ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ)2362 думи
На първо място, уважаеми съграждани, господин Президент, господин Министър-председател, госпожо Вицепрезидент, господа и госпожи министри, уважаеми представители на Конституционния съд, на правозащитни, правоприлагащи, правоохранителни институции, на съдебната власт, уважаеми представители на бизнеса, на синдикатите, на гражданството, уважаеми представители на Дипломатическия корпус! България е изправена пред множество кризи, но има три, които от наша гледна точка са фундаментални, и решаването на сложния политически ребус, пред който сме изправени, изисква да ги назовем и да ги оценим адекватно, за да можем да продължим нататък по някакъв продуктивен начин.
На първо място, това е огромната геополитическа конвулсия, която се случва с нас. Нейната остра фаза започна с агресията на Путин срещу Украйна, но тази агресия не е двустранен въпрос, тя е най-острата част от преминаване на един праг от, бих казал, нова епоха, в която, за съжаление, острото противопоставяне на международната сцена започва да има все по-голяма роля и да бъде все по-определящо в международните отношения.
Агресията на Путин срещу Украйна не е просто завладяване на територия от една страна спрямо съседна страна. Това е опит изобщо за пренаписване на правилата, по които се установява и функционира международната система. Това е опит изобщо за преразглеждане на архитектурата и на условията, в които държавите от Източна Европа ще функционират.
Неслучайно в навечерието на тази агресия ние всички тук в този парламент получихме едно обръщение от руското правителство, с което ни се казваше, че така да се каже, трябва да се преразгледа международната сигурност. Ние, беше казано, трябва да си преразгледаме условията, в които си гарантираме сигурността, съюзите, в които се намираме, защото Москва така иска.
Ние не можем да си затваряме очите за тази война и за тази нова епоха, която започва.
Ние не можем да си позволим да смятаме, че някак си България, като каже, че ние сме за мир, и ще настъпи мир от този факт и ако не е достатъчно да го повторим един път, да го повторим три пъти и той мирът някак си ще кондензира като роса. Би било много добре да се случи това. Но за съжаление, не става така.
Ние трябва ясно да разбираме, че замитането на войната под килима, опитите тя да бъде наричана с други названия, да се твърди, че България може да остане в ролята на някаква Северна Корея на Балканите, в някаква измислена неутралност, не е въпрос на това дали си войнолюбец или не, а е въпрос на това дали си отговорен към реалностите или не.
Затова има един ясен отговор, около който сме длъжни да се обединим, и той е: България трябва да се погрижи решително и да постави тази политика в центъра на всичко, което правим за своята сигурност. Тази грижа може да бъде направена при ресурсите, с които разполагаме, и реалностите, в които оперираме, само и единствено в рамките на съюзите, към които принадлежим. Ние трябва да имаме активно членство в тези съюзи, трябва да използваме пълния им потенциал. Да, трябва да се грижим за собствения си интерес в тях, но също така трябва да можем да бъдем отговорни членове и да носим отговорността, която върви с тези съюзи, а не да се опитваме да водим политика на де факто неутралитет, надявайки се, че някак си точно нас ще ни отмине глобалният конфликт и глобалната конвулсия, която се случва около нас. Това просто е несериозно.
На второ място, другата според нас фундаментална криза и фундаментален проблем, който стои пред нас и трябва да можем да го решим, това е политическата криза. След поредна вълна на огромни масови протести България не може да формира трайно и стабилно управление месеци наред. Това е четвърти парламент за 18 месеца – абсолютно безпрецедентна ситуация в българската история. На път сме с висока вероятност да отидем към следващи избори, но не е само това. В България през това време има управление служебно, което започва да изглежда не като изключение, а като част от някакво ново правило, което се очертава. В България все по-голям брой институции – контролни, конституционни, са извън своите мандати и политическата система не може да ги презареди. Това е особен допълнителен аспект на конституционната криза, в която ние постепенно, някак си незабелязано, доста лежерно навлизаме.
Според нас фундаменталната причина, поради която независимо от всички кризи, пред които сме изправени, българските политически партии не могат да формират правителство – трайно и стабилно, не е просто незрялост, не е просто безотговорност, не е просто някакви лични отношения, всичко това го има, разбира се, но нека да не си затваряме очите за това, че фундаменталната причина е проблемът с корупцията. И фундаментална причина, поради която не е въпросът просто ние някак си да се сговорим тук, въпросът е да убедим българските граждани, че този сговор не е безпринципен, че този сговор е на здрава основа.
Причината за това е, че ние така и не можем да проведем честен разговор за проблема с корупционния модел и какво можем да направим, така че българската политическа система да се откъсне от него и да започне да се нормализира, защото без този разговор тя никога няма да може да се нормализира. И този разговор не е разговор за това едни да сочат други с пръст и да казват – Вие сте корумпирани, кажете за това, кажете за онова, но този разговор не е разговорът, в който ние можем да кажем, че няма нито едно доказателство. Няма нито едно доказателство, защото няма работеща прокуратура, и това всички го знаем. Този разговор е за това как да променим институциите, така че да не ни се налага на нас да се сочим с пръст, да изследваме взаимно кой има повече морално право да осъжда другия. Това няма как да нормализира политическата ситуация. Политическата ситуация може да се нормализира, ако ние се съгласим, че трябва да имаме независим съд, който се подчинява само на закона, прокуратура, която е политически неутрална, може да ѝ се има доверие и тя може да бъде реално ефективна и да прилага еднакво закона спрямо всички независимо от това кои са те, от коя партия са и така нататък, и когато има съмнения, можем да знаем, че има или няма доказателства в зависимост от това какви са фактите, а не в зависимост от едни или други политически интереси, защото сега това е положението.
Ние, без да реформираме прокуратурата, без да реформираме правосъдието, без да приложим цялостна институционална програма за борба и елиминиране на корупцията по високите етажи на властта, няма да можем да решим политическата криза и няма да можем да я решим просто защото гражданите няма да ни позволят, уважаеми колеги, просто защото всеки сговор, който бъде сключен, независимо от този проблем, ще бъде отречен от гражданите, които са ни изпратили тук, и ние сме виждали как по улиците това се случва, и няма никакъв смисъл това да го правим отново.
На трето място, и то по никакъв начин по значение, но като следствие от предишните два проблема, това, разбира се, е целият комплекс от икономически огромни предизвикателства, пред които ние сме изправени. Те са вследствие и от проблема – политическия, и от проблема с корупцията, и са вследствие, нека ясно да го кажем – от руската агресия. Тя е причината за инфлацията, тя е причината за енергийната криза, която обхваща целия свят.
Тези три причини, тези три проблема трябва да намерят своето решение. Ние още преди изборите дадохме трите решения, които смятаме, че са важни и от които ние ще изхождаме в своето поведение тук и при разговорите, и оценката за едни или други възможности за формиране на правителство.
На първо място, ние ще настояваме за много ясна и последователна политика в областта на сигурността, което означава модернизация на Българската армия, което означава ясно поемане на отговорност в рамките на НАТО и на съюзите, към които принадлежим, включително и по отношение на конфликта в Украйна, включително и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за което ние сме внесли днес проекторешение, но и също така това проекторешение покрива целия комплекс от мерки, които трябва да бъдат взети от изпълнителната власт, независимо от това дали в следващия период ще има служебно правителство, или редовно правителство, по отношение на модернизацията на Българската армия и засилването на българските отбранителни способности. И не, никой не може да си позволи това нещо да го противопостави на необходимостта от определени социални мерки. Няма такъв избор. Ние трябва да направим и двете.
Също така това означава политика по оздравяване на българските институции по сигурността от възможностите за руско влияние.
На първо място, възможности за руско влияние в България следват от корупционната разруха на българските институции, така че нещата са очевидно свързани, и то в корена си. Няма как да кажем, че понеже трябва да решаваме проблемите, свързани със сигурността и отбраната, да заметем проблема с корупцията под килима. Това просто няма как да сработи.
Първо, защото няма да бъде прието от обществото, и второ, защото е взаимноизключващо се. Проблемите на сигурността в България, нашата уязвимост е вкоренена в проблема с това, че в България има модел на системна корупция, и докато ние не го елиминираме, ние няма да можем да затворим всички врати, през които нахлува това влияние и тази наша уязвимост. Това е просто и аксиоматично и за нас ще бъде абсолютно твърдо условие за каквато и да било оценка, на каквито и да било идеи за съставяне на правителство.
Ние трябва да решим проблема с българската енергийна зависимост и с това, че българската енергетика има нужда от сериозен технологичен преход, и не, това не може да се случи за сметка на зеления преход, защото зеленият преход е инструментът за модернизацията на българската енергетика, и това е ясно и очевидно за всеки, който подхожда отговорно към този въпрос.
На второ място, по отношение на политическата и институционалната криза, ние ще продължим да смятаме, че съдебната реформа, реформата на прокуратурата, реформата на Висшия съдебен съвет е крайъгълен камък за решаване на всички останали проблеми в тяхната свързаност и ще продължим да смятаме, че това е абсолютно условие, ако някой търси подкрепата на „Демократична България“ за едно или друго управление.
Ние също така по отношение на икономическата криза ще настояваме, докато подкрепяме разумни и добре преценени мерки за подкрепа на отделни групи от българските граждани или на отделни сегменти от българския бизнес, които трябва да бъдат защитени и подкрепени, ще настояваме все пак да не забравяме за факта, че за да можем да разпределяме и да оказваме помощ, първо, трябва да гарантираме растеж на икономиката, трябва да гарантираме конкурентоспособност, трябва да гарантираме преминаване към производства с по-висока добавена стойност, трябва да гарантираме добри работни места, трябва да гарантираме привличане на повече инвестиции.
Именно тази страна, така да се каже, приходната част, ще бъде основна част от нашата грижа, като ние също – направи ми добро впечатление, че има консенсус, ще се грижим за балансирането на бюджета така, че да може максимално бързо да влезем в еврозоната. Така че, когато казваме, че сме за 3% дефицит, това да се съгласува и с мерките, които предлагаме пък за подпомагане и за харчене, защото трябва да излиза сметката – математиката е доста безжалостна наука. Тези три приоритета за нас ще бъдат водещи.
Няколко думи за перспективите за формиране на правителство. Ние смятаме, че в този парламент, макар и трудно, може да се формира правителство. Ние знаем, че България има нужда от управление. Ние също така знаем, че това управление може би ще се наложи да се формира чрез компромис, но то не трябва да бъде управление на компромиса. То ще бъде трудно, но това не означава, че трябва да бъде слабо и безгръбначно, без посока и без амбиция. България заслужава управление с висока амбиция, България заслужава управление, което наистина не просто да осигурява време на парламента да съществува, а може да решава тези големи проблеми, пред които сме изправени.
Това, че ние ще бъдем твърди по отношение на трите приоритета – сигурност, законност и растеж, не е просто въпрос на някакъв наш инат, а е въпрос на това да гарантираме, че наистина ще има управление, което може да решава проблемите в дълбочина, а няма да решава едни или други кариерни проблеми и решения.
Ние вярваме в нещо повече – че отвъд трудностите има огромни шансове за България да направи скок в своето развитие. Защото има една житейска истина, която мисля, че важи и за политиката – всяка голяма трудност, пред която се изправяме, съдържа в себе си импулса за голямо развитие и за голям скок. Проблемите задават мащаба на това, което може да направиш, когато ги решаваш. Ние се намираме в такъв момент. Това, че светът и България с него преминава в нова епоха, е огромно предизвикателство, но също така е огромен шанс.
България, прилагайки тези политики, за които говорим, може да направи огромен скок в своето развитие и след броени месеци, години – не много, да бъде една развита страна, в която наистина да има условия за растеж, която да бъде много по-сигурна, отколкото досега, с оздравена политическа система, със законност, в която никой няма съмнение, и с политическа система, в която може да се говори по политики, а не за това кой е корумпиран и кой не е, без този разговор да е заметен под килима, а просто да е оставен на институции, които, както е цивилизационният европейски стандарт, се произнасят по този въпрос на база на доказателства, защото ги виждат, а не защото си затварят очите за тях избирателно.
Това е нещо, което е само на една ръка разстояние от нас. Всички ние можем да го направим, ако имаме волята да не правим компромиси с големите национални цели – може би с нашето его, може би с нашите представи за това кой е първи, кой е втори и така нататък, но компромиси с посоката на развитие на страната ние няма да правим.
Искам да завърша с надежда, искам да завърша с поощряване на това да сме по-амбициозни. Когато закривахме предишното Народно събрание, казах, че не виждам в залата достатъчно стреснати хора от това, което се случи, и от това, което ни предстои. Сега би ми се искало да кажа, че се надявам в този парламент да виждам повече амбицирани хора – хора, с които отвъд трудностите, отвъд предизвикателствата можем да виждаме факта, че България може да направи много голям скок в своето развитие. Дайте да го направим заедно, защото страната ни заслужава това нещо! На добър час! Благодаря Ви. (Народните представители от „Демократична България“ стават и ръкопляскат.)