ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)1547 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания.
На този ден в цял свят се организират събития, напомнящи, че е необходима ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. Това е и ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания.
Идеята да бъде отбелязван такъв ден е да бъде подпомогната дискусията за свободния и независим живот на тези хора и за тяхното пълноправно участие в обществото.
Няма универсално приета дефиниция за „увреждане“ или за „човек с увреждане“, въпреки че са правени опити за такава универсална дефиниция. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 2006 г. казва, че „увреждането е развиваща се концепция и че уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално-оценъчен характер и такива, свързани с обкръжението, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“.
Хората с увреждания са най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да започне членуването си в нея било то поради злополука, заболяване, старост или друга причина.
По оценка на СЗО над един милиард души, което представлява около 15% от населението в света, има някаква форма на увреждане и едва 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развитие на ООН, 80% от хората с увреждания живеят в развиващите се страни. А по оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.
В Европейския съюз:
– 87 милиона имат някакъв вид увреждане;
– повече от 50% от тях считат, че са жертва на дискриминация;
– само 51% от тях работят, в сравнение с три четвърти от хората без увреждания;
– 41% не могат да покрият непредвидено възникнали разходи;
– 28,5% от хората с увреждания са изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение със 17,8 % от хората без увреждания;
– само 29,5% от хората с увреждания завършват висше образование в сравнение с 44% от хората без увреждания;
– повече от един милион на възраст под 65 г. живеят в институции.
В България не се събира официална статистика за хората с увреждания. Националният център за обществено здраве и анализи дава информация, че ежегодно над 3000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, защото така са се произнесли експертни комисии.
От други източници научаваме, че хората с установени увреждания в България са над 500 000, а през 2022 г. в България около 9000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 специализирани институции. Над 7000 човека с психо-социални и интелектуални увреждания са поставени под запрещение. Това са факти!
Факт е и че у нас хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие.
Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им обещаваха достоен живот – и на тях, и на близките им. Но вече 30 години след онези събития не са го получили.
Уврежданията са част от състоянието на човека и са резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт, но също и от замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН, злоупотребата с дрога и така нататък.
Те повишат риска от бедност, а бедността повишава риска от увреждания. Затворен кръг, от който трябва да се излезе, за да решаваме проблемите с по голям успех. В доклада „Увреждания, бедност и развитие“ на Министерство на международното развитие на Великобритания се констатира, че поне 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са директно свързани с бедността.
Въпреки постигнатия напредък в много области пред хората с увреждания все още съществуват сериозни пречки по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, развлекателни дейности и участие в политическия живот.
България е поела ангажимент за подобряване на социалното и икономическото положение на хората с увреждания въз основа на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Ще спомена и Европейския стълб на социалните права, там се подчертава, че хората с увреждания имат право на подпомагане на доходите, и то такова, че да им осигурява достоен живот, имат право на услуги, които да им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните нужди.
Ще спомена и Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Европейският съюз и всички държави от Съюза са страни по тази Конвенция. Ратифицирали сме я със Закон, приет от Четиридесет и първото народно събрание на 26 януари 2012 г. Тя играе ръководна роля за съдържанието на Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021 – 2030 г. и предшестващата я Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. На тази основа е изработена и Националната стратегия за хората с увреждания 2021 – 2030 г., която е нашият стратегически документ, на изпълнението, на който възлагаме надежда да допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот – равноправно с останалите български граждани.
След всичко казано и в навечерието на Международния ден на хората с увреждания моля всички народни представители да се замислим дали с грижа и разбиране за тези хора решаваме проблемите им.
Днес и утре в знак на съпричастност в цялата страна ще бъдат организирани редица инициативи по повод на хората с увреждания. Ще внушаваме, че човешкото отношение и приемането на техните проблеми са стъпки към стопяване на различията. Но дали правим всичко, което зависи от нас като общество, като изпълнителна власт, като законодателна власт?
В България освен труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират големи трудности при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред темите за здравната – ТЕЛК-овете, пенсионната и административната реформа по отношение на хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до образование, трудовата заетост, здравеопазване. Все още и като държава, и като общество сме далеч от средното европейско ниво на отношение към хората с увреждания.
Стигаме и до организациите на хората с увреждания – и национално представените, и останалите. Няма да говоря за това, че като общество сме допуснали да водят битки помежду си. Искам да обърна внимание върху това осигурили ли сме нормални условия за функциониране на гражданските организации на хората с увреждания. Включително и финансирането им и повишаване на капацитета им.
Иска ми се като народни представители да обърнем внимание на надеждите им, че Народното събрание, правителството и обществото ще се отнесат с отговорност към поставените проблеми и чрез активен диалог ще формираме и регламентираме социална политика за пълноценната им интеграция в обществото.
В България нивата на социална защита са ниски. Осигуряването на минимално ниво на благосъстояние и социална подкрепа за всички граждани е още далеч от мечтаното. Не осигуряваме в достатъчна степен ориентирани към индивидуалните потребности услуги и подходяща подкрепа за пълноценно приобщаване на хората с увреждания. Това в сериозна степен ограничава възможността, способността и готовността на тези хора да участват пълноценно в живота на своите общности и на обществото като цяло.
С тази убеденост при участието си в предишното редовно управление си поставихме амбициозни задачи и като че ли най-амбициозните бяха в сферата на социалната политика.
Успяхме да подкрепим семейства с деца, домакинства, пенсионери, хора с увреждания, българи, които не се справят сами с живота – с 22 млрд. лв., а политиките и средствата бяха насочени към хората. Започнахме да възстановяваме справедливостта и доверието в социалните системи.
В държавния бюджет за 2022 г. размерът на средствата за подкрепа на хората с увреждания е увеличен с близо 40% или с над 280 млн. лв. спрямо средствата за 2021 г. Сега обаче някои искат, служебното правителство в случая, да я замразят тази подкрепа.
Месечната финансова подкрепа за хората с увреждания е увеличена с близо 11%. Броят на хората, които я получават, сигурно вече стигна 670 000. Имаме и увеличение от 16,7% на час предоставена лична помощ.
Беше одобрен План за действие за периода 2022 – 2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, насочен към осигуряването на подкрепа в домашна среда на хората с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами, чрез развитие на качествени и достъпни социални и интегрирани здравно-социални услуги и подкрепа за над 8300 хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами.
Сега някои искат да ги замразят, в случая служебното правителство, на това ниво въпреки инфлацията и поскъпването на живота. Замразяването на средствата за подкрепата на хората с увреждания означава да ги обречем на лишения, мизерия и страдания.
Страната ще е финансово стабилна, но сметката за тази стабилност отново ще се плаща от най-бедните във валута, наречена трудности и ежедневни страдания.
Денят на хората с увреждания и надеждите на тези хора изискват да завършим по-оптимистично. Аз ще завърша с думите на Хелън Адамс Келър – американска писателка, политическа активистка и лекторка, първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата.
„Оптимизмът е вярата, която води до постижения. Нищо не може да се направи без надежда и увереност.“ Благодаря Ви.