KORNELIA NINOVA (БСП за България)1,327 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ситуацията изглежда като да си играем с огъня, тичайки около една копа сено с кибрита, и да видим кой ще запали кибрита.
Уважаеми български граждани, от два дни това, което предлагаме на Вашето внимание, е позор! И не е вярно, че и утре слънцето ще изгрее по същия начин, като че ли не се е случило нищо. Случва се едно огромно нещо за държавата, едно важно нещо за народа.
Първо, за държавата. Това, което става от вчера, е най-тежкият удар върху парламентарната република. Това е най-тежкият удар върху парламентарната демокрация и партийната система. Ние днес и вчера не просто избираме Петър, Росен или Иван, ние наливаме масло в огъня на онези, които искат да приключат с парламентарната демокрация и с многопартийната система. И това започва да изглежда като сценарий. Наистина сте прави, не е от днес, а е поне от една година и половина. И това е големият проблем за държавата. Ставаме ли съучастници в този процес на унищожение на парламентарната република и въвеждане на еднолична власт, или намираме разум да се противопоставим и да кажем, че няма по-добра и по-висша форма на управление от парламентарната република в България. Това е големият въпрос.
Вторият, не по-малък – за народа. Да, сигурно и утре пак слънцето ще изгрее, но ако няма парламент, няма бюджет, няма увеличение на пенсиите, няма компенсации за тока, няма енергийно бедни. Има растящи цени, има невъзможност на българската парламентарна демокрация елементарно да отговори на тази ситуация и да подкрепи народа си през зимата.
Пак казвам, ние не просто избираме една личност, ние решаваме два големи въпроса – ще укрепим ли парламентарната република, или ще я сдадем, и ще преведем ли хората през зимата или, както тук се чу – отиваме на избори? Затова мислете, както каза господин Рашидов. Затова трябва да мислим и сигурно ще стигнем до съгласие за личност, която да е председател на парламента.
Ще Ви споделя какво е моето усещане от безкрайните среднощни, сутрешни и ежедневни консултации вече два дни. Като че ли има нагласа за избори и като че ли всеки се пази да надхвърли това усещане за избори и да решим ще имаме ли парламентарна република и подкрепа за народа, или ще хвърлим всичко и ще отидем на избори. Това ми е усещането и ще Ви кажа защо.
Ще си позволя само няколко изречения за БСП, защото днес по-голямата ни грижа е какво ще стане с България. Ние много трудно извадихме БСП от етикета „статукво“. Много трудно! И влязохме в съюз с онези партии, които се появиха – по-нови, но започнахме промяната. Ние за тази промяна се борим, много преди „Продължаваме Промяната“ изобщо да си помислят, че ще станат партия, парламентарно представена партия, и Вие го знаете, колеги. Ние автентично и тежко се борим с това седем години. И излязохме от формата на статукво и станахме една от партиите, които наистина искаме промяна.
Моето усещане от тези консултации е, че се връща онзи дух на залепяне на партии на статуквото и партии на промяната. Не се вижда в публичните дискусии, но нали си обещахме на Председателския съвет, че тук ще си говорим публично и че искаме народът да знае всичко. Защо не можем да стигнем до съгласие? Защото някой се опитва отново да ни пакетира – Вие сте статукво, Вие сте промяна, БСП, ДПС и ГЕРБ са статукво, ние сме промяна. Уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“ Петков и Василев, работихме заедно, работихме с взаимно уважение много трудно, биха ни заедно, мафията ни би заедно, но това, което чух днес, ние не приемаме. Репликата: „трябва да се видим в зала „Запад“, за да бъде всичко публично и да няма задкулисие, е индиректно обвинение, че ние, всички други официални парламентарни партии, ръководства на партии и председатели на партии, сме се събрали на най-официалното място – в председателския кабинет, и дискутираме на най-важното място – парламентарната зала, нещо задкулисно. Няма да позволим никой по никакъв начин да върне БСП в образ на някакво задкулисие. Вие може да сте тук от една година, но тези хора и много други наши депутати са изстрадали битката със задкулисието, както на Вас сигурно тепърва Ви предстои, и идея си нямате какво означава. И всякакъв опит да се привърже – този е задкулисие, онзи е нов, прогресивен и е промяната, за БСП няма да Ви го дадем. Ето така ще се изправя пред целия български народ и ще кажа: „Ние не сме яли бой шест години от мафията и от задкулисието, за да си позволяваме някой, освен да ни открадне програмата, да ни открадне и образа.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ГЕРБ-СДС.)
И така, днес, уважаеми български граждани, на Председателския съвет, тъй като не бих си позволила да го коментирам, имам парламентарна култура, институционална култура, но тъй като вече започна да се разказва какво се е случило, да кажа и аз нашата гледна точка. Днес сутринта или по обяд беше, не помня на коя от срещите, постигнахме крехко съгласие да си оттеглим кандидатите, защото се видя, че никой не получава подкрепа. Няма смисъл да буксуваме и да продължаваме по същия начин, няма смисъл. Навън все по-голямо разочарование се трупа от това, което правим тук. И постигнахме някакво крехко съгласие, че ще си оттеглим кандидатите и че може би ще се обединим около принципен въпрос, не около личност, принципно и приемливо най-възрастният, който открива заседанието, да продължи да води, да го изберем, да изберем заместници от всички партии и те да му помагат, да се ротират като заместници, да водят заседанията, да станат екип и да тръгне парламентът, да тръгне бюджетът, да тръгнат компенсациите, да тръгнат парите на хората. Крехко съгласие, което трябваше да стиковаме с парламентарните си групи.
Аз го направих. Парламентарната група прави този компромис, въпреки че по критериите, описани от двамата колеги, Кристиан Вигенин отговаря и на трите – и е бил заместник-председател, и е обществено уважавана личност, и е диалогичен с всички Вас. Та, постигайки това крехко съгласие, ние правим разумен компромис. Ние с Вежди Рашидов имаме толкова тежки битки – партийни, лични, какво ли не ме е наричал в онези години, предишни, но днес въпросът е по-голям – ще има ли парламентарна република, ще го повтарям 10 пъти в тази реч, и ще има ли грижа за хората. На последния вече Председателски съвет, преди 15 минути, това крехко съгласие се разпадна – да се обединим около най-възрастния, да изберем заместници от всички ни и тези заместници да са равнопоставени. Тоест всяка парламентарна група да има своя глас в ръководството на парламента. Това се разпадна преди 15 минути поради различни претенции, тях вече няма да разказвам.
Затова в такъв случай към този момент не оттеглям кандидатурата на Кристиан Вигенин. Той отговаря на критериите на колегите, нека да обсъдим критериите. Ако стигнем до нещо друго в залата, ако намерим обединяваща кандидатура, ако се върнем към подкрепата на Вежди Рашидов – добре, но стига сме си играли на кукли и дай си ми куклите, ето си ти... така, да не продължавам.
Извинете ме, но множко станаха днес срещите и разговорите и непостоянните позиции. А бе, в тази политика пък, като кажеш веднъж нещо, като го кажеш сутринта, ами, повтори го на обяд и след обяд. Не боли, като кажеш едно нещо сутринта, да го държиш до вечерта на тази позиция. Уверявам Ви, не боли. Но не, цял ден ето така.
Така че обобщавам и приключвам. Ние подкрепяме първоначалния вариант да се обединим около най-възрастния, заместници, ротационен принцип за тях и да тръгне парламентът с ясни цели – бюджет, подкрепа за хората, закони – социални, ние поставяме социалните на първо място, но да тръгне парламентът. Дали ще има правителство, дали ще има мнозинство, това са други въпроси, но да тръгне парламентът, да приемаме закони. Ако всички не стигнем до такова съгласие, ще подновя кандидатурата на Кристиан Вигенин и ще я подложим на гласуване. И нека да се види, особено тези, които предложиха, подкрепят ли човек, който е заместник-председател, с обществено доверие и консенсусен и диалогичен, за тази зала. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)