ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ)1754 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! И аз като вносител да кажа няколко думи. Достатъчно се каза по, така да се каже, техническата страна от въпроса, искам да кажа няколко политически неща.
Първо, за статута на нашето предложение. Гледам на него като на, така да се каже, въплъщение на дълги усилия и на дискусии с Външно министерство – то гледа в същата посока, в която гледат и предложенията на колегите от ГЕРБ и от ДПС. В този смисъл чисто по същество и трите предложения с еднаква сила могат да бъдат подкрепени.
Второто, тъй като сме изпаднали в едно такова средношколско, ще го нарека, състояние, в което кой, къде, в кое кьоше си говорил и с кого, кой е писал на кого в лексикона и така нататък се занимаваме, гласувал, искам ясно да кажа, че когато става дума наистина за такива важни национални теми, считам за най-нормално професионално да работим заедно, независимо от всички други политически разделения. Не, това не отменя политическите разделния, не, това не ни прави част от някакви коалиции и да, това означава просто, че си вършим работата, за която ни се плаща заплата от суверена. (Ръкопляскания от ДБ.)
По същество ще се опитам да отговоря на база на това, което и вчера в Комисията имаше като дискусия, на най-ясните спорни моменти относно това решение. Добро ли е така нареченото френско предложение, тоест предложението на Френското председателство, за България? Добро е, добро е! Това беше заявено и от външния министър многократно и ясно, за което ѝ благодаря, и от президента Радев, и от всички експерти и наблюдатели по тази тема.
Ако не вярвате сега на експертите и на политиците, чуйте какво казват в Скопие. Чуйте какво казват в Скопие за това предложение, защото това е най-ясната индикация за това дали това предложение защитава българския национален интерес. Когато някой излезе тук и каже, че това предложение не защитава българския национален интерес, да заповяда на митинга на ВМРО в Скопие и да се присъедини към тях, защото те казват обратното. (Ръкопляскания от ДБ.) Те казват, че то в такава степен защитава българския национален интерес, че за тях е абсолютно неприемливо, дори когато става дума за въпроса дали Македония ще получи възможност да се присъедини към Европейския съюз. Тоест балансирано срещу този интерес на Македония, това предложение в такава степен защитава нашия национален интерес, че е неприемливо, казва премиерът на Македония. Това за мен е най простият начин да обясним какво се случва.
По същество. Другата критика, която се казва: „Ама всъщност ние трябва да изчакаме Македония да изпълни 100% нашите искания и едва тогава да пристъпим към преговорите с нея.“ Вижте, самата логика да използваме преговорите на Европейския съюз като инструмент за натиск върху колегите в Скопие, за да получим изпълнение от тях на ангажиментите по двустранния договор, съдържа в себе си разбирането, че най-силният инструмент за натиск е процесът на преговорите. Минавайки сравнително скоро, това България го знае, нашето поколение го помни добре, в рамките на процеса на преговорите. Именно тогава беше онзи момент, в който България направи най-големите реформи, принудена или убедена, или подтикната, или мотивирана от условията, които ѝ бяха поставени в рамките на този преговорен процес.
Няма по-голям инструмент за трансформация от предприсъединителния процес. Това е доказано многократно и ние го знаем. Аз много бих искал ние да можем да се променяме със същия темп и със същия политически фокус, както сме го правили в онзи период – заради нашите собствени съгласия, но ние дори не можем да си говорим. Така че логиката на цялата конструкция на нашата политическа цел – да използваме ветото и преговорния процес, за да получим изпълнение на нашите цели, се изпълнява в този момент с това решение.
България не вдига ветото, България подсилва силата на своето вето, защото оттук нататък всеки един момент, в който Република Северна Македония не изпълнява конкретните ангажименти, които е поела вече не просто в двустранни отношения между България и Северна Македония, а като кандидат-член пред Европейския съюз, ветото, което ще им се налага, спирането на преговорите, което ще им се налага, ще бъде със силата на цялото европейско семейство, застанало зад България, и това трябва много добре да се разбира.
Искам да Ви кажа, че например сега в Скопие се говори как те нямало да променят Конституцията. Като не променят Конституцията, няма да видят преговори и това става ясно и абсолютно еднозначно от така нареченото френско предложение.
Спомнете си Турция – Турция също води преговори. Какъв е напредъкът, къде са тези преговори? Това е възможност България да превърне един двустранен проблем в проблем, който е инкорпорирала, който е включила в дневния ред на своето европейско семейство и вече може да го поставя с цялата сила на европейското семейство и на неговите институции.
Казва се: дали достатъчно добре е включено в различните институции?! Затова в текста, който ние предлагаме, се казва да се използва еднакво както преговорната рамка, така и решенията на Съвета, където България участва пряко, за да можем наистина да бъдем максимално гъвкави. Пита се: дали ще позволим по някакъв начин дори да бъде променена Конституцията, да се направи разлика между представителите на българския народ и представителите на другите народности, които са споменати там?!
Не, решението, което ние предлагаме, съдържа в себе си много ясен текст, в който няма да бъде допусната никаква неравнопоставеност, никакъв нюанс по отношение на нашите съграждани и сънародници в Република Северна Македония. Това е абсолютно желязно условие, без което Македония няма да може да води преговори с Европейския съюз. Сега това е гарантирано не просто с нашето вето, това е гарантирано с гаранциите на всички европейски институции, те стоят зад нашия интерес. И това в някакъв смисъл е може би дори най-важното, което се случва в тези дни.
Има аргумент, че видите ли, всичко се случва прекалено бързо. Всеки, който е наблюдавал взимането, изработването на подобни решения в рамките на Европейския съюз, знае, че тези решения се изработват в последния момент. Става дума за проекти за решения на колективни органи, които се съгласуват бавно и трудно. Да, ние пропуснахме възможността в последните месеци, докато българската дипломация и българското правителство работеше да подготви тези решения, да водим дебат по същество, да информираме обществото за това какви цели всъщност си поставяме, как всъщност смятаме да ги постигнем и накъде отиват нещата. Занимавахме се с конспиративни теории и с атаки помежду си – това не беше достойно.
Но искам да кажа на колегите, които ще се позовават на аргумента с време. Ние нямаме време да не бързаме, защото беше казано ясно от министъра на външните работи и всеки, който има някакъв поглед върху този процес, го знае: Френското председателство е онзи прозорец на възможност, в който ние можем да се възползваме от това предложение. То свършва след няколко дни. Политическият прозорец ще се затвори, няма друга страна членка с това влияние и с този ангажимент към българския интерес, която да постави такива условия и да предложи такава оферта, както се казва на по-прост език, на България.
В момента, в който приключи Френското председателство, политическите условия, в които ние можем да получим такива предложения, изчезват. Всеки, който се противопоставя на гласуването сега, поема риска – няма да говоря за национални престъпления, но ние да пропуснем един изключително важен шанс наистина да получим висока степен на гаранции за нашите интереси и за нашите съграждани в Република Северна Македония, което е много важно. В крайна сметка ние трябва да можем да вземем това решение отговорно като политици тук именно защото ние сме народните представители.
Искам да кажа и още нещо. В наш интерес е не просто в двустранните си отношения да получим изпълнение на целите, които сме си поставили, претенциите, които имаме към Северна Македония. Нашият интерес е не по-малко важен – в крайна сметка Западните Балкани, Албания и Северна Македония да получат европейска перспектива. Това е наш интерес. Наш интерес е да използваме възможността, която се отваря с тази конструкция, в рамките на която ние сме интегрирали нашите искания с преговорния процес – да правим една много по-широка политика по отношение на Република Северна Македония. Да приложим един много по-широк спектър от политики: културно образователни, медийни, свързани с установяване на истинска свързаност между двете общества, преодоляване на всички онези травматични разделения, които в изтеклите 100 години или 110 години, както ни напомни в декларацията си господин Костадинов, всички онези разделения, които бяха мъчително причинени на тези две общества.
В крайна сметка най-добрият начин, по който ние можем да се съберем отново заедно днес в XXI век, е да станем част от европейското семейство. Та всеки, който е бил в Европа, знае това пространство, в което травмите наистина са преодолени, хората си говорят и общуват, семействата са заедно, няма граници. Това е, което искаме за двете общества, това е, което можем да постигнем, и това е, което ще решим днес.
Искам да призова дори тези, които може би по някакви политически, предизборни причини няма да се присъединят към това съгласие: разбирайте и знайте, че правим правилното нещо. Аз съм убеден в това нещо и благодаря на всеки, който ще подкрепи това решение. Благодаря на всички вносители на предложения в тази посока и на българската дипломация. След края на дискусията ще взема думата да кажа пак благодарности.
Само ми позволете да направя две редакционни предложения, които са съгласувани с Външно министерство. Те са технически, но все пак да сме сигурни.
В последното тире на страница втора текстът да стане „Включване на референция към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и протоколите от заседанията на съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 по този договор в преговорната рамка...“ Това е моментът, в който включваме нашите двустранни въпроси в европейския дневен ред.
Извинявайте, продължавам редакцията: „...във връзка с одобряването от Съвета на Европейския съюз на общите позиции за междуправителствените конференции Европейски съюз – Република Северна Македония.“ Тоест получаваме и Преговорната рамка, и съдействието на Европейската комисия, и възможността, когато тези решения се одобряват на съвет, където нашето правителство участва, ние директно да можем да имаме въздействие върху този процес.
Втората редакция е последна, която предлагам. В последния параграф да се уточни и вместо прекрасната дума финализиране, да стане „подписване на протокол от второ заседание на Смесената междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора“, така че да е ясно за какъв документ става дума.
Външно министерство вчера ясно каза: „Нямаме време!“ Политическият момент за произнасяне по това добро предложение по оценка на Външно министерство е сега, иначе го изпускаме. За да може Външно министерство да пристъпи към подписването на двустранния протокол, то има нужда от нашето политическо решение, за да дадем силата на Народното събрание, с която да довършат процеса. Сега е моментът, иначе изпускаме птиченцето. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)