29 юни 2022 г.

Благодаря, господин Председател. Искам да Ви помоля оттук нататък, когато някой излезе да говори за коалиции, да го спирате, защото кой с кого гласува току-що, колеги? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В дневния ред като точка 9, която е чисто формална и би отнела не повече от 2 минути, разбира се, най-важно е гласуването на държавния бюджет – в това всички сме се обединили. Затова считам, че тази точка – Прекратяване пълномощията на народен представител, при положение че е налице изричен писмен отказ от негова страна, депозиран още в понеделник в Народното събрание, би следвало да бъде като точка 2 от дневния ред. Това ще бъде и моето предложение – след бюджета с оглед на това да гласуваме приемането на тази оставка да бъде придвижено решението на Народното събрание към ЦИК, за да може следващият народен представител да встъпи в своята длъжност, защото за всички е видно и от последното гласуване, че всеки един глас в Народното събрание става изключително важен. Уважаеми господин Председател, затова предлагам да подложите на гласуване точка 9 да стане точка 2 след гласуването на държавния бюджет, дори ако трябва да остане за утре. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата като представители на Министерството финансите следните лица: Росица Велкова – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Деляна Иванова и Галя Николова – началник на отдел.

Господин Председател! Историята помни действията и бездействията на всички управлявали страната ни и последиците, които са предизвикали те. И докато ние не можем да променим миналото, то ясно трябва да си даваме сметка, че градим бъдещето и днес ние пишем новата българска история. В изминалите дни Четиридесет и седмото народно събрание се записа в историята с предателство – предаде българите в Македония под натиск от външни сили и предавайки националните ни интереси, в името на този натиск. Изпаднахме в унизителна ситуация – един от съпредседателите на една парламентарна група – „Демократична България“, да звъни на френския посланик, за да пита ще успеем ли да изпълним нарежданията навреме, за да може ние, страна – членка на Европейския съюз, да угодим на Северна Македония, която все още не е. В българския народ още не е отминала и горчивината от предателството и идва следващото безумно решение, този път то е еднолично взето от министър-председателя в оставка. Вчера Кирил Петков взе решение да изгони от България 70 руски дипломати (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“), при това, според официалната информация на МВР, при налични общо 40, което означава, че според Кирил Петков най-вероятно и секретарките, готвачите, чистачките и шофьорите в посолството също са дипломати. За тази негова приумица той няма решение на Министерския съвет, няма решение на Коалиционния съвет. Нещо повече, неговото хрумване дори не е обсъждано с тях и е взето в отсъствието на министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска. Действията на премиера са грубо погазване на Конституцията, за което той носи персонална лична отговорност. И ако бяхме правова държава, с действащ независим главен прокурор, днес той щеше да влезе в правомощията си да поиска поставянето на премиера под запрещение. Не знам дали осъзнавате, че Кирил Петков е опасен за България. Очевидно, обсебен от мания за власт, е готов да направи всичко, за да се задържи на поста, на който все още е. Вероятното му желание да угоди на американските си господари, които вчера събраха васалите си в Мадрид на среща, му дава надежда, че те ще му позволят да получи втори шанс да оглавява държавата, но това води до нанасянето на непоправими щети за всички българи. Тези щети Кирил Петков нанася еднолично и необмислено. Масовото изгонване на дипломати на определена страна, което е безпрецедентно в историята на българската държава от 1878 г. насам и закриването на консулства в двете държави, нанася силен удар на взаимоотношенията между тези страни. То е знак за изключително влошени отношения и е последна мярка преди най-крайната такава – започването на война. Премиерът в оставка Кирил Петков спешно трябва да бъде поставен под запрещение и да бъде задействана процедура за освидетелстване, в противен случай рискуваме неговото правителство не само да е най-вредното до момента, но и да предприеме действия, които да ни доведат до ръба на конвенционална война – война, която не е наша. Днес премиерът в оставка е в ролята не просто на национален предател, обслужващ чужди интереси на особено опасен национален предател.

С действията си той заплашва националната сигурност, която и без това е разтресена от поредица от каскадни кризи. За съжаление, днес човекът, който управлява държавата, все повече заприличва на случаен минувач, който стъпва във властта, без дори да си дава сметка нито какво е това, нито се интересува от интересите на България. И накрая, тъй като мотивировката на изгонването беше, че всеки, който защитава чужди интереси, трябва да напусне страната – нещо, с което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме абсолютно напълно съгласни, задаваме следния въпрос: кога Кирил Петков и народните представители, които миналата седмица гласуваха предателство по националните интереси на България за Македония, ще напуснат страната? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Личното ми обяснение е следното: решението, за което става дума, не е взето еднолично. Аз имам информация, че е обсъждано на 18 май прилагането на принципа за пропорционалност по отношение на състава на дипломатическите мисии. Нещо повече, то е политически подкрепено от „Демократична България“. Ние много дълго време сме настоявали за това решение. От тази гледна точка е обсъждано и в Коалиционния съвет и се ползва с нашата настоятелна подкрепа. Смятаме, че това решение е закъсняло, но правилно. В този смисъл, ако някой трябва да бъде поставен под запрещение, това са представители на ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. По време на декларацията за пореден път бяха обидени български държавни институции. Не мога да разбера защо господин Костадинов нарича президента Радев васал на американците, който е бил привикан в Мадрид? Там също така имаше и членове на Министерския съвет. Така че, моля да му направите забележка, тъй като в нашия Правилник изрично се казва, че обиди към институциите, които са Министерски съвет, Президентство и така нататък, не трябва да се правят от тази трибуна. А пък тази реч може би е писана от госпожа Захарова, не знам? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, процедурата ми е към Вас по начина на водене. За пореден път през процедурни хватки позволявате коментари на декларация в нарушение на Правилника. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че вече трябваше да сте си взели поука след отстраняването на един председател на Народното събрание (реплики от „Продължаваме Промяната“: „Това заплахи ли са?“), че погазването на Правилника няма да бъде толерирано от никоя от останалите групи, с изключение на Вашата, от „Продължаваме Промяната“.

Това беше обида.

Господин Председател, изцяло към Вас ми е процедурата, понеже зададохте въпроса. Да, според мен трябва да наложите наказанието, което прочетохте, на господин Костадинов (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“) за това ужасяващо обидно изказване към всички институции в България. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Имам едно предложение преди да минем към чл. 1. Колеги, предлагам, за да може да бъде обективизиран чл. 1 и да вървим достатъчно стегнато в днешния ден, да минем първо данъчните закони от § 18 нататък, които се намират на страница 64, за да видим какво се приема и след това да се върнем на чл. 1. Смятам, че това е по-добрият подход, за да можем да приемем след това и всички останали числа, които са в чл. 1 и останалите членове. Ако искате да го подложим на гласуване, или пък Вие преценете дали така да подходим.

Да, приемливо е.

Господин Председател, дотолкова, доколкото чл. 1 включва приходната част на бюджета, която зависи директно от данъчните закони, смятам, че да се разгледат данъчните закони е удачно и след това да се премине към чл. 1.

Уважаеми господин Председател, колеги, на 64 страница сме, за да можем да следим внимателно това, което гласуваме. Параграф 18. Предложение на народния представител Мартин Димитров, Георги Ганев, Любомир Каримански, Искрен Митев, Явор Божанков и Александър Ракшиев, № 47-254-04-205. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. То е следното. В § 18 относно Закона за данъка върху добавената стойност се правят следните изменения и допълнения: I. Точка се 4 се изменя така: „Създава се чл. 66а: намалена и нулева данъчна ставка. Чл. 66а (1) Ставката на данъка е 9% за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. (2) Ставката на данъка е нула на сто за брашно. II. В т. 7 относно създаването на § 15д в Преходните и заключителните разпоредби да се направят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: (4) Ставката по чл. 66а, ал. 2 се прилага от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 3. Създава се ал. 7: (7) За целите на чл. 66а, ал. 2 „брашно“ е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски и група народни представители: В § 18 относно Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: I. Точка 4 се изменя така: „4. Създава се чл. 66а: „Намалена данъчна ставка Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за: 1. настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани; 2. плодове и зеленчуци; 3. слънчогледово олио. II. В т. 7 относно създаването на § 15д в Преходните и заключителните разпоредби да се направят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова ал. 4: (4) Ставката по чл. 66а, т. 2 и 3 се прилага от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители. Предложението е оттеглено в глави 2, 3, 4, 11, 16 и 20, а в глава 1 и глава 7 и 8 не е оттеглено, затова Комисията не подкрепя предложението и сега ще Ви го изчета: „Създава се нов § ... В Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...): 1. В чл. 66, ал. 2 се създава нова точка 8 със следния текст: „8. храни по Приложение 5.“; 2. В Заключителните разпоредби се създава ново приложение № 5: Приложение № 5 към чл. 66, ал. 2, т. 8“, съответно в таблицата остават глава 1, глава 7 и глава 8. Предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители. В § 18 от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., № 47-202-01-33, по отношение на Закона за данъка върху добавената стойност се създава нова т. 3, както следва: „В чл. 46 се създава т. 8: „8. управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз.“ Номерацията на следващите точки от § 18 от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., № 47-202-01-33, се изменя съответно. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искрен Митев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В § 1 от допълнителните разпоредби: „б) създава се т. 104: „104. Критерии, установени от правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 8 са критериите, определени в решения на Съда на Европейския съюз по прилагането на чл. 135, параграф 1, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николина Ангелкова и Кирил Ананиев. В § 18, т. 7, § 15д, ал. 1, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби, се променя както следва: „§ 15д, ал. 1, т. 2. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или на приготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Това се прилага и за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венеция Огнянова Нецова-Ангова и група народни представители, № 47-254-04-249. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: "§ 21. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6, ал. 4, т. 4: а) буква „д“ се изменя така: ,,д) операторът на хранителна банка преди извършване на дарението е предоставил по електронен път на Националната агенция за приходите изискуемата информация, която като съдържание и файлов формат се определя със заповед на изпълнителния директор на агенцията; б) в буква „е“ числото „0,5“ се заменя с „1“ и накрая се добавя „и за всяко предоставяне е бил съставен документ с посочения вид, количество, единична и обща стойност на хранителните стоки, с който се удостоверява тяхното предаване на съответния оператор на хранителна банка;“ в) в буква „ж“ думите: „няма изискуеми и неплатени данъчни, осигурителни или други публични задължения и през последните две години няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 180, 180а, 181, 182 и 185“, се заменят с „няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, към края на месеца, в който стоките са предоставени, като задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната му сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;“. 2. Наименованието на глава трета се изменя така: „Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит“. 3. В чл. 36а, ал. 3 думите „чл. 66, ал. 1, т. 1“ се заменят с „чл. 66, ал. 1“. 4. Член 66 се изменя така: „Стандартна ставка на данъка. Чл. 66. (1) Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. (2) Ставката по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.“ 5. Създава се чл. 66а: „Намалена ставка на данъка. Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната.“ 6. Създава се чл. 66б: „Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит чрез прилагане на нулева ставка на данъка Чл. 66б. Нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140 146 и 173.“ 7. В чл. 151а, ал. 2, т. 11 думите „по глава трета“ се заличават. 8. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 100 и 101 се отменят. 9. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 15д: „§ 15д. (1) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага до 31 декември 2022 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: 1. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 2. доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128; 3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, по приложение № 4; 4. доставки на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4; 5. доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници; 6. доставка на услуга за използване на спортни съоръжения. (2) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: 1. доставка на централно отопление; 2. доставка на природен газ. (3) Ставката на данъка по чл. 66б се прилага до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки. (4) За целите на ал. 1, т. 2 и 5: 1. „бира“ е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове; 2. „вино“ е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки; 3. „спиртни напитки“ са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки; 4. „случаен автобусен превоз“ е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. (5) За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост). (6) Лице, което извършва доставка/продажба на природен газ чрез измервателни средства за разход на течни горива, е длъжно да регистрира в електронната система с фискална памет всяка доставка/продажба на природен газ в данъчна група „Д“ за времето на приложение на ставката по чл. 66а. В този случай се допуска при предаване на данни към Националната агенция за приходите да не се подават данни за вид и количество на продаденото гориво. Допуска се тези продажби да се програмират в отделен департамент. (7) Когато данъчното събитие по доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3 е възникнало до влизането в сила на ал. 2 и 3 включително и данъчният документ за доставката се издава след влизането в сила на ал. 2 и 3, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката. (8) Когато след влизането в сила на ал. 2 и 3 възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, за която се прилагат ал. 2 и 3 и която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на ал. 2 и 3, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка. 10. В § 4 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 55 от 2020 г., доп., бр. 111 от 2021 г.) думите „ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5, § 2, т. 2 и § 3“ се заменят с „ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 и § 2, т. 2“, а думите „31 декември 2022 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“. 11. В § 70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) думите „букви „б“ и „в“ се заменят с „буква „в“, а думите „31 декември 2022 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“. 12. В приложение № 4 думите „към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5“ се заменят с „към §15д, ал. 1, т. 3 и 4“.“

Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, дами и господа! Искам да започна с един добър пример и със ситуация, в която парламентът, независимо от политическите пристрастия, независимо от общото напрежение единодушно правим една ключова реформа, за която чакаме вече шест години. Колеги, става въпрос за дарението на храни. През 2016 г. ние освободихме дарението от храни, които са все още в срок на годност, от ДДС. Тогава, за съжаление, по настояване на финансовия министър Горанов беше въведено едно маркиране, което показа, че затруднява даренията на храни, и те започнаха да намаляват всяка година спрямо предишната. Тоест, търговците и производителите продължаваха да имат стимула да унищожават, а не да даряват тези храни. В ситуация на висока инфлация, в ситуация, когато много хора в България са в нужда, ситуация на трудности, това е едно добро благородно, християнско дело, което днес заедно ще предприемем, въвеждайки две ключови неща – заменяме маркирането с електронно проследяване и, на второ място, увеличаваме прага на даренията от 0,5 на 1%. Бяха проведени редица консултации, в процеса участваха представители на различни парламентарни групи. Цялата Бюджетна комисия подкрепи единодушно това предложение, което дава основание да смятаме, че храните ще спрат да бъдат унищожавани, когато са в срок на годност и ще започнат да бъдат дарявани. Защото, колеги, частните дарения могат да бъдат ключово допълнение към държавната социална политика и на моменти дори могат да бъдат по-важни от държавната такава. В страни като Франция, Великобритания, Германия частните дарения на храни, които са все още в срок на годност, са много важна част от общата социална политика. Така че действително поздравявам всички членове на Бюджетната комисия, че заедно конструктивно и отговорно застанахме зад тази идея. Тя е редактирана и допълнена от Министерството на финансите, за което също им благодаря, и това е нещо, за което ние действително, колеги, чакахме шест дълги години. Шест дълги години нямахме отговор на въпроса. Защо не премахнете и последните пречки, така че тези храни да отиват при гладните, а не да бъдат унищожавани? Защо не го правехте това нещо? Така че започваме актуализацията на бюджета с една изключително ключова реформа, и то единодушно подкрепена от цялата Бюджетна комисия, което е едно добро начало, добър старт. Защото точно с такива мерки няма да има гладни хора в България. Още веднъж Ви благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! В § 18 аз съм направил две предложения, заедно с група народни представители, ще направя едно изказване. Двете ми предложения касаят, първо, намаляване на ставката на ДДС на брашното на 0%. Знаете, че ние подкрепяме предложеното намаление на 0% ДДС на хляба, но имайте предвид, че в България хляб се произвежда от два типа производители. Едните са изключително големи, които много рядко продават на краен потребител, и другите, които са много малки и се занимават с продажба само и единствено на краен потребител. Няма логика да намалим на 0% ДДС на тези производители само за крайния продукт, без да им помогнем със суровината, а именно брашното. Няма логика ние да не подкрепим 0% ДДС върху брашното, при положение че това е един от продуктите, който подобно на хляба е едно от най-потребяваните стоки, които се използват от българския народ – този, за който ние в момента работим. Аз бих Ви помолил да подкрепите предложението – освен 0% ДДС на хляба, да имаме и 0% ДДС на брашното. Второто ми предложение касае намаляване на 9% на ДДС за плодове, зеленчуци и олио. Имайте предвид, че няма по-сив сектор, законен сив сектор в България от сектора на плодовете и зеленчуците. Много съм говорил по темата, няма да Ви отнемам времето за плодовете и зеленчуците, но също така бих искал да Ви призова да го подкрепите, както и да подкрепите намаляването на 9% на ДДС за олиото, защото подобно на намаляването на ДДС на хляба, това също е една изключително социална и ефективна функция в условия на криза и може да бъде считано и за антиинфлационна мярка. Надявам се не само аз, но и всички наши избиратели се надяват да подкрепите тези две предложения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колеги, вероятно повечето от Вас – присъстващите в залата, знаете, че първият законопроект, касаещ намалената ставка на ДДС за стоките и хранителните продукти от малката потребителска кошница, беше внесен от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, още през януари. Тогава този законопроект предизвика много негативни коментари и становища от страна както на представителите на Бюджетна комисия и управляващото тогава мнозинство, така и от страна на представителите на Министерството на финансите. Имаше също така коментари от типа: „Сега щом ДДС на бялото саламурено сирене стане 0%, тогава всичкото сирене във веригите ще стане бяло саламурено.“ Имаше и становище от страна на представителите на Министерството на финансите, че намаляването на ДДС на някои основни потребителски стоки, каквито са плодовете, зеленчуците и олиото, ще отворят огромна дупка в бюджета. И това без да бъде представен какъвто и да било анализ от страна на същото министерство. Някои представители на Бюджетна комисия твърдяха, че намаляването на данъчните ставки не влияе върху печалбата на производителя и цената на крайния клиент. Тук е моментът да Ви припомня, че голямата част от производителите търгуват сами продукцията си, така че приемането на това предложение ще повлияе положително на тях, които са длъжни да работят за оцеляването си в тежките месеци на управление на четворната коалиция. Когато ние внесохме такъв законопроект, той беше с искане за 0% на хранителните продукти от номенклатурата на малката потребителска кошница. Тогава всички Вие – представители на евро-атлантическата общност в настоящото Народно събрание, твърдяхте, че в рамките на Европейския съюз нямало как да бъде под 9%. Ако националният ни интерес изисква то да е 0% и това зависи от нас, то тогава ще бъде толкова, колкото го изисква националният ни интерес, без значение дали това има евро-атлантически консенсус. Така че подкрепяме това предложение.

Благодаря, господин Председател. Аз много не можах да разбера смисъла на тази реплика, но ще използвам възможността на дупликата, колеги, за да Ви помоля отново да подкрепите 0% на брашното за български граждани и 9% ДДС за плодове и зеленчуци и олио за същите тези български граждани, за които всички искаме да потребяват повече родно. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с това да се запази ставката от 9% за ресторантьорския сектор както по отношение на доставката за храна за вкъщи, така и по отношение на вино, бира и съответно всички спиртни напитки, включени по чл. 128 от Закона за данък върху добавената стойност. Целта на това предложение е всъщност да се запази предложението от 21 декември 2021 г., когато всички тук, в тази зала, подкрепихме промените в Закона за ДДС, за да може тази антикризисна мярка по отношение на сектор „Туризъм“ да важи до края на 2022 г. Всички знаем колко засегнат е секторът както от пандемията от COVID-19, така и от войната в Украйна. Тази антикризисна мярка, която 2020 г. бе приета в пакет с всички останали антикризисни мерки, които подпомагаха сектор „Туризъм“ – както оборотният капитал, така и 60:40 и 80:20, доказва своето действие, тъй като тя подпомага сектор „Ресторантьорство“ и основно позволява да се наемат и хора, които са нискоквалифицирани. Отделно от това, с въвеждането на тази мярка през 2020 г. минималният осигурителен праг за сектор „Ресторантьорство и хотелиерство“ бе увеличен на 800 лв. За сравнение за останалите сектори през 2020 г. беше 610 лв., а 2021 г. – 650 лв. Вижда се, че има и един вид някаква реципрочност по отношение на това да се намали ставката от 9% за ДДС и съответно да се увеличи минималният осигурителен праг за сектор „Ресторантьорство и хотелиерство“. Отделно от това, по данни на Световната организация по туризъм и на Световния съвет за пътувания и туризъм се очаква възстановяване на туристическия сектор, съобразно нивата от 2019 г. да се случи 2023 г., 2024 г. Припомням, че преди да започне пандемията от COVID-19 през 2019 г., ние имахме над 9 млн. 300 хил. чуждестранни туристи. Говоря само за чуждестранни туристи. За 2021 г. чуждестранните туристи са били над 2 милиона, а за 2022 г., съобразно данните, които има към момента, се очаква чуждестранните туристи да бъдат не повече от 4 – 5 милиона. Говоря само за чуждестранни туристи. За 2019 г. имахме реализирани над 27 милиона нощувки и туристическият сектор допринасяше с между 12 – 14% от брутния вътрешен продукт на страната. Смятам, че е изключително важно, за да подпомогнем възстановяването на сектора, да запазим действието на тази мярка, така, както бе гласувана на 21 декември 2021 г. от същото Четиридесет и седмо народно събрание и тя да продължи своето действие в цялост до 31 декември 2022 г. Считам, че по този начин ще продължи подпомагането на туристическия сектор и това ще доведе до по-бързото възстановяване и достигането на нивата от 2019 г. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаема госпожо Ангелкова, аз искам да Ви поздравя, защото Вие така и трябваше да направите като бивш министър на туризма, който познава отрасъла. Съвсем естествено е и на Ваше място всеки би трябвало да си защити бранша със съответните аргументи, които изтъкнахте, но ние няма да го подкрепим. И в Комисията не го подкрепихме поради две причини. Едната е загубите за бюджета, защото така, както отделните сектори се намират в трудно положение, така трябва да сме внимателни и с бюджетните приходи и разходи, но има и морална страна, която от същата трибуна съм изказвал от името на БСП, когато беше въведена тази отстъпка. Според нас не е морално все пак, когато не се приеха нашите предложения за намаление на ДДС на лекарства, на стоки за деца и стоки от първа необходимост, ние да намаляваме ДДС-то точно на спиртните напитки, на виното и на бирата. Разбирам, че това има ефект върху туризма, но когато сравним с икономически и морални показатели, мисля, че не е приемливо да стимулираме употребата на алкохол с каквито и причини да се обяснява, а да оставим ДДС-то на 20% за лекарствата, за които възрастните хора в България с критично ниски пенсии си броят стотинките, за да си купят лекарства. Поради тази причина приветствам защитата на бранша от Ваша страна, но няма как да го подкрепим поради причините, които Ви казах. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми професор Гечев, благодаря Ви за репликата. Да, така е, длъжна съм да защитя туристическия сектор не само като бивш министър на туризма, но защото това е, както казах, един от най-засегнатите сектори от пандемията от COVID-19 и от войната в Украйна. За съжаление, това, което виждаме, е, че отиващото си правителство не направи нищо за този сектор. Намалената ставка на ДДС от 9% е предложена да важи до 31 декември 2022 г. В своето изказване аз изтъкнах, че минималният осигурителен праг за секторите „Ресторантьорство“ и „Хотелиерство“ се увеличи през 2022 г., когато се въведе тази мярка на 800 лв., така че няма да има, образно казано, празнота в бюджета. Разчитам наистина на Вашата подкрепа и на всеки един от Вас, защото е изключително важно сектор „Туризъм“ да може да се възстанови максимално бързо и по този начин, разбира се, ще се увеличат и приходите от този сектор в бюджета. Благодаря Ви за вниманието и разчитам на Вашата подкрепа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите! Правя настоящото изказване, с което искам да защитя предложението (заместник министър-председателят Асен Василев напуска пленарната зала), което входирах, по отношение на… Господин Василев, ще се радвам да останете в залата, докато се изкажа, защото темите касаят Вашите ресори и Вие можете да помогнете за това. Иначе се обезсмисля моето изказване, ако Вие не присъствате, но е Ваша волята. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Не ми подвиквайте от залата, защото не мога да чуя какво ми казвате. Предложението го правя, за да защитя предложението, което е направено от група народни представители. В усилията да постигнем консенсус в хода на заседанието на Бюджетната комисия оттеглихме едната част от предложението и оставихме искането за 9% на живи животни, зеленчуци и плодове. Защо, уважаеми колеги, Ви призовавам да го приемем? Първо, сме единствената държава, която не предприе мерки в подкрепа на местните производители в тази посока. Второ, ако се приеме от 1 юли, аз мога да предложа и затова помолих господин Василев – благодаря, че останахте, дори да е срочно, точно ще можем да направим анализ до какво ще доведе тази мярка. Въпросните производители в тези сектори на практика са недофинансирани и уязвими, но около 70% от това производство е от оператори, които имат регистрация по ДДС, а на практика това е пряко в тяхна полза. За живите животни щетата за бюджета пък ще е още по-минимална – живите животни се търгуват само местно производство, а големите стопанства там, които са регистрирани по ДДС, са с много по-малък обем. Но това в тази настоящата ситуация ще даде наистина истинска подкрепа на тези сектори, първо. Второ, шансът за изсветляване на сектора по отношение на наемането на работна ръка е един много чувствителен проблем в тези сектори. Аз моля за разбиране и пак казвам: ако има воля от управляващото мнозинство, дори да го направим със срок, но да се опитаме да го направим. Ние сме в половината на годината и в бюджета това категорично няма да даде отражение. Поскъпването на горивата направи така, че за пресните плодове и зеленчуци, които вече се реколтират в страната, пазарите, които бяха в съседни страни, които даваха опция за по-висока цена, на практика ги няма в момента, което допълнително свали цената. Черешите са на приключване, а вероятно сте се запознали с цялата информация – някои останаха необрани, има по-ниска цена от миналата година с един лев. Сметнете ДДС от това и на практика приходът ще остане основно за плащането на работната ръка. Не следва да го допускаме и смятам, че това е най-малкото, което бихме могли да направим. И по отношение на контрола искам да обърна внимание върху следното: ако ние сме вглъбени тук в това каква щета за бюджета ще е това, уважаеми господин Василев, след съобщението на Комисията от 12 май за осигуряването на сините коридори на солидарността – не знам кое е нашето координационно звено за контакт по отношение на тези сини коридори, но интензивно в последния месец пътува зърно по сините коридори на солидарността. Казва се, че е от Украйна и няма фитосанитарен контрол, няма какъвто и да е контрол за произхода на това зърно, всякакъв вид, а най-много слънчоглед. Само казвам, че по информация на земеделците от съседна Румъния това става през тяхната територия с ескорт – от влизането до излизането им към България, влиза се по сухопътна граница през баржи и на вагони. Война е, хората бягат. Има информация, че направо се предлага и камионът със зърното. За документи не говорим, а за произхода на зърното изобщо не говорим – абсолютно е без контрол. Само контролът върху този коридор на солидарността – търговията е свободна, но обличането ѝ в законната форма по документи би осигурило това, което би било щета за бюджета с тези 9%. Приключвам, уважаеми колеги, моля за подкрепа на това. Пак казвам, все пак сме в дебат и добре и аз гласувах, за да започнем от данъчните закони. Като приключи тази година, можем да направим анализ за това и ще видите, че ефектът е само положителен. И трета тема, която искам да засегна. Сутринта ни посрещнаха протестиращи от системите и от Министерството на земеделието и горите и БАБХ. Ние сме предложили 8 млн. лв. индексация на техните доходи, но в тази част предложението не е подкрепено. Моля да се подкрепи, защото на тези, които работят на терен в областните структури, вече заплатите им драстично изостават, а задълженията се увеличават. Приключвам с това, че казаното преди мен от колегите за брашното е абсолютно вярно – нулевата ставка на хляба, съчетана с 20% на брашно, убива малките хлебарници, които са занаятчийски тип и нямат регистрация по ДДС. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Танева, мисля, че всички осъзнават необходимостта да се помогне на хората, които са най засегнати от инфлацията. Казахте за проблема с необраните плодове и зеленчуци, и така нататък. Разбира се, да, опитали сме се. Само искам да Ви припомня нещо. Благодарение на златния пръст на ВЪЗРАЖДАНЕ Вие вкарахте – ГЕРБ, с помощта на ВЪЗРАЖДАНЕ вкарахте 760 милиона повече, опитвайки се да счупите бюджета. И сега, госпожо Танева, искам да адресирам едно много специфично внушение, което направихте от трибуната. Казахте, че тази мярка, която предлагате, почти не оказва влияние върху бюджета. Госпожо Танева, съжалявам, но явно не сте запозната достатъчно добре. Оценката само на част от мерките Ви е 350 милиона и ако вкараме живите животни, отиваме над 500 милиона. Затова аз искам да изкажа моята благодарност към господин Ананиев, който прояви разум и изтегли тази мярка, която няма как да бъде осъществена, госпожо Танева. В момента Вие идвате на трибуната, разбираме проблемите, които адресирате, ние също съчувстваме и искаме да помогнем на тези хора. Излезте на дуплика и ми кажете, след като натоварихме бюджета със 760 млн. лв. допълнително, сега Вие казвате да добавим още 500 милиона. Кажете откъде, говорете с господин Ананиев, той е професионалист, да Ви даде съвет, и кажете откъде да вземем 500 милиона, за да изпълним тази мярка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Танева, аз съм силно впечатлен от Вашата загриженост за сектора, но искам да Ви припомня някои неща, които на Комисията станаха известни, не знам защо сега ги премълчаваме. Първо, производителите на плодове и зеленчуци в България в голямата си част не са регистрирани по ДДС. Второ, производителите и без това стигат до пазари, тъй като там не начисляват ДДС на продукцията, която продават. Аз лично оставам с някакво впечатление, че това, което Вие предлагате, е една мярка, която трябва да продължи тенденцията да защитаваме ясно и точно вносителите, които са няколко на брой в България. Вие много успешно това го правихте през годините, в които управлявахте, така че нека да бъдем докрай коректни и да си ги казваме нещата такива, каквито са. Аз Ви моля, най-вероятно в дупликата, да бъдете достатъчно ясна и като бивш министър да кажете – колко производители на плодове и зеленчуци в България са регистрирани по ДДС и отричате ли факта, че излизайки на пазара и продавайки своята продукция, те начисляват ДДС, защото това е пълна лъжа, ако го твърдите? Благодаря Ви.

Първо ще отговоря на колегата от „Продължаваме Промяната“ по отношение на репликата, която ми направи. Не е ставало въпрос за 500 млн. лв., колега, затова господин Ананиев го е оттеглил, и аз казах, че ние оттегляме отделни глави и оставяме само „Живи животни, плодове и зеленчуци“ и тук изобщо не става въпрос за 500 млн. лв., които цитирате. Първоначалната Ви оценка е за предложението в първоначален вид за абсолютно всички храни, така че тук следва да направим това уточнение. За живите животни става въпрос, едва ли и за няколко милиона даже. Тъй като за друг въпрос към себе си от репликата на „Продължаваме Промяната“ не разбрах, отивам към втория колега, който е от БСП. Нормално е да защитавате бюджета, само че фактологически не сте съвсем прав. Мога да Ви цитирам – и аз цитирах в изказването си, справка за плодовете „335 хиляди декара от данните на 2020 г.“. Тези, които нямат регистрация по ДДС, да, те са много на брой - четири, пет, шест хиляди от всички 9000 земеделски производители, но те дават и отглеждат едва 15% от тези площи, тоест обемът местна продукция, който излиза на пазара, е от по-малко на брой, но регистрирани по ДДС земеделски производители. Това ще доведе и до изсветляване на сектора, на практика и до изсветляване на наемането на работна ръка. Коригираното предложение – аз мога да Ви го предоставя, господин Иванов, защото съм го написала, не си взех листа – означава, че ние на практика, особено с действащата инфлация, няма да ощетим бюджета, но ще ни даде възможност – това е мярка, която е приложена абсолютно навсякъде в страните членки, но там в повечето от тях е със срочност, тези, които държаха наша ставка ДДС – ще ни даде повод за анализ от ефекта по отношение и на наемането на работната ръка, която всеки, който е от сектора, знае, че това е в сивата му част.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз по-скоро бих искал да информирам и залата, и хората на културата, по-специално в сценичните изкуства, че сме изправени пред изключително сериозен проблем с тази актуализация на бюджета. Първо знаете, че по време на ковид кризата имаше мярка, която подпомагаше държавните културни институти, сценичните изкуства по отношение на заплатите, защото в залите нямаше публика и нямаше как по системата, по която получават финансиране, те да се финансират, защото те се финансират на билет. Тази мярка беше гласувана да продължи и тази година. Сега тези пари, които са за тази компенсация, са прехвърлени във Фонд „Култура“ за проекти, което на практика означава, че сценичните изкуства в България след 1 юли ще започнат да се финансират на принципа, по който се финансираха преди ковид кризата, което не е добре. Не е добре, защото, първо, хората не са се върнали в пълния си обем в залите на театрите и на оперите. На второ място, имайте предвид, че вече една година театрите, оперите, филхармониите изнемогват заради високата цена на тока. Те плащат промишлен ток, но го плащат на много по-високи цени от предприятията, защото са малки и никой не иска да сключи договор за обществена поръчка с тях, да се направи обществена поръчка и така нататък. Те купуват най-скъпия ток в седем часа вечерта до девет, сега им се отнема и тази помощ, и това е огромен проблем. Имайте предвид, че Министерството на културата вече ако е разпределило тези пари на проектен принцип, както са ги записали, от септември месец ще видим, ще станем свидетели на фалити на театри, на опери и на филхармонии. И тук на фона на обещанията за 1% за култура, цветя и рози, и всякакви договорки в мола, това е абсолютен цинизъм, което се е случило по време на подготовката на този бюджет. Аз държа и министърът на културата да дойде тук, защото ние ще се опитаме по някакъв начин да го оправим, но ние не може да го оправим в цялост. Той трябва да поеме ангажимент, че тези пари ще продължат да отиват за подпомагане на сценичните изкуства.

Ами то обсъждаме параграфа…

Не е ли чл. 1, извинявайте?

Добре. Проблемът е толкова голям, че в този параграф ще приключа… (Смях.) Не, не е смешно, колеги, страшно е, защото това е изключително сериозно. Напът сте да фалирате културната инфраструктура на България. Това сте предвидили в актуализацията на бюджета.

Прегласуване.

Прегласуване.

Уважаеми колеги, правя процедура. Имам молба за прегласуване на предложението, което завършва на 207, тъй като аз неправилно съм отбелязала своя вот и Ви моля за прегласуване. (Силен шум. Реплики от ГЕРБ-СДС и „Има такъв народ“: „Еее!“) Просто казвам, че моят вот е против, а съм натиснала за. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Процедурата на госпожа Цонева всъщност не е за прегласуване, защото действително няма как да прегласуваме, а нейният вот, в който е допусната техническа грешка… (Силен шум и реплики.)

…и трябва да се счита за вот против. Това със сигурност, доколкото променя вота и резултата, трябва да бъде отчетено. Няма как да приемат техническото устройство пред публично заявената воля на народен представител в залата – от трибуната. Аз също съм бил в подобна ситуация. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е напълно легитимна процедура, след като от трибуната ясно се заявява какъв е вотът на народния представител. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е вот, публично заявен от народен представител, и няма как да не бъде зачетен. Просто трябва да се отрази при гласуването на текста. (Шум и реплики.) Колеги, вотът не е таен, вотът е публичен и когато народен представител заявява тук от трибуната как е гласувал – каква е неговата воля, този вот трябва да бъде зачетен. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, извадете стенограмата. Госпожа Цонева каза, че се е объркала, като гласува, а не че машината е объркала.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Уважаеми госпожи и господа народни представители, с разни хитрувания няма как да произвеждаме сериозна политика тук в тази зала. Важна е волята на народния представител, а не каквито и да са различни хитрувания. От тази гледна точка, господин Председател, молбата ми е да отразите волята на народния представител Антоанета Цонева по онова гласуване, което вече два пъти бяхме извършили, защото тя публично и явно изрази своята воля от тази трибуна. Иначе алтернативно всякакви форми на технически или каквито и да са други хитрувания, за да отразим онова, което на нас ни се иска или ни се харесва като воля на народния представител, и да налагаме нещо против неговата воля не бих приел. Така че би било добре да се отрази волята на народния представител. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Аз казах как е гласувала.

Техниката е само помощно средство, което да отразява волята на народния представител.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Председател! Вие може би не разбрахте господин Карадайъ, който каза, че волята на народните представители, заявена от тази трибуна, е най-важното нещо преди гласуване, вдигане на ръка и така нататък. И когато народен представител става и заявява от тази трибуна своя глас, той трябва да бъде зачетен. Между другото това не се случва за първи път в тази зала. Много пъти и самият аз съм си коригирал гласа тогава, когато системата не го е отчела по правилния начин. Така че наистина, моля да се съобразите с желанието на госпожа Цонева. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, приемам аргумента, че воля, заявена от парламентарната трибуна на народен представител, е върховната воля на народния представител. Не приемам аргумента и обяснението обаче за гласуване по един начин, а за грешно отчитане в системата по друг. Та нали Вие, уважаемо мнозинство, преди малко повече от час не дадохте шанс на волята на всеки един български гражданин как да гласува, защото се доверявате на машинния вот. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) В този смисъл, естествено, и много по-логично е да се доверим, както на вота на българските граждани, когато го направят лично с химикала на хартиената бюлетина...

...отколкото, когато го направят с машина. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Взех думата обаче да поставя един друг въпрос, колеги. Колеги, много вероятно е да има и други подобни казуси във връзка с предстоящите гласувания. Моля, господин Председател, да уведомите залата гласът на госпожа Цонева променя ли по някакъв начин резултата от два пъти гласуваното решение по този параграф? Ако го прави, Вие ще допуснете ли трети път гласуване по този параграф? И кое е меродавното решение? Гласуването в първия момент по параграфа, прегласуването отново по същия параграф или някакво евентуално бъдещо трето гласуване? Моля да уведомите залата, защото това ще е важно изобщо за хода на разглеждането, обсъждането и гласуването на целия Закон за държавния бюджет. Благодаря.

Тя каза – техническа грешка.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, това, което казвам, е, не че машината е сбъркала, а че аз съм натиснала неправилно бутона. Моето желание е да гласувам против, а не за. Това е моя техническа грешка, а не на машината, това е волеизявлението ми и моля да го зачетете и да отчетем резултата по този начин – пак Ви умолявам. Не за първи път се случва това сред толкова много гласувания. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Много пъти в тази зала са се случвали подобни грешки при гласуването, независимо дали те са допуснати от народния представител или от техническото средство, но тук е важна волята на народния представител, която беше изрична, императивна и заявена от тази трибуна – то не се и гласува и няма за какво да се прекратява заседанието. Отразете волята на народния представител по отношение на въпросното гласуване такава, каквато тя е в действителност и да вървим напред. Няма никакво значение дали това променя, или не променя самото решение на Народното събрание. Ако променя, то ще бъде отразено, говоря за втория вот – при прегласуването, така че просто го отразете в системата и в протокола от днешното заседание, че госпожа Цонева изрично заяви волята си против съответното решение, което гласувахме, против съответния текст. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, всички тук сме се клели да спазваме Конституцията и законите на Република България и съответно си гласувахме нашия Правилник. Имате Правилника, прочетете чл. 60: „Гласуването е лично, гласува се „за“, „против“ или „въздържал се“. Гласуването се извършва явно, Народното събрание може да реши отделно гласуването да бъде тайно. Явното гласуване се извършва чрез компютризираната система за гласуване, вдигане на ръка, ставане от място при поименно извикване, саморъчно подписване, поименно изписване на имената, като за т. 3, 4 и 5 трябва преди да се стартира гласуването да се предложи искането за такова.“ Не разбирам какво не е ясно от Правилника? Да, случва се всеки да се обърка, но в крайна сметка да внимава, като гласува. При гласуване на нашето предложение имаше един от нашата група „въздържал се“, но какво да направим. Трябва да се внимава как се гласува. Ние всички сме приели да гласуваме чрез компютризираната система и не е редно по този начин да променяте гласовете на народните представители. Всеки може да реши да излиза и да казва, че след всяко гласуване се е объркал или че не е гласувал така, както е трябвало да гласува, съобразно указанията на неговите ръководители. Моля Ви, прочетете Правилника и спазвайте законите и Правилника. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че е ясно, че ние сме в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 – Гласуване чрез компютризираната система с биометрия. Госпожа Цонева два пъти е гласувала така, както гласувахме всички ние по два пъти и е изразила ясно и категорично нейния вот. Това че тя е гласувала за не ѝ дава право, че е искала да изрази глас против да излезе и да поиска да гласува за трети път, защото по този начин излиза, че ние всички 239 народни представители можем да излезем сега на трибуната и да започнем да си заявяваме нашия вот. Нека всички да сме еднакво поставени в едно и също положение и ако го допуснете, това означава, че по всеки един текст оттук нататък след прегласувания по два пъти на един член ще може всеки да излиза и да заявява трето гласуване, което абсолютно е недопустимо. Да, тук се е допускала промяна на вота, но тогава, когато народният представител е гласувал против, а системата е отчела за и той иска гласът му да продължи да бъде против. Да, това се е правило, но тук хипотезата е съвсем различна – просто промяна на вота, изразен два пъти. Моля Ви, не го допускайте. (Ръкопляскания от ИТН и ГЕРБ-СДС.)

Кажете Вашето отношение.

Колеги, хайде да се успокоим малко. Параграф 21 така, както го прочетох преди малко като редакция, сега трябва да бъдат нанесени предложенията, които бяха гласувани в залата, тоест предложението, което беше гласувано в залата. Затова правя редакционна поправка на основния текст, който Ви прочетох за § 21 – на страница 74. Внимавайте сега и гледайте всички текста, не се разсейвайте. На страница 74, ал. 3, чета: „ставката на данъка по чл. 66б се прилага до 1 юли 2023 г. – за доставка на хляб – и сега внимавайте – и брашно с място на изпълнение на територията на страната при внос на стоки на територията на страната и при облагане на вътрешнообщностни придобивания на стоки.“ Това е в ал. 3. След което минаваме към поправката, която трябва да се нанесе в ал. 5: „за целите на ал. 3 хляб е продукт...“ и следва дефиницията за хляб. Завършваме ал. 5 при: „при необходимост“. След което продължаваме с изречение: „За целите на ал. 3 брашно е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти.“ С това завършва ал. 5. Това са правно-техническите поправки на база на приетото преди това предложение. И сега може да гласуваме целия § 21. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което аз прочетох за § 21, е систематизирана редакция на параграфа съобразно приетото решение на всички Вас. Аз нищо повече не съм направил и смятам, че Комисията няма какво да се произнася по това нещо, тъй като то е редакционно. Просто е систематизирано във финалната редакция на § 21. Има два варианта според мен – гласуваме редакцията на § 21, така, както съм я предложил. Ако се приеме – приеме, ако не се приеме, тогава остава предложението, което е прието, и редакцията, която е по вносителя на Доклада. Това е.

Добре, изчитам редакционното предложение още веднъж. На страница 74: „(3) Ставката на данъка по чл. 66б се прилага до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб и брашно с място на изпълнение за територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.“ Това е редакцията на ал. 3. „(5) За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава...“ – следва цялата дефиниция на хляба до края на изречението, след което, за да вкараме дефиниция за брашното, казваме: „За целите на ал. 3 „брашно“ е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни продукти“. Това е дефиницията, нищо повече. Аз не променям нищо. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Бях заявил процедура още преди почивката, за да знаем какво правим при сходни ситуации. Защото с повторното излизане на госпожа Цонева тук на тази трибуна за всички нас стана ясно, че не системата е сгрешила и не е правилно отчетен вотът на народния представител и волята на народния представител, а самата тя съзнателно е гласувала по определен начин, и то два пъти. (Шум и реплики от „Демократична България“.) От тази гледна точка, господин Председател, има съществена разлика с това, което се случи с господин Аталай. Него го чухме тук от тази трибуна, че той е гласувал по един определен начин, но системата е отчела по друг начин неговия вот и неговата воля. Това са две различни неща. И разбираме, че госпожа Цонева много е искала да гласува, но не е имала желание, по определен начин. Тя си е изразила волята към онзи момент – към момента на гласуването. Това го разбрахме. А че след гласуването тя си е променила волята, мнението и че има друго мнение, уважаеми колеги, вече трето гласуване няма. Защото по същия начин може да се окаже, че госпожа Цонева е гласувала погрешно и за вота на недоверие съвсем скоро.

И по същия начин може да се окаже, че е гласувала грешно и за това правителство, а още повече може да се окаже, че е гласувала грешно и на изборите. (Ръкопляскания от ДПС.)

Да, благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 19, като предлага § 19 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 18, който става § 21, т. 9, ал. 7 и ал. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 20, като предлага § 20 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 18, който става § 21, т. 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 21, като предлага § 21 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 18, който става § 21, т. 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 22 и предлага следната редакция на § 22. „§ 22. В Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. ...) в § 10 от преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2022 г.“ се заменят с „30 юни 2022 г.“.“ Предложение на народния представител Пламен Абровски и Любомир Каримански. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Снежанка Траянска, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева, Мария Белова и Ирена Димова, завършващо на 247. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. ...) в § 65 от преходните и заключителните разпоредби думите „30 юни 2022 г.“ се заменят с „31 декември 2026 г.“ По § 23 има постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров, Георги Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Ганев и Любомир Каримански. Комисията не подкрепя предложението. В § 23, в точки 3, 4 и 5 навсякъде думите „1 юли 2022 г.“ се заменят с „1 септември 2022 г.“ Предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението, а то е в преходни и заключителни разпоредби § 23, т. 3, 4 и 5 навсякъде в текста изразът „1 юли 2022 г.“ се заменя с „1 август 2022 г.“ Предложение на народния представител Георги Ганев и Любомир Каримански, завършващо на 231. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова и група народни представители: „В § 23 се създава нова т. 1: 1. В чл. 2 се създава т. 6: „6. течност за електронна цигара, съдържаща никотин.“. 2. Досегашната т. 1 става т. 2 и се изменя така: „2. В глава втора, раздел II се създава чл. 12б: „Чл. 12б. (1) „Течност за електронна цигара, съдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене по смисъла на § 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. (2) За течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, се прилагат разпоредбите за тютюневи изделия.“ 3. Досегашните т. 2 – 6 стават съответно 3 – 7. Предложението по т. 4 е оттеглено. Комисията не подкрепя предложението в останалите т. 1 – 3. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, завършващо на 256. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 65: а) алинея 11 се изменя така: „(11) Лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти по смисъла на чл. 47, ал. 13 до 19.00 ч, на всеки работен ден изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция „Митници“, което се публикува до 9.00 ч. на следващия работен ден в регистъра по ал. 12.“; б) създават се ал. 12 и 13: „(12) В Агенция „Митници“ се води публичен регистър с актуални данни, предоставени от лицензираните складодържатели за наличие или липса на свободни складови капацитети съгласно изискванията на чл. 47, ал. 12. (13) Форматът и съдържанието на регистъра по ал. 12 се определят с правилника за прилагането на закона.“ 2. В преходните и заключителните разпоредби се създават § 6а и 6б: „§ 6а. (1) Възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по чл. 24ж се прилага до 30 юни 2025 г. за следните лица: 1. лицензирани железопътни превозвачи и управители на железопътната инфраструктура – за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност; 2. транспортни оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамвай или тролейбуси, за ползваната от тях електрическа енергия при превоза на пътници. (2) Възстановяването по ал. 1 се извършва по реда на чл. 24ж въз основа на писмено искане, което се подава до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, в което е потребена електрическата енергия.“ § 6б. (1) В срок до 30 юни 2025 г. се прилагат следните акцизни ставки: 1. Върху моторните горива: а) за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – 0 лв. за 1000 килограма; б) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0 лв. за 1 гигаджаул. 2. За произведената топлинна енергия – 0 лв., в случаите по чл. 28, ал. 2 за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. 3. За електрическата енергия с код по КН 2716 – 0 лв. за мегаватчас, при условие че произведената електроенергия е: а) от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; б) от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; в) генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; г) генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини; д) генерирана от горивните клетки. (2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ се увеличава на 340 лв. за 1000 килограма, а акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „б“ – на 5,10 лв. за 1 гигаджаул, в случай че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на нулеви акцизни ставки за втечнен нефтен газ и природен газ, използвани като моторно гориво, от датата на постановяване на акта.“ По § 24 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, завършващо на 256 – този параграф да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен. По § 25 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – параграф 25 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! В България е налице рекордно поскъпване на горивата. За всички нас е ясно, че това е така. През 2019 г. Комисията за защита на конкуренцията прави секторен анализ, в който участват стотици експерти. Първата точка на това, което трябва да се направи според тях, първото им заключение – номер едно – е следното нещо: да бъде публична информация какви са свободните капацитети на данъчно-акцизните складове. Това е първата точка, първият извод, най-важният извод, до който са стигнали тези стотици хора, които са работили! Защото така има повече конкуренция, повече прозрачност на този пазар. Големият въпрос е: защо това не се е случило от 2019 г. досега? Какъв режим е въведен? Ние поискахме от Министерството на финансите – с писмен въпрос – и те направиха проверка. Оказа се, че не се обявяват свободните капацитети, защото някои оператори са дали телефон, други оператори имат уебсайт, трети друго са направили. Тоест системност няма. Идва логичният въпрос: толкова много загрижени народни представители за повече конкуренция и повече прозрачност на пазара на горива, обаче първата и най-съществена мярка три години по-късно не е въведена. Благодаря на колегите от Бюджетната комисия, които чуха и разбраха нашите аргументи, които проявиха загриженост към това да има повече конкуренция и по-ниски цени съответно на пазара на горива, които разбраха, че докато не направим този пазар прозрачен, докато не е ясно къде има свободни капацитети, което ще облекчи вноса, ще отвори вноса, ще отвори конкуренцията, ще има повече търговци и по-ниски цени, тези въпроси не могат да бъдат разрешени. Така че, колеги, независимо от разни такива дребни политически напрежения, които има, ние заедно можем да правим реформи и трябва да правим реформи. Това е пример за една ключова реформа. Благодаря, че освен нас от „Демократична България“ под нея се подписаха колегите и от БСП, и от „Продължаваме Промяната“, и от „Има такъв народ“. Защото разбрахме всички ние, че без тези мерки няма да има повече конкуренция на пазара на горива. Пак питам, особено тези, които сте избрали сегашната КЗК – гласували сте за тези хора, ние не сме ги избрали. Те са направили секторен анализ от стотици страници и са Ви казали: първо това направете, това Ви е първата и най-важната задача. Прочели сте този секторен анализ, защото вярвам, че Вие сте отговорни, колеги, а първата и най-важна задача не я изпълнявате! Ами как? А иначе, като слушаме в тази зала, на думи всички са много загрижени за цените на горивата, много се притесняват, че имало един лев, който бил надценка, който се губел! Много са загрижени всички. Обаче като се сложи на масата конкретиката, част от решението – да, това е част от решението, трябват и други мерки, но това е първата и много съществена част от решението! Така че, уважаеми колеги, обръщам се към всички народни представители – в Бюджетната комисия това предложение беше подкрепено, за което благодаря: дано това да бъде една от смислените реформи, зад която всички ние се обединяваме и разбираме, че стъпка по стъпка ще създадем повече конкуренция на пазара на горива и така ще постигнем по-благоприятни цени. Разчитам на всички Вас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нови, исторически рекорди на цените на горивата – един лев поскъпване за няма и шест месеца. Тук трябва да си зададем следния въпрос, колеги: защо Законът за държавните резерви и военновременните запаси не се изпълнява от една година? Една година, последователно от няколко министри на икономиката. Министър Кирил Петков, след това друг служебен министър на икономиката, до сегашния – госпожа Нинова. Припомняме, че целта на приетото допълнение тогава в Закона, юли 2020 г., е през управлението на петролните бази от Държавната петролна компания да се подобри конкуренцията на пазара за горива в страната, което да е в полза и на крайните потребители по отношение на цената, колеги – цената на горивата, която споменахме, че расте рекордно и е с един лев над цената на горивата от предходната година. От друга страна, резервът на държавата оставаше в държавни ръце тогава. Вие сега, колеги, имате внесен законопроект за закриването на тази Държавна петролна компания, като подчертавам, че главната причина за изменението на Закона тогава е именно препоръката от Комисията за защита на конкуренцията да се увеличи конкуренцията на пазара до достъпа на акцизни складове, както подчерта и преждеговорившият. Само че сега правим друго – една година не изпълняваме Закона, една година – от служебните и от настоящото правителство, закриваме и правим нова реформа! Тоест отлагаме още напред във времето. Мисля, че това не е работещо, колеги. Тук дължите отговор на българските граждани: защо за една година един лев изтича някъде? Един лев от цените, които българските граждани плащат за бензин и за дизел, изчезват, изпаряват се. Законът тогава увеличаваше броя на данъчните складове и той даже е действащ, колеги. Дори не сте го и закрили, не сте закрили Държавната петролна компания. Тогава Комисията за защита на конкуренцията обяви, че на базата на много извършени секторни анализи за развитието на конкурентната среда на пазара на горива – 2020 г. отговорът беше даден, правителството на Борисов тогава направи всички необходими стъпки и от април месец 2021 г. това можеше вече да е факт. Обаче явно на някого не му е изгодно това да се случи и една година протака това, за да може един лев да изчезва от цената на бензина, който българските граждани и бизнес плащат над цената спрямо предходната година. Комисията за защита на конкуренцията тогава също констатира, че данъчните складове са една от най-големите бариери за навлизане на пазара. Именно борците за по-голяма конкуренция на този пазар обаче една година не правят нищо. И сега в предизборна кампания колегите от „Демократична България“, обединени с други, си измиват ръцете някак си за една година. Обаче ние ще припомняме всеки ден на българските граждани защо плащат един лев. Кой ги краде?

Кой?

Кой ги краде? Отговорете си Вие! Този, който не спазва закона, господин Ананиев. Този, който не спазва закона! Питайте премиера Кирил Петков, който беше министър на икономиката, защо не е спазил закона? Защо не е осигурил достъп на конкурентен принцип на други играчи на пазара на горивата? Може би, за да осигури комфорт на един основен играч, който има преработваща база в Бургас?! Така се защитава неговият комфорт. Къде отива този един лев – все още нямаме отговор. След малко ще разгледаме и друго предложение, което е за 0,25 ст. – да замиете недоволството на българските граждани, обаче аз мисля, че това ще е едно поредно източване на хазната пак от това управление и този нескопосан опит да се въведе нормалност на пазара на горивата в България. Оттук следват няколко логична въпроса, колеги, и завършвам. Защо през изтеклата една година поредица от министри на икономиката не изпълняват закона – служебните кабинети и редовното настоящо правителство в оставка? Защо се проявява безстопанственост и не се мисли за цената на горивата на потребителите, колеги? Защо идеята за насърчаване на конкуренцията не се изпълнява, ами сега се представя на края на мандата нова концепция? Чии интереси се защитават, колеги? Вие трябва да отговорите – от управляващото мнозинство! Благодаря.

Всъщност, господин Иванов, Вие от ГЕРБ твърдяхте с години, че проблем с данъчно-акцизните складове няма. Дори Кирил Ананиев, който седи ей там, до Вас, можете да го попитате, той отказваше да ни даде информация кой притежава данъчно-акцизните складове, та се наложи да водим дела, които спечелихме по Закона за публичност на информацията, уважаеми колеги, тоест Вие отказахте да отговорите на тези въпроси. Друго важно нещо, господин Иванов – много важно. Още 2016 г. Вие преди КЗК, преди Вашата КЗК да стигне до тези изводи, преди нея – 2016 г., поискахме не Агенция „Митници“, Министерството на финансите да обявява свободните капацитети в данъчните складове, законопроект, който ГЕРБ отхвърли – много важен факт, който не забравяйте. Сега обаче смятаме, че има възможност този ключов законопроект, свободните капацитети да бъдат ясни, да мине през пленарната зала, работим по него с месеци – да, 2016 г. Вие го отхвърлихте, но сега смятаме, че и Вие, които твърдите, че имате проблем с цените на горивата, ми е много интересно как ще гласувате. Ще следя изключително внимателно, защото в Комисията не го подкрепихте, аз много внимателно Ви наблюдавам, колеги.

Не е вярно, можеш да видиш доклада. Аз съм го подкрепил в Комисията.

Добре, може аз да съм сгрешил. Сега ще наблюдавам как специално ще гласувате по тази тема. Колкото до Държавната петролна компания, колеги, тя беше създадена с идеята да увеличавате броя бензиностанции. И аз тогава Ви извадих, колеги, че България на глава от населението има най много бензиностанции в целия Европейски съюз. В крайна сметка какво е важното? Имайте предвид, когато говорите по тази тема, че Ваши министри на финансите отказваха достъп до информацията кой е собственик на данъчно-акцизните складове и ние ги съдихме. Съдихме ги и спечелихме делата.

Така е.

Ето, господин Ананиев Ви казва: „Така е!“ Чуйте, господин Иванов! Така е. Защото Вие въобще отричахте, че такъв проблем има. Това е позицията на ГЕРБ от 10 години. Вие казвате: такъв проблем не съществува. И днес разбрахме, и Вие го признавате, което е стъпка напред, такъв проблем съществува, колеги. Така че да спрем противопоставянето и да отидем на решението. Пак Ви казвам: Комисията за защита на конкуренцията, като първа точка, хората, които Вие сте избрали, подкрепя идеята за публичност на свободните капацитети като най-важната мярка за повече конкуренция. Самите те казват – хората, които Вие избрахте там, че това е най-важната мярка за повече конкуренция на този пазар. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова, колеги, да направим тази реформа заедно, защото от нея ще има резултати. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, първо, трябваше да кажете на колегите, че ние ще подкрепим този текст, както сме го подкрепили в Комисията по бюджет и финанси, тоест това е последователна наша позиция. Смятаме, че предложението на колегата Мартин Димитров е добро и че ще помогне за по-голяма конкуренция на пазара наистина. Второ, Вие обаче трябваше да посочите, че това предложение в никакъв случай няма да доведе до съществено намаление на цените на бензина и на дизела. Това е факт. Да – ще има по-голяма прозрачност, да – може би на някой ще му е по-лесно да съхранява гориво, да – може би ще има още един-двама играчи на местния пазар, но проблемът в днешния ден се корени другаде. Не в това, че „Лукойл“ не плащал данъци – това не е най-големият проблем, за който Вие говорите от 10 години. Не е най големият проблем! От шест месеца имаме друг много по-голям проблем от този с данъците. И между другото, като стана въпрос за плащане на данъци – защо не се плащат, аз знам, че „Да, България“, всъщност „Демократична България“ – не знам вече коя от партиите във Вашата коалиция, от 10 години иска едни доклади за ревизии на „Лукойл“, а сега сте вече осем месеца на власт и аз не съм чул тези доклади да сте ги взели, да сте ги направили публични, да сте коментирали и така нататък. На власт сте! Вземете ги тези доклади! Вие протестирахте срещу представителя на държавата в „Лукойл“, който е Първанов някакъв – Красимир Първанов. Ами осем месеца вече не го сменяте Красимир Първанов, даже май го преизбрахте миналата седмица?! (Шум и реплики.) И да се върнем към основния проблем. Основният проблем е от шест месеца и той се състои в това, че цената на уралския нефт не се е променила последните шест месеца.

Не е вярно!

Не се е променила. Една година даже не се е променила, Ганев, не шест месеца. От една година цената на уралския нефт не се е променила, той се търгува с 30 - 40% отстъпка от Брента. С 30 - 40% отстъпка от Брента се търгува този уралски нефт!

Не и вчера.

ДДС-то е същото, акцизът е същият, токът е същият, газът е същият, заплатите са същите, само че за шест месеца, незнайно защо, горивата скочиха с лев и нещо. Ето това е проблемът, за който Вие не искате да говорите, и вече трета седмица не внасяте точката за Временната комисия, която трябваше да разгледа този проблем. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, учудва ме – Вие сте финансист, и ме учудва, че продължавате лъжата за изчезналия един лев. Не знам кой го прибира…

Кой?

Всъщност знам кой го прибира този един лев и ще стигна дотам, но ще Ви кажа кой не го прибира.

Кой?

Не го прибира българската държава или фирми, които са в България, защото българската държава не участва – ние го казваме вече за 20-и път, но ще го кажа пак, явно не чувате: българската държава не участва в производството на горива, производството на горива се извършва от частни фирми. Тези частни фирми, в случая „Лукойл Нефтохим Бургас“, произвежда на ишлеме за швейцарска компания гориво, което се търгува на свободния пазар в Европа, господин Добрев. И Вие в момента идвате и казвате: една швейцарска компания, която предоставя на свободен пазарен принцип една стока на българския пазар, Вие искате да отидете при тази компания да ѝ вземете маржа. Кажете какво е това? Все едно да отидете при човек, който продава домати, и да му кажете: Вие колко печелите от домати, дайте ще Ви вземем печалбата?! Това е абсолютно… Това граничи с лудостта! Държавата няма право да оказва такъв натиск върху свободния пазар. Какво може да направи обаче държавата? Държавата може да подсигури, че повече вносители ще могат да разполагат с възможността да продават горива в България. Точно това е предложението на господин Мартин Димитров. Вие знаете, че горивата са акцизна стока. Една акцизна стока трябва да се държи на складове. Тези складове дали са свободни или не, тази информация трябва да бъде публична, за да мога аз, ако искам да внасям горива, да знам дали има къде да ги съхранявам, за да създам конкурентност на българския пазар и така мога да повлияя на цените. Да, прав сте, това няма да окаже – веднага да паднат с 0,30 ст. горивата, когато влезе този закон, но ще се създаде възможността на повече хора да търгуват. В икономиката, знаете, че когато има повече възможност за търговия, цената пада. И така, господин Иванов, Вие знаете много добре, този един лев отива в частна компания. Аз не разбирам какво е Вашето желание постоянно да посягате на частните компании и да се опитвате да ги изнудвате?! Благодаря.

Искам думата.

Уважаеми господин Председател, темата нагорещи залата. И към господин Димитров. Господин Димитров, Вашият законопроект го подкрепихме цялата група на ГЕРБ-СДС в Бюджетна комисия и тук не сте прав, надявам се да се поправите. Господин Димитров, Вие обаче не отговаряте къде отива този един лев? В коя сметка, в чия сметка заминава този един лев? Кражбата на века, ако не на хилядолетието! Един лев от всеки литър, който българските граждани зареждат от една година. Свободният капацитет в складовете, господин Димитров, е добре да бъде обявяван на сайта на митниците, обаче с този законопроект и закриването на Държавната петролна компания в тези складове продължават да остават над 75%, ако не ме лъже паметта, на „Лукойл“ и Вие този въпрос не го решавате. Защо за „Демократична България“, откакто сте във властта, темата „Лукойл“ е табу? Няма комисия, няма за данъците да питаме къде са ревизионните актове, Вие изведнъж – за Вас пълна мъгла. Няма да решите проблемите с този законопроект и няма да разберат българските граждани кой им краде един лев от джоба на всеки литър гориво. Господин Добрев, потвърждавам, ние ще подкрепим този законопроект на колегите, но темата не се решава. Ние това казваме, че от една година, напротив, всичко се прави да се бламира за по-широк достъп на пазара и намаляване на цената. Както виждаме, успехите на правителството в тази насока са един лев загуба за българските граждани и един лев в нечия офшорна сметка. В чия офшорна сметка – да каже правителството. Защото, господин Митев, държавата може да няма петролна компания, но господин Василев – вицепремиерът, отиде в Европа и искаше дерогация за тази петролна компания – за „Лукойл“. Нали е така? Нали си спомняте, че няколко пъти ходи да убеждава Европейската комисия „Лукойл“ да продължи да вкарва този петрол? Значи, в този случай Вашата теза издиша и Вие казахте, че знаете в чия сметка отива този един лев. Аз Ви призовавам да бъдете открит, честен докрай – някой път ме учудвате даже с Вашата откритост, и Ви призовавам докрай да разкриете, щом знаете, къде отива този един лев, който бива краден от джоба на всеки български гражданин всеки ден.

Глупости!

Още веднъж да подчертая, че за „Демократична България“ темата с „Лукойл“ изведнъж, откакто са във властта, е табу, колеги, и Вие една година не питате министрите на икономиката, не задавате въпрос и към премиера Петков защо той не е спазвал една година закона? Защо следващите министри не са спазвали закона? Защо госпожа Нинова не спазва закона? Това са важни въпроси. Благодаря.

Аз много рядко взимам думата за лично обяснение, но понеже господин Иванов каза няколко неверни неща… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…и е важно да бъдат изяснени. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Първото невярно нещо е следното: организацията, институцията в България…

…която може да санкционира непазарни практики, е КЗК, а Вие спряхте тяхната смяна. Вие спряхте смяната на КЗК, защото това, което става на пазара на горивата, Ви харесва. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, точно така. Второ, предложихме комисия за „Лукойл“, която да бъде председателствана от член на ГЕРБ – Дани Митов, и Вие гласувахте против, и ние Ви казахме тогава: ама не ни губете времето, нека веднага да започне да работи тази комисия. Нарочно не го направихте, а сега казвате: много сме загрижени за пазара на горива. Ама Вие не поискахте да има такава комисия бе, колеги! И трето нещо, поискахме от „Демократична България“ смяна на представителя на държавата в „Лукойл“. Ние поискахме и доказахме, че той не е пращал и не е подготвял доклади, както си му е редът. А кой го избра този човек? Този човек го избрахте Вие и го пратихте там бе, хора. Така че понамалете малко демагогията. Вие 12 години не виждахте какво става на пазара на горива, затова и ние съдихме министрите на финансите да покажат кой ги притежава тези данъчни складове. То не беше ясно преди това. Така че, колеги, ГЕРБ, като излезе в опозиция, видя, че има проблем на пазара на горива. Преди това, 10 - 12 години такива проблеми не виждаше. И най-важният извод – единствената институция, която може да санкционира непазарни практики, КЗК, сте я избрали Вие, харесвате си я и правите всичко възможно да не бъде сменена. Защото шест години по-късно, за съжаление, тези резултати, които постигнаха други страни в Европа, ги няма. Това е положението, колеги.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, задавате няколко въпроса лично към мен. Искам да отговоря. Първо, България е на 28-о място от страните в Европа по цена на горивата – една от най-ниските цени на горивата, и това е заради акциза. Единият лев, както казах, отива в частна компания и частната компания, която преговаря, те са няколко, но „Литаско“ – Швейцария, е една от тези компании. Така че аз предполагам, че една от компаниите търговци на горива, този един лев отива в тяхната сметка и държавата няма никакво право да се меси в това. И на трето място, защо бил преговарял господин Асен Василев. Ами вижте, това е смисълът на държавата – да помага на българския бизнес, а не да им извива ръцете, както Вие правихте 12 години. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Аз ще се възползвам, господин Председател, без да злоупотребявам с Правилника и ще отговоря и на двамата колеги в лично обяснение в една процедура. Господин Димитров, всякакви оправдания за слабото Ви управление са излишни. Резултатите се виждат – рекордната инфлация, цените на горивата, на електроенергията и това, което направихте вчера в Бюджетната комисия – оставихте от 1 юли всички детски градини, всички храмове, всички производители, всички фризьорски салони, всички баничарници на цена на свободния пазар без никаква компенсация. От 1 юли благодарение на Вас 700 лв. на мегаватчас ще плащат всички без компенсация. В другите европейски държави видяхме, че средно бизнесът плаща 135. Но за цената на горивата, колкото и лошо да изкарват управлението на ГЕРБ, колкото и да твърдите, че имаме нещо общо с това, някой краде по време на Вашето управление, да не кажа, че Вие го крадете, но някой в това правителство явно краде, защото цената сега на горивата е с един лев повече. Това е факт и Вие не можете да го оспорите. И към господин Митев продължавам. Цената на акциза на горивата в България, господин Митев, не е променяна поне от пет години в България и тя е най-ниската в Европа. Така че това не може да бъде оправдание. Единият лев изчезва някъде. Ние не знаем къде, ако Вие знаете, кажете къде е? Министерският съвет да си отиде, за да може този един лев да не бъде краден от българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, предполагам вече осъзнахте, че допуснахте грешка, давайки тези лични обяснения. Ако отворите Правилника и текста, който дефинира какво е лично обяснение – когато в изказване народен представител е бил споменат и лично засегнат. Господин Иванов направи изказване. Колегите Мартин Димитров и Искрен Митев правиха реплика на изказването, нали така? И те до две минути имаха да си направят своите реплики. Логично в дупликата – то е съвсем логично, той да се обърне към тези, които са го репликирали. В момента, в който Вие дадохте лично обяснение на тези, които са го репликирали, че са били споменати в дупликата, после дадохте още веднъж за дуплика на репликиращите. Стана малко – не е по Правилник, да го кажем така. Така че, господин Председател, мисля, че и Вие осъзнахте, че този начин на водене не се получава така, както трябва, защото сега вече всеки един, който се изказва, като не му хареса дупликата, ще си иска втора реплика, трета реплика, четвърта реплика и дебатът ще отиде наникъде. А да не говорим, че стана малко неприятно за Вас самия в самото изказване, защото на господин Мартин Димитров опозицията му е виновна, че законът за КЗК не е минал. Той е минал, между другото, на второ четене в Комисията. Вие трябва да го разпределите да влезе в залата, което не се случва. Двете предложени комисии за „Лукойл“, които са внесени в Народното събрание, трябва да бъдат внесени в дневния ред. Вие като председател, като определяте дневния ред, не ги включвате в дневния ред. Така че в момента председателят е единственият, който може да включва в дневния ред. Прочетете си Правилника – председателят предлага дневния ред. (Реплики от народния представител Настимир Ананиев.) Четете Правилника бе, господин Ананиев. Научете го най-накрая, седем месеца минаха.

Направих лапсус, затова.

Уважаеми господин Председател, с цялото уважение към Вас искам да Ви отправя забележка по начина на водене. Тъй като разглеждаме един изключително важен Законопроект, така, ако продължаваме, ще загубите контрол върху залата. Какво имам предвид? Изказва се наш народен представител, съответно излизат на тази трибуна да се направи реплика и не се прави реплика към изказващия, а се прави реплика към преждеговорившия, който е отправил реплика. Така, ако продължаваме, няма да можем да стигнем доникъде. Второ, искам да Ви обърна внимание за лично обяснение. Моля Ви, направете справка кога се дава думата за лично обяснение. Не може за лично обяснение да се излиза тук, от тази трибуна, и да се разглеждат общополитически въпроси на цяла група. Моля Ви се, спазвайте Правилника. Спазвайте Правилника, както е записан, защото ще изпуснете залата. Предстоят отговорни решения и гласувания и после пак ще има някой: аз мислех така, пък гласувах иначе. Моля Ви, спазвайте Правилника. Смятам, че засега добрият дух се спазва и зависи изключително много от Вас как да продължим. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Драги колеги, аз ще се изкажа по § 23 по вносител. Първо, ще започна с подкрепа на предложеното от господин Мартин Димитров и мен. Виждам, че то има сериозна подкрепа, и в залата се надявам да мине. Да, това няма да реши въпроса с някаква дефлация на горивата в България, но със сигурност променя структурата на пазара в посока по-голяма конкуренция и с времето – за съжаление, добрите неща в икономиката обикновено бавно работят, с времето ще оказва натиск поне да не нарастват в бъдеще цените с толкова, с колкото биха нараствали без тази мярка. Затова силно Ви призовавам да я подкрепите, когато се стигне до гласуването. Но аз ще се обърна към друга част на § 23, и то специално с молба при гласуването в залата. Много моля да се гласува изрично, понеже в Комисията беше прието предложението на господин Цонев точки 1 – 5 по вносител да отпаднат и да останат само т. 6 и т. 7. Това беше подкрепено от Комисията, но аз много бих искал точки от 1 – 5 по вносител въпреки това да се гласуват в залата изрично. Съответно на това гласуване в залата, понеже имаше предложения, свързани с тези точки от 1 – 5, да се гласува изрично в залата и предложение със сигнатура, завършваща на 211, внесено от мен и господин Каримански, за промяна в датите, в които тези акцизи ще влизат в сила, и същото предложение, но с различна дата на колегите от БСП – предложение със сигнатура № 225, също да бъдат подложени на гласуване, защото е важно. А защо е важно? Продължавам със своето изказване – важно е, защото това предложение на вносителя на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет включва в себе си ясен календар до средата на 2025 г., тоест един средносрочен хоризонт на движението на акцизите за различни тютюневи изделия – пури, пурети, тютюн за пушене, нагреваеми, течни и самите цигари, разбира се, където имаме и адвалорна, и на къс ставка. Въвежда се един ясен календар какво ще става с тези акцизни ставки през следващите три до четири години – до 1 юли 2025 г., което ще помага на участниците на този пазар да структурират своите стратегии, да имат известна яснота, известна сигурност в акцизните ставки, с които ще бъдат облагани техните изделия, и съответно да могат да разработят своите конкурентни стратегии, стратегии за конкуриране на този пазар в съответствие с този режим. Тоест това е предложение в посока увеличаване на сигурността за бизнесите. Да, има повишаване на ставките, разбира се, но това е свързано с общоевропейски процеси по линия на тютюневите изделия. Затова много моля, въпреки че в Комисията не беше подкрепено, залата да подкрепи въвеждането на тази повишена доза сигурност и поне яснота, предвидимост в страната за бизнесите и, разбира се, да се подкрепи предложението – дали нашето, дали на колегите от БСП, за тази година, понеже вече сме на два дни от 1 юли и няма технологично време да се сменят всичките, свързани с промяна на ставките процедури, да се извършат, да се даде един гратисен период на въвеждане на новите ставки за тази година. Дали ще е 1 август, дали ще е 1 септември – да реши залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, имам въпрос към Вас като макроикономист. Вие сте преподавали, аз лично съм присъствал на Вашите уроци, те бяха любимите ми в Университета и искам да задам един въпрос, за да обясните на залата, понеже явно господин Добрев това не го разбира. Един от начините една държава да просперира са чуждите инвестиции. Чуждите инвестиции до голяма степен зависят от политическия риск или поне така беше, когато ние го учихме. Сега, когато една политическа партия обвинява една чуждестранна компания, вижда им маржовете и им казва: този марж е голям или малък и Вие трябва да го намалите или ние ще Ви извиваме ръцете, как влияе това на чуждите инвестиции? Коя ще е следващата компания, която ще бъде жертва на политическите атаки на определени политически личности? Коя ще е следващата компания – това „Кока-кола“ ли ще бъде, това някоя голяма IT компания ли ще бъде? Коя ще е следващата компания, за която ще излязат хора от ГЕРБ и ще кажат: ей, маржовете Ви са такива, трябва да ги намалите? Моля Ви, господин Ганев, да обясните какво следва. Какво следва? Видяхме, докато управляваше „Продължаваме Промяната“ и нашата коалиция, се вдигнаха 333 пъти чуждите инвестиции, а по времето на ГЕРБ бяха ниски. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това свързано ли е с политическия риск, свързано ли е с това, че ГЕРБ са извивали ръцете не само на българските компании, а и на чуждестранните компании? Моля Ви се, господин Ганев, обяснете го като преподавател, защото явно хората тук не го разбират: какво означава една политическа личност да гледа маржовете на чуждестранна компания и да се опитва да ги отнеме? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много е важно да изясним един въпрос. Казва се: има непазарни практики на пазара на горива, господин Ганев. И тук дори колеги от ГЕРБ с голямо притеснение говорят за тези непазарни практики. Питам Ви следното нещо: коя е единствената институция в България, която може да провери и да разследва тези непазарни практики? Коя е тази единствена институция? (Шум и реплики.) Моля да го обясните, защото се получава голяма демагогия. Значи, тези хора са избрали тази институция, пречат на нейната смяна, а след това казват, че са много притеснени за цените на горивата. (Шум и реплики.)

Така че принципният ми въпрос, господин Ганев, към Вас е под формата на реплика да изясните коя е единствената институция в България, която може да разследва, и да проверява непазарни практики? Да обясните коя е тя, какво може да направи и до момента дали го прави също да кажете. Дали го прави до момента за шест години и ако за шест години не го е направила, можем ли да очакваме от шест години нататък нещо да се случи? Важно ми е Вашето професионално експертно мнение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, ще се обърна към Вас като известен и добър макроикономист, както каза колегата, между другото, шокиран съм от пламенната защита на руските финансови интереси в България от страна на „Продължаваме Промяната“ и въпросът е доколко една частна компания трябва да бъде регулирана от пазара, особено на акцизни стоки, каквито са горивата. Тук има и един друг въпрос конкретно към Вас. След като държавата не трябва да се намесва при разпределението на печалбите на частни компании, независимо от техния произход, тогава Вие как бихте подкрепили предложенията за преразпределение и за изземване на печалбата на ВЕИ компаниите, които също са частни, които също, много от тях, са с чуждестранен произход на капиталите и които са внесени от Министерския съвет? Тоест правителството на Промяната политически иска да изземва приходи от частни фирми, така че може би тук има някакъв двоен стандарт – за други частни фирми може, но за „Лукойл“ не може или за швейцарското подразделение. Между другото, като член на Икономическата комисия, знаете ли дали колегата председател на Комисията господин Димитров е подписал Доклад за второ четене на промените в КЗК, за да може да влезе все пак в залата този документ? Така и не разбираме кое му пречи на господин Димитров и на мен ми е много любопитно да разбера кое му пречи – надявам се, някой ден да разберем. Колкото да самите предложения за повече публичност на акцизните складове и за ролята на държавата, между другото, помня, че имаше започнати проверки още от времето на служебния министър Асен Василев, а интересно е защо той не е в залата по време на този дебат за „Лукоил Нефтохим“, и те продължават вече повече от година. Може би това е причина да не става ясно, но пак само да кажа, стана ясно от представителите на „Продължаваме Промяната“ – има един лев, който се краде и той отива в частна фирма.

Благодаря Ви, господин Председателю. Поред на номерата. Господин Митев, има пряка връзка между нивото на защита правата на хората, включая правата, свързани с тяхната стопанска дейност, особено правото на собственост и желанието да се инвестира в бъдещето. Разбира се, това включва и желание на чужденци да инвестират в съответна страна. Тази връзка теоретично е обилно обоснована, а емпирично специално за България има достатъчно според мен убедителни свидетелства и доказателства, че тя съществува. България е страна, която е с дефицит на капитал. Нейните спестявания почти никога в историята, вътрешните ѝ спестявания, не са били достатъчни да финансират капитала, образуван в достатъчна степен, за да настига тя по-развитите от нея страни. Говоря за цялата история на България от 1878 г. насам. Притокът на капитал отвън, който да финансира капиталообразуване и да се осъществява това настигане, винаги е било от ключово значение и колкото е по-сигурна правната система и правната сигурност в страната, толкова по-добре се е случвало това настигане, между другото, да не влизаме в по-дълбоки теоретични разговори. На въпроса на господин Димитров. Тази единствена институция в България е Комисия за защита на конкуренцията. Бих казал, че и парламентът може чрез контролните си правомощия също да има някаква роля, но основната институция, която трябва да върши работа в това отношение е Комисия за защита на конкуренцията. И накрая по въпроса за частните капитали. Да, аз лично, бих бил против да се намесва държавата в маржовете на частни компании, стига държавата да не им гарантира изкупни цени, ако ще е частен, да е частен, нали? Ако ще разчита на държавата в едната посока, трябва да очаква държавата малко да действа и в обратната посока. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Като изключим личните обяснения и най-различните процедури, аз считам този дебат за много полезен, защото в тази зала се чуха истини дори и от управляващата партия на Промяната, аз чух една истина, от което съм впечатлен. Тази истина е, че един лев наистина се губи. Аз благодаря на господин Искрен Митев, като водещ депутат в групата на „Продължаваме Промяната“, самият той заяви, че един лев се губи, само че един лев отива в швейцарската сметка и тук вече се разминаваме в мненията. Моето мнение е, че не трябва да се губи един лев, докато господин Митев казва, че тъй като е частна компания, тя може да си го прибере този един лев, няма проблем, праща си го в швейцарската сметка, всичко е точно. Не бива да се бъркаме в тази руска, швейцарска или каквато и да е компания. В тази връзка, господин Председател, и тъй като сега усещам, че има консенсус в тази пленарна зала, ето от „Продължаваме Промяната“ мислят така, от ГЕРБ мислят така, от ДПС мислят така и са го заявявали, тоест почти всички парламентарни групи са на мнение, че един лев във всеки литър бензин и дизел в България се отклонява към някакви сметки, някъде отиват. В тази връзка правя процедурно предложение да извикаме шефа на ДАНС да ни разкаже дали те имат информация, дали са проследили тези финансови потоци, ако отиват наистина тези милиарди, защото става въпрос за 3,5 млрд. лв. на година, колеги, 3 милиарда и половина литра е консумацията по един лев – 3,5 млрд. лв. отиват в швейцарската сметка, ако отиват там, както твърди господин Митев. Аз съм съгласен, че един лев го няма. Да питаме шефа на ДАНС: знае ли номера на тази сметка? Знае ли тези потоци, като влязат в тази сметка дали се разпределят към някакви други офшорни сметки? Къде са тези сметки и на кой са собственост тези сметки? Знае ли защо България, без да има никакъв интерес българският потребител, защити и лобира – не защити, а лобира пред Европейската комисия, „Лукойл Нефтохим“ да купува руски петрол. Българското правителство в лицето на вицепремиера лобира в Европейската комисия за изключение ние да продължим да купуваме руски петрол, от което някой печели един лев и този един лев отива в швейцарката сметка, 3,5 млрд. лв. общо. Правил ли е...

По темата, да по темата точно по горивата.

Правил ли е...

Параграф 22, да. …вицепремиерът Асен Василев срещи с „Лукойл“ и колко такива срещи са правени? Също да питаме шефа на ДАНС: има ли информация, както и какво се е говорело на тези срещи? Защитавал ли се е някакъв чужд интерес? Виждаме, че службите вчера – и в последния месец вероятно, си свършиха добре работата във връзка с хора, които работят срещу интересите на България, въпросните дипломати, които обявиха, че са за гонене, тоест службите си вършат добре работата и искаме да видим дали са си свършили добре работата и по отношение на горивата. Пак повтарям, общо е мнението на почти цялата пленарна зала, че един лев от всеки литър бензин и дизел отива някъде, и затова предлагам да извикаме шефа на ДАНС и той да ни каже: отиват ли 3,5 млрд. лв. на българските потребители в швейцарска сметка? От тази швейцарска сметка преразпределят ли се по някакъв начин в някакви офшорки? Имали ли са срещи вицепремиерът Асен Василев и „Лукойл“ няколко пъти и какво са си говорили на тези срещи? Защо този същият вицепремиер в Европейската комисия лобира за интересите на една частна компания – „Лукойл Нефтохим“, без българският потребител да има какъвто и да е интерес от това? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Добрев, първо трябва да отбележим всъщност, като една фирмичка, работеща на ишлеме – горките хора, нали, най-голямата рафинерия в България и въобще в Югоизточна Европа. Искам да Ви поправя за действията на правителството относно дерогацията на България за достъп до руски петрол. Първоначалният анализ на Европейската комисия беше, че България може да се справя буквално след месец без доставки на руски петрол и затова на България беше отказана първоначално дерогация за две години да продължим да ползваме руски петрол. Точно защото анализите на Европейската комисия, а и на много експерти в областта показаха, че ако минем изцяло на Брент и алтернативни доставки, разликата в цената ще бъде около 1% нагоре, тоест няма да е някаква съществена от разликите в момента. Правителството не лобира, както казахте за тази дерогация, напротив, заедно с Чехия, Словакия и Унгария заплашиха, че ще блокират решението на Европейския съвет за шестия санкционен пакет към Русия. Казаха: ние няма да одобрим санкцията за Русия, ако не ни одобрите дерогации и да продължаваме да си ползваме следващите две години руски нефт, това беше позицията на Република България. Становището на Европейската комисия тогава беше, че България има пристанища и България има откъде да внася алтернативни доставки и поради тази причина България не може да бъде включена в тази дерогация, но разреши дерогация за трите централноевропейски държави, които са вътрешни в континента и нямат достъп до пристанище. Въпреки това и въпреки становищата на Европейската комисия българското правителство продължи да настоява и беше внесено на КОРЕПЕР – Съвета на постоянните представители, че ще гласува против санкциите за Русия, ако не ни се разреши да ползваме две години още руския нефт, който ни го продават на цени, като Брент. Така че тук искам да Ви поправя – това не е лобиране, това е заплашване и бойкотиране работата на Европейския съвет само и само България да ползва руски петрол.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Добрев, искам да Ви обърна внимание, че в изказването си пропуснахте да информирате колегите за още нещо и да поискате ръководителят на ДАНС, който така и така ще идва да ни информира за реакцията си по нашия сигнал, който ние с Вас подадохме, във връзка с доставките на газ. Да помолите и да припомните, че ние очакваме и още един отговор. В момента руски газ ли доставяме? Продължава ли България да доставя руски газ с посредник и кой е посредникът? Колко пари са загубени и колко пари се губят в момента? Колко говори правителството за едно, а върши друго? И да им припомните също така, ако обичате, че няма нищо тайно, което да не стане явно, и в следващите месеци колегите от „Продължаваме Промяната“ ще бъдат учудени от това какви неща ще научават за собственото си правителство.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги! Към уважавания колега Добрев – мисля, че сме в предизборна ситуация, но трябва да бъдем внимателни. Първо, при Вашето управление, колеги от ГЕРБ, Вие не взехте нито една стотинка данък печалба от същия „Нефтохим“. От тази трибуна съм излизал многократно да питам и господин Горанов, и други министри защо. С примери, че е единствената рафинерия вероятно в света, която не плаща. И обясних защо не плаща и къде отиват парите. Сега Вие атакувате по проблем, който е абсолютно неприемлив и противоречи на пазарната логика. Никакъв лев не отива никъде. Всяка фирма, която произвежда дадена стока, тя търси възможно най-евтина суровина. Да Ви дам един пример с жилищата. Като купувате, Вие искате ли отбиване на цената, ако стоманата е внесена от Китай, вместо от Швеция? Няма такова нещо. Пазарната икономика оказва натиск всеки да търси по-евтина суровина. Никой не краде никакъв... ДАНС ще Ви се смеят. Но Вие всъщност много добре знаете, че използвате за политически причини, тъй като Вие отлично знаете каква е разликата. Значи, една рафинерия ще си докарва нефт откъдето иска. Когато пазарът признава четири лева, няма такива малоумници, които ще продават за три. Те могат да продават за 3,90, 3,80, да влияят на пазара. Тоест никой нищо не краде, осигурили са си по-евтина суровина. Вашият въпрос трябва да бъде друг – ако това е така и е по пазарна логика, значи, тук не може да атакувате никого – дали е чужда компанията или българска, това е абсурдно. Друг е въпросът дали продължават да не плащат данъци, защото, ако суровината е по-евтина и технологиите за производство на бензин няма качествена разлика толкова по света, въпросът би бил правилен – те продължават ли да не плащат данъци, или вече плащат? Защото, ако цената на суровината е по-ниска, би трябвало печалбата да е по-голяма, нали така? Ако не плащат данъци, тогава не ДАНС, НАП трябва да отиде да провери какви са им печалбите. Защото обикновено, колеги, фирмите с трансферните цени, ако те са свързани с петролните кладенци в Русия, те ще отчитат по-висока цена на суровините, за да не плащат данък тук. Това е обяснено и е много елементарно. Тоест никакъв лев не можете да търсите в ДАНС. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Пак повтарям, всеки производител си търси най-евтината суровина. Идете в НАП и ги питайте плащат ли данъци, или не плащат, както при Вас 12 години? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Аз ще започна отзад напред. Господин Гечев, съгласен съм с Вас, че всеки търси по-евтина суровина. Не съм съгласен обаче, че „Лукойл“ са си осигурили, по Ваши думи, по-евтина суровина. Осигури им я вицепремиерът Асен Василев. И затова искам ДАНС да дойде – за да каже какъв му е мотивът на Асен Василев, какъв му е интересът, ако искате, на Асен Василев да осигури по-евтина суровина на „Лукойл Нефтохим“. Защото, както моят колега Гаджев правилно даде ретроспекция, не беше лобиране, а беше заплаха, можем дори да кажем и изнудване на Европейската комисия. Българското правителство отиде там и каза: „Не ни ли дадете дерогация, от която, господин Гечев, по Вашите думи печели „Лукойл Нефтохим“, тогава ние ще блокираме санкциите срещу Русия“. Тоест българското правителство изнуди. Какъв е интересът на българския потребител от това, ако цените ще са същите, все едно няма изключение и все едно купуваме сорта Брент? Господин Чолаков, прав сте за сигнала за газа, защото, когато става въпрос за газа, правителството се би в гърдите на една пресконференция и каза: „Ние сме ястребите на Европа и сега ще видите какво става, няма да вземем повече един кубик газ от Русия, защото това би финансирало войната в Украйна.“ Добре, аз питам: газът финансира войната в Украйна, а петролът не я финансира, така ли излиза? Значи, от една страна, като купуваме петрол, плащаме на руските компании, тези пари не финансират войната, а парите, които се дават за газа, финансират войната! Тоест, когато става въпрос за газа, ние сме ястреби, а когато става въпрос за нефта, няма да давам определение като какви се държим.

Господин Председател, съобразявам се все пак, че сме в Народното събрание, иначе бих казал на какво приличаме в тази ситуация. Тоест аз наистина, пак си повтарям процедурното предложение, имате право, господин Председател, да се обадите на шефа на ДАНС да дойде той тук. Ето, БСП казаха – не са съгласни, че един лев отива някъде, но чухме от Промяната, чухме от ДПС, чухме от ГЕРБ и от „Демократична България“, доколкото разбрах, че всички имаме съмнение къде отиват 3 милиарда и половина. Ако отиват в швейцарски сметки, оттам накъде тръгват тези 3 милиарда и половина? Отиват ли към офшорки, на кого са тези офшорки, защо се ощетява българският потребител? И последно нещо, господин Гечев, Вие говорите винаги за данъци, и „Демократична България“ обичат да говорят за данъци – защо „Лукойл“ през годините не плаща данъци? Искам обаче да Ви обърна внимание, че данъците, които „Лукойл“ плаща или не плаща, не бъркат в джоба на българския потребител, докато единият лев отгоре върху горивата бърка в джоба на всеки български потребител. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо и господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Председател, към Вас по начина на водене. По § 23, който обсъждаме, изказванията нямаха нищо общо с параграфа, с много малки изключения. Става въпрос за едни свободни капацитети в складовете и изобщо няма нищо общо с останалата част от изказванията. Моята молба към Вас е не да правите забележки, а директно да спирате, защото е 13 ч. и ние сме наникъде още с бюджета. Тук има вицепремиер, който казва, и двамата вицепремиери дори, че ние се бавим с бюджета, пенсиите чакат, защото трансферът е в централния бюджет, нищо че приехме ДОО, бизнесът чака и така нататък. Отделен е въпросът, че изпълнителната власт, когато отправя бележки към Народното събрание да компресира действията си по отношение на приемане на бюджета, трябва да знае прекрасно, че най-компресираната процедура е три седмици, и да не внася бюджета на 8 юни, и да се обръща от медиите към народните представители, че използвали процедури и не знам си какво не правили, били едва ли не лентяи и така нататък, това беше приказка на един друг премиер, но подобни внушения имаше, а да го беше внесла две седмици по-рано. Защото нищо не пречи, от февруари се знае, че ще има актуализация на бюджета. Ами, внасяте го на 25 или 26 май и вече щеше да е факт. Ние се движим във възможно най-ускорения ритъм. По 13 часа работи Бюджетната комисия.

Не, простете, използвам процедурата към Вас, за да се обърна...

Ама, така е, защото виждате, че стават гафове. Ето, и министърът на финансите е тук. Не може Бюджетната комисия да работи по 13 часа, защото пенсионерите чакали. Ами чакат, защото бюджетът го внесохте с огромно закъснение. И ние сега работим по 15 часа и допускаме човешки грешки. Нали така? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз ще съм много кратък. Моята процедура е в подкрепа на казаното от господин Цонев – да прекратим обсъжданията по този параграф, изобщо по тази група параграфи, която изчете господин Каримански, и да пристъпим към гласуване, защото вече нито едно изречение по тези параграфи не се произнася от тук. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер и най-вече уважаеми народни представители! Обръщам се към Вас като министър на икономиката и индустрията в оставка. От вчера, откакто се разглежда държавният бюджет на второ четене, всички работодателски организации – микро-, малки, средни фирми, техни асоциации, ме потърсиха с тревога за това, че и трите предложения в държавния бюджет, които касаят помощ за икономиката и за бизнеса, не са приети на второ четене в Комисията. Обръщам се към Вас с апел – намерете разумното решение да не оставяме икономиката без подкрепа. Всички знаете в каква политическа ситуация се намираме. Всички знаете на прага на каква есен и зима се намираме. Досега правителството намирахме начин да подкрепяме българския бизнес с компенсации за цената на енергоносителите всеки месец. В момента с това, което се случва, и с отхвърлянето на всички предложения поставяме под риск икономиката за следващите месеци. Това означава предстоящи фалити, растяща безработица, социални тревоги на много домакинства. Тук съм от тяхно име, упълномощена съм от тяхно име да се обърна към народните представители и да Ви призова да се намери между трите или четвърто решение, ако намерите, но в бюджета на второ четене да залегне подкрепа за българския бизнес. Това е инвестиция в предвидимост, в спокойствие на икономиката, в запазване на работни места и в гарантиране на сигурност за следващите трудни месеци пред България. Благодаря Ви, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По начина на водене.

Уважаеми господин Председател! По начина на водене. Моля да не допускате такова нравоучение от страна на вицепремиера Нинова към нас, тъй като... (Реплики.) Ами помолихте ни, но нищо не сте входирали, госпожо Нинова, нито Вие, нито който и да било от коалицията да е входирал точно и ясно предложение. Нека да бъдем наясно за това нещо. (Заместник министър-председател Корнелия Нинова излиза от пленарната зала.) Три дни се правят текстове, три дни се умуват текстове, без да има конкретика в текстовете от страна на коалицията. Моля Ви да бъдем коректни. И когато Вие казвате, че сте много загрижени за бизнеса, излизате от залата с цялата си загриженост! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ситуацията е такава, каквато я направи управляващата коалиция. И патосът, с който госпожа Нинова се обърна към цялата зала, включително и към Вас, господин Председател, като народен представител, трябва да е ясно на българските граждани и бизнес, че в тази ситуация ни постави правителството в оставка, в което госпожа Нинова е вицепремиер. Защото и вчера на дебата в Бюджетната комисия стана ясно от работодателските организации и от всички общини, че е имало разговори от 16 май. Правителството за пореден път да се опита да стовари цялата отговорност в тази зала при невъзможност за вземане на адекватни управленски решения, затова сме до този хал, а може би и до оставката на правителството. Защото госпожа Нинова удобно пропусна момента, в който не каза какво е предложило правителството, за да реши този проблем, за да намери адекватност от страна на искането на общините за компенсацията, включително детските градини, болниците и всички малки бизнеси по веригата, които в България ще останат без адекватна подкрепа от страна на държавата.

И само да подчертая това, което господин Каримански каза, само с едно допълнение – че има текстове, които не бяха подкрепени вчера от Комисията, внесени от ГЕРБ-СДС, внесени от господин Каримански, от господин... забравих кой, от „Продължаваме Промяната“ и още една процедура. Тоест госпожа Нинова каза, че са три предложения, а те са четири. За съжаление, нито едно такова решение няма от Министерския съвет, а Министерският съвет от месец и половина води срещи, води разговори с работодателските организации, но решение на проблема няма. Благодаря.

Господин Председател, точно по начина на водене. Не е нормално да допускате да се изказва министър, който в цялото си присъствие, хайде да не ставам остър, вкара в заблуждение цялото Народно събрание, защото, когато казваше, призоваваше, говореше от името на целия бизнес, пропусна обаче тя да спомене, че вчера бяха обсъждани точно три предложения за компенсации на бизнеса.

Точно така. Вие позволихте.

Вие позволихте това нещо. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Злоупотребявате с възможността да се правят процедури.

Не, господин Председател, Вие позволихте.

Управляващата коалиция гласува против.

Не, няма да откриваме нищо. Предложението на господин Ганев и Каримански, следващото предложение и по-следващото – всъщност тези двете, са свързани с приетото наше предложение в § 23 по вносител от първа до пета алинея да отпаднат, Комисията прие да отпаднат. Ако те отпаднат, тези срокове, които гласувате в момента, няма смисъл да се гласуват, защото, ако залата приеме предложението, което Комисията прие – отпадане от първа до пета, тези срокове касаят отпадналите алинеи от първа до пета. Затова не първо предложенията за сроковете, а първо предложението на Комисията от първи до пети член да отпаднат. То е предложение, внесено от мен и група народни представители, подкрепено от Комисията. Ако се подкрепи от зала, сроковете не се гласуват.

За отпадане на § 23, ал. 1 до 5, подкрепено от Комисията.

Страница 82 най-отдолу – то е подкрепено от Комисията.

Параграф 23. То е със сигнатура 00-90, 256. Това предложение е подкрепено.

Точно така. (Реплики от залата: „Да.“)

Правя го – до приключване на целия бюджет.

До приключване на точката.

Малко ще се дисциплинираме, колеги, да го приемем.

Благодаря Ви, господин Вигенин. Аз бих искала да обърна внимание, че ние на Председателски съвет обсъдихме докога ще работи парламентът, и мисля, че с консенсус взехме решение да бъде до 20,00 ч. Затова аз правя обратно на Вашето или…

Предлагам да заседаваме до 20,00 ч. с точка – Закон за държавния бюджет на второ гласуване.

Казах: до 20,00 ч. за тази точка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По § 26 има предложение на народния представител Венеция Ангова и група народни представители, завършващо на 249: „1. В § 26, т. 3, в чл. 182в, ал. 1, думите „в размер, определен с наредба на министъра на финансите“ се заменят с „в размер над 100 лв.“. 2. В § 26, т. 3, в чл. 182г, т. 5 думите „по смисъла на чл. 11 от Закона за публичните финанси“ се заличават. 3. В § 26, т. 3, чл. 182д се изменя така: „ Чл. 182д. (1) Министърът на финансите, по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на Агенция „Митници“, издава наредба, с която определя: 1. реда за регистрация и дерегистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5; 2. условията, реда и сроковете за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и получаване на потвърждения и актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“; 3. условията, реда и сроковете за изпращане на потвърждения и/или актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“; 4. автоматизираните проверки от информационната система по чл. 182а, ал. 5; 5. образците по чл. 182а – 182в. 4. В § 26, т. 4, в чл. 278д, чл. 278е и чл. 278ж навсякъде думите „ръководителят на“ се заличават, а думата „глоба“ се заменя с „имуществена санкция“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители § 26 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Пламен Абровски и Любомир Каримански. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Снежанка Траянска, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Танева, Мария Белова и Ирена Димова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в § 9 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „30 юни 2022 г.“ се заменят с „31 декември 2026 г.“ 2. Алинея 2 се отменя.“ По § 27 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – § 27 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен. По § 28 има предложение на народния представител Венеция Ангова и група народни представители текстовете на § 28 да се изменят така: „§ 28. (1) Лицата, регистрирани на основание Решение № 592 на Министерския съвет от 2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредите с бюджет по договори в информационната система по т. 3 от решението, се считат за регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Нерегистрираните в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регистрират не по-късно от един месец от влизане в сила на наредбата по чл. 182д от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители § 28 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен. По § 29 има предложение на народния представител Венеция Ангова и група народни представители текстовете на § 29 да се изменят така: „§ 29. Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага и за действащите към 1 януари 2023 г. договори и предявени преди тази дата изпълнителни листа, като лицата по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изпращат уведомление за тях едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по тези договори и изпълнителни листа, но не по-късно от 90 дни след 1 януари 2023 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – § 29 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да бъде отхвърлен. По § 30 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – § 30 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Илин Димитров и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. „… §. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: „1. В чл. 204. ал. 1, т. 2, б „б“ след думата „ храна“ се добавя „и туристически услуги“: 2. В част четвърта „Данък върху разходите“, глава Двадесет и осма „Общи положения“ в изречението „Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна“ след думата „храна“ се добавя и „туристически услуги“; 3. В чл. 209, ал. 1 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 4. В чл. 209, ал. 2, т. 6 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 5. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „г“ след думата „храна“ се добавя „ и туристически услуги“; 6. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „д“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 7. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „е“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 8. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „к“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 9. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „л“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 10. В чл. 209, ал. 3, т. 4 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 11. В чл. 209, ал. 7 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 12. В чл. 209, ал. 8 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 13. В Глава двадесет и девета „Данъчна основа“ в изречението „Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна“ след думата „храна“ се добавя и „туристически услуги“; 14. В чл. 277а, ал. 1 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 15. В чл. 277а, ал. 2 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 16. В чл. 277а, ал. 3 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 17. В чл. 277б след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“; 18. В чл. 277в навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Николина Ангелкова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов § 31 в Преходните и заключителни разпоредби, както следва: „§ 31. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 204. ал. 1, т. 2, б. „б“ след думата „ храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“: 2. В част четвърта „Данък върху разходите“, глава Двадесет и осма „Общи положения“ в изречението „Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна“ след думата „храна“ се добавя и „туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 3. В чл. 209, ал. 1 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 4. В чл. 209, ал. 2, т. 6 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 5. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „г“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 6. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „д“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 7. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „е“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 8. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „к“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 9. В чл. 209, ал. 2, т. 6, б. „л“ след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 10. В чл. 209, ал. 3, т. 4 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 11. В чл. 209, ал. 7 след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 12. В чл. 209, ал. 8 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 13. В Глава двадесет и девета „Данъчна основа“ в изречението „Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна“ след думата „храна“ се добавя и „туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 14. В чл. 277а, ал. 1 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 15. В чл. 277а, ал. 2 навсякъде след думата „храна“ се добавя и „ туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 16. В чл. 277а, ал. 3 навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 17. В чл. 277б след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“; 18. В чл. 277в навсякъде след думата „храна“ се добавя „и туристически услуги по смисъла на Закона за туризма“.“ Досегашните параграфи 31 и 32 стават съответно 32 и 33. Комисията не подкрепя предложението. По § 31 има предложение на народния представител Венеция Ангова и група народни представители: „В § 31 думите „в тримесечен срок от влизане в сила на § 26, т. 3 – 5“ се заменят с „до 31 декември 2022 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители § 31 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Ива Митева и група народни представители: „В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 31а: „§ 31а. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) в чл. 29, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 2 се създава буква „г“: „г) доходи от упражняване на свободна професия като адвокат.“ 2. В т. 3 след думата „професия“ се добавя „извън тази по т. 2, буква „г“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, завършващо на 212: „1. Параграф, който ще бъде пореден след преномерирането, се изменя по следния начин: „§... В § 15 във връзка с ПЗР, § 2 от Закона за държавния бюджет за 2022 г. се създава точка със следния текст: „В Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в чл. 29, ал. 1, т. 2, се създава нова буква „г“: „г) доходи от упражняване на професия като адвокат.“ 14.2. В т. 3 след думите „свободна професия“ се поставя запетая и се добавя текстът „с изключение на професия като адвокат,“. 2. Досегашният последен § 32 става § 33.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева и група народни представители: „В Преходните и заключителните разпоредби се създават § 31б и § 31в: „§ 31б. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) в чл. 61с, ал. 1 след думата „съвет“ се добавя „не по-късно от 30 юни на предходната година“, а след думата „данъка“ се добавя „за следващата календарна година“. § 31в. Размерът на туристическия данък за 2023 г. по чл. 61с, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси се определя до 30 септември 2022 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владимир Маринов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. (1) Министерският съвет може да одобри допълнителни трансфери по бюджета на Националния осигурителен институт за 2022 г. в размер на до 5 500,0 хил. лв. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за увеличаване на разходите за персонал. (2) Увеличението е за сметка на бюджетното взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване по чл. 1, ал. 2.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми народни представители! От няколко години се коментира ваучерите за храна да важат и за туристически услуги. Досега реално, до това заседание, не беше намерена политическа воля за това и тези намерения останаха само на хартия. Искам да благодаря на всички, подкрепили тази инициатива. Както се вижда, постъпили са подобни предложения от ИТН и от колегите от ГЕРБ. С това мисля, че тази мярка ще придобие надпартийно значение, тъй като я подкрепят много партии. Реално тя ще даде възможност да се използват потенциално до 1 млрд. лв. за туристически услуги и е първата стъпка към обособяването на отделни ваучери с отделен бюджет специално за сектора. Искам също да напомня, че ние променихме обхвата на съществуващите ваучери. Ние не искаме повече пари, а това е в рамките на позволените. Според изследването на Horwath HTL „едно евро в профилактика спестява 7 евро за лечение. И аз лично смятам и съм убеден, че по този начин ще имаме едни по-отпочинали, по-щастливи, по-здрави и по-работоспособни съграждани. Тази мярка, разбира се, е в синхрон и с подписаното коалиционно споразумение, от което ще напомня, че са изпълнени няколко от нещата. Спешните мерки бяха продължени. За съжаление, днес мнозинството не подкрепи оставането на 9% на вино и на слабоалкохолни напитки. Аз лично гласувах то да остане. Увеличи се и бюджетът за реклама. Коригира се мярката 35 евро. За пръв път от началото на ковида успяхме да помогнем на хотелиерите и това е мярката 40 лв. на човек. Това е от мен. Искрено се надявам да подкрепите тази мярка и ваучерите за храна да важат и за туристически услуги. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз също се надявам да подкрепите нашето предложение, което подобно на предложението, внесено от „Продължаваме Промяната“ от Илин Димитров и група народни представители, е свързано с разширяване на обхвата на ваучерите –да могат те да се използват и за туристически услуги. Смятам, че това е изключително важно, за да се подпомогне секторът и наистина съжалявам, че когато се гласува ставката от 9% от ДДС по отношение на сектор „Ресторантьорство“ да остане до края на годината и да важи като антикризисна мярка, която е доказала своето действие, тя не бе подкрепена от групата на „Продължаваме Промяната“, от която партия е господин Илин Димитров. Радвам се, че той лично е гласувал за, но, за съжаление, това очевидно не бе достатъчно, за да може да се приеме тази мярка, която доказа своето действие. С разширяването на обхвата ваучерите за храна да се ползват и за туристически услуги се дава възможност на хората, които ползват това право, да имат възможност да избират и аз съм убедена, че това ще докаже своето действие и ще намери своето по-дългосрочно приложение. С представителите на бранша работим в тази посока от 2015 г. и наистина се радвам, че в актуализацията на бюджета тя намира своето приложение и ще бъде подкрепена от заявките, които се дават към момента, надявам се, от всички политически сили, за да може допълнително да подпомогнем възстановяването на сектора да се случи съобразно очакванията, както изразих и в предишното си изказване – 2023 – 2024 г., посочени от Световната организация по туризъм. Туризмът има нужда от подкрепа не само на думи, но и с реални действия. Радвам се, че поне това ще се случи, защото, за съжаление, правителството в оставка не направи достатъчно, да не казвам нищо, за този сектор. Благодаря.

Уважаема госпожо Ангелкова. Аз няколко пъти чух, че не правим нищо за туризма, и ми се иска да възразя с няколко от фактите, които са се случили, няколко от нещата. Не са предизборни, няма нужда. Спешните мерки бяха продължени. Мисля, че това бяха Ваши мерки, които ние припознахме. Бюджетът беше увеличен с 2 милиона за реклама. Никога не е бил толкова бюджетът за реклама. Беше основан Институт за иновации – пак точка по коалиционното споразумение. Коригирахме и мярка, която беше спряна – 35 евро на седалка, която беше счупена в миналия парламент. За пръв път от началото на ковид имаше мярка за хотелиерите – 40 лв. на легло, много добре знаете. Общата стойност на изплатените средства се планира да бъдат около 170 млн. лв. Никога не е имало мярка за хотелиерите по време на ковид. Това подпомогна бизнеса, задържаха работни места и успяха да преживеят кризата. Започна се работа по закон за единна браншова организация и се започна работа по нов закон за туризма. Има над 300 участници в осем работни групи. Ако това е нищо, аз не бих се съгласил. Искам малко числа да дам, тъй като имам две минути. Към момента по данни от летищата имаме следните показатели – 175% ръст на пътниците спрямо миналата година за Варна и 861% ръст за Бургас; 145% са увеличени самолетодвиженията за Бургас и 75% за Варна; в Бургас стигаме до 3750 полета на месец, или 125 полета на ден. Това, уважаеми колеги, е с 30% повече, отколкото прогнозите, които правихме през месец март. Браншът започна да се стабилизира и, честно казано, за мен е лъжа, че нищо не е свършено, и дебелокожие е да не се признае решение на сложния проблемен въпрос. Туризмът се развива положително. Спасение е удължаването на сезона, подобряването на инфраструктурата и ефективната реклама. Все неща, за които сме работили, и то усърдно, за шестте месеца. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Ангелкова, уважаеми колеги! Да върна дебата по темата – именно за ваучерите в сферата на туристическите услуги. Моята реплика е следната. Приемаме ли ваучера за туристически услуги като бонус? Ако е бонус, ние даваме възможност и на работодателя сам да избере различните мотивационни инструменти по отношение на персонала, защото винаги съм казвал, че всеки един от нас, когато вземаме решения, свързани с управлението на този публичен портфейл, каквито представляват публичните ресурси, поне веднъж трябва да е подписвал платежно нареждане, заплата или социални осигуровки от свое име и за своя сметка. Затова смятам, че мотивацията на екипите е много важна и трябва да дадем възможност на работодателите да преценят как ще мотивират своя персонал – с ваучери за храна или ще добавим и ваучери за почивка. Знаете, че ваучерът е препоръчителен, това е бонус. Работодателят преценява точно как ще използва тази възможност. Мисля, че това е в полза и на бизнеса освен на туристическия сектор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Ангелкова! Искам само да направя едно допълнение, което явно сте пропуснали. Това е отхвърлено в тази част на бюджета, но се разглежда по-късно. Мярката, за да се разшири обхватът на ваучерите, е приета от Комисията в т. 2 на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз не разбрах репликата на господин Митев, защото знаем, че е включена там. В момента гледаме обаче други параграфи и тези, които касаят нашите предложения за ЗКПО, където са уредени ваучерите за храна. По отношение на репликата на господин Димитров. Аз мисля, че само той смята, че браншът е подпомогнат. Вероятно е длъжен да го направи, защото правителството в оставка си отива, не е ясно колко дълъг ще бъде животът на този парламент и все пак трябва да отчете явно някаква дейност като председател на постоянната Комисия по туризъм. Но ако направи една кратка справка с исканията на бранша, на техните заявки, намерения, протестни действия, които са изразявали, има огромно разминаване между това, което той твърди, че е свършено за 6 месеца, и това, което браншът очаква, а мерките, които се приемат, следва да бъдат насочени само и единствено към бранша. Отделно от това, какъв по-голям бюджет за реклама, като е увеличен само с 2 млн. лв.? Аз не разбирам каква е тази реклама, за която включително няма открити абсолютно никакви обществени поръчки, а само и единствено пряко договаряне с телевизиите и радиата, защото това позволява Законът за радиото и телевизията, за да може съответно да отчитат на базата на импресии. Но дали всички хора, които гледат телевизия, ще отидат на българското море, никой не може да каже. Няма абсолютно никаква ясна визия и стратегия за реклама, която да обхваща целия медиен микс и която да гарантира възстановяването на резултатите и достигането на нивата от 2019 г. и по-големи. Така че, господин Димитров, радвам се, че така оценявате Вашата работа, но работата, която вършим, се оценява от хората, от избирателите, а в случая от бранша, а тяхната оценка е слаб (2) за правителството. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Както през февруари месец, така и сега направихме предложение и внесохме такова, с което искаме нормативно признатите разходи на адвокатите – на хората, упражняващи адвокатската професия, да се увеличат от 25 на 40%. Както тогава, така и сега мотивирахме предложението си със социално-икономическата обстановка в страната, която предполагам за всички става ясно, че не подпомага една конституционно гарантирана професия. Една професия, която съдейства за защита правата, интересите и свободите на всички граждани. За съжаление, както през месец февруари, така и сега в Бюджетна комисия аз чух мотивировка да не бъде приемано това предложение само и единствено с това, че представлявало нерегламентирана държавна помощ. Държа да напомня и ще цитирам както на министъра, така и на всички народни представители § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи, където определението за държавна помощ е: „Всяка помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предоставена от държавата или от общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия“, подчертавам, „производството и търговията на определени стоки или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите – членки на Европейския съюз.“ Министерството на финансите се обосновава с нерегламентирана държавна помощ за адвокатите, но съгласно Конституцията на Република България адвокатската професия предоставя правно съдействие за защита правата, свободите и интересите на българските граждани. Ние адвокатите не попадаме под чл. 2 от Търговския закон и не сме търговци. Ние не предоставяме нито търговски услуги, нито пък сме предприятия, които извършват стопанска дейност. Ние не сме такива субекти. В това отношение считам, че подобна мотивировка, че както увеличението на нормативно признатите разходи от 25 на 40%, каквито са както за авторските възнаграждения, така и доходите от бране на билки и на гъби не представляват нерегламентирана държавна помощ. На следващо място. Както през месец февруари, така и сега напомням, че подобна мярка, първо, няма да засегне в някаква значима степен бюджета. Тя не представлява директно предоставяне на финансови средства, тъй като говорим за размер на данък, който да бъде облаган, а тази мярка ще извади наяве и един сив сектор, ако такъв въобще съществува. Следователно считам, че приемането на подобно предложение с нищо няма да увреди бюджета на Република България, а в настоящия случай и неговата актуализация. Напротив, подобно предложение ще подпомогне дейността на една гилдия от над 14 хил. души, които, повтарям, не извършват стопанска дейност, не са предприятия по смисъла на Закона за държавните помощи и няма да се облагодетелстват за сметка на други финансови субекти. Напротив, хората, които защитават и Вашите права и интереси, те ще могат да се справят с растящата инфлация, с растящите цени и ще могат да организират по-добре дейността си, така че да могат да останат в нашето българско общество, да могат да упражняват своята дейност, която е призната по Конституцията на Република България, да могат да имат едно достойно бъдеще за себе си и за честта на нашата адвокатска професия. Именно заради това правя апел към Вас, госпожи и господа народни представители, този път да подкрепите това предложение, тъй като считаме, че увеличението на нормативно признатите разходи на адвокатската професия от 25 на 40% само и единствено ще подпомага развитието на справедливостта в България и, разбира се, ще съдейства и за едни много по-подготвени, квалифицирани и с професионален опит кадри, които един ден, живот и здраве, ще ни заменят в тази сграда и в тази зала. Затова Ви моля за подкрепа. Благодаря Ви.

Господин Петров, аз имам един въпрос към Вас: защо някои свободни професии са по-свободни от други професии? В крайна сметка има архитекти, има инженери, има и други свободни професии, което в случая… Има и нотариуси – ето, господин Матеев вдига ръка. Така че, когато говорим тук за определени професии, това е абсолютен лобизъм, това не е защитаване на свободните професии като цяло, а е гледане на един частен интерес. Благодаря Ви.

Уважаеми колега Терзийски, хубаво е, когато отправяте такива пламенни въпроси от трибуната, преди това да се запознаете със законовите и конституционните изисквания, които са поставени пред дейността на адвокатите, пред необходимостта същите да направят необходими разходи, за да могат въобще да бъдат допуснати да упражняват своята дейност. За разлика от други свободни професии, колега Терзийски, адвокатите трябва да имат офис, да имат персонал, да използват софтуер, да се преквалифицират и да повишават своето обучение и, разбира се, своя опит. За всичко това, включително задължителните застраховки, които трябва да направим, задължителните осигуровки, които представляваната от Вас коалиция вдига постоянно, като вдига минималната работна заплата, а наред с това и размера на месечните осигуровки, които ние плащаме – това са все финансови параметри, за които никой не мисли, за съжаление, и никой не взема отношение, а ако не ги направим, ние адвокатите не можем да упражняваме своята дейност. Именно заради това – защото разходите за упражняването на тази дейност, която, повтарям, не е стопанска дейност, тя е дейност по защита правата и интересите на гражданите за разлика от други свободни професии, именно за обезпечаване действието на тази конституционна дейност, която защитава Вашите права и свободи, именно заради това адвокатската гилдия има нужда от подкрепа, и то не подкрепа в ползата на едни пари, които да дадете на адвокатите, а само и единствено, за да им помогнете да посрещнат тези финансови предизвикателства, които в последната една година изключително много обостриха проблемите пред извършването на адвокатската дейност в България. Именно затова ще Ви помоля, когато задавате такива въпроси, най-малкото да се подготвите какви разходи извършват адвокатите, за да могат да бъдат допуснати въобще да извършват тази дейност и след това да питате за другите професии. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Преди да поискам процедура по прегласуване, бих искал да помоля за почивка от 30 минути, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“.

Прегласуване.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 110, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме в рамките на днешното заседание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България Кирил Петков и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев относно изгонването от България на 70 руски дипломати и служители. Това наше предложение е внесено и писмено в Деловодството на Народното събрание. Моля да бъде поставено на гласуване. Благодаря.

В рамките на днешното заседание, незабавно, ако може. (Шум и реплики.) Разбира се, заседанието да е закрито – да се проведе на затворени врата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, отчасти подкрепям предложението на колегата Попов, но настоявам изслушването на закрито заседание да бъде от 18,00 ч. до 20,00 ч., както сме гласували да продължи настоящото заседание. Всички Вие ни убеждавахте, че бюджетът е най-важният, и на опозицията, и от нейното участие би се дължало неговото неприемане, апелирам сега до 18,00 ч. да работим по Закона за държавния бюджет, а от 18,00 ч. до 20,00 ч. или ако се наложи до по-късно, да заседаваме по Проекта на колегите от „Българската социалистическа партия“ – изслушване на министър председателя и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам да вземем едно компромисно решение. Имаше желание днес по-рано да работим до приемането на бюджета, малко по-стегнато, по-организирано. Предлагам до 20,00 ч. да работим по бюджета. Наистина имаме много важни точки да приемем, включително помощите за тока за бизнеса (шум и реплики), да се стегнем да ги приемем до 20,00 ч. и след това в 20,00 ч. да направим извънредното заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не мога да разбера каква е тази дискриминация. Аз също предложих процедура преди два часа да дойде шефът на ДАНС, за да ни обясни за единия лев. Кой го взема този един лев? Къде отиват от швейцарската фирма парите? Никой не се замисли за моята процедура и не я подложи на гласуване. Тоест аз го считам това за дискриминация. Но тъй като, така или иначе, ще викаме шефа на ДАНС, предлагам да го извикаме и по двете теми. И ние ще подкрепим. Да каже и за изгонените дипломати, и за швейцарската сметка с 3,5 милиарда на година от българските пари. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Нашето предложение е по конкретна тема. За тази тема да бъдат... Направете го отделно. Съгласни сме по отношение на часа за 18,00 ч. Мисля, че е разумно това предложение. Но по тази конкретна тема – както министър-председателят, така и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, моля да бъде поставено нашето предложение на гласуване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Парламентарната група на „БСП за България“ е внесла предложението писмено по надлежния ред съгласно Правилника и разпоредбите в Деловодството на Народното събрание и Вие сте длъжен да го подложите на гласуване. За разлика от господин Добрев, който се възмущава, че неговото не го подлагате – правилно не го подлагате, защото не е внесено писмено. Така че другия път писмено в Деловодството и след това на трибуната, гласува се, и ако се приеме – влиза, ако не се приеме – не влиза. Така че, господин Председател, моля да изпълните Правилника и да подложите на гласуване направеното предложение.

В Проекта на решение е написано. Нямам го пред мен.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз предполагам, господин Председател, без да съм виждала Проекта на решение на колегите, че са се основали на чл. 110 от нашия Правилник, а именно: „Народното събрание извършва изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.“ Казвам предполагам, защото това е единственото основание в нашия Правилник и се надявам Вие да го познавате, господин Председател, Правилника, за да разрешите подобна процедура. Не може да търсите единодействие в парламентарната група на ГЕРБ и внесеното от колегите предложение, защото те допреди 10 минути бяха Ваш коалиционен партньор и заедно взимахте решенията. Но в този случай, господин Председател, не постъпвате правилно. Трябва да подложите на гласуване тяхното процедурно предложение, което е обективирано с писмен Проект на решение, внесен в Деловодството съгласно правилата, и залата да вземе решение. В противен случай, господин Председател, Вие рискувате за втори път да бъде поискана Вашата оставка. И аз съм убедена, че залата ще я получи, ако Вие не сте научили уроците, които вече дадохме на някои Ваши колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател! Нашата парламентарна група не е поискала такова изслушване, защото ние през цялото време мислехме, че господин Петков ще дойде сам. И аз се надявам той да гледа телевизия. Това е човек, който изгони 70 дипломати. Това е най-голямата бройка в историята на света изгонени дипломати.

Той трябва да дойде сам тук, а не да го гласуваме и не Вие да го предлагате даже. Той трябва да поиска да информира най-висшия орган в държавата за това какво се случва. Защото ние чухме пред журналистите, че каза няколко изречения, и не знаем – нито един от нас не знае, какво се е случило. Така че най нормалното нещо е той да дойде. И използвам процедурата, за да го поканя аз, защото няма нужда изобщо да искаме изслушване, той трябва да дойде тук.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Сега аз ще се опитам да Ви помогна, тъй като Вие в момента сте председател на българското Народно събрание. Господин Председател, това преди малко, за което говори колегата, а именно: експулсирането на 70 дипломати на страна, която води война в момента, е въпрос за националната българска сигурност. Поради тази причина в тази зала трябва да дойде и да докладва на народното представителство шефът на ДАНС какво е свършено по този въпрос, по какви причини? Защото днес имаме изявление и от страна на президента, който казва, че няма информация за подобно нещо. И ние трябва да разберем шефът на ДАНС свършил ли си е работата да предостави доклад, защото знае че председателят на парламента трябва да го получи, премиер и президент. Имал ли е информация президентът, нямал ли е, ДАНС предоставил ли го е? Кой какво е свършил? Затова, господин Председател, смятам, че е изключително важно и ще бъде отговорно от Ваша страна, ако Вие веднага подложите на гласуване това, тъй като става дума за националната сигурност на Република България. Тук няма място за никакви препирни, а просто трябва да си свършим и ние отговорно работата, за да можем да вземем информирано решение. Благодаря Ви, че ме изслушахте, господин Председател.

Колеги, правя предложение за прегласуване и моля да внимавате за поредността – като отхвърляме нещо за ДОПК, да следите, тъй като не може една част от ДОПК да е отхвърлена, друга да не е отхвърлена. Затова Ви моля да следите.

Благодаря Ви, господин Председател, и честит имен ден на всички днес празнуващи, включително и на тези в залата! Просто тук гласуваме срокове, които няма към какво да приложим. Тоест те са срокове към параграф, който вече е отпаднал, за издаване на наредба, която няма предметна област. Така че най-логичното решение е да приемем това предложение, тъй като тези срокове са неприложими на практика, за отхвърляне на параграфа. Тъй като параграфът е неприложим.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Доколкото аз разбирам, предложението на народните представители Ива Митева и група народни представители, както и моето, следващото, са идентични като текст и съдържание и доколкото поне виждам от двойно проведеното гласуване, е, че приехме вече тяхното предложение, то за мен е безсмислено да гласуваме и моето, поради което оттеглям поради отпаднало основание така направеното предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, тъй като не е нормално този тип закон да влиза по средата или някъде там на годината, така гласуваното предложение да влезе в сила от 1 януари 2023 г. Благодаря. Моля да го гласуваме.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, Вие поехте ангажимент, след като приключи гласуването по текстовете, да преминете към предложението, направено от колегите от „БСП за България“. Тук ще Ви призова да приложите директно Конституцията – чл. 83, ал. 2, която има непосредствено действие и гласи: „Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министри да се явят на техни заседания и да отговарят на поставените въпроси.“ Отделно да Ви напомня, че в този парламент приехме един чл. 111 по предложение на колегите от „Демократична България“, съгласно който държавните органи и длъжностни лица са длъжни при поискване от Народното събрание да се явят в него. Не само това, но и да носят юридическа отговорност. Така че, господин Председател, много Ви моля да изпълните Конституцията и да поставите на гласуване това предложение. Още повече че съгласно ал. 5, на която Вие се позовавате, има наистина изключителност. Там се казва: „При изключителни случаи…“ Мисля, че по-голяма изключителност от това няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ИТН.)

Няма такова нещо.

Това не е изслушване!

Процедура!

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, преди малко имах процедура с подобно предложение – да определим час. Аз предложих 18,00 ч., за да имат достатъчно време лицата, които ще изслушаме, да се подготвят за присъствието си в пленарната зала и в това време да бъдат уведомени. Това, че Вие, господин Председател, нарушавате в момента разпоредбите на българската Конституция, не ни изненадва изобщо! Значи във Вашата парламентарна група това е рецидив – казвам го най-отговорно! Но и преди малко Ви предупредих, че подхождате абсолютно неформално към предложение на друга парламентарна група, която е обективирала своето искане писмено и на основание Правилника и Конституцията. Съветвам Ви да постъпите разумно. Нека в 18,00 ч. да започне това изслушване на закрито заседание, а дотогава да не губим пленарното време и да гласуваме текстовете в Закона за бюджета. Считам, че в противен случай Вие много рискувате – първо, да няма достатъчно ред в пленарната зала; второ, да има серия от процедури от най-различните парламентарни групи; и не на последно място, рискувате Законът за държавния бюджет да се провали в неговото второ четене. Още един път Ви приканвам да проявите разум. Нека да насрочим това изслушване за 18,00 ч. и да работим дотогава. Благодаря.

По начина на водене!

Господин Председател, извинявайте, Вие сте пръв сред равни и не може да ни казвате какво да правим. Държите ни от трибуната речи какво ние трябва да правим. Залата иска да гласува нещо – Вие пречите, нарушавате Конституцията и на всичкото отгоре ни обяснявате какво трябва да правим!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ето го нашето писмено предложение. (Показва го.) Ето часа на внасяне в Деловодството – 15,30 ч. Мина един час. Така че, господин Председател, мисля, че имате основание да допуснете и ние да гласуваме, защото наистина залата иска тя да вземе решение. А Вие като водещ заседанието трябва да дадете тази възможност. Нищо повече. Никой на никого не се налага. Просто това е решение, което трябва да вземем като отговорни хора, за да изслушаме на закрито заседание министър-председателя и председателя на ДАНС. Нищо повече и колкото по-скоро, толкова по-добре. Мисля, че час и половина – до 18,00 ч., има достатъчно време, за да се подготвят лицата.

Благодаря Ви, господин Председател. Просто искам да подчертая, че е ясно, че Вие имате правомощието да предложите на гласуване тази точка, когато прецените. Също е ясно, че като упражнявате това си правомощие, надявам се така да успеете да обясните това на залата, че в правото има процесуални и материални норми. (Възгласи: „Еее!“ и смях от ГЕРБ-СДС. Реплики от народния представител Ива Митева.) В случая Конституцията ни казва каква е материалната норма, а вече процесуалната знаем каква е. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Председател, за да не Ви поставяме и Вас в очевидно неудобно положение, ще се позова на прякото и непосредствено действие на Конституцията – на чл. 83, ал. 2, според която всеки български гражданин е длъжен при поискване да се яви в залата на Народното събрание. Позовавам се на нея. Заявявам нашето желание и искане в 18,00 ч. днес министър-председателят на Република България и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ да дойдат в пленарната зала. Моля да им се обадите от Народното събрание и те да бъдат поканени тук в 18,00 часа. Благодаря.

Уважаеми господин Председател… (Шум и реплики. Народни представители от ГЕРБ-СДС и ДПС стоят до банките.)

Господин Председател, предлагам Ви да успокоим тона в залата. Очевидно цялата зала иска изслушването на министър-председателя и на ръководителя на ДАНС. Това не е приумица на един или друг народен представител, нито на една или друга парламентарна група. Това е безпрецедентен случай в историята на дипломацията въобще! Целият народ е настръхнал и Вие го знаете много добре, защото четете. Не, Вие четете. Навсякъде звънят, питат – окей. Ние трябва да имаме информация. Дали имаме отговорност относно приемането на бюджета – държа да Ви кажа, че ако опозицията нямаше отговорност, нямаше да има бюджет, господин Председател. (Ръкопляскания от ДПС.)

Не слушайте бившия председател, защото той си отиде заради подобна процедура. (Ръкопляскания от ДПС.)

Не, не, отиде си за такава процедура от поста, макар че водеше добре заседанията. Скри министър-председателя и така нататък – да не Ви припомням.

Процедурата, която искам да Ви направя, затова моля за внимание, е да упражните правата си, които сте прав, че имате и по Правилник, и по Конституция, да ги упражните в интерес на общия интерес на Народното събрание! Да не питате министър-председателя: има ли възможност, кога да Ви се обади, от колко часа ще има възможност, каква му е готовността и какъв му е интересът. Защото интересът на народните представители, на Събранието е той да се яви веднага тук! Просто това ми е процедурата към Вас. Упражнете правото си в интерес на Народното събрание, без да го питате до 20 минути да Ви каже какво може да направи. Тогава всичко ще е окей. И да не говорите от това високо място, че няма интерес към бюджета! Ако Вие не искате да приемете бюджета, ако ние не искахме да приемем бюджета, бюджетът нямаше да е приет просто защото нямате мнозинство като управляващи! Точно опозицията Ви прокарва бюджета в момента. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Колеги, добре дошли в бюджета отново. По § 1, чл. 1 е постъпило предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. (Реплики от народните представители Ива Митева и Тошко Йорданов. Силен шум в залата. Народни представители от ГЕРБ-СДС и ДПС стоят прави.)

Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, завършващо на 198. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 199: „В чл. 1, ал. 5, Област „Земеделие“ да се създаде ред 12.3. –„допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала от Българската агенция по безопасност на храните“. Допълнителното финансиране да бъде в размер на 20% от възнагражденията на служителите към момента. Разходите, предложени в ред 12.3., да бъдат за сметка на приходите в ал. 1, ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“, които да бъдат завишени със съответната сума.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 200: „В § 1, чл. 1 да се направят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „15 260 000,0“ да се замени с „15 261 366,6“; 2. В ал. 5, Област „Земеделие“ да се създаде ред 12.3. – „За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала от Изпълнителната агенция за борба с градушките“ със сума „1 366,6 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски и Златомира Карагеоргиева-Мострова, завършващо на 201: „В § 1, чл. 1 да се направят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „15 260 000,0“ се заменя с „15 275 000,0“; 2. В ал. 5, Област „Земеделие“ да се създаде ред 12.3. „За стимулиране на сектор рибарство, подсектор риболов, морска и сладководна аквакултура, преработка и търговия“ със сума „15 000 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 202. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 203: „В § 1, чл. 1 да се направят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 5, Област „Земеделие“ да се създаде ред 12.3. – „За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала от Българската агенция по безопасност на храните и от Изпълнителната агенция по горите“. Средствата да бъдат увеличени така, че да позволят увеличение на възнагражденията на служителите от Българската агенция по безопасност на храните и на Изпълнителната агенция по горите с 20% и промяната да се отрази на съответните места. 2. Допълнителното финансиране да бъде осигурено за сметка на средствата, заложени в ал. 1, ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 204: „В § 1, чл. 1 да се направят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, ред 1.4. „Данък върху добавената стойност“ числото „15 260 000,0“ да се замени с „15 261 900,0“; 2. В ал. 5, Област „Земеделие“ да се създаде ред 12.3. – „За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала от Изпълнителната агенция по горите“ със сума „1 900 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и Кирил Ананиев, завършващо на 216. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова, Красимир Вълчев и Деница Сачева, завършващо на 222. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова, Красимир Вълчев и Деница Сачева, завършващо на 224. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Тома Биков, Десислава Атанасова, Красимир Вълчев и Деница Сачева, завършващо на 226. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова, Красимир Вълчев, Младен Шишков и Деница Сачева, завършващо на 227. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДПС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, завършващо на 228. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, завършващо на 229. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, завършващо на 230. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Терзийски и група народни представители, завършващо на 232. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители, завършващо на 233. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, завършващо на 234. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, завършващо на 235. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители, завършващо на 236. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Антоанета Цонева, завършващо на 238. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители, завършващо на 243. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев и Ивелин Иванов, завършващо на 246. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева и група народни представители, завършващо на 247. Комисията не подкрепя предложението по т. 3, буква „б“ и го подкрепя по принцип в останалата част. „3. б) създава се нов ред 12.4. За увеличаване на доходите на персонала в структурите на Министерство на земеделието 8 000 хил. лв.;“ Това е неподкрепено. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александър Иванов и Александър Ненков, завършващо на 248. Комисията подкрепя по принцип предложението за нов ред 13.2., буква „а“ и подкрепя предложението по нов ред 13.2., буква „б“ и „в“. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Дренчев и група народни представители, завършващо на 251. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова и Ирена Димова, завършващо на 252. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански и Тошко Йорданов, завършващо на 253. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Румен Гечев и Зарко Маринов, завършващо на 254. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Десислава Атанасова и Христо Терзийски, завършващо на 255. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, завършващо на 256. Комисията не подкрепя предложението по т. 4.1. и го подкрепя по принцип в останалата част. И сега предложението: „4. B т. 1 „ОБЛАСТ НАУКА“ се правят следните изменения: - В ред „1.1. за дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта“ – числото „82 107,0“ се заменя с числото „75 107,0“; Създава се нова точка 1.3. със следното съдържание: „1.3. За увеличаване на субсидиите за присъща научна и художествено-творческа дейност на държавните висши училища –7 000,0“.“ В частта на т. 4.1. е неподкрепено. Предложение на народния представител Цвета Тодорова Галунова, завършващо на 257. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено и на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, т. 10 „ОБЛАСТ КУЛТУРА И ИЗКУСТВА“ нова точка 10.6. Предложение на народния представител Цвета Тодорова Галунова, завършващо на 258. Комисията не подкрепя предложението, а то е следното: „Относно § 1. В чл. 1, ал. 5, т. 10 „ОБЛАСТ КУЛТУРА И ИЗКУСТВА“ да се създаде нова т. 10.4 със следния текст: „10.4. За допълнителна финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер чрез увеличаване на стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнаграждения и осъществяване на дейности по модернизиране на материално-техническата база – 11 500,0 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искрен Митев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Чл. 1 се изменя така: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2022 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (2) Приема държавния бюджет за 2022 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (5) Приема разходи по централния бюджет за 2022 г. за изпълнение на политики, както следва:“ (Съгласно таблица в Доклада.) (6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5. (7) Министерският съвет може да предостави допълнителни средства в размер на 50 000,0 хил. лв. за разширяване на обхвата на целево подпомагане за отопление, включително за дърва и пелети, след анализ на резултатите на 9-месечието и при условие че не се нарушава салдото по чл. 1, ал. 3.“

Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, завършващо на 221: „Създава се нов § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 1, позиция І. РАЗХОДИ, числото „93 024,7“ се променя на „94 180,0“; 1.2. В точка 1. Текущи разходи, числото „79 361,7“ се променя на „80 517,0“. 2. Следващите параграфи се преномерират съответно.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 203: „Създава се нов § 3: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 на ред II „Разходи“ числото „383 367,8“ се заменя с „286 163,8“. 2. В ал. 2: а) в т. 7 думите „Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите“ и числото „29 674,3“ се заличават; б) точки 8 и 9 стават съответно т. 7 и 8; в) точка 10 става т. 9 и в нея числото „97 980,3“ се заменя с „30 450,6“; г) точки 10.1 и 10.2 стават съответно т. 9.1 и т. 9.2; д) точка 10.3. с думите „Бюджетна програма „Безопасност по хранителната верига“ и числото „67 529,7“ се отменя; е) на ред „Всичко“ числото „383 367,8“ се заменя с „286 163,8“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, завършващо на 198. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, чл. 1, ал. 5, ред 6.2.1. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, завършващо на 256. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, чл. 1, ал. 5, ред 6.2.1. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, завършващо на 198. Комисията не подкрепя предложението: „Създава се нов § 5: „§ 5. В чл. 13, ал. 1, позиция II. РАЗХОДИ, числото 372 434,8 се променя на 402 434,8. 3.1 В т.1. Текущи разходи, числото 363 457,1 се заменя с 393 457,1; 3.2. В т.1.1. Персонал, числото 276 144,1 се променя на 306 144,1.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, завършващо на 227. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено § 1, чл. 1, ал. 5, ред 2.10. Предложение на народния представител Пламен Абровски и Златомира Карагеоргиева-Мострова, завършващо на 201: „Създава се нов § 7: „§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „ 59 830,7“ се заменя с „ 74 830,7“; б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) числото „97 676,3“ се заменя със „112 676,3“. 2. В ал. 2: а) на ред 2 „Политика в областта на рибарството и аквакултурите“ числото „ 6 724,2“ се заменя с „21 724,2“;“ се заменя със „ 168 382,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Пламен Абровски, завършващо на 203. Създава се нов § 7: „§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1.1 „Персонал“ средствата да бъдат увеличени така, че да позволят увеличение на възнагражденията на служителите от Българската агенция по безопасност на храните и на Изпълнителната агенция по горите с 20 % и промяната да се отрази на съответните места. 2. В ал. 2: а) на ред 3 „Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча“ числото „607,1“ се заменя с „ 32 181,4“; г) създава се нов ред 4 „Политика по безопасност по хранителната верига“ със сума от 67529,7 и предвидените за увеличение на възнагражденията на персонала от Българската агенция по безопасност на храните с 20%. д) досегашният ред 4 става ред 5. е) Промените да се отразят и на ред „Всичко“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители, завършващо на 228. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, чл. 1, ал. 5, ред 1.3. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, завършващо на 198. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, чл. 1, ал. 5, ред 6.2.2. Предложение на народния представител Георги Свиленски и Настимир Ананиев, завършващо на 245. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 1, чл. 1, ал. 5, ред 13.4. Предложение на народния представител Георги Свиленски и Настимиp Ананиев, завършващо на 245. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, ред 13.4. Предложение на народния представител Десислава Атанасова и Ирена Димова, завършващо на 252. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5. ред 14. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, завършващо на 256. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, ред 14. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 1, ал. 5, ред 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 е постъпило предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се чл. 70а: „Чл. 70а. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва: 1. по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи; 2. по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.“ § 5. Член 71 се изменя така: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Предложение на народния представител Искрен Митев и група народни представители, завършващо на 250. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) При извършване на структурните промени по ал. 1, както и в случаите, когато не са извършени промените по ал. 1, съответните първостепенни разпоредители с бюджет предлагат компенсирани промени между бюджетите си по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси не по-късно от 1 ноември 2022 г.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) С предложенията за извършване на компенсирани промени по ал. 2 първостепенните разпоредители с бюджет при необходимост предлагат на министъра на финансите промяна на класификацията в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Закона за публичните финанси.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 77, ал. 2 след думите „последствията от COVID-19“ се добавя „за дейности в условията на миграционен натиск“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, като след думите „Регламент (ЕС) 2021/241“ се добавя „на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) За унифициране на счетоводните процеси в бюджетните организации, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, съответните първостепенни разпоредители с бюджет задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система съгласно одобрен от Министерския съвет план за нейното внедряване. Ръководителите на бюджетните организации, включени в плана, оказват съдействие за въвеждането на Интегрираната финансово-информационна система.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Предложение на народния представител Любомир Каримански и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§15. Създава се чл. 111: „Чл. 111. (1) Министерският съвет да предприеме действия за увеличаване на капитала на „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, гр. София – държавно дружество със 100 процента държавна собственост на капитала от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с парична вноска в размер на 50 000 000 лв. Увеличаването на капитала да се извърши чрез издаване на нови акции. (2) Министерският съвет да предприеме действия за увеличаване на капитала на „Български пощи“ ЕАД, гр. София – държавно дружество със 100 процента държавна собственост на капитала от системата на Министерския съвет, с парична вноска в размер на 45 000 000 лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Увеличаването на капитала да се извърши чрез издаване на нови акции.“ Предложение на народния представител Венеция Огнянова Нецова-Ангова и група народни представители, завършващо на 249. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16: „§ 16. Създава се чл. 112: „Чл. 112. (1) Средствата по чл. 1, ал. 5, ред 4.4 се предоставят за компенсация на нарастването цената на следните видове моторни горива: 1. бензин А95 (с код по КН 2710 12 45) с най-ниска продажна цена за този вид гориво в конкретен обект; 2. газьол (дизелово гориво) (с код по КН 2710 20 11) с най-ниска продажна цена за този вид гориво в конкретен обект; 3. втечнен нефтен газ (LPG) (с код по КН 271112 11,2711 12 94,2711 12 97,271113 97 и 2711 19 00) с най-ниска продажна цена за този вид гориво в конкретен обект; 4. природен газ (с код по КН 2711 21 00 и 2711 11 00) с най-ниска продажна цена за този вид гориво в конкретен обект; (2) Компенсацията по ал. 1 се предоставя чрез намаляване на дължимата от физическото лице сума за плащане на крайния разпространител в размер на 0,25 лв. на литър/килограм гориво при пряко зареждане в горивен резервоар на моторни превозни средства от категория Ml, двуколесни и триколесни мотопеди и мотоциклети от категория L, регистрирани по Закона за движението по пътищата, собственост на физическо лице или с ползвател физическо лице, когато моторното превозно средство се ползва от лице, различно от собственика, вписано като ползвател в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Тези обстоятелства се удостоверяват при зареждането пред крайния разпространител чрез представяне на свидетелството за регистрация на зарежданото с гориво моторно превозно средство. Компенсацията се предоставя при плащане в брой, с банкова дебитна или кредитна карта. (3) Краен разпространител е лице, което стопанисва бензиностанция, газстанция или метанстанция, в които се извършва зареждане на течни горива в горивните резервоари на отделните моторни превозни средства от резервоари за съхранение на тези горива. (4) Всеки краен разпространител, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност, може да предоставя компенсацията по ал. 1. Компенсация не се предоставя в обекти, в които се извършват зареждания на моторни превозни средства само за собствени нужди с течни горива по ал. 1. (5) Крайният разпространител, който предоставя компенсацията по ал. 1, задължително издава разширен фискален бон на физическото лице за извършената доставка на моторни горива, за която се предоставя компенсация, в който вписва регистрационния номер на моторното превозно средство. В разширения фискален бон вместо име и адрес на получателя се посочва „Получател на компенсация за гориво по ЗДБРБ“, а вместо идентификационен номер на получателя се посочва „0000000025“. В този разширен фискален бон не се отразяват продажби на моторни горива, за които не се предоставят компенсации. (6) В разширения фискален бон по ал. 5 крайният разпространител отразява предоставената компенсация като отстъпка от продажната стойност на зареденото гориво. (7) За издадените разширени фискални бонове по ал. 5 крайният разпространител съставя отделен отчет за извършените продажби по реда на чл. 119, ал. 2, 3 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност. Издаденият отчет се отразява в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност с код 83. (8) Крайният разпространител съставя протокол, с който начислява изискуемия данък върху добавената стойност за доставките на гориво, за които са предоставени компенсации през съответния месец. Данъкът за календарния месец се определя в размер, съответстващ на размера на намалението на данъка при отразяването на предоставената компенсация като отстъпка. (9) Протоколът съдържа задължително следната информация: 1. номер и дата; 2. името и идентификационния номер на крайния разпространител; 3. вид, количество на горивото по ал. 1, за което е предоставена компенсация, и сума на предоставената компенсация за всеки вид за периода; 4. обща сума на предоставените компенсации за периода; 5. корекция в увеличение или намаление на сумата на компенсации за предходен/предходни период/периоди по вид и количество на съответното гориво и периода, за който/които се отнася; 6. сума на компенсации след корекция (сумата по т. 4, коригирана със сумата по т. 5); 7. данъчна основа и данък, изчислени за сумата по т. 6 по следната формула:… (10) Крайният разпространител отразява протокола по ал. 9 в дневника за продажби по чл. 124, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност с код 50, като в зависимост от приложимата данъчна ставка посочва данъчната основа на компенсацията в колони 11 и 17, съответно данъка в колони 12 и 18. (11) Крайният разпространител декларира пред Националната агенция за приходите сумата на предоставените през съответния месец компенсации, като подава по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис декларация по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Декларацията се подава в срок до 14-о число на месеца, следващ месеца на предоставяне на компенсациите. В декларацията се претендира възстановяване на предоставените компенсации и се посочват следните данни: 1. име и идентификационен номер на крайния разпространител; 2. месец и година, за които се отнася декларацията; 3. вид, количество на горивото по ал. 1, за което е предоставена компенсация, и сума на предоставената компенсация за всеки вид след отразяване на корекции за предходни месеци; 4. обща сума на предоставените компенсации по т. 3. (12) Сумата, посочена в декларацията по ал. 11, се възстановява на крайния разпространител в 10-дневен срок от изтичане на срока за подаване на справка-декларацията по Закона за данък върху добавената стойност за съответния период при наличие на пълно съответствие на данните относно предоставените компенсации, посочени в декларацията по ал. 11 и в дневника за продажбите на крайния разпространител за съответния период. (13) Корекции в подадена декларация по ал. 11 след изтичане на срока за подаване се правят чрез подаване на нова декларация след разрешение от орган по приходите. (14) При установено несъответствие на данните относно предоставените компенсации, посочени в декларацията по ал. 11 и данните в дневника за продажбите на крайния разпространител за съответния период, сумата, посочена в декларацията по ал. 11, се възстановява след отстраняване на несъответствията в следващ период в срока по ал. 12. (15) Когато декларацията по ал. 11 и/или справка-декларацията по Закона за данък върху добавената стойност за съответния данъчен период са подадени извън законово установения срок, възстановяването на сумата на предоставените компенсации се извършва в следващ период в срока по ал. 12. (16) Физическо лице – получател по компенсацията, няма право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност за начислен данък върху добавената стойност, посочен в издадени фактури, за които е ползвал компенсация, и разходът, отчетен по тези фактури, не се признава за данъчни цели. (17) Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно със законната лихва от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им. (18) Администрирането на компенсацията по ал. 1 се извършва от Националната агенция за приходите. Актовете се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (19) За сметка на планираните средства по чл. 1, ал. 5, т. 4.4. се извършват промени по бюджета на Министерството на финансите, респективно на Националната агенция за приходите, по реда на Закона за публичните финанси. (20) Министерският съвет може да преустанови предоставянето на компенсацията по ал. 1 при изчерпване на средствата по чл. 1, ал. 5, ред 4.4.“

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Правя две процедури, свързани с току-що приетото гласуване, а и приетото изслушване, което да бъде проведено при закрити врата. Първото е, тъй като има още две служби, които имат касателство по темата – това са Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“, да ги включим и тях в изслушването. Това е първата процедура. Втората процедура е, ако се наложи да гласуваме удължаване на работното време на днешното заседание – до приключване на изслушването.

Благодаря, господин Председател. Първо само да отбележа, понеже бяха докладвани почти всички параграфи от Закона, аз се надявам да проявите малко толерантност към изказванията за пет минути, тъй като предполагам, че много народни представители ще искат да вземат отношение по повече от един параграф.

Моето изказване ще бъде по § 1. Колегите от моята парламентарна група, от „Има такъв народ“ и ВЪЗРАЖДАНЕ са предложили 20% увеличение на заплатите в Министерството на вътрешните работи. Това нещо беше прието на Комисия по отбрана. Тук съм длъжен да кажа защо няма подобно решение за бюджета на Министерството на отбраната, тъй като, както знаете, тези два бюджета обикновено вървят заедно, както и служителите в тях. Няма поради три основни причини. Първата е изказването на министъра на финансите, който изрично каза, че такива пари за увеличение на заплатите има предвидени в бюджета и те ще бъдат отпуснати в момента, в който Министерството на отбраната представи някакъв план за реформи. На Комисията уточни, че става въпрос за промени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната, което касае едни 750 човека, които работят там, а не всичките военнослужещи. Последната и единствена променя в Устройствения правилник на Министерството на отбраната е за намаляване на състава на администрацията с около шест човека, за сметка на увеличение на администрацията на политическия кабинет на министъра. Не знам, сигурно това е вид реформа. Другото нещо, което ни възпрепятства да направим подобно предложение, е информацията, която сме получили от министър Заков за 77 милиона целеви на централния бюджет по чл. 1, които са за увеличение на заплатите, но при положение че бъде изработена схема за диференцирано разплащане на военнослужещите по по-различни критерии, определени от Министерството на отбраната и ръководството. Такава схема до ден днешен още не е направена и не е публикувана, така че затова няма увеличение на заплатите на военнослужещите, защото Министерството на отбраната и неговото ръководство още не са готови с въпросната схема за диференцирано разплащане. Евентуално, когато бъдат готови – може би следващият екип ще бъде по-успешен в това отношение, ще може да се пристъпи до увеличение на заплатите на самите военнослужещи така, както беше обещано и заложено в бюджета още февруари месец. Да видим дали правителството в оставка ще успее да изпълни поне този свой ангажимент. Колкото до предложението, което съм направил заедно с колегата Ивелин Иванов, то е за редакционна промяна на текста на чл. 1, ал. 5, т. 7.2. В т. 7 са целевите разходи за изпълнение на политики в сферата на отбраната, иначе казано, модернизацията на армията и поддръжката на техника. На нас ни направи много странно впечатление, че в Проекта на бюджет, предложен от Министерския съвет, текущи разходи като закупуване на гориво и изплащане на енергоносители бяха заложени в централния бюджет в сферата „Целеви разходи за политики“, а именно за модернизация. Затова предложихме членът да придобие следната редакция – „за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, техника и боеприпаси, в това число осигуряване на експлоатацията на самолети „Миг-29“, което беше заложено още по вносител февруари месец. По този начин казваме едно просто нещо, че тези пари не са за текущи разходи, тези пари не са за гориво, не са за ток, тези пари са за модернизация и за поддръжка на техниката. Искам да благодаря на всички парламентарни групи, които подкрепиха това предложение, защото разбират важността на модернизацията на армията, за да може да бъде ясно, че няма да се разходват за други дейности. Защото средствата, които са около 296 милиона, заложени още от месец февруари в този текст, не бива да се харчат за несвойствени дейности или за текущи разходи, защото да не се окаже накрая, че инфлацията в цените на горивата и на енергоносителите е изяла парите за модернизация. Това е нещо, което мисля, че нито един от народните представители в тази зала не иска да допусне и ще подкрепите този текст, който, искам да отбележа още веднъж, беше приет единодушно на Комисията по бюджет и финанси. Надявам се правителството да успее да си свърши работата, независимо кой формат, защото модернизацията на армията е важна задача. Тя трябва да се случи и тези средства трябва да отидат точно за това – бойна подготовка, тоест създаване на бойни способности, закупуване на нови средства и поддръжката им. Благодаря.

Господин Председател! Господин Гаджев, изключително важна тема. Аз щях да я коментирам. Радвам се, че Вие я повдигнахте, защото това, което споменахте – даже ще Ви помоля, ако решите по време на дупликата отново да повторите мотивите, поради които военнослужещите няма да получат актуализация на своето заплащане. Не е нормално това нещо да бъде осигурено и заради нехайството или поради някакви други най-вероятно, в кавички казано, обективни причини, на сегашния министър, на предишния министър, не знам кой точно, военнослужещите не са получили това, което би трябвало да получат. Аз получих в рамките на една седмица поне десет обаждания от военнослужещи, за да ме питат защо в сектор „Сигурност“ по отношение на „Гранична полиция“, полиция, пожарна получават актуализация, а военните за пореден път са подминати. Защото там явно няма инфлация, там явно са много богати и не е този проблем. Така че много Ви моля отново да повторим, за да не Ви цитирам Вас, Вие така или иначе ще имате думата, да повторите защо това правителство, което е в оставка и трябва да си замине по най-бързия начин, не е направило така, че да осигури възможната актуализация на заплащането?

Благодаря, господин Председател. Господин Гаджев, категорично Ви подкрепям във Вашето предложение за допълване на този текст от бюджета, който гарантира, че парите ще отидат за модернизация. Да, това наистина е необходимо. Така, както беше формулирано в първоначалния вариант за бюджета, не ставаше ясно и даваше възможност за разходване на средства за други нужди. Категорично призовавам и колегите да подкрепят това Ваше предложение. Но тук не мога да се съглася, че пари за армията за увеличение на заплатите няма. Преди да влезе в зала бюджетът, министърът на отбраната изпрати писмо до поделенията и съответните им началници, като даваше точни указания как трябва да протече оптимизацията на личния състав. Така че да бъде ясно и точно обосновано тези хора, които са в пенсионна възраст и е необходимо да останат, те защо трябва да останат – такава обосновка трябва да съществува, и срещу една подобна реформа поделенията, Българската армия ще получат увеличение на заплатите. Това е гарантирано. Така че моля да се има предвид и от тези, които слушат и гледат, а пък и към Вас правя това допълнение и уточнение. Благодаря.

Господин Гаджев, съвсем бързо. Знаете, че в бюджета още януари – февруари беше гласуван текст, който позволяваше на армията да се увеличат заплатите след направеното преструктуриране. В момента има Проект на постановление на Министерския съвет, където са ясно описани вече направените стъпки – стъпките, които трябва да бъдат направени, и се отпускат парите за увеличението на заплатите и за порциона. Предполагам, че ако не е било гласувано тази сряда, ще бъде гласувано следващата сряда и това влиза в сила от 1 юли така или иначе, що се отнася до заплащането. Така че в рамките на вече одобрения бюджет Министерството на отбраната е осигурило въпросното увеличение на възнагражденията на хората в Българската армия, комбинирано със стъпките за преструктуриране – част, от които са направени, част, от които са дадени с ясни срокове кога ще бъдат завършени.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър в оставка! Аз казах защо няма направени предложения за увеличаване на възнагражденията и за промени в бюджета на Министерството на отбраната. Точно заради това, защото министърът на отбраната ни увери, че ще му отпуснете 77 млн. лв., които впрочем са само за увеличение на порциона, не на заплатите, защото увеличението на заплатите дори и с 10% е доста над тези 77 милиона. Проста сметка! Колкото до господин Белев, това, което казахте, а мисля, че и тук отговарям на господин Ганев – да, няма направени предложения от нито един народен представител, защото министърът на отбраната ни убеди, че ще се случи увеличение на заплатите. Предстои да видим. Ако изпълни това обещание, ще е добре за военнослужещите, ако не го изпълни правителството, ще бъде за съжаление. Сега за реформите и постановлението, за което се говори. Колкото до пенсионираните военнослужещи и техните права, министърът на отбраната и въобще съставът на Министерството на отбраната, е хубаво да си прочетат Закона за отбраната и въоръжените сили. Там има достатъчно механизми, по които да се реши този въпрос, включително и с отказа растеж в звание, включително и възможността да се освободи човек, който е придобил право на пенсия автоматично със заповед на министъра, защото министърът е органът по назначението, не поделенията. Да прехвърляш на поделенията отговорността да кажат от кой имат, от кой нямат нужда, кой да бъде уволнен от военнослужещите там, е доста безотговорно. Това е работа на министъра, на неговия екип и на ръководството на Министерството на отбраната, а не да прехвърлят надолу по веригата собствената си отговорност. Законът дава всички тези правомощия и те могат да ги направят веднага. Въпросът е доколко в бюджета и в целевите средства, които са предвидени – тези въпросни 77 милиона, ще отидат всъщност за увеличение на заплатите или на порциона по-скоро, или за изплащане на обезщетения, защото дори и 1000 души, не дай боже, да съкратим военнослужещи 1000 души, но дори и 100 души да съкратим – двадесет заплати нали и така нататък, Законът за отбраната и въоръжените сили много ясно казва какви обезщетения се изплащат при освобождаване от военна служба. Колкото до различните надежди за реформи в сферата – до момента аз не съм видял нито един проект, дори и на Закона за отбраната и въоръжените сили, за промени, или на въпросното постановление. Сега ще го потърся, защото единственото постановление, което е било на публично обсъждане, качено на strategy.bg, или прието, е точно това въпросно постановление за промяна на Устройствения правилник, което е за увеличение на политическия кабинет. Надявам се, това не е пример за реформа в отбраната. Колкото до самото предложение, надявам се наистина да подкрепите нашето предложение, защото текстът, който беше внесен от Министерския съвет, показваше едно сваляне на амбицията за модернизация. Сега, че отпадна закупуването на тежка техника за батальонни бойни групи, стана ясно, добре, да видим, пак има възможност по начина, по който сме го предложили, е формулирано, да се случи това нещо. Надявам се да се задейства тази процедура, защото тя е от изключителна важност, но намаляването на средствата и опитът да се вкарат текущи разходи не говори добре. Подкрепете това предложение, а за заплатите ще видим от 1 юли, или по-скоро за порционите, защото военнослужещите заслужават увеличение на разходите. В крайна сметка инфлацията ги засяга и тях.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моето изказване касае направеното от нас предложение в сектор „Сигурност“, където в три насоки сме искали увеличение на заплатите на служителите. На първо място, увеличение на заплатите на служителите в МВР. На второ, увеличение на заплатите на служителите в двете дирекции в Министерството на правосъдието, това са Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и на трето място, увеличение на заплатите на служителите на НСО. По отношение на сектор „Сигурност“ аз видях още февруари месец, когато се приемаше държавният бюджет, че не се подходи с необходимото внимание към сериозността на работата, която извършва персоналът в този сектор. Служителите в сектор „Сигурност“ за последните две години поеха доста сериозни и отговорни задачи, не само покрай пандемията, не само покрай изборите миналата година, а и покрай имигрантската вълна, където бяха засегнати доста действия, извършвани от служителите на МВР. Видяхме, че в началото на годината, когато те отново настояваха за увеличение на своите заплати, провеждаха и протести, и същите бяха парирани с едни обещания за по-големи заплати при актуализацията на бюджета. За съжаление, това не се случи и от страна на правителството в сектор „Сигурност“ въобще не присъстваше увеличение на заплатите на служителите в предложената актуализация, та се наложи ние, народните представители от различни парламентарни групи, да направим такива предложения. Разбира се, аз виждам, че в Бюджетната комисия се е формирал един консенсус относно увеличение на заплатите на служителите в МВР. Разбира се, тези хора заслужават едно по-достойно заплащане, за да се пресече изтичането на кадри от системата. Повечето от Вас знаят, че тази система е поставена под напрежение, защото квалифицирани кадри я напускат в частния сектор, което не е добре като цяло за сектор „Сигурност“. Но бях изключително изненадан вчера да разбера, че така пък поисканото и предложено от нас увеличение с 30 млн. лв. общо за двете дирекции, които са към Министерството на правосъдието – Главна дирекция „Охрана“, която охранява обществените сгради на изпълнителната власт, и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която охранява затворите, разбрах, че това предложение е отхвърлено и че тези хора няма да получат увеличение на своите изключително неголеми заплати, да не кажа мизерни заплати, с тази актуализация. Ние считаме, че това предложение е обосновано, и следва да бъде подкрепено, тъй като тези кадри, ако не получават малко по-високи заплати, тъй като те се борят за своето физическо оцеляване, както много други прослойки в обществото, те ще напуснат системата, вследствие на което ще пострада както сигурността на обществените сгради, така и сигурността в българските затвори. Разбира се, тези хора заслужават да получат малко по-високи заплати като една мярка против инфлацията, против растящите цени, защото всички ние знаем, че в държавата има три сектора, които следва да бъдат изключително добре не само наблюдавани, а и защитавани от държавната власт – сектор „Сигурност“, сектор „Здравеопазване“ и сектор „Образование“. В момента в сектор „Сигурност“ ние не виждаме адекватна помощ от страна на държавата, въпреки че цените растат. Тези хора, които имат 5, 10, 15, 20 години стаж в системата на сигурността, са едни добре обучени квалифицирани кадри, които съвестно изпълняват своите задължения. Но ние ги караме заради това, че със заплатите си те не могат да изхранват своите семейства, постепенно да напускат, а ниските заплати, които не желаем да увеличим, включително и на двете дирекции в Министерството на правосъдието, няма да позволят нови кадри да започнат работа, защото никой няма да бъде заинтересован с едни ниски възнаграждения от порядъка на 1200 –1300 лв. стартова заплата да работи на 12-часови дежурства, които са не само тежки и отговорни, а в доста случаи и опасни. Затова ще се надявам народното представителство да размисли, за разлика от Бюджетната комисия, и да приеме и предложеното увеличение с 30 млн. лв. на двете дирекции в Министерството на правосъдието. Благодаря Ви.

Аз ще бъда много кратък. Редакционни са две поправки, които искам да предложа за гласуване. На страница 31 – 10.1. „за финансова подкрепа в областта на културата и изкуствата“ – дотам да приключи формулировката, без „в условията на обявена извънредна епидемична обстановка за шест месеца“, защото се очаква да има и други проекти, които да бъдат реализирани в областта на културата и изкуствата, така че дотам. И също така сумата трябва, тук е техническа вече грешката, тъй като сумата е 30 милиона, а не 30 млн. и 400 хиляди, както е в таблицата. Затова моля да бъде поправено това нещо. И още едно предложение, което имах и видях, че не е било отразено – на 6.2. 2. „За увеличаване на възнаграждението на персонала на Националната служба за охрана“ – дотук, тъй като, както изразих и аргументите пред колегите в Комисията по бюджет и финанси, така и гласувахме, аз казах и тогава, че Националната служба за охрана е извършила вече необходимите структурни промени – освободила е пенсионерите, които са били ангажирани в службата, направила е оптимизация на отделните структури, така че няма нужда по-натам да продължава това изречение. И в още едно – в 6.2.3 „за увеличаване на възнагражденията на персонала на областните администрации в Република България“ – това е, което предлагам после да бъде подложено на гласуване.

Да, това предлагам. Така че това са моите предложения. Благодаря Ви.

Да, става 30 хиляди, а не 30 хиляди и 400, за да е коректно.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Тъй като не желая да губя времето, аз съм направил няколко предложения, но ще направя едно изказване. Искам да Ви помоля да подкрепите направеното от мен на няколко места в бюджета предложение за увеличение с 20% на заплатите на служителите в Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по горите и Изпълнителната агенция по борба с градушките. Това са хора, които всеки един ден отговарят за контрола и на храната, която ядем, и защитават земеделската продукция, и пазят нашите гори. Според мен го заслужават, според мен сме длъжни да им го дадем. Още веднъж Ви моля, нека да им увеличим заплатите с 20%. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Абровски, по отношение на политиката в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча смятаме, че финансовият ресурс, определен в бюджетната програма на Министерския съвет за Изпълнителната агенция по горите, е крайно недостатъчен и в никакъв случай не покрива целите, заложени за изпълнението на политиката в областта на съхраняването и увеличаването на горите. В актуализацията трябва да бъдат осигурени горепосочените средства за ръст на заплатите, в противен случай тя отново ще остане хронично недофинансирана, с изключително лоши и рискови условия на труд за всички работещи и най-вече с унизителното заплащане на висококвалифицирани и отговорни специалисти и служители. В тази връзка ние бяхме подготвили предложение, сходно на това, но за да увеличим шанса то да бъде прието, ние се въздържахме от внасяне, за да бъде то едно. Така че ние ще го подкрепим. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на Комисията за това, че подкрепя предложението, което аз и група народни представители внесохме за отпускане на една съвсем скромна сума за Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Училището е възстановено преди две години, след като беше изключително неправилно вкарано под шапката на Университета във Велико Търново. В момента то изпитва доста сериозен недостиг на средства. Този 1 млн. 200 хиляди, които отпускаме допълнително, не са съществена сума, те няма да решат кой знае какви проблеми. Най-сериозният проблем това е нальотът на курсантите, увеличаването на техниката и въобще смяна на летателната програма, която би трябвало да изпълняват. Но аз се надявам, че с отпускането на тези пари ние правим едно послание, че Военновъздушното училище е във фокуса на нашето внимание и че следващата година ще направим така, че бюджетът да се увеличи драстично, защото Военновъздушното училище е ключово в много сектори, не само в сектор „Отбрана“, където харчим милиарди за изтребители и ни е необходим качествен подбор на пилоти, които ще умножат със своите възможности и способности възможностите и способностите на авиационната техника. При приемането на бюджета на Здравната каса се говореше, че до края на годината ще имаме хеликоптери за медицинска помощ, но аз знам, че това няма да стане просто защото нямаме необходимия персонал, който да лети на тези хеликоптери, нямаме тренажор, на който да се обучават медиците и парамедиците, които ще транспортират болните в тези хеликоптери. И за да повишим възможностите и на медицинските служби, и на отбраната, и на селскостопанската авиация, и на възможностите да ползваме дронове в най-различни сектори на народното стопанство, трябва да сложим във фокуса си именно образованието, именно обучението, в това число и обучението във Военновъздушното училище, което е едно уникално за нашата страна училище. От тази гледна точка благодаря за подкрепата от страна на Комисията, благодаря на Цончо Ганев, който много мотивирано защити в Комисията това предложение, което ние направихме, и силно се надявам, че в следващия бюджет ще имаме драстично увеличение на разходите, защото това са разходи за наука, които при всички случаи влизат не само в отбраната, но и във всички сфери на нашия живот. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Дренчев, определено системата ХЕМС е нещо, от което страната ни има нужда. Проблемът за осъществяването на системата ХЕМС обаче не се изчерпва единствено и само със закупуването на хеликоптери. А Вие сте човек, който изключително добре – има много голям опит в областта на летателната техника и българската авиация, а аз познавам много малко хора като Вас, за което искам да Ви благодаря за часовете и нощите, които сте дали на България при осигуряването на нейната сигурност, на българското небе. От друга гледна точка искам да навлезете малко по-подробно в материята, за да обясните на хората, които в момента ни гледат, дали ще бъде достатъчно инвестицията само в закупуването на летателни средства – хеликоптери. Когато разработвахме тази система и коментирахме с представители на различни министерства, на Пожарна и аварийна безопасност, на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи, се оказа, че най-малкият проблем е закупуването на хеликоптери. Следва изграждането на команден център, следва поддържането на постоянен летателен състав, който трябва да бъде обучен. След това изграждането на места за кацането на хеликоптерите в различните части на България, която трябва да се раздели на Южна България и Северна България, тъй като Стара планина през нощта – говоря като лаик, не като професионалист като Вас – представлява трудно преодолима преграда за нощно летене на хеликоптерите. Също така трябва да има постоянни екипи от медици, които да са обучени за работа в такава специална, в така наречената авиационна медицина и за оказването на спешна помощ да летят на тези хеликоптери, тоест да имаме 24-часови дежурства на постоянни екипи, които да осигуряват денонощно сигурността, здравната сигурност на България чрез въздушни линейки. Така че много Ви моля в дупликата да дадете малко повече информация какво освен хеликоптери е нужно на тази система, за да бъде пълноценна и да осигурява здравната сигурност на страната. Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса. Господин Ангелов, приятно съм изненадан, че толкова добре сте запознат с проблемите. Наистина авиационната техника е един, вярно, задължителен елемент, но само първият елемент от цялата система. Защото реално техниката може да се купи – вярно, че струва много пари, но може да се купи бързо и може, ако днес я купиш, буквално след няколко дни или след месец да я имаш. Не така стои въпросът с персонала. Пилотите се изграждат бавно, с години. Дълго време ние имахме възможност пилоти от Военната авиация, които я напускат, които се пенсионират, после дълго време да работят и в Гражданската авиация. Но вече не е така. Единственият начин да имаме квалифициран персонал, това е да го обучим и това може да стане най-добре във Военновъздушното училище. Изключително сложно е спасяването. Предполагам, че е сложно. Има процедура дори когато една носилка с болен човек, с човек, който не може сам да стои на краката си и трябва да се качи на линейка, а какво остава, когато трябва да се качи на хеликоптер, когато трябва да го вдигнеш с лебедка, когато винтът е над главата ти, когато вятърът клати машината – всичко това са сложни процедури, които трябва не просто да се знаят, те трябва да се тренират, и то да се тренират периодично, така че екипажите да могат да летят във всякакви условия, денем и нощем, и в прости и сложни условия. Не само летателният екипаж, трябва да се тренира целият екипаж. Той трябва да се сработи взаимно. Трябва да бъде добре сработен и пилотът, и бордният техник, евентуално лекарят или парамедикът, който се намира на борда, трябва да се сработят, да се получи един екип, който работи в един абсолютен синхрон. Защото там, в една такава критична ситуация за живота на всеки пациент, е от изключително значение именно квалификацията на персонала във вертолета. Това е и летателният персонал, и медицинският персонал. Една от хубавите възможности, което има Военното училище, е именно това, че то е близо до град Плевен, където има и Медицински университет. Във Военното училище има програми и с Медицинския университет. Между другото, има и проект за тренажор, който е направен – една кабина на хеликоптер трябва да бъде монтирана на 20 метра височина. Това дава възможност наистина в реални условия, когато видиш земята далече пред себе си, да можеш да контролираш всички свои действия, да тренираш всички свои действия. Това е нещо изключително важно и наистина все още има хора, които могат да обучат следващото поколение – и медици, и парамедици, и пилоти на вертолети и наистина трябва в рамките на следващата година ние да инвестираме много сериозни суми и по отношение на авиационната техника, и по отношение на вертолетната техника, и по отношение на самолетите. Защото може би наистина авиацията е скъпо нещо, но когато тя спасява животи, това е нещо, което наистина си заслужава всеки лев и всяко усилие, което ние ще вложим в това начинание. Благодаря.

Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Много се извинявам, но наистина ще помоля за една малка процедура от името на нашата парламентарна група. Сега вън обсъдихме във връзка с предстоящото изслушване на министър-председателя и на ръководителите на службите, че всъщност, ако има някой, който може да каже какво точно се е случило, това е заместник-министърът на външните работи, който в момента замества госпожа Теодора Генчовска. Мисля, че ще се съгласите, господин Председателстващ, от информациите, които излязоха в публичното пространство, стана ясно, че ако някакви действия са били предприети, те са от Министерството на външните работи. Сега имам смътното подозрение, без, разбира се – как да кажа, да искам да предпоставям това, което ще чуем, но е възможно от службите да ни кажат, че не знаят много, и да се окажем в неведение всъщност какво се е случило. Така че, за да получи пълнота на информацията народното представителство, ми се ще и мисля, че ще подкрепите това предложение – все още има време, дори и да закъснее заместник-министърът, който замества министър Генчовска в момента, да го поканим в общата група на държавните служители, които поканихме за участие в изслушването. Благодаря Ви за разбирането и се надявам, че ще го подкрепите.

Вие поканете, а ние ще си направим извод.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, с колегите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС направихме няколко предложения, касаещи разходите за образование и наука. Благодаря на колегите от парламентарните групи на „Движението за права и свободи“, на ВЪЗРАЖДАНЕ и на „Има такъв народ“, които подкрепиха на Комисията по бюджет и финанси тези предложения. Системата на образованието има нужда от много допълнителни средства. Има много неща, които трябва да се модернизират, и за всяко едно от тях се изискват средства. Средства изисква материалната база с всичките ѝ компоненти, енергийна ефективност, кабинети, дворове, спортни игрища, автобуси. Има нужда от увеличаване на средствата за приобщаващо образование, намаляване на средната пълняемост в паралелка, увеличаване на всички видове допълнителни занимания и подкрепи. Това не може да се реши с един бюджет, но не трябва да се изпуска нито една актуализация, нито един редовен бюджет да се увеличават средствата за образование. За съжаление, бюджетната практика показва, че много често те остават на заден план – когато има много други нерешени проблеми, те лесно се приоритизират. Особено когато има кризи и образование се забравя, намалява процентът от брутния вътрешен продукт на разходите за образование – нещо, което се случва и с тази актуализация заради два факта. Единият е, че се преоценява брутният вътрешен продукт, той да расте номинално, и второто е, че нямаше предложени допълнителни средства за образование в тази актуализация. Нашите предложения целят да коригират това, да подпомогнат допълнително, да дадат глътка въздух на системата на предучилищното, училищното и висшето образование. Защо? Защото тази година освен всичко това, което казах, има един извънреден фактор. Този фактор е инфлация – инфлацията от повсеместен данък, тя облага всички видове потребление, всички видове разходи, спестяванията, носи допълнителни приходи за бюджета. От друга страна, оказва и натиска за увеличаване на разходите и ако искаме да запазим способността да се обезпечат тези разходи по бюджетните организации, разходите за социални трансфери, както примерно в образованието за стипендии, то трябва да ги увеличаваме най-малкото с процента на инфлацията тези средства. Какво се получава? Бюджетът генерира свръхприходи от инфлацията, но връща една малка част от тях. Това се нарича „бюджетен дивидент инфлация“. За съжаление, правителството се изкушава да взема този бюджетен дивидент, без той да остава в системите. Това е за сметка на политиката по доходите. В системата на образованието, за радост, беше постигнат един добър консенсус не само в управляващата коалиция, но бих казал и по-широк политически и бюджетен консенсус, че възнагражденията на учителите трябва да са 125% от средните за страната. Затова това, което ние сме предложили, е допълнителни средства, които да бъдат разпределени както за повишаване на издръжката. Предвид инфлационните процеси нашите анализи показват 30 – 35% увеличение на разходите за издръжка, а бяха компенсирани със 7,5%. Така е и за стипендии, така е и за увеличаване на средствата за национални програми – с едни и същи средства се купуват или се правят по-малко неща. Вече беше казано и от Министерството по отношение на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, че 30% по-малко детски градини, училища, общежития, висши училища ще бъдат обект на модернизация или 30% по-малко дейности ще се направят само заради инфлационните процеси, основно в строителството, в основните ремонти през последните година, година и половина. Тревожно е състоянието по отношение разходите за храна, особено в детските градини, където са голям дял. Колегите, министрите от управляващата коалиция, най-вече госпожа Нинова, чух тук и премиерът Петков да се хвали с нещо, което действително е положително – премахването на таксите в детските градини и училищата, като отчетена мярка, но трябва да се има предвид, че това, което ние направихме, гласувайки всички за този текст, е да забраним на общините да събират такси. От една страна, те имат по-високи разходи за храна. От друга страна, ние им забранихме да събират таксите. Това означава, че те не могат да компенсират с по-високи такси по-високите разходи. Тук идва ролята на държавата. Всъщност държавата, което направи, е да прехвърли храненето като делегирана държавна дейност. Затова ние трябва да подходим отговорно или по-точно честно към общините. Бюджетът не трябва да бъде нечестен към общините, да прехвърля недофинансирани ангажименти и тези разходи по възможност, тази сума от 650 лв. на дете да се увеличи още през второто полугодие на годината, тъй като тя вече е недостатъчна. Ако се приеме нашето предложение, има достатъчно средства за тази цел – едни 15 – 20 милиона ще бъдат достатъчни от тази обща сума от 150 милиона, които гласувахме на Комисията по образованието и науката, и ще останат дори малко средства и за компенсиране на издръжката, и за политика по доходите от 1 ноември. Важно е това, което се направи, което се одобри на Комисията по бюджет и финанси по отношение на Селскостопанската академия. Тук и колегите от Българската социалистическа партия имаха предложение, което съвпадна с нашето или с други предложения, тъй като това е втората най-голяма научна организация. Третата пък е съответно Националният институт по метеорология и хидрология, който също следва да бъде компенсиран с повишени разходи за възнаграждение. По този начин няма да кажем, че сме изключили някой. Това не са големи суми. И ние самите с колегите от ГЕРБ-СДС направихме, как да кажа, прецизиране, като редуцирахме част от нашите предложения, така че да решим повече проблеми. Някои гласове се чуха, че това водело до допълнително увеличение. (Реплики.) Приключи ли времето?

Добре, благодаря. Приключвам.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, бих искала да взема отношение по § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г., с който се създава чл. 70а, съгласно който в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва, по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ в размер на левовата равностойност на 150 млн. евро и по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ в общ размер на левовата равностойност на 382 млн. евро. Уважаеми колеги, предвидено е предоставяне на държавна гаранция в размер общо на 532 млн. евро, или 1 млрд. 37 млн. лв. за тези две държавни енергийни дружества. Интересно е как се стигна дотук. За да може да направите разликата между това, което се случва в момента или ще се случи, и това, което се е случвало преди, ще кажа само, че за последните седем или може би осем години, тъй като и колегите в предишното правителство не бяха предоставили други държавни гаранции за държавната енергетика, освен 110 млн. евро, които ние сме предоставили – държавна гаранция за изграждането на интерконектора Гърция – България. Сега, уважаеми колеги, се предлагат 1 млрд. 37 млн. лв. държавна гаранция и тези две държавни енергийни дружества да могат да изтеглят заем, на базата на който, забележете, „Булгаргаз“ да извършва плащания към доставчици. Това, колеги, е изключително притеснително и не знам дали го осъзнавате. Не знам дали си даваме ясна сметка какъв празен чек ще подпишем на „Булгаргаз“. По-важното е как се стигна дотук и защо се стигна до това положение? Тези две дружества бяха в отлично финансово състояние. През 2014 г. „Булгаргаз“ от едно дружество, което беше доведено до финансов колапс, ръководството му успя да го стабилизира, да направи така, че дружеството да бъде на печалба. Какво се случи по отношение на „Булгартрансгаз“, който също е нашият газов оператор, който също винаги е бил на положителни финансови резултати, покривал е всички свои разходи за инвестиции, а сега отново е изправен пред очевидна невъзможност това да се случи, без да му бъде предоставена такава държавна гаранция. Искам да обърна Вашето внимание по отношение на „Булгаргаз“. От тази трибуна много пъти от Политическа партия ГЕРБ и нашите партньори от СДС сме поставяли темата, свързана с „Булгаргаз“, с доставките на природен газ за България. Първата причина според мен, която доведе до това състояние „Булгаргаз“ да взима заем, за да може да си плати доставките на природен газ, е свързана на първо място със смяната на ръководството на дружеството, като беше сменено едно компетентно и почтено ръководство на „Булгаргаз“, което години наред работеше за това дружеството да бъде стабилно и да задоволява потребностите от природен газ за българските потребители. Може би си спомняте, че беше сменено с един директор на едно частно дружество, частен търговец за доставка на природен газ. Първото нещо, което този човек направи, беше да продаде газ на довчерашния си работодател. За да бъда малко по-конкретна, тази сделка се случи за не повече от три секунди. Така че първата и основна причина, за да стигнем до този текст в Закона за изменение и допълнение на Закона държавния бюджет, е смяната на ръководството – ръководство, което по никакъв начин не е доказало, че е компетентно и че е почтено за разлика от предишното ръководство на дружеството. Какво направи след това новото ръководство? Върна посредниците, уважаеми колеги, може би си спомняте, че тези посредници ни струват 100 млн. лв. на месец. Може би вече са свършили парите за плащанията към посредниците и това е мотивирало правителството да предостави тази държавна гаранция, за да подсигурят плащанията именно към посредниците на „Булгаргаз“, които доставят природния газ за страната. Третата много съществена причина, която доведе до този колапс на „Булгаргаз“, е свързана с липсата на яснота и информация дали „Булгаргаз“ и българските граждани, и българският бизнес ще могат да получат необходимите количества природен газ, защото една от най-стриктно пазените тайни в държавата се оказа това –дали „Булгаргаз“ има сключен договор с доставчик на природен газ, на каква цена, при какви условия, колко ще платят българските граждани за доставката на тази суровина?! Това е най-строго пазената тайна в държавата. Ние отправихме писмо до министъра на енергетиката, за да ни даде повече яснота по тази тема. Оказа се, че едва ли не ще бутнем държавата, ако разберем кой е водил преговорите, има ли сключен договор, или ходим всеки ден и се молим на различни доставчици да ни дадат необходимите количества. Другото, което е изключително важно и което трябва да се знае, е, че „Булгаргаз“ от дружество, което нямаше нито един лев задължение, сега е доведен до няколкостотин милиона лева задължения към Националната агенция по приходите и към „Булгартрансгаз“, така че неговото финансово състояние е изключително лошо. Затова искам да призова и да се обърна към всички Вас да бъдем изключително внимателни тогава, когато гласуваме § 4 с тези държавни гаранции за двете държавни енергийни дружества, тъй като на практика ние ще издадем един празен чек особено на „Булгаргаз“ – за „Булгартрансгаз“ се твърди, че това ще бъдат инвестиции, но по отношение на „Булгаргаз“ ние ще дадем един празен чек, срещу който ще осигурим това „Булгаргаз“ да си плати доставките на природен газ. За колко – за месец, за два, и след това, какво ще правим?! Отново ще тегли заеми, за да може да си покрива текущите разходи за доставка на газ. Така че, уважаеми колеги, моят призив е да бъдем изключително внимателни и да не подкрепим разпоредбата на този текст и особено в частта, касаеща „Булгаргаз“. Това ще бъдат едни пари, които ще отидат не там, където трябва, а просто ще отидат според мен в комисионерите и посредниците при доставките на природен газ за България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Петкова, това, което трябваше всъщност да кажете във Вашето изказване, е, че към края на миналата година дружеството „Булгаргаз“ няма задължения. Финансовият им резултат – предварителният, за миналата година беше 99 милиона печалба, а към края на шестмесечието „Булгаргаз“ вече е на загуба. Не само че е на загуба – само за тези четири месеца с новото ръководство има изтеглен кредит от 300 млн. лв. от банки, има 60 млн. лв. задължения към „Булгартрансгаз“ и към НАП – 9 милиона към „Булгартрансгаз“ и над 50 милиона към НАП за неплатено ДДС, тоест само за четири месеца успяха да забатачат това предприятие с близо 400 милиона. Сега в държавния бюджет ни се предлага, колеги, на това предприятие и този мениджмънт, който за четири месеца забатачи предприятието с 400 милиона, държавата да му гласува държавна гаранция, за да изтегли още 300. Те изтеглиха максимума, който може да изтегли едно предприятия без никакви активи, защото обръщам Ви внимание, че „Булгаргаз“ активи няма. Той е търговец на газ, купува газ и продава газ. На базата на историята на „Булгаргаз“, на базата на това, че той е държавно дружество все пак, банките са му отпуснали 300 милиона. Той е усвоил тези 300 милиона, платил ги е някъде по посредници, по схеми и така нататък, за които никой не знае къде се плаща, на кой се плаща, колко пари и така нататък, задлъжнял е към НАП с над 50 милиона, задлъжнял е и към „Булгартрансгаз“ с около 10 милиона, и пак не му стигат парите, а ни се предлага тук в бюджета да гласуваме държавна гаранция. Съгласен съм с Вас, че не трябва да подкрепяме този текст за държавна гаранция за „Булгаргаз“, и призовавам всички колеги също да се въздържат или да гласуват против. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята реплика е всъщност въпрос към госпожа Петкова. Бих искала тя да ни обясни, ако има информация за натрупаните задължения в момента на „Булгаргаз“, да обясни дали те се дължат на лошото финансово управление, тъй като все пак „Булгаргаз“ е търговец, той би трябвало да купува и да продава с печалба? Има ли това някаква връзка с доставките на газ, които бяха по особен начин договорени и за които ние не получихме яснота? Има информация, че всъщност цената на тези два прословути танкера е с около 35% по висока, доставена в България, от цената, която преди това е била договорена. Имаме ли такава информация и това ли е причината да бъдем внимателни, когато гласуваме § 4? Защото, давайки такива държавни гаранции, ние може да бъдем поставени в ситуацията, че да гарантираме за дружество, което не само че не разполага с нищо, но не изпълнява и коректно ангажиментите си към държавата като публично такова. Благодаря.

Уважаема госпожо Петкова, уважаеми колеги! Съгласен съм с всичко това, което казахте, само че ми липсва целият пъзел, с който Вие започнахте. След освобождаването на изпълнителния директор на „Булгаргаз“ много умело се подреди останалата част от пъзела, в която не се резервира капацитет на нито един от терминалите за втечнен газ. Не се направи публична, прозрачна процедура за закупуването на газ, където веднага тази непрозрачност доведе до тези 100 милиона, за които Вие споменахте. Или ако разделяме, както така господин Добрев на коляно беше направил една сметка, тези 100 милиона месечно на пет милиона активни граждани, работещи, то става така, че по 20 лв. всеки месец от джоба на българските граждани заминават по неведоми пътища към едно работещо дружество. Аз ще го сравня с други дати – към април месец 2021 г., когато Вие бяхте министър до април, беше на 17 милиона печалба, а за първите няколко месеца и до април 2022 г. едвам стигна до 2 милиона печалба – близо 10 пъти му е по-ниска печалбата, а Вие знаете добре, че голяма част от дейността на „Булгаргаз“ е регулируема. С други думи, под същата регулация със същите количества газ дружеството реализира 10 пъти по-ниска печалба, която към края на годината, даже към средата на годината вече става загуба. Оттук нататък ние можем само да си направим изводите къде ще отидат тези 150 млн. евро, за които в момента говорите като предложение в бюджета, най-малкото защото 288 милиона към април месец са заемите. С други думи, те са потънали по тази наредена схема – освобождаване на шефа на дружеството, нерезервиране на капацитета, изпразване на Чирен и закупуване на газ по непрозрачен начин. Така че очакваме мнението на хората, с които се срещам в сектор „Енергетика“, и те са на мнение, че именно това ще се случи – ще изтекат по неведоми пътища. Що се отнася до „Булгартрансгаз“, дружество, което винаги е служило за пример в енергетиката и давало своя дан като дивиденти към Българския енергиен холдинг… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. ) Привършвам, господин Председател. Именно за това дружество, ако помните, бяхме заложи средства в Плана за възстановяване и устойчивост стотици милиони за изграждане на нови газопроводи. В момента не само че тези пари се прехвърлиха и се купуват шест хиляди тира с батерии, защото там отидоха парите – за „Джемкорп“, а в момента се налага на това дружество да му даваме гаранция, защото то вече е финансово немощно, за да може само да си позволи да продължи с инвестициите. Искам да чуя Вашето мнение по тези два въпроса. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, благодаря, за репликите, които направихте. Те бяха изключително точни и уместни, но в рамките, разбира се, на пет минути няма как да разкажем цялата история, за съжаление, трагична история на „Булгаргаз“, на българския обществен доставчик на природен газ. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че състоянието в което се намира дружеството в момента – едно печелившо дружество, едно финансово стабилно дружество, едно наистина компетентно, почтено ръководство, днес това дружество е изправено пред финансов колапс. Нещо повече, това дружество е част и от нашата национална сигурност, тъй като то отговаря за доставките на природен газ за България и за българския пазар, така че неговата финансова стабилност е изключително важна. Според мен тази финансова нестабилност на дружеството се дължи изцяло на некомпетентното, непрозрачно управление на дружеството и на българската енергетика, на политиката на това правителство в областта на енергетиката. За българските граждани и за българския бизнес, които плащат сметката, каква тайна може да представлява кой е преговарял, с коя фирма е преговарял, има ли сключен договор, на каква цена ще получаваме газа? Това може ли да е тайна според Вас, и то най-съкровено пазената тайна в държавата? Това ли е разбирането на „Продължаваме Промяната“ за публичност и прозрачност? Ако това са Вашите клетви за публичност и прозрачност, уважаеми колеги – не знам дали да Ви нарека управляващото мнозинство, но все още управляващи от Промяната, нямаме нужда от такава промяна. Това нито е публично, нито е прозрачно, нито е в интерес на хората, и хората го разбраха много бързо, между другото. Така че, уважаеми колеги, наистина въпросите, които поставихте, са изключително важни. „Булгаргаз“ е в тежко състояние. Според мен то няма нужда от такава държавна гаранция. Както спомена и господин Добрев, това дружество няма активи, тоест държавата, фискът ще поеме един сериозен риск с тази държавна гаранция. Нека да не съм лош пророк, но според мен това дружество умишлено се цели да бъде фалирано просто защото то върви натам. То си има собственик. Неговият собственик е Българският енергиен холдинг. Той е финансов холдинг и неговата работа е да се грижи за финансовото състояние на своите дъщерни компании, така че аз още веднъж призовавам да се гласува против предоставянето на държавна гаранция по отношение на „Булгаргаз“. Това крие риск за бюджета. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Явно по § 1 няма какво повече да се каже. Слушаме от колегите за „Булгаргаз“, развитието, отношенията, неща, които сме ги слушали може би 68 пъти в тази зала (реплика от народната представителка Теменужка Петкова), а явно не сме ги разбрали. Няма нужда по време на бюджета да ги разказвате още веднъж, защото явно не са така. Както и да е. Процедурата ми е да прекратим разискванията по § 1 и да преминем към следващите точки. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Господин Станков беше пръв с процедура. Сега имайте предвид, че аз обявих хората, които са се записали вече. Опасявам се, че и да прекратим изказванията, ще трябва да им дам думата, господин Свиленски. Заповядайте.

Благодаря, господин Председател. Аз уважавам това, което току-що споделихте. Именно в тази връзка излизам на трибуната. Има записани колеги, които са в различни сфери, включително колеги, които ще се изказват за общините, за отстъпката на горивата и така нататък, които във всички случаи са важни теми, за които трябва да дебатираме от тази най-висока трибуна. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Точно така. Гаранциите, ако слушахте внимателно изказването на госпожа Петкова, беше назовано къде конкретно е точката в бюджета, която… (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Едно изречение, господин Свиленски. Извинявам се, че влизам в диалог.

Едно изречение, господин Свиленски. Дава 1 млрд. и 200 млн. лв. от държавния бюджет като гаранции и задължава фиска, така че няма как с лека ръка да даваме милиард и 200 милиона, без да се съобразяваме. Така дадохме милиард и половина за батерии. Не може да си позволяваме със същата лекота да харчим…

Правя обратно предложение, господин Председател.