13 юли 2022 г.

Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение, ако може да не е тази седмица. Оттегляме предложението за тази седмица, тъй като разбрах, че професор Сербезова не е тук – в София. Ако може, да го направим другата седмица.

Благодаря, господин Председател. Правя две процедурни предложения. Разбира се, те ще бъдат подложени на гласуване разделно. Първото, господин Председател, е т. 14, а именно: „Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол до производителя на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД“, внесен от мен и група народни представители, както и същият проект за решение за създаване на Временна комисия, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители, да бъде т. 5 от дневния ред.

Второто процедурно предложение е точката, която на основание чл. 47, ал. 3 беше внесена и приета в Седмичната програма за работата на Народното събрание, а именно за създаване на Временна комисия за проверка на всички факти и обстоятелства във връзка с изграждането на Балкански поток, както и газовата връзка с Гърция и съответно забавянето, да стане т. 6 от дневния ред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение т. 12 – „Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за здравето“, което касае отпуск за временна нетрудоспособност на родители на карантинирани деца на възраст от 6 до 12 години, да бъде т. 1 в утрешния ден. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Нашето предложение е: т. 14, която е свързана с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и я намираме за изключително важна, да стане т. 6 от дневния ред, тъй като т. 5 е Законът за съдебната власт и го намираме за изключително приоритетен. Затова призоваваме да стане т. 6 и да ни подкрепите в това. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам т. 10, която е „Проекти на решения за промени в постоянни комисии“, да бъде т. 7, ако минат другите предложения.

Точка 8.

Благодаря, господин Председател. Декларация от парламентарната група на „Демократична България“: Вчера, 12 юли 2022 г., се навършиха 31 години от приемането на Конституцията на Република България, която наред с утвърждаването на основните ценности, принципи и институции на конституционната демокрация, остави незавършен модела за гарантиране на независимост и отчетност на съдебната власт и прокуратурата в страната. Също така вчера Конституционният съд се произнесе с решение, което категорично подкрепя необходимостта от въвеждане на парламентарна отчетност на главния прокурор както пред ресорната Комисия по конституционни и правни въпроси, така и в пленарната зала. Конституционният съд единодушно прие, че „Предвиденият в разпоредбата механизъм е съобразен напълно с конституционно отредената роля на всеки орган на съдебната власт за реализиране на държавната политика в правосъдието, като осигурява функционирането на независимите власти в условията на взаимодействие, баланс и контрол за постигане на целите в съответната сфера на държавното управление.“ Радваме се, че и „Демократична България“ има съществен принос за въвеждане на тази форма на парламентарна отчетност на главния прокурор още в правилниците на Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото Народно събрание, откъдето тя беше възприета и в настоящия Правилник. Вчерашното решение на Конституционния съд е важна стъпка в утвърждаването именно на парламентарната отчетност на главния прокурор. В същото време обаче миналата седмица видяхме как приключи производството пред Висшия съдебен съвет, инициирано от министъра на правосъдието с искане за освобождаване на главния прокурор за извършени от него конкретни нарушения и уронване престижа на съдебната власт. Главният прокурор запази своя пост, но Висшият съдебен съвет окончателно загуби своя авторитет пред обществото. В Министерството на правосъдието вече е изработен законопроект, гарантиращ независимо разследване на главния прокурор в съответствие с европейските стандарти и препоръки. Липсата обаче на реална възможност за търсене на отговорност на главния прокурор и неговото отстраняване според действащия конституционен ред трудно може да бъде компенсирана само с промени в законите. Необходима е процедура, която да не зависи от йерархични лоялности и конюнктурни обвързаности на членовете на Висшия съдебен съвет. Такава пълноценна процедура за търсене на отговорност на главния прокурор е възможно да бъде приета единствено чрез конституционна промяна. Идеите за реформа на съдебната система и прокуратурата са съществена част от политическата идентичност на „Демократична България“ от самото ѝ създаване. Въпреки ограничените възможности за извършване на необходимите конституционни реформи в структурата и управлението на съдебната власт в настоящия политически контекст ние няма да се откажем от тази основна стратегическа цел. Ще продължим да я отстояваме в този и в следващите парламенти, докато в нашата България върховенството на правото и конституционната демокрация се установят на твърда основа и се превърнат в необратим избор на цялото наше общество.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря Ви. Господин Председател, взимам думата по начина на водене. Господин Славов тук говори за върховенството на правото. Върховенството на правото започва със спазването на Конституцията и действащите закони и там, където е необходимо...

Един момент, точно към Вас е. И когато е необходимо според народните представители, се внасят промени в законите и в Конституцията. Господин Председател, Вие трябваше да му напомните на господин Славов, че от месец януари ние черно на бяло сме предложили на всички парламентарни групи промени в Конституцията, за да може главният прокурор да бъде разследван. Но господин Славов, ако искаше главният прокурор да бъде разследван, ...

...към когото имаме сериозни обструкции и ние, трябваше да разгледат и заедно да внесем съответните промени в Конституцията, за да бъдат разглеждани и да се направят съответните промени, ...

...а не само с лозунги тук от трибуната на Народното събрание да се сочи кой е крив и кой е прав. Благодаря Ви, господин Председател. Направете му бележки, че става с внасяне на текстове, а текстовете седят при Вас...

...от месец януари черно на бяло. Оставили сме Ви ги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Движение за права и свободи“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Декларация от парламентарната група на Политическа партия „Има такъв народ“ във връзка с актуалната епидемична обстановка, касаеща разпространението на COVID-19. Уважаеми дами и господа, с тревога и безпокойство наблюдаваме опитите на здравните власти в страната, горещо подпомагани от масирана еднопосочна медийна кампания за реновиране, ребрандиране и реанимиране на ковид истерията. Абсолютен факт е, че новите подварианти на COVID-19 Омикрон са значително по-вирулентни и заобикалящи всякакъв тип сертификационни документи, което е значещият фактор за относително големия брой позитивни случаи. Също така е факт много лекото протичане на инфекцията, като при огромна част от хората е безсимптомно, правещо вируса нереалистично опасен за общественото здраве. Внушенията, че е необходимо спешно въвеждане на ограничителни мерки и носене на маски на обществени места ще доведе до силно ескалиране на общественото недоволство, базирано на явното несъответствие на тези мерки с реалната тежест на протичане на инфекцията при огромния брой случаи. Разбира се, всички рискови категории хора, като възрастни граждани, такива с хронични заболявания и имунодефицитни състояния, трябва да полагат необходимите мерки за своето предпазване и ограничаване на контактите паралелно с адекватната готовност на здравната система. Но всички тези фактори не трябва да бъдат екстраполирани върху цялото население при явната липса на такава необходимост по отношение на реално болни хора. Настояваме здравните власти да положат усилия върху адекватното лечение при актуализиране на протоколите за терапия, както и на информиране на рисковите групи как да се предпазят от евентуално заразяване, вместо въвеждане на повсеместни ограничителни мерки от всякакъв характер. Медийните внушения в полза на въвеждането на мерки ще усложнят излишно и без това сложната ситуация и напрегната обстановка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Провалът на това правителство е най-явен в сферата на газа. Първото нещо, което направихте, е да съсипете „Булгаргаз“. От най печелившото и най-стабилното предприятие към края на миналата година с 99 милиона печалба и нула задължения към днешния ден това предприятие има близо 400 милиона задължения, гласувана допълнителна държавна гаранция от 150 млн. евро в държавния бюджет и бог знае колко загуби. Ще ги видим може би със служебния кабинет. Каква беше целта – да върнете посредниците при газа. Това се случи. Още от първия ден на смяната на Николай Павлов в началото на февруари досега газ се купува от посредници с комисиони и с над 100 млн. лв. на месец по-висока цена за българските потребители. И като казахме цената, аз имах големи надежди в началника на кабинета на премиера госпожа Лена Бориславова, тъй като тя каза на 15 май, че България ще получава газ на четири пъти по-ниска цена от европейските борси. И е цитирана от вестник „24 часа“. Знаете ли обаче, колеги, какъв е резултатът? Само за пет месеца от същия този февруари досега цената на газа е скочила от 109 лв. и 88 ст. на 186 лв. и 47 ст., тоест увеличението е 69,7%. Седемдесет процента увеличение само за последните пет месеца! Ако вземем първия ден на управление на този кабинет, увеличението на цената на газа е 82%. При това драстично увеличение на цената на газа няма лев компенсация. Всъщност, за да бъдем съвсем коректни, трябва да кажем, че в Закона за държавния бюджет се позволи отпадането на акциза върху газа, който е в размер на 60 стотинки на мегаватчас. Знаете ли какво означава това, колеги – че държавата позволи на бизнеса и на потребителите да не плащат 0,003 части от цената на газа. Тоест цената на газа е 186 лв. и 47 ст. и към тази цена трябва да бъдат прибавени 60 стотинки акциз. Държавата каза: ние сега ще помогнем на бизнеса, той няма да плаща тези 60 стотинки. Тоест цената на газа ще му стане с 0,003 части по-малко, отколкото трябва да бъде. Газът е скъп, но за сметка на това го няма. Тридесет и два процента е увеличението на цената само от този месец, от началото на този месец. И забележете, на 12 юли КЕВР казва колко ще е цената от 1 юли. Добре, от 1 до 12 юли бизнесът работи, консумира газ, метанстанциите продаваха метан, без да знаят каква ще е цената. Може би продаваха на старите цени. Кой ще ги компенсира за решение, което Вие ретроактивно вземате, нарушавайки всички закони, 12 дни, след като цената вече е факт?! Тоест на 12 юли вземате решение колко ще бъде цената на газа от 1 юли. И забележете, колеги, това нарушение на закона не го правите за първи път. Същото се случи и месец март. На 7 март КЕВР каза колко ще е цената на газа от 1 март. На 13 май КЕВР каза колко ще е цената от 1 май, тоест на 13 май казваме колко ще е от 1 май. На 10 юни КЕВР каза колко ще е цената от 1 юни. На 12 юли, както вече стана въпрос, КЕВР каза колко ще е цената от 1 юли. Тоест всеки месец бизнесът започва да работи, консумира газ и към средата на месеца им казвате колко е увеличението на този газ. И, да, увеличение. Ако беше намаление, проблемът нямаше да е толкова голям. И увеличение, колеги, в размер на 82,2% от първия ден на това правителство. От първия ден на това правителство от 102 лв. и 33 ст. до днешния ден увеличението на цената е 82,2%. Още по-големият проблем, както вече Ви споменах, е, че газът го няма. Не само че е скъп, ами го и няма! Всички чухме от шефа на „Булгаргаз“ по време на Комисията по енергетика, потвърдено впоследствие от службите, че за месец август не са осигурени количества газ. Знаете ли какво означава това, колеги? Означава, че в България трябва да бъде въведен ограничителен режим. Господин Стойнев много добре знае за какво говоря. Тоест ние трябва, държавата трябва, министърът трябва да прецени, Министерският съвет трябва да прецени за месец август кое предприятие ще работи и кое не. „Топлофикация“ ще подава ли топла вода на гражданите? Предприятията, които ползват газ от индустрията – кое точно от тези предприятия ще спрем, защото нямаме количества газ. И този проблем, колеги, не е само за месец август. Същата е ситуацията за септември, още по-лоша е ситуацията за октомври. Дори няма да споменавам ноември и декември. А за догодина освен азерския договор друг газ няма. Тоест след септември месец, от октомври нататък, а и следващите години България няма 3 милиарда кубика газ, а има 1 милиард кубика газ – една трета. Тоест две трети от консумацията в България трябва да бъде ограничена, ако не бъдат предприети спешни действия. Няма договор за доставки на газ. Не говоря дори за дългосрочен. Няма танкери, няма договор.

Има договор!

Договор има за азерския газ, както вече споменах, за една трета от количествата, господин Гюров. И Вие трябва да носите тази отговорност. Трябва да се засрамите, а не да ми подсказвате тук от място и да твърдите неверни истини. Договори нямате и газ нямате. Оставяте държавата в газова криза. И да Ви кажа честно, аз – лично аз, това е лично моя позиция – много се надявам да направите правителство, за да може да си сърбате тази попара, която надробихте. Защото ще бъде изключително нечестно да избягате сега и да оставите държавата в този хаос. Да оставите президента да разчиства Вашите бакии, в буквалния смисъл на думата. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Къде е договорът за следващата година – за 2023 г.? Къде е газът за месец август, септември, октомври, ноември, декември? Кои са предприятията, които Вие ще спрете?! Защо газът не стана четири пъти по-евтин, а стана с 82% по-скъп?! Колко ще е увеличението от следващия месец?! Защо на десето число, което беше преди три дни, Вие, Вашият „Булгаргаз“ с новото ръководство – Вашето, не спази закона и не внесе прогноза за цената на газа от 1 август? Защо пак отново не внесоха прогноза за цената на газа от 1 август? Да Ви кажа ли защо? Първо, защото нямате количества. И второ, защото трябва отсега да кажете, че цената ще скочи още 20 – 30%. При Вас цената скача всеки месец с по 20 – 30% . Всеки месец! За този е 32%, за последните пет месеца е 69%, а от месец декември досега – 82,2%. Ето това Ви е, колеги, политиката в сферата на енергетиката. Ето това е хаосът, който забъркахте с цената на газа. И пак ще повторя, да, дадохте 60 стотинки – 0,003 части ще плати държавата. Това Ви е подкрепата към бизнеса – нула лева компенсация за скъпата цена на газа. Ако не беше опозицията в лицето на ГЕРБ, нямаше да има компенсации и за цената на тока. Защото до последния момент нашите предложения бяха отхвърляни. Бизнесът в момента щеше да плаща 750 – 800 лв. и голяма част от него щеше да е фалирала още този месец. За това поне трябва да благодарите на опозицията. Но опозицията в случая с газа не Ви спаси, просто защото се надяваме тази попара да си я сърбате сами. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурна съм, че моето решение за някои от Вас е било изненада. Сигурна съм, че за друга част от Вас може би е било шокиращо. Но има и една трета група хора, за която не е нито едното от двете. И това са хората, които ме познават. Винаги съм се ръководила от убеждението си, че политика се прави с ум и със сърце, а не с лакти, зъби и нокти. И ако липсата на ум може да бъде компенсирана по един или друг начин, то липсата на сърце – никога. Благодаря на всички, които се отнасяха към мен с уважение, с разбиране и с колегиалност. Ще имате и Вие моето уважение. Това, което искам със сигурност да знаете, е, че това решение съм го взела сама, с пълното съзнание за това, което правя. Ще е хубаво, ако веднъж завинаги разберем, че това, което ни прави успешни хора, не само политици, е когато забравим „аз“, а започнем да говорим с „ние“. Затова днес не Ви казвам сбогом, защото казвам сбогом единствено и само на собствените си илюзии. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, „БСП за България“, „Има такъв народ“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Използвам случая, че все пак започна някаква дискусия, за да благодаря на Виктория Василева за съвместната ни работа, не само в този, а и в предишните, макар и кратки парламенти. Тя е един от хората, на които наистина можеше да се разчита. Думата ѝ не ставаше на две. Когато поемаше ангажимент, го изпълняваше и работата с нея беше наистина добра, оперативна, и както тя каза, тя е от хората, които имаха и сърце, и разум. И се надявам, че този неин акт, както и тя каза, е може би една кратка почивка и много скоро ще я видим отново в първите редици, защото българската политика има нужда от хора като нея. Благодаря, Виктория! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Аз също искам да изкажа благодарност към госпожа Виктория Василева за работата и за времето, през което бяхме заедно. Това, което прави тя, показа, че в парламентарната група хората са свободни и там няма някаква казарма, в която всеки, който мисли различно, бива разстрелван. Неща, които бяха казани от други хора по този повод. И другото, което искам да кажа, е, че Виктория Василева, тъй като е свободен човек, постъпва както тя преценява, но постъпва достойно, напускайки Народното събрание, за разлика от едни други, които постъпиха не толкова мъжки, колкото тя. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Василева, и от нашата парламентарна група ще чуете добри думи, въпреки че имаме вероятно повод да си спомняме за предходни парламенти, в които тонът беше особено изострен между нашите две парламентарни групи. Аз се надявам, че поуките, които всеки взема по пътя си, са дълготрайни. Вие сте оценили хората по личните им качества, вероятно сте оценили дебата и нивото му – може би това допринася и за вземане на Вашето решение. Личните Ви аргументи няма да обсъждам. Но искам да Ви поздравя за това, че напускайки парламентарната група, Вие напускате и парламента именно защото очевидно не желаете да злоупотребявате с доверието на своите избиратели. И тук ще направя връзка с други, напуснали парламентарната си група. Не тези от колегите, които стоят на последните банки в пленарната зала, от Вашата парламентарна група, а ще говоря за друг колега, и то в пряката връзка с моето име. Говоря за госпожа Елена Гунчева, която напусна своята парламентарна група под претекст, че аз в лично качество имам персонална вина за нейното напускане. И тогава, а и все още има редица спекулации от какъв ли не характер – че една от опозиционните парламентарни групи много добре си партнира с друга парламентарна група и с нейния председател, и именно заради това е обусловено решението на госпожа Гунчева. Държа да кажа и на моите, и на нашите избиратели – на нашата парламентарна група, на Вас всички, а и на избирателите на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, че това категорично не е истина. И ако госпожа Гунчева имаше...

Да, господин Председател. Но Вие не може да спрете моето изказване (смях от „Продължаваме Промяната“), защото поводът за напускане на една парламентарна група може да е всякакъв, най-вече личен, и мотивите може да са различни. Но когато някой публично се упражнява върху името на една или две парламентарни групи и пряко замесва техните председатели в задкулисни договорки, трябва да ми дадете възможност да обективирам моето изказване. Та накратко. Много по-смислена и истинска позиция, госпожо Василева, от според мен неморалната позиция на някого, който напуска своята парламентарна група с фалшив претекст, с лъжлив претекст, с неистина, и след това за по-малко от 48 часа си променя решението. В този смисъл – поздравявам Ви за достойната постъпка. А за недостойните ще съдят и след нас, а и историята ще даде своята оценка. На добър час, госпожо Василева! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Не е чак толкова често срещана практика, уважаеми колеги, при напускане на наш колега да казваме добри думи. А пък е хубаво да ги казваме, защото това е важно и за човека, и за престижа на институцията. Може би тук съм единственият, който е работил с госпожа Василева, когато тя беше депутат в Тридесет и осмото народно събрание, и доколкото си спомням, беше най-младият депутат в това Народно събрание. Така че помня нейната работа от времето, когато някои от Вас са били в детската градина или даже още по-малки. Но времето лети така или иначе. Изказвам удовлетворението – моето и на нашата парламентарна група – от работата в няколко кратки парламента, два миналата година, сега ще видим този колко кратък ще бъде или дълъг, но изказвам удовлетворение. Благодаря за конструктивната работа в тежки, напрегнати моменти и съжаляваме, че парламентаризмът губи засега един добър парламентарист. Надяваме се, че пак ще бъдете тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Василева, имах честта да работя с Вас в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа в Комисията по външна политика. Факт е, както беше изказано от тази трибуна, че Вие имате сериозен опит, особено във външната политика на България. За мен беше чест да работим заедно. Благодаря Ви. На добър път!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз казах на Виктория миналия ден това, което мисля. Но искам и от трибуната да ѝ пожелая всичко най-хубаво и да ѝ благодаря. Ние работихме в три бурни парламента, минахме през огън и лед с нея. Но това, което ценя, е, че с нея винаги може да се разговаря с аргументи и с разум – голямата картина никога не се губеше, защото твърде често я губим в емоции. И съм сигурен, познавайки Виктория като човек с характер и с ресурси, че няма да скучае без нас. Въпросът е ние, колкото остава време на този парламент, да си направим извода, че губим един колега, с когото може да се говори, и до каква степен тук изобщо разговорът е възможен. Защото мисля, че в крайна сметка – поне това, което аз виждам – причината, поради която тя избира да си тръгне оттук, е именно това – скъсването на възможността за разговор по голямата картина, по дългосрочните приоритети. Днес трябва да си направим извод как ще продължим – дали в този, дали в следващ парламент, но как продължава политическият разговор дори когато сме опоненти, дори когато сме на различни позиции, защото това не е разговор за нас и нашите чувства – това е разговор за България. И пак да благодаря на Виктория, че този разговор за България винаги можеше да го водим и съм сигурен, че ще продължим. Мерси. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешната дата, 13 юли, преди 31 години в брой 56 на „Държавен вестник“ е обнародвана сега действащата българска Конституция. Приета в предишния ден, тя започва с думите, излезли изпод перото на безсмъртния Валери Петров, които оформят нейния преамбюл. Припомням Ви ги, защото те трябва да осветляват всеки един момент от нашата парламентарна дейност: „Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция.“ Тези няколко думи, уважаеми дами и господа народни представители, представляват за българския народ това, което Магна харта представлява за британските народи; това, което Декларацията за правата на човека и гражданина представлява за френския; това, което Всеобщата декларация за правата на човека представлява за света. Това е нашето кредо! И понеже много често тук се говори за цивилизационен избор, това е българският цивилизационен избор – в тези няколко думи. Те са развити по-нататък в Конституцията, на която първите ѝ части действително съставляват харта за правата на човека, но те са нещо много повече – те са онзи момент, през който трябва да четем всички други. И си заслужава да си го припомним. Още повече че Конституцията, която днес единодушно почитаме, само преди 31 години не е приета лесно. Напротив, Великото народно събрание заседава в бурна обстановка. Конституцията се подписва на фона на протести, на палаткови лагери, на стачни комитети. И въпреки това тя удържа най-сериозния тест – теста на времето. Какво ли не ѝ сервира българският политически живот на тази Конституция през тези 31 години – каква ли криза не се получи, какви ли вотове на доверие, на недоверие, какви ли типове коалиции?! Но Конституцията ни не допусна нито за секунда да се изпадне във вакуум, в безвремие, в безвластие. И това я прави изключителен нормативен документ! За Конституцията ни, разбира се, може да се говори и по цената на нейните промени, стига да спазваме процедурата, записана в самата нея, и духа на няколкото думи, които си позволих да Ви припомня. Тази Конституция и този цивилизационен избор бяха общо дело, в което обаче трябва да отличим нашите предшественици – великите народни представители, и позволете ми да отлича сред тях представителите на Българската социалистическа партия, които в онзи момент доказаха държавническо мислене и поглед в бъдещето. Онзи Седми велик парламент остави тази Конституция, с което проправи пътя ни и към Европейския съюз, и към последващите развития и закрепи парламентарната демокрация в България. Тази обаче битка за парламентаризъм, за парламентарна демокрация, за свобода никога не е окончателно спечелена. Нека всеки един от нас – тези, които са в този парламент, тези, които ще дойдат, следващите, да не го забравят. Ако го забравят, да си припомнят думите на Валери Петров – те са в началото на българската Конституция. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение за допуск на госпожа Елена Димитрова – заместник-министър на външните работи.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на Закон за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция, № 47-202-02-21, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 8 юли 2022 г., Комисията по външна политика разгледа проект на Закон за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция, № 47-202-02-21, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2022 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Ася Давидова, директор на дирекция „Политика за сигурност“ в Министерството на външните работи. На 18 май 2022 г. Република Финландия и Кралство Швеция депозираха кандидатурите си за членство въз основа на интензивни вътрешнополитически дискусии в двете страни и нарастваща обществена подкрепа в полза на присъединяването им към НАТО. Присъединяването на двете страни е изцяло израз на техния суверенен избор и не е насочено срещу трети страни. На срещата на върха на НАТО в Мадрид на 28 – 30 юни 2022 г. съюзниците взеха решение да поканят Финландия и Швеция да станат членове на Алианса и изразиха съгласие да подпишат протоколите за присъединяването им към Северноатлантическия договор. Очакванията са, че присъединяването на двете страни към НАТО ще допринесе за укрепването на сигурността в Европа и ще има благоприятен ефект върху изпълнението на основните задачи на НАТО – колективна отбрана, управление на кризи и сигурност чрез сътрудничество. Членството им в НАТО ще изпрати ясно политическо послание за силата и релевантността на НАТО и за валидността на традиционно подкрепяната от България политика на отворени врати. То ще открие също така възможности за засилено двустранно сътрудничество в сферата на отбраната. Протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция представляват допълнение към Северноатлантическия договор. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България е необходимо те да бъдат ратифицирани от Народното събрание. Те ще влязат в сила, след като всяка от страните по Северноатлантическия договор уведоми правителството на Съединените американски щати в качеството му на депозитар за изпълнението на вътрешните процедури. С присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция членовете на НАТО ще станат 32 в деня на връчването на ратификационния инструмент във Вашингтон относно присъединяването към Северноатлантическия договор. Въз основа на представените мотиви и последвалото гласуване с 11 гласа „за“, 1 глас „против“, без „въздържал се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция, № 47-202-02-21, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Вигенин. Уважаеми колеги! Първа съм и се надявам наистина с голямо мнозинство днес този закон да бъде гласуван, тази ратификация да бъде гласувана и се радвам, че българският парламент е един от първите, които ще гласуват този протокол. Ако има нещо, макар и малко позитивно, макар че не може да се говори за позитивизъм в една война и в една агресия, то това е, че вместо да отслаби НАТО и демократичния свят, и сигурността в района, всъщност Путин подсилва НАТО. Само допреди няколко месеца не можеше да си представим, че Швеция и Финландия с такава голяма подкрепа сред обществото и сред гражданите им ще пристъпят първо към кандидатстване, след което изключително бързо да станат и 31-вият – 32-рият съюзник в НАТО. Докато съм имала честта да бъда външен министър, и цялото наше правителство, а и се радвам, че България – не само нашето правителство, но последователно през годините е имала наистина постоянна и дългосрочна външна политика, изразяваща се в това, че всяка държава, нейното правителство и нейният народ сами решават в кои съюзи да членуват. Това, че са съседи на някой, в случая на Руската федерация, не може да предопределя техните решения. За съжаление, през годините сме имали колеблива политика сред самите съюзници – нека да сме честни – Централна Източна Европа винаги е устоявала принципа на отворените врати на НАТО. Не така е било с някои от другите съюзници. Щастлива съм обаче, че това мнение бързо се промени и изключително бързо всичките съюзници, макар и с малки перипетии, се съгласиха и Швеция и Финландия ще станат съюзници съвсем скоро. Много се надявам тази политика да продължи и по отношение на други държави, които отдавна чакат, като Грузия и Украйна. Сама разбирам, че може би точно сега не е моментът, но наистина вярвам и се надявам и следващи български парламенти – в зависимост от това, колко е дълъг животът на този, но и следващи български парламенти, не говоря само за един, и следващи български правителства да продължат с тази политика. Така че, колеги, нашата група ще подкрепи тази ратификация. Вярвам, че тези две страни ще направят Съюза много по-силен и много по-пълноценен.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Захариева, персонално се солидаризирам с всичко, което казахте. Наистина днешното гласуване би било знаково затова, че две такива мощни икономически държави се присъединяват към един съюз, в който ние отдавна членуваме. За мен това е знак, че 2004 г. България е направила правилния избор с присъединяването си към НАТО. Какво печели Съюзът с Финландия и Швеция – членки, които, между другото, отдавна са партньори на НАТО, отдавна съдействат в различни учения и това е един знак, че армията на Швеция, на Финландия е абсолютно съвместима с армиите на НАТО? Финландия и Швеция със своята икономическа мощ, със своя брутен вътрешен продукт на практика са вносители на сигурност в Алианса. Те могат да допринесат изключително много с технологичните си възможности за модернизиране на Алианса, за модернизиране на оперативната съвместимост. Още един факт искам да отбележа, че Швеция и Финландия могат да допринесат към въоръжените сили и с човешки потенциал. Финландия е в състояние да мобилизира до един милион души, заедно с резерва си, в случай на необходимост. Двете държави отдавна са се оформили като част от северния фланг на НАТО. Отдавна участват в спасителни учения в Балтийско море. На практика с тяхното приемане Балтийско море се превръща във вътрешно море на Алианса. Финландия, за сведение, вече отделя 2% от брутния си вътрешен продукт за въоръжение. Статистиката показва от 2019 г. – 2020 г., че брутният вътрешен продукт на държавата е някъде от порядъка на 250 млрд. евро, което, сами разбирате, е един значителен потенциал. Швеция е с по-голям потенциал. Те имат амбицията в едно по-късно време да увеличат процента до два, но така или иначе с една мощна финансова система те са добър партньор в това отношение. И още един факт искам да отбележа, който на мен лично ми направи впечатление с начина, по който бяха убедени партньори в НАТО за необходимостта от това Финландия и Швеция да бъдат част от Алианса. Много бързо беше постигнато споразумението с Турция, която беше една от основните спирачки за приемането на двете държави, което за мен лично е добър знак, че с диалог, целенасочено, може да се постигне поставената цел. Убеден съм, че всички ще гласуваме за утвърждаването на предложение и ще дадем своя принос в това НАТО да се разшири в добра, правилна посока. Благодаря.

Господин Председател, НАТО и България – това е въпросът в момента, защото десетилетия наред двете държави, за които се иска ратификация от българския парламент да одобри, не са членове на НАТО именно заради сигурността, именно заради това каква ще е реакцията на Руската федерация и какво би последвало от това като ответни мерки. Точно заради това години наред двете държави не подават искане за влизане в НАТО – тяхно право е, аз не съм тук да коментирам какво са решили на национално ниво двете държави. Така са решили, така са направили. Аз тук коментирам обаче какви са интересите на България. Първо и основно това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме казвали абсолютно винаги и което смятаме един ден да реализираме, е трябва ли България въобще да е член на НАТО и това нещо трябва да се реши от български народ. Крайно време е българският народ да бъде попитан иска ли да е член на НАТО с всички „позитиви“ и всички реални негативи. Защото това, което в момента обсъждаме, са едни от огромните негативи за в бъдеще. Имаше вече коментари от страна на Руската федерация какви ще са ответните мерки, какво ще прави тя и до какво ще доведе тази изкуствено стимулирана конфронтация и нагнетяване на напрежението, при положение че се водят военни конфликти само на километри от тези държави. Точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не смятаме, че е от полза на нашата държава да подкрепим Ратификацията, да подкрепим влизане на тези две държави в НАТО. Именно затова, пак ще повторя, българският народ трябва в крайна сметка да се произнесе: трябва ли да членува в такъв военен съюз, имаме ли място там и какво получаваме срещу това да сме член на този военен съюз? (Реплики.) Сигурност ли? Хубаво е да се замисли всеки един от тази зала каква сигурност получаваме и кой ще ни защити, ако има военен конфликт, или ще има поредица от декларации, осъждане на агресия спрямо българската държава, защото спрямо българската държава ще има всякакви агресии евентуално, ние не можем да се защитим по една много простичка и трагична причина – нямаме реално действаща и дееспособна армия, защото не можем и нямаме капацитета да се защитим от който и да е било, защото, за да влезем в НАТО, унищожихме цели родове войски, за да влезем в НАТО, унищожихме и ракетите, които имахме и които биха възпирали всяка една държава да си помисли за агресия спрямо нас. Това са големите проблеми и на този фон се иска от България да ратифицира нещо, което тя лично – нашата държава, няма никаква полза от това нещо, защото няма нито да се потуши конфликт, напротив, ще се създадат условия да има нови тлеещи конфликти. Защото, когато години наред се предупреждава, че настъпването на НАТО до Руската федерация ще доведе до ескалация и до военен конфликт, наблюдаваме точно това в момента от месеци наред, защото НАТО обгради отвсякъде Руската федерация. Какво да очакваме? С влизането на тези две държави в НАТО да не мислите, че нещо хубаво ще се случи и ние като член на НАТО, като държава, в която осем чуждестранни държави имат военен контингент в България, при положение че чужди държави пазят военновъздушното ни пространство, при положение че имаме дори искане за албански военни да дойдат тук – това е безумие! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепим и ще гласуваме категорично против.

Господин Председател, господин Ганев, в допълнение на това, което казахте, следва да отбележим, че Швеция и Финландия са сочени като едни доста демократични държави и без да имаме намерение да се бъркаме в техните вътрешни работи, за нас би било много по-представително и демократично, разбира се, ако в двете държави имаше референдум относно приемането им в НАТО и членуването им в НАТО, така както се случи относно приемането им в Европейския съюз. Тоест тук виждаме един двоен стандарт – определени общества, включително българското, да бъдат питани по едни въпроси, да не бъдат питани по други въпроси, които ги засягат за десетилетия напред. За нас щеше да бъде наистина много по-представително, ако двете общества на Швеция и на Финландия бяха питани, имаше референдум и съответно бяха представени и по-сериозни мотиви защо и какво налага тяхното приемане толкова бързо в НАТО. Ние считаме, че няма основание за това, те по никакъв начин не са заплашени от когото и да е било и няма нужда от такова експресно приемане, защото, забележете, че за определени държави има различни критерии – едни държави чакат с десетилетия, много години, други държави биват приемани почти светкавично. Същото наблюдаваме и по отношение на Украйна – там също има намерения Украйна по най-бързия възможен начин да бъде приета навсякъде, където желае. Ние смятаме, че е редно да има еднакъв аршин за абсолютно всички държави и тук трябва да обърнем внимание, разбира се, и на България, защото тя ни засяга в най-голяма степен. Както редица други държави имаха референдуми и за влизането в НАТО, и за влизането в Европейския съюз, беше редно това да се направи и в България и ние смятаме, че точно това е най демократичният начин и когато зависи от нас, съответно ще предприемем стъпки в тази насока. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ имат терзания, които вероятно само Фройд би могъл да опише. (Смях, оживление.)

Кои сте Вие, непрекъснато да ни поучавате от тази трибуна? Нямаме нужда от Вашето милосърдие в стил Майка Тереза. Но спрете да подвеждате хората! Кои сме ние да отнемаме правото на една суверенна държава да бъде член на един блок, какъвто и ще да е той? Престанете с тази демагогия! Пътят, по който ни карате, е път само към Северна Корея и никъде другаде. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и „Демократична България“.)

Господин Георгиев, не знам как, предполагам, че ако беше темата за ковид, щяхте да сте много актуален със своите „деветнадесет кръга на ада“, щяхте да кажете нещо смислено може би там, но ние сме член на НАТО и именно това обсъждаме в момента – дали да допуснем и да ратифицираме. Нещо явно не разбрахте какво ще се гласува. Ние можем да кажем не. Разбирате ли го това? Имаме правото. Това, че никой тук няма да посмее да каже „не“, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ, БСП е за НАТО и е пронатовска партия и че Вие това говорите в момента и браните НАТО (реплики от „БСП за България“) е показателно за всичко. Но ние тук точно това правим, ако не сте разбрали, за втори път да Ви кажа: ратифицираме дали да кажем да или не. Кое не Ви е ясно? Точно това трябваше да излезете и да кажете, което завоалирано казахте: „Ние сме за НАТО, за разширяване на НАТО, за още повече НАТО в България, за американски бази“, както ги подкрепяте и не подкрепихте нашето искане за закриването им. Това правите. Но пак Ви казвам, хубаво е по такива важни неща да не се изказвате неподготвено, а за ковид да дойдете и да обясните за „деветнадесетте кръга на ада“.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искал да започна с едно огромно разочарование относно днешния дебат по една историческа тема и исторически въпрос, какъвто е присъединяването на Кралство Швеция и Република Финландия към НАТО. Искам да напомня, че предния път, когато беше ратифицирано подобно нещо в тази зала, беше 2019 г. – членството на Република Северна Македония в Алианса. Тогава тук имаше представители на Министерския съвет, а горе беше поканен председателят на Народното събрание на Република Северна Македония Талат Джафери. Това показа отношение на българския парламент към темата. В момента, уважаеми господин Председател, за съжаление, дори не чух да сте обявили, че дори посланиците на двете страни са поканени да присъстват на обсъждането на Ратификацията на членството на тези две страни в Алианса. Това показва едно неуважение, поне за мен, и въобще подценяване на темата от страна на управлението, а темата е изключително важна. За съжаление, това е така, но пък ние имаме в момента историческия шанс да бъдем една от първите страни, която ще ратифицира членството на Швеция и на Финландия в Северноатлантическия договор. До момента мисля, че само Канада вече ратифицира този проект, така че ние ще се наредим наистина сред първите страни, а това е важно – да покажем нашето отношение – отношението на Народното събрание и на България, към разширяването на Алианса. Трябва да кажем все пак и как се стигна дотук – тези две страни да пожелаят да бъдат членки. Тези, които са изучавали международни отношения, въобще международна сигурност и така нататък, са запознати с темата за Северния алианс – как се поддържа една страна членка още от времето на Студената война, една от трите скандинавски държави към НАТО, Норвегия. Швеция, която, между другото, от два века е обявила своя въоръжен неутралитет и никога не се е намесвала в конфликтите в Европейския съюз – в Европа, извинявам се, и Финландия след края на Втората световна война също запазва своя неутралитет, но малко или много попада в орбитата на влияние на Съветите тогава и на Русия. И това защо се промени? Датата, поради която се промениха обществените настроения в тези две страни, защото, ако погледнем всички проучвания на общественото мнение от предната година дори, мнозинството от шведите и финландците не са били подкрепящи излизане от неутралитет и взимане на една посока. Всичко това се промени на 24 февруари 2022 г. Защо? Заради инвазията и войната на Руската федерация в Украйна. Тогава дори и тези две страни, които в продължение на десетилетия, а едната с векове, поддържаха своя неутралитет, осъзнаха, че единственият начин да гарантираме сигурността на нашите страни в момента – 21 ви век, 2022 г., е членството в НАТО. И затова обществените отношения и обществените мнения в тези две страни се промениха драматично през последните няколко месеца. Тук стана въпрос за референдум. Ами имаше възможности и различни допитвания към общественото мнение и в двете страни и то показа драматичен ръст на подкрепата за членство в НАТО, като във Финландия дори стигна над 70 – 80% от финландците, при положение че допреди една година бяха около 40. Тоест това членство и този процес, който тези две правителства извървяха в последните няколко месеца, среща широка подкрепа на собствените им общества и ние трябва да го подкрепим. С Финландия и Швеция ние споделяме едни и същи ценности, една и съща визия за света – как трябва да се развива. Ние неслучайно сме и заедно в Европейския съюз и трябва да подкрепим тяхното желание да станат членки на Северноатлантическия договор. По този начин, първо, ще гарантираме тяхната сигурност. Тук беше казано за годините опит между армиите на тези две страни и армиите, наши съюзници – интероперабилити, както е терминът, няма да бъде толкова трудно предизвикателство за тях, но пък това е начинът те да си гарантират сигурността. Още повече това е начин и ние да си гарантираме сигурността, защото тези две армии, които, между другото, са едни добре обучени и добре подготвени армии, в Европа освен в рамките на Европейския съюз стават наши съюзници. Както може да се извади от чл. 5 на Северноатлантическия договор, всяка една армия съюзник отговаря за сигурността на останалите държави. Така че ние ще разчитаме на Швеция и на Финландия за нашата сигурност, както и шведите и финландците могат да разчитат на българите в подкрепата за тяхната сигурност. Решението е важно, решението трябва да вземем днес. Надявам се да го вземем с консенсус, доколкото е възможно, но нека не забравяме и основната причина – това е, че на този континент се води война. Тази война не беше започната от НАТО, тази война не беше започната от Европейския съюз, тази война трябва да спре, а ние трябва да гарантираме сигурността на страните – членки на НАТО, и да приветстваме с „Добре дошли!“ в Алианса Швеция и Финландия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес предстои българският парламент да вземе едно, бих казал, от историческите решения, които ще се вземат в мандата на това Народно събрание, а и не само. Защо? Защото с присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО не просто Алиансът става по-голям, не просто получаваме нова сила и нови възможности за защита, а защото се променя окончателно архитектурата на международната сигурност след края на Втората световна война, и най-вече на Студената война. Това е една стратегическа промяна в това как изглежда европейската сигурност вследствие на агресията на Русия срещу Украйна. В рамките на половин година Путин искаше да изтласка Алианса от новите държави от Централна и Източна Европа, искаше да върне Алианса към 1997 г. – да се затвори Алиансът само в западната част на континента. За шест месеца Путин получи точно обратното – НАТО се разширява, НАТО и Европейският съюз активно подкрепят демократична Украйна да отблъсне агресията, Путин ще загуби тази война рано или късно. Важно е обаче Европа да спечели сигурност, Европа да спечели устойчивост и възможност да отблъсква атаките на агресорите, които са по нашите граници. В този смисъл присъединяването на Швеция и Финландия е ключова стъпка към това да имаме един по-силен Алианс, да укрепваме оста север-юг и нашата защита от възможна агресия от страна на Русия, да увеличим нашите способности за реагиране на агресивни действия не само с въоръжение, но също така и в киберпространството. Изключително важно е да си даваме сметка, че България, за съжаление, изостава в процеса на модернизация на своите въоръжени сили. И казвам това, защото следващите няколко месеца ще са решаващи в това дали България има шанс да навакса в своята модернизация на въоръжените сили, или напротив, за един дълъг период от време ще продължи да е на опашката. Следващите месеци предстои да разглеждаме оферта за закупуване на нови 8 изтребителя. Предстои да се опитаме да модернизираме Сухопътните си сили, предстои нашите Военноморски сили да придобият нови способности, но ако в България допуснем политическите кризи да доминират политическия пейзаж, ние вероятно ще пропуснем възможностите, които се откриват в момента пред нас и в рамките на Алианса, и в рамките на Европейския съюз. Затова днес, когато гласуваме за присъединяването на Швеция и Финландия, нека да се замислим за това къде България можеше да бъде след почти 20-годишно членство в Алианса. Какво пропуснахме и какво оттук нататък трябва да наваксваме с ускорени стъпки следващите месеци и няколко години? Нека да сме на висотата на своите исторически отговорности. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, действително това, което колегата Славов каза, че архитектурата на сигурността в Европа се е променила, е факт. Това, което ще гласуваме днес, е една Ратификация, която, съдейки по скромния интерес в залата, не вълнува особено Вас, колеги, а може би не осъзнаваме какво се случва. Случва се едно присъединяване на две държави, които са инвестирали дълги години в своята собствена отбрана. Подобен пример трябва да бъде за нас, защото добрите инвестиции в отбраната се отплащат, те те правят желан партньор, те позволяват да имаш самочувствие, да имаш авторитет в международните отношения. И ако все пак се наложи да се защитаваш, можеш да го направиш с увереност. Това могат да направят Кралство Швеция и Финландия днес. За нас е трудно и това, което колега преди мен каза с лека обидна нотка за българските отбранителни способности, нека не си позволяваме такива думи, нека да уважаваме собствените си отбранителни способности – малки, големи, такива, каквито са. Важен е стремежът да имаме по-добри. В качеството ми председател на нашата Делегация в Парламентарната асамблея на НАТО преди около два месеца говорих с моите колеги от Кралство Швеция. Ясни бяха проблемите за присъединяването им, но с радост и задоволство констатирам, че те бяха решени – това е пример за дипломация. А за ползите? Ползите за България са ясни – военно-техническо сътрудничество, а също така и една демократична устойчивост, пропускате тази дума, демократичната устойчивост, защото НАТО не е само военен съюз, колеги, НАТО не са само танкове и самолети, НАТО е политика и дипломация и една нова стратегическа концепция. Говорейки за всичко това, нашата парламентарна група ще подкрепи Ратификацията на членството на Кралство Швеция и Република Финландия. Изводите обаче си остават за нас. Те стават членове, те стават наши съюзници, а дали ние ще се стремим да бъдем като техните армии и като тяхната дипломация е въпрос на всеки един от нас и на съзнанието на всеки един от нас. Безспорен е изборът им, както предполагам, и за болшинството от залата безспорна е подкрепата на българския парламент за тази ратификация. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, важна е днешната дата. Историческа дата, господин Славов, е 1999 г., знаете много добре, когато България прави ценностния си избор. Напълно съгласен съм, че геополитическата ситуация е променена не само в региона, но и в Европа. Очевидно тече и едно преструктуриране на геополитическото разположение на силите. Тук няма как да не отговорим на желанието на Кралство Швеция и на Република Финландия. Не само ние от ДПС, но и България трябва да подкрепи тази ратификация, разбира се, че ще го направим. Защото ние от ДПС, спокойно мога да кажа ние от НАТО, защото България е НАТО, разбираме много добре, че преди да бъде военен и отбранителен съюз, когато се налага, НАТО преди всичко е ценностен съюз и когато взимаме това решение тук в залата, е хубаво да се водим от този принцип. Казвам го неслучайно, защото ние от ДПС сме доста ясни и както тук в България, така и в Брюксел гласуваме по един и същи начин, а не както някои други в залата, няма да давам примери, които тук гласуват по един начин, а когато отидат в Брюксел, гласуват по друг начин и се опитват да си създадат имидж на квази- евро-атлантически партии. Но пак Ви казвам, водени от ценности, ние трябва да вземем това решение и това е правилна първа стъпка. Между другото, тъй като е и важна стъпка, тук искам да обърна внимание и на втората стъпка, която трябва да направим и която ние все още не сме разисквали. Господин Гаджев намекна за нея – че вече е налице и новата Стратегическа концепция на НАТО и ние като страна България трябва да се актуализираме, да влезем в час с новите реалности, ако искаме да бъдем наистина един пълноценен член на Съюза. И от тази гледна точка ние от ДПС малко недоумяваме защо правителството в момента на България, което твърдеше, че е евро-атлантическо, е представено на ниво заместник-министър? Моето уважение към заместник-министъра, но е много несериозно по такава тема тук да няма представител на изпълнителната власт на подобаващо ниво, камо ли пък да говорим за други страни. Аз съм сигурен, че техните посолства са тук представени и гледат какво правим ние в залата, но на нас като на държава, която, пак ще го кажа за трети път, ценностно е решила да бъде в НАТО, защото НАТО е ценностен съюз, трябваше тук да има сериозно представителство и да се обоснове не само защо искаме да приемем Кралство Швеция и Република Финландия, а как ние като страна, която е почти на фронта, може да се каже на фронта, смята да актуализира и своята стратегическа концепция, така че да бъде в унисон с тази на НАТО, и ние наистина да бъдем допълнителен плюс към НАТО. Защото, слава богу, ние имаме щастието почти всичките ни съседи да бъдат страни – членки на НАТО, което доста ни улеснява в сравнение с едни други периоди от нашата история, които бяха доста тъмни. Но ние тук си имаме нашата отговорност, хубаво е България да си я поеме по-пълноценно и най-вече действието ни да не се ограничава само с тази ратификация. Защото това не е декларативен акт, колеги, това е акт на определяне кой какъв иска да бъде в тази ценностна система. А когато говорим за тази ценностна система, искам също да отбележа, че тя не се ограничава и само до НАТО. НАТО е добра основа, но оттам нататък има и много други свързани актове, действия и политики, които всеки ден определят дали ние искаме като политически сили да бъдем част от този съюз или не. ДПС отдавна е направило своя избор, отдавна го следва тук и в Брюксел и навсякъде, и най-вече с действията си продължава всеки ден да декларира и доказва своето желание да бъдем част от този съюз, защото това е добре за България. Благодаря Ви.

Господин Анастасов, много пъти споменахте ценности. Виждам един евро-атлантически даже не консенсус, ами идилия от крайнолявата страна на залата до крайнодясната. Единствено ВЪЗРАЖДАНЕ изказа своите възражения, но тъй като от Вас чухме ценности много пъти, това са явно някакви специално натовски ценности, за които аз не съм чувал и ще Ви помоля да разясните. Те различават ли се от общочовешките, различават ли се от ценностите, които сме споделяли досега? И въобще какъв е смисълът да дефинираме по някакъв начин ценности на военен съюз. Ще съм любопитен да ми отговорите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Анастасов, да, подценяването от страна на правителството на днешния ден е факт. Нито министърът на външните работи, нито този на отбраната са тук, но поне разбрахме каква е причината посланиците да не бъдат. Но сте прав в едно нещо – искам и да допълня, и да Ви опонирам малко за целта на нещата, които бяха приети на Срещата на върха в Мадрид. Освен приемането на заявката на тези две страни да станат членки се прие и нова Стратегическа концепция и много други важни решения, включително и усиленото присъствие по източния фланг. Днес сутринта председателят направи едно съобщение за решение на Министерския съвет, с което се одобрява разполагането на съюзнически войски на територията на Република България. Това е правилно и така трябва да се прави особено в моменти на заплаха за сигурността ни. Но трябва да се работи и по актуализация на нашите стратегически документи – Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия, Визията и концепцията за развитие на въоръжените сили, все неща, които трябва да се актуализират с новите планове и с новите стратегии на НАТО. За съжаление, аз не виждам правителството да работи по нито едно от тях. За съжаление, виждам, че всъщност правителството приема пасивно решенията на НАТО, а не е активен член, какъвто трябва да бъде, и активно да взима участие не само в Брюксел – Щабът в Монс, но и тук да прилага решенията, които се приемат, за да сме адекватни на заплахите. Благодаря.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Гаджев, ще започна с Вас. Мисля, че гледаме в една и съща посока, само че аз не смятам, че министър на отбраната и външен министър биха били достатъчни в тази ситуация, тъй като става дума за национална политика. Тук трябваше да има поне вицепремиер, а отиваше и премиерът да бъде тук, разбира се, за да може да гарантират… Това, че те са в оставка, не значи, че са им отпаднали задълженията. Да не говорим пък да им е отпаднала евро-атлантическата ориентация заради това, че са в оставка, защото тук се разкрива едно друго лице на премиера и заместниците му, но не искам да влизам в детайли, защото мисля, че на всички им става ясно кой кога какво декларира и колко го мисли наистина. Празните столове говорят сами за себе си, когато става дума за толкова важна тема. Господин Дренчев, ценностите – да Ви кажа как се гарантират от НАТО и какво са евро-атлантическите ценности, може да видите много добре – на основната защита на човешките права, основното е демокрацията. Много важно, и това е разликата между говоренето и правенето, когато става дума за ценности, и затова България е избрала да бъде част от този ценностен съюз, е тези ценности да имат правни гаранции, да бъдат гарантирани по всякакъв възможен начин. Защото универсалната Харта на човешките права има много интересна история. Аз Ви окуражавам да я проучите извън официалната, за да видите кой я е подготвил и кой после е гласувал против нея предвид конюнктурата. Но човешките права, демокрацията, правата и свободите на хората са ценности, които трябва да бъдат гарантирани правно и да бъдат правно обвързващи. Това е разликата между НАТО и едни други съюзи, които, сега няма да им правя коментари и не е нужно, но при всички случаи за България е много по-добре да се развива именно в този ценностен съюз. И това е осъзнат избор, искам да го разберете – не е някаква прищявка. Когато този дебат е воден 1999 г. тук, в тази зала, аз искам да Ви уверя, погледнете и стенограмите, че тогава не е имало консенсус. Много трудно е постигнат този консенсус тогава, но тогава е имало няколко смели лидери, които са говорили открито, защото са знаели какво правят и защото са могли да гледат с перспектива 30 – 40 години напред, за да знаят кое е добре за българските граждани, кое е добре за абсолютно всички граждани на България, не само малцинствата, така че България да може да се развива и да може днес да бъде част и от Европейския съюз благодарение на това, че е избрала евро-атлантическия си път. Ненапразно има това неформално вписано правило специално за страните от някогашния Варшавски пакт (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), първо, да минат през НАТО, когато са се запътили към Европейския съюз. Да, но това са ценностите, уверявам Ви, и те имат съвсем реални измерения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим ратификацията, която всъщност е важна не само за НАТО, тя е важна и за Европейския съюз. Членове на Европейския съюз, каквито са двете държави, сега ще станат и наши партньори в НАТО, но като цяло много е важно да се каже, че когато станеш член в един съюз, ти можеш да си част от взимането на решенията и всъщност това е силата на България. Като член на Европейския съюз и като член на НАТО ние можем да участваме във взимането на решенията, да предлагаме решения, които да налагаме като дневен ред на тези две организации. Разбира се, чухме изказвания за пропаганда, за плашене на хората. Да, това е начинът, по който хибридната война тече – в социални мрежи, по телевизии, с независими говорители, които получават по 4000 лв., някои повече. Да, за съжаление, касиерът на Руското посолство го пратихме обратно в Москва, не знам кой ще им плаща, но е много важно всъщност изборът, който беше направен, и тази ратификация е всъщност важна и за България. Когато повече европейски страни станат членове на НАТО, по този начин цялата европейска философия и стратегия гледа в една посока. Мисля, че за този избор не би трябвало да има голям дебат около него. Дебатът единствено идва от хора, които се опитват да извлекат политически дивидент, но когато мислиш за българския интерес и за това, което е важно за България, за избора, който ние сме направили отдавна, и с всяка изминала година, особено това, което се случи на 24 февруари, потвърждава, че този избор е бил правилен и че България е на правилното място. Не би трябвало в такива избори да има деление и опит за изваждане на българския национален интерес над някакви субективни интереси, даже близки до чужди интереси, защото, както ние сме част от Европейския съюз и можем да взимаме решения как ще върви разширяването, по същия начин в момента гласуваме Ратификация за НАТО, по същия начин е важно и да влезем в еврозоната, защото България трябва да бъде част от взимането на решенията. В момента ние не взимаме никакви решения, свързани с еврозоната, макар че сме вързани с фиксиран курс за еврото. Така че тези събития поставят България в стаята, поставят я на място, където може да е част от решенията, да дава решения, да може да гласува, да приема, да отхвърля. Така че тази ратификация като цяло ще засили Европейския съюз, ще засили и НАТО като организация. Просто НАТО ще бъде още по-силна и е важно, и е хубаво, че ние сме част от този съюз. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, аз с кратка реплика само да Ви помогна. В Европейския съюз държавите членки са партньори. В НАТО сме съюзници. Хубаво е да се спазва правилната терминология. Колкото до това – да, колкото повече държави – членки на Европейския съюз и членки на НАТО, е хубаво. Оттук нататък е важно да видим и как правителството, какви позиции ще заеме за застъпването на ролите и въобще позицията на държавата България в определянето на европейските решения. Относно компетенциите, които са за НАТО, кои са на Европейския съюз. Защото до момента позицията на България винаги е била територията на НАТО, така да се каже, политиките, които са в сферата на НАТО, да не се припокриват и да се правят двойни разходи, така да се каже, с тези на Европейския съюз. Надявам се и това правителство да продължи, защото така е по-ефективно. Важно е да се прави разликата къде сме партньори, къде сме съюзници. Но още по-важно е как да развием нашия потенциал напред ефективно.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гаджев, за да можеш да бъдеш важен и партньор или сътрудник, трябва да се научиш да казваш не. (Реплики: „Съюзник.“)

Съюзник – извинявам се. Да казваш не. Ние в Европейския съюз показахме, че можем да казваме не, за разлика от ГЕРБ, които 10 – 12 години винаги казваха да. Не може да си част, независимо по какъв начин се изказваш, без да защитаваш позицията на България. Всъщност това правителство много ясно заяви своята ориентация и показа, че работи в интерес, защото казва не, когато не е в интерес на България. Така че да влизаме в някакви детайли и леко заяждане, няма проблем, щом Ви влече, но фактите трябва да се видят, защото, който следи какво се случва във външната политика на България, ще види рязката промяна и разлика с това, което се случва от 10 – 12 години, и това, което се случва последните шест-седем месеца. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Както виждаме, тук цари евро-атлантическа идилия. Големият проблем е това, че пак се опитваме да се представим като по-християни от папата, пак сме първи в това направление. Ние виждаме една държава, от която можем да се учим, която е по-стар член на НАТО, това е Турция, която много внимателно изказа своите възражения по темата и получи в съответния формат уверения относно нейните интереси. Именно това трябваше да направим и ние дори ако сме решили, че няма да се противопоставим на разширяването на НАТО. Това можеше да стане по начин, по който ние максимално добре защитаваме своите собствени национални интереси, които винаги трябва да ги поставяме на първо място пред участието в каквито и да било съюзи. Един от големите проблеми в предишните съюзи, в които участвахме, беше именно това, че не поставяме по този начин нашите интереси. Видяхме как в един момент те се разпаднаха буквално за дни и ни оставиха абсолютно незащитени, но тогава със силна армия, нещо, което сега нямаме и което е един голям проблем пред нас. Добре е да участваме, добре е да имаме поглед навсякъде, но не по-малко е добре да отчитаме нашите интереси и да ги поставяме винаги на първо място. Мисля, че нищо нямаше да стане, ако не бързаме толкова много с тази ратификация, а напротив, изоставим я за един момент, когато много по-внимателно и много по-добре, не с правителство в оставка, можем да защитаваме собствените си национални интереси. Собствените ни национални интереси, това не са празни приказки, това е нещо, за което ние винаги трябва да мислим и не трябва да го забравяме, и трябва да го поставяме на първо място пред участието си в каквито и да било съюзи. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, уважаеми колеги! И от преждеговорившите от Вашата група стана ясно, че имаме някакви претенции към Финландия и към Швеция. Аз ще Ви помоля да излезете и да кажете какви точно претенции имаме (шум и реплики от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ) и как точно можем ние да искаме отлагане, защото тези неща Вие ги говорите в минало време. Освен това Вие сте председател на Комисията по отбрана и имахте възможност да присъствате на срещите с посланиците. Там не задавахте такива въпроси. Моля Ви, кажете ми какви точно претенции трябва да имаме и какви условия трябва да поставим на Швеция и на Финландия, интересно ми е? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес в Клуба на народния представител има изложба „Войната през очите на децата“. Господин Дренчев, спрете да защитавате интересите на убиеца Владимир Путин от тази трибуна и неговите миньони в България. (Шум и реплики от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ)

Стига сте подхранвали страховете на българските граждани, че великото зло, не видите ли, ще посети и тях. Както каза Вашият любим приятел Цончо (смях, шум и реплики от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ), НАТО е единственият ни шанс…

…да имаме сигурност, да сме спокойни. (Силен и продължителен смях от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Дренчев, тази сигурност защо искате да я вземете от Швеция и Финландия? (Силен и продължителен смях от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.) Искате да гледаме изложба на децата на Швеция и Финландия след няколко години тук ли? Това ли е Вашата цел, господин Дренчев? И така...

Моля Ви, оставете хората, които са решили сами (шум и реплики от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ) да станат част от този съюз, да имат правата и сигурностите, които имат в момента българските граждани благодарение на този съюз. Благодаря. (Смях и силен шум и реплики от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, моля Ви малко да въведем ред в залата и да свалим емоцията, защото темата е сериозна.

Господин Председател! Господин Дренчев, не възнамерявах по никакъв начин да взимам реплика към Вас, но все пак ще го направя по една проста причина, че Вие аргументирахте Вашата теза „против“ със същите аргументи, с които господин Ананиев аргументира неговата теза „за“. И тук е важно да се разбере разликата. Тук не става дума за интереси. Ако ставаше дума само за интереси, тогава България щеше да е един много гъвкав играч, който прави много чупки в кръста и е тотално непредвидим – и партньор, и съюзник, и член на различни съюзи. А България не иска да е такава, поне ние от „Движение за права и свободи“ не искаме да сме такива. Затова е важно да се разбере, че не е важно да казваме да и не предвид интереса си – това е тотално грешна аргументация и тотално грешна теза, която и господин Ананиев използва, а ние взимаме решенията си на база на ценности, на база на ценностно решение, което вече е няколко нива над интереса. Важно е това да го разбира цялата зала и когато натиснем копчето „за“ – тези, които натискат копчето „за“, да знаят наистина защо го правят. Не защото имаме интерес, не защото това е българският интерес, не защото НАТО е България, не защото ние от ДПС сме НАТО, а защото ние вярваме в тези ценности и защитаваме тези ценности всеки ден, с всеки наш акт. И това е нещо, което е много по-дългосрочно от интереса, нещо, което е много по-дълбоко от интереса, но тук вече говорим наистина за едно различно ниво. Затова репликата ми, както добре разбирате, не е насочена само към Вас. Благодаря Ви.

Благодаря на господин Белев и на господин Анастасов за репликите. Аз бих започнал от ценностната система, която, на първо място, трябва да поставя нас, българите, нашите интереси, ако искате, интересите на Българската армия на първо място, както и участието в съюзите. Аз от тази гледна точка подхождам. Имаме голям проблем с това, че когато говорим за предишния съюз – за Варшавския договор, в който бяхме член и в който ползвахме някаква колективна сигурност, тогава имахме силна армия, която трябваше да устои в южноевропейския театър на военните действия на армиите на Турция и на Гърция. Поне по отношение на авиацията този паритет го имаше. Той беше важен, защото небето можеш да го наситиш с повече самолети, отколкото сухопътните направления, които са доста добре затворени с планините в южната част на България, със сухопътни войски. Така че, когато се разпадна Варшавският договор, ние имахме една изключително добра отбранителна система, която следващите години, за съжаление, ние загубихме. Аз очаквах, че влизането ни в НАТО ще ни докара може би по-малка, може би по-евтина, но също толкова боеспособна и високотехнологична армия. Уви, това не се случи. Какво стана? Купихме осем самолета – осем чертежа на самолети от завод, който не е произведен още, или наскоро казаха, че е започнал може би работа, тоест ние нямаме никакви бойни способности, поне по отношение на авиацията, която добре познавам. За мен това беше една чисто корупционна сделка, за която аз съм пуснал сигнал, доста аргументиран, до главния прокурор. И в момента виждаме, че „Продължаваме Промяната“ всъщност представляват: „Продължаваме да поръчваме несъществуващи самолети от несъществуващ завод и ги плащаме с реални пари, които взимаме на заем от дълговете на децата ни.“ Това определено не ми харесва. Нали, залата като цяло ще реши какво и как да прави, но не е това добрият начин. Това е и господин Белев, отговорът на Вашата реплика. Всъщност аз нямам нищо против Финландия, нищо против Швеция, и не считам, че България трябва да има териториални претенции към тях, както се шегуват, или каквото и да било друго. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Напротив, това, което ме притеснява, по-скоро бих го казал като забележка към тези държави и едно предупреждение, те да погледнат на нашия опит – влизането ни в НАТО, което не донесе кой знае какви бойни способности и преимущества, и внимателно да помислят, защото малко се притеснявах, че твърде набързо взеха решение в една динамична обстановка и може би правят някаква грешка, но това си е в крайна сметка техен избор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но аз бих казал, гледайки България, да мислят за себе си и да поставят техните собствени интереси на първо място. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно темата е доста интересна, свързана с ратифицирането на протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция. Чуха се в предишни изказвания как този ден или акт е исторически. Факт е, че е исторически, но исторически беше денят 5 юли, когато в сградата на НАТО в Брюксел посланиците на страните от НАТО подписаха този договор за присъединяване на двете страни да станат пълноправни членове. И уважаеми колеги, госпожи и господа, това е един формален акт, нищо повече. Формален акт на две страни, които от много отдавна са партньори в този алианс, участват в съвместни мисии, обмени и всичко, което включва като сигурност, стабилност, обмяна на опит в страните – членки към Северноатлантическия договор. Нещо повече, двете страни – Швеция и Финландия, са членове и на Европейския съюз, на Стара Европа, което показва начина на мислене както в НАТО, така и в Европейския съюз. На второ място, неслучайно този акт се случва в този момент, когато светът като цяло се променя. Светът като цяло, бих казал, че се преструктурира и може би самата Стара Европа има нужда повече от всякога от ясна, сигурна, стабилна отбрана и взаимодействие. Бих казал дори, искрено се надявам и други страни да последват примера на Кралство Швеция и Република Финландия, защо не Сърбия, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители? Ключовото, както в моето изказване започнах, е юридическият акт, който се случва в момента. Това е разширяването на НАТО, бих казал и на Европейския съюз, и това говори за едно развитие – и не само това развитие касае интензивно, това е победа за всички членове на Северноатлантическия договор. Нещо повече, по никакъв начин това разширяване, това развитие няма да повлияе на някакви други структури или на някакви други страни. Дори имаше изявление от страна на Русия, че те нямат нищо против това разширяване и не виждат някаква заплаха за страната си в това направление. Затова, както и в началото на изказването колегата заяви, „Движение за права и свободи“ ще подкрепи тази ратификация и се надяваме в скоро време и други държави да последват този хубав пример. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз не мислех да се изказвам, но ме провокира отново повдигането на темата за ценностите и задаването на въпроса: „Какви са тези ценности?“ Аз този въпрос съм го чувал и друг път, особено откакто се появи тенденцията да се занимаваме с това да има в България и така наречената друга гледна точка, тоест гледната точка на Кремъл. Разбира се, на никого не може да му бъде отнемано правото да предизвика наратива, който има и НАТО, който има и Европейският съюз. В крайна сметка тези, които стоим зад тези ценности, трябва да ги обясняваме. Така че това е един вид услуга, разбира се. Когато се пита – какви са тези ценности, ние трябва да можем да направим сравнение. И фактът, че в момента НАТО се разширява, трябва да ни говори за едно-единствено нещо, а именно, че съществува тежък цивилизационен разлом, който в момента слага ясна граница. Швеция и Финландия искат да заявят пред целия свят – Urbi et Orbi, къде стоят, на коя страна на този цивилизационен разлом са застанали те. Когато си говорим за ценностите, аз ще спомена само няколко и каква е разликата между това, което брани НАТО, и съществуващия ред в самата Русия. Няма да кажа дори Руската федерация, защото Руска федерация е само на хартия, там никаква федерация няма. НАТО брани ценност, като свобода на словото. Свобода на словото, която в Русия липсва. Журналисти платиха с живота си – като Анна Политковская, а други, като Александър Невзоров, Виктор Шендерович и много други, бяха принудени в последно време да напуснат Русия поради простата причина, че си позволяват да критикуват войната. Това е една от разликите. НАТО брани ценност и концепция, като разделението на властите, което пази от диктатура. Разделение на властите, което в Русия отдавна беше унищожено, както разделение на властите, класическото – законодателна, изпълнителна, съдебна, така и разделението на властите по отношение на разделението местна власт – централна власт. В Русия отдавна такова нещо няма. Всичко е вертикално, всичко е централизирано, всичко се командва от един-единствен център. НАТО брани и върховенството на правото като ценност. Аз не казвам, че демократичните държави и държавите – членки на НАТО, са постигнали някакво идеално състояние по отношение на върховенството на правото, но това е въпрос на еволюция и на разговор за това как да го подобряваме това върховенство на правото, както и в нашата държава. В Русия такова нещо няма – съдилищата са подчинени на централната власт, там се издават присъди така, както пожелае Кремъл, особено по отношение на хора, които имат проблем с това да се примирят с властта на определени хора, а който…

Не, не! Обяснявам ценностите, обяснявам каква е разликата.

Моля Ви, господин Вигенин. Ако обичате! Есенцията на моето изказване я оставете на мен. (Реплики от „БСП за България“.)

Аз не виждам безредици в залата, господин Вигенин!

Господин Председател, нямам…

Аз говоря неща… Господин Вигенин, сега с Вас ли ще споря, или ще ме оставите да си довърша изказването.

Не съм убеден, че е във Ваша полза да спрете точно това изказване.

Не, аз може да не съм по-специален, въпросът е, че говорим за…

Въпросът е, че говорим за фундаментални неща и аз не мисля, че казвам нещо, което да трябва да скандализира някого. Не са ли същите тези принципи, записани в нашата Конституция?

И когато говорим за цивилизационен разлом…

…не е ли точно това, което ни разделя?

Законопроектът, който обсъждаме, е пряко свързан с това, което говоря, господин Вигенин. (Реплики от „БСП за България“.) Има пряка връзка с това, което говоря. (Реплики.)

Честните и свободни избори са също нещо фундаментално, което е ценностно важно за НАТО и което НАТО брани. Такова нещо в Руската федерация, като честни и свободни избори, не съществува, както и правата на човека. Но тъй като усещам, че част от залата, особено вляво, се превъзбужда, тъй като не знаят как да обяснят на избирателите си именно тази цивилизационна разлика, ще Ви кажа за последно следното. Аз, разбира се, подкрепям този законопроект не за друго, а защото съм убеден и вярвам, че свободата винаги трябва да бъде по-добре въоръжена от тиранията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)

Дотук изказванията имам чувството, че сме се върнали 81 години назад във времето. Защото през 1941 г. имаме същия казус. Тук, в тази зала, малко след 22 юни се обсъжда приемането на Финландия в Тристранния пакт. Ние не за първи път ще станем съюзници с тази държава, били сме съюзници с нея от 22 юни 1941 г. до малко след 9 септември 1944 г. В тази връзка, понеже тук се говореше много за европейски ценности, за стара Европа, за нова Европа, за съюзи, за ангажименти, искам да Ви прочета нещо, което е от Държавния алманах – България има тогава държавни алманаси, които са били до 1944 г., издавани от държавата, който се казва „България – 1944 г.“ В него има две много интересни статии. Едната касае Тристранния пакт и присъединяването на Финландия към него, другата касае обявяването на война на Съединените щати и Великобритания през декември 1941 г. Какво четем, когато отворим страниците за Тристранния пакт? Повтарям за тези, които не са запознати – това е съюзът на нацистка Германия, фашистка Италия и Япония. Държавната позиция на България: „Присъединяването на България към Тристранния пакт беше едно събитие от грамадно, бихме казали – от световно значение, и все пак не измени водената преди това от България политика. Тъкмо напротив, то е в пълна хармония със стремежите на българския народ към правда, равенство, свобода, мир и европейски ценности.“ Както виждаме, европейските ценности не са от вчера. Когато говорим за следващия момент – присъединяването на Финландия към тази организация, която се бори за европейските ценности и за нова Европа – тук, когато говорим за обявяването на война от България на Съединените щати и Великобритания, четем следното: „Най-същественото в случая обаче, и то трябва да се подчертае дебело, че както каза министър-председателят, България не гледа на обявяването на война на Съединените щати и Великобритания като на едно чисто договорно задължение, а взема своето решение от чувство на солидарност и от искрено желание да допринесе за създаването на една нова Европа.“

Това по темата ли е?

Понеже тук има подвиквания за темата, темата е…

…че в момента реално повтаряме една и съща грешка, която сме повтаряли преди 80 години. Същите неща, които на нас са ни ги обяснявали като народ преди 1944 г., ни ги обясняваха след 1944 г. и ни ги обясняват след 1989 г. Историята по принцип е учителка на народите, от която, за съжаление, никой не се учи. В този момент, когато някой повтаря грешките на собствената си история, той е обречен да ги повтори 10 пъти по-зле и 10 пъти по-тежко. Това, което се случва в момента, е ни повече, ни по-малко повторение на това, което се е случило през летните дни на 1941 г., точно преди 81 години, почти по същото време, между другото, защото на 22 юни 1941 г. Тристранният пакт напада Съветския съюз. Така че когато говорим за тези лицемерни европейски ценности, като говорим за изграждане на нова Европа, като говорим за тирания, като говорим за свобода, нека да не забравяме, че това са толкова изтъркани думи, които в устите на политически лицемери, превърнали продажбата на българския национален интерес и превърнали продажбата на българската държавност и държава в свое препитание, от което се хранят грозно и недостойно, просто няма смисъл да коментираме каквото и да било. Истината е, че ние трябва да гледаме единствено и само българския интерес, който в момента, ако им зададем въпроса: „Какъв е точно смисълът от присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО и какво точно е дала НАТО?“, мисля, че отговорът ще бъде напълно еднозначен: откакто България влезе в НАТО, три пъти намаля отбранителната способност на българската войска, ако въобще можем да говорим за наличие на войска. Нашата държава в момента е изцяло зависима от чужди сили, за първи път в своята история. Откакто съществува Третата българска държава, има чужди военни сили на наша територия, ние нямаме никакъв контрол над тях. На практика България е полуокупирана държава, на територията на която в момента има военни контингенти на пет държави, чакаме на още две.

Приключвам. Благодаря, господин Вигенин. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това предложение, защото в никакъв случай то не отговаря на българския национален интерес. Ще повторим за пореден път една и съща грешка. А когато един човек повтаря грешките, въпреки че ги е правил вече, и знае, че не бива да се повтарят, този човек или е национален предател, или е завършен глупак. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС предлагам току-що приетият Законопроект за ратифициране да бъде гласуван и на второ четене.

Предлагам сега, в рамките на заседанието.

Благодаря, господин Председател. Предлагам: „ЗАКОН за ратифициране на протоколите към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция Член 1. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия, подписан на 5 юли 2022 г. в Брюксел. Член 2. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Кралство Швеция, подписан на 5 юли 2022 г. в Брюксел. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. След малко ще имаме процедура за допуск. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха Андрей Цеков – заместник-министър на финансите, и Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Цеков. С ратифицирането на Меморандума се осигурява основата за сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и програмите, съфинансирани от Кохезионната политика на Европейския съюз за програмен период 2021 – 2027 г. Потенциалните сфери, в които Европейската банка за възстановяване и развитие ще осигурява техническа помощ по еврофондовете, са: подобряване на конкурентоспособността на частния сектор, подкрепа за изпълнение на инфраструктурни проекти, подкрепа за реформи и декарбонизация на енергийния сектор, финансови инструменти, подготовка и изпълнение на реформи в публичния сектор. Съгласно Меморандума подкрепата за проекти ще бъде осъществявана от Европейската банка за възстановяване и развитие въз основа на индивидуални споразумения, които ще бъдат подписани с институции, отговорни за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и кохезионната политика, и ще бъде финансирана чрез ресурси от съответните европейски фондове. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за допуск в залата следните лица: Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите; Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет, и Милена Пеневска – държавен експерт в дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Това е по повод и на Законопроекта, който току-що чухте, и на Законопроекта с Комисията – за двете точки. Благодаря.

Преди да бъде изчетен следващият доклад, господин Председател, от името на групата искам да попитам и господин Сабрутев: той виждал ли е Меморандума, защото в Комисията са гласувани мотиви и решение? Никой от колегите не е виждал Меморандума като Меморандум. Не че имам претенции към съдържанието, но е абсурдно цяла зала да гласува нещо, което не е виждала. Някак си е странно. Разбира се, господин Стойнев може да ме опровергае, но в Комисията колегите Меморандума като текст не са го виждали, няма го и в Решението на Министерския съвет, няма го и на сайта на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Само да поясня, че Меморандумът е изпратен на всички народни представители. Ние в Комисията по въпросите на Европейския съюз го имаме, абсолютно всички. Меморандума, да. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 –2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Андрей Цеков – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерски съвет, и госпожа Милена Паневска – главен експерт на „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Предложеният проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост цели да осигури нормативната основа за сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие по Европейските фондове за програмен период 2021 – 2027 г. С подписването на Меморандума с Европейската банка за възстановяване и развитие ще могат да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ въз основа на образец на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти с Европейската банка за възстановяване и развитие, който е приложение към Меморандума. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз с 12 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, № 47-202-02-19, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021 – 2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост, подписан на 30 май 2022 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Андрей Цеков – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите, господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет, и госпожа Милена Паневска – главен експерт на „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Предложеният Законопроект на Закона за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България е в резултат от прието Решение за изпълнение на Съвета 8091/22 за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България от 4 май 2022 г. Целта на Споразумението за финансиране е да се определят правата и задълженията между страните и условията, приложими към финансовото участие, предоставено с оглед на задоволителното изпълнение на етапите и целите на реформите и инвестициите от България съгласно решението за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост. Резултатите, които се очаква да бъдат постигнати с приемането на предложения акт на Министерския съвет и с предложеното за ратификация споразумение за финансиране, са стартиране на финансовото изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, създаване на нормативна рамка за гарантиране на ефективното изпълнение на предвидените реформи и инвестиции от България и е предпоставка за подаване на първо искане за плащане към Европейската комисия. Сключването на Споразумение за финансиране е в изпълнение на чл. 23 от Регламент 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. Конкретните права и задължения, които се определят със Споразумението, са в съответствие с чл. 22, параграф 2 от Регламент 2021/241 и са свързани с извършване на регулярни проверки дали предоставеното финансиране е било използвано правилно, дали предвидените етапи и цели по отделните реформи и инвестиции са били изпълнени, съответно да бъдат предприети подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на измами, корупция и конфликти на интереси, двойно финансиране, както и дължими правни действия за възстановяване на средства, които са били неправомерно усвоени. Предложените промени със Закона за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България няма да имат пряко отражение върху държавния бюджет на Република България. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага с 11 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Андрей Цеков – заместник-министър на финансите, и Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Цеков. В изложението си той посочи, че Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост се сключва в изпълнение на чл. 23 от Регламент на Европейския съюз 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. Сключването на Споразумение между Европейската комисия и съответната държава членка поражда индивидуално правно задължение по смисъла на Финансовия регламент. Целта на Споразумението за финансиране е да се определят правата и задълженията между страните и условията, приложими към финансовото участие, предоставено с оглед на задоволителното изпълнение на етапите и целите на реформите и инвестициите от България. В Споразумението се предвижда извършването на регулярни проверки дали предоставеното финансиране е било използвано правилно, дали предвидените етапи и цели по отделните реформи и инвестиции са били изпълнени, съответно да бъдат предприети подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на измами, корупция и конфликти на интереси, двойно финансиране, както и да бъдат предприети правни действия за възстановяване на неправомерно усвоени средства. С ратифицирането на Споразумението за финансиране се стартира финансовото изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и се създава нормативна рамка за гарантиране на ефективното изпълнение на предвидените реформи и инвестиции в България, като всичко това е предпоставка за подаване на първо искане за плащане към Европейската комисия. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 47-202-02-20, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване, тъй като по време на обсъждането не са направени предложения за изменения и допълнения на Законопроекта.

Благодаря Ви, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, подписано на 4 юли 2022 г.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Преди повече от един месец нашата парламентарна група внесе в Деловодството на Народното събрание Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол до производителя на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Разбира се, това се наложи най-вече заради галопиращите цени на горивата. Днес нашата парламентарна група, достатъчно последователно действаща, предложи още един Проект на решение на Народното събрание, който вече е внесен в Деловодството му, а именно: да задължим Министерския съвет да изработи механизъм за успокояване на цените на всички видове горива – говоря за А-95, газ, както и дизелово гориво, на нива от 2,70 лв. за литър. Мотивите ни във връзка с предложението за създаване на Временната комисия са актуални както за днешния проект за решение, който сме внесли в Деловодството на Народното събрание, така и за предложението за създаване на Временната комисия, защото за нас е изключително важно да се установят абсолютно всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Както знаете, с приемането на Шестия санкционен пакет срещу Руската федерация държавите членки приеха спирането на доставки на суров петрол с произход от Руската федерация до държавите членки, като по този начин се считаше, че ще се ограничи достъпът до свеж финансов ресурс към Руската федерация като агресор, като този ресурс би могъл да се използва за военни цели. Допуснаха се две изключения. Едното е спрямо държавите, които ползват руски суров петрол по нефтопровод „Дружба“, а второто е доставките за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Знаете, че дори министърът на финансите в оставка поиска дерогация. Според нас изнуди Европейската комисия, за да има подобна дерогация, ние неведнъж сме твърдели, че това би било политическо лицемерие, защото спрямо доставките и спирането на доставките на руски газ нямате нищо против, а спрямо доставките на руски петрол толкова бяхте силно притеснени и загрижени за пазара, че дори поискахте изключения от Европейската комисия. По отношение на българската рафинерия, тя разполага с терминал за разтоварване на суров петрол на пристанище Росенец, на което могат да акостират кораби от цял свят. Точно в тази връзка създаването на една такава комисия е безкрайно наложително, която да изясни всички факти и обстоятелства и причините българското правителство да отстоява позицията за въпросната дерогация от Шестия санкционен пакет за рафинерията, която, отново подчертавам, може да посрещне танкери от цял свят. Моля, тези танкери, за които говоря, да не се бъркат с онези митични танкери, които ние вече повече от два месеца очакваме. Припомням, че те трябваше да пристигнат на 8-и и на 23 юни. Онези митични танкери, за които не знаем дали дойдоха, с втечнен газ от Америка, на какви цени са договорени, довчера се твърдеше, че газът ще бъде доставен на четири пъти по-ниска цена. Припомням, че това са твърдения на началника на кабинета на министър-председателя, както и на самия министър-председател след посещението му в САЩ и неясно с кого проведени и договорени срещи. Отново повтарям, че тук става въпрос за друг вид танкери, които доставят петрол. Затова е много необходимо тази комисия да заработи и ние сме предложили в мотивите тя да бъде създадена на паритетен принцип, а именно предлагаме: „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол до производителя на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. 2. Временната комисия да се състои от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател:… Членове:… 4. Временната комисия установява всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол до производителя на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. 5. Разглежда и анализира документите, свързани с установяването на съдържанието, страните, предмета на приетите и подписани документи, в това число и договори, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, Министерството на енергетиката и Министерския съвет. 6. Да установи причините за поисканата дерогация от Европейския съюз за внос на руски суров петрол. 7. Временната комисия да изготви доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства. 8. Временната комисия се избира за срок от 1 месец.“ Предвид обстоятелствата, че не е ясно какъв ще е животът на Четиридесет и седмия парламент, бихме предложили и по-кратък срок за действие на Временната комисия като редакционна поправка. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Първо, благодаря на колегите от ГЕРБ, които успяха да ни изпреварят с около 40 секунди при внасянето на Проекта за решение за комисия. От „Демократична България“ от месеци сме повдигнали въпроса по отношение на „Лукойл“ и проблема, който съществува в рафинерията. Тя е от особена важност за българската икономика и особено важна за нашата енергийна независимост. От тази гледна точка считаме за необходимо създаването на тази комисия, чиято цел трябва да бъде внимателно да се анализира какви са възможностите България да може да си доставя, въобще горивата в България да са на много по-ниски цени, българската държава например да дава петрола за преработка на рафинерията и вместо търговци като „Литаско“, които всъщност са собственост на „Лукойл“, да печелят от разликите, в отстъпките за сорт Urals, тази печалба да остава в тези, които зареждаме на бензиностанциите. Това е свързано и с енергийната ни независимост, която е част пък от геополитическата ни независимост, и нашето мнение е, че за да бъде България енергийно независима, трябва да има нулева енергийна зависимост от Русия. Конкретното решение е: РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за проверка на обстоятелствата, свързани с увеличение на цената на суровия петрол, закупуван от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, управлението и дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и действията, предприети от държавата Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за проверка на обстоятелствата, свързани с увеличение на цената на суровия петрол, закупуван от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, управлението и дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и действията, предприети от държавата. 2. Временната комисия се състои от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател:.. Членове:.. 4. Временната комисия установява всички факти и обстоятелства за периода от 1 януари 2015 г. до 31 май 2022 г., свързани с доставката на суров петрол от производител до „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в това число използвани посредници, предприетите действия от представителите на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, разликите между борсова и покупна цена, управлението и дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. 5. Временната комисия разглежда и анализира документите, свързани с установяването на съдържанието, страните и предмета на приетите и подписани документи, в това число и договори, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, Министерството на енергетиката и Министерския съвет. 6. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си, установените факти и обстоятелства. 7. Временната комисия се избира за срок от 2 месеца.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Преди един месец предложихме да има комисия за „Лукойл“ и колегите от ГЕРБ спряха това предложение. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Гласуваха, то не се случи, а можеше вече тази комисия да е сформирана, да е свършила работа. Ние предлагахме съществуваща комисия да поеме и тези функции. От една страна, колегите говорят за голяма загриженост, притесняват се как един лев им се губел, губел им се е един лев и когато ние казахме: ама, нека да има комисия, която от началото на юни да работи по тази тема, Вие гласувахте против. Това на мен ми звучи като човек, който на думи твърди едни неща, на дела прави други, извинявайте. Така че да видим днеска от втори опит какъв ще бъде резултатът от гласуването. Колеги, по-важният въпрос е следният: има проблем в цената на горивата в България наистина и какво може да се направи? Аз слушам тук колегите от ГЕРБ един месец по тази тема, те са много притеснени, но не чух нито едно конкретно предложение – какво да се направи? А ние имаме няколко много важни съвсем конкретни неща. Първото вече беше прието – за прозрачност на капацитетите на данъчните складове. Да, за съжаление, от 1 януари 2023 г., но след много години най-накрая това предложение е прието. Казваме, че трябва КЗК, която да проверява и санкционира, каквато нямаме, и която, за съжаление (реплики от ГЕРБ-СДС), да, много години нямаме наистина и която не е приета. Поискахме от Министерството на енергетиката смяна на представителя на държавата, защото установихме, той, разбира се, е назначен по времето на ГЕРБ, това е същият човек, който е подписал ангажименти по „Белене“ без съгласието на Министерството на енергетиката, и тогава е преценено, че това е най-подходящият представител на държавата в „Лукойл“ от страна на хората, които тогава са управлявали от ГЕРБ. Слабост е, признавам, на министъра на енергетиката, колеги, че тази смяна за цялото това време не се състоя, макар че ние зададохме серия от въпроси, с които показахме, че този човек няма доклади за своята работа, не отчита своята дейност, което означава, че той и не работи в синхрон с Министерството на енергетиката и въпреки това до момента не е сменен. Да, това действително е така. Това е слабост на сегашния министър на енергетиката и ние, както казваме грешките на предишното управление, същото правим и за сегашното, по същия начин, същия подход. И най-накрая резултатът е следният: нарочно беше забавена комисията „Лукойл“, но сега вече тя може да бъде създадена и надявам се бързо да започне да функционира и да взима решения, защото, колеги, цените на горивата наистина са сериозен казус. Това спира развитието на икономиката особено в условията на криза и ние трябва да разграничим два въпроса – международния аспект и вътрешните проблеми на България, които ги има от много години и те не са решени. Ние трябва и по двете да вземем решение. Така че накрая Ви призовавам към следното, не стига да кажеш… Вижте, ако си журналист в хубав български вестник, може да излезеш и да кажеш: много ме притеснява този един лев, дето ми се губи. Ако си обаче народен представител, трябва да кажеш: аз виждам тези три-четири решения. Ние Ви казахме нашите решения. Сега с голямо вълнение очаквам и другите парламентарни групи да си кажат решенията. Призовавам всяка група – кажете как да има повече конкуренция, да има повече прозрачност и по-ниски цени на пазара на горива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Господин Димитров, слушах с внимание Вашето изказване и останах с впечатлението, че Вие сте под формата на опозиция и в този парламент. Вие предлагате решения, Вие настоявате този да бъде сменен, тази законодателна инициатива да бъде приета, но фактът е следният, че от една година, хайде да кажем от живота на този парламент, вече осем месеца, цената на горивата, която българските граждани плащат и българският бизнес плаща, расте, и то несъразмерно с цената на суровия петрол, който се преработва в Бургас – „Лукойл Нефтохим“. Това искаме да изясним и затова сме направили нашето предложение като парламентарна група – тук не се състезаваме с Вас, ние за този проблем говорим от много време. Защо българските граждани плащат с лев над справедливата цена, така да се каже, цена, която не съответства на покачването на международните пазари на петрола, който основно се преработва в бургаската рафинерия? Да, наистина Вие имахте една законодателна инициатива, която и ние подкрепихме, за достъп на повече играчи до складовете за петрол и за горива, но същевременно, без да увеличите капацитета на тези места, където може да се съхранява. Докато същевременно обаче именно Вашата парламентарна група и управляващото мнозинство закри Държавната петролна компания, която беше създадена с основна цел именно до нейните складове, които вече са изградени митнически складове, да има достъп свободният пазар, тоест повече вносители на горива да могат да се възползват от тези изградени капацитети. И съгласете се, че това, което Вие предложихте и беше прието, няма да увеличи достъпа, а просто ще бъде една справка кой може да се класира. Е, да, обаче те, когато са на един играч на пазара, той може да запълни този капацитет и те да не бъдат свободни, та други да се включат и да складират своите горива. Така че то е добро намерение, но де факто няма да реши нито един проблем. Благодаря.

Господин Председател, господин Димитров, съвсем сериозно: дайте да Ви изберем за председател на нещо, на всички ще ни олекне. С всяка тема, която Ви е важна на Вас, да не ни занимавате, защото за всяка тема Вие си говорите за краставиците. Ясно, сега ще е КЗК, преди беше друга темата, там, където Ви е погледът, ние с това трябва да се занимаваме. Е, да, ама не! Сега, ако ще говорим за „Лукойл Нефтохим“, Вие като представител на управляващото мнозинство имате предостатъчно ресурси да свършите малко работа, за да не се налага опозицията тук да иска създаване на подобни комисии, да не говорим още по-странното – Вие да използвате инструмент на опозицията, за да контролирате управлението! Защото много добре знаете, че все още има златна акция, която е в един от коалиционните Ви партньори в другия край на залата. Много добре знаете, че в момента Вие, с Ваше участие, се прие една мярка, която българските граждани се оплакват, че малко трудно работи, особено в по-малките населени места. И това, което е по-лошо, че направихте такъв дизайн на мярката – говоря за 25-те стотинки, че в общи линии тя дава предимство на големите вериги бензиностанции и убива малките. Нали знаете, че за това говоря, говорейки за конкуренция? Защото, като говорите за КЗК, не е само личните Ви амбиции за КЗК, а въпросът е реално какви мерки създавате, така че да има реална конкуренция, да се създава среда на конкуренция. Вие бяхте участник в това. Колкото за „Лукойл Нефтохим“ – кой го е продал, кой го е приватизирал, по кое време, дали Вие сте част от тази партия, дали сте били председател на тази партия, дали сте пряко свързан с човека, който е приватизирал – Вие можете да си отговорите в дупликата, но ние всички в тази зала знаем отговора. И пак питам: къде е управлението? Ние днес цял ден си водим дебати. Първо беше за НАТО и за евро-атлантическата ориентация на България, после беше за Плана за възстановяване. Никой не излезе тук от правителството да каже две думи. Къде е правителството? Къде е Вашето правителство, господин Димитров?! Благодаря Ви. (Единични реплики от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Господин Димитров, искам да Ви кажа, че в своето изказване казахте няколко полуистини и една от най-ярките е, че заявихте тук, че Комисията, която би трябвало да работи, не се е свикала. Само ще Ви припомня, че все още имате управляващо правителство, все още имате председател на Народното събрание. Нямаше избран председател на комисия, но Вие можеше да се обърнете към председателя на Народното събрание да свика Комисията, да започне да работи и да определи човек, който да е изпълняващ длъжността председател. Защо не го направихте лично Вие, господин Димитров? Защо? Не е хубаво това, което правите. По-скоро има по-подходяща дума за „хубаво“, да не я употребявам сега, но това, което казвате, е, меко казано, лицемерие. По отношение на министъра, хубаво обяснявате как сте задавали въпросите и как сте го питали. Извинявайте, Вие управляваща коалиция ли бяхте допреди няколко седмици или не? Кой беше виновен за това, че човекът, назначен от ГЕРБ, Вие седем месеца не го уволнихте и не го сменихте? ГЕРБ ли пак са виновни, или може би ВЪЗРАЖДАНЕ са виновни за това, че Вие нямате сила да го направите? Припомням, защото явно услужливо забравяте да споменете. Вие и в момента управлявате, правителството в момента управлява, то е Вашето министерство, Вашият министър председател, а Вие задавате въпроси и от тази трибуна демагогствате и обвинявате всички други, но не и Вас. Искахте да вкарате този проблем в комисия, която и без това не може да насмогне да обсъжда другите проблеми с газа и за това какво направи Вашето правителство с Вашия министър председател и с Вашия министър на енергетиката – да стигнем дотам, че да нямаме газ. Няма! Същото нещо и за „Лукойл“ – отново услужливо се криете зад ГЕРБ. Не се крийте! Вие сте абсолютно същите като тях, няма никаква разлика.

Уважаеми колеги, направихте реплики на моето изказване, аз Ви призовах да кажете Вашите конкретни мерки. Ние от „Демократична България“ имаме четири такива. И така, какво чухме от ГЕРБ? Нито една мярка! Какво чухме от ДПС? Нито една мярка! И така, какво чухме, разбира се, от Цончо Ганев и ВЪЗРАЖДАНЕ? То е ясно – нито една мярка! За това става въпрос. Сега, по отношение на Комисията. Ние предложихме преди един месец съществуваща комисия с председател от ГЕРБ – господин Даниел Митов, да поеме и тази тема, за да бъде инструмент на опозицията, да се възползва опозицията от този въпрос и след един месец вече можеше да има резултати. Но Вие казахте, че това не трябва да се случва, гласувахте против и спряхте работата на тази комисия. Вие на практика я провалихте! За това става въпрос. На колегата от ГЕРБ, който ме пита за данъчно-акцизните складове. Уважаеми колега, Вие сте в този парламент, не сте били в предишни. Само да Ви кажа: Вашите колеги от ГЕРБ твърдяха, че проблем с данъчно-акцизните складове няма! Наложи се да ги съдим, водихме дела, не ни даваха информация! Всички въпроси кой е собственик на данъчно-акцизните складове са наши и те са задавани година след година. Вие твърдяхте, че няма проблеми и ако не ми вярвате, поканете колегата Кирил Ананиев да Ви обясни как той, понеже не ни даде тази информация, ние заведохме дело и чрез дело получихме тези данни и разбрахме кои са реалните собственици и съдът гарантира достъпа до информация. За това става въпрос! Но колеги, отново искам да Ви върна към най-важното съдържание на разговора. Ние от „Демократична България“ много внимателно слушаме притесненията на ГЕРБ за цените на горивата. И ако ставаше въпрос, както казвам за анализ, достоен за някоя медия – много хубаво, но чакаме да чуем мерките. Питаме Ви: как ще свалите, колеги, цените на горивата? Не, не, то това е, трябва да има конкуренция в идеи, конкуренция в мерки. Моля да не викате от място, ако имате да кажете нещо, заповядайте. Защото другото са само констатации, колеги. Другото са общи приказки, които не водят до резултати. А иначе истината е, че в този сектор много години нарочно не се предприемат мерки. Ако желаехте от ГЕРБ, не ми казвайте сега, че можело да се използват държавни складове – за 12 години можеше да го направите. Защо не го направихте за 12 години? Защо не го направихте? Тази компания се предложи 2020 г., а Вие управлявате много години преди това. Тоест за какво става въпрос, колеги? Става въпрос за системно нежелание да бъдат предприети мерки. За това става дума – за системно нежелание да бъдат предприети мерки. Това ще се промени обаче, това ще бъде променено. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз усещам горчивината и обидата в гласа на господин Мартин Димитров за това, че този път не е бил той първият, който да говори за проблема с горивата. Опитва се да изкара все едно, че идеята е била тяхна, само че тяхната идея беше да заметат тази тема под килима, като я вкарат в другата комисия с посредниците. И забележете, колеги, още същия ден, в който стана въпрос за тази комисия, ние внесохме нашето предложение и господин Мартин Димитров като част от управляващите партии в това Народно събрание, управляващото мнозинство, един месец не внася точката за разглеждане в дневния ред. Господин Димитров, и Вие носите отговорност за тази работа, защото Вие чрез Вашия председател на групата участвате в Председателски съвет и определяте дневния ред на заседанията, тоест Вие носите отговорност за това, че един месец дори не включвате темата в дневния ред. Не сте нито Вие, нито съм аз първият, който заговори за проблема с „Лукойл“ тази година. Истината е, че това го направи Генка Шикерова в едно нейно предаване. И след това предаване аз тактично изчаках месец-два, защото това е Ваша любима тема, преди да я повдигна аз. Но едва след като я повдигнах и казах, че левче се губи, Вие излязохте с разни предложения тук за данъчните складове и всякакви комисии и как КЗК не си е свършила работите. Дванадесет години забравихте да кажете, че КЗК не си върши работата. Нищо лошо няма във Вашето предложение за данъчните складове, ние го подкрепихме. В интерес на истината това не е никаква мярка, тя няма да доведе до нищо – в най-добрия случай, господин Мартин Димитров, и това ще го покаже времето, ще окаже влияние върху цената в рамките на две-три стотинки, не на 1 лв. Тоест Вие нямате предложение за 1 лв. И не да имате предложение, и не да го искате от опозицията. Вие казвате: ама все опозицията що не реши въпроса? Ами защо да Ви го решава опозицията? Вие сте управляващите. Седем месеца вече управлявате! Във Вашите седем месеца се появи този 1 лв.! Във Вашите седем месеца. Преди това го нямаше. Преди декември миналата година този 1 лв. го нямаше. Откакто Вие сте на власт, левчето се появи и всеки месец става все по-голямо и по-голямо това левче, господин Димитров. Вие сте управляващи и трябва да носите отговорност за това, което се случва в „Лукойл“, а не да се изказвате като част от опозицията в това Народно събрание. Ако искате да бъдете опозиция, може да напуснете Вашата парламентарна група, защото те явно не Ви слушат нито за дневния ред, нито за проблемите с „Лукойл“, да станете независим народен представител и да се изказвате така, както го правя аз. И понеже три-четири пъти попитахте: ама къде са Ви мерките? Вие нямате мерки. Да! Сега ще Ви кажа. Пак Ви повтарям: не е работа на опозицията да върши работата на правителството. Но в този случай пак го направихме – внесохме предложение, с което искаме Народното събрание да задължи Министерския съвет да предприеме действия. И сега ще Ви кажа, аз обявих по медиите част от мерките още преди две-три седмици вероятно, но не сте ме чули покрай данъчните складове. Едната от мерките например е да въведем мито върху руския петрол. Въвеждаме мито! Този 1 лв., вместо да го пращат в швейцарската сметка, да го прибира държавата и като го прибере 1 лв. държавата, целия лев, не тези две-три стотинки, за които Вие говорите, държавата ще прибере 3,5 млрд. лв., ще ги раздаде на всички, не само на бедните, но и на бизнеса включително, защото инфлацията се помпа и от горивата. Всъщност има три причини за инфлацията – високата цена на газа, високата цена на горивата и високата цена на тока. В казуса, в проблема с високата цена на тока ние Ви помогнахме. Опозицията, господин Димитров, Ви реши проблема с високата цена на тока. Сега се опитваме да Ви решим и високата цена на горивата. Тоест едното решение е слагате мито, събирате 3,5 млрд. в държавния бюджет и през държавния бюджет давате компенсация. Пазарно ли е решението? Пазарно е. Второ решение, пак пазарно. Вместо „Литаско“ купувате Вие уралския нефт. Защо тази държава лобира, изнасилва, изнудва, извинявайте, не изнасилва, лоша дума използвах, изнудва Европейската комисия да имаме изключение за руския петрол, ако българският потребител не печели нищо, а печели „Литаско“ – швейцарската фирма, швейцарската банкова сметка, която или финансира войната в Украйна, или финансира и войната в Украйна, и офшорни сметки на политици, на управляващи и така нататък. Надявам се ДАНС един ден да провери. Тоест както „Литаско“ купува уралски нефт, купува държавата – БЕХ купува уралски нефт. Както „Литаско“ преработва на ишлеме в „Лукойл Нефтохим“, така и държавата преработва на ишлеме в „Лукойл Нефтохим“. Плащаме на „Лукойл Нефтохим“ там 10 – 20 стотинки на литър, колкото струва, държавата преработва. Горивото излиза на 2,40 лв., държавата слага 10 стотинки печалба и го продава на 2,50 лв. Върна ли се левът на пазара? Върна се! Колко ще струват горивата по бензиностанциите? Два и шестдесет, два и седемдесет. Ето Ви две мерки. Трета мярка. Възлагате – управляващи сте, възлагате на службите – на ДАНС, на Финансовото разузнаване, на каквито имате служби в държавата, да проследи пътя на парите от швейцарската сметка къде отиват, отиват ли в офшорки на управляващи политици, отиват ли в офшорки на членове на кабинета, и в момента, в който ги хванете, ако отиват – и в момента, в който ги хванете, ще спрат да надписват левчето. Даже и преди да сте ги хванали, ще спрат да го надписват това левче, защото ще ги е страх да не ги хванете. Мога да ви дам поне още три примера как с пазарни механизми да върнете това едно левче на потребителя. Така че разбирам Вашата мъка, че някой друг Ви взе темата с горивата този път, защото тя беше удобна дъвка за Вашата коалиция 10 – 15 години, но през тези 10 – 15 години, когато Вие дъвкахте тази дъвка, проблем нямаше, а го има от първия ден на това правителство, както и проблем в много други сфери. Но от първия ден на това правителство цената на дизела и на бензина поскъпна необосновано с повече от 1 лев. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-ДСБ.)

Господин Добрев, ние сме тук да помагаме, затова веднага ще Ви окажем съдействие по Вашите мерки. (Смях от ГЕРБ-СДС.) България не може едностранно да налага никакви мита. Това е общоевропейска политика, тоест Вашето предложение е напълно несъстоятелно и е хубаво, че първо тук го споделихте, та да можем да Ви коригираме. Тоест, ако искате такова нещо – България едностранно мита не може да налага, може да го поиска от Европейската комисия. Така че е хубаво, че споделяте тези работи, за да Ви помагат те да станат изпълними. Защото това, което Вие искате, е напълно невъзможно. Колеги, не е важно кой държал една тема. Важното е да се свърши работа.

Свършете я.

Вашата КЗК, избрана от ГЕРБ, казва, че прозрачността на данъчно-акцизните складове и свободните капацитети е първа мярка и Вие за 10 години не я приемате. Сега ние предлагаме, Вие я подкрепяте и казвате: „Ама тя не е толкова важна.“ А КЗК, която Вие сте избрали, са я сложили на първо място в мерките бе, хора! На първо място! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Сега, виждам вълнението, което е може би малко прекалено, но искам да Ви кажа накрая още нещо. Ако ни бяхте послушали, един месец щеше да има комисия за „Лукойл“, Вие провалихте това усилие и си знаете защо го провалихте.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, много забавно – поканиха Ви да предложите мерки, Вие предложихте три мерки, абсолютно абсурдни. Да допълня на господин Димитров – не знам как може да предлагате ние сами да си вдигаме митата? Пределно е ясно на всички, които се занимават с тази тема, че България не може да го прави. Значи за тази мярка просто е жалко, че Вие го казвате, смешно е. Благодаря Ви, че го казахте, показахте какви неработещи решения предлагате. Освен това, ако се вдигнат митата, това ще отиде към цената на горивата, така че това не само няма да намали, ами ще повиши цената на горивата. Така че, господин Добрев, за всички стана ясно, защо България е 12 години на това положение. Ето, заради такива неработещи предложения, които Вие правите – и некадърни, ако мога да допълня.

Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Виждаме как управляващите тук – аз вече между другото, като гледам как Ви помагат на Вас, ще се объркам скоро да помисля, че Вие сте министър на енергетиката, а от „Продължаваме Промяната“ и от „Демократична България“ са в опозиция. Защото управляващите помагат на опозицията да измисли по-добри мерки за решение на проблемите. Това – в кръга на шегата, която, за съжаление, не е смешна, защото така се получават нещата в момента. Говорейки за митата, тук колегите се опитват да Ви сменят фокуса. България има механизми, по които да поиска подобно нещо – решение от Комисията. Но да не забравяме, че по време на обсъждането на бюджета именно от „Продължаваме Промяната“ признаха, че съществува това левче и че то изтича в посока Швейцария. Също така, след като сте толкова против да се приемат каквито и да е мерки, тогава защо в продължение на три месеца – април, май до средата на юни, блокирахте приемането на решение на Европейския съвет, единствено и само за да може България да внася петрол от Руската федерация. И като говорят, че руският газ подкрепял войната в Украйна, защо не говорят същото и за руския петрол, а продължават масово и да искат, и да увеличават? Между другото, третият Ви план и предложение беше службите да си свършат работата. Службите частично си свършиха работата – има един доклад, внесен в Деловодството на Народното събрание, и призовавам всички, които в момента се опитват да кажат няколко умни неща по тази тема, да го прочетат. Защото там пише отговорите, на които Вие наблягате.

Благодаря, господин Председател. Всъщност какво стана ясно от репликите на две от управляващите партии? Те се концентрираха върху митото, не казват за швейцарските сметки, не казват за офшорките. Една дума не обелват, все едно, че не съм говорил по тази тема. Не казват защо държавата да си купи евтин руски петрол на 70 – 80 долара и като „Литаско“ да си произведе на ишлеме в „Лукойл Нефтохим“. Нищо и по тази тема! Защо ли? Може би, защото точно там се крие отговорът на всички тези въпроси. Но господин Димитров, ще Ви кажа за митото нещо друго. Аз бях наясно, че и двамата ще реагирате по този начин за митото и точно тази реакция очаквах. Но знаете ли каква е моята дуплика? Че мито и ембарго имаше върху руския петрол. Нали и той не беше позволен? Както не е позволено да се налага мито, така не беше позволено да се купува и руски петрол, само че за руския петрол Вие направихте пътека до Брюксел. Пътека направихте до Европейската комисия, изнудвахте Европейската комисия, за да купува България руски петрол, за да може „Лукойл“ и „Литаско“ да вземат 3,5 млрд. на година. Обаче, когато става въпрос за мито, което да защити българския потребител и да му намали бензина с 1 лев, няма да направите пътека до Европейската комисия. Ето, в това е разликата. Значи, когато става въпрос да се защитават интересите на „Лукойл Нефтохим“ и на „Литаско“, Вашето правителство направи пътека до Брюксел. Ние сме единствената държава в Европейския съюз, която има достъп до море и която получи изключение от забраната за купуване на руски петрол. Единствената! Заради това, че Вие казахте, че ако не ни се разреши на нас, ние тук ще спираме всички решения на Европейската комисия. Тоест Вие изнудихте Европейската комисия да разреши на България. В чия полза?! В полза на „Литаско“, на „Лукойл Нефтохим“. Защото българският потребител не получи едно левче отстъпка от тези 3,5 милиарда. А сега, когато става въпрос за мито, което пак така е ограничено от Европейската комисия, както и купуването на руския петрол – не сме Ви видели да си купите самолетен билет до Брюксел, не да направите пътека дотам, за да поискате изключение от правилата. И не са само това конкретните предложения, господин Димитров, за намаляване на цените на петрола. Има поне още три, но аз не виждам смисъл да Ви ги изброявам, защото в крайна сметка отговорност за управлението носи това правителство – Вашето, Вашата коалиция. И днес ще го кажа за втори път: моето лично мнение, моята надежда е, че Вие ще продължите да управлявате поне още 6 месеца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, колеги! Гледам и не вярвам на ушите си?! Един път обяснявах, сега ще обясня втори път: изумително е това, което се говори тук, в залата на парламента. Първо, да кажа за трети път. Тук споменаха и колеги. Дами и господа, външнотърговската политика се прави от Брюксел със закон. Република България не може да въвежда никакви мита и никакви акцизи, тя може да предлага, а Брюксел решава. Първо. Второ, даже и Брюксел да реши да увеличи митата, ами, „Добър ден!“ – всяко мито увеличава цената. Какво ще стане с бензина и дизела, като му сложите мито 5 или 10%? Къде отива това мито? Кой ще го плаща? Леля Ви от Саудитска Арабия ли? Не! Ние, които сме на колонката! Как така ще въвеждате мита и ще намалявате цените? Това е изумително, нещо нечувано! Така че нито България може да въвежда мита и акцизи, нито цената ще намалее, тя ще нарасне! Така че забравете за тия мита. Трето, това левче – вече веднъж обясних, обяснявам втори път и последно. Това левче е предизборно, то противоречи на здравия икономически разум поради следната причина. Дами и господа, влезте в интернет. Добивът на петрола в Саудитска Арабия – 1 барел петрол струва между 4 и 6 пъти по-евтино като производствени разходи от петрола в Сибир, защото, дами и господа, петролът в Сибир е надълбоко, а в Саудитска Арабия е плитко, поради което производствените разходи са по-ниски. Вие какво ще искате сега – от Саудитска Арабия шест левчета да Ви върнат в бюджета ли? Вие, като отивате да купувате – обяснявам на достъпен език, домати, Вие питате ли на сергията колко му струва производството на домати? Ами то си е негова работа. Той Ви казва, че цената е 5 лв. Ами тогава другите компании, които продават в България бензин и дизел, те на какви цени продават? И откъде им е петролът? Или досега е бил от Русия, или е бил от Саудитска Арабия, или от други страни тук, от Северна Африка. Кой Ви е казал, че продавачът на бензин и дизел ще Ви каже какви са му разходите и ще си намалява печалбата? Но Вие не казвате нещо друго. То е логично, че ако производителят на петролни продукти има по-ниски производствени разходи поради по-евтиния петрол, неговата печалба би следвало да е по-висока, нали така? Ако разходите са по-ниски, печалбата ще е висока. Само че, колеги от ГЕРБ, 12 години Вие не взехте 1 стотинка печалба от „Лукойл“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) От тази трибуна аз съм поставял въпроса поне 6 – 7 пъти, лично аз, тук има записи, и съм критикувал, че Националната агенция за приходите, към министъра на финансите имаше няколко въпроса – господин Горанов и другия. И го питах защо няма нито една стотинка печалба от „Лукойл“?

А отговорът?

Отговорът какъв беше? Че са на загуба! Единствената рафинерия в света на загуба?! В продължение на 12 години! Сега, за първи път – миналата година, са на печалба.

Колко?

Там, десетина милиона. Така че няма никаква логика, няма никакъв лев, няма никакви разлики. Трябва да се обложи с по-висока печалба „Нефтохим“, ако има по-висока печалба. Това е въпросът. Така че спрете с предизборните акции. И накрая какво излиза? Че някакви пратеници на България са отишли и как казвате Вие – са „излъгали“, са „изнасилили“.

Изнудили.

Са прелъстили Европейската комисия. А може би са я корумпирали! Значи, цяла Европа са малоумници, защото са отишли някакви българи, за да им кажат още 2 години да внасяме петрола. (Реплики.) Какъв е проблемът откъде е петролът? България трябва да си осигури петрол, който има сигурни доставки и на достъпна цена. Дали петролът е от Саудитска Арабия, дали е от Либия, дали е от Русия, няма никакво значение. Точно някой от Вашите шефове, които бяха на лов, на ядене и пиене с шефовете на „Лукойл“ преди – нали им гледахме снимките, точно пък те да поставят въпроса как били имали преференции за „Лукойл“! Така че, вземете се в ръце! Няма никакъв лев, никакви мита не може да качвате. Вземете се в ръце и мислете, преди да говорите. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев! Аз не мога да повярвам на тази метаморфоза, на която ставаме свидетели в последно време по отношение на Вашето говорене за „Лукойл Нефтохим“. Помня за 44-тото народно събрание наистина „Лукойл“ беше тема за Вас – признавам го като член на Бюджетната комисия, много пъти сме коментирали тази тема. Но не мога да повярвам, че сега не Ви прави впечатление този един лев, който за последната една година се появи на цената на бензиноколонките над цената, която съответства с добивания и преработвания петрол в „Лукойл“! Как за Вас това изведнъж изчезна като тема? На Вас не Ви ли е интересно? Аз мислех, че ще бъдете по-постоянен в стремежа си – защо не „Лукойл“, ами тези дружества, които са се появили в последната една година, господин Гечев, взимат един лев от българските граждани над цената на бензина. Явно, откогато имате вицепремиер по икономическите въпроси и членове на Министерския съвет от БСП, това вече не е тема – започвате да говорите за Саудитска Арабия. Всичко това е много хубаво, но ние сме се фокусирали и предлагаме на Вашето внимание да подкрепите, надявам се, тази комисия, която за нас е изключително важна, защото ще даде отговори и на българските граждани – защо плащат в последната година такава цена на горивата? Защо са се появили фирми, които на ишлеме преработват, доставят и после на бензиноколонката кражбата е не 150 млн. лв., които Вие от бюджета дадохте за компенсация 25 стотинки на литър гориво, ами е по 10 млн. лв. на ден, тоест 300 млн. лв. на месец някой реализира като свръхпечалба или необоснована печалба, а Вие тази тема не я дискутирате. Мисля, че е изключително важно да изясним тази тема. Запознайте се със секретния доклад на ДАНС. Искаме да го направим, да разобличим тази схема на управляващите в тази комисия, за да помогнем на българските граждани и бизнес и да намалим цената на горивата в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Гечев, направихме анализ на цените на горивата в 100 държави и се оказва, че средният ръст на горивата в световен мащаб е 42% – говорим за цените на горивата на колонка. В България цените на горивата са се покачили с 37%. И понеже предадохте няколко безплатни урока тук на хората от ГЕРБ, може ли да им обясните, че всъщност една от причините средното нарастване в света да е по-голямо от средното нарастване на цената в България всъщност е ниският акциз и ниското мито и всъщност да е абсолютен контрапункт на това, което казаха. Пак повтаряме, това е абсолютно необосновано, тяхното предложение е абсолютно неработещо. По друг Ваш въпрос. Имаше внушение от трибуната, че е излизал някъде 1 лв., отивал в нечия сметка. Всъщност – понеже този въпрос се повдига доста често от тази трибуна, стана ясно за един друг 1 лв., който отива някъде, но там е много ясно къде отива. Една община на ГЕРБ – Столична община, плаща на частните фирми с 1 лв. повече, отколкото плаща на общинските фирми, или беше обратното. Може ли да ни припомните: този 1 лв. в коя сметка отива и там вече не е ли ясно кои са хората зад тази община и в тази партия и къде отиват тези пари? И трето, трябва ли всички бизнеси в България, които получават марж, господин Гечев, който е повече от 1 лв., да се притеснят, че господин Добрев и ГЕРБ ще дойдат за бизнесите им, ще направят комисии да разберат защо те имат 1 лв. марж. Всички производители и търговци на домати, краставици, баници и всичко – те са стотици хиляди стоки, сигурно и милиони стоки в България, които имат марж 1 лв., трябва ли да има комисия, която ще установява маржовете на всички бизнеси в България и ще казва на кой каква му е печалбата? Моля, господин Гечев, да дадете още един безплатен урок. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Професоре, Вие казахте, че сме били последователни и винаги сме търсили тази печалба за държавата от „Лукойл“ и вдигнахте завесата, че тази печалба ГЕРБ никога не са я отлагали, защото печалба не е имало. По време на управлението на ГЕРБ – все загуба, все не остава за държавата. И казахте за тези приятелски отношения – шефът на „Лукойл“ и Борисов ходели на лов, но те, тези отношения, пък не споменахте, че са доста по-сериозни. Първо, те бяха партньори на карти, нещо, за което и двамата са признавали, второ, Професоре, говорим за доста по-сериозни бизнес отношения. Ако не бъркам, поправете ме, но не казахте във Вашето изказване коя фирма е охранявала тръбите на „Лукойл“. Това не беше ли фирма „Ипон“? Това не са ли топли бизнес отношения? Как може ние да приемем критика от страна на ГЕРБ за някакви интимни отношения с „Лукойл“, при положение че те са единствената партия, чийто лидер по всякаква линия е демонстрирал не само близки и приятелски, но и други – икономически и сериозни бизнес отношения? Така че в този смисъл аз не разбирам поведението на ГЕРБ, пък и Вие не бяхте достатъчно критичен и остър във Вашето изказване. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Имаха основание в репликите колегите, засягащи офшорни сметки, Швейцарии, охранители – аз с това няма да се занимавам. Ако Вие имате информация за офшорни сметки, намерете ги и ги осъдете. Вярно е – и тук приятно съм изненадан от колегите, които потвърдиха това, че действително няколко пъти съм се изказвал и съм имал въпроси към министъра на финансите, и този лев не беше намерен. Да Ви припомня също, че изнесох информация, че същият петрол, който идва до компанията в Ниш – тук в съседна Сърбия, че там са десетки милиони – 25, 35 милиона вноски в хазната на Сърбия, същият нефт, който отива там, а в България 12 години, повтарям, нито една стотинка. Колеги, отидох лично в НАП при бившия шеф: „Добър ден!“ „Добър ден!“ „Как така – викам – покажете как е възможно единствената рафинерия в света да не плаща печалба?“ Хъката-мъката… Ясно е, че някой е наредил да не плащат данък печалба и сега търсим 1 лв. Няма да намерите този лев. Моля Ви да не заблуждавате българската общественост. Никакъв лев! Вие, ако вземете 1 лв. от вноса на петрол от Русия, трябва да вземете 6 лв. от вноса на петрол на Саудитска Арабия. Обявих Ви, вижте в интернет. Руският петрол е скъп като производство, тъй като се вади от голяма дълбочина. Това е елементарна обща култура. Никакъв лев няма да намерите. След това по отношение на маржа – тук беше поставен въпрос. Няма как да искате държавата да регулира маржа на печалбата, тъй като другите фирми в България продават също на висока печалба. Все пак „Лукойл“ не е монополист на българския пазар. Тук има внос на горива от цяла Европа, които също продават на тези цени. Не може да слагате фиксирана цена на горива на свободен пазар, където десетки фирми внасят тук и продават различни видове петролни продукти. Истината е, пак повтарям, икономическата логика, ако някоя фирма – това си е нейна работа, това е конкуренция, ако иска да си намери петрола по 10 цента варела, това си е нейна работа, въпросът е, че ако тя има евтина суровина, би следвало да има висока печалба, а като има висока печалба, трябва да плаща данъци на българската хазна. Така че тук няма как да търсим под вола теле. 12 години проспахте, една стотинка не взехте от рафинерията в Бургас – единствената в света, която не плащаше данък печалба, сега търсите някакъв лев, който не съществува и няма как да съществува. Така че спрете с предизборната реторика и не заблуждавайте потребителите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до приключване на точка шеста от Програмата, тоест настоящата точка, която касае Временната комисия, както и следващата точка, която е за Временната комисия за интерконектора и Южен поток. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Има далеч по-експертни изказвания от нашата парламентарна група, които се надявам да чуете, само че вземам отношение и си позволявам да говоря, защото се чуха тотални неистини, да не кажа лъжи, от парламентарната трибуна по отношение на факти, които, колкото и както да се опитвате да изкривите, няма нито да успеете, нито има нужда да опитвате. Много се говори за това какви комисии се създават, кога се създават и от кого се създават. Аз мога да опресня паметта на някои от колегите и конкретно на един от тях, че ГЕРБ е абсолютно последователна, когато прави подобни предложения, и тук считам, че няма никой от преждеговорившите, който може да се противопостави на истината, защото предложи ли ГЕРБ комисия за „Gemcorp“? Предложи ли? Предложи. Колко месеца тази точка нито влизаше в дневния ред на Народното събрание, каквито и процедури да бяха ползвани от нас, и съответно Вие, уважаеми управляващи, със силата на мнозинството отхвърляхте всяка възможност това да се случи. В момента, слава богу, вече тази комисия съществува. Нещо още по важно, тази комисия заседава. Нещо още по-важно, в тази комисия народните представители, които членуват в нея, си правят изводите благодарение на най-различни източници, включително и секретни доклади на ДАНС. Това първо. Второ. Колко опита прави ГЕРБ, за да създаде комисия за посредниците в газа?! Колко?!

Говори се за петрол. Хайде стига с този газ!

Повече от месец! Кой я подкрепи? Кой със силата на мнозинството отхвърляше изобщо предложението да се разгледа в пленарната зала – пак мнозинството, управляващите, които очевидно са в двойствена роля и в момента считат, че са опозиция. Просто така звучат. Отново тази комисия заработи. Отново тази комисия се позовава на източници, които са доклади на специалните служби. И сигурно, когато приключи нейната дейност, всички Вие ще останете много сериозно изненадани, дори бих казала озадачени, от изводите, които ще се чуят или прочетат в Доклада на тази комисия – комисията, която сега обсъждаме. Този въпрос предложихме да се реши от Народното събрание през месец юни. Юни! Тогава отново мнозинството, от което Вие в момента, уважаеми, се опитвате като че ли да се откъснете, не позволи да влезе в дневния ред за обсъждане. Това мнозинство, пак повтарям, повече от месец не позволи това да стане точка в дневния ред. И защо, господа, след като имате възможност по Правилник – чл. 47, ал. 3 или ал. 8, това не беше ползвано през тези – повече от месец, възможности? Защо Вие не можахте да надделеете над своите коалиционни партньори това да стане точка от дневния ред? Защо? Защото е най-лесно някой да излезе от парламентарната трибуна и да говори за 12-те години на ГЕРБ. Най-лесно е! (Шум и реплики.) Само че пропуска, че през тези 12 години на ГЕРБ например е бил председател на комисия. Ама Вие, господин Димитров – конкретно към Вас, моля да ми направите реплика или да вземете лично обяснение, били ли сте председател на Комисията по икономическа политика като част от Реформаторския блок и тази комисия ГЕРБ ли я избра тогава? И когато бяхте председател на тази комисия, какво направихте за златната акция на „Лукойл“?! Какво направихте?! Моля да ми отговорите! Между другото, бяхте и съпредседател на парламентарната им група тогава. Следваща тема – Комисия за защита на конкуренцията, отново. Значи, едната тема е 12 години ГЕРБ, другата тема е КЗК. Уважаеми господа, Вие нямате ли член в този орган – Комисията за защита на конкуренцията, от Реформаторския блок? (Шум и реплики.) Не ли?! Ами господин Красимир Витанов какъв е и откъде е дошъл? Не е ли Ваше предложение? (Шум и реплики.) Аз ще извадя предложението на Реформаторския блок за попълване на състава в Комисията. И този господин някога каза ли Ви, че имаше проблем в „Лукойл“, или не? И нека сега да подчертая за всички останали, които сигурно ще желаят да направят някакви реплики, че в тази комисия представители имат парламентарните групи, които са били в състава на Народното събрание тогава, когато се е избирал състав на Комисията за защита на конкуренцията. ГЕРБ няма мнозинство, ГЕРБ има единствено излъчен председател. (Шум и реплики.) И понеже тук се опитват хора, неразбиращи тази материя, да ме репликират, само ще Ви кажа, уважаеми, че решенията в тази комисия не се вземат еднолично от председателя, а се вземат единодушно – това за Ваша информация. Защото дори Закона не сте прочели. Оттам нататък бих искала да подчертая, че леля в Саудитска Арабия нямам. Освен това на лов не ходя, нито на риболов, защото и това беше казано. Само че си спомням, че Вашият лидер, уважаеми колеги от лявата зала, все още е съпруга на човек, който работеше в „Лукойл“. В този смисъл дали не следва да заявите някакъв конфликт на интереси? Не знам, Вие преценете. Но това е в рамките на шегата. Аз Ви съветвам да изберем състав на тази комисия. Тя да има възможност да работи в рамките на месец или, ако остава по-малко на това Народно събрание, да бъде съкратен срокът, защото, да, в Секретното деловодство на Народното събрание има Доклад на ДАНС и по този повод. Това, че Вие не сте го чели, не означава, че той не потвърждава голяма част от изводите, които ние вече сме направили – изводите за единия лев, изводите, които всеки един потребител на горива си прави ежедневно, когато зарежда на колонката гориво, при все че измислихте и гласувахте някаква неадекватна мярка от 25 стотинки, която не се прилага за повече от 60 – 70% от българското население – нито за фирми, нито за лизингови автомобили, нито по бензиностанции в малки населени места. Дотук с Вашите мерки с горивата. По отношение на решенията, които е следвало ГЕРБ да предлагаме. Хубаво е, че на няколко пъти вече се напомни, че ние сме опозиция, а Вие сте управляващи. Вие! За седем месеца колко решения предложихте? Когато обсъждахме високите цени на тока за битовите потребители, се създаде една комисия, която да анализира. Тази комисия така и не заработи. Добре, че нашата парламентарна група предложи мораториум на цената на тока за битовите потребители, която толкова аплодирахте, че чак след това се и похвалихте, че е Ваша мярка. Второ, в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета, на Вашия нескопосан бюджет, заради който и заради цялата Ви финансова политика падна правителството, ние предложихме компенсации за небитовите потребители, за бизнеса, болници, общини, храмове и така нататък. Ние, опозицията, не някой друг, уважаеми управляващи! Иначе бизнесът щеше да фалира. Сега предлагаме трета мярка – създаване на механизъм, за да се спре ръстът на цената на горивата на 2,70. И пак хора, които бих казала, че нямат твърде голяма експертиза, излизат да говорят, че това били някакви популистки мерки, че не можело така. Ами само преди два дни Вашият финансов министър в оставка на Съвет на финансовите министри в Брюксел е предложил идентично нещо. Хайде, отворете медиите да прочетете дали няма подобно предложение към неговите европейски партньори. Считам, че трябва да се съсредоточим върху мерките, които са важни за българските граждани. Това, че изпуснахте инфлацията и че не предлагате абсолютно никакви адекватни решения, за всички е ясно. По-добре е обаче сега да създадем комисия, която ще провери тези факти и обстоятелства, свързани не само с единия лев, ами и защо хора от правителството са лобирали пред Европейската комисия. Аз имам обяснение. И това е, че по този начин единият лев се разпределя някъде. Но може би комисията ще го изясни как, защо и дали Вие в продължение на седем месеца, господа борци с картелите и нелоялната конкуренция, не улеснявате този един лев да попада в разни сметки. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, ще се хвана за една част от изказването Ви, където казахте: ще останем много сериозно изненадани, даже озадачени. Да, госпожо Атанасова, много сериозно изненадани сме и много озадачени как вече един месец от ГЕРБ говорите за един лев, който е печалбата на частна фирма. Госпожо Атанасова, огледайте се, времето на Бойко Борисов, в което държавата извиваше ръцете и взимаше по 30% от всякакви бизнеси, за да могат да работят, свърши. Свърши, госпожо Атанасова, времето и никога повече няма да бъде. Ако искате факти, защото си говорим за факти, един лев, който е скрит, няма, госпожо Атанасова. И не мога да разбера защо го търсите там, а не се опитате да се зарадвате, че България най накрая има позиция в Европейския съюз и може да преговаря за дерогация на неща, за които Вие никога нямаше да можете да говорите. Благодаря. И този един лев – той е в сметката на фирмите, които работят, които си плащат данъци и така трябва да бъде, а не във Вашите, госпожо Атанасова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Атанасова, разбирам, че ми показвате гърба си и този хубав дизайн, може би от Антони Гауди от Барселона, но някои получиха вили, луксозни бутици, Вие само костюмче. Дано не е за 4000 лева. (Шум и реплики.) Първо се казва опозиция, а не упозиция. За господин Добрев е мито, а не мито̀, по-точно мито̀, а не мито. Това, което се опитахте с много голям патос да говорите и назидателно… Всъщност трябва да погледнете какво е свършил ГЕРБ за 12 години, но най-вече последните пет години, когато Четиридесет и четвъртото народно събрание изкара пълен мандат. Относно Реформаторския блок, от който и аз бях част – добре, че беше Реформаторският блок, та спря много от зулумите, които се бяха приготвили тогава. Всеки може да провери и да види. Но това не е важно. Важно е всъщност какво успяхте да направите за пет години с тази държава и всичките скандали, които Вашият лидер Борисов и неговият приятел Вальо Златев надробиха. Но това, което е най-големият проблем, е всъщност, че в ГЕРБ не виждате проблема, който сте създали и който правителството се опитва да реши последните няколко месеца, но също така се опитвате всъщност крадецът да вика: „Дръжте крадеца!“ Чуваме от господин Добрев за единия лев, едва ли не за банковите сметки в Швейцария, в които някаква печалба се наливала. Извадете доказателства! Дайте ги на Вашия приятел Иван Гешев. Той с удоволствие ще прибере който може, това е ясно. Така че не хвърляйте от тази трибуна лъжи за нещо, което не е истина и е само едно политическо говорене. Да, от тази трибуна Конституцията Ви защитава и Ви позволява да говорите каквото си искате, но трябва да носите отговорност и пред хората, които ни слушат. Така че малко по-смирено и по-скромно, като назидателно тук се вихрите и се опитвате да се изкарвате девственици. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята процедура е по начина на водене и е към Вас. Ще Ви помоля, когато от тази трибуна започнат да се леят волеизлияния – някой да разказва какво мисли и да използва внушения, които са грозни и които обиждат аудиторията, защото бяха и грозни, и обидни, а освен всичко друго са неподкрепени и не се базират на факти, а на нечия може би развинтена фантазия, а може би болен мозък – прекъсвайте ги. Съжалявам затова, защото това, което се случва в момента в тази зала, е упражняване в някаква ненужна предизборна реторика, която ни отдалечава от смисъла на дебата, а ние би трябвало да се съсредоточим върху гласуването на въпросната комисия, ако всички сме убедени, че е необходимо да я има. Няма да споменавам името Ви, уважаеми колега, затова, защото наистина не мога да си позволя още веднъж да изслушам това, което ни повтаряте може би във всеки пленарен ден и без абсолютно никаква необходимост. Наистина без необходимост. Обидно е. Между другото, със своите думи и внушения обиждате, на първо място, себе си, защото показвате как мислите, как виждате себе си в определена ситуация и от какво бихте искали да бъдете част. Явно не сте могли. Смирете се! Ще дойде време за всичко. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Атанасова, Вие всъщност във Вашето изказване пропуснахте да обърнете внимание, че от управляващите потвърждават тезата, която ние изказваме от тази трибуна за това, че горивата в България са скъпи, за това, че има повече от един лев разлика над нормалната пазарна цена, и го обясняват с това, че било нормално те да си печелят там левчетата – нали затова плащали данъци. Тоест за управляващите е нормално 3,5 млрд. лв. да бъдат вземани от джоба на българските потребители, защото те щели да платят 350 милиона данък. Ами тогава да вземем да раздаваме пари на всички, защото, като им ги дадем тези пари, те ще ги пишат печалба и ще внесат данък! Тоест това с данъка разбирате ли колко е смешно? Калкулациите показват, че ние надплащаме 200 млн. евро месечно, но видите ли, се успокояваме с това, че на тези 200 милиона те ще внесат 7 млн. лв. данък. А защо ги е нямало печалбите в последните 10 години? Ами нямало ги е, защото бензинът и дизелът бяха 1,50. Аз си го спомням. Аз съм зареждал на 1,50 дизел (реплики), 2 лв., 2,50. При 130 долара петрол през 2012 г. бензинът и дизелът никога не стигнаха 3 лв. Не можаха да стигнат при 30% по-скъп петрол. 50% по-скъп, отколкото уралския нефт, който купува в момента „Нефтохим“. Тоест сега уралският нефт е 70 долара – 80 ги пишете, ние плащаме близо 4 лв. за бензин и дизел. През 2012 г. уралският нефт беше 130 долара, Вие сметнете колко процента са, обаче бензинът и дизелът бяха по малко от 3 лв. Да се успокояваме с това, че някой бил печелел много, но ще плати данъци – няма нищо, ама българският потребител ще плати, не е нормално. Ами като ще се печели много от тази работа, държавата да го направи. Казах Ви го. Никой нищо не каза за това. Защо държавата не купи барели, да си плати на ишлемето в „Лукойл Нефтохим“ и държавата да ги спечели тези 3,5 милиарда? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, господин Добрев, наистина пропуснах да го кажа. Благодаря за бележката, която ми направихте. Да, пропуснах да кажа, че при така наречения модел „Борисов“, уважаеми колега Митев, цената на газа до миналата година знаете ли колко беше? Тридесет лева за мегаватчас. Колко е сега? Сто осемдесет и шест лева е от вчера. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колко беше бензинът и дизелът при модела „Борисов“, през тези 12 години? Най-високите нива миналата година са 2,08 лв. Проверете го. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колко е сега? Почти 4 лв. И това, че Вие не забелязвате каква е разликата преди и сега, уверявам Ви, хората го забелязват. Ще видите съвсем скоро. На другия репликиращ. Уважаеми господине, Вие нямате никаква идея какво означава неоготика, но вероятно имате какво означава сюрреализъм. (Шум и реплики.) И това е единственото, до което може по някакъв начин да се допрете до Гауди. Например сюрреализъм е през 2016 г. да сте почти влачейки се по корем в централата на ГЕРБ и да искате да бъдете председател на Комисията по транспорт. (Бурни ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“)

Господин Председател, така е, трудно се трие историята. Аз се обръщам към Вас като виден евроатлантик, защото знам, че Вие сте такъв и сте убеден такъв, да не позволявате, когато се дискутира една сериозна тема, с която има доста сериозен проблем, между другото, голяма част от залата да се прави, че не разбира за какво се говори и така да защитава интереса на „Лукойл“, а от друга страна, част от залата да защитава други руски фирми. Тук имаме представител на „Нефтогаз“, който е бил дълги години в „Нефтогаз сервиз“. Моля Ви, не позволявайте по теми, които засягат националната сигурност, тази трибуна да се превръща в арена на сблъсък на руски олигархични интереси. Моля Ви!

Господин Председател, аз искам да върна нещата към сериозния разговор. Бях споменат лично от госпожа Атанасова и да ѝ кажа няколко неща, които е забравила. Когато се избираше Комисията за защита на конкуренцията, госпожо Атанасова, аз и група депутати предложихме Георги Ганев – един изключителен експерт, и тогава не го избрахте. Не го избрахте, защото смятахте, че няма нужда от такива хора в Комисията за защита на конкуренцията. Нали? Това да Ви го напомня, да знаете, защото се е позабравило! Човек, който е бил асистент на Нобелов лауреат по икономика! Нямаме много такива, колеги! Друг важен факт. Още през 2016 г. предложих капацитетите на данъчните складове да бъдат публични и да се обявяват. Вие отхвърлихте този законопроект, дами и господа. Отхвърлихте го. Факт. Нека да върнем нещата към сериозния разговор. Другият сериозен въпрос е следният и аз се чудя как не Ви притеснява. През 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията са направили една проверка на място. И представете си, ако имаше картел на пазара на горива, колеги, как бихме се справили? Ако в тази институция имаше хора като Георги Ганев, щеше да има санкции, мерки, действия, категоричност. Така че, уважаеми дами и господа, нека този разговор да не се превръща в някакви такива елементарни разговори, а да гледаме неговата сериозност. Ако аз бях на Ваше място и бях избрал Комисия за защита на конкуренцията, която за шест години има тези резултати, щях да бъда много сериозно притеснен. Ако моята Комисия за защита на конкуренцията, която съм избрал, имаха една проверка на място за цяла година, защото имало ковид, като по същото време НАП и Комисията за защита на потребителите са направили хиляди проверки, колеги, щях да бъда притеснен. Така че Ви моля за следното – нека да търсим решения и да бъдем сериозни. Стига с тези празни приказки, извинявайте.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и всъщност Вие сте и човекът, който може да потвърди лъжата на Десислава Атанасова, която изрече относно 2016 г. Аз бях избран за председател на Транспортната комисия като единствената възможност от Реформаторския блок, на който се полагаше тази комисия, след като Гроздан Караджов си подаде оставката. И тъй като и Вие бяхте там тогава, много добре знаете как е взето решението. Но ако в ГЕРБ се влачите по земята, за да станете председатели на комисии, това е много жалко. Аз разбирам, че Барселона Ви боли, много Ви боли Барселона, но разбирайте се помежду си кой получава вила и кой получава костюм. Благодаря.

Исках реплика, но няма значение.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Действително поисках реплика, но след като съм записан за изказващ се, ще кажа няколко думи. Сянката на „Лукойл“ се е стоварила на България още от самата приватизация. Аз няма да коментирам защо и как собственик на „Нефтохим Бургас“ стана „Лукойл“, а не Shell. Това, което щях да попитам госпожа Атанасова, сега ще го отправя към цялата зала. Да, действително в последните 12 години, в които е управлявал ГЕРБ, не е плащан данък печалба от „Лукойл“. Бихте ли ми казали, колеги отляво, какъв данък печалба е платил „Лукойл“ по времето на господин Станишев? Плащан ли е и колко е платен тогава? Защо не се плаща не само при управлението на Политическа партия ГЕРБ, но и при управлението, което беше доминирано от Вас и имахте Ваш министър-председател? Колеги от Реформаторския блок и от Синята коалиция, хубаво е да обвиняваме, но нека и ние да си носим вината, защото сме допускали тези неща, когато сме били част от управлението. Госпожо Атанасова, хубаво попитахте колегата Димитров дали е бил председател на Икономическата комисия, но той беше председател на Комисията по икономика и енергетика – тогава те бяха заедно, защото Министерството беше Министерство на икономиката и енергетиката и беше оглавявано от господин Трайчо Трайков. Така че нека да създадем тази комисия, да свърши работата, за която е избрана, да дадем отговор на част от въпросите, защото не можем да дадем отговор на всички въпроси, и да вървим напред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Христов, аз много Ви благодаря за това изказване. Питах се: дали някой ще го каже на глас? И този, който трябваше да го каже, бяхте или Вие, или колегите от ДБ. Чест Ви прави, че го казахте Вие, защото ние по-възрастните знаем кой приватизира „Лукойл“, знаем историята тогава и знаем, че от първия ден на тази приватизация това е една агония. Българската икономика беше поставена в агония и това го направи правителството на Иван Костов. Правителството на Иван Костов, между другото, направи и административните реформи в България, господа от ДБ, и разпадът на административната структура на България беше започнат тогава, и ние затова в момента сме в това положение да имаме естествени монополи приватизирани и да имаме административни структури, които не функционират. Това беше заложено концептуално. Аз наистина благодаря на господин Христов, че намери сили да го каже. Интересува ме обаче дали ДСБ ще намери сили да се извини, дали ДСБ ще намери сили, защото това, на което… Проблемите, с които се сблъскваме в момента, колеги, не са започнали преди 12 години. Те започнаха преди 25 и всички знаем името на този, който започна проблемите, всички знаем откъде започна всичко, знаем, че в последните 12 години тази държава мъчително се опитва да събере себе си. И ако ще започнем с извиненията и с покаянията, онази част на залата, ако обичате, елате тук и започнете един по един да се извинявате. (Посочва депутатите от „Демократична България“.) Благодаря Ви още веднъж, господин Христов. (Реплики от „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Бил съм заместник-председател на ДСБ – 10 години по-късно. Така че не знам точно за какво трябва да се извинявам. (Шум и реплики.) Господин Христов, тъй като към Вас ми е репликата, още нещо, което трябваше да обясните и според мен е хубаво да се каже, е, че много илюстративен е този дебат за това къде се позиционират съответните партии чисто философски в категориите ляво и дясно. Като водим този спор – едната част от залата, която, между другото, по думите на една от уважаваните колежки от БСП е предложила бюджет – бюджета на Асен Василев, тя го окачестви като продукт на целенасочена лява политика. Съгласен съм с нея. В онзи момент този бюджет беше продукт на целенасочена лява политика. Когато в момента спорим, идеята, че трябва да бъдат товарени гражданите с допълнителни разходи, а да не се опитваме да им намалим цената на горивото само и само да може да се плаща някакъв данък в бюджета, за да може да бъде преразпределян след това от правителството, е също продукт и философия на целенасочена лява политика. Ето Ви ясно разделение – дясно, което твърди, че трябва да се облекчи товарът върху гражданите и в крайна сметка преразпределението да става през бизнеса, за да могат гражданите да плащат по-малко за горивото, бизнесът да плаща по-малко, а оттам нататък вече пазарът да решава, и тези, които искат гражданите и бизнесът да плащат колкото се може повече, за да може след това да има нещо, което те да преразпределят. Това е ясно разделение между ляво и дясно. Между другото, депутинизацията изобщо не минава през това да искаме дерогации за експорта за внос на руски петрол в рамките на Европейския съюз. Това изобщо не го разбирам – как, от една страна, част от залата иска депутинизация и е част от управляващото мнозинство и в същия момент пази „Лукойл“. Същото това управляващо мнозинство и същото това правителство. Тези две дисктинции исках да направя, господин Христов, иначе за другото съм съгласен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Бях в СДС, където съм и сега.

Няма да коментирам приватизацията. Това беше един много тежък, но необходим процес, защото изискването за членство в Европейския съюз беше България да има преобладаваща пазарна икономика. Няма как да имаме преобладаваща пазарна икономика с 95% държавна собственост. Процесът беше много труден. Той трябваше да се случи. Допускали сме и грешки. Една от грешките според мен, според моето скромно мнение, е „Лукойл“. Обвинения към министър-председателя на Република България, който беше от СДС, не отправям, казвам, че имаме допуснати грешки. Иначе, господин Митов, Вие сте абсолютно прав, нямам обяснение как така наречената крайна десница в лицето на моите колеги от ДСБ в момента е с левицата от страна на БСП. Ние като представители на СДС, голяма част от колегите от ДСБ са били част от СДС, имаме за основен опонент левицата в лицето на БСП. Затова въпросът Ви е абсолютно основателен: как едните работят с другите, но те трябва да го обяснят на техните избиратели. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, знаете ли защо водим толкова дълъг дебат тук в момента? Защото, уважаеми колеги, сегашните управляващи доразградиха държавата, защото, уважаеми колеги, Министерството на финансите и техните подопечни, Министерството на икономиката и техните подопечни не са си свършили работата. Затова водим този дебат. Сега казвате: къде са Вашите мерки? Колеги, бюджет Ви направихме. Закони Ви правим. От февруари месец сме изискали Асен Василев да дойде тук на изслушване, да каже за инфлацията, за вдигането на цените, част от които са горивата, и той не идва. Включително и от трибуната го прикриват. Знаете ли защо не идва? Най-лошото е това – защото няма какво да каже. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Без такива забележки – не е коректно въобще.

Благодаря Ви, господин Председател. И аз с особено уважение се обръщам към Вас, защото, господин Председател, темата на дебата днес по същество беше да направим така, че да създадем Временна комисия, и то по предложение на две политически формации, поредните комисии, а знаете, че има една сентенция, че когато не искаш една работа да се свърши – създай комисия. Опитах се да преброя досега колко комисии сме създали в този парламент – не можах да ги преброя. Това означава, че колкото повече комисии, толкова по-малко работа. А има ли някоя комисия, която да е излязла с доклад тук пред народните представители? Също няма такава комисия с доклад, но очаквам в близко време вече да се случи. В този ред на мисли, колеги, навлязохме по същество в дебата. Случаят с „Лукойл“ наистина е много интересен, още от приватизацията му. Не знам защо Вие като участник през онези години не взехте думата. Господин Председател, за Вас казвам, когато беше необходимо наистина да се смени собствеността в държавата, и това, което направи СДС тогава – първите години, с голямото желание да се въведе пазарният механизъм, приватизацията наистина трябваше да бъде осъществена, трябваше да се случи. Без приватизация, нямаше как да… Без смяната на собствеността нямаше как да продължи да съществува тази държава. Защо Ви го казвам? Защото слушам вече дълго време как по времето на ГЕРБ цената при пазарни условия при 130 долара цена на барел, цената е била 2,60 – 2,70 и се стигна до едни дълги разговори и се сетих, че по времето на Тодор Живков пък беше 0,26 стотинки. Ако продължаваме да се връщаме така назад, когато нямаше бензин и държавата сигурно е вървяла само на жива тяга, тогава пък сигурно съвсем е било по-евтино. Стигнахме, господин Председател, до това положение да говорим от тази трибуна кой с какви дрехи ходи, особено пък ми е много интересно, господин… хайде да не му казвам името, че пак ще излезе да вземе лично обяснение, дълги години управляващ заедно с Реформаторския блок, с ГЕРБ, се оказа, че не са платени никакви данъци от „Лукойл“, той беше председател на тази комисия. Така като слушам, стигнахме да се питаме коя от колежките е девствена и дали има някои колеги да са девствени. (Смях.)

Всичко това се случи в тази зала…

…и Вие не взехте никакво отношение. Не взехте никакво отношение! Чисто и просто идеята, дневният ред на обществото днес е: защо цените на горивата в България са толкова високи? Аз не съм съгласен с ГЕРБ, че от тук, от тази трибуна помолихме министър-председателя да иска дерогация, за да може да работи в България „Нефтохим“, нищо че е руски „Нефтохим“, да има горива още две-три години, защото сега, ако и „Нефтохим“ не работеше, както спряха и газа от „Газпром“, нямаше нито един от нас да седи тук. Сигурен съм, че щяхме да маршируваме някъде на друго място. Нали разбирате сериозността на тази работа? Това, че получихме дерогация и сега искаме комисия и в тази комисия да разберем защо след дерогацията все още продължава цената на горивата да се повишава – пазарен механизъм ли е, или е спекулация, нищо друго не искаме. (Реплика: „Спекула!“) Ако пък е спекула, нека сега правителството да беше излязло и с неговите си институции да излезе и да каже защо, къде и по какъв начин се е случило, а тях ги няма. Нали? Вместо да търсим „литмус“, можехме поне да търсим къде какво се случва с институциите. Нещата са много сериозни! Особено със ситуацията не около „Лукойл“, ситуацията с горивата, с цените, които се увеличават въпреки Законопроекта на „Движение за права и свободи“ за компенсация на бизнеса за цените на електроенергията, и все още ГЕРБ не могат да си пречупят езика да кажат: да, ние според Закона на „Движение за права и свободи“, което бяха предложили, предложихме и решение заедно в бюджета, приехме и дадохме един механизъм, господин Димитров, за работа за цената на електроенергията и на детските градини, училища и на църквите, и на джамиите, и на всичко. Сега искате да Ви дадем как и по какъв начин да направим така, че… Вижте, не може при 130 долара да е била цената 2,60 – 2,70, а днес е 84 долара цената на барела, да е 3,60. Има нещо гнило! Затова ще подкрепим Комисията. Този път не е в Дания, този път е в българския парламент, и то особено е така, като гледам, в центъра на залата, даже заедно с участието на крайноляво и крайнодясно. (Частични ръкопляскания от ДПС.) Колеги, КЗК е онази институция, която дълги години се занимава с това дали има картел, или няма. Има един доклад, но от този доклад не можахме да разберем защо, по какъв начин и как сме създали такава законова база, че дори и КЗК не могат да открият, ако има картели. Също пак се връщаме в тази зала за законите, които ковем тук заено с Вас. Може още много неща да се кажат по този въпрос, обаче молбата ми е да спрем, да създадем тази комисия, нека тази комисия обаче за много кратко време, защото така, като гледам, дори да има създадено ново правителство, дори това правителство да се опита по някакъв начин да заличи всички грешки, които допусна дотук, поне Комисията да излезе с доклад и да се опитаме да намалим и да търсим дали е един лев, господин Добрев, дали е 0,99 стотинки или 1,50 – кой по какъв начин, как да направим така, че този лев да се върне при обществото, при хората, които ползват горивата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз наистина съм учуден от пасивността на най-голямата група в тази зала, а именно тази, чийто е финансовият министър. Именно той правеше гръмки изказвания как „Лукойл“ са вкарани в релси, как са започнали да плащат данъци. Между другото, призовавам някой от Вас да излезе и да ми направи една реплика колко точно данъци е платил „Лукойл“ за миналата година и колко е платил тази. Аз пък после ще Ви обясня каква е разликата между авансово внесен данък и реално платен данък в края на годината. Искрено се надявам да не се окаже, че има някаква уговорка авансово да се внася данък за политически цели, а накрая да се окаже, че данъкът се връща (възклицания от народния представител Мустафа Карадайъ), което си е чиста игра с руска компания под санкции. Нали знаете за какво става дума?

Ха сега де!

Призовавам Ви! Ето, господин Сабрутев го виждам – чак на другия край на залата отиде, другият колега зад него, там, дето ръкомаха жизнерадостно. Привет! Заповядайте, искам обаче точни цифри за миналата година и за тази! Аз ги знам, между другото – ще изляза в дупликата да Ви ги потвърдя, защото те са от държавни органи – не са от мои сметки! Държавни органи, за които не коментираме или се правим всички на слепи за слона в залата. Защото под онези доклади, които не можем да ги коментираме тук в открито заседание, има предостатъчно данни какво се случва! Няма как да коментираме и кой ги е чел, кой не – мисля, че тук няма незапознати с темата за какво става дума. Тогава какво прикриваме, колеги, и защо се правим на ударени? Защо се правим, че уж сме започнали да събираме данъци от една руска компания, която прави съвсем друго нещо, за което знаем много добре? Вие се опитвате да правите сравнение с преди, като стигнем до най-преди. Между другото, господин Председател, Вие се поуморихте малко – аз Ви призовавам някой да Ви замени, за да слезете и да обясните тогава какво е било мнението на Националната служба за сигурност за тази приватизационна сделка, защото също е интересно да разберем в залата. А Вие сте човек, който много добре се аргументира и много добре знае какви са били мотивите на тогавашната ДАНС да одобри такава сделка. Това не е без значение! (Възклицания от народния представител Мустафа Карадайъ.) И стигаме сега до този дебат, в който много добре се аргументираха вносителите какво искат да направи тази комисия, защо е важно да се разбере – защото това бърка в джоба на всеки български гражданин, защото на гърба на това беше направена една мярка, която допълнително дава предимство на фирми, свързани с тази компания! И тук къде е господин Димитров с неговите анализи на КЗК? Между другото, има доста по-хубави анализи от тези на КЗК. Убеден съм, че и той е запознат, но не е в залата в момента, и знае много добре за какво става дума! Само че фокусът ни е: „Аз да стана на КЗК, а другото – „Лукойл“ живи и здрави да са!“ Окей, живи и здрави да са! Обаче има сериозен проблем и колегите – не само от ГЕРБ, и някои други в залата доста добре се аргументираха. Между другото, най-голямата група мълчи, а двата края на залата някак си са на едно мнение, защото никой не иска да гледаме назад във времето. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) Ами там ми се струва, че е групата на БСП, тук „Демократична България“ – наследници на ДСБ, на СДС, без да обиждам господин Христов – прощавайте, аз харесвам автентичното СДС във вида, в който е било. За това говорим, колеги! И защо никой не иска тук в залата да излезе и да говори по тази тема? Аз това не мога да разбера! Защо правителството го няма? После ще дойдем на другата тема, която беше интересна – щяхте да разследвате едни потоци. Блокирахте Комисията (реплика: „Моля?“), няма разследване. Няма „Моля“! Факт, факт, след малко и това ще Ви бъде припомнено! Ще се окаже, че Вие говорите едно, а с действията си на практика обслужвате проруските интереси, колеги! За това става дума. Мълчанието, между другото, също е признак на гузна съвест. Можеше да излезете и спокойно да се аргументирате защо това не е така. Пак казвам, чакам там усмихнатият колега да ми каже: колко е печалбата на „Лукойл“ и колко данъци е платил, на каква база ги е платил и каква дейност всъщност развива „Лукойл“, въпреки че тук господин Добрев също разясни доста подробно, и откога го прави? Все пак в анализите си да не забравите, че господин Асен Василев е министър от май месец миналата година – година и нещо. Да, и беше влязъл с едни гръмки изказвания как точно там ще внесе сериозни промени. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.) Да. Много грехове имате, колеги, но излезте и се аргументирайте, излезте, опровергайте ме! Хайде, защо мълчите? Ей сега ще Ви дам възможност. И наистина се надявам да чуя нещо смислено. Благодаря Ви засега. Има още какво да се каже по темата и ще бъде казано, съжалявам.

Нека Ви заместят, моля Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Анастасов, само една корекция да направя. Вицепремиерът Василев не беше министър на финансите в целия този период – само в първото служебно правителство. А иначе Вие също сте завършили стопански факултет като мен, там счетоводната школа е доста силна. Знаете за трансферното ценообразуване, защото счетоводните операции лесно могат да се манипулират, особено когато на входа и на изхода на едно търговско дружество е застанало едно швейцарско дружество – „Литаско“! Вие ще видите по гласуването, което ще направим за създаване на Временната комисия, че подкрепяме и искаме тази истина да излезе именно със създаването на тази временна комисия. Защото не може, когато цената на руския петрол пада с 30%, едно търговско дружество в чужбина да продава на по-високата цена, като „Брент“! Накрая печалбата остава в чужбина и всички български потребители плащат по-високата цена, вместо да имаме 30% по ниска цена! И тук вече трансферното ценообразуване, което се преследва от НАП, които трябва да влязат вътре, да видят, да излязат с ревизионните доклади, да погледнат на каква цена продава „Литаско“ на българския „Лукойл“ и на каква цена то го връща. Защото, знаете, промени се моделът на работа на ишлеме в момента с една надценка, която реализира търговското дружество „Лукойл – България“, и реално там покрива единствено оперативните разходи – определен процент печалба. Така че проблемът с цената на горивата наистина е сериозен, но тук трябва да видим какви са взаимоотношенията с търговското дружество в Швейцария „Литаско“, защото, когато на едно дружество му е фиксирана цената, на която купува и на която продава, то единствено ще реализира печалба, защото му е фиксирана по търговското взаимоотношение, което има с компанията майка. Така че очакваме действия от НАП по отношение на трансферното ценообразуване. Иначе, да, тази година ще се платят около 7 милиона данъци, но смятам, че това е пренебрежимо малко спрямо печалбата, която остава в швейцарското дружество „Литаско“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Анастасов, може ли малко да спрете да си говорите с доктора и да ме чуете, защото тук обещахте да изнесете цифри? Разбрахме кой е проспал сделката с „Лукойл“, кой е бил шеф тогава на разузнаването – явно този човек не е знаел тогава, че фирма „Литаско“ в Швейцария пак опъва цялата печалба. Разбрахме на кого детската му мечта е да стане шеф на КЗК – това всички го знаем, нямаше нужда да ни го повтаряте. Но господин Анастасов, обещахте да кажете цифри – авансовият данък колко е, колко е окончателният, как се връща. Каква е тази игра с тези данъци – това не разбраха народните представители. Така че вместо да се занимавате с Националната служба за разузнаване от едно време и кой е проспал сделката с „Лукойл“, кой си е затворил очите тогава, като говорите за невнесени данъци, сигурно имате някаква информация за внесени комисиони от „Лукойл“ към някого тогава.

Уважаеми господин Хамид, Вие добре открехнахте завесата. Господин Арабаджиев, между другото, много помогна, без да го осъзнава – аз много му благодаря. Всъщност не на ишлеме, на процесинг работи рафинерията. Миналата година е платила към 3,5 милиона. Ако тази година плати към 7, това означава, че тя горе-долу около два пъти трябва да си вдигне капацитета, което е абсолютно невероятно – прогнозите са доста по-различни.

И инфлацията!

Някой ако внушава тук по някакъв начин, че едва ли не ще внесе два пъти повече данъци през авансовия данък – това си е чиста игра между Министерството на финансите или НАП, както искате – те са едно цяло така или иначе. Аз иначе много се радвам, че Вие затвърдихте и вината на НАП в тази игра, защото, ако Асен Василев наистина не е бил министър във второто правителство, то господин Спецов мисля, че си беше там – на място. Нали така? Благодаря, че припомнихте – много ценно. Една година, една година игричка на гърба на българския гражданин! Иначе има доста ясни данни за размера на парите, които изтичат навън – мисля, че колегите говориха достатъчно. Но аз така и не разбрах на фона на цялата тази игра – Вие така вяло излязохте с някаква реплика, никой друг от водещите Ви политически лидери не излезе да каже нещо – не разбрах защо ние защитихме единствено позицията на „Лукойл“ пред Европейската комисия?! Това единствената рафинерия в България ли е, господин Арабаджиев? Само една ли е? Аз знам, че има още две, които не са руски – със смесена собственост, по-голямата част са български. Защо не беше изразена тяхната позиция пред Европейската комисия, а България трябваше да става адвокат на руската компания? Можете ли да ми обясните? Защо, при условие че Вие сте знаели тези данни – нещо, което сега си признахте, сте продължавали да защитавате „Лукойл“ пред Европейската комисия да прави същото нещо?! Защото рафинерията работи на процесинг повече от година, повече от две години дори – да бъдем точни. И Вие все пак сте се съгласили да станете техен адвокат, защо?! В случая – Асен Василев, който – няма го, в оставка е, значи „съвсем ме няма“. Не разбрах наистина. Сега си гледате телефона, по-удобно е. Аз Ви уверявам, че доста данни ще излязат и през работата на Временната комисия, защото Вие си позволихте да правите внушения с тази тема и с много други теми. Но когато дойде време за истината и за фактите, нещо започвате да бягате по тъча, което подсказва, че явно има някакви други обвързаности, които не са много приятни за публиката. Но е крайно време всичко да излезе наяве, започвайки от 1999 г. до днес, за да знаем кой наистина е проводник на какви интереси в България и кой чии интереси защитава! А иначе мотивацията за защитаването на тези интереси я знаем от Вашия скъп бивш премиер – той си каза тези интереси срещу какво се защитават. Беше откровен до глупост. Благодаря Ви.

По начина на водене!

Благодаря Ви, господин Атанасов. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ако искате да участвате в дебата, да репликирате господин Анастасов или когото и да е друг народен представител, има ред как да се случва това. Възползвайки се обаче да седите на това място и да си оправдавате своята немощ с „Движение за права и свободи“, няма как да го правите. Между другото, пак с анти ДПС кампания закрихте и автентичното СДС, за което в момента се опитвате да се оправдавате. Обръщам се към Вас, господин Атанасов, аз разбирам, че във Вашата фантазия освен ДПС явно друго не съществува за Вашите неволи, но народната поговорка гласи по друг начин: „Ако имате нещо изцапано в гащите, не се чудете кой друг го е направил!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Движение за права и свободи“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ бих искал да кажа, че ще подкрепим създаването на тази временна комисия. Най после обществото трябва да разбере за какво става въпрос и тези хиляди спекулации трябва да престанат. Ще си позволя да коментирам въпросното едно левче. Както знаете, държавният орган, който регулира нерегулирани пазари, какъвто е пазарът на горива в България, се нарича Комисия за защита на конкуренцията. Много пъти беше спомената днес в тази зала, беше уточнено кой е председател на Комисията, чухме от колегите от ГЕРБ, че председател на комисия не означава нищо. Искам само да прочета чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи следното: „Председателят на Комисията – КЗК, организира и ръководи дейността на Комисията...“ Тоест да имаш председател е нещо много. Тук идва въпросът: при условие че ГЕРБ-СДС постоянно говорят за този един лев – защо те не алармираха Комисията за защита на конкуренцията? Тук идва и още един въпрос: защо Комисията за защита на конкуренцията, при условие че постоянно се чува в пленарната зала, в медиите да се говори за един лев, не се самосезира? Чудя се защо господин Добрев, при условие че седи до господин Ненков, който е син на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, не вземе да даде сигнала си? И може би Комисията за защита на конкуренцията да се задейства най-сетне? Защото цялото общество чува: един лев, един лев, един лев..., а в крайна сметка този един лев дали го има, или го няма трябва да реши Комисията за защита на конкуренцията. Народното събрание, уважаеми колеги, не е разследващ орган. Ние не сме одитори и тази временна комисия няма да успее да реши проблема – само и единствено ще може да констатираме факти. Органът, който трябва да реши проблема, се нарича Комисия за защита на конкуренцията. Въпросът е: защо КЗК работи с широко затворени очи? Защо ГЕРБ-СДС не информират КЗК, не входират сигнал? Това са въпросите, уважаеми колеги. Относно единия лев – не виждам господин Добрев в залата, но аз разбирам неговите усилия да се позиционира като „Делян левчето“, българските 50 цента. (Смях и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Уважаеми колеги, трябва да знаете, обществото ще запомни господин Делян Добрев като човека, срещу когото прокуратурата имаше разследване за злоупотреби за над половин милиард лева. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Сабрутев! Забравихте да отговорите на една от опорките, която беше дъвкана относно платения данък – дали е бил авансово? На колегите трябва все пак да им направите едно показно, че данъкът за 2021 г., печалбата се плаща тази година. Няма никакво авансово плащане. Това е данък за 2021 г., така че тази опорка може да я затворят. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Сабрутев! Имаше един въпрос, на който не успяхте да отговорите, и той е защо държавата по собствена инициатива не купи гориво и тя не произвежда бензин. Може ли да обясните на ГЕРБ защо държавата не може да купи гориво и тя да произвежда бензин? Ще се съглася изцяло с Вас, че можем след този разговор и с тази комисия да обобщим и да кажем: това е митът за „Делян левчето“! Мит е нещо, което не съществува, но моля Ви, обяснете на господин Добрев защо България не купува и не участва в търговията и производството на горива. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, аз съжалявам, но не съм сигурен, че Вие трябва продължавате да водите, след като разбрахме за проспаната сделка с „Лукойл“. Господин Сабрутев, ако тръгнем да говорим за роднини, повярвайте ми, аз имам пълна свобода да говоря, каквото си искам. Само че, ако тръгна така по реда на зигзаг, ще стане много интересно. Кой на кого какъв роднина е? Колко роднини има? Съпруги, кумове, кумци, кой къде е назначен и кой къде работи по държавната администрация? Не искам да влизам в тези лични работи, защото, както Ви казах, аз имам свободата да говоря, без да ми пука, но не съм сигурен, че Вие имате свободата да ми направите дуплика по тази тема. Друго нещо. Аз се радвам, че след мен Вашият колега, който не знам защо излезе да Ви направи реплика, не даде данни, но от друга страна, опроверга Асен Василев. Браво, това е напредък. И Вие опровергахте Асен Василев, колега, който твърдеше, че се плаща авансов данък тази година. Стигнахте дотам сами да не си следите какво говорите по медиите и кой какво как разправя. Моля Ви, недейте сега, казвам Ви, аз не бих си позволил да изляза да говоря примерно, без да съм разбрал господин Хамид какво е говорил по темата. Това при нас не се случва. Правите пълна излагация. Или едното е вярно, или другото. Или Асен Василев лъже, че се плаща авансов данък, или Вие тук лъжете, че Асен Василев лъже?! Кое е вярното последно? Е, господин Сабрутев, тук направете една кратка консултация с господин Ананиев и ще отговорите. Вие може и по-добре от него да следите. А иначе не получихме абсолютно никакви данни, господин Сабрутев, абсолютно никакви конкретни данни! Колко данък е платен миналата година? Аз знам, че е 3,5 милиона. Базата 70 милиона ли е за тази година, или господин Ананиев Ви опроверга? Кое е вярното последно? И този данък на какво количество се плаща, ако можем да знаем? И какви парички отиват в онази сметка? Благодаря. Очакваме отговори.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, уважаеми господа репликиращи. Относно данъците. Данъкът, който плати „Лукойл“, потвърждавам, че данък, платен за 2021 г., той е за минал период. Колко е? И един лев да е точно, с един лев повече, отколкото е плащано последните 12 години. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Разбирате ли? Не може 12 години бизнес за над 6 млрд. лв. да не плаща данъци в тази държава?! И Вие сега да идвате и да кажете: плаща малко, плаща авансово, плаща... Господин Анастасов, Вие също бяхте скоро от управлението на тази държава. Ако тогава Вие бяхте направили необходимите постъпки, сега може би петролен канал щеше да работи доста по пазарно и така нататък. Относно репликата на господин Митев. Господин Митев, припомням Ви, че „Лукойл“ е частна компания. Цените на „Лукойл“ не се определят от правителството, не се определят от Министерския съвет, не се определят от министър-председателя. Е, до скоро се определяха от господин Борисов, това е ясно – колко записи изтекоха, но вече не е така. Има някакъв пазар и той си върви и няма как държавата в лицето на правителството или парламента да влезе и да казва ти ще продаваш на толкова или ще купуваш на толкова. Отново органът, който регулира нерегулирани пазари, какъвто е пазарът на горивата в България, се нарича Комисия за защита на конкуренцията. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато някой няма аргументи, той напада лично своя опонент – така се децата, те като се скарат и на едното като му свършат аргументите, напада лично своя опонент. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Господин Сабрутев, ако искате ми казвайте „левчето“, ако искате ми казвайте „петте лева“. Това няма никакво значение, защото Вие обирате българските граждани с три милиарда и половина на ден от първия ден, от който управлява Вашето правителство, това са фактите. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) А по отношение на някакъв половин милиард, който Вие за втори и трети път споменавате, Елена Йончева ме обвиняваше за 100 милиона и аз я осъдих, ако искате, кажете откъде са Вашите 500 милиона, за да мога и Вас да Ви осъдя. Не искам изобщо да влизам във Вашия тон, но Вашият интелектуален багаж си личи от всяко Ваше изказване.

Колкото по-малко се изказвате, толкова по-добре. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Не забравяйте все пак, че госпожа Теменужка Петкова Ви назначи в НЕК като секретарка на директора. Благодаря. (Шум, смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Народният представител Александър Ненков тропа по банката.)

Уважаеми господин Председател! Моето лично обяснение е колкото лично, толкова и партийно. Господин Сабрутев намекна, че тук сме управлявали заедно в последните години. Господин Сабрутев, ако управлявахме заедно, ние с Вас щяхме да сме колеги в това управление, ама, уви, не е така. ДПС си беше в опозиция, Вие с господин Добрев си бяхте колеги, прави му чест, че го признава, това е истината. Разбирам, че ще се опитвате да си напишете нова биография, която Ви е необходима в тази ситуация, обаче човек си ходи с целия багаж и няма къде да избяга. Още повече, както знаете, България е твърде малка страна и всички се познаваме, ако не директно, то поне през един човек.

Благодаря, господин Председател. От името на „Продължаваме Промяната“ предлагаме за членове на Комисията Венко Сабрутев и Александър Ракшиев, като Александър Ракшиев предлагаме за председател на Комисията.

Благодаря, господин Председател. От нашата парламентарна група предлагаме за членове на Комисията госпожа Ирена Димова и господин Александър Иванов. Не предлагаме някого от тях за председател, но ще подкрепим предложението на друга опозиционна партия. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! В целия дебат се разбра все пак кой като разузнавач е проспал сделката с „Лукойл“, но за да разследват тези факти, както и много други – за цените на горивата, „Движение за права и свободи“ предлага Петър Чобанов и Адлен Шевкед да разследват кой съветски разузнавач е проспал сделката. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! От името на Коалиция „БСП за България“ предлагаме за членове народните представители Румен Гечев и Петър Кънев.

Благодаря Ви, господин Председател. От името на Политическа партия „Има такъв народ“ предлагаме за председател и член на комисията господин Андрей Михайлов, както и за член на Комисията госпожа Златомира Мострова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За членове на Комисията предлагаме Иво Мирчев и Мартин Димитров. Благодаря.

Господин Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме Искра Михайлова и Стоян Таслаков за членове и съответно Искра Михайлова за председател. Благодаря. (Шум.)

Благодаря, господин Председател. От името на вносителите оттегляме предложението си за Комисия, тъй като вече имаме Комисия за „Лукойл“.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група искам 30 минути почивка.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, аз не възразявам волеизявлението на колегите от „Демократична България“ за оттегляне на този проект за решение да е ориентир за пленарната зала, че приключи обсъждането и разискването по точката, която допреди почивката обсъждахме и гласувахме. Не възразявам и да разгледаме техния проект за решение, но възразявам, че следва да започне отново дебат по този втори Проект за решение.

Не е приключила, господин председател, дискусията...

...защото, видно е от Проекта за дневен ред, тези два проекта за решение са в една точка. Ако приемем, че тази точка приключи и проектите за решение са подложени на гласуване, първият е гласуван, избран е състав на Комисията, а вторият е оттеглен, то нямате никакво право сега отново да възобновявате някакъв дебат, за да подлагате на гласуване втори проект, който не е обсъден. Или се съгласете да започне дебатът по техния проект за решение, или тогава в сила да е волеизявлението на колегите от „Демократична България“, че оттеглят внесения от тях проект за решение. В противен случай Вие нарушавате Правилника. Аз мисля, че по-голямата част от аргументите на всички нас се чуха в тази пленарна зала, но ако трябва да спазите Правилника, трябва отново да откриете дебата, да има изказвания, ако има такива, и чак след това да се премине към гласуване. Така е редно, господин Председател. (Реплики от ДПС: „Дебат трябва да има.“) Мисля, че ще допуснете грешка в противен случай.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както всички Вие помните, преди броени седмици тази зала гласува и се създаде такава комисия. Тогава обаче се създаде един прецедент – че залата не успя да избере председател и трябваше председателят на Народното събрание да отговаря за събирането на тази комисия. По едно или друго обстоятелство също и председателят бе свален и тази комисия остана в безтегловност. И от гледна точка на това, че преди броени дни изтече мандатът по решение докога трябва да заседава, се обръщаме към Вас с предложение на решение за съставяне наистина отново на Комисията в пълния ѝ състав и съответно този път да си изберем и председател и да започне наистина да заседава. Какво наложи да внесем точно днес това искане за съставяне на тази временна комисия, а именно броени дни, след като изтече срокът за работа на тази комисия? Забелязахме, че министър-председателят в оставка започна отново с внушенията във връзка с газопроводите, които ще бъдат изложени и разгледани в тази комисия. Какво имам предвид? Преди броени дни станахме свидетели на церемония по приключване на работата по газовия интерконектор България – Гърция, за която обаче никъде не се споменава, че дори няма Акт 15. Колеги, Акт 15, за тези от Вас, които не знаят какво е, това е актът, удостоверяващ, че действително строително-монтажните работи по газопровода са приключили. Така че имаме едно рязане на лента, без да имаме Акт 15, пък въобще да не говорим за Акт 16. Още повече тази комисия трябва да разсее едни внушения, които се правеха в продължение на близо година, а именно, че интерконекторът България – Гърция не се е строял 12 години. Колеги, нека да сме наясно със следното нещо – този интерконектор свързва газопреносната мрежа на България с тази на Гърция, в случая на точката на гръцка територия в Комотини. Тази връзка обаче е възможна, след като газът от „Шах Дениз 2“ минава, първо по ТАНАП, след това по ТАП, и след това тръгва по българо-гръцката връзка. Във връзка със свързването на тези две системи, те няма как да бъдат свързани, ако в двата края няма къде да се присъедини българо-гръцкият интерконектор, а именно само ще Ви напомня, че Трансадриатическият газопровод бе въведен в експлоатация в края на 2020 г. С други думи, ако България бе построила интерконектора България – Гърция по-рано, то щяхме да имаме един прекрасен интерконектор, една прекрасна тръба в гръцката нива и нямаше да служи за нищо. Точно в тази връзка това ще е една от задачите на Комисията – да установи започването на този проект през всичките му етапи, през взимането на официалното финално инвестиционно решение през 2015 г., през набирането на целия капитал през 2016 – 2017 г., през обществените поръчки, които са проведени, и подписването на договорите през 2019 г., та чак до края на приключване на този проект, който трябваше да приключи в края на 2021 г., за да може буквално няколко месеца, след като е готов ТАП, да потече газ по този интерконектор. Още повече трябва да се наблегне и на разглеждането на един друг проект, важен за територията на страната, а именно Балкански поток – проект 100% държавна собственост, за разлика от Турски поток, на турска територия, и тръбата, която е на сръбска територия, от която руснаците имат 50% собственост, то в България Балкански поток е 100% държавна собственост. Газопровод, който позволи България да запази своето стратегическо място на територията на картата на Европа, на газовата карта на Европа, като се запази като незаобиколим фактор. И отново тук се връщаме до откриването на недовършения газопровод на българо-гръцката връзка, на която също премиерът си позволи да цитира, че виждате ли, на километър газопроводът, свързващ българо-турската с българо-сръбската граница, е по-скъп от газопровода, който е така наречената българо-гръцка газова връзка. Господин Премиер, когато се опитвате да сравнявате ябълки със сливи, няма как да Ви излезе сметката. Защото това означава все едно да сравняваме километър магистрала, която има по две платна от двете страни, плюс помощно платно, или общо шест платна, с междуселски път, който е за една кола и половина. Защо казвам за една кола и половина? Като разделите шест платна на пет, пет пъти по-малък пък, защото пет пъти е по-малък интерконекторът България – Гърция като капацитет, той е три милиарда кубика, за сравнение с Балкански поток, който е 15,75 милиарда кубика, когато ги съпоставите, ще видите, че пет пъти е разликата в капацитета. Тук няма да изпадам в подробности, че едната тръба е с диаметър един метър и 20 сантиметра, а другата тръба е с 81 сантиметра, или разликата само на метър са над 250 килограма стомана, така че трябва да се сравнява не просто тръбата на километър, а и капацитетът, който тази тръба осигурява. Много е важно да споменем обаче, че тази комисия няма за задача да казва коя газова връзка е по-важна. Защо? Защото за България всяка една връзка е изключително важна, а именно както интерконекторът България – Гърция, който даде реалната диверсификация от нов източник по нов маршрут, така и Балкански поток, който запазва на територията на страната транзита, съответно с двете компресорни станции и тези стотици километри газопровод. Изключително важно е Комисията да не приключва работа, преди да изпълни задачата си да установи доколко е диверсифицирана България. От гледна точка на доставките на газ сме или не сме 100% диверсифицирани, след като дългосрочният договор с „Газпром“ в момента не се изпълнява, газът е спрян и съответно въпреки това на територията на страната нямаме абсолютно никакви ограничителни мерки във връзка с доставките на газ. Това означава, че все пак отнякъде газ пристига от някои от интерконекторите – дали ще е от Румъния, дали ще е от съществуващия с Гърция Кулата – Сидирокастро, или от тези съществуващите с Турция. Така че все отнякъде пристига газ и Комисията трябва да установи колко сме диверсифицирани и какво още е необходимо да се прави, за да се постигне тази 100% диверсификация. Аз лично бих се радвал и за предложение от страна на Комисията, с което да се предложи и законопроект за 100% диверсификация от съществуващия източник в момента. Колеги, не на последно място, трябва да наблегнем на едно много важно нещо, с което няколко пъти се обръщам към всички Вас, обаче остава встрани от погледа, а именно, че септември месец ще дойде една фактура от „Газпром“ за 34 милиона. За 34 милиона по съществуващия договор за невзети количества по така наречената клауза „теркорпей“. Обаче тези 34 милиона ще бъдат по-скоро камъчето в обувката. Габърчето обаче в обувката ще бъде това, което ще дойде януари месец, а януари месец при цена от 186 лв. на мегаватчас ще дойде фактура от 3 млрд. лв., която държавата трябва да заплати за поръчани, но невзети количества. И ще има право да вземе само 15% от тези количества. Или от тези 3 млрд. лв. ще можем да вземем за 450 милиона газ. Така че изключително се радвам, че в мотивите и в задачите на тази комисия е вменено да помислят какво ще се случи и как точно трябва да се отреагира, и кой, ако не Министерският съвет, в момента трябва внимателно да направи анализа и да вземе съответните решения, за да не се стига до това огромно задлъжняване, фалиране на българската енергетика и довеждането ѝ до колапс, какъвто виждаме, стартирайки първоначално с криза за електроенергийната цена, впоследствие криза за липса на газ и криза с цената газа, която виждаме в момента. Изключително ще бъда щастлив, ако днес всички Вие подкрепите Комисията и съответно този път изберем ние председател. Господин Председател, ще си позволя да изчета и Проекта на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно газопроводи за пренос на природен газ от Руската федерация – Южен поток и Балкански поток, и причините за забавяне на Проекта IGB (Междусистемна газова връзка Гърция – България) Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно газопроводи за пренос на природен газ от Руската федерация – Южен поток и Балкански поток, и причините за забавянето на Проекта IGB (Междусистемна газова връзка Гърция – България). 2. Временната комисия се състои от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател:… Членове:… 4. Временната комисия изготвя доклад за резултатите от работата си и установените факти и обстоятелства. 5. Временната комисия се избира за срок от 1 месец.“ Благодаря Ви, господин Председател, дами и господа народни представители.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим направеното предложение да се създаде Временна комисия по посочената тема, още повече че на 25 май „Движение за права и свободи“ направи такова предложение за такава комисия, което беше гласувано на 9 юни. Само че, както посочи господин Станков, на 9 юни приехме Решение, с което определихме и членовете на комисиите, но не беше избран председател на Комисията. Тогава председателят на Народното събрание трябваше да свика първо заседание на Комисията и във вътрешните правила да се определи как ще се определи председателят на Комисията, за да може Комисията да работи, но господин Никола Минчев не направи това нещо. Затова – и не само затова, но и затова на 16 юни беше освободен от длъжността „председател на Народното събрание“. Така че ние освен мотивите, които чухме, изложени тук от вносителя господин Станков, ние имаме и други мотиви от „Движение за права и свободи“. Предложението за създаване на Временна комисия е мотивирано и от необходимостта да се установят всички факти, обстоятелства около процесите, свързани с газопроводи за пренос на природен газ от Руската федерация, а именно Южен поток, Турски поток, Балкански поток, или кой както иска, така да ги нарича тези потоци, защото различни термини се ползват в публичното пространство, като се започне от: какво е налагало строителството им, през планирането, проектирането, одобрението, възлагането на обществените поръчки, включително превъзлагане на подизпълнители, договорирането, изпълнението на строително-монтажните дейности, упражняването на строителен надзор, въвеждането в експлоатация до резервирането на капацитет и оперирането на въпросните газопроводи. Всичко трябва да бъде изследвано. В геополитически момент, в който природният газ се използва като инструмент на външната политика на Руската федерация и прекъсването на доставките се явява пряка заплаха за националната енергийна сигурност на Република България, в интерес на българското общество е да се установи пълната истина около всички етапи на реализиране на проектите за пренос на природен газ от Руската федерация, както и свързаните с тях физически и юридически лица, като за последните да се установят собствеността, включително и физическите собственици. Освен мотивите, които чухме от господин Станков, за нас това е наложително и поради – ще кажа внушенията, за да не кажа лъжите, правени пред медиите от господин Кирил Петков – министър-председател в оставка, че „Движение за права и свободи“ има отношение към изпълнението на проектите Южен поток и Турски поток, Балкански поток. Публичността изисква да се спомене, че въпросните злонамерени и зловредни – няма да кажа лъжи, ще кажа внушения, на господин Петков, не са подкрепени от нито един факт. Единствено целят да използват темата за заклеймяване чрез лъжи на политическия опонент, в конкретния случай „Движение за права и свободи“. Впрочем от службите чухме, че това е практика на господин Петков да използва национални, значими теми за лична изгода, както чухме и по темата за дипломатическата реципрочност с Руската федерация. Част от работата на Временната комисия трябва да установи и причините за забавянето на Проекта IGB, известен като Междусистемна газова връзка между Гърция – България. За българската общественост и евро-атлантическите партньори на Република България е важно да стане ясно кой носи политическа и юридическа отговорност за изпълнението, респективно неизпълнението, на въпросните газопроводи за пренос на природен газ от Руската федерация и за забавянето на Проекта IGB. Намерението ни е чрез създаването на Временната комисия да хвърлим светлина върху всички и всичко, свързано с етапите на реализиране на посочените проекти за пренос на природен газ от Руската федерация, както и свързаните с тях физически и юридически лица. Обръщам се и към досега управляващите. Подкрепата за създаването на предложената Временна комисия ще бъде своеобразен турносол. (Реплики от народния представител Александър Ненков.) Не разбрахте, господин Ненков. Турносол или, ако мога да си позволя да цитирам класика на българския език господин Кирил Петков, това е литмус, а на български език се казва лакмус. (Ръкопляскания от ДПС.) Подкрепата за създаването на предложената Временна комисия ще бъде своеобразен турносол, литмус, лакмус за искреността на политическите партии, представени в Четиридесет и седмото народно събрание, дали желаят да бъдат установени истинските свързаности с Руската федерация и руски капитали на български политици и други представители, и политически представители. Впрочем преди малко при гласуването на Временната комисия за „Лукойл“ видяхме, че лозунгите и декларациите на досега управляващите са едни, но действията им са обратни. Можем да видим техните изказвания и можем да проверим в стенограмата тяхното гласуване за Комисията за „Лукойл“. В заключение, освен предложените цели, които господин Станков като вносител посочи за диверсификацията, които трябва да влязат в доклада на Временната комисия, според нас Временната комисия трябва да включи в заключителния си доклад предложения за действия, които българската страна да предприеме за гарантиране на националната енергийна сигурност на Република България. От тази гледна точка още веднъж призовавам народните представители да подкрепят създаването на тази временна комисия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Към настоящия момент сме изправени в много трудна ситуация, свързана със сигурността на доставките на природен газ за България. Това не го казвам аз. Заяви го най-искрено изпълнителният директор на „Булгаргаз“ онзиден в рамките на изслушване във Временната комисия, свързана с изследване на всички факти и обстоятелства по отношение на прекратените доставки от „Газпром“. Изпълнителният директор беше така добър да сподели с всички нас, че природен газ за България до края на годината няма осигурен и причината за това е липсата на сключени дългосрочни договори, липсата на проведени преговори с потенциални доставчици на природен газ за България. Това, което беше заявено, е и тежкото състояние на обществения доставчик на природен газ „Булгаргаз“ – дружество, което се отличаваше със своята финансова стабилност, и в продължение на седем години работихме за това то да бъде финансово стабилно, да няма ликвидни проблеми, така че да може да изпълнява своите ангажименти. Онзиден разбрахме, че „Булгаргаз“ има много сериозен ликвиден проблем, нещо повече, с актуализацията на бюджета за 2022 г. е гласувана държавна гаранция, която ще даде възможност „Булгаргаз“ да изтегли заем, забележете – от 300 млн. лв., за да може да си плати алтернативните доставки на газ. И тук възниква въпросът: ако ние си платим за месец, два, три или четири тези доставки, какво правим след това? Тези пари ще свършат. Отново ли „Булгаргаз“ ще тегли кредит, за да плаща доставките на природен газ за България? На фона на тази апокалиптична картина, свързана със сигурността на доставките на природен газ за България, смятам, че е изключително важно да бъде подкрепено решението, свързано със създаването на тази временна комисия, която да изследва всички факти и обстоятелства, свързани с изграждането на проекта „Балкански поток“, закъснението, свързано с изграждането на интерконектора Гърция – България и всички останали съпровождащи проекти в областта на природния газ. Много се надявам в рамките на тази временна комисия да бъдат изяснени няколко важни неща. На първо място, по отношение на проекта „Балкански поток“, надявам се най-сетне да бъде прочетено Решението на българския парламент от 44-ото Народно събрание, от което ще стане ясно какви са били условията, какви са били задачите, които българският парламент е възложил на изпълнителната власт и на „Булгартрансгаз“ при реализацията на този проект. Надявам се да стане ясно и как са проведени пазарните тестове за този проект съобразно всички европейски правила. Надявам се да се убедите в прозрачността и публичността на проведените обществени поръчки, свързани с реализацията на проекта и със спазването на европейските правила по отношение на Газовата директива. Надявам се всички народни представители да се запознаят и с Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, където много ясно е посочено каква е нормата на възвръщаемост на този проект, какви са приходите, които той трябва да реализира, съответно разходите, за да може да бъде рентабилен. Много се надявам накрая всички да разберете, че това е проект, който е изцяло български, който работи единствено и само в интерес на България и на българските граждани и на българския бизнес. Именно този проект на 21 юли 2021 г. позволи на „Булгартрансгаз“ да получи 683 млн. приходи от транзитни такси от „Газпром Експорт“. Мисля, че за всички е ясно, че по този проект не ние плащаме на „Газпром“, а „Газпром“ плаща на нас. Надявам се в тази временна комисия това да бъде изяснено. Много се надявам да бъде изяснен още един факт, свързан с това – с внушението, което се прави, че едва ли не с пари от бюджета е построен този проект. Надявам се да стане ясно, че този проект е построен без нито един лев средства от държавния бюджет. Той е построен със средства, предоставени от компанията, която спечели обществената поръчка, тъй като това беше едно от условията на обществената поръчка – този, който ще реализира проекта, да осигури и финансирането, което ще бъде връщано в следващите 10 години от работата на проекта. Така че се надявам всички тези факти и обстоятелства веднъж завинаги да станат ясни и да спрат спекулациите и внушенията по отношение на този проект. Изключително неприятно впечатление направи едно изявление на министър-председателя Кирил Петков и неговия началник на кабинета, които се опитаха да направят поредната разделителна линия и да кажат: Балкански поток е лош, интерконекторът Гърция –България е много добър проект. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“! Вие сигурно имате прекрасно образование, завършили сте престижни университети, но ми се струва, че сте пропуснали един много важен урок и това е урокът, свързан с родолюбието и защитата на националните интереси. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Няма как да делите проектите на добри и лоши. Това са български проекти, проекти, които защитават нашите национални интереси и са в интерес на българските граждани. Така че да чертаете подобни разделителни линии за проекти, които носят приходи на България и ще носят приходи десетилетия напред, и да казвате кой е добър и кой е лош, това най-малко може да го каже човек, който не е запознат с фактите, такива, каквито са. По отношение на интерконектора Гърция – България, много се надявам в тази временна комисия веднъж завинаги да стане ясно как стана възможен този проект, веднъж завинаги да стане ясно, че проектът не се строи 12 години. Защото, за да стане факт този проект, той се реализира на територията на две държави от съвместна компания между Гърция и България. Така че, когато някой прави внушение, че ГЕРБ не е реализирал този проект 12 години, това означава, че той не познава проекта и не познава в детайли това, което се случва в този проект. Не ГЕРБ, това е съвместната българо-гръцка компания, която реализира и интерконектора Гърция – България. Този проект не се реализира 12 години, уважаеми колеги. През 2013 г., през септември 2013 г. – господин Стойнев е тук, ще каже, е подписан договорът за доставка за природен газ между „Булгаргаз“ и нашите партньори от Азербайджан. В резултат на това трябваше да бъдат построени два инфраструктурни проекта – Трансанадолският и Трансадриатическият газопровод, чрез които природният газ от Азербайджан ще стигне през южния газов коридор до България и до Гърция. Друга много сериозна теза, която напоследък се упражнява – и нашият министър-председател, и така хората около него, е, че всички тези маршрути, по които идва азерският газ, са съществували винаги. Искам да Ви кажа, че за да може азерският газ да дойде до България, да дойде по наше време – той е в България от 1 януари 2021 г., колеги. Тогава ние направихме анекса с нашите азерски партньори, подписахме този анекс и от 1 януари на базата на този анекс защитихме в максимална степен нашия национален интерес и това, което можеше да се вземе като капацитет на Неа Месемврия – това е точката, която ни дава тази възможност, на тази входна точка, стана факт в края на 2020 г. Така че се надявам в тази временна комисия всичко това да стане ясно и да спрат спекулациите по тази изключително важна за България тема и този изключително важен за България проект. Много се надявам да бъде оценено и всичко това, което трите правителства на премиера Борисова направиха за този проект. Защото той стана възможен, колкото и да не харесва на някои от Вас, благодарение на политическата воля на премиера Борисов и на неговите три правителства, които направиха възможен интерконектора Гърция – България. Ние осигурихме финансирането за този проект и когато някой казва, че ГЕРБ е забавил Проекта и не го е искал, просто трябва да замълчи и да се извини – 110 млн. евро сме предоставили от държавния бюджет държавна гаранция, 39 млн. евро по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. От Българския енергиен холдинг е предоставена цялата вноска, необходима за реализацията на Проекта. Така че когато се говорят неистини, начинът тези неистини да бъдат опровергани, е именно чрез такива временни комисии, които комисии да изнесат всички факти и всички обстоятелства. Защото, когато фактите говорят, и боговете мълчат. Уважаеми колеги, много се надявам наистина, когато всичко това стане известно – Вие се запознаете с всички документи, които ще бъдат предоставени, да стигнем и до – миналата седмица, когато премиерът Кирил Петков отиде и завъртя един кран, дано да изследваме и това какво всъщност е потекло, като се е завъртял този кран. Аз Ви казвам, че газ е нямало, не знам какво друго може да е имало там. Но по отношение на интерконектора Гърция – България, Проектът и към настоящия момент не е готов и не е въведен в експлоатация. Просто това беше един пиар. Но аз съм сигурна, че Временната комисия ще стигне до всеки един процес и всеки един детайл от реализацията и на интерконектора Гърция – България. Надявам се Временната комисия да се запознае и с модернизацията на газопреносната инфраструктура, която ние направихме – подменихме всички компресори по нашите компресорни станции, така че днес да стане възможно природният газ да се движи в двете посоки – от и за България. Всичко това се надявам да бъде видяно, оценено и да се спре с внушенията и с лъжите. Работили сме в интерес на България, единствено и само сме били водени от българските национални интереси. Колеги, призовавам Ви да подкрепите това решение за създаване на Временната комисия. Тя ще даде отговори на много, много въпроси и Вие ще разберете най-накрая истината. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Петкова, госпожа Бъчварова няколко пъти, неведнъж, е заявила в качеството си на вицепремиер, че трите проекта – „Бургас – Александруполис“, „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, са спрени от кабинета Борисов, и това показва политическа идентичност. Вие току-що говорихте съвсем различни неща от това, което твърди вицепремиерът на второто правителство Борисов. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, направихте стегнато компетентно изложение, но имахте един пропуск. Само един! Важното е да бъде изчистен, защото всичките колеги, които не разбират от енергетика – правят свободни съчинения, трябва да се поучат от това, което казахте. Пропуснахте да споменете кога бяха завършени трасетата на ТАП и ТАНАП. Защото, както е известно, за да построиш газопровод, трябва да има източник на природен газ, той не може да се пренася в малки бъчвички. Трасетата на ТАП и ТАНАП – поправете ме, ако греша, госпожо Петкова, бяха завършени 2020 г. – 2020 г.! Тоест, източник на газ, който би могъл да снабдява IGB – интерконектора с Гърция, е наличен от края на 2020 г. Моля да ме поправите, ако съм сбъркал.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Свиленски! Аз говоря единствено и само истината и говоря с факти. Мога да Ви говоря по дни какво се е случило, защото всичко това, което така съвсем накратко се опитах да Ви обясня, е минало през ръцете ни, през умовете ни, за да може да стане факт. Така че няма нещо, което да съм спестила. Тук ролята и мястото на премиера Борисов са повече от очевидни. Именно окончателното инвестиционно решение, за да се построи интерконекторът Гърция – България, беше взето на 10 декември 2015 г. в Гранитната зала на Министерския съвет в присъствието на представители на Европейската комисия, гръцкия министър на енергетиката, премиера Борисов. Така че този проект стана възможен благодарение на политическата воля на Борисов и на неговите правителства. Това са фактите и смятам, че никой не може да каже нищо по отношение на това, когато фактите говорят. Мога да говоря по дни какво се е случило и по конкретни дати. Но за спиране на проекти тук и дума не може да става. Уважаеми господин Дончев, Вие сте абсолютно прав. Пропуснах да отбележа, че тези два изключително важни инфраструктурни проекта – Трансанадолският газопровод и Трансадриатическият газопровод, бяха построени, в края на 2020 г. беше завършен Трансадриатическият газопровод, тоест тогава се появи и връзката на Неа Месемврия. Тогава става възможно България да получава определени количества от азерския природен газ. Както Вие добре знаете, ние не губихме нито час и веднага направихме всичко възможно, стартирахме преговорите с нашите азерски колеги, анексирахме договора и на 1 януари 2021 г. азерският газ вече беше в България. Тоест България направи реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България. Пропуснах още нещо, което е много важно – за тези 12 години строителство. Обществените поръчки за този проект станаха възможни, след като беше осигурено финансирането за този проект. Освен държавната гаранция, освен парите, които осигурихме по оперативните програми, беше взет и заем от Европейската инвестиционна банка. По отношение осигуряването на финансирането направихме всичко възможно, така че да ускорим целия този процес. След осигуряването на финансирането стартирахме четири обществени поръчки: за избор на строител, за избор на производител и доставчик на тръби, за инженер-консултант и за строителен надзор. През октомври 2019 г. започна строителството, бяха подписани договорите за строителство и доставка на тръби и строителството стартира. От октомври 2019 г. се строи този проект. Знаете след това пандемията от COVID-19, тя забави целия процес. Радвам се, че онзиден и премиерът Мицотакис просто е признал, че това е причината, защото две гръцки компании строят този проект, уважаеми колеги. Не го строи ГЕРБ, две гръцки компании – световноизвестни. Едната е участвала в строителството на Трансадриатическия газопровод, така че това е по отношение на тези реплики, които наистина бяха много на място, уважаеми господин Дончев и уважаеми колеги. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене, но критиката не е толкова към Вас. Уважаеми колеги народни представители, дискутираме създаването на Временна комисия, която би следвало да установи факти и обстоятелства около всички въпроси, които бяха засегнати. Ако продължаваме с тази детайлна дискусия, с всичките елементи, които смята да прави тази комисия, тя ще се обезсмисли, защото почти всички факти и обстоятелства вече бяха изложени от госпожа Петкова. Аз предлагам все пак да се фокусираме малко повече върху конкретната точка, която не е дискусия по всички тези теми, а дискусия по създаване на Временната комисия, а всичките детайли и обстоятелствени разяснения и така нататък да ги оставим на Комисията, която ще изготви подробния доклад. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! За втори път от тази трибуна колега от ГЕРБ разказва какви неустойки щели да поискат от България в края на годината и си говорят за едни милиарди. Много настоятелно се обръщам към Вас да мислите за националния интерес и от трибуната на Народното събрание да не се говорят такива неща, защото в евентуална процедура срещу България тези изказвания могат да бъдат използвани. Вие сте опитни хора. При това положение сами съзнавате колко важно нещо Ви казвам в момента и се надявам този път да ме послушате, защото, ако смятате, че интересът на България може да бъде защитен по-добре, дайте тези предложения, но не говорете тук от тази трибуна как в края на годината щели да ни поискат 3 милиарда. Не говорете такива неща, защото този въпрос съдържа в себе си кой е изправната и кой е неизправната страна. Е, Вие на коя страна сте, колеги от ГЕРБ? Кой смятате, че е прав в този спор? Освен това, ако смятате, че интересът на България може да бъде защитен по-добре, кажете да го направим заедно (реплики от ГЕРБ-СДС), но това, което правите… (Реплика от народния представител Александър Ненков.) Да, да. Има национални интереси в тази държава. И дори когато си опозиция, ти пак защитаваш националния интерес. Ако смятате друго, го кажете, но този въпрос е изключително ключов, и се надявам трети път, защото два пъти вече го направихте, и то не в закрито заседание, призовавам Ви наистина да няма трети. Освен това, като говорим за различните газопроводи, винаги възниква следният въпрос: как така нареченият Балкански, Турски или там, както искате, газопровод беше построен за една година – това е крайният резултат, докато гръцката връзка мина през всички перипетии, макар че проектът е много по-лесен за изпълнение, минаха много – над 10 години, в крайна сметка, докато бъде завършен. Факт! Факт! (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Много внимателно Ви слушах, много внимателно Ви слушах, но това е резултатът, това е крайният резултат. На следващо място, колкото до различните руски проекти, въпросът е каква диверсификация постигнахме през всичките тези години и бяхме ли готови за кризата, която се случи. Ако България купуваше миналата година пълния размер на азерския газ, сега Чирен щеше да бъде пълен, колеги, и защо не купи миналата година пълния размер на азерския газ, уважаеми дами и господа? Щяхме да бъдем много по-добре подготвени за тази ситуация И в крайна сметка ние, разбира се, ще подкрепим тази комисия, ще си изясним заедно много факти да видим кой е крив и кой е прав, но колеги, много криворазбрано е разбирането, че ти като си опозиция не си част от националния интерес на една държава, защото това ми обясниха тук – двама колеги от ГЕРБ ми подвикваха, докато говоря. Няма такова нещо. Независимо кой е на власт, кой е в опозиция, трябва да защитаваме интереса на България, колеги. Другото е някаква Ваша заблуда, която е много грешна. Благодаря Ви.

Господин Димитров, ще се радвам, ако в дупликата си намерите морална сила да коментирате факта за изнесените данни колко ще трябва да плати България за това, че не е взела нужните количества по договор от „Газпром“, защото цифрата от 3 милиарда, изнесена тук преди малко, е, меко казано, притеснителна. Затова ще е хубаво да кажете Вие дали това е така, или не е така, за да не остават погрешни впечатления за цялото това нещо, което се направи като изказване от страна на господин Станков, и дали е истина или не, защото има значение, има значение за всеки един от нас. Иначе е хубаво да коментираме всички тези газопроводи, защото, когато се спираше и се спря реално изгодният за България Южен поток, тогава управляваше БСП. Тогава пристигнаха четирима американски сенатори, разпоредиха това нещо на премиера Орешарски към онази дата и той спря Южен поток. За сметка на това построихме много неизгодния за България Турски поток, така наречения Турски, или Балкански, или както искате го наречете, поток, но е факт, че това нещо стана по времето на БСП. И не че има някаква разлика между тяхното управление и на ГЕРБ (възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!), така че много Ви моля да кажете за тези 3 милиарда, които бяха посочени, истина ли са, или не са, защото невзетите обеми, ако трябва да се изчисляват като неустойка, която трябва да платим, става доста неприятна сумата за нас като държава. Благодаря Ви предварително.

Господин Димитров, аз имам много ясен спомен за едно правителство, когато Вие бяхте опозиция само за година, какво правехте към Европейската комисия, какво писане падна само и само да може да се върнете на власт. Да, говоря за Реформаторския блок. И като говорите за потоците, ние затова предложихме тази комисия – и тя, между другото, един месец така си изтече, аз не чух и дума от Вас за тази комисия. Защо не се събра, защо не изследва фактите и обстоятелства, нали? Като дойдем тук на трибуната, се упражняваме, но през останалото време някак си ги забравяме тези работи. Имаше един министър на енергетиката, който понастоящем е кмет на район в София, пък беше и кандидат за президент на Реформаторския Ви блок. Помните ли го, в периода 2009 – 2012 г.? Така че има много интересни работи, които трябва да излязат по пътя на тези потоци, защото политическите решения за изграждането им са взети доста по-рано във времето – аз съм си направил труда да проверя хронологията и чии подписи стоят под тях. Дори и Вие ще се изненадате, или пък няма да се изненадате, а тук сега се правим на дръж ми шапката, както казват по народно. Така ли е, господин Димитров, Вие се познавате? Сега недейте поне от приятелите си да се отричате, това не е окей. Само тази думичка ще ползвам. Но тук си остава въпросът: какво стана с този един месец и защо тази комисия не заработи? Уж всички бяхме за изкарване на всички факти и обстоятелства, гласува се Комисията, падна правителството и изведнъж: „А, не ни интересуват фактите и обстоятелствата.“ Аз затова и в първата Ви казах, когато трябваше да гласуваме за ратификацията и коментирахме отсъствието на правителството, ненапразно Ви намекнах, че на някои хора евроатлантизма явно им е ден до пладне и следобеда вече не е толкова нужно да са евроатлантици, защото си имаме други интереси и други приоритети. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Димитров, аз виждам известен напредък. Допреди известно време Вие говорехте за това, че ГЕРБ не е построил 12 години проекта, сега станаха 10. Това все пак е нещо, което е успокоително. (Смях.) Само да Ви припомня, че строителството започна през октомври 2019 г., тоест няма как от 2019-а до 2022-а да са минали 10 години. Да припомня още нещо. Съгласно договора, сключен след проведена обществена поръчка, проектът трябваше да бъде готов на 26 април 2021 г. Заради пандемията от COVID-19 беше анексиран и удължихме срока до 31 декември 2021 г. Вече година и половина ГЕРБ не управлява, ами да го бяха завършили – две служебни правителства, едно редовно, с всички претенции за експертиза и желание да бъде реализиран проектът. Защо не стана готов този проект? Защо? Понеже попитахте защо Балкански поток е реализиран в срок, пък този не, ами това, което мога да Ви кажа, краткият отговор е: въпрос на организация на компанията изпълнител. Балкански поток, както добре знаете, се реализира от компания от Саудитска Арабия. Компанията се казва „Аркад“. Те създадоха необходимата организация, може би нямаха и тези проблеми с пандемията от COVID-19, докато Гърция затвори границите и беше невъзможно да се стартира по-нататък строителството, така че това е причината. По отношение на диверсификацията искам само да Ви обърна внимание на следното. България потребява, както всички знаем, приблизително 3 милиарда кубични метра газ годишно. Един милиард кубични метра газ ние направихме всичко възможно по договора с Азербайджан да бъде вече в България. Не сме резервирали пълните количества, защото на 1 януари 2021 г., тогава, когато стана готова връзката с Неа Месемврия, „Булгаргаз“ се яви на търг за капацитет. За да може да се достави този газ, трябва да има свободен капацитет. Капацитетът, който тогава успяхме да вземем, беше за 300 милиона кубични метра газ. Сега е чудесно, че са кандидатствали за капацитет и могат да вземат пълния капацитет, но за да вземем пълния капацитет по договорната цена, защото сега плащаме по-висока цена, трябва да е готов интерконекторът Гърция – България. И аз питам защо според Вас този проект все още не е готов? А ние за диверсификацията сме направили…

…най-много от всички, плюс това имаме резервирани половин милиард кубични метра газ на терминала за втечнен природен газ на Александруполис, който трябва да стане готов в края на 2023 г. Този проект също стана възможен благодарение на нас. Ние притежаваме 20% от капитала на това дружество и половин милиард кубични метра газ – втечнен природен газ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Виждате какво се получи след второто поредно изказване от ГЕРБ в парламента за някакви си 3 милиарда. Вече и други парламентарни групи взеха да говорят по тази тема, което пряко уврежда интереса на България, както Ви обърнах внимание. Това е отговорно за всеки един депутат. От моя гледна точка какво се е случило? България е заявила количества, платила ги е и не ги е получила. За какви 3 милиарда ми говорите, колеги? Какво правите? Един колега от ДПС ми обясни, че понеже като било някакво друго правителство, той не получил подкрепата, която очаквал, затова сега не трябвало да се работи за националния интерес. Няма такова нещо. Всеки народен представител, всички ние – няма значение кой е опозиция, кой е управляващ, сме длъжни да правим най-доброто за решаването на проблемите, които стоят пред нас. Най-доброто във всеки един момент. Колкото до госпожа Петкова, то част от въпроса е защо започва строителството на газовата връзка 2019 г., като решението е от 2009 г., че такова нещо трябва? От 2009 г. аз всяка година питах различни министри на енергетиката: „Защо не започва това строителство? Защо не започва това строителство? Защо започна 10 години по-късно?“ То това е проблемът, то това е истинският проблем всъщност, за това става въпрос, така че, колеги, най-важното. Да, трябва да има такава комисия, ние я подкрепяме, участваме в нея. Защо не е заседавала? Трябва да заседава и ще заседава. Като има такива политически турбуленции… (Шум и реплики.) Напротив, днес, като бъде избрана, ще заседава, разбира се, но завършвам със следното. Колеги от ГЕРБ, и Вие колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ вече, моля Ви да не спекулирате с тема, която може пряко да увреди интереса на България. Обръщам се с молба към всички Вас, като към колегите от ГЕРБ молбата ми е два пъти по-силна, защото опитни хора не могат да си позволяват такива спекулации, които в международни процедури могат да бъдат използвани срещу интереса на България. Благодаря Ви.

По начина на водене.

Няма да се превърне, господин Председател. Вие самият станахте свидетел как господин Димитров се опита да демагогства и да вкарва думи в устата ми, които аз не съм изрекъл. Той, между другото, с този почин успя почти да занули най-голямата демократична партия в България като председател. Много Ви моля да отправяте остра забележка, когато господин Димитров излиза тук и лъже с цел да се оправдае. Колкото до Комисията, тук и на Вас ще Ви направя забележка, тя не заседава. Малко ми е трудно в момента и на Вас, и на господин Димитров да Ви повярвам, че веднъж като сте излъгали, че втори път няма да го направите.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене. Моля Ви, когато от тази трибуна се отправят обвинения – в случая господин Димитров упрекна Политическа партия ГЕРБ – представители от нашата партия, за това, че едва ли не уронваме по някакъв начин интересите на страната, бих искала само да напомня, че съгласно Закона за енергетиката политиката в областта на енергетиката се определя от Народното събрание и от Министерския съвет, но когато се вземат такива решения, свързани с националната сигурност, защото енергийната сигурност е национална сигурност, тогава трябваше колегите да се позоват на разпоредбата от Закона за енергетиката, да дойдат тук – дали в закрито заседание, дали в открито, както намерят за добре, и…

…да съобщят това, което имат да ни казват, а не ние да научаваме от медиите. Сигурна съм, че ние щяхме да намерим най-добрия за България вариант. Но сега да ни плашите, господин Димитров, не мисля, че е удачно. Благодаря. Господин Председател, и Вие да обърнете внимание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Провокиран съм от едно изказване на колега от ВЪЗРАЖДАНЕ преди малко, а и доста хора репетираха в залата, за една тема, която е доста по-различна от това, което се говори. Първо, БСП е политическата партия, която през последните 20 години пределно ясно коментира кои са важните проекти в областта на енергетиката. Това бяха Южен поток, Бургас – Александруполис, това беше „Белене“ и това, което се коментираше преди малко в залата, че едва ли не по времето на БСП е спрян Южен поток, няма нищо общо с истината. Мисля, че друг министър-председател беше този, който се хвалеше в едно чуждо посолство, че той е спрял „гьола Белене“, след което, половин година по-късно, говореше колко важен е този проект за страната ни, че той е спрял Бургас – Александруполис и Южен поток. Аз считам, че е пределно ясно коя е политическата партия, която през всичките тези години е неотклонна в своето виждане за развитието на енергетиката в тези области. Защо не стана Южен поток е една тема, която действително трябва да бъде обсъдена много внимателно, и кои са виновниците България да загуби възможностите за печелене на милиарди от този огромен инфраструктурен обект. Кой е виновен за „Белене“ – нещо, което в момента щеше да носи отново милиарди печалба на държавата. Трябва да бъде изкоментирано също и дали в момента в тази зала има воля да стартира изграждането на атомната централа. Не трябва по този лековат начин да се обсъждат темите и да се хвърлят неистини. Затова в БСП винаги сме били последователни по темата енергетика и когато коментираме тази тема, още веднъж искам да поставя въпроса със затапянето на газохранилището в Галата, което можеше да бъде газохранилище. Коментирам още веднъж: ще има ли най-накрая произнасяне по това кой е взел решението за неговото затапяне, за да не може в момента ние да имаме естествено газохранилище? Защо в Чирен в продължение на толкова години се влагат милиони и то не е увеличило още капацитета си така, както трябваше да бъде – от 900 милиона на 1,5 милиарда кубика газ? Така че аз Ви моля, уважаеми колеги, да не тренирате и да не репетирате от трибуната неща, които са твърде далечни. И още нещо, като сме подкарали тази тема. Отново БСП беше партията, в която по всякакъв начин се мъчихме и успяхме да спрем в Добруджа шистовия газ. И ако в момента отново се повдигне тази тема, да, отново ще застанем на тази позиция, че не трябва да има добиване на шистов газ по този начин, по който беше предвидено. Така че сме безкрайно последователни и безкрайно ясни по темата енергетика. Благодаря Ви.

Господин Гуцанов, тъй като не казахте нищо по същество по темата, Ви давам възможност в дуплика да го направите. „Булгаргаз“ не отвори сметка, която да ни осигури възможността да продължим да получаваме газ от „Газпром“, благодарение на едно решение на Министерския съвет, което е цитирано и е дадено към тях от един от заместник-министрите по енергетика. Това решение на Министерския съвет днес Вашият министър-председател в оставка Кирил Петков каза, че не е протоколирано, не е стенографирано, но Вие имате няколко министри на БСП, кажете ни, господин Гуцанов: как реагираха, какви становища заеха Вашите министри на БСП при решението, на база на което „Булгаргаз“ прекрати взаимоотношения с „Газпром“, вследствие на което ние спряхме да получаваме количества газ? Как реагираха – Вашите министри на БСП, тъй като Кирил Петков от тази трибуна – Вашият министър-председател в оставка, каза, че решението е единодушно? Отговорете! (Реплики от народния представител Георги Свиленски.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гуцанов, слава богу, че сте партия, която се нарича русофилска и подкрепя по някакъв начин добрите отношения с Русия, защото, ако бяхте против Русия, вероятно досега да сте сринали цялата руска държава. Вие като приятели на Русия – аз си спомням с очите си, спряхте едно време Южен поток. Дойде Маккейн – американският сенатор, спомням си го като вчера, и в залата в Министерския съвет даде обща пресконференция с Орешарски, на която обяви, че спира Южен поток. Следващия път, като влязохте в правителството, изгонихте 70 руски дипломати и спряхте изобщо договорите с „Газпром“. Няма никакъв руски газ в България.

Ами защото господин Гуцанов обвинява нас.

Ние, които сме скептици към политиката на Русия, започваме даже да се притесняваме да не вземете да обявите война след някой и друг ден на Русия, както сте влезли в управлението. Аз Ви призовавам, господин Гуцанов, да не припомняте какво сте правили в управлението по отношение на газови и енергийни проекти изобщо, защото Вие там, освен да сте спирали, нищо друго не сте правили в последните 30 години. Имате едно постижение – Жан Виденов отказа да продаде на Русия на безценица газопреносната мрежа на България, което беше и добро решение.

Между другото, имайте предвид, господин Председател, че газовата тема е стратегическа тема – тя е десетилетия напред и десетилетия назад. Вие можете да мислите, че тя започва от 2020 г. или от 2021 г., или от гръцката газова връзка, но тя е много стара тема и колегите от БСП имат участие в нея. Но пак Ви казвам: не помагайте толкова много на Русия, защото можете да я унищожите! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на господин Биков, че половината от нещата, които трябваше да кажа, ги изреди, макар че не точно в този ред. Аз искам да подсетя господин Гуцанов, защото уважавам БСП, особено когато силно са ангажирани с енергетика – да, имаше при Вас човек, който се занимаваше с енергетика, казваше се Румен Овчаров, към когото каквото и отношение да имате, той я разбираше тази работа. Само не мога да разбера с този ентусиазъм, господин Гуцанов, както започнахте да изреждате, защо не завършихте двата блока в Белене? Беше напълно във Ваши ръце. Знаете ли, че не подписахте договорите, които трябваше да приключите. Макар че от „Движение за права и свободи“ сме против ядрената енергетика, но Вие имахте пълното основание, и сега 2018 г., 2019 г. тези два блока щяха да работят и щяхме да имаме още излишна енергия, чрез която опозицията можеше да помогне и да върне парите от високата цена, за да можем да намалим инфлацията в България.

За газопровода Вие нали знаете, че служебното правителство на Плевнелиев спря Южен поток, а не господин Орешарски, който застана и каза, че ще спре въпреки натиска на американската страна и на европейската страна. Южен поток беше необходим и за Европа, Южен поток беше основата, за да бъде България газовият хъб, а не да е газовият хъб сега в Гърция. Защото, ако не бяхме спрели Южен поток, ако все още не правим така, че да спорим дали е бил необходим Балкански поток, дали са ни необходими и други газопроводи, които могат да минават през България, защото, колеги, ще дойде ден и трябва да сме наясно – тръбопроводите, които са построени в България за газ, може да транспортират газ дори до Украйна, минавайки през…

Да. Благодаря Ви. Защо да не говоря? Разбирам, че Вие не разбирате същността на нещата, господин Председател, но нека да направим Комисията и дано тогава да разберете. Но ще искам да се изкажа и след това. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Аталай, аз не разбрах къде се разминавахме с Вас, защото и Вие защитихте Южен поток по начина, по който и аз говорих. Когато говорим за „Белене“, се радвам, че споменахте, че именно „Движение за права и свободи“ винаги е било против ядрената енергетика. Надявам се, че вече, след като и в Европа има друго виждане по тази тема, и „Движение за права и свободи“ също ще си промени виждането по ядрената енергетика и най-накрая ще бъде построена „Белене“ или нови ядрени мощности в България. Интересно е как така колегите от ГЕРБ пропуснаха, че в тяхно управление се продаде чисто новата турбина за „Белене“ и тя вече работи в Калининградската атомна централа и произвежда отдавна електричество, а това нещо можеше да бъде тук в България. (Шум и реплики.) Как тогава коментираме, радвам се, че се припомни, че не по времето на Орешарски е станало затварянето на Южен поток и неговата забрана, а в едно друго време и как тогава премиерът Борисов се хвалеше, че именно той е човекът, който е спрял Южен поток. Така че, уважаеми колеги, нека да сме внимателни, когато правим тези изказвания, защото можем да видим кой министър-председател през кое време какви изказвания е правил и говорил. (Реплики.) А що се отнася до госпожа Искра Михайлова – дали е по същество темата. Госпожо Михайлова, отговорих, защото Ваш колега застъпи абсолютно невярна тема. А що се отнася до това БСП какво е говорила и какво е коментирала по плащанията с „Газпром“, мисля, че пределно ясно ние казахме нашата позиция и стана пределно ясно, че ние искаме продължаване на разговорите с „Газпром“,…

…за да може България да има доставка на възможно най-добрите цени, независимо от кого са – дали ще бъдат „Газпром“, или от друго място, но никой не трябва да бъде изключван от тези преговори, стига да бъде най-добрата цена за България и да има предсказуемост по време на доставките. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да.

За процедура!

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Господин Гуцанов в своето изказване, в своята дуплика допусна една неточност, а Вие не му направихте забележка.

Само да кажа, че старото оборудване за „Белене“. (Ораторът говори при изключени микрофони.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, сериозен дебат отново. Този дебат можеше да бъде заместен от изводите в доклада на Комисията, ако, господин Председател, и Вие, и председателят Минчев – бившият председател, бяхте влезли в ролята и функцията си и бяхте насрочили в едномесечния срок за работата на Комисията нейни заседания. Това, че Вие, господин Председател, господа председатели, единият от които бивш – Иванов и Минчев, не влязохте в ролята си и тази комисия беше създадена и не оползотвори времето, за което беше създадена, а тя беше създадена през месец май, днес сме 13 юли, и нека да кажем, че изтече едномесечният срок и сега отново водим дебат в пленарна зала по нейното създаване. Между другото, не се знае всъщност дали ще изберем отново председател. И отсега, господин председател Иванов, Ви моля, ако това не се случи, все пак за краткото време, което остава на този парламент, да направите всичко необходимо и да насрочите поне няколко заседания на тази комисия, защото очевидно е от всички изказали се колеги преди мен, че има необходимост от подобен дебат. Аз много искам темата на дебата да бъде за създаването на тази временна комисия, да не се връщаме назад във времето и да цитираме бивши министър-председатели, защото ми се струва, че след време, когато се наложи да се цитира настоящият в оставка, ще бъде просто страшно. Не знам дали някой ще разтълкува какво точно е искал да каже, кога го е казал, по какъв повод и в какъв смисъл. Но искам да направя едно-единствено уточнение, защото е важно за дебата, а то е по отношение на спомените за бившите министър-председатели, и то основно към колегите, които все още спорят кога е продадено оборудването в „Белене“ и то се намирало в Калининград. Надявам се на добрата Ви памет, колеги от БСП предимно, то е продадено през 2007 г., турбината е продадена там – нещо повече, продадена е на загуба. Драгомир Стойнев е бивш енергиен министър и ако желае, може да ме опровергае, но аз съм убедена, че той знае отговора и няма да го направи. Много искам тази комисия, която днес ще създадем, и се надявам тя да заработи, да отговори на няколко други въпроса освен на тези, които са поставени от моите колеги в самите мотиви, от госпожа Теменужка Петкова в експозето на нейното изказване. Въпросите например за това защо не беше завършена газовата връзка с Гърция през декември, все още стоят на дневен ред. И въпреки че онзиден видяхме министър-председателя Петков на въртящия кран, той не отговори защо седем месеца след пусковия срок все още нямаме яснота какво наложи удължаването на този срок. По-важното обаче вероятно е отговорът на един друг въпрос: дали са платени неустойките за забава от фирмата, която забави този проект със седем месеца? Той трябваше да бъде завършен на 31 декември 2021 г. Тези и разбира се, много други въпроси сигурно ще станат обект на дискусията. Най-важното обаче е тази комисия най накрая, а надявам се и завинаги, да установи по безспорен начин няколко факта. Първо, че Балкански поток е изцяло български проект. Второ, че газовата връзка не се е строяла последните 12 години, нито последните 10 години, ами строежът е започнал през 2019 г. – октомври месец. Трето, че правителствата на ГЕРБ са работили за реална диверсификация. И да, трябва да се отчете заслуженото на всеки съгласно договорите, които са подписвали назад във времето. Само преди няколко дни ние имахме пресконференция, на която отчетохме и заслугите на президента Първанов, отчетохме обаче заслугите на всички останали, които са допринесли за това България наистина да не е затруднена в газовите доставки – нещо, което сега не се случва заради абсолютно грешни управленски решения. Не искам да припомням още нещо, казано от настоящия министър-председател Кирил Петков, то сигурно някой ще го тълкува в някакъв момент, но нали Руската федерация беше „бензиностанция с ракети“, уважаеми?! В този смисъл нека да се върнем на темата, да създадем тази комисия и да ѝ дадем възможност тя да приключи своята дейност обективно и да докладва пред обществото – не пред нас, кой какви заслуги и за какво има. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За лично обяснение!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Атанасова! Да напомня фактите по случая, а те са, че на 9 юни, който беше четвъртък, гласувахме създаването на Комисията. След това, още следващата сряда, на 15-и, Вие ми поискахте оставката и разбира се, както е по Правилник, я гласувахме на следващия ден. Като цяло не ми оставихте чак толкова много време кога да свикам по свой почин тази комисия, на която не гласувахме председател, а всъщност за едномесечния ѝ срок, за който тя съществуваше, на практика се получава, че може би членовете ѝ… (Реплики от народния представител Хамид Хамид.) Не от място, господин Хамид, моля, може би членовете ѝ или може би народни представители можеха отново да вкарат в Програмата по реда на чл. 47, ал. 3 избора и на председател на Временната комисия, така че тя наистина да може да заработи. А може би другият вариант е, разбира се, понеже все пак това беше Проект на решение от „Движение за права и свободи“, а пък новият проект е от Вас, така че Вие да вземете политическите дивиденти от създаването на Комисията сега. Може и това да е вариантът. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, аз гласувах за създаването на Комисията по предишната точка, ще гласувам за създаването и на тази комисия, защото трябва на българските граждани да бъдат представени всички доказателства, тези комисии да излязат с доклади и да бъде разкрита истината. Прави ми впечатление, че представители на всички партии се упражняват и по предишната точка, и по тази, колко много са направили за българската енергетика и затова тя е в такова цветущо състояние. Но за да могат тези две комисии да изпълнят задачите, за които са създадени, ще се обърна към Тошковците от ИТН: има само една-единствена възможност. Тошковците от ИТН заедно с ГЕРБ, заедно с ДПС – двете партии, които показаха зависимости с колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, свалиха Никола Минчев, свалиха и българското правителство. Значи, те трябва да имат готовност за създаването на ново правителство. Това е, ако отидат и се помолят на ГЕРБ утре да не връщат мандата и да съставят правителство, тогава комисиите ще може в този едномесечен срок да изпълнят задачите, за които са създадени, и да излязат с докладите, за да може да бъдат запознати гражданите с истината по отделните казуси. Това е моят съвет към Тошковците от „Има такъв народ“. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ държим тази комисия да я има, за да може да даде отговори на някои много съществени въпроси, които и днес се задават в залата, например: кой спря Южен поток? Да припомним, особено на групата на БСП, също и на техните избиратели, за които това е много важно, през 2014 г., или по-точно на 8 юни, четем: „Премиерът Пламен Орешарски е разпоредил спирането на всякакви действия по газопровода Южен поток.“ Това се случва на пресконференция, на която Орешарски присъства заедно с трима американски сенатори и на която Джон Маккейн казва: „Очевидно ние бихме искали да видим колкото се може по-малко руско участие.“ Това е относно БСП и тяхното управление съвместно с ДПС, тогава с мандат на БСП, подкрепен от ДПС. Следователно трябва Комисията да отговори на такива въпроси, като: защо БСП, които твърдят, че не са спрели Южен поток, всъщност са го спрели и защо Южен поток е лош, след като по него България нямаше да плати нищо, а щеше само да спечели и затова така демонизираната в днешно време Руска федерация щеше да плати, а съответно Турски поток е добър, от който обаче България нищо не печели, а само инвестира в него? Ето това са важните въпроси, на които ние трябва да дадем отговори на българската общественост. Особено тук морално задължени са от БСП, разбира се, защото те са управлявали, защото те носят пряка отговорност за това нещо. Нека те да обяснят на своите избиратели – не само, на цялото общество, и нека да стане ясно на всички кой стои зад българските интереси, без значение откъде е финансирането щом България печели и кой не стои зад българските интереси и слуша чужди заповеди. Така че нека да си отговорим на тези въпроси, нека да направим тази комисия и мисля, че всеки гражданин на България ще може сам за себе си да бъде убеден какво всъщност се е случило, кой защитава националните интереси и кой не ги защитава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, репликата ми е към Вас. Точно във връзка с част от изказването – Вашето и на други народни представители, е важно в тази комисия да бъде показано каква точно е печалбата от всеки един интерконектор. И нека да бъдем ясни тук – и регулаторът, и всички органи, включително и на европейско ниво, са се изказали, че този проект е с 8% възвръщаемост, не 1%, не нула процента, не минус проценти, а 8% възвръщаемост. Това докара, че месец юли миналата година държавата получи 683 милиона за транзита по тези газопроводи, като имате предвид, че той не изцяло е използван, защото на входа имаме 10% свободен капацитет, а на изхода имаме 20% свободен капацитет. С други думи, още повече може да нараснат приходите, особено след като България построи като съсобственик LNG терминала в Александруполис и повиши количествата на газ, които да влизат и да излизат от страната. Така че радвам се, че поставяте тези въпроси, но имайте предвид, че точно това е работата на Комисията – да установи от всяка една газова връзка, защото аз лично съм на мнение, че всяка една газова връзка за страната е изключително важна, без значение откъде и как е потекъл газът, той носи допълнителни приходи за страната, той носи енергийна сигурност на страната, той носи възможност България да запази стратегическото си място на газовата карта на Европа и да продължи да определя правилата на играта не само на Балканите, а и в Югоизточна Европа, защото 60% от компресорите на територията на Балканите са разположени именно на българска територия и това не са стари компресори, амортизирани, а чисто нови компресори, които позволяват и в двете посоки реверсивно да се пренасят количества газ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо ще започна с едно уточнение към господин Минчев, защото той не беше напълно коректен в изказването си. Когато беше избрана Комисията и не се избра председател, може да погледнем стенограмата, тук господин Карадайъ излезе и Ви припомни какъв е редът, който предвижда Правилникът в такива ситуации. А той не е да се вкарва точката отново, а председателят да свика заседание на комисията и комисията на първото заседание да избере председател измежду членовете си. Това е най-простият вариант. Случвало се е и преди, има хора с повечко парламентарен опит, правено е. Факт обаче, за който също не получихме тук някакво обяснение, че един хубав месец си замина, а през този един месец се случиха доста работи, свързани с енергийните източници на България и със зависимостите от Русия. Някак си обаче тази тема пак не Ви беше интересна, както преди малко разбрахме, че „Лукойл Нефтохим“ е много интересен тук – вдигаме шум, вдигаме мъгла и в един момент, като се стигне до гласуване: чакайте малко, че има някаква друга работа. Ето за това говорим, колеги. (Шум и реплики.) Гледам към ДБ, но то там някои се припознаха. Затова става дума, колеги. Вижте, това е основен проблем на доверието в политиката – трябва да има съответствие между думи и действия, когато много говорим нещо, а в последния момент направим завой на 180 градуса или не свършим нищо, определено оставяме един горчив привкус, че прикриваме нещо. Така се случи и с тази комисия. За един месец можеше да направим едно заседание. В интерес на истината, поне декларативно в залата, сега пак ще припомня на господин Минчев, че имаше няколко гласувания за тази комисия и тя не мина от първия път – някак нямаше политическа воля много, много. От третото гласуване, ако не се лъжа, пак може да проверим, беше приета тази комисия. И пак така някои, които се декларират за евроатлантици, гласуваха против – два пъти подред, а на третия път дали под натиск, дали защото някой им е припомнил, че или са, или не са гласуваха създаването на Комисията, но после я провалиха. Господин водещ заседанието, тук давам отговор на въпроса Ви защо тук се води дебат по същество за Комисията? Защото определено пак имаме опасения, че ще направите същото нещо – че Комисията ще увисне, Народното събрание ще си замине и на тази тема няма да извадим всички факти и обстоятелства. Тук, между другото, доста колеги говорят и с подробности, и с детайли. Това, което ние искахме, само ще припомня, е да се извадят всички обективни факти и обстоятелства, без да се правят тълкувания какво и защо, и да се направят препоръки за диверсификация. Иначе можем да говорим доста за това изгубено време през последната година и половина. Да, дължим и отговор защо е забавен интерконекторът. Дължим обаче и отговор защо чак в началото на годината беше одобрено инвестиционното намерение за терминал в Александруполис и какво прави българската държава през тези хубави осем месеца, откакто управлява Промяната? Какви разговори сме водили с Гърция? Въобще водили ли сме някакви разговори? Защото там имаше други процеси. Опитахме ли се да ги убедим по някакъв начин, че трябва да се прави този проект паралелно с другия, който те си водеха? Защото в момента ние имаме една тръба, която, да, не е актувана, няма акт 16, рязаха ѝ два пъти лентички от правителството. Нищо ново под слънцето, между другото, ако си мислите, че са измислили топлата вода. Виждали сме го много пъти, както се казва, усмивки от старите ленти. Факт е обаче, че от другия край няма терминал, а тази тръба е с капацитет малко над три милиарда кубика. На тези работи Вие тук поне в дискусията, колеги, малко трябваше да се напънете някакъв отговор да дадете. ПП е основният фактор на управлението – пак продължава да мълчи, даже БСП бяха по-смели да излязат. Поне те винаги са били открити за техните енергийни приоритети, макар да са се различавали от нашите, както ние сме си говорили с тях – без емоции, чисто прагматично. Но тук трябваше Вие да обясните защо един месец тази комисия я забавихте и провалихте. Защо трябваше още един месец да се прикриват някакви истории? И в същото време, разбира се, Кирил Петков с литмуса си да се упражнява и да ни говори каквото му дойде на полупознат на нас език. Защото реално за това се използва това време. Аз нямам нищо против тези, които имат различно мнение от нашето – на ДПС, нито ние имаме, колеги. Но когато в говоренето си стъпват на факти и обстоятелства, когато боравят с внушения, хайде, няма да използвам думата лъжа, какво беше – „фактологическа неточност“, тогава, колеги, няма как да си мълчим и няма как да има уважение към това мнение, което е базирано на лъжа и внушения. А по тези теми точно това се прави и оставяте у нас впечатлението, че точно затова не искате тази комисия. Между другото, днес е сряда, ако гласуваме тази комисия, както сме гласували по Програма, ако не успеем да изберем председател, господин Председател, още утре трябва да свикате заседание на тази комисия и тя да заработи, ако искаме да свършим нещо. Всичко друго е ясно като действие. Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ ще бъде щастлив наистина, ако не работи тази комисия. Не знам, може би и те искат всички факти и обстоятелства да излязат, защото те нямат против срещу някои работи. Това е позиция, която също заслужава уважение, но е важно тук да се знае всичко – кой, кога, какво е правил. Благодаря, Ви колеги. Надявам се този път да направите нещо по-добро от миналия път!

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, може би сме поуморени вече, ама да кажа и аз две думи по тази тема. Естествено, ние подкрепяме създаването на Комисията – дай боже да я направим. Тя няма да има вероятно много време, но ми се струва важно как ще започне работата си и какви задачи ще възложи на администрацията, защото Комисията все пак ще възложи задачи на администрацията, и е добре, след като се събере следващият състав на Народното събрание, да е била свършена малко работа, да са били събрани факти и сведения, защото предполагам, че в следващия мандат на следващото Народно събрание отново ще бъде създадена такава комисия и за да не губим време, да бъде използвано времето за подготовка на сведенията, които ще бъдат необходими. Сега за мен, колеги, е вън от всякакво съмнение и е ясно, че в предмета на дейността на Комисията така, както е очертан добре, ще бъдат събрани сведения. Кой газопровод кога е започнал да се строи? Защо е спрял? Как е спрял? Дали се е построил – сигурно е имало някакво забавяне в един или друг проект. Това, което е хубаво обаче, че проектите, които са били стартирани, са завършени и това е добро. В крайна сметка всяко нещо, което е построено, е добро и трябва да бъде приветствано. Господин Мартин Димитров обаче направи една бележка, върху която аз искам да реферирам много настойчиво. Става дума за това, че във встъпителното си изказване господин Жечо Станков обърна внимание, че кел файда, като сме построили газопроводи, ако няма да има газ. Цялата тази дискусия отива пак, ние нали търсим заека в една трънка, в която го няма, то може да се окаже, че няма газ за тези газопроводи. И всъщност по-сериозният въпрос може би ще се окаже не дали Южен поток е можел да бъде построен, пък не е бил построен, а е бил построен Балкански поток, ако няма газ. Аз като юрист винаги съм имал един кошмар, и то е кошмарът от прекратяване на договор. Прекратяването на договор е по принцип взрив в системата. Прекратяването на договор става доста по-сложно, отколкото сключването на договор, то е хирургическа работа, то е много прецизна работа, иска много мислене. То не може талибански да излезеш някоя сутрин, както си го представят новите ръководители, става една сутрин и вика: я го дай тоя договор, хръс – аз го скъсвам, няма го, край. Защото, като кажеш аз го скъсвам ей сега този договор и край, след това може да плащаш толкова, че по-добре два пъти да си го изпълнил. Аз съм имал такъв случай. Имал съм такъв случай, в който наблюдавах държавно предприятие как прекратява договор силово с контрагент, защото иска да го накаже, след което плати толкова много като неустойки, че дето се вика, по-добре да си го беше изпълнил до края. Съгласен съм, господин Димитров, че тези работи не бива да се говорят, съгласен съм, че ние не бива да предпоставяме какво ще стане, няма и право собствено, ако има някога съдебни дела, арбитражи, те ще се произнасят, ще решават, едва ли нашето мнение е кой знае колко релевантно. Но това, което искам да кажа, са две неща във връзка с Вашето изказване. Едното е – малко късно се сетихте да молите моите колеги да са национално отговорни и да помагат. Те Ви го казаха няколко пъти, аз ще го кажа още по-ясно: трябваше да ги помолите, преди Вашите млади колеги да тръгнат да прекратяват договори или да правят някакви други действия, да попитат опитните хора, защото аз съм сигурен, че Вие знаете и вярвате, че те са добронамерени. Те са участвали в тези процеси и те не биха искали да гледат как биват увреждани интересите на България. И със сигурност, ако са били консултирани, са щели да дадат своето компетентно и професионално мнение, така че да бъдат защитени интересите на България, а не да ги обиждаме месеци наред и след това тук да казваме: добре де, ама Вие защо не помагате, ама Вие защо не сте национално отговорни? Ами защо не попитахте, когато беше времето? Защо след това? Защо, след като е свършило всичко? Това е едното, което искам да кажа.

Свършвам, свършвам. Не, не това е мандат, който на мен ми се иска да възложим на бъдещата комисия, а тя да го възложи на администрацията. Това, което ми се иска, членовете на Комисията да помолят администрацията, дори и едно заседание само да има, да бъдат събрани всички документи, всички сведения и всички факти около прекратяването на договорите за газовите доставки. Кой е давал становища? Кой се е подписвал? Какви имейли са вървели? Кой на кого е казвал да извърши или да не извърши едно или друго действие? Защото ще дойде ден, в който тези документи трябва да бъдат извадени и някой трябва да носи отговорност. Значи, колеги, ако някой е тръгнал да прекратява договори, без да мисли, и после държавата трябва да плаща, аз, независимо дали съм тук или не, искам да знам кой е виновен персонално. Разбирате ли? И всички Вие ще искате да знаете, затова нека Комисията на единственото или на първото си заседание, което проведе, да възложи на администрацията на Министерството на енергетиката, в Министерския съвет, да пази свято всички документи, свързани с прекратяването на договори, за да може следващият мандат като дойде, да го посочи поименно кой е бил този, който е пращал имейли и е давал талибански инструкции, без да си дава изобщо сметка за какво става дума и колко може да се наложи тази държава нещастна да плаща.

Коя е нещастната държава?

Благодаря, господин Председател. Към господин Чолаков – Вие страшно много ме изненадахте. Вие ми съобщихте един факт, за който аз не бях запознат, а именно, че има някакъв прекратен договор. Няма такъв! „Булгаргаз“ има договор с „Газпром Експорт“, който е действащ. Никой не го е прекратявал. Има изпратено плащане от страна на България, което не е прието от руската страна, вследствие на което руската страна спира доставките. България продължава да си заявява всички доставки. България продължава да си плаща. Говорете с господин Станков за капацитета за тези доставки. Няма прекратен договор. Има неизпълняващ се договор, но това, както Вие добре знаете като юрист, е различно.

Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Чолаков, става въпрос за нещо малко по-различно от това, което Вие казахте, да не вредиш. Защото, ако има международен спор, изказванията от тази зала могат да бъдат взети и да бъдат използвани срещу интереса на България, господин Чолаков – това казах. Аз се обърнах към хората да внимават какво говорят тук, защото всяка тяхна дума може да бъде използвана в дело срещу България и Вие това много добре го знаете. Това се е случвало и в миналото, между другото. И се надявам, че след като два пъти Ваши колеги постъпиха по този начин, това няма да се случи трети път, защото интересът на България ще бъде увреден. Тоест да не вредиш е различно от това да има национален консенсус. Тоест да не вредиш е първото нещо, а второто вече е всеки да прави доброто, което може да прави. Но наистина, колега Чолаков, надявам се от днес нататък повече да не сме свидетели на такъв спор и такъв разговор, защото, пак повтарям, всичко, което се казва от тази трибуна, като едни три милиарда, които се появиха от Ваши колеги – квалификации за договора какъв бил, какво се е случило с него, също може да бъде използвано срещу България. Квалификации коя била изправната и коя била неизправната страна също може да бъде използвано срещу България. Защо го правите това нещо?! Нали сме опитни, отговорни хора! Нямаме право на такова поведение и вярвам, че ще ме разберете. Много добронамерен съм в това, което Ви казвам.

Благодаря, господин Председател. Първо на господин Ганев да кажа – господин Ганев, коригирам се. Всъщност използвал съм думата прекратяване технически, за по голяма яснота. Естествено, че юридическият казус е малко по сложен, малко по-комплициран, което не отменя това, което помолих Комисията – да събере всички факти около… (Шум и реплики.) Не, не. Няма нищо. Нямаме време, разбирате ли? Нямаме време! Моля този, когото мога да помоля в момента, да събере всички факти, всички обстоятелства. Да ги пазят, защото един ден може би ще се наложи да бъдат отворени и да бъдат прегледани кой какви становища е давал и кой какви решения е взимал, на базата на какви становища. Колкото до господин Димитров, и аз напълно добронамерено, господин Димитров, съм съгласен с Вас – някои неща не бива да се говорят. Но пък, ако ние всички искаме винаги истината да излиза… Затова потретвам моя апел: събирайте наистина всички факти, че като започне да излиза истината, да излезе цялата истина, включително за действията на това правителство, което си отиде. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Трябваше да взема думата, защото толкова много народни представители тук разбират от енергетика и дават акъл и мнение… Е, сега някои са – как бяха, сервитьори, други са таксиметраджии, но в крайна сметка е важно, че всеки има мнение какво се случва в сферата на енергетиката. Ще започна, уважаеми дами и господа, че реалната, истинската диверсификация, която Европа можеше да получи, беше така нареченият проект „Набуко“, в който работеха две-три правителства страшно усилено. Когато Европейската комисия се отказа от проекта „Набуко“, признавам си, че тогава аз в качеството си на министър се почувствахме предадени, защото за нас това беше наистина важен, изключително важен проект. Заложи се на проекта ТАП, но истинското, което иска диверсификация, която трябваше да се случи за Европейския съюз и за Европа, бе именно проектът „Набуко“. Тогава, след като ГЕРБ също работеха по проекта Южен поток, ние форсирахме два пъти по-бързо да се работи по този проект. И затова се радвам, че е именно тази комисия, за да се изяснят тези неща. Така бе направен този проект, уважаеми дами и господа, че българският народ, българският данъкоплатец нямаше да даде една стотинка. Всичко се плащаше с дивидента, който се получава. Дори и да нямаше газ, тръбите оставаха собственост и не се плащаха дължимите суми. И този проект наистина беше изцяло български проект. Ние толкова много напреднахме по проекта, уважаеми дами и господа, че имаше разрешение за строеж, имаше технически проект. Тръбите на пристанище Варна бяха задръстени, корабите бяха тук да полагат изграждането на проекта. И някой да обяснява, че правителството на Орешарски е спряло този проект, е просто нелепо. Да, имаше такава среща, на която аз, за съжаление, не присъствах, тъй като бях в Шанхай – тогава България беше определена да бъде водеща държава в Проекта „16+2“. Не съм присъствал на тази среща, но от тези, които са присъствали, никога не е ставало дума от американските сенатори за проекта Южен поток. Това е изказал министър-председателят тогава, но тогава никога не е била повдигана темата за този проект. Много ми е интересно наистина… Дано да я има тази комисия, за да се види как е спрян Южен поток. И не знам защо ГЕРБ си го пришиват този медал, защото той не е спрян от тяхно правителство. (Шум и реплики.) И не мога да разбера защо Вие си го пришивате и се радвате, защото това се случва по времето на служебния министър по времето на правителството на Плевнелиев. Там вече са имейлите, там е всичко, което е изпратено. При нас всичко беше… Говореше се да няма нови процедури, но ние вече всичко бяхме изпълнили, така че нямаше какво да се спира, а трябваше просто да се започне да се строи. Много странно обаче как пък тогава изведнъж падна и правителството. Как така падна правителството на Пламен Орешарски, при положение че можеше наистина да започнат реалните действия по този проект. Така че нека да се види, нека да е ясно как е изпратено. И силно се надявам някои хора да нямат претенции по начина, по който е спрян. Относно ядрената енергетика, която също беше засегната. Да, имаше едно старо оборудване, което беше наистина дадено. Но защо? Защото вече имаше договор за проекта „Белене“. Уважаеми дами и господа, всяка една уважаваща се държава, която е част от ядреното семейство, и когато виждаме, че АЕЦ „Козлодуй“, колкото и да удължаваме живота на тези блокове, за да продължаваме да бъдем част от ядреното семейство, на нас са ни нужни нови мощности. „Белене“ беше един добър проект. Защото тук колегите от ДПС казват: „Белене“, когато беше БСП, нали, не стартира.“ Уважаеми дами и господа, един месец след встъпването ми в длъжност руснаците заведоха дело срещу България. Когато има дело, ти нямаш право да преговаряш с тях на тази тема. Ако го нямаше това дело, съм убеден, че този проект щеше да има зелена светлина. Това е истината! Но оттук нататък ние трябва да се замислим наистина какво и дали е необходимо и кога ще започнем строителството на нови ядрени мощности.

Относно друг... защото се говори и за Бургас – Александруполис. Тук вече ГЕРБ наистина го спряха този проект. Но замислете се, колеги. В момента ние предпочитаме да стоварваме танкери с едно старо оборудване, вместо да имаме едно модерно оборудване – петролопровод Бургас – Александруполис, и да не зависим единствено и само от руския нефт. А ако в момента го имаше този петролопровод, ние можехме на Александруполис да стоварваме танкерите, оттам да се пренася петролът до „Лукойл“, до рафинерията, и да може България наистина да ползва реална диверсификация. Това, за съжаление, отново го пропуснахме. Относно това, което се случи с последното спиране – то не е спиране, ами с актуалната газова криза. Видяхме лично от министър-председателя, който ни заяви, че няма решение на Министерския съвет. Така че министрите на БСП нямат нищо общо с гласуването или с начина, по който се е взело решение, за да се спрат доставките с Русия. Веднъж завинаги това трябва да бъде ясно! Нещо повече, от тази извънредна комисия, в която сме, сме поискали писмо да видим за това решение в Министерския съвет кой как е гласувал. Оказа се, че няма такова решение. Ето, тази комисия да се заеме и да види точно какво се е случило. Затова такава комисия трябва да има. Уважаеми дами и господа народни представители! Можем много да говорим за енергетика, можем много наистина да спорим. Аз съм убеден, че всяко едно правителство е работило за интересите на страната. Въпросът е, че когато става въпрос за националния ни интерес, е необходимо в крайна сметка да има обединение. В момента, когато има война, когато заплахата е отвън, ние, за съжаление, все още не можем да изразим обединение, да изразим подкрепа за правителството или за следващото, което ще бъде, за да си гоним националния интерес. Тук кой разбрал, кой не разбрал, кой чул, кой… Няма да казваме кой с каква професия е, но важното е, че не трябва дивидентът ни – политическият дивидент, да бъде водещ. Тук водещ трябва да бъде националният интерес. И когато има препирни, и когато продължава наистина това боричкане, няма как да се получат големите енергийни проекти. Да, газовата връзка се забави. Всеки може да си припише… Трябваше може би по-рано, може би по-късно... Колкото се може по рано я направим, толкова по-добре за нас. Да, по времето на правителството на Орешарски наистина се направи най-много, за да има този прословут газ с Азербайджан. Дай боже по-бързо да дойде. Да, наистина стана благодарение на връзките на президента Първанов, но за съжаление, годините си минават, а ние не напредваме. Това е жалкото. Нека да я има тази комисия. Нека да се разбере кой е виновен. Нека да е ясно кой какво е спрял. Ние от БСП нямаме никакво притеснение и нека да е ясно веднъж завинаги. Но оттук нататък е важно да има обединение, за да се гони националният ни интерес. Защото държавите ни изпреварват, държавите инвестират, а за съжаление, ние, вместо да вървим напред, вървим назад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и скандирания: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Стойне-е-ев, тук, тук, реплика Ви правя. Вие, явно екзалтиран от бурните аплодисменти от Вашата група, не разбрахте. Сега по темата Турски поток, кой е спрял Турски поток. Доколкото разбирам от Вашето изказване... Южен поток, извинявам се – толкова много потоци днес. Та от Вашето изказване, доколкото разбирам, Вие казвате, че Южен поток е спрян от служебното правителство и служебния министър на икономиката и енергетиката Щонов, нали така? И той го е направил това нещо, ставайки рано сутринта, без никаква подготовка си е взел политическото решение. Добре, а знаете ли къде е господин Щонов в момента? Заместник-председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, назначен лично от Кирил Петков като министър на икономиката. Вие като Политическа партия БСП – малко по-рано Ваш представител каза, че трите основни, фундаментални проекта на БСП винаги са били „Белене“, Южен поток и Бургас –Александруполис – ще търсите ли някаква отговорност в рамките на това оставащо управление, от което Вие сте част, на хората, които са спрели една от Вашите топ цели? Макар че ние винаги сме смятали, че това са проводници на руските интереси в България, енергийни особено, това, както казахте, са основни приоритети на БСП. В тази връзка Вие поставяли ли сте на Вашите коалиционни партньори тази Ваша червена линия за реализацията на който и да е от тези проекти или някакво тяхно продължение по време на това правителство, или това е станало поредната розова лента, която е преобразувана? За съжаление, господин Стойнев, сега, говорейки си за решението за спиране на изпълнението на договора с „Газпром“, една част от администрацията на Министерския съвет, самият Министерски съвет и министър-председателят твърдят, че имат решение; друга част казват, че няма решение. Ами Вие не сте ли част от това управление? Вашите министри – на БСП, случайно ходят ли на Министерски съвет, или пропускат да отиват? Защото се получава, че за много решения просто имате остро несъгласие, но реално отстъпвате от червените си линии.

Пак не си чул, Христо! Ела да ти го обясня тогава!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Стойнев, сега Вие хубаво говорите за някакво обединение, за това, че енергетиката наистина е може би един от най-съществените отрасли, върху който се базира цялата икономика на страната. И Вие хубаво говорите за обединение, само че аз имам чувството, че сега сме в ситуация, в която вече минимизираме или се опитваме по някакъв начин да вървим след събитията, защото решението, специално със спирането на доставките от „Газпром“, вече е взето. Извинявайте, господин Стойнев, обаче ми звучи много несериозно как Вие като парламентарна група и като управляваща коалиция искате писмо от Министерския съвет да видите кой бил взел решение. Ами не е сериозно. С цялото ми уважение, това не отива на една партия като БСП – да търси някакво писмо, при положение че участва в тази коалиция. Най-лошото, което обаче ми направи впечатление във Вашето изказване – ние многократно го заявявахме и предупреждавахме, не само по темата за газа, но и темата с енергетиката, че доскоро говорихме за ценови кризи. Сега вече и Вие самите казвате „енергийна криза“. Знаете какво значи енергийна криза – липса на доставки. И много скоро, господин Стойнев, като слушам какво говорят и от дружеството „Булгаргаз“, като слушам и коментарите на експерти, ще дойде моментът, в който всички ние, с изключение – хайде, ние сме опозиция, не сме вземали такива решения, но Вие в тази коалиция ще започнете да бягате като дявол от тамян от човека, който е взел това решение, еднолично или не – няма никакво значение. Но Вие няма как да избягате от тази отговорност, разберете го. Независимо какви червени линии сте си поставяли, кои сте ги прескочили, кои са станали бели, розови, няма значение, Вие носите тази отговорност. И най-лошото е, че откакто дойде Промяната, защото с Вас сме работили много дълги години...

Времето!

Едно изречение. Много дълги години сме работили и Вие много добре знаете, че ГЕРБ и като управляващи, и като опозиция сме се опитвали да търсим някакви допирни точки. Като започнем от изграждането на Балкански поток, Вие също сте подкрепяли, други важни теми, които Вие сте подкрепяли като опозиционна партия, и не само Вие. Колегата Рамадан Аталай правилно каза, че примерно те винаги са били против ядрената енергетика и са си го отстоявали това нещо. Винаги сме търсили някакви допирни точки! Сега някак си вървим след събитията и чакаме да ни удари бързият влак. Ще ни удари много скоро.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще дам общ отговор на двата въпроса на уважаемите колеги. Ние не бягаме от отговорност. БСП може да носи отговорност и това сме го доказвали през годините. Тъй като имаше питане към нас: как е взето решението, ние настоявахме да имаме този отговор, защото знаем от нашите министри, че реално няма такова решение, и се убедихме. Не е въпросът да търсим писмо и да го показваме. Просто казвам, че в съответната комисия се искаше такова писмо, което вече ни е предоставено и в което ясно се посочва, че няма решение на Министерския съвет, а е било взето в оперативно заседание, нито пък се знае кой как е гласувал. Тоест такова решение на Министерския съвет за мен лично няма, но аз не съм юрист.

Да, но фактът е факт!

Мога да Ви кажа, че за мен става въпрос за енергийна криза и тя не е само за България – тя е за цяла Европа. Колеги, в крайна сметка има война. Русия прекъсва доставките и Европа явно трудно може да намери решение. Дълбоко се съмнявам, че ако бъде някоя друга политическа сила, ще намери веднага решение. Просто в момента няма газ, няма и втечнен газ, така че е много трудно да се направят тези доставки за страната. БСП е била отговорна. Аз не казвам сега за всяко едно решение едва ли не да се прегърнем, но когато става въпрос за национален интерес и когато госпожа Теменужка Петкова искаше промяна в Стратегията, тази стратегия бе гласувана единодушно в залата. Така ли беше? Винаги, когато е имало конструктивно желание за работа и когато БСП е виждала, че се търси национален консенсус, в името на националния интерес ние сме го подкрепяли. Но в бъдеще – за нас е изключително важно да имаме нови енергийни проекти – нека да не се делим на принципа: откъде идва и какво е оборудването, а по-скоро дали този проект е полезен за страната, или не е полезен за страната, дали цената е много висока или не – това да бъде общото, и дали България има нужда от този проект. Защото, както бе казано, това са български проекти – те служат на националния ни интерес. И това деление – кой как го е правил – за мен лично е пагубно. Затова нека да я има тази комисия, призовавам, нека веднъж завинаги да се види. Аз нарочно не назовах име – кой е човекът и как е станало, не обичам да давам присъди от трибуната. В крайна сметка нека тази комисия да си свърши работата, нека да се види, но да се знае, че занапред, когато ще има големи енергийни проекти, е необходимо, за да се случат, да има национално обединение, ако можем. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, „Движение за права и свободи“ ще подкрепи тази Комисия, защото от нейния предмет изникват много обстоятелства, действия и бездействия, някои от които могат да бъдат наказуеми. Надявам се Комисията да ги установи тези неща. Нещо повече, в тази Комисия изникват, от нейния предмет изникват много „литмуси“. „Литмуси“ от рода, че някой от „Движение за права и свободи“ е имал нещо общо с тези проекти. Досега нито едно доказателство няма по тази тема, че някой от „Движение за права и свободи“ има нещо общо с тези проекти. От този предмет изниква и друг „литмус“ – един списък, където едни 20 човека, включително Николай Павлов, който беше единственият човек, който спаси две трети от доставките на азерския газ, само и само това правителство, което нищо повече не е направило по темата, да може да казва, че докарва някой газ. Защо? Защото по тази тръба IGB в скоро време няма да тръгне газ. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. От „Продължаваме Промяната“ предлагаме господин Петър Куленски и господин Иван Манев, като Иван Манев предлагаме за председател. Благодаря.

Благодаря. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлагаме госпожа Теменужка Петкова и господин Жечо Станков за членове на Комисията.

Благодаря, господин Председател. От парламентарната група на ДПС – Станислав Анастасов и Рамадан Аталай, като Станислав Анастасов го предлагаме за председател.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! От името на Коалиция „БСП за България“ предлагаме народните представители Филип Попов и Драгомир Стойнев за членове.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, от парламентарната група на „Има такъв народ“ предлагаме Снежанка Траянска и Пламен Абровски. Благодаря.

От парламентарната група на „Демократична България“ предлагаме Зарко Маринов и Петър Маринов за членове на Комисията.

Господин Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме Цончо Ганев и Искра Михайлова за членове, като госпожа Михайлова я предлагаме и за председател. Благодаря.