БРАНИМИР БАЛАЧЕВ1344 думи
Така ли, значи не съм последен, предпоследен съм.
На нашето внимание днес са представени два проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Първият е внесен от колегите от ДПС, който всъщност иска премахването на ин хаус процедурите и рамковото споразумение.
На първо четене на Закона сме и по тази причина аз няма да навлизам в детайлите на всеки текст поотделно, въпреки че те са свързани именно с тези две процедури и се иска тяхното премахване от сега действащото законодателство.
Мен повече като юрист ме провокират мотивите – преди малко колегата Енчев каза, че в обществото съществува нагласа, че виждате ли, именно ин хаус процедурите и рамковите споразумения са предмет на корупция, тоест това е нещо лошо и ако продължават да съществуват, тези вредни за обществото явления щели да продължат.
Аз обаче като човек, който вярва на закона и знае, че когато едно нещо се твърди, то трябва да е доказано по безспорен и категоричен начин, тоест когато се говори, че в тези процедури има корупция, искам да видя поне няколко решения на съда, в които има обществени поръчки, а те са стотици, в които при използване на тази процедура – на едната или другата, са намерени нередности, които са довели до извършване на престъпление по чл. 201 и са влезли в сила. Такива няма!
Имайте предвид, че за тази и най-вече за магистрала „Хемус“, която е посочена от вносителите, всъщност се говори от 2020 г.
И до ден днешен при новия министър, който толкова много обича всички и най-вече властимеющите към настоящия момент, господин Рашков – професионалист, човек с много голям опит, досега, освен голословни твърдения за наличие на такива корупционни схеми, не сме чули и не сме видели нищо съществено.
Въпросът с чувалите с парите – това са едни такива твърдения, които на този етап въобще не намират никакъв израз в правното пространство, така че, когато говорим за това, че тези процедури са корупционни, трябва да имаме нещо, което действително да провокира нас, народните представители, да се откажем в нарушение на приетите директиви на Европейския съюз от две правни възможности при изпълняване на обществени поръчки.
Едната е, както стана дума, за магистрала „Хемус“, когато това е нещо изключително важно, защото аз съм жител на Северна България и трябва да Ви кажа, че 3,5 милиона българи от 1970 г. до настоящия момент – 52 години към днешния ден, очакват приключването на 400 км магистрала. Това е положението.
Когато правителството на господин Борисов в предходния му вариант, последния вариант, в който беше на власт, до март месец 2021 г., взе решение, че трябва интензивно да се строи, естествено, че се търсеха всякакъв вид възможности, за да може този процес да се ускори. И който от Вас – било то на общинско, държавно или на каквото и да е било ниво, се е занимавал със Закона за обществените поръчки и неговата, за съжаление, изключителна бавност с оглед на това именно да не би някой текст на самата обществена поръчка или някой да е предпочетен нерегламентирано от Комисията, която разглежда въпросната поръчка, се движат с години, като минем два пъти обжалвания през Комисията и два пъти през Върховния административен съд, стават две години и тези неща са абсолютно безсмислени, защото или вече ползата от въпросния проект е изтекла, или пък, както е в настоящия момент, с това ще премина и към втората фаза, към другия законопроект, който е внесен от колегата Ананиев за изменението на Закона в частта му, в която трябва да се актуализира. Тоест, има хиперинфлация, както е в момента, военни действия, поскъпване на горива и така нататък.
Според мен ще бъде грешно, не че сме против засиления контрол, казах го на Комисията, ще го повторя и тук, когато става дума за такъв тип поръчки, но законодателно да изтрием с гумичка както ин хаус процедурите, така и рамковите споразумения, считам, че е незаконосъобразно и най-вероятно, ако Вие стигнете, защото аз лично няма да гласувам за тяхното премахване, и то по тези съображения, които изложих преди малко, най-вероятно ще има и някакви наказания, наказателни процедури от Европейския съюз, което при тази опоскана хазна, за която стана дума и разбрахме повече във вчерашния ден, едва ли има нужда да я товарим с излишни глоби, които ще ни бъдат наложени. Толкова по този законопроект.
По отношение на другия. Аз мисля, че другият законопроект, както казаха и преждеговорившите, е закъснял. И той е закъснял, защото прекалено много тъй наречените властимеющи довчера, защото вече към днешния ден едва ли са такива, се чудеха по какъв начин всъщност да преминат към тази актуализация, която очевидно е необходима. Тя е необходима, защото съобразно чл. 116, уважаеми колеги, действително имаме забрана за актуализиране на вече веднъж осъществени обществени поръчки. Това е така и ако трябва да има изменения, то измененията трябва да бъдат именно в тази му част. Измененията трябва да бъдат в чл. 116, ал. 1, т. 3, където да доразвием и да дадем възможност тези договори, тези обществени поръчки, които поради форсмажорни обстоятелства, са изпаднали в състояние, в което цените, които са били договорени, а може би те са минали през тази процедура, за която Ви казах, двугодишната, с обжалване на различните кандидати и така нататък, вече са неактуални и че тези поръчки следва да бъдат актуализирани. Било то дали те са международни, тоест дали са по реда на европейските програми, или пък са поръчки, които самият възложител, държавата, или общината по една или друга причина дава.
В тази връзка искам да кажа нещо, което е много важно. Ние тук говорим, че виждате ли, трябва да направим така, че да спрем корупцията по тези поръчки и така нататък, защото там цените били много високи и така нататък. Казахме го веднъж, когато обсъждахме един друг казус. Това, че ние, парламентът, станахме страна по договор за ремонт на пътища и ще го повторя пак: ако някой твърди, че един договор е нищожен или завишаването на цените, тъй както юристите му казваме нарушаване на добрите нрави е налице, трябва да има куража да заведе дело в съда, да обяви договора за нищожен и всичко, което е направено, да остане за сметка на държавата. Съответно да се платят и всички останали глоби, така че не това е препъникамъкът.
Препъникамъкът е ние да дадем възможност тези договори да могат да бъдат актуализирани при наличие на форсмажорни обстоятелства и нашето становище, което се различава от това, което колегата Ананиев е внесъл тук, дали е той, или някой друг го е написал няма никакво значение, затова ние твърдим, че за да няма спекула с каквото и да е било, относно това кой на кого и коя фирма е добра и коя не е добра, коя е изрядна и коя не е изрядна, всичко, което трябва да бъде по актуализацията на тези договори, защото например ВиК – Варна, чака договор за 150 милиона, защото цените вече са други и самият изпълнител, който е готов, казва: няма да направя една копка, защото при тези цени аз не мога да покрия не само разходите, ами трябва да дам 20 милиона отгоре.
Нашето предложение ние ще го направим между първо и второ четене, ако се приеме въобще това предложение на първо четене, е за изменение на чл. 116, ал. 1, т. 3, от една страна, и от друга страна, ще направим така, че всички неща, които са необходими да няма намеса или колкото се може по-малка намеса. Създаването на подзаконов нормативен акт, каквото е Постановлението на Министерския съвет, е едностранен акт, запомнете го това нещо – там няма опозиция и може да се изменя във всеки един момент, защото се издава на базата на Преходните и заключителните разпоредби, с които се приема това.
Така че ние искаме в Закона да бъде упоменато: да, при тези обстоятелства има, може да се прави изменение, то може да бъде в тези и тези рамки и така нататък, а не да дадем възможност пак да ги делим на наши и Ваши, на по-добри и по-лоши, на по-русички и по-чернокоси и така нататък, и така нататък.
Така че и в тази част, ако се приеме, ние ще направим истинско предложение за промяна на Закона, а не създаване на наредба. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)