25 октомври 2022 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, стандартна процедура при всеки новоизбран парламент е да създаваме Комисия за промяна и приемане на Правилника. На Председателския съвет постигнахме договореност между парламентарните групи, че действащият правилник – този на Четиридесет и седмото народно събрание, който запазва действието си и в този период, следва да претърпи много малко промени. Затова предлагаме Комисията по изготвяне на Правилника да започне работата си веднага и предложения да се приемат до петък тази седмица – 28 октомври 2022 г., за да може през следващия понеделник евентуално Комисията да работи извънредно и Народното събрание през следващата седмица в сряда да приеме промените в Правилника. Затова предлагам срокът за предложения да бъде до 28 октомври 2022 г., а срокът за работата на Комисията, както и в Проекта на решение сме записали – до окончателното приемане на Правилника от Четиридесет и осмото народно събрание. И тъй като съм взела думата, номинирам двама от представителите на коалиция ГЕРБ-СДС. Това са господин Росен Желязков и господин Христо Гаджев, като за председател номинирам господин Христо Гаджев.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, от „Продължаваме Промяната“ за членове на Комисията номинираме Никола Минчев и Мирослав Иванов. Благодаря.

Благодаря, господин председател. От името на „Движение за права и свободи“ предлагаме за членове господин Хамид Хамид и господин Йордан Цонев. Благодаря.

Господин Председател, от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ номинираме господин Петър Петров и госпожа Цвета Рангелова.

Уважаеми господин Председател, от името на Коалиция „БСП за България“ предлагаме Явор Божанков и Мая Димитрова.

Уважаеми господин Председател, от името на „Демократична България“ номинираме Надежда Йорданова и Людмила Илиева.

Уважаеми господин Председател, от името на „Български възход“ номинираме Надежда Самарджиева и Александър Николов.

Уважаеми господин Председател, колеги! Едно от най-важните действия, които ние правим в тази зала, е да гласуваме. И е изключително важно да знаем за какво точно гласуваме. Така че една процедура към Вас. Наистина бих искал да Ви помоля най учтиво да обявявате по-ясно и по-високо за какво точно гласува залата, защото не съм сигурен, че всички колеги разбраха тези три гласувания за какво точно са. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми народни представители! Правя процедура за пряко излъчване по БНТ 1 и по Българското национално радио на двете точки – втора и трета, които са изключително важни – състоянието на бюджета и изслушването на финансовия министър. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ поискахме това изслушване, защото смятаме, че е един от най-важните въпроси, които трябва да решим. Уважаема госпожо Министър, за нас от парламентарната група стоят три важни въпроса. Първо, колкото и време да работи парламентът в зависимост от преговорите за съставяне на правителство, какъвто и да е изходът от тези преговори, когато и да приключи, ние трябва на всяка цена да приемем бюджет за 2023 г. Защото не можем да оставим държавата, икономиката и хората без подкрепа през тежките зимни месеци, а и цялата следваща година, която се очертава нелека. На второ място, от това, което анонсира служебният кабинет и служебният министър на финансите, сме притеснени от единия от вариантите за бюджет, подготвен от служебния кабинет, в който се орязват или се замразяват социални плащания. За нас в следващите тежки месеци е изключително важно да има подкрепа за хората чрез понятие енергийна бедност и помощ за тези енергийно бедни, таван на цените на ток, парно, газ и вода, две тарифи за плащане, увеличаване на минималната работна заплата, преизчисляване на пенсии и така нататък. Притеснени сме от факта, че служебният кабинет допуска изобщо в единия от вариантите тези неща да не се случат. Трети мотив да поискаме това изслушване е нашият труден опит в предишни парламенти в подобна ситуация, когато няма мнозинство, водят се преговори за правителство, ние тогава не държахме мандат достатъчно дълго, за да се приеме бюджетът. Притеснението ни е, че в такава ситуация обикновено някои от парламентарните групи приемат времето за предизборно и започва едно небивало наддаване с предизборни обещания, което е риск, риск пред финансовата стабилност и сигурността на бюджета. Четвъртото нещо, което искам да кажа, то е най-вече към колегите от ГЕРБ – нека да не допускаме да се налага практиката на контактьори. Видяхме, че опитът чрез контактна група да се направят преговори за съставяне на правителство не доведе до добър резултат. Предложението на господин Борисов сега пък да има контактна група между нас, президента и служебния кабинет, в която да се обсъжда бюджетът, за нас е абсолютно неприемливо. Това е парламентът. Това по волята на народа сме народните представители. Това е мястото, където трябва да се приеме бюджет. Нямаме нужда от контактьори, които допълнително изкривяват и без това трудното състояние на парламентарната демокрация и авторитета на парламента. Последно, госпожо Министър, моля да ни представите проектите си – разбрахме два или три, в които обявявате тревожни числа за дефицит, тревожни числа за инфлация, защото те се разминават с нашата представа за състоянието на финансите и на икономиката на страната. Редовният кабинет оставихме 9 милиарда в бюджета и милиард и половина излишък в края на юли. За първото тримесечие имахме ръст от 5,3% на икономиката, а за второто – 4,8%. Бяхме обявени на първо място по промишлено производство. Към септември самият служебен кабинет обявява, че все още има излишък от 1 милиард. И изведнъж тези бомбастични и страшни прогнози за догодина нямат обяснение. Искаме да знаем къде ще ги харчите тези 11 или 15 милиарда бяха, след като няма да има и социална програма? Да не би случайно да са за онези самолети, на които никак не е времето сега? Освен това ни се струва, че продължавате порочната практика, наложена от правителствата на ГЕРБ, да залагате по-малко приходи, за да орежете разходите и да има излишък, който на края на годината да се харчи. Ние знаем как. Защото при инфлацията, която залагате, и предвидения брутен вътрешен продукт от 173 млрд. лв. това не отговаря на истината. При тази инфлация би трябвало да са около 180 – 185 милиарда приходи. Ето Ви една разлика, в която има резерв за социални политики, за подкрепа на икономиката, за удължаване на помощта за ток на фирмите и така нататък. Та нека днес да поговорим в това изслушване реално за нещата, без да се плашим със страховити прогнози и без да хвърляме несъществуваща вина за оставен колапс, финансова дестабилизация, хаос и не знам какво още в държавата. Реално да видим какво имаме към момента, реално какво можем да постигнем. Отново заявявам, за нас като парламентарна група е изключително важна социалната програма, която ние сме изчислили, че се движи между 2 и 3 млрд. лв. и за която има пари особено в тези трудни моменти. На второ място, да подкрепим икономиката. Защото фалира ли тя, няма да има пари за нищо друго. И да се бюджетира реално! Реални приходи при заложена инфлация и реални разходи, най-вече за социална политика и икономика е важно за нас като парламентарна група „БСП за България“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Данните за касовото изпълнение на консолидирания бюджет за деветмесечието на 2022 г. показват положително салдо в размер на 989 млн. лв., което е 0,6 от прогнозния БВП. То се формира от превишение на приходите над разходите по сметките на средства от Европейския съюз в размер на 520 млн. лв., както и от 468 млн. лв. положително салдо по националния бюджет. Тази информация на пръв поглед изглежда оптимистична, но ако се погледнат данните от всички предходни години, бюджетът обикновено е на излишък до последните два месеца на годината. Положително бюджетно салдо до настоящия етап на бюджетната година е нормално състояние, но това не означава, че годината ще завърши на излишък, тъй като самият бюджет, който е приет от Народното събрание, е планиран и приет на дефицит. Приходите. Очакваме преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи с около 250 млн. лв., от които 50 млн. лв. от данък върху доход на физически лица и 200 млн. лв. осигурителни приходи, което основно е свързано с увеличаване на заплатите в обществения и частния сектор. Приходните администрации осъществяват ефективен, превантивен и последващ контрол по отношение на събираемостта, за да бъде изпълнен планът на данъчните приходи. Също така очакваме през месец декември да постъпят 2,6 млрд. лв. от първо плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Подали сме искането за първо плащане с изпълнени всички мерки и в момента нашето искане се разглежда в Европейската комисия. По отношение на разходите. Очакваме икономия в разходите в размер на 1 млрд. лв. в частта „Капиталови разходи“ по Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента касовият разход по Плана за възстановяване и устойчивост е около 50 млн. лв. и не очакваме да възлезе до края на годината на повече на 100 млн. лв. Тази икономия ще подобри бюджетното салдо за 2022 г., но забавянето в извършването на инвестиционните разходи по Плана за възстановяване и устойчивост неминуемо натоварва разходната част на бюджета през 2023 г., тъй като, за да може да се получат второ и трето плащане, да се подадат заявките, инвестиционният разход трябва да се случи, освен реформите, които са като критерии. За компенсациите по програмите за енергийно подпомагане към 30 септември са изплатени 3,7 млрд. лв., които за бюджета са неутрални по отношение на бюджетното салдо, тъй като се финансират от вноски от държавните дружества от сектор „Енергетика“, производители на ел. енергия. Осигурено е финансиране по програмите до края на годината. За украинските бежанци са изразходвани общо около 540 млн. лв. към същия период, в това число 176,5 млн. лв. по Програмата за ползване на хуманитарна помощ за деца, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна, като от тях 162 млн. лв. ще бъдат за сметка на преструктуриране на европейски средства. Утвърдените разходи по чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2022 г. са в размер на 3 млрд. лв., като от тях с Постановление на Министерския съвет са одобрени 2 млрд. 355 млн. лв., а реалният касов разход до момента възлиза на 1 млрд. 414. Традиционно през последното тримесечие ще се реализират голяма част от гласуваните разходи за министерствата и ведомствата от утвърдените от Народното събрание в чл. 1, ал. 5. По Плана за капиталовите разходи, които, както знаете, са в размер на 8,4 млрд. лв., от които вече Ви информирах, че очакваме икономия от 1 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, 400 млн. лв. са преструктурирани като трансфер за общините и 300 млн. лв. са също преструктурирани от капиталовите към издръжка. Така очакваното изпълнение на капиталовите разходи след преструктуриранията и икономията, която очакваме, е в размер на 6,7 млрд. лв., от които за деветмесечието са изразходвани 2,6 млрд. лв. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие. Планираният дефицит за 2022 г. на касова основа, както знаете, е 4,1% от брутния вътрешен продукт на базата на преизпълнението в приходната част, която очакваме, и реализираната икономия в размер на 1 млрд. лв. в разходната част, очакваният дефицит е 3,4% от брутния вътрешен продукт на касова основа. На начислена основа планираният дефицит е 6% от брутния вътрешен продукт, а очакваният е 5,4% от брутния вътрешен продукт. Съгласно Закона за държавния бюджет и неговото изменение максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г., по реда на Закона за държавния дълг е 10,3 млрд. лв., чиято цел е да се гарантира ликвидността на държавния бюджет, като се осигури необходимият ресурс за финансиране на планирания дефицит за 2022 г., за рефинансиране на дълга в обращение и за обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв. Следва да се отбележи, че до встъпването в длъжност на служебния кабинет привлеченото дългово финансиране през 2022 г. е от вътрешния пазар в размер на 1,8 млрд. лв. В резултат на емисиите, които проведе служебното правителство в условия на волатилност на пазарите, към 19 октомври номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд. лв., което представлява 21,8% от брутния вътрешен продукт, при максимално допустим размер на дълга, одобрен в Закона, от 38,5 млрд. лв. Размерът на държавния дълг нараства с 4,1 млрд. лв. в сравнение с 31 декември 2021 г. вследствие на поетия нов дълг чрез емисии на ДЦК в размер на 7 млрд. лв., в това число на вътрешния пазар 2,6 млрд. лв. и на външния пазар 4,4 млрд. лв., и извършените погашения по падежирания през годината държавен дълг в размер на 2,9 млрд. лв., от които 2,6 млрд. лв. по външния дълг и 0,3 млрд. лв. по вътрешния дълг. По отношение на подготвения законопроект за държавния бюджет и възможните варианти, които разработва Министерството на финансите. Министерството на финансите разработи три варианта за съставяне на Проект на закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Те отчитат фискалните тенденции, риска от нарушаване на фискалните правила по Закона за публичните финанси, поетите разходни ангажименти през 2022 г., както и натрупаните структурни бюджетни дисбаланси в частта на разходите. Вариантите са разработени въз основа на актуализираната есенна макроикономическа прогноза и въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за 2022 г. Базовият вариант, който е разработен, е при непроменени политики, като се запазва действието в целогодишен размер на приетите политики и приетите нормативни актове. В приходната част са запазени въведените с актуализацията на бюджет 2022 г. данъчни облекчения, като например запазване на намалена ДДС ставка от 9% за доставките на централно отопление на природен газ до 1 юли 2023 г., запазване на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до 1 юли 2023 г., освобождаване от акциз на ел. енергията, природния газ и LPG като моторни горива до 1 юли 2023 г., продължаване и през следващите години на увеличен размер на данъчните облекчения за деца и увеличаване на прага за регистрация по ДДС от началото на 2023 г. В разходната част не се предлага въвеждането на нови политики, както и прекратяване на действащи такива, като са индексирани капиталовите разходи и разходите за издръжка, породени от енергийната криза и нормативните промени, настъпили в този период. При този вариант се осигурява осъвременяване на пенсиите през 2023 г. съгласно швейцарското правило, като се запазва минималната работна заплата на достигнатото ниво през 2023 г., но следва да се отбележи, че се нарушават законовите правила за равнището на дефицита, който достига близо до 11,5 млрд. лв., или 6,6% от брутния вътрешен продукт, като такава тенденция се очертава и в средносрочен план. За финансирането на такива дефицити се налага и поемането на нов дълг – около 16 млрд. лв. годишно. Разработен е също и вариант за балансиране на бюджета за 2023 г. в рамките на фискалните правила по Закона за публичните финанси. С цел постигане на заложеното в Закона за публичните финанси ограничение на дефицита до 3 на сто от брутния вътрешен продукт се преустановява действието на въведени през 2022 г. временни данъчни облекчения, включени в базовия вариант, а по отношение на разходите се съкращават разходи и временно се спират определени проекти и програми. Законопроект също е разработен за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. – така нареченият „удължителен закон“, който удължава сроковете на действие на бюджетните закони за 2022 г., с цел осигуряване на възможност за реализиране на плащания до приемането на бюджетните закони за 2023 г. с политики, предложени от редовен кабинет. Основните макроикономически показатели, при които е разработен базовият вариант, са при брутен вътрешен продукт от 173,8 милиарда при средногодишна инфлация от 6,4. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт е 1,6. Както вече Ви казах, в приходната част по консолидираната фискална програма за половин година са запазени приетите намалени ставки за определени стоки и услуги. В разходната част спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. има номинален ръст от 11,2 млрд. лв. Ръстът е в следните направления: разходи за персонал – 1,7 млрд. лв., социални и здравноосигурителни плащания – 4,9 млрд. лв., в това число пенсии – 3,7 млрд. лв., и капиталови разходи – 3,1 млрд. лв., от които с най-голям ефект са капиталовите разходи, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз, увеличени с 2,6 млрд. лв.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, Вие засегнахте съвсем бегло въпроса за Плана за възстановяване и устойчивост. Аз искам да задълбоча този разговор, като моят въпрос е следният: какви разходи ще извършат до края на годината от Плана за възстановяване и устойчивост, като се има предвид, че очакваният приход от Европейската комисия ще бъде 2 млрд. и 600 млн. лв.? Част от приходите по Плана за възстановяване и устойчивост предвиждате ли да се използват за финансиране на разходи от националния бюджет за 2022 г. и ако е така, как това ще се отрази върху бюджета за 2023 г.? Благодаря.

В Плана за възстановяване и устойчивост за 2022 г. приходът, който е планиран, е в размер на 2 млрд. и 600, който, както казах, очакваме да постъпи през месец декември, а планираният разход е в размер на 1 млрд. и 300, от които, както вече казах, 1 милиард очакваме икономия, което ще доведе до подобряване на бюджетното салдо, в частта „капиталови“ е икономията, и очакваме не по-висок разход от 100 милиона. В 2023 г. планираният приход, който очакваме, е в размер на 2 млрд. 880, които ще бъдат извършени, ако изпълним всички критерии на две плащания, а планираният разход е в размер на 3 млрд. и 900. Естествено, че тази икономия, която се реализира в размер на 1 млрд. лв., се пренася в 2023 г., тъй като, за да получим приходите и да можем да направим заявката за второ и трето плащане, ние трябва да изпълним освен реформите и критериите, които имаме за реформите, така трябва да изпълним и инвестиционните разходи, които са предвидени като критерии за второ и трето плащане.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Велкова, в серия от публикации и медийни изяви миналата седмица, както и в направеното от Вас изложение, Вие казвате, че Министерството на финансите вече е готово да предложи няколко варианта за бюджет за следващата година. Доколкото стана ясно в изнесените от Вас данни и в подготвения бюджет, поне данните за макрорамката, която имаме, Вие залагате ръст за брутния вътрешен продукт за 2023 г. от едва 2,9%. Сега моля да отговорите на въпроса на какво се базира тази Ваша прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт и защо е точно 2,9%? Тук следва да отбележим и актуализираните данни от Националния статистически институт. Както знаете, за първото тримесечие те са 5,3%, за второто тримесечие – 4,8%, или средно за първото полугодие това прави около 5%. И елементарната математика всъщност показва, че за да се изпълни прогнозираният от Вас ръст от 2,9% за 2022 г., всъщност Вие очаквате, че за третото и четвъртото тримесечие нашата икономика трябва да забави скорост до около 0% ръст. Моля да посочите кои са икономическите фактори и събития, които Ви дават основание да правите тези занижени прогнози? И тук също, ако мога да отбележа данните и прогнозите на Международния валутен фонд, които всъщност дават прогноза за растеж на българската икономика за 2022 г. от 3,9%, или това е около 35% по-висок заложен ръст от Международния валутен фонд спрямо прогнозата, която Вие сте направили. Като професионалист с дългогодишен опит в изготвянето на тези бюджети знаете, че тази база на брутния вътрешен продукт за 2022 г. и неговото подценяване всъщност ще доведе до занижаване на оценката за приходите в държавния бюджет за следващата година. По наши предварителни оценки това са около 4 млрд. лв. занижени приходи. Моля да отговорите: на какво се базира Вашата драстично занижена прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт за 2022 г. в размер на едва 2,9%, при условие че реалният ръст през първото полугодие на годината е около 5% и прогнозата на Международния валутен фонд за цялата година е 3,9%? Благодаря Ви.

Макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти, които години наред разработват макроикономическите показатели. Не считам, че прогнозата ни е подценена, тъй като след разработване по модела, по който се разработва макроикономическата прогноза, и сравнението с използвани данни на 14 институции, които разработват макроикономически прогнози за България, от които български са: Българската народна банка, Българската академия на науките и УниКредит Булбанк, прогнозите за растежа на БВП за 2022 г. на тези 14 институции са в диапазона 1,6 до 3,9%, както Вие казахте за Международния валутен фонд. Средната стойност е 2,8%, която съвпада и с публикацията на „Консенсус Икономикс“ от септември 2022 г., прогнозата на МФ за 2022 г. е 2,9%, на Българската народна банка е 2,8%. За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП на същите тези институции са в диапазона от 0,1 до 3,8%. Средната стойност е 2,3%, публикацията на „Консенсус Икономикс“ от септември 2022 г. е 1,9%. Прогнозата на МФ е 1,6%, а на БНБ е 0,1%. По отношение на отчитането на ревизираните данни на НСИ за БВП както за 2021 г., така и за първото полугодие на 2022 г. – те са взети предвид при разработване на макроикономическите показатели. По отношение на номиналното нарастване на БВП за първата половина на 2022 г. – преди ревизията то бе 23,3% спрямо същия период на 2021 г., а след ревизията – 20,2%. Както се вижда от числата, корекцията по отношение на номиналния растеж на БВП е надолу спрямо данните преди ревизията и твърдението, че тя не е взета под внимание и ще доведе до по-висок растеж на БВП, не считаме за коректно. По отношение на реалния растеж на брутния вътрешен продукт за първата половина на 2022 г. преди ревизията на НСИ от 19 октомври 2022 г. той беше 4,5% спрямо същия период на 2021 г., след ревизията бе намален на 4,1%. При равни други условия това би трябвало да намали очакванията за растежа на БВП през 2022 г. спрямо предходната прогноза.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Благодаря Ви, госпожо Министър, че още почти след като застъпихте, Вие разкрихте какво е наследството, което ни оставя предходният кабинет, за да знаем и ние в предизборната кампания и в следизборната кампания, която се надявам да не се превръща в нова предизборна, докъде съответно може да се разполагаме в това, което смятаме да извършим и което обещаваме. Тоест, ако уточним понятията, непроменени политики в случая означават наследството, което имаме от предходния кабинет, и е хубаво това да се чуе и да се знае. Спомняме си, че по време на актуализацията на бюджета нямаше тригодишна прогноза. Сега си отговаряме на въпроса защо нямаше тригодишна прогноза, а именно да не се разкрие това наследство на предходния кабинет. Вие казахте: с това наследство, когато се приложи директно към бюджета, се нарушават законовите правила. Тоест наследството или действията на предишния кабинет са нарушили законовите правила и са нарушили фискалната и финансовата стабилност в страната и оттук нататък това, което ни очаква, са дефицити през следващата година. Тоест аз искам директно да попитам и Ви моля да ми отговорите: какво е наследството за следващата година от директното прилагане на политиките, които са ни завещали, до какви дефицити ще доведат в номинално изражение и като процент от брутния вътрешен продукт? Иначе по отношение на макроикономическите числа, да, първите тримесечия наистина имаме по-висок растеж, но може да уточним, че тези данни, които изнесохте, са сезонно изгладени. Ако използваме неизгладените, които са по-коректни за годишни сравнения и които дават по-ясна представа как ще изглежда годишният растеж, там за първото полугодие имаме растеж около 4,2%, тоест до края на годината, тъй като първите две тримесечия тежат по-малко БВП, ни остава растеж от 1,8% да се изпълни прогнозата на правителството, което според мен е възможно. Благодаря.

При запазване на действащите политики както в приходната част, така и в разходната част и привеждането им в целогодишен размер за 2023 г. дефицитът на касова основа е 11,5 милиарда, което е 6,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт, дефицитът на начислена основа е 10,9, което представлява 6,3% от брутния вътрешен продукт. За 2024 г. дефицитът е 12,8 милиарда на касова основа, което представлява 6,4%, на начислена основа е 10,3, което представлява 5,5% от брутния вътрешен продукт. За 2025 г. дефицитът на касова основа е 11,9 млрд. лв., което представлява 6% от брутния вътрешен продукт, на начислена основа е 13,1 млрд. лв., което представлява 6,7% от брутния вътрешен продукт.

Господин Председател, госпожо Министър, с изричната уговорка, че в крайна сметка Вие сте министър в служебно правителство и че в крайна сметка се съобразявате с приет бюджет от мнозинство, което е и в тази зала, важно е да се уточнят нещата, които сте заварили, и какво предизвиква това, че както стана ясно през последните дни от проведените аукциони за продажба на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, правителството емитира нов дълг със – да не кажа пет, ама огромна част увеличение на лихвата, което автоматично повдига въпроса, че предишният финансов министър със своя отказ за теглене тогава на дълг доведе дотам да имаме загуби към момента от поне 900 милиона, но Вие нямате вина за това, тогава не сте били министър, сега обаче сте министър. С уговорката и че това, което споменахте в началото на Вашето изложение, че България към момента има 35 милиарда дълг, а за следващата година се планират нови 15 милиарда и като добавим това, че от 1 януари 2024 г. ще влезем, или поне такива са намеренията на евро-атлантическото мнозинство в тази зала, в еврозоната и ще отворим вече наистина кутията на Пандора, за да може следващият и по-следващият финансов министър да тегли още и още дългове, питането ми конкретно към Вас е следното: ще Ви помоля за малко повече конкретика за реалното състояние на – извън това, което споменахте преди малко, какво точно обясняваше и какво точно е заблуждавал Народното събрание предишният финансов министър, за да се стигне дотам ние да излизаме постоянно на аукциони за продажба на държавни ценни книжа? Какво е реалното състояние към момента, защото това е големият въпрос? Какво е реалното състояние, защото Планът за възстановяване и устойчивост няма да реши абсолютно нищо от нашите финанси, напротив, ще затрием до три години цялата си енергетика, тъй като трябва да затворим 40% от тецовете?! Много Ви моля наистина да опишете ясно и точно извън сухите цифри за какво става дума, тъй като не е нормално, при положение че се обясняваше тук месеци наред как ние просперираме и сме изключително добре финансово и че това, което се случваше осем месеца, е цветя и рози, а реално нещата са доста по-плашещи, явно ще излизат още по-притеснителни данни с оглед на това и на теглене на нови и нови дългове. Благодаря Ви.

Емитираме дълг, защото в 2022 г. следваше да се рефинансира стар дълг, който беше на 26 март – около 3 млрд. лв., и защото по актуализирания Закон за държавния бюджет дефицитът в номинално изражение е 6,2 милиарда. Този дефицит няма откъде другаде да се финансира освен с дългово финансиране. По очакваното изпълнение, където очакваме в номинално изражение дефицитът да бъде намален на 5 млрд. и 400, естествено, че няма да емитираме дълг на базата на икономията, която ще се реализира от 1 милиард. Емитирайки този дълг, който към момента сме емитирали, фискалният резерв към 30 септември е 12 млрд. и 100. Реализирали сме излишък, както Ви казах, от 1 милиард към 30 септември, който го приспадаме. Очакваният дефицит е 5 млрд. и 800 – така е гласувано от Народното събрание, вследствие на икономиите, които ще се реализират до края на годината, очакваме дефицит от 5 млрд. и 800. Очакваме по инструмента „Шуър“ да получим 900 млн. лв., но в същото време трябва да направим и 900 млн. лв. директни плащания в края на годината на земеделските производители. На база на всички тези ангажименти, които има към фискалния резерв, ако не емитираме до края на годината повече дълг, фискалният резерв към 31 декември би бил около 5,6 милиарда, което е крайно недостатъчно, защото знаете, че минималният резерв, минималният му размер е 4,5 милиарда, а ние в началото на януари трябва да поемем плащанията за пенсии, когато все още нямаме достатъчно данъчни постъпления.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Слушахме внимателно Вашето изложение, разбира се, че във връзка с това изложение има много въпроси, които ние ще продължим да задаваме и в отношението, и в следващите петъци, но първо, по отношение на вариантите. Служебният кабинет като всяко правителство трябва да внесе един-единствен проект на бюджет. Няма такава международна практика да се внасят няколко бюджета. Разбира се, ако Вие имате други разчети при различни варианти, това би улеснило Бюджетната комисия и вземането на решения, но няма как да внасяте два, три или пет бюджета. В тази връзка, тъй като Вие споменахте, че имате вариант на бюджет, като не знаем кой бюджет ще решите Вие да внесете в парламента, при който говорите за спазване на фискалните правила и при който бюджетният дефицит би бил в рамките на 3%, ние сме обезпокоени, тъй като при това развитие на показателите тази и следващата година, особено при сравненията с другите страни – членки на Европейския съюз, това може да стане само при доста жестоко затягане на коланите и орязване на редица разходи, в това число промени в данъчната система, за която споменахте, и оттеглянето на преференциалните данъци, орязване на социалните разходи, евентуално и орязване на капиталови разходи. Така че във Вашия вариант, който може би Вие ще предложите при 3% бюджетен дефицит, точно кои разходи орязвате и за сметка на кои социални групи ще бъде, тъй като затягането на коланите винаги има определена цена? Освен това намаляването на капиталовите разходи, за които Вие говорихте тук, искам да кажа на всички колеги. Уважаеми колеги, министрите на финансите от десетилетия насам в различна степен хитруват. Капиталовите разходи за тази година бяха 8 млрд. и 200 млн. лв. До миналия месец бяха похарчени два милиарда и нещо. Като не похарчиш шест милиарда, може да излезеш на бюджетен плюс от пет милиарда, само че това не е изпълнение на Закона за бюджета. Следователно, когато се отчитат тук бюджетни излишъци, трябва да бъдем много внимателни дали излишъците са само от увеличение на бюджетните приходи, или те са от орязване на бюджетните разходи. А в случая орязването на капиталовите разходи е най неикономичният подход, защото точно капиталовите разходи са разходите, които са пряко свързани с икономическия растеж. Но в тази връзка все пак кажете: в този вариант от 3% бюджетен дефицит приблизително точно кои разходи ще бъдат орязани, за да знаем как да се подготвим да ги атакуваме, защото ние няма да се съгласим с намаляването на разходите, които са свързани със защита на българските домакинства и със защитата на българските фирми. Благодаря Ви.

Както знаете, ние все още не сме внесли Проект на закон за бюджета. Срокът е 31 октомври 2022 г. Това, че се разработват различни варианти, и винаги се е правило да се разработват различни варианти на бюджет, това, което имаме като намерения, е да внесем, първо, варианта с 3% от брутния вътрешен продукт на дефицита. Този вариант наистина е затягане на фискалната дисциплина. Много разходи следва да се намалят и ние такъв бюджет не бихме внесли. Не бихме внесли и варианта с 6,6% от брутния вътрешен продукт, защото това е нарушение на фискалните правила, на Маастрихтските критерии. И ако погледнем проектите на бюджети на държавите – членки на еврозоната, няма държава, която да е с такъв висок размер на дефицит за 2023 г. Най-високият размер на дефицита е на Словакия, който е 6,4%. Ние бихме внесли така наречения удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и всички помощи, които са за домакинствата, за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант, който е от 6,6%, да си го модифицира спрямо управленската програма. Ако сме в хипотезата да няма избрано редовно правителство, спокойно с този така наречен удължителен закон едно служебно правителство може да изпълнява бюджета, както беше направено и в началото на тази година от редовното правителство.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Казахте, че за деветмесечието са разходени 2,6 милиарда за капиталови разходи. В бюджета за 2022 г. са предвидени 6,7, а в момента имаме разлика от 4,1 милиарда. Тоест до края на годината ние трябва да изхарчим 4,1 милиарда за капиталови разходи. Можете ли да ни кажете кои са проектите, по които тези суми ще бъдат разходени, и ще има ли в края на годината заделени суми по специални сметки? Благодаря Ви.

В момента не разполагам с информация конкретно по проекти. Такъв писмен въпрос имаме от народния представител господин Гечев, който в момента подготвяме, така че ще бъде предоставен на народните представители. Фактически това са основно проектите на Министерството на отбраната, има проекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата. Общо взето всички министерства в момента приключват и приемат дейностите, които са извършени в частта на капиталовите разходи, и подават такова усвояване, а значителна сума има и в общинските бюджети. Но подробните цифри ще Ви бъдат предоставени на базата на писмения въпрос, на който готвим отговора. За набирателни сметки към момента не сме обсъждали и не са водени разговори за разкриване на набирателни сметки в частта „Капиталови разходи“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моето питане е във връзка с облигационните емисии, осъществени след двугодишно отсъствие на страната от дълговите пазари. В седмицата, когато пазарите са били много волатилни и обявяването на индекса SPI е предизвикало покачване на лихвите, по-добрата стратегия при повишение на лихви е да се издават четири-петгодишни емисии с цел намаляване на лихвените плащания. Защо избрахте точно тази седмица, за да емитирате облигациите, а не по-ранна, което би довело до по-благоприятни за фикса ни лихвени нива? Също така защо избрахте седем- и дванадесетгодишни матуритети, а не четири- и петгодишни, тъй като по късите матуритети водят до по-благоприятни за фикса ни лихвени нива? Бих искала да попитам как върви изпълнението на приходите, администрирани от НАП, и предприема ли Агенцията мерки и какви за събиране на просрочените задължения на граждани и фирми, или разчита на повишените приходи от ДДС и акциз вследствие високата инфлация и повишените цени на горивата и електроенергията? В тази връзка, смятате ли, че заложените нива на инфлация са реалистични? Благодаря Ви.

Избрахме да излезем през месец септември на международните пазари, защото през месец август те просто не функционират. В началото на месец септември изчакахме вдигането на лихвените проценти от Европейската централна банка. Избрахме да бъдат седем- и дванадесетгодишни, защото има много висок размер на рефинансиране в три-, четири-, петгодишните и това би било изключително натоварващо за бюджета. През месец септември, излизайки, въпреки че доходността е висока, след може би две седмици излезе Румъния на международните пазари, която пласира четири- и седемгодишни на приблизителна доходност за тази, която ние няколко седмици преди това пласирахме седем- и дванадесетгодишни, въпреки че тя е с по-лоши показатели като кредитен рейтинг от България. Следва да се има предвид, че Латвия излезе тази седмица на международните капиталови пазари, която е в еврозоната, които пласираха четиригодишни еврооблигации и постигнаха доходност, която е много близка до тази, в която са нашите седемгодишни облигации. По втория въпрос – за събираемостта на данъчните приходи, мога да кажа, че ръстът на общата събираемост на данъчните и осигурителните задължения от 17,95% към 31 юли нараства до 22,65% към 30 септември. Ръстът на събираемостта на нововъзникналите данъчни осигурителни задължения от 60,31% към 31 юли достига до 67,89%. Намаление се наблюдава и в непогасените данъчни осигурителни задължения от 278,3 млн. лв. спрямо 31 юли, в това число имаме намаление на салдото на новия дълг с 31,9 млн. лв., което е 2,2%, и на стария дълг с 246,5 млн. лв., което също е 2,1%.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дотук изнесената информация отговаря на въпросите, които, госпожо Велкова, дадохте, самаризира донякъде дебата, който ние многократно провеждахме в тази зала и в Комисията по бюджет и финанси по отношение на разглеждането на предложените бюджети от предходното редовно правителство, а именно каква е прогнозата за тригодишните наследства на бюджета, които ще има при провеждането на политиките от предходния кабинет. Притеснителна е информацията, която изнасяте и затвърждавате, че продължаването на политиките, заложени от предходното редовно правителство, ще доведат до дефицит в размер на 6,6% от брутния вътрешен продукт за 2023 г. За мен отговорът на въпроса, който ще Ви задам, е ясен, но е по-хубаво да кажете и Вие от трибуната: дали считате, че при дефицит от 6,6% от брутния вътрешен продукт това би попречило на България, за да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г.? Или политиките, провеждани от предходното правителство като основна цел тази евро-атлантическа и евроинтеграционна стъпка да бъде завършена през 2024 г., са останали намерения само на хартия, а не по отношение на политиките, които е провеждало? Благодаря Ви.

Ако бъде приет от Народното събрание Закон за бюджета с дефицит от 6,6% или по-висок, това, естествено, че би попречило за целева дата 1 януари 2024 г. за приемане в еврозоната.

Благодаря. Госпожо Велкова, докато аз бях министър в редовното правителство, а Вие бяхте заместник-министър, във Вашия ресор попадаше и емитирането на дълг. Бихте ли свели до знанието на всички народни представители какви бяха препоръките от банките емитенти? Ако трябва, ще Ви напомня една докладна записка до мен, която Вие сте пуснали, в която казвате: „Поради влошената обстановка на международните капиталови пазари банките мениджъри ни уведомиха, че предвиденото излизане на пазара през периода 20 – 24 юни е невъзможно, като препоръката им е да се изчака най-малко една седмица.“ Това, което препоръчвате, е: „С оглед на гореизложеното, моля за Вашето разпореждане при препоръка от банките мениджъри да бъде осъществена трансакция по емитиране, когато те препоръчат.“ Докладната записка е резолирана с „да“, тоест Вие имате свободата да емитирате, когато имаме препоръка от банките мениджъри. За колегите, които може би не са проследили в детайл какво точно се случва по емисията на външния дълг, бихте ли споделили какво наложи тази докладна записка? Защо тя се появява тогава? Дали чакахме кредитния рейтинг на „Фич“ да излезе и въобще всички действия, които Вие предприехте като заместник-министър, така че дългът да бъде емитиран по най-ефективния начин, когато е възможно?

Да, такава докладна е налична. Тя беше от края на месец юли и тогава бяха изключително волатилни пазарите и наистина четирите банки мениджъри предложиха, че няма прозорец за излизане на международния пазар. Това, което беше направено или не беше направено, че не емитирахме преди приемане на Закона за държавния бюджет. На вътрешния пазар започнахме да емитираме след приемането на Закона за държавния бюджет, а по принцип съгласно Закона за публичните финанси можехме да емитираме до около 3 милиарда, колкото е рефинансирането на стари дългове, вследствие на което после също водихме разговори за емитиране на външните пазари, но започнахме не веднага след приемане на Закона за бюджета, а може би с два месеца по-късно.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще продължа думите на доцент Чобанов, неговата логика. Госпожо Министър, не е лесно да бъдете наследник след едно финансово камикадзе – най-голямото финансово камикадзе през последните 20 години, което дойде начело на Министерството на финансите. При приемането на бюджета ние ясно изразихме нашите опасения. Тогава казахме, че е надценен растежът на брутния вътрешен продукт. Тогава ние предупредихме за двуцифрена инфлация. Тогава господата от Харвард ни се смееха. Ние им казахме: „Не се смейте, защото това ще доведе беди на нашата страна.“ Казахме, че не трябва да бъдат надути толкова разходната част и капиталовите разходи. Казахме, че тези капиталови разходи не може да се осъществят. Не повярваха. Казахме, че това ще доведе до голям, по-висок дефицит. Отново не повярваха. Казахме, че България ще трябва да емитира нов външен дълг. И в тази логика, госпожо Министър, наследството ще накара ли да нарушим фискалното законодателство и фискалните правила и заради това наследство през следващите три години дали България ще трябва да тегли по 15 милиарда външен дълг всяка година? Заради наследството бъдещите поколения ще бъдат ли заробени да плащат този дълг заради това некадърно управление? Благодаря Ви.

Какъв ще е размерът на дълга и размерът на дефицита, това ще вземе решение Народното събрание след предложение, направено от едно редовно правителство.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, имам конкретен въпрос и ще помоля, ако може, да отговорите конкретно. Въпросът ми е свързан с това каква е събираемостта на най-важния за фиска данък в държавата – ДДС, спрямо първоначално приетия бюджет за 2022 г. и неговата актуализация в средата на годината, тъй като знаете, че имаме рекордна инфлация за последните 20 години, а всъщност нямаме рекордни постъпления от ДДС? На какво се дължи това – може би на по-ниска събираемост поради недобре работеща администрация, може би на по-голям сив сектор или на неговото увеличаване, или на нещо друго? Благодаря.

Очакваното изпълнение на данък добавена стойност го очакваме да бъде изпълнено така, както е предвидено с актуализирания Закон за държавния бюджет. Не очакваме към момента преизпълнение. Има изключително висок размер както и на внесения ДДС, но доста висок е размерът и на възстановяването. Събираемостта не считам, че е занижена. Националната агенция за приходите с оглед да не утежнява дейността на бизнеса максимално бързо извършва необходимите ревизии и проверки и възстановява подлежащ на възстановяване ДДС.

Госпожо Министър, правилно ли разбрахме, че от всички варианти, които сте обсъждали, решавали, в крайна сметка ще се спрете на: служебният кабинет няма да внася нов бюджет за 2023 г., а ще предложи удължаване на срока на действие на сегашния бюджет? Това така ли е? Да знаем – да, не, категорично. Което, уважаеми български граждани, означава, първо, признание, че служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро от това, което съществува в момента, и второ, че няма да има увеличение на минималната работна заплата, че няма да има допълнителна помощ, че няма да има две тарифи на ток, необлагаем минимум и така нататък. Дотук, ако е така, така ли е? И второ, гледам справката с внесените проекти за решения в Народното събрание. Служебният кабинет на президента Радев на първия ден, на тържественото заседание на 19-и, е внесъл две неща. Първо, Програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната, и второ, Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ – втори етап. Да го преведа: нови осем F-16 и някъде около 10 грипена. Първи работен ден, първо действие на служебния кабинет! Госпожо Министър, питам Ви, но Ви моля с да и не, без увъртане. Предвиждате ли в тригодишната прогнозна рамка – защото очевидно бюджет за 2023 г. няма да внесете, а ще повторите нашия – някъде между 5 и 6 млрд. лв. разходи за самолети? В кои години ги разполагате? По колко пари ще платим? Може и да е по-трудно, но ние ще си направим труда да го изчислим. Колко означава това увеличение на заплати, колко на пенсии, колко на детски надбавки, колко на минималната работна заплата и колко подкрепа за икономиката? Благодаря Ви.

Да, предвиждаме да внесем така наречения удължителен закон, тъй като служебният кабинет не би следвало да прави политика, тъй като най малкото той няма парламентарно мнозинство и не е избран и излъчен от политическа партия или коалиция. По отношение на Министерството на отбраната и на разходите, които са заложени в тригодишната бюджетна прогноза, която е така нареченият базов вариант, там е спазен приетият Национален план за достигане разходите за отбрана до 2024 г. в размер на 2%. Така че за 2023 г. разходите за отбрана възлизат, съгласно както е разработен Националният план, на 1,85% от брутния вътрешен продукт; за 2024 г. и 2025 г. – на 2% от брутния вътрешен продукт. Тези проекти, които визира госпожа Нинова, те се разчитат в рамките на процентите като разходи за отбрана от брутния вътрешен продукт в течение на годините.

Процедура.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Велкова, молбата на госпожа Нинова беше с да и не да отговорите означава ли това, че в тригодишната бюджетна прогноза тези 6 милиарда са за самолети и за въоръжение, защото това, което говорите Вие: 2% за двете години, е горе-долу точно това. Кажете с да и не това, което Ви попита госпожа Нинова: това значи ли, че тези пари са за бъдещите самолети, или не значи това нещо? Благодаря Ви.

Зададе въпрос и не отговори.

Това беше въпросът.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Служебен министър, дами и господа! Служебният кабинет в началото на своя мандат ни обясни, че без руския газ тази зима ни чака жесток фалит, което се оказа, че е невярна информация. Малко по-късно ни казаха, че газовата връзка с Гърция е в много тежко състояние, няма как да бъде завършена, което също се оказа неточна информация. В тази графа, госпожо Министър, ние от „Демократична България“ разглеждаме и съобщението за критичен дефицит, но го разглеждаме добронамерено, като безпокойство от Ваша страна, въпрос, който следва да бъде разрешен. Да, такъв бюджетен дефицит не може да бъде допуснат и не трябва да бъде допускан по много причини, за да запазим бюджетната и финансовата стабилност най-малкото. Но в тази връзка има няколко конкретни неща към Вас. Първо, как така едновременно не се изпълняват капиталовите разходи и дефицитът се повишава ноември и декември, което Вие казахте, като всяка година? Тоест или едното е вярно, или другото и наистина очакваме да ни дадете конкретна справка, да внесете към бъдещата бюджетна комисия за очакваното изпълнение на капиталовите разходи до края на годината. Второ, събираемостта е ключова в такава година като сегашната. Възможно ли е големи фирми в енергетиката, петролните продукти да са на загуба, да речем, или да имат минимална печалба в година като сегашната, в която има растеж на цените? Подобни фирми реализират сериозни печалби, плащат ли си данъците? И аз Ви призовавам, да, чухме Вашето безпокойство, и ние се притесняваме за дефицита за следващата година в бюджета, обаче направихте ли най-важното – тази промяна, която започна още с редовното правителство, на която Вие бяхте заместник-министър на финансите? Контролът на държавата не е върху фризьорките, продавачките на пазара, малките фирми, които са ясни, а върху големите компании. Да вземат да си плащат данъците, както трябва да ги плащат. Това случва ли се, работите ли по този въпрос? Очаквате ли по-голяма събираемост до края на годината, което да бъде и важна причина дефицитът да бъде по-нисък? Какви резултати очаквате в тази насока? Това е конкретният ми въпрос, на който много се надявам да получим ние от „Демократична България“ ясен и категоричен отговор. Благодаря Ви.

По отношение на формирането на дефицити в края на годината ще Ви дам конкретен пример. За 2020 г., 2021 г., както и за 2022 г. бюджетите са планирани на дефицит. До месец октомври 2020 г. и 2021 г. сме на излишък. Включително през 2021 г. и месец ноември бюджетът е на излишък, но през месец декември бюджетът приключва на 3 милиарда и 700 дефицит. Традиционно във всичките години назад всички дейности, които стартират министерствата както в частта „Издръжка“, така и в капиталовите разходи, разплащанията се случват в края на годината, защото, когато се приеме бюджетът, а имайте предвид, че тази година бюджетът влезе в сила и от 1 април, после имаше и актуализация от 1 юли, където се приеха нови дейности, които не бяха планирани в първоначалния закон. Стартират обществените поръчки, избира се изпълнител, този изпълнител трябва да свърши дейността. А те имат право да извършат тези разходи и тези дейности, защото те са им гласувани в бюджетите, и традиционно разплащанията стават декември месец, тогава се получават и дефицитите. По отношение на събираемостта, знаете, че със 760 милиона данъчните приходи бяха завишени при актуализацията, допълнително от разчетите, които бяха внесени от правителството. Двете приходни агенции наистина работят усилено, за да могат да изпълнят така увеличените данъчни приходи от Народното събрание. Основният контрол е съсредоточен в големи данъкоплатци и в Териториална дирекция – София. Това не означава, че в другите териториални дирекции не се осъществява контрол, но основно концентрацията е върху големи данъкоплатци и големи компании.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с Регламент 1854/6 октомври 2022 г. и съгласно чл. 17, т. 1, подточка „а“ от същия регламент – предвидени ли са механизми в бюджета за разпределянето на временната солидарна вноска, генерирана от свръхприходите на производителите на електрическа енергия, за финансова подкрепа на крайните клиенти и по-специално на уязвимите домакинства? Ще прочета и съответната подточка: „Държавите членки използват постъпленията от временната солидарна вноска с достатъчно навременно въздействие за мерки за финансова подкрепа на крайните клиенти на енергия, и по-специално уязвимите домакинства, за целево смекчаване на последиците от високите цени на енергията.“ Благодаря.

Служебното правителство разработва Проект на закон, с който да въведе в националното законодателство този регламент. Те нямат пряко отношение към държавния бюджет, тъй като Законът за държавния бюджет е този закон, който се приема. Те ще се отразят в консолидираната фискална програма, тъй като съгласно Закона за енергетиката и Проекта на закон, който се разработва, тези вноски ще постъпват за подкрепа, компенсации на бизнеса, на битовите и небитовите потребители и ще постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който ще извършва и разхода по съответни програми, което ще бъде прието със Законопроекта, който ще предложим.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо ще се спра върху въпроса, който аз зададох, свързан с Националния план за възстановяване, а след това ще изразя принципно становище по Проектобюджета за 2023 г. Госпожо Министър, Вие казахте, че до този момент са похарчени 1 млрд. и 300 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост или очаквате до края на годината да са 1 млрд. и 300?

50 милиона са похарчени, очакваме до 100 милиона.

До този момент са похарчени 50 млн. лв. и това показва много слабо усвояване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост, което ще се прехвърли, разбира се, върху бюджета за следващата година. Не съм убеден, че и следващата година ще постигнем това усвояване, което Вие предвиждате в бюджета за 2023 г. Сега искам да се спра основно върху бюджета за 2023 г. На първо място, всичките модели, които се използват, и макроикономическата прогноза, която Вие сте предложили, показва, че приходите ще бъдат преизпълнени поне с 500 до 700 млн. лв. повече от това, което е предвидено в Проекта на бюджет за следващата година. Другото означава по-ниска събираемост или планиране на по-нисък приход, който да даде отражение в края на годината, с цел да се извършат някакви други допълнителни разходи. На второ място, става въпрос за капиталовите разходи. Вие обещахте да дадете справка наистина, но 2 млрд. и 600 изпълнение към септември при 8 млрд. и 400, Вие казахте, че 6,7 милиарда ще бъде очакваното изпълнение на бюджета в капиталовата програма. Това не означава един милиард икономии, а това означава 1 млрд. и 700 млн. икономии по капиталовите разходи. Освен това виждате реакцията на Европейската комисия, на Международния валутен фонд, които непрекъснато говорят за дискредитационни мерки и за намаляване на бюджетните дефицити. Тоест пълен анализ на публичните разходи, а ние всъщност това, което Вие поне съобщихте във Вашето интервю, казвате, че ще има увеличение дори и на разходите, които са свързани с издръжката на публичната администрация, с около 600 млн. лв. Освен това ще Ви помоля, когато влезем в Бюджетната комисия, да ни представите централния бюджет, който се предвижда за 2023 г., за да можем да направим анализ и на редица други разходи, които остават скрити извън бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. Моята скромна оценка е, че на базата на по-голяма събираемост на приходите, на базата на оптимизиране на разходите ние можем да постигнем намаляване на бюджетния дефицит с около 1,2% до 1,5%, което означава, че на третата година на едно нормално редовно правителство ние можем съвсем спокойно да влезем в изискванията на Пакта за стабилност и растеж и на нашите фискални правила, които са предвидени в Закона за публичните финанси. Мисля, че този дебат трябва да стане в Комисията по бюджет и финанси и тогава всеки със своите аргументи да покаже, че ние наистина може да имаме едно по-добро управление на публичните финанси с много по-нисък дефицит и с по-малък дълг в резултат на намаления дефицит. Благодаря.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми депутати! Това, което чухме от Вас, ни притесни в няколко измерения. Първо, заложеният растеж, който Вие казахте за 2022 г., след като първото шестмесечие е завършил на близо 5%, а намалените прогнози от Ваша гледна точка за 2022 г. и за 2023 г. в сравнение с данните, които Международният валутен фонд даде през октомври, показват разлика между Вашия план и това, което реално може да се очаква в приходите за догодина, около четири милиарда. Реално тази тенденция и в миналото – да занижаваме растежа и след това да очакваме добри резултати в последните месеци на годината, дава един стар модел за непрозрачно харчене в последния момент на капиталови разходи. Това, което също виждаме, е, че ако актуализирате данните на базата на реалния растеж на икономиката и използвайки Вашите цифри на инфлацията, би трябвало да получите допълнително четири милиарда приход за догодина, а едновременно с това Вие знаете, че капиталовият бюджет от осем милиарда за 2022 г. беше безпрецедентно висок, което означава, че ако не похарчим тези допълнителни три милиарда, които Вие сте заложили, реалната разлика между Вашия план от минус 11 милиарда и това, което реално може да се очаква, всъщност разликата е седем милиарда, или прави бюджетен дефицит, запазвайки всички политики, които нашето правителство даде само на 2,5% от БВП. Ето защо е толкова важно тези малки прогнозни цифри да са толкова изпипани, да са толкова верни, защото разликата между дефицит от 6% от БВП и разликата от дефицит от 2,5% от БВП прави цялата разлика на финансовата стабилност на държавата. Говорейки и за еврозоната, всички знаем, че 2,5% дефицит е изцяло в нормата за влизане в еврозоната. Така че много Ви моля да прецизирате много по-внимателно тези растежни прогнози, за да не плашим ненужно българското общество. Другото, което мен лично много ме притесни във Вашия отговор, е, че за месец декември Вие прогнозирате, че капиталовите разходи заради динамиката през годината ще бъдат изплатени близо четири милиарда. Повярвайте ни, това е последното нещо, което ние се надявахме да видим през тази година, че в последния момент отново ще бъдат изхарчени четири милиарда и отговорът на нашия въпрос и на въпроса на колегите беше, че те ще бъдат изхарчени за капиталови разходи в Министерството на регионалното развитие, в Министерството на образованието, но реално нашият страх е да не бъдат изхарчени към непрозрачните плащания към строителните фирми, които ние толкова внимателно се опитахме да спрем, защото това е порочната практика от миналото. Така че за бюджета, който ще внесете, и за вариантите, които ще внесете – първо, моля Ви, актуализирайте икономическите си данни, за да бъдат адекватни на реалността и на прогнозата на Международния валутен фонд, и моля Ви, влезте в абсолютен детайл къде и защо тези капиталови разходи са толкова големи за края на тази година и дали ще бъдат изхарчени и към кого ще бъдат изхарчени, така че да сме сигурни, че парите на данъкоплатците ще бъдат употребени по най-прозрачния и най-добрия начин за българската икономика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Първо да изкажа поздравленията си към служебния министър на финансите за начина, по който няколко месеца се управляват публичните финанси – открито, с достатъчна доза публичност и с предупреждение за всички ефекти, които настъпват или ще настъпят, а също така и за разработването на различните варианти на рамка на бюджета – нещо, което в условията на липса на парламент и току-що започнал работа този парламент беше много, много необходимо, така че поздравления. Уважаеми колеги, противно на професионалната логика, много внимателно слушах, аз няма да се придържам към нея, защото малцината макроикономисти, финансисти в тази зала и още по малко извън тази зала, като процент от населението, едва ли им стана ясно какво дебатираме днес?! Това са професионални показатели – дефицити и така нататък, макроикономически зависимости, тенденции, обаче това заседание се излъчва и все пак трябва да преведем на езика на българските граждани пред какво е изправен българският парламент и тези, които ще правят и изпълняват бюджета – изпълнителната власт. Ние сме изправени пред решаването на няколко почти взаимно изключващи се проблема. Казвам почти, защото решение винаги има, но е много трудно. От една страна, как да свием дефицита, за да влезем в графика за влизане в еврозоната, от друга страна, свиването на дефицит от 6 – 6,5% до три – трябва веднага да кажем на българските граждани какво ще им орежем, защото в нормални условия, когато няма кризи, е доста по-лесно, а когато има кризи и трябва да се извършват компенсаторни плащания и към бизнеса, и към населението, когато имаме инфлация, която най-вероятно ще се превърне в стагфлация, почти сигурно е, ние трябва много внимателно да кажем на хората всъщност какво преследваме, какви са ползите и каква трябва да бъде цената, която ще платим всички заедно, защото цена ще има. Това оптимално свиване – фискално, което ние обикновено правим, както каза господин Ананиев, ако това направим, в условия на такава тежка криза, е много трудно. Вторият въпрос обаче, на който трябва да отговорим, как ще финансираме всички тези мерки, които водят до повишен дефицит, защото дълговите пазари като най-чувствителната част от световните финанси реагират първо, дори предсказателно реагират на процесите, които предстоят, а не само на процесите, които вървят. Дълговите пазари ясно реагират и показват, че реагират инфлационно, реагират с това, че се повишават лихвите и че очакват влошаване на икономическата и финансовата стабилност в целия свят. Това също трябва да го имаме предвид и да го обясним на българските граждани. Третото предизвикателство, пред което със сигурност сме изправени, е как да прогнозираме. Тук не чух, в тази зала, нито една дума за това как ще изглежда европейската икономика и европейските финанси в края на зимата. Моята лична прогноза е, че ще изглеждат много по-зле, отколкото сега. Как ще изглеждат фискалните параметри на държавите от еврозоната и на тези от Европейския съюз, които не са в еврозоната, от които сме ние? Имаме ли очаквания, че тази зима европейските правителства ще започнат да изготвят компенсаторни програми извън тези, които имат? Ако някой няма такива очаквания, искам да го огорча – ще има такива програми и те няма да бъдат в малък размер, защото такава е обстановката, такава е тенденцията, а и политическата ситуация в европейските държави към този момент ни води към този извод. Има ли протести по улиците, пълни ли са площадите? Факт. Какви са исканията? Политически? Не, исканията са финансови. Хората искат компенсации за високата инфлация, за високите цени, за всичко това, което се случва, тоест и това ще се отрази. Не искам да създавам апокалиптична картина, нито да плаша. Искам българските граждани и ние тук, в тази зала, да знаем, че сме изправени не пред обикновените проблеми, които решава фискът за всяка година, а сме изправени пред екстраординарни, бих казал – екстра, екстраординарни, защото ситуацията наистина е такава. И с това завършвам, моят призив към всички нас е да бъдем благоразумни и да мислим този сложен фискален, финансов и икономически пъзел как ще го решим. Защото дори и това Народно събрание да е с ограничен срок на действие, ще дойде друго, ще дойде друго правителство, така или иначе някой ще изпълнява и ще решава точно тези въпроси, за които говорим в момента, а те са много, много сложни. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председателстващ! Госпожо Министър, първо, искам да Ви благодаря за това, което чухме, защото ние, поне в предишния парламент, водихме доста сериозна борба да сме наясно с реалните числа и реалните данни за българската икономика и за българските финанси. Тогава многократно ни се налагаше да влизаме в едни безумни спорове за това дали е вярно, или не е вярно това, което ни се казва от тази трибуна. Считаме, че към настоящия момент Вие сложихте край на един такъв спор. Но по-важното е друго, числата, които Вие споменахте, са изключително тревожни. Действително една част от хората, които наблюдават доста вялия разговор тук в момента, може би не са наясно с това. Затова ще ги повторя, защото за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ специално са изключително притеснителни. Вие споменахте, че е възможно към един момент да се случи така, че държавният резерв да бъде намален до едни почти безпрецедентно ниски размери от порядъка на малко над 5 милиарда, имайки предвид, че държавният резерв не може да пада под 4 милиарда и половина, тай като това е един задължително недосегаем минимум. На практика държавата се оказва без резерви, или по-скоро може да се окаже без резерви. Сега-засега това е само хипотеза. По-страшното е друго обаче – числото на дълга от 35 млрд. лв. и фактът, че за следващите три години това, което Вие предвиждате в бюджетната прогноза, е дефицит от над 11 млрд. лв. или колебаещ се около това число. Ситуация, при която в момента ние теглим заеми, за да плащаме заеми. Нещо, което принципно не е чак толкова страшно, ако, разбира се, не расте процентът на задлъжнялост на държавата, а той расте, както Вие самата казахте, в рамките на тази година с 4 млрд. лв. Ситуация, при която заради късно изтегления емитиран дълг българският бюджет отбеляза загуба повече от 900 млн. лв. Общо взето това, което в момента се случва, наподобява ситуация, която България, за съжаление, вече е преживявала, и то не след 1990 г., а още преди 1990 г. – в периода между 1984 г., 1985 г. и 1989 г., когато задлъжняването на държавата беше в порядъка между 8 и 10% годишно. И в един момент с резките темпове на задлъжняване – към края на осемдесетте години, България достигна почти 100% съотношение дълг към брутен вътрешен продукт. Ние все още сме на 25%, но все още и засега. С оглед на ситуацията, която се наблюдава в Европа и в света, и с инфлационните процеси, за съжаление, недобрите перспективи пред световните финансови пазари, ние нямаме основание за оптимизъм. На фона на всичко това обаче ставаме свидетели на едно бодряшко говорене от страна на някои представители на евро-атлантическата тълпа в парламента за това как всъщност трябва максимално бързо България да бъде придвижена към еврозоната, защото това е панацеята за решение на всички проблеми. Фактите, че еврозоната в момента също има много сериозни проблеми някак си се подминават. Към настоящия момент ситуацията в страната очевидно не е добра. От тази гледна точка това, което всички ние би трябвало да правим в момента, е да търсим най-добрите варианти за оздравяването на публичните и на частните финанси. Нещо, което към настоящия момент виждаме, че по-скоро е трудно да се случи, макар и не невъзможно. От тази гледна точка ще настояваме за продължаваща прозрачност и за продължаващо осветляване на всички икономически и финансови процеси и най-вече тези, които касаят най-важния въпрос за единствения оцелял елемент от българската независимост, а именно финансовата независимост и наличието на собствена наша валута, защото на практика от всички елементи на суверенитет, които може да притежава една държава, това е последният, който ни е останал. Ще настояваме и ще искаме от Вас информация и конкретно максимално бързо предоставяне на публичност на доклада, който е изготвен от контактната група между Министерството на финансите и БНБ, за ползите и щетите от евентуалното влизане на България в еврозоната, защото този въпрос касае всеки един българин без изключение, касае доходите, спестяванията, пенсиите, влоговете, всичко, а оттам всъщност може да се решат или може да се създадат още много проблеми, които окончателно да разрушат икономическата и финансовата стабилност на републиката, или от своя страна биха спомогнали за разрешаването на всички тези проблеми, които в момента виждаме и за които в момента говорим. Въпрос на политика в следващите няколко месеца, тъй като въпросът е изключително краткосрочен, но и стратегически едновременно с това. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Тази презентация, която направи колежката, ние използваме като подготовка за разработването на бюджета. Служебният министър няколко пъти спомена за така наречените фискални правила. Още в самото начало трябва да кажем, че едва ли има разминаване между нас, че ние трябва да сме изключително внимателни по отношение на фискалните правила, че трябва да следваме политиката на Европейския съюз не с най-големи бюджетни дефицити и най-големи дългове, а да се ориентираме към златната среда, в смисъл – хем да сме близо до фискалните правила, хем в същото време да дадем фискални гаранции за развитие на българската икономика и защита на българските домакинства. В тази връзка все пак, уважаеми колеги, да помогна със сравненията на Европа, за да знаем какво прави в момента служебният кабинет и какво следва да правим ние, като обсъждаме новия бюджет. Първо, фискалните правила са оттеглени от Европейската комисия. Още при избухването на епидемията на COVID-19 – това, понеже някои колеги не знаят, и във връзка с новата кризисна ситуация – войната в Украйна, Европейската комисия оттегли фискалните правила в двата показателя, които касаят бюджетния дефицит и държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт, поради простата причина, че с изключение на Дания и на Люксембург – към момента тези две страни имат положителен бюджетен баланс, всички страни от Европейския съюз, в това число и водещите страни от еврозоната, надхвърлят значително и дела на дълга в брутния вътрешен продукт, и бюджетните дефицити. Например това е лош пример, който ние трябва да внимаваме как следваме. Словакия – бюджетният дефицит е 6,2, Чехия – 5,9 – за миналата година говоря, Унгария беше 7,8 – 2020 г., 6,8 – 2021 г., Австрия беше 8% – 2020 г., 5,9 – 2021 г., Италия беше минус 9,6 – 2020 г., минус 7,2 – 2021 г., Гърция, въобще да не казвам, 10%, еврозоната – минус 7,1 – 2020 г., минус 5,1 – и нямат никакво намерение, и не могат да слязат на 3% през 2022 г., във Франция дефицитът беше 9,1 – 2020 г., 6,5% – 2021 г. Както виждате, най-развитите страни в Европейския съюз решиха, че няма да провеждат политика на крайно затягане на коланите, тъй като за тях се оказа по-важно да си спасяват бизнеса и домакинствата, въпреки че излизаха от така наречените фискални правила. Може би ще Ви бъде любопитно да разберете, но дефицитите в двете – ние ги имаме за най-консервативни и десни икономики, Великобритания и Съединените щати – само за информация, тъй като ние няма как да се сравняваме пряко с тях, но бюджетният дефицит 2021 г. на Съединените щати е минус 16,7 от брутния вътрешен продукт, а на Великобритания, тъй като е април месец, както е и при Щатите – 2020-а и 2021 г., възлиза на 15% от брутния вътрешен продукт. Но тъй като това са страни, които имат твърде различни и много по-добри възможности от България за финансиране на дефицита и за поемането на инфлационния натиск от тези дефицити, ние трябва да се ориентираме към това, което правят нашите партньори в Европейския съюз. И в тази връзка, този стремеж да стигаме още следващата година на минус 3%, на 3% от брутния вътрешен продукт – бюджетният дефицит, което заяви като вариант служебният министър, ще бъде за сметка на орязване на социалните разходи и на помощите за българската икономика. Тук препоръката трябва да бъде – да не се правим на по̀ католици от папата. Второ, аз разбирам политическите мотиви за измененията в държавния дълг през тази и през следващите години. Но, уважаеми колеги, даже и по сметките на нашето Министерство на финансите, които сравних със сметките, тенденциите и трендовете, показани от Европейската комисия, от Международния валутен фонд и Световната банка – даже при тези заложени увеличения на държавния дълг ние тази година ще бъдем на нива около 24% от брутния вътрешен продукт – държавния дълг, следващата година отиваме на нива от 26,4 и в тригодишния период към 2025 г. държавният дълг на България би следвало да бъде под 30% от брутния вътрешен продукт. При положение че в еврозоната този дълг към момента е над 80% и при каквито и други политики той няма как да слезе под 65 – 70% следващите 3 – 4 години, а по-скоро ще се задържи на тези нива, няма причина и да плашим българите с това, че видите ли, настъпват някакви катаклизми с промените в брутния вътрешен продукт, тъй като не ние, а Европейската комисия и авторитетни международни институти ни казват, че промените в този дълг не са толкова драстични, тъй като става дума за увеличение на дълга с около 6% през следващите три години. В заключение, това, което беше изнесено от служебния кабинет, показва, че бюджетът за 2022 г. се изпълнява в приходната част, но е очевидно, че той не се изпълнява в достатъчна степен в разходната част и се продължава една негативна традиция да се икономисва от капиталовите разходи, което има негативни последици върху икономическото развитие. Това са спестявания, които не са в интерес на българската икономика и на българските домакинства. Затова недостатъчно е направило и служебното правителство за усвояването на тези средства. Разбира се, че служебният кабинет не разполага с такива правомощия, но, колеги, евентуалното избиране на нов кабинет през месец ноември – докато се избере кабинетът, докато влязат в офисите си министрите, тя годината си изтича. Така че от служебния кабинет зависи в значителна степен ще бъдат ли и как ще бъдат усвоени тези разходи, защото и колегите от Промяната, които казаха тук – много е важно не само да се отчете, че са изразходвани тези средства по капиталовите разходи – дяволът е в детайлите – в кои фирми са отишли тези разходи и за какво точно са били използвани. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! За да можем да направим добър анализ и да направим добър бюджет 2023, е много важно да знаем какви са предизвикателствата пред глобалната икономика през тази и следващата година, така че да направим един мъдър бюджет с минимален бюджетен дефицит, според възможностите – фокусиран бюджет, който да бъде такъв за подпомагане на младите семейства, за пенсионерите – най-засегнатите от поредицата кризи, да бъде реформаторски бюджет за стимулиране на инвестициите. Каква е ситуацията в момента? Намираме се в началото на глобална рецесия, която е от традиционен вид – свързана е с повишаващи се бързо лихви с цел борба с инфлацията. Тази борба още при актуализацията на бюджета споменах, че може би няма да бъде успешна и наистина светът ще се озове в положение на стагфлация. Това води глобално, пък и в България, до изключително оскъпяване на инвестициите във всякакви частни и държавни проекти и до пресъхване на паричните потоци насам, което виждаме и тук, че означава практическо спиране на инвестициите. Затова е много важно това Народно събрание да приеме през следващите няколко месеца реформаторски законопроекти за отпушване на инвестиционната активност в редица отрасли, в енергетиката включително. По отношение на бюджетните приоритети и разходните, смятаме, че политиката по отношение на младите семейства с деца – и това не го казвам с предизборна цел, е изключително важна в момента. Предишната криза – 2008 – 2010 г., тогава те бяха най-засегнатата група от гледна точка на това, че безработицата се увеличи, повишиха се и лихвите по ипотечните кредити. Сега повишението на лихвите ще бъде много по-голямо и вече е много по-голямо, отколкото тогава, и много хора, млади хора, избягаха, емигрираха от България и повече не се върнаха. В условията на демографска катастрофа е много важно това да не бъде допуснато при сегашната криза, която, вярвам, че заради макроикономическите показатели на България може да не бъде страшна и да я прекараме относително лесно. Но това означава фокусирано подпомагане на млади семейства по отношение може би на семейно подоходно облагане, може би по отношение на повишаване на необлагаемите размери за издръжка за деца, което и предишното правителство всъщност направи в определена степен. Може би тази програма трябва да бъде разширена. За преодоляване на мерките с бюджетния дефицит, който вероятно ще бъде по-голям, за мен е нужно, първо, може би ограничаване на капиталовата програма с оглед на това, че практиката от последните 15 години доказа, че парите по еврофондовете и без това не са достатъчно ефективни, не се харчат ефективно и са корупционен механизъм в голямата си част. Другите големи резерви са в администрацията. Не е нормално последните 10 години населението на България да намалява с 500 000 души, а администрацията да се увеличава непрекъснато! Това, естествено, не е процес за година-две – оптимизацията на администрацията, минаване към електронно управление и така нататък, но този процес трябва да се ускори с оглед по-голямата ефективност на българската и администрация, и икономика през следващите години, следкризисните години, защото ние вече трябва да сме готови за следкризисните години, не просто да реагираме на случващото се по света. При приемането на бюджет 2022 бях убеден, че резервите са големи и по отношение на това, че инфлацията, която беше заложена, беше значително по-ниска от очакваната и случилата се в крайна сметка, и по отношение на това, че капиталовите разходи бяха очевидно по-големи от тези, които бяха осъществени и са осъществени към този момент. В момента това за 2023 г. въобще не е сигурно. Първо, не е сигурно дали растежът, който се прогнозира от различните организации, ще бъде достигнат при липса на реформи в България. След това не е сигурно, че и инфлацията ще бъде в размер на 5 – 6%. Да, напълно е възможно през период на стагфлация тя да бъде достигната, че да бъде и по-висока, но като гледаме тенденцията в суровините и на пазарите, нищо чудно да имаме и период на значително по-ниска инфлация, което е добре за домакинствата и за бизнеса, но не е добре за фиска. Точно обратното на ситуацията от тази година! Отделно, смятам, че е много важно мнозинството в парламента да се обединим около постигането на бюджет с минимален бюджетен дефицит. Тук не говоря за конкретни проценти, а говоря за изчистване на бюджета от разходи, които може би са ненужни или може би могат да почакат за по-добри времена. Важно е да не използваме бюджета за предизборна кампания и се надявам, че мнозинството няма да го използва – поне днес чух такива заявки, за разлика от миналата седмица. Да ускорим конкурентоспособността на българската икономика през приемането на реформаторски закони – това трябва да е топприоритет на този парламент, независимо колко дълъг е неговият живот, дори ако животът му е два или три месеца. Това е истинският дневен ред за България в момента и нека се отнесем мъдро и отговорно към него. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Абсолютно не съм съгласен с Вас, госпожо Министър, относно отказа Ви да разработвате схеми за спешна намеса във финансовата криза, която за разлика от тази през 2008 г. е породена от енергийната такава. В крайна сметка всеки един български гражданин, всяко едно домакинство се интересува от цената на живота и неразработването на мерки както от Вас, както и управляващите преди Вас, а използването на мерки, които са на повече от една година, разчитайки на панацеята Фонд „Сигурност на енергийната система“, който има около 20 човека персонал, да компенсира или да облекчи по някакъв начин българските граждани, считам за абсолютно неуместно. В крайна сметка в самия регламент пише „спешна намеса“, „спешна намеса“. Двадесет дни ние не виждаме никаква спешна намеса от Вас и от Вашите екипи, а едно движение по течението. В крайна сметка българският гражданин не го интересува участието на държавата на световните финансови и енергийни пазари, а го интересува как да премине през трудностите, които са застигнали цяла Европа. Също така считаме, че примерът Ви с поведението на Румъния на световните финансови пазари е абсолютно нерелевантен и от Вашите констатации и изказвания разбираме, че Вие и Вашият екип абсолютно се движите по течението. Така че аз се обръщам към всички колеги тук – трябва да вземем отговорни мерки – мерки, с които да облекчим живота на българските граждани, защото под Вашата юрисдикция са и НАП, и НОИ. Събирането на пари също е във Вашето поле, така че тези пари трябва да бъдат раздадени на българския бизнес, трябва да бъдат раздадени на българските домакинства, а Вие имате прекрасните инструменти, които знаят за финансовото състояние на всеки един от нас персонално и неизползването им и разчитането на някакъв си фонд… А относно закона, само да вметна, проектозакона на Министерството на енергетиката – това е много дълга тема. Препоръчвам Ви да не се криете зад нея, защото той е абсолютно недомислено предложение – този проектозакон. Така че Ви съветвам наистина в спешен порядък да въведете мерки – мерки, които да облекчат живота на българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! През месец август тази година Вие, госпожо Велкова, представихте базов сценарий на бюджетната прогноза за периода 2023 – 2025 г. В тази прогноза се предвиждаше дефицит от около 11 млрд. и 300 млн. лв. за 2023 г., около 11 млрд. и 600 млн. лв. за 2024 г. и около 12 млрд. и 300 млн. за 2025 г. При подобен размер на дефицита и когато имаме предвид падежиращите дългове за същия период, се очертава необходимостта от привличането на сериозно по обем дългово финансиране в порядъка на около 16 млрд. лв. във всяка една от трите години. Имайки предвид дефицита и лимита за държавен дълг, заложен за 2022 г., по наша оценка се очертава драстично нарастване на държавния дълг и разходите за лихви през следващите години. На база на изнесената от Вас информация нашите оценки са, че дългът ще нарасне до края на 2025 г. близо два пъти, достигайки около 75 млрд. лв., или близо 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Тревожна тенденция се наблюдава и по отношение на цената на дълга, като очакванията са в следващите месеци и години цената да продължава да нараства, а оттам и лихвените разходи. По наши оценки и на база на отчета за 2021 г. при тази тенденция за 2025 г. може да се очаква те да достигнат около 2,5 млрд. лв., или с около 2 млрд. лв. повече спрямо последните години, а сумарно разходите за лихви за периода 2023 – 2025 г. да достигнат близо 5 млрд. лв. Тази тревожна тенденция поставя редица въпроси по отношение на фискалната стабилност и способността на държавата да се финансира устойчиво. Подобни лихвени разходи са необичайно големи по размер и са съпоставими с цялостната издръжка на консолидирания бюджет, отчетена през 2021 г. Пет милиарда лева са съпоставими и с цената на изграждането на два пъти на автомагистрала „Хемус“ от София до Варна. Във връзка с горното, моля да ни информирате за стратегията за финансиране до края на 2022 г. и прогнозите за необходимото дългово финансиране за следващия тригодишен период, както и оценката за лихвените разходи за същия период. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Необходимостта от нов дълг е обусловена от два основни фактора: размера на бюджетния дефицит и рефинансиране на дълга. Дефицитът за 2022 г. по актуализирания Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е в размер на 6,2 млрд. лв., погашенията по държавния дълг са 3 млрд. лв., или общо необходимият ресурс е 9,2 млрд. лв. Одобреният размер на нов държавен дълг е 10,3 млрд. лв., като остатъкът от 1,1 млрд. лв. в края на годината осигурява ресурс за осъществяване на плащанията главно за пенсиите в началото на януари 2023 г. Оценката на фискалния резерв по сметки в БНБ и банки в края на 2022 г. достигна до 6,3 млрд. лв. при минимален размер от 4,5 млрд. лв., с което се гарантира ресурсът за посочените плащания в началото на януари 2023 г. Дългът на сектор „Държавно управление на България“ е един от най-ниските в Европейския съюз – съществено под горния праг на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60% от брутния вътрешен продукт, като съгласно последните публикувани данни от Евростат, отнасящи се за дълга към 30 юни 2022 г., по-нисък дълг като дял от БВП има само Естония. Следва да се отбележи, че при встъпването в длъжност на служебния кабинет привлеченото дългово финансиране през 2022 г. е от вътрешния пазар и е в размер на 1,8 млрд. лв. С оглед на малкото разполагаемо време, отчитайки силната волатилност на финансовите пазари и ясно изразената тенденция в Европейския съюз и в световен мащаб за нарастване на цената на дълговото финансиране, в резултат на геополитическата несигурност, високата инфлация, политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличаване на основните лихвени проценти, неблагоприятните перспективи за забавяне или спад на икономическата активност, Министерството на финансите предприе действия за осигуряване на необходимото финансиране за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет. В резултат на това към 19 октомври 2022 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд. лв., което представлява 21,8% от брутния вътрешен продукт, при максимално допустим размер съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. от 38,5 млрд. лв. Размерът на държавния дълг нарасна с 4,1 млрд. лв. в сравнение с 31 декември 2021 г. вследствие на поетия нов дълг чрез емисии на държавни ценни книжа в размер на 7 млрд. лв., в това число на вътрешния пазар 2,6 млрд. лв. и на външния пазар 4,4 млрд. лв., и извършените погашения по падежиращия през годината държавен дълг в размер на 2,9 млрд. лв., от които 2,6 млрд. лв. по външния дълг и 0,3 млрд. лв. по вътрешния дълг. В началото на годината до 19 октомври на вътрешния пазар са пласирани държавни ценни книжа с номинална стойност, както вече казах, 2,6 млрд. лв. в периода януари – май, тригодишни и половина държавни ценни книжа с номинална стойност от 1,3 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 0,86%, седемгодишни и половина държавни ценни книжа с номинална стойност от 0,5 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 1,33%. В периода септември – октомври 2022 г. десетгодишни и половина държавни ценни книжа с остатъчен матуритет от 3 години и 10 месеца с обем от 0,5 млрд. лв. при среднопретеглена доходност 3,80%, петгодишни и половина държавни ценни книжа с номинална стойност 0,3 млрд. лв. при среднопретеглена доходност от 4,96%. По линия на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на 15 септември Министерството на финансите пласира на международните пазари два транша облигации, деноминирани в евро, с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият транш е със срочност от седем години и обем от 1,5 млрд. евро, лихвен купон от 4,125% и доходност от 4,346%. Вторият транш е със срочност от 12 години, обем от 0,75 млрд. лв., лихвен купон 4,625% и доходност от 4,823%. До достигане на лимита на програмата остават 2,1 млрд. евро. По отношение на перспективите пред осигуряване на дълговото финансиране през 2023 г. – изключително зависи от това какъв дефицит ще бъде гласуван за 2023-а, 2024-а и 2025 г., вече коментирахме размера на базовия вариант на дефицитите и размера на дълга, който при такива дефицити би следвало да бъде изтеглен, в предходното изслушване.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Велкова, считате ли, че ще може да бъде осигурена необходимата ликвидност от международните и вътрешните пазари за 2023 г. при дефицит от 6,6% от брутния вътрешен продукт? Ще има ли ликвиден проблем и при каква доходност ще бъдат осигурени необходимите средства? И като допълнителен въпрос – понеже може би всички колеги ги интересува, бихте ли споделили с нас какво стана с вчерашната емисия, какви са резултатите от нейното провеждане? Благодаря.

При условие че бъде приет Законът за държавния бюджет за 2023 г. с дефицит от 6,6%, това категорично отдалечава всякакви перспективи на България за еврозоната, което беше малко или много ключово, че все още е налична подобна перспектива – ключово за доходността, която имахме месец септември на външната емисия. Мисля, че много трудно би се осигурила ликвидност, тъй като в момента пазарите знаете, че са изключително волатилни, изключително лоши са перспективите пред пазарите, дори една Германия трудно набира обем спрямо този, който тя желае да набере от външните пазари. По отношение на емисията, аукционът, който беше проведен вчера, който е за 3 години и половина – изключително висока доходност, вследствие на което е увеличен спредът спрямо бунда, вследствие на което към момента канцелирахме тази емисия, защото в крайна сметка ни е необходима ликвидност, но не на всяка цена.

Каква е доходността?

Средната доходност е 5,80% и спреда спрямо бунда – 338 базисни точки.

Благодаря, господин Председател. Уважаема министър Велкова, уважаеми колеги! Вече цял ден ние се занимаваме с една приказка, защото стана ясно от госпожа Велкова, че бюджет няма да бъде внесен с тези параметри, тоест проектобюджет с такива параметри няма приет от Министерския съвет и няма да бъде внесен – стана ясно и защо. В този уж проектобюджет приходната част е подценена с 4 млрд. лв., разходната част е надута с 3 млрд. лв. капиталова програма над рекордната капиталова програма тази година, която така или иначе няма да се изпълни тази година, тоест има 7 млрд. лв. от тези въпросни 11 млрд. лв. дефицит, които са лъжа. Дефицитът, ако се направи истински бюджет и той бъде приет от Министерския съвет и бъде внесен с всички социални мерки, които са заложени в нашия бюджет – с продължаване на политиките, които са заложени, би бил 4 млрд. лв., или 2%. Дотук с лъжата. Проблемът, госпожо Велкова, е, че тази лъжа – българските граждани дали ще ги наплашим, или няма да ги наплашим, дали ще повлияем на изборите, или няма да повлияем на изборите, няма никакво значение чак толкова много. Проблемът е, че тази лъжа беше изречена, преди България да излезе на международните финансови пазари да набира дълг, и когато Вие заявите, че ще има дефицит от 11 милиарда, а не дефицит от 4, на каква лихва очаквате да Ви дадат дълга? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Това е директна щета върху българските финансови интереси, директна щета, направена и калкулирана с политическа цел. Моят въпрос към Вас е, ако вземем прогнозата на Международния валутен фонд и заложим 4% – 3,9%, извинявам се, ръст тази година, заложим 3% ръст догодина, заложим инфлацията, която Вие сте заложили, какъв е размерът на брутния вътрешен продукт, какъв е размерът на допълнителните приходи и ако махнем тези 3 милиарда допълнителни разходи в капиталовата програма, които госпожа Нинова смята, че са за самолети, но Вие така и не обяснихте за какво са, и падне със 7 милиарда общо де факто дефицитът, при 4 милиарда дефицит на каква доходност смятате, че можем да го финансираме и дали текущото финансиране, което вече сме набрали във фискалния резерв, който мисля, че към 21 октомври беше почти 13 милиарда, а като махнем тези 4 милиарда, оставаме на 9, което е горе долу каквото получихте юли, та моят въпрос е – защо не предлагате този план и защо не внесете такъв бюджет, вместо да плашите хората и международните финансови пазари? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Ще започна първо от разходите. По отношение не капиталовите разходи, тъй като не отговорих на въпроса на госпожа Нинова относно разходите за вторите самолети, разчетите, които са заложени в тази прогноза, която е направена базово от Министерството на финансите, за 2022 г. разходът е 31,1 млн. лв., за 2023-а – 36,5 млн. лв., за 2024-а – 87,5 млн. лв., за 2025-а – 135 млн. лв. Това всичко е в рамките на Националния план, който е гласуван, за достигане на разходите за отбрана до 2024 г. в рамките на 2% от брутния вътрешен продукт. По отношение на капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост. Ако искаме да получим второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, не само че трябва да наваксаме с тези инвестиции, които не се случиха през 2022 г. и няма да се случат,… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Защо?“) …защото нямаше никаква готовност да се случат. Инвестициите, които са планирани, за този милиард и триста, вече казах, че разходът беше (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) и към момента е 50 млн. лв. и се очаква до края на годината да възлезе на 100 млн. лв., така че ръстът на капиталовите разходи е основно в сметките за средства от Европейския съюз. Разходите за капиталови разходи по сметки за средства от Европейския съюз за 2023 г. са над шест милиарда и половина. Ако те не се случат, просто няма да имаме и приходна част, няма да постъпят и в българската икономика. В Плана за възстановяване и устойчивост голяма част от инвестиционните проекти са подценени и ще се налага дофинансиране, защото остойностяването не е направено в пълния размер, така че да може да се постигне инвестицията. С постигането на инвестицията и осъществяването на инвестицията ние постигаме мерките, срещу които получаваме средствата по второ и трето плащане. Освен това и в инвестициите, и в реформите не са оценени средства за самото осъществяване на реформите, защото има реформи, които изискват ресурс от националния бюджет. Пример за такава реформа са измененията, които се предлагат в Закона за биологичното разнообразие. Там трябва да се създаде структура, трябва да се извършва дейност, за която е необходимо да има финансиране от националния бюджет, за да може да се осъществи и да се реализира реформата, защото отчитането на реформата не е само приет законопроект от Народното събрание. Така че в капиталовите разходи не считаме, че са надценени. Те биха могли да не се случат, ако не се извършат съответните обществени поръчки, не се реализират инвестициите, но това автоматично означава загуба на приходи по второ и трето плащане. Освен това плащането, което получаваме, първо плащане от 2 милиарда и 600, то всъщност балансира в 2022 г. в „Текущи разходи“ и „Други разходи“ на националния бюджет, а в 2023 г. ние вече трябва да си извършим разхода, срещу който сме получили тези 2 милиарда и 600 в 2022 г. или очакваме да ги получим месец декември. По отношение на приходите. Не считам, че експертите на Министерството на финансите, които са дългогодишни колеги и екип, не могат да направят коректна прогноза и са занижили прогнозата, а още повече, че ако се вземе, тъй като сме разиграли и този вариант, взели сме прогнозата на Българската народна банка, която води до още по-ниски приходи, тъй като прогнозата на Българската народна банка е по-песимистично разработена. Не мисля, че трябва да отречем две институции – Министерството на финансите и Българската народна банка, че не могат да правят прогнози и да вземем от четиринадесета институция, институцията, която е направила към момента най-високата прогноза, и да кажем, че само тя е реалистичната прогноза.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Наистина и аз не смятам, че цяла институция ще си позволи да разказва приказка на хората, и то сериозна институция като Министерството на финансите. Аз вярвам в експертния потенциал и в добросъвестността на дългогодишните служители на Министерството на финансите, които са изготвили включително и този сценарий, който, както казахме, е непроменена политика или наследството, което получаваме от предходния кабинет, така че мисля, че е състоятелно да се занимаваме. Мисля обаче, че този дефицит, който ни е показан, тъй като е само наследството, наистина не отразява в пълнота това, което, включително и тук, си говорим в последните дни, и предложенията, които чуваме от някои парламентарни групи, които, ако бъдат приложени на практика, това означава допълнително още 6 млрд. лв. дефицит, включително и допълнително още 6 милиарда дълг. Тоест към тези 16 милиарда, които имаме като оценка за следващата година, трябва да прибавим и тези 6 милиарда и тогава числово вече отива в съвсем друга орбита. Отделно може би наистина имаме необходимост от дискусия в този парламент и се надявам да я проведем и за Плана за възстановяване и устойчивост. От една страна, от гледна точка на средствата, които очакваме, от гледна точка на забавянето какви са причините, и от гледна точка на това какво наистина имаме да изпълняваме към така наречени реформи и кои от тях са изпълними, и то изпълними от гледна точка на институции, които ще бъдат натоварени с несвойствени за тях функции. Тук не говоря за Антикорупционната комисия. Говоря за институции, които са част от системата на институции от изпълнителната власт, които наистина ще бъдат натоварени с функции, които няма как да изпълнят твърде вероятно, но мисля, че за това трябва да отделим допълнително време и да направим тази дискусия. Ние наистина се намираме в сериозна ситуация и трябва да я оценим отговорно и конкретно и да видим може ли нещо да направим и как да я променим. Госпожо Министър, моят въпрос е: да повторите пред нас по колко милиарда дълг в следващите три години трябва да получим, трябва да емитираме? Ако може да споделите Вашето виждане по въпроса: създаването на редовен кабинет, който носи ясна политическа отговорност, може да разкаже и на международните пазари състоятелна история за реформи и за това как ще се справи с тези фискални проблеми, според Вас ще намали ли тази рискова премия, която наблюдаваме сега, и ще падне ли исканата от нас доходност по държавния дълг? Благодаря.

При така разработената прогноза новият дълг за 2023-а възлиза на 15 милиарда и 900, за 2024 г. на 15 милиарда 990…

Спрямо кой бюджет?

По действащи политики. По сегашните политики, без нови политики. (Реплики.)

Които са за Плана за възстановяване и устойчивост.(Реплики.)

За 2025 г. – 16 милиарда и 199. При условие че се включат нови политики, които бяха обявени от политическите партии, допълнителните разходи, с които би се натоварил бюджетът, са между 7 милиарда и 5 милиарда допълнителни в зависимост... Конкретната сума може да се изчисли, когато се конкретизират част от предложенията, тъй като не са конкретизирани в срокове. При тези дългови нива размерът на държавния дълг за 2023 г. би възлязъл на 50 милиарда и 300, за 2024-а на 62 милиарда и 700, за 2025-а на 85 милиарда 389, и съответно лихвените плащания на 823 милиона за 2023-а, на милиард и 700 за 2024-а и на 2 милиарда и 600 за 2025 г. Естествено, ако има редовен кабинет, който е с парламентарно мнозинство, би постигнал по-ниски доходности, отколкото едно служебно правителство.

Господин Председател, госпожо Министър! Аз не съм човекът, който ще дава оценка на Вас спрямо предишната длъжност, която сте заемали в Министерството на финансите, но едно е безспорно. В крайна сметка цялата отговорност носи съответният министър – в случая предишният министър на финансите, и респективно министър-председателят. Никой от тях няма право да се крие зад Вашия гръб и да обяснява: ама имаше една докладна, в която някой ми препоръча, и аз затова ощетих бюджета с 900 милиона… (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В тази връзка нека да не коментираме това какво сте изпълнявали като заместник-министър, няма да коментираме и това как се крият зад Вашия гръб за това, че заради тях не сме взели дълг, който в момента сме взели вече, и сме ощетили бюджета с 900 милиона. Конкретно за това, което искам да коментирам, и тези нарастващи суми, които ние плащаме, ще продължим да плащаме в следващите десетилетия, и по-точно казано, Вие споменахте преди малко Маастрихтските критерии и това, че сме далеч от тях, но в крайна сметка ние продължаваме да трупаме дългове, продължаваме да плащаме вече в пъти по-високи лихви и ще продължим най-вероятно така. В тази връзка, в дългосрочен план Министерството на финансите има ли изготвен анализ докъде и какво може да си позволяваме спрямо този бюджет, който беше приет, който най-вероятно ще продължи и ще искат управляващите следващия път да приемем? И по-скоро датата 1 януари 2024 г. реално изпълнима ли е България да влезе в следващия – в кавички казвам – Клуб на богатите, защото това ще досъсипе нашия суверенитет или нашата фискална, монетарна и каквато и да било сигурност, ние въобще готови ли сме за там? Защо Ви питам? Защото от БНБ ясно и точно казаха, че анализът за влизането в еврозоната е готов, предоставен е на Министерството на финансите, респективно всички специалисти, всички Ваши подчинени би трябвало да са го анализирали и Вие да сте информирана до какво ще доведе влизането в еврозоната. На фона на цялото това безумие, което предишното правителство заложи, на това, което имаме като фискални показатели, на това, че продължаваме и ще продължаваме все повече да теглим нови и нови кредити, много Ви моля наистина да отговорите: готови ли сме и отговаряме ли на условията за влизане в еврозоната, или просто за пореден път ще стане, както с Гърция, да скрием показателите в името на това да сме част от така наречения Клуб на богатите? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Конвергентният доклад, който ще бъде направен за България, ще бъде от Европейската комисия, ще бъде през месец февруари и ще бъде оценено изпълнението за 2022 г. Както Ви докладвах в предишното изслушване, ние там имаме икономия в разхода в размер на около 1 млрд. лв. и имаме незначително преизпълнение в прихода, което позволява, имайки предвид дерогацията, която е дадена, за приспадане на ковид разходите, а ние такива имаме през 2022 г., които са 1,8% от брутния вътрешен продукт, да влезем в критериите за дефицита начислена основа, приспадайки ковид разходите. Естествено е, че когато правят, изработват конвергентния доклад, те гледат и напред какво сме предвидили в средносрочен период като план. При условие че се предвиждат значителни дефицити и дългово финансиране, това би било пречка при влизане в еврозоната. Към момента се извършват всички подготвителни дейности, всички технически дейности, които зависят от Министерството на финансите и от Българската народна банка, изпълнява се планът, който беше приет от правителството през месец май, така че от тази гледна точка има готовност.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Велкова, Вие казахте в предишно Ваше изказване, че очаквате да получим от Плана за възстановяване и устойчивост 2,6 млрд. лв. до края на годината и че те ще влязат във фискалния резерв. Но моят въпрос е: каква е степента на Вашата увереност, че българският проект ще бъде одобрен, Европейската комисия ще осъществи трансфера? Какво е направил служебният кабинет това да се случи и да се гарантира, че парите ще влязат по сметките на държавата? И ако това все пак не стане, то тогава какъв ще бъде фискалният резерв на страната ни? Какви са рисковете за финансовата стабилност на българската система за 2023 г.? Благодаря Ви.

Подадено е първо искане за плащане пред Европейската комисия. В момента сме в непрекъсната комуникация с Европейската комисия, тъй като тече процесът на оценка. Имаме увереност, че до 10 декември средствата ще бъдат преведени на България. При условие че тези средства не бъдат преведени, те първо не постъпват във фискалния резерв, а те балансират, те са в приходната част и финансират разходи и намаляват дефицита. При условие че те не бъдат преведени, ние ще приключим с по-висок дефицит и трябва да предприемам действия за икономия на разходи и запълване на лимита за дълга до разрешения от Закона лимит.

Госпожо Министър, виждаме какво е състоянието на дълговите пазари в момента вследствие на политиката от последните месеци на централните банки да се опитат да задържат инфлацията на по-ниски нива. Колко е успешна, ще стане ясно през следващата година, засега нещата не изглеждат особено добре и в този смисъл не е само вчерашната емисия от държавни ценни книжа, но и виждаме, че лихвите и доходностите по дълга в целия свят се качват изключително бързо, а цените на активите спадат, на всички класове активи на практика, което ще дойде и в България в един момент. Въпросът ми е: има ли план Б Министерството на финансите, при положение че догодина е напълно възможно лихвите да достигнат екстремно високи нива? Имам предвид лихвите по дълговете – на практика за всички държави, не само за България. По този начин даже не е ясно въобще дали ще има достатъчно поръчки, както вчера се видя на аукциона. Какъв е план Б? Ясно ми е, че Вие сте служебен министър и не би трябвало да давате дългосрочна...

Е, току-що сам си отговори.

Факт е, че е служебен министър, който може да остане още известно време на тази позиция, не би трябвало дългосрочно да разсъждавате може би по въпроса, но все пак ние трябва да имаме план Б за финансиране на българския държавен бюджет или за намаляване на бюджетния дефицит евентуално, който и аз като господин Василев смятам, че няма да бъде 6,6% от брутния вътрешен продукт, дори при тези данни е по-малък. Какъв е план Б за финансиране извън фискалния резерв, който в момента е на сравнително здравословни нива, предкризисни нива, но и във връзка с това, че наистина дефицитът през следващите няколко години в условия на криза, в условия на временно екстремно високи лихви може да се окаже прекалено висок? Благодаря.

Във връзка с политиката, която приема Федералният резерв и Европейската централна банка за покачване на лихвите, която най-вероятно ще продължи, повечето от държавите в Европейския съюз и в еврозоната предприемат действия за намаляване на дефицитите по бюджетите си, тоест затягат фискалната политика. Това се коментира както на ЕКОФИН, така се коментираше и на срещата на Международния валутен фонд и Световната банка. Така че дългосрочно едно редовно правителство, с парламентарно мнозинство, би следвало да види как може да се оптимизират разходите, за да може да приведе дефицитите в по-ниски нива и да се предприеме консолидация, тъй като финансирането на дълговите пазари ще бъде скъпо и трудно.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! В хода на дискусията за бюджета и за дефицитите стана много пъти дума за пенсии, за помощи, за компенсации, но нито веднъж не стана дума за минималната работна заплата. В този смисъл въпросът ми е: правени ли са разчети за увеличаване на минималната работна заплата? Как това ще се отрази на бюджетната прогноза и съответно на бюджетния дефицит? Възможно ли е, по Ваша преценка, това да бъде заложено в рамките на бюджета за следващата година? Благодаря Ви.

Да, правени са разчети за увеличаване на минималната работна заплата при вариант 760 лв., 800 и 860 лв. По принцип увеличение с 10 лв. на минималната работна заплата влошава дефицита от 50 млн. лв., тъй като разходите, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличаване на минималната работна заплата, тъй като има разходи на бюджета, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Правени са разчети, имаме ги в три варианта. По принцип разчетите не е трудно да се направят и в четвърти и пети вариант, но това влошава дефицита.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Велкова, уважаеми колеги! При изготвянето на актуализацията на бюджета за 2022 г. многократно дебатирахме в тази зала и в присъствието на бившия финансов министър господин Василев, и във Вашето, госпожо Велкова, като заместник-министър, че се очаква повишаване на лихвените плащания към средата и края на годината. Естествено, ние апелирахме да се финансира дългът и дефицитът, който беше вдигнат, таванът за тази година, помните, до 10 млрд. лв. За първи път в историята на държавата такъв висок таван на дълга да се достигне! Имаше дебати и по финансирането на дълга, в коя част на годината да бъде направено. Ние съответно изисквахме това да се случи в първото полугодие на годината, когато прогнозите за пазарите бяха по-добри. Очаквано беше към края на годината и втората част на годината лихвените нива, при които се отпуска дълг, да са по-високи. Въпросът ми е: защо не се емитира такъв дълг при очаквания дефицит, който има и в бюджета за 2022 г.? Ние отиваме много напред във времето – 2023-а, 2024-а, стряскащите прогнози за 2025 г. Нас ни интересува защо финансирането на дефицита за тази година се забави? И защо не се емитира, когато пазарите бяха по благосклонни към българската държава – на по-ниски лихвени нива, не проведохте емисии, които да не ощетяват в бъдеще с по-високи лихвени плащания българската хазна? Благодаря Ви.

Таванът за дълга е висок, както вече обясних, по простата причина, че той служи за финансиране на дефицита, обуславя се от дефицита, от рефинансирането, което имаме по стария дълг, и осигуряване на плащания за месец януари, основно в частта „Пенсии“. Емитирането, от началото се емитираше на вътрешния пазар, изчакваше се приемане на Закона за държавния бюджет, след това започна да се подготвя външната емисия, пазарите станаха волатилни и както каза и господин Василев, наистина мисля, че в края на юни или началото на юли беше, когато банките консултанти ни казаха, че нямаме в момента прозорец.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Велкова! Първо, бих искал да се извиня за зададения въпрос от място. Наистина може би по правилният вариант е тук от трибуната. Ще си позволя, преди да Ви задам моя въпрос, да адресирам нещо, което Вие казахте, а това е именно, че Вашата прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт през 2023 г. е базирана на прогнозата на БНБ. Бих искал да Ви напомня, че прогнозата на БНБ за тази година за ръст на брутния вътрешен продукт беше само 1%. Реалните данни показват, че първото полугодие ръстът е над 5% и се очаква годината да завърши с около 4% ръст на брутния вътрешен продукт. Тоест, ако Вие базирате Вашата прогноза на такъв тип данни, рискувате да изготвите един неактуален бюджет, който да ощетява значително приходната част. Моя въпрос към Вас ще го нарека нероден Петко: нероден Петко е този бюджет, който всички ние дискутираме днес тук, но никой не е виждал. Бих искал да напомня на всички народни представители и на зрителите, които ни гледат в този момент, че реално бюджет не е входиран в Народното събрание. Това, което чухме от предишното изслушване, е, че Министерството на финансите има три варианта, чухме, че не се знае кой вариант ще се внесе или може би ще се внесе последният, който е продължаване на валидността на миналогодишния бюджет. Но в същото време дискусията минава на ниво някакви много милиарди заеми, дефицити и тази информация се яхва от част от парламентарните групи, които казват, че едва ли не тези заеми вече са взети и икономиката потъва, държавата фалира и така нататък. Моля Ви, нека да бъдем отговорни към обществото. В момента много зрители ни гледат и те очакват от нас да чуят реално какво се случва. Това, което се случва в този момент, е липса на държавен бюджет, внесен от Министерството на финансите, липса на информация какво ще се внесе, но за сметка на това целодневна дискусия на може би най-скъпия орган в тази държава върху нещо, което никой не знае какво ще бъде?! Госпожо Велкова, през краткото си управление настоящият служебен кабинет, от който сте част и Вие, изтегли държавен дълг с обяснението, че средствата ще бъдат използвани за погасяване на падежиращ стар дълг. Прави впечатление, че новопривлечените заемни средства седят налични по сметките на държавата, като фискалният резерв нараства до близо 13 млрд. лв. към 21 октомври. В изнесените от Вас данни за Проект на държавен бюджет, версия 1 или версия 2, или версия 3, аз се загубих, признавам си, прави впечатление, че е заложено ново теглене на заем за погасяване на същото падежиращо задължение, за което вече беше изтеглен заем тази година. Моля да отговорите на въпроса: защо държавата ще тегли два пъти средства за погасяване на един и същи дълг? И говорейки за дълг на база на първото Ви изслушване, става ясно, че има огромен резерв в приходната част и няма необходимост от теглене на този колосален дълг, с който плашим в този момент гражданите, който е планиран във версия 1,2,3,3,3.1.2.7 , не знам, аз се загубих?! Имаме ли бюджет, нямаме ли бюджет? Кой е той? Какъв е дефицитът? Ще има ли дефицит? Ще има ли ръст на брутния вътрешен продукт? Не стана ясно. Според мен дефицит от 6% е абсурден, той ще бъде около 2%, а държавата ще има пари, за да реализира 16-те мерки на „Продължаваме Промяната“, включително мерките, свързани с вдигане на доходите – минимална работна заплата, пенсии, увеличение на данъчните облекчения на 50%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Госпожо Велкова, накрая само да повторя въпроса: защо държавата ще тегли два пъти средства за погасяване на един и същ дълг? Благодаря.

Първо, прогнозата, която е разработило Министерството на финансите – макропрогнозата, тя е по моделите на екипа на Министерството на финансите. Просто я сравняваме с прогнозата, която е разработил екипът на Българската народна банка, а не се съобразяваме и не си разработваме нашата прогнозна база на базата на прогнозата на Българската народна банка. Срокът, в който правителството е задължено по Закона за публичните финанси да внесе проект на бюджет, е 31 октомври. Той все още не е изтекъл. До 31 октомври в Народното събрание ще бъде внесен така нареченият удължителен закон, какъвто имахме и миналата година. На сайта на Министерството на финансите ще бъде качен Законопроектът и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза с дефицитите, които сега коментирахме, за да може евентуално при формиране на правителство, когато се водят разговорите и дебатите, да имат предвид как това се вписва в управленската програма на коалицията, която ще състави редовно правителство. По отношение на това, че теглим два пъти дълг за едно и също нещо – това е абсолютно невярно. Казах Ви, че на 30 септември, това може лесно да бъде проверено, фискалният резерв е 12,1 млрд. лв. Имаме реализиран излишък към 30 септември от приблизително един милиард, който трябва да бъде приспаднат, защото той ще финансира разходи. Дефицитът, който е очаквано изпълнение на Закона за бюджета за 2022 г., който е по-нисък от този, който е гласуван в актуализирания бюджет, е 5,8 млрд. лв., които също трябва да бъдат финансиране. Очакваме по инструмента Shuart да постъпят около 900 млн. лв. в частта „Финансиране“ и в същото време очакваме да направим и в частта „Финансиране“ директни плащания в приблизително същия размер към земеделските производители. При тези всички допускания, ако не се емитира повече дълг от този, който е емитиран до момента, фискалният резерв би бил в края на годината 5 милиарда и 600 при минимален размер от 4 милиарда и половина и приблизително около милиард и сто са необходими за първите дни на януари месец да бъдат изплатени пенсиите.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! Виждаме, че много бързо доходността по българските ценни книжа стигна от под 1% до почти пет. Моят въпрос е: има ли в Министерството на финансите изчисления каква е границата на цената на нов дълг като доходност, над която вече ще е застрашена способността на страната да изплаща дълга по матуритетни сектори по валутите на емитиране на дълга? Ако имате такива изчисления, защо те не са публични? Ако нямате, не считате ли, че е по-добре да внесете балансиран бюджет, вместо да задлъжняваме, включително и нашите деца и внуци? Благодаря.

Както вече Ви казах, при тези хипотези, по които е разработен базовият бюджет, при действащи политики лихвените разходи по обслужване на дълга нарастват. Балансиран бюджет е свързан с много тежки политически решения, които трябва да бъдат взети, за да може да се постигне балансиран бюджет или намаляване на дефицита, което не считам, че е отговорност на служебното правителство. Именно в тази връзка ще предложим проект на удължителен закон, който може да бъде използван при формиране на редовно правителство, за време, за да си адаптира собствената управленска програма към така разработения базов сценарий от Министерството на финансите или да послужи за финансиране през следващите месеци, ако няма сформирано редовно правителство.

Уважаема госпожо Министър! Честно да Ви кажа, уважаеми колеги, обърках се вече какъв въпрос да задам. Час и половина водим някакъв дебат. Всеки един от колегите излиза и говори за коренно различни неща. Все пак дебатът беше за дълга. Един говори за минимална работна заплата, друг за праговете, трети, като Вас – говори за 16 милиарда дълг догодина и следващите години. Честно да Ви кажа, първата точка, която беше в днешния дневен ред, имаше някаква логика – да изслушаме какво мислим. В момента сме в някаква абсолютно имагинерна история – внесени три варианта на бюджет. По кой от тези три… (Реплики.) Те не са и внесени. Те се обсъждат. По кой от тези три варианта ние коментираме за догодина 16 милиарда дълг или 12 милиарда дълг? По какъв бюджет дефицит 3%, 5%, 8%, кой от тях? Цялата история ми прилича малко като на оня хубавия анекдот „Какво е това Давос?“ – голямото събиране, където обяснението в „Нюзуик“ беше, че това е една… Няколко милиардери обясняват на няколкостотин милионери как да се грижат за народа си. В целия този хаос на мен ми се ще да Ви задам един конкретен въпрос: все пак тези 16 милиарда, за които говорихме, по кой от вариантите са и какво според Вас е най реалното? Все пак Вие би трябвало също да се ориентирате днес какво е настроението на залата. Какво очаквате от тази зала? Защото, ако ще гласуваме въобще бюджет, ние ще го гласуваме. Кой от вариантите според Вас е най-добрият, който Вие може би ще предложите на правителството? Благодаря Ви.

Вариантът с 16 милиарда дълг е при базов сценарий 6,6% дефицит, който е при запазване действието на политиките, които са приети до момента и които са действащи за срока, за който те продължават да действат през следващите години. Вариантът, който ще бъде внесен от правителството, ще бъде така нареченият удължителен закон.

Уважаеми господин Председател, госпожо Служебен министър, уважаеми дами и господа! Аз ще преведа, за да бъдем напълно наясно, какво казва госпожата финансов министър. Тя казва следното нещо: ако искате да намалите дефицита, вземете го свършете в тази зала, ние, служебното Министерство на финансите и въобще служебният Министерски съвет, такива предложения няма да правим. Тоест те няма да се ангажират с никакво намаляване на никакви разходи. Защото искат да изглеждат максимално добре и никакъв разход те да не са намалили. Това Ви казва цял ден днес. Това е посланието. Затова и няма да направят предложение за по-нисък дефицит. Идва логичният въпрос: съгласни ли сме и отговорно ли е подобно поведение? Аз казвам веднага, и ние смятаме от „Демократична България“, че не е така. Би трябвало Министерството на финансите, независимо че е служебно правителството, да каже своите идеи за по-нисък бюджетен дефицит, включително за по-ниски разходи. Те да кажат разходите, които могат да бъдат намалени. Защото другото е: хайде да бъдем целите в бяло, всички разходи да бъдат увеличавани, казва служебното правителство, и ние няма да предложим нито един разход, било то капиталов или друг, нито един, да бъде намаляван. Това казват те и ни е най-лесно да предложим удължаване на действието на сегашния бюджет, за да не влизаме в никаква такава конкретика и да може съответно президентът и служебният кабинет да дават всичко на всички, на който им е поискал. Госпожо Министър, не смятате ли, че е много по-сериозно, много по-отговорно Вие да предложите като служебен министър, независимо какво ще се случи с избирането или неизбирането на правителство, план за поетапно намаляване на бюджетния дефицит? Може да е за три години. Как го намалявате през 2023 г.? Какво може да се направи? После през 2024 г. и през 2025 г. да влезем със сигурност под 3% бюджетен дефицит, каквато е европейската практика. Тоест аз не смятам, че това е отговорност само на Народното събрание. И ние не смятаме, че в този въпрос и в този разговор Министерството на финансите трябва да казва: това са според нас фактите, това са сметките, ние нищо не Ви предлагаме в тази област. Предложете ни! Предложете ни, госпожо Министър.

Намаляването на бюджетния дефицит става чрез промяна в политиките. Не считаме, че служебно правителство, което е експертно, което е без парламентарно мнозинство, подкрепа, следва да променя вече въведени и действащи политики. Естествено, че имаме варианти и Ви казах, че имаме такъв вариант, който е в рамките на дефицита, който е по Маастрихтските критерии, но пример за промяна в политика – това е отпадане на всички намалени ставки по ДДС. Това е промяна на политика. Това е гласувано от Народното събрание с определен фиксиран срок докога да действат тези намалени ставки. Друг вариант е например увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, които не бяха приети от предишния парламент. Това също е вариант за повишаване на приходите. Има варианти, но затова е необходимо да има редовно правителство с парламентарна подкрепа, за да може да вземе съответните политически решения. Иначе експертно Министерството на финансите би подпомогнало и би подготвило и предложило всякакви мерки, които вече да бъдат обсъдени от политиците и подкрепени.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Позволете ми, госпожо Министър, категорично да не се съглася с Вас, че Вие не може да въвеждате нови политики. Пример за това са въведените компенсации за бизнеса, които миналата година точно служебен кабинет въведе. В тази връзка, очевидно средствата за компенсация на бизнеса във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са недостатъчни. Въпросът ми е свързан с това: предвидени ли са в програмата Ви средства за попълване на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ с цел компенсация на бизнеса и бита, особено на бита, вследствие на високите цени на енергоносителите и как ще се отрази това на бюджетната Ви прогноза? Благодаря.

Размерът на бюджетния дефицит се отразява неутрално, тъй като приходът покрива разхода. Както Ви казах преди малко, разработва се законопроект, той вече е разработен, ще бъде входиран в Народното събрание за разглеждане. Компенсациите няма да бъдат изплащани, тъй като, както знаете, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е част от консолидираната фискална програма. Предвижда се те да бъдат изплащани от Фонда и не влияят на дефицита, тъй като приходът покрива разхода. Единственото правило на Закона за публичните финанси, което ще бъде нарушено, е, че много вероятно да сме над 40% разходи от брутен вътрешен продукт на консолидирана фискална програма.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, приятно съм изненадан от последния анонс, който направихте. Аз, ако бях на Вашето място, също щях да вкарам удължителен закон, който да действа до избора на редовно правителство, което да приеме своята програма. Действително в Бюджетната комисия имаме възможност да водим разговори по отношение на приходите и на разходите, без да променяме съответните политики – дали са данъчни, или разходни политики, просто оценка на база на макроикономическата прогноза, която ще разгледаме, ще я дебатираме и ще уточним в Комисията по бюджет и финанси, а след това, разбира се, и в пленарната зала. Неприятно впечатление ми направи поведението на бившия редовен министър на финансите, който се опита да прехвърли на Вас всичко онова, което дискутираме днес. Това е неговият бюджет. Това са неговите политики. Вие сте ги остойностили целогодишно и сте ги съобразили с макроикономическата прогноза, която е разработило Министерството на финансите. Така че мисля, че беше некоректно и да не кажа по-тежка дума...

...да се прехвърля върху Вас, след като Вие сте се опитали да разработите една бюджетна прогноза, базирана на политиките на управляващото мнозинство допреди няколко месеца. Да, въпросът е за дълга. Дългът при това положение и при тези политики всяка година ще се увеличава с 16 млрд. лв., което означава за три години 48 млрд. лв.

Лъжа!

Господин Василев, като видях какъв макроикономист сте и как си играехте – нагоре милиарди приходи, надолу милиарди разходи, просто ще Ви посъветвам да не се обаждате много, защото създавате смях – смях създавате. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Няма макроикономист и министър на финансите, който довчера да казваше, че в основата на икономическото развитие и на растежа са капиталовите разходи. Борехте се в Бюджетната комисия как 8 млрд. и 400 са даже малко, за да върви държавата напред, днес да ги сваляте с милиарди. Тогава не давахте един лев за увеличение на доходите на населението, сега давате 20 млрд. за увеличение на пенсиите. Просто не мога да Ви разбера какво искате. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Не мога да Ви разбера какво искате! Това не е макроикономист. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Извинявайте много, ако така са Ви учили там надалеч, не искам да споменавам държавата...

Така е. И това, което искам да Ви кажа, е, че тези 48 милиарда, като ги сравните с нетния размер на дълга, който е от 1997 г., до края на тази година 37 милиарда, нетният размер само за тези три години е двойно по-голям – прави дълга двойно по-голям, защото от 48, като извадите падежиращия заем 10 млрд. и 100 милиона, мисля, се получава 37. Вие за три години искате да го удвоите. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Лъжа!“)Това е положението. Така че аз мисля, че този разговор беше необходим. Този разговор ще продължи в Бюджетната комисия и във всички останали комисии, разбира се, и ние ще представим тук становищата, които да ги дебатираме и да вземем най-правилното решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Не, няма да я промени. Аз имам само един съвет към господин Ананиев – вслушайте се в думите на господин Борисов от миналата седмица.(Смях. Частични ръкопляскания и възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Браво!“) Колеги, на какво ставаме свидетели днес? Бюджетът, който приехме и актуализирахме, беше приет с гласовете на всеки един от Вас. В това число и Вие, господин Ананиев, гласувахте за този бюджет. За – 230 гласа за. (Реплики.) Не казвам, че всеки един в тази зала се съгласи, че това е един добър бюджет и гласува за него. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не всеки един.“)

За пореден път лъжа – не всеки един.

Извинявам се, 230 от 240 народни представители – има 10, които не се съгласиха. Така – оттук нататък да погледнем бюджета, който приехме всички в тази зала, с неговата актуализация. Какво ни казва финансовият министър? Каза, че приходите ще бъдат преизпълнени. Каза, че разходите ще бъдат по-малко от предвидените – съответно дефицитът ще бъде по-малък от този, който всички ние в залата приехме. Това е бюджетът с актуализацията, приет 2022 г. Ако не се изпълнят всички капиталови разходи, най-вероятно дефицитът ще бъде под 3% тази година, включая ковид мерките, тоест бюджетът, който приехме, по никакъв начин не разваля никаква финансова дисциплина, нито актуализацията.

Гледайте на начислена основа.

На начислена основа – пак под 3%. Сега това, което започваме да дискутираме – какво би станало, ако приемем бюджет за догодина, който не е внесен в парламента? Ами, колеги, от нас зависи какво ще стане, от нас зависи какво ще стане. От нас зависи, когато този бюджет бъде внесен, какво ще гласуваме и какво ще приемем. Ако не искаме да има 16 милиарда дълг, господин Ананиев, няма да приемем бюджет с 11 милиарда дефицит, ще приемем бюджет с 4 – 5 милиарда дефицит и дългът тогава няма да бъде 16 милиарда. И това е напълно изпълнимо.

Откъде ще ги вземем?

Напълно изпълнимо по две причини, които ги казах още преди това. Първо, има подценени приходи за догодина от 4 милиарда и както знаем, дългите години, бюджетирани от Министерството на финансите под Вашето вещо ръководство, всяка година подценяваше приходите с 1, 2, 3 милиарда. Така че това, че има подценени приходи от 4 милиарда, не е новина за никого, който следи темата. От друга страна, има увеличена капиталова програма с 3 милиарда. Вие казахте, че капиталовата програма тази година е рекордна. Ми нека да я запазим същата догодина, да не я увеличаваме с още 3 милиарда отгоре и ето Ви 7 милиарда намаление на дефицита, без да режем от цялата социална програма, която е вече остойностена вътре, без да режем от нищо друго, и като вдигнем доходите на цялата държавна администрация с 2 милиарда, които също са включени в тези 11 милиарда. Така че нека подходим към ситуацията сериозно, защото, когато става въпрос за бюджет, не можем да си играем на това как да се скрием и да избягаме от отговорност.

Вие го правите това.

В момента това, което чувам, е, че служебният кабинет няма намерение да внесе бюджет в парламента. Аз смятам, че това е изключително безотговорно. Знаете, че като служебен министър на финансите миналата година в точно същия парламент, в който нямаше нито един депутат, който да е на служебния кабинет или по някакъв начин свързан с мен, внесохме актуализация на бюджета, защото това беше необходимо на българския бизнес и на българските граждани, и в една изключително трудна обстановка приехме актуализация на бюджета, която позволи на българския бизнес и на българските граждани да минат през ковид кризата, без икономиката да се срине. Това е отговорно поведение. Това да кажеш – аз съм служебен кабинет, да си измиеш ръцете и да кажеш няма да внеса бюджет, е абсолютно безотговорно поведение. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Ти не си започнал един бюджет и не си завършил бюджет.

Другото нещо, което обаче това решение на служебния кабинет ни казва, е, че бюджетът с неговата актуализация, която приехме месец юли, всъщност е адекватен. Той е адекватен да продължи и догодина, защото, ако догодина наистина имаше 11 милиарда дефицит, нямаше как да се предлага решение, което продължава тазгодишния бюджет, който е с дефицит, който е почти наполовина. Щом тазгодишният бюджет с дефицит, който е почти наполовина, е адекватен до месец април догодина, защото, ако се отиде на нови избори, преди април догодина бюджет няма как да бъде приет – това означава, че тези 11 милиарда са абсолютно изсмукани от пръстите и политическа заявка, а нямат нищо общо с макроикономическите реалности в страната. (Ръкопляскания и възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Браво!“)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Точката е: „Изслушване на служебния министър за дълга“, обаче слушахме колегите за бюджета. Не че няма връзка, но може би само връзката трябваше да разглеждаме, а ние тук си говорихме за параметри на бюджета. И да Ви кажа, колеги, малко е огорчаваща тази дискусия за хора, които разбират, защото си служим с величини, които, да не кажа, са неверни, най-малкото са несъизмерими към определен момент – например фискален резерв. Това е резултативна величина към 31 декември, само тогава е в стойност. През всичкото останало време е един преливник на приходи и разходи и нищо не отразява – абсолютно нищо. Както да кажем, че в случая има 11 милиарда примерно фискален резерв, обаче не са изпълнени 80% от капиталовите. Какъв резерв е това? Има разходи, които трябва да се изпълнят. Давам Ви само един пример. Можем да продължим в тази посока. Искам да кажа, че дебатът за бюджета, който проведохме досега, доказва състоятелността на тезата на ДПС, че ако няма мнозинство, внасянето на бюджет и приемането на бюджет за следващата година е изпълнено с финансов и икономически волунтаризъм. Това, което ще се случи в залата, ще бъде по-лошо от този дебат тук, ще бъде политизиране, надцакване в разходи, в обвинения и така нататък, а в момента страната има нужда от друго. Страната има нужда от много трезв анализ къде се намираме, да отчетем максимума, който може да се направи за хората, и да не вкарваме повече от излишното фиска в дългова криза. Аз ще се опитам, понеже дебатът е за дълга, да Ви кажа няколко неща по отношение на дълга. Тъй като съм тук в тази зала от 1997 г., и аз като председател на Бюджетната комисия внесох Закона за Валутния борд, после трите нули, после закачването ни за котвата за марката. Казвам Ви го, защото сега говорим за еврото, а си спомням тогава какво надделя, когато казвахме дали за долара, или за марката – това беше 1997 г., да бъде котвата. Надделя становището в СДС, че трябва да е за марката, защото след две години ще има евро. Нали разбирате откъде идва първото планиране към еврозоната? Защото вчера чух лоши приказки от бивш финансов министър, няма го в залата, че ДПС било против еврозоната. Ние от 1997 г. работим по тази тема – две години преди да бъде въведено еврото. Дългът, колеги, една лека ретроспекция – най-нисък е бил дългът 2008 г. – 8 и нещо милиарда. От 2001 до 2009 г., до 2008 г. средата, България е върнала повече от 16 милиарда дълг. Не е вземала, а е връщала и нетният дълг към 2008 г., ако извадим от публичния дълг резервите на правителството, е бил почти нула – 8,2 милиарда резерви, и около 8,6 дълг. Нула, за да стане догодина 50 милиарда. За колко години – от 2008-а? За по-малко от 15 години, хайде за 15. Мисля, че е много добре да си припомняме тези неща как са се движили и как са били. По отношение на опасенията ни – ние непрекъснато казваме: да се върнем към стандартите на еврозоната, да се върнем към стандартите за дълг, за дефицит и така нататък, това мисля, че от колегата Мартин Димитров го чух най-ярко. Той даже призова служебния министър да предложи политики за намаляване на дефицита, а пък тези политики ние ги правим, а те ги изпълняват само. Така че, ако ще правим такива, ние трябва да ги направим в новия бюджет. Кажете за коя страна от еврозоната искате да Ви прочета какъв ѝ е дефицитът, какъв ѝ е дългът и колко са ѝ лихвените плащания, за да не Ви ги чета всичките? Всички са над нас. В еврозоната в момента е финансова вакханалия. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ние ще влезем, ние трябва да влезем. За да си намалим всички разходи, ние трябва да влезем, но трябва да знаем за какво става въпрос, защото тук говорим за дефицити и така нататък. 880 или 890 милиона ще бъдат лихвените плащания за догодина, така ли е, госпожо Министър? Осемстотин и нещо милиона – това е половин процент от БВП! Белгия – 1,6% от БВП лихви; Хърватия – 1,2; Гърция – 2,8; Италия – 3,9; Германия – 0,8. Няма никой, който да е на 0,5 – само ние. Не знам в какво се обвиняваме тук?! (Реплики от народния представител Асен Василев.) Не става въпрос за Вас, Вие шест месеца управлявахте, слава богу. (Смях.) Тук става въпрос за всички ни, защото ще изготвяме бюджет. Трябва да знаем какво правят европейските страни за своите граждани и за бизнеса си – те го спасяват в условия на криза, дори с цената на дефицити и дългове. Това правят, нека да го кажем ясно тук, от тази трибуна, на българските граждани, на българския бизнес, на нас самите: това правят! Хората очакват от нас и ние това да правим. Няма кой отвън да ни каже: ама Вие защо увеличавате това? Увеличаваме, защото и Вие това правите и правилно го правите. Да спасиш бизнес, сега означава да спасиш работни места, да спасиш доходи във фиска догодина, пò догодина и в следващите години. Това е нашата основна задача. Всичко друго е теория, която невинаги е валидна. В условия на тези кризи аз твърдя, че теорията за фискалното консолидиране не е полезна много и не е много валидна. Не го четете като финансов и фискален волунтаризъм това ми изказване, просто трябва да намерим мярката и без излишни пò католици от папата – няма нужда. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател! Госпожо Министър, благодаря Ви за днешното участие – изключително важно. Защото Вашето участие доведе до това в момента бившият финансов министър да си тръгва, меко казано, опозорен. Важно е да кажем това, което стана ясно – че на всичките цифри, които Вие изведохте и посочихте, тези цифри, които се криха повече от седем месеца, тези политики, които се залагаха, и тук удобно мнозинството се криеше само зад „Продължаваме Промяната“. Но нека не забравяме, че те бяха заедно с „Демократична България“, нека не забравяме, че там беше и БСП, там беше „Има такъв народ“. Факт е, че цялото това нещо, което в момента се коментира, цифрите, които Вие изкарахте, за пореден път потвърдиха „далновидното“ решение на тогавашния министър на финансите и на министър-председателя. Защото днес само говорим за финансовия министър, но нека не забравяме кой беше министър председател за огромен наш срам като българи. Точно по това време се прие „далновидното“ и „управленско“ решение да не теглите поредните дългове, които в момента ще теглим и ще продължаваме да теглим, и ощетихте българския бюджет с между 800 и 900 милиона. (Реплики от народния представител Асен Василев.) Точно така, господин Василев, точно заради Вас! И не се крийте зад гърба на една жена!

Не Ви прави чест. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Истината е, че всички тези политики, които искате да обвините, искате да накарате служебното правителство на президента Радев да взима и да Ви изкара Вас да се криете зад тях. Като виждате бившия финансов министър как се крие, искате Вие, цялото Ви бивше управление да се крие зад президента. Няма как да стане! Ще застанете тук и ще си защитавате политиките, в които ни вкарахте, защото за наш срам Вие бяхте управляващи осем месеца. За наш срам Вие приехте план за въвеждане на еврото. За наш срам Вие ни вкарвате в още по-голяма дългова криза...

...защото това е плод на политиките, които обсъждаме цял ден. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Точно заради дълговете, точно заради дълговете, които Вие ни натресохте и ни вкарахте в политики, които трябва да правим. Това е истината и може да отричате колкото искате, но ни вкарвате в дългова спирала.

Това не е отношение!

Цялото това нещо е плод именно на това нещо. Защото имаме служебен министър на финансите, който отговаря за Вашите батаци. Това е истината

Точно така. Отношение на министъра е, че той спазва политиките, наложени...

Коментирам, че министърът спазва политиките, наложени от бившето управляващо мнозинство. Между другото, същият бивш министър на финансите в първия момент, когато се приемаше бюджетът, който в момента коментираме, обясняваше как този бюджет е продънен и той не застава зад него. Но в момента, в който се сгромоляса тяхното позорно управление, в Комисията по финанси го попитах какво ще каже сега: ще си изпълнява ли бюджета, реалистичен ли е? (Реплики от народния представител Асен Василев.) Стенограма има – заявихте, че всичко Ви е перфектно. Сега виждате докъде стигаме в момента – залагане за следващите години, за да спазваме Вашите политики – 15 до 16 милиарда. И тук именно е това обсъждане, за което става дума. Може да скачате колкото искате, факт е, че заради Вашите политики, които ни натресохте, факт е, че ни вкарвате в план за въвеждане на еврото и натискате за цялото това безумие да отворите кутията на Пандора за още повече кредити. И тогава най-вероятно отново ще има служебен министър на финансите, който ще се оправдава и ще е с пълно основание, че такива като Вас са ни вкарали в еврозоната. Точно заради това беше много важно това изслушване. И аз чух неща, които всички знаем, но друго е да се кажат от трибуната, защото Вие ги отричате шест месеца и обяснявате всичко колко е прекрасно в държавата и имате наглостта днес да станете и да се оправдавате с една жена – че тя Ви е виновна, а Вие сте министър на финансите, бившият министър-председател, то както и да е.

Точно така, приключвам на петата минута, както ми е по Правилник.

Затова цялото това нещо трябва да се прекрати, за да не задълбаваме нашата държава да влиза още повече, трябва да прекратим влизане в еврозоната, защото такива като Вас тогава вече ще взимат много повече кредити. Тогава 5% няма да имаме и ще взимате на 1% кредит и ще вкарате в гръцкия вариант, в италианския вариант, в португалския вариант.

На цялото това нещо трябва да се сложи край.

„Бившият министър на финансите“ мисля, че е достатъчно ясно.

Добре, може и той да поиска лично обяснение. (Шум и реплики.) Господин Ганев, лъжите, които казахте от тази трибуна, няма да адресирам. Ще адресирам само едно нещо – политиките, за които Вие говорите, са: безплатни детски градини; увеличени пенсии; кредит за работещи родители, да не плащат данъци; помощ за бизнеса от гледна точка на по-ниски цени на електроенергията; увеличени заплати на учителите; увеличени заплати на хората в МВР; увеличени заплати на хората в Българската армия; увеличени заплати на лекарите и медицинските сестри. (Шум и реплики.) Всички тези политики са заложени в бюджета и както чухме от министъра, този бюджет ще бъде преизпълнен като приходи, с по-малко разходи и с по-малък дефицит, от който всички в тази зала – 230 от 240, гласувахме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Велкова! Радвам се, че колегите от „Движение за права и свободи“ сега разбират колко е важно по време на криза да се инвестира, защото досега чувахме какви ли не теории и политики, но рано или късно хората проглеждат, виждат, че по време на криза е хубаво да имаш дефицит, за да можеш да си финансираш лично икономиката и разбира се, да имаш и социален щит, за да подпомагаш хората. Все пак през 1997 г., доколкото си спомням, не всички бяха за Паричния съвет в тази зала, но в крайна сметка той бе въведен, успешен Паричен съвет, и разбира се, може би е време да се премахне, но ще видим, ако, разбира се, има воля, разум България единствена да предприеме нужните стъпки за своето монетарно развитие. Уважаема госпожо Велкова и колеги, виждаме, че когато има служебен кабинет, колеги, не можем да очакваме чудеса. Не само тук, в залата, но и виждаме, че и самите пазари няма как да окажат и нужното доверие към кабинета, за да може той да се финансира изцяло. Мисля, че госпожа Велкова беше изключително искрена, за да заяви на всички нам тук, че няма как да искаме по-ниски лихви, няма как да искаме по-добро финансиране от един нормален кабинет. Тоест ние трябва наистина да положим усилия за създаване на правителство, особено в тези трудни времена. Не приемаме и тази агресивна критика от страна на ГЕРБ. В крайна сметка, колеги, Вие вече не сте опозиция, може да бъдете и бъдещи управляващи, но сегашният бюджет можем да кажем, че наистина е един добър бюджет. Оставям настрана всичката предизборна риторика, но в крайна сметка политиките, които постигнахме, и това, което е закрила и за бизнеса, и за домакинствата, досега не се беше случвало. Аз съм човек, който мога да кажа, че имам практика и съм гледал доста бюджети, досега такава социална защита към българските граждани по време, когато имаше ковид, когато имаше война, когато виждаш, че Европа навлиза в една много тежка енергийна криза, ние, предишното правителство, съумяхме да изградим един добър бюджет, който по никакъв начин не натоварва държавата, и да чертаем някакви апокалиптични сценарии. Сценариите са три, за съжаление, ние не виждаме нито един от тези сценарии. Сега дебатираме всеки кой какво чул, какво разбрал, какво недоразбрал. Аз лично от госпожа Велкова – само нея слушах, и разбрах, че догодина инфлацията примерно ще бъде два пъти по ниска от сегашната, даже ако не и три пъти. Защото официално ще е 12%, догодина ще се заложи 6%, ако не се лъжа. За мен лично като макроикономист това е труднопостижимо, не знам как ще го направите, дали е възможно, освен ако, забележете, не се вдигнат много лихвените проценти. И ако се вдигнат, колеги, лихвените проценти, както се вдигат от Европейската централна банка, както Федералния резерв, както се очаква и в България да се вдигнат значително, виждаме Норвежката централна банка, която също ги вдигна, Швейцарската започва да ги вдига, колеги, това означава стагнация и наистина едно твърдо приземяване на икономиките. След като има това твърдо приземяване, означава, че наистина ще се финансира, дългът ще стане много по-скъп, много по-големи ще ни бъдат и разходите за лихви и тогава ние трябва да смятаме и да се чудим какво точно да правим. И тогава това, което е най-добре да направим, е всички ние, дай боже да има правителство, уверявам Ви, че БСП показахме, че в труден момент като най-разумната партия, с най-голям опит, партия, която винаги отстоява националните интереси, в името на България ние можем да направим крачка назад и да отстъпим в името на националния интерес и за доброто на българските граждани. Считам, че сме способни и Вие, разбира се, ако сте съгласни, наистина да изготвим такъв бюджет, който наистина да закриля българските домакинства, такъв, какъвто беше предходният, бюджет, който да подпомага бизнеса, защото, ако не се бяхме обединили всички ние да подпомагаме бизнеса за цената на еленергията, сега въобще нямаше да си говорим за икономика, колеги! Ама въобще нямаше да си говорим, всичко щеше да бъде наистина под вода. И това е благодарение на усилията на цялото предходно Народно събрание. Това може да се случи, ако имаме желанието, ако имаме волята да изготвим такъв бюджет, който наистина да отговаря на нашите национални интереси. Разбирам и госпожа Велкова, че няма желание служебното правителство да внася бюджет, тогава защо изготвихте три варианта? И това не ми е ясно, но в крайна сметка като че ли дойде време, в което днес казваме едно, утре правим друго. Така беше и в сферата на енергетиката – уж щеше да има две тарифи, пък няма да има две тарифи, изведнъж се отказвате. Въобще хаосът е пълен, колеги. Затова по-бързо трябва да има правителство, по-бързо трябва да се контролират публичните финанси, наистина да нямаме чак такива страхове от увеличаването на дълга, защото той не е толкова висок. И наистина считаме, че по време на криза държавата трябва да си дойде на мястото, да не се страхуваме от дефицити, когато те са инвестирани, от дефицити, които пазят икономиката, както господин Цонев е много прав, да си спасим икономиката, а не после да се чудим, когато тя е загинала, да харчим пари отново да я създаваме тази икономика. Затова, колеги, считам, че що-годе проведохме един интересен дебат. Не бих го нарекъл с по-тежки думи, за да не обидя някого, защото тук наистина си говорихме за абсолютно всичко, но не и за конкретика. От нас зависи стабилността на държавата, разбира се, стабилността на парламентаризма и да излъчим стабилно правителство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, госпожо служебен Министър, уважаеми дами и господа! Няма нужда от създаването на излишни страхове. Минаваме през трудни времена наистина, но ситуацията е решима, затова и прекалените емоции днес не бяха необходими. Въпросът е, че служебното правителство нямаше нужда да говори за бъдещ дълг за следващите три години, така че общият размер на дълга да се увеличава. Това създаде излишно напрежение сред обществото и притеснение къде отиваме и какво се случва. Достатъчно беше, госпожо Министър, да бъде повдигната темата с дефицита за следващата година и там да бъде фокусът на нашата работа. Истината е следната, че ситуацията е напълно решима при разумна бюджетна политика и трябва да се разберем, за да има такъв обществен консенсус следващите три години поетапно бюджетният дефицит да бъде намаляван, така че накрая да бъде в критериите на Европейския съюз, които са за бюджетна стабилност – това е разумното. Да, не можем. Да, трябва да се оказва подкрепа и на бизнеса, и на уязвимите групи. Минаваме през трудни времена и тази подкрепа не може да бъде и няма да бъде отказана, въпросът е да бъде много добре фокусирана. Да не се оказва, че предприятия с огромни печалби също са компенсирани, че компенсираме хора, които не са от уязвими групи, тоест прецизирането е много важна задача в тази връзка. Също така през 2023 г. голяма част от световната икономика ще влезе в спад, в рецесия, а България трябва да продължи растежа. Затова важна част от задачата, уважаеми колеги, е да не повишаваме данъците, да запазим сегашното ниво на данъчно облагане. Никой от Вас да не се изкушава за повишаване на данъчното облагане именно за да можем да запазим растежа и през следващата година и той дори да бъде по-висок от това, което се планира, откъдето пък ще дойдат допълнителни приходи за финансиране на различни разходи. Имайте предвид, че 2023 г. ще бъде изключително сложна за редица европейски страни. Тези колеги, които говорят за Клуба на богатите, искам да им кажа, че има и Клуб на бедните и ние трябва да изберем, защото или ще бъдем в Клуба на богатите, има Клуб на бедните и той е на изток, към Евразия. Да, там наистина са бедни. Да, там наистина няма смисъл да ходим. Така че избирайки си посока, трябва разумно, аргументирано, без толкова силни емоции да вземем решение къде отиваме, защото днес се дебатираше цената на дълга. Когато държавата взима дълг, когато бизнесът взима дълг, когато гражданите взимат дълг, за всички Вас е ясно, че когато си член на еврозоната, тази цена е два пъти, а може би и три пъти по-ниска, ей така. И вече зависи да бъдеш разумен при благоприятна ценова структура на дълга, да не прекаляваш. И това Ви призовавам, колеги, най-накрая, няма смисъл да се създават излишни страхове за българските граждани. Ситуацията е трудна, но е напълно решима и трябва да се прецени как. Да, дефицитът ще продължи, но той трябва да бъде в разумни граници – 6,5% дефицит, което е два пъти над нормата, би било сериозна грешка, но дефицит, който да се приближава до тези 3%, особено в тригодишен период, е нещо разумно, което можем да направим и можем да си позволим. Тоест всички хора, които тези дни използваха ситуацията да говорят за апокалипсиси, фалит на държавата и какво ще правим – не беше необходимо, няма такова нещо, няма такъв казус. България е на второ място в целия Европейски съюз като съотношение дълг – брутен вътрешен продукт след Естония, тоест място за такива паникьорски интерпретации няма. Има място за управленски решения. Да, защото следващата година също ще бъде сложна. Инфлацията обаче действително ще намалява и тук един колега се съмняваше, но намалението на инфлацията ще дойде от световната рецесия, която започва. Когато започне световен спад, намалява търсенето на суровини, логично е инфлацията да спада. Колко ще спадне не знаем, но тази тенденция вече се случва. И въпросът е в такава ситуация, в такава среда, колеги, България да расте, да запазим работните места, да запазим развитието при разумен бюджетен дефицит. По-малко емоции, повече разум, Ви призоваваме ние от „Демократична България“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От днешното изслушване и дебатите за пореден път се убедих за нещо, което отдавна знам, придобито от емпиричен опит, а именно, че служебното правителство и служебният министър на финансите не е правилно и не е добре да предлага нов бюджет, който да разглеждаме в залата на Народното събрание. Има няколко важни въпроса, на които ние в момента не знаем отговорите. Първо, не знаем колко ще бъде инфлацията през следващата година. Второ, не знаем какъв ще бъде потенциално икономическият растеж или липсата на такъв през следващата година и не знаем парите по Плана за възстановяване и устойчивост дали ще дойдат, или няма да дойдат. Това е тема, която поставяме от първия ден в работата на Четиридесет и осмото народно събрание. В тази връзка се връщам на това, което сме заявили от първия ден, че мястото на дебата в това Народно събрание е тук, мястото за бюджета е тук – бюджет, който да е внесен от редовно правителство. Призовавам всички към отговорно отношение към българските граждани и да не ги заблуждаваме, че с партийни лозунги ще решим един или друг проблем. Решението на проблема се нарича конструкция, която потенциално да има поне 160 гласа плюс, която да е в състояние да отговори на въпросите за правосъдната реформа, тъй като дори да приемем всичките 20 закона плюс, свързани с изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, ако нямаме смислен отговор на правосъдната реформа, вероятно парите няма да дойдат, каквито практики има по отношение на други държави в Европейския съюз. Така че нека да бъдем отговорни, нека да направим този дебат и честно и откровено пред българските граждани да направим опит за конструкция, да направим опит за коалиция, да съставим правителство, което да внесе бюджет. Този бюджет да бъде разгледан тук – дебатите по него и по всичките детайли – тук в пленарната зала. Благодаря Ви.