ИСКРА МИХАЙЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)1108 думи
Благодаря, господин Председател.
Само по себе си внесеното предложение е резонно по отношение на това, че има някакъв план. За да бъде той реализиран, да се върви по него, трябва да бъдат изпълнени определени условия – условия, които през цялото управление на предходното редовно правителство не се случиха. Това дотук е вярно.
Аз ще се опитам да аргументирам защо ние от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим така внесеното предложение, въпреки че то има логически смисъл. Бихме подкрепили това, ако самият План за възстановяване и устойчивост беше в полза на България, на българската държава, на българските граждани, на българския бизнес. Ние имаме категоричната позиция още от времето, когато всъщност последното правителство на ГЕРБ написа този план. Той е разработка на правителството на ГЕРБ, с леки, няколко пъти корекции на служебните правителства на президента, през някои допълнения, които четворната коалиция, управлявала на финала, направи, които няма да коментирам по същество в момента колко бяха адекватни и колко не. Но се случи нещо в този план, което ГЕРБ заложиха като политика и посока, и четворната коалиция на „Продължаваме Промяната“, БСП и останалите в нея затвърдиха с конкретни години като реализация. Това е политиката по намаляване на въглеродния отпечатък с 40%.
Има нещо много важно, което трябва да се спомене, нещо, което остава встрани от коментарите, че тези 40% не са спрямо производството, което имат въглищните мощности сега, а спрямо производството, което в България се е реализирало през 2019 г.
2019 г. – за тези, които не са запознати, е годината, която е най-слаба откъм производство на електроенергия от въглища, тоест обобщавам, че ние сме заложили в този план – ние, говоря като българите, които имаме отношение към това, а в частност управляващата четворна коалиция доскоро, България да намали с 40% възможността на въглищните ТЕЦ-ове да работят спрямо 2019 г., когато е най-слабата откъм производство на електроенергия за последните 30 години в България.
За да приключим по този начин въглищните си мощности, ГЕРБ бяха заложили политики и не бяха заложили конкретни години. Това, което „Продължаваме Промяната“ и БСП направиха, беше да сложат срок за тези 40% до 2026 г. и съответно приключване изцяло, както се нарича на места, освобождаване от въглищни мощности до 2038 г.
В тази връзка трябва да обясня какво означава освобождаването от въглищни мощности за България. Парите, които ние очакваме да получим от Плана за възстановяване и устойчивост, който, между другото, една скоба ще отворя, е отговор на Европейския съюз на кризата, предизвикана от ковид. Кризата, предизвикана от ковид, как точно се отнася с политиките по климата – това нещо само една Европейска комисия и един Европейски съюз може да го обясни по някакъв невъзможен и безумен начин!
Но на въпроса: какво означава освобождаването от въглищни мощности, защото Планът на България посвещава 59% от общия размер на отпуснатите средства точно за това. 59% от Плана се занимават с климата, тоест, разбирайте, с приключването на въглищните мощности, с ощетяването на България от тези средства. Ако ние получим 6,3 милиарда по целия План, ако изобщо ги получим, предвид хаоса на редица правителства, които, първо, не можеха да го напишат, а после не могат да го защитят и до ден днешен не съм сигурна, че знаят какво правят, трябва да дам една друга цифра. Първото полугодие на тази година само „ТЕЦ 2“ – държавният въглищен ТЕЦ, първо три пъти увеличава производството си откъм предходната година, но това три пъти увеличение дава девет пъти увеличаване на приходите. Тези приходи се равняват на 338,6 млн. лв. Сега може всеки един български гражданин да си направи много проста сметка.
Има два варианта. Оставяме едни работещи енергийни дружества, които са държавни, които в момента генерират печалбите, които влизат във Фонда, от който обезпечаваме бизнеса за високите цени на електроенергията, но ние ще ги затворим, за да вземем набързо едни пари, които всъщност ние бихме спечелили за няколко години, същите и отгоре. Слагаме на кантара две неща – това, което можем ние сами, суверенно България да произведе, да спечели и да обезпечи собственото си население, и това, което с хиляди аргументи, които дори всъщност не са аргументи, а препоръки, които изглеждат като натиск от страна на Европейския съюз, ние трябва да приключим едно производство и да станем от износител вносител на електроенергия.
В тази връзка ще припомня нещо, което се случваше само допреди един месец, по време на предизборната кампания. Тъй като аз съм от един от въглищните региони в България, и там, където бях аз, всички ние, всички седем политически организации, които в момента се намираме в Народното събрание, отидохме в енергийните общини и казахме следното, че ние всички в Народното събрание ще се борим за запазване на пълния капацитет на минно-енергийния комплекс „Марица изток“ – рудници, ТЕЦ-ове, включвам държавния ТЕЦ, който цитирах, какви печалби в момента генерира той. Става въпрос, че това влиза във Фонда, който обезпечава бизнеса и произвежда евтина електроенергия за България. Тогава всички Вие обещахте, че ще се борите за това. Сега с гласуването на тази точка, която, пак казвам, по смисъла, ако Планът беше нещо добро, щеше да е изключително смислена и аз разбирам колегите – това, което правят, но предвид това, което Планът прави с енергийната независимост на България и с всички работни места, които са в Старозагорския регион в ТЕЦ-овете, а и не само – в още четири въглищни региона, тук ще бъде много ключово кой как ще гласува. Защото гласуването на тази точка, на това предложение приближава още една крачка към изпълняването на този план и към въвличането на България в унищожаването на енергийната си независимост.
В тази връзка призовавам всички избиратели, които слушаха месец обещания от всички тези седем политически организации, включително от мен като представител на ВЪЗРАЖДАНЕ, как ние ще се борим за запазване на пълния капацитет на въглищните мощности в България. Аз сега го декларирам, декларирам го от свое име и от името на моята парламентарна група, с гласуването на всички тези политици тук – всеки един като личност и всеки един като участник от група и самите групи като политики, ще покаже кой колко истинно говори по време на избори и кой колко е способен да отстоява дори трудни наглед политики, които в крайна сметка дългосрочно са положителни за България, защото сега ние ще вземем едни милиарди и в зависимост от това кое правителство е на власт, те ще изтекат там, където всички ние наблюдаваме 32 години къде изтичат – по джобове, по фирми, по най-различни места, които са всичко друго, но не и в интерес на българските граждани.
От другата страна, имаме едно работещо предприятие, което генерира печалби – те са видими, публични, и те за няколко години биха могли да надвишат сумата, която ние бихме взели по този план. В тази връзка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това предложение. Благодаря.