КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)994 думи
Бях го заявил преди това.
Господин Председател, вчера в Македония беше извършено петото поредно покушение срещу представители на българските клубове за последните четири месеца. Това покушение обаче този път беше изключително сериозно, защото става въпрос за стрелба срещу Българския клуб в Охрид. Става въпрос за една непрекъсната ескалация в отношението на определени кръгове в нашата съседна и съюзна държава Македония. Напомням, че Македония – или Северна Македония, както е известна отскоро, е и съюзник на България в НАТО.
Ескалацията обаче към българската общност там през последните месеци, очевидно, става все по-силна и все по-голяма. И тя ще продължи да бъде все по-силна и по-голяма до момента, в който България не даде ясен отговор – твърд и категоричен, срещу всички подобни провокации. Не бива да чакаме да има и жертви, защото, очевидно е, че и това предстои, ако така продължават нещата.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да хвърлим отговорността за това, което се случва, върху македонското правителство, защото сме наясно, че там има кръгове, които работят противно на интересите на голямата част от гражданите в Македония. Също така обаче знаем, че ако македонското правителство не предприеме действия за озаптяване на всички тези антибългарски провокации в Република Северна Македония, те не просто ще продължат, а ще се задълбочат.
Ето защо ние настояваме въпросът между България и Македония да бъде изведен от двустранното партньорство и сътрудничество, което така или иначе не върви добре.
Ето защо ние настояваме България спешно, още днес, да поиска от Жозеп Борел – върховния представител на Европейския съюз по външната политика, да свика спешно Съвета по външните работи към Европейския съюз, на който да присъстват всички външни министри. Защото тук, в тази зала, преди пет месеца беше извършено едно много крупно национално предателство с вдигане на ветото на преговорния процес с Македония. Тогава тук, от тази трибуна, ни убеждаваха – убеждавахте, представителите на партиите, които подписахте с вота си това национално предателство, че нашият национален интерес е гарантиран и че има кой да ни защити, защото вече не бил въпросът двустранен, а бил европейски. Тогава френският президент Макрон заяви, че той ще се превърне в гарант за спазването на правата на българите в Македония. Това обаче очевидно не се случва. Ето защо ние трябва да поставим въпроса, включително и пред френския президент, за да видим дали действително може да изпълни своите обещания оттогава, или за пореден път изразът гаранция Франция ще се окаже изключително верен.
Ние тук тогава предупреждавахме, че ако не се изпълнят българските условия преди началото на преговорния процес, ще има поредица от провокации срещу българските граждани в Македония и това, за съжаление, се случи.
Евро-атлантическото лицемерие обаче в парламента тогава надделя – сега мълчи. Ако тук в тази зала се мълчи, ако тук не се защитят правата на нашите сънародници и съграждани, още повече в Македония не можем да очакваме никой друг да го направи.
Затова ВЪЗРАЖДАНЕ призовава още веднъж българското правителство в най-спешен порядък да постави въпроса на най високо ниво за обсъждане в Европейския съюз, защото атаката с огнестрелно оръжие срещу българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид не е атака срещу България, а е атака срещу Европейския съюз, а може би, в някакъв смисъл и атака срещу НАТО, нищо че Северна Македония е член на НАТО. Нали тук има голямо евро-атлантическо общество в този парламент. Защо никой по никакъв начин не постави въпроса за защита на накърнените евро-атлантически интереси? Нали България е евро-атлантическа държава – защо мълчим и защо се правим, че нищо не се е случило? Това, което стана там, минава единствено и само по българските медии. Все още българското правителство мълчи.
И на финала ще кажа следното: има рязък контраст между отношението на Македония към българските граждани и българите там и към отношението на България към хората, които защитават антибългарски тези в нашето общество. Преди малко повече от месец и половина един преподавател в Софийския университет – професор Александър Кьосев, си позволи да каже, че българският език е изкуствено творение, а македонският език е естествен. Ние поискахме тогава оставката или уволнението на този така наречен професор. От Софийския университет ни отвърнаха, че никой няма право да бъде преследван заради своите убеждения.
Тук обаче не говорим за убеждения. Говорим за антибългарска изява. Говорим за накърняване на българската национална чест и достойнство. Говорим за фалшификация на историята и на филологията дори, ако щете. Само че това нещо в България очевидно може да се случва, а в съседна Македония не е проблем да се стреля срещу български клубове, организации, а може би скоро и срещу български граждани – физически.
Всичко това показва ясно и категорично – България изпълнява всички свои ангажименти и всички свои задължения както по международни договори, така и в двустранните си отношения конкретно с Македония, колкото и да са деликатни те. Но не може да се каже същото за отсрещната страна и ако ние не предприемем, за трети път казвам, твърди действия в тази посока, провокациите ще стават все по-силни и колкото и македонското правителство да се опитва да си измива ръцете, рано или късно те ще стигнат до ситуация, в която може да има и жертви. За да не се стига до това, трябва да поставим въпроса на най-високо ниво в Европейския съюз. Нека да си припомним в крайна сметка защо сме в Европейския съюз. Нали, за да сме точно там, където да бъде защитен най-добре българският национален интерес, как ще стане това, ако ние се отказваме от собствените си права и ако ние не използваме всички тези възможности, които ни дава уж членството в Европейския съюз? Нека българското правителство тези дни – днес или утре, да покаже на дело, а не само на празни приказки досега, както вече повече от 15 години говорят управляващите от всички цветове, разцветки и формации в българския политически живот, че има някакъв смисъл все пак от членството на България в тази организация. Защото, ако и сега замълчим и ако не го направим, определено ще се докаже за n-ти пореден път, че членството на България в Европейския съюз не носи никакви ползи, а само щети и вреди за България.