15 декември 2022 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати следните лица: Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, Петя Копчева – началник на отдел дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, Виолета Гаджева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, Диана Терзиева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ – и двете в Министерството на финансите, и Светла Генова, директор на дирекция „Методология и акцизна дейност в Агенция „Митници“. Тези лица всъщност ги допускаме и за трите закона. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 48 202 01-23, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 10 ноември 2022 г.“ Проект за второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като след думите „чл. 76л“ се добавя „ал. 1“. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: § 2. В чл. 4, т. 9 думите „обект, в който се произвеждат“ се заменят с „обект или обекти, в които се произвежда общо количество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като думата „допълнения“ се заменя с „изменения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

„Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: § 6. В чл. 26 се създава ал. 4: „(4) Извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на физически лица, които напускат територията на Съюза, както и извършените продажби на акцизни стоки за безмитна търговия на борда на гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, и в търговските кораби, извършващи международен рейс, по маршрути за страни, които не са членки на Европейския съюз, се смятат за износ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8: § 8. В чл. 43, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „5 и 6“ се заменят с „5 – 7“. 2. В т. 3 думите „т. 1, 2 и 3“ се заменят с „т. 1 – 3б, 5 – 7“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15: „§ 15. В чл. 59 се създава нова ал. 3: „(3) Не се смята за производство на енергийни продукти дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платеният акциз за този продукт не е по-малък от размера на акциза, който би бил дължим, когато върху повторно използвания продукт трябва да се наложи повторен акциз.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 73б се създават ал. 14 – 17: „(14) В случаите по чл. 26, ал. 4 лицензиран складодържател, получил разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ, издава електронен административен документ общо за всички извършени продажби за данъчния период в срок 7 работни дни от датата на последния ден на данъчния период. (15) При движение под режим отложено плащане на акциз в случаите на изнасяне на тютюневи изделия и алкохолни напитки за снабдяване на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, с изключение на тези за частни развлекателни полети и плаване, за целите на прилагане на разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ, лицата издават електронен административен документ в срока за подаване на допълнителната декларация по митническото законодателство, но не по-късно от 7 работни дни от датата на последния ден на данъчния период – за извършените зареждания през данъчния период. (16) В случаите по ал. 15 движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз задължително се осъществява с търговски документ, удостоверяващ зареждането или доставката, издаден от лицето, получило разрешение за вписване в отчетността на декларатора по чл. 182 от Регламент 952/2013 г. за износ. (17) Реквизитите и съдържанието на документа по ал. 16 се определят с правилника за прилагане на закона.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 73в, ал. 9 думите „чл. 73г, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 73г, ал. 1 или съответно променя мястото на получаване, по реда на чл. 73г, ал. 2“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 18: „§ 18. В чл. 74, т. 5 след думите „т. 3“ се добавя „и 3а“ и накрая се добавя „по чл. 73з, ал. 1 и 3“.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 76к, ал. 6 думите „опростен придружителен документ/търговски документ“ се заменят с „документа по ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 23: „§ 23. В чл. 83е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „и лицата по 76л и лицата по“ се заменят с „лицата по 76л и“. 2. В ал. 5, в текста преди т. 1 след думите „чл. 76в, ал. 4“ се добавя „чл. 76и и 76л“. 3. В ал. 7 накрая се добавя „чл. 76и и 76л“. 4. В ал. 8 накрая се добавя „чл. 76и и 76л“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 24.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 25: „§ 25. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „и 58в“ се заменят с „58в и 76у“. 2. В ал. 6 накрая се добавя „с изключение на сертифицираните получатели“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 26, като след думите „се води“ се добавя „електронен“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 28. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 29: „§ 29. В чл. 126, ал. 1 след думите „когато компютърната система не работи“ се добавя „или търговски документ по чл. 73б, ал. 16“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 30. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 31: „§ 31. В срок до 31 януари 2023 г. директорите на териториални дирекции служебно прекратяват издадените удостоверения за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 3б на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана мощност до 1 MW включително.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 32: „§ 32. Разпоредбите относно реда за движение на акцизни стоки по чл. 76а, 76б и 76в се прилагат до 12 февруари 2023 г. включително, като започналите до този срок движения на акцизни стоки се приключват по същия ред.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, предложението по § 31 всъщност, както го уточнихме в Комисията и беше направено, се отнася до изискване по Плана за възстановяване и устойчивост за облекчаване на дерегистрацията на лица, които потребяват собствена електрическа енергия до 1 MW включително от производствени мощности. Така че по този начин изпълняваме и това изискване. Благодаря.

На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя правно редакционна поправка, а именно: „Създава се § 33: „§ 33 В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 99 от 2022 г.) в § 12 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2. т. 2. § 9, ал. 7, който влиза в силата от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“. 2. Досегашната т. 2 става, т. 3.“ Ако позволите, ще обясня направеното предложение.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Тогава, когато гласувахме Закона за корпоративното подоходно облагане, е допусната правно-техническа грешка. Там алинеи от 1 до 6 на цитираната разпоредба влизат в сила от 8 октомври, но тъй като тогава са пропуснати, ал. 7 се отнася до възможността да се изплащат компенсации, тоест средствата да стигат до хората и до бизнеса. И за да не пропуснем тази календарна година до края, тъй като Законът иначе ще влезе в сила от 1 януари 2023 г., си позволяваме да направим тази редакционна поправка, за да може и до края на годината да бъдат изплащани подобни средства. Това е смисълът на самата редакционна поправка – да поправим просто техническия пропуск, който сме направили в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Господин Председател, сега първо ще приемем последния параграф и после във връзка с току-що приетия § 33 ще се наложи пак да направим една правно-техническа корекция. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 34: „§ 34. Законът влиза сила от сила от 1 януари 2023 г., с изключение на: 1. Параграфи 1, 9, 17 – 23 и 25, които влизат в сила от 13 февруари 2023 г. 2. Параграфи 6, 16 и 29, които влизат в сила от 1 април 2023 г.“

Ако позволите, господин Председател, въз основа на това, че приехме нов § 33 на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя правно-редакционна поправка, а именно: „В § 34 се създава т. 3: „т. 3. § 33, който влиза в сила от 13 декември 2022 г.“

Това е същият параграф, който приехме тук след моя редакционна поправка, за да може, както казахме, помощите да се изплащат и в рамките на тази календарна година. (Шум и реплики.)

Защото, ако влезе в сила… (Реплики.) Да, тогава е обнародван Законът за корпоративното подоходно облагане. В предния параграф приехме, че влиза в сила от деня на обнародването и тук уточняваме кой е денят на обнародването, тоест 13 декември е денят на обнародването на Закона за корпоративното подоходно облагане и затова да влезе тази поправка в сила заедно с останалия текст от ЗКПО.

Не е ли по-добре да сложим деня на обнародването?

Не, не, да влезе в сила обнародването на ЗКПО. Връщаме към тази дата просто, когато е обнародван Законът за корпоративното подоходно облагане. (Реплика от референт: Денят на обнародването е 13 декември.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 48-202-01-21, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 16 ноември 2022 г. – Проект, второ гласуване“. „Закон за изменение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица“. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „Преди § 1 се създава нов параграф: „§... В чл. 13, ал. 1 се създават т. 30 и 31: „ 30. доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 години; 31. месечните доходи от трудови правоотношения в размера на линията за бедност“.“ Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Александър Иванов и група и народни представители. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 22в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) Данъчното облекчение може да се ползва и чрез приспадане от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на следните лица, когато за тях са налице условията по ал. 1 – 3: 1. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод; 2. лице по ал. 1, което е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година; в този случай облекчението се ползва чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 9 за доходите на починалото лице, като условията по ал. 3 се прилагат към датата на смъртта“. 2. Създава се ал. 10: „(10) Възстановената сума въз основа на данъчното облекчение не подлежи на принудително изпълнение“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По § 1 имам предложения, които са редактирани от работната група. Обръщам се към Вас за подкрепа на така направените предложения, защото и в Комисията Омбудсманът на Република България изложи своите доводи да подкрепим направените редакции. Те именно касаят редакции в чл. 22в и чл. 22г от Закона за данъците за доходите на физическите лица, именно въвеждане несеквестируемост на сумите, които работодателите възстановяват на работниците и служителите, когато те са ползвали данъчни облекчения за деца или за деца с увреждания. Има констатации на случаи, при които налагането на запор върху банкови сметки, други вземания на длъжници са предвидени с оглед необходимостта от средствата за подкривяне на належащи нужди на длъжника, като някои негови вземания да са изцяло несеквестируеми – например детските добавки, социалните добавки и други помощи, като извън Закона в момента и несеквестируемост на средствата е имало, когато средствата са били по възстановяване, данъчна преференция на работещи родители или на родители, отглеждащи деца в неравностойно положение. Именно в чл. 444 на Гражданско-процесуалния кодекс се предвижда, че изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещни права, именно на физически лица да не бъдат запорирани средства, които са належащи за принудително изпълнение. С направеното предложение от мен, подкрепено от работната група с редакция, се премахва секвестируемост на тези данъчни облекчения, които в нормативно предвидената възможност са в полза на съответното лице, когато то е намалило данъчните си задължения и отговаря на определени в Закона условия. Именно предложените промени в разпоредбите на чл. 22в и на 22г – данъчните облекчения за работещите родители на деца и родителите на деца с увреждания като мярка за реална подкрепа на семействата, които отглеждат децата си и същевременно са в трудови и служебни правоотношения и плащат данъци и социални осигуровки, да се запази. Насочеността на мярката е срещу демографската криза, естествено, колеги, като според мотивите, които тогава сме разглеждали при тази промяна при приемането на данъчните облекчения, сме казали, че целта е обръщане на модела, а именно от стимулиране чрез социални помощи към стимулиране чрез данъци и преференции, което смятам, че залата намира за правилно. Към момента на практика подкрепата на държавата за работещите родители се удържа, доколкото няма изрична разпоредба, оказваща несеквестируемост на тези средства. Вместо сумите да подпомогнат семейния бюджет и да бъдат разходени за нуждите на децата и особено на децата с увреждания, те отиват за погасяване на дългове, когато има наложен запор. С оглед на това надявам се да получи подкрепа предложеното изменение, подкрепено от работната група, от цялата зала и смятам, че гласуването ще е в подкрепа на работещите родители и на децата с увреждания. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние не стигнахме ли всички до заключението, че един от най-тежките проблеми на България е демографският проблем и че една от основните ни задачи е да задържим младите хора в България, особено тези, които имат и съответното образование. Поради тази причина ние категорично възразяване срещу това да не бъде включено за разглеждане нашето предложение, което накратко касае следното: да освободим българските младежи на възраст до 26 години от плащане на данък върху техните доходи. И второ, да освободим от плащане на данък първите 504 лв., излизат от линията на бедност за 2023 г. Какви са мотивите? Една от страните, уважаеми колеги, която в най-голяма степен успя да удържи емиграцията, даже да увеличи броя на младежите и на унгарците, които се връщат в Унгария след миграция, е, че в Унгария са освободени младежите, там законодателството е след 15-годишна възраст, тоест от 16-годишна възраст до 25-годишна възраст. Анализът на техните институции показва, че този подход – освобождаването на унгарците от такъв данък, е довело до промени в миграционните потоци и до задържане на унгарските младежи в Унгария. Защо да не ползваме европейския опит? Второ, по отношение на линията на бедност. Уважаеми колеги, ние сме най-социално несправедливата страна, с най-голямото социално разделение в Европейския съюз и ние отказваме да освободим, в това число и българите с ниски доходи от облагане с такъв данък върху доходите. Само ще Ви припомня, както винаги, че нашата система е толкова несправедлива – най бедните плащат всички данъци, богатите плащат минимални данъци. Искам още веднъж да Ви кажа в Австрия над 50%, които плащат данъци – 55% в Австрия; 53% – в Белгия; 55,9% – в Дания; 55,4% – във Франция; 53% – в Португалия; 50% – в Словения; 54% – в Испания; 53% – в Швеция. Къде отива България? Защо ще се отхвърли това разглеждане, което е в интерес на българските младежи, които искаме да останат тук и за българите с най-ниски доходи? Благодаря Ви за вниманието и настояваме този въпрос да бъде разгледан в залата.

Има.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, важен въпрос постави професор Гечев, а и ние сме направили предложение от парламентарната група на „БСП за България“, именно за младите хора, за тези до 26 години, за тези, за които всички, като излизаме на тази трибуна, се кълнем, че мислим и че искаме да направим така, че те да остават в България, да не напускат страната, да могат да гласуват в България, да живеят в България и в същото време стъпваме на норми в Правилника, което е правилно и гледам, че предложението не е допуснато за разглеждане в Бюджетната комисия. В същото време са допуснати други предложения, които също са извън обхвата на Закона, но така или иначе първото предложение, което искам да направя, е да бъде допуснато това предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, младите хора до 26 години да не заплащат данък общ доход. Мисля, че няма човек в тази пленарна зала, който да е против. Само че трябва да го направим и с гласуване, за да стане ясно на българското общество, че всички ние мислим за младите хора и подкрепяме младите хора. Практики за законодателство, което е извън обхвата на даден закон, има много в тази зала. Аз ще дам един красноречив пример от миналото Народно събрание, когато през Закона за търговското корабоплаване поправихме Наказателния кодекс и това беше прието от Народното събрание. Да, порочна, грозна практика, но в крайна сметка тук става въпрос за бъдещето на нашите деца, за бъдещето на България. И Ви призовавам, първо, да подкрепите предложението да бъде допуснато до разглеждане и второ, да го подкрепите и по същество, а именно младите хора до 26 години да не заплащат данък общ доход, да имат един добър старт в живота си. Тъй като тук е написано, че е извън обхвата на Закона. Може би е извън обхвата на Закона, но със сигурност е в обхвата на интересите на тези хора, които са ни изпратили тук всички нас без значение ляво, дясно, център и както искате да се делим. Призовавам да подкрепите, първо, процедурата за разглеждане по допустимост – чл. 81, ал. 2 и, второ, да подкрепите и по същество направеното предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Дълго мислех дали да взема отношение по тази тема. С няколко неща обаче не мога да се съглася. Едното от тези неща е, че България от 2019 г. няма стратегия за младежта. Ние изведнъж се сетихме, че младите хора са ни много важни. България няма приоритети, които да показват каква е нашата политика, свързана с младите хора. Също така е много интересно как си представяме, че в този глобален свят ние можем да задържаме някого. Ние можем да създадем среда, която да подкрепя младите хора и да развива техните таланти, но не можем да ги задържаме против волята им. Това, което е важно да започнем ние тук в тази зала, е да говорим за младите хора не просто като флаг и като знаме, на което да правим пиар, а да почнем да работим за младите хора истински. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Мутафчиева, на младите хора им е писнало да слушат за стратегии, за планове, за програми (Ръкопляскания от „БСП за България“). Писнало им е, повярвайте, и никой не иска да ги задържа насила. Но трябва да направим условията те сами да искат да са тук и с такива малки решения едно по едно, извън обхвата, в обхвата тези неща се решават. Днес данък общ доход до 26 години. Вчера безплатни учебници. Утре ще приемем примерно безплатни лекарства за деца до 14 години. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И ето така, стъпка по стъпка, без стратегии, без някой да ни казва какво да пишем, за да се харесаме на някого, без някой да ни плаща за това какво да напишем, а именно от нуждите на българските граждани, от нуждите на младите хора трябва да приемаме решения. Това, което предлагаме ние, е конкретно решение – не някога, някъде да обещаем стратегия, конкретно решение днес – 26 години без данък общ доход. Вчера безплатни учебници, а утре безплатни лекарства. Ето това младите хора го разбират и го подкрепят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Свиленски, обменяйки информация с младежите от Вашата младежка организация, не мисля, че те смятам това, което мислите Вие. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Младите хора имат нужда от приоритети и младите хора имат нужда от политици, които да мислят за тях не само когато се раздават неща безплатно. Всички добре знаем, че безплатни неща няма. И тук ще трябва да помислим кои са приоритетите. Колегите от „Демократична България“ няколко пъти напомнят за децата, които нямат храна и ентералните храни, които не се покриват. Така че моля Ви, нека не раздаваме безплатни учебници, когато вече сме в XXI век и те могат да бъдат електронни. Благодаря. (Шум и реплики.)

За лично обяснение.

Бях засегнат!

Ще Ви кажа.

Господин Минчев, не се заигравайте. Госпожо Мутафчиева, и на Вас ще кажа – не се занимавайте с Младежката организация на БСП. Ако искате, заповядайте. Не се занимавайте с Младежката организация на БСП! Обаче не мога да разбера, уважаеми колеги, защо само БСП в тази зала се грижи за младите хора и всички гледате Младежката организация на БСП, при положение че Вие сте модерни, десни, млади. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Пари за безплатни учебници – нямало безплатно нещо?

Добре де, как има безплатно оръжие за Украйна, а няма безплатни учебници за нашите деца? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Ето на този въпрос моля един от „Демократична България“ да излезе и да отговори. Безплатни оръжия за Украйна, но безплатни учебници и лекарства за българските деца няма?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Хубаво е да дискутираме по тези въпроси. Ето, имаме млади гости на балкона, нека да ги поздравим. Да са ни добре дошли! (Ръкопляскания.) И е хубаво да говорим откровено и без никакъв популизъм за младите хора особено, когато има… (Смях, шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Аз се учудвам, че се усмихват точно от ПП, няма да казвам имената кой се смее тук, но не виждам нищо смешно, особено когато ние последователно сме предлагали политики по въпроса за младите хора. Аз знам, че няма стратегия от 2019 г., ама съм бил в този парламент и в Четиридесет и четвъртия, когато говорихме по старата стратегия и да не Ви казвам, че две стратегии, стратегиите бяха copy paste. И трябваше тогава, когато трябваше да поставим сериозно въпроса, пак имаше ей такъв смях в залата. И сега стигаме дотам, че няма стратегия. Но аз като казвам, че това е важен въпрос, не съм открил топлата вода, всички Вие го знаете и предполагам ще се присъедините към това. Учудва ме начинът на дебата, начинът, по който го водят от „Демократична България“. Защото предложете и Вие нещо, колеги, ние предлагаме и какво искате да кажете? Колегата Свиленски е абсолютно прав и в призивите си да го вкараме и разбира се, в това че „Демократична България“, като са модерни и млади, отхвърляте нещо, което е вече работещо в Европа, в западноевропейските държави? Нямало нищо безплатно? Извинявайте, ама това са чутовни глупости! Това е работещо предложение в половин Европа и Вие казвате, че нямало нищо безплатно и е важно за младите хора. Обръщам Ви внимание на един изключително сериозен въпрос. Това не е просто въпрос за младите хора. Това е въпрос, който касае не демографската криза – демографската катастрофа в България. Това е въпрос и на демография, защото, като останат младите хора в България, стъпката към разрешаване на демографската криза – това е стъпката всъщност. Има и много други. Според мен – казвам го от тази трибуна, в България трябва да има и наша работа е да обособим комисия ли ще бъде, агенция ли ще бъде, но някаква различна институция, която да се занимава изрично с демографските въпроси. Дори като има парламент или като няма парламент, да има една постоянна агенция или комисия, която да се занимава с демографската катастрофа в България. Ето това е въпрос, който трябва да поставим като национален приоритет, не на „Демократична България“ и техните оръжия, които вкараха тук първи в това Народно събрание. Не беше хартиената бюлетина, беше безплатното Ви оръжие. Сега, ако бъдете така добри, да бъдете съвестни български граждани, решете за това наше предложение и облекчете младите хора, физическите лица до 26 години да не плащат данък. Направете го, за да докажете, че мислите не само за хората на балкона, които са до 26 години, направете така, за да разберем, че всички в тази зала мислим за България и да ни убедите. Ние мислим! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Няма да вземам отношение, господин Ченчев, по Вашия спор с „Демократична България“. Вие, като утвърдената Левица, имате право да вземете отношения в един такъв разговор с крайната левица от страна на „Демократична България“. Искам да задам един друг въпрос към Вас. Понеже споменахте, че демографската катастрофа безспорно е най-важният проблем в момента за страната и за това нещо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим в продължение на години вече. За съжаление, сме единствената организация обаче, която има изработена стратегия по този въпрос. Затова искам да Ви питам: като управлявахте държавата до преди няколко месеца, защо не предприехте действия за създаването на такъв орган или държавна институция? Най-малкото министерство дори, което наистина трябва да случи. Тук мислим еднакво като Вас. Силно се надяваме всички останали да започнат да мислят по този начин. Все пак въпросът ми е: имахте време, не много, но не и малко – за осем месеца това можеше да го направите, защо не го направихте?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, ще се опитам да направя тази реплика, без да се заяждам с Вас, но цял ден това, което казвате, в целия този дебат, тезите една след друга просто не са консистентни и така ще ги адресирам една по една. Първо, господин Ченчев, Вие, ако мислите за младите хора, нямаше да изгоните единствения млад човек от Вашата организация. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Вие имате един човек във Вашата група, който е под 30 години, и го изгонихте! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) После, ако мислите, господин Ченчев, Вие за младите хора, нямаше да принудите Вашите младежки организации да се отрекат от Вашите решения благодарение на хартиената бюлетина, която Вие поставихте като приоритет за това Народно събрание. (Шум и реплики.) Трето, всичко си има цена, господин Ченчев, и за тези 200 милиона Вие не описвате от какво трябва да се лиши България, когато даде тези 200 милиона на младите хора, които пак повтарям, господин Ченчев, тези млади не Ви подкрепят, защото Вие подкрепяте войната. Защото Вие казвате: това не е война, за това, което се случва в Украйна, да си затворим очите и да не заемаме страна. Младите хора в България заемат страна, господин Ченчев, и те ясно ще го покажат на изборите. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ченчев, Вие казахте, че „Демократична България“ са млади, модерни хора. Искам да Ви питам: кои точно са младите хора от „Демократична България“? Генерал Атанасов ли? Христо Иванов ли? Мартин Димитров ли? Кои? (Шум и реплики. Оживление.)

Искам да попитам кое им е модерното? Единственото, за което се сещам модерно, е, че са за изпращането на оръжие в Украйна. Обаче и друго нещо искам да кажа за тях във връзка с изпращането на оръжие. Заблудиха техните избиратели – хората се бореха против руската агресия, стояха с месеци некъпани, протестираха, а всъщност какво изпратихме за Украйна?

Подиграха се с украинците, защото това, което гласувахме, дори украинците отказват да го приемат.

Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Отзад напред – господин Таслаков, има млади хора в „Демократична България“ и точно един от тях ми направи реплика – госпожа Мутафчиева. Уважаеми господин Костадинов, ние в Четиридесет и четвъртия парламент по отношение на младите хора пет пъти се опитахме да вкараме наше приложение за цялостен закон, изготвен по отношение на младежта, в който имаше Глава „Доброволчество“ и всичко, което беше необходимо към онзи момент, да реагираме, адекватно на случващото се в държавата и на липсите по отношение на политики към младите хора. Не ни стигна времето, когато управлявахме за тези седем месеца, защото например знаете, че ние бяхме моторът, двигателят на това в България да има безплатни ясли и детски градини – нещо, което беше отработено дълго време от нас последователно. Искахме да бъдем също толкова последователни и по отношение на младежката политика, която, повярвайте ми, при нас на „Позитано“ има доста сериозен Съвет към Националния съвет, който е изработил цялостни предложения. Радвам се, че ни подкрепяте по отношение идеята за демографско, ако щете министерство – министерство на демографията, или агенция, или комисия, защото и аз се присъединявам към това, което Вие мислите. Значи наистина имаме единомислие по отношение на това, че национален приоритет, даже национална цел, уважаеми народни представители, пред нас българските не само народни представители, а и други институции – изпълнителната власт, трябва да бъде демографската катастрофа. Искрене, позволявам си на ти от трибуната.

Добре, позволявам си на ти, защото съвсем добронамерено искам да отговоря на моя колега, надявам се и приятел. Първо, никой не е изгонил Божанков. В тази работа политиката си има правила. Второ, да ти кажа не си точен – той не е под 30 години. На 32 е. Трето, наистина толкова ти беше разпокъсана репликата, че никой нищо не разбра от нея, за да се отговори сериозно. Не знам дали хартиената бюлетина е проблемът на Вас, но знам, че на Вас, проблемът Ви е ако няма сървър, код и точно тези машини мадуровки. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, мили гости! Припомням, че не разглеждаме проблем за демографска политика или за специална младежка политика, а разглеждаме данъчно законодателство. Не знам дали трябва да освободим от данъци до 26 години хората – от данък общ доход, но знам, че повече от 26 години аз и моите деца плащахме данъчната политика на БСП и управлението на Жан Виденов. Знам, че когато БСП заговори за безплатни неща, след това на мен ми излиза много скъпо. Лично на мен, говоря в лично качество, не представлявам парламентарна група. Страхувам се, че Вашето предложение ще обрече и моите внуци да плащат. Така че, ако решим да го допуснем и да го запишем в Закона, след това бих искал да допишем и техните имена като хора, които ще покриват тази Ваша оригинална идея до 26 години да не плащат хората данъци. (Реплики от „БСП за България“.) Плащането на данъци не е само въпрос на фиск, то е въпрос и на някакво възпитание. Не мисля, че българите имат висока данъчна култура. (Реплики от „БСП за България“.) Ами в Европа няма разказ „Андрешко“, в България има. Част от народната ни психология е да се опитваме да не плащаме данъците и да оставим съдия изпълнителя в блатото. Смятам, че този ход до 26 години да не се плаща данък общ доход не е умен не само от фискална гледна точка, а и от възпитателна гледна точка. Ще Ви припомня нещо друго. Тази Ваша идея много внимателно видях кога се появи – на последните избори. Тя се появи два дни след като ние в една кампания казахме, че обмисляме да предложим и вероятно, ако има време, в този парламент ще го предложим – младите хора между 14 и 18 години да имат право да работят по стандартни правила от Агенцията за закрила на детето с промяна в трудовото законодателство. Техните доходи до 18 години да бъдат освободени от данък общ доход. Това пак е с педагогическа цел и с желанието да се помогне на туристическата индустрия, културните индустрии, ресторантьорството, които имат сериозен недостиг от млада работна ръка, създаваме трудови навици. Така че не мисля, че Вашето предложение, освен че е недопустимо по смисъла на нашите регламенти, е допустимо като някакъв ход. То наистина не е част от цялостна философия, не е част от някаква стратегия, която да защитавате тук. Просто е едно поредно популистко хрумване, с което се опитвате да се харесате на избирателите си. Не мисля, че ще се харесате на тези, които в крайна сметка ще трябва да платят тези 200, или колко милиона ги изчисляват счетоводителите. Повече от 200 милиона със сигурност. Не смесвайте нещата. Никой не е казал, че оръжието за Украйна е безплатно. Това е акт на мнозинството българи, които изразяват своята солидарност с една несправедлива война. (Реплики.) Мнозинството, мнозинството. Вие социалистите управлявате с мнозинство, демократичен социализъм. Уважавайте мнозинството! Мнозинството българи, представени в тази зала, искаха този ход. Те знаят цената и искат да я платят, за да са част от европейската цивилизация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Дилов, подред на Вашите тези. От БСП 1996 г. колко сте пострадали Вие – тогава млад човек?! Точно Вие не вярвам да сте били зле до 1996-а, преди 1996-а, пък и след 1996 г.! Сигурно други са били зле, но точно Вие недейте да страдате за политиката! Мисля, че политиката, която е водила тогава и преди това държавата за младежите, е дала резултат, за да бъдете и Вие в момента народен представител и виден интелектуалец. Така че, недейте да злоупотребявате с тези тези. Втора теза – да, прав сте, няма безплатно. Няма! Тук никой не казва, че има безплатно. Когато казваме безплатно оръжие, го плащат българските граждани. Когато казваме безплатни учебници, безплатни детски градини, безплатни лекарства и сега намаление на данъците, разбира се, че ще ги платим всички ние, българите. Но ние искаме да платим за младите хора, да бъдат те добре, а не искаме да плащаме за оръжие! Правите разлика може би?! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Че било дисциплиниращо да плащат данъци младите?! Ами, дайте да ги направим 30%, за да ги дисциплинираме още повече?! А пък за богатите да ги намалим на 5%?! Тях няма да ги дисциплинираме! Ще дисциплинираме младите, ама така ще ги дисциплинираме, че да ги изгоним от България! 30, 40%, колкото може да плащат, докато дишат, а на богатите, на тези с възможности, тях да не ги уплашим, случайно да не избягат, да не отидат в чужбина – на тях ще им намалим данъците! Господин Дилов, пак казвам, ето тези хора отгоре, които са дошли, обяснете им на тях, че младите хора до 26 години е по-добре да плащат данъци, отколкото да не плащат данъци, и с тези пари да инвестират в образованието си или в нещо друго. Обяснете го на тях. Ние в тази зала след малко ще гласуваме и всеки един от нас ще остане сам със съвестта си и с това дали иска младите да бъдат подпомогнати, или не иска. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дилов, според мен фундаменталната Ви грешка е, че влизате изобщо в този разговор, защото Вие ще говорите на различни езици с колегите от БСП. Вече пет-шест години съм в парламента и зная едно – те не правят разлика между помощи и данъци. Те постоянно с някакви данъчни политики искат да помогнат на някого, а се помага с помощи, не с данъци. А помощите идват от данъците и когато намалиш данъците или ги премахнеш, няма да има пари за помощи. Сега те се опитват да помогнат пак, като свалят данъците. Така свалихме ДДС-то на хляба, уж да спаднела цената. Трябва да се знае едно, когато сваляш данъци, ти подпомагаш бизнеса, подпомагаш хората, които работят. Ти не подпомагаш някой, който има нужда от помощ. Това обаче се върти непрестанно. И каква е тази мания на една лява партия да сваля данъци, аз не мога да разбера?! Това обикновено го искат по-десните партии – да се свалят данъци, да няма голямо преразпределение. Колкото до демографската криза, ще Ви кажа: аз съм баща на две деца. Никога не съм мислил за данъци, докато съм създавал тези две деца – едното при управлението на Станишев, другото при управлението на Борисов. Никога не съм мислил кой е на власт и какви данъци ще ми свалят, за да стана баща. Слава богу, и без това се оправихме. (Смях.) Така че демографската криза е много дълбок проблем. Тя е породена от модернизацията, тя е културен проблем. Нейното начало е поставено с шоковата индустриализация и урбанизация още през 50-те години и това нещо се решава по толкова сложни начини, че данъците са нещо съвсем просто в сравнение с това, което трябва да се прави. Даже не знам дали има човек, който да каже точно как се решава този проблем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Не, нека той да излезе.

Господин Дилов, не съм съгласен с Вас и мисля, че тяхното предложение за младите хора е много добро. Смятам, че не бива да се тревожите, тъй като колко млади хора са останали след 12 години управление на ГЕРБ и една година управление на харвардската шарлатания. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, за пореден път се опитвате да ме спрете да говоря.

Така че, господин Дилов, не смятам, че тооолкова сериозно ще се отрази на бюджета, тъй като младите хора, аз съм ги виждал, те са по Лондон, Мюнхен, Бирмингам и някъде другаде, само и само да са по-далеч от политическата класа в България. Благодаря.

Благодаря Ви, колеги. Благодаря, господин Председател, за възможността. Въоръжавам се с огромно търпение, за да слушам поучения от БСП за това как се гледат три деца по времето на Луканов, на Жан Виденов, защото толкова имах. Няма да влизам в повече обяснения. Изобщо изисква се от мен голяма широта, за да приемам съвети за данъчна политика от хора, които ме облагаха с ергенски данък – да Ви припомня. (Смях.) Това е Ваш специалитет – ергенският данък, голяма демографска иновация. Поне него да не го въведем, ако може, не че ще ме хване вече. Господин Биков, много е забавно това Ваше изказване. Наистина е така, свързаността между причинно-следствената връзка между данъци и помощи е нещо, което се губи в голяма част от залата. Много е забавно и това, че Вие не се възбуждате от данъчни закони и в смисъл не мислите за тях, докато правите деца, защото аз познавам хора, които се възбуждат от данъчни закони. Явно в залата има такива в момента. (Смях и оживление.) Вие не сте сред тях, което Ви прави още по-голям мой приятел. В заключение, млади колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, дайте да не драматизираме толкова демографската криза. Пред Вас стои един прекрасен политик, попитайте го населението на България по времето на Санстефанска България колко е било и това голяма драма ли е било? Смятам, че няма човек до 26 години, на който, като му кажем: „А бе ти тука няма да плащаш данък общ доход!“, той ще каже: „О, аз оставам в България тогава. Тук ще работя, няма да ходя в Бирмингам. Не, не, тука, тука, защото тези 10%, които ще ми спестите Вие, са ми много важни на мен.“ Абсолютно несериозно е. Опитваме се да кажем други неща чрез него и аз съм петимен и с огромно удоволствие ще участвам в сериозен и голям дебат за младежките политики на България – има нужда от тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене и тя е свързана малко с дебата, който реално водим в момента, който всъщност е по неподкрепено предложение. Тоест по предложение, което не е допуснато в Комисията, нали така?

Тъй като е извън обхвата на членовете. Ако колегите се позовават на Правилника на чл. 81, ал. 2, ние трябва тепърва да преценим дали да го допуснем въобще за дебати, а не да водим дебат по същество по предложение, което не е допуснато и не е разгледано съответно в Комисията. Тоест, господин Председател, процедурата ми е следната: да прекратим в момента тези дебати, тъй като те по принцип не са по Правилник, и да се гласува дали въобще това предложение да бъде допуснато за разглеждане, за да може да продължи, ако бъде допуснато, този дебат или въобще да продължим нататък със Законопроекта. В момента водим дебат по същество на предложение, което реално не е допуснато за разглеждане и не е разгледано в Комисията, съответно не е и обсъждано там, а го обсъждаме по същество в залата. Правилното е, първо, да решим дали да го допуснем за разглеждане. Ако го допуснем за разглеждане, да го разгледаме и да го дебатираме по същество, и тогава да го гласуваме. Но ако не го допуснем, тогава няма никакъв смисъл да го гласуваме и да го дебатираме също така.

За обратно становище.

Обратно становище, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Първо, като минимум тези, които са се записали, трябва да се изкажат (шум и реплики), тъй като това е поне някакво златно правило в Народното събрание. Освен това ние даваме аргументи за нещо, което е от ключово значение за развитието на страната ни. Всеки един говори за демографска криза. Няма някой, който да не споменава Терминал 2, че едва ли не е изход за голяма част от младите, и когато по същество започваме да обсъждаме този проблем, по най-елегантния начин някой колега от Политическа партия ГЕРБ излиза на трибуната и казва: „Нека да престанем дебата!“ Така че, извинявайте, но нека да продължи този дебат, затова правя обратно становище. А като минимум, уважаеми господин Председател, тези, които са се записали, не можете да не им дадете думата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

То е за допустимост.

Не, обратно.

Тази процедура я направих още в началото. (Уточнения между председателя Никола Минчев, Петър Чобанов и Георги Свиленски.)

Да бъде допуснато. (Реплика.) Да, същото е, двете са еднакви. (Реплика от народния представител Христо Гаджев встрани от микрофоните.)

Да. Уважаеми колеги, младите хора още ни гледат. Вие даже не искате да обсъждате. Не да гласувате, не да ни опровергаете, даже не искате дебат по темата. Срам, както казва госпожа Йорданова! Срам, уважаеми колеги! Не искате да разгледате, да дискутирате, пък гласувайте, както искате. Ваша съвест, Ваш морал, но допуснете до гласуване това важно нещо. И не става въпрос за помощи, не става въпрос за данъци, става въпрос за младите хора на България, и не мога да разбера не го ли разбирате и на какъв език трябва да се обяснява от тази трибуна. Вие не искате даже да мислите по темата, камо ли да правите някаква стратегия. Каква стратегия?! Вие отказвате да се говори в тази зала за младите хора, а искате някой да Ви пише стратегия. Само ако някой Ви плати да напишете нещо, само тогава ще се разглежда в тази зала. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не, в тази зала ще се гледат проблемите на младите хора, докато има хора, които мислят за младите хора. И Ви призовавам, колеги, моля Ви, допуснете до гласуване, да направим дискусията, да чуем аргументите, хората да ни чуят и да ни видят и тогава всеки с гласа си да реши какво да направи. Благодаря Ви.

Да. (Народният представител Борислав Гуцанов иска думата.)

После ще обясниш различен вот. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Независимо, че не допуснахте да се обсъжда една изключително важна тема, един риторичен въпрос: България имаше население 9 милиона без 50 хиляди, в момента сме малко над 6 милиона и няма демографска катастрофа?! В България коментираме всички представители на политическите партии, че трябва да направим нещо за младите хора и заедно с това нещо, когато в Народното събрание започваме обсъждане по тази тема, се прави всичко възможно това да не се случи. Къде другаде, освен в това законодателство? Къде другаде, ако не направим първата стъпка, именно чрез освобождаване на младите хора от данъчно законодателство в тази му част? Уважаеми народни представители, от „Промяната“ особено, този, който отново вдига ръка. Поне Вие, които говорите за социален пакет и се мъчите по някакъв начин да го откраднете от нашата социалистическа партия, поне Вие се осъзнайте и направете така, че това да се гласува в Народното събрание, това да се обсъжда в Народното събрание.

Защото аз не виждам какво друго можем да обсъждаме днес, освен ако как да направим така, че да спре това изтичане на млади хора? Как да направим така, че действително да спрем демографската катастрофа? Уважаеми колеги, във всеки един закон има място именно за тази политика. И аз Ви моля наистина да се осъзнаем и да направим така, че да изградим една модерна България, която не може без млади хора. Това минава и през това законодателство, което в момента ние гласуваме и което обсъждаме. Благодаря Ви. И се надявам, че това ще се случи днес в залата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

Уважаеми господин Гуцанов, когато говорите за младежки политики, в залата е хубаво да си припомняме какво сме казвали преди и аз ще направя едно припомняне на едно изказване на госпожа Нинова от 7 януари тази година, когато тя беше министър на икономиката и направи изказване, че всеки следващ закон, който тя предложи, и всеки следващ законопроект на БСП, ще вземе под внимание демографската криза в България. Знаете ли какво, господин Гуцанов – досега нито един закон, който Вие сте предложили, не е взел отношение по демографската криза в България. (Шум и реплики от „БСП за България“.) И сега, когато обсъждаме данъчните закони, Вие вкарвате едно предложение, което не е допуснато от Комисията, обсъждате си го в залата и искат тук да късате ризи и да казвате колко Ви пука за младите хора. Ако се интересувахте за младите хора, защо ги карате да напуснат България, като направихте най-важен закон, законът, който ще им отнеме правото на глас, като им попречи да гласуват с машина. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Като Ви интересуват толкова младите хора, защо заемате назадничавата позиция, която е против позицията на Европа и целия модерен свят, да подкрепите Русия.

И защо изгонихте младите хора от Вашата организация, господин Гуцанов? Може ли да кажете, ако толкова много се интересувате от младите хора? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Митев, такива нелепости и глупости, да Ви призная честно, рядко звучат от трибуната на Народното събрание.

Аз да си позволя да употребя такова изречение, значи наистина сте минали границата на допустимото. Уважаеми колега, безплатни детски градини, безплатни детски ясли – това не е ли част от тази политика, за която говорим? Целият социален пакет не е ли част от тази политика, за която говорим? Безплатните учебници, за които вчера гласувахме по предложение на БСП и благодарим на всички колеги, че ни подкрепихте, не е ли част от тази политика?

Просто отговарям на това, което говореше господин Митев, уважаеми господин Председател. И дотук ще спра, за да не ми правите повече забележки.

Наистина, моля Ви, господин Митев, подготвяйте се преди да излезете на тази трибуна. Относно хартиената бюлетина. Цяла Европа гласува на хартия, уважаеми господин Митев. Така че, моля Ви, с това поне се запознайте преди да заставате зад тези опорки, за които наистина вече ставате смешни. Аз наистина се надявам да има разум и днешното обсъждане да бъде начало на една от най-важните теми. За БСП най важната тема – демографската катастрофа в България, защото нямаме ли млади хора, ние няма как да развием тази държава. И пак повтарям, това минава през всеки един закон, през всяко едно разглеждане тук, в Народното събрание и е отговорност на всеки един народен представител, на всяка една политическа партия. И нека днес да бъде това начало, а не само да си говорим и да няма никакво действие.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е към Вас по начина на водене, господин Председател. Аз разбирам, че Вие сте млад човек и имате много толеранс, събран в себе си, обаче много Ви моля, когато вече сме гласували да отпадне тази точка, да не продължавате дебатите, да не давате възможност на хора да говорят за едно и също. Искам да се обърна към Вас да ги спирате тогава, когато казват, че ние тук в Народното събрание не искаме да обсъждаме политиките за младите хора. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ние искаме да обсъждаме политиките за младите хора, но не искаме да обсъждаме Вашето предложение, което не е подкрепено в Комисията. Това е единственото, което не искаме да обсъждаме, защото просто няма как! Разбирате ли?! В смисъл, разбирам, че за Вас семейните политики означават популистки предложения за раздаване на пари, но те всъщност изобщо не са това. Семейните политики започват с анализи на нуждите на населението. Такива нямате! Имате единствено и само предложения за раздаване на пари.

Така че, господин Председател…

…много Ви моля, прекратете го вече това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Председател. Тъй като гледам, че обсъждаме все неща, които са извън топика. Явно сме изчерпали дебата и предлагам да прекратим дебата и да минем към гласуване.

Точно така.

Благодаря, господин Председател. Господин Манев явно не е разбрал, че дебатът не е започнал по § 1. Господин Манев, Вие не можахте да се изкажете по заглавието на Изборния кодекс, сега Ви казвам: дебатът по § 1 още не е започнал – няма изказвания по него, няма реплики, дуплики, процедури. Това, което говорихме, беше друго. Беше за младите хора, които Вие гласувахте против. Това беше, за младите хора да не плащат данъци. Параграф 1 е друго нещо. Вие гласувахте против, ако не сте разбрали. Така че дайте си възможност да се поправите. Оставете дебата да върви, оттеглете си предложението. Ако не, аз правя обратно такова. И да си говорим, уважаеми колеги, за младите хора на България, двадесет и шест години без данък общ доход. Госпожо Белобрадова, няма кой да плаща за анализи. Тук на нас ни плащат, на нас ни дават заплати за тази работа. Не да търсим някакви неправителствени организации да ни пишат анализи и да ни пишат стратегии. Ние затова вземаме заплати в тази зала – да пишем закони.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз Ви помолих нещо. Ние прекратихме нещо, което не сме почнали да го правим. Разбирате ли, прекратихте дебатите, преди те да са почнали – нито едно изказване по заглавието, нито едно изказване по § 1 и става господин Манев и вика: „Дайте да прекратим.“ (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Вие разбирате ли как приемате данъчни закони – без нито едно изказване, даже в подкрепа. Поне някой да излезе да подкрепи това, което е написано в § 1. Призовавам Ви, колеги, младите хора 26 години без данък общ доход, § 1 и заглавието…

Правя процедура за прегласуване, господин Председател, и дебатът да продължи по § 1 и по наименованието на Закона. Ако господин Манев няма предложение по наименованието, аз имам предложение и искам да го направя в рамките на дискусията. Тъй като той обикновено взема изказвания по заглавието на Закона, сега имам и аз предложение. Благодаря.

Господин Председател и колеги народни представители, които гласувахте по този начин. Тъй като извадихте точката от дневния ред, ще направя декларация във връзка с темата за освобождаване от данъци на млади хора и за необлагаем минимум, това е нашето предложение. (Шум.) Така ще спазя условията на Правилника, след като го няма в дневния ред, ще ни слушате под формата на декларация.

Не, извадихте го.

Не, не, извадихте го и точно, защото е недопустимо, го извадихте от дневния ред.

Господин Председател, оставете госпожа Нинова да си направи декларацията.

Уважаеми колеги, странен ден е днес – много шокови неща се чуха тук, поне за нас. Първо, от ГЕРБ казаха, че нямаме демографска криза и няма драма с демографския въпрос в България?!

Кой каза това?

Най-бързо изчезващата нация, с най-висока смъртност, с най-ниска раждаемост, с мнение на всякакви експерти и политици, че изчезваме като нация и днес от ГЕРБ-СДС обявяват, че нямаме никакъв проблем с демографията. От „Демократична България“ пък тепърва искат да правим анализ какво е състоянието на демографията в България? Опитах се набързо да погледна за какво става дума – за десетината минути от изказването досега, намерих информация за 43 броя анализи – 43 от всякакви институции – от БАН, от агенции, от министерства, от Министерския съвет. Четиридесет и три, ако имаше и повече време, сигурно щях да ги докарам до 100. Тридесет и повече години правим анализи и стратегии и сега ще направим още един, за да установим, че все по-бързо изчезваме като народ, а ние тук, тоест Вие тук, решавате този проблем дори и да не го коментираме, камо ли да го решаваме. Чу се също много, не знам какъв епитет да използвам – изказване, че левите партии никога не предлагали намаляване на данъци? И понятието ляво, дясно, ама тотално сбъркано. Значи нямаме демографска криза, никой не знае що е то ляво, що е то дясно и кой какво прави в света? Европейски партии в кавички твърдят, че никъде в Европа няма такова нещо, въпреки че колегата Гечев даде примери как в Европа се грижат за младите си хора. „Продължаваме Промяната“, които добър ден да ти кажат, казват: „Ние сме младите, новото поколение и готините, но днес не искаме да си говорим за младежка политика!“ Господин Денков, обяснете им, че Вие, аз – ние в предишното правителство, в което участвахме, положихме такива небивали усилия за младежка политика. Обяснете им на тези зад Вас! Поне от самоуважение към Вашата партия, ако не уважават другите партии. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Те не знаят през какви изпитания минахме, за да осигурим данъчни облекчения за младите, за да осигурим безплатни детски градини и така нататък. Смирете ги малко, като им обясните какъв труд положихме. Последната теза, която се чу: това било популизъм и сега БСП се сетила за младежка политика? Някой от Вас може да са се сетили сега, БСП тези принципи ги изповядва от десетки години. По време на 12-годишното управление на ГЕРБ сме внесли 18 закона, касаещи младежка политика. Това означава последователност по време на опозиция. По време на управлението с „Продължаваме Промяната“ осигурихме: безплатни детски градини, майчинството се повиши колкото минималната работна заплата, данъчни облекчения за млади хора, стипендии в училищата и висшите учебни заведения за млади хора, обвързване на образованието с икономиката чрез стипендии за студенти и след това тяхно задължение да работят във фирмите, за да има икономиката кадри. Системна, принципна, последователна и загрижена за младостта на България политика провежда БСП и в опозиция, и в управление. А сега, когато не се знае кой е опозиция и кой е управление в тази зала, ние продължаваме да бъдем точно толкова принципни и последователни. Та нали с Вашите гласове приехме безплатните учебници до 12 клас? С Вашата подкрепа приехме до 300 лв. еднократна помощ за децата от първи до четвърти клас. Какво става днес?! Как така довчера имахме подкрепа за тези социални мерки, дори с пълно единодушие, днес обрат на не знам колко градуса и даже недопускане в залата на този въпрос да се коментира, защото не бил по предмета на… Хайде, моля Ви се! С процедурни хватки да пренебрегнете един от най-важните въпроси на България – младежката политика, грижата за младите хора, която е хоризонтална, тя е и здраве и образование, и икономика, и престъпност, ако искате. Част от тях бягат, защото се чувстват в несигурна среда. Това е огромен, системен проблем, който изисква дългосрочна и последователна политика, не зависи от конюнктурни хрумвания, не зависи от ретро разговори за преди 70-та година. Това е разговор за бъдещето, не за миналото и изисква в най-висока степен държавническо поведение и отговорност. Няма да предлагам за втори път да го подложим на гласуване, защото тази процедура мина, но се обръщам към българските граждани и към Вашата съвест. Помислете какво направихте днес, защото ще трябва да вземете решение в следващите дни какво правите, тъй като ние като професионално подготвена партия, като депутати с опит и като последователни хора и политици тези предложения сме ги внесли по удължителния Закон за бюджета между първо и второ четене, защото така се прави – като предлагаш нещо (ръкопляскания от „БСП за България“), предлагаш откъде да се финансира и как да стане. Това, че днес затворихте темата, не означава, че я затваряте изобщо. Следващата седмица Ви призоваваме по Закона за бюджета да проведем отговорен и държавнически разговор и да вземем правилното решение за младите хора на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Тъй като пак се върнахме да обсъждаме тема, която всъщност не беше обсъждана в декларацията. (Шум.) Само искам да Ви напомня, господин Председател, като ще говорим за младеж и младежки политики, че именно правителството на Промяната пропусна младежта в своите политики, та трябваше да гласуваме два пъти структурата на Министерския съвет, защото бяхте забравили да включите „младеж“...

…в Министерството на младежта и спорта, та преправяхме Министерския съвет. Така че, уважаеми колеги, когато си говорим за младежки политики, нека да си спомняме, че някои хора пропуснаха това нещо.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не мисля, че декларацията беше допустима. След като нещо е било в дневния ред, било е отхвърлено от залата. Също така, колегите от БСП много добре знаят, че е отхвърлена и от Комисията по недопустимост. Защо не входират Законопроекта по нормалния начин – да мине през залата, да мине обсъждането, след като днес са разбрали, че няма да се обсъжда?! Комисията го е отхвърлила, всичко е ясно предварително.

Не, аз съм притеснен за друго нещо…

Опитват се темата да бъде изместена и да забравят хората, че всъщност те подкрепиха махането на машинното броене и машинния протокол.

Ами така… хартиената коалиция. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Разбирам, че Ви е много трудна работата да се занимавате с хора, които не знаят за какво са тук, не слушат, правят си процедури, без да правят анализ на това, което се е казало. Кажете му на господин Ананиев, че точно преди тридесет секунди Корнелия Нинова каза, че е внесла тези закони в Деловодството преди един месец, но Вие седите и си държите ръцете и си имаме процедури…

Преди един месец са внесени! Трябваше да ги гласуваме, Вие натиснахте против, Вие натиснахте против – 26 години хората да не плащат данъци, Вие не искахте да говорите. И сега седите и ме гледате умно с кръстосани ръце, ама вече късно! Натиснахте червеното бутонче.

Така че имайте търпение, другата седмица ще го гледате наново този закон.

Благодаря, господин Председател. Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 22г се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) Данъчното облекчение може да се ползва и чрез приспадане от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на следните лица, когато за тях са налице условията по ал. 1 – 3: 1. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод; 2. лице по ал. 1, което е починало през данъчната година и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година; в този случай облекчението се ползва чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 9 за доходите на починалото лице, като условията по ал. 3 се прилагат към датата на смъртта.“ 2. Създава се ал. 9: „(9) Възстановената сума въз основа на данъчното облекчение не подлежи на принудително изпълнение.“ Да гласуваме първо този параграф.

Благодаря Ви, господин Председател. Сега следват няколко параграфа, предложени от народния представител Кирил Ананиев, които касаят уредба по отношение необлагаемите доходи също да бъдат декларирани. Тъй като се наложиха уточнения буквално до последния момент в някои от тези параграфи ще трябва да направя устно тук пред Вас предложенията, които са уточнени и с Министерството на финансите, и с колегите от Бюджетната комисия, и с Института на дипломираните експерт-счетоводители, така че да не налагат допълнителна административна тежест. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 45, ал. 1 думите „облагаем доход“ се заменят с „доход по чл. 24“. Предлагам да открием дискусия и да направя устното предложение.

И сега в рамките на дискусията, последното уточнение с Министерството на финансите, правя устно предложение въз основа на чл. 81, ал. 2, а именно: „§ 3 се изменя така: „§ 3. В чл. 45, ал. 1 думите „облагаем доход“ се заменят с „доходи по чл. 24, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, буква „а“ до буква „д“; т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, когато са предоставени в натура; т. 10, т. 12, т. 13, т. 16, когато са предоставени в натура; т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4.“

Да, имам го писмено. Мотивирам предложението.

Да, тук, съгласно дискусията, която имахме, да не създаваме допълнителна административна тежест, затова се налага тези точки, които посочихме, да не бъдат включвани. Това ще се повтори и по § 5 и е уточнено, както казахме, и с колегите от Комисията, и с Министерството на финансите последно до снощи, и с Националната агенция по приходите и с Института на дипломираните експерт-счетоводители. Имаме ги изпратени текстовете, те касаят § 5, но касаят и § 3.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Важно е да подкрепим тези текстове и на фона на други дебати, които се отклоняват по същество, това е тема, която е изключително важна, защото как да правим таргетирана социална политика, ако не знаем кои са наистина бедните в България? За първи път от много години обединяваме на едно място облагаеми и необлагаеми доходи с всички тези редакции, които са направени, така че от началото на 2024 г., защото няма да успеем по-рано, да имаме пълна база данни и да знаем кои са истински енергийно бедни и въобще бедни хора в България и само за тях да можем да правим социална политика. Защото, когато се опитваме да помагаме на милиони хора, парите са много, а ефектът е малък. Начинът, ефектът от тези мерки да стане голям, да стане значим, е хората да бъдат изключително добре селектирани. Това правим в момента като Бюджетна комисия. Положихме сериозни усилия, благодаря на всички, които се включиха, тези текстове са най доброто, което успяхме да направим за тези срокове. Когато започнат да действат, ако видим допълнителна административна тежест, защото бизнесът имаше това опасение и тези редакции, които сега се правят, е да намалим прекомерната административна тежест – например отпадат дневните и командировъчните на практика, и стипендиите отпадат за студенти. Така че, ако видим допълнителни казуси, те ще бъдат коригирани, когато му дойде времето, но днес е важно да се обединим и заедно да направим една много важна стъпка, която се бави с години – да имаме база данни, от която да разберем наистина кои са енергийно бедните хора в България. Така че, колеги, предлагам Ви категорично и убедено да подкрепим тези предложения.

Господин Димитров, аз имам обратното предложение. Предлагам, когато имаме работещи и изчистени документи, тогава да ги гласуваме в залата, защото в момента това, което ще направим, е още едни декларации, които трябва да се подават от бизнеса. Мисля, че отрицателните становища бяха добре. И това да предлагаме нещо – ние го предлагаме, ама после ще го променим – хайде да не правим така. Благодаря Ви.

И така, колеги, си минаха годините и ние не знаем кои са бедните хора в България, а не съм видял, ако Вие бяхте направили от ВЪЗРАЖДАНЕ по-добро предложение, да кажете: „Не ги приемайте тези текстове, ние имаме други!“ Ама Вие нищо не предлагате. Вие нищо не предлагате, а само си философствате тука от трибуната, без нищо да предлагате. Беше направена специална работна група, в която вкарахме и бизнеса, тези, които трябва да подават декларации, и предлагаме компромисен текст, така че да заработи тази система – да имаме на едно място облагаемите и необлагаемите доходи и да може да се прецени на кои хора трябва да им помагаме през социална политика и на кои не трябва да помагаме, уважаеми дами и господа. Така че истината е, че такъв опит до момента никой не е правил и това е абсолютно целенасочено, абсолютно нарочно това не се прави с години. Така че, колеги, или дайте по-добри текстове, или подкрепете нашите.

Господин Председател, аз съм силно озадачен от всичко това, което се казва. От една страна, периодично господин Божанов излиза от „Демократична България“ и обяснява как те са минималистични законопроекти, в които да дадат правомощия на съответното министерство да прави разни неща, за да може да определя. В същото време виждаме как, от друга страна, господин Димитров – виден икономически доайен, обяснява как трябва, разбирате ли, още малко декларациики да попълват фирмите и бизнеса. В същото време защо ВЪЗРАЖДАНЕ не направи нови предложения за още декларациики? Няма как да стане цялото това безумие! Има си предостатъчно администрация в тази държава, дори и всичко включено в Министерството на финансите, има пределно много ясни статистики на любимите Ви евробюрократи. България е най-бедната държава в Европейския съюз. Вече не е само Северозападният район най-бедният – цяла България продължава и затъва все повече. Няма нужда да вкараме още усложнения на бизнеса. И аз наистина, потресаващо е, когато цели предизборни кампании се обяснява как бизнесът ще бъде облекчен благодарение на всичко това, което ще развие „Демократична България“, и в същото време правим едни за пореден път утежнявания на този бизнес. Не, няма да предложим нищо такова, напротив, трябва да отпаднат още неща. Кое още не Ви е ясно на Вас, господин Димитров? Нищо такова няма да предлагаме, за разлика от Вас, които искате още декларации, за да стигнете дотам как да формулираме енергийно беден?! Аз ще Ви кажа. Осемдесет процента, даже и повече от българите, са енергийно бедни, защото не могат да си плащат сметките за ток и правят избор дали да си платят сметките за ток, или да си платят данъците, или да отидат и да си купят храна, ама не от тази най-долнопробната от западните вериги. Какво да внасяме повече? Това, което правите Вие за пореден път, не е, както казваше господин Божанов: „Минимализъм в законодателството“. Утежняване е, защото, ако не е утежняване, е плагиатство, което вчера обсъждахме пък на бившия Ви министър, който е завлякъл не знам колко законопроекта в една флашка и в момента ги вкарвате. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Ганев, не мога да се спра да се изумявам всеки път, когато чуя ВЪЗРАЖДАНЕ да говорят за западните вериги за продажба на храни и стоки. Ами, господин Ганев, тези западни в кавички вериги са български дружества, регистрирани съобразно българското законодателство, плащат данъци в България (шум и реплики), плащат данъци в България и продават стоки на български фирми, които са регистрирани в България по законите на българското законодателство, разбира се. (Шум и реплики.) Значи, ако отидете в „Кауфланд“… (Шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) Ето сега, господин Костадинов, отидете в „Кауфланд“, тръгнете по щандовете и вижте какви стоки продава „Кауфланд“, ако не са на…

80% чужди, не са от България.

Какво значи чужди стоки, при положение, че те са внесени от български търговски компании, плащат данъци в България, осигуряват български граждани за служители, плащат осигуровки. Стига с този див популизъм. Вашата партия освен това друго не може. (Шум и реплики.)

Айде, айде сядай!

Току-що господин Костадин Костадинов ми каза отсреща: „Разкарай се!“

Казах: „Сядай си!“

А, а, „Сядай си!“ Искам да Ви кажа, че българският избирател много скоро ще оцени по достойнство Вашето представяне в Народното събрание, ако не в това, в следващото и Вашата партия ще стигне до естествения си край. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Найденов, изключително вълнуващо е, всеки път оставам очарован от Вашата парламентарна група. Явно и Вие направихте своя дебют след акостирането с гумената лодка на „Сараите“, акостирахте и с гумена лодка и на трибуната, видяхме всичко това, което имахте да кажете. Радвам се, че така пламенно защитавате тези вериги, които са в България, няма нищо лошо, Ваше търговско право е да го правите. От друга страна е хубаво да гледаме и това, което има като плащане на данъци и изнасяне в чужбина, освен високото плащане на ДДС, какви са им печалбите, защото малко неудобно се получава, когато отидете обаче, при който и да искате български производител и ги питате: „Доволни ли са? Щастливи ли са, че има такава верига в България?“, и не само тази, която посочихте, няма нужда да изброяваме и другите. И ще чуете какво е. Но това не е на жълтите павета, това е при малкия, среден и микропроизводител (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), там е друго. Друго е да отидете и да питате животновъди, да питате млекопроизводители – няма ги на жълтите павета. И ще Ви кажат Вашите, така защитавани от Вас, което нямаше нищо общо с цялото изказване, но няма да коментирам неадекватните Ви приказки, да ги питате…

…дали са щастливи. Не, не, много Ви моля, за пореден път днес ме прекъсвате…

…отново прекъсвате само нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, а представителят на „Демократична Украйна“ го изслушахте най-добронамерено. (Председателят изключва микрофоните.) Така. Видяхме прекъсванията – нищо ново под слънцето. Господин Найденов, да обобщим – има разлика между жълти павета, акостиране с гумена лодка на „Сараите“ и жестоката реалност в българския микро-, малък бизнес, семеен бизнес и хората, които фалират, и хората, които не могат да преживяват. Има голяма разлика. Затова, хубаво е, когато другия път се изказвате, да помислите и че извън жълтите павета има и друг живот, има и фирми, които се борят за оцеляване и биват смазани от тези големи вериги, които излязохте и незнайно защо започнахте да защитавате?! Не знам защо? Ваше право е, пак казвам, да си защитите, щях да кажа работодателите, в крайна сметка не са Ви работодатели, към днешна дата поне. Така че, обобщавайки всичко това, което имаме – за пореден път Мартин Димитров прави предложение за утежняване на декларации от бизнеса. Вчера наблюдаваме да се входират и да обсъждаме плагиатствани законопроекти на госпожата, която беше министър на правосъдието. В момента Вие ставате и защитавате чужди фирми, които искат да развиват търговска дейност в България. Ваше право е, няма нищо лошо, само че и наше право е да не се съгласяваме с това нещо и затова няма какво повече да Ви кажа освен… Ще завърша с това, с което и започнах. Разлика между жълтите павета и реалния живот в България има огромна. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, може би пак трябва да си припомним Конституцията, може би пак трябва да си припомним Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, може би пак трябва да си припомним какво означават законопроектите и всъщност какво означава вносител на законопроект. Аз като представител на „Демократична България“, като част от кабинета на последното редовно правителство съм работила по конкретни законопроекти, които с моя подпис са обявени за обществено обсъждане, някои от тях са стигнали до Министерския съвет, някои от тях стигнаха и до Четиридесет и седмото народно събрание, но не бяха приети, защото не стигна времето. Зад всеки един от тези законопроекти аз като политик, като народен представител съм била на кампании и съм поела ангажимента да бъдат внесени и разгледани в това Народно събрание. Изпълнила съм този ангажимент. Внесли сме тези законопроекти преди служебния кабинет. Погледнете датите. Няма нито един законопроект, внесен от „Демократична България“ след служебния кабинет. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не са Ваш труд.“) Това, колеги, означава изпълнение на политически… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не са Ваш личен труд, а са взети наготово.“)

…ангажименти. Това означава трайна и устойчива политика, а не демагогия. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Процедурата ми е към Вас, господин Председателстващ. Днес цял ден наблюдаваме безобразно поведение, което Вие проявявате – абсолютно неравно, нееднакво отношение към парламентарно представените политически сили. Преди малко бяхме свидетели как Вие отнехте думата на народен представител. Аз Ви благодаря, че напомнихте на тази зала, въпреки че съставът е малко по-различен, но и на българските граждани защо в предходното Народно събрание Вашата оставка беше поискана и защо Вие спряхте да председателствате това Народно събрание. Тъй като днес Вие направихте не само нарушения. След няколко дни ще видим един мандат, който ще дойде при Вас, и Вие ще започнете да обяснявате тук, от тази трибуна, как ще се борите за демокрация, за свободи, за права, за хората, днес Вие демонстрирате какво сте всъщност – Вашата канадска шайка. Ще ми вземете ли думата?

Аз призовавам Вашата канадска шайка – ще ми вземете ли сега думата? (Смях.)

Призовавам господин Желязков да заеме своето място и Вие повече не само днес, а изобщо да не водите никога Народното събрание. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председателстващ, аз нямаше да взема думата за процедура по начина на водене, защото до голяма степен госпожа Михайлова каза това, което всички ние виждаме. Обаче Вие си позволихте сега да излъжете, като казахте днес. Всъщност това не е нещо, което Вие правите днес. Това при Вас се забелязва в последните няколко дни, устойчиво се забелязва. А иначе и в предишния мандат имахте подобни моменти, които в крайна сметка бяха и причината да Ви се поиска оставката и да бъде гласувана тази оставка. Само ще Ви припомня едно нещо, което Вие вчера си позволихте да направите, отново с представител на ВЪЗРАЖДАНЕ – не знам дали защото имате лично отношение, или просто такова Ви е отношението към една част от парламентарните групи тук, в парламента. Нямат значение мотивите Ви, не ме интересуват, честно казано. Интересува ме обаче последицата. Вчера тук, от тази трибуна, Вие пак бяхте на път да отнемете думата на народния представител Златан Златанов, защото той си позволи да използва едно идеологическо определение „неомарксизъм“, което Вие незнайно защо решихте, че по някакъв начин е обидно. Говорите за обиди. Най-малкото, което е, би трябвало като човек, застанал на това място, притежаващ по презумпция висока обща култура, макар и да нямате необходимото политологическо образование, защото Вие сте юрист, да знаете, че това не е обида. Както и много други думи, които са били употребявани тук. Разбира се, Вие позволявате малко по-фриволен понякога изказ на хора от Вашата парламентарна група. Честно казано, аз го разбирам това нещо и смятам, че в името на добрия дух на парламентаризма би следвало понякога да бъдете по-толерантен и Вие сте го правили това. Само че в последните няколко дни нарушавате своята собствена доста добра на моменти практика. Не го правете повече, защото единственото нещо, което постигате, е изнервяне в залата, а Вашата роля като председателстващ е да правите всичко необходимо, за да не се случва това.

Уважаеми колеги, дост досаден става спорът – кой крив, кой прав, излагаме се пред хората, пред децата. Заради това аз реших малко да разводня и разведря обстановката, като споделя, че преди месец в Президентството са решили да инвестират 150 хил. лв. и да монтират 100 киловата соларни панели върху Президентството, за да генерират ток за собствени нужди. Това е един много добър пример как България може да направи зелен преход, даже през институции като Президентството, и да защитим климата и здравето на хората, за да спрем замърсяването с тецовете примерно. (Реплики.) В тази връзка… (Реплики.)

…бих искал да Ви предам този малък панел, с който да започнем инсталация, инвестиция в соларни панели и на Народното събрание.

Имаме площ за почти половин мегават. Това е първата стъпчица, подарък от „Грийнпийс“. Заповядайте! (Народният представител подава панела, вързан с панделка, на председателстващия заседанието Никола Минчев.)

Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 80, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Член 50а се изменя така: „Възможност за деклариране на необлагаеми доходи и доходи, облагаеми с окончателен данък Чл. 50а. (1) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на този закон, придобитите доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт; (2) Данните за изплатени през годината доходи, предоставени по реда на чл. 73, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5, се считат за верни, в случай че лицата по ал. 1 не са декларирали друго в годишната данъчна декларация по чл. 50.“ Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На основание чл. 80, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски: 1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, в полза на местни и чуждестранни физически лица; 2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 3. от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 12, 26; както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 6, 7 и 23. 4. в полза на местни физически лица по чл. 13, ал. 1: а) точка 20, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.; б) точки 8, 9, 15, 16, 17, 18, 22, 24 и 27, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 500 лв.; 5. в полза на местни физически лица по чл. 38, ал. 9.“ 2. В ал. 6 думите „облагаеми доходи по трудови правоотношения“ се заменят с „доходи по чл. 24“. 3. Създава се ал. 10: „(10) В справката по ал. 1 не се включват доходите, за които се предоставя информация в Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите, както и доходите по чл. 13, ал. 1, т. 18, изплащани от училища и висши училища в полза на ученици и студенти.“

Благодаря Ви, господин Председател. Както и по § 3, тук, по § 5 се налага да направя устно предложение за редакция и ще си позволя да прочета на залата направо редактирания текст, така че да може да влезе в протокола.

И ще го представя и на Вас.

На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение за правно-редакционна поправка на § 5: „§ 5 се изменя така: „§. 5. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски: 1. по чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, в полза на местни и чуждестранни физически лица; 2. по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 3. от прехвърляне на права или имущество в полза на местни физически лица, включително в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 12 и 26; 4. в полза на местни физически лица по чл. 13, ал. 1: а) точка 20, когато годишният размер на дохода, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.; б) точки 6, 7, 8, 9, 15, 16, 17, 22, 24 и 27;“ 2. В ал. 6 думите „облагаеми доходи по трудови правоотношения“ се заменят с „доходи по чл. 24, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, т. 12 т. 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4“. 3. Създава се ал. 10: „(10) В справката по ал. 1 не се включват доходите, за които се предоставя информация в Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. (1) За целите на прилагане на чл. 48, ал. 3 за 2022 г. във връзка с чл. 48, ал. 1 и в случаите, в които чл. 49 не е приложен, данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година, се намалява със сумите, възстановени от работодателя по реда на § 2, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (2) За целите на прилагане на чл. 49, ал. 5 и 6 за 2022 г. размерът на удържания от работника/служителя през годината данък, съответно размерът на авансово удържания данък, се намалява със сумите, възстановени от работодателя по реда на § 2, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7. Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. Параграфи 3 и 5, т. 2 се прилагат и за доходи, изплатени през 2022 г.“ Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. …) се създават чл. 25б и чл. 25в: „Данни от пощенските оператори Чл. 25б. (1) Лицензираните пощенски оператори предоставят на агенцията данните по чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги, включително и информация за изпращаните пощенски пратки и размера на изплатените суми от наложен платеж по ред, начин и формат, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. (2) Лицензираните пощенски оператори предоставят данните и информацията по ал. 1 за всяко тримесечие до 30-то число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася. Данни за доходи на физически лица Чл. 25в. (1) Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса предоставят за обработване и обобщаване на агенцията индивидуални данни за изплатени доходи на физическите лица от социално подпомагане, държавно обществено осигуряване, допълнително социално осигуряване и месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, и личната помощ по Закона за личната помощ. (2) Предоставянето на индивидуалните данни за изплатени доходи се извършва по реда на Закона за електронното управление, с изключение на данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) Видът на обменяните данни се съгласува от лицата по ал. 1 с министъра на електронното управление. (4) Агенцията обработва получените по ал. 1 данни единствено за целите на тяхното обобщаване с вече налични в агенцията данни за доходи на физически лица, като се осигурява защита от неправомерен достъп. (5) Министърът на финансите или оправомощени от него длъжностни лица имат право на достъп до обобщени данни за доходи на физически лица, включително доходи от социално подпомагане, държавно обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване, с изключение на данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. Първоначалното подаване на информацията и данните се извършва след издаване на заповедта по чл. 25б, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите.“ Предложение на народния представител Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Председател. Обсъдихме сега и с представителите на Министерството на финансите една потенциална редакция, с която изрично да дадем право на достъп на физическите лица до данните, които се отнасят за тях в новосъздадената база данни. Колегите от Министерството на финансите казаха, че такъв достъп ще бъде даден така или иначе, така че може би няма смисъл в крайна сметка, господин Чобанов, да предлагаме такава редакция. То така или иначе е обсъждано и на Комисия, че такъв достъп имплицитно се дава. Принципите и на Закона за електронното управление, и общите разпоредби там го предвиждат, така че да не утежняваме законодателството и мисля в крайна сметка да не предлагаме тази редакция.

Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 48-202-01-24, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 10 ноември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 28а: „Специален ред за деклариране на доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз от доставчик, неустановен на територията на Европейския съюз Чл. 28а. (1) При извършване на доставка на стоки по чл. 28 от доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз, в подадената митническа декларация за износ се посочва, че стоките се изпращат или превозват извън територията на Европейския съюз, като в „Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения“ от декларацията за износ се вписват данни за идентификационния номер по ДДС на доставчика и номер на фактурата за извършената от него доставка на стоките, обект на износ, чрез съответните кодове, съгласно приложимото митническо законодателство на Съюза. (2) Митническите органи разрешават изпращането или превозването на стоките извън територията на Европейския съюз, когато след извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС се установи, че вписаният индивидуален идентификационен номер в декларацията за износ на доставчика е валиден.“ Предложение от народните представители Кремена Кунева и Илина Мутафчиева. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Асен Василев и Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 46, ал. 1 се създава т. 8: „8. управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Предложение на народния представител Петър Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. Член 66а се изменя така: „Намалена ставка на данъка Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за: 1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда изключително кратка. Искам само да обоснова моето предложение по реда на Правилника, което направих в Комисията. Преди това искам да благодаря на всички колеги, които подкрепихме това предложение в Комисията, свързано със ставката 9% на печатни и периодични издания, вестници и списания на физически носители, извършвана по електронен път или и двете. Това е промяната, която предложих. Тук е мястото да кажа и на господин Сабрутев: на Комисията се разбрахме, че може да бъде и отделна точка, но референтите след това – Вие сте го разбрали явно, казаха, че понеже е в обща директива, трябва да е на един ред. Така че реда го знаете оттук нататък. Тази промяна е свързана с периодичните издания. Знаете, че намаляването на ставката на книгите изправи този бранш по време на кризата – днес в България се издават 134 вестника и 364 списания. Печатът навсякъде – във всички правителства в европейските държави, има подкрепата, а тук при нас ковид кризата увеличи търсенето на хартиената информация, първо, защото нейната достоверност е най-голяма и най-вече има защита от фейк новините, които наблюдаваме масово в последно време. Затова политиката тук е не само като данъчен въпрос, а има и пряко отношение към достъпа на гражданите до истинска информация. Искам да Ви кажа само, че в България е една от най-високите ставки върху печатните вестници и в система на ставките в Европейския съюз. Повечето страни – членки на Европейския съюз, прилагат върху вестниците ставки на ДДС по-ниски от 10%, а 17 държави прилагат 5% или по-малка ставка спрямо вестниците. Също така в редица европейски държави са отпуснати директни помощи за печатните издания, които се измерват в стотици милиони евро. За съжаление, при нас все още нищо не е направено по този въпрос, а в същото време издателският бизнес е поставен пред изключителни трудности, заради нарушените вериги на доставки. Само в рамките на по-малко от две години цената на вестникарската хартия се е вдигнала повече от два пъти – давам Ви информация, която предполагам всички сте получили и сте я прочели. От 970 лв. през месец януари 2021 г. за тон, сега цената вече е 2200 лв. и съответно са нараснали и останалите консумативи, свързани с отпечатването на периодичните издания. Затова още веднъж Ви призовавам за подкрепа, както го направихме в Комисията, относно моята поправка, защото това е ключово за повишаване на достъпността на тези продукти и ще гарантира свободата на словото, ще гарантира достоверността на информацията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Част от проблемите на приемането на диференцирани ставки е, че не е премерен ефектът от тях. Аз попитах на Комисия: „Въведохме 9% ДДС за книгите – падна ли цената на книгите, колеги?“ и един колега ми обясни, че цената на хартията е поскъпнала и съответно поскъпването на книгите е по-малко, отколкото би било в друга ситуация. Да, но затова трябва да имаме анализ. На парламентарна група на „Демократична България“ от доктор Симидчиев ми беше зададен логичният въпрос: „Защо не въвеждаме за лекарствата диференцирано ДДС, колеги, а сме преценили за други стоки?“ Не сме измерили ефекта. Никой от Вас в тази зала не може да ми каже от диференцираното ДДС от 9% за книгите колко печелят крайните потребители и колко търговците? Има ли някой? Ако има, да вдигне ръка и да даде, колкото може, конкретен отговор. Няма. Никой не вдига ръка, колеги. Тоест мина една година, мина тази политика и Вие искате да я продължите, без да ѝ оценим ефекта. На всичко отгоре – госпожа Димова от ГЕРБ, сега предлага освен книгите, на които не сме оценили ефекта, въпреки това да въведем диференцирано ДДС и за периодични печатни произведения, вестници и списания на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете. Ние от „Демократична България“ предлагаме отделно гласуване, господин Председател, на този текст, който е по чл. 5, да бъде изведен отделно, въпреки че е записан като част от т. 2, и да има отделно гласуване по него. Веднага казваме следното нещо: разбираме, че трябва да бъде подпомагано купуването на книги, обаче има ли смисъл това да се прави за целия български народ, или трябва да се помага само на хората, които не могат да си ги купят? Нали така? Затова правим база данни, за да видим кои са енергийно бедните – въобще бедните хора в България, и те трябва да бъдат персонално подпомагани. Има ли смисъл да има диференцирано ДДС за всички граждани по отношение, примерно, на вестници и списания, Ви питам, колеги? Тоест Вие например, ако трябва да си купите вестник или списание и ако то е с 48 ст. по-евтино, това ще Ви промени ли поведението за купуване на такава стока? Така че, накратко и обобщено, проблемите са няколко: искаме да продължим мерки, без да сме им измерили ефекта върху гражданите – тук има само една гола надежда. Голата надежда е ефектът да е отишъл в крайните потребители. Тук и лека критика към Министерството на финансите, но обоснована: няколко пъти Ви питам, колеги, какъв е ефектът от тези мерки? Знам, че Вие не сте ги предложили – това можете да ми кажете, но Вие трябва да им измерите ефекта. Не е добре да продължаваме политики, без да знаем. Примерно, излизате от тази зала, гласували сте 9% ДДС за книгите и Ви пита първият журналист: „Кажете това какъв ефект доведе за хората? Какъв ефект?“ Няма го измерено. Няма го и за бебешките храни, а пък да не говорим за вестници и списания. И още по-важно, понеже не мерим ефектите – сега в края на Закона има такова предложение за ресторантьорите. Тук говорим за постоянно. Тези мерки вече стават постоянни. Това диференцирано ДДС, то е постоянно оттук нататък, уважаеми дами и господа. Това не са вече временни мерки – това, което сега обсъждаме, а стават постоянно действащи диференцирани ставки – оттук завинаги. Това е предложено в този законопроект – постоянно действие. Аз разбирам, че част от Вас ще гласуват за, защото смятат, че книгите са важни. Ами и ние смятаме, че са важни и между другото, голяма част от нашата група също ще подкрепи тази мярка, но това не означава, че не трябва да спрем и да не измерим ефекта, това не означава, че не трябва да спрем и да опитаме тази мярка да я насочим само към хора, които имат нужда от нея, а не към всички – към хора, които не биха си купили книга, ако тя е малко по-скъпа, а не към другите, за които няма значение една такава мярка. Уважаеми господин Председател, настояваме за разделно гласуване на предложението за постоянно действаща ставка от 9% за периодични печатни произведения, вестници и списания на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете. Гласуването да бъде отделно, за да може парламентът да се произнесе в отделни гласувания по следните точки: отделно да гласува диференцирана постоянно действаща ставка за туризма, каквото е т. 1; отделно т. 2 за книгите; отделно т. 3 за детските храни и консумативи; и отделно за периодични печатни произведения, вестници и списания. Да е ясно с всяко гласуване какво е направено.

Господин Председател, господин Димитров, явно или не сте били на тази комисия, или, ако сте били, с нещо друго сте се занимавали и не сте чули конкретните данни. Министерството на финансите е направило така жадувания от Вас анализ и посочиха конкретни цифри колко ще струва за всяко едно от нещата. И сега ще Ви кажа, тъй като не сте го чули или не сте били, едно от двете, най-вероятно не сте били отново. По отношение на първата цифра, която се посочи от Вас, очакваният ефект е минус 8 милиона, които ще останат при крайните потребители, които купуват книги. Конкретни цифри, направен e анализът. (Реплики от „Демократична България“ и Елисавета Белобрадова.)

По отношение на доставките на храни за бебета или малки деца. След като само преди няколко часа отхвърлихте да подкрепим данъчно облекчение за лицата до 26 години, сега искате да премахнете и тази възможност. Направен е съответният анализ от Министерството на финансите. Цифрите бяха посочени – 8,5 милиона ще останат в родителите на малки деца. По отношение на доставка на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по Приложение № 4. Направен е анализ. Изчислено е колко би било това нещо – 7 милиона, господин Димитров. Това нещо на фона на гласуваните пари, които отпуснахте за жадуваната Ви Украйна, е нищо. А така ще подкрепим децата и родителите им по-точно за това какви разходи има за тях. И меко казано е несериозно да казвате от тази трибуна, че това било за вечни времена. Не, няма никакви вечни времена. Няма никакви вечни времена – утре си правите евро-атлантическо мнозинство, което е съвсем естествено и нормално – с ДПС за пореден път да управлявате, и го премахвате, няма нищо лошо в това. Не се притеснявайте.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Димитров, аз като човек, който съм издал няколко книги, искам да Ви кажа, че има огромна разлика дали една книга струва 18 – 19 лв., или струва 21 – 22 лв. Не знам с какви хора контактувате, но това се отразява много на продажбите, на тиражите, на успеха на едно издание – минималната разлика от един-два лева в цената. Аз гледах статистики на различни вериги книжарници и искам да кажа, че еднозначно не просто не са се увеличили цените, намаляването на ДДС реално е довело до намаляване на цените на книгите последните години. Говорих с няколко издатели през последните дни и седмици. Всички те казват, че намаляването на ДДС покрай ковид мерките е спасило издателствата им от това да са на ръба на фалита или директно да фалират. С тази промяна, която предлагаме, ние реално спасяваме един сектор от българския бизнес от това да фалира. А този сектор се занимава с духовното израстване на нацията. И няма друга сфера на икономиката, в която да има повече добавена стойност във времето от духовността, от науката, от културата. Нищо друго не допринася толкова много в дългосрочен план за увеличаване на всичко, включително на брутния вътрешен продукт, колкото инвестицията в наука, образование и култура. Това е причината да се прави това предложение. Има нужда от него. Имат нужда от него всички – и бизнесът, и потребителите. Така че аз убедено ще го подкрепя и мисля, че има достатъчно данни, които показват основанието на това предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Цончо Ганев, имам да Ви казвам нещо важно, много важно, така че ме чуйте добре. Ефектът за бюджета от въвеждането на дадена мярка може да е 8 млн. лв., но ползата за кого е? Има два варианта – може ползата да остане за търговците, ако те не намалят цената, или да остане за крайния потребител, ако пък я намалят с 20%, или да се разпредели между двете. Това е икономическият анализ, защото Вие не разбрахте, който липсва. Тоест ефектът за бюджета е едно, това е една планета, а ефектът за търговците и гражданите е друга планета, господин Цонев, аз за нея питам. Ефектът за бюджета беше ясен.

Не съм Цонев, Ганев съм! (Оживление, смях във ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Сега ние от „Демократична България“ имаме желанието – част от колегите, да подкрепим тези мерки, но основателно задаваме въпроса: какъв е ефектът върху крайната цена, уважаеми колеги? И като парламент можем ли да гласуваме такива мерки, без да знаем ефекта върху крайната цена какъв е? Не го знаем нито за книгите, не го знаем за детските храни, защото теоретично е възможно цялата отстъпка да остава в търговците. Между другото репликата на господин Петър Николов беше в тази насока. Той каза следното нещо, цитирам по памет: „Диференцираното ДДС за книгите е много важно, защото то помага на търговците.“ Тоест това презюмира, че парите всъщност остават в търговците. Но вижте, ние трябва да го знаем, колеги, тоест трябва да знаем какъв е ефектът за гражданите върху крайната цена и ефекта върху търговците и вече да преценим, като знаем тази информация, да гласуваме тази мярка. Защото, пак повтарям, какъв е проблемът. Вашият проблем е следният: гласувате сега тази мярка, излизате от залата и Ви питат хората: кажете, уважаеми господин или госпожо народен представител, какъв ще бъде ефектът и какъв беше за миналата година понеже ги имаше тези мерки върху крайната цена от въвеждането на диференцирано ДДС примерно върху книгите. Вие нямате отговор на този въпрос, което не е нормално и е недопустимо. И още по-важният въпрос е: ако имаме този анализ, ще можем да преценим кое е по-успешно, кое работи повече, в кое има повече смисъл. Ей това липсва страшно много. Затова и колегата Симидчиев ни пита на парламентарна група – хубаво приемате диференцирани ставки, ама защо няма за лекарствата? И той казва така: „там пазарът е регулиран, ефектът ще е най-голям и ефектът ще бъде за крайните потребители“, казва той. Тоест, разберете ме правилно, ние вероятно – повечето от нас ще подкрепим тези мерки, но е много лошо да се продължават подобни политики, без да се мери тяхното въздействие. Ние по презумпция казваме – щом са книги, значи е хубаво. Това казвате, колеги. Ама трябва да знаем конкретния ефект, за да преценим и да изберем. Защото политиката е избор. Ние можем да въведем безброен, огромен брой диференцирани ставки и трябва да решим там, където ползата за хората е най-голяма, там да го направим. Не можем да го направим за всичко. А на този въпрос, колеги, нямаме отговор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя уточнението – обявявам частен интерес като издател на група утвърдени регионални издания, някои от тях с повече от 100 годишна история. Убеден съм, че това, което възнамерявам да кажа, е в синхрон с повечето почтени колеги издатели. Защото издателската дейност отдавна не е бизнес, а социална и просветителска мисия. Печатните издания са запазена територия за сериозна, авторска журналистика, която вече е под заплаха като професия. Не виждам дали в залата е колегата Любен Дилов, но сигурно ние с него сме единствените, които познаваме процеса в целия му производствен цикъл – от създаването на продукта до доставката, до крайния потребител. Издаването и управлението на печатно издание е сложен, трудоемък, отговорен и скъп процес. Печатните издания са от малкото в сектор „Медии“, които генерират реална икономика. Говоря за предпечат и дизайн, обем на работа и тираж в печатници, дистрибуция и логистика. Изграждането на добър пишещ журналист е рискова и скъпа инвестиция, но пък това е най-ценният актив в една печатна медия. Няма да е пресилено, ако кажем, че печатните издания са част от културно-историческото наследство, а с тяхното изчезване се прекъсва и културната памет. Региони като Варна и Шумен в началото на ковид кризата останаха не само без ежедневни издания, а и без седмични такива. Та нима има други свидетелства, които да проследяват толкова подробно как се е развивала една селищна система? Тук обръщам внимание, особено за колегите историци, защото съм убеден, че ще ме подкрепят, като устройство на територията, индустрия и заетост, качество на живот, културни и духовни потребности на населението. Ако се проследи течението на печатните издания, то със сигурност можем да добием подобна представа. Със Закона за задължителното депозиране на печатни и други издания е разписано, че най-малко 12 копия от всеки тираж на периодично издание се предоставят в депозитаря на Националната библиотека. Предоставя се информация за печатна база и тираж на изданието. Когато вестникът слезе от печатната машина, няма как да манипулираш, подмениш или изтриеш съдържанието му. Всичко това би трябвало да потвърди моята теза, че вестникът е със статут на документ. Всички опити с различни действия или бездействия да бъде умъртвена пресата подрива устоите на държавността. Като епидемия фалшивите новини се разпространяват сред функционално неграмотните хора, но те не са били и никога няма да бъдат в таргет групата на печатната медия, която предлага и доставя преди всичко достоверност. България закъсня, изостана по отношение на политиките и мерките в подкрепа на печата и традиционните медии. Един подобен подход едва ли ще реши проблемите в сектора, но ще бъде положителен сигнал за колегите издатели, че не са изоставени от държавата. Противното би оставило усещането, че новият политически морал се настанява с аромата на фалшиви новини. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Моето изказване до някаква степен беше провокирано от изказването на преждеговорившия Мартин Димитров, където ставаше въпрос за това дали решението, с което сега ще намалим ДДС-то или по-скоро ще го превърнем в трайна мярка, намалението на ДДС-то за книгите на 9%, ще се отрази на крайния потребител. Аз съм един от авторите на това предложение, разбира се, заедно с други народни представители. Искам да кажа, че моето виждане и виждането на ВЪЗРАЖДАНЕ е още по-радикално. Ние смятаме, че за книгите специално ДДС трябва да бъде нула процента, защото това е въпрос на национална политика. Имахме разговори с Асоциация „Българска книга“ и с представители на български издателства, които ни запознаха с една много нерадостна статистика за функционалната неграмотност в България, която вече надхвърля повече от 50% от младите хора! Оказва се, че този процес, изключително негативен, за съжаление, продължава да се задълбочава, което трябва да предизвика у нас въпроса за ответните мерки. В този случай, предвид това, че беше казано каква ще бъде стойността на фиска, тоест загубата за фиска е от порядъка на 8 млн. лв., мисля, че въпросът не е финансов. Въпросът е държавнически. По това мисля, че не би следвало да има абсолютно никакъв коментар от когото и да е оттук присъстващите. Определено не трябва да поставяме под съмнение тази мярка и да започваме да мерим с леко бакалски аршин дали от това намаление ще се възползват читателите, или собствениците на издателства и така нататък, и така нататък. Всички ние трябва да търсим средствата и начините, с които да се увеличи книгоиздаването, и не само книгоиздаването като брой на издания в България, но и като тираж. Няма смисъл да коментираме тиражите от времето на социализма – преди 1989 г., които бяха стотици хиляди понякога за една бройка книга. А в момента в България тираж над 5000 бройки за едно издание се смята за голям. Истината е, че българските издателства едва оцеляват в кризата. Те са някъде от порядъка на около 1000, но реално погледнато, не повече от няколко десетки са тези, които са силните и които произвеждат качествена продукция. В тази ситуация това решение може само и единствено да ги подпомогне и да ги подкрепи. Дори една част от това намаление да отиде при тях като преразпределение, мисля, че те биха инвестирали доста повече в развитието на собствените си издателства и във възможността да откупуват още и още по-качествени издателства, отколкото сега да правим простичката сметка дали ще намалеят много цените на книгите. Дори и да не намалеят цените на книгите, със сигурност това ще се отрази на качеството на предлаганата литература в България. Още веднъж повтарям, това е държавнически въпрос. Мисля, че специално по темата за книгите едва ли би имало и някакъв особен смисъл от допълнителен дебат. Мисля, че всички тук сме на едно и също мнение. Беше добро направеното предложение от господин Димитров, което ние ще подкрепим – за разделното гласуване по тези отделни четири направления. Защото по темата, да кажем, за облекченията в другите сектори, мисля, че там вече има какво да се коментира. Специално за книгите и специално за дейността на издателствата – там трябва да подходим мъдро и държавнически. Още веднъж ще повторя, нашата позиция – на ВЪЗРАЖДАНЕ – е още по-смела, ние смятаме, че там ДДС-то трябва да бъде нула процента, защото колкото по-образована и умна е една нация, толкова по-силна и богата е нейната държава. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, дами и господа! Господин Костадинов, ще Ви направя много добронамерена реплика. На гласуването в Комисията аз подкрепих тази мярка. Знаете ли защо искам да се мерят ефектите? Вие виждате в това счетоводен метод, но всъщност става въпрос за следното: ето гласувате, гласуваме заедно всъщност, диференцирано ДДС за книгите и казваме: надяваме се от тази мярка да има повече издатели, повече книги, така че българите да стават по-грамотни. Въпросът е, че това си остава една надежда, докато не измерим ефекта. Тоест може да се окаже, колеги, и господин Костадинов, че за да постигнем този ефект, който искаме – повече хора да четат книги и те да са по-достъпни, може да има други мерки, които са по-важни от тази и с тази да не постигаме ефект. Тоест тя вече работи една година. За тази една година има ли повече книги? Има ли по-големи тиражи? Значи, ако има и когато се предлага тази мярка, трябваше ето този анализ да представите вносителите и да кажете: вижте сега, хора, за една година действие това са резултатите – едно, две, три, четири от тази мярка, и затова предлагаме да продължи. Защото може да се окаже, колеги, например – за да има повече хора, които да четат, и това са хора, които не могат да си купят, да речем, книгите, че трябва политика, насочена към тези хора, които не могат да си ги купят, а не към всички български граждани. Защото например, Вие колеги, двамата имате ли нужда от диференцирано ДДС да си купите книги? Не, не Ви трябва. Казвам Ви: не Ви трябва такова нещо. Ще си я купите книгата независимо какво е ДДС-то. Много хора са във Вашето положение в България. Възниква въпросът: дали не трябва политика, не диференцирано ДДС, към хората, които не могат да си купят книгите – 100% да имат достъп до тях? (Реплика от народния представител Любен Дилов.) Затова е толкова важно да се мерят ефектите, и то спокойно и разумно да го правим, колеги, и аргументирано. Защото видяхте какво се получи на Бюджетната комисия. Започнахме с книгите, детските храни, после стана една колежка и каза: ама трябва и вестници и списания. А после стана един колега от ГЕРБ и каза: не може без ресторантьорите. Затова казвам: на всяко нещо ще му мерим ефекта и смисъла. Знаете ли, това, че дадена политика ни се струва важна и затова я подкрепяме, не означава накрая да не теглим чертата и да ѝ видим ефекта.

Колеги, ще бъда много кратък. Колкото и да е странно, ще подкрепя изцяло господин Костадинов.

Защо да е странно?

И не е странно действително, защото в половин Европа е 0%. Второ, аз самият съм председател на Съюза на печатарската индустрия. Не искам хора аматьори в тази част да ми говорят глупости. Първо, полиграфията не е освободена, ДДС-то издателствата си го плащат. Второ, търговската отстъпка под 30% не пада. Тоест всичко това, което, ако сега го приемем, а трябва да го приемем, остава за издателите. Не за търговците – за издателите. Така че молбата ми е тази – да спрем този безсмислен дебат. С Любо от години се борим за това ДДС. Молбата ми е – дайте да гласуваме и да го приемем, защото е правилно, защото в Европа е така. Нали всички сме евроатлантици?

Вие сте – ние сме си европейци!

Добре, хубаво, хайде. Не знам в Америка как е, но в Европа е така. Молбата ми е – дайте да го подкрепим. Един от най-старите съм тук – все пак има хора всеядни, от всичко разбират, всичко могат, всичко знаят. Нека всеки да говори по това, от което разбира. Благодаря Ви. Подкрепете го, моля Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Кънев, първо към Вас. Отговорът ми е много прост – благодаря. Към Вас, господин Димитров. Продължавате да мерите нещо, което няма как да бъде измерено. Но въпреки всичко, ще Ви кажа следното нещо: неслучайно преди малко споменах Асоциация „Българска книга“ – това е всъщност сдружението на издателствата, образно казано. Те имат направен такъв анализ – аз разполагам с него. Ако знаех, че е толкова важен, толкова жизненоважен и спасяващ за решението, което сега тук трябва да коментираме и да вземем, щях да го донеса, честно казано. Разговорът е леко излишен в момента, тъй като Вие самият казахте, че ще подкрепите това решение. Аз Ви съветвам да се обърнете към тях, да направите този разговор, за да се убедите, че всъщност това, което господин Кънев каза, е точно така. Наистина има ефект от последната една година, но той е минимален, както следващият след мен ще Ви обясни, предполагам, и няма да му вземам репликата и неговите коментари, защото ние с него си говорихме, докато Ви слушахме Вас. За да се види ефектът от подобно действие, трябва да минат години. Второто нещо, което е, Вие казахте – не сме сигурни дали няма да постигнем тези ефекти, които целим с други мерки. Ами предложете ги! Ако нямате обаче какво да предложите, приемаме това, а ние от своя страна пък няма как да знаем какъв ще бъде ефектът от тази мярка, ако не приложим мярката. Тук става малко като с кокошката и яйцето. Може би имате някакви основания Ваши си, аз не мога да ги приема и смятам, че опасенията Ви са безпочвени, но все пак, за да разберем дали Вие имате основание, или ние, които предлагаме тази мярка, първо, трябва да я приложим, а тя вече беше приложена за една година. Ефект има, макар и минимален, и той ще продължи да се увеличава и ако бяхте отишли на Панаира на книгата, който традиционно всяка година се провежда в София и беше тук до преди няколко дни, буквално миналата седмица, щяхте да се уверите в това, защото наистина количеството и качеството на предлаганите заглавия, както и тиражът леко са се увеличили, но леко и ще Ви кажа защо и с това ще свърша. Леко, защото заради инфлацията и заради това, което се случи през последната една година не само заради измислената пандемия, която ни беше натресена, а заради войната в Украйна най-вече, реалният ефект от тази мярка беше изконсумиран преди реално тя да се въведе, за наше съжаление. Така че наистина трябва да мислим за това, което и господин Кънев спомена и което всъщност потвърждава нашите думи – не 9%, господин Димитров, нула процента трябва да е данък ДДС за книгите и за книгоиздаването. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тази мярка според мен не се нуждае от този анализ, който господин Димитров иска, защото тя вече е приложена като антикризисна. В този смисъл би могло да се измерят ефектите, и то не само ефектите какво се е случило, а и какво не се е случило. Например не са случили фалити на издателства в едни времена, в които не само имаше ковид, но и хартията скочи три-четири пъти, което също е утежняващ факт. Хубавото е, че тази мярка вече няма да бъде антикризисна, а ще бъде редовна и ще бъде част от държавната политика по отношение на книгоиздаването. И тук аз ще продължа и от предишния дебат разговора. Много ясно трябва да кажем, и ще повторя това, което казах и по отношение на другите данъци, когато намаляваме един данък, ние подпомагаме бизнеса, този бизнес, който се занимава с това. Да, подпомагаме издателствата. Едно издателство не е само, нали ние виждаме крайния му резултат, вътре има преводачи, има автори, има авторски права, има най-различен компонент, ако щете, има коректори, редактори, то е много сложен процес. Българските издателства, слава богу, са на едно добро ниво. Имайте, предвид че в България буквално седмица след световните премиери на различни книги, и то в най-различни сегменти на книгоиздаването, те излизат в България почти веднага и това се дължи на добрата работа на българските издателства. Дай боже, скоро да сме в добри времена. Тази мярка не трябва да отпада, защото сме били в добри времена. Напротив, имайте предвид че този бизнес той не е субсидиран от държавата. Той не се субсидира, за разлика от голяма част от другите сектори в културата, литературата, изобщо издаването на книги е изключително пренебрегнат. Нито има субсидии, има едни малки проекти във Фонд „Култура“ за автори и така нататък, това е абсолютно недостатъчно. По-големият въпрос е и за мен това е по-важно, защото нито държавата ще фалира с осем милиона, нито издателите пък това ще им реши всички проблеми и ще ги направи велики бизнесмени, че това може да бъде първа стъпка към приоритизиране изобщо на културния сектор, който, за съжаление, често е бил в една по-маргинална ситуация, когато говорим за бюджета, а напоследък трябва да Ви кажа, че имам чувството, че умишлено се прави така, че той да бъде абсолютно маргинализиран, защото подборът на министри имам чувството, че се прави нарочно, за да бъде омаловажен този сектор. Тук има партии, които са предлагали дори и 1% за култура и така нататък. Даже са поемани ангажименти от страна на управляващата коалиция. Затова аз възприемам тези данъчни облекчения като възможност за една първа стъпка и за други неща, които да се случат в културния сектор, не само по отношение на издателствата. Но, да, Вие сте прав, цените на книгите не са най-важното в тази мярка. Не е най-важното това. Да, може би, и това го има. Да, може би те не са се увеличили с толкова, с колкото можеха да се увеличат, ако я нямаше тази мярка, но това изобщо не е важно. По-важното е ние да си съхраним издателствата, защото това е една културна инфраструктура, която работи добре, която е жизнено необходимо за идентичността на българската нация, не за бизнеса и за аритметиката. Това е въпрос на идентичност. Това е един от стълбовете на българската идентичност. Една от възможностите за развитие на българския език, ако щете. Ние на нашия език превеждаме от Аристотел в оригинал, между другото, изключително постижение на българската култура до съвременни автори не само в литературата и в науката. Това няма как да не бъде приоритет. Даже по-големият проблем е, че досега не е било приоритет, че чак сега се сещаме да го направим и, не, няма равнопоставеност в една държава. Аз съм против този тип равнопоставеност – дайте, всички са ни важни. Не, има някои, които са по-важни. За мен културният сектор е по-важен от останалите сектори.

Благодаря, господин Председател. Ние като съвносители също подкрепихме това предложение. Аз предполагам, че господин Мартин Димитров като финансист и той като мен също през годините малко или повече е бил убеден, че политиката – нали се правят изключения от единните данъчни ставки, е правилна и наистина тази политика има своите аргументи, защото открехнеш ли леко вратичката, създаваш предпоставки да се отвори широко. В същото време съм абсолютно съгласен и с господин Биков, ако за едно единствено нещо трябва да направим изключение, това трябва да бъде духовността, четенето, грамотността, тоест секторите, свързани с духовното и социалното развитие. За съжаление, това, което и той каза, не сме направили достатъчно чрез разходните политики. Но в случая, когато става въпрос за насърчаване на четенето, ние нямаме ефективен инструмент да го направим в достатъчна степен с разходните политики. Да, наистина, в най-голяма степен ще бъдат подпомогнати издателствата, но подпомагайки издателствата, съхранявайки, както Вие казахте тази важна инфраструктура, ние косвено подпомагаме и потребителите. Книгите ще са на по-висока цена, ако имаме по малко издателства, тоест имаме по-малко предлагане и по-ниска конкуренция. Намалената ставка на ДДС косвено при един конкурентен пазар, а този на книгите малко или повече е конкурентен, тук и господин Мартин Димитров ще се съгласи с мен, ще се отрази и на крайната цена. Печалбата би останала единствено и само за производителя, в случая издателя, ако пазарът не беше конкурентен. Но ние по-скоро говорим за конкурентен пазар, така че ние косвено подпомагаме по този начин и потребителите, колкото и да е маловажна тази цена, знакът, че имаме намалена ставка да е маловажна за някой, знакът, че имаме намалена ставка, по-малкият ръст на цените на книгите спрямо другите потребителски цени има значение в потреблението. Днес книгата е в неравна конкуренция с други мощни индустрии и ние сме длъжни да я подкрепим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вълчев, и Вие като бивш министър на образованието знаете, че по отношение на прекия ефект от тези неща, той не може наистина да се изчисли това, което и господин Костадинов и с него си говорехме. Не може да се изчислява в рамките на 2023 г. какво ще се случи. Да, аритметично нещо може да се види, като някакви числа, това е само повърхността обаче. След 10 години, след 15 години ще видим какво днес сме направили в образованието и в културата, тогава ще дойде резултатът, тогава ще дойде резултатът. Ние в момента сме във фазата, в която виждаме какво се е случвало преди 10 – 15 години като общество. Тези дългосрочни инвестиции, между другото, книгите могат да бъдат субсидирани до известна степен през библиотеките и това е друг въпрос, с който трябва да се заемем. Доколко читалищата, библиотеките се обновяват и имат изкупка на книги и кои са тези книги и защо са те и така нататък, това също е една много важна посока в това отношение. Но всичко каквото направим днес, ще даде резултати, които пак няма да могат да бъдат измерени с цифри и с числа. Те ще бъдат измерени с това, че например едно следващо поколение, ако сега си свършим работата, ще бъде добре образовано, ще бъдат по-добри хора. Това са неща, които не влизат в статистическите данни, ще се отнасят по-добре един с друг. Затова този тип мерки според мен трябва да бъдат по-често поставяни и за дебат в Народното събрание и да бъдат все по-често взимани, защото не всичко е математика и аритметика. Има по-важни неща даже от аритметиката. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз мисля, че по отношение на книгите няма какво повече да се убеждаваме. Едва ли в тази зала има някой, който не приема чутите аргументи. Най-простичко казано, временната мярка с 9% ДДС за книгите им помогна да не изчезнат по време на кризата. В някои сектори, за някои хартии, увеличението е над 130%. Понеже не съм издател на книги, но на печатна периодика, и то от много години, декларирам конфликт на интереси, разбира се, но искам да Ви обърна внимание върху нещо много важно, което колегата от Търново говореше преди малко, но просто залата не го чу. Мярката, която господин Димитров предлага, да отделим за отделно гласуване, аз не съм против отделното гласуване, макар че системно по европейска директива те са заедно с книгите, е изключително важна, колеги. Дайте си сметка, че в момента на пръстите на едната ръка се броят печатните периодични издания, които се издържат пряко от пазара. Всичко друго, което съществува, е предмет на икономически зависимости и политически. Ние се обричаме на липса на независима преса, като не подпомагаме по никакъв начин тези издания, нещо което прави цяла Европа. Мога да Ви изредя голям поименник с конкретни стъпки през Италия, които плащаха по 600 евро на журналист, до Франция и ред други мерки. Цели градове нямат печатна преса. Варна, представете си Варна, няма печатно периодично издание. Изчезна изключителен вестник като „Бизнес поща“ – старозагорският вестник, изключителен вестник, едно от най-добрите издания. Тази мярка е пряка помощ за издателите на провинциалната преса да го кажем най-добре. Колегата Ви обърна внимание, че печатното издание все още е предпочитано за голям брой българи и е все още по-защитено от фейк и от фалшива информация, и от манипулации за разлика от електронните издания, тоест с по-голяма степен за защита. Най малкото е по-достоверно, веществено доказателство в съда, тук адвокатите, които се явяват по подобни дела, ще Ви кажат – печатното издание. Много още доводи мога да Ви дам за това. Изключително е закъсняла нашата мярка, която предприемаме. Колегата Ви спомена, той е издател на вестник със 100-годишна история, това е част и от повседневната памет на нацията. Законът за депозитара ни задължава ние да предоставяме копия, отделно почти целият брак, който получаваме, го раздаваме безплатно на читалища, на библиотеки, по този начин оформяме фонд, който е независим от капризите на тока, от вируси, от хакери и така нататък. Той стои – може да бъде прочетен. Давам Ви насока в един такъв план. Ако се опитате да потърсите информация примерно за господин Петър Дертлиев – един блестящ български политик, човек с интересна съдба ще намерите много малко неща просто, защото повечето неща за него са писани преди дигиталната епоха и стоят само на хартиени носители, само в периодичните издания. Съвсем друг е въпросът за дигитализацията на тази преса, която трябва да предприемем и такава стъпка сред време. Така че моят апел е да не подкрепяме отпадането на добавката, която направи колежката Ирена Димова в чл. 66а – втората част, която приравнява печатната периодика със статута, който даваме на книгите в момента. Повярвайте, останали са много малко издания и те наистина си струва да бъдат подкрепени. Просто пазарът беше безмилостен, помете всички порнографски, жълти, останаха наистина издания, които едвам оцеляват, ако не са на пряка финансова дотация от чуждестранни фондации. Имаме една такава пресгрупа, знаете, или от частни бизнесмени. Има цели издания, които съществуват само благодарение на добрата воля на хора, като Сашо Дончев и други, и са ценни издания. Сещате се за кое говоря. В заключение, за книгите, искам да Ви кажа, не се лъжете от дигиталната епоха, хартията няма да изчезне, знаете, дето един приятел се похвалил, че е започнал да чете електронни книги и другият казал: „Аха, ясно, опитваш се да ги откажеш.“ Няма да се откажем, разчитаме на подкрепата на парламента за това ни усилие. Благодаря Ви.

Господин Дилов, аз съм съгласен, че пресата като цяло има проблем и свободната журналистика има проблем, особено в България, но репликата ми е във връзка с две неща, които казахте, те са по-технически от моята компетенция. Едното е доказателствената стойност, тя може да бъде постигната много лесно и в електронен вид, така че това едва ли е казус. Относно архивите, има предизвикателства и при двата вида архиви – вируси, стари дискове и така нататък, са от страната на електронната част, но от наводнения, запалени архиви и така нататък, са в сферата на хартията. Имаме редица примери, включително в другата сграда на Народното събрание, където са изгаряли архиви, и нека да имаме предвид, когато сравняваме двата вида носители, че има предизвикателства с архивите и на двете места, и те са решими по различни начини. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дилов, съгласен съм с част от Вашето изказване в частта за нуждата от подкрепа на този бизнес. Ако потърсите информация, предполагам, че сте го направили, ще видите, че има такива проучвания как влияе намаляването на ставката ДДС върху този сегмент. Истината е, че намаляването на ДДС с 1% обикновено води до 2,5% увеличение в потреблението, което, ако това е вярно и за нашия пазар, защото това проучване е направено за европейския пазар, това би било един добър стимул за потребяването на такъв вид културни стоки или услуги, ако така можем да ги класифицираме. Не съм съгласен с Вашето изказване в частта, че книгите няма да изчезнат. С напредването на технологиите все по-голяма част от потреблението се прехвърля върху дигиталното съдържание. Вие знаете, много по-удобно е в днешно време да се слушат книги, има дори и вече известни международни, дори и български компании, които предлагат дигитално съдържание. Така че, смятам ние, може би ако искаме да гледаме в бъдещето, е добре да помислим и за създаване на добри условия за развитието и на дигиталното печатно съдържание, или дори на аудио такова. Благодаря.

Господин Председател! Господин Дилов, аз нищо не разбрах и ще Ви помоля най-вероятно, може би аз не Ви разбрах, но представител на ГЕРБ направи едно предложение, Вие в момента призовахте да не го приемаме това предложение. Уточнете точно какво иска Вашата група и ни го разяснете в момента какво точно ще правим. Вашият колега от Вашата група да го изтегли или не знам, Вие го разяснете. От Вашата група – две предложения?! (Реплика.) Хубаво, нека да го уточним това – важно е.

Благодаря Ви, колеги, за репликите. Благодаря Ви, господин Председател, за възможността. Искам да уточня, че всъщност Мартин Димитров направи предложение за разделно гласуване по чл. 66а, тоест да разделим книгите от периодичните издания, както и да разделим някои други последващи, детските там – какво беше, храни. А пък ние смятаме, че и по европейска директива книгите и печатните издания вървят заедно – така ни казаха специалистите. В редакцията на председателя тогава – той трансформира предложението на господин Димитров направо за отпадане, тоест моят призив беше да не подкрепим предложението за отпадане и да гласуваме заедно книгите и периодичните издания така, както е към момента предложението на госпожа Димова. На другите репликиращи искам да разкажа нещо забавно по отношение на дигиталната епоха, в която живеем. Имах много интересен преподавател във Факултета по журналистика, който ни задаваше въпроса: „Какво е необходимо, за да има добра телевизия?“ Това беше по времето на комунизма и ние кои по-плахо, кои по-смело казахме: „Свободна журналистика, плурализъм, липса на цензура, смели и честни журналисти.“ Той ни слуша търпеливо, след което казваше: „Ток, бе маймуни, ток трябва да има, за да има телевизия.“ Така че за цялото това прехласване по дигиталната епоха, да Ви кажа, трябва ток, а в България нещата не са добре с тока, включително и вследствие като управлението на „Продължаваме Промяната“. (Смях.) Но хайде, да не се заяждаме. Като цяло не са добре. Да, изнасяме, продаваме, но знаете, в една далечна перспектива токът си е важен. Още Ленин го е казал: „Съветска власт плюс електрификация – така се взима една държава!“ Наистина обаче проблемът е сериозен с дигитализацията и все още сме в период от нашето развитие, в който хартиените копия са по-голяма защита от дигиталните по една проста причина – те се съхраняват на много повече места. Не само че Законът за депозитара ги съхранява на различни места – ни задължава да ги депозираме на различни места, но целият този тираж, специално на периодиката, който съществува, той в най-различни архиви, библиотеки може да бъде съхранен и може да бъде намерен и възстановен при изчезването. Искам да Ви кажа, че битката за ниско ДДС, нулево или 9%, е много стара и тук господин Петър Кънев като неин ветеран ще Ви припомни, че ние от Тридесет и деветото народно събрание периодично я повдигаме и периодично стигахме до един пазарлък с министъра на финансите, който казваше: „Това няма да Ви го дам, обаче дайте ще Ви дам пряка инвестиция. Пряко на издателите пари ще раздадем под някаква форма.“ И тогава какво правехме ние? Давахме пари, с които да се зареждат градските библиотеки, училищните библиотеки, читалищата. Точно защото това, освен че е пряка помощ за бизнеса, е пряка застраховка за колективната културна памет, ако щете не само културна, изобщо за паметта. Отново Ви казвам, събитието отпреди 2000 г., в интернет няма данни – няма, няма кой да ги дигитализира тези издания, да ги качи, не просто като PDF, както някои вестници правят на първите си страници, картинки, а просто да качи статиите. С някои от старите ни политици си направете проба – напишете името Петър Дертлиев и ще видите колко статии ще Ви излязат. Обидно малко за една такава фигура, или Милан Дренчев, или доктор Тренчев. Цялата тази история я има само на хартия и ние трябва да подкрепим издателите на тази хартия, за да продължава да я има. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като не виждам други записали се за изказване, ще си позволя в края, тъй като все още сме от заглавието, включително до параграфа, за който става въпрос, ще си позволя в края и аз да кажа, че ние сме вносители на това предложение, от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, за детските и бебешки храни, и пелени и се надяваме на Вашата подкрепа. То е свързано и с уредбата за ваучерите, също така, както и съм съвносител на това предложение, което е за книгите. След дълги години посещения от моя страна на Панаира на книгата и поети обещания към издателите, ще се радвам наистина да мога да си изпълня това обещание и да го превърнем в една постоянна мярка. Мисля, че залата е убедена, че ще има полза от нея. И с риск да се върнем към дискусията, която не е най-важна, за числата, трябва да имаме предвид, че която от намалените мерки в момента се опитаме да повишим, тоест да не удължим прилагането на тези намалени ставки по ДДС, това задължително ще генерира инфлация. Тоест намаляването на ДДС не винаги означава намаление на цените, но Ви гарантирам, че увеличим ли ставката по ДДС, това задължително ще увеличи цените и ще генерира допълнителна инфлация, допълнителен инфлационен натиск, който ще се прибави към съществуващия до момента. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8, като: 1. В заглавието на чл. 78а думата „грешно“ се заменя с „погрешно“. 2. В ал. 1 накрая се добавя „ал. 1“. 3. В ал. 2 думата „грешно“ се заменя с „погрешно“ и след думите „чл. 72“ се добавя „ал. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. В чл. 82, ал. 5 се правят следните допълнения: 1. След думите „чл. 163а“ се добавя „ал. 2“. 2. Създава се изречение второ: „Данъкът е изискуем от доставчика, регистрирано по този закон лице, за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и местните органи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17: „§ 17. В чл. 117, ал. 1, т. 4 след думите „чл. 163а“ се добавя „ал. 2“ и думите „когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е регистрирано по закона“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19, като: 1. След думите „Създава се глава дванадесета „а““ се добавя „с чл. 123а“. 2. В ал. 3 думите „буква „б““ се заменят с „т. 2“. 3. В ал. 10, изречение второ думите „Електронния регистър по ал. 1 и 2“ се заменят с „Информацията“.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на работното време за приемане на точки от дневния ред в днешния пленарен ден до 16,00 ч.

Благодаря Ви, господин Председател. Налага се тук в последния изчетен от мен § 17 по вносител, който става § 19 по Комисия, да направя едно предложение за редакция, тоест на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да гласуваме добавянето на заглавие на чл. 123а, а именно „Задължение за доставчиците на платежни услуги“. Просто заглавието беше пропуснато от вносителя. Благодаря. (Предава текста на председателя.)

Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20: „§ 20. В чл. 126 се създават ал. 9 и 10: „(9) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон при получаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок след получаване на кредитното известие, която издава разрешение за включването му в дневника за покупките и в справка декларация съгласно закона. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е получено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона. (10) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон преди издаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е издало данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок, която издава разрешение за издаване на кредитното известие само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“ Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21: „§ 21. В част шеста се създава глава тринадесета „а“ с чл. 126а, 126б и 126в: „Глава тринадесета „а“ Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане Общи положения Чл. 126а. (1) При пълно или частично неплащане по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, доставчикът, регистрирано по този закон лице, намалява данъчната основа и начисления данък по доставката, когато са налице едновременно следните условия: 1. издадена е фактура за доставката и са спазени изискванията на чл. 86; 2. получателят и доставчикът по доставката не са свързани лица към момента на доставката и/или към момента, в който е възникнало съответното обстоятелство по ал. 2; 3. не е извършено възмездно прехвърляне на вземането; 4. доставчикът може да докаже, че е предприел действия за събиране на вземанията по доставката; 5. доставчикът е уведомил писмено получателя, който е бил регистрирано по този закон лице към момента на доставка, че счита съответното вземане за несъбираемо на основание ал. 2 и разполага с доказателства, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя. (2) Вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо; 2. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част; 3. вземането е погасено по силата на закон; 4. след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано; 5. производство по несъстоятелност на длъжника – получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част; 6. изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо; 7. длъжникът – получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане вземането се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част. (3) За целите на тази глава за „частично плащане по доставка“ се приема, че данъкът е пропорционално включен в размера на извършеното плащане. Намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане Чл. 126б. (1) Когато получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126а, ал. 1 намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на кредитно известие по чл. 115 до размера на пълното или частично неплащане по доставката. (2) Когато получателят по доставката е бил нерегистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126а, ал. 1, т. 1 – 4, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на протокол по ред, определен с правилника, в тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6.“ (3) Когато получателят по доставката е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация по чл. 126а, ал. 2, т. 7 или получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката, което използва получените стоки или услуги за извършване на доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва по ал. 2. (4) Намалението по ал. 2 на начисления данък се определя като разлика между начисления данък по доставката и ползвания данъчен кредит от доставчика за получени от него стоки или услуги, пряко свързани с извършването на доставката, до размера на пълното или частично неплащане по доставката. (5) Издаденият протокол по ал. 2 се отразява със знак (-) в дневника за продажби и справка-декларацията в съответния данъчен период. (6) Когато доставчикът, регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 1, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде дебитно известие през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката. (7) Когато доставчикът, регистрирано по този закон лице, получи пълно или частично плащане по доставка, за която данъчната основа и начисленият данък са намалени по ал. 2, или вземането по доставката е погасено изцяло или частично по друг възмезден начин, лицето е длъжно да издаде протокол през данъчния период, през който е получено плащането или е погасено вземането, до размера на полученото плащане или погасяване по доставката, или до размера на намалението по ал. 4. Издаденият протокол се отразява със знак (+) в дневника за продажби и справка-декларацията. (8) За прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лева, която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък, само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Органите по приходите издават разрешение в 60-дневен срок от подаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се смята за разрешение за издаване на кредитно известие. В тримесечен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие. (9) Уведомление по ал. 8 не се подава за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер до 100 000 лева. В тези случаи, в тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2, т. 1 – 6, доставчикът издава кредитно известие към издадена фактура с начислен данък, само когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Доставчикът подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие, и по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“ Ограничения на намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане Чл. 126в. Намалението на данъчната основа и на начисления данък по чл. 126а, ал. 1 не се извършва, когато регистрираното лице – доставчик, е знаело или е било длъжно да знае към момента на доставката, че няма да получи дължимата сума по доставката. Приема се, че доставчикът е бил длъжен да знае, когато доставката е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната цена.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23: „§ 23. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Доставчик, който не е установен на територията на Европейския съюз или на трета страна, с която Европейският съюз е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“ и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“, и извършва доставка на стоки по чл. 28, се регистрира по този закон задължително чрез акредитиран представител. 2. В ал. 5 думите „на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по нататък „Директива 2010/24/ЕС“ и думите „на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (OB, L 268/1 от 12 октомври 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 904/2010“, се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.

Предложение на народния представител Димитър Недялков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венеция Нецова-Ангова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. В чл. 176в се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 4, изречение първо думите „7-дневен“ се заменят с „тридневен“. 2. В ал. 5, в текста преди т. 1 думите „7-дневен“ се заменят с „тридневен“. 3. В ал. 6 изречение второ накрая се добавя „и ал. 16“. 4. Създава се ал. 16: „(16) Данъчно задължено лице, предоставило обезпечение по ал. 1 в продължение на три последователни години, за което не са констатирани нарушения по закона през посочения период и което няма други непогасени публични вземания към датата на възникване на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 6, има право да намали размера на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 10 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за предходния данъчен период.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35: „§ 35. Създава се чл. 181е: „Чл. 181е. Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123а, ал. 1 и/или 2 и не предостави информация от електронния регистър по чл. 123а, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 37: „§ 37. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: „1. В § 1 се създава т. 104: „104. За целите на чл. 123а: а) „доставчик на платежни услуги“ е този по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи; б) „държава членка по произход“ е тази по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; в) „плащане“ е това по смисъла на § 1, т. 20 и 31 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; г) „платежна сметка“ е тази по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; д) „платежна услуга“ е тази по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи; е) „платец“ е този по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; ж) „получател“ е този по смисъла на § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; з) „приемаща държава членка“ е тази по смисъла на § 1, т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи; и) „трансгранично плащане“ е плащане, когато местонахождението на платеца e в една държава членка, а местонахождението на получателя е в друга държава членка, в трета страна или на трета територия; к) „IBAN“ е IBAN съгласно определението по чл. 2, т. 15 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ, L 94/22 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012“; л) „BIC“ е BIC съгласно определението по чл. 2, т. 16 от Регламент (ЕС) № 260/2012.“ 2. В § 1а се създават т. 23 – 25: „23. Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета от 5 април 2022 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 107/1 от 6 април 2022 г.). 24. Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (ОВ, L 62/7 от 2 март 2020 г.). 25. Директива (ЕС) 2022/890 на Съвета от 3 юни 2022 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на удължаването на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 155/1 от 8 юни 2022 г.).“ Предложение на народния представител Красен Кралев и група народни представители: „Да се създаде нов § 35а:“ Комисията подкрепя по принцип предложението.

Трябваше да ги изчета до края. Прощавайте.

Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 38: „§ 38. В § 15д от преходните и заключителните разпоредби, в ал. 1 се правят следните изменения: „1. В текста преди т. 1 думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“ 2. Точки 1, 3 и 4 се отменят.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, целта на направените предложения в тези параграфи е да се намали прекомерната административна тежест върху дребните търговци на горива, вменена им с въпросните текстове на Закона за добавена стойност, която ескалира, разбира се, с увеличаването на цените и с инфлацията като цяло. Държа и е важно в този момент да се отбележи, че всички големи търговци на горива и данъчните складове към момента са изключени от приложното поле на тази законова норма и също така в този момент трябва да се отбележи, че след приемането през 2016 г. на сега действащите текстове, срещу България е открита наказателна процедура, както и че в резултат на това достъпът на дистрибуцията на горива се е ограничил силно за свободния пазар, което само по себе си може би е довело и до частично увеличаване на цените на горива и състоянието днес. Част от днешните проблеми са именно такива – заради намаляване на конкуренцията се повишават и цените. При сегашната нормативна уредба – сега действащата нормативна уредба, на задължените лица им се налага, образно казано, да вземат решения дали да изпълнят доставките на горива до съответното предприятие, детска градина или социален дом – без значение, или да ги доставят след 7 дни, когато им е изтекъл срокът и когато вече могат да го направят. Предложението на Министерството на финансите за намаляване на 3 дни на този срок е крачка в правилната посока и може би и без този срок администрацията ще може да се справя ефективно с контрола, като по този начин няма да създаваме и неволни нарушители. По отношение на размера на дължимото обезпечение. Текстът, който сме предложили, далеч не е най-справедливият, за да бъде гарантирано реалното задължение по този закон, но е достатъчно предпазлив, за да може да бъде обследвано подробно подобно намаление, и то само за изрядните търговци на горива, доказали се като такива в продължение на поне три години. Дори при предложения размер на обезпечение 10%, при обезпечаването отново ще е в няколко пъти – може би десетки пъти, над необходимото по данни на НАП. С конкретното намаление на обезпечението обаче ще се компенсират основно инфлационните процеси от цената на горивата, които за последната една година са доста сериозни – знаем всички. Целта ни е да се оцени ефектът и ако той съответства на очакванията, следващата фискална година да предложим нова по ниска ставка или да прецизираме още веднъж текстовете за справедливо обезпечаване на реалните задължения. Това, че Министерството на финансите подкрепиха и прецизираха текста в Комисията, ме кара да мисля, че посоката е правилна и ще постигнем желания ефект. Уважаеми колеги, предлагам Ви да приемем промените, с които ще облекчим, макар и малко, административната тежест, наложена на бранша. По този начин ще дадем шанс на пазара да излязат нови фирми, нови търговци и да увеличим конкуренцията, като по този начин ще създадем допълнителни условия за подобряване на конкурентната среда, което пък, от своя страна, силно се надявам да помогне и за дори минимално намаление на цената на горивата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Недялков! Аз исках да отбележа, че моето предложение в настоящия доклад и проектозакон е свързано с чисто правно-техническо обезпечаване на предложената разпоредба от господин Недялков. Той вече добре маркира какви са ползите от така направеното предложение, а именно: намаляване тежестта за бизнеса, намаляване на допълнителни разходи, които могат да бъдат избегнати, освобождаване на ресурси, намаляване на дължими банкови такси. Това, което бих искала да отбележа, е, че подходът е наистина премерен, защото той касае малките търговци на горива, които наистина са били изрядни и нямат нарушения за последните три години. Само бих искала да допълня, че през 2018 г. има наказателна процедура срещу България и цитирам: „Единият от случаите е свързан с факта, че понастоящем малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимото от тях ДДС“. Всъщност при обезпечаването е многократно в пъти по-голямо и това е един справедлив подход, за да имаме справедливо отношение към всички. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Тук е четвъртата диференцирана ставка по ДДС, която има да гласуваме, в случая на колегата Красен Кралев и касае ресторантьорите. Искам да започна с това, което ме притеснява, колеги. За мен и за колегите от „Демократична България“ е изключително важно да опазим десетпроцентния корпоративен данък и десетпроцентния плосък данък върху личните доходи. Ако във всеки закон се допускат нови и нови дефицити, защото някои казват – това ни е важно, друг друго, трети трето, дефицитът ще се натрупа и накрая ще дойдем до принудата да предложат колегите отляво, че искат да вдигат данъци. Това не трябва да го допускаме. Това, колеги, не трябва да го допускаме! Именно затова Ви казах, че трябва да мерим всеки един ефект, защото често в икономиката се налага, колеги, да изберем – избора. А за да изберем между пет предложения, защото не можем и петте да ги приемем, трябва да им оценим ефекта.

Може, може!

Не можем, парите никога не стигат. Никога парите не стигат за всичко – това Ви е проблемът, колеги. И за да можем да изберем кое е по-важно от три, четири, пет, десет неща, трябва да им оценим ефекта. Тук ефектът за бюджета ни беше казан. Ефектът за бюджета е 150 млн. лв., колеги, 120 млн. лв. ни беше казано от Министерството на финансите. Ефектът за бюджета е 120 млн. лв. Помните ли, че по време на ковид пандемията имаше една мярка 60:40 и нейното предимство беше следното: тя не беше насочена към всички, беше таргетирана само към тези, на които им е спаднал оборотът. Тоест трябва да покажеш спаднал оборот, че не ти върви бизнесът и тогава отиваш при държавата и тя ти дава компенсации. Тоест мярката беше все пак таргетирана, насочена. Проблемът на диференцираното ДДС, в случая за ресторантьорите, е, че тя не е насочена мярка, тя е за всички. Няма значение дали имаш печалби големи, или нямаш печалби, много ти върви бизнесът, или си в тежко положение, отношението е едно и също. Тоест няма насоченост, таргетираност на една такава мярка. Обаче, ако приложим тук аргументите на колегите Тома Биков и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, можем да кажем така – какво да им мерим ефектите, трябва да минат 10 години, мярката си е много важна, много хубава, трябва да вземем да я гласуваме. Защото, ако вземем от другите диференцирани ставки и приложим същите аргументи, те могат тук да се повторят. Сега може да ни каже господин Кралев: трябват ми 10 – 15 години да измерим ефекта за ресторантьорите. Така че не можем да го оценим, може да каже той, и трябва направо да го приемем. Използвам Вашите аргументи към неговата мярка. Затова, колеги, призовавам Ви много сериозно да подходим и да помислим, защото, ако искаме да ограничим дефицита тази година, дефицита за 2023 г. имам предвид, трябва да бъдем много внимателни. Не можем да подкрепим всичко, което ни е поискано, разберете това. Не можем всичко да дадем. Трябва да преценим, да подкрепим мерките с най-голям смисъл и ефект. Това трябва да го докажем преди да го направим. Защото вижте в момента какво се получава. Гледаме в Бюджетна комисия законопроект. Говорим за три постоянни диференцирани ставки и изведнъж идва тук още едно предложение и Бюджетната комисия и него го подкрепи. Тоест ние във всеки закон, ако правим това, ако правим по същия начин във всеки закон и увеличаваме дефицита, докъде ще стигнем, Ви питам аз. Докъде ще стигнем?!

Да не влизаме в еврозоната.

Не, оставете еврозоната, тук проблемът е друг, колеги. Проблемът е, че ако дефицитът расте и ние не можем да го овладеем, ще дойдат хората отляво и ще кажат: нямаме никакъв проблем, хайде да удвоим тези данъци. Това ще кажат, само чакат. Само чакат. Затова нека много отговорно да проведем този дебат. Нека много отговорно да проведем този дебат, защото ние трябва да гарантираме стабилността на публичните финанси и ние трябва да гарантираме, че данъците няма да се увеличават. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Димитров, аз и в изказването си казах, че аз вадя пред скоби книгите. Да, за ресторантьорите съм съгласен, че там вече може с цифри и с числа да се изчислява какъв е ефектът и какъв трябва да бъде и защо се прави и така нататък. Но книгите са пред скоби, извън това и техният ефект наистина е в други измерения. Той изобщо не е в измеренията на числата, на цифрите и на математиката. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Димитров, честно казано, едно говорите, впоследствие друго гласувате. Но аз така и не разбрах – Вие сега изказвате мнение, че сте против намаляване на ДДС за ресторанти и ресторантьори и сте против цялото това нещо, или сте за? Защото от това, което казахте, излиза, че няма да го подкрепите. А в последствие може би ще го подкрепите. Ще Ви помоля да кажете ясно и точно, защото едно говорите, надявам се, да не се разминете с гласуването. Що се отнася обаче до това, между другото, и предишния дебат, който имахме с Вас за другото намаляване на ДДС ставката и необоснованите реплики от Ваша страна, че като не сме подкрепили увеличаване на административната тежест за бизнеса, какво сме предлагали. Само ще Ви припомня, че ние предложихме и това, което Вашият колега във Вашата група доктор Симидчиев е попитал за намаляване ДДС върху лекарствата – да, ние предложихме намаляване ДДС върху лекарствата. И – да, това е мярка, която ще даде резултат от утре, ако се приеме, защото там има силно регулиран пазар и намаляване на ДДС ставката ще намали веднага цените на лекарствата. Иначе това, което говорите, ако го и разясните, че сте против намаляване на ставката за ресторантьорите, няма нищо лошо, Ваше мнение, стига да го подкрепите с гласуване. Ние ще гласуваме твърдо за намаляване на ставката, постоянно да бъде намалена – ясно и точно. А това, че говорите за увеличаване на дефицита, има много други неща, които не се правят, за да се спре този процес. Има още по-страшни неща, които искате да прокарате в България от 1 януари 2024 г. с влизане в еврозоната. Защото тогава достъпът до кредити ще стане прекрасен, прекрасен на държавно ниво. Ще започнат да се теглят милиарди.

Приключвам. Затова нека да не се плашим с големия дефицит. Нямам представа, Вие казахте, че БСП само чакали, за да вдигнат данъците. Ами те нямат мнозинство, за да вдигнат данъците, така че няма нужда да ни плашите отново с БСП и с комунизма. Стига вече, 33 години ставате и лягате да плашите с комунизъм децата.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Димитров, точно обратно на Вашите очаквания, БСП настоява за намаляване на данъчната ставка. Иначе съм съгласен с Вас, че трябва да се изследва ефектът какъв ефект ще постигне тази мярка и с какво това ще допринесе за хазната, за бюджета. За съжаление, на фона на корона кризата ефектът върху тази мярка точно върху този бранш, точно върху ресторантьорския бранш, беше изследван на практика. И знаете ли какво показа, какъв е ефектът от това – че оборотите на този бранш за 2021 г. бяха равни на оборотите за 2020 г. Само че има една малка подробност, че през 2021 г. вследствие на корона кризата заведенията бяха постоянно затваряни, тоест те работиха през 2020 г. пет месеца – от 12 пет месеца, и за пет месеца декларираха такива обороти, каквито декларираха за цялата 2020 г., когато работеха 12 месеца. Тоест тази мярка, първо, изсветлява бизнеса, защото е очевидно, че държавата с нейните контролни органи не успява да се справя, то е доказано. И второ, това означава повече приходи в хазната от този бранш. Това е ефектът, който се търси и който се постига, и той е доказано практически, за съжаление, благодарение на корона кризата, която принуди тогава да ги затваряме доста често и те обраха целия негатив от тези мерки, които уж си мислехме, че ще доведат до нещо, а те всъщност не доведоха до нищо. Доведоха до това, че доказаха, че по този начин се увеличават приходите, които се декларират от този бранш.

Започвам с господин Цончо Ганев, който каза, че искал постоянна ставка. Тук не са постоянните ставки в тези текстове, господин Ганев. Тук са временните ставки. Постоянните бяха онези ставки в началото. Тук са временните. Да, да Ви кажа, че тук това, което искате, го няма. Не, че се учудвам, но няма го, просто да знаете. Колеги, огромният проблем е, че няма стратегия, защото, ако обединим ефекта на многото изключения, които сме дали в различни закони, можеше да въведем вместо всички тях нулева ставка на реинвестираната печалба в машини и оборудване. Тоест, ако вместо да даваме много малки облекчения, в този закон, в онзи закон, в третия закон, в четвъртия закон, в петия закон, можеше това да направим. Или алтернативно вместо всички малки изключения, можеше да мислим за необлагаем минимум за личните доходи например, тоест този стратегически разговор не се провежда, това е нашият проблем. Иначе специално по тази тема аз лично нямам намерение да подкрепя. Позицията на „Демократична България“ е, че всеки от колегите ще преценява как да гласува по този дебат. Но проблемът, колеги, е, че както е тръгнало това Народно събрание, има опасност да изпуснем бюджетния дефицит, защото ние сме… То се получава следното: всеки предлага някакви работи, не се оценява общият ефект върху бюджета. Казва: аз този сектор много добре го познавам, много е важен за мен, гласува се, продължаваме и това вече започва да става практика. И в случая, имайки служебен министър на финансите, нямаме човек, който да дойде тук постоянно и да каже: хора, за да опазим ниските данъци такива, каквито са, трябва да се спре с постоянното гласуване на допълнителни разходи. Нямаме, за съжаление, министър на финансите, който да дойде и да го каже по този начин. Това Ви го казвам аз и се надявам и повече хора да го кажат. Тоест не си мислите, че не проявявам разбиране и към предложенията, които правите. Разбирам, идват хората при Вас, казват: нашият отрасъл е в много трудно положение. Трябва да им продължим с още една година диференцираното ДДС. Разбирам го това, но ние като Народно събрание трябва да разглеждаме едновременно всички 20 възможности за данъчни намаления. Защото това е разход, за разходи на практика. И да преценяваме кои са най-ефективните от тях и само те да се случват. Ако даваме всичко на всички, започва да става опасно. И колегата Симидчиев на парламентарна група, днес за трети път ще го цитирам, той пита следния въпрос: защо не намалим ДДС върху лекарствата, а го правим примерно за ресторантьорите? Ей това пита колегата Симидчиев. Така че, колеги, ние трябва да водим разговора толкова сериозно и да преценим как да постъпим, така че публичните финанси да останат стабилни, дефицитът да е под контрол и да не се налага в никакъв случай увеличаване на данъци. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам техническа редакция, свързана със сроковете, касаещи § 38, към него § 15д от Преходните и заключителните разпоредби, в ал. 3 думите „се прилагат до 1 юли 2023 г.“ да стане „се прилага до 31 декември, включително 2023 г.“ Става дума за нулевата ставка на хляб и брашно. Съгласувахме го с Министерството на финансите, с експертите на Бюджетната комисия. Срокът изтича в средата на 2023 г. и затова, тъй като влизаме в 2023 г., сега с тези промени срокът да се удължи до края на 2023 г., за да бъде хармонично с данъчното законодателство за бюджета за 2023 г. и за да се реализира мярката, която доказано дава резултати. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! С всички предложения по отношение на намалените ставки, които току-що направихте, това общо за бюджета е 520 млн. лв. – годишен ефект. По принцип Министерството на финансите винаги е било против намалените ставки, защото това е изключение от общата система на ДДС и проблемът не е толкова ефектът за бюджета, колкото самите намалени ставки създават изключителна тежест и за бизнеса, и за администрацията при тяхното администриране. Ще дам пример само за нулевата ставка за хляба. Вие не може да си представите какви запитвания има в Министерството на финансите със страници, например от 60 – 70 или 100 номенклатури на хляб и хлебни изделия кое е с нулева ставка и кое е с нормалата, стандартната ставка. По принцип Европейската комисия във всички свои решения и препоръки казва, че намалената ставка не трябва да се ползва за икономическа или социална политика. Намалената ставка е изключение, което по принцип трябва само в много краен случай да се предоставя. Виждам, че това взима някакви огромни размери. До 2020 г. преди пандемията с COVID-19 всъщност имаше една намалена ставка за туристическите услуги. Предоставиха се намалени ставки за определени бизнеси с цел подпомагане по време на пандемията. Това беше – защото бяха затворени или бяха принудени да затворят и това беше като временна мярка. Виждам, че в момента се предлага всички тези мерки да станат постоянни мерки, което по принцип не е добре – изобщо за системата да има толкова изключения. В един момент нормалната ставка ще стане девет, а изключението ще бъде 20% ДДС. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде във връзка с нашето предложение за удължаване на срока на прилагане на намалената ставка от 9% за ресторантьорския и туристическия бизнес до 31 декември 2023 г. Разбира се, безкрайно много уважавам мнението на колегата Димитров, както и мнението на госпожа Петрова от Министерството на финансите. Разбирам, че няма насоченост на тази мярка, а Вие желаете да има по-голяма яснота и диверсификация при прилагането на тази мярка, но все пак става въпрос за подпомагането на целия сектор, на целия бизнес. Става въпрос за подпомагането на едър бизнес, а не среден и дребен бизнес, които се отличават с изключено голяма заетост на работещи хора. Един сектор, който е с ключово значение за икономиката на страната. Кога да им помогнем, ако не сега – нали точно сега в момента на изключително тежка икономическа криза. Разбираме опасенията от риска за публичните финансите, но ползите от прилагането на тази мярка с още една година ще бъдат много големи. Разбира се, че в условията на криза държавата следва да подпомогне бизнеса, като прилаганата до този момент намалена данъчна ставка, се оказва по-успешна, отколкото прякото субсидиране на бизнеса. Всички сме съгласни, че това ще намали нивата на безработица, че това ще стимулира потреблението, че това ще успее да направи, така че да бъдат задържани цените в туристическия и ресторантьорския сектор, който пак казвам, че всички са съгласни, че той е ключов за българската икономика, за стабилността на нашето общество. Също така прилагането на намалена ставка от 9% при ползване на спортни съоръжения ще продължи да стимулира спортната активност, която е пряко свързана с укрепване на здравето на хората. Спортните дейности ще продължат да бъдат по-достъпни за гражданите. Смятам, че наистина ползите от удължаването, прилагането на тази мярка ще бъдат много по-големи от рисковете, които споменахме. Въпреки огромното уважение към Вашето мнение и съобразявайки се с тези аргументи, ние ще настояваме тази мярка да бъде подкрепена. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Кралев, съгласен съм с повечето неща, които казахте. Вие не обърнахте внимание на едно нещо, което е изключително важно, а именно тази ставка допринася за това България да е една конкурентоспособна дестинация, като имаме предвид политиките, които другите държави около България – на Балканския полуостров и конкурентните държави, в момента следват в политическа криза. Тоест от тази гледна точка, мисля, че нашето предложение дори и консервативно, говоря не нашето лично предложение на „Продължаваме Промяната“, а като цяло на законодателен орган, в тази връзка ще подчертая, че ние подкрепяме тази ставка. Има вероятност и много по-агресивно предложение да доведе до по-добри социални ефекти. Благодаря.

Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 39: „§ 39. В приложение № 4 думите „към § 15д, ал. 1, т. 3 и 4“ се заменят с „към чл. 66а, т. 3“. „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Предложение от народния представител Александър Иванов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Красен Кралев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 40: „§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 19 и 37, т. 1, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.“

Процедура първо, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да осигурим достъп на Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, Ирина Иванова – началник-отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи“, и Тонислава Сотирова – началник-отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 48-202-01-14, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 17 ноември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В параграф първи от законопроекта, касаещ член 4, в новата алинея шеста, в началото на изречението, след думите „упълномощени от него лица“ се добавя запетая и следният текст „които са служители на Агенцията за социално подпомагане“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се създават нови ал. 4 и 5 и ал. 6: „(4) Министърът на труда и социалната политика и упълномощени от него лица имат право на достъп до данни от информационните системи, регистрите и базите данни в областта на социалното подпомагане, поддържани от Агенцията за социално подпомагане, при спазване на изискванията на Закона за електронното управление и Закона за защита на личните данни. (5) За определяне, провеждане, разработване, координация и контрол на политиките в областта на социалното подпомагане лицата по ал. 4 получават информация и данни в електронен вид от Агенцията за социално подпомагане. (6) Обхватът и видът на информацията и данните по ал. 5, сроковете и периодичността на тяхното предоставяне се определят с наредбата по чл. 6, ал. 4.“ По § 2 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В параграф втори от законопроекта, в член шести, алинея втора, в края на изречението, след думите „физически и юридически лица“ се добавя тире и следният текст „касаеща лицата – заявители по съответните преписки за социално подпомагане и свързаните с тях лица“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 6а, ал. 2 накрая думите „и бр. 21 от 2012 г.“ се заменят с „бр. 21 и 49 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г., бр. 93 от 2019 г. и бр. 105 от 2020 г.“ Предложение на народните представители Илиана Жекова и Деница Сачева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 11, ал. 3 думата „Лицата“ се заменя с „Родители, осиновители, настойници или попечители и лицата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се създава т. 3: „3. недобросъвестно получени средства от социални помощи, установени с влязъл в сила акт.“ 2. В ал. 5 думите „две години“ се заменят с „една година“. 3. Създава се ал. 8: „(8) Не се допуска принудително изпълнение върху вземанията на лицата по този закон, с изключение на средствата по ал. 3.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал 1: а) точка 1 се изменя така: „1. финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи;“ б) точка 2 се изменя така: „2. финансиране на целеви социални програми и проекти в областта на социалното приобщаване;“ в) в т. 3 в началото се добавя „финансиране на“. 2. В ал. 3 думите „т. 2, 3“ се заменят с „т. 2 – 5“.“ По § 9 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 29, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя „в рамките на утвърдения бюджет от министъра на труда и социалната политика за съответната година“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. утвърждава годишен план за работа на фонда;“ 3. В т. 5 думата „съставя“ се заменя с „приема“. 4. В т. 6 думите „постоянни и временни комисии, съвети“ се заменят с „комисии, работни групи“.“ По § 10 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „В § 10 т. 2 се отменя.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 29а, ал. 2, т. 6 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

Благодаря, господин Председател. Моето изказване по-скоро ще е като предложение. Параграф 8 да се гласува отделно, а да не го гласуваме анблок, както преди малко действахте, господин Председател. Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Законът влиза в сила от 1 юни 2023 г., с изключение на § 12, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Отново правя процедура и по тази точка за допуск в залата на госпожа Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Ирина Иванова – началник-отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи“, и госпожа Томислава Сотирова – началник-отдел „Политики за социалното включване, децата и семействата“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Предлагам на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 48-202-01-1, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 17 ноември 2022 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата „първи“ се добавя „втори, трети и четвърти“.“

Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „Създава се нов § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Размерът на помощта по ал. 1 за второ и трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете.“ 2. Досегашните ал. 3 – 9 стават съответно ал. 4 – 10.“ Комисията не подкрепя предложението.

Прегласуване. (Шум и реплики.)

Благодаря. Както казах, господин Председател, по стечение на обстоятелствата от доста дълго време и аз съм в тази зала. Пак по стечение на обстоятелствата за осми мандат, но никога досега – в последните 10 – 12 години, не е имало такова масова прегласуване. Всяко предложение, което ние гласуваме, колеги, в тази зала се прегласува. Някой от колегите извиква отнякъде: „прегласуване“. Аз, господин Председател, направих една сметка – прегласували сме 350 пъти досега. 350 пъти по една минута прави 350 минути. Тоест ние – този парламент Четиридесет и осмия, необяснимо защо непрекъснато прегласуваме и с тези 350 прегласувания сме загубили ден и половина пленарно време. Между другото, господин Председател, направих и една друга калкулация – всеки пленарен ден тук струва половин милион лева на българския данъкоплатец. Половин милион лева! Тоест ние сме платили – българският данъкоплатец е платил, 750 хил. лв. затова, че ние постоянно прегласуваме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Първо, когато наистина популизмът влезе в парламента, съвсем логично е логиката да го напусне. По отношение на този законопроект на колегите, които предлагат тези предложения в Закона за семейни помощи за деца. Първо, финансовата рамка на този законопроект, уважаеми колеги, е определен без натуралните показатели като цяло. Какво имам предвид? Първо, уважаеми колеги от БСП, ясен е наистина броят на децата, които ще бъдат II, III и IV клас. Това са около 120 хиляди деца. На годишна база това за бюджета на страната ще струва около 36 млн. лв., но не е ясен броят на жените, които ще имат второ и трето дете. Ако имаме предвид това, че миналата година – през 2021 г. са били родени 58 678 живородени деца, от които 20 хиляди да са второ и трето дете, това означава, че догодина за държавния бюджет това ще струва около 170 млн. лв. Защо? Защото на първо четене приехме, че минималната работна заплата да бъде 850 лв. Десет минимални работни заплати умножено по 20 хиляди са точно 170 млн. лв. Въпросът ми към вносителите в този случай е следният: въпросът на въпросите: откъде ще вземем тези около 200 млн. лв. на годишна база, за да финансираме този законопроект? Молбата ми е: нека отговорът да не бъде дежурният – ще се откажем от купуването на самолети и по този начин ще осигурим тези средства. За нас от парламентарната група на ДПС най-големият проблем на този законопроект е, че смесва осигуряване с подпомагане, тъй като този законопроект, уважаеми колеги, изцяло се финансира от данъци, тоест от държавния бюджет, а по този начин се опитваме да подкрепим изцяло жени, които са родили второ и трето дете, чрез данъци. За нас от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ този законопроект е дискриминационен и затова ще подкрепим както подкрепихме първата част – да има такава финансова помощ за ученици от II, III и IV клас, а второто предложение няма да го подкрепим. Благодаря.

За съжаление, вносителят не може да отговори на въпроса, тъй като беше обяснение на отрицателен вот.

По § 1 има предложение на народните представители Илиана Жекова, Евгения Алексиева и Александър Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинея 9 се отменя. 2. Създава се ал. 20: „(20) При условията на ал. 1 месечната помощ за деца, които се отглеждат от техните самотни осиновители, се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с чл. 4а, ал. 2, т. 1.“ По § 2 има предложение на народните представители Илиана Жекова, Евгения Алексиева и Александър Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 накрая се добавя „независимо от дохода на семейството“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) При условията на ал. 1 месечната помощ за отглеждане на деца от техните самотни осиновители се предоставя независимо от дохода на семейството.“ 3. В ал. 9 думите „с един жив родител“ се заменят със „със или без право на наследствена пенсия от починал родител“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като думата „могат“ се заменя с „може“.

Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Илиана Жекова, Евгения Алексиева и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 след думата „първи“ се добавя „втори, трети и четвърти“, а думите „държавно или общинско“ се заличават. 2. В ал. 7, т. 2 думите „на първи“ се заменят със „съответно на първи, втори, трети и четвърти“.“ Предложение на народните представители Илиана Жекова, Евгения Алексиева и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. В чл. 10б, ал. 1 думите „държавно или общинско“ се заличават.“ Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. B чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата „първи“ се добавя „втори, трети и четвърти“. По § 4 има предложение на народните представители Илиана Жекова, Евгения Алексиева и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8: „§ 8. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се т. 5а: „5а. „Самотни осиновители“ са лица, които при осиновяване на детето не се намират в граждански брак.“ 2. Точка 9 се изменя така: „9. „Дете с право на наследствена пенсия от починал родител“ е дете с един или двама починали родители, което има право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.“ 3. Създава се т. 9а: „9а. „Дете без право на наследствена пенсия от починал родител“ е дете с един или двама починали родители, което няма право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.“

Благодаря, господин Председател. Моето предложение отново е да се гласува всяко предложение, което е направено, разделно. Всяко едно.

Всеки един параграф, всяко едно предложение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От парламентарната група на „БСП за България“ искаме прегласуване.

Уважаеми господин Председател, позволете ми да благодаря на народните представители и на Министерството на труда и социалната политика за приемането на двата законопроекта. Благодаря Ви.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 48-202-01-32, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2022 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2022 г. Проект за второ гласуване.“ (Шум.)

Ще се справим.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 8 се изменя така: „(8) Съответствието с техническите спецификации, определени в Приложение № 5, гарантира, че предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат преработени така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, и се удостоверява със сертификат от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ на Министерството на отбраната, наричан по-нататък „Института по отбрана“, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка.“ 2. Създава се ал. 10: „(10) Документите по ал. 8 придружават всяка доставка на предупредителни и сигнални оръжия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 4г: „Чл. 4г. (1) За издаване от Института по отбрана на сертификата за съответствие по чл. 4, ал. 8, лицата, които произвеждат в Република България, както и лицата, които едновременно допускат за свободно обращение и освобождават за потребление на територията на Република България предупредителни и сигнални оръжия, предоставят на Института по отбрана образци за изпитване и сертификат от производителя, че продуктът е произведен в съответствие с техническите спецификации по приложение № 5. (2) Когато установи съответствие на образците за изпитване с техническите спецификации по приложение № 5, Институтът по отбрана издава сертификат за съответствие в два екземпляра, който съдържа информация за: 1. производителя; 2. вносителя; 3. вида, модела и калибъра; 4. годината на производство; 5. номер и дата на протокола от изпитването. (3) Единият екземпляр на сертификата за съответствие се предоставя на заявителя, а другият екземпляр заедно с резултатите от изпитването се изпращат в Националната точка за контакт. (4) Когато установи, че образците за изпитване не съответстват на техническите спецификации по Приложение № 5, Институтът по отбрана предоставя информация на Националната точка за контакт за вида, модела, калибъра, производителя, вносителя и годината на производство. (5) Директорът на Института по отбрана утвърждава процедурата, методиката и ценоразписа за издаване на сертификат за съответствие на предупредителни и сигнални оръжия с техническите спецификации по приложение № 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: § 4. Създава се чл. 4д: „Чл. 4д. (1) При деклариране на режим едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление на предупредителни и сигнални оръжия на митническите органи се предоставят документите по чл. 4, ал. 8, които се отнасят за същия вид, модел, калибър, производител, вносител и година на производство на предупредителните и сигналните оръжия. (2) В случай че вносителят не предостави документите по ал. 1, митническите органи не вдигат стоките за свободно обращение.“ Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) За стратегическите обекти изискванията към квалификацията на лицата по ал. 1, т. 4 – 7 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „оръжия, боеприпаси“ се заменят с „оръжия, с изключение на предупредителните и сигналните оръжия, както и произведените боеприпаси“. 2. Създава се ал. 5: „(5) Предупредителните и сигналните оръжия трябва да отговарят на техническите спецификации по Приложение № 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. Уникалната маркировка по чл. 26, ал. 1 трябва да е ясна и дълготрайна и да отговаря на следните изисквания: 1. съдържа букви на латиница или кирилица и арабски или римски цифри; 2. размерът на шрифта е най-малко 1,6 мм, като при основни компоненти, които са много малки, може да се използва по-малък размер на шрифта; 3. при затворни рами и цевни кутии, изработени от неметален материал, при който яснотата и дълготрайността на маркировката може да бъде нарушена, маркировката се прави на метална пластина, която е вложена трайно в материала на затворната рама или цевната кутия по такъв начин, че пластината не може да бъде лесно или бързо отстранена, а отстраняването на пластината би разрушило част от затворната рама или цевната кутия.“ Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) На лицата по чл. 76, ал. 1, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за спортни цели, се разрешава придобиването, съхранението, носенето и употребата на супресори за него, след получаване на разрешение за придобиване по реда на чл. 76.“ 2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създава т. 43: „43. „Стратегически обекти“ е понятие по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.“ 2. Параграф 4 се изменя така: „§ 4. (1) Този закон въвежда изискванията на: 1. Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 256/51 от 13 септември 1991 г.); 2. Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение (ОВ, L 94/8 от 5 април 2008 г.); 3. Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OB, L 179/5 от 8 юли 2008 г.); 4. Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. за изменение на Директива 2008/43/ЕО относно въвеждането съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета на система за идентификация и проследяване на взривни вещества за граждански цели (ОВ, L 50/18 от 23 февруари 2012 г.); 5. Членове 6, 7 и 15 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (ОВ, L 178/27 от 28 юни 2013 г.); 6. Глава 3 от Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (ОВ, L 96/1 от 29 март 2014 г.); 7. Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 137/22 от 24 май 2017 г.); 8. Директива за изпълнение (ЕС) 2019/68 на Комисията от 16 януари 2019 г. за определяне на технически спецификации за маркировката на огнестрелните оръжия и техните основни компоненти съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 15/18 от 17 януари 2019 г.); 9. Директива за изпълнение (ЕС) 2019/69 на Комисията от 16 януари 2019 г. за определяне на технически спецификации за предупредителните и сигналните оръжия съгласно Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 15/22 от 17 януари 2019 г.). (2) Този закон предвижда мерки по прилагането на: 1. Регламент (ЕС) № 258/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изпълнение на член 10 от Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафика с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, допълващ Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност („Протокол за огнестрелните оръжия“), и за установяване на разрешения за износа и мерки за вноса и транзита на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси (ОВ, L 94/1 от 30 март 2012 г.). 2. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ, L 333/62 от 19 декември 2015 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието „Заключителна разпоредба“ да бъде отхвърлено. Параграф 9: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1 и 3, които влизат в сила от 1 юли 2023 г.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.