7 декември 2022 г.

Уважаеми господин Председател, във връзка с дневния ред, който гласувахме по ал. 8, парламентарната група на „Движение за права и свободи“ е втора по ред този месец и сме внесли за първо гласуване Законопроекта за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия. Искам да оттегля гледането на този законопроект днес със следните мотиви. Има внесен законопроект от парламентарната група на „Демократична България“, който третира работата на комбината във връзка с този законопроект и във връзка с петролното ембарго. Според нас би било по-добре двата законопроекта да се гледат едновременно, тъй като имат съществена връзка помежду си, доколкото другият законопроект ще бъде гледан днес и утре на двете комисии – Икономическа и Енергийна. Това е основният ни мотив да оттеглим Законопроекта, но с уговорката двата законопроекта да влязат следващата седмица в зала, когато бъде готов докладът по втория законопроект. Колкото до спора, който водихме – Законопроектът няма доклад за 72 часа – това е второто основание, но тук важи общият текст „освен ако залата реши друго“. В случая използвам факта, че е по-удачно да се гледа заедно с другия законопроект, вместо да подлагаме на гласуване и че може да влезе и преди да са изтекли 72 часа от доклада. С това отговарям на въпроса за спора, който имахме. Благодаря.

Предвид, че точката беше оттеглена, а Декларацията е по тази тема, благодаря на господин Цонев, за което. Господин Председател, колеги! На 2 декември 2022 г. служебното правителство временно отмени Решение № 569 от 29 юли 2022 г., с което четворната коалиция с участието на „Продължаваме Промяната“, БСП и „Демократична България“ беше наложила забрана за износ на преработени петролни продукти от българската държава от 5 декември, което е преди два дни – ние трябваше да спрем да изнасяме от България петролни продукти. Решение, което е в пълна противоположност с икономическите интереси на България. Нещо повече – то е поредното в позорната хронология от престъпни действия, с които не се цели нищо друго освен доказване на безукорна лоялност от страна на всички партии в българския парламент, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ, към техните задокеански господари. Лоялност, която ще трябва да бъде заплатена от българските граждани, по-голяма част от които нямат никакво желание да бъдат въвличани във военния конфликт в Украйна. За сведение на самоопределящите се като евроатлантически партии в парламента, продуктите, произведени от суровини с произход извън митническата територия на Европейския съюз, добиват произход на страната, в която са произведени, и към момента не попадат под никакъв европейски санкционен режим. Казано накратко – произведените у нас горива са с български произход и не подлежат на санкции. Ако нашите европейски партньори не изискват подобни стъпки от нас, какво друго освен комсомолска сервилност представлява целият този фарс? Ограничаването на износа на нефтопродукти, произведени от руски суров нефт, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на цялостната дейност на дружествата, опериращи на българския пазар. Подобна мярка ще окаже пряко влияние върху износния потенциал на страната ни, влошавайки необратимо търговското салдо и постъпленията от износ с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета. Намаляването на производството на горива и нефтопродукти ще създаде значителен риск от дефицит на тези продукти на вътрешния пазар, което неминуемо ще доведе до увеличаване на цените им. Това ще засегне всеки едни български гражданин. Браншовите организации са категорични, че осигуряването на нужните количества суровини от алтернативни източници е напълно невъзможно както заради липсата на подходяща инфраструктура, така и заради ограничените обеми, които могат да бъдат доставени при изгодни условия през Босфора според законодателството на Република Турция. Ако рафинерията в Бургас спре да работи, трябва да внасяме горива от различни източници. Това моментално би предпоставило тежка криза на пазара на горивата. Дали става дума за два танкера по 5 хил. тона на ден от Турция, което е капацитетът за преминаване на Босфора, или по 200 цистерни дневно от Гърция, ако изобщо имат такова количество и могат да го доставят, ценовият шок би бил катастрофален най-малкото защото 70% от преработвания в „Лукойл Нефтохим Бургас“ нефт към средата на тази година е с произход Русия. С такъв произход е около 90% от дистрибутираното у нас дизелово гориво. Временната отмяна на решението на четворната коалиция обаче е с давност едва до март 2023 г. и по същество не е никакво решение на тежките последствия, които би имало влизането му в сила. Отделно от това сме свидетели на опити за неговото заобикаляне чрез нови предложения от различни парламентарни групи в настоящото Народно събрание. Вече има внесени такива от „Продължаваме Промяната“, от ДПС и от „Демократична България“. На фона на тази най-актуална тема не бива да забравяме, че само преди няколко месеца същата тази четворна коалиция наложи подобни самоограничения по отношение на доставките на газ, което доведе тежки месеци за българските граждани и българския бизнес. Отново преди няколко месеца правителството на Кирил Петков, Асен Василев и Корнелия Нинова записа в Националния план за възстановяване и устойчивост, че България трябва да унищожи 50% от въглищните си мощности до 2026 г. и да ги премахне изцяло до 2038 г. Договори за доставка на ядрено гориво от неруски източници липсват и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ припомняме, че повече от 80% от произведената в България електроенергия идва от АЕЦ и от въглищни мощности. Техните приходи обезпечават енергийната ни независимост и всяка възможна финансова подкрепа към българския бизнес. За да обобщим, ако трябва да сме стриктни към нашите общностни ангажименти, ние трябва да се лишим изцяло от руски газ, от руски суров петрол в рамките на следващите две години, да закрием половината си въглищни мощности в рамките на четири години и някъде в този период да спрем да получаваме руско ядрено гориво за единствената си атомна централа, при положение че ясни алтернативи на всичко това към момента няма. Колеги, дали няма да бъде много по-изгодно икономически, ако през лятото на 2023 г. просто не напуснем Европейския съюз (шум), за да гарантираме собственото си оцеляване? (Шум и реплики.) С оглед сериозността на ситуацията и последиците от взетите напълно неадекватни решения и направени предложения в енергийния сектор, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внасяме искане до Президента на Република България за спешно свикване на Консултативен съвет за национална сигурност във връзка с възникналите редица заплахи за енергийната сигурност на България и настояваме той да осъществи правомощията си в най-кратък срок. Днес внасяме това искане и очакваме възможно най-бързата реакция. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ! България трябва да се държи като една достойна страна, особено в условия на война, особено тогава, когато на Европа е трудно. Недопустимо е една частна компания да упражнява подобен натиск над българското правителство, да заплашва, че ще затвори мощностите си, да заплашва, че няма да има горива в страната, да заплашва, че много хора ще останат без работа. Най-недопустимо е българското правителство да се поддава на този натиск и да излиза на обща пресконференция с тази компания. Затова от „Демократична България“ предлагаме и внесохме в петък законодателно предложение, с което предлагаме да се поеме оперативен контрол над рафинерията в Бургас. Това е част от наше последователно поведение. На 13 май 2022 г. ние предложихме цялостен план за депутинизация на страната, в който една от точките, които включва, е точно тази. Какво означава това? Въвеждане на особен търговски управител в „Лукойл“ Нефтохим, с който ще могат да бъдат защитени интересите на страната, тоест правителството ще има възможност тогава, когато под една или друга форма имаме злоупотреба с монополно положение или пък са застрашени по някакъв начин интересите или определени икономически отрасли на страната, да може правителството да назначи този особен търговски управител, който поема управлението на рафинерията. В момента това ще доведе до три изключително важни ползи за страната. На първо място, ще паднат цените на горивата. На второ място, „Лукойл“ най-после ще започне да внася данъци. И на трето място, ще си върнем нефтения терминал в Росенец. По т. 1 – „Лукойл“ и днес плаща и преработва петрол, закупен на цена, доста по-ниска, и ние, разбира се, плащаме, когато зареждаме на бензиностанциите петрол, все едно купуваме брент, но всъщност се купува сорт „Уралс“, който се преработва и който на барел е между 20 и 30 долара по-евтин. Тези пари вместо обаче да влязат в българския бюджет или да гарантират по-ниска цена на бензиностанциите, отиват в бюджета на руската държава и в една частна компания. С поемането на оперативен контрол този казус ще бъде решен. И тук по най-консервативни оценки става дума за около 250 млн. лв. на месец разлика и печалба, която „Лукойл“ генерира. На второ място, плащането на данъци. От 2007 г. „Лукойл“ по никакъв начин не е изпълнявал в пълен обем и не е попълвал хазната с нужните данъци, които трябва да се плащат за работата, която е извършвана тук. Планът е при поемане на оперативен контрол тези суми, вместо да изтичат от страната, да влизат в държавната хазна. На последно място, нефтеният терминал в Росенец, на който правителството така услужливо увеличи срока на действие с 24 години, да се върне под контрола на българската държава, така, както беше преди. Защото това дава допълнителен инструмент за натиск и за контрол на българската държава върху рафинерията в Бургас. Това не е екстравагантна практика, нито е насочена единствено към „Лукойл“. Тук става дума за всяка българска компания, която е част от енергийната сигурност и е стратегически обект за страната. Същото направиха в Италия, същото направиха в Германия. В Германия газовите хранилища на „Газпром“ бяха поети на оперативен контрол от страната, както и три рафинерии на „Роснефт“, същото се случи в Италия с рафинерията на „Лукойл“ на остров Сицилия. Добре е ние да предприемем същите стъпки и да получим Вашата подкрепа тук. „Демократична България“, и това е наше последователно усилие от доста години, води и предлага мерки в тази посока. Ние започнахме с делата в НАП за ревизионните актове на „Лукойл“, които така и не получихме. Продължихме в Четиридесет и седмото народно събрание с предложение за комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около вноса на руски петрол за рафинерията, както и предложения по отношение на данъчните складове и тяхната прозрачност. Затова и днес внесохме в Деловодството на Народното събрание това законодателно предложение. „Демократична България“ призовава всички политически сили да ни подкрепите, тъй като освен всички други изказани аргументи това ще бъде много важен лакмус и по отношение на Шенген. С това законодателно предложение ние защитаваме и националния си интерес, защитаваме обаче националното си достойнство и е време да отвоюваме тази българска територия, която се е превърнала в путински анклав. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От „Български възход“ вчера внесохме Проект на решение, с което ще поискаме Народното събрание да задължи председателя и министрите на Република България в рамките на Съвета на Европейския съюз да гласуват против всички предложения и инициативи на Кралство Нидерландия като реципрочна мярка спрямо необоснованите решения на правителството на Нидерландия за блокиране на членството на Република България в Шенген и политиката, прилагана към Република България и сънародниците ни. Уважаеми колеги, с голямо мнозинство Народното събрание подкрепи декларацията относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, внесена от БСП. Въпреки това правителството на Нидерландия към днешна дата реши да блокира членството ни в Шенген. Въпросът е защо, след като България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенгенското пространство още през 2011 г. и готовността ѝ е потвърждавана многократно от Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент и след като отпадна мониторингът за България? Ако нидерландското правителство е право в своите твърдения за България, защо всички европейски институции и останалите страни – членки на Европейския съюз, ни подкрепят? Единството на Европейския съюз е поставено на карта. Поради незнайни за нас причини някой се опитва да раздели България от европейското семейство – дали не е просто защото сме българи? Двойните стандарти са недопустими. В сложната геополитическа ситуация днес това решение е успех за всички онези, които искат по-слаб, по-разединен и по-колеблив Европейски съюз. Европейската солидарност не е само на фронта в Украйна. Тя се проявява и във всяко едно действие на Европейския съюз и едно такова решение на Съвета рискува да остави дългосрочни последици. Когато сме в едно семейство, трябва да назоваваме проблемите с истинските им имена. Когато някой твърди, че границата ни може да бъде премината срещу сумата от 50 евро, би следвало да даде доказателства за това. Докато българските гранични полицаи пазят с живота границите на България и на Европейския съюз, хиляди мигранти доста свободно преминават средиземноморските шенгенски граници на Съюза и съставляват основната маса от незаконна миграция в Европа. За съжаление, зад това унизително решение на Нидерландия стоят и множество български грешки и дефицити. На първо място, дългогодишната политика на българската дипломация за вечното „Да!“, беззъбата и угодническа позиция, която често заемаха нашите представители, с надеждата, че всичко ще се размине и ще се реши самò. На второ място, това решение е провал на така наречените европейски политически семейства, които много в тази зала наричаха братски и сестрински. Къде е подкрепата на онези политически партии, къде е българското лоби в Европейския парламент и в националните парламенти на страните членки? Къде са българските евродепутати?! Ето защо българската държава трябва да започне да се държи адекватно, а адекватност в този случай за нас означава реципрочност. Българският народ не следва да носи колективна отговорност, защото, ако е налице неизпълнение на дадени препоръки, мерки и политики, то Европейският съюз има достатъчно други лостове и механизми за налагане на санкции. Очевидно това не е така, защото няма решение на орган на Европейския съюз, който да не потвърждава готовността на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство. Ние от „Български възход“ няма да допуснем да бъдем втора категория хора и да се отнасят към нас като към задгранична територия. Няма да позволим да се прави компромис с българското знаме и достойнството на българския народ. Затова разчитаме на Вашата подкрепа относно внесения Проект за решение. Нека да проявим единство и да покажем на цяла Европа, че българите не сме втора ръка европейци и България е готова и следва да бъде част от Шенген. Благодаря. (Ръкопляскания от „Български възход“.)

– ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА. ВНОСИТЕЛИ – Кирил Петков и група народни представители на 19 октомври 2022 г., № 48-254-01-9; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ. Вносител – Министерският съвет на 1 ноември 2022 г., № 48-202-01-27. Постъпил е Доклад по Законопроекта от Комисията по правни въпроси – общ доклад, която е водеща, и доклади от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и общ доклад от Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Кой от Комисията по правни въпроси ще представи Доклада? Заповядайте.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48 202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г., и Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. и Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 10 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Крум Зарков – министър, госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, господин Емил Дечев – заместник министър, госпожа Мирослава Манолова – началник на политическия кабинет на министъра, госпожа Даниела Белчина –директор на дирекция „Съвет по законодателство“; от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество господин Антон Славчев – председател. Разглежданите законопроекти представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Внесеният от Министерския съвет Законопроект беше представен от министъра на правосъдието, господин Крум Зарков, който посочи, че Законопроектът стъпва на концепцията, че е необходимо да се създаде нов разследващ орган, който да се занимава с корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Основната цел на предлагания законопроект е създаването на ефективен орган за борба с корупцията, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. С Проекта на закон се предлага структурна и организационна реформа, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, състояща се от 5 членове, определени по съвършено нов начин. Предлага се двама от членовете да се избират от Народното събрание, един да се назначава от Президента на Републиката и по един да се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий. Министърът акцентира върху основните направления на работа на новата структура, като посочи, че първото направление е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията за националните антикорупционни политики и мерки. Другото основно направление е свързано с разкриването и разследването на определени престъпления, характеризирани като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности. Законопроектът предвижда разследването да се осъществява от служители на Комисията, назначени на длъжност „разследващ инспектор“, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предлага се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват, не от председателя на Комисията, а с решение на Комисията като колективен орган, като на разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. Предвижда се на длъжност „разследващ инспектор“ да се назначават юристи с най-малко 10 години юридически стаж след проведен конкурс и успешно премината проверка за почтеност. Със Законопроекта се предлагат промени и в други закони с оглед на преструктурирането на сегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и създаването на Комисия за противодействие на корупцията. Предвижда се ограничаване на обхвата на действащия антикорупционен закон, като с разпоредбите ще се уреждат конфликтът на интереси, публичността на имуществото на широк кръг лица, както и отнемането на незаконно придобитото имущество. Предлагат се промени и в Наказателно процесуалния кодекс, като се създава възможност за съдебно обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство. Бюджетът на Комисията за противодействие на корупцията ще бъде структуриран за сметка на утвърдения бюджет на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С внесения от Кирил Петков и група народни представители законопроект се цели да се постигне ефективна борба с корупцията и да се създадат гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията и задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. С Проекта на закон се предлага структурна и организационна реформа, при която дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси се разделя от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, а действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно имущество. Законопроектът предвижда проверка на професионалните и нравствените качества на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, както и завишени изисквания за стаж на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията. Създава се механизъм за проверка на почтеността и на разследващите инспектори и се оптимизира процесът на подаване на декларациите за несъвместимост, имущество и интереси. Със Законопроекта се създава фигурата на разследващия инспектор, който ще извършва действия по разследване на корупционни престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но при запазване на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство. Предвижда се възможност за обжалване по съдебен ред на постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се отказва образуване на досъдебни производства. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и публичното им обсъждане. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Хамид Хамид, Явор Божанков, Рая Назарян, Петър Петров и Александър Николов. Народните представители Надежда Йорданова, Хамид Хамид, Явор Божанков, Рая Назарян и Александър Николов се обединиха около становището, че е необходимо качествено антикорупционно законодателство, като заявиха принципна подкрепа и за двата законопроекта. Госпожа Йорданова акцентира върху необходимостта от антикорупционна реформа и създаване на достатъчни гаранции за по-добра защита на засегнатите физически и юридически лица, както и за неутралитет и по-висок професионализъм на членовете на създаваната комисия. Тя изрази несъгласие с предложението на Министерския съвет за изключване от обхвата на Законопроекта обследването на конфликта на интереси и проверката на имуществените декларации на лицата, заемащи висши публични длъжности. Народният представител Хамид Хамид определи като дискусионни въпросите, свързани с ръководството на Комисията за противодействие на корупцията, ротационното председателство, както и разследващите функции на инспекторите и на оперативните работници. Той направи предложение да бъдат поканени за участие в работната група по законопроектите представители на Министерството на правосъдието, на действащата антикорупционна комисия, както и на гражданското общество. Госпожа Назарян обърна внимание върху ангажимента по Плана за възстановяване и устойчивост, поради което разглежданите законопроекти се ползват с приоритет. Тя отбеляза, че законопроектите се нуждаят от прецизиране, тъй като съдържат многобройни недостатъци. Народният представител акцентира върху необходимостта от по-широко и обстойно обсъждане с участието на експертната и научната общност, включително и магистрати с оглед начина на конституиране на Комисията по противодействие на корупцията. Господин Николов изрази становище, че корупцията в България е стигнала до основите на гражданското общество, поради което подобно законодателство е съвсем навременно и необходимо. Господин Петров посочи, че има необходимост от качествено антикорупционно законодателство, но изрази несъгласие с предложението за създаване на разследващ орган в рамките на друг независим орган. Той отбеляза, че няма яснота относно ръководството на този разследващ орган, както и относно отчитането на работата му. Господин Петров заяви, че народните представители от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържат от подкрепа на законопроектите. Народните представители заявиха, че ще направят предложения за прецизиране на внесените разпоредби в срока между първо и второ гласуване на законопроектите. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: 1. с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.; 2. с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 10 октомври 2022 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 3 ноември 2022 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, с посочения по-горе номер, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Крум Зарков – министър на правосъдието, и господин Антон Славчев – заместник-председател на КПКОНПИ. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Зарков. Господин Зарков представи Законопроекта, като го съпостави със Законопроекта за противодействие на корупцията, внесен от Кирил Петков и група народни представители. Акцентира върху три групи разлики, които имат за цел да постигнат по-висока ефективност и независимост на новия орган за борба с корупцията – Комисията за противодействие на корупцията. Първата група разлики между двата законопроекта е насочена към начина на конституиране и функциониране на органа за противодействие на корупцията. Предлага се той да не бъде изцяло избиран от Народното събрание, а да бъде сформиран на квотен принцип – един член да бъде предлаган от президента; двама членове да бъдат номинирани от Народното събрание и по един член, излъчен от общите събрания на върховните съдилища – от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд. По този начин ръководството ще се състои от петима членове с мандат от 5 години, като всеки един от тях ще бъде председател на Комисията за по една година. Първият председателстващ ще бъде избиран чрез жребий. По този начин се търси гарантиране независимостта на този важен орган. На следващо място в Законопроекта е залегнало предложението разследващите инспектори да бъдат назначавани от Комисията, а не еднолично от нейния председател, като така се залагат гаранции за независимостта им от колективния орган. Втората група разлики е насочена към дейността на Комисията. Предлага се тя ексклузивно да се занимава с разследване на тесен кръг от престъпления, така наречените корупционни престъпления – подкуп, длъжностно присвояване, безстопанственост, неизгодна сделка, пране на пари, престъпленията срещу данъчната и финансовата система, свързани с укриването на доходи, и съответно да разследва тесен кръг от лица. Това са лицата, заемащи висши публични длъжности. Тази мярка цели, от една страна, постигането на по-висока ефективност, а от друга – защита правата на гражданите. Министър Зарков подчерта, че с предлаганата промяна се прави разграничение между „висши публични длъжности“ и „публични длъжности“. Беше посочено, че между първо и второ гласуване на Законопроекта списъкът с тези длъжности може да бъде коригиран по целесъобразност от Народното събрание. Третата група от предлагани промени е насочена към ясното разграничаване както във функциите, така и в изискването за заемане на длъжността разследващ инспектор и оперативен служител. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати 17 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване – общ проект относно Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 19 октомври 2022 г. и Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 19 октомври 2022 г., и Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха – от Министерство на правосъдието: министър Крум Зарков, а от името на вносителите на първия законопроект: народният представител господин Милен Матеев. Двата разглеждани законопроекта представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Господин Милен Матеев представи в резюме Законопроекта, внесен от Кирил Петков и група народни представители. Той посочи основните критики към действащия закон, които са механичното съчетаване в рамките на една институционална структура на пет различни функции и акцентира на основната идея: разделянето на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на две отделни комисии – Комисия за противодействие на корупцията като колективен орган, състоящ се от председател и четирима членове, избирани от Народното събрание, а сега действащата КПКОНПИ, се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Той изтъкна, че предложените промени ще доведат до децентрализация и по-ефективно управление на процесите и по този начин ще бъдат постигнати заложените в закона цели. Липсата на разследващи функции на КПКОНПИ е сред ключовите недостатъци, на които Законопроектът дава решение. С предлаганите промени се създава възможност разследващи инспектори към антикорупционния орган да осъществяват разследване по реда на НПК, като се осигурява обективност и независимост на разследващите органи. Създава се и механизъм за проверка на почтеността на разследващите инспектори и членовете на Комисията чрез периодични проверки за почтеност по време на заемане на длъжността им въз основа на предварително приети правила. Предвижда се също оптимизиране на процеса на подаване на декларации за несъвместимост и имущество и интереси, като се премахва ненужното дублиране и многократно подаване на една и съща информация. Господин Матеев акцентира, че не се накърнява ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство и не се дава безконтролна власт на никого. Министър Крум Зарков представи Законопроекта на Министерски съвет, като изтъкна, че двата законопроекта споделят общи цели и философия, а именно създаването на отделен орган, който има разследващи функции. Очакваните резултати са свързани с качествено подобряване на процесите, свързани с противодействието на корупцията, предотвратяването и установяване на конфликта на интереси, а оттам и при отнемането на незаконно придобитото имущество. Едно от основните направления е свързано с разкриването и разследването на определени престъпления, характеризирани като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, а другото направление е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията за националните антикорупционни политики и мерки. Министър Зарков постави акцент върху различията между двата законопроекта, а именно противодействието на корупцията по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности, както и това, че разследването трябва да бъде заедно с установяването на конфликта на интереси. Той посочи, че Комисията трябва да бъде политически независим орган, който да не се избира изцяло от Народното събрание, което да бъде гаранция за независимост. За тази цел да се прилага квотен принцип – двама от членовете да се избират от Народното събрание, един да се назначава от Президента на републиката и по един да се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий. Наред с това мандатът да е от 5 години без възможност за подновяване, както и изчерпателно изброените основания за прекратяване на пълномощията на членовете на Комисията без възможност за субективна преценка също са допълнителни гаранции за независимостта на този колегиален орган. По законопроектите взеха отношение народните представители Михал Камбарев, Рая Назарян, Илиян Йончев, Петър Петров, Георги Георгиев, Людмила Илиева и Смиляна Нитова, които изразиха принципна подкрепа и за двата законопроекта. В резултат на проведената дискусия Комисията по превенция и противодействие на корупцията: Първо, с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията, № 48-254-01-9, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; Второ, с 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 48-202-01-27, внесен от Министерски съвет на 1 ноември 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да Ви благодаря, че включихте в дневния ред тази точка не само защо тя е от пакета закони по Националния план за възстановяване и устойчивост, а защото е един, надявам се, от приоритетите, които могат да съберат голямо мнозинство в тази зала, а именно борбата с корупцията по висшите етажи на властта. На вниманието ни са представени два законопроекта, които споделят обща философия и цел. Тези законопроекти имат за идея да съставят орган, който да може съсредоточено да преследва корупционните престъпления, извършвани от най-висшите публични длъжности. Двата законопроекта имат за общо това, че предвиждат този орган да има разследващи функции – много важен момент, и втори важен момент, че предвиждат и двата законопроекта да има възможност Комисията да оспори решения на прокуратурата да не продължи с работата, с внасяне на обвинение. Това е сериозен момент и нов елемент в нашето законодателство, което ще постави под съдебен контрол монополното решение на прокуратурата да образува или не досъдебно производство. Това са приликите в законопроектите. Аз ще представя този на Министерския съвет спрямо разликите, които двата законопроекта представляват, подчертавайки още веднъж, че идеята е една и съща. Това, което направихме в служебното правителство, е да стъпим върху дискусии, които са се провели в миналия парламент, тъй като този законопроект беше обсъждан, за да внесем повече гаранции по отношение на ефективността на този орган и неговата политическа независимост. По отношение на ефективността. Считаме, че за да бъде ефективен този орган, трябва да се занимава единствено с разследването на корупционните престъпления и с аналитичната дейност, която и без това е част от такъв тип дейности, тоест предлагаме да не се възпроизвежда критиката, че става механичен сбор от функции. В единия от законопроектите е предложено, освен тази разследваща функция, Комисията да се занимава и с установяване на конфликт на интереси. Много важно, но много различно производство – различно по своя характер, различно по своята философия, различно по отношение на лицата, които то засяга. Считаме, че за да бъде ефективна тази комисия, трябва да бъде фокусирана, тоест върху определен кръг лица и по определени престъпления, затова и сме дали по-тесен списък на лицата, които ще бъдат подопечни на тази комисия, тоест може да представляват интерес за нея, както и ясен списък със състави, престъпни състави, които наказателноправната теория е дефинирала като корупционни или свързани с тях. Това, което се случи в последните години, трябва да ни е за урок и да не повтаряме грешките. Една от големите критики, които вносителите и на двата законопроекта споделят, е, че този механичен сбор на различни процесуални правила, на различна философия на производство в един орган е неефективна. Споделяйки тази концепция, ние я развиваме и казваме: тази комисия трябва да се занимава само с разследванията на висшите длъжностни лица. Като казах висшите длъжностни лица, вече подчертах, че сме направили списък с лицата, които отговарят на тази дефиниция, като, естествено, този списък подлежи на преразглеждане между първо и второ четене съгласно това, което мнозинството в залата реши. Втората голяма група промени е свързана с политическата независимост. Трябва да успеем да излезем от спиралата, в която тези органи, които вече натрупаха определена история в България, биват обвинявани или за бухалка, или за чадър. За да се е случило това, трябва да има вътрешни механизми, включително чрез номинацията на членовете на тези органи. Да се избира цялостно петчленният състав на тази комисия от парламента, значи да се избира от мнозинството. Същото мнозинство, което евентуално избира Министерския съвет, същият Министерски съвет, който ще бъде най-много във фокуса на тази комисия. Такава е логиката на политическия процес и на конституционния ни модел. Затова предлагаме, запазвайки водещата роля на парламента с номинацията и избор на двама от членовете, другите трима да бъдат избирани – съответно посочени, от други органи – от президента един и от магистратите – втори, а именно от общите събрания на висшите съдилища. Бързам да уточня, че, естествено, когато общите събрания на висшите съдилища изберат член на тази комисия, той ще престане да бъде магистрат за времето, в което изпълнява тази си функция, по същия начин престава да бъде, когато е избран във Висшия съдебен съвет например. Нещо повече, за да могат те действително да извършват контрол един върху друг и да не се поддават на своите политически пристрастия или предишен бекграунд, предлагаме да няма титуляр за председател за петте години. Уверявам Ви, аз съм работил в такъв орган. Както и да конституирате колективния орган, когато председателят номинира и избира администрацията, води и регулира заседанията, на практика той изземва основните функции. Неслучайно и публичният дебат винаги се фокусира върху личността на председателя. Затова предлагаме ротационен принцип на председател – всеки един от тези пет човека за пет години ще бъде председател за една. Идеята е, че всеки ще знае, че информацията, която получава, ако евентуално е била скрита или преиначена за другите, в Комисията ще бъде съвсем скоро обект на достояние на следващия и тъй като той ще е избран от друг орган, това би трябвало да бъде достатъчна пречка за евентуално прекрачване на правомощията на председателя. Нещо повече, за да бъде тази комисия наистина независима, предлагаме мандатът да не може да бъде повторяем. Тоест членовете на Комисията ще имат само един мандат, за да не се чувстват длъжни да се харесат на тези, които евентуално трябва да ги изберат още веднъж. Само един мандат предлагаме и това също е разлика с другия законопроект. Предлагаме преждевременното прекратяване на мандата да може да бъде извършвано само по обективен критерий, а именно, не дай си боже, смърт или невъзможност за изпълняване на служебните задължения, но не и по субективен такъв, какъвто се явява неизпълнението на задълженията. Ако се приеме идеята тези хора да бъдат избирани от парламента, тоест от мнозинството и същото това мнозинство да може да прекрати във всеки един момент мандата им, ако счете, че те не си вършат добре работата, това е сигурен път за евентуална зависимост. И това също сме внесли като промяна. Трета група промени, с които няма на първо четене да влизам в детайли, са по отношение прецизността на различните текстове. Пак подчертавам, че ние продължаваме работа, която беше започната от предишната легислатура. Беше внесен законопроект, който беше обемно обсъждан – имаше кръгла маса и няколко дискусии тук, постъпиха десетки предложения. Ако оставим настрана тези, които принципно отхвърлят идеята на Законопроекта, и казват, че от такъв орган няма смисъл или не искат да реформират сегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в другите, в това число дошли от магистратски среди, прокуратура, адвокатура и други, имаше качествени предложения, които ние сме нанесли в текста в рамките на Министерството на правосъдието, преди да го представим на вниманието на Министерския съвет и сега тук в залата. Приключвам със следното: споделяйки обща философия и идея, тези два законопроекта могат да бъдат приети заедно на първо четене, след което в една нормална дискусия да се вземат най добрите предложения. Но считам, че без достатъчно гаранции за независимостта на тези органи ще повторим грешка, която, за съжаление, е правена преди нас. Трябва да сме способни да стъпваме не само на това, което сме чели, но и на това, което сме видели. От тази позиция ние Ви предложихме този законопроект, който, ако бъде приет и влезе в сила, съм сигурен, че ще бъде голям пробив и голяма крачка напред в изкореняването на този порок на българската система – корупцията по висшите етажи на властта. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Днес разглеждаме едни от най-важните законопроекти за България – Законопроектът, който ще ни даде възможност да противодействаме на корупцията. Този законопроект е задължително условие за повишаване на доверието към България във връзка с приемането ни в Шенген, както и получаване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Той създава условията за цялостна реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и предвижда: разделянето на Комисията на две, с цел реално разследване на корупционните престъпления; идентифициране на хипотезите с най-голям корупционен риск с оглед максимална ефективност на Комисията; и възможност за разследване на много големи корупционни престъпления. В нашия законопроект предлагаме всички членове да се избират от Народното събрание за максимална прозрачност; председателят да е с пет години мандат, избран при много по високи критерии от останалите членове, като целта е да има достатъчно време да свърши работата и да поеме отговорност за решенията си. Предвиждаме всички функции, като разследване, конфликт на интереси и деклариране на имуществото, да са в новата Комисия за противодействие на корупцията, а в старата да остане само конфискацията на имуществото. Ние имаме уважение към министър Зарков и неговия законопроект, но разликите за нас са основополагащи и съществени за борбата с корупцията. Ще спомена няколко от тях, както и той направи. Ние вярваме, че никой не е над закона, и вярваме, че както министър-председателят, главният прокурор, така и президентът трябва да бъдат в неговия обхват. При Закона, внесен от Министерския съвет, президентът не е включен в обхвата. Принципът трябва ясно да се следва – никой не е над закона. Ние вярваме, че най-демократичният начин е Народното събрание да избира членовете на новата комисия. Не одобряваме съчетаването на много институции при избора на членовете на Комисията, защото и днес сме свидетели на блокаж на институции като Висшия съдебен съвет и дори Съвета за електронни медии, които са организирани по подобен начин. Има огромна опасност новата комисия също да стане заложник на прекалено сложните връзки между институциите. Включвайки институции, които реално нямат общо с разследване на корупцията като президентската институция, също не допринася за ефективността в дейността на тази комисия. Парламентът е избран директно от народа и е най демократичната институция за назначаване на членовете на тази комисия. Освен че предложената комисия може да разследва корупционни престъпления, тя може да установява и да санкционира конфликт на интереси. В много корупционни престъпления има конфликт на интереси и са неразделна част от корупционното престъпление. Този тип разлики между двата законопроекта ни кара ясно да подкрепим версията на „Продължаваме Промяната“. След приемането на Закона избирането наистина на независими и качествени кандидати ще бъде следващата съществена стъпка по пътя за осъществяване на мечтата за просперираща България без корупция. Искам да се върна отново на важността на този законопроект. Той не е само условие за получаване на второто плащане за Плана за възстановяване. Не трябва да се подкрепя само защото е нужно за влизането ни в Шенген, а реално адресира най-големия проблем в България – корупцията. Защо е най-големият проблем? „Прозрачност без граници“ нарежда България след Гана, Сенегал, Буркина Фасо в техния корупционен индекс, но на българските граждани не им трябват примери от Африка. Те реално могат да усетят навсякъде в своя живот цената на корупцията. Корупцията може да се види по пътищата, по които умират десетки българи всяка година, които са построени с по-малко асфалт, с по-малко трошен камък, с по-малко машиносмени, за да дадат възможност на пътните фирми да дадат пари в чували на управляващите. Корупцията може да се види и в храната на децата ни, когато тирове със зеленчуци и плодове с високи нива на пестициди са минавали безпроблемно през граничната лаборатория на Капитан Андреево. Корупцията може да се види и пред сградата на Народното събрание, където милиони левове са дадени за пренареждане на жълтите павета, а те изглеждат по-лошо отпреди ремонта. Корупцията може да се наблюдава и от стотиците хиляди пенсионери на ръба на бедността, които трудно заобикалят лъскавите автомобили, паркирани на разбитите тротоари – на тези с обществените поръчки, които строят същите тези тротоари. Корупцията може да се види при наводненията на карловските села след незаконна сеч в горите над селата. Корупцията може да се види, когато малките земеделци не могат да свързват двата края, а до тях някой обработва с трактор на стойност над 1 млн. лв. Корупцията може да се види, когато опасни язовири не се ремонтират, а милиони средства потъват в ин хаус процедури или в палати на морския бряг. Корупцията може да се види при прокурорите, които си затварят очите пред престъпленията, и при съдиите, които имат вътрешно убеждение, което не следва дори нормалната логика. Корупцията може да се види, когато българските полицаи загиват, защото една ограда е направена по начин, който не спира никого. Корупцията може да се види, когато похарчваме три милиарда от нашите пари за тръба, която няма капацитет за една молекула за България и нейното потребление на природен газ. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Корупцията може да се види, когато преди търгове в Агенция „Пътна инфраструктура“ строителни предприемачи трябва да подават своите оферти не в Агенция „Пътна инфраструктура“, а в хотел „Берлин“. Корупцията може да се види, когато хора с животински прякори като котараци, вълци и всякакви други могат да взимат обществен ресурс през енергетиката, през Българската банка за развитие с милиони, а няма още една детска болница построена. Корупцията може да се види, когато бивш казино бос е трябвало да посещава Министерството на финансите и на всеки две седмици да носи пури и евро в милиони. Корупцията може да се види, когато 800 000 наши съграждани отиват на Терминал 1 и търсят своето препитание извън границата на страната ни. И тази бройка е само за последните 10 години. Време е да направим решителна крачка срещу всичко това. Всеки ден забава е прекалено скъп за всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Очаквах от някоя друга парламентарна група да вземат думата, за да разнообразим. Уважаеми колеги народни представители, този законопроект, внесен от „Продължаваме Промяната“ – Закон за противодействие на корупцията, извървя труден и дълъг път. Още с появата си „Продължаваме Промяната“ идентифицира корупцията като най-голямото социално зло в България и най-голямата пречка пред обществено-икономическото развитие на страната. След спечелване на парламентарните избори през 2021 г. още през месец декември в голяма степен Законопроектът беше готов, но дълго време беше забавен с абсурдни искания от страна на „Има такъв народ“, които по всякакъв начин обезличаваха смисъла и философията на Законопроекта. След внасянето на Законопроекта в Народното събрание той беше открито бойкотиран от ГЕРБ и ДПС, които не искаха по никакъв начин антикорупционният орган да бъде фокусиран върху борбата срещу корупцията и да бъде ефективен в тази си борба. С всякакви процедурни трикове те бойкотираха разглеждането му в Правната комисия и той много трудно стигна до пленарната зала, където все пак беше приет на първо гласуване в последните дни на миналия парламент. Абсолютно последователно и вземайки предвид всички становища, които бяха изразени от много широк кръг обществени организации и институции, в дълго провежданото обществено обсъждане на Законопроекта, в първия ден на новото Народно събрание – на това Четиридесет и осмо народно събрание, ние внесохме отново този законопроект, декларирайки по този начин, че борбата с корупцията е основен приоритет на „Продължаваме Промяната“. Този път ГЕРБ и ДПС ползваха Законопроекта като параван за прокарване на техния основен Законопроект в това Народно събрание, а именно промените в Изборния кодекс. Въпреки че беше разгледан и подкрепен от Правната комисия още на първото ѝ заседание, той чак сега влиза в пленарната зала – в последния възможен момент, когато в крайна сметка и ние имаме възможност да го вкараме като точка първа от дневния ред. Явно промените в Изборния кодекс са по-важни от борбата с корупцията. Явно беше по-важно да върнем всички корупционни практики в изборния процес, вместо да създадем орган, който да се бори с корупцията. Що се отнася до двата законопроекта, които в момента разглеждаме, няма да се спирам, нашият Законопроект беше прекрасно представен от господин Кирил Петков, а пък и той е много дълго обсъждан и е бил на вниманието на обществеността. По-скоро ще се спра на различията, които са в Законопроекта на Министерския съвет, който, както разбрахме и от министъра на правосъдието, всъщност стъпва като основа върху нашия законопроект. И двата закона всъщност имат трите основни философии на промените в антикорупционния орган. Те са разделянето на Комисията – на Комисия, която ще се бори с корупцията, и такава, която ще се занимава с отнемане на незаконно придобитото имуществото. Втората основна идея, която е залегнала и в двата законопроекта, това са разследващите функции на Комисията. Третата основна идея е възможността за обжалване отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, както и актовете за прекратяване на образуване на досъдебни производства. Различията, разбира се, са в детайлите, като изразявам уважение към аргументите, които излага министърът на правосъдието и са приети от Министерския съвет в техния законопроект. Но наистина имаме различия по двата законопроекта, като ние продължаваме да държим на това, което е заложено в нашия законопроект. На първо място не сме съгласни с ограничаване на персоналния обхват, който се предлага от Проекта на Министерския съвет по простата причина, че корупцията е много широко разпространена във всички нива на властта. Според нас всички тези нива трябва да бъдат разследвани и трябва да се борим с корупцията на всички нива. Това, което се предлага като диверсифициране на центровете, които конституират Комисията, тоест членовете на Комисията да бъдат избирани от различни органи, имаме своите притеснения относно това. Ние продължаваме да смятаме, че Народното събрание дава най-широка основа да бъдат представени всички партии в избора на тази комисия, като най-демократично могат да бъдат избрани. Същата логика дава еднакви критерии за избор на всички членове на Комисията. Всъщност дава и еднаква възможност Народното събрание да иска прекратяване правомощията на всеки един член от Комисията. Няма нужда да има различни процедури и различни критерии от различни органи, за да се случва това. Също така имаме съмнения и относно доколко Върховният касационен съд като участник в наказателния процес би следвало да бъде орган, който предлага членове на тази комисия. Що се отнася до ротацията тук, нашите притеснения са свързани с достатъчното време за прилагане на една управленска програма, както и за възможността за размиване всъщност на отговорността на председателя на Комисията. Така че призоваваме да подкрепите Законопроекта на „Продължаваме Промяната“ за Закона за противодействие на корупцията, за да създадем един ефективен, независим, антикорупционен орган, който ефективно да се бори с корупцията. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Матеев, позволявам си да Ви допълня с едни факти, които станаха известни на цялото общество. Когато беше гласуван вотът на недоверие на правителството на Кирил Петков и той мина, и мандатът попадна в БСП, госпожа Нинова наистина се опита да направи с този мандат правителство. Тогава крайъгълният камък за връщането на третия мандат от страна на БСП беше именно Законът за противодействие на корупцията. Нека да Ви напомня защо. По предложение на ГРЕБ и ДПС тогава, когато имаше законодателна промяна на БСП, „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, която да гарантира сигурността на държавата ни до Нова година, „Има такъв народ“ подкрепи това да отпадне от дневния ред. Тогава госпожа Нинова и господин Свиленски направиха една кратка пресконференция пред журналистите и обявиха, че е невъзможно реализирането на мандата. Именно заради това, господин Матеев, този закон се оказа крайъгълен камък за съфункционирането въобще на парламентарната република. Защото нежеланието на ГЕРБ, ДПС, ИТН да се стигне до гласуването въобще на такъв закон продължи много след като падна правителството на Кирил Петков. В крайна сметка доведе до това, че „Има такъв народ“ вече ги няма в това Народно събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! От името на парламентарната група ГЕРБ-СДС принципно заявявам, че на първо гласуване ще подкрепим и двата законопроекта, защото оценяваме необходимостта от ефективно и оптимизирано антикорупционно законодателство. Считаме, че между първо и второ четене следва да бъдат отстранени някои недостатъци, които изтъкнах и в комисиите, които разглеждаха законопроектите. Първият съществен недостатък на предлагания от Министерския съвет Законопроект е свързан с предлаганата структура и начин за избиране на членовете на Комисията. Липсва юридическа логика в нормативното решение за членове на комисията да се назначават съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съгласно принципните положения на Конституцията на Република България съдът е независим, ръководно решаващ орган по наказателни, граждански, търговски, административни дела. Функциите на съдиите са изрично посочени в Закона за съдебната власт, наказателния, гражданския и административния процесуален закон, като основната цел на законодателя е да гарантира пълна независимост и безпристрастност при решаването на делата чрез взимането на решения от съдебните състави въз основа на доказателства по конкретното дело и вътрешното убеждение на съда. Назначаването на съдии – по съществото си орган, който се занимава с разследване на престъпления, създава неотменимо основание за упрек, за липса на безпристрастност и незаинтересованост от изхода на производството. Тоест, създава абсолютно основание за отвод на целия съд, когато делото стигне на трета инстанция. Тази опасност, съобразно с предлаганите в Законопроекта текстове, е непреодолима или, иначе казано, съобразно предлаганите текстове липсва яснота какво ще се случи с назначените като членове на Комисията съдии от ВКС и ВАС, след като им изтече мандатът в Комисията? Логиката предполага, че докато изпълняват функциите си в Комисията, мястото им в съответния съд следва да бъде пазено и същите да бъдат връщани на заеманата от тях позиция в съда след изтичането на мандата. Така, когато едно дело, разследването по което е било водено от Комисията, се постави за разглеждане пред Върховния съд, обстоятелството, че действащ съдия е участвал в разследването по него в досъдебната фаза на процеса би представлявало абсолютно основание за отвод, по наше мнение, на целия Върховен съд. Това нормативно решение е недопустимо. В чл. 29 на НПК са изрично посочени основанията за отвод на съдиите. На следващо място следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 194 от НПК предвижда почти всички корупционни престъпления съобразно единния каталог на корупционните престъпления, изготвен от председателя на Върховния касационен съд, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, съгласно действащия ЗПКОНПИ да се разследват от следователи. Предвиждането на длъжността „разследващ инспектор“, който да има правомощието да извършва разследване на този род престъпления, освен че противоречи на действащия НПК за ревизията, на който в обсъжданата част липсва каквато и да е било юридическа логика, би представлявало и груба намеса, и компрометиране на утвърдения начин за подбор и назначаване на кадрите в съдебната система. В тази връзка следва да се подчертае, че в мотивите към Законопроекта е записано, че според вносителите лицата, които ще бъдат назначавани на длъжност „разследващ инспектор“ щяло да става при условията и по реда на НПК. НПК не е Законът, който урежда условията и реда за назначаване на органите по разследването. Тази неточност сочи, че предлаганите промени не са подложени на необходимия задълбочен и научнообоснован анализ. Редно е също така да се посочи, че условията и редът за назначаване на органите по разследването са изрично посочени и установени в устройствените закони. Това са Законът за съдебната власт и Законът за МВР. НПК е само процесуален закон. Относно Проектозакона, внесен от господин Кирил Петков и група народни представители, всичко вече е изложено до момента, което касае фигурата на разследващия инспектор, като следва да се посочи и още нещо. Безпредметно е съществуването на отделен разследващ орган, който да извършва разследването на определен род престъпления, но ръководен от прокуратурата. Особено като се има предвид, че липсва и житейска логика в подобно нормативно решение. Нито от текста на Законопроекта, нито от мотивите към него става ясно кое налага предвиждането на такъв допълнителен разследващ орган с толкова ограничена компетентност. Липсва обосновка какви са възраженията в тази връзка на вносителите срещу работата на следователите и Министерството на вътрешните работи, които в същото време не са относими към прокуратурата. На последно място, единствено искам да посоча по отношение на предвижданата и в двата законопроекта възможност за обжалване постановлението на прокуратурата за отказ от образуване на досъдебни производства пред съд. Принципната ни позиция е, че ние подкрепяме подобно предложение. В същото време считаме, че то следва да се приложи за всички откази на прокуратурата, а не само по отношение на тези, свързани с корупционните престъпления. Така би била налице една съразмерност спрямо всички права на гражданите. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин служебен Министър на правосъдието, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ подкрепи двата законопроекта в Комисията – ще ги подкрепи и в залата. Искам обаче да се спрем на историята на реформа в антикорупционното законодателство и на създаването на органи, които противодействат на корупцията, защото е изключително важно. Тук чух господин Матеев, а и не само той, да казва, че се пречи за създаването на такъв орган. Уважаеми колеги, не само парламентарната група на „Движение за права и свободи“, но и други парламентарни групи в годините, които са участвали в тази зала в изработването на законодателството преди и по повод приемането ни в Европейския съюз и след това във връзка с механизма за наблюдение и сътрудничество, са извършили множество промени по техни препоръки – по препоръки на този механизъм, където сега виждаме, че във връзка с Шенген Холандия пак ни говори за върховенство на Закона. Във връзка с върховенството на Закона от 2006 г. започнахме промени в Конституцията и в законодателството. Мога да Ви прочета текстовете от 2006 г., които приехме, и срещу които сега са всички. Те бяха приети, за да бъдем приети в Европейския съюз. Европейският съюз поиска да направим тази промяна. Мога да Ви прочета само някои от текстовете и ще видите, че сега всички са против тези текстове. За прокуратурата: „Следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане“ – 2006 г. „Може да извършва разследване“ – 2006 г. „Привлича към отговорност лица – и така нататък – упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други допълнителни мерки“. „Предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“ и така нататък. Това е целият текст 127 във връзка с приемането ни в Европейския съюз. Аз бях в тази зала. Сега имаме желание да ги променяме, не точно с този закон, но по принцип – така. По-нататък по този механизъм, господин Матеев, понеже клатите глава, създадохме пет антикорупционни органа – точно пет, които после пак по този механизъм ни препоръчаха да ги обединим в един, въпросната КПКОНПИ. И това направихме – пак не сработи. Но понеже говорим за органи, сега създаваме – този орган го разделяме на две, тоест правим пак реформа на органа и на неговите функции. В тази същата връзка – върховенство на закона и реформи в съдебната система, бяха направени промени в Конституцията от 2015 г., където разделихме Висшия съдебен съвет на две, където предприехме една от сериозните реформи, в които участва и „Движение за права и свободи“, участва и ГЕРБ, и разбира се, беше по инициатива на тогавашния министър на правосъдието господин Христо Иванов, ако не ме лъже паметта, така че стъпките в тази посока са много. Ще Ви дам още няколко примера. Защо, мислите, се създаде Специализираната прокуратура и Специализираният съд? По препоръка на европейските ни партньори – и на Венецианската комисия, и на всички органи, които горещо ни препоръчаха да ги създадем. Добре, създадохме ги, пак по тяхна препоръка ги отменихме. Казвам Ви всичко това, разказвам Ви го не за друго, а защото животът не започва от 2021 г., първо, и ще Ви го казвам всеки път от тази трибуна. Второ, създаването на един орган не е никаква гаранция, че ще се преборим с корупцията. Ама никаква, нулева! Особено когато създаването на орган намирисва на байпас на други органи. Особено когато създаването на някой орган намирисва на заобикаляне на конституционни принципи, разделение на власти и така нататък. И особено ако намирисва на създаването на определена бухалка в определени ръце. Това е правено много пъти и винаги неуспешно, и винаги с много лоши последици за цялата система. Ние ще подкрепим двата законопроекта, но ще имаме предвид и историята на това законодателство, защото аз помня, когато внесохме първото предложение за деклариране доходите на висшите държавни длъжности – политически лица и така нататък. Помня и ние бяхме едни от вносителите. Тогава беше революционно, беше много преди Европейския съюз. Помня още и как по мое предложение това деклариране стана публично. Сега това Ви се вижда недостатъчно и сте прави, обаче я си представете, че изобщо го нямаше. Понеже говорите за борба с корупцията, тя има история и има мерки във времето. Ние сме направили тези стъпки – да има публичност на доходите, да има деклариране на доходите, да има КПКОНПИ, преди това да има пет други органа и така нататък. Ще участваме в създаването и на следващите, обаче въобще не бъдете сигурни, че това ще реши проблема. Въобще не бъдете сигурни! Недейте да имате този ентусиазъм, който имате, защото борбата с корупцията иска не само органи, които проследяват, органи, които разследват, органи, които наказват, изисква и други неща. Изисква например превенция, изисква превенция в законодателството. И понеже вчера в декларацията на господин Лорер се питаше колко време още ще стои Законопроектът за обществените поръчки, ами да Ви питам: ние в миналия парламент, като внесохме промени в Закона за обществените поръчки, където премахвахме всички практики, срещу които Вие възразявахте и срещу които възразяват в докладите съответните органи на Европейския съюз, Вие знаете ли как гласувахте? Спомняте ли си? Против! Колеги, против гласувахте! Законопроектът е тук, мога да Ви го покажа. Това ли е последователното действие? И вчера господин Лорер от тази трибуна пита колко още ще отлежава Законопроектът за обществените поръчки? Ами като гласувате против, ще отлежава още много. Кой гласува против Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, където спирахме порочните практики с джипките и непрозрачно раздаване на пари? Вие гласувахте против! Да бъдем последователни. Тази работа, която вършим тук, изисква, първо, континуитет, изисква да гледаме във времето стъпките и изисква да гледаме и собствените си действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Цонев, мисля, че не бива да сме толкова сурови към младите хора. Младите хора по принцип искат светът да започне от тях, да разрушат стария строй, да създадат нов ред. И ние сме го правили същото, и сме допускали грешки, и сме разбрали, че тези, които са правили нещо преди нас, може би не са били толкова глупави. Въпросът е дали сме в състояние да признаем, че тези, които са били преди нас, не са били толкова глупави и може би са правили умни неща, и да не бързаме да разрушаваме нещо, преди да сме разбрали какво е то и както Вие казахте, как се е стигнало до него. Имам две бележки, по които ми се ще да вземете отношение. Едната е от принципен характер. Много често се казва: ние трябва да приемем новите антикорупционни закони или, да кажем, нов антикорупционен закон, защото някой така иска и което особено ме смущава, защото трябва да вземем едни пари, иначе няма да вземем едни пари. Смятам, че е много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това „да вземем едни пари“, които, между другото, не са и чак толкова много, още повече пък ако рискува да започне да разбива институционалната си система, само и само за да не изпуснем едни пари. Може би е по добре понякога да започнем да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер, а не, пак да кажа, да разбиваме институционалната си система. Въпросът ми е: струва ли си винаги да взимаме едни пари без оглед на цената и на последствията, включително за институционалната система? Това – първото. И второто, Вие обърнахте внимание на Конституцията, някои нейни членове. Аз искам също да обърна внимание на един член и това е водещият чл. 117, ал. 2, в която се казва: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“ Обръщам внимание, че съдът, прокуратурата и следствието са поставени на един ред и те са независими една от друга вътрешно. В резултат на това, което Вие казахте – съвети отвън, Венецианска комисия, Европейска комисия и не знам още кой, ние през годините сме започнали следствието да го деградираме и да го подчиняваме на прокуратурата, което ми се струва, че е много противоконституционно, макар че се твърди, че било на ръба само. След като следствието във водещия текст чл. 117, ал. 2 е дефинирано като независимо от другите два органа, не мога да си обясня защо през годините народното представителство е допуснало, включително с изменение на Конституцията, да подчини следствието на прокуратурата? Защо не на съда? Тоест, колеги, мисля, че в момента, дискутирайки антикорупционното законодателство и дискутирайки после Закона за съдебната власт и измененията в НПК, трябва с един холистичен метод да погледнем цялата система, да видим дали не сме сбъркали някъде, защото според мен сме сбъркали…

…и да се върнем, ако трябва, и да поправим някои грешки, защото всички решения, които ни трябват, ги има в Конституцията, само че не я четем и не я разбираме.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Цонев, вземам репликата, за да обърна внимание върху няколко неща. Първо, не подвеждайте народното представителство, проблемът не е в чл. 127 от Конституцията. Многократно сме говорили, че проблемът в прокуратурата е структурен и той се съдържа на друго място в Конституцията, но надявам се някой ден да стигнем дотам. Също така не смесвайте две понятия – международно установени стандарти, за това що е то независимост и на какви изисквания трябва да отговаря структурата на съдебната власт, за да бъде тя определена като независима, и цели, които България сама си поставя за постигане и за решаване на определени проблеми. Венецианската комисия не е препоръчвала създаването на специализираните съд и прокуратура. Това България реши сама. Обеща го на Европейската комисия като средство за борба с организираната престъпност и корупцията и Европейската комисия просто следеше дали се изпълнява и дали това е ефективно решение. Венецианската комисия е, нека да припомним, комисия, която се занимава с демокрация чрез право. Това е нейният приоритет. Там се обсъждат международните стандарти, на които трябва да отговаря структурата на съдебната власт, така че да има независимо и справедливо правосъдие. Това е нещо съвсем различно. 2015 г., да, беше изменена Конституцията по инициатива на министър Христо Иванов, но какво се случи в тази зала? С малка, уж козметична промяна реформата беше обърната на обратно с хастара навън, и това, което целеше – да приведе структурата на Висшия съдебен съвет в съответствие с международните стандарти, беше счупено и беше направено точно обратното. Именно затова в момента продължаваме да имаме структурния проблем в съдебната власт, защото Висшият съдебен съвет не отговаря на международните стандарти, ние не сме осигурили на българските съдии структурна независимост, такава, каквато сочат добрите практики, и пречим да има ефективна и отчетна прокуратура. Надявам се да стигнем до дебат за конституционни реформи и най-накрая, 30 години по-късно, този проблем да бъде решен. Благодаря.

Лично обяснение.

Да, от господин Цонев.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, благодаря Ви за тази историческа справка за развитието на антикорупционните органи в България. Това, което имах предвид, беше ролята на ГЕРБ и ДПС в предишния парламент и едва ли някой може да отрече, че те открито бойкотираха приемането на този законопроект. Радвам се, че сега ще го подкрепите. Въпреки съмненията и притесненията си все пак се надявам наистина той да бъде приет в това Народно събрание. Що се отнася до реформата, която извършваме днес. Тази реформа я извършваме, защото всички доклади, включително и на Националния център по правни изследвания, са категорични, че сега действащият КПКОНПИ е неефективен. Цитирам доклада, тоест това, което е анализирал Националният център по правни изследвания, и той е: „Резултатите от проведеното национално представително проучване показват липсата на забележим за обществото ефект в превенцията и противодействието на корупцията у нас.“ Въпреки че през времето са правени всякакви опити за създаване на действащи ефективни органи за противодействие на корупцията, това по никакъв начин не означава, че трябва да спрем да се опитваме да противодействаме на корупцията и да създадем такъв ефективен орган, и не означава, че трябва да губим ентусиазма си. Ние ще продължим с ентусиазъм да се борим против корупцията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Благодаря за репликите. Бих искал да започна от дамата, от госпожа Йорданова. Изобщо не съм казал, че проблемът е в сто двадесет и седем, аз го споменах само като ретроспекция на това, което сме свършили. Проблемът е другаде, той е структурен. И в предложението за промяна на Конституцията от миналия парламент на „Движение за права и свободи“ структурният проблем беше сто процента решен вътре в предложението – и по отношение на двата съдебни съвета, и по отношение тежестта на съдиите, и по отношение функциите на главния прокурор, и по отношение на разследването на главния прокурор, по абсолютно всички теми, защото аз все пак говоря от името на „Движение за права и свободи“, тъй като съм част от тази група, тоест ние имаме своя принос. И тук, когато се изказваме от тази трибуна, е добре всичко да се има предвид – и едното, и другото, за да сме коректни към приноса на всяка група и към отношението на всяка група по тази проблематика. По отношение на Специализирания съд и прокуратура. Разбира се, че не бяха препоръчвани от Венецианската комисия. Тя препоръчваше други неща, които ние така и не изпълнихме. Например в Изборния кодекс. Например в Изборния кодекс да се премахне забраната за използване на други езици при агитация. Давам само един пример. Никой не го изпълни в тази зала, десет пъти ни го написаха. Но ние четем препоръките, както дяволът чете Евангелието. По тази тема имам известна експертиза, говоря за темата богословие. Беше ни препоръчано от нашите европейски партньори – сторихме го, пак не се хареса на някой. По отношение на това, което по принцип говорим, и това, което казва и господин Матеев. Да, в предишния парламент не подкрепихме, защото такава беше ситуацията, такава беше атмосферата – тежко противопоставяне, действия в тази посока, която иска спокойствие, иска време, иска да се осмисли, за да не направим поредните грешки, защото, когато говорим за борбата с корупцията, пак да кажем, нека да остане ентусиазмът. Исках да обърна внимание върху това, че създаването на един орган не е гаранция, че ще реши проблемът. Може да е необходимо условие, може би трябва да продължим в тази посока, обаче ако няма системен подход, ако няма холистичен подход, както казва господин Чолаков, нищо няма да направим пак. И накрая ще завърша с това, защото вчера темата беше и днес е Шенген, и усещането на нашите партньори, че едва ли не в Румъния корупцията е свършила и има върховенство на закона, и в Хърватска, а в България не е така. Да Ви кажа честно, много добре знам защо е така. България е държавата, която отвътре си пише доклади и си се топи сама пред европейските органи и състоянието на борбата с корупцията и съдебната система е крещящ пример в това отношение. Тъй като нямам време да говоря по тази тема, а и не е сега моментът, мога да Ви дам много примери.

Кой пишеше докладите? Помните един господин Юри Тавание – и къде ги пишеше, и така нататък, и така нататък. Давам само ремарки. Така че това е един от проблемите. Хората си решават проблемите – другите държави, и не го правят по начина, по който България се опитва да го прави – навън, а не тук вътре.

Благодаря, господин Председател. Господин Цонев, позволете за стенограмата и изобщо за историята да внеса известна яснота по отношение на това, което споменахте – какво ДПС предлага и как Промяната реагира на това законодателство. Наистина често пъти законопроектите, които ДПС предлага, изглеждат много добре – изглеждат много добре като заглавие, изглеждат много добре на първо четене, изглеждат почти толкова добре на второ четене. Обаче се оказва, че когато дойде решителният момент, законодателната техника на ДПС променя смисъла на този закон и той вече не служи на страната и на обществото ни. Конкретно с примера, който дадохте по отношение на обществените поръчки. Да, не го подкрепихме миналата година. Не го подкрепихме с много ясната аргументация, че и рамковите договори, и ин хаус процедурите са легитимни и допустими по европейските директиви и не могат да бъдат забранени. Това, което може и трябва да се дебатира в тази зала, е как те да бъдат контролирани, така че да не се случват мега измамите, на които бяхме свидетели от близкото минало. Това е причината да не го подкрепим. Това е причината и да разработим нов такъв закон, който, слава богу, изходи своя път, внесен от Министерския съвет, и сега вече идва в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи и двата законопроекта, но не защото ние не приветстваме всяка борба с корупцията във всичките ѝ проявени форми, а просто защото смятаме, че и двата законопроекта действително са писани като поръчка, набързо, на коляно, и са пренесли механично глави от действащия досега Закон за борба с корупцията, като по неясни за нас причини остана и до днес кое наложи разделянето на един работещ доскоро, с гордост заявявано от управляващите, закон. Днес чух от един от вносителите, че видно от някои от докладите, КПКОНПИ не работело добре. Но, уважаеми колеги, работата на една институция не се подобрява с пренаписването на един закон, с разделянето на един орган на други няколко органа, тъй като се получава ето това, което ние няма да подкрепим. Имаме сериозни притеснения по отношение на съществените противоречия на този закон с основния процесуален закон, а именно Наказателно-процесуалния кодекс. Имаме и притеснения по отношение на това, че се въвежда един досега непознат за българското право контрол от страна на друг орган над прокуратурата – имам предвид Комисията, която съгласно първия законопроект, с вносител господин Кирил Петков и народни представители, ще контролира работата или по-скоро актовете, издавани от наблюдаващия прокурор. Това е един прецедент в българското наказателно-процесуално право, което поставя пред нас въпросите: ще търсим ли механизми следващите години и следващите народни събрания, с които да обезглавяваме една друга ламя, в лицето на тази комисия, така както сега борците от „Демократична България“ водят кампания срещу главния прокурор? Смущаваща е и закрилата, която се дава в Законопроекта на „Продължаваме Промяната“ на лицата, подаващи сигнали. Да, съгласни сме, че те трябва да се ползват от такава, но когато тя е предварително ограничаваща възможността да им бъде търсена отговорност за неверни, неистински сигнали, които биха могли да доведат до злоупотреба с права от подаване на такива сигнали, и Вие да бъдете обект на такива проверки, смятам, че се нарушава едно основно право в наказателното право, а именно равнопоставеност на страните и право да бъде защитен всеки от едни такива неоснователни сигнали срещу него. Всичките тези обстоятелства в първия законопроект. Във втория законопроект с вносител Министерския съвет, касателно изключването от кръга на субектите на Закона на определени публични лица, заемащи висша длъжност, начинът, по който ще се назначават и прекратяват служебните правоотношения с разследващите, ни кара да имаме своите сериозни притеснения по отношение на двата законопроекта. Ето защо ние няма да ги подкрепим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, виждам как се отклоняваме в някои моменти от същинското обсъждане на двата законопроекта. Те имат много конкретни насоки. Ако се придържаме към тях, може би дискусията ще стане по-ползотворна. Не направих реплика на доста колеги, които се отклониха, говореха за Конституцията, за чл. 127, което няма нищо общо с двата законопроекта. Имаше съвсем други задачи тогава парламентът, когато промени Конституцията. На практика тя конкретизира, но и стесни правомощията на прокуратурата, но тъй като, така да се каже, ние сме аматьори и не разбираме от тази работа... (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Второ, искам да обърна внимание на това, че колежката Рангелова каза преди малко, че с предвиденото в единия от проектите да се обжалват актовете на прокурорите, когато те отказват да образуват досъдебни производства във връзка с компетенциите на Комисията, така се осъществява или се предвижда да се осъществява контрол върху прокуратурата. Уважаеми колеги, в много хипотези действащият Наказателно-процесуален кодекс предвижда възможност за обжалване актовете на прокурора, и то не само актовете за прекратяване на производството, което дори е, бих казал, по-сериозно като правна възможност за осъществяване на съдебен контрол върху дейността на прокуратурата, но идеята да се създаде възможност за обжалване на първоначалния акт на прокурора, с който той поставя началото на наказателния процес, не е от вчера и никой не желае да контролира прокуратурата, а идеята е прокуратурата да премине в режим на контрол от съда като основен орган, като ръководно решаващ орган, като главен субект на наказателния процес, което е азбучна истина най-малкото и в теорията. Така че нека не се увличаме в защита на прокуратурата и смятам, че нито в единия, нито в другия проект се засягат интересите на главния прокурор. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Рашков, безспорно НПК е предвидило възможност да се обжалват актовете на прокуратурата. И не това е новината. Само че НПК е предвидило да се обжалват актовете на прокуратурата от заинтересованите за това лица, а не всеки, който иска. И, забележете, но във Вашия законопроект не се говори за обжалване, а се говори за докладване – прокурорът да докладва на Комисията. И винаги когато някой трябва някому нещо да докладва, винаги това буди сериозни притеснения у мен.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата за някои уточнения, защото, за съжаление, няма да мога да проследя дебата докрай. Той е съществен и важен и показва отношението, което има, а, може би, и за да поставим дебата в тези рамки да Ви предпазя от някои заблуждения за взимането на крайното решение, което Ви принадлежи. Моля Ви не оставяйте конюнктурата на днешния ден да влияе по начина, по който гласуваме за този системен закон. Президентът не може да бъде включен в списъка на лицата заради наказателната си неприкосновеност по Конституция. Той има имунитет и не може да бъде преследван. Между другото, главният прокурор Иван Гешев наскоро се интересуваше по отношение на параметрите на този имунитет. Има конституционно решение, което много ясно казва по въпроса. Това е по-малкият въпрос. По-големият въпрос е за начина за конституиране на органа и неговата независимост. Има различни решения и страната ни е познавала много от тях. Най-лошото доказано решение е такъв тип орган да се избира от парламента, изцяло – най-лошото. Това е без съмнение най-демократичната институция и най-политическата такава. Комбинацията между избор на тези хора от парламента и възможност за тяхното отзоваване във всеки един момент по преценка на мнозинството, че не си вършат задачата, е непреодолимо препятствие за неговата работа – доказано. Исках да обърна внимание още на един въпрос. Тези два закона, надявам се да бъдат приети заедно – обединени, ще позволят да се намерят най-правилните решения. Те стъпват на една и съща философия. Понеже господин Чолаков, струва ми се, казва – не трябва да приемаме един закон, за да взимаме едни пари, реферирайки сигурно към Плана, мисля, че философията на тези закони е, че трябва да приемем един закон, за да спрат едни хора да взимат едни пари. Това съм сигурен, че обединява всички групи. Затова Ви моля да концентрирате този дебат не в общите постулати, а в конкретиката на тези законопроекти и да позволите работата по тях да продължи срочно. Един последен въпрос пак от практиката в последните години. Нека не фокусираме въпроса за този орган върху избора на неговия председател – доказан проблем. Корупцията е системен проблем. Законът, който я преборва, също трябва да има системен подход, а не да се разчита на един човек или да се фокусира всичко върху него. Затова аз продължавам да поддържам, че влиянието на различни институции при избора на председател и ротационният принцип на оперативното ръководене на Комисията са действително най сериозните гаранции за нейната ефективност и независимост. Моля Ви да продължите да мислите в тази тема. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да взема конкретно отношение по двата законопроекта, искам да изразя личното си, най меко казано, възмущение относно обстоятелството, че хора, които за малкото време, в което бяха във властта, имаха качеството на длъжностно лице, изпълняваха висши административни длъжности, за това кратко време свършиха толкова безобразия, свързани действително с длъжностни престъпления, като започнете от безстопанственост и стигнете до корупция, тоест до подкупи и така нататък, днес защитават Закон за борба с корупцията. Защото не може един човек да ни предлага на нашето внимание този закон, след като има образувано досъдебно производство, от което е видно, че си спрял да изпълняваш един договор за една цена, купувал си същия газ за друга цена, нанесъл си на държавата вреда за стотици милиони евро, спрял или си поискал…

…удължаване на срока за действие на петролните доставки, вдигнал си цената с един лев, продавал си ток посред нощите чрез посредници и днес да ми говориш за това, че трябва да се борим с корупцията. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Аз съм лично възмутен от това. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) В тази връзка този закон има предистория, уважаеми колеги. Тази предистория идва от времето, когато същите тези хора, които са вносители на единия законопроект, бяха на власт и искаха този закон да стане една политическа бухалка. Сега времената очевидно са други, но те продължават да твърдят, че има нужда от този закон в този му вид. Считам, че това е много важен въпрос. Генералният въпрос е в това. Имаме един действащ орган, който действа вече повече от 10 години. Това е Законът за противодействие и борба с корупцията. Има ли необходимост този закон въобще да бъде разделян на две части, или няма нужда? Това е единият от възловите проблеми. Мисля, че тук беше точен министър Зарков, който си замина, между другото, той беше един от тези, които подкрепяха и в предния парламент като депутат Законопроекта на „Продължаваме Промяната“, или той трябва да остане в своята цялост, защото… И тук вече минавам, конкретно към Законопроекта. Считам, че няма нужда, и това е становището на всички хора, които работят години, десетилетия работиха с този закон. Вие го чухте на изслушванията, които бяха на всички правни комисии до момента. Защото борбата с корупцията и отнемането на незаконно придобито имущество са едно цяло. Няма как, уважаеми колеги, да ги разделите на две. Не можеш да отнемеш нещо, което да не е установено, че то е във връзка с твоето длъжностно качество, от една страна, и, от друга страна, това е вследствие на неправомерни действия, свързани с това ти качество. Така че ние какво искаме да направим? Какво ще прави Комисията по отнемане на имущество, когато всъщност тези, които трябва да установят тази връзка между длъжностното качество и това, което човекът е придобил, ще имат някакви други функции? Те щели да бъдат разследващи функции и по този начин ние ще се борим с корупцията. За да сте наясно какво представлява корупцията, какъв е нейният генезис, как става установяването на тези престъпления, трябва да имате нужната практика. Едва ли мога да изброя повече от един-двама души колеги тук, които са оборили един обвинителен акт или са написали една искова молба в тази връзка. Така че не ме гледайте така, защото това е истината. Трябва да имаш експертизата, трябва да имаш знанията по какъв начин може да бъде установена корупцията. Кое престъпление се установява по този начин? А когато казах преди малко – 219 по отношение на газа, и нарушеният баланс в бюджета на държавата вследствие на неправомерните действия, надявам се, да е налице и надявам се, прокуратурата вече да се е задействала. Така че разделянето на Комисията на две няма да бъде добро. То няма да допринесе за борбата с корупцията, защото Вие, уважаеми колеги, трябва да разберете, че това е едно цяло – установяване на това какво си придобил, да го видиш докъде води то. Откъде идват тези пари и по какъв начин това нещо може да бъде вменено като едно от престъпленията, които макар да не са съвсем всички, министър Зарков е описал в неговия проект. На второ място, кому е необходимо разследване? Защо Ви беше необходимо разследване? Ето го господин Рашков, дългогодишен следовател, шеф на Националната следствена служба. Защо? Знаете ли колко разследващи органи имаме в България? Кому е необходим още един такъв? В МВР има ГДБОП, ДАНС, има и Икономическа полиция, която се занимава с тези престъпления. Три отделни органа разследват този вид престъпления. Можем да кажем, че това са хора със стаж, които са се сблъсквали с тези проблеми за установяване на корупционни схеми или безстопанственост, или което и да е било от длъжностните престъпления. Ние ще ги елиминираме, за да назначим едни служители в една нова структура, а само преди няколко месеца, всички Вие тук, стоящите вляво от мен, бяхте против това и закрихте Специализирания съд. Сега отново се връщаме към една специализация, тоест създаване един специализиран орган, който да се борел с корупцията. Наред с него – Национална следствена служба, хора, следователи с дълъг стаж, основно в икономическите престъпления, ние ще ги дерогираме, за да дадем на един инспектор от тази служба, защото не знаем кой ще го ръководи, щял да бъде равно отдалечен. Разни захаросани неща слушам тук от министър Зарков как ще ги избираме и колко те ще бъде бъдат независими и така нататък, и така нататък. Да не говорим и за това, което Ви каза колежка по отношение въобще на хора в съда – от съда да участват в тази комисия, а защо да не са от адвокатурата, защо да не са от прокуратурата? Все въпроси, които ей така минаваме леко. Наред с това, всяка една гранична полиция, тоест аз съм изброил шест разследващи, за да направим седма. Няма нужда от такова нещо, колеги – няма нужда. Напротив, този орган, както и досега действащият, казвам, защото съм действащ, явявал съм се и по дела за корупция, явявал съм се и по така наречените граждански дела, които завежда Комисията, което КПКОНПИ завежда и действа и в момента. Това, което е за престъпление, отива в прокуратурата. Всички материали, които са събрани по време на тази проверка, имат своята сила. Единственото нещо, което не могат да правят, е да разпитват свидетели и не е необходимо. Не е необходимо, защото разпитът на свидетелите има специална процедура, по която могат да бъдат призовани, разпитвани и така нататък, и така нататък. Така че този разследващ орган на нас не ние необходим. На нас ни е необходим… Ако трябва да пипнем нещо, то трябва да го пипнем в сега действащия закон за корупцията, който представлява едно цяло между корупция и отнемане на това, защото те представляват едно единно нещо, което има идеята и борбата да се бори срещу тези престъпления. По отношение на взаимодействието между прокуратурата и КПКОНПИ. Колеги, Вие очевидно не сте чували за НПК, защото не може, ако ще да направите не знам си кой инспектор да разследва, ако той не получи одобрението на прокурора, не може да повдигне обвинение. Запомнете го това нещо. Не може да повдигне обвинение. То трябва да бъде докладвано на прокурора и той да даде съгласието за повдигане на обвинение. Така че тази фигура Ви е абсолютно излишна. А по отношение на това дали трябва да се обжалва или не? Коментираха го колегите, аз само ще Ви кажа – ако Вие допуснете да се обжалват всички постановления на прокуратурата – било за отказ за образуване или отказ за повдигане на обвинение, съдилищата ще скочат срещу всички нас. Това значи, че ние ще ги затрупаме с подобен род дела, които те няма да бъдат в състояние да разглеждат. В тази връзка и затова е направен НПК така – всички деяния, които прокурорът е счел, че не могат да бъда престъпления, те могат да бъдат обжалвани до главния прокурор, включително. Това също трябва да Ви е ясно. Има специална процедура за това. Само постановления, в които има образувано досъдебно производство, но то е приключено с отказ на внасяне на обвинителен акт – това е нещо, което може да се обжалва, и то съдът само не може да задължи прокурора да внесе обвинителен акт. И това трябва да го знаете. Той може единствено да каже – доразпитай този, направи експертиза за онзи, но не може да накара, защото съгласно нашата Конституция единственият орган, който може да повдига обвинения, е прокуратурата. Така че нека да не правим излишни неща. По същия начин се опитахме да злоупотребим с нашето законодателно право, когато ставаше дума за Европейската прокуратура. Между другото, и тя има разследващи функции вече съобразно това, което ние сме взели като реципрочно право от Европейския съюз. Няма да се спирам, защото колегите, говориха по отношение на избора. Не може да има такъв избор. Който и да го избере, винаги ще има усещането за някаква независимост. Затова нека да оставим Закона такъв, какъвто е, защото той трябва да бъде цял и единен. Не ни е необходимо разследване, защото имаме пет служби, които разследват и биха могли да разследват корупционни практики в нашата държава. Нека да погледнем Закона такъв, какъвто е и там да се опитаме да направим своите промени. Затова аз няма да гласувам за този закон, защото той е излишен, той е неправилен и той няма с нищо да допринесе за борбата с корупцията. Само едно изречение и с това завършвам, господин Председател. Съгласен съм с господин Цонев, ако ние българите не престанем да говорим за тази корупция, че сме корумпирани, няма да имаме добро начало в Европейския съюз. А там имат същите закони по обществените поръчки, имат същите длъжностни характеристики, каквито имаме и ние, само че не сте чули нито един главен прокурор на Германия, на Нидерландия или на който и да е да е седнал да размахва, още по-малко в техните народни събрания, да се говори, че ние сме корумпирани. Казах го и го повтарям, който иска да ми каже, че съм корумпиран, нека да го каже на стоянката, следващата ни среща е в съда. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Балачев, във Вашето изказване имаше много патос и, за съжаление, и много неверни неща, като започнем от нещо толкова просто, че ДАНС няма разследващи функции и оттам нататък може да продължим с другите неверни неща. Но причината да стана да Ви направя реплика не е юридическа, колегите юристи ще се изкажат, а причината е за това, което казахте – че ние трябва да си мълчим за корупцията, да я замитаме под килима и да не решаваме проблема, да се престорим, че проблем в България няма! Съжалявам, обаче проблем в България има и го виждат всички български граждани. Всеки път, когато излезем на пътя и видим ремонт на ремонта, всеки път, когато градовете са разкопани и три години подред на улиците не може да им се постави ВиК мрежа и след това да бъдат асфалтирани. Или ей тук, на „Шишман“, където за трети път разкопаваме една и съща улица – трети път подред, защото не можем да стиковаме дейността на ВиК то, на енергото и на не знам какво още?! Или като излезете на жълтите павета и видите как добре са подредени, корупцията Ви удря в лицето. Това трябва да се каже и това трябва да се отстрани. Преди това да се отстрани като проблем, господин Балачев, не става въпрос за Шенген, не става въпрос за Европа, става въпрос за това ние как живеем в България и за това, че над 800 хиляди български граждани избраха да живеят в чужбина, а не в България точно заради тези проблеми. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Балачев, въпреки че изнесохте доста верни аргументи, позволете ми да не се съглася с част от тях. Аз лично съм съгласен да бъдат възложени допълнителни разследващи функции на Комисията, защото считам, че особено през последната година и половина има много, много неща за разследване и Комисията ще има много работа пред себе си. Позволете ми също така да не се съглася и с Вас. В началото на изказването си тръгнахте да мислите какво има в главата на вносителите – не е правилно! Може би мислят, че въвеждат нещо революционно – и Робеспиер си е мислил, че прави революция, но знаем как е завършил. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

И Луи ХIV не е свършил добре. (Реплики от народния представител Антон Тонев.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Балачев, аз оставам с впечатлението, че Вие или не сте чели нашия Законопроект, или не сте вникнали в неговото съдържание. Защото ние в нито един момент не говорим, че ще отнемаме функциите на прокуратурата по повдигане на обвинение. Напротив, разследващите инспектори ще имат разследващи функции, а накрая прокурорът ще реши дали да внесе обвинителен акт в съда или не. Също така обжалването е предвидено само относно отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, така че по никакъв начин тези дела няма да натоварят съда, тъй като на всичкото отгоре и техният обхват е стеснен от Законопроекта. Извинявам се, че трябва да го кажа, но ми се струва, че от Вашето 13-минутно изказване единствено колегите курсанти си тръгнаха от залата. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда кратък. Господин Василев, аз не съм казал, че ако имате някакви конкретни сигнали за извършено престъпление, не трябва да ги дадете, далеч съм от тази мисъл. Напротив, ние като имахме такива сигнали, ги подадохме по съответния ред. Така че това е законно право, даже бих казал, че е задължение, и мисля, че господин Рашков ще ме подкрепи, задължение е на всеки български гражданин, без да е необходимо да бъде пазен по оня закон, който мина, как доносниците ще ги пазим да не им се случи нещо. Но все пак нека да не бъркаме нещо, което е важно. Корупцията е едно, а лошото изпълнение на една обществена поръчка е съвсем друго. Там има други механизми, има граждански процес, има възстановяване на вреди, изпълнение и така нататък. Така че моето възмущение дойде от обстоятелството за това, което тепърва най-вероятно ще предстои във връзка с жалбата, която ние сме подали. Колега Маринов, Вие сте прав относно това, че много работа ще се отвори на разследващите органи. Аз все пак поддържам тезата, че разследващите органи са достатъчно, за да могат да установят тази безстопанственост и тази корупция, за която Вие говорихте. По отношение на колегата Куленски дали съм чел Законопроекта. Аз чета всички законопроекти, моята група познава това нещо и се подготвям по тях. Само че това, което Вие сте направили, не искам да казвам грозна дума, но е тюрлюгювеч, защото има единство и борба на противоположностите там. Съгласно чл. 187 от НПК всеки сигнал, който е отправен до Вас, Ви дава основание Вие да образувате досъдебно производство. И тук не става въпрос за образуване на досъдебно производство, тук става въпрос за това и в тази връзка казах, че Вашият Законопроект, то като го четеш, си личи. Вие го направихте с целта да заобиколите главния прокурор, а то не може да стане така. Прокуратурата си е прокуратура и в България, и в Белгия, и в Холандия, навсякъде е една и съща. Дали я харесваме, или не я харесваме, това е друг въпрос, но тя е такава. Тя е единственият орган, който може да повдига обвинение и да го поддържа в съда. Така че, докато Вие работите за разнобой, няма да се постигнат никакви резултати в борбата с корупцията. Напротив, аз чух оня ден, господин Гешев като каза, че създава специализирани звена за борба с корупцията, което е похвално, и това е начинът да специализираме определени разследващи органи да бъдат компетентни, да могат бързо да схващат къде е тънкото в тази икономическа престъпност, защото тя е такава и да доведе до този край, който ние всички искаме, и тук бих гласувал заедно с Вас.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Към настоящия момент ние разглеждаме два законопроекта, които дават решение на един дългогодишен проблем, защото настоящият Закон за противодействие на корупцията и за отнемаме на незаконно придобито имущество не е ефективен. Комисията в настоящия си вид не е ефективна. „Демократична България“ в своите години, откакто е на политическата сцена, трайно отстоява, че антикорупционната функция, тоест функцията за противодействие и борба с корупцията трябва да бъде отделена от функцията за отнемане на незаконно придобито имущество. И по целта тези функции, и по субектите, които засягат, и производствата, през които се реализират, те са различни. И макар в определени случаи, тогава, когато имаме сигнал за корупционно поведение, може да се стигне до отнемане на незаконно придобито имущество, те са изключителна, изключителна рядкост. Ако погледнем годишните отчети на КПКОНПИ, какво ще видим? – Че всъщност антикорупционната ѝ функция, функцията ѝ за противодействие и превенция на корупцията е нещо като декоративна функция, тя е несъществена спрямо обема от работа, която Комисията изпълнява. Нека да видим съотношението на решенията по различните им видове и тематики. Решенията относно отнемане на незаконно придобито имущество през 2021 г. на Комисията са 67,4% от общия обем на взетите решения. Докато решенията, свързани с противодействие на корупцията, са 8,51%, а за превенция на корупцията са 0,71%. Тоест Комисията, която е създадена да противодейства на корупцията, по-малко от 10% от нейната работа е посветена на тази функция. Какво означава това? Че предвид нивата на корупция в България, включително установени по редица тъжни международни класации, България има нужда от фокусиран орган, който в своята дейност целенасочено да се занимава единствено и само с противодействие на корупцията, като се отдели производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Така че тези законодателни решения, които разглеждаме в момента, са необходими и са своевременни. Те не са продиктувани от това, че някой отвън изисква това, а защото българските граждани изискват ефективна борба с корупцията. Поради тази причина „Демократична България“ ще подкрепи и двата законопроекта. Ние считаме, че предложението за това антикорупционният орган да има разследващи функции е добро предложение, защото антикорупционният орган не може да бъде превърнат само в едно статистическо бюро или бюро за разглеждане на сигнали, без да може да извършва реално процесуални действия и съответно събраните с неговата дейност информация и документи да служат за сведение, а не да могат да бъдат ползвани като годни доказателства в съда. Защо е важно това? В момента КПКОНПИ, както знаете, има право да ползва специални разузнавателни средства. Всъщност тя ги използва доста охотно и в доста голям мащаб. Какво казват данните? Комисията е направила през 2021 г. 11 963 искания за прилагане на специални разузнавателни средства. Представяте ли си обема?! През 2020 г. са били още повече – 14 439; през 2019 г. – още повече, през 2018 г. – още повече. Дори през годините да виждаме едно намаляване на броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства, към настоящия момент КПКОНПИ все още в голям обем събира информация през специални разузнавателни средства. И за какво ги ползва, къде отиват те? Може би в едни чекмеджета, в кожени куфарчета или кой знае какво? Но те в настоящия си вид не могат да бъдат използвани в съда, защото не се събират в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо са важни всъщност разследващите функции на Антикорупционната комисия, за да може да бъде тя ефективен орган. Същевременно обаче „Демократична България“ трайно отстоява виждането, че този нов орган не трябва да бъде превръщан в политическа бухалка или чадър спрямо удобните хора. Затова ние ще настояваме между първо и второ четене за повече гаранции за професионализъм на този орган и политически неутралитет. Също така ще настояваме да бъде обсъдена ролята на президента при формирането на Комисията и съответно обхватът на Закона, който ще бъде приет на второ четене. Ние ще настояваме за много детайлен дебат и ще настояваме крайният закон да бъде приет с широк политически консенсус, за да може той да бъде устойчив. Ще подкрепим предложението за това, че отказите за образуване на досъдебно производство трябва да бъдат обжалвани пред съд. Това е дългогодишна теза на „Демократична България“ като необходима мярка, която трябва да бъде въведена в българското законодателство. Радвам се, че се чуха гласове, че обхватът на възможността за съдебния контрол на отказите за образуване на досъдебно производство трябва да бъде разширен, а не само да бъде ограничен до корупционните престъпления. Това е искрица надежда, че ще подкрепите нашия Законопроект за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс за по-ефективно досъдебно производство и разследване и търсене на отговорност на главния прокурор и неговите заместници, където именно се предвижда един по-широк обхват на възможността за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство. Към края на изказването си ще се съглася с част от гласовете, които чух в тази зала. Действително ключът за ефективна борба с корупцията е в прокуратурата. Без ефективна прокуратура това, което ние ще направим с този закон, ще се превърне в поредната историческа справка за реорганизация на поредния антикорупционен орган. Колеги, нека да припомня, че за да имаме ефективна борба с корупцията, ние трябва да имаме реформа в прокуратура – да я направим ефективна, отчетна и демократично отговорна, защото, докато имаме главен прокурор, който е способен да казва кой да бъде разследван, кой да бъде привлечен пред съд, кога и как да се задейства прокуратура, ние ще продължаваме до безкрай да водим този дебат. Няма да се съглася с част от изказванията, които защитават тезата, че ние сме в тази ситуация и спрямо Шенген, и за това как възприемат корупцията в България нашите партньори, а видите ли, просто Румъния публично говори по-добре и затова там считат, че корупцията не съществува. Нека да припомня какво се случи в Румъния. Списъкът на лицата, изпратени на съд от антикорупционната прокуратура в Румъния – фигурират 400 кметове, 800 директори на публични институции и национални компании, 160 прокурори и съдии…

…60 членове на правителството, 100 членове на парламента. Колеги, мисля, че числата за това какво се случва в Румъния и ситуацията такава, каквато е в България, говорят красноречиво, че всъщност проблемът с корупцията в България не е само поради лошо публично говорене на нашите институции. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, дами и господа народни представители! Днес сме се събрали, за да обсъдим два законопроекта, които борят корупцията. В тази зала се изговори много по отношение на това как тя трябва да бъде преборена, какви трябва да бъдат институционалните механизми, но никой не каза нищо по отношение на това какво представлява корупцията. Нямаме ясна законова дефиниция, изразена в нито един от двата законопроекта по отношение на дефиниция на корупцията. Думата корупция произтича от латинското corruptio, което означава покварявам, развращавам. В този смисъл ние имаме една много широка врата за тълкуване. Например в Наказателния кодекс нямаме дефиниция за това що е то проституция, а се борим с проституцията, а в момента ние разискваме и борбата с корупцията. Колежката Цвета Рангелова отдели внимание по отношение на Законопроекта на Кирил Петков, а аз ще отделя внимание по отношение Законопроекта на Министерския съвет, който считаме, че в някои отношения е доста по-добър, и заради това ще гласуваме въздържал се за него. Считаме, че Законопроектът на Министерския съвет има някои точки, на които заслужава да се отдели внимание, като например ротационният принцип на оглавяването на Комисията, която се избира чрез жребий, а също така и критериите за избор на членове. Според нас бройката е силно занижена. Бройката от пет членове на Комисията за противодействие на корупцията е недостатъчна като представителност по отношение на борбата с това явление. Освен това една минимална бройка от пет членове по-лесно може да бъде поставена и под въздействие от различни полюси на задкулисието, заради това тя следва да бъде увеличена. В Законопроекта има и някои други положителни неща като например петгодишният мандат и правото на само един мандат за членство в Комисията. Не може да разберем кому налага и защо трябва да се разделя действащата комисия на две? Със Законопроекта на Министерския съвет фактически се постига разделение на един действащ орган на две, като ние много добре знаем, че на този, на който се дават права в момента, няма да има териториални представителства, за да бъде ефективна борбата с корупцията по места, то следва да има и териториални поделения. В този ред на мисли считаме, че е редно да се върне Законопроектът, и да се създаде една комисия, която да го доработи и да се внесе за допълнително обсъждане. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С днешните два законопроекта, който и от двата да бъде приет, дай боже, ще сложим край на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, създадена в началото на 2018 г. В тази връзка ми се иска да кажа няколко думи конкретно за КПКОНПИ. В началото при създаването си КПКОНПИ будеше известна усмивка със звучната си абревиатура, но и сериозни опасения, че самата Комисия може да се изроди в злоупотреба с власт. Почти пет години след създаването ѝ, за съжаление, се оказа, че тези притеснения са били абсолютно основателни. Но да се върнем малко – каква беше целта тогава на законодателя при създаването на Комисията? Комисията тогава обедини няколко различни звена – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията по отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата, което беше свързано с дейността по публикуване на декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности и други. Целта на това, бих казал, механично обединяване беше – поне според законодателя – по-голяма ефективност и по-голяма координация между съществуващите органи и звена в публичната администрация. За съжаление, тази по-голяма ефективност всъщност се изроди в просто по-голямо единство, а това по-голямо единство или по-голяма единност няма нищо общо с реалната ефективност, защото единност, разбирана като концентрация на много правомощия в определена точка на власт, никога не води до добри резултати, а напротив, изражда се в злоупотреба с власт. И всъщност най-добрият пример, освен КПКОНПИ, за това е, бих казал, и най единната структура в българската държавна власт, а именно родната прокуратура. От друга страна, какво да кажем за ефективността на КПКОНПИ? По отношение на ефективност това може да се измери донякъде с броя на преписките и производствата и в най-голяма степен с постигнатите резултати. По отношение на постигнатите резултати обаче от КПКОНПИ през последните близо пет години какво можем да кажем? В началото на 2022 г. на изслушване в ресорната Антикорупционна комисия беше тогавашният и последен председател на КПКОНПИ господин Сотир Цацаров и той даде следните данни, които можем да открием и в стенограмата: – запорирани активи от Комисията – на стойност около 3,5 млрд. лв.; – активи, отнети по влезли в сила решения – 37 млн. лв. Това е 1%. Реалните резултати са 1% от обезпечителните мерки; – реално събраните – 17 милиона, повече от два пъти по-малко от това, което е постановено по крайни решения. Преди да си кажем, разбира се, че 17 милиона все пак са сериозен приход, нека да кажем, че бюджетът на КПКОНПИ за година е малко над 20 млн. лв. Но дори да не формулираме целта на Комисията, като това тя да избие разходите за съществуването си, нека да си припомним пък каква беше целта на законодателя, която можем да прочетем и в мотивите по създаването на КПКОНПИ. Една от целите, цитирам: „Държавната политика по противодействие на корупцията няма за цел възмездие, а възстановяване на справедливостта в обществото.“ На така субективно разписана цел мога да отговоря със субективното усещане на българите за справедливост в обществото. Последни сме в България по усещане за наличие на справедливост в обществото. И понеже този голям дисбаланс между наложени обезпечителни мерки и постигнати крайни резултати в дейността на КПКОНПИ беше предмет на сериозен публичен дебат в българското общество през всичките тези години, оттам произтече донякъде и терминът „бухалка“, който често се употребяваше по отношение на КПКОНПИ. Но бухалка, разбира се, е сравнително субективно – кой би определил един орган като бухалка или пък като активно работещ? Обикновено хората, които са на власт, биха го определили като активно работещ, тези в опозиция – като бухалка. Затова аз ще се върна към една дефиниция, която Крум Зарков даде от тази трибуна, когато коментирахме закриването на специализираното правосъдие през март и април тази година. И дефиницията кога един орган всъщност се превръща в бухалка, която той даде и аз се солидаризирам с нея, е следната: „Когато на практика временните мерки на органа станат по-важни от постоянните и когато по-страшно става обезпечението, а не крайното решение.“ И понеже точно такъв е и случаят с КПКОНПИ, затова и тя безспорно се превърна в бухалка. И затова КПКОНПИ през тези години, в които съществуваше – говоря в минало време и се надявам, че наистина така ще се случи, не беше активно работещ орган за противодействие на корупцията, а беше репресивен орган срещу политически неудобните. И затова мисля, че най-доброто, което можем да направим днес, поне на първо гласуване, е да пратим КПКОНПИ в архивите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в пленарната зала гледаме на първо гласуване два законопроекта за противодействие на корупцията – те за някои неща се допълват, за някои неща представят различни гледни точки. Наша ще бъде силата да можем да направим това разделение и да вземем правилното решение, когато дойде времето. В няколко поредни изказвания ще чуем и чухме вече изказвания по същество, някъде ще успеем да влезем в детайл, някъде ще трябва да говорим малко по-философски. И аз като не-юрист ще се опитам да погледна малко от страната, която сякаш е по-достъпна за всички зрители, които гледат или ще разберат за нашите обсъждания. Закони, които могат да направят нашата страна, а този е един от тях, да прилича малко повече на страните, в чийто клуб дерзаем да влезем, въпреки че нашето поведение в тези моменти буди недоумение – ние имаме един афоризъм: „Искаме да имаме германски заплати, но ако може да работим, както се работи в България!“ Това важи понякога в пълна сила и за политиците – ние искаме да бъдем част от Шенген и еврозоната, но за нашите политици да важат други правила или по-скоро да има липса на правила, да си имаме Специализирана прокуратура или съд. Преди няколко месеца се беше разгоряла истинска битка за това имаме ли нужда, или нямаме нужда от Специализиран съд. Няколко месеца по-късно сякаш държавата продължава да работи с нормален темп и без да е загубила някаква своя функция. Изобщо набор от правила, които да правят политическата класа господстваща, вместо да бъде служеща. За съжаление, битува такова мнение в обществото и много често достига до нас. Ето защо от „Продължаваме Промяната“ предлагаме законопроект, който да подобри работата на органите, които съблюдават за спазването на правилата. Покрай решенията дали да бъдем или не в Шенгенското пространство, в обществото се появиха множество статистически разлики за работата на правораздавателните системи в България и в Румъния – поне по отношение на нарушенията, извършени от политици, които да бъдат разследвани. И повярвайте ми, както всички сте успели да се запознаете, тези резултати определено не са в полза на нашата страна. Или пък нашите политици са много по-добри и праведни от румънските, но ако бяхме толкова добри, защо въпреки канските ни усилия през последните 12 години сме на последно място по редица показатели и защо ни се отказва за пореден път достъп до Шенген с мотив – липсва върховенство на закона? Дали ще успеем да анализираме всеки един детайл от предложения законопроект, да можем да провидим ползите за нашето общество и за изчистване на нашата система от възможностите корупцията да влияе върху нас? Имаше изказвания на преждеговоривши, които казаха, че нямаме точно определение за корупция, но сякаш корупцията е една от невидимите бариери, които ни пречат да заемем полагащото ни се място поне по отношение на интелекта, образованието и ресурсите, с които сме надарени. Понякога детайлите са много важни, като например колко да бъдат представителите на съдиите и на прокурорите в един Висш съдебен съвет и как една бройка в повече или по-малко в по централизираната и по-добре контролираната система може да доведе дори и до смяна на министъра на правосъдието, както си спомняте. Каквито и да бъдат детайлите, само с кръпки това нещо няма да се случи – няма да постигнем така желаното върховенство на закона. Ето защо имаме нужда от един нов прочит, един нов законопроект, който да ни постави допълнителен фокус върху нашата работа, върху нашите отношения и върху възможностите да заобикаляме правилата. Тук отново ще изляза извън предварително подготвеното си становище и ще кажа във връзка с преждеговорившия, на който не успях да взема реплика, който сякаш се опита да опише една перфектно работеща система и не зададе въпроса как ние успяваме да провидим какви са ползите и нуждите на тази работеща система, бидейки с малко практически опит? Истината е, че колкото и малко практически опит да имаме, особено в изпълнителната власт, той ни позволи – знам как ще прозвучи това, което ще кажа в момента – да допуснем диалози, контакти с хора, представители на обществото, представители на бизнеса, които сякаш бяха там отпреди нас или по-скоро бяха там по Ваше време. И в тези диалози и контакти ни бе подсказано, макар и по приятелски, макар и отдалеч, макар и със символи, как е работила системата досега и дали ние няма да искаме да я продължим по същия начин и маниер. И точно в тези диалози, в тези разговори сякаш се породи едно наше желание да няма възможност тези практики от миналото, независимо къде и кога са създадени, да бъдат продължени. Това наше общо дело, за което ние каним всички присъстващи в залата, може да се претвори в дела, защото на думи всички ще бъдем много съзидателни, много градивни, много чувствителни на темата, но накрая всичко ще стигне до един глас. Ето защо като вносители на този законопроект предлагаме да се обединим, първо, около това, че досега системата, както и господин Минчев посочи с цифри, може би не е била най-добре формирана и най-добре работеща. И второ, да помислим дали една такава система, която да подобри нашата работа, няма да бъде и в наш личен интерес, защото колкото по-малко възможности имаме да заобикаляме закона, толкова по-малко ще имаме за какво да се притесняваме, когато всяка вечер се прибираме вкъщи. Призовавам за подкрепа от всички народни представители на първо четене може би и на двата законопроекта, но като вносители на единия от тях, ние в дискусия, в дебат ще защитим всички разлики, които правят нашия законопроект важен. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател! Господин Тонев, една молба имам към Вас. Когато следващия път излезете на трибуната и започнете да говорите как Вие се изказвате винаги тяснопрофесионално, тясноспециализирано, за това, което разбирате, и че всички други се изказваме политически, а Вие сте човек подготвен и говорейки само по темата, много ми е интересно освен медицинското си образование, най-вероятно имате юридическо, тъй като говорите за юридически закон, който досега всички тук изказващи се, повечето от тях, са юридически грамотни. Затова молбата ми е, когато другия път излезете да давате съвети на другите депутати, да се сетите за това свое изказване, което няма нищо общо с Вашата специализация или с Вашата практика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Аз, разбира се, ще погледна с усмивка на Вашата реплика и ще се опитам да отговоря по същество. Като медицинско лице ще кажа, че има два процеса – единият е на слушане, другият на чуване и понякога те се различават. Аз няколко пъти заех позиция, че юридическите детайли ще бъдат оставени на специалистите, но както всеки един закон и една крилата фраза, че във всеки един закон има буква и философия, или дух, аз смятам, че всеки един народен представител може да се изказва относно духа на предлаганите предложения, промени и нови законопроекти. И като наш стар дебат по много различни медицински теми, аз никога няма да се възпротивя да чуя Вашите и политически, и чисто лични становища относно духа на всяка една медицинска тема. Проблемът при медицинските теми е, че когато смесим политиката и медицината, вредим на хора. А когато се изказваме относно духа на каквато и да е направена законова промяна, смятам, че представляваме хора, без да можем да навредим. Това е отговорът, който мога да Ви дам. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, моето изказване ще бъде насочено към Законопроекта, внесен от „Продължаваме Промяната“, тъй като той беше един техен лозунг още от началото на Четиридесет и седмото народно събрание. И аз винаги съм казвал, че впоследствие внесеният Законопроект от Министерския съвет е просто един опит на служебния правосъден министър Крум Зарков да оправи някои дефекти и недостатъци на първоначално внесения Законопроект от „Продължаваме Промяната“. Ще започна със становището на вносителя. Отдавна не бях чувал декларативно становище на вносител, но тъй като в настоящия случай, ако някой въобще се поинтересува да види, липсват становища на заинтересовани лица и организации, макар че тук от началото на дебата от тази трибуна се говореше как имало изключително много становища на обществени организации и заинтересовани институции, и макар в Законопроекта в чл. 33 да е посочено, че новата комисия следва да си взаимодейства с МВР, с ДАНС, с Агенция „Митници“, с НАП, то все пак би трябвало да кажем на хората, че такива становища по този законопроект няма. Има само две – от Българската търговско-промишлена палата и от Сдружението на публичните одитори, което трябва да Ви говори за отношението на държавните институции, които се очаква да взаимодействат с тази нова комисия към този законопроект. Но все пак към становището на вносителя и обясненията какво е корупция. Въпреки че не е изрично посочено в чл. 3 от Законопроекта, уважаеми народни представители, най-просто казано корупцията е незаконосъобразен начин да се преследва един по добър начин на живот, един по-висок стандарт на живот. И тогава, дами и господа народни представители, къде съсредоточаваме и къде трябва да съсредоточим борбата с корупцията – именно върху този по-висок стандарт на живот и върху този начин на живот. Но това, дами и господа вносители, не се прави с цитираните от Вас и предложени от Вас превантивна дейност – неясно каква, и декларации. Защо? Ами Вашият лидер имаше една декларация, по отношение на която се произнесе и Конституционният съд. Имаше ли след това някакви санкции, нещо да имаше последствия – не. Мисля, че след като и прокуратурата отказа да образува досъдебно производство, някъде оттогава спряха и исканията от страна на „Продължаваме Промяната“ и те спряха да говорят за оставка на главния прокурор. Не знам дали има нещо общо между двете събития. На следващо място, по отношение на борбата с корупцията държа да Ви кажа, че именно поведението и действията на лицата, заемащи висши държавни длъжности, това трябва да бъде обект на контрол на проследяване, защото всеки, който е бил евентуално корумпиран, той или ще отиде за един месец на почивка в чужбина да харчи едни хубави пари, или ще отиде някъде в новия си дом, който може и да не е закупен на негово име, именно преследването на този висок стандарт на живот, върху това трябва да е съсредоточена дейността на тази нова комисия, но Вие не сте го включили. Аз знам защо, просто не съм все още разследващ орган и не мога да го докажа. Но понеже говоря и философски по Законопроекта, да поговорим и за принципите за борба с корупцията. Вносителите от „Продължаваме Промяната“ не са включили най-важния принцип при борба с корупцията, а именно защита и приоритет на държавния интерес пред този на частноправните субекти. Има и още един принцип, принципът на публичност на поведението и действията на лицата, заемащи висши държавни длъжности, защото само ако се фокусираме върху поведението и действията на тези лица и преследването или упражняването, най вече, на по-висок стандарт на живот, само тогава бихме могли да борим корупцията. Но странно защо това не присъства във Вашия Законопроект. Но нека все пак да поговорим и по същество по този законопроект. Когато го четох, аз получих едно странно дежа вю и се зачудих къде съм виждал преди този законопроект? Уважаеми дами и господа народни представители, направих си труда да сравня предложения нов законопроект с текста на сега действащия закон, приет 2018 г. от ГЕРБ. Идентичността на текстовете на сега предложения от „Продължаваме Промяната“ Законопроект и сега действащия, като махнем частта с отнемането на незаконно придобитото имущество и Преходните и заключителните разпоредби, е точно 76,8%, тоест „Продължаваме Промяната“ са преписали 77% от сега действащия закон на ГЕРБ, който твърдят, че е неработещ, и се опитват да убедят обществеността, че техният, предложен сега Законопроект, ще бори корупцията. Сега разбирам защо единственият доказан професионалист в „Продължаваме Промяната“ професор Бойко Рашков не е подписал нито Законопроекта, внесен юни месец, нито Законопроекта, внесен сега на 19 октомври. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Според мен просто човекът не е искал да подпише Законопроект, който 77% копира Законопроекта на ГЕРБ, на сега действащия Закон на ГЕРБ, който ни се представя като някаква нова борба с корупцията. Но да се насочим към членовете на тази комисия, които се очаква да борят корупцията. Разбирам, че вносителите от ПП са заложили искане да няма публични задължения, по-високи от една минимална работна заплата, но да се обърна към групата на „Движение за права и свободи“, които ще подкрепят Законопроекта. Излиза, уважаеми народни представители, че не е проблем за кандидат за член на Комисията да има един милион задължения към някой от кръга „Капитал“ или пък задължения към някой хазартен бос, може би, щото е зависим към хазарта и това очевидно не е проблем, и ще чакаме този член на Комисията да не е корумпиран. Да, няма да е корумпиран! Просто го казвам. На следващо място, в този законопроект от „Продължаваме Промяната“ са записали, че председателят на Комисията, който е с изискване за 10-годишен юридически стаж, да се надяваме в областта на Наказателното право, и колегите му ще играят една обезпечителна и подпомагаща роля на новата фигура на следващия инспектор, за който има изискване единствено за висше юридическо образование – може да има нулев стаж или пък стаж като юрисконсулт на някаква община, или пък една година стаж по бракоразводни дела, но членовете на Комисията ще подпомагат разследващите инспектори, вместо да е обратното. Тогава защо не кръстихме тази комисия „Комисия на разследващите инспектори“?! Аз това се питам. На следващо място. Новата фигура на така наречените разследващи инспектори. Уважаеми вносители на „Продължаваме Промяната“, вместо да разпишете техни правомощия да използват ресурсите на тези институции, които Вие казвате, че си взаимодействат с тях в чл. 33, а именно: „използват информационните системи на ДАНС, МВР и техния оперативен ресурс, на Следствието“, вместо да запишете, че ще използвате информационната система ГРАО – да Ви напомня, че само преди седмица гласувахме и дадохме възможност социалните работници да използват информационната система на ГРАО, но тук явно за разследващите, които ще правят разследване по реда на НПК, това не е важно, Вие вместо това сте записали в чл. 32, т. 4, че разследващите инспектори ще имат право на безплатно ползване на градския транспорт. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, извинявам се много! Уважаеми професор Рашков, може ли да ми вземете реплика и да ми обясните кое е наложило да се посочи изрично в Законопроекта на Вашите колеги от „Продължаваме Промяната“, че разследващите инспектори ще използват безплатно градския транспорт? Защото бих желал в дупликата си да ви предложа и още по-голям инструмент за борба с корупцията, а именно да им дадем и месечни карти за фитнес. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И да запишем и това изрично в Закона. На следващо място. Понеже се говореше в дискусията преди малко за правото за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство по реда на чл. 213, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и за прекратяването на досъдебното производство по чл. 243. Уважаеми професор Рашков, разбира се, имам изключително голямо уважение към Вас, но моля да обясните следното нещо. Основанията за обжалване на отказ на прокурора са в Наказателно-процесуалния кодекс. Отказите се обжалват, когато са налице тези основания, а не се обжалват, когато Комисията е взела решение за такова обжалване с мнозинство 3 на 2 гласа – петчленната комисия, са записали Вашите колеги в Законопроекта, че взема решенията с обикновено мнозинство. И какво се получава? Когато Комисията вземе решение поне с 3 на 2 гласа, ще има обжалване на отказа на прокурора, обаче когато не вземе такова решение и са 2 на 3 гласа, няма да се обжалва, макар да са налице предпоставките за такова обжалване по НПК, които са погрешно взет правен извод от страна на наблюдаващия прокурор вследствие на непълно разкриване на фактическата обстановка по тази проверка. На следващо място. Сигналите, които се подават от граждани по чл. 66 и следващия – този законопроект, държа да Ви напомня, че повече от тези сигнали ще бъдат от хора, които са пострадали от корупцията. А Вие, уважаеми вносители, не внасяте никакви възможности тези хора, които са подали сигнали, и тази комисия, която откаже да образува производство, да могат да обжалват този отказ. Тези, пострадали от корупцията, които са подали сигнали, каквато възможност имат те като заинтересовани лица по реда на Наказателно-процесуалния кодекс – и тук бяхте прав. Тук бяхте прав, професор Рашков. И накрая бих искал да Ви попитам, уважаеми вносители, знаете ли как се казва това да хванеш един действащ закон на ГЕРБ и да препишеш 77% от него, и да убеждаваш обществеността, всъщност да лъжеш обществеността, че ти правиш някакъв нов инструмент за борба с корупцията? Онзи ден президентът Ви каза: нарича се шарлатания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Петров, правилно ли съм разбрал, че току-що казахте, че групата на „Продължаваме Промяната“ са преписали над повече от 76% законопроект на ГЕРБ за борба с корупцията? И правилно ли съм разбрал, че „Продължаваме Промяната“ са преписвачи и, да не кажа, шарлатани? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Петров, доста е тъжно, че Вие като юрист следите процентите за изказване. Разбирам господин Ганев, който не прави разлика между юридически и неюридически закон, защото не знае какво е, но много добре знаете, че един закон, когато има едно изречение, може да обърне думата или една дума. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не се гледа това, когато е едно и също съществото на Законопроекта. Не се гледа процентното съвпадение дали е работещ, или неработещ. Благодаря.

И какво каза сега?

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, във Вашето изказване Вие засегнахте като голям проблем липсата на становище. Аз искам да Ви направя една ретроспекция на заседанието на Правната комисия, когато ние от „Продължаваме Промяната“ поискахме изрично да бъде отложено разглеждането на този законопроект поради липса на становища. Тогава Вие и Вашите колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ гласувахте против това наше предложение и подкрепихте решението на Комисията да влезе този законопроект, да бъде разглеждан, без да са постъпили становища от заинтересованите организации. Така че да говорите тук в момента и да изтъквате недостатък на този законопроект липсата на становища, мисля, че е, меко казано, неприемливо. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Поред на изказващите се. Уважаеми господин Таслаков, Законопроектът, който е внесен от „Продължаваме Промяната“ – без частта за отнемане на незаконно придобитото имущество, което те изключват от него, и без Преходните и заключителните разпоредби, е преписан от сега действащия закон на ГЕРБ – 76,8% или девет хиляди и три думи съвпадат и са идентични. Надявам се, Вие сам да си отговорите на въпроса дали това е преписвачество или не. Всеки може сам да вземе отношение за себе си, но все пак държа да кажа, че когато прокламираш повече от една година, че си създал партия с лозунгите да бориш корупцията, не вземаш сега действащия закон на ГЕРБ, за който ти твърдиш, че не бил ефективен и да го внесеш, като 78% са преписани от него и са под формата на уж нов Законопроект. На следващо място, господин Ананиев, не разбирам какво означава проценти за изказване и ми е много трудно да отговоря на този въпрос, а последващо изказване, ако направите, обещавам да Ви отговоря, разбира се, чисто колегиално. (Шум и реплики.) Уважаеми господин Куленски, ще повторя това, което казах, за да съм сигурен, че сте ме разбрал. В началото на дебата народният представител Милен Матеев излезе и каза, че има изключително много становища от обществени организации и заинтересовани институции, а аз казах в изказването си: не, няма такива, а има само две. Едното е от Българската търговско-промишлена палата и другото е от Сдружението на публичните одитори, което – повтарям отново, ако не сте ме чул, показва сериозното отношение на институциите към този внесен от Вас Законопроект. Само това казах, господин Куленски, моля да ме разберете правилно. В заключение, дами и господа народни представители, нека да знаем, че борбата с корупцията означава да се борим с поведението и действията на лицата, заемащи висши държавни длъжности, защото те биват корумпирани само по една-единствена причина – те преследват един по-висок стандарт на живот. Когато се насочим към техния стандарт на живот, начин на живот – нещо, което явно „Продължаваме Промяната“ не искат с техния законопроект, само когато се насочим към това какъв живот водят те, само тогава ние можем да борим корупцията както превантивно, така и със съответното разследване, но не и с разследване като един независим орган, който да докладва на прокурора, и не на последно място да прави искане за СРС-та. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Обаче не се разбира, професор Рашков, от Законопроекта това искане ще бъде ли пак опосредствано чрез прокурор, или ще бъде директно до съответния съд, който да го разреши. Това е много важно да бъде посочено в Законопроекта, защото помня, че бяхме на еднакво становище с Вас, че не е нужно да има опосредяваща роля на прокурора. Не е написано в този законопроект, който Вие не сте подписал, дали искането се подава директно до съда, а пише само, че правят искане за използване на СРС-та. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много е важно тези разследващи инспектори как ще работят и дали директно ще подават искане за средствата в първите няколко дни на разследването, или отново ще използваме проследяващата роля на прокурора, което, ако е така, тъй като не са го описали Вашите колеги, не води до нищо съществено и до никаква съществена промяна в разследването. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател, тъй като два пъти беше споменато името ми, господин Петров. Това, което казах, ако сте слушали внимателно, се отнасяше до Законопроекта, който внесохме в предишното Събрание, а там дори проведохме кръгла маса и обществено обсъждане на този законопроект. Това, че в момента няма становища, мисля, че колегата Куленски много добре Ви го каза, а защо няма становища и не са потърсили тези институции, може да попитате сегашния председател на Правната комисия. Що се отнася до това, че бил преписан някакъв законопроект, ще Ви дам само следния пример – с по-малко от 1% промяна в Конституцията може да променим държавното устройство на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме на първо четене два законопроекта, които по своята философия и своите принципи са сходни и си поставят една и съща амбициозна цел. Единият е Законопроектът за противодействие на корупцията, а другият е този на Министерския съвет – Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Още по времето на дебата на първо четене в Правната комисия ние заявихме своята принципна подкрепа и за двата законопроекта, като мотивирахме това със следното, че считаме поне на първо четене, че са опит за надграждане на усилията, които различните фракции на нашата политическа система в годините назад се опитват да полагат, за да поставят основите на ефективната борба с корупцията. Тъй като на първо четене следва да поставим акцента върху философията и принципите на Закона, а голяма част от изказващите се преляха дебата към конкретика, която следва да бъде предмет на второ четене, ще си позволя да кажа следното: проблемът с корупцията и съответно необходимостта от борбата с нея не е от вчера, не е от предишното, не е от това Народно събрание, а корупцията всъщност е част от симптоматиката на прехода. Според историци и политически анализатори корупцията е част от симптоматиката и преди началото на прехода, но борбата с корупцията твърде често в условията на тази симптоматика се превръщаше в средство на политическа борба. Почти няма изключение в рамките на тези вече 32 години, в които действащ кабинет със стабилно работещо мнозинство да не е получавал атаки – от страна на опозицията, от страна на медиите, от страна на неправителствения сектор, за това, че по време на неговото управление корупционните практики са средството, което прелива публичния интерес, политическата власт, представителството към съответните интереси на частния сектор. Всичките формации, които са присъствали тук повече от две народни събрания, са били от едната или от другата страна на този дебат. Всяка една от тях е идвала на власт, предлагайки мерки за борба с корупцията, и е слизала от властта вследствие на очаквания за мерки към нея, които са били повдигани от опозицията и от неправителствения сектор. В тази връзка считам, че на второ четене следва да насочим дебата към това по какъв начин можем да направим така, че тези два законопроекта в крайна сметка да поставят основите в стратегически план на действителна ефективна борба с корупцията, която не обслужва желанието на някой да си закичи табелката антикорупционна партия или антикорупционна фракция, поради простата причина, че ако продължаваме в този дух, единственото, което ще направим, е на следващите парламентарни избори, следващите парламентарни мнозинства единствено и само ще се качваме нагоре в нивата на спиралата и този дебат ще продължи. Нещо друго, уважаеми колеги. Нека не си правим илюзия за това, което всъщност беше пропуснато в условията на преход и което в голяма степен препятстваше възможността за провеждане на ефективна борба с корупцията – липсата на работещ и честен, ако щете, Закон за лобизма, докато отсъства, ние така няма да можем да дадем ясна дефиниция на това коя политическа корупция е вредна и по какъв начин уврежда обществото. Много правилно колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ посочи какъв е генезисът на думата корупция. Генезисът е поквара и това е покварата, която пълзи върху хората, упражняващи власт. Тези два законопроекта не са панацея и дори да успеем да ги приемем на второ четене, дори да ги преработим и да ги направим ефективни, самият фокус и самата цел е поставена върху политическата корупция и висшите етажи на властта. На първо четене в Правната комисия ние заявихме своето становище, че корупцията не е само там, а тя върви по цялата вертикала на българското общество и не е там от вчера. Корупцията освен по висшите етажи е и по ниските етажи на властта. Корупцията е навсякъде, където има власт – била тя административна, и възможност някой да контролира друг или да му предоставя възможности за по-добър старт в съответния частен сектор. Ето по този въпрос политическият фокус отдавна е изместен и всъщност в тази тишина голяма част от българското общество се сблъсква именно с корупцията по ниските етажи на властта. Виждаме, че наказателното законодателство, правоохранителните и правораздавателните органи не успяват да се справят и това чувство на дефицит за справедливост стои в българските граждани. Ние считаме, че на второ четене дебатът следва да влезе в конкретика. Бяха посочени проблемните точки и по двата закона, които подлежат на осмисляне и които подлежат на преработка. Изключително важно е да се преценят три момента. Първият – въпросът на правомощията, вторият – въпросът на компетенции, и третият, най-важният – въпросът на контрол. Създаваме поредните контриращи, но трябва да дадем отговор на въпроса по какъв начин ще бъдат контролирани те и обективно до какъв резултат ще доведе тази поредна промяна в антикорупционното законодателство. Тъй като Законът за КПКОНПИ действаше и имаше колеги, които даваха примери в двете посоки – и за успешни практики, и за порочни такива, днес трябва да си дадем сметка, че за пореден път, въпреки че има голямо припокриване, ако щете дефинитивно, със Закона на ГЕРБ, но днес за пореден път ние променяме структурата и съдържанието на начина, по който смятаме, че нашето общество трябва да се бори с корупцията. Нека, ако този път го направим, действително да го направим в условията на търсене на обективното търсене на консенсуса, за да може да положим основните, в рамките на които българските правоохранителни и правораздавателни органи да могат да проведат ефективно борбата, с която ги натоварваме, и да се сбъднат очакванията на политиците и на обществото. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратка. Ние ще подкрепим и двата внесени законопроекта за противодействие на корупцията. Това сме направили и в Правната комисия, защото КПКОНПИ в този си вид не оправда обществените очаквания в борбата с корупцията. И в двата законопроекта са заложени положителни посоки за осъществяване на тази борба. Разбира се, има и различия в двата законопроекта, които надявам се, между първо и второ четене ще бъдат унифицирани по някакъв начин. Борбата с корупцията е дълъг и сложен процес. Гражданите имат очаквания от нас да създадем добър закон, но създаването на такъв добър закон още не е гаранция за справяне с корупцията – трябва и ефективното му прилагане. Съгласна съм с Вас, госпожо Йорданова, като казахте, че борбата с корупцията трябва да се осъществява не като бухалка, а в нея трябва да има повече професионализъм и резултатност най вече – това са очакванията на гражданите от нас. Но се надявам, че с приемането на този закон на второ четене правим първите крачки за ефективно справяне с корупцията, а справянето с корупцията ще подобри и начина ни на живот, каквато е целта.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, много се каза днес относно Закона за противодействие на корупцията. Но ако мога да обобщя с няколко думи за какво става въпрос, то е нещо много просто, то е, че когато имаме неработещ механизъм, той трябва да се промени, особено когато това е изключително важно за всички нас – затова как ние се възприемаме като общество. А защо казваме, че борбата с корупцията в България не работи независимо от гръмките декларации на дългогодишно управляващите, избрания от тях главен прокурор и така нататък? За тях всъщност корупцията в България е само едно усещане. Позволете ми да не се съглася с това. Ще дам два обективни начина, по които ние можем наистина да установим, че противодействието на корупцията в България не работи. Те са важни, защото тук се говори за това, че са полагани усилия във времето, следвани са някакви препоръки. Наистина тук не мога да кажа дали е така, или не е, или наистина тези препоръки са били четени така, както дяволът чете Евангелието, в което господин Цонев каза, че има достатъчно опит, защото просто няма резултати. Тоест, за да видим обективно как върви борбата с корупцията в България, трябва да видим резултати. Най-лесният начин да направим това е, като сравним действията и резултатите в България с тези в други страни, които са сравними с България. Както си спомняте – по-възрастните от нас тук в тази зала, дълго време ние се надявахме да бъдем отделени от Румъния в процеса при присъединяване към Европейския съюз, защото искахме това да се случи възможно най-бързо за България. Сега, след 12-годишното успешно управление на българския Меси, се оказа, че всички треперим да не бъдем отделени от Румъния в процеса ни на присъединяване към Шенген. Защото вече бяха казани, аз ще се опитам само да фокусирам върху няколко неща: За 2015 г. – повдигнатите обвинения в Румъния, която е сравнима с България, са 1250, включително един премиер, петима министри, 21 депутати и издадени присъди – 970, възстановени са 194 млн. евро. За 2016 г. – трима министри, 17 депутати, 47 кмета, 16 магистрати, възстановени са 226 млн. евро. В същото време какво имаме в България? Нито един значим успех в борбата с корупцията и това въпреки множество публично известни скандали в нашето общество, като: „Ало, Ваньо“, „Ти си го избра“, „Апартаментгейт“, „Къщи за тъщи“, „Къщи в Барселона“, „Осемте джуджета“, „Мата Хари“. (Шум и реплики.) Нито един значим успех в борбата срещу корупцията! И ако това сравнение не е достатъчно за всички, има и друг начин и той е да се вслушаме в сигналите, които ни изпращат нашите европейски партньори, защото сме направили този наш цивилизационен избор и съответно можем да се доверим на тяхното мнение. Какво става там? Петнадесет години действа един механизъм за сътрудничество и проверка, който все още не е отменен и няма решение на държавите членки в тази посока досега. За съжаление, аз не знам дали това е като резултат на законодателна… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. …на добрата законодателна работа, на правосъдните министри на господин Congratulation или на добрата дипломация, но тази срамна награда най-вероятно е за цялостна дейност на тези правителства. Но ще се върна на темата защо приемането на Закона за противодействие на корупцията е много важен за нас. Той не е, за да ни приемат в Европа или в Шенген, не е заради налаганите проверки. Той най-вече е важен заради самите нас, защото само по този начин ние наистина, когато имаме една ефективна борба срещу корупцията, ще можем да се почувстваме като истински европейци заради нас самите и чак тогава ще можем да очакваме от други да го направят. Така че се надявам днес да приемем на първо четене нашия Законопроект за противодействие на корупцията и да започнем да правим наистина реални действия и стъпки в тази посока. Благодаря Ви. Извинявам се, господин Председател. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

По тази важна тема, господин Председател, трябва да дадем възможност на колегите от „Продължаваме Промяната“ да се изкажат, още повече, че те за първи път участват в такъв дебат. Така че трябва да имат малко повече време от останалите, които тук 30 години се блъскат по тези теми. На господин Гюров само да препоръчам: да не казва от тази трибуна „ние не знаем как е било“, защото тук, като идваш на тази трибуна и говориш по определена тема, е добре да знаеш, а има източници, от които да прочетеш. Връщаш се назад във времето и четеш – кое кога е направено, какъв е бил общественият дебат. Слава богу, в тази високотехнологична ера всичко остава, има го на съответните носители, прочитате го и ще видите къде, кой и какво ни е препоръчвал в докладите, какво сме послушали, какво сме направили, как, след като сме го направили, сме получавали похвали в следващия доклад, а пък после как оттук тръгват едни други приказки там и започва в последващия доклад да има критика към вече направеното. (Реплики.) Да не бъде разглеждано, като да спрем да работим. Казвам – много е добре това, което сега ще правим, да го правим с оглед на пътя, който изминахме, защото там има и успехи, и грешки, и като слушаме отвън, ще видим, че не всичко, което отвън ни казват, е било окей. А колкото до дали имам опит как дяволът чете Евангелието, добре е да цитирате точно. Аз казах, като цитирам тази поговорка, имам известна експертиза в богословието – известна, малка. Не в другото. Защото внушенията много добре ги разбирам. Много добре. Това е част от тази експертиза – там има многопластово четене. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гюров, уважаеми колеги! И Вашето изказване беше в стила на това емпирично светоусещане, което повечето от вашите колеги имат към света, а именно да отчитат само това, което лично са видели, и всичко останало да им се струва или лъжа, или заблуда, или изобщо, че не съществува. Вашето лично виждане по отношение на политиката наистина е някъде на около две години и поради тази причина вероятно и разсъжденията Ви имат дълбочината на двегодишно дете по тази тема. Сравненията с Румъния на първо място например. Аз нямам против да се сравняваме с Румъния и с която и да било държава, разбира се, но защо точно Румъния е съотносима към България? По кое? По брой на населението ли, по територия ли, по история ли, по география ли, по какво? (Реплики.) Второ, ако съотносимостта е по брой вкарани министри и премиери в затвора, аз съм склонен да прогнозирам, че ние тепърва ще догонваме Румъния (ръкопляскания ГЕРБ-СДС) и това може да се случи доста бързо, особено ако приемем и част от Вашите предложения в този законопроект, особено ако изберем и един решителен човек за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който не се казва Бойко Рашков, а се казва по друг начин. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Не знам. Ще го изберем. Трябва да е решителен и да разследва всички съмнения за корупция – например във Вашето управление, а те са доста и би могло в един момент в румънския парламент да се проведе дебат как да настигнем България по борба с корупцията по високите етажи на властта – ето, България вече има премиер в затвора, министри в затвора и дори някои служители на по-нисшия политически ешалон. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Затова аз Ви призовавам да се концентрирате върху конкретния закон, защото така можем да проведем много дълъг разговор кой, къде, какво прави конкретно, а един закон би трябвало да се занимава с общите въпроси, трябва да обхваща всички. Това Ви беше грешката, затова и ние не го подкрепихме предишния път, защото тогава го правихте за конкретна ситуация, с конкретно лице. Бяхте го вписали даже като основен приоритет в потенциалната Ви управленска програма, която така и не се случи, защото не можахте да си купите още петима депутати, за да Ви подкрепят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Всъщност ще се обърна и към двамата репликиращи едновременно. Точно това беше моята цел – независимо от това кой колко опит има в едно или друго поприще, какво мнение има, какво усещане – за корупция или липсата на такава, аз казах: два са обективните начини да отговорим на този въпрос – със странично компетентно мнение или конкретно с данни. Точно това е емпиричният подход, който Вие, господин Томов, тук призовавате да ползваме и точно него аз ползвах, за да Ви покажа, че няма значение как сме чели определени препоръки – дали сме се съгласявали с тях, или не сме се съгласявали. Понякога аз съм сигурен, че е по-добре да не се съгласим с тях. Това, върху което аз се концентрирах, е резултатът от тази работа. За последните 15 години на базата на това, което има като усещания, като публична информация за проблеми в борбата с корупцията в страната и седящите от другата страна резултати, които, позволете ми още веднъж да кажа, липсват в тази работа. Така че ние трябва да предприемем конкретни действия и наистина да се концентрираме върху резултатите. И, да, господин Томов, няма никой над закона. Когато бъдат нарушени правилата, следва да се понесе отговорността и най-вече трябва да се понесе от хората, които са по най-висшите етажи на властта, защото по този начин ние даваме пример за цялото общество. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Времето ми е ограничено, затова аз ще се спра само на един мотив от тези, които достатъчно дълго бяха коментирани досега. Със залагането на още една допълнителна институция, която да се бори с корупцията, в България определено ще настъпи много сериозен поврат в борбата с корупцията. Въобще от години насам се води такава сериозна борба с корупцията, че ние упорито държим първото място по ниво на корупционния риск в нашата страна, в резултат на което ситуацията е такава, че сега вече освен Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се предвижда още една институция. Само че се налага да припомня една стара българска поговорка: „Много баби, хилаво дете.“ Това, което се предвижда да се направи, определено по-скоро създава усещането, че ще размие още повече усилията в борбата с корупционния фактор, който представлява най-сериозният риск за националната сигурност на Република България. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, ако може да ни обясните – коя е тази институция, която трябва да бори корупцията според Вас? Благодаря.

Господин Димитров, аз не случайно споменах, че корупцията е най-сериозният риск за националната сигурност. В България има една агенция, която се казва Държавна агенция „Национална сигурност“, това е институцията, която най-упорито и най-последователно би трябвало да се бори с корупцията и която, между другото, до един определен момент го правеше. Има един интересен момент обаче. След като цялата тази кипяща от огромна енергия борба срещу корупцията беше прехвърлена към КПКОНПИ, никой не може да каже какво се е случило с делата, които към този момент е имало образувани в ДАНС и никой не може да каже каква точно е съдбата – после дали е имало осъдени хора? Аз поне знам, поне докато бях общински съветник във Варна, за няколко такива много сериозни случая, които бяха разглеждани. Имаше арестувани, включително и районни кметове във Варна – един районен кмет беше арестуван, имаше също така проверки срещу заместник-кметове. Имаше много сериозни изказвания, включително и тук в тази зала, в началото на тази година по отношение на един актуален въпрос от страна на народния представител Цончо Ганев. Тогавашният министър на вътрешните работи Бойко Рашков каза, че имат сведения за това, че в община Варна има организирана престъпна група, и нищо. Нищо! Това е така, защото начинът, по който в момента се работи, разделението на борбата между МВР, ДАНС – все пак и тя има някакви функции, прокуратурата, КПКОНПИ, и сега да се вкара една допълнителна пета институция, която да е само за борба с корупцията, определено ще постигнат точно обратните резултати на тези, които се целят. Което, между другото, задава и въпроса: не е ли това всъщност скритата причина – да се създаде един институционален хаос, в който да не е ясно кой кого точно гони и докъде го гони. Защото в нашите институции обикновено така се получава – някой обича да вдига рамене и да казва: „Аз съм дотук, повече правомощия нямам.“ Ако започнат да си подават топката между новата институция – Комисията за борба с корупцията, действащата сега КПКОНПИ, ДАНС, МВР, прокуратурата, нали се сещате, господин Димитров, какво ще се получи. Аз го казах преди малко: „Много баби, хилаво дете.“ И още веднъж задавам въпроса: ако мислим логически, не е ли това причината всъщност за двата законопроекта? Между другото, които пък, единият специално на Министерския съвет, стимулиран от това, че трябва да го направим, защото е изискване за приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, което (реплика: „Ковид.“), да, Планът за възстановяване и устойчивост от ковид. Къде е ковид, къде е борба с корупцията? Къде е новата институция и какво реално ще се случи след това? Определено имаме всички основания да се съмняваме в добрите намерения на вносителите както на „Продължаваме Промяната“, така и на Министерския съвет и точно поради тази причина няма да подкрепим нито единия, нито другия законопроект. Като сме започнали да говорим с поговорки, да кажа, че дори и да имате добри намерения, може би все пак възможно е да имате такива добри намерения – чисто теоретично, ама от друга страна, пътят към ада е постлан с добри намерения. Така че в тази ситуация единственото нещо, което можем да направим, е да не подкрепим законопроектите и да направим всичко необходимо, за да може не да се разделя работата между много институции, а да се събере в една и тази институция се нарича Държавна агенция „Национална сигурност“. Ако някой си мисли, че ще може да бори корупцията с проверки на някакви декларации в КПКОНПИ, досега отдавна да се е свършило това нещо, защото парламентът е пълен с хора, които по декларации нямат нищо, а пък всъщност не е точно така. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектите, които днес обсъждаме, изобщо темата за борба с корупцията, стана патент като че ли месеци на политическа пропаганда и противопоставяне. Тя беше обявявана за „литмус“ за това… (реплики и смях в парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ) така беше. Беше обявявана за „литмус“, и това не е лапсус, за това кой къде се намира в политическото пространство, колко едни са почтени, колко други са непочтени, как едни са нови, а други са статукво. Този дебат и тези закони бяха стигнали до състояние, в което бяха залог за правителство. Сега отново се поставят като залог и част от гаранция за правителство, което, от една страна, е обяснимо, защото очевидно няма друга платформа, върху която да се концентрира политическият дебат у някои политически сили – нямат други идеи, нямат други гаранции, нямат други политически действия, нямат програма, нямат дори партия.

Имаме.

Друг им е мандатоносител. Този дебат и тези закони бяха определяни като бухалка (реплики от „Продължаваме Промяната“: „Бухалка, ползвана от Вас.“) тук, в сградата на парламента, на заседание на една парламентарна група. И всичко това, за да може да се ползва темата за борба с корупцията като разделителна линия и възможност за противопоставяне между политическите партии. Стигна се дотам, че вносителите на самия законопроект от „Продължаваме Промяната“ не подкрепиха собствения си законопроект в Комисията по правни въпроси (реплики: „Глупости.“), не го направиха и техните бивши коалиционни партньори и най-желани бъдещи – „Демократична България“, двете групи отсъстваха от това заседание на Комисията. (Реплики от Милен Матеев: „Бяхме там.“) И сега тук въпросите са следните: има ли ново антикорупционно мнозинство, което направи възможно изобщо този законопроект да стигне до пленарната зала? Има и това очевидно не са двете партии „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, които не са си го подкрепили на първо гласуване в Комисията. Второ, тези законопроекти достатъчно висока гаранция ли са за експертност, за правна логика, за работещо законодателство, което да гарантира върховенство на закона и правото? Според нас и двата законопроекта имат много слабости и трябва сериозна работа, когато те получат подкрепа днес в пленарната зала за отстраняване на тези слабости – има явни и категорични противоречия между текстовете на двата законопроекта. Ние със сигурност, както и в първото изказване на моята колежка Назарян от парламентарната група на ГЕРБ беше обявено, че ще подкрепим и двата законопроекта. Ще участваме в усилието да има един ясен и категоричен отговор на българския парламент не на една или друга парламентарно представена партия в него, затова че искаме тази тема с борбата с корупция, първо, да не е етикет на някой. Второ, корупцията да не е етикет на родината ни.

Тогава да бяхте вкарали Законопроекта в дневния ред досега.

Няколко думи по отношение на действащата комисия. Може би липсата на пълен състав в някои моменти да застрашава нейната експедитивна работа, само че в Комисията по антикорупция, когато обсъждахме докладите на Комисията за борба с корупцията, за последните шест месеца, ни направиха впечатление редица факти, затова че Комисията не само че не е спряла да работи, но тя работи на едни доста високи обороти. Все пак да припомня, от една страна, тя се занимава с превенция на корупцията. От друга страна, обработва данните на всички публични длъжности и сега си представете колко хиляди броя декларации са обработили тези хора само за последните две години благодарение на сериозната политическа нестабилност.

Да, само декларации обработват, а Барселона никой не гледа.

Ние сме сигурни, че за да работи адекватно който и да е орган, създаден със закон, която и да е българска институция, на първо място, тя трябва да бъде натоварена с доверието, което имат в нея. Разбира се, на първо място са българските граждани, но на второ място е задължително да бъдат българските политици, на трето място, нашите партньори. Напоследък толкова много злоупотребяват българските политици с една или друга институция, че ако не започнем да спираме езика, който ползваме спрямо българските институции, ако не се опитаме да надградим техния авторитет, ако не се опитаме да се противопоставим на ползването им като бухалки – всички заедно, никога доверието в българските институции няма да го има. И това се надявам всички да го разбираме. На следващо място, доверието на нашите европейски партньори. Това доверие минава през механизъм за мониторинг и ако през тези последни две години някой имаше безкрайно голямо доверие към друга политическа партия, то изцяло щеше да премахне този механизъм. Ние към този момент не получаваме доклади от Европейската комисия и аз мисля, че това е крачка в правилната посока. ГРЕКО и Европейската комисия в своите оценки многократно са определяли действащата КПКОНПИ като комисия, която гарантира превенция срещу корупционни престъпления, гарантира проверките пред декларациите на лицата на публични длъжности. Ние сега трябва да усилим може би капацитета по отношение на преследването на корупционните престъпления – антикорупционната комисия. Това трябва да го направим с ясното съзнание, че следва да бъде национална цел и задача на българския парламент като институция, която чрез законодателната си дейност може да гарантира такъв ефект. Може да гарантира и такъв резултат. Аз мисля, че е крайно време да спрем политическото говорене, и с приемането на двата законопроекта да направим всички усилия, за да започне експертното. Надявам се, че ще има достатъчно време и с помощта на експертите от Министерството на правосъдието, и на тези от Комисията, и колегите тук в парламента, и от Комисията по правни въпроси, и тази по антикорупция, които да разберат задачата, която ни поставят и българските граждани, а именно този път с разум и без политическо противопоставяне да гарантираме, че всички заедно имаме намерение да се борим с корупцията в държавата ни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Атанасова, вземам възможността за реплика, за да коригирам една фактическа неточност във Вашето изказване, което беше повторено неколкократно. „Демократична България“ никога не е избягвала или отсъствала от дебат, който е свързан с борбата с корупцията в България, включително и на заседанието на Правната комисия. Разбирам, че устойчивата последователна позиция на „Демократична България“ за борба със завладяната държава не устройва ГЕРБ, но обективността е такава. Прегледайте видеозаписа или може да прочете доклада на колегата Чолаков от обсъждането на първо четене в Правната комисия на двата законопроекта, ние изразихме нашето становище, включително и нашите критики. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря, господин Председател. Госпожо Йорданова, най-официално моля да ме извините. Аз съм човек, който, когато допусне грешка, мога да изляза публично и да се извиня за нея. Изненадана съм тогава защо не е събрал мнозинство дори в Комисията Законопроектът, който „Продължаваме Промяната“ така настоятелно твърдяха, че е единственият начин да се справят с корупцията. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Колеги, това са фактите. Това са фактите – „Продължаваме Промяната“, вносител на този законопроект, не присъства при неговото първо гласуване. Съжалявам за „Демократична България“. А за това кой как се бори, аз мисля, че трябва да демонстрираме, че можем по теми, които са национален приоритет, да намерим не само баланс между институциите, но най-вече експертен разговор тук в парламента. За съжаление обаче, видно от качествата на някои законопроекти, струва ми се, че в определени групи липсва, но много разчитам на останалите групи, които са се посветили именно на борбата с корупцията. Благодаря.

Много благодаря, господин Председател, и на Вас, колеги, за топлото посрещане. И Вие ми липсвахте! Господин Председател, моята процедура по начина на водене е във връзка с провеждането на парламентарен контрол. Несъмнено това е една от най-важните процедури и един от начините народните представители да следят, да контролират изпълнителната власт, която между другото работи за народните представители, за народа, но ние сме тези, които са пряко избрани. Та за да следим публичните харчове – кой как разходва публичните средства, с кого работи, какво работи – ние ползваме парламентарния контрол. В тази връзка аз поисках от петима министри да ми бъдат предоставени договори и съм посочил конкретен период, за който трябва да бъдат предадени. Очевидно обаче служебният министър на отбраната господин Димитър Стоянов не е разбрал въпроса. Аз изрично съм казал: „Моля да ми бъдат предоставени договори за период – от дата – до дата.“ Господин Димитър Стоянов обаче ми отговаря с един списък с договори, но конкретните договори липсват. Това дали случайно или по-скоро съвсем неслучайно, обезсмисля процедурата по парламентарен контрол. Аз не мога да кажа на моите избиратели как са харчени техните средства – с кого, какви договори, на каква стойност са сключвани. Затова Ви моля, с Вашия авторитет, да изпратите съответното писмо – аз ще Ви информирам по съответния ред, и да помолите министрите, и да ги накарате да си спазват задълженията, и да спазват нашия Правилник, и да предадат съответните договори, за да запазим държавността. Аз, естествено, мога с тази карта, която имам, да отида в съответното министерство – може би с медии, да поискам съответните договори и съм готов да го направя. Няма да оставя това така. Никой няма да го остави така, по един или друг начин тези договори ще бъдат дадени и ще стане ясно кой с кого какво е работил и на какви цени е работил и никой министър, пък бил той и от служебен, от кабинета на президента, да не си прави илюзии, че като е служебно правителство, не е отчетен, не подлежи на контрол и такъв контрол ще му се размине. Няма да се размине! Но за да не стигаме до крайности, аз Ви моля да съдействате, тъй като министрите отказват да го направят. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 48-254-01-14, внесен от Христо Симеонов и група народни представители На свое заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 48-254-01-42, внесен от Христо Симеонов и група народни представители на 2 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха професор Сашо Пенов – служебен министър на образованието и науката, Мария Гайдарова – заместник-министър на образованието и науката, професор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, Асен Александров – председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Христо Симеонов. Предлага се отстраняването на съществуващи пречки, препятстващи кандидатстването във висши училища в страната и в други държави на определена група зрелостници. Допълват се и се прецизират разпоредбите на закона, уреждащи възможностите за валидиране на компетентности по предмет, който не е включен в дипломата за средно образование, по начин, който да реши проблеми във връзка с кандидатстването във висши училища в страната и в чужбина. Законопроектът създава възможност за осъществяване на обществен контрол върху работата на областните и общинските институции по изпълнение на стратегиите за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците и по годишните планове за изпълнение. Третата група предлагани промени целят намаляване на административната тежест чрез включване на част от документите, които приема Педагогическия съвет, в Стратегията за развитието на съответната образователна институция и за създаване на изискване за отчетност по години. Постъпили са становища от министъра на образованието и науката, Омбудсмана на Република България, Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование, Българска асоциация на частните училища, които подкрепят по принцип предложения законопроект. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта за първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане, в което участва Омбудсманът на Република България. Професор Диана Ковачева отбеляза, че действащият регламент позволява, когато един учебен предмет не е изучаван във втори гимназиален етап, ученикът да се яви на държавни зрелостни изпити само на равнище общообразователна подготовка, което го спира да кандидатства във висши училища, изискващи държавни зрелостни изпити на равнище на профилирана подготовка. Предложените промени отговарят на направените изводи от постъпили в институцията жалби на граждани и решават констатирания проблем. Министърът на образованието и науката изрази становище, че Законопроектът е изчерпателен и мотивите обосновават отделните разпоредби. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Николай Денков, Ирена Анастасова, Мукаддес Налбант и Христина Георгиева. Народният представител Красимир Вълчев изрази становище, че в Законопроекта е намерен баланс между концепцията, че трябва да полагаш изпит само върху това, което си изучавал, и концепцията за по-гъвкав подход. Балансът е постигнат чрез принципа на валидиране. Народният представител Николай Денков уточни, че Законопроектът е подготвен с експертното участие на Министерството на образованието и науката. Народният представител Ирена Анастасова подкрепя предложенията, но счита, че следва да се търсят и други механизми за намаляване на административната тежест на учителите. Народният представител Мукаддес Налбант заяви, че изцяло подкрепя принципа на валидирането, но счита, че някои от другите предложения натоварват Закона за предучилищното и училищното образование с текстове, дублиращи други закони. Народният представител Христина Георгиева счита, че преместването на разпоредби от едно място на друго в закона не е същностна промяна. Вносителят направи допълнителни разяснения по направените бележки. След проведено гласуване с 14 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 48-254-01-42, внесен от Христо Симеонов Симеонов и група народни представители на 2 ноември 2022 г.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, предлагам процедура за удължаване на времето до приключване на досега разглеждания Закон за изменение и допълнение на училищното и предучилищното образование. Благодаря Ви.

Обратно предложение.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, тъй като тази точка, освен че е предложена от групата на БСП, тя е част и от дневния ред, ние считаме, че утре в пленарното заседание категорично бихме могли да стигнем до точка пет, която е именно обсъждане и гласуване на двата законопроекта, повтарям, двата законопроекта, защото освен от Корнелия Нинова има внесен и от Христо Симеонов. В този смисъл аз моля сега да приключи заседанието в редовното време, тъй като заседават и комисии, включително, а утре да бъдем по-концентрирани по предходните четири точки, така че да има време да разгледаме и точка 5, да обсъдим двата законопроекта, предложени от колегите. Благодаря.

Прегласуване.