Вас за това, което казахте, перифразирам: целта е да е мишена, не и защото нещо е направил грешно и неправилно. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Съжалявам, ако Ви перифразирам по не 100% точен начин. Разбирам това изказване, защото стана ясно, че с политическо говорене Вашите аргументи често са неприети – нито от мнозинството, нито от обществото е това, което може би сте разбрали, и сега започнахте с личностни атаки и първата личностна атака е към господин Иванов – това го разбираме, но очевидно не работи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, въпреки че дебатът може би изчерпа голяма част от аргументите, длъжна съм като председател на най-голямата група от опозицията да взема отношение, а не в персонално качество, защото на мен ми беше отнета думата миналия петък. Първо, няколко неща станаха ясни от този дебат – ретроспекция на различни събития може би за поука. Съветвам колегите с не толкова голям политически опит да вземат тази политическа поука, а не персоналната такава. Големият плюс на този дебат. Опозицията очевидно е обединена не персонално срещу личността на един от заместник председателите на българския парламент, а срещу грубото погазване на духа на парламента. В началото, уважаеми колеги, дойдохте със заявките, че ще се завърнат парламентаризмът, правовата държава, правовият ред, демокрацията. Няколко месеца по-късно завърна ли се? Завърна ли се парламентаризмът в сграда, окована в решетки, уважаеми господа? В сграда (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), в която го няма нито духът на Конституцията, нито духът на плурализма? В сграда, в която опитвате да натикате опозицията в дъното и да ѝ отнемете правото да говори? Това ли е положителната промяна? Знаете, че не е това. Знаете, убедена съм, че завръщането на парламентаризма не е лишаването на опозицията от право на дебат, не е отнемането на думата на опозицията – без значение точно на коя парламентарна група. Затова в този случай опозицията е обединена, въпреки че има своите диаметрално противоположни решения по различни законопроекти. И днес се демонстрира, въпреки че една част от опозицията понякога подкрепя Вашите решения. Какво още разбрахме от този дебат? Разбрахме, че на Вас Ви е много трудно да направите две неща: да признаете, че сте сбъркали и да разберете, че нищо не започва от Вас. И да, казаха се имената на съвременни политици, които са били председатели на Народното събрание, казаха се имената и на онези, които за първи път са отстоявали правото на опозиция и правото на управляващи да говорят свободно от тази трибуна. Видяхме във всички изказвания или в тези на по-голямата част от управляващото мнозинство нещо като микс от адвокатска пледоария, примесена с футболни коментари. Имаше и терминология за картони, за по-добри отбори. Уважаеми колеги, мисля, че подходихте твърде лаконично към темата на този дебат. Очевидно не осъзнавате, че тези 8% одобрение в кавички, които в момента има парламентът и които са най-ниски може би за последните 25 години в историята на българския парламентаризъм, не се дължат на опозицията. Не се дължат на опозицията или не се дължат само на опозицията. Напротив, на управляващите. На управляващите е основен ангажимент както да повишават доверието в българските институции, така и да намират баланса, да търсят диалога и решенията в конструктивизъм с българската опозиция, защото тя представлява български граждани по Конституция. Последно, много неща е виждала тази сграда. Имаше дни, в които телевизионни предавания часове посвещаваха на председателя и на заместник-председателя на парламента и не беше толкова отдавна – беше в една година, когато правителството разчиташе на подкрепа на случайно събрано мнозинство. Това време, слава богу, в момента все още не е настъпило. И се обръщам персонално към Вас, уважаеми представители на „Продължаваме Промяната“, господин Иванов и господин Минчев: не допускайте парламентът да се срине още повече, парламентаризмът да бъде сравняван единствено и само с думата скандал, а Вие, господин Минчев, да сте председател не на Народно събрание, а на сграда с решетки. Дали ще е затвор, дали ще е зоологическа градина или нещо друго, зависи от нас, но най-вече от Вас, защото Вие сте първият сред равни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Атанасова, доколкото си спомняте, числата не са много за показване, но около 13% е на настоящия парламент одобрението, на 8% мисля, че е на Четиридесет и четвъртото, където беше най-ниското одобрение. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Сега, малко се обърках от Вашите изказвания. Не разбрах, от една страна, господин Тома Биков каза, че има мишена, Вие казвате, че не е личностна атаката. В крайна сметка е много ясно на всички какво правите – във всеки един момент и при всеки един повод се опитвате да вкарвате клинове и да разклащате това управление, колкото и да не е държавническо това поведение – точно в това състояние на криза, в която се намират и държавата, и обществото. И това, което се забеляза в залата, е следното – да, Вие, направихте своя опит да видите, че опозицията е обединена, но това, което също се видя, е и че управляващата коалиция е обединена и стои зад господин Иванов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател, много сте щедър. Госпожо Атанасова, колеги! Току-що излезе решението на Инспектората на Министерството на културата, с което ни глобяват за тези решетки. Така че приемете го и като процедура, и наредете веднага да бъдат махнати. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Последен и без претенции, че мога да обобщя от името на всички, скъпи колеги, няма да подкрепя искането за оставка на Мирослав Иванов. Ще подкрепя Мирослав Иванов, когото познавам като съвършен професионалист. ГЕРБ искаха да внесат объркване в нас с тази процедура и успяха. И ще Ви кажа как успяха. Успяха, защото като, прочетох мотивите за системно несправяне със задълженията, и си казах: „Ей, ами те ще искат оставката на Росица Кирова.“ (Смях и оживление.) Обаче се оказа, че не на Росица Кирова искат оставката, а на Мирослав. И тук идва времето да кажа на господин Иванов: господин Иванов, както ни каза и Асен Василев в началото на нашата политическа кариера, не се притеснявай, ако ГЕРБ те атакуват. Това означава, че правиш нещо много правилно. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“ и ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Това не е първата процедура по искане на оставка на председател или заместник-председател на Народното събрание и най-вероятно няма да е и последната, доколкото познавам нравите български, от които българският парламент, за жалост, някак си не може ярко да се отдели. Българският парламент е еманацията на състоянието на българския народ, защото той излъчва нас като негови представители в тази зала. Днес чухме много хубави думи за парламентаризма, за духа на парламентаризма, за това, че не трябва да се спазва само точката на закона, какъвто е нашият правилник, а трябва да се спазва и неговият дух, и с това всички сме абсолютно съгласни. Но си мисля, че ако има нещо, което всички заедно бихме могли да направим, за да прекратим този лош имидж на Народното събрание и наистина да спрем неговото стремглаво падение в общественото доверие, е, ако приложим същата енергия и плам, с която търсим кусурите и грешките на другите, да осъзнаваме и да виждаме и собствените си пороци и грешки. Тогава мисля, че ще намерим този баланс и всички ще бъдат – няма как всички да са напълно доволни, но поне ще има някакво равновесие. Природата винаги го търси, защо да не го потърсим и в рамките на този парламент. Тук се споменаха имената на много от предишните председатели и заместник-председатели на Народното събрание. Наистина изключителни хора. Но не бива да сравняваме хората помежду им, защото всеки човек е своя отделна вселена. Да, неминуемо човек чисто на подсъзнателно ниво понякога прави аналогии, прави сравнения с предшественици, седели тук, на тази трибуна, но така или иначе всеки човек си има своя характер, има своя почерк, има своя стил на поведение, на изказ, на всичко. В този ред на мисли бих искала да кажа, че парламентарната група на „Има такъв народ“ ще подкрепи господин Мирослав Иванов, за да продължи да изпълнява своите функции като заместник-председател (ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“), с надеждата, че той наистина се е вслушал във всичко хубаво и лошо, което се каза и за него, и за духа, който цари в този парламент, в рамките на днешния дебат. И съм убедена, че като умен човек ще се опита да коригира, ако смята, че е сгрешил, по това ще разберем и колко е помъдрял, част от своето поведение. Точно защото смятаме, че всеки човек има нужда от втори шанс, нека това да бъде вторият шанс на господин Мирослав Иванов и да продължи да изпълнява своята функция като заместник председател. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Ще бъда изключително кратък, дори леко ще противореча на колегата ми Виктория Василева. В смисъл няма да противореча в това, че ние ще подкрепим Мирослав Иванов, да, ние това ще направим като парламентарна група. Ще говоря като себе си: аз напълно подкрепям поведението, което имаше господин Мирослав Иванов онзиден, защото смятам, че така постъпват мъжете и смятам, че постъпи правилно. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Залата е пълна и вече може би повече от три часа обсъждаме тема, която за мен е една политическа демагогия. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Аз лично се чувствам неудобно, че загубихме толкова много пленарно време да обсъждаме моето поведение като заместник-председател на Народното събрание. Защо? Аз винаги съм се старал да спазвам буквата на закона, но и не само буквата, ами и духа на закона. Правилникът на Народното събрание има ранга на закон. Неведнъж съм оставял колеги от опозицията да говорят много повече от допустимото време, неведнъж съм оставял колеги от опозицията да се изказват по същество в процедури, така че тези аргументи считам за абсолютно несъстоятелни. И самата дискусия днес, и самите мотиви, които са посочени в Проекта за решение, ясно показват, че колегите, които са поискали моето предсрочно освобождаване, нямат разумни аргументи, нямат добра мотивировка. Тези аргументи са несъстоятелни. Председателят господин Минчев направи много добър анализ, който абсолютно подкрепям като аргументи и като логика. Но, колеги, искам да Ви обърна внимание на нещо. Тук има 240 души. Никой не може сам да определя поведението на тези 240 души. Поведението им зависи от тяхното възпитание, от техния морал, от тяхното достойнство, чест – думи, които все по-рядко се използват тук, от тази трибуна, и все по-рядко се наблюдават от тази трибуна, когато колеги народни представители се изказват. И да, много често аз като заместник-председател и водещ дадено заседание се чувствам неудобно от поведението на колеги, от това, което те казват, от това, което те правят. Не аз, колеги, карам 15 или 20 народни представители да излизат тук и да блокират работата на Народното събрание. Не аз съм този, който се е обърнал веднъж с неуважителна дума към някого от опозицията, колеги, и от ДПС, и от ВЪЗРАЖДАНЕ, и от ГЕРБ. Въпреки че многократно съм бил обект на обиди, от Вас, колеги от ГЕРБ, и от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Многократно съм бил обект на обиди, некоректно отношение, неуважително отношение. Днес се споменаха някои от тези моменти. Но аз съм запазвал винаги добрия тон и никога не съм си позволявал да се обърна неуважително към когото и да е от Вас. Госпожо Атанасова, персонално към Вас. Ако Вие сте се почувствали обидена, имате моето извинение, ако Вие, персонално. (Продължителни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и ДПС.) Въпреки че не смятам, че постъпих грешно в тази ситуация. И това не означава, че не разбирам ситуацията. Разбирам отлично тази ситуация. Това е и към господин Цонев. Разбирам, и както казах, опитвам се да прилагам духа на парламентаризма. Но духът на парламентаризма не е анархия, не е безкрайни своеволия, не е безкрайно нарушаване на Правилника. Колеги, моля Ви, опитайте се да го разберете и Вие. От тази трибуна са се изказвали действително бележити българи. Немалка част от тях са стояли отзад. Аз въобще не се чувствам на нивото на имената, които спомена и господин Костадинов или господин Петров, но се опитвам и полагам усилия да спазвам духа на закона, да спазвам духа на парламентаризма, да работим ползотворно и да си вършим работата, за която ние сме избрани тук. Колеги, действително един апел: нека, който от Вас някъде по пътя си е загубил думите „чест“, „морал“, „достойнство“, „почтеност“, „уважение“ и „добро възпитание“, да се върне някъде по пътя си и да се опита да ги намери, защото това ще бъде само за доброто на България. Благодаря Ви. (Депутатите от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ стават и ръкопляскат.)