РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1972 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Василев, уважаеми колеги! В краткото време предлагам да Ви запозная с кратък сравнителен анализ между параметрите на българския бюджет и параметрите на бюджета на страните – членки на Европейския съюз и на еврозоната, първо, за да сме сигурни, че се движим в правилна посока като фискална политика и, второ, за да проведем един предварителен дебат с нашите уважавани опоненти, които в медиите последните дни атакуват бюджета, затова че той не е европейски, че поражда дефицит или по-голям дълг и така нататък.
И така, уважаеми колеги, бюджетните разходи спрямо брутния вътрешен продукт в Европейския съюз са към настоящия момент около 54%. Те бяха 51 – 52% миналата година, поради задълбочаването на проблемите току-що се надявахме да излезем от проблематиката на COVID-19, влезнахме във войната в Украйна, в резултат на което страните – членки на Европейския съюз, запазиха високите нива на преразпределение на брутния вътрешен продукт, така че между 53 и 55% от този продукт се преразпределя чрез бюджетните механизми на страните – членки на Европейския съюз.
Даже в отделни страни на Европейския съюз този процент е по-висок и ако комбинирате средна претеглена на страните – членки на Европейския съюз, според размера на техните икономики, нивата на преразпределение, както Ви казах, е от 45 до 50%. В тази връзка преразпределението на България към момента е 43,5%.
Искам да напомня, че и при предишни обсъждания тук, в парламента, многократно съм обръщал внимание, че, за съжаление, България години наред поддържа преразпределение, тоест делът на бюджета в брутния вътрешен продукт е по-нисък от средните показатели за Европа.
Така че отговорът на първия въпрос дали е много, или е ниско преразпределението спрямо брутния вътрешен продукт е: България се движи към средните показатели на Европейския съюз и на еврозоната и е под нивата на тези страни от Европейския съюз – това са най-вече скандинавските страни, които имат по традиция по голямо преразпределение чрез бюджета спрямо брутния вътрешен продукт.
Вторият показател, който е важен при оценката на посоката на движение на бюджета, това е инфлацията. И докато по преразпределението на брутния вътрешен продукт чрез бюджета ние отговаряме на всички европейски стандарти, ние отговаряме и по отношение на инфлацията, но веднага ще кажа, че напълно основателно българският бизнес, българската общественост, българските домакинства, всички ние сме притеснени от сравнително високите нива на инфлация. Защото заложената инфлация от 11,9% към края на 2022 г. е възможно да бъде реализирана, но към момента тя надвишава тези граници. Остава да се надяваме, че при определени условия – вътрешни и адекватни фискални политики, ние ще можем да задържим инфлацията в тези граници. Но има много неизвестни.
Ето например, на енергоносителите цената отново тръгва нагоре, тъй като от онзи ден „Газпром“ намалява подаването на природен газ към Европа през Германия и през други страни.
Онзи ден разбрахме, че поради авария в един от терминалите в щата Тексас – Фри поинт, Съединените американски щати ще намалят износа на втечнен природен газ със 17 – 20%. Всичко това ще окаже влияние.
И най-голямата опасност е, че поради външни фактори е възможно чрез енергоносителите предизвикателствата на инфлацията да бъдат високи. Но към момента, отпреди три дни инфлацията в Естония в края на май е 20%, в Литва –18,9, в Латвия – 16,9, в Румъния – 14,5, в Гърция –11,3, Кипър – 9,1. В Германия, моторът на европейската икономика, е над 9%, в Испания – 8,7.
И един сравнителен пример. Във Франция нивото на инфлация е почти два пъти по-ниско, даже и малко повече от инфлацията в България, но там има една особеност. Тъй като Франция рециклира така да се каже 40 милиарда евро от бюджета обратно към бизнеса и към домакинствата, постави таван на електричеството и на природния газ и блокирайки движението на цените нагоре през енергоносителите, успява да задържи инфлацията към този момент в рамките на 6%.
Или в заключение, в еврозоната в края на май инфлацията е 7,4%, в Европейския съюз е 7,8%. Тоест определени страни от Европейския съюз, особено Прибалтика, имат значително по-висока инфлация от България, но има много страни в Европейския съюз с по-ниска инфлация от България.
Корелационният анализ показва, че движението на цените е в пряка зависимост от движението на енергоносителите и от степента на зависимост на съответната страна от вноса на енергийни носители. И тъй като Прибалтика и България имат висока степен на зависимост и директно прехвърляне на тези цени, затова и предизвикателството с инфлацията е най-висока.
На трето място, показателят с бюджетен дефицит. Бюджетният дефицит на България е заложен на 4,1% от брутния вътрешен продукт.
Как изглежда бюджетният дефицит в страните – членки на Европейския съюз, и в еврозоната?
Уважаеми колеги, към края на май дефицитът в еврозоната – това са най-развитите страни на Европейския съюз, дефицитът е 5,1. А в страните – членки на Европейския съюз, еврозоната плюс нечленките, е 4,7.
Следователно бюджетният дефицит на България е един от най-ниските в Европейския съюз.
За Ваше сведение в Малта е минус 8%, в Гърция е минус 7,4, в Латвия е минус 7,3, в Италия е минус 7,2, в Румъния е минус 7,1, Испания е минус 6,9, Унгария е минус 6,8, Франция – дефицит 6,5 от брутния вътрешен продукт, Словения, една от най-развитите бивши социалистически страни – минус 6,2.
От тази гледна в България бюджетният дефицит е значително по-нисък от средните показатели, в това число по-нисък дефицит и в сравнение с едни от най-развитите страни на Европейския съюз.
Разбира се, има страни и с по-нисък дефицит. Добър пример са Швеция и Дания, които макар че не са членки на Еврозоната, поддържат дълг спрямо брутния вътрешен продукт и двете страни точно по 37%, и двете страни точно по половин процент дефицит от брутния вътрешен продукт при изключително бих казал агресивна, в добрия смисъл на думата, фискална политика.
Така че опитът на скандинавските страни е важен в този случай.
Следващият ключов показател е държавният дълг.
Уважаеми колеги, дългът на България намаля спрямо миналата година поради обратно изкупуване на външен дълг и в момента той е малко над 21%. Този дял на външния дълг е предпоследният по равнище в Европейския съюз, тъй като единствено Естония е с по добри позиции по този показател, само че пък при тях инфлацията е значително по-висока.
Как стоят нещата? В Еврозоната дългът спрямо брутния вътрешен продукт е 95,6 в края на април. А в Европейския съюз, тоест разширено Еврозоната плюс страните нечленки на Еврозоната, 93% е прогнозата за поддържането на дела на дълга в брутния вътрешен продукт.
Трябва да направим сравнения с други страни от Европейския съюз, тъй като понякога средните показатели са подвеждащи, макар че ние тук стоим в пъти, почти четири пъти и половина сме по-добре от средния показател за Европейския съюз.
Но за Ваше сведения в България е 21,5%, в Италия е 151% – седем пъти повече, в Испания е 118%, във Франция е 113%, в Германия е 69%, в Гърция е 186%, в Белгия е 107%, в Австрия е 82%, а както казах, в Дания и Швеция са 37%.
Възниква въпросът как стоят нещата с държавния дълг, ако в България е 21,5%, как е в другите източноевропейски партньори?
В Полша е 55%, в Чехия е 42%, в Унгария е 77,5%, в Словакия е 63%, в Румъния е 64%, в Хърватска е 84% и в Словения е 83%.
Просто за сравнение, тъй като показателите, за които става дума, уважаеми колеги, винаги трябва да се гледат в система, тъй като е възможно един показател да изглежда добре в една страна, но другите показатели да са отрицателни от гледна точка на тенденциите. Така че анализът на показателите в система е задължителен.
Защото има страни – в Япония държавният дълг спрямо брутния вътрешен продукт е 266%, колкото и странно да Ви звучи. Разбира се, става дума за японската икономика, която засега няма проблем да обслужва такъв дълг. Както и Съединените щати, на които дългът им е 128% спрямо брутния вътрешен продукт.
И така, България най-висок дълг в последните години е имала през ноември 2021 г. – 32,5 милиарда, през април 2022 г. спада на 31 млрд. 498 млн. лв., от които 26 милиарда дългосрочен и 7 милиарда краткосрочен дълг.
И най-нисък в последните петнадесетина година държавният дълг е бил 9 млрд. 235 млн. лв., или 13,5% през 2009 г.
В заключение по отношение на дълга. Ако разгледаме сега бюджетния дефицит, равнището на дълга, промените, заложени в актуализацията на бюджета и за следващите две години, можем да направим категоричния извод: нито бюджетният дефицит, нито държавният дълг са проблем за Република България.
Не на последно място, петият показател е прогнозният икономически растеж. И тук ние също имаме определени предизвикателства, тъй като страни като Австрия са заложили 3,9, Холандия, сега Нидерландия – 3,3, Испания – 4, Франция – 3,1, Гърция – 3,5. Ние сме заложили растеж 2,9, което е малко по-оптимистично от заложената оценка на Европейската комисия, която е заложила по принцип малко по-ниски нива на растежа, в това число и на България 2,1.
Виждаме от данните за първото тримесечие, че растежът е малко над 4%. Над предварителните разчети е увеличението на индустриалното производство, расте износът. Така че ние имаме всички шансове до края на годината, съобразно сложилите се икономически към момента обстоятелства, да постигнем икономически растеж, който да е около 3 и малко над 3%, което би отговаряло също на тенденциите.
И на края по отношение емитирането на дълг малко над 2 млрд. лв. за плащанията, които предстоят през март 2023 г.
Уважаеми колеги, това е международна практика. Да припомня, че имахме такива дискусии през 2015 г., когато колегите от ГЕРБ предложиха за три години да бъде изтеглен дълг 16 млрд. лв., от който 8 милиарда приблизително бяха за покриване на стари дългове. Това е правено и от други страни.
Ние имахме остри дискусии, несъгласия, тъй като сумата беше много голяма и ставаше дума за тригодишен период. Но сега става дума за теглене на заем няколко месеца по-рано.
Искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че няма специалист в която и да било страна или експерти, които могат да се подпишат, че стопроцентово лихвата ще бъде 1% по-висока, 2% по-висока или 0,75.
Без да поемам особени рискове, ще Ви кажа, че лихвата ще бъде по-висока след няколко месеца, тъй като така казват федералната резервна система на Централната банка на Щатите и такива действия предприемат. Така казва Европейската централна банка – направиха извънредно съвещание и повишиха лихвата с 0,25, а Федералният резерв на Щатите с 0,75. Така че прогнозата, която сподели с Вас министърът на финансите – че разликата най-вероятно ще бъде 1%, е много възможна.
Разбира се, право на Народното събрание е да каже дали може да се поеме определен риск, дали този риск е обоснован. На този етап изглежда обоснован и то би спестило на бюджета на държавата няколко милиона. Това, разбира се, е прерогатив и отговорност на всички народни представители.
В заключение, използвайки тези пет показателя, исках да запозная народните представители. Както виждате, данните са от Евростат и от Световната банка. Те показват, че към момента фискалната политика на Република България отговаря на практиките на Европейския съюз. Ние се вписваме и стоим добре, лошото е, че продължаваме да бъдем последни в Европейския съюз, тъй като брутният вътрешен продукт на човек от населението няма как да бъде променен за една година. Най-важна е политиката на България в бъдеще, в това число и това, което стана днес в парламента. Дай боже, да се приеме бюджетът, тъй като приемането на бюджета ще доведе до повишаване на увереността и стабилността на българската икономика и на българските семейства, защото ни предстои много работа. Така, както ни изглеждат добре показателите за оценка на фискалната политика, така ние изоставаме три-четири пъти от средните показатели на редица страни – членки на Европейския съюз, най-вече жизнен стандарт и брутен вътрешен продукт на човек от населението.
В заключение, няма проблеми с държавния дълг на Република България, няма проблеми с бюджетния дефицит. Политиката, разбира се, може да бъде още по-добре фокусирана, говорейки за фискална политика, защото хиляди български фирми и десетки хиляди български семейства очакват рамото на българската държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)