KOSTADIN KOSTADINOV (ВЪЗРАЖДАНЕ)1,286 words
Господин Председател! В неделя станахме свидетели на опит за провокация в нашата страна, извършен от една нерегистрирана вече в България неправителствена организация. Провокация, която имаше за цел да покаже съществуването на едно несъществуващо малцинство в България. Провокация, която беше организирана пряко или косвено от съседната на България държава Република Северна Македония. Провокация, която се провали.
Провали се, защото на мястото на тази провокация присъстваха потомците на великия български поет Никола Вапцаров, на чието име беше кръстен така нареченият Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Със своето присъствие те показаха ясно и категорично каква е не просто историческата, а родовата истина, защото в този конкретен случай говорим за хора, които могат да говорят от името на един род – нещо, което не могат да направят представителите на така наречената Република Северна Македония.
Тази провокация се провали, само че тя далеч няма да е единствена и няма и да е последна, защото такива провокации тепърва ще зачестяват. Преди четири месеца тук, в тази зала, беше гласувано решение на Народното събрание, с което се вдигна ветото върху началото на преговорния процес с Македония. Тогава ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предупредихме, че отваряме кутията на Пандора и оттук насетне това, което можем да очакваме, ще бъде каскадно увеличение на претенциите към България, фалшификациите на българската култура и история в Европа и увеличение на всякакъв тип провокация. Това нещо започна да се случва.
Само преди седмица в Скопие беше подписан договор между македонската държава и Европейския съюз, в лицето на Европейската комисия, представляван там от нейната председателка Урсула фон дер Лайен.
Договорът, който предвиждаше съвместна охрана на границата на Македония заедно с „Фронтекс“, беше подписан на така наречения македонски език. Така нареченият македонски език, който вече всъщност върви в посока да стане един от официалните езици на Европейския съюз, нещо, за което ние предупреждавахме, че когато стане, няма да можем да го спрем. Защото идеята на ветото, което беше наложено от Народното събрание, беше стриктно спазвано в продължение на две години, беше точно тази: да се решат всички спорни въпроси преди започването на преговорния процес с Македония, а не след началото на преговорния процес.
Всичко това, което оттам насетне последва, пряко потвърди опасенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото заедно с признаването – триумфално при това, оповестено от македонските медии, пък и не само, в Македония, а и извън Македония на македонския така наречен език последваха и първите сериозни институционални удари срещу българските организации в Македония. Те са някъде от порядъка на около двайсетина, всички те са регистрирани през последните няколко години, обаче изведнъж и много рязко македонската държава се сети, че те носят провокативни имена. Тези провокативни имена според македонската държава са имената на българските царе – Фердинанд, Борис III, на български революционери, като Иван Михайлов и други подобни.
Тоест това, което – още веднъж казвам, ние предполагахме, че ще се случи и което предупреждавахме, че ще стане, вече става. На всичкото отгоре, докато беше подписан договорът с „Фронтекс“ и докато Урсула фон дер Лайен обясняваше как македонският език съществува и той е един от европейските езици, все пак за нейна чест трябва да признаем, че тя постави въпроса за включването на българите в македонската Конституция. Македонският президент Стево Пендаровски обаче буквално я отряза, като каза, че този въпрос не е на дневен ред и не е никакъв приоритет за македонската държава. Нещо, за което ние предупреждавахме тук в края на месец юни, когато се гласуваше отпадането на ветото.
Тогава нас ни убеждавахте – Вие, които приехте това решение, с което беше извършено тежко национално предателство спрямо националните интереси, че когато започне преговорният процес, ние ще имаме всички инструменти за влияние върху Македония. Има го записано в стенограмите от този ден. Такива инструменти за влияние обаче в момента или ние нямаме, или ако имаме, не ги ползваме, защото на дневен ред много скоро ще излязат претенции за малцинства в България – несъществуващи, разбира се. Защото на дневен ред ще излезе пропагандата на македонистката теория в чужбина. Паралелно със закриването на катедрите по българистика се откриват постоянно нови катедри по македонистика във всички големи европейски университети.
Паралелно с това се засилва пропагандата на фалшификацията на българската история и култура. През 2023 г. се навършват 1163 години от началото на Моравската мисия на Кирил и Методий. Македония в момента се подготвя за едно триумфално представяне на тази мисия като най-големия македонски културен принос в историята на Европа. Следващата година Македония ще се подготви за много сериозна офанзива, в която да представи Кирил и Методий като македонски първосветители, като македонски апостоли, кирилицата като македонска азбука и така нататък и така нататък.
Всичко това се случва на фона на пълното бездействие на нашата държава, която не просто води дефанзивна, а направо предателска политика. Най-големият ефект обаче от взетото решение преди четири месеца, което сега ние в момента консумираме, е фактът, че така нареченият македонски език е на път да стане официален език в Европейския съюз, което означава, че в един момент ще имаме преводи от български на македонски от македонски на български – нещо, което е тежко национално предателство, и нещо, което ние трябваше да защитаваме със зъби и нокти тук в Народното събрание, както и в Брюксел. Нали уж сме членове на Европейския съюз?
България обаче в края на месец юни беше поставена на колене от своите така наречени партньори в Европейския съюз. На практика, ние изпълнихме един диктат, какъвто не сме изпълнявали от Ньойския договор насам. На България беше заповядано да вдигне ветото, тя го вдигна. Всички приказки за успокояване на съвестта на някои политици в България всъщност се оказаха приказки за лека нощ. Нищо реално! Към настоящия момент нашата държава трудно може да отстоява своите национални интереси дори и на територията на нашата стана. Имахме една беззъба декларация от Министерството на външните работи и всъщност в неделя защитата на българския национален интерес легна знаете ли на кого? На племенницата на Никола Вапцаров.
Никола Вапцаров, племенник на българския поет Никола Вапцаров, беше там и в личен разговор с лидера на македонската опозиция – Християн Мицкоски, му каза: „Ние благодарим за това че Вие използвате името на нашия чичо и за това, че почитате големия български поет.“ Отговорът на Мицкоски беше колкото безпардонен, толкова и откровено нагъл. Той каза: „Четете си Вие Вашата история, ние си имаме наша.“ Само че, докато ние не четем нашата история, македонците правят всичко необходимо, за да пропагандират тяхната версия на истината.
И тъй като, както е добре известно, една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина, заради предателското поведение и заради пълното безразличие на българския политически елит можем наистина да станем скоро време, много скоро време – още следващата година, свидетели на тежки поражения на българската национална кауза. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да допуснем това нещо и ще започнем специална програма в тази посока, насочена към ограмотяване на нашите европейски партньори, които много, много не са наясно с историческата и филологическата истина. Ние самите също знаем, че в България има хора, които мислят, че в Швейцария се говори на швейцарски, в Америка на американски и в Австрия на австрийски, а баварците говорят баварски.
Само че тези хора не са шефове на Европейската комисия и тази неграмотност не оправдава нито Урсула фон дер Лайен, нито нейните партньори и подчинени в Европейската комисия. Първото нещо, което ще направим и ще го направим още следващата седмица – да представим в парламента на България книгата с цялото досие на Никола Вапцаров, в което той собственоръчно се определя като българин, и оттам насетне ще направим това, което нашата държава не прави – ще говорим за българската история, за българската култура и за българския език в Европейския съюз, в Страсбург, в Брюксел, там, където са централите на европейските институции, за да стане ясно едно – Македония е българска, винаги е била, е и ще бъде. Македония е България и България е Македония. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)