RUMEN GECHEV (БСП за България)1,768 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не само за мен беше изключително странно, че ние трябваше да гласуваме декларация дали правителството на Република България трябва да изпълнява Конституцията, или не трябва да я изпълнява. Това въобще не трябваше да бъде обсъждано!
Досега не беше забелязано, че в мотивите на правителството пише, цитирам: „Благоразумната логика предполага в настоящата реалност да не се внасят в парламента основните бюджетни закони за 2023 г.“ Служебният кабинет решил, че някаква благоразумна логика е над Конституцията на Република България и се изправяме пред прецедент. Ако ние не бяхме гласували да обсъждаме тази декларация, значи, че правителството получава индулгенция от Народното събрание, че това и всяко друго правителство един ден може да не изпълнява Конституцията и законите, тъй като след това ще кара парламента да приема някакви декларации.
Следователно, първият въпрос е – абсурдно е което и да е било правителство да не изпълнява Конституцията на страната си. На практика, мисля няма да сбъркам, че вероятно в историята това е първото правителство, хайде да не излизаме от Европейския съюз, което отказва да внесе бюджет в страната си. Това е много лош пример и той е недопустим пример, и въобще не трябваше да гласуваме никакви декларации – добре, че поне това направихме, а трябваше да излезем от залата и да чакаме, докато кабинетът дойде и си изпълни конституционното задължение. Това, първо.
Второ, няма как да се съгласим с удължаване на показателите от тази година. Много колеги казаха, че обстановката е различна. Инфлацията е резултат от промените в Европа и в света. От ковид кризата не са се възстановили веригите на доставки, разпаднаха се връзки на кооперация, фирмите търсят нови доставки, оскъпи се транспортът, забави се производството, повишиха се цените, увеличи се безработицата, понижи се растежът.
Трето, войната, която се води на територията на Украйна, също доведе до драматични промени. Няма как, абсолютно безумие е, бих казал, ние да продължаваме бюджета от 2022 г. за 2023 г.
На следващо място, показателите, които са заложени. Сега използвам показателите, които бяха публикувани от правителството – те не са внесени в парламента. Използвам показателите, които служебният кабинет е предоставил на партньорите си, работодателите и профсъюзите, така че това са официални данни, които правителството е предоставило на всеки друг, но не на българския парламент – пак искам да кажа.
В Бюджетната комисия поисках като народен представител, дадох срок да ми бъдат предоставени на мен, ако желаят, а те желаят – другите колеги от Бюджетната комисия, тези показатели, които публикува правителството. Правителството, служебният министър на финансите госпожа Велкова отказа – не е изпратила показателите на народните представители, което е абсурд. Това е абсолютно недопустимо в една правова държава – членка на Европейския съюз!
Все пак тези показатели, които сега използвам, пак казвам, бяха огласени от правителството в различни интервюта и това са показателите, които те са предоставили на Асоциацията на работодателите и на българските профсъюзи. И какво виждаме в тях?
Първият макроикономически показател, който е критерий за икономическа политика, е икономическият растеж. Вярно е, че икономическият растеж, заложен в повечето развити, а и по-малко развити страни в Европейския съюз, е около и малко повече от 1%. Но това не е успокоение. В този бюджет за 2023 г. служебното правителство залага растеж от 1,6%. Този растеж е по-нисък от растежа в Румъния. Той е по-нисък от растежа в Полша – представител на по-развита страна от Източна Европа. Да, той е малко по-висок от растежа, заложен във Франция, да речем, или в Италия. Но разликата между България и най-неразвитите страни на Европейския съюз се увеличава при такъв заложен растеж.
Освен това от едно правителство се иска да намери потенциал за растеж, да покаже кои фактори на растежа ще помогнат за това България да излезе от последното място в Европейския съюз. Иначе няма смисъл да избираме правителства, които просто пренасят, екстраполират показателите от една година до друга година и казват – ами, това е положението, растежът е 1,6%, тоест на нас ни се казва, че разликата между България и Румъния ще расте.
Другите показатели, които са твърде оптимистични – дано да е така, но гледам тук показателите от последната седмица, които са публикували министерствата на финансите на другите страни – членки на Европейския съюз, виждам, че инфлациите са, за съжаление, доста различни. Чехия е заложила 9,5% инфлация за 2023 г., Румъния е заложила 10,2% инфлация. Като говорих за икономически растеж, говорих, разбира се, в реално изражение. Инфлацията в Полша е 9,8%. Тук сме заложили по-ниска инфлация. Това е добре! Но по какви причини? Кои са факторите, които водят до тази по-ниска инфлация? Защо го казвам това? Защото, ако се окаже, че инфлацията е по-скоро близо до инфлацията в другите страни – членки на Европейския съюз, то тогава ще излезе, че този реален растеж от 1,6%, който е заложен, ще бъде много по-нисък, ако инфлацията е по-висока. Нищо не е обяснено поради какви причини и какви антиинфлационни фактори са използвани.
След това. Заложен е бюджетен дефицит при изключително висок дълг – тук някои колеги вече казаха, от 15 – 16 милиарда годишно. Тук камбаните бият, защото действително, впрочем даже и след три години – 2025 г., даже и при 15 – 16 милиарда дълг общо българският дълг спрямо брутния вътрешен продукт ще остане все пак един от най-добрите в Европейския съюз. Но това не е приемливо, тъй като има един лавинообразен ефект при растежа на дълга. Да припомня, че и Гърция имаше такъв нисък дълг преди кризата от 2008 – 2009 г. Гръцкият дълг беше под 60% от брутния вътрешен продукт и само за 2 – 3 години те пресякоха границата от 100% и стигнаха 180% от брутния вътрешен продукт. Така че и тук не е обяснено кои са факторите за този изключително висок дълг, какво може да предприеме правителството, за да бъде този дълг по-нисък, какъв ще бъде бюджетният дефицит, заложен от 6,6%.
Впрочем, уважаеми колеги, една от причините за такъв дефицит е сбърканата политика на България и поддържана от определени колеги за ниски нива на преразпределението на бюджета в брутния вътрешен продукт и тук служебното правителство залага една изключително странна тенденция. Не знам дали сте обърнали внимание, но те са заложили 33,9% – 34% приходи, помощи и дарения в брутния вътрешен продукт. Уважаеми колеги, ами това е близо 20% под средните показатели на Европейския съюз! Ама, какво правим ние? Намаляваме дела на бюджетните приходи в брутния вътрешен продукт в момент, в който цяла Европа от COVID 19 и от войната в Украйна увеличава този дял, за да може да си покрие разходите. Абсолютно нелогично е ние да поддържаме 43% дял в брутния вътрешен продукт на разходите и да намаляваме бюджетните приходи. Естествено, че в този случай бюджетният дефицит ще бъде над 6%. И не че този дефицит не се равнява по дефицитите – даже е по-нисък от дефицитите, които правиха Франция, Италия, да не говорим за Гърция, Португалия последните три години, а някои развити страни, в това число Съединените щати, надхвърлиха 12% дефицит от брутния вътрешен продукт. Но ние трябва да гледаме нашата черга, къде се намираме ние, и за съжаление, да се сравняваме с Румъния. Трябва да се сравняваме с другите бивши източноевропейски страни, но даже и когато се сравняваме с тях, сметките пак не излизат.
В тази връзка, уважаеми колеги, не са дадени никакви фактори на икономическия растеж. Обърнете внимание, че служебният кабинет ни предлага да замразим преките чуждестранни инвестиции и те да останат на ниво 2,5% от брутния вътрешен продукт. Ами добре, като останат на 2,5 само от брутния вътрешен продукт, като се сриват вътрешните инвестиции в България, особено дългосрочните в частния сектор, като се намаляват капиталовите разходи – са заложили тук, и то ги намаляват значително и ги поддържат на нива от 4 – 5 млрд. лв. в брутния вътрешен продукт, възниква въпросът за всеки студент първи курс – това ще рече тогава какво става с икономическия растеж, как ще повишаваме ние жизнения стандарт на българите при тези показатели? По никакъв начин! Тоест тук е заложена мизерия, влошаване на ситуацията със стандарта в България, изоставане на България, в това число от предпоследния – Румъния. Така че това не може да бъде прието по никакъв начин.
Уважаеми колеги, нека да припомня, че Европейската комисия още през 2020 г. свали основните критерии на Маастрихт заради COVID-19, а сега и заради кризата в Украйна ги удължи с още три години. Не е приемливо! Гледам, че тук някои колеги политици предлагат ние да се свием задължително на 3% дефицит от брутния вътрешен продукт, да свалим дела на бюджета в брутния вътрешен продукт до максимум 40% от брутния вътрешен продукт. Като коя страна от Европейския съюз, уважаеми колеги?! Поради каква причина?! Европейската комисия, най-развитите страни и други са свалили критериите не за да правят страните някакви огромни дефицити или огромни дългове, но защото са преценили, че в тези извънредни условия няма как да удържат жизнения стандарт, даже да го запазят, без да го повишават, ако те не променят тези критерии.
Защото няма никакъв проблем – ако ние приемем, условно казвам, че бюджетните разходи са 60 млрд. лв. и направим приходите веднага на 60 млрд. лв., ние ще имаме нулев бюджетен дефицит. Ами, няма да плащаме някои заплати на администрацията. Ами, тогава на пенсионерите ще им плащаме пенсии през месец, не всеки месец. И няма никакъв проблем – критериите на Маастрихт ще бъдат изпълнени.
Само че задачата е друга! Правителствата трябва да направят така, че да се придържат към критериите от Маастрихт, без да се правим на пó католици от папата, както не се правят всички останали страни – членки на Европейския съюз, и да направим един разумен, балансиран бюджет, който да гарантира – може да е малък, но реален икономически растеж, който да изпреварва поне Румъния, да осигурим запазване на стандарта на българите благодарение на такъв икономически растеж. А с екстраполиране на данните от 2022 г. по бюджета това няма да може да бъде осъществено.
В заключение, удължаването на параметрите, екстраполирането на параметрите на бюджета от 2022-а в 2023 г. може би ще позволи да се влачим по дъното 2 – 3 месеца, но той ще постави българската икономика и страната ни в крайно неблагоприятни и критични условия.
И завършвам с това. Наистина е безотговорно! Аз нямам обяснение защо колегите, които заявиха, че правят три варианта на бюджета, не направиха един вариант, който, между другото, те представиха на партньорите си в профсъюзите, съгласно закона – представиха го пред работодателите, но отказаха поради алогични, абсурдни и незаконни аргументи да внесат в парламента?
Аз Ви призовавам, колеги, да продължим тази процедура и да задължим служебното правителство да изпълни без коментари и без логики тук да ни развива, просто да изпълни Конституцията на Република България, законите и да внесе бюджета за обсъждане в Бюджетната комисия, в другите комисии и да започнем дебат върху реални показатели. Благодаря Ви за вниманието.