IVAN HRISTANOV (Продължаваме Промяната)1,169 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, имам една крайно непривична задача, която предизвиква известен дискомфорт в мен – трябва да говоря за себе си.
Позволих си да говоря с колеги от почти всички парламентарни групи във вчерашния ден и това, което забелязах като отношение, е, че професионализмът ми и моралните ми устои изглежда като че ли не подлежат на въпрос.
За съжаление, това, което стана вчера, противоречи до известна степен и на постигнатото в останалите комисии, които гласувахме анблок със съгласие и в духа на постигнатото по време на Председателския съвет.
Това, което ми се иска да кажа, е, че тази комисия е особено важен политически орган, защото има криза – това го знаем всички. Има криза и в земеделието, която започна още преди няколко години с ковида. И когато налагаме подобен род колебание, изпращаме изключително лош сигнал както по отношение на доверието в парламентаризма, което задълбочава кризата от Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание – кризата на доверието, но и като че ли добавя още една капка в недоверието, което, за съжаление, генерира парламентът.
Повечето от Вас асоциират моето име с Капитан Андреево, това беше маркирано и от господин Никола Минчев. Със съжаление трябва да кажа, че здравните аспекти на откритията, които направихме там, са верни. Също така трябва да кажем и положителната част – че 400 млн. лв. за десет години, които щяха да потънат в един джоб, сега са върнати в бюджета.
Не по-малко важно е, че се възстановява доверието в институциите, в случая говоря за Министерството на земеделието и БАБХ.
За съжаление обаче, Капитан Андреево засенчи някои неща, като например инсинераторите, Националната профилактична програма, която е инструментът за поддържане на животинското здраве в България, където също бяха отклонявани съществени ресурси – обществени.
Но дори и тези неща нямат толкова голямо значение, колкото няколкото всъщност големи политически акта, които направихме за тези седем месеца.
До голяма степен искам да благодаря и на господин Иван Иванов, който направи това възможно.
Първото нещо е ковид помощта. Ние заварихме ковид помощ в размер на 72,5 млн. лв., от които бяха изплатени 71,5 млн. лв. Искам да кажа защо това е толкова важно. Ковид помощта е държавна помощ, която, разбира се, се разрешава от Европейския съюз и която при увеличаващите се цени на ресурсите, започнали още по време на ковид периода и практически немърдащи цени на крайното производство, оставяше целия пасив, цялата загуба във фермерите.
Докато ние гледахме здравните аспекти на ковида, докато се грижехме за туризма или за транспорта, българското земеделие, за съжаление, бавно умираше. Това е нещо, което ние маркирахме още по време на коалиционните преговори миналата година с коалиционните ни партньори, тоест това не е мярка, която ние заварихме и просто решихме да увеличим. Увеличихме тази мярка на 143 млн. лв., разплатени до края на юни, и това даде възможност на българските земеделци да си поемат въздух.
Другият голям инструмент, в основата на който имам привилегията да бъда, беше разглеждането на Стратегическия план и по-специално Програмата за развитие на селските райони, която, както добре знаете, има и съфинансиране от държавния бюджет.
Ще си позволя, за съжаление, господин Карадайъ не е тук, бяхме на една среща с него, тоест бяхме поканени заедно, на която той каза: от 30 години българското земеделие е в криза. Отчитайки тази криза, преработих цялата рамка на Програмата за развитие на селските райони и увеличихме от 248 до 400 млн. евро националното съфинансиране, което фронтира тези 1,4 млрд. евро от Европейския съюз на 2 млрд. и 160 млн. евро.
Допълнителното съфинансиране от страна на България, което заложихме в размер на 4 млрд. лв. за програмния период 2021 – 2027 г. – това са 4 млрд. евро, които трябва да влязат в българското земеделие и да помогнат да стане земеделието, с което искаме да се гордеем, да му даде устойчивост, предсказуемост, възможност за инвестиции.
Много е лесно да четем политически декларации както оттук, така и от кабинетите на Министерството на земеделието, храните и горите, но най-накрая има огромно значение с колко ресурс сме готови да подкрепим политиките и обещанията си.
Това всъщност беше безпрецедентен акт, защото за пръв път от 30 години насам България заяви, че ще инвестира в собственото си земеделие. За пръв път от влизането ни в Европейския съюз България инвестира по-голям ресурс в земеделието си, отколкото Европейския съюз – пак казвам, 2 млрд. и 160 млн. евро срещу 1,4 милиарда на Европейския съюз.
Това дава съвсем различна перспектива, това е силен политически сигнал. Това касае начина, по който Европейският съюз възприема България и по който българските земеделци, обществото и потребителите възприемат държавата и нейната роля в развитието на българското земеделие.
Това, разбира се, ангажира всички други. Всички след нас трябва да поддържат политика на агресивно развитие на българското земеделие до такава степен, че ние наистина да станем достойни, горди членове на европейското семейство.
Комисията по земеделие е политически орган, който изпълнява силно аполитични функции, няма значение ние от коя партия сме – ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС, БСП, „Възход“. Най-накрая ние трябва да отидем в столовата или в лавката и да си купим храна, която е аполитична. В този контекст, всъщност Комисията, без значение как е композирана, трябва да отговаря на потребностите и нуждите на българските земеделци. За съжаление, начинът, по който ние поставяме за момента избора на председател, не им дава основание те да вярват, че професионалният тон продължава да бъде поддържан.
Много от Вас ме познават и по време на комисиите, като започнем от госпожа Танева, та стигнем до колегите от БСП. Те знаят, че по време на комисия винаги съм поддържал стриктно професионален тон без почти никакво или дори никакво политическо говорене. Това всъщност е нещо, което ние дължим на фермерите и на обществото, защото отвъд цялото политическо говорене, пак казвам, те имат нужда от предсказуемост. Това, което ни чака в тази комисия, е приемане на цялото подчинено законодателство в Стратегическия план, което е огромно. Като започнем от мерките, свързани със 100% наблюдение на площите, та стигнем до Закона за браншовите организации, който браншовите организации го чакат от над 20 години и още не е приет.
Предстои ни да бъдем коректив на назначено служебно правителство, което в момента действа без санкция на избрани народни представители и до известна степен не подлежи на контрола, който вменява Конституцията. Трябва да използваме всичките ни дадени инструменти, за да повишим доверието на европейските институции и Европейския съюз в България и в политическите ѝ органи. Всеки член на тази комисия ще трябва да се раздаде докрай. В този контекст ние сме привилегировани да имаме двама министри в нея.
Професионализмът на всеки трябва да бъде експлоатиран докрай и отново е без значение каква е политическата окраска. Ние имаме една цел и тя е силно устойчиво земеделие, български плодове, зеленчуци, месо и мляко на българската трапеза и земеделие, което буди гордост.
За тази цел ни трябват, отново казвам, политически действия, политики, които са предсказуеми, трябва ни доверие в институциите и това са целите, които като представител на област Плевен в предното Народно събрание, като заместник-министър и сега като номиниран за председател на тази комисия отстоявам и ще отстоявам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)