9 ноември 2022 г.

Господин Председател, вече имаме развитие по темата с Проектодоклада на БНБ, тъй като една част от тук присъстващите в Народното събрание, отделно министри, като господин Пеканов, категорично отричаха, че има проектоанализ, който е предоставен на всички парламентарни партии. Именно защото има такъв документ и не е нужно да се крие и да се лъже, че този документ го няма, и е документ, в който има изключително притеснителни неща по отношение влизането на България в еврозоната, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настоявахме тази точка да бъде разгледана и да бъде изслушан господин Пеканов като част от Координационния съвет за въвеждане в еврозоната. Той би трябвало да е запознат с този, макар и предварителен, анализ на БНБ. В тази връзка групата на ВЪЗРАЖДАНЕ иска прегласуване на точката, която преди малко беше отхвърлена от залата.

Господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-3, внесен от Министерския съвет нa 24 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет нa 25 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-3, внесен от Министерския съвет нa 24 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет нa 25 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Емил Дечев – заместник-министър, госпожа Мирослава Манолова – началник на политическия кабинет на министъра, госпожа Ива Станчева – правителствен агент към дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, от дирекция „Съвет по законодателство“ – госпожа Михаела Мечкунова – държавен експерт, и госпожа Емилия Александрова – главен експерт, както и госпожа Мирена Ценова – държавен експерт към дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Разглежданите законопроекти представляват законодателни инициативи, които са включени в Националния план за възстановяване и устойчивост. От името на вносителя Законопроект № 48-202-01-3, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министър Емил Дечев, който посочи, че целта на Законопроекта е намаляване на размера на глобите при обида и клевета, както и отмяна на по-тежко наказуемия състав, когато те са насочени към длъжностни лица. Той добави, че със Законопроекта се освобождава от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт. Предлагат се изменения в чл. 78а, ал. 7 от Наказателния кодекс, които да предоставят възможност гражданите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при обида и клевета срещу орган на властта, когато са изпълнени всички други изисквания на същия член. Предлага се премахване на квалифицирания състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс по отношение на престъплението „обида“, който е приложим и по отношение на престъплението „клевета“. С предложените промени се хармонизира националното законодателство с изискванията на установеното в практиката на Европейски съд по правата на човека правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции. От името на вносителя Законопроект с № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет, беше представен отново от заместник-министър Емил Дечев, който посочи, че промените са в отговор на образувана от Европейската комисия процедура за нарушение за неправилно въвеждане от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. В Наказателния кодекс вече са въведени по-тежки наказания за убийство или нанасяне на телесни повреди по расистки или ксенофобски подбуди. Със Законопроекта се разширява кръгът на престъпленията по расистки или ксенофобски подбуди, като се предлагат по-тежки наказания и за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда вещ, подбуждане към извършване на престъпление и палеж. Предвижда се и да се носи наказателна отговорност за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на подобни престъпления, извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като на заседанието се проведе и тяхното публично обсъждане. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Радомир Чолаков и Бранимир Балачев. Госпожа Йорданова посочи, че парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепи и двата законопроекта. Господин Чолаков отбеляза, че в § 4 относно чл. 148 от Наказателния кодекс се въвежда израза „средство за масово осведомяване“, докато в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България се използва конституционният термин „средства за масова информация“, което е по-правилният и прецизен термин. В отговор на поставен въпрос от господин Балачев заместник-министър Дечев поясни, че се дава възможност за лицата, които са осъществили състава на обидата и клеветата, да могат да се приложат изискванията на чл. 78а от Наказателния кодекс, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 13 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-3, внесен от Министерския съвет нa 24 октомври 2022 г.; - с 13 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет нa 25 октомври 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предлагам на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Емил Дечев, заместник-министър на правосъдието, и госпожа Мирослава Манолова, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Дечев. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлагат промени, които имат за цел да отговорят на образуваната от Европейската комисия процедура за нарушение № 2020/2321. Процедурата е образувана за неправилно транспониране от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, наричано по-нататък „Рамковото решение“. С предложения законопроект се цели преодоляване на конкретните критики на Европейската комисия и пълно въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Рамковото решение. По-конкретно се касае за неправилно транспониране в националното законодателство на разпоредбите на чл. 1, § 1, буква „в“ и чл. 1, § 1, буква „г“ от Рамковото решение в глава 14 „Престъпления против мира и човечеството“ от Наказателния кодекс. Също така Европейската комисия отправя критики и за неправилно транспониране на чл. 4 от Рамковото решение. Аргументът на Европейската комисия е, че макар чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс да вменява общо задължение на съдебните органи да вземат предвид „отегчаващите вината обстоятелства“, българското законодателство не предвижда изрична възможност расистките или ксенофобските предразсъдъци да бъдат взети под внимание при определянето на наказанието за престъпление, извършено с такива дискриминационни подбуди. В този смисъл Европейската комисия приема, че „България е транспонирала правилно единствено задължението за инкриминиране на расистките и ксенофобските предразсъдъци като подбуди за престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 11, чл. 131, ал. 1, т. 12 и чл. 162, ал. 2 от Наказателния кодекс, но не е транспонирала това задължение за други видове престъпления, мотивирани от предразсъдъци“. Законопроектът предвижда въвеждането на расистките и ксенофобските предразсъдъци като съставомерни признаци и в други престъпни състави от Особената част на Наказателния кодекс по подобие на вече съществуващите чл. 116, ал. 1, т. 11 от Наказателния кодекс и чл. 131, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс. В заключение господин Дечев посочи, че очакваните резултати от прилагането на настоящия законопроект са в пълна степен да бъдат защитени правата на отделния индивид, на групите и на обществото като цяло. От една страна, в пълна степен ще се наказват расистките и ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза по расистки и ксенофобски подбуди, а от друга страна, ще се постигне баланс със зачитането на едни от основните права на човека – правото на свобода на сдружаване и свобода на изразяване на мнение. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 14, „против“ няма, „въздържал се“ 2, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 48-202-01-15, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушахме подробните Ви доклади и съдържателните дискусии на комисии и затова ще бъда съвършено кратък. Преди всичко искам да се обърна с благодарност към Народното събрание, че подхожда толкова сериозно и срочно към тези законопроекти, първият от които – този, касаещ промените, свързани с престъпленията обида и клевета, е един от тези по Националния план за възстановяване и устойчивост, с който страната ни се е ангажирала и който трябва да влезе в сила до края на годината, с цел да получим втория транш от тези важни средства, но може би по-важно е, че с този законопроект България трябва да свали от себе си наблюдение във връзка с неизпълнени решения на Европейския съд за правата на човека. В документацията към Законопроекта ще намерите много такива решения, които не са в полза на България и които са подробно описани, и от които става ясно, че всъщност според Европейския съд за правата на човека България не спазва стандартите, свързани с начина, по който се преследват престъпленията обида и клевета, и как те биха могли да се разглеждат като нарушаващи чл. 10 от Конвенцията, а именно този, защитаващ свободата на мнение. Съдът няколко пъти постановява, че в основата на концепцията на демократичното общество, която е залегнала в цялата конвенция, стои именно тази свобода и трябва да се намери точният баланс, при който едновременно хората да са защитени срещу тези престъпления, но и те да не бъдат използвани срещу журналисти, гражданско общество или други с цел да заглушава правото на тяхното мнение. С две думи казано, стандартът е, че публичните лица и длъжностните лица трябва да имат по-висока търпимост към обида и клевета, отколкото другите. В нашето законодателство всъщност това е обратното и именно с този законопроект ще го принесем в съответствие с практиките на другите демократични страни – членки на Съвета на Европа. Става дума за промени в чл. 78а на Наказателния кодекс, както и с промени в членове 146, 147 и 148 на Наказателния кодекс. По Законопроекта е работено дълго – повече от едно правителство, и в него са отразени препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и съответните резолюции. Считам, че с неговото приемане България ще може да спре да бъде осъждана в Европейския съд за правата на човека, а ще има и практическо значение по отношение на цялостната проблематика, свързана с медийната свобода. По отношение на другия законопроект – този законопроект, който касае расизма и ксенофобията като причини, подбудители за извършване на престъпления, не е по плана, но не е по-малко важен поради простата причина, че срещу България, както стана ясно и в докладите, има ангажирана и напреднала вече наказателна процедура. Не само пари можем да загубим по нея и не само процедурата е проблем, а и сами разбирате, че е тежък имиджов дефект за страната ни именно по този въпрос тя да бъде подложена на наказателна процедура, още повече че наказателното ни законодателство вече е приело това подбудителство и Регламентът е изпълнен правилно по отношение на определени престъпления, а именно членове 116, 131 и 162 от Наказателния кодекс – убийства и тежки телесни повреди. С настоящия законопроект предвиждаме въвеждането на расистки и ксенофобски предразсъдъци да бъдат съставомерни признаци и в други престъпни състави, а именно: отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване, унищожаване или повреждане на религиозен храм, молитвен дом, светилище, гробове и надгробни паметници, противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ, явно подбуждане към престъпления и палеж. Това са тези престъпления, за които практиката, за съжаление, показва, че понякога са извършвани от расистки или ксенофобски подбуди. Също така се внасят и редакции, свързани с осъждането и категоричното преследване на хора, които оправдават престъпленията, извършвани от националсоциалистическите режими. Тези два законопроекта са много важна първа крачка за подобряване на българското законодателство, изпълняване на международните ни ангажименти и в крайна сметка по-добра защита на българските граждани. Аз Ви благодаря, че са поставени на разглеждане и се надявам това да продължи в същия ритъм. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, може би няма по-подходящ ден от именно 9-и срещу 10-и, за да се разгледа особено втората поправка в Наказателния кодекс. Както знаете, на 9 срещу 10 ноември националсоциалистическият режим осъществява едно от най мрачните и трагични събития в световната история, поставило началото на познатия ни геноцид, наречен Холокост – една от най печалните страници в човешката история. Дълги години ние работихме върху това българското законодателство да започне по адекватен начин да адресира престъпленията, в чиято основа стоят ксенофобията, расизмът, антисемитизмът, нетърпимостта към различията. Българското законодателство изоставаше в тази си част по отношение на това да разпознава, да преследва и да наказва всички, които дръзват да си служат с едни от най-мрачните световни похвати, пренасяйки ги в съвремието. Направихме значителни опити за това в България да бъдат възприети световни норми – такива, които по добър и адекватен начин да разпознават принципите на всички човеконенавистни режими, в това число включвайки националсоциализма, фашизма и комунизма, и онези, които ги употребяват, които се ползват с тяхната риторика или които дръзват да дискриминират на тази база, да бъдат наказвани. Щастлив съм вече с това, че България ще се впише в цивилизационния, световния, демократичния контекст и ще започне по адекватен начин да превентира и да преследва тези, които боравят с подобна риторика. Нееднократно сме ставали свидетели на посегателства срещу религиозни храмове, срещу гробища, дори срещу символи на чужда вяра по начин, който впоследствие от правоприлагащите, правораздаващите органи не е бил преследван, просто защото в нашето законодателство до момента имаше празноти. Ставали сме свидетели на парадокси, когато много груби вандалски актове са били наричани не с истинското им име – антисемитизъм или антиислямизъм, заради това, защото в нашия Наказателен кодекс не е имало текстове, които да идентифицират по правилен начин престъпленията. Ставали сме свидетели на изключително грозни и петнящи публичната и световната репутация на държавата ни събития, като Луковия марш, и не сме имали възможност да ги възприемем адекватно, макар че в последните две години през 2019 г. и 2020 г., 2021 г. също бих я включил, благодарение на съвместните усилия на българското правителство, тогава водено от господин Борисов, и българската прокуратура успяхме да не се случи, да не се състои Луковият марш. Но въпреки това все още знаете, че в законодателството ни липсва начин, по който да бъде забранен, просто защото режимът на провеждане на подобни мероприятия е само уведомителен и местните власти например нямат способ, чрез който да го забранят ефективно и да кажат: „това не може да се проведе“. Въпреки това ние се справихме. Но се надявам, че сега с промените, които се правят в Наказателния кодекс, а и в други закони, смея да твърдя, в които трябва да бъдат предприети изменения, ние ще можем адекватно да адресираме и да се справяме с подобни тежки престъпления, защото трябва да си даваме сметка, че ксенофобията, расизмът, антисемитизмът, ислямофобията са явления, които не са опасни само за определени групи в обществото, а те са симптоматични, вредни за цялото ни общество и за цялата ни държава. Това мога да го кажа като човек, който е наблюдавал изключително вредните последици, трагичните последици, които е имало едно такова престъпление по отношение на външен, международен отзвук срещу нашата държава. Така че с измененията, които предприемаме в момента на тази наистина символна дата, отново казвам, че се надявам България да затвори една глава, по отношение на която е била обект на критика в международен план – и с право, и повече да знаем, че оттук нататък подобни посегателства срещу закона, срещу обществото, срещу неговите социални и демократични норми няма да бъдат по никакъв начин толерирани, а напротив – наказвани. Защото за държава като България, спасила 48 000 човешки живота през 1943 г., не отива и не може да бъдат толерирани подобни издевателства срещу обществото и срещу хората – граждани на нашето общество, които бива да бъдат закриляни от закона, а не обект на репресия и някакъв тип дискриминация, с което поздравявам и Министерския съвет, и тази зала за това, че ще гласува тези промени в законодателството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Да Ви призная, винаги ми е било трудно да говоря при първо гласуване на законопроекта, защото тогава се говори спрямо философията на предложения законопроект, което е различно от моята закалка, която ме кара да говоря по същество, така че моето изказване ще бъде малко по-различно. Изненадан съм, че в дневния ред на парламента е касателно Наказателния кодекс, вместо да залегнат промени, които да касаят борбата с битовата престъпност, криминалните престъпления, престъпленията против транспорта, които в последната половин година вълнуват изключително много българската общественост и по отношение на които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ в Четиридесет и осмото народно събрание имаме конкретен законопроект, вместо да се занимаваме с такива сериозни въпроси, ние днес сме седнали да разискваме намаляването на глобата за обида и клевета и премахването въобще на наказуемостта на подобно деяние по отношение на длъжностни лица, както и да създаваме престъпления, извършени по расистки или ксенофобски подбуди. С други думи, да Ви кажа, откровено се занимаваме в момента с глупости. Защо смятам така? На първо място, по Законопроекта на Министерския съвет, касаещ намаляване на глобите за тези деяния. Дами и господа народни представители, българският законодател в Наказателния кодекс в Раздел VII от Глава втора изрично е посочил кои престъпления са обида и клевета, а и не само това – той е посочил съответна наказуемост и съответни санкции. Една от ролите на наказанието по Наказателния кодекс е и възпитателно-превантивната функция. Тя се постига и с вида и размера на предвидените в закона санкции. Държа да Ви кажа, че правото на изразяване на мнение и на информация в случая, то не е безгранично и пределите са заложени не само в Наказателния кодекс, има и гражданскоправни предели, които са в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, касателно деянието като граждански деликт. Но тъй като правото на изразяване на мнение и предоставяне на информация не е безгранично, разбира се, и когато то е въздигнато като престъпление, че дори имаме и квалифицирани състави, общо казано, по-тежки случаи – за тези от Вас, които не са юристи, именно затова са предвидени и наказания, които да подсигурят, да предотвратят последващи подобни деяния. Да, обаче какво правим ние с този законопроект на Министерския съвет? Намаляваме наказанията – и нещо още по-опасно, в чл. 78а ние въобще създаваме възможност за освобождаване от наказателна отговорност в един много специфичен случай, когато имаме множество на наказанията. Като практик Ви казвам, че когато са налице престъпленията обида и клевета, в доста случаи сме се опитвали, тъй като те се водят по пътя на частното обвинение, но в доста случаи сме се опитвали да подведем дееца под наказателна отговорност за повече от едно такова престъпление с оглед да постигнем и ефекта на невъзможност той да бъде освободен от наказателна отговорност при множество престъпления, при извършени повече от едно престъпление, именно за да може наистина да имаме една превантивно-възпитателна функция не само върху дееца, а и върху другите членове на обществото. Какво правим обаче с този законопроект касателно чл. 78а? Създаваме възможност за освобождаване от наказателна отговорност, когато престъплението е обида и клевета. По този начин единственото, което се постига, е създаването на чувство на безнаказаност за всички онези, които желаят да извършат тези престъпления. И забележете, в квалифицираните случаи по чл. 148, ал. 1, т. 3 касателно длъжностни лица вече за такива деяния няма да се носи наказателна отговорност. С по-прости думи какво означава това? Когато служителите на реда, полицаите, отидат да си свършат работа при опазване на обществения ред, вече всеки гражданин ще може да ги препсува, ще може да ги обиди както иска, ще може да ги оклевети, че са подкупни и той няма да носи наказателна отговорност, защото ще премахнем т. 3, ал. 1 на чл. 148, а именно за обида и клевета, нанесена на длъжностно лице, вече не се носи наказателна отговорност и това не е престъпление. Пак повтарям, ако го приемем, ще дадем свобода на всеки един да псува, обижда и нарича корумпирани и полицаи, и кметове, народни представители, общо взето всички длъжностни лица и представители на обществеността, държа да го отбележа, и те няма да имат никаква защита. Това, колеги, да Ви кажа, не е много добре, особено когато говорим и за представителите на средствата за масова информация. Даже ще Ви дам пример. И отвън, в кулоарите, където са медиите, има журналист, който е подсъден в момента за клевета. Когато приемем тези промени, това положение леко ще се утежни, защото ще създадем чувство за безнаказаност. И в момента санкциите, които са в Наказателния кодекс, са крайно ниски и недостатъчни, особено пък глобите, а пък това, което правим, е да намалим глобите от 3000 на 500, и от 5000 на 1000, с което още повече ще затвърдим чувството за безнаказаност във всеки, включително и в представителите на медиите, включително и срещу Вас като представители на обществеността, които евентуално биха искали да Ви навредят чрез обиди и чрез клевети. Така че много се надявам да се замислите, когато гласувате на първо гласуване този законопроект, и се надявам да фокусираме вниманието на народното представителство върху много по-сериозни и належащи при спешна необходимост поне и в Наказателния кодекс. По отношение на другия законопроект, за който дори и министърът спомена, че не е част от този пакет, който трябва да се приеме по Плана за възстановяване и устойчивост. Не го подкрепихме на Правната комисия и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото по отношение на този законопроект за нас предизвиква изненада кое аджеба налага неговото приемане? Запитахме се, защото като практици може да споделим с тези, които не сте юристи, не се занимавате с наказателно право, че престъпленията в България, извършени по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди, не са чак толкова голяма част от престъпленията, от общия брой на престъпленията. Не само това, направих си труда в момента да погледна в една от правноинформационните системи, съдържащи съдебна практика, и държа да Ви кажа, че ако въобще бяха поискани становища, каквито не бяха поискани нито в Правната… Те може би всъщност са поискани, но законопроектите бяха разгледани твърде бързо. Ако беше поискана информация, щяхте да разберете, че днес се занимаваме с един законопроект, по който до момента в новата история на България има постановени общо, забележете, девет присъди. Девет общо присъди по тези три члена, които бяха цитирани преди малко от председателя на Комисията за МВР – 116, 131 и 162, като дори нямах възможност да проверя дали всички тези девет присъди всички са осъдителни, може да има и оправдателни. Така че в момента се занимаваме с едни промени, които касаят 0,0001% от извършените престъпления в България, и защо? Защото България не е известна като държава, в която се извършват престъпления по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди, но може би някой иска да ни направи такава държава по подобие на Щатите, където тези престъпления са доста голям брой. В България, смея да кажа, че хората са толерантни един към друг и затова в момента има само, или аз поне успях да намеря, девет присъди по тези три члена от Наказателния кодекс. Затова за мен буди недоумение защо този конкретен законопроект беше разгледан при условията на спешност, без да се събере нито едно становище. Не само че не е събрано и не са събрани становища по отношение на статистиката за тези престъпления, които са общо девет, има девет присъди до момента в България от няколкостотин хиляди осъдителни присъди, а и на следващо място, забележете, в Законопроекта неговите вносители дори не са се опитали да дадат дефиниция какво е това престъпление, извършено по расистки или ксенофобски подбуди, защото такава легална дефиниция в българския Наказателен кодекс, в общата му част – чл. 93, където има обяснение на някои думи и изрази, няма. Те не биха и могли, защото ще стане огромен скандал, тъй като няма как да дадем легална дефиниция в българския Наказателен кодекс какво е „расистки или ксенофобски подбуди“ и затова не са се и опитали. Те дори го сочат в мотивите си, че няма. Добре. Обаче, дами и господа народни представители, като не дадем такава дефиниция, единственото, което правим, е да дадем възможност на българската прокуратура сама да интерпретира кога едно престъпление е извършено по расистки и ксенофобски подбуди. Държа да посоча, особено на парламентарната група на БСП, че освен че в момента прокуратурата се занимава с едни несвойствени според мен за нея работи, като заседанията на ръководните органи на БСП, ако приемем този законопроект, ще ѝ дадем възможност да се занимава и с доста повече интерпретации, свободни интерпретации в някои случаи, за съжаление, какво са престъпления, извършени по расистки или ксенофобски подбуди. И не мога да не Ви обърна внимание, че тук се включват промени и в чл. 162 и 163 от Наказателния кодекс, които визират и свободното изразяване на мнение, от една страна. И забележете, с предния законопроект ние увеличаваме свободата на изразяване на мнение, а с този законопроект се мъчим да създадем нови предпоставки за наказателната отговорност на дейци, ако оставим прокуратурата да прецени какво значи расистки и ксенофобски подбуди, без дори да са се опитали вносителите да дадат легална дефиниция. А те, да Ви кажа, не могат и да дадат легална дефиниция, защото не са включили въобще промени в чл. 93 от общата част на Наказателния кодекс и поне според мен това не би могло да бъде извършено между първо и второ четене. Именно това е и причината, по която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против този законопроект на първо гласуване. Ако евентуално бъде приет, ще направим съответните предложения между първо и второ четене, така че да ги направим по-малко абстрактни и общо казано, по-малко глупави, защото това не би трябвало да е дневният ред на българския парламент. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми е към Вас, господин Петров. В началото на Вашето изложение казахте, че се занимаваме, по Ваши думи, с глупости. Така квалифицирахте промените, които се предлагат. По-скоро не Ви ли притеснява обстоятелството, че за тези глупости ние правим едни промени в основния закон – Наказателния кодекс, които крием зад решения на Европейския съд, които са постановени по конкретни, специфични казуси, а от частното се опитваме да променим общото, което ще отвори една врата, така че всеки безнаказано – по отношение на предложението на вносителя за измененията, касаещи обида и клевета, ще отворим една врата, през която всеки ще може да говори каквото си иска, само че когато то е насочено срещу длъжностно лице. Не Ви ли притеснява обстоятелството, че това изменение касае предмета на престъпление, когато е насочено срещу длъжностно лице, но когато престъплението е извършено от длъжностно лице, там законодателят, вносителите не предвиждат каквито и да било промени. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Петров, взимам тази реплика, как да Ви кажа, за да защитя честта на Правната комисия, на народното представителство и на Вас лично. Вие във Вашето изказване казахте няколко пъти защо гледаме точно тези изменения в Наказателния кодекс и дали те са най-важни и другото, което казахте, е, че не е било проведено обществено обсъждане. Държа да кажа, че гледаме законопроектите, които са внесени от Министерския съвет. Това е представата за спешност, за неотложност и за важност на Министерството на правосъдието. Каквото те са подали, каквото те са преценили, ние това сме гледали, тоест ако имате забележки, каквито сигурно и аз бих имал, за това Министерският съвет, служебното правителство и служебното Министерство на правосъдието дали са наясно с важността и с приоритетите извън Плана за възстановяване и устойчивост, мисля, че тези въпроси трябва да ги отправим към тях и да не обвиняваме себе си. Надявам се да се съгласите с това. Всички законопроекти на народни представители, включително тези за изменение в Наказателния кодекс, вече са изпратени за становища. И в момента, в който становищата бъдат получени, аз Ви уверявам, че те ще бъдат внесени в дневния ред на Правната комисия. Надявам се наистина със съвместните усилия на членовете на Правната комисия и на народните представители ние да покажем на правителството коя е правилната наказателна политика и коя е правилната система, в която трябва да се работи за защита на обществените интереси с оглед на важността на законопроектите, но това е преценило Министерството на правосъдието да внесе, това е внесло. Това исках да кажа и Ви моля да не обвиняваме народните представители за действията на служебното правителство. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Председател, колеги! Нямах намерение да взимам реплика, но колега Петров, принудихте ме да взема реплика на Вашето изказване. Не е вярно, че с измененията, които се обсъждат в момента, на текстовете за обида и клевета ще останат незащитени длъжностните лица, които биха били обидени или наклеветени. Вие като юрист с предимно наказателна практика предполагам ясно съзнавате това и не разбирам защо чуваме друго от Вас в залата. Премахва се единствено по-тежко квалифицираният състав, съобразно който тези лица получават една по-висока степен на защита от останалите граждани, и считам, че това изменение, което се предлага в момента от Министерския съвет, е едно смислено законосъобразно изменение и то слага знак на равенство между всички граждани, така щото някой, бидейки на определена позиция, да не бъде по-тънкообиден от останалите. Тоест няма проблем с това дали длъжностни лица ще бъдат обиждани, или клеветени свободно. Не, те не могат да бъдат обиждани и клеветени свободно – те могат да търсят правата си както всеки друг български гражданин. Защо се стига до този проект, мисля, че всички в залата знаем – той беше предмет на обсъждане и в предходното Народно събрание, но за съжаление, не достигна до залата. По отношение на втория законопроект няма да взема становище, доколкото ще има изказвания на колеги, но безспорно неговото разглеждане и приемане е съвсем навременно, доколкото нашата държава би претърпяла наказание за това, че не е въвела тези изисквания. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна отзад напред. Госпожо Стефанова, не искам да оставаме с усещането, че четем различни законопроекти с Вас, но в § 1 от Законопроекта в чл. 86 пише: „В чл.78а, ал. 7 се поставя запетая накрая и се добавя: „освен в случаите, когато той обиди, е клевета“, а ал. 7 визира именно случаите, когато не би могло да се приложи освобождаването от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, и тук вече се създава една такава възможност, когато е извършена обида и клевета. И пак ще повторя изказването си преди малко: опитвахме се в практиката си да предявим обвинения за повече от едно престъпление, обида и/или клевета, за да не може да се приложи чл. 78а – нещо, което се създава вече в Законопроекта, което е изключително опасно, защото създава прекомерна свобода на словото. След това, понеже визирате длъжностните лица, а така ще отговоря и на народния представител Цвета Рангелова, не мога да не отбележа, че въпреки че се отменя изцяло наказуемостта за обида и клевета, извършена към длъжностно лице или представител на обществеността, и тук, разбира се, не сте права, защото вече се отменя наказателната отговорност. Буди у мен недоумение защо не се променя наказуемостта за подобно престъпление – обида или клевета, извършено от длъжностно лице или представител на обществеността, там не се променя нищо, там си остава наказуемостта, той си носи наказателна отговорност, той не може да се ползва от този благоприятен режим, който създавате на дееца, който отправя към него обида и клевета. Това е най-големият проблем в този законопроект. Уважаеми господин Председател на Правната комисия, не е нужно да защитавате честта. Аз изпитвам огромно уважение и към Правната комисия, на която съм член, и към Вътрешната комисия, на която съм член, и мога да кажа само добри думи за тяхното ръководство и за начина, по който се работи до момента. Визирах, че като цяло народното представителство в момента се занимава с неща, които нямат важност – затова ги нарекох лудости. Нямат важност. И не бих искал и Четиридесет и осмото народно събрание да се превръща както Четиридесет и седмото народно събрание в един гумен печат на изпълнителната власт и да приема безрезервно всички законопроекти, които се внасят от Министерския съвет, без значение дали е служебен, или редовен. Разбира се, Министерският съвет има право самостоятелно да прецени кои законопроекти са негови по важност и тези, които счита за важни във вида, в който е счел, че са важни, и да ги внесе. Разбира се, негово изконно право е, ние обаче не сме длъжни да им дадем приоритет пред другите важни проблеми от дневния ред на обществото. Само Ви дадох един пример с пътнотранспортните произшествия, по които, отново повтарям, ВЪЗРАЖДАНЕ има внесен конкретен законопроект. Това е наистина малко встрани от нашия дневен ред. Последното нещо, което ще искам да кажа, е: дами и господа народни представители, нека все пак се съсредоточим върху това, което наистина следва да се приеме, което е важно за българските граждани, и да не си създаваме просто излишно работа, като приемаме законопроекти, които нямат абсолютно никакво практическо приложение. Тук държа да отбележа, господин Чолаков, не съм казал, че не е имало обществено обсъждане, казах, че няма постъпили становища и не трябва аз от трибуната да казвам, че има само девет присъди за престъпления по расистки или ксенофобски подбуди, а за това трябва да има постъпил доклад от съда, от съдебната власт, от прокуратурата за повдигнати обвинения, за да видим какво точно е приложението на този законопроект, ако бъде приет, как ще промени той правния мир и въобще наказателното правоприлагане в България, а не тук тепърва да го сервира народен представител от трибуната. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! На първо място, трябва да посочим, че в мотивите и в Доклада на Правната комисия беше много ясно посочено и обяснено защо тези два законопроекта са приоритизирани в дневния ред – едното е свързано с поредица от решения за нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от страна на България и механизма за наблюдение, който господин министърът спомена, а другото е свързано с процедура за нарушение правото на Съюза, която е започната по съответния ред от страна на Европейската комисия. Така че аз мисля, че дебатът дали тук тези законопроекти са важни, или не са, е излишен. Самата Правна комисия и председателят това го посочиха. Другото, което мен ме озадачава, е, че ние водим един цивилизационен дебат тук. Тоест не виждаме целта на тези законопроекти, а по-скоро влизаме в детайлите. При приемането им на първо четене, ако не се лъжа, ние трябва да говорим за философията на тези законопроекти. Между първо и второ четене могат да бъдат подобрени по съответния ред на Правилника, доколкото напоследък и Правилникът се спазва стриктно. Въпросът е философията. В първия случай говорим за свободата на словото и на изразяването и правото на достъп до информация. Трябва да кажем, че в практиката на българските съдилища, защото освен наказателноправната страна тя има и гражданскоправна страна, отдавна се основава на практиката на Съда по правата на човека, а именно, че длъжностните лица търпят много по-голяма степен на ограничения от гледна точка защита на името и честта им, от гледна точка на това, че те са приели да изпълняват такива публични функции. Това, което в момента се отразява в Наказателния кодекс, съответства напълно на вече съществуващата практика на българските съдилища, който е запознат с нея, в която се цитират и тези решения на Съда по правата на човека. Така че ние тук по-скоро в случая догонваме развитието на юриспруденцията и не само го догонваме, но изпълняваме своите международни ангажименти като един член на цивилизационната група на Съвета на Европа и спазването на Конвенцията. Друг е въпросът – интерпретацията, че, едва ли не оттук нататък ние като народни представители да имаме един страх – така долових от преждеговорившите, че трябва да се страхуваме, че някой може да критикува нашата дейност и ние няма да се ползваме от този квалифициран състав. Същото се отнася и към други органи на власт и длъжностни лица. Мисля, че този страх е абсолютно неоснователен, доколкото за тях се прилага общият състав, което стана ясно. Ако някой тук народен представител се притеснява, че може да търпи критики от страна на неправителствени организации, от страна на журналисти, мисля, че трябва да го заяви. Ние от „Продължаваме Промяната“ винаги държим на публичността и не се притесняваме от такива критики. Още повече, че тук говорим за стандарт, който не е български. Тук говорим за стандарт на Съвета на Европа – европейски стандарт, и не мисля, че каквото и да говорим, бихме могли единствено да се изолираме от останалия цивилизационен избор на другите държави, като привилегироваме критиката срещу длъжностни лица. Тоест да се опитаме да я ограничим, което Съдът по правата на човека подробно е разгледал в поредица от решения – не говорим за едно решение. Относно другия законопроект, който се отнася към престъпления, извършени по расистки или ксенофобски подбуди. Това, за което стана дума, да, съдебната практика не е много по тези дела, но това, което ние знаем от доклади на правозащитни организации, е, че в България тези престъпления невинаги изобщо се разследват, невинаги влизат и стигат до съдебната зала. Тоест техният брой, на тези нарушения, е изключително подценен в България и именно провеждането на политиката, която и Европейската комисия, със започналата процедура за нарушение на рамковото решение, ни задължава, би било именно една стъпка напред. Тази тема, която безспорно не е удобна за политиците, да бъде изведена на дневен ред и да бъде възприета действително като борба за ограничаване на тези действия, защото те се изразяват в най-различни деяния, както са обхванати от Законопроекта. Безспорно и по двата законопроекта ние от страна на „Продължаваме Промяната“ изразяваме своята подкрепа. Имам единствено две забележки. Относно първия законопроект, свързан с наблюдението от страна на Съвета на Европа, защо Министерството на правосъдието не е подготвило подобен законопроект и за други механизми на наблюдение, които касаят нашата наказателна политика, защото обидата и клеветата са важни, но не са единствените? Както знаем, има множество други решения на Съда по правата на човека, свързани с нашата наказателноправна политика. Дали Министерството на правосъдието има подобен подход – да ги обедини в някакъв законопроект, който да следва и останалите механизми за наблюдение? За втория законопроект действително в мотивите се посочва, че няма предложено определение. Това е вярно – цитира се практика на ниво районен и окръжен съд. Въпросът е: дали и каква е била причината? Да, в международните актове, както е посочена Конвенцията за борба с дискриминацията, има определения на дискриминация на база критерия раса. Понякога знаем, че в националните нормативни актове не се залагат определения, които биха ограничили обхвата или тълкуването на международно- правните актове, тъй като това ще влезе в противоречие с тях. Въпросът е дали това е причината в Наказателния кодекс просто да се потвърди? Защото според мен тук имаше една голяма неяснота защо няма определение. Ние обичаме понякога да даваме наши национални определения, които потенциално биха влезли в конфликт както с правото на Съюза, така и с международни договори. Това са нашите две забележки по двата законопроекта. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, няма как да се съглася с Вас. Първо, не е нормално и Вие включително да се включвате в хора, че България е направила своя цивилизационен избор. Извинявайте, но държавите, които не са в Европейския съюз, не са направили цивилизационен избор ли? Какъв избор са направили те? Защото има такива държави, които не са в този цивилизационен избор. Затова поне Вие няма нужда да говорите за цивилизационен избор на България, тъй като България не е гласувала и не е избрала да бъде част от този цивилизационен избор. Що се отнася до другото. Много е лесно от Вашата гледна точка и напълно Ви разбирам, като част от една от евро-атлантическите партии да говорите, че не трябва да се ограничават и да бягаме от това какво ни критикуват медиите. Много е лесно, когато медийната машина, подкрепяна и директно спонсорирана от „Америка за България“ – от Държавния департамент, по никакъв начин не Ви критикува и не Ви обяснява какъв лош, подкупен – да не давам други квалификации. За Вас е много лесно тук да станете и да кажете: „Ами няма нищо лошо.“ Адвокат Петров преди малко говори за един журналист в кулоарите, които е подсъдим именно за такива деяния – Лъчезар Лисицов се казва. Това лице си позволява да говори, да набеждава, да пришива и да дава квалификации, заради които в момента е подсъдим. Това е нищожна част от медийната машина, която се занимава да оплюва и обругава ВЪЗРАЖДАНЕ. Именно заради това, за да не могат такива типове да си позволяват такова отношение, трябва някой да защити и законът да има някаква рамка, която да не трябва да премахваме. Точно заради това. Иначе напълно Ви разбирам – Вие сте част от организация, която по никакъв начин не попада на критично говорене и описване в личния Ви живот колко сте лош. Пак ще се въздържа от квалификации, които сме чували – всеки един от нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Затова много Ви моля, поне Вие цялото това безумие да не го поощрявате и да не го защитавате от тази трибуна, защото лица като Лисицов, а те са хиляди – да не изброявам всичките българоезични американски медии в България, които си позволяват това нещо. Трябва все пак да има някаква законова рамка, която да ги спира, а в момента искате да махнете тази рамка и това не е нормално. А иначе България своя цивилизационен избор ще го направи, когато има референдум дали да сме част от всички тези евро-атлантически съюзи. Само тогава. Тогава всеки един от Вас, включително и аз, ще можем да станем и да кажем: България реши и избра. В момента България не е решила и не е избрала нищо такова. Точно заради това няма как да се съглася с иначе чисто юридическата Ви перфектна реч, която изчетохте и казахте тук.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Ганев, когато говорех за цивилизационен избор, по-скоро беше в частта на Законопроекта, който касае поредицата от решения на Съда по правата човека, и аз тогава говорех за Съвета на Европа – в този смисъл. Целта на моето изказване – контекстът, не беше членството ни в Европейския съюз, а членството ни в Съвета на Европа. Мисля, че там, специално членството в Съвета на Европа, не би могло да бъде поставено под съмнение и защита на основните права, освен ако Вие не сте против защитата на основните права на човека, изобщо тяхното съществуване. Естествено, има някои държави, които са в процес на изключване от Съвета на Европа и напускат Съвета на Европа. Не вярвам и това да е нашата перспектива, това, което искаме. Моето изказване даже не беше свързано с Европейския съюз. Обаче да не се отклоняваме прекалено много от законопроектите. Няма да влизам и в темата с членството в Европейския съюз, която е глобална и тук е водена от колеги от други групи може би по-добре и от мен. На следващо място, относно опасенията ни за критиките на политиците, не бих казал, че ние сме, говоря за „Продължаваме Промяната“, политическата сила, на която ù е удобно и се чувства в комфортна медийна позиция. По време на предходното правителство имахме статистика за създадени на месец по над 1000 фалшиви публикации от журналисти по повод действията на „Продължаваме Промяната“, нейните министри, народни представители и лица. Така че ние по никакъв начин не се ползваме от медиен комфорт. Точно обратното. Но това не означава, че позицията за свободата на словото и критичността на журналистите е обща, независимо от коя политическа сила сме. Сега е „Продължаваме Промяната“, ГЕРБ, може да е друг, може да е ВЪЗРАЖДАНЕ. Въпросът е принципен. Както казах, в практиката на българския съд това вече е проведено и Вие като юристи, тези от Вас, които са юристи, това го знаят – специално в областта на гражданско-правната отговорност. А за наказателната тепърва предстои да видим, след като Законът бъде приет. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател! Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние обсъждаме два изключително важни и навременни законопроекта. Те са важни, защото за пореден път отстояват правото и мястото на България сред две важни семейства – това на Европейския съюз и това на Съвета на Европа. Те са важни за нас по ценностни причини, защото отстояват демократичните европейски ценности на свободните хора. И двата законопроекта всъщност отстояват по различен начин именно това. Те са съвсем навременни, защото с единия, този, който е относно обидата и клеветата, измененията в Наказателния кодекс относно обидата и клеветата, това е една от важните реформи, залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост. Това, колеги, трябваше да бъде действащо право още през месец септември, тоест, от една гледна точка, ние вече сме закъснели. Аз през март го бях внесла в последния редовен парламент и отне доста месеци, за да стигне, и да го гледаме в пленарната зала. Затова благодаря на служебния кабинет, че максимално бързо го придвижи дотук и ние сега го разглеждаме. Вторият законопроект относно престъпленията, извършени по расистки и ксенофобски подбуди – той е закъснял Трябва да припомня на колегите от ГЕРБ, че всъщност България години наред не е изпълнила решение на органите на Европейския съюз. Колеги, ние говорим за решение от 2008 г., тоест на България отнема повече от 13 години и начало на наказателна процедура, за да си отвори очите и разбере, че законодателството ни, тоест Наказателният кодекс, относно преследването на престъпления от ксенофобски и расистки подбуди не съответства на европейския стандарт. Това е изключително важно особено в тези времена, в които всъщност, за съжаление, езикът на омразата, деянията по расистки и ксенофобски подбуди се увеличават и това е тревожен факт не само в рамките на Европейския съюз, а в целия свят. На поредица от заседания на министрите на правосъдието това беше обсъждано. Уверена съм, че продължава да се обсъжда и сега в рамките на Съвета. Така че не само че са важни и пак казвам, това са изключително своевременни законопроекти. Защо са добри те за българските граждани, защо те са добри и за българската демокрация? На първо място, относно прецизирането на режима в Наказателния кодекс за наказване на престъпленията обида и клевета тогава, когато те са извършени спрямо публични лица. По този начин България ще приложи по правилен начин и ще постигне стандарта, който залага Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Колеги, за съжаление, България все още е на челните места по брой неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека и на шесто място по засилени процедури за наблюдение. Това означава, че България, за съжаление, през годините не успява да приложи по адекватен начин стандарта, който е залегнал в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и ние, българските данъкоплатци, плащаме за това ежедневно, включително се достига до милион на година. Още по-сериозното е, че след като има такива нарушения, това означава, че ние не сме осигурили достатъчен стандарт за защита на нашите граждани. И да, става въпрос за поредица от индивидуални решения, индивидуални случаи, но във всички тези случаи има нужда от така наречените общи мерки. Общите мерки са онези мерки, които изискват изменения в законодателството, какъвто е този случай. Това, което правим с измененията в Наказателния кодекс за обида и клевета, не е нито обявяване на тези деяния за безнаказани или пък за освобождаване, напълно развързване ръцете на журналистите да клеветят публичните личности. Не, не е така. Това, което правим, е, даваме възможност на българския съд да прилага по-адекватно принципа на пропорционалност, тоест да индивидуализира такова наказание в конкретния случай, което съответства на обществената опасност на деянието и разбира се, на подбудите на извършителя. Ние, да, намаляваме минимумите на наказанията „глоба“, но това просто отваря по-широко ножицата и дава възможност за по добра преценка, както казах, на българския съд. Що се отнася до коментирания чл. 78а, той няма автоматично действие, колеги, всички юристи в залата го знаем. И освен това не се прилага при повторно деяние, така че нека да не спекулираме по погрешен начин. Относно престъпленията, които са причинени от ксенофобски и расистки подбуди. Това, което правим, е, всъщност увеличаваме защитата. Даваме по-сериозен инструмент за противодействие на тези престъпления, като изтегляме защитата по-рано, на по-ранен етап, без да чакаме вече да се е стигнало до насилие именно от такива подбуди. И разбира се, увеличаваме случаите, при които именно тези мотиви, тези подбуди имат квалифициращ елемент, тоест водят до по-тежко наказание, което, съгласете се, отново е важно за по-тежката защита. И един последен, много важен детайл – унифицираме част от терминологията, така че в случаите, когато има престъпления с трансграничен ефект в рамките на Европейския съюз, да нямаме пречки при осъществяването на правната помощ поради двойна наказуемост на деянията. Така че да обобщя – „Демократична България“ ще подкрепи двата законопроекта като навременни и добри за българските граждани. И разбира се, в дебата между първо и второ четене ще предложим също свои текстове за прецизиране. Благодаря.

Госпожо Йорданова, аз само една много кратка реплика, защото Вие изпуснахте няколко съществени елемента в изказването си по отношение на човешките права и адресирането на расизма и ксенофобията. Само трябва да Ви кажа, че в няколко последователни години доклади както на наши международни партньори, които касаят и трафика на хора, и борбата за човешки права, и религиозните свободи, адресираха напредъка, който държавата ни осъществи в периода 2017 – 2021 г. Като дори мога да Ви кажа, че през 2020 г. в Доклада на Държавния департамент, който касае борбата с трафика на хора, държавата ни направи стъпка напред, излизайки от най рисковата категория, която ни нареждаше до държави, като Судан и Северна Корея. Така че ние минахме в категорията на демократичните държави. И също така мога да Ви кажа, че последният универсален периодичен преглед по човешки права, който беше направен в Съвета на Европа през 2020 г., също отбеляза значителния ръст на преследвани и съответно наказани по расистки, антисемитски, ислямофобски и други подбуди, свързани с език на омразата и с нарушения на човешките права. Също така мога да твърдя, че, да, определени дефицити, които е имало в българското законодателство, те не са били единствено и само обект на разглеждане от страна на Народното събрание, но изпълнителната власт също изключително е интервенирала и е работила в тази сфера, така че да можем да реализираме тези резултати, които имаме в момента. Аз затова казах, че тази стъпка, която в момента правим, тя е последната от поредица други, които бяха направени в годините след 2009 г., така че не съм съгласен, че през целия този период от време държавата ни е пропуснала. Да, факт е, забавихме се, дори с това, което правим в момента, се забавихме, но наистина това беше едно парче от пъзела, което в момента се нарежда и аз съм сигурен, че и в следващия универсален периодичен преглед, който бъде направен, това ще бъде отбелязано по достойнство.

Благодаря, господин Председател. Да, темата за защита правата на човека и основните свободи е изключително важна и е един от въпросите, пред който ние трябва да показваме приемственост, независимо от това колко народни събрания, колко мандати са минали, колко правителства са сменени, безспорно. Това, което отбелязах в моето изказване, мотивирайки се защо е навременен този законопроект, е, че все пак обсъждаме отстраняването или преодоляването на неправилното прилагане на едно рамково решение от 2008 г. и това е обстоятелство, за което всички трябва да си вземем своята поука. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепим и двата законопроекта, като по отношение на втория ще изкажа и становището на нашата група. Уважаеми колеги, така като слушате изказванията на колегите преди мен, имаше изказвания в насока, че Законът е глупав, умен или важен, или не толкова важен. Аз считам че всеки закон, който се обсъжда в Народното събрание, не може да се третира като глупав или умен, или важен, или неважен. Самият факт, че се дебатира в Народното събрание означава, че Законопроектът е достатъчно важен за обществото. По отношение на втория законопроект става ясно, че Законопроектът не е по Плана за възстановяване и устойчивост, като срещу България има образувана наказателна процедура по отношение на предложените промени, които произтичат от неправилното транспониране или неправилното транспониране на рамковото решение от 2008 г. В тази част ние ще подкрепим квалифициращи обстоятелства по отношение на расистките и ксенофобските подбуди. Въпреки че колегите заявиха – колегата Петров, че има девет присъди – да, действително е така, но фактът, че понеже рамковото решение не е транспонирано напълно, 2011 г. промените са обхванали само убийство и тежките телесни повреди, като се предполага, че този вид престъпления са по-малки в сравнение с другите. С предложенията, които се правят от Министерския съвет, вече обхватът на това транспониране и тези предложения се увеличава, като са добавени престъпленията против личността, против правата на гражданите, изповеданията, както и против реда и общественото спокойствие. Така че в този смисъл считам, че този проблем също така съществува и в България, но до настоящия момент не му е отделено достатъчно внимание. Действително са налице престъпления, извършени по хулигански, расистки и по ксенофобски подбуди, като считам, че това е изключително сериозен проблем и за обществото в България. В този смисъл ние ще подкрепим и този законопроект. Приключвайки, господин Министър, и към председателя на Правната комисия, понеже беше казано от трибуната, че няма становища, че не са спазени определени срокове, в период на политическа криза и когато се занимаваме само с избори, избори, избори, и ако спазваме определените процедури, които действително трябва да спазваме, и чакаме становища, и с оглед на очакванията, ако евентуално не се сформира правителство, то по тази логика ние през три месеца избори – нито един законопроект не може да приемем. В този смисъл приветствам усилията и на Министерския съвет, и на председателя на Правната комисия тези законопроекти, които са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на които са предприети наказателни процедури срещу България, да бъдат приети по най-бързия и ефикасен начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Ще започна с това, че няколко пъти беше споменато, че за да получим парите по Плана за възстановяване и устойчивост, ние трябва да приемем тези законопроекти, което означава, че парите се дават с условие. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Единият законопроект, да. Когато нещо ти се дава с условие, това означава, че има зависимости, което на практика за пореден път показва статута на България в така нареченото европейско семейство. Някой ни казва какво да правим за пореден път. Тъй като все пак обаче сега в момента трябва да коментираме философията и духа на Закона, искам да наблегна върху някои елементи, които са изключително важни, всъщност този, който касае расизма и ксенофобията. Наистина никъде вътре в мотивите не се обяснява какво е то расизъм и какво представлява ксенофобията. Защото преди малко беше споменато от преждеговорившия, че в България имало престъпления по расистки подбуди. Аз, честно казано, не съм чувал за такива престъпления, защото, за да има расистки престъпления, трябва да са извършени според формалното определение за това какво е расизъм – престъпления срещу лица от друга раса. В България лицата от други раси са пренебрежително малцинство и са всички до един емигранти, тъй като в България всички ние принадлежим към различни клонове и подклонове на европеидната раса. Иначе казано, няма как да има такива престъпления, освен ако, разбира се, не са извършени срещу представители на негроидната раса или на монголоидната раса. Сега като казах негроидна раса обаче, си задавам въпроса: ако от тази трибуна сега например спомена думата „негър“, това означава ли, че съставяме някакъв състав на престъпление, извършено с реч на омразата, подбуждащо към престъпление, да кажем, на расистка основа. Защото в Съедините щати е така. Там тази дума е забранена, въпреки че тя идва от латинската дума „негро“, което означава черен, което създава много интересни възможности за тълкувания. Защото по същия начин беше споменато преди малко и това как в Закона не трябва по никакъв начин да се допуска и трябва да се направи всичко необходимо, за да могат да бъдат осъдени всички прояви на антисемитизъм, ислямофобия. Не чух обаче нищо за антибългаризъм и християнофобия, защото то е абсолютно едно към едно. Защото имахме бивш министър-председател, който например си беше позволил да каже, че българите са като кучетата. Също така пък имахме един друг бивш министър-председател, съвсем доскорошен, който си позволи да прави сравнение между различните емигранти. Емигрантите от Украйна не били като другите емигранти, които не били толкова образовани и така нататък, и така нататък, което създаде малък расистки скандал. Ето в истинския смисъл на думата вече расистки скандал. Означава ли това, че бившият министър-председател може да бъде подведен със задна дата като обвиняем за престъпление, извършено по расистки подбуди? На следващо място, не трябва да забравяме това, че има изключително голямо поле за тълкувания в този случай, което отваря кутията на Пандора, когато нямаме определение за това какво е расизъм и ксенофобия. Ако наречем някой човек циганин, означава ли това, че осъществяваме реч на омразата? Защото според някои тълкувания е така. Само че всъщност това не е така, защото това е етноним, което означава самоназвание на един народ, както ние се самоназоваваме българи. Ако наречем някой човек с обидно прилагателно към името арабин, означава ли това, че осъществяваме състав на престъпление по антисемитистки подбуди? Защото арабите също са семити като евреите, макар че в момента, когато говорим за антисемитизъм, разбираме само и единствено евреите, което не е редно и не е логично. Когато говорим по този начин, искам да Ви кажа, че за почти всяка една нация може да се измисли нещо, което да бъде основание за извършване на престъпление по расистки и ксенофобски подбуди. Защото по-голямата част от названията на народностите в Европа произлизат от определени някогашни тотеми или названия, които не са били от най-величавите. Думата англичанин например произлиза от немския полуостров Ангиом, което означава място на ъгъл. Иначе казано, хора, забутани там някъде, в ъглите. (Реплики.) Някой може да приеме това нещо за обидно. Думата влах на старобългарски означава космат човек. На руски знаете волосы какво означава. Между другото, на полски до ден днешен Италия е наричана волосчина, защото така са наричани всички латинскоговорещи на юг от някогашната северна граница на Римската империя. Да не говорим за това, че любимите ни украинци – всъщност името Украйна е измислено като обидно от поляците по отношение на техните рускоговорещи поданици в завзетите от Киевска Русия земи. Ето Ви все примери, които, ако някой реши да започне да ги разчепква, може да търси и да намира под вола теле колкото си щете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този законопроект е едно недоносче, направено единствено и само заради изисквания от страна на Европейския съюз, което е пореден белег за нашата изключително неприятна зависимост. Ако трябва да избираме между това да вземем едни пари, за да въведем един закон, с който ще даваме възможност за изключително нелогични и неприятни съдебни тълкувания и възможност за натиск – особено срещу политически лица, …

Да, благодаря, приключвам. …и другия вариант – да не ги вземем парите, естествено, че трябва да изберем втория вариант, за да запазим честта на България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Може ли думата?

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря и на взелите участие в дебата уважаеми народни представители. Естествено, няма да го уточнявам допълнително, взимам думата само за да разсея някои недоразумения и разбирания преди вота Ви, за да не се въведе някой в заблуждение. Първо беше казано, че дефиниции за расизъм и ксенофобия няма. Това не е съвсем вярно. Няма легална дефиниция в Кодекса, което не значи, че няма такава дефиниция. Българските съдилища и тези девет решения, които Вие сте видели, господин Петров, пише, има дефиниция и за расизъм, и за ксенофобия. Такава дефиниция има в международни спогодби, които българската държава е ратифицирала и са част от българското право. Всъщност има само девет такива решения поради простата причина, че това не се обследваше от съдилищата, тъй като нашите съдилища считаха, че при липса на специални разпоредби това не се налага. Това е и причината да трябва да направим тези промени. По отношение на това, което каза господин Костадинов. Въпросът не е да обидите или да наречете някого някак и така да бъдете подведен под отговорност. Става дума за тежки престъпления, в това число убийства, палежи, реч на омразата, но такава, каквато е дефинирана, и тук се изследва подбудителството към нея, тоест Вие може да наречете когото както искате, това е въпрос по-скоро на възпитание, отколкото на наказателна отговорност.

Именно. Напротив!

Искам също така да уточня, че тези дела – това е за господин Пандов, благодаря за неговото изказване, има други законопроекти, които са подготвени, които касаят осъдителни за България присъди в Европейския съд за правата на човека. Например Законопроект, подготвен от министър Йорданова, по който ние още работим, Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт по отношение на евентуалното наказателно преследване на главния прокурор, третира въпроси, които касаят повече от 70 осъдителни за България дела. Три големи групи дела! Те висят над България по силата на конвенции, които ние сами сме ратифицирали преди 30 години – тази за правата на човека. В този ред на мисли, тези условия не са белег за зависимост, доколкото това са условия, които ние като свободна държава сме заложили и приели. Така се работи в целия свят. Всички държави работят така. Няма някоя, която да е свободна по този смисъл на думата. Това искам да кажа и за приоритетите. Служебният кабинет прави точно това, което обяви в началото – подготви всички законопроекти по два белега: първо, тези, които са по Плана за възстановяване и устойчивост, второ, тези, с които над държавата ни виси наказателна процедура – два от тях са при Вас, другите също са внесени и се очаква тяхното разглеждане, господин Председател. По отношение на – две думи само за длъжностните лица, обидата и клеветата, уважаеми господин Петров. Само на най важните неща ще се спра, които според мен Вие неправилно казахте. Няма ненаказуемост. Такова нещо няма! Всеки ще бъде наказан. Това, което променяме, е, че длъжностните лица нямат по голяма защита от нормалните лица, тоест защо за Вас като народен представител да не може да се приложи чл. 78а, но за всеки гражданин, който пресича пред Народното събрание, да може? Това е точно обратното на това, което правят останалите държави. Вие – и тук може би трябва да се обърна към Вашия колега, ставайки политик, ставайки длъжностно лице, приемайки цялата тази отговорност, приемате и факта, че ще бъдете, образно казано, в устите на хората. И тъй като именно защото Наказателният кодекс има възпитателно-превантивна дейност, както Вие отбелязахте, се наблюдават случаи, които именно с цел превантивна дейност – политици или други властимащи атакуват журналисти с тези способи не за да възстановят справедливостта, а за да ги накарат да замълчат. И това е обект на изследване от много дълги години. Апропо, спирам дотук. Само да кажа, че този дебат ще продължи и на второ четене, надявам се. Той не се води от вчера. Само преди 20 години обидата се е наказвала в България със затвор. Има конституционно дело и Ви препоръчвам да погледнете, където Александър Арабаджиев – сегашният ни представител в Съда на Европейския съюз в Люксембург, тогава конституционен съдия, пише особено мнение именно по тези въпроси, обяснявайки защо длъжностното лице или престижът на институцията не може да бъде ползван като квалифициращ принцип. Този дебат е дълъг, важен и той ще продължи. А тази стъпка, която сега правим, не е нищо повече от нормалното развитие на нашата държава.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона... Стана малко шумно.

...за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 48-202-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 48-202-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, и госпожа Силвия Соколова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; от Националното бюро за правна помощ – госпожа Наталия Илиева – председател. Разглежданият законопроект представлява законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. (Шум и реплики.)

Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че с него се цели постигането на по-висока ефективност на процедурите за предоставяне на правната помощ и изпълнение на препоръките на Европейската комисия за подобряване на достъпа на гражданите до правосъдие. Тя добави, че се предвижда предоставянето на правна помощ в извънсъдебни производства и в процедури за извънсъдебно решаване на спорове, разширява се кръгът от лицата със специфичен профил, имащи достъп до системата за правна помощ, и се освобождават гражданите от заплащане на съдебни такси и разноски по граждански, административни и наказателни производства, когато им е предоставена правна помощ. Госпожа Ковачева уточни, че с приемането на законодателните промени гражданите ще могат да ползват правна помощ пред извънсъдебни органи и в извънсъдебни процедури. Предвижда се възможността за ползване на правната помощ в административнонаказателни производства, в производства по издаване и оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, в производства пред арбитраж и в процедура по медиация. Тя допълни, че с предложението се цели намаляване на съдебните производства и предоставянето на допълнителен инструмент за защита правата на гражданите. С Проекта на закон се разширява кръгът от лицата с осигурен достъп до правна помощ, като към правоимащите се добавят лица с физически и ментални увреждания, лица, чието запрещение се иска, или лица, поставени под запрещение. Достъпът до правна помощ се предоставя и на лица, търсещи или получили международна закрила, както и на лица, ползващи се от временна закрила. В изпълнение на разпоредбите на Хагската конвенция към предметния обхват на Закона се включват и лицата, които имат право на издръжка, без да се взема предвид възрастта на молителя към момента на подаване на молбата. С цел облекчаване на условията за достъп до правосъдие се предвижда възможността да бъдат освобождавани страните по определени категории дела както от задължението за внасяне на такси, така и от задължението за внасяне на съдебни разноски, когато им е предоставена правна помощ. Законопроектът прецизира органите, предоставящи правна помощ, урежда основанията за лишаване и прекратяване на предоставена правна помощ, както и създава правила за противодействие на злоупотребата с това право от страна на недобросъвестни лица. С предложените изменения се подобряват разпоредбите на Закона относно реда, основанията и органите, които могат да поискат замяната и освобождаването на назначен адвокат, и се привеждат действащите разпоредби в съответствие със Закона за администрацията, Закона за убежището и бежанците и други нормативни актове. Предлага се увеличаване на размера на възнаграждението на членовете на Националното бюро за правна помощ и повишаване на размера на възнаграждението, което се изплаща на адвокатските съвети за осъществената от тях дейност по администриране на правната помощ. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на представянето на Законопроекта се проведе и публично обсъждане на основание чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Госпожа Илиева и госпожа Ковачева добавиха, че в процедурата по обществено обсъждане на Законопроекта в Министерството на правосъдието са участвали широк кръг от експерти, включително представители на Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. Те уточниха, че приемането му ще осигури достъп до правосъдие на уязвимите групи граждани. В дискусията взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Цвета Рангелова и Хамид Хамид. От парламентарните групи на „Демократична България“ и „Движение за права и свободи“ изразиха подкрепа към внесения законопроект. Госпожа Рангелова посочи, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя Законопроекта, като между първо и второ гласуване ще направят редакционни предложения. Госпожа Йорданова заяви, че с приемането на Законопроекта ще се осигури достъп до правосъдие на нуждаещите се граждани и призова останалите парламентарни групи да го подкрепят. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 48-202-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът беше изключително подробен и коректен, за което благодаря. Ще обобщя само с няколко изречения. С този законопроект предлагаме правната помощ да може да бъде достъпна за повече лица и за повече неща, и по-евтино. За повече лица бяха изключени досега от Закона уязвими групи, като например хората с физически или ментални увреждания, и други, поставени под запрещение, които трябва и могат, и имат пълното правото да се възползват от тази помощ. За повече неща досега всичко беше ограничено в рамките на съдебното производство, а животът става все по-сложен и хора, които нямат възможност по една или друга причина, трябва да могат да бъдат представлявани и пред администрацията, включително да им се помага да се подготвят необходимите документи, когато те не могат да го направят сами, или да се защитят срещу административен акт, или да участват във все по-бързо развиващи се извънсъдебни способи за решаване на конфликти, като арбитраж и медиация. Използваме този случай не само защото е по Плана, не само защото е необходимо, но за да се направи и преглед на тази нормативна уредба с оглед на практиката, да се отстранят някои слабости, да се ограничат някои възможности за злоупотреба и да се актуализират, естествено, заплащанията и начините, по които тази помощ да работи ефективно. Казано с други думи, България има дълг към своите граждани, има всички възможности да направи така, че никой да не е лишен от правосъдие или защита пред администрацията само затова, защото е беден или болен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ като цяло смята, че предложеният от Вас Законопроект действително, както Вие сам казахте, ще даде повече права на по-широк кръг от хора, по-евтино. Това безспорно е чудесно и в този дух също подкрепям идеята, че сме длъжници в огромна степен на гражданите, които досега имаха по-ограничен обем от възможности да се ползват от правата, които дава Законът за правната защита. Длъжници сме обаче и на онези девет хиляди адвокати, които са вписани като служебни защитници към Националното бюро за правна помощ. Ето защо в тази посока такова беше и становището ни в Правната комисия. Ние очаквахме да видим във връзка с този законопроект становища от професионални гилдии, адвокатски съвети, които също са субекти на Закона за правната помощ и в която връзка ние ще направим съответните предложения в срока между първо и второ четене, които основно ще касаят регламентация на, предполагам по технически причини, пропуснати такива, да бъдат отбелязани в този законопроект, а именно възможността да бъде назначаван особеният представител единствено и само по реда на този закон, а не както доскоро. Изключително много са случаите, в които адвокатските съвети биват пренебрегвани, без съответните актове съдилищата назначават особени представители. Не видях регламентирано особено задължително представителство на лица, които следва да бъдат настанявани по Семейния кодекс, и ред други такива, които конкретно ще направим между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес обсъждаме един изключително важен законопроект, който засяга широк кръг хора. Той отговаря на една от критиките, които често срещаме през годините, че когато говорим за съдебна реформа, всъщност ние говорим за много малък кръг от проблеми, които не засягат хората. Ами не е така! Този законопроект е именно една от тези стъпки, които, да, са важна част от съдебната реформа, защото дават по-широк достъп до правосъдие на много хора. Това е една от важните реформи в Плана за възстановяване и устойчивост и аз пак се възползвам от възможността да благодаря на министър Зарков, че това е един от първите законопроекти, който служебният кабинет внесе в Народното събрание, Законопроект, който аз, напускайки кабинета на Министерството на правосъдието, оставих в напреднал стадий на развитие, с няколко спорни въпроса, да поздравя екипа на Министерството на правосъдието, че е намерил добрите решения. Много подробно бяха посочени предимствата на Законопроекта. Аз ще отбележа още няколко, които не бяха обсъдени. Когато говорим за повече достъп до правна помощ, съответно по-добър достъп до правосъдие, не бяха споменати множеството процедури, пред които колегите в момента са изправени, например във връзка с бежанците в България, във връзка със социалното подпомагане. Това са все извънсъдебни процедури, административни процедури по своя характер, при които нуждаещите се имат нужда от правна помощ. Досега бяха лишени или беше изключително затруднено тяхното прилагане. Когато говорим за по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие, трябва да отбележим едно от основните достойнства на Законопроекта, а именно създава се един автоматизъм, едно улесняване на работата на съда, съответно и на правното положение на нуждаещата се страна в едно съдебно производство, а именно тогава, когато едно лице се нуждае от правна помощ, то да бъде освобождавано от съдебни такси. До настоящия момент това става с две отделни преценки, два отделни акта на съда, а същевременно се преценяват едни и същи обстоятелства. Съгласете се, това безспорно ще облекчи и ускори съдебното производство и съответно ще подобри правната защита на нуждаещите се лица. Не на последно място, с това ще приключа, Законопроектът прави още една стъпка в посока на по-дисциплинирано използване на електронната система за проследяване и отчитане на правната помощ – подход, който изключително улеснява процеса по контролиране и отчитане на разходваните средства, води до повече отчетност и повече прозрачност. Аз тук искам да се възползвам от възможността да поздравя Националното бюро за правна помощ за настойчивостта на колегите в работата им и съвместната им работа с адвокатските съвети, където поетапно тя се въвежда. В заключение, „Демократична България“ ще подкрепи този законопроект и призовавам всички парламентарни групи да го направят.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да инициира лицензиране на неруско ядрено гориво, № 48-254-02-13, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г.“ (Шум и реплики.)

Благодаря, господин Председател. „На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да инициира лицензиране на неруско ядрено гориво, № 48-254-02-13, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: госпожа Ива Петрова – заместник-министър на енергетиката, господин Цанко Бачийски – председател на Агенцията за ядрено регулиране. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Делян Добрев. В нестабилната ситуация, в която се намират Европа и светът покрай войната в Украйна, българското правителство трябва в спешен порядък да гарантира своята енергийна и национална сигурност, като осигури възможност за използване на алтернативен тип ядрено гориво за атомната централа в Козлодуй, който да е напълно независим от доставчици от Руската федерация. В момента почти всички средства за подпомагане на бизнеса и битовите потребители идват от положителните финансови резултати на Българската атомна електроцентрала. Липсата на диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ е заплаха не само за българската енергетика, но и за цялата българска икономика. Потенциалният доставчик следва да гарантира, че ядреното гориво, което предлага, има положителен експлоатационен опит с негово използване в реактори тип ВВЕР-1000 и че в цялата верига на доставки, която прилага за проектирането, производството и доставката на ядрено гориво за реактори тип ВВЕР-1000, е напълно независим откъм технологии, лицензии и компоненти от доставчици и юридически лица, регистрирани в Руската федерация. Госпожа Ива Петрова представи становището на Министерството на енергетиката, като предложи да бъде извършена редакция в т. 1, свързана с независимостта на Агенцията за ядрено регулиране. Господин Цанко Бачийски – председател на Агенцията за ядрено регулиране, пожела да бъде извършена редакция, свързана с независимостта на ядрения регулатор. Сподели, че е необходима и редакция в заглавието, защото отношенията по процеса на лицензиране са между лицензианта и регулатора, а Министерският съвет не се явява такова лице. Агенцията за ядрено регулиране съвместно с АЕЦ „Козлодуй“ работят по ускорен план за обработка на документите по лицензиране на алтернативно гориво, като към момента са получили 28 от необходимите отчети. Предвид ситуацията с неяснотата по отношение на бюджет 2023 г. е необходимо регулаторът да бъде подсигурен финансово, за да се осигури кадрово обезпечаване, свързано с преглед и анализ на документите по издаване на лиценз. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: господин Делян Добрев, госпожа Теменужка Петкова, господин Рамадан Аталай, господин Драгомир Стойнев, господин Васил Стефанов, господин Радослав Рибарски, господин Георги Самандов. Народният представител Васил Стефанов направи предложение за следната редакция в наименованието на Решението, като думата „инициира“ да бъде заменена с „осигури условия за“. Народният представител Радослав Рибарски направи предложение т. 1 да бъде променена по следния начин: „Министерският съвет, в изпълнение на директивите на Европейския съюз за диверсификация на енергийните доставки, предприема всички необходими мерки, които да обезпечат дейността на Агенцията за ядрено регулиране в процеса по преглед на документацията за лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво с цел издаване на разрешение за доставка и зареждане през 2024 г.“ Председателят постави на отделни гласувания направените предложения за изменение и допълнение към Проекта на решение. Комисията с 16 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ подкрепи двете предложения. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, 1 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да инициира лицензиране на неруско ядрено гориво, № 48-254-02-13, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 24 октомври 2022 г.“ Господин Председател, сега ще прочета и Проекта на решение.

„Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет да осигури условия за лицензиране на неруско ядрено гориво Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Министерският съвет в изпълнение на директивите на Европейския съюз за диверсификация на енергийните доставки предприема всички необходими мерки, които да обезпечат дейността на Агенцията за ядрено регулиране в процеса по преглед на документацията за лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво с цел издаване на разрешение за доставка и зареждане през 2024 г. 2. Ускоряване на процеса по сключване на договор за доставка на неруско ядрено гориво за V енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ със срок за първа доставка до април 2024 г. Потенциалните доставчици да гарантират пълна независимост на използваните технологии, лицензи и компоненти от доставчици и юридически лица, регистрирани в Руската федерация или чиято структура на собствеността включва юридически лица от Руската федерация. Решението е прието от Четиридесет и осмото народно събрание на ... и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря.

Да, но нямам какво да добавя, господин Председател, така че предлагам да започнем дебата по същество.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По време на вчерашното извънредно пленарно заседание ние гласувахме Решение за определянето на компенсаторните механизми за небитовите потребители на електроенергия. Компенсациите, които приехме, са ключов инструмент, който гарантира конкурентоспособността на българските малки, средни и големи предприятия. Приехме също и забавянето на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Имахме тази възможност и лукс – да определяме компенсации, благодарение на завидната ни позиция в Европейския съюз като лидер на производство на електроенергия и износ на такава. Тази лидерска позиция се основава, основавала се е и ще се основава на гръбнака на българската енергетика, а именно производството на електроенергия от ядрени мощности от АЕЦ „Козлодуй“. Представям Ви хронология по темата. На 28 май 2014 г. е приета Европейската стратегия за енергийна сигурност. Приетата стратегия изисква диверсифициране на портфолиото на доставки на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл за всички оператори на ядрени централи в рамките на Европейския съюз. Тоест, забележете, още по време на лятото на 2014 г. този процес на диверсификация е трябвало да започне. Едва през 2019 г. обаче АЕЦ „Козлодуй“ утвърждава програма за диверсификация на доставки на ядрено гориво за блоковете V и VI на АЕЦ „Козлодуй“. Като резултат към октомври 2022 г. диверсификация на доставки на ядрено гориво не е осъществена. Към днешна дата наличното ядрено гориво е 265 свежи касети ТВСА и ТВСА-12, което осигурява един заряден цикъл през 2023 г. на блок V, а останалите 211 касети свежо гориво са планирани за заряд на блок VI през 2023-а, 2024-а, 2025-а, 2026-а и 2027 г. По силата на настоящия договор за ядрено гориво от ТВЕЛ, който приключва на 31 декември 2025 г., се очакват общо още шест доставки за презаряд – от месец март 2023 г. до месец декември 2026 г. на блок VI и евентуално две доставки на 48 касети за блок V, което е опционална доставка, забележете. Тоест бъдещето на блок V е условно. В контекста на войната в Украйна и лошите външнополитически взаимоотношения с Русия вероятността за липса на ядрено гориво за блок V е доста висока. Основният проблем е, че днес отново сме притиснати от времето. Диверсификацията на доставките на ядреното гориво трябва да бъде най-напред безопасен, сигурен и надежден процес и най-накрая икономически целесъобразен. Това е и причината процесите, свързани с ядрената енергетика, да са силно регулирани в европейското и националното законодателство. За съжаление, настоящият проект на решение по Становището на Министерството на енергетиката е, цитирам: „До голяма степен противоречиво с редица нормативни документи, в това число чл. 8 на Конвенцията за ядрена безопасност; чл. 20 на Единната конвенция за безопасност; чл. 5 на Директива 2009/71; чл. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.“ В същото време през месец юни 2022 г. беше подписан Договор между Фраматом и АЕЦ „Темелин“, който ползва същите, между другото, реактори ВВЕР-1000, за доставка на тип касети ТВСА-12, които доставки ще бъдат направени 2024 г., тоест реални опции за диверсификация съществуват. Както е описано в Становището на Министерството на енергетиката, АЕЦ „Темелин“ ще се ползва от такива доставки. За да бъдем максимално обективни, трябва да вземем под внимание и Становището на Агенцията за ядрено регулиране относно сроковете, които бяха поставени в това проекторешение. Агенцията изразява опасение, че посочените срокове няма да осигурят достатъчно време на Агенцията да спази всички законодателни разпоредби. В процеса на диверсификация не трябва да допускаме компрометиране на ядрената безопасност. Това е приоритет номер едно. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ безспорно ще подкрепим Проекта на решението за диверсификация за доставка на неруско ядрено гориво, имайки предвид, че редакциите, които бяха предложени от ПП, са приети. Важно е да се отбележи, че този процес е доста закъснял и в момента крие рискове. За съжаление, може да се направи аналогия и с предишния процес на диверсификация на доставките на газа. Непрекъснатото и безаварийното управление на ядрените мощности трябва да е приоритет на всички управляващи и в този дух апелираме за отговорно отношение и подкрепа на това решение от всички народни представители. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Табутов! Не знам кой Ви го беше написал това, но поне беше хубаво да си направи труда да прочете какво се е случило в Енергийната комисия, защото нямаше да Ви напише, че Министерството на енергетиката имали забележки и то противоречало на независимостта на Регулатора. Този дебат ние го проведохме в рамките на Енергийната комисия и коригирахме текста в максимална степен и от окончателното решение, което прочетох, от Вас нямаха никакви забележки и приеха напълно и Министерството на енергетиката, и Агенцията за ядрено регулиране. Да не говорим, че като са Ви го писали, е трябвало да Ви кажат как точно се нарича горивото, защото то не се изброява по букви, така както Вие го направихте, а си има широко възприети в обществото наименования. За газовите договори изобщо не искам да започвам тази тема, защото, за съжаление, се опитваме в последните три седмици да изслушаме министъра на енергетиката, за да чуете за какви безобразия става въпрос в последните десет месеца. Тези безобразия съм убеден, че ще бъдат предмет и на разследване от компетентните органи, и те вече са предмет на разследване на компетентните органи. Можем да докажем точно колко стотици милиони е щетата, която сте причинили на България, така че в тази тема с газа въобще недейте да влизате. По отношение на Вашето изказване за това, че този процес бил безкрайно закъснял, Вие носите отговорност за последните две години – от месец април миналата година, хайде от 12 май, за да бъда по-точен, до края на 2023 г. Вие и Вашите лидери носите отговорност за управлението на държавата. Какво се случи през тези почти 20 месеца? Какво стана? Какво свършихте Вие в тези 20 месеца? И изобщо този процес придвижи ли се нанякъде? И накрая приканвам всички народни представители да подкрепят това решение, а междувременно си правите политика с нещо, с което явно някой друг Ви е написал – не му вярвайте на този, който го е написал. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основното нещо, което в момента трябва да се направи, е горивото да бъде лицензирано. И другото, което трябва да се направи, е системата за вътрешнореакторен контрол да прочете новия тип гориво. Това нещо в момента е възпрепятствано, защото производителят „Уестингхаус“ не дава входните параметри, които трябват, от руския институт, с чиято система в момента се изпълнява вътрешнореакторният контрол, трябва да бъдат захранени. Тоест каквото и да приемем в момента, без тази система да разпознае горивото или тази система да бъде сменена, както е в Чехия, господин Табутов, просто новото гориво няма да тръгне. Така че в момента ние трябва максимално бързо да лицензираме горивото. Да, трябва да диверсифицираме различни източници, защото така ще стигнем до най-добрата цена, но трябва да преборим системата за вътрешнореакторен контрол, а нямаме време. Благодаря.

Господин Добрев, както господин Самандов отбеляза, ние наистина нямаме време и мисля, че беше важно да се отбележи, че има нормативни актове, с които трябва да се съобразим, които са национални и европейски. От тази гледна точка към момента сме притиснати до стената и трябва с решението, което ще приемем, да има незабавни действия, които обаче в определена степен компрометират процесите, които би трябвало да текат в ядрената енергетика. Така че за последните, Вие ги сметнахте 20, според мен са седем месеца, но това е друг дебат, няма да навлизаме в това, така или иначе не е имало кой знае какво да се случи, защото процесите в ядрената енергетика са изключително дълги, имайки предвид, че основната цел е да се осигури безопасното потребление на такъв тип енергия. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! След безобразията, които се случиха с газовите доставки, явно сме напът да направим подобно нещо и в доставките на ядрено гориво. Много се надявах днес да говорим за VII блок на АЕЦ – можем ли да го пуснем, можем ли да говорим отново за изграждането на „Белене“, а не това, което се случва в пленарната зала. Първо, предложението е в нарушение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, който предвижда пълна независимост на Агенцията за ядрено регулиране. В т. 1 е записано ускорено разглеждане на Доклада и издаване на всичките разрешения и лицензи от средата на 2024 г. и тогава да стане зарядката. Агенцията не може да се ръководи от политически, икономически и каквито и да е други решения, тя се ръководи само от изискванията за ядрена и радиационна безопасност, уважаеми колеги народни представители, и не е работа на Народното събрание да коментираме именно тази тема на независимия регулатор и моля Ви, нека поне това да не правим и да не поставяме в опасност ядрената ни централа. Опитите в Чехия и Украйна са съмнителни или най-малкото, което е, със спорни резултати и няма някой специалист, който това да не го знае. В Украйна от 48 касети 10 са били разхерметизирани, което означава значително увеличение на радиоактивността. Може да е в първия сектор, но е така и е безспорен факт това нещо. Трето, след месец март 2024 г. ние няма да имаме гориво за V блок, защото там зареждаме старото руско гориво. Защо и как се забавя зареждането на новото руско гориво, оставям на всеки един от народните представители да се сети защо се прави, защото американските касети са съвместими само със старото руско гориво ТВСА, а не с новото ТВСА-12. Старото гориво предвижда шест касети повече, вместо 42 – 48, което автоматично значи много повече отработено гориво, за което американската страна не дава никакви гаранции къде и как то ще се съхранява, което значи огромни разходи за българската страна, освен тази неизвестност по темата. Четвърто, по отношение на ядреното гориво от Русия, няма никакви ограничения – нито от Европейския съюз, нито от Съединените американски щати, да се внася ядрено гориво. Европейският съюз внася 20% от Русия ядрено гориво, Съединените щати – 15%. И не виждам какъв е проблемът в момента ние да налагаме такава пречка? Да не се окаже така, че в един момент няма да има от кого да вземем ядрено гориво – нито от Европа, нито от Съединените щати, нито от Русия. И това, което стана с газовите доставки, да стане много по-остро с ядрената ни енергетика. Пето, в средата на 2024 г., така както т. 2 е определена – дали е от „Уестингхаус“ или не, оставям го също под въпрос кой и как е оказал влияние, и тогава трябва да имаме доклад за съвместимост, безопасност, с възможности за ползване на новото ядрено гориво. Аз не считам, че българският парламент трябва да се ангажира с която и да е фирма, компания, независимо дали тя е руска, американска, а да гледаме какъв е националният интерес на страната ни. И още нещо, което е много любопитно и интересно. През 2019 г. АЕЦ „Козлодуй“ подписва договор с „Уестингхаус“ и плаща 1,5 млн. евро, за да се докаже от компанията, че може да бъде ползвано такова гориво. Много странно как нашата централа плаща на компанията тя да го докаже. През 2021 г. има втори договор с АЕЦ „Козлодуй“ за 5 милиона също с „Уестингхаус“, за да се докаже, че тяхното гориво е безопасно. Извинявайте, ама за мен това минава всички граници на разумното и нормалното. Плаща се на компанията, която да докаже, че нейното гориво е безопасно – ама ние защитаваме българския интерес. И пак казвам, аз се надявам тук да коментираме VII блок на „Козлодуй“, „Белене“, защото няма някой, който да не казва, че в момента енергетиката ни е гръбнакът и благодарение на това производство имаме такива добри показатели и резултати, и вместо да го доразвием, ние правим всичко възможно да влезем в такава криза, каквато се създаде с газовите доставки. Тук съм напълно съгласен с това, което каза господин Добрев. Моля Ви, това е в компетенцията единствено и само на независимата Агенция за ядрено регулиране. Да не се намесваме Народното събрание поне в тази част и да подлагаме на риск и на опасност ядрената енергетика и живота и на български граждани, и не само наши граждани. Нека да се оттегли тази точка, да се обмисли внимателно и не с политическо решение да се взимат вижданията за развитието на доставките на ядрена енергия. Това е правото на независимия регулативен орган. С БНБ не направихме такова проучване, не направихме такъв доклад. Нека поне тук, където вече зависи и животът на хората, да сме по-внимателни и отговорни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Гуцанов, в качеството си на председател в момента на Енергийната комисия искам да Ви поканя следващите пъти, когато имаме Енергийна комисия и такива изслушвания, Вие да присъствате, защото на много от въпросите, които зададохте от тази трибуна, щяхте да получите отговор още по време на Енергийната комисия. Съвсем ясно трябва да бъде на народните представители, че ние по никакъв начин не се намесваме в решението, което ще вземе АЯР за лицензиране или за нелицензиране на едно или на друго гориво. И ако прочетете много внимателно Проекта на решение, ние не казваме на АЯР какво да направи, а казваме на Министерския съвет, забележете, и това беше предложение на колегите от Промяната, за да бъдем съвсем точни и текстът да е коректен, да няма различни тълкувания, Министерският съвет да обезпечи дейността на Агенцията за ядрено регулиране. Това са в своето същество сложно казаните две точки. Какво означава да обезпечи дейността на Агенцията за ядрено регулиране? Да гласува едно постановление на Министерския съвет, с което да им увеличи парите. Това го казахме и в мотивите на предложението, за да могат те да се обезпечат кадрово, да могат да дадат по-големи заплати, да могат да отидат, да посетят която централа искат в Източна Европа, подобна на нашата, която работи с неруско гориво. И в крайна сметка целта е ние след 2024 г. да имаме възможност за друго гориво, защото така, както върви ситуацията в света, към онзи момент вероятно и да искаме, няма да можем да купуваме руското. Никъде тук в това решение не се казва дали доставчикът ще бъде „Уестингхаус“, който Вие цитирахте, или който и да е друг. И тук се налага да поправя една фактологическа Ваша грешка от Вашето изказване. „Уестингхаус“ има доставени над 1700 броя касети и половината реактори в Украйна работят с гориво на „Уестингхаус“, и то в продължение вече на години. Така че не става въпрос за няколко десетки касети, от които еди-колко си били имали проблеми. Това е в миналото. Към момента има 1700 касети и половината от реакторите в Украйна работят с гориво на „Уестингхаус“. Пак повтарям обаче, тук не се казва, че горивото ще е от „Уестингхаус“. Тук се казва, че горивото не трябва да има руски компоненти, за да не попадне под санкции. Това гориво може да е Фраматом, може да е „Уестингхаус“. Попитахте защо за V блок не се ползвало новото руско гориво? Ами не се ползва, защото до 2024-а имаме от старото. Защо да слагаме от новото, ако до 2024 г. имаме от старото?! Ако бяхте присъствали на Комисията, щяхте да чуете от шефа на Агенцията за ядрено регулиране, че за VI блок имаме гориво до 2029 г., и всъщност ако до 2024 г. не сме готови с лицензиране на неруско гориво за V блок, ако има санкции и не можем да продължим да купуваме от горивото за V блок, можем да използваме, както Вие казахте, горивото, което сме закупили за VI блок, да го използваме в V. Целта на това решение в крайна сметка е да гарантира, че 2024 г. ще имаме работеща атомна електроцентрала – и V, и VI блок, и да обезпечи гориво за тази атомна електроцентрала. Благодаря Ви.

Да, да, разбира се.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, с удоволствие ще присъствам. Разбира се, когато става въпрос за подобен тип дискусии, ще се възползвам от тази покана, която направихте. Вие много добре знаете, че няма санкции за руско гориво, и аз го цитирах също, нито от страна на Европейския съюз, нито от страна на Съединените американски щати. Тоест тази тема мисля, че няма защо да я коментираме. Това – едно. Второто, което е, говоря, че същността е Агенцията за ядрено регулиране да бъде водеща, а не Министерският съвет да осигурява някакви средства на нея, защото всички сме наясно, че с решение на Народното събрание всеки един малко или много започва да се съобразява. Никой от нас не е наивник в тази зала. И мисля, че фактът, че правим това нещо, вече само по себе си е вмешателство. Що се отнася до „Уестингхаус“ и до договорите, които се радвам, че не ме оборихте, също всички сме наясно за какво иде реч. Неслучайно го казах и затова мисля, че много по-разумното е оттеглянето на точката, поне този сектор да го съхраним. Нека да коментираме в следващите седмици в Народното събрание готови ли сме да строим VII блок, готови ли сме да продължим „Белене“, което действително ще има огромно значение за страната ни – за икономиката, за всяко българско семейство, за всяко домакинство. И това е перспектива, и това е нещо, за което си заслужава тук да спорим и да взимаме такива решения, а не това, което правим в момента. И съм сигурен, че Вие сте убеден, тъй като Вие сте изключително опитен в тази част – убеден съм. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като много неща се казаха по отношение на диверсификацията на доставки на свежо ядрено гориво, ще си позволя съвсем накратко да направя кратка ретроспекция на този процес, защото, както правилно отбеляза колегата Табутов, всичко това, целият този приоритет, свързан с диверсификацията на свежо ядрено гориво, всъщност тръгва от Стратегията за енергийна сигурност на Европейския съюз, която е приета през месец май 2014 г. Но за да стартира този процес във всяка една държава членка, трябва да бъде направена съответната подготовка. В България тази подготовка започна през 2015 г. и 2016 г., тогава, когато V блок на АЕЦ „Козлодуй“ беше подготвен за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. Подготовката се изразява в това, че V блок на АЕЦ „Козлодуй“ не беше зареден с лицензираното през 2016 г. ново руско гориво ТВСА-12. На практика това, че ние не заредихме V блок с ТВСА-12, даде възможност да се върви към диверсификация по отношение на доставките на свежо ядрено гориво именно за този V блок, защото VI блок и в момента работи с новото руско ядрено гориво ТВСА-12. Може би по този начин отговарям и на господин Гуцанов, тъй като никой не е спрял този процес, но диверсификацията на доставките на свежо ядрено гориво е изключително важен, ключов елемент от развитието на ядрената енергетика. Няма как да вървим напред и да развиваме ядрената си енергетика, ако не диверсифицираме доставките на свежо ядрено гориво. Това означава, на първо място, че ние ще имаме сигурност по отношение на тези доставки, на второ място, означава, че ще имаме и конкурентни цени, ще има конкуренция, търг, който ще ни позволи да изберем най-добрите технико-икономически оферти, които потенциалните производители на такъв тип гориво могат да предоставят. Но на първо място, разбира се, когато става дума за ядрената енергетика, стои безопасността. Поради това задължителното условие, за да може дадено алтернативно ядрено гориво да участва в съответен конкурс за доставка на такъв тип гориво, е то да бъде лицензирано от съответния регулаторен орган на държавата членка. В България това е Агенцията за ядрено регулиране. Тук никой по никакъв начин, никога не е опитвал да влияе върху решенията на Агенцията за ядрено регулиране. Тя е независим орган, независим регулатор. Ще вземе такова решение, каквото прецени, тъй като тук се касае за един много важен въпрос, а именно безопасността на нашата ядрена централа. Тук компромиси няма и никога не е имало, така че никой не се опитва да се бърка в работата на АЯР. Това, което ние бихме желали да направим с това решение, е на практика да подпомогнем Агенцията чрез Министерския съвет, като Министерският съвет предприеме необходимите действия, за да осигури съответно средства, логистична помощ – каквото е необходимо на АЯР, за да може тя да свърши максимално бързо своята работа. Така още през 2018 г. АЕЦ „Козлодуй“ подписа договор с „Уестингхаус“. Този договор с „Уестингхаус“ беше свързан с това да бъде изготвен технико-икономически анализ, свързан с производството на алтернативно ядрено гориво за V блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тъй като господин Гуцанов акцентира върху това, че АЕЦ „Козлодуй“ е платил веднъж 1 милион, след това с втория етап – още 5 милиона. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че подходът по отношение на АЕЦ „Козлодуй“ и този тип договори е бил същият и по отношение на руския производител на свежо ядрено гориво съответно за VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, тогава, когато беше лицензирано новото руско гориво ТВСА-12. Така че това е подход, който АЕЦ „Козлодуй“ е възприел, тъй като процесът по диверсификация е изключително, изключително важен. През 2019 г. ние подписахме една програма за диверсификация с Агенцията по доставки към Евратом. Тази агенция е към Европейската комисия. И в рамките на тази програма за диверсификация бяха очертани три етапа, така както трябва да се развие този процес, съответно и времевата рамка, в която той трябва да приключи. Защото, уважаеми господин Табутов – не виждам колегата Табутов в залата, но процесът по диверсификация е нещо изключително сложно като технология и важно, така че тук няма как да говорим за някакви ускорени темпове и видите ли, от 2014 г. трябвало да диверсифицираме доставките. Това не е нещо, което може да се случи от днес за утре. То е свързано с много анализи, много изследвания, дейност по отношение на лицензирането на такъв тип гориво, така че това е дълъг и продължителен процес, защото резултатът от него трябва да бъде 100% гаранция, че това гориво ще бъде безопасно и ще може да се използва в нашата атомна електроцентрала. Та, първият етап беше свързан с изготвяне на технико-икономическия анализ. Този етап трябваше да приключи до края на 2020 г. Така, както беше поет ангажиментът и в рамките на договора, този етап приключи на 30 декември 2020 г. Вторият етап, който заложихме в програмата за диверсификация с Агенцията по доставките към Евратом, е свързан с изготвянето на анализ на безопасността по внедряването на алтернативното ядрено гориво съответно на „Уестингхаус“. Този етап продължава и към настоящия момент. В момента текат анализите, които „Уестингхаус“ трябва да изготви, те са над 43. Това, което е известно като информация, до този момент са представени 29 от тези анализи на АЕЦ „Козлодуй“, съответно те са ги внесли в Агенцията за ядрено регулиране и тя трябва да ги анализира. Третият изключително важен етап е свързан с избора на доставчик. Тук, уважаеми колеги, се залага на конкурентното начало, така че да има наистина една тръжна процедура, която да гарантира възможност на всеки един потенциален доставчик да участва в този търг, така че да изберем най-добрата технико-икономическа оферта за България и съответно да изберем този доставчик на новото алтернативно ядрено гориво, което ще гарантира безопасната работата на нашата атомна електроцентрала. Тези три етапа ние ще ги извървим, за да говорим за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво. В тази програма на диверсификация е определен краен срок за приключване на този процес и той е юли 2024 г. Междувременно, уважаеми колеги, искам да отворя една скоба и да кажа: за да можем да бъдем абсолютно сигурни в безопасната работа на алтернативното ядрено гориво на „Уестингхаус“, ние осигурихме подписването на договор между „Уестингхаус“ и руския производител на това гориво и официалното предаване на данните, така че да можем да сме абсолютно сигурни, че това, върху което „Уестингхаус“ работи, са наистина реалните изходни данни, които ще гарантират сигурната и безопасна работа на нашата атомна електроцентрала. Това, което сме заложили в настоящото решение, още веднъж искам да кажа, че по никакъв начин не възпрепятства процеса на работа на Агенцията за ядрено регулиране. От своя страна, аз се обръщам с апел към всички Вас, уважаеми колеги, да подкрепите това решение, защото то наистина е много важно. Целта му е да ускори процеса по диверсификация, тъй като ситуацията в момента е такава по отношение на войната в Украйна, че налага да се положат усилия този процес да бъде ускорен, така че първата доставка на алтернативното ядрено гориво след проведения съответно търг да бъде през април 2024 г. Тук може би е важно да отворя една скоба и да кажа, че на 1 януари 2021 г. България стана равноправен член на Агенцията за ядрена енергия към ОИСР. Това е едно изключително признание за българската ядрена енергетика. Тук искам да кажа, че ако България не беше гарантирала своята безопасна работа на своята атомна електроцентрала и не беше работено по такъв наистина добър, перфектен начин, България едва ли щеше да бъде една от 34-те държави членки на тази Агенция за ядрена енергия към ОИСР, които държави управляват над 90% от ядрените мощности в света. Уважаеми колеги, ние като правителство, в рамките на трите кабинета на Борисов, сме направили всичко необходимо този процес по диверсификация да бъде необратим и да бъде извървян, така че да гарантира и да защити интересите на България. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петкова, бих желал във възможността Ви на дуплика да се обърнете към залата, понеже пропуснахте една много важна част, свързана с това, ако в средата на 2024 г. нямаме одобрено гориво, което да е диверсифицирано в V блок, и заредим V блок с ТВСА-12, което е в VI блок, това до каква степен ще блокира диверсификацията в дългосрочен план? Защото това беше ясно описано и от колегите, и от АЯР. Честно да Ви кажа: думите, които Вие използвахте, мен лично ме убедиха още повече, че и колегите от АЯР казаха, че няма начин да не издадат необходимите документи за горивото на „Уестингхаус“. Най-вече поради факта и думите, които използвахте, че АЕЦ „Козлодуй“ като основна мощност в момента подпомага процеса по субсидиране на бизнеса и компенсации на бизнеса от високите цени на електроенергията и участва до голяма степен в микса за регулираните цени към битовите потребители – по-добри цени на ядреното гориво, ще помогне впоследствие тези цени да се отразят и в крайните сметки на цените на битовите потребители. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Петкова, с цялото уважение към Вас като експерт и към всичко това, което сте свършили за ядрената енергетика по време на управлението на ГЕРБ, безспорно това е нещо – без действията, които сте предприели, ядрената енергетика не би била на нивото, в което е в момента, със сигурност. Моят въпрос, без, разбира се, да се заяждаме: защо Програмата на АЕЦ „Козлодуй“ за диверсификация на ядрено гориво е приета 2019 г. – пет години по-късно от това, което имаме предписано като Програма от Европейския съюз, която бе приета 2014 г.? Какво наложи толкова късно да бъде приета Програмата за диверсификация? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Станков, уважаеми господин Табутов, благодаря за репликите. Господин Табутов, Вас Ви нямаше в залата, аз пространно обясних какво всъщност се е случило, за да стигнем до днешното решение. Процесът по диверсификация на доставки на свежо ядрено гориво е дълъг процес. Той няма как да бъде извършен от май 2014 г., тогава, когато беше приета Стратегията за енергийна сигурност на Европейския съюз, в рамките на година – две или три. Този процес е продължителен. Вие виждате и в другите държави членки как се развива той. В Чехия на АЕЦ „Темелин“ ще бъде направена първата доставка на алтернативно свежо ядрено гориво през първото полугодие на 2024 г. Този процес не може да се случи от днес за утре. Първо, има технологични етапи, които трябва да бъдат извървени. Няма как пети или шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, който в нашия случай ние сме определили, че пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде обект на диверсификация на доставки на свежо ядрено гориво, за тази цел трябва да изтече срокът, в който той е зареден с предишното – със старото свежо ядрено гориво, да може да се направи необходимото, така че да се проследи пътят, етапите, които трябва да бъдат извървени, за да стигнем до финализиране на този процес. Няма как да стане от днес за утре или в рамките на една или две години, тъй като самият процес по изготвяне на технико-икономическите анализи от страна на потенциалните доставчици на алтернативно гориво е много дълъг. 43 са отчетите и докладите, които „Уестингхаус“ трябва да направи. До този момент те са изработили 29 от тях. Това изисква единствено един обстоен анализ и няма как да се случи от днес за утре. Затова има и Програма да диверсификация, която ние сме приели с Агенцията по доставките към Евратом, подписали сме този документ и сме се ангажирали със срок до юли 2024 г. По отношение на репликата на господин Станков: какво би се случило, ако не заредим пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ с алтернативно ядрено гориво до 2024 г.? Това, уважаеми колеги, на практика означава, че процесът по диверсификация ще бъде забавен с минимум още четири години, тъй като, ако се зареди с ТВСА-12, това означава, че този процес трябва да стартира отначало. Ето защо е и нашият призив, и нашият апел към Вас – аз не се съмнявам, че Вие ще го подкрепите – да ускорим този процес, защото това наистина е важно за България, важно е за развитието на ядрената ни енергетика, за енергийната ни сигурност и затова да имаме наистина един такъв стожер в енергийната система на страната, какъвто е АЕЦ „Козлодуй“. Дано да стигнем и дотам да имаме и развитие на нови ядрени мощности, дано да можем да диверсифицираме и технологиите на тези нови ядрени мощности. Всичко това е в интерес на България и на българската икономика, и на българските граждани. Благодаря.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме против да има диверсификация и да бъдат гарантирани доставките на ядрено гориво, само че това да не става за сметка на безопасността на хората. Аз съм се спрял изцяло върху анализите и докладите, които сме получили от компетентните институции – Агенцията за ядрено регулиране, която е изпратила на нашата Комисия своето становище, както и становището на АЕЦ „Козлодуй“, и становището на Министерството на енергетиката. С този проект на решение ние противоречим на Европейския регламент, защото се намесваме на една независима институция, каквато е Агенцията за ядрено регулиране, и я принуждаваме да лицензира ядрено гориво за блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, но това не можем да го направим ние, защото те имат компетенцията, както и АЕЦ „Козлодуй“, да избират и възлагат процедурите и съответно да избират и лицензират доставчиците на ядрено гориво. Въпреки че господин Добрев каза, че това не е намеса и те доста добре, като опитни енергетици, вносителите са замаскирали малко текста и казват, че това не е вмешателство на независимата АЯР. Всъщност, когато караш дадена агенция да върши нещо, това си е един вид намеса. Какви са възможностите да бъдат доставени горива и по-скоро кои са опциите за доставчици на ядрено гориво за България? В Доклада на Министерството на енергетиката, който ни беше предоставен, са дали два хипотетични варианта за доставчици. Единият е Фраматом – Франция, които имат подобни касети за ядрено гориво на нашите, но тъй като в Проекторешението Ви, във втора точка, е зададено, че потенциалните доставчици гарантират пълна независимост на използвани технологии, лицензи и компоненти от доставчици и юридически лица, регистрирани в Руската федерация, автоматично Фраматом – Франция, отпада като възможност, тъй като те са подписали съвместно с предприятието ТВЕЛ – Руската федерация, която им доставя касетите за ядрено гориво. И има още една възможност – „Уестингхаус“. С това решение, и по-точно с втора точка към него, ние тласкаме, вместо да диверсифицираме и да имаме повече източници за доставка на ядрено гориво, всъщност тласкаме само към един източник – „Уестингхаус“, и то при положение че не се наложи, както казват в Доклада на Енергийното министерство, не се наложат някакви консултантски услуги от Курчатовския институт от Руската федерация във връзка с преобразуването на новото ядрено гориво. Както и да го преформулираме този проект за решение, има си чисто технически параметри, с които ние сме длъжни да се съобразим. Какво представлява ядреното гориво? Това са едни касети с пръчки вътре, които се зареждат от робот, но в момента в АЕЦ „Козлодуй“ ние нямаме такъв робот, който да зарежда ядрено гориво, произведено в „Уестингхаус“, и този робот трябва да бъде закупен. Също така чисто технологично е необходимо няколко години да бъде тествано това гориво дали е безопасно, как то ще се държи в самия реактор. Ако, не дай боже, стане някаква авария или това гориво, което е неизвестно, не се държи добре, атомната ни централа трябва да бъде спряна за ремонт, трябва да бъде извадено горивото. Тогава кой ще поеме политическата отговорност, и то в условия на енергийна криза в Европа, да спираме енергийни мощности? Кой тогава би поел политическата отговорност? Кой тогава би поел отговорност за разходите, защото това най-вероятно ще струва милиони? Няма как да подкрепим такова решение, защото смятаме, че това, особено в точка втора на Проекторешението, е лобистко. И ако аз съм представител на „Уестингхаус“, дори бих дал едни комисиони на хората, които са подготвили това проекторешение – да ги наградя, че така е написано, че аз да съм единственият възможен доставчик на ядрено гориво. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този проект на решение. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, молим от името на парламентарната група да поканите представители, по възможност – целия екип на Агенцията за ядрено регулиране. Считаме, че пред тях трябва да стане това обсъждане. Ако е необходимо, нека да дадете почивка, но да дойдат и тогава да продължим заседанието на Народното събрание. Мисля, че не е редно така да продължаваме, както в момента се води дискусията. Благодаря Ви.

Предлагам да ги извикате, ако е необходимо, да се даде и почивка, докато те дойдат.

Господин Председател, извинявайте, взимам процедура.

Благодаря. Предлагам Ви да не прекъсвате заседанието, а да спрем разглеждането на тази точка, докато дойдат колегите, да преминем към следващата точка, след което да се върнем на този проект за решение. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека само да припомним, че в рамките на Енергийната комисия, когато разглеждахме този въпрос миналата седмица, присъства председателят на Агенцията за ядрено регулиране, заместник-министърът на енергетиката, експерти от Министерството на енергетиката и всички тези въпроси бяха обсъдени в рамките на заседанието на Енергийната комисия. Нещо повече, председателят на Агенцията за ядрено регулиране много ясно заяви, че всъщност те нямат никакви колебания, свързани с процеса по диверсификация на доставки на свежо ядрено гориво. Още веднъж подчертавам, че никой с това решение не се опитва да се намеси в работата на независимия регулатор. Това, което ние искаме, е целият този процес да бъде на практика ускорен, така че да можем да влезем в рамките на срока, който е определен в поетия ангажимент към Агенцията по доставките към Евратом. Така че това не е новина, че до 2024 г. Агенцията за ядрено регулиране трябва да лицензира или да не лицензира – както тя прецени, разбира се, доставките на ново, свежо ядрено гориво. Аз не виждам смисъл да викаме председателя на Агенцията за ядрено регулиране, той е казал своето мнение. В Доклада беше ясно посочено какво счита той. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, ако е необходимо, подложете го на гласуване, но не считаме, че трябва при закрити врати – да не се види мнението на Регулатора, ние да вземем подобно решение. Извинявайте, но станаха прекалено много решенията, които коментираме не пред камерите, един път. Втори път, не викаме Регулатора. От какво се притеснявате – от договорите, които са сключени 2019 г. и 2021 г., или от всички данни, които се изнесоха? Извинявате, колеги, но мисля, че е съвсем нормално да се направи точно това нещо, което искаме от „БСП за България“. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)

Благодаря Ви, господин Председател. (Силен шум.)

За решението, което е предложено от Комисията по енергетика, разбира се, присъствието на всички онези, които бяха заинтересовани, включително и директорът на Агенцията за ядрено регулиране присъстваше, смятам, че БСП и тогава взеха отношение, но нека да кажа становището на „Движение за права и свободи“. Вие знаете, че от „Движение за права и свободи“ по принцип сме против ядрената енергетика, но в случая трябва да вземем отношение за диверсификацията на ядреното гориво. Колеги, ние сме за диверсификация. Всъщност няма и не виждам нито една политическа формация днес в тази зала, която да не е за диверсификация на ядреното гориво. Също така, свързано с диверсификацията, възникват няколко проблема, няколко въпроса, които бяха разгледани в Комисията, и по стечение на обстоятелствата решението, което ще вземем днес, е с една-единствена цел. Целта е да направим така, че използването на ядреното гориво и всичко, свързано с ядрената енергетика, да бъде най-безопасно. Основното нещо, което трябва да защитим като народни представители, е да направим така, че това, което ще се ползва като ядрено гориво, диверсифицирано, да изискаме от Агенцията по ядрено регулиране да лицензират гориво, което да бъде безопасно. По всички тези въпроси, които поставихме пред Агенцията и пред директора, казаха, че от 2019 г. досега по етапи, които са минали – първият етап е за технико-икономическите анализи, и в момента се намираме във втория етап, а вторият етап се забавя. Тук възниква въпросът: каква е причината да се забави вторият етап? Имам чувството, че за забавянето му вина ядрената ни централа няма. За забавянето на втория етап може би имат вина тези, които не са предоставили досега онези 43 решения, които трябваше да бъдат представени в АЕЦ „Козлодуй“, и те оттам да ги предоставят в Агенцията по ядрено регулиране, за да може Агенцията да продължи и да излезе със съответния лиценз. Да не забравяме, че преди няма и няколко месеца бившият премиер с вертолет кацна на площадката на ядрената централа с особено желание да направи всичко възможно колкото се може по-бързо да се подпише договорът за доставка на ядреното гориво, което и тогава, и сега народните представители приехме, че това е натиск върху ръководството на ядрената централа, натиск – дано да не е, и върху независимия регулатор. Именно имайки предвид всички тези процедури, които трябва да се случат и да бъдат изпълнявани в един много кратък срок, разбира се, пак посланието ми е и апелирам към тези, които участват в процеса от анализа за безопасността на горивото, което ще се ползва в ядрената централа, да побързат с цялостната документация. Както виждате, в Решението написахме това, което да направим като народни представители, а именно да осигурим онези средства, необходими на Агенцията по ядрено регулиране, за да могат да си назначат още допълнително експерти, за да върви процесът по сертифицирането по-безопасно, по-гладко. Виждате, че в текста няма нито на едно от местата, където да личи, че Народното събрание оказва натиск върху съответните институции. Няма и не би трябвало да има! Ако има – ако има такъв текст, ще помоля всеки един народен представител да вземе отношение, за да решим и този проблем. Колеги, възникват въпроси, технически въпроси, по които не е наша работа да вземем отношение. Ако не се случи диверсификацията, за която така милеем, ще закъснеем с няколко години – това може би ще са десетина години, и през това време ще очакваме горивото да бъде доставено само от един доставчик. А Вие знаете, че когато има повече от един доставчик, имаме възможност оттам нататък за договаряне и на по-ефективни и по-безопасни ценови условия. Това е желанието на народните представители, това е желанието, смятам, и на ръководството на ядрената централа, и на Агенцията по ядрено регулиране. Целта, общата цел е диверсификацията, общата цел е безопасността на употребата на ядреното гориво. Затова, колеги, ще Ви помоля да подкрепим това решение, за да може в срока, който е и обозримият срок, който е до средата на 2024 г., да може да се случи и да се подготви цялостната документация, съответно сертифицирането, за да имаме диверсификация на ядреното гориво. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, преди да изкажа становището на господин Георги Касчиев, който е един от най-големите специалисти по ядрена енергетика в България, аз бих искал да обърна внимание на две неща. Къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво, ако имаме различен доставчик? На всички е ясно, нека го кажем пак – единствената диверсификация е да заменим зависимост от руски доставчик с такъв доставчик, но от САЩ – „Уестингхаус“. Та къде точно някой смята да съхранява отработеното ядрено гориво, тъй като към момента България изнася отработеното гориво го изнася директно за Русия? Това, което имаме като законодателство в САЩ, е ясно и категорично. Никой няма право да внася на територията на САЩ такова нещо. Това автоматично означава, че ние трябва да инвестираме в съоръжения, в които да съхраняваме отработеното ядрено гориво, което автоматично значи, че тази хипотетично евентуално по-ниска цена в крайна сметка съвсем няма да е същата, както и с доставките на газ през терминали. Защото едно е цената, а друго какво се получава накрая. Това, което имаме като цени, евентуално за търг, съвсем не са това, което в крайна сметка ще трябва ние като данъкоплатци да платим. Другото важно нещо е: някой дава ли си сметка, че за да може в Шести блок да има друго гориво и да работи с друго гориво самият ядрен блок, трябва да се направи изключително тежък ремонт, който по първоначални разчети към момента ще струва над 50 млн. лв.? Над 50 млн. лв. – за евентуална възможност, за да можем в Шести блок да вкараме друго гориво! Но това са въпроси, които мога да ги задам аз като неспециалист. Сега ще Ви прочета какво е становището и какво казва Георги Касчиев – преподавател в Техническия университет, бил е старши изследовател в Института за изследване на риска към Виенския университет и професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт, през периода 1997 – 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомна енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране. Пак казвам, това, което ще изчета, е неговото становище и част от неговото мнение за всичко това, което обсъждаме в момента, и смятам, че в тази зала няма някой, който да оспори неговата експертиза и това, че въобще няма нищо общо с политическата конюнктура, както и с политическия натиск, който се упражнява дори и върху това изключително важно решение да имаме зависимост вече от съвсем друг доставчик. Но какво казва господин Касчиев? „В системата за управление на технологичните процеси в блоковете има система за вътрешен реакторен контрол. Тя има 65 – 63 сборки от неутронни детектори по височина на касетите със свежо ядрено гориво, които следят неутронния поток, имат датчици в активната зона на реактора и при първи контур и датчици за налягане. В тази система при презареждане на ядрено гориво се внася за всяка позиция активна зона данни с характеристика за всяка касета, степен на обогатяване, дълбочина на изгаряне и други специфични подробности. Системата е руска и достъп до нея имат само специалистите от Курчатовския институт. Те имат договор с АЕЦ „Козлодуй“ и при всяко презареждане само те могат да вкарат изходните данни за контрола на работа на реактора. Макар и системата за вътрешен ядрен контрол да не е свързана с аварийни сигнали, тя дава на оператора на блока ясна и подробна информация дали реакторът работи правилно. При презареждане на горивото от „Уестингхаус“ именно Курчатовският институт трябва да въведе изходните данни. Американската компания обаче има и изрична забрана от Агенцията за национална сигурност на САЩ да даде данни на руснаците.“ – допълва ядреният специалист. Пак припомням, че господин Касчиев има над 45 години стаж в областта на ядрените реактори и рисковете, свързани с тях. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не смятаме, че може да експериментираме с каквото и да било. Когато се цитира Украйна и се дава възможност да се посочват примери там колко много касети са използвани и как това се случва вече от толкова много време, нека припомним, че Украйна има възможност отработеното ядрено гориво да съхранява на много места – в Украйна има и зона, пострадала, продължава и няма скоро да свърши да страда от ядрен взрив. Така че по никакъв начин – изрично подчертавам! – групата на ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепи дори и минимален, дори и хипотетичен риск за нашата сигурност. Още повече чисто икономически за нас не е по-изгодно да купуваме или да взимаме каквото и да било, при положение че са нужни стотици милиони инвестиции, при положение че не знаем какво ще се случва и къде ще съхраняваме отработено ядрено гориво от нов евентуален доставчик, от който ще бъдем зависими вече генерално.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Нашето искане за изслушване беше провокирано от това, че ние в продължение на месеци – по време на предизборната кампания и след това – не разбрахме истината за това какво се случи с доставките на газ в България. Към един определен момент в края на април България спря да получава газ директно по договора с „Газпром“ и по неясни за нас правила започна да купува от различни посредници на значително завишени цени, достигайки 30% и повече. През времето ние получихме документи, фактури, проформа фактури, които показваха, че например за месец юни, вместо да се купува газ от „Газпром Експорт“, се купува на 84 долара на мегаватчас – това не е някаква калкулация на колегите от ГЕРБ, това е проформа фактура, която сме получили. Тя е със сигнатурата, с всички реквизити на официална проформа фактура от „Газпром Експорт“ за 84 долара. Та, вместо да купим газ на 84 долара от „Газпром Експорт“, ние в същия този месец сме купували от различни доставчици, предимно посредници на същия „Газпром Експорт“ – дъщерни фирми, които са собственост на самия „Газпром Експорт“. Една от компаниите, за които имаме фактура и я показахме пред обществото, е „Винтерсхал“ – Румъния. Тази компания е собственост на „Газпром Швайц“, тоест „Газпром“ в Швейцария, който „Газпром“ в Швейцария е собственост на „Газпром Експорт“. И тази фактура за същия този месец е за 110 евро. Тоест, вместо да си купим директно от „Газпром Експорт“ по 84 долара, така както правеше и продължава да прави цяла Европа, ние купуваме от посредник – дъщерна фирма пак на „Газпром Експорт“. В рамките на тези месеци – от края на април досега, българското общество, българският бизнес, българските потребители са ощетени със стотици милиони. Тази щета може да бъде калкулирана до стотинка и тя е предмет на разследване на компетентните органи. Тази щета в размер на стотици милиони или е облагодетелствала Путин и режима на Путин, или по някакъв начин тези стотици милиони са разделени между режима на Путин и тези, които са имали интерес в последните шест месеца да не обявяват тръжна процедура, да не купуват газ от борсата, а да изпращат едни имейли и с тези имейли да купуват газ на значително завишени цени от дъщерни фирми на „Газпром“. Отново повтарям, стотици милиони е щетата, това е ясно. И прокуратурата, Следствената служба, ДАНС, всички други компетентни органи ще изчислят тази щета до стотинка. Надявам се някой да носи отговорност за причинените вреди на България. Моят въпрос към Вас обаче, господин Министър, е: защо през всичките тези месеци – от деня, в който станахте министър, до ден днешен, с изключение, че преди седмица видях, че участвате в едно предаване по телевизията и там споменахте част от тези проблеми – Вие не извадихте документите и не казахте: „Да, вярно е. Газ се е купувал в нарушение на закона; газ се е купувал без търг и конкурс; газ се е купувал от точно определени компании; този газ е бил с 30 – 40% по-скъп, отколкото е можело да се купи“? Поздравявам Ви за това, че още от първия си ден на министър заедно с ръководството на „Булгаргаз“ Вие организирахте търгове и резултатът от тези търгове е повече от добър. Ако преди това без търгове, с едни имейли запитвания се купуваше газ на цени ТТF, тоест борсовата цена, минус 3 евро отстъпка, Вашите търгове постигнаха цени ТТF – борсова цена, минус 60 евро! Тези 57 евро разлика, колеги, по 2 милиона мегаватчаса средна консумация в България на месец, правят 114 милиона евро само за един месец, когато има търг, когато се състезават 7, 8, 10 компании, а не когато се пишат имейли. В Народното събрание имаше... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател. …Временна парламентарна комисия в Четиридесет и седмото – предното, Народно събрание, която излезе с доклад. Там имаше ужасяващи факти, включително това, че офертата е получена в четвъртък, а запитването за офертата е изпратено в петък. Тоест не само че няма търг, ами офертата пристига един ден преди да е поискана тази оферта. Надявам се Вие да хвърлите светлина върху всички тези факти и да не прикривате хората, които са направили тези злоупотреби. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да отговоря на въпросите, които се отнасят за доставките на газ за периода от 27 април 2022 г. досега, тъй като смятам, че информацията е важна не само от гледна точка на енергетиката на страната, но е и въпрос на национална сигурност. На 1 април „Газпром Експорт“ уведомява „Булгаргаз“ с писмо, че трябва да се променят условията на плащане, като „Булгаргаз“ се задължава да открие две сметки в „Газпромбанк“ – така наречените К сметки, съответно сметки в щатски долари и в рубли. Предвидено е плащането да се извършва с превод в щатски долари, след което „Газпромбанк“ поема отговорността да превалутира и изплати сумите на „Газпром Експорт“ в рубли. На 13 април Министерският съвет на оперативно заседание взема решение „Булгаргаз“ да не предприема действия по изпълнение на предложението. Впоследствие на 27 април „Газпром Експорт“ преустановява доставките. След тази дата „Булгаргаз“ започва да осигурява необходимите количества чрез еднократни и краткосрочни договори на месечна база, като основните контрагенти са „МЕТ Енерджи Трейдинг“, WIEE – Румъния, „Тотал“, „Шениър“ „Митилинеос“, ДЕПА, „Колмар“. Единствените доставки по дългосрочен договор са количествата от Азербайджан. Няма данни, че от април до началото на август са правени стъпки за осигуряване на стабилни дългосрочни доставки, гарантиращи енергийната сигурност на страната. В допълнение на това краткосрочните договори са подписвани в нарушение на Закона за енергетиката, по-точно чл. 176, ал. 3, който изисква сделки за период на доставка под 1 година да се сключват на организиран борсов пазар, а не чрез събиране на оферти по електронна поща и директни договаряния, каквато е практиката през този период. Във фактологията прави впечатление и следното. През месец февруари 2022 г. господин Людмил Йоцов е назначен за изпълнителен директор на „Булгаргаз“. Предходният му работодател е „МЕТ Енерджи Трейдинг“. През март същата „МЕТ Енерджи Трейдинг“ започва интензивно да изкупува свободни слотове за разтоварване на танкери с втечнен газ на терминал в Гърция – Ревитуса, включително купува два слота за доставка на 950 хиляди мегаватчаса втечнен газ с график за доставка през месец май 2022 г. В същото време „Булгаргаз“ не предприема никакви действия за същото. През април „Булгаргаз“ с решение на оперативно заседание на Министерския съвет, базирано на доклад на тогавашния министър на енергетиката, отказва да изпълни инструкциите на „Газпром Експорт“ и доставките са спрени на 27 април. Два дни по-късно, на 29 април, „Булгаргаз“ сключва договор с „МЕТ Енерджи Трейдинг“ за доставка на 930 хиляди мегаватчаса втечнен газ с график на доставка през месец май – количества, които фирмата „МЕТ Енерджи Трейдинг“ прозорливо е предвидила да осигури месец и половина по-рано, въпреки че по това време България има действащ договор с „Газпром Експорт“, който напълно задоволява нуждите на страната. Цената за тази доставка е с 30% по-висока от договорената цена с „Газпром Експорт“ за същия месец. През месец май е подписан и рамков договор за доставка на танкери с втечнен газ с компанията „Шениър“, отново без конкурентна и прозрачна процедура. За тези танкери са необходими слотове на терминали за доставка, съхранение и регазификация на втечнен газ. И тук идва поредното интересно съвпадение – че свободните такива в Гърция са изкупени вече от компанията „МЕТ Енерджи Трейдинг“. С малки изключения стратегията за спот сделки, включително с компании, които доставят газ от „Газпром Експорт“, продължава през целия период – до август. Тук е добре да се отбележи и следното: цената на доставения чрез тези сделки газ е от порядъка на 30% по-скъпа от тази на директния ни договор с „Газпром Експорт“. От началото на годината не са предприети никакви действия за диверсификация и замяна на дългосрочния договор с „Газпром Експорт“, който изтича в края на годината. Договарянето на такива стратегически дългосрочни договори според нормалната търговска практика отнема месеци до година, така че реална инициатива за дългосрочна замяна на руския газ и като цяло за стратегическо осигуряване на доставките на газ и енергийната сигурност на страната е трябвало да бъде инициирана най-късно в рамките на първото тримесечие на тази година. Както казах, такива инициативи няма. През месеците април – август малки количества газ са закупувани според предвидената от Закона за енергетиката процедура чрез газов хъб „Балкан“. Отстъпката, постигната при тези трансакции, е от порядъка на 10 пъти по-голяма, отколкото при договорите с директно преговаряне. Въпреки очевидните икономически ползи и законовите изисквания тази практика остава изключително лимитирана. След встъпване на служебното правителство и направените анализи на 16 август 2022 г. ръководството на „Булгаргаз“ е сменено. Новото ръководство поема управлението на 22 август след вписване в Търговския регистър. Заварва договорени доставки за септември и частично за октомври, както и изтичаща оферта от компанията „Шениър“ за доставка на до седем танкера с втечнен газ, за които обаче не са закупени слотове. Първите действия на новото ръководство и Министерството на енергетиката са за незабавното обезпечаване на останалите необходимите количества газ за месец септември и октомври и слотове за разтоварване на оферираните от „Шениър“ танкери. Не без изненада такива слотове са предложени отново от компанията „МЕТ Енерджи Трейдинг“, но на цена в пъти надвишаваща пазарната и по този начин оскъпяваща доставения газ до ниво, което е финансово неприемливо. Чрез спешни преговори с турското правителство компанията „Боташ“ се съгласи да осигури в извънреден порядък един слот за доставка на газ през октомври. Междувременно високите цени на газа в страната, предизвикани от общоевропейската криза в доставките, отказа на доставки от „Газпром Експорт“ и липсата на конкурентни процедури и дългосрочна стратегия, предизвикват инфлация, свиване на българската икономиката, паника и мащабни загуби за българската страна. За да обезпечи необходимите количества и да осигури приемлива цена, новото ръководство на „Булгаргаз“ сменя изцяло стратегията и преминава на договаряне чрез изцяло конкурентни процедури. Краткосрочните доставки се договарят чрез търгове, проведени на газов хъб „Балкан“ според законовите изисквания и с ясни критерии за оценка на офертите. Обявени са и търгове за средносрочни – 14 месеца, и дългосрочни – 10 години, доставки на втечнен газ. Сроковете за приключване на тези търгове са съобразени с очакваните срокове за съставяне на редовно правителство, така че решенията за средносрочни и дългосрочни доставки да бъдат взети от такова правителство. За да обезпечи дългосрочните доставки на втечнен газ, служебното правителство договори и двойно увеличение на резервирания капацитет на терминала за втечнен газ Александруполис, както и стартира процедура за придобиване на дялово участие във втория планиран терминал в Александруполис. В краткосрочен план резултатите от проведените краткосрочни процедури позволяват не само да се осигурят доставките на газ до края на годината, но и да се постигнат изключително конкурентни цени. Постигнатите отстъпки са в пъти по-големи от тези, ако въобще има такива, получени при директно договаряне. Отстъпката например на компанията „Шениър“, постигната при конкурентните процедури, е двойно по-голяма от тази, която е оферирана при директните преговори. Като обобщение мога да кажа, че към днешна дата доставките на газ до края на годината са обезпечени на конкурентни цени и криза в този сектор не се очаква. Към края на ноември ще има и информация относно доставките на втечнен газ за 2023 г., като паралелно с това водим интензивни преговори с гръцки, турски и италиански контрагенти за осигуряване на слотове. Накратко искам да обобщя, че благодарение на своевременните мерки на новото ръководство на „Булгаргаз“ успяхме да овладеем цените и както имате информация, цените за газ за ноември са значително по-ниски от тези, които бяха за септември, но по-важното е, че са значително по-ниски от борсовите цени, докато през месеците април до август доставките на втечнен газ в България се движат на практика идентично с борсата. В момента ние купуваме газ от същите компании при приблизително същата криза в доставките на цена, която е с над 60 евро отстъпка, или това сравнено е долу-горе в момента купуваме газ наполовина на борсовата цена. Тези търгове, които организирахме с прозрачните процедури и с ясно обявените критерии за оценка, върнаха на масата на преговорите компаниите наистина с възможности и с добра репутация и благодарение на тази конкуренция, която се създаде, получаваме тези големи отстъпки. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Енергийната комисия до този момент имаше две заседания – едно редовно и едно извънредно миналата седмица, и днес от 14,30 ч. предстои още едно редовно заседание. В дневния ред на трите заседания обаче не е предвиден блицконтрол на министъра, което съгласно чл. 28 от действащия досега Правилник и чл. 29 от този, който ще влезе в сила следващата седмица, е задължително всяка първа сряда на месеца. Ако до този момент министърът е бил ангажиран или не е бил в страната, то очевидно в момента той се намира в сградата на Народното събрание. Затова призовавам господин министъра да се яви за блицконтрол в Комисията днес от 14,30 ч., като аз персонално поемам ангажимента да направя такова предложение за включване на точка в дневния ред. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! От Вашето изложение чухме за нарушенията, които са извършени по време на покупката на газ, преди Вие да станете министър, аз се надявам, че Вие ще сезирате също и компетентните органи в тази връзка, но по важното е това по какъв начин стига до джоба на българския гражданин. Последните няколко дни стана ясно, че само млечните продукти – в сравнение с миналата година по същото време, са поскъпнали с 50%. На база на данните, които изнесохте, казахте, че 60 евро е по добра цената, да кажем, при същите условия, при които в момента купувате газа, сравнен с преди няколко месеца, от Вашите колеги преди Вас. Това означава по мои груби сметки, че при 3 млн. мегаватчаса месечна консумация на държавата всеки един български гражданин е бил ощетен или всички български домакинства са били ощетени поне със 180 милиона на месечна база – 180 млн. евро. Ще Ви кажа как съм ги сметнал – три милиона мегаватчаса, умножени по 60 евро по-добра цена от същия доставчик – от същия доставчик, при същата криза (шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Няма криза!“)

Точно така, имам въпрос, господин Председател. Аз пък моля да вкарате малко ред в залата.

Аз съм репликиран от колеги от залата. Колегата Добрев през последните няколко месеца излизаше в публичното пространство и тук, в залата, показа фактури, които бяха проформа фактура на „Газпром“ на цена от 84 долара на мегаватчас и проформа на дъщерна фирма отново на „Газпром“ – „Винтерсхал“, от която сме купували газ на 110 евро на мегаватчас. За колегите мога да направя справка колко сме ощетили тогава държавата, защото там сметката е приблизително около 30 долара, при 3 млн. мегаватчаса сте ги ощетявали, колега Сабрутев, с около 90 млн. евро на месец, или 180 млн. лв. на месец. Господин Министър, тези фактури верни ли са, има ли такова разминаване – по 84 долара от фактурите на „Газпром“ срещу купения газ от 110 евро на колегите отпреди Вас? Истински ли са фактурите?

Благодаря, господин Председател. Не бих искал да коментирам истинността на документите, тъй като договорите, включително и фактурите към тях, представляват търговска тайна (шум и реплики от ГЕРБ-СДС). Да, благодаря Ви, но както казах, отклонението от цената на „Газпром Експорт“ и доставчици, включително които доставят газ от „Газпром Експорт“ дали чрез това, че са дъщерни фирми, като ВИА, Румъния, и гръцките компании DEPA например, разликата е около 30% по-висока цена, тоест всички знаете долу-горе цената на „Булгаргаз“, така че мога да потвърдя, че приблизително разликата в цената е такава. Относно загубите на месец, нашите калкулации показват, че за ноември, ако бяхме следвали стратегията и купували на цена на тази, близка до борсата, загубите за България биха били от порядъка на 200 млн. лв. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „За един месец!“) Да, за месец, тъй като част от количествата, тоест това спестяване, което ние успяхме да осигурим, е на количествата, които купуваме от втечнен газ – от общата консумация вадим договора с Азербайджан, останалото количество, разликата е близка до 60 евро – можете да го сметнете, за месец ноември специално консумацията се очертава да е около 200 млн. лв., тоест ние успяхме в момента да спестим тези пари на българската икономика, на българските крайни потребители. Конкурентните процедури, които са провеждани в много малък обем на газов хъб „Балкан“, тоест през периода април и август са дали в пъти по-големи отстъпки от тези, които са на директното договаряне. Така че ако практиката е била просто да се купува газ през газов хъб „Балкан“, спестяванията отново биха били в порядъка на десетки и стотици милиони за периода. Информацията за тези практики, както и цялата документация са предадени на съответните компетентни органи. В момента текат паралелно няколко проверки от различни служби, включително прокуратура, Следствена служба, ДАНС, ГДБОП, които проверяват този казус, и съответно очакваме в най-скоро време да получим доклади от тези служби. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз съм изумен как господин Росен Христов е успял за това кратко време да усвои тезата, която ГЕРБ развиваше в миналото Народно събрание, а това продължи (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) и във Временната комисия, няколко изслушвания, след това и цяла предизборна кампания, явно тази плоча ще се върти, докато се изтърка. Но при назначаването Ви на поста като служебен министър на енергетиката обявихте, че заварвате хаос и разруха в сектор „Енергетика“. Няколко дни по-късно заявихте, че България няма да поръча шест от седем договорени кораба за втечнен природен газ поради липса на слотове. В този момент Гърция завършваше разширяването на терминал Ревитуса и твърденията за липса на слотове за разтоварване учуди дори гръцката страна. Намирането на възможности за разтоварване бе нелека задача, особено при едностранното прекратяване на доставките от страна на „Газпром Експорт“, но редовният кабинет не си послужи с това извинение нито веднъж. От последните изявления на „Булгаргаз“ разбираме, че не е постигнат завиден успех в резервирането на слотове за следващия период и са резервирани едва два слота за около 143 милиона кубични метра, и то за втората половина на следващата година. Ако наистина възнамерявате да провеждате търгове за втечнен газ, както казахте – средносрочни, дългосрочни, как въобще възнамерявате да подсигурите доставките, ако нямате слотове? Ако можете да ни отговорите на въпроса: какви слотове са резервирани в момента и евентуално какво да очакваме до края на годината? Знаем, че сега е периодът, в който трябва да се резервират тези слотове. Благодаря.

Благодаря за въпроса. Относно седемте танкера на „Шениър“, както вече многократно обяснявахме, офертата на „Шениър“ изтича на 19 август. Рамковият договор за доставката на танкери от „Шениър“ е подписан през месец май. Нормално е от май до август, ако наистина в Гърция е имало свободни слотове, такива да бяха резервирани. Няма информация изобщо такива преговори да са водени. Няма записки от срещи, посещения или по какъвто и да било друг начин договаряне на закупуването на подобни слотове. Тоест от май до август, буквално две седмици преди да изтече офертата, няма закупени такива слотове. Служебното правителство встъпва в длъжност на 2 август и се очаква за две седмици да осигури шест слота, което преди това в рамките на месеци не само че не е осигурено, ами не са правени постъпки. Какво правехме ние? Спешно се свързахме с гръцките колеги, турските колеги и успяхме в извънреден порядък да договорим само един слот в Турция и съответно договорихме с компанията „Шениър“ да достави един танкер за този слот, запазвайки търговските условия. Цената в Турция е пазарната цена. (Шум и реплики.) Това можете да го проверите. В Гърция слотовете бяха от порядъка между 15 и 20 милиона евро на слот. Това беше оферирано от компанията „МЕТ инженеринг“ – същите, които са изкупили всички слотове през месеците април и май, докато „Булгаргаз“ през това време, ръководството, включително с директор, който идва от „МЕТ Енерджи Трейдинг“, не прави никакви постъпки за това нещо. Какво правим в момента за осигуряване на слотове? Участвахме в търговете, които обяви компанията, оперираща терминала в Ревитуса, и успяхме да закупим три такива слота. Продължаваме да водим преговорите с турската страна за осигуряване на слотове и водим интензивни преговори с компанията „Едисон“, която има слотове за разтоварване в Италия и Франция, с потенциала да направим слот сделка, тоест да разтоварим наши танкери в Италия и Франция и да получим в замяна газ от газопровода ТАП, който през интерконектора можем да доставим в България. Работим по няколко направления и аз съм убеден, че в рамките на следващите месец-два паралелно с осигуряването на танкерите ще успеем да осигурим и слотовете. Незнайно защо паралелни такива преговори и постъпки не са водени до началото на месец август, поне няма документи за такива действия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, аз виждам, че въпросът, който е зададен към министъра, и хората, които могат да отговорят точно и ясно, липсват на първата редица. Според мен…

Господин Председател, само да ме изслушате.

Според мен би било по-добре да поканим господин Асен Василев и господин Кирил Петков. Знам, че Лена Бориславова няма да можем да я поканим. (Шум, смях и реплики.) Те бяха в основата, когато се договаряше газът в Америка с определени лица.

Процедурата започнах с ясно… Да Ви помоля да поканим господин Асен Василев и съм убеден, че ще отговори много по-ясно и точно – и за цената на газа, и за начините на договарянето, както и господин Кирил Петков също. Мисля, че би било коректно към нашите народни представители и към обществото те да присъстват в залата. Моля да ги поканим. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос ще бъде кратък, първият. Той се състои от две части. След прекъсване на доставките от страна на „Газпром“ въпросът ми е в този период България какви постъпки е направила към операторите на съседните страни за доставка на газ по всички възможни начини? Имам предвид всички съседни страни на България, освен терминалите за LNG. И втората част от въпроса е: разполага ли „Булгаргаз“ или пък Министерството на енергетиката с механизъм, по който да установи истинския произход на определено количество природен газ, което се търгува. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Относно договори със съседните оператори. От август месец досега всички покупки на газ се извършват чрез открити процедури, краткосрочните, тоест под 12 месеца, са на газов хъб „Балкан“, където широко информираме всички възможни доставчици за обявените процедури, тоест да кандидатстват. До този период основно процедурата – тази, която ние виждаме като практика, е да се разпращат писма по електронна поща до потенциални доставчици. Няма ясни критерии как са изпращани до едни, а не до други. И на база на техни отговори без ограничение във времето и без някакви срокове, и без ясно определена каква информация се обменя и как, кой оценява офертите, са сключвани договори за краткосрочни доставки – основно спот, или за някакъв кратък период – от порядъка на месец. Както казах вече, това е в нарушение на Закона за енергетиката, който изисква всички краткосрочни доставки да се извършват чрез борсата. Паралелно ние имаме разговори и съответно със съседните правителства, и с компаниите – частни и държавни, за да видим какви възможности имат те и как по по-добър начин бихме могли да организираме доставката на газ, като основният проблем е с втечнения газ, който в момента ни се явява и основен източник. Компаниите, с които търгуваме – ние пускаме търгове както за кораби с втечнен газ, за които после търсим слотове, така пускаме търгове и за доставка на газ до точка в България, тоест компании, които са си осигурили и слотове, и кораби, тоест доставят го на база, аналогична на тръбния газ. Това е, което правим. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Посредници! Посредници!“) Фирмите, които са посредници… Няма нищо лошо да се използват фирми посредници… (Реплики от „Продължаваме промяната“: „Ааа! Ааа! Какво се промени?“) …Въпросът какво се промени? Промени се цената… (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Ааа! Ааа!“) …Същите тези компании… (Реплики: „Същите посредници ли са?“) Компанията ДЕПА например, гръцката компания ДЕПА, това е гръцка държавна компания. Купуват газ от цял свят и търгуват. Компанията „Булгаргаз“ също е посредник. Тя не добива газ… (Реплики: „Същите посредници са!“) …Ние нямаме проблем с посредниците, когато се следват нормалните търговски практики и се получават конкурентни условия. Имаме проблем с посредниците, когато те по незнайно какъв начин сключват договори с държавна компания на цени в пъти по-високи от нормалните. С това имаме проблем.

В пъти по-високи.

Да. В смисъл това е реалността, тоест има анализи, които показват… Проблемът какъв е? Компаниите… (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Относно втората част на въпроса. Нямаме точен начин, в смисъл нямаме химически анализ, който да осигури… (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

…тоест достоверна информация откъм химически анализ, не съществува такава възможност да се осигури произходът на газа. Това, което ние правим, доставчиците да декларират произхода на газа, особено когато става въпрос за втечнен газ. Ясно е, че компании, включително и гръцките колеги, имат сключени договори с „Газпром Експорт“ и продължават да доставят газ микс, в който част е доставен от „Газпром Експорт“. (Шум и реплики.)

Да.