25 май 2022 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, инфлацията вече е близо 20%. Печалбата на държавните предприятия, ако сте прочели, е над 528% на АЕЦ-а и 720% на БЕХ. Парите, които за първото тримесечие са събрани от непредвидимите печалби на държавните предприятия, са над един милиард за първото тримесечие. Зелената енергия, с която подпомагаме предприятията и техните производители, въпреки помощта на високоенергийните предприятия, получават помощи, а от производство на зелена енергия от 100 мегавата получават допълнително над 300 милиона за първото тримесечие. Не мога да разбера какво повече трябва да Ви предлагаме?! Срам ме е, че Ви предлагаме да Ви подпомогнем да разберете, че не се краде така. Обърнахте всичко на джебчийство. (Оживление, ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.) Дайте да приемем този законопроект, да дадем възможност на господин Василев законно да изхарчи около три милиарда на всяко тримесечие. Сега са незаконни – за купуване на жито, за... Взимат парите от магистрала „Хемус“ и ние не знаем за какво ги харчат?! Много Ви моля, не знам, на мен вече ми е неудобно да Ви моля да въведем ред и законност в това, за което дойдохте на власт. Благодаря Ви. Бъдете внимателни! Прегласуване! Друго гласуване няма да има.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, правя предложение т. 2 от дневния ред да отпадне. Ще се аргументирам и защо? Предложението, което направи господин Аталай и не се прие да е част от дневния ред, е внесено на 31 март 2022 г. и по Правилника, а и е обичайна практика на Народното събрание, когато има различни законопроекти, внесени за промени за един и същ закон на първо четене, те да се разглеждат заедно. Само че този лобистки закон, който обслужва частни интереси, е внесен на 11 март и на първо четене е приет на 21 април, след като вече е бил налице и друг законопроект, който да решава проблемите на българските граждани и бизнеса, в тази кризисна ситуация. И резултатът какъв е? Лобистките закони получават бърза писта в нарушение на Правилника. По тази причина, господин Председател, ще Ви помоля – нека Конституцията и законите на страната да важат най-после, да започнат да се прилагат, а не да има значение кой предлага, а не какви са правилата и законите. Затова аз предлагам точка втора да отпадне, за да въведем в нормален ред, веднъж поне, действията и на Народното събрание. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател! Безкрайно много надежди и вяра бяха подарени от българите на политическия елит, който не се посвени да ги предаде, излъже и да продаде българските национални интереси. Вече 32 години живеем в лъжа – в лъжата на хора, които, настанили се удобно в столовете на властта, придобиват чувство на недосегаемост. Настоящото правителство на четворната коалиция умело усвои от предшествениците си навика да ползва политически лъжи. Оказа се обаче, че изненадващо ученикът надмина учителя. Уж млади и неопитни, политиците от „Продължаваме Промяната“ се учат бавно, но за сметка на това лъжат доста ефективно. Днес се готви поредното предателство. Финансовият ни министър се готви да внесе в Министерския съвет за одобрение План за приемане на еврото от 1 януари 2024 г., като паралелно с това е възможно да бъдат гласувани едни скромни 10 млн. лв., които да се заплатят на рекламна агенция, която да се заеме с пропагандна кампания, внушаваща това, че с еврото ще станем по-богати. И докато ни лъжат умело, че с приемане на еврото тук ще потекат реки от злато, мед и мляко и ще настанат времена на благоденствие, българският народ обеднява и изнемогва. Сметките за ток, храна, гориво, газ, вода растат, и то не в лицемерната и фалшива представа на правителството, а в реалността. Докато от правителството на четворната коалиция ни лъжат, че ще получим по-евтин американски втечнен газ, по-голямата част от европейските държави в момента рестартират икономиките си и се съгласяват да плащат газ според новите условия, поставени от Руската федерация. Правителството ни лъже, че искат от нас газът да се плаща в рубли, а всъщност условието е просто да се плаща в руска банка. Правителството ни лъже, че с въвеждането на еврото ще станем по-богати, а всъщност няма страна, която да е станала по-богата с тази валута. Има обаче страни, които, като Гърция и не само тя, разбира се, са станали много по-зависими. Поредно политическо предателство е това да дадем част от държавния си резерв като гарант в Европейската централна банка за гарантиране стабилността на еврото, а другата част на нашето правителство, което вероятно, както лъже, така и може да усвоява. Предателство е също така златният ни резерв да продължава да се съхранява в Англия, където се намират две трети от българското злато, а тук да се тиражира политическата лъжа, че това е изгодно за нас, защото така или иначе ние няма как да го съхраняваме в нашата страна. Тези бързи и наглед необмислени решения, прикрити от политически маневри и лъжи, разбира се, са под давление на чужди дипломати. Съвсем неслучайно в страната ни пристигнаха помощник-държавният секретар Карън Донфрийд и американският министър на отбраната Лойд Остин. И двамата американски дипломати пристигнаха без предупреждение в последния момент, като неканени гости, погазвайки протокола, все едно те са домакините, а ние сме гостите на тази земя. Впрочем, произнасям имената им изключително внимателно, защото не искам да изпадаме за пореден път в унизителната ситуация от най-високата трибуна в държавата – тази на Народното събрание – да се чете декларация, възхваляваща чужд държавник. Една неволна грешка, езикова, от моя страна, през изминалата седмица стана повод за няколко навеждания – поредни дълбоки поклони, към господарите на колониална България от страна на една от управляващите партии.

Със своите възхваляващи декларации за американския вицепрезидент „Продължаваме Промяната“ надмина Българската комунистическа партия, която четеше подобни декларации до 1989 г. отново от тази трибуна, само че за други генерални секретари – съветските. Сега за американските. Безпрецедентното унижение за нашия народ е от трибуната на Народното събрание да се възхваляват чужди държавници. Мястото на тези похвали за чужди дипломати е само територията на посолствата тук в нашата столица, където, между впрочем, е мястото и на чуждите флагове. Срамно е българските управляващи да унижават така българския народ – народа с най-старата държава в Европа. Впрочем, вчера беше 24 май – ден, в който трябваше да си припомним, че сме дали писмеността на една шеста от света. А днес ние сме унижени от шепа лъжливи предатели, които не спират да се покланят на този или онзи господар. Очевидно е, че българското правителство е подложено на натиск и по един друг много важен за нас българите въпрос – приемането на Република Северна Македония в Европейския съюз – въпрос не просто емоционален, а съдбовен за нас българите, въпрос, от който ние българите няма да отстъпим. Видяхме, че дори Европейският парламент в своя декларация прие почти всички наши аргументи, което ясно и категорично показва, че не България трябва да е предмет на натиск, а Македония, защото тя не спазва Договора за добросъседство. Очевидно от това е, че когато изкажем нашата позиция гласно и ясно, то тя бива разбрана. Когато обаче правителството ни се държи като слугинаж, няма как да бъдем уважавани, защото никой не обича слугите. Слугуването ни обрича народа на мизерно съществуване, безработица, глад и унищожение. Много често от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим за националните предатели. Нека Ви кажа кои са те. Националните предатели са тези, които твърдят, че чуждите войски ще гарантират националната ни сигурност, а не българската войска. Националните предатели са тези, които твърдят, че чуждите военни бази в нашата страна ще гарантират сигурността ни, а не военните поделения на българската войска. Национални предатели са тези, които твърдят, че ние трябва да спазваме общностни интереси пред националните интереси. Национални предатели са тези, които твърдят, че България трябва да е готова дори да понесе загуби в името на чужди национални интереси, но не и да защитава своите национални интереси. Национални предатели са тези, които искат да лишат България от нейната финансова независимост, унищожавайки българския лев. Национални предатели са тези, които искат да вкарат и ангажират България в чужда война, без това да е в съзвучие с българския национален интерес. Национални предатели са тези, които продължават да не обръщат внимание на българите в Украйна, поставени в унизително положение от страна на украинския режим. Национални предатели са тези, които трябва да понесат своето възмездие и наказание, така както е предвидено в Наказателния кодекс на Република България, глава първа: „Престъпление срещу Републиката“. Припомням, наказанията там са за диверсия, шпионаж, вредителство, саботаж и държавна измяна – нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ Ви обещаваме че ще направим, защото това иска българският народ от нас и ние ще му го дадем. Ето защо правителството трябва да подаде оставка. Трябва да подаде оставка, за да освободи българския народ от лицемерието и лъжите. Крайно време е да сложим край на лицемерието в българската политика, а България да започне да се управлява от българи, а не от национални предатели. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, първо, бих искал да направя една процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Жулиета Върлякова, заместник-министър на труда и социалната политика, и Искрен Ангелов, директор на дирекция „Политика на пазара на труда“ в МТСП.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 47-254-01-29, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 17 март 2022 г., приет на първо гласуване на 21 април 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 7, ал. 1 думите „както и“ се заличават, а след думите „услуги по заетостта“ се добавя „за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната“.“ По § 2 има предложение от Деница Сачева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от Деница Сачева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 7а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „информация с“ се добавя „Министерството на образованието и науката“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) За целите на държавната политика за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната Агенцията по заетостта обменя информация за лица на възраст от 16 до 65 години с Националната агенция за приходите, Министерството на образованието и науката, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националния осигурителен институт, Националната агенция за професионално образование и обучение и Националната експертна лекарска комисия. Условията и редът за обмена на информация и за съвместната дейност на институциите се определят с акт на Министерския съвет.“ Предложение от Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 10, ал. 2, изречение първо думите „два пъти“ се заменят с „един път“.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ на първо четене подкрепихме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, ще подкрепим и на второ гласуване текстовете, предложени между първо и второ четене и приети от Комисията по труда, социалната и демографската политика, с консенсус, с малки изключения. Знаете, че Агенцията по заетостта изнесе доклад през месец март с данни за това, че над 900 хиляди български граждани към настоящия момент нито учат, нито работят, нито пък са регистрирани в бюрата по труда. Това означава, че те не си търсят работа. Тези 900 хиляди български граждани, от които, забележете, над 170 хиляди души са млади хора между 16- и 29-годишна възраст, посочват като основна причина за това – мотиви да не си търсят работа и да не учат, първо, заради липсата на умения, здравни проблеми, семейни пречки или бариери заради географска отдалеченост. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепим всички предложени и приети текстове от Комисията по труда, социалната и демографската политика между първо и второ четене, защото този законопроект ще регламентира информационната свързаност между Агенцията по заетостта и институциите по анализиране, издирване и контакт с лицата в трудоспособна възраст. И второ, защото знаете, че в България в момента говорим за демографска криза, демографска катастрофа, а ние считаме, че тези над 900 хиляди български граждани са сериозен потенциал в пазара на труда. Друг сериозен аргумент, който изразихме още по време на първото четене на този законопроект. Посочихме, че 170 хиляди души от тези хора – над 900 хиляди български граждани, млади хора между 16- и 29-годишна възраст, ще придобият и умения, и ще валидират техните знания и умения, които притежават. По този начин те могат да бъдат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Затова от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ подкрепихме този законопроект на първо четене, ще подкрепим и текстовете, предложени между първо и второ четене и приети от Комисията по труда, социалната и демографската политика. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата сега по предложения законопроект – ще кажа няколко думи по цялостното предложение, за да не вземам повече думата в хода на Доклада, освен ако няма нужда от някакви реплики. България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда, има демографска криза, като населението намалява драстично и много по-бързо в сравнение с други държави. Това е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка се топи постоянно. Неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда, но понастоящем Агенцията по заетостта достига до малка част от тях поради законови празноти. Нужни са промени, които да позволят на Агенцията да си взаимодейства активно с институциите по анализиране, издирване и контакт с лицата, които са в трудоспособна възраст, но поради липса на умения и други бариери не могат да достигнат до нейните услуги. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е разработен, за да отговори на потребностите от целенасочена работа за активиране на трудоспособните лица, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Те са съществен трудов ресурс в условията на намаляваща работна сила в резултат на демографските процеси и при очакваното възстановяване и нарастване на търсенето на работници и специалисти в редица икономически дейности в дългосрочен план. На второ място, Законопроектът регламентира и финансирането със средства от държавния бюджет на активна политика на пазара на труда, на процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности на безработни лица, регистрирани към бюрата по труда, както и възможностите за придобиване на професионална квалификация, и осигуряване на нови възможности за заетост и професионално развитие. Чрез процедури по валидиране, които за безработните лица ще бъдат безплатни, ще бъдат установени, оценени и признати професионални знания, умения и компетентности, които тези лица са придобили чрез професионален опит по неформален път или самостоятелно учене. Между първо и второ четене ние сме съобразили нашите промени с всички бележки, които сме получили от заинтересованите институции, като Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, Националната агенция за професионално образование и обучение и социалните партньори. Предложили сме и промяна в Закона за насърчаване на заетостта в резултат на придобития от комисиите по заетост опит от проведените анкети на работодателите два пъти в годината за потребностите им от работна сила. Установено е, че две анкетирания в рамките на една година – през месец февруари и през месец септември, не показват съществени различия, както и че не е налице голяма динамика в работодателските предвиждания относно необходимия им персонал. Именно затова сме предложили тези проучвания да бъдат веднъж годишно. Предложени са и промени в някои от дефинициите, като „подходяща работа“ и „възрастен“. Предложена е и промяна на Закона за здравето, която цели информационните масиви да се използват и за планиране на дейности, свързани с трудовата заетост на лицата с трайни увреждания. Настоящият законопроект ще даде възможност да се решат редица дефинирани до момента проблеми, за които настоящото законодателство не дава решения – недостигът на работна сила за бизнеса у нас, изключително високият брой на неактивни хора в трудоспособна възраст, включително младежи, както и възможностите за приобщаване на тези хора при придобитите им знания и умения по неформален път. Не на последно място, предлаганите промени са и част от поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, който предвижда да бъдат предприети мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до услуги по заетостта и засилване на активните политики по отношение на пазара на труда. Като благодаря на парламентарните групи за получената подкрепа на първо четене, се надявам, че сега ще можем да разчитаме отново на подкрепата на парламентарните групи и за второ четене, за да може България да провежда по-ефективна, по-качествена политика по заетостта и работната сила у нас. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ на второ четене ще подкрепим само параграфи 1 и 2, както казах от тази трибуна на първо гласуване на Законопроекта, поради простата причина, че смятаме, че трябва наистина да се направи анализ на труда, да се видят всички фактори и причини защо тези хора не се намират на пазара на труда и след това да се вземат евентуално мерки, които да ги стимулират да се върнат на пазара на труда, защото смятаме, че голяма част от тези хора, както казаха говорилите преди мен – над 900 хиляди, са заети в сивия сектор. Това е пределно ясно на всички нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Също така има голяма част от тях, които са в чужбина и работят в чужбина. Нашият пазар на труда, нашето Министерство на труда и социалната политика се съмнявам, че разполага с данни каква част от тези хора работят там, защото част от тях са в сивия сектор и в чужбина, колкото и да е малък там този сектор. Така че има много причини, поради които първо трябва да се анализират нещата и след това да се кажат конкретни мерки, по които да се работи, по които да достигнат средствата, които да се отделят от бюджета, до тези хора, за да могат да се включат адекватно на пазара на труда в държавата. Не може предварително – отново слагаме каруцата пред коня, предварително казваме какво трябва да направим с тези хора, преди да знаем техните нужди. Същото беше с хората с увреждания, по същия начин е тук ситуацията. Правим нещо, което впоследствие може да не е ефективно, може да не е правилно, но дайте да го направим сега – да изхарчим едни пари, пък после ще видим какъв е ефектът и какви са гаранциите за…

За какво ги харчим парите, можеш ли да ми кажеш?

Господин Адемов, за втори път ме прекъсвате, докато говоря от тази трибуна. Не Ви отива, на такъв голям парламентарист. Да не говорим, че Вие от ДПС държите много…

Извинявам се, господин Председател, но когато ме прекъсват по този начин, не е коректно. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим всичко нататък след § 2, принципно няма да го подкрепим, защото смятаме, че първо трябва да се направи съответният анализ, да се видят какви са потребностите и чак тогава да се вземат адекватни мерки. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, моята реплика е към Вас, защото с това, което казахте, и това, което предложихте между първо и второ четене, всъщност противоречи на логиката на Законопроекта, който ние внасяме и ще се мотивирам защо е така. Параграф 1 касае държавната политика в сферата на заетостта, тоест там са регламентирани основните дейности, с които ще се занимава Агенцията по заетостта – основните политики, които ще провежда. Параграф 2 касае обмена на информация между институциите, тоест това е информацията, която ще трябва да получи Агенцията по заетостта, за да може след това, обработвайки тази информация, което е регламентирано в следващите параграфи, да се идентифицират всички лица, които трябва да установим кои са тези лица, които нито учат, нито работят и не са регистрирани в бюрата по труда. На практика това, което Вие предлагате, означава, че се вменява като задължение на Агенцията по заетостта и на служителите от Агенцията по заетостта да провеждат държавна политика в сферата на работа с неактивни лица, но на практика не им се дава възможност с процедури и с мерки да направят това идентифициране. Мисля, че няма логика в това, което казвате, и не е логично да отпаднат – да не подкрепите следващите параграфи след § 3, защото именно в тези параграфи са регламентирани абсолютно всички дейности, които трябва да извършат служителите на Агенцията по заетостта, така че да достигнат до лицата, които нито учат, нито работят. Да се знае, че лицето х, y, z, нали това са лица, които нито учат, нито работят, да бъдат консултирани, мотивирани да се регистрират в бюрата по труда и след това, ако притежават някакви умения, да си защитят уменията чрез валидиране на тези професионални знания и умения. Това имам като реплика към Вас. Мога и да чуя Вашите доводи, защото ми се струват нелогични. Благодаря Ви.

Аз няколко пъти обяснявам защо няма да подкрепим другата част на Законопроекта. Може на Вас да Ви звучат нелогични нещата, но не са така. Логични са и много ясно обясних защо няколко пъти ставам и обяснявам защо, явно трябва да го обясня пак. Принципно няма да подкрепим другата част. Трябва да се събере тази информация. Имаше и други методи – не е нужно да се правят директни промени в законодателството, така че това е това, което мога да Ви кажа. Това, че на Вас Ви звучи нелогично, си е Ваш проблем. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Параграф 2 касае обмяна на информация между Агенцията по заетостта и институциите, които са изброени в този § 2. Той не касае абсолютно нищо друго, тоест, ако предположим, че институциите ще предоставят нужната информация на Агенцията по заетостта, това означава, че събираме в една електронна папка всички данни за всички лица, които ни предоставят тези институции и спираме дотам. Тоест оттам насетне вече служителите няма как да извършат идентифициране на лицата, ако след това в следващите параграфи това, което сме заложили, не се осъществи като тяхна дейност. И само искам да напомня, господин Георгиев, обръщам се към Вас, защото поводът за изказването ми е Вашето предишно изказване, че – когато един изпълнител, когато един служител трябва да изпълни определени задължения, определени изисквания на Закона, то той сяда и чете Закона дословно и след това изпълнява всички разпоредби така, както са разписани в Закона. Така че това, което предлагате, и това, което казвате, отново казвам, че по някакъв начин си противоречи и не може да бъде изпълнено след това от служителите. Благодаря.

Господин Председател! Госпожо Жекова, честно казано не мога да разбера защо продължаваме да дълбаем там, където в момента не сме стигнали. В момента обсъждаме самото начало на Законопроекта. В този законопроект и в самото начало, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казахме, че подкрепяме първа и втора част – нищо друго. Оттам нататък господин Георгиев ясно и точно каза, че ги подкрепяме тези неща. Напълно нужно е да се направи нужната база от данни. Не е нормално в момента да продължаваме и да се взимат управленски решения, без да имаш нужните данни – просто не е нормално, и точно заради това ние го подкрепяме. Но всичко друго предстои да се обсъжда нататък в Законопроекта и за всичко друго ние ще кажем защо няма да го подкрепим. Но на този етап не мога да разбера защо за пореден път коментираме следващите алинеи – не е нужно, и ние ще дадем аргументи защо няма да ги подкрепим, след това – всичко друго това, което сте внесли като предложение.

По § 3 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители. Параграф 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 16 се правят следните допълнения: 1. В т. 8 след думите „прогнозиране на пазара на труда“ се добавя „проучване и анализиране на трудовите ресурси“. 2. Създава се т. 17: „17. валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение.“ По § 4 има предложение от Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители. Параграф 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Арабаджиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. В чл. 17, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 7: „7. включване в процедура за валидиране на професионални знания, умения и компетентности“. 2. Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9. 3. Създава се т. 10: „10. стипендия, средства за транспорт и квартира за времето на процедурата за валидиране на професионални знания, умения и компетентности“.“

По § 5 има предложение от Искрен Арабаджиев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители § 5 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „Швейцария“ се добавя „навършил 16 години“. 2. В ал. 2, т. 4 думите „придобили право на“ се заменят с „получаващи“, а думите „лица, получаващи“ се заличават. 3. В ал. 3: а) създава се нова т. 3: „3. чужденците, ползващи се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците;“ б) досегашните т. 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 4, 5, 6, 7 и 8. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Регистрацията се извършва по постоянен или настоящ адрес, с изключение на регистрацията на лицата по ал. 3, т. 3.“ 5. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Чужденец, ползващ се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците, може да се регистрира по адреса, на който се е установил и пребивава. Адресът може да се удостовери с адресна карта на чужденец, регистрационна карта от място за настаняване по смисъла на Закона за туризма, декларация от лицето, на чийто адрес пребивава лицето, ползващо се от временна закрила, документ от общината или друг документ, съдържащ данни за адреса.“ (6) Условията и редът за регистрация се уреждат с правилника за прилагане на закона.“ 6. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.“ По параграф 6 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители § 6 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. По параграф 7 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 20, ал. 4 се правят следните изменения: 1. В т. 6 думите „придобият право на“ се заменят с „получават“, а думите „в Република България или получават“ се заличават. 2. В т. 7 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“.“ По параграф 8 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители § 8 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Арабаджиев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. По параграф 9 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 26 се създава нова т. 6: „6. насочване към процедура за валидиране на професионални знания, умения и компетентности.“

Господин Председател, в една от предложените редакции за създаване на нови ал. 5 и 6 се казва следното: „Чужденец, ползващ се от временна закрила по Закона за убежището и бежанците, може да се регистрира по адреса, на който се е установил и пребивава. Адресът може да се удостовери с адресна карта на чужденец, регистрационна карта…“ и така нататък. Де факто в момента ние казваме, че хора, които са дошли например от Сенегал, от Северна Африка, от Пакистан или откъдето и да било, или от Украйна, идвайки в България, ние отваряме широко вратата и казваме на най-бедния, български, народ в Европейския съюз, че ще обучаваме тези хора, примерно някаква професия да добият. Това е поредната схема, в която, било то близки фирми до тази власт или до следващата, или нямам представа до коя, когато от европейските програми са спрени средствата за развиване на човешки ресурси за такива обучения, в момента от държавния бюджет да започнем да обучаваме хора, които, съмнявам се, че ще добият каквато и да било квалификация или пък въобще дори и да добият тази квалификация, впоследствие ще използват тези знания, за да работят. Но определени фирми ще спечелят тези обществени поръчки и ще започне едно масово записване за обучение. Точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме съгласни и няма как да се съгласим, при положение че само от Украйна имаме нови 100 000 човека, които живеят тук, България се грижи за тях, настанени са в хотели, осигуряваме им храна и всичко нужно и точно една голяма част най-вероятно от тях ще бъдат любезно помолени да се запишат да кажем в курсове за каквото и да било. Ние не сме съгласни от българския бюджет да излизат такива средства, при положение че сме крайно бедни в сравнение с която и да е било друга държава от Централна и Западна Европа и българският гражданин изнемогва. Точно заради това няма как да подкрепим това предложение.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ганев, бедни сме, защото сме необразовани. А сме необразовани, защото сме бедни. Трябва да прекъснем този порочен модел. В момента по данни на големите работодателски организации не ни достигат над 400 000 души и сме намалели с 840 000 души за 10 години. Това неприятно за България събитие в Украйна ни дава възможност да интегрираме група хора – 66% от тях са висшисти. Разбира се, че ще ги обучим и ще ги използваме в нашата икономика. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, вероятно не сте разбрали предложението, което касае промяната в Закона за насърчаване на заетостта. Конкретно това предложение касае единствено и само правото на регистрация на търсещите работа лица, като тук се включват и лицата, които съгласно Закона за бежанците са получили временна закрила, да имат възможност също да се регистрират като търсещи работа лица в бюрата по труда и да могат да ползват услугите на Агенцията по заетостта. Дали ще се стигне до включване в обучение и до ред други услуги, които предоставя Законът за насърчаване на заетостта, това вече е съвсем различен поглед и така нататък, но ние тук трябва да дадем възможност на лицата, които бягат от войната, които в момента са получили убежище и закрила, временна закрила, да имат възможност да се регистрират като търсещи работа лица. Всъщност това касае този параграф, който Вие казвате, и промяната е в чл. 18. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ганев, аз мисля, че не бива да се притесняваме, защото наистина в Законопроекта става дума за хипотезата на временна закрила. Временна закрила, ако не се лъжа, се обявява с решение на Съвета на Европейския съюз, мисля, че така беше и там всяка страна има право на вето. Така че в цялостната правна система има достатъчно предпазни механизми за това, което говорите. Мисля, че в момента колегите се опитват да решат оперативния въпрос, пред който е поставена страната, и мисля, че никой от нас пък няма нищо против той да бъде решен по този начин. Колкото, пак да кажа, до хипотезата, за която Вие говорите, тя е теоретична и там има предпазни механизми, които да не допуснат тя да се случи. Така че дайте да го подкрепим.

Господин Димитров, хубаво е, когато използвате обобщаващи изрази, като това, че ние, явно визирате българите, като цяло сме необразовани и затова сме бедни и че сме бедни, защото сме необразовани, да ги запазите за себе си или пък ще е хубаво да излезете в предстоящата предизборна кампания и на тези хора, на които искате да спечелите доверието, да им обясните, че са необразовани. Аз ще Ви кажа, че българинът е образован и по никакъв начин не отстъпва, даже превъзхожда голяма част от така наречените клуб на богатите. Така че по никакъв начин няма да приема по този начин да обиждате българите. Що се отнася до това, което визирате, искам да Ви кажа, че задължение е не само на този парламент, на предишните и на следващите парламенти, задължение на това правителство и на всички други правителства е да направи България благоденстваща и просперираща, за да може повече от 2 милиона българи, които са се евакуирали от България, да се върнат. А не това, което искате да правите Вие – не да върнете в просперираща България българите, а да направите така, че хора, дошли от Сенегал, от Северна, Централна Африка, от Пакистан, защото имаме години наред такива хора, дошли в България под закрилата на това, че са бежанци и се водят сирийци, а те нямат нищо общо със Сирия, а сега имаме и хора дошли от Украйна. Нека да направим така, че да върнем българите от Украйна, които живеят там, които са раждани там, да направим нашата държава такова място, че те сами да се върнат. А не изкуствено да казваме, че ще направим програми и ще започнем да ги обучаваме, ще ги преквалифицираме или ще им легализираме това, което имат. Това са схеми. Нека да казваме истината такава, каквато е. Господин Чолаков, има прекрасни механизми, съгласен съм. Само че 32 години сме свидетели как тези механизми са врата в полето и се заобикалят от всички правителства, които са били до този момент, включително от това правителство. Не мога да се съглася, че ще разчитаме на предпазни механизми, при положение че само допреди една година имаме поредица от Ваши правителства, след това служебни правителства, от половин година имаме това правителство – врата в полето! Врата в полето – всеки си прави каквото иска. Чухте днес за какво става дума – ще дадем 10 милиона на фирма, която ще обясни колко е проспериращо да имате евро в България. Ами няма да стане! Точно заради това пак казвам: ние нямаме регулаторни органи, които реално да спазват и да правят така, че да се съблюдават правилата. Видяхте миналата седмица – обсъждахме поредния регулаторен орган, който за една година е направил една проверка! Комисията за защита на конкуренцията – една проверка! Толкова проверки ще направят и тези, които в момента искат да отворят вратата – да правим обучения на тези хора. Затова, пак казвам, от Възраждане няма как да се съгласим на това нещо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Моето изказване е по § 7. Параграф 7 в чл. 20, ал. 4, т. 6 на действащия закон казва: „В един от случаите, при които се прекратява регистрацията в съответните поделения на Агенцията по заетостта“. Тук в действащия закон става въпрос за тези, които са придобили право на пенсия. Само че има хипотеза, в която може да си придобил право на пенсия и да не получаваш пенсия. Този текст казва, че когато си придобил право на пенсия и получаваш пенсия за осигурителен стаж и възраст, се прекратява регистрацията в поделенията на Агенцията по заетостта. Съвсем естествено е, защото един човек, който е придобил право на пенсия, защо трябва да бъде регистриран в поделенията на Агенцията по заетостта и защо трябва да търси работа, при положение че има друга група, за която стана дума преди малко, при положение че има 900 хиляди, които по някакъв начин търсят реализация на пазара на труда. Затова смятам, че е абсурдно предложението да отпадне, защото какво казват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ: този, който получава пенсия, трябва да продължи да бъде регистриран в поделенията на Агенцията по заетостта. Защо? Няма логика в това.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, съгласявам се с Вас, че няма логика в предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ и ние не за първи път виждаме това от трибуната. Единството, което чухме днес да казвате, че те така смятат, и въпреки че не е логично за всички в тази зала, те така си смятат, така че напълно Ви подкрепям. Предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път са абсолютно нелогични. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Към господин Адемов ще направя реплика. Да, логично е и нелогично е понеже неспециалисти от ВЪЗРАЖДАНЕ се изказват като специалисти. Не знам дали съм в конфликт на интереси, тъй като съм преподавател и ръководител на кариерен университетски център, но, господин Ганев, вижте един рейтинг PISA, там е описано кой колко е образован и какво. Така че предложенията, които Вие правите, се базират може би на емоция, на едно предизборно говорене, но със сигурност те са неадекватни към момента. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, колеги! Господин Ганев, каза доста неща.

Подкрепям изцяло това, което казвате, господин Адемов. Заедно работихме в Комисията по точките, които обсъждаме в момента. Представителят на ВЪЗРАЖДАНЕ също беше там, и там не изложи по този начин аргументите, които излага в залата неговият колега, който пък през цялото време говори единствено и само за страх в хората, да нагнети омраза, някакви такива чисто нечовешки чувства, които са много странни да се чуят оттук, дръжте се, моля Ви, нормално. Нека да вървим напред. Запазете човещината в себе си, трябва да се помогне на тези хора, а тези хора ще помогнат и на нас после. Благодаря ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Само не разбрах защо се използва моето изказване като някакъв трамплин за обръщение към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега малко по сериозно. Когато правим предложения, уважаеми дами и господа народни представители, трябва да сме запознати с текстовете както на действащия закон, така и с предложенията. В случая е очевидно, че има някои предложения, които нямат нищо общо с предложените текстове. Затова молбата ми е: когато се правят предложения, да се запознаваме както с текстовете на действащия закон, така и с предложенията, които се правят, за да не изпадаме в ситуация, в която да обясняваме защо правим абсурдни предложения. Това е моята молба, а иначе всеки има право да прави всякакъв тип предложения. Затова е дискусията в Народното събрание, за да може да се разбере кой в тази зала може да каже без грешка заглавието поне на един закон от социалната сфера и тогава да прави изказване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както и по-рано, говорейки за образование, членовете на ВЪЗРАЖДАНЕ виждаме много ясно, че нито доброто възпитание, нито образованието са критерии някой да бъде част от Народното събрание. Сега по самия законопроект. Чуваме и подкрепяме опозицията, когато тя е конструктивна. Това се доказа и с нашата подкрепа за този законопроект, което дава аргументи против една от големите лъжи на опозицията, че всъщност не ги подкрепяме, нито едно тяхно предложение не се приема и че нищо тяхно не се чува. Ето този проект е предложен от госпожа Сачева и ние виждаме смисъл в него. Той е в полза на цялото обществото и, да, подкрепяме го. Този проект гарантира, че повече хора ще участват и ще се развиват на пазара на труда. Реални стъпки, господин Ганев, не за обучение, а за валидиране на знанията, така че ако бяхте прочели с малко повече внимание и мисъл Законопроекта, щяхте да разберете, че това не дава обучение. Това дава валидиране на едни вече придобити знания, за да могат тези хора да участват активно и по най-добрия начин в пазара на труда. Пожелавам си опозицията да използва своя опит, знания и патос от тази трибуна не за да подклажда кризите, които така или иначе върлуват в България, а за да се опитва да ги прави по-малки и да вземе добрите решения от Народното събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Предложение от Георги Георгиев и група народни представители: „Параграф 10 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 27, ал. 5 думите „т. 3 и 4“ се заменят с „т. 3, 4 и 6“.“ По § 11 има предложение на Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Георги Георгиев и група народни представители: „Параграф 11 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искрен Арабаджиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 25 и 26: „25. разходи за финансиране на процедури за валидиране на професионални знания, умения и компетентности; 26. стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица за времето на участие в процедурата за валидиране на професионални знания, умения и компетентности.“ 2. В ал. 2: а) в т. 3 думите „т. 8 и 9“ се заменят с „т. 8, 9 и 26“. б) създава се т. 17: „17. по т. 25 – на институция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.“ По § 12 има предложение от Георги Георгиев и група народни представители – параграф 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 13 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14, като след думите „чл. 7а“ навсякъде се добавя „ал. 3“. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 46а числото „36“ се заменя с „18“.“

Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 16 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 60а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се създава т. 6: „6. валидиране на професионални знания, умения и компетентности по реда на Закона за професионалното образование и обучение.“ 2. В ал. 10 думите „Обученията в изпълнение на публичните задачи“ се заменят с „Публичните задачи“.“ Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 18 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В глава седма, раздел II се създава чл. 66а: „Чл. 66а. Валидирането на професионални знания, умения и компетентности на безработни лица, насочени от Агенция по заетостта, се осъществява от институции по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. Условията и редът за организиране и финансиране на валидирането се определят с правилника за прилагане на закона.“ По § 19 има предложение от Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Георги Георгиев и група народни представители – § 19 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Арабаджиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се т. 3а и 3б: „3а. „Икономически неактивни лица“ са лица на възраст от 16 до 65 навършени години, които не са осигурени по чл. 4 и чл. 4а и не са осигурители по чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване, не са регистрирани като търсещи работа лица по реда на този закон и не са във формално образование или обучение. 3б. „Трудови ресурси“ са лицата на възраст от 16 до 65 навършени години.“ 2. В т. 4 след думите „обществен транспорт“ се добавя „или осигурен транспорт от работодателя“. 3. В т. 18 думите „в трудоспособна възраст“ се заличават, а думите „е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 от“ се заменят с „получава пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно“.“

Уважаеми колеги, взимам думата по направеното предложение за редакция на § 20 от мен и колеги народни представители – редакция спрямо първоначалния вариант на Законопроекта. Факт е, че имаме много лица, които не само са безработни и им липсват професионални умения, но и базова грамотност от тези, към които е насочен и Законопроектът. Ако, от една страна, тези лица трябва да придобият базова грамотност, губим време, остават по дълго извън пазара на труда. От друга страна, ако ги включим по бързо във форма на професионална квалификация, рискуваме те, нямайки необходимата базова грамотност, да не успеят да придобият основните умения, които са предмет на професионалната квалификация. Включвайки се в пазара на труда с ниска базова грамотност, рискуваме трудови злополуки и много други негативни последици от това, и затова сме се опитали да намерим баланса. Тук сме се съобразили и с коментара на Министерството на образованието и науката. Опитали сме се да намерим баланса, а това, което сме предложили, е да могат лицата над 16 години да се включват в професионална квалификация без необходимото входящо равнище, но като условие изходящото равнище остава – придобиването на базова грамотност, тоест двете неща да се случват паралелно. Другото, което сме предложили, е това да бъде за първа степен на професионална квалификация, като по този начин мислим, че намираме баланса, за да, пак казвам, от една страна, да не позволим лица без базова грамотност да се включат на пазара на труда, а и да не придобият професионалните компетентности, от друга страна, да не губим повече време. Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията предлага наименованието на Подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. По § 20 има постъпило предложение от народния представител Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Арабаджиев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 8: „(8) Изискванията за входящото образователно равнище по ал. 4, т. 1, буква „г“ не се прилагат за лица, навършили 16 години, при съчетаване на обучението за придобиване на първа степен професионална квалификация или на квалификация по част от професия за първа степен с участие в курс за ограмотяване, организиран от училищата в системата на предучилищното и училищното образование по реда на Закона за насърчаване на заетостта или на Закона за предучилищното и училищното образование. Изходящото образователно равнище за придобиване на първа степен професионална квалификация или на квалификация по част от професия за първа степен при този начин на обучение е успешно завършен курс за ограмотяване.“ 2. Досегашната ал. 8 става ал. 9. Предложение от Искрен Арабаджиев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 22, т. 2. Предложение от народния представител Искрен Арабаджиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 7, ал. 2 думите „само за конкретното юридическо или физическо лице“ се заменят със „само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители“. 2. В чл. 9: а) създава се нова ал. 5: „(5) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила, за срока на временната закрила, определен с акт на Министерския съвет.“ б) досегашната ал. 5 става ал. 6. 3. В § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби думата „лице“ се заменя с „физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение“. Предложение от народния представител Деница Сачева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 108а, ал. 3 след думата „рехабилитация“ се добавя „трудова заетост“.“ § 21. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 47-254-01-27, внесен от Владимир Табутов и група народни представители на 11 март 2022 г., приет на първо гласуване на 21 април 2022 г. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници“. Предложение от народния представител Александър Дунчев. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлагам на основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от ПОДНС Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в нов § 1 относно чл. 25а. Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители: „В § 1 се правят следните допълнения: „Създава се нов чл. 24а със следното съдържание: „Чл. 24а. (1) Разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1000 kW, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителната мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва за покриване на собствено потребление и за продажба на излишъка от произведената енергия. (2) Инсталираната мощност на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не може да надвишава предоставената мощност за потребление за обекта/имота, в който ще се изгражда.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Владислав Панев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Венко Сабрутев и Васил Стефанов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Васил Стефанов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. Създава се чл. 25а: „Чл. 25а. (1) Краен клиент може да изгради енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 MW. (2) В случаите по ал. 1 крайният клиент подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа. (3) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 2 операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа предоставя допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент, в което се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата. (4) Допълнителното споразумение по ал. 3 се сключва преди издаване на разрешение за строеж на енергийния обект, като в този случай становище за присъединяване не се издава. (5) Краен клиент може да внася произведената от енергийните обекти по ал. 1 електрическа енергия в съответната мрежа само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване като производител, съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.“

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, аз бих искала да взема отношение по § 1 от предложенията в Доклада. Както знаем, Законът за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници беше мотивиран с това, че целта на този ЗИД е на практика да бъдат ограничени условията за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, която ще се ползва от бизнеса за задоволяване на собствените му потребности и собствените нужди. Тук, разбира се, стои един сериозен въпрос, свързан с увеличаване на мощността. Знаем, че съгласно сега действащия закон тази мощност съответно беше за покривни конструкции, за фасадни конструкции до 30 киловата и за производствени сгради до 200 киловата. С предложения законопроект се предлага тази мощност да бъде увеличена до 5 мегавата – нещо, което е изключително сериозно като мощност. Представете си, това е потреблението на един град от порядъка на Видин, така че това се предлага като собствено потребление. Но между първо и второ четене в предложенията, които са направени, става ясно, че философията на тази промяна, която се предложи в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, се е променила, тъй като в разпоредбата на чл. 25а, ал. 1 се казва, че тази енергия ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност, но не повече от 5 мегавата. В същото време, в новата ал. 5 се казва, че краен клиент може да внася произведената от енергийните обекти по ал. 1 електрическа енергия в съответната мрежа, разбирайте това означава да се продава. Нали идеята беше тук да се задоволят потребностите на съответния бизнес, който би желал да задоволи собственото потребление на енергия. Но тук с ал. 5 на практика се казва, че тази енергия може да бъде внесена съответно в мрежата само след изпълнение на изискванията на процедурата по присъединяване съгласно чл. 116 от Закона за енергетиката. Тук, уважаеми колеги, рисковете са два. От една страна, всички, които желаят да изградят такъв тип мощности до 5 мегавата под мотото, че това ще бъдат мощности, които ще задоволят тяхното собствено потребление, ще използват облекчения режим, който се създава на практика с промените в Закона, ще се изградят тези мощности, без да подават заявления, ще използват само уведомителен режим – няма да чакат становища от ЕСО или ЕРП тата, ще изградят съответната мощност, след което ще решат, че тези 5 мегавата, 2 мегавата, 3 мегавата или колкото там преценят да изградят, не са им необходими и ще искат те да бъдат вкарани в мрежата, тоест да бъдат продавани. Това означава, че ще бъде заобиколен редът, който е предвиден в чл. 23 от Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. Тоест под мотото на това, че някой ще произвежда енергия за собствено потребление, ще се построят едни централи с цел продажба на електрическа енергия и това мисля, че е повече от ясно. Вторият риск, който е наистина сериозен и аз се опасявам, че ще се стигне до него, е, че в един момент ще настъпи пълно неразбирателство по отношение на това каква енергия и как ще влезе в мрежата – дали има техническа възможност за това и това на практика ще създаде проблем от техническо естество, свързан със сигурността на системата, тъй като изграждането на тези обекти, пак казвам, ще бъде без становище от страна на ЕСО или ЕРП-тата без заявления, без проучване, просто с един уведомителен режим – някой уведомява ЕРП-то или ЕСО, че желае да построи, да изгради един обект с фотоволтаици, да речем, чиято мощност впоследствие може да се окаже в повече на съответния бизнес и той ще желае да я продава тази енергия. Така че, уважаеми колеги, в разпоредбата на чл. 25, § 1, разпоредбата на чл. 25а, ал. 1 считам, че е налице противоречие с философията на тази разпоредба, тъй като тук става вече въпрос не за задоволяване на собствените потребности, а за продажба на електрическа енергия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, както коментирахме и в Комисията, Вашите опасения са идентифицирани и адресирани именно в ал. 5, където се казва, че при евентуално желание от страна на собственика на тази електроцентрала да връща електроенергия и да продава в мрежата, то това може да се случи само и единствено след като се мине процедурата съгласно чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, а именно процедурата включва всички необходими становища за присъединяване. До този момент, ако не се инициира тази процедура, няма техническа възможност собственикът на тази електроцентрала да връща или да продава под каквато и да е било форма електроенергия към мрежата. Така че мисля, че ние го коментирахме вече по време на Комисията и се опитахме така да променим разпоредбите в ЗИД-а, за да може по никакъв начин да не се спекулира с евентуално недобронамерени инвеститори, които да се възползват от облекчения режим. Уверих Ви и тогава, че нашето желание е да не позволяваме на такива компании, които под претекста, че искат да ползват собствена енергия, впоследствие да започнат да продават електроенергия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Петкова, всъщност и в Комисията коментирахме и стана ясно какво е противоречието и какви са притесненията ни. Може би за повечето присъстващи в залата отново трябва да се повтори, че всъщност разпоредбата, която дава възможност за така нареченото внасяне, а то е продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, които са били изградени по реда, който е предвиден за задоволяване на собствени нужди, създават две опасности. Първата опасност е за нарушаване баланса и сигурността на националната ни електроразпределителна мрежа. Втората опасност е, и тук ще Ви дам следния пример – има изграден обект, подава документи, за да може да внася или по-точно да продава електроенергията, която е в повече и е в излишък, към съответното дружество, то обаче е изградено без предварително становище само въз основа на уведомителен режим. И какви са хипотезите? Създава се възможност за изнудване и за корупция от страна, включително и на дружеството, защото се внася елементът на субективизъм как ще бъдат изпълнени условията по чл. 116, които би трябвало да бъдат изпълнени. След като веднъж по облекчен режим е изградена тази система от възобновяем енергиен източник, тя как ще санира процедурата, която е по чл. 23. Това не стана ясно в Комисията. Ние не получихме отговор на тези въпроси и отново обръщаме внимание, апелираме да се помисли дали това е най-правилният начин. Аз смятам, че това също така променя философията на Закона, на изменението на Закона, което беше предложено и което предложихте, и мина на първо четене. Идеята беше да регламентираме начина за производство на електрическа енергия за собствени нужди и да не се дава възможност тази електрическа енергия да бъде след това продавана и връщана обратно в мрежата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, изрично в Комисията ние взехме тези решения точно за да можем да се предпазим да има злоупотреба по този начин. Така че идеята на този ЗИД е наистина ние да облекчим бизнеса. Оттам нататък, който иска да продава енергия, той ще трябва да си мине по общия ред – със становище на ЕСО, на ЕРП-тата, и така, тоест няма я тази възможност. Тук става въпрос само за консумация за собствени нужди. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател, благодаря и на колегите, които направиха реплики. Колеги, аз ще започна с това, че на пръв поглед едно добро намерение – да облекчим бизнеса, така че да изгражда фотоволтаични инсталации с цел да задоволи собственото си потребление, се опасявам, че ще бъде опорочено. Господин Табутов и колегата Тенев правилно отбелязаха, че ние в Енергийната комисия проведохме сериозна дискусия по този въпрос, но така и не получихме гаранции по отношение на изграждането на обектите. Нашата основна теза тогава и смисълът на дискусията беше, че тези обекти ще бъдат изградени при преференциален режим. Те няма да следват това, което предвижда Законът, когато някой иска да изгради фотоволтаична инсталация с цел да продава тази енергия. Така че тук няма никаква гаранция в Закона. И чл. 25а, ал. 1 казва, че тази енергия ще е предназначена единствено и само за задоволяване на собствени потребности, а в ал. 5 се казва, че се създава възможност тази енергия да бъде продавана, тоест самото изграждане на обекта ще бъде по облекчения режим. Нали разбирате, че оттук нататък никой няма да следва разпоредбите, които са в Закона тогава, когато ще се изгражда инсталация с мощност до 5 мегавата. Всеки ще иска да се придържа към този облекчен режим и след като изгради съответния обект, ще каже – на мен тази енергия ми е в повече, искам да продам. Ако съм изградил 5 мегавата, искам да продам 2 от тях. И тук вече ще трябва да се върви по реда, така както е записано в ал. 5, да се следва процедурата на Наредбата по чл. 116 от Закона за енергетиката. Но какво ще се случи, ако няма техническа възможност това присъединяване да стане. Това означава ли, че инвеститор ще трябва да разруши обекта, който е построил, или ще спре да го използва, защото техническа възможност може и да няма. ЕРП-тата и ЕСО могат да кажат – ами няма такава възможност. Тогава нали разбирате, че рискът остава 100% за сметка на инвеститора. Така че това са неизяснените въпроси, това са темите, които останаха без отговор. Аз пак казвам, иначе е едно добро намерение да се създадат някакви облекчения за бизнеса, въпреки че и в сега действащия закон такива облекчения съществуват и те са напълно резонни и дават наистина много сериозни предимства на тези производители, които искат да изградят мощност за задоволяване на собствените си потребности. Така че, колеги, моите опасения, за съжаление, не успяхте да ги разсеете и аз продължавам да смятам, че тук има едно противоречие и това ще създаде сериозни рискове. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 144 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание декларирам частен интерес. Предложените промени имат две основни цели. Първо, значително да се улесни и съкрати процедурата за одобрение на присъединяването на фотоволтаични електроцентрали само за собствено ползване за небитови потребители с мощност до два пъти на присъединената мощност, която вече е указана от електроразпределителното дружество, но не повече от 5 мегавата. Това е първата цел. Втората е да се даде възможност на повече български компании и производствени предприятия да реализират бърза инвестиция с кратък срок на възвръщаемост. Между другото, като основен стълб и изход от ковид кризата още преди войната в Украйна, Европа бе начертала бъдещето на икономиката си, базирайки я на зеления преход и декарбонизация на индустрията. Още през ноември 2021 г. по време на конференцията на ООН за изменение на климата СОР 26, ръководителите на Европейския съюз заявиха лидерската си позиция в борбата срещу изменение на климата. Войната в Украйна даде допълнителен тласък и стимул на водещите икономики в Европейския съюз, за да ускорят процеса по декарбонизация и постигане на възможно най-високите степени на енергийна независимост. На 8 март 2022 г. Европейската комисия представи Плана REPowerEU като инструмент за преодоляване на енергийната зависимост от Русия преди 2030 г., а точно преди седмица, на 18 май 2022 г., бе представена и финалната версия на Плана REPowerEU в отговор на затрудненията и смущенията в световния енергиен пазар. Защо казвам това? Защото реорганизацията на европейската енергийна система е неотложна по две причини. Първо, да се прекрати зависимостта на Европейския съюз от руските изкопаеми горива. И второ, да се преодолее кризата, породена от изменението на климата. А промените, които се предлагат в текущия законопроект, адресират точно това. Основните цели на Плана REPowerEU се постигат чрез три мерки. Първата мярка е икономия на енергия, втората е ускорено пускане в употреба на енергия от възобновяеми енергийни източници и третата мярка е диверсификация на енергийните доставки. Чрез предложените промени и така, както е разписан Законопроектът след дискусията на второ четене в Комисията, текстовете адресират именно две от тези цели, които са упоменати в REPowerEU. С въвеждането на облекченията и съкратените процедури всички производствени предприятия и консуматори на електроенергия ще могат в значително по-бърз порядък да изградят мощности за собствено потребление и да намалят сметките си за електроенергия. Всеки битов потребител при наличие на терен ще може бързо да инвестира в енергийната си независимост и да увеличи предвидимостта на разходите си за електроенергия и съответно да подобри конкурентоспособността си. Приемането на предложения законопроект ще доближи икономиката ни до изпълнението на национални и общоевропейски цели, а именно утвърждаване на енергийна независимост на икономиката ни като цяло, децентрализация на производството на електроенергия, което облекчава електропреносните и електроразпределителните мрежи и засилване на темпа на процента на декарбонизация на икономиката. Така бързо, евтино и дългосрочно всеки консуматор на електроенергия, който е и производител на друг тип услуги или продукти, ще може да реши нивото си на енергийна независимост и конкурентоспособност. Когато повече небитови потребители на електроенергия станат и производители на собствената си електроенергия, тяхната конкурентоспособност и независимост ще се подобрят. Благодаря.

Господин Табутов, аз ще изкажа моето становище по така предложения законопроект, когато ми дойде редът за изказване. В момента само ще отбележа нещо, което е – напълно разбирам Вашите приоритети тук на Европейския съюз, на директиви, на цялото това нещо, което споменахте изрично, разбираемо е и когато този парламент се води от директивите на Европейския съюз, а не от това, което е изгодно за нас. Но конкретно по това, което Вие коментирахте. Има становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, министерство на това правителство, което казва в общи линии следното – предвиденото увеличение, става въпрос за мощността от 5 мегавата е значително и противоречи на изискванията на чл. 17 от Директивата ЕС 2018/2001, където посочената мощност може да бъде увеличена до максимум 50 киловата, ако стабилността, надеждността и безопасността на мрежата бъдат запазени. Кога и какво правим в момента, когато така лелеяните европейски директиви се прилагат брутално в нашето законодателство и спазваме всичко това, което се изисква от брюкселските бюрократи и когато в момента имаме, пак казвам, становище на МРРБ, в което се посочва, че има конфликти именно с тези директиви? Как и какво процедираме в момента, защото целият законопроект тръгва и започва с въпросните до 5 мегавата, които давате възможност да се изграждат? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ганев, само да уточним, че Директивата 2018/2021 третира най-вече битови потребители и именно ограничението от 30 киловата е наложено с оглед на това, че максимумът на един битов потребител е в този диапазон. Това, което третира нашето предложение, е именно небитовите потребители и тук смея да твърдя, че сме може би една крачка напред, разглеждайки в детайли REPowerEU, и това, което следва да се случи като актуализация на общоевропейската директива за възобновяеми енергийни източници. Тук следва в кратки срокове Европейската комисия да актуализира Директивата, имайки предвид постигането на три основни цели. Първата цел е разписване на стратегия на Европейския съюз за слънчева енергия с цел удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 г. до 600 гигавата. Това ще наложи една тенденция и считам, че с направените законови промени ние сме, пак казвам, една крачка напред. Втората цел е инициативата „Слънчеви покриви“, с което поетапно ще се провеждат правни задължения за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради. Третото е справяне на забавени и сложни процедури за издаване на решения за големи проекти за енергия от възобновяеми енергийни източници, което е част от изменението на Директивата от възобновяеми енергийни източници. Тоест, с едно изречение. Считам, че с така направените промени ние сме една крачка напред от това, което предстои като промени в общата европейска директива и в никакъв случай не сме в противоречие с нея. Благодаря.

Господин Председател, считам, че България има нужда от ускоряване и реализация на процеса на инсталиране на нови енергийни мощности, особено такива, които ще свалят себестойността на продукцията на българските компании и ще ги направят по-конкурентни на пазарите, включително на международните и на българските пазари. Това е първата, макар и малка, крачка към депутинизация на българската икономика, а именно вкарване на нови енергийни източници, които диверсифицират зависимостта ни от руски такива. Да, естествено, има тънки моменти в него, но в крайна сметка винаги има рискове, като това някой първо да инсталира мощности за собствено потребление и след това да реши да ги продава. Няма лошо и в това. Смятам, че има тънки моменти в така електроразпределителната система. Най-сериозните от тях са това доколко мрежата може да издържи на бързо нагряване на много хиляди мегавати фотоволтаични проекти. Знаем, че проектите са за 16 или 17 хиляди мегавата до момента. Ясно е, че при сегашното състояние на мрежата те няма как да бъдат внедрени за една или две години, така че вероятно със следващите действия трябва да акцентираме върху подобряване на качеството на енергийната мрежа, изграждането на така наречената SmartGit, но това вече са следващи стъпки. Ние ще подкрепим, естествено, Закона, тъй като това макар и малка е крачка в правилната посока. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Панев! Моята реплика е свързана с развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници в България и тук със задоволство можем да кажем, че България е една от малкото държави – членки в Европейския съюз, която е преизпълнила своята национална цел по отношение на това в крайното брутно потребление да се съдържа определен процент енергия от възобновяеми енергийни източници. Нашата национална цел съгласно европейските изисквания до края на 2020 г. беше това количество да бъде 16% от крайното брутно потребление на страната да бъде именно енергия от ВЕИ. В края на 2020 г. ние сме преизпълнили тази цел и България е сред отличниците в рамките на Европейския съюз – с 24% производство на електроенергия от ВЕИ в крайното брутно потребление. Така че спокойно можем да кажем, че развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници в България е наистина на едно завидно ниво. Тук искам да обърна внимание още веднъж на този риск, свързан с мощността. Пак казвам, колеги, 5 мегавата е изключително голяма производствена мощност. Това нещо ще предизвика проблем, както и с европейските правила и директиви, но ще предизвика проблем, свързан и с техническите възможности на енергийната система на страната, тъй като, пак казвам – режимът, който се предвижда тук при изграждането на тези обекти, е облекчен режим, всеки ще изгради, ще инвестира в едни 5 мегавата и ще очаква след това, ако реши да продаде 2 или 3 от тях, да бъде присъединен. Но нашата мрежа не може да издържи на такова огромно натоварване. Така че най-големият риск е свързан със сигурността на снабдяването, сигурността на доставките. Пак казвам, помислете и за хората, които ще инвестират. Защото, ако се инвестира в един, два, три, пет мегавата, това е сериозен ресурс. След това, ако тези мегавати не могат да бъдат вкарани в мрежата, ако се окажат излишни, това означава, че рискът е 100% за инвеститора. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Панев! Може би малко изместваме фокуса на това, за което говорим. Съгласен съм с Вас и с твърдението Ви, че значително трябва да се подобрят процедурите. Това е само една малка крачка. Към момента, за съжаление, всеки, който се опита да изгради една такава инсталация за собствено потребление, се сблъсква с едни тежки процедури и месеци наред ходене по мъките, образно казано, за това да може да черпи ток, който собствено произвежда. Относно спекулациите по време на дискусия в комисия на второ четене, ал. 5 на чл. 25а беше предложена именно от електроразпределителните дружества като инструмент, който да ограничи този вид спекулации. Така че мисля, че сме взели всички необходими мерки да минимизираме един такъв нежелан ефект. Считам, че по-скоро позитивите ще са много повече, отколкото това спекулацията да доведе до безизходица, когато някой инвеститор се опита да се възползва от един такъв облекчен режим. Относно това дали може, или не може да започне продажба на електроенергия, да кажем, след прекратяване на дейност, това ще се определи по общия ред. Така че тук рискове за инвеститора няма. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Панев, аз съм напълно съгласен с Вас, с това, което казахте, и ще Ви помоля пак да поясним на госпожа Петкова, че целта всъщност в момента е намаляване на себестойността, а себестойността на продукцията на българския производител не е изпълнение на някакви държавни ангажименти за процент енергия от възобновяеми източници. И другото нещо, което пак искам да отбележите, е, че 5 мегавата е максималната мощност и ако някой, да кажем, реши, че ще направи 5 мегавата, в някакъв следващ етап ще иска два или три от тях да му бъдат присъединени. Да, ако има възможност, ще бъде присъединен. Ако няма, чака по общия ред. Той не може да бъде присъединен, докато не получи съответното съгласуване от ЕРП-тата и от енергийния системен оператор. Това е, благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Петкова, първо. Да, България може да е изпълнила някакви цели, но общо взето имаше бум на инвестициите във ВЕИ докъм 2012 г. и след това един много сериозен застой, който не отговаря на потенциала ни и който смятам, че през следващите една-две години ще бъде преодолян, като виждаме какъв е инвеститорският интерес, като виждаме какви са пазарните нива и себестойността на енергията от фотоволтаици, и пазарната цена на електроенергия, така че вярвам, че с този проект ще може да ускорим по някакъв начин, по конкретен начин по-бързото инсталиране на фотоволтаични мощности. Господин Табутов, професионалният ми опит е минал на фондовия пазар, така че когато говоря за спекулации, в никакъв случай нямам предвид нещо лошо. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Темата, която разискваме и в частност чл. 25а, наистина може да има огромно значение в бъдещото развитие на електроенергийната ни система. Хубавото е, че тези дебати се помнят, стенографират се и в бъдеще ще се види дали ние сме били прави в нашите си опасения затова какво ще направите днес, или пък не. Както знаете, колеги, по принцип пътят към ада е постлан обикновено с добри намерения и аз подозирам във Вашето желание да направените изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници да прозира именно точно това – едно добро намерение, а не лобистки такива интереси, защото, ако се детайлизираме в това, което се предлага днес на народните представители, може да си направим и такъв извод. Ще Ви обясня защо и къде е нашето притеснение. Ние също сме и винаги сме били в подкрепа на това да развиваме зелената енергия, само че винаги трябва да отчитаме и винаги сме отчитали какви са и възможностите на нашата електроразпределителна и електропреносна мрежа. Ако Вие тръгнете да си изграждате един такъв парк, който е от възобновяема енергия, неслучайно имаше една такава по-дълга съгласувателна процедура, която преди малко вече беше спомената, именно с цел да няма нарушаване на сигурността на доставките. Аз разбирам Вашето желание, но ако то беше с цел единствено и само да подпомогне самия производител, който има нужда от енергия, да си направи производство на електроенергия, което да е само за собствено производство, бих се съгласил и бих го подкрепил с две ръце – това да не изисква тежката съгласувателна процедура, а само уведомление на оператора на разпределителната мрежа или електропреносната такава. Само че Вие правите друго – отваряте всъщност една врата и казвате на всеки един производител, който употребява електроенергия, че той може да надвиши до два пъти това, което му е нужно за собствена консумация. Да, вярно е, че в първоначалния вариант на Законопроекта нямаше такова ограничение: „до два пъти“, но това два пъти пак също не е никак малко, още повече че тук става въпрос, че може да се изградят такива ВЕИ-та и в урбанизирана територия. От друга страна, тук бъркате основното понятие на що е то урбанизирана територия и защо тя е урбанизирана, защото за нея има предвиден общ устройствен план. На всяко едно парче в тази урбанизирана територия е предвидено да бъде реализирано някакво мероприятие. Вие тук всъщност обръщате с хастара на обратно устройственото планиране и казвате, че в една урбанизирана територия може това УПИ да бъде предвидено за детска градина, за спортни мероприятия или каквито и да било други такива дейности и всъщност ще се окаже така, че може на тази територия да се появят соларни паркове. Ами ако се появят вятърни перки? А представете си сега в една урбанизирана територия да почнат и едни перки да се въртят, защото Законът казва и третира еднакво всички ВЕИ-та? Всички ВЕИ-та, включително и производство от биомаса, включително и производство от вятърна такава енергия. Аз мисля, че тук не сте добре доосмислили какво всъщност правите и каква врата отваряте. Другото, което е много съществено, по този начин, заобикаляйки по-трудния ред, Вие всъщност поставяте в неравнопоставено положение един инвеститор, който иска да изгради такава мощност, която да продава на свободния пазар, те нямат вече преференциални цени, още навремето забранихме тази възможност, и един инвеститор, който е минал цялата тази процедура. Всъщност му казвате: съжалявам, но предимство имат тези, които имат някаква производствена мощност, имат необходимост от енергия. Те умишлено си надвишават това, което им е необходимо за собствена консумация, дават едно уведомление и няма кой да ги спре, защото това, което Вие цитирахте преди малко, че препращате мощността, която не е необходима, да може да се продава и да бъде включена към електроразпределителната или преносната мрежа, Вие казвате така: то ще мине по реда по чл. 116, ал. 7. За българските зрители, които ни гледат, това означава чрез наредба на Регулатора, който определя начина за присъединяване. А каква ни е гаранцията, че утре Регулаторът (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) няма да си промени наредбата и всъщност ще се окажем с едни мощности, които няма кой по никакъв начин да ги контролира и още повече… Приключвам, господин Председател. …съм убеден, че това отваря вратата за едни много лоши корупционни практики, защото неяснотата в Закона, възможността на много от производителите да се възползват от тези текстове, ще доведе до момента, в който точно създава една такава корупционна среда, за да може тази мощност, която е над това, което ни е необходимо, да може да я включиш в електроразпределителната мрежа. Ето това е проблемът и се надявам да не съм прав, но уви, най-вероятно ще се окажа такъв. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Доживях да чуя и за перки в урбанизирана територия! Перки в урбанизирана територия няма как, възобновяемите източници не са само перки. Както сме заложили в Законопроекта – „два пъти размера на предоставяната мощност“, това предполага, че имате вече договор за потребител, към който договор правите допълнително споразумение, в което ясно са специфицирани техническите способи, с които ще бъде ограничено отдаването към мрежата. Това е единият ограничител към отдаването към мрежата. След това залагаме, че ако все пак решите да я продавате тази енергия, трябва да минете наново процедурата. Означава, че Вие трябва да получите и договор за производител, което е съвсем различен тип договор с енергоразпределителното дружество, и този договор предполага, че присъединяването на тази мощност има какво да я прави енергоразпределителното дружество. Няма никой да Ви даде договор за присъединяване като производител без ясен разчет какво ще става с тази енергия, която Вие евентуално ще отдавате в мрежата, така че Законопроектът е защитен от няколко страни за Вашите опасения. Потенциално в територия, отредена за детска градина, няма как да стане такъв проект за собствено потребление, защото се предполага, че вече има някакво потребление. Един терен за детска градина се предполага, че предстои тепърва застрояване и няма електрическо снабдяване, така че смятам Законопроекта добре защитен именно от тези опасения, които чухме днес в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ненков! Господин Рибарски, благодаря Ви и на Вас, но Вие забравихте да кажете, че тези ограничения – до два пъти мощността, ние сме ги предвидили с тази цел, за да може да стимулираме инвестицията в схеми за съхранение на енергия. По този начин ние ще облекчим един производител, на който неговият цикъл е 24/7, тоест той, финансирайки се с батерии, ще може да използва и тази енергия, така че това ограничение до два пъти мощността е напълно, бих казал, в плюс за бизнеса. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Ненков, чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката реферира към Наредба № 6 за присъединяване, нали така? По общия ред, ако приемем хипотезата, че този ЗИД не бъде приет, така или иначе всеки един производител, който иска да продава към електроразпределителната мрежа, ще трябва да следва всички разпоредби на Наредба № 6. Именно поради този факт и по настояване на електроразпределителните дружества по време на дискусията в Комисията на второ четене ние включихме допълнително този текст, който не беше част от нашето предложение, за да бъде много ясно, че всеки, който вече е изградил по облекчения режим централа за производство, но само за собствено електропотребление, ако рече да продава излишъците или да продава изцяло тази електроенергия, пак трябва да се обърне по разпоредбите на Наредба № 6, което по никакъв начин не противопоставя и не облагоприятства някой от инвеститорите. Така че приемете хипотезата, че ние сме описали текста и всеки трябва да спазва Наредба № 6. Това не е различно от съществуващото към момента. Не виждам за какви вратички говорите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Рибарски, ще Ви прочета, защото зрителите най-вероятно ще ги заинтересова това, което гледаме като текст, ще прочета какво казва. Член 25а казва: „Крайният клиент може да изгради енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покриви, фасадни конструкции и така нататък – и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.“ Бихте ли ми дефинирали какво е възобновяеми източници? Да, това не са само перки, но включва и вятърна енергия, включва, ако щете, и производство от биомаса. Така ли е? Така е. Ясен ли е тук текстът? Не, не е ясен. Аз не казвам, че ще стане, но хипотезата съществува. Вие тази врата я отваряте. Може някой да иска да си направи перка в урбанизираната територия – примерно на парцел, който е предвиден за спортна площадка, може да иска и няма кой да го спре обаче – това е разликата. А що се касае до чл. 116, ал. 7, аз преди малко Ви казах. Нека да го направят, нека да има повече възобновяеми енергийни обекти, нека, само че Вие поставяте в неравнопоставено положение един производител на енергия, който иска да инвестира, да изгради такъв обект – да мине промяна на предназначението, да мине всичките тежки съгласувателни процедури, да иска становище от електроразпределителната и преносната мрежа, а Вие тук казвате друго. Аз примерно имам някаква нужда от мощност един мегават. По този ред – с уведомление, изграждам примерно със соларен парк един мегават. Утре казвам: ами на мен всъщност вече не ми е необходим този един мегават, а на мен са ми необходими примерно 500 киловата за моето производство. Вие вече сте го изградили, вече сте заобиколили Закона и тези 500 киловата, аз затова казах, че тук създава много сериозна врата за корупционни практики, Вие ще сте готови на всичко тези 500 киловата да бъдат присъединени към мрежата. Няма да си ги разрушите, няма такъв случай, аз съм убеден, че няма и да има такъв случай. А що се касае до гаранцията и сигурността, че никой няма да заобикаля чл. 116, ал. 7 и препращането към наредбата на КЕВР, аз трябва да Ви кажа, че много лесно утре законодателят приема тези текстове, обнародват се и след няколко месеца нищо чудно регулаторът да си я промени. Точно едно изречение трябва да не могат да му откажат вече изградена такава мощност да я присъедини към мрежата и като се промени Наредбата, той вече си е вързал ръцете, а тези които вече тепърва ще изграждат по каналния ред, те са вече две гърди назад. Ето това е проблемът, колеги. Пак казвам, не сме против изграждането на такава мощност, но трябваше да се ограничите единствено и само към необходимостта за задоволяване на собствената си потребност. Не е нужно да е два пъти отгоре. Искам да си представите примерно пет мегавата – понеже зрителите сигурно ни гледат, пет мегавата са 50 декара. 50 декара горе-долу, средно – Вие се занимавате с такъв бизнес и знаете горе-долу колко е като площ, само си представете 50 декара соларен парк.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, първо, приветствам Ви за смелостта да направите за първи път първата крачка за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в интерес на обществото, в интерес на онези предприятия, които дълго време очакват такава промяна. Имате обещани още много други лицензионни режими, които казахте, че ще премахнете, но всъщност не смеете да направите нищо от гледна точка и на директните договори, които трябваше да се направят с предприятията, които ползват електроенергия. Но всъщност да се върнем към този законопроект, за да не излезе, че много Ви хваля и да излетите изведнъж. Колеги, това, което предлагате, е много добро, но то се предлага пак… Ако кажа, че е лобистки, няма да можете да ме разберете. Предлагате да направите една крачка, ама сте вдигнали крак и кракът Ви стои във въздуха. Защо? Ще Ви кажа следното: предложихме с инсталираната мощност, която имат предприятията, да могат да си построят от възобновяеми енергийни източници енергия, която да могат да ползват. Аз предложих – разбира се, консултирайки се с всички, които са заинтересовани – произведената енергия да не остане така, дето казват хората – да потече по канала, а да направим така, че тази енергия, която е произведена, да може да отиде в мрежата и да намалим цената на електроенергията, която толкова ни е нужна и в момента е толкова скъпа. Не мога да разбера, само заради господин Табутов ли го правите, защото той има фирма за строителство на фотоволтаици и му даваме само на него да строи фотоволтаици, а оттам нататък накъде ще отиде енергията, как ще се ползва и какво ще се направи? Вие ме пращате към чл. 117, ал. 6. (Реплика.) Член 116, ал. 7, добре, поправяте ме, господин Рибарски. И сутринта, когато господин Рибарски го питат по радиото: „Как ще се направи така, че тази енергия, която се произвежда – излишната, какво ще я правите?“ Той казва: „Ние след една седмица ще внесем нов законопроект.“ Така е, господин Председател. И след една седмица да внесете нов законопроект, това означава, че този законопроект, който приемаме в момента, е неработещ. Няма нито един, който да отиде и да си построи централа от 5 мегавата, когато знае, че ще ползва при максимум натоварване на мощностите 4,2 мегавата. Останалото какво го правим? Пращате ги при капиталистите да произвеждат батерии? Значи, работим и за онези, които ще правят батерии, защото трябвало да си купуват и батерии. Къде са тези батерии, колеги? (Реплики.) Много Ви моля. Моето предложение разрешава проблема, за това съм го предложил: излишъкът от енергията, съгласувано с електроразпределителните предприятия, с отделен електромер – двустранно свързан, излишъкът от енергията, който е над произведеното, отива в електроразпределителното предприятие и намаляваме цената на крайните потребители – на крайните клиенти. Има ли някой да ме опровергае? Няма. (Реплики.) Сигурно ще излезете тук да защитите някои други, но това е логиката в енергетиката – произведената енергия да може да се ползва. Ако имате начин само да произведете, без да излезе извън предприятието, тогава какво ще правят тези предприятия, които събота и неделя не работят? Къде ще отиде тази енергия? Какво ще я правите тази енергия, за която хората са дали толкова пари и са инсталирали тези мощности? Много Ви моля, нямаме никакъв лобизъм. Лобизмът, ако е само за тези, които ще строят батерии, той вече е факт. Ако ще направим Законопроект, който да е работещ, дайте да направим следващата крачка. Готов съм и за следващите мои предложения да взема отношение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Господин Аталай, пак сте слушали избирателно радиото. Сутринта изрично казах, че днешният законопроект е да улесни производството и собственото потребление. Това, което Вие предлагате, не е лишено от логика, но във Вашето предложение – в Комисията, реферирате излишъците от произведените количества да бъдат продавани на търговец на цена за излишък. Това нещо не води до големи ползи за производителите, които генерират тези излишъци. В цяла Европа тенденцията е производителите да са потребители и продавачи – в краен случай, на излишната си енергия. Но днес нашият законопроект, който се надяваме да приемем, прави първата крачка – именно с малки стъпки да подсигурим участието на всички, които желаят да изградят такива инсталации, да постигнат някаква независимост на своето енергийно потребление и чак на следващ етап, но не следващата седмица, както Вие сте чули по радиото. Ставаше въпрос за Законопроект, който е съобразен и с компенсирането, и с нещо, което подготвяме спрямо разговорите, проведени с работодатели. Така че следващите стъпки определено са в тази посока – излишната енергия да може да достига до пазара, но тя да не поставя в изпитание електроразпределителната мрежа. Благодаря.

Господин Аталай, като представител на ДПС току-що потвърдихте защо сте в ДПС. Имаме в момента един изключително лобистки – изключително лобистки законопроект, който защитава всичко друго, но не и малкия микробизнес, който би могъл да осигури независимост. Вие директно предложихте, надградихте техния лобизъм и казахте: имате примерно малка кравеферма със 100 животни вътре. Потребявате между 10 и 15 киловата, правите си за 5 мегавата, по Вашата логика, и това, което Вие предлагате, е да започвате да продавате. Защо да не го направите? Това е надграждане над лобисткия законопроект на „Продължаваме Промяната“. Няма как, и се радвам, че въобще най-вероятно няма да бъде приет. Нямам представа, може пък „Промяната“ да подкрепи Вашето искане и да Ви го приемат, но за мен това, което предложихте тук, е меко казано лобизъм.

Господин Председател, господин Аталай! Поздравявам също току що пристигналите! Вие сте прав в това, че тенденцията е излишъкът на една произведена електроенергия да се оползотворява. Логиката говори за това нещо. Съответно ние го подкрепяме като инициатива по принцип, но темата на Закона към момента и това, което искаме да изменим, е да облекчим производството и потреблението само на енергия, която се оползотворява от вече свързания клиент. От тази гледна точка спекулациите относно това дали една малка кравеферма с 15 киловата може реално да изгради 5 мегавата са несъществени, защото в Закона ясно е записано, че мощността може да е до максимум два пъти – това, което е присъединено като мощност. Тоест, ако имаш 15 киловата присъединена мощност като клиент, можеш да направиш централа за максимум 30 киловата. Благодаря.

Благодаря на господин Табутов, че отговори на господин Ганев, защото той… Въпросът е, че, влизайки в залата и да изскочиш на трибуната, не е полезно, колега. Защото, първо, трябва да прочетеш за какво говорим и след това да обясниш. Но вижте, господин Табутов като строител на фотоволтаици е разбрал – ако в една кравеферма мощността, която ползваш, е 50 киловата, ти нямаш право да построиш за собствени нужди повече от 50 киловата, а сега в момента казват, че може до 100 киловата да построиш. Така че за това, което казахте, той много правилно Ви обясни, но не Ви обясни откъде ги знае тези неща. Аз благодаря и на председателя, и на господин Табутов, че са съгласни с това, което Ви предлагам. Ако имате мощност 5 киловата – строите 5 киловата, но Вашето предприятие ползва 4,2 мегавата. А останалите 800 – за тях става въпрос къде да отидат? Вие нали мислите за малкия и дребния бизнес? Аз Ви предлагам тази част да влезе в мрежата – ето за това става въпрос. А иначе, че техният закон е лобистки – лобистки е, но те не могат и да си го прокарат. Те не са и компетентни да го направят, защото го работят само за един човек и за другия човек – онзи там от капиталистите. Те изчезнаха всичките. Един тук даже – колегата Дунчев, беше предложил вицепремиерът по околната среда да стане министър на енергетиката. Вие прочетохте ли неговите предложения? А четохте ли предложенията на господин Панев, където казва: веднага балансиращите групи да се възстановят. За да може още 100 милиона да откраднат с Кольо Николов и другите? Вие погледнете тези лобистки неща. Или с една дума Законопроектът, който сте предложили, е плах опит да направите нещо полезно, но не е свършено. Нищо няма да свършите. Ще приемете Закона и нито един няма да тръгне да строи, защото човекът няма какво да прави с излишната енергия. Няма. Дайте да направим един работещ законопроект – това Ви казвам. А работещият законопроект е когато тръгнеш отначало – от производството до реализацията на всичко това, което е остатък, до крайния клиент и по цялата верига да има хора, които са ангажирани с това. Защо не приехте за промяна на земите? Какво има да отидем да платим на Министерството на земеделието за 100 дка промяна за изменение на статута на земята? И какво плащаме? След 20 години вадите коловете, даже може да не вадите коловете, а директно да засадите домати, обаче трябва да товарим инвеститора. Трябва да натоварим всички тези, които по една или друга причина… Колеги, ако искате да се откажем и да сме независима държава, която да намали енергията, която ползваме отвън, първото нещо е да построим възобновяеми енергийни източници. Второ е санирането на всичко онова, което ползва мощности, и чак тогава да отиваме да плюем в кладенеца и да викаме, че не искаме руския газ, който ползваме и сега, а както видяхте, Европа много сериозно ползва руския газ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Замислих се за казаното от господин Аталай – за това, че не трябва, като влезеш в залата, веднага да вземеш думата, защото аз прекъснах следенето на дискусията за около 10 минути. Така или иначе, това, което искам да кажа, е адресирано като начало към господин Панев, но него го няма в залата. Преди почивката той каза нещо, което изключително много ме впечатли: „за тънката работа“. За това, че, да, има тънка работа, която остава за доизглаждане и за това, че има възможност за злоупотреби с инсталациите, които са изградени по смисъла на новия текст, който тепърва ще бъде гласуван, но това е въпрос на бъдещо разрешаване. За мен като човек, който цял живот се е занимавал с бизнес и е работил в реалното производство, онова, което е най-важно в законодателството ни, е стабилност. Във връзка с това аз смятам, че ако приемем промени по отношение на изменение на Закона за електроенергията от възобновяеми енергийни източници, те трябва да бъдат стабилни и да не дават възможност за допълнително тълкуване, след като е приет Законът. Да не дават възможност за лавиране. Да не дават възможност за доуточняващи документи и наредби, които да създадат основание и предпоставка както за изнудване, така и за корупция, така и за нещо изключително опасно – да бъде нарушена сигурността на нашата преносна мрежа. Напълно подкрепям идеята и усилията в това отношение, че трябва да бъде облекчено законодателството по отношение на електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление. Пак повтарям за собствено потребление. Тя може да бъде използвана както от бита, така и от бизнеса, когато е за собствено потребление. В никакъв случай внасянето на възможност чрез тази ал. 5 – даването на възможност чрез ал. 5, тази енергия да бъде връщана в мрежата и да бъде продавана под някакво условие дори и в случая условието да е, че трябва да бъде съгласно Наредбата по чл. 116, ал. 7 – означава, че даваме възможност за едно допълнително тълкуване. Отново задавам въпроса си, в дупликата не получих отговор: как една вече изградена по облекчения режим инсталация може да отговори на изискванията на чл. 116, ал. 7. Трябва да бъде съборена и изградена наново. Всъщност се оказва, че този чл. 5 би могъл спокойно да отпадне, защото ние подвеждаме и работещите хора, и бизнеса с тази алинея, освен ако не е това целта на законодателната промяна. А тя в никакъв случай не е в посока стабилност. В светлината на енергийната криза, която не е само за България, а е в цяла Европа, всички страни ще се стремят да подобрят възможностите си за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Не трябва да забравяме, че системата има нужда от балансиране. Не трябва да забравяме, че капацитетът на преносната мрежа в България е точно определен. Затова са дългите съгласувания. Затова по другия ред е онази процедура, която изисква да се чуе мнението на компетентните органи на съответните дружества. Понякога трябва да се отдалечим от съвсем тесния – бил то частен или бизнес интерес, или личен интерес и да погледнем нещата отгоре. Ние като депутати, като народни представители, трябва да защитаваме националния интерес. Преносната мрежа на България обслужва всички български граждани и целия бизнес. Когато поставим под заплаха сигурността на тази мрежа било заради инциденти, било заради претоварване, било заради случаи, когато по тънката линия, както казва господин Панев, по тънката работа някой ще злоупотреби, правим нещо, което всъщност е в ущърб на българските граждани. Не трябва да го правим. Наистина имахме задълбочена дискусия в Комисията, но ние не стигнахме до консенсус. Предлагам да бъде премислено това, което се предлага с ал. 5. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Кирова, отдавам го на това, че изпуснахте един момент – не бяхте в залата. Всички тези притеснения, които ги адресирахте във Вашето изказване, вече бяха дискутирани в залата и бяха опровергани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Кирова, риск за мрежата няма. Член 25а, ал. 5 всъщност, за която говорите, представлява един допълнителен механизъм за защита против изграждането на ВЕИ по-облекчения ред, който задаваме в момента, и последващата продажба, без да е мината цялата процедура по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Реално ние сме заложили с този законопроект още два механизъма. Това е първият. Още два. Вторият механизъм е да се сключва допълнително споразумение към договора за присъединяване – за ограничаване на връщането в мрежата, което е зададено в новия чл. 25а, ал. 3. Третият механизъм е реално да се ограничи произведената електрическа енергия в новата ал. 1 на чл. 25а, където общата инсталирана мощност е обвързана с предоставената мощност. Тоест ограничението до два пъти в примера, който беше даден малко по рано, с 15 до 30 киловата, а не до пет мегавата. Това е реален трети механизъм за ограничение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Кирова, много правилно сте разбрали, че в предложената разпоредба на чл. 25а има съществено противоречие във философията на тази разпоредба. Целта на промяната на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници така, както колегите вносители споменаха, беше именно да се облекчи бизнесът, така че той да произвежда електрическа енергия от ВЕИ, която да ползва за собствени нужди. Както виждате, чл. 25а, ал. 5 промени изцяло философията на предложения закон, така че Вашето изказване беше абсолютно коректно и правилно. Тук вече не става дума за собствено потребление, тук става дума за продажба на тази енергия. Това, разбира се, води до поредица от проблеми. Надявам се да ни опровергаят колегите с тази промяна. Смятам, че това ще доведе до много сериозни проблеми. Първо е налице неравнопоставеност между субектите. Единият субект, който е решил и честно казва, че той ще изгради инсталация за възобновяеми енергийни източници с цел да произвежда и продава тази енергия. Един друг инвеститор, който под мотото на това, че ще задоволява собствените си потребности, тръгне да изгражда при облекчения режим такава една мощност и след време реши, че той ще продава тази енергия, ги поставя в абсолютно неравностойно положение, което е сериозен проблем. Другият голям проблем е с мощността от пет мегавата. Правилно отбелязахте, че тук по всяка вероятно ще стане дума и за нарушение на европейските директиви. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Започвам с господин Сабрутев. Господин Сабрутев, аз отсъствах от залата и се извиних за това предварително. Ако е необходимо, и по време на дупликата мога да повторя аргументите си, нищо, че са се чули в залата. Защото разликата между това да бъдат изговорени на микрофон в залата и наистина да бъдат чути и възприети, и разбрани, се оказа огромна. Това ще видим, разбира се, и със следващото гласуване. Бих искала да бъдат разбрани аргументите, наистина да бъдат взети под внимание. Този разговор водихме и в Комисията. Господин Стефанов, ограничението за производство на електрическа енергия за собствени нужди – два пъти консумацията, което беше коментирано в Комисията, въз основа на предложението на господин Рамадан Аталай, беше аргументирано от господин Делян Добрев и подкрепено – Вие знаете, че ние се съгласихме. Всъщност Ви помолихме да го включите като някакъв вид защита за това да не се злоупотребява при изграждането на подобни инсталация и след това те да бъдат присъединени към мрежата, и да продават електроенергия. Това, обаче не решава проблема с потребител, който потребява 300 киловата и му се разреши до 600 и такъв, който потребява два мегавата и му се разрешат до четири. Разликата е огромна, дава някакъв вид защита, но тогава остатъкът е много по-голям. Финансирането на изграждането на инсталацията е много по-голямо и създава възможност, естествено, инвеститорът да приложи различни тънки линии и техники, както се изрази господин Панев, за да бъде присъединен той, тоест за да може да връща обратно електроенергия в мрежата. Така че това не решава изцяло проблема. Това, което искам да кажа в заключение и искрено се надявам, колеги, да разберете – напълно добронамерени сме, трябва да има облекчен режим. Съгласни сме, въпреки че и в досега съществуващото законодателство такъв има. Този режим и последната промяна, която беше предложена между първо и второ четене, всъщност отваря вратичка за продажба на електроенергия от инсталации, изградени по-облекчен режим за разлика от онези, които се изграждат, за да продават електроенергия. Съгласуването, което ще липсва във втория вид инсталации, би трябвало да е и пречка – изобщо за присъединяването им към мрежата с цел продажба. Тук е основната разлика. Това е онова, което би трябвало всички да имаме предвид. Затова Ви предлагам да отпадне ал. 5 така, както е предложена от вносителя. Предложихме го и на Комисията. Не се прие. Ще предложа отново. Благодаря Ви.

Господин Председател, няколко пъти се коментира от тази трибуна големият проблем с този законопроект, а именно възможността да се изграждат до пет мегавата мощности и да бъдат използвани от бизнеса. Истината е, че в България има, в зависимост от моментите на натоварване, между 5 и 10 фирми, които използват такива големи количества електроенергия. Защото това, както беше казано, е един малък град в България – използва толкова електроенергия. Това, което е заложено, тук е наистина нещо много голямо за мащабите на България. Точно заради това и този законопроект е всички друго, но не и решаване на текущи проблеми на бизнеса. От друга страна обаче, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично заставаме зад това, че трябва да бъде подкрепен и да се даде възможност на семеен микро-, малък, среден бизнес наистина да има някаква независимост и от това да използва всички възможности, които дава ВЕИ технологията. Не е нормално за нас, ако имате гараж в кооперация, в която живеете, и си закупите електромобил, за да си прокарате просто контакт, в който да си зареждате автомобила, в момента горе-долу около две години Ви трябва, за да стигнете до крайния момент да си пуснете контакт. Различни съгласувания, различни становища, от ЕРП-та, от който се сетите. Това не е нормално. Това би трябвало в един такъв законопроект да бъде урегулирано, да бъде подкрепено и ще бъде подкрепено в този си вариант. Нормално е да искаме това нещо да стане. Нормално е да искаме това нещо да стане, когато се използват такива ВЕИ технологии върху сградите. Не е нормално, обаче да използваме пет мегавата електроенергия, да дадем на някой да го направи и затова нещо да отидат над 50 дра. Защото, за да направите соларни панели за пет мегавата, Ви трябват поне 50 дра, да не кажа повече. Сега си представете, когато България към днешна дата в огромната си част и всички най-големи общини в това число са под ръководството на ГЕРБ и общинските съвети са малко или много контролирани от тях. Какво отваряте Вие? Вие давате възможност на кметовете с общинските съветници, контролирани в различни конфигурации, разбира се, къде с ВМРО, БНД, къде с други такива местни играчи, Вие давате възможност да се променят общите устройствени планове. Давате възможност в един момент да дойде един такъв момент, в който да трябва да се промени общият устройствен план. Ами да, ще прокарате Вашите фирми. Ще могат да правят тези неща, но в същото време ще отворите една голяма язва в много други общини, в които Вие нямате бизнес интереси с този законопроект, но имат пък те. Цялото това нещо – затова са тези коментари тук от наша страна – от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото това не подкрепя малкия и средния бизнес. Напротив, това дори не подкрепя и възможността блоковете, както в Централна и Западна Европа, жилищните квартали да имат наистина някаква енергийна независимост, използвайки цялото това нещо, което имат новите технологии. Беше коментирано в началото, когато започна разглеждането на Законопроекта, че този законопроект противоречи на една от европейските директиви. Искам да кажа, че когато беше подчертано, че тази директива засяга битовите потребители в този законопроект, е посочено, че има краен потребител. Краен потребител отново включва битови потребители и небитови потребители. И оправданието, че, видите ли, с този законопроект ние сме една стъпка напред пред Европейската комисия и всички централни и западноевропейски държави, и те ще променят тази директива, ами аз на този принцип мога да кажа, че то няма да има и Европейския съюз тогава. Защо трябва да правим нещо, което мантрата Ви европейски директиви, в момента Вие да ги потъпквате, и то не че го казвам аз, казва го Вашето Министерство на регионалното развитие, защото Вашето Министерство на регионалното развитие казва точно това: този законопроект противоречи и не трябва да се прави. Не е нормално да променяте в „Заключителните разпоредби“ ЗУТ. Това е нещо, поради което Вие постоянно сте повтаряли, че ГЕРБ са правили години наред. В момента го правите! Това не е нормално и не трябва да се прави по този начин. Трябва да чуете тогава и Вашето Министерство на регионалното развитие, че не е нормално да правите такива големи инсталации от над 50 дка, в които това нещо да бъде просто с едно уведомление, че ще го направите. Кой ще носи отговорност, ако имаме проблем, да не дава Господ, със смъртен случай, защото някой не е проверил и не е съгласувал предварително такива мащабни проекти?!

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, хайде за реплика да не сте подготвен – бива, но за изказване да излезете и да говорите от трибуната такива небивалици – просто нямам думи! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И сега ще акцентирам първо върху точките, за които става въпрос. Няколко пъти казахте: до пет мегавата, как хората… пет мегавата. В Закона, който ние предлагаме, ясно пише: „до два пъти присъединената мощност...“, и ще дам пример точно с Вашата кравеферма с 15 киловата. Ако кравефермата е присъединена с 15 киловата мощност, тя ще може да изгради 30 киловата соларен парк, не 5 мегавата, и за 30 киловата ще ѝ трябват 3 дка, а не 50 дка. Няколко пъти казвате как този закон е бил насочен – може би във връзка с това, което си мислите за 5-те мегавата, само към големия бизнес, едрите риби, тези 10 компании, които Вие сам изброихте. А Законът, който ние предлагаме, важи за абсолютно всички фирми – микро-, макро-, кравефермата с 15 киловата, която споменахте, както и битовите потребители. Тоест аз вкъщи, на моята вила, също мога да си изградя ВЕИ за собствени нужди, без да се налага да взимам разрешителни от ЕРП-тата и от ЕСО – Енергийния системен оператор. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ганев, Вие го нарекохте проблем с общините, всъщност това е огромна помощ за общините. Представете си – общините ще могат да изградят ВЕИ мощности за собствено потребление и ще могат да ползват електроенергия на цена, да кажем, около 70 лв. на мегават, вместо текущата, да кажем, 300, 400, 500 в зимните месеци, стигащи до 1000. Това е една страхотна мярка, насочена и към общините. Благодаря.

Безспорно днес имаме чувствителен, значим напредък – „Продължаваме Промяната“ започнаха да защитават законопроектите, които си вкарват. Приветствам и Ви поздравявам, защото досега имаше пълно мълчание, повече от шест месеца абсолютно мълчание – опозицията си говори, Вие си мълчите, и накрая си приемате каквото сте решили. Така или иначе това е една добра стъпка, наистина – казвам го съвсем сериозно, и Ви поздравявам, че решихте най-после да защитавате това, зад което заставате с гласовете си. Изключително вълнуващ момент е и аз съм абсолютно сигурен, че е реалистично общините да почнат да си изграждат соларни паркове и да са собственици на соларни паркове. Няма да давам определение на това безумие, но в крайна сметка може пък, ако имате кмет някой ден, да стане и това нещо да се гласува, и да го направите. А що се отнася до първата реплика. Извинявайте много, това нещо, което описвате, не коментирате по същество реално в реалния живот какво става с бизнеса! Защото е много лесно от тази трибуна да описваме едни идеални ситуации, в които с една декларация този от отсрещната страна ще спазва абсолютно всичко или че е декларирал абсолютно всичко и че имаме действащи органи. Ние, ако имахме действащи органи в нашата държава, нямаше да сме най-бедната държава в Европейския съюз. Ние имаме всичко друго, но не и безпристрастно действащи и контролиращи органи. Всичко друго, но не и това! Напротив, в момента Вие отваряте една голяма врата за поредна доза спекулации, поредна доза възможности за развиване на нов неконтролиран бизнес. По отношение на това да стигнеш до безопасност или до присъединяване беше коментирано между другото. Преди малко щеше да е много интересно, ако бяхте коментирали. А какво ще стане с Вашия КЕВР, защото Вие го назначихте, ако промените още едно изречение, и в следващия момент се окаже, че няма абсолютно никакъв проблем да почнете да си присъединявате тока и да печелите от това, за което не сте били по никакъв начин контролирани, дали е най-малкото безопасно? Подценявате момента и аз в началното си изказване казах: подценявате момента за безопасността, подценявате момента, в който, с цел да се печелят наистина сериозни суми, огромни суми да се печелят, някой някъде дали ще спази всички нужни изисквания. Затова няма какво повече да губим време. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ точно заради тези неща тези алинеи и членове няма да ги подкрепим. В Законопроекта има и други неща, които са добри, тях ще подкрепим, но по отношение на това, което в момента коментираме, няма как да получите нашата подкрепа.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Като ползвател на електроенергия в рамките на 900 киловата заявявам конфликт на интереси, защото може би, ако този закон бъде направен така, че допусне изграждането на такива мощности, ще бъда сигурно един от кандидатите. България произвежда сравнително евтина електроенергия, но от гледна точка на задължението ни да бъдем в обща енергийна система с Европейския съюз и да продаваме тази електроенергия на свободната енергийна борса, тя се оскъпява. Каква е целта? Целта е да успеем да доставим възможността производството да се осъществява там, където е консумацията – битовите потребители, които имат консумация в рамките на 10 – 15 киловата, да произвеждат за собствени нужди, предприятията, които консумират електроенергия – също за собствени нужди. Идеята е добра, но има смисъл от всичко това, което коментираме, ако се даде възможност на тези, които изградят такива мощности, да имат възможност да продават свободната електроенергия. Предложението за два пъти над необходимите мощности за мен е малко голямо. Ще ви кажа, че моето предприятие за 17 години е увеличило инсталираните си мощности някъде с около 20%, така че 10 – 20%, ако се разреши над това, което в момента консумират и битовите потребители, и предприятията, ще бъде нещо разумно. По принцип електропреносната мрежа, щом може да достави примерно един киловат, може да върне един киловат. Тоест не е необходимо допълнително разширяване на електропреносната мрежа и точно затова се прави тази програма в Европейския съюз – да закараме производството на електроенергия там, където се консумира. Обаче предприятията работят с 8-часов работен ден, събота и неделя не се работи. Произвежда се една електроенергия, която, ако бъде разрешено на предприятията да я продават, ще имат възможност да възстановят час по-скоро направената от тях инвестиция. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът на всичко това е, че лятно време, когато работят основно мощностите, най-вече ВЕИ-тата, няма да работят нашите базови мощности. Базовите мощности, като вземем предвид основно въглищните централи, които плащат въглеродни емисии, ще работят тогава, когато има нужда, а именно – през зимата, и като цяло крайната цена на електроенергията няма да бъде увеличена. В този смисъл моят апел е: помислете – не съм енергетик, правя едно предложение като човек, който се занимава с тези неща по стечение на обстоятелствата, дали да бъде два пъти над сегашните мощности, с които оперират и битовите потребители, и небитовите потребители. И второ, тази електроенергия, която се произвежда в дните, в които не се работи, а имайте предвид, че България има около 25 неработни дни, да може да се продава, за да се помогне и на битовите потребители, които са инвестирали, и на небитовите потребители, които са инвестирали. В крайна сметка ние да осигурим на нашето производство и нашите потребители евтина електроенергия, защото знаете, че скоро и небитовите трябва да минат на свободния пазар, и тогава тези, които купуват отвън електроенергия, ще дигат цените и трябва да се плаща високата цена и от самите потребители. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Хубаво е, когато има дискусия и когато се чуят различни гледни точки и мнения. Позволете ми да не се съглася с Вас, господин Христов. Това, което ни представихте във втората част на Вашето изказване, може да направи и следната картина: моменти, в които има пик на връщане към мрежата на електроенергия, и то това ще бъдат моментите, в които предприятията не работят, и моменти, в които има и недостиг на електроенергия, ако ние спираме под някаква форма базовите мощности, което всъщност по отношение на балансирането на системата е невъзможно. Смятам, че по тази тема би трябвало все пак да се изказват хора, които работят и които имат представа как се балансира самата ни система. И го казвам в следната връзка – не говоря за спирането на централите на мариците, които произвеждат на въглища, говорим за това, че ние трябва да осигурим на населението максимално евтина електроенергия. Да, всеки е добре да бъде независим и да бъдат изградени мощности там, където всъщност има потребление. И в този смисъл е добро предложението да бъде облекчен режимът. Но когато дадем възможност, отново повтарям, по облекчения режим да се продава електроенергията, която бъде приета като излишък или която предварително като мощност е заложена и се знае, че няма да бъде потребена тази, която надхвърля собственото потребление, тогава поставяме под риск цялата система на електроразпределение в България и аз не бих искала да изпадаме в подобни ситуации. Убедена съм, че ние по зелената сделка имаме ангажименти като член на Европейския съюз и все пак цената на електроенергията от възобновяеми енергийни източници до скоро беше една от най-скъпите. Това беше причината, поради която нямаше такъв голям бум, какъвто всички очакват извън заявленията на реалното строителство, а не само административните процедури. Днес, когато имаме криза с газта, днес, когато имаме проблем, свързан с доставките на различни енергийни продукти, може би донякъде ще бъде оправдана тази цена, но в никакъв случа не трябва да бъде за сметка на електроразпределителната ни система. И аз смятам, че не трябва да я поставяме под заплаха. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Христов, да внеса малко яснота относно обхвата на предложения законопроект. Принципно има три хипотези, в които една такава централа може да се изгради, от гледна точка на продажба на електроенергия или консумация. Едната хипотеза е когато електроенергията се ползва само и единствено за собствено потребление. Втората хипотеза е когато това се направи с цел продажба изцяло на произведената електроенергия. И третата хипотеза е миксът от това нещо, тоест да произвеждам, да консумирам една част и излишъкът да бъде продаван. Искам пак да Ви уверя, че това, което предлагам като текст в Закона, към момента адресира само първата хипотеза, а именно консумация на 100% от електроенергията, която е произведена. По отношение чл. 25а, ал. 5 – така или иначе електроразпределителното дружество, което получи искане за присъединяване на дадена мощност с цел продажба на електроенергия, трябва да се обърне към Наредба № 6. Този текст, който е описан в ал. 5, адресира така или иначе съществуваща законова рамка. Ние включихме това постфактум като текст именно по настояване на електроразпределителните дружества, за да може да е ясно разписано по какъв начин те ще присъединяват евентуално такива мощности. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Христов, смятам, че доста добре са описани нещата в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Тук всеки един бизнес ще направи своята преценка дали иска да си монтира ВЕИ за собствени нужди, или иска да си монтира ВЕИ за производство. Когато иска да си монтира ВЕИ за производство и продажба на електроенергия, той ще трябва да си мине по законоустановения срок. Ние тук в ЗЕВИ касаем единствено хората, които искат да спомогнат собствения си бизнес с производство на електроенергия за собствени нужди. Така че аз не виждам всичките тези хипотези и внушения как щели да се правят пет мегавата, как ще се правят големи инсталации. Изрично е описано – до максимум два пъти от присъединената мощност. Така че не смятам, че по някакъв начин не е добре за българския бизнес. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Не съм специалист по балансиране на енергопреносните мрежи, но аз казах преди малко простото правило, че една мрежа, която може да достави един мегават, може да върне един мегават. Тук не става дума за изграждане на по-големи мощности. Давам пак пример със себе си: имам 900 киловата, изграждам мощност за моите нужди – 900 киловата, само че в събота и неделя предприятието не работи. Какво правим тази електроенергия? Същото важи за битовите потребители. Изградили са си мощност от 10 киловата, само че са на почивка 20 дни, произвеждат електроенергия, тази електроенергия не може да влезе отново да бъде консумирана от населението. Или ако се разреши да бъде включен по някакъв начин към общата мрежа производителят, тази електроенергия не се плаща. Къде отива тя – това е въпросът. Иначе, пак казвам, намерението е добро. Въпросът е да се огледат всички възможности. Не става дума за изграждане на предприятия с хипотезата за производство и продажба – става дума за производство на електроенергия за собствени нужди и отговор на въпроса: когато предприятието по една или друга причина не работи, а фотоволтаиците или перките работят, какво правим с тази електроенергия?

Кратък преход от електрическата енергия към едни други енергии. Уважаеми колеги, по повод вчерашния светъл празник сме свикнали да слушаме или да четем речи, сякаш писани от машините за евтини любовни романи от една книга на Оруел. Арсеналът от ключови думи рядко надхвърля 200 и въпросът е да бъдат пермутирани по неидентичен на предишната реч начин. А ако си жертва на клишетата, си обречен да възпроизвеждаш само клишета. Да, вече един век и половина отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура. Празнувахме и вчера – институционално, организирано, може би някъде искрено и спонтанно. Не бих критикувал институционализирането на празника. Традициите и колективната памет се крепят колкото на обществената идентичност, толкова и на държавата. Думата ми е за друго. Когато е започнало отбелязването на празника в средата на XIX век, просветата, образованието, грамотността са били едни от каузите на Българското възраждане и това е било чисто обществена кауза по простата причина, че тогава не сме имали държава. Смисълът на този празник не са само историческите реминисценции, укрепването на националната памет и идентичност. Смисълът е друг или поне би трябвало да бъде друг. Илюзия е, дами и господа, че един народ, просветен веднъж, събуден, ограмотен, ще остане такъв завинаги и е достатъчно да заделяме пари за образование в бюджета и да празнуваме редовно 24 май. Защото, както ентропията, разсейването на енергията е съдбата на всяка термодинамична система, така и без воля, без усилия, без личен пример всяко общество може да се разгради под въздействието на ентропията, на невежеството, простотията и безпросветността. И това не е абстрактна заплаха – тя ни дебне и днес зад всеки ъгъл. Да, днес, когато имаме институции, имаме образователна система, имаме държава. Точно днес масово организираната съпротива срещу неграмотността е поне толкова важна, колкото по времето на Възраждането. Първо, за да не се стопим като народ, език, култура в силно корозивната среда на глобализацията. Точно във времената на глобална масова култура, екосистема от субкултури, опити за налагане на глобален език, е с пъти по-важно да бъдем българи като културна идентичност, не като запис на националност в графата на някой формуляр. Второ, без общ език, култура ние няма как да сме общност, а само една голяма група от хора, които обитават целно или безцелно една територия. Общата култура в смисъл на култура, споделена от всички, а не в смисъла на малокултурност, вероятно е най-силният крепежен елемент на обществото! И най-сетне, без просвета, без духовност няма нито национална сигурност, нито икономическо развитие. Каква полза, ако имаш силна армия, ако някой може без бой да вземе душите на хората? И за какво икономическо развитие говорим, ако населението е малограмотно; ако на учителя, ако на преподавателя е отредена тежката отговорност да разпръсва мрака на невежеството по отношение на поколенията, които идват? Ние, Вие – ние, имаме още по-тежка отговорност – не знам дали я усещате как тежи на плещите Ви. Ние, от една страна, трябва да говорим от името на хората, трябва да говорим на хората, да им даваме посока, което означава, уважаеми колеги, че самите ние не трябва да имаме дефицит от посока! И не говоря за топография, говоря за препускане по буквите и трудни преходи по грапавата повърхност на думите. Защото, ако нещо ни свързва с хората, това е словото, изречените букви, думи, цели изречения, числа, емоции. Няма как да се срещнем с всеки българин, няма как да отидем на гости у всеки българин, а едва ли и всеки би ни поканил на гости, но с писано слово, изречено слово може да стигнем до всеки! И изобщо не е без значение дали ще обещаеш зáвет или завѐт, по Увалиев, или неща, или нища, ако ползваме Хайдегер; едно или десет, ако ползваме учебника по аритметика от първи клас. И „да“ не е като „ще видим“, дори не е като „ще я видим тази работа“, дори не е като „ще се заема“! „Да“ означава само и единствено „да“. Народът ни има нужда от ясни послания, не от еластични материи, оплетени от меките ръбове на думите – правилно подредени букви. Не, колеги, правоговорът не е садистичен каприз, а начин правилно да подредим света. И ако ползваме пак Хайдегер, той казваше, че езикът е домът на битието. И тук, и там, и от Силистра до Петрич, от Връшка чука до Резово думите създават смисъл. И ние трябва да създаваме смисъл. Казваме къде ще отидем, къде сме били, къде сме, накъде тръгваме – това ни е върховният дълг. И моля Ви, увлечени в партийни и котерийни страсти, не забравяйте, че когато говорим тук, даваме дума на хората, които са ни подкрепили или не са, а това е тежка отговорност. Моля Ви, уважаеми колеги, не нареждайте думите в генетични мутации, които нямат никакъв смисъл. Не разчитайте, че като се нанижат ключови думи, като безобразие, корупция, грабеж, това ще даде смисъл, ако самата мисъл е бедна. Това е толкова вероятно, колкото да направите сполучлива инсталация примерно от коледна звезда и свински уши на скара. Не говорете неща, в които не вярвате. Могат да Ви напишат чудесна реч, само че личи кога тя идва от разпечатания лист, а не идва от сърцето. И не, не е най-важното да унизиш политическия опонент, не е най-важното. Най-важното е да не унизиш себе си. На тази трибуна някой млад оратор би казал, че е амвонът на демокрацията. Не, не е вярно, това е само инструмент, както високоговорителят не произвежда музика, а само я усилва. И бъдете сигурни, че ако има фалшиви думи, точно този високоговорител ще ги усили докрай. Отварянето на лепкавите клепки на невежеството е свързано с болка. Затова мнозина предпочитат да спят или да дремят и пак да избягаме от лековатите клишета. Паметта е болка – забравянето е терапия; усилията са болка – леността понякога е блаженство; истината боли – лъжата ни дава комфорт; статуквото, тоест това, което е – status quo, нежно лежи в зоната си на комфорт, а промяната е трудна. Честит празник! Пожелавам Ви да изпитате сладката болка от това да помниш, да се опитваш да говориш истината и да променяш. Събудете се, отворете очи, помнете, четете, мислете. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

§ 2 по вносител. Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители: „В § 2 се правят следните изменения и допълнения: В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: - в ал. 1 се добавя „чл. 24а“ и текстът придобива следното съдържание: „(1) В случаите по чл. 18, ал. 2, чл. 24, 24а и 25 се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.“; - ал. 2 – да отпадне; - в ал. 3 се добавя „т. 2 и чл. 24а“: „(3) За обектите по чл. 24, т. 1 и т. 2 и чл. 24а условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 – в срок до 15 дни от постъпване на искането.“; - в ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: „(4) В случаите по чл. 24, т. 1 и т. 2 предварителен договор за присъединяване не се сключва, а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището по ал. 3, и при наличие на валидно действащо издадено разрешение за строеж.“; - създава се нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Случаите по чл. 24а предварителен договор и договор за присъединяване не се сключват.“; - ал. 5 става ал. 6 и се изменя със следното съдържание: „(6) При искане за сключване на договор за присъединяване по ал. 4 разпределителното предприятие представя проект на договор в срок до 21 дни.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Александър Дунчев: „В първоначалния § 2 (нов § 8) се добавя нова т. 2, а старата точка 2 става точка 3: „§ 2. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 2. В алинея 2 думата „искането“ се заменя с думата „уведомлението“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в нов § 1 относно чл. 25а.“

Предложение от народния представител Александър Дунчев. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като то излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлага на основание чл. 80, ал. 2, изречение 3 от ПОДНС Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като то излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлага на основание чл. 80, ал. 2, изречение 3 от ПОДНС Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като то излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлага на основание чл. 80, ал. 2, изречение 3 от ПОДНС Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Александър Дунчев. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от ПОДНС прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като то излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлага на основание чл. 80, ал. 2, изречение 3 от ПОДНС Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. По § 3 има предложение от народния представител Ивайло Мирчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Владислав Панев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители: „В § 3: „1. В чл. 12 се създава ал. 4: „(4) Без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2 се допуска застрояване на обекти – фотоволтаични инсталации, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.“ 2. В чл. 59, ал. 2 след думите „при условията на чл. 12, ал. 3“ се добавя „и 4“. 3. В чл. 109, ал. 3, т. 11 след думите „обекти по чл. 12, ал. 3“ се добавя „и 4“. 4. Точка 5 относно чл. 147, буква „а“ се изменя така: „а) в чл. l47 т. 14 се изменя така: „14. монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, както и линейните обекти на техническата инфраструктура за присъединяването на такива инсталации към електрическата мрежа;“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Радослав Рибарски, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2: „§ 2. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: „1. В чл. 124, ал. 1, 2 и 3 след думите „общ устройствен план“ се добавя „или за изменение на действащ общ устройствен план“. 2. В чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „д“ накрая се добавя „и 14а“. 3. В чл. 147: а) в ал. 1 се създава т. 14а: „14а. изграждане на енергиен обект по чл. 25а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 5 МW;“ б) в ал. 2 се създава изречение второ: „За строежите по ал. 1, т. 14а се представят становище на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им и допълнително споразумение към договора за достъп и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.“ По § 4 има предложение от народния представител Александър Дунчев. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предлага на основание чл. 80, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Васил Стефанов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: „1. В чл. 43: а) в ал. 6 думите „чл. 57а, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5“; б) в ал. 7 думите „чл. 57а, ал. 1, т. 5“ се заменят с „чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5“. 2. В чл. 84, ал. 21 думите „чл. 57а, ал. 1, т. 5 се заменят с „чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5“.“ Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Владислав Панев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Делян Добрев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Васил Стефанов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, от името на вносителите бих искала да оттегля в „Преходни и заключителни разпоредби“, в § 3 предложението, направено от народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението да касае, че в чл. 12 се създава ал. 4. Считайте го за оттеглено.

Господин Председател! В момента правим поредната практика, която 12 години ГЕРБ въвеждаше – въведе и промени поредица закони чрез съвсем други коренно различни закони. Приемаме Закон за енергетиката и в същото време в „Заключителните разпоредби“ променяме един от изключително важните закони в България – Закона за устройство на територията. Само по себе си това е нередно и не трябва да се прави, след като действате мащабно с Вашата презумпция, че променяте изключително важен закон и ще облекчите бизнеса, с което, разбира се, аз не съм съгласен, но това няма никакво значение. Важното е, че в този момент трябва да въведете и да предложите промени в Закона за устройство на територията, а не да го правите в „Заключителните разпоредби“. Не е това начинът, по който трябва да оправите енергетиката. Изключително важно е друго, върху което този законопроект оказва влияние и дава изключително разнопосочни становища, това са: на първо четене имахме отрицателно становище на Министерството на енергетиката, а в момента имаме отрицателно становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В последното становище ясно и точно се обяснява защо не трябва по този начин – просто с едно уведомление, с една декларацийка да се допусне застрояване над 50 дка в определени варианти и да се правят неща, които могат да имат трайни последици. Това никой от Вас не го коментира и не смята за нужно да каже – защо пренебрегвате становището на едно от Вашите министерства? И това не е Министерството на културата, това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Няма становище на Електроенергийния системен оператор. Защо? И как в момента ще променяме Закона за енергетиката, като няма становище, в което ясно и точно да се каже този регулаторен орган какво мисли за Вашето предложение, което в момента приемате? Има, между другото, становище само на едно от ЕРП-тата, само на едно, другите не са счели за нормално да дадат становище на управляващата коалиция, което също само по себе си, както знаете, липсата на отговор също е отговор. В този законопроект не решавате и не посочвате какво правим с така наречените батерии. Имат ли право да се съхраняват, да се прилагат и те по този бърз начин, по който са изградени целите паркове или нямат? Какво въобще се случва с цялото това нещо, наречени „батерии“ и как ще се процедира? Явно ще трябва след няколко месеца отново поправка на поправката да правим. Никой не коментира, през целия дебат беше повдигнато на няколко пъти, проблемът с това, че се създават условия за корупция, но никой не коментира и как ще се гарантира това, че когато изградите такива мощности, няма да започнете да продавате на съседа до Вас. Само с една декларация ли, че няма да го правите? Въобще някой ще вземе ли становище по тези наистина неща, важни не за опозицията, неща, важни чисто принципни, защото точно след една седмица, когато започне да действа Законът и когато започнат фирмите да работят, тези проблеми ще започнат да чукат на вратата. Тогава Комисията по енергетика ли ще взима становище, министерствата ли ще взимат становище, или ще започнем подготовка за промени в Закона, който сега приемате? Много Ви моля някой да стане от вносителите, да аргументира, да ни убеди, че всичко това нещо има решение, дадено е решение и ще избегнем всички тези тънки моменти, както се обяви от господин Панев в началото на обсъжданията, че има едни тънки моменти, но ще ги натаманяваме впоследствие. Не, не впоследствие, сега е моментът. Нека да ги решим, да ни убедите, че така по този начин ще решите тези проблеми, които в момента повдигам като реални наистина проблеми, за да вървим напред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ганев, изненадан съм от факта, че все още говорите за декларация. Това беше първоначалният текст, ние изменихме начина, по който се уреждат взаимоотношенията между клиента и електроразпределителното дружество. Така че, моля Ви, запознайте се с финалния текст. Тук не говорим за декларации и съответно потенциалния риск, който Вие споменахте, дали ще има някой, който ще следи тези декларации дали се спазват или не. Вече описвам по какъв начин ще се урегулират взаимоотношенията, така че този риск е минимизиран. Относно липсата на становище на ЕСО, ЕСО нямат отношение, имайки предвид, че няма съприкосновение с електроразпределителната или електропреносната мрежа. Затова няма становище от ЕСО. По време на Комисията на второ четене присъстваха представители на всички електроразпределителни дружества и това, което те дадоха като коментари, беше взето предвид. Така че това, което Вие изразихте като опасения, вече беше адресирано по време на Комисията още веднъж. И тук ще засегна много накратко и темата относно сигурността и това, което беше спекулирано, че е проблем. Ще съществуват, както е и към момента, проекти от гледна точка на конструктивно становище и електропроекти, които така или иначе ще се съгласуват и процедурата в момента е по същия начин, и така ще се гарантира сигурността. Тук не променяме нищо относно сигурността. Просто се променя фактът, че ще се съкрати времето, с което ние ще можем да изградим такива централи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ганев, взети са предвид всички становища и на Министерството на енергетиката, и на Министерството на регионалното развитие, както и на комисиите, присъстваха представителите на ЕРП-тата, също и ЕСО. Така че от първоначалния вид, в който беше предложен Закон за енергията от възобновяеми източници до окончателния, който приемаме ние, всичкото това е претърпяло в Комисията благодарение на становищата на Министерството на енергетиката и на ЕРП-тата. Така че тук не сте прав. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ганев! Моля Ви, това е втора точка днес, пак излязохте неподготвен, четете ги малко тези закони, подготвяйте се по-добре. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Имаше промени между двете реплики. Това е просто обида към българските граждани, които стават свидетели на Вашите абсолютно празни твърдения тук от трибуната. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Последният, който говори, няма да го коментирам, той сам си коментира и това, което говори, си дава сам оценка. По отношение на това, което беше казано най-вече от един от вносителите. Извинявайте, няма как да се съглася с това, което казвате, по една проста причина. В началото на обсъждането казахте, че няма проблем с регламентацията на европейската директива, впоследствие Ви показах как има проблем – по начина на дефиниране на това, което давате като дефиниция за краен потребител. Същото се отнася за всичко това, което изброихте. Беше хубаво да коментираме по същество тези проблеми, които в момента повдигнах. Не ги коментирахте. Само ще спомена, това че са дошли ЕРП-та и са коментирали, не значи, че ще застанат с подписите си, със становищата си в писмен вариант – има значение. Има значение, че само едно ЕРП е сметнало за нужно и за достоверно да гарантира това, което е казало. Има значение и казвате: ЕСО няма становище. Напротив, напротив, тука се коментират доста хипотези, в които би трябвало и те да имат становище и точно заради това те не дават становище, защото няма да е добре за Вас като управляваща коалиция, ако дадат обективно становище. Какво ще дадат, аз нямам представа, но ако е обективно, надали ще е в полза на вносителите. По отношение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ако трябва да цитирам хипотеза, за която е необходимо в законодателството да се предвидят разпоредби, които задължават възложителя на инсталацията да предвиди в инвестиционен проект технически средства, с които да се ограничи връщане на произведената електроенергия към мрежата. В този случай единственото, декларативният характер на обстоятелството за предвидено ограничение за връщане, считаме за недостатъчно надежден подход. Това е за другия репликиращ. Хубаво е Вашият министър, защото е от Вашата квота, да го съгласувате с него, защото неговото министерство дава отрицателно становище на това, което обсъждате, а в момента Вие оборвате него. ИТН срещу министъра си ли е, или министърът е срещу Вас? Аз нямам представа и не ме интересува, въпросът е, че има неотговорени казуси. За батериите не казахте нищо – как процедираме с този законопроект, ако някой реши да си прави по бързата процедура, да си изгради и система от батерии? Няма значение, Законопроектът явно ще го променяме наскоро пак. Благодаря.

Имаше две декларации.