29 November 2022

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Първо, предлагам на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“; Георги Чукалев – началник-отдел в дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“; на Министерството на здравеопазването: Александър Златанов – заместник-министър на здравеопазването; на Националната здравноосигурителна каса: професор доктор Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса; и на Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт; Антонина Николова – директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране“.

Да, благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. В началото на своето изказване министърът на финансите – госпожа Велкова, посочи, че бюджетът на държавата е финансов план, който е израз на управленската програма на управляващото парламентарно мнозинство. Предвид липсата към момента на редовен кабинет, служебното правителство, спазвайки срока – 31 октомври 2022 г., внася в Народното събрание въпросния законопроект. Служебното правителство е разработило разчети за бюджетната рамка за 2023 г. при следните допускания: - продължаване действието на политиките и мерките от 2022 г. при дефицит от 6,6% от брутния вътрешен продукт по Консолидираната фискална програма, който се формира на базата на запазване на всички политики, произтичащи от приети нормативни актове; - спазване на ограничението на фискалните правила за дефицита по КФП, което предполага значителни консолидационни мерки, съответно залагането на допускания за значителни промени в приходните и разходните политики. И двата варианта са неприемливи, тъй като първият води до наслагване на очертаващите се структурни дисбаланси в отделните сектори, до неспазване на изискванията на фискалните правила и ограничения в Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж, както и до рискове, породени от необходимостта от значително дългово финансиране в средносрочна перспектива, а при втория вариант – промените на политиките и допусканията, с които да се балансира бюджетът до нужните нива, не могат да бъдат отнесени към определени политически приоритети, обичайно залагани в управленската програма на редовно правителство, каквото към момента не е сформирано. С настоящия законопроект се осигурява продължаващо финансиране на редица социални и други плащания, както и продължаване на действието на политиките и мерките, които са надградени с актуализацията на бюджета от 1 юли 2022 г. Законопроектът позволява всички системи да функционират, докато редовно правителство състави проект на бюджет въз основа на управленската си програма. Запазени са действащите данъчни облекчения и намалени данъчни ставки за периода, за който са одобрени от Народното събрание. Заплатите, пенсиите, социалните плащания се финансират на достигнатите нива към декември 2022 г. Създадена е възможност да се извършват всички плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по оперативните програми на Европейския съюз. Предвидени са възможности за финансиране при спешни и неотложни обстоятелства. Със Законопроекта при липса на управляващо мнозинство към момента се запазва фискалната позиция такава, каквато е при целогодишно действие на приетите политики и мерки от предходното редовно правителство и Народното събрание на Република България. Със Законопроекта се предлага и определянето на временни правила относно показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – допускат се промени на тези показатели, но не по-високи от 25 на сто на тримесечна база от годишните размери на съответния показател, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за съответния първостепенен разпоредител с бюджет. Определя се редът за изплащане на вноската в общия бюджет на Европейския съюз за съответните месеци и редът за извършване на плащания към международни финансови и други институции и фондове. Със Законопроекта се предлага да бъде запазена възможността за използване на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за заплащане и за ползване за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма. Предвидена е възможност държавен дълг по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси да се поема и посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, което предоставя възможност за гъвкавост при избора на дългови източници за финансиране на бюджета. Предлага се Министерският съвет да може да издава държавни гаранции по предвидените в т. 2 на чл. 70 и в чл. 70а на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заемни споразумения, които не са реализирани в рамките на бюджетната 2022 г. Определя се редът за извършване на плащанията за издръжка по бюджетите на общините, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С цел осигуряване на финансиране от държавния бюджет на Българското национално радио и Българската национална телевизия, както и на Съвета за електронни медии, при запазване на досегашния модел на финансиране се предлагат съответни изменения в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията. Прилагането на Законопроекта ще се осигури в условията на действие на разпоредбите на чл. 87 и чл. 98 от Закона за публичните финанси. Предлаганата уредба не е свързана с допълнителна административна тежест за лицата и разходи за икономическите субекти. В допълнение служебният вицепремиер и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров увери народните представители, че няма да има намаляване на социалните плащания, а напротив, с оглед на действието на автоматичния механизъм за определяне на официалната линия на бедност през 2023 г. подкрепата, предоставяна на хората с увреждания по Закона за хората с увреждания, се увеличава с 22% в зависимост от вида и степента на увреждане. По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища: Управителят на Българската народна банка Димитър Радев подкрепи подхода на Министерството на финансите да внесе настоящия законопроект, като направи три коментара: На първо място, е необходимостта от синхронизирането на паричните и фискалните условия в страната. Липсата на такава синхронизация води до макроикономически дисбаланси, като в настоящата ситуация резултатът ще бъде силно намаляване на ефективността на мерките за ограничаване на инфлацията. В момента е налице сблъсък между паричната политика, която цели да намали търсенето, съответно инфлацията чрез затягане на лихвените условия, и фискалната политика, която, въпреки всички условности на параметрите, не върви към консолидация, а към разхлабване. На второ място, тревожните сигнали от финансовите пазари. Налице е силно влошаване както на рисковата премия, така и на условието за финансиране на дълга, което, на трето място, ще доведе до ликвидни ограничения на бюджета. Според него натискът върху Министерството на финансите ще се увеличи в края на тази година и през следващата година, поради което не трябва да се допуска ситуация, при която то да приоритизира разходите – нещо, което е в компетентностите на Народното събрание, както и да финансира при много лоши условия касовия си план. В заключение господин Радев посочи, че неяснотата около фискалната позиция на страната е проблем. Според него трябва да се намери формулата, зад която най-добре да застане парламентът и по този начин да се демонстрира ангажимент, подкрепен с действия, че страната ще се придържа към дисциплинирана фискална политика. За съжаление, прочитът на кредитните агенции и международните финансови институции към настоящия момент е, че се очертава тенденция на разхлабване на фискалната политика, което се разглежда в някаква степен като проблем. Като пример за ангажираност той посочи приетото от Народното събрание решение за еврото, което според него направи шансовете за присъединяване към еврото в посочения срок от почти близко до нула, до 30 – 40% в момента, имайки предвид и големия брой логистични и технически въпроси, които трябва да бъдат решени. Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви, че Фискалният съвет съгласува Законопроекта, като отбеляза, че от фискална гледна точка на базата на направените изчисления за следващата година, е налице нуждата от така наречения отрицателен фискален импулс. Гласуваните преди дефицити следва да бъдат намалени, както и допълнително да се затегне фискалната политика, за да може да бъде овладяна инфлацията. В този смисъл трябва да бъдат предприети значителни структурни мерки с оглед овладяване на устойчивостта на бюджета в дългосрочен период спрямо икономическия цикъл и да има относително балансирана политика по отношение на овладяването на инфлацията и запазването на част от икономическия растеж. В отговор на изразените от народните представители Асен Василев и Венеция Ангова от „Продължаваме Промяната“ и Мартин Димитров от „Демократична България“ опасения относно липсата на внесен държавен бюджет за 2023 г. и дали има буфери в настоящия законопроект, при евентуален сценарий за провеждане на нови парламентарни избори и евентуално съставяне на правителство през месец май 2023 г. и приемане на бюджет през месеците юни – юли, както и съмнения за нарушаване на разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси, министър Велкова увери народните представители, че ако няма редовно избрано правителство, с така предложения законопроект държавата може нормално да функционира до месец юни-юли 2023 г. при запазени размери на всички социални плащания и на всички приети мерки с актуализацията на бюджета през 2022 г. Освен това тя подчерта, че ако в срока до 31 октомври 2022 г. беше внесен базовият вариант на проект на бюджет с дефицит от 6,6%, това автоматично ще доведе до по-големи нарушения на фискалните правила. За да бъде спазен срокът и фискалните правила, е трябвало да се предприемат действия за промени в политики, което не е редно да бъдат предлагани на Народното събрание от едно служебно правителство. В подкрепа на Законопроекта се изказаха народните представители Кирил Ананиев и Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС, като подчертаха, че всички политически сили в Народното събрание категорично не могат да разчитат на колективния бюджетен разум. В момента разходите изпреварват с две години растежа на брутния вътрешен продукт. С настоящия законопроект служебното правителство предлага временно да се самоограничат народните представители, докато не е налице бюджетно и политическо парламентарно мнозинство, което да подкрепя финансовия министър за благоразумна фискална политика. Освен това, ако се приеме бюджет за 2023 г. това ще затрудни изключително едно редовно правителство, което ще бъде поставено пред свършен факт да не може да изпълни своята програма. Петър Чобанов от „Движение за права и свободи“ също се изказа в подкрепа на представения законопроект като добър вариант в настоящата ситуация, която приканва политическите партии да направят всичко възможно да съставят редовно правителство, което да заложи политиките, които да бъдат следвани. Освен това до края на месеца Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд се очаква да ревизират прогнозите си за икономическия растеж на страната през следващата година, като според него очакванията са за една по-консервативна прогноза. Румен Гечев от „БСП за България“ заяви, че парламентарната им група ще подкрепи Законопроекта на първо гласуване, тъй като желаят да използват възможността между първо и второ четене да направят конкретни предложения в подкрепа на защитаваните от тях политики и призова в Народното събрание да бъдат внесени и предоставени на народните представители подготвените от експертите на Министерството на финансите варианти на бюджет за 2023 г. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България се изказаха в подкрепа на Законопроекта, като призоваха народните представители към национално отговорно поведение, да оценят необходимостта от фискална консолидация и излъчването на редовно правителство. Представителят на Конфедерацията на независимите синдикати в България Любослав Костов не подкрепи Законопроекта, тъй като според него е редно служебният кабинет да спази Закона за публичните финанси и да внесе бюджет за 2023 г. В настоящия законопроект липсва политика по доходите, включително и ръст на минималната работна заплата. Председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева изрази необходимостта от държавен бюджет за 2023 г., тъй като общините не биха могли да приемат общинските си бюджети в условията на неприет държавен бюджет за следващата година. В изложението тя наблегна на необходимостта от включването на чл. 83 до чл. 86 от Закона за държавния бюджет за 2022 г. в чл. 1 на Законопроекта с оглед ритмичното изпълнение на европейските проекти. Освен това, преходните остатъци на общините, разписани в Постановлението за приемане на държавния бюджет, следва да се предвиди да бъдат оставени по бюджетите в общините, а не да бъдат възстановени в държавния бюджет до 20 декември 2022 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11 народни представители, „против“ – 4, и „въздържал се“ – 3. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – господин Росен Христов – министър, госпожа Ива Петрова – заместник-министър; от Министерството на финансите – госпожа Гергана Беренска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, госпожа Цветомира Заркова – началник-отдел, дирекция „Държавни разходи“, и госпожа Ваня Вачева – началник-отдел в дирекция „Държавен дълг“. Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Гергана Беренска. Предлага се Министерският съвет да може да издава държавни гаранции по предвидените в т. 2 на чл. 70 и в чл. 70а на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заемни споразумения, които не са реализирани в рамките на бюджетната 2022 г. – по нови заемни споразумения на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро във връзка с необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки и гарантиране на непрекъснатост на доставките на газ за страната и за заемно финансиране за „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро: по Проекта от общ интерес 6.20.2 Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“ – 207 586 411 евро, по Проекта от общ интерес 6.8.3 Междусистемна газова връзка България – Сърбия – 49 071 661 евро, и 125 334 000 евро за задължения на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с законодателно предложение на Европейската комисия за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, както и на Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ, публикувано на 23 март 2022 г. Определя се редът за финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по реда на чл. 56 от Закона за защита при бедствия, на дейности в условията на миграционен натиск, на мерки, свързани с високите цени на електрическата енергия и природния газ, на мерки за преодоляване на последиците от COVID-19, на проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание, за подготовката и произвеждането на избори. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: господин Делян Добрев и господин Венко Сабрутев. Народният представител Венко Сабрутев изрази позицията на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, че Министерският съвет трябва да изпълнят задължението да внесат държавния бюджет за 2023 г. в цялост. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика, с 11 гласа „за“ без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48 202 01 25, внесен от Министерски съвет на 1 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Господин Председател, господин Министър-председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, и госпожа Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“ към Министерството на финансите. От името на вносителите Законопроекта бе представен от госпожа Жени Начева. Тя акцентира върху частта за общините, където със Законопроекта в чл. 6, ал. 1 се предлага разходите по бюджетите на общините да се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на 2022 г., и при отчитане на влезли в сила нормативни актове, а разходите за персонал и ангажименти с незабавна реализация – до фактическия им размер за съответния месец на 2023 г. Трансферите за обща субсидия за финансиране за делегираните от държавата дейности, за обща изравнителна субсидия, трансферите за зимно поддържане и снегопочистване и целевата субсидия за капиталови разходи се предоставят по реда на чл. 54 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. на базата на достигнатия размер към 31 декември 2022 г. и при отчитане на влезли в сила нормативни актове. Дадена е възможност на кмет на община да може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общините за съответния период, заемните средства на общините и наличните средства от преходните остатъци по бюджетите на общините. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Настимир Ананиев и Кирил Петков, които изразиха резерви по внесеното предложение за удължаване на бюджета за 2022 г. и необходимостта от Закон за бюджет на Република България за 2023 г. Народният представител Халил Летифов изрази подкрепа за Проектозакона, отношение взе и народният представител Николай Нанков. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа – „за“, без „против“ и 9 гласа – „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48 202 01 25, внесен от Министерски съвет на 1 ноември 2022 г., да не бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Служебен премиер, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. Според мотивите към Законопроекта служебното правителство разработва и внася проект на закон, с който да се осигури продължаващо финансиране на редица социални и други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони. Съгласно Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства. В същото време, като се отчитат късното приемане на бюджет 2022, а впоследствие и неговата актуализация, съответно въведените с тях нови и надграждащи политики и мерки с постоянен характер, с представения законопроект се предлага продължаване на действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2022 г. Запазва се минималният размер на основната заплата за най ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител; размерите на минималния и максималния месечен осигурителен доход; дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица; размерът на общата годишна квота за ваучери за храна и размерът на редица нормативно определени плащания. Със Законопроекта се предлага и определянето на: - временни правила относно поемането на ангажименти за разходи и на новите задължения за разходи на бюджетните организации по държавния бюджет; - реда за изплащане на вноската в общия бюджет на Европейския съюз за съответните месеци и реда за извършване на плащания към международни финансови и други институции и фондове; - реда за извършване плащанията за издръжка по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК; - реда за финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по реда на чл. 56 от Закона за защита при бедствия, на дейности в условията на миграционен натиск, на мерки, свързани с високите цени на електрическата енергия и природния газ, на мерки за преодоляване на последиците от COVID 19, на проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание, за подготовката и произвеждането на избори. Предвидена е възможност за: - поемане на държавен дълг по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси и по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, което предоставя възможност за гъвкавост при избора на дългови източници за финансиране на бюджета; - издаване на държавни гаранции по предвидените в т. 2 на чл. 70 и в чл. 70а на Закона за държавния бюджет за 2022 г. заемни споразумения, които не са реализирани в рамките на бюджетната 2022 г.; - издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна, както и по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2023 г. В хода на дискусията министрите на икономиката и индустрията и на иновациите и растежа подкрепиха Законопроекта и заявиха, че с него политиките, провеждани от двете министерства, ще бъдат финансово обезпечени. Представителите на парламентарната група на ГЕРБ-СДС и парламентарната група на „Движение за права и свободи“ обявиха, че финансовата стабилност на страната през 2023 г. е приоритет за тях и ще подкрепят Законопроекта. Председателят на Комисията Мартин Димитров заяви, че представителите на парламентарната група на „Демократична България“ ще се въздържат от подкрепа и изрази притеснение, че не е спазен Законът за публичните финанси и правителството не е внесло в Народното събрание проект на държавен бюджет за 2023 г. Народният представител професор Румен Гечев обяви, че представителите на парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепят Законопроекта. Той уточни, че между двете гласувания на Законопроекта ще внесат предложения, за да се обезпечи провеждането на политиките до избор на редовен кабинет. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържал се“ – 8 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. Законопроектът беше представен от госпожа Ваня Стойнева – началник на кабинета на министъра на финансите. На заседанието присъстваха: Детелина Караенева – директор на дирекция „Национален фонд“, Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, Георги Чукалев – началник на отдел в дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ в Министерството на финансите, Николай Найденов – държавен експерт в Централно координационно звено, и госпожа Цветелина Заркова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. Госпожа Стойнева представи мотивите за внасяне на Законопроекта за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Предложението на Министерския съвет е Законът за действие на Закона за бюджета за 2022 г. да продължи своето действие за три месеца. С него вносителят цели да осигури продължаващо финансиране на социални и други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони, и да се постигне правна сигурност за гарантиране правата и законните интереси на гражданите по прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения по приемането на регулярните бюджетни закони за 2023 г. Госпожа Стойнева представи пред Комисията информация относно сметката за средства от Европейския съюз на „Национален фонд“ и какво е предвидено в удължителния закон. Годишните разчети на тази сметка са утвърдени с Решение на Министерския съвет № 185 от 31 март 2022 г. Съгласно това решение заложените разходи са в размер на 4,408 млрд. лв., приходите са в размер на 4,061 млрд. лв., а заложените трансфери от централния бюджет са 682,129 млн. лв. Това е така нареченото национално съфинансиране, което се добавя към европейското финансиране. Към 31 март 2022 г. извършените разходи от сметката за средства от Европейския съюз са в размер на 419 млн. лв., а полученият трансфер от централния бюджет е в размер на 54 млн. лв. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезлите в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства. Госпожа Стойнева подчерта, че за първото тримесечие на 2023 г. ще има ограничение по отношение на трансфера от централния бюджет, който следва да не надвишава реализираните през първото тримесечие на 2022 г. 54 млн. лв. Разпоредбата обаче не налага ограничения на размера на извършените разходи по сметката за средства от Европейския съюз. Имайки предвид, че трансферът от централния бюджет се използва за покриване на разходите за национално съфинансиране, в случай на необходимост същите могат да бъдат извършени за сметка на наличния европейски финансов ресурс, а впоследствие при приемане на Закона за бюджета на Република България за 2023 г. и отпадане на ограниченията на удължителния закон да бъдат възстановени към сметката за средства от Европейския съюз на „Националния фонд“ чрез трансфер от централния бюджет, съответно коригирани и източниците на вече извършените плащания. Очакванията на Министерството на финансите са, че на база изпълнение на програмите към настоящия момент концентрацията на плащанията по програмите ще се измести след първо тримесечие. Министерството счита, че трансферът от централния бюджет ще бъде достатъчен, за да осигури финансирането на всички необходими плащания. Със Законопроекта се определя и редът за изплащане на вноската в общия бюджет на Европейския съюз за съответните месеци и редът за извършване на плащания към международни финансови и други институции и фондове. Със Законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не се налага прилагането на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и изготвянето на справка за съответствие с европейското право. След представянето на Законопроекта последва дискусия и запитвания от народните представители. Господин Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ отправи въпрос към началника на кабинета на министъра на финансите дали при приемането на предложения законопроект и липсата на редовен кабинет, който да внесе бюджет за 2023 г., би създало проблеми за плащанията по европейските програми и по Плана за възстановяване и устойчивост и тяхната ритмична работа, в случай че има нови парламентарни избори и сформиране на ново правителство, което да внесе Законопроект за бюджета едва през юни или юли 2023 г, както и дали според Министерството на финансите увеличенията на плащанията по европрограми ще се случат, както бе заявено по-рано от Министерството през второто полугодие, а първото ще остане както е било през 2022 г. Господин Василев се поинтересува и как би се отразила липсата на каквито и да е финансови параметри за 2023 г. на конвергентния доклад, който се представя във връзка с влизането в еврозоната. Заместник-председателят на Комисията и член на парламентарната група на ГЕРБ-СДС господин Томислав Дончев попита представителите на Министерството на финансите дали Министерството разполага с разчети за цялата 2023 г. и колко ще са необходимите средства за съфинансиране по проекти от програмен период 2014 – 2020 г., по които могат да се правят разплащания до края на 2023 г. Според госпожа Стойнева Министерството на финансите няма да има затруднения за извършване на плащанията, тъй като сметката за средства от Европейския съюз на „Националния фонд“ е сметка, която, както е предвидено и в Закона за публичните финанси, дава гъвкавост, която позволява посрещането на всички плащания, които се извършват по програмите, по което и да е време през годината. Тя потвърди, че Комисията е запозната с действията на служебния кабинет към момента и Министерството не е получило негативна обратна връзка по отношение на действията, които предприема. Председателят на Комисията госпожа Деница Симеонова пожела да получи уточнение относно рисковете и как могат да бъдат предотвратени, в случай че няма нов приет държавен бюджет в първото тримесечие на 2023 г., кога се очакват постъпления по сметката на „Национален фонд“ и изиска Министерството да изпрати разчети относно необходимото финансиране за дейности, свързани с техническия план за приемане на еврото. На това запитване началникът на кабинета на министъра на финансите госпожа Ваня Стойнева уточни, че Министерството на финансите не отчита към момента риск от липса на ликвидност в сметката за средства от Европейския съюз. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 8 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48 202 01 25, внесен от Министерския съвет.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – заместник-министър Людмила Петкова, Росица Спасова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“ и Евгения Орлова – експерт; от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър Емил Мингов, заместник-министър Надя Клисурска-Жекова, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, Петя Малакова – началник-отдел „Обществено осигуряване“ в същата дирекция, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, Марин Байчев – началник-отдел „Интеграция на хората с увреждания“ в същата дирекция, както и представители на фондации за хора с увреден слух. Съгласно мотивите на Законопроекта се предлага продължаване действието на плащания, размери и квоти на нивата от 2022 г., като например в областта на социалната политика това са: средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца; размерът на задължителната здравноосигурителна вноска; размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване; размерите на минималния и максималния месечен осигурителен доход; размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст; дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица; размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя); размерът на общата годишна квота за ваучери за храна и други размери на нормативно определени плащания. Прилагането на Законопроекта ще се осигури в условията на действие на разпоредбите на чл. 87 и чл. 98 от Закона за публичните финанси и не е свързано с допълнителна административна тежест за лицата и разходи за икономическите субекти. От името на вносителите Законопроектът бе представен от заместник-министър Людмила Петкова. Тя посочи, че служебното правителство разработва и внася проект на така наречения удължителен закон, с който да се осигури продължаващо финансиране на редица социални и други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони. Съгласно Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер до размера им за същия период на предходната година. Бюджетът за 2022-а е приет по-късно, а впоследствие бе приета и неговата актуализация, но с представения законопроект се предлага продължаване на действието на всички видове помощи, обезщетения, данъчни облекчения. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Георги Гьоков – парламентарната група на „БСП за България“, Деница Сачева – парламентарната група на ГЕРБ-СДС, Искрен Арабаджиев – парламентарната група на „Продължаваме Промяната“, Севим Али – парламентарната група на ДПС, Георги Георгиев – парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Народните представители Деница Сачева, Искрен Арабаджиев, Севим Али и Георги Гьоков изразиха подкрепа за Законопроекта с оглед необходимостта от осигуряване на социалните плащания през 2023 г. за най-уязвимите групи, прилагане на повишената линия на бедност при социалните помощи и плащанията към хората с увреждания. За изказалите се дискусионна остава темата за минималната работна заплата във връзка с необходимостта от нейното увеличение и прилагането на Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. В изказванията бе посочено, че повишаването на минималната работна заплата е необходимо в условията на висока инфлация, но следва да става в диалог между социалните партньори и по икономически сектори, по-високата минимална заплата допринася за увеличаване и на приходите от данъци и осигуровки и няма да ускори инфлацията. Народният представител Георги Гьоков изтъкна, че приемането на нов закон за държавния бюджет за 2023 г. би осигурило повече възможности за актуализиране на пенсиите и ръст на социалните плащания. От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ народният представител Георги Георгиев не подкрепи предложения законопроект, тъй като в него не се предвижда нарастване на минималната работна заплата, мерки и финансови стимули за малкия и средния бизнес. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 12 гласа „за“, 3 гласа „въздържал се“ и без гласове „против“ предлага на Народното събрание Законопроектът за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022г., да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На свое заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Александър Златанов, управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) професор доктор Петко Салчев, госпожа Жени Начева, директор на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Жени Начева, която информира народните представители, че при липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет, основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите и предоставянето на трансфери нормативно се уреждат съгласно Разпоредбата на чл. 87 от Закона за публичните финанси. Беше посочено, че редица закони препращат към съответния годишен закон за държавния бюджет за определяне на размери и други показатели, свързани с плащания за физически и юридически лица. С оглед на създаване на предпоставки за осигуряване на финансирането и извършването на социални помощи и други плащания, размерите на които се определят с годишния закон за бюджета, с предлаганите разпоредби се цели постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите при прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Със Законопроекта се предлага запазване на определени условия и ред, специфични за отделни дейности, за които в специалните закони е регламентирано, че се определят ежегодно със Закона за бюджета на НЗОК. Запазва се размерът на задължителна здравноосигурителна вноска от 8%. Продължава се действието на разпоредбите по отношение разпределението и утвърждаването от НЗОК на здравноосигурителните плащания и обем здравни дейности за всяка районна здравноосигурителна каса за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична и болнична медицинска помощ, както и продължаване прилагането на приетите по реда на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване механизми за 2022 г. по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК. Предлагат се и разпоредби, които уреждат действието на националните рамкови договори за медицинските и денталните дейности, като изрично се посочва, че НЗОК закупува медицинската и денталната помощ по цени и обеми съгласно действащите такива към края на 2022 г. до приемането на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. и съответно на националните рамкови договори за 2023 г. Доктор Златанов представи становището на Министерството на здравеопазването, в което се изразява подкрепа за законодателната инициатива, като се предлага редакционна поправка в текста на Разпоредбата на § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, с която ще се гарантира възможността за приемане на национални рамкови договори за 2023 – 2025 г. след приемането на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. По този начин ще се даде възможност Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз да не бъдат ограничени с посочения в Закона за здравното осигуряване срок за приемане на националните рамкови договори, до края на 2022 г., включително относно обемите и цените на медицинските и денталните дейности, които следва да бъдат съобразени с бюджета на НЗОК за 2023 г. Професор Салчев информира народните представители, че Националната здравноосигурителна каса подкрепя разглежданите нормативни промени. Той уточни, че няма да има проблем до приемането на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. да се извършват съответните плащания от страна на НЗОК, тъй като се продължават политиките от настоящата година и не е извършвана промяна в нормативната уредба от месец май до момента. Българският лекарски съюз подкрепя предлагания законопроект, но остро възразява срещу текста на предлаганата разпоредба на § 6, ал. 2, с която се предвижда националните рамкови договори за 2023 – 2025 г. да могат да бъдат приети след приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Беше подчертано, че националният рамков договор включва договарянето на цени и обеми на медицинските дейности, за което задължителна предпоставка е наличието на приет закон за бюджета на НЗОК за съответната година, за която се отнасят. Същевременно, процедурата по приемането на национален рамков договор в неговата специализирана текстова част, която не включва разчетите за цени и обеми на медицинските дейности, не е нормативно обвързана с наличието на приет закон за бюджета на НЗОК за съответната година. Представителят на Българския зъболекарски съюз изрази подкрепа за предлаганите нормативни промени и за редакционното предложение, представено от заместник-министъра на здравеопазването по отношение на текста на Разпоредбата на § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. В становището на Българския фармацевтичен съюз се изразява безпокойство от липсата на Законопроект за бюджета на НЗОК за 2023 г., тъй като това ще доведе до невъзможност за преодоляване на натрупаните проблеми в областта на лекарствоснабдяването в страната и за подобряване достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена терапия. Отбелязва се, че с продължаване действието на разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., държавата прави отказ да уреди обществените отношения, свързани с достъпа на пациентите до лекарствени продукти, нови терапии и до качествена фармацевтична грижа в населени места без открита аптека или с открита една аптека. Подчерта се, че държавата няма да може да изпълни поетия ангажимент за поетапно и плавно въвеждане на увеличен размер на нормативно определеното по реда на чл. 24, т. 9 от Закона за здравното осигуряване заплащане на лицата, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, за всяко отчетено електронно предписание с предписани лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, с ниво на заплащане сто на сто. Също така, ще се възпрепятства достъпът на пациентите до нови терапии, като към момента има над 60 нови терапии, които са включени в Позитивния лекарствен списък, но които няма да бъдат реимбурсирани от НЗОК поради липсата на финансови средства по бюджета на НЗОК. По този начин България ще продължи да заема последните места по продължителност на времето за достъп до нови терапии и качествено здравеопазване. Няма да бъдат и нормативно уредени въпросите, свързани с осигуряването, регулирането и гарантирането на достъп до фармацевтични грижи и лекарствени продукти в населените места с неблагоприятни условия. Няма да има възможност и за създаване на правно основание за изготвяне и приемане на методика, уреждаща достъпа на населението до фармацевтични грижи и лекарствени продукти в населени места без нито една или с открита една аптека. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлагания законопроект и поставиха конкретни въпроси във връзка с увеличаването на възнагражденията на медицинските специалисти в болничната медицинска помощ, на цените на клиничните пътеки и на средствата за извънболнична медицинска помощ и за дентална помощ. Беше отбелязано, че с предвидените средства ще бъде невъзможно и увеличението на възнагражденията на служителите в Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, актуализирането на списъка с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, както и заплащането на нови лекарствени терапии и на храните за специални медицински цели за парентерална употреба. Част от народните представители се обединиха около становището, че разглежданият законопроект трябва да бъде приет, защото това е най-правилният подход в настоящия момент. Отбеляза се, че няма законов механизъм, по който Народното събрание да задължи служебното правителство да внесе Законопроект за държавния бюджет и се подчерта, че противното би представлявало нарушение на разделението на властите, прокламирано в Конституцията на Република България. Те посочиха, че в настоящата политическа обстановка, национално отговорното решение е да се приеме предлаганият законопроект, за да се гарантира нормалното функциониране на държавата до сформирането на редовно правителство, което да предложи конкретни приоритети и цели, които да намерят отражение в Законопроект за държавния бюджет за 2023 г., съответно за бюджета на държавното обществено осигуряване и на НЗОК за 2023 г. Друга част от народните представители заявиха, че разглежданият законопроект следва да бъде отхвърлен, като по този начин ще се даде ясен знак на Министерския съвет, че е необходимо в Народното събрание да бъдат внесени Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Отбеляза се, че в разпоредбите на Конституцията на Република България не се прави разграничение между редовно и служебно правителство и че действащият Министерски съвет има всички законови правомощия да предложи финансовата рамка на действащите бюджетни закони за 2022 г., а Народното събрание да прецени кои параметри следва да бъдат запазени и кои надградени спрямо възможностите на държавата. Поясни се, че българските граждани очакват политиците да решат належащите проблеми и да приемат важните за българското общество закони, независимо дали ще се състави правителство в рамките на мандата на това Народно събрание или не. Беше подчертано, че именно бюджетните закони за 2023 г. са най-съществени и необходими в настоящата ситуация, тъй като чрез тяхното приемане ще може да се повишат възнагражденията на медицинските специалисти в системата на здравеопазването, да се увеличат цените на клиничните пътеки, средствата за профилактика и превенция и за дентална помощ, да се осигури финансирането на нови лекарствени терапии и диетични храни за специални медицински цели и да се решат редица други актуални за сектора теми. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 10, без „против“, „въздържал се“ – 9, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48-202-01-25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател! „ДОКЛАД относно Закона за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Закона за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Росица Спасова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“, и госпожа Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Спасова, която подчерта, че служебното правителство внася Закона за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., тъй като според вносителя за съставянето на бюджетната рамка за 2023 г. се изисква средносрочна перспектива, за да бъдат отразени приоритетите за развитие на политиките и формираните на основа цели на фискалната политика. Това би следвало да се определя от редовно правителство. В Законопроекта се предлага продължаване действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2022 г. Министърът на младежта и спорта – госпожа Весела Лечева, изрази съгласие с мотивите, с които се внася Законопроектът. Тя подчерта, че в рамките на правомощията си като служебен министър на младежта и спорта на основание разпоредбите на Закона за публичните финанси и настоящия законопроект ще организира дейността на Министерството така, че да продължи да осъществява политиките в областта на младежта и спорта, заложени от предходните редовно избрани кабинети. Със заложените финансови параметри през периода ще бъдат обезпечени приоритетно програмите и дейностите, които влияят върху изпълнението на заложените цели, както и относно компенсация на очакваната годишна инфлация. В последвалата дискусия се оформиха две групи становища. Част от членовете на Комисията в лицето на народните представители господин Радостин Василев, госпожа Венеция Ангова, господин Иван Ченчев и госпожа Илина Мутафчиева изразиха резерви по внесеното предложение за удължаване на бюджета за 2022 г. и подчертаха необходимостта от Закон за бюджет на Република България за 2023 г. Като аргументи посочиха, че този бюджет не може да позволи на Министерството на младежта и спорта да направи нито една съществена реформа в сектора, която да се отрази на подобряване както за масовия спорт, така и за спорта за високи постижения, на капиталови разходи за инфраструктура и издръжката на спортните училища. Беше подчертано, че е налице само удължаване на дати и на разпоредби, които наистина са били добри за 2022 г., но не е отразена настоящата ситуация с инфлацията. Господин Ченчев подчерта, че спортът е един от най-недофинансираните сектори и че трябва да има предложен бюджет с конкретни мерки, които ще бъдат одобрени и от парламентарно представените сили. Друга част от народните представители, в лицето на господин Халил Летифов, господин Красен Кралев и госпожа Даниела Дашева подкрепиха така предложения законопроект единствено и само с аргументите, че в настоящата ситуация това е необходимото решение от гледна точка на това, че за съставяне на бюджетната рамка за 2023 г. се изисква перспектива за определяне на политики и приоритети и това би трябвало да е обект на едно редовно правителство. Друг риск е, че все още в Народното събрание битува духът на изборната риторика, което е изключително опасно от гледна точка на дефицита и дълга, които биха се заформили. Госпожа Дашева изрази притеснение, че запазването на бюджета на Министерството на младежта и спорта ще наложи федерации и клубове да съкратят своите тренировъчни състезателни дни, тъй като с този бюджет в новите условия, с инфлацията, те няма да могат да използват същите дни на подготовка така, както са ги ползвали през 2022 г. Принципно всички членове на Комисията се обединиха около тезата, че бюджетът на спорта винаги е бил твърде ощетен, особено съпоставяйки го с бюджетите на страните от Европейския съюз – той е в дъното на таблицата. Беше изразена надежда, че с едно редовно правителство тази тенденция може да бъде поправена със сериозна корекция, като едно от предложенията беше: бюджетът за спорт трябва да бъде 0,2% от брутния вътрешен продукт, което прави около 300 млн. лв., и ще бъде достатъчно, за да заработи системата с гарантирани средства за развитие на инфраструктура и за обезпечение на подготовката на състезателите. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване: „за“ – 7 гласа, „против“ – 1 и „въздържал се“ – 7 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Закона за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.“

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Ставаме свидетели на това как служебният кабинет на президента Радев отказва да изпълни конституционните си задължения да изготви и внесе в Народното събрание нов държавен бюджет за 2023 г. – бюджет, който да отговаря на новата макроикономическа и геополитическа обстановка; бюджет, който да продължи политиката на „Продължаваме Промяната“ по вдигане на доходите, на минималната работна заплата, пенсии, заплати на учители, лекари, медицински сестри, полицаи, военни и така нататък; политики за стимули за младите семейства; политики за преодоляване на множеството кризи и инфлацията, която обхвана цяла Европа, от високите цени на електроенергията, природния газ, горивата и естествено, войната в Украйна. Вместо да изготви нов държавен бюджет за 2023 г., служебният кабинет внесе Законопроект за продължаване действието на бюджета за 2022 г. Същото е в нарушение на Закона за публичните финанси, който ясно казва, че до 31 октомври Министерският съвет независимо дали е служебен, или е редовен трябва да внесе в Народното събрание за разглеждане Закон за държавния бюджет. Такъв няма внесен и до този момент. Вместо да изготви нов, адекватен държавен бюджет за следващата година, служебният кабинет избра да води пропагандна кампания. От Министерството на финансите гордо заявиха, че са изготвили три варианта на държавен бюджет, един от които имаше за цел, меко казано, да плаши хората с огромни дефицити. Оказа се обаче, че тези дефицити са административни, защото ясно се видя, че този Проект на държавен бюджет е грешно планиран и лежи върху грешна макрорамка. В него са заложени некоректни стойности на инфлацията, ръст на брутния вътрешен продукт, очакваните приходи, но и завишени разходи. И когато подцениш приходната част с 4 млрд. лв. и надцениш разходната с 10 млрд. лв., няма как да ти излезе сметката. На практика от Министерството на финансите ни казаха следното: „Ние прогнозираме спад на приходите, но за сметка на това планираме рязко да увеличим разходите“, и то не разходите за здравеопазване и образование, а тези за строителните фирми на, забележете, ГЕРБ и ДПС. Отказът на служебния кабинет да изготви нов, адекватен бюджет за 2023 г. независимо от множеството призиви от „Продължаваме Промяната“ и други парламентарно представени партии на практика означава следните неща: замразяване на доходите през следващата година – служебният кабинет фактически отказва да предложи на Народното събрание политики по повишаване на доходите. Явно за служебния кабинет на президента Радев доходите в България са достатъчно високи и няма необходимост те да бъдат повишавани. Явно, според тях, в условията на рекордна инфлация 2 милиона пенсионери и почти 1 милион души, работещи на минимална работна заплата, и сега живеят справедливо; явно, според тях, лекари, медицински сестри, учители, полицаи, военни не заслужават да получават по-справедливи доходи за техния труд. Вследствие на решението на служебния кабинет държавата няма да реализира и нови антикризисни мерки за хората и бизнеса с цел овладяване на рекордната инфлация и смекчаване ефектите от нея. Няма да има и допълнителни стимули за младите семейства – политика, която „Продължаваме Промяната“ силно застъпи по време на кабинета Петков. Липсата на адекватен държавен бюджет за следващата година ще има и негативен ефект върху Националноосигурителната каса, но и Здравната каса, върху тяхното планиране и нормална ритмична работа, ще има негативен ефект върху работата на лечебните заведения и лечението на пациентите. От служебния кабинет чухме множество оправдания за това, че няма да изготвят нов държавен бюджет за следващата година. Едно от тях е, че не е редно да се водят дългосрочни политики от служебен кабинет. Тук възниква въпросът: защо тогава служебното правителство провежда търг за сключване на, забележете, 10-годишен договор за доставка на природен газ? Дали това не е дългосрочна политика?! Видно е, че служебният кабинет не иска да се съобрази с Конституцията на Република България, няма и да спази Закона за публичните финанси. От „Продължаваме Промяната“ твърдо заявяваме, че няма да допуснем безхаберието на служебния кабинет да се отрази върху доходите и качеството на живот на хората. Ние ще работим за реализиране на 16-те политики, които ясно заявихме още по време на предизборната кампания – политики, осигуряващи сигурна, прогнозируема среда и конкурентоспособност на българския бизнес, политики по изпреварващо инфлацията повишаване на доходите, политики по подпомагане на младите семейства и уязвимите групи. Всичко това – без увеличение на данъците и с бюджетен дефицит до 3%. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сабрутев, аз съм съгласен с някои от нещата, които казахте, и несъгласен с други, сега ще ги изложа. Съгласен съм с Вас, че служебният кабинет на президента Радев отказва да изготви работещ вариант на Закона за бюджета, приема да плаши хората с нереален дефицит, финансира предизборната кампания на Бойко Борисов, като засипа с държавни пари фирмите, които, знаем, че са теглени с чували пари от тях и така нататък, замрази доходите на най-бедните, замрази антикризисните мерки, лиши пенсионерите и младите семейства от помощи. Не съм съгласен, господин Сабрутев, с Вас: кой е виновен за това? Служебният кабинет не е виновен, защото те нямат думата. Истинският виновник за тежката зима, която предстои и заради липсата на адекватни мерки и адекватен Закон за държавния бюджет, е единствено и само господин Румен Радев. Той назначи служебния кабинет и той е човекът, който може да им поиска отговорност. Затова към българските граждани: скъпи български граждани, когато нямате пари да си платите лекарствата, сещайте се – господин Румен Радев! Когато не Ви стигнат парите да си платите парното тази зима, сещайте се кой е виновен – господин Румен Радев! Когато нямате пари да купите подарък на децата си тази Коледа, сещайте се кой е виновен – господин Румен Радев! (Оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ. Шум и реплики.) Господин Радев, само Вие можете да върнете Коледата на българските граждани (шум и реплики, оживление), като заставите хората, които сте назначили, да внесат адекватен Закон за държавния бюджет. Само Вие, господин Радев, можете да го направите! Така че, моля Ви, направете го! Благодаря. (Шум и реплики. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Съвсем кратичко да добавя за предишния репликиращ. Кой създаде „Продължаваме Промяната“? Господин Румен Радев! Храни куче да те лае! Благодаря. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Господин Митев, моята реплика ще е към Вас. Господин Таслаков не мисля да го отразявам, той е всеизвестен хуморист и реално в това му е силата – не в аргументите, а в начина да забавлява залата. Все пак всеки един от нас трябва да има някакви качества, за да е в тази зала – един на шут, а друг на някакъв експерт. (Смях.) Знаете ли, господин Митев, дори няма да тръгна в посоката да търся виновния, а искам да дискутирам какъв ще е ефектът за хората?! Хората няма да имат възможност да си вдигнат доходите. Няма да има възможност да се вдигне минималната работна заплата, а както казахме, почти 1 милион души живеят на минимална работна заплата, която е 710 лв. Това са горе-долу малко над 20 лв. на ден. Няма да има политики за младите семейства. Видяхте, че когато влязохме в управлението, това беше едно от ключовите неща, които направихме – младите хора. Истината е, че всичките тези действия на служебния кабинет – отказът да го изготвят и внесат в Народното събрание, да се съобразят с Конституцията на Република България, да се съобразят със законодателството, е това, че страдат хората с ниски доходи.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаема госпожо Министър! Господин Председател, процедурата ми е към Вас и към Народното събрание, разбира се. Разглеждаме Законопроекта за продължаване на действието на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България – нещо, което касае всички български граждани, а пропуснахме да дадем възможност на всички български граждани да гледат дебатите днес в парламента. Затова правя предложение да бъде излъчван днешният дебат по първа точка – Законопроекта за продължаване на действието на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., по Националната телевизия и по Националното радио, по БНТ 1 или по БНТ 2 – заради Световното по футбол. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за оръжията и боеприпасите – да бъде удължен с три дни, тоест да стане 10 дни. Благодаря.

Господин Председател, благодаря. За колегите, на които не им стана ясно. Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за оръжията и боеприпасите с три дни, тоест от седем дни да стане 10 дни срокът за предложенията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Удобно е да се атакува служебното правителство в момент, когато то прави всичко възможно, за да минимизира ефектите от кризите, в които завари страната на 2 август тази година. През месец август и месец септември, когато беше предизборната кампания на политическите партии за избори за Народно събрание, почти всички политически партии призоваваха служебното правителство да не внася Проект на закон за държавния бюджет на Република България, съответно Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Много бърза трансформация след изборите, след като се видя, че до момента няма парламентарна консолидация, няма парламентарно обединение около това Народното събрание да излъчи чрез фискалната политика, чрез бюджета на държавата политиките, които да следва в средносрочна перспектива, започна да пее друга песен – служебното правителство да внесе проекти на трите закона или Проект на закон за държавния бюджет на Република България, Проект на закон на бюджета на държавното обществено осигуряване и съответно Проект на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Това, което служебното правителство направи, прави в момента и ще продължи да прави дотогава, докато не бъде избрано от Народното събрание редовно правителство, е да гарантира спокойствието и сигурността на българските граждани. Български граждани, Вие няма да бъдете на студено и тъмно през тази зима, защото това го гарантира служебното правителство с договорите за доставки, които организира, чрез прозрачни търгове за доставки на газ. Цената на газа беше намалена и българските потребители, както битовите, така и бизнесът, ползват най-евтиния газ в Европа. Това направи служебното правителство, а заварихме галопиращи цени със сделки, които нямаше как да бъдат проследени как са сключени, и със сделки, които гарантираха многократно нарастване на цените на природния газ за българските потребители. Продължихме политиката и за това да бъдат компенсирани небитовите потребители на електроенергия. Продължихме и това – българските граждани, които са с ниски доходи, да бъдат енергийно подпомогнати. Утре предстои да приемем още една нова Програма за това да гарантираме на българските граждани, че те ще бъдат подпомогнати от страна на служебното правителство със средства от бюджета, за да могат да се справят с отоплението и осветлението през зимните месеци. Така че освен заложените около 300 хиляди български граждани, които получават енергийно подпомагане, ние разширихме този кръг с над 60 – 70 хиляди български граждани. Така че обвиненията за това, че служебното правителство не прави нищо, са просто безпочвени и са един популизъм, който цели нещо друго, а основната задача, която има този парламент – да състави парламентарно мнозинство и да излъчи редовно правителство, което чрез Фискалната програма и чрез законите за бюджета да може да покаже на българските граждани кои са политиките, които ще следва, как ще ги защитава през галопиращите цени на инфлацията, как ще ги защитава от геополитическите рискове, които стоят пред страната, кои ще са политиките, които ще провежда по отношение на доходите, на социалното подпомагане и всичко, свързано с живота на българските граждани. Основната цел и основната задача на служебното правителство беше да разгледа и да решава проблемите, които стоят пред българските граждани. Е, с това се справихме и се справяме! Разбира се, не всички български граждани може да са получили и да са усетили тази подкрепа, но мнозинството от българските граждани знаят и са спокойни, че служебното правителство гарантира отопление, осветление, гарантира сигурност на държавата в ситуацията, която е създадена в Европа и в света. Правителството беше това, което за първи път с усилията и мерките, които приложи, понижи инфлацията. Служебното правителство беше това, което работи за понижение цените на горивата в България и те спаднаха. Служебното правителство беше това, което работи и по гарантиране на увеличението на доходите на българските граждани. Служебното правителство завари множество от кризи, които разрешава. И аз не мога да си позволя лукса от най-високата трибуна в държавата да слушам упреци към това, което е направило служебното правителство, защото служебното правителство разреши всички кризи и проблеми, които бяха заварени и създадени преди това. Не може да бъде обвинявано служебното правителство за неща, които не зависят от него, в рамките на два месеца или три месеца, защото кризите и ситуациите, в които завари държавата служебното правителство, бяха създадени преди него. Служебното правителство решава единствено и само създадените проблеми и проблемите на българските граждани за това те да живеят спокойно и сигурно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа министри, дами и господа народни представители! Господин Министър, между другото, напълно съм съгласен. Кризите, които бяха създадени от предходното правителство, от правителството на Промяната, Вие в момента се опитвате на тях да намерите някакви решения. Във връзка с бюджета на Националната здравноосигурителната каса ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че средствата, които бяха предвидени за COVID-19 в този бюджет, не бяха актуални, въобще не трябваше да има такива средства. 120 милиона в бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха заложени и оставени да стоят задържани там за нещо, което вече – и по думите на главния здравен инспектор, не съществува в България, тоест съществува, но не е под формата на пандемия. Има болест, но не и пандемия. Това означава, че тези средства в момента в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са абсолютно блокирани и не могат да се използват за никакви други дейности. По предложение на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ с актуализацията на бюджета една малка част от тези средства бяха прехвърлени към увеличение на заплатите на персонала на Здравноосигурителната каса. Не знам дали си спомняте, имаше протести в тази посока. Хората не бяха получавали увеличение години наред и точно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме такова предложение. Бяхме направили предложение за увеличение с 12 милиона на този бюджет. За съжаление, правителството на Промяната оряза това наше предложение и се стигна до компромис от 2,1 милиона, които бяха взети точно от това перо – COVID-19, перо, което е блокирано. Там останаха 117,9 млн. лв. блокирани през 2022 г., за цялата 2022 г. Тези средства можеха да бъдат използвани за много други дейности – например оттам можеха също да се предвидят повече средства за болниците, за да могат да се увеличат пътеките съответно, за да могат да се увеличат работните заплати на медиците в тези болници. Също така с актуализацията на бюджета ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме нещо много добро – увеличаване на средствата за фонда за деца, за лечение на тежко болни деца в чужбина. Това предложение също беше орязано. Само 14 милиона бяха одобрени в крайна сметка и този фонд се увеличи от 37 на 51 милиона. За съжаление, този фонд отново не достига, отново от това перо COVID-19 може да се прехвърлят средства към фонда за лечение на тежко болни деца. Точно заради това няма да го подкрепим, тоест ще се въздържим по-точно, този бюджет на Националната здравноосигурителната каса, защото към този момент този бюджет не е актуален. Нещо друго към бюджета за държавното обществено осигуряване. Там положението е следното: увеличението на пенсиите от 1 юли и от 1 октомври не удовлетвориха българските пенсионери. Причините са много. Ние тук от трибуната на Народното събрание и в Комисията многократно предупреждавахме, че няма да се получи този ефект, който тогава правителството на Промяната очакваше, тоест увеличението на пенсиите беше направено на базата на това, че все едно се управлява печелившо финансово предприятие. Първо беше увеличено с 10% на всички, вместо да се направят съответните разчети и да се пренасочат средствата към пенсионерите, които имат най-много и най-голяма, остра нужда, тоест самото увеличение, което беше направено, не беше направено адекватно и правилно. Изхарчиха се страшно много пари и не беше изпълнено едно от най-големите обещания на правителството на Промяната – това да няма български пенсионери под прага на бедност. Това стана ясно и от въпрос, който ние зададохме наскоро към министър Лазаров – министъра на труда и социалната политика в момента, че в момента – към днешна дата, има около 300 хиляди пенсионери под прага на бедността – със стария праг на бедност, от 413 лв. И от 2023 г. ще има 650 хиляди пенсионери под прага на бедност с новия праг заради инфлацията, която правителството на Промяната причини от над 20%. Точно така, господин Петков. Не се учудвайте. Вие сте виновен за това. Също така ние многократно говорихме от тази трибуна, че увеличението на пенсиите трябва да върви ръка за ръка заедно с увеличение на минималната работна заплата. Тук в момента чух в предходно изказване, че правителството на Промяната, или „Продължаваме Промяната“ и БСП искат увеличение на работните заплати. Да, но точно Вие, да Ви кажа на Вас, защото министър Гьоков и Вашият председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, многократно сме водили този разговор там, многократно казваме, че към 2023 г. не е необходимо увеличение на минималната работна заплата – това е факт, има го записано, и не само. Казваха, че това най-рано евентуално може да се случи през януари 2024-а. В момента обърнахте плочата. Защо? Защото Ви е удобно. Наистина, власт е, така че въпреки това ние многократно критикувахме, но подкрепяхме Вашите предложения, защото знаем, че голяма част от тях трябва да се случат. Минималната работна заплата определено трябва да бъде увеличена, но това трябва да се случи с адекватни икономически мерки към микро- и малкия бизнес поради една елементарна причина. За тях това е огромна тежест и тези малки предприятия, които крепят българския бизнес, няма да могат да устоят, ако постоянно вдигаме минималната работна заплата. Вие не направихте такива мерки, не взехте предвид нищо от това, което ние Ви предупреждавахме и Ви казвахме в предходното Народно събрание. Тук мога да прибавя, че при увеличението на пенсиите, което Вие направихте, тъй като не заложихте увеличение на минималната работна заплата за 2023 г., това е една от причините да има дефицит като цяло в бюджета. Почти четири милиарда дефицит заради това нещо, защото приходите в държавното обществено осигуряване няма откъде другаде да дойдат. Те идват от работни заплати, от това идват приходите в държавното обществено осигуряване. Същото е и в Националната здравноосигурителната каса. Там бюджетът щеше да бъде още по-голям, за да има още по-добри възможности за лечение на всеки един български гражданин. Така че аз мога да добавя още много причини към това ние да се въздържим на този бюджет. Една от тях е това, че в този бюджет имаше заложени косвени мерки за приемане на еврото през 2024 г., и това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично не можем да приемем. Знаете нашата позиция – ние искаме отлагане на приемането на еврото, и затова ще направим референдум в тази посока. Това го гарантираме на целия български народ и очакваме помощта на целия български народ в подкрепа на този референдум. Нещо друго много важно е, че „Продължаваме Промяната“, правителството на „Продължаваме Промяната“ въпреки изявите и желанието им да увеличат социалното подпомагане и пенсиите на хората не можаха да покажат откъде ще осигурят средствата за това. Ние многократно предупреждавахме, казвахме, че ако не се увеличи минималната работна заплата, няма откъде да дойдат тези средства и трябва да ги попълваме със заеми, и това се случи в момента. Това се случи в момента! Трябва да търсим средства. 10 милиарда трябва да покриваме. 10 милиарда! Част от тези 10 милиарда – 4 милиарда, са заради пенсионната реформа, която Вие направихте неадекватно и неправилно и беше изцяло политическо решение. Така че поради тези причини, които изброих, и много други, които мога още да кажа, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим за този бюджет, защото той не е актуален към днешна дата, нито ще бъде актуален за 2023 г. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев! Слушахме Вашето изказване. Въпросът е, че почти нищо вярно не чух в него. Направи ми впечатление, разбира се, че поздравявате премиера Гълъб Донев, от една страна, не разбрах за какво го поздравявате, след като не е внесъл бюджет за 2023 г. и по този начин е нарушил закона. Всъщност в момента служебният кабинет е в нарушение на закона, който изисква до 31 октомври да бъде внесен бюджет за текущата година. Не удължаване на бюджета, а такъв бюджет. Също така съм много изненадан от Вашите заявки едва ли не, че ще се грижите за малкия и средния бизнес. Кажете адекватно предложение, което сте направили, и не е било подкрепено, защото в Четиридесет и седмото народно събрание Вие винаги сте били опозиция на всичко, което сме предлагали, за малък и среден бизнес. Също така съм много изненадан, че всъщност Вие искате българските граждани да са бедни, пенсионерите да не получават това, което са заработили за 40 – 50 години стаж всъщност, а да продължаваме с модела на ГЕРБ – за Коледа и за Великден по 50 лв. За съжаление, кабинетът на Гълъб Донев сега продължава тази политика, вместо да се заложи поне 10% вдигане на пенсиите от 1 януари, и може би още 10 – от 1 юли, им се дава по едни 70 лв., за да изкарат празниците. Това е моделът на ГЕРБ. И не бъркайте пенсия за стаж и социална пенсия. Във Вашето изказване тотално сте объркали. Не знам дали правите разликата всъщност кога получаваш пенсия за стаж и кога е социална такава. В момента прагът на бедност е 505 лв. и със сигурност, ако оставим минималната работна заплата, това, което Вие искате от 710 лв., не знам дали знаете, а със сигурност не знаете, че това е брутна заплата. Всъщност чистото, което взимат работниците, е около 550 лв., което се доближава до прага на бедност. Минималната работна заплата трябва да бъде вдигната. Аз съм предприемач, давам заплата на 10 човека. Нямам човек, който да е близък до минималната работна заплата и почти повечето бизнеси са така, така че не е проблемът в малкия и средния бизнес, проблемът е, изненадвам се, че ВЪЗРАЖДАНЕ искате да оставите българските граждани бедни. Аз съм шокиран. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател! Господин Георгиев, не е лесно да се прави дуплика на двама човека, които казват неща, които, меко казано, не са истина, а са цинични, а пък първият въобще се изказа неподготвен. По отношение на неговото изказване за минималната работна заплата, аз не знам точно какъв предприемач е или някога е бил, но по никакъв начин, ако в момента му дам една купа сено да раздели на едно магаре, няма да може да го направи. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това обаче няма нищо общо с това, което се визира за минималната работна заплата (шум и реплики от „Продължаваме Промяната“), защото не се чу, господин Георгиев, когато говорим за минималната работна заплата и за това, с което неговата демагогия няма нищо общо – с реалността в бизнеса, че има цели области в нашата държава, в които бизнесът изнемогва и не може да плаща това, защото неговото правителство и на БСП не направи така, че малкият и средният бизнес да оживее. Напротив, той фалира и изчезна. Що се отнася до това, което каза коремният хирург и изключителен капацитет в областта на здравеопазването – господин Тонев, само ще му кажа, че благодарение на тяхното правителство е това нещо с децата, които не оживяха, е точно заради високите критерии. Точно заради това си отидоха деца – заради Вас и заради Вашата политика, затова че не ги допуснахте да отидат на лечение в чужбина. (Реплики от народния представител Настимир Ананиев.) Именно това е всичко, което трябва, господин Георгиев, той много ясно и точно да обоснове, защото средствата останаха, защото не допуснаха децата заради измислените си критерии. И може да се обърнете към майките, които погребаха децата си (възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Еее!“), заради хора като Вас и политиките, които водите. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Ананиев, за пореден път Вашето говорене на тази трибуна въобще не е подкрепено с никакви факти, а просто излизате само за да говорите и хората да Ви видят, да видят колко голям капацитет сте. Не, не сте! Аз да Ви кажа: не, не сте и поради простата причина... (Реплики от народния представител Настимир Ананиев: „Фактите кажи!“) Фактите говорят сами по себе си, господин Ананиев. Фактите са, че това, което Вие обещахте, не беше изпълнено – 300 хиляди пенсионери в момента са под прага на бедността, а от 2023 г. 650 хиляди ще са под прага на бедността заради инфлацията, която Вашият финансов министър не можа да предвиди. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Инфлацията, която беше заложена в бюджета, при актуализацията на бюджета беше около 6%, а реално тогава – към датата на залагане на тази инфлация, реалната инфлация в държавата беше около 10%, а в момента приближава 20%. И в момента Вие искате да ми кажете, че сте направили някаква невероятна политика?! Не, не сте направили такава политика към хората, защото, ако увеличавате средствата към хората, а в същото време им взимате от хляба – от насъщния, защото инфлацията в хранителните стоки приближи почти 40% – Вие по този начин смачквате хората. Смачквате ги. Това са фактите. В магазина хората нямат покупателна способност. Това е големият проблем, който Вие причинихте на държавата ни. Господин Тонев, не знам колко деца са отказани, но знам колко не са допуснати – много. И тези деца, които не са допуснати по различни критерии (реплики от народния представител Антон Тонев: „Медицински критерии.“), които са наложени в тази комисия, в този план не са допуснати, защото няма средства, защото ние допълнително вкарахме 14 милиона. (Реплики от народния представител Антон Тонев: „За какво?“) Отгоре на това, още нещо да Ви кажа: предложенията, които ние правехме от ВЪЗРАЖДАНЕ – няма да говоря, че имаме над 30 законопроекта. (Шум и реплики.) Вие почти нищо не подкрепихте, да не кажа нищо. Почти нищо. А малкото предложения за социална политика, които направихме, не ги подкрепихте, въпреки че нямаше да струва почти нищо на бюджета, така че не ми говорете Вие какво сте правили през тези години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, господин Заместник министър-председател, уважаема госпожо Министър! Взимам процедура за лично обяснение. Няма да коментирам обърканото изказване на господин Георгиев с неговите интерпретации и откровени неистини, но няма как да пропусна момента, в който беше споменато моето име в качеството ми на министър на труда и социалната политика, с което той искаше да обясни, че аз съм бил против вдигането на минималната работна заплата и това било записано някъде. Господин Министър... (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Георгиев! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ами дай боже, само че пази боже за България, но това е друг въпрос. Господин Георгиев, ако намерите някъде мое изказване, в което да съм се противопоставил против увеличаването на минималната работна заплата, моля да го направите публично пред всички народни представители – и не само пред народните представители, а и пред българската общественост. Винаги съм бил за увеличаване на минималната работна заплата – ние я вдигнахме от 610 лв. на 710 лв.; ние подготвихме дебата и подготвихме механизма за автоматично увеличаване на минималната работна заплата, което само времето ни попречи да приемем; ние сега сме внесли Законопроект за увеличаване на минималната работна заплата, който, за да не си го присвои ВЪЗРАЖДАНЕ към тях, защото чух, че много се борят за минималната работна заплата, ще помоля колегите от парламентарната група още следващата сряда, когато е първият ден на месеца и има предложения на групите, да го внесем като предложение на „БСП за България“, за да не си помисли някой, че ВЪЗРАЖДАНЕ много се грижи за българските граждани и предлага минималната работна заплата да се вдигне. Защото от Вашето изказване, където споменахте минимум 200 – 300 пъти „минимална работна заплата“, разбрах, че само ВЪЗРАЖДАНЕ се бори за нея, а не го бях чувал. Ще видим дали ще бъде подкрепена минималната работна заплата. И, господин Георгиев, като лично обяснение последното, което казвам, е: избягвайте да правите...

Приключвам. …политика по този начин. Не прави добро впечатление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. За разлика от всички допускани досега процедури е изцяло по начина на водене, господин Председател. Моля Ви да спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и когато колега народен представител излезе за реплика, тя да бъде реплика по същество към изказващия се народен представител. Моля Ви да спирате други такива фонови изказвания, които са насочени към репликиращи изказването на народния представител, и по този начин да се опитваме да помагаме на другарче. Както видяхме, това нещо не се случи. Последно изречение към господин Георгиев, ако мога да му привлека вниманието: ако към неизхарчен бюджет от 190 милиона, добавим 14 милиона и те останат блокирани и не се използват за нищо, е откровена грешка. Разбира се, не е задължително Вие да разбирате това нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер и министри! Днес гледаме най-важния въпрос за държавата. Ние твърдим това от 17 октомври, когато за пръв път пред всички парламентарни групи поставихме въпроса да разговаряме за параметрите на бюджета за 2023 г. и тогава казахме: „И да има, и да няма правителство, бюджет трябва да има. Не можем да оставим държавата в несигурност, а хората – при тази инфлация и увеличение на цените, със замразени доходи.“ Днес, на първо място, ще се обърна към вносителя на бюджета, а след това и към Вас, уважаеми колеги. Господин Министър-председател, Вие нарушихте Закона за публичните финанси в чл. 79, ал. 4, който задължава Министерския съвет в срок до 31 октомври да внесе в Народното събрание Законопроект за държавен бюджет заедно с актуализираната прогнозна рамка. Тук не пише служебен или редовен Министерски съвет. Който и да е Министерски съвет е длъжен да внесе държавен бюджет в срок до 31 октомври. Това е първата ни констатация. Защо обаче това се случва? Вие твърдите, че сте заварили множество кризи, много лошо състояние от предишното правителство, а в същото време предлагате да се удължи бюджетът на предишното правителство. Първо противоречие. Второ, твърдите, че не сме предвидили там инфлация, доходи и така нататък – в предишното правителство. Обръщам се към министрите зад Вас: господин Лазаров – министър на труда, госпожо Велкова – министър на финансите, Вие не бяхте ли заместник-министри в това лошо правителство, което Ви е оставило множество кризи?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Госпожо Велкова, Вие не ни ли убеждавахте на Министерски съвет, че бюджетът, приет от предишното, е най-добрият и няма никакъв риск за финансовите показатели на страната?! Какво става днес? Защо е тази метаморфоза? Разликата е, че в единия случай бяхте заместник-министър в редовно правителство, а сега министър в служебното. Надявам се, че няма разлика в професионализма Ви и в това, което твърдите в единия случай и в другия? Служебният кабинет казва, че не може да подготви проект на бюджет, защото не може да прави дългосрочни политики, само че в самия закон, който ни внася, за удължаване на стария бюджет пише друго. В мотивите видях третото противоречие в думите и действията на служебния кабинет на президента Радев. Не знам, колеги, дали всички сте чели мотивите, но тук пише, че служебният кабинет е разработил два проекта на бюджет за 2023 г. – не удължаване на стария, а два възможни проекта за нов бюджет. Тук са си го признали и казват, че не ги внасят, защото: „Първият проект е политически и обществено неприемлив в настоящата икономическа реалност, поради факта, че наслагва структурни дисбаланси в отделните сектори и води до…“ и така нататък. Първо признание: страх ни е и не искаме да понесем отговорност да внесем бюджет, в който би имало висок дефицит и повишаване на дълга. Това ни казва служебният кабинет. Вторият вариант, който те сами са направили и сами си го отхвърлят, също е неприемлив: „Тъй като промените на политиките и допусканията, с които да се балансира бюджетът до нужните нива, не могат да бъдат отнесени към определено политическо мнозинство в парламента.“ Ето, сега тук е най-важният въпрос. Господин Министър-председател, в случая господин Донев, но то се отнася за всеки министър-председател, Вие не можете да поставяте условия на Народното събрание и на депутатите, които и да са те, в което и да е Народно събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Така пише в Конституцията на Република България. Народното събрание контролира Вас, а не Вие нас. И да казвате пред целия български народ „ще Ви замразим доходите“ в тази инфлация, защото народните представители не могат да съставят мнозинство, е не просто нарушаване на Конституцията, а обида към институциите и към българския народ, когото подценявате. Множество пъти Ви казах – изпълнете Закона и внесете бюджет, и след това ни оставете ние депутатите да си свършим работата, а не ни давайте акъл и не нарушавайте правилата в страната само защото тук нямало мнозинство. Не за пръв път ще се приеме бюджет без очертаващо се мнозинство. Следващото противоречие в думите и действията на служебния кабинет: „Не можем да правим дългосрочни политики, включително и по доходите, и затова не предлагаме увеличаване на заплати, на пенсии, на майчинство, на детски надбавки.“ А можете да подписвате договори и да финансирате закупуване на 10 самолета за 2030 г. 2030 г. по-близо ли е, отколкото 2023 г.? Тя по-краткосрочна политика ли е от дългосрочната 2023 г., за да увеличим заплатата на 500 хиляди работещи бедни? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Вчера сте спрели 20 милиона за хеликоптери за здраве, за да спасяваме човешки животи – 20 милиона, а се готвите да преведете 120 за новите самолети за 2030 г. Кое е по-краткосрочно и по-дългосрочно? Пада Ви и тази опорка, че не можете да правите дългосрочни политики. Правите ги, но според интересите. Чии? Вие ще кажете. Ние държим на интересите на българския народ и затова вече се обръщам към народните представители. Уважаеми народни представители! Ние сме изложени на изпитание, не те. Те са временни, може би малко остава и служебният кабинет приключва. Сега предизвикателството е пред нас. Много пъти се обръщахме към Вас – нека да подготвим един пакет от предложения между първо и второ четене на този закон, един пакет умен, един пакет умерен, с който да не нарушаваме финансовата дисциплина, да не поставяме под риск българската държава, икономически и финансово, но и да помогнем на хората през тази зима. Все още няма такъв обаче. Затова днес отново се обръщаме към Вас. Време е да отговорим на това предизвикателство, че Народното събрание не е институцията, която решава въпросите на хората, че ние сме тук събрани хора, които не можем да се разберем дори и по минималния стандарт на живот. Предизвикваме Ви отново на този разговор, защото твърдението, че между първо и второ четене на този закон не могат да се правят предложения, не е вярно. Самият служебен кабинет в Преходните и заключителните разпоредби на този закон е внесло предложение за промени в Закона за доходите на физическите лица, в Закона за социалните услуги, в Закона за радиото и телевизията. Защо ние да не предложим промени в Закона за социалното осигуряване и да повишим майчинството за втората година? Защо ние да не предложим увеличаване на минималната заплата на 850 лв., за което знам, че тук имаше съгласие? Можем. Въпрос на разум е и на разговори между нас в този промеждутък между първо и второ четене. И, уважаеми служебни министри, уважаеми господин Премиер! Оставете народните представители да решим как да осигурим икономиката, държавата и хората през зимата. Между първо и второ четене да се обединим, и към Вас, колеги от „Продължаваме Промяната“, които продължавате и днес да се кичите със социалните постижения на редовното правителство. Като искате социална политика, вземете поне внесете един такъв закон. Внесли сте 10 и от тях един се отнася за преизчисляване на пенсиите от 1 юли с ръста на инфлацията. Къде Ви е минималната работна заплата, къде са Ви понятията „енергийна бедност“ и „помощ на енергийно бедни хора“, къде е увеличението на майчинството, а безплатните учебници и лекарства за деца, за които имахме съгласие в предишното правителство, къде са Ви? Не може на думи да говорите постоянно за социална политика, а де факто да няма нищо. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ние от БСП внесохме 11 социални закона – увеличаване на майчинството, безплатни детски градини, безплатни лекарства и учебници, преизчисляване на пенсии, минимална заплата – увеличение, понятие „енергийна бедност“. Те са факт. Намират се в Деловодството, приемат се в комисии. Дайте нещо, не само приказки. И нека да се обединим около разумно решение. Апелираме думите да се превърнат в дела. Имаме голяма задача – да отговорим на предизвикателството на служебния кабинет, че Народното събрание е мястото, където се взимат решенията за България и за българския народ. От нас зависи това дали ще се случи, или ще продължим в този улей на обезсмисляне на парламентарната демокрация и идване на нещо друго. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Нинова! Казвате, че удължаването на бюджета не е правилно, но всъщност Вашите депутати в Комисията го подкрепиха. Всъщност вместо, казвате, Народното събрание решава, вместо всички парламентарни сили да се обединим и да изискаме от премиера Гълъб Донев да внесе бюджет, както е по закон, Вие подкрепихте това удължаване да продължава в комисия, за да стигне дотук. И не да търсим възможности между четенията да предлагаме нещо. Има си закон. Защо с подкрепата на това удължаване ние даваме изход да не се спази законът? Какво Народно събрание сме? Другото нещо, минималната работна заплата. Минималната работна заплата ще бъде входирана, но това, което сме заявили още от влизането в Четиридесет и осмото народно събрание, и това е да бъде 50% от средната работна заплата. Така че всеки нека да вкара своето предложение и да видим това, което ще бъде подкрепено. Много е важно това, което казахте, че само на думи се работи. Защо се обръщате към „Продължаваме Промяната“? Вие всичките Ви действия са в коалиция с ГЕРБ и ДПС, обърнете се към тях. Поискайте подкрепа за Вашите политики към тях. Изборът на господин Рашидов беше с тях, удължаването на бюджета минава през тях, всичките неща, които са, минават през това. Защо се обръщате към нас? (Шум и реплики.) Ние това, което сме заявили, ще бъде входирано, така че нека да гледаме действията, а не само думите на това, което се случва. Благодаря.

Господин Ананиев, „ще го входираме“ на 29 ноември го казвате, а изборите бяха на 2 октомври. Доста дълго време да чакаме да входирате минималната работна заплата, обявявана толкова пъти във всякакви публични дискусии и изказвания. Ами, чакаме Ви, входирайте я, въпреки че този законопроект, по предложение на БСП, вече се движи в комисиите. Защо се обръщам към „Продължаваме Промяната“, а не към ГЕРБ? Защото ГЕРБ не са обещавали да има безплатни учебници и лекарства за деца. Защото ГЕРБ не са обещавали да има преизчисляване на пенсиите. Вие сте го обещавали и ние. Е, ние сме си го изпълнили. Законите са в комисиите, а Вие тепърва ще го входирате. Затова се обръщам към Вас. И защото през цялото време се кичите със социалните постижения на предишния кабинет. Дайте тогава, продължете и в сегашния парламент да се убедим, че това не са само думи. Месец и половина-два месеца по-късно, нищо, само приказки. Знаем цялата Ви опорка как гласуваме с ГЕРБ и ДПС хартиена бюлетина, но знаем и как се гласуват самолети, как се гласува оръжие за Украйна с ГЕРБ и ДПС. И от това не се гнусите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не се гнусите да гласувате това с „мафията“, „статуквото“ и така нататък, както ги наричате. Нали така ги наричате ежедневно, но иначе гласувате с тях оръжия за Украйна и това не Ви е проблем! Проблем Ви е хартиената бюлетина. Само че, уважаеми народни представители от „Продължаваме Промяната“, даже и „Демократична България“, днес се решава съдбата на милиони българи тук с това решение за бюджет. Не виждам тълпи от протестиращи депутати на „Продължаваме Промяната“ пред трибуната да блокират Гълъб Донев, докато не внесе бюджет. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Хайде, елате, блокирайте трибуната и да не го пускаме, докато не внесе бюджет, след като това е най-важното. Такива сцени видяхме по други поводи, които едва ли са най-важните. И сега да обясня на уважаемите български граждани защо БСП подкрепя продължаването на стария бюджет 2022 за 2023 г., въпреки че е против това. Уважаеми български граждани, никой освен Министерският съвет в България не може да внесе бюджет в парламента. Ние, народните представители, не можем по Конституция и по закони. Подкрепяме това неправилно предложение на Министерския съвет, за да тръгне процесът за приемане на бюджет и за да можем между първо и второ четене да си внесем цялата социална подкрепа. Ако отхвърлим предложението на служебния кабинет, нямаме никаква възможност да приемем какъвто и да е бюджет, както и БСП да си направим нашите предложения по социалната политика. Ето затова сме в ситуация да подкрепим нещо, което не одобряваме, за да имаме ход между първо и второ четене да го направим такова, че то да гарантира стабилност на страната, спокойствие на българските граждани и просперитет за българската икономика. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа служебни министри, уважаеми колеги! Всички искаме, разходите се увеличават, не само като политици, но и като хора искаме да има по-високи пенсии, по-високи социални плащания, като граждани искаме да има повече средства за образование, здравеопазване и всички публични услуги. Въпросът е дали предлагаме тези доходи да растат реално, или измамно. Ние смятаме, че трябва да имаме устойчиво нарастване на социалните разходи и на социалните плащания. Какво значи устойчиво нарастване? Устойчиво означава съобразено с брутния вътрешен продукт реално, а не съпроводено с инфлация при намалена покупателна способност. За първи път от 25 години ние имаме намаление на покупателната способност. За първи път от 25 години доходите средно нараснаха по-малко, отколкото е инфлацията. И това е измамническата политика – политика, която ни предлагате като на телефонни измамници – обаждат Ви се да кажат, че имате да вземате нещо, но всъщност Ви ограбват. Това, което направихте Вие, е да стимулирате инфлацията. Стимулирахте я с посреднически схеми, с фискалната си политика я стимулирахте, с договорките за горивата и доведохте до това обедняване за първи път от 25 години. Нещо повече, Вие намалихте не само доходите, ами намалихте и спестяванията – това Ви е най-големият грях като хора, управляващи публичните финанси. Впрочем да Ви напомня кога бяха най-високи пенсиите. Най високи пенсиите бяха 1996 г. и Вие всички вкупом искате да ни върнете в 1996 г. с бюджетната си политика. Факт е, че в момента разходите изпреварват с две години брутния вътрешен продукт от гледна точка на устойчивите публични финанси. Поздравявам служебното правителство за решението му да не внася бюджет, защото това означава да го остави на колективния бюджетен разум. Няма колективен разум, още по-малко бюджетен разум, а в някои политически сили няма никакъв разум! Затова конституционалистите са дали инициативата на Министерския съвет, защото при нормална ситуация имаме управляващо мнозинство, което избира финансов министър, който се ползва с подкрепата на това управляващо мнозинство, и той носи отговорност за фискалната стабилност. Този финансов министър връзва всички политики и всички потребности в една бюджетна рамка, съблюдава бюджетната благоразумност. Сега при внасянето на такъв законопроект означава ние да оставим тази благоразумност на колективния бюджетен разум. Както видяхме при последните две актуализации, този колективен бюджетен разум или го няма, или е в някаква ограничена степен. Вие казахте, че брутният вътрешен продукт е подценен, а разходите са надценени. Това, което предлагате Вие, всъщност е фантасмагория – 30 милиарда ръст на брутния вътрешен продукт! Това са по Вашите сметки, при 150 милиарда база, означава 20% ръст на брутния вътрешен продукт. Няма икономически грамотен човек… (реплика от „Продължаваме Промяната“) – да, номинално, който да го потвърди това нещо. Първо, тазгодишните разходи не са при 150 милиарда, те са смятани при 159 – 160 милиарда брутен вътрешен продукт. Ами ако имаме стагнация, а инфлацията намалее? Ние няма да имаме и 10 милиарда ръст на брутния вътрешен продукт! Много добре знаете, че няма да имаме 30 милиарда ръст на брутния вътрешен продукт. Това, което правите, е да натаманявате числата към Вашата политика. Най-добрата социална политика в момента е да се ограничи инфлацията и това е, което бързо трябва да се направи. В този смисъл онова, което направи служебното правителство с търговете за газа, е точно това – то ограничи инфлацията, защото основната част от инфлацията е в резултат на енергоносителите. Най-добрата бюджетна политика е да се намалят и горивата – затова трябва да се приеме Законопроектът, който беше внесен.

Скритото мито!

С лявопопулистки политики най-лесно се купуват избиратели, но това означава да фалираме държавата. Добре е да има малко разум – няма да останем без бюджет. Най късно пролетта ще има такъв бюджет, всички плащания могат да се увеличат от 1 юли. Впрочем тази година бяха увеличени от 1 април, имаше увеличение от 1 септември. И да, разбира се, по-късно, но има много по-голям шанс това увеличение да бъде реално, а не измамно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Вълчев, ще оставя Вашето политическо говорене настрана. Само две корекции да нанеса – надявам се в бъдеще да използвате правилните числа. Актуализацията беше приета при 150 милиарда прогнозен брутен вътрешен продукт, след което в началото на септември Националният статистически институт направи мащабна ревизия на брутния вътрешен продукт за 2021-а и за първите две тримесечия на 2022 г. Вследствие на тази ревизия прогнозата на служебния кабинет – не нашата, е, че тази година ние ще завършим при 162 милиарда брутен вътрешен продукт. Миналата година брутният вътрешен продукт след ревизията е бил 139 милиарда, тоест за тази година ние очакваме брутният вътрешен продукт да нарасне с 23 милиарда – под изчисленията на служебния кабинет и НСИ. Това, което ние казваме, е, че от тези 162 милиарда очакваме брутният вътрешен продукт догодина да бъде 180 милиарда, което е 18 милиарда нарастване – с 5 милиарда по-малко, отколкото служебният кабинет и НСИ казват, че брутният вътрешен продукт ще нарасне тази година. Така че фантасмагории няма, просто трябва да се информирате за последните данни на НСИ. Що се отнася до Вашето изказване, че пролетта ще има бюджет, надявам се колегите Ви да споделят този оптимизъм, защото това означава, че ще има кабинет. Въпросът е: като отговорни народни представители, не трябва ли да предвидим и възможността, ако пролетта няма бюджет и трябва с този бюджет да изкараме до края на юни? Какво се случва тогава? И тук не говорим само за замразяване на всички социални плащания. Какво се случва с всички други плащания? Какво се случва с плащанията към учителите, за които Вие сте такъв голям радетел? Какво се случва с възможността на държавата да тегли дълг, при условие че няма бюджетна рамка и гарантиран дефицит до края на годината? И не на последно място, този удължителен закон, както госпожа Нинова преди малко спомена, дава възможността да се правят разходи без остойностяване и без рамката да останем в салдото, което Министерският съвет е дал при един нормален бюджетен закон. Което означава, че това, от което най-много се страхувате – да се раздуят безконтролно разходите, без да има никаква спирачка, в това число даже заложен дефицит по един нормален бюджет, най-вероятно ще се случи. Така че вместо да направим един нормален реален бюджет за догодина, който да балансира политиките, ще отворим кутията на Пандора през един нефелен закон за удължаване, да се направят такива разходи, които никой няма да знае колко струват и няма да бъдат гарантирани с приходи. А що се отнася до – какво беше, колективния бюджетен разум, само ще Ви напомня, че в актуализацията Вашият колективен разум наду разходите и приходите със 780 милиона. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Вълчев, господин Василев адресира част от Вашите аргументи в изказването, аз ще адресирам друга част – говорехте за инфлация, за обедняване. Ако погледнете сайта на НСИ, пък дори и Евростат, ще видите, че има седем държави с по-висока инфлация от България! И там ли управляваше Промяната? Литва, Латвия, Унгария, Хърватия, Холандия (реплика от ГЕРБ-СДС: „Хайде, сега си скъсай дипломата!“), така че всички тези внушения, че ние сме виновни за инфлацията, която е световен проблем, не са верни и най-малко очаквам от Вас да може правилно да четете данните. По отношение на обедняването – погледнете и една друга интересна статистика. България е първенец по ръст на доходите в цяла Европа – на първо място! Тези 15,4%, за които Вие може да сте си мечтали само при Вашето управление, ние го постигнахме в рамките на една година! Да, инфлацията също е причина за това, защото има желание от работниците да получат по високо увеличение заради високата инфлация. Да, обедняваме, спестяванията се топят, но е факт, че нашето обедняване е по-малко и успяваме почти да догоним размера на инфлацията, който е в България. На първо място в Европа! Как ще коментирате тази статистика? Може да правим и причинно-следствени връзки заради това, че най-накрая бизнесът беше освободен от рекета, който дълго време властваше в България – когато се освободи от този рекет, тогава видяхме и небивал ръст на производството, небивал ръст на износа, небивал ръст на доходите на хората. По Ваше време наблюдавахме само ръст на неравенството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Вълчев, не Ви разбраха добре. Това, че ръстът на инфлацията е по-голям от ръста на доходите, не го разбраха. Трябва да го обясните по-простичко. Когато инфлацията е по-голяма, ръстът на инфлацията е по голям от ръста на доходите, това означава, че ние обедняваме! Тоест за последните 25 години, както Вие казахте, за първи път ние обедняваме. Българите обедняват, тоест те могат да получават повече хартийки в брой или в банковата си сметка, но тези хартийки купуват по-малко, отколкото купуваха преди, и това не са само мои думи. Най-интересното е, че аз чух синдикатите в последните две седмици да твърдят същото, тоест може да ги цитирате тях – те са независими наблюдатели на този процес. Чух в един сутрешен блок Димитър Манолов, ако не се лъжа, който каза, че за пръв път – той каза от 10 години, не от 25, но за пръв път от 10 години българите обедняват. Така че всички хвалби за това как се вдигат доходите са, грубо казано, сметки без кръчмаря. Кашкавалът в магазина стана 30 лв., сиренето е 20. Благодаря.

Господин Добрев, ако сте слушали внимателно господин Арабаджиев, той каза кое им е било основното постижение – че нашето обедняване е най-малко. Той самият каза, че обедняваме. И това действително е така – имаме 18% инфлация, имаме ръст на доходите 15 – 16%, той го каза, тоест имаме минус 2 – 3% обедняване. По време на „лошото управление“ на ГЕРБ имаше 11 – 12% средногодишен ръст на доходите при средно 2% инфлация, тоест имахме 9 – 10% увеличение реално на доходите. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Ето това е измамническата политика, за която Ви говоря. Що се отнася до ръста на индустриалното производство, някой от Вас чул ли е нещо ново да се произвежда, някакви нови заводи да са се открили? Единствено имаме ръст на износа на оръжие и на електрическа енергия. Точно Марица изток, която Ви пречи на батериите, която искате да закриете, ръста, който искате (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС)… Това е истината, че Марица изток Ви пречи.

Лъжа е!

Това са 30% електроенергия, над 6 милиарда годишно, които ще бъдат намаление на брутния вътрешен продукт, ще ни направят нетни износители. Що се отнася до това, че 7 държави имали по-висока инфлация, ами 20 държави имат по-ниска инфлация. Факт е, че инфлацията щеше да бъде по-ниска, ако своевременно бяхме компенсирали бизнеса. Вие три месеца ги баламосвахте, мотахте бизнеса и това попречи да пресечем инфлацията. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Да, и на Вас ще отговоря, господин Ананиев. България беше много, много по-, най-бедна държава през 1996 г., където Вие искате да ни върнете. В последните 25 години благодарение на благоразумната фискална политика ние сме по малко бедни. Брутният вътрешен продукт на глава от населението и паритет на покупателна способност се е увеличил от 25 на 55%. След преизчислението на данните от НСИ за населението може би ще бъде и 60%, което означава, че ние сме имали един доста приличен растеж на фона на демографското намаление и това ще го видите догодина, потвърдено от Евростат. Така че благодарение точно на тази благоразумна фискална политика, която ексминистър Василев отрече, ние имахме среда за добро развитие. Господин Василев, много добре знаете, че този брутен вътрешен продукт в Закона за бюджета е условен – той не е гласуван, не е утвърден с нормативна разпоредба. Много добре знаете, че Вие предложихте занижен брутен вътрешен продукт, че реалното очакване – ние Ви го казахме и в Комисията, и в работната група, е увеличението на разходите, за което Вие споменахте, беше направено при 158 – 159, дори 160 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Инфлацията допълнително ни изненада, НСИ потвърди, че е над 160 милиарда. Как ще имате ръст от 162 на 180 – 30 милиарда? Нямате 30 милиарда ръст, нямате фискално пространство! Вие споменахте разходи за образование, но това, което Вие предлагате с Вашата бюджетна политика, е ограничаване на фискалното пространство. Ние в момента сме на отрицателно фискално пространство. На отрицателно фискално пространство сме, което редуцира възможност за увеличение на всички останали разходи – най-вече на разходи за развитие. Аз съм готов да се обзаложа с всички, че следващите години разходите за социално развитие, в това число и за образование, ще падат надолу именно заради това, което Вие направихте – ограниченото фискално пространство. Изкушихте се да увеличавате разходи повече, отколкото брутният вътрешен продукт позволява в името на тяснополитическите си цели. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Моето изказване, колеги, ще бъде първо към вносителите, а след това и към залата. Към вносителите. Колеги, донякъде разбирам защо Вие внасяте удължителен закон. Защото трябва да внесете Закон за бюджета за догодина, в който да се случат едно-две неща, или да признаете, че това, което показахте в една презентация в края на август месец, е лъжа. Защото то е базирано на грешни данни за брутния вътрешен продукт, грешни данни за данъчната основа и данъците, които ще бъдат събрани, и съответно тези баснословни проценти – 6,6%, 11 милиарда дефицит и така нататък, всъщност ги няма и не са такива, или да поддържате тази лъжа и да внесете един закон, в който орязвате разходи. За съжаление, това, че сте излъгали края на август месец, не премахва законовото Ви задължение да вкарате Закон за бюджета до 31 октомври. Неизпълнението на това задължение всъщност ще доведе до доста тежки последици за страната догодина. Тежките последици ще дойдат по няколко линии. Първо, шансовете да влезем в еврозоната без бюджет за 2023 г. са нула. Второ, шансовете да излезете на външни пазари и даже на вътрешни пазари, за да наберете дългово финансиране, ако то е необходимо без одобрен бюджет, не са добри. Даже и да се изпълни дълговото финансиране, то ще се изпълни при много по-лоши лихвени проценти, тъй като няма реално приет бюджет. Това е като да отидете в банката, да кажете: нямам бизнес план, обаче искам кредит. Ако въобще Ви дадат кредит, ще Ви го дадат при условия, които няма да Ви устройват. Третото и най-тежко като проблем събитие, което ще се случи в тази зала – и госпожа Нинова даде заявка за това, е, че между първо и второ четене на този удължителен закон всички парламентарни групи ще внесат предложения за разходи. Тъй като това не е бюджетна процедура, тези предложения за разходи нито ще бъдат остойностени нормално, както се изисква в една нормална бюджетна процедура, тъй като няма едно число в удължителния закон, нито ще бъдат остойностени правилно приходите, нито ще има заложено бюджетно салдо, което парламентът по закон не може да пипа, тоест няма да има заложен дефицит, с който Народното събрание да се съобразява. Това, което ще се развие между първо и второ четене на този закон, ще бъде едно безконтролно увеличение на разходите, които не са съобразени с приходи, не са остойностени и няма основното оръжие, което един финансов министър има, когато няма мнозинство в парламента, което е да не се пипа бюджетното салдо. Всъщност в опита си да внесете бюджет, защото така било по отговорно, това, което Вие ще направите, е, че ние ще натрупаме безотговорно разходи по начин, който Вие даже няма да можете да прогнозирате какво ще трябва да се плаща, без да има ограничението на бюджетното салдо и без да има насрещни приходи. Това е – нямам думи как да го опиша! И най-големият проблем е, че ако ние днес на първо четене този закон го гласуваме, като видите, че това се случва, Вие нямате право да го изтеглите от парламента. Стигайки до втората част – през удължителния закон, има редица разходи и редици политики, които са смислени, но които няма как да бъдат направени нормално. Те ще трябва да бъдат направени през Предходните и заключителните разпоредби, през най разнообразни и различни закони, през изнасилване на бюджетния процес. „Изнасилване“ е точната дума! Това е и една от причините защо част от мерките, за които ние се борим – ние не сме ги внесли с цел през друго законодателство те да се случат, а изчакахме да има нормална бюджетна процедура, която искахме през цялото време, за да може те да бъдат остойностени, да се вкарат в разумни граници, да се види, че бюджетът това може да го понесе, да имаме един истински, нормален закон за бюджета. Колеги, още не е късно. Изтеглете този закон, преди той да бъде приет на първо гласуване и вкарайте истински бюджет. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Ако не вкарате истински бюджет, това, което ще трябва да работите първото полугодие следващата година, ще бъде да обяснявате – първо, да остойностявате, след това да обяснявате, какви разходи откъде са се появили, след това да търсите приходи за тези разходи, без да имате нормалната рамка. И не на последно място, аз лично не мога да си представя Вие как ще направите един нормален кол с банките за външно емитиране, как ще направите един нормален кол с Европейската комисия, Европейската централна банка за подкрепа за влизане в еврозоната, как ще направите един нормален разчет какво се случва до края на годината. Защото шансовете този бюджет да трябва да работи по този начин до началото на юли са доста големи, бих казал. Това, което казах, че тази лъжа, която Вие казахте август месец, по чисто политически причини е лъжа, се доказва от факта, че Вие вкарвате удължителен закон. Ако това, което Вие казвате, че продължаването на съществуващите мерки без никакви допълнителни мерки ще доведе до дефицит от 6,6%, ами, колеги, тогава внасянето на този удължителен закон е напълно безотговорно от финансова гледна точка! Защото той гарантира този дефицит от 6,6%, при условие че няма нито едно ново прието предложение за разходи. Очевидно, няма да е 6,6% този дефицит, защото иначе нямаше как правителството да го покрие без Закон за бюджета и без нова програма за дълг. Щеше да изпадне в ликвидна криза. Хайде да спрем с тази лъжа, да вкараме истински закон за бюджета и да направим това, за което българските граждани са ни изпратили тук – един отговорен, нормален бюджет за следващата година, който дава предвидимост на бизнеса за цялата година, който позволява разходите да се заложат по правилния начин за бюджетиране, който залага дефицит, който е известен. Защото през този удължителен закон ние ще направим неизвестен дефицит за догодина, който всъщност се отнася отговорно към нещо толкова важно, колкото е бюджетът на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Василев, ние може да спорим напоследък с Вашата парламентарна група по други въпроси, но истината не трябва да пада жертва на тези спорове. Истината е, че – и според нас, и според Вас, България се нуждае от нов бюджет. В тази връзка Ви репликирам. Къде Ви е декларацията, с която искахте парламентът да приеме, да възложи на Министерския съвет да внесе нов бюджет? Моля да се намери процедурна възможност в дебата днес тази декларация да стане предмет на обсъждане и гласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър-председател! Господин Василев, същата реплика отправих преди една година за внасяне на редовен бюджет към тогавашния финансов министър и това бяхте Вие – януари месец. Това обаче е съществената разлика – тогава Вие имахте правителство, имахте парламентарна подкрепа и трябваше да внесете бюджет, а да не внасяте удължаващ бюджет. Тогава имахте отговорност, която трябваше да изпълните. И ако смятате, че сега правят нарушение на закона, служебният кабинет, тогава Вие сте били в нарушения на закона. Съгласете се с това. Да излизате обаче от тази трибуна и да казвате на служебния кабинет и на цялата зала как трябва да се справим с наследената от Вас свръхинфлация, незапомнено обедняване на българските граждани, е висша форма на – не знам, дебелокожие е малко да го нарека от тази трибуна. Вие направихте така, че българските граждани да обеднеят рекордно, от края на 90-те години на миналия век такова обедняване и такава рекордна инфлация не е имало. Вие като финансов министър изтървахте инфлацията. Не послушахте тогава градивната позиция от ГЕРБ как можеше, какви методи и какви мерки да се предприемат. И сега излизате и четете морал на служебния кабинет. Това не го разбирам.

Благодаря. Госпожо Нинова, декларацията беше внесена в Деловодството на парламента на 1 ноември. Днес сме 29 ноември – 29 дни председателят не я е разпределил да бъде гледана от Комисията и съответно да влезе в залата. Поискахме и от колегите от ГЕРБ, и в Бюджетната комисия неколкократно да бъде процедирана декларацията. Ще се консултирам с колегите да видя дали има някакъв вариант днес да бъде приета и внесена в залата, за да бъде гласувана, за да влезе реален бюджет. Господин Иванов, миналата година, ако си спомняте, правителството беше избрано на 13 декември. От 13 декември до 31 декември и при най-добро желание на Народното събрание нямаше как да бъде приет бюджет, който беше внесен от служебния кабинет. Просто изборите бяха с месец и половина по-късно, отколкото бяха тази година и съответно нямаше време от конституирането на парламента да бъде приет бюджетът. Така че трябваше да бъде удължено времето за действие на текущия бюджет. То можеше да бъде удължено с 15 дни и на 15 януари да приключим бюджетната процедура или можеше да бъде удължено така, че да се внесе изцяло нов бюджет, който беше внесен на 30 януари, направен от новото правителство. Ако тук ставаше въпрос да удължим бюджета за месец или за два месеца, въобще нямаше да водим този спор. Тук става въпрос ние да удължим миналогодишния бюджет за шест месеца, защото това е ясна възможност, която трябва да предвидим с днешното си решение. Ако ГЕРБ кажат, че са сформирали мнозинство като първа политическа сила, политическата импотентност е изчезнала и вече имаме договорено правителство, сядам си на мястото и повече една дума няма да кажа по този удължителен закон. Обаче, ако нямаме гаранция, че ще има нормално правителство и бюджет първо тримесечие, както, между другото, са всички разчети в този удължителен закон, там няма един разчет след първо тримесечие, има немалка вероятност – този бюджет да трябва да работи до юли в съвсем различна икономическа ситуация, това е абсолютно неразумно. Що се отнася до инфлацията и това, че ние сме били увеличили инфлацията. Как? Като сме вдигнали плащанията към най бедните слоеве на българското общество. Вдигнали сме минималната пенсия, вдигнали сме плащанията към най-бедната част на обществото и това било вдигнало инфлацията. Ами дайте да не бяхме вдигали въобще доходите и пенсиите и да се надяваме, че инфлацията щеше да бъде по-ниска и тогава да видим за какво обедняване щяхме да говорим? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Почивка от парламентарна група.

Колкото прецените, за декларация.

За процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН За процедура ли, господин Василев – заповядайте. А иначе първото изказване е на господин Петър Петров, да се готви. Имате думата.

Благодаря много. Предлагам процедура да довършим разискванията по тази точка от дневния ред, по удължителния закон, но самото гласуване да го направим утре, в утрешното заседание.

Благодаря Ви, господин Председател. Ние от парламентарната група на ГЕРБ се противопоставяме на това предложение. Изразихме същото становище и на Председателския съвет, защото условието, което колегите поставят, е, да бъде обсъждана и гласувана декларация, която те са внесли, която според нас отново е противоконституционна, и няма нужда българското Народно събрание за пореден път да взема противоконституционни решения. В този смисъл моето предложение е да продължим с обсъждането на Закона за удължаване на Закона за държавния бюджет и да гласуваме на първо четене обсъждания законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми министри, дами и господа народни представители! Взимам изказване, провокиран от някои от изказванията на преждеговорившите, касателно направата на политически изказвания единствено по темата за приемане на Закона за удължаване разпоредбите на трите закона за държавния бюджет. Изказването ми ще бъде касателно удължаване на действието на Закона за държавния бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Тъй като чух от една част от представители от Промяната, че тук се правели само политически изказвания, бих желал в изказването си да засегна и малко конкретика, и малко реални данни. Ще започна от 2020 г., тъй като тя беше първата година с така наречена ковид пандемия и насочване на средства за борба с нея. През 2020 г. правителството на ГЕРБ и така наречените Патриоти гласува бюджет на Здравната каса в размер на 4 млрд. 744 млн. лв. Какво прави правителството на ГЕРБ и Патриотите следващата година – 2021 г.? Увеличава този бюджет с около 700 млн. лв. до 5 млрд. 446 млн. лв. Защо увеличава със 700 млн. лв.? Защото увеличава за 2021 г. минималната работна заплата от 600 на 650 лв. и с това и размера на здравните осигуровки. Сега какво прави обаче правителството на Промяната на следващата 2022 г.? Сигурно ще Ви изненадам, като Ви кажа, че то прави същото нещо – увеличава с нови 700 млн. лв. бюджета на Здравната каса до 6 млрд. и 50 млн. лв., впоследствие с актуализацията до 6 млрд. 116 млн. лв., и то, забележете защо – ами, защото увеличава отново минималната работна заплата с нови 60 лв. в случая и тя става 710 лв., тоест увеличава и здравните осигуровки. Та понеже някои тук преди малко се изказаха за модела на ГЕРБ, ето сега да Ви покажа, че това е реално моделът на ГЕРБ. Правителството на Промяната направи модела на ГЕРБ и се оправда, че това било реформа, и то, забележете, за 2022 г., в която се говореше все още за борба с така наречената ковид пандемия, за щети, за финансови разходи от ковид пандемията през предната 2021 г. Ето това е реформата и това е наливане на повече пари, които друг представител на „Продължаваме Промяната“ преди малко каза, че било нонсенс да се наливат повече пари в едно и също нещо без смисъл. Ето това е пример как се наливат повече пари в едно и също нещо без смисъл. Защото ефектът от тези увеличени нови 700 млн. лв. за 2022 г. мисля, че всички български граждани, които ни гледат и ни слушат, могат да си отговорят защо е така. Дотук говорихме за заложените бюджети за тези три последни години. Да поговорим малко и за това как се харчат държавните пари. Защото в университета в дисциплината „Финансово право“ в лицето на настоящия служебен министър професор Сашо Пенов са ме учили, че когато от нас се иска да дадем да продължат да се дават едни пари, ние трябва да видим как тези пари са били харчени до момента. Само че, уважаеми народни представители, държа да Ви посоча лекичкия факт и лекичкото обстоятелство, че Отчет за дейността на Здравната каса за последно е внасян в Народното събрание за 2020 г. и не сме го гласували, не сме го приели. Няма Отчета на Касата, внесен в Народното събрание за 2021 г . По информация в медиите такъв е приет само от Министерския съвет през месец септември, но ние не сме го виждали. При положение че не сме го виждали, от нас се иска сега да гласуваме да продължат да се дават едни пари за 2023 г., при положение че не знаем как тези пари са били харчени за цялата 2022 г., не знаем как са били харчени и за 2021 г. и имаме само един отчет, който не сме приели, за 2020 г. И без ние да знаем как са харчени тези пари, няма как да гласуваме те да продължат да се дават. Всичко останало, което се казва, че трябва да се направи в тази насока, за мен е една чиста демагогия, защото са важни конкретните данни. За съжаление, ако доживеем след две или три години с тези темпове, с които Касата внася своя отчет в Народното събрание, ако доживеем след две или три години да бъде внесен Отчетът за 2022 г., то тогава предполагам, че няма да има изненадани, че реално парите са харчени не така, както трябва, и че реално разходите надвишават приходите. В тази връзка ще Ви дам още един пример. По този отчет, който е внесен само в Министерския съвет – за 2021 г., при получени приходи от 5 млрд. и 900 млн. лв., разходите са, забележете, 5 млрд. 850 млн. лв. Тоест формиран е един положителен финансов ресурс само в размер на 50 млн. лв. С други думи, нека българското общество да знае, че за 2021 г. са изхарчени пари за здраве в размер на 5 млрд. 850 млн. лв. Дали са изразходвани добре, нека всеки сам да си отговори за себе си, за мен не са! Затова няма как да подкрепя удължаване действието на Закона за държавния бюджет, специално на Здравната каса, тъй като не знаем как се харчат тези пари, няма отчет. Пак повтарям, 6 млрд. и 50 млн. лв. за 2022 г. в началото, с актуализацията 6 млрд. 116 млн. лв. Дано доживеем да видим как тези пари са били изхарчени, само че не знам, пак казвам, след тези две или три години, когато този отчет евентуално дойде тук, не знам все още дали ще ги има „Продължаваме Промяната“, за да ги държим отговорни за това, което са дали като разходи за Здравната каса, и за това, което е изхарчено. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров! За много от нещата, които казахте, и добре подготвен с цифрите, сте прав. И тези цифри отварят някои теми, някои дискусии, някои въпроси. Имайте предвид, че традицията в залагане и изразходване на ресурси в бюджетите на Здравноосигурителната каса общо взето са едни и същи през последните 10 години. За да се наложи една сериозна промяна в изразходването на тези средства, трябва първо да се наложи една цел, една стратегия – в каква посока вървим. Има много примери в Европейския съюз на различни начини на бюджетиране, но за да се случи това нещо, е необходимо, първо, да има едно парламентарно мнозинство и преди това парламентарно мнозинство трябва да има една обща идея каква здравна система искаме да получим. За съжаление, колегите с икономическо и с юридическо образование виждат големите неща – колко пари, колко проценти, могат лесно да правят сравнение, но не успяват да намерят къде е философията на нещата. И ние, без да бъдем твърде критични, тоест по-скоро подавайки ръка и към Вашата парламентарна група, бихме могли да обсъдим всички тези пари, ако се променят, какво ранно и какво късно последствие биха имали за нашата здравна система и за пациентите в България. Някои от нещата, които се предлагат, се предлагат просто защото звучат добре за ухото, приемете го като съвсем приятелски жест, а не водят до някакво градивно последствие или до реална промяна. Благодаря.

Господин Председател, господин Министър! Господин Петров, посочихте няколко конкретни примера. Бих искал да Ви помоля обаче да помислите и да посочите адекватното отношение на държавата България по отношение на един казус, който в началото на този дебат започна, но не се чу ясно и точно какви са реалностите. Реалностите са, че след дни за двайсти път в България стартира благотворителната кампания „Българската Коледа“ под егидата на българския президент. В навечерието на Коледа отново всеки един от нас, гражданите на Република България, ще дарява пари, за да може да се лекуват деца, за да може да се осигурят адекватни нужни консумативи за българските деца, за да може да спасим за пореден път нечий живот. В същото време целогодишно има така наречените DMS кампании, събиране на SMS-и за лечение на деца в чужбина. На този фон в началото на дебата, господин Петров, някои от хората в тази зала си позволиха да обясняват как няма такова нещо и че нямало статистика. Много Ви моля, наистина да коментирате този въпрос, защото, когато се отпускат стотици милиони за Здравна каса, когато цялото това нещо с безумието да водим едни спорове тук дали да има пари за лечение на българските деца в чужбина, на този фон продължават кампании като „Българската Коледа“ и събиране на есемеси в държава, която се предполага, че като част от Европейския съюз е богата, просперираща и част от клуба на богатите. Това става в българската реалност и действителност. Иначе от тази зала е много лесно да даваме квалификации как няма такива деца. Има!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Петров, няма да се съглася с Вас по два пункта. Първият е за това, че средствата на Здравната каса не е ясно как се харчат. Трябва да кажем, че в средствата на Здравната каса има предвидени механизми в Закона за здравното осигуряване, в Закона за Сметната палата. Миналата година в законовия срок Надзорният съвет на Здравната каса прие Отчета за изпълнението на бюджета на Касата за 2021 г. Този отчет за изпълнението е публичен, както и всички заседания и стенограми от Надзорния съвет на НЗОК. Тоест всеки един народен представител и Вие, ако искате, можете да се запознаете с тях. Тези отчети се проверяват и от Сметната палата на Република България, като за предходната година – говорим за 2021 г., няма констатирани нарушения. Това, че Народното събрание не успя да приеме Отчета, е поради това, че законовият срок за разглеждането – нормално Законът за отчета на Касата се разглежда есента, предходното Народно събрание беше разпуснато. Но не съм съгласен с Вас, че не се знае как се харчат средствата на Здравната каса. Който е искал, е можел да разбере. Следващата Ви тема, че бюджетът се харчи по един и същи начин всяка година. Трябва да припомня, че миналата година бюджетът на Касата беше разпределен по начин, който е много различен от предходните години. За първи път се даде приоритет на превенцията и профилактиката – нещо, което години наред не се беше случвало. Случи се реформа в заплащането на извънболничната помощ. Ако предишните години се е увеличавало с между 5 и 7% възнаграждението на лекарите в извънболничната помощ, миналата година то беше повишено средно с 33%. Клиничните пътеки бяха повишени средно с 25% и с още 8% сега, в рамките на същия бюджет – нещо, което не се беше случвало предходните години, в бюджетите, които Вие споменахте. Тоест бюджетът беше разходван и разпределен по един начин, който даде възможност наистина, и което не се отрича и от Българския лекарски съюз и от лекарите, да се повишат възнагражденията. И тук аз не мога да се съглася с Вас, че разходването е по един и същи начин. А относно това, че имало 2021 г. неизразходвани средства, обяснението е много просто – ковид пандемията и липсата на текущ нормален прием в болниците, поради това в края на годината за 2021 г. е имало този финансов резултат, както Вие го наричате. Тоест всичко, което Вие казахте, има много просто обяснение и няма да позволим внушения. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Извинявам се, че съм си записал част от изказванията Ви и ще ги чета, но просто когато говорим за бюджет за лечение, съм малко емоционален. На първо място, господин Тонев, казвате, че насоките са едни и същи по отношение на разходването на пари в бюджета на Здравната каса за последните 10 години и че е необходимо парламентарно мнозинство, за да се направи някаква разлика. Тогава да Ви питам: защо през 2022 г., когато имахте парламентарно мнозинство, не направихте такава коренна промяна? Защо направихте същото, което правеха ГЕРБ и преди Вас?! Нали то беше лошо, нали беше „моделът ГЕРБ“, нали не трябва да се наливат повече пари в едно и също нещо и че било нонсенс, както се изразявате Вие?! Защо го направихте тогава?! На следващо място, уважаеми господин Ганев, за съжаление, празнодумието и празните приказки, които се говорят от тази трибуна, добиват размери дотам, че българското общество събира все още пари за лечение на деца не само чрез платформи като DMS-и. Ако иска някой, може и в момента да отвори и да я види, но не искам да го превръщам това в политически инструмент. Държа да напомня, че ние все още събираме капачки за закупуването на кувьози, защото държавата, която даде 6 млрд. 116 млн. лв. за Здравната каса за 2022 г., не е осигурила достатъчно кувьози. И Ви го казвам като седмаче бебе, което е лежало в кувьоз и доживот е маркирано от този кувьоз, който не е бил качествен, защото не виждам с лявото око 40 години вече. Защото държавата и тогава не е дала пари, а сега заради Вас продължава да не дава пари и се налага и аз да събирам капачки. А тук сте застанали една групичка и ми говорите, че се предлагали неща, господин Тонев, които били звучали добре за ухото. И за окото звучат добре и изглеждат добре за окото, за единственото ми здраво око, господин Тонев. Затова няма да подкрепим удължаването на Закона за бюджета на Здравната каса, защото не можете да разберете какво означава парите за лечение да се харчат както трябва. И говорите, господин Пандов, че били повишени заплатите на медиците?! От два месеца стачкуват лекарите и сестрите в добричката болница. На тях ще можете ли да им го кажете?! Сметната палата била одобрила бюджета на Здравната каса за 2021 г. Да де, ама Сметната палата няма да дойде тук да го гласува този законопроект, който сега ни се предлага, нали така?! И сме можели ние да се запознаем с него. Да, можем да се запознаем, но трябва по надлежния ред да дойде тук и ние да го обсъждаме, и тези дискусии, господин Тонев, да, трябва да стават, но не и когато дойде време за гласуване и да приемаме решения, които са в ущърб на всички български граждани, мнозинството от които си плащаме здравни осигуровки и като самоосигуряващи се. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз сигурно ще Ви изненадам, като кажа, че да, нов бюджет трябва да има за 2023 г., но този нов бюджет трябва да бъде внесен от нов кабинет. Тоест трябва да има правителство, което да внесе необходимия бюджет. Защо би било вредно този служебен кабинет да внесе Проект на бюджет за 2023 г., защото в тази зала ще се разминем по отношение на процентите на икономическия растеж за следващата година, ние вече го направихме по време на консултациите едни с други. Служебният кабинет мисли, че ръстът на икономиката догодина ще бъде 1,6%, а ние по-скоро сме на мнението на БНБ, че ръстът ще бъде някъде около нулата, а колегите от Промяната смятат, че ще бъде много по-висок. Искам да Ви кажа няколко причини защо мисля, че този ръст ще бъде по-близо до нашия, отколкото до останалите прогнози. Тази 2022 г. наистина имаше много голям ръст на индустриалното производство и това не може да се отрече. Трябва да се отбележи, че този ръст ще се формира от три основни неща. Първо, производство на въглища и електроенергия. Рекордно производство за тази година, рекорден износ, непознат за всички години отпреди това. Износът на електроенергия ще достигне 12,5 тераватчаса. Като стойност това ще бъде 3,2 млрд. евро износ на електроенергия – нещо, което ние не сме виждали. В нормална година износът на електроенергия е около 500 – 600 милиона, за да направите сравнение, тази година износът ни ще бъде 10 пъти повече, отколкото друга година в номинално изражение. Тук отварям една скоба и обръщам внимание, че към края на 2025 г. съгласно Плана за възстановяване и устойчивост ние трябва да намалим емисиите с 40%, като базовата година е 2019 г. Това означава, че емисиите въглероден диоксид след 2025 г. трябва да се равняват на 10,5 тераватчаса, което означава, че този износ от 12,5 тераватчаса ще стане нула или отражението на това върху икономиката на страната при сегашния номинален размер на БВП ще бъде около 4%, забележете, колеги, 4% спад на икономиката само от това. Втората причина за съществения ръст на индустриалното производство през 2022 г. са горивата. Изнасяме горива за Украйна. „Лукойл“ и групата „Лукойл“ „Литаско“ вероятно тази година ще направят продажби в размер на 12 милиарда, което е два пъти повече, отколкото нормална за тях година. На трето място, боеприпасите и военната продукция. Миналата година имахме половин милиард евро, а тази година ще имаме 3 млрд. евро, тоест 6 пъти повече боеприпаси и военна продукция сме изнесли. За съжаление, потенциалът за растеж на икономиката от тези три сектора е изчерпан. Защо е изчерпан? Защото те вече работят на 100% от своите производствени мощности, тоест няма как „Лукойл“ да произведе повече от 7,5 млрд. литра горива, защото при 7,5 млрд. литра гориво той работи на 100 процента. Няма как нашата енергетика да произведе повече електроенергия, защото тя вече работи на 100% от своите мощности. Същото е и за боеприпасите. От друга страна, 2023 г. на първо място, ни очакват по-високи лихви – вече няма евтини пари. Лихвите ще са по-високи, те ще растат и ще достигнат нива, които ние не сме виждали през последните 15 години. Това ще забави инвестициите в реалната икономика, ще пострада строителният сектор заради намаления обем на инвестиции от страна на правителството, но ще намалеят и продажбите, заради това че лихвите са високи. На второ място, европейските икономики ще отчетат спад. Прогнозата за 2023 г. за средния икономически растеж на Европейския съюз е 0,3%, но повечето от държавите ще бъдат в рецесия през 2023 г. Нашият основен партньор Германия очаква минус 0,1% икономически растеж. Знаете, че ние сме малка икономика, силно зависима от нашите европейски партньори и от износа в общността. На трето място, ако Китай отмени зиро ковид полиси, това ще осигури търсенето на газ, което ще увеличи драстично цените на всички енергийни ресурси, включително електроенергията и ще даде стимул отново за висок процент на инфлация. Ефектът „Лукойл“ не е за пренебрегване, защото, ако ние приемем предложението на колегите от ДПС, руският петрол да се ползва само в България и се стигне дотам, че те да намалят производството си наполовина, няма да говоря дори за това какво ще стане с цената на електроенергията, а по-скоро ще спомена, че тези 12 милиарда продажби, които са направили „Лукойл“, биха паднали на 6. Ако ние загубим 3 млрд. евро, това са отново 3 – 4% от БВП. Не виждам никакви основания за оптимизъм за развитието на икономиката на страната през 2023 г. и затова смятам, както и много други колеги, че е изключително важно да имаме бюджет за следващата година, но този бюджет трябва да е внесен от редовно правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Разбира се, парламентарната група на „БСП за България“ държи да се спазва българското законодателство – например Законът за публичните финанси, и да бъде внесен бюджет за 2023 г. от служебното правителство. Но въпреки разнопосочните сигнали, идващи от служебното правителство, че ще бъде внесен бюджет за 2023 г., имам предвид например срещата между президента и синдикатите след техните протести, такъв стана ясно, че няма да има. Затова във всички комисии представителите на парламентарната група на „БСП за България“ подкрепиха Законопроекта за продължаване на действието на разпоредбите на бюджетите с мисълта, че в рамките на това предложение биха могли да внесат разумни предложения, които да облекчат българите. В публичното пространство и при предизвиканите изслушвания в Народното събрание от Министерството на финансите се твърдеше, че служебното правителство е разработило още два варианта с разчети за бюджетната рамка за 2023 г. Аз лично не съм ги виждал, но се твърди, че единият вариант е продължаване на действието на политиките и мерките от 2022 г. при дефицит 6,6% от брутния вътрешен продукт по консолидираната фискална програма, който се формира на база на запазване на всички политики, произтичащи от приетите нормативни актове. А вторият вариант е разработен при спазване на ограничението на фискалните правила за дефицита по консолидираната финансова програма, тоест залагане на значителни промени в приходите и разходните политики, но при дефицит до 3%. И двата варианта според служебното правителство са неприемливи, цитирам: „Политически и обществено неприемливи“. Едва ли?! Като гледам какво прави цяла Европа – средният дефицит – 4,6%; за Еврозоната – 5,1%; Испания – 6,9%; Италия – 7,2%; Гърция – 7,5%. Тоест налице е отказ от спазване на българското ни законодателство и по-важно отказ от политиките в подкрепа на българите във време на криза, започнати от редовния кабинет, в по голямата си част предложени и реализирани в министерствата, ръководени от БСП. Според мен подготвените от Министерството на финансите текстове са мотивирани и аргументирани с това, че служебното правителство няма право да предлага политики, които биха залегнали в изцяло нов бюджет. Не мисля. Законът за публичните финанси не прави разлика между редовни и служебни правителства и едва ли това са истинските мотиви на вносителите на това предложение. В текстовете е записано, че минималната работна заплата остава 710 лв., замразяване на достигнатите при редовното правителство нива, максималният осигурителен доход, замразяване на достигнатото от редовното правителство ниво, майчинство – замразяване на достигнатите при редовното правителство нива. Пенсии – увеличаване по едно правило, така наречено златно швейцарско правило, което всички вече признаха, че не е адекватно и не осъвременява адекватно пенсиите и генерира раздалечаване на отпуснатите назад във времето пенсии и новите. Подкрепата за уязвимите групи хора – с увреждания, безработни, социално слаби и така нататък, също замразени на тези нива, постигнати при редовното правителство, и още, и още, и още замразявания. В същото време отчитаме инфлация – 17,7%; ръст на основните хранителни стоки – 25%; хляб – 27,8%; топлоенергия – 29,7%; питейна вода – 16,8%; бензин – 31,5%. Това действие на служебното правителство осигурява възможност държавата да функционира нормално и без приет бюджет, и без редовно правителство, в очакване на избори, и дава възможност на служебното правителство да се извинява за замразяване на социалните плащания с решението на Народното събрание и липса на редовно правителство, но е обществено неприемливо. Няма да има развитие на антикризисните мерки, на мерките за повишаване на доходите и подкрепа за уязвимите групи. Едва ли това очакват българите в това трудно време на криза, непреодолени последствия от пандемия, война, инфлация. Очакват подкрепа от държавата, а няма да я получат или поне не в очакваните размери, очакват съпричастност, но едва ли. Страната ще остане финансово стабилна, но сметката ще се плати отново от най бедните и уязвимите, в това число и от хората на наемния труд, пенсионерите, уязвимите групи, хората с увреждания, майките и всички останали от тази група, а валутата, с която ще плащат, ще е лишения и трудности. Ние от „БСП за България“ ще направим преди второ гласуване нашите предложения, които да обезпечат политиките, отнесени към хората до съставяне на редовното правителство и респективно до приемане на редовния бюджет за 2023 г. Тези предложения няма да са популистки и няма да нарушават финансовата стабилност на държавата. Не е случайно, че инициирахме и проведохме срещи с останалите парламентарни групи предварително да обсъдим нашите, да чуем техните предложения, да стигнем до консенсус кое ще ни е приоритет, включително и от мерките в социалната сфера. Идеята ни беше, без да изпадаме в популизъм ,без да стигаме до наддаване, без да нарушаваме финансовата стабилност на държавата, да се обединим около приемливи за всички и отговарящи на възможностите на приходната и разходната част на бюджета мерки, които да бъдат подкрепени. Получихме разбиране и одобрение на по-голямата част от това, което прилагаме. Дали сме успели, ще видим при второто гласуване. Аз ще анонсирам част от предложенията. Минимална работна заплата 850 лв. и автоматичен механизъм при определянето ѝ; обезщетение за майчинство през втората година равно на минималната работна заплата 850 лв.; еднократна помощ при раждане на първо дете 500 лв., на второ – 1000 лв., на трето – 1500 лв.; еднократната помощ за майки студентки в размер на 10 минимални работни заплати; еднократна помощ от 350 лв. за всички деца от I до IV клас в началото на всяка учебна година; безплатни учебници за всички от I до ХII клас; безплатни лекарства за децата до 14-годишна възраст; преизчисляване на пенсиите от 1 януари 2023 г., като процент за годините и месеците осигурителен стаж се умножат с коефициент 1,35 за всички пенсии; преизчисляване на пенсиите от 1 юли 2023 г. със средномесечния осигурителен доход за страната 2021 г. Това е накратко с мисъл за хората. Очакваме подкрепа. Благодаря Ви.

…за бюджета, който имахме през тази година. Но нека да Ви върна на темата, уважаеми колеги, тук говорим за удължаване на бюджета, където има само дати, няма числа. Нека да видим, уважаеми колеги, как ще гласувате и да видим дали говорим само за безпринципна диалогичност при Вас, или за безпринципно бездействие. Цитирам Ви думите на господин Кирил Ананиев миналата година в същата процедура по удължаване на бюджета: „Това изказване го правя малко по-разширено, защото като човек, който е работил близо 40 години в Министерството на финансите, никога не съм си позволявал така да раздробявам бюджетния процес и по лъжичка да вкарвам нещата в Народното събрание. Не може на 1 януари да нямаш визия каква ще ти бъде приходната част до края на годината и срещу това какви разходи трябва да предвидиш.“ Ето защо нашата парламентарна група не може да подкрепи този бюджет. Уважаеми колеги, това е безпринципно действие. Искам да видя как ще подкрепите това удължаване тази година, като миналата не направихте това. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател! Госпожо Ангова, не мога да разбера защо казвате тези неща, при положение че много добре знаете, че ние имаме ясна, точна и последователна политика за всички безумия, които Вашето правителство направи. И това са фактите. Това състояние, в което се намира българската икономика, е заради всичко това, което Вие направихте или не направихте. Във всеки един от секторите, в които имахте досег, а Вие като правителство имахте досег до всякъде, е достатъчно да чуете какво казваше Вашият тогава заместник министър и сега министър на финансите.

Пълна загуба на време за нашата държава и икономически колапс само заради Вашето управление.

Уважаеми господин Ганев, точно Вие да излизате, когато нито едно Ваше предложение в Бюджетната комисия не беше финансово обосновано, ми се струва доста безобразно. Също така популистките изказвания не мисля, че са удачни в този момент. Това, което искам да кажа, е, че няма нито финансова, нито икономическа криза. През 2021 г. имаме рекорден ръст на брутния вътрешен продукт, тази година имаме на индустриалното производство, така че просто прочетете първо и след това коментирайте. Но имам още нещо да кажа и това е всъщност, че причината, за да нямаме редовен, пълноправен проект на закон, изказана от министър Велкова, е, че нямало сформирано управляващо мнозинство в парламента. Искам да преведа за хората, които ни слушат, какво означава това. Това означава, че един министър не позволява актуализация на работната заплата, защото нямало сформирана коалиция. Удобно, че мандатите се забавиха, нали? Народните представители, госпожо Велкова, са застъпници за правата на хората независимо дали са в управляващо мнозинство или не. Това ли ни казвате от служебния кабинет – че ако не сме се групирали, не можем да правим политики? Един министър, от една страна, прецизира разпоредби за данъчното облекчение за семейства с деца, които ние подкрепихме, а в следващия момент не позволява да ги увеличим. Пуска ни на червен светофар и ни казва: не, стоп, ще чакате, няма бюджет. Опашката от нуждаещите се хора обаче докога ще търпи това? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) И един министър удължава датите, казвайки, че служебен кабинет не може да прави политики, но всъщност прави политики, и това е политиката на вакуума, политиката на стагнацията и политиката на безтегловността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Частични ръкопляскания от ГЕРБ СДС и възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, господа и дами служебни министри, уважаеми колеги! Искам да Ви върна на сериозния разговор върху бюджета и върху основния риск, който трябва да управляваме съвместно парламентът и служебното правителство. Както казахме от „Демократична България“ и на Бюджетната комисия, основният риск е следният. Ако се приеме, колеги, удължаването на бюджета и се формира правителство, това удължаване няма значение. Това правителство, което се формира, може да си приеме редовен бюджет веднага, проблемът е изчистен. Ако обаче няма формиран кабинет, тогава влизаме в хипотезата, в която евентуалните избори са март, новият парламент – април, новото правителство – най-рано май, и както казах на Бюджетната комисия, до юни-юли ще бъдем с това удължаване. Попитах Министерството на финансите: в този сценарий къде са буферите? Защото фискалният резерв в края на годината ще бъде вероятно около 6 млрд. лв. и няма да има парламент, който да може да даде допълнително пространство, ако се налага. Тоест може да се наложи служебното правителство – това или друго, да кара с този бюджет до юни-юли месец. Това е съществен риск. Министерството на финансите ми отговориха, че те разчитат на доброто изпълнение в началото на годината. Само че това обичайна година ли ще бъде – 2023-а, и това достатъчно успокоение ли е за тази зала, за да подходим по този начин? Трябва да имаме по-големи буфери. Като минимум, ако остане този вариант, фискалният резерв трябва бързо да нарасне. Вие знаете как става това, докато лихвите още не са се повишили сериозно. Тоест буферите трябва да бъдат много по-големи. Чух тук един колега да казва как догодина, отсега било ясно, че растежът на икономиката щял да бъде нисък. Не е ясно, колеги. Не е ясно и трябва да знаем, че зависи и от нашите действия, и от нашите реформи или липса на реформи. Защото в последната прогноза на Европейската комисия за 2024 г. България се посочва като страната с най-голям процент, забележете, общи инвестиции към брутния продукт. Румъния е на следващо място. Да, това се дължи, ще кажете, на многото европейски фондове, които са концентрирани. До голяма степен е точно така, но това само по себе си е огромен потенциал. Тоест не трябва да се задоволяваме с твърдението – Европа отива на спад, тоест и България я чака същото нещо. Няма такова нещо. Ние трябва да направим всички необходими действия, включително през бюджетната процедура, за удължаване на растежа. Защото всички тези въпроси, които хората ни задават за по-високи заплати и пенсии, те възможни ли са без по висок растеж? Не, не са възможни. Трябва растеж на икономиката, за да има растеж на доходите, на всички доходи. В този смисъл са много важни реформите. Слушах днес много изказвания, нямаше фокус върху реформите. Сега ще Ви кажа за две реформи, които влизат в сила от 1 януари 2023 г., за които, между другото, както по определени теми критикуваме служебния кабинет, тук ще похваля министъра на финансите. Две ключови реформи. Едната е повишеният праг за регистрация по ДДС на 100 хиляди от 1 януари, за което знаете всички вероятно, но второто, за което не знаете всички вероятно, е, че на сайта на Агенция „Митници“ ще има платформа, която ще показва свободните капацитети в данъчните складове, за да може всеки да внася и да търгува с горива, за повече конкуренция и по-ниски цени. Подобни реформи са необходими, ако искаме растеж през следващата година. Оттам идва развитието – повече конкуренция, по-ниски цени на горивата, повече растеж на икономиката. Да, има други фактори, които не зависят от нас. Да, ще има дерогация и забрана съответно на Европейския съюз, но въпросът е ние нашите, българските теми, българската работа, колеги, дали сме си я свършили, предприели ли сме българските мерки? И е много обезпокоително, че вместо този парламент, всички ние да разсъждаваме как влизаме в Шенген и в еврозоната, защото това е продължаването на реформите – влизане в Шенген и в еврозоната, тук се занимаваме с хартиена бюлетина и с антиреформи, тоест обратното – не искаме развитие напред, а мислим как да отидем назад. Защото, колеги, Шенген и еврозоната са следващите стъпки на въпроса, който Вие зададохте – как да имаме по-висок растеж през следващата година? Ами влизането в Шенген, колеги, дава по-висок растеж веднага. Защо? Без граници започваш да търгуваш. Търговията става много по-облекчена, много по-лесна, много по-мащабна, развитието идва веднага. Шенген значи по-висок растеж на икономиката. Цел ли е на това правителство и на този парламент какво правим в тази посока, какви мерки предприемаме? Няколко страни наложиха ограничение върху България, но истината е, че върху тези неща трябва да си фокусираме усилията, защото те водят развитие, те водят работни места, водят инвестиции, водят растеж на икономиката. Темата за еврозоната също така. Нека да видим несвършената работа от това Народно събрание и да я свършим в най-кратки срокове. Аз съм задал изрични въпроси към БНБ, към правителството, за да може, каквото зависи от нас, да е направено. Това също води до по-висок растеж на икономиката – по-нисък валутен риск, по-ниски транзакционни разходи, повече инвестиции, развитие, така че 2023 г., приближаването до еврозоната, не самото влизане, също носи по-ниски лихви, развитие на икономиката и повече инвестиции. Защото, вижте, пазарите усещат какво се случва. Те разбират какво става и когато имаш напредък и изпълняваш условията, това вече, вижте Хърватска, носи след себе си развитие и по-добри условия. Уважаеми дами и господа, ние от „Демократична България“ искаме да Ви кажем следното нещо: ако наистина искаме по-висок растеж на икономиката и повече доходи, по-добри условия за бизнеса, да се фокусираме на реформите. Независимо проблемите със създаване на правителство, независимо от всичко, което се случва в това Народно събрание, този фокус е възможен и зависи от всички нас. Следващата година Европа ще се раздели на две части – по голяма част, която ще има спад на своите икономики, и по-малка част, която ще продължи да расте. Къде искаме да бъдем ние? Нашият отговор е ясен – искаме да бъдем от тези, които се развиват, защото за своето членство в Европейския съюз Румъния постигна два пъти повече конвергенции от България, хора. Румъния, от която искахме да се откачаме и разграничаваме – два пъти повече конвергенция, тоест догонване на европейските доходи. Два пъти повече! Тоест, за да бъдем успешни, трябва да бъдем от тези, които в сложната ситуация на 2023 г., когато страните се разделят на две групи – спадащи и тези, които продължават растежа, ние трябва да сме от успешните, и това зависи от работата на това Народно събрание. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Намираме се в необичайна ситуация. Толкова е необичайна, че се намираме в нея втори път тази година. За втори път на нашето внимание в рамките на една календарна година е внесен Закон за удължаване действието на държавния бюджет. И доколкото разликата с предходна такава ситуация съществува, е това, че тогава беше внесен Закон за удължаване действието на държавния бюджет от редовен кабинет. Ние тогава от ГЕРБ-СДС критикувахме именно тогавашната ситуация, когато имаше редовен кабинет на „Продължаваме Промяната“ с министър-председател Кирил Петков, министър на финансите господин Василев, които януари месец нямаха визия, имаха нужда от време, от анализи на ситуацията, за да внесат редовен техен бюджет. Но поне тогава щеше да има отговорност кой да носи последствията от политиките, които ще има в един редовен бюджет. И сега най-съществени критики към служебния кабинет, забележете, има именно от колегите, които тогава вкараха такъв законопроект – колегите от „Продължаваме Промяната“ и от БСП. И те упрекват служебния кабинет, че не решава проблеми и не инициира нови политики, които да решат инфлацията, която доведе тяхното управление в България: двойната инфлация спрямо еврозоната, рекордното обедняване на българските граждани, несправянето с кризите и пораждането на нови такива. Аз съм склонен тази зала да разглежда Закон за държавния бюджет на Република България, когато има редовен кабинет, сформирано редовно правителство. Бих предпочел такова правителство и такава коалиция да се сформира около разума и стабилността, която да даде предвидимост на българските граждани и бизнес за политиките, по които ще има поет политически и управленски ангажимент от редовно съставен кабинет. Тук лъч надежда ми дават думите на колеги от „Демократична България“, които, цитирам, казват: „Притеснителен е предизборният популизъм на някои партии, които искат да повишат разходите и така да издънят финансово държавата. Принципът им е яжте, пийте – държавата плаща.“ Към колегите от „Демократична България“ – именно такива партии са Вашите стари коалиционни партньори от „Продължаваме Промяната“ и от БСП. Не губя надежда, че в рамките на това Народно събрание може да се намери именно такава коалиция на разума, която да харчи насочено към най-уязвимите групи и да се повишават доходи, да има социално подпомагане, но това да е с ясен мандат на правителство, изразено в парламентарно мнозинство. Защото рискуваме от тези призиви от партии, които явно целят бързи избори, служебният кабинет да вкара един бюджет на вниманието на Народното събрание, който да бъде коренно прекроен от пленарната зала, и то в такива мащаби, които, колеги, дори ние сами не можем да подозираме – ще започне предизборно наддаване и смятам, че нито един от Вас, който мисли трезво, не би желал да изпадаме в подобна хипотеза. Виждаме резултата от предходното управление и доверието на кредитните институции, на международните финансови организации, които вече отпускат средства на държавата при изключително високи лихви, тоест държавата функционира със заеми, обаче заеми от порядъка на 6%. Това не смятам, че е устойчиво, не смятам да се подлагаме и да подлагаме държавната хазна и българските граждани, които в бъдеще ще трябва да обезпечават тези плащания със собствените си доходи. Ако внесе служебният кабинет пълноценен бюджет, базовият вариант чухме от министъра на финансите, че е при 6,6% дефицит, тоест предишното правителство е рекордьор по инфлация, по обедняване на българските граждани, а също така стана известно наскоро, че и по противоконституционни решения, които взимаше предишното парламентарно мнозинство. Затова, колеги, призовавам още веднъж, това не е идеалният вариант и аз не бих го подкрепил в ситуация, когато имаме редовен кабинет и политическо мнозинство, парламентарно такова, което да носи отговорност за тези решения. Нека да не започваме предизборните наддавания с тези призиви да се внесе пълноценен бюджет, а да нанесем най-малката щета и да осигурим нормалното функциониране на държавата и на нейните системи – системите на здравеопазването, системите на сигурност, на отбрана, като приемем Закона за удължаване на бюджета. И пак призовавам колегите от „Демократична България“, в тяхно лице, които призовават за фискална консолидация, за благоразумна фискална политика, да са по-настойчиви в търсенето на разговори и допирни точки с парламентарни партии и коалиции, каквато е ГЕРБ-СДС, именно в тази насоченост да се търси нещо устойчиво, което не застрашава функционирането на държавата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Василев, бих искал да затворя темата по отношение дали е аналогична ситуацията на удължаването на Закона миналата година и за удължаване на тазгодишния закон за 2023 г. Спомняте ли си датата 23 ноември? Това е датата, в която Вие заедно с коалиционните партньори започнахте един 40-дневен маратон в един софийски мол, за да може да стигнете до Вашата управленска програма и приоритети, в това число и бюджета. За съжаление, тогава не успяхте, тоест Вие имахте достатъчно време, за да подготвите проектобюджета за 2022 г., и то като редовно правителство. За съжаление, тази управленска програма не успяхте да я оформите, да я направите и до края на Вашия управленски мандат. Какво направихме тогава обаче ние? Под претекст, че новосформираната коалиция тепърва трябва да формулира ключовите приоритети, които да остойностите, ние подходихме професионално и приехме закон, с който се удължава действието на конкретните разпоредби на Закона за бюджета, Закона за бюджета на ДОО и на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Очаквахме, макар и по-късно да бъде внесен годишният Закон за държавния бюджет за 2022 г., който да предложи решения и промени, които бяха обещани на гражданите. В Законопроекта за държавния бюджет за 2022 г. не видяхме нищо такова, напротив, видяхме повече средства, но за доста вече действащи познати политики, политики на нашия последен редовен кабинет. В предложения бюджет не проличаха Вашите приоритети като правителство на Промяната. На въпросите ни тогава не бе отговорено, а просто бе заявено, че ще се подготви актуализация през месец юли, която да отразява коалиционните приоритети. Започнахме да бюджетираме на тримесечия, включително и с актуализацията. Сърцето на актуализацията бяха антикризисните мерки – очаквани, но доста забавена реакция на базата на икономическите процеси и последствия, в това число и войната в Украйна. Коригираният бюджет отново не поднесе нищо ново на очакващите промяната, напротив, в него бяха пропуснати ключови сектори – регионална политика, образование и наука, земеделие, здравеопазване, социална политика, общини, вътрешен ред и сигурност, вероизповедания. Наложи се този бюджет да бъде прекроен тук в тази зала от нас. В условията на растяща инфлация приехме мерки за подкрепа на хората и на бизнеса. И забележете – без да нарушаваме дефицита на бюджета. Днес обаче нека да се върнем към Закона, който разглеждаме за удължаване на трите бюджетни закона за 2022 г. Нашата парламентарна група приема мотивите на служебния кабинет, че не е целесъобразно и възможно той да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проект на бюджета за 2023 г. и вижте защо, господин Василев. Съгласно Закона за публичните финанси проектобюджетът задължително се съпровожда със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г., нещо повече, средносрочната бюджетна прогноза представлява мотиви към проектобюджета, в нея се отразяват приоритетите, политиките, основните допускания за развитие на икономиката, както и целите на фискалната политика за тригодишния период. Освен това към Проекта на закона за държавния бюджет се прилагат и програмните бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет. Това поставя в невъзможност служебното правителство, мотивирайки се, че основните ангажименти на служебните правителства е да организират провеждането на честни избори, да осигурят текущата организация и функциониране на публичната администрация и на публичния сектор, както и да се справят с текущите кризи и проблеми на българското общество. Тази технология не е безспорна в контекста на разпоредбите на Закона за публичните финанси, но в конкретния случай изглежда по-скоро разумна. Според нас редовен бюджет трябва да бъде внесен от редовно правителство, което има своята управленска програма, което ще носи своята политическа отговорност за нейното изпълнение, както и за постигане в средносрочен план на фискалните правила, определени в Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж. Освен това не бива да забравяте, че средносрочната бюджетна прогноза е в основата на разработването на конвергентната програма, изключително важен документ, който изпращаме в Европейската комисия. Но да се върнем към днешната ситуация и резултатите от предвидените срещи, проведените срещи с „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“. От техните предложения се убедихме, че двете политически сили нямат никаква реална представа за състоянието на държавните финанси и популистки, като пред нови избори, предложиха допълнителни разходи между 5 и 7 млрд. лв. от „Продължаваме Промяната“ и близо 5 млрд. лв. от „БСП за България“. Не забелязах никаква тревога при тях, че при продължаване дори само на действието на политиките в бюджета за тази година, 2023 г. ще завърши с дефицит от 11 млрд. лв., или 6,6% от брутния вътрешен продукт, поемане на нов дълг от 15 – 16 млрд. лв., ако има кой да ни го даде, разбира се, и то при висока цена на дълга, и това ще трябва да се случва във всяка една от следващите три години. С Вашите нови предложения, при равни други условия, всяка от трите години ще завършва с по 16 – 18 млрд. лв. бюджетен дефицит и дългово финансиране над 20 млрд. лв. и незнайно как още следващата година според Вас, „Продължаваме Промяната“, ще завършим с 3% бюджетен дефицит. Това говори за некомпетентност, непознаване на бюджетния процес, умишлено тласкане на страната към разпад на системата на публичните финанси и финансова дестабилизация. Беше направен опит от Вас, господин Асен Василев, да обвините Министерството на финансите в грешна прогноза за икономическия растеж, да заблудите народните представители в Комисията по бюджет и финанси за предвиждан от Вас нереалистичен растеж на брутния вътрешен продукт и оттам за постигане на значителен ръст на данъчните приходи, които са неосъществими. Вашето правителство за една година не успя да формулира трайни, категорични приоритети, които да бъдат устойчиви и ефективни и за обществото ни, и за бюджета, затова у мен будят недоумение обвиненията за бягство от отговорност. Призивите за внасяне на Проект на закон за държавния бюджет от служебния кабинет, чиято функция начално не е формулирана да формулира дългосрочни политики и ангажименти. Защо не е вярна Вашата прогноза, господин Василев? Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите отчита ревизираните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт за 2021 г., така и за първото полугодие на 2022 г. В същото време „Продължаваме Промяната“ не взима предвид тези ревизирани данни, а определят реалния растеж за 2022-а и 2023 г., като ползват доста отдавна публикуваната прогноза на Международния валутен фонд, може би, защото тя е най-оптимистична в сравнение с прогнозите на други институции: Българската народна банка – 0,1%, Европейската комисия – 1,1%, ОИСР – 1,7%, Рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс“ – по малко от 1%, и Световната банка – по-малко от 2%. За нивото на инфлация Вие ползвате прогнозите на Министерството на финансите, може би, защото е по-висока от прогнозата на Международния валутен фонд. Автоматично използване на прогнозата за инфлация, неизчисляване на номиналния растеж не е коректно, тъй като за тази цел се използва общият дефлатор на брутния вътрешен продукт, а инфлацията на потребителските цени е един от неговите компоненти. Този подход да се използват оценки на различни институции по отношение на отделни индикатори издава желание за изкуствено завишаване оценките на брутния вътрешен продукт. През второто полугодие на 2022 г. се прогнозира растежът да се забави и за цялата година да бъде 2,9%. Влошеното външно търсене ще ограничи нарастването на износа през 2023 г., а растежът на брутния вътрешен продукт ще се забави до 1,6% според Министерството на финансите, а според мен и под 1%. Нашите очаквания за забавяне на икономическата активност в основните търговски партньори на България вече се потвърждава и в публикуваната на 31 октомври първа оценка, господин Василев, на Евростат за икономическия растеж в Европейския съюз и еврозоната през третото тримесечие на 2022 г. Спрямо същото тримесечие на предходната година реалният растеж на брутния вътрешен продукт на Европейския съюз се забавя с близо 2 процентни пункта от 4,3% на 2,4%. Във връзка с горната прогноза по-високата база през 2021 г. по отношение на брутния вътрешен продукт не предполага продължаване на тази тенденция при равни други условия и следващите периоди както като номинални стойности, така и растежи. Това се потвърждава от номиналното и реалното нарастване на брутния вътрешен продукт през първото полугодие на 2022 г. Освен това винаги сме имали предвид тримесечни сезонно неизгладените данни на брутния вътрешен продукт пред изгладените данни като по-добър индикатор за очертаващата се годишна стойност. Използваният от „Продължаваме Промяната“ подход води до погрешния извод, че брутният вътрешен продукт за 2023 г. ще е по-висок с 30 млрд. лв. спрямо този за 2022 г., приет с актуализацията на бюджета. На тази база автоматично и отново погрешно се прави оценка за по-високи данъчни приходи с около 11 млрд. лв. Повече от десет години, господин Василев, работихме за стабилността на публичните финанси и няма да позволим с лека ръка да сложите кръст на всички тези усилия. Досега не е имало министър на финансите, който да обвини в неистина или некомпетентност експертите на Министерството на финансите. Те не изпълняват политически поръчки. Не се подигравайте с техния капацитет, а се учете. Опитайте се да научите и нещо полезно от професионалистите тук, в залата, които са работили бюджет и ще продължават да работят бюджет. От изложеното по-горе и имайки предвид нестабилната политическа среда, ние ще подкрепим приемането на удължителния закон до избора на редовен кабинет, защото с удължителния закон се гарантират финансирането на всички социални помощи и плащания, размерите на които са определени с трите бюджетни закона за 2022 г., постигна се правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на българските граждани и българския бизнес за прилагане на специалните закони до приемането на Закона за 2023 г. В същото време това ни дава възможност парламентарно представените политически сили да седнем на масата на преговорите, да изготвим един общ документ с най-важните и неотложни политики и приоритети, който да стане основа на програма за управление на едно редовно правителство, и да направим коалиция на разума. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ако имам, господин Председател, още някаква минутка…

Съвсем накратко. Понеже и Вие, господин Василев, и госпожа Нинова казаха, че ние сега да приемем на първо гласуване Закона, а пък след това между първо и второ четене ще си предлагаме каквото си искаме. Поне Вие трябва да сте прочели – поне Вие, чл. 119 от Закона за публичните финанси, където е казано, че не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото по консолидираната фискална програма, освен в случаите, когато по предложение на Министерския съвет – не тука, по предложение на Министерския съвет Народното събрание е приело съответни изменения и допълнения в трите закона. И втората алинея – не се допуска започване на програми или проекти, разходите, за които не са предвидени в Закона за държавния бюджет и другите два закона. Така че не мисля, че може да създадем хаос между първо и второ четене. По-добре да мислим за редовно правителство, което да има своя програма и да носи политическата отговорност през целия процес на управление. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ще гледам да съм много бърз, уважаеми господин Председател.

Уважаеми господин Ананиев, благодаря Ви за прекрасния анализ. Аз с част от него съм съгласен, с друга част не съм съгласен, но това са си мои разбирания и виждания. Аз ще изразя несъгласие с Вас в частта, която Вие мотивирахте през цялото време, че не е работа на едно служебно правителство да прави бюджет, а то беше като лайтмотив в цялото Ви изказване. Моля да обясните къде в Закона за публичните финанси се прави разлика между служебно правителство и редовно правителство? И там наистина с право не се прави разлика, защото аз ще направя аналогия например с едно редовно правителство в последната година от мандата си – например като ГЕРБ 2021 г., Вие направихте през 2020 г. бюджета за 2021 г., въпреки че не знаехте, че може и да не управлявате. Със същите мотиви може да кажем за последния мандат на всяко едно редовно правителство, че няма право да определя дългосрочната рамка за три години напред, да поставя политики със своите виждания в това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако продължим да нямаме редовно правителство поради политическата криза, как ще продължаваме без бюджет – ще удължаваме този до безкрайност или какво ще правим? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, Вие знаете, че страшно много Ви уважавам, защото много време сме работили заедно, споделяли сме трудни и лесни моменти. Разбира се, че в Закона за публичните финанси няма разграничение между ангажиментите на служебно и на редовно правителство. Аз затова казах в моето изказване, че това решение, което взимаме днес, е малко спорно, но за сметка на това считаме, че на този етап, в тази ситуация, е по-разумният вариант. Аз все пак живея с мисълта, че този удължителен закон няма да действа продължителен период от време. Надявам се, че Вие и целият български народ иска да намерим общите допирни точки, общите приоритети, общите политики, от които имат нужда и хората, и бизнеса – да направим едно редовно правителство, което да поеме своите ангажименти, което да се отчита пред гражданите и дай боже, да завърши цял четиригодишен управленски мандат. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Вигенин. Тъй като името ми беше споменато няколко пъти, искам да направя две лични обяснения в рамките на тази една реплика.

Да. Първото е, че, както и заявих, при приемането и на редовния бюджет, и на двете актуализации, които бяха приети в тази зала, докато аз бях – един път, служебен министър на финансите, втори път – министър на финансите в правителство, което вече беше в оставка без мнозинство, изключително отговорно е да се внесе бюджет в тази зала и този бюджет всъщност да бъде гласуван. Да, поема се риск за това залата и мнозинството, или мнозинствата, формирани в нея, да се държат сравнително разумно, но те се държаха разумно. Имаше и големия лост, който един финансов министър – служебен или не, притежава, внасяйки бюджет в тази зала, който е, че парламентът няма право да променя дефицита, което ограничава възможността за всякакви видове популистки натрупвания на политики. Най-важната причина обаче защо този риск трябва да бъде поет е, защото политика на стабилна бедност е във вреда на всички български граждани и на държавата. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Отговорната политика е политика, която залага антикризисни мерки, залага мерки за бизнеса и тези мерки не могат да бъдат спрени просто защото някой го е страх какво ще се случи в Народното събрание. Това не е обяснение, господин Ананиев. Не може да бъде обяснение. И Вие току-що прочетохте Закона за публичните финанси, който казва, че парламентът не може да приема програми, които са финансово необезпечени в бъдеще.

Съжалявам. Ние току-що приехме една такава програма за F-16, но по-важното е, когато кабинетът нарушава Закона за публичните финанси, Вие наистина ли очаквате, че парламентът ще го спази? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, дами и господа народни представители! Ще бъда бърз с една кратка процедура. Тя е към Вас, господин Председател. Ще Ви помоля като заместник-председател на Народното събрание, като председателстващ сегашното заседание да се обърнете към служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и да изискате от него да отговори на зададен от нас с колежката Петя Аврамова въпрос, на който сме искали писмен отговор, тъй като на въпроса, който сме задали – аз ще Ви го оставя, от 10 ноември 2022 г., след една седмица сме получили нещо, което аз не бих могъл да нарека отговор. Получили сме два хвърчащи листа (показва писмото) с много сигнатури, с много номера на заповеди и така нататък, но няма отговор на въпроса – без да навлизам в подробности, ние сме задали конкретен такъв: какви становища и доклади е изготвила ДНСК – Дирекцията за национален строителен контрол, по отношение на изпълнени, изпълняващи се, текущи или превантивни ремонти, в какви работни групи по тази тема са участвали представители на ДНСК и какви са позициите, които са защитавали, изготвили ли са указателни писма и други подобни становища в периода от май 2021 г. до 1 ноември 2022 г.? Изискали сме всички тези документи да ни бъдат предоставени в писмен вид – копия от доклади, становища, протоколи от работните групи за посочения период. Нищо подобно не получаваме. Получаваме отговор, че видите ли, след 21 ноември 2022 г. евентуално ще ни бъде отговорено, защото е приключила работата и ще има нова работна група в ДНСК. Не, ние държим да получим точно указаната и изискана от нас информация в писмен вид, каквото е нашето право, разбира се. Защото имаме информация вече от няколко източника, че в ДНСК в момента общо взето се извършват нецелесъобразни действия. Документите, които ние изискваме, под една или друга форма не казвам, че се унищожават, но се потулват. Затова може би не ни биват предоставени с колежката Аврамова, а се готвят различни от тях по същите казуси и може би днес от едно изказване на колегата Настимир Ананиев пред журналистите получаваме и отговор на въпроса защо се крият от нас. Той явно е виждал тези документи, виждал е тези доклади, които се готвят понастоящем. Не, ние искаме онези, които сме задали във въпроса си и наистина се обръщам към Вас да ни бъдат предоставени. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за този прословут имот в град София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 25а, идентификаторът няма нужда да го чета, господин Премиер, намирисва – намирисва! – и тук Вие трябва да ни отговорите как е защитен държавният интерес, защото отвсякъде по този случай лъха на корупция ли е, кражба ли е, Вие ще ни кажете. На опити да се зададе този въпрос на господин Михайлов – областният управител на София-град, регистрирахме, и то всички го видяха публично, как той се заключи в кабинета си и в продължение на часове не излизаше оттам. Това наистина е доста съмнително – такова висше държавно длъжностно лице по този начин да реагира на опити да получат хората отговори. Естествено, че е тревожно, когато знаем всички каква е пазарната стойност на един такъв имот от 700 кв. м с 40 кв. м сграда в един престижен район на София да се продаде за 300 хил. лв., когато цената по груби оценки е може би към 2 млн. лв. Това, господин Премиер, отвсякъде си е ощетяване на държавния интерес. И въпросът не е маловажен. А очевидно не е маловажен, защото виждаме какви са реакциите от другата страна. Поради тази причина бяхме разтревожени и лично аз тук, от тази трибуна, още миналата седмица призовах да дойдете тук и да ни отговорите, защото 2 млн. лв. тук – за корупция или кражба, 2 млн. лв. – там, които пропуска държавата, и в крайна сметка се оказва, че щетите набъбват и все са за сметка на държавата, респективно на българските граждани. Господин Премиер, направете всичко възможно и с отговора си да ни убедите, че държавният интерес е защитен и разбира се, това повече да не се повтаря. А ако имате и Вие съмнения за корупция, кражба или нещо друго, кажете ни, за да знаем и ние от тук нататък как да продължаваме с нашата реакция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ченчев! Интересът към този имот датира от 1996 г., откогато собствениците на постройката върху държавната земя са закупили тази сграда от 40 кв. м. Може да проследите, съответно в общинските и областните администрации, как се е движил интересът към продажбата на този имот, най-вече продажбата на държавната земя, върху която хората, които са придобили имота, имат придобито право на строеж. Продажбата на имота е извършена по реда и условията на чл. 44, ал. 3, изречение първо от Закона за държавната собственост, според който продажбата на земя или съответни идеални части от земя – държавна помощ, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Преписката в Областната администрация е образувана по повод постъпило писмо на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Надявам се, че нямате интерес към входящия номер на писмото, като със заповед на министър на транспорта и съобщенията разрешава на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да продаде недвижимия имот – частна държавна собственост, без търг, на собствениците на законно построената върху земята сграда при спазване на условията и реда на Глава шеста, Раздел втори от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Това са чл. 84 и чл. 85. Към писмото на генералния директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ до областния управител е приложена и пазарна оценка, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 2 от Закона за държавната собственост държавата се разпорежда с имоти – частна държавна собственост, на базата на оценки на имотите, извършени от независим оценител, не по-ниски от данъчните им оценки. Въз основа на представените документи и при спазване на всички изисквания на Закона за държавна собственост и Правилника за прилагането му областният управител на област София в условията на обвързана компетентност и при изпълнение на заповед на министъра на транспорта и съобщенията е сключил договор за продажба за сума в размер на 342 хил. и 600 лв. без ДДС въз основа на възложеното и прието от Управителния съвет на държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ пазарна оценка, изготвена от съответната фирма-оценител. Общата сума, заплатена от купувачите на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ за цената на имота, е в размер на 342 хил. и 600 лв. без ДДС, респективно 411 хил. 120 лв. с ДДС. Предвид високия обществен интерес – това, което и в началото заявих, е, че от 1996 г. до момента се следи как се продава този имот. В хипотезата на тези собственици на имота са хиляди български граждани. Предвид високия обществен интерес и с оглед проявените действия за защита на държавния интерес при продажбата на недвижимия имот разпоредих на министъра на транспорта и съобщенията да възложи на звеното за вътрешен одит към Министерството на транспорта и съобщенията съобразно професионалната компетентност по чл. 13, ал. 2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор извършването на одитен ангажимент за консултиране в Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ за спазване на нормативните и вътрешноведомствени актове при приемане на решението и извършването на разпоредителна сделка с имот – частна държавна собственост, находящ се в град София, бул. „Драган Цанков“ № 25а, със съответния идентификатор, в това число и изборът на независим оценител, изготвил пазарната оценка. Със заповед на министъра на транспорта и съобщенията е възложено извършването на звеното за вътрешен одит към Министерството на транспорта и съобщенията на одитен ангажимент за консултиране в държавното предприятие, като темата на одитния ангажимент е проверка относно извършената продажба на имот – частна държавна собственост, с идентификатор със съответния номер, с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“. След извършване на одитния ангажимент своевременно ще бъдете уведомени за резултатите от проверката.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, разбира се, че ще има реплика – тук има много неотговорени неща по въпроса, който сме задали. Уважаеми господин Министър-председател, аз ще започна оттам, откъдето Вие започнахте. Констатирахте правилно, че от 25 години има интерес към този имот и първият ми въпрос към Вас е: как може 25 години при различни правителства – леви, десни, центристки, служебни, и да дойдат служебните правителства на Радев и на Копринков и да се заемат с първия въпрос, който е въпросът за продажбата на този имот? Второто, което прави впечатление. Вие добре изложихте хронологията по изповядването на сделката, тоест добре сте запознат със следното: че предишното служебно правителство с изключително завидна бързина оправи и подрежда документите, така че да подготви нещата за продажбите и единствено само лошото стечение на обстоятелствата и случването на редовно правителство просто не им стига времето, за да изповядат тази светла и прозрачна сделка в кавички. Идва редовното правителство, в което редовният областен управител на София отказва сделката с мотив, ще цитирам – не претендирам да съм точен: „Тая работа си е за затвор и трябва да бъде спряна веднага“, и човекът спира сделката. Да, обаче отново се връща другото служебно правителство и започва със същите бързи темпове да изповядва, както казах, тази бърза, светла и прозрачна сделка. И тук е вторият ми въпрос, господин Премиер: не Ви ли прави впечатление това и не Ви ли накара нещо, така отвътре, да спрете тая сделка? Защото ще Ви кажа как изглежда отстрани цялата тази работа. Служебните правителства започнаха да превръщат Министерския съвет едва ли не в агенция за недвижими имоти – агенция за недвижими имоти, и то изключително успешна агенция, която продава на безценица държавните имоти. Ще трябва да Ви кажа, че брокери казват, че цената, на която е продаден този имот, такъв имот на такава цена не може да бъде намерен дори и в село Труд, Пловдивско. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Така че, господин Министър-председател, това според нас е едно изключително неотговорно и срамно поведение и Ви молим в интерес на истината и в интереса на българските граждани да се намесите и да предотвратите това срамно нещо, което се случва във връзка с тази сделка. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание и Председателстващ заседанието, уважаеми дами и господа народни представители! Държавният интерес в случая с подобни сделки трябва да бъде защитен. Трябва да бъде спазен и Законът, и Правилникът за прилагането на закона. Каква е пазарната цена, каква е данъчната оценка – това, което казва Законът, и това, което е извършено от страна на независимия оценител на имота, това ще бъде установено, ще бъде изнесено. Фактите няма да бъдат прикрити, ако има съответни нарушения. А конкретно за тази имотна сделка процедурата по придобиването на земята от страна на собствениците на постройката е започнала от 2017 г. От 2017 г. досега са минали доста правителства и не бих казал, че служебното правителство е това, което със завидна бързина е извършило сделката – и областният управител, който действа в обвързана компетентност, е свършил своите задължения, така както изисква Законът. Но за резултатите от проверката ще бъдете уведомени. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер! Господин Председател, процедурата я взимам по начина на водене, защото наистина ние очаквахме да чуем как е защитен държавният интерес. Господин Желязков, Вие също бяхте министър на транспорта, но не си позволихте да продадете този имот. Видях, че дойде господин Алексиев – вицепремиер и министър на транспорта, а той много добре знае финансовото състояние на НКЖИ и нуждата на НКЖИ от пари. Вие ни обяснявате, господин Премиер, че пазарната оценка е тази, на която трябва да се продаде имотът. Пазарната оценка е препоръчителна. Изпълнителен директор, който защитата интереса на дружеството, министър, който защитава интереса на министерството, премиер, който защитава интересите на държавата, президент, който защитава интересите на държавата, няма да допусне тази сделка да се изпълни на тази цена – ще възложи пет оценки на пет различни оценители, ще стигне цената, която струва, защото 300 хил. лв., господин Премиер, не струва една гарсониера в район „Изгрев“. Просто това, което направи Вашият кабинет, е недопустимо, срамно, ограбва държавния интерес и Вие трябваше тази сделка да я спрете, а хората да бъдат уволнени. В четвъртък ще дойде господин вицепремиерът на блицконтрол в Транспортната комисия и ще каже: няма пари за НКЖИ, заплатите са ниски, проектите спират! Е, как ще има пари, когато имот за два милиона Вие го продавате за 300 хил. лв.? Как ще има пари?! А казвате, че държавата няма нужда от бюджет – държавата има нужда да продължи стария бюджет. Ето така се управлява държавата, уважаеми български граждани, когато няма редовно правителство, когато няма работещ парламент, а има временно пребиваващи правителства, временно пребиваващи министри в Министерския съвет...

...които не защитават, господин Председател на Народното събрание, интереса на българските граждани! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Ще бъда изключително кратък, защото поставих, господин Премиер, два конкретни въпроса към Вас, а не ми отговорихте на нито един от двата. А относно това за независимите оценители – независимите оценители в България според мен са толкова независими, колкото Вие сте независим от Копринков, примерно да кажем, така че това не може да бъде оправдание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър председател, колеги! Моят въпрос е относно сигнал за корупция срещу лице, заемащо висока позиция в изпълнителната власт, а именно областен управител. През последните дни българското общество бе занимавано с медийна информация за голям контрабанден внос от Турция, във връзка с която е замесено името на областния управител на област Хасково. За жителите на областта областният управител не е непознат, доколкото вече три пъти е назначаван за такъв в служебните правителства на президента Румен Радев. Както стана известно от медиите, гражданско сдружение „Българска Легия Антимафия“ е подало сигнал до президента, входиран на седми ноември, в който се сочат факти за чадър от страна на областния управител за контрабанден внос на акцизни стоки, като се твърди, че в схемата са замесени митничари и полицаи от района. Стоките са преминавали през контролно-пропускателния пункт „Капитан Андреево“ и Митница – Свиленград. Господин Министър-председател, въпросът ми към Вас е следният: имате ли информация по случая и какво ще предприемете?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нитова! По сигнала, който е постъпил при Президента на Република България – господин Румен Радев, са уведомени съответно Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“, Комисията за противодействие на корупцията, като по сигнала е инициирана проверка и от страна на Министерството на вътрешните работи, като първоначални резултати се очакват в рамките на няколко дни. Междувременно областният управител на Хасково подаде заявление за освобождаване от длъжност във връзка с текущата проверка. Решението на Министерския съвет относно оставката ще бъде взето незабавно след първоначалните резултати от разследването на Министерството на вътрешните работи или на друг от компетентните органи. При наличието на най-малко съмнение по отношение на действията на областния управител той ще бъде освободен. В допълнение уточнявам, че за времето на проверката областният управител се намира в отпуск, за да не се пораждат съмнения за влияние върху разследването. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Донев, гражданите се вълнуват от въпросите на корупция и кражба. Моят въпрос е продиктуван от питания на нашите избиратели в региона, които ни поставят следния въпрос: служебното правителство ще покровителства ли корупцията, кражбите? Както чух преди малко, областният управител е само временно отстранен от позицията, а това според мен е най-малкото. Моля съответно да бъда уведомена за резултатите след проверката.

Разбира се, че за резултатите от проверката ще бъде уведомена и обществеността, така че нямайте ни най-малко съмнение в действията на компетентните правоохранителни органи в българската държава, които да свършат своята работа. По отношение на корупцията, по отношение на другите скандални действия и деяния, за които говорите, може да сте наясно самата Вие, че служебното правителство ни най-малко има някаква вина за ситуацията, която е създадена. Както виждате, предприели сме съответните действия, незабавно са уведомени абсолютно всички компетентни органи в държавата – и Прокуратурата, и МВР, и Държавна агенция „Национална сигурност“, и Комисията за противодействие на корупцията, така че всяко съмнение да бъде установено с конкретните факти и съответните действия ще бъдат предприети. Благодаря Ви.

Господин Премиер, след започването на войната в Украйна едни от най-големите страхове на българските граждани са за последиците от тази война за България и за народа ни. Разбира се, икономически, финансови и социални последици има, но досега не е ставало въпрос за близка заплаха и за въвличане на България във войната. Позицията на нашата парламентарна група по износа на оръжие за Украйна е кристално ясна и последователна. Ние смятахме, че това решение не трябваше да се взима, защото именно то е рисково България да бъде намесена във войната, но всичко това бледнее пред изказването на говорителя на Министерския съвет Антон Кутев, който казва така: „Страната трябва да даде пари за изтребители, а не за социални помощи, защото има война! Когато си преди война, на теб ти трябва оръжие – със социални помощи война не се печели!“ Питам Ви: това ли е позицията на Министерския съвет? Кое Ви кара да мислите, че България е „преди война“? Има ли обективни фактори за такова нещо след решението за износ на оръжие за Украйна, или това е лично мнение на говорителя на Министерския съвет, което би било недопустимо, защото той изразява мнението на правителството?! Преди малко обсъждахме бюджета. Кристално ясно ни стана, че служебният кабинет на президента Радев замразява доходите и социалните плащания, но изказване като: „Със социални помощи война не се печели!“ е цинизъм към българския народ в тази тежка икономическа, социална криза и на прага на предстоящата зима. Въпросът ми е: кога Министерският съвет е обсъждал ситуацията, кога сте решили, че сме „преди война“ и че „преди война“ трябва да се купува оръжие? Между другото, войната вилнее сега, а това оръжие, за което говори Вашият говорител, ще дойде през 2030 г. – става въпрос за самолетите на чертежи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, преди да премина към отговора на въпроса Ви по същество, ще си позволя да отбележа, че не съм изненадан от вниманието, с което следите медийните изяви на господин Антон Кутев. Сигурен съм, че интересът Ви към него е продиктуван единствено и само от чувството за дълг и отговорност пред българските избиратели. (Реплики, смях.) Предлагам да не допускаме времето за парламентарен контрол да се превръща в скучен час по литература, а всички помним с каква досада ни изпълваше отговорът на въпроса какво е искал да каже авторът на дадено произведение. Министър-председателят не разяснява какво е искал да каже говорителят на правителството, а обикновено се случва точно обратното. Министър-председателят обаче дължи на българските граждани и съответно на народните представители, избрани от гласувалите български граждани, ясна и обоснована позиция относно сигурността и отбраната на страната. И така в контекста на Вашия въпрос трябва да подчертая следното: за позициите на Министерския съвет може да се съди по неговите решения. В този смисъл Министерският съвет никога и никъде не е изразявал своя позиция за участие във войната, а точно обратното – позицията на Министерския съвет винаги е била в подкрепа на усилията за възстановяване на мира и сигурността в региона по пътя на дипломацията. В случай на обстоятелства, които да предполагат евентуалното участие на страната ни във военен конфликт, струва ми се, че Ви е известно, че подобно нелеко решение се обсъжда в тази зала. Народното събрание разполага с правомощията за подобно решение, а да се твърди обратното е грубо изопачаване на истината. Ще припомня, че на километри от България не се говори за война – в Украйна е война! Този военен конфликт убива невинни хора и разрушава бъдещето на Европа и света. Министерският съвет следи внимателно развитието на военния конфликт между Русия и Украйна и оценява рисковете и заплахите пред националната сигурност. Българското правителство макар и служебно – с друго в момента не разполагаме, прави необходимото, за да бъде готова държавата ни за адекватна реакция в случая на ескалация и разширяване на конфликта. Министерският съвет не взима решения дали и какви оръжия да закупува. Това също е в правомощията на Народното събрание и Вие го знаете, тъй като сте участвали във взимането на подобни решения като част от управляваща коалиция. Министерският съвет изпълнява взетите от Народното събрание решения за модернизация на българските въоръжени сили. Министерският съвет на Република България изпълнява законите и законосъобразните решения на Народното събрание, включително Закона за бюджета, в който ясно са посочени разходите както за сигурност и отбрана, така и за социална политика, следователно служебното правителство нито има правото, нито възнамерява да закупува оръжия за сметка на социални плащания, каквито опасения изразявате във Вашия въпрос. И накрая с интерес, очакване и надежда следя процесите на сближаване и диалог между политическите сили, представени в Четиридесет и осмото народно събрание. Българските граждани очакват свое редовно правителство, излъчено от подкрепящо го парламентарно мнозинство. Това очаквано от всички редовно правителство ще има правото и отговорността да решава въпросите, поставени от Вас, в съответствие с политиката, получила доверие на гражданите. Да се надяваме това да се случи възможно най-скоро. Благодаря Ви.

Господин Министър-председател, казахте, че не е Ваша работа да коментирате говорителя си, а обратно, тоест говорителят трябва да изразява Вашето мнение и позиция. Е, аз това Ви питах. Говорителят Антон Кутев, казвайки – цитирам: „Когато си преди война, на теб ти трябва оръжие и със социални помощи война не се печели“, това Ви питах. Вашето мнение ли изразява или не? От отговора Ви разбирам, че не, при това аз не изразявам опасения или да давам оценки, аз просто цитирам. Разбрахме, че това не е позицията на Министерския съвет, тогава някаква отговорност ще се търси ли от този човек? Той може ли да си говори свободно каквото му хрумне, особено по такива опасни въпроси като война, „намираме се преди война“, въвличане във война и така нататък? Ще понесе ли някаква отговорност за това? Следващ въпрос във Вашия отговор: служебното правителство изпълнявало разходите за отбрана, гласувани от Народното събрание. Ние сме били в няколко от последните. Не сме чули Народното събрание да се занимава с разходи и да възлага на което и да е правителство търсене на оферти за 10 грипена, които временно да се наемат или да бъдат на лизинг, докато дойдат новите F-16. Днес за трети или четвърти път се обръщате към нас, като ни нареждате да съставим редовно правителство и да поемем отговорността за управлението на страната. Ние това го знаем, че е наша отговорност. Вашата обаче е, докато това се случи, да водите политика: първо, която не всява страх и паника сред населението от сорта на това изказване, че ние сме преди война; второ, да не се отклонявате от политиките, начертани от последното Народно събрание, в които няма предвидени такива разходи за такова превъоръжаване, каквото Вашето правителство започна да прави; и трето, отново за втори път днес го казвам, проявявайте повече уважение към институцията Народно събрание. Народното събрание в България контролира Министерския съвет, а не обратното.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, и господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, водещ на заседанието, днешното, и не само на Четиридесет и осмото народно събрание, държа да отбележа, че групата на БСП, парламентарната група на Коалиция „БСП за България“ не се чувства удовлетворена от отговорите на министър-председателя, тъй като не само сме в процедура на контрол. То затова е контрол, господин Министър-председател, да питаме и да изразяваме мнение, доволни ли сме, или не сме. По всичките отговори, както видяхте, имаме забележки, а всъщност в отговорите нямаше конкретика. Да Ви припомня. На първия въпрос, който аз Ви зададох и направих своето експозе, Вие говорихте и за данъчни оценки. Припомням Ви, че един политически лидер заради едни данъчни оценки и на пръв поглед ненарушаване на закона си отиде от политическата сцена, така че въпросът е сериозен. Тук не става въпрос за един политик – нито за Вас, нито за мен, надявам се, става въпрос за интереса на българската държава и респективно на българските граждани. И не, господин Премиер, не е защитен, както в каквато и да е форма да го обличате. От Вашето изказване под формата на отговор не е защитен държавният интерес. И другите, разбира се, Ваши отговори, събудиха малко емоция в нашата парламентарна група, защото наистина не звучи добре отстрани министър-председател на служебен кабинет да има очаквания към парламента. Може да ги имате в лично качество. Парламентът има очаквания от Вас. Внесете бюджет. Ние ще се справим с него, както се справихме и в предишни издания на Народното събрание и той няма да бъде лош, защото сега Вие предлагате този бюджет, с който сме се справили преди. Ето затова ясно и елементарно, достъпно за българските граждани, които да разберат какво всъщност питаме ние и какви отговори получаваме. Затова, господин Председател на Народното събрание, моля, когато отговорите не съдържат конкретика, насочвайте отговарящия, за да може гражданите да получат яснота. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Алексиев, вече към 70 години, ако трябва да бъдем по-точни – 71 години, откакто е изградена жп линията Самуил – Силистра, с дължина 113,2 км, но до днес не е направено нищо да се започне нейната електрификация. Оттогава в този регион не е построен и един километър железен път. Ако се погледне железопътната карта на страната, се вижда, че това е единственото отклонение от главната жп линия № 9 към този регион. Видин и Силистра са двете области в България с най-нисък стандарт на живот и лошата инфраструктура като цяло е един от проблемите, който също обуславя това. В Силистра един от основните проблеми е свързаността между населените места, както и свързаността на областта като цяло с останалите региони от страната. По посочената жп линия максималната разрешена скорост е 65 км в час. XXI век сме. Според общодостъпна информация на Националната компания „Железопътна инфраструктура“, за да се стигне от Силистра до Добрич – двата основни града в Добруджа, с влак са необходими почти 10 часа, с автомобил същото това разстояние се изминава за един час, а от Силистра до Тутракан, Тервел или Шабла – основни населени места в Североизточна България, където се намира и Силистра, няма жп линия. Видно от железопътната карта на страната Североизточна България е изолирана и недостатъчно добре свързана с основните жп линии на страната. Това допълнително натоварва и без това недобрата пътна инфраструктура в региона. А предвид характера на климата в региона през зимата, нерядко се случва пътищата да бъдат затворени заради снегонавявания. Алтернатива за придвижване по друг начин там, където липсва железен път обаче, няма. В контекста на така наречената зелена сделка на Европейския съюз жп транспортът е основният вид транспорт, който трябва да замени замърсяващите видове транспорт. Всичко това безалтернативно обуславя необходимостта от електрификация на жп линията Самуил – Силистра, а в перспектива и изграждането на допълнителни жп линии, които да подобрят свързаността на област Силистра с останалите региони от страната, а също и свързаността между населените места в самата област и между населените места в областта с населените места в цялата Североизточна България. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: предвижда ли се електрификация на жп линията Самуил – Силистра? Ако да, има ли проект за това, колко етапа включва той, каква е общата му стойност, в какъв период би се осъществил, и с какво финансиране се предвижда да бъде включен в Стратегическия план за развитие на област Силистра? Нашите съграждани от област Силистра очакват Вашия отговор и позитивната Ви нагласа или насоки. Благодаря.

Процедура!

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. В случая с председателя на Комисията по транспорт използваме възможността, че и господин Алексиев е тук, да Ви помоля да ми съдействате. Изпратили сме му писма, в които искаме четири документа и да Ви помоля с Ваше съдействие да ги получим. Трябваше в днешния ден да ги получим, но ако може да ги получим в най-кратък срок. Искахме информация – заради това става въпрос, от Министерството на транспорта от срещата с господин Папукчийски. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. По въпроса, който зададохте. Ще проверя тази информация. Мисля, че трябва да е постъпила. Ще го проверя и моля да се чуем след това. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, благодаря за отправения въпрос относно железопътното направление Самуил – Силистра. Транспортната свързаност в Северен централен район е от изключителна важност както по отношение на достъпа до ефективен транспорт на жителите на населените места в региона, така и с оглед международната обстановка от последните месеци. Българската страна отдава приоритет на железопътния транспорт в съответствие с европейските изисквания, и не само за това. Той е и национален приоритет и търси начини за пренасочване на железопътния товарен трафик през нашата територия. От началото на годината след блокадата на украинските пристанища износът на украинско зърно и други стоки е затруднен, което създаде предпоставки за промяна на транспортните коридори за внос и износ на стоки в посока направлението север-юг на територията на Югоизточна Европа. В координация с Европейската комисия усилено се работи за развитие и осигуряване на бързи транспортни връзки чрез създаването на така наречените коридори за солидарност и тук много активно работим за предложения по така наречените коридори за солидарност. В тази връзка в Стратегията на „Национална компания Железопътна инфраструктура“ са залегнали важни за реализация проекти. Те са проекти в региона като цяло, като те са: На първо място, изготвяне на предпроектни проучвания с варианти за електрифициране на жп линията по направлението Разделна – Кардам – Негру Вода, и оттам на територията на Румъния към пристанището Констанца. След това изграждане на връзка към втори нов граничен комбиниран мост на река Дунав при Русе. Ние тук имаме изготвено споразумение, което е съгласувано между двете страни – между българската и румънската, и се надяваме декември или януари да подпишем това споразумение за изграждане на нов трети мост над река Дунав. Другият проект, който в момента се разработва, е техническо проектиране и електрификация на връзката към границата ни с Румъния по Дунав мост 1. Също така в региона е планиран за изграждане Интермодален терминал в Северен централен район в град Русе. Това, което обсъждахме и сме преценили, че също трябва да се случи, е стартиране – и те съвсем скоро ще бъдат стартирани, в момента се прави заданието, на предпроектни проучвания за електрификация и модернизация на участъка Самуил – Силистра точно, както и за мост над река Дунав при Силистра – Кълъраш, инициирали сме такава една процедура. В момента се изготвят съответните задания и се надяваме до месец януари тя да бъде обявена. През годините са се търсели и към момента продължават да се търсят варианти за осигуряване на бързи и надеждни транспортни връзки. Както отбелязахте, понастоящем липсват ефективни възможности за придвижване на жителите между населените места в региона, което несъмнено оказва негативно влияние. Считам за целесъобразно да се постави акцент и да са насочат усилия към подобряването на свързаността на транспортните връзки както в област Силистра, така и в населените места в Североизточна България. В заключение бих искал да отбележа, че към момента българската железопътна мрежа е със 75% електрификация. Само за последните пет години се отчита ръст от 5% на електрифицираните жп линии, което ни поставя на едно от първите места в Европейския съюз по отношение на електрификацията, посоката на развитие във връзка със зелената сделка и достигане на 90% електрификация през следващите 10 години. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! До голяма степен можем да кажем, че сме удовлетворени от отговора, който представихте, господин Министър. Добре е, че се мисли за Русе и за втори мост при Русе. Като Ви слушах, тръгнах да се притеснявам, че няма да има никакъв отговор за Силистра – Кълъраш и за електрификацията на Самуил – Силистра, но това, което чухме, е, че се предприемат стъпки и действия, така че това да се случва. Повече от потребно е това да се направи там. Естествено, с електрификацията, предполагам, че ще бъде заложено – скоростта, която посочих при задаването на въпроса ми 65 км, е крайно недостатъчна за своевременно придвижване – всичко това да бъде коригирано и да има една добра комуникативност. Въобще на този регион, на област Видин, на регионите, където е необходимо да бъде изградена съответната инфраструктура с оглед на подобряване на условията и за инвестиции, и за подобряване на качеството и стандарта на живот, считам, че е редно да се обърне внимание. Виждам, че има такъв подход, но аз бих заявил тук – от трибуната на Народното събрание, като народен представител от област Силистра, че ще следим този процес и, надявам се, в диалог и с Вас, и с Вашите приемници да го проследим в името на по-добър живот. И Вие посочихте в контекста на усложнената международна обстановка, че това е важно и за страната ни, важно е и за хората да бъдат изградени тези мостове и безспорно това ще доведе до повече инвестиции в региона, до съживяване, а даже да се мисли и много по-амбициозно всичко това да бъде направено. И по отношение на възможностите, които предоставя река Дунав като плавателна река, да предвидите… И тук ще си позволя да се отклоня малко и да кажа, че е добре да се помисли за възстановяване на някои пристанища. Например в Тутракан или другите – земеделците се обръщат, бизнесът се обръща за това там да има по-добра комуникативност, защото транспортните разходи в днешно време – с оглед и цените на енергоносителите и на горивата, са много по-високи и това би дало допълнителен тласък за региона. Така че всичко това да бъде разгледано комплексно. Ние имахме уговорка с Вас за една среща с колегите народни представители от област Силистра. Искането е актуално, така че в следващите седмици, когато имате възможност, бихме дошли. След това и с областния управител, и с румънската страна, и със службите в Брюксел ще имате нашето пълно съдействие и активна позиция всичко това да бъде придвижено. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Чакъров, трябва да се знае, че наистина работата по направлението север-юг, работата по по-добрата транспортна свързаност в цяла Северна България, в Североизточна, както и в Северозападна, към момента е абсолютен приоритет. По принцип това проектиране на жп линията, освен електрификация, ще включва и модернизация и подобряване на параметрите и на железния път, за да може да имаме една по-добра и по-висока скорост и по-добри условия на експлоатация. По отношение на всички други проекти. По река Дунав ние – като служебно правителство и аз лично като служебен министър, положихме огромни усилия за възстановяване на нормалното корабоплаване по река Дунав и за придвижване на важни инвестиционни проекти по река Дунав. Затова една такава среща е полезна. Ние в момента работим точно по тези коридори за солидарност и по тях можем да разчитаме на европейски средства за подобряване на инфраструктурата на всички пристанища по протежението на река Дунав. Така че всякакви предложения, които имате, биха били полезни. Ние водим много активен диалог с Европейската комисия, за да можем наистина, използвайки тази инициатива, да привлечем и инвестиции в пристанищната инфраструктура, както и в подходната инфраструктура като жп линии. По-скоро жп линии, по-малко пътища, защото за Европейския съюз приоритет в момента е железопътният транспорт. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Летище Пловдив е ключово както за град Пловдив и област Пловдив, така и целия Южен и Централен регион, за неговото развитие като икономически, културен и туристически център. Град Пловдив е европейска столица на културата, а областта е най-бързо развиващата се икономически през последните години в България. В тази връзка въпросът ми е: каква е визията за развитието на летище Пловдив? Поредна процедура за отдаване на летището на концесия беше прекратена поради липса на кандидати. Това е така поради постоянните смени на ръководството на летището, което води до несигурност в инвеститорите и липса на адекватно и устойчиво управление. Има ли визия за продажба или управление под формата на публично-частно партньорство? В последната една година са договорени нови две редовни линии Пловдив – Бурса и Пловдив – Истанбул. Каква е тяхната съдба към момента? Ще бъдат ли пуснати тези две линии и кога? Преди години имаше линия до Милано. В тази връзка водят ли се преговори за нови линии до други европейски държави, защото към момента са само две на брой, а летището има потенциал да поеме много повече при адекватно управление в икономически и стратегически план? Не виждам никаква логика град Пловдив, който е европейска столица на културата, да няма директна транспортна свързаност с другите културни и икономически центрове на Европа. Поради нереализирани до момента множество полети – няма да ги изброявам, Централна и Южна България търпи ежедневни пропуснати ползи и нереализирани печалби от пропуснати навременни договорки за редовни полети. Моля за Вашия адекватен отговор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Недева, бих искал да Ви благодаря като цяло за отправения въпрос относно развитието на летище Пловдив. Като министър на транспорта и съобщенията напълно споделям изложените аргументи за стратегическата свързаност и потенциала на летището от гледна точка на икономическото и културно развитие на региона, да не говорим, че регионът на Пловдив е може би един от най-силно икономически развиващите се региони. Смятам, че към настоящия момент – аз също се придържам към Вашето становище – потенциалът на летище Пловдив не е реализиран в неговата пълнота. Летището е разположено на стратегическо място и разполага с летищна инфраструктура, която е в експлоатационно годно и добро състояние. Това, което следва да бъде подобрено, е оперативното управление на летището, което следва да бъде придружено и с много активна маркетингова стратегия от страна на оперативното ръководство на Дружеството. Бих искал да отбележа, че държавата изпълнява своите ангажименти към летището, като ежегодно предвижда в бюджета си и предоставя на Дружеството средства за издръжка на летищната администрация. Те са в размер на около 2,5 млн. лв. на година. Съгласно информацията, предоставена от „Летище Пловдив“ ЕАД, към момента няма подписани договори с авиокомпании, които да обслужват дестинациите Пловдив – Бурса и Пловдив – Истанбул. От лятото на тази година ръководството на летището е в преговорен процес за наземно обслужване с представители на турски компании, но към момента няма постигнати конкретни договорености. Това, което искам тук да кажа, е, че на 1 ноември имах среща с турския министър на транспорта и инфраструктурата и поставих там този въпрос за финализиране – дали коучинг, дали споразумения, за да може наистина да започне реална експлоатация на тези дестинации. Както отбелязвате, летище Пловдив има капацитет за развитие и поемане на по-голям брой въздушни линии до държави – членки на Европейския съюз. Към момента на летището се изпълняват редовни линии до Лондон, Дъблин, Дортмунд, Меминген, които се извършват от авиокомпаниите Ryanair и Wizzair. На летище Пловдив се обслужват общо 14 редовни полета седмично и наистина смятам, че тези полети трябва да се увеличат. Летището има много сериозен потенциал като цяло за развитие. По отношение на концесията. Летище Пловдив е включено в плана за държавните концесии и стратегията за концесионна дейност. Тук обаче бих искал да отбележа следното: за да имаме успешна концесия, е важно да бъде решен въпросът с имоти частна собственост, които се намират на територията на летището. За мен затова бяха неуспешни предишните две концесии, защото там има частна собственост, която пречи за нормалното развитие на летището и за привличане на голям стратегически инвеститор, защото наличието на друга собственост, освен държавна, носи високи рискове за един сериозен стратегически инвеститор и оператор. Точно поради това ние като Министерство на транспорта сме инициирали процедура по отчуждаване на тези частни имоти, за да може летището и неговата собственост да бъде единствено публична държавна. От една страна, ако се върви към концесия, това, разбира се, е въпрос, който трябва да бъде обсъден и да бъде взето решение не от едно служебно правителство, но проблемите, които са свързани със собствеността на летище Пловдив, трябва да бъдат изчистени и аз ще се постарая поне този акт да бъде приключен по време на служебното правителство, за да може след това потенциалът за развитие на летище Пловдив да бъде отпушен от тази гледна точка. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! До мен, в качеството ми на народен представител, постъпи сигнал за сериозни нарушения на трудовото законодателство от страна на директора на ОУ „Иван Вазов“ – Русе, госпожа Теодора Йорданова. Това не е за първи път. За сериозни нарушения на законодателството и за упражняван психически тормоз над учители от училището бях сезирана и в качеството ми на председател на Комисията по образованието и науката в Четиридесет и седмото народно събрание. Информирана съм, че Министерството на образованието и науката и Регионалното управление на образованието – Русе, са извършвали проверки в училището по множество сигнали. На госпожа Йорданова са налагани дисциплинарни наказания, които са оспорвани от нея по съдебен ред, като по-голямата част от тях към момента окончателно са потвърдени от съда, а за останалите предстои произнасянето му. Господин Министър, случаят с госпожа Адриана Станчева, за който става дума в сигнала, за пореден път илюстрира методите на работа на директора на училището въпреки направените проверки от Министерството на образованието и науката и Регионалното управление на образованието. Аз ще Ви предоставя изпратените към мен документи. В тази връзка въпросът ми към Вас е: като министър на образованието и науката смятате ли, че в училището е създадена спокойна обстановка за работа, смятате ли, че е нормално и редно директор, който многократно е наказван с „предупреждение за уволнение“, да продължава да бъде директор и смятате ли, че такъв директор наистина компетентно и безпристрастно изпълнява служебните си задължения? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, във връзка с поставения от Вас въпрос дали в Основно училище „Иван Вазов“, град Русе, е създадена спокойна обстановка за работа, предвид обстоятелството, че директорът многократно е наказван с предупреждение за уволнение и продължава да бъде директор, Ви информирам както следва: Относно предприемането на административни действия спрямо директора на основното училище, което е общинско училище, съгласно чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда правото да определя дисциплинарно наказание принадлежи на субекта на дисциплинарна власт, който в конкретния случай е началникът на Регионалното управление на образованието – Русе. Министърът на образованието и науката няма дисциплинарни правомощия спрямо директорите на общинските училища, а намесата му спрямо началниците на Регионалното управление на образованието, съответно в Русе, би означавала изземване на компетентност. В МОН е постъпил сигнал от физическо лице, което поддържа твърдение за нарушение на трудовото законодателство в основното училище. На основание чл. 112 от Административнопроцесуалния кодекс същият е препратен в Дирекция „Инспекция по труда“ в град Русе. Въз основа на сигнали, получени от МОН, от друго лице, което не е в трудово-правни отношения с училището, със заповед от 25 февруари 2022 г. министърът на образованието и науката е разпоредил проверка от експерти на МОН на дейностите на директора на училището „Иван Вазов“ през март 2022 г. В хода на проверката във връзка с установено напрежение във взаимоотношенията в училищния екип е проучено мнението на педагогическите специалисти в училището за някои аспекти на микроклимата в училището. В проучването са участвали 87,86% от тях. В резултат на проучването е установено – делът на педагогическите специалисти, според които има обсъждане при вземането на решения, свързани с разпределянето на финансови ресурси, е 81,4%. Мнението на 83,72% е, че училището има ясни критерии за разпределяне на ресурсите, свързани с материално-техническата база. Становището, че на работното им място има утвърдена атмосфера на сътрудничество и подкрепа от ръководството, както и удовлетвореност от организацията на работата, споделят 86,05%. Стилът на общуване на директора с учителите се оценява като подкрепящ и разбиращ от 86,5%. Според 93,02% от тях правата на работното им място се спазват. Удовлетворени от начина на решаване на възникнали конфликти са 32,56%, а неудовлетворени – 46,51%. В тази връзка част от учителите споделят, че са подложени на стрес от трима учители, от неспирни проверки на Регионалното управление на образованието – Русе, че споровете се изнасят в обществото и се оронва авторитетът на институцията. Министерството на образованието и науката в рамките на своите правомощия предприе действия за подобряване на климата в училището и продължава да съдейства за създаването на спокойна обстановка за работа. На началника на Регионалното управление непосредствено след проверката са дадени указания за предприемане на следните действия: да издаде заповед за задължителни предписания до директора на училището, свързани с подобряване на организацията на работата; да изготви план за методическа подкрепа на директора и педагогическите специалисти от училището с цел преодоляване на конфликтните ситуации и създаване на позитивен организационен климат. В периода след осъществената проверка до настоящия момент експерти от отдел „Контролни дейности“ оказват методическа подкрепа на страните с цел синхронизиране на усилията за установяване на ефективен диалог и подобряване на организацията на средата. При желание от Ваша страна ще Ви предоставя доклада от проверката в писмен вид.

Уважаеми господин Министър, подобен въпрос зададох тази година и на министър Денков по време на Четиридесет и седмото народно събрание. Към днешна дата фактите са следните: В периода от месец юли 2019 г. до месец юни 2022 г. на директора на училището Теодора Йорданова са наложени седем дисциплинарни наказания, предупреждение за уволнение, с посочени заповеди, които не искам да чета, в смисъл, за да пестя време. Първото дисциплинарно наказание е заличено на основание чл. 197, ал. 1 от Кодекса на труда. Второто, третото и четвъртото са потвърдени от съда с влезли в сила съдебни решения. За петото има висящо съдебно производство, за шестото и седмото в Регионалното управление – Русе, нямат информация дали са обжалвани по съдебен ред. В мотивите на влезлите в сила съдебни решения са приети за доказани редица констатации, направени от Регионалното управление – Русе, при извършвани в училището проверки. Неизпълнение на трудови задължения на директора на училището, които са вменени както в нормативната уредба, така и в длъжностната характеристика, необезпечаване на нормално организиране и осъществяване на цялостната дейност в училището, застрашаване интересите на учениците и на педагогическия персонал, липса на самокритично отношение от страна на директора към извършеното или по-скоро неглижирането му. Директорът счита, че извършените нарушения не са значими, а обратното – малозначими и дребнави. Нарушаване на правата на контролните органи от РУО – Русе, поради ограничен достъп до документацията в училище, деклариране от директора пред РУО – Русе, на обстоятелства, които не съответстват на действителното, и прочее. Считано от 22 май 2020 г. обаче, въпросната госпожа – директор на основното училище, е секретар на Общинския координационен съвет на независимия учителски синдикат. Това е проблемът, който води до факта, че когато началникът на Регионалното управление иска да наложи по-сериозно дисциплинарно наказание от предупреждение за уволнение, тя иска съответното разрешение...

Завършвам. И разбира се, не го получава. Същевременно протоколът, с който се отказва това разрешение, е подписан от председателя Елена Маждракова и единия от секретарите – Цветина Иванова, които са педагогически специалисти в същото училище. Не знам как Ви звучи това. На мен ми звучи абсурдно. Тези трима колеги, за които говорите, че бунят духа в училището и създават проблеми с тези жалби...

...вече не са учители в училището, те са уволнени от въпросната госпожа. Само фактът за такова уволнение, защото аз съм била директор и знам колко е трудно да бъде уволнен учител...

...говори за начина, по който тази госпожа работи.

Уверявам Ви, че имам достатъчно основание да се съмнявам в проверките. Разбира се, и Вие като министър имате основание да твърдите, че сте прави, но такава е реалността. Благодаря.

Уважаема госпожо Анастасова, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да подчертая, че фактът, че този директор е член на ръководен орган на синдикална организация води до това, че той се ползва със специална процесуална защита, която е предвидена в чл. 33, ал. 3 от Кодекса на труда, което означава, че без съгласието на съответните синдикални органи очевидно директорът на Дирекция РУО не може да наложи последното по вид дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарните наказания са „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“, което е изключително правомощие само на директора на РУО и министърът на образованието не може да му въздейства. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър! Министерството на образованието и науката развива дългогодишно партньорство с Фондация „Америка за България“. Това включва най-различни проекти, включително обучение на преподаватели, много от които вече работят в системата на българското образование. Фондацията е наследник на българо-американски инвестиционен фонд и получава средства, отпуснати чрез Конгреса на САЩ, по силата на американския закон за подпомагане на източните демокрации. В чл. 11, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование изрично се забранява налагането на идеологически доктрини и провеждането на политическа дейност в системата на образованието. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следния въпрос: политическа дейност ли е отпускането на целеви средства от дадено правителство за подпомагане на демокрацията, или друга политическа идеология и не противоречи ли дейността на Фондация „Америка за България“ в системата на българското образование на чл. 11, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пашев, според чл. 2, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование в организационен аспект системата на предучилищното и училищното образование включва участниците в образователния процес и институциите, а във функционален аспект – отношенията и връзките между тях за постигане на целите на образованието. Юридическите лица с нестопанска цел не са изброени сред участниците в образователния процес по смисъла на чл. 2, ал. 2 на Закона. Участниците в образователния процес са децата, учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите. В този смисъл нито едно юридическо лице с нестопанска цел не е участник в образователния процес. Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са самостоятелни юридически лица. Като принцип, въз основа на който се развива образованието като национален приоритет, в чл. 3, ал. 2, т. 10 са посочени автономията, изразяваща се в автономия за провеждане на образователни политики, самоуправлението и децентрализацията. Друг принцип, въз основа на който се развива образованието като национален приоритет, посочен в чл. 3, ал. 2, т. 11, е ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието. Тоест в Закона юридическите лица с нестопанска цел са посочени като заинтересовани страни при реализиране на обществен дебат, свързан с въпросите на образованието. Забраната за осъществяване на политическа и партийна дейност и налагането на идеологически доктрини в системата на предучилищното и училищното образование е въведена в Закона с изменението му, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 34 от 2022 г. Според разбирането на МОН забраната е императивна. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 е доразвита и в други текстове на Закона. Упражняването автономията при провеждането на образователния процес също е ограничено, като тя не може да се нарушава чрез осъществяване на политическа и партийна дейност в детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие – чл. 28, ал. 5 от Закона. В Допълнителните разпоредби на Закона са дадени легални определения за политическа дейност и за партийна дейност, но липсва определение за понятието „идеологическа дейност“, „идеологически доктрини“. Прави впечатление, че в административнонаказателните разпоредби на Закона не са предвидени санкционни разпоредби, които да охраняват спазването на тази императивна забрана. Към момента не съществува договор, споразумение, меморандум или друг писмен документ, сключен между Фондация „Америка за България“ и Министерството на образованието и науката, тоест няма правно основание, въз основа на което да се развива какъвто и да е вид партньорство. Фондация „Америка за България“ не е включена във водения на основание чл. 229, ал. 1 и чл. 230 от Закона, от министъра на образованието и науката информационен регистър на одобрените програми за обучение за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона няма обратно действие и не може да се прилага за факти, осъществени в миналото. Поради изложеното към момента няма дейност на Фондация „Америка за България“, осъществявана в партньорство с МОН, в системата на предучилищното и училищното образование.

Благодаря за отговора, господин Министър. Тук е важно да отбележим, че Фондация „Америка за България“ вече над 10 години е в нашата страна и влага много средства в друга такава обучителна организация за учители, която се казва Програма „Заедно в час“, която всъщност вече има право да издава квалификационни кредити за учители за повишаване на тяхната квалификация. Аз зададох един такъв въпрос на Вашето министерство, Вие отговорихте дали е правен анализ на дейността на „Заедно в час“ по отношение на качеството на обучение на преподавателите. Това, което Вие ми предоставихте като отговор, беше, че нормативно и документално всичко е наред, всичко е изрядно; че това, което обаче Министерството получава като обратна връзка, е самите учители как оценяват качеството на обучение. На мен ми е много интересно, понеже самата Фондация „Америка за България“, също и „Заедно в час“ в своите документи и обръщения към българската общественост изказват намерението си да изграждат широка мрежа от представители, от служители в образованието. Същевременно освен учители, които са обучавани в дъщерни на Фондация „Америка за България“ обучителни фирми, същото важи и за директори, тоест директори отиват по различни програми в САЩ, обучават се като стипендианти, образоват се, получават лидерски умения. Ако трябва да разширим обхвата на въпроса – тук сега на първия ред го няма, но предният министър на образованието, преди да стане всъщност министър на образованието, беше в Управителния съвет на „Заедно в час“, която всъщност е получила 22 млн. долара от Фондация „Америка за България“. И ако трябва да си обобщя въпроса…

Приключвам, само да си задам въпроса. Изготвило ли е Министерството на образованието и науката цялостен анализ на дейността на Фондация „Америка за България“ в българската образователна система? Има ли такъв анализ? Изобщо как се отразява тяхната дейност върху най-младите българи – върху възпитанието в родолюбие…

…върху отродяването им може би?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пашев, смятам, че въпросът се измести и отиваме да дискутираме друго юридическо лице – „Заедно в час“, с чиято дейност аз не съм запознат. При желание от Ваша страна ние можем да Ви предоставим всички договорености или дейности, които са регистрирани по отношение на това самостоятелно юридическо лице „Заедно в час“. Аз и в момента не мога да преценя каква е правната му форма – дали това е отново организация с нестопанска цел, или е, както казахте Вие, дъщерно дружество на Фондация „Америка за България“. Поне според мен по българското законодателство фондациите не могат да имат дъщерни дружества. Но при желание от Ваша страна каквато информация Ви е необходима относно дейността на друга организация, извън първоначално поставения въпрос, а именно „Заедно в час“, ще Ви бъде предоставена в подробности.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Поради необходимостта от здравни кадри на територията на област Добрич преди повече от две години кметският екип на Община Добрич, Общински съвет – град Добрич, и ръководството на Медицинския университет – Варна, предприеха действия за откриване на филиал на Медицинския университет в град Добрич за обучение на медицински сестри и акушерки. На 30 март 2021 г. Общински съвет – град Добрич, дава съгласие за разкриване на филиала. Оттогава досега са проведени множество срещи на ръководството на Медицинския университет с кметския екип на град Добрич и всички народни представители от Четиридесет и седмото народно събрание. Беше избрана сграда, където да се помещава филиалът на Медицинския университет, тоест това е сградата, където се е помещавал колежът до 2006 г. Въпросната сграда се намира в град Добрич, на ул. „Калиакра“ № 54 и е частна държавна собственост. Община Добрич е направила искане до областния управител – това е по време на редовното правителство, за безвъзмездно предоставяне на сградата и е получила положително становище от същия. Във връзка с изразеното положително становище от областния управител е образувана преписка в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От своя страна Министерството на регионалното развитие и благоустройството е поискало Вашето становище за предоставяне на посочената по-горе сграда. С писмо № 02-13-248 от 13 септември 2022 г. Вие уведомявате господин Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Здравко Здравков – областен управител на област Добрич, господин Йордан Йорданов – кмет на община Добрич, и доктор Валентин Игнатов – ректор на Медицинския университет, че на база данни в Националната карта на висшето образование в Република България, към настоящия момент откриването на филиал на Медицинския университет – град Варна, в Добрич, в който да се провежда обучение по специалностите от регулираните професии акушерка и медицинска страна, не отговаря на условията за откриване на нов филиал, тъй като регионът, в който е планирано откриването на новия филиал, е от тип Г и в него вече се провежда обучение по съответните специалности от регулираните професии. Освен това Министерството на образованието и науката счита, че няма основание имот – частна държавна собственост, представляващ част от сграда „Учебен корпус А, Б, В, Г“ с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Добрич, на четири етажа, находящ се в град Добрич, на ул. „Калиакра“ № 54, подробно описан в акт за частна държавна собственост, да бъде предоставен на Община Добрич по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост с цел откриването на филиал на Медицинския университет – Варна, за обучение на студенти по специалностите от регулираните професии медицинска сестра и акушерка. И с оглед на горното въпросът ми към Вас е: преди с лека ръка да дадете отрицателно становище по искането по горецитираната преписка, образувана в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, запознахте ли се с казуса и с работата, която е свършена до настоящия момент от Община Добрич, от общинските съветници в град Добрич, от народните представители от Четиридесет и седмото народно събрание, взехте ли предвид липсата на медицински сестри не само в областната болница, а и в останалите общински, и не на последно място, необходимостта от откриване на филиал на Медицинския университет в град Добрич, в който да се провежда обучение по специалностите акушерка и медицинска сестра? Не следва ли да се подхожда според конкретния случай…

…и необходимостта от кадри? И за разкриване на всички филиали дали мерите с еднакъв аршин? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, министърът на образованието и науката може да инициира пред Министерския съвет процедура за откриване на нови висши училища, техни звена и филиали при условия и по ред, определен в Закона за висшето образование. С промените на Закона за висшето образование от февруари 2020 г. се регламентира приемането на Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии според социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Картата, подчертавам, е приета с Решение на Министерския съвет № 538 от 22 юли 2021 г. – акт, който следва да се спазва от изпълнителната власт, независимо кое е правителството. Положителната оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация на проект за откриване на висше училище, факултет, филиал или колеж е предварително условие за предложение за откриване, а съответствието на Националната карта на висшето образование е първият и основен критерий при оценяването на проекта. Както вече сме уведомили областната и общинската управа на Добрич и ректора на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, на база на данните в картата към настоящия момент откриването на филиал в Добрич, в който да се провежда обучението по специалностите от регулираните професии акушерка и медицинска сестра, не отговаря на предварително зададените условия, тъй като в региона вече се провежда обучение по същите специалности от същото висше училище на територията на град Варна и град Шумен. Министерството на образованието и науката е задължено да спазва националното законодателство и в рамките на своите компетентности полага системни усилия за кадровото обезпечаване на системата на здравеопазване. По наше предложение с Постановление на Министерския съвет от ноември 2020 г. професионално направление „Здравни грижи“ е включено в списъка на приоритетните професионални направления. Така се гарантира по-голям брой на местата за субсидирано от държавата обучение и по специалностите медицинска сестра и акушерка. Мярката се прилага от учебната 2021 – 2022 г. Считам, че споменатият от Вас недостиг на кадри за болниците е породен основно от обективни причини – недостиг поради демографски процеси, мигриране на кадри между градове и държави. От своя страна, Министерството на образованието и науката е предложило и вече работи в изпълнение на Постановление на Министерския съвет от януари 2021 г., с което е приета Наредба за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студентите със сключени договори с работодател. Със средства от държавния бюджет се осигурява напълно или частично заплащането на разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж на студента за периода на обучението и на работно място след успешното му дипломиране. След завършване на висшето си образование тези студенти ще продължат да работят при работодателя си най-малко пет години. Освен това трябва да се отбележи, че Министерството целево увеличава броя на местата за прием по двете споменати регулирани медицински специалности. Съобразно данните за утвърдения прием за настоящата учебна година приемът на студентите по специалността „Медицинска сестра“ в сравнение с учебната 2012 – 2013 г. е увеличен малко над 100%. Определен е прием от общо 993 студенти, от които за Медицинския университет – Варна, 139 студенти; за специалността „Акушерка“ увеличението е 63% – общо 296 студенти, от които за Медицинския университет – Варна, 80%. С цел да бъде компенсиран недостигът на медицински кадри през месец юни тази година Министерството на образованието и науката е предложило създаването при Министерството на здравеопазването на междуведомствена група за определяне на политиката на правителството за преодоляване на недостига на лекари по определени специалности и на други медицински специалисти. Поради това се стреми да бъде изготвена…

…Стратегия за развитие на човешките ресурси в сферата на здравеопазването и кадровото обезпечаване на сектора. Това ще осигури изготвянето на подробен анализ на настоящата ситуация по региони и по професии, след което ще могат да бъдат набелязани конкретни дейности, цели и мерки за постигането им в дългосрочен план. В отговор на Вашия въпрос екипът на Министерството на образованието и науката не е изразил с лека ръка отрицателно становище по конкретната преписка, а е изложил подробни мотиви, съобразени с акт на Министерския съвет и приета от него Национална карта на висшето образование в Република България. Освен това преписката е постъпила в Министерството при предходното правителство и екипът на Министерството е работил с континуитет, тоест съобразил се е с действащото законодателство. Благодаря.

Благодаря Ви. Господин Министър, наясно съм, че град Добрич попада в така наречената зона Г. И задавам този въпрос не заради друго, а поради факта, че с отказа си Министерството обрича болницата, на първо място. Освен това в отговора, който сте дали, Вие казвате, че следва да се има предвид, че картата е в процес на актуализация и до края на месец ноември 2022 г. ще има промени. Към настоящия момент вероятно такива промени няма или картата просто не е разглеждана. По отношение на това, което казахте, че в град Варна се обучават медицински сестри и в град Шумен също, данните показват, че в по-голямата си част те остават в градовете, в които завършват, тоест няма как тези, които са завършили във Варна, да дойдат да работят в Добрич. Във Варна има достатъчно много лечебни заведения и места, където съответно те да упражняват професията си и това означава, че град Добрич остава без медицински сестри. И само да вметна, че към настоящия момент Областната болница работи на минус 90 медицински сестри, като тези, които работят, са в предпенсионна възраст и 40 от тях са в пенсионна възраст. Именно поради тази причина зададох въпроса, защото и кметската администрация, и Общинският съвет, и народните представители – надявам се и тези, които са в това Народно събрание, ще продължат да работят за разкриване на този филиал. Между другото, пропуснах да спомена, че Общинският съвет освен това беше гласувал и средства за ремонт на сградата. Така че в тази връзка наистина е наложително за всеки конкретен случай да се подхожда индивидуално. Благодаря Ви.

Аз споделям разбирането Ви, че за всеки конкретен случай трябва да се подхожда конкретно, защото процедурата в края на краищата приключва с индивидуален административен акт, издаден от Министерския съвет. В отговор на Вашата реплика искам да Ви споделя, че наистина Националната пътна карта в момента подлежи на обществени консултации и предстои актуализацията с акт на Министерския съвет.

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Господин Министър, очаквах от времето, в което Ви зададох въпроса, до днешния ден на Вашия отговор да имаме положително движение на информацията, която очаквам от Вас, но съм скептично настроена. И въпреки всичко трябва да представя въпроса на вниманието на колегите народни представители и на Вас, така че да чуят хората, които очакват този отговор. Благодаря за вниманието. До мен като член на Комисията по образованието и науката беше изпратено тревожно писмо от жителите на село Каравелово. Вследствие на безпрецедентното наводнение от 2 септември в карловските села са разрушени и засегнати множество лични и обществени сгради, включително сградата на детската градина в село Каравелово. Местните хора трябваше първите седмици сами да се справят с помощта на доброволци от цялата страна. Три месеца по-късно на 10 ноември жителите на село Каравелово научават за Решение № 1026 с протокол № 45 от 27 октомври на Общинския съвет – град Карлово, относно промяна на организацията, структурата на детските градини на територията на община Карлово. Решението е за закриване на целодневната група в село Каравелово към детска градина „Гина Кунчева“, град Карлово. Сградата на детската градина действително е с немалко щети. (Шум и реплики.) Госпожо Председателстваща, само искам да помоля за осигуряване на тишина в залата от страна на колегите.

Вследствие бедствието, но все още няма официално конструктивно становище относно възлагателно писмо № РД 85941 от 16 септември на кмета на община Карлово. Родителите на децата, посещаващи група „Детелина“ в село Каравелово, внасят отворено писмо в Общината на 4 октомври, което все още към момента, когато съм поставила въпроса, е без отговор. По настояване на родителите на 4 ноември е проведена среща в детската градина „Гина Кунчева“, град Карлово. Обсъдено е временно децата от закритата група да се преместят в село Богдан до възстановяване на сградата на детската градина в село Каравелово. Родителите получават уверение, че групата няма да бъде закрита. Възстановяването и съхраняването на детската градина в Каравелово е от изключителна обществена значимост, това го знаем всички – когато се закриват училища и детски градини в населените места, е пагубно, и особено в тези толкова трудни за каравеловци времена. Въпросът ми към Вас е: ще бъде ли направена спешна проверка от Министерството по повод писмото на жителите от село Каравелово и какви конкретни мерки ще предприемете за бързото разрешаване на проблема? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, уважаема госпожо Анастасова, във връзка с поставен от Вас въпрос относно закриването на целодневната група в село Каравелово към детска градина „Гина Кунчева“, град Карлово, Ви информирам: съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование органите на местното самоуправление осигуряват и контролират условията и организацията на дейностите в предучилищното образование в общинските детски градини. С оглед на това от кмета на община Карлово бе изискана информация, от която е видно, че поради нанесени значителни материални щети от проливните дъждове и наводнението на 2 септември 2022 г. на сгради и съоръжения, както и на техническата инфраструктура в населени места от община Карлово, включително и на сградата, в която се помещава детска градина „Гина Кунчева“, с втори адрес за село Каравелово, същата не може да се използва по предназначение. С Решение на Общинския съвет – Карлово, проведено на 27 октомври 2022 г., целодневната група в село Каравелово към детска градина „Гина Кунчева“, град Карлово, е закрита до приключване на ремонтните дейности. Към момента децата от целодневната група в село Каравелово са пренасочени към детска градина „Гина Кунчева“ в град Карлово, като им се осигурява безплатен транспорт с общински автобус. От 21 ноември 2022 г. със заповед на кмета децата от село Каравелово ще бъдат настанени в детска градина в село Богдан, която е в непосредствена близост до село Каравелово до приключването на ремонта. Кметът на община Карлово с писмо от 16 ноември 2022 г. ни е информирал, че Общината разполага с финансови средства за осъществяване на наложителния ремонт и се ангажира да реализира обновяването на сградата, в която се помещава детската градина в село Каравелово. Искам да подчертая, че извършването на проверка на дейности, които са в изключителната компетентност на органите на местната власт, е извън правомощията на министъра на образованието и науката, но ние можем да поискаме по-подробна информация от кмета за скорошното разрешаване на създаденото затруднение и евентуално да сътрудничим, ако намерим общи пътища за реализацията на ремонта, който е необходим на детската градина. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Да, за всички е ясна функцията на Министерството на образованието, но самият факт, че ние като народни представители сме принудени да търсим отговор през Министерството за действия на Общината, е достатъчно показателен сам по себе си, така че Ви благодаря за бързата реакция, защото при пускане на въпроса към Вас на 11 ноември веднага на 17-и беше задействана процедура или действия, по силата на които детската градина в село Каравелово беше изчистена и нещата стигат дотам. Днес вече сме краят на ноември. Процесите са приключили. И за мен, и за хората от населеното място буди недоумение тази активност само тогава, когато има някакъв контрол. Това е недопустимо! Разбира се, че ще търсим Вашето съдействие за бързи действия от страна на Общината, още повече, че Общината декларира, че има достатъчно средства, което не възпрепятства бързия ремонт на детската градина. Само искам да уточня, защото Вие не споменахте това, което имаме като информация, предоставена от хората, които се интересуват, детската градина е застрахована на приблизителна сума 200 хил. лв. и към този момент са изплатени една трета от сумата. Отделно имаме дарителска сметка към сметката на детската градина, която е в размер на приблизително 40 хиляди и към общинската сметка има целево дарение в размер на 2 хил. лв., тоест, ако тук говорим за бърз ремонт, мисля, че той би могъл да бъде осъществен, така че мисля, че съвместно ще контролираме нещата. За мен обаче продължава да буди притеснение решението на Общинския съвет, който знае, че е в правомощията с решение на областния управител, но искам да акцентирам, ако се наложи, да помага и Министерството. Решението е следното: „Закриване на целодневна детска градина село Каравелово, промяна на целодневната група към село Богдан; Точка четвърта – задължителната документация на целодневната детска група по т. 2 да се предаде на директора на детска градина „Гина Кунчева“, град Карлово, и да се съхранява в детската градина.“ Това Решение на Общинския съвет е доста притеснително. Не зная то дали е върнато от областния управител, не зная то дали има промяна с други решения на Общинския съвет, така че остават два основни въпроса: решението на Общинския съвет закрива или не групата в детската градина в село Каравелово? И вторият важен момент е бързият ремонт, за да могат децата на село Каравелово да се върнат в тяхната детска градина. Това, което е всъщност желанието на всички каравеловци, затова и днес задавам въпроса. Благодаря за евентуално следващо съдействие.

Уважаеми дами и господа председателстващи! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е насочен към това каква информация имате за състоянието на спортната инфраструктура в българските училища, тоест колко от училищата имат салони за спорт и физическо възпитание, към колко от училищата има пригодени класни стаи за практикуване на спорт и да споделите как функционира програмата, насочена към реновирането на физкултурните салони в училищата? Какво е нейното изпълнение, имате ли забележки към критериите, които бяха поставени, може ли нещо да бъде променено своевременно, така че повече училища да се възползват от тази Програма между Министерството на спорта и Министерството на образованието и науката?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Монев, уважаема госпожо Дашева! В отговор на поставените от Вас въпроси относно броя на училищата с физкултурни салони и пригодени помещения, както и за мерките, които са предприемани последните години за решаването на проблема с липсата на физкултурни салони във всички образователни институции, мога да Ви предоставя следната информация: от общия броя на държавните и общинските училища в България 1654 училища разполагат с физкултурни салони; 536 използват пригодени или обединени помещения; 251 училища нямат нито физкултурен салон, нито пригодено помещение. Сборът на посочените данни е по-голям от броя на училищата, тъй като в някои от най-големите образователни институции се използват, както физкултурни салони, така и пригодени помещения. Според наличната в Министерството информация 74% от българските училища разполагат с физкултурни салони. Отчитайки възможността на поставения проблем относно наличието на условия за спортуване на закрито в българските училища, в Министерството на образованието и науката постоянно се полагат усилия за преодоляването му, като в последните години това се случва в няколко направления. В изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 32 от 2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2020 г. в Министерството на образованието и науката се извърши анализ и беше изготвен и отразен списък на 50-те най-големи училища без физкултурни салони. С цитираното постановление бяха отпуснати средства в размер на 25 млн. лв. за изграждане и оборудване на физкултурни салони. Предоставянето на повече информация относно изпълнението на Постановлението е от компактността на министъра на младежта и спорта. През 2021 г. Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на младежта и спорта разработихме Годишна програма за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни площадки и/или спортни съоръжения в държавните общински училища. Програмата се изпълнява на основание чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта в изпълнение, на който не по-малко от 10% от приходите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ се разходват за горепосочените капиталови разходи в държавните и общинските училища. През 2021 г. бюджетът на Програмата бе в размер на 4 млн. 40 хил. 925 лв., а през настоящата година е 3 млн. и 600 хил. лв. По Програмата се изпълняват три модула: модул първи „Проектиране и изграждане на нови физкултурни салони“; модул втори „Ремонт на съществуващи физкултурни салони“ и модул трети „Изграждане и ремонт на открити спортни площадки“. Предвид невъзможността на повечето общини да осигурят средства за строителство на нови физкултурни салони съгласно условията в Програмата, най-голямата тежест в нея е отделено именно на модул първи, по който се одобряват максималният възможен брой проектни предложения за проектиране и изграждане на нови физкултурни салони, а остатъкът от средствата се разпределя между другите два модула. През двете години, в които се изпълнява Програмата за изграждане на нови физкултурни салони, са одобрени за финансиране шест проектни предложения на обща стойност 6 млн. 414 хил. 770 лв. Съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта Програмата е ежегодна и през 2023 г. отново ще се обявяват условията и сроковете за кандидатстване по нея. Министерството на образованието и науката е конкретен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ и изпълнява осем проекта за цялостно обновяване на 103 държавни, професионални гимназии, финансирани от МОН. За училищата, за които това е необходимо, проектните предложения са включени и дейностите по изграждане на физкултурни салони. Общо със средствата по Програмата са планирани да бъдат построени седем нови физкултурни салона, като три от тях вече са изпълнени и въведени в експлоатация. В отговор на Вашия въпрос смятам, че екипът на Министерството през последните години изпълнява стриктно актовете на националното законодателство, чрез които се осигуряват средства за физкултурни салони и оценява тази дейност като приоритетна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, изчерпателен беше отговорът, но в разговори с малки училища те споделиха, че поради малкия брой на учениците в тях те не могат да се възползват от тази програма. Бих Ви помолила, ако има възможност, да има преосмисляне на част от критериите, така че и малките училища да имат възможност да си реновират своите физкултурни салони. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, предстоящата зима представя редица наболели проблеми и въпроси пред образователните институции в различни региони на България. Това е валидно и за детските градини, училищата в малките населени места, средищните училища, както и училищата с голям брой ученици. Наред с всички проблеми възникна още една сериозна трудност пред тях – как да си осигурят отоплението за тази година? Проблемът е пряк резултат от енергийната криза, която беше предизвикана от правителството на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и БСП. Сред образователните институции има такива, които се отопляват на газ, на метан, на въглища и на дърва. Това поражда реална опасност от невъзможност децата да посещават детските градини, а учениците да не учат в училище поради така наречените дървени ваканции, които, разбира се, ще влошат качеството на обучителния процес, а това е нещо, което на всяка цена ние искаме да предотвратим. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите устно на следния въпрос: имат ли готовност държавните и общинските образователни институции да покрият разходите си за отопление през предстоящия отоплителен сезон 2022 – 2023 г.? В тази връзка има ли риск от принудително прекратяване на учебния процес по места? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Пашев, уважаеми господин Папов, по повод Ваш въпрос относно готовността на държавните и общинските образователни институции за осигуряване на отопление за образователните институции през предстоящия отоплителен сезон, които ползват природен газ, метан и твърди горива, Ви предоставям следната информация, налична в Министерството: Преди началото на учебната 2022 – 2023 г. Министерството на образованието и науката проучи нарочно готовността на образователните институции за отоплителен сезон 2022 – 2023 г., както и прогнозната стойност на отоплението до края на отоплителния сезон съобразно цените на горивата към началото на месец септември. След обобщаване на оперативната информация се установи, че около 98% от образователните институции са декларирали готовността си за осигуряване на отопление за отоплителен сезон 2022 – 2023 г. Останалите образователни институции са посочили като причина за своята неподготвеност за новия отоплителен сезон продължаващи или предстоящи ремонти на отоплителните системи, несигурност за доставки или снабдяване с определен вид гориво, като газ или дърва, както и липса на възможност за подсигуряване на алтернативни източници на отопление, тъй като съхранението на определени горива има регламентирани изисквания за безопасност. В резултат на съвместната работа на ръководствата на образователните институции, регионалните управления на образованието, Министерството и общините към началото на отоплителния сезон тези проблеми частично са решени, като част от образователните институции са преминали на друг източник на отопление. Например климатици, на конвекторни печки, на еко горива, приключени са ремонтите на отоплителната система, най вече на котлите. Ръководствата на училищата и детските градини са осигурили необходимите им количества гориво – нафта, дърва, пелети, а тези, които се отопляват на газ, търсят и възможни алтернативи, за да осигурят непрекъснатост на присъствения образователен процес. Всеки от директорите на образователните институции е ревизирал възможните алтернативни инсталации за отопление на сградите и е направил разчет какви средства са необходими, за да е топло в класните стаи. Усилията през настоящия отоплителен сезон са насочени към осигуряване на условия за протичането на нормален, присъствен, образователен учебен процес. Понеже затварянето на образователните институции не само лишава децата и учениците от достъп до качествено образование и обучение, но и влияе върху тяхното психично здраве, увеличава риска от отпадане на образователната система, води до социална изолация. По отношение на бюджетните възможности на училищата и детските градини за заплащане на разходите за отопление следва да посоча, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. издръжката на институциите, включени в стандартите за делегираните от държавата дейност, беше увеличена с 10%, като по този начин се предоставиха допълнително 40 млн. лв. на образователните институции. Освен това от 1 април 2022 г. издръжката на общинските детски градини е поета от държавния бюджет, като по бюджета на общините са предоставени допълнително 110 милиона за тази цел. С актуализацията на бюджета за 2022 г. от 1 юли 2022 г. за предучилищното и училищното образование бяха предоставени допълнително 150 млн. лв., в това число и 31 млн. и 300 хил. лв. за увеличаване на издръжката на институциите с 10% и 22 млн. лв. за издръжката на детските градини. С посочените по-горе средства явно, че държавата е предприела действия за увеличаване на финансовите възможности на държавните и общинските институции за осигуряване на присъствен учебен процес. Разбира се, ние следим постоянно и с тревога състоянието на институциите от образованието във връзка с възможностите им за посрещане на този отоплителен сезон и имаме готовност за взаимодействие и реакции при създадени затруднения. Благодаря Ви.

Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз смятам, че 98% е добро число, и във Ваше лице аз виждам човек, който би гарантирал наистина, докато Вие сте служебен министър, да не позволи на българските деца да са в дървена ваканция. Благодаря.

Господин Председател, госпожо Министър! Според ежедневния бюлетин за състоянието на водите на Министерството на околната среда и водите към 3 ноември 2022 г., всъщност оттогава ми беше и въпросът, водата в язовир „Копринка“ е на ниво 13,54% от общия обем и едва 10,12% от полезния обем на водния басейн. Тези стойности се наблюдават още от края на месец септември. Аз самият посетих язовира, от този район съм, в този край живея, познавам много добре язовира, също разговарях и с доста граждани, които са от региона, и всъщност това, което споделихме помежду си като общи впечатления, е, че никога язовир „Копринка“ не сме го виждали чак с толкова ниско ниво на водата. Реално само в централната част на язовира имаше вода. Всички ръкави бяха тотална суша, можеше спокойно там, където някога е имало вода, и то в голяма дълбочина, да пресечеш от единия бряг до другия. Това, което коментирахме, беше, че за разлика от предни години, когато също се е случвало язовирът да е в подобно състояние, този път не се наблюдава пресъхване на някои от притоците му, като река Габровница, като река Лешница. Предвид гореизложеното, моля да отговорите на следните въпроси: какви са причините за критично ниските нива на полезния воден обем в язовир „Копринка“? В тази връзка, има ли системно нерегламентирано източване за частни цели на водни обеми от язовира? Има ли пряко отношение към това дейността на ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“, които са собственост на „Енерго про“ – ЕАД? Има ли рискове за водоснабдяването на град Стара Загора и околните населени места? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пашев, благодаря Ви за въпроса, той е изключително важен. В отговор на него бих искала да Ви информирам следното: язовир „Копринка“ е комплексен и значим язовир, включен в Приложение № 1 от Закона за водите, като редът и начинът за управление и разпределяне на водите се определя в съответствие с издадените разрешителни за водовземане и утвърдените от министъра на околната среда и водите годишен и месечни режимни графици за използването на водите от язовира. Водите от язовир „Копринка“ се използват приоритетно за напояване, както и за промишлено водоснабдяване и за електропроизводство. Язовирът е едногодишен изравнител с общ обем 142,2 млн. куб. м, като предназначението му е през пълноводието да акумулира вода за обезпечаване на приоритетно водовземане за напояване през сухите месеци. Закономерно, след приключване на напоителния сезон в края на годината обемът на язовира принципно е нисък, като се запълва бързо през пролетното пълноводие. ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“, които споменахте, работят на подчинен режим, като преработват водите, разширени с месечните графици за напояване, до 110 млн. куб. м и за промишлено водоснабдяване – до 2,75 млн. куб. м годишно. Следва да се има предвид, че от язовир „Копринка“ се напояват оризови култури, които изискват значително количество водни обеми, като обемите за напояване определят енергийно преработените водни маси. Предвид това, че напояването е с висок приоритет през 2022 г. чрез месечните графици са разрешени всички заявки на „Напоителни системи“, което определя и ниското ниво във водохранилището в края на напоителния сезон. Към 9 ноември, когато задавате въпроса, язовирът е с обем 19,3 млн. куб. м, като постъпилият до края на месец октомври приток е по малък от прогнозирания приток за суха година. Запълването на язовира с обем около 20 млн. куб. м в края на месец октомври не е прецедент за язовир „Копринка“. Подобен обем за същия период от годината – аз помолих да се направи справка назад, е наблюдаван три пъти за последните шест години – 2020-а, 2017-а и 2016 г., като дори 2017 г. обемът е достигнал под 17 млн. куб. м. Причината за ниския обем в язовира е приключването на напоителния сезон и постъпилият малък приход към язовира, което е характерно за условията на суха година. Искам да отбележа нещо. Особено нисък приток се наблюдава през последните месеци, като в периода юли-октомври в язовира са постъпили около и под 3 млн. куб. м месечно, което е под прогнозния приток за много суха година с обезпеченост 95%. Във връзка с регистрирания малък приток към язовир „Копринка“ какво предприехме ние? С месечните графици за използване на водите от комплексни и значими язовири в река Тунджа след язовира се осигурява единствено и само минимално допустимото в размер на 1 млн. куб. м месечно, което е в съответствие с годишния график за суха година. Освен това след приключването на напоителния сезон от месец октомври от язовир „Копринка“ се подават пренебрежимо малки количества, които са единствено и само за промишлени цели. От язовир „Копринка“ не се подават води за питейно-битово водоснабдяване и съответно няма издадени разрешителни за водовземане за питейни цели. ВиК – Стара Загора, се водоснабдява от водовземни водоизточници, като в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали сигнали, касаещи дейността на Дружеството относно възникнали проблеми с водоснабдяването. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора. Тоест ние всяка година разчитаме на това да има достатъчно дъждове и зимата да има снегове, които да осигурят и напълването на язовира през пролетта. Ако обаче се случи, че наистина годината е сушава? Сега аз мога да Ви споделя какво се говори в нашия край, че доста и от подземните води всъщност са намалели, аз затова съм внесъл и въпрос, свързан и със състоянието на подземните води. Но каква е превенцията и гаранцията от Министерството на околната среда и водите, че ще има достатъчно вода и в язовир „Копринка“ за задоволяване на комплексните нужди на всички водоползватели и водопотребители? И тук искам да отбележа нещо, че сред нас витае и едно може би притеснение или по-скоро опасение, че самият язовир и това, за което се използва всъщност, едно от нещата, които ми казахте, като основна функция, е електропроизводството. Обаче сега в момента вече ВЕЦ-ът не е държавен, той е частен, на чужда частна компания и всъщност това, което се получава, е, че една чужда компания печели от българския ресурс вода, който е изцяло наш, от нашия язовир, който държавата е построила, и в крайна сметка е собственост на България. И всъщност гражданите и българите са ощетени да използват това, бих го нарекъл, невероятно хубаво място – язовир „Копринка“, свързано с всички техни нужди, които са регламентирани и от Закона – за отдих, за риболов, за гарантирани нужди и от напояване, както Вие посочихте, че е основна функция. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Пашев, безспорно всички сме съгласни, че това е едно прекрасно място – язовир „Копринка“, но трябва да сме наясно, че неговото запълване няма как да не се влияе от климатичните условия, от притока, но аз искам да кажа нещо допълнително, ако ми позволите. ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“ работят на режими, наложени от напояването, а извън напоителния, при наличие на вода, ВЕЦ „Копринка“ работи на режим, наложен от енергийната система, като преработените води се подават в река Тунджа. Освен това особеностите, които се налагат съгласно Закона при експлоатация на управлението и които считам, че до висока степен гарантират все пак наличието на вода, е основно схемата на язовира да се подава на водите след него, като част от тях се отклоняват по поречието на река Марица, а друга част в река Тунджа. Не на последно място, при състояние на месечен график след преценка на очаквания прогнозен приток, ако е необходимо, се поставят условия за ненадвишаване на съответния определен максимален обем, като ние поставяме допълнителни условия за действие при наличие на съответния приток и обем. И за да подкрепя тези свои действия, проверих всъщност какви са справките назад. Месец юли язовир „Копринка“ е имал разрешение около и под 30 млн. куб. м – говорим в активен напоителен сезон, за ползване. Месец август – също толкова, след това месец септември ние намаляваме драстично ползването на язовир „Копринка“, правейки анализ на постъпилите води, дъждовете, сухата година и намаляваме на 18 млн. куб. м, от които 18 милиона отиват за напояване, тоест спира се останалата дейност. След това, месец октомври на язовир „Копринка“ сме намалили ползването на водите – 0,117 куб. м вода, което категорично да гарантира запазването на минималния обем в язовира. Язовир „Копринка“, визирам месец ноември, последният месец – 0,106 куб. м, тоест още повече намалява потреблението, като 0,105 са за промишлено водоснабдяване – там има няколко: „Домейн Менада“, „Слънце – Стара Загора“, за съвсем дребни промишлени нужди. Това, което ние предприехме не само да намалим просто сметките или дадените количества, е да прилагаме алгоритъм, който в края на летния сезон, след преставане на съответните напоително-поливни норми, респективно функции от площта и на съответните територии и това до висока степен... Освен това Националният институт по метеорология и хидрология е вече към Министерството на околната среда и водите, така че можем да правим дългосрочни прогнози и по този начин да се минимизира съответно намаляване и евентуалната щета от липса на вода в язовира. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, след среща с граждани ми стана известно, че през дните 30 и 31 октомври на територията на село Чинтулово, община Сливен, е имало непозволено горене на гуми. Жители от района постоянно се оплакват от множество нерегламентирани сметища, намиращи се в землището на селото, образувани вследствие на извършване на незаконен бизнес с излезли от употреба моторни превозни средства, а също и от отпадъци на черни и цветни метали. Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да прекратите незабавно тези практики, тъй като те са дългогодишни и това води до замърсяване на богатата и плодородна земя в този район, а също и сериозна опасност от нанасяне на трайни щети и на околната среда? Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, няма да крия, че въпросът създава изключително усещане за необходимост от допълнителни действия и до висока доза безсилие, но ще отговоря конкретно какви действия са предприети. През последната година експертите от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора, където се намират въпросните, упоменати от Вас селища, предприемат активни действия и наистина имаме засилване на контрола с оглед предотвратяване на нарушенията, касаещи нерегламентираните дейности с черни и цветни метали, излезли от употреба моторни превозни средства на територията на село Чинтулово и село Селиминово, община Сливен, град Сливен. Практиката, която имаме, и установеният анализ показват, че тези нарушения се извършват основно от физически лица в частни имоти, които по никакъв начин не отговарят на изискванията на Закона за управление на отпадъците. Към настоящия момент на територията на село Чинтулово, община Сливен, проверих в регистъра на издадените разрешителни за дейности с черни и цветни метали или за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства, няма регистрирани площадки, включително и на отпадъци нито за изкупуване, нито за преработка на черни и цветни метали, още по-малко на излезли от употреба моторни превозни средства, на които са издадени документи за дейности с отпадъците. Тоест тук говорим за абсолютно незаконосъобразна дейност. С цел засилване, въпреки това, на контрола и незаконната търговия с черни и цветни метали и минимизиране на риска, преустановяване на тези системни нарушения, свързани с нерегламентираните дейности с отпадъци в община Сливен, само за периода от 1 ноември – 7 ноември, в рамките на седмица, от страна на Регионалната инспекция са извършени 27 броя извънредни проверки, всичките са след 11,00 ч вечерта. За констатирани нарушения при осъществяването на проверката са издадени 13 броя актове за установяване на административни нарушения, 8 броя от тях на физически лица в село Чинтулово, 4 броя на физически лица от село Селиминово и 1 брой на юридическо лице, което има такава площадка за извършване на дейности в град Сливен. За същия период са издадени 14 броя наказателни постановления. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Министър, за справката и действията, които РИОСВ – Стара Загора, е предприела. Искам тук да обърна внимание, че в община Сливен и в самата област, община Котел, община Твърдица, има изключително много нерегламентирани сметища. В Закона за управление на отпадъците, чл. 113 пише, че директорът на РИОСВ или оправомощеното от него длъжностно лице упражнява контрол. Тоест упражнява е активност, то вменява една активност – активност, която като активен гражданин не съм видял. Тук имам множество сигнали, на които е отговорено, че са пратили предписания на Общината. След известно време е трябвало пак да пращам сигнали, пак са ми отговаряли, че са пратили предписания и никога не се е стигало до някакви наказания. Тук мога да Ви покажа много различни снимки от нерегламентирани сметища – Драгоданово, между Градец и Медвен, Трапоклово, Селиминово. (Показва снимки.) Лично съм ходил, лично съм спирал хора от изхвърляне на отпадъци там. И може би най-потресаващото е в град Сливен, където до селищното образувание „Изгрев“ има една яма, която се вижда, която редовно се пълни с боклуци, след това един багер идва, изкопава боклуците и пак всяка седмица се обновява това нещо. Това е по средата на града – потресаващо. И за него съм подавал сигнали, абсолютно никакъв отговор. Вчера минах оттам, състоянието е същото. Естествено не мога да вменявам никаква вина на Вас, Вие сте служебен министър, моля да предприемете някакви действия, които след това да предадете на Вашия колега, който ще дойде след Вас. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, това, което ми показахте, за съжаление, не бих могла да го определя, че е само на територията на Сливен и региона. Много хубаво отбелязахте, съгласно Закона за управление на отпадъците отговорността за липсата и контрола за тези нерегламентирани сметища е на местната власт. Връщайки се в предния Ви въпрос, отново бих искала да дам препратката, че местната власт също има ангажименти. Опитвам се да кажа следното: безспорно е, че само с координация и като ходим на място и проверяваме, и си пишем предписания, нещата няма да стигнат до техния финален завършек. Първо, трябва да има изпълнение на ангажиментите на всеки по веригата – от местната власт през координиране от страна на Регионалната инспекция. Второ, както неколкократно изразих от началото на водената от моя кабинет политика, е, че всъщност ние в момента проследяваме как последващият контрол и дадените предписания са адресирани, не просто да дадем предписания. Поела съм една кампания в тази посока, но трябва да работим, защото тези отпадъци са хвърлени от нас, от нас – гражданите. Дори до всеки един от тези чували със смет да поставим по един инспектор или един служител от Общината, ние като общество, първо, трябва да променим мисленето си. За целта трябва да създадем условия, които са свързани с това, знаем, повишаване на стандарта, най-малкото да има регламентирани сметища, където да се изхвърлят тези нерегламентирани отпадъци, и усилията са комплексни. Връщам темата по отношение на ангажиментите на Регионалната инспекция. Колегите използват инструментите, които Законът им е определил. В началото започнах с изказа, че до висока доза безсилие, защото в много висока доза се среща и отпор от местното население, не визирам определен регион, за това контролният орган да не може да изпълни своите ангажименти. Събират се групи от 50, 60, 70 човека, които във висока степен пречат на контролната дейност. Налага се викане на властите на реда, така че да може да се гарантира безопасност по време на провеждане на проверката. Благодаря Ви. Аз бих искала да ми предоставите материалите. Ще разпоредя и ще Ви кажа какви са предприетите действия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! В Закона за опазване на околната среда Глава шеста – „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, се регламентира необходимостта от извършването на екологична оценка на планове и програми, които са в процес на изготвяне или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местно самоуправление и Народното събрание – това е чл. 81, ал. 1, т. 1. С екологична оценка се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане на принципа на устойчиво развитие – чл. 81, ал. 2. Екологичната оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториален обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват – чл. 81, ал. 3. Екологичната оценка на плановете и програмите се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми – чл. 82, ал. 1. Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган. Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения – чл. 82, ал. 4. В тази връзка с цел изясняване на позицията на държавата по отношение на спазването на гореизброените разпоредби на националното ни законодателство, които ясно регламентират и мотивират необходимостта от извършване на екологична оценка на стратегически документи, Ви отправяме следното питане: каква е Вашата позиция по отношение на прилагане на разпоредбите на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, които транспонират Директива 2001/42 ЕО, и необходимостта от коментари и бележки от страна на Европейската комисия за прилагане на тези разпоредби по отношение на Дългосрочната стратегия за смекчаване на измененията на климата до 2050 г. на България.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Заркин, в изпълнение на чл. 15 Регламент 2018/1999 относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата е разработена Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България. Съгласно чл. 15, § 5 на посочения регламент Дългосрочната стратегия трябва да се основава на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България очертава основно изводи от оценката на потенциала на България, базирана на енергийно и климатично моделиране, като в същото време е част от елементи, надграждащи Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., и включва периода след 2030 г. Дългосрочната стратегия основно и само посочва пътищата за развитие на енергийната система след 2030 г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите. Понастоящем искам да обърна внимание, че визираният Интегриран план в областта на енергетиката и климата с възложител Министерството на енергетиката е в процедура по екологична оценка и оценка за съвместимост. Проектът на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България е изготвен от избрани от Европейската комисия консултанти и платен от Европейската комисия в рамките на предоставена от Комисията техническа помощ чрез Програмата за подкрепа на структурни реформи след съвместно кандидатстване с Министерството на енергетиката. Окончателният доклад за Дългосрочната стратегия е предоставен от консултантите на Европейската комисия през месец март 2021 г., тоест още тогава след изтичане на официалния срок за докладване. Редовното правителство в периода декември 2021 – юли 2022 г. е имало достатъчно време и действия, така че да предприеме както разработване на Стратегията, така и по отношение на Дългосрочната стратегия за климата, особено след срещата на 14 февруари 2022 г. на заместник министър-председателя по климатични политики и министър на околната среда и водите с генералния директор на Генерална дирекция „Действия по климата“, на която от страна на Европейската комисия изрично е подчертано, че България следва в максимално кратък срок да подаде конкретна информация и да информира регулярно Комисията за развитието на цялостния процес. Именно поради непредприемане на навременни действия в края на месец септември 2022 г. Европейската комисия стартира процедура за нарушение срещу Република България за липсата на уведомление от страна на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. Обръщам внимание, че още преди да е стартирала процедурата на 1 септември тази година, от служебния кабинет бяха предприети спешни действия съществуващият проект, разработен 2021 г. с техническите средства и помощ на Европейската комисия, да бъде публикувана на портала за обществени консултации, като с оглед на големия интерес дори беше удължен срокът за такива консултации до 14 октомври 2022 г. С изпълнение на задълженията за уведомяване на Европейската комисия за предприетите действия наказателната процедура се очаква да бъде закрита още в начална фаза. Следва да се има предвид, че в прерогативите на Европейската комисия е да прецени дали националните дългосрочни стратегии са достатъчни, за да може Европейският съюз да постигне количествено и колективно целите и задачите, заложени в Регламента за управление, като информира държавите членки за евентуални пропуски. Министерството на околната среда и водите очаква коментари от страна на Европейската комисия и има готовност на този етап при необходимост да се стартира стратегическа екологична оценка. Не на последно място, трябва да се отчете обстоятелството, че в близките месеци предстои приемането на ключови за постигането на климатична неутралност до 2050 г. документи. От една страна, в изпълнение на изискванията на чл. 14 от Регламент 2018 в срок до 23 юни 2023 г. следва да бъде актуализиран визираният Интегриран план в областта на енергетиката и климата 21 – 30, и от друга страна, в изпълнение на реформата, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, в процес на разработване е пътна карта към климатична неутралност. Пътната карта се изготвя от Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за европейската зелена сделка към Министерския съвет. На база всичко гореизложено и на база на тези стратегически документи и с оглед на новите реалности в геополитически, икономически и енергиен план ще се извърши актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Министър. Аз съм последният човек, който би оспорил крайната необходимост да имаме Дългосрочна стратегия за смекчаване на измененията на климата, но както разбираме, тя се базира на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, за който също не е спазена процедурата за екологична оценка. Тоест той и в момента е в такава процедура, не е била приложена разпоредбата на Закона за опазване на околната среда навреме. Подробно изчетох разпоредбите на Закона за опазване на околната среда, касаещи необходимостта от екологична оценка, и там никъде не се казва, че когато имаме спешност, тя не бива да се прилага. Моите уточняващи въпроси: ще бъде ли направена екологична оценка на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България и в какъв срок? Поставям този въпрос, защото не разбрах в крайна сметка какво налага ние да очакваме бележки и коментари от Европейската комисия, за да си приложим нашето национално законодателство? И в тази връзка е вторият ми въпрос: ако Министерството на околната среда и водите не прилага Закона за опазване на околната среда, как може ние да изискваме от гражданите – било то физически или юридически лица, да спазват този закон? Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Заркин, благодаря за доуточняващите въпроси, които считам, че по този начин ще надградят дадения от мен отговор. Понастоящем Интегрираният план в областта на енергетиката и климата, както вече споменах, 21 – 30, всъщност е в процедура по екологична оценка и оценка на съвместимост – не е приключила процедурата. Това е изключително важно, защото, както сама отбелязахте, Дългосрочната стратегия за смекчаване изменението на климата очертава основните изводи и оценката на потенциала на Република България, базирана основно на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата. Така че безспорно в хипотезата, че трябва и ще се наложи, както упоменах и геополитическата обстановка, ще има доразработване и надграждане на Дългосрочната стратегия за климата, която е разработена в далечната 2021 г. и до висока степен следва към настоящия момент да адресира към настоящите предизвикателства. Нещо повече, Министерството на околната среда и водите прилага принципа и Закона за опазване на околната среда и водите и подлага на преценка необходимостта от разработване на екологична оценка на всеки един от стратегическите документи, респективно плановете за действие. В този контекст, разбира се, че секторната дирекция е подала заявление към другата секторна дирекция, защото в случая е до министъра – едната дирекция чрез министъра до другата дирекция, но няма излязло решение. Предвид ситуацията и най-вече с оглед отговорността, че това е първо, стратегически документ, който начертава рамката, второ, той основно надгражда и дава сценарии, които са за съществуващите политики и мерки, които държавата трябва да предприеме, тоест не говорим за фактически действия, инфраструктурни проекти или мерки, а говорим по-скоро за сценарий и моделиране, това до висока степен променя обхвата на Стратегията. Но най-важното е следното: с тези действия и с настоящите такива приемането на Дългосрочната стратегия гарантира възможността България да адресира към наказателната процедура и ние вече сме нотифицирали Дългосрочната стратегия пред Европейската комисия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е свързан със замърсяването на околната среда от предприятията в град Русе и региона. Борбата за чист въздух в Русе датира от 80-те години на миналия век. След множество протести на русенци в началото на 90-те замърсяването с хлор от румънския завод „Верахим“ е преустановено. В последните 10 години русенци отново са подложени на замърсяване на въздуха и те усещат неприятни миризми, които определят като миризма на бакелит, идваща с ветровете от изток и миризма на разредител или мастило, идваща с ветровете от запад. Жителите на квартал „Здравец“ в Русе често се оплакват от миризма на моторни масла и са подложени на запрашаване от въглищен прах от близкостоящ брикетен склад. Сигнали за замърсяване на въздуха се получават през нощта или рано сутрин. В някои от обгазяванията миризмата на бакелит е съпроводена с дразнене в гърлото и очите. За жалост служителите на РИОСВ – Русе, не разполагат с голям набор от мобилни сертифицирани измервателни уреди. Това са газ анализатори, термокамери, дрон с термокамера, датчици за химични съединения в близост до потенциалните предприятия – замърсители, и това пречи за законосъобразно издаване на актове за нарушения, свързани с неприятни или вредни миризми. В момента служителите на РИОСВ – Русе, използват метода на органолептична проверка. Тоест усещат миризмите със собственото си обоняние. Във връзка с гореспоменатото моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия ще бъдат предприети за спазване на екологичните норми към предприятия, източници на неприятните миризми на бакелит, разредител и моторни масла? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, във връзка с поставения от Вас въпрос бих искала да Ви информирам следното: оплакванията на гражданите на Русе през последните години са свързани с разпространението на неприятни миризми, като въздействието им върху човешкото здраве се оценява от здравните органи, но на ниво Европейски съюз няма регламентирани норми за миризми като норми за допустими емисии и като норми за качеството на атмосферния въздух. Принципно миризмите не могат да се измерват с конвенционални технически средства за индивидуални химични съединения, което създава практиката да се използва човешкото усещане за миризма. Конкретно в град Русе в рамките на европейски проект е извършено експериментално пробонабиране със специален апарат OdorPrep. Впоследствие пробите са анализирани в специализирана лаборатория в Италия. Министерството на околната среда и водите е осигурило първоначално средствата за изпълнение на този проект. Поради високия обществен интерес и честите оплаквания от граждани към онзи момент Министерството предлага на Община Русе тя да продължи реализацията му. С мотив, че липсва нормативно заложен показател за определяне на отделяните миришещи вещества, подготвени кадри, както и висока стойност на лабораторните анализи, общинските власти не реализират възможността да наемат и използват въпросната апаратура. Във връзка с предложението Ви за измерване на миризми от промишлени обекти, за използване на мобилни сертифицирани измервателни уреди, дронове и подобни, които упоменахте, моля да се вземе предвид следното: съгласно европейското и националното законодателство интензивно миришещи вещества подлежат на контрол от акредитирани лаборатории с използването на изрично установени методи и средства за измерване, но единствено когато същите вещества се явяват и вредни вещества и за тях в законодателството по опазване на околната среда са определени съответните норми. Сами знаем, че нормите на чувствителността на човека и тези за качество на атмосферния въздух са различни. За периода септември-ноември 2022 г. в Регионалната инспекция – Русе, са постъпили 60 сигнала от граждани за неприятна миризма на изгорял бакелит и 45 за неприятни химически миризми на разтворители. Сигналите са отново, както казвате, след работно време, основно през нощните часове. При получаване на сигнал, независимо от работното време, експертите на Инспекцията са извършили обходи на посочените в сигналите райони, като наличието на миризми в тези конкретни случаи не е потвърждавано органолептично, с изключение на един случай и са предприети съответните административнонаказателни действия. Във връзка с искането в парламентарното питане за задълбочена съвместна проверка за спазване на условия в комплексното разрешително и строителен надзор информирам, че принципно предприятията, притежаващи разрешителни съгласно екологичното законодателство, се проверяват и планово, и извънредно. Освен това на проверките присъстват и представители на други държавни институции, имащи правомощия и касаещи дейността на операторите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър. Уважаеми народни представители! По този начин в Русе се запълват такива торбички от граждани (показва найлонова торбичка), защото ние направихме една акция, която беше не само в Русе, но и национална. Има множество проблеми, свързани с миризмите, свързани с чистотата на въздуха. За да проверим какво има в тази торбичка, която от 12 септември (показва), отново една нощ, в която лично аз от моя балкон усетих неприятната миризма на бакелит, напълних тази, или както се казва в Русе, кесийка, и заедно с други граждани решихме да ги изпратим към Министерството. Вие сте получавали от нас, Вие сте получавали и от други градове, които са в мрежата на „Дишай България“ – едно обединение от активни граждани, които се стремят да подобрят чистотата на въздуха в градовете и населените места в България. Определено има нужда България от закупуването на техника, която, както Вие споменахте, да изследва съдържанието на миризмите, а не те да бъдат изпращани към лаборатории в чужбина, защото проблемът е на много места, той не е само в Русе, но в Русе имаме наистина множество сигнали, Вие ги споменахте. Само за два месеца те са над 100, така че редно е да бъде закупена такава апаратура и ще се радвам да ми отговорите какви инвестиции са предвидени в закупуването или обогатяването на подобни инструменти? И също така към възможността да се направи лаборатория на територията на България, която да изследва какво съдържа дадена проба въздух, която е взета. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Белчев, аз Ви каня на разговор в Министерството, защото в момента това е тема, която много сериозно ние обсъждаме. Ще кажа само няколко важни неща според мен. Първо, имаме нужда от законодателни промени и в Комисията по околна среда начертахме някои от тях, свързани с преките взаимодействия между органите на здравеопазване и Министерството на околната среда и водите. Не на последно място, с наличната апаратура – и в момента сме направили анализ доколко и как може да се анализират, когато те са свързани с качеството на атмосферния въздух. Освен това допълнителният мониторинг, както точно упоменахте, е наличният инструментариум в областта на качеството на атмосферния въздух и в отговор на сигналите на граждани на миризми ние подхождаме по този начин, търсейки по различните причини всъщност какво е отношението върху качеството на атмосферния въздух. Това е само частично основание, защото, затова визирам законодателни алгоритми за търсене на влиянието, определянето на миризмите като вредни такива за човешкото здраве. Така че наистина това е важна тема, която и аз съм поела. Ключово още нещо, че всъщност резултатите от този проект – ние направихме допълнителни анализи, дори се поиска като оферти и колко ще струва, но това няма да реши въпроса. Необходимо е, първо, да построим алгоритъма, да имаме законодателни, да има мерки, да се видят какви са европейските практики и тогава да се установи съответната, така че не просто да осъществяваме контрол или да даваме дадени предписания, а наистина да има ефективност от тези мерки. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, символът на Сливен – „Стария бряст“, на който са бесили войводи и хайдути и който е част от герба на община Сливен, е гласуван със 77 хил. 526 гласа и става „Европейско дърво на годината 2014 г.“ Българи от цялата страна и чужденци са издигнали в почит това историческо дърво. Със заповед № 1058 от 18 декември 2020 г. обаче дървото е било заличено от Регистъра със защитени природни обекти, Регистърът, който определя дали едно дърво е вековно или значимо. С една заповед гордостта на град Сливен е обявена за незначима. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите устно на следния въпрос: каква е причината, поради която дървото е обявено за изсъхнало или невъзстановимо увредено и заличено от Регистъра на вековните дървета в България? Ако заличаването на „Стария бряст“ от Регистъра на вековните дървета в България не е оправдано, Министерството на околната среда и водите ще предприеме ли действия по възстановяването му?

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, в отговор на поставения въпрос Ви информирам за следното: дървото „Старият бряст“ е обявено за природен паметник по смисъла на Закона за защита на природата, е отменен с Постановление на Министерството на горите № 4041 от 10 май 1949 г. През месец август 2020 г. представители на Регионалната инспекция – Стара Загора, и Община Сливен извършват проверка на вековното дърво от вида „полски бряст“ – вековното дърво „Стария бряст“. От проверката изготвят констативен протокол, в който е констатирано, че стволът и останалите седем клона на дървото са напълно изсъхнали и същото е невъзстановимо увредено. Цитирам Ви данните от протокола. Съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие: „Унищожени, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени дървета се заличават.“ Във връзка с горното министърът на околната среда и водите е издал заповед № РД 1058 от 18 декември 2020 г., обн., ДВ, бр. 13, 2021 г. за заличаване на вековно дърво от вида „полски бряст“. Същата е подложена на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“. В рамките на този срок в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали жалби или съображения. Вземайки предвид направените констатации при извършената проверка през месец август 2020 г., издадената заповед е счетена за законосъобразна и целесъобразна, тъй като дървото, за съжаление, вече не притежава характеристиките на вековно и забележително дърво по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Отговорих Ви съвсем в буквата и нормата на закона, а емоционалната част ще я запазя за себе си. Благодаря.

Благодаря за изчерпателния отговор. На сливналии обаче е ясно, че стволът е жив, защото оттам растат нови клонки. Ще Ви помоля да преразгледате това решение да се изкара от този списък и да се обяви това дърво за изсъхнало, защото това дърво означава много за сливналии. Мисля, че трябва да се положат всички възможни усилия да се спаси и да се възстанови. Благодаря.

Благодаря. Да, нова проверка ще бъде направена. По повод питането съм се самосезирала, така че да – ще бъде. Ще дам допълнително отговор на поставените въпроси. Позволете ми да завърша с нещо позитивно. Вековните и забележителни дървета, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие в България, са над 1500 – от вида бук, дъб, бряст, чинар, орех, ясен, явор, топола, мура, бор, ела, смърч и други. Можем да се похвалим с едно завидно разнообразие от вековни и забележителни дървета. Благодаря.