28 October 2022

Благодаря, господин Председател. Предлагаме за членове на Комисията по правни въпроси Анна Василева Александрова, Бранимир Николаев Балачев, Марин Василев Маринов, Радомир Петров Чолаков, Ралица Тодорова Ангелова и Рая Назар Назарян, за председател на Комисията – господин Радомир Чолаков.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ предлагаме за членове на Комисията Милен Матеев, Петър Куленски, Стою Стоев, Мирослав Иванов и Рена Стефанова, като господин Милен Матеев предлагаме за заместник-председател на Комисията.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагаме за членове на Комисията Ертен Анисова, Хамид Хамид, Цветан Енчев и Гюнер Ахмед, като госпожа Ертен Анисова предлагаме за заместник-председател. Благодаря.

Господин Председател, от името на парламентарната група на партия ВЪЗРАЖДАНЕ предлагам за членове Петър Петров, Цвета Рангелова и Златан Златанов, като за заместник-председател предлагам Петър Петров.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме госпожа Мая Димитрова и господин Явор Божанков, като господин Божанков – за заместник-председател.

Благодаря Ви, господин Председател. От парламентарната група на „Демократична България“ за членове на Комисията по правни въпроси предлагаме госпожа Надежда Йорданова и Людмила Илиева. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! От „Български възход“ за член на Правната комисия предлагаме господин Александър Николов. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по конституционни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 18, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Комисията по конституционни въпроси се състои от 14 народни представители от всички парламентарни групи. 2. Избира за членове на Комисията: ... 3. Избира ръководство на Комисията от членовете по т. 2 в състав: Председател: ... Заместник-председатели: ...“

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлагаме господин Росен Димитров Желязков и госпожа Екатерина Спасова Гечева-Захариева. За заместник-председател на Комисията – господин Росен Желязков.

Благодаря, господин Председател. От „Продължаваме Промяната“ предлагаме господин Васил Пандов и господин Никола Минчев, като господин Васил Пандов предлагаме за заместник-председател на Комисията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ предлагаме господин Мустафа Карадайъ и господин Гюнер Ахмед, като Гюнер Ахмед предлагаме и за заместник-председател на Комисията. Благодаря.

Господин Председател, от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме за членове на Комисията Златан Златанов и Александър Арангелов, като номинираме за заместник-председател Златан Златанов. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, от „БСП за България“ предлагаме за членове на Комисията Смиляна Нитова и Иван Ганчев.

Благодаря Ви, господин Председател. От името на парламентарната група на „Демократична България“ предлагаме за членове на Комисията по конституционни въпроси господата Атанас Славов и Христо Иванов, като номинираме господин Атанас Славов за председател на Комисията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група на „Български възход“ за тази комисия предлагаме господата Румен Йончев и Надежда Самарджиева.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ за председател на Комисията предлагам народния представител Халил Летифов.

От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ предлагам Радостин Василев.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ номинираме за председател на Комисията по земеделието, храните и горите Иван Христанов. (Реплики.) Да, това е същата кандидатура от вчера, но вчера не чухме и в дебата да се каже нещо против господин Христанов, което ме навежда на мисълта, че може би искането за разделно гласуване на състава и ръководството на Комисията са били продиктувани от причини, които не можем да си кажем на глас тук. Факт е, че господин Христанов стана известен за тези осем месеца, в които беше заместник-министър, което се случва рядко и което е белег за това, че е свършил сериозна работа, за това че посегна там, където други ги е страх изобщо да погледнат. И ще Ви го кажа така: когато поради работа ти се наложи да бъдеш допълнително охраняван (възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“), са, точно така е, но не както съм бил аз и както е по принцип председателят на Народното събрание, защото това върви с позицията, а когато това върви с куража и действията, това е много сериозен атестат. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) После можете да вземете реплика и да ми кажете.

И затова има гласувания, които показват нагледно доколко политическите сили действително са за разграждането на антикорупционния модел, защото това показва доколко те са готови да подкрепят такива хора. Именно затова искрено съжалявам, че вчера в подкрепата за тази номинация ние от „Продължаваме Промяната“ останахме заедно единствено с партньорите от „Демократична България“. Надявам се този път да не е така, защото господин Христанов има качествата да бъде подкрепен за председател на Комисията. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, имам една крайно непривична задача, която предизвиква известен дискомфорт в мен – трябва да говоря за себе си. Позволих си да говоря с колеги от почти всички парламентарни групи във вчерашния ден и това, което забелязах като отношение, е, че професионализмът ми и моралните ми устои изглежда като че ли не подлежат на въпрос. За съжаление, това, което стана вчера, противоречи до известна степен и на постигнатото в останалите комисии, които гласувахме анблок със съгласие и в духа на постигнатото по време на Председателския съвет. Това, което ми се иска да кажа, е, че тази комисия е особено важен политически орган, защото има криза – това го знаем всички. Има криза и в земеделието, която започна още преди няколко години с ковида. И когато налагаме подобен род колебание, изпращаме изключително лош сигнал както по отношение на доверието в парламентаризма, което задълбочава кризата от Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание – кризата на доверието, но и като че ли добавя още една капка в недоверието, което, за съжаление, генерира парламентът. Повечето от Вас асоциират моето име с Капитан Андреево, това беше маркирано и от господин Никола Минчев. Със съжаление трябва да кажа, че здравните аспекти на откритията, които направихме там, са верни. Също така трябва да кажем и положителната част – че 400 млн. лв. за десет години, които щяха да потънат в един джоб, сега са върнати в бюджета. Не по-малко важно е, че се възстановява доверието в институциите, в случая говоря за Министерството на земеделието и БАБХ. За съжаление обаче, Капитан Андреево засенчи някои неща, като например инсинераторите, Националната профилактична програма, която е инструментът за поддържане на животинското здраве в България, където също бяха отклонявани съществени ресурси – обществени. Но дори и тези неща нямат толкова голямо значение, колкото няколкото всъщност големи политически акта, които направихме за тези седем месеца. До голяма степен искам да благодаря и на господин Иван Иванов, който направи това възможно. Първото нещо е ковид помощта. Ние заварихме ковид помощ в размер на 72,5 млн. лв., от които бяха изплатени 71,5 млн. лв. Искам да кажа защо това е толкова важно. Ковид помощта е държавна помощ, която, разбира се, се разрешава от Европейския съюз и която при увеличаващите се цени на ресурсите, започнали още по време на ковид периода и практически немърдащи цени на крайното производство, оставяше целия пасив, цялата загуба във фермерите. Докато ние гледахме здравните аспекти на ковида, докато се грижехме за туризма или за транспорта, българското земеделие, за съжаление, бавно умираше. Това е нещо, което ние маркирахме още по време на коалиционните преговори миналата година с коалиционните ни партньори, тоест това не е мярка, която ние заварихме и просто решихме да увеличим. Увеличихме тази мярка на 143 млн. лв., разплатени до края на юни, и това даде възможност на българските земеделци да си поемат въздух. Другият голям инструмент, в основата на който имам привилегията да бъда, беше разглеждането на Стратегическия план и по-специално Програмата за развитие на селските райони, която, както добре знаете, има и съфинансиране от държавния бюджет. Ще си позволя, за съжаление, господин Карадайъ не е тук, бяхме на една среща с него, тоест бяхме поканени заедно, на която той каза: от 30 години българското земеделие е в криза. Отчитайки тази криза, преработих цялата рамка на Програмата за развитие на селските райони и увеличихме от 248 до 400 млн. евро националното съфинансиране, което фронтира тези 1,4 млрд. евро от Европейския съюз на 2 млрд. и 160 млн. евро. Допълнителното съфинансиране от страна на България, което заложихме в размер на 4 млрд. лв. за програмния период 2021 – 2027 г. – това са 4 млрд. евро, които трябва да влязат в българското земеделие и да помогнат да стане земеделието, с което искаме да се гордеем, да му даде устойчивост, предсказуемост, възможност за инвестиции. Много е лесно да четем политически декларации както оттук, така и от кабинетите на Министерството на земеделието, храните и горите, но най-накрая има огромно значение с колко ресурс сме готови да подкрепим политиките и обещанията си. Това всъщност беше безпрецедентен акт, защото за пръв път от 30 години насам България заяви, че ще инвестира в собственото си земеделие. За пръв път от влизането ни в Европейския съюз България инвестира по-голям ресурс в земеделието си, отколкото Европейския съюз – пак казвам, 2 млрд. и 160 млн. евро срещу 1,4 милиарда на Европейския съюз. Това дава съвсем различна перспектива, това е силен политически сигнал. Това касае начина, по който Европейският съюз възприема България и по който българските земеделци, обществото и потребителите възприемат държавата и нейната роля в развитието на българското земеделие. Това, разбира се, ангажира всички други. Всички след нас трябва да поддържат политика на агресивно развитие на българското земеделие до такава степен, че ние наистина да станем достойни, горди членове на европейското семейство. Комисията по земеделие е политически орган, който изпълнява силно аполитични функции, няма значение ние от коя партия сме – ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС, БСП, „Възход“. Най-накрая ние трябва да отидем в столовата или в лавката и да си купим храна, която е аполитична. В този контекст, всъщност Комисията, без значение как е композирана, трябва да отговаря на потребностите и нуждите на българските земеделци. За съжаление, начинът, по който ние поставяме за момента избора на председател, не им дава основание те да вярват, че професионалният тон продължава да бъде поддържан. Много от Вас ме познават и по време на комисиите, като започнем от госпожа Танева, та стигнем до колегите от БСП. Те знаят, че по време на комисия винаги съм поддържал стриктно професионален тон без почти никакво или дори никакво политическо говорене. Това всъщност е нещо, което ние дължим на фермерите и на обществото, защото отвъд цялото политическо говорене, пак казвам, те имат нужда от предсказуемост. Това, което ни чака в тази комисия, е приемане на цялото подчинено законодателство в Стратегическия план, което е огромно. Като започнем от мерките, свързани със 100% наблюдение на площите, та стигнем до Закона за браншовите организации, който браншовите организации го чакат от над 20 години и още не е приет. Предстои ни да бъдем коректив на назначено служебно правителство, което в момента действа без санкция на избрани народни представители и до известна степен не подлежи на контрола, който вменява Конституцията. Трябва да използваме всичките ни дадени инструменти, за да повишим доверието на европейските институции и Европейския съюз в България и в политическите ѝ органи. Всеки член на тази комисия ще трябва да се раздаде докрай. В този контекст ние сме привилегировани да имаме двама министри в нея. Професионализмът на всеки трябва да бъде експлоатиран докрай и отново е без значение каква е политическата окраска. Ние имаме една цел и тя е силно устойчиво земеделие, български плодове, зеленчуци, месо и мляко на българската трапеза и земеделие, което буди гордост. За тази цел ни трябват, отново казвам, политически действия, политики, които са предсказуеми, трябва ни доверие в институциите и това са целите, които като представител на област Плевен в предното Народно събрание, като заместник-министър и сега като номиниран за председател на тази комисия отстоявам и ще отстоявам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Христанов, слушах Ви внимателно, но тъй като на Председателския съвет очевидно е постигнато някакво съгласие Комисията да бъде поета от „Продължаваме Промяната“, въпреки че в предходния мандат това министерство се ръководеше от Българската социалистическа партия и отговорността за всички извършени политики и действия там се носеше от Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания „БСП за България“.) Беше редно тук от трибуната да се каже това нещо. Вие наистина бяхте заместник-министър и това беше единственото министерство, в което се споделяше ръководството и отговорността на действията, а Вие бяхте част от екипа, разбира се, и по тази причина вчера съм Ви подкрепил. Всичко това, което тук изредихте, е самата истина, но това беше извършено от един общ екип, за който основната работа, отговорност и дейност, лежеше върху Българската социалистическа партия и излъчения от нея екип. Вие бяхте част от този екип. Моля това нещо да не се слага настрана и да се знае, защото всички тези средства, а това беше денонощен труд, който всички полагахме, на един огромен екип. Аз съм екипен играч, а индивидуалните изпълнения обикновено не ги поощрявам, така че нека да остане. Вие имате своите достойнства и аз ще Ви подкрепя отново за тази комисия, ще гласувам за Вас за, но нека да е ясно на всички в залата и на Вас – да не забравяте, че това беше наистина един добър екип, който беше ръководен и отговорността се носеше от Българската социалистическа партия. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми народни представители! Искам да потвърдя думите, които господин Иванов каза. Наистина в Министерството на земеделието се работеше екипно, работеше се с цел да се достигнат резултати и резултатите, които бяха постигнати, бяха безпрецедентни за краткото общо управление. Моят призив е този отбор, който така добре работи в изпълнителната власт, да работи и в Комисията по земеделие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мисля, че ние сме в етап на конституиране на комисиите на Народното събрание. Всички тези хвалебствия би било добре да направим и оценка на предишната изпълнителна власт, ако е необходимо, да насрочим отделно заседание. Включително да направим оценка и за дейността на Министерството на земеделието, защото, уважаеми госпожи и господа народни представители, краят на месец октомври сме, а хората нямат дърва, за цената няма да говорим, за обещанията няма да говорим, но оценките за предишната изпълнителна власт да ги правим там, където и когато е необходимо, и когато е предмет на заседанието, а не сега в момент, в който конституираме комисиите на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Потвърждавам напълно казаното от господин Иванов и затова през по-голямата част от времето говорих като ние, а не като аз. Споменах две неща, които бяха от фундаментална важност за българското земеделие, които много добре знае целият екип на Министерството на земеделието, че все пак имах възможността, привилегията и щастието да изиграя фундаментална роля благодарение на професионалните си качества, включително финансовата сфера и бюджетната сфера, а не само като земеделски специалист. Другото, което бих искал да кажа, че наистина става въпрос за конституиране на Комисията, а в този контекст и след действията, на които станахме свидетели вчера, се налага да обясня от мое име и от името на „Продължаваме Промяната“ защо считаме тази кандидатура за най-добрата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Искам да обоснова своя отрицателен вот, че той не е насочен лично към господин Христанов. По повод на това, че нито можа да се разбере професионалната експертиза във времето, в което управляваше, но се разбра изключително високата професионална политическа експертиза на господин Христанов. Всичко, което той каза, наистина бяха негови действия, но на практика фактите са съвсем други. Този парламент може да е кратък и Стратегическият план не може да се приложи, ако няма приети делегации за компетентността на министъра, и то в това кратко време нямаме даже обнародван за обществено обсъждане проблем. В перспективата на този един месец ние пак да слушаме филмите, сериозно спонсорирани по всички комуникационни канали, за Капитан Андреево, в които има само един верен факт, за една лаборатория, която прави даже не фитосанитарен, а здравен контрол за остатъчни пестициди по един регламент от 2011 г., и всичко останало е една лъжа. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Дори мултинационалните вериги имат собствени лаборатории за достъп на храната, която предлагат на хората. Това беше пример как политиците, ако имат амбиция да са държавници, не трябва да минават една граница на лъжата, защото хората не са длъжни да познават тази сложна тематика. Един факт беше верен и това беше само този, който казах, а всичко останало – тази лаборатория не изследваше домати – как се бяхте наредили с по три касетки някъде си… (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) …а здравен контрол на пет продукта – портокали, лимони, нар и пипер – единственият продукт, който има национално производство, по съответна извадка даже няма и 100%. Хаосът, който се създаде, е безпрецедентен, а на всичкото отгоре поискахте сами да Ви проверят от Комисията и получихме най-унищожителния доклад. А най-тъжното е, че сами сте си извикали проверка, която установи хаоса, и на всичко каза не. Трябва наново да се създава цялата система. Дори не си бяхте измели помещенията, а го имате като бележки. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Може ли да си български държавник и да си извикаш сам проверката, а дори да не си измиеш помещенията. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Няма нищо лично. Трябва да свършим спешни неща, за да може да продължи подпомагането на сектора. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво!“)

По начина на водене!

Уважаеми господин Председател! Процедурата ми е по начина на водене към Вас в два аспекта. Първият – когато се поиска процедура, се дава веднага, след като така пише в Правилника. Предполагам, че сте го прочели. За пръв път чувам да питате някого каква е процедурата и така нататък.

Второто е, че позволихте един народен представител, който призоваваше публично да се лъжат европейските институции относно средствата, да излиза от трибуната и да размахва своите емоции. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Моля Ви се, контролирайте тези действия. Благодаря.

За съжаление, пак минахме в политическо говорене за нещо, което в края на краищата има експертно и професионално значение. Това, което казахте, госпожо Танева, че нищо от... (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Извинявам се! Това всъщност не е вярно. Всички данни, които изкарахме на границата... (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Процедура.

Господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Очевидно новото председателство на Народното събрание се опитва да… Всъщност в Правилника няма ограничение за обаждане от място. Да, защото всички го правите. (Шум и реплики.) Двойният аршин е видим. Доста видим всъщност по какъв начин ще се води това Народно събрание, с една цензура върху опозицията и опит за затваряне на устата на опозицията. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Обаждането от място по никакъв начин не се санкционира в Правилника. Може да кажете къде е написано, че се санкционира в Правилника. И ако на мен ще правите забележка, тук на половината колеги от ГЕРБ трябваше да направите преди това забележка, които се обаждаха, докато господин Христанов говореше, и не само, така че не използвайте двоен стандарт. Знам, че не ме харесвате, това не е проблем за мен. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Въпросът е, след като сте застанали и водите от тази най-висока трибуна, трябва да бъдете и на висотата на тази трибуна. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Поради простата причина, че все пак казахте да, текст има, но нека да напомним на всички колеги: Раздел III „Парламентарно поведение“ – чл. 152, ал. 2: „Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове и така нататък, и да нарушават реда на заседанието.“ Така че Вашата бележка беше правилна, а в крайна сметка процедурите, които се опитват да се взимат по разни неща, нека да напомним, че в момента вече е изчерпана тази процедура и трябва да минем явно към следващата точка.

Благодаря, господин Председател. На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Адлен Шукри Шевкед за член на Комисията по бюджет и финанси.“ Благодаря.

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В резултат на продължителните и интензивни пикови валежи на 22 и 23 август тази година на територията на град Карлово и прилежащите планински територии се повишават нивата и преливат всички дерета и канали в района на града. На 2 септември 2022 г. – 10 дни по-късно, в резултат на невиждани, продължителни и интензивни валежи около 200 литра на квадратен метър в западната част на община Карлово се повишават нивата и преливат дерета и реки. Вследствие на обилните валежи се нанасят значителни щети и разрушения и са причинени огромни поражения на социалната, образователната, транспортната и техническата инфраструктура в общината. Напълно унищожени са улици, дерета, мостове, подпорни стени, жилищни, обществени и производствени имоти. Бедствието нарушава изцяло ритъма на живот на над 10 хил. души. В град Карлово са засегнати дерета, улици, пътища, водостоци. Ситуацията в населените места в общината е още по-тежка. Прекъснат е транспортният достъп до село Богдан и част от село Каравелово. Трайно е нарушено и водоподаването към три от населените места. Разрушени са стълбовете на електрическата и осветителната мрежа. Засегнати са повече от триста жилища, три читалища, две детски градини. В селата Богдан, Каравелово, Слатина, Христо Даново, Розино и Войнягово са разрушени общо десет мостови съоръжения. Всичките те са с първостепенно значение за осигуряване на транспортния достъп в селата. Силно засегната е водопроводната мрежа в три от цитираните села. По част от улиците – най-малко 20, тя е напълно разрушена, а по другата част е с нарушена експлоатационна пригодност. Негодни да изпълняват функционалното си предназначение са повече от 45 улици. Пострадала е и инфраструктурата извън урбанизираната територия. Разрушени са мостове и общински пътища. Коритото на реката е компрометирано. Нанесени са щети и по земеделските, и по горските площи. Според направените експертни оценки необходимите средства за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи възлизат на над 150 млн. лв., като в тази сума не са включени разходите за възстановяването на разрушените домове. Уважаеми колеги, ние с колеги и приятели бяхме там, бяхме на терен. И не отидохме да се снимаме, уж случайно, в новите си ботуши и тениски, хванали чисто новите си лопати от погрешната страна, не отидохме да си направим селфи и на кални бани. Отидохме, за да помогнем, да помогнем физически, да помогнем с ръцете си, но и да вдъхнем кураж на хората. Отидохме не като политици, не като кандидати за депутати. Отидохме като хора, жители на нашата страна, като български граждани. Така, както го направиха още стотици доброволци, голяма част от които останаха анонимни и не парадираха с присъствието си там. Впрочем във връзка с нашумелите селфита с кални бани мога да Ви гарантирам, че страшно много си личеше кой е отишъл да си прави селфи и кой е отишъл да помогне със сърце и душа. Отидохме, за да помогнем и да се запознаем със ситуацията от първо лице. Положението е тежко, изключително тежко. Усещането е като във филм на ужасите. Клони на дървета стърчаха от автомобилите, тонове кал в къщите и дворовете, разбити улици, разрушени домове. Не, ние няма да съдим никого. Ние не сме от тези, които ще посочваме виновните. Няма да обвиняваме партии, организации и ведомства, защото това е бедствие, истинско бедствие, и вероятно наистина е вследствие на катаклизмите на климатичните промени, но може и да е следствие на човешка грешка – нехайство, безхаберие, кой знае. Може би честата смяна на ръководителите на отговорните институции през последната година и половина също е оказала влияние. Липсата на институционална памет води до безхаберие, а безхаберието води до бедствие – както материално, така и морално. А ако има безхаберие, ако има виновни, то те трябва да бъдат посочени от компетентните институции. Задължително е! Защото те не са име на партия, структура или организация. Те имат конкретни имена, назначени са да изпълняват конкретни функции. Тук е мястото да благодарим на всички доброволци, които се включиха. Някои от тях помагаха повече от месец там напълно анонимно. Направиха го безкористно, отделяйки от собственото си време и от собствените си средства. В тази връзка, господин Министър, бихме желали да предоставите повече информация относно реакцията на държавата относно помощта, която оказва държавата както на Общината, така и на пострадалите семейства. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително в този ден ние бяхме изправени пред едно огромно бедствие, като в първите часове, когато се случваха събитията в най-пострадалите три села в Карловско, аз бях там, заедно с министъра на отбраната и заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Първото нещо, което направихме, е да се погрижим да не загубим човешки животи. Не знам доколко това остана във фокуса на общественото внимание, но бяха спасени над 20 човека, чийто живот беше непосредствено засегнат и застрашен. Те бяха извозени с хеликоптери, бяха извозени с лодки. Използвам възможността да благодаря както на силите на Пожарната, които бяха там на място, така и на военнослужещите, и на Звеното за гражданска защита към Столичната община. Всички тези хора дадоха много от себе си, аз ги видях, видях пламъка в очите им, за да нямаме загубени човешки животи и да говорим единствено за материални щети. Да, тези материални щети са огромни, да, ние ги видяхме на място, действително пораженията бяха изключително тежки. В следващите дни аз на няколко пъти посетих пострадалите райони, включително и по поречието на река Въча, където се вдигна нивото на водата, заля и други населени места, като Трилистник. След като отмина непосредствената опасност за живота на хората, концентрирахме всичките си усилия по отношение на понесените материални щети, пак казвам, те бяха огромни. Първата задача беше да се установят, да се извършат непосредствени действия по разчистването, непосредствени действия по обезопасяването, тъй като имаше трупове на животни, имаше изключително много донесена маса от реките, която беше излята в тези три села в Карловско, като най-вече това се отнася за Каравелово и Богдан, където положението беше изключително тежко, след което се направи план за действие. Този план за действие включваше няколко аспекта. Единият беше държавата да помогне с цялата налична сила, с която разполага. Поехме този ангажимент още в първия ден, той се изпълнява и до днес. На място има както тежка техника, подсигурена от държавата от първите дни буквално, така и военнослужещи, които помагат, помагат всички сили, които можем да отделим, и всички сили, които можем да вложим там. Всъщност това е един много добър пример, защото освен държавата се включиха много граждани и това взаимодействие беше много приятно да се наблюдава, защото само по този начин аз смятам, че ние можем да решаваме подобни кризисни ситуации – държавата и гражданите заедно. Конкретно по отношение на питането Ви за Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Комисията трябваше да заседава, но бедствието беше повод да се отложи нейното заседание, за да се установят щетите, да се установи необходимостта от финансиране на тези места, да се осигурят необходимите средства за пострадалите най-тежко три общини, това бяха Карлово, Калояново и „Марица“, и едва тогава да се отделят средства за други, които нямат толкова остра нужда в този момент. Кметовете на населените места на общините, които бяха пострадали, направиха анализ на щетите. Той беше проверен внимателно от областния управител на Пловдивска област и след като бяха свалени данните и беше ясно каква е необходимата сума до края на годината, ние свикахме Комисията за възстановяване и подпомагане. На база на заявените искания, които, подчертавам, бяха удовлетворени изцяло в размерите, в които бяха заявени, на трите общини бяха отпуснати средства с Постановление № 300 на Министерския съвет от 28 септември 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи и трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия следните суми: по бюджета на община „Марица“ беше определен трансфер в размер на 208 хил. 337 лв., по бюджета на община Калояново трансфер в размер на 20 хил. 730 лв., по бюджета на община Карлово трансфер в размер на 9 млн. 940 хил. 736 лв. Тези суми, пак казвам, бяха сумите, които към онзи момент бяха идентифицирани като необходими разходи, а към момента към тях има сума от около 2 милиона допълнително похарчени за възстановителните дейности най-вече по почистване, тази сума ми беше докладвана от областния управител, като при следващото заседание на Комисията по възстановяване и подпомагане тя ще бъде разгледана и гласувана съответно, така че на този етап и до края на годината Комисията е готова да покрие всички необходими разходи по възстановяването на материалните щети. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Наистина в края на август дъждът свали тонове кал и опустоши десетки къщи и инфраструктура в Карловско.

Картата! Картата!

Извинявайте.

Аз, моите колеги, както и стотици доброволци се оказахме в първите няколко дни на мястото на бедствието. Разбира се, това, което ние видяхме, това беше едно сериозно бедствие. Видяхме погледа в очите на хората, които търсеха помощ, видяхме болката, видяхме безизходицата, в която бяха те – без електричество, без вода, без домакинство. Буквално десетки семейства останаха без домове. Не може – с доброволци не може да се окаже необходимата помощ. Беше необходима тежка техника, беше необходима помощ от държавата. Занулените семейства по някакъв начин може би трябва да бъдат обезщетени. Кметът на община Карлово – доктор Кабаиванов, детайлно в докладни към Вас е описал щетите, както и с една предварителна КСС е поискал необходимите средства, но предимно за възстановяване на инфраструктурата на община Карлово. Моят въпрос към Вас е по какъв механизъм държавата предвижда да обезщети хората и да помогне възстановяването на разрушените им домове? Как – към момента в дарителската сметка, когато има събрани около 1,5 милиона, ще бъдат възстановени щетите, нанесени на хората в бедстващите райони? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Червенков! Действително тези суми, които споменах, касаят нарушената инфраструктура, касаят основно разходи по почистване и разходи по проектиране на бъдещи строителни работи. Но от първия момент на терен ние уведомяваме хората, че Комисията по възстановяване и подпомагане има възможност да подпомогне и самите граждани, ако те нямат застраховка на имуществото си и то е погинало. Дали сме разяснение какви документи следва да бъдат представени в тази връзка в Комисията. Много активно водим диалог, включително с областния управител, който през цялото време ръководи и контролира процесите на място. Така че нашата амбиция е да подпомогнем всички хора за погиналото им имущество, което не е застраховано. Правим всичко възможно за това и то няма да стане със средствата по дарителската сметка, а ще стане със средствата, налични в бюджета на Комисията все още. Тук ще обърна внимание, че този бюджет не е толкова голям. Поради тази причина ние се видяхме принудени всяко едно министерство, което има отношение и възможност, а това е МРРБ, това е Министерството на земеделието, донякъде Министерството на околната среда и водите, да подпомогнат възстановяването било на съоръжения, било на диги, било на инфраструктура от типа на пътища, мостове, които са изключително голям разход. Що се касае до възстановяването на необходимите суми, за да се поправят домовете на хората или да се изградят, има и разрушени домове, те ще дойдат от бюджета на Комисията за подпомагане и възстановяване. Предвидили сме го и събираме необходимите документи от засегнатите граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, бяхме там, когато стана бедствието, и в Карлово, и след това в трите села. Повече от месец работихме заедно с група доброволци и честно казано, понеже съм от Пловдив и от пловдивската организация, закарахме възможно най-много строителна техника в координация с господин Ангел Стоев – областния управител, за което му благодаря. Все още нашата техника стои там и работи. Аз лично се бях съсредоточил основно в село Богдан с група от десетина доброволци. Каквото направихме – направихме. Техниката все още работи там. Наистина не искам да изброявам това, което видяхме, те и колегите го казаха. Между другото, в село Богдан видях и колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, благодаря Ви, колеги, че се включихте. Въпросът ми към Вас е – конкретно в това село има седем напълно разрушени къщи, има 20 къщи, които не са паднали, но са неизползваеми като конструкция, и над 100 засегнати къщи, на които трябва да им се направи обследване. Седемте напълно разрушени къщи, аз говорих с всяко едно от семействата или там с повечето, искахме да помогнем на хората, да ги настаним някъде извън селото, на хотел или по други места, те отказаха, защото искаха да бъдат там, искат да си седят при собствените си имоти. Въпросът ми е имаме ли вече контейнери там, как са оборудвани и как тези хора ще изкарат зимата? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костурков! Да, действително, аз споменах и преди малко, има разрушени жилища. В тази връзка сме предприели две групи действия. Секретарят на Комисията по възстановяване и подпомагане е в непрестанен контакт с областния управител – господин Ангел Стоев, на когото също използвам възможността да благодаря, тъй като изключително активно участва и ни подпомага с цялата необходима информация и координация на място. Целта на тази комуникация е хората да разберат какви документи трябва да представят в Комисията, за да им бъдат осигурени средства, за да бъдат обезщетени за погиналите си или засегнати от бедствието домове. Що се касае до настаняването – главен комисар Николов, който ръководи нашата Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, той координира тези процеси. Осигурени са на място фургони, оборудвани с всичко необходимо, за да може зимата в тях да бъдат настанени хора. Поканени са хората, които искат да заемат тези фургони. Доколкото знам, някои са заети дори. Имаме готовност да доставим още фургони, в случай че се заяви желание и хората искат да бъдат настанени в тях. Така че фургоните са нови и пак казвам, изцяло са оборудвани с всичко необходимо, за да може зимният сезон да бъде изкаран там без неудобства, извън неудобството, че все пак това не е жилището на човека, а е осигурен фургон за временно настаняване. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, пожелавам Ви ползотворна работа! В този мандат за пръв път излизам на тази трибуна. Случаят е тежък. Въпросите, които и каквито да зададем към министъра на вътрешните работи, би трябвало да бъдат едни от най-сериозните, защото тези дни това, което се случи – и ние като народни представители от тази област по една или друга причина присъствахме в различни населени места, събитието, случаят беше трагичен. Действията, които Министерството, самата комисия и тези хора, които бяха дошли там да помагат, разбира се, че всичко беше екстрено и възникват въпросите след това какво се случи. Последствията, които бяха, господин Министър, бяха трагични, но и бездействието като че ли на някои институции впоследствие, от гледна точка на разчистването на дървения материал. Имах среща с кмета на Богдан, с господин Кабаиванов, имахме различни срещи и като че ли тази година трагичните случаи в Карловска община, почвайки от пожарите в Розино, докато се стигне до пожарите в горите и с наводненията, всичко се свързваше с дървения материал или с онзи материал, който се струпа пред мостовете и на центъра на селото.

Да, благодаря Ви. Задавам въпроса: защо не беше взето решение и какво пречеше на Министерството на земеделието и горите и на Комисията да разрешат колкото се може по-бързо да се разчисти онзи дървен материал, а през цялото време се говореше и се убеждаваха хората, че този материал ще бъде изнесен, контролиран и впоследствие по някакви начини ще бъде раздаден на хората? Благодаря Ви. Запазвам си правото за втория въпрос.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, както сам разбирате, този въпрос е встрани от моята компетентност и от компетентността на Комисията по възстановяване и подпомагане. Вие сам казахте съвсем точно, че Министерството на земеделието и горите и донякъде Министерството на околната среда и водите имат отношение към този въпрос. Така че моят отговор ще бъде дотолкова, доколкото знам от колегите какво се прави по този въпрос. Първо, знам, че количеството дървесина, донесено от реките в района, е изключително голямо. Това цялото количество дървесина беше описано, идентифицирано като количество и беше разработен план да бъде извозено, съхранено, раздадено с предимство на местното население, без да се плаща за това – изрично сме го коментирали, като остатъкът, който остане, да се вземе последващо решение какво да се прави с него. Доколкото знам, предприемат се такива действия, но тъй като те не се предприемат от представляваното от мен ведомство, няма как да Ви дам по-големи подробности. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, въпросът ми е свързан с назначена комисия със Заповед № 859 от 5 септември 2022 г. на кмета на община Карлово доктор Емил Кабаиванов. Пропускам встъпителната част, която дотук слушахме, кой къде бил помагал. Благодаря за коректното отношение от страна този път на „Продължаваме Промяната“ – отчетоха, че ние сме били там на място, но това, което искам да кажа, е, че хората много пъти задаваха въпроса: къде е заповедта за сформирането на тази комисия, кои са нейните членове, къде са протоколите и от кого са подписани тези протоколи за оценка на щетите? Това, което на нас ни споделиха… (Шум и реплики.) Това е предистория на въпроса, моля, не ме прекъсвайте и ще чуете за какво става въпрос. В Каравелово са пострадали 138 къщи, от които в 118 хората казват, че никой не е минал да опише щети и да направи оценка. Въпросът ми към Вас е: постъпила ли е каквато и да е информация, описи от страна на Община Карлово, и защо тогава се налага Община Карлово, след като твърди, че има такива описи, подадени са документи, които описват щетите, защо тогава Община Карлово назначава нова временна комисия, както разбрахме съвсем скоро? Въобще нещо постъпило ли е към Вас и каква е Вашата комуникация с органите на местната власт, защото жителите на пострадалите села казват, че от Общината саботират всяко действие на пострадалите да си помогнат сами или чрез доброволци? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, действията на Община Карлово мога да ги коментирам дотолкова, доколкото ги познавам. Познавам тези действия, доколкото съм имал няколко срещи с кмета на общината, няколко срещи с него и с областния управител на област Пловдив господин Стоев. Целта на тези срещи беше да се идентифицират разходите, които трябва да бъдат направени – реалните разходи, подчертавам, защото, както се досещате, в една такава ситуация много често се прави опит да бъде завишен размерът на необходимите разходи. Заедно с господин Стоев много прецизно прегледахме всеки разход, който ни се предложи, а основно той като човек на място, на терен, имаше грижата да провери всяко едно перо, което се предлага за финансиране, доколко е реално. Имайте предвид обаче, че тези разходи, към които беше насочено вниманието на Общината и които ни представи на нас за първото заседание на Комисията на 15 септември, бяха основно две групи – аз вече, мисля, споменах, те касаят общинската инфраструктура и касаят действия по разчистване на наносите, които донесе реката, и различните отпадъци, както и проектиране на бъдещи строителни работи. Сред тях нямаше документи на този етап, които да касаят засегнатите домове или разрушените домове на хората. Това обаче не е пречка хората да се обърнат към Комисията. Секретарят на Комисията, както казах, е в непрестанен контакт с областния управител, а той на свой ред е ежедневно в района и ръководи дейностите там. Така че ние сме готови директно да получаваме документи от хората, да им указваме какви документи са необходими и да направим всичко възможно всеки от тях индивидуално да бъде подпомогнат. А за действията на Община Карлово няма как да Ви кажа повече, защото не съм запознат в детайли. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Апокалипсисът не може да се преразкаже, хората от Подбалкана го преживяваме вече втори месец – на 2 ноември ще започне третият месец. И е факт, че това, което свършиха доброволците в първите две или три седмици, не успя да го свърши държавата. Не е необходимо повече да коментираме кой колко е бил, кой колко е присъствал, какви срещи е направил – хората, които сме там, ако в началото – първите две-три седмици бяхме потопени в шока на неизвестното, на това, на което трудно се реагира, днес вече сред хората стои въпросът: какво се случва с тях в предстоящите тежки зимни месеци? Затова въпросът ми към Вас е следният: има ли регистър на щетите в обществените и личните сгради, колко са те и какви компенсации предвижда държавата за изплащане? Това е въпросът ми към Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, по отношение на първия въпрос, който поставихте, за участието на доброволци и на държавата. Всичките ми разговори на място с хората, а те бяха немалко, бяха в смисъл, че хората никога не са виждали такова активно ангажиране на държавата с процеса – това казаха те на място. Многократно говорих с тях, както казах, лично. По отношение на втория Ви въпрос. Казах Ви, че все още на Комисията не са докладвани материали, които касаят домовете на гражданите, засегнати от бедствието. Предстои насрочването на Комисията и там ще бъдат докладвани тези преписки, които са комплектувани с необходимите документи. Едва тогава мога да дам подробности по темата, защото в момента тази дейност се извършва от секретаря на Комисията, комплектуват се преписките и се установява размерът на щетите. Отново подчертавам, че тази дейност се извършва с активното съдействие на областния управител господин Стоев. Всички необходими указания се дават на хората, какви документи трябва да представят и сме поели ясен ангажимент да направим всичко възможно всичките вреди, претърпени по частните домове, да бъдат обезщетени, извън тези домове, които имат застраховка – те не бяха много – по памет, мисля, от дадената информация. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, всички бяхме там, на терен, абсолютно всички политически сили – това дори няма да го коментирам, и всъщност това беше най-добрата новина, която успяхме да регистрираме през тази година. Аз ще се върна към въпроса на господин Аталай, който, в интерес на истината, ми е изключително важен и въпреки че Вие казахте, че той е малко встрани от Вашия интерес и от Вашата дейност, Вие все пак сте вицепремиер и би трябвало да можете, заедно с председателя на тази комисия, би трябвало да можете да отговорите по-подробно. Количествата дърва, които бяха донесени от реките, изобщо огромните наноси, които бяха внимателно подбрани от стотици камиони, които минаха, събраха ги и ги изнесоха в някаква посока, бяха една от темите, които най-много възбуди отрицателното отношение на хората в селото, с които аз разговарях специално. Всички в Каравелово бяха абсолютно убедени, че става въпрос за някакъв вид злоупотреба. Ние след това проверихме номерата на камионите – не ставаше въпрос за злоупотреба, поне камионите, които изнасяха дървесината, бяха абсолютно легални, разговарях и с министъра на земеделието през това време. И въпреки това, според информацията, която и министърът ми даде, а след това и кметът на община Карлово, цялата тази дървесина трябваше да бъде събрана в двора на училището на Каравелово, което вече отдавна е закрито. Със собствените си очи видях, че там имаше не повече от два пълни камиона и това, говорим, примерно на третия, на четвъртия ден. Впоследствие колкото и пъти да сме се опитвали да разберем къде се намира тази дървесина, така и не успяхме реално да разберем, тоест въпросът ми е следният: още от самото начало ни бяхте казали – самият кмет и министърът на земеделието ни бяха казали, че тази дървесина ще бъде разпределена на хората и ще бъде дадена безплатно. Въпреки това не успях да разбера в нито един момент къде се съхранява тя, какво количество е и дали в някакъв момент Министерството на земеделието ще отчете какво е количеството пред хората, за да може всъщност да се разбере, когато се раздава тази дървесина, всъщност раздадена ли е цялата и за какво става въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявам се, още секунда.

Поради факта, че тя беше наистина огромно количество. Другият проблем, който имат хората в село Каравелово, са непрекъснатите слухове, че след 7,00 ч. вечерта дървесината се продава на изходите на селото. Опитахме се да проверим тази информация. Никъде нямаше достоверна информация за това, но всъщност и липсата на координация и на хора, които да разговарят с хората в селото, може би докара този проблем. Разбирам, че е встрани от Вашите правомощия, но все пак искаме да знаем колко са дървата, къде се намират и кой всъщност ще ги отчете пред хората? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Белобрадова! Да, действително освен министър на вътрешните работи, аз съм вицепремиер по обществен ред и сигурност, но ресорите ни там не обхващат земеделие, не обхващат околна среда и води и нямам никакво отношение към дървения материал и в качеството си на вицепремиер. Съвсем добросъвестно споделих информацията, която имам, ще я повторя отново. Колегите от Министерството на земеделието и Министерството на околната среда и водите съвместно още първите дни идентифицираха количеството дървесина, изнесена в районите на пострадалите села и по поречието на река Въча, защото имаше и там. Количеството беше сериозно. По техни преценки количеството е по-голямо от нуждите на местното население. Целта беше да се съхрани това количество, да се предоставят безплатно дърва на местното население и остатъкът от дървата, който остане след заявките на местното население, да се прецени какво да се прави с тях, тъй като, пак казвам, количеството беше сериозно. Но по-големи подробности по тези въпроси може да получите от министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите – аз, при най-добро желание, не мога, защото са извън компетентностите ми както на министър, така и на вицепремиер. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, надявах се, че целта на това изслушване не е всеки от нас да обясни колко пъти е ходил в Каравелово, Богдан и в района, така че няма да започвам с това, но след вълната на бедствието последва вълната наистина на доброволчеството и хилядите хора, които бяха там, помогнаха немалко за ликвидирането на последствията, които обаче са все още видими. Поздравявам и изпълнителната власт за това, защото наистина животът на хората беше опазен, но имуществото и щетите върху инфраструктурата продължават да бъдат основният проблем. В тази връзка моят въпрос е насочен към това, което следва оттук нататък. Не е тайна, че дигите на река Стряма са компрометирани на десетки места, а са поправени на 4 – 5 най-много, така че проблемът продължава да виси със страшна сила и заплахата това да се случи отново и отново не е по никакъв начин ликвидирана. Въпросът ми, господин Министър, е: каква е оценката на необходимите средства за справяне с тази задача, какви са сроковете, които са поставени? Няма никаква гаранция кога може да завали следващият дъжд, кога да се изсипе следващият порой и кога това пак да се случи отново и отново. Направена ли е такава оценка на необходимите средства? Аз съжалявам, че колегата Шишков тук може би е трябвало да разшири изслушването и с министъра на земеделието – не е тайна, че единственият стопанин на тези съоръжения всъщност е това министерство и „Напоителни системи“ в частност, които трябва да решават тези проблеми, а в тях пари за това няма. Също не е тайна, че годишният бюджет, който се харчи всъщност през „Напоителни системи“ за такива действия в цялата страна, е около 30 млн. лв. и те са крайно недостатъчни за тази цел. Та, отново на въпроса: какви са необходимите средства и какви са сроковете, в които смятате този проблем да бъде решен, за да предотвратим това да се случи отново? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йончев! Този въпрос, за съжаление, също е встрани от моите компетенции, но ще споделя с Вас всичко, което знам по въпроса, обсъждайки го с колегите от останалите ведомства, най-вече с министъра на земеделието. Но отношение по този въпрос има и министърът на околната среда и водите. Наскоро Министерството на околната среда и водите предложи, и това беше прието на Министерски съвет, една оценка, която касае състоянието на реките, на речните корита, на деретата на територията на цялата страна и ги приоритизира съобразно степента на риск. Така че в Министерския съвет се обединихме около това, че тази оценка ще бъде бъдещата основа, върху която ще се извършват и приоритизират дейностите по почистване, заздравяване и така нататък на тези корита, за да се избегнат подобни бедствия. За съжаление, проблемът е доста по-сложен, тъй като единственият собственик и стопанин не е само Министерството на земеделието или „Напоителни системи“. Има няколко вида собственост по отношение на дигите и това, както и по отношение на пътищата в близост до границата – правя аналог, защото ситуацията е същата – изключително много затруднява решаването на проблема. Може би това е един въпрос, който заслужава вниманието на Народното събрание и на народните представители – как да се приеме такава законодателна уредба, която да позволява грижата по отношение на тези изключително важни инфраструктури и съоръжения да бъде извършвана ефективно, своевременно. А по отношение на щетите – дотук докладваните очаквани размери, по отношение инфраструктурата на трите общини – Карлово, Калояново и „Марица“, са малко над 60 милиона. Това са декларираните при нас средства. Това не е пълният размер на необходимите средства, защото оценките стават поетапно. Както казах, започнаха с оценки на необходимите работи по разчистване, на необходимите работи по проектиране. Планирали сме всички, в рамките на възможностите и бюджета си, в това число МРРБ, в това число Министерството на земеделието, в това число Министерството на околната среда и водите, да отделят средства, за да се възстанови част от инфраструктурата, която е погинала, и Комисията за възстановяване и подпомагане да направи необходимото да допълни тези средства. Работи се постоянно, работи се, без да се спира. Сроковете, които сме си поставили, са тези, които са технологично възможни, и се стремим да работим с тези срокове. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да разширя малко въпроса си, тъй като бях споменат и поименно, и бяха засегнати няколко теми. На първо място, по отношение на управлението на речните басейни законодателството в България е изключително ясно и категорично в тази посока и то е възложило на Министерството на околната среда и водите да прави така наречените планове за управление на речните басейни. За съжаление обаче, липсата, както казах в началото, на институционална памет и многото смени на ръководствата на басейновите дирекции доведоха до това, че повече от две години, дори и повече вече, се забавя приемането на такива планове, което всъщност е една от причините да наблюдаваме подобни бедствия. По отношение на дървесината. Преди малко комуникирахме с колежката от Община Карлово. Тя ми даде информация, че дървесината се разпределя на хората безплатно по съответен ред, определен от Общината, със съответните марки и всичко, което е необходимо по закон, като за това отговарят кметовете на населените места. Моят въпрос обаче касае най-вече домовете. Господин Министър, имайте предвид, че за да се подпомогне възстановяването на домовете, са необходими, за съжаление, по закон изготвянето на огромен обем проекти. Трябва да се направи обследване, трябва да мине през целия процес по проектиране, разрешение за строеж и така нататък. Това, всичкото, отнема изключително много време и разбира се, ресурс, който ресурс трябва да бъде предвиден също при подпомагането на хората. Защото всеки един от нас знае колко струва да проектираш една къща, така че, имайте го предвид това при помощта. По-важният въпрос тук е, че все още хората не са запознати с механизмите и с критериите, по които ще бъдат подпомагани за възстановяването на домовете им. Те нямат такава информация. Да, знаем, че областният управител е на място и работи активно, но някак си тук комуникацията се къса. Така че е добре да изкоментирате този въпрос и дадете точна и конкретна информация за начина, по който ще бъдат подпомогнати хората за възстановяването на техните домове. Има такива списъци с категоризация на съответния начин, по който те са засегнати. Ще Ви задам кратък въпрос: кога предвиждате да правите ново заседание на Междуведомствената комисия, тъй като всички тези въпроси, които в момента коментираме, са изключително важни? Надявам се, че ще намерят своето решение… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Приключвам, господин Председател. … в това заседание, като имате предвид и още нещо – хората, които са там на място с техниката и работят в момента. Имам информация, че в момента имат намерението да я оттеглят, тъй като повече от месец не им е плащано. Тоест те не са получили средства за техниката си. Имайте предвид това. Моля по най-бързия начин да бъде взето решение, по което да бъдат компенсирани тези разходи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, ще започна с въпроса Ви. Аз и в изложението си казах, че извън отпуснатите вече средства, които са близо 10 милиона на трите общини, имам данни от областния управител, че има натрупани, по памет, малко над 2 млн. лв. неразплатени с тези собственици на тежка техника, които са на терен и разчистват. Смятаме, планираме тези средства да бъдат включени в дневния ред при следващото заседание на Комисията по възстановяване и подпомагане. Планираме това заседание да се проведе някъде в интервала между 10 и 15 ноември 2022 г., а дотогава областният управител има грижата да идентифицира всички тези разходи, да ги включи – те ще бъдат разгледани с приоритет, и ще бъдат разплатени до последната стотинка. Оценяваме усилията на тези хора, както оценяваме усилията и на хилядите доброволци, които бяха на място и помагаха. Това мога да кажа по темата. Мога да кажа, че наличните средства са достатъчни в бюджета на Комисията, за да бъдат разплатени всички тези необходими разходи, направени дотук. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Наред с изключително важната тема за възстановяване на щетите на пострадалите граждани и възстановяване на инфраструктурата е все пак и темата по осигуряване на тяхната сигурност. Какви действия и мерки е предприело Министерството на вътрешните работи за опазване както на сигурността на гражданите, така и на тяхното имущество? Това ми е първият въпрос. Като един подвъпрос: Вие казахте, че имате финансова готовност да се разплатите с всички натрупани за момента задължения, но изключително голяма ще бъде и финансовата необходимост за възстановяване на цялостната инфраструктура на района. Имате ли информация дали имате финансова възможност, дали има такива ресурси в държавния бюджет за възстановяване на всички щети както по инфраструктурата, така и на гражданите? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоев! Още от първия ден полицията предприе мерки. Бяха създадени екипи. След като минаха първите два дни, които бяха критични, и имаше достъпност вече до пострадалите райони, направихме по няколко екипа за всяко населено място с включване на части на жандармерията от Пловдив и от близките райони, тъй като ресурсът на Карлово не стигаше това да се покрие. Направиха се пунктове, така че да се ограничи достъпът, и се направиха обходи, които се правеха постоянно и се правят постоянно, за да се запази имуществото на хората, напуснали домовете си вследствие на бедствието. Нямаме сигнали, нямаме оплаквания да липсват вещи, да има някакви форми на противообществени прояви там, свързани със собствеността на тези хора. Ние правим всичко възможно не само тук. Когато поемем такъв ангажимент, го изпълняваме до момента, до който опасността отпадне. Така ще бъде и там в района. А по отношение на разходите бюджетът на Комисията за възстановяване и подпомагане не е особено висок. Ако ние искаме, а искаме, да покрием всички вреди, трябва да търсим всички ресурси за това. Търсим като държава всички ресурси за това. Преди малко споменах част от възможностите. Те минават през МРРБ, минават през Министерството на земеделието, минават през Министерството на околната среда и водите. Отправили сме искания за възможното и допустимо европейско финансиране. Разглеждат се и текат процедурите в тази насока. Правим всичко възможно да осигурим всякакви източници на финансиране, но използвам случая, използвам възможността да алармирам – бюджетът на тази комисия не е висок, ние може би ще се справим с тези три населени места, но ако се касае за по-голям по териториален обхват такъв случай, средствата са крайно недостатъчни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва да се помисли много сериозно в тази посока, особено в насока превенция, защото тя е може би най-важното нещо. Ако ние искаме тази комисия да функционира ефективно, да има истинска превенция, трябва да се помисли и за увеличение на бюджета ѝ. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Министър, засегнахте може би основния въпрос, касаещ пострадалите региони, особено региони, на които не им се случва за първи път. Имам предвид Карловска община. Ние не можем да имаме претенции нито към общинското ръководство, нито към кмета, нито пък към кметовете на населените места, но възниква въпросът: можеше ли да се предотврати събитието и да не се случи? Разбира се, че не можем да спрем количествата валежи, които валяха тогава, но можеше ли да се случи превенцията така, че предварително да беше направена така, че речните корита да бъдат изчистени, или става въпрос точно за това планираното – онова, което се очаква от дълги години в България, почистването на речните басейни и осигуряването на проходимост? Освен това аз виждам, че Вие сте единственият министър, поканен тук, но вече се установява, че не е само Вашата дейност, а трябва и министърът на регионалното развитие да е тук, пък възниква още повече и министърът на финансите да е тук. Колеги, господин Министър, парите, които очакват населените места – и Богдан, и Каравелово, и Розино, и особено пък още отпреди една година в община Гърмен, Благоевградско, определените средства все още не са постъпили. Ако няма парични средства, няма как да се разчистват последствията, а хората днес и в Богдан, и в Каравелово, с нетърпение очакват онези средства, които са им необходими, за да им осигурим спокойствието за зимата. А в момента Вие казвате, че вчера, може би онзиден мина 9 млн. и 900 хил. лв., включително за Трилистник и Калояново – някъде около 500 хил. лв., но средствата, които са необходими – разбира се, ще се направят и оттук нататък следващите разследвания, и ще се осигурят и другите средства. Питам: готови ли сте да осигурите средствата, за да не се изтегли техниката от съответните населени места? Защото и ние получаваме същата информация – хората работят, а не им се плаща. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, въпросът, който поставихте в началото на изложението си, е много важен. Да, действително там се изляха над 200 литра валежи на кв. м. Това е количеството за цяла една година, което се изсипа в рамките на изключително кратък период от време, но още в първия момент аз като министър на вътрешните работи си поставих въпроса и го поставих има ли друга причина освен очевидната причина – природното бедствие? Вследствие на това направихме няколко огледа там, закарахме екипи на прокуратурата и следствието на място, там – откъдето започват събитията, от изворите на реката, горе над Богдан, направиха се всички необходими процесуално-следствени действия, тече разследване и вярвам, че то ще даде категоричен отговор на този въпрос. По отношение на втория въпрос: имаме ли средства да покрием разходите за извършените строителни работи до момента? Да, имаме, те ще бъдат покрити, ще бъдат разгледани и гласувани на следващото заседание на Комисията. Преди малко споменах, че очакваме то да се проведе в периода 10 – 15 ноември 2022 г. Що се отнася до пълния размер на необходимите средства, уговорката ни с местната власт е да се подават поетапно необходимите средства, за да има възможност да бъдат проверени така, както са заявени, и да се осигури без прекъсване процесът по разчистване и възстановяване. Правим всичко възможно това да се случи и вярвам, че ресурсът ми ще стигне, но пак подчертавам – ще стигне за тези три общини. Ако това по някакъв начин се случи в друга част на България, бюджетът на Комисията по никакъв начин няма да позволи държавата адекватно да подпомогне гражданите и общините в тази ситуация. Благодаря.

Господин Председател, господин Вицепремиер! Въпросът ми е следният: всички ние, които бяхме на място, видяхме, че техниката очевидно не достигаше. Също така не достигаше и броят хора, които да помогнат на местните жители и на доброволците и да направят така, че щетите от бедствието да бъдат преодолени възможно най-скоро. Подчертавам! В този ред на мисли искам да Ви попитам: дали всичката техника, с която разполага държавата, беше концентрирана на място, дали остана такава техника, която не беше по една или друга причина докарана и защо? Защото това, което аз видях, е, че доброволци със собствена техника свършиха драстично повече работа, отколкото тази, която беше докарана от местната и държавната власт. Подчертавам отново, че наличната техника на място в пострадалите села беше крайно недостатъчна. За съжаление обаче, и хората, които бяха докарани от страна на държавата, също бяха крайно недостатъчно. Тоест на нас ни липсваше мощ, първо, като човешки ресурси и възможност за помощ на място, и като технически ресурси и възможност за справяне с щетите. В този ред на мисли ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че трябваше армията да бъде концентрирана в пострадалите села и моментално, и светкавично да се справим с щетите, а не два месеца по-късно да продължаваме същия разговор. Но да се върнем на въпроса, отново подчертавам: защо стана така, че не беше използван всичкият човешки и технически ресурс, с който държавата разполага? Какви са причините за това и ще направите ли така, че следващия път това да не се повтаря? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, на първо място, няма как да споделя тезата Ви, че не е достатъчен ресурсът, ангажиран там – на базата на възможностите на държавата, подчертавам! Какво се случи? Ангажирахме тежка техника, закарахме я на място. Оказа се, че няма достатъчно хора обаче в първите дни. После, когато се включиха доброволци, възникна необходимост от добавяне на тежка техника и такава беше добавена. Неудобството беше, че се наблюдава една съвсем обяснима цикличност – идваха много хора в почивните дни, когато не са на работа, и много по-малко – в работните дни, което затрудняваше всеки път да се предвиди колко техника може да бъде уплътнена и да работи на място. Поетапно там бяха включени сили на Българската армия, които и до момента са там и помагат, и работят. Защо бяха включени поетапно? Защото както полицията, така и Българската армия имат много хора, изнесени по българската граница, най-вече по българо-турската граница и българо-гръцката граница. Армията отделно има планирани задължителни учения по линия на НАТО, в които трябва да участва. Направихме всичко възможно и необходимо да се отделят от ресурса налична жива сила на армията хора и колкото хора можехме да отделим, толкова закарахме там, на място. Пак казвам: доколкото знам, доколкото разбрах, това е най-масираното присъствие на техника и хора, осигурени от държавата по повод подобно бедствие. Естествено, амбицирани сме да направим необходимото, ако се наложи – да ангажираме още повече хора и техника в следващ такъв момент. Създаваме необходимата организация за това. Отчитаме слабостите там, където ги има в организацията, за да бъдат преодолени всеки следващ път. Но като цяло, мисля, че с наличния ресурс, с който разполагахме, се справихме добре. Важното е, че действията ни на терен продължават непрекъснато. Това за мен е най-важно, тоест, означава според мен това, че ние успяваме да намерим и средства, и сили, и жив ресурс, за да текат тези дейности. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Чухме от тази трибуна много версии, много загриженост, много предложения, но в крайна сметка наистина какви са причините за това бедствие? Знаем, че природата понякога разполага с такива сили, на които човешкият фактор не може да удържи. Това е излишен коментар в момента. Въпросът е наистина тези планове за действие, които имаме при бедствия и аварии, и наистина, както Вие преди малко казахте, да се поучим от слабостите, които бяха допуснати. Защото българският народ – някои помнят и Стражица, някои помнят и Бисер, все още на много места от десетилетия имаме невъзстановени щети. Вие загатнахте във Вашите отговори – имаше и въпроси от колегите, но в крайна сметка какво ни интересува? Ние знаем, че българският народ няма навик да застрахова своите жилища, своите постройки, даже и своите животни. Защото в тези села, да не споменавам кой кога е ходил, колко е видял и в кой момент, излишно е според мен, но за мен са по-важни хората, на които това бедствие засегна техните жилища и техните постройки. Знаем всички и това, което прочетохте – вероятно общинската инфраструктура, републиканската инфраструктура, със забавяния, с определени действия, с проектиране, се прави на тези всички съоръжения и рано или късно ще се възстанови, но голямата болка на хората е тяхното имущество, техните къщи. Споменахте, но аз не разбрах точно има ли механизъм за това, защото, доколкото разбрах, те могат сами да кандидатстват пред Комисията. Това наистина е постижение, бих казал, в историята на Комисията, но в крайна сметка този механизъм утвърден ли е и знае ли се, когато се изчислят щетите, защото Вие споменахте, че бюджетът е много малък. Като народен представител години наред съм настоявал тази комисия да има повече пари, но в крайна сметка от няколко десетки милиона, тъй като обикновено Финансовото министерство прави тези бюджети и участва, винаги се гледа на тази комисия така с едното око. За превантивна дейност не искам да говоря, защото почти няма, защото няма пари, а по-важна е превантивната дейност в такива случаи, отколкото това, когато бягаме след аварията и след бедствието. Но в крайна сметка тези хора, които най-много понесоха – на един къщата може да му е за 10 000, на друг за 20 000, на трети за 40 000, наистина да се измисли такъв механизъм, който да удовлетвори всички тези хора, и най-важното в момента за тези хора е наистина кога ще се случи това и те ще бъдат овъзмездени от средствата на Комисията за понесените от тях щети. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Аз вече няколко пъти споменах, че бюджетът на Комисията е крайно недостатъчен най-вече за да се осъществи превенция, и поради тази причина ние сме принудени да следваме събитията, а не толкова да ги предотвратим, което ще бъде много по ценно. Водим такива разговори и естествено, в крайната си фаза те трябва да влязат за разглеждане в Народното събрание, защото то е органът, който взима тези решения, и естествено, ние се съобразяваме с тях. По отношение на домовете на хората – секретарят на Комисията съвместно с областния управител осъществяват комуникацията с хората, чиито домове са засегнати, пострадали или разрушени. Ние ще направим всичко възможно и необходимо да им помогнем да си съберат документите, а те не са малко, които трябва да бъдат внесени, и съм разпоредил в Комисията приоритетно да се гледат тези документи, когато бъдат окомплектувани и внесени за разглеждане. Там стои големият проблем, че ние сме обвързани с размера на обезщетението, защото то е фиксирано и няма как да излезем от този размер. Така че ние можем да покрием размера, който позволява Законът. Той до голяма степен е малко рестриктивно записан в това отношение – ограничава се до данъчни оценки и съответно други стойности, които не отговарят на реалните щети, но сме амбицирани, решени и ще направим всичко възможно да търсим източници за средства и за финансиране, за да може да обезщетим тези хора възможно най-пълно. Комуникираме с колегите много активно по този въпрос и вярвам, че ще намерим някакво разрешение. Втората възможна линия е това да мине през Народното събрание, да бъде разгледано и да бъде одобрено. Ще направим необходимото да ангажираме вниманието Ви и с това, защото не е редно, не е коректно хората да остават обезщетени частично поради ограничения, залегнали в нормативната база. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Демерджиев, уважаеми гости! Дотук не засегнахме един много важен въпрос. Според Закона за защита при бедствия и аварии всяка община с население под 20 000 души е задължена да създаде доброволческо формирование. Сто седемдесет и осем общини са назначили доброволци по този закон и по официални данни са общо около 3152 души. За Карлово трябваше да са 19 души, но никой не ги видя там. Има Закон за защита при бедствия и аварии, има Наредба за доброволните формирования, има една камара наредби и стандарти, има доброволци и формирования. Националната асоциация на доброволците казва, че формированията в по-голямата си част са формални и парите се раздават като бонуси. Част от бройките се запълват със служители на Общината, понякога неспособни да вдигнат лопатата. Обученията са само на хартия, а често доброволците не знаят какво оборудване и предпазни средства им биват давани и какво трябва да закупи Общината. Не е все едно, например дали ще гасиш пожар с подсилени с метални части обувки или с гумени ботуши. Въпросът ми по-скоро към Вас е като председател на Междуведомствената комисия: има ли протоколи за действия между различните институции, а ако има, те актуализирани ли са? Защото на терен видяхме, че различните институции не действат заедно и това беше голям проблем. Така че това е моят въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Кунева! Ще си позволя да не се съглася с последното изказано от Вас твърдение, че институциите не са действали заедно на място. Отивайки там, аз видях много добър синхрон основно между три институции на мястото, към които имам отношение. Това са силите за „Пожарна безопасност и защита на населението“, силите на Българската армия, които бяха закарали и хеликоптер на място, и на място беше едно звено към Столична община за гражданска защита. Споменавам го вече втори път, споменавам го като един добър пример, че има какво да се развие в тази сфера. Ние сме набелязали това като резерв, като възможност да се развием. По отношение на доброволчеството уредбата е крайно недостатъчна. Уредбата не позволява пълноценно да се развива тази дейност, а тя, както видяхме, е една изключително благородна, важна дейност, една възможност държавата и гражданите заедно да застават и да решат един проблем и една възможност гражданите да помогнат на други граждани, изпаднали в такава ситуация, в каквато бяха пострадалите от бедствието. Така че има резерви в това отношение и аз апелирам към народните представители да се замислят сериозно, а темата е „Подобряване на уредбата на доброволчеството в България“. Моля Ви, направете го. По отношение на протоколите – действително имаше слабости в тези протоколи и вече повече от месец работим активно по разписването на действащи, работещи протоколи, които касаят не само преките ангажименти на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, но и всички такива протоколи на ниво областни администрации и на ниво общини, защото всяка община трябва да има такива планове и те трябва да са адекватно разписани. Това, което констатирахме, е, че огромна част от общините нямат такива планове, а други са разписани формално. В момента основно Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разработва методика, на базата на която всяка община и всяка структура да си изготви действащ работещ такъв план, като ние ходим по места, дори ни предстои следващата седмица такова посещение, за да бъде демонстрирано как би действал този план в реални условия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Днешното изслушване се превръща в поредното търсене на причини за оправдаване отсъствието на държавата при изпълнение на основното ѝ задължение – осигуряване на сигурността, здравето, имуществото и спокойствието на гражданите. Бедствието в Карловско, наводнените села и огромните щети са поредни от серията, които народът ни търпи в последните години. Напомням, че преди осем години потопът в квартал „Аспарухово“ на град Варна отне множество човешки животи и нанесе огромни материални поражения. Днес отново, вместо да чуем перспектива и визия за мерките, които държавата и институциите са готови да предприемат за превенция и изпълнение на преките си задължения по осигуряване на сигурността, здравето, имуществото и спокойствието на гражданите, слушаме равносметки и взаимни благодарности от хората, облечени във власт. Важните въпроси днес са два. Първият – какво държавата е предприела и е готова да предприеме като конкретни мерки за бързото възстановяване на щетите, в тази връзка необходими бюджети, срокове и ясни ангажименти за възстановяване на засегнатите райони? Вторият – на какъв етап е анализът на причините, довели до наводненията, установени ли са конкретни нарушения на правилата от човешка дейност, които нарушения са създали предпоставки за компрометиране на съответните водни басейни, установена ли е незаконна сеч, незаконни сметища, има ли установени фиктивно усвоени пари за почистване на деретата и налице ли е пряка причинно-следствена връзка на тези обстоятелства с настъпилите вредоносни резултати? В заключение, считам, че ролята на държавата е не да търси причини, за да оправдае отсъствието си в изпълнение на своите преки задължения, а начин за ефективно възстановяване на щетите и превенция за преустановяване на причините, водещи до подобни кризи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Не мога да подмина с мълчание ситуация, в която народни представители говорят за държавата в трето лице, чуваме го от други институции. Много институции сочат държавата като нещо, от което те не са част. Напротив, българските депутати са най-съществената част от българската държава, те са израз на пряката демокрация – народът е избрал българските депутати, за да бъдат законодателен основен орган на държавата. Моля Ви, не говорете така сякаш държавата е нещо различно от Народното събрание, напротив Народното събрание е основният орган на държавата. По темите, които поставихте, аз още в изложението си казах, че основно по моя инициатива се направи необходимото да се изследват причините, довели до това бедствие, освен очевидната причина – огромното количество валежи. Хората на място изразиха съмнение, че освен това количество валежи такава причина може да бъде сечта в района, посочиха и районите, в които се извършва според тях такава интензивна сеч. На място посетихме тези райони съвместно със заместник-министъра на земеделието и министъра на земеделието, съвместно с органите на следствието и прокуратурата. Има образувани производства, по които се работи в тази връзка, за да се установи има ли неизвършени действия или съответно реализирани бездействия, които са довели, допринесли за този резултат. Не мога от трибуната на Народното събрание да излагам предположения, но сме направили необходимото да констатираме определени бездействия и да търсим връзката им с резултата от събитието. Вярвам, че направихме необходимото на ниво МВР, вярвам, че органите на следствието и прокуратурата на място констатираха това, което беше необходимо. Възложиха се експертизи и очакваме резултатите от тези експертизи, така че причините за мен ще бъдат установени. Аз вярвам, че правите паралела – ако българската държава я нямаше, ако нямаше взаимодействие там, също щяхме да отчетем немалко жертви и щяхме да загубим немалко човешки животи. Първите часове бяха решаващи и там държавата, в лицето на своите институции, свърши това, че днес да не говорим поне за загубени човешки животи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Изхождайки от факта, че Вие сте председател на Междуведомствената комисия, но тя взима решения с мнозинство и Вие сте един от 17-те ѝ членове, ние от ГЕРБ-СДС бихме искали да отбележим няколко неща. Първо, за всички нас е ясно, че трагедията е огромна, щетите по публичната инфраструктура са уникални може би по мащаба си – 10 разрушени и неизползваеми мостови съоръжения, 45 улици неизползваеми и разрушени, 7 дерета със спешна необходимост от възстановяване, и тотално разрушена водопроводна мрежа, но това не е най-страшното. Засегнатите къщи са 379 и близо 3 хиляди жители са засегнати от това мащабно бедствие. Каквото лошо можеше да се случи в община Карлово тази година, то се случи на два пъти – един път в самия град, след това в селата. Щетите от двете бедствия са за около 150 милиона. Само за селата Богдан, Каравелово, Слатина и Дъбене не достигат 100 милиона. За нас от ГЕРБ-СДС е ясно, че това е сума, непосилна за държавата, особено пък за Вашата междуведомствена комисия, но по-лошото е, че тези 150 милиона дори не включват щетите по възстановяване на къщите. Все пак Комисията засега, за съжаление, е провела заседание само един път. Призоваваме Ви да забързате заседанието, тъй като наистина получаваме сигнали от Общината, че фирмите отказват да работят вече. Факт е наистина, че сте опуснали пари за аварийно възстановяване, но не са отпуснати пари за водопровод, затова Общината в момента се опитва да направи най-спешното нещо и това е аварийно да възстанови водопровода. За това нещо, за изкопните дейности, трябва да се заплати на компаниите. Не им е плащано за дейности от септември месец. Има две заявления на Общината – едното е от 5 октомври, другото е от 25-и. Ако направите заседанието в средата на ноември, те ще получат пари чак средата на декември. Ако не е възможно заседанието да се случи по-рано, може да разговаряте с министъра на финансите да отпусне безлихвен заем на Общината, тъй като тя няма възможността в момента да плати. Успяла е да възстанови 2,5 км от водопровода, но все още остава 1,1 км. За да могат хората да имат вода зимата, това смятам, че е едно от най-спешните неща, които тепърва трябва да се случат, за да може да ги подсигурим. По отношение на подхода на държавата. За съжаление, виждаме, че само и единствено Вашата комисия до този момент е намесена и бюджет се отделя само от Вашата комисия – отделени са 9,9 милиона. Без да искам да политизирам темата, всички си спомняме трагедията в Хитрино. Тогава на втория ден Министерският съвет през държавния бюджет и през фонд „Социална закрила“, който също може да се ползва сега, а не само бюджетът от Вашата комисия, бяха отпуснати 10 милиона – 5 милиона за възстановяване на инфраструктурата и 5 милиона през фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика, с които пари се изградиха нови къщи и се възстановиха разрушени къщи. Отделно от това незабавно беше изготвен прием по Селската програма, с остатъци от бюджета на Селската програма, прием за 20 млн. лв. и беше подпомогната Общината за възстановяване на инфраструктурата и по европейските фондове. Смятаме, че този подход също може да бъде използван в момента, още повече че е много важно да възстановим домовете на хората. Има 30 семейства, които живеят във фургони. Държавата е сключила договор за наем на тези фургони за една година. Възстановяването на къщите в Хитрино мисля, че отне повече – около две години. Това означава, че ние догодина в някакъв период от време ще трябва да ги обезпечим отново тези хора. Смятаме, че трябва да се търсят други източници на финансиране, освен бюджета на Вашата комисия. В тази връзка, освен незабавно осигуряване на средства за аварийни дейности, да се помисли по Селската програма за допълнителен бюджет от страна на Министерството на земеделието, да се помисли за бюджет от самия държавен бюджет чрез постановление директно към самата община (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и се надяваме Вие да вземете персонално отношение като председател на Междуведомствената комисия и да поставите тази тема на дневен ред. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! И тази година нашата страна не беше подмината от поредното бедствие. За съжаление, в случай като този ясно проличава недоброто функциониране на институциите, недобрата координация между тях основно в посока превенция, в посока контрол. Години наред занемаряването на държавните институции, които трябва да осигурят добруването на хората и техния спокоен живот, водят до подобни трагедии, за щастие, в случая без отнети човешки животи. Затова аз отново апелирам лично и от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ да насочим нашите усилия към това какво може да направим в посока превенция и в посока оказване на подкрепа към нашите сънародници, които пострадаха и загубиха всичко, което имат и което са съграждали години наред. Подобни действия трябва да ни обединяват, а не разделят и само да се сочим с пръст кой е виновен и кой не е, наистина заедно да се опитаме да идентифицираме тези проблеми, тези недостатъци в системата, които водят до настъпването на подобни трагедии, и да се опитаме да създадем механизми, за да ги предотвратим. Затова, господин Министър, моля да приемете моите думи в един конструктивен тон, в един тон на диалог и на действителна загриженост към това да се опитаме заедно да помогнем, да подобрим начина, по който функционират институциите. На първо място, поздравления за свършеното, защото очевидно държавата в лицето на отговорните ресорни ведомства – Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Регионалното министерство, са положили немалко усилия, за да се опитат своевременно да помогнат на нашите бедстващи съграждани, да предотвратят по-големи измерения на бедствието и трагедията и да се опитат да заличат негативните последици от това бедствие. Дали е било достатъчно обаче, могат да кажат действително само тези, които са пострадали, така че крайната оценка аз бих оставил на тях. Моето лично мнение е, че винаги може по-добре, винаги нещо може да се подобри в начина на функциониране на държавните органи, които са натоварени с очакванията на нашите сънародници. От името на „Продължаваме Промяната“ апелирам да предприемем конкретни действия – Народното събрание, служебният кабинет, какво може да се подобри, да се предприемат действия за това пострадалите хора спокойно да преживеят зимата, да им бъдат осигурени всички необходими условия – виждам, че са започнали и вече се полагат действия и усилия в тази посока, да се положат всички необходими усилия върху това да се оцени адекватно какви са щетите както за общинско, така и за държавно имущество, така и за лично такова, разбира се, като се следи за това да няма злоупотреби и да не се злоупотребява с обществен ресурс. Моят апел е да се дава възможно най-много информация на гражданите, на цялото ни общество и конкретно на хората от тези засегнати райони какво точно е свършено, какво се върши към момента, какво следва и предстои да се направи и как това трябва да се направи, защото многократно една информация се интерпретира по различен начин, тя достига до хората по различен начин, част от тях започват да приемат и да я интерпретират посвоему и може би не всички граждани ще успеят да разберат какво точно е свършено за тях, какви права им дава държавата и те как могат да се ползват от своите права. Та нашият апел е точно такъв: да се опитаме заедно да констатираме какви са причините, за да се стигне до това бедствие, какво може да се подобри и да даваме необходимата информация на гражданите, за да могат те да се ползват в пълен обем от правата, които им дава държавата. Благодаря Ви за участието днес и за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Трагедията беше неописуема. За да бъдем полезни и да излезем с насоки и решения, които да се вземат от Народното събрание и впоследствие от Министерския съвет, да направим така, че хората, които усетиха тази трагедия, да получат най-голямата помощ. А най-голямата помощ за тези хора, господин Министър, когато първият ден бях там, те искаха да усетят присъствието на държавата и на общинските ръководства на място. Присъствието на държавата на тях им даваше сила, обаче днес вече трябва да направим всичко онова, което е необходимо, за да им дадем спокойствието, че онези средства, които са необходими те да прекарат спокойно зимата и впоследствие да се опитат да си възстановят онзи нормален живот, те няма да могат така да върнат нормалния живот, който са живели досега в тези населени места, но ние трябва да направим всичко възможно, за да възстановим онази инфраструктура, къщите на хората и онова доверие на хората към държавните институции. Като казвам доверие, какво имам предвид, господин Министър? Като казвам доверие, имам предвид превенцията, предварителната дейност, която държавата занемари от дълги години, особено с всичките планове във връзка с управление на водните басейни. Ние помним трагедиите в Цар Калоян, помним трагедиите в Антоново, както казахме, в Бисер, в Хитрино, а знаете ли, че едно време, господин Министър, имаше едно министерство на бедствията и авариите. Може би това министерство е време, което би трябвало да се възстанови, за да може това министерство да изисква онези средства чрез анализите, които са направени, и превенцията, където е необходима, да има онзи бюджет, който е необходим да получава от Министерството на финансите, за да може да направим онова, което е необходимо да не се случват тези бедствия. Аз още веднъж Ви казвам, че не може да се упрекне нито Министерството на вътрешните работи, нито Междуведомственият съвет за възстановяване и подпомагане. Вижте, самото наименование е Междуведомствен съвет за възстановяване и подпомагане, а няма никаква превенция. Като че ли в държавата ние нямаме институции, които да се ангажират предварително да не се случат определени последствия от бедствията, които се случват. Казах Ви, не може да се определи дали ще са 220 литра на квадратен метър, но можеше да се види за сечта на горите, можеше да се види защо, каква е причината този дървен материал да се струпа и защо нямаше проходимост през това населено място да преминава онова количество вода, което, Вие знаете, по определени анализи се правят, когато се строят мостовете, за 1000 години напред от валежите, които падат към определените населени места. Или не можем да кажем, че държавата е направила всичко онова, което е необходимо. Като казвам държавата, имам предвид координацията, контрола и превенцията, господин Министър. Не търся, пак Ви казвам, никаква вина, не търся никаква отговорност от никого, докато не се изясни от анализите на следствията, на службите, които Вие ще ги направите. Но пък е наша задача да създадем онази структура, пак Ви казвам, ГЕРБ би трябвало малко да се позамислите – защо закрихте Министерството на бедствията и авариите? Защото и Вие, когато дойдохте на власт тогава, като новите колеги ето тук, мислехте, че летоброенето започва от Вас. И така следващите 10 години се случиха, че всичко онова, което е необходимо да се предприеме, свързано с бедствията и авариите, е останало точно толкова и е напреднало точно толкова, колкото с плановете за развитието на общините, на регионите, на водните басейни. Сега какво може да направи Министерството? Да подпомогнем Министерството, да направим така, че да вземем едно решение, колеги, да наложим Министерството на финансите да отдели не тези 150 милиона, колежке, които Вие сте определили, а онези средства, които, след като се направи анализ, ще се установи колко е необходимо за възстановяването на къщите. Колеги, най-важното, пак Ви казвам, е да възстановим къщите, да възстановим... Вижте, все още пътищата, Вие знаете, че има и други населени места, където също очакват средства, макар че са малко по-встрани – Розино чака пари, Богдан, Каравелово, Трилистник, Калояново с тези 220 хил. лв. няма как да се оправи. Ние като народни представители чакаме да завали дъжд и постоянно сме нащрек – като започнат първите валежи по протежението на Стряма, на Марица, всички тези наводнения.

Приключвам, господин Председател, със следното изречение: да бъдем на висотата на трагедията, да съчувстваме на хората, но да знаете, че трагедията изживяха тези хора, а ние сме длъжници да ги подпомогнем. А подпомагането в случая става с парични средства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. На първо място, искам да подчертая, че бедствието наистина е много тежко. Но истинското бедствие реално е това, което се случва в управлението на държавата и на местно ниво в последните над 30 години. И това бедствие е най-тежкото, което може би някога е сполетявало нашия народ, и точно заради него са следствие всички останали погроми, проблеми като този в Карловско, който коментираме. Ако имаше превенция, ако не се сечеше безразборно, ако речните корита се поддържаха и почистваха, въобще тази дискусия днес можеше да не се състои и дори да не подозираме, че нещо такова е можело да се случи. Това на първо място. На следващо място, искам да изкажа своето възмущение и това на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, че когато става въпрос например за украинските бежанци, има 364 млн. лв. в бюджета. Когато става въпрос за ковид и ваксини, има близо половин милиард в бюджета. Обаче когато става въпрос за пострадали българи от природно бедствие, 150 милиона не могат да се намерят или много трудно се намират, или с огромно забавяне се намират и така нататък – нещо, което ние смятаме, че не е редно и не е нормално. Защото България и българската държава трябва, на първо място, да мисли за своите граждани и за своя народ и чак след това и за останалите, за които също е нормално да се помисли и да се погрижим. Колкото конкретно до самата трагедия в Карловско, това, което видяхме, отново подчертавам, е, че, първо, средствата, които са отпуснати, не са достатъчно, второ, координацията между местната и държавната власт също не е достатъчно добра. Отделно и ресурсите, които бяха съсредоточени като хора и като техника, също не са достатъчно. Вместо ударно да се работи и буквално за броени дни поне да се разчисти и да се помогне на хората да започнат да живеят по-нормално, това отне много повече, отколкото ние считаме, че е редно. Така че има редица проблеми, които тук следва да поставим на масата и да обърнем внимание и на държавата, и на местната власт, че не са решени по най-оптималния начин. Разбира се, никой не е перфектен, но трябва да се стремим нещата да стават по възможно най-оптималния начин. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим това, когато един ден управляваме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бедствието ни връхлетя и хората в Подбалкана – Богдан, Каравелово и Слатина – трите села, в частност Войнягово и Розино, и малко преди това Професионалната гимназия „Христо Смирненски“ и част от един от кварталите в град Карлово, за съжаление, продължават да живеят в условията от последиците на този ад. Изслушването Ви днес е част от нашата работа и ние като народни представители трябва да я свършим така, че да има резултат, както и преди малко казах, за близките зимни студени месеци, в които тези хора трябва да преживеят кой в разрушена къща, кой във фургон, кой притиснат от недоимъка на средства. За да бъде ползотворна обаче тази дискусия, това изслушване, трябва да направим изводи и заключения, на базата на които и Вие като председател на Междуведомствената комисия да направите по-продуктивна своята работа в бързи срокове. Факт е, че в първите седмици имаше изключително тежка и трудна взаимовръзка между институциите, за да не казвам държавата, защото всички сме държавата. Това е факт и държа да подчертая още веднъж, че първите две седмици доброволческият труд, солидарността между хората, даренията на вода, на храна, на средства от първа необходимост всъщност компенсираха работата на институциите. Трябва да си го кажем. И това успя да тушира или да съвземе до известна степен хората в този много тежък момент, в който те не знаеха как да реагират. Нека да се отчете това. Прав сте, няма смъртни случаи. Но знаете ли хората какво казват? Добре е, че бедствието ни сполетя в светлата част на денонощието. Ако това беше станало през нощта, нещата въобще нямаше да изглеждат така. И тук потвърждавам липсата на комуникация и на бърза взаимовръзка между институциите. Трябва да го отчетем, за съжаление. Има още много изводи, които можем да направим, но не мисля, че тук засегнахме нещо, което може да Ви бъде полезно. Създадоха се много или поне достатъчно сметки, по които хората искат да направят своите дарения. Не разбрах каква е комуникацията и връзката на Вашата комисия с хората, които по някакъв начин отговарят за тези сметки. Има ги към читалищата на трите села, има ги към различни НПО-та или сдружения и там, доколкото ни е известно, има достатъчно средства, но как се разходват? Да, това е според волята на дарителите, но мисля, че е момент, на който трябва да обърнете внимание. Да, средства, ние като народни представители тук приветствам идеята на колегите, които преди малко се изказаха, че ние като народни представители трябва да направим всичко възможно, за да намерим средства за тези хора, които те всъщност очакват от нас – реални и активни действия в много кратки срокове – това очакват от нас, така че трябва да си помислим за това, което казах за сметките. Друг много важен момент е отношението към разглеждане на устройствените планове на тези три пострадали села. Защото всичко, което се свързва, поне мнението на хората е такова, че тогава, когато се дават средства за ремонт на къщите, които стоят под угрозата на това бедствието да се повтори и отново да се налагат същите действия, дали не е по-добър вариантът за размисъл върху устройствените планове на населените места, пострадали от бедствието. Мога да коментирам и нещо, което много добре свърши Министерството на вътрешните работи – предполагаемите мародерства, които се очакваха по населените места, категорично смятам, че бяха овладени, и това също трябва да се каже, за да има възможно най-обективен анализ за това, което се е свършило. Очакваме наистина с нетърпение заседанието на Комисията, което Вие казахте, че поне до 19 ноември трябва да се случи. Нека да има по-координирани действия, нека да има и прозрачна и ясна информация. Потърпевшите села са само три. Ние наистина трябва да направим всичко възможно, за да усетят хората грижата ни за тях, за това, че ни интересува, за това, че не стоим само на трибуната, за да коментираме проблема, а че търсим адекватно и бързо решение на тези проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Бедствието в селата Каравелово и всички села, които са в Карловска област, не е изолиран случай и тепърва ще се случват още бедствия. В края на краищата това не е грешка нито на държавата, това е нещо, което ще се случва с времето и се е случвало в историята, и се случва по целия свят. Както спомена и госпожа Ненчева, наистина е огромен късмет за всички хора, че бедствието не се е случило през нощта, защото тогава наистина... Предполагам повечето колеги са влизали в къщите, знаят много добре ударната вълна как е влязла направо до тавана, така че наистина тогава щяхме да имаме жертви. Сега нямаме и благодарим на съдбата за това. От друга страна, доброволчеството е нормална дейност, която всъщност събира общностите, събира хората и това, че държавата не може на 100% да се справи сама в такъв огромен мащаб, е напълно ясно и е съвсем нормално да има хора, които да помагат. След като вече изяснихме това, че нямаме смъртни случаи, за което сме много благодарни, наистина остава да помогнем на хората за възстановяване на техните жилища. И следва да се върнем на няколко причини, при които установихме неуспехи при овладяването на кризата, защото е безспорно, че имаше много проблеми. За нас липсата на координация между институциите беше най-сериозният проблем. Вие неколкократно излязохте и казахте, че по Ваше мнение това не е така и че институциите са се координирали по добър начин, но аз все пак като човек и като всеки, който е бил там, може да потвърди, че имаше огромни несъответствия. Самите хора не знаеха въобще към кого да се обърнат, самите институции не знаеха кой за какво е отговорен. Това беше много важно да се каже, защото стотици граждани звъняха на телефоните за информация и на тези телефони обикновено получаваха отговор, че ако въобще бъдат вдигнати телефоните, хората отсреща им казваха, че нямат представа кой е отговорен за съответното действие – дали да бъде разчистен даден двор, къде ще бъдат струпани дървата, какво да бъде направено. Съответно или има координация, или няма координация. Има и трети вариант – хората да бъдат оставени с чувството, че няма координация, което всъщност наистина е огромен проблем, защото създава голямо напрежение. След това, липсата на адекватна техника за овладяване на ситуацията. Напълно съм съгласна, а и това, което аз самата видях, е, че държавата беше концентрирала много голям ресурс в рамките на няколкото села, обаче самата техника, освен че беше недостатъчна, беше и неадекватна. В много от случаите всъщност се изискваше по малка, по-дребна техника от бобкатове, от по-малки багери, които да влизат в по-малки улички, което за държавната техника се оказа наистина проблем и тогава всъщност дойдоха частните лица, които дойдоха със собствената си техника – те разполагаха с такава, за да може всъщност да бъде почистването по-ефективно. В този смисъл на думата, може би би било добър вариант държавата да се поучи всъщност при запълването на техниката от това, което частните лица успяха да предоставят, и то в републикански план. Липсата на контакт с местното население, пак ще се върна към това, за получаване на адекватна информация по усвояване на текущите дейности по овладяване на кризата. Това за мен наистина се оказа, като наблюдение, един от най-големите проблеми, както и невъзможността на хората да разберат чия точно е отговорността, за която вече споменах. Няколко колеги тук подчертаха, че отговорността за организацията е на кметовете на общините, самият Вие всъщност се обърнахте за това, но какво правим, ако кметовете не се справят? Какво правим, ако общинската администрация не е адекватна и телефоните за информация не се вдигат? Отново се връщам към въпроса на госпожа Кунева, която попита дали има подобряване на протоколите. Наистина много се радвам да чуя от Вас, че всъщност Вие работите като Междуведомствена комисия върху това протоколите да бъдат подобрени и най-вече да бъдат изпълнени със смисъл, защото в момента съществуват на хартия страшно много дейности, съществуват на хартия доброволчески организации към общините, съществуват много неща, но реално, когато настъпи бедствието, те не работят. Това, което искам да подчертая, е, че това е проблем на всички протоколи в България, на всички ресори, това не е само проблем на овладяването на кризите, а просто – в социална политика, в здравеопазване, абсолютно навсякъде това е много голям и основен проблем. Пак ще обърна внимание, че Вие като председател на Междуведомствената комисия и като вицепремиер би трябвало да сте информиран за всички аспекти, следователно би трябвало да сте информиран дори и за нещата, които са в чужд ресор. В тази връзка отбелязах забележката Ви, че трябва да бъдат направени законодателни промени – ние вече имаме проект за промяна на Закона за доброволчеството. Тъй като Вие самият сте били на терен и всички Ваши, предполагам, служители, дори и членове на Междуведомствената комисия са били на терен, и тъй като знаете много добре, че в правомощието на изпълнителната власт влизат конкретни законодателни предложения за изменение на нормативната уредба, мисля, че е съвсем адекватно да очакваме, когато вече сте били на терен и когато всички сте били на терен, да получим съответните поправки и да задвижите съответните законодателни инициативи, затова всъщност ние като народни представители да можем да поправим ефективно законодателството в най-кратък срок. Благодаря Ви много.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Министър, бедствието винаги изважда на показ проблемите, които съществуват не само в държавните системи, и затова това изслушване днес беше полезно, защото можем да анализираме проблемите, можем да видим какво се е случвало и можем да видим какво трябва да направим. Ще започна с, така да се каже, добрата част. Това, което се оказа, е, че успяхме две неща: първо, да опазим живота на хората – дали е била съдбата, дали е била намесата на институциите, надявам се всичко това да е сработило, за да можем да се похвалим с този резултат. Вторият добър резултат е, че успяхме да опазим и остатъците от имуществото на хората – не беше допуснато безредие, не бяха допуснати грабежи и кражби в тези райони, което е също похвално. Добра беше и взаимовръзката, взаимодействието на доброволците с държавните и с общинските институции в този момент, което също е добре. Но дотук свършват добрите неща. Това, което лъсна като проблеми на системата, е – аз тук ще повторя и преждеговорившите, преди всичко липсата на протоколи и система за взаимодействие на институциите в такива случаи, протоколи, които не само да бъдат разписани, но и да бъдат практикувани, да бъдат упражнявани, тренирани, така че в момента, в който възникне такава ситуация, нещата да вървят бързо. На второ място, лъсна липсата на техника, на ресурси – човешки дори, ако щете, за действие в такива моменти. И тук въпросът е не само във Вашия ресор и като министър на вътрешните работи, но и чрез съществуващите и действащите държавни дружества, институции и структури, които са овластени и натоварени с поддръжката на тази инфраструктура. Те не разполагат и към ден днешен с подобна техника, не се инвестира в това, не се поддържат системите и по този начин това да се случи отново е съвсем възможно. На трето място, другият голям дефицит, аз го оставям на последно място в моето изложение, са парите – финансирането, защото пари винаги могат да се осигурят, но ако не са свършени другите неща, трудно ще можем бързо да се справим с една такава ситуация, защото натрупването на техника, на ресурси, на обучението на хората в това отношение отнема много по-дълго време и това е според мен един важен извод, който трябва да си извадим от днешния анализ. Оттук нататък какво можем да направим ние като Народно събрание, защото в крайна сметка ние сме ползватели на тази днешна дискусия, на този дебат. Преди всичко законодателството и тук – да, Вие сте служебен кабинет, служебен министър, трудно можем да очакваме от Вас да разработите всички необходими мерки, които да внесете в Народното събрание, но се надявам администрацията зад Вас, която работи в това отношение, да си е извадила своите изводи, така че дали това Събрание или някое следващо, или по-следващо да може да приеме онези промени в законодателството. Говорихме тук за собственост на инфраструктурата, за отговорностите как са разпределени, кой поддържа, кой плаща, кой стопанисва техниката – всичко това са отново проблеми, които лъснаха в този момент. И на последно място – финансирането, то е също в ръцете на Народното събрание и се надявам за пореден път да сме си извадили заключенията, че не можем да замитаме под килима всеки път всяко едно такова бедствие и да не осигуряваме необходимия ресурс в държавата за превенция, на първо място, но и за натрупване на онези средства, техника на системите, които трябва да действат в случай на авария, в случай на подобно бедствие. Това е наша отговорност – не само Ваша като изпълнителна власт, и се надявам, колеги, и в това Народно събрание да намерим воля за това и оттук нататък всеки народен представител, обитаващ тази сграда, да има едно наум, когато гласуваме държавен бюджет, когато говорим по тези теми и когато действаме по тях. Благодаря Ви отново и се надявам изводите от днешния дебат да бъдат от полза, за да не се случва повече това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа вицепремиери! Няма как да не започна със статистически данни за бедността в България, данните са, меко казано, тревожни. Според Евростат към 15 септември 2022 г. една трета от българите са заплашени от бедност. Това означава, че тези хора са били изложени на тежки материали и социални лишения или са с много ниска икономическа активност особено при лицата в трудоспособна възраст. Сред тези хора са и тези, които не са в състояние да поддържат домовете си достатъчно отоплени. Причините за това са много. На първо място, ниските доходи. На второ място, ниската енергийна ефективност на сградите и жилищата. Разбира се, причина са и дългогодишните неадекватни действия от страна на държавата в сферата на енергетиката, които водят до високи цени на енергията и липсата на развит достъп до алтернативни енергийни варианти, което не дава алтернатива на използването на електроенергията за отопление. В краткия си мандат редовното правителство направи сериозни стъпки за дефиниране на понятието „енергийна бедност“, което да даде възможност за диференцирано и адекватно подпомагане на нуждаещите се от подкрепа, а Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката се включиха активно при определяне на дефиницията за енергийно бедни. Днес във време на засилена инфлация и енергийна криза в по голяма степен се нуждаем от такава дефиниция, за да могат да се планират мерки за защита на хората, които няма да могат да отопляват жилищата си през идващата зима, а това е една от най важните теми за държавата в момента. Дотолкова, доколкото без Министерството на труда и социалната политика няма как да се разработват социални политики, е моят въпрос към Вас, господин Вицепремиер: продължена ли е координацията и комуникацията по този въпрос между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството; на какъв етап на разработване е концепцията за Методология за определяне на официалната линия на енергийна бедност; кога, в какви обозрими срокове ще има адекватно действащо определение за енергийно беден и линия на енергийна бедност и кога ще могат да се прилагат на практика в подпомагането на нуждаещите се? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Въпросът Ви засяга проблем, който е един от приоритетите и на Европейската комисия в контекста на сложната геополитическа ситуация. Към настоящия момент в Европейския съюз няма обща дефиниция на енергийната бедност. Дадено е правото на държавите членки, отчитайки националните специфики, да я дефинират в законодателството си. За целта е издадена препоръка на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност, в която са определени насоките, които следва да се спазват, за да се координира процесът на европейско равнище, включително и по отношение на националните планове по енергетика и климат. Това налага да се реализира на практика междуинституционалното взаимодействие и отговорност съобразно компетенциите и поетите ангажименти на всички органи и институции. Във връзка с това в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е заложена като ключов етап реформа в енергетиката със срок четвъртото тримесечие на 2022 г., която включва изменение в Закона за енергетиката и нормативната уредба по неговото прилагане. Те са свързани с дефинирането на енергийната бедност, както и критериите за енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители. След приемането на съответните нормативни актове и промени ще започне реализирането на механизмите за подкрепа на енергийно бедни и уязвими потребители. Това е в съответствие и със законодателството на Европейския съюз и е потвърждение на изразяваната до момента от Министерството на труда и социалната политика позиция, че това не е основна водеща роля, не може да я има Министерството на труда. Чрез Комисията по енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Консултативния съвет за европейската зелена сделка към Министерския съвет се създадоха условия за координирано взаимодействие между институциите, в това число Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика. Енергийната бедност не е категория от системата на социалното подпомагане и социалните помощи. Тя би засегнала над 2 млн. души в България, при това не само тези с ниски доходи. Европейската комисия отчете, че ръстът на цените има негативно отражение върху икономиката и домакинствата както с ниски, така и със средни доходи. Данните сочат, че средно за Европейския съюз през 2021 г. 26% от работещите имат затруднения да покриват разходите си. Министерството на труда и социалната политика ще продължи да провежда своята политика по отношение разширяване на обхвата и адекватността на социалните помощи. По този начин ще реализира и своя принос в ограничаването на енергийната бедност. Тук е важно да отбележа, че енергийната бедност не е функция и не следва да се отъждествява само с отоплението и получаващите целева помощ за отопление, каквото разбиране, за съжаление, битува в общественото пространство. Не бива да се допуска и в бъдеще подобна грешка, което костваше забавянето на процеса до момента. Целевата помощ за отопление, както е ясно, е с ясно предназначение и с целенасоченост по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Не следва да се обвързва с енергийната бедност, която е елемент от Закона за енергетиката, в съответствие с изискванията на Европейската комисия. В заключение, искам да Ви уверя, че в рамките на своя мандат служебното правителство прави необходимото, за да компенсира в максимална степен натрупаното през годините забавяне на процеса на ефективно противодействие на енергийната бедност, защото всички ние заедно го дължим на хората. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, това, което казахте, по-скоро се отнася за народното представителство, което не е в темата, и за хората, които не са в темата. На мен ми е ясно, че тук Министерството на труда и социалната политика няма как да бъде водещо в определянето на дефиниране на това понятие „енергийна бедност“. Наясно съм, че в Министерството на труда и социалната политика има други критерии, по които се определят хората, които могат да бъдат подпомагани за отоплителния сезон. Там е и помощта за отопление. Въпросът ми беше друг. Той е отправен към Вас и не само като министър на труда и социалната политика, а и като вицепремиер, който би трябвало да координира приемането на това понятие, защото Вие правилно отбелязахте, че това е приоритет на Европейската комисия и че няма обща дефиниция в Европейския съюз, а всяка държава членка трябва да определи такова понятие според собствените разбирания и собствените критерии. Задал съм този въпрос и към министъра на енергетиката, от когото нямам още отговор. Току-що получих отговор и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съвсем накратко ще си позволя да Ви прочета какво ми е отговорил министърът, а пък Вие може в дупликата да ми кажете дали е прав. Настоявам да ми се отговори на въпроса: кога и в какви обозрими срокове бихме могли да имаме дефиниция на това понятие „енергийна бедност“ и линия на енергийна бедност, за да можем да прилагаме диференцирано подпомагането, а ако искате, и социалното подпомагане въобще като цяло. Отговорът на министъра на регионалното развитие и благоустройството е: „Уважаеми господин Гьоков, във връзка с постъпилите от Вас въпроси бих искал да Ви информирам, че те не са в компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По тази причина не можем да предоставим информация.“ Допълнителен въпрос или отношение по въпроса: е ли страна в това Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката? Кога ще има координирани действия, ако щете, под егидата на вицепремиера и министъра на труда и социалната политика? В крайна сметка кога ще имаме дефинирано такова понятие, за да може да тръгнем нанякъде? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в отговора споделих – налице е в момента междуинституционално сътрудничество. Това междуинституционално сътрудничество има своите резултати. Онова, което е предвидено в Националния план за възстановяване и устойчивост, е до края на тази година да имаме дефиниция за енергийна бедност. Министерството на труда и социалната политика в рамките на своите компетенции предприе поредица от действия за разширяване на обхвата на лицата, които биха имали право да получат целево енергийно подпомагане за този отоплителен сезон. Бяха осигурени допълнителни средства за покриването на 50 хиляди души, които да имат възможност да се отопляват през този отоплителен сезон. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми, господин Министър, в качеството ми на народен представител – кандидат за народен представител и водач на листата на „БСП за България“ в Монтана, в рамките на предизборната кампания, проведох много срещи с десетки, със стотици хора. Уверявам Ви, че всяка втора дума, всяка втора реплика във всички тези срещи без изключение беше споделяне на възмущение от разширяващата се практика за купуване на гласове в областта. По този проблем съм сезирала структурите на Министерството на вътрешните работи и при предишната предизборна кампания през месец октомври 2021 г. При настоящата кампания констатирах изключително притеснителни факти за все по-брутална, неприкрита и без притеснение престъпна дейност на така наречените купувачи на гласове. Имената на купувачите на гласове са обществена тайна в областта и всяко населено място. Знаят се от всички, коментират се местата на срещите им, начинът на раздаване на парите. За всичко това подадох сигнал до Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Получих уверението, че се работи активно по проблема. Разбира се, получих и отговор от Районната прокуратура, че поради липса на доказателства няма да бъде образувано досъдебно производство. Резултатите от изборите, броят на гласове за партиите, за които активно и масово се купуваха гласове, особено за ДПС и ГЕРБ, показва, че за пореден път съзнателно или не – нито превантивната, нито същинската работа на подчинените Ви структури на територията на областта беше ефективна. В тази връзка въпросът ми към Вас е – смятате ли, че действията на структурите на МВР в област Монтана са работили професионално, отговорно и ефективно по предотвратяването на купуването на гласове? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, по повод на постъпилия парламентарен въпрос от Вас – смятате ли, че действията на структурите на МВР в област Монтана са работили професионално, отговорно, ефективно по предотвратяването на купуването на гласове, бих искал да Ви информирам за следното: още с встъпването ми в мандат като служебен кабинет и встъпването ми в мандат като вътрешен министър създадох организация по превенция и подготовка на провеждането на изборите. В какво се изразяваше тази организация? Целта ни беше да локализираме, да установим тези престъпни групи и хора, занимаващи се с криминални прояви, които се включват и участват в изборния процес по купуване на гласове и други форми на изкривяване на изборния резултат, да въведем по отношение на тях достатъчно навреме оперативна работа и ползване на специални разузнавателни средства. Такива бяха указанията навсякъде в територията на страната, в това число и в област Монтана. Моята информация е, че тези указания бяха изпълнени. Предполагам, че повод за въпроса Ви са пет сигнала, които получихме от „БСП за България“, които касаят пет области, в това число и Монтана. Сигналите бяха идентични, но за съжаление, в тях липсваше всякаква конкретика. Поканих областните директори на петте области да дойдат и да ми докладват във връзка с постъпилите сигнали какви действия се извършват, какво се е случило. Доколкото съм запознат, а съм запознат от всеки един от тях лично – подателите на сигналите са канени, искана е информация, събирана е информация. Цялата налична информация е обработена и предадена на прокуратурата. Така че апелирам, когато говорим, че е обществена тайна и тази тайна не е тайна за Вас, нека да бъде споделена със съответните структури и Ви уверявам, че няма случай, в който структурите на МВР, получавайки конкретна информация, да не са я проверили незабавно – подчертавам, и обективно. Не правят изключение по никакъв начин и действията ни в Монтана. Ще внеса известна конкретика. На национално ниво беше направен Оперативен щаб под ръководството на главния секретар на Министерството на вътрешните работи. През цялото време той координираше и ръководеше действията в национален мащаб. По отношение на Монтана конкретно беше създаден такъв щаб към Областната дирекция, като в периода на подготовката и провеждането на изборите на територията на област Монтана също по линия на националната политика беше проведена активна превантивна дейност от страна на полицейските служители във връзка с получена оперативна информация и явна информация. Проведени са специализирани полицейски операции за противодействие на престъпността, в хода на които са проверени 14 заложни къщи, 112 питейни заведения и търговски обекти. В ОДВР – Монтана, са получени 53 сигнала за нарушение на изборния процес, като два от тях са изпратени на Софийска градска прокуратура по компетентност, тъй като лицата по проверката са кандидати за народни представители и същите са с имунитет. Образувани са 10 досъдебни производства за нарушение на изборното законодателство, по които са задържани шест лица по Закона за МВР. По едно досъдебно производство е повдигнато обвинение на две лица за престъпление в съучастие по чл. 167, ал. 3 от Наказателния кодекс, като са прекратени три досъдебни производства. Висящи към момента са шест досъдебни производства. Съставени са 108 предупредителни протокола на основание чл. 65 от Закона за МВР с предупреждение да не се извършват противоправни деяния против изборните права на гражданите, както и за отговорността по чл. 167, чл. 169 от Наказателния кодекс, които включват и касаят изборните престъпления. При подготовката и провеждането на изборите на територията на област Монтана не са допуснати нарушения на обществения ред, не са извършени престъпления, които да повлияят на изборния процес. Впрочем още с приключването на изборния процес заявих позицията си кардинално, че МВР се справи с осигуряването на сигурни, спокойни, честни избори и вярвам, че това до голяма степен допринесе резултатът от тези избори да бъде обективен. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, всъщност изслушах Ви внимателно и не съм изненадана от това, което чух. Знаех какво ще ми отговорите. Не знам дали сигналът ми е идентичен с този на колегите. Вие говорите за едно отворено писмо, което ние водачите на листи на „БСП за България“ в Северозападен регион изпратихме до Вас, но казах го и на Вашите служители, и на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, че за мен това отворено писмо е израз на моето безсилие. Това е истината да се справя или да се опитам да накарам органите, които отговарят за това, да се справят. Каквито и акции да сте направили, резултати няма. Каквато и превантивна дейност да сте извършили, резултати няма. Когато са ме поканили Вашите структури, съм се отзовала. Споделила съм всичко, което знам. Даже ще Ви кажа, че след сигнала, който подадох най-напред, десет часа след това вече ми звъняха на телефона да ме питат защо съм им подала имената на определени лица, като в този сигнал аз съм дала телефон за връзка, който не е публичният ми телефон. Така че ясно е откъде изтича информацията, ясно е как се работи, допускам, че си правите изводите, но ще Ви кажа извод от първо лице, защото за разлика от Вас аз бях там всеки ден повече от месец. Срещнах се с много хора, не само наши членове и симпатизанти, изобщо не наши членове и симпатизанти, всички го знаят, всички го говорят – че се купуват гласове. При това на тези избори в Монтана в брутален размер. Уважаеми господин Министър, и само Вие смятате, че се борите с това. Нищо подобно! Вашите структури в област Монтана изобщо не си свършиха работата. Не искаха да я вършат, отбиваха номера и правеха кухи пиар акции, като тази в Якимово. Ако искате да си отговорите защо, можете сигурно да си направите изводите и сам. Моят извод е само един: защото са свързани с тези, срещу които трябваше да се борят, за съжаление. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, защо казах, че са пет еднакви сигнала? Ами, защото бяха еднакви до препинателните знаци с много редки изключения в тях, много мънички, сякаш написани от един човек, макар и под тях да стояха различни имена на ръководителите на различни Ваши структури. Както впрочем са двата въпроса, на които ще отговоря днес – те пък са еднакви съвсем. Единственото, по което се различават, са областите, които са вписани в тях, и имената на народните представители, които поставят въпросите. Затова твърдя, че са еднакви. Понеже, когато обявих след изборния процес, че моята позиция като министър на вътрешните работи е, че МВР си свърши работата, не чух сериозни обструкции или коментари от политическите сили и партии. Допускам, че днешният ни дебат е продиктуван от някакви други причини. Не смятам да влизам в това. Всяка информация, която е достигнала да мен като министър на вътрешните работи, включително от представители на политическите партии, е най-старателно и внимателно проверена. Всяка една! Въвели сме организация, въвели сме ред, стараем се. Не може да очаквате – надявам се не очаквате, че след два месеца МВР ще бъде съвсем различна институция. Това не е възможно. Полагаме огромни усилия. Полагаме огромни усилия в много насоки. Да, не твърдим, че сме се справили идеално с провеждането на изборния процес. Знаем какви резерви има, какво можем още да направим. Ако се наложи, ако ние сме отговорни за провеждане на следващи избори, уверявам Ви, още по-добре ще си свършим работата. Винаги има какво да се желае. Това беше казано и в предходния дебат. Не сме в това отношение хора, които вярват, че са направили всичко, но Ви уверявам, че положихме огромни усилия и вярвам, че те дадоха резултат. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, на 23 септември тази година областният управител на област Хасково обяви частично бедствено положение в две гранични общини в Хасковска област, а именно Свиленград и Тополовград. Причината е засиленият мигрантски натиск и ремонт на горските пътища с оглед достъпа на органите на жандармерията и полицията до българо-турската граница за предотвратяване на бежанския проблем. Моят въпросът към Вас е следният: какво е актуалното положение с мигрантския натиск на границата ни с Република Турция? Какъв е резултатът от предприетите мерки и доколко са запълнени бежанските центрове в района, които са два – в Харманли и в Любимец?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, причината да бъде обявено бедственото положение, както донякъде и Вие сама споменахте, се дължеше на обстоятелството, че много бързо трябваше да бъдат взети мерки по извършване на неотложен ремонт на пътищата, обслужващи 30-километровата зона за сигурност около българо-турската граница. Тези пътища бяха в изключително тежко състояние. Предходният служебен кабинет положи усилия да подготви необходимите документи, проекти и така нататък за техния ремонт, но тъй като не бяха отремонтирани все още, се намери възможност това да стане през Югоизточното горско предприятие, което пое ангажимента като възможности. Тъй като, знаете, процедурите са изключително дълги и трудни, затова преценихме, че тези пътища са от значение в случая за националната сигурност и може да се приложи този ред, за да пристъпим към по-бързия им ремонт, който тече в момента. Така че непосредствената причина за обявяване на частичното бедствено положение е тази. По отношение на мигрантския натиск трябва да се кажат няколко неща. На първо място, тази година ние действително сме подложени на безпрецедентен мигрантски натиск, но правим всичко възможно този натиск да бъде удържан и да не се стигне до проникване на голямо количество незаконни мигранти на територията на страната. В тази връзка от първия ден буквално, в който посетих българо-турската граница, прилагаме редица мерки. На първо място, се гласуваха средства, с които да бъде извършен ремонт от българската армия на защитното съоръжение, което се намира на българо-турската граница. Бяха ангажирани в опазването на границата всички налични технически средства, бяха обезпечени и допълнителни такива. Бяха ангажирани хеликоптери както на „Гранична полиция“, така и на Министерството на отбраната, снабдени с необходимата техника. Бяха включени безпилотни летателни средства – дронове, които помагаха в две посоки, от една страна, да се следят мигрантските групи, проникнали на територията на страната, от друга страна, да се следят действията на нашите служители – дали някои от тях си позволяват да съдействат на такива мигрантски групи. Знаете за трагичния инцидент, който настъпи в Бургас. Беше свързан със смъртта на двама наши служители. След този инцидент проведохме изключително интензивни операции по издирване и привличане към отговорност на групите, занимаващи се с нелегален трафик на територията на страната. Над 200 производства са образувани в тази посока. Много лица бяха задържани и идентифицирани. Голяма част от тези групи бяха разбити. Вследствие на това всъщност можем да кажем, че намалява потокът, който допускаме на територията на страната. Значително намалява. Това не е моя констатация. На 14 октомври участвах на неформалното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред, който се проведе в Люксембург, всъщност бяха посочени много актуални маршрути, създаващи проблем на държавите от Централна Европа, но България не беше посочена като страна, стояща на територията на такъв маршрут. За пример ще дам, че министърът на Австрия даде примера, че там се намират най-много бежанци в момента, незаконно проникнали от Индия и Бурунди, които минават през Сърбия, а не от Афганистан и Сирия. Това са, знаете, националностите, които се движат по маршрути, минаващи през нашата страна. Освен това потокът от Турция основно минава през Гърция, оттам през Северна Македония. По този начин се придвижва към държавите от Централна Европа. Така че смятам, че се справихме с овладяването на мигрантския натиск. Включихме допълнителни сили, включително от армията, включително всички резерви на Министерството на вътрешните работи. Да, и по този въпрос има какво да се направи. Трябва да се мисли как да няма толкова много извънреден труд и служители, които всяка седмица да бъдат командировани и ротирани там – те стоят известно време, пак се връщат по домовете си. Работим и по този въпрос. Ще направим предложение на Народното събрание и по този въпрос. По отношение на конкретните данни, за които ме питате.

Конкретните данни ще ги изнеса допълнително.

Уважаеми господин Министър, наистина времето не стигна да отговорите конкретно на моя въпрос, който се отнася за състоянието и предприетите мерки в двете гранични общини в Хасковска област. Питам Ви: защо, след като са предприети такива мерки и според Вас резултатът е много добър, мигрантите се залавят чак в близост до София? Уведомявам Ви, че вчера гражданите на град Харманли имаха протест против положението в бежанския център в град Харманли.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, конкретните данни са следните от началото на годината: 133 552 граждани на трети страни са направили опит да преминат българо-турската граница на вход, като не са успели да я преминат. Сега ще Ви кажа колко са бежанците, които се намират в бежанските центрове в страната, но бройката, която споменах, е най високата бройка изобщо откакто има мигрантска вълна, а правим всичко възможно. Вярвам, че се справяме добре с опазването на границата. Пак казвам, това не е моя оценка. На няколко международни форума съм участвал по този повод, това е оценка на целия Европейски съюз и държавите членки. По отношение на конкретния брой бежанци, които се намират в бежанските центрове, към момента общият капацитет на тези места е 1368 места, от които 400 са в София – говоря за служба „Миграция“, и 968 – в Любимец, като към 26 октомври 2022 г. в домовете са настанени 1190 лица, което е 87% от капацитета им. Териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците, разположени най-близо до българо-турската граница, се намират в Харманли, както знаете, в село Пъстрогор, като в Регистрационно-приемателния център – Харманли, са настанени 1518 лица, това е 91% от капацитета на центъра, а в Транзитния център в село Пъстрогор – 125 лица, което е 39% от капацитета на центъра. Постоянно на ежедневна база следим броя настанени. Предприемаме мерки и действия, така че при тяхното евентуално увеличаване да имаме капацитет и възможност да ги поемем. Знаете, те се разпределят и по националност, защото има доста сериозни проблеми, когато се смесят различните групи. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Господин Министър, наистина може да Ви се струват идентични въпросите. Те са много подобни, защото проблемите в нашите области са идентични и явно резултатите от свършената работа също са идентични. Затова с колегите задаваме отново и отново един и същи въпрос: какво е направено за противодействие на купуването на гласове? Относно отвореното писмо, да, това е отворено писмо, което ние изпратихме до Вас, подписахме го петима наши колеги от областите Плевен, Монтана, Враца, Видин и Ловеч. Сега, смятам, че купуването на гласове изкривява до крайност не само резултатите от изборите, но и отношението на българите към този процес. Когато това става посред бял ден пред очите на хората, това наистина ги обезверява и започват да гледат на изборите като на една огромна фалшификация. В резултат на това избирателната активност пада до критични нива и по-голяма част от гражданите остават без политическо представителство. Това е наистина голям порок на българския политически процес и Вие и поверените на Вас институции трябва да вземате адекватни мерки за осигуряване на честни и прозрачни избори. МВР и областните му дирекции познават достатъчно добре брокерите и контингента, който се занимава с търговията с гласове, и биха могли да осуетят купуването. Както казах, заедно с колегите от парламентарната група на „БСП за България“ от областите Плевен, Монтана, Враца и Видин изпратихме отворено писмо до Вас и сигнализирахме и областните структури на МВР за сигналите за купуване на гласове, с което призовахме за пореден път всички да си свършат работата, за да бъде това предотвратено. Като кандидат за народен представител от „БСП за България“ от област Ловеч констатирах изключително притеснителни факти за престъпна дейност. Това ми беше сигнализирано при многобройните срещи, които провеждах с хората в населените места, които казваха този и този човек в това населено място извършват такава противозаконна дейност. Вие казвате: давайте телефони и адреси, това противодейства по някакъв начин на Вашата работа, но аз мисля, че в малките населени места всеки знае кой е човекът с първо и второ име, къде живее и неговия прякор, както аз съм подала и сигналите, които са към Вас. Преди да подам сигналите към Областната структура на МВР в Ловеч и към Вас, да изпратим отвореното писмо с колегите, направих среща с Областната дирекция. Благодаря за разбирането на колегите, които ни посрещнаха, и за втори път правим подобна среща, които ме увериха, че знаят за такива проблеми и ще направят всичко възможно, за да могат да предотвратят купуването на гласове. За нашата среща беше воден и протокол от самата работна среща. В резултат на това, след подадения от мен по надлежен ред сигнал, получих отговор от Районната прокуратура, че поради липса на доказателства няма да бъде образувано досъдебно производство. Затова още веднъж задавам въпроса си към Вас: смятате ли, че с действията си успяхте ефективно да противодействате за купуването на гласове и отчитате ли, че структурите на МВР в област Ловеч са работили професионално, отговорно и ефективно по предотвратяването на порочната практика за купуване на гласове? И колкото е необходимо, ще продължа да задавам този въпрос. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Емилова, логично е да са подобни въпросите, но те са еднакви, както казах, до препинателните знаци, различна е областта и името на подателя, това ме притесни само. По отношение на отговора на въпроса Ви – той съдържа две части. Самата Вие споменахте, че нямате отговор от страна на прокуратурата. Накратко казано, аз считам, че МВР свърши своята работа. Образувани са немалко преписки, голяма част от тях бяха прекратени и останаха немалко досъдебни производства. Внимателно ще следим тяхната съдба, защото там се съдържат данни за хора и лица, които конкретно са възложили закупуването на тези гласове, и ние сме предали тези данни на българската прокуратура. Нямаме инструмент, с който да въздействаме на нейните решения, действия или бездействия. Конкретните данни са за Областна дирекция на МВР – Ловеч, в периода на изборния процес. На територията на област Ловеч са проведени специализирани полицейски операции, като са проверени 607 моторни превозни средства, 752 лица и 91 лица от криминалния контингент. В хода на полицейските операции са регистрирани 9 престъпления и са задържани 9 лица, съставени са 53 акта за установяване на административно нарушение, 53 протокола за предупреждение, проверени са 20 заложни къщи, 4 автоморги, 11 рискови места, 25 търговски обекта. В Областната дирекция на МВР – Ловеч, са получени 22 сигнала за нарушение на изборното законодателство. Всеки един от тях е обработен незабавно и ако действително гласове са купувани посред бял ден, както казвате, нищо не е пречело да бъде сигнализирана Областната дирекция или нейните структури. Следях внимателно да се изпълняват разпорежданията ми, да има незабавна реакция на всеки сигнал, незабавно събиране на доказателства. Нямам данни тези разпореждания да не са били изпълнени, включително и в Областната дирекция в Ловеч. Образувани са три досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 167, ал. 2 от Наказателния кодекс – изборни престъпления. По образуваните досъдебни производства са задържани три лица, като на две от тях е взема мярка за неотклонение и са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2. Предупредени са 72 лица, за които има данни, че могат да извършат престъпления против политическите права на гражданите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Ние като законодателна власт сме си свършили работата по отношение на покачване прага на регистрация по ДДС на 100 хил. лв. Това е мярка, която малкият бизнес чака близо 20 години и в крайна сметка се случи. За да влезе в сила, така сме го записали в Закона, трябва нотификация от Европейската комисия, което включва изключение от директива и съгласие това да стане. На 13 октомври е излязло едно предложение за такова решение на Съвета, но процедурата все още не е приключила по наша информация. Госпожо Министър, молбата ми към Вас е да използваме всички национални ресурси, защото ме притеснява следният риск от чиста бюрокрация, не за друго. Европейската комисия от чиста бюрокрация да се забави с това решение, което да ни принуди то да не влезе в сила от 1 януари 2023 г., а да влезе по-късно, което ще бъде много лошо за българските граждани, за българския бизнес, които очакват това да стане. По тази причина чрез нашия евродепутат Радан Кънев ние отправихме този въпрос към Европейската комисия и ще го направим отново. Молбата ми е и Вие, използвайки ресурсите на Министерството на финансите, да направим максимума, така че бюрократичните проблеми да не спрат реализацията на тази великолепна идея, която десетки хиляди фирми в България и самонаети лица чакат за нейната реализация. Тоест да бъде извършена необходимата комуникация и разговори с хората от Европейската комисия, така че да няма излишно забавяне. Ние сме подали искането чрез Министерството на финансите за дерогация на 17 май. Хората ме питат следното нещо: от 17 май досега защо не е приключила тази процедура. Аз отговарям: да, тя отнема шест месеца, такива са европейските правила, но хората питат защо отнема шест месеца. Така че молбата ми е тази много важна реформа за повишаване прага за регистрация по ДДС на 100 хил. лв., която касае най-малките, най-чувствителните фирми, на които им е трудно в тези времена на инфлация, глобални проблеми, да направим така, че да няма бюрократично забавяне и да бъдат предприети всички действия в тази посока.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, искането за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност е изпратено до Европейската комисия чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз на 13 май 2022 г. и е получено потвърждение от Комисията на 23 май 2022 г. Понастоящем и след успешното му разглеждане от Европейската комисия искането за дерогация е във фаза на консултация с държавите – членки на Европейския съюз. На 14 октомври Чешкото председателство на Съвета на ЕС разпрати по електронен път до всички държави членки Проекторешение на Съвета за разрешаване на дерогация на Република България със срок до 20 октомври за евентуални забележки от тяхна страна. В Министерството на финансите няма информация за постъпването на бележки от държавите членки. В такъв случай следва организиране на техническа проверка на правния текст на Проекторешението от юристи лингвисти и формалното му одобрение от Съвета. Последната стъпка е публикуване на Решението в Официалния вестник на Европейския съюз и влизането му в сила. В заключение следва да се има предвид, че процедурата за получаване на дерогации следва да приключи в срок от осем месеца от получаване на заявлението. Въпреки това, като се има предвид фазата, в която се намира тази процедура в момента, и че Република България е поискала дерогацията да се прилага от 1 януари 2023 г., очакваме Решението на Съвета да бъде прието и обнародвано до края на 2022 г., така че от 1 януари 2023 г. прагът от 100 хил. лв. да е в сила. Благодаря.

Господин Председател, госпожо Министър, колеги, аз Ви благодаря за предприетите действия. Сто хиляди лева е горе-долу по средата на средната стойност на ставка на фона на европейските страни, затова и никой не е имал забележки. Няма причина да не одобрят такъв праг в България, който е горе-долу среден за Европейския съюз. Госпожо Министър, знаете, че ние от „Демократична България“ сме привърженици на европейския проект, но също така знаете за излишната бюрокрация, която често настъпва, затова Ви моля настоятелно във всяка една фаза да се обръщате към Европейската комисия, да искате от тях адекватност и бързина на действието, ако имате нужда парламентът нещо да направи, за да Ви подкрепим по тази тема – ние сме тук. Защото вижте, има голяма разлика, ако до края на годината приключи тази процедура и мярката влезе от 1 януари 2023 г., това е много по-благоприятна и много по-добра среда. Ако се случи нещо различно, примерно има забавяне и се окаже, че през месец януари – чак тогава, Европейската комисия приключва процедурата, това ще предизвика основателно негодувание сред българските граждани и то няма да е срещу нас или срещу Вас, а хората ще питат защо в Брюксел на тези очевидни въпроси 20 години не сме променяли този праг? Защо им трябва толкова време, за да вземат очевидни решения? Поискали сме прагът да бъде среден за европейските страни, тоест нямат нито един аргумент. Затова, за да няма излишен евроскептицизъм, ненужен евроскептицизъм, молбата ми е, госпожо Министър, да използвате всичките ресурси, които притежава Министерството на финансите, а и цялото правителство, ако трябва нещо допълнително да направим, пак казвам, като парламентарни комисии, като парламент сме на линия тук, нека този въпрос с всичките ни усилия да приключи преди края на годината, то ще бъде много силен сигнал точно за малките фирми и микропредприятията, които трудно оцеляват в условията на висока инфлация и кризи, които имат глобален характер. Благодаря за Вашия отговор.

Уверявам народните представители и господин Димитров, че полагаме всички усилия и ще продължим да ги полагаме, така че до края на годината дерогацията да е обнародвана в Официалния вестник на Европейския съюз и от 1 януари 2023 г. прагът по ДДС да бъде в размер на 100 хил. лв. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, във Ваши публични изяви през последните месеци многократно твърдите, че разговорите с Полша за предоставяне на ремонтирани двигатели за самолети МиГ 29 са в напреднал етап и се очаква оферта за първите два двигателя. В тази връзка е и моят въпрос към Вас: какъв е резултатът от водените разговори, колко двигателя предстои да бъдат ремонтирани, колко закупени и в какъв срок те ще бъдат усвоени от българските Военновъздушни сили? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зафиров, след началото на войната в Украйна и наложените санкции на Руската федерация Министерството на отбраната поради невъзможността за продължаване на ремонта и поддръжката на българските самолети МиГ-29 от руски компании потърси решение за продължаване експлоатацията на самолети чрез извършване на ремонти и/или доставки с подкрепата на Полша. В началото на месец август Министерството на отбраната изпрати запитване за закупуване или ремонт на шест броя двигатели изделие 88 за МиГ-29 до полската страна. В резултат на проведените срещи с министъра на отбраната на Република Полша, посещението на заместник-министъра на отбраната в Полша и проведените там срещи полската страна пое ангажимент за извършването на ремонта на шест двигателя. Допълнително с цел експедитивно оказване на помощ за поддръжка на българските изтребители полското Министерство на отбраната е взело решение да свали от експлоатация един самолет МиГ-29 и двигателите му да бъдат подготвени за предоставяне чрез продажба на Министерството на отбраната на Република България. Всеки един от двата употребявани двигателя има остатъчен ресурс от над 200 часа. В момента се работи активно по подготовката и реализацията на доставката на двата двигателя при стриктно спазване на изискванията на националните законодателства на двете страни. В Министерството на отбраната е получена информация, че Полша ще предложи оферта и проект на договор през следващата седмица. По отношение на ремонта на шестте двигателя, който се очаква да приключи до края на 2022 г., те са собственост на полската страна. В Министерството на отбраната е подготвен и изпратен до полската страна проект на междуправителствен договор. Сключването на такова споразумение най-вероятно ще изисква малко повече време, отчитайки необходимостта от неговото подписване и последваща ратификация от Народното събрание. Двигателите изделие 88, серия 2 са усвоени от инженерно техническия летателен състав и се експлоатират във ВВС на Република България от 1987 г. Това означава, че няма да бъде необходимо допълнително време, нито допълнителни средства. Тази стъпка, предприета от служебното правителство по закупуване на два и евентуално ремонтиране на шест двигателя, не гарантира дългосрочната експлоатация на самолетите МиГ-29, а цели осигуряване на подготовката на летателния състав до края на 2023 г. Благодаря Ви.

Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, но след него аз не се почувствах по-спокоен за бъдещето на българската изтребителна авиация. Прави впечатление, че от момента, в който Вие поставихте темата на дневен ред, са минали почти три месеца, но тук трябва да отбележим, че и Вашият предшественик още от април постави въпроса за евентуален ремонт, евентуална възможност за ремонт в Полша. Аз се учудвам, че шест месеца българската държава не намира начин да сключи договор за шест двигателя, а не чух и нищо да кажете за евентуални разговори със Словакия. Това също е въпрос, който Вие сте поставили в публичното пространство, като потенциален доставчик на такива двигатели. Има и още нещо. Вие споменахте остатъчен ресурс 200 часа. Аз мисля, че във Ваше интервю в последните дни казвате, че общо за тези два двигателя са 250 часа. Но и така да е, това означава... Става въпрос за два двигателя за един самолет и това означава максимум година-година и половина експлоатация, и то при условие, че работим по минималните натовски стандарти за нальот. Затова моят въпрос, господин Министър, е какво правим, и тук не говоря за заместваща платформа, какво правим със съществуващата платформа? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Зафиров, отговорът ще бъде изключително кратък. Проведени са разговори с министъра на отбраната на Словакия за възможността за предоставяне на двигатели. Отговорът от словашката страна беше, че самолетите МиГ-29 с резервните части са предвидени за Украйна. Въпреки това сме изпратили писмо с молба да ни предоставят оферта за закупуване на двигатели за МиГ 29. Отговор все още няма. Така че по отношение на Словакия това е моят отговор. За три месеца не могат да се сключат междуправителствени договори, водят се разговори. Още повече че Вие знаете, че през 2015-а, 2016-а, 2017-а, 2021 г. в началото имаше запитване към полската страна и тази година първоначалното предложение на полската страна беше да не ни ремонтират двигатели. След изрично настояване, след изрични срещи с министъра на отбраната на Полша беше поет този ангажимент. Тези два двигателя, повтарям, са с часове над остатъчен ресурс над 200 часа, това включва и 250. Казах: над 200 часа. Така че това е, което може да направи към момента Министерството на отбраната. Няма възможност да бъде ремонтирана техниката нито в Беларус, нито в Русия, спазваме санкциите. Благодаря Ви.

На всеки поотделно.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно текущото поддържане на пътищата на републиканската мрежа, имайки предвид това, че Пътната агенция е задължена малко преди есента да извърши съответни действия по зимната подготовка. Обикновено в края на октомври или до 15 ноември приключват текущите и основните ремонти по пътищата на републиканската пътна мрежа. Вследствие на това имаме рехабилитации, преасфалтирания на определени участъци, на които много често, и много от колегите, предполагам, че пътуват из страната, виждат това, което се прави в момента по основните ремонти, по текущото поддържане. Но положеният асфалт, даже износващият слой, има нужда от пътна маркировка. Обикновено практиката е пътна маркировка да се прави през есента преди зимата, защото на много места в страната климатичните условия са такива, че се образуват мъгли, които пречат на водачите на пътните превозни средства да се ориентират понякога. Това е предпоставка за допускане на произшествия с моторните превозни средства при движение по пътищата. Искам да попитам: каква е готовността на Агенция „Пътна инфраструктура“ да посрещне предизвикателствата, бих казал, на есенно-зимния сезон, тъй като всички знаем, че този сезон, както казах, създава предпоставки по пътищата, които могат да доведат до бъдещи произшествия, а това не трябва да бъде допускано? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, за осигуряване безопасността на движението на републиканската пътна мрежа през 2022 г. съгласно сключени договори са били одобрени и възложени възстановяване на липсваща и полагане на нова хоризонтална маркировка. След завършване на текущи ремонти и в участъците, в които такава е липсвала или е в недобро състояние, в зависимост от атмосферните условия, по данни на АПИ и в момента се полага и ще продължи обновяването на маркировката до настъпването на есенно-зимния сезон. След изпълнение на дейностите ще се въведе постоянната организация на движението по ремонтираните участъци в съответствие с новата маркировка. Хоризонталната маркировка се полага по изискване на Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка и съгласно Насоките за управление на безопасността на пътната инфраструктура на АПИ. Тя осигурява безопасността на участниците в движението. Чрез нея се определят възможностите за предприемане на маневри и предотвратяване на възможностите за неумишлено напускане на моторните превозни средства на прилежащата лента за движение. Осевата и крайните линии, обозначаващи пътните ленти, служат за ориентир и показват промените в геометричната характеристика на пътните участъци. Според представената ми информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ са възложени необходимите дейности за осигуряване на безопасни условия за движението през зимния сезон. Само искам да кажа нещо обобщаващо. Вие знаете, че всички възлагания, които бяха с текущите и основните ремонти, включително и последните анекси към договорите, не са плод на служебния кабинет. Тоест това, което ние в момента сме намерили, работим във връзка с възлаганията, които са възложени от предишното ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и което можем по принцип да направим за пътищата, е да изискаме съгласно тези анекси и тези възлагания, които основно не са правени, пак казвам, от сегашното ръководство нито на АПИ, нито от Министерството на регионалното развитие, да поискаме наистина пътищата да бъдат въведени в едно добро състояние, за да се гарантира безопасността на движението през зимния сезон.

Господин Министър, мисля, че няма голямо значение кога са поръчвани тези договори. Има значение дали са свършени, дали се контролират и какъв е резултатът от тях, защото пътищата в България не са нито на правителство на ГЕРБ, нито на служебното правителство, нито на което и да е някое друго правителство, което е на власт и отговаря за тяхното състояние. Всички знаем драмите с това какво се случи – с основните ремонти, с тълкуванията, със законодателните поправки, които бяха вкарани преди две години в последния момент, когато ставаше въпрос за тълкувание за основни и текущи ремонти, но всичко това е история. Въпросът е оттук нататък дали стопанинът на пътищата – Агенция „Пътна инфраструктура“, ще си свърши работата през не знам какви договори – сключени преди две години, анексирани, неанексирани? Ще имат ли българските граждани възможността наистина да пътуват по едни европейски пътища, каквито претенции имаме всички да сме, включая и услугата, защото това е услуга, която се предоставя на гражданите. Водачите на моторни превозни средства си плащат за това, кой по-малко, кой повече, дали е справедливо или не, но в крайна сметка всичко това се прави за опазване на здравето и живота на българските граждани, на тези, които ползват услугата, пътуват по тези пътища. Ние всички искаме и гаранции това да е услуга, която да е с европейско качество. Вие като ръководител на това ведомство, като стопанин, бих казал, защото в крайна сметка министърът е стопанин на Агенция „Пътна инфраструктура“, обещавате ли, че всичко това ще го свърши Пътната агенция, и както коментирахме, ще се случи в сезона, в който трябва да се случи? Защото циганското лято може да дойде и декември месец, но тогава и текущи, и основни ремонти, с изключение на аварийните, не са допустими по цялата пътна мрежа. Моят въпрос е следният: ще се случи ли всичко това, което коментирахме, и ще се случи ли навреме? Това, което в момента върви като рехабилитации, както казах, като подновяване на пътни настилки, е в голям мащаб и дали има готовност специално за маркировката и специално за тези райони? Аз съм от тези райони, където мъглите са преимуществено в есенно-зимния сезон, има и други колеги, и както казахте, и страничната, и централната маркировка служи за това водачите да се ориентират. Поемате ли гаранция и…

Аз поемам.

Господин Ненков разбрах, че поема гаранции и че ще търсим него при възникнали бъдещи ПТП-та, но все пак редно е министърът на регионалното развитие да поеме такива. Благодаря.

Уважаеми господин Генов, ще се опитам да бъда кратък. Това, което казах, че Агенцията и сегашното ръководство на Министерството на регионалното развитие е наследило определени договори и анекси, не е във връзка с това да се оправдаваме какво сме завършили или не, а за да Ви кажем съвсем ясно, че това, което е възложено, това, което е било преценено, че трябва да бъде завършено, и това, което считаме, че към този момент е изключително важно да бъде завършено, Агенция „Пътна инфраструктура“ работи в тази посока, за да може да бъде завършено в рамките на зимния сезон. Относно коментара Ви за европейските пътища и това какво ние всичките, защото и аз съм гражданин на тази страна, всичките заслужаваме или дали имаме истински европейски пътища, те не могат да станат за ден или за два и затова бих казал, че наистина бъдещата политика по развитието на пътната инфраструктура, която бъдеща политика би се определила в тази зала, в която днес имам честта да говоря, тази бъдеща политика би определила наистина така, че всички ние, българските граждани, да имаме възможност да се движим по съвсем други пътища. Така че въпросът с европейските пътища и въпросът с това как искаме да се придвижваме, мисля, че е един много по-широк разговор и не е въпрос на конкретното питане. Благодаря Ви за питането.

Уважаеми колеги, господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! На 12 октомври 2022 г. беше проведена едночасова предупредителна стачка на служителите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър в цялата страна. Стачката беше отразена широко в средствата за масова информация и социалните мрежи. Стачкуващите служители изразиха готовност за продължаване на стачните действия, включително преустановяване на работа, в случай че исканията им за увеличение на възнаграждението им с минимум 20% не бъдат удовлетворени. Имайки предвид назрялото социално напрежение и недоволство сред работещите в цитираната агенция, както и това, че спирането на работата на служителите на Агенцията ще засегне много големи групи хора – страните в гражданския оборот на сделките с недвижими имоти, страните в инвестиционния процес, инвеститори, банки, строители, проектанти и така нататък, както и потребителите на кадастралната услуга, моля да ми отговорите: до какви последици за гражданите и бизнеса ще доведе спирането на работата на служителите от Агенцията по кадастъра, какви действия ще предприемете Вие като Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разрешаване на проблема с възнагражденията на служителите на Агенцията по кадастър, какво е въобще Вашето виждане за бъдещето на тази агенция, за мястото в обществения живот на Република България и евентуално планирате ли някакво бъдещо развитие, колкото и ограничен да е мандатът на едно служебно правителство в тази посока? Но все пак, както казват строителите, могат да се заложат темелите едно бъдещо развитие на тази агенция, защото противоречията в нея по отношение на извършваната работа и заплащането са крайно изострени, назряват с години. Така че все пак като служебен министър, както казахме, с ограничени правомощия относно хоризонта на управление на тази агенция какво планирате да се случи? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Генов! По предоставената ми информация от Агенцията по геодезия, картография и кадастър давам следните отговори на поставените въпроси: Съгласно споразумение за съвместно управление на Република България за периода 2021 – 2025 г. и прието решение на Министерския съвет № 892/30.12.2021 г. за предприемане на действия за подготовка на структурни и други промени в Централната администрация на изпълнителната власт беше предвидено Агенцията по геодезия, картография и кадастър да излезе от структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и заедно с Агенцията по вписванията и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ да се влеят в Държавната агенция по вписванията, която да бъде на подчинение на Министерския съвет. Това беше предвидено и с внесения в Народното събрание Законопроект за Държавната агенция по вписванията, № 47-254-01-55, от 18 май 2022 г. Поради широкия отпор от заинтересованите от Законопроекта страни предлаганите промени не станаха факт, но Агенцията по кадастър остана единствената структура, прехвърлена в Министерския съвет, за периода почти от една година, за която не са предвидени увеличаване на бюджета в перо „Персонал“. През месец септември бяха извършени необходимите действия и Агенцията по кадастър се върна в структурите на МРРБ, но в Министерството няма средства за увеличаване на заплатите на служителите на Агенцията по кадастър. До какви последици за гражданите и бизнеса ще доведе спирането на работата на служителите на АГКК съгласно Вашия въпрос? Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя административни услуги на широк кръг от потребители, граждани и юридически лица, собственици на имоти, сгради и самостоятелни обекти, административни и съдебни органи, правоспособни лица по кадастъра – нотариуси, съдебни изпълнители, вещи лица, инвеститори, възложители на дейности в областта на инвестиционния процес и строителството. При преустановяване дейността на служителите на Агенцията по кадастър всичките тези потребители биха били засегнати пряко или косвено. Няма да получат необходимите им кадастрални юридически данни и заявените от тях кадастрални услуги няма да бъдат изпълнени или същите ще бъдат изпълнени със закъснение. Сериозно би се затруднило извършването на разпоредителни сделки, учредяване на ипотеки, извършване на делби, възлагане на публична продан, съдебни производства, тъй като за всичките от изброените се изисква наличието на скица или схема, издадена от Агенцията по кадастър. Ще се препятстват процедурите по поддържане на Кадастралната карта и кадастралните регистри и актуалното състояние, правоспособните лица няма да получат необходимите им данни от Кадастъра. Какви дейности ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разрешаване на проблема с възнагражденията на служителите на Агенцията по кадастъра? По данни на Агенцията по кадастъра е разработен проект от Агенцията на Постановление за Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. Проектът за постановление предвижда увеличаване на разходите за персонал за 2022 г. при бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на стойност 675 хил. лв. за сметка на планираните средства по централния бюджет. Въз основа на постановлението и в неговото изпълнение еднократно ще бъдат определени нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, като се предлага това увеличение да бъде от 1 октомври 2022 г. Ще се извършат индивидуални диференциални увеличавания на работните заплати на всеки отделен служител, като приоритетно с по-голям числов показател ще бъдат увеличени възнагражденията на служители с изоставащи заплати. Това би довело и до намаляване на социалната несправедливост и недоволството сред служителите на Агенцията. По данни на Агенцията по кадастъра е разработен проект от Агенцията за Постановление на Министерския съвет за изменение на Устройствения правилник на Агенцията по кадастъра. С проекта се цели подпомагането на дейността на служителите в службите по геодезия, картография и кадастър, като се прехвърлят 7 щатни бройки от Централното управление на Агенцията по кадастър към службите по геодезия, кадастър и картография. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Създаване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуалното състояние и предоставяне на административните услуги на заинтересованите лица, услуги, изпълнени качествено и в срок, водят до по-висока степен на удовлетвореност на потребителите от кадастралната информация. И двата проекта на постановления са на етап отразяване на становища, постъпили в хода на проведената съгласувателна процедура. Мисля, че времето, ако е изтекло, ще Ви кажа само с две думи за бъдещето на Агенцията. Моето лично мнение е, че Агенцията по кадастър и картография трябва да бъде в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Позволих си да започна моето изказване с това, че опитът да бъде преместена Агенцията към друго звено и да бъде, образно казано, извадена от структурите на Регионалното министерство е според мен проблем, свързан с други закони. Имам предвид Закона за устройство на територията. Агенцията по кадастъра наистина има пряко отношение със Закона за устройство на територията с инвестиционното проектиране, включително с регулационните планове. Така че може би този опит да бъде извадена Агенцията в друга структура...

...е довело до всичко това, за което говорим. Иначе благодаря за въпроса.

Това, че Министерството, господин министърът е вникнал в проблемите, е явно. Той не ги знае от вчера. С тези постановления, които ще бъдат издадени, дано тези хора бъдат по някакъв начин удовлетворени. Защото в крайна сметка да си служител, да си специалист, да работиш в тази агенция, се изисква необходимото образование, необходимият опит. Както виждаме, напоследък и във вузовете, и там, където се кове това образование, желаещи да завършат тази специалност и тези, които реално я завършват, са още по-малко. Това е проблем с инженерните кадри по принцип, с тези, които трябва да учат физика и математика, защото трябва да я учат и трябва да я знаят, но в крайна сметка се случва така, че много хора отпадат, много малко хора завършват. Подобен е проблемът и във ВиК сектора, в енергетиката и в други сектори. Направете всичко възможно тези постановления по най-бързия начин да бъдат финализирани и наистина хората да получат едно частично удовлетворение. Не знам колко ще обслужи тяхното заплащане, това повишение, което Вие казвате, защото 600 хил. лв. не са малко и не са много, въпросът е дали са достатъчно за тези специалисти. Защото само, Вие знаете по-добре от мен, едно геодезическо заснемане струва между 350 и 500 лв., а един служител в Агенцията по кадастъра в момента, доколкото разполагам с информация, е с около 850 лв., което е абсолютно смешно като заплащане и неадекватно за техния труд и усилията, които те полагат, и високото естество на квалификацията в тяхната работа. До това къде трябва да бъде Агенцията, Вие имате такова виждане и виждането на гилдията, която, тези 300 – 400 човека работят в Агенцията, но това е въпрос на бъдещи законодателни решения. Така че аз затова Ви призовавам да може да бъде ускорено приемането на тези постановления, за да може все пак служителите в Агенцията частично да бъдат удовлетворени по отношение на заплащането си. Благодаря.

Ще бъда изключително съгласен с Вас. Наистина трябва да се направи така, че не само в Агенцията по кадастъра държавната администрация да бъде достатъчно финансово стимулирана, за да може да се намерят най-добрите кадри да работят в полза на държавата. Защото, ако изпуснем добрите кадри да работят в полза на държавата, държавата няма да работи така, както на всички нас ни се иска. А иначе, колегите от Агенцията по кадастъра са мои колеги, така че проблема, естествено, колкото мога по-бързо, бих го решил.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, въпросът ми е продиктуван от факта, че сме на прага на зимата и на много места републиканската пътна мрежа в област Добрич е компрометирана. Пътищата между населените места, независимо дали са второкласни или третокласни, са осеяни с дупки. Преминаването им не само затруднява движението на шофьорите, но е и предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Давам пример с републикански път III-7105, който свързва селата Лясково и Козлодуйци. Хората, които живеят в тези населени места, през които преминава този пътен участък, многократно излизаха на протести, събираха подписки. Водачите на линейки отказваха да стигнат до населените места, тъй като всекидневно се пукат гуми на автомобилите и е опасно преминаването по пътя. Този участък е връзка с областния център, ползва се ежедневно. Този път се използва да се извозват ученици до учебни заведения, също така се предоставят социални услуги в община Добричка. Това е само пример за една отсечка от републиканската пътна мрежа в област Добрич, но не по-добро е състоянието на пътищата и в останалите общини. Мога да дам пример и с отсечки Генерал Тошево – Каварна, Кардам – Дуранкулак, Генерал Тошево – Росица. Във връзка с това желая да получа информация: предвидени ли са средства за изкърпване на републиканската пътна мрежа за област Добрич през зимните месеци и ще бъдат ли реализирани тези мероприятия? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, Областно пътно управление – Добрич, организира и контролира поддържането на 823,5 км от републиканските пътища I, II и III клас на територията на областта. По информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ за текущо и зимно поддържане на 20 км от републиканската инфраструктура са сключени споразумителни протоколи за съвместно финансиране между Агенция „Пътна инфраструктура“ и общини в област Добрич. Съгласно споразуменията общините извършват поддържането на участъци от пътни отсечки, попадащи в границата на съответната община, а Агенцията участва дялово във финансирането. За подготовката на републиканската мрежа за предстоящия зимен сезон са били извършени текущи ремонти на асфалтовата настилка и ландшафтно оформяне за осигуряване на габарит на път I-9 Дуранкулак – Оброчище, път II-27 Добрич – Балчик, път II-29 Добрич – Кардам, път II-71 Карапелит – Добрич и път II-97 Околовръстен път Добрич, III-207 Жегларци – Тервел, III-296 Генерал Тошево – Каварна, III-901 Фар Шабла – Българево, III-2961 Белгун – Септемврийци, III-2963 Каварна – Белгун. Съгласно данни от Областно пътно управление – Добрич, дейностите продължават по третокласната пътна мрежа с по-голяма интензивност на движението, които осигуряват свързаност с повече населени места. Това са републикански пътища III-7105 Лясково – Козлодуйци, III-2702 Одринци – Ведрина и III-7103 Телериг – Крушари. Възложените текущи работи са със срок на изпълнение до 20 ноември. Обновена е хоризонталната маркировка на първокласен път I-9 Дуранкулак – Балчик. Съгласно информация от АПИ Областно пътно управление – Добрич, е предприело необходимите действия да бъде осигурено зимното поддържане на републиканските пътища в област Добрич. Допълнителна информация: 1. През 2022 г. чрез текущото поддържане са били изпълнени дейности за 1 983 869 лв. с ДДС, които включват локални ремонти, изкърпване на дупки и деформации в настилката, студено изкърпване с битумна емулсия и фракция под налягане, аварийни ремонти на съоръжения от проливните дъждове и ландшафтни мероприятия. 2. След проведена обществена поръчка от Агенция „Пътна инфраструктура“ по ускорена процедура по Закона за обществените поръчки е бил определен изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканската пътна мрежа в област Добрич за зима 2022 – 2023 г. Съгласно вътрешните правила за организация за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки от Агенция „Пътна инфраструктура“ и Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки работата на тръжната комисия продължава до подписването на договора с класирания на първо място участник. Имаме класирани, така че е осигурено зимното поддържане.

Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Това, което дадохте като информация, всъщност касае поддържането на пътната мрежа. Въпросът ми по-скоро беше за зимното поддържане, за дупките, които към настоящия момент съществуват. Наистина се надявам до 20 ноември да приключи тази рехабилитация, така наречена, и да има по-голямо спокойствие и сигурност на шофьорите по пътя.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми отново е свързан с компрометираното състояние на пътя от Генерал Тошево до границата с Румъния. През последната година и половина многократно този незавършен участък изкарва жителите на село Кардам на протести. Ремонтът на тази отсечка, която е само 7,7 км, започна през април 2021 г. и за съжаление, все още не е завършен. Пътят, по който на денонощие преминават над 800 превозни средства, от които половината са тежкотоварни автомобили, е осеян с дупки, липсва хоризонтална маркировка, премахнати са мантинелите. Въпросът кога ще бъде завършен ремонтът многократно е задаван по компетентност на АПИ. Последният отговор беше, че срокът за приключване на ремонта на път ІІ-29 е 30 август 2022 г. За съжаление, месец август отдавна мина. До днес този път все още не е ремонтиран, въпреки че част от дупките са запълнени, преминаването не е толкова рисково по пътя, но въпреки това има участъци по пътя, които са опасни за водачите. И тъй като вече втора година продължава ремонтът на второкласен път ІІ-29 Генерал Тошево – ГКПП Кардам и още не е завършен, моля да ми дадете информация каква е причината ремонтът на второкласен път ІІ-29 Генерал Тошево – Кардам все още да не е приключен и кога ще приключи? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, съгласно предоставената информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2021 г. е започнал ремонтът на 7,7 км от републикански път ІІ-29 Варна – Аксаково – Околовръстен път Добрич – Генерал Тошево – граница Румъния. Това е участък от Генерал Тошево до ГКПП Кардам. Проектът включва земни работи, ландшафтно оформяне, ремонт на пътната настилка, на пътните съоръжения и техните принадлежности, конструктивен ремонт на големи съоръжения, нови ограничителни системи, пътни знаци и хоризонтална маркировка. По данни от АПИ до момента са били демонтирани старите ограничителни системи, била е изградена дренажната система и са били облицовани окопи, било е извършено фрезоване на пътната настилка и кърпежи след фрезоване, била е премахната излишната крайпътна растителност. Упоменатите дейностите са били извършени в участъците от км 71 до км 77 и от км 82 до км 84. По време на ремонта се появили деформации на железопътния надлез при км 76+635, който е в обхвата на обекта. Специалисти от Института по пътища и мостове извършили обследване на съоръжението и констатирали, че деформациите на мостовата конструкция в зоната на стълб 2 са предпоставка за аварийното състояние на надлеза. За констатиране на причината са били направени проучвания и замервания. Въз основа на тях се установило, че дейностите, които следва да се изпълнят, излизат извън обхвата на договора за поддържане. Това налага провеждането на открита процедура по Закона за обществените поръчки Агенцията да възложи възстановяването на експлоатационната пригодност на съоръжението. До момента ремонтните работи са били извършвани по договор № РД-38-11/01.04.2020 г. с „ДЗЗД Добрич 2019“. През октомври 2022 г. фирмата декларирала, че не е в състояние да извърши полагането на нови асфалтови пластове и да довърши ремонта на 7,7 км участък от път II-29. По друго задание по данни на АПИ от месец август тази година е възложено да се изпълнят текущи ремонтни работи на участъка непосредствено преди граничния пункт. Поради големия трафик към ГКПП Кардам и престоя на тежкотоварни автомобили преди границата с Република Румъния са се образували множество нови повреди с дълбоки дупки, слягания и коловози. Това наложило предприемането на спешни ремонтни дейности. С извършването им значително ще се подобри проходимостта по трасето от град Генерал Тошево до ГКПП Кардам. По информация от АПИ се очаква те да завършат до 20 ноември. Предвид предстоящото започване на зимното поддържане имам уверението от АПИ, че второкласният път е приведен в необходимото състояние и е осигурено безопасното минаване по трасето. Окончателното завършване на ремонта ще се планира през следващата година след осигуряване на финансов ресурс.

Благодаря Ви. Благодаря и за отговора. Вероятно сагата с ремонта на път Генерал Тошево – Кардам ще продължи и следващата година, вероятно и по-дълго във времето. Въпросът е: защо всъщност фирмата, която беше определена за изпълнител, не е довършила ремонта? Вероятно поради факта, че не е извършена индексация на договорите, а за да няма индексация, вероятно има пропуск или няма методология за индексиране, но да се надяваме, че наистина в най-кратки срокове, след избор на изпълнител, този участък от пътя ще бъде готов. Благодаря Ви.

Със сигурност проблемът не е в липсата на индексация във времето, когато се е случило. Знаете много добре, че в последния работен ден на предишното Народно събрание Вие, народните представители, одобрихте изменение в Закона, така че служебният кабинет успя да одобри Методика за индексация, по която да започват да се индексират извършените строителни дейности. Така че не би трябвало това да е проблемът с индексацията, още повече че повечето строителни фирми въпреки всичко изчакаха търпеливо, за да приключи проблемът с индексацията. В момента наистина това е дебат, който се води, още повече че е свързан включително и с финансови средства. Това, което обаче искам да подчертая, е, че когато наистина един ремонт е възложен като текущ ремонт и се оказва, че трябва да се направят елементи, които представляват основен ремонт, естествено е, че тези договори няма как да бъдат завършени. Така че това е също един от много големите проблеми, който най-вероятно ще стои пред Вас, за да може така да бъде решен проблемът изобщо с изграждането и пътното поддържане, че когато един започнал текущ ремонт започва да се превръща в основен, да може да има законов механизъм да се направи, а не това, за което Вие всичките дебатирахте в рамките на седем месеца.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бедствието, което ни връхлетя на 2 септември в трите села в Подбалкана – Богдан, Каравелово и Слатина, и две седмици преди това – на 22 септември – част от град Карлово и Професионална гимназия по транспорт „Христо Смирненски“, е нещо, в което хората от населените места като ситуация живеят вече трети месец. Тоест всички ние сме поставени в условия, в които, първо, трудно се преживява, защото щетите са наистина убийствени и кошмарни. Второ, нещата, които се случват, се случват с много бавни темпове. Преди няколко часа имахме възможност да направим изслушване на Междуведомствената комисия, която отговаря за тази ситуация. Въпросът ми към Вас е следният: във връзка с поройните наводнения в Подбалкана в селата Богдан, Каравелово и Слатина от 2 септември 2022 г. в каква степен Министерството успя да идентифицира и опише щетите в трите села? Има ли регистър на щетите в обществените и личните сгради. Колко са те и каква компенсация предвижда държавата за изплащане? В обществените обекти се имат предвид и съоръженията като мостове, които са в населените места и извън населените места. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ненчева! Във връзка със създалата се бедствена ситуация в редица села на територията на община Карлово след невижданите проливни валежи на 2 септември 2022 г. и с цел подпомагане на Общината за възстановяване на единствения достъп на местното население до няколко населени места и връзката им с републиканската пътна мрежа, осигуряване на водоснабдяването на населението за община Карлово в Решение № 711 на Министерския съвет от 30 септември 2022 г. в рамките на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. за одобряване на Списък на инвестиционни проекти на общините по приоритети и направления, обекти за целево финансиране, са включени два обекта за реконструкция и рехабилитация на два общински пътя и водопроводните мрежи в населените места, част от направленията и в обхвата на общинските пътища, а именно: - Рехабилитация и реконструкция на част от общински път и водопроводна мрежа в населените места – с осигурено финансиране за част „Пътна“ на стойност 4 млн. 575 хил. 959 лв. и за част ВиК – 978 хил. 405 лв.; - Рехабилитация и реконструкция на част от общински път PDV1290 и водопроводна мрежа в село Московец – с осигурено финансиране за част „Пътна“ на стойност 2 млн. 796 хил. 278 лв. и за част ВиК – 126 хил. и 500 лв. Чрез реализацията на двата проекта за рехабилитация и реконструкция на пътните участъци ще бъде подобрен единственият достъп до село Климент, село Богдан, село Войнягово, село Каравелово и село Московец и ще бъде подобрено водоснабдяването на населените места. Между МРРБ и съответните кметове са подписани споразуменията за предоставяне на средствата, които са общо в размер на 8 млн. 477 хил. 142 лв. Като последица от поройните наводнения на 2 септември 2022 г. в община Карлово, включително и засегнатите села Богдан, Каравелово, Слатина и други, бяха залети с наноси от тиня сгради – общинска собственост, частни сгради, къщи, дворове, както и общински пътища и мостове. Относно приноса на МРРБ за нормализиране на ситуацията след наводнението в Карловско бяха изпратени по данни на „Автомагистрали“ ЕАД 225 броя пътни работници, 29 самосвала, 218 багера, 571 самосвала МАН, 38 бобката, 48 булдозера, 19 цистерни за гориво, 11 влекача, 102 буса, 156 леки коли за разчистване на обекти общинска и частна собственост. С Постановление № 300 на Министерския съвет от 28 септември 2022 г. и Постановление № 309 на Министерския съвет от 3 октомври 2022 г. са отпуснати средства от централния бюджет за преодоляване на последиците от бедствието в размер на 9 млн. 940 хил. 736 лв. за аварийно-възстановителни работи. Относно воденето на регистър за щетите в сградите както в трите села, така и в останалите наводнени села в община Карлово съгласно нормата на чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. От това следва, че в компетенциите на кмета на съответното населено място е да установи състоянието на сградите и респективно да създаде и води такъв регистър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие въобще не отговорихте конкретно на въпроса, който Ви зададох. Да, информацията, която дадохте за средства, които ще се разходват за ремонт на пътя, който обхваща съвсем други села, които не са пострадали, е разкошно, защото правите реклама на нещо, което трябваше да се случи преди много, много години. Конкретно за регистъра, на базата на който всъщност трябва да бъдат подпомогнати хората – и този въпрос не Ви го задавам самоцелно, този въпрос е от изключително значение. Защото само след няколко седмици започва тежкият зимен сезон и той ще завари хората в пострадалите села или във фургони, или в къщи, които не са ремонтирани, което означава, че нашата грижа към тях е почти нулева, така че за този регистър е ясно, че отговаря общината, но Вие спокойно можехте да потърсите информация кога е сформирана комисията, която трябва да регистрира тези щети, и тази информация да бъде предоставена днес. Защото преди по-малко от, може би и повече, от 24 часа има сформирана такава комисия, така че се надявам през следващ парламентарен контрол Вие наистина да бъдете по-конкретни, с по-голяма грижа за хората, защото бедстващите имат наистина нужда от подкрепа – финансова, конкретна, адекватна и бърза. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Ненчева, за съжаление, аз бях първият министър, който видя истинската картина с очите си. Така че аз много добре знам какво се е случило, но съм водил няколко разговора с кмета на Карлово точно във връзка с обстоятелството, че на практика стопанин на територията е Общината и трябва наистина те да направят всичките тези проверки във връзка с чл. 196 от Закона за устройство на територията. Още повече че може би в първите дни в разговора ми с кмета на Карлово съм поискал да направи анализ кои от сградите в момента, които все пак не бяха съборени от стихията, са в опасно състояние и дали има сгради, които могат да причинят допълнителни щети във времето напред. Имайте предвид, че този разговор съм го водил многократно с кмета на Карлово и ако той сега към този момент е започнал да прави анализ на щетите по този начин, най-вероятно е благодарение на този разговор, който съм водил. Така че аз мисля, че това, което е трябвало да бъде направено... (Реплики.) Освен това искам да Ви кажа, че във всички общини получиха единствено само един инфраструктурен обект. Единствената община, която е получила повече инфраструктурни обекти – неслучайно прочетох и цифрите, е община Карлово, точно за да можем да помогнем в някаква степен допълнително извън парите, които са с постановленията на Министерския съвет, да помогнем допълнително на общината. Но се касае единствено и само за инфраструктурни обекти от общинско значение, общински пътища, общински водопроводи, за което ние сме осигурили пари на кметовете на общините. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Решението във всяка административна област да се създадат консолидирани ВиК асоциации и всяка област да се обслужва от един ВиК оператор е направено с цел тези асоциации да могат да ползват европейско финансиране. Вие знаете, че в България 5 – 6 области не са консолидирани. В тези области се явяват и сериозни проблеми, където ВиК дружествата са с натрупани загуби и са застрашени от фалити. Тук състоянието на тези дружества е заради това, че работят с ниски цени на водата и от 2010 г. не са актуализирали цените на водата. Финансовите планове на тези дружества не са утвърдени от КЕВР. Да не говорим, че те не могат да кандидатстват за европейско финансиране. По този начин е блокирана цялостната работа на тези дружества, разходите са сериозни, приходите – незначителни, а за качеството на услугата – да не говорим, сериозните ремонти са немислими. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за неконсолидираните ВиК асоциации и как Министерството ще реши въпроса с неблагоприятните финансови състояния на ВиК дружествата, които са във ВиК асоциации, но поради неконсолидираност не могат да получат одобрени планове от Комисията по енергийно и водно регулиране?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Клечков! Във връзка с постъпилия от Вас въпрос Ви предоставям следната информация: Държавната политика в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“, определена в Закона за водите и в Отрасловата стратегия, е насочена към постигане на финансово, техническо и екологично устойчив отрасъл, който предоставя ВиК услуги с високо качество на социално поносими за потребителите цени. В изпълнение на политиката към настоящия момент в 22 административни области ВиК услугите се предоставят от един ВиК оператор и в тези области имат достъп до европейски средства за изграждане и реконструкция на ВиК инфраструктурата. Все още в шест административни области – Благоевград, Кюстендил, Монтана, Ловеч, Пазарджик и Разград, ВиК услугите се предоставят от повече от един оператор. В тези области 17 общини от общо 265 в страната не влизат в областните асоциации на ВиК и отказват консолидация. Поради липса на консолидация всяка община в посочените шест области няма достъп до европейски средства за подмяна на старите и изграждане на нови ВиК мрежи, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, резервоари, нови водоизточници и така нататък. ВиК операторите в тези шест области могат да инвестират във ВиК системи в рамките на средствата, които се събират от цените на ВиК услугите. ВиК дружествата в тези шест области, на които Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Българският ВиК холдинг са принципал, са „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Благоевград, „Кюстендилска вода“ ЕООД, „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, Пазарджик, „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Монтана, ВиК АД, град Ловеч, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, град Разград, „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Исперих. МРРБ е предоставило на Комисията за държавно и водно регулиране становища по отношение на бизнес плановете на ВиК операторите, които обслужват неконсолидираните територии. Към настоящия момент не са одобрени бизнес плановете на ВиК – Благоевград, ВиК – Кюстендил, ВиК – Пазарджик, и ВиК – Исперих. Българският ВиК холдинг не разполага с официални коментари от КЕВР за тях. Неофициалните забележки не са свързани с консолидацията. И накрая искам само да кажа, че решението на проблема, че има дружества, които не са консолидирани, при положение че те не желаят, образно казано, доброволно или да бъдат убедени достатъчно, за да бъдат консолидирани в този ВиК холдинг, може да бъде решен единствено и само по законодателен ред, тоест отново в тази зала. Министерството на регионалното развитие и благоустройството в момента финализира текст за изменение в тази област в Закона, така че ще имате възможност народните представители да го коментирате и наистина да може да се реши този проблем, защото той наистина е много сериозен проблем, за което Ви благодаря за въпроса.

Господин Министър, този въпрос го зададох през месец февруари на Вашия предшественик. Той по същия начин отговори така в залата, че специалистите на Регионалното развитие, както и юристи готвят в най-скоро време и въпросът ще бъде разрешен и ще бъде поднесен може би законопроект в Народното събрание. Лошото е, че тогава ми се каза, че ще стане до 2 – 3 месеца, а това беше през месец февруари, сега вече Вие знаете кой месец сме, все ми се струва, че освен че желанието е може би и на всички колеги народни представители, предполагам, че и на Министерството, и трябва да обединим силите си, за да свършим тази важна задача, особено за тези населени места, които не са в асоциацията. Най-вече получава се парадокс. Има населени места, които са в асоциацията, но Комисията за енергийно и водно регулиране не им утвърждава бизнес плановете. По този начин хем са вътре, дето се казва, в асоциацията, а същевременно биват и наказвани, защото самата асоциация не е консолидирана. Това е много сериозен проблем, който смятам, че ние трябва да го разрешим.

Очевидно грешката е моя, не съм се изказал правилно – Законопроектът е готов, в момента се качва за обществено обсъждане, ще бъде внесен в Министерския съвет, оттам – в пленарната зала. Тоест това, което коментирахте, ние сме го приготвили. Очевидно съм се изказал лошо, че е готово. Извинявам се.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Министерството на регионално развитие и благоустройство е собственик на язовир „Кюстендил“. Строителството на язовир „Кюстендил“ е през далечната 1978 г. С неговото изграждане се е предвиждало окончателно да се реши въпросът с водоснабдяването на град Кюстендил, селата в община Кюстендил, както и напояването на овощните и зеленчуковите градини на кюстендилското поле. До този момент язовирът е изграден на 55% от първоначалния проект, който предвижда към него да има пречиствателна станция. Към 2012 г. е проектирано допълнително изграждането на ВЕЦ към язовира. За доизграждането на язовира почти всички партии са се ангажирали и го включват съответно в предизборните ангажименти пред избирателите. Господин Министър, моят въпрос към Вас е: възнамерява ли Министерството на регионалното развитие и благоустройството да продължи доизграждането на проекта за язовир „Кюстендил“ и ще се предвидят ли средства в Министерството за 2023 г. с цел довършване на това важно съоръжение за кюстендилци и региона?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Клечков, във връзка с поставения от Вас въпрос относно доизграждането на язовир „Кюстендил“ Ви информирам: Проектирането на язовир „Кюстендил“ е извършено в периода 1973 – 1977 г. Строителството е започнало през 1979 г. В периода 1986 – 1992 г. работният проект е актуализиран съобразно промените в законодателството към този момент. През 2001 г. строителството е спряно поради липса на осигурени финансови средства. Степента на изграденост на язовир „Кюстендил“ и прилежащите му съоръжения е около 50%. Язовир „Кюстендил“ е разположен непосредствено след вливането на река Гушевица в река Новоселска на около 600 м от село Слокощица и на 3 – 4 км от град Кюстендил. Съгласно проектната документация язовирната стена е каменно насипна с глинено ядро и двустранно прилежащи пясъчни филтри и баластра с височина 67,5 м, общ завирен обем 15,20 млн. куб. м. При стартиране на проектирането и изграждането на язовира той е бил с предназначение да подобри питейното водоснабдяване на град Кюстендил и околните села. Съгласно проектната разработка от 90-те години на миналия век водоснабдителната система от язовир „Кюстендил“ включва изграждането както на язовира с прилежащите му съоръжения, така и на пречиствателна станция за питейни води и прилежащите водопроводи са оразмерени за населението и индустрията в района към онзи момент. Предвид изминалия период от проектиране и изпълнение на строителните дейности, демографските промени в района, настъпилите промени в нормативната уредба, както и изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека – преработена, за завършване на водоснабдителната система е необходимо да се извършат редица дейности: обследване на изпълненото строителство; актуализация на проекта за язовирната стена, актуализация на проекта на пречиствателната станция за питейни води и съпътстващата инфраструктура; учредяване на санитарно-охранителна зона; подробни устройствени планове за пречиствателната станция и парцеларни планове на линейната инфраструктура; процедури, свързани с екологичното законодателство, и други. Средствата за завършване на обекта по архивни данни са 80 млн. лв., но предвид наложителните преработки на проектите, устройствените и екологичните процедури цените на строителните материали и труда стойностите за обекта ще са значително по-високи. В рамките на бюджетната прогноза за 2023 – 2025 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към момента не са заложени средства за обследване и актуализиране на проекта на язовир „Кюстендил“.

Господин Министър, от информацията, която получихме, явно не се предвиждат средства в близките пет години за довършването на това сериозно съоръжение за област Кюстендил. Вече 45 години държавата е инвестирала в този язовир. Сега, доколко е качествено, може би специалистите трябва да кажат, но моето предложение към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дали няма да бъде по-добре Вие като собственик на язовира да го предложите на Община Кюстендил и чрез публично-частно партньорство реално този язовир да бъде довършен.

Уважаеми господин Клечков, считам, че такова предложение от служебен кабинет във връзка с такова мащабно строителство на язовир, не мисля, че служебният кабинет трябва да взема такова отношение. Все пак искам да обърна внимание, че да се стигне изобщо до рестартиране на строителството има да се извършат изключително много проучвателни и проектантски работи. Така че ако наистина Вие и разбира се, народните представители считате, че следва да бъдат заложени в бюджета средства за проектиране, аз ще бъда последният министър, който ще откаже. Макар че се надявам скоро да има редовен кабинет и Вие наистина да можете да си направите ясната сметка – трябва или не трябва да бъдат вложени пари, разбира се, първо в довършване и проектиране, включително на подробни устройствени планове. Чухте, че става въпрос и за обособяване на охранителна зона, тоест има доста процедури, които към днешна дата трябва да се извършат, и може би на базата на това проучване ще стане по-ясно как трябва да се продължи оттук нататък. Защото става въпрос, че при изразходването на всички пари трябва да е ясно какво имаме като завършено в момента строителство, колко от него може да използваме и по какъв рационален начин можем да го завършим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос е относно актуалното състояние на пътната мрежа в област Плевен и изпълнението на Програмата за ремонт и рехабилитация през текущата година. Уважаеми господин Министър, състоянието на пътната инфраструктура в област Плевен е в тревожно състояние. В държавния бюджет и в Програмата за ремонт и рехабилитация на Агенция „Пътна инфраструктура“ за текущата година бяха предвидени значителни средства за проектиране, ремонт и рехабилитация на пътната инфраструктура. Бяха заявени намерения за възлагане на технологични проекти за текущ ремонт на 62 км от републиканските пътища в област Плевен, както и обявяване на процедури за обществени поръчки във връзка с изпълнение на бъдещи ремонтни дейности. През територията на област Плевен минава участък от автомагистрала „Хемус“, както и пътната връзка до пътен възел „Дерманци“, за който през цялата 2022 г. има основателни сигнали за забавяне на работата по този важен за региона проект и като цяло за сериозно изоставане във връзка с изпълнението на заложените дейности. Уважаеми господин Министър, моля да ни информирате за актуалното състояние на пътната мрежа в област Плевен и актуалното изпълнение на Програмата за ремонт и рехабилитация през текущата година, като включите в информацията и степента на напредък на автомагистрала „Хемус“ на територията на област Плевен, включително и довеждащата инфраструктура до пътен възел Дерманци от същата магистрала, като посочите очакван срок за въвеждане в експлоатация на магистралата до територията на областта. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Йончев! След предоставената ми информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ Ви давам следния отговор: В изпълнение на Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2022 г. Областно пътно управление – Плевен, провежда открити процедури за избор на изпълнители за изработване на технически проект за основен ремонт на близо 170 км от републиканските пътища в областта. От тях 79,3 км от първокласния път I-3 в участъците Козар Белене – Плевен и Радомирци – Горни Дъбник от км 106 до км 135. По трасето преминава основният трафик от София към ГКПП Дунав мост 1 при Русе. Над 38 км са от второкласния път II-52 Никопол – Ореш от км 64 до км 102. Участъкът, предвиден за ремонт, преминава през 6 населени места – село Деков, село Бяла вода, село Лозица, село Любеново, село Въбел и град Никопол. По трасето са регистрирани две свлачища, за които е необходимо да се предвидят укрепителни дейности. Едното е в регулацията на село Лозица, а другото е в близост до град Никопол. Включени са и три третокласни пътя, а именно: 11,7 км от път III-301 Козар Белене – Асеновци. Участъкът, предвиден за ремонт, преминава през сeло Козар Белене и град Левски. Трасето свързва населените места в община Левски в област Плевен с община Летница в област Ловеч и с природния феномен Крушунски водопади; 30,2 км от път III-3005 Ясен – Катунец. Участъкът, предвиден за ремонт, преминава през 7 населени места: Ясен, Дисевица, Търнене, Градина, Петърница, Бъркач и Беглеж; и 9,7 км от път III-3006 Радомирци – Червен бряг. Участъкът е основна пътна връзка на населените места в община Червен бряг с първокласния път I-3, Бяла – Ботевград и оттам с направлението София – Плевен – Русе. По данни на Областно пътно управление – Плевен, към момента са отворени офертите на кандидатите в обществените поръчки за изработване на технически проекти и работата на комисията продължава. Изработването на техническия проект е първата и задължителна стъпка преди предприемането на качествени строителни работи. Въз основа на готовия проект след това се определят конкретните строително-монтажни работи, стойността и срокът им за изпълнение. Целта на обществените поръчки е да се осигури проектна готовност за цялостна рехабилитация на пътните участъци и реконструкция на пътното платно. Предвидени са локални ремонти, подмяна на асфалтова настилка, подобряване на отводняването на пътното платно чрез възстановяване на банкетите, канавките и водостоците. През тази година по информация на Областно пътно управление – Плевен, се изготвят и технологични проекти за текущ ремонт на почти 80 км републикански пътища в областта. От тях 40,25 км са второкласни пътища – II-11 в два участъка от границата с област Враца до началото на село Гиген от края на село Сомовит до края на пътя, както и II-13 от град Искър до град Долни Дъбник: 39,48 км са третокласните пътища III-118 от кръстовището на град Долна Митрополия до пътен възел „Цеденбал“, III-301 от село Козар Белене до град Левски; III-308 след село Кунино до град Червен бряг и III-1106 от кръстовище с път II-11 преди село Шияково до село Коиловци. През тази година чрез текущо поддържане са извършени ремонтни работи на близо 5 км от републикански път I-3, така нареченият Околовръстен път на Долни Дъбник. През февруари 2021 г. започна поетапен ремонт на 25 км от път III-305 Крушовица – Садовец – Дерманци на територията на област Плевен. Тъй като ми изтича времето, ще Ви кажа за магистрала „Хемус“. Относно напредъка на строителството на автомагистрала „Хемус“ Ви информирам, че в участък 1 от Боаза до пътен възел Дерманци са изпълнени 65% от предвидените работи, в участък 2 от края на пътен възел Дерманци до връзката с път III-3005 и пътен възел Каленик са изпълнени 20% от заложените дейности, а в участък 3 от пътен възел Каленик до връзката с път П-35, включително пътен възел Плевен, са реализирани 46% от работите. Очаква се трите участъка, тъй като знаете, че имаше спиране на тези участъци в предишното управление на Министерството на регионалното развитие, трите участъка 1, 2 и 3 от автомагистрала „Хемус“ до път П-35 Плевен – Ловеч да завършат в периода 2024 – 2025 г.

Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Става ясно, че наистина състоянието на пътната мрежа в Плевенска област е в доста критично положение, което идва да рече, че за следващата година може би в програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да бъдат предвидени допълнителни средства. Изключително съм притеснен и от това, което съобщихте за хода на изпълнение на автомагистрала „Хемус“. По принцип при въпроса на предходния министър ни беше отговорено, че до края на тази година участъкът до Дерманци ще бъде готов, а до края на 2024 г. участъкът до Плевен. Моля да ми отговорите: предприема ли се специално внимание и отношение от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ по контрола на изграждащите дейности, за да може да бъде ускорен този проект, тъй като той е жизненоважен за целия регион и за Северозападна България като цяло? Благодаря Ви.

Сроковете, които споменах и които се различават със сроковете, които са казани от моя предшественик, са на базата на това, че като регионален министър намерих спряно строителството на трите лота. В момента е възстановено строителството на лотовете, разбира се, към този момент тези 7 – 8 месеца няма как да бъдат прескочени и затова съм си позволил да Ви кажа моето мнение и мнението на специалисти от Агенция „Пътна инфраструктура“ с новите срокове, които респективно са сроковете във връзка със забавянето. Това, което вече искам да Ви кажа във връзка със състоянието на пътната мрежа в община Плевен и в целия регион, не знам дали Ви направи впечатление, но Агенцията е възложила да се направят на практика проекти за основен ремонт. Тоест в момента Агенцията започва да работи в посока, че на пътищата, на които следва да бъдат извършени основни ремонти, трябва да бъдат извършени по реда на Закона за устройство на територията, да бъдат направени проекти, на базата на които след това да бъдат издадени разрешения за строеж. Само това може да ни гарантира, че когато правим един ремонт, той ще бъде в много по-добро състояние. Разбира се, трябва да знаете, че със сигурност в момента, в който на практика стартират обществени поръчки за избор на изпълнители за проектиране, защото до този момент аз лично в годините назад не съм открил, естествено, че ще има едно забавяне за започване на самото реално строителство за пътищата, които са за основен ремонт, но моето мнение е, че единственият начин да започнем да ремонтираме и да строим пътищата е по реда, по който според мен вече всички искат.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както знаете, от месец януари 2022 г. стартира Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование. При старта на системата – в месеците януари, февруари и март, бяха констатирани редица проблеми, които поетапно бяха отстранявани. От срещите и разговорите ми с директори и ръководства на училищата в страната в последните седмици и особено при подготовката за новата учебна година и отразяването на цялата необходима информация в системата става ясно, че проблемите при функционирането ѝ се задълбочават и са изключително сериозни. Това затруднява, а в определени случаи блокира работата на училищните ръководства, както и на институциите, които работят с информация от училищата. Към Вас и към други институции, включително към омбудсмана, се обърнаха с петиция учители и директори от цялата страна. Проблемите са много и поради ограниченото време тук не мога да изброя всички, но ето някои от тях: изчезване или дублиране на информация от системата за ученици, персонал, за учебни планове; некоректно изчисляване на преподавателската заетост; невъзможност за промяна на въведен преподавател по даден учебен предмет в учебния план на паралелка; невъзможност за опресняване на информацията при записване и отписване на ученик; абсолютна неяснота как правилно да се въведе информацията; никакви обучения за работа с платформата; абсолютно никаква връзка с техническия екип за помощ и съдействие, освен чрез хелпдеска на самата платформа, където много често е получаван смислен отговор, ако въобще е получаван такъв; объркано и неясно написано ръководство, което, вместо да помогне на колегите, създаваше още повече проблеми. Това са все проблеми, по които е могло да се търси решение цяло лято, но явно това не се е случило. В тази връзка, въпросът ми към Вас е: каква е Вашата информация и съответно оценка за функционирането на тази система? Какви действия сте предприели за отстраняване на проблемите и за нормализиране на работата в образователните институции? Смятате ли, че в момента системата постига целите, с които беше създадена? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви информирам следното: Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, която по-нататък за кратко ще наричам НЕИСПУО, е разработена и внедрена в изпълнение на разпоредбите на чл. 250 от Закона за предучилищното и училищното образование в редакцията му от 2016 г. След проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки е сключен договор между Министерството на образованието и науката и национални системи НЕИСПУО 2020, дружество по Закона за задълженията и договорите с предмет на дейност: разработване, внедряване и поддържане на системата. Цялата документация е публично достъпна на сайта на Министерството на образованието и науката в раздел „Профил на купувача“. Разработената система е в съответствие с определената структура, регламентирана в Наредба № 8 от 2016 г. за информацията и документите за системата за предучилищното и училищното образование. Съдържаните данни в модулите на системата и интегрираните с тях регистри отговарят на всички действащи държавни образователни стандарти. Големият обем данни и брой на работещите в системата се обуславя от нейното законово наименование – Национална система. Именно затова целият процес по разработване и внедряване е осъществен върху широка експертна платформа. За разработването, тестването, обучението за работа в системата и нейното приемане е сформирана комисия с представители на всички групи на заинтересованите потребители. Първоначалното въвеждане на функционалността на системата е от учебната 2021 – 2022 година. Това е продължителен процес и той е предшестван от съответната подготовка, за което директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование своевременно са информирани. В същия период са проведени и специализирани обучения за експерти в регионалните управления на образованието и Центъра за информационно осигуряване на образованието с цел оказване на методическа помощ за работа в системата. За организацията за подаването на данните към началото на втория учебен срок за учебната 2021 – 2022 година в системата е проведено тестване на функционалността на системата на базата на мигрираните данни към 1 декември 2021 г. Тестването е проведено с пилотна група от 56 институции от системата на предучилищното и училищното образование от всички области в страната – детски градини, училища и центрове за подкрепа на личностното развитие. Проведени са обучения и работни срещи през месеците юли, август и септември с цел осигуряване на своевременна информация за организацията за подаване на данните в системата и работата в системата през учебната 2022 – 2023 година. Ежедневно се провеждат работни срещи между експертите от Центъра за информационно осигуряване на образованието и регионалните управления на образованието и представители на обединението, на които се решават казуси, поставени от институциите, използват се възможностите за разрешаване на възникналите затруднения и оптимизиране функционалността на системата. Учебната 2022 – 2023 година е първата, в която ще се осъществи пълният цикъл на работа на системата. Преди да изтече този срок, трудно ще бъде да се отчетат резултатите и не е възможно да бъде направен обективен анализ на работата на системата. В Министерството на образованието и науката също има постъпили становища и предложения за подобряване на функционалността на системата, за които е информирано обединението разработчик и са предприети конкретни мерки. Целта е системата да съдейства за дигитализацията и намаляването на административната тежест в образователната система. Благодаря Ви.

Господин Министър, от отговора Ви разбирам, че при разработването на системата сте стъпили – Министерството, не конкретно Вие, на широка експертна основа, че са създадени комисии, че всичко е в изпълнение на наредби, на Закона от 2016 г., всичкото това на мен ми е пределно ясно. Резултатът обаче е много обезпокоителен, говоря от името и от гледната точка на педагогическите колективи, на ръководствата на училищата, защото там става дума за не просто извънреден труд, а ставаше дума в един период за денонощен труд – за събота, за неделя, за по нощите. Затова, въпреки отговора Ви, продължавам да питам, включително с въпросите от колегите: къде в нормалния свят се пуска в експлоатация нещо, което е още в процес на разработване? Кога ще бъдат отстранени проблемите в системата, за да могат колегите да работят спокойно? Предвидени ли са неустойки в сключения договор и какви мерки ще предприеме Министерството на образованието и науката, за да получат тези неустойки, тоест продуктът, който е предоставен и за който е заплатено, очевидно не работи както трябва поне към настоящия момент? Ако предоставената система отговаря на условията на договора, кой е подписал този договор и каква отговорност ще му бъде потърсена? Кои са отговорните служители в Министерството на образованието и науката, чиито решения доведоха до този хаос в началото на учебната година и това ненужно напрежение? Как смятате да компенсирате хилядите часове извънреден денонощен труд, който е положен, за да може все пак информацията да бъде коректно подадена в срок? Известно е, че учителската гилдия е дисциплинирана гилдия и въпреки всички проблеми те многократно се опитват и се опитват, и се опитват да въведат информацията, защото знаят, че имат срокове. Друг въпрос, който е от възлово значение за приобщаването на децата към образователната система и тяхното здравно осигуряване, е къде и как към днешна дата може да се подават данни за здравното осигуряване на учениците в трудно работещата система? Хубаво би било да получим информация има ли спрени социални помощи на семейства заради грешки в системата? Считате ли, господин Министър, че 15 хиляди сигнала от образователните институции към програмистите на системата не говори само за едно, а именно, че нейното функциониране към настоящия момент не е нормално? Ще проверите ли на колко от тези над 15 хиляди сигнала, на колко от тях е обърнато внимание и е даден адекватен отговор? И в крайна сметка – последен въпрос, зададен не от мен, а от колегите: ще протегнете ли ръка на директорите на регионалните управления на образованието, или ще продължите да сте подвластен на политики, базирани на финансови интереси на конкретни политически кръгове, ще бъдете ли министър на българските учители, или ще бъдете министър, чиито заповеди не са от значение за дадени компютърни фирми, изпълняващи поръчки в образователната система? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, при срещите ми с директорите на училища през месец август нямаше оплаквания във връзка с работата на системата. Такива затруднения се появиха след почивните дни – на 9 септември, и в началото на учебната година, които бяха ясни на всички, Министерството беше информирано и се предприеха съответните стъпки. Разполагам с информация от регионалните управления на образованието към днешна дата, че към момента няма съществени трудности в системата. Всичко това, което Вие изброихте като конкретни казуси, е постъпвало в Министерството на образованието като информация и е обсъждано на съответното експертно ниво. Естествено, в договора има предвидени неустойки, но нека да не пропускаме да кажем, че все още в системата действат паралелно няколко външни доставчици на такива услуги. Не смятам, че Министерството трябва да се намесва в конкурентни дейности. А що се отнася до това дали служебният министър ще бъде министър на всички български учители, смятам, че с дейността си досега съм го показал. Не съм подвластен и никога не съм бил и в нормалния си живот на никакви финансови интереси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с един казус, който вълнува изключително много жителите на град Пазарджик, а именно това е боядисването на бялата мраморна фасада на сградата на Младежкия дом – еднолично решение на ръководството на Община Пазарджик, без обществено обсъждане, без това да е гласувано от Общинския съвет и в нарушение на Закона за обществените поръчки. След като извършихме проверки с колегите, установихме, че сградата на Младежкия дом попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност „Турска хигиенна баня“, която е архитектурен паметник на културата. През Четиридесет и седмото народно събрание ние викнахме тогавашния министър на културата господин Атанас Атанасов на парламентарен контрол. Той отговори на зададен от нас въпрос, че ремонтът е извършен в нарушение на Закона за културното наследство, без да има съгласуван проект с Министерството на културата. Господин Атанасов пое ангажимент тогава да бъде довършена административната процедура, Община Пазарджик да бъде глобена и да бъде издадена принудителна административна мярка, с която всъщност да бъде задължена Общината да възстанови мраморната фасада. Така че моят въпрос е: на какъв етап е преписката във връзка с извършените закононарушения от Община Пазарджик при ремонта на фасадата на Младежкия дом? Издало ли е Министерството на културата акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, както и принудителна административна мярка, посредством която да задължи Община Пазарджик да почисти мраморната фасада? Кога са връчени същите на Община Пазарджик, обжалвани ли са и съответно влезли ли са в сила? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Куленски, уважаеми господин Шотев, в отговор на постъпилия от Вас въпрос Ви информирам следното: Във връзка с публикация относно боядисване на фасадата на сградата на Младежкия дом в град Пазарджик главен инспектор от ГДИОКН извърши проверка на сградата, която попада в защитена територия – охранителна зона на недвижима културна ценност „Турска хигиенна баня“, декларирана с писмо на НИПК като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност. Същата притежава статут на единична недвижима културна ценност. Сградата на Младежкия дом е публична общинска собственост. С цел преустановяване на констатираното нарушение, а именно изпълняване на външен текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или художествените характеристики на Младежкия дом, и с оглед спиране на дейността, която създава опасност или уврежда недвижимото културно-историческо наследство на града, главният инспектор е издал разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка на Община Пазарджик, за да преустанови изпълнението на външен текущ и авариен ремонт в срок от три дни от получаване на разпореждането. При последваща проверка след изтичане на срока инспектори от ГДИОКН установяват, че ремонтните дейности и боядисването на фасадата на сградата на Младежкия дом продължават и разпореждането за спиране не е изпълнено. Община Пазарджик обжалва наложения административен акт по съдебен ред. За да се преустановят дейностите по боядисване на фасадата на Младежкия дом, е наложено разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка и на фирма „0511 Дизайнс“ ЕООД, изпълнител на проекта. Фирмата изпълнител също не преустановява боядисването на фасадата и обектът е завършен. Приложена е и принудителна административна мярка за предоставяне на документи и информация, необходими за извършваната проверка. В отговор след изтичане на срока на принудителната административна мярка с писмо до Министерството на културата кметът господин Тодор Попов отрича извършването на ремонтни дейности и с това обяснява липсата на документация. Изпратен е само акт за публична общинска собственост на сградата. Въпреки положените усилия и наложени принудителни административни мерки за преустановяване на нарушенията на Закона за културното наследство дейностите по ремонта и боядисване на фасадата на сградата на Младежкия дом – Пазарджик, са завършени. За констатираните нарушения през месец август са съставени два акта за установяване на извършените административни нарушения на Община Пазарджик и един на фирма „0511 Дизайнс“ ЕООД. Първият акт на Община Пазарджик е за това, че извършва външен текущ ремонт и боядисване на фасадата на Младежкия дом без съгласуван проект, при неспазване на изискванията по чл. 38, ал. 1, т. 2, букви „б“ и „г“ от Закона за културното наследство. Вторият акт е за това, че Общината не е изпълнила разпореждане за прилагане на принудителната административна мярка, като не е предоставила всички документи, изискани от проверяващия инспектор. До Община Пазарджик е изпратено уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ и ал. 2 от Закона за културното наследство за сграда „Младежки дом“ в град Пазарджик. Разпореждането ще бъде за възстановяване на предишния вид на сградата на Младежкия дом – Пазарджик, по съгласуван по реда на ЗКН проект с конкретен срок на изпълнение. Уважаеми господа, аз съм изключително свързан с град Пазарджик и по семейни причини, и по лични, част от моята младост мина там, там беше моето щастие, моята първа любов и естествено, аз няма да подкрепям каквито и да било безобразия в града, в неговата градска среда и неговото културно-историческо наследство. Благодаря Ви.

Господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор. За нас беше важно да чуем, че всички административни действия от страна на Министерството на културата са предприети, така че да бъде завършена процедурата. Оттук нататък остава да влезе в сила принудителната административна мярка, с която Община Пазарджик да бъде задължена да почисти фасадата. Надявам се, че Министерството на културата ще си свърши работата докрай, ще следи за изпълнението на това, както и ние ще упражняваме институционален контрол чрез всички позволени от закона средства, защото това е една изключително важна тема за жителите на Пазарджик и всичките безобразия, които бяха извършени с тази знакова и символна сграда за града. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Съгласно чл. 7 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти с национално значение са тези културни институти, които изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културните и историческите ценности. Те се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата, но за съжаление, в последните години са приравнени като финансиране с останалите държавни културни институти, пред които не се поставят изискванията за приоритетно поставяне ролята на националното културно наследство, световните образци на сценичните произведения и тяхното съхранение, архивиране и показ, независимо от пазарната конюнктура на времето. Освен това почти правило е тези национални културни институти да са настанени в сгради, паметници на културата с национално значение, изискващи приоритетно и навременно финансиране и при най-неочакваните природни и други влияния, които не могат да бъдат ремонтирани с палиативни средства, временно и с неподходящи материали, какъвто е случаят с Народен театър „Иван Вазов“ след последното природно бедствие, където е компрометирана цялата отводнителна система и при дъжд водата се излива направо на сценичните пространства и руши националния паметник на културата – сградата от фасадната страна, както и покрива, и стените на театралното пространство. Припомням само, че нашата проверка показва, че въпреки че в програмата за капиталовите разходи за 2022 г. да има заделени 50 милиона, културните институти получиха от Министерството на културата писма за тази възможност през месец август, а процедурата за подаване на проекти за ремонти, но не спешни, в края на месец октомври. Това малко обезсмисля дори и малката възможност да се кандидатства за тези средства. Министерството на културата предвижда ли да предложи промяна в чл. 7 на ЗЗРК, така че бюджетите на националните културни институти да бъдат съобразени със специалните задачи, поставени пред организиране на техния афиш, брой на спектаклите ежедневно, работа на няколко сцени едновременно, опазване на културното наследство и архив, както и това, че тук се поставят върхови образци на съвременното световно сценично изкуство от най-добрите в национален мащаб творци? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ченчев, във връзка със зададения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация: с ПМС № 31 от 17 март 2022 г. са утвърдени показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет в рамките на определените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи по областта на политики, функционални области и бюджетни програми. Капиталовите разходи по бюджетна Програма „Сценични изкуства“ на Министерството на култура за 2022 г. са в размер на 36 млн. 696 хил. 500 лв. Средствата са предназначени за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, ново строителство, основен ремонт или ремонт, свързан с преустройство на недвижим имот, изграждане, частично възстановяване и/или частична замяна на основни части, съоръжения, инсталации на строежа, като условията и редът за осъществяване на дейностите са определени с вътрешни правила за дейности, процедури по планиране, разпределяне и мониторинг по разходване на средства за капиталови разходи, одобрени от министъра на културата. Директорите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата могат да заявят нуждите си от средства за капиталови разходи, в случай че същите не могат да бъдат осигурени от бюджетите на съответните културни институти. Второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата като възложители следва да проведат необходимата процедура по реда на Закона за обществените поръчки и да сключат договор с определен изпълнител по реда на чл. 114 от Закона за обществените поръчки, след което със заповед на министъра на културата се одобряват необходимите средства за капиталови разходи на съответния второстепенен разпоредител с бюджет. В случай на неочаквани природни и други влияния има възможност второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на културата да кандидатстват и пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията приема решения за предоставяне на средства за непредвидени или неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване. След проливните дъждове през месец септември ръководството на Народен театър „Иван Вазов“ – София, и Държавен музикален и балетен център – София, кандидатстваха за извършване на неотложни възстановителни дейности пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Държавните културни институти в областта на сценичните изкуства се финансират от бюджета на Министерството на културата по утвърдена методика съгласно чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата. Съгласно чл. 7 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти с национално значение изпълняват общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културно-исторически ценности. Дейността им е насочена към съхраняване на историческата памет и същевременно към представянето на съвременни образци на българската култура. Особено сериозни в това отношение са очакванията към продукцията на държавните културни институти с национално значение – Народен театър „Иван Вазов“, Софийска опера и балет, Софийска филхармония, Държавен музикален и балетен център и Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Основен фокус в тяхната репертоарна политика са българските класически и съвременни заглавия, като в Софийската опера и балет например се представят най-много произведения на български автори. В Народен театър „Иван Вазов“ и в останалите държавни културни институти с национално значение също се поставят редица български пиеси. Представят се класически и съвременни образци на световното изкуство. Канят се световноизвестни режисьори, диригенти, артисти. Тези добри практики спомагат за приобщаване на българската култура към световната култура и отваряне към световните тенденции. Държавните културни институти с национално значение стриктно изпълняват разпоредбите на чл. 7 от Закона за закрила и развитие на културата. Поради това не се предвижда промяна в чл. 7 от Закона. За спазване на изискванията предстоят актуализиране на единния разходен стандарт, като държавните културни институти с национално значение ще бъдат поставени в по-висока категория. Допълнително две думи, господин Ченчев, тъкмо говорих пред една журналистка. Твърде жалко, че не сте обърнали внимание на състоянието на бюджета в Министерството на културата. Не сте обърнали внимание, което беше съгласувано с представител на Вашата партия – господин Симов, и с представители на всички партии, които образуваха Коалицията, управлявала в предишните седем месеца. Нашата договореност беше покачване с 0,2 по отношение на бюджета, който ние заварихме. Това беше покачване със 184 милиона, трудно извоювано. Вместо това са вложени в Закона само 98. Само една трета от този бюджет е разходван. Останалото, господин Ченчев, е невъзможно да бъде разходвано. Не е възможно да търсим обществени поръчки, конкурси, почти не е възможно да правим договори. Там, където се изискват милиони за ремонт, помагат с аварийни средства до 30 хил. лв., което е изключително обидно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, да, моят въпрос е относно ремонта на горски пътища в две гранични общини в Хасковска област, а именно Свиленград и Тополовград, във връзка с мигрантския натиск. На 23 септември тази година областният управител на Хасковска област обяви частично бедствено положение в двете посочени преди малко общини – Свиленград и Тополовград. Причината бе засиленият мигрантски натиск и необходимостта от ремонт на горските пътища. Ремонтът на горските пътища и тяхното привеждане в изправност са задължителни предвид факта, че тези пътища осъществяват достъпа на полицията и армията до границата ни с Република Турция, а това е тяхното основно предназначение и те са забранени за движение на други автомобили. Срокът за възстановяване на горските пътища беше до 23 октомври 2022 г. Въпросът ми към Вас е: колко средства са отпуснати за ремонта на горските пътища в района? Какви ремонтни дейности са извършени и на каква стойност?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, с Решение № 713 на Министерския съвет от 3 октомври 2022 г. за извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи по ремонти, стабилизиране, реконструкция на рокадни и фронтални пътища за обслужване на инженерно съоръжение от възпрепятстващи по българо-турската държавна граница се възлага на Югоизточното държавно предприятие – град Сливен, за негова сметка да извърши описаните дейности. В решението не е определен срок за извършването на дейностите по ремонт и възстановяване на пътищата. С цел своевременно подобряване на експлоатационното състояние на пътищата през есенно-зимния сезон от началото на месец октомври 2022 г. са започнали и се извършват текущи ремонтни дейности на 43 км временни горски пътища и 51 км трайни горски пътища едновременно в осем териториални подразделения на предприятието – държавните ловни и горски стопанства – Свиленград, Тополовград, Царево, Кости, Малко Търново, Звездец, Средец, Елхово, общините Свиленград, Тополовград, Царево, Малко Търново, Средец, Болярово и Елхово. Дейностите включват машинно почистване на съществуващите отводнителни канавки, растителност, свлачища земни маси и направата на нови, където е необходимо, ревизиране и почистване на отводнителните съоръжения – тоест водостоците, машинно преснемане на образуваните неравности по пътищните участъци или по-скоро профилиране, насипване с подходящ за линията материал и уплътняване на участъци, където има преовлажняване и задържане на води. Конкретно по Вашия въпрос. На територията на община Тополовград и съответно териториалното поделение Държавно ловно стопанство – Тополовград, е одобрен и извършен разход 3680 лв. – подравняване и профилиране на два километра временни горски пътища на стабилизиран горски път. На територията на община Свиленград съответно е извършено подравняване на шест километра временни горски пътища на стойност 2500 лв. до момента. Към настоящия момент са извършени частични ремонтни дейности, които са достигнали 70% от предвидените работи, и до края на месец ноември се очаква да бъдат приключени. Цялата им обща стойност възлиза на 280 хил. лв. Тези средства са осигурени и включени във финансовия план на Югоизточното държавно предприятие – град Сливен, за 2022 г. Следва да бъде отбелязано, че тези дейности по първия етап е необходимо да бъдат продължени и допълнително финансирани, в противен случай експлоатационното състояние на пътищата в зоната на отговорност на граничните полицейски участъци ще се влоши при интензивните валежи от дъжд и сняг. С обратно изготвените прогнозни количествено-стойностни сметки извън описаните по-горе, рехабилитационни дейности за привеждане в необходимото експлоатационно състояние на всички трайни и временни горски пътища с обща дължина 245 км с цел ползването им от автомобили на Гранична полиция е необходимо да са извършени строително-монтажни работи, които са в обхват 140 км към пътната мрежа на Държавното горско предприятие и 105 км пътна мрежа на територията на други видове собствености, за което са необходими средства в размер на 3 млн. 757 хил. 327 лв. Само Югоизточното държавно предприятие – град Сливен, което следва да извърши необходимите дейности, не разполага с тези средства. Поради което Министерството на земеделието преценява в момента възможността за финансирането им чрез останалите горски предприятия. На практика търсим допълнителна възможност за финансиране. Благодаря за вниманието, бих отговорил за допълнителни уточнения.

Уважаеми господин Министър, не ми отговорихте само на въпроса в какъв срок трябва да бъдат извършени тези ремонти. Както посочих преди малко, техният ремонт е наложителен във връзка с мигрантския натиск. Нямаме застраховка, че няма да има нови вълни на мигрантски натиск.

Точно така, госпожо Нитова. На практика Горското предприятие предприе тези дейности, за да може наистина да се осигури добър транспорт на граничните полицаи, защото над 50% от автомобилите, които ползват, са текущо развалени заради пътищата. Това, което сме направили, е по спешност там, където са по спешните ремонти по компрометираните пътища, които, между другото, са по-скоро към областите Бургас и Ямбол, по малко е работено по отношение на Вашата област, но тези ремонти, които предприехме, са спешните такива. Целта е да бъдат продължени ремонтите и след дъждовния период, тоест пролетта, като съответно Горското предприятие за негова сметка осигурява тези ремонти. Няма срокове за тяхното извършване. Идеята е те да продължат и след пролетта, като текущите ремонти, които са направени, са по-скоро подравняване. Тепърва ще има засипване с инертни материали, което ще се извърши напролет. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министър Гечев, първо адмирации, че чинно изчакахте нашите въпроси. Оценявам го. През лятото и есента на 2022 г. имаше две сериозни наводнения. Наводнението от средата на месец юни в община Вършец, унищожително, инфраструктура – няколко пешеходни моста, части от корекцията на река Ботуня и така нататък и частично увреден междуградски път в района на прохода Петрохан, както и наводнението в началото на месец септември, причинено от обилните дъждове в района на общините Карлово и „Марица“, което доведе до значителни щети на горските територии – държавна собственост, в тези райони. На много медийни материали от тези две наводнения се виждаха довлечени с придошлите води нарязани дървета и дървени трупи, някои от които даже и маркирани, изкоренени цели дървета, донесена земна маса и така нататък. Както знаем, за противодействие на природните опустошителни сили изпълнителната власт извършва засаждане на горски насаждения, които да защитават териториите от ерозия и порой, както и съответни съоръжения, които да препятстват тези процеси, включително и извършване на почистване на корекциите на реките и залесяването на техните брегове с дървета, които да препятстват ерозията. Справянето с последиците от тези наводнения в горските територии е изключително важно с оглед предотвратяване на бъдещи или повторни природни бедствия. Затова Ви задавам следния въпрос: каква е площта на създадените през 2021 – 2022 г. гори за защита от ерозия и порой, както и броят и видът на новоизградените за този период съоръжения и в контекста на поройните дъждове в община Вършец и района на прохода Петрохан през месец юни 2022 г., както и общините Карлово и „Марица“ през месец септември 2022 г. и начина на стопанисване на горските територии? Предприети ли са вече действия в тези райони по реда на чл. 99 от Закона за горите за рекултивиране на нарушени терени? Ако са, от кого са били предприети? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, ще мога да отговоря на въпроса само в рамките на компетенциите на Министерството на земеделието, защото имаше доста други препратки. Не че не мога, но просто няма да е редно. За защита на склоновите земи и хидрографската система срещу ерозия и порой основно се прилага противоерозионно залесяване, една от основните цели на което е ограничаване на деградацията на почвите, контролиране на ерозионните и свлачищните процеси, запазване на качеството на земите и подобряване на водния баланс. Ето защо ежегодно около 30% от извършваното залесяване е с противоерозионна цел. Конкретно за общините Вършец, Карлово и Клисура, споменати във Вашия въпрос, и взетите мерки за преодоляване на последствията в горските територии след наводненията тази година в тези общини Ви уведомявам за следното: В резултат на проливните валежи и обявеното частично бедствено положение на територията на община Вършец са констатирани щети върху горската пътна инфраструктура в района на дейността на Държавно горско стопанство – Берковица, и териториалното поделение на Северозападното държавно предприятие в град Враца, като няма установени повреди върху дървостоите и насажденията. През 2021-а и 2022 г. в горските територии – държавна собственост, на община Вършец, попадащи в обхвата на горското стопанство, няма създадени гори и новоизградени едроразмерни съоръжения за защита от ерозия и порой, тъй като такива не са предвидени в действащите горскостопански планове. Извършваните периодично наблюдения от месец юни 2022 г. също не констатират наличие на ерозионни процеси и поройни водни течения в горските територии на община Вършец. Отделно Държавното горско стопанство – Берковица, извършва подробен мониторинг на речните корита и водосбори на горските територии. Деретата и речните корита, при които има опасност от развитие на ерозионни процеси, се поддържат чисти от повалени стъбла и храстовидна растителност. Във връзка с наводнението от месец септември 2022 г. на териториите на община Карлово и община Клисура в периода от 12 до 23 септември са извършени съвместни проверки на Държавното горско стопанство – Карлово, за землищата на Каравелово, Богдан, Държавното горско стопанство – Клисура, за землищата на Слатина, Клисура и Столетово от служители на Изпълнителната агенция по горите, Регионална дирекция по горите – Пловдив, Южноцентралното предприятие – град Смолян, Държавното горско стопанство – Карлово, Държавното горско стопанство – Клисура. Общият брой на съвместните проверки е 21, като са проверени 131 насаждения в района на дейността на двете горски стопанства с участието на над 45 служители на различните структури. Съгласно становището на Института по горите към БАН основната причина за наводненията в селата Каравелово, Богдан и Слатина е количеството валежи, паднали на 2 и 3 септември, които по официални данни на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, са с общо количество не по-малко от 210 л на квадратен метър за периода. Най-силни повреди са наблюдавани по най-скупени пълнодървесни с най-висок запас и липса на ползване гори. В тях под действието на тежестта на дървостоя и при наличието на обилна водна възглавница под основната скала са отключени свлачищни процеси, които дават началото на наводнението в долната част на водосборите и района на бедствието. През 2021-а и 2022 г. в горските територии – държавна собственост, на община Карлово, които се стопанисват от Държавно горско стопанство – Карлово, и Държавно горско стопанство – Клисура, не са извършени противоерозионни залесявания. Може ли да продължа, стана по-дълго, господин Председател?

Добре. Залесяванията с цел защита от ерозия и порой от обща площ от 245,3 дка се извършени в горските територии на община „Марица“, намиращи се в обхвата на Държавно горско стопанство – Пловдив, 194,5 дка, и Държавно ловно стопанство „Тракия“, 50,8 дка. На територията на община Карлово, в района на дейност на Държавно горско стопанство – Карлово, за периода 2021 – 2022 г. има изградено едроразмерно противоерозионно техникоукрепвателно съоръжение – бараж, със стоманенобетонна конструкция. В останалите територии на Държавно горско стопанство – Клисура, Държавно горско стопанство – Пловдив, и Държавно ловно стопанство „Тракия“, няма новоизградени съоръжения за посочения период. При извършване на проверки е установено цялостно изземване на профила на деретата на водосбора, с оглед на което с писмо от 28 септември от ресорния заместник-министър на земеделието са дадени указания на директора на Южноцентралното държавно предприятие – град Смолян, за извършване оценка на последиците от наводненията върху поройните водосбори и степента на ерозиране в района на засегнатите общини. Въз основа на тази оценка ще се изготви също технически проект или програма за защита на същите тези засегнати територии от ерозия. Отделно със заповед на 25 октомври на директора на Регионалната дирекция по горите е разрешено в Държавно горско стопанство – Карлово, извършването на основен ремонт и техническо укрепване на съоръженията за борба с ерозията и поройните баражи на главното течение на пороя на Голямата река в землището на село Климент, община Карлово, със срок за изпълнение 30 ноември 2022 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за подробния отговор. Аз се запознах с данните на становището от БАН и бих желал само да насоча два момента към Вашето внимание. Притеснява ме квалификацията на лицата, които се направили проучването от страна на БАН, защото според публичните регистри на БАН това са представители по горска ентомология, фитопатология и орнитофауна. И за мен възниква въпросът как специалисти, които разбират от насекоми, болестите по растенията и от ловни видове, изведнъж се оказват експерти по свлачищни процеси по горските територии и по формиране на водна възглавница над основната скала в тези райони?! На следващо място, според мен не би трябвало да се приема като становище, меродавно за нас, по отношение на случилото се, при положение че негов обект са били само три подотдела от горски насаждения с площ от около общо 40 хектара, при обща площ на водосборите в Карловско над 10 000 хектара. Затова тези данни, поне у мен, будят съмнение по отношение на тяхната представителност и експертиза, като бих си позволил все пак да Ви препоръчам, тъй като тези гори в района на Карлово са създадени предимно с противоерозионни цели, следващия път да бъдат ангажирани специалисти, наистина имащи подходяща тясна квалификация и експертиза, които да са запознати в детайли с изискванията на условията и реда за провеждане на борба с ерозията и свлачищата в горския фонд, както и със строежа на укрепителни съоръжения, които и Вие споменахте във Вашия отговор, кореспондиращи с нормативната уредба в горите. И на последно място, господин Министър, имайки предвид големите финансови постъпления в държавните горски предприятия през настоящата година – и тук ще си позволя да Ви опонирам, казахте, че в Североизточното горско предприятие няма достатъчно средства, но в същия момент в Северозападното тече до 9 ноември обществена поръчка за 70 нови джипа на обща стойност 5,2 млн. лв., без ДДС – с други думи, по 75 хил. лв. на джип, и харченето на средства от тези предприятия, основно за работна заплата, нови автомобили – като този пример, и погасяване на разходи за ловни дейности според мен не следва да е сред основните дейности на Министерството в настоящия момент и също така би будило съмнения за корупция и разпределение на парите от горите и самите гори по схема, подобна на тази в земеделието, а именно на един олигархичен принцип за задоволяване на финансовите и собствените нужди на шепа облагодетелствани хора. Все пак обаче, господин Служебен министър, тъй като не можем на Вас да възлагаме вина за подобни дейности и обстоятелства, случили се в повечето случаи, преди Вие да встъпите в длъжност като служебен министър, аз се надявам Вие да направите необходимото за пресичане на подобни съмнения в обществото. Благодаря отново за пространния отговор.

Тъй като информацията е много обстойна, аз съм Ви подготвил допълнително и малко писмени данни. В рамките на шегата, аз бих бил доста по-щастлив служебен министър, ако горите и храните бяха отишли в Министерския съвет, както беше предвидено.

Но не стана!

Не стана, да. Така че в патримония на Министерството са тези дейности. Трагедията в Карлово е сериозна. Аз лично няколко пъти ходих на място, просто наистина там колосалните валежи са били наистина колосални. В нормално време противоерозионните пояси, тоест 15-метровите зони около деретата, би трябвало да свършат работа. Но това, което видяхме там на място, е поголовно, тоест целият склон го няма. Тоест тези ерозионни процеси са тръгнали по целия склон – 15 м от лявата и дясната страна на дерето просто няма нищо. Няма къде да се засадят даже нови дървета. Тоест там наистина е налице сто или двестагодишна вълна, която, за съжаление, няма нищо като предпазване под нея. В съседното село, което има язовир, няма щети, тоест първата вълна е била поета.

Така беше във Вършец.

Може би трябва да си преосмислим малко политиката изобщо като държава, защото повредените мостове повлечените трупи на практика са ги разрушили. Няма откъде да минат, по-тесни са колоните, които са. Така че ние предвиждаме редица неща в тази връзка, включително – да, тази година в едно от горските предприятия, има по-големи парични постъпления заради цените, включително на дървесината. Това е и идеята. Искаме да прехвърлим допълнителни средства, макар че не е най-специфичната дейност на горските предприятия по отношение на, как да кажа, правенето на просеки за „Гранична полиция“, но това е решението на Министерския съвет. Умишлено е такова (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), за да може държавата наистина да прави всичко едновременно. Затова ще има и прехвърляне на средства. От тази гледна точка, може би и заради тези неща трябва да се направят и редица други обследвания. Ние имаме заснемане и със съвременни дронови технологии, които… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би на допълнителна среща, ако пожелаете, в Министерството на земеделието бихме дали повече информация. Иначе – да, нужни са изменения на законите. Това, което констатирам, е, че има редица нарушения – не нарушения, ами слабости в законодателството, които се надявам това Народно събрание да реши.

Ще Ви съдействаме, няма проблем.

И Ви каня на допълнителна среща за повече информация, защото е прекалено много. Благодаря.