14 юли 2022 г.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов Петров и група народни представители на 11 май 2022 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 8 юли 2022 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50. На заседанието присъстваха от Министерството на труда и социалната политика Лазар Лазаров – заместник-министър; от Министерството на здравеопазването – доктор Цветолюба Генкова, началник-отдел в дирекция „Лечебни дейности“. Законопроектът беше представен от народния представител Силви Кирилов. Според вносителя целта на предложения законопроект е да запълни съществуващата законодателна празнота в Закона за здравето и съответстващи такива в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, съгласно § 1, т. 34 от Закона за здравето „Временна неработоспособност“ е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; на лежащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. С предлаганите промени се допълва определението за временна неработоспособност в Закона за здравето като се правят съответните промени в Кодекса на труда и в Кодекса на социалното осигуряване. Предвижда се да обхваща случаите, в които осигурено лице трябва да се грижи за здраво дете до 12-годишна възраст върнато от училище поради карантина на училището или на отделен клас. Към законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието. При приемането му ще са необходими допълнителни финансови средства от държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване. Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта. Министерството на здравеопазването изразява подкрепа към Законопроекта. Министерството на финансите не подкрепя предложения законопроект, промените, които се предлагат са преди всичко въпрос на законодателна целесъобразност, но следва да се има предвид, че води до допълнителни финансови ангажименти по бюджета на държавното обществено осигуряване. Националният осигурителен институт изразява принципна подкрепа за внесения законопроект при спазване изискванията на чл. 19 от Закона за публичните финанси и след осигуряване на необходимото финансиране. По актюерски разчети допълнителният разход от бюджета на държавното обществено осигуряване за парични обезщетения в предложената промяна възлиза на 12,8 млн. лв. за 2022 година. Средствата не са заложени в Закона за бюджета. На заседание, проведено на 30 май 2022 г., Националният съвет за тристранно сътрудничество не постига единодушна подкрепа относно Законопроекта. Българският лекарски съюз подкрепя Законопроекта. Българската асоциация на зъботехниците посочва, че запълването на съществуващата законодателна празнота в Закона за здравето и съответстващите ѝ такива в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване е навременно и удачно. Предлагат и конкретни допълнения към Законопроекта. Националната мрежа за децата приветства предложените промени в Закона за здравето и съответно в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов и група народни представители на 11 май 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов Петров и група народни представители на 11 май 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект, който беше представен от народния представител Силви Кирилов. С предложените промени се цели да се запълни съществуваща законодателна празнота в Закона за здравето, като се допълни определението за временна неработоспособност в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби, като в обхвата му бъде включено гледането на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. В действащото определение за временна неработоспособност не са включени училищата, тъй като в легалното определение на детско заведение училищата са изключени. Следователно при карантина в училището или в съответния клас здравото дете се връща от училище вкъщи, но родителите на деца до 12-годишна възраст нямат право на отпуск поради временна неработоспособност в тези случаи. По този начин ученикът до 12-годишна възраст остава без надзор и грижа, което е в нарушение на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който родителите, настойниците или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Освен това съгласно чл. 45 от Закона за закрила на детето родителят, настойникът или лицето, което полага грижи за детето, подлежи на санкция – глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв. или по-тежко административно наказание. В заключение с предлаганите изменения в Закона за здравето, Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване се премахва съществуваща законова празнота и противоречия между разпоредбите в българското законодателство. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов Петров и група народни представители на 11 май 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател! „На редовно заседание, проведено на 2 юни 2022 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов и група народни представители на 11 май 2022 г. На заседанието присъства доктор Светолюба Генкова – началник отдел в Дирекция „Лечебни дейности“ към Министерството на здравеопазването. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Силви Кирилов, който посочи, че целите на този законопроект са да запълнят съществуващата законодателна празнота в Закона за здравето и съответстващите такива в Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване, както и да приведе в съответствие норми от различни закони, които трябва да си кореспондират с § 1, т. 34 от Закона за здравето – „временна неработоспособност“, в частта „гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението“. Вносителят поясни, че в легалното определение за „детско заведение“ не е включено „училището“ като такова. В същото време в Закона за закрила на детето родителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното развитие. Поради законодателна празнота в Закона за здравето, която съответно е пренесена в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване при наложена карантина в училището или в съответния клас, здравото дете се връща от училище вкъщи, но родителите на деца до 12-годишна възраст в тези случаи нямат право на отпуск поради временна неработоспособност. Това от своя страна води до неспазване на разпоредбите на Закона за закрила на детето, за което е предвидена наказателна разпоредба и санкции. С тези мотиви вносителите предлагат в Закона за здравето легалното определение за временна неработоспособност в § 1, т. 34 да се допълни с думите „гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“, като се направят и съответните промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване с възможност родителите да ползват отпуск при временна неработоспособност и да получават съответното парично обезщетение. Вносителите предлагат промяната да влезе в сила от 1 юли 2022 г., във връзка с необходимостта от осигуряване на съответните средства за изплащане на парични обезщетения от ДОО за временна нетрудоспособност, когато полагат грижи за деца до 12 годишна възраст. На Комисията са предоставени становищата на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната мрежа на децата, Българската стопанска камара, Българския лекарски съюз, Съюза на стопански инициативи и Българската асоциация на зъботехниците. Всички становища подкрепят безапелационно предложените промени, с изключение на становището на Министерството на финансите и донякъде това на Националния осигурителен институт. Аргументите за подкрепа са основно предложените промени в Закона за здравето, Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, от една страна, обезпечават и гарантират възможността родителите и другите отговорни лица за дете до 12-годишна възраст да полагат грижи за него в случаите на карантина на детското заведение или на училището, като по този начин не се допуска риск за развитието на детето, и от друга страна се постига съответствие на горепосочените закони с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта с аргумента, че липсват финансови оценки и разчети за допълнително необходимите средства, както и че предложените промени ще доведат до разходи за държавния бюджет и бюджета на НОИ приблизително 12 – 13 млн. лв. до края на 2022 г., които не са осигурени. В дискусията взеха участие народните представители Иван Ченчев, Петър Куленски и Деан Петков. Всички участници изразиха подкрепа за предложените изменения, но подчертаха, че вносителите трябва да се съобразят със Закона за публичните финанси, съгласно който разпоредбите, които предвиждат увеличаване на разходите през годината, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от следващата бюджетна година. Вносителят, от своя страна, се ангажира да внесе предложение между първо и второ четене, с което да отложи влизането в сила на разпоредбата за следващата бюджетна година. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа „за“ , без „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 47-254-01-50, внесен от Силви Кирилов и група народни представители на 11 май 2022 г.“ Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Кирилов, нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект, тъй като той касае наистина един проблем, който досега беше решаван много трудно и в зависимост от желанието на съответните лични лекари. Съществуваше някаква възможност в закона, но опирахме до субективния фактор. Какво обаче се случва днес и какво се случва изобщо в страната, касаещо именно COVID-19 и предстоящата надигаща се ковид вълна? Странно и за първи път днес приемаме Закон за здравето, без тук, в тази част на залата, да присъства министърът на здравеопазването, без да сме гласували допуск на нито един представител на Министерството на здравеопазването, заместник-министър или някой от администрацията, който да е в залата и при необходимост да даде становище по този законопроект. Представяте ли си, приемаме изменение на Закона за здравето, без да има представители на Министерството на здравеопазването! Такова чудо до момента в тази зала не се е случвало. Не знам дали някой е на почивка, ваканция, отпуска и така нататък, но такова чудо – да се приема Закона за здравето, без представител на Министерството на здравеопазването, тази зала не помни. Второ, каква беше спешността на този закон да се приеме, след като ние в Комисията по здравеопазване го приехме да започне да действа от 1 юли 2022 г., при условие че сега вносителите казвате, че ще се приеме изменение той да започне да действа от 1 януари 2023 г.? Да, изменението е наложително, защото този законопроект противоречи на Закона за публичните финанси. Ясно и точно е казано там, че когато е приет Законът за държавния бюджет и са необходими корекции в него, налагащи плащането по приети нови законопроекти, трябва да бъде съобразен срокът с приемането или на следващия закон, или на следващата бюджетна година. Разбира се, ние, както е тръгнало, ще се налага да правим нова актуализация на държавния бюджет, тъй като това правителство ни изправя пред нови и нови рискове и всяко тримесечие правим актуализация на държавния бюджет, така че този закон може да влезе да действа и от по-рано. По отношение на новата ковид вълна. Уважаеми колеги, странно, но в края на месец декември миналата година, на 23 декември, министър-председателят Кирил Петков представи в Гранитната зала един ковид план. Този ковид план беше представен като най-добрия ковид план до момента измислен. Този ковид план се основаваше на броя на интензивните реанимационни легла в страната. Какво наблюдаваме в медиите? В медиите наблюдаваме обикаляне на линейки, които търсят места за деца, и обаждане на здравния министър, който да намери болнично легло на съответното дете. Това е резултат от приетия перфектен план. По отношение на общопрактикуващите лекари. Каква е ситуацията с общопрактикуващите лекари в момента? Броят на ковид се увеличава, болните се увеличават. Личните лекари нямат право да извършват никаква диагностична дейност, свързана с COVID-19. Личните лекари нямат право да правят и да назначават най-малко антигенни тестове. В резултат на това Министерството на здравеопазването се събужда и на 12 юли внася един Проект на наредба за публично обсъждане. В този проект на наредба се изменя пакетът здравни дейности, който се финансира от Националната здравноосигурителна каса, и там се добавя възможността личните лекари да назначават изследване за антигенен тест. Забележете, публичното обсъждане на тази наредба ще свърши на 11 август. По прогноза на хора, които се занимават с управление на COVID-19, тогава вече ще сме в разгара на ковид вълната. Сега Законът за административните актове позволява този срок да бъде съкратен на 14 дни. Законът дори позволява да се приеме такава наредба и без обществено обсъждане тогава, когато има форсмажорни обстоятелства. Каква е тази управленска мимикрия от Министерството на здравеопазването, което уж управлява ковид пандемията, а не дава възможност на общопрактикуващите лекари да извършват диагностична дейност, за да могат да спрат разпространението на COVID-19 и да карантинират всички онези, които имат нужда от изолация или от карантина като контактни лица. По отношение на съответния план, за който говорихме. Този план беше съобщен на 23 декември. На 23 декември министър-председателят каза: поставяме си цели, които да бъдат следните: за един месец – месец януари, ние да ваксинираме 300 хил. души. На тези 300 хил. души ще бъде платено. Бяха развити едни програми за плащане по 70 лв. бонуси и така нататък. Резултатът от тези големи цели беше следният: бяха ваксинирани за месец януари 27 хил. души.

По отношение на плана за ваксинация – този план за ваксинацията беше категорично провален. България в момента подарява ваксини. Уважаеми колеги, свързано с надигащата се ковид вълна – поздравления и за проведената информационна кампания, мотивираща българските граждани да се ваксинират. Такава липсва! Това е отново един провал. Именно заради това искам да Ви кажа, че този закон в момента, след като ще важи от 2023 г., не е спешният закон в страната. Не е това, което трябва да се свърши – това, което трябва да се свърши в Министерството на здравеопазването, а Министерството на здравеопазването липсва! Благодаря Ви много. Успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект. Това в никакъв случай не означава, че нямаме бележки по предложените текстове, особено по избрания подход за разписване на законодателството, което според нас противоречи на Закона за нормативните актове и указа за неговото предлагане. Защото това, което се предлага в момента – в Допълнителна разпоредба се променя Кодексът за социално осигуряване! С Допълнителна разпоредба в Закона за здравето се променят както Кодексът на труда, така и Кодексът за социално осигуряване, което според Закона за нормативните актове е пълен абсурд. Защо казвам това? Защото Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване са закони, които дават права! Докато Допълнителната разпоредба дава обяснение на понятието „временна неработоспособност“. Това, което в момента се предлага, е да се допълни легалната дефиниция за „временна неработоспособност“ в Допълнителната разпоредба на Закона за здравето, § 1, т. 34. В мотивите на Законопроекта се твърди, че има колизия между отделните закони, която колизия се отнася по отношение на възрастта. Така например в Закона за закрила на детето, в чл. 2 е казано, че всяко физическо лице до навършване на 18 години е дете. На следващо място, в Закона за закрила на детето, в чл. 8 е казано, че родителите са задължени да осигуряват надзор върху поведението на детето до навършване на 12-годишна възраст. В Семейния кодекс е казано, че семейните функции по отношение на надзора върху малолетно дете са до възраст 14 години. Уважаеми дами и господа народни представители, няма никаква колизия в законодателството, тъй като тези възрасти са определени от гледна точка на целите, които се преследват със съответните текстове. Така че да твърдим, че има колизия по отношение на възрастта, според мен не е достатъчно коректно. На следващо място, това, което в момента се предлага, е как да разпишем текстове, които да дадат право на отпуск, съответно парично обезщетение. Отпускът се регламентира в Кодекса на труда, а паричното обезщетение респективно за временна неработоспособност – в Кодекса за социално осигуряване. Забележете, по сега действащите нормативни актове карантината е в продължение на седем дни, като от тези седем дни двата дни са почивни. От останалите пет дни първите три ги плаща работодателят. Някой дава ли си сметка за това? А в следващите два дни от оставащите пет 60% са за сметка на работодателя. Ние твърдим, че натоварваме Националния осигурителен институт за шест месеца с допълнителни 12 милиона 800 хиляди по условни допускания, защото е много трудно да се направи тази сметка, което означава, че Националният осигурителен институт е изчислил тези 13 милиона допълнително за шест месеца, а това, което е за сметка на работодателя, никой не може да каже колко е. Трябва да имаме предвид и още нещо. В Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, в чл. 16б има текст, който не е отменен и който е действащ: по време на извънредна епидемична обстановка лицата, които имат деца, върнати от училище заради карантина, имат право на еднократна целева помощ, но това се отнася само по време на карантина. Сега, големият въпрос е: дали този законопроект решава въпроса с карантина при COVID, или при всички инфекциозни заболявания по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето? Ако този член решава въпроса с COVID, това би било абсурдно – трябва да решава всички хипотези на всички инфекциозни заболявания. Това са важните неща, които трябва да бъдат отчетени според мен. На следващо място, уважаеми дами и господа народни представители, не е ясно защо не се покриват всички малолетни лица до 14-годишна възраст. Защо е избран сегментът до 12 години? Отговорът на този въпрос в мотивите е: защото в Закона за закрила на детето, в чл. 8 е казано, че родителят упражнява надзорни функции на дете до 12-годишна възраст. Но това е мярка за закрила! Това не може да се отнесе към общия контекст. Когато става въпрос за мярка за закрила, тези 12 години са релевантни. Но когато става въпрос за карантина на дете до 14 години, не е ясно защо тези 14 години – тези деца не са обхванати. Затова смятам, че – макар и в кратък срок, може би е редно по този законопроект да има три дни за предложения между първо и второ четене – могат да се направят няколко предложения. Първото предложение е този закон да влезе в сила от 1 януари следващата година или ако има актуализация, малко по-рано – не знам как трябва да се случи това. Защото тези пари, за които говори Националният осигурителен институт, ги няма в бюджета на НОИ. На следващо място, трябва да се прецизира – дали определението за временна неработоспособност да бъде в Допълнителната разпоредба на Закона за здравето, или правната фигура на временната неработоспособност е решена в Кодекса на труда – чл. 162? Там се говори за временна неработоспособност и отпуска за такава неработоспособност. Така че с тези бележки смятам, че можем да подкрепим Законопроекта на първо четене, като между първо и второ четене се ангажираме да направим предложенията, за които стана въпрос преди малко.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, не е лесно за човек да представи законопроект, който трябва да бъде подложен на нашата експертиза. Аз съм съгласен с много от нещата, които казахте. Въпреки това ще Ви опонирам по две точки в полза на вносителите и специално на доцент Кирилов. Първото нещо, което Вие казахте в края на своето изказване, е казано в самия законопроект – да влезе в сила от 1 януари 2023 г. Това се коментира и в Здравната комисия – беше поставено като проблем там. Мисля, че даже Вие бяхте на заседанието на Здравната комисия тогава. По втория въпрос, който така релевантно поставихте – този въпрос, който не търпи особени коментари от чисто медицинска гледна точка, искам да Ви кажа, че в Закона за детето, както се нарича той във Федерална република Германия, за детска възраст се определя възрастта до 16 години, а не до 18. Така че тези въпроси с физиологията на детето са въпроси, които не са от компетенцията на тази зала. Те са много сложни, много трудно се преместват като възрастова граница. По-важното е другото. От гледна точка на Закона за закрила на детето, който Вие цитирате –– ясно е на всеки баща, не на лекар даже, и на всяка майка, че тази граница, която е сложил законодателят – 12 години, и която се ползва от вносителите на Законопроекта, е релевантната граница, която са преценили и неврофизиолози, и психолози, и педиатри, че възрастта, до която едно дете, било то под картина и във всякаква друга ситуация, не трябва да бъде оставено – Вие го наричате „без закрила“, аз го наричам – без контрол. Тоест излишно е сега да започнем да спорим дали трябва да имплантираме и възрастта от 12 до 14 години – това само ще натовари финансово Законопроекта и така нещата няма да бъдат решени в положителен смисъл. С всички останали Ваши забележки напълно се съгласявам, но смятам, че те могат да бъдат лесно изчистени между първо и второ четене. Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, със Законопроекта искаме да дадем правна възможност, която не е задължително 100% да бъде използвана. Първо, ние не може да прогнозираме какъв ще бъде обемът и количеството на засегнатите случаи, защото ще има едно синусоидно протичане на тази инфекция – всяка следваща вълна ще бъде по-ниска и по-малко клинически проявена, но по-силно вирулентна. Това е един случай, но ние включваме – има доста различни и много други причинители, и други заболявания, които също протичат с карантина. Те засягат същата възрастова група от 6 до 12 години. Така че тази възможност остава. На второ място, от тази промяна няма българско семейство, което да не се засяга, без значение от социалния статус и общественото положение. Засяга майки, бащи, дядовци и прочее. Тоест ние даваме една възможност да бъде облекчено ежедневието на тези семейства. Относно практиката – дали с този закон се променят кодекси. Първо, знаем, че кодексът е кодифициран закон. Второ, не е първият случай в практиката на Народното събрание да се правят такива промени. Това е, което исках да допълня. Още нещо. Ние сме спазили определена логика – с това действие спестяваме процедура по промени в три закона. Смятам, че с тази законодателна техника спестяваме значително време за решаване на този проблем. В заключение – тук навсякъде се говори за демографска криза, не се притеснявам от тази трибуна да кажа – да заявя, че ние сме в демографска ка-та-стро-фа! Всяка година намаляваме между 60 и 70 хиляди души, тоест един град в България с население 60 – 70 хиляди души изчезва за една година. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, мисля, че преждеговорившите колеги с реплики изчистиха детайлите, които и Вие предложихте и които звучат съвсем логично. Използвам правото си на реплика в един малко по-широк поглед и хващайки се за Вашето изказване, да кажа, че много от предложенията в тази зала винаги в дискусионен план могат да бъдат разглеждани в една или в друга посока, търсейки перфектното сечение и перфектния закон. Но искам да напомня – особено в динамиката на нашите социални и граждански събития – с несигурни мнозинства, с несигурен парламент, колко ще работим, какво ще можем да приложим, че много често закон, макар и в неперфектна форма, но навреме приет и вложен в нашия правен мир, е много по-добър вариант, отколкото да изчистваме, изчистваме във времето, докато стигнем до така наречения перфектен закон, в който няма никакъв дебат. В случая винаги можем да коментираме в чия полза е – дали е в полза на работника, или както Вие казахте – първите 3 дни от болничния лист, са за работодателя. Тръгвайки в тази посока, винаги ще има две мнения и това винаги ще остане като един нерешен проблем. От „Продължаваме Промяната“ подкрепяме и сме вносители на този закон, защото смятаме, че той решава един конкретен проблем, както спомена доцент Кирилов, с което всяко българско семейство, отглеждащо деца, се е сблъсквало, който дава възможност да се заличи за нас една несправедливост, а тя е била, че в тези две години на ковид криза се е налагало родителите, които не могат да оставят противозаконно своите деца без родителски контрол вкъщи, да излизат в платен или в неплатен отпуск и това е била единствената законова форма те да бъдат изправни пред буквата на закона. Ние подкрепяме този законопроект. Имахме идея, ако можем да минем с две гласувания в едно заседание в залата. Разбира се, това може да стане, само ако няма предложения в дискусията. Така че имаме и тази готовност, но все пак зависи и от народните представители, които ще имат своите предложения за промени между първо и второ гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за репликите. Уважаеми проф. Михайлов, аз коментирам това, което е записано в Законопроекта. Там пише: „Влиза в сила от 1 юли.“ Това, че сме го коментирали в Комисията – да, това е така, аз не го отричам. Но когато разглеждаме Законопроекта на първо четене, коментираме това, което е записано. Това, първо. Второ, по отношение на дискусионния въпрос за възрастта на детето – 16 години, да, действително аз помня времето, в което в детски клиники, в детски клиники се приемаха до 16-годишна възраст, но аз знам, че има решение и по-точно предложение на Световната здравна организация за тези 18 години. Така че по този въпрос действително може да има коментари, които да бъдат в едната или в другата посока. По отношение на това, което каза доц. Кирилов, по отношение на законодателната практика. Аз мисля, че може да има друг по-легитимен подход, примерно да се мине през Кодекса на труда – през Кодекса на труда, където е регламентирана правната фигура на временната неработоспособност – чл. 162. Там е казано какво е временна неработоспособност и какъв вид общ отпуск се полага точно за временната неработоспособност. Така че да минаваме сега през Допълнителна разпоредба и да променяме по-висшестоящи нормативни актове, каквито са кодексите, не смятам, че е най-добрият подход. А що се отнася до това да се получава такъв вид отпуск, аз не смятам, че този отпуск трябва да бъде безусловен. Защото един родител, който може да работи дистанционно от вкъщи, защо трябва да има право на такъв отпуск? Има ли отговор на този въпрос? Разбира се, че отговорът не е в посока на това, което е записано в текста на вносителите. На следващо място, по отношение на това дали този проект има някакви отношения към демографската криза, аз мисля, че този проект най-малко решава проблемите на демографската криза и катастрофа, както Вие я нарекохте. Защото демографските проблеми са във всяка една сфера. Това е хоризонтална политика, всички знаем. По отношение на това, което каза доц. Тонев, ние проведохме предварителен разговор с Вас по отношение на това, което казахте, но аз искам да кажа, че и в действащото законодателство, което между другото, е гъвкаво. В Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане има възможност за еднократна целева помощ, точно за тази група. Така че сега да измисляме нови варианти и да ги кръстим, че решават въпросите на демографската криза, че са най-добрите предложения, не смятам, че е най-коректното нещо, защото, пак повтарям, и в действащото законодателство има правна възможност тези хора да бъдат обезщетени по един официален начин. Тази гъвкавост на Правилника позволява това да се променя в зависимост от конкретните ситуации, защото, знаете, ситуацията с ковид и с острите заразни заболявания – понякога предлага изненади, които трябва да бъдат решени в бърз порядък.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който господин Кирилов и останалите колеги, като съавтори, сме внесли в Народното събрание, разбира се, че ние не го издигаме на пиедестал, че това е нещо фундаментално като промяна в Закона за здравето. Затова не смятаме, че е някаква особена дискусия, независимо от някои ракурси, които бяха поставени, следва да бъде правена. Той е в помощ на семействата, които имат деца, които са непълнолетни, а доц. Кирилов го каза съвсем ясно и това отговаря на въпроса, който беше поставен коректно в зала, че той е гъвкав, защото родителите могат да се възползват и да не се възползват от това право. Аз не виждам особен смисъл да губим времето на уважаемата зала и даже нямах намерение да се изказвам, ако тук внезапно не избликнаха в залата едни потпури, които съм длъжен, разбира се, да резонирам над тях и това е опитът отново да се ребрандира. Аз виждам вече тук и така акцентирано поведение. Спомням си, че тук имаше народен представител, който се появи със защитен костюм и маска. Сега отново виждаме такива акцентуации в много по-мека форма, разбира се, но очаквам те да се агравират в следващите седмици. Искам да споделя на всички Вас, защото по този въпрос сигурно ще имаме разговори, и то доста разпалени в кавички през следващите дни, че има много ясни критерии, има много ясно разписани инструкции на Световната здравна организация – който иска да превръща отново в буре с барут темата „Ковид“, нека да ги прочете, нека да не създава обстановка на истерия, нека да не кълне Министерството на здравеопазването, че е изпуснало тази или онази наредба, че такива чудеса стават в негативен смисъл, каквито ние просто не можем да си представим в следващите дни, това действително са удари в празното пространство или както казва българския народ сполучливо „кьорфишеци“. Нека да се концентрираме тук в тази зала в момента върху Законопроекта, а останалото – какво ще се случи в следващите седмици и месеци, какво трябва да се прави, колко е изпуснало Министерството, това ще видим съвсем внимателно. Аз коректно съм прочел програмата – тя беше представена в началото на януари от Министерството на здравеопазването, тя беше доста добре композирана, имаше своите акценти, насочени към таргетните групи, и те съвпадат с инструкциите, които сега дава Световната здравна организация именно върху възрастните хора, върху имунокомпрометираните пациенти и върху най-близкото тяхно обкръжение, както и върху служещи в сфери с висок индекс на контактност с населението. Приключвайки своето изказване, искам да пожелая: „Успех!“ Разбира се, че можем да се съобразим с идеята на доц. Тонев и ако няма някакви драматични предложения, които някой иска да имплементира в Законопроекта в рамките на 3 дни или на колкото иска, можем да го приемем на две четения. Той ще бъде полезен действително и в сегашната обстановка. Той, доктор Адемов, не е насочен само към ковид. Това също беше коментирано в Комисията. Той е насочен изобщо към инфекциозните заболявания. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Михайлов, уважаеми колеги! Както разбрахте, ние ще подкрепим предложения Законопроект. Но това, което нас ни притеснява, а Вие някак си го неглижирате в момента и малко отклонихте темата, е, че всъщност ако ни чакат избори, знаете каква паника беше създадена миналата година в началото – как всички районни, секционни избирателни комисии и всички членове на ЦИК трябва да бъдат ваксинирани с първа, с втора доза, и изведнъж сега виждаме, че няма никаква подготовка за тези неща. Оставаме с впечатлението, че наистина не се взимат адекватни мерки в момента за това, което предстои. За никого не е тайна, че подвариантът на Омикрон BA.5 e вече в България. Знаете, че за много от хората, които в момента са болни, се крият – има скрита заболеваемост, която пет или шест пъти повече от това, което се докладва всеки ден. Ние нямаме нищо против, но недейте да смятате, че като казваме и правим някакви забележки, не мислим за хората. Напротив, смятаме, че Министерството засега няма никакви адекватни мерки в това, което ни предстои. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Балтов, много неща са известни, но не са за тази зала да ги коментираме. Ако Ви интересуват конкретните данни, в момента вече данните на СЗО отиват на 555 милиона заразени, като се обърнем епидемиологично в айсберга на епидемиологичната крива, това Ви подсказва, че са заразени вече 5 милиарда, тоест почти цялото човечество е било в контакт с тази инфекция. Второто, което се каза и го повторихме в тази зала, когато тук се развяваха зелени сертификати мощно, е, че всеки следващ вариант – това го каза и Кирилов преди пет минути, е в пъти по-малко токсичен и с по-малка 50-процентова смъртност, както знаете, че наричаме подобен вид явление при отделните вирусни инфекции. Тоест, той се превърна, и това се каза също, в банална, стандартна респираторна инфекция. Това е истината. Като погледнете неговите проекти на смъртност, които в момента съвсем точно детерминирани в света – неговата смъртност не се различава от тази на вируса на грипа. Това още по-миналата година го представих. Не е черно. Никой не искаше да прочете тези данни тогава и да се съобрази с тях, а се създаваха множество настроения, които доста дерайлираха цялата обстановка в света. Затова мерки се предприемат. Вие днес чухте главният санитарен инспектор, че вече говореше за тези мерки, а да правим някакви чутовни мерки и да ставаме смешни в очите на нацията, аз донякъде подкрепям проф. Чорбанов – не го виждам тук, в залата, той вчера имаше подобно изказване, че не бива – в този смисъл го казвам, а не за да търся някакъв конфликт с Вас, не бива да се ребрандира по този много агресивен начин. Тази инфекция ще остане с нас, тя ще продължи да живее в човечеството, но далече вече по-добре позната, по-добре манипулируема. Виждате, че вече се създава нова ваксина – от 12 до 15 години, Pfizer в момента получава разрешение от FDA, има конкретни медикаменти за лечението на тази инфекция. Така че въпросът изобщо не стои с тази сериозност, с която беше поставен пред човечеството и то го реши преди 24 месеца. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки изказаните в дискусията различни варианти за третиране на този законопроект, между първо и второ гласуване, аз ще се възползвам от правото си на народен представител да направя предложение, с което да апелирам още веднъж да минем този законопроект в едно заседание на първо и второ гласуване, като едната отправка, за която всички сме съгласни, e, че трябва да се промени, е датата на влизане в действие на този законопроект, която доцент Кирилов ще предложи в дискусията. Разбира се, имате право и на други обратни предложения и да оставим залата да реши. Ето защо на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване в едно заседание. Благодаря Ви.

Правилно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за това решение. „ЗАКОН за изменение на Закона за здравето § 1. В § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби думите „върнато от детско заведение поради карантина в заведението“ се заменят с „до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“.“ Заключителни разпоредби § 2. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 162, ал. 1 думите „върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“ се заменят с „до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. § 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“ думите „здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“ се заменят със „здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. 2. В чл. 13а, т. 1, буква „а“ думите „здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето“ се заменят със „здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето“. 3. В чл. 45, ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето – до изтичането на срока на карантината.“ § 4. Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното редакционно предложение: „В § 4 думите „1 юли 2022 г.“ да се заменят с „1 януари 2023 г.“ Настоящото редакционно предложение го правя във връзка с постъпили писмени становища по Законопроекта от Министерството на финансите и Националния осигурителен институт, по които имаше дискусии в почти всички разглеждали комисии, и имам тази възможност да го направя. Благодаря.

Какво е предложението?

Предложението какво е?

Предложението е в § 4 думите „1 юли 2022 г.“ да се заменят с „1 януари 2023 г.“

За процедура.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вижте, ние не приемаме поздравителен адрес или нещо елементарно в тази зала, приемаме Закона за здравето. Това, с което разполагам аз, е докладът за първо четене, който е в Комисията по здравеопазване. Доклад за второ четене на този законопроект няма – има го министърът, съжалявам, дай боже да станете министър, доцент Тонев, има го само председателят на Комисията по здравеопазване, който го изчете от тази трибуна. Моля да дадете време, в което народните представители да разполагаме с разпечатан доклад за второ четене на Законопроекта за здравето. В противен случай не знаем нито какво приемаме, нито какви предложения и на базата на какво се правят тези предложения. Господин Председател, приемаме Закона за здра-ве-то – да го повторя още веднъж! Независимо че тук няма от Министерството на здравеопазването – няма министър, няма заместник-министър, няма никой, не можем да имаме приет закон, без да имаме доклад по него нито на сайта, нито на имейли, никъде! Само имаме доклад за първо четене. Моля, направете възможно да имаме – дайте почивка, изгответе доклада, дайте го, за да продължим напред.

Няма доклад на второ четене. Никога не е било…

Искам да кажа, че когато се приема законопроект, се изготвя доклад за второ четене, за да можем ние да гледаме какво пише, какви предложения се правят, как се правят. И аз също имам предложения, които ще направя. Не можем да приемаме закон, без да имаме доклад за второ четене! Как да го кажа по друг начин?! В едно гледане, във второ гледане…

…три дни, един ден. (От „БСП за България“ искат процедура.) За какво става въпрос?

Изказване исках, но сега искам процедура!

Процедура.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е към Вас. Използвам възможността да Ви уведомя, че между първо и второ четене не бяха направени промени, тоест докладът за второ четене, за второ гледане отговаря изцяло (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) като предложения и параграфи на доклада, който е качен на сайта от първо гледане в Комисията по здравеопазване. Мога да Ви предоставя моето хартиено копие да се запознаете с него, но то ще бъде изцяло с това по вносител, с което сте се запознали, готвейки се за това заседание. (Шум и реплики от ГЕРБ СДС.) Едно-единствено техническо предложение, което залата прие. (Шум и реплики от ГЕРБ СДС.)

Моята процедура е да бъде гледано на първо и второ гласуване, тоест в момента се съобразяваме не с моите възможности и моето мнение, а с мнението на залата. Въпреки това процедурата ми е следната. Това, което сте прочели в подготовката си за това заседание, като фактология отговаря изцяло на смисъла на доклад за второ гледане с изключение на една техническа промяна, която, отговаряйки на условията на Закона за публичните финанси, измества единствено датата за влизане в действие, така че да не налага промяна в бюджетите на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Изцяло към Вас е моята процедура. Нека един добре преминал диспут по отношение на един законопроект, който казахме, че не представлява някаква фундаментална промяна в Закона за здравето, независимо от провикванията от трибуната, че тук трябва да бъде целият Министерски съвет, когато се приема този детайлен законопроект – нека да не правим скандал от всичко това. Имало е десетки пъти, когато на две четения в един и същи ден минаваме един законопроект, направени с една редакционна бележка. Този, който се учудва, че не го бил видял, че го нямало разпечатан. Има го разпечатан – за първо четене е разпечатано, няма промени. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Сега тук да „търсим под вола теле“, много Ви моля, господин Председател! Вие водите заседанието, нека да успокоим малко страстите. Сега след мен ще дойдат още – ето и професор Балтов е вдигнал ръка и кой ли не. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) И пак ще влезем в този стрийм – вчерашния, да се обвиняваме един други кой колко разбира от законодателство. Съвсем точно го каза Тонев – няма разлика, има една техническа поправка, и от това сега започваме да правим скандал, за да затормозим целия дневен ред, който ни следва. След това имаме още прекалено много точки. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да взимам отношение, но при първото гласуване, ако всички внимателно сте се запознали с Доклада, се вижда, че той трябваше да влезе в сила от юли месец. Тук обаче никой от преждеговорещите не зададе един основен въпрос: когато един законопроект влиза по средата на годината как и по какъв начин той е обезпечен финансово? Тъй като до момента никой, до момента (шум и реплики от „БСП за България“), ако обичате, професор Михайлов – с най-голямо уважение, аз не Ви подвиквах, така че нека да се уважаваме! Искам да продължа моето изказване. Този законопроект – законопроектът, който ние в момента разглеждаме, нямаше никаква обоснована финансова рамка. Никой тук от присъстващите не повдигна този въпрос и изведнъж ние приемаме Законопроекта и правим редакционна промяна – много Ви моля, обърнете внимание на това! Когато е писан този законопроект, не е мислено за финансовата рамка, тоест най-важното. Това е най-важното! И в един момент приемаме Законопроекта, като философия на първо четене, защото на първо четене закон се приема по философия. Ние казваме окей, приехме го закона, но тук от тази трибуна, господин Председател, бяха изказани съображения и предложения. След приемането уважаемият доцент Тонев излиза и казва: ние имаме промяна, искаме да променим датата на влизане, тъй като не е мислено за финансовото обезпечаване. Така че, господин Председател, обръщам се към Вас, ако ние искаме да приемем в едно заседание на две четения този законопроект, моля да спазим процедурите, които изисква нашият Правилник, който ние сме приели тук всички. Тоест или вариант, който беше предложен от моя колега да се даде почивка, да се напише, да се направи съответният доклад, или да бъде даден минималният срок от три дни. След като се направи необходимата комисия, тогава да се изготви доклад и да бъде вкаран този доклад в залата. В противен случай, когато имаме такива дебати, господин Председател, нямаме съгласие. Обикновено аз съм съгласен с Вас, че ние сме приемали законопроекти в едно заседание на две четения, но когато имаме пълно единодушие, няма предложения, няма дори редакционни поправки. Така че Ви моля, нека да спазваме Правилника, за да може едно предложение като философия, което е добре да бъде изготвено и прието по необходимия начин със съответната финансова рамка. Аз бих задал въпрос: къде и по какъв начин Финансовото министерство е дало становище по въпроса? Имаме ли становище? С какви пари ще бъде обезпечено? Защото, пак казвам, всичко това е прекрасно, но, както знаете, примерно, родителите, които останат вкъщи по един или друг начин трябва да получат съответното възнаграждение. Доктор Адемов, много точно се изказа съответно по какъв начин и как би могло това да се осъществи. Благодаря Ви и смятам, че за да се запази добрият тон, господин Председател, мисля, че не бива да създаваме напрежение, и предлагам Законопроектът да мине, както си е по ред – да се намали примерно времето за разглеждане на минималния срок и съответно всичко да бъде, както трябва, за да имаме един консенсус, едно разбирателство и няма нужда да се създава напрежение, конфликти, реплики и така нататък. Благодаря Ви, за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Изказване беше и Вие така започнахте: в моето изказване сега, уважаеми колеги, ще Ви разкажа еди-какво си... Аз мисля, че това изказване трябваше да го направите на първо четене. Вече сме в процедура на гледане на второ четене, приета... (Шум и реплики.) Да, да. Прието процедурно гласуване за гледане на Закона на второ четене в едно заседание, тоест абсолютно безпредметно е това, което предложихте в този момент, ако го бяхте направили преди половин час, щеше да бъде резонно. Законът беше приет с 216 гласа за и 1 против на първо четене. Двеста и шестнадесет гласа за. Ако извадите законопроектите в 30-годишната история на Народното събрание, може би са 10 или 20 такива, приети с такова мнозинство. Тоест волята на народните представители е ясна, забележката, направена, мисля че от господин Адемов, е отчетена и няма абсолютно никаква причина, освен ако не искате да губите времето на Народното събрание с почивки, с писане на нови доклади. Докладът е същият и 16 пъти да го препише Здравната комисия, той ще е един и същ, няма да бъде различен, защото Народното събрание прие с 216 гласа за този доклад, а не по-различен. Така че, ако някой не е разбрал за какво става въпрос, моля да се запознае с Доклада на първо четене, той ще е такъв и на второ, той ще е такъв и на трето, и на четвърто, ако се наложи. Той няма да бъде променен и предлагам наистина да преминем към обсъждане на Законопроекта, ако има предложения, тоест някакви изказвания, ако не, да преминем към гласуване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми доцент Иванов! Искам да внеса някои уточнения. Първо, по глагола, че не е мислено – мислено е, и то доста. Не само, но сме предприели и други действия, като консултация на Законопроекта със Социалното министерство, с НОИ, с Министерството на финансите, от които получихме становище за една цифра 12,8 милиона, която в моето експозе казах, че имам резерви към тази цифра, защо? Първо, защото това е една правна възможност, която не е задължително да бъде използвана от семействата. Тук се дадоха примери за работа от вкъщи, други имат други възможности, но ние даваме тази правна възможност на голяма част от българските семейства да се възползват, да има вкъщи спокойствие и сигурност при една такава ситуация, че те имат възможност да гледат детето и да получат финансов ресурс като обезщетение за временна нетрудоспособност. Така че това е моето уточнение, че не само е мислено, но са проведени и консултации. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моята реплика е, че всъщност това, което предложи доцент Силви Кирилов да влезе в сила от 1 януари 2023 г., аз лично пък имам предложение и смятам, че то е много по-адекватно това да влезе в сила от 15 септември, защото тогава започва учебната година. След като ние сме предвидили 12,5 милиона от 1 юли, защо това не може да влезе в сила примерно от 15 септември? Каква е логиката да го оставяме тогава за 1 януари, след като ще започне учебната година от 15 септември, а и знаем, че в момента предстои точно вълна? Затова казваме, че трябваше да се направи, поне един срок от три дни да се даде, да се вземат тези предложения, да се обсъдят в Комисията и след това да излезем с общо становище. Благодаря.

Да, правя го. Вместо да е от 1-ви, да е от новата учебна година.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря за репликите, които ми направихте. Господин Свиленски, пак казвам, че философията на Закона, както виждате, беше приета абсолютно и мисля, че тук сме на едно мнение, но Вие самият цитирахте моите предложения и затова аз излязох тук от тази трибуна с процедура – сам цитирахте мен и моите две предложения. Тоест едното беше за изготвяне на доклад, а второто беше да се даде минимален срок от три дни. Обръщам се към Вас: това беше процедура и Вие сам ме цитирахте, че аз съм направил предложения. Това е към Вас, господин Свиленски. Към моя колега доцент Силви Кирилов. Господин Кирилов, Вие прекрасно обяснихте, но за консултациите, които Вие сте провели относно Вашия Законопроект, аз бих искал да кажа, че те по никакъв начин не са отразени и не бяха отразени в актуализацията на бюджета за тази година. Ако Вие сте мислили действително, ако сте искали да влезе от датата, спомняте си, че няма и 10 дни, откакто актуализирахме бюджета до края на годината, тоест виждате, че когато се бърза за един законопроект, някои неща се пропускат. Затова аз пак апелирам към Вас, че действително, когато приемаме един законопроект, трябва да бъде и финансово подплатен, защото само един законопроект, добре звучащ в обществото без финансова аргументировка и без покритие, то този законопроект няма стойност. А що се отнася до репликата, която уважаваният от мен господин професор Балтов направи, смятам, че до голяма степен има резон. Професор Балтов, Вие също тук не може да отговорите за това, че примерно, ако това предложение влезе в сила от 15 септември, как всъщност ще бъде отново обезпечено. Мисля, че всички тук сме за този добър законопроект, но липсва именно финансовата рамка, която няма покритие. Тук единственият ход, който в момента импровизирам, е това, че ако се намерят пари, то тук има един специалист по социалната политика - доктор Адемов, който би намерил някаква форма на финансиране от Социалното министерство да бъде финансирана тази програма, но това, пак казвам, е една импровизация, която не е залегнала в бюджета и финансовата рамка. Благодаря, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, процедурата ми е свързана с предложенията, които току-що бяха направени от колеги от моята парламентарна група. Искам да обърна внимание на текстовете в Правилника по отношение на законодателния процес. Да, Народното събрание може да реши един законопроект да се разгледа на две четения в едно и също заседание и тази процедура многократно е ползвана в рамките на обсъждане на най-различни законопроекти, предимно ратификации. Народното събрание, когато обсъжда законопроект, свързан с изменение на кодекси, с този закон се изменят Кодексът за социално осигуряване и Кодексът на труда, които са по-висок ранг нормативни актове от Закона. Знаете, че има изискване да се получат и становища от Тристранния съвет. Доколкото видях, такова становище е постъпило и в неговото заключение Тристранният съвет твърди, че този законопроект не е получил еднозначна подкрепа от социалните партньори. Това не бива да се подминава с лека ръка, още повече че в момента се правят различни редакционни промени, а в срока чувам, че моите колеги ще предложат и редакционна промяна по отношение възрастта на непълнолетните, тоест родителите на непълнолетни, които могат да се ползват от такава възможност. И при все че този закон не е финансово осигурен и поради факта на последното изречение от Вашия законопроект, на мотивите, се предлага Законът да влезе в сила предвид необходимостта за осигуряване на средствата при предстоящата актуализация на бюджета – държавният и съответно този за ДОО. Тази актуализация не осигури финансови средства за този закон.

Правя процедура.

Процедурата ми е: водени от разбирането, че може да се нарушава Правилникът, господин Иванов, и да се подлагат на трето гласуване в тази пленарна зала множество текстове или множество предложения на първо гласуване, предлагам да преосмислите подхода и да дадете поне минимален срок за обсъждане на този закон, още повече, че той влиза в сила от 1 януари. Тоест нищо не налага в следващите два или три часа да водим подобни спорове. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, дотук стигнахме поради простата причина, че не трябваше въобще да поставяте на гласуване възможността да се разгледа точката и на второ гласуване в това заседание, особено при положение че имаше в няколко от изказванията, че ще се правят промени в текстовете. Включително първото изказване вече при второ гласуване беше за поправка в текстовете. Правилото винаги е било, когато се поставя нещо на две гласувания или законопроект основно за ратификации, е да няма изменения в текстовете, а не да се правят редакционни, дори и тук ще се спра на това какво представляват редакционните поправки. Редакционни поправки или правно-технически, които са разрешени да се правят в залата, без да са минали през комисията, са основно за текстове. Сега, шест месеца отлагане на влизането в сила на закон не е редакционна промяна, това е фундаментална промяна. Дааа, защото това означава, че казвате, че – да, ще дадем пари, ама ще ги дадем догодина, или от Промяната обещавате, че ще купите колело, ама друг път, защото остава за следващата година. Каква редакционна промяна е отлагане на законопроект с шест месеца?! Това не е редакционна, това е фундаментална и както виждате, дебатът вече върви по това. Не трябваше въобще да го допускате. Тоест, или не трябва да се приемат никакви редакционни промени, тоест текстът да бъде гласуван така, както е внесен, параграф по параграф и да се запази срокът 1 юли, или трябва да го върнете поне на Комисията, за да минат предложенията, защото по тази логика, ако приемете отлагането с шест месеца за редакционно предложение, то аз мога да направя редакционно предложение цифрата „12“ да се замени с „18“. Пак е редакционно предложение, но по този начин се променя изцяло философията на Закона, но по Вашата логика също е редакционно предложение. Така че, господин Председател, или върнете Законопроекта, или обявете почивка, за да може да мине някаква Комисия по здравеопазване, която да го разгледа и да се направят предложенията по правилния ред (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), или ще валят в момента такива странни предложения, които ще изменят Закона под формата на редакции, и ще стане един излишен дебат.

Как да я погледнем?

Аз бях пръв.

Господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми, господин Председател, е към Вас. Вие дори и в обяснението сега, което дадохте на колегите, които Ви направиха процедура по начина на водене, се объркахте според мен. Редакционна поправка наистина не може да касае влизането на срока и неговото действие, тоест влизането му в сила. Наистина, господин Кирилов, както разбираме, прави редакционно предложение, но то по своето същество не е редакционно, то сериозно касае влизането в сила на този законопроект. Така че дори и самата заявка, че се гледа на две четения, което допуснахте да се гласува в залата, е било неправилно от Ваша страна. Ако продължаваме спора, може да отнеме повече време. Ние Ви казваме – и направените предложения на първо четене, имаше колеги от двете страни на залата, които казаха, че ще направят предложения между първо и второ четене. Можеше да оставим по-кратък срок. Мисля, че залата щеше да се обедини около това – за три дни другата седмица този законопроект щеше да бъде приет. Колегата Гаджев даже каза, че една такава промяна може да е, ако направите от трибуната от 12 на 18 години, аз, ако направя такава – срокът за децата да е 14 години, тоест за всички малолетни деца, това пак се счита според Вас за редакционна промяна, а тя не е такава. Още повече, господин Председател, между първо и второ четене, щом има предложения, включително и редакционно, както казвате Вие, но ние явно имаме различия по тази тема, ние не смятаме, че влизането в сила е толкова несъществено като редакционна поправка, а е сериозно изменение на Закона. Мисля, че няма колеги от Министерството на здравеопазването или от Социалното министерство, а този законопроект касае и двата закона. Предлагам Вие, като водещ на заседанието, да позволите на залата да приеме срок, между първо и второ четене, за три дни на предложения, мисля, че ще прекратим този дебат и ще продължим по работата на Народното събрание (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а Вие влизате в обяснение, което видяхме, че си противоречеше. Ще си позволя да Ви направя една забележка, допълнително в Закона за държавния бюджет, такива предложения тогава помните, че Законът за държавния бюджет имаше и първо, и второ четене, със съответните доклади и не може да реферирате към сегашната ситуация. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на моето изказване ще напомня на всички, че се намираме в процедура на изказвания по второ четене. Това беше вече гласувано. Тук тихите молби да се направи трето гласуване не могат да бъдат, естествено, допуснати и това го знае този, който ги предложи тук току-що, преди малко. Да говорим за фундаменталност на редакционна промяна можем колкото си искаме. Човек може да тълкува едно явление както си пожелае. Въпросът е какъв е смисълът от всичко това, което правим в момента. Тъй като смисълът започва стремително да се губи, аз имам една процедура в момента – прекратяване, моля за гласуване за прекратяване на дискусиите и преминаване към гласуване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Това беше изказване. (Шум и реплики. Народният представител Костадин Ангелов тръгва към трибуната.) Професоре, за обратно становище ли сте? Заповядайте, имате думата.

Това беше изказване. На мен ми отнехте процедурата…

Уважаеми господин Председател, при цялото ми уважение към Вас, Вие одеве, когато аз направих процедура, написахте изказване. Приех това нещо. Сега тук беше записано на професор Михайлов изказване и процедурата веднага… Така не може. Предлагам просто да спазваме Правилника, моля Ви се. Моля Ви се, сега, когато имаме тук…

…процедура – процедура, изказване и съответно следваме Правилника. Уважаеми господин Михайлов, аз правя тази реплика към Вас с един много кратък въпрос. Аз питам: какво ще се промени… но искам да ми отговорите точно – какво ще се промени, ако след три дни бъде приета тази редакционна промяна, както според Вас… както и предложението на моите колеги, примерно, възрастта да бъде на 12 години, имаше едно предложение и 14 години. Питам аз какво ще се промени, при положение че Законът ще влезе в сила от 1 януари 2023 г.? Много моля на този въпрос да ми отговорите. И нещо друго, аз питам: бюджетът понеже Вие твърдите и искате да влезе от 2023 г., аз примерно, на комисията, която ще се проведе, ще попитам Финансовото министерство – какви пари ще бъдат заделени за Бюджет 2023 г.? С какво се променя и аз не мога да разбера защо се създава напрежение за един законопроект, който ще влезе в сила от следващата година. И тук сега правим някакви огромни дебати… Как да кажа, вървеше спокойно всичко, както би трябвало, така да се каже, диалогично и в един момент тук се получава този конфликт. Законът искате да влезе от 2023 г. Моля Ви, отговорете ми на този въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Професор Михайлов, Вие сте уважаван лекар от мен. Мисля, че във философията на този закон, който дебатираме днес, много ясно се видя, че има някакъв проблем той да мине на второ четене. Виждате, че в залата има и предложения между първо и второ четене, които са фундаментални. Предложения, които променят философията на Закона. Този вирус не е обикновено грипче, както някои твърдяха по време на разгара на тази ковид пандемия. Загинаха 40 000 човека от тази вирус. Децата не са защитени и боледуват по своя особен начин. Възрастни хора, които след боледуване от вируса промениха характерите си, влязоха в психологически проблеми. Не можем да отнемем възможността деца до 12 години, аз бих казал 14 години – да, това е моето предложение между първо и второ четене. Защо не даваме възможност децата до 14 години да получават тази закрила от държавата, а ние трябва в едно четене, в един ден да претупаме този закон? Има много по-важни закони, които трябва да ги дебатираме, 22 ли бяха, 27 ли, вече не си спомням. Защо трябва един закон, който ще влезе в сила от 1 август, от 15 септември, каза някой, от 1 януари 2023 г., в един ден ние да приключим този дебат? Може би като водещ специалист в детската заболеваемост, трябва да дадете яснота в залата, дали трябва днес по този начин да претупаме Закона за здравето. Благодаря Ви.

Ще направя изказване.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, Професоре! Добре, на първо четене ние подкрепихме всички – цялата зала, един законопроект, който да подпомогне родителите, ако, не дай си боже, пак има отново криза и затваряне на учебните заведения и на детските градини. Всичко хубаво, но Вие реално в момента на второ четене, така между другото, в залата, предлагате това нещо да отпадне. Тоест този законопроект се обезсмисля и се обезсмисля въобще цялото му гледане на второ четене в момента. Защо? Защото предлагате това нещо да се случи от 1 януари 2023 г. Дали ще е 2023-а, 2024-а, 2025 г., могат да завалят и следващите подобни редакции. Но тогава, ако, не дай си боже, има сега наесен криза, аз не съм специалист по епидемиология и не мога да кажа, но да се надяваме да няма. Ако се окаже, че пък има, какво правим, ако се наложи пак да се затварят? Ако се наложи пак да се изпълнява този закон и по този начин да могат да се компенсират родителите? Ами, няма да могат, защото Законът няма да е в сила. И това ще стане чак след 1 януари. Така че проблемът в момента е, че един законопроект, който по принцип е добър, се обезсмисли, и то се обезсмисли от вносителите му по време на това редакционно второ четене и по този начин Вие ще можете да кажете: „Да, ние предложихме мерки, но реално мерки няма.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. В началото на моето изказване, което не противоречи на Правилника, да обърна внимание на всички колеги, ще Ви помоля да ми дадете възможност да се възползвам от правото си на процедура в края на изказването и да повторя тази процедура – прекратяване на изказванията. А сега по отношение на последния ме репликиращ – господин Гаджев, ако ме слушате в момента. Доктор Адемов много точно Ви отговори, че има в Кодекса друга възможност за компенсация на семействата на деца, които са карантинирани, и тя може да бъде използвана. Така че тази флексибилност между Кодекса и промените в Законопроекта дава едно по-пълно насищане – законотворческо, на възможността за компенсации, но тя не отсъства в момента. Така че, страдайки до Нова година, че има само една възможност, ние ще я използваме пълноценно и ще влезем в новата година. А този законопроект е предложен преди актуализацията на бюджета, консултиран е с Министерството на финансите, то е отговорило по този въпрос и затова, но той не може да бъде променен след изчитането на първо четене, не може срокът да бъде променен. Променя се сега редакционно, по време на дебатите в залата и това е съвсем допустимо. Завършвайки, за да не влизаме вече, защото почти един час загубихме на уважаемото народно представителство, повтарям процедурата си, за което имам право – прекратяване на изказванията и преминаване към гласуване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Михайлов, аз правя обратна процедура. Както Ви казах и в самото начало, не приемаме поздравителен адрес или някакъв тип решение на Народното събрание, което няма чак такова голямо значение. Приемаме Закона за здравето. Гласувахме против да бъде прекратен дебатът, защото имаме изключително много предложения, които искаме да внесем между първо и второ четене. Не предполагаме, че Народното събрание може с такава лека ръка да реши един проблем в рамките на един ден, тъй като имаме изключително много свързали се с нас граждански организации, имаме заявили се хора за изказване, които са от нашата парламентарна група. Моля дебатът да не бъде прекратяван, за да можем да направим официално нашите предложения, свързани с искането на българските граждани, и да удовлетворим желанието на гражданските организации, които се свързаха с нас, касаещи отглеждането на децата в България. Благодаря Ви.

По кой параграф прекратяваме дебата?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Против всякаква добра практика подложихте на гласуване да се гледа на две четения този законопроект. Да приемем, че залата го е решила по този начин. Имаме три заявки от наши колеги, които са направени за изказване именно по повод второто гласуване на Законопроекта. Практика е в Народното събрание да се дава думата на тези, които са заявили участие. Вие я карате абсолютно през просото. Оставете и Правилника, оставете и всичко – все пак има и някаква парламентарна традиция, поне нея спазете. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Процедурата е по начина на водене. Това, което се случи преди малко – прекратихме дискусията. По кой параграф? В този законопроект на второ четене има четири параграфа плюс заглавието на Законопроекта. По кой параграф, можете ли да ми кажете, прекратихме дискусията? Гласуването как ще се извърши? Ще се извърши анблок или параграф по параграф? Всички тези въпроси не са ясни и Вие в качеството си на председател трябва да дадете яснота по това, което правим в момента. Прекратяваме дискусията, но има четири параграфа. По кой параграф?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! По Правилник, тъй като в крайна сметка гледаме Законопроекта на две четения и няма как да бъдат внесени предложенията, както е по реда – през комисии или писмено, поне хората, които са направили и са заявили редакционни предложения – господин Кирилов вече направи изказване със своето, от нашата парламентарна група има направени две такива, поне хората, които заявиха, че ще правят, да им дадете възможността да ги обосноват, както е по Правилник. Защото по Правилника народни представители, които са направили предложения по Законопроект, имат правото на пет минути на изказване да обосноват своите предложения. Това е неотменимо право, както много добре знаете. Понеже те нямаха как да го направят по установения ред – през писмени предложения и да ги защитят в Комисията, поне в залата да имат възможността редакционните предложения да бъдат обосновани, за да може в крайна сметка да бъде акуратен един дебат. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Вие казахте, че губим времето, но ние щяхме да загубим далеч по-малко време, ако бяхме дали три дни срок между първо и второ четене и ни бяхте дали възможност да си направим техническите предложения. Лишихте ни от право на изказвания. Аз имах заявено такова. Имам и редакционна бележка по Законопроекта. Искам да обърна внимание, че терминът „детски заведения“ е анахронизъм, който не съществува, създава проблеми при прилагането на редица подзаконови нормативни документи. Имах намерение да направя такова предложение. Разчитах, че в резултат на думите на господин Адемов ще бъде даден минималният поне срок между първо и второ четене. Обръщам Ви внимание, че в Закона за здравето, в Закона за предучилищно и училищно образование има термин „детски ясли“, „детски градини“, но няма „детски заведения“. Това е един анахронизъм, който е останал само в Кодекса за социално осигуряване. Ние можехме да използваме възможността да го оправим, още повече че отлагаме действието на Законопроекта от 1 януари. Моето лично мнение е, че Законопроектът трябва да влезе веднага, защото, ако питате Националния осигурителен институт, всеки разпоредител ще Ви каже, че в бюджета му няма такива допълнителни средства, но моето мнение е, че могат да се намерят резерви. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Това е изказване.“) Защо веднага? Професор Балтов предложи от 15 септември, което също има логика, но и в момента имаме учебно време в детските градини, в детските ясли и така нататък.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против и най-вероятно ще гласувам и по останалите гласувания против заради две неща. Първо, ако бяхте оставили този законопроект да го обсъждаме както трябва между две четения, щяха да се решат два основни проблема. Първият – какво правим в този период, който отложихте сега с редакционна поправка? Макар че тази редакционна поправка, първо, струва няколко милиона и заради няколко милиона децата няма да могат да се възползват от всички тези неща, които им гласуваме сега, а ще стане след 1 януари ли беше, кога, евентуално? Вторият въпрос, който никак не е маловажен, аз знам от кой закон сте взели 12-те години. Но ако имаше възможност между първо и второ четене да обосновем защо трябва да е от 14 години, а не от 12, щеше да стане ясно, че едни деца на 12 години и 6 месеца няма да могат да се възползват от това. Искам някой от Вас – лекари, психолози, каквито има в тази зала, да излязат и да ми обяснят просто и ясно каква е разликата в психологията, в това да могат да стоят сами, в психологичното състояние, в израстването, ако щете, в здравословната разлика между дете на 12 години и на 12 години и един месец или шест. Каква е разликата и защо така? Затова гласувах против, колеги, и най-вероятно ще продължа да гласувам против. Благодаря Ви.

По заглавието не съм имал.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Гласувах против дата 1 януари 2023 г. поради простата причина, че това обезсмисля целия Закон, който в момента приемаме. Отлагането с шест месеца, дали има финансова обосновка или не, е друг въпрос, тъй като се оказа, че и въобще, и в момента пак няма финансова обосновка дали ще влезе сега. По този начин залагате една бомба за следващото управление, за следващия финансов министър, който ще бъде към 1 януари 2023 г., да се опитва да намери средствата, които очевидно сегашният финансов министър не е осигурил, за да осигури това решение на парламента. А междувременно през следващите шест месеца се оказва, че родителите няма да могат да се ползват от този закон, а ако се ползват – това, което каза господин Адемов, то тогава целият пък Закон се обезсмисля. Цялото това упражнение се обезсмисля, което сте внесли, и то е просто един пиар в опита си да покажете, че правите някакви мерки за справяне с ковид кризата и евентуално предстояща следваща вълна. Впрочем, междувременно вървят и брифинги в Министерския съвет по темата, така че очевидно подготовката към момента е нулева. Гласувах против предложението, защото, от друга страна, ние имаме направено наше предложение, което да е за 15 септември, тоест с началото на учебната година или дори и когато се връщат децата и в детските градини и би било много по-логично. Сега се надявам да го подложите на гласуване все пак, независимо че това за 1 януари е прието, и тук ще направите колизия, ако също се приемат и двете. Затова, поне според мен, трябваше да поставите първо на гласуване това за 15 септември, ако то не бъде прието, тогава да поставите за 1 януари, но за съжаление, не го направихте така. Надявам се все пак малко на разум в тази зала и да вземе по-правилното решение за 15 септември, за да може да обезпечим евентуално родителите още с началото на учебната година. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги, гласувах против това предложение по няколко причини. Ще се спра на две от тях. Едната е, че се основава на известния принцип на публичното общуване, че съобщителят е съобщението много често. Начинът, по който се проведе целият дебат по този закон, начинът, по който Вие водихте Събранието, в голяма степен компрометира добрите намерения на вносителите му и на това станахме свидетели всички. Една излишна прибързаност, едно излишно мерене на мнозинства тук, което в крайна сметка, както сами се убеждавате, не доведе до нищо добро. Това е първото ми основание. Второто ми основание. Не чух някой да декларира конфликт на интереси, предполагам, че в залата има хора с деца до 12 години. Може би беше редно. Обаче се надявам да чуя от управляващите обяснение – на какво основание ощетихте родителите на деца между 12 и 14 години. Защо? Това защо го направихте? По какъв принцип? Всичко това би могло да се изясни, ако имахме едно нормално време да обсъждаме този законопроект – една почивка за половин час да бяхте дали, щяхме да ги изясним тези положения. Приемете го и като реплика по начина на водене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гласувах против този текст по една основна причина – начинът, по който беше проведен дебатът, начинът, по който беше водено заседанието. Крайно време е да разберем, че традициите в един парламент, уважението между политическите опоненти, начинът, по който минаваме през кризисни ситуации, през сложни ситуации, показва политическата култура на една нация. Ние стоим в зала, в която е имало много по-сериозни дебати, много по-сериозни проблеми, водили са се войни, минавали са през преврати, през какво ли не и през всичкото това време се е изградила определена традиция. Аз не мога да разбера по един закон, който трябваше да мине с пълно единодушие защо трябваше да станем свидетели на всички тези циркове. Имаше колеги от моята парламентарна група, които са експерти в темата, които бяха направили предложения, които просто искаха да защитят своите предложения от трибуната. Нямаше да има никакъв проблем, ако им беше дадена думата съгласно практиката, която се е наложила в парламента от десетилетия – те да си бяха защитили тезите и да бяхме ги чули и съответно колегите народни представители биха направили информиран избор как да гласуват. Абсурдно е да се спре дебат, при положение че са поискани изявления от народни представители. И още нещо, което ме накара да гласувам отрицателно. Господин Председател, Вие водите лошо заседанията. Вие си позволявате да правите изказвания от мястото, на което седите, въпреки че по правилата трябва да слезете, да застанете на тази трибуна и да говорите, и го правите постоянно. Това дразни всички, това изостря отношенията в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, процедурата е изцяло към Вас. Може би се учудвате, че днес толкова често взимам думата, но аз се обръщам към Вас най-доброжелателно и бих искал да изкажа моето разочарование от начина, по който Вие водихте този законопроект, който можеше да бъде обединяващ. Този законопроект, както всички видяхте, от всички политически партии подкрепиха на първо гласуване. Обръщам се към Вас с това, че при един такъв консенсусен, бих казал, законопроект, Вие потъпкахте Правилника на Народното събрание. Нещо повече – смачкахте дори дебата, отнемайки правото на колегите, в случая на опозицията, правото да изкаже своите предложения между първо и второ четене. Обръщам се към Вас като един млад, бъдещ, така да кажем – политик, който е в началото на своята кариера. Вие започвате, как да кажа, с демонстративен, арогантен и деспотичен начин на водене на заседанията. Обръщам се към Вас, аз съм видял доста председатели, но Ви съветвам, пак казвам, най-доброжелателно, просто да спазвате духа, закона. Опитваме се да има някакъв консенсус, опитваме се тук, както виждате, и може би и извън залата забелязват, че трябва да има диалогичност, колеги. Може би Ви отегчавам с тези думи, но аз смятам, че пътят тук е да изграждаме мостове и при такива законопроекти да покажем, че можем да работим заедно, че можем и от едната, и от другата страна да си подаваме ръце. Господин Председател, Вие по-никакъв начин не толерирате това желание на различните политически групи тук в тази зала да има някакъв диалог, да има някакъв консенсус, макар и някакви плахи опити да се хвърлят мостове. Така че много Ви моля, ако малко, поне малко вземете от това, което Ви казвам. Обръщам се пак, дайте възможност да има в тази зала диалог и разбирателство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Иванов беше много прав в предишното си изказване по начина на водене, но когато сте в опозиция поддържате тези неща. Затова, господин Председател, се обръщам към Вас. Лозунгът за промяната на модела и върховенство на правото, ако е в действие, няма да стигаме до тези ситуации, на които сега сме свидетели. Защото – държа закон, казва се Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 76, ал. 2 е уреден въпросът, че Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се провеждат в едно заседание, но има и второ изречение. Второто изречение казва: „Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменения и допълнения на законопроекта“, а има заявени предложения по време на дебата. Не стига, че го подложихте на гласуване в нарушение на Правилника, сега в момента се опитвате да налагате и други неща, дори и да прекъсвате и дебата, което не е редно. Това не е смяна на модела. Това не е върховенство на правото. Това е погазване на законите на страната и когато се погазват законите и Конституцията от правилните хора, те на Вас Ви се полагат. А когато опозицията по един или друг начин Ви прави обструкции, Вие започвате да им лепите етикети, да слагате квалификации. Господин Председател, обръщам се към Вас – недейте да прохождате в полето на политиката с нарушаването на Конституцията и законите на страната! Когато се спазват правилата, тогава няма напрежение и няма проблеми. Когато се нарушават правилата обаче, всичко друго за върховенство на правото, които ги говорите като лозунги оттук, това е в полето на демагогията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Отрицателен вот.

Гласувах против, защото продължавам да твърдя, че в бюджета на Националния осигурителен институт има тези резерви да влезе от 1 юли. Няма никакъв смисъл да бързаме, няма никакъв смисъл да нарушаваме консенсуса. Можехме да дадем три дни. Поздравявам господин Тонев – пропуснах миналата седмица да го направя. По същия начин консенсусно приехме Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и ако си спомняте, той си оттегли предложението. Днес не знам защо реши да прави предложение да гласуваме на две четения този законопроект, след като и следващата седмица ще имаме работна програма, можехме да го приемаме, имаме и технически, и не толкова технически предложения. Законопроектът може да влезе в сила от 1 юли. Това е единственото нещо, което оправдава приемането му днес. Готов съм да споря с ръководството на Националния осигурителен институт, че има такива средства. Пак Ви казвам… Господин Каримански клати главата. Никой разпоредител няма да си разкрие резервите в бюджета, защото това означава, че сме му гласували по-голям бюджет, отколкото той има нужда. Вие много добре знаете колко е бюджетът на Националния осигурителен институт. Пак Ви казвам, имаме и други предложения. През периода от 1 юли до 15 септември също имаме занимания в детските градини и детските ясли. За мен остана неясен въпросът: имаме ли други детски заведения извън детските градини и детските ясли, защото точно това е противоречието, което искаме да оправим между първо и второ четене. Едно от противоречията, които искаме да оправим между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение за удължаване на работния ден до приемането на следните точки от дневния ред, свързани със Закона за ДДС; Закона за съдебната власт; Закона за хазарта и точката, свързана с промените в комисиите. Мисля, че е точка девета.

Уважаеми господин Председател, колеги! Съвсем умишлено гласувах против, за да мога да се възползвам от това, от което ни лишихте – да говорим по този законопроект. (Част от народните представители напускат залата.) Само искам да задам един въпрос към всички, които тръгвате да бягате навън: Вие какво приехте днес, колеги? (Шум и реплики.) Днес какво приехме ние в тази зала? (Шум и реплики.) Нищо! Някога, януари месец 2023 г., евентуално, нещо по тези текстове, които приехте днес, ще се случи. Е, нищо няма да се случи! Затова гласувах против, защото безсмислените упражнения в това Народно събрание вече трябваше да са Ви омръзнали. Безсмислени упражнения от това да напишете сега във Фейсбук страниците си: „Ние приехме Закона, който ще помогне на децата и майките им“, е лъжа. Няма да помогнем с нищо – нито от 15 септември, нито от 1 юни. Никога! Първи януари 2023 г., евентуално. (Шум и реплики.) Затова гласувах против!

То е като отрицателния му вот.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Процедурата ми на отрицателен вот ще обоснова по изчетените текстове. Защо гласувах против? При един законопроект, колеги, който цялата зала подкрепяше, успяхте със своята невъзможност да провеждате диалогичност и разбирателство по никакви поводи, дори да търсите изостряне на взаимоотношения и политически нападки, го доказахте с днешното заседание и тази първа негова точка. По специално предложените текстове гласувах против, защото имаше възможност другата седмица, колеги, с тридневен срок да изчистим спорните текстове, които са: срокът за влизане в сила на този законопроект, който многократно разбрахме – и колеги от нашата, и от други парламентарни групи казаха и заявиха, че с редакционната поправка се отлага Законът за след шест месеца, тоест неговата спешност и неговата важност се отлагат с шест месеца. Ние не можахме да дебатираме по това, затова гласувах против, защото трябва да докажем на българските граждани, че когато сме в тази зала, трябва да правим нещо смислено. Гласувах против, защото Вие направихте нещо абсолютно безсмислено днес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Въпреки че подкрепихме Закона на първо четене, за съжаление, начинът, по който беше подходено, ни възпротиви да го подкрепим на второ четене, дори и нечуването на предложенията, които бяхме направили в опит да подобрим текстовете. За съжаление, хората, които забъркаха тази каша, вече избягаха да пият кафе някъде, без да останат до край да чуят какво забъркаха и какви проблеми всъщност ще направят. Защото реално ние приехме едно голямо нищо. Това е резултатът от два часа и половина работа на Народното събрание – един законопроект, приет по изключенията в Конституцията, по изключение приет на две четения, с елемент на спешност, който беше отложен за шест месеца. Беше отложен за шест месеца и ще влезе в сила от догодина, със сигурност при следващо правителство, тъй като това правителство е в оставка, и следващ финансов министър, който ще трябва да го реализира, социален министър и здравен министър. Тоест, ние приехме Законопроект, който всъщност няма никакъв смисъл. Ако, не дай си боже, има криза и ковид вълна и, не дай си боже, се стигне до затваряне на учебни заведения и детски градини през следващите шест месеца този законопроект няма да важи. Ако са прави колегите, пак ще повторя, че всъщност има механизми, и в момента значи самият Законопроект е безсмислен. Тоест, ние приехме един безсмислен Законопроект, с безсмислени срокове, за безсмислено губене на време на Народното събрание днес по изключения, предвидени в Конституцията, без да се направи качественият дебат, без да се даде възможност за предложения между четенията така, както е по принцип в Конституцията и в Правилника на Народното събрание, и като цяло един Законопроект, който ще е врата в поле, каквито са повечето, които това мнозинство предлага. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 47-254-01-42, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 21 април 2022 г., приет на първо гласуване на 8 юли 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …)“.“ Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. (Народният представител Петър Чобанов иска думата.) По заглавието ли искате? Добре.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Наистина този закон е важен, тъй като регулира икономически отношения и за тях трябваше да вземем мерки. Аз очаквах даже да се появи в актуализацията на бюджета, тъй като можеше и тогава, разглеждайки заедно с актуализацията, и данъчните закони, което не е най-добрата практика. По-добрата практика е първо да разгледаме данъчните закони и да знаем с каква рамка от гледна точка на приходите ще работи самият бюджет. Избрахме заедно с актуализацията да имаме и данъчни закони, но прагът за ДДС, най-общо казано, не попадна в тях, така че очаквах там да се появи, не се появи. Тук също се появи, но някак си самата рамка, която разглеждаме, и самите възможности да променим някои ключови параметри в Закона за ДДС по отношение на този размер, за който трябва да се получи регистрация по ДДС, беше предварително предопределена от действията на изпълнителната власт, тоест ние се опитахме да направим конструктивни предложения, част от тях ще разкажем и по следващите параграфи. За съжаление обаче, те увиснаха, тъй като ни беше казано, че през май месец изпълнителната власт е решила да изпрати нотификация за праг, който тя си е харесала, без да има, естествено, и в тази ситуация някакво нормално публично обсъждане и да се чуят вижданията на страните, които зависят от този праг за регистрация. Тоест изпратен е този праг от 100 хил. лв. и той предопределя по-нататъшната дискусия, възможностите и инициативата, която може да предприемем по този въпрос. Ние трябва да се съобразим с този праг, той трябва да е 100 хил. лв. и поради тази причина, въпреки че инфлационните процеси и развитието на икономическите отношения в страната предполагаха и друга възможност, тя беше силно ограничена точно поради тези действия на администрацията и както казах, предприети, без да има някакво публично обсъждане, без в Бюджетна комисия дори на парламента да сме поставили този въпрос, да сме го разгледали и да видим има ли и други опции и дали другите опции за по-висок праг отговарят на развитието на отношенията в момента. Така че наистина ние ще подкрепим този праг, ще направим своите предложения, тогава, когато се надявам през есента, в следващия парламент да разглеждаме данъчните закони. Надявам се да ги разгледаме преди бюджета, за да сме наясно, както казах, с каква рамка ще работи бюджетът за 2023 г. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за данък върху добавената стойност“.

Предложение на народния представител Йордан Цонев u група народни представители: „1. В чл. 36б срокът от 1.01.2020 г. до 31.12.2022 г. да отпадне. 2. В чл. 36б, ал. 1, в т. 1 да се добави думата „ваксини“ и след нея да се постави запетая. 3. В чл. 36б, ал. 2 да се добави думата „ваксини“ и след нея да се постави запетая.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 1 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за §1. По § 2 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Предложението е оттеглено също. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Любомир Каримански, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен. По § 4 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен. По § 5 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен. По § 6 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Ние имахме редица предложения. Както видяхте, някои от тях ги оттеглихме, оттеглихме ги и от гледна точка на това, както казах, че е предопределен и самият праг в момента, и възможността останалите ни предложения да бъдат приети, тоест няма как в момента това да се случи, но това не означава, че не трябва да индикираме някои важни промени, които са необходими и които ще предприемем тогава, когато на нашето внимание през есента ни бъдат предоставени данъчните закони така, както ще изглеждат за следващата година. Това предложение, което остана тук, касае ваксините – не само ваксините за ковид, но и тези, които са във ваксинационния календар, като нашето предложение беше те да бъдат с нулева ставка, тоест, тъй като са много важни за здравето на хората, ненормално е според нас това да се случи. В момента ситуацията е такава – до 31 декември имаме нулева ставка по отношение на ваксините за ковид, но, за съжаление, виждаме, че ситуацията с пандемията все още не е разрешена, а като цяло виждаме, че в момента броят на заразените се увеличава не само в България, но и в Европа. Поради тази причина, независимо че в момента дерогацията на директивата е до 31 декември, според нас включително и на европейско ниво трябва да се предприемат необходимите действия този срок да бъде удължен и през следващата година. Ясно е, че като национален парламент, като управление и като цяло в държавата трябва да се съобразим с тези европейски изисквания, но нищо не пречи и ние да бъдем в участието на изпълнителната власт – по съответните формати на Европейския съюз, да бъдем инициатори на подобна промяна, тъй като, както виждаме, ситуацията с ковид все още не е разрешена и е необходимо този срок вероятно да бъде удължен поне и през следващата година. За съжаление, в момента, както казахме, няма как да го направим тук, тъй като ще влезем в противоречие със съществуващи европейски норми, но затова обърнахме внимание на този въпрос. Нашето предложение е на ниво изпълнителна власт наистина да се предприемат необходимите действия, да се инициира поне дискусия в съответните европейски формати и да се обърне внимание на този много важен проблем. Другите предложения, които бяха оттеглени, засягат някои неуредени въпроси по отношение на това, че ние добре вдигаме прага за регистрация на 100 хил. лв., но за дерегистрация остават 20 хил. лв. Тоест, ако вдигаме единия праг, логично е да помислим и по отношение на другия праг, така че да има някаква реципрочност, да има някаква промяна и там, тъй като икономическите отношения вече го изискват. Разбира се, тъй като беше решено Законът да влезе в сила от 1 януари следващата година, ние още имаме време да инициираме подобни промени и през есента с данъчните закони. Това, което в момента не разписахме, тъй като трябва по внимателно да се огледа и съвместно с колегите в Министерството на финансите трябва да го направим, е да облекчим малко условията и изискванията за регистрация на физически лица. Тъй като в момента физическо лице, което има хонорари, които надхвърлят съответния праг за регистрация в рамките на дванадесет месеца, трябва да се регистрира по ДДС. Това трябва да стане по негова инициатива, но пътят за регистрация е доста сложен – изискват се много документи, а с повечето от документите, които се изискват, физическото лице няма как да разполага. Тоест то няма как да знае, че ще надхвърли този праг, и рядко може да се направи подобна сметка, не се води счетоводство през това време на физическо лице, няма и изисквания за това, а тогава, когато дойде време да бъде регистрирано по ДДС, му се изискват всички тези документи, с които то не разполага, изисква му се достъп до банкови сметки за последните пет години, независимо че срокът е една година, и редица други документи, които на практика поставят в неравностойно положение физическото лице и рискува да не бъде регистрирано по ДДС, независимо че е надхвърлило прага, и да бъде глобено заради това, че не може да предостави тези документи, с които така или иначе не разполага. Тоест през есента, когато отново се обърне внимание на този въпрос, е необходимо да направим всичко възможно, така че регистрирането и дерегистрирането на физически лица да бъде в по облекчен режим, с което, разбира се, ще намалим и административната тежест – нещо, към което всички се стремим. Благодаря.

Изказване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Добре е, че има такива важни реформи, около които парламентът се обединява и работим заедно. Искам да обясня един въпрос, който постоянно се задава от българските граждани, а именно – сега взимаме решение за увеличаване прага на 100 хил. лв., и те питат ще има ли следващо увеличение? Този въпрос ми се задава всеки ден и затова искам да обясня следното. Това зависи от дерогация, която е поискана от Министерството на финансите, както и колегата обясни, от Европейската комисия. Това е особен вид дерогация, която, колеги, отнема повече време – над шест месеца. Практиката в други страни, които са поискали подобна процедура, е, че горе-долу срокът е такъв. Тоест 1 януари 2023 г. е изпълним или възможен срок, но се ограничаваме до 100 хил. лв., защото това е и изключението, което е поискано, това е горе-долу средният праг в Европейския съюз, колеги. Така че има основание да смятаме с голяма степен на сигурност, че това желание ще бъде изпълнено, това искане от страна на Министерството на финансите ще бъде изпълнено. Догодина обаче, живот и здраве, ни чака един много по сложен дебат, ако поискаме праг от 166 хил. лв., защото това вече е най-високият допустим праг в Европейския съюз, от гледна точка на правилата, които са приети. Там ще бъде по-дълга дискусията и по-сложна, но отново, ако решим, аз предлагам да решим, можем да го направим и да проведем този дебат, но затова го правим на две стъпки. Чрез медиите искам да отговоря на всички граждани, които задават този въпрос, защото стъпките са две, по тази причина е. Няма как да го направим наведнъж. Но ако успеем с голямо мнозинство, както беше досега, да направим прагът 100 хил. лв., това за малките и микропредприятията е една изключително важна реформа, за която те 19 години чакат. Така че това е важното действие, което вярвам, че днес ще предприемем заедно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Димитров, наистина беше необходимо предприемането на подобно действие, беше добре отсега да подходим и към дискусията за по-високия праг за 166 хил. лв. Да, наистина вероятно могат да се намерят аргументи от гледна точка на обороти в страната, от гледна точка на доходи, от гледна точка на всички останали показатели, които са свързани с тази тема. Ние втората стъпка, така или иначе, още не сме я предприели, тъй като тя отпада като параграф, тоест в момента обсъждаме единствено и само тези 100 хил. лв., които все пак са важна крачка напред, и ако бъде прието, ще бъде добре за икономическите отношения. Моят конкретен въпрос е, тъй като в изказването си изложих своята визия, че трябва да търсим и облекчаваме някои изисквания към физическите лица: съгласен ли сте с това? Тоест не виждате ли там проблем и не е ли е необходимо да предприемем необходимите действия, тъй като в момента, както казах, регистрацията на физически лица е доста сложна и рискуват да не бъде одобрена от данъчната администрация и да бъдат глобени, но не по тяхна вина, тъй като тези документи, които се изискват от тях, наистина много трудно могат да бъдат набавени? Благодаря.

Господин Чобанов, благодаря за сериозния и добре аргументиран въпрос, готови сме да обсъдим тези теми, да ги прецизираме много внимателно и да помислим какви облекчения могат да се направят. Добавям също така, че увеличаването на прага на 100 хил. лв. касае и самонаетите лица и за тях е много важна реформа. Но има един нюанс – когато решим догодина, ако вземем такова решение, такава воля има в колегите от „Демократична България“, да започнем за допълнително увеличаване на прага на 166 хил. лв., искам да кажа, че този дебат ще бъде по-труден от гледна точка на това, че касае вече възприемането на най-високия допустим праг в Европейския съюз. Тоест не е толкова категорично и очевидно, колкото е сега. Дебатът ще бъде по-труден, но си заслужва да бъде воден. А на Вашия конкретен въпрос още веднъж: да, това е тема, която много сериозно ще обсъдим – облекчаването на условията за физическите лица, така че те да не бъдат поставени пред трудни административни условия, които са невъзможни понякога за изпълнение, което да им тежи и те да се отказват да бъдат активни, да бъдат предприемачи, да започват дейност – тук всички имаме общ интерес. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи направеното предложение за вдигане на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. Да, наистина може би трябваше да има малко повече дебат в парламентарната Комисия по бюджет и финанси по отношение на този праг, но, така или иначе, това не се случи и правителството официално е направило предложение за дерогация в Европейската комисия, като е посочило този праг. Ние сме удовлетворени от дебата, който стана в Комисията по бюджет и финанси. Там се взе решението, че влизането в сила на новия праг ще бъде, след като получим съгласието от Европейската комисия, или не по-рано от 1 януари 2023 г. Това ще ни даде възможност в предстоящите дебати по отношение на проектобюджета за следващата година правителството, което ще управлява, изпълнителната власт в нашата страна да си направи своята макроикономическа прогноза, своята макрорамка, политика, приоритети, които ще следва през следващата година, и тогава може би ще поставим на дебат и предложения нов по-висок праг, но всичко е свързано и с приходите, които евентуално ще загуби държавния бюджет през следващата година. Така че дебатът ще бъде свързан не само с това, че наистина има икономически условия, които ни дават основание да вдигнем прага над 100 хил. лв. – на 166 хил. лв., или някъде между 100 и 166 хил. лв., за да облекчим още повече микро- и малкия бизнес, но и да направим съответните разчети за изпълнението на приходната част през следваща година и как тя ще осигури разходните политики на държавата. Така че ние ще подкрепим така предложения проект за вдигане на регистрацията от 50 на 100 хил. лв. Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби.“ Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителна разпоредба“. По § 1 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен. По § 2 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен. По § 3 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен. Има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители - създава се нов параграф 4. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Георги Ганев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3. „§ 3. Този закон влиза в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация по чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1 януари 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по конституционни и правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, и госпожа Даниела Белчина – изпълняващ длъжността директор дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховен касационен съд на Република България – съдия Галина Тонева – председател на Второ наказателно отделение, и от гражданския съвет към Висшия съдебен съвет – госпожа Мария Карагьозова – съпредседател и представител на Асоциация „Форум“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че във връзка със законодателните промени през 2020 г. и въвеждането на изискванията и процедурите на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, е необходимо създаването на правила, които да гарантират независимостта на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори при разследване на дела от тяхната компетентност и упражняването на техните правомощия. Предвижда се европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в Прокуратурата на Република България, като за целта с акт на Министерския съвет се предоставя на Висшия съдебен съвет подходяща сграда за осигуряване на самостоятелни структури и деловодство, а необходимите средства ще се осигурят от бюджета на съдебната власт. Проектът на Закон предлага административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор, чиито административни функции се ограничават до назначаване на служители и оперирането с финансови средства. Прецизират се правилата за определяне на кандидати от Република България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и се създават гаранции за ясна и прозрачна процедура. С промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за специалните разузнавателни средства се доразвиват процедурите по отправяне на искане, разрешаване и прилагане на специалните разузнавателни средства от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, както и използването на събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства. Със Законопроекта се предвижда структурата на европейските делегирани прокурори да получи статут на „организационна единица“ по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, като с предложението се цели прилагането и спазването на изискванията за защита на класифицираната информация. По Законопроекта е постъпило уведомление от Министерството на правосъдието, с което е приложено извлечение от протокол от заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 26 юни 2022 г. Видно от протокола, Пленумът на Висшия съдебен съвет дава положително становище по Законопроекта, като изразява резерви към § 1 и 4 от Проекта на закон. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие съдия Тонева и госпожа Карагьозова. Съдия Тонева изрази подкрепата на Върховния касационен съд към представения Законопроект и акцентира върху необходимостта от приемането му. Тя изложи подробни аргументи, подчертавайки особения статут на европейските делегирани прокурори в държавите членки и необходимостта от уреждане на техните правомощия по начин, който да съответства на правомощията на националните прокурори. Съдия Тонева отбеляза, че европейските делегирани прокурори имат двоен статут и са подчинени както на Европейската прокуратура, така и на главния прокурор в зависимост от техните компетенции, като за гарантиране на тяхната независимост те следва да бъдат обособени в самостоятелно звено. Тя подкрепи предложената процедура за избор на националния представител на Република България в Евроюст, като посочи, че предложението ще гарантира един по-конкурентен механизъм за подбор. Госпожа Карагьозова изложи аргументи против предложеното финансиране на структурата от бюджета на съдебната власт, определения самостоятелен статут на европейските делегирани прокурори в рамките на Прокуратурата на Република България и реферира към изразеното писмено становище. В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Дани Каназирева, Бранимир Балачев, Атанас Славов, Крум Зарков и Мирослав Иванов. Госпожа Каназирева посочи, че европейските делегирани прокурори са част от Европейската прокуратура, и изрази доводи за несъответствие на предложеното обособяване на самостоятелен орган в рамките на Прокуратурата на Република България с чл. 126 от Конституцията на Република България, според който структурата на прокуратурата съответства на съдилищата, и разписаната в чл. 8 от Регламент (ЕС) 2017/1939 структура на централно и местно ниво. Тя изложи подробни съображения против избирането на административен ръководител, предложените правомощия на европейските делегирани прокурори, както и финансирането от бюджета на съдебната власт. Заместник-министърът на правосъдието акцентира върху уредените в Регламент (ЕС) 2017/1939 правомощия на европейските делегирани прокурори и подчерта, че обособяването им в самостоятелна структура към прокуратурата ще гарантира изпълнението на заложените в Регламента правомощия. Госпожа Ковачева уточни, че посоченият административен ръководител има единствено организационни и няма ръководни функции по отношение на останалите делегирани прокурори. Тя посочи, че Регламентът изрично предвижда необходимите средства за обезпечаване дейността по разследване да се поемат от държавите членки. Господин Балачев заяви, че отразяването по този начин на регламента противоречи на основния закон, както и на независимостта на съдебната система. Той обобщи, че Прокуратурата на Република България е единна и създаването на независима в нея прокуратура не кореспондира с духа на Регламента. Народният представител отбеляза, че липсва ред за съдебен контрол на актовете и дейността на делегираните прокурори. Народният представител Атанас Славов посочи, че предложените със Законопроекта промени целят да създадат правна рамка, която да обезпечи адекватното функциониране на Европейската прокуратура и европейските делегирани прокурори. Той обобщи, че предложенията са в съответствие с Решение № 3 от 2004 г. на Конституционния съд на Република България, което изяснява отношенията между националното и европейското право. Господин Славов уточни, че Европейската прокуратура е създадена с Договора за Европейския съюз и представлява първично право. Господин Зарков заяви, че от „БСП за България“ подкрепят Законопроекта, и добави, че предложената организационна структура и правомощия на делегираните прокурори са необходими за гарантиране на независимостта в дейността на делегираните прокурори, като коректният прочит на разпоредбите не разкрива противоречие с Конституцията на Република България. Народният представител Мирослав Иванов посочи, че Законопроектът цели осигуряването на необходимия ресурс за обезпечаване дейността на европейските делегирани прокурори и приемането му ще гарантира тяхната независимост от националните органи, каквито са изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1939. След проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г. На заседанието присъства: госпожа Даниела Белчина, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието. Внесеният Законопроект отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Белчина. С настоящия законопроект европейският прокурор и европейските делегирани прокурори се оправомощават да изпълняват функциите на прокурора, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, като се гарантира тяхната независимост съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1939. Статусът на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори е приравнен на статуса на националните прокурори, което позволява европейският прокурор и европейските делегирани прокурори да упражняват правомощията си по Регламент (ЕС) 2017/1939 в пълен обем. Със Законопроекта се предвижда европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор. За осигуряване на добри условия на труд и работна среда с акт на Министерския съвет ще бъде предоставена на Висшия съдебен съвет подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратура и деловодство съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за неговото прилагане. Необходимите средства за осъществяване на дейността им ще се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Със заключителните разпоредби на закона е предвидена промяна в Закона за специалните разузнавателни средства, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за защита на класифицираната информация, в Закона за Министерството на вътрешните работи, както и в Закона за митниците. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Крум Зарков, Рена Стефанова и Николай Радулов. Народните представители изразиха подкрепа за разглеждания законопроект, като посочиха, че философията му е правилна, но ще е необходимо прецизиране на отделни текстове между първо и второ гласуване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г.“

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2022 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроекта. Законопроектът беше представен от госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието. С настоящия законопроект се цели европейският прокурор и европейските делегирани прокурори да бъдат оправомощени да изпълняват функциите на прокурора, предвидени в НПК и ЗСВ, като се гарантира тяхната независимост съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1939. Независимостта е основополагащ принцип, който гарантира водещата функция на Европейската прокуратура при разследването на дела от нейната материална компетентност. Статусът на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори се приравнява на статуса на националните прокурори, което позволява европейският прокурор и европейските делегирани прокурори да упражняват правомощията си по Регламент (ЕС) 2017/1939 в пълен обем. ЗИД на Закона за съдебната власт има за цел да улеснява упражняването на функциите на европейските делегирани прокурори, като за целта е необходимо всяка държава да им предостави необходимите ресурси и оборудване, за да се осигурят добри общи условия на труд и работна среда, които им гарантират пълното интегриране в националните прокурорски служби. Предвижда се да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор. Заложено е Висшият съдебен съвет да предостави подходяща сграда за дейността на европейските делегирани прокурори, където ще бъдат обособени самостоятелни регистратура и деловодство съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация. Необходимите средства за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори ще се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Степента на разпоредител с бюджет на ръководителя на структурата на европейските делегирани прокурори ще бъде определена от пленума на Висшия съдебен съвет. Със заключителните разпоредби на закона е предвидена промяна в Закона за специалните разузнавателни средства и в НПК, с които изрично се урежда правото на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства по дела от компетентността на Европейската прокуратура. Очакваните резултати от приемането на Законопроекта са осигуряване на необходимите условия, които ще позволят на Европейската прокуратура ефективно да изпълнява възложените й функции. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага с 9 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 47-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 27 май 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В този изключително важен Законопроект, който разглеждаме днес, считам, че отново има допуснати противоречия, и се надявам, ако същият бъде приет, между първо второ четене да бъдат отстранени. Така внесеният Проект предвижда създаването и обособяването на европейските делегирани прокурори в самостоятелна организационна структура с избирането включително сред тях на административен ръководител, на ръководител с административни функции. Категорично считаме, че така формулирано, така записано, противоречи на Регламент 2017/1939 за създаване на Европейската прокуратура, защото в чл. 8 от Регламента ясно и недвусмислено е описана структурата на Европейската прокуратура както на централизирано ниво, така и на децентрализирано ниво. Предложените промени категорично противоречат в тази им част, тъй като създават нова организационна структура на децентрализирано ниво, самостоятелно ниво, което вече не е подчинено на централните органи, а има собствен административен ръководител. Относно предвиденото за избор на административен ръководител. Съгласно Регламента, който вече цитирах, европейските делегирани прокурори имат еднакъв статут и нито един от тях не може да бъде избиран за ръководител. Така категорично считам, че се променя редът на подчинение на централното ниво, състоящо се от европейски главен прокурор, заместниците му, колегията и други. Всеки един делегиран прокурор следва да е реално на директно подчинение на централизираното ниво, а не на друг делегиран европейски прокурор, обявен за негов административен ръководител. Делегираните европейски прокурори съгласно чл. 13, ал. 3 от Регламента запазват статута си и на прокурори, част от националната съдебна система на национални прокурори. Ако същите обаче бъдат прокурори и в обособена самостоятелна структура от делегирани прокурори, и в същия момент част от националната прокуратура, по този начин това влиза само по себе си в противоречие. Няма как те да бъдат прокурори и в едната, и в другата структура. По този начин ликвидирате възможността пряко да се приложи чл. 13, именно ал. 3 от Регламента. Отделно от това, според § 6 сте предвидили, че Пленумът на ВСС приема Правилник за администрацията на делегираните европейски прокурори. Категорично считам, че тази разпоредба отново противоречи на Регламента, според чл. 9, ал. 4 на който Колегията на Европейската прокуратура приема вътрешния процедурен правилник и решава всички стратегически и общи въпроси. Прехвърлянето в този смисъл на компетентност от Колегията на Пленума на ВСС категорично е в пряка намеса в нейната независимост. Идеята, колеги, за обособяването на самостоятелна структура с административен ръководител, със собствен бюджет, с приемането на Правилник за администрацията и дейността влиза и в пряко противоречие с Конституцията на Република България. В чл. 126, ал. 1 е казано, че всяка една структура на прокуратурата трябва да съответства на съответната на съдилищата. Създавайки самостоятелна структура на европейските делегирани прокурори, Вие нямате съответната структура на съдилищата. Последно, в § 12 и § 13 сте предвидили, че взаимодействието между разследващите полицаи и европейските делегирани прокурори, също така и митническите инспектори, предвидени в Закона за митниците, взаимодействието между тях и европейските делегирани прокурори се урежда с подписването на споразумение между тези структури и този въпрос е – административен ръководител. Категорично считаме, че това отново влиза в пряко противоречие с Регламента, защото съгласно него, според чл. 11, ал. 3 единствено и само европейският главен прокурор има представителна власт и може да разписва подобни споразумения. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Каназирева, нека да погледнем предложенията за конкретни разпоредби в създаването на чл. 139а и да видим, че всъщност ръководителят, за който Вие говорехте, не е административен ръководител по смисъла на Конституцията на Република България и на Закона за съдебната власт, а е само ръководител с административни функции по отношение на администрацията. Тоест той не е ръководител на останалите делегирани европейски прокурори, а е ръководител по отношение на администрацията. От тази гледна точка не мисля, че има противоречие нито с конституционния ред, нито с Регламента. Още повече, доколкото ми е известно, има решение на Колегията на Европейската прокуратура от 2021 г., в което се казва: „Всяка държава да оправомощи делегиран прокурор с административни и координационни действия по отношение на децентрализираното ниво на Европейската прокуратура.“ Тоест имаме, така да се каже, и делегати от страна на Колегиума на прокурорите. Държавите членки да определят един ръководител, пак повтарям, с административни функции по отношение на организация и администрация, но не и на останалите прокурори. От тази гледна точка считам, че не влизаме в противоречие нито с Регламента, нито с Конституцията. По-нататък в моето изказване ще направя бележка и по други засегнати от Вас теми. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Каназирева, напълно съм съгласен с онова, което каза колегата Атанас Славов. И ще добавя относно това, което Вие казахте, че трябва да има съответствие между структурата на прокуратурата и на съдилищата по чл. 126 от Конституцията – ясно е, че това е конституционен принцип, действително, но също така е ясно, че той не е абсолютен. На първо място, първото изключение е очевидно фигурата на главния прокурор, който е извън структурата на съдилищата. Другото нещо е, че вътре в прокуратурата си има различни отдели, които са организирани по някакъв конкретен начин. Включително териториални отдели, които работят към съответните районни окръжни прокуратури. Така че за мен е напълно ясно, че тук нямаме чак такава абсолютност, за която според мен говорите. На второ място, когато говорим за някакъв тип специализираност, включително когато беше изслушването или гласуването, обсъждането във Висшия съдебен съвет на предложението на министъра на правосъдието за отстраняване на главния прокурор, там един от членовете на ВСС – представител на Прокурорската колегия, заяви, че специализацията е нещо хубаво и че наличието на такъв тип вътрешна специализация в рамките на прокуратурата не е нещо, което се изключва от съществуващата рамка. Това е всъщност, което правим просто на едно административно ниво. Промените в никакъв случай не са толкова големи, колкото се казва, че са. Благодаря.

Господин Гочев, за пореден път от „Продължаваме Промяната“ тотално демонстрирате пълно неуважение и неспазване на Конституцията – с Вашето изказване го потвърдихте. Как може да заявите, че принципът, заложен в Конституцията с чл. 126, не бил абсолютен?! Какво означава текст от Конституцията да бъде абсолютен и неабсолютен?

За гражданството.

В смисъл – абсолютен е за всички нас и неабсолютен за всички Вас! Какъв е този правен абсурд, който чувам в това Народно събрание, колеги?! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Много Ви моля, спрете! Абсолютно добронамерено станах на микрофона, абсолютно експертно се опитах да обясня. Дори казах: надявам се, ако бъде приет, между първо и второ четене да бъдат отстранени допуснатите противоречия, тъй като Законопроектът е важен! Вие ми говорите, че принципът не е абсолютен, заложен в Конституцията. Не, той е абсолютен! И аз ще Ви го прочета, чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България казва: „Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“ – точка! Това не е диспозитив. Не позволява отклонение от тази норма. Затова Ви казвам: нека да уредим европейските делегирани прокурори. Да, имаме Регламент на Европейския съюз. Той е задължителен за нас като страна членка, но не може ние да създаваме самостоятелна, организационна, нова структура! В чл. 8 от въпросния регламент, ясно озаглавен „Структура на Европейската прокуратура“, Европейската прокуратурата е неделим орган и е посочена нейната структура на централно и децентрализирано ниво! Не, категорично това не съдържа възможността да се създават нови структури на децентрализирано ниво. Същото влиза в пряко противоречие и с Конституцията на Република България. Господин Славов, моите уважения, обаче това, което казвате, по същия начин, както в Правната комисия – общи приказки. Нищо конкретно не получих нито от Министерството на правосъдието, нито от Вас като управляващи относно моите аргументи. Дали той е административен ръководител, или ръководител с административни функции, Вие създавате ръководно тяло и променяте реда на подчинение на европейските делегирани прокурори, които са равни, с еднакъв статут и се подчиняват на своето централно ниво! Добре, ако това Ви е идеята, изчистете тези думички и текстове между първо и второ четене. Но не може да създавате самостоятелна структура. Махнете и този правилник, който се приема от Пленума на ВСС. Правилник си приема Европейската прокуратура. Не нашият ВСС да урежда дейността на делегираните прокурори! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А да не говорим за споразумението, което този пък ръководител с административни функции още по-малко според Вашите думи има представителна власт да подписва споразумение с вътрешния министър или който и да било за уреждане взаимодействието между разследващите полицаи и митническите инспектори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Всъщност моето изказване ще бъде до известна степен продължение на това, което започна моята колежка Дани Каназирева. Ние представляваме общо взето мнението, което нашата парламентарна група има по повод на това предложение за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Ще започна с това – господин Матеев не го виждам в момента в залата, че Докладът, който изчете пред Вас – той е преценил, разбира се, какво да включи в него и какво не, но там имаше две неща, които много държах – всъщност цялата моя правна конструкция относно това, че този закон е незаконосъобразен, противоконституционен, се базира на две неща. Първо, за това, че така направените предложения всъщност не целят регулирането на определени обществено-икономически отношения както по отношение на правната система в България, така и по отношение на създадената на 1 юни 2021 г. Европейска прокуратура. Защото идеята – и след малко ще обоснова защо – е всъщност да направим прокуратура в прокуратурата. А защо да направим прокуратура в прокуратурата? Защото на нас не ни харесва тази прокуратура. Може би не цялата прокуратура не ни харесва, а не ни харесва един човек от тази прокуратура. И от тази трибуна съм казвал многократно: дали главният прокурор ще се казва Иван Гешев, или ще се казва с някакво друго име, той няма да бъде обичан със същата сила от всички нас – и отляво, и отдясно, и центъра, защото просто функциите му са такива, на обвинител, който винаги ще рови в чаршафите на всеки един от българските граждани. Така че закон в тази връзка, за да сменим Гешев или да го заобиколим по някакъв начин, определено не може да бъде нито законосъобразен, нито конституционосъобразен. Казвайки тези неща, аз попитах заместника на госпожа министър Йорданова дали в Европейския съюз от 22-те държави, които са приели, защото има държави, които не са членове и не приеха тази структура на Европейската прокуратура, която има за цел и така нататък, ще кажа след малко, дали някъде има създадена такава структура, самостоятелна, за каквато всъщност е идеята и каквото е предложението всъщност на това изменение и допълнение на Закона за съдебната власт? Тогава не можаха да ми отговорят, но аз получих съобщение след това от тях и те казаха това, което аз бях проверил предварително – че такава структура няма в нито една от тези 22 държави. Тоест такава структура никой не е разчел така, както е Регламент 1939, така и всъщност входящия доклад, който беше от 2020 г., с който всъщност се взе решение от Европейската комисия за създаването на Европейска прокуратура. Няма и Ви уверявам, уважаеми колеги, че няма и да има, защото е недопустимо. Ние сме континентална правна система. За тези 35 човека юристи, които са в залата, надявам се, че това им говори нещо. Това е нашата система, така наречената континентална или римска, където прокуратурата във всички, във всички европейски държави, защото ние, с изключение на Англия, която вече не е член на Европейския съюз, която изповядва англосаксонската система, ние изповядваме тази и прокуратурата е отделна, независима част от съдебната система. В нас тази прокуратура намира своето упование в Конституцията, не само в чл. 126, който прочете уважаемата колежка Каназирева, но и в правомощията, които са на прокуратурата и респективно на главния прокурор в чл. 127. Така че създаването на прокуратура в прокуратурата е недопустимо по закон, тъй като нашата прокуратура е единна и неделима. Това, за да можем да разберем – не само аз, аз съм се ровил доста дълго в тази тема, но за тези колеги, които не са юристи, а темата, действително, правната регламентация не е толкова проста, трябва да е ясно какво всъщност беше прието и кое влезе в сила от 1 юни 2021 г. Европейската прокуратура е орган на Европейския съюз, който има определена структура, има определен периметър на действие и има определени правила, с които тя взаимодейства с националните системи. Или, казано на по-прост език, съобразно тези правила, които са приети и една част намират своето изражение в Директивата 1939, са: Първо, че Европейската прокуратура е орган на разследване, наказателно преследване и съд чрез националната система на съответната държава, където е извършено съответното престъпление, и то в периметъра, тоест предметът на разпростиране на нейните правомощия се свежда докогато са нарушени финансовите интереси на Европейския съюз, тоест тя не е безгранична. Но тук, казах го на Комисията, ще си позволя да го кажа и пред Вас, има едно нещо, което е много разтегливо и е опасно. Затова ние трябва да бъдем изключително взискателни и внимателни към това, защото там се казва, че в чл. 11, когато в Регламента се говори за обхвата, се говори не само за тези финансови престъпления, но се говори и с други, свързани с тях престъпления. Тоест тук бихме могли да допуснем едно безконтролно започване на ровене на опоненти, които не са ни приятни. Днес това са примерно „Да, България“, това са „Продължаваме Промяната“ и така нататък, обаче утре Вие, колеги, няма да сте, нали знаете, че ще бъдете някъде в края – там, на мястото на ВЪЗРАЖДАНЕ, и по този начин това нещо може да се обърне против Вас, а нашата задача като хора, които създаваме закони, да направим така, че законът да бъде полезен за обществото, а не за който и да било от Вас. Ето защо ние трябва, тоест възможността българската правна система да контролира това, което се извършва на територията на Република България чрез така наречения общ контрол, визиран в чл. 127, ал. 1, т. 1 от Конституцията и съответно разработен в съответните други законови и подзаконови нормативни актове, е ние все пак да имаме някакъв контрол върху това нещо. И ако мислите, че това е нещо, което аз съм измислил, не е така. Защото и в доклада, с който се прие и се взе решение да се образува Европейската главна прокуратура, и в самия регламент изрично е казано, и това е целта, задачата и начинът на взаимодействие, който всъщност този проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се опитва да дерогира. А идеята на Европейския съюз е националната прокуратура, заедно с Европейската прокуратура, да се преборят срещу финансовите престъпления, които могат да извършат обикновени субекти, било то физически или юридически лица, с европейски средства – пране на пари... Те са четири хипотези, които са визирани в този доклад. Ето защо трябва да знаем, че няма как ние да разделим и да правим скрита прокуратура, защото създаването на отделна сграда, отделно деловодство, отделно секретно деловодство, пък секретарки, пък не знам какво... Какво крием и от кого го крием? Или има престъпление, и то ще си върви по съответния ред, и ако то е в периметъра на Европейската прокуратура, тя дори да бъде започнато от българската такава, ще го изземе и ще продължи нататък, или въобще няма да бъде разглеждано от тази прокуратура. Единодействието трябва да бъде налице, а не да се чудим как да разделим и да крием от българската прокуратура това, което ще прави Европейската прокуратура. Няма как да стане това нещо. Целта, идеята и на Регламента, и на Доклада, и на нашето законодателство с мотивите, с които сме го приели, е там да има единодействие, а не разделение. А Вие ни предлагате, уважаема госпожо Министър, всъщност да разделим това нещо. Отделно от това, каква е идеята? Защото предполагам, че повечето от Вас не са чели и не го знаят. Идеята е всъщност тези делегирани прокурори да получават по съответния ред, било то чрез прокуратура, чрез полиция, по пощата или в личен контакт, да получават сигнали за такъв тип нарушения. Това е неговата роля. И оттук нататък вече имаме друга система, тя е извън българската прокуратура и тя е ясно формулирана и в Регламента, и в Доклада, с който беше приет, а той отива горе и там има структура. Ние не можем да променяме тази структура, госпожо Министър. Няма как ние да създаваме такава структура и някой да се опитва да ни убеди, че тази регионална структура на държавно ниво била допустима. Не, не е допустима! Защото съобразно структурата и Доклада, и Регламента, се казва: „Европейската прокуратура има следната структура: главен прокурор, който управлява Европейската прокуратура, организира – дебело подчертавам – организира работата и я представлява пред другите държави.“ За какъв Правилник можем да говорим въобще? Ние ще правим Правилник на Кьовеши, ще й го дадем и тя ще го вземе, и ще го прегърне, и ще започне да работи по нашите правила? Те си имат Правилник. Надолу структурата е ясна и категорична, това е Колегията на прокурорите. Там членуват абсолютно всички прокурори от всички държави, тези 22 държави, които приеха създаването на тази прокуратура. И на трето място, понеже тук се говори за независимост на европейския прокурор, на трето място са така наречените постоянни камари. Точно тези камари всъщност следят делата. Не нашият прокурор, не този, който Вие искате да изберете за ръководител, административен ръководител, а камарата разпределя делата, следи всяко едно от делата, дава необходимите указания и този прокурор, който в другата си част е в структурата на българската прокуратура, изпълнява тези функции. Така че да говорим за това, че има и трябва да създаваме допълнителна структура, определено е противозаконно, включително и на Регламента, включително и на Доклада, с който е прието, да не говорим за нашата Конституция, където изрично казва, че такъв субект в българската правова система не може да има. Първо, защото тя е независима и това е фиксирано в чл. 117 от Конституцията, и съответно в други текстове, които цитирах преди малко. Ето защо това, което всъщност предлагате, аз няма да се спирам на всеки един текст, въпреки че съм подготвен, но има фрапиращи случаи. Даже Вие не сте видели, че в § 1, т. 2 например, ал. 11 отдавна, отдавна е отменена от Конституционния съд. Вие обаче я слагате тук, което говори за това, че при създаването на този закон Вие не сте гледали наистина какво да направите в интерес на правовата система в България и разкриване на престъпността, а просто сте решили, че това е начинът, по който може да заобиколите главния прокурор и българската прокуратура. Та няма да се спирам на останалите реквизити, които определено не отговарят и са незаконосъобразни, пак казвам, на нито едно от трите. Знам, че тук Зарков ще дойде и ще каже колко законът бил хубав, обаче Зарков няма да е прав, защото той, първо, не е практикуващ, нали, и второ, аз разбирам, че вече си минал към ПП-то и ще подкрепиш тяхната – може би там търсиш своята реализация, но, колега, наистина...

Не, нищо лично. Ние се уважаваме с колегата Зарков. Нищо лично, но искам да кажа, че това е нормативната база, и ние въз основа на тази нормативна база трябва да кажем да или не. И като седнем да ги четем параграф по параграф, ще видите. Защото тук са свързани Законът за специалните разузнавателни средства, тук трябва да имаме предвид, че съдебната репресия, каквато и да било тя, който и да я е водил, се e водила от български съд; разрешенията за специални разузнавателни средства се дават от българския съд, те минават задължително определена структура и така нататък, и така нататък. Затова казах, че мога да говоря още един час, но ще го направя на второ четене. На първо четене аз няма да гласувам за закон, който иска да направи прокуратура в прокуратурата, защото е незаконосъобразно. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Удължете го.

За реплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Балачев, ние, както казахте, се уважаваме и аз с уважение ще отбележа едно Ваше постижение: дори от тази трибуна рядко се е случвало някой да говори 13 минути и да не уцели нито едно вярно изречение. (Ръкопляскания и смях от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) Голям шлем! И сега, казахте, че би трябвало да мина към ПП-то. Не е ПП-то! Европейските делегирани прокурори бяха създадени от ГЕРБ. Между другото, ние ги подкрепихме, защото това е регламент и този регламент, когато го подкрепихме, и аз, и мои колеги от парламентарната група на БСП, предупреждавахме, че е хубава работа, но един прокурор, европейски делегиран, не работи сам, той не работи във вакуум и ще са необходими по-големи промени от тези, които тогава бяха внесени от тогавашното правителство в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Част от тези промени днес са на дневен ред. Опозицията, която Вие имате, има аргументи, които Вие изтъквате, според мен имат и много ясни отговори. Повечето от тях бяха дадени в Правната комисия. Явно не са стигнали до Вас или не ги приемате, Ваше право, но да минем по същество. Това, което Вие казвате – за прокуратура в прокуратурата, не е критика на организационната структура, която сега се създава, а критика на самото съществуване на Европейската прокуратура. Съществуване, което е закрепено в Договора от Лисабон, развито със съответния регламент и което отне доста време да се случи на практика именно защото много юристи като Вас, от различни страни, не могат точно да се ориентират в тази нова структура – Европейската прокуратура имам предвид. Защо не могат? Защото противно на това, което казвате, тук не става дума за взаимодействие между органите на съдебната власт – прокуратура или други, а става дума за изключителна компетентност, която Европейският съюз си придава и е приета от държавите членки, да извади определен тип наказателни производства – тези, които най-общо са свързани с европейските средства, и да ги води тя, независимо от органите на националните държави. Тук не става дума за Гешев – харесваме или не го харесваме, явно Вие го харесвате, ние не, това е друг дебат, тук става дума за всички държави. Всички държави! Една от основите на този регламент, който Вие неправилно цитирахте няколко пъти, е да бъде независим и самостоятелен орган. За да бъде такъв, му трябват някои елементарни неща, като самостоятелно деловодство, секретарки и други, които Вие споменахте. Връщам се към аргумента за противоконституционност от Ваш колега и ще приключа с това, господин Председател, резервирайки си правото да развия в изказване по-нататък аргументацията си. Няма противоречие с чл. 126, ал. 1 на Конституцията, защото съм сигурен, че Вие правите разлика между структурата на прокуратурата, заявена в Конституцията, и организационна структура в прокуратурата, която се прави тук. Едното, естествено, съответства на съдилищата – окръжни, районни, териториални звена. Другите са отдели и звена, които има много и сега. Така че нека не придаваме особен драматизъм на един законопроект, който има за явна цел, не скрита, а явна цел да осигури възможност за работа, работни условия за независимо разследване на европейските прокурори, така както те са предвидени в регламента. Вашата разпалена защита в крайна сметка е на едно-единствено негативно становище, което постъпи от прокуратурата, другите са положителни. Така че, още веднъж, приемайки Вашето уважение и декларирайки Ви моето, не сте прав. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Балачев! Във Вашето богато на различни тези изказване аз избрах няколко неща, които да репликирам. На първо място по отношение на структурата на Европейската прокуратура, мястото на делегираните европейски прокурори и каква организационна обособеност те трябва да имат в държавите. Ще Ви прочета точен текст, преведен от Регламента, предложение 32 от преамбюла. Там се казва следното: „Европейските делегирани прокурори следва да бъдат неделима част от Европейската прокуратура и в това си качество при провеждането на разследване, осъществяването на наказателно преследване във връзка с престъпления от компетентността на Европейската прокуратура да действат изключително от името и за Европейската прокуратура на територията на съответната си държава членка.“ Във връзка с това изискване по настоящия Регламент следва да им бъде предоставен независим статус във функционално и юридическо отношение, който е различен от всеки друг статус по националното право. Тоест, в обособяването на едно звено, което със съответната администрация да подпомага европейските делегирани прокурори, няма нищо противоконституционно, то изцяло съответства на логиката и смисъла на Европейския регламент. Също така основната теза, която се разви и от госпожа Каназирева, и от Вас, господин Балачев, беше за някаква противоконституционност. Първо, нека си припомним, че регламентите на Европейския съюз имат пряко и незабавно действие в правните редове на държавите членки. Това не е международно право, това е наднационално право. (Реплики от народния представител Хамид Хамид.) Но няма, господин Хамид, установено противоречие на Конституцията в случая. И нека да кажем все пак, има Решение № 2 от 2017 г. на Конституционния съд, в което се казва, че пълното припокриване на териториалните структури на съда и прокуратурата не е задължително по смисъла на чл. 126, ал. 1 от Конституцията. И в момента, колеги, има районни съдилища, без да има съответни райони прокуратури, защото от прокуратурата в последните години някои от районните прокуратури бяха закрити, бяха създадени териториални отделения. Така че този аргумент от чл. 126, ал. 1 моля да не го повтаряме повече, той не е валиден аргумент, особено по отношение на Европейската прокуратура. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Балачев! Бидейки не-юрист, аз ще си позволя моят коментар да излезе извън Вашите детайли, които споменахте, но ми направиха впечатление във Вашето изказване някои интересни неща. Възможно е след време да стоим тук отсреща, възможно е да стоим и в края на залата, възможно е и да сме извън нея. Но не мястото, в което стоим, ще предопредели поведението на прокуратурата спрямо нас, а нашите действия. И независимо къде стоим, ако нашите действия са свързани с изпълнение на законите на Република България и подзаконовите актове и ако по време на издадена карантина си стоим вкъщи, а не работим, най-вероятно никой няма да ни преследва. Така че няма да подчертая скритата заплаха във Вашите думи за нас, спрямо нашето поведение като политици, което може би искахте да кажете, но ще Ви кажа и ще информирам залата да бъдат спокойни, че ако спазват законите на Република България, няма значение каква ще бъде прокуратурата. Във Вашите думи също така се прокрадна – искам да получа отговор във Вашата дуплика на нещата, които задавам като реплика, някак си една идея, че всяка една прокуратура, върху която ние нямаме контрол, е лоша прокуратура, защото ние не създаваме наша прокуратура, както имаше спецпрокуратура доскоро по закон, а и де факто, а създаваме прокуратура, която, надявам се, нито една политическа партия няма да може да контролира и това може би наистина е притеснително за част от депутатите в тази зала. Моля за отговор в дупликата. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще започна моята дуплика със същото чувство за хумор, което имаше колегата Зарков, за да кажа нещо. Като каза, че съм говорил 13 минути, без да кажа нищо, въпреки че цитирах повече от 10 текста от документа, с който е решението да има Европейска прокуратура, и самата директива, и Конституцията, и се огледах да видя дали все пак има някой, който може да говори пό празнодумие от мен. Обърнах се и, за съжаление, какво видях? Колега Зарков, направете си после разпечатка, за да видите, че Вие не казахте нито един аргумент срещу моите правни аргументи, които аз изложих. Така че дълбоко се покланям пред Вас, Вие наистина ме биете. По отношение на структурата на прокуратурата, което Вие считате, че е допустимо това нещо да се случи. Аз Ви казвам и цитирам именно тези нормативни документи, които Вие като човек, който се стараете да се подготвите, трябва да го знаете. И там изрично е написано каква е структурата на Европейската прокуратура и тя не може да бъде – отговарям и на доктор Тонев в този случай – тя не може да бъде част от българската прокуратура, разберете го това нещо. Не може! Тя е отделна структура с отделно ръководство, отделен контрол и всичко останало. Така че да говорим, че тази прокуратура може да бъде отдел, част, етаж, каквото друго се сетите – няма как да стане. Защото прокурорът е български прокурор, когато се занимава с дела, които са извън периметъра на действие на Европейската прокуратура, а когато му бъде разпредено, той не може да образува сам дела и това не сте прочели между редовете на тези нормативни актове – на него му ги образуват – главният прокурор образува, минава през камарата на Европейската прокуратура и стига до тези постоянно действащи комисии, които отговарят за всяко едно дело. Научете ги тези неща, четящ човек сте! Явно тук забежките между двете редици нещо Ви пречат да се концентрирате върху правните аргументи. (Смях, шум, ръкопляскания.) Що се отнася до самото разследване. Самото разследване може да бъде извършвано само и единствено от българските разследващи органи, не само това. Изрично пише – доцент Славов каза, че цитирам текстове, които не са верни, аз ще кажа, че това нещо не е така, защото изрично е записано по какъв начин става разследването – в чл. 30. Вижте това нещо, преведете го от Регламента, където се говори по какъв начин става разследването, кой го образува, кой го наблюдава и така нататък. Още нещо има там, доцент Славов – че то трябва да съответства на националното право и не може да бъде различно от него. Не може да се дерогира нашата съдопроизводствена система просто защото прокурорът е такъв. Да, ние не можем и затова казвам, че са излишни текстовете. Абсолютно излишно е да говорите, че той не бил подчинен на главния прокурор, той де факто не е подчинен на главния прокурор, защото такава е конструкцията на Европейската прокуратура. И в този текст т. 7 да отпадне на § 2, нали считате, че е безсмислен, защото той е недопустим, то е решено и ние сме го приели. Дали аз, или някой друг е съгласен, няма никакво значение, но ние сме го приели и ние сме за Европейска прокуратура. Така че затова казах, че повечето Ви текстове, да не кажа всичките, те противоречат на основните правила на това, което Вие цитирате като основа за създаването на това искане на изменение и допълнение на Закона, с това, което всъщност пише в самия Закон.

Само две думи. По отношение на доцент Тонев – с това приключвам, въпреки че съм свикнал да говоря по осем часа, така че никаква грижа нямате.

Доцент Тонев, когато казах това, че Вие няма може би да сте тук или кой къде ще бъде, имах предвид създаването на закона, а не вашата отговорност. Защото, ако Вие сега погледнете лековато на този въпрос и ние приемем едно такова недоносче, едно правно нищо, после другите ще следват след нас дори и ние да не сме тук, те ще трябва да ползват или изменят, или допълват, или отменят този закон. Това имах предвид, а не чисто политически или наказателна отговорност за всеки един от Вас. Разбира се, че който спазва закона, няма от какво да се страхува. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Да излъжеш, че обработваш земя, да впишеш ничии пустеещи земи като свои и обработваеми, да фалшифицираш документи, да правиш опити за измами, да изнудваш земеделски производители и кандидати по европрограми, за да свършиш работата си като държавен служител – това не са просто сценарии как могат да се източват евросредства. Всъщност това са реални факти за финансови злоупотреби от ерата Борисов, които са разкрити от Европейската прокуратура. При това това са част от разкритията. А нашата прокуратура години наред си е затваряла очите явно. Видя се, че за да има разследвания за големи злоупотреби и за да има правосъдие, има нужда от независими и чужди европейски прокурори и това е всъщност една от големите ползи от нашето членство в Европейския съюз. В момента Европейската прокуратура работи върху още над 120 разследвания за злоупотреби в различни сфери – земеделие, строителство, здравеопазване, инфраструктура. Нека Ви припомня отново какви правомощия има тя и срещу какво се бори. Както се изразиха колегите от опозицията, да, срещу престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, например измами, корупция, изпиране на пари, присвояване. Всъщност всичко това са действия, които имат отрицателни последици върху парите на данъкоплатците в Европейския съюз, а всъщност и на българските данъкоплатци. Ето затова е толкова важно да се уреди дейността на европрокурорите у нас чрез изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим тези промени. Ще споделя в детайли още част от причините защо тази промяна е толкова важна. На първо място, в Европейския съюз България има силна необходимост от действаща активна и напълно функционираща Европейска прокуратура, доказват го рекордният брой сигнали от България, подадени до момента – само към месец март са 120. Доказват го още негативните констатации на европейските институции, например последните доклади на ОЛАФ. Най-много обаче го доказва фактът, че средствата се изразходват, а парите не достигат до хората – богатите стават все по-богати, бедните стават все по-бедни, и това е видимо за всички, няма нужда да си юрист, за да го видиш, за съжаление. Но това повече не може да остава безнаказано. Време е тези злоупотреби да престанат и именно затова явно е необходимо да се вземат допълнителни мерки. Ако това изисква съдействие от страна на България, например делегираните европейски прокурори да имат самостоятелна организационна структура: сграда, деловодство, регистратура, тези на пръв поглед допълнителни неща за тяхната дейност – да, ще ги подкрепим, защото дойдохме тук със заявка за нулева корупция и за борба срещу кражбите. Това остава наша кауза. За мен като юрист, честно казано, това беше и основната ми мотивация да се включа в „Продължаваме Промяната“. Много силно се надявам, че съвсем скоро на тези седалки в нашия български парламент ще има истинско антикорупционно мнозинство и най сетне ще настъпят положителните промени, които народът отдавна очаква – съвсем скоро. Нещо друго, на което бих искала да обърна внимание, че съгласно Регламента и ангажимента, който България е поела, редно е тези делегирани прокурори да имат пълна независимост – това е в чл. 6 от Регламента, а националните ни органи да им съдействат, съгласно чл. 96, § 6 от Регламента, редно е да се предоставят ресурси и оборудване, които са необходими, не е посочено какви точно, не е посочено колко секретарки трябва да има, дали трябва да има отделно деловодство – всичко, което е необходимо за тяхната дейност, и няма нищо лошо в това, това са едни гаранции, че могат да имат по-спокойна работа, това е и целта на този закон за изменение и допълнение. Разбирам, че опозицията се притеснява, разбирам, че главният прокурор се притеснява, това е видно от неговите становища, но Европейската прокуратура е факт и тя не е подчинена на българския главен прокурор, тя е независима, явно това е шансът на България всеки в страната, който е крал, да бъде разкрит и да си получи заслуженото. Колкото и да е неприятно за някои, Европейската прокуратура има предвидени механизми за работа на местна почва. Тук, на местна почва, независимо от главния прокурор, защото България е Европа и е крайно време тук да има прозрачност и справедливост. По отношение на юридическите аргументи. Аз съм напълно съгласна с колегите – господин Зарков и господин Славов. Бих искала да обърна внимание отново единствено на това, че в Регламента няма посочени конкретни правила как трябва да се администрира работата на делегираните прокурори. Необходимо е единствено те да бъдат независими и всъщност българските структури в случая да се въздържат от опити да ѝ влияят, а напротив, имат задължение да подпомагат тяхната дейност. Именно поради тези причини ние от „Продължаваме Промяната“ намираме предложения ЗИД за изключително смислен и ще го подкрепим, това е част от нашата кауза за нулева толерантност към корупцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и възгласи: „Браво!“)

Господин Председателстващ, въпросът, който искам да задам, е много кратък. Чухме как за да решим проблемите в съдебната власт, трябва да си внесем чужди независими прокурори, иначе казано, щом са чужди, значи са независими, иначе казано, могат да ни управляват по-добре. В Доклада, който беше съвсем накратко резюмиран вчера и сега се запознаваме с него вече в детайли, има критика не само към съдебната, но и към законодателната и изпълнителната власт. Моят въпрос към Вас, госпожо Димитрушева, е следният: следва ли, че трябва да си внесем от Вашето съждение освен чужди и независими прокурори, чужди и независими министри, чужди и независими депутати, за да сме сигурни, че чуждите и независими министри, депутати и прокурори ще могат да се справят с всички тези, посочени от Европейската комисия недъзи и недостатъци, защото още веднъж повтарям, те не касаят далеч само и единствено въпросите на съдебната власт, по която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме законопроект още на 3 декември, който все още не е разгледан. Сега разглеждаме един друг. Много интересно как е минал преди нашия, въпреки че нашият отлежава вече седем месеца, но да кажем, че това не зависи от Вас. Ще чакам да чуя отговор на този въпрос: трябва ли да си внесем освен независими чужди прокурори и независими чужди министри и депутати? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Скъпа ми колега Димитрушева, изключително много Ви се радвам на това, че сте тук, и на това, че се опитвате да промените нещо в тази страна по Вашия си начин, с Вашето си мислене и с това, което мислите, че правите. Аз вече трети парламент виждам усилията вляво и вдясно да се заобиколи главният прокурор и да се направи една нова структура, която да подпомогне по някакъв начин. Искам от Вас и от цялата Ви партия да проявявате малко повече отношение към всички нас, които в момента сме опозиция. Ние не се притесняваме от нищо по простата причина, че същото, което работите Вие, го работим и ние. Това, че не ни познавате, не ни прави врагове, не ни прави лоши. Тук сме заедно, за да работим. Абстрахирайте се от всичко, което гледате и слушате, и приемете факта, че сме учили в същите училища, в които и Вие сте учили, и работим същия занаят. Утре ще се срещнем на улицата и аз няма да съм мафия, а Вие няма да сте управляващи. Това ще мине и ще замине. Така че четете по-внимателно и се дръжте естествено. Всички се опитваме да свършим нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Стават и чудеса в този парламент – примерно господин Вигенин да погледне и да ме запише като репликиращ. Това е в кръга на шегата. Аз искам да приветствам изказването на госпожа Димитрушева и да я поощря. Само така! Оттук трябва да изброявате всичко, за което прокуратурата на Република България си е затваряла очите. Това е правилният път и действайте смело. Имате нашата пълна подкрепа. Трябва ли обаче да го правим избирателно? Трябва ли тук да не споменем дали прокуратурата си затвори очите, когато един човек подписа документ с невярно съдържание? Това не го казва Хамид Хамид, това го казва Конституционният съд на Република България. Цял свят разбра, че този човек е извършил престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс на Република България. Да, прокуратурата си затвори очите и госпожа Димитрушева трябваше да каже и това. Госпожа Димитрушева трябваше да каже, че прокуратурата си затвори очите в още един изключително тежък случай. Не протестира една оправдателна присъда на първа инстанция, защо ли? Една от малкото присъди, непротестирани от прокуратурата, и оставени така. Трябва да казваме тук от тази трибуна кой скри олигарха Прокопиев – оправдателната присъда на любимия олигарх на властта, госпожо Димитрушева. Иначе Ви подкрепям изцяло във Вашето изказване. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, бих искала единствено да обърна внимание на следното. На първо място, се радвам, че има конструктивен диалог и определено в тази зала се вижда едно желание да се говори за справедливост и в крайна сметка да има стремеж към това. Дискусията днес обаче е по отношение на конкретна тема, и то злоупотребите с евросредства и как това бива контролирано. По отношение на всички дейности на прокуратурата мисля, че най-редно би било да бъде извършено едно изслушване на главния прокурор в съответната комисия. Смятам, че това би било интересно за всички и дай боже да има кворум на този комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Дотук в дискусията чухме няколко неща. На първо място, чухме, че е чудесно да има Европейска прокуратура, европейски делегирани прокурори, но когато трябва ние да им осигурим реална възможност за работа те да вършат разследвания и тези разследвания да дават своя резултат за българското общество, ние отказваме тази възможност, защото не им даваме необходимите ресурси и необходимото административно осигуряване, за да я вършат тази дейност. Също така чухме, че в континенталната правна система прокурорите винаги са част от съдебната власт. Не, колеги, прокурорите да са част от съдебната власт е по-скоро изключение. И дори в страни, които ние уважаваме и винаги сме вземали пример от тях като Германия и Австрия, прокурорите не са част от съдебната система. Това има и своите позитиви, и своите негативи. Този кратък законопроект иначе е много съдържателен. Той е реален тест за това дали в Народното събрание има не само отделни групи, които твърдят, че са евроатлантици, че уважават европейските ценности и се кълнат в тях, а дали реално, когато дойде време да приложи една основна европейската ценност – върховенството на правото, независимото правосъдие дали ще е приложена на практика, или ще търсим начин как да излезем от коловоза на европейската интеграция. В момента правя политическо изказване. Не съм тук просто като юрист. Моето политическо изказване има определено послание. Посланието е да свършим нашата работа като представители на българския народ, така че в България да има по-малко корупция и тези, които престъпват закона, да бъдат наказани, а всички ние да живеем по-спокоен и по-добър живот. Това е нашата работа като политици. Няколко аргумента все пак по съществото на Законопроекта. Както стана дума вече, тук не става въпрос за създаване на самостоятелна структура в рамките на българската прокуратура, че да ѝ търсим мястото някъде между българския съд дали съответства на съдебната ни карта, или не съответства. Имаме много ясна европейска регулация, регламент с пряко, незабавно действие, имаме решение на Колегиума на Европейската прокуратура, която дава възможност и насърчава държавите членки да създават такава организационна автономия, така че да могат европейските прокурори да си вършат своята работа. На следващо място, имаме една необходимост, която произтича оттам, че българската прокуратура, за съжаление, не е орган, който постига резултати, особено когато се касае за корупция по високите етажи на властта и разкриване на измами с еврофондове именно защото националните органи не постигат резултати в тези сфери, и е необходимо създаването на европейски орган. Има няколко важни момента в този законопроект. Освен създаването на организационно звено, което да е оглавено от ръководител с административни функции, който, тук подчертавам, той не е ръководител на европейския делегиран прокурор, той има координационни функции, но е ръководител на администрацията, която ще осигурява дейността на европейските делегирани прокурори. На следващо място, има възможност европейските делегирани прокурори да искат разрешения за ползване на специални разузнавателни средства, така че да могат реално те да вършат своята работа. От опита ни до този момент в разкриването на престъпления с европейски фондове знаем колко е трудно понякога да се докажат измамите без прилагането на специални разузнавателни средства. Но не можем да поставяме европейския прокурор и разследването, което той оглавява и ръководи, в зависимост пък от волята на националните прокурори, които да искат такива средства. На следващо място, изключително важно е, че Законът урежда координацията, взаимодействието с разследващите органи, според българския закон. Тези органи, които реално трябва да подпомагат дейността на европейския делегиран прокурор. И в нито един от тези основни елементи от законодателното предложение аз не виждам нито противоконституционност, не виждам нито противоречие с европейското право. Точно обратното, имаме създаване на структури, които да осигурят дейността на европейските делегирани прокурори, така че ние да видим тяхната работа в завършек, ефективно да има произнесени наказателни присъди от българските съдилища. И така, в заключение, наистина приемането на този закон, надявам се, че ще получи подкрепа не просто от партиите от управляващото мнозинство. Надявам се все пак и колегите от опозицията, които твърдят, че подкрепят Европейската прокуратура, също да дадат подкрепа за този законопроект, защото целта му е да пази всички нас, като български граждани, България, нашите фондове и европейски фондове да се харчат прозрачно, отчетно, в интерес на всички български граждани. Благодаря Ви.

Господин Славов, направи ми впечатление Вашето изказване в частта – да си свършим нашата работа. Много е важно да я свършим, но е важно да я свършим така, както трябва, а не да изопачаваме поредния законопроект, който се внася. И колеги, още нещо, и към господин Славов специално – да не се объркате, че Вие създавате нещо, защото от всичките Ви изказвания това разбирам. Вие не създавате нищо, Европейската прокуратура е създадена и Вие знаете номера на регламента. (Реплика от „Продължаваме Промяната“.) И регламентът е задължителен, не ме репликирайте от място, господа от Промяната. И регламентът е със задължителна сила спрямо всички страни членки, така че не се бъркайте, нищо не сте създали, то вече е създадено. Вие трябва да го приведете в изпълнение и това даже не можете да направите така, както сте разписали. От това, което аз разбрах, е, че, първо, Вие не знаете как така да прокарате в Закона, така, че да си осигурите самостоятелна структура, и така сте го написали, че влизате в противоречие и с Регламента, и с Конституцията. На второ място, от Промяната разбрах, че принципите в Конституцията не са абсолютни. Те са абсолютни за нас, но неабсолютни – за тях. И трето, което разбрах, колеги, даже колежката не знаех, че е юрист, моите уважения, ама, много Ви се моля, правете разлика между национални прокурори и делегирани прокурори. И въпросните делегирани прокурори, че са част – те са и национални прокурори. Не смесвайте понятията. Господин Славов, последно. Много се радвате, че е уредено взаимодействието между разследващите полицаи и делегираните прокурори. Тези споразумения не могат да бъдат подписвани от тези делегирани прокурори. Има конкретен текст с ясно разписан текст кой каква представителна власт има и тези европейски делегирани прокурори нямат такава представителна власт да разписват подобни споразумения, които сте заложили, мисля, в § 12 и 13. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Надявам се да съм единственият извън специалистите по юриспруденция, които ще вземат отношение. Уважаеми господин Славов, позволете ми от човешка гледна точка да Ви поздравя. Не искам да правя забележки на дами, които харесвам и уважавам, но тонът прави музиката, казват германците. Това е много важно да го запомним, когато излизаме в парламента да говорим и да наругаем някой по най-файтонджийски начин, мога да кажа така един епитет. Много добре знаем какво е създадено и къде е създадена Европейската прокуратура. Ние създаваме условия за нейната работа на територията на Република България. Това е кристално ясно и на този, който не му харесва, нещата там сериозно му намирисват. Това е истината в целия този дебат, който се точи вече час и половина тук и се вижда кристално ясно от всички накъде вървят нещата, кой срещу кого е и за какво е срещу него. Благодаря Ви, господин Председател. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“ и от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, скъпи колеги! Господин Славов, аз отдавна следя творчеството на „Демократична България“, преди с други имена, в областта на преодоляването на настоящия главен прокурор и създаването на всякакви възможни пречки на българската прокуратура да си върши работата и да се създаде някаква паралелна структура. В началото на Вашето изказване казахте, че сме отказали да подкрепим. Не сме отказали още, все още не сме гласували и се надяваме с общи усилия да направим нещо смислено, което да помогне на Република България да върви в правилния път. Прав е и господин Зарков за големия шлем. Той вероятно визира тениса, но по етрополския край голям шлем е нещо друго. (Смях.) Обикновено нарушаваме или Конституцията, или българските закони. От друга гледна точка, пък се справяме така да транспонираме директиви и правила, че да сме европейци, но „не все чак дотам“, както беше казал Ганьо. Та този път някак си успяваме и двете да ги нарушим. Може би в дупликата си ще кажете, че не е така, но мисля, че ще се справим този път да ги нарушим и двете, в една или в друга степен, ще се справим. За Брюксел и за това колко много сигнали и как, видите ли, най-имаме огромна нужда от това Европа да дойде и да ни оправи. Аз имах удоволствието да работя в европейските структури, в Европейския парламент, и искам да кажа на цялата зала, че ми направи впечатление един ръководен кадър от ОЛАФ, който каза: „Хубаво е, че Ви има Вас, българите, защото ние може би щяхме да имаме ужасно малко работа.“ И на младата колежка искам да кажа: във всичките тези сигнали, може би някъде дълбоко в народопсихологията ни е сложено това, че сами се топим и накрая си го отнасяме един друг. Днес са едни, утре сте Вие. Това е, господин Славов. Благодаря.

Благодаря, колеги, за направените реплики. Всъщност аз завърших изказването си с надеждата, че и колегите от опозицията, които вярвам, че наистина подкрепят изграждането на работеща структура на Европейската прокуратура, ще подкрепят и Законопроекта. По аргументите дали ние влизаме в някаква колизия с европейското и националното право. Преди повече от месец, и тук министър Йорданова може да сподели, при среща с европейския главен прокурор госпожа Кьовеши, самата госпожа Кьовеши каза, че България има шанса да установи една добра практика в това как да бъде уредено звеното на европейските делегирани прокурори. Тоест самият европейски главен прокурор насърчава законодателното изменение, което сме направили, което бива представено като позитивна стъпка в гарантирането на автономността, в независимостта на тези европейски прокурори. Аз се доверявам на интуицията и на професионализма на госпожа Кьовеши, че наистина се опитваме да направим нещо важно, нещо, което ще даде резултат и в много малко случаи България може да бъде пример за останалите европейски страни. В случая може да бъде пример. Нека не изпускаме тази възможност да бъдем позитивен пример за другите европейски държави. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! През последните няколко години се разнасяше една мантра от „Демократична България“, че видите ли, с назначаването на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор – есента на 2019 г., ще започне едно ефективно разследване на престъпления над България, свързани с евросредства. Тази мантра поизсъхна, защото се видя, че нищо подобно не се случи, и ето сега Реформаторите, подкрепени вече и от „Продължаваме Промяната“, са измислили нова гениална идея, а именно – да се създаде една конкурентна независима структура в прокуратурата, която да е подчинена на Европейската прокуратура с мотив, че трябва да се изпълни един европейски регламент и че тази групичка – тази спасителна групичка европрокурори ще разследват ефективно всички тези престъпления, за които преди малко преждеговорившите споделиха, че се извършват в България касателно евросредства. Тази законодателна промяна се извършва по един най-нахален вид, тъй като в чл. 139а, който се създава тепърва, тази спасителна служба европрокурори, делегирани европейски прокурори, ще бъде ръководена от свой ръководител, който ще е независим и който, разбира се, ще докладва на Европейската прокуратура. Не само това – престъпленията ще се разследват и докладват съобразно усмотрението на ръководството на тази Европейска прокуратура, независимо как преждеговорившите преди мен го наричат – дали административен ръководител или не. Ами той главният прокурор също е административен ръководител на прокуратурата по принцип. Така с това се създава една двойствена структура, една конкурентна прокуратура, безконтролна структура в българската прокуратура и данни за това се намират в преходните и заключителните разпоредби на този законопроект, където се дават самостоятелни правомощия на тези европейски делегирани прокурори, както в Закона за специалните разузнавателни средства, както в Наказателно-процесуалния кодекс, така и в Закона за защита на класифицираната информация. И не само това, на всичкото отгоре българският Висш съдебен съвет ще плати сметката за това, тъй като е разписано в Законопроекта, че средствата за дейността на тази нова конкурентна прокуратура ще бъде платена от бюджета на Висшия съдебен съвет или аз поне така разбирам. Даже си мисля, че в мечтите на един човек, той би желал да има и телефонния номер на този административен ръководител, както го наричат преждеговорившите, и с него да могат да си правят анализи, да си водят конструктивен диалог, да си правят стратегии за тяхната заявка за нулева толерантност към корупцията, която и преди малко беше изречена, която те размахват като един основен лозунг на тяхната политическа партия. За съжаление, колеги, този законопроект е пореден израз на отказа от национален суверенитет и противоречи на Конституцията на Република България. За съжаление, това, което ни се предлага, с нищо няма да доведе до някаква съдебна реформа, която ни се даваха заявки от страна на управляващото мнозинство, че следва да се свърши. Какво реално се прави? С този законопроект вносителите от Министерския съвет казват следното, че очевидно българската прокуратура не работи и на нас ни трябват други конкурентни структури, които да разследват тези престъпления. Преди малко беше споменато и от изказващ се от управляващата коалиция. Реално това, което те представят като съдебна реформа, е един много лош знак към българското общество. Лош знак, с който те казват – българските институции не работят. И тъй като ние като реформатори и управляващо мнозинство сме неспособни да ги реформираме, ние предпочитаме да ги заобиколим, да им направим един байпас, като създадем една спасителна група от европрокурори, които не подлежат на никакъв контрол. Това, разбира се, противоречи с абсолютния принцип по прилагане на чл. 126 от Конституцията, който Вие, управляващата коалиция, сте дерогирали и сте заменили с едни споразумения, които според Законопроекта ще се подписват между министъра на вътрешните работи и така наречените делегирани прокурори например, за да може да се разследват престъпления. Ние вече със споразумения ще разследваме тези престъпления. Всъщност, нормално е да използвате споразумение, тъй като за Вас всичко е сделка и най-нормалното нещо в правото е сделката да бъде обективирана със споразумение. Само че, за съжаление, борбата с престъпността не може да става със сделки и със споразумения за разследване на определен вид престъпления. Ако има проблем в прокуратурата, той трябва да бъде решен в рамките на самата прокуратура, а не като се създава конкурентна структура, за която даже вносителите, забележете, предлагат създаването единствено на собствена администрация, деловодство и регистратура. Според мен в Министерския съвет нямат никаква идея от разследване на престъпления в България, защото независимо този прокурор дали е европейски делегиран прокурор, или съответно местен национален прокурор, и двамата работят с едни и същи разследващи органи в системата на МВР, Следствието, ДАНС. И какво се опитвате да кажете Вие с този законопроект? Всички тези органи досега не са работили добре, обаче в един момент, като облечем прокурорите в една нова форма и ги наречем „европейски делегирани прокурори“, изведнъж те ще работят в уникален синхрон с подчинените им органи по разследването. И въпреки че прокуратурата е една йерархична система, съгласно Конституцията на Република България, не е необходимо да следваме този модел, а тъй като според нас тя не работи и имате критики към нея, ние ще направим конкурентна структура, която, отново повтарям, ще работи със същите тези органи в МВР, в ДАНС, в Митниците, в Следствието. Как смятате, че ще стане това – с магическа пръчка изведнъж? Мисля, че колегата Зарков точно спомена, че са необходими и промени в НПК. Те са необходими, но те няма как и да станат на практика, да Ви кажа, защото няма как да игнорираш настоящия централизиран йерархически контрол, който има националната прокуратура по отношение на разследванията. Знаете, обжалването на актовете на долния прокурор пред горестоящия прокурор, пред горестоящия прокурор до Върховна касационна прокуратура например. Как ще се изпълни това нещо на практика, като създавате нова конкурентна прокуратура? Кой ще контролира нейните актове? Уважаеми колеги, този законопроект, за съжаление, го определям като абсурден и няма как да го подкрепим от нашата парламентарна група. За да Ви докажа неговата абсурдност, ще направя в момента едни предложения под формата на идеи към Демократите, които желаят да реформират съдебната система. Като сте тръгнали да правите европейска конкурентна прокуратура в системата на националната прокуратура, тогава дайте да направим и да си внесем европейски делегирани полицаи, европейски делегирани служители на ДАНС, може да си направим даже един законопроект, за да изпълним изцяло този регламент, европейски делегиран съд, който да разследва само и единствено престъпленията с кражби от евросредства. Защо не го предложим? Даже може да стигнем и по-далеч – да си внесем европейски делегиран министър на правосъдието, с цялото ми уважение, който да се занимава с това да реформира тази конкретна част от прокуратурата, новосъздадена от Вас. Защото, уважаеми колеги, сигурен съм, ще се съгласите с мен, че рано или късно тази нова структура на европейски делегирани прокурори също ще има нужда от реформи. Защото, в противен случай, как ще развяват предизборната си програма от „Демократична България“, ако няма да говорят за реформи и в тази част на прокуратурата? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Темата е много интересна и много отговорна. Аз не съм подготвен, защото не съм юрист, но ще Ви дам само два примера защо трябва да бъде приет този Проект за закон. Примери в областта на опазването на околната среда. 2020 – 2021 г. две едни и същи фирми източват по Оперативна програма „Околна среда“ през Министерството на околната среда 305 млн. лв. Бяха подадени сигнали до предишния служебен министър на околната среда – никаква реакция. Подадохме сигнал в прокуратурата – никаква реакция. Подадохме сигнал в Брюксел и оттам се задвижиха. В момента се води следствие. Другият пример, за някои може да е банален, свързан с онова лице – Прокопиев, което брутално наруши Закона за подземните богатства, което брутално наруши Договора за концесия. И когато ние подадохме сигнал в прокуратурата, че се извършват, смело казвам, престъпления, прокуратурата се произнесе, че няма никакво престъпление. И чак когато отношение взе министърът на земеделието и горите и подаде сигнал, че са извършени нарушения, чак тогава се прекрати концесията на това лице. Бъдете внимателни Вие, които сте в тази материя. Има достатъчно примери, че нашата прокуратура бездейства, и е наложително да приемем този закон на първо четене. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, колеги! Уважаеми колега Петров, не мога да се съглася с внушенията, които се опитахте да отправите, че ние създаваме една паралелна структура в прокуратурата. Напротив, ние не създаваме абсолютно никаква структура. Европейската прокуратура е създадена по силата на регламент. Единственото, което правим с тези промени в Закона за съдебната власт, е да осигурим нормалното администриране, нормалното функциониране на европейските делегирани прокурори в България, както и тяхната финансова независимост при осъществяване на дейността им. Ако имате някакви обструкции към хората, които създават паралелни структури в съдебната власт, може би трябва да се обърнете към ГЕРБ, които навремето създадоха специализираните съд и прокуратура, които ние закрихме. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Петров, колеги! Господин Петров, аз имам чувството, че Вие сте пропуснали дебата досега. Колегите от ГЕРБ обясниха много точно и ясно, че ние не създаваме нищо – една нула, и че всичко е създадено вече от Европа, има регламент за това нещо, който регламент решава въпросите как работи тази прокуратура и така нататък. Вие пет минути ни обяснявахте, че ние създаваме някаква паралелна структура, която всъщност е създадена вече и е създадена в Европа. В момента единственото, което решаваме, това е как да работи в България тази прокуратура, как да работи, без да ѝ се пречи и да бъде създадена една администрация за нея. Аз разбирам, че трябваше да повторите казаното от Вашия лидер за това кой трябва да привнасяме и да не привнасяме, но все пак Вие сте юрист, пеналист, и не следва да говорите по този начин. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колега Георгиев, аз просто не чух въпрос – прощавайте, няма да отговарям. Колега Куленски, чл. 139а, който създавате Вие, на тази паралелна структура Вие ѝ слагате началник, ръководител, който да е безконтролен и който, ако реши да няма абсолютно никакво взаимодействие с ръководните органи на българската прокуратура да действа самостоятелно. Това правите с този законопроект. Към колегата от „Демократична България“. Държа да му посоча все пак, че в Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект създавате възможност тази паралелна структура, тази спасителна служба на европрокурорите да дерибейства, като ѝ давате правомощия по НПК, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за защита на класифицираната информация – да действа абсолютно самостоятелно и безконтролно на територията на Република България. И се получава така, че българската прокуратура вече няма да разследва определени престъпления, извършени на територията на Република България, а тези престъпления ще ги разследват чрез промените и правомощията, които им давате по НПК, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за защита на класифицираната информация други прокурори, които ще ги докладват някъде другаде. По-голям отказ от национален суверенитет и по-голямо противоречие на чл. 126 от българската Конституция аз не мога да намеря. Именно затова заявих, че ние не можем да подкрепим този законопроект, защото, ако българската прокуратура има нужда от реформи, те трябва да бъдат сторени. Ние започнахме с нашия законопроект, който позволяваше временно отстраняване на главния прокурор в случаите, когато срещу него бъде започнато дисциплинарно или наказателно производство. Внесохме го на 7 декември, все още отлежава някъде, уважаемо управляващо мнозинство. За сметка на това Законопроектът, който гледаме в момента, внесен на 27 май, вече е получил бърза писта – минали са докладите, и ние вече го разглеждаме в пленарната зала, въпреки че и тук си говорим за Закона за съдебната власт. С този двойствен стандарт и с тази двойствена практика, която Вие прилагате, Вие не правите никакви съдебни реформи. Вие просто правите една мимикрия на съдебни реформи, която доведе не само до падането на правителството, а ще доведе и до нови избори. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Нулева толерантност към корупция – това е мотото, с което ние от „Продължаваме Промяната“ дойдохме на политическата сцена и което спазваме до ден днешен. Борбата с корупцията е червената линия, която ние не сме прекрачили и няма да прекрачим. Ето защо ние от „Продължаваме Промяната“, нашата парламентарна група, ще подкрепи промените в Закона за съдебната власт, защото смятаме, че те са една важна стъпка в борбата срещу корупцията. По същество, чух много доводи досега, че едва ли не ние създаваме някаква паралелна структура. Одеве го споменах в репликата си на колегата Петров. Ще си позволя да го кажа отново. Ние не създаваме абсолютно никаква паралелна структура, Европейската прокуратура е създадена по силата на регламент. Това, което ние правим, са едни промени, които по същество ще гарантират една висока степен на административна и финансова независимост на европейските делегирани прокурори при разследване на престъпления при злоупотреби с евросредства. А именно, промените в Закона ще дадат възможност на европейските делегирани прокурори да получат свое собствено деловодство, независимо от това на родната прокуратура, което ще намали възможността за теч на информация при съответните преписки и, разбира се, собствен бюджет, който ще гарантира една финансова независимост на същите тези прокурори и ще им даде възможност те сами да определят кадровия и административен ресурс, а не да разчитат на такъв в българската прокуратура. И не на последно място. Аз чух доста доводи, най-вече от страна на колегите от ГЕРБ, срещу приемането на Законопроекта. Аз разбирам защо те са така възпалени. Може би, защото най-накрая ще има едни независими прокурори, които ще разследват съответните престъпления в техния предметен обхват, и лицата, които евентуално са участвали в незаконно присвояване на евросредства, могат да се превърнат в обект на наказателно преследване. Тук имаме доста примери от миналото. Това бяха злоупотребите – така наречената сага къщи за тъщи, Програма за развитие на селските райони и други оперативни програми, които всички ние се надяваме, че ще получат подобаващо внимание вече от страна на разследващите органи. И не на последно място, видно и от становището на Прокуратурата на Република България, тези законови изменения въобще не се харесват на приятеля на ГЕРБ – главния прокурор господин Иван Гешев, човека с петорната експертиза, който досега умело успяваше да опъва политически чадъри при редица разследвания. Така че, колеги, това е една малка стъпка, която ние днес правим с приемането на този законопроект, но считаме, че това всъщност е една огромна крачка в борбата с корупцията и ние ще подкрепим приемането на този законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми е просто да довърша това, което трябваше да кажа на господин Петров.

Уважаеми колеги, алармирам Ви пак във връзка с приемането на този закон. В аванс Ви казвам, че се готви промяна в Закона за устройство на територията, където определени неправителствени организации – да, ще стигнем пак до прокуратурата – се опитват да ни вкарат в много тежка схема. Затова Ви моля да се приеме този закон, защото това ще бъде бариера и пред опита на такива хора, които под благовидния предлог, че обичат природата, са готови да извършат нови престъпления. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Куленски, клишета, клишета и само единствено клишета и общи приказки. Не знам кой Ви пише тези литературни съчинения, но започнаха да издишат. Донякъде ще са интересни и вярвайте ми, хората вече обаче започнаха да губят интерес към тези общи приказки. Аз, когато взех думата и Ви казах: аз изцяло експертно ще говоря. Нищо политически. Напротив, започнах с това, че е важен Законопроектът, че Регламентът урежда Европейската прокуратурата. Да, ние трябва да създадем условия за работа на делегираните прокурори, но начинът, по който го правите, противоречи на Регламента в конкретни текстове, които Ви цитирах, и респективно Конституцията – чл. 126, ал. 1. Вие ми казахте, че принципите в Конституцията не са абсолютни. От самото начало на Вашето възникване и управление Вие газите и закони, и регламенти, и Конституцията на Република България. Когато от тази трибуна и в Правната комисия няколко пъти Ви повторих, че в Закона за съдебната власт квотният принцип е противоконституционен, Вие пак си го гласувахте. Днес Конституционният съд Ви казва, че той е противоконституционен. (Шум и реплики.) Много Ви моля, без от място. Единственото нещо по ЗСВ, което съм казала, е, че квотният принцип е противоконституционен и така и стана. Председателят много добре знае моите предложения в каква част бяха в Правната комисия.

Клишета, общи приказки и нищо по същество. Газите закони, регламенти и Конституция. И господин Куленски, кажете ми в тази връзка, а не да ми говорите пак кой прокурор какъв бил. Само за Ваше сведение да Ви кажа: делегираните европейски прокурори не започват и не стартират работата си от Вашия Законопроект. Те вече са създадени и те работят и изпълняват своите функции. Така че такъв страх категорично няма и не това е същината. Бъркате. Бъркате правни понятия, бъркате законопроекти, бъркате Конституция. Научете се и тогава внасяйте такива. Благодаря.

Уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Куленски, Вашето изказване само доказа това, което изразих преди малко, че концепцията Ви на целия Законопроект е грешна. Вие казвате този законопроект трябва да бъде приет, защото са ни нужни едни независими, разследващи органи. Един вид нашите сега не са независими, не си вършат добре работата, а сега ще ги направим независими с една специална спасителна служба, която я перифразирах, и те вече ще могат да правят едно качествено разследване, поне така разбирам, и ще могат всички тези престъпления да бъдат разследвани и разкривани, съответно предавани и на съд. Ако имаме проблеми в разследването и в разследващите органи, то ние трябва да ги решим тук, а не да правим така, че да улесняваме дейността на една конкурентна структура, създавайки ѝ правомощия – пак казвам – в НПК; в Закона за СРС-тата; Закона за защита на квалифицираната информация, които да я правят така, че тя да е безконтролна. Липсата на контрол, който не е уреден с този Ваш Законопроект само и единствено ще доведе до изкривяване на една дейност, която Вие се надявате да бъде независима вече, защото според Вас българската прокуратура не е независима. Ами осем месеца къде бяхте? Защо не внесохте съответните законодателни промени, че българската прокуратура, ако според Вас не е независима, тъй като поне 10 пъти казахте, че новите органи ще са независими и точно от тях имаме нужда, защо не направихте съответните законодателни реформи, колега, за да може ние в момента да говорим, че имаме една наистина работеща българска прокуратура? Не, Вие просто правите байпаси. Казвате: ние ще оправомощаваме все повече, все повече, все повече Европейската прокуратура, за да може тук в България престъпленията да бъдат разследвани, с което, за съжаление, аз не мога да се съглася. И само ще Ви цитирам за последно думите на Вашия лидер от 17 декември пред „Панорама“, прясно избран за премиер, който казва: „Трябва да сложим хора в прокуратурата и КПКОНПИ, които да нямат никакви спирачки да проверяват всеки крадец в България.“ Глаголът „сложим“ мисля, че илюстрира именно идеята, ролята и целта на този Ваш Законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, благодаря за репликите, които ми отправихте. Ще започна с репликата на господин Петров. Господин Петров, аз мисля, че и в репликата към Вас, и в моето изказване казах много ясно, че целта на този законопроект е да създадем условия за работата на европейските делегирани прокурори в България. Предметният обхват на престъпленията, които разследва Европейската прокуратура, е различен от тези, които би могла да разследва българската прокуратура. Така че, Вие знаете, че тези престъпления за злоупотребите с евросредства по силата на Регламента са изключително предоставени правомощия на европейските делегирани прокурори, така че нашата работа още веднъж е ние да създадем максимално добри условия за тяхното функциониране, за извършването на разследващите действия на територията на България. Към госпожа Каназирева. Аз не я виждам в залата, но въпреки това ще направя своята дуплика към нея. Тя говореше за клишета и общи приказки. В нейната реплика, както и нейното изказване, аз чух думата „противоконституционност“ сигурно над 20 пъти. Така че аз също смятам, че тя използва клишета. И дали един законопроект е противоконституционен или не, в крайна сметка не решаваме ние. Знаете, решава Конституционният съд. Така че, ако Вие сезирате Конституционния съд, то той ще се произнесе и ние ще видим накрая дали този законопроект е бил противоконституционен или не. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители, наистина става хубав дебат – съществен, смислен, и аз първо ще започна с това да поощрим министъра на правосъдието за внесения законопроект. Да кажем, че както господин Балачев беше прав, беше прав и господин Зарков, беше прав и господин Славов – този Регламент трябва да бъде приведен в действие и европейските прокурори трябва да намерят своята уредба в нашето законодателство и час по-скоро да започнат работа, включително и за доводите, които каза господин Куленски преди малко. Има два пътя за това, колеги. Дали през структура, относително самостоятелна структура – функционална и административна такава, както се предлага с този законопроект, но, за съжаление, не през ЗСВ. Другият път е да направим техническо звено през ЗСВ. Министерството на правосъдието в Министерски съвет използва подхода със самостоятелна структура. Затова аз не приемам думите на господин Славов, че няма самостоятелна структура вътре в прокуратурата. Както и господин Куленски каза, не правим никаква структура, напротив – правим структура на Европейската прокуратура със своята административна и функционална самостоятелност и два са признаците, които няма как да ги отречете. Първо, че има административен ръководител и второ, тази структура е разпоредител с бюджетни средства, тоест самото разпореждане с бюджетни средства е най-яркият признак, че тази структура е самостоятелна по своя характер. Вече чухме няколко довода за противоконституционност по отношение на Пътната карта. Аз обаче ще Ви кажа нещо, което не се спомена в този дебат – още доводи за противоконституционност и това не са мои доводи. Това са доводи на Конституционния съд и това са доста по-дълбоки доводи, когато със закон се променят структурата, организацията, дейността и функциите на конституционно уредени институции и органи. Аз няма така смело да кажа кой закон е противоконституционен и кой не. Наистина и господин Славов говореше и в комисия, и мисля, че и тук в зала, че в квотното разпределение на съдиите и прокурорите от специализираните администрации няма нищо противоконституционно, затова аз няма да говоря на ангро. Ще Ви цитирам Решение № 3 от април 2003 г. обаче, господин Славов. Мисля, че го познавате, идеално го познавате това решение. Точно това решение на Конституционния съд говори, че когато се променят структурата, организацията и дейността на конституционно уредени органи и институции, това представлява само по себе си форма на промяна на държавното управление, конституционната уредба на държавно управление. Съветвам всички колеги внимателно да прочетете това решение на Конституционния съд. То е фундаментално за нашата правна система и за нашата уредба като цяло. Ето Ви само едно изречение оттам: „Неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд, Върховния административен съд“ и така нататък, и така нататък. В диспозитива си това решение казва: „Формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия, в него се включва и изграденото от Великото народно събрание чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентарната система от висши държавни институции: Народното събрание, Президент, Вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната система, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Прокуратура, Следствие и Висш съдебен съвет, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начинът на формиране и мандатът им.“ Тоест, ако приемем да подкрепим този подход чрез създаване на такъв независим орган вътре в самата прокуратура, окей, да го направим, но това следва да го направим с измененията на Конституцията на Република България. Мястото на този орган е в Глава „Съдебна система“ на самата Конституция. Същото Решение № 3 от 2003 г. обаче казва дали може обикновено Народно събрание да направи тази конституционна промяна. И тук отговорът е категоричен: „Тази промяна следва да бъде направена от Велико народно събрание“, защото се касае за промяната на държавното управление при разширителното тълкуване по смисъла на Решение № 3 от 2003 г. В мотивите се казва: „Недопустимо е обикновено Народно събрание да направи промяна в определените от Конституцията организация, функции и статут на основните конституционни органи, които осъществяват държавно управление, както и баланса между тях.“ Затова, господин Славов, ние подкрепяме уредбата на европейските прокурори по единия или другия начин, но не по този хибриден начин. Тоест, ако следваме този път, трябва да го направим в Конституцията. Ако следваме другия път, който Вие ще имате възможност между първо и второ четене да го направите, първо да промените малко терминологията и да промените и малко функционалността на този орган. Тогава Европейската прокуратура би могла да бъде уредена като техническо звено в рамките на прокуратурата и тогава няма да има нужда от промяна на Конституцията в тази глава за съдебната система. Затова с риск да не подкрепим противоконституционни текстове ние няма да подкрепим този законопроект. С уважение го казвам към министъра. Но ако предприемете тези действия между първо и второ четене, на второ четене текстовете най-вероятно ще получат нашата подкрепа. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Уважаеми господин Хамид, добре започнахте с Решение № 3 от 2003 г., но ако сте чели едно от особените мнения на председателя на съда тогава Румен Янков – уважаемият, вече покоен, съдия Румен Янков, какво казва той за самото Решение № 3 от 2002 г.? Аз ще Ви кажа, цитирам буквално: „С това решение Конституционният съд раздава индулгенции и запазва статукво, влизайки в ролята на оракул.“ Толкова за това решение. Но има още две решения, които Вие не цитирахте, а са пряко свързани. Първото е Решение № 3 от 2004 г., в което Конституционният съд определя отношението между правото на Европейския съюз, конституционното право и националното право, и Решение № 8 от 2005 г., чийто диспозитив ще цитирам, защото е пряко относим към това, което Вие казахте. Там се казва следното: „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка, прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти, уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна на формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата.“ И са изредени принципите. Но, господин Хамид, нито Решение № 3 от 2003 г., нито Решение № 8 от 2005 г. са относими към настоящия казус и въпрос, който Вие поставяте. Защо? Защото Европейската прокуратура съществува по силата на Европейски регламент и е уредена в Лисабонския договор. Тоест, ние имаме и в първичното право на Европейския съюз, и в така нареченото вторично право уредба на този въпрос. Тази уредба е пряка, с незабавно, пряко, директно действие в нашата правна система. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няма нужда да минаваме през промени в Конституцията, за да постигнем действия на тази уредба в националното право. Иначе означава да нарушим един от основните принципи на европейското право, формулирано още 1962-а и 1964 г. с двете ключови решения. Така че нека да останем на полето на правото на Европейския съюз, от една страна, и да видим какво реално урежда Законът за съдебната власт, така както е предложено в Законопроекта, и то не е нещо друго, освен да създаде организационната възможност от европейските делегирани прокурори да си вършат качествено работата. Единствено за това става въпрос.

Не става дума за разместване на правомощия и прехвърляне на функции и нарушаване на принципи на Конституцията. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Славов, първо, особеното мнение на съдия Румен Янков е пред мен и то започва с това, че мнението се отнася само по допустимостта и няма абсолютно никакво отношение по същността на самото дело, така че може би имате предвид особеното мнение на другия съдия – от съдия Томчева, мисля, че беше. Напротив, нарушава се организацията и дейността на самата прокуратура. Нарушава се – когато се създава самостоятелна структура, административен ръководител, самостоятелна администрация и самостоятелен бюджет и разпореждане с този бюджет, са достатъчни признаци на независим орган. Така че няма как да говорим, че не се нарушава дейността и структурата на Прокуратурата в Република България. Аз Ви казах: нека да го направим като техническо звено или да го направим като истинско самостоятелно звено, но с промяна в Конституцията. И в двата случая ще получите подкрепата на народните представители от „Движение за права и свободи“. Защото за разлика от всички останали „Движение за права и свободи“ подготви конституционни текстове, срещна се с всички парламентарни групи. Първо даже с господин Гюров имахме честта да се видим и той получи нашия проект, но след това – нито дума нито от него, нито от Вас, а там ние искахме да уредим мястото на прокуратурата, контрола върху главния прокурор и всички тези въпроси, които обществото поставя в работата на съдебната система и в частност на главния прокурор. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат, макар за някои да е протяжен, е изключително важен. Той е важен с това, което се казва, и с това, което не се казва. Той е важен, дори може би малко по-важен от самия законопроект, който, както беше припомнено и преди малко, би трябвало да не буди чак такива страсти, доколкото стана дума за създаването на една структура, която общо взето се изчерпва с регистратура и деловодство. За това става дума. Но защо дебатът е важен и защо тези лирически понякога отклонения според мен си заслужава да бъдат отбелязани? Първо, заради това, което се каза, и аз ще се опитам да уважа опозицията максимално, като дам кратки и, надявам се, ясни отговори на повечето от техните притеснения. Първото нещо, което се казва за така наречените паралелна структура или заобикаляща структура, или конкуриращата се структура, показва известно неразбиране на идеята за Европейска прокуратура, която е направена действително не за да се конкурира или да е паралелна, а да работи самостоятелно от националните. Общо взето идеята е доста проста да се разбере. Европейският съюз е преценил, че тъй като става дума за общи средства, трябва общ надзор над тях, поради простата причина, че страните, които евентуално злоупотребяват с тях, имат интерес и може да се очаква, че ще има влияние върху националните органи. Тази идея беше обект на 10-летно обсъждане във всички страни и много от аргументите, които звучат тук, са звучали и в други национални парламенти поради естествената и разбираема причина, че юридическата общност е консервативна такава и пази собствените си правомощия. Но този дебат беше решен в българското законодателство преди две години. Остана отворен следващият: как той да стане и ефективен. Спомена се – това е Европейската прокуратура, а какво е Европейският делегиран прокурор? Също има, струва ми се, известно неразбиране и тук се обръщам към парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, у които се създаде впечатление, че едва ли не това са някакви чуждестранни прокурори. Не, не, това са български прокурори. Това са българи и български прокурори. Структурата на Европрокуратурата е доста ясна, има централен Европейски прокурор, Колеж, който е надзорен орган и където има представител на всяка една страна членка и във всяка страна европейски делегирани прокурори, които са национални такива. Оттам идват повечето трудности и неразбиране в крайна сметка. В България тези европейски делегирани прокурори трябва да са 10, те са всъщност само 9, защото доста трудно излъчихме такива и продължава една бройка да бъде незаета, поне доколкото ми е известно. Също така да Ви информирам, че те имат доста работа, защото са сезирани повече от 120 пъти, доколко знам, а може да са станали и повече. Тоест, те има какво да работят, имат нужда от такава помощ. Сега действително има и административно-организационен характер. Кой, казват, ги контролира тези хора? Първо, като всеки друг контрол на прокурор най-важният е контролът на съда, на техните актове. Това е българският съд. А по отношение на административния контрол – толкова важна в българското общество тема, то тя, и това е втората трудност, се прави от Колежа и от Европейския главен прокурор, а не както е в българската система на българските прокурори от всеки административен ръководител, водещ до главния. И това беше направено с поправки, внесени от правителството на ГЕРБ и подкрепени единодушно, които със специални разпоредби извадиха европейските делегирани прокурори от нормалните условия на контрол в българското законодателство. Защо това, казвате, го няма в никои други държави? Първо, защото в 29 държави структурата на прокуратурата не е такава като в България. Това е един дебат. Второ, всъщност го има, но според спецификите на всяка държава то се прави с вътрешни организационни актове. Ние сме решили да го направим в Закона за съдебната власт, също поради спецификата както на българската правна система, така и, нека си го кажем, на българския публичен дебат. Затова! Какво прави този закон? Споменах вече: нищо кой знае какво, създава регистратура и деловодство. Каква е ролята на Правилника на ВСС, който тук се споменава и който едва ли не щял да бъде натрапен на Лаура Кьовеши, на Регламента и така нататък. Това не е вярно. Той не се занимава с въпросите на Регламента. Регламентът определя общата структура, а как страната ще се организира вътрешно, така че да изпълни условията на Регламента, първото от които е независимост и самостоятелност, си е наша работа и това ще направи този правилник на ВСС. Каква е ролята на административния ръководител – едва ли не излезе, че втори главен прокурор ще има. Не е вярно – чл. 139а е описал какво ще прави, общо взето ще отговаря за деловодителката. Той не може да дава и нито методическите указания, с които сме запознати, нито да осъществява общия надзор, с които някои от Вас са запознати върху работата на останалите осем свои колеги. Какво е бюджетът и ние ли ще го плащаме? Да, ние ще го плащаме, както го плащаме и сега без този закон. Защото естествено, че тези български прокурори работят със средствата на българската съдебна система и това е така със или без този закон. Общо взето, целият този дебат беше една голяма амалгама от понятия и регламенти и конституции и според мен си заслужаваше те да бъдат изговорени и да им бъде отговорено, но има и едно нещо, което според мен се премълчава: защо един толкова, в крайна сметка, безобиден закон, тъй като става дума за орган, който вече е създаден, или за органи, които вече са създадени, събуди такава опозиционност или толкова страсти и стигна до толкова далече? Защото големият въпрос е ще може ли тези евроделегирани прокурори да работят, без по един или друг начин да се държат под око от главния прокурор и от българската прокуратура. (Ръкопляскания от „Демократична България“.) За това става дума! Това е въпросът! (Ръкопляскания от „Демократична България“.) И като имат собствено деловодство, това най-вероятно ще им помогне да не е така. Иначе, естествено, те ще работят със същите разследващи органи и ще се явяват пред същите съдилища, но ще имат онази оперативна самостоятелност, или поне ще я имат повече, отколкото я имат досега, за която говори Регламентът. Неслучайно този законопроект беше създаден в сътрудничество с Европейската прокуратура и се ползва, доколкото знам – прокуратурата имам предвид, от нейната европейска подкрепа. С други думи – и с това завършвам, Законопроектът е важен, той трябва да бъде подкрепен. Без съмнение има какво да си кажем по отношение на някои понятия между първо и второ четене, надявам се да имаме възможност за това – например ето думата „структура“, която създаде толкова тежки дебати, но няма от какво да се плашим, това не е нищо чрезвичайно. Това е нещо, което в крайна сметка е продължаване по пътя, който България пое преди година и половина-две. Той не решава и няма да замести всички проблеми на българската съдебна система – в частност на българска прокуратура, но поне ще направи така, че европейската такава да може да функционира в България, бих казал, по-европейски. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, всъщност не бих се осмелил да правя реплика на такъв прекрасен юрист като Вас, ако не беше терминът „и във връзка с публичния дебат“, и аплаузите, които получихте отдясно, по повод контрола на главния прокурор. Искам да Ви попитам, първо, какъв е дискурсът на публичния дебат в тази посока? Ако дискурсът на публичния дебат е дискурсът на една група от обществото, а не на мнозинството, да, тази група е 100, 200, 300, 500, 1000 човека примерно, условно говоря. Ако дискурсът е: трябва ли да се заобикаля Конституцията, защото там, а не някъде другаде, са определени функциите на главния прокурор и организацията на работа на прокуратурата, нека да го изясним и Вие да го изясните като един прекрасен юрист, който аз много уважавам. Ако обаче дискурсът е да създаваме опити да заобикаляме конституционни органи и техните правомощия чрез закони, аз твърдя, че има и такъв дискурс в обществото, и тук в тази пленарна залата, и ще Ви дам пример. По същия начин ли ще говорите от тази трибуна за Проектозакона за КПКОНПИ? И там ли няма опит за заобикаляне? Защото това тук е по същия начин – добри намерения, трябва да приведем един Регламент, трябва да създадем една структура. Разбира се, за всички тук в тази зала, които се занимаваме все пак със законотворчество, е ясно, че при всеки законодателен акт има един, втори, трети подход и те се виждат, най-малко се виждат от опитните законотворци, та затова питам. И за онзи закон ли не е заобикаляне, не е създаване на структура, която абсолютно не може да отнеме правомощията, които са дадени единствено на един орган и една структура в България от Конституцията? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Изобщо, когато говорим за статуквото, защото тук се говореше и за статуквото от уважавания от мен колега от ДБ, Конституцията е статукво, колега, тя е статукво, и ние пазим това статукво – Конституцията. И ако искаме да го променим, го правим по надлежния начин, както ние предложихме такава уредба на дебата в обществото от този именно дискурс, че има нужда да бъдат променени правомощията, и уредбата, и структурата на този орган, а не да се опитваме през задния двор. Има начин. Затова ние Ви призоваваме да мислим за магистралните пътища за промени, а не за заобиколните. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Зарков! Има един текст, съжалявам, ако сте го казали няколко пъти, но ще го повторя и аз към Вас, господин Зарков, като реплика или като въпрос, понеже казахте, че ще отговорите на въпросите ни, та ако може и на този. Има един текст, който за мен е лакмусов тест. Лакмусов в смисъла, който ние влагаме в това понятие. Това фактически е в Преходни – § 12, с който се прави изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи – нова ал. 7 в чл. 15: „Взаимодействието на разследващите полицаи със структурата на европейски делегирани прокурори се урежда със споразумение между министъра на вътрешните работи и оправомощения ръководител на структурата на европейските делегирани прокурори.“ Знам, че правното ниво много падна в последните години, включително – не само в България, за съжаление, и в Европейския съюз. Аз съм свикнал да мисля или поне са ме учили, че публичното право е право на власт и подчинение. Там нещата са много ясно регламентирани – единият има власт, другият се подчинява. Думата „споразумение“ по принцип е понятие от гражданското право – там, където има равноправни субекти, които се споразумяват или не се споразумяват, постигат някакво съгласие или не постигат някакво съгласие. Много Ви моля да ми кажете: към кой клон на правото се отнася прокурор да подписва споразумение или прокуратура да подписва споразумение с Министерството на вътрешните работи, след като взаимоотношенията между прокурорите и Министерството на вътрешните работи са много ясно разписани в българското законодателство и какво ще стане, ако министърът на вътрешните работи откаже да подпише това споразумение, тоест как? Искам да разбера правното Ви мислене, разбирате ли? Очевидно сме в някаква нова виртуална правна реалност, която аз, боя се, не разбирам. Учил съм право преди много години, когато имаше в правото ред, имаше логика и беше ясно кое е публично право, беше ясно кое е администрация, беше ясно кое са граждански правоотношения. В момента, боя се, че съм неподготвен за тази нова правна реалност, в която живеем. Въпросът ми е: министърът казва: „Няма да подпиша споразумение“, какво правим?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Зарков! Понеже казахте, че това е структура, една най-обикновена регистратура и деловодство, и нищо повече, освен това и в полето на административното право аз се опитах да си обясня: е ли това самостоятелен орган, или не е? И ми се иска и Вие да ми помогнете в тази посока, защото освен регистратура и деловодство, безспорно ще трябва да направим секретна регистратура, служител по сигурността на информацията. Видимо от всичко, тези деветима прокурори ще имат административен ръководител, може би той ще ръководи само секретарката, но все пак разбирам, че той ще подписва и споразумения – с МВР, с „Митници“, отделно от това тази структура ще има и свой правилник. Нали знаем, че едно ведомство, като си направи сграда, ръководител, устройствен правилник – си е администрация, отделно от това, видно от всичко, ще има и бюджет. Според мен лично тук някъде вече почваме да покриваме изискванията на самостоятелен орган. Това е и моята молба: да ми помогнете в тази посока. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми репликиращи! Благодаря за репликите. Ще започна с въпросите на господата Чолаков и Енчев, доколкото те са доста по-лесни за отговор. Аз няма нужда да Ви помагам, уважаеми господин Енчев. Просто в чл. 139а, сегашният § 4, е описано много ясно за какво става дума и дали е самостоятелен органът или не. Неговата самостоятелност не идва от този закон. Неговата самостоятелност – на органа, всеки европейски делегиран прокурор, бидейки такъв, идва от Регламента, който ние преведохме в българското законодателство преди две години. Колкото до споразуменията между институции, първо, такива има десетки. Не знам Вие сега ли ги откривате или не, но има споразумения между прокуратурата и МВР, има и практика какво става, като МВР не иска да подпише. Знаете, доскоро се сключваха такива споразумения за противодействие например на изборните нарушения. Министър Рашков отказа последния път да сключи такова споразумение и като откаже, няма такова споразумение. Може ли европейският делегиран прокурор да го направи? Пак в чл. 139а, ал. 1 този човек е оправомощен от Европейската прокуратура да върши тези работи, и това е съгласувано с Европейската прокуратура, тоест това са два субекта, които сключват споразумения, каквито има стотици между хиляди институции. Чувам, че зад Вас госпожа Каназирева казва, че не е вярно. Може би питайте министрите около Вас, които са сключвали такива споразумения с други ведомства и министерства – десетки. И сега големият въпрос, който постави господин Цонев. Да, аз казах „публичният дебат“, но можех да кажа: „и политическата ни реалност“. Нима не е абсолютна политическата реалност не отсега, от години. Вие сте опитен парламентарист – помните ги от 90-те, за отношенията между прокуратурата и различните министерства и ведомства, и различни власти. Това е българската политическа реалност. И сега, когато говорите за заобикаляне, когато говорите за заобикаляне на проблема… (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Чуйте ме, моля! …Вашата критика щеше да е вярна, но не за този закон. Вашата критика щеше да е вярна, когато се разбра, че прокуратурата не върши ефективно работата си по конфискацията на незаконно имущество например – се създаде КПКОНПИ, или когато се разбра, че не установява конфликт на интереси – се създаде КПУКИ, или когато се разбра, че не работи добре по корупцията – се създаде БОРКОР. И мога да продължа с абревиатури оттук до утре. Това поведение на заобикаляне не важи за този закон, но това е порочна практика и аз съм един от привържениците на тези, които смятат, че проблемът трябва да бъде поставен там, където е, а не да се търсят пътечки. И последно. Казахте: „Конституцията е статукво.“ Конституцията ни оповестява, че България трябва да стане правова, демократична и социална държава. За съжаление, това още не е статукво, това е борба, която предстои. Конституцията ни е прогрес, не е статукво. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Не. Вие пак, господин Председател, обичате да говорите, преди да сте чули и да остроумничите. От името на парламентарна група искам 30 минути почивка. Надявам се, че не Ви огорчих?! (Смях.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Със Законопроекта се предлага европейските делегирани прокурори да се обособят като самостоятелна организационна структура в прокуратурата, която да бъде ръководена от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор. Предложените разпоредби относно обособяването на структурата, дейността на европейските делегирани прокурори и финансовите правила ние считаме, че противоречат на нормите на Регламент ЕС 2017/1939. Цитираният регламент на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура е задължителен и следва да се прилага пряко във всички държави членки, като нормите на Регламента имат предимство пред вътрешното право на България. Съгласно чл. 8 от Регламента, който цитирах, Европейската прокуратура е неделим орган на Европейския съюз, който се състои от централна служба, колегите и преди мен споменаха, при седалището на Европейската прокуратура и европейските делегирани прокурори, установени в държавите членки, като тази централна служба се състои от: Колегията, постоянните камари, европейския главен прокурор, заместник на европейския главен прокурор, европейските прокурори и административния директор. Предложените изменения, с които се създава нова организационна структура на европейските делегирани прокурори в България, противоречат на Регламента, смятаме от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, тъй като европейските делегирани прокурори са част от Европейската прокуратура и нейната структура. Създавайки самостоятелно звено на европейските делегирани прокурори в структурата на прокуратурата на Република България, се нарушава независимостта както на Европейската прокуратура, така и на Прокуратурата в Република България. На следващо място трябва да се има предвид, че всеки европейски делегиран прокурор е на пряко подчинение на централизираното звено на Европейската прокуратура, а не на друг делегиран прокурор. Считаме за неправилно и предложението на вносителя за § 4 от Проекта, съгласно което ръководителят на структурата на европейските делегирани прокурори е разпоредител с бюджет. Предложеният § 4 е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 93 от Регламента, съгласно която бюджетът на Европейската прокуратура се управлява от нейния административен директор. Като противоречащи на бюджетната процедура, уредена в членове от 90 до 95 от Регламента, може да се определят и разписаните в Проекта условия, при които европейските делегирани прокурори в страната ще могат да ползват средства от бюджета на съдебната власт. Тук само ще отворя една скоба: как ще бъде обезпечен финансово, след като, само за пример давам, че в бюджета, който гласувахте – управляващото мнозинство, орязахте почти повече от 20 милиона от бюджета на Прокуратурата на Република България? Също така като неприемливо може да се определи и предложението на вносителя относно приемането на самостоятелен правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори от Пленума на Висшия съдебен съвет, тъй като всички вътрешноорганизационни правила са от компетентността на Колегията на Европейската прокуратура, уважаеми колеги, а прехвърлянето на тази компетентност на Пленума на Висшия съдебен съвет представлява нарушаване на независимостта на Европейската прокуратура. И, да, смятам и Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл. 126, ал. 1. Знам, че се повтарям, и много от колегите го цитираха, но съм длъжна да дам знак и внимание на Република България. Съгласно нея структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата, но имайки предвид тази конституционна разпоредба, не става ясно новото звено на кой съд ще съответства. Нека не забравяме, че съдебната власт, съгласно Конституцията на Република България е независима, а една от основните функции на прокуратурата, която е част от съдебната власт, е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното провеждане на разследването. В заключение, бих искала да обобщя: всички предложения, свързани с обособяването на самостоятелна организационна единица на европейските делегирани прокурори, определянето на административен ръководител на тази единица, предоставянето на самостоятелен бюджет от бюджета на съдебната власт в България и създаването на самостоятелна администрация на това звено противоречат не само на Регламент ЕС 2017/1939, но и на Конституцията на Република България, поради което Ви призовавам да не подкрепите предложения законопроект на първо гласуване, а именно: Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Александрова, благодаря Ви за това изказване. Може би не много дълга реплика. Вие казахте, че има нарушаване на независимостта на европейските прокурори, тъй като би трябвало изцяло тяхната организация, бюджетиране и така нататък да се случва на централно ниво – на ниво на Европейската прокуратура. Тук искам да Ви обърна внимание на чл. 136, ал. 8 от Закона за съдебната власт, съгласно който европейските делегирани прокурори от България са част от българската прокуратура и от тази гледна точка ми се струва напълно нормално, логично и обосновано, че е редно българската държава също така да може да осигури по някакъв начин нормалното функциониране на тази част на българската прокуратура, което ние в момента правим с предлагането и приемането на този закон. Другото нещо, което много се дъвка в този дебат, е чл. 126 от Конституцията. Там е напълно ясно, че чл. 126 говори за прокуратури и съдебни органи. Тоест за прокурори и за лица, които осъществяват съдебна функция, и за съдилища – за органи, които осъществяват съдебна функция. Ние не създаваме прокуратура в момента, не даваме правомощия на някой да осъществява обвинителна функция и по тази причина няма как да говорим изобщо за съответствие. Няма принцип за съответствие, когато става дума за администрация – това би означавало да сложим, ако, да кажем, има шест счетоводители в съда, да има шест счетоводители в прокуратурата или ако има пет деловодителки в едната институция, да има пет деловодителки и в другата, нали? Това е, което казвате, като цитирате чл. 126 от Конституцията, очевидно няма никаква връзка с дискусията. Вие донякъде подхванахте тази тема, че този принцип трябва да се прилага без изключение и че Конституцията не предвижда изключения от този принцип, но то е ясно, че той предвижда такова изключение. То и начинът, по който работи в момента съдебната система, стъпва на такова изключение, тъй като има 36 районни прокуратури, но 133 районни съдилища. Така че очевидно това е един принцип и аз пак го подчертавам за всички колеги от ГЕРБ, част от които не са тук, че става дума за един принцип, който не е абсолютен, което означава, че е принцип, от който има изключения и те са записани в Конституцията и в законодателството. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Гочев, аз благодаря за репликата. Това е, което исках да кажа: да, за мен и за нашата парламентарна група ще има може би нарушение на чл. 126, ал. 1, защото Вие създавате изцяло нова структура, както цитирах и в изказването си. А, между другото, извинявам се, че се отклонявам, но само да вмъкна: ние давахме знак и при Законопроекта, който приехте за закриване на Спецсъда и Спецпрокуратурата, ако помните. Аз помня, от тази трибуна казах: да така е – има необходимост от промяна в този закон, да така е – имате мнозинство да го приемете, но го направете както трябва. Квотният принцип за преназначаване на съдии и на прокурори още тогава беше ясно, че е противоконституционен, а сега, слава на бога, и Конституционният съд се произнесе. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по принцип, тъй като много неща се казаха и в едната посока, и в другата посока. Чухме аргументи за и против. Благодарение на господин Славов и господин Хамид се запознахме и с голяма част от решенията на Конституционния съд. Слушах внимателно и колегата Петров от ВЪЗРАЖДАНЕ, който дълбоко уважавам. (Реплики.) Да, колега Петров, така стоят нещата, когато сме част от Европейския съюз. За съжаление, малко по малко, сами, бавно и полека си е отказ от суверенитет. Днес ще е това, утре ще е единна отбранителна способност, единни обществени поръчки за това и онова, и лека-полека ще станем единен пазар, както сме вече, ще имаме една обща валута и тук въпросът наистина е: това дали е добре за България, за българското общество и дали вървим заедно в една посока? Аз като убеден европеец съм сигурен, че това е правилната посока за българското общество. Предполагам, че има и други мнения, разбира се, и се радвам, че можем да ги изразяваме в тази зала и е редно да бъде така. От друга гледна точка, с този законопроект ние пак си побългаряваме по нашенски едно европейско решение, което си го ползваме за нашите си цели, и то така целенасочено, да заобиколим една съществуваща структура и да си направим една еквивалентна ли ще е, паралелна ли ще е – ще поживеем и ще видим, както казват по-стари колеги от мен: за всяко едно нещо, което сме приели, трябва време, за да видим как ще работи. Ако го приемем това, което днес ще гласуваме, ще му дадем време да видим кой е бил прав, кой е сбъркал и, дай боже, тук да има реформатори, които и това да реформират. Прави ми впечатление, че ние от „Движение за права и свободи“ винаги сме стояли на позиция, когато се прави нещо, да го правим по законоустановения ред в държавата. И както забелязахте, внесохме Законопроект за изменение на българската Конституция и считаме, че това, което правим днес, трябваше да го направим по реда и начина, който е регламентиран в Конституцията. Може би има нужда и от други промени в този закон, може би има нужда от регламентация на тези избрани вече европейски прокурори, може би те наистина имат нужда от администрация, от деловодство, от секретно деловодство, от бюджет. С това, което приемаме, дали ще станат по-самостоятелни, тук ще кажат колегите от мнозинството. Аз считам и това ми е може би четвърто-пето гласуване на законопроект, с който не съм съгласен с начина, по който се прави, и с това, че пристъпваме и създаваме практика да решаваме едни проблеми на обществото по един, как да го кажа, не чак толкова елегантен начин да помогнем за една кауза, която определени политически сили си поставиха спрямо физическо лице. Може би не съм прав. Скъпи колеги, така или иначе, няма да подкрепя, аз и колегите ми от парламентарната група, този законопроект по простата причина, че считам, че постъпваме против Конституцията на Република България и против правилата, които сами ние създаваме, и е редно да даваме пример как трябва да се работи. Изключително съм притеснен от това, че независимите прокурори на територията на Република България ще си имат административен ръководител, съответно ще си имат правилник, практически ще ги превърнем в една самостоятелна административна единица, която по желание на хората, които подкрепят този законопроект, очевидно трябва да работи в определена посока. Не бива с лека ръка да казваме, че цяла една система, каквато е прокуратурата, видите ли, не работи по начина, по който на някой му се харесва или му се иска. Така закрихме и спецсъдилището пък после се оказа, че специализацията не е чак толкова лошо нещо. Така предполагам, че ще постъпим и днес. Но, колеги, пак, дайте да не правим през задния вход, отстрани, да си караме по реда, който е заложен в Конституцията, да съберем съответните мнозинства. Те тези мнозинства затова са предвидени в Конституцията, за да е сложно, за да се търси общата воля, да се намира консенсус, за да може да се върви напред. И наистина нека да не приемаме такива закони, които после да се налага Конституционният съд да отменя и съответно да се налага да взимаме нови решения в тази посока. Благодаря.

Господин Председател, госпожо Министър, колеги, не само че не ни е страх от Европейската прокуратура, колеги от „Продължаваме Промяната“, ами нашето правителство беше първото правителство в България, което каза, че този регламент е полезен и добър и ще бъде полезен за целия Европейски съюз и за България. България беше една от водещите държави, една от трите, в интерес на истината, инициатори на създаването на този регламент. Тази работа на нашите правителства продължи по време на втория и по време на третия кабинет и затова много искаме тази прокуратура да работи добре, в съответствие с Регламента, в съответствие с Конституцията на страната. Госпожа Александрова, ако се не лъжа, припомни дебатите по време на Закона за съдебната власт, с което се закриха и специализираните съдилища. Спомням си дебата с господин Славов, в който му обяснявахме за тези квоти. Днес Конституционният съд се произнесе по тях. Моля Ви, колеги, и настоявам тогава, когато наистина в залата в момента според мен се води експертен дебат. Тогава, когато казваме някои неща и от опит, и от образованието си, не приемайте всичко като опит за саботаж. И силно се надявам между първо и второ четене, ако се приеме днес този закон, да оправите не малко текстове в него. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С Проектозакона се предлага създаването на една креатура, която е sui generis, това е някакъв несубектен субект. В Регламента субектите, това са делегираните европейски прокурори с децентрализираната структура, които, разбира се, трябва да носят триадата на характеристиката – да имат опит, квалификация и разбира се, своята независимост. Какво се предлага със Законопроекта, госпожо Захариева? Вие се опитахте да засегнете това нещо. Първо, самостоятелна организационна структура. Структурата не може да бъде име на администрацията и господин Зарков правилно го отбеляза – това е характеристика на администрацията. Това е бюджетна организация – бюджетна организация, защото ръководителят е и разпоредител с бюджет по смисъла на закона. Нещо повече, каза се, че ръководителят ръководи, организира, назначава и освобождава, това са правомощия на ръководител на субект. (Реплики: „Времето, времето.“) Въпросът е кой ще носи пасивната и активна процесуална легитимация? Кой ще бъде ищец или ответник по дела – ръководителят или самата организация? Та, госпожо Захариева, изводът е, независимостта на делегираните европейски прокурори дали не отива в независимост на нов орган или на неговия ръководител? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър, госпожо Захариева, аз това, което разбрах от Вашето изказване, е, че Вие имате по-скоро, така да кажа, такъв тип забележки към Законопроекта, които могат да бъдат преодолени с предложения между първо и второ четене. Тоест сега, когато обсъждаме на първо четене и съответно се гласува за пръв път Законопроектът, аз разбирам, че Вие сте съгласни с неговите разпоредби по принцип и затова Ви призовавам, както и цялата парламентарна група на ГЕРБ, да подкрепите Закона по принцип, а след това да направите своите предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Господин Желязков, с този закон, тук индиректно ще отговоря и на господин Гочев, начинът, по който е предложена неговата философия, всъщност се прави опит да се допише Регламентът. Едно е да се създаде звено, и други колеги го казаха от опозицията, което да подпомага и в което, не мисля, че някой в тази зала има нещо против или поне този, който е подкрепял приемането на този регламент, съвсем друго е начинът, по който е предложена цялата философия на Законопроекта. И няколко пъти се казаха неверни неща, че с изключение на прокуратурата, никой не бил възразил. Напротив, дори и Върховният касационен съд обръща специално внимание, и то становище, написано на комисиите, тоест не по Проекта на закон, да не се създадат и да се прецизират разпоредбите, така че да не се създаде административна структура – такава, каквато е по ЗСВ, по смисъла на ЗСВ. Дали ще кръстите ръководителя, съответния делегиран прокурор административен ръководител или ръководител с административни функции, е абсолютно едно и също, колеги. Това беше, спомням си един спор с колега, с който спорихме дали, ако кръстим едно нещо заповед, ще бъде индивидуален административен акт. Еми, както и да го кръстим, функциите му предполагат създаването на структура, която противоречи на Регламента. Също така, понеже тука индиректно ще отговоря и на господин Чолаков, Крум Зарков не успя да му отговори – въпросното споразумение § 12. Самият господин Рашков – министърът на вътрешните работи, Ви пише, пише всъщност на господин Атанасов, ако трябва да съм честна, че счита, че „следва да бъде преценена въобще необходимостта от нейното създаване“ – на този § 12 и на тези споразумения. Продължавам: „защото в НПК взаимодействието на разследващите полицаи с Европейската прокуратура също е уредено до голяма степен“. Така че, колеги, и господин Гочев, не мисля, че ще подкрепим Законопроекта на първо четене, ще помислим, групата ще реши, остава малко време. Защо? Защото, за съжаление, практиката ни досега в този парламент показа, че каквото и да предлагаме между първо и второ четене, и то най-доброжелателно, то не се приема, колеги, то не се приема просто защото е предложено от опозицията. Ако се бяха приели някои от нещата, които предложихме между първо и второ четене, може би нямаше днеска да се… и го има това конституционно решение, с което се прогласяват част от разпоредбите за противоконституционни при закриване. Ние предложихме два варианта, да не говорим, че предложихме и срокове, по-ясно разписани. Така че какво да предлагаме вече? Чуваме едни и същи опорки всеки ден: как ние се страхуваме, как ние не искаме справедливост, как ние сме мафия и какво ли още не. (Реплики: „Времето, времето.“) Така че това е моят отговор на Вашите реплики и благодаря за тях и за възможността да говоря още три минути.

Да.

ДПС винаги има време…

Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах срещу този законопроект не защото съм против това да има европейски прокурори в България и те да разследват злоупотребите с европейски средства, а защото това беше поредният много лош парламентарен дебат, който взриви възможността ние да лекуваме българското общество от правния нихилизъм, който го е обхванал и който е от години. Ще бъде грешно да кажа, че само този парламент е наливал вода в тази мелница, не, много парламенти го правеха. Ние отново се убедихме, че текстове, които би трябвало да са прецизни, професионални, стават жертва на политически игри. Ние отново се убедихме в това, че за една голяма парламентарна група, най-голямата, Конституцията е нещо като парапет – когато им е удобно го има, когато им е удобно го няма. Изобщо цялото впечатление, което оставяме – аз гледам не като юрист, гледам като човек, който изследва общественото мнение, а понякога му и влияе от доста години – оставяме впечатлението у хората, че наистина, първо, не знаем какво правим, второ, не знаем защо го правим и последното, от което се интересуваме, е възтържествуването на справедливостта. А повярвайте – отворете медиите и ще видите, че това е въпрос по-раним за българите от войната в Украйна, от енергийната криза, от инфлацията. Затова в някаква степен моят вот беше вот на протест срещу това, което се случи в залата днес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Аз гласувах против. Не че съм против идеята да се създаде структура на Европейската прокуратура, аз гласувах против, защото от дебата дори и за онези, които не искаха да чуят дебата, стана ясно, че такъв тип важни закони трябва да се изготвят в нормално време и да се спазва Конституцията на Република България. Но за нас е ясно, че сегашната власт дойде с нарушение на Конституцията на Република България. Продължава да пребивава на терена на политиката, нарушавайки ежедневно Конституцията на Република България, включително и с този законопроект, който би трябвало в нормално време след нормално обсъждане, след нормален дебат да бъде приет. Но, господин Председател, господин Атанасов, не на ДПС изтече времето, изтече времето на тази порочна власт. И в навечерието на избори една власт, която е загубила доверието и в Народното събрание, и в обществото, и да се опитва арогантно да налага закони в нарушение на Конституцията – не бива. Още повече власт, която обслужва задкулисието на олигарха – и медиен, и енергиен бос в България, власт, която се създаде по моловете, а днес виждаме, че в задните седалки на някои джипки се опитват пак нови конструкции да правят. Ето това не бива! Затова в това време призивът ни е: нека да отидем на едни избори, да имаме едно сериозно, отговорно поведение преди изборите, за да може след изборите тези, които ще бъдат в Народното събрание, да положат онези усилия да създадат, да възстановят нормалността и в политиката, и изобщо да възстановим демокрацията, да възстановим държавността и веднъж завинаги да не се тръгва с реваншизъм в нарушение на Конституцията, а напротив – да създаваме закони, спазвайки Конституцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Движение за права и свободи“.)

Господин Председател, ние групата на ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепихме този законопроект по една много простичка причина – той не отговаря на интересите на България и на независимостта на българската съдебна система. Когато преди няколко месеца в тази зала се обсъждаше, се гласува и се прие да се закрие Специализираният съд и Специализираната прокуратура, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме тогава управляващите, защото за нас това беше доброто решение за българската съдебна система. В момента обаче се изисква от нас като депутати да приемем за нормално, че когато има изискване на европейска, брюкселска бюрократична единица да почне да се разпорежда и да има правомощия в нашата държава, без това да има някаква санкция от каквато и да е българска институция, да има отчетност пред каквато и да е българска институция по нулев начин, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да приемем това нещо. Точно заради това няма как в момента – и не само в момента, а и на второ гласуване, ако въобще стигне дотам този законопроект, да го подкрепим. Пак казвам, не е проблем, когато трябва да се направят реформи в съдебната система, не е проблем, когато трябва да се реформира, ако въобще имаше за цел това мнозинство, което ни управлява доскоро и в момента продължава в последните дни на управление, когато създадохме парламентарна комисия за промени в Конституцията, която не се събра нито веднъж, за да направи съдебна реформа по какъвто и да било претекст или начин, ние щяхме да подкрепим това нещо. Но в момента да се изисква от българското Народно събрание да даде сила на брюкселски бюрократи, каквито и да са те, под каквато и да е било форма, да няма по никакъв начин отчетност на това какво правят, защо го правят и какво правят с българския съд и прокуратура, ние няма как да се съгласим. Да, ще подкрепим реформи, най-вероятно в следващия парламент – не тук и не сега, колкото и да прокламираха това управляващите до скоро, но не и под тази форма, която значи отказ от държавен суверенитет. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първоначалното ми намерение беше да взема участие в дебата по същество, но беше приключил преди това. Затова ще се възползвам от възможността да кажа няколко думи, като Ви благодаря за подкрепата. Мисля, че днес мнозинството подкрепи на първо четене един важен Законопроект – Законопроект, който е в изпълнение на задълженията на държавата да осигури ресурсно работата на Европейската прокуратура на територията на Република България. Това е Законопроект, който е подкрепен от Европейската прокуратура, има положително становище от нея и е оценено, че тези текстове съответстват изцяло с Регламент № 1939/2017 г., а именно Регламента, който създава Европейската прокуратура. Становището е в материалите към Законопроекта. През тази година имах две поредни срещи с госпожа Лаура Кьовеши. На първата тя постави един много важен въпрос: как България ще изпълни задължението си да създаде организационни условия, добри условия за работата на европейските делегирани прокурори. Ще направя една скоба – много се говори за структурата на Европейската прокуратура, но да припомня, че тя действа на централизирано ниво и на децентрализирано ниво. Децентрализирано ниво с европейските делегирани прокурори на територията на всяка една от държавите членки. Администрацията на Европейската прокуратура обслужва само Европейската прокуратура на централизирано ниво. На децентрализирано ниво задължение на държавите членки е да осигурят ресурсите. Също така разходите по разследването се поемат от националните държави, само в изключителни случаи по решение на Европрокуратурата. Действията по разследването се поемат от бюджета на Европейската прокуратура. И да, това е проблем на Регламента, както заедно с още няколко други. Но Регламентът е в този вид и сега и ние трябва да го приложим. Да се върна на първата ми среща с госпожа Кьовеши. Тя поиска подкрепата на българската държава, за да не изпадат европейските делегирани прокурори в следната ситуация: да правят искане за назначаване на експертиза и Специализираната прокуратура да отказва. Това означава, че по този начин организирана работата, ние всъщност нарушаваме Регламента, който изисква Европейската прокуратура да действа самостоятелно, националните органи да ѝ оказват съдействие и съответно действията по разследването да бъдат извършени в координация с националните разследващи органи. Именно това решаваме с този законопроект – даваме им възможност, осигуряваме ги административно европейските делегирани прокурори, обезпечаваме ги финансово, създаваме добри работни условия, тоест разбирайте помещения. Не правим нов държавен орган, нито променяме структурата на Европейската прокуратура. Няма такава цел Законопроектът. И да, действително ограничаваме правомощията на главния прокурор спрямо европейските делегирани прокурори, но това го изпълняваме в изпълнение на специфичен текст от Регламента, а това е в чл. 6, който казва, че европейските делегирани прокурори, тоест въобще прокурорите от Европейската прокуратура не могат да търсят нито да приемат указания от никакви външни за Европейската прокуратура лица. Тоест, колеги, ние привеждаме нашия закон в съответствие с пряко прилагащия се закон. Затова Ви благодаря за подкрепата. Аз много внимателно слушах дебата и действително има елементи, които трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене. Благодаря за предложенията, включително и коментара на господин Балачев за техническата грешка в разпоредбата на една от точките на Законопроекта. Така че още веднъж благодаря. Министерството на правосъдието активно ще участва в дебата за прецизиране на разпоредбите между първо и второ четене. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Предлагам срокът по чл. 79, ал. 1 за предложения да бъде намален на 5 дни.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Надявам се всички от Вас да осъзнават сериозността, когато се правят промени в Закона за съдебната власт – същите не могат да се правят спешно, в спешен порядък, особено когато е бил налице толкова сериозен дебат на първо четене. Именно затова смятам, че срокът не бива да бъде намаляван, а би следвало даже да бъде увеличен. Така че аз ще предложа срокът да бъде увеличен на 14 дни най-малкото, за да може да се направят съответни предложения, които да са основани на един специфичен анализ на това какво се опитваме да направим, тъй като според мен доста хора днес в залата сякаш не успяха да разберат какво се прави с този законопроект, какви нови правомощия се дават и каква безотчетност се опитват да бъде създадена. Затова правя обратно предложение – даже искам срокът между първо и второ гласуване да бъде увеличен на 14 дни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-75, внесен от Деан Петков и група народни представители на 17 юни 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-96, внесен от Любомир Каримански, Ива Митева и Андрей Михайлов на 11 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 12 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочените законопроекти.“ (Шум в залата.)

Благодаря. „На заседанието присъстваха представителите на: Министерството на младежта и спорта: Радостин Василев – министър; Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Ирена Христова – началник на отдел „Процесуално законодателство“ в дирекция „Данъчна политика“, и Момчил Турлаков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; и на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“: Александър Тодоров – изпълнителен директор, и Рада Гьонова – директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“. От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-75, беше представен от Деян Петков, който посочи, че с предлаганите промени се дава възможност на държавния хазартен оператор Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ да разшири физическата мрежа от крайни точки за продажба и да ограничи предлагането на продуктите си само в поддържаната от него собствена приемателна мрежа. С цел разширяване портфолиото от игри, които Българският спортен тотализатор може да организира, се предлага да се допусне организирането на онлайн моментна лотария. Предлагат се промени в чл. 10 и чл. 10в от Закона за хазарта. Целта на Законопроекта е да се осигурят допълнителни финансови средства за Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Министърът на младежта и спорта господин Радостин Василев допълни, че със Законопроекта се отстраняват някои от грешките, допуснати при последното изменение на Закона за хазарта, като според изчисления на Министерството 1000 пункта на държавния хазартен оператор следва да затворят от 1 август 2022 г. Той подчерта, че е необходимо да се подкрепи дейността на Българския спортен тотализатор в посока да се използват възможностите за носене на печалба, а не на загуба. Становището на Министерството на младежта и спорта е, че подкрепя и двата внесени законопроекта. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В писмените си становища Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и Министерството на младежта и спорта подкрепят Законопроекта. Министерството на финансите подкрепя промените, предвиждащи разширяването на портфолиото на държавния хазартен оператор, отпадането на ограничението, считано от 8 юни 2022 г., той да организира хазартните игри само в собствени или наети пунктове с нает персонал, но под условие пунктовете да бъдат лимитирани като брой и в случаите, когато разпространението на хазартни игри не е организирано чрез собствени пунктове – разпространението от външни лица да бъде организирано при условията на франчайз. Подкрепят в разпоредбите на чл. 40 и в санкционната норма на чл. 116, ал. 1 от Закона за хазарта терминологично думите „спиране на дейността“ да се заменят с „преустановяване на дейността“. Не подкрепят останалите законодателни предложения. Считат, че те не са мотивирани, неясни са, нецелесъобразни, в противоречие с действащи норми от Закона, в разрез със защитата на уязвимите лица. Застават зад позицията, че рекламата на хазартните игри трябва да бъде социално отговорна и да предпазва от хазартна зависимост, особено младите хора, както и че е недопустимо рекламирането на спечелилия участник и спечелената сума в медиите, с което той ще бъде подложен на риск от рекет и изнудване. Според тях предлаганото допълнение в определението за „залог“ ще създаде риск от злоупотреби и възможности за избягване на плащането на държавните такси по чл. 30 от Закона за хазарта. От Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България не подкрепят Законопроекта относно § 1, § 3, § 5, § 6, § 9 и § 12. Приемат, че така формулирани, разпоредбите ще създадат дискриминация между организаторите на различните хазартни игри, ще се създаде затруднение в тълкуването на действителния смисъл на правните норми, зависимите лица ще се лишат от защита по отношение на определени хазартни игри и ще се облекчи положението на определени хазартни игри. Отделно от изложените от тях аргументи, подкрепят и становището на Министерството на финансите. От името на вносителя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-96, беше представен от господин Любомир Каримански. Той посочи, че Законопроектът се фокусира изцяло върху запазването на тотопунктовете на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ от август 2022 г. Важното е, че с предложеното допълнение на чл. 10в, ал. 3 от Законопроекта се предвижда всяко лице, което има проблеми с хазарта, както и лица, податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост, ще могат да поискат да не бъдат допуснати до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта и до хазартните игри, организирани онлайн. В същото време и въз основа на направен анализ от Министерството на финансите се предлага тотопунктовете да се лимитират от 5000 на 3000. Според анализа общият принос на външната мрежа към постъпленията е 15% от постъпленията от числови игри, което за тази година е приблизително 15 млн. лв. за тото игри. По отношение на разходите за издръжка – от месец януари до месец май 2022 г. средномесечно 1 пункт вътрешна мрежа има преки разходи от 3431 лв., или общо за всички – 2 178 685 лв. От месец януари до месец май 2022 г. пункт външна мрежа средномесечно има разходи от 476 лв. В случай че се приеме предложението за 3000 пункта, очакваните приходи на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ за текущата година ще са 310 млн. лв., за 2023 г. – 330 млн. лв., и за 2024 г. – 401 млн. лв. Професор Румен Гечев изрази позиция, че трябва да се спаси Българският спортен тотализатор и усилията трябва да бъдат насочени натам, а другите промени следва да се обсъждат по-нататък. Според него държавният хазартен оператор е държан настрана от бизнеса и затова реализира загуби. Господин Йордан Цонев заяви, че парламентарната му група ще подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-96, и няма да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-75. По този начин би се дало справедливо преимущество на Българския спортен тотализатор, като се отчита, че сега не е времето за други промени по Закона за хазарта. Госпожа Венеция Нецова-Ангова посочи, че акцентът трябва да е върху развитието на държавния хазартен оператор и тяхната парламентарна група ще подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-96. Господин Кирил Ананиев заяви, че по първия законопроект следва да се направят много и задълбочени анализи, а предложеният втори вариант на законопроект има подробни мотиви и неговата парламентарна група ще го подкрепи. Представителят на Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова отбеляза, че поддържат становището си по първия законопроект и подкрепят втория законопроект. Министър Радостин Василев подчерта, че единственият начин „Българският спортен тотализатор“ да остане стабилен е да продава билетчета извън собствените си пунктове и трябва да е равнопоставен с другите хазартни оператори. Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Любомир Каримански изрази притеснението, че с първия законопроект се връща уредбата на така нареченото „търкане на талончета“, което е предпоставка за развиване на хазартна зависимост в младото поколение, както и засяга податливи към хазартни игри лица. Освен това предлаганите промени в чл. 9, ал. 1 от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-75, следва да бъдат подложени на задълбочен дебат и да се реализират от правителство с широк хоризонт, за да може да се контролира ефективно. Не е предложено и отмяна на § 99 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, който беше предложен от господин Петков. (обн., ДВ, бр. …). Изрази позиция, че между първо и второ гласуване на втория законопроект ще внесат редакционни предложения. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси: – с 1 глас „за“, без „против“ и 18 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-75, внесен от Деян Петков и група народни представители на 17 юни 2022 г.; – c 18 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 47-254-01-96, внесен от Любомир Каримански, Ива Митева и Андрей Михайлов на 11 юли 2022 г.“ Благодаря.

Господин Председател, изключително интересни неща се случват в последните дни. При положение че управляващите все още постоянно повтарят мантрата как трябва този парламент да продължи да съществува, как те трябва да съставят правителство, за да може този парламент да приеме спешно 21 законопроекта, свързани с Плана за възстановяване, в същото време входират Законопроект за хазарта. Няма лошо. Важно е това нещо, което в момента обсъждаме, тъй като се касае да се запазят пунктовете, в които тотото е разположено. Парадоксът обаче не свършва дотук с приоритетите на все още управляващите ни. Когато в Комисията по финанси се обсъждаше законопроект, вкаран от „Продължаваме Промяната“, се случи така, че „Продължаваме Промяната“ не подкрепи собствения си законопроект. Не знам как точно това нещо си го обясняват те, как го обясняват и на своите избиратели и въобще как виждат това нещо в законодателната си дейност – вкарва се законопроект, който в Комисията не го подкрепят и не го искат. Не е за първи път, друг път също се е случвало, но истината е, че се вкара от тяхна страна законопроект, който освен запазването на тотопунктовете даваше възможност тотото, Българският спортен тотализатор, освен това, че запазва монопола си в разпространението на така наречените талончета, които се търкаха и даваха приходи от стотици милиони в бюджета, да могат да се разпространяват вече не само в тотопунктовете, а и на други места. Това беше едно от основните неща. На фона на крокодилските сълзи, образно казано, за този бюджет, който се прие, и се оплакват, че няма да има приходи, за да бъде изпълнено всичкото това нещо, което беше одобрено в залата, вкарват законопроект, който ще гарантира стотици милиони приходи, но в Комисията не го подкрепят. Само ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепи тяхното предложение. Те гласуваха заедно с всички други партии в парламента. Само парадокс – отбелязвам го. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че е важно, при положение че запазваме монопола на Българския спортен тотализатор за въпросните талончета, никой не предвижда в тези законопроекти това статукво да се промени, напротив, запазва се. И аз не мога да разбера защо те дадоха в последния момент такъв сигнал и, образно казано, се отказаха от всичкото това нещо, което предлагаха, и са входирали, и трябваше да се приеме. И щяха да получат одобрението на ВЪЗРАЖДАНЕ в това нещо. В момента обсъждаме техния Законопроект, който не мина в Комисията, мина съвсем друг, който просто отхвърля и не коментира талончетата, а запазване на това състояние, което е в момента. За мен не е нормално това нещо, което се случва. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим техния законопроект. Ще подкрепим и другия. Това не е проблем. Въпросът е, че когато даваш заявки, че искаш спешно да остане този парламент да работи и да промениш 21 закона, за да усвоиш едни средства по европейски програми, в същото време се занимаваш с други законопроекти, които не приемаш. Това е всичко друго, но не обмислени, целенасочени и управленски действия на политическа сила, която има претенции да управлява България. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, ако се бяхте запознали малко по-внимателно, в детайли, и бяхте сравнили предложението, направено от колегите за Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, в тяхното предложение Вие ще видите, че те предлагат чл. 9, ал. 1 да бъде изменена така, че да позволи отново търкането на билетчета свободно в цялата търговска мрежа. Това не можем да допуснем на този етап, без да знаем как това се контролира, без да знаем дали това няма да създаде концентрация в точно определени, било то франчайз обекти или други такива. Нямаме дебат по този въпрос. И аз не знам защо изобщо трябва да казваме, такава мотивация изобщо да изразяваме от тази трибуна, тъй като ние много ясно казваме в чл. 9, ал. 1 кои са уязвимите лица и как те трябва да бъдат спрени да продължават да бъдат уязвими. Там са изброени всички забрани. И тези забрани са изключително важни. Както и вкарваме онлайн лотарията в същата тази забрана. Иначе – да, съгласен съм, че може би ще се увеличи приходът, но Вие и ние няма как да знаем как ще бъдат контролирани всички тези билетчета по бензиностанции, в търговски мрежи и навсякъде. Това е едното нещо. И следващото, не сте обърнали най-вероятно внимание, че с § 99 се урежда именно продължаването на съществуването на тези тотопунктове, които ще могат да продължат дейността си след август месец. А този параграф изобщо отсъства от първия законопроект. Е, как тогава ще ги удължим?! Благодаря Ви.

Господин Каримански, фактът, че в момента дори с Вас водим този диалог, конструктивен, показва отношението на вносителите на въпросния законопроект. Това, за което наблегнах и което беше най-важното – за законодателната им сила и в този момент. По отношение на това конкретно, което казахте. Именно защото съм го чел, затова пак ще повторя, което е важно. Първо, това е на първо четене и, както знаете, между първо и второ четене всички тези проблеми, които повдигнахте, особено по втория, основния проблем за липсата в техния законопроект, между другото изключително неприятно ми е, че аз съм този, който трябва да защитава Законопроекта на „Продължаваме Промяната“.

Не го защитавай, бе!

Абсолютно. Без „бе“, господин Сабрутев. Запазете си възпитанието, моля Ви се. Не е лицеприятно аз да защитавам техния законопроект, но така или иначе в него има добри неща и затова съм тук. Парадоксът е, че те не искат да си защитят добрите неща. Иначе лошите, за това, основното, което казахте – липсата на този параграф, е нещо, което на второ четене би могло да се отстрани, да се допълни и да стане. По отношение на първото нещо, което изтъкнахте като довод. Пак казвам, и Вие го знаете, то е ясно написано – монополът на Държавната лотария за това нещо се запазва, никой няма друг достъп да продава такова нещо, такива талончета. Да, контролът на това къде, как и точно да стане по същия начин е детайл, който може да бъде отстранен, да бъде коригиран, да бъде вкаран в определени рамки при желание между първо и второ четене. И обсъдено. Така че това, което изтъкнахте като доводи, е факт, но не е проблем за отстраняване и приемане на този законопроект. За съжаление, в залата най-вероятно само ние ще го подкрепим, но оттам нататък всичко това, което казахте като доводи, аз мисля, че е нещо, което спокойно може да бъде отстранено при желание.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще хвърля яснота по поставените въпроси в моето изказване. С оглед на настоящата политическа обстановка и необходимостта в кратки срокове да се приемат ключови закони за изпълнение на реформите за усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост от „Продължаваме Промяната“, считаме, че във връзка с направените предложения по Закона за хазарта, спешната и важната задача е да предотвратим фалита на Българския спортен тотализатор и да запазим тотопунктовете. Знаете, че е заложено още през 2019 г. около 60% от пунктовете да затворят следващия месец. Смятаме, че това е неоправдано, и затова ще подкрепим тази мярка, която е належаща и трябва да се резолира в много кратки срокове. Тук трябва да се обърне внимание, че ще направим редакционни предложения по Законопроекта на господин Каримански по предложените параграфи между първо и второ четене. И накрая бих искала да споделя, че системните промени за ремоделиране на сектора смятаме, че е необходимо да бъдат паркирани на този етап предвид гореизложеното – неясния мандат на парламента, както и необходимостта да се фокусираме върху спешни и важни задачи като реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – ПВУ. И също така за тези системни реформи и ремоделиране е необходим широк дебат и обществено обсъждане. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангова, доколкото разбрах от Вашето изказване, липсва политическа воля от вносителите да продължат реформата в Спортния тотализатор така, както са я внесли. Така е и като гледам и самото гласуване на Комисията – дори и тези, които са го внесли, май няма да си го подкрепят. На мен ми стана любопитно, само че като казахте, че и да продължим с реформите по ПВУ. Много ми е любопитно да разбера, все пак аз го задавам този въпрос от известно време насам, кои са тези реформи? Защото до момента има една неяснота въобще какво се предвижда? Чуват се 22 закона. Впрочем на сайта на ИСУН 2020, а там не са 22 законопроектите, а са по-малко, от тях нито един не е в етап Народно събрание, тоест Министерският съвет пак не си е свършил работата. Тоест парламентът как да се съсредоточи върху реформи по законодателството, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, при положение че Министерският съвет не си е свършил работата? Освен ако не се появят народни представители, които в спешен порядък да започнат да внасят тези законопроекти. Това ще видим, дали тази практика ще се наложи. Колкото до самия законопроект, мисля, че колегите преди малко го казаха, в предложения от Вас текст реално това, което са искали да постигнат, всъщност го няма. А има съвсем различни неща, което означава, че може би, надявам се да не е така, но това е пак някакъв опит за лобистко законодателство – нещо, с което щяхте да се борите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Госпожо Ангова, аз пак не можах да направя връзката, както каза и колегата Гаджев, между Плана за възстановяване и устойчивост и предложения законопроект, който Вие като вносители сами няма да подкрепите. Понеже днес дебатираме и по двата законопроекта, които са предложени за изменение в Закона за хазарта, да подчертаем, че съществената част от Законопроекта на колегата Каримански и групата вносители, се припокрива с този, внесен от Вашата парламентарна група и други колеги. Въпросът беше и това дискутирахме на Бюджетната комисия: защо не подкрепихме мнозинството в първата част на предложения законопроект? Защото е внесен от група народни представители. Коментирахме, че правомощията и промените, които той предлага в своя състав, основен, засягат прекалено широк кръг обществени интереси и не е имало време за обществено обсъждане на Законопроекта – Вие също присъствахте. Но аналогията, която направихте с Плана за възстановяване и устойчивост и бързината, с която законопроекти, които да подкрепят усвояване на средствата от него, няма връзка с този законопроект. Доколкото втората част и вторият законопроект ще бъдат подкрепени, виждам, че и от Вашата парламентарна група се съгласява и така е правилно, за да дадем наистина възможност на Българския спортен тотализатор да продължи дейността си в обема и правомощията, които има, с даже леко разширяване. Но Планът за възстановяване и устойчивост, както каза и преждерепликиращият колега, няма връзка тук. За съжаление, от справката, която направихме с Министерския съвет по Плана, тепърва започва да се работи по тези 22 законопроекта, ако не ме лъже паметта, един или два тази седмица, които бяха по-скоро ратификации – не изменения в законодателството, бяха приети от Народното събрание. Но беше хубаво Министерският съвет, а и колегите от „Продължаваме Промяната“, да имате разписани срокове. И когато те бяха едно от условията за продължение на Ваше правителство, на Вашия мандат, беше да има ясна, разписана времева програма, с която да бъдат приети, за да бъдат предложени на Народното събрание. За съжаление, такава няма. Благодаря.

Благодаря Ви. Разбирам, господин Гаджев, че искате да изместите дебата по-скоро към Плана за възстановяване. Да, но поради аналогията, която направих, ще отговоря с информацията, която имам към момента. По отношение на реформите, които са заложени, те се намират, както Вие казахте, на сайта на ИСУН. Има актуална информация, която се обновява всеки ден. Като, да, има разлика между брой закони и законодателни предложения, 22 са законодателните предложения, законите, ако не се лъжа, са около 17. Можете да се запознаете с това. А на Бюджетната комисия вицепремиерът Василев обяви, че около 13 от законодателните предложения са в процес на готовност, така че не се тревожете, очаквайте ги. И също така исках да Ви споделя, че всъщност тези законодателни предложения трябва да се приемат до края на тази година. Не знам какво е Вашето очакване, как точно смятате, интересно ми е да разкажете за Вашия план – как го виждате за следващите месеци. И всъщност с това искам да адресирам, че наистина тези предложения и промени са много ключови и много важни. Не зная защо толкова сте се фокусирали върху тях. Може би част от тях Ви притесняват, особено във връзка с обществените поръчки, не знам, или с други? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Първо, искам да заявя за пореден път, че лично аз съм категоричен противник на всякакъв хазарт и споделям политиката на много страни – членки на Европейския съюз, и извън него, където хазартът е забранен, или ако е разрешен, той е разрешен в отделни градове. В това число и в САЩ, които са флагманът на свободната пазарна икономика, както знаете, това е силно ограничено. Но тъй като няма достатъчно противници на хазарта, а има достатъчно приятели, всъщност трябва да се съобразяваме с реалностите и да оптимизираме хазарта, така че той да е от полза на фиска, на българския бюджет, а чрез преразпределението на приходите, и на българската икономика, на българския спорт и за решаване на социални проблеми. Но, уважаеми колеги, предлагат се два проекта. Ние отново обсъдихме в парламентарната група – ще подкрепим и двата проекта, тъй като основната цел на проекта е да се гарантира интересът на държавната фирма в хазарта – Държавен спортен тотализатор, тъй като въобще не е техническа грешка, но при предишна корекция на закона мисля, че господин Симеонов предложи тази поправка, която трябваше, каква наглост бих казал аз, Държавният спортен тотализатор сега, на 8 август, трябваше да се закрият няколкостотин, мисля 1000 пункта на тотото, за да бъде още по-приятно и още по-обезпокоително за частния бизнес да си трупа печалбите. Освен това ние взехме отношение по този въпрос, тъй като да припомним, че според Агенцията за държавна и финансова инспекция, потвърдена от правителството на колегите от ГЕРБ и техните съюзници, и лично от премиера господин Борисов, те установиха, че с хазарта са откраднати към 700 млн. лв., 500 и няколко млн. лв. дължими такси, и заедно с лихвите – към 700 млн. лв. Това те сами оцениха. Тези пари към момента не са върнати. Освен това тези, които са пропуснали 700-те млн. лв. в полза на държавата, са заместник-министър на Министерството на икономиката тогава, заместник-министър на Министерството на правосъдието, офицер от ДАНС, директор от Националната агенция за приходите, шефът на Надзора на Комисията за хазарта, назначаван, директно предложен от министъра на финансите тогава. И какви са резултатите към момента? Парите ги няма, директорът от НАП, който беше представител дълги години, тихичко си даде оставката и се покри. Така се покри и офицерът от ДАНС, който, доколкото разбрах, е напуснал ДАНС и сега се занимава с частен бизнес. От хазарта има един-единствен човек, който е следствен оттогава, и да сте чули нещо? Няма да чуете, тъй като има чадър и той най-вероятно ще бъде покрит. Така че да припомня за огромния скандал за 700 милиона загуба. Второ, стана ясно, че фирмата „Държавна лотария“ години наред е държана умишлено в ъгъла, само в офисите на Държавната лотария, без да се бърка на широкия пазар на частните фирми. Освен това, както и рафинерията, това беше най-вероятно, почти съм сигурен, единствената лотарийна фирма в света, която беше на загуба. Не само че е била на загуба при Вашето управление, колеги от ГЕРБ, но тя даже е изплащала, така да се каже, осигурявала средства за награди в спорта. Тоест декапитализацията на фирмата е продължавала. Поради тази причина сега трябва да вземем решения, които да минимизират загубите. Едното е да запазим пунктовете на Държавния тотализатор, и второто, между първо и второ четене, аз мисля, че все още имаме шансове да увеличим полето на реализация на инструментите, на услугите, които предлага Държавният спортен тотализатор, защото някак си не ми дава мира това, че ние ще продължим да ограничаваме полето на продажби на такива хазартни инструменти от държавната фирма и ще оставим частните фирми да си разиграват коня така, както те искат. Тоест те да си усвояват печалбите, а пък държавната фирма да бъде държана в ъгъла. Така че там имаше една клауза в първия закон, която може при второ четене да бъде вкарана в закона, който предложиха колегите от ИТН, така че да осигурим оптимални условия и за държавната фирма, и за фиска, тъй като няма никакви гаранции, че частните фирми ще продължат и ще плащат в необходимия размер дължимото на българската хазна. И още една бележка, колеги. Тъй като казах, че по принцип хазартът е социално несправедлив, той създава зависимости, създава проблеми на хиляди семейства, не е възпитателен за младежите, но тук има един пункт, с който няма да се съглася. Няма как да ограничаваме държавната фирма тогава да не се търкат талончета, при положение че какво ще излезе? Значи, ако частна фирма продава талончетата и нашите деца ги търкат, това е много възпитателно, това е благородно, това е много хубаво, обаче ако талончето е издадено от държавната фирма, това е лошо, това не ги възпитава. Така че в заключение ще Ви кажа следното – познаваме се добре, уважаеми колеги! Стана дума за този бизнес и престъпното ограбване на българската хазна със 700 милиона. Разбрахме и за пълен съпорт, разбрахме за носене на средства, но не за това говорим в момента. Това, което искам да Ви кажа, е, че като слушах разискванията по двата закона тогава, като слушам и тук, трябва да Ви кажа, че някои хора въобще не мразят този частен хазартен бизнес. Тук са установени някакви връзки, които се опитват да влияят на нашите решения, тъй като става дума за стотици милиони левове. Така че, в заключение, нека да защитим държавния интерес, нека, ако се правят промени в Закона, да бъдат такива, че по принцип да ограничават хазарта. Тъй като, колеги, приходите от хазарта са големи, но не аз, специалисти са установили, че разходите по последиците от хазарта са много по-големи за държавата. Навсякъде по света хазартът върви с престъпност, с проституция, с измами, с наркотици. Това е известно на всички. Така че трябва да мислим за в бъдеще как да запазим интереса на българското общество и да опазим нашите деца и младежи от тези пагубни последствия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Гечев! Ще се хвана за Вашето последно изречение: „да опазим подрастващото поколение и младежите“. Много бих искала на залата да обясните, защото Вие сте вносител на този законопроект, заедно с господин Петков, мисля, че Деян Петков се казваше, ако бъркам името, се извинявам, който не можа да ни обясни на Комисия, но Вашата промяна в чл. 9 какво гласи? Не гласи ли точно обратното, което и Министерството на финансите го потвърждават – да не опазим младежта, децата и подрастващите, а напротив, да ги подтикнем? Затова бих искала, въпреки че ще Ви е кратко времето, да обясните точно чл. 9 на залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика ще бъде много кратка. Професор Гечев, в последните вече повече от две години не съществуват частни хазартни фирми, които да търкат билетчета. Спортният тотализатор е държавен монопол и като държавен монопол не се позволява на частни фирми да продават където и да било билетчета и да се търкат. Така че ние не сме в тази хипотеза. Нека да разглеждаме нещата така, както трябва да бъдат решени – последователно, съобразно това, което се предлага като норми в двата законопроекта. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, в Законопроекта, който сте подписал Вие като известен враг на хазарта в кавички, включително с колегите от „Продължаваме Промяната“, включително с председателя на Комисията по младежта в Народното събрание господин Ченчев, изрично се казва, че – ще помогна, като прочета чл. 9, който Вие сте подписал и сте внесъл в Народното събрание: „Забранява се организирането и разпространението на лотарийни игри с изключение на числова игра бинго, игра със залагания с резултати, спортни състезания, надбягване с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти в сгради, в които са разположени структури на държавна администрация, независимо от вида и собствеността им, както в учебни, лечебни и здравни заведения.“ Тоест в учебните заведения да може да се разполагат пунктове за хазартна игра. Това ли Ви е борбата? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Трябва да призная, първо, като стана дума за талончета и други, че никога не съм си пилеел времето, нямам време, имам по-важни неща, за да се правя на специалист по хазарта. Това, което Ви казах, е, че хазартът е вреден по мое дълбоко убеждение. Но след като е допуснат в законите на България, наша обща грижа е да видим как да минимизираме отрицателните ефекти. Не бива в никакви училища да се продават никакви талончета – тук нямаме никакво разминаване, но сега да Ви отговоря на въпроса. На заседанието на Бюджетната комисия изрично казах – колегите знаят, винаги съм подкрепял Министерството на финансите, когато става дума за защитаване на фиска, изрично подчертах, че съм изумен от този текст в мотивите на Министерството на финансите – направо съм изумен, където те пишат, че точно държавната фирма, ако разширява дейността си, ще бъде много зле педагогически за младото поколение. Чакайте сега! За българското Министерство на финансите хазартът може да се разширява, ако е от частни фирми, не може да се разширява, ако е от държавни фирми. Тук идеята е следната, и което споделям, че държавната фирма, след като е разрешен хазартът, трябва да може да оперира във всички сектори, където оперират и частните фирми. Откъде накъде ще ограничаваме пазарната конкуренция в полза на частните фирми? След като частните фирми ограбиха българския народ с помощта на бившето правителство, според което откраднаха 700 млн. лв. … (Реплики от народния представител Александър Иванов.) Не, това са факти, които Вие сте изнесли, така че да оставим сега частните фирми без допълнителна конкуренция от държавата. Пак повтарям, държавна фирма, която беше на загуба – и тук не искам да споменавам за мои въпроси към Ваши министри, които тук се чудеха какво да отговарят, защо има държавна фирма, лотарийна, която е на загуба? Така че да не влизаме в това поле. От тази гледна точка, пак казвам, ако ще съществува хазартът, той трябва да бъде под непрекъснат, засилен и безапелационен контрол на държавата, да се ограничи въздействието върху младите хора, да не се допускат хора със зависимости, да си плащат таксите, както се плащат по целия свят. Накрая, ако можем да закрием този сектор, още по-добре. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Благодаря, господин Чолаков, Вие ще ме допълните след това. Колеги, първо искам само да Ви разкажа по-точно какво се случи в Бюджетната комисия. В Бюджетната комисия вносителят на Законопроекта – първият вносител, ако греша, може да ме поправи и самият вносител, и колегите не успя да обясни какво точно предлага с този законопроект. Единственото, което каза, има и стенограма, ами отнася се за тотото нещо. Дотук това се случи. След това един министър в оставка се наложи да му помогне и да дообясни какво се случва в този законопроект. Искам да Ви подчертая защо ние няма да подкрепим Законопроекта, предложен от Деян Петков и група народни представители. Ще Ви зачета много кратко: „Чл. 9, ал. 1 в сегашния текст: „Забранява се организирането на хазартни игри в сградите на прилежащите им площи, публична държавна собственост – и така нататък – в които са разположени структури на държавна администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и със собствените обекти без нотариално заверено писмо съгласие на всички съсобственици в жилищни сгради и в режим на етажна собственост, без решение на Общото събрание на собствениците, взети по реда на Закона за управление на етажната собственост.“ Ще Ви зачета сегашния текст. Освен че господин Каримански каза хазартните игри с какво се заменят и с търкащите билетчета се пише: „Забранява се организирането, разпространението на лотарийни билети, игри с изключение – няма да чета нататък – в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, както и в учебните, лечебните и здравните заведения.“ Така прочетено заедно със становището на Министерството на финансите, а ние пак твърдим, че това не ограничава младежта и подрастващото поколение. Напротив, дори дава и разрешение в блока без разрешение на етажната собственост да се случват тези неща. Много ще се радвам, ако вносителят – първият вносител, все пак дойде на тази трибуна и разкаже какво точно е внесъл и какво гласи този законопроект? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Димова, каквито и призиви да отправяте от трибуната да излезе Деян Петков да обясни, той няма да може да го направи, защото този закон не е писан от него, а е писан най вероятно от Радостин Василев – бившият министър на спорта, който, както знаем е изключително морален, не е фурнаджийска лопата и не е предател. В този закон не е вкарал текстове, които да изкушават младите хора да се занимават с хазарт и изобщо не позволява това да се случва в училища и болници. Най-вероятно го е направил абсолютно ей така, без да приемем, че някой ще се възползва от това, а той не знае, и то се е случило случайно. Така че господин Деян Петков не знае какво е подписал. Той не го е чел и не може и да го обясни според мен. Ако може, да ме опровергае, нека да излезе и да обясни какъв е смисълът на Закона и как предпазва младежта? Що се отнася до колегите от БСП. Хубаво е да подкрепите Законопроекта на „Има такъв народ“, за да не изпадате в глупавата ситуация да твърдите, че хазартът има отвратителна социална функция, а същевременно гласувате и Законопроект, който позволява да се търкат талончета навсякъде. Знаете какъв проблем беше и каква зависимост носи, но пак Ви казвам, този закон – вносителят, който стои най-отпред, той дълго време не говореше в този парламент. Сега бих искал да го чуя как ще го обясни. Може би трябва да извика Радостин да му каже какво да каже.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Димова, спомням си много ясно в Комисията какво говорихме. Вие бяхте запознати с мотивите по Законопроекта и аз акцентирах върху това, че всъщност основното нещо, което трябва да направим, е да спасим тези тотопунктове от затваряне. Каквото и да правите и за каквито думи да се хващате Вие и Вашите колеги, това не променя факта, че през всичките тези години на Вашето управление частният бизнес е бил толериран спрямо държавния. Господин Гечев каза доста от нещата. Няма смисъл да го повтарям. И според мен това е основното, върху което трябва да се фокусираме – на тези 1000 семейства да останат техните близки на работа и тези тотопунктове да продължат да работят. А на господин Йорданов – това е просто гласът на разочарованието, който остава в миналото. (Ръкопляскания от Нечленуващи в ПГ.)

Благодаря, господин Председател. Колеги, благодаря на господин Петков. Това чухме и в Бюджетна комисия: „Госпожо Димова, запознали сте се с мотивите, става въпрос за тотото, пред Вас са.“ Ако така внасяме законопроекти, и то толкова важен Законопроект за хазарта, който заслужава обществено обсъждане от всички, а не на крак, колеги, оставям на Вашата съвест дали ще го подкрепите. Благодаря Ви, господин Петков, че все пак и залата видя всичко това.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основната цел на Българския спортен тотализатор е да осигурява средства за финансиране на обществените политики в областта на физическото възпитание и спорта и културата в страната. Бюджетът на Министерството на младежта и спорта е в изключително пряка зависимост от годишния оборот, който Българският спортен тотализатор реализира. Отчисленията от страна Българския спортен тотализатор към Министерството на младежта и спорта са 18% от годишния приход, като 10% от тях, или 1,8% от приходите, отиват във фонд „Култура“ и 10% за изграждане на спортна инфраструктура в училищата. Тези отчисления представляват около 40% от бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020-а и 2021 г., примерно. Независимо от факта, че действащият закон за хазарта предоставя монополна възможност на Българския спортен тотализатор за организирането на моментни лотарийни и тото игри, са налице множество ограничения и пречки за осъществяване на дейността в оптимален обем. Основната пречка е свързана с ограниченията на Българския спортен тотализатор да извършва дейността си чрез свободно разпространяване на продуктите си в подходящи търговски обекти и само в поддържаната от него собствена приемателна мрежа. С одобрен от Комисията по бюджет и финанси Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от господин Каримански и група народни представители, се отстраняват някои от пропуските, допуснати при последното изменение на Закона за хазарта, които ще доведат до затваряне на близо 1000 пункта на държавния хазартен оператор от 7 август 2022 г. В момента Българският спортен тотализатор разполага с 640 собствени пункта за залози и 960 на партньори. За сведение частните оператори, предлагащи моментни лотарийни игри на пазара през 2019 г. разполагаха с близо 14 хиляди физически точки за продажбата на талони, през които реализираха оборот от порядъка на милиард и половина лева. Считам, че основната задача да бъде запазена финансовата стабилност на Българския спортен тотализатор и да се осигурят допълнителни финансови средства за тотализатора, а оттам и за бюджета на Министерството на младежта и спорта, Фонд „Култура“ и за изграждане на училищна спортна инфраструктура ще бъде изпълнена след приемане на предложения от господин Каримански проект. Предложението дава възможност на предприятието да оптимизира и модернизира търговската си мрежа. Даването на възможност на Българския спортен тотализатор да реализира дейността си извън собствените си пунктове за залози в рамките на 3 хиляди обекта ще даде възможност за достигане на приходи от над 350 млн. лв. още през следващата година. За сравнение оборотът на тотализатора за 2020 г. е 245 милиона, а за 2021 г. 289 милиона общи приходи. Това ще доведе до отчисления на близо 70 милиона към Министерството на младежта и спорта и Фонд „Култура“. Предложените промени на чл. 13, ал. 1 в Законопроекта на господин Каримански разширяват обхвата на хазартните игри, организирани от Българския спортен тотализатор. Спортният тотализатор ще може да организира игри със залагания върху случайни събития, със залагания, свързани с познаване на факти. Разширяването на портфолиото на Българския спортен тотализатор ще даде допълнителна възможност на предприятието за увеличаване на приходите и постигане на финансова стабилност. Предлаганите промени в първия законопроект на господин Деян Петков и група народни представители, отхвърлен от Комисията по бюджет и финанси, би трябвало да бъдат подложени на изключително задълбочен анализ и дебат за постигане на по-ефективен контрол от страна на държавата и считам, че не са от първа необходимост за постигане на финансова стабилност на предприятието. Затова Ви призовавам да подкрепим Законопроекта на господин Каримански, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси, като смятам, че той е оптимален и адекватен към потребностите на Българския спортен тотализатор в момента. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кралев! Вие бяхте министър на младежта и спорта и ни запознахте с Вашето мнение кой закон трябва да се гласува и кой не. На мен ми е интересна връзката между хазарт, за да привлечем пари и да можем да ги насочим към спорт и младежи, нали това е идеята всъщност на Спортния тотализатор. Интересно ми е да чуя от Вас като дългогодишен министър на спорта, мислите ли, че всъщност младежите в момента извършват повече хазарт или извършват повече спорт като цяло? Единият от огромните проблеми в България е, че нашите младежи, за съжаление, се занимават повече с хазарт. И не говоря за тотото, не съм виждал да пускат тото, но да играят на ротативки и на всякакъв друг хазарт съм виждал. Много ми е интересно Вие като министър, който се изказа конкретно по темата хазарт, какво мислите по тези въпроси. В какво състояние в момента е младежта относно хазарта, който е огромен бич на нашето общество. Тъй като сте се занимавали с политики, с налагане на нещо, което трябва да се случва за младежите. Аз мисля, че в момента, за съжаление, в България нашите младежи се занимават повече с хазарт, отколкото със спорт и това се дължи на политики, които е трябвало Вие да наложите. Аз например… пак ми е интересно да чуя Вашето мнение – аз например, бих забранил реклама на хазарт по национални медии. Какво е Вашето мнение за това да се рекламира всякаква форма на хазарт по телевизии, по вестници и така нататък. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Това е забранено!“) Не казвам да затворим частен бизнес, нека (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) си има бизнес хазарт, но не мисля, че в момента нашите младежи мислят повече за спорт. За съжаление, мислят повече за хазарт, така че като един дългогодишен министър, ми е интересно какво мислите по въпроса. Благодаря.

Не, към господин Кралев.

Господин Председател, аз правя реплика към изказването на господин Кралев – той се изказа. Правя реплика към него, в крайна сметка познавам Правилника. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кралев, доколкото съм запознат, частни оператори на хазартни игри извън онлайн няма от няколко години, включително е забранена и рекламата на хазарт. Искам да ми помогнете да разбера внесения от „Продължаваме Промяната“, БСП и независимите законопроект, искам да Ви прочета, или по-скоро да Ви цитирам, подчертаните части в мотивите. Като човек, който е бил министър на младежта и спорта, как намирате тези изречения? Първо подчертано: „С предложените промени ще се повиши доверието на широката общественост в дейността, осъществявана от хазартните оператори.“ (Смях от ГЕРБ-СДС.) Това е много подкрепящо борбата с хазарта. Това е в мотивите, подписани от n на брой представители от „Продължаваме Промяната“, БСП и независимите. Следващ абзац: За да може да се улесни достъпът на населението до хазартни игри (шум и реплики от ГЕРБ-СДС, частични ръкопляскания), които се квалифицират от групата на така наречения мек хазарт, счита се, че това са игрите, които не изискват големи залози за участие в тях, следователно се създава по-малка хазартна зависимост – според вносителите, както и да се ограничи масовото събиране на лични данни на физическите лица, се предлагат промени, които да улеснят хората, които предлагат хазартни услуги. Разширяването на портфолиото на Българския спортен тотализатор – добре, но като се борим с хазартната зависимост, изрично се казва, че въпросният законопроект цели да се даде възможност да се увеличи достъпът до хазартни игри и физическият достъп, през физическата мрежа и крайни точки за продажба, за да може да стигнем 1725 души на хазартен пункт. Това са го написали в мотивите колегите от „Продължаваме Промяната“, БСП и независимите. За мен подобни мотиви са скандални. Подобно законодателство, което впрочем разрешава дори и в училища да бъдат отваряни (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) хазартни пунктове, е недопустимо. Искам като човек, който е доста по-опитен в сферата от мен, да обясните дали всъщност това е правилно законодателство. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Кралев, поправете ме, ако греша, но мисля, че Вие бяхте министър на спорта по времето, когато тотото регистрира 700 милиона загуби, Вие бяхте министър на спорта, по времето когато господин Симеонов направи тази поправка, която сега ние поправяме. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да излизате тук от трибуната и да говорите някакви такива неща – градивна критика под някаква форма, според мен е висша форма на лицемерие. Аз не бих си позволил да ходя по улиците на Ваше място, а не да говоря от трибуната на Народното събрание. Благодаря.

Господин Йорданов, наистина този човек не знае какво говори. Не че съм се съмнявал във Вашите думи, но поредната проява на некомпетентност – какви 700 милиона? Какви загуби? Можете да си стоите там, да Ви напишат на листчето, да си кажете думичките и да приключваме с тази драма. (Обръща се към народния представител Деян Петков.) Няма 700 млн. лв. загуби за Българския спортен тотализатор и никога не е имало. Относно репликата на господин Ананиев. Господин Ананиев, няма водена такава статистика или такова социологическо проучване дали българските младежи се занимават повече с хазартни игри. Правили сме изследване какво е отношението на българските младежи към спорта и тяхната ангажираност към него. Дебатът в момента не е „за“ или „против“ разрешаването на хазарта в България, тук говорим за едно простичко нещо. Бюджетът на Министерството на младежта и спорта е изключително зависим от работата на Спортния тотализатор, от приходите, които той ще реализира, от години е така. Може би това е единственото министерство, чийто бюджет е функция на дейността на дадено предприятие. И тук говорим в момента как да се запази структурата на това предприятие, да се помогне да се оптимизира или не мрежата. И затова смятам, че Законопроектът, предложен от господин Каримански, е изключително консервативен и адекватен на конкретните нужди – едновременно да се запази конкурентоспособността на Българския спортен тотализатор, без безконтролно да се навлиза в този пазар, да се разрешава безконтролна реклама или безконтролно нарастване на физическите точки за продажба. Както отбелязах, тук става въпрос за максимум 3000 точки при наличието на 14 хиляди само преди няколко години. Иначе относно политиките, които сме провеждали, много сериозни кампании бяха направени през последните години относно превенция за различните видове зависимости, кампании, проведени от Министерството на младежта и спорта – това е отделна тема, по която с удоволствие ще дискутираме, мисля, че и сегашното управление на Министерството продължава тази програма, така че двете неща са коренно различни. Едно е отношението към хазарта като цяло и зависимостта на младежите към него, съвсем друго е зависимостта на Министерството на младежта и спорта от Спортния тотализатор. Така че в случая ние сме принудени и сме длъжни да защитим интереса на държавното предприятие. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми колеги, прави ли Ви впечатление, че този дебат се люшка през цялото време между моралния аспект на въпроса и финансовия и някак си не можем да уцелим ваксата, защото според мен вносителите особено на първия проект се чувстват неудобно. Колеги, откровено Ви казвам, вносителите от ПП на първия проект, бяхме много смутени, бяхме много смутени, когато видяхме какъв законопроект внасяте. Аз, честно казано, не съм очаквал от Вас да внасяте изменение на Закона за хазарта, след всички заявки за реформа, ново начало, морал, 22 закона, План за възстановяване и устойчивост, дневния ред на обществото и изведнъж Закон за хазарта, и то, както чуваме, с много смущаващи мотиви от рода на, че трябва да стимулираме хората, да улесняваме достъпа, да разширяваме и прочее. Разбирам, че господин Каримански и вносителите на втория законопроект всъщност са се опитали да компенсират Вашата грешка или да кажем това, което сте се опитали да направите, и да минимизират удара, който е щял да бъде нанесен, ако щете върху морала, за който така напоително говорите. Учуден съм също защо Министерството на финансите не е внесло този закон, както си е най-логично да го внесе то. Откъде накъде Вие, народни представители, млади хора от ПП, ще се занимавате с хазарт? Пак казвам: нелепо е, необяснимо откъдето и да го погледнем. Някой Ви е употребил, слава богу, че, пак казвам, господин Каримански с неговите колеги в момента се опитват да компенсират и да спрат възможното по-лошо развитие. Аз обаче, колеги, искам да заостря дебата върху моралния му компонент и върху моралния му аспект, защото, вижте, общественото богатство, поне ние така сме учили в учебниците, се създава с труд, трудът е в основата на общественото благосъстояние, не е хазартът. Ние, за съжаление, сякаш прекалено много се възбуждаме от тази тема или в още по-лошия случай ние сме станали цинични до степен, в която вярваме в максимата, че парите не миришат. Не, има пари, които миришат, има пари, които е по-добре да не ги взимаш, защото, както каза и господин Гечев: хазартът води след себе си толкова рискове за обществото, че може да се окаже и най-вероятно се оказва, че загубите за обществото са по-големи от възможните приходи за бюджета, но този фискализъм нас ни убива и е време да започнем да го преосмисляме. Ако искате ценностна промяна, ето това е ценностната промяна в съзнанията ни. За нас кое е по-важно – децата или бюджетът, защото, ако се окаже, че бюджетът е по-важен от децата, то това общество няма бъдеще и няма смисъл да си го приказваме. Наистина искам още веднъж да се обърна към колегите от ПП, защото Вие сте млади хора, ние имаме деца, някои от нас имаме и внуци вече, слава богу, някак си ги опазихме в бурите на прехода. Не знам Вие, младите хора, ще имате деца, за Вас има ли значение те ще имат ли лесен достъп до хазарт? В смисъл, искате ли Вашите деца да имат лесен достъп до хазарта? Или дайте сега да вземем парите в бюджета, там някакви пари, някакви приходоизточници, а след това ще му мислим. След това, колеги, винаги е късно. Непрекъснато в съзнанието ми изникват сцени, ако щете от криминалните филми, които сме гледали, в които криминални босове – то е фикция, ама е от живота, криминални босове казват, че не са съгласни на техните деца да се продават наркотици, не са съгласни на децата да се продават наркотици, не са съгласни децата да се занимават с пороци. Самите бандити искат техните деца да бъдат охранѐни. Ние искаме ли нашите деца да бъдат охранѐни? В смисъл защо ги излагаме на всички пороци? Защо го правим? С което искам да завърша и да Ви кажа следното: следващият път, когато някой реши да внася изменение на Закона за хазарта с най-добри намерения – ето, виждаме тук, аз съм съгласен, между другото, нямам абсолютно нищо против, нямам абсолютно нищо против, че Държавният спортен тотализатор, Държавната лотария трябва, ако не да има предимството, най-малко равен конкурентен статут с останалите частни оператори, но въпросът не е в това. Въпросът е, колеги, че ние в момента говорим как ще е много страшно, ако пунктовете от 1500 се намалят на 600 и затова ще ги направим, ще дадем възможност да са 3000, като вижте какви хора сме, те няма да са 5000, а ще са само 3000 все пак и аз се питам: има ли в България 3000 книжарници? Защо не се погрижихме да има 3000 книжарници, а се грижим за 3000 тото пункта, а частните пък 14 хиляди, както и да е. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Вижте, това са въпроси, ако щете към самия мен, към нас, не обвинявам никого. Става дума за начина ни на мислене и дали ние сме в състояние да започнем да го променяме, да разграничаваме между добро и зло, да решаваме кое е добро за децата и да им даваме това, което е добро, и да ги опазваме от това, което смятаме, че е зло, да решим, че има пари, които миришат, и че има пари, които няма да ги взимаме каквото и да ни струва това, че ще ги изгладуваме, че спорта ще го финансираме с пари за спорта, а няма да разчитаме на пороците да финансират спорта. Аз поне така го разбирам и не виждам къде е проблемът. И молбата ми, с която завършвам, е следващия път, в който някой реши да внася изменения на Закона за хазарта, с които да либерализира или там да го улесни, или да увеличи приходите в бюджета, или нещо друго, много Ви моля наистина, едновременно с това да сложи механизми – ето така, да видим вътре баланса в Законопроекта – парите срещу морала, как ограничаваме рекламата. Вие знаете, че българските медии в голямата си част не могат без парите от хазартната реклама. Това е също тема, върху която трябва да се мисли. Ако ние искаме да имаме независими медии, ако искаме да имаме почтени медии, ако искаме да имаме свободни медии, ние трябва да направим така, че те да получават източници на финансиране, различни от порока, различни от пропагандирането на грехове. Това е също задача към Закона за хазарта, която просто трябва да я имаме предвид в общата картина. Апелът ми е: дайте да гледаме на хазарта и изобщо на тази тема като на морален въпрос, на първо място, а не като финансов. И сменим ли ракурса, започнем ли да го гледаме през тази призма, ще видите как много други неща ще започнат да се подреждат. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Чолаков, след това наистина морално изказване, призив за висок морал в парламента и учудването от това, че някой си е позволил да внесе Закон за хазарта, в който ще се променя тотото да има 100 пункта – 12 години ГЕРБ управлява България (силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС), направихте казино на всеки ъгъл, господин Чолаков, казината са повече от библиотеките, повече от поликлиниките, повече от хлебарниците, повече от магазините за мляко. Няма кръстовище, където да няма поне две казина. И не тотото и не талончето, което се търка, е големият проблем за децата, големият проблем са машинките, казината – там е големият проблем. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Вие искате сега да махнем талончетата и да ги вкараме всичките тези наши деца, за които говорите, в казината. Хайде заедно с Вас да напишем закон за забрана на казината, искате ли, и да го внесем заедно? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Заедно! Сега Ви отправям покана да внесем такъв законопроект, защото 12 години ГЕРБ това направи. Спомнете си, колеги от ГЕРБ, как гласувахте, когато беше предложено да бъде закрита частната лотария. Спомнете си как гласувахте от Вас, заедно с „Патриотичния фронт“. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Да, спомнете си как гласува тогава пленарната зала. Да, знам, но с каква цел ги затворихте? С каква цел ги затворихте?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Само задавам въпроси. Така че, господин Чолаков, когато отправяте призивите за морал, спомнете си, пак казвам – Вие не сте бил в тази зала, Вие не сте бил и в тази партия, която го е направила, но направихте на всеки ъгъл да има казино, всеки един човек, всеки един работещ да си даде и последните пари, които изкарва – строител, таксиметров шофьор, продавач, учител, да си даде парите там, в казиното, на машинката и една част в тотото. Само че тази част от тотото отиваха за спорта, а онази част, за която говоря, отиваха в нечии спомоществователи. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Чолаков, малко ме обърквате от ГЕРБ. Вие говорите за морал, в дупликата към мен господин Кралев говореше за бюджет, което звучеше логично, че ако тотото трябва да генерира някакъв бюджет, за да се подпомогне спортът и младежта и всъщност това е начинът, може би трябва да се мисли по какъв начин само чрез тото да се генерира такъв приход и да се подпомага младежта и спортът, но Вие говорите изцяло за морал, обръщате се към младите хора от ПП – така едно леко назидателно говорене. Може би сте отскоро в ГЕРБ и може би затова Ви пускат да говорите повече на трибуната, но не забравяйте търкащата революция, която се случи по време на управлението на ГЕРБ, където хората бяха изтрещели да търкат талончета непрекъснато и това нещо беше оставено да се вихри с години, така че не излизайте да говорите за морал по тази тема. Просто по-добре да се замълчи. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз очаквах от господин Чолаков да каже, че пак Иван Костов е виновен и за тотото, но иначе репликата ми ще бъде много кратка. Понеже ГЕРБ бяха много против хазарта, затова занулиха Ивааа…, Васил Божков, извинявам се, за малко да сбъркам. Затова го занулихте Божков, понеже бяхте против хазарта. (Силен шум и реплики.)

Не съм бил в парламента наистина, но колегите ми припомнят, че талончетата ги е пуснал Орешарски, а ги е спряло правителството на ГЕРБ. (Силен шум и реплики.)

Чакам да се успокои залата, господин Председател. Това, което обаче знам, колеги, защото ми е направило впечатление. Знаете ли кой беше първият закон, който внесе правителството на НДСВ, когато спечели изборите 2001 г.? Първият закон в парламента?! Борислав Цеков внесе Закон за вероизповеданията, беше принуден да го изтегли и на следващия ден беше внесено едно изменение на Закона за хазарта. Няма да го забравя – 2001 г., между другото, трябва да проверя 1998 г. дали първият закон не е внесен – пак Закон за хазарта. Правителството на Сергей Станишев – 2007 г. ли беше? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „2005-а или девета.“) А, 2005-а! Много ми беше интересно кой ще бъде първият закон, който ще внесе. Не беше за хазарта. Вторият закон, който внесе, беше изменение на Закона за хазарта. Колеги, господин Свиленски, много е дълга тази история, много. Няколко пъти помолих, сега ще помоля пак. Значи, България не е започнала преди 12 години. Проблемите, с които се сблъскваме, не са генерирани през тези 12 години или не са започнали в тези 12 години, те започват в началото на прехода. Аз наистина си мисля, че един ден трябва да седнем и съвсем спокойно да започнем да си говорим за целия преход, да говорим за 90-те години, за мафиотските босове, за как стартира хазартът, за банка „Магура“ и за всичките тези неща, защото в крайна сметка ще се окаже, както неведнъж обръщам внимание, че през последните 12 години някои процеси, слава богу, започнаха да бъдат овладявани, чието начало лежи в 90-те години. Ако искаме да сме честни, ние трябва наистина да ревизираме целия преход, да говорим за целия преход, да говорим за всички грешки, които са допуснати, и да не се фиксираме върху последните 12 години, защото от тази трънка няма да излезе заек. Заекът е заровен по-надълбоко и Вие всички го знаете по-добре, от мен го знаете по-добре. Няма смисъл да опитваме с тези разговори повече – не ни водят доникъде. Приятно ми е, между другото, че понякога сякаш наистина играя ролята на лакмусов тест, правя изказване и виждам как определени хора се възбуждат, излизат и започват да ме обиждат. За мен това, колеги, е комплимент. Това означава, че това, което съм казал, е подействало, за което Ви благодаря.

Господин Председател, аз знам, че е навик на колеги, като излязат тук по начина на водене, да се обръщат към председателя и да го молят да се говорело от тази трибуна само истини. Аз няма да направя това. Аз ще се обърна към председателя. Обръщайте се към колегите, които излизат да говорят от тази трибуна, да обявяват конфликт на интереси. На някои хора целите им кампании бяха финансирани от Божков, на някои хора протестите им бяха финансирани от Божков. И сега да обвиняват нас, че ние сме закрили бизнеса на Божков. И да не го кажат и да не ни похвалят за това е разбираемо, но просто ги молете да излизат и да казват: „Имаме конфликт на интереси, имаше разговори по телефона с него, нямаше разговори по телефона с него.“ Ей тези нещица – прости, обикновени и нормални, а не да говорите на нас, които отнесохме цялата парса за това, че спряхме търкането на билетчета, какви сме били в хазарта! Кой го внася този закон за хазарта, че ни говорите назидателно от тук, колеги, аз не мога да разбера?! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Точно във Вас пък не се съмнявам, че знаете много неща, защото сте председател и на Вътрешната комисия, и в Службите сте били доста нависоко. Вие, ако не знаете, не знам кой?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Още когато прегледах в сряда Програмата, която приехме за настоящата пленарна седмица, нямаше как да не забележа, че точката с тези два законопроекта сочеше ясно датите на внасянето им – първият 17.06.2022 г., вторият, буквално онзиден, 11.07.2022 г. Това, че внасяме за разглеждане законопроекти в спешен порядък, когато те са предложени от народни представители от управляващата коалиция, няма нищо лошо. Но държа да кажа, че е много порочна практика, когато се внасят законопроекти – и тъй като управляващото мнозинство ръководи и комисиите и им се дава бърза писта да минават доклади от комисиите, това е много порочна практика след това самите партии вносители на тези законопроекти да не ги подкрепят в комисиите, впоследствие и в пленарната зала, както се е случило в Бюджетната комисия, касателно Законопроекта с вносители Деян Петков и група народни представители, където членовете на комисията от „Продължаваме Промяната“ са гласували „въздържал се“. Ще Ви помоля, уважаеми колеги, когато решите да внасяте подобни законопроекти, от които впоследствие да се откажете и да се налага ние от ВЪЗРАЖДАНЕ да гласуваме за идеи, които са добри в тези законопроекти, да прецените, че парламентарното време не следва да се губи просто за проба – грешка или за неизлъчени пазарлъци, особено касателно такива законопроекти, които уреждат хазарта и хазартната дейност в Република България. Пък и не само тях, ние вчера видяхме още един пример. В продължение на две години от „Демократична България“ говореха как искат да се борят с монопола на „Лукойл“, че искат да разследват „Лукойл“ и когато дойде време за създаване на временна комисия, те гласуваха против. Това не мога да си го обясня – лозунгите едни, накрая, дето се казва, по гласуването ще ги познаете. Сигурен съм, че сега ще се случи така и със същия законопроект от страна на „Продължаваме Промяната“, които са част от вносителите на първия законопроект. Не са го подкрепили в комисия, сега няма да си го подкрепят и в залата. Какъв е този парламентаризъм, колеги? Затова ли си прокарвате законопроекти, внесени на 16 юни? Моля Ви, подходете по-сериозно в оставащите две седмици парламентарен живот на този парламент, преди да го разпуснем на 2 август. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз много се чудих дали да взема думата по тези два законопроекта, тъй като съм участвала в работата 2020 г. по Законопроекта за хазарта и до пълната забрана на извършване на хазартна дейност. Господин Петров, не сте прав. Първо, законопроектите се гледат в спешен порядък, тъй като има един § 99 – точно от този законопроект от 2020 г., съгласно който от 8 август ще спре търкането навсякъде, тоест трябва да се затвори и Българският спортен тотализатор в тази му част, тоест нашият законопроект – на „Има такъв народ“, цели точно това, да може да даде възможност да продължи тази дейност в държавното предприятие, тъй като съгласно този § 99 от 8 август това може да се случва в пунктове на Спортния тотализатор, но само със собствен нает персонал. Големи бяха дебатите още 2020 г. за този текст. Да, беше по предложение на Валери Симеонов и благодарение на него общо взето се случи този законопроект. Но това доведе до крайност, защото наистина Българският спортен тотализатор няма как да осигури толкова много хора, да наеме толкова много хора и да осигури тази дейност. Към днешна дата това е невъзможно. Наистина много хора ще останат без работа – около 2000 човека, и това трябва ясно да се чуе. Около 900 пункта трябва да бъдат затворени. Заради това ние предложихме този законопроект, за да дадем възможност на тези хора да продължат да работят, за да може тази дейност да бъде наистина регулирана от държавата. И не подкрепяме Законопроекта, внесен от колегите от „Продължаваме Промяната“ и от БСП, и независимите народни представители, защото смятаме, че прекалено много се разширява дейността, и не можем да позволим, след като беше забранено това своеволие навсякъде, отново да бъде отворена така широко вратата. Тоест, казваме не на бензиностанциите, не на магазинчетата, не на заведенията, където това се прави. Да, само на дейност, извършвана и регулирана от държавата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема колега Митева! Разбирам, че Законопроектът, за който се говори от 2020 г. и за който се очаква да реагира на последици, които ще бъдат на 8 август, ако правилно чух, е внесен чак на 17 юни 2022 г. Целта на изказването ми беше именно това. Не може в последния момент тепърва да се реагира от това правителство, вече в оставка, тепърва ние в дванадесет без пет да предлагаме законопроекти, които на всичкото отгоре няма да ги подкрепим. Аз този законопроект визирам. Съгласен съм с доводите Ви, да, имате законопроект, да, от 2020 г., има такъв проблем, да, ще се случи на 8 август, но не може да внасяме в последния възможен момент – 17 юни, Законопроект, който урежда материя, която от 8 август би поставила нещата пред свършен факт. Ние също искаме да реагираме срещу това. Също искаме да не се затварят тотопунктове. Ние ще подкрепим този законопроект, но целта на изказването ми беше да предупредя народните представители, че не трябва да внасят в последния момент законопроекти, които са проспали, в случая шест-седем месеца управление, и да дават на тях приоритет в програмата на парламента, вместо на законопроекти, които наистина би следвало да бъдат разгледани – сериозни законопроекти, които те биха си подкрепили, а не тези, които те сега в момента няма да подкрепят с гласуването си. Това беше ролята на моето изказване и се надявам, пак ще повторя за колегите от лявата част, в последните две седмици на този парламент, преди да го разпуснем на 2 август, да успеем да приемем законопроекти, които наистина да се борят с тази криза. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за изясняване на една фактологическа неточност, която господин Чолаков си позволи да каже от тази зала, но тя ще остане в стенограмата, а има и много народни представители, които ще продължат да бъдат народни представители, и е хубаво да знаят, за да не се повтаря във времето. Законът, който е внесен по времето на Тройната коалиция за хазарта, е бил не вторият, а шейсет и вторият. Давайте верни справки на колегите си, когато се изказват, защото от втория до шейсет и втория разликата е някъде около две години. Тоест, вторият на третата година управление – да. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) От тази трибуна е хубаво да се говорят истини, така че това ми е процедурата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, не е нужно да се мотивирам защо искам прегласуване съгласно Правилника, но ще заявя, че налице е необходимост от прегласуване, защото считам, че резултатите показаха, че подкрепата за този законопроект не следва да бъде при мижав интерес, каквато фраза се наложи последните няколко дни в обществото. (Смях, шум и реплики в залата.) А следва да получи изключително голяма подкрепа от страна не само на опозицията, а и на управляващата партия, която, доколкото разбрах, е подкрепила този законопроект. Така че искам да се направи прегласуване, което да отрази реалната воля на народните представители. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме срока между първо и второ четене на Закона за хазарта да бъде три дни. Три дни смятам, че са достатъчни. Благодаря Ви. Това е предложението ми. (Реплика: „Пет дни.“)

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за изменение на Решение за избиране на Комисия по превенция и противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. ...) за промени в състава на комисията Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3 във връзка с чл. 18, ал. 1, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Парламентарната група „Има такъв народ“ освобождава Андрей Николаев Михайлов като член на Комисия по превенция и противодействие на корупцията.“

Второто предложение за решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Андрей Николаев Михайлов за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“

И аз благодаря.

Не, прав сте.