8 ноември 2022 г.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Искам да Ви припомня в петък какво Вие предложихте и подложихте на гласуване. Цитирам: „Парламентарният контрол, предвиден за днес, да бъде отложен за следващата седмица, за което бих предложил във вторник да направим едно извънредно заседание по дневен ред, който ще бъде съобщен, с дневен ред – парламентарен контрол, изслушвания, които са се натрупали по време на седмицата, и евентуално да довършим Правилника.“ Господин Председател, искам да попитам какво наложи отпадането на парламентарния контрол? Видяхме, че през миналата седмица Вие не спазихте ПОДНС и сроковете в него, сега не спазвате и предложенията, които Вие сте предложили в зала и съответно залата е приела. Искам да попитам защо връщаме едни практики от Четиридесет и четвъртото народно събрание да бъдат крити министри? Вие видяхте, че имаше две предложения от нас за изслушване, те не бяха подкрепени от залата, за съжаление, а те бяха по важни теми. Съответно сега има и министри, които няма да може да отговарят на парламентарния контрол по важни теми. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По повод така направеното съобщение на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът за представяне на предложения между първо и второ четене по така приетия на първо четене Проект на закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс да бъде две седмици. Благодаря Ви.

Ако позволите, господин Председател, уважаеми колеги! Правя обратно предложение срокът да бъде седем дни, както си е по Правилник. Мисля, че каквито и изменения да има, може да се справим за седем дни. Благодаря.

Господин Председател! Вчера вечерта срещу България беше извършено поредното покушение. Казвам „срещу България“, защото посегателство над български униформен служител е посегателство върху българската държава. Ситуацията все още не е достатъчно ясна, но информацията, с която ние разполагаме, общо взето казва следното. Получена е информация в „Гранична полиция“, че на граничното съоръжение в участъка около село Голям Дервент има направена голяма дупка и се подготвя преминаване на голяма група нелегални мигранти. Изпратен е на място патрул. Когато патрулът отива и осветява дупката в оградата, за да види нейните мащаби, попада под обстрел. Единият от патрулиращите – граничният полицай Бъчваров, е убит. Военният, който е заедно с него, успява да се изтегли от мястото. След това обаче се оказва, че на мястото не е пратен никой веднага. Информацията, с която ние разполагаме, е от средите на хората, които са били там на място – военни и полицаи, които задават един много простичък въпрос: „Защо не ни пратиха, за да ги смелим“, в буквалния смисъл на думата. Посегателството срещу български войници и полицаи на българската граница е акт на война. Невинаги войната се обявява от други държави. Понякога войната се обявява и от терористични организации – Съединените щати водиха една такава война в продължение на повече от 10 години с една терористична организация. Очевидно е, че срещу България има поредица от подобни такива посегателства. За последните три месеца загина вече трети пореден български полицай. Българската граница на практика не се охранява както трябва. Така наречената от някои бивши управляващи „велика българска ограда“ на практика не съществува. Съоръжението е изключително компрометирано. Аз имах възможността да се уверя лично с очите си, когато бях на място преди два месеца в района на Болярово и Елхово и тази ограда всъщност не спира никого. Не само, че не спира никого, тя буди насмешка. Хората, които са в района, живеят в страх. Те си лягат, без да знаят дали ще успеят да станат сутринта. Заспиват, без да знаят дали ще успеят да се събудят. Селата са малки, обезлюдени, неохранявани от никого – там българската държава не присъства. Ще припомня, че само преди няколко месеца беше взето решение за закриване на Боляровската гранична служба и преместването ѝ в Елхово, а може би след това да се предвиди закриването в Елхово и преместването в Ямбол, а след това може би някъде на гребена на Стара планина – не знам. Въпросът е, че докато нашите деца излизат от държавата и емигрират навън, нелегални емигранти влизат в държавата ни и я превръщат в разграден двор. Въпросът е докога ще търпим подобни посегателства? Докато нелегалните емигранти започнат да стрелят срещу българските полицаи и българските граждани в центъра на столицата ли? Защото това е съвсем вероятно да се случи. Когато преди три месеца беше извършено бруталното посегателство срещу българските полицаи – двама от тях станаха жертва в Бургас, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ излязохме и призовахме управлението на държавата да вземе радикални мерки, защото една извънредна ситуация изисква извънредни мерки. А на границата с Турция ситуацията е извънредна. Ние призовахме войската да бъде разположена там или поне това, което е останало от нея. Призовахме също така да има плътно разположение на патрули, които да охраняват границата така, както беше до 1989 г., когато границата ни не беше възможна за преминаване нито отвън навътре, нито отвътре навън. Призовахме да се даде възможност на патрулиращите полицаи и военни да стрелят винаги и по всяко време, когато преценят, че има заплаха за техния живот или сигурност. Това в момента не е така, за съжаление. И това обезсмисля въобще присъствието на български войници и полицаи там. Защото ще Ви кажа нещо друго, което ни казват на нас полицаите и военните. Знаете ли какво правят те, когато видят такива нелегални емигранти? Замерят ги с камъни, колкото и да звучи абсурдно! Но точно това правят. Очевидно е, че поне в сферата на въоръжението българската държава вече е върната в епохата на каменната ера. Междувременно стана ясно, че и не разполагат с достатъчно бронежилетки българските войници и полицаи. Може би, защото ние вече изпратихме достатъчно в Украйна като техническа помощ на украинците, за да се борят с руската заплаха. Сега, ако изпратим и малкото оставащо българско въоръжение, вероятно наистина ще остане едно-единствено нещо – да отбраняваме границата си с лъкове и стрели вероятно. Няма време в момента и няма смисъл от кахърене и от тюхкане, защото не това очакват както българските полицаи и българските военни, така и българските граждани по българо-турската граница. Те очакват решителни действия. Най-първото нещо, което очакват, разбира се, е, поне, така или иначе, вече изградената гранична ограда, да бъде възстановена и да бъде охранявана както трябва. Защото в противен случай те най-вероятно една част от тях ще започнат бавно и постепенно, както ми казаха доста хора, които споделиха своето мнение – постепенно да се изселват от тези села, в които живеят там, защото не чувстват сигурност за живота и имуществото си. В мирно време България не може да защити своите жители. Не ми се мисли какво би станало, ако има някаква друга ситуация в нашата държава. В този момент България има нужда от решителни действия и силно се надяваме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ тези действия да бъдат предприети от българското правителство. Защото в противен случай ще се окаже, че имаме правителство, но не е българско или поне не мисли за нас българските граждани. На финала, господин Председател, обръщам се към Вас – не е по Правилника безспорно, но ситуацията е извънредна. Искам да Ви призова с минута мълчание да почетем паметта на загиналия български полицай, който действително във всеки един момент, във всяка една минута, в която присъства на терена, в който отдава служба в името на Отечеството, представлява българската държава. Посегателството над него е посегателство над България, така че Ви призовавам да го почетем с минута мълчание. Благодаря.

Член.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, чл. 80. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 80, който става чл. 81, като в ал. 2 думите „чл. 79“ се заменят с „чл. 80“, а в ал. 4 думите „чл. 63“ и „чл. 79“ се заменят съответно с „чл. 64“ и „чл. 80“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 81, който става чл. 82. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 82, който става чл. 83, като в ал. 6 думите „чл. 80“ се заменят с „чл. 81“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 83, който става чл. 84. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 84, който става чл. 85. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 85, който става чл. 86. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 86, който става чл. 87, като в ал. 11 думите „чл. 63“ се заменят с „чл. 64“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 87, който става чл. 88, като в него думите „чл. 86“ се заменят с „чл. 87“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 88, който става чл. 89, като в ал. 3 думите „чл. 86“ се заменят с „чл. 87“. По чл. 89 има предложение на народния представител Десислава Атанасова, Даниел Митов и Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2, а именно: „2. В ал. 7 цифрата 72 се заменя с 24.“ Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 90: „Чл. 90. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия. (2) Народното събрание избира, съгласно действащото законодателство, изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура. (3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. (4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. (5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично. (6) Предложенията за избор на членове на органи, за избора на които се изисква мнозинство от две трети от народните представители, се разглеждат на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по конституционни въпроси. Ръководенето на съвместното заседание, гласуването и докладването става по реда на чл. 34. (7) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор. (8) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. (9) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.“

Може ли, господин Председател?

От името на вносителите го оттегляме.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 90, който става чл. 91.

„Глава девета –Парламентарен контрол“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава девета. „Раздел I – Въпроси, питания и разисквания по питанията“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 91, който става чл. 92. По чл. 92 има предложение на народните представители Петър Петров и Цвета Рангелова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Кристиан Вигенин и Мая Димитрова: „В чл. 92 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „72 часа преди“ се заменят с „48 часа преди“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министър може да отложат устен отговор на въпрос еднократно с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 93: „Чл. 93. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации, да съдържат по един обособен въпрос и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 10 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 10 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по ал. 3. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ при спазване изискванията за защита на личните данни. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министър може да отложат устен или писмен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от три пъти, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие на народния представител. (5) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 49, ал. 5, времето на заседанието за парламентарен контрол се удължава със същия размер.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 93, който става чл. 94, като в ал. 1 думите „чл. 103“ се заменят с „чл. 104“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 94, който става чл. 95, като в ал. 4 думите „чл. 103“ се заменят с „чл. 104“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 95, който става чл. 96, като в него думите „чл. 97“ се заменят с „чл. 98“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 96, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 97, който става чл. 98. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 98, който става чл. 99. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 99, който става чл. 100. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 100, който става чл. 101. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 101, който става чл. 102, като в ал. 3 думите „чл. 63“ се заменят с „чл. 64“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 102, който става чл. 103, като в ал. 4 думите „чл. 93 и 99“ се заменят с „чл. 94 и 100“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 103, който става чл. 104, като в ал. 3 думите „чл. 92, ал. 1 и чл. 95“ се заменят с „чл. 93, ал. 1 и чл. 96“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 104, който става чл. 105, като в ал. 5 думите „чл. 93“ се заменят с „чл. 94“, а в ал. 6 думите „чл. 48“ се заменят с „чл. 49“.

До чл. 104, който става чл. 105.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз виждам всъщност какво е решила Комисията за предложенията на колегите Петър Петров и Цвета Рангелова, но просто искам от тях може би само да ни кажат това, което предлагат като аргументация – срокът за писмения отговор, който е седем дни, да бъде от получаването в съответното министерство, което е подкрепено от Комисията, и също за писмените отговори от седем да станат на 10. Каква е аргументацията за това предложение? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател! Дами и господа народни представители! Идеята да направим това предложение лежи на един технически проблем и той е, че когато бъдат входирани въпроси в Народното събрание от страна на народни представители – без значение дали са писмени или устни въпроси или питания, понякога в някои случаи, забележете, има един технологичен срок от ден, два или три, преди този въпрос да напусне Народното събрание и да пристигне в съответното министерство. Спазвайки общия 7-дневен срок за отговор, визирам писмените въпроси, Министерството разполага в такъв случай с два или три дни, за да изготви подробния отговор в някои случаи и да го върне в Народното събрание, където то съответно да бъде разпределено на народния представител, при което се получиха оплаквания от доста министерства, че в тези случаи, когато, ще го кажа така, от страна на Народното събрание след ден, два или три е изпратен въпросът към съответното министерство, без да визирам по каква причина или евентуална забава, за резолиране и разпределение от страна на председателя на Народното събрание, то въпросът е просто технически и остават два или три дни за отговор. И поне нашата идея, когато сме направили това предложение, и го заявихме на заседанието на Комисията, е, че ние предпочитаме нашите избиратели да получат един ясен, конкретен, пълен и подробен отговор ведно с цялата приложима информация евентуално и съпътстваща документация, отколкото да получат неясен отговор само и единствено защото съответното министерство се е опитало да се вмести в общия 7-дневен срок. Затова и предложихме, от една страна, срокът за отговор на писмени въпроси да бъде 10 дни, с оглед наистина да бъдат пълни, подробни, ясни и достатъчни тези отговори от страна на министерствата, като първоначалното ни предложение по отношение на въпроса на Настимир Ананиев е, че искахме в тази насока да е седем дни от постъпване на въпроса в министерството. Държа тук да уточня едно нещо, тъй като по време на заседанието на Временна комисия някои народни представители ме питаха – как ще го удостоверим това нещо? Ами, който е комуникирал с министерства, знае много добре, че в отсрещната кореспонденция от страна на министерството към Вас те пишат: „На Ваш номер еди-кой си, постъпил еди-кога си в министерството или входиран еди-кога си, с входящ номер еди-кога си“ и точно този входящ номер, който те цитират и който реферират, е именно номерът и датата, на която съответният документ е постъпил в министерството. Това го прави всяко едно министерство в България без изключения, та затова беше продиктувано в нашето предложение да е седем дни от датата, защото в писмения си отговор всяко министерство задължително – и досега го правят, реферира и се отнася към регистрационен номер и дата, на която е получен този отговор, и оттогава просто да имат седем дни за отговор. Това е било нашето предложение. Разбира се, по никакъв начин не сме искали да забавяме като цяло парламентарния контрол и отговора на въпросите, но, пак казвам, за съжаление, са налице някои случаи, при които поради обективни причини, повтарям – по обективни причини, от изпращането от Народното събрание към министерството няма ден, два или три, което пък скъсява общия срок. Затова сме направили това предложение. Надявам се, че достатъчно ясно го обясних. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Кратко казвам, за да стане ясно какво точно предлага Комисията. Имаше такова предложение, но понеже стана дебат, както и другото предложение, направено от колегите от БСП, за възможност за отлагане на въпросите, каквито възможности Комисията прецени да няма. В дебатите беше точно как ще се установи – дали ще се установи как са получени, кога са получени и въобще колко бързо това ще става от администрацията на Народното събрание, за да даде крайния срок на отговор. Затова редакцията на Комисията и това, което предлагаме всъщност, е само едно: „В срок от 7 дни“ да стане „10 дни“ и това е, без да се установява кога е внесен и така нататък. От внасяне на въпроса на народния представител до получаването му да има 10 дни, а не 7, както е до момента. Това е разликата – три дни повече.

„Раздел II – Вот на доверие. Вот на недоверие“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 105, който става чл. 106. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 106, който става чл. 107. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 107, който става чл. 108. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 108, който става чл. 109. По чл. 109 има предложение на народните представители Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 110: „Чл. 110. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България. (2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.“

„Раздел III – Парламентарни изслушвания“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. По чл. 110 има предложение на народните представители Никола Минчев, Мирослав Иванов, Стою Стоев и Милен Матеев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 111: „Чл. 111. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. (2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Всяко от изслушваните лица информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса общо към всички изслушвани лица, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос до 5 минути. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси. (3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 111, който става чл. 112. „Раздел IV – Проучвания и анкети“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 112, който става чл. 113. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 113, който става чл. 114. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 114, който става чл. 115.

„Глава десета –Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 115, който става чл. 116, като в ал. 5 думите „чл. 116 – 118“ се заменят „чл. 117 – 119“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 116, който става чл. 117, като в ал. 1 думите „чл. 115“се заменят с „чл. 116“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 117, който става чл. 118, като в ал. 1 думите „чл. 71“ се заменят с „чл. 72“, „чл. 116“ се заменят с „чл. 117“ и „чл. 120“ се заменят с „чл. 121“, а в ал. 2 думите „чл. 115“ се заменят с „чл. 116“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 118, който става чл. 119. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 119, който става чл. 120. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 120, който става чл. 121. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 121, който става чл. 122. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 122, който става чл. 123. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 123, който става чл. 124. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 124, който става чл. 125. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 125, който става чл. 126. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 126, който става чл. 127, като в него думите „чл. 123 и 125“ се заменят с „чл. 124 и 126“.

„Глава единадесета – Народни представители“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава единадесета. „Раздел I – Правно положение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 127, който става чл. 128. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 128, който става чл. 129. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 129, който става чл. 130. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 130, който става чл. 131. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 131, който става чл. 132. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 132, който става чл. 133. По чл. 133 има предложение на народния представител Никола Минчев, Мирослав Иванов, Стою Стоев и Милен Матеев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 134: „Чл. 134. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран, както и да участва в гласуванията. (2) Народен представител, на който се налага да напусне заседанието по уважителни причини, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно. (3) Народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 134, който става чл. 135. По чл. 135 има предложение на народните представители Петър Петров и Цвета Рангелова: „В чл. 135, алинея 7 се добавя ново изречение със следния текст: „Ако наказателното производство бъде възобновено впоследствие и присъдата бъде отменена, пълномощията на народния представител се възстановяват, ако мандатът му все още не е изтекъл.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 135, който става чл. 136, като в него навсякъде думите „чл. 39“ се заменят с „чл. 40“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 136, който става чл. 137. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 137, който става чл. 138. По чл. 138 има предложение на народните представители Десислава Атанасова, Даниел Митов и Христо Гаджев: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 139: „Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Както в Четиридесет и седмото народно събрание, така и в настоящия парламент правим предложение за промяна в ал. 7 на чл. 135, което бих желал да обоснова и мотивирам. Макар и рядко, понякога в наказателния процес, след като влезе в сила една осъдителна присъда, има възможност същият да бъде възобновен. Най-често поради откриване на нови факти и обстоятелства, които са от значение за постановяването на тази осъдителна присъда. Ако бъде възобновен този наказателен процес, е възможно в някои случаи да бъде установена напълно изцяло оправдателна присъда, при което, забележете, в съдебното Ви минало, в така наречената Ваша история за съдимост не се води, че до определена дата си неосъждан, а след това от определена дата до следващата определена дата си осъждан, а след това пак си неосъждан, а напротив, заличава се с обратна сила осъдителната присъда и лицето се води неосъждано. Тогава основателно възниква въпросът: ако неговите правомощия като народен представител са били отнети – прекратени в случая, заради една осъдителна присъда, но след това лицето е напълно оправдано – това става с обратна сила – заличават всички повдигнати обвинения и постановения съдебен акт, какво става с неговите правомощия, ако все още мандатът на това Народно събрание не е изтекъл? Именно поради това, ние направихме това предложение. Правомощията му се възстановяват, защото този народен представител по никакъв начин не е виновен, че по отношение на него, първо, е бил постановен един съдебен акт, а после същият е бил отменен изцяло, и то с обратна сила от последващ съдебен орган. И затова според нас би било справедливо, ако мандатът на съответното народно представителство не е изтекъл, то и правомощията му да бъдат възстановени. Изрично уточнявам, че в Конституцията на Република България няма текст в обратния смисъл. Тоест няма забрана в обратния смисъл. Затова сме направили това предложение и считаме, че то е справедливо, то защитава правата на гражданите и, разбира се, в частност и на народните представители и Ви моля съответно да го подкрепим, когато бъде подложено на гласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Моето изказване е по чл. 133, който става 134. Правя редакция на текста – ал. 1, думите „както и да участват в гласуванията“ да отпаднат.

„Раздел II – Етични норми за поведение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 139, който става чл. 140. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 140, който става чл. 141. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 141, който става чл. 142. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 142, който става чл. 143. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 143, който става чл. 144. По чл. 144 има предложение на народните представители Надежда Йорданова, Атанас Славов и Божидар Божанов: „В чл. 144 се създава изречение второ: „Задължително се декларира, когато по съответния законопроект народният представител е провел обсъждане с производител или с вносител на тютюневи или свързани с тях изделия или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 144, който става чл. 145. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 145, който става чл. 146. По чл. 146 има предложение на народните представители Надежда Йорданова, Атанас Славов и Божидар Божанов: „В чл. 146 се създава ал. 3: „(3) Народният представител не може в това си качество да получава подаръци, финансиране или да приема услуги под каквато и да е форма от производител или от вносител на тютюневи или свързани с тях изделия или свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 146, който става чл. 147. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 147, който става чл. 148. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 148, който става чл. 149. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 149, който става чл. 150. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 150, който става чл. 151. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 151, който става чл. 152, като в ал. 2 думите „чл. 150“ се заменят с „чл. 151“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказването ми е свързано с предложенията, направени в чл. 144 и в чл. 146, свързани с изричното обявяване на обстоятелства, свързани с тютюневата индустрия. Причината за нуждата от подобно обявяване е както международното законодателство, по-точно Конвенцията за контрол на тютюна и нейния чл. 5.3, така и фактът, че това е единствената индустрия при употребата на чийто продукт се предизвиква здравен ефект. Тоест нямаме момент, в който продуктът на тази индустрия при правилна употреба да не предизвиква здравен ефект. Именно поради огромния обществено-здравен интерес, свързан конкретно с тази индустрия, тя е необходимо да бъде контролирана в по-голяма степен. При липсата на закон за лобирането, според нас, включването на тези текстове и изричното упоменаване на тази индустрия, и липсата на конфликт, свързан с тази индустрия е особено важен. Затова Ви моля да подкрепите тези текстове да бъдат включени в точка съответно 144 и 146. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми доктор Симидчиев, съгласен съм с това, което казахте, но мисля, че например хазартът също може да попадне в тази категория. Съгласен съм, че няма закон за лобизма и това са текстове, по които със сигурност трябва да работим. Ще подкрепя, смятам и колегите от „Продължаваме Промяната“, Вашите предложения. Бих предложил в тази посока да се включи и хазартът – в една такава редакция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изваждането на тютюневата индустрия пред скоба, за разлика включително и от хазарта, който също предизвиква зависимост, е поради огромния ефект върху населението. В България около 46% от възрастното население употребява този продукт със съответните огромни здравни последици. Това е обект на отделна дискусия. Хазартът също предизвиква сериозна зависимост и е важен, но просто неговият обхват и вредата от него не е толкова голяма, колкото е вредата от тютюневата индустрия. Затова си позволихме конкретно тази индустрия да бъде извадена пред скоба и контактите, особено на законодателно ниво, да бъдат ограничени. Защото имаме негативни примери от предходни парламенти с промени в няколко закона, които са изцяло лобистки и свързани с тютюневата индустрия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, в заседанието на Временната комисия, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ посочихме, че не само следва да се обърне внимание върху евентуални подаръци от страна на производителя на тютюневи изделия, а също така и от страна на търговци, предоставящи хазартни услуги поради тяхното всеобхватно влияние върху българската общественост, по-специално върху по-бедната българска общественост, която разчита на съответните хазартни игри. Ние не се ограничихме дотам. Искаме да се сложи фокус и върху евентуален лобизъм от страна на фармацевтичните компании, които също генерират изключително големи печалби и също имат влияние върху дори по-голям процент от българските граждани в сравнение с тези, които преждеговорившият посочи като употребяващи тютюневи изделия. Не само това. Ако се хвана за последното изказване, нека да си спомним, че преди няколко парламента имаше даже и една поправка във връзка с една алкохолна напитка. Една точка или запетая, бъркам в момента, касателно една водка направи така, че да има огромен дискусионен въпрос в българското общество и съмнения за явен лобизъм. Така че производителите и дистрибуторите на алкохолни напитки също трябва да бъдат включени в подобно ограничение, ако сегашното народно представителство реши да промени Правилника в тази насока. Именно затова, господин Председател, бих желал да направя и конкретна редакционна поправка, като след края на изречението, точката се премахне, сложи се запетая и се добави следният текст…

Член 146, ал. 3, а именно предложението, направено от Надежда Йорданова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията, след точката в края на изречението тя се заменя със запетая и се добавя следният текст: „както и от търговци, предоставящи хазартни услуги, фармацевтични компании и производители и дистрибутори на алкохолни напитки“. Така считам, че ще сложим фокус върху случаи, за които следва да се избегне съмнение, за всякакъв евентуален лобизъм. Ще Ви помоля да гласувате тази редакционна поправка. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Темата е много интересна и много сериозна, разбира се. Ще припомня на по-младите колеги, че има известна парламентарна практика и опити да бъде внесен Закон за публичност на лобизма. Мисля, че последният беше в Четиридесетото народно събрание, аз съм го внасял. Не съм сигурен, дали след това е имало опити – просто не си спомням. В Библиотеката на Събранието има няколко много интересни изследвания. Едното е правено по молба на тогавашния председател от абсолвенти на Правния факултет, които изследваха цялата налична практика в Европейския съюз, в Канада, Съединените щати, Австралия, мисля. С две думи, искам да Ви кажа, че този въпрос се урежда или със специално законодателство, или в правилниците на съответните законодателни и изпълнителни органи. Но винаги е цял отделен раздел, който фиксира именно това, което в момента се опитваме да направим – публичност на лобизма. Моето предложение е да помислите дали можем сега просто така бързо да уредим една толкова сложна материя, в която няколко пъти Народното събрание на България си чупи зъбите и не успява да я докара доникъде. Или да оставим предложението така, както е в момента, а пък вече нарочна комисия да седне и да помисли за цяла разработка към Правилника, ако няма да приемаме специален закон. Не може да си представите колко е голяма тази тема. Само един пример ще Ви дам – при един почти изцяло направен и готов закон, изведнъж профсъюзите казаха: ама, чакайте, нашата парламентарна дейност лобизъм ли е, или не е? И всичко се върна в изходна точка. Има още много други любопитни примери, но не искам да Ви губя времето. Моят апел е да не подхождаме лекомислено в момента, добавяйки нови и нови кръгове на ограничения или деклариране на срещи, защото това, че си декларирате среща, нищо не означава, нали? Нищо. Един Закон за публичност на лобизма или един внимателен Правилник за публичност на лобизма е много по всеобхватен – би трябвало да бъде и да решава много повече казуси. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! По принцип да, хубаво е да има такива текстове, и то да не са толкова ограничителни, а да обхващат всички възможности за частен интерес. Нека да прочетем сега действащите текстове на Правилника: „Член 144. При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание, или в комисия, народен представител с частен интерес от обсъждания проблем, по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, е длъжен да го декларира.“ Тук това обхваща не само тютюневи изделия, ами и всички останали варианти, които бяха изброени – алкохоли, друг вид бизнес, който може да има частен интерес. Те са обхванати и в момента, те пак са длъжни да се декларират. Член 146, където е направено другото предложение: „(1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии и придобивки.“ Мисля, че текстът е категорично ясен. „(2) Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една двадесета от основното му месечно възнаграждение. Подаръците над тази стойност се предават на Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.“ Тоест така или иначе, те не остават за него, остават за Народното събрание. Това е смисълът на този текст. В случая, че не може да приема подаръци – да, то е казано и в предните две алинеи. Просто ние по този начин малко ограничаваме и се създава възможност за спекулация, която мисля, че не е нито целта на вносителите, нито на един от народните представители в тази зала. Всички сме на мнение, че такива срещи трябва, първо, да се декларират независимо дали е с тютюнев , или какъвто да е друг бранш, по който има Законопроект, включително и с получаването на подаръци и така нататък – не трябва да се случва. И в момента то е ограничено в сега действащия Правилник.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да не се съглася с господин Гаджев. Да, факт е, че са упоменати всички индустрии, но тук говорим за частен интерес, който трябва да бъде обявяван съобразно Закона за борба с корупцията, както и подаръци над определена стойност. Например, ако индустрията Ви подари един айкос, той ще е под това ниво. Същевременно обаче може да бъде използван, ако бъдете сниман за реклама на въпросния продукт.

Тоест, конкретно стойността не е толкова свързана с вредата, пак казвам: причината тази индустрия да бъде извадена пред скоба от всички останали индустрии е, че дори при правилната употреба на нейните продукти възниква здравен ефект, и то негативен здравен ефект. Това беше основанието да поискаме конкретно за тази индустрия. Съгласен съм, че има много други индустрии, които също трябва да бъдат там. Бихме подкрепили подобно нещо, но конкретно това, за което говорим, е, че имаме и международна практика – Рамковата конвенция за контрол над тютюна, която изисква тази индустрия, да бъде под особен режим. Няма такива рамкови конвенции за други индустрии. Причината за това е, че тази индустрия е особено вредна, и тя е високо концентрирана с огромен финансов ресурс, и нейните механизми на влияние могат да бъдат най-разнообразни, включително, без да бъдат с много висока стойност. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Симидчиев, да, разбирам Вашата логика, но не смятам, че трябва да се ограничаваме до определена промишленост. Защото иначе какво правим, например със заместващите – с електронните цигари и така нататък? Мина малко продуктово позициониране, но ако ще правим, трябва да го разширим и наистина да помислим подобен изчерпателен списък. Дори тук веднага се сещам, че дори и фармацевтични компании, фармацевтични продукти също предизвикват зависимост и могат да доведат до това. Тогава по логиката, ако всички продукти, които довеждат до зависимост… списъкът може да бъде доста дълъг. Наистина смятам, че народният представител трябва във всички свои срещи да се ръководи, първо от клетвата, която е направил. Второ, от обществения интерес, защото, ако има някакъв частен интерес, той така или иначе трябва да го декларира.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, точно преди 10 години, на 1 юни 2012 г., когато аз бях здравен министър, Народното събрание гласува текст в Закона за здравето, с който забрани тютюнопушенето на закрити обществени места. Десет години практика, с която българските граждани вече свикнаха. Дали се спазва категорично разпоредбата на Закона или не, за това отговорност имат предимно контролиращите органи от системата на здравеопазването – регионалните здравни инспекции и съответният министър на здравеопазването. В този смисъл не може да търсите някаква логика или някаква причина точно аз да се обявя срещу приемането на подобен текст. Но считам, че ако детайлно ще изброяваме всички индустрии, които могат да бъдат обект за ползването на служебното положение на който и да е народен представител, не може единствено и само да се ограничим по отношение на тютюневата индустрия. Правилно постави въпроса господин Гаджев за фармацевтичната такава или оръжейната, или която и да е друга. Затова мисля, че текстовете, които нашият Правилник прилага с дълга практика – смятам, че от няколко мандата по тези текстове поне нямаме спор, следва да останат в този вид. А ако колегите искат някакъв по-детайлно разписан текст по приложението на чл. 144, 145 и 146 от Правилника или съответно в текстовете на Антикорупционния закон, който вече беше приет на първо четене, според мен там е мястото, защото той е специален закон. В противен случай фокусирането само върху тютюневата индустрия, както го предлагат колегите от „Демократична България“, мисля, че донякъде може да послужи за аргумент, че всички ще се обединим в борбата срещу тютюнопушенето, но това не означава, че ще се противопоставим автоматично срещу всеки конфликт на интереси, който би могъл да възникне между народните представители и всяка друга индустрия, която би имала някакъв финансов интерес. Затова Ви призовавам текстовете да останат такива, каквито трайно са се прилагали, а аз гарантирам в лично качество, защото не сме обсъждали този въпрос в групата, че ще подкрепя всеки друг текст, който би могъл да даде много по-детайлна уредба, било то в Правилника, и това може да се случи на един следващ етап, или в Антикорупционния закон, който предстои да разглеждаме в пленарната зала. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, с последното изречение ме провокирахте да Ви направя една реплика, защото Вие правилно отбелязахте, че по реда на конфликта на интереси в Закона за ПКОНПИ, естествено, декларираме конфликтите на интереси, от една страна, но от друга страна, има и практика – има обявени конфликти на интереси на народни представители, и то с влезли в сила съдебни решения. Така че Законът за конфликт на интереси или по-скоро Законът за ПКОНПИ, където е разгледан конфликтът на интереси, все още е действащ. А има и внесени нови законопроекти за промяна на ЗПКОНПИ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Атанасова, за съжаление, законът, който цитирахте – за пушенето на обществени места, не се спазва. Даже не се спазва и в тази сграда – предполагам, че знаете. Проблемът всъщност не е само за този закон: има закон – няма контрол. Не виждам какъв е проблемът да разширим този член – даже и тютюневите изделия, даже бих подкрепил да добавим и хазарта. Имам предвид, че има много индустрии, които могат да бъдат включени. Но не пречи да добавим нещо допълнително, каквито са тютюневите изделия. Това да казваме: то така си е било 10 – 15 години, защо да го променяме – аз мисля, че всъщност като промениш нещо, направиш първата крачка, после ще направиш и втора, и трета. Затова смятам, че е добре парламентарната група на ГЕРБ-СДС да подкрепи тази поправка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Отзад напред по реда на репликите. Господин Ананиев, спазването на законодателството и конкретното приложение по налагането на административнонаказателните му разпоредби, отново казвам, че е преимуществено от органа, който контролира. Това са регионалните здравни инспекции, това е конкретно Министерството на здравеопазването. Аз, господин Ананиев, дори съм съгласна заедно с Вас да внесем въпрос за парламентарен контрол: през този 10-годишен период от функционирането на Закона колко и какви са наложените санкции, свързани със забраната за тютюнопушене на закрити обществени места? Сигурна съм, че в голямата си част данните, които ще покаже отговорът на този въпрос за парламентарен контрол, ще звучат, че в началото, и то в конкретика, са се спазвали разпоредбите на Закона – в голямата си част, в цялата страна, защото тогава имаше много сериозен контрол. Интересно ми е в последните няколко месеца на тази или на предходната година какви са резултатите от функционирането на регионалните здравни инспекции и съответно административнонаказателната отговорност, която се носи по актовете, които са предписани. От друга страна обаче, съм съгласна и с господин Карадайъ, който правилно потвърди моите думи за това, че съществува специален закон, съгласно разпоредбите на който ние сме длъжни – всички лица, заемащи публични длъжности, да заявяват частен интерес, дори да не участват в обсъждането и гласуването на различните законодателни инициативи, да заявяват и свързани лица. В този смисъл ние вече сме ангажирани по специален закон. Затова считам, че не е редно или би било повторение на законодателна тема и разпоредба, която не следва да записваме и в Правилника си. Ако го правим, то тогава да разширим максимално обхвата за всички видове индустрии, спрямо които народните представители могат да допуснат конфликт на интереси при гласуването. Благодаря.

„Раздел III – Парламентарно поведение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 152, който става чл. 153. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 153, който става чл. 154. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 154, който става чл. 155. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 155, който става чл. 156. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 156, който става чл. 157. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 157, който става чл. 158, като в него думите „чл. 153“ се заменят с „чл. 154“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 158, който става чл. 159. По чл. 159 има предложение от народния представител Никола Минчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 159, който става чл. 160: „Чл. 160. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който: 1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, Президента или Вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт; 2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание. (2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 159 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен. (3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането ѝ. Председателският съвет може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка, като при вземането на решението всяка парламентарна група има право на един глас.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 160, който става чл. 161, като в него думите „чл. 153“ се заменят с „чл. 154“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 161, който става чл. 162.

„Допълнителни разпоредби“ Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. По § 1 има предложение на Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител. (2) Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок. (3) Становището на Комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за § 2. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 4. По § 5 има предложение на народните представители Кристиан Вигенин и Мая Димитрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Под „присъстващи“ при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под „присъстващи“ при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за § 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 7. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 8. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 9. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 10.

Дебат, имам изказване.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с § 5. Тази тема е въпрос на дискусия и в други парламенти, но тъй като в този парламент веднъж имахме възможност да прочетем чл. 64 за начина на взимането на решенията в Народното събрание, а именно... Само да намеря, господин Председател, че... „Чл. 64. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината присъстващи народни представители...“ – оттук нататък идва необходимостта да дефинираме понятието „присъстващи народни представители“. И затова в досега действащия Правилник, тъй като по подразбиране се разбира, че в залата, за да има кворум, за да има заседание, под „присъстващи“ се разбира повече от половината народни представители, а именно минимум 121, затова досега не е било дефинирано. Но при тайно гласуване под „присъстващи“ вече трябва да се дефинира някаква формула и затова досега дефиницията е била само при тайно гласуване, и се е разбирало онези народни представители, които са гласували, те се броят за присъстващи. Според мен това е аксиома. Би трябвало всяко гласуване да отчита кворума, да отчита и присъстващите народни представители, а те са именно точно толкова, колкото са гласували, включително и при явното гласуване. И затова моето предложение е второто изречение да отпадне от приетия от Комисията текст, а в първото изречение да добавим „и явно“ след „тайно“, тоест „под присъстващи при тайно и явно гласуване се разбират участвалите в гласуването народни представители“. Ще Ви кажа и един аргумент. Чл. 64 пресъздава текста на ал. 2 от Конституцията на чл. 81, който казва че: „Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.“ Дотук добре, всички сме съгласни, че ще прилагаме ал. 2 на чл. 81 от Конституцията. Е, добре, тогава защо пропускаме да четем ал. 1 от чл. 81 на Конституцията на Република България, който казва: „Народното събрание открива заседанията си...“ Дотук добре, спазваме го, но продължава – комулативно е действието: „…и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители“. Ако има нещо, което да добавим, е да добавим текста на ал. 1 на чл. 81 от Конституцията на Република България. Колеги, на практика да Ви кажа как изглежда това. Съгласно Конституцията, ако имаме предвид ал. 1 на чл. 81, в залата на всяко гласуване трябва минимум 121 народни представители да са гласували, за да можем да приемаме актове. Обратното тълкувание, което и онзи ден тук се опитаха да направят народни представители, изглежда по следния начин, ако четем ал. 1 само в първата част: „Открива заседанията си при наличие на кворум...“ тоест при 121 народни представители откриваме заседанието. След това колегите, както правеха тълкувание от онзи кворум и както тук е записано в изречение второ, на онзи кворум ще му търсим половината при гласуването – това са 161 народни представители. И тогава повече от половината от гласувалите са 31, тоест 31 народни представители да произвеждат решение, с което да гласуваме, примерно, Министерския съвет на Република България. Считам, че не е редно и не е правилно. Обратното, което аз твърдя в момента от тази трибуна, е, че на всяко гласуване трябва да има гласували минимум 121, от които повече от половината да са гласували за, за да се приемат актовете. Алтернативно при 120 гласували, дори и всички да са гласували за, решението не би трябвало да е прието. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Както е записано, Комисията подкрепя предложението на народните представители от БСП и под „присъстващи при явно гласуване“ се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума. Тук отново ще Ви напомня, че когато разглеждахме чл. 46, ал. 3 от Правилника, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме предложение правото на една проверка на кворума веднъж в пленарен ден да бъде променено на три пъти. Тъй като явно сме съгласни с това предложение, присъстващите са тези, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума, то тогава аз да Ви попитам: защо не приехме възможност не една, а три, тоест повече проверки на кворума в един пленарен ден с оглед на това тази проверка, която сега явно ще приемем за акуратна, да бъде наистина, наистина актуална за момента на гласуването? Защото към настоящия вариант на Правилника, ние можем само веднъж, освен регистрацията, веднъж от страна на председателя или по искане на парламентарна група, да проверяваме кворума. И следваше да увеличим това наше право на парламентарните групи на три пъти, така че, когато сега следваме това правило, което явно ще приемем в § 5, да можем наистина да имаме една реална извадка на това колко са присъстващите с оглед на кворума и с оглед на взимане на съответното решение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, абсолютно сте прав и в момента по пътя на логиката това, което Вие предлагате да се увеличи – броят на проверките на кворума в залата, тоест присъстващите, това се равнява на същото, което предложихме и ние. Всяко гласуване е проверка на кворума. Минимум 121 трябва да са гласували, за да има решение, това е. Всяко гласуване е проверка на кворума – това е нашето предложение за § 5. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз бях предизвикан от изказването на господин Карадайъ, защото той говореше едно нещо, но неговото предложение работи тотално в обратната посока. Това, което той предлага като редакция на § 5 – да падне второто предложение и да стане „под присъстващи при тайно и явно гласуване“, не се разбира, че трябва да има 121. Никъде не става ясно. Това второ изречение казва, че при проверка на кворума, в който кворум винаги трябва да имаме минимум 121, гарантира тези 121. Всъщност при отпадането му хипотезата, която изрази господин Карадайъ, че ако имаме 60 човека присъстващи в залата, 31 могат да вземат решение, могат да изберат и кабинет, могат каквото искат да си направят всъщност. Затова аз мисля, че много важно е да оставим параграфа по начина, по който е, защото само чрез регистрацията в началото и след това с проверката на кворума, при които и при двете ни трябват 121, се гарантира, че е имало 121. Не виждам с това предложение при гласуване как приемаме, че всяко гласуване е проверка на кворума. Как, откъде става ясно? Аз не виждам нито такъв текст – нито в Конституцията, нито в нашия Правилник. Така че за мен това предложение, което беше направено, не ми се струва обмислено. Благодаря.

Да, господин Ананиев явно не е разбрал, защото Конституцията, може би, не е пред него в момента. На няколко пъти се позовах като аргумент на един-единствен текст от Конституцията, а именно чл. 81, ал. 1 – кога Народното събрание може да приема актове, и там е казано: „Народното събрание приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“ Оттам правя извода за 121, господин Ананиев. Иначе за другото – другите, са Ваши разсъждения. Аз само се водя от един текст от Конституцията и нищо повече. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили, цели единствено да внесе известна яснота и да предотврати възможността председателят или председателстващият заседанието по собствено усмотрение да променя, както се казва, правилата на играта и е на база вече опита от няколко поредни народни събрания, когато са възприемани различни начини на изчисляване на кворума и начинът на взимане на решение съответно. Тъй като наистина терминът, който е използван в Конституцията – „присъстващи“ не дава тази яснота, и може да бъде разбиран по различен начин, както видяхме, че например господин Карадайъ разбира по един начин, ние го разбираме по малко по-различен начин. Аз искам да припомня, че в тази зала е имало случаи, когато са затваряни вратите и са броени народните представители от председателя на око, така да се каже, това са го правили и наши председатели, правили са го и председатели от ГЕРБ. Няма да споделям имената. Факт, така е. Сега ние се опитваме да направим така, че внасяйки яснота по отношение на начина, по който изчисляваме или преценяваме, че означава думата „присъстващи“, да дадем възможност на Народното събрание да работи адекватно и да може да взема решения. Нашето разбиране е, че народният представител има свободата, освен да гласува „за“, „против“ и „въздържал се“ и да не участва в гласуване, но дори когато не участва в гласуване, той присъства. Понеже няма как при всяко гласуване да се следи кой точно присъства, но не участва в гласуването, трябва да възприемем някаква дефиниция и аз смятам, че дефиницията, която сме предложили, която е възприета от Комисията, е достатъчно коректна и смятам, че възможността да се взимат решения, може би, не чух добре, тъй като от екрана проследих изказването, но вероятността да се вземат решения с 31 гласа не съществува. Най-малкият брой гласове, с които може да се вземе решение, дори при тази дефиниция, е 61, защото това означава, че се приема, че са регистрирани поне 121 народни представители и от тях дори само 61 да гласуват за, всички останали да не участват в гласуването, при тази дефиниция, която даваме, се приема, че решението може да бъде взето. И всъщност истината е, че от 1990 г. насам, имаше даже подобни изследвания, направени от студенти, една голяма част от решенията на Народното събрание, са вземани точно по този начин. Нека да си го запишем в Правилника, за да няма съмнения и колебания и да не се налага всеки път да бъде поставян председателят на Народното събрание на критика защо и как изчислява този кворум. И аз призовавам да подкрепим предложението ни така, както сме го направили и както е възприето от Комисията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз съм напълно съгласен с господин Вигенин, че трябва да има едни ясни дефинирани правила, по които да се водим, и за всеки един от нас да няма поле за тълкувания в различните ситуации, но онзи ден имаше едно друго тълкувание при едни гласувания. Няма да се позовавам на практиката на Народното събрание, защото въпросът според мен е принципен, а не на база практика. В ал. 1 на чл. 181 от Конституцията е казано, че Народното събрание приема своите актове, тъй като освен да открива заседанието, другата част е кумулативно и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители, а това нещо се отнася, за да можем да приемем акта – повече от половината народни представители да са гласували. Чак в ал. 2 обаче е казано, че повече от половината от присъстващите трябва да са гласували за определен акт, за да се приеме актът. От тази гледна точка аз поддържам тезата, че при всяко гласуване участващите в гласуването са и присъстващите. Участващите в гласуването са присъстващите. Извън този принципен въпрос, който е разписан в Конституцията, има и политическа страна. За по-голяма тежест и легитимност на актовете, които приема Народното събрание, от една страна, от друга страна, непрекъснато коментираме ниската избирателна активност на гражданите, от трета страна, коментираме и ниския авторитет на Народното събрание. За една голяма част от българските граждани, като видят празната зала, в един момент казват – ние ги пращаме там, а тях ги няма в залата, и един вид едва ли не, че народните представители не работят. Друг е въпросът, че българските граждани не си дават сметка, че освен в тази зала, народните представители работят и в комисии, и ред други неща, които не са пред камерите и не са в тази зала. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Минчев. Аз мисля, че господин Карадайъ е прав в това, че трябва да спазваме Конституцията, и е добре да се запише правилото и в Правилника. Въпросът е дали конкретният текст прави точно това, но принципно да се заложи, че всяко едно гласуване трябва да има 121 гласували, за да може то да бъде в съответствие с Конституцията, мисля, че е добра принципна постановка. Може би трябва да се прецизира езикът, с който постигаме този ефект. Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 11, като в него думите „чл. 45“ се заменят с „чл. 46“. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 12. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 13, като в него думите „(ДВ, бр. 65 от 2021 г.)“ се заменят с „(обн., ДВ, бр. 109 от 2021 г., изм. бр. 86 от 2022 г.)“. Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Даниел Митов и Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14, като, господин Председател, ще направя редакция в него – сега ще я изчета, за да се включи изборът на последните комисии.

А именно: „§ 14. Решенията за избиране и попълване на постоянни комисии на Народното събрание, приети на 26, 27 и 28 октомври, 3 и 4 ноември 2022 г. по реда и условията на отменения Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 109 от 2021 г., изм., бр. 86 от 2022 г.), запазват действието си и при този правилник.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за § 14, който става § 15.

„Октомври, 3 и 4 ноември“.

След приложенията.

„Приложение към чл. 70, ал. 3: Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на Приложение към чл. 71, ал. 3: „Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите Елементи на оценката. Основания на законодателната инициатива. Примерна аргументация. Определят се обществените отношения, които законодателната инициатива си поставя за цел да регулира. Необходимо е да бъде направено кратко представяне на причините и промените в обществените отношения, които налагат необходимостта от нормативна регулация. Заинтересовани групи. Примерна аргументация. Оценката на въздействието включва кратко описание на заинтересованите групи от приемането на законодателната инициатива (бизнес, граждански организации, граждани, включително българите и българските граждани, живеещи извън Република България, държавни органи, други), степента, в която тя ги засяга, както и тяхното отношение към законодателната инициатива. Посочва се очакваното въздействие на законодателната инициатива върху конкретни групи и обществени отношения, както и използваните методи за тяхното идентифициране, като например – изследвания, обществени консултации, сравнителни анализи и други. Анализ на разходи и ползи. Описват се икономическите, социалните и другите публични разходи, необходими за реализирането на законодателната инициатива. Описва се кои разходи се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описват се икономическите, социалните и други ползи в резултат от приемането на законодателната инициатива. Описва се как очакваните ползи отговарят на формулираните цели. Административна тежест и структурни промени. 1. Включват се предвижданите и необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури; 2. Представя се информация за административната тежест, която предполага съответната законодателна инициатива. Посочва се дали се въвеждат, или се изменят регулаторни режими и такси. Определя се дали те облекчават, или не регулаторната среда. Въздействие върху нормативната база. Включва се информация за необходимостта от непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на законодателната инициатива. Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие. Описва се как предложението допринася за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България. Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи. Забележка. Предварителната оценка на въздействието на законопроектите не е задължително да се изготвя в табличен вид.“

„Приложение към правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание“. Предложение от народните представители Кристиан Вигенин и Мая Димитрова: „Във Финансови правила по бюджета на Народното събрание (Приложение към Правилника) се правят следните изменения: 1. В чл. 5 изречение трето отпада. 2. В чл. 6 ал. 5 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на приложението към Правилника, като в чл. 17 думите „чл. 26“ се заменят с „чл. 27“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност имам предложение за една по-чиста редакция в чл. 11, която покрива така наречените „две трети“ на народните представители. В изречението „сумите се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи“, „сумите се превеждат на народните представители въз основа на решение на парламентарните групи само по банков път“ е редакцията, която предлагам.

Да.

Прегласуване!

Уважаеми господин Председател, гласувах против поради една проста причина – че със същото това предложение не променяме нищо освен разликата в думите. До момента беше да се плаща по банков път след решение на парламентарните групи, предложението беше да се плаща след решение на парламентарните групи по банков път, тоест да се разменят само думите, което по никакъв начин не променя. Като е по банков път и като няма друга възможност за плащане по някакъв друг ред или не се използва, така че това беше изключително... То не е и редакционно, тъй като реално думите в текста са едни и същи, просто смяна на текстовете. Благодаря Ви.

Господин Председател, преди това бих искал да се върнем на § 14, тъй като ми направи впечатление, че сме изпуснали една дума и да предложа следната редакция: „§ 14. Решенията за избиране, попълване и промени в съставите на постоянни комисии – изпуснали сме думата „промени“. Това е голямата разлика, тъй като има промени в някои от длъжностите вътре в самите комисии. Коректно правните референти ни обръщат внимание, че трябва да включим и думата „промени“, тоест „избиране, попълване и промени на постоянните комисии на Народното събрание, приети на 26, 27 и 28 октомври, 3 и 4 ноември 2022 г.“ и текстът, както следва.

По чл. 32 има предложение от Никола Минчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. „2. В чл. 32, ал. 2 думите: „Когато след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице“ се заменят със: „Когато в хода на заседанието се установи, че кворум не е налице“. Предложение на народния представител Никола Минчев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 33: „Чл. 33. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно 48 часа преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им. (2) Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината от техните членове. Когато след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол по чл. 29, изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове. Народните представители, които са поставени под задължителна изолация или карантина, участват в заседанията на постоянните комисии съгласно приети от съответната комисия правила. На народните представители, които участват дистанционно в работата на комисиите, се предоставя техническа възможност за изказвания, становища, въпроси и участие в дебатите. (3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър. (4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за решението са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.“

Благодаря Ви, господин Председател. С това гласуване приключихме гласуването на Правилника. Благодаря на всички колеги от Временната комисия за работата, както и на народните представители, че го приеха. Искам да Ви обърна внимание, че приемайки този правилник в тази му част ние реално изпълнихме и един от критериите по Плана за възстановяване и устойчивост. Министерският съвет, приемайки Плана, е задължил и Народното събрание – как е станало това, не знам, да приеме в Правилника си конкретни правила, непроменяйки принципите за прозрачност, но реално изпълнихме изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост. Как е станало? Надявам се, господин Председател, да уведомите Народното събрание да знае, но да знаете, че Планът за възстановяване и устойчивост, включително и в Правилника, сме го изпълнили.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за оставане на битовите крайни клиенти на електроенергия на регулиран пазар, № 48-254-02-10, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за оставане на битовите крайни клиенти на електроенергия на регулиран пазар, № 48-254-02-10, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Росен Христов – министър на енергетиката, господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, и господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Делян Добрев. Процесът по пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители преминава през различни фази, етапи и изпълнение на определени ангажименти, които имат задължителен характер за съответната държава – членка на Европейския съюз. Без изпълнението на тези ангажименти не може да се пристъпи към либерализация на пазара на електрическата енергия за бита. На първо място, следва да бъде формулирана дефиниция за енергийна бедност, която да бъде отразена в националното законодателство на съответната държава членка. Разработването на критерии за определяне на енергийно бедните потребители е задължителен елемент от процеса по либерализация, както и разработването и въвеждането на мерки за защита на енергийно бедните, в това число краткосрочни, средносрочни, дългосрочни, финансови и нефинансови. България е една от държавите – членки на Европейския съюз, с най-висок процент на енергийна бедност. Ето защо въвеждането на модела на либерализиран пазар на електрическа енергия за бита следва да се извършва плавно и само след въвеждане на подходящи механизми за защита на уязвимите потребители, както предвижда законодателството на Европейския съюз. В момент, в който Европа е изправена пред проблем с високите цени на енергоресурсите и се търсят варианти за подпомагане и защита на битовите потребители, е изключително неуместно в най-бедната държава от Европейския съюз да се въвежда моделът на либерализиран пазар на електрическата енергия за бита. Още повече че европейското законодателство не налага предприемането на подобни действия в следващите няколко години. В тази връзка Проектът на решение предлага отлагане във времето на процеса по либерализация на битовите потребители за период от три години, в които се очаква енергийните пазари да се стабилизират на значително по-ниски от сегашните пазарни нива. Тази прогноза се дължи на очакваната реализация на огромен брой ВЕИ проекти, изграждането на терминали за регазификация на втечнен газ в Европа и разрешаване на газовата криза, мерките за енергийна ефективност в хиляди жилищни блокове, къщи и административни сгради и други. Господин Росен Христов – министър на енергетиката, изказа принципна подкрепа по така предложения проект на решение. Господин Иван Иванов – председател на КЕВР, изказа принципна подкрепа по отношение на идеята на проекторешението, като направи предложение за допълнение в т. 2 след думата „действия“ със следния текст: „в това число свързани с изменения в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България“. Предложението беше припознато от народния представител Искра Михайлова. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Рамадан Аталай, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев, Теменужка Петкова, Делян Добрев, Жечо Станков, Владислав Панев, Венко Сабрутев, Радослав Рибарски. Народният представител Венко Сабрутев направи предложение в т. 1 и 2 датата „01.01.2026 г.“ да бъде заменена с датата „31.12.2025 г.“ Председателят постави на отделни гласувания направените предложения за изменение и допълнение към Проекта на решение. Комисията с 11 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ подкрепи двете предложения. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за оставане на битовите крайни клиенти на електроенергия на регулиран пазар, № 48-254-02-10, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г.“ И сега ще изчета: „Проект! РЕШЕНИЕ за оставане на битовите крайни клиенти на електроенергия на регулиран пазар Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. До 31.12.2025 г. битовите крайни клиенти на електроенергия остават на регулиран пазар. 2. Възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия, в това число свързани с изменения в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, с които да гарантира, че пълната либерализация на пазара на електрическа енергия за крайните битови клиенти ще се осъществи след 31.12.2025 г. 3. Министерският съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 30.11.2022 г. да уведоми Народното събрание за предприетите действия.“ Благодаря.

Не, господин Председател, мисля да спестим малко парламентарно време. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние от БСП подкрепихме в Комисията, ще подкрепим и в залата това решение. Още повече че то съвпада и с нашата предизборна кампания и по време на кампанията ясно заявихме, че този страх у хората относно бързата либерализация може да доведе до паника в домакинствата и затова е необходимо те да останат на регулиран пазар. Разбира се, че правителството трябва да свърши и своята работа относно Плана за възстановяване и устойчивост и да се обясни наистина за проблемите, които има, още повече че в момент, когато виждаме какви шокове има на енергийния пазар в Европа, е съвсем нормално домакинствата да се ползват с по-голяма закрила. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, голяма част от Вас сме народни представители на малки населени места, където кметовете са изключително притеснени. Днес моят колега от Кюстендил Бойко Клечков ме алармира за това, че голяма част от кметовете искат и детски градини, самите общини, училища също да бъдат на регулирания пазар, защото трудно могат да се справят. Разбира се, че със следващото решение, което ние сме изготвили, до известна степен ще помогнем на хората, но затова е необходима една изключително добра комуникация, за да знаят, да не се притесняват, защото отсега предполагам, че и във Вашите избирателни райони се говори едва ли не за „дървени ваканции“, как хората трудно могат да се справят. Регулираният пазар е добре. Регулираният пазар на този етап е правилното решение, но считам, че също така трябва да мислим и за тези домакинства, които се отопляват на природен газ. Там, за съжаление, ние все още нямаме решение на техните проблеми. Мисля, че тази първа стъпка, която днес в този парламент вземаме като решение, е в правилната посока, необходима е, сега трябваше да се случи, за да се успокоят гражданите и домакинствата, които се отопляват на природен газ. Предполагам, че в най-скоро време трябва да вземем и конкретно решение на Народното събрание, ако правителството не си свърши работата, защото се създава усещане, че каквото се случва в тази държава, всички идват в парламента, за да им се решават проблемите. В тази държава има разделение на властите. Има Министерски съвет. Те също трябва да поемат част от отговорността. Това е тяхна отговорност – да намерят правилен механизъм, а не както правим досега, всичките проблеми да се решават от парламента. Да, пак повтарям, правилна стъпка – стъпка, която БСП многократно е заявявала по време на кампанията. Ние ще подкрепим подобно решение, но проблемите, които са в останалите сфери, остават и мисля, че в най-скоро време, ако Министерският съвет продължава да не взема решения, то тогава ние, народните представители тук, отново трябва да решим проблема. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! В редица документи от години се коментира въпросната либерализация на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия. С това решение, което в момента колегите предлагат, е ясно, че се прави отсрочка, но е ясно, че се прави отсрочка за нещо, продължаващо да звучи неизбежно. Така е записано и в мотивите, така е записано и в документи, които имат пряко отношение към действията, които ще предприема българската държава. Ние много внимателно трябва да наблюдаваме това, което се случва в момента с либерализирания пазар на електроенергия, що се отнася до небитовите крайни потребители, защото, когато беше наложено на бизнеса да излезе по този начин на свободния пазар, тогава и самият бизнес искаше това, условията бяха чудесни, изглеждаше, че се случва нещо прекрасно. Само че вече една година българската държава изплаща милиарди посредством фонда, който се субсидира единствено и само от държавните дружества, за да покриваме щетите от този либерализиран пазар. В светлината на тези събития, в светлината на нестабилната обстановка, която е не само в България, а в Европейския съюз, в Европа и в света, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме и затова сме внесли и такъв проект за решение, който се надяваме другата седмица да разглеждаме от тази трибуна, изобщо тези планове за преминаване на битовите потребители на свободния пазар да бъдат премахнати. В тази връзка на нас ни е трудно да подкрепим решение, което все още предпоставя в бъдещето това да се случи, предпоставя просто една по-далечна дата. Със сигурност това, което предлагат колегите в момента, е необходимо и е добро от гледна точка на това, че то отлага във времето, и все пак е записана тази неизбежност, за която говоря. Мотивите казват, че едва ли не след около три години – срокът, за който отлагаме това решение, енергийните пазари ще се стабилизират и цените ще бъдат значително по-ниски. Ние не знаем това предвид обстановката, а и тези пазари вече са били по-ниски. Освен това не бива да забравяме, че всеки един битов потребител може да премине на либерализирания пазар и сега, по негово желание. Тоест, защо е необходимо ние да слагаме условия и да задължаваме хората да правят това? Защото европейското законодателство го изисква?! Нима през последните години не видяхме колко безумни неща изиска от нас европейското законодателство, които въвлякоха България и българите в поредица от кризи?! И тук трябва да кажем нещо: не сега вследствие на енергийната криза, не преди това от кризата от ковид българите живееха тежко и бяха в енергийна бедност. Много преди това нашите баби и дядовци, нашите родители си пускаха по няколко часа на ден отоплението. И аз, за да Ви припомня, че това е тенденция в България много отпреди кризите, а кризите сега само са я задълбочили, ще Ви цитирам едно заглавие от медиите днес: „Пенсионерите пестят от скъпото парно и ток в библиотеки и читалища.“ Ние сме изгонили възрастните си хора в библиотеките и в читалищата и продължаваме да говорим за европейско законодателство, за общностни ангажименти и да смятаме, че можем да направим малко крачки до следващите избори, до това колко ще бъдем харесани и одобрени от нашите избиратели. Защо? Всичко това е ясно за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ и ние твърдим, че изобщо този план за въвеждане на този вид плащане към българите трябва да отпадне и това сме предложили в нашия Проект за решение. Ние няма как да подкрепим само отлагането му, ние подкрепяме изцяло премахването на този план. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както и в Енергийната комисия казах, от това предложение няма абсолютно никакъв смисъл освен един обикновен политически PR, нищо повече, тъй като битовите потребители, първо, са защитени до 30 юни 2023 г. от ценовите решения, които са на КЕВР. Второ, в Директива 944 на Европейския съвет ясно се казва, че до 31 декември 2025 г. всяка една държава има възможност за дерогации и в общи линии да се види как този свободен пазар на битовите потребители влияе на самите тях. Така че в момента ние говорим за загуба на парламентарно време. Вместо да помислим за приложението на Регламент 1854, който е от 6 октомври и който ясно гласи, че трябва да бъде от 1 декември приложен и надвзетите свръхприходи от производителите на електрическа енергия да бъдат пряко преразпределени към домакинства и малки и средни предприятия, ние се занимаваме с нещо, от което няма абсолютно никакъв смисъл, нещо, което вече е решено, и квотите на КЕВР от централите са одобрени от КЕВР. Подобно излизане на свободен пазар може да се случи единствено и само чрез драматични решения, които не виждам как ще се случат. Аз призовавам колегите от всички парламентарни групи да помислим за разработка на механизми, с които да подпомогнем най-уязвимите потребители на електрическа енергия, които в зимните месеци наистина ще усетят икономически шок. Така че можем да почерпим от опита както на южните, така и на северните ни съседи, където са разработени методики, разработени са уебсайтове, а ние се занимаваме с политически PR. Всичко това, което в момента се говори, на мен ми изглежда като подготовка за избори, а не за това, за което сме тук, а именно да решаваме проблемите на хората. Благодаря.

Господин Председател, ще се изкажа въз основа даже и на последното изказване, което беше преди мен, но друго е важно. Вчера господин Пеканов, който е вицепремиер, за пореден път си позволи да коментира и да лъже, и то пред медии и пред цялото общество по отношение на либерализацията на енергийния пазар по отношение на битовите потребители. Ще припомня и по-скоро ще цитирам тук, в моето изказване, Планът за възстановяване и устойчивост, приет, съгласуван с Брюксел от правителството на „Продължаваме Промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“. Във въпросния план, който е публикуван на сайта на Министерския съвет на страница 108 започва и се коментира либерализацията. Цитирам: „Постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия до 31 декември 2025 г. чрез постепенно премахване на регулираните цени за битови клиенти в условията на либерализиран пазар на електроенергия на едро в два последователни етапа – през 2023 г. и 2025 г., и прекратяване на определянето на енергийните квоти за доставка на регулиран пазар от КЕВР.“ Кое точно не е ясно и къде точно не става видимо, че в Плана за възстановяване и устойчивост, за да може някой да вземе комисиона от купуване на батерии, ние сме задължени да изкараме битовите потребители на либерализирания пазар, на два етапа, с точно определени стъпки. Всичко е формулирано ясно, точно и конкретно. Кое точно не е ясно на господин Пеканов, който лъже пред медиите?! Кое не е ясно и на хората, които са в тази зала?! В тази връзка и с безумието, пак свързано с това да излезе битовият потребител на либерализирания пазар, се предвижда и друга мярка, за да може някой да купи батерии и да вземе комисиона. Пак цитирам, вече пак от Плана за възстановяване и устойчивост, но на страница 113: „Декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40%, вземайки предходните нива на 2019 г. Целта на намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025-а. Измерено и потвърдено с данни от 2026 г. и ще се затвърди с актуализиране на националното законодателство в Закона за ограничаване измененията на климата, с които ще се създаде ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техническите емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г.“ Продължавам: „Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите, работещи на въглища, а именно „ТЕЦ Марица Изток 3“ ЕАД, „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Бобовдол“, „ТЕЦ Марица Изток 1“, „ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ТЕЦ „Брикел“ ЕАД, ТЕЦ „Република“, ТЕЦ „Русе – Изток“ и Топлофикация – Сливен. Постигането на тези цели трябва да приключи до 30 юни 2026 г. и ще бъде интегрирано към Закона за ограничаване изменението на климата.“ Та, отново да попитам. Тези, които се изказват и говорят от тази трибуна, ще отрекат официалния документ, публикуван на сайта на Министерския съвет, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост, и точно и ясно разписаните критерии, по които ние ще закрием ТЕЦ-овете, с точно определени дати или ще отрекат отново от тази трибуна и пред медиите, че трябва да изкараме битовите потребители на либерализиран пазар. Кое точно е лъжа?! Някой от бившите управляващи дали ще излезе и ще коментира това, или отново ще кажем витиевато: „Ама, то сега вървим към проблем. Няма да го отлагаме никъде това нещо и няма да го правим.“ Такива са документите! И когато се съгласявате с Пеканов, Вие лъжете отново с него, защото трябва да закриете ТЕЦ-овете, трябва и да направите излизане на либерализирания пазар. Това направи служебното правителство, но се отказа, уплаши се. Двете тарифи бяха точно това. Втората компонента беше излизане на либерализирания пазар. Първа стъпка именно в Плана за възстановяване и устойчивост. Точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този законопроект в тази му форма, защото се съгласяваме, ако го подкрепим, че все пак трябва да има излизане на либерализирания пазар. Не, не трябва! И точно заради това имаме конкретно решение, което сме входирали, и се надяваме да мине през Комисията по енергетика. Надяваме се следващата седмица тук да коментираме и него, с което да наложим рамка на правителството да отиде и да предоговаря безумието, вкарано в българските правила за Плана за възстановяване и устойчивост от „Продължаваме Промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Преди почти една година, когато стартирахме серия от дискусии по ключови политики, за да изготвим коалиционно споразумение за управление на България, Асен Василев подчерта, че като краткосрочна мярка трябва да се отложи извеждането на битовите потребители на либерализирания пазар на електроенергия. След това „Продължаваме Промяната“ предложи, изработи и договори с Европейската комисия отлагане на излизането на потребителите на либерализирания пазар до 2026 г. Законодателните промени обаче и подготовката за такава промяна трябва да започнат сега. Опитът за внезапното извеждане на небитовите потребители на либерализиран пазар осъществен по времето на управлението на ГЕРБ, доведе до търговия ден напред и в крайна сметка компенсиране от страна на държавните дружества в енергетиката на над 90% от небитовите потребители. В интерес на истината, с решението днес ще препотвърдим заложената в редовния кабинет политика, която е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост за плавно преминаване към либерализация и защита интереса на битовите крайни потребители – защита именно от борсовия риск, който те биха носили в сегашната ситуация. Фиксирането на датата 31 декември 2025 г. обаче не трябва да ни успокоява. Тъй като пълната либерализация на пазара минава основно през отпадане на ролята на НЕК като обществен доставчик, който в момента обира разликата между пазарната цена и определената цена за бита от Комисията за енергийно и водно регулиране. В крайна сметка и битовите, и небитовите потребители се оказват изцяло зависими от благосъстоянието на държавните енергийни дружества, макар с различен тип формиране на крайната цена. Либерализацията трябва да отвори пазара за повече участници и да създаде реална конкурентна среда, от която да се възползват крайните потребители. Зависимостта от един доставчик и невъзможността за договаряне на цена в зависимост от профила на потребителя, трябва да бъде изместен от предоставяне на реални права на потребителите да избират и конкурират своите доставчици и условия по договора. Моментната валотилност на пазара на енергоносители, породена от войната в Украйна, не трябва да формира крайна политика на противопоставяне срещу реформи, които отдавна трябваше да са се случили в България. И тези реформи именно да отворят вратата към следващите стъпки, а именно енергийни общности и потребители, които едновременно консумират и произвеждат своята енергия, тъй наречените просюмъри. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Рибарски, нямаме нужда от лекции за това какво трябва и какво не трябва да се случи. В общи линии Вие не транспонирахте, като управляващи не транспонирахте Директива 944, която е за вътрешен пазар, и нито един от Вас не казва каква ще бъде глобата по наказателната процедура. Говорите за енергийни общности, говорите за умни мрежи, говорите за всичко това, но колко предложения направихте Вие за това нещо да се случи? В крайна сметка всички четем и искаме да се случат всички хубави неща, които се случват в западните държави, но остарялата ни регулаторна рамка и неспазването на правилата и пазенето на определени лобита ни карат да сме дълбоко застинали в миналото. Така че аз се обръщам към Вас – като бивш председател на Енергийната комисия и като бивш управленец, част от управляващата коалиция, да ни обясните и да ни кажете каква ще бъде глобата за това, че не сме транспонирали в българското законодателство Директива 944, която ясно определя всички правила за свободния пазар. И, моля Ви, свободен и регулиран пазар – такова животно няма, пазарът е само един! Това, че ние правим социална политика през така наречения регулиран пазар, е нещо съвсем различно. Още веднъж да Ви поправя – не НЕК обира разликата, разликата бива обирана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тоест от мен, от Вас, от всеки един, седящ в тази зала. Но ние с големите си заплати можем да го направим това нещо, но хората, които са с минимална заплата, им става много трудно. Така че, моля, обяснете. Благодаря.

Господин Самандов, Директива 944 не е нещо, което трябваше да се транспонира само последните шест месеца, тя трябваше да се транспонира последните две години. Господин Янев имаше възможност – служебен кабинет, Министерството на енергетиката да я подготви, да се публикува в Министерския съвет. Такъв е редът за транспониране на една директива. Ако искате, опитайте сега, като народен представител, да транспонирате Директива 944. Директивата винаги – ние проследихме процеса, тя трябваше да бъде готова за разглеждане, но, уви, се наложи Народното събрание да бъде разпуснато. Надявам се сега тази директива да бъде транспонирана. Ще се дължат глоби, ако това не се случи в следващите… Но не е само Директива 944 – има девет директиви, които също подлежат на някаква санкция в някакъв момент. Ако процесът стартира, ние ще трябва да се организираме и тези директиви да бъдат транспонирани, за да прекратим тази наказателна процедура. Но това е трябвало да се случи преди може би вече три години, откакто тази директива е на дневен ред и все не ѝ идва времето. Да, там са енергийните общности, всичко останало, за което днес си говорим, но стъпките трябва да бъдат направени последователно и законодателството да бъде приведено. Няма нужда от транспониране на една директива просто за да я има в Закона. Трябва много правилно ние да сметнем – умни мрежи просто с транспониране на директива няма да се появят въобще на българския пазар. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В интерес на истината първоначално не смятах да взимам отношение по днешната точка, защото тя е ясна за всички. С днешното решение ние премахваме една несправедливост и който не е убеден в това нещо, действително трябва да си отвори Плана за възстановяване и устойчивост на страница 108 и да види следния текст, в който от 1 януари 2023 г. ние сме казали пред Европейската комисия, че поемаме ангажимент битовите потребите да започнат да излизат на свободен пазар. Какво означава това за сметките на битовите потребители? Едно домакинство, което през зимата се отоплява на климатик и харчи приблизително около 1000 киловатчаса, ще плати сметка в рамките на 180 лв. Ако това същото домакинство на 1 януари 2023 г. го изпратим на свободен пазар, което уважаемият господин Самандов каза, че не е възможно, а аз казвам, че е възможно от гледна точка на това, ако искаме да си получим парите от Европа и сме поели този ангажимент. Ако се изпълни този ангажимент, който колегите от ПП са поели с последния План за възстановяване и устойчивост, то сметката на това домакинство от 180 лв. ще стане 720 лв. Още веднъж – 180 лв. преди Нова година, след Нова година 720 лв. сметка на ток на това домакинство, същото. Защо трябва да вземем това решение? На първо място, за да дадем тласък на сегашния Министерски съвет и по-специално на министъра на енергетиката да се обърне към Европейската комисия и да каже: „Слушайте, към днешна дата нещата изглеждат много по-различно от момента, в който правителството на „Продължаваме Промяната“ е поело този ангажимент.“ Кое е по-различното? Цената на тока, на газа, кризата в Европа влияят съществено на цените на енергията и не е сега моментът да се предприемат тези действия. Още повече, Директива 944, без значение тя кога трябва да се транспонира, защото, ако трябва да си говорим за транспониране на директиви – Директивата за ВЕИ-тата трябваше още миналата година на 1 юли да бъде транспонирана, то ни дава шанс до края на 2025 г. Тук се обръщам към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да подкрепите този проект на решение, защото Директивата ни дава краен срок, до който домакинствата могат да бъдат на свободен пазар. Нашата задача днес тук е да отложим максимално този срок, а оттам нататък, като наближи годината, ще сме намерили и решенията. Какви са решенията? В самата Директива имаме конкретни задачи. На първо място да дефинираме енергийната бедност – за тези, които си спомнят, а за тези, които не си спомнят, могат да влязат на страницата на nextgeneration.bg и да видят, че ангажиментът, който беше поет по времето на ГЕРБ като реформа беше единствено да се дефинира енергийна бедност, и то в Закона за енергийната ефективност, което да послужи за по-ясно дефиниране към кои групи по-лесно да се насочват средства към тях за саниране, за енергийна ефективност. Защото краткосрочните мерки, които се изпълняват в момента в държавата – социални плащания на тези засегнати групи за отопление, са краткосрочни мерки, защото в края на отоплителния сезон тези хора отново са нула на нула и имат нужда от пари, за да могат да платят и следващия си отоплителен сезон. Ако обаче ние насочим достатъчно средства към тези енергийно бедни групи, а именно за мерки за енергийна ефективност, то другия отоплителен сезон тези хора вече ще излязат от тази група на енергийно бедните, защото ще им трябват много по-малко средства, за да могат да се отопляват и да поддържат нормално качество на живот. Друга е темата обаче с уязвимите потребители. С това решение ние защитаваме битовите потребители от всеки един бъдещ министър на енергетиката, който иска да се изживява като камикадзе и да иска от днес за утре да изкара битовите потребители на свободен пазар – било то с 5 милиона електромера, било то с 300 киловата ограничение и така нататък. С това решение ясно поставяме ограничения на този бъдещ енергиен или настоящ енергиен министър, даваме шанс на настоящото правителство да поиска от Европейската комисия премахване – говоря за премахване на ангажимента като реформа по Плана за възстановяване, защото в момента всички Вие, които сте избрани от българския народ, сте поставени, и Вие самите, и Планът за възстановяване, като заложници – като заложници на това, да се налага да приемем нещо, което е в ущърб на хората, въпреки че дори Европа не го иска, защото Директивата не казва, че е възможно до 2025 г. да го отложим. Решението е комбинация от енергийна ефективност плюс възобновяема енергия. Още веднъж към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, до 2025 г. – до края, ако успеем в един добър синхрон с всички народни представители тук смирено да направим Закона за енергийната ефективност и Закона за ВЕИ така облекчени, че да могат да стигат пари до хората за енергийна ефективност, за ВЕИ-проекти по къщите и по сградите им, ще стане така, че 2025 г. те ще са енергийно независими и толкова много енергия ще има в системата, че ще могат да си позволяват дори на нулеви, да не казвам – на отрицателни цени, да ползват енергия от системата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Уважаеми колеги, обръщам се към Вас с един апел. Тук хората са ни изпратили с една основна задача, а именно да защитим техния интерес, да ги защитим от постоянно повишаващите се – не само в България, а и в цяла Европа цени на електроенергията и на природния газ, да съхраним техния бюджет, да са предвидими техните разходи не само през тази зима, а до края на 2025 г. По този начин да действаме единствено и само в тяхна полза, каквото биха направили те, ако са на наше място. Благодаря Ви.

Господин Станков, просълзихте ме. В общи линии, продължавайки с политическия пиар и заравяйки главата си с реалните проблеми, ние не даваме никакви решения. Сам казахте „енергийна ефективност“, сам казахте „интеграция на ВЕИ-та“. Това нещо е ясно разписано в Регламента, който от 1 декември ние трябва да изпълним. Ясно разписано е, а с гласуването проформа на това решение не правим нищо. Нито една дума от Вас в Енергийната комисия за Регламента, нито една дума в пленарната зала. Абсолютно нищо! И това, което казвате, за потенциално развързване ръце на следващ министър – това е абсурдно, при положение че същите тези битови потребители са защитени до 30 юни, защитени са и от Директивата до 31 декември 2025 г. Ще се обърна и към господин Рибарски. (Шум и реплики.) Само искам да го попитам: как се транспонира – извинявам се, но как се транспонира директива от служебно правителство без Народно събрание? Документите бяха оставени на министъра на енергетиката на една бивша коалиция, който явно не Ви ги е представил (шум и реплики от „Продължаваме Промяната“) – за транспортирането на двете директиви. Благодаря

Господин Станков, към Вас ми е репликата. Може би не се изразихте достатъчно добре и не обяснихте достатъчно добре във Вашето изказване – какви всъщност са сроковете, които са заложени за либерализирания пазар на битовите потребители? Някои от колегите, които, въпреки че са част от Енергийната комисия, остават в заблуда и през тази трибуна заблуждават и българските граждани. Затова взимам реплика, за да обърна внимание на това, което може би в дуплика можете да разясните по-добре. И към Вас конкретно – една голяма част от изказването Ви беше насочено точно към мерките, които България трябва да постигне, за да влязат битовите потребители на либерализирания пазар. Точно по тази причина аз отново използвам трибуната да кажа, че ние няма как да подкрепим, защото отново – и Вие с изказването си го потвърдихте, говорим само и единствено за отлагане, а не за премахване на тази възможност, особено в Плана за възстановяване и устойчивост. Ще припомня на всички, които присъстваха на Комисията по енергетика, а да кажа и на колегите, които не бяха там. Председателят на КЕВР – господин Иван Иванов, си позволи да направи едно изказване, което беше много показателно. То се състоеше в това, че напомни, че многократно от КЕВР са издавали становища, с които са се обръщали към предходното правителство – на господата Петков и Василев, които отново не са на работа и днес, не знаем, нали, дали тогава са били системно, но виждаме, че като народни представители системно не са – те са правили тези предложения, тези становища към това правителство, че в никакъв случай тези условия не трябва да залягат в Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това те залегнаха. Сега на нас ни се налага да правим този дебат и други колеги да го отлагат във времето, а ние самите да се борим тази грешка да бъде премахната от Плана. Благодаря.

Господин Станков, аз наистина ще трябва да дам разяснение, тъй като някои депутати в тази зала категорично отказват да гледат документите, публикувани на сайта на Министерски съвет и официалния План за възстановяване и устойчивост, където са фиксирани конкретни дати – да ги приемат тези дати, а не да ги отричат и да лъжат като Пеканов. Ще го надминете Пеканов. Затова, моля Ви наистина да ги кажете Вие. На мен като не вярват, на Вас да повярват, дано. Основно за това, което казахте. Приемайки това Решение и отлагайки решението с няколко години, няма да спрем това, което има прието, а именно някои хора да получат комисиона от купуване на батерии. Защото след няколко години с това решение пак ще излезем на либерализирания пазар. И тези, които до вчера управляваха, ще си искат комисионите и ще си ги вземат. И в крайна сметка това ще се плати от българския народ. Затова няма начин в този момент това да приемем. За нас решението е едно – предоговаряне на тези условия, които сами, като българско правителство, сме приели и сме се съгласили, за да може някои да взимат комисиони за купуване на батерии.

Многоуважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, към господин Самандов. Не се съмнявам във Вашата експертиза, само че дайте да помислим по следния подход. Вие в момента не сте заместник-министър, Вие сте народен представител. Имате следното задължение – до 31 декември да направите всичко възможно, така че държавата България и нейните граждани да получат 724 млн. евро по Плана за възстановяване. Ако погледнете внимателно на интернет страницата на eufunds, ще видите една от много важните точки, която е Закон за енергетиката с реформа на пазара, търговия – едро, дребно и балансиране. Това е заложено като един от етапите, или по-точно една от етапните цели, която ние трябва да изпълним в оставащите 53 дни до края на годината. Часовникът си тиктака. На страницата е написано. Като отворите на страница 108, там си пише – мисля, че беше Реформа № 8, която казва, че трябва да започне изкарването на битовите потребители. И още веднъж – не говорим за никакъв популизъм. Ако ние днес не гласуваме това Решение и не е подкрепено, Министерският съвет си изпълнява задачата да получи парите и съответно да направи тази реформа. Според Вас защо енергийният министър, в рамките на 24 часа, тръгна да изкарва битовите потребители на свободен пазар и защото тези битови потребители бяха с 5 млн. електромера, че с 300 киловатчаса специални тарифи и така нататък? Защото хората си четат документите. В тази връзка в момента ние трябва да приемем това Решение. Има си указан срок, в който министърът на енергетиката трябва да ни докладва какво е направил. Още по-важното е Европа бързо да бъде сезирана, за да може да бъде махнат този приоритет или тази реформа от Плана ни за възстановяване, който тогава беше изпратен без обществено обсъждане в Брюксел, и нито един човек – нито Вие сигурно като заместник-министър, нито аз като народен представител, беше наясно, че се поема такъв ангажимент. И още веднъж Ви призовавам – влезте на страницата на nextgeneration.bg, където ще видите, че до момента, в който министър-председател е Бойко Борисов, ресорен вицепремиер за Плана за възстановяване е Томислав Дончев, такъв ангажимент няма поеман – началото на 2023 г. битовите потребители да бъдат натискани да излизат на този пазар. Не говорим за популизъм, говорим за мярка и действие, което е необходимо да се случи. Към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Още веднъж – 2025 г. е нейният краен срок и е заложен по директива. Ние обаче ще направим всичко възможно дотогава, с дефинирането на „енергийната бедност“ и „уязвимите потребители“, да има достатъчно добри тарифи, по които тези хора да бъдат стимулирани и субсидирани – който трябва да бъде на свободен пазар, а другите с краткосрочни, дългосрочни и средносрочни мерки да бъдат защитени. Като говорим за защита, говорим за защита на възрастните хора, говорим за защита на хората, които са на животоспасяваща апаратура и така нататък – всичко това е описано в чл. 28 и чл. 29 в Директивата. Така че, колеги, още веднъж – смирение, обединение. Тук се борим единствено и само тези 2 млн. и 800 хиляди домакинства да бъдат запазени на регулиран пазар. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Няма как да не се изкажа, господин Кънев ме чака от сутринта, мога ли да го оставя да не чуе за какво става дума? Уважаеми колеги, виждам, че председателят днес е духовит – това е добре. Показва, че Народното събрание почваме да работим, нищо, че няма правителство. Колеги, предложението, което е направено от господин Добрев, е за оставане на битовите крайни клиенти на електроенергия на регулирания пазар. Задаваме си въпроса: необходимо ли е? Отговорът е еднозначен – няма политическа сила, която по време на предизборната си кампания и по време на изборите да не беше загрижена, да не говорим, че ще направим всичко възможно битовите потребители да ползват енергия от регулирания пазар. И то защо от регулирания пазар? Поради няколко причини. Първото, необходимо е битовите потребители да останат в регулирания пазар поради простата причина, че предишните управляващи, няма да казвам дали са Промяната, дали са ГЕРБ – всички, които са управлявали преди по стечение на обстоятелствата, не са транспонирали онези директиви, които са били необходими. И вижте, въпреки че не бяха транспонирани в Плана за възстановяване и развитие беше залегнала от Промяната една клауза, че ние няма как да усвоим определени средства, ако до края на 2022 г. не дадем възможност производителите на електроенергия на едро да излязат на пазара и да направим така, че битовите потребители да излязат от регулирания пазар. Това е точно и ясно написано в Плана за възстановяване и развитие. Тъй като кризата, колеги – никой не очакваше тази криза, ако сега някой каже, че е знаел, че ще има война, и въпреки тази война нашите потребители на регулирания пазар трябва да ги изкараме на свободния пазар, значи тогава щяхме да бъдем в такава ситуация, че някои са знаели повече от Ванга как и какво ще се случи по-нататък с тази криза. Колеги, защо избързваме в момента, въпреки че господин Добрев избърза, за да извлече политическите дивиденти към ГЕРБ. Поздравявам го – в края на краищата е бил по-бърз от нас, направил го е. Но сега, ако ние му се сърдим на господин Добрев и не го подкрепим – готови ли сме от 2023 г. битовите потребители да излязат на регулирания пазар? Не сме готови! Не сме готови, защото трябваше досега да сме определили, най-малкото поне да сме определили енергийно бедните колко са, кои са и да сме приели такава програма, за да можем да помогнем на енергийно бедните през Министерството на труда и социалната политика. Такава подготовка няма нито една от политическите формации, които сме днес в тази зала. Това е един от аргументите, с който ще Ви помоля да подкрепите това предложение, за да може да дадем възможност оттук нататък, който и да направи правителство, да има един период от време, през който да подготви определението за енергийно бедни, да направи така, че ако ще изкараме производителите на едро на свободния пазар, да видим какво става с капацитета – за прословутия капацитет, който от толкова време работим с Европейския съюз и все още не е утвърден. С ясно съзнание да излезем пред нашите производители на електроенергия и да им кажем, че ще ги оставяме в свободата на пазара. Следващата точка, която ще разгледаме, е връщането ни в сферата на социализма, подпомагането на всички, които ползват държавна помощ или онази помощ, която ще вземем от свръхпечалбата, за да можем да помогнем и на небитовите потребители. Аз смятам, че не трябва да влизаме в популизъм. На всички ни е ясно, че в криза най-добре е политиците да отправим доверие към потребителите на регулирания и нерегулирания пазар, да създадем онова спокойствие, което е необходимо на нашите избиратели, да създадем сигурност в енергийната система. А всичко това произлиза, пак Ви казвам, от това да направим така, че тези, които са на регулирания пазар, да получават електроенергия, а ние да сме направили следващата крачка – на регулирания пазар да не получават всички еднакво. Да получават онези, които имат възможности да си платят разходите, а онези, които нямат възможности, да получават помощите, които са им необходими. И затова Директива 944 не е транспонирана и няма да бъде транспонирана. Планът за възстановяване е приет и би трябвало да се поправи в частта кога и как би трябвало да излязат на свободния пазар клиентите на регулирания, да направим така, че да отложим още малко излизане на свободен пазар на производителите на едро, докато мине кризата, и след това вече ще направим всичко онова, което е необходимо, за да въведем енергетиката в системната ѝ дейност. Колеги, затова Ви предлагам да подкрепим това решение и да минем към следващата точка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-14, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-14, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24.10.2022 г.“ (Шум и реплики.)

„На заседанието присъстваха: господин Росен Христов – министър на енергетиката, госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, и господин Диан Червенкондев – председател на Фонд „Сигурност на енергийната система“. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Делян Добрев. С актуализацията на държавния бюджет през юли 2022 г. по предложение на коалиция ГЕРБ-СДС беше сложен таван на цената на електрическата енергия за небитовите клиенти в размер на 250 лв. за мегаватчас. Предложената мярка изпълни предначертаната си цел и ограничи растежа на инфлацията, предизвикан от високите цени на енергоносителите – електрическа енергия, природен газ и моторни горива, в частта, свързана с електроенергията. Последните месеци работодателските организации отчетоха успеха на мярката и отправиха искане компенсирането да продължи и през 2023 г., за да се избегне допълнително оскъпяване на произведената продукция. Новото в мярката е разделянето по нива на присъединяването към електромрежата. За потребители, присъединени на ниско и средно напрежение, предлагаме таванът на цената да запази сегашния си размер от 250 лв. за мегаватчас. За клиенти, присъединени на високо напрежение – химическа промишленост, металургия и други, представляващи тежката индустрия в страната, предлагаме прагът на базовата цена да е 200 лв. за мегаватчас. В момент, в който БНБ и Министерството на финансите чертаят апокалипсис за икономическия растеж през 2023 г., е необходимо да се вземат подходящи решения и мерки, които биха довели до подобряване на икономическата среда. Мярката не е свързана с натоварване на разходната част на държавния бюджет, а е свързана с преразпределение на свръхпечалбите на производителите на електроенергия, съгласно препоръките на Европейската комисия. Предприятията в секторите „Икономика“ и „Енергетика“ са тясно свързани и не могат да съществуват самостоятелно. През 2015 г. бяхме свидетели на обратната ситуация – екстремно ниски цени на електроенергията на свободния пазар. В този период енергийните предприятия изпитваха недостиг на парични средства. Тогава бизнесът, основно индустрията, подкрепи държавната енергетика, като започна да заплаща увеличен размер на „задължение към обществото“, за да гарантира средства за издръжка и инвестиции в енергетиката. Това добро сътрудничество трябва да продължи. Мистерия обаче остана за какво бяха похарчени иззетите от държавата 1,2 млрд. лв. от енергийните дружества за купуването на зърно, което така и не беше закупено. Господин Росен Христов – министърът на енергетиката, изказа принципна подкрепа за Проекта на решение. Господин Иван Иванов – председател на КЕВР, изказа принципна подкрепа по отношение на идеята на Проекторешението. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Рамадан Аталай, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев, Росица Кирова, Делян Добрев, Жечо Станков, Венко Сабрутев, Радослав Рибарски, Искра Михайлова, Николай Таслаков и Теменужка Петкова. От страна на присъстващите гости становища изложиха представителите на работодателските организации: господин Васил Велев и господин Константин Стаменов. По време на дебата бяха направени следните предложения за изменения и допълнения към Проекта на решение: 1. Предложение от народния представител Венко Сабрутев за отлагане на гласуването на Проекторешението. 2. Предложение на народния представител Делян Добрев за допълнение в края на изречението, в т. 1 се допълва следният текст: „и при спазване на правилата за държавните помощи.“ 3. Предложение на народния представител Драгомир Стойнев в т. 2.2. цифрата „250“ да се замени с цифрата „200“. Председателят постави на отделни гласувания трите постъпили предложения. Комисията с 8 гласа „за“, без „против“ и 11 „въздържал се“ отхвърли предложението на народния представител Венко Сабрутев. Комисията със 17 гласа „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ подкрепи другите две предложения. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 18 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 48-254-02-14, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24.10.2022 г.“ Изчитам Проекта на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия, на небитовите крайни клиенти съгласно чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетика за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г. и при спазване на правилата за държавните помощи. 2. Компенсацията е в размер 100 на 100 от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за съответния месец и: 2.1. базова цена в размер на 200 лв./MWh за крайни клиенти, присъединени в мрежа високо напрежение. 2.2. базова цена в размер на 200 лв./MWh за крайни клиенти, присъединени в мрежа ниско и средно напрежение. 3. Не се изплаща компенсацията на небитовите крайни клиенти с цени под съответните базови цени. 4. На клиенти с цена, надвишаваща базовите по т. 2.1 и 2.2 с по-малка сума от размера на компенсацията, изчислена по реда на т. 2, се изплаща компенсация в намален размер на MWh, така че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от съответната базова цена по т. 2.1 и 2.2. 5. Публичните предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия от сектор енергетика със 100 на 100 държавно участие в капитала внасят целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които се използват за покриването на разходите по приетата от Министерския съвет Програма в изпълнение на т. 1. 6. Размерът на целевите вноски по т. 5 се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката при отчитане на пълната себестойност на произведената електрическа енергия, необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. 7. Целевите вноски по т. 5 се внасят в срок, определен в решението на Министерския съвет, с което се определят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане.“

Нямам какво да добавя. Колегите са запознати с нашето предложение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим така направеното предложение. Смятаме, че то идва навременно, предвид това, че не се знае колко дълъг ще бъде животът на това Народно събрание и предвид това, което знаем всички, които бяхме участници в Четиридесет и седмото народно събрание, как на косъм не оставихме бизнеса без никаква подкрепа. Ако си спомняте, тогава подкрепата за бизнеса беше решена финално в една 15-минутна почивка на актуализацията на бюджета благодарение на тогавашните управляващи, които буквално саботираха комисия след комисия и отказваха тази компенсация да бъде решена в разумни граници, може би защото от опозицията идваха по-добрите предложения как това да стане – тогавашната опозиция. В момента това, което правят колегите с внасянето на това предложение – независимо дали това е най-добрият начин, по който трябва да компенсираме бизнеса, в който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме леки обструкции, смятаме, че не е така, но въпреки всичко смятаме, че това е належаща мярка, и ще я подкрепим, защото смятаме, че за да функционира българският бизнес в тези тежки условия, на него му трябва предвидимост. Това, че се намалява прагът на база на изчисленията, които коректно бяха предоставени от Министерството на енергетиката този път, за разлика от това, което се случи в Четиридесет и седмото народно събрание, помогна това решение да бъде взето. От друга страна, трябва да обърнем внимание на няколко неща, които са пряко свързани с тази подкрепа за бизнеса. Предложенията, които бяхме отправили към тогавашните министри и в частност към заместник министър-председателя господин Василев в комисии в Четиридесет и седмото народно събрание, бяха да се подготвят статистики за вида на фалиращите бизнеси и за вида на бизнесите, които изпитват най-големи затруднения, свързани с енергийната криза. Тогава на нас ни се отговори, че това е много сложно, много трудоемко, а и в крайна сметка думите на тогавашния министър на финансите бяха, че който не може да оцелее на пазара, няма необходимост да бъде на този пазар, тоест, който оцелее, оцелее. След това започна сагата с подкрепата за бизнесите, в която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ активно участвахме. От другата страна стоят тези помощи, които даваме като финанси, и тук отново няма как да не споменем, че една голяма част от парите, които постъпват във Фонда, идват точно от тези ТЕЦ-ове, които цял ден коментираме и които подлежат на затваряне през 2038 г. според Плана за възстановяване и устойчивост, разписан от същото това правителство, което за малко да остави бизнеса без никаква подкрепа. В тази връзка и в докладите на Комисията, и в документите, които ни предоставиха заинтересованите страни, има становища, които правят изчисленията по-различни по отношение на последните регламенти, които Европейският съюз въвежда, а именно за тавана на печалбите. И тук ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се чудим какво, първо, иска от нас да направим Европейският съюз?! Първо да си затворим въглищните централи или първо да им вземе свръхпечалбите и да ги преразпредели на европейския пазар? И ако ние продължаваме, както казахме и в предходната точка, да изпълняваме безумните, противоречащи си едно на друго изисквания на Европейския съюз, нищо добро не чака България. В момента ние призоваваме всички заедно и консолидирано да подкрепим това предложение, защото това е най-доброто, което в момента можем да дадем като сигурност и предвидимост на българския бизнес, но ще очакваме тази подкрепа и другата седмица, когато на дневен ред ще бъде предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, в което искаме премахването на всички ТЕЦ-ове, които гарантират унищожаването на въглищните мощности в България, от които в момента компенсираме бизнеса, тъй като мегаватите, които генерира във Фонда ТЕЦ 2 и частта на НЕК от другите, са близки до тези, които генерира АЕЦ, така че мислете добре.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, заедно с изказването ще направя и предложение за редакция на текста, който ще Ви предоставя в писмен вид. Компенсациите и таванът на цената на електроенергията за бизнеса през тази година определено изиграха положителна роля за конкурентоспособността на българската икономика и това се вижда от статистиката – износът расте и е на рекордни нива не само като пари, а и като обеми по същия начин. Едновременно с това обаче искам да посоча и рисковете от намаляването на тавана на компенсациите от 250 на 200 лв. за мегаватчас от следващата година, тъй като те изправят пред много сериозен проблем българската енергетика, и то най-вече държавната енергетика. Това намаление представлява допълнителни разходи за енергийните фирми в размер на над 1 млрд. 200 млн. лв. годишно. Общият размер на компенсациите става над 13 млрд. лв., и то без да искаме нищо в замяна от фирмите, тоест нито инвестиции в енергийна ефективност, нито в нещо друго. Това са субсидии, които отиват директно в печалбите на големите фирми. Знаем, че конюнктурата за много от тях през тази година всъщност е изключително добра. Печалбите на много големи компании, които са на високо напрежение, са стотици милиони левове за тази година и ние с тази допълнителна компенсация от 50 лв. на мегаватчас всъщност не спасяваме фирмите от фалит, а подаряваме десетки милиони на всяка една от големите компании, които и без това работят на огромна печалба. В предизборната кампания повечето партии споменахме и твърдяхме, че сме против помощите на калпак, тоест на всичко и за всички. Точно това правим днес с това решение в момента – даваме помощи и на тези, които се нуждаят от тях, безспорно има такива, но и на тези, които не само нямат нужда от тях, а правят огромни печалби заради пазарната конюнктура. В същото време наистина поставяме под риск не само държавната енергетика, а и въобще инвестициите в енергетиката, тъй като вече всеки участник на пазара смята своите инвестиции при цена 200 лв. на мегаватчас, която е много далеч, поне засега, от пазара. Другият голям риск е, че сегашната конюнктура на пазара на електроенергия вероятно е временна. Всички помним как преди две години всъщност цените на тока бяха съвсем различни, те бяха много под сегашния таван от 200 лв. на мегаватчас. Една рязка смяна на конюнктурата ще доведе до фалити на държавни компании и всички ние, които подкрепяме сега това решение, ще бъдем отговорни за тези фалити, независимо дали става въпрос за ТЕЦ-ове, за АЕЦ-ове или за нещо друго. Така че моето предложение, което сега ще изчета и ще Ви го предоставя, господин Председател, е създаването на нова т. 2 и 3 от Решението, която гласи – малко е дълго, за което се извинявам, но съм го предоставил предварително писмено на депутатите от Енергийната комисия: „Крайни небитови потребители високо напрежение да бъдат компенсирани за разликата между базовата цена – 200 лв. на мегаватчас, и средната пазарна цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на Българска независима енергийна борса, умножена по коефициент 0,8 за количествата, върху които се дължи цена „задължение към обществото“. Коефициентът да бъде повишен с 0,1 при доказани инвестиции в енергийна ефективност през последните три години, верифицирани с доклад от лицензирана за извършване на енергийни обследвания фирма. 2. Издадени удостоверения за енергийни спестявания на база прилагане на методики за енергийна ефективност на името на юридическото лице, получаващо компенсациите, и доказващи поне 10% намаляване на потреблението на енергия на годишна база. 3. Извършено енергийно и техническо обследване ведно с договор за изпълнение на посочените в доклада от обследванията мерки за енергийна ефективност. Коефициентът да бъде повишен с 0,1 при: 1. доказани инвестиции във възобновяеми енергийни източници, покриващи минимум 20% от собственото потребление на клиента през последните три години, доказани с уведомление до мрежовия оператор и договор за присъединяване, както и данни за намалено потребление на база месечни фактури; 2. договор за изграждане на инсталация за възобновяема енергия за собствено потребление със срок на изпълнение в рамките на настоящата година. Правото за прилагане на повишен коефициент се утвърждава от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Увеличението на коефициента при посочените условия се допуска след представяне на изброените доказателства. В случай че при последваща проверка от АУЕР се установи злоупотреба, следва крайният клиент да внесе във Фонда за сигурност на енергийната система сумата на неправомерните надвзети допълнителни компенсации, увеличена пет пъти.“ Накратко, какво означава изчетеното от мен? Означава, че клиентите ниско и средно напрежение си остават с таван от 200 лв. на мегаватчас, а за най-големите фирми, които са на високо напрежение и са може би няколкостотин на брой, таванът е 250 лв., но ако са извършили инвестиции в енергийна ефективност и във възобновяеми източници, той също бива намален на 200 лв. Точно това е стимулът, който бих искал да дадем на компаниите да инвестират в енергийна ефективност и във ВЕИ-та, защото това е полезно въобще за българската енергетика, за независимостта на българската енергетика, особено в тези времена. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък, защото мисля, че всичко е ясно. Ние днес трябва да вземем решение, с което се продължава помощта за икономиката. Тази помощ, която помогна на българските фирми да просъществуват, защото от началото на кризата, ако не беше тази помощ, надали щяхме сега да си говорим за икономика. Тогава постигнахме съгласие в българския парламент. Хубаво е, че всички се обединихме върху подобна мярка. Имаше предложение преди няколко дни от страна на едрия, големия бизнес да има намаление на тавана – от 250 на 200 лв., само обаче, забележете, за големия, едрия бизнес. Тогава в Комисията аз предложих тази мярка да бъде и за малките предприятия, и за семейните фирми, за тези хора, които сами се оправят, които нямат нужните средства да изпратят своя работодателска организация да ги представлява тук в Народното събрание, да им защитава интересите – това са малки, семейни и фамилни фирми, разбира се, и за малките- и микропредприятията, те също да се възползват от подобна мярка. И тогава всички взехме решение, ако не ме лъже паметта, в Комисията по енергетика този праг да бъде на 200 лв. както за ниско, средно и високо напрежение, така че в българската икономика всички фирми да се възползват от това наше предложение, което направи БСП. Радвам се, че господин Аталай го подкрепи това предложение. И сега обаче, колеги, отиваме към втората точка в това решение. Как се събират парите? Господин Добрев преди малко прочете Решение, което се представя в залата. Само че още в залата ние обяснихме, че вече има Регламент № 1854, който влиза в сила. Този Регламент казва следното: „Всички трябва да бъдат съпричастни към кризата.“ Ако досега предложението на парламента беше да участват само държавните предприятия, на които им се взимаха свръхпечалбите и се подпомагаше икономиката, сега абсолютно всички трябва да бъдат съпричастни с кризата и следователно ние трябва да измислим нов текст, така че да се пълни хазната и от частните предприятия. Мисля, че те също трябва да бъдат съпричастни. Затова БСП още по време на предизборната кампания говорехме колко е важно абсолютно всички да участват наистина в това подпомагане. Радостно е, че Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия взеха подобно решение на Съвета, което, колеги, от 1 декември става задължително за всички държави. Ако не го приемем обаче, какво ще се случи? Някой инвеститор в Германия с конкретен фотоволтаик, за него има данък, а българинът, който е в България с конкретен фотоволтаик, за него няма данък. Оставям настрана имиджовия проблем какъв ще бъде върху страната, но пак ще има наказателни процедури, ще има директни глоби, ще има изкривяване на пазара, защото така се води до изкривяване на пазара, могат да ни глобят и за неправомерна държавна помощ, тоест всички трябва да плащат, всички трябва да печелят, забележете, до 180 евро или 350 лв. Само че тази схема трябва да бъде изготвена от Министерския съвет, защото считам, че най-накрая в тази държава трябва да се разбере, че не може всички да идват в българския парламент. Който каквито проблеми има, на кой каквато експертиза му липсва, да идва в парламента, за да му се решават проблемите. В крайна сметка имаме си и изпълнителна власт. Тази изпълнителна власт трябва да си влезе във функциите. Нека да изготвят плана, метода, по който ще се събират средствата във фонда, и ако се нуждаят от нашата подкрепа, да заповядат, да мине решението, но считаме, че не е работа на парламента да решава всичките проблеми в държавата. Ние сме законодателна власт. Изпълнителната власт трябва да си свърши работата. Така че аз очаквам от председателя на Енергийната комисия господин Добрев да предложи текст, в който всички да се съобразяваме с Регламент № 1854, който влиза в сила от 1 декември и ще има продължителност, забележете, колеги, до края на юни месец. Следователно след това трябва да се мисли решение какво ще се случва, защото този Регламент, ако не се удължи от страна на Съвета, де факто ние трябва да имаме нов механизъм, по който да подпомагаме българската икономика. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! Колега Стойнев, Вие не подчертахте, че съгласно пета точка от Решението, публичните предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия от сектор „Енергетика“ със 100 на 100 държавно участие в капитала внасят целеви вноски във Фонд „Сигурност“ на електроенергийната система и така нататък. Трябваше да подчертаете каква е основната идея тук. Да се подпомага българската икономика, да, това е наше задължение, но такъв номер затова да отговарят и да се вземат ресурсите само на държавните предприятия и държавните предприятия със 100% държавна собственост на практика да покриват разликите и да стимулират частните предприятия, това, първо, противоречи на българската Конституция, където всички форми на собственост са равнопоставени, и това ще бъде атакувано в Конституционния съд. И второ, колега Стойнев, трябваше да дадете примери с Италия, с Испания, с Белгия, с Португалия, даже с Великобритания, която напусна Европейския съюз, където тези преразпределения касаят всички фирми. Никакво деление на държавни и частни. Ако частните фирми са почерпили с шоколад някого, това е друг въпрос, но ние сме тук, за да защитим цялата българска икономика и да не правим разлика между държавна, частна, кооперативна, смесена и всякакви други форми на собственост, така че, да, по принцип на духа на текста категорично да се добави – ще искаме между следващото гласуване, всички фирми, не само държавни, всички със свръхпечалби да помагат на българската икономика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Стойнев, с интерес следя дискусията. Нямахме време в Бюджетната комисия да я проведем и тъй като така или иначе възлагаме на изпълнителната власт да си свърши работата, без да ѝ изземваме функции, предлагам да обмислим и в самото предложение за решение да включим текст, с който възлага на изпълнителната власт да обмисли механизъм как намалението на разходите за енергия на бизнеса може да се отрази в намаление на цените на тяхната продукция. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Стойнев! Изказването Ви беше абсолютно точно. И в духа на Регламента – чл. 1, ясно е разписано, че свръхпечалбите на производителите трябва да бъдат генерирани във фонд, но изпускате други две неща. В основния обхват на този Регламент са намаляването на консумацията на електрическата енергия и преразпределянето на тези свръхпечалби към най-уязвимите домакинства, малки и средни предприятия, така че ние ще настояваме да бъде включен текст и разработена методика от същия този Министерски съвет, в която ясно да се казва къде отиват парите, защото това, което се предлага в момента, единствено и само захранва инфлацията и в момент, в който светът пести енергия, ние стимулираме харченето на такава, защото е дотиран най-много този, който харчи най-много енергия. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, разбира се, че сте прав. Ние от БСП многократно сме заявявали, че и частните производители трябва да бъдат съпричастни с кризата, защото не е нормално само – образно казано, в кавички – лошата държавна собственост да плаща сметката. В крайна сметка ние през годините изключително много подпомогнахме развитието на частните производители и дойде моментът, в който наистина и те трябва да бъдат съпричастни. Оставям настрана огромните печалби, които се направиха през тези няколко месеца заради кризата, така че е хубаво, те няма просто как да се измъкнат, защото, мисля, че тук всички в залата сме обединени, че и те трябва да бъдат съпричастни към кризата, и те трябва да имат таван на приходите. Напълно съм съгласен с господин Чобанов. Колеги, ние сме единствената държава, която наистина помага на бизнеса, изразходваме страшно много средства и не искаме нищо, как да кажа, поне някакъв ангажимент към потребителите за неувеличаване на цените, защото, когато отидете при всеки един бизнесмен, той казва: „Да бе, ама колко ми се вдигна токът, ама колко ми се увеличиха разходите…“ Да де, ама в същото време ние като народни представители гласувахме тази помощ, че всеки един производител, всяка една фирма ще бъде изцяло компенсирана над 250 лв. преди, сега над 200 лв. таван, така че… Разбира се, че не трябва да има такъв инфлационен натиск върху тях, и те също така трябва да имат подобен ангажимент. Подобен ангажимент, между другото, съществува в Германия и наистина се следи дали увеличаването на крайната цена зависи от някакъв друг фактор, а не, примерно, от високата цена на електроенергията. Напълно съм съгласен с господин Самандов – Самандòв, извинявам се. Ние така или иначе… Не знам защо в България всичките идеи и предложения, които имаме, не водят до ограничаване на електрическата енергия? Може би поради това спокойствие, което имаме, а може би от миналото ни е завещано, че ние като един свръхпроизводител на електрическа енергия, защото България има свръхпроизводство на електрическа енергия, затова и изнасяме и като че ли не трябва да пестим. Напротив, ние трябва наистина да предприемем, да стимулираме напълно енергийната ефективност, така че да се пести електрическа енергия. Наистина тези средства по някакъв начин трябва да знаем къде отиват и може би този план трябва да го изработи Министерският съвет, а не ние да вършим тяхната работа. Така че очакванията ни са, разбира се, и текстът, който трябва да предложи председателят Добрев, е да бъде наистина как точно Министерският съвет се ангажира с проблемите, които поставих. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В залата има консенсус по няколко неща. Първо, че трябва да дадем компенсации за бизнеса или по скоро да продължим компенсациите, които до момента даваме. Второто е, че трябва да се приложи – вторият консенсус, който имаме в залата, че трябва да се приложи Регламентът. В тази точка и за да спестя време на Народното събрание за изказвания в тази посока, предлагам редакция в Проекта на решение, а именно: т. 5, 6 и 7 в Проекта на решение да отпаднат и на тяхно място предлагам нова т. 5, която гласи следното: „Средствата за плащане на компенсациите по Програмата по т. 1 се набират във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като вноските се определят от Министерския съвет в изпълнение и при условията на Регламент на Европейския съюз 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергия, а след изтичането на сроковете по Регламента – по действащия към датата на приемане на настоящото решение ред.“ Тоест още веднъж, отпадат т. 5, 6 и 7 и да подложим на гласуване, впоследствие като редакция, точката, която аз Ви дадох. И второ процедурно предложение, наистина само редакционно, даже по-скоро техническо – в т. 2.1 и т. 2.2 след думите „крайни" и „крайните“ е изпусната „небитовите“. Тоест да се добави в т. 2.1 и т. 2.2 след „крайни" и „крайните“ думата „небитови" и „небитовите“. С това, колеги, смятам, че удовлетворяваме всички искания на пленарната зала. Регламентът е спазен. Във Фонда ще внасят всички производители на електроенергия, без да ги делим на държавни и частни. Възлагаме на Министерския съвет да приложат Регламента по начин, по който те намерят за добре, и гарантираме, че през цялата 2023 г. бизнесът ще получи компенсации, и то дори по-високи от компенсациите, които съществуват към момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Добрев, това, което направихте като предложение, има своята стойност. Аз обаче искам да Ви попитам като вносител въобще на цялото предложение за обсъждане в момента: какви са разчетите, имате ли представа какви са точно цифрите, които ще трябва да се компенсират, поради факта, че България се съгласи да наложи пределна цена на електроенергията, която ще се продава в чужбина? С това съгласие от наша страна като държава за пределна цена и това какво е равнището на електроенергията, която продаваме извън България, ще има доста по-малко постъпления. Какъв е размерът на всичките тези неща? Като цяло в залата има едно огромно, да не кажа пълно евро-атлантическо мнозинство, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ и когато ние говорим, че има причини България да иска предоговаряне и да не се съгласява с всичко, което идва от Брюксел, визирам и такива конкретни примери за това. Какви са точно разчетите, ако въобще ги знаете, разбира се, за това колко ще загубим ние като държава, като приходи от това, че за да компенсираме и да сме солидарни, както се формулира от Европейската комисия, с държави, които внасят ток, защото ние като износител ще субсидираме и солидарно ще подкрепим държави, вносители на ток? Та колко ще ни струва тази евро-атлантическа солидарност на нас, защото сега в момента разбираме, че ще взимаме от частните фирми? В крайна сметка важно е какво като електроенергия, която продаваме в чужбина, ще подкрепим и ще сме с общностен интерес и солидарност към чужбина?

Господин Председател, колеги! Колега Добрев, вижда се, че когато надделява здравият разум, винаги можем да намерим добри решения. Така че тази редакция е добра, но бих искал в протокола да остане следното, че ние няма да оставим избора на Министерския съвет на Република България – те да решават дали преразпределението да бъде само за държавни или частни предприятия. Тъй като това ще остане в стенограмата – ако ние не даваме такава свобода на бъдещо правителство, а го задължаваме да спазва Конституцията и Европейската Директива, ние сме спокойни и всичко е наред. Така че дано с тези промени в текстовете, ние, от една страна, да осигурим помощта на бизнеса, и, от друга страна, да запазим някаква икономическа справедливост спрямо всички пазарни субекти. Благодаря Ви.

Да, благодаря. Първо, господин Ганев, ние компенсациите ще ги даваме на консуматорите на електроенергия. Това, което изнасяме, електроенергията, която изнасяме, тя за тази година ще бъде рекордно количество вероятно за всички времена. Ще прескочим рекорда от 2010 – 2011 г., тъй като към момента имаме износ за над 10 тераватчаса. Тази енергия я изнасяме по най-високата възможна цена. Тоест, ако на борсата токът е 700 лв., нашият износ е на тази цена – на 700 лв., и на никого никаква компенсация не даваме. В Регламента има случаи на компенсации, но това са, когато една държава е 100% зависима от друга държава. Примерно, Лихтенщайн взема своята електроенергия 100% от друг производител – не произвежда електроенергия. Тогава, когато другият производител обложи своите производители, трябва да раздели тези ползи с държавата Лихтенщайн. Ние тук нямаме такъв случай, защото електроенергията, която изнасям,е не е за държави, които не си произвеждат електроенергия сами, ако ме разбирате какво искам да кажа. Така че ние от тези пари, които по Регламент ще вземем от производителите, освен на българските предприятия, няма да дадем пари на никой друг. 100% от средствата ще останат в българските предприятия, в българската икономика. Господин Гечев, ние оставяме на Министерския съвет единствено да прецени кои производители с колко ще обложи, но съгласно Регламента трябва да бъдат обложени и да бъдат иззети свръхприходите от всички видове производители. Няма как Министерският съвет да реши, че ще взема пак само от държавните, а няма да взема от частните – ще се взема от всички. Просто конкретните размери ще бъдат с преценка на Министерския съвет. И още веднъж искам да обърна внимание, че този модел на компенсация го имаме заложен от всички или почти всички партии в своите предизборни програми. Това не е нещо ново. Аз на гласуването на актуализацията на държавния бюджет в Четиридесет и седмото народно събрание, в един от последните дни на Народното събрание, казах, че за пръв път намерихме консенсус – почти цялата пленарна зала, по една тема и тя беше компенсациите за бизнеса. Тогава пожелах на Народното събрание и Четиридесет и осмото народно събрание да започне така, с такъв консенсус. Радвам се, че в известен смисъл правим точно това – намираме още в началото на Събранието консенсус поне по тази тема, която е важна за бизнеса. Но, забележете, тук ефектът не е за самия бизнес, тъй като това позволява компенсациите за цената на тока за бизнеса, позволява ние да овладеем инфлацията. Затова го направихме лятото, затова го правим и сега, като гарантираме нормални цени на електроенергията за цялата 2023 г., за да нямаме галопираща инфлация – такава, каквато имаме в момента. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Безспорно компенсирането на бизнеса е тема, по която всички дадохме обещания в предизборната кампания. Още на първото заседание на Комисията това обещание беше спазено. Но нас лично ни притеснява изключително много липсата на каквито и да било разчети. Единствените разчети, които видяхме в Комисията, бяха на работодателските организации и те показваха един разход, който варираше от пет милиарда до дванадесет милиарда за компенсиране на небитовите потребители. По думите на министъра дори и сега едва смогват с действащия механизъм за сваляне на цената с 50 лв. от тавана от 250 лв. на 200 лв. – генерира се още 1,2 млрд. лв. допълнително. Крачка напред е, че сега взимаме под внимание и насоките на Регламент 1854, но също е добре да се помисли как ще бъдат насърчени енергийните спестявания на небитовите потребители. Трябва да се работи и в посока постигане на реално внедряване на ВЕИ за собствено потребление, инвестиции в енергийна ефективност. Мерките трябва да предполагат също така намаляване на разходите за закупуване на енергия от крайни потребители и да се предоставят определени обеми с цел осезаемо намаляване на търсенето. Във връзка и с компенсирането, и с бюджета трябва също да бъде отчетен фактът, че в момента реално намалява предлагането на електрическа енергия – аварийност както в ПАВЕЦ „Чаира“, така и във ВЕЦ „Цанков камък“. Това са все мощности, които няма да генерират ресурс, който впоследствие да бъде използван за компенсиране на бизнеса. Ние смятаме и обсъдихме с председателя на Комисията по енергетика, че ще бъде в срок от две седмици. Смятахме да внесем като т. 6 от това предложение в срок от две седмици Българският енергиен холдинг и Комисията за енергийно и водно регулиране да предоставят становища за ефекта върху финансовата стабилност на държавните енергийни дружества. В резултат на прилагане на досегашния механизъм няма да го предлагаме като точка, но се уговаряме, че това ще бъде направено в срок от две седмици в Комисията и ние ще проследим какви са последните разчети на база крайния вариант на този механизъм с цел да гарантираме сигурността на българските енергийни дружества и правилно разходване на този компенсаторен механизъм. Благодаря Ви.

Господин Рибарски, аз само кратка реплика към Вас. Поемам ангажимента наистина, ако искате даже заедно ще внесем искането за изслушване на Българския енергиен холдинг и на министъра на енергетиката за това с какви средства те разполагат. Информацията, която имаме към момента, е, че след компенсациите те имат – около 2 млрд. лв. в АЕЦ „Козлодуй“ и около 2 млрд. лв. в Българския енергиен холдинг. Тоест би трябвало да имаме достатъчно средства и за увеличената компенсация, но тъй като Вие казахте: дали ще ни стигат средствата, или няма да ни стигат при тази по-висока компенсация, е хубаво да се отбележи, за да не остане пленарната зала в някаква заблуда, че ние даваме възможност на Министерския съвет да определи такива прагове по Регламента, че да събере точно толкова пари, колкото трябват на Фонда. Тоест Министерският съвет може отзад напред, първо, да види колко милиарда ще трябват – дали са 13, дали са 12, или са 15? На базата на необходимите средства да направи така Програмата по Регламента или компенсациите по Регламента, че да стигнат парите. И тъй като тези цифри звучат стряскащо – едни милиарди ще даваме в рамките на една година. Това са милиарди лева. Например Програмата за компенсация на Германия – 59 милиарда евро за следващата година, тоест 58 или 59 милиарда евро, тоест тяхната програма е 10 пъти по-голяма дори, отколкото нашата. В крайна сметка тези средства се генерират не от държавния бюджет. Това не са средства, които могат да се използват за каквото и да е друго. Това са средства, които са надплатени от страна на бизнеса за цената на електроенергията заради конюнктурата. Просто такава е конюнктурата и затова го има и този регламент. Затова я има и нашата национална схема за компенсация. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Рибарски, сметката поне в разходната си част не би трябвало да е много сложна. Тя е абсолютно линейна. Да, 200-те лева като базова цена. Може да сметнете разликата с предишното, като го умножите по потреблението, горе-долу ще Ви излезе за какво става дума, което между другото е лошо, че е толкова предвидимо в разходната си част. Да, в приходната трябва да видим наистина какво се случва с държавните дружества. Ние също се присъединяваме към този призив. Но тъжното е, че сега, без да се сочим с пръст, ние имаме една обща несвършена работа. И тя е, че по предишните предписания на Комисията не се изработиха от Министерския съвет, без да посочвам точно кой, само институцията, диференцирано подпомагане, което си е проблем. Аз ще посоча слона в залата. Ние в момента субсидираме цели сектори, които въобще нямат нужда от субсидии, които правят свръхпечалби. Ние в момента… Всъщност много се радвам, че започваме и Регламента да третираме. Господин Добрев, реверанс и към Вас, и към групата на ГЕРБ. Ние ще третираме свръхприходите. На мен не ми се навлиза в другата тема, като съберем свръхприходите, какво става с печалбите и че реално има и някакво отражение върху фиска, но който е финансист, нека си се занимава с тази си част. Въпросът е обаче, че Министерският съвет трябва да си свърши работата, освен да ни даде разчет на държавните предприятия, да ни даде един разчет какво подпомагаме, защото това са временни мерки. Става дума за компенсации, мой лапсус, не подпомагане, става дума за компенсации, а именно връщане на средствата от тези, от които са надвзети. Мисля, че този дебат го имахме тук преди година. Тогава нямаше много чуваемост, за съжаление. Не година, а малко по-малко от година. Надяваме се този път Министерският съвет наистина да си напише домашното и да ни предложи освен всичко друго, освен финансово състояние и едно предложение да ни даде, под формата на работна група ли ще бъде, господин Председател, как да диференцираме тези мерки и компенсации. Защото, както всичко друго и това не е бездънна каца и в един момент тези средства ще свършат и ние прекомерно ще натоварим държавната енергетика, печалбите, които пък могат да влязат във фиска и да се ползват и за други социални мерки, от които има нужда. Знаем, че и фискът не е в розово състояние, но няма да навлизам в тази тема. Благодаря Ви, нека наистина темата да я гледаме сериозно. Регламентът ни предоставя много добри възможности, но ние трябва да погледнем и онези предписания, и онези инфрийджмънти, за които имаме – от Европейската комисия, да си напишем и там домашното. Това е хубавото, колеги, на кризите, че ни позволяват с един скок да си решим няколко от нерешените проблеми, които по различни причини във времето сме ги оставили. Сега има възможност наистина всичко това да го свършим наведнъж. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, смятам, че още от началото се разбра, че няма политическа сила, която да не подкрепи подпомагането на бизнеса, небитовите потребители. Мисля, че днес на всички им става ясно, че миналата година, когато Промяната управляваха, „Движение за права и свободи“ внесохме един законопроект, въз основа на който законопроект, беше разработен регламентът на Европейския съюз. Ако тогава БСП, днес, като ги гледам, са първите вече да включим частните производители на електроенергия, тогава БСП, ако бяха ни подкрепили, ако бяхте ни подкрепили и Вие от Промяната, мисля, че нямаше да чакаме Регламента и още тогава щяхме да направим всичко възможно да сме събрали онези средства, които ги оставихме в ръцете на ред производители на електроенергия. Днес няма да им повтарям имената, но с Ваша помощ, колеги от Промяната и от другите политически формации, близо една година ние оставихме свръхпечалбите в ръцете на производителите на електроенергия от частни предприятия. Второто нещо, което се случи, ако искате още веднъж да Ви го повторя, за да разберете какво сте направили. Когато от тази трибуна Ви казахме, че оставяте 660 милиона в ръцете на производителите на зелена енергия, Вие тогава си свихте шапките и отидохте, и си заминахте. Два пъти по 660 милиона – 1 милиард 250 милиона тогава ги оставихте. Всички тези, които седите – голяма част бяхте и тогава в парламента. Тогава само „Движение за права и свободи“… и ГЕРБ ни подкрепиха. И в момента това, което предлагаме, решението беше да намерим начин да транспонираме Директива 84 и във връзка с транспонирането на Директивата да направим така, че освен частните производители да дадем спокойствие. Наистина инфлацията, която в България е 20% – 10% е на Промяната, 10% на европейската страна, за да не се случи по-голяма промяна на инфлацията, днес всички политически формации сме съгласни да подкрепим това решение. Обаче какво се случва в момента. След като приключи заседанието, започнаха най-различни предложения. Аз нямам нищо против предложението на господин Панев. Предложението на господин Панев е четири страници и половина, ако е така, както съм го чел, то е много повече от предложението на самото решение, което сме предложили. В предложението на господин Панев има много сериозни неща, които трябваше да бъдат предложени в Комисията, за да бъдат разгледани. Как и по какъв начин днес, ако подкрепим предложението на господин Панев, ще решим, че Агенцията за устойчиво енергийно развитие е тази агенция, която има капацитета, възможностите да направи онзи контрол, който е необходим. Пак Ви казвам, необходим е контролът. Затова, колеги, ще помоля господин Панев да си оттегли неговото предложение, да го внесе като отделно предложение в Комисията по енергетика. Всички политически формации да се запознаем, да извикаме Агенцията, защо пък да не е и КЕВР. Агенцията има ли съответния капацитет, въз основа на който ще може да направи съответния контрол, или искате да направим следващата бухалка, която ще отива да рекетира другите предприятия. Това предложение в момента от тази трибуна колкото и да е добро, това предложение вкарва съмнения, а съмненията вече в последните години стават и реалност. Другото предложение, което се случва в момента. Предложението да ни се даде отчет от БЕХ откъде и как ще събират парите. Колеги, до вчера с големи усилия накарахме да се включи днес предложението всички средства, които ще бъдат събрани, да бъдат събрани въз основа на Директивата. Голяма част от политическите формации и някои други не искаха и не смееха да включим, да транспонираме Директивата. Очаквахме да има наредба, да има закон, народните представители тук да се надцакваме, да видим кой откъде по колко ще се вземе, защото таванът от 180 евро, което би трябвало да се взема от производителите, то не е само от държавните производители, трябва да се вземе и от частните производители. Включени са и търговците. Нека да видим търговците – колко ще остане от тяхната печалба, след като вече са направили всички разходи и тогава са си удържали и каква част от онази печалба ще удържим. Нека да видим и следващото. Тези средства, които ще видим, след облагането на данъците ли ще ги вземем, или преди облагането? Ще посегнем ли към бюджетните средства? Вчера имахме среща с Министерството на енергетиката и се разбра, че в момента липсват в рамките на около 2 милиарда. Два милиарда, които казват е недостатъкът, който няма да стигне за помощта, която ще определим към бизнеса. Аз пък снощи седнах и си направих равносметката, че то е същото като бюджета на Промяната. Ако вземем 50 милиарда върху брутния вътрешен продукт, разбира се, от другата страна дефицита – няма да има никакъв дефицит, даже ще трябва да раздаваме още повече. Обаче ето тази горница – откъде трябва да дойде? Необходимо ли е на енергетиката? Вижте, това е най важното ми предложение. Необходимо ли е енергетиката да я съсипем, да не оставим в енергетиката средства, които да имат за иновативни инвестиции? Не е необходимо. Но можем ли да оставим АЕЦ само с 50 лева? Не може да оставим АЕЦ с 50 лева. Но можем ли да оставим АЕЦ с 200 лева? Градацията е ясна. Мислене за енергетиката на България. Оставаме онези средства, които са необходими да могат да иновират, да могат да инвестират. Базови мощности трябва да имаме. След енергетиката мислим за бизнеса. Но на бизнеса тези пари, които трябва да дадем, къде са онези институции – НАП, къде са онези институции, които трябваше да проверят дали тези средства, които им даваме, начислиха ли си върху цената на продукцията, за да вдигнат инфлацията – начислиха ли си ги, колеги, направиха го. Сега, когато ще им дадем тези пари, какво получаваме от там? Разбира се, че ще е контролът, но не този контрол, господин Панев, който Вие предлагате. Моята молба, колеги, нещата, които ги предлагаме, за да влязат в рамките на онова, което е необходимо – дайте да приемем решението така, както е предложено от Комисията по енергетика. Защото тук липсва и помощта, която трябва да дадем към мрежовите оператори. Колко трябва да получават ЕСО? Господин Добрев казва: „КЕВР ги покрива.“ Комисията за водно и енергийно регулиране ги покрива за 400 лв., ами зимата, ако стане 800 лв. разликата от шест месеца, ЕСО откъде ще намери пари, за да си покрие загубите?! Ще дадем на частния бизнес, няма да дадем на ЕСО, няма да дадем на електроразпределителните предприятия. Колеги, решението не е панацеята, не е онова, което ще реши абсолютно всичко, но първата крачка, която е необходима, след като оттегли господин Панев това негово предложение, предлагам Ви да го подкрепим и да намерим решение по какъв начин да подкрепим и мрежовите оператори и оттам нататък да се движим в правилната посока, където Вие не се движехте миналата година. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Движение за права и свободи“.)

Господин Председател, уважаеми колеги, стигнахме до съгласие да се изземат свръхпечалби от държавните и от частните дружества и да се подкрепи икономиката. Възлагаме на Министерския съвет да направи конкретиката, методиката, начина, сумите, до които да се стига. Но Ви обръщам внимание, че не слагаме срок, в който възлагаме на Министерския съвет да го направи. Това крие риск. Ако Министерският съвет не го направи в скоро време, държавните дружества да продължат да плащат от свръхпечалбите си, а частните да останат незасегнати от този процес. Разбира се, влизането на Регламента от 1 декември вече ще коригира тези неща, но във връзка с това Ви предлагам да допълним Проекта за решение, като сложим срок в текста: „Като вноските се определят от Министерския съвет в срок до 10 дни в изпълнение и при условията на Регламента.“ И така нататък. Спомняте си, че при Решението, с което възложихме на Министерския съвет да направи преглед какви оръжия може да се предоставят на Украйна, сложихме срок от един месец. Затова предлагаме и тук да има срок и той да бъде от 10 дни. Иначе, дори и теоретично да е, съществува риск Министерският съвет да се забави с това решение, отново да има натиск само върху държавните дружества, а частните да останат незасегнати от този въпрос, включително може и поради лобистки интереси едно такова решение да се забави. Затова предлагам да включим и срок за Министерския съвет до 10 дни да внесе тези предложения. Благодаря.

В точка 5 от редакцията на господин Добрев.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че лека-полека вървим към консенсус. Радвам се, че започнахме да коментираме и прилагането на Регламента от 1 декември. Радвам се също така, че ще обложим абсолютно всички производители. Оттук нататък остава въпросът как да разпределим тези пари към абсолютно всички потребители на електрическа енергия. В тази връзка аз мисля, че трябва да разработим по-детайлен вариант, а не да фиксираме твърди цени. Защото в момента това, което ще направим, е за всички небитови потребители на електрическа енергия – ще подпишем един празен чек и няма да ги стимулираме по абсолютно никакъв начин да пестят електрическата енергия, което е най-важно в този момент. Можем да почерпим пример от заобикалящи ни съседни страни, в които компенсацията не е с твърда цена, а е в процентно отношение – 60/40 и различни други вариации. В тази връзка мисля, че трябва абсолютно всички да преосмислим решението и да го преразгледаме, преди да го гласуваме. Безспорно, трябва да се помогне на българския бизнес, но не трябва да бъде така, че да генерираме още инфлация. Защото вече дадохме едни 10 млрд. лв., а ясни резултати от тях нямаме – имаме една двуцифрена инфлация, която изяжда самите нас. Нямаме резултати. Трябва да изискаме от Министерството на енергетиката да даде ясна информация за това как тези пари в момента са се отразили на всички бенефициенти. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, права е госпожа Нинова – хубаво е да се сложи срок и затова аз като вносител на новата т. 5 възприемам и нейното предложение. За да не става редакция на редакцията, в т. 5 след думите „Министерски съвет“ да се допълни „в срок до 10 дни и в изпълнение...“ и така нататък, останалата част.

Уважаеми господин Председател, първо да поздравя залата за конструктивния разговор. Днес обаче има една голяма липса в този дебат, а именно ефектът на мерките до момента, колеги. Можем ли да вземаме това решение, без да можем да оценим ефекта върху инфлацията, без да знаем колко фирми щяха да фалират, ако не бяха тези мерки, колко фирми имат свръхпечалби, които се увеличават в резултат на тези мерки? Затова е ключово важно в едноседмичен срок да получим доклад от Министерството на енергетиката по всички тези въпроси, защото може ли да си похарчил милиарди и да не можеш да оцениш ефекта? И аз бих Ви питал – Комисията по енергетика – я кажете сега колко намалихте инфлацията с тези милиарди, които похарчихме? И Вие ще кажете: не знам, ама я намалихме. Този отговор не е добър, когато си похарчил милиарди, колеги. Така че в едноседмичен срок да поискаме конкретен анализ от Министерството на енергетиката за ефекта върху инфлацията – колко фирми сме спасили от фалит с тези мерки, колко фирми имат свръхпечалби, които сме ги увеличили на практика с тези мерки и не е било нужно, има ли разлика по сектори? Може да се окаже, че за някои сектори ефектът върху инфлацията е значим, а за други е много малък. Защо това е така? Тоест, съгласни сме с Вас, подкрепяме идеите, но най-накрая има ли спестяване на ток в резултат на тези мерки? Спряхме ли програмите за енергийна ефективност, като даваме подобни гарантирани компенсации за ток, или те продължават да работят? Така че предложението на колегата Владислав Панев и на „Демократична България“, колеги, е много значимо, защото стимулира фирмите да вземат мерки за спестяване на електроенергия. Иначе по отношение на този ефект какво правим? Нищо не правим – само гарантираме компенсации. Така че, уважаеми дами и господа, наистина дебатът беше добър, но нека компенсираме тези липси. Благодаря Ви.

Не, към Комисията имам обръщение.