16 декември 2022 г.

Това е Законопроект на Министерския съвет от Плана за възстановяване и устойчивост, нямаше кой знае какви дебати по него.

По § 7 има предложение от народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: „Чл. 22. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: След „се предоставя от НБПП“ се добавя изразът „и от органите по чл. 25“ и ал. 5 добива следната редакция: „(5) В случаите, когато правната помощ се предоставя от НБПП и от органите по чл. 25, информацията по ал. 2 и 3 се събира служебно, като бюрото се снабдява с необходимите документи от съответните компетентни органи по електронен път. Кандидатът за правна помощ удостоверява с документ доходите си или изразява съгласие информацията за тях да бъде изискана служебно от компетентните органи.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Милен Матеев по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за § 7: „§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 числото „2“ се заменя с „3“; б) точка 6 се изменя така: „6. лица по чл. 143 и 144 от Семейния кодекс, на лица, ненавършили 21 години, както и на лица, навършили 21 години, по задължения за издръжка, възникнали преди навършване на 21-годишна възраст, в съответствие с Регламент (ЕО) № 4 от 2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ, L 7/1 от 10 януари 2009 г.) и Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (ОВ, L 192/51 от 22 юли 2011 г.);“ в) точка 8 се изменя така: „8. лица, търсещи или получили международна закрила или ползващи се от временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставянето на правна помощ не се дължи на друго правно основание;“ г) създават се т. 11 и 12: „11. лица, чието запрещение се иска, както и на лица, поставени под запрещение; 12. лица с увреждания, получaващи месечна подкрепа съгласно Закона за хората с увреждания, чийто месечен доход не е достатъчен, за да упълномощят адвокат.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1, т. 7, 9, 10 и 12 НБПП формира преценката си за предоставяне на правна помощ, като взема предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, установени с документи от съответните компетентни органи, и съобразно определения за страната размер на линията за бедност.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „със съдебни решения или“ се заличават. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) В случаите, когато правната помощ се предоставя от НБПП, информацията по ал. 2 и 3 се събира служебно, като бюрото се снабдява с необходимите документи от съответните компетентни органи по електронен път. Кандидатът за правна помощ удостоверява с документ доходите си или изразява съгласие информацията за тях да бъде изискана служебно от компетентните органи.“

Благодаря, господин Председател. Колеги, предложението по § 7, което сме внесли, има следния смисъл: добавката, която правим, е просто уточнителна и в някаква степен пренася практически това, което и сега се случва – служебно да се събира информация не само от НБПП за имущественото състояние на лицето, на което ще се предоставя правна помощ, а и от процесуалния орган, който ще извърши това назначаване. Имат се предвид съответните органи на досъдебното производство, в какъвто смисъл на практика е и редакцията на действащата към момента ал. 3 на чл. 23, в т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7. Който работи със Закона за правната помощ, знае, че и към настоящия момент това е действаща разпоредба – действително тези органи събират доказателства за имущественото състояние на лицето, тя не подлежи само на субективна преценка от страна на назначаващия орган. В този смисъл е и нашето предложение. Развиха се дебати в Правната комисия. Предполагам, че тези, които имаха някакви притеснения, просто или не разбраха смисъла на нашето уточнително предложение, или просто не работят със Закона за правната помощ. Ето защо считам, че имаме основание да бъде подкрепено нашето предложение. Благодаря.

По § 8 има предложение от Цончо Ганев и група народни представители. „§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: „Чл. 23. Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които се предвижда по този закон адвокатска защита, резервен защитник или представителство.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

Благодаря Ви, господин Председател. Редакцията, която предлагаме и в този параграф, отново е по скоро уточнителна и прецизираща, доколкото действащата разпоредба към момента говори за задължителна защита. Защо внасяме уточнението? За да бъде редакцията в смисъла задължителна защита по този закон. Колегите юристи и адвокати знаят, че има редица процесуални закони, които предвиждат задължителна защита, която обаче не е непременно задължителна по правната помощ. Ето защо ние считаме, че е необходимо да се внесе това уточнение и разграничение. Като пример ще дам, че основанията за задължителна защита по Наказателно-процесуалния кодекс не съвпадат със задължителната защита по Закона за правната помощ. Именно по тази причина предлагаме редакцията да бъде „задължителна защита по този закон“. По този начин изчистваме всякакви съмнения, че задължителната защита по правната помощ ще бъде такава, когато са налице основанията по Наказателно-процесуалния кодекс. В този смисъл е нашето предложение. Би било интересно да чуя различни аргументи, не просто да ги отхвърляме ето така. Аз изложих своите аргументи защо го предлагаме. Те си имат своите юридически основания и опора в Закона. Моля да бъдат подкрепени.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. По § 10 има предложение от Цончо Ганев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като в т. 3, относно ал. 3, изречение първо след думите „процесуално представителство“ се добавя съюзът „и/“, с наклонена черта. По § 11 има предложение от Цончо Ганев и група народни представители в две точки. Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 не го подкрепя. Ще прочета т. 1: „В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя, като в изречение второ след „от органа по чл. 25, ал. 1 или 2“ се добави изразът „по реда на първоначалното назначаване“.“ Предложение на народния представител Радомир Чолаков по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милен Матеев по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11: „§ 11. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Назначеният адвокат може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или 2 по реда, по който е назначен. Замяната може да се извърши служебно от органа по чл. 25, ал. 1 или 2, по искане на адвокатския съвет, на страната в производството или на назначения адвокат.“ 2. Създава се ал. 6: „(6) Органът по чл. 25, ал. 1 или 2 освобождава назначения адвокат със съответния акт при: 1. упълномощаване на адвокат от представляваното лице; 2. отписване от адвокатската колегия или от Националния регистър за правна помощ; 3. противоречия с представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, за което уведомява своевременно съответния орган и лицето, на което предоставя правна помощ; 5. отказ на представляваното лице от назначения му адвокат, за което уведомява съответния адвокатски съвет.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Предложение от Гюнер Ахмед, Цветан Енчев и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Людмила Илиева по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 30и се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) За нуждите на регионалните центрове за консултиране съответните адвокатски колегии може да ползват безвъзмездно недвижими имоти – държавна или общинска собственост, по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16, като в него думите „в основния текст“ се заменят с „в текста преди т. 1“.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, № 48 202 02 10, внесен от Министерския съвет на 7 декември 2022 г., приет на първо гласуване на 9 декември 2022 г. „Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Ратифицира Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г. в София, Република България. Чл. 2. Разпорежда приложение № 1.“ Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Вяра Емилова и Манол Генов чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Вяра Емилова и Манол Генов. Създава се нов чл. 2: „ Чл. 2. Промени в количеството или вида на безвъзмездно предоставяното въоръжение, техника и боеприпаси по чл. 1 от Споразумението и приложение № 1 към него се извършват с допълнително споразумение, при условията на последваща ратификация от Народното събрание.“ Комисията не разгледа предложението, тъй като съгласно чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по Законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.

Благодаря, господин Председател. Текстът, който предлагат колегите за създаване на нов чл. 2, всъщност изменя § 1, ал. 3 на Договора и по същество се явява изменение в международен договор. Член 84 на Правилника за дейността на Народното събрание изрично казва, че промени между първо и второ четене на ратификационен закон не мога да се правят по текстовете на договорите. Защото противоречи на чл. 85 от Конституцията, където Народното събрание ратифицира или денонсира договори, но не може да ги променя. Това право е запазено на сключващото ведомство – в случая Министерския съвет, и може да бъде изменяно само по реда на международното право, какъвто е предвиден, или чрез преговори, както е заложено в самия доклад и в самия проект на международен договор между двете страни, които влизат в преговори. Така че, да, текстът, който предлагат колегите за нов чл. 2, е недопустим, тъй като просто изменя договора, и е даже и противоконституционен.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност имат известни основания колегите, но ние считаме, че това, което предлагаме, не е изменение на това споразумение, а може да се каже в някаква степен саниране, допълване, тъй като това споразумение е противоконституционно по начина, по който е направено. Аз мисля, че ако не го направим това с ратификацията на договора, ще трябва да искаме съответните стъпки оттук нататък, така че то да бъде направено по начин, който да го направи законно и конституционно. Както знаете, господин Гаджев, Конституцията предвижда договори, които са военно-политически, или договори, които предвиждат финансови задължения на страната, които са и двете алинеи, които покрива това споразумение, трябва да бъдат ратифицирани. Измененията по такива договори също подлежат на ратификация и това се е случвало много пъти в българския парламент. Като казваме, че е неконституционен начинът, по който е написано и прието това споразумение, подписано, то е така, защото е използвана, аз след това в дискусията ще го кажа и малко по подборно, но ако трябва по-просто да го кажем, в Споразумението пише така – „промяната на това споразумение не се счита за промяна“. Общо взето това е логиката, която има в това споразумение. Не знам въобще как Министерството на отбраната е стигнало до това решение, до този извод, че е възможно да има такова споразумение. Затова ние Ви предлагаме този начин, който ще направи Споразумението възможно, но и ще направи възможно Народното събрание да се произнася всеки път, когато България подменя, предоставя нови въоръжения на Украйна, така че аз предлагам да допуснете за дискусия и гласуване това, което сме предложили. Благодаря.

Предложението на Комисията е да не се допусне.

Прегласуване и да го обоснова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вижте, това е нова форма на цензура, която се налага в Народното събрание от вчера. Не допуснахте да обсъждаме във вчерашния ден облекчаване на данъците до 26 години. Направи го същото господин Гаджев, по същия начин, по който го направи и сега. Днес правите отново опит в залата на Народното събрание въобще да не бъде обсъждано оттук нататък какво ще се случва с евентуално даване на ново оръжие и това да бъде единствено и само в правомощията на Министерския съвет. Извинявайте, колеги, но минаваме всички граници! Това наистина е нова форма, която Вие правите, на налагане на цензура, и то точно на Народното събрание. Моля Ви, спрете се! Говорим за нещо изключително сериозно за развитието на страната ни, така че призоваваме Ви за прегласуване.

По процедура по прегласуване.

Уважаеми дами и господа народни представители! Извинявайте, уважаеми господин Председател, правя процедура за пряко излъчване по БНТ 1 и БНР.

Процедура по прегласуването.

Господин Председател, желанието ми беше за различен вот по предложението за недопустимост...

Не, няма значение, да, прав сте. Сега правя процедура за прегласуване, уважаеми колеги, затова българските граждани да са наясно какво се случва в тази зала. Не допускате, не допускате, не допускате предложение на БСП, ясно аргументирано, за това, когато Министерският съвет предлага нещо да се изнася, българските народни представители и българските граждани да знаят за какво става въпрос. Това никой не разбира защо се случва в тази зала?! Господин министърът стои тук, но не излиза да каже защо е подписал такъв договор, в който българските граждани и българските народни представители няма да знаят за каква продукция, за какво въоръжение, за какво нещо става въпрос да се изнася. Веднъж даваме празен чек и оттук нататък всеки Министерски съвет или всеки министър ще си прави каквото си иска, и Вие се отказвате от тези Ваши правомощия, отказвате се с натискане на бутон. Аз се учудвам наистина! Така че, господин Председател, процедурата ми е поне българските граждани да видят за какво става въпрос. Не знам срам ли Ви е от това, което правите? Предният път закрихте заседанието (реплики), да, да разбира се.

Аз Ви моля да го направите в името на българските граждани, които би трябвало да защитавате, а не можете, не можете. Ясно е, че като не искате да говорите, няма как да говорите насила.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз бих искал да мотивирам нашето предложение да отпадне чл. 1.

Чл. 2, извинете, защото смятаме, че няма никакви обективни причини тези списъци с въоръжение и боеприпаси, които сме напът като държава да предоставим на Украйна, да бъдат засекретени. Искам да припомня, тоест може би и да похваля народните представители, че от предишното обсъждане на Законопроекта, когато 16 народни представители се бяха запознали със спецификациите – двете приложения, сега вече те са станали 25. Ние направихме възможното да дадем допълнително време на народните представители поне да знаят, когато натиснат копчето след малко, за какво натискаме копчето. Точно 10% от народните представители са си направили труда да разберат сега, като гласуват за, какви въоръжения пращаме на Украйна. Аз не знам малко не Ви ли е неудобно пред българските граждани по този начин да взимаме решения в Народното събрание? Не разбирам защо, като отделни народни представители, оставям настрана позициите на политическите групи, неглижираме по този начин такъв сериозен въпрос. Тук изобщо не става въпрос за това, че имаме своите симпатии към украинските граждани, които страдат в тази война, за това, че България е длъжна да подпомогне по всички възможни начини и населението на Украйна в тази ситуация, да изкажем своята солидарност със засилена хуманитарна помощ, помощ за възстановяване на инфраструктурата. Политическият въпрос стои обаче, че предоставянето на въоръжение от наша гледна точка и от моя персонално означава ангажиране в този конфликт, обаче да оставим всичко това настрана. Коя е причината тези списъци да бъдат секретни, да бъдат засекретени? Защо останалите страни, които подпомагат военно Украйна, дават гласност на това, което предоставят, ние го крием не само от българските граждани, а го крием от самите себе си? Това е едно на ръка. Второ, аз смятам, че Народното събрание на практика абдикира от своята роля в този процес, ако подкрепи този закон за ратификация, първо, защото, ако си спомняте, миналата седмица ние приехме решение, с което възлагаме на Министерския съвет да подпише такова споразумение в първа точка, а във втора точка гласувахме вече това споразумение, тоест то вече беше направено, подписано. Ние в първа точка възлагаме на Министерския съвет да преговаря и да го подпише и във втора точка вече готовият текст го ратифицираме на първо четене. Смятам, че това не е редно и Народното събрание би следвало да има своята роля в този процес. Сега обаче току-що Вие направихте още нещо. На база на това споразумение, което е противоконституционно, Вие искате да се лишим от възможността като Народно събрание да имаме думата оттук нататък какво ще бъде предоставено на украинската страна. Защото така, както е формулирана ал. 3 на чл. 1, оттук нататък Министерският съвет на секретно заседание може да променя, допълва и предоставя ново въоръжение, без това да минава през Народното събрание. Пак казвам, оставям настрана кой какви симпатии има, как смята, че трябва да бъде подкрепяна Украйна, тук говоря за ролята на Народното събрание. Защо сами се отказваме от наши конституционни правомощия? Аз не разбирам това нещо. Искам да Ви кажа за начина, по който е формулирано самото споразумение. Аз гледах и английския, и българския текст, явно или набързо е превеждано, или е превеждано по някакъв начин да ни даде възможност тук да решим, че изменение не значи промяна. Аз не знам какво значи, синонимният речник на български език, ако отворите, ще видите, че изменение и промяна общо взето е едно и също. В ал. 3 в английския текст изменението на списъка е въведено като amendment, след това change е преведено на български език като изменение, а след това промяната – amendment, е преведено като промяна. Тоест в едно изречение един път изменението е amendment, другият път amendment е промяна. Сега, Вие ще кажете тук да не навлизаме в дебрите на английския език, обаче според мен това, ако е недоглеждане, пак е недопустимо, но за мен това умишлено е направено по този начин – за да се представи пред народните представители, че изменението не е промяна и това да даде основание ние да ратифицираме този законопроект. Аз Ви моля, уважаеми колеги народни представители, първо, да вземем решение, с което така, както законът ни дава тази възможност, тези приложения да бъдат публикувани, което ще принуди министъра да ги разсекрети, защото нямаме досега информация защо те са засекретени. И второ, като цяло да отхвърлим тази ратификация, да върнем това споразумение за предоговаряне, така че да бъдат преодолени елементите на противоконституционност и да се върнем с един чист текст отново тук, за да си продължим дискусията и да направим така, че Народното събрание да не се отказва самò от своите правомощия. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Вигенин! Аз съм един от тези депутати, които са чели списъка, те вече не са 16, те са доста повече, но това, което аз направих с останалите колеги в нашата парламентарна група – споделихме в общи линии параметрите от- там, докъдето аз и те имаме някакви технически компетенции на тази тема. От тази гледна точка те са съвсем информирани и не виждаме особен проблем в тази част. Защо трябва да се дава възможност на Министерския съвет в бъдеще да разрешава без Народното събрание оръжие? Ами защото може да няма Народно събрание и защото, ако започнат разговори с друга държава, която може да ни предостави въоръжение, което са добри западни аналози, и Министерският съвет прецени, че това удовлетворява страната и армията, най-нормалното нещо е да бъде направена подобна сделка. Това е бързата ми реплика. Благодаря.

Уважаеми господин Вигенин, искам да се обърна към Вас в качеството Ви на бивш външен министър на нашата страна. Два пъти в предишни мандати съм правил тази бележка от парламентарната трибуна, сигурно става досадно, но ще я направя за трети път. Може ли да ми посочите друга европейска – всякаква страна всъщност, в целия свят, в която такива въпроси да се обсъждат публично в Народното събрание и по телевизията… (Шум и реплики от „БСП за България“.)

А българските граждани знаят ли?

Да, да. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не, наистина, и в която списъците с оръжие да се публикуват, така че всички да ги узнаят, хубавичко да ги знаят. (Реплики.) Добре е наистина. Аз благодаря за това. (Шум и реплики.)

Смятам, че не е достойно, разбирате ли, не е хубаво да го правим. Чуждите разузнавания знаят, знаят. Те знаят какво даваме, те много повече от нас знаят. (Шум и реплики.) Според мен става дума за достойнството ни, колеги, за достойнството ни като държава. Има си въпроси, които не се обсъждат публично, ние имаме доверие на политическите органи, излъчени от нас или от народа. Според мен такива въпроси, казвам Ви го откровено, се обсъждат на Консултативен съвет за национална сигурност, ръководителите на политическите сили взимат решенията и аз лично не желая да знам. Вярвам на тези, които знаят, и не бих искал тези въпроси да се дискутират публично. Но ако имате друго мнение, заповядайте.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, като че ли съм чел мислите на колегата, моят въпрос е обратен: защо българският парламент е единственият от страните – членки на НАТО, който не е обсъждал и не е утвърдил списъка. Господин Чолаков, full list of US European weapons and military equipment delivery to Ukraine.

Ето го линка (показва на телефона си) на Съединените американски щати с пълния списък на оръжията, доставени до Украйна, с конкретните суми на оръжията – това е линкът със списъка. Защо, господин Вигенин, ние сме единствената в света и в НАТО, която крие специалните български оръжия, след като цялото НАТО ги публикува? Ето, всяко дете може да ги види! Второ, Вие не четете ли „Ройтерс“? Вие не виждате ли, че „Ройтерс“ обявява решенията на американския Конгрес и Сената? Всяко копче, изнесено от Съединените американски щати за Украйна, е срещу чек и срещу утвърждаване от американския Конгрес и Сената. Ето го пакета на Байдън по дати: 400 милиона… Господин Вигенин, Вие защо не ги казвате тези неща? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Допустимо е да се говори на друг език, като се преведе след това – няма проблем.

Да, ще имам предвид. Господин Гечев знае английски за разлика от много други. Уважаеми колеги, аз винаги съм се отнасял с уважение към ораторските качества и на господин Мирчев, и особено на господин Чолаков, но да Ви кажа, много е трудно, когато нямате аргументи, да бъдете убедителни от тази трибуна и за съжаление, никак не бяхте във Вашите реплики. Господин Мирчев, аз тези обяснения всъщност не ги искам от Вас, искам ги по-скоро от министъра на отбраната. Независимо от ситуацията, в която се намираме, да кажем, че сме готови да се откажем от конституционните си правомощия и да ратифицираме и противоконституционен закон, защото може да няма правителство, пък ще е много важно, докато няма правителство, извинете, докато няма Народно събрание, ние да предоставим някаква помощ на Украйна на мен не ми изглежда много сериозно. Ние, ако започнем да правим тези компромиси за щяло и не щяло, докъде ще стигнем в това Народно събрание? Вярно е, че се хлъзгаме по надолнището от доста време, но поне малко от малко самоуважение да имаме. Що се отнася до репликата на господин Чолаков, не искам да правя внушение, но почти едно към едно казахте, че не искате да знаете какво има в тези списъци и какво евентуално ще има, защото чуждите разузнавания и без това знаят. А тази диагноза, честно казано, пък ми се вижда още по-страшна на фона на това, което правим в момента. Да кажем, че от кого тогава крием тези списъци?! Защото, ако чуждите разузнавания – сигурно имате предвид и руското вече знае какво има в тези списъци?! Тогава защо ги крием? Единствената идея, която съм си мислел, че може да има някаква логика да не бъдат публично обявени, е да не се знае какво предоставяме, за да има украинската страна някаква свобода да действа с тези въоръжения и боеприпаси. Но след като така или иначе руската страна според Вас знае, аз Ви предлагам да декласифицираме тези списъци, да ги публикуваме, да е ясно какво е предвидено да отиде и ако има промени, те да минават отново на обсъждане и да се знае. Иначе остава впечатлението, че всичкото това се прави, първо, защото е непопулярно и крием от българското общество какво предоставяме. И второ, да можем с тези относително скромни, тази относително скромна подкрепа, която се предвижда, след това, без знанието на Народното събрание, без знанието на българските граждани, да бъде добавено ново въоръжение, което пък вече може да постави под риск националната сигурност. Може би господин Стоянов няма да го направи, но ние не знаем кой ще е следващият министър. И тъй като смятам, че Народното събрание не може да си позволи това, трябва да направим това, което ние сме предложили. Още нещо ще кажа, но в някоя следваща реплика, защото времето ми изтече в тази реплика, но наистина, колеги, просто не виждам никакви смислени аргументи да направим това, което сте планирали днес.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Причината да бъдат класифицирани и двата списъка е една: това е част от един доклад, който съдържа цялостната информация за въоръжение в Българската армия – с военновременни, мирновременни формирования, тяхното въоръжение, включително и с техниката, казвам включително и с техниката, която е за попълване на загуби, от – до, това е част от този доклад. Право да декласифицира съответните приложения има този, който е съставил документа. Който е съставил документа! Не съм аз този, който е съставил документа. Другото, което споменахте тук, е, че всички държави предоставят информация. Категорично не всички държави предоставят информация или, ако предоставят информация, тя е частично предоставена, но не е пълна информацията. Министерството на отбраната има пълната информация – кой какво е предоставил, но това не е, което излиза по средствата за масова информация. Така че това е причината да бъдат засекретени списъците.

Благодаря Ви много, господин Председател. Ще се придържам. Уважаеми господин Полковник, преди малко Вие казахте нещо...

По начина на водене – господин Председател, трябваше да прекъснете, защото, предполагам, Вие сте чели в Секретното деловодство какво е предоставено и не е предоставено това, което каза господин полковника преди малко, а е дадено съвсем друго нещо. Така че Вие трябваше да го прекъснете, че той казва неистини от трибуната на Народното събрание. Въпросът е: защо той е подписал договор, който най-вероятно е противоконституционен? Това е големият въпрос, който днес също трябва да обсъдим. Наистина това, което казахте, господин Полковник, не беше вярно – това, което ние имаме в Секретното деловодство!

Цялостният анализ го няма в Секретното деловодство. Така че, господин Председател, точно затова трябваше да прекъснете полковника.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но ме развълнува защо този списък е таен. Имам една теза, която искам да споделя с Вас. Според мен е таен, защото ни е срам колко малко даваме. И трябва да знаете всички Вие, че аз не съм чел този, секретния списък, но по информация от колеги отчетната стойност на това, което ще дадем, е около 20 милиона, а ние миналата година сме изнесли военна продукция за 6 милиарда. За тази година имам предвид, 2022 г., износът е 6 милиарда, миналата година – 1 милиард. Тоест от началото на войната нашият износ скочи с 5 милиарда – за Полша, за Чехия. Няма да възбуждам колегите да кажа Украйна. Но продали сме за 5 милиарда на Полша и сега им даваме безплатно за 20 милиона. Това е все едно някой да направи сметка в един магазин за 5020 лв. и да му кажат: „Хайде, 20 лв. не ги давай, плати 5000, правим ти отстъпка.“ Ето това е ситуацията, в която се намираме, и според мен списъкът е таен, защото ни е срам от това колко малко даваме и да не се излагаме пред чужденците. Благодаря.

Господин Добрев, малко даваме, защото малко имаме. Защото армията ни е абсолютно на границата на възможностите да поддържа най-елементарна техника. Защото нямаме самолети, защото нямаме дори учебни самолети за Военновъздушното училище, защото нямаме за най елементарни нужди. Който е изнесъл милиарди, може би е платил съответните данъци. Но в крайна сметка в бюджета няма пари за учебници, няма пари за децата, няма пари за каквото се сетите друго, а през цялото време напъваме да даваме за Украйна и сме готови да подпишем един празен чек, едно тесте празни чекове, с които впоследствие Министерството на отбраната ще може да изнесе всичко, каквото има, всичко, каквото му поискат, всичко, което се прецени, че би било от полза за Украйна. Това е проблемът – малко даваме, защото малко имаме. И даже това, което имаме, е твърде много предвид окаяното състояние на Българската армия. Ние тук трябва да се грижим на първо място за Българската армия и за българския народ. Какво става в Украйна, това е проблем, който трябва да си решат руснаците и украинците, защото ние твърдим тук, а масовото мнение е, че Украйна е била нападната, но истината е, че войната не започна тази година, а започна 2014-а.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Добрев, надявам се и Вие като бивш министър на икономиката да правите разлика между 5 милиарда оборот на Военнопромишления комплекс и 20 милиона помощ – нямат нищо общо двете неща. Няма нищо общо с 5020 лв. пазаруване в магазин и 20 лв. отстъпка. Отново бъркате понятията. Оборот на българския Военнопромишлен комплекс 5 – 6 милиарда, колкото са толкова, и дарение безвъзмездно, помощ, въоръжение за някъде, където с това нещо може да стане и по-страшно, въвличайки България във война. Само че същите ние, същите Вие вчера отказахте да освободите българските млади хора до 26 години от плащане на данък общ доход (ръкопляскания от „БСП за България“) и не казахте защо го правите. Вие отказахте да го дискутирате тогава, вчера, а днес казвате, че 20 милиона били нищо. Кога сте искрени – когато вчера лишихте българските млади хора от данъчни преференции, или когато днес 20 милиона за Вас са нищо?! Така че, господин Добрев, бъдете последователни. Няма нищо общо едното с другото. Кажете, че се срамувате от това, което правите, затова и не искахте българските граждани да Ви видят, затова и министърът говори обрано, защото и него го е срам от това, което прави. Защото това е срам за България, и Вие си го признахте, че Ви е срам. Ама, кажете го по-ясно: „Срам ни е с постъпката, която направихме миналия петък, която ще направим този петък. Срам ни е да покажем списъка да видят хората какво се изпраща, при положение че всички знаят какво се изпраща.“ Господин Министър, и към Вас да се обърна в репликата, въпреки че не е правилно. Списъкът не е този списък, който сте изпратили, не би трябвало да е секретен. В доклада сигурно е секретно, сигурно цялото Министерство е секретно. Значи ли, че българските народни представители нямат право да видят извадка от този списък и всичко е секретно тук до гроб?! (Реплика от служебния министър Димитър Стоянов: „Вижте го!“) Е, как да го видим, като сте го засекретили?! Вие сте го засекретили. Искам българските граждани да го видят, не аз да го видя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Добрев, срамът е още по-голям, когато разбираме, че служебният премиер излиза в национална медия и вкарва умишлено или не в заблуда българските граждани, че това оръжие, което предоставя парламентът, е само за учебни и тренировъчни цели за територията на ЕС. Това е абсолютна заблуда и всеки, който се е запознал със секретните списъци, знае, че това не е вярно. Това на мен идва да ми каже, че смисълът да има такива секретни списъци нито са чуждото разузнаване, нито са чуждите посолства, нито са чуждите държави, а се ползва за вътрешни политически цели. Господин премиерът излезе и вкара в заблуждение българското население, което беше изключително срамно, с тази голяма лъжа, за да може да каже на българските русофили: „Спокойно, ние няма да даваме оръжие. Ние подкрепяме Русия. Няма да подкрепяме украинците. Нека да умират в тази война, ние не им съчувстваме.“ Същевременно да каже на избирателите, които са с евро-атлантически ценности: „Вашите лидери Ви предадоха. Те не гласуваха оръжие за Украйна. Няма да има оръжие за Украйна, защото те Ви предадоха.“ Ето за тази грозна измама става въпрос. Да, това е срам. Срам е, и не, не сме бедни, и не, не сме малки, малко ни е достойнството. А мястото, където трябва да се защити българското достойнство, е тук, в българския парламент. Благодаря Ви.

Отзад напред. Господин Михалев, няма как да не се съглася с Вас. Аз миналия петък слушах тук в залата и едва се сдържах да не стана още тогава да коментирам. То не беше ааа, ууу, влизаме във войната, пращаме жива сила. Какво ли не чухме тук с цел колегите да поделят един електорат, един и същ електорат, който според мен вече прелива доста сериозно във ВЪЗРАЖДАНЕ, но това е моя оценка. (Шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По отношение на репликата на господин Свиленски. Господин Свиленски, от 5 милиарда и 20 милиона, като извадите от двете суми по шест нули, се получават 5020 лв., тоест сравнението ми е съвсем коректно. Това е като в магазина да направиш сметка за 5020 лв. и продавачът да ти каже: „Дай ми 5000.“ (Реплики от „БСП за България“.) Дори и никой тук не оспори, че отчетната стойност на това оборудване е 20 милиона, нали, всички се съгласиха с тази оценка. Искам да Ви кажа, че реалната стойност вероятно е много по-малка, защото в отчетната стойност една газка примерно се води за 50 000 лв., над 30 години, а газка над 30 години в момента не струва 50 000 лв. Тоест вероятно пазарната оценка на това оборудване, което даваме, е още по-малка. Говорихте за това как вчера едва ли не не сме освободили от данъци младите хора до 26 години. Колегата Биков много добре Ви обясни още вчера, че Вие бъркате помощ с данъчно облагане. (Реплика от „БСП за България“.) Но в същото време трябва да отбележим, че във вчерашния ден тук в пленарната зала раздадохме най-безотговорно, най-безотговорно 700 милиона, а в Енергийната комисия раздадохме най-безотговорно още 2,3 милиарда. Само в рамките на вчерашния ден най-безотговорно раздадохме 3 милиарда и ако Ви питам тук за какво дадохме тези всичките пари, съм сигурен, че половината народни представители няма да може да изброим всички неща, за които ги даваме. Господин Дренчев, с Вас не мога да споря. Вие по-добре знаете с какво разполага Българската армия и с какво не разполага, но това няма нищо общо с моята теза, че след като сме произвели оборудване за 6 милиарда, от които оборудване за 5 милиарда, военна продукция за 5 милиарда е отишла в посока Полша, то 20 милиона са много малък процент от нашите възможности. Тоест Българската армия може да не притежава кой знае какви запаси, но в същото време нашият Военнопромишлен комплекс е в състояние да произведе военна продукция за много милиарди. Както стана ясно вече, тази година за 6 милиарда, и пак ще повторя, миналата година 1 милиард. Тоест 5-те милиарда повече за тази година са заради конфликта в Украйна и това е една от причините за сравнително високия икономически растеж за тази година. Износът на военна продукция, ето Ви ги 5 милиарда, износът на ток пак заради войната и високите цени на газа – 3 млрд. евро, тоест 6 млрд. лв., и износът на горива заради евтиния руски петрол, който е в размер на около 3 милиарда. Ако ги съберете тези милиарди, ще видите, че точно от тези милиарди идва икономическият растеж на България през тази година. Само едно изречение още, ако ми позволите, тъй като стана въпрос за 3-те милиарда допълнителни разходи. Тях няма от какво да ги генерираме, защото потенциалът за икономически растеж е вече изчерпан, тъй като тези 3 сектора работят при 100% капацитет. Та тези 3 милиарда – вчерашните, ще ги плащаме със заеми. Благодаря.

Може ли лично обяснение?

Господин Председател, лично обяснение. Не разпределяме парите на данъкоплатеца, защото тях ги няма. Моето последно изречение беше, че тези пари, които ще разпределим, както Вие казахте, по-правилния термин, ще ги вземем назаем. Тоест това са още 3 милиарда, които ще вземем догодина на- заем, за да разпределяме вчерашните 3 милиарда. Благодаря.

Господин Председател, миналата седмица при нас в Комисията за българите извън страната постъпи едно искане от Дружеството на българите в Болград „Св. Св. Кирил и Методий“ за предоставяне на помощ във вид на генератори, тъй като нямат достатъчно помощ за осигуряване на ток в техните училища. Неделните училища говоря, тези, които са частни български училища, защото български държавни училища, издържани от украинската държава, в Украйна, както е добре известно, няма. Съответно ние изпратихме писмо до министър-председателя Гълъб Донев, с което изказахме мнението на Комисията, че това писмо и тази молба на българската организация в Болград трябва да бъде уважено. Но тъй като междувременно разбрахме, че има една друга инициатива на граждански активист, се обърнах и аз към него като българин към българин, за да решат, имайки предвид, естествено, че те могат и да не направят това нещо, дали да изпратят такива генератори в Украйна или не. Впоследствие разбрах, че тази помощ е събирана за украинци, не за българи. Силно се надявам все пак да са взели това решение. Не съм наясно в крайна сметка дали са го направили. Дано да са решили да изпратят генератори за българите в Украйна. Въпросът обаче е в друго. В момента коментираме подарък за Украйна в размер на милиони за оръжие. Същевременно в началото на тази година в нашия бюджет, държавния републикански бюджет, бяха гласувани едни 50 млн. лв. за хуманитарна помощ за българите в Украйна. Такава помощ обаче на мен, доколкото ми е известно, българското правителство не е изпратило и досега. Изпратена беше хуманитарна помощ за Украйна, но не и за българите в Украйна, дебело подчертавам разликата, защото тази хуманитарна помощ, която беше изпратена от българската държава, ние проследихме нейния път, отиде в Лвов, Западна Украйна, и в Киев. Не е отишла обаче в Одеска област, където са 95% от българите в Украйна. Същевременно ние дори не знаем дали цялата тази сума е изразходвана. Това е, между другото, нещо, което сега ще ни накара да питаме, да видим какво точно се е случило с тези 50 млн. лв. и да разберем, доколко някоя – въобще част от тази немалка сума, доста голяма даже, бих казал, е отишла точно за българската общност в Украйна. Същевременно, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ събирахме помощи за българите в Украйна и изпратихме няколко транспорта дотам, тази помощ не беше допусната в Болград. Трябваше да я оставим в Тараклия. Близо 30 тона, между другото, на три пъти – 30 тона храни и всякакви други материали и лекарства бяха оставени в Тараклия, откъдето идваха да ги вземат българи от Украйна и ги изнасяха по българо-български канали през украинско-молдовската граница, за да не ги конфискуват украинските служби на тази държава, която сега ние подпомагаме. Въпросите, които ние винаги сме задавали от самото начало на тази война, която, както каза много правилно господин Дренчев, е от 2014 г. – война на украинския режим срещу собствения му народ и собствените му граждани, винаги са били едни и същи. Какво прави Украйна за българските наши сънародници там? Освен да им ограничава правата, освен да ги тероризира, освен да ги репресира, освен административно да ги ограничава и да се опитва да заличи тяхната административна обособеност, нищо друго не прави тази – предния път е нарекох малка фашистка държавичка, беше ми направена забележка тогава от една народна представителка от „Демократична България“ – съгласих се, не е малка, голяма е фашистката държавичка, защото е доста по-голяма от България. Ние сега в момента подкрепяме един режим, който утре може да използва това оръжие срещу нашите сънародници там. Нека да бъде ясно – от тази трибуна никой, освен ВЪЗРАЖДАНЕ, не постави въпроса за автономията на българите в Украйна. Когато тази година идва на посещение тук Кулеба – министърът на външните работи на Украйна, и когато ние започнахме да поставяме въпроса, а господин Ангел Георгиев като заместник-председател на Комисията по външна политика се опита да постави този въпрос, имаше реплики от страна на присъстващи други български народни представители, от страна на „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ, ако не се лъжа, може и да греша, които казаха: „Не обръщайте внимание на представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, това е руска пропаганда.“ Да искаш права и свободи за българите в Украйна, е руска пропаганда, да искаш автономия за българите в Украйна, е руска пропаганда?! Да изпращаш обаче оръжия, с които утре могат да бъдат избивани българите в Украйна – хипотетично е възможно да се случи, дано да не се случи, е висш акт на патриотизъм и общностни ангажименти към евро-атлантическата общност?! Това не е общност, това е шайка – престъпна, античовешка шайка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Костадинов, не знам как могат да се изрекат толкова лъжи за толкова кратко време от тази трибуна, сериозно. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз лично бих Ви помолила да ни дадете и на нас този списък с генератори, които искате, да проверим за кого са – дали са за украинци, или за руснаци? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Отделно, няма да ставам защитник на господин Манол Пейков, който изпраща генератори. Не знам как Вие знаете, че тези генератори са изпратени за украинци, а не за българи. Може би ще трябва да обясните в една болница в Украйна, в която болница има дарени такива генератори, кой точно определя какви пациенти се лекуват там – лекуват ли се българи, лекуват ли се украинци, лекуват ли се хора. И изобщо от тази трибуна непрекъснатото говорене с ирония за една страна, която е във война, една страна, в която се убиват деца, мирни граждани, е грозно! (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Председател! Господин Костадинов, от миналата седмица медийната шайка на Прокопиев и техните представители в парламента си позволяват публично да отричат факта, че държавните български училища в Украйна са закрити. И тези представители на кръга Прокопиев в парламента си позволяват в техния медиен канал, който имат по всички видове медии, да повтарят долнопробната лъжа, че българският език се изучава в държавните украински училища. Много Ви моля, господин Костадинов, ясно и точно да коментирате този факт, защото от много месеци, да не кажа, години, това нещо е факт – забранено е българският език да се изучава в украински държавни училища, за четвърти път повтарям, тъй като представителите на „Демократична Украйна“ това го отричат и госпожа Белобрадова дори от тази трибуна отрича фактите, че са такива. Да, в неделни училища има изучаване на български език, но не и в държавни. За пети път – държавни! Когато лъжете от тази трибуна, е хубаво да знаете, че не всички в тази зала са евроатлантици. Не всички! В българското общество, както вчера или онзиден се публикува официална статистика на „Барометър“ – това е всичко друго, но не е нито пробългарско, нито проруско изследване, и въобще социологическо изследване, се казва, че повечето от българите категорично не са съгласни с водената политика на поредното българско правителство и за всичко това, което се взима като решения спрямо Украйна, предоставянето на каквото и да е било оръжие… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. И не са съгласни с всичко това. Затова, господин Костадинов, много Ви моля да влезете малко по-дълбоко и да обясните на представителите на кръга Прокопиев за какво точно става дума като изучаване на български език и забраната му по-точно да се изучава.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадин Костадинов… (смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), всеки път, когато излезете, се започват едни твърдения, които нямат…

…абсолютно нищо общо с действителността. Те всъщност нямат нищо общо с нищо, те просто са твърдения. Излизаме и казваме, че някой тероризира българите. Какви са доказателствата, къде е този тероризиран българин, как се казва, кои са му трите имена – нямаме представа? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всеки път излизате и манипулирате обществеността с твърдения. По отношение на училищата в Украйна. В държавните училища, не неделните – за шести път, защото казахте пет пъти, аз след Вас шести път – може и се преподава на български език при искане на българската общност и се преподават и предмети (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – за шести и седми път! По отношение на генераторите, защото разбрах, че господин Костадинов се е обадил на наш кандидат – на „Демократична България“, която Вие обиждате всеки път – само във Вашите глави, нали, като „Демократична Украйна“, но му се е обадил като българин на българин. Нали така, не е ли правилно? Тоест той е българин и Вие сте българин, и сте го попитали дали може да осигури генератори от дарителска кампания. Първо, искам да Ви кажа, че не мисля, че работата на председателя на Комисията по политиките на българите извън страната е да се обажда и да моли хора, които са събрали с дарения пари, и то точно от политическа сила, към която Вие непрекъснато изразявате системното си презрение, да отдели средства за това, което Вие сте пожелали. Вашата работа е да накарате държавните органи да се размърдат и да установят какво могат да направят по въпроса. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) И тъй като не само че сте му се обадили, ами успяхте и на трибуната да се опитате, защото Вие винаги задавате въпроси – не, компрометирате, точно се опитахте да го компрометирате – не само че сте му се обадили, а да го компрометирате, че тези генератори били за украинци. Току-що се чух с него – всички генератори са за българи в Украйна. Всички генератори! Когато звъните и когато търсите помощ…(Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожа Кунева беше на трибуната, когато се свързахме с господин Манол Пейков. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Точка по въпроса.

Надявам се, че и украинците ще могат да използват тези генератори наравно с българите. Много Ви моля, поне като търсите помощ, недейте да компрометирате хората, с които говорите. Това е абсурдно поведение.

Благодаря, господин Председател. Нека да започнем първо с въпроса за училищата. Аз ще цитирам „Свободна Европа“, и то не българската „Свободна Европа“, която е добре известно, че не е от най-обективните медии, ако въобще можем да наречем тази американска пропагандна радиоточка медия, но цитирам www.moldova.europalibera.org – молдовската редакция на „Свободна Европа“. Публикация от 3 януари от 2021 г.: „В Украйна вече е възможно да се учи в училище, считано от 1 януари, само на украински, в ущърб на стотиците хиляди деца, които говорят на румънски, български, унгарски или полски у дома. Новият Закон за образованието на Украйна дойде като неприятна изненада за чуждестранните поддръжници на Киев и предизвика ранни протести в съседни страни, дори в някои като Полша, които бяха безрезервно проукраински и антируски.“ Повтарям: moldova.europalibera.org – американската медия, молдовската редакция. Нищо общо няма с България, нито пък с Украйна – максимално обективна. Що се отнася до другите неща, които бяха казани. Когато ние разгледахме писмото на българското дружество „Кирил и Методий“ в Комисията – от Болград, ние изпратихме писмо веднага, естествено, каквато ни е работата като комисия. Взехме решение – госпожо Белобрадова, Вие не бяхте тогава на Комисията, защото имахте обективни причини да отсъствате, и затова не знаете, това Ви извинява – ние взехме решение да изпратим писмо и изпратихме писмо до Гълъб Донев. Аз съм говорил с Гълъб Донев. И това, което трябваше да направя като председател на Комисията, представляващ не ВЪЗРАЖДАНЕ – дебело подчертавам, а българския парламент, съм го направил. Ако бях в изпълнителната власт, повярвайте ми, щях да направя още повече, но нямам тази възможност. Каквото ни дава Законът като прерогативи, сме го направили. На следващо място, от страна на народни представители тогава – трябва да погледнем в стенограмата, да видим, тук има хора, които присъстваха на заседанието и може те да ме подсетят – дойде идеята да се свържем с този господин Манол Пейков, който аз не познавам. Между другото, и последното нещо, с което бих го свързал, е това, че е бил кандидат за народен представител – народен представител от „Демократична България“, аз го знам като човек от издателския бранш, доколкото знам. Обадихме му се. Аз наистина му се обадих съвсем добронамерено, за да му кажа за тази наша връзка с това дружество и му казах: „Ако Вие имате възможност, помогнете, ако не, не. Това е Ваше решение.“ И нямаше как да знам – ето сега Вие казвате, че е изпратил. Добре, чудесно. Това е нещо, за което може да бъде поздравен. Само че аз нямаше как да знам към онзи момент, точно поради тази причина му се обадих. Няма нищо лошо в това. Не съм се обадил като представител на ВЪЗРАЖДАНЕ. Когато аз се обаждам на такъв човек, в такъв момент, аз се обаждам като представител на институция от българския парламент и нямам партиен цвят, особено когато говорим пък за българите извън граница, защото извън границите на България – и Вие, и аз, и всеки един от нас е просто българин, и нямаме ни най-малко право да прехвърляме собствените си партийни противоречия тук. Да, аз съм се изказал изключително негативно за Вас, Вашата формация, и ще продължавам да го правя, но извън България не си позволявам този лукс, защото това дискредитира и деградира българската държава в очите на нашите сънародници там. Ние нямаме право да пренасяме собствените си дърления тук извън границата на България. Тук може да правим каквото си искаме. Ето защо и да имах… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. …И да имах възможност пак да го направя, пак така щях да направя, защото извън България всеки един от нас представлява само и единствено българската държава. Нито един от нас тук не си е позволявал да говори лъжи – само това ще кажа по повод на първата реплика, която беше казана от Вашата съмишленичка от „Демократична България“ – всичко, което казваме ние от тази трибуна, е истина. И да Ви кажа, знаете ли, най-лошото от всичко е, че можем да дадем имена, можем да дадем списъци на хора, които са репресирани. Имаме разговори с тях, но тези разговори се провеждат тук, и хората държат – държат, дебело подчертавам, да не разкриваме тяхната самоличност, за да не пострадат и за да не загубят живота си дори, защото в Украйна в момента се води война и за съжаление, в тази война се случват гадни неща. Аз не искам да пострадат българи заради това, че сега тук трябва да кажа на някоя си там народна представителка от „Демократична България“ на кой точно примерно, да кажем, човек синът му е ликвидиран от украински военнослужещи на фронта.

Да, благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е следната. Системно в Четиридесет и осмото народно събрание ръководство на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ си позволява обидни квалификации по отношение на „Демократична България“. Наричани сме шайка, наричани сме тълпа. Преди малко двата съюза, в които членуваме – НАТО и Европейския съюз, в които членуваме благодарение на суверенното решение на българския народ, бяха също наречени с тези думи. Моля, господин Председател, това се отнася и за Вашите колеги, когато от трибуната буквално се хулиганства срещу други парламентарни групи и нашите съюзи, да се налагат санкции. Ние предлагаме поведението на ръководството на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ да бъде обсъдено и на Председателски съвет. Това повече не може да продължава от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви.

Така или иначе след малко евро-атлантическото мнозинство ще подпише един празен чек, едно тесте с празни чекове, което ще позволи, поддавайки се на външнополитическия натиск, нашето Министерство на отбраната и нашият Министерски съвет да опразни до дупка складовете, изпращайки на фронта в Украйна всичко, каквото му бъде поискано. Може да е тайна за народните представители, може да представлява класифицирана информация, но както ние знаем, украинският посланик знае какво иска, поиска си го и ще го получи благодарение на хората тук в тази зала, от които 20 души са чели за какво става въпрос, но това е само първият чек, първата партида, която ще изпратим. За пореден път, говорил съм го в Комисията по отбрана на съвместно заседание с Комисията по външна политика, говорил съм го тук на първо четене, ще го кажа и сега с идеята, че все пак някой може би ще чуе и ще разбере за какво говорим. Не трябва да пращаме оръжия за Украйна поради две причини. Първата е, че се намесваме в една война на несправедливата страна. Война започна 2014 г., започна като репресии на Киевския режим срещу неговия народ, срещу отделни етнически групи там и съответно провокира неизбежната реакция. Ролята на България в тази война е само ролята на помирител, ролята на посредник, но в никакъв случай на заемане на страна, така както евро-атлантическото мнозинство тук се опитва да ни въвлече. Това е по отношение на политическата част. По отношение на военната част. Истината е, че българската армия има нужда от всяко оръжие, от всеки боеприпас. Не мога да вляза в подробности какво точно даваме, но това са неща, които биха влезли в употреба. Произведени са, вярно, преди години, вярно е, че съветски образци. Нашата армия това има – съветски образци, няма натовски, за съжаление. Били сме в еди-какви си съюзи, били сме в Клуба на богатите – армията ни е бедна. Нямаме какво да дадем и не трябва да даваме нищо. След време, когато в Министерството на отбраната попаднат националноотговорни хора, които могат самостоятелно да взимат решения, надявам се, че тогава това оръжие може да бъде подобрено, да бъдат сменени системите за управление на огъня, да бъде подготвено да служи на българската отбрана, на българските въоръжени сили. Така че моят призив към Вас, макар че знам, че няма да ме чуете, няма да ме чуе евро-атлантическото мнозинство, моят призив към Вас е да отхвърлим този договор, да не го ратифицираме. Няма да стане нищо по-различно нито на фронта на военните действия в Украйна, единственото, което ще спечелим ние, е малко от собственото си уважение. И може би наистина трябва, крайно време е да дадем сигнал на българския народ и на българските военнослужещи, които носят службата в едни изключително тежки условия, да дадем сигнал, че започваме да мислим и за българския народ и не само за това какво се случва в Украйна и че дневният ред на българския парламент се подрежда по нуждите на българския народ, а не според геополитическите наставления, които получава нашето правителство. Това е моят призив. Моля Ви да отхвърлим този законопроект.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, Вие започнахте нещо в началото на Вашето изказване, но аз ще искам да го разясните в дупликата си. Казахте, че украинският посланик е знаел какво иска и го получава. Това означава ли, че украинският посланик има повече информация от българския народ какво има българската държава? Това означава ли, че този засекретен доклад, който посочва какво ние ще дадем на Украйна, той е знаел предварително изцяло въоръжението на България, с какво разполагаме ние и какво е нужно на тяхната армия? Тъй като в предното Народно събрание Вие бяхте и в Секретната комисия, това как го оценявате, ако може, да отговорите в дупликата? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, аз съм съгласен с Вас, че това са грешни пари. Дали са 20 милиона или 2 хил. лв., няма значение, това са грешни пари за грешната страна. Но не смятате ли, при положение че излезе информация, че украинците са отказали това оръжие, че това е една подигравка, която ще изпратим на украинската страна, колкото да се докажат нашите евроатлантици, дегизирани като европалети. Благодаря.

Господин Димитров, аз поддържах в Комисията предложението на господин Вигенин да бъде разсекретено това, което ние даваме за фронта в Украйна и това би трябвало наистина да успеем да го приемем, така че да се знае и сега какво се дава и впоследствие, когато се изпращат още оръжия, във всеки един момент българският народ да знае. Истина е, че това не е тайна и това, което поиска украинският посланик, очевидно така доста добре е бил осведомен. По каква линия, мога само да гадая, но каквото и да кажа, не може да съм сигурен, че кореспондира с истината. Наистина в момента не сме особено щедри. Нормално е предвид това, че и ние нямаме нищо. Не мога да кажа, че е подигравка. Мисля, че ще е подигравка, ако получим нещо в замяна на това, което ние даваме. Тиражираше се, сега не се каза, в предишни дебати се казваше, че ето, ние ще дадем старо оръжие и ще получим ново такова отнякъде. Няма да получим ново оръжие отникъде. Каквото сме дали, сме го дали безвъзвратно и невъзстановимо. Ако нещо трябва да възстановим, ще трябва да си го купим с реални пари, които уж имаме милиарди, уж не знам какво сме изнесли, но в крайна сметка за отбраната все няма. И няма такава програма, няма такава процедура, която ще възмезди каквото и да било, каквото ние дадем. Това, което се говори в неформални разговори, най-вече в Комисията по отбрана, говорим за неща, които са шеста употреба, които евентуално наши съюзници, ако дадат, ще бъде само за да не ги изхвърлят и защото им е по-евтино да ни ги дадат, отколкото да ги изхвърлят. А в същото време ние даваме оръжия, които бихме могли с малко доработки, с малко осъвременяване да употребим за нуждите на нашата и военновъздушна отбрана, и за нуждите на нашите сухопътни сили. Така че наистина това, което трябва да направим първо, трябва да си разсекретим – няма нужда да робуваме на толкова секретни данни. Още повече, сигурен съм, че в най-близко бъдеще в момента, в който оръжието тръгне нататък, ще излязат по руските сайтове, 50 хиляди от тях, които са забранени на наша територия, ще излезе това какво сме дали, ще излязат и следващи информации, когато Министерството на отбраната почне да изпраща ново оръжие. Така че няма нужда от засекретяване. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Смятам, че по същество се изчерпа и затова моята процедура е да прекратим дебата и да минем към гласуване.

Този път ще си позволя да взема процедура по начина на водене. Искам да Ви припомня, когато обсъждахме Изборния кодекс, че беше отнемано правото на изказвания на хора, които бяха записани, и се минаваше директно към процедурата по прекратяване на дебата. Така че моля да спазваме една и съща практика във всичките ни водения. Благодаря.

Обратно становище, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, това наистина е абсурдно, което правите, господин Манев и уважаеми колеги от Промяната. По може би най-важния въпрос, който се обсъжда, Вие да искате прекратяване на дебата, коалицията на войната, не считате ли, че преминавате границите на разумното и нормалното? Още повече, винаги е имало изказвания в залата, когато е имало предварително даден списък за изказване, господин Председател, а гласуването е било, след като минат изказванията на предварително записалите се народни представители. Така че аз Ви моля да направим така, както винаги е било досега – този, който се е записал, да се изкаже, а гласуването по същество да бъде, след като преминат тези изказвания. Има двама – едното е моето изказване, а другото е на народния представител госпожа Корнелия Нинова. (Народни представители от „Демократична България“ искат думата.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ясно е, че от сутринта не искате българските граждани да Ви видят какво правите! Не мога да разбера обаче защо не искате и да слушате аргументи, защо не искате изказвания, защо не искате дебат по важна тема за България? (Шум и реплики.)

Според Вас важна, според Вас отговорна позиция заемате и защо не искате по тази тема да се говори? Искате всичко да мине тихо, тайно, закрито – 25 човека са прочели списъците, които са засекретени от министър Стоянов, никой в тази зала не знае какво гласува, предполагам, или 25 човека плюс министъра – 26, знаете за какво става въпрос и не искате тези, които са прочели, видели и са се запознали с материалите, да ни запознаят и нас. Призовавам Ви, колеги, не подценявайте тази тема! Призовавам Ви да гласувате против прекратяването на дебата! Не знам на колегата какво му омръзна – сигурно му стана скучно и стана и предложи прекратяване на дебата, но в крайна сметка имаме възможност да продължим дебата, като отхвърлим неговото предложение. Процедурата ми е за прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, по време на дебатите за Изборния кодекс имаше…

Процедурата е към Вас, извинявам се.

Извинявам се, да. Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас по отношение на това може ли да има изказвания след прекратяването на дебатите и молбата ми е най-накрая да се уеднакви тази практика. По време на гласуването на Изборния кодекс веднъж се гласува прекратяване на дебатите, Вие гласувахте против, защото госпожа Корнелия Нинова имаше едно изказване. След като госпожа Корнелия Нинова си направи изказването, отново предложихте прекратяване на дебатите и се прекратиха, а имаше осем човека, които бяха записани, и те не успяха да се изкажат. В момента господин Гуцанов излиза и започва да обяснява как това било абсолютно безобразие. Извинявайте, колеги, ама може ли поне собствената си практика да следвате? В смисъл, собствената – от Вас самите, преди пет дена?!

Така беше, и аз помня!

Безобразие е, господин Председател! Много Ви моля, уеднаквете я тази практика и да разберем при прекратяване на дебатите какво точно се случва! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря. Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение да отложим гласуването по Законопроекта за следващо заседание. Междувременно да дадем възможност на министъра да предприеме необходимите процедури, така че тези приложения да бъдат разсекретени, така че всеки един от Вас да се запознае свободно с това какво смята да гласува, тъй като в момента от 240 само 25 човека знаят какво ще гласуват след малко. И когато всички са информирани, респективно и българските граждани, тогава да предприемем следващата стъпка към гласуването на Законопроекта за ратификация. Убеден съм, че министър Стоянов ще намери начин да разсекрети само приложенията, а не целия доклад за националната сигурност – не е толкова трудно, и мисля, че това е разумен подход от всякаква гледна точка. Иначе не виждам как ще гласувате нещо, което не знаете какво е. Благодаря Ви.

Не. Процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно пристъпваме към гласуване на този важен акт, на тази важна ратификация и процедурата ми, господин Председател, е това гласуване да стане поименно със ставане от място. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) За да видят българските граждани всеки техен народен представител как гласува и каква позиция заема. Разбирам, колеги, че Ви е срам от това, което трябва да направите, но в крайна сметка българските граждани трябва да са наясно какви народни представители ги представляват в българския парламент.

Да, искаме прегласуване, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, странно е, че не искате да знаете какво ще се дава и ще бъде без знанието на Народното събрание. Наистина абсурдите следват един след друг от вчера, а днес вече се минаха всички граници на нормалното. Затова, уважаеми господин Председател, моля Ви за прегласуване. Уважаеми колеги, нека да уважаваме институцията Народно събрание и наистина да подкрепим отпадането на тази точка. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря. Уважаеми български граждани! Очевидно е, че в залата има коалиция на войната, която ратифицира Договора за предоставяне на оръжия за Украйна. Ние от „БСП за България“ категорично сме против и гласуваме против, но остана една възможност – това решение да бъде спряно, преосмислено и променено. Обръщам се от трибуната сега официално към президента Радев и главнокомандващ Радев, а след малко ще му изпратим и писмена официална позиция. Уважаеми господин Президент, наложете вето на Закона за ратификация за предоставяне на оръжие на Украйна. (Ръкопляскания от БСП за България.) Имате две групи основания – първата, конституционно-юридическа, а втората, морално политическа. Конституционно-юридическата. Това, което се гласува днес, намалява правомощията на Народното събрание и противоречи на Конституцията, тъй като служебният министър на отбраната е подписал договор, в който пише, че анексите към него не подлежат на ратификация в Народното събрание. Това е противоконституционен текст – анексите към международните договори са част от тях. Имате и морално-политически причини да наложите вето и те са: Президентът Радев на 7 октомври: „Ще работя срещу въвличането на България във войната в Украйна.“ Цитирам: „Политици, които тласкат България към война, независимо дали от невежество, или корист, дължат отговор на българите чии интереси обслужват.“ Президентът Радев на 25 октомври: „Войната, която разширява не само своя пространствен обхват, но и формите ѝ на противопоставяне, тези форми пълзят и насам. Вие вярвате ли, че хората, които предлагат подобни решения, някога ще хванат оръжие и ще рискуват живота си за България? Аз не го вярвам. Затова още веднъж призовавам за разум и отговорност.“ И тъй като нямаше разум и отговорност днес в залата, отново казвам: призоваваме президента да наложи вето на основание на неговото убеждение и затова казваме и морално-политически причини. Към ГЕРБ, президентът Радев: „За тези 10 години, в които Вашата партия управляваше, какво внесохте, за да изнасяте сега? Трябва да си отговорите много сериозно на този въпрос.“ „В Алианса – в НАТО, казва той, няма правило и документ, които да задължават дадена държава да предоставя оръжия на трети страни.“ Президентът Радев на 19 октомври: „Историята няма да прости на тези, които лекомислено или от корист тласкат страната към войната. Най-превъзбудените войнолюбци никога няма да хванат оръжие, но с лекота залагат живота на българите. Имало го е преди, за съжаление, някои го правят и днес.“ По неговите думи основна задача на политиците трябва да бъде да пазят настрана България от този пожар на войната. Нека в изпълнение на тези свои убеждения, на тези свои публични заявки и на основание нарушаване на Конституцията президентът Радев да наложи вето. Ще получи нашата писмена позиция още днес. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП за България.)

Господин Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ гласувахме против, защото, ако не дадем оръжие, ние няма да носим морална отговорност от нашето участие във войната. Всички ние сме наясно, че с оръжията, които Вие днес гласувахте да се подарят на Украйна, ще бъдат отнемани човешки животи, хора ще умират заради тези оръжия и Вие ще носите моралната и историческата отговорност за това пред целия български народ и пред целия свят. Държа да отбележа, че на практика това решение на евро-атлантическата сбирщина в парламента прави така, че ние да бъдем въвлечени на страната на войнственото малцинство в световен мащаб, защото от около 200 държави в света, по-голямата част от тях – може би около 150 някъде, няма точна бройка за момента, но около 150 държави не даряват оръжие за която и да е страна във войната. А едва 50 или малко над 50 държави, тоест една четвърт от броя на държавите в света, даряват оръжие. Освен че ние се въвличаме по този начин в тази чужда за нас война, това решение проправя път да подаряваме оръжие и за други войни, което е вреден и опасен прецедент, на който Вие проправихте широк път днес. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично сме против това. По отношение на българската общност в Украйна, която е над половин милион души, което беше коментирано преди това, искам да припомня на групата на ГЕРБ, че през 2018 г. те искаха да бъде открита българска гимназия в Одеса. До ден днешен такава не е открита и въпреки това те гласуват днес за това ние да подаряваме оръжие на Украйна. Искам да припомня на всички, че 364 милиона бяха дадени за украинските бежанци в България, някои от които с видимо много добър стандарт на живот – с луксозни коли и автомобили, но бяха дадени далеч по-малки пари за наводнените карловски села, което е срам и позор! По този начин ние губим външнополитически позиции. Нашата страна ясно показва, че е един верен поданик на своите господари, директно изпълнява нареждания и не е способна да води независима външна политика. Ние би следвало като държава да сме мост – да сме помирител между Русия и Украйна, а не да се въвличаме като страна във войната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Огромната отговорност пада върху парламента и върху служебното правителство на президента Радев, което има пълното основание само да вземе решение, след като самият президент твърди, че не иска България да се въвлича във войната. Това трябва да реши и служебното правителство, но очевидно виждаме, че то не го прави явно поради ред причини. Така че в никакъв случай това срамно петно, което днес ще се запише в българската история, няма да лежи на нашите плещи и ние категорично го порицаваме и осъждаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Много по-дълбоки са процесите и започват много преди февруари месец тази година. Твърде лековато днес в залата на Народното събрание се обсъди и се гласува нещо, което е съпоставимо с това, което се е случило през 1941 г., и заради това, уважаеми колеги, съм се постарал да извадя стенографски дневник от Двадесет и първото заседание на Двадесет и петото обикновено народно събрание, Трета редовна сесия, събота, 13 декември 1941 г. Който има интерес, ще му го предоставя, за да види какво е било тогава обсъждането в Народното събрание и докъде се е стигнало. Дали и днес не подходихме по същия начин и дали няма да се стигне отново до нещо, което съм убеден, че никой не желае, но с гласовете си тази коалиция на войната днес направихте възможно след години отново да се срамуваме от това, което направихме – България да бъде въвлечена в един военен конфликт, при положение че никой не ни задължава и че чл. 5 на Вашингтонския договор изобщо не е задействан? Тези хора, които се занимават с отбрана, много добре знаят това. Напълно излишно беше това, което направихте днес, уважаеми колеги. БСП винаги сме били за мирно решаване на този конфликт и на който и да е друг и считаме, че ролята на България беше да направим всичко възможно да има мирно решаване на този въпрос, защото и трите държави граничим с Черно море, и това беше голямата роля и задача на Народното събрание, а не да ратифицира и да дава оръжия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съжалявам за това, което направихте, уважаеми колеги от коалицията на войната. Ще се срамувате от това Ваше действие.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 48-253-07-3 от 17 ноември 2022 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от приетите на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 48 254 01-40, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 28 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 48-254-01-62, внесен от народния представител Росен Костурков и група народни представители на 10 ноември 2022 г., за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се създават т. 9 и 10: „9. прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., наричан по-нататък „Стратегическия план“; 10. изпълнението на компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. Създава се нов чл. 7а: „Чл. 7а. Министърът на земеделието утвърждава със заповед технологични карти в растениевъдството и животновъдството, които се прилагат при провеждане на политиките в секторите. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28.

Добре. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Министерството на земеделието създава Система за съвети в земеделието, която включва Националната служба за съвети в земеделието към министъра на земеделието и лицата, одобрени за участие по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Системата за съвети в земеделието се подпомага от научните институти към Селскостопанската академия и специализираните висши училища в Република България по ред, определен от министъра на земеделието.“ 2. В ал. 2 накрая се добавя „и консултантски услуги в областта на селското стопанство съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ, L 435/1 от 6 декември 2021 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) 2021/2115“. 3. В ал. 3 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите за подпомагане“. 4. В ал. 4 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“, след думата „поддържа“ се добавя „публична“ и изречение второ се заличава. 5. Алинея 5 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създават се нови чл. 10б и 10в: „Чл. 10б. (1) При установено неспазване на базовите изисквания или на изискванията по управление, определени в Наредбата за прилагане на мярка по чл. 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., Държавен фонд „Земеделие“ намалява или отказва плащания по методика, утвърдена със заповед на министъра на земеделието. (2) Методиката и заповедта по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и могат да се обжалват в 14-дневен срок от датата на обнародването пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 10в. (1) При установено неспазване на базовите изисквания, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита и изискванията по управление, определени в наредбите за прилагане на мерките и подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Държавен фонд „Земеделие“ намалява или отказва плащания по методики, утвърдени със заповед на министъра на земеделието. (2) Изменения в методиките по ал. 1 се утвърждават от министъра на земеделието, включително и по предложение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. (3) Методиките и съответната заповед по ал. 1, както и измененията по ал. 2 се обнародват в „Държавен вестник“ и могат да се обжалват в 14-дневен срок от датата на обнародването пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. изпълнява функциите на Взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието.“ 2. В ал. 4 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и за Вариант II и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 11а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“; б) в т. 2, 3 и 4 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите“; в) т. 6 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“; г) в т. 7 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите за подпомагане“; д) в т. 8 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“; е) в т. 9 накрая се добавя „и по Стратегическия план“; ж) в т. 10 след думите „2007-2013 г.“ съюзът „и“ се заличава и накрая се добавя „и по Стратегическия план“. 2. Алинея 3 се отменя.“ Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 13 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „Закона за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове“ се заменят със „Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон“. 2. В ал. 5 думите „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“, а думите „Закона за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове“ се заменят със „Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление“. 3. В ал. 6 след думите „ал. 5“ се добавя „и по чл. 73 и 74“.“ Комисията предлага да се създадат нови § 9 – 13: „§ 9. В чл. 21 ал. 2 се отменя. § 10. В чл. 22 ал. 2 се отменя. § 11. В чл. 22а ал. 2 се изменя така: „(2) В Държавен фонд „Земеделие“ се създават вътрешни структури за изпълнение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.“ § 12. В чл. 26а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите“. 2. В ал. 2, т. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“, а думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 3. В ал. 3 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“. § 13. В чл. 26б в текста преди т. 1 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите“.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 14: „§ 14. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“. 2. В ал. 3 думите „за плащане и проекти“ се заменят с „мерки и интервенции за подпомагане“. 3. В ал. 4 думите „или мерки“ се заменят с „мерки или интервенции“. 4. В ал. 7 думите „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Създава се нов чл. 28: „Чл. 28. (1) Комуникацията между Държавен фонд „Земеделие“ и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. (2) Индивидуалният административен акт по ал. 1 се счита за връчен с изтеглянето на съобщението от СЕУ.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 29 ал. 3 се изменя така: „(3) Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон , подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира тяхното изпълнение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 17: „§ 17. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 4 накрая се добавя „и санкции“; б) създават се т. 7 и 8: „7. система за мониторинг на площта; 8. система за геопространствени заявления и за заявления въз основа на броя на животните.“ 2. В ал. 4: а) в т. 1 думите „5 и 6“ се заменят с „5, 6, 7 и 8“; б) в т. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 3. В ал. 5 думите „2 и 3“ се заменят с „2, 3 и 6“. 4. В ал. 6 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“.“ Комисията предлага да се създадат нови § 18 – 22: „§ 18. В чл. 31 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“. 2. В ал. 4 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите“. § 19. В чл. 32 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 – 4 се отменят. 2. В ал. 5 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“. 3. Алинея 6 се отменя. § 20. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“. 2. В ал. 3, т. 2 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“. 3. В ал. 4: а) създават се нова т. 4 и т. 5: „4. данни от системата по чл. 30, ал. 2, т. 7; 5. данни от системата по чл. 30, ал. 2, т. 8;“ б) досегашната т. 4 става т. 6 и в нея думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“ и думите „т. 1 – 3“ се заменят с „т. 1 – 5“. § 21. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 думите „и обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ се заличават и думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 3. В ал. 3 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“ и думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 4. В ал. 5 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“ и думите „площи, допустими за подпомагане“ се заменят с „физически блокове“. 5. В ал. 6 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“ и думите „и окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ се заличават. § 22. В чл. 33б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“; б) в т. 4 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 2. В ал. 3 думите „Разплащателната агенция“ се заменят с „Държавен фонд „Земеделие“, след думите „чл. 37“ се добавя „и 70, ал. 1“ и думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 3. В ал. 4 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието“. 4. В ал. 5 след думата „площи“ се добавя „както и за включване или изключване на площи в слоя, извън случаите по ал. 2“. 5. В ал. 6 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 23: „§ 23. Създават се чл. 33в и 33г: „Чл. 33в. (1) Системата за мониторинг на площта служи за сателитно наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики, които се извършват върху площи, свързани с подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план. (2) Дейностите по изграждане на системата по ал. 1 се извършват въз основа на данни, получени съгласно чл. 24 и 25 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (OB, L 435/187 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/2116“. (3) Системата за мониторинг на площта предоставя данни за извършване на предварителна оценка на качество на данните, подадени от кандидатите за подпомагане. Чл. 33г. (1) Системата за геопространствени заявления и за заявления въз основа на броя на животните е електронна система за ежегодно подаване на заявления за подпомагане и съдържа информация, позволяваща да се проверят спазването на условията за допустимост, които се основават на площта или на броя на животните, както и на изискванията, свързани с предварителните условия. (2) Системата по ал. 1: 1. извършва предварителни проверки за осигуряване на правилно заявяване съобразно данните, които са в нея; 2. извежда предупреждения за необходими корекции в заявлението след съпоставяне на данните от него с данните, с които разполага; 3. дава възможност на кандидатите да нанесат корекции в подаденото заявление; 4. извежда списък с ангажиментите, които кандидатите следва да изпълнят по интервенциите, в които ще участват. (3) Системата по ал. 1 е свързана със системата по чл. 30, ал. 2, т. 3 и с лозарския регистър и позволява заявяване на животни и земеделски парцели с винени лозя по съответните интервенции.“ Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25: „§ 24. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 2. В ал. 2 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите за подпомагане“. 3. В ал. 3 думите „и мерки“ се заменят с „мерки и интервенции“. § 25. В чл. 36, ал. 3 думите „и мерките“ се заменят с „мерките и интервенциите за подпомагане“, а думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 26: „§ 26. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „по чл. 32, ал. 1“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013“ се заменят с „чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115“. 3. В ал. 4 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 4. В ал. 5 в текста преди т. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 5. В ал. 8 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 27: „§ 27. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 2 се отменя. 2. В ал. 3: а) в т. 2 накрая се добавя „или на предварителните условия съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115“; б) точка 6 се отменя.“

По § 14 има предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В чл. 47т, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: „Разплащателна агенция, съгласувано с Управляващия орган на Стратегическия план, използва съществуващата информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ в България (ИСУН), съгласно чл. 130 и чл. 131 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за наблюдение и докладване на информация за изпълнението на Стратегическия план, за наблюдение на напредъка към заложените цели и целеви стойности, включително информация за всеки ползвател на помощ и операция. Бенефициентите по интервенциите, включени в Стратегическия план, са длъжни да предоставят всички необходими данни за наблюдение при попълване на заявленията за подпомагане и на заявките за плащанията.“ В чл. 47у, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: „Процедурите по ал. 2, т. 2 се администрират чрез информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ в България (ИСУН).“ В чл. 47у, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: „Държавен фонд „Земеделие“ за процедурите по ал. 2, т. 1 предоставя всеки месец на Централното координационно звено подробна информация относно дейностите по изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и контрола на Стратегическия план с цел осигуряване на публичност и прозрачност.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ние внесохме тези предложения за изменения, тъй като те касаят абсолютно прозрачно управление на средствата по Стратегическия план. А това, което е предложено от Министерството на земеделието, то всъщност не е предложено от Министерството на земеделието – понеже те нямаха време, по техни думи, дадоха на народни представители от всички парламентарни групи да се подпишат под техния законопроект, в който обаче има притеснителни текстове, които преди малко бяха изчетени от председателя на Комисията. Нашите мотиви са следните: съгласно чл. 130 от Регламент 2021/2115 държавите членки установяват сигурна електронна информационна система или използват съществуваща такава. Забележете, използват съществуваща такава. Ние имаме съществуваща такава, която е ИСУН, в която регистрират, съхраняват ключова информация относно изпълнението на съответния стратегически план, която е необходима за мониторинг и оценка, по-специално за наблюдение на напредъка към заложените цели и целеви стойности, включително информация на всеки бенефициер и операция. Информационната система ИСУН работи успешно вече няколко години. От обявяване на първата процедура за предоставяне на схема за кандидатстване на 14 февруари 2018 г. досега през ИСУН са подадени 16 218 изцяло проектни предложения. ИСУН разполага с изцяло електронни процеси за оценка, договаряне и верификация, които към момента се използват от над 20 различни програми с външно финансиране, включително и Плана за възстановяване и устойчивост. ИСУН и дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет предоставят следните услуги и функционалности, които към момента нямат аналог в ИСАК и в Държавен фонд „Земеделие“: модул за електронно кандидатстване, улеснена регистрация, преглед на всички процедури, изпращане и коментар по процедури за обществено обсъждане, изпращане на въпроси по вече обявени процедури за кандидатстване, електронно подаване на проектни предложения, електронно обявяване на процедури за избор на изпълнител при сключване на договор, електронно изпращане на отговор на изпратен от оценителната комисия въпрос, детайлна информация и автоматичен достъп до оценителните листове на всеки проект след приключване на неговата оценка. Освен това има модул за електронно отчитане. Процесът отново изцяло е електронизиран за разлика от процеса по отчитане в ИСАК. На етап отчитане на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефициентите имат възможност: за изпращане на искане за промяна, изменение на сключения договор, за попълване текущо на информация за проведени процедури за избор на изпълнител, за прогнозиране на плащанията по проекта, за подаване на искания за плащане, за изпращане на електронна надеждна кореспонденция с Държавен фонд „Земеделие“ или с друг управляващ орган. Освен това има публичен модул на системата, който е достъпен за широката общественост в реално време, без необходимост от допълнителна регистрация. ИСАК не разполага с цялостен детайлен модул за публична информация. Налични са няколко справки с крайно ограничена публична информация, като за разлика от ИСУН в тях липсва информация за избрани изпълнители, партньори по проекта, планиране на дейности по проекта, детайлна информация за отчетените и платени средства, наложените финансови корекции, напредъка на заложените индикатори и обобщена структурна публична информация. В допълнение – публичният модул на ИСУН предоставя обобщена информация в реално време за изпълнение на програмите, както и за всички бенефициенти и сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ще Ви изчета и част от заключенията и препоръките от последващата оценка на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони по отношение на степента за постигане на специфичните цели на Програмата, националните цели и целите на Общността в предходния период, преди въвеждането на ИСУН. А те се отнасят именно до липсата на ефективна информационна и мониторингова система и електронен архив, както и до недостатъчна степен на информираност, недобра структурираност и затруднено ползване от потребителите на интернет страниците както на управляващия орган в лицето на Министерството на земеделието, така и на Държавен фонд „Земеделие“. Недостатъци, които категорично са преодолени с действащите функции и функционалности на ИСУН както по отношение на съхранението и структурирането на информацията, така и във връзка с цялостния процес на мониторинг и верификация, а не както е записано в становището на Министерството на земеделието. В заключение следва да отбележим, че не е необходимо създаването на нова електронна информационна система за наблюдение и докладване на информацията, при положение че има вече две действащи ИСУН и ИСАК. По-скоро трябва да се мисли в насока връзка между вече съществуващи системи, отколкото създаването на допълнителна трета, която, от една страна, значително ще затрудни процеса на управление и наблюдение на средства от Европейския съюз, а от друга, ще натовари бюджета с допълнително финансиране за разработване на нова система. Следва да се отбележи фактът, че на гласуването на Комисията по земеделие не е взето под внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България. Какво се получава? Общините кандидатстват по всички програми, включително по национални фондове, тепърва ще предстои да се кандидатства и по Плана за възстановяване и устойчивост през ИСУН, а сега само по Стратегическия план ще трябва да кандидатстват през нова информационна система. Каква ще е тази система? Колко пари ще струва? Кога ще се договаря? Кога ще се проведе процедура по ЗОП за разработването ѝ? Кога ще се разработва? Лично според мен това ще отнеме поне една година и това значително ще застраши изпълнението на Стратегическия план. Поради тази причина ние сме внесли тези предложения и призовавам всички народни представители от всички парламентарни групи да преосмислят решението си и да подкрепят на второ четене нашето предложените, което е за прозрачно управление на средствата по Стратегическия план за развитие на земеделските и селските райони, а не за...

...изпълнението на тези средства на тъмно, а те са в размер на десетки милиарди. Благодаря, господин Председател. Извинявайте.

Благодаря, господин Председател. Господин Стоянов, ще помоля да поясните защо при разглеждане на нашето предложение в Комисията не е взето под внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България, а само становището на Държавен фонд „Земеделие“? Моля в дупликата си да споделите какво мислите по този въпрос? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа! Наистина не е взето под внимание становището на Националното сдружение на общините, а само становището на Държавен фонд „Земеделие“, което е, меко казано, некомпетентно поради следните причини. По отношение на текста в становището на Държавен фонд „Земеделие“ забавянето е основно поради ниското ниво на структуриране на данните в ИСУН и липсата на машинночетим формат, позволяващ тяхната обработка. При преглед на публичния модул на двете системи може да се направи следната съпоставка за използваните структурирани данни. ИСУН. Публичният модул на ИСУН предоставя много детайлна информация в структуриран вид относно изпълнението на програмите в реално време: финансово изпълнение на програмата, приоритетни оси, местонахождение, проекти. Системата предоставя възможност за търсене на информация по бенефициент, партньор, изпълнител, подизпълнител, членове на обединение и договори с изпълнители. Публичният модул в системата предоставя следните обобщени справки: за Националния план за възстановяване и устойчивост, междинни етапи и цели за изпълнение. При въвеждане на конкретно плащане системата извежда информация за номер на плащане, сума в евро, краен срок и оставащи данни, изпълнени етапи и цели, оставащи цели и цели за изпълнение. Изпълнение на оперативните програми. Към избрана конкретна дата системата извежда обобщена информация за изпълнение на програмите. Справка за индикаторите. Системата извежда информация за програма, процедура, номер на договор, наименование на проект, място на изпълнение, статус на договора, индикативни годишни работни програми, резултати от оценка, проектни предложения, реално изплатени средства. Справката извежда информация на ниво договорени изпълнени средства. В допълнение към публичния модул на ИСУН е създадена секция за подхода, водена от общностите „Местно развитие“, за всяка местна инициативна група или за всяка местна инициативна рибарска група. За разлика от това в ИСАК има само: регистър на получените държавни помощи de minimis, данни за изплатени субсидии за финансовата година и публичност на подмерките по Програмата за развитие на селските райони. Общо 12 за ИСУН срещу само 3 за ИСАК. От направената съпоставка дори само на публичните модули на системите ИСУН и ИСАК е видно, че ИСУН предоставя значително по-голям обем информация, която лесно може да бъде експортирана в машинночетим формат. И твърдението в становището на Държавен фонд „Земеделие“, че забавянето е основно поради ниското ниво на структуриране на данните в ИСУН и липсата на машинночетим формат, позволяващ тяхната обработка, не отговаря на истината и явно е поради причини, свързани с качеството на работата и организацията на работния процес в рамките на Държавен фонд „Земеделие“. Важното е да се каже, че и преди Държавен фонд „Земеделие“ да започне да използва ИСУН, забавянията при различните процеси бяха в рамките на години...

Направените коментари видимо показват невъзможността и непознаването на пълния набор на функционалности на системата от експертите на Държавен фонд „Земеделие“, приключвам, или умишлено подвеждане на заинтересованите страни, което води до необосновано и невярно заключение, че системата не предоставя начини за събиране на информация за напредъка по прилагане на мерките и данни за икономическото състояние на бенефициентите. Работата на вече разработените и използвани с години функционалности на ИСУН за нуждите на стратегическия план ще подпомогне както кандидатите и бенефициентите, така и администрацията, а и ще помогне за изчистване на лошата репутация на Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на прозрачността при предоставяне на средствата от Европейския съюз, скоростта на обработване... (Шум и реплики: „Времето!“)

...на проектите и заявките за плащане, както и цялостното подобряване на работата на Държавен фонд „Земеделие“...

...която от години е обект на основателни критики.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Току-що народните представители от ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, ДПС, БСП и „Български възход“ гласувахте за непрозрачно управление.... (Шум и реплики.)

...на средствата по Стратегическия план. Надявам се да преосмислите Вашето решение. Затова Ви моля, господин Председател, за прегласуване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 16 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28. По § 17 има предложение от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В чл. 47яй, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: „Проектите на условията за кандидатстване и условията за изпълнение се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, в публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ в България (ИСУН) и в системата по чл. 30, ал. 2, т. 6 преди тяхното утвърждаване. Заинтересованите лица могат да изпращат писмени предложения и възражения по публикуваните проекти в определен от управляващия орган срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. За обсъждането на постъпилите предложения и възражения се прилага глава пета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс.“ В чл. 47яй, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: „Кандидат за подпомагане може да иска разяснения по отношение на условията за кандидатстване в срок до три седмици след откриване на приема. Разясненията се утвърждават от ръководителя на управляващия орган или оправомощено от него лице. Те се дават по отношение на условията на кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати. Разясненията се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, в публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ в България (ИСУН), както и посредством системата по чл. 30, ал. 2, т. 6.“ В чл. 47яй, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: „Утвърдените документи по ал. 2 се съобщават на всички заинтересовани лица, като се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, в публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ в България (ИСУН) и в системата по чл. 30, ал. 2, т. 6. След откриване на приема утвърдените документи в частта, определяща условията за кандидатстване, може да се изменят само при промени в правото на Европейския съюз, българското законодателство или Стратегическия план, очевидна фактическа грешка и промяна в социалните и икономическите условия, които налагат привеждане на документите в съответствие с тях, за увеличаване на финансовия ресурс по приема или за удължаване на срока на приема. Увеличаване на финансовия ресурс по приема може да се извършва само до публикуване на класирането на проектите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 19 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28.

Благодаря, господин Председател. Комисията предлага да се създадат нови § 28 и 29: „§ 28. Създават се нова глава пета с нови чл. 48 – 53 и чл. 54 – 83 и глава шеста с чл. 84: „Глава пета Прилагане на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. Раздел I – Общи разпоредби Чл. 48. (1) Министерството на земеделието разработва Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. и неговите изменения в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/2115. (2) Проектът на Стратегическия план и проектите на неговите изменения се одобряват от Министерския съвет по ред, определен в акта на Министерския съвет за създаване на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз. (3) Проектите на измененията на Стратегическия план се съгласуват с мониторинговия комитет по чл. 124 от Регламент (ЕС) 2021/2115. (4) Министърът на земеделието със заповед учредява и поименно определя състава на мониторинговия комитет по чл. 124 от Регламент (ЕС) 2021/2115 при условията и по реда, предвидени в акта на Министерския съвет за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021 – 2027 г., като браншовите организации в сектор „Земеделие“ участват по право в състава му. (5) Мониторинговият комитет приема правилник, който определя реда за провеждане на заседанията, решенията, които приема, включително и за предотвратяването на конфликти на интереси и относно прилагането на принципа на прозрачност. Правилникът се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието. (6) Националното съфинансиране на интервенциите, включени в Стратегическия план, съфинансирани от ЕЗФРСР, е в размер 60 на сто. Чл. 49. (1) Министърът на земеделието е компетентен орган по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2021/2116. (2) Министърът на земеделието със заповеди взема решенията по чл. 8, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116, които се обнародват в „Държавен вестник“. Чл. 50. (1) Министерският съвет с решение определя Управляващия орган на Стратегическия план в рамките на структурата на Министерството на земеделието. (2) Управляващият орган на Стратегическия план отговаря за управлението и изпълнението на плана по ефективен, ефикасен и правилен начин в съответствие с чл. 123 от Регламент (ЕС) 2021/2115. (3) Ръководител на Управляващия орган на Стратегическия план е заместник-министър на земеделието, определен със заповед на министъра на земеделието. При отсъствие на ръководителя на Управляващия орган правомощията му се упражняват от друг, оправомощен от министъра на земеделието, заместник-министър на земеделието. (4) Управляващият орган може след одобрение от министъра на земеделието да делегира чрез договор на Държавен фонд „Земеделие“ функции по изпълнението на Стратегическия план. Чл. 51. (1) Държавен фонд „Земеделие“ съгласувано с Управляващия орган на Стратегическия план създава Електронна информационна система, съдържаща информация относно изпълнението на Стратегическия план съгласно чл. 130 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Информацията е необходима за наблюдение и докладване на изпълнението на Стратегически план, за наблюдение на напредъка по заложените цели и целеви стойности, включително информация за всеки ползвател на помощ и операция. Бенефициентите по интервенциите, включени в Стратегическия план, в съответствие с чл. 131 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са длъжни да предоставят всички необходими данни за наблюдение при попълване на заявленията за подпомагане и на исканията за плащане. (Шум и реплики.)

(2) Държавен фонд „Земеделие“ създава Система за мониторинг на площта съгласно чл. 70 от Регламент 2021/2116 като елемент на Интегрираната система за администриране и контрол по чл. 30. Системата за мониторинг на площта осигурява редовно и систематично наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики, извършвани в рамките на селскостопански площи, чрез данни от спътниците „Сентинел“ по Програма „Коперник“ или други данни най-малко с еквивалентна стойност. Условията и редът за функциониране на Системата за мониторинг на площта се уреждат с наредбата по чл. 30, ал. 6.

(3) Министерството на земеделието изгражда Система за знания и иновации в селското стопанство в Република България, която обединява дейността на заинтересованите страни за повишаване нивото на образованост и осведоменост на земеделските стопани и създаване и развитие на потенциал за внедряване на иновации в практиката. Чл. 52. (1) За подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план, Държавен фонд „Земеделие“ или Управляващият орган на Стратегическия план предоставя на бенефициентите безвъзмездна финансова помощ чрез: 1. директно подпомагане по включените в Стратегическия план интервенции по дял III, глава II от Регламент (ЕС) 2021/2115 и плащания по интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от същия регламент; 2. подпомагане на проектни предложения по включените в Стратегическия план интервенции по дял III, глава III от Регламент (ЕС) 2021/2115 и по интервенциите по дял III, глава IV от същия регламент, които не са включени в т. 1; 3. подпомагане по техническа помощ по чл. 125 от Регламент (ЕС) 2021/2115. (2) Производствата по ал. 1 се администрират чрез системата по глава трета. (3) Заявленията за подпомагане и исканията за плащане по интервенциите и по техническата помощ по ал. 1 се подписват с квалифициран електронен подпис и се подават чрез индивидуалните профили на кандидатите в СЕУ. В СЕУ се осъществява и цялата комуникация между органите по ал. 1 и кандидатите или бенефициентите по отношение на подпомагането. (4) Безвъзмездната финансова помощ по ал. 1 се предоставя с административен акт или с административен договор. Оспорването на административните актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. (5) Когато производствата по ал. 1 се провеждат в СЕУ, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва по реда на чл. 28. (6) За целите на провеждането на производствата пред органите по ал. 1 в СЕУ се създава интеграция с други приложими регистри, поддържани от държавни или общински администрации за получаване по служебен път на необходимата информация от съответните първични администратори на данни. (7) Подпомагането по подхода „Водено от общностите местно развитие“ се предоставя по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. (8) С цел осигуряване изпълнението на Стратегическия план Държавен фонд „Земеделие“ и Централното координационно звено сключват споразумение за обмен на информация. Със споразумението се уреждат редът и начинът за предоставяне на информация за резултатите от изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и контрола на Стратегическия план, както и обхватът, съдържанието и начините за предоставяне на информацията, необходима за целите на изготвянето на годишния доклад за качеството на изпълнението, посочен в чл. 9, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2116. (9) Централното координационно звено съгласувано с Управляващия орган на Стратегическия план осигурява събирането на информация за подпомагането по ал. 7, необходима за целите на изготвянето на годишния доклад за качеството на изпълнението по ал. 8. Раздел II – Прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план Чл. 53. (1) Прилагат се следните интервенции под формата на директни плащания: 1. основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ); 2.допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост.

3. схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните; 4. допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани; 5. обвързано с производството подпомагане на доходите; 6. плащане за малки земеделски стопани; 7. специално плащане за култура – памук. (2) Максималният размер на подпомагане по схемите за преходна национална помощ се определя съгласно чл. 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115 и Стратегическия план, а конкретният размер по тези схеми се определя със заповед на министъра на земеделието. Чл. 54. (1) Директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец, или на едноличния търговец, съгласно кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец, и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко 1/3 от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. (2) За неактивни земеделски стопани се смятат физически или юридически лица, които: 1. администрират летища; 2. експлоатират водни съоръжения; 3. администрират зони за спорт и отдих; 4. предоставят железопътни услуги; 5. предоставят услуги в областта на недвижимите имоти; 6. са държавни или общински администрации или техни поделения. (3) Лицата по ал. 2 се смятат за активни земеделски стопани, ако са вписани в регистъра по чл. 7 и отговарят на едно от условията по ал. 1, т. 4. (4) Земеделските стопани се смятат за активни земеделски стопани, ако през предходната година са получили директни плащания в размер, който не надвишава левовата равностойност на 5000 евро, и отговарят на изискванията по ал. 3. Ако съответният земеделски стопанин не е подал заявление за подпомагане по интервенции под формата на директни плащания и през предходната година, общият размер на директните плащания се определя, като се умножи броят на допустимите хектари или животни в годината на подаване на заявлението по единичната сума за подкрепа на хектар или на животно през предходната година или по средното за страната плащане на хектар или на животно, ако предходната година е преди периода на прилагане на Стратегическия план. Чл. 55. (1) Министърът на земеделието одобрява със заповед условия за прилагане на стандартите за добро земеделско и екологично състояние съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115 и Стратегическия план, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието. (2) Министърът на земеделието утвърждава със заповед ръководство за прилагане на законоустановените изисквания за управление по приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115 и методика за прилагане на предварителните условия, както и промените в тях, и ги публикува на интернет страницата на министерството. Методиката включва правила за определяне на намаленията на плащанията при неспазване на изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление. (3) Плащанията към бенефициентите по интервенции под формата на директни плащания и по интервенции в областта на селските райони по чл. 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115 се намаляват, когато съответните бенефициенти не изпълняват изискванията на стандартите за добро земеделско и екологично състояние по ал. 1 или законоустановените изисквания за управление по ал. 2 по отношение на всички дейности, които се извършват в земеделското стопанство. (4) Методиката и заповедта по ал. 2 се обнародват в „Държавен вестник“ и могат да се обжалват в 14-дневен срок от датата на обнародването пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 56. (1) Консултациите на бенефициентите за правилата, които трябва да спазват при прилагане на предварителните условия в социалната сфера, свързани с трудовата заетост и здравословните и безопасните условия на труд, се извършват от Националната служба за съвети в земеделието. (2) Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика чрез териториалните си поделения осъществява контрол по спазването на правилата по ал. 1 във всички отрасли и дейности и уведомява Държавен фонд „Земеделие“ за резултатите от него въз основа на споразумение между тях. (3) Плащанията към бенефициентите по интервенции под формата на директни плащания и по интервенции в областта на селските райони по чл. 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115 се намаляват, когато след 1 януари 2025 г. съответните бенефициенти не спазват изискванията, свързани с условията на труд и заетост, или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове, посочени в приложение IV на Регламент (ЕС) 2021/2115. Размерът на намаленията се определя съгласно методика, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика. Методиката и заповедта се обнародват в „Държавен вестник“. Чл. 57. (1) Основното подпомагане на доходите за устойчивост се предоставя на всички земеделски стопани, които извършват селскостопанска дейност и са заявили допустими за подпомагане площи. (2) Не се извършват плащания по ОПДУ, които надвишават левовата равностойност на 100 000 евро за съответната година. (3) Преди да се приложи ал. 2, от одобрените плащания по ОПДУ за съответната календарна година се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за труд, които реално са изплатени и декларирани от земеделския стопанин, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост. Разходите за трудови възнаграждения, включително вноските за осигуряване, се отчитат за всички работници, които са заети в земеделското стопанство, назначени под код на икономическата дейност в областта на селското стопанство съгласно Класификацията на икономическите дейности в Република България. Разходите за заплати и осигуровки за едно заето лице, които се приспадат по тази алинея, не могат да надвишават 2,5 пъти средната брутна месечна заплата за икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство“, определена по последни официални данни от Националния статистически институт към датата на подаване на заявлението за подпомагане. (4) В надлежно обосновани случаи и при невъзможност за прилагане на ал. 3 земеделските стопани могат да поискат да използват стандартни разходи за заплати. Стандартните разходи се изчисляват въз основа на наличната статистическа информация от официални статистически източници или регистри по метод, определен в съответната наредба по чл. 64, ал. 1. Чл. 58. Земеделските стопани, които имат право на подпомагане по ОПДУ, могат да получат допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост. Допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост се предоставя на земеделски стопани, заявили за подпомагане до 600 хектара включително, като допълнително финансово подпомагане за първите до 30 хектара, за които имат право на подпомагане по ОПДУ. Чл. 59. (1) Земеделските стопани, които са подали заявление по ОПДУ и отговарят на изискванията за получаване на директни плащания, могат да се включат в интервенцията за плащане за малки земеделски стопани, като всяка година подават заявление за участие в нея. Плащането за малки земеделски стопани заменя всички други плащания по чл. 53, ал. 1. (2) Размерът на годишното плащане по интервенцията е левовата равностойност на 1250 евро и не може да бъде намален под левовата равностойност на 1000 евро съгласно чл. 102, параграф 2 от Регламента ЕС 2021/2115 (ЕС). Чл. 60. (1) Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани могат да получат лица, които към момента на подаване на заявление за подпомагане са на възраст не повече от 40 навършени години (включително) и притежават професионални умения и компетентности в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост. (2) Допустими за подпомагане по ал. 1 са ръководители на земеделски стопанства, които са физическо лице – собственик на предприятието на едноличен търговец или едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност. (3) Подпомагането по ал. 1 се предоставя на млади земеделски стопани, които са създали земеделско стопанство за първи път не по-рано от 5 години преди датата на подаване на първото заявление за подпомагане по интервенцията, като за създаване на стопанството се смята датата на регистрация на кандидата за подпомагане за първи път като земеделски стопанин в регистъра по чл. 7. (4) Министърът на земеделието определя със съответната наредба по чл. 64, ал. 1 изисквания към младите земеделски стопани за професионални умения и компетентности в областта на селското стопанство и/или ветеринарната медицина, и/или икономическо образование със земеделска насоченост и документите, с които се доказват. (5) Подпомагане по ал. 1 се предоставя за цялата площ на земеделското стопанство, допустима за подпомагане по ОПДУ, за период до 5 години, считано от първата година на подаване на искането за плащане. Чл. 61. (1) Земеделските стопани могат да получат подпомагане по една или повече схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните – екосхеми, включени в Стратегическия план, когато отговарят на условията, определени със съответната наредба по чл. 64, ал. 1. (2) Подпомагане по екосхемите получават земеделски стопани, които отговарят на изискванията за активни земеделски стопани. Чл. 62. (1) Земеделските стопани могат да получат подпомагане по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите, включени в Стратегическия план, когато отговарят на условията, определени със съответната наредба по чл. 64, ал. 1. (2) Подпомагане по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по ОПДУ, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. (3) Едно животно може да бъде заявено за подпомагане само по една от интервенциите по ал. 1. Чл. 63. (1) Земеделските стопани могат да получат специално плащане за култура памук, когато я отглеждат съгласно определените в Регламент (ЕС) 2021/2115 правила. (2) Право на специално плащане за култура памук имат земеделските стопани, които имат площи, засети с памук, и културата е прибрана до 30 ноември в годината на подаване на заявлението за подпомагане. Културата памук може да се отглежда на територията на цялата страна. Чл. 64. (1) Министърът на земеделието урежда с наредби условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, както и реда за налагане на административни санкции. (2) Министърът на земеделието урежда с наредба условията и реда за подаване на заявления по чл. 69 от Регламент (ЕС) 2021/2116. Раздел III – Интервенции в някои сектори, включени в Стратегическия план Чл. 65. Прилагат се интервенции: 1. в сектора на плодовете и зеленчуците – по чл. 47 от Регламент (ЕС) 2021/2115; 2. в сектора на пчеларството – по чл. 55 от Регламент (ЕС) 2021/2115; 3. в лозаро-винарския сектор – по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2021/2115; 4. в сектора на млякото и млечните продукти – по чл. 67 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Чл. 66. Министърът на земеделието урежда с наредби условията и реда за прилагане на интервенциите по чл. 65, включени в Стратегическия план, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, за оттегляне на изплатената финансова помощ, както и реда за налагане на административни санкции. Раздел IV – Интервенции в областта на развитието на селските райони, включени в Стратегическия план Чл. 67. (1) Министърът на земеделието урежда с наредби условията и реда за прилагане на интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115, включени в Стратегическия план, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, за оттегляне на изплатената финансова помощ, както и реда за налагане на административни санкции. (2) Плащанията по интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115 се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по съответната интервенция и при условията, определени за интервенциите в Стратегическия план. (3) Ако при прилагането на интервенция по ал. 1 има риск от превишаване на определения за нея бюджет, министърът предприема действия по изпълнение на съответната интервенция в рамките на определения за нея бюджет. (4) Като риск по ал. 3 се определят случаите, при които заявените площи и животни по която и да е интервенция по ал. 1, умножени по планираната ставка съгласно Стратегическия план, надвишават 120 на сто от годишния бюджет за съответната интервенция. Чл. 68. (1) Министърът на земеделието определя с наредби: 1. реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент; 2. условията и реда за предоставяне на подпомагане по техническа помощ от Стратегическия план, както и реда за налагане на административни санкции; 3. условията и правилата за изпълнение и предоставяне на подкрепа чрез финансови инструменти. (2) Ръководителят на Управляващия орган на Стратегическия план утвърждава за всеки прием по интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, включени в Стратегическия план, насоки, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. (3) Проектите на условията за кандидатстване и условията за изпълнение се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието и в СЕУ преди тяхното утвърждаване. Заинтересованите лица могат да изпращат писмени предложения и възражения по публикуваните проекти в определен от Управляващия орган срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. За обсъждането на постъпилите предложения и възражения се прилага глава пета, раздел ІІ от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Кандидат за подпомагане може да иска разяснения по отношение на условията за кандидатстване в срок до три седмици след откриване на приема. Разясненията се утвърждават от ръководителя на Управляващия орган или от оправомощено от него длъжностно лице. Те се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати. Разясненията се публикуват в СЕУ. (5) Утвърдените насоки по ал. 2 се съобщават на всички заинтересовани лица, като се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието и в СЕУ. След откриване на приема утвърдените насоки може да се изменят само при промени в правото на Европейския съюз, българското законодателство или Стратегическия план, при очевидна фактическа грешка, при промяна в социалните или икономическите условия, за увеличаване на финансовия ресурс по приема или за удължаване на срока на приема или изпълнението, или във връзка с резултатите от проведени одитни проверки и влезли в сила съдебни решения. Увеличаване на финансовия ресурс по приема може да се извършва само до публикуване на класирането на проектите. (6) Насоките могат се оспорват в срока и по реда за оспорване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс. Раздел V – Защита на финансовите интереси на Европейския съюз Чл. 69. (1) Държавен фонд „Земеделие“ осигурява ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз, като спазва приложимите системи на управление и взема необходимите мерки за прилагане на условията за подпомагане по интервенциите, насочени към: 1. проверка на законосъобразността и редовността на операциите, финансирани от европейските земеделски фондове, включително на ниво бенефициент, както е посочено в Стратегическия план; 2. гарантиране на ефективното предотвратяване на измами, което да има възпиращ ефект; 3. предотвратяване, установяване и коригиране на нередности и измами; 4. налагане на санкции в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство; 5. възстановяване на неправомерни плащания с лихвите. (2) Ползвателите на помощ, финансирана от европейските земеделски фондове, предоставят на Държавен фонд „Земеделие“ информацията, необходима за тяхното идентифициране по чл. 59, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2116. Чл. 70. (1) Административни проверки, проверки на място и проверки чрез системата по чл. 30, ал. 2, т. 7 се извършват за контрол на: 1. точността и пълнотата на информацията в заявлението за подпомагане и в искането за плащане; 2. спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения; 3. спазването на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и законоустановените изисквания за управление. (2) Министърът на земеделието урежда със съответните наредби по чл. 64, ал. 1, чл. 66, 67 и 68 условията и реда за извършване на: 1. административни проверки в рамките на интегрираната система за контрол; 2. проверки на място в рамките на интегрираната система за контрол; 3. административни проверки и проверки на място по интервенциите по чл. 65; 4. административни проверки и проверки на място по интервенции за развитие на селските райони, които не са свързани с площи и с животни; 5. последващи проверки след извършване на плащане, включително и за спазване на задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и по техническата помощ по чл. 52, ал. 1, т. 3, за които е предвиден период на мониторинг; 6. контрол за спазване на изискванията на предварителните условия; 7. проверки чрез системата по чл. 30, ал. 2, т. 7; 8. кръстосани проверки и посещения на място. Чл. 71. (1) Когато при извършена проверка се установи, че бенефициентът не изпълнява критерии за допустимост, ангажименти или други задължения по интервенции, включени в Стратегическия план, помощта не се предоставя, не се изплаща изцяло или частично, оттегля се изцяло или частично и когато е приложимо, се налагат административните санкции, предвидени в раздел VI и VII. (2) Административните санкции се налагат чрез: 1. намаляване на размера на помощта, която се изплаща във връзка със заявленията за подпомагане или исканията за плащане, засегнати от неспазването, или във връзка със заявленията за подпомагане, които бенефициентът ще подаде в хода на календарната година, в която е констатирано неспазването, или през следващите три календарни години; 2. удържане на сума, изчислена на базата на сумата и/или периода, свързани с неспазването; 3. спиране или оттегляне на одобрение или признаване; 4. лишаване от правото на участие в съответните интервенции, включени в Стратегическия план; 5. лишаване от правото на подпомагане по дейности, включени в интервенции по Стратегическия план; 6. преустановяване на плащания по интервенции, включени в Стратегическия план. (3) Административните санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи по смисъла на чл. 59 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато са съобразени със следните ограничения: 1. размерът на административната санкция не надвишава размера на заявеното подпомагане; 2. спирането, оттеглянето или лишаването от право по ал. 2, т. 3 и 4 не може да се налага за срок, по-дълъг от три последователни години, освен при констатирано ново неспазване на задължения; 3. преустановяването по ал. 2, т. 6 се налага до предприемане на удовлетворяващи корективни действия от страна на бенефициента. (4) Алинея 1 не се прилага, когато при проверката се установи неспазване на критерии за допустимост, които не следва да се поддържат след подаване на проектното предложение или след неговото одобрение в случаите, посочени в насоките по чл. 68, ал. 2. Чл. 72. Не се налагат административни санкции в случаите по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2116. Чл. 73. (1) Недължимо платената финансова помощ по интервенциите, включени в Стратегическия план, може да бъде оттеглена изцяло или частично, включително и поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на бенефициентите, както и в случаите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности чрез издаването на акт за възстановяване на недължимо платена финансова помощ по реда на този закон. (2) Актът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и с него се определят основанието и размерът на недължимо платената финансова помощ. (3) Преди издаването на акта по ал. 1 изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ осигурява възможност бенефициентът да представи в 14-дневен срок своите писмени възражения и при необходимост да приложи доказателства. Комуникацията в производството се извършва в СЕУ. (4) Актът по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 3, като в мотивите се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. (5) Съобщаването на акта по ал. 1 се извършва чрез съобщение в СЕУ до съответния бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Актът се счита за връчен с изтеглянето на съобщението от СЕУ.“ Уважаеми господин Председател, тук правя техническа редакция: вместо „Решението“, „Актът“ – ал. 5, последното изречение.

„(6) Актът по ал. 1 подлежи на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира неговото изпълнение. (7) След изтичане на срока за доброволно изпълнение, посочен в акта по ал. 1, недължимо платената финансова помощ, заедно с дължимите лихви за просрочие, се събира и чрез прихващане от следващи плащания към бенефициента от Държавен фонд „Земеделие“ или чрез упражняване на права по дадени от бенефициента обезпечения. (8) Вземанията, които възникват въз основа на акта по ал. 1, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (9) Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ със заповед одобрява правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по ал. 1 за интервенциите по чл. 68, установени в резултат на проверки след плащания, при установено неспазване на правото на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор или издадения административен акт. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. Чл. 74. При неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от бенефициент – възложител по Закона за обществените поръчки, се налага финансова корекция в размер, определен в нормативния акт по чл. 70, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Финансовата корекция се налага преди или след плащане с акт на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 73. Чл. 75. Разпоредбите на чл. 69 – 74 не се прилагат за подпомагането по подхода „Водено от общностите местно развитие“. Раздел VI – Административни санкции за интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 Чл. 76. (1) По заявления за подпомагане и/или искания за плащане по интервенции за подпомагане на площ, ако декларираната площ за дадена група култури надвишава установената площ, размерът на подпомагането се изчислява въз основа на установената площ по тази интервенция. Ако разликата между общата декларирана за плащане площ и общата установена площ е по-малка или равна на 0,1 ха и по-малка от 20 на сто, установената площ се счита за еднаква с декларираната. (2) Ако декларираната площ по интервенция за подпомагане на площ надвишава установената площ за дадена група култури и разликата е по-голяма от три на сто от установената площ или по-голяма от 2 хектара, на бенефициента за подпомагане се налага санкция, като подпомагането се изчислява въз основа на установената площ, намалена с размера на установената разлика между декларирана и установена площ – наддекларирана площ. (3) Ако разликата по ал. 2 е по-голяма от установената площ, не се отпуска помощ, като разликата между размера на наддекларираната площ и установената площ се умножи по ставката на подпомагането и получената сума се удържи от плащанията, на които има право през следващите три години. (4) С изтичане на срока по ал. 3 сумата, която не е прихваната, се погасява. Чл. 77. (1) По заявления за подпомагане и/или искания за плащане по интервенции, свързани с животни, ако бъде констатирана разлика между броя на декларираните животни и броя на установените животни, подпомагането се изчислява въз основа на броя на установените животни, намален с размера на плащането за установената разлика между декларираните и установените животни – животни с несъответствия. Ако тази разлика е по-голяма от броя на установените животни, не се отпуска исканата помощ, като разликата между животните с несъответствие и установените животни се умножи по ставката на подпомагането и получената сума се удържи от плащанията, на които има право през следващите три календарни години. (2) За административните санкции по ал. 1 се прилага редът за прихващане и погасяване по чл. 76. Чл. 78. Налагането и изчисляването на административните санкции за неспазване на законовите изисквания за управление и на стандартите за добро земеделско и екологично състояние по чл. 55 се извършва в съответствие с чл. 85 от Регламент (ЕС) 2021/2116 и Глава III на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172 на Комисията от 4 май 2022 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с предварителните условия (OB, L 183/12 от 8 юли 2022 г.). Раздел VII – Административни санкции за интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и за техническа помощ по чл. 52, ал. 1, т. 3 Чл. 79. (1) По искания за плащане по интервенции за подпомагане по чл. 52, ал. 1, т. 2 и за техническа помощ по чл. 52, ал. 1, т. 3 плащанията се изчисляват въз основа на разходите, за които е установено, че са допустими по време на административните проверки и проверките на място по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 4. (2) Държавен фонд „Земеделие“ проверява полученото от бенефициента искане за плащане, определя сумите, които е допустимо да получи за подпомагане и определя: 1. сумата, която е платима на бенефициента въз основа на искането за плащане или административния договор; 2. сумата, която е платима на бенефициента след проверка на допустимостта на разходите в искането за плащане. (3) Ако сумата, определена по ал. 2, т. 1 надвишава сумата по ал. 2, т. 2 с повече от 10 на сто, се налага административна санкция. Размерът на санкцията е равен на разликата между двете суми, но не може да надвишава пълния размер на исканата помощ. Чл. 80. При интервенции по оперативни програми, когато организация на производители, асоциация на организации на производители или група производители не спазва някой от критериите за признаване, в резултат на което признаването бъде временно спряно, плащанията по оперативната програма се спират за периода на временното спиране на признаването, който не може да бъде по-дълъг от 12 месеца. Чл. 81. (1) Когато дейностите по интервенции в лозаро винарския сектор, които са базирани на площ, не са изпълнени на цялата площ, за която е поискано подпомагане, и разликата между одобрената за подпомагане площ и площта, на която дейността действително е била изпълнена, не надвишава 20 на сто, подпомагането се изчислява въз основа на площта, определена от проверките на място след изпълнението. Когато разликата е над 20 на сто, но не повече от 50 на сто, подпомагането се изчислява въз основа на площта, определена от проверките на място след изпълнението, намалена с двойния размер на установената разлика. Когато разликата е над 50 на сто, за съответната дейност не се предоставя подпомагане. (2) В случаите по ал. 1 не се прилага чл. 76, ал. 2 и 3. Чл. 82. При пълно неизпълнение на задължения за извършване на разходите по дадена дейност по сключен административен договор по интервенциите по чл. 65, т. 2 бенефициентът се лишава от право на подпомагане за същата дейност за следващата финансова година. Чл. 83. (1) Държавен фонд „Земеделие“ може временно да преустанови подпомагането на някои разходи по интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77, параграф 1, букви „а“, „в“, „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, или по техническата помощ, включени в Стратегическия план, за срок до три месеца, когато бъде установено неспазване, което може да доведе до налагане на административна санкция, отказ или намаления на плащанията. Подпомагането се възстановява, когато бенефициентът докаже, че установеното неспазване е отстранено в определения срок. (2) Държавен фонд „Земеделие“ може да приложи ал. 1 само когато неспазването не засяга постигането на целта на подпомагането и бенефициентът е в състояние да отстрани установеното неспазване в срока по ал. 1. (3) Когато се установи, че бенефициентът е представил неверни данни с цел да получи подпомагане по интервенции по ал. 1, подпомагането не се изплаща или се оттегля изцяло и той се изключва от възможността да получава подпомагане по същата интервенция през календарната година на установяването и през следващата календарна година. Глава шеста Изпълнение на компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България Чл. 84. (1) Министърът на земеделието и министърът на финансите подписват споразумение във връзка с изпълнението на проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ по компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. (2) Министърът на земеделието може с договор да възложи на Държавен фонд „Земеделие“ функции по изпълнението на проекта по ал. 1. (3) Министерството на земеделието изгражда Електронна информационна система в земеделието за обмен на данни между публичната администрация и икономическите субекти в сектора, съфинансирана от проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ по Механизма за възстановяване и устойчивост. (4) Министерството на земеделието разработва Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на Стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г. по компонент „Устойчиво селско стопанство“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. (5) Програмата по ал. 4 се одобрява от Министерския съвет.“ § 29. Досегашната глава пета с чл. 48 – 53 става глава седма и се изменя така: „Глава седма Административнонаказателни разпоредби Чл. 85. (1) Който наруши забраната по чл. 33б, ал. 1 или не изпълни задължението по чл. 33б, ал. 4, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 500 до 10 000 лв. (2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или на министъра на земеделието. (3) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 86. (1) Земеделски стопанин, който наруши разпоредбите на глава четвърта „а“, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. (2) Актовете за нарушения по ал. 1 се съставят от длъжностните лица от съответната областна дирекция „Земеделие“, на които е възложено да извършват проверките. (3) Наказателните постановления се издават от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 87. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по този закон се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“

Ръкопляскайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. По § 20 има предложение от народния представител Ализан Яхова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 34 и 98. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 30: „§ 30. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точки 22 – 25 се изменят така: „22. „Постоянно затревена площ и постоянно пасище“ е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Тя може да включва други видове, като храсти или дървета, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно, растат на естествените пасища и ливади или обикновено са включени в смесите от семена, предназначени за засяване на пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните. Включват набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя, или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството. В случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат. 23. „Земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115. 24. „Земеделско стопанство“ е стопанство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115. 25. „Земеделска дейност“ е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115.“; б) създава се нова т. 27: „27. „Земеделска площ“ включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агро-лесовъдни системи.“; в) създава се нова т. 30: „30. „Ангажименти“ са дейностите, които ползвателите на финансова помощ се ангажират да изпълняват и спазват от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на периода за подпомагане по интервенцията, за които получават плащане на безвъзмездна финансова помощ.“; г) точка 31 се изменя така: „31. „Земеделски парцел“ е поземлена единица с минимален размер от 0,1 ха, включваща земеделска площ, заета от една култура обработваема земя или трайни насаждения, или от постоянно затревена площ или неземеделски площи, които отговарят на критериите за допустимост за получаване на подпомагане за интервенциите, посочени в дял III от Регламент (ЕС) 2021/2115.“; д) създават се нови т. 32 – 43: „32. „Други задължения“ са всички изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз и българското законодателство, които бенефициентите по интервенцията са задължени да спазват, но за които не се извършва плащане на безвъзмездна финансова помощ, в това число правилата за отпускане на държавна помощ, спазването на задължителни стандарти и изисквания, лицензионни и разрешителни режими и други. 33. „Задължение за дълготрайност на операцията“ е задължението на бенефициента да спазва критериите за допустимост, ангажиментите или другите задължения по съответната интервенция за определен период след последното плащане по интервенцията. 34. „Интервенция“ е инструмент за подпомагане с набор от условия за допустимост, определени в Стратегическия план по ОСП въз основа на видовете интервенции, предвидени в Регламент (ЕС) 2021/2115. 35. „Критерии за допустимост“ са изисквания, които бенефициентите трябва да спазват, за да бъдат одобрени за подпомагане по съответната интервенция от Стратегическия план, но които не определят размера на плащането на безвъзмездна финансова помощ, и имат за цел да определят дали даден бенефициент и инвестициите или дейностите, за които се кандидатства, са допустими за участие по съответната интервенция. Критериите за допустимост се проверяват при одобрението на бенефициента, по време на изпълнението на дейността, до изтичане на периода за подпомагане по интервенцията и през мониторинговия период, с изключение на случаите, посочени в насоките по чл. 68, ал. 2. 36. „Обработваема земя“ е земя, обработвана за отглеждане на култури, или площ на разположение за отглеждане на култури, но оставена под угар. 37. „Операция“ е операция по смисъла на чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. 38. „Период на мониторинг“ е период от пет години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции. За бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. 39. „Продължителност на неспазването“ е времетраенето на въздействието или възможното време това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. 40. „Системност на неспазването“ е констатирането на подобни случаи на неспазване при същия бенефициент и същата интервенция или същия вид операция последните четири години или през целия програмен период. 41. „Степен на неспазването е въздействието му върху операцията като цяло. 42. „Тежест на неспазването“ е значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. 43. „Трайни насаждения“ са култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които дават реколта многократно, включително разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.“; е) точка 55 се изменя така: „55. „Площи, допустими за подпомагане“ са хектари, допустими за подпомагане по смисъла на чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115.“ 2. Създава се § 1а: „§ 1а. За подхода „Водено от общностите местно развитие“ законът се прилага, доколкото не противоречи на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление или на акт по неговото прилагане.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 21 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 30. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 31: „§ 31. В останалите текстове на закона думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. „Вариант I – § 23“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II и предлага следната редакция на § 23, който става § 32: „§ 32. (1) Членове 9б, 9в, 9г, 9д, 9е, 9ж и 9з се прилагат за мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. до изтичане на периода на мониторинг. (2) Започналите до датата на влизането в сила на този закон процедури по реда на чл. 32, ал. 1 се довършват по досегашния ред. (3) Започналите производства по чл. 33а и 43 във връзка с подадените до датата на влизането в сила на този закон заявления за подпомагане се довършват по досегашния ред. (4) Членове 38а, 38б, 43а, 43б, 43в, 44, 45, 46 и 46а се прилагат за схемите за директни плащания, които са заявени за подпомагане по реда на чл. 41 до 10 юни 2022 г. (5) Утвърдените до датата на влизането в сила на този закон методики, издадени на основание наредбите за прилагане на мерките н подмерките по чл. 28 и 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., които са публикувани на интернет страницата на Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“, запазват своето действие. (6) За поети до датата на влизането в сила на този закон многогодишни ангажименти но мярка 10 и 11 от ПРСР 2014 –2020 г. до изтичане на периода на съответния ангажимент заявлението за плащане се подава по реда на наредбата по чл. 64, ал. 2. Комисията предлага да се създадат нови § 33 и 34: „§ 33. (1) За кампании 2023 и 2024 г. кандидатите и бенефициентите могат да подадат до Държавен фонд „Земеделие“ заявление за подпомагане по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и без удостоверяване с квалифициран електронен подпис. (2) Заявлението по ал. 1 се подава чрез общинските служби по земеделие или чрез други юридически лица, определени в закон. Заявлението се подава лично от кандидата или бенефициента или от упълномощено от него лице с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. (3) За подаване на заявлението по ал. 1 териториалните структури на Държавен фонд „Земеделие“ и общинските служби по земеделие създават на кандидата или бенефициента индивидуален профил в СЕУ. (4) Лицата по ал. 2 оказват помощ на кандидата или бенефициента при въвеждане на данните в СЕУ, разпечатват от СЕУ попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата или бенефициента го предават в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“. (5) Условията и редът за подаване на заявленията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 64, ал. 2. § 34. Нерегистрирани тютюнопроизводители се вписват служебно в регистъра по чл. 4, ал. 2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия до 1 март 2023 г. в случаите на установени фактически грешки в процеса на регистрация или при представяне на всички документи съгласно чл. 4, ал. 3 от същия закон.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 41. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 42: „§ 42. В Закона за Българската агенция по безопасност на храните (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 12 навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 2. Навсякъде в закона думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“.

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 60. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 50 да бъде отхвърлен.

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за 72, който става § 82. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 83. „§ 83. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели в чл. 20а навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 84. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 85. „§ 85. В Закона за почвите се правят следните изменения: 1. В чл. 6, в текста преди т. 1 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието“. 2. В чл. 30, ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 3. Навсякъде в закона думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“.“

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 87. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 88. „§ 88. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз се правят следните изменения: 1. В чл. 60: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „Регламент (ЕО) № 485/2008 на Съвета от 26 май 2008 г. относно проверките от страна на държавите членки на трансакции, съставляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (OB, L 143/1 от 3 юни 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 485/2008“, се заменят с „Глава III от Дял V на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB, L 347 от 20 декември 2013 г.) и Глава III от Дял IV на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (OB, L 435/187 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/2116“; б) в ал. 3 думите „Регламент (ЕО) № 485/2008“ се заменят с „Глава III от Регламент (ЕС) 2021/2116“ и думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 2. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 97. Комисията подкрепя но принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 88, който става § 98. „§ 98. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35б се създава ал. 11: „(11) Производителите и вносителите по ал. 1 – 4 заплащат такси за извършване на дейностите по изпълнение на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по ал. 7 и по чл. 26а, ал. 7 съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет, по предложение на министъра на земеделието.“ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 48: „48. „Изкупено количество тютюн“ е количество изкупен тютюн от съответната реколта на стопанската година, вписано в регистъра на тютюнопроизводителите и доказано съгласно документите по чл. 4, ал. 3.“ 3. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 105. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 96, който става § 106. „§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г.“