1 юни 2022 г.

Предлагаме да бъде включена като втора точка за петък.

Може да бъде включена като точка втора за четвъртък.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, изминаха три седмици, откакто премиерът Кирил Петков уж щеше да проверява проектирането и строителството на Южен поток и Турски поток. По наша информация до ден днешен абсолютно нищо от това не се е случило. Просто това беше поредният фишек, да не използвам пак други думи, господин Председател, които не толерирате, които министър председателят хвърли в пространството предвид посещението си в Съединените американски щати. Ние, разбира се, имаме съмнения, че част от субектите, свързани със строителството на тези потоци, са свързани със сегашната власт. Затова искаме да направим абсолютна пълна проверка на абсолютно всичко, включително и защо се е забавил Проектът за междусистемната газова връзка Гърция и България. Няма нужда да напомням, че гласуването по тази точка ще бъде лакмус доколко сте искрени, доколко прикривате субекти, които са свързани с Руската федерация. Господин Председател, в случай че точката бъде одобрена, което вярвам, че ще стане, защото всички тук искат да докажат каква е истината – предлагам точката да бъде първа за днес – за сряда. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

За процедура.

Благодаря, господин Председател. Тъй като има неяснота – колегата в началото не съобрази, че днес е първият ден от месеца. В случай че днес времето изтече с точките по ал. 8, тази точка трябва да остане първа за утре.

Тогава правя процедура, която гласи следното: в случай че за точката не стигне времето днес, да мине, защото иначе трябва да удължаваме времето, ако приемем, че тя е точка след това – в случай, че точката, която току-що приехме да влезе в дневния ред, не може да мине днес, да бъде… коя приехме?

Точка три.

Точка трета за утре да бъде.

По начина на водене.

Благодаря Ви, господин Председател. Имам една молба към Вас. Оттук нататък, като тръгне някой да лъже от тази трибуна по адрес на „Движение за права и свободи“, конкретно по тази тема, да му правите забележки за начина на гласуване. Благодаря Ви.

За декларация.

Господин Председател, всяка една държава има пет форми на суверенитет. Всяка една държава, която претендира да е независима и свободна държава, която сама определя бъдещето си, има политически суверенитет, или иначе казано, правото сама да определя своята съдба и своята политика. Икономически суверенитет, или правото и възможността сама да осигурява всичко необходимо със своето производство на своето население. Хранителен суверенитет – възможността да може сама да изхранва своето население, без да зависи от внос. Отбранителен суверенитет – сама да отбранява своята териториална цялост и независимост и финансов суверенитет – да има своя собствена валута, и правото сама да определя своята финансова политика. 33 години след началото на така наречения преход в България четири от петте форми на суверенитет са разгромени напълно. България няма политически суверенитет. Ние не определяме сами своята съдба. Чужди посолства решават как и по какъв начин ще се развива България. Ние нямаме икономически суверенитет, защото огромната част от стоките, които потребяваме и които са нужни за съществуването на обществото и населението, са внос. Ние нямаме хранителен суверенитет. По-малко от 20% от хранителните стоки в България са плод на българската икономика и на българското селско стопанство – повече от 80% е внос. Единствено нещо, което произвеждаме в достатъчни количества, за да ни задоволи и да можем дори да изнасяме, е брашното и олиото. Ние нямаме отбранителен суверенитет. От тази трибуна тук поредица от наши министър-председатели и министри на отбраната са заявявали, че НАТО и американските бази в България са тези, които гарантират националната сигурност, а не българската войска. Единственото, което ни е останало, е финансовият суверенитет. България има валута, която е една от най-стабилните в света в момента. България има една от най-старите национални банки и правото сама да определя своята собствена финансова политика. Срещу този последен елемент на българския суверенитет миналата седмица, в петък, българското правителство извърши покушение. Беше приет План за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. При това План, който не беше приет единодушно от целия Министерски съвет по предложение на министър-председателя – 10 от министрите са подкрепили този план. Другата част от Министерския съвет не са го подкрепили. Оказа се, че в петък дори не целият Министерски съвет, а само 10 министри извършиха покушение срещу една от най стабилните валути в света и направиха така, че поставиха под въпрос вече оцеляването не просто на българския лев, а на българската държава и на българската народност. Разбира се, това решение върви с поредица от лъжи, пропагандни внушения и най-различни манипулации, които се слушат от всички пропагандни канали на властта. Обяснява ни се на нас българите, че влизането в еврозоната гарантира богатство на българския народ, което е лъжа. Най-малкото, защото на Балканския полуостров има три държави, които ползват еврото, като две от тях са едни от доста бедните в Европа, като Косово и Черна гора, а Гърция, която ползва еврото, е в състояние на хронична финансова и банкова криза последните близо 15 години. Обяснява ни се как влизането на еврото ще доведе до стабилност на финансовата система в България. Отново поредна лъжа. Една трета от държавите в еврозоната, особено тези, които са в Южния пояс на Европа, са в състояние на хронични банкови кризи и финансова нестабилност от времето на голямата финансова криза през 2008 г. Обяснява ни се как ние сме задължени да приемем еврото, защото така сме били подписали Договора за членство в Европейския съюз. Отново поредна лъжа! Няма срок, в който България трябва да приеме еврото! Такъв срок няма, не е фиксиран и това е записано още в Договора от Маастрихт, към който пренасочва Договорът за членство на България в Европейски съюз, подписан през 2006 г. и влязъл в сила от 1 януари 2007 г. Истината е, че въвеждането на еврото в България ще доведе не до богатство, стабилност и просперитет, а до обедняване, инфлация и безработица. Истината е, че това ще бъде смърт за икономиката, смърт за доходите на българския народ, смърт за спестяванията на българския народ. Истината е, че не може и няма как в една правова и демократична държава 10 човека да вземат решение, което касае съдбините на милиони българи, и то не какво решение, а решение, с което се унищожава българската валута. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че трябва да има референдум по въпроса и търсим подкрепа от страна на представители на парламентарни партии, за да можем да поставим този въпрос тук, в Народното събрание, на първо място. Все пак тук поне по Конституция пише, че има „народни представители“ – представители на народа. Ако това нещо не стане, ние ще се обърнем тогава вече към действителния суверен на българския суверенитет, ще се обърнем към българския народ и ще съберем необходимия брой подписи, които варират между 200 и 400 хиляди, няма да е проблем да съберем и половин милион и повече. Големият въпрос обаче ще бъде тогава, ако за нас не е проблем да съберем 500 хиляди подписа по улиците на България, но е проблем да съберем 50 тук, в Народното събрание, доколко това Народно събрание е народно и доколко народните представители тук са народни и кого всъщност представляват те – българския народ или някой друг? На тези въпроси в следващите дни ще трябва да се търсят отговори, и то не от нас, разбира се, а от българските граждани, защото унищожаването на българския лев, уважаеми сънародници, и вкарването на една чужда валута, върху която ние няма да имаме абсолютно никакво влияние, е въпрос, който касае всеки един избирател без изключение – без значение дали е гласувал за представители на управляващите, или за представители на опозицията, без значение дали е представител на „Продължаваме Промяната“, или на ВЪЗРАЖДАНЕ. Доходите и спестяванията ще бъдат еднакво ударени – и на богатите, и на бедните, и на опозиционерите, и на управляващите, и на левите, и на десните. Ето защо по този въпрос наистина трябва да има референдум, наистина трябва да има широко обществено обсъждане, наистина трябва да се чуят всички видове мнения от всеки един спектър – за и против, както става в нормалните демократични общества. Защото в противен случай ще остане за пореден път впечатлението, че някой взима решение под чужд натиск за пореден път в ущърб на българските национални интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се съгласите, че няма как да не вземем отношение веднага към случващото се с гражданите на Украйна, потърсили временна закрила в България, и към поредния предизвестен провал на българското правителство, този път под пряката политическа отговорност на заместник министър-председателката по ефективното управление Калина Константинова. Изказването на Калина Константинова от понеделник по отношение на бежанците от войната в Украйна потресе всички. Виждате форумите в интернет, виждате какво мислят хората за вицепремиерката по ефективното управление. Общественото мнение вече произнесе своята присъда – всички искат нейната оставка. Докато пристигне нейната оставка, ние обаче искаме госпожа Константинова да продължава да бъде водена тук, да идва на тази трибуна, за да можете Вие народните представители от управляващата коалиция, когато гледате нейната нагла усмивка, всеки път да си мислите за „Български пощи“, за украинските майки, за вагоните към Ямбол и автобусите към Паничище и за собствения си срам, че продължавате да търпите всичко това. Няма да говорим днес повече за вицепремиерката, но искаме да кажем няколко думи за това как се управлява една държава и в частност как се управляват кризи като тази. Уважаеми колеги, само 15 години след създаването на Третата българска държава в периода 1894 – 1896 г. в страната ни пристигат 20 хиляди арменци. По време на балканските войни техният брой става 35 хиляди, а малко по-късно идват още 22 хиляди. След 1917 г. през България минават 100 хиляди граждани на Руската империя, бягащи от червения терор, от тях 20 хиляди остават тук. След Балканската и особено след края на Първата световна война в майката родина пристигат 300 хиляди бежанци от Македония, Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Представете си как е изглеждала българската държава тогава – без инфраструктура, без хотели по морето, без жилищен фонд, без IТ специалисти, без европейски фондове и със сигурност без вицепремиерка по ефективното управление! И въпреки това онази българска държава се е показала като изключително ефективна. Всички тези стотици хиляди хора са били приети, обгрижени, намерили са работа, построили са домове, изучили са децата и са се интегрирали напълно в българското общество, някои от тях със сигурност са Ваши баби и дядовци. Онази държава е можела да направи всичко това. Държавата на Киро и Калина не може! С всички ресурси, които има, голяма част от които изградени и оставени от ГЕРБ, с всичките си претенции и дигитални умения, тя просто не може. Не може, защото тези, които случайно са попаднали на държавното кормило в този момент, не могат. Разберете, че Киро и Калина просто не могат! Ще попитате какво би направил ГЕРБ в тази ситуация? Наистина временната закрила е нова ситуация, която беше непозната и за нас. Правителствата на ГЕРБ са се справяли успешно с бежански кризи, но от друг характер. Бежанска вълна в такъв размер никой не е виждал. Въпреки това ще Ви кажем какво щяхме да направим ние и как щяхме да се справим. Първото, което щяхме да направим, е да извършим пълна децентрализация на задълженията и правомощията по приемане на търсещите временна закрила към общините. Вие, колеги от „Продължаваме Промяната“, нямате никакво понятие какво е това държава, но имате още по-малко понятие какво е община! Животът на всеки човек преминава в община – в общината той живее, там децата му ходят в общинска детска градина или в общинско училище, там работи, там плаща данъци, там ходи на лекар, там ползва всички социални и административни услуги. Общината е основният интегриращ фактор на обществото. Субсидиарност – дума, която сте чували, означава държавата да остави на общините да вършат това, което само те могат да свършат, и да не им се бърка, а да им помага. Всеки, който има елементарна представа от управление, знае, че това е аксиома. Затова това, което правителството на ГЕРБ щеше да направи, е на първо място в сътрудничество със Сдружението на общините в България да изработи план за прием на търсещите временна закрила граждани на Украйна в българските общини – справедливо, солидарно и според възможностите на всяка община. Това щяхме да направим без никакво отлагане. Във всяка община има хотели, които имат повече нужда от подкрепа от хотелите по морето. Всяка община знае кои са другите ѝ места за настаняване, знае се къде има свободни места в общинските училища и детски градини, тя знае работодателите и свободните работни места. Всяка община може да организира дейността на общинските и държавните служби, имащи отношение към настаняването на бежанците, по такъв начин, че всички техни потребности да бъдат удовлетворени незабавно. И само общината може да ги интегрира. Държавата щеше да плаща сметките, които онези 148 милиона от европейските фондове за солидарност щяха да постъпят в общините и чрез тях да стигнат до нуждаещите се. Държавата щеше да плаща поравно и еднакво на всеки, който би дал подслон на украинските ни приятели, независимо дали е хотел, общежитие или частно лице, защото така е справедливо. За всяка майка щеше да бъде погрижено, всяко дете щеше да бъде настанено в градина или училище, всеки вече щеше да има личен лекар. Много повече щяха да имат работа, всички щяха да посещават курсове по български език и да се чувстват добре – обгрижвани и закриляни от местна общност, която щеше да поеме отговорността за тях и сред която те щяха да се чувстват като у дома си. Ето така щеше да бъде при правителство на ГЕРБ. Така българската държава в началото на XX век е приела половин милион бежанци и от това е излязла по-солидарна, по-силна и по-заможна. Така постъпват в момента в Румъния и в Полша, които приеха милиони украинци, и понеже знаят как се управлява, ще излязат по-солидарни, по-силни и по-богати. Така щяхме да постъпим и ние. Какво направи Вашето правителство? Когато то изпрати 35 хиляди украинци, търсещи закрила, в хотелите в Слънчев бряг, беше просто ясно, че то гледа да махне тези хора от главата си без никаква концепция какво прави и без да си дава сметка, че това буквално може да взриви община като Несебър. Сега, когато по най-безчовечен начин три месеца по-късно започва да ги праща в Паничище, където няма нито магазин, нито училище, нито работа, нито лекар, става ясно, че правителството изобщо не разбира концепцията на временната закрила. А в буферния център в Елхово могат да пратят украинските майки с деца само садисти, които са решили да изгонят тези хора колкото се може по-бързо от България. Настоявам още утре в Комисията по правата на гражданите да бъде извикана директорката на Агенцията за бежанците, за да я попитаме според нея украинците хора ли са и имат ли права, включително на временна закрила. И моля Бюджетната комисия да попита министъра на финансите къде са 148-те милиона евро европейска помощ за посрещане и интеграция на бежанците? Къде са парите?! Медиите напоследък много жалят правителството на промяната и редовно порицават ГЕРБ защо критикува тези добри хора, а не им помага. Ето, помагаме им, с всеки съвет, който им даваме, им помагаме. Това тук, колеги, Ви го казахме още след като започна войната. Какво да направим, като Вашите ръководители са толкова безогледни и безчовечни, какво да направим, когато Вашата вицепремиерка обижда хора, имащи право на временна закрила по европейското законодателство, и ги третира като концлагеристи? Какво да направим, когато Вашият премиер ръси ксенофобски изявления в центъра на Европа? Как да помогнем, когато Вашият министър на иновациите Лорер вижда във войната в Украйна само възможности за бизнес? Бизнес се прави с хора, на които можеш да имаш доверие. С Вас никой няма да иска да прави нито бизнес, нито политика – не може да Ви се има доверие. Ако не сте го разбрали, ще го разберете скоро. И накрая две думи към украинските бежанци. Скъпи приятели, извинявайте! Ние, българите, не сме такива. Ние искахме да Ви покажем българското гостоприемство, искахме Вашите деца да играят с нашите деца, искахме да работим заедно и да празнуваме заедно, искахме да бъдем съседи и добри приятели. Българското правителство не ни даде никакъв шанс да се опознаем и да се сближим. Въпреки това, моля Ви, не се сърдете на българския народ и не ни запомняйте с лошо! Един ден ще се срещнем отново и тогава обещаваме да Ви се реваншираме. Бог да Ви пази, бог да пази и нас! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание Доклад по посочения законопроект. „Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

„§ 1. В чл. 9 се правят следните допълнения: 1. В т. 2 накрая се добавя „след всяка проверка по чл. 26, ал. 1“. 2. В т. 3 накрая се добавя „след всяка проверка по чл. 26, ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. „§ 2. В чл. 28 се правят следните допълнения – накрая се добавя „независимо от наличието на предходни проверки“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него думите „се правят следните допълнения –“ се заличават. Параграф 3…

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в текста преди т. 1 думата „допълнения“ се заменя с „изменения и допълнения“, а в т. 2 думите „се добавят думите“ се заменят със „се добавя“.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, Законопроектът бе разгледан на второ гласуване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разбира се, там беше предмет на доста сериозна дискусия. Участваше както председателят на съответната комисия, така и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, който презентира тълкувателното решение, подписано от 88 съдии, с което се тълкува Законът в тази му част, че не е необходимо всеки път да се събира Комисията на ново заседание да взема отново решение, когато вече едно лице е обявено дали е, или не е било част от съответните служби. За съжаление, Комисията взе като решение с мнозинство обратното становище, а именно, че е необходимо членовете на тази комисия да продължават да се събират, да продължават да вземат идентични решения – даваха се примери с 11, 13, 15 идентични решения, касаещи една и съща личност, и по този начин ние като български данъкоплатци ще оправдаваме заплатите на тази комисия, която лично според мен е поредната ненужна и паразитна структура в държавната администрация. По отношение на конкретните три параграфа бих искал да направя едно редакционно предложение в § 3, където се създава нова ал. 6 на чл. 29 с текст: „Лице, за което вече е обявена принадлежност, се разкрива и обявява от Комисията, като се посочва решението, с което е установена и обявена принадлежността. Комисията посочва трите имена на лицето по документ за самоличност, архивните документи и новото му публично качество по чл. 26, ал. 1.“ Аз искам да направя редакционно предложение във вид, че алинеята да придобие следния текст: „Лице, за което вече е обявена принадлежност и по отношение на което има постъпило запитване в Комисията, по отношение на него се издава уведомително писмо от председателя на Комисията до съответния заявител, в което се посочва номерът на вече взетото решение, предходно, с което на това лице е била обявена неговата принадлежност, и това уведомително писмо се публикува на уебсайта на Комисията.“ Каква е целта на това редакционно предложение? Да не се налага последващо, повторно, потретващо, тринадесето събиране на членовете на тази комисия да вземат решение със същия текст по отношение на същото лице, при положение, забележете, че и в момента уебсайтът на Комисията има публичен регистър, публична търсачка, с която всеки един от Вас може да види не само кое лице е било обявено, а и колко пъти е било обявено. Така че, ако просто бъде възприет един уведомителен режим, с едно обикновено писмо от председателя на Комисията, без да се налага да се събира целият състав и да взима тези решения, и това писмо бъде обявено на сайта на Комисията, разбира се, че българските граждани биха могли много по-лесно, бързо и конкретно да получат информация дали едно лице, след като кандидатства наново за нова длъжност, е принадлежало или не на тези служби. В тази връзка е моето редакционно предложение, колеги, за да спестим малко работа на тази комисия, малко ненужна работа, и да прекратим тази за мен порочна практика да се правят 11, 15 еднотипни заседания с 11, 15 идентични решения, защото, когато един човек е бил обявен, че е принадлежал към службите на Държавна сигурност, впоследствие няма как Комисията да вземе решение, че той не е принадлежал към структурите на Държавна сигурност. Затова Ви моля да подкрепите моето редакционно предложение. И на последно място, уважаеми господин Председател, вече веднъж говорихме за уебсайта на парламента, че няма стенограмите от съответното разглеждане в Комисия на панела на Законопроекта. За втори път ще Ви помоля, техническа е молбата ми, нека да бъдат качвани стенограмите на панела на самия законопроект, защото и към настоящия момент аз не можах да се ориентирам и липсва стенограмата от проведеното заседание на Комисията, а смятам, че би било добре – това е просто техническа молба, съжалявам, че за втори път трябва да я отправям, нека съответните служители да направят всичко възможно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам думата за реплика само по конкретното предложение, което направи господин Петров, и тъй като при представянето на Законопроекта на второ четене не изчетох буквално § 3, сега ще го направя, за да може да прецените, че това, което предлага господин Петров, е безсмислено. В чл. 29 се създава нова ал. 6, която гласи: „Лице, за което вече е обявена принадлежност…“, тоест имало е решение, с което е обявена принадлежност, „…се разкрива и обявява от Комисията, като се посочва решението, с което е установена и обявена принадлежността. Комисията посочва трите имена на лицето по документ за самоличност, архивните документи, и новото му публично качество.“ Това е изключително важно. Тези, които твърдят, че решенията, постановявани от Комисията, са за едно и също лице, не си дават сметка, за това, че те се проверяват за различни качества. Преди 20 години някой е бил кандидат за общински съветник и са го обявили, защото е установена неговата принадлежност, а сега кандидатства, давам пример, да речем за народен представител – това е новото качество, за което той кандидатства, и българската общественост трябва да разбере, че това лице е имало тази принадлежност, като се посочи, разбира се, старото решение. Така че не виждам какъв е смисълът от направеното предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Репликата ми към колегата е в смисъл, че тук разговорът не е за това колко пъти Комисията ще заседава по повод едно и също лице. Разговорът е за това, че всеки път, когато някой от нас се насочи към това, да заеме висша публична длъжност, той следва да бъде проверен дали е бил част от съответните служби и след като тази проверка бъде извършена, това да бъде оповестено по повод негово конкретно заявено желание да участва във властта под някаква форма. С две думи, защитаваме правото на обществото да знае кой е бил част от службите при всеки повод, по който такова лице се насочи към заемане на публична длъжност. Ето защо аз считам, че предложението на колегата е несъстоятелно.

Господин Председател, господин Петров! Нека да разясним на тук присъстващите, макар и малко, колеги, тъй като другите излязоха от залата, че става дума за едни и същи действия, които струват на бюджета ни по 4 милиона на година, за да може „Демократична България“ периодично да подгрява своите избиратели колко се бори с комунизма – 32 години. 17 пъти е проверяван Велизар Енчев, 17 пъти българското общество ясно и категорично е чуло, видяло, продънено е, че е агент на службите. Той е бил разузнавач, но те го приравняват с този, който следял мръсното бельо на Тодор Живков. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Моля Ви, господин Петров,… (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Господин Ананиев, не от място. Станете и говорете!

Направете му забележка да не говори. Защо правите на мен забележка?

Господин Ананиев, не ми обяснявайте на мен, станете и говорете!

Господин Петров, бъдете така добър да разясните на хората, които с лека ръка са съгласни да продължава това безумие – по 4 милиона да се изразходват всяка година, за да може някой да си трупа политически актив, че трябва да спре и че не е нужна информация, която я има на сайта, отново да се търси и това да струва милиони на българския данъкоплатец.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На първо място, уважаеми господин Атанасов, не считам, че предложението ми е безсмислено, то е безсмислено само за хората, които получават годишен бюджет от 4,6 млн. лв. държавни пари, за да взимат по 11, 13, 15 или повече пъти едни и същи еднотипни решения, защото едно лице, което е обявено веднъж като принадлежащо към Държавна сигурност, то не може да получи друго качество, независимо дали ще заема впоследствие по-различна държавна позиция, за която кандидатства, или не. Предметът на всички тези решения е един и същ, регистърът е публичен, търсачката е публична и всеки един може да се осведоми дали това лице е било, или не е част от Държавна сигурност. Затова считаме, че провеждането на ново и на ново заседание с еднотипни решения е абсолютно безсмислено за българския данъкоплатец и именно затова направих съответното редакционно предложение. Колега Стефанова, и за Вас се отнася. Считам, че бихме могли да се занимаваме с много по-важни въпроси от дневния ред на обществото, отколкото да създаваме безсмислена работа и да се надяваме, че при някои от следващите заседания на тази комисия може да се окаже, че например господин Енчев изведнъж при последващо решение не е бил в принадлежност към Държавна сигурност. Ако излезе такова решение, цялата българска общественост би могла да бъде наистина изненадана след тези 17 еднотипни решения, след 17 еднотипни заседания. Уважаеми господин Ганев, разбирам Вашето притеснение, че се харчат пари на българския данъкоплатец за нищо. Разбирам Вашите притеснения, че една определена политическа формация се опитва да симулира някаква борба срещу комунистическия режим вече над 32 години. За съжаление, такива са реалностите в настоящия момент и вместо наистина да се борим с проблемите на българското общество, ние се опитваме да създаваме работа на една ненужна държавна структура, която да заседава с едни и същи решения и да оправдава получаването на заплати, като част от бюджета, пак повтарям, гласувахме го тази година – Вие, не ние, от 4,6 млн. лв. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Рядко си позволявам да кажа такива думи, но без да искам да засегна никого, това предложение е израз на дълбока законодателна немощ. 33 години след промените отново да отваряме тази тема, когато по-голяма част от тези хора, които са били част от службите, не са между живите, а другата са пенсионери, извинявайте, но това ще реши ли някои от проблемите на българските граждани в момента, ще облекчим ли положението на икономиката, ще помогнем ли на българските семейства? Това е едната страна на въпроса. Имам усещането, че едва ли не този закон ще направи така, че да продължи дейността на Комисията. След като един човек един път е обявен, колко пъти трябва да бъде обявен? Това – едно. И второ, в този закон има и разузнавателните служби на Българската народна армия. А колко хора са били истински разузнавачи и колко хора наистина са помагали за националната сигурност на България? Колко са работили за Българската армия? А ние не обиждаме ли тях, които са останали живи, или техните поколения? И втори път, как се изгражда разузнавателна система и разузнавателна служба, след като правим всичко възможно да бъдат разкрити тези хора? Мисля, че трябва да сме много по внимателни, когато говорим за тази материя, един път, и втори път, нека да не отваряме отново нещо, което е приключило преди 33 години. Други са проблемите и аз наистина Ви призовавам да говорим в момента за съдебната реформа – нещо, за което голяма част от народните представители и от политическите партии влязоха в парламента с тази заявка, но не е направена съдебната реформа. Нека там да се концентрираме и тя да стане, а не да отваряме отново гардероба за нещо, което отдавна не съществува. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Гуцанов, не бих взел реплика, но искам да припомня тук някои неща. Тридесет и три години минаха от промените, но хората, които са работили в репресивния апарат на комунистическия режим, немалка част от тях все още са на възлови позиции в държавата, и това трябва да се знае от българските граждани. Искам да припомня, че в България има действащ закон от 2000 г., с който комунистическият режим е обявен за престъпен, и никой досега не е посмял да поиска неговата отмяна. И още нещо искам да Ви припомня, и моля Ви да ме чуете добре. Понеже говорите тук за великите разузнавачи по време на комунистическия режим, има едно „Наставление“ се нарича, не знам как са му измислили името на този документ, „Наставление на Политбюро за работата на Държавна сигурност и разузнавателните служби на България“, в което пише така: „За служители на Държавна сигурност да бъдат назначавани синове и дъщери на българския народ, безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз.“ За това са работили тези хора и Вие ги обявявате тук за герои. Дайте да приключим с тази реторика, моля Ви се. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, трябва да се прави огромна разлика между доносници и между разузнавателни служби. Никой не може да отрече, че България имаше изключително силна разузнавателна система, и аз се надявам тя да бъде такава и сега. Не може да говорим в открито заседание каква е в момента нашата система на разузнаването, но не може с лека ръка да отричаме какво се е вършело в Българската армия, какви са били разузнавателните служби и какви успехи безспорно те са имали, и трябва да имаме нужната памет и нужното уважение. Смятам, че тази комисия е приключила своята необходимост и няма необходимост в момента чрез закон, няма такава нужда, да се продължава нейната дейност. Тя трябва да премине в някакъв институт за памет или нещо друго, но не и да продължава това, което е в момента. И освен това не смятам, че нещо, което е било преди 33 години, има тази стойност, която искате Вие да дадете в залата. Мисля, че трябва да се концентрираме наистина върху съдебната реформа – нещо, което касае развитието на страната ни безспорно. Така че нека това да направим и да оставим настрана неща, които бяха през миналия век, да помогнем за нормалния живот на хората сега и днес.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Въпросът е принципен – или хората ще знаят какви лица се предлагат за изборни постове, или няма да знаят. Това са двете възможности. Бяха казани досега два аргумента против. Единият аргумент на ВЪЗРАЖДАНЕ е, че това носело допълнителни разходи. Никакви допълнителни разходи няма, колеги, така и така я има Комисията. Забележете, тук Ви подведоха, те казват: „Всеки път се прави проверка.“ Това не е вярно. Лице, което веднъж е проверено, не се проверява втори, трети, пети и десети път, а просто се обявява, когато е необходимо, когато то кандидатства в друго качество. Тук се опитаха да ни заблудят, но това също не е толкова лесно. Тоест множество проверки няма, няма такова нещо. Така и така, като има Комисия, няма допълнителен разход тя да обявява лицата, когато кандидатстват в друго качество. Аргументът на БСП беше от друго естество. Те казаха така: „Тези хора са с големи заслуги, затова не трябва да ги обявяваме кои са.“ Ама, колеги от БСП, като са с такива големи заслуги, те заслужават да ги обявите. Обявете ги, да ги видят хората и да преценят заслугите им. Ние това казваме на обществото – да има прозрачност и яснота, да е ясно кой кой е. А е възможно примерно, като има един кандидат за народен представител и излезе, че той е от Държавна сигурност, някои хора да преценят, че това е положително качество. И това е възможно. Но нека хората да знаят, да не крием от тях. Да не се крие от хората, да не бъдат лъгани хората. Да е ясно кой какво е, какъв е, за какво кандидатства и обществото да прецени харесва ли това нещо, подкрепя ли го, или не го подкрепя. Защото вижте какво се получава – едно лице е било кандидат за общински съветник преди 20 години в малка община. Тогава е обявен. Сега се получава така, че ако не бъдат приети нашите изменения на Закона, той няма да бъде обявяван повторно, въпреки че може да бъде кандидат примерно за народен представител или за друга важна обществена длъжност. Тоест тази ключова информация ще бъде скрита от българското общество. Защо ги криете бе, хора? Защо искате да ги скриете? Нека хората да ги видят и те да преценят. Вие не вярвате, че хората могат правилно да преценят тези въпроси ли? Съмнявате се, че обществото правилно ще прецени по тази тема и Вие искате вместо тях да решите? Опитаха се и по друга тема да вкарат парламента в заблуждение – че, да, има тълкувателно решение на Върховния административен съд. Много интересно, председателят на съда лично е отишъл на Комисия да говори по темата, само че тълкувателното решение означава, че в Закона такъв, какъвто е в момента, има пропуск, и ние точно този пропуск сега с колегите от „Демократична България“ решаваме. И като отстраним пропуска, няма да има нужда от тълкувателни решения, хора. За това става въпрос. В крайна сметка се обръщам към всички народни представители със следния въпрос: искаме ли по тази тема, колеги, да има прозрачност и яснота кой кой е, какво е правил, и той да носи своята отговорност, искаме ли това, или ще надделее желанието тези лица да бъдат скрити от българското общество? (Шум и реплики.) Това е…

Това е истинският голям въпрос, дами и господа. Надявам се заедно, отговорно да решим, че тази информация трябва да бъде публична, да бъде общодостъпна, така че хората да решават и хората да преценяват. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Димитров, съгласявам се с Вас и искам да надградя в частта, в която казахте за заблудите на ВЪЗРАЖДАНЕ. Да, съгласявам се, ВЪЗРАЖДАНЕ заблудиха хората за ваксините, тъй като бяха ваксинирани, а казаха да не се ваксинират. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Заблудиха хората за еврото, понеже си държат депозитите в евро, а говорят тук пълни глупости за еврото. Пълни глупости наистина за еврото, така че съгласявам се с Вас. И разбира се, ВЪЗРАЖДАНЕ заблуждават хората, че те са честни, защото си купуват с парите от Народното събрание имоти, така че абсолютно съм съгласен с Вас. Благодаря Ви, че дадохте светлина на тези лъжи. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Ще използвам дупликата да поканя уважаемите народни представители в залата, защото забелязах, че тази точка, като започна, твърде удобно колеги, които имат мнение, имат аргументи, имат гражданска позиция, не ги виждам в момента в залата. Затова искам да ги предупредя, че е честно и ние ще кажем ясно пред българското общество по този важен въпрос кой е бил в тази зала и как е гласувал. Така че, уважаеми дами и господа, заповядайте тук и отстоявайте своята позиция, защото, за съжаление, на второ гласуване в Комисията се е получило така, дали заради присъствието на председателя на Върховния административен съд, дали по други причини, но мнозинството е било много по-колебливо, отколкото гласуването в пленарната зала. Така се е получило, уважаеми дами и господа. По една такава значима тема трябва да се носи отговорност, трябва да се вземат позиции и трябва да има категорично заявяване на позиция, категорично гласуване. Оправдания от рода: ама, мен тук ме нямаше в залата, защото с много важни други обществени дела се занимавах, не са честни. Така че, уважаеми колеги, елате тук да гласуваме заедно, защото след днешния ден има само две възможности. Едната е хора от Държавна сигурност да бъдат скрити с решение на Народното събрание. Това е едната възможност – да не бъдат повече обявявани. Другата възможност е заедно и отговорно да преценим, че ще има отчетност, прозрачност и отговорност и българските граждани ще могат да преценяват кой кой е, кой какво е правил, заслужава ли обществото да подкрепя такива хора. Ще може да преценява във всеки един конкретен казус – трябва ли да ги подкрепя, какви са те, какво са вършили? Благодаря за Вашето внимание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слава богу, никога не ме е интересувал този закон, не съм го и познавал. Наясно съм с проблема обаче като обществен проблем и всъщност се запознах с казуса по време на дискусията на първо и на второ четене в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и си направих следните изводи по същността на въпроса. Законът за досиетата, така нареченият, когато е писан, неговите автори са мислели, че когато веднъж Комисията обяви с решение някого за принадлежен към органите на Държавна сигурност, този човек сам по себе си никога няма да се кандидатира за публична длъжност. Разчитало се е, че веднъж като си обявен, ти няма да искаш повече или няма да настояваш повече да участваш в публичния живот. За съжаление, както знаем, още тогава е пропусната възможността за въвеждане и на механизмите на лустрацията. И понеже няма лустрация, има възможност, независимо че някой е бил обявен за принадлежен към службите, той да се кандидатира, да заеме публични постове независимо по какъв начин това влияе на чувствата на обществото. Всъщност, след като няма лустрация, логиката на Комисията, пък и човешката логика е всеки път, в който някой някога е бил обявен за принадлежен към службите, всеки път, когато той отново иска да заеме обществена служба, всеки път отново Комисията да припомня този факт от неговата биография. Това е. Всъщност ние тук сме влезли или влязохме в една пак чисто формалистична дискусия – и на първо, и на второ четене, в която темата беше дали втория път Комисията трябва да вземе решение, за да обяви, или просто може да обяви. Нашето мнение – на представителите на ГЕРБ-СДС в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – и на първо, и на второ четене беше, че да, всеки път, когато някой, веднъж бил обявен, отново поиска да се кандидатира, отново трябва да бъде припомнян този факт от неговата биография. Всъщност всичко беше въпрос на редакция – как да се редактира текстът, така че да бъде постигната тази цел, която очевидно е цел на Комисията. Беше декларирано в мнозинството в Комисията, че ние нямаме проблем това да бъде така. Представителите на Върховния административен съд също впрочем казаха, че няма проблем да бъде обявявано, но въпросът беше дали да се взема второ решение, ново решение, или просто да бъде обявено. Пак казвам, въпросът беше на редакция. Давам си сметка, че редакцията в момента е малко несръчна – редакцията, която гласуваме на второ четене, но с оглед на целта на Закона и с оглед на нашата философия, на нашата политическа линия, която изповядваме – представителите на ГЕРБ-СДС в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред отново ще подкрепим Законопроекта на второ четене. Завършвам с това, че ако искаме да постигнем същинската цел на Закона, може би наистина трябва да се мисли за лустрация, макар че времето е изтекло, групата хора, които биха попаднали, става все по-малка. Но за съжаление, това е един от въпросите, който още в началото на прехода през 90-те години – 2000-та година, не е бил решен докрай и като всеки проблем, който не е решен докрай или не е решен правилно, той непрекъснато излиза, скелетите в гардероба непрекъснато излизат. Това се отнася за всяка обществена сфера, в която, като не решим проблема, той винаги ще ни застига. Така че това е нашата позиция. Текстът не е много съвършен, но ще го подкрепим заради принципа. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много се каза относно принципа, историята, паметта. Да допълня, дали говорим за реалната история на демократична България? Дори се спомена, че хората трябва реално да преценят какво е станало. Забележете, реално да преценят хората! Ще добавя, господин Чолаков, това, което казахте, всеки закон, който се експлоатира за тяснопартийно изгодничество, би трябвало да ни интересува, и то много чувствително трябва да ни интересува. Скъпи колеги, паметта е много важно нещо. След демократичните промени в началото на 90-те години генерал Семерджиев и генерал Семерджиева дадоха едно много обширно интервю – изключително обширно интервю, където съобщиха, забележете, че 30% от досиетата на Държавна сигурност са унищожени. Нещо повече. Първият демократично избран президент на България беше Желю Желев и неговият вицепрезидент потвърди тази новина. Задавам въпроса: защо 30%, защо да не са 50% или 100%? Или е имало изгода, за да могат реално хората да преценят кои досиета да бъдат оставени, тоест ние няма да разглеждаме стоте процента досиета, принадлежащи към Държавна сигурност. В Германия, уважаеми колеги, сто процента бяха отворени и по този начин имаше нужда от декомунизация в Германия, но в България не се случи по този начин. Ако през изминалите 30 години не са очистени още, ние няма да научим цялата истина, а нали говорим за истината в тази зала. От 1989 г. досега са изминали 34 години, уважаеми госпожи и господа народни представители. Наистина може би става дума за хора над 65-годишна възраст, реално, които не са и в активната политика в страната. Но нещо много важно, това е по лична информация. Да станеш доносник беше много лесна работа – пишеш едно картонче, слагаш го в една картотека, държавата те възнаграждава, взимаш по-висока заплата, седиш на по-висок пиедестал. Забележете, доносникът, клеветникът! Правите разлика, нали? И в същото време днес дори ние сме свидетели на подобен род законодателство, уважаеми госпожи и господа народни представители. Наскоро изтече една информация, където доносничеството да бъде човешка ценност в страната. Обръщането назад никога не е било добро, а е било контрапродуктивно. В Испания досега всичко е заличено относно старите режими. Както споменах, в Германия всичко приключи. Друг е въпросът: чия е вината? Задавам въпроса: чия е вината – дали на Държавна сигурност, или на тоталитарния комунистически режим? Виновни са онези, които управляваха българската комунистическа държава по онова време. А днес имаме ли техни наследници?! Хайде да си отговорим на въпроса: имаме ли техни наследници и дали изобщо са в управлението техните наследници? За мен лично има и този законопроект е дъвка за наивници, защото по този начин ние държим на каишка може би и сегашни политици, не знам. Преди да приключа, искам да споделя – основният въпрос, колеги, не е кое е най-доброто, а кой ще определи кое е то. Няма никакви колебания кой посочва доброто, разбира се, за мен. Тя е бившата комунистическа партия, наследници на тази бивша комунистическа партия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Мелачката на властовата глупост е безжалостна и това е фаталният ефект на тоталитарната комунистическа държава. Благодаря за вниманието.

Господин Ибрямов, Вашето изказване силно ни впечатли. Затова имам един простичък въпрос и моля за ясен отговор. Казвате, че Законопроектът бил ненужен, това беше изказване, това е много простичък въпрос: защо Вие на първо четене в залата тогава го подкрепихте? Значи, ако нещо не харесвате, не смятате, че е правилно, защо ДПС го подкрепи на първо четене в залата и после си промени позицията на второ чете в Комисията? По-скоро изглеждат нещата по друг начин, уважаеми колега. Изглеждат сякаш Вие сте виждали ползите от Законопроекта на първо четене, но нещо се е случило след това. Така че, моля, с простички думи – извън философските изказвания, да ни кажете какво се случи. И вторият въпрос е: това, което Вие казвате, позиция на Вашата парламентарна група ли е, или лична Ваша позиция, също е важно да знаем? И трето, това означава ли, че няма да подкрепите сега на второ четене, въпреки че на първо подкрепихте Законопроекта, уважаеми колеги? Моля да ни дадете ясен отговор.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Ибрямов, аз винаги много внимателно следя Вашите изказвания, защото Вие ги подготвяте много добре. Няма да Ви подлагам на кръстосан разпит, както колегата Димитров пожела сега, и да Ви задам три въпроса в упор. Искам само да Ви спомена някои неща. Направете си справка. Аз не искам от тази трибуна да говоря кога се разсекретяват архивите на едно разузнаване, колко години е стандартният срок. Вие казахте тук една цифра – не е Семерджиева, а Серкеджиева, защото тези моменти аз ги помня много добре като пострадавш от Държавна сигурност, но каква е гаранцията, че са 30%? Няма никаква гаранция. Какъв е смисълът на всичко това, което се случи след това, а не си въобразявайте, че на Щази са отворени сто процента. Трябва да сте много наивен, за да мислите, че организация като Щази е допуснала сто процента да бъде разсекретена. Това е пълна наивност, казвам Ви го съвсем сериозно като възрастен човек. Тоест въпросът в това Ваше, аз го преценявам много интелигентно, но дуалистично изказване, и в този смисъл с последната част на въпроса на Димитров ще се съглася, какво е Вашето отношение и какво е отношението на Вашата група към този закон? Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Михайлов, разбира се, дали са 30% или 50%, затова в изказването си уместно отбелязах – защо 30%. Просто цитирах интервю, потвърдено от вицепрезидента по онова време. Може да са били по-малко, може да са били повече. Колкото до Германия – също е по данни, които са изнесени на официални документи – за стоте процента, че са отворени и затова се е наложила декомунизация. Уважаеми госпожи и господа! Господин Димитров, аз в изказването си не съм казал, че Законът е като цяло, тоест думата „ненужен“ не съм използвал. Много правилно подбирам думите си, когато се изказвам. Няма как „Движение за права и свободи“ да бъде обвинено в нещо, което лично ние сме изтърпели на гърба си. Демокрацията в тази държава дойде благодарение на героичната съпротива срещу тоталитарната държава, която започна 1984 – 1985 г., с начални етапи 1972 – 1973 г. Разбирате ли за какво става дума, уважаеми госпожи и господа? Чувствителни сме по всички теми, които засягат правата на хората, правата на обществата – за равенство, равноправие. И това го постигнаха турците и мюсюлманите в тази република заедно с господин Ахмед Доган и всички хора, борещи се за права и свободи. Ето това са постиженията на демократична България – свободна пазарна икономика, НАТО, Европейски съюз и всичко останало, на което днес сме свидетели. И пак ще повторя, подобен род законопроекти от вносители, които са били преки участници в онова време – в тези мрачни времена, по време на онези тоталитарни режими, да, чувствителни сме, затова казвам: този законопроект е дъвка за наивници и да държим определени политици на каишка, а може би даже които са в управлението на държавата. Благодаря Ви.

Господин Председател, моето изказване, започвам го, но просто искам да отбележа нещо, което нямаше как да репликирам господин Ибрямов, той направи дуплика. Само ще отбележа, че това, което каза за героичната съпротива в една голяма част е откровен тероризъм, когато взривяваш влакове с майки и деца, има жертви майки и деца. Това е героичната съпротива по онова време. Имаме Законопроект, внесен, вкаран от „Демократична България“, и малко фактология по отношение на цялото това нещо, което се случва за пореден път. Имаме правителство, в което имаме нов министър на електронното управление. В същото време този министър е от „Демократична България“. В същото време „Демократична България“ вкарва отново Законопроект, който да иска да се отварят картончета, да се правят справки, да се свикват комисии, да се изкарват досиета на евентуални хора, които ще участват в политическия живот на България. Между другото, тези хора, ако въобще някой от тях тръгне някъде да участва, са поне на между 75, 80 или 90 години. Голяма част от тези хора най-вероятно не са и сред живите, но Вие искате да поддържате. И следващия факт – над 4 милиона всяка година, може всеки да сметне на България колко е струвало за 32 години това нещо, тази комисия, за да може една точно определена политическа формация, именуваща се през всичките тези години по най-различен начин, да може да обяснява как бори комунизма.

Цялото това нещо, което в момента е предложено на дневен ред. Няма как да се съгласим с изказаното от господин Димитров, че това не е истина и че не се свикват. Извинявайте, това, което предлагате, е точно това. Едно и също нещо да се проверява и да свиква. В сайта беше казано от депутата на ВЪЗРАЖДАНЕ – Петров: „Има ясна и точна справка. Всеки може да изкара.“ Какво пречи да се разгледа? Заедно с Вас месеци наред не се изкарва и нашият законопроект, в който искаме тази комисия да бъде закрита. Ясно и точно. Всичкият архив да бъде преместен в Агенция „Архиви“ и там вече да се правят нужните справки. Така чисто икономически ще спестим милиони, милиони. Няма никакъв проблем и ние приветстваме, каквото има да се публикува да се публикува, да се качи в електронен вариант и когато искате да вадите на 75 – 80-годишни хора досиетата, ами вадете ги, но да ги има в електронен вариант, а не да плащаме за пореден път милиони от бюджета. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме конкретно предложение, с конкретен законопроект, който вече месеци наред не се разглежда, и той е за закриване. Закриване, защото ни струва милиони. Вие отказвате. Къде е електронното управление, за което говорите? Къде са повече от 2 милиарда през последните години, които България инвестира в електронно управление. Имаше цял вицепремиер, който се занимаваше с това. Ами там, докъдето стигнахме отново, и иска „Демократична България“ да брои картончета и да обяснява на своя си електорат, както каза и Мартин Димитров: „Сега ще обясним на нашите избиратели кой как е гласувал.“ Ами обяснете им. 32 години борите…

По текстовете ясно и точно казах, и повтарям едно нещо, което явно не се чува от „Демократична България“. Това нещо, което предлагате, струва милиони от нашия бюджет и са грешни пари, и да борите неща, които в крайна сметка са пределно ясни на абсолютно всички. 17 пъти проверявате един и същи човек. Ако утре на предстоящите избори след месеци той се яви за 18 път, ще свикате Комисията и ще го изкарате. Има го това нещо в сайта, но не, трябва да дадете възможност Комисията да се събира постоянно. Точно заради това е цялата игра. Тази комисия да се събира постоянно, да взима заплати, да се отчитат едни милиони, защото са милиони – над 4 милиона всяка година. Време е да сложим точка, да затворим тази страница и да продължим нататък, защото опозорявате хора, които са били разузнавачи, и ги приравнявате с откровени доносници. Всички знаем, че тук има почетни председатели на дадена партия, които също са били част от тази структура, и не са били разузнавачи. И Вие ги приравнявате разузнавачите с тези хора. Не може да приравнявате откровени разузнавачи, които са рискували живота си в Турция например, с хора, които са разказвали вицове и са донасяли, че някой разказал мръсен виц. Няма смисъл от това нещо. Време е да затворим тази страница. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Тук каза господин Ганев, че това са хора на 75 – 80 години, което въобще не е вярно. Един активен човек на 25 – 26 години сега е на 57 – 58 години. Много пъти ние сме учудени защо нещо се случва по определен начин. Ами то сигурно продължава да е заради определени зависимости. И другото, което каза преди малко господин Мартин Димитров, ще го припомня на господин Ганев. Не, няма да се събира Комисията, господин Ганев, и няма да бъдат харчени средства. След като веднъж е направена тази проверка, просто ще бъде публикувана отново, когато определено лице иска да заеме определена длъжност. И не спекулирайте с харченето на средства, но Вие понеже сте специалист по всички въпроси, винаги го правите. А иначе това, което каза и генерал Атанасов – да, били са някои разузнавачи, но дали са били разузнавачи на България? Това е големият въпрос. Благодаря.

Господин Зашкев, щеше да е по-приятно да говорите по същество за това, което казахте, а не с лични нападки, но както и да е. Само да Ви кажа, да припомня отново – над 4 милиона. Има-няма, тази комисия се събира, парите отиват, от нашите пари на данъкоплатците, за да може хора като Вас, обявили се за демократи, и че с всичко друго и те се защитават и борят комунизма, да може периодично да обясняват как 70-годишни хора са били доносници. Не, не са били, и парите отиват – 4 милиона и половина само за тази година. Само за тази година ще отидат, за да може Вие и Вашата формация да излезете днес или утре и да кажете: ето сега преборихме отново доносниците, вижте ни колко сме борци. За да може утре да излезете оттук и да кажете: сега преборихме доносниците, утре ще преборим и Путин, ще направим депутинизация. Ама това, че не направихме съдебна реформа, ама това, че не сменихме Гешев, ама това, че имаме парламентарна Комисия за конституционна промяна – няма никакво значение. Ние ще борим доносници, ще борим това да може Вие да се биете в гърдите как ще проведете депутинизация, след което ще излезете и ясно, и точно ще обясните как сте направили едно абсолютно нищо, при положение че управлявате. При положение че имате министър на електронното управление, Вие отново искате една комисия, която да брои картончета, да изкарва и да харчи държавни пари – 4 милиона и половина само за тази година. И цялото това нещо е благодарение на това, че си разигравате един законопроект и харчите 32 години тези пари, за да може всичко друго да правите, но не и да защитавате това, което излязохте и коментирахте. Това е Вашата политика на Вашата формация – борба със скелети. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, господин Ганев, с дълбокото си уважение към Вас, предполагам, че сте четящ човек, уважавате науката, уважавате документите, затова моята лична препоръка, не като съвет, препоръка – запознайте се с фактологията, запознайте се с всички документи, които са архивирани, запознайте се наистина с реалните документи – тогава от тази трибуна може да твърдим кои са виновните за тези взривове, за които споменахте. Моята дуплика касаеше героична съпротива, мирната героична съпротива на живите и неживите герои срещу тоталитарната държава. И от тази трибуна ще отдам почит, дълбока почит към неживите и дълбоко уважение към живите. И колеги, това е нашата отговорност и ние трябва да я защитаваме и заради паметта, и заради историята, която демократична България си е извоювала. Това е лично към Вас, господин Ганев. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, да напомня, че сме на второ четене на Законопроекта. На първо четене го обсъдихме, но то няма как да не се повтарят изказванията, когато Законопроектът няма смисъл. Това е един абсолютно безсмислен закон. Вече два часа българското Народно събрание се занимава с измислен проблем, с измислен казус. Два часа българското Народно събрание не решава проблемите на българските граждани, а се опитва да решава проблемите на някои електорати. Уважаеми колеги от „Демократична България“, нито Вие ще напомпате Вашия електорат с този законопроект, нито ние ще напомпаме нашия, като го отхвърляме. Тази дискусия, която се води тук, е абсолютно безпредметна. По Законопроекта. Ясно заявихме, че тази комисия трябва да бъде закрита и тук съм съгласен с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние имаме внесен такъв законопроект още мисля, че в 44-тото народно събрание. Трябва да бъде закрита и трябва да бъде направен институт за национална памет и цялата тази информация, която има, да отиде там и когото го интересува, да се запознава. Казвате, че в момента Комисията не може да публикува информацията за лица, които са показани като сътрудници. Не, може! Може всяка седмица, ако иска, Комисията може да започва първия си работен ден с публикуване на всички народни представители, съветници, кметове, министри. Може, защо не го прави? Нали искате това нещо. Вие искате да намерите работа отново следващите не знам колко години на не знам колко човека да правят една безсмислена работа, да заседават, да се събират, да се произнасят за едно и също нещо и питам кой друг регулаторен орган в държавата се произнася по шест пъти за едно и също нещо, за да го прави Комисията за разкриване на принадлежност. Или, както казаха тук и колегите преди мен, просто търсим работа на определена институция. Аз пак ще кажа, че това не са очакванията на българските граждани да видят тези зависимости. Те имат очаквания да видят други зависимости – след 1990 г. Те са много по-тежки и много по-големи щети нанасят на българското общество, защото тези зависимости след 1990 г. те не са само политически, те са икономически, те имат и други измерения, и за тях никой не говори. Не, не е следствие на другото, защото следствието е до 1990 г., ама след 1990 г. много други хора изпаднаха в други зависимости. Това искат да чуят българските граждани. И понеже знам, че това, което ще направя като предложение, противоречи на Правилника на Народното събрание, но така или иначе ние днес вече го нарушихме, като казахме, че българският парламент може да гледа изменения на бюджета по вносители народни представители, казахме го, вкараха го като точка първа, аз затова ще предложа една-единствена редакционна промяна, господин Председател, в § 1, където да пише, че се закрива Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани и т.н. Един-единствен параграф. Приемете го като редакционна поправка – закрива Комисията. След това с други закони, с друг ЗИД ще уредим какво се случва, но да сложим край, защото всяка седмица ще бъдем сюрпризирани на първа сряда от колегите от „Демократична България“ или от някой друг, който иска да си стяга електората с такива безсмислени законопроекти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Закрива Комисията…“

Да пробваме.

Господин Председател, ако допуснете това предложение до гласуване, следващото предложение ще бъде за изменение на бюджета през този закон и същия параграф. Това ще бъде следващото предложение. Господин Свиленски, може би това звучи много оригинално – да измислите грубо нарушение на Правилника, но Вие сте все пак председател на парламентарна група и каквито и емоции да свързвате с този законопроект, не нарушавайте по този груб начин Правилника. И Вие, господин Председател, колебливо казахте, че се чудите как да го подложите на гласуване. Ами, няма как! А това, че по друг повод някой е тръгнал да нарушава Правилника, не е основание сега да се опитваме още един път да го нарушим. А иначе нещата, колеги, опират до следното. Добре, Вие – БСП и ВЪЗРАЖДАНЕ, казвате така – не искате хората да знаят. Това очевидно Ви притеснява – да знаят хората кой има принадлежност към Държавна сигурност. Това е Вашият проблем, това е Вашият истински проблем – не искате хората да знаят, защото утре ще има местни избори, ще има хиляди кандидати. Ако трябва да ги търсите един по един в регистър, е ясно, че това няма да свърши същата работа. В това е целият въпрос. И понеже не може да кажете тук пред Народното събрание – ние не искаме хората да знаят кой има принадлежност към ДС, си намерихте следното оправдание – ама то струвало пари, ама що да се събирали, ама тази комисия имала бюджет, защо да се харчели пари за такива работи! Всъщност цялата работа, колеги, опира до този въпрос: искаме ли обществото да е информирано, или не искаме да бъде информирано? Но има един тъжен нюанс. Тъжният нюанс, колеги, е, че доскоро в този парламент имаше консенсус – доскоро! – че ние смятаме, че българското общество трябва да знае кой какво е правил за Държавна сигурност, какви действия е извършвал там, да бъде обявяван, пък вече хората след това да преценяват дали такъв човек примерно може да бъде подкрепен за обществен пост. Новата позиция, за съжаление, на колеги в това събрание, е, че вече искат хората да не знаят, искат тази информация да не бъде обявявана и казват така: обявена е примерно преди 20 години за едно лице, повече да не се обявява. Така че, колеги, в крайна сметка най-важният въпрос, първо, господин Председател, независимо от Вашата принадлежност към определена политическа партия, е да спазим Правилника и днес, и утре. Защото, ако не спазим Правилника и днес, и утре, няма да се учудя…

Утре имаме важни гласувания, господин Председател – пак ще говорим, като му дойде времето.

Така че надявам се, както ми е изтекло времето, Вие така да спазите Правилника.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Господин Свиленски, с цялото ми уважение към Вас, искам да Ви кажа нещо важно. Всички новоназначени офицери в разузнавателните служби на комунистическа България са изпращани задължително на 6-месечен курс, обучение, в школите на КГБ в Съветския съюз. Това е уредено с решение на Политбюро, не му помня номера. Защо Ви го съобщавам това? Аз познавам добре тази среда, работил съм в тези служби след 1989 г. И сега, когато един от най-острите проблеми, публично обсъждан не само в България, а в демократичния свят, е войната в Украйна, знаете ли какво виждам? Всички тези, които са ходили на школи в Съветския съюз, обясняват публично, че НАТО е нападнало Русия. Ето затова става дума. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Атанасов, отзад напред ще отговоря на репликите. Нали не си мислите, че с този закон, като го приемем или не приемем, ще променим мнението дали НАТО е нападнало Русия. Нали не си мислите, че тези генерали, които са служили в КГБ ли казахте, къде, сега те ще променят, защото ще приемем този закон, Комисията всяка седмица да казва! (Реплики от ДБ.) Ама то се знае бе, колеги! Пак казвам: знае се, за всеки един от нас се знае повече, отколкото трябва. Знае се повече, отколкото ние самите мислим, че знаем за нас и обществото знае повече. Пак Ви казвам: измислен закон, фалшив закон с цел единствено помпане. Но за съжаление, както виждате, резултатите не показват, че тези помпания дават резултат – и на Вас (към ДБ), и на нас. Така че абсолютно не виждам с какво не сте съгласен в репликата си? Господин Димитров, пак казвам: българското общество е информирано. Ние искаме българите да знаят, но да знаят и други неща, а не да ги занимаваме само с тези неща. И понеже сте прав – това, което предложих, противоречи на Закона. Аз се радвам обаче, че Ви е впечатлило, явно се притеснявате от това тази комисия да бъде закрита, затова сега, за да вляза в Правилника и да бъде наистина редакционно, господин Председател, ще предложа в заглавието, тъй като обсъждаме заглавието на Закона, да стане от „Закон за изменение“ в „Закон за отмяна на Закона за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност“. Тоест добавяме една дума, редакционно – „отмяна“, и това вече мисля, че като го подложите на гласуване, няма да нарушите Правилника. Благодаря Ви. И оттеглям предишното предложение, което беше извън обхвата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Реплика на народния представител Тома Биков.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Досега действително два часа, както призоваваха всички председателстващи заседанието, не се движим по текстовете на Законопроекта, а предимно се правят политически квалификации и изказвания. Може би и аз няма да направя изключение, тъй като тук си спомням думите на господин Димитров, че в крайна сметка целта е да се разбере кой е за, кой е против, кой иска да скрие истината и кой – не. У мен се наслагва с професионалния ми опит като лекар едно понятие, което в медицината е много известно: deja vu, от първо четене, когато тук си разменяхме реплики и дуплики с председателя на Съюза на демократичните сили. Сега искам да напомня на тези, които говорят за миналото и за гардеробите и какво може да излезе от тях, и за кутията на Пандора, че ако отворим гардеробите на всички политически партии тук, включително и на тези, които оглавяваха промените след 10 ноември, толкова скелети ще извадим, на които пише: БКП, КДС, че лошо ще Ви стане. Лошо ще Ви стане! И това Ви се каза на първо четене. Четвъртата власт, която ни наблюдава в момента и вероятно ни иронизира, всеки от нас – всеки кандидат за общински съветник, за някакъв пост, тя го осветява моментално. Един път да е излязъл като служител на съответната секретна служба, тя го осветява веднага в пресата, в медиите, всички видове електронни медии, и той не може да се скрие. И това Ви се каза и от други колеги. И продължаваме два часа при толкова много проблеми – каза се от други народни представители, в държавата, ние сега да се гълчим едни други, членове на една и съща коалиция да си припомняме какво се е случило. Аз ако изпадна в спомени от онова време – как ми отказваха паспорт да напусна Народна република България, тогава – 1988 г., как ме изпратиха при началника на Паспортния отдел, как видях доноси срещу мен какво съм правил в Германската демократична република. Е, това ли да разказвам? Това какви доноси са писани срещу мен в Държавна сигурност! (Реплики от ДБ.) Не, не, не! Важното е да разберем, че едно време е отминало, че действително… Искам да припомня на Вас като човек, когото много уважавам, генерал Атанасов – помните ли къде е искал да бъде погребан Франко? В мемориала на хората – участници в Гражданската война срещу него, за да има помирение в тази нация най-накрая, испанската! И още няма помирение там! Ние продължаваме да се ровим едни в други и не търсим помирение помежду си след толкова години! Да Ви припомня ли режима в Гърция, който падна 1968 г.? Каква конфронтация имаше в Гърция тогава, какви последствия имаше падането на този военен режим? Да Ви припомня ли края на Втората световна война в Италия колко хора са обесени надолу с главата? Понеже някой път тук се говори за Народния съд! Във Франция са избити като сподвижници на профашисткия режим без съд и присъда около 150 хил. души след Втората световна война. Така че в сферата, в разговора като политици за помирението на нацията, за нейното градивно бъдеще, ние трябва да се обърнем към реалните спомени. Не да си спомняме само от 1944 г. до 1989 г. какво се е случило! Да Ви припомня ли избитите деца преди 1944 г.? Да Ви припомня ли отрязаните глави преди 1944 г. и снималите се с тях, с набучените глави, в режим, който Вие благославяте и казвате, че е бил благоденстващ за България? Така че нека да бъдем коректни един към друг – запътили сме се напред в интересите на държавата. Аз имам едно процедурно предложение, и с това приключвам, господин Председател, тъй като сме на второ четене, да прекратим изказванията, да гласуваме, както каза господин Димитров, и ще се види кой какво иска да направи и как ще го направи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, за спомените, за които спомена професор Михайлов, и за това, което каза господин Свиленски – от какво се интересува българският народ. Българският народ, и аз ще опресня спомен на колегите от „Демократична България“, с цялото ми уважение към тях, българският народ наистина се интересува кой ограби страната след 1990 г. Българският народ се интересува примерно кметът на „Оборище“ Трайчо Трайков в качеството си на министър на енергетиката и икономиката бил ли е акционер на фирма на любимеца на ДПС и мой любимец Прокопиев? Участвал ли е в ограбването на подземните богатства на България? За да Ви дам само период за две години, той е…

Да, да, говорим за спомените. Той е участвал в ограбването на печалба, която трябваше да отиде в държавния бюджет – 30 млн. лв., ръст на печалба, където няма и в наркотиците, и в оръжията. Така че това са спомените. Хората искат да знаят кой ограби България след 1990 г. Благодаря Ви.

Кой го направи?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, наистина днешният дебат върви като дебат на първо четене и това не е лошо, защото напомнянето на фактите е важно. Напомнянето на това защо беше създаден този закон преди 15 години, и беше създаден от Тройната коалиция с подкрепата на тогавашната опозиция, а Тройната коалиция включваше БСП, ДПС и НДСВ. И днес чуваме, че БСП и ДПС са против своето създание – Закона за разкриване на документите на Държавна сигурност. Това също ни казва много за еволюцията на българското общество в последните 15 години след приемането ни в Европейския съюз. Но в крайна сметка защо е нужен този закон и защо продължаваме да настояваме, че той не само трябва да бъде допълнен с тези редакционни предложения, а той трябва да бъде развит? Комисията трябва да бъде подкрепена, защото все още не е завършила нейната мисия. Българското общество нямаше лустрация, нямаше осъдени за престъпленията и злоупотребите с власт по времето на комунизма, нямаше възстановено чувство за справедливост по отношение на тоталитарния режим. Единственият начин българското общество да се произнесе за най-близкото ни минало е всъщност информацията, която получава по този закон, и възможността със своето отношение към един или друг кандидат да направи една такава преценка – да произнесе една обществена присъда за най-близкото ни минало. Трябва да напомним обаче следното: хората, които са били сътрудници и агенти на Държавна сигурност, техният живот не е спрял 1990 г., техният живот е продължил и често пъти техният живот е продължил като лустросани бизнесмени, като олигарси, като хора от апарата за натиск – известните мутри в първите години на прехода, като началници на екзекутивни отряди и така нататък. Животът на голяма част от служителите на Службите на комунистическия режим продължи в новите демократични условия, създаде нови зависимости, които продължават да подчиняват българското общество. Тоест разговорът за досиетата в този смисъл не е разговор за миналото. Това е разговор за настоящето, за онези зависимости, които продължават да оплитат българското общество, и не му позволяват цялостно, стратегически да се откъсне от влиянието на силите, свързани с бившия режим. И това не е атака към БСП, казвам го най-отговорно. Отдавна голяма част от бившите служители на Държавна сигурност смениха лоялност, смениха лоялност по няколко пъти, клеха се във вярност в една или друга посока, клеха се във вярност на чужди сили, но продължават да влияят върху развитието на българското общество. Затова ние трябва да знаем, ако има зависимости днес, породени още в миналото – как те са се развили след това, и да направим своята оценка като граждани в едно, дай боже, свободно и демократично общество дали тези хора ще могат да заемат определена политическа длъжност, или няма да могат да я заемат тази политическа длъжност. Поне това дължим на българското общество – да прекъсваме зависимостите от миналото, да прекъсваме зависимостите на тези 30 години, за да живеем по-свободно в едно по-свободно общество. Благодаря Ви.

Господин Председател, наслушахме се тук на няколко много тежки и сочни политически декларации в обсъждането на второ четене на Законопроекта и затова няма начин да не припомня някои исторически истини, които тук се подминават леко. Говореше се за това че комунистическият режим е обявен за престъпен и съответно хората, които са работели по време на управлението на комунистическата партия, следователно и те би трябвало да бъдат разглеждани по същия начин. Хубаво е обаче да видим практиката в нашите евро-атлантически партньори и хората, които всъщност в момента диктуват модата в така наречения демократичен свят. Не знам, аз, ако има демократичен, би трябвало да има и недемократичен, но както и да е. Нека да видим как и по какъв начин са създадени разузнавателните служби във всички западноевропейски държави, но най-вече да кажем две от тях, които са били в основата на Тристранния пакт в Европа, а именно: Германия и Италия. В 1946 г. е създадено германското разузнаване и контраразузнаване от генерал-майор Райнхард Гелен, който е бил началник на разузнавателната служба на Вермахта на Източния фронт и в продължение на три години е началник на командването на чуждестранната група армии на Източния фронт. От 1946 до 1962 г. той привлича първо 50 през 1946 г., до края на годината още 400, до края на 1948 г. още четири хиляди бивши служители на Вермахта, на Абвер-а – военното разузнаване на хитлеристка Германия, на СС, Гестапо, СD, СА, всички видове тайни и не чак толкова тайни хитлеристки организации. Иначе казано, разузнавателната служба на Германия проследява и продължава дейността на хитлеристка Германия – едно към едно. И това е станало не по желание на самата Германия, която през 1946 г. не съществува като държава, а с вербуване на тези хора или превербуване от страна на американските тайни служби и тогава вече създаденото току-що ЦРУ. Иначе казано, стожерите на демократичния свят, реперите на евроатлантизма, създателите на модерната демокрация уж са тези, които създават съвременната разузнавателна служба на Германия, използвайки всички видове бивши хитлеристки, нацистки тайни служби – едно към едно. Същото нещо е с Италия. Всички офицери от италианското разузнаване по времето на Мусолини стават и служители на италианската разузнавателна служба след 1946 г. Парадоксът е, че всички от тях са били монархисти, но запазват позициите си, след като Италия става република, въпреки че има референдум в тази посока. Доводът, че видите ли, тъй като имало такъв закон, приет през 2000 г., съответно трябвало да се разсъждава по този начин, е доста инфантилен. Аз веднага ще кажа, че можем още следващата година при едно ново разположение на силите в парламента да гласуваме същия закон, който да приеме за престъпен режима, който управлява България след 1989 г. Трябва ли по същата логика да извадим на показ хората, които са работили за Службите след 1989 г.? Въпреки че, както е добре известно, в нашите служби в момента има повече чужди агенти, отколкото български. Истината е, че всяка една държава има нужда от тайни служби. Истината е, че независимо от това кой управлява тази държава, независимо дали са хора, които ни харесват, или не ни харесват, тя трябва да има хора, които да са лоялни на държавата, а не на управниците на тази държава. Идеологическият подход е някак доста остарял вече – може би с около 33 години е остарял. От тази гледна точка е наистина безкрайно смешно да коментираме въпрос, който смятам, че отдавна вече самата демография е коментирала. Тук няма да спорим по темата колко били годишни, как били годишни и на колко щели да бъдат, пък 50, 60 и така нататък. Факт е обаче, че с посягането на българските разузнавателни служби след 1989 г. стигнахме дотам, че в момента те имат огромен проблем да наберат свои качествени кадри, защото първият въпрос, който задават на всеки един, който се опитва да вербува някого за българските служби, първият въпрос, който получава вербовчикът, е: гарантирате ли ми, че моето име няма да излезе един ден някъде? Естествено, такъв отговор не може да бъде даден в положителна посока и в този случай, колкото и да е перспективен кандидатът, той се отказва от работа в Службите. В резултат на което, ако видим начина, по който работят нашите служби, с нищо не се различава от тези, които четат вестници и превеждат изрезките после в чуждите посолства. Така че е редно все пак, когато говорим по тази тема, да припомним и малко исторически факти, за да се знае, за да се види, че тук говорим пак за пореден път за лицемерие и за посегателство върху собствения държавен суверенитет. Защото, още веднъж казвам – и с това ще завърша, независимо от това кой управлява една държава и независимо дали харесваме този управник, държавата има нужда от служби. Държавата има нужда от полиция, държавата има нужда от всичко онова, което служи, за да се прекратят или поне да се предотвратят опитите за посегателство над националните интереси на държавата. Друг е въпросът, ако начело на държавата стоят национални предатели и вече те са хората, които подават съвсем различни сигнали за управляващите в тези служби. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук се каза, че е безсмислен дебатът. Аз мисля, че изобщо не е безсмислен. Първо, един от неговите резултати е, че колегите от „Демократична България“ разбраха, че БСП са наследници на бившата комунистическа партия, което не е малко откритие на шестия месец от управлението. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колегите от БСП пък разбраха, че те са влезли в коалиция с една антикомунистическа формация, която даже и ще депутинизира България...

Дебатът... Защото всички говореха и за дебата какъв е.

Оттам нататък, че поправките в този закон не са съществени с изключение на тази, която господин Свиленски направи, за това да се закрие Комисията за разкриване на досиетата, другото е по-скоро технически въпрос. Може би е важен по някакъв начин, но той не е фундаментален за значението на тази комисия в обществото и изобщо за политическия живот. Имайте предвид и нещо друго. Ние затова мълчахме, защото не знаехме какво да кажем в този дебат, в който Вие, господин Председател, ме призовахте да се отнасям по същество, но то почти нямаше по същество изказвания и затова...

...аз се влияя в крайна сметка да съм адекватен на дебата, защото, ако се изкажа сега по същество, ще изглеждам неадекватен.

Така се случи тази работа. И в този смисъл, колеги от „Демократична България“, Вие да знаете, че в управляващото мнозинство включително има сътрудници на Държавна сигурност, не знам какви лустрации ще правите, но да знаете, че от време на време Ви подкрепят такива хора, които според Вас са зависими от нещо. Аз нямам съмнение, че архивите на Държавна сигурност, първо, като част от българската история, като част от миналото трябва да бъдат отворени, трябва да имат достъп до тях всички, които се интересуват, най-вече научната общност, защото миналото в крайна сметка е въпрос на историята и на учените, а не толкова на политиците. За мен този голям дебат наистина цели по-скоро да си покажат идентичностите някои от формациите в управляващото мнозинство, които може би са се притеснили, че са ги позагубили. И накрая да вземем тази тема, която е редовно поставяна в такива моменти, и покрай нея да припомним кои са комунистите и кои са антикомунистите в България. Аз не мисля, че ще свърши кой знай каква работа в това отношение този дебат. Нашата парламентарна група, виждате, че тя не е дълбоко мобилизирана в момента от дебата, защото, първо, има вносители. Ние сме казали от началото на този парламент, че който иска подкрепа от нас, може да я поиска, обаче да го направи публично, а не по коридорите на първо време, и на второ време, да каже, че я иска. Ако някой не е поискал от нас подкрепа, не знам защо очаква да я получи. Тук за вододели се говореше… Пак повтарям, Вие вододелът сте го минали преди шест месеца, когато сте влезли в коалиция с БСП. За консенсуси се говореше… Че то не се разби само този консенсус. Вие, ако наблюдавате в последните шест месеца, то почти няма консенсус, който да е останал. И за еврото се разби консенсусът, и за Държавна сигурност вероятно ще се разбие, и накрая дори ако щете, може би и за цивилизационния избор пред стената ще се разбие, но Вие разчитате на нас може би сега да подкрепим Вашето предложение, ами нас ни няма на коалиционните съвети, там кой ще Ви подкрепи, е въпросът? На коалиционните Ви съвети, които се провеждат всяка седмица, кой Ви подкрепя? Ние не сме мобилизирани…

Казвам как ще гласуваме.

Колегите, които преценят, че трябва да подкрепят този закон, могат да го подкрепят (реплики от народния представител Атанас Атанасов), а аз ще гласувам точно както реша, господин Атанасов. Защото на мен ми казват как да гласувам моите избиратели, не ми казвате Вие. Така, както на Вас би трябвало да Ви казват Вашите избиратели, само че Вие гласувахте за правителство с участие на БСП, и всички го знаем, ако ще 10 дебата да направим тук. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Атанас Атанасов, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Биков, не се притеснявайте за правителството. Това не е темата, която ще събори правителството. Това не е темата, която ще раздели управляващите партии. Не се притеснявайте. Коалицията е стабилна. Това показва управлението на държавата. А че има такива разговори, те са неизбежни. Само че тази коалиция да се случи в такъв формат, причината сте единствено Вие – 12 години управление на ГЕРБ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е единствената причина да имаме коалиция в такъв формат, с такава коалиционна формула и с такова коалиционно споразумение.

Уважаеми господин Председател, господин Биков! Да, казахте: „Дебатът не е безсмислен.“ Абсолютно не е безсмислен. Говорите и за адекватност, но адекватността на ГЕРБ ще я видим при гласуването, защото на предното гласуване бяхте около 50 човека, а сега виждам десетина. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Ами и трима бъдете, няма проблем в това нещо. Но много е интересно, Вие винаги обичате от трибуната да изказвате едно мнение и да се показвате по един начин, а всъщност държанието Ви е абсолютно различно. Същото е и когато се опитвате да се покажете като прозападна партия, но действията на Вашия лидер и други хора не са в тази посока. Същото беше и изказването Ви от трибуната. Вие казахте: „Ще видите как ще гласувам аз и моите избиратели“, ще проверя как сте гласували, защото това, което казахте, а Вие казахте, че проблемът с Държавна сигурност е в миналото, а всъщност с този закон, който сега гласуваме, показваме, че има проблем в момента с хората на Държавна сигурност. Това няма никакво значение. Въпросът е, че когато казвате, че е в миналото и трябва да го оставим на историците, ще видим как ще гласувате. Вие сам ще си противоречите, особено ако го подкрепите, но ми е интересно Вашата група като борци срещу всичко останало как ще гласуват и колко хора ще гласуват, защото пет човека, като гласувате за, да развявате флага, че сте гласували… Другото нещо, което казахте, беше за комунистите и за антикомунистите. Някак си се опитвате да правите това разделение. Ами много членове на Държавна сигурност има и при едните, и при другите. Това дали си комунист, или антикомунист не е било важно дали си член на Държавна сигурност, или не си бил. Всъщност това разделение, което се прокарва, няма нищо общо с това да си доносник, да си се продал на някого и да докладваш за своите близки, приятели и роднини какви са ги вършили, така че доста тежка шизофрения чухме, но ще видим и гласуването. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! (Обръща се към гостите на балкона.) Честит празник на всички деца! (Ръкопляскания.) Господин Биков, Вие казахте, че няколко неща са станали ясни от тази трибуна. Аз също искам да кажа от този доста разширен дебат няколко неща, които станаха ясни лично за мен. Просто да Ви подкрепя, че станаха ясни някои неща. Стана ясно, че господин Копейкин предаде хората, защото си купи къща с техните пари, парите, които му останаха, си ги обърна в евро… (Смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

… ваксинира се и накрая вдигна карта, за да покаже, че е повече човек от другите. Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

На този тъпак (показва към средата на залата), на този тъпак, ако не друго, ще му разбия носа…

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Свиленски,… (Народният представител Костадин Костадинов се отправя към народния представител Искрен Митев.) …Сега се разконцентрирам тук… (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“. Спречкване между народните представители Искрен Митев и Костадин Костадинов.) Браво бе! (Други народни представители разделят спорещите. Намесват се квесторите.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Едва ли моята дуплика ще бъде толкова интересна на фона на това, което се случва, но все пак ще се възползвам от тази възможност. Първо, към господин Ананиев, който, доколкото разбрах, нещо се опитваше да ни изпитва кой как ще гласува. Първо, да кажа, че ГЕРБ ще подкрепи това предложение. Ще го направим така, както го правим в последните шест месеца – вадим Ви от Вашите ситуации с нашите гласове, така че спокойно. Въпросът е да си дадете сметка, господин Ананиев, и Вашето управляващо мнозинство, докога ще разчитате на ГЕРБ да Ви вади от тези ситуации, защото пак не сте успели да убедите коалиционните си партньори да го направят. И като сте много остри, и големи борци срещу Държавна сигурност, и ни изпитвате тук кой как щял да гласува за някакъв технически текст, започнете да изпитвате и колегите от БСП, защото с тях ходите на коалиционни съвети и там не знам кой Ви помага да надделеете. Към господин Митев. Няма да му отговоря на репликата, защото ме е страх да не вземе да поиска процедура по начина на водене. (Смях.) За господин Свиленски. Аз Ви благодаря, че ни вкарвате в историята с нашите 12 години. Това е въпрос на време да се превърне в „преди ГЕРБ и след ГЕРБ“, както „преди Новата ера и след Новата ера“. Вие живеете в нашите времена. Добре дошли, радваме се да Ви посрещнем! Това няма да се промени по начина, по който Вие го правите – с повтаряне „12 години, 12 години“, а единственото, което постигате, е да внушите на целия български народ, че преди 12 години е започнала една промяна, която продължава и до днес и която ще продължи следващите вероятно 12, 15, 20, 30 години, и в това няма нищо лошо. Още веднъж. Ние ще подкрепим това предложение, но това няма да реши големите Ви проблеми. Вашите големи проблеми са, че сте направили едно безпринципно управление, в което едно с едно не можете да се разберете, и заради това и дневният ни ред е такъв, че ако хората гледат какво правим, вероятно ще си дадат сметка, че нищо не правим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Аз разбирам Вашето желание да спазите максимално Правилника, но все пак мисля, че моето предложение не противоречи на Правилника. Но тъй като твърдите, че евентуално приетото заглавие – така, както аз го предложих, ще противоречи с основния текст на Закона, аз мисля, че основният текст на Закона противоречи с действителността, в която живеем, и няма смисъл въобще да... Не знам как разделно да го подложите на гласуване, освен да подложите моето предложение и съответно да отпадне целият закон и предметът на това нещо, което противоречи или не е в съответствие с ежедневието на българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя обратно предложение. Надявам се, че ще вземете разумното и правилно решение, защото демонстрирате такъв подход, господин Председател. Господин Свиленски направи предложение, което не само е извън обхвата на нашия Правилник, но изобщо е извън обхвата на парламентарната процедура. Не може на второ гласуване да се прави редакционна промяна, в кавички, с която да отпадне цял един закон, разглеждан на първо и второ четене в комисиите. Затова, господин Свиленски, подкрепям председателя Вигенин в констатацията му, че следва, ако имате желание за такава законодателна инициатива, да я направите по реда, който изисква законът, въпреки че Вие в последните шест месеца демонстрирате пълното му неспазване. Говоря Вие като управляващо мнозинство. Господин Вигенин явно прави изключение. В този смисъл, господин Вигенин, противопоставям се изобщо на възможностите, които търсят Вашите колеги от парламентарната група, включително и председателят на парламентарната Ви група, за да обърка допълнително залата при евентуалното предстоящо гласуване. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, този проект на решение има една основна цел, която се определя от един мотив и той се нарича „публичност“. Държавните горски предприятия имат едностепенна структура на управление. Управителният съвет на държавните предприятия се състои от трима членове, включително от директора на предприятието. Съгласно чл. 169, ал. 2 от Закона за горите министърът на земеделието сключва договор за управление за срок от пет години с всеки член на Управителния съвет. Договорът с директора на държавното предприятие се сключва след проведен конкурс. Съгласно § 3, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на приетия през 2019 г. Закон за публичните предприятия в едногодишен срок от влизането в сила на Закона съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията му. С последното изменение на разпоредбата на § 3, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби, което е в сила от 10 ноември 2020 г., в 16-месечен срок от влизането в сила на Закона съставите на органите на управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията му. Този срок вече е изтекъл. В тази връзка предлагаме следния Проект на решение за обявяване на конкурсни процедури от министъра на земеделието за избор на директори на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите: „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 168, т. 1 и чл. 169, ал. 1 от Закона за горите, чл. 21 от Закона за публичните предприятия РЕШИ: 1. В срок от 15 работни дни министърът на земеделието да обяви конкурси за директори на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите: а) Северозападно държавно предприятие; б) Северно централно държавно предприятие; в) Североизточно държавно предприятие; г) Югоизточно държавно предприятие; д) Югозападно държавно предприятие; е) Южно централно държавно предприятие. 2. Конкурсите да се проведат в присъствието и с участието на членовете на Комисията по земеделието, храните и горите.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по земеделието, храните и горите относно Проект на решение за обявяване на конкурсни процедури от министъра на земеделието за избор на директори на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, № 47-254-02-55, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 4 май 2022 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 25 май 2022 г., на което обсъди цитирания Проект на решение. На заседанието присъстваха: инженер Валентин Чамбов – заместник-министър на земеделието, инженер Веселин Нинов – директор на Северозападно държавно предприятие, инженер Цветелин Миланов – директор на Северно централно държавно предприятие, и инженер Дамян Дамянов – директор на Югозападно държавно предприятие. Проектът на решение беше представен от народния представител Даниел Петров, който обясни, че съгласно последните изменения на § 3, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните предприятия, който е в сила от 10 ноември 2020 г., в 16-месечен срок от влизането в сила на Закона съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия следва да се приведат в съответствие с изискванията му. Този срок вече е изтекъл и затова с Проекта се предлага в срок от 15 работни дни министърът на земеделието да обяви конкурси за директори на всички държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите. С оглед осигуряването на по-голяма публичност и прозрачност на конкурсите същите следва да се проведат в присъствието и с участието на членовете на Комисията по земеделието, храните и горите. В Комисията е постъпило становище от Министерството на земеделието, в което се разяснява административният ред, по който се извършва назначаването на директори на държавните предприятия, които съгласно чл. 169, ал. 1 от Закона за горите са и членове на управителните съвети. За да бъдат назначени, лицата следва да отговарят на изискванията на чл. 171, ал. 2 за образование и професионален опит. Подборът и назначаването се извършват от министъра на земеделието, който в качеството си на орган на управление и упражняващ правата на собственост на държавата в държавните предприятия назначава и освобождава членовете на управителните съвети съгласно чл. 168, т. 3. Министърът на земеделието сключва договор за управление за срок от пет години с всеки член на управителен съвет, като на основание чл. 169, ал. 2 от Закона за горите и чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия договорът с директора на държавното предприятие се сключва след провеждането на конкурс. Към момента за четири от шестте държавни предприятия са проведени конкурси по реда на Закона за публичните предприятия и Закона за горите. Това са Северозападно държавно предприятие – град Враца, Северно централно държавно предприятие – град Габрово, Североизточно държавно предприятие – град Шумен, и Югозападно държавно предприятие – град Благоевград. Със спечелилите конкурсите са сключени договори за управление със срок на действие пет години, които изтичат 2026 г. Директорите на Югоизточно държавно предприятие – град Сливен, и Южно централно държавно предприятие – град Смолян, отговарят на регламентираните в Закона за публичните предприятия и в Закона за горите изисквания по отношение на директорите и членовете на управителните съвети. Те са назначени без конкурсна процедура – с договори за управление, сключени със срок до провеждането на конкурс по чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия и подписването на договор за управление със спечелилия конкурса. Конкурсната процедура може да бъде проведена в рамките на два месеца. От Министерството на земеделието отбелязват, че представеният Проект на решение представлява намеса на законодателната власт в правомощията на орган на изпълнителната власт, вменени му със закон. Обръщат внимание, че приемането на Проекта на решение би поставило под съмнение редовността и законосъобразността на процедурите по избор на директори на държавните предприятия, тъй като въвежда срок за тяхното провеждане и включването в конкурсната комисия на представители, които не са нормативно установени. Обръщат внимание и на липсата на правно основание за прекратяването на действащи договори за управление с надлежно избрани в резултат на конкурс директори. В последвалата дискусия народните представители от „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и „БСП за България“ изразиха своята принципна подкрепа за по-голяма прозрачност и публичност при провеждането на конкурсните процедури, но обърнаха внимание, че Народното събрание следва да уважава правовия ред и да изпълнява конституционно закрепените си контролни функции спрямо изпълнителната власт, без да иззема нейни правомощия. Отбелязаха, че министърът следва да носи отговорност за екипа, с който работи, и за взетите решения. Определиха като лоша практика предсрочното прекратяване на мандата на директори, назначени в резултат на проведени съобразно изискванията конкурси, а предложението за участие на членовете на Комисията по земеделието, храните и горите в процедурите за избор на директори на държавни предприятия – като грубо вмешателство в дейността на изпълнителната власт. Според парламентарната група на „Има такъв народ“ в изпълнение на решението министърът ще следва да проведе нови конкурсни процедури за избор на директори, както вече е правено в рамките на служебния кабинет. Отбелязаха, че членовете на Комисията по земеделието, храните и горите нямат капацитета и не следва да участват пряко в тях, но с оглед гарантиране на прозрачност конкурсите могат да се проведат в присъствието на народните представители от Комисията на някое от нейните заседания, които се излъчват пряко и онлайн. Това ще позволи интервютата и концепциите на кандидатите да станат публични и ще гарантира, че българската гора се стопанисва от компетентни за това хора. Изтъкнаха, че няма пречка настоящите директори също да участват в конкурсните процедури. От парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ обърнаха внимание, че 16-месечният срок по Закона за публичните предприятия е изтекъл, но все още не са проведени конкурси за 14 членове на управителни съвети на държавните предприятия. В тази връзка настояха да бъде задължена изпълнителната власт да спази закона и освен директорите в обхвата на решението за провеждане на конкурсни процедури да бъдат включени и членовете на управителните съвети. Предложението не беше подкрепено от Комисията. В хода на обсъждането беше предложено и удължаване на срока за провеждането на конкурсите, което също беше отхвърлено. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите с 2 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Проект на решение за обявяване на конкурсни процедури от министъра на земеделието за избор на директори на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, № 47-254-02-55, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 4 май 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми народни представители, на първо място, ако ми позволите, ако съм обидил някого или леко съм го сбутал, се извинявам за събитията преди малко. Държа да Ви поднеса все пак моите извинения. Считам, че такива сценки не бива да се случват в сградата на Народното събрание, дано да срещна подкрепа от Ваша страна и да не допускаме за в бъдеще подобни неприятни сцени. По отношение на внесения Проект за решение. Както е посочено в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните предприятия, в един 16-месечен срок от влизането в сила на Закона следва да се проведат конкурсите за ръководството, за ръководните органи на държавните предприятия – шест на брой, не само за директори, а и за членове на управителните съвети. Всяко едно от тези шест предприятия има двама членове на Управителния съвет, плюс директора стават трима. 16-месечният срок е изтекъл на 10 март тази година, без такива конкурси да са проведени за всички шест държавни предприятия, тоест Законът в момента се нарушава. Нарушава се, защото Министерството на земеделието не провежда такива конкурси – не назначават и не провеждат такива конкурси. Каква е причината? Винаги в България причината е една – причината е пари и става въпрос за пари. Само за уточнение следва да отбележим, че по време на служебното правителство са обявени конкурси за четирима директори, не и за членове на управителни съвети на тези шест държавни предприятия, но забележете, след като са назначени със съответните конкурси, двама от тях впоследствие биват сменени. Така че към настоящия момент наистина е важно да бъде спазен Законът и да бъдат проведени съответните конкурси не само за четирима от директорите на тези шест държавни предприятия, а и за още 12 членове на управителните органи. Неслучайно законодателят е сложил краен срок и изпълнението на закона не е само едно пожелание в Република България, а изпълнението на закона е задължение за изпълнителната власт. За съжаление, тъй като настоящата изпълнителна власт бездейства, се налага ние като народни представители да внасяме проекторешение, с което да накараме изпълнителната власт да си изпълнява задълженията по закон, което за мен е някакъв оксиморон. Най-малкото не е редно законодателната власт да притиска изпълнителната да спази вече нарушения закон. Отново соча, че на 10 март е изтекъл срокът за провеждане на такива конкурси и се налага в момента ние да влизаме в една ситуация, която считам, че е нетипична за Народното събрание. Но тъй като нямаме друг механизъм да въздействаме върху изпълнителната власт, затова сме внесли настоящото проекторешение, с което искаме в 15-дневен срок министърът на земеделието да обяви провеждането на такива конкурси, да се назначи съответната комисия. И не само това, народните представители, които са част от Комисията по земеделието, храните и горите, да могат най-малкото да присъстват на тези конкурси с цел тяхната публичност и прозрачност. Защото нали това говореха част от народните представители, които ни обявиха, че ще има промяна от управлението на ГЕРБ, на предходното управление, че ще има публичност и че ще има прозрачност? Е, тогава да Ви попитам, като дойдохте на власт с тези лозунги: къде е публичността и прозрачността, когато Законът не е спазен, Законът в момента се нарушава – от 10 март насам, и нямаме публичност и прозрачност? Къде са те?! Следва да се обявят тези конкурси, следва да се проведат, следва да бъдат назначени съответните не само директори, ами и членове на управителните съвети! В едни прозрачни процедури, с присъствието и на народните представители, за да дадем ясен сигнал към българското общество, че така желаната промяна ще се случи. Разбира се, и тези от сегашните директори, които отговарят на критериите, за да се явят на конкурс, няма проблем да се явят и да бъдат избрани от съответната комисия. Но не и да е налице сегашната ситуация, когато едни хора се уволняват, други се назначават без конкурс до евентуалното провеждане в бъдеще на този конкурс. Тоест ние не знаем кога реално ще бъде изпълнен Законът и се налага с инструментариума на Конституцията да внасяме подобни проекторешения, които, пак казвам, не би трябвало да бъдат наш основен предмет на дейност. Но тъй като изпълнителната власт бездейства, а ние трябва да съблюдаваме за спазването на Закона, ще Ви помоля да подкрепите настоящия проект за решение за избиране на ръководни органи на шестте държавни предприятия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, не знам колко от Вас са наясно, но българската гора освен прекрасна природна даденост, която имаме, представлява и огромен финансов ресурс. Поради зачестилите в годините сигнали за зверски кражби на тази гора, за незаконните сечи и за нарушението на всякакви екологични норми нашето гражданско общество стана изключително чувствително към българската гора. Не знам дали сте наясно, но през 2020 г., когато се направиха първите конкурси за директори на предприятия и за членове на управителните съвети, аз и моите колеги се опитахме да обжалваме процедурите. И държа да кажа, че първите процедури, които се направиха, бяха изключително непрозрачни! Никой нямаше представа какво се случва вътре на комисиите. Никой не можеше да разбере какви са вижданията, какви са становищата, кои са членовете на конкурсната комисия. Точно поради тази причина смятам, че едно такова решение, ако бъде подкрепено, ще даде гаранция на българското общество, че хората, които представляват министъра в стопанисването на българската гора, ще бъдат абсолютно честни! Ще гарантира, че българското общество ще може да види с очите си кого държавата избира, за да пази една от най-красивите природни дадености, които имаме, а именно българската гора. Така че аз ще подкрепя Проекта на това решение, защото за мен е изключително важно като народни представители да можем да гарантираме абсолютна публичност на тези конкурси. Ние трябва да знаем коя е конкурсната комисия, има ли капацитета тази конкурсна комисия, достатъчно независима ли е тази конкурсна комисия. Ние трябва да видим кои са кандидатите, да видим какво говорят те, да видим техните становища, да видим техните визии за развитие на българската гора. За мен освен за директори на държавните горски предприятия публични конкурси трябва да бъдат проведени и за членовете на всички управителни съвети! Както преждеговорившият колега каза, имаме прецедент по време на служебното правителство, където на назначени директори и членове на управителните съвети им бяха прекратени мандатите и бяха насрочени нови. Така че от законова и от морална гледна точка ние нямаме никакъв проблем да проведем, да гарантираме, че ще се проведат такъв тип конкурси. Заради това, господин Председател, ако ми позволите, бих искал да направя няколко предложения за промени в така внесеното проекторешение.

В титула горе, където са правните основания, след „Конституцията на Република България“ бих искал да добавим „и във връзка с чл. 140“ – да е издържано. В т. 1 смятам, че 15-дневният срок е много кратък, би трябвало да дадем възможност на министъра – 30-дневен срок, за да може да избере комисия, да обяви конкурсите и да се подготви. И смятам, че след „директори“ трябва да добавим „и членове на управителните съвети“. А т. 2, за да си гарантираме абсолютна конституционност, да придобие следния вид: „2. С оглед гарантиране на прозрачност и публичност конкурсите да се проведат в присъствието на членове на Комисията по земеделието, храните и горите – на някое от нейните заседания.“ Благодаря. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Благодаря, господин Председател. Днес явно ще е поредният ден, в който ще се занимаваме с неща, които не касаят българските граждани. И понеже няма какво да правим, започваме да предлагаме безумни решения – българският парламент да вземе решение, с което да възложи на министъра на земеделието да насрочи конкурс, в което пък да участват и членове на Комисията по земеделието, храните и горите. Ами утре, ако името на тази комисия бъде сменено, защото сега ще го запишете в решение, което е закон – утре може да стане Комисия по земеделие и храни, спират конкурсите, какво се случва? Колеги, ние сме народни представители. Конституцията ни е записала ясно какво трябва да вършим, с какво трябва да се занимаваме. Вие започнахте да се занимавате с конкурсите, че и с членовете на конкурсните комисии! Не мога да разбера каква мисъл върви в главите на хората, които предлагат тези неща, и какво целят! Излезте и кажете какво Ви притеснява, къде Ви стяга обувката! Недейте да вкарвате Народното събрание – аз бях обвинен от председателя преди, че нарушавам Правилника, е, да, нарушавам го, ама Вие го газите – Вие не го нарушавате! Покажете ми едно решение в 31-годишната история на този парламент – след 1989 г., да е взето такова решение, че народните представители възлагат на министъра да проведе конкурс, в който да участват депутати! (Реплика от народния представител Бранимир Балачев.)

Така че Ви призовавам по-бързо да приключва тази дискусия, да преминаваме към гласуване, отхвърляне и да вървим по дневния ред, който евентуално може да стигне до някоя точка, която касае проблемите на българските граждани.

Благодаря, господин Председател. Господин Свиленски, слушайте внимателно, когато говоря. Предложението е да се проведе в присъствието, а не да бъдат членове депутатите! Членовете на Комисията ще си ги назначи министърът – просто ние искаме да имаме възможност да участват хора при провеждането на конкурса, за да гарантираме абсолютна публичност. Защото през 2020 г., когато се проведоха конкурсите, бяха абсолютно на тъмно! Държа да отбележа, че конкурсите, които бяха проведени за предишните двама директори, също бяха на тъмно. Така че не виждам какво Ви притеснява публичността и прозрачността, и онлайн излъчването! Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Причината да внесем този проект на решение е желанието ни да бъдат осъществени коректни и прозрачни конкурсни процедури за директори на държавни горски предприятия и ръководни органи. В публикуваната информация липсват данни за състав на комисията, която оценява кандидатите, липсва протокол с тяхно описание. Това са много високи държавни позиции и е редно да има повече информация за кандидатите, а от публикуваната оскъдна такава имаме основание да се съмняваме в прозрачността на назначенията. На сайта на Министерството на земеделието липсва информация за допуснатите до устна част кандидати, а на двама от кандидатите през 2021 г. протоколите са през седем месеца за една и съща конкурсна процедура. Не твърдим, че е налице злоупотреба с държавни назначения – твърдим, че се съмняваме в прозрачността на процедурите. Общото впечатление от публикуваната информация е, че част от нея липсва и се крие по ред причини, че въртим едни и същи хора и че за две от шестте предприятия все още нямаме правилните хора. Благодаря.

Уважаеми колеги! Това е тема, която е много актуална. Аз ще гласувам „въздържал се“ поради следните причини. На първо място, изцяло подкрепям колегите, че трябват конкурси, че трябва да са максимално прозрачни, публични, с участие – като опция, не е задължително – като свидетели на членове на Народното събрание. Напълно подкрепям, че възможно най-спешно трябва да се направят конкурси за членовете на управителни съвети, където вече няколко месеца, даже до година стига престояването им. Основната причина да гласувам „въздържал се“ обаче е, че не може да решаваме проблема на парче. На 4 май с колежката Зорница Стратиева от „Демократична България“ внесохме предложения, които може би е хубаво да ги доразвием с всички Вас, защото те са кардинални, за политики с кадруването и конкурсите изобщо за цялата държавна администрация и публичните предприятия в България, за да можем да решим проблема кардинално. Той касае всички граждани, защото управлението на всички ресурси в България от тези предприятия и от тези ръководни държавни институции касае всеки от нас. Проблемът с шестимата директори на предприятия мога да Ви кажа какъв е – двама от тях са без конкурс, да, там е хубаво да имаме конкурс скоро, другите четирима обаче са си минали конкурс. И сега ние да казваме с наше решение: хайде отново на конкурс, това е малко като политически натиск, който се опитваме да избегнем – трябва да сме принципни и хоризонтални. Затова беше добро предложението на Абровски да включим идеята да се задължат – конкурси за управителните съвети и другите членове. Само че за тези четиримата, които имат конкурси от миналата година – минали са си ги официално, какъв е проблемът? При тях проблемът е, че – аз повечето ги познавам, четиримата даже познавам, мога да кажа, че са едни от най-добрите експерти в България. Проблемът е друг – може би някой ден ще трябва и конкурс и за тях, въпросът е, че не е правно издържано сега да искаме ние конкурс, при все че са били преди една година. При тях може би ще се наложи конкурс при нови правила – по-прозрачни, за които колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и от ИТН предложиха, поради следната проста причина. Когато който и да е служител, ръководен кадър или директор на предприятие бъде избран при непрозрачен конкурс, колкото и да е добър той, със сигурност е имал някакво влияние, въздействие и поставяне в зависимост на този добър експерт, което да пречи на неговата независима работа в бъдеще. Ако искаме да защитим независимата работа на тези експерти, директори и служители, наистина в един момент трябва да приложим тези правила за прозрачност, за които говорите. За четиримата директори с конкурси просто не е баш точно сега моментът. Като „въздържал се“ просто ще Ви призова да доразвием идеите на ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН с тези идеи, които със Стратиева сме предложили, за прозрачност, за срокове, в които да се правят тези конкурси, за предварително оповестяване на визиите и ще видите как с една прозрачност и публичност на конкурсите държавата ще се оправи, без даже да променяме законите, защото независимостта на експертите, ръководните кадри е от първостепенна важност за качеството на управление на държавата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дунчев, и сега мисля, че при провеждането на всички конкурси, не само в горския сектор, има достатъчно голяма прозрачност и информираност. Не знам за някой конкурс, който да е проведен на тъмно. Сега обаче останах изненадан, впечатлен тук от предложението народните представители да ставаме свидетели в конкурсни комисии. Това е някаква нова функция, която ще трябва да изпълняват народните представители. Не знам само дали няма да бъдат кошаревски свидетели?! Тоест какво точно ще се иска, след като участваш като свидетел в даден конкурс, какъв ти е ангажиментът? След това да напишеш доклад, мнение, да гласуваш, да не гласуваш или да ходиш да разказваш, или?! Не знам, който има тази идея, да я доразвие – би било интересно. Господин Дунчев, Вие като активен защитник на конкурсите – аз съм свикнал да се дава личен пример – Вие бяхте пет месеца изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите. Пет месеца! Самият Вие сте били назначен в тази агенция без конкурс. (Реплики и възгласи от „БСП за България“: „Ауу!“) Въпреки всичко Вие сте добър експерт, назначили са Ви, работили сте, но самият Вие сте назначили минимум пет човека за пет месеца без конкурс. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Защо не проведохте Вие конкурсите, за да може сега да кажете: „Ето аз, Александър Дунчев, провеждам конкурсите, а дойде Промяната, дойде новото управление и то спря конкурсите“, от което Вие сте част, между другото. За пет месеца пет човека! Господин Ананиев, не му подсказвайте. Господин Дунчев е много добре в темата и той ще се защити предполагам, няма нужда от помощ. За пет месеца пет човека – без конкурс. Моля Ви да кажете: когато Вие бяхте назначен на тази длъжност, бяхте ли избран с конкурс? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колега Дунчев, все пак да уточним, че разликата например между Вашия пост, който сте заемали, и сегашните конкурси, с които искаме да назначим, е, че е изтекъл законният срок за тяхното провеждане. В момента Законът се нарушава, повтарям Ви, колеги. Нека да направим така, че да бъде спазен Законът. От 10 март Законът се нарушава. Освен това, колега Дунчев, нека да уточним по отношение вече на назначените директори по един или друг начин. Двама от шестимата са били назначени с конкурси, проведени преди влизането в сила на промените на Закона, и за тях се касае тази промяна, която казва, че до 10 март е трябвало да бъдат проведени новите конкурси. А от останалите четирима, за които са проведени конкурси – двама впоследствие са били уволнени и са назначени хора без конкурси. Така че нека да видим простата математика какво показва – че болшинството от директорите следва да бъдат назначени след проведен конкурс. Колеги, нека не забравяме – има още 12 членове на управителни органи ведно с председателите на управителните съвети, които са наистина важни политически фигури, за съжаление, които следва да бъдат назначени след прозрачен, публичен конкурс. Единственият начин това да се случи е като приемем това проекторешение. Колега Дунчев, надявам се, че ще промените позицията си от „въздържал се“ и в Комисията днес ще подкрепите нашето предложение, включително и представителите на същата тази комисия, в която участвате, да присъстват. Не да участват, да вземат решения – има си конкурсна комисия, която да вземе това решение, просто да присъстват народните представители, които са членове на Земеделската комисия, именно за да се осигури прокламираното от Вашата партия – публичност и прозрачност. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, пет месеца, даже не бяха и пет, а четири, бях директор на Агенцията по горите по предложение на президента Радев и Стефан Янев като премиер, за да свършим в рамките на три месеца – заради изборите станаха повече. Целта ни беше точно в рамките на три месеца, както предлагаме ние – не повече от това, такъв да е срокът преди конкурс или до назначаването на конкурс, именно за да свършим една добра работа. Свършихме тази работа. Пуснах четири конкурса за петима от директорите, които бяха с временни назначения. Бяха освободени със законови основания, а не хей така, защото не ни харесва, защото били от ГЕРБ, двама директори на Регионална дирекция по горите при доказани нарушения. Така че това, което ние предлагаме, и това, в което вярваме, ние започнахме да го реализираме. (Шум и реплики от БСП за България.) На петия месец си тръгнах, за да дойда тук да се боря за това, което видях, че не работи в системата, включително и назначенията по политическа линия, които се правеха. Докато се опитвах да го правя законно, в горските предприятия се правеше на ръба на закона. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Така и не стана ясно от репликата на господин Дунчев дали е бил назначен с конкурс или не. Не ни стана ясно! Остава длъжен с отговора си – аз конкретно не разбрах. Но исках да разширя малко обхвата на темата, която днес дискутираме, и това са горите. Този Закон за публичните предприятия го приехме с общ консенсус в парламента, с колегите от ГЕРБ. Мисля, че и останалите партии тогава дадоха своя глас и принос при обсъждането на този закон. Сега, че предните управляващи не успяха да спазят срока, мисля, че беше февруари – объркахме годините с тези избори, господин Дунчев, както Вие казахте, за три, пък после за шест месеца. Както и да е, имаше срок – не навсякъде и във всички публични предприятия. Спомням си, че отличник беше Транспортното министерство тогава, което успя в срок – всички длъжности, които подлежаха на конкурс по Закона за публичните финанси, бяха обявени. Спомням си, че даваха един добър пример в лицето на това министерство. Сега имаме Министерството на околната среда и водите. Там има над 20 директори на РИОСВ, има басейнови дирекции. Ами да вземем народните представители и там да участваме в конкурсите. Има Комисия по здравеопазване, болници в България, подлежащи на конкурси, колкото щеш. Хайде и там Комисията по здравеопазване да даде своя дан в избирането на тези лица, както Вие предлагате тук. Колеги, не е сериозно. Не може един народен представител да играе инспектор от регионалната инспекция по опазване на околната среда или горски стражар примерно, господин Дунчев, както често се случва. Хайде да имаме самочувствието на народни представители и да се занимаваме с това, с което ни е работа – със законодателство. Може да разглеждаме всякакви сигнали, може да правим различни срещи на различни места, но запомнете: ние нямаме нищо общо с изпълнителната власт. Затова е написана Конституцията и в нея е регламентирано разпределение на властите. А ние тук сега – не знам, ВЪЗРАЖДАНЕ имат някакви идеи в това отношение, имат някакви помисли, имат нещо наум, искат да направят впечатление на хората с това си поведение, но Вие, господин Дунчев – един човек от изпълнителната власт, който сте били на изключително отговорен пост, и то като ръководещ Агенцията по горите, в момента им пригласяте. Стана въпрос и за сроковете. Знаете, че по Закона за публичните предприятия тези, които са ръководители, имат договори за управление. Договорите за управление са от три месеца. В крайна сметка, както виждате, и в предишни управления, и в сегашни управления тези три години са формални. Така че пак призовавам: нека, колеги, да си вършим нашата законодателна дейност. Да не си превишаваме пълномощията и да минаваме в компетентността на други органи, в случая на изпълнителната власт. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Генов, напълно съм съгласен с това, което Вие казвате. Също искам да го подкрепя с пример от моята практика. Имах един мениджър навремето, който казваше: „Ние никога няма да слагаме НР отдел в нашата компания, защото наемането на едни хора е роля и функция на техните преки мениджъри. Това са хората, които трябва да носят отговорността за тези, които са наели.“ Нека да не превръщаме Народното събрание в НР отдел на държавната администрация. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, не знам какво не Ви стана ясно, та задавате въпрос? Господин Дунчев е заел тази длъжност без конкурс! Дори не се знае дали той има необходимия стаж, за да заеме тази длъжност, дали не е бил служител някъде другаде?! Това трябва да го знаете. В крайна сметка има си органи и те трябва да го разследват. Второ, как така не Ви стана ясно, че той е назначил пет човека без конкурс?! Нали трябва да има конкурси – самият той има пет човека без конкурс! И това ли не Ви стана ясно? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Стойнев. Стана ми ясно какво се е случило във времето, какво се е случило след това. Дано и на господин Дунчев да му стана ясно от моите обяснения, че не е работа на народните представители да са членове на конкурсни комисии при назначаване на директори, както се изразиха колегите, на горски стопанства. Не е работа и на народните представители например от Комисията по здравеопазването и професор Балтов примерно да участват при избора на някой управител или изпълнителен директор на болница. Не е работа и на Комисията по образование да участва при избора на директори на някои учебни заведения или при избора на ръководители на регионалните инспекции по места. Дано на колегите вносители това да им е станало ясно, за да нямаме повече такива дебати от тази трибуна, където да смесваме правомощията, както казах преди малко, на изпълнителната и на законодателната власт. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение да удължим работата на пленарното заседание днес до приключване на т. 6 от дневния ред. Точката е важна, темата е важна, много хора се упражняват по тази тема. Фактическата картина е още по-важна от всичките упражнения, които ги виждаме. Става въпрос за Временната комисия за всевъзможните потоци, всевъзможните участия и всевъзможните лъжи, които ги слушаме в публичното пространство, така че най-важна е фактическата картина по тази тема да излезе наяве и затова предлагам да удължим работното време до приключване на т. 6. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Днес парламентарната трибуна отново беше употребена от ГЕРБ-СДС за евтин политически популизъм. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Този път заради организацията около преместването на украинските граждани, намерили убежище на територията на Република България. Истината е една и тя е, че България продължава да оказва необходимата подкрепа към бягащите от войната. Припомняме, че изградихме капацитет от нулата, стартирахме програма, за да приемем големите вълни на бягащите от войната в първите месеци. (Шум от ГЕРБ-СДС.)

Всеки, който има нужда от закрила, е приет и подслонен. Припомняме, че Националният план за действие при кризи, изготвен по време на управлението на ГЕРБ, беше напълно неадекватен и неотговарящ на нуждите и неприложим. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Въпреки това България беше една от първите държави, която успя да реагира своевременно и транспонира Директивата за временна закрила в рамките само на няколко дни. Нужна беше нова методология на работа на граничните пунктове, нов софтуер, нов подход за настаняване, нови канали за комуникация. Създаде се национална гореща линия с български и украински номер, на който се отговаря на важни въпроси на украински език. Преди войната в Украйна локациите на Държавната агенция за бежанците бяха едва пет. Там се подаваха заявления за закрила и за получаване на статут се чакаше между три месеца и една година. Това беше завещано от държавата на Борисов и Гешев. Направихме така, че за статут на временна закрила да се кандидатства на място в над 120 пункта и това да се случва в рамките едва на няколко минути. Направихме така, че България е на първо място по процент издадени регистрации за временна закрила в Европейския съюз – 99%. Украинският президент Володимир Зеленски лично благодари на българския премиер Кирил Петков за направеното за украинските граждани, бягащи от войната. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Народното събрание въпреки противопоставянето на ГЕРБ-СДС гласува законодателни промени, за да подпомогне на бягащите от войната да получат здравно осигуряване, а украинските деца да посещават българските детски градини и училища, за което бе създадена и необходимата организация. Държавата успя да изгради успешно и ползотворно партньорство с Българския червен кръст, неправителствени организации и доброволци, за да създаде организация, която да адресира нуждите на над 200 хиляди души, преминали през страната, и около 100 хиляди, останали на наша територия. Изключително грозно е да се използва процесът по преместване на украинските граждани за политически атаки, за всяване на напрежение особено на фона на свършеното до момента. Колеги, това е срамно! Срамно е, колеги от ГЕРБ! Уж загрижената опозиция, която дори не е готова да гласува в залата, за здравното осигуряване на бягащите от войната, но винаги е готова да прави внушения, да излага неверни твърдения и да създава необосновано чувство за хаос. Вашето безочие и лицемерие не ни изненадва – Вие просто демонстрирате своята природа. Отново подчертавам, държавата осигурява всичко необходимо – храна, безплатен превоз, места за настаняване, осигуряваме помощ на всеки, който има нужда от такава. Хаос, колеги, няма – няма и да има! Това е резултат не от Вашето наследство, а от усърдната и неспирна работа на настоящото правителство. Искам да благодаря от името на „Продължаваме Промяната“ на всички граждани и организации, които помогнаха и продължават да помагат в този процес. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо процедура за допускане в залата: от Министерството на финансите: господин Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, госпожа Елена Петрова – началник на отдел „Капиталови пазари“ в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“ в дирекция „Правна“.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 47-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 21 април 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Законопроектът, представен от заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев, въвежда в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937; изискванията на Директива (ЕС) 2021/338 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2021 г. за изменение на Директива 2014/65/ЕС по отношение на изискванията за предоставяне на информация, управлението на продуктите и ограниченията на позициите и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/878 по отношение на тяхното приложение към инвестиционните посредници с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19 – чрез изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти; изискванията на Директива (ЕС) 2021/2261 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2021 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа – чрез изменения на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/557 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2402 за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации с цел да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19 – чрез изменение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Предвидени са и изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за държавния дълг относно обезпечаване на обмена на информация между Комисията за финансов надзор и министъра на финансите с оглед правомощията му по прилагане на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение във връзка със сделките с държавни ценни книжа, сключени на места за търговия. С предложените изменения, свързани с въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2020/1503, се предвиждат изисквания за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на такива услуги и за дейността на платформите за колективно финансиране относно прозрачността и рекламните съобщения при предоставянето на тези услуги. Уредени са две форми на колективно инвестиране чрез използването на платформа за колективно финансиране – за улесняване на отпускането на заеми и за пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа и на допустими инструменти за целите на колективно финансиране. Предлага се Комисията за финансов надзор да бъде определена за единен компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране с изключение на случаите, в които кредитна институция желае да получи такъв лиценз, тъй като банките могат да извършват само дейностите, включени в обхвата на лиценза им за кредитна институция, който се издава от Българската народна банка. В тази част Законопроектът е съгласуван и с Европейската централна банка. Регламентът за доставчиците на услуги за колективно финансиране въвежда праг от 5 000 000 евро на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от един създател на проект. В тази връзка със Законопроекта се предлага прагът от левовата равностойност на 3 000 000 евро за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа да се повиши до левовата равностойност на 8 000 000 евро. По този начин ще се даде възможност на повече малки и средни предприятия да набират капитал при по-ниски разходи и такси и по-малко административни тежести при същевременното съблюдаване на изисквания за допускането до търговия на многостранни системи за търговия, каквито са пазарите за растеж. При извършване на публично предлагане на ценни книжа на територията на Република България с обща стойност, изчислена за период от 12 месеца до левовата равностойност на 8 000 000 евро, с цел защита на инвеститорите, компаниите са длъжни да изготвят документ съгласно правилата на многостранната система за търговия, както и последващо да разкриват информация. Също така спрямо тях се прилага и Регламент 596/2014 г. относно пазарната злоупотреба. С повишаването на прага до левовата равностойност на 8 000 000 евро ще се отчете и наблюдаваният засилен интерес и презаписванията на емисиите при публични предлагания на пазара за растеж. За да се осигури спазването на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2020/1503, са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи принудителни административни мерки и административни наказания. Предвижда се такса за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране, както и такса за осъществяване на общ финансов надзор на посочените доставчици на услуги за колективно финансиране. При определянето на размера на предложените със Законопроекта такси е използван подход в съответствие с изискванията на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите. Въвеждането на измененията, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/2261, ще облекчи дейността на управляващите дружества, както и ще улесни инвеститорите, тъй като Комисията за финансов надзор няма да изисква изготвянето на два отделни документа с информация до инвеститорите (основен информационен документ и документ с ключовата информация) за един и същ финансов продукт, който предлагат. За да се подпомогне възстановяването от кризата във връзка с COVID-19, са предвидени и конкретни мерки, като се намали административната тежест за инвестиционните посредници, породена от спазването на изискванията за документиране и оповестяване. Основните изменения са насочени към постепенно преустановяване на кореспонденцията на хартиен носител, облекчаване на изискването за оповестяване на разходите и таксите за услугите, които не представляват инвестиционни съвети и управление на портфейл, отпадане на някои уведомления, както и улесняване емитирането на някои ценни книжа чрез отмяна на изискванията за управление на продуктите при корпоративни облигации с клауза за предсрочно изкупуване, която защитава инвеститорите. В допълнение са въведени и мерки, насочени към включването на синтетичните секюритизации в обхвата на рамката на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизацията на необслужваните експозиции, с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките. Поради изтеклия на 28 ноември 2021 г. срок за транспониране на Директива (ЕС) 2021/338 срещу България е стартирана процедура за нарушение от Европейската комисия за липса на уведомление за национални изпълнителни мерки. В позицията на България по процедурата за нарушение, одобрена от Съвета по европейски въпроси, е поет ангажимент за внасяне на Законопроекта в Министерския съвет до края на месец март 2022 г. На 10 ноември 2021 г. е изтекъл и срокът за имплементиране на Регламент (ЕС) 2020/1503. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът не следва да бъде нотифициран по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. При проведеното публично обсъждане на Законопроекта от Министерството на финансите и Българската фондова борса подкрепиха Законопроекта, включително и по отношение на вдигането на прага за освобождаване от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа до левовата равностойност на 8 000 000 евро. В хода на дискусията народните представители Александър Иванов и Мартин Димитров попитаха дали с вдигането на прага за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа не се намалява степента на защитата на инвеститорите, а професор Румен Гечев допълни, че е необходимо това да бъде съпроводено с прогнозни данни в цифрово изражение за очакваните инвестиции, в това число и рисковите. Той уточни, че подобно законодателно решение в страна със слабо развит капиталов пазар трябва да гарантира защитата на инвеститорите, инвестиране на набрания капитал в българската икономика, както и ефективен контрол на инвестиционната дейност. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 47-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 21 април 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Настоящият законопроект е част от пакета реформи за подобряване на нормативната рамка, така че да се гарантира постигането на устойчив икономически ръст в дългосрочен план. В последните няколко години динамиката на капиталовия пазар в България значително се повиши. За да осигурим дълготрайно развитие на този пазар, е необходимо да създадем съответната нормативна и бизнес среда. На първо място, този законопроект улеснява начините за набиране на капитал, което е и най-сериозното предизвикателство пред малките и средните предприятия. Когато този капитал вече е събран, трябва да се гарантира неговото ефективно харчене за развитие на пазара, а не за излишни административни разходи. Това се постига и с либерализирането на мерките и намаляване на административната тежест, както и с голямата стъпка за вдигане на прага на задължително публикуване на проспект при продажбата на ценни книги. Тук споровете на експертно ниво касаеха защитата на инвеститорите. Но когато говорим за една толкова рискова и специфична бизнес среда, то предполага, че участниците в нея са икономисти, добре запознати с тази специфика, и работата на държавата е не да ги предпазва, а да стимулира участието им на пазара и ефективните им вложения. Това не са уязвими групи, които да бъдат подпомагани, а инвеститори с потенциал за разширяване, които трябва да бъдат подкрепени от държавата. Именно това се постига с този законопроект като част от дългосрочната стратегия за повишаване на активността на българските предприятия на капиталовите пазари и реализиране на икономически ръст. И в заключение, четирите според мен най-важни неща за този закон – вдигане на прага при задължение за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книги от 3 млн. евро на 8 млн. евро, намаляване на административната тежест, по-лесно издаване на ценни книги и разбира се, транспониране на директива по започнато производство на ЕК. Затова ние ще подкрепим този законопроект. А сега искам да използвам времето да обърна внимание на една случка, която се случи малко по-рано. Днес е Денят на детето и мисля, че не беше най-добрият момент да се разиграе тази сцена в Народното събрание, на която всички станахме свидетели. Разбира се, на първо място, искам да поднеса извинение на децата, на зрителите, които станаха свидетели на тези грозни прояви, в които и аз взех участие, и разбира се, да се извиня, ако по някакъв начин моето поведение е допринесло тази агресия да се разпространи по този начин. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да предложа да подложите на гласуване да намалим срока за предложения между двете четения на три дни.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! На 28 март нашата парламентарна група внесе този проект за решение. Днес да припомня, че сме 1 юни и част от парламентарните групи достойно, в кавички, го отбелязаха и този празник. Нашето предложение е свързано с подписания от правителството меморандум, писмо за намерение или паметна бележка, както се опитаха да ни обявят част от управляващите. Ние сме на мнение, че трябва парламентът, обществото да има пълна информация на 23 март тази година какво точно е подписал министърът на енергетиката Александър Николов в Гранитната зала на Министерския съвет в присъствието на министър-председателя, с кого точно го е подписал и какви са параметрите на въпросния меморандум, което се изясни, че е меморандум? Допълнителни въпроси бяха задавани в хода на тези няколко месеца от момента, от който този проект за решение престоява в нечие шкафче и не стига до пленарната зала, за да бъде обсъден. Днес в последните няколко минути от пленарния ден вероятно ще започнат бурни дебати има ли смисъл от такъв проект за решение. Ние от нашата парламентарна група твърдим, че смисъл има. Трябва да има достатъчно информация за това какви са страните, какъв е предметът и обектът, параметрите съответно на този меморандум, и с какво България ще бъде задължена занапред по този меморандум, който неочаквано за нас се оказа полусекретен. Дори управляващото мнозинство, което се похвали с него, впоследствие се отрече и го нарече паметна бележка и писмо за намерение. При всички положения разпорежданията с публични средства или средства евентуално от Европейския съюз като инвестиции в българската икономика е редно и необходимо да бъдат достатъчно ясни и прозрачни за българското общество. Затова и ние предложихме създаването на Временна комисия, която да ги установи по безспорен начин. Затова и Ви предлагам Проекта за решение, а именно: „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписания от правителството меморандум за 1 млрд. долара с Gеmcorp и IP3 Corporation Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписания от правителството меморандум за 1 млрд. долара с Gеmcorp и IP3 Сorporation. 2. Временната комисия се състои от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: ............... Членове: ...................... 4. Временната комисия установява всички факти и обстоятелства, свързани с подписването на меморандума за 1 млрд. долара с Gеmcorp и IP3 Corporation. 5. Разглежда и анализира документи, свързани с установяване на съдържанието, страните, предмета и целесъобразността на клаузите в подписания меморандум. 6. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства. 7. Временната комисия се избира за срок от един месец.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател! От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ номинираме Венко Сабрутев и Владимир Табутов.

Благодаря, господин Председател. От името на ГЕРБ номинираме госпожа Десислава Трифонова и госпожа Теменужка Петкова. Госпожа Десислава Трифонова номинираме за председател на Комисията.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагам народните представители Петър Чобанов и Александър Несторов.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме за председател господин Емил Георгиев и за член Драгомир Стойнев.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Има такъв народ“ предлагаме за членове господин Иво Атанасов и госпожа Златомира Мострова. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на „Демократична България“ предлагаме господин Ивайло Мирчев и господин Георги Ганев за членове.

Уважаеми господин Председател, от името на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме Иво Русчев и Стоян Таслаков за членове на Комисията. Благодаря.

Ще предложа да удължим времето до приемането на точката за Закона за публичните финанси.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! С оглед на възможността за следващата точка и тъй като мина достатъчно време, откакто сме входирали този закон, а ако това време беше използвано рационално, можеше до момента да имаме и по-добри решения, то предлагам удължаване на времето до приемането на следващата точка. Благодаря.