ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ-СДС)1001 думи
Кратък преход от електрическата енергия към едни други енергии.
Уважаеми колеги, по повод вчерашния светъл празник сме свикнали да слушаме или да четем речи, сякаш писани от машините за евтини любовни романи от една книга на Оруел. Арсеналът от ключови думи рядко надхвърля 200 и въпросът е да бъдат пермутирани по неидентичен на предишната реч начин. А ако си жертва на клишетата, си обречен да възпроизвеждаш само клишета.
Да, вече един век и половина отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура. Празнувахме и вчера – институционално, организирано, може би някъде искрено и спонтанно. Не бих критикувал институционализирането на празника. Традициите и колективната памет се крепят колкото на обществената идентичност, толкова и на държавата. Думата ми е за друго.
Когато е започнало отбелязването на празника в средата на XIX век, просветата, образованието, грамотността са били едни от каузите на Българското възраждане и това е било чисто обществена кауза по простата причина, че тогава не сме имали държава.
Смисълът на този празник не са само историческите реминисценции, укрепването на националната памет и идентичност. Смисълът е друг или поне би трябвало да бъде друг.
Илюзия е, дами и господа, че един народ, просветен веднъж, събуден, ограмотен, ще остане такъв завинаги и е достатъчно да заделяме пари за образование в бюджета и да празнуваме редовно 24 май. Защото, както ентропията, разсейването на енергията е съдбата на всяка термодинамична система, така и без воля, без усилия, без личен пример всяко общество може да се разгради под въздействието на ентропията, на невежеството, простотията и безпросветността. И това не е абстрактна заплаха – тя ни дебне и днес зад всеки ъгъл.
Да, днес, когато имаме институции, имаме образователна система, имаме държава. Точно днес масово организираната съпротива срещу неграмотността е поне толкова важна, колкото по времето на Възраждането. Първо, за да не се стопим като народ, език, култура в силно корозивната среда на глобализацията. Точно във времената на глобална масова култура, екосистема от субкултури, опити за налагане на глобален език, е с пъти по-важно да бъдем българи като културна идентичност, не като запис на националност в графата на някой формуляр.
Второ, без общ език, култура ние няма как да сме общност, а само една голяма група от хора, които обитават целно или безцелно една територия. Общата култура в смисъл на култура, споделена от всички, а не в смисъла на малокултурност, вероятно е най-силният крепежен елемент на обществото!
И най-сетне, без просвета, без духовност няма нито национална сигурност, нито икономическо развитие. Каква полза, ако имаш силна армия, ако някой може без бой да вземе душите на хората? И за какво икономическо развитие говорим, ако населението е малограмотно; ако на учителя, ако на преподавателя е отредена тежката отговорност да разпръсва мрака на невежеството по отношение на поколенията, които идват?
Ние, Вие – ние, имаме още по-тежка отговорност – не знам дали я усещате как тежи на плещите Ви. Ние, от една страна, трябва да говорим от името на хората, трябва да говорим на хората, да им даваме посока, което означава, уважаеми колеги, че самите ние не трябва да имаме дефицит от посока! И не говоря за топография, говоря за препускане по буквите и трудни преходи по грапавата повърхност на думите. Защото, ако нещо ни свързва с хората, това е словото, изречените букви, думи, цели изречения, числа, емоции.
Няма как да се срещнем с всеки българин, няма как да отидем на гости у всеки българин, а едва ли и всеки би ни поканил на гости, но с писано слово, изречено слово може да стигнем до всеки! И изобщо не е без значение дали ще обещаеш зáвет или завѐт, по Увалиев, или неща, или нища, ако ползваме Хайдегер; едно или десет, ако ползваме учебника по аритметика от първи клас.
И „да“ не е като „ще видим“, дори не е като „ще я видим тази работа“, дори не е като „ще се заема“! „Да“ означава само и единствено „да“. Народът ни има нужда от ясни послания, не от еластични материи, оплетени от меките ръбове на думите – правилно подредени букви.
Не, колеги, правоговорът не е садистичен каприз, а начин правилно да подредим света. И ако ползваме пак Хайдегер, той казваше, че езикът е домът на битието. И тук, и там, и от Силистра до Петрич, от Връшка чука до Резово думите създават смисъл. И ние трябва да създаваме смисъл. Казваме къде ще отидем, къде сме били, къде сме, накъде тръгваме – това ни е върховният дълг.
И моля Ви, увлечени в партийни и котерийни страсти, не забравяйте, че когато говорим тук, даваме дума на хората, които са ни подкрепили или не са, а това е тежка отговорност.
Моля Ви, уважаеми колеги, не нареждайте думите в генетични мутации, които нямат никакъв смисъл. Не разчитайте, че като се нанижат ключови думи, като безобразие, корупция, грабеж, това ще даде смисъл, ако самата мисъл е бедна. Това е толкова вероятно, колкото да направите сполучлива инсталация примерно от коледна звезда и свински уши на скара. Не говорете неща, в които не вярвате. Могат да Ви напишат чудесна реч, само че личи кога тя идва от разпечатания лист, а не идва от сърцето. И не, не е най-важното да унизиш политическия опонент, не е най-важното. Най-важното е да не унизиш себе си.
На тази трибуна някой млад оратор би казал, че е амвонът на демокрацията. Не, не е вярно, това е само инструмент, както високоговорителят не произвежда музика, а само я усилва. И бъдете сигурни, че ако има фалшиви думи, точно този високоговорител ще ги усили докрай.
Отварянето на лепкавите клепки на невежеството е свързано с болка. Затова мнозина предпочитат да спят или да дремят и пак да избягаме от лековатите клишета. Паметта е болка – забравянето е терапия; усилията са болка – леността понякога е блаженство; истината боли – лъжата ни дава комфорт; статуквото, тоест това, което е – status quo, нежно лежи в зоната си на комфорт, а промяната е трудна.
Честит празник! Пожелавам Ви да изпитате сладката болка от това да помниш, да се опитваш да говориш истината и да променяш. Събудете се, отворете очи, помнете, четете, мислете. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)