КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България)1571 думи
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че ситуацията е достатъчно сериозна. След два дни на обсъждания, в които кандидатите мълчахме, да кажа няколко думи. Сигурно всеки от Вас следи какво се случва и по телевизиите, как се реагира на това, което прави Народното събрание трети ден, сигурно виждате какво става в социалните мрежи. Първия ден някой говореше, че ще ни изгонят със сопи, сега вече на третия ден ситуацията е още по-лоша – вече дори не предизвикваме омраза, струва ми се, предизвикваме подигравки. Парламентът е напът да се обезсмисли напълно.
Колкото и всеки от нас да иска да бъде верен на своите избиратели, така както го разбира, колкото и да иска да не разочарова тези, които са го изпратили тук, с подкрепа на кандидат от друга политическа сила или кандидат, който може би не отговаря съвсем на изискванията – така, както си го представят, мисля, че всеки един от нас в тази кампания разказваше на избирателите какво ще направи, когато влезе в Народното събрание, какви законопроекти ще внесе, как ще гласува, какво иска да направим. И то е свързано не само с това дали ще има, или няма правителство, защото след всеки един избор обикновено едни остават опозиция, други са управляващи, но дори и когато си опозиция, парламентът, един работещ парламент, ти дава възможността да покажеш своето лице, своя образ, да защитиш това, за което са те изпратили тук избирателите. За да се случи всичко това обаче, парламентът трябва да започне да работи.
Блокажът още на първото заседание, за съжаление, работи за тези, които искат да покажат, че парламентът е излишна институция, че парламентът въпреки правомощията, които са му дадени по Конституция, не е в състояние да работи. И малко повече от това. Сигурно милиони хора са загубили живота си, борейки се за това народите да бъдат представени и те да решават чрез парламентите, ние сега сме напът да убием парламента, но още по-лошото е, че обезсмисляме и себе си по този начин, защото съвсем нормално е утре хората да кажат: „А за какво са ни тези партии всъщност?“
Да не си мислят, примерно, и колегите от „Български възход“, които за пръв път влизат в парламента сега – тях ги няма, но аз го казвам, защото вчера обявиха някак си, може би, искайки да се разграничат от нас, няма разграничение. В коментарите всички 240 народни представители сме в кюпа. Кой е добър, кой е лош, в момента няма абсолютно никакво значение и с приказки не може да покажем, че едните са по-лоши от другите, или едните са по-добри от другите. Хората ни мразят, скоро ще започнат да ни презират за това, че не сме в състояние да решаваме проблемите им, на общо основание – без значение кой се чувства по-близък, по-виновен и по-невиновен, и мисля, че това всички сте го усетили.
За да излезем от това, парламентът трябва да заработи и да заработи по начин, по който да покаже, че е полезен парламент. Да, сигурно ще има спорове, ще има караници, често настроението става такова, че се стига и до обиди даже, но въпросът е какъв продукт може да произведем. Може ли, така, както усещам, имам усещането, че някои от политическите групи сякаш предпочитат изобщо да няма парламент, в смисъл да тръгнем директно към избори. Сигурно и това е разбираемо донякъде, обаче дали може да лишим България от милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост и каква е гаранцията, че след следващите избори ще бъде по-различно? Според мен гаранцията е, че ще бъде още по-зле и по-трудно.
Може ли да лишим българските граждани от това да приемем един адекватен бюджет на държавата, в който да гарантираме по-висока минимална работна заплата, по-високи доходи, компенсация на инфлацията и така нататък, защото ние не сме в обичайна среда – в ситуация на висок икономически растеж, на ниски дефицити, на ситуация на ниска инфлация? Сигурно може да си позволи държавата още месец-два, в първите месеци на следващата година да работи със сегашния бюджет, но Вие добре знаете, че това сега просто не е възможно по този начин.
И затова ми се иска също да погледнем към това какво може председателят на Народното събрание. Сигурно в друга ситуация да бъдеш председател на Народното събрание е голяма чест – все пак това по Конституция е най-важната институция в държавата. Аз мисля, че ние не сме вече в такава ситуация след четвъртите избори, особено след тези три дни и този трети ден.
Ние от „БСП за България“ поехме сериозен политически риск да излъчим кандидатура. В още по-голяма степен аз персонално поемам голям политически риск, кандидатирайки се за поста председател на Народното събрание от позицията на петата политическа сила, защото аз съм човек вече със сериозен политически и парламентарен опит. Знам какво е да си тук – на това място, да се вземат решения, които ти не одобряваш, но накрая трябва да си сложиш подписа под тях. Моят подпис би стоял под решения, срещу които е нашата парламентарна група и ние не можем да им повлияем, но за нас е важно парламентът да започне да работи.
Вие ме познавате. Вие знаете, че и в критични ситуации и в предишни парламенти, и в последния, в който бях част от мнозинството, съм намирал начин да направя така, че парламентът да стига до решение. Това е основната мотивация, която имах, съгласявайки се да се кандидатирам за тази позиция, защото за мен не е важен толкова постът, а какво правиш с този пост и можеш ли да направиш така, че да се стига до конкретни решения, до резултати, защото това е нашата задача. И възможността председателят да организира дейността е много важна от тази гледна точка.
Уважавам идеята на ВЪЗРАЖДАНЕ кандидатът да няма особен политически и парламентарен опит, но ние не сме в ситуация, в която можем да си позволим това. Нямаме време председателят на парламента да се учи какво е парламент, как работи, тепърва да се запознава с хората и така нататък, и така нататък. Ако имахме четири години пред нас, разбира се, но ние имаме в най-добрия случай може би няколко месеца, така, както изглежда днес, и затова аз бих предложил, защото все пак има значение как председателят си представя работата на Народното събрание, да направим така, че председателят и заместниците да работят в условия на консенсус, да направим така, че заместник-председателите от двете основни парламентарни групи винаги да бъдат горе отпред, а останалите четирима да се въртят всяка седмица. С други думи, всеки един заместник-председател да участва активно в работата на парламента. Това е важно, защото в тази ситуация всеки трябва да бъде съпричастен към това, което се случва.
Решенията по дневния ред. Искам да обърна внимание, защото тук се поставят и някои въпроси от гледна точка на политиката – какво ще се включи в дневния ред и така нататък. Отворете и вижте Правилника на Народното събрание какво може председателят. Народното събрание е това, което определя дневния ред, а председателят е един посредник, който предлага проект, и оттам нататък, първо, Председателският съвет, а след това Народното събрание решава какво да влезе в дневния ред. Това, с което мога да се ангажирам, е всяка парламентарна група да вижда своите предложения в първоначалния дневен ред, а оттам нататък е работа на мнозинството да реши с какво точно ще се занимава Народното събрание. Защото, ако имаше ясно мнозинство, е по-различно, но сега трябва да намерим формата, под която да работим в диалог и по възможност в консенсус. Невинаги ще се случва така.
Ще завърша с това, че ние се познаваме. Като говорим за политическите рискове, едно от първите неща, за което попитаха колегите: „Какво ще стане, ако бъдеш избран с гласове и на ГЕРБ, и на ДПС?“ Не че това се е случвало досега. Но, вижте, ние сме в ситуация, в която тези неща трябва да останат на заден план. Да, това е риск и за БСП, и за мен персонално, но аз бих искал да припомня… (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Политически риск. Исках да припомня на колегите от ГЕРБ, че ако си спомнят едни по-предишни парламенти, когато беше Българското председателство – казвам го за тях, защото всъщност ние най-много конфликти сме имали с ГЕРБ в годините и е разбираемо – тогава ГЕРБ пое риска председател на Комисията по Европейски въпроси и контрол на европейските фондове да бъда аз. Вие добре знаете, че независимо от споровете, които имахме в пленарната зала, когато ставаше въпрос за нашето лице пред Европейския съюз и целите, които трябва да постигнем, работихме отлично заедно и част от народните представители са тук, защото беше за България. Мисля, че и сега можем да направим така, че когато става въпрос за България и за българските граждани, да се концентрираме върху важните неща.
Аз се обръщам към всяка една парламентарна група за подкрепа, но заедно с това завършвам със следното – моето избиране и моята кандидатура не може да бъде обект на някакви парламентарни, партийни договорки по законопроекти, по отказ от политики или подкрепа за някакви политики. Мисля, че това не мога да го допусна. Затова казвам, че това гласуване, което предстои, е последното, в което участвам. Ако ме подкрепите, казах Ви какво можете да очаквате от мен, а и знаете, защото не съм неизвестна величина. Ако не, ще търсим след това някакви други решения, но се опасявам, че прозорецът на действие все повече се свива и за съжаление, вървим по улея на един сценарий, който не е добър за парламента, не е добър за България и е непредвидим като дългосрочни последици. Затова още веднъж моля за Вашата подкрепа, за да го избегнем. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)