2 юни 2022 г.

За процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура – точката от дневния ред, тази, която предстои да гледаме, да отпадне от дневния ред поради няколко причини. На първо място, не е подготвена – и в пленарната зала, и от Министерския съвет, промяна на бюджета. На следващо място, само и единствено Министерският съвет, знаете, съгласно нашата Конституция има право да предлага бюджет на Република България за изменение. Внесен от народни представители бюджет по своята същност и характеристика е неправомерно. Няма как да го гледаме в пленарната зала днес. Следва да изчакаме Министерския съвет да внесе бюджета и тогава да гледаме актуализация, изменение, допълнение или каквото и да било в рамките на Закона за бюджета. Затова правя и това предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Попов, изумена съм. Направо съм изумена. Надявах се, че това ще го направите по време на дебата. Вие дори го направихте, преди да започнем разглеждането на точката. Тук с този параграф и с този закон ние не предлагаме никаква промяна в рамката на държавния бюджет. Ние не променяме сметката – разходи и приходи, нито фискалната политика на България, за да чакаме някакъв закон за актуализацията на бюджета. Тук се опитваме да поправим една грешка, която ние, народните представители, сме допуснали. Бих задала въпроса: защо народните представители имаме право да правим тогава предложения между първо и второ гласуване, след като нямаме право въобще да работим по бюджета? След като Министерският съвет го внася, да бъдем така добри просто да го изгласуваме и да го обнародваме в „Държавен вестник“. Наистина не мога да разбера как се чете чл. 87, ал. 2 от Конституцията. Ще Ви призова да поискате тълкуване от Конституционния съд на чл. 87, ал. 2, за да престанат спекулациите в тази връзка. Само ще кажа, че на 19 май миналата седмица тук по време на искането за оставка на заместник-председателя усилено се говореше за духа на Конституцията, на конституционните текстове и на законите. Изумена съм наистина, защото не е парламентаризъм отклоняването от духа на Конституцията и законите. Не е това смисълът на Конституцията и законите и това ще го кажа в изказването ми по-късно, ако точката се разгледа. Благодаря Ви.

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно е по начина на водене, господин Председател. Вие позволихте на госпожа Митева да направи по същество реплика на господин Попов, а и не само това – с назидателен тон да обясни как е изумена. Единственото изумително е, че днес в дневния ред има Законопроект за изменение на държавния бюджет, подписано от народни представители – за първи път от 32 години, а за първи път от 32 години е, защото нямате право да го правите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене и тя е към ръководството на Народното събрание, затова, че сте допуснали този законопроект въобще да бъде разглеждан в комисии, съответно да влезе до пленарна зала, и ще призова не експертите юристи, въпреки че и те може, но двама уважавани от мен икономисти – господин Цонев и господин Ананиев от ГЕРБ, като бивши финансов министър и председател на комисия, да излязат от тази трибуна и да кажат това допустимо ли е – Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет, внесен от Народното събрание? С да и не – господин Ананиев и господин Цонев, моля Ви, наистина като дългогодишни представители в тази зала излезте и кажете допустимо ли е?

Процедура по начина на водене.

Опасявам се, че нарушавате Правилника.

При предния.

Не, не – бъркате, бъркате.

Имам ли думата?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз реплика не мога да Ви правя на отговора, но мога да ви направя процедура по начина на водене. Начинът Ви на водене не е в унисон с Правилника, а пък въобще не е в унисон с духа на парламентаризма. Разбира се, че имате право да отговорите, когато има процедура по начина на водене към Вас, но не с внушение какво трябва да гласува или да не гласува Народното събрание, а напротив, имате задължение, когато някой се изказва, да го прекъсвате, насочвате или правите бележка относно това дали той спазва процедурата. Според Вас допустимо ли е председателстващият Народното събрание да разрешава на народен представител да задава с ултимативен тон въпроси на други народни представители веднага да излязат на трибуната и да обяснят еди-какво си? Имам ли основание да Ви направя процедура по начина на водене? Благодаря Ви. Считам мълчанието Ви за знак за съгласие.

Да, да, разбира се, че ще отговорите.

Разбира се, че ще отговорите.

Аз имам право да Ви задавам въпроси, защото е процедура.

В коя точка от Правилника Ви пише, че може да влизате в диалог?

Господин Председател, това, което правите, е скандално, но аз ще запазя добрия тон, макар че мога и да не го запазя. Пак Ви казвам, когато се изказват народни представители, трябва да им правите бележка. А когато Ви правят бележка по начина на водене, не е нужно да влизате в диалог с този, който Ви прави бележка – имате процедура да отговорите, след като е направена бележката. Относно спазването на Правилника и Конституцията, така е – веднъж като се наруши, нарушава се сто пъти. Поне сто пъти от тази трибуна съм призовавал да спрете да нарушавате Конституцията и това не е първият случай, в който тук, в това Народно събрание – в предни издания, влиза изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, включително и Вие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Не, не е по същество.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД | относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., № 47-254-01-56, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 19 май 2022 г. На редовно заседание, проведено на 26 май 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. На заседанието присъстваха: Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, професор Генка Петрова – заместник-министър на образованието и науката, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от народния представител Ива Митева. С § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. се отпуска допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища. Същевременно предоставянето на средствата се поставя под условие – критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав да се приведат в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет. Разпоредбата е внесена между първо и второ гласуване от народни представители и видно от техните изказвания в заседанието на Комисията по бюджет и финанси от 18 февруари 2022 г. Целта е тези средства да бъдат дадени въз основа на покритие на качествени показатели, определени от самоуправляващите се университети и съгласувани с методика. На заседанието на Комисията по бюджет и финанси текстът е допълнен с ново второ изречение, което в противоречие на изречение първо определя, че показателите и критериите вече не трябва да се определят от самите самоуправляващи се университети, а от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката. С настоящия законопроект се премахва възникналото противоречие между изречения първо и второ от приетата норма на § 17 и се препраща към Закона за висшето образование. Отстранява се и съмнението за противоконституционност на разпоредбата с чл. 53, ал. 4 от Конституцията с оглед нарушаване принципа за академична автономия на висшите училища. Налице е несъответствие с чл. 57 от Закона за висшето образование, съгласно който показателите и критериите се определят в правилниците на съответните висши училища със задължително включен минимум в закона. По този начин законодателят чрез Закона за висшето образование дава право на висшите училища сами да определят показателите и критериите в съответствие със стратегическия им ориентир и жизнен цикъл на развитие. Законопроектът е необходим, тъй като средствата, определени в Закона за държавния бюджет, не може да бъдат усвоени по предвидения в § 17 ред. Изменението на този параграф е важно, за да се създаде възможност заделените от държавния бюджет целеви средства да достигнат до своите адресати, още повече че променените икономически условия през последните месеци налагат в спешен порядък индексация на доходите на работещите в системата. Със Законопроекта не се засяга правомощието на Министерския съвет, предвидено в чл. 87, ал. 2 от Конституцията, да изготвя и да внася Законопроекта за държавен бюджет в Народното събрание. С този законопроект не се извършва промяна в приходната или разходната част на бюджета, включително не се влошава балансът на държавния бюджет, а само се поправя допусната от законодателя грешка при приемането на § 17 и го привежда в съответствие със Закона за висшето образоване. Законопроектът няма никакво въздействие върху държавния бюджет за 2022 г., тоест не води до промяна на заложеното бюджетно салдо по държавния бюджет за 2022 г., съответно и по консолидираната фискална програма за периода 2022 – 2024 г. Изменението няма самостоятелен характер спрямо приходната и разходната част на бюджета и не се отразява на фискалната политика на държавата. С него единствено се прецизира конкретната норма на § 17 с цел ефективното му изпълнение и съответствие с конституционните повели. В писменото становище на Министерството на финансите се отбелязва, че предложеното изменение на § 17 не е свързано с осигуряване на допълнителни средства и не касае директно бюджетни въпроси. Доколкото е налице съмнение за противоречие с чл. 53, ал. 4 от Конституцията, изразяващо се в засягане на принципа на академичната автономия на висшите училища, според министъра на финансите преценката следва да се извърши от Министерството на образованието и науката. Изразени са резерви по отношение на представеното от вносителите виждане, че със Законопроекта не се засяга правомощието на Министерския съвет по чл. 87, ал. 2 от Конституцията. Според министъра на финансите Министерският съвет като единствен носител на законодателна инициатива за държавния бюджет, се предполага да е такъв и по отношение на законопроектите за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет, независимо от характера на разпоредбите, в които се предлагат промени. В писменото становище Министерството на образованието и науката отбелязва, че предложената промяна в § 17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. може да бъде подкрепена – подчертавам, може да бъде подкрепена – доколкото самият § 17 има за цел предоставяне на допълнителни средства за повишаване на качеството на висшето образование чрез увеличаване на възнагражданията на академичния състав на висшите училища. Повишаването на качеството обаче има различни измерения, едно от които е процесът на атестиране на академичния състав. В този смисъл според министър академик Денков, макар и не чрез бюджетните закони, остава необходимостта от изменение на чл. 57 от Закона за висшето образование след съответното широко обществено обсъждане. В писменото си становище Съветът на ректорите на висшите училища в Република България и Националният браншови синдикат „Висше образование и наука“ при КНСБ застъпват тезата, че настоящата разпоредба на § 17 противоречи на действащото законодателство в областта на висшето образование и наука, като предлагат редакция на текста, в която редът за предоставянето на средствата по чл. 1, ал. 5, ред 2.9 се определя с Национално споразумение между Съвета на ректорите, национално представените синдикати и Министерството на образованието и науката. Според тях по този начин ще се постигне целта за увеличаване на възнаграждението на всеки член на академичния състав – асистент, главен асистент, доцент, професор, преподавател, старши преподавател, и всеки един от тях ще бъде компенсиран поради неблагоприятните последици от инфлационните процеси в страната. В хода на дискусията народните представители, представителите на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ при КНСБ се изказаха в подкрепа на Законопроекта. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати – моля за внимание за резултатите само – и от БСП, и от останалите политически партии, 18 гласа „за“, включително и БСП и „Продължаваме Промяната“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., № 47-254-01-56, внесен от Ива Митева Йорданова и група народни представители на 19 май 2022 г.“ Смятам за много показателен резултата при гласуването.

Предлагам предвид обществената значимост на това, което обсъждаме, да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Уважаеми господин Председател! Правя процедура по начина на водене, докато колегите дойдат да гласуват процедурата, направена от господин Йорданов. Уважаеми господин Председател, Вие следите какво четат докладващите председатели на комисиите и докладите да бъдат четени така, както са съставени и както са подписани от председателя, а не допълнени и интерпретирани от тази трибуна. Никъде в Доклада на пише, че Законът е подкрепен единодушно, включително с гласовете на БСП. В Доклада търсих този ред, но не го видях и това поставя под съмнение изобщо докладването на такъв тип доклади от тази комисия. Вие като председател следите това нещо и моля да правите забележка, когато докладващият излиза извън обхвата на Доклада, който е съставен на база обсъждане в Комисията, подписан от протоколчик и от стенограф. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Първо трябваше да ми дадете думата като вносител...

...затова, ако случайно не ми стигне времето, нека да премина към изказването. Аз ще променя реда, по който исках да се изкажа, заради предложението от сутринта на колегите от БСП. И ще започна първо с това може ли народните представители да внасяме Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет? (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Много внимателно се опитах да проследя… Господин Свиленски, моля, без подвиквания. Опитах се да проследя дебатите във Великото народно събрание...

...когато народните представители са приемали тази разпоредба. За съжаление, дебат по този текст специално липсва, но има едно много важно изречение, което казва, че право на законодателна инициатива имат тези народни представители и Министерският съвет или на тези хора трябва да се даде право на законодателна инициатива, които чувстват нуждата на живота. Искам да Ви попитам дали ние сега точно не чувстваме нуждата на живота, след като самите ние се докарахме дотук и допуснахме такава разпоредба да се приеме в Закона за държавния бюджет? Законът за Конституцията на Република България все пак е приет в далечната 1991 г. и трябва да отчетем, че така както се развива практиката на Европейския съд по правата на човека, така трябва да се развива и практиката на нашия Конституционен съд и нашата Конституция. И настина тук трябва много стриктно и много задълбочено да проследяваме духа на конституционните текстове и тъй като господин Свиленски ми подвиква, ще му обърна внимание, че през 2017 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Касата. Законът за бюджета на Касата, на ДОО и държавния бюджет вървят в пакет. Този закон тогава е приет по предложение на народни представители и един от тези народни представители е госпожа Корнелия Нинова. Тогава допустимо ли беше, господин Свиленски, през 2017 г.? Да, според Вашите правила, да. Законът за бюджета на ДОО, който също е променен с депутатски закон, или примерно Законът за мерките и действията в извънредно положение, в който между първо и второ четене отново се променя Законът за държавния бюджет, отново с депутатско предложение. Тогава бяха ли допустими тези предложения и къде бяхте Вие тогава? Мисля, че пак бяхте тук в Народното събрание. Смятам, че е много важен този въпрос. Когато ние, народните представители, допуснем такава грешка и допуснем такива предложения да се приемат в пленарната зала, ние трябва бързо да изправяме тази допусната грешка, а не да чакаме Конституционният съд да обяви текста за противоконституционен. Всички знаем, че вече има такова искане в Конституционния съд и е въпрос на време това да се случи. Трябва ли да го правим? Или е по-достойно ние самите да внесем Законопроект и да променим това, което сме допуснали...

Да, господин Председател, ще се върна. Още повече, че самият министър на образованието вчера в заседанието на Комисията по образование призова да се подкрепи този законопроект, обясни, че § 17 е грешен, и каза, че трябва да се върви напред, но не по този начин. Мисля, че трябва да се вслушаме в думите на министъра на образованието. По отношение на § 17 – § 17 е типичен пример как не трябва да се прави законодателство и пример за опасната продуктивност на народните представители и на Народното събрание като цяло. Параграф 17 е един противоречив текст, един нелогичен текст, един неясен текст, който влиза в противоречие не само с Конституцията, но и със Закона за висшето образование. С § 17 ние казваме, че парите, които са предвидени в чл. 1, ал. 5, т. 2.9 от Закона за бюджета, а именно допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на членовете на академичния състав в държавните висши училища, ще бъдат предоставени при определени условия. От една страна, казваме, че те трябва да отговарят, тоест показателите и критериите им в правилниците трябва да са съобразени със Закона за висшето образование. От друга страна, казваме, че това трябва да е отразено в методика на Министерския съвет. От трета страна, казваме – изведнъж се появява изречение на самата Комисия по бюджет и финанси, дори не е направено и писмено, в което се казва изведнъж, че нови показатели и критерии трябва да се приемат с акт на Министерския съвет. Тоест появяват се показатели, критерии, методика, приети с акт на Министерския съвет между първо и второ гласуване на Закона. Не само това, а въз основа на този текст се появява един Проект на решение на Министерския съвет, в който вече се предлагат показатели, критерии и методика, но в тези показатели се предлага и промяна в Правилника за прилагане на Закона за академичния състав и се променят и наукометричните показатели, които са приети само и са влезли в сила 2019 г. Липсва последваща оценка на въздействието в нарушение на Закона за нормативните актове, няма искане от самия орган защо тези наукометрични показатели се налага да бъдат променяни толкова драстично, и то при § 17 на Закона за държавния бюджет. Обръщам внимание, че § 17 е само за висши държавни училища. Докато реформата, която тръгва да се прави изведнъж с решението на Министерския съвет през този параграф, е за всички висши училища, тоест както за държавните, така и за частните висши училища. Критериите и показателите са вече крайно завишени, определят се с акт на Министерския съвет в нарушение на Закона за висшето образование, тъй като поправка в чл. 57 не е извършена, а там минималните критерии изрично са разписани в Закона и е казано, че тези показатели трябва да са в правилниците на съответните висши училища. Тоест дотук имаме няколко нарушения на Конституцията и на законите, но явно тези нарушения се пренебрегват от всички тук в пленарната зала, които са против приемането на този законопроект. Не само това, не стига, че се връзва с едни нови показатели и критерии, ами в същото време се казва, че средствата ще се предоставят въз основа на комплексна оценка за атестация, която и в момента е в чл. 91 от Закона, което е още по-голям хаос. Пълен хаос в законодателството, който е тръгнал от § 17 и минава през решението на Министерския съвет. Смятам, че ние като народни представители трябва с достойнство да излезем от тази ситуация. Затова и сме предложили отпадане на тази методика, отпадане на тези нови показатели и критерии, които да се определят с решение на Министерския съвет. Обръщам внимание, че решението на Министерския съвет не е нормативен акт. Да, то може би ще има нормативен характер, но не е нормативен акт и с него не може да се дерогират разпоредби на Закона за висшето образование. Все пак смятам, че управлението на страната трябва да се случва въз основа на закони, а не въз основа на решения. Все още сме парламентарна република, ми се струва, така че апелирам към приемане на този текст. Аз съм предложила средствата да бъдат предоставени, след като показателите и критериите бъдат приведени в правилниците на висшите училища със Закона за висшето образование. Сега разбирам обаче, че този действащ текст от Закона за висшето образование не е проследяван. Липсва регистър, липсва такава проверка и оценка дали всички висши училища към днешна дата са изпълнили тази стара разпоредба на Закона и тепърва се каза, че трябва да се прави ред, по който тази проверка да се извърши. Затова между първо и второ гласуване ще предложим тези средства да бъдат предоставени директно въз основа на предложение на министъра на образованието след съгласуване с национално представените синдикати и Съвета на ректорите. И смятам, че е честно и достойно, така както увеличихме заплатите на учителите, така както увеличихме заплатите на лекарите, да увеличим и заплатите във висшето образование и да продължим напред, ако искаме да правим наистина реформа. Да, ние сме за реформа, но смятаме, че тази реформа не трябва да се случва по този начин. Хубавото на този текст, може би и на целия този законопроект, от друга страна, е това, че ние станахме по-осторожни към промените, които се приемат в Закона за висшето образование, и за съжаление, установихме, че отново между първо и второ четене се опитва да се прокарат отново концептуални предложения, които този път няма да допуснем да се случат на второ гласуване. И накрая ще завърша с Петко Каравелов, който в Учредителното събрание е казал, че законодателите трябва да се водят от един основен принцип – че учрежденията и законите трябва да принасят по-малко вреда и повече полза. Надявам се ние днес да покажем, че не трябва законите да принасят вреда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Да, много пъти бях засегнат. Направихте ми забележка, че отговарям от място, затова сега ще отговоря от трибуната. Няма да започвам с цитати на Петко Каравелов и на който и да било, защото мисля, че не е сега мястото. Госпожо Митева, попитахте къде е била БСП през тези 30 години, когато са се приемали Законът за НЗОК, Законът за ДОО и Законът за мерките. БСП през всичките тези 30 години беше тук в парламента и нито веднъж не наруши Конституцията, и за първи път от 30 години имаме внесен Закон за изменение на държавния бюджет от група народни представители. За първи път! Тук и господин Адемов се опита да оспори, но така е, няма, Вие правите прецедент. Няма такъв случай. Вие... Тоест да довърша първо по законите. Ние като опозиция също сме се опитвали да променяме бюджета, но сме го правили, спазвайки Конституцията и спазвайки законите. Внасяли сме проект на решение, с което задължаваме Министерския съвет да внесе изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, касаещ еди-кой си сектор. В случая беше пенсиите. Тоест има си начин, по който това може да се направи, без да се нарушава Конституцията. Пак казвам, господин Ананиев, излезте, моля Ви се, уважавам Ви като финансист. Не искате, ама гласувате, стоите седнал там, хората си мислят, че правят нещо конституционно допустимо. Вие сте били 30 години заместник-министър, от тях четири министър.

Моля Ви така малко да ни осветлите по тази тема. Само с да и не – допустимо ли е или не, за да тръгне дебатът в другата посока. Да, ние сме за тези пари да отидат при професорите, учените и така нататък. Никой в тази зала не е против, всички сме за това нещо и това ще стане следващия понеделник, когато правителството ще внесе Закона за държавния бюджет. Това нали е ясно на всички – че в понеделник влиза актуализацията и това нещо ще стане факт? И това нещо ще стане факт! И не знам защо трябва да го направим по незаконния начин, за да може Конституционният съд да го оспори и накрая тези професори и тези хора, които очакват от нас 20 милиона, да не получат нищо?! Тоест да бъдат излъгани от същите тук, които се кълнем, че спазваме Конституцията и законите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим отпускането на тези средства за българската наука. Да, в същото време обаче смятаме, че това, което се прави в момента, не е правилно. Да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че когато се обсъждаше бюджетът само преди няколко месеца, тук в тази зала министърът на финансите ясно и точно даде да се разбере, че е против това, в резултат на което имаме орязването на тези пари и неспазването, и недаването им. Да, същият този министър беше против да се отпуснат пари за българските музеи и въпреки това залата гласува и отпусна тези пари. И да, до ден днешен тези пари не са дадени от същия този министър. И затова сме в момента в тази ситуация, която трябва да обсъждаме, и да се прави прецедент, който не е правен, откакто има български парламент 32 години в най-новата ни история. От друга страна обаче, нито аз, нито който и да е от моите колеги в парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ не може да приемем, че на гърба на българските учени трябва да се прави реклама на една точно определена партия, управляваща заедно със същия този министър, който преди малко описах какви, да не кажа машинации, какви неща прави само и само да не спази бюджета и да не отпусне въпросните пари. И само дни преди да влезе за обсъждане новият бюджет, актуализираният, който най-вероятно ще бъде актуализиран наесен по ред причини, трябва да гласуваме това нещо и да се вкара, и да се водят битки, и да губим отново парламентарно време. Защо? Само дни по-късно от днес ще имаме предложение за нов бюджет. Защо се прави? Пак повтарям, ние ще го подкрепим. Ние в Комисия го подкрепихме и сме твърдо за, и когато се обсъждаше този бюджет, ние казахме, че трябва да се дадат тези пари. Ние имахме конкретно предложение, което направихме тогава за 20 милиона, да се дадат за науката. Видяхме какво направи финансовият министър. Това боричкане в коалицията Ви не дава нищо хубаво на българския народ. Абсолютно нищо! Седите и се атакувате от началото на това пленарно заседание. Едната страна, другата, не мога да се ориентирам коя от тези две партии са управляващи и коя е опозиция, кой на кого скача и обяснява, че нарушава Конституцията. Ролите бъркате. Вие сте управляващи и не трябва да се прави по този начин, защото в крайна сметка нищо хубаво няма да постигнете и нищо няма да дадете нито на науката, нито на каквото и да било друго, защото нарушавате неписаните закони. Защото тук в тази зала има бивши финансови министри и ще Ви кажат, че това не трябва да се прави, защото създавате прецедент, който най-вероятно ще мине. Когато идвате тук в тази зала и влизате, и печелите избори, и ставате мнозинство с другите си коалиционни партньори, на гърба на това, че се упражнявате върху ГЕРБ и обяснявате колко те са лоши, от първия ден спазвате абсолютно всичко това, което те са правили 12 години. Нищо ново! Абсолютно нищо ново – нито променихте, нито въведохте. По нищо! (Шум и реплики.) Напротив, ето това е нова иновация. Те не си позволиха да го правят никога, в момента Вие го правите. Не знам как смятате и докъде ще стигнете, но тази безпринципна политика, която се води от тази зала, от хора, които обясняват, че са промяна, не, не сте промяна по никакъв начин, в нито една сфера. И да, ние не смятаме, че министърът на образованието трябва да продължава да е министър на образованието по ред причини. Пълната неуредица в цялото му министерство, неадекватната му политика по време на така наречената ковид криза, когато караше болни деца с астма, с медицински становища да ходят в училище с маски, с риск за живота им. Същият този министър в тази зала обясняваше, че няма какво да направи. Същото нещо се наблюдава и в момента. Повече от може би една година управлява той, през различните министерства, различните правителства и в момента. Пълни неуредици във висше, средно образование – във всяка една сфера, за която той отговаря. И в момента пак виждате. Извинявайте, той е в ръководството на проектопартията „Продължаваме Промяната“. Министър на финансите е един от лидерите на тази партия. Ами те ако не седнат да се разберат за парите, които не дава финансовият министър, кой да се разбере?! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ли да ги дадем?! И тук се разиграват едни сценки – ИТН вкарват едно нещо, БСП против това нещо, проектопартията „Продължаваме Промяната“ гледа отстрани, „Демократична България“ и те гледат отстрани, и в крайна сметка кой печели? Абсолютно никой! Призоваваме за здрав разум, призоваваме да вземете решението. Коалиция сте, някой да стане, да излезе и да каже: „Колеги, след една седмица или след пет дни ще го внесем и тези пари ще бъдат приоритетно отпуснати.“ Вие не го правите. Защо? За да могат ИТН да си правят пиар пред учените ли? Ами всички го подкрепихме това нещо на Финансова комисия и сега в момента се оказва, че някои са против, и то пак от управляващите, и не искат това нещо да стане. От управляващите станете и вземете твърди политики, решете проблемите, а не се оправдавайте с всичко друго. Не се оправдавайте с война, с европейски директиви, със световното положение и със световния заговор срещу Вас. Не, Вие сами се срутвате и това е поредното доказателство, но то е на гърба на българската наука. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ганев, много кратка реплика. Не се изненадвам от това, че Вие говорите по общополитически теми, когато става дума за един конкретен дебат. Това си е присъщо на Вас и на Вашата политическа партия. Но ме изненадва всеки път, когато излезе представител от Вашата партия и когато трябва да направи някое изказване, колко е неподготвен с данните, които може да включва в изказването си. (Ръкопляскане от народния представител Искрен Митев.) Първо, знаете, че аз се стремя към единен стандарт към всички (смях), и този единен стандарт – може и да Ви е смешно, но този единен стандарт е, първо, да се информирате, че парите на музеите вече са по сметките им. Знаете колко аз и госпожа Митева сме държали тези средства да бъдат там и сме повдигали тази тема, но би било добре, когато излизате на тази трибуна, да не заблуждавате вече хората. А парите от Министерството на финансите са вече по сметките на музеите. Съжалявам, че толкова спекулативно използвате информацията си. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, господин Каримански вече го каза, но аз искам да го кажа с истинските му думи. Докога ще заблуждавате хората, господин Ганев, с Вашите измислици тук от трибуната? Не стига, че сте неподготвен, не стига, че нямате нито едно предложение за бюджета, ами и казвате, че не са дадени парите за култура. Дадени са парите за култура, господин Ганев. Стига сте лъгали от трибуната. Кого лъжете? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Ганев, когато казахте за музеите, трябваше да добавите нещо много важно. Два месеца подред българските музеи фактурираха и осчетоводяваха в своите заплати това увеличение, което беше гласувано преди – колко време – три и повече месеца, и два месеца не се случва. Всеки месец както счетоводителите, така и директорите звъняха и питаха в Министерството на културата, в Министерството на финансите кога тези пари ще бъдат отпуснати, защото ги имаше действително заложени в бюджета и за това ние гласувахме. Само че това нещо не се случваше по една или друга причина. Може би трябваше във Вашето изказване да наблегнете на това, че тези пари, незнайно защо, бяха бавени – да, те вече са преведени, но буквално стана преди дни, и то след месеци бавене, което наистина е много необяснимо. На това трябваше да наблегнете, защото иначе сега давате възможност на разни други лица да се упражняват на Ваш гръб.

Господин Каримански, на Вас ще отговоря. На лице, оправящо вратовръзки и оправдавайки се по този недостоен начин…

Това, което стана ясно от Вашето изявление, е плод на това, че сте управляващи. И най-вероятно министър – обадили сте се, има кой да Ви вдигне и да Ви даде конкретен отговор в едно министерство, което отказва да изпълнява приет бюджет и отказва само защото министърът е решил, че няма да отпусне пари за музеи, да го бави максимално много. Чухте примерите за кога и как са фактурирали и какво са правили музеите. Аз няма как да знам дали вчера, онзиден е направено това нещо – факт е, че два месеца не се прави. Не виждам това с какво променя факта, че Вие внасяте промени в бюджета, след като след няколко дни тук отново ще разглеждаме въпросния нов бюджет – предложение за бюджет. Това не променя нищо. Не променя факта, че правите промени в последния момент, явно несъгласувани с Вашите коалиционни партньори, правите промени, за да докажете, че имате активност като политическа партия в дадена насока, при положение че сте управляващи. По-скоро излезте и кажете това, което аз казах, защото такива са фактите. Министърът на финансите отказва да прави неща, които са гласувани в парламента. Той е длъжен и ги отлага във времето постоянно, с цената на това да страдат цели институции, защото това са не само културни институции, това са и образователни институции. Ето това е истината. Иначе просто няма какво да коментираме нападките, които Вие отправихте, те си остават за Ваша сметка. Пак казвам, поне от Вас имат някаква тежест – човек с някакви постижения в живота си, за другия индивид няма смисъл да коментирам. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, моля да не допускате от тази трибуна да бъдат заблуждавани както народните представители, така и академичната общност, училищата и всички останали, че заплатите се фактурират. Това трябва да е срам за народните представители, които са в Икономическата комисия, които са в Бюджетната комисия, че изобщо заплати могат да се фактурират – те се начисляват.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. Моля да не допускате подобни определения към народни представители от типа на индивиди. (Шум и реплики.) Това е крайно обидно. Това е причината текущото Народно събрание да има толкова нисък рейтинг. Когато хората, които стъпват на тази трибуна, използват толкова нисък език на говорене, това ще бъде крайната оценка за Народното събрание като цяло. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С едно изречение. Индивидът е в основата на либералната демокрация и на либералната теория. И Вие като бъдещи членове на Либералния алианс не би трябвало да се обиждате, но… (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Аз правя процедура, господин Председател. Ако може да повикате в залата и финансовия министър Асен Василев. Ясно е, че е сложна тази ситуация, която се случва в момента, и неговото отсъствие тук, въпреки че Законопроектът е внесен от народни представители, не е оправдано. Напротив, той трябва да бъде задължително тук, защото в момента чисто политически това, което се случва, е, че той бива бламиран от парламента. Той трябва да бъде тук, за да каже какво мисли и защо се е стигнало до тази ситуация, в която той да загуби мнозинството в парламента. Моля да се обадите и да дойде – не от уважение към парламента, а от уважение към себе си. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Обратно предложение. Господин Биков, Вие гласувахте точката да влезе в дневния ред, защо карате сега председателя да осигурява финансовия министър? (Шум и реплики.) Тази точка не е внесена от Министерския съвет. Вие с Вашите гласове, с гласовете на ДПС и на ИТН, и на още кой приехте тази точка да се гледа. Ами осигурете финансист, който да я защитава. Защо искате финансовият министър да дойде? Финансовият министър не е внесъл изменение на бюджета, когато го внесе финансовият министър – ще бъде тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и от „Продължаваме Промяната“.)

Моята процедура към Вас, господин Председател, е по начина на водене. Безспорно трябваше да направите корекция веднага в изказването на господин Ганев, като нарече един от народните представители индивид. И също така тука много правилно един от представителите на управляващата партия „Продължаваме Промяната“ каза, че не бива по подобен начин да бъдат наричани някои народни представители. Аз съм напълно съгласен. Има народни представители, които действително не са индивиди…

Така че наистина смятам, че трябваше да направите такава корекция. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, моето предложение е по-различно от това на господин Биков. Аз смятам, че тук трябва да дойде министърът на образованието и науката. Ако бламираме някой днес, това е министърът на образованието и науката. Ако има идеолог зад тази разпоредба, това е министърът на образованието и науката. Той вчера на Комисията по образование каза, че е видял тази разпоредба в „Държавен вестник“. Аз имам що-годе добра памет, спомних си, че на Бюджетна комисия в началото на годината вносителите ни заявиха, че този текст е предложен от министър Денков. Много се съмнявам вманиаченият реформатор да бъде господин Гечев, не съм усетил такива амбиции от него – да обвързва атестацията с финансирането на тези 20 милиона, напротив, господин Гечев най-добронамерено искаше да се предоставят тези 20 милиона и те да се предоставят по-бързо. Друг вносител е господин Настимир Ананиев. Много се съмнявам той да е този идеолог на шаблонните атестации. Може би сте забравили, че сте вносител. Нормално, подписали сте се от коалиционна солидарност.

Днес тук трябва да дойде министърът на образованието, защото ние него бламираме с този законопроект. Благодаря.

Господин Председател, следва, когато излизат от „Продължаваме Промяната“, да им припомните, че и те, както Лена Бориславова, също могат да използват Гугъл – да се докоснат до тази технологична новост, и когато правят процедури за това колко било обидно да се казва думата „индивид“, да прочетат, че „индивид“ е понятие, с което се изразява единица живо същество – то може да бъде както човек, така и друг биологичен вид. В психологията индивидът е носител на лични качества, които изграждат неговата индивидуалност. Мога да продължавам да чета и натам да ги образовам, но мисля, че няма нужда. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Тук искам да се обърна директно към Вас. Когато вчера имаше откровени лъжи и манипулации по адрес на ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие не предприехте нищо, а сега правите устна забележка на господин Цончо Ганев, че било много обидно да използва думата „индивид“. Моля Ви с еднакъв аршин и по еднакъв начин да се отнасяте към всички парламентарни групи, защото иначе във Вашата коалиция затвърждавате практиката, когато Ваш представител води заседанието, да го прави в ущърб на опозицията – нещо, което не е редно и не трябва да продължава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде разделено на две части. Първо, по същността на Законопроекта, после по формата. По същността. Колеги, мисля, че всички можем да се обединим около идеята, че висшите училища и преподавателите в тях трябва да получат увеличение на своите заплати, че трябва да се повиши качеството на висшето образование, че трябва да има някаква връзка между заплащане и качество и че всичко това трябва да стане по съобразен със Закона и Конституцията ред. Със сигурност § 17 – и тук напълно подкрепям мотивите на вносителите, § 17 от Закона за бюджета не отговаря на някои основни изисквания на правовата държава. Едно от тях е да няма флагрантно нарушение на Конституцията или противоречие с Конституцията, каквото всъщност голяма част от нас е налице с § 17, дори вече има и висящо дело в Конституционния съд. На второ място, § 17 е изключително проблемен, защото през разпоредби в Закона за бюджета се създава режим, който противоречи на изричен текст в Закона за висшето образование. Това също е недопустимо и нарушава принципа на правовата държава. Трябва ли § 17 да бъде отменен по възможно най-бързия начин? Да, трябва. Сега по предложения законопроект. Ще си позволя да вляза в ролята на конституционалист и да кажа следното: дори и да сме съгласни с аргументите по същество на вносителите, рискуваме твърде много да минем отвъд границите на конституционната правова държава, ако подкрепим днес този законопроект. Вероятно това е формален аргумент. Конституцията изрично казва в чл. 87, ал. 2 кой може да изработва и да е вносител на Закона за бюджета. Аз съм съгласен с голяма част от аргументите на колегите вносители, логиката, която те са развили, но все пак при наличие на изричен конституционен текст, при наличие на флагрантно противоречие или колизия с този конституционен текст твърде малко място остава за това да тълкуваме и да интерпретираме този конституционен текст. Тоест има сериозен риск, ако днес подкрепим този законопроект, да създадем един опасен прецедент за нашето Събрание, който може да се използва днес по благороден начин, с легитимна, но утре с не толкова легитимна цел. Именно затова от „Демократична България“ няма да подкрепим Законопроекта, имайки предвид и това, че само след 10 дни в Народното събрание трябва да се гласува актуализация на Закона за бюджета, и там ще настояваме да има конкретна отменителна разпоредба на § 17. Ако трябва да резюмирам – имаме легитимна цел, която се споделя от мнозинството в тази зала, но имаме юридическо средство, което твърде спорно и твърде колизионно преследва тази легитимна цел и можем да влезем в сериозен конституционен проблем. Само една хипотеза да развием. Парламентът гласува Законопроекта, президентът налага вето. Ветото се преодолява – дело в Конституционен съд. Не бива да допускаме да влизаме в такива конституционни процедури, които по-скоро могат да забавят решението на проблема, а не да го ускорят. Затова за мен и моята парламентарна група най-логичното решение е да изчакаме Закона за бюджета след 10 дни и там да свършим работата, която колегите вносители се опитват да свършат с този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Славов, виждам колко Ви е трудно. Конституцията в чл. 87, ал. 2 казва: „Законопроектът за държавния бюджет“, но никъде не казва измененията му. Така както Конституцията много ясно във всички хипотези, когато се прави изменение, го е посочила, като започнем от чл. 84 на Конституцията и приключим с чл. 153 и следващите. Там ясно се говори, включително за измененията и допълненията. Тук говорим за „Законопроектът“ – да, защото конституционният законодател е имал предвид рамката, фискалната политика, защото наистина Законът за държавния бюджет това е политиката на държавното управление. Затова се говори по този начин. Но нека да не формализираме и да отиваме към всичките изменения, защото поставих въпроса: какво става с депутатските изменения. Тогава депутатите не трябва да пипат между първо и второ гласуване, защото те могат да променят цялата рамка между първо и второ гласуване. В Закона за публичните финанси между другото има един текст, който казва, че Законът за бюджета трябва да се измени тогава, когато са нарушени основни показатели, но не казва „само тогава“. Тези думи липсват в Закона за публичните финанси. Както и в Закона за публичните финанси има един текст, който казва, че Законът за публичните финанси може да се изменя само с негов закон. Таково нещо обаче по отношение на бюджета също липсва. Така че не смятам, че трябва да спекулираме в тази посока. Да, президентът може да наложи вето, но отново ще попитам защо президентът не наложи вето на Закона за бюджета на Касата, изменен с депутатски закон – 2017 г.? Защо президентът не наложи вето на Закона за мерките, в който Законът за бюджета беше изменен, и то със съществено изменение? Тук наистина става дума за изменение, което трябва да се случи и при което е ясно, че се нарушават принципите на правовата държава – принципът на правна сигурност, принципът на стабилност. И тук наистина трябва да сложим на везната кое е по-силното, защото тук е ясно, че имаме нарушение на Конституцията по отношение на чл. 53, ал. 4. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, ние от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ изцяло се солидаризираме с това, което казахте. Първо, за да се спрат каквито и да е спекулации, ние искаме да кажем, че подкрепяме промяната по същество. Тоест да отпаднат всякакви условия пред това преподавателите във висшите учебни заведения да получат увеличение на своите възнаграждения. Не подкрепяме обаче начина, по който това цели да се случи с този проектозакон, който е предложен от народни представители, а именно Вие сам казахте: разпоредбата на Конституцията, по точно чл. 87, ал. 2, е категорична, че Законът за държавния бюджет се предлага от Министерския съвет. Така че ние сме против начина, по който това се случва. Призоваваме да се изчака. Следващата седмица имаме уверение, че Министерският съвет ще внесе Закон за изменение на държавния бюджет и тогава това ще фигурира там. Благодаря.

Господин Славов, аз нямам намерение да влизам в професионален дебат с Вас. Вие сте далеч по добър специалист по конституционно право. Ние обсъждахме в парламентарната група допустимостта на този законопроект. Имаше различни мнения, но факт е, че имаше различни мнения – и какво е алтернативното мнение. Конституционният текст казва: „Законопроектът“ с определителен член, тоест може да се тълкува, ако четем буквално и само първоначалния законопроект, но ние, разбира се, никога не трябва да четем само буквата на закона. Какво стои зад смисъла на тази разпоредба в Конституцията? Стои виждането, че само Министерският съвет може да направи баланс на всички политики – на приходите, на разходите, сечението на всички държавни политики, публични услуги, публични дейности в една обща фискална рамка. Тази идея е доразвита и в Закона за публичните финанси, който забранява народните представители да правят предложения, които засягат приходите и разходите, освен ако не е осигурен източникът. Да, съгласен съм с Вас, че това е рискова промяна. Нито аз, нито ние можем да кажем дали тя е конституционосъобразна. Може да го каже Конституционният съд. И в този смисъл ние мислим, че рано или късно той ще бъде сезиран и ще има решение по темата, но са възможни две алтернативни решения, според нас. Едното е, че народните представители нямат право да предлагат никакви промени в Закона за държавния бюджет. Възниква въпросът, който и госпожа Митева зададе: „Защо могат да правят промени между първо и второ четене, а не могат да предлагат законопроект, който не касае приходите и разходите?“ Обръщам внимание, който не касае приходите и разходите. В Закона за счетоводството имаше един принцип – предимство на съдържанието пред формата. Тоест ние приоритизираме формата. Едната форма е недопустима. Другата е допустима. Само разсъждавам. Казвам Ви и другата гледна точка. Другото възможно решение на Конституционния съд е, че не могат да се правят промени, които засягат приходите и разходите, защото приходите и разходите са същината на бюджета – фискалният баланс е същината на бюджета. Казвам само, че има две тълкувания. Да, може да се изчака, но Ви обръщам внимание, че вчера синдикатите излязоха с декларация…

Последни думи. … казаха го и на Комисията по образование, че тяхното търпение е изчерпано и ако няма промяна в § 17, която да ускори предоставянето на средствата, те ще предприемат протестни действия. Причината за това не са седем дни. Причината е изчерпаното доверие от тяхна страна към министъра на образованието според мен.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на колегите за репликите. Дебатът, който водим, е важен, защото той очертава до голяма степен волята на това Събрание да се придържа стриктно към правилата или пък в определен случай да ги заобикаля, да ги тълкува или понякога да ги нарушава. Аз предпочитам това Събрание да се придържа стриктно към правилата, без друго всеки ден ставаме свидетели на аргументи на решения, които често пъти са около правилата. Поради това, приемете го като конституционен пуризъм, но продължавам да считам, че особено когато има спор, и този спор, от една страна, имаме един сравнително ясен конституционен текст, от друга страна, имаме аргументи, които са юридически, до голяма степен издържани аргументи, казвам го с респект и към госпожа Митева, и към господин Вълчев, но самият факт, че имаме спор, и от една страна, имаме конституционен текст, който за голяма част от хората е ясен и досега не е пораждал такъв спор, от друга страна, имаме едни аргументи, които също до голяма степен са легитимни аргументи, но ние от „Демократична България“ предпочитаме да застанем на страната на конституционния текст. Нека това да е конституционен пуризъм. Нека парламентарната практика да ме опровергае, но за мен, за нас това е по-сигурният избор в момента. И ще си позволя да цитирам едно от есетата във „Федералистът“ на Джеймс Медисън, в което се казва следното: „Можем ли да се надяваме на хартиени прегради на Конституцията да обуздаят завладяващия дух на властта.“ Е, не, не можем да се надяваме само на Конституцията без нейните контролни механизми да обуздае властта. Но все пак поне първото изискване е да се придържаме стриктно към текста на Конституцията и тогава вече, ако не сработи това стриктно придържане към текста на Конституцията, да се обръщаме към контролните механизми – Конституционен съд, президентско вето и т.н. С това ще огранича моята дуплика. Благодаря на колегите за направените реплики.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Защо се стигна дотук? Стигна се дотук заради желанието на министъра на образованието и науката да направи една реформа, която иначе не е в грешна посока, по неправилен начин. Неправилна е формата – обвързването със средства от бюджета. Неправилно беше направено предложението – между първо и второ четене концептуална промяна, както каза и госпожа Митева, без да е минала през обществено обсъждане, без да е обсъдена с ректорите – въобще целият стил на реформа, който демонстрира министърът, е как не трябва да се прави реформа. По възможно най-лошия начин – и комуникационно – имаше настройване на академичните среди едни срещу други. В крайна сметка не една крачка напред – една назад, а това, което правим, е една крачка напред – две назад. Защо? Защото компрометираме и бъдещи усилия за реформа, а тези реформи, пак казвам, са необходими, полезни, но те трябва да бъдат правени по умен и по разумен начин. Втората причина, поради която се стигна, е липсата на политика по отношение на финансирането на висшите училища конкретно с бюджета за 2022 г. Последните години бяха прилагани две политики. Едната е за увеличаване на субсидията в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация. Тоест, тези висши училища, които имаха по-добри показатели за качество и реализация, получаваха всяка година повече средства. Втората политика е изпреварващ ръст на минималните основни заплати за различните академични длъжности – асистент, главен асистент, доцент, професор. Тази политика беше проведена през 2020-а и 2021 г. В резултат на това минималните възнаграждения във висшите училища бяха по-високи, отколкото в системата на училищното образование. Тази година не е така. Тази година тази политика беше изоставена, но още по-лошо – беше изоставена и другата политика, която е за увеличаване на финансирането в зависимост от комплексната оценка за качество. Тоест ние нямахме никаква политика в бюджета, нямахме отношение на Министерския съвет към системата на висшето образование. Обърнах няколко пъти внимание на министъра, но всъщност липсата на политика се дължи на липсата на увеличение на средствата. Системата на висшето образование беше пренебрегната със Закона за държавния бюджет за 2022 г., за съжаление. Тук за пореден път ще поздравя господин Гечев, защото го направи по време на обсъждането на бюджета. Той, пак казвам с риск да се повторя, искаше да бъдат предоставени тези средства, и то по-бързо, на държавните висши училища. Вчера министърът на образованието обвини народните представители, които са вкарали този текст, че са го вкарали, без той да знае. Той го бил видял в „Държавен вестник“. Това, което искам да разбера, е кой лъже в момента: министърът на образованието ли лъже, или господин Гечев лъже? Аз знам отговора на въпроса и ще Ви го кажа: министърът на образованието вчера излъга доста непочтено към Вас. Не знам дали е въпрос на липса на добра коалиционна култура, или на нещо друго, но този текст не трябваше да бъде предлаган по този начин – със Закона за държавния бюджет. Иначе другият аргумент на министъра беше, че не трябва да се дават пари, без да се правят реформи. Ако искаме да имаме качествено висше образование, то зависи, разбира се, от атестацията, от изискванията на преподавателите към студентите, но зависи и от това дали имаме достатъчно високи минимални заплати за академичните длъжности. Минималните заплати имат сигнално значение към хората, които се включват в академична професия. Ако искаме да имаме качествено висше образование, най-добрите студенти трябва да стават преподаватели. За да станат най-добрите преподаватели, трябва да имаме минимални заплати, които да надвишават средната заплата за страната. Пак казвам, минималната заплата има сигнално значение към бъдещите преподаватели. Това беше политиката, която ние заложихме през 2020-а и 2021 г. Министърът на образованието оспори това. Той каза, че докато има преподаватели, които не отговарят на изискванията – перифразирам, не трябва да се увеличават заплатите. Това е все едно да кажем: в една градина, понеже имаме плодове, които не са добри, няма да я поливаме. Ами ние утре няма да имаме нито един плод в градината. Това е концептуална реформаторска грешка. Да, реформи трябва да се правят, но и заплатите трябва да се увеличават. Те трябва да стават паралелно, но не трябва да се обвързват по този начин, защото иначе рискуваме да нямаме никакви плодове, да нямаме никакво висше образование, ако изоставим тази постановка. Заплатите на педагогическия персонал трябва да са 125% от средната за страната – нещо, което „Продължаваме Промяната“ изведоха като приоритет и заслужават да бъдат поздравени. Това всъщност беше нашият приоритет, но по-важното е, че е залегнал в стратегическата рамка по време на последното правителство с премиер Борисов точно същото, 125%. По-важното е да имаме този политически, обществен и бюджетен консенсус, че учителите са важни и техните заплати трябва да бъдат по-високи от средната по същия начин – за да стават по-добрите ученици учители, за да имаме качествено образование. По същия начин и заплатите на преподавателите трябва да бъдат поне 150% от средната за страната. Тази крачка обаче не беше направена със Закона за бюджета, затова се наложи тези 20 милиона да бъдат предоставени допълнително. Те не са достатъчни, но все пак са крачка. Затова поисках министърът на образованието да присъства – за пореден път не чух коя от двете политики за него е по-важна: дали увеличаване на субсидията в зависимост от комплексната оценка за качество, или увеличаване на минималните заплати? Двете политики се бият в средносрочен хоризонт поне 3 – 4 години. След 3 – 4 години може да се съгласуват вътрешните структури, числеността на персонала с комплексната оценка за качество. В момента тези политики се бият. Не знам каква е политиката на министъра на образованието, на Министерството?!

Няколко пъти попитах. Това е важно, защото касае текста, който се предлага за промяна. Тези 20 милиона трябва да бъдат разпределени по ред между 38 висши училища. Това са два алтернативни реда, два алтернативни текста. За да бъде взето правилното решение, трябва да се знае каква е политиката. Но това е въпрос към управляващото мнозинство. Ако питате мен, аз ще Ви кажа каква трябва да бъде политиката, но управляващото мнозинство, и по-точно министърът, трябва да каже дали увеличава в зависимост от комплексната оценка, или се дават за увеличение на възнагражденията. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Моята реплика, разбира се, е към колегата бивш министър на образованието Вълчев, който в интерес на истината коректно пресъздаде споровете около това кога и къде да се предоставят тези 20 млн. лв. Аз обаче в репликата искам да направя една колегиална бележка. Все пак изоставането на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения стана драстично в предишен период от петнадесетина година – 12 години. И тъй като се излъчва и по медиите, има други народни представители, трябваше да се каже и това: че ние и други колеги от парламента, и в комисиите – Икономическа и Бюджетна, и тук, в парламента, многократно предупреждавахме бившите управляващи, че заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения, с примери – нали така, изостават драстично от средната заплата и от заплатите на учителите. Вашите аргументи, колега Вълчев, са точни. Няма как ние да искаме учители да останат с ниски заплати или от най-добрите студенти да не станат преподаватели. Но за това носим вина всички – някои повече, други по-малко. Така че предлагам да не се тупаме в гърдите и да се правим на герои, които спасяват висшето образование, да не се връщаме и много назад. Хубаво е, разбирам, че има общо съгласие тези пари да отидат при преподавателите и затова нека колегите юристи да кажат кой е най-добрият начин, без да нарушаваме Конституцията. В заключение, тези пари трябва да отидат при висшите учебни заведения, ако искаме да задържим най-добрите кадри за преподаватели. Освен това, прави са колегите, че задължително трябва да се осъществят и реформи, тъй като във всички сфери на страната, в това число и в университетската система, има проблеми. Тоест по-малко да се връщаме назад кой, къде, какво е казал – хората помнят, дайте да видим как да осигурим средствата на висшите учебни заведения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Всъщност искам да се съглася изцяло с казаното от господин професор Гечев. Наистина наблюдаваме два основни проблема във висшето образование в последните години. Те не са се случили за последните три месеца, а за едни да кажем 10 – 15 години, в които други хора бяха управляващи. И двата проблема, както и в изложението каза преждеговорившият, са, от една страна, ниското заплащане, години наред изоставащо заплащане за висшите училища. Аз съм работил в система, която не е публична – в частния сектор. Там е много ясно – ако има качество, се предлага и съответното заплащане, има съответното търсене. Няма нужда да се търсят държавни средства, за да се спонсорира един продукт, който е добър. Но ниското заплащане – това е натрупване с годините. От друга страна, абсолютно важно за развитието на висшето образование е парите да следват качеството, тоест да има промяна в атестацията, в качеството, комплексна оценка за качеството, което се произвежда във висшите училища, и тогава нещата ще потръгнат. Сега малко сме в ситуацията, в която с чужда питка правим помен, и казваме: ето, сега ние не сме на власт, Вие увеличете заплатите. Да, точно това беше идеята, аз съм съгласен, трябва да се увеличат заплатите. Затова бяха отделени тези 20 милиона, но те не трябваше да бъдат раздавани на калпак, а да бъдат вързани с една оценка на качеството. Това беше и предложената промяна от професор Денков. Така че, вижте, може би не по най-правилния начин е била направена тази поправка. Ние се съгласихме и гласувахме в Бюджетната комисия, че това трябва да бъде променено. Тук идва въпросът как да стане това нещо? Моят подход от страна на риск мениджмънта е такъв, че да, трябва да видим какви рискове поемаме и какво седи отсреща. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още няколко изречения. Тук се казаха няколко неща относно дали е конституционосъобразно или не – определено има риск. Ние се опасяваме от влизане в процедури, които ще поставят Народното събрание като цяло в една много нелека и неприятна ситуация, с цел да постигнем какво? Да изпреварим актуализацията на бюджета с една седмица или с две седмици. Аз мисля, че всички сме съгласни, че тези промени и тези средства трябва да стигнат до висшите училища, но предлагаме това да стане по един безрисков, бърз начин, който е през актуализацията на бюджета, в следващите няколко седмици този проблем да бъде решен, без да поемаме тези рискове, за които споменах. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Уважаеми господин, Гечев, имаше изоставане, да. Имаше изоставане и на заплатите на учителите в последните 30 години, прощавайте 25 – до 2017 г. Ако погледнете, в много голяма част от този период средните заплати на учителите бяха под средната за страната. Но в резултат на разговори, какъвто е днешният, пак казвам, се постигна един положителен обществен, политически, бюджетен консенсус, че трябва да бъдат поне 125% от средната за страната. По същия начин днес трябва да говорим. Да, имаше изоставане, но пак Ви казвам, през 2020 г. ние регламентирахме по високите заплати и ги финансирахме. Защо сега правим крачка назад?! Добре, закъснели сме, но още по-лошо от закъснението е да правим в момента крачка назад. Нека да се насочат средствата към увеличение на минималните заплати като допълваща субсидия над тази, определена по реда на чл. 91, да се предоставят допълнителни средства с актуализацията, да се направи политиката за увеличаване в зависимост от комплексна оценка за качество – тоест и двете политики могат да се правят паралелно. Подписахме с висшите училища споразумения да оптимизират структурите си – там, където са с ниска оценка, това нещо да се прави отделно. Тоест и реформата, за която говорите, и увеличението на финансирането да се случат и системата да върви към по-добро. Вие казахте 10 години, ама от тези 10 години две години и половина от тях сегашният министър Денков беше министър и заместник-министър. Това е по времето на десетте години на ГЕРБ, за които говорите. Той отговаряше за висшето образование и заедно с него – аз тогава бях главен секретар, сме направили промени, които, смея да твърдя, че бяха непопулярни, бяха болезнени за висшите училища – беше отрязан приемът в над 30 професионални направления. На социалните, стопанските и правните науки с 60% отрязахме приема. Вижте някои висши училища, като Стопанската академия в Свищов и други – пет пъти им беше намален приемът. Но висшите училища възприеха тази реформа. Те едва ли не се съгласиха да се самобичуват. Защо? Защото тя беше правилно изкомуникирана. Тоест, ако се направи една реформа правилно, ако се направи с подходящите стъпки, тя ще доведе до положителния резултат, който всички очакваме. Така че бъдете по-предпазливи да критикувате тези 10 години, защото в тези 10 години и министър Денков е отговарял за висшето образование. Последно: защо не с актуализацията? Разбира се, че може да се направи с актуализацията, но пак Ви казвам, вчера на комисия прочетоха и протестните декларации. На комисия синдикатите казаха, че им е изчерпано търпението. Защо им е изчерпано търпението – просто защото не вярват. Те вече са с болезненото усещане, че биват баламосвани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Министър Денков просто трябваше да каже: да, съгласен съм тези средства да бъдат дадени тази година за увеличение на възнагражденията, а с актуализацията да финансираме увеличението на средствата в зависимост от комплексна оценка за качество и ще направим реформата на атестацията съгласувано с академичната общност, най-вече със Съвета на ректорите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Едно от най-често използваните словосъчетания от тази трибуна е върховенството на закона или върховенството на правото. То има много измерения, но може би най-характерното от тях е, че всички органи и всички индивиди са подложени на закона, дори и върховните. Естествено, когато си върховен орган по Конституция, както е Народното събрание, контролът върху това дали спазваш собствените си правила е по дефиниция по-слаб – няма над теб или е индиректен, Конституционният съд се произнася само ако бъде сезиран, президентското вето може да бъде преодоляно и остава една голяма гаранция, за да бъде спазван Правилникът – себеограничението. И тук намирам аз ролята на юристите в парламента – нелека роля и често болезнена роля, защото ти се налага да се изправяш срещу легитимни обществени очаквания, каквито са тези на преподавателите, срещу собствената си група, където народни представители са подтикнати от емоцията на деня или от своята приемна, за да ги поставяш в рамките на Правилника и Конституцията, разбирайки, че това не е забавяне или препятствие на процеса, а гаранция за неговата ефективност. Тежка е тази роля, неблагодарна е и обикновено другите не те обичат. Само вчера в Правната комисия бяхме изправени пред такъв много тежък проблем – за педофилията, където народни представители искат да направят нещо и ние им казваме: ще го направим след седмица, когато сме готови с текста, така че да не се окаже, че вместо да изпишем вежди, избождаме очи, и това се случва всекидневно. Днес е такъв въпросът, и то на конституционно основание. Чуха се много неща и естествено, аз не мога да пледирам да съм последна инстанция и никога не бих го направил. Но Конституцията тук ми се струва пределно ясна – Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. В друга разпоредба пише, че той се приема от Народното събрание, откъдето е и възможността за поправки между първо и второ четене. В интерес на истината сравнителният конституционен анализ показва, че българската Конституция дава огромно поле за законодателна инициатива на народните представители. В други конституции не е така – изисква се определен брой, изискват се групи, за да няма пролиферация на непрекъснати предложения. Тук има само едно ограничение – конституционният законодател е внесъл само едно ограничение, само едно, и това е Законът за държавния бюджет. Не е Законът за ДОО, не е за НЗОК, които са свързани, естествено, но се внасят, разглеждат и гласуват отделно. Защо това е така? Защото днес, когато го приемем, ако приемем това предложение, то между първо и второ четене могат да завалят каквито и да е предложения, а гаранцията, че излизат от предметния обхват, не е достатъчно сериозна, тъй като мнозинството, което го е приело днес, може да го приеме и утре. Това е, защото бюджетът повече от всеки един закон изисква стабилност и той сам по себе си е акт със специфично значение – това е план-сметка, прогноза по съществото си. Като казвам това, минавам към следващата тема. Наистина, след като има консенсус в управляващото мнозинство, а доколкото разбирам и в коалицията, за решението по същество и след като се чака до няколко дни актуализация на сегашния бюджет, вкаран по реда, който е определен от Конституцията, то тогава тази инициатива и този дебат наистина стават до голяма степен неразбираеми. Аз съм готов, предполагам и Вие, да признаем, че именно „Има такъв народ“ поставиха този въпрос на масата, че именно те инициират премахването на този параграф и че са убедили коалицията с актуализацията да го премахне, и това ми се струва напълно резонно и честно. Обратното би означавало да направим сравнително опасен прецедент, където десетките параграфи в Преходните и заключителни разпореди в Закона за държавния бюджет могат ежедневно да бъдат поставяни под най-различна форма на обсъждане. Една от най-ярките според мен характеристики на вносителите на този закон е, че те се придържаха към разбирането за парламентаризъм и за правила. Днес тази акция, която иска да изпревари инициативата с 12 дни, е наистина до голяма степен неразбираема и би имала сравнително тежки политически последствия, доколкото гласуването по Закона за бюджета заедно с гласуването за избор на Министерския съвет и вота на недоверие са онези лакмуси, които определят политическите мнозинства. Ще завърша със следното: разбираема е инициативата, добре е, че има такава чувствителност, но мисля, че има достатъчно начини това да се направи в срок и по правилата, защото веднъж прекрачиш ли едно правило, оттам нататък спиралата е само надолу. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Зарков, досега никога не сме прекрачвали нито Правилника, нито Конституцията за тези три парламента. Ще Ви помоля да ми посочите кога аз съм нарушила Конституцията или Правилника – говоря лично за себе си или за колегите от моята парламентарна група. По отношение на чл. 87, ал. 2 липсва тълкуване на Конституцията по този текст, така че всеки има право да подаде искане в Конституционния съд и да поиска тълкуване на тази разпоредба, за да няма спекулации. Има много решения на Конституционния съд – тогава, когато има искане за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за бюджета, на Касата, на ДОО, те винаги се гледат и знаете, че общо взето принципът е един и същ и правилата са едни и същи за трите бюджета. Много ясно Конституционният съд във всички тези решения говори точно за това – за фискалната политика, за рамката, за приходите, разходите и за тяхното нарушаване, но никъде не се говори въобще да не могат да се внасят такива законопроекти особено в този случай, ако трябва да изправим една техническа грешка или ако трябва да изправим нещо, което е очевидно противоконституционно. Кое наистина натежава – Конституционният съд да не обяви нормата за противоконституционна, или да приеме в момента това изменение?! Още повече, че Конституционният съд си промени и практиката, така че този закон, ако бъде приет и бъде атакуван в Конституционния съд и Конституционният съд каже, че народните представители не могат да внасят такива закони, и го обяви за противоконституционен – старият текст няма да изникне. Тоест ще се появи празнота и този текст няма да го има и тогава ще се приложи директно чл. 1, ал. 5, т. 2.9, където средствата ги има за увеличение и директно ще се дадат за увеличение така, както стана с музеите, тоест няма никакъв проблем. Параграф 17 просто създаде едни условия и той е абсолютно излишен, създаде едни условия, които бяха абсолютно излишни и недопустими, но тогава това беше желанието на министъра на финансите. Защо не чакаме актуализацията? Първо, актуализацията не е ясно дали ще се случи за тези 10 или 12 дни и ние не сме видели никаква актуализация. Ние от „Има такъв народ“ текст на Закон за изменение и допълнение на бюджета не сме видели. Не знам, а Вие може и де сте видели. От друга страна, когато аз поставих въпроса за изменението на този текст, ми се каза: да, ще бъде изменен, но само с чл. 57 от Закона за висшето образование. Ние не приемаме да ни се извиват ръцете и не приемаме изменението на § 17 да стане през задължителна реформа на Закона за висшето образование и чл. 57 – без задълбочени дебати и без цялата академична общност да седне и да каже своето „да“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Да, господин Зарков, явно има различни мнения. Аз не съм юрист и имам свое мнение по въпроса. Споменах го вече, че доста рискова ми се струва цялата ситуация, и явно има различни виждания, че може и така, не знам. След като не се е случвало досега, значи има някаква причина, така че – да, имам свое мнение, но явно има и друго мнение. Затова казах, че това е един огромен риск, от една страна, да влезем в някаква процедура, която ще създаде прецедент, ще отвори възможности за промени между първо и второ четене и изобщо ще отвори кутията на Пандора. Тук искам да отбележа нещо друго. В момента говорим за спестяване на една седмица, на две седмици и аз съм абсолютно съгласен с Вас – инициативата идва от „Има такъв народ“. В цялата коалиция има разбиране, както и господин Вълчев спомена, да, трябва да се промени това нещо и ние ще го променим. Но също трябва да отбележим, че днес половин ден вече се занимаваме с една процедура, която е под въпрос, с цел да спестим пет дни. А какво става с другата законодателна дейност и с нещата, които ни предстоят по Плана за възстановяване и устойчивост, цялата законодателна програма, която трябва да приемем?! Наистина това ли е дневният ред в момента на обществото – да спестим едни пет дни, като губим ценно парламентарно време, като поставяме цялата процедура под въпрос, след като има виждане, че това трябва да се случи и ще се случи в рамките на този месец? Това е моят въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митева, няма да влизам в разговор по същество за уредбата и за отношенията към образователната система и висшето образование в частност. Вие сама казахте, че тя заслужава дълбок дебат. Не мисля, че този дебат може да се получи по този начин и това е една от причините законодателят – конституционният, да е ограничил тази възможност. Няма да си позволя да посочвам нарушения на Правилника от Ваша страна или не от Ваша страна, защото на всеки най вероятно му се е случвало. Въпросът е имаме ли контролни механизми ние като зала и като мнозинство да не го допускаме да стигне докрай? Мисля, че прочитът на чл. 87 от Конституцията с първата му алинея, която определя законодателната инициатива, и втората, която е ограничителна, е достатъчно ясен. Мисля, че този прочит е доразвит в Закона за публичните финанси, и Вие сама казахте, че планирате и предложения между първо и второ четене – чл. 119, ал. 1 от Закона за публичните финанси също обяснява, че не се допуска извършването на допълнителни разходи или промени по консолидираната рамка, ако не е инициирано от Министерския съвет. След този дебат най-вероятно този въпрос ще стигне до Конституционния съд, но това не променя факта, че най-вероятно актуализацията на бюджета ще влезе съвсем скоро и в най-добрия случай този законопроект ще бъде присъединен към другия, тоест дори и бързина надали ще се постигне. Но тук искам да Ви кажа нещо. Защо не казвам, че Вие сте нарушили Правилника в този случай? Защото, уважаеми господин Гюров, благодаря Ви за репликата и използвам повода да кажа с цялото си уважение, че този законопроект не биваше да бъде разпределян по комисиите и това ме кара да се сетя за онази реплика на генерал Шарл де Гол, че политикът е човек, който може да казва не. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по образование и наука искам да обърна внимание на самия § 17 по същество, колеги, и ще повторя някои от аргументите, които бяха изказани досега. В него се оставя впечатлението, че рисуваме вратичка за много по-големи промени в системата на висшето образование и обвързваме разходите с много бързи резултати. Реално § 17 представлява грешка с неразбирането си как въобще функционира академичната общност, защото не можем през един параграф в Закона за бюджета да си купуваме бърза реформа, която има основополагащ стратегически характер. Не може един параграф в Закона за бюджета и не може той да бъде пръчката, с която ще подкараме същата тази реформа. Ние дължим на академичната общност широк и задълбочен дебат, а не да ги заплашваме с липса на финансиране. Днес имаме и втори проблем – опитваме се да поправим една грешка по начин, който е невъзможен и недопустим. Това не оправя нещата, а само ги влошава. На един месец сме от актуализацията на бюджета, колеги, нека не правим допълнителни спорни действия, за да поправяме един параграф, който сам по себе си е изключително спорен, нека не създаваме прецеденти, на които ще се позоваваме после години наред. Дължим на този етап на академичната общност бюджетираните средства безусловно, защото реформа не се прави под заплаха от обедняване, сякаш сме изчерпали всякакви други средства, при условие че не сме. С актуализацията всъщност парите ще стигнат по най-бързия начин и после ще дойде време да отворим широка дискусия за реформата в атестирането. Що се отнася до този законопроект. Фразата, която най-често чувам тези дни, е: „Не съм конституционалист, но…“, и тази фраза започва да отразява обстановката, в която се намираме напоследък. Нека подкрепим най-сигурния начин и безспорен начин за академичната общност през актуализацията на бюджета и да се извиним за ситуацията. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаема госпожо Белобрадова, много ми хареса встъплението на Вашето изказване, в което Вие направихте един много хубав анализ колко е сгрешен § 17 и много ми хареса това, което казахте, как не може под заплахата, че ще бъдат спрени един пари, да се прави реформа. Това наистина е такова силово, диктаторско действие. В демократично общество като нашето не би трябвало да се прави така. Същевременно обаче казахте малко по-нататък: „нека не правим спорни поправки на текст, който е изключително спорен“, и това ме учудва, колеги. Забелязали ли сте колко дребни камъчета ние имаме в обувките? Някакви такива законови несъвършенства, някакви пропуски в законите – това се е случвало в абсолютно цялото законодателство, и то е обективно обусловено. Няма да влизам сега в дълги анализи, но ако има едно малко камъче в обувката, колеги, защо да не вземем да го извадим? Вижте, от опозицията нямаме никакъв интерес да Ви помагаме в момента, защото в крайна сметка, ако правилно разбираме, § 17 е отворил проблем на мнозинството. Ами, дето се вика, ако ние сме безотговорни хора, колкото повече се задълбочава този проблем, толкоз по-добре, настройвате някакви общности срещу себе си, настройвайте ги. Пак казвам, мислейки за това как да направим живота си по-подреден и по-спокоен, защо, ако има едно малко камъче в обувката, да не го извадим? И кое е по-спорно? Спорно е да се промени сега § 17, защото Конституцията пречи или какво? Разбирате ли? Ние сме разумни хора и ако сложим нещата на баланс на везната, на мен ми се струва по-разумно в момента да се извади камъчето от обувката, отколкото да водим конституционен дебат, в който и аз бих участвал с удоволствие, но в момента няма никакъв смисъл. Въпросът е може ли да се реши дневният проблем, или не може? Ако не можете, здраве да е.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, Конституцията не може да бъде пречка. Конституцията е основният закон, с който трябва да се съобразяваме. Да, в момента наистина дебатираме по това дали всъщност, вадейки едно малко камъче от обувката, не си слагаме един огромен камък, с който дори не може да продължим напред. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Макар че изказването е по същество, не мога да не мина през процедурата и начина, по който се променя Законът за бюджета, и смятам, разбира се, че това не е конституционосъобразно. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Ако се вслушваме едни в други и не ръкопляскаме само на това, което на нас ни е угодно, тук няма да се налага да правим компромис, нито да нарушаваме правилници, Конституция, закони и така нататък, защото все пак Народното събрание не е Teatro alla Scala. Би трябвало да знаем, че има Конституция, има закони, има Правилник и трябва да бъде спазван независимо от това дали имаме интерес или не. Толкова по процедурата и дали тя трябва да продължи, дали трябваше да бъде спряна. Но защо се наложи да се действа по този ред, по това искам да се спра, защото никой всъщност не бърка дълбоко в раната. Има ли нужда? Тук ставаше въпрос за една реформа, която да повиши качеството на академичния, на атестационния процес и така нататък. Окей, всички сме убедени, че има нужда това да се случва. Вие обръщате ли внимание на начина, по който се случва? Вие смятате, че предложеното от министъра на просветата – от господин академика, е начинът, по който трябва да се повиши качеството и на атестационния процес, качеството изобщо на академичния процес? Ами не, колеги. Това е нова зависимост от организациите на Сорос. Да Ви питам: тези научни публикации, които се включват в базата данни, обозначени като SCOPUS – това е на английски изписана абревиатура, научни статии, студии, обзори, глави от книги, монографии или сборници, и още една организация – Web of Science, те са неправителствени организации, чии? Тук защо никой не говори за тези неща? Откъде накъде един професор, един научен работник, или един асистент, или въобще един академичен служител ще трябва да зависи от някакви частни, от някакви неправителствени организации, които знаем в чии среди са? Значи, какво – сега отново поставяме цялата академична общност, кариерното им развитие да зависи само от това? Прощавайте, ние този процес го наблюдаваме вече 25 години в България. Като започна тук, от тази трибуна, да говоря за зависимости от определени кръгове и започват подхилквания, вместо да започнат подсмърчания. Ето затова възниква този казус, колеги от БСП. И когато се хващате за буквата на закона, на Конституцията и на Правилника, сте прави, но по същество Вие не би трябвало да подкрепите такава реформа на министъра на образованието, защото това не е реформа. Това е тотална зависимост от едни кръгове и после се чудите университетите защо не са български и не преподават нищо българско, и после се чудите кого да обвините какво се случва там и защо всеки, който иска да има кариера, ще защитава каузите точно на тези хора, които невинаги са нашите каузи, ако и да се кълнем в еднакви евро-атлантически ценности, тук няма нищо общо геополитическата ни ориентация. Абсолютно нищо общо! От тази гледна точка може да гледате на нашето гласуване днес от по-дълбокия смисъл, защото, ако ние позволим такава реформа, ще ни направят такива реформи навсякъде, и в детската градина. Учуден съм, да не кажа като Ива Митева, изумен съм, от това как с лека ръка пускате да се прокарват неща, които са дълбоко ведни за българското общество, за българското висше образование, за академичната, научната сфера и така нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, понеже започнахте да говорите, както казват някои хора, за наука, и аз ще се опитам да Ви отговоря съвсем сериозно. Първо, целта на този законопроект не е да се заклейми академик Денков. Второ, реформата трябва да започне от други места. Той се опитва неистово да започне нещо. Самият той никога не е казвал, че всичките му действия са правилни. Опитите на Комисията по образование са да примири донякъде, но инсинуациите, че SCOPUS и други индекси са принадлежащи към някакви тайнствени общества, от които ние ще станем зависими, това граничи с фантасмагории, които не искам да коментирам. Те не са достойни за човек като Вас, който, мисля, че когато говори за наука, трябва да бъде съвсем точен, така че нека тук да не заклеймяваме академик Денков. Той се опитва да направи нещо. Аз ще Ви задам един въпрос: докога ще се правим, че не виждаме, че в България няма сериозна наука; докога ще се правим, че не виждаме, че не даваме нищо за наука; докога ще се правим, че не виждаме, че раздробяваме висшето образование на стотици учебни заведения, при които принципът: „Парите вървят след студента“, са се превърнали в хранилка на този и на онзи? Така се срути Свищов – едно уникално учебно заведение с огромни традиции. Докога ще се правим всички, че не виждаме всичко това? И въобще този законопроект може да отвори само кутията на Пандора. Науката ни е в трагично положение. Младите хора не искат да се занимават с наука. Те бягат в чужбина в чужди екипи, не се връщат тук вече. Този въпрос си задайте, но не към академик Денков. Той се опитва нещо да направи, нека да му помогнем, колкото можем. И аз не съм съгласен с много от нещата, които тази реформа в момента се опитва да се реализира, но да се анатемосва опитът… Даже малко ми е неудобно, тук и един министър, който много уважавам, господин Вълчев, и той се опита да го нападне него фронтално. Опитва се – нека да помогнем с нещо, там, където е сбъркал, да посочим, защото наистина критериите във всички области – мога да кажа в областта на биологичните, медицинските науки, много трудно може да се използват тези индекси, защото нас не ни допускат да публикуваме. Аз имам публикации в „Лансет“ и в „Ню Ингланд джърнъл ъв медисин“, защото съм участвал в международни екипи за проучвания. Иначе българско проучване, български учен да бъде допуснат в такива списания, това е невъзможно, а в хуманитарните пък някои държави плащат на своите учени, за да публикуват, дават им пари за това, а нашата държава нищо не дава. Това е много дълъг спор, но не е насочен този дебат сега тук към това, за което Вие се изказахте. Аз останах малко учуден, неприятно изненадан от това. Може би Вие ще може да го обясните. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председателю. Репликата ми, разбира се, е към уважавания колега Йордан Цонев. Напълно съм съгласен с мнението, че така предлаганата промяна противоречи на Конституцията. Това го казвам, след като в последните дни съм се консултирал с мои познати, които са конституционалисти. Това е тяхното мнение. Крайният съдник по тези въпроси винаги е Конституционният съд, тоест всичко става към момента – говорим мнения. В този смисъл напълно съм съгласен с Вас. По отношение на твърдението Ви, че SCOPUS и Web of Science са неправителствени организации. Това е невярно твърдение. SCOPUS е собственост на холандското издателство, нидерладското издателство Esevier – едно от най-старите издателства в света, с огромна научна литература, , което е за печалба, частна компания, а Web of Science е собственост на Clarivate, което е дъщерно на Reuters. Не е неправителствена организация. Също така това е добре известна световна информационна агенция – Thomson Reuters конкретно, която също така работи за печалба. Това са платени услуги, а не са подаръци от неправителствени организации. Тук трябва да заявя, че от 25 години съм преподавател в Софийския университет, така че със сигурност имам някакъв интерес, който се намесва в моето мислене по въпроса, въпреки че в момента съм в неплатен отпуск. Мога да Ви уверя, че специално в нашия университет имат голямо значение хоризонталните мрежи, организирани от самите световни учени бази данни, като например Academia.edu или например ResearchGate, които не са неправителствени. Това са хоризонтални мрежи, създадени от самите учени в света, за да може да се мери приносът на всеки един от тях. В нашия университет те също имат тежест. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам. Що се отнася до реформата, има една опасност. Опасността е в подзаглавието „Трябва да я направим съвършена реформата“ – никога да не я направим, а само да искаме едни пари – това е опасност. Как да я избегнем? Как да я избегнем, така че срещу парите все пак да има реформа? Как да го направим? Питам. Благодаря Ви.

Господин Цонев, Вие сте прав по отношение на това, че именно предложените промени в наукометрични показатели взривиха академичната общност – не методиката за атестация, не § 17 от Преходните разпоредби на Закона за бюджета, а променените наукометрични показатели. Всъщност ние такива наукометрични показатели имахме през 2017 г. и 2018 г. Бяха направени трудно тогава – в режим на множество итерации. Защо взривиха академичната общност? Защото са нереалистични като постигане на цели, защото бяха разработени в недостатъчен режим на публичност и прозрачност, защото не беше съобразена спецификата на различните професионални направления и области на висше образование – това го казват представителите на различните висши училища и на различните области на висше образование. Това, което заслужава да се обсъди, е дали да не се направи промяна в Закона за развитие на академичния състав – в самия закон да бъде една най-обща рамка на наукометричните показатели, но това е отделен разговор. Проблемът на тези бази данни – тук и господин Ганев е прав в това, което каза, че те са платени. Ние искаме висшите училища да публикуват в тези бази данни, но там е скъпо за преподавателите. Често една публикация струва 5 хил. лв., или над 2 хил. евро. От една страна, няма да им даваме възнаграждения, казваме им – ще Ви дадем възнаграждения, когато публикувате, а от друга страна, те казват – ама ние нямаме пари да публикуваме, нямаме и нарочно отделени средства за публикуване в тези бази данни. В тях няма достатъчно реферирани издания от хуманитарните науки, ощетени са и учените от социалните, стопанските и правните науки, които са предимно с национален характер. Тоест още там имаме една неравнопоставеност и няма как да имаме еднакъв брой реферирани издания. Това е един сериозен проблем, който стои пред наукометричните показатели. Тук се връщам на думите за реформата и на думите на професор Михайлов, че опитите са хубаво нещо, но са лошо, когато ги правиш лошо. Те компрометират следващите опити. По-добре понякога е да не направиш опит, освен ако целта не е да демонстрираме желание за реформи. Кое е по-важното – да демонстрираме желание за реформа, или да я направим с разумни крачки – не само разумни, но и достатъчно откровено? Това, което не беше направено, е реформата да бъде предложена по един откровен начин, с промяна между първо и второ четене, без настройване на академичните среди едни срещу други, с желание да се чуят повече гласове, с чувство за самодостатъчност и така нататък. Благодаря.

А иначе ние подкрепяме професор Денков за посоката и за намеренията му за реформи.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, всъщност аз съм доволен и от трите реплики, защото влязоха в същината на проблема и го очертаха. Нужна е реформа и академик Денков се опитва да я направи. Професор Михайлов каза, че уважава опитите му и тези опити трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни. Долу-горе същото каза и колегата Ганев. Как да направим реформата? Как да я направим? Да дадем пари, но как да я направим? Изобщо и на трите реплики аз си позволявам да отговоря общо – защо смятам, че в репликите имаше един общ знаменател и той е, че трябва да се направи реформа; че има опити да се направи такава реформа; и не на последно място, че това, което се опитва да прави академик Денков, среща съпротива от академичните среди по различни причини – дали защото няма пари за публикации и така нататък. Не претендирам, колега Ганев, че съм бил точен. Приемам Вашата реплика за по-точна фактологичност, но да Ви отговоря на въпроса как се прави реформа, защото имам право да го направя. Най-силните, най-дълбоките и най-истинските реформи в прехода бяха направени в периода 1997 г. – 2001 г. Дори ако щете, защото времето беше такова и го изискваше. Знаете ли как правехме всяка реформа тогава? Знаеше се как започва и как свършва, знаеше се как и кога това ще стане – 1, 2, 3, 4, 5. Започваме в 1997 г. и през 2001 г. цялата ще изглежда ето така. Какви са тези опити? Какво значи опити? Пробваме едно, подкрепяме го – ще видим как ще стане, проба – грешка и така нататък. Дайте да я видим как изглежда разписана тази реформа – първо, второ, трето – пето, първата година, втората, третата, четвъртата, петата. Да се обединим всички около нея и който и да дойде на власт, да я довърши. Впрочем, така се случи по времето на СДС – дойде на власт правителството на НДСВ и ДПС и довърши голяма част от тези реформи, които не бяха започнати. Дали някой е съгласен с тях? Професор Михайлов, аз изобщо не се хилех, като ми правехте реплика, а просто я приех много насериозно, защото Ви уважавам. Струва ми се, че би трябвало да приемете на сериозно това, което казвам в момента, най-малкото защото съм правил такива реформи. Някои може да са имали дефекти, но плодовете на тези реформи от 30 години вървят нагоре. Ще Ви дам само един пример – от 20 милиарда брутен вътрешен продукт сега имаме 140 милиарда и това е плод точно на тези реформи. За колко години? За 20 години. Кой го прави това? И в образованието, и в здравеопазването – навсякъде има нужда от реформи, но навсякъде трябва да бъдат направени ясно, а не на парче и не тези, които имат пари, или тези, на които определени кръгове, господин Ганев, ще дадат пари. На определени университети, доколкото знам от професор Чобанов, скоро пак са дадени – на едни осем университета, да, имат такива пари, а на други не са дадени. Не са дадени от държавата, а са дадени от другаде. Сигурно фактологично не се изразих правилно, но като цяло тенденцията е тази и ние я знаем много добре. Благодаря.

Само за една минута. Господин Цонев, не е забранено човек да се усмихва, но понеже Вие казахте „по времето на СДС“, аз си спомням как Ви наричаше председателят на СДС и Вие много сериозно тогава реагирахте и с основание. Нали си спомняте как Ви наричаше той – тогавашният председател на СДС? Аз ще Ви припомня няколко реформи, които се случиха тогава: приватизацията – нарязаните машини, продадените предприятия и катастрофата на много части на българската промишленост; здравеопазването – търговските дружества, след 20 години – 700 милиона задължения. (Реплики от парламентарната група на ИТН: „Какво лично отношение е това?!“) Затова предизвиквате усмивка у мен с това, че е започнало нещо при СДС и е довършено при НДСВ и ДПС. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, днешният ден наистина задължава и този параграф, който обсъждаме, той наистина има и своя по-дълбок смисъл и ние започнахме да навлизаме вече в него. Затова е добре, че беше повдигнат този въпрос, дори при тази процедурна форма, която е избрана. Какво наблюдаваме във висшето образование, което е директно свързано с този параграф? Между другото, този параграф, оригиналният му вид в бюджета, не представлява нищо друго, освен опит за търговия – давам 20 милиона, срещу което налагам своето мнение, и то го налагам без необходимата дискусия в обществото, което, разбира се, не покрива обявените цели на настоящото управление. Какво друго наблюдаваме във висшето образование от средата на миналата година? Тогава по абсолютно непрозрачен начин беше направена селекция на така наречените научноизследователски университети. Нали точно за науката говорим и за това как тя да отговаря на по-високите стандарти, на по-високо качество? Е, тогава, това в публичното обсъждане, което беше прието по отношение на селекцията, беше срокът да се намали на една седмица. Всички останали забележки по същество, които касаеха това, че трябва тази класация да се прави не по университети, а по научни направления, беше пренебрегнато, а именно научните направления са важни и там се демонстрира съответното качество от университетите. Не може университетът да е добър във всичко, въпреки че ни се иска да е така. Но както и да е, тогава бяха избрани седем университета да са научноизследователски поради факта, че се бързаше с Плана за възстановяване. Планът за възстановяване все още не е факт или поне не се изпълнява нито на теория, нито на практика. Какво се случи преди няколко дни? Тези същите университети, на тях бяха разпределени допълнителни средства с Постановление на Министерския съвет точно за научни постижения, тоест да могат да публикуват във въпросните бази данни, на които господин Цонев обърна много добре внимание. И тъй като там има много списания, част от аргументите, които той каза за соросоидния им характер, са валидни за някои от тях и мога най-категорично да го заявя. Така че там има разграничение, има си списания, в които да се публикува, изисква се да се плати. Това наука ли е? И дори да е наука, ние трябва ли да се включим точно в тази търговска част от науката? И не трябва ли да обърнем внимание тук в нашата страна, особено в областта на социалните, на обществените науки, какво наистина е полезно като научно постижение? Това е да се направи примерно една стратегия, която да се използва от институциите за провеждане на реформи. Ето това е приложна наука, ето това трябва да носи много повече точки в една подобна класация, а не това, което наблюдаваме в момента – комерсиализираното публикуване в SCOPUS/Web of Science, което като научен принос в България към момента се равнява на нула, още повече че е трудно да се публикува, въпреки че много хора, които са радетели на подобно публикуване, нямат публикации в подобни бази данни. Аз не искам да се хваля, аз имам публикации и съм рецензент на подобни списания, но тези, които наистина са развити, тези, към които наистина искаме да се стремим, там се плаща. Държавата ще даде на част от университетите по собствена преценка възможност да публикуват там срещу съответното заплащане, което се нарича стимулиране, както, между другото, е и с така наречената програма „Стефан Стамболов“, чието име не е подходящо избрано, за която говорихме в Комисията по образование, която също ще стимулира обучаването на талантливи български деца, но само 10 на брой на година, в соросоидни университети. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Чобанов! В моята реплика имам само два въпроса. Първо, поздравления за това, че сте рецензент в, надявам се, без да разбирам от Вашата дисциплина, в реномирано списание, но въпросите са ми кратки. Първо, това списание със свободен достъп ли е? И второ, получавате ли хонорар за работата, която вършите към него?

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Чобанов! Не е вярно, че всички списания, които са индексирани по SCOPUS/Web of Science, са платени. Категорично не е вярно. Има такива, които хем са със свободен достъп, хем са безплатни, така че който иска, може да публикува там. Ако насоката на Вашето изказване е към високите квартили, това е вярно, че те обикновено са платени, да. Дебатът обаче е друг, не е за образованието. Дебатът е точно за начина, по който трябва да се дадат едни пари, които министър Денков се опитва да вкара в реформа. И аз тук с професор Михайлов съм абсолютно съгласен, че се дава начало за реформа. Необходимо е да бъде подкрепена. Но когато дойде дебатът за висшето образование, тогава вече по същество ще можем да го кажем това. Да не разводняваме. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Чобанов, аз мисля, че фокусът на дебата, включително и във всички изказвания, и във Вашето, частично се измести. Защото, ако, с цялото ми уважение към Вас като учен, ако си дадем сметка какво представляват 20 милиона в научни инвестиции или погледнато във вектора за публикации, ще разберете, че нещата не са съществени. Тук някак си целият дебат се превръща за мен в един нелеп пиар на този или онзи, по проблеми, фундаментални за българската наука, към които парламентът все още не е взел дефинитивно отношение, а министър Денков може би неумело, частично, но се опитва да постави на обсъждане този въпрос. Моето предложение и реплика към Вас е, че по-скоро ние всички трябва да помислим за това кои са основните неща, които трябва да се случат в българската наука? И затова беше прав Крум Зарков, когато още в началото на тази сутрин, ние вече сме четвърти час в този абсолютно празен дебат, защото нищо няма да решим с тези 20 милиона, да видим в актуализацията на бюджета, в Бюджет 2023, отново си позволявам да повторя и пред Вас, средствата, които се дават за наука в България, са крайно недостатъчни. Оставете ги тези 20 милиона, крайно недостатъчни. Защото, за да публикуваш нещо и да ти предоставят средства да го публикуваш, само ще Ви кажа, че в областта на клиничната медицина за вкарването на една нова молекула на пазара са необходими инвестиции от порядъка на няколко милиарда, не няколко милиона лева. Тоест въпросът, който обсъждаме в момента, е много, много, как да кажа, по нелеп начин локсиран в този дебат, и по-скоро бих очаквал от Вас във Вашата дуплика Вие да покажете и Вашето, и на Вашата партия отношение към проблемите на науката като цяло, които ние можем да решим като парламент чрез Закона за бюджета. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, по реда на репликите. Може би ще започна от втората. Да, аз казах, че някои от списанията, точно от високите квартили, са платени, тоест няма противоречие в това, което съм казал, и затова към първата реплика. Да, това списание е от третия квартил. Със свободен достъп е и не получавам хонорар за това, че съм рецензент. Това е чисто от моето желание за научно развитие и да се запознавам с подобни статии, които са полезни за подобно развитие, но непременно ще бъдат полезни за това, за което си говорим тук, и ако се опитаме да направим наистина един съдържателен дебат какво трябва да се случи в българската наука. Това, за което говорим в момента – тези 20 милиона са за заплати. Те са за заплати по-скоро за преподаване, те не са за заплати за наука, за научни постижения, нито за публикации. И не е елементарен въпрос това възнаграждение за преподаване. Не можем да го разрешим, първо, защото бюджетът за тази година не беше приет навреме, и второ, защото сложихме ограничителни текстове с цел търговия с влияние за това какво да се случи, за да се дадат тези елементарни 20 милиона за заплати. Тоест да се случи дълбока реформа, която отново не е обсъдена в обществото. И съм съгласен, да, парламентът е мястото, в което трябва да обсъждаме реформите, когато управляващото мнозинство е готово за това. Тук е мястото, където трябва да обсъдим наистина и Плана за еврото, и Стратегическия план за еврото, ако има такъв, с всички законодателни промени, които трябва да бъдат направени и които Европейската централна банка подсказва. Не по-малко важна е българската наука, защото без българската наука, и то нейната свързаност, и нейното значение за практиката, няма да направим и стойностна реформа. И затова и казах: за нас не са важни публикациите в първия или втория квартил на Web of Science and SCOPUS, за нас е важно българската наука наистина да произвежда и да подпомага управлението включително, защото една стратегия, която после ще се приложи на практика, която ще остойности една реформа, която ще даде отговор колко струва, какви са ползите и разходите от една реформа и до какво ще ни доведе като резултати, е много по полезна, отколкото да публикуваме в Web of Science and SCOPUS и държавата или който и да е от нас да плати 3000 евро. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Каримански – също благодаря! Уважаеми народни представители, парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи по същество така предложената промяна, но единствено и само тогава, когато няма абсолютно никакво съмнение за противоконституционност на така внесеното предложение, когато няма съмнение по отношение на легитимността, на компетентността, на правомощията на вносителите, когато се касае за Закона за държавния бюджет. Такова съмнение в настоящия случай, меко казано, има. Неслучайно в българската Конституция императивно е записано чии са правомощията да внася Закон за държавния бюджет или съответно за неговото изменение и допълнение. И тези правомощия са изключително и само императивно записани и дадени в Конституцията на Министерския съвет. Това не е случайно! Конституцията е правно-нормативно произнасяне с най-висок ранг, с най-висока сила по основните ценности и принципи за упражняването на властта в държавата. Когато тези принципи, тези ценности бъдат нарушени, макар и процедурно, това означава превратно изпълняване на властта в държавата. Тук някои народни представители казаха, че видите ли, не се променяли приходите и разходите с това предложение, но политиката по отношение на бюджета, на бюджетната година, която е изключително, и пак повтарям, от компетентността на Министерския съвет, се определя именно през бюджета. Той трябва да има своя стабилитет. Тази политика излиза далеч извън рамките на приходите и разходите на бюджета. Тя обхваща самото структуриране на бюджета, методите и начините на изразходването на публичните средства през бюджета. Представете си, ако всеки един народен представител започне законодателна инициатива по промяна на структурата на бюджета, на методите на изразходване, тогава няма да има прогнозируемост, няма да има предвидимост, няма да има възможност държавната администрация да изпълни политиките, заложени в този бюджет – ще настъпи хаос. Ето защо аз виждам, че това е абсолютно неоправдан риск – тук говорим за една седмица, със създаване на този прецедент. Ето защо ние ще подкрепим по същество, пак повтарям, тази промяна, да, тя е необходима, но тогава, когато тя бъде внесена по надлежния ред от Министерския съвет, и това ще се случи следващата седмица. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Попов, хубаво, адмирации за това, че бихте подкрепили нещо по същество, но ако то процедурно не противоречи на Конституцията или законите. Сега да Ви припомня ли месец май и Четиридесет и петото народно събрание, когато от тази трибуна Ви казах, че не може Народното събрание да налага мораториум върху действията на изпълнителната власт, които са конституционно закрепени като правомощия на изпълнителната власт?! А Вие си скъсахте ризите тук да го наложите този мораториум – наложихте го, знаехте, че е противоконституционен, излезе после решението на Конституционния съд и потвърди правотата на моите думи тогава, че е противоконституционно това решение. Всеки път ще се изказвам и ще правя реплика, когато става въпрос за еднаквата мярка – и когато сме в опозиция, и когато сме на власт, и във всички случаи. Мярката трябва да е една и съща! Щом едно нещо е противоконституционно, всички заедно не го правим. Щом едно нещо противоречи на Правилника и законите, всички заедно не го правим, а не мнозинството го прави, пък малцинството си пее песента.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Цонев, тук не става въпрос за малцинство или мнозинство, тук става въпрос за спазване на императивна норма в българската Конституция. Разбира се, Ваше е правото като народни представители да извършите действия тук, днес в тази зала, които не отговарят очевидно на тази императивна норма, никой не може да Ви отнеме това право. Наше е задължението обаче, както и Вие казахте, да предупредим за последиците от това действие. Те никак няма да са позитивни, напротив, ще бъдат твърде негативни, създавайки такъв прецедент в законодателната дейност на българското Народно събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам думата с леко неудобство, защото ще се наложи да повторя някои неща, които бяха казани преди мен от колегите, но все пак ще се опитам да избегна това, като модифицирам по следния начин това, което искам да Ви кажа. Ако погледнем по целесъобразност направеното предложение, виждаме и чуваме, че в залата има мнозинство то да бъде подкрепено, но в крайна сметка ние сме висшият орган на държавната власт и на първо място трябва да следим за законосъобразността на действията, които извършваме. Това е проблемът. И аз не искам тук сега отново да чопля, извинявайте за израза, текста в Конституцията, но ще си позволя да Ви прочета буквално текста, който е развит, тоест развиването на Конституцията в Закона за публичните финанси: „Министерският съвет организира и ръководи съставянето, внасянето в Народното събрание и изпълнението на държавния бюджет чрез министъра на финансите…“ и така нататък. Обръщам Ви внимание на термина „внасянето“. И в тази връзка има дългогодишна практика, разбира се, в демократичните парламенти след 1989 г., че единственият закон, който може да бъде внасян само от Министерския съвет, е Законът за държавния бюджет, ерго и всеки един Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет може да бъде внасян само от този орган. Спирам дотук по целесъобразността. Искам да предупредя за нещо. Ако ние приемем този прецедент, оттук нататък това Народно събрание – и не само това, ще заседава постоянно и ще се занимава с изменения в Закона за държавния бюджет, защото това ще отвори кутията на Пандора и всеки един народен представител ще реши, че нещо не му харесва или неговите избиратели имат някакъв интерес в действащия Закон за държавния бюджет и ще се внасят постоянно законопроекти за изменение на Закона за държавния бюджет и ще се занимаваме постоянно и ежедневно само с това. Това е просто като предупреждение. Но отново се връщам на това, което казах. Моите уважения към вносителите, пак казвам, явно по целесъобразност това е важно. Чувам тук, разбира се, сега и опити да се спекулира с хората от научната общност, с преподавателите – кой иска да им увеличи заплатите, кой не иска да им увеличи заплатите. Това е нормално, разбира се, в политическата дискусия. Но много Ви моля, нека да следим за законосъобразността на действията, които извършваме като представители във висшия орган на държавната власт. Благодаря Ви.

Аз имам една много кратка реплика. Наистина започваме да се повтаряме. Искам да попитам всички народни представители, може би от мнозинството, къде бяхме, когато приемахме § 17. Той е очевидно противоконституционен, вече дори е атакуван от Конституционния съд. И как тогава го приехме и никой не стана да каже, че противоречи на чл. 53, ал. 4 от Конституцията? Къде сме сега изведнъж да казваме, че противоречал пък на чл. 87, ал. 2 от Конституцията? Има Конституционен съд, той се произнася, когато бъде сезиран, така че, ако бъде сезиран, той ще се произнесе дали има противоречие с Конституцията или не и казва какви са последиците. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Генерал Атанасов, развивайки основния Ви аргумент, бих искал да коментирате следния аргумент. Този законопроект го гласуваме, да речем, минава. На следващия ден депутати внасят нов ЗИД на Закона за бюджета със следния аргумент – ние не променяме баланса между приходи и разходи, не го променяме, само прехвърляме два-три милиона от едно перо в друго. Ама не променяме общия бюджет, не нарушаваме събираемостта, а просто оптимизираме нещо, което сме пропуснали да направим като народни представители – не сме го видели, нещо сме се отнесли. Тогава такъв законопроект за бюджета може ли да мине според Вас, или не може, ако следваме тази аргументация – без да нарушаваме общата бюджетна рамка? Поставям този аргумент, колеги, защото тръгваме по плоскостта да тълкуваме можем ли, или не можем да внасяме Законопроект за бюджета. Ако приемем, че можем, то имаме достатъчно умни хора в парламента да дадат брилянтна аргументация защо едно нещо можем да го направим, без да нарушим общата рамка. Аз вече си изразих становището по въпроса в предходно изказване, но ми се ще върху този аргумент също да разсъждаваме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също бих задал няколко въпроса, като, признавам си, не съм сигурен в отговора – може би господин Атанасов ще каже своите разсъждения по темата. Може ли един текст, който не засяга числа, в друг закон, но променен със Закона за държавния бюджет, да бъде променян? Можехме ли да направим тази промяна със Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование? Тоест и в двата случая ние приоритизираме формата, казваме: важна е формата, няма никакво значение съдържанието. Ако едната форма е допустима, а другата не е, ние казваме, че имаме предимство на формата пред съдържанието. Да, правим прецедент, но прецедент с формата – ние не пипаме числата, няма прецедент с числата. Това е, което може да бъде аргумент за избягване на по-нататъшни промени. Благодаря.

Уважаеми колеги, благодаря за репликите. Аз уважавам мнението на всеки, особено на колегите юристи, макар че често се казва: колкото юристи, толкова и мнения. Отново искам да Ви заостря вниманието върху законосъобразността. Има разделение на властите. Едно от основните правомощия на изпълнителната власт по българската Конституция, ще го кажа популярно, е да управлява общите ни пари, тоест бюджета. Ето затова и в Конституцията, и в Закона за публичните финанси е посочено, че Министерският съвет е този, който внася основния закон за бюджета на страната или законопроекти за изменение на този закон. Ако ние, извинявайте за израза, пробием това правило, оттук нататък ще се случва това, за което Ви предупредих. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моля преди гласуването да бъде извършена проверка през компютризираната система за наличието на кворум. Благодаря.

Процедура!

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като става все по-унизително в тази зала, ще поискаме поименна проверка от нашата група. (Оживление.)

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На днешния ден, за съжаление, ни напусна един много уважаван, достоен човек с ясна гражданска позиция и може би един от най-уважаваните и най-точните справедливи журналисти в нашето ново съвремие – Нери Терзиева. Моля да я почетем с едноминутно мълчание. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Константинова, поводът за днешното изслушване – след Вашето видео, което дори не искам да коментирам, и последвалата го реакция, както и картините, които наблюдавахме от няколко дни, ни принудиха да Ви извикаме в Народното събрание, за да дадете актуална информация как държавата се справя с предоставянето на помощ на бягащите от война, както и да има яснота и предвидимост, каквито в момента липсват, какво предстои оттук нататък да се направи. Защото тази неяснота използваха дори и колеги от „Продължаваме Промяната“ да спекулират по темата, като се произнасят от тази трибуна. Няколко примера: как за няколко дни била транспонирана директивата за временна закрила, което стана преди 15 години; как наследството било лошо, имало пет центъра, в които се чакало за статут на бежанец над три месеца. Ами то и сега е така – нищо не се е променило. Пак в пет центъра се чака с месеци за статут на бежанец, но го бъркате със статута за временна закрила, който е регистрационен – две коренно различни процедури, по коренно различно законодателство. Тези 131 центъра и 214 гишета са основно в 124 структури на МВР, както и цялото усилие беше да се инсталират в отдалечена точка за достъп до софтуера на Държавната агенция за бежанците на 214 компютъра на МВР и обучение на служители да въвеждат данните, и това усилие отне около 20 дни, като на 15 март, ако си спомняте, господин министър-председателят откри първия пункт в Дуранкулак, а на 25-и отвориха центровете в София и големите градове – другите по-късно, по-малките. Има организация за украинските деца да посещават детските градини и училища, сигурно затова няма такива, но пък е факт, че правителството гласува 26 милиона, които да бъдат предоставени на неправителствени организации да предоставят образователни и социални услуги. Също така една огромна лъжа е, че ГЕРБ се е противопоставил на здравното осигуряване на бежанците, но по-голямата лъжа е, че те са здравноосигурени. И тази лъжа, госпожо Вицепремиер, е Ваша, защото Вие от тази трибуна заявихте, цитирам: „В първите три месеца след предложенията, които Вие като Народно събрание приехте, са платени здравните осигуровки на абсолютно всички хора, бягащи от войната.“ Според Закона това трябва да стане с акт на Министерския съвет. Такъв до момента няма. Ако има, оборете ме, покажете го. И така стигаме до предизвестения провал, който се случи в последните дни. Разбрахме, че ако украинците не слушат, ще ги закарате в Елхово. Ама, поне да си бяхте направили труда да им пуснете топлата вода и да им осигурите храна, защото добре, че бяха общините в Бургас и в Елхово, които осигуриха храна и питейна вода на хората, които бяха закарани там. Благодарение на изключително успешното публично-частно партньорство с хотелите, това са Ваши думи, защото Вие избрахте да ги настанявате в хотели и ги закрепостихте там и за да субсидирате хотелите, им приписахте нарицателното туристи. И тук се получава, между другото, един парадокс. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

В системата, в сайта е отбелязано, че от 500 хотела, които по публична информация са настанили бежанци или по-скоро украинци със статут в края на месец април, защото към края на месец май още не е ясна информацията, в момента, желаещите са 257. Но днес вече няма нужда от преместване на украинци и това е по думите на председателката на Агенцията за бежанците. Тоест целия хаос и ужас, на който бяхме свидетели последните дни, го създавате за малко над 1000 човека, които бяха преместени през двата центъра – в Елхово, и Сарафово, и всичко приключва днес. Направо ме е страх какво щеше да стане, ако бяха повече хора, ако бяха 2000, или не дай си боже, 10 000. В интерес на истината единственият адекватен в цялата организация беше председателката на Агенцията Мариана Тошева. И тук остава въпросът, след като всички други си остават в хотелите, където са били настанени до момента, кому бе нужно цялото това усилие и целия този хаос, който беше създаден през последните три дни? Защо стигнахме в крайна сметка до това? Ами, защото Вашите колеги министри отказват, въпреки решението на Министерския съвет, да предоставят базите си. Оказа се, че някои бази са по-равни от други. Примерно МВР, Министерството на отбраната и другите министерства с бази на морето отказват да ги предоставят. Там ще си има активен летен сезон, а базите на властта са недостъпни. Господин Председател, между другото, и към Вас, поне можеше да предоставите и почивната база на Народното събрание, да дадете и личен пример. Но тук има и друг проблем. Като ги настаните в планински курорти и отдалечени бази, каква интеграция може да се случи там? Знаете ли колко лекари, аптеки, супермаркети, детски градини, училища има в тези райони, особено извън сезона? Знаете ли е кой най-близкият град до Ястребино, където бяха настанени? Най-близкият град е на 22 км. А колко е разстоянието между Боровец и Самоков, а разстоянието между Пампорово и Смолян? Но пък за сметка на това ведомствените хотели – държавни, в София, са изключени от програмата за настаняване. Защо? Все пак в едно със сигурност успяхте да се справите ефективно, и то е безумната комуникация, която вся паника в украинците вече повече от месец, и по-лошото е, че благодарение на тази комуникация се настроиха българите срещу тях и по този начин се засили и езикът на омразата към хората, които бягат от война. Подобен пример може би ще наблюдаваме и занапред, когато прекратите приемането на хронично болни за долечение в станциите на НОИ, ако там се настанят бежанци от Украйна и се прекрати тяхното долечение. Какво би последвало от това? Кои биха намразили хората, които ще останат без лечение – украинците или правителството? По-скоро първото. Затова конкретните теми, по които чакаме отговор, са: от близо 60 000 украинци, настанени в хотелите, колко се очаква да бъдат преместени през следващите дни? Ако става въпрос само за тези хиляда души, които минаха през последните 48 часа, кому бе нужен целият този хаос? Защо някои държавни бази се оказаха по-равни от другите и как става подборът къде да бъдат настанявани? Ще използвате ли санаториумите на НОИ и как ще осигурите долечение на хронично болните, които по принцип са се записали там? Как виждате да си намерят работа или да се интегрират хората, бягащи от война, като ги настанявате на километри от най-близките градове, където има работа или някакви социални условия? Кога ще се изпълни Законът и ще платите осигуровките им? И смятате ли, че комуникацията Ви до този момент беше успешна по темата? Благодаря.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми народни представители! Благодаря за поканата за това изслушване. Преди да започна със своето изложение, бих искала да поднеса своето извинение на онези български и украински граждани, които са се почувствали засегнати от думите ми. Това не е била моята цел. (Народните представители от ГЕРБ-СДС държат в ръцете си листове с надпис: „Оставка!“) А сега нека Ви разкажа в детайл какво се случи в последните дни. Дните между 29 и 31 май бяха три много тежки дни, в които прожекторите бяха насочени към Националния кризисен щаб. На цяла България беше ясно, че задачата, която стои пред нас, е много, много трудна, че няма опит, от който да се поучим и че да се подслонят за три дни 60 000 души би било огромно предизвикателство не само за България, а и за всяка друга държава в Европа, която посреща десетки хиляди бежанци. Какво планирахме? Седмица преди релокирането стартирахме дигитална платформа, която позволяваше на хората да си попълнят данните онлайн и да ни изпратят тяхната информация – за семейството им, децата им, здравословното им състояние, професия и още много детайли, с които ние искахме да се съобразим. Това беше нашият план, по който действахме около десетина дни, за да можем най-правилно да групираме хората дистанционно. За да улесним допълнително този процес, организирахме и екипи на терен, които да помагат на хората да попълват въпросниците. (Народните представители от ГЕРБ-СДС държат в ръцете си листове с надпис: „Оставка!“)

Те обясняваха, информираха украинските граждани не само как да попълнят анкетата, но за всичко, което предстои в следващите дни, и че на база на техните отговори ще бъде избрано най-подходящото място за настаняване за тях. Целта ни беше всички хора с временна закрила да бъдат посетени и лично да получат информация. Имахме истински голямо желание да оценим дистанционно нуждите на украинските бежанци и да улесним максимално тяхното преместване от хотелите, но най големият смисъл, заложен при създаването на платформата, бе да ги информираме за техния нов адрес, на който ще бъдат преместени. В резултат бе събрана информация за над 35 000 души. Какво направихме? Екипи на Държавната агенция за бежанците заедно с областната управа, МВР, медиатори и със съдействието на хотелиерите подготвихме пилотна група от над 250 души във Варна. Министерството на транспорта организира четири автобуса и четири допълнителни вагона. Българският червен кръст организира изнесен кът на жп гарата с храна и вода за изпращане. На място доброволци създадоха импровизиран детски кът, в който да си играят децата, докато изчакат. В купетата подсигурихме още храна и вода и книжки от Министерството на туризма за традициите и историята на България с превод на руски език. Какво се случи? След няколко предварителни оповестявания на конкретни почивни бази на 28 май установихме, че съобщаването на конкретен адрес поставя сигурността на тези хора под въпрос, защото всява допълнителен смут и напрежение. На 29 май към хотелите в Златни пясъци рано сутринта потеглиха автобусите заедно с няколко автополицейски автомобила на МВР. Сигурността в районите по маршрутите, по които преминават украинските граждани, бе гарантирана от десетки служители на реда. Десетки доброволци пристигнаха пред хотелите, за да помогнат както в организацията, така и с багажа на хората. Преводачи, медиатори, служители на ДАБ също бяха на място. Пред хотелите всеки път имаше и представители на Националния щаб. Подсигурихме линейки както пред хотелите, така и в различни точки от маршрутите, в които се очакваше да има струпване на повече хора. В крайна сметка въпреки всички тези положени усилия и мобилизацията на стотици хора от десетки институции в България на влака към базата се качиха едва пет души от групата от 250. На следващия ден успяхме да преместим малко повече украински граждани, но техният брой все така бе далеч по-малко от плануваното. Очевидно хората на свободна воля решаваха в последния момент как искат да продължат своя престой в страната и процесът не вървеше по предварителния план и трябваше да се вземат спешни мерки. Какво се обърка? Оказа се, че планираните ресурси, които впрегна държавата, далеч надхвърлят декларираните нужди, което идваше да покаже само едно – информацията, с която разполагахме за намеренията на хората, дали ще останат в България, или ще се приберат в Украйна, бе много подвеждаща и подлагаше операцията по релокация на истински нуждаещите се от подслон под огромен риск. Какви решения взехме? В кризисна ситуация решенията винаги са трудни, а когато става дума и за толкова много човешки съдби, решенията не просто са трудни, те са тежки. Наложи се да се обърнем към традиционния процес за групиране на хора в разпределителни буферни центрове. Предназначението на подобни буферни центрове е да служат за временен подслон, докато се направи реална оценка на нуждите на всеки един бежанец. Такава е практиката и това е принципното действие на властите – навсякъде в Европа, още на границата. Ние по всички начини се опитахме да изведем оценката на нуждите извън тези центрове, но в крайна сметка преминахме към стандартния процес. Извън него се погрижихме напълно индивидуално за всеки специален случай – за детето с ДЦП, за жената с диабет, за мъжа в инвалидна количка. Всеки случай, за който сме били информирани – през анкетата, през колцентъра, през НПО-та на терен, през хотелиерите, е минал през индивидуално обработване от специално създаден за тази цел екип, с лично прозвъняване и отделно извозване до база с подходящи условия за специфичните нужди. Организирани бяха специализирани превози за трудноподвижни хора. Отнесохме се със специално внимание към бременните жени. Около 500 човека, хора от уязвими групи и техните семейства, бяха обгрижени през този персонализиран подход. Какъв е резултатът? Подобен процес се случва на всяка европейска граница. Преместване в буферни центрове, където да се оценят нуждите и след това настаняване. В повечето държави този процес отнема между 7 и 14 дни. Ние успяхме в рамките на 24 часа да преместим от Елхово и да настаним в бази над 60% от хората, които бяха пристигнали предишния ден. В Елхово на първия ден пристигнаха около 568 човека, от които 423 бяха настанени в държавни почивни бази още на следващия ден. В момента там има около 200 човека, като всеки от тях ще бъде настанен в рамките на 24 до 48 часа. В Сарафово на първия ден пристигнаха около 200 човека, 67 вече са настанени, днес там има около 260 човека. Резултатите сочат, че към днешна дата имаме под 500 човека в буферните центрове и 3000 настанени в бази. В хотелите, които участват по новата програма, вече са настанени над 12 000 души по предварителни данни. Днес задачата вече е изпълнена и невъзможното е направено. Важно уточнение е, че бежанците, преминали през тези буферни центрове, ще преминат оттам за не повече от 24 до максимум 48 часа. Бежанците, за които ГЕРБ носеше отговорност, живяха години наред в центрове от този тип в далеч по-лоши условия. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Така че отказвам точно от Вас да получавам уроци по хуманност. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Работещите украинци в България само с регистрирани трудови договори вече надхвърлят 4000 човека, или това е над 10% от работоспособното население на хората с временна закрила у нас. Тази глътка въздух, която дадохме с програмата с хотелите, както и предоставената временна закрила и достъпа до пазара на труда вече дават своите резултати в най-трудната задача – интеграцията. Започнали са училище над 300 деца и над 1500 са подадените заявления за догодина. Събраната информация през платформата – факт, не успя да послужи за детайлен логистичен план, но пък в нея има безценни данни за професиите на хората и техните намерения за работа, които ние ще използваме още от утре, за да им помогнем да открият най подходящото поприще за тях. Най-високият процент на работещи бежанци, които Вие сте постигнали за всичките 10 години, варира между 0% и 3%. Така че много ясно си личи за кого приоритет е интеграцията на хората и кой успява да я постигне. Но най-важното и най-трудното, което постигнахме, е, че всички тези десетки хиляди хора имат осигурен покрив над главата си. Благодаря на екипа на Кризисния щаб и на всички институции за безграничните усилия и посветеност през последните месеци. Този екип ми дава възможността да застана пред Вас и да заявя – справихме се с предизвикателство, което България никога не е срещала. Нито за секунда не позволихме дори да се доближим до тежка хуманитарна криза и хора на улицата, а рискът от това беше огромен. В днешния ден, когато почитаме паметта на Ботев и загиналите за свободата на България, повече от всякога е важно да си припомним, че делата говорят повече от думите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Госпожо Вицепремиер, аз не носех очилата си и не видях в началото, шеговито – чертежи на F-16 ли бяха това, или някакви други мечти? (Народните представители от ГЕРБ-СДС издигат листове с надпис: „Оставка!“) Я да видя. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Не, не се вижда. Шегата настрана. Искам да направя едно въведение. Първо, имаме безпрецедентна криза и това е факт. Дотук по данни на ООН имаме 14 милиона души, които са принудени да напуснат домовете си от Украйна. Над 6,7 милиона са напуснали страната. Това са по данни на ООН. Това е 20% от Украйна или една цяла България. Може да си представите цялата ни територия без нито един човек – колко души са напуснали страната. Сирийската криза е с подобни размери – 13,5 милиона, от тях 6,8 милиона са напуснали страната. Само да направим съпоставка – арменските бежанци в XIX век са били 22 хиляди, отново по данни на ООН. Оттам съм ги черпил. За цялата 2015 г., пак казвам, са 31 хиляди 281 души от сирийската криза, които са влезли в България, а украинската криза от 24 февруари до днес, сутринта – гледах в портала, са 301 хиляди 211 души. Така че, колеги, може да си представите какъв е напливът към България и аз не знам държава в мирно време, която да строи домове и да очаква бежанска криза от 300 хиляди. От тях 110 хиляди с временна закрила и по брой регистрирани сме на първо място в Европа – говоря за временна закрила, България е на първо място. На този фон в туризма се намери най-добрият вариант уин-уин ситуация, като участваха, господин Гаджев, да Ви кажа точни числа, понеже видях, че питахте – 1290 хотела, досега са участвали. По предварителни сметки ще бъдат платени към бизнеса 150 милиона – предварително казано. Въпросът ми е: след приключването на първата фаза на програмата до 31 май в крайна сметка какъв ще бъде броят на преместените в държавните почивни бази и центрове за настаняване бежанци? Какво очаквате? Какви трудности сте срещали по този път? Благодаря.

Благодаря, господин Заместник-председател. Господа народни представители! Както споделих по време на моето изложение, около 500 човека са хората от уязвими групи и техните семейства, които са настанени в специализирани бази, които отговарят на условията. Тези с инвалидни колички в места, където има условия за това. За всеки един от тях е съобразено да бъдат настанени близо до града, в който са имали медицинско обслужване преди това, за да не прекъсват лечението си. Така че за тези хора е организиран специализиран транспорт и те са оставени в бази близо до местата, където са били настанени преди това. Към момента около 3000 към сутринта. Сега вече може би към 3200 човека са настанени в държавните бази. От това, което имаме като първоначални данни от ЕСТИ – 12 хиляди са в хотелите. Предвид факта, че вчера е станала голямата отрегистрация, и факта, че поетапно регистрират новите хора по новите правила, е възможно тази цифра да варира. Така че това са данните. По линия на предизвикателствата, които ни очакват в следващите дни, смятам, че те ще са значително по-малко и ще можем по-спокойно да работим в тези групи, които са свързани с интеграцията на хората, потърсили временна закрила. Знаете, че още на третата седмица бяха създадени работни групи на тема „Образование“, тема „Заетост и стимулиране“ и така нататък по всички важни теми. Тези работни групи работят вече повече от близо два месеца. Тази седмица е тръгнала първата мярка през МТСП, която е свързана със стимулиране на заетостта. Така че очакваме малко по-спокойно да работим целенасочено към интеграционните процеси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Заместник-председател. Госпожо Константинова, останах изненадана, че отново намесихте ГЕРБ в липсата Ви на справяне със ситуацията. Това не знам дали се дължи на факта, че когато имаше бежанска вълна и министър беше Румяна Бъчварова, Вие ѝ бяхте съветник (възгласи от ГЕРБ-СДС: „Ааа!“), или на някаква друга причина, но това както ѝ да е. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Не знам дали разбирате, че единствено доброволците и българските общини заслужават адмирации за свършеното. Нито Вие, нито останалата част на българското правителство може да се похвали с някакъв напредък или категорично по-добро отношение към бежанците от Украйна. Изрецитирахте някакви данни – съмнявам се, че сте ги придобили лично, защото ми се струва, че само веднъж посетихте град Варна, предимно ползвайки това посещение за медийно мероприятие в началото на тази бежанска криза. Странно защо, когато първият влак с украински бежанци тръгваше в 10,30 ч. от жп гара Варна за София и им бяхте осигурили специален периметър за снимки, не бяхте там, госпожо Вицепремиер. Това обаче са мои разсъждения. Ще се радвам, ако изобщо засегнете тези въпроси. Въпросите – конкретно, току-що обявихте, че в Елхово и в Сарафово са настанени 568 човека, съответно 280 в буферните зони, или над 500 човека. От близо 60-те хиляди украински бежанци, които са влезли в България, колко очаквате да бъдат преместени през следващите дни, тъй като декларирахте, че всичко ще бъде в рамките на нормалното и ще се регулира? Дали има решение тези хора да бъдат настанени в държавни бази? Това е изключително важно уточнение, госпожо Вицепремиер, защото по този начин Вие ще лишите всички работещи българи, които имат заявена почивка – държавни служители в държавните бази, които апропо са данъкоплатци и плащат и Вашата заплата. Освен това не чух отговор в експозето на последния въпрос – дали ще ползвате и бази на Националния осигурителен институт за настаняване на тези бежанци? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Уважаеми господа народни представители! Първо да отговоря на това, което господин Гаджев каза – за неизплатените здравни осигуровки. Осигуровките за всички лица, потърсили временна закрила, са изплатени за първите три месеца и те вече излизат в системата, така че проверете го, минало е с ПМС, мога да Ви дам номера малко по-късно. По линия на НПО-тата, които Вие смятате, че са били сами. Първо Ви описах много стройно точно всички служби, институции, които бяха там през цялото време, на всяка крачка от процеса. А конкретно за НПО-тата, които, да, бяха наш партньор през цялото време. След свикването на първото заседание на Съвета за развитие на гражданското общество направихме моментално специална група с всички организации, които работят на терен по темата за украинските бежанци, и от – мисля, че беше втората или третата седмица на кризата (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), всеки петък ние имахме заседание, в което се включиха първоначално около 40 организации, към момента са към 60 организации, с които се срещаме и работим заедно, за да може максимално добре да координираме нашите общи ресурси. Всяка една от тези организации беше поканена в тематичните работни групи – тема „Образование“, тема „Заетост“, „Правни въпроси“ (реплика от народния представител Десислава Атанасова: „И какво от това?“), и през цялото време работихме заедно, така че в нито един момент не е имало липса на синхрон между държавата и НПО сектора, а точно обратното – имаше координирана употреба на всички ресурси, които има в държавата. По линия на това, че казвате: не съм присъствала там лично, казвам го само защото е факт и всички могат да го потвърдят… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…още в края на миналата седмица целият щаб се изнесе към Варна. Аз отидох последна в събота на обяд. Там присъстваха през цялото време и ключовите заместник-министри, и абсолютно целият екип от Щаба, който работи в Министерския съвет. Прибрах се вчера – в пет часа сутринта тръгнах от Варна. През цялото време бях между Варна и Бургас, така че бях на терен с абсолютно всички хора, които работиха денонощно, за да случим това, което се случи. По линия на това колко още трябва да бъдат преместени? В момента, както споделих, в буферните центрове, откъдето става триажът и насочването към държавни бази, има малко под 500 човека, така че всеки от тях в рамките на следващите 24 часа ще бъде преместен и настанен на място, което е адекватно за техните нужди, като най-вероятно още в утрешния ден Буферният център в Елхово ще бъде затворен, защото няма нужда от него и защото ще има достатъчно места в Буферния център в Сарафово. Колкото до базите на НОИ, към този момент те не са в Програмата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Иванов. Не знам как намирате възможност за шеги в този момент, когато обсъждаме толкова сериозна тема. Бих направила, господин Председател, бележка и процедурата ми е за това по отношение на отговора на въпросите. Зададох много конкретни въпроси. Не се интересувам от срещите, пристигането и тръгването на госпожа Константинова, в колко часа е осъществено от Варна и къде се е намирала между Варна и Бургас в продължение на дни… (реплика от народния представител Настимир Ананиев: „Само на един въпрос имате възможност!“) …а конкретните ми въпроси бяха по отношение на: дали ще бъдат настанени бежанци от Украйна в държавните бази и дали е предвидено всички държавни служители, които имат вече заявена почивка през летните месеци, да я анулират? Повтарям, казах преди по-малко от няколко минути, госпожо Константинова, че това са български работници, български държавни служители, които апропо са данъкоплатци и плащат Вашата заплата. И това беше конкретният ми въпрос. Очаквам, господин Председател, когато има и други такива конкретни въпроси, да правите бележка на вицепремиера да отговаря… (Реплика от народния представител Настимир Ананиев: „Имате право на отношение!“)

Абсолютно точно! Да, ще вземем своето отношение, но аз апелирам към председателя да не допуска вицепремиерът да не отговори на задаваните от народните представители въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Вицепремиер, колеги! Господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Искам да Ви помоля да обърнете внимание на госпожа Атанасова, че изслушването е по чл. 110 от Правилника и там всяка група има право да зададе точно два въпроса, когато им дойде времето. В първия случай има право да зададе един въпрос и след като минат всички останали групи, имат право на още един въпрос. Множество въпроси не се вписват в процедурата, по която правим изслушване. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаема госпожо Вицепремиер, аз не подкрепям искането на Вашите хора от ГЕРБ. Казвам „Вашите хора“, защото сте техен кадър и имах съмнения за внедряването от тяхна страна (частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) в „Продължаваме Промяната“. Не искам Вашата оставка. Моля само да ми обясните правното основание за предоставянето на държавните ведомствени бази: въз основа на какъв акт са предоставени? Има ли решение на Министерския съвет, или на отделните ресорни министри, към които се водят съответните бази? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Иванов. Господа народни представители! Държавните бази са предоставени на база решение на Министерския съвет отпреди две седмици, вследствие на което също така са получили заповеди от техните министри, така че този административен път е извървян. Колкото до държавните служители, считам, че те ще намерят в сърцето си съпричастност да намерят алтернативни варианти за ваканция, за да може да използваме тази база да помогнем на хората, бягащи от войната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, преди да задам въпроса си, искам да отправя една бележка към усилията на правителството, Вашите усилия, усилията на Щаба, усилия, на които аз самата съм ставала системен свидетел. Усилията могат да са големи, но единствено резултатите са от значение, както и комуникацията на тези резултати. Предвидимостта и успехът на резултатите е това, което обществото очаква. Разбирам, че ситуацията е много трудна, разбирам, че ситуацията е безпрецедентна, но огорчението, което демонстрирахте от липсата на успех в даден момент от резултатите, не може да бъде насочено към майки и деца, бягащи от война. Ние, които сме избрани да представляваме българското общество, не само нямаме право да сме огорчени, единствено хората имат право да са огорчени от нас. Затова се радвам, че се извинихте. Ние сме длъжници на гражданите, особено на уязвимите. Тази наша роля е единствено приемлива. В тази връзка имам въпрос, насочен изцяло към работата на правителството, по отношение на разходването на средства през последните месеци. Войната в Украйна започна дни, след като гласувахме държавния бюджет, и съответно не бяха предвидени средства. Моля, разяснете на обществото и на народните представители: колко пари са изхарчени дотук; откъде са взети; от кои пера са пренасочени средства и в какви размери; за какво са били разходвани и какви разходи може да очакваме? И не на последно място: какъв е статутът на подкрепата, който трябва да получим от Европейския съюз; на каква стойност, получена ли е, и ако не, какво правим, за да я получим? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Госпожо Белобрадова, на конкретния Ви въпрос за средствата, които ще бъдат насочени за кризата с бежанците. В момента допълнителни средства от Европейския съюз не са заделени за нито една държава. Това, което е дадено, е гъвкавост – всички средства, които не са разходвани от предходните оперативни програми, да бъдат пренасочени за мерки, свързани с бежанската криза. Тези средства в момента в оперативните програми са около 150 млн. лв. От тях, след последното разплащане по Програмата с хотелиерите, 52 млн. лв. за април са платени към хотелиерите през европейски средства. Миналия петък 12 милиона бяха заделени към БЧК, областни управи и Министерския съвет за буферни зони, хигиенни пакети, изхранване… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Както казах, около 150 млн. лв. има в момента на разположение. От тях са разходвани 52 млн. лв. за Програмата към хотелиерите за април, 12 млн. лв. бяха заделени – в петък минаха през ПМС, които са насочени към БЧК, към областни управители, Министерския съвет, за буферни зони, хигиенни пакети, изхранване на места без храна и за подкрепа на неправителствените организации, които работят на терен, за колцентъра, който се поддържа от два месеца – на четири езика, и тези пари все още не са изхарчени. 12,7 млн. лв. – мерки за стимулиране на заетост към МТСП, които са тръгнали тази седмица и тепърва ще бъдат разходвани за тези мерки. Подготвя се мярка, свързана с допълнителна подкрепа към неправителствените организации, които работят на терен по Оперативна програма „Добро управление“, след като тя бъде преструктурирана в следващите няколко седмици, както и такава за предоставяне на детска грижа, като за тях вече се работи от един месец и се надявам отново в рамките на този месец от МОН да разработят тази мярка. Колкото за последващата подкрепа, преговорите с всички държави от Европейския съюз продължават. Това, което е най-важно, е да се базира оценката на нуждите на база останалите и потърсилите временна закрила в страната. Както знаете, България е четвърта по този критерий като афектирана от бежанската криза в Европа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, откакто парламентаризмът се завърна, освен че Народното събрание осъмна с решетки, народни представители се бият в зала, току-що станахме свидетели на още една отвратително грозна демонстрация. Ваш колега, господин Председател, от Вашата парламентарна група, показа изключително неприличен жест към народните представители. Това е заснето, господин Председател – ще Ви предоставя снимков материал след няколко минути. Този народен представител току-що напусна пленарната зала. Аз моля, господин Председател, въпреки че Вие от позицията, на която сте, не можете обективно да видите какво прави всеки един от народните представители, макар и стоящите срещу Вас пряко, да наложите на основание чл. 153, т. 3 порицание на народния представител Христо Петров. Това, господин Председател, е груба и просташка демонстрация. Моля да уведомите господин Петров, че не сме в кръчма, в която той обичайно се намира, за да пее…

…а сме в Народното събрание…

…и това е недопустимо нито в пленарната зала, нито срещу герба и знамето на Република България и Европейския съюз, нито на дата като 2 юни! Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, надяваме се, че ще започнете да водите обективно и да налагате наказания, и то заслужени и съразмерни, така както повелява на хора от Вашата парламентарна група за това, че показват средни пръсти на останалите, през това време с доволна усмивка се снимат, както се казва – сами се снимат, или възприетата чуждица „селфи“, и това нещо става едва ли не с голямо задоволство от добре свършената работа в пленарна зала. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че това е всичко друго, но не и добре свършена работа, не е нормално поведение на народен представител. Така че моля, знаете го кой е, известен е повече със сценичния му прякор, отколкото с името му, така че наложете заслуженото наказание. Защото, моля Ви, просто не е сериозно – от Вашата група вече нещата излизат извън контрол, започват да става рецидив, всеки ден има нещо ново. Виждаме, че има какви ли не индивиди – някои може би с фетиш към вратовръзките, други – много…

Да!

Казвам може би, не знам. Те самите ще кажат дали има такова нещо. Моля, вземете се в ръце и действайте съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Иначе после да не се сърдите, когато нещата ескалират!

Благодаря, господин Председател. Въпросът към уважаемата вицепремиер е свързан с Елхово. Както знаем, там се цели настаняването само на незаконно пребиваващи с цел тяхната идентификация. Въпросът е защо там са настанени украински граждани, които не само че не са незаконно пребиваващи, не само, че вече отдавна са идентифицирани, а имат и статут на временна закрила. Тоест въпросът е Вие така ли смятате проблемите, като нарушавате законите и установения ред в страната? Защо центърът в Елхово се ползва на практика не по предназначение и не както трябва. Ако продължаваме в същия дух, утре би могло, да речем, да настаним бежанци и в сградата на Народното събрание – може би дори за Вас това би било добре от пиар гледна точка, така че ето едно конструктивно предложение от нас и моля да бъде отговорено по същество на въпроса.

Благодаря, господин Заместник-председател, господа народни представители! Базата в Елхово – да, бе ползвана и в рамките на няколко дни ще продължи да бъде ползвана може би още максимум един ден за буферен център, за да се направи подобен триаж и бързо настаняване на големи групи хора. Това е ресурсът, с който разполага държавата. Разположихме в Сарафово също един буферен център. Така че това е временна мярка, която да ни позволи да направим триаж и до 24 часа да намерим настаняване, да окомплектоваме групите и да се съобразим с техните конкретни нужди, за да можем да подготвим най-добрите места за настаняване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Константинова, Вие поехте грижата за бежанците, така да го кажа, в доста тежък момент. Аз задавам въпроса си от гледна точка на базата на опита, който съм имал през годините с Държавната агенция за бежанците, така както тя беше управлявана от Политическа партия ГЕРБ – от гледната си точка на юрист, работил съм и по доста различни казуси, и от гледната си точка на лектор по бежанско право. Винаги съм бил погнусен от начина, по който Държавната агенция за бежанците, управлявана от Политическа партия ГЕРБ, се отнасяше към хората, търсещи закрила в България. (Смях от ГЕРБ-СДС. Реплика от ГЕРБ-СДС: „А сега щастливи ли сте?“ Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Имаше целенасочена политика и по този начин беше организирана цялата грижа за тези лица, така щото, ако можем, да ги изгоним. Така че това, което Вие поехте и е добре това да се знае от залата, че това, което Вие поехте, беше една институция, която напълно работеше за цели, различни от тези, за които беше създадена, и видяхме ужасяващи неща. Имаше бой по границата, имаше такива каубои, които арестуваха бежанци по границата, също ужасяващи неща от тази институция. Така че искането за Вашата оставка със сигурност е израз на едно ужасяващо лицемерие, едно ужасяващо двуличие от страна на колегите (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.), които Ви оставиха една трудна за управляване агенция. От тази гледна точка въпросът ми към Вас, госпожо Константинова, е: според Вас как се справя сегашното ръководство на Държавната агенция за бежанците в новата ситуация? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Господа народни представители, наследеното ръководство на Държавната агенция за бежанците бе сменено в първите седмици от началото на войната предвид факта, че те не можаха да поемат нито лидерска роля, а по-скоро да се отърват от отговорността и да кажат – тези бежанци не са като тези, с които ние сме се занимавали, а не припознаха задачата, че това е реалността, пред която сме изправени, и това е институцията, която дългосрочно трябва да поеме тази задача. Новото ръководство има едно тежко наследство и от това, което виждам, ще отнеме доста дълго време да бъде реформирана тази институция. Това не може да стане за един ден и не може да стане за пет минути, не може да стане, докато всички ресурси са мобилизирани на терен и за конкретни задачи. Истината е, че голяма част от тази задача, която трябваше да разрешим, все пак беше въпрос на хоризонтална работа с всички институции – Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, МВР, Министерството на правосъдието, тоест много от ключовете, които трябваше да отключим, и от ключовите задачи все пак са пръснати из всички институции, които трябваше да работят заедно. Така че да, Държавната агенция за бежанците в началото не можа да приеме лидерството, но беше участник в процеса и под новото ръководство доста конструктивен такъв, като визията е точно през този процес, в който те участват във всички работни групи, тяхната експертиза е въвлечена заедно, както казах, и с неправителствените организации, които работят по тези теми на терен, и с всички институции, от които зависи всяка стъпчица от всяка една от тези мерки, така че визията е в средносрочен и дългосрочен план към тях да премине цялата грижа. Но в този момент цялата държава трябва да е мобилизирана, за да подреди така процесите си, да изготви такива хоризонтални мерки, че да може да сме истински полезни, и то бързо, на хората, които решат да останат на територията на страната. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожо Константинова, уважаеми колеги! Госпожо Константинова, Вие доста се спирате върху лошо наследство, спирате се върху това, което сте наследили. Временната закрила е нов инструмент, който изискваше наистина лидерство, изискваше иновации, изискваше бърза работа. Казаха Ви вече от тази трибуна, че по резултатите се познават хората, а през последните дни много повече бежанци от Украйна си отиват – връщат своите свидетелства за временна закрила, защото е очевидно, че не са доволни от това, което се случва. И това е оценката за Вас, а не оценката на опозицията. Слушайте какво казват украинските бежанци за това, което се случва в България. Между другото, днес в портал „Култура.бг“ има една много хубава статия, която Ви препоръчвам да прочетете. Тя се нарича „Буферен хуманизъм“. Аз мисля, че Вие точно това проявявате – проявявате буферен хуманизъм с тези буферни центрове, в които настанявате хората, при положение че беше ясно, че те няма как да се интегрират в нашите курорти, защото няма как да намерят там нито възможности за учене, нито възможности за здравно осигуряване, нито възможности за работа. Моят въпрос се отнася за здравните осигуровки и за здравното осигуряване. Ние приехме на 13 април тук промени в закона, свързани с осигуряване на разходи за здравно осигуряване. Вие на 20 май казахте, че едва ли не всички са получили вече своите здравни осигуровки, а всъщност едва на 31 май Министерският съвет приема Постановлението за авансово финансиране на тези разходи. Искам да припомня на народните представители, че това, което приехме, беше осигуряване само от 26 април за 3 месеца, а вече са минали месец и половина, в които все още има украински бежанци, които излизат като здравно неосигурени. Буферът в момента остава в българските лекари, в българските лечебни заведения, които не могат, за разлика от Вас, да проявяват буферен хуманизъм, те са длъжни да окажат медицинска помощ и подкрепа, а всъщност не знаят нито по какъв ред да го направят, нито как ще се случи заплащането на техните услуги. Моят въпрос към Вас е как ще осигурите здравното осигуряване след 27 юли, защото тези статути на временна закрила важат една година. Няма нужда да чакаме 27 юли, за да започнем да говорим, че имаме лошо наследство от ГЕРБ. Какво ще се случи със здравното осигуряване на тези бежанци? Какви са Вашите планове и кога всички тези проблеми със здравното осигуряване ще бъдат решени? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Господа народни представители, истината е, че България предостави най-добрата и качествена грижа на хората, бягащи от войната. Абсолютно навсякъде във всяка друга европейска държава те са в палаткови лагери и в буферни центрове, както тези, които сте видели. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Ще Ви донеса специално снимки от абсолютно всички държави, особено тези, които са на границата. Така че тук тази глътка въздух, която им дадохме през програмата за хотелиерите, която ни даде възможност да подкрепим и един доста пострадал от ковид бизнес, освен че предостави всъщност най-качествената грижа в Европа, която те са имали, също така им даде глътка въздух и помогна за тяхната интеграция – както казах, вече 10% от хората, които са в трудоспособна възраст, са на трудови договори по последните данни на НАП от тази седмица. Специално за здравната грижа – това ПМС е минало, разходите са покрити, излизат вече регистрирани в НАП. Ако искате, пуснете за конкретика писмо или запитване към Министерството на здравеопазването, за да Ви опишат цялата пътека. Но това, което Вие говорите, този път е извървян и хората имат достъп до тази безплатна здравна грижа за три месеца, като идеята на този подход е за три месеца те да могат да си стъпят на краката, да започнат работа и оттам нататък сами да покриват своите осигуровки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Заместник министър-председател, моят въпрос е свързан с Решение № 318 от 20 май 2022 г. на Министерския съвет, в което решение е казано, че в държавните почивни бази за отдих и в базите за профилактика и рехабилитация на държавната администрация и организациите на бюджетна издръжка да бъдат настанявани лица, получили временна закрила. В точка втора е казано, че в почивните бази за отдих и в базите за профилактика и рехабилитация на публичните предприятия, включително в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала на търговските дружества е Националният осигурителен институт, могат да бъдат настанявани лица, получили временна закрила. И моят въпрос е свързан с това, че Вие си позволявате с Решение на Министерския съвет да отмените осигурителни права, които са визирани в Кодекса за социално осигуряване. На второ място, в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. са предвидени 25 млн. 239 хил. лв., за да могат 45 хил. осигурени лица да се възползват от услугите на едноличното акционерно дружество, като уставният капитал въобще не е държавен, а е на осигурените лица, тъй като Националният осигурителен институт по дефиниция не е държавна, а е обществена, публична институция, така че аз се учудвам от факта, че Вие си позволявате с решение на Министерския съвет да отмените закрепени в Кодекса за социално осигуряване осигурителни права и права, които са визирани в бюджета на държавното обществено осигуряване. Във връзка с това и по повод на Вашето решение вече вероятно знаете, че има Решение на Надзорния съвет на НОИ, в което решение те категорично се противопоставят на това решение на Министерския съвет, моят въпрос е свързан с това – ще отмените ли тази част от Решението на Министерския съвет, която се отнася за профилактика, рехабилитация и отдих – еднолично акционерно дружество към Националния осигурителен институт?

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Господа народни представители, няма нито един украински гражданин, потърсил временна закрила, настанен в почивна рехабилитационна база на НОИ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Вицепремиер, на много места има буферни зони. Проблемът беше, че ние като общество разбрахме за буферните зони, че ще бъдат използвани около 12 часа, преди да започнат да бъдат използвани. Но няма да се връщаме назад във времето. Въпросът ми е каква ще е съдбата на буферната зона в Елхово от тази минута напред във времето? И ще съм щастлива да получа съвсем конкретен отговор – кога спира да работи и кога оттам ще извадим последния човек?

Благодаря Ви, господин Заместник-председател. Уважаема госпожо Белобрадова, предвид факта, че към момента в Елхово има около 200 човека, не виждаме никаква пречка най-късно утре всеки един от хората, които са настанени там, да бъде настанен в подходящо място за настаняване в държавна база. В този смисъл очакването ми е, че в утрешния ден, най-много вдругиден, базата в Елхово ще бъде затворена. И предвид факта, че в другия буферен център в Сарафово, който е и по-близо дотам, където има повече струпване на хора, в него в момента има 260 човека, а вече има 500 места, тоест има свободни около 240 места. Смятаме, че той ще остане като единствен буферен център предвид близостта му до границата и ще го ползваме и при триажа на всички влизащи украински граждани, които търсят временна закрила. При влизането им в страната ще минат през този буферен център и ще въведем този процес и от границата, и ще ползваме базата в Сарафово.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, преди повече от 10 минути Ви призовах да наложите съгласно нашия Правилник наказание на народен представител, който си позволи просташки жест в сградата и в залата на Народното събрание. За това е уведомен и председателят господин Минчев. Надявам се, господин Председател, да не Ви трябва още много дълго време да обмисляте дали да наложите порицание на господин Христо Петров, защото е недопустимо не само той да не е в залата и да не се извини, но и Вие да не вземете адекватни мерки. Питам се, господин Председател, това ли е Вашата представа за елита на нацията, за която говорихте само преди няколко дни, или това е част от Вашия А отбор? Господин Председател, моля веднага да вземете мерки, защото отново казвам, че е недопустимо поведението на народните представители през последните няколко дни. Първо, осъмнахме с решетки, после присъствахме на масово сбиване между „Продължаваме Промяната“ и друга парламентарна група. Днес видяхме изключително срамен и грозен жест в залата на Народното събрание, и то на 2 юни, когато се смълчахме пред паметта на Ботев и загиналите, за да живеем в демократична и правова държава. Очаквам, господин Председател, най-строги мерки от Ваша страна. Ако не, то надявам се господин Минчев да ги вземе. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз все повече се убеждавам, че наистина парламентаризмът придобива все по-извратена представа от това, което виждам какво се случва в тази зала. Господин Заместник-председател, току-що от трибуната на Народното събрание демонстрирахте по най... ще избегна епитета, може би юридически издържан начин двоен стандарт. И ще Ви кажа защо. Тогава, когато ми наложихте наказание на мен, не Ви трябваше дори една секунда време, за да изгледате записа, да се запознаете с експресната стенограма, в която нямаше нито една обидна дума, реплика или пък всичко онова, което от правна гледна точка го пише в Правилника, който държите в момента в ръцете си и който четохте преди малко. От фактическа гледна точка и от правна гледна точка нямахте никакво основание, но го направихте най-вероятно защото съм представител на опозицията. А сега, когато целият Фейсбук е запален с показания среден пръст, нека да го кажем в прав текст, на човека, който „ще даде нов тласък в образованието“, както каза премиерът Кирил Петков, на Вас Ви трябва време, за да наложите наказание на един човек, който пред знамето на България, пред герба, пред институцията „Председател на Народното събрание“ показва среден пръст на 2 юни. Айде ми кажете сега това какъв стандарт е, какъв парламентаризъм е, каква е фактическата правна гледна точка и всичките онези глупости, които ми говорите за право. Среден пръст ли трябва да показваме в тази зала, за да си замълчите? Не Ви ли е срам? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ти не ставаш за тази позиция, оставка!

Господин Председателстващ, тъй като трябва да се обърна към Вас, моля да бъда извинен от хората, които са се почувствали оскърбени, и да напомня, че аз сравнително рядко взимам думата тук, защото смятам, че времето на българския парламент е ценно. Извинявам се на хората, които са се почувствали по някакъв начин оскърбени. А що се отнася до хората, към които съм показал този жест, мисля, че това е най-малкото, което трябва да Ви бъде показано. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, първо, считам, че неправилно наложихте наказанието „забележка“, но пък имате повод след процедурата на господин Петров да му наложите наказание „порицание“ или направо „отстраняване“ от пленарната зала. Защо? Защото, ако господин Петров не осъзнава, че този жест не е насочен просто към група народни представители, а е насочен към над 600 хиляди български граждани от човек, който е заместник-председател на Комисията по образование и член на Комисията по култура, е изключително жалко. Господин Минчев, председател на Народното събрание, обръщам се към Вас, защото имам доста по-голямо уважение, отколкото към заелия в момента поста господин Иванов, моля Ви да се намесите във воденето на пленарното заседание и да овладеете не само залата, но и Вашата парламентарна група. Ако, колеги, не си давате сметка какво правите с това си поведение, това също е жалко. Не само парламентаризмът не се върна, но следващия месец, когато социолозите ще измерят общественото доверие към народните представители, то ще е значително под 8%, на които се радвате сега. Срам за българския парламентаризъм! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Какво отношение ще вземе Вашата парламентарна група, разбира се, е Ваш проблем. Аз лично не съм привърженик нито на наказанията, нито тук пък да се издават присъди, не сме в съд. Вие като юрист малко влизате и в тази терминология – лица, не знам какво, не е в това въпросът. Въпросът е, че Вие не можете да разберете вече шест-седем месеца едно нещо, в това число и господин Христо Петров, че Вие сте управляващи. На Вас Ви е нужно спокойствие, на Вас Ви е нужно да успокоявате страстите в обществото. Вие това щом не можете да разберете, значи изобщо не сте за тук. Господин Христо Петров е направил две изказвания от тази трибуна – едното беше преди малко. И двата пъти разбрахме, че той изобщо не знае защо е дошъл тук. Ама изобщо не знае! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Аз съм му почитател като музикант и харесвам неговото творчество, и той там е наистина полезен, тук е безполезен. Това, което се случва в момента, не е до забележката и не е до порицанието. Вие, ако искате, да покажете, че... (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Кажете, господин Ананиев.

Сядай си!

Не, няма да ми викаш: „Сядай си!“, защото ще ти кажа аз: „Сядай си!“

Хайде, малко по...

Ако искате, налагайте наказание, ако искате, не налагайте наказание, това е Ваш проблем. Всичко, което се случва в тази зала, абсолютно всичко е Ваш проблем, не е наш. Ние сме освободени от тази отговорност. Ние също не можем да си позволим такова нещо да правим, но Вие не можете да си позволите още повече. И кажете ми каква е ползата от цялата тази работа?! Ваш проблем е, ако искате, не налагайте никакво наказание на господин Петров. Наказанията ще се наложат от избирателите и Вие съвсем скоро ще го разберете. И господин Петров, и Вие ще го разберете, защото следващия път и 4% няма да можете да прескочите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, явно изслушването приключи. Оттук нататък ще има процедури относно държането на нашия колега Петров. Мисля, че го чухме и него. И затова, господин Председател, предлагам на основание чл. 57 да закриете работата на Народното събрание за днешния ден. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Благодаря Ви.

Господин Председател, искам да Ви напомня, че преди няколко месеца ние от ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме внесли предложение влизането в сградата на Народното събрание да става след тест за наркотици. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.) След вчера считаме, че това е изключително наложително. И не само това, а мисля, че трябва да бъде въведен и психиатричен тест. В противен случай рискуваме да превърнете Народното събрание в нещо средно между изтрезвително и комуна. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Госпожо Вицепремиер, искам да Ви покажа един сайт, който е украински – marite.com.ua. (Народният представител Стоян Таслаков показва сайта от телефона си.) В този сайт се предлага безплатна екскурзия до България, като тук са показани луксозни хотели от България, почивни бази, храната как изглежда, детски центрове, автобусите – изключително организиран процес. Сайтът е от град Лвов, има и адрес. В тази връзка искам да Ви попитам колко средно прекарват тези бежанци, тези екскурзианти в България – един, два, три месеца? Доволни ли са от условията, които плащаме с нашите пари на най бедния народ в Европейския съюз? Връщат ли се отново? Колко хиляди тази година са почивали безплатно на нашето Черноморие от област Лвов? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господа народни представители! Очевидно по време на едно изслушване да се искат конкретни цифри за толкова специфични неща е нелепо. Но това, което показахте, всъщност в един момент се случваше, тоест имаше туроператори и фирми от Украйна, които се опитваха да се възползват от хората, бягащи от войната, и да предоставят подобен вид услуга, като им взимат пари за това, тоест от това, което представя държавата. Този проблем беше идентифициран от службите, сигнализирахме през посолството и тази практика беше преустановена за абсолютно всички сигнали, които сме получили. По линия на настаняването и програмата, която е свързана с хотелите, ако сравните из цяла Европа, това е най-евтиното настаняване, което е предложено някъде. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Изключително грозно е да се ползва процесът по преместване на украинските граждани за политически атаки, за внасяне на напрежение, особено на фона на свършеното до момента. Това, колеги от ГЕРБ, е срамно! Днешното изслушване на вицепремиера Константинова ясно очерта няколко обективни истини, които съществуват в българското общество, аз ще Ви ги изброя – те са само три. Първата истина е, че след дълги години на пренебрегване, грабеж, неглижиране и вътрешен саботаж държавата започва да функционира и да изгражда капацитет за справяне с проблеми. За три месеца изградихме практически от нулата институции, съществували до този момент само на хартия. За три месеца предоставихме на украинските граждани закрила – безпрецедентна и без аналог в друга европейска държава. Да, в България украинците бяха настанени в хотели, а не в палаткови лагери, и да, не всичко вървеше гладко и перфектно, както е нормално в държавата на наследството на ГЕРБ. Втората истина е, че българското общество е солидарно, състрадателно и гостоприемно. Хиляди доброволци, организации и фирми се притекоха на помощ, за да могат хората, изгубили дом и семейство в ужасяващата война на Путин спрямо Украйна, да имат поне базови условия за достоен живот. За всички тези доброволци думите на благодарност са недостатъчни. Ние сме горди, че това са нашите сънародници. Третата истина е, че в България за първи път от десетилетия има план, има етапи, има цели. Нееднократно беше заявено и декларирано, че на 31 март изтича срокът, в който украинските граждани могат да имат престой в хотелите на Черноморието и в други хотели в страната. Близо 60 хиляди души – два пъти повече, отколкото за цялата година по време на сирийската криза, трябваше да вземат различни решения, касаещи съдбата им. Едни прецениха, че е удачно да се върнат в родината, други намериха препитание и дом за своя сметка, а трети просто решиха да продължат напред, но не защото вицепремиерът Константинова не е свършила нещо, а защото всяка човешка съдба е различна и всеки е господар на решенията за живота си. За всички онези граждани на Мариупол, Мелитопол, Чернобаевка, Херсон, Северодонецк, Краматорск, Харков, Бородянка или Николаев, които просто няма къде да се върнат, българската държава продължава да осигурява закрила, подслон и прехрана. Защото, уважаеми колеги, войната на Путин е зло, а когато оставим злото да тържествува, побеждава злобата, побеждава разделението и скръбта. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, процесът не се използва за политически атаки – процесът по устройване на хората, търсещи временна закрила, а трябва да се използва за анализ. И ние лично, наблюдавайки случващото се през последните три месеца, правим анализ и този анализ не е лицеприятен, но за съжаление, съм принуден да го споделя с Вас. Не знам дали госпожа Константинова вчера е чела нашата декларация? Не! А беше хубаво да я прочете. В нея бяха дадени конкретни препоръки, конкретни съвети как трябва да се подходи в тази ситуация, но очевидно човек учи трудно. Дори и когато се учи от най-добрите, може и да не се научи на нищо. Анализът, колеги, който аз правя – и знаете ли, което ми се струва важно, наблюдавам поведението, наблюдавам думите, наблюдавам реакциите на ръководената от госпожа Константинова администрация и правя следния анализ: тези хора не разбират законите. Те ги четат, но не ги разбират – това е първо. Ако бяхте прочели Директива 2001/55, щяхте да видите, че чл. 12 – там, където почва същността, се говори за правото на труд, и в чл. 13 се говори за правото на подслон. Правото на труд е преди правото на подслон – обръщам Ви само внимание. Второ, оттук следва, че вие не разбрахте и продължавате да не разбирате какво значи интеграция! Въпросът не беше да устроим едни хора на почивка. Смисълът на Директивата е те да получат възможност за интеграция и това вчера, между другото, го каза и президентът Румен Радев. Забравихте, че всичко започна заради интеграцията, но Вие не го разбирате. Трето, не разбирате какво значи субсидиарност! Не разбирате, че има ситуации, в които държавата не може да свърши една работа, а тази работа трябва да я свършат общините. Не разбирате понятието субсидиарност. Четвърто, за Вас е важен бюрократичният подход. Вие сте бюрократи. Няма човещина. И най-интересното е, че това са бюрократи, които не могат да четат законите, макар че бюрокрацията се крепи върху закони. Шесто, смятате, че управлението става със софтуер. Един месец правихте софтуер. Вие смятате, че като направите софтуер на всичко, и нещата ще започнат да се случват от само себе си. Няма, колеги. Веднъж го казах и го повтарям: управлението е тежък физически труд и никакъв софтуер не може да замести липсата на организационни и управленски умения. Седмо, вече беше казано тук два пъти: за Вас усилията са по-важни от резултатите. Има в англосаксонския HR едно понятие, много се върти напоследък, best efforts. Вие, като полагате best efforts, и си мислите, че сте свършили работа. Не, не сте! Efforts се разбират по резултата. Осмо, Вие мислите само за бизнес. Мислите само за бизнес! Няколко пъти беше казано от Вас – Вие сте осигурили подкрепа на хотелиерския бизнес. Това ли беше целта на временната закрила? Това ли е временната закрила въобще? И ще Ви кажа: беше вече споменато тук. Понеже мислите само за бизнес, има по-големи тарикати от Вас – онези, които са организирали екскурзия на украинци в нашите хотели. И това е Вашата грешка. Това е в резултат на Вашата грешка, защото сте мислили как да подкрепите туристическия бизнес, а не как да осигурите временна закрила и интеграция на тези хора, от което всички щяха да спечелят. А в момента и хотелиерите губят, и те губят, и обществото ни губи, и всички губим. Девето, не сте справедливи. Нямате понятие за справедливост. Защо се плаща само на хотелиерите, които са настанили, а не се плаща на частни лица, които също са приели украинци? В нашата група има хора, които са осигурили подслон на 11 семейства. Но не говорим за това.

Ще им трябват 40 лв. ли?

Не, не им трябват. Защо обаче не сте справедливи? Десето, имате усещане за непогрешимост, колеги. Усещането за непогрешимост води до арогантност. Единадесето, Вие не можете да работите в екип, не можете да работите в големи екипи.

Времето!

Не можете да работите в големи екипи, защото нямате доверие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За да можеш да работиш в голям екип, трябва да имаш доверие. А нямаш доверие, когато нямаш компетентност, когато те е страх, защото не разбираш какво правят хората, които ти трябва да ръководиш. Не искам да го кажа и не ми е по характера, но с действията си по бежанската криза, която не беше криза, а беше шанс, Вие показахте ето всички тези и много други черти…

…на Вашето управление, които будят истински страх. За съжаление, Вие показахте среден пръст на украинците, показахте среден пръст на обществото и моето голямо притеснение е, че Вие го показвате във всички останали сфери. Благодаря Ви, колеги – ние ще продължим с анализа. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, аз ще бъда изключително кратък. Не получих никакъв отговор на въпроса, който зададох. Аз зададох въпрос как е възможно Министерският съвет със свое решение да отменя текстове от Кодекса за социално осигуряване, да отменя осигурителни права, да отменя текстове от бюджета на държавното обществено осигуряване, да отменя текстове от Закона за задълженията и договорите? Уважаеми колеги, 22 юридически лица са подписали договори за общо 52 заведения – изпълнители по програмата. Това беше моят въпрос! Ако Вие смятате, че това решение на Министерския съвет все още не е стигнало до украинските граждани или до Вашите подчинени и те не са ги настанили в базите на НОИ, това не означава, че решението на Министерския съвет не им дава такова право. Аз питам. Аз не съм юрист, тук, в залата има юристи, само че аз имам достатъчно парламентарен опит – в тази зала съм слушал много по-изявени юристи от тези, без да подценявам когото и да било, от тези, които са в Министерския съвет! Възможно ли е една такава институция, като Министерския съвет, да приема решение, с което да отнема осигурителни права, за които са плащани осигурителни вноски? Това е пълен абсурд и показва абсолютно непознаване на това как функционира държавата, как функционират държавните институции, как трябва да се спазват законите в България. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)