20 декември 2022 г.

Процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като чух, че току-що прочетохте общия доклад на приетите на първо четене законопроекти за борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, той ни беше предоставен този доклад и в парламентарната група преди малко и се запознах с него, той е от 120 страници. Сериозен обем е, поради което Ви моля да подложите на гласуване увеличение на срока за предложения между първо и второ гласуване на 21 дни, тоест три седмици, тъй като считам, че поради този сериозен обем на Законопроекта – на общия доклад, е редно да направим обосновани и мотивирани предложения и с оглед на това, че има и Коледни и Новогодишни празници, считам, че е необходимо да имаме един достатъчен времеви период, в който и съм сигурен, че болшинството народни представители ще се съгласят, имаме нужда да прецизираме голяма част от тези текстове, тъй като не е дискусионно, че доста от тях са все още спорни, макар че два от законопроектите бяха приети на първо четене. Така че моля да подложите това процедурно предложение на гласуване: увеличение на срока за предложения между първо и второ четене на 21 дни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Колега Петров, аз съм съгласен, че обемът на Закона е доста голям, но, първо, той ни беше съобщен, знаете, миналата седмица, но исках на друго да Ви обърна внимание. По Правилник по време на почивката сроковете не текат и ако остане 7 дневният срок, на 6 януари ще изтече – първият петък. Ако го направим 21 дни, ще отиде чак за 20 януари, което предвид неяснотата, с което, времето, работи Народното събрание, мисля, че е прекалено дълъг срок за приемането на тези законопроекти в залата. Така че аз предлагам на залата да оставим 7-дневния срок. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Няма такава процедура.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, Законопроектът беше обсъждан в миналото Народно събрание. Беше приет на първо гласуване в тази зала. Беше дълго обсъждан в Комисията. Бяха разгледани всички възможни варианти и този на Министерския съвет, и този, предложен от „Продължаваме Промяната“. Не виждам никакви аргументи за това да бъде удължаван срокът, и то с максималния възможен срок между първо и второ гласуване. От друга гледна точка, този законопроект е част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук, в тази зала, вече отхвърлихме един от законите, който трябваше спешно да бъде приет до края на тази година. Нека да не правим това и с този законопроект. Ако удължим срока на 21 дни, ясно залата ще покаже кой всъщност не иска да бъде приет Законът за борба с корупцията. Така че Ви призовавам при прегласуването да не подкрепите предложението за удължаване на срока. Благодаря.

За процедура.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Председател, чрез Вас настоятелно молим да поканите господин премиера Донев да дойде в Народното събрание и да обясни с какви задачи и по каква причина министърът на отбраната е в Украйна? Притеснителното е, че ние научаваме за това посещение от украинските медии, преведени и след това съобщени в българските медии. Така че нека господин премиерът да дойде тук и да обясни, още повече че не е обнародвано решението на Народното събрание за износ на оръжие за Украйна и нещо повече, ние сме дали писмено искане към Президентството за налагане на вето и неговото обсъждане в парламента. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, № 48-254-01-68, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 6 декември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъства Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите. Законопроектът беше представен от народния представител Йордан Цонев. Законопроектът е изготвен във връзка с предоставената на Република България дерогация по чл. 3м, параграф 5 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Предлага се забрана за износа на суров нефт и нефтопродукти, които са обект на дерогацията. Освен това се предлага режим на облагане с данък върху добавената стойност и с акцизи, което да гарантира внасянето в бюджета на дължимите вноски в кратък срок и да позволи финансирането на компенсации за високите цени на горивата. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби за недеклариране и невнасяне в срок на дължимите вноски. Цените на горивата са безспорен инфлационен фактор, оказващ огромно влияние върху финансовото остойностяване на редица стоки и услуги от първа необходимост, имащи значение както за стандарта на живот, така и за буквалното физическо оцеляване на големи групи от населението. Липсата на механизъм, който да компенсира, ако не изцяло, то поне частично колебанията на пазара в условията на форсмажорни обстоятелства и неконтролируем възходящ ценови марж, би създало реална заплаха за социалната и национална сигурност на страната с трудно предвидими и потенциално разрушителни форми. Министерство на финансите застъпи становището, че поради липсата на ясна забрана в регламента за износ и за вътреобщностни доставки на нефтопродукти, произведени от руски суров нефт, ограничаването им от българска страна ще окаже негативно влияние върху експортния потенциал на страната, влошавайки търговския дефицит. Въвеждането на ограничението със Законопроекта води до значителен риск от намаляване или спиране на производството, което ще доведе до дефицит на горива или до нарастване на техните цени. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10 народни представители, 4 „против“ и 6 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, № 48-254-01-68, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2022 г.“. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, № 48-254-01-68, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, № 48-254-01-68, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: господин Христо Алексиев – служебен заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, господин Никола Стоянов – служебен министър на икономиката и индустрията, госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Павел Геренски – директор на Агенция „Митници“, господин Васил Велев – Асоциация на индустриалния капитал в България, господин Добри Митрев – Българска стопанска камара, господин Константин Стаменов – Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори, и господин Живодар Терзиев – Българска петролна и газова асоциация. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Рамадан Аталай, който заяви, че цените на горивата са безспорен инфлационен фактор, оказващ огромно влияние върху финансовото остойностяване на редица стоки и услуги от първа необходимост, имащи значение, както за стандарта на живот в общия смисъл на това понятие, така и за буквалното физическо оцеляване на големи групи от населението. В този смисъл липсата на механизъм, който да компенсира, ако не изцяло, то поне частично, колебанията на пазара в условията на форсмажорни обстоятелства и неконтролируем възходящ ценови марж, би създало реална заплаха за социалната и националната сигурност на страната, с труднопредвидими и потенциално разрушителни форми. Законът предлага забрана за износ на суров нефт и нефтопродукти, обект на дерогацията, което произхожда от разпоредбите на съответния регламент. Предлага се и режим за облагане по ДДС и акцизи, който да гарантира внасянето в бюджета на дължимите вноски в кратък срок, което да позволи финансирането на компенсации за високите цени на горивата. Предвидени са административно-наказателни разпоредби за недеклариране или невнасяне в срок на дължимите вноски. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на финансите и Министерството на енергетиката. Господин Христо Алексиев, госпожа Людмила Петкова, господин Никола Стоянов, господин Павел Геренски и господин Терзиев изразиха съображения срещу Законопроекта. Господин Велев, господин Митрев и господин Стаменов се изказаха в подкрепа на Законопроекта. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: господин Рамадан Аталай, господин Станислав Анастасов, господин Драгомир Стойнев, господин Венко Сабрутев, господин Радослав Рибарски, господин Георги Самандов, господин Васил Стефанов, господин Ивайло Мирчев, господин Делян Добрев и господин Стоян Таслаков. Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, № 48-254-01-68, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, Проектът на закон е изготвен във връзка с предоставената дерогация относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Както вече се спомена и в докладите, предлага се забрана за износа на суров нефт и нефтопродукти, които са обект на дерогацията, предлага се и режим на облагане по данък добавена стойност и акцизи, който да гарантира внасянето на бюджета на дължимите вноски в кратък срок, което да позволи финансирането на компенсации за високите цени на горивата. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби за недеклариране и невнасяне в срок на дължимите вноски. Както знаем, последните месеци дискусията относно цените на горивата, относно защо са толкова високи, относно методите и начините, по които биха могли да бъдат по някакъв начин намалени или пък да бъдат компенсирани потребителите, са в ход и беше обърнато много внимание, и продължава да им бъде обръщано, и в тази насока е и нашият законопроект. Трябва да подчертаем тук пред всички, че този законопроект наистина се налага да бъде приет, за да имаме истински контрол върху прилагането на дерогацията, тъй като в обществото се създаде една дискусия, разбира се, подкрепяна конкретно от определени страни, включително и от корпоративни субекти, че едва ли не става въпрос за бонус за определени стопански субекти. Повтарям, ние трябва да контролираме прилагането на санкции, а не да позволяваме привилегировано отношение поради дерогацията на конкретни стопански субекти, което да се превърне в бонус за тях. Дискусията в обществото, тоест освен защитата на тези интереси рискуваше и нарушаване на санкциите по начина, по който започна, по който се водеше и в посоката, която пое, включително и от някои официални институции, рискуваше ние да нарушаваме санкциите, което щеше да се отрази изключително негативно и на имиджа на Република България. Тоест самият законопроект структурира тази дискусия, фокусира я върху основното, а именно, че се говори за санкции, а не за бонуси и това доведе до възможността да се предприемат и конкретни действия. Както видяхте, и в този девети пакет за санкциите срещу Русия конкретно бяха уточнени някои текстове, което ще позволи между първо и второ четене те да бъдат прецизирани и в нашия законопроект. Затова се обръщам към народните представители в тази зала да подкрепят така предложения от нас Законопроект. Благодаря.

Господин Председател, колеги! Господин Чобанов, аз останах с впечатление, че според Министерството на енергетиката и Министерството на финансите всъщност имаме възможност и не нарушаваме санкциите, ако изнасяме петролни продукти. Може ли малко повече яснота да внесете. Благодаря Ви.

Да, благодаря Ви. Господин Дренчев, под формата на реплика ще Ви отговоря. Да, аз и това подчертах в мотивите при представянето на Закона, че включително и официални институции са твърдели, че не нарушаваме по никакъв начин санкциите и това са европейски продукти, тъй като са произведени вече в България, и могат свободно да бъдат изнасяни, което категорично не е вярно. Тоест някога и официалните институции могат да твърдят неща, които после се оказва, че не са верни, и затова е и контролът, и законодателната дейност на Народното събрание. Затова сме предложили и този законопроект, точно както казах, да фокусираме дискусията и видяхте в последния пакет, който е приет със санкции – деветият пакет, че тези текстове, какво имаме право да правим и какво нямаме с готовите петролни продукти, вече бяха уточнени именно и поради дискусията тук в парламента, именно поради дискусията в обществото, за да не оставаме с впечатление, че наистина ние забраняваме дейности, които Европа по никакъв начин, и европейските институции, не са третирали. Напротив, нашият законопроект беше точно като текст на базата на това, което беше казано преди уточненията в регламента. Повтарям, Регламентът е за санкции, Регламентът не е за бонуси за конкретна компания, която да продължи да се възползва от привилегировано положение на пазара, тоест Регламентът е за санкции и затова беше нашият законопроект. Сега уточненията, които са дадени, че за Украйна могат да бъдат изнасяни конкретни петролни продукти, и за други страни, ние, разбира се, ще ги съобразим в предложения между първо и второ четене, така че отново да сме изцяло в духа на европейските регламенти, но това са само предложения, които дава Комисията, ние можем да решим да се възползваме от тях, можем да решим и да не се възползваме от тях, в зависимост от това в каква посока тръгне дискусията и какво решение ще вземе тази пленарна зала. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние, от „БСП за България“, няма да подкрепим този законопроект, първо, по една основна причина. Уважаеми колеги, това не е работа на българския парламент да осъществява контрол върху дадена дерогация. Дерогацията бе изработена от правителството на Кирил Петков и мисля, че беше правилно, защото считам, че ние на този етап няма по какъв начин да се сдобием до така важната суровина. Разбира се, че „Лукойл Нефтохим“ може да работи и с друг петрол освен руски, но големият въпрос е как ще стигне той до България. Отварям скоба – приблизително 28 дни един танкер трябва да мине през Босфора, толкова е необходимо, ако искаме това предприятие, което може – повтарям, да работи с друг петрол, докато се настрои, но чисто физически изисква време. И големият въпрос е защо ние тук, в българския парламент, се занимаваме с конкретен въпрос, който е във функциите на правителството – то преговаря, то изнася дебата, то може да прецени доколко от тези продукти могат да бъдат изнасяни или не, защото то е в постоянен диалог с Европейската комисия. Доколкото знам, ние сме български парламент, който няма директен разговор с Европейската комисия, особено по такъв въпрос и това е съвсем нормално, имаме разпределение на властта в страната и като парламентарна република нашата задача е да се занимаваме със законодателството. Ако искате, може да започнем да контролираме и Агенцията по заетостта, можем да вземем и функциите на НОИ, така че всичко в тази държава да се движи от българския парламент. Конкретният законопроект, разбира се, че срещна отпор от страна на правителството, даже по едно време в Комисията по енергетика се чудех правителството ли защитава българския национален интерес или народните представители. Правителството казва: да, ние можем, разбира се, и председателят на Агенция „Митници“ беше, който ясно заявяваше, че ние можем да изнасяме подобни продукти, но ние, българският парламент, казваме: не, не, не, ние не можем да изнасяме тези продукти и няма да изнасяме тези продукти, за да може „Лукойл“ да не работи. Добре, колеги, ние нали – поне така аз вярвам, че нашата основна задача е да защитаваме националния интерес и докато Европейската комисия не се е произнесла, съвсем спокойно това предприятие може да работи, да се изнася тази продукция, защото, когато един продукт е произведен на територията на България, когато има значителна добавена стойност в него, той става български и това даже е записано и в становището на Министерството на финансите, което, разбира се, не подкрепя този законопроект и което казва следното: „Следва да се има предвид, че съгласно приложимите митнически регламенти продуктите, произведени от суровини с произход, извън митническите територии на Съюза, при наличието на достатъчна преработка и инвестиран допълнителен ресурс, добиват произход на страната, в която са произведени.“ Тоест, колеги, ние искаме да забраним собственото си производство да го изнасяме навън, нещо, което за мен лично е неразбираемо. Отделно бизнесът е наистина притеснен, защото едно евентуално затваряне на „Лукойл Нефтохим“ създава сериозна криза, предпоставка за увеличаване на контрабандата, за увеличаване на цените в региона. Аз сега разбирам десните какво ще кажат: да де, обаче, Стойнев, ние ще внесем друг петрол – няма да е руски! Чудесно, колеги, но 28 дни именно минава един танкер, след 28 дни трябва да мине вторият танкер, а на нас ни трябват приблизително по два на месец. Следователно ние по този начин не можем. Да, навремето – навремето благодарение на Политическа партия ГЕРБ, които спряха един важен стратегически проект, като „Бургас – Александруполис“, ако, разбира се, съответната модификация – и бе построен, той можеше да стане реверсивен, тоест танкерите да спират на Александруполис, да се прекарва, образно казано, западният нефт, да стига до „Лукойл Нефтохим“, да се разтоварва, да се инвестира именно в инфраструктура и тогава нямаше да има никакъв проблем с доставките на суровина. Ние в момента, чисто стратегически, няма откъде да имаме подобна суровина. Да, Румъния по някакъв начин вече е договорила с Казахстан, имат доставки на суров петрол, за България обаче ние в момента нямаме. И не разбирам защо, когато изпуснахме един проект, засега Европейската комисия нищо не казваше за нефтените продукти, ние де факто се самобичувахме, за да се харесаме на някого. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, да не се окаже, че тези нефтени продукти не са за Европейския съюз, ами, видите ли, са за трети държави?! Да не се окаже така, уважаеми дами и господа, че тези трети продукти са например за Украйна и че те наистина имат нужда от подобни продукти именно за борбата срещу руската агресия. Какво правим тогава? Ако ние бяхме приели този законопроект, ние сега в момента трябваше да го изменяме, колеги! Защо? Защото, доколкото разбирам, и тук, между другото, господин Председател, тук трябваше в залата да бъдат представители на Министерството на финансите, представители на Министерството на енергетиката, за да усетят и другите колеги народни представители как има сблъсък между парламента и правителството, видите ли, ние можем ли да я изнасяме тази продукция, или не можем да я изнасяме?! Затова е важно наистина те да бъдат тук. Сега обаче, доколкото разбирам, аз лично не знам, но се подразбира, че Европейската комисия като че ли разрешава да изнасяме тези нефтени продукти за Украйна, но да не ги изнасяме другаде. Защо, колеги? Защото досега се вижда, че тази държава наистина има нужда от тези продукти. Следователно ние, ако се бяхме разбързали, както всички много бързаха, сега трябваше този проект, този законопроект да го променяме, така че да удовлетворим новите нужди. В заключение, нека да не се занимаваме с несвойствена за нас като народни представители работа. Това е работа на българското правителство – то да преговаря, то да преценява, то да се грижи. Ако наистина трябва някакъв законопроект, за да подобри механизмите, в които работи държавата, това е нашата работа, но ние оттук да подлагаме на контрол нещо, което е променлива величина, нещо, което в месеците, които предстоят, ще бъде различно, за мен лично е неразбираемо и считам, че това не е нашата функция. Ако искате, пък може да започнем да гледаме и обществените поръчки, да започнем да се занимаваме и със строителство, така че в тази държава да се знае, че Народното събрание се занимава с всичко друго, че няма правителство и че ние отговаряме за всичко в държавата. Тоест този Законопроект трябва да е работа на правителството. Не считам, че е необходимо, ситуацията е динамична – дали ще бъде за Украйна, или ще бъде за още някоя друга държава, не считам, че е работа на народните представители. Просто трябва да бъдем по-внимателни, когато се опитваме да чертаем геостратегическия интерес на страната ни. Благодаря.

Господин Председател! Господин Стойнев, първо е важно да знаем позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние категорично няма да подкрепим нито този законопроект, нито другото безумие – за национализация, на „Демократична България“. Тук е важно да кажа нещо, което най вероятно Вие или не сте чел, или случайно пропускате, или нямам представа какво е, но е важно да се знае, че от 16 декември влезе в сила новият пакет от санкции, в който ясно и точно така наречените европейски партньори забраняват изрично износа на каквото и да е било с изключение към Украйна. Ясно и точно: с изключение за износ за Украйна както на петрол, така и на всички други продукти. Това е решение на брюкселските бюрократи, които за огромно наше съжаление или поне – наше съжаление, визирам всеки, който си обича държавата. В тази зала не са много тези хора, но ги има. Това са фактите. Другото изключение е около продукти, които застрашават екологията на страната – тогава могат да се изнесат. Брюкселските бюрократи искат точно това и това се подкрепя от евро-атлантическото мнозинство в този парламент. Това е приветствано даже. Това не променя това, което имаме като отношение, и това, което казахте Вие, че не е работа на парламента, а на правителството. Правителството със своя глас трябваше да наложи вето на това нещо. Защото не отговаря на националните интереси. Така жадуваните евро-атлантически ценности по никакъв начин не се припокриват с националните ни интереси. Защото ще изнасяме евентуално, ако въобще работи „Лукойл“, ще изнасяме за Украйна. За Украйна! Ако затвори „Лукойл“, демократична – щях да кажа Украйна, но България, ще искат национализация. Точно заради това прегледайте новия пакет санкции, ще се уверите, че това, което казахте, въобще не е актуално към днешна дата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Стойнев, господин Ганев говори за брюкселските бюрократи, но и той, и Вие знаете, че не е прав. Решението е взето от Съвета на Европейския съюз, където и България участва, а санкциите се взимат като решение само с единодушие. Това е факт. Защо трябва да има Законопроект, а не регламент? Малко ще изпреваря дебата, преди да си говорите. Защото към днешна дата България има 145 активни наказателни процедури именно защото се правим, че не разбираме Регламента. Между другото, искам да Ви напомня, че Комисията няколко пъти прави изказвания още преди да е влязъл в сила и деветият пакет санкции, че България не може да изнася нефтопродукти към трети страни. Ние някак си всички се направихме на ударени, че го чуваме. (Народният представител Васил Стефанов: „Правителството!“) Правителството, да, правилно ме репликира господин Стефанов. Така че оттук нататък няма какво да се правим на неразбрали защо трябва Законопроект. Говорим и за национален интерес. Националният интерес е, че една чужда компания преработва горивото на една друга чужда компания, а те са свързани на практика. Те са част от един конгломерат и нищо от това не е български продукт. Нещо много по-лошо, свързано е и със следващия Законопроект със сигурност на „Демократична България“ – че ние нямаме абсолютно никакъв контрол какво ще правим, ако решат по някакъв начин да преустановят дейността на тази рафинерия. Да не говорим, че можем да станем също обект на санкции, нарушавайки Регламента. Така че затова е необходимо да има Законопроект, за да може ние да си носим нашата отговорност, ние да си контролираме какво става в нашата си държава, а не да разчитаме на някой друг. Защото предишното правителство, за което и Вие говорехте, което изработи дерогацията в онзи ѝ вид, въпреки че не бяха всичките им предложения, то направи консултации само с една от трите рафинерии – именно тази, която не е българска. Защо се случи така? На мен ми е много интересно да получа отговор. В България има още две рафинерии, знаете много добре. Всички знаем кои са ѝ собственици, малко или повече са български собствениците. Не искам да коментирам съседите, които си решиха проблема по друг начин. Да, румънците могат да правят нещо с Казахстан по една проста причина, че „Ромпетрол“ е собственост на KazMunayGaz. На практика е казахстанска компания. Дори и находището в Плоещ те го оперират. Техният случай е много различен от нашия. Ние имаме една голяма рафинерия, която не е единствената – има още две. Предишното правителство на практика при изработването на дерогацията защити само техния интерес и забрави, че има две други български рафинерии. Това не бива да се забравя и ми е много интересно как точно е мотивирано това?! Виждам тук хора се усмихват, сигурно ще ми отговорят.

Оттам нататък е важно да уточним защо в България има само едно пристанище, което също е блокирано от тази компания. Защото това е следващият въпрос, който ще поставим на масата – да не се лъжем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, господин Председател. Не мога, макар и под формата на реплика, да не скрия моето задоволство и да поздравя колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и БСП, че рязко се загрижиха за Украйна – не за „Лукойл“, не за Русия, но за Украйна! Поздравявам Ви. (Смях и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите. Уважаеми господин Ганев, няма да навлизам в тази риторика против Европейския съюз, както Вие се изразявате – евро-атлантически ценности. Не че не мога, но не считам, че от всяко нещо Вие трябва да прибягвате и да търсите вината в едни и същи субекти. Вината по-скоро си тръгва от нас. Вината си тръгва от това, че ние не можахме да бъдем единни през последните 30 години, че не можахме да начертаем конкретни национални приоритети и на нас никой не ни е виновен. Разбира се, че няма нищо по-хубаво през последните години от членството ни в Европейския съюз. Въпросът е как там защитаваш националния си интерес? Дали си винаги „Йес, сър!“, или се опитваш да се бориш?! Уверявам Ви, че имаше периоди, в които се борехме, и то наистина сериозно се борехме. Относно това, което каза господин Анастасов, в репликата – благодаря за репликата, съгласен съм, господин Анастасов, че имате съмнения в действията на правителството. Тук може би вината е в самото правителство, че не е достатъчно активно, няма достатъчно комуникация. Може би трябва единствено да има и по-твърд тон какво трябва да се случи. В същото време сами разбирате, че подобен Законопроект още преди да е приет, трябва да бъде променен. Защото наистина тук трябва да сложим една скоба, че това не важи за Украйна. Така че приемам Вашата бележка. Що се касае за третата бележка на колегата, мисля, че репликата беше доста, доста нелепа. Не тук е мястото да се мерим кой какво изповядва и кой какви възгледи, а е важно и какви са ни действията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми по начина на водене е по чл. 153 и искам да прочета следното: „Народните представители нямат право да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било и да разгласяват данни, отнасящи се за личния им живот“ и така нататък и с една дума, да обиждат другите народни представители. Крайно време е в тази зала да се наложи един малко по-конструктивен тон. Непрекъснатата липса на аргументация на представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ не може да бъде въплъщавана в личностни нападки. Тук някакви човечета, които са дошли да разказват как някой не обича България, кой обичал и кой не обичал, да казват кой е националният интерес. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Господин Ганев, искам да Ви припомня, че Вие представлявате 10% от гласуващите. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вие не говорите от името на българските граждани, господин Ганев. И кой кого обича можете да запазите за себе си. Господин Председател, да вземете отношение по темата – да прекъсвате, да гоните и да наказвате хората, които не спазват приличния тон в тази зала. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Цончо Ганев. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! За разлика от господин Стойнев, който не иска да навлезе в европейската риторика, аз искам да навляза, и то дълбоко искам да навляза. Ние категорично няма да подкрепим този законопроект, защото е в унисон с регламент на Европейския съюз, който ни забранява износа на нефтопродукти от нашата рафинерия „Лукойл Нефтохим“. На 30 ноември имахме заседание на Комисията по енергетика, където имахме гости от Министерството на финансите, имахме гости от Агенция „Митници“, от Министерството на енергетиката. Всички те казаха, че ако се приложи някакво ограничение на износа на нефтопродукти от „Лукойл“, това буквално означава спиране и затваряне на рафинерията, което знаете какви катастрофални последствия ще има за България. Седем милиона тона са необходимите нефтопродукти да захранят консумацията само на България. В момента 40% от продукцията на рафинерията е за българския вътрешен пазар; 60% е за износ. На практика с този законопроект европейците ни принуждават да си обезглавим икономиката. Аз съм заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз и ме е срам, че трябва да изпълняваме директиви и регламенти на откровени глупаци в Брюксел. Просто ме е срам! Образованието ми е свързано с европейски програми, бил съм на стажове в Брюксел и се срамувам, че ние като българи не си отстояваме интересите и че нашето правителство е трябвало да наложи вето на този регламент, защото нашата рафинерия работи с минимум 70% руски петрол. Така са устроени съоръженията. През 2021 г. са правили опити в друго съотношение, но неуспешни опити. Разбира се, лъсва и лицемерието на Европейския съюз, които уж се борят с руската агресия. Страшно лицемерие! Оставили са ни възможност да изнасяме все пак, но за Украйна! Значи, Украйна ще захранва руската агресия срещу себе си, като купува продукти от руски нефт! Що за лицемерие?! Освен това Украйна е във война. Тук си задавам и следния въпрос: кой ще плаща сметката? Украинците ли ще ни го плащат, ние ли ще го плащаме – българските граждани, европейските?! Кой ще плаща на Украйна да купува тези нефтопродукти, които ще изнасяме? Не знаем, ще попитаме. Европейците така са заложили този регламент, че ние ще се надяваме войната в Украйна да продължи, за да може да имаме някакъв износ за там. Ако спре войната, ние няма да може да изнасяме и ще трябва да си затворим рафинерията. Това ли искат европейците – да продължи войната? Тъй като ДПС е вносител на този законопроект, изглежда, че те са най-големите евроатлантици в този парламент, не знам къде са другите, но те Ви изпревариха поне с три обиколки с внасянето. Интересна връзка направих, когато те оттеглиха от дневния ред на Комисията този законопроект да изчакат да влезе Законопроектът на „Демократична България“, защото те двата законопроекта имат връзка и са свързани. Така е. И в този ред на мисли искам да попитам господата от „Демократична България“, откога станахте ДПС? (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Абсолютен синхрон – работят с ДПС. Господин Мирчев, когато акостирахте с гумената лодка, или преди това станахте ДПС? Друго важно нещо. Какво решаваме ние, без да знаем какво ще предприеме ответната страна? Ние все още изчакваме реакцията на руската страна. Ами ако руснаците изпълнят своите намерения да намалят добива на нефт, какво ще решаваме тук, при положение че това ще лиши най-вероятно нашата рафинерия от нефт, а както вече казах, тя работи с минимум 70% руски нефтопродукти, не може да работи с други? Последното лицемерие на Европейския съюз! Оставили са ни още една вратичка все пак да можем да продаваме опасни за околната среда продукти, при положение че не можем да ги складираме и няма къде да ги складираме. Страхотно лицемерие! Тогава можем да продаваме на трети страни опасни за екологията продукти. Това ли е Европейският съюз? Другите страни, които не са част от Европейския съюз, те не са ли част от околната среда? При тях няма ли замърсяване? Те не са ли част от Световния океан? Що за европейско лицемерие? ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепи този законопроект.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Таслаков, не мислех да взимам реплика, обаче с това, което казахте за някои страни, че не са част от Световния океан, нямаше как да не реагираме, но няма да Ви говоря за Световния океан, а само ще Ви кажа, че „Лукойл“ през 2021 г., и това може да си го проверите, а то е много лесно, 50% от петрола, който е преработен, е неруски, което означава, че „Лукойл“ няма никакъв проблем да работи с неруски петрол. Нещо още по-интересно. През 2022 г. „Лукойл“ е преработила 38% неруски петрол, въпреки че има евтиния „Уралс“, който може да преработва, може да проверите и това. Всичките тези приказки как „Лукойл“ ще затвори, пък как през Босфора не можели да влизат, защото виждате ли, 28 дни се чакало, Вие като закъснявате за някъде и знаете, че има 40 минути трафик, тръгвате с 40 минути по-рано. По същия начин си правите логистика с танкери, така че танкерите да могат да минат. И както 2021 г. са минавали 50% неруски, а тази година 38%, по същия начин ще минат и сега. И само да Ви кажа: виждам, че доста псевдопатриотично говорите, но аз очаквах, когато говорите за „Лукойл“, Вие да сте загрижен за това, че рафинерията е получила вече 80 млн. лв. компенсации за тока. А през следващата година... (Реплики от народния представител Цончо Ганев: „Вашето правителство ги даде!“) Господин Председател, ще помолите ли господинът, който беше...

Благодаря Ви. А през следващата година, господин Таслаков, „Лукойл“ ще получи над 300 млн. лв. компенсации за тока. И се надявам да помислим там за някакво решение и Вие, като загрижен за страната и за това какво плащат българските данъкоплатци, така че да не може една рафинерия с тези свръхпечалби да получава и над 300 млн. лв. от парите на всички български граждани. Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, ще Ви помоля да не си служите с фактологически неточности, когато правите Вашето изказване, защото имаше две такива. Първата е тази, която господин Мирчев сподели. Вие във Вашето изказване казахте, че „Лукойл“ не може да работи с неруско гориво или суров петрол, което не е така. Представители на Министерството на финансите споделиха на база на данните, които имат, че е имало през 2020-а и 2021 г. периоди, в които „Лукойл“, като рафинерия е преработвала също нефт с неруски произход, така че това е една от фактологическите неточности. А другата много спекулативна неточност е именно фактът, че Вие заявихте, че и от Министерството на финансите, и от Министерството на енергетиката, ясно са заявили, че „Лукойл“ и рафинерията ще спрат да работят, при положение че този законопроект бъде приет. Мисля, че това не беше толкова категорично и изобщо дори не беше в този нюанс. Така че моят апел към Вас е: спазвайте наистина етиката и не използвайте такива фактологически неточности. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Таслаков, Вие всъщност пропуснахте нещо да кажете във Вашето изказване и това, което пропуснахте да кажете, е коя държава ще спечели, ако „Лукойл“ затвори. Мисля, че отговорът го знаем всички тук и виждаме лицемерието на Европейския съюз да защитава други държави, които не са част от тази общност. А също така за лицемерието, ако мога и аз да допълня нещо. Доскоро се чудех украинските лимузини и джипове за по над 200 хил. лв., които обикалят в България, спят в едни скъпи хотели, които плащаме ние. Защо го правят? Явно идват, за да пълнят гориво и да го носят в Украйна.

Благодаря, господин Председател. Първо към господин Мирчев относно компенсациите към „Лукойл“. Всъщност Вашето правителство ги даде тези компенсации. Защо не ги отказахте и защо не ги отрязахте? Вашето правителство ги даде на „Лукойл“. (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Относно това дали „Лукойл“ може да работи и с неруски петрол, искам да Ви изчета нещо: „В „Лукойл“ са обсъждани алтернативи при забрана на вноса на нефт и нефтопродукти от Русия, тъй като инсталациите на нефтозавода са предназначени да работят в съотношение минимум 70% тежък руски нефт и 30% лек нефт друг. Прекъсването на доставките от Русия ще доведе до проблеми в производството. В края на 2021 г. е внесен мазут и са направени няколко опита да се добавя към лекия нефт, които са се оказали неуспешни. Впоследствие мазутът е изнесен, при прекъсване на доставките от Русия са обсъждани възможности да се внася венецуелски нефт, който също е тежък и подходящ за инсталацията, но поради голямото разстояние доставката е около 1 месец.“ Ето това е. Елементарно, икономически не е изгодно за България да пренасяме нефт от другата част на земното кълбо, елементарно. Ако искате да имаме дизел по 8 лв. за литър, добре, докарайте и зад Щатите. Господин Димитров, естествено че от този законопроект ще спечели най-много Турция, защото, първо, тя е извън Европейския съюз и на нея такива регламенти не ѝ влияят. Тя може спокойно да си изнася всякаква продукция и в момента Турция се опитва да стане една от големите енергийни точки в нашия регион – необезпокоявана от европейски санкции, регламенти и така нататък. Така че колегите от ДПС трябва да ги почерпят по една турска баклава най-малкото. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Добрев за изказване. Заповядайте.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този дебат в известен смисъл прилича на дебата за оръжието за Украйна, защото единственото, което се чува, са политически тези и никакви доказателства, които да подкрепят тези тези. Какво се чу? Чу се, че ако не работим 100% руски петрол, през Босфора не могат да минат корабите и нашата рафинерия ще затвори и като затвори нашата рафинерия, тя представлява около 10 млрд. лв. оборот, това представлява около 7% от БВП, тоест влизаме в криза. Да, обаче това не е вярно, защото в Комисията по енергетика директорът на Агенция „Митници“ каза, че през миналата година рафинерията е работила с 50% руски нефт и 50% друг. Делът на българския пазар от производството на „Лукойл“ е 50% и те могат спокойно да си работят с 50% руски нефт и 50% друг, така както са правили миналата година. Защо не го правят тази година? Защото печелят много повече, ако ползват 100% руски нефт, защото руският нефт е с 30 – 40% по-евтин, и нещо, което за пръв път казах от тази трибуна на 4 май тази година, това са повече от 6 –7 месеца, и тогава ми се смяхте за едното левче, ама сега всички повтаряте, че едното левче го няма и се чудим как да го вземем. От 4 май поне десет пъти от тази трибуна исках временна комисия, предлагах проекти на решения, правих какво ли не, но нищо. Четиридесет и седмото народно събрание преустанови своята дейност, разпуснахме се, без да сме решили нито един проблем, свързан с „Лукойл“. Между другото, днес също не решаваме нито един проблем, свързан с „Лукойл“ и с потребителите, защото какво като кажем със закон, че те трябва да спазват Европейския регламент? От това ще спечели ли нещо българският потребител? Не. Нищо няма да спечели, защото компенсации в този законопроект няма. Такива ще има в нашия законопроект, който се надявам да разгледаме утре, но за това ще говоря утре. „Лукойл“ може да работи с 50% руски и 50% друг – работил е миналата година, може да работи по този начин и следващата година. Дори и да иска да прекара през Босфора танкери, може да ги поръчва един месец по-рано, да има стриктен график и не трябва да чака единият да мине, за да си поръча втори, господин Стойнев, тоест може и три танкера да минат в един и същ ден, стига да са поръчани 29 дни по-рано. Така че не е проблем два танкера да пристигат едновременно и не е само това. В самото Черно море, изключваме Босфора, има две пристанища, от които „Лукойл“ може да доставя неруски нефт. Забележете, едното е в Русия – Новорусийск, но оттам се товари казахстански нефт, а другото е в Грузия – Супса, от което се товари азърбайджански нефт. Тоест, ако имат желание, те имат още два източника в Черно море, могат да си направят график, така че да се изчаква по 29 дни на Босфора и да се докарва и от другаде. Този въпрос не съществува, това е спекулация, че „Лукойл“ ще спрат да работят, както е спекулация, че и цените ще се вдигнат и знаете ли защо? Защото ние плащаме високите цени така или иначе. От това, че уралският нефт е евтин, не печели нищо българският потребител – печелят швейцарските, холандските сметки и така нататък. Служебният кабинет твърди, че видите ли, „Лукойл“ обещали, че ще си преместят фирмите и дейността тук и че още тази година ще внесат 100 милиона. Нали ги помните тези 100 милиона? А на следващата година 700 милиона, а знаете ли какво се оказа? Ето днес излезе съобщението от Министерството на финансите, не са внесли 100, а са внесли 90 милиона, само че от тези 90 милиона, забележете, 17 милиона са данък общ доход, тоест това не е данък от „Лукойл“, а това е данък на физическите лица, които работят там, удържали са ги от хората и са ги внесли. Данък, който физическите лица са внесли, тоест това не данък на „Лукойл“. А останалите 73 били авансова вноска по Закона за свръхпечалбите, който ние приехме миналата седмица. Тоест какво се оказва? Че тези 73 догодина ще им ги приспадаме от някакви хипотетични 700 милиона, които те ще платят. Ние, колеги, ще подкрепим Законопроекта на ДПС, защото той е свързан с Регламента, защото той не застрашава по никакъв начин работата на „Лукойл“, защото той ще гарантира, че България си спазва ангажиментите като пълноправен член на Европейския съюз. Още отсега обаче заявявам, че между първо и второ четене ще направим предложение, така, както Европейската комисия вчера поясни – да се освободи износът за Украйна плюс да се освободи износът на всички продукти, които не могат да се продават в Европейския съюз за трети държави. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Добрев, във Вашето изказване не обърнахте внимание на нещо, което беше казано по рано от господин Таслаков, и той каза нашата рафинерия. Мисля, че е пределно ясно за всички зрители и за всички хора, които са запознати, че рафинерията не е наша. Това е една частна компания, която така е структурирала своите взаимоотношения за производство и продажба на това, което произвежда, че да заобикаля всички възможности да внася данъци в България. За всички хора, които са запознати, е ясно, че „Литаско“ така е направил компанията си в Швейцария, че цялата печалба от разликата между производствената и продажната цена на петрол да не влиза в България. Мисля, че може лесно да се каже за тази компания, че тя е една компания, която не споделя българския национален интерес, или изобщо не се интересува дали се внасят данъци в България или не. Както знаем, тя е също така една от компаниите, която дълги години не е внасяла данък печалба и е направила всичко възможно да не ги внася. Нещо друго за тази компания, което можем да кажем, е, че когато българското правителство направи така, че да имат специална дерогация, за да могат те да пренастроят системите си, за да може да се обезпечат работните места на хората, които, знаем, в този регион в много голяма степен работят за тази огромна рафинерия, до този момент не е ясно дали „Лукойл“ е взел каквито и да е мерки, за да пренастрои системите си по начин, по който да може да използва и друг петрол. И на трето място, без изобщо да искам да се заяждам, ще Ви кажа, че не сме твърдели никога и не сме Ви се смели за левчето. По-скоро имахме предвид, Вие заявихте, че когато спечелите изборите на 3 октомври, на следващия ден ще паднат цените с едно левче, което внушаваше, че имаме каквото и да е отношение към това левче. А ние нямаме никакво отношение към това левче, господин Добрев, и времето показа, че никой няма отношение, освен тази компания, която използва своите механизми, за да си печели най-честно дохода, който заслужва спрямо растящия пазар на горивата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Добрев, никога не съм казвал, че „Лукойл“ не може да работи с друг петрол освен уралски. Просто казах, че може да се затрудни логистиката за доставки, и всеки ще признае, че една такава промяна ще има ефект върху производството. Ние от БСП не подкрепяме Законопроекта, защото не е работа на българския парламент да приема подобно законодателство. Правителството води преговорите, именно наши членове в Съвета взимат решения, те не се допитват до Народното събрание и те трябва да си носят отговорността, а не да се крият зад решения на българския парламент. Това е, което исках да кажа. А иначе, че можем и с най-различни видове петрол да работим, факт е, но се затруднява логистиката. Вие може да поръчате и три години напред танкери. Проблем е, че ставаме прекалено зависими, проблем е, че имаме проблем с логистиката. Разбира се, че ще се оскъпи, не знам с колко, но проблемът е друг – проблемът е, че това е работа на българското правителство, а не на българския парламент. Благодаря.

Господин Добрев, цифрите в общи линии са следните: за да произведем нужното количество от 2,5 млн. тона на година, трябва да внесем около 7 млн. тона петрол. По отношение на това, което казахте Вие, което преди Вас имаше тънката линия между неудобство и цинизъм, и господин Мирчев да каже, че няма никакъв проблем да внасяме от Венецуела. Разбирам го, за него на жълтите павета, цената на литър – крайна цена, няма никакво значение. 10 – 15 лв. на литър не го бърка, но обикновения човек и доставчика на хляб го бърка това нещо. Що се отнася до това дали ще внасяме през Босфора. Вижте, цифрите са следните: всеки ден трябва да минават, за да можем да захранваме оттам, поне по два танкера, които са с капацитет 5 хил. тона. Поне по два! И нали не си мислим, че само нашата рафинерия прокарва оттам, каквото и да е било, и през Босфора всички чакат българските танкери да минат?! Това оскъпяване кой го плаща и кой би трябвало да го плаща, ако тръгнем по тази презумпция? Много е лесно тук да се изповядват евро-атлантически ценности и да се надскачате кой е по-голям евроатлантик и кой повече ще се наложи пред брюкселските бюрократи, начело със сегашното правителство, за да не наложи вето на това безумие. Но ако отидем през сухопътна граница да минават тирове, защото България няма никакъв проблем, има хиляди цистерни, които са готови да доставят и гориво като готов продукт – национализираме, ето, следващият законопроект е национализация, прикрита под формата на това, нали, временно ще влезем под някаква форма, няма никакъв проблем – 200 цистерни на ден. Екологично, чисто, 200 цистерни ще минават. Всичко друго явно ще спре да работи, за да може някой да се наложи и да се докаже колко предан евроатлантик е.

Господин Митев, да, фирмата е частна, с небългарска собственост, с руска собственост и не плаща данъци през всичките години. Само че при същата цена на петрола 2018 г. горивото на бензиностанцията струваше 1,80 лв. – пак не плащаха данъци, обаче горивото беше 1,80 лв. Същият петрол, същият акциз, същите разходи за производство, всичко е същото – 1,80 лв., сега е между 2,99 лв. и 3,50 лв. Но искам да Ви обърна внимание на нещо друго. Вие като мен искате тях да ги обложим, нали така? Искате те да не избягват да си плащат дължимите данъци в България. Единственият начин, по който можем да направим това, е не като служебното правителство да им се молим и да им казваме: моля Ви се, върнете фирмите в България, моля Ви се, Вашият счетоводител да декларира 2 милиарда догодина печалба, а да приемем Закона, който ще гледаме в тази зала утре, който сме внесли ние. Защото то не зависи нито от това дали фирмите на „Лукойл“ са в България, какво трансферно счетоводство правят с други държави в Европейския съюз или офшорни зони, а зависи единствено от българските власти. Тоест ние със закон казваме, че те трябва да внасят във Фонда разликата между цената на брента и цената на уралския нефт, и от Фонда за енергийна сигурност да връщаме по бензиностанциите въпросния един лев. Тоест ако искате наистина със закон ние да приклещим, грубо казано, най-накрая „Лукойл“ и „Литаско“ да не ни се изплъзнат за пореден път, то се надявам утре Вие и Вашата парламентарна група, Вие сте все пак един от дейните народни представители, изказвате се много, имате влияние в тази парламентарна група, да ги убедите да ни подкрепят. По това ще се види кой в тази пленарна зала, хайде, да не казвам Вашата конкретна парламентарна група, мисли за хората и кой не. А казвате: нямате отношение към единия лев. Всъщност имате, защото аз алармирах и Вас включително тук в тази зала май месец. Казах Ви, че „Лукойл“ надписват горивото с 1 лев, така ли беше? Предложих ли временна комисия? Да Ви припомня ли какво се случи с временната комисия? Нашето предложение не го вкарвахте в дневния ред и първото нещо всяка сряда сутрин в 9,00 ч. аз вдигах картата за процедура и ще Ви ги извадя по дати, и казвах: моля Ви се, включете точката в дневния ред, защото „Лукойл“ ни обира с 1 лев на литър. Сега всички знаем, че ни обира, само че тогава не го включихте в дневния ред. Разбирате ли, временната комисия не влезе въобще в дневния ред! Между другото, против това да влезе в дневния ред беше и колегата Мартин Димитров и цялата им парламентарна група, която също бе в тази зала. Тоест отговорност не носите само Вие от Промяната, а носят и колегите от „Демократична България“. Истината трябва да си я казваме в очите. Ето седем месеца вече „Лукойл“ ни обират с въпросния един лев. Ами те, като декларират, че догодина ще регистрират 2 милиарда печалба, нали знаете, това означава, че и за тази година имат 2 милиарда печалба, защото цените паднаха още февруари. Тоест какво стана с двата милиарда, които „Лукойл“ ни ограбиха от тази година? Къде отидоха те?

И какво ще вземем от тях? Ето, не са 100, 90 са. От 90-те вадим 17, стават 73, ама те са авансово за догодина, разбирате ли? Пак нищо, пак ни лъжат. Само ако ми позволите по едно изречение за господин Стойнев. Господин Стойнев, прилагането на регламенти понякога е работа на Народното събрание, понякога не, но Народното събрание сме правили много други неща, които не са ни работа, така че в такъв важен казус е добре да обърнем внимание и на това. Господин Ганев, за българския пазар ще се продава само руско гориво, което е евтино. Тоест цената на горивото за България няма да бъде повлияна от това дали ще приемем законопроекта на ДПС или не. Това дали го приемем или не ще формира цената на горивото за износ – за Украйна или закъдето и да било другаде, и печалбите, разбира се, на „Лукойл“ и на „Литаско“, но не и за българския пазар. Ако се приеме изменението между първо и второ четене, че могат да изнасят за Украйна, това ще гарантира, че те ще продължат да работят на 100% по начина, по който работиха до момента, и единствената наша задача, която ще остане, е да си съберем разликата между брента и уралския нефт. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Споменат съм лично.

Споменат съм, и то в неправилен контекст, господин Председател.

Уважаеми дами и господа! Искам да Ви припомня накратко една история, уважаеми колеги. Ще бъда кратък, да не Ви отнемам прекалено време. Когато, господин Добрев, шефът на Митниците, който Вашето правителство назначи, идваше в тази зала и казваше, че има критични проблеми в сектор „Петрол“, идваше в нашата стая, защото казваше за Вашата стая: там няма кой да свърши работа. Имам свидетели, които мога да Ви доведа. Даже и Вие сте един от свидетелите всъщност, така че много добре знаете това, което Ви казвам, вярно ли е. Вярно е! Тоест когато идваше, защото трябваше да се решават критични въпроси и да се обсъждат, казваше за Вашата група, че няма как да стане там. Така казваше! По ключовия въпрос за цените на горивата, за да бъдат благоприятни цените на горивата…

Не, въпросът, който беше зададен към мен… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Трябва да има, господин Председател и господин Добрев, силен регулатор. Силен регулатор за това, когато многократно сме Ви предлагали силно КЗК… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Ще взема и думата, разбира се.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както винаги малко безпристрастна информация за това кой печели от антибългарското, евентуално ембарго и блокирането на износа от „Нефтохим“, който уважаеми колеги, е българска фирма, както всички други чуждестранни инвеститори, регистрирани в България по българския закон, произвеждайки брутен вътрешен продукт, те са български фирми, независимо кой е собственикът. И така – кой ще спечели? Няма да спорим, че санкциите срещу Русия в тази конкретна ситуация са оркестрирани от нашия основен партньор и лидер на НАТО – Съединените американски щати. От 2019 г. Съединените американски щати, наложиха ембарго на Венецуела и през 2021 г. вече не внесоха нито един барел петрол от Венецуела. Жестоко, пълно ембарго. Сега, когато наложиха ембарго на руския петрол – впрочем Русия беше на четвърто място по внос на суров петрол в Съединените щати – на първо място беше Канада, след това Мексико, на трето място Саудитска арабия, четвърта беше Венецуела до 2019 г. Венецуела беше заменена от Русия до 2021 г. Сега блокираха Русия, но отблокираха Венецуела. Много интересно! Отблокираха Венецуела, продават природен газ на Европа на четворно по-висока цена, блокираха руския петрол, ще блокират нашите майкопродавци „Нефтохим“ и от това ще спечелят, както при газа, основният оркестрант – Съединените американски щати. Например на 24 ноември „Ройтерс“ съобщи: „Съединените щати подготвят оторизация на „Шеврон“ да увеличи производството на петрол и износа на петрол от Венецуела.“ На 26 ноември „Вашингтон пост“ публикува два дни по-късно: „Съединените щати дадоха лиценз на „Шеврон“ да добива петрол и да увеличава износа от Венецуела.“ На 2 декември 2022 г. СиЕнЕн: „Беше подписан договор между правителството на Венецуела и корпорацията „Шеврон“ за добив и износ на петрол от Венецуела.“ Не знам дали ми следите мисълта?! Европа отива на дъното. Четири пъти по-скъп газ, втечнен, от Съединените щати за Европа, съсипване на европейската индустрия. Самозакривайте се майкопродавци, и „Нефтохим“, ние тук увеличаваме вноса на петрол и износа на преработен петрол от Съединените щати на световния пазар. Искам да припомня, че срещу правителството на Венецуела имаше жестоки санкции. Там през 2019 г. се опитаха да назначат друг президент във Венецуела. Сега са си измили ръцете и са изхвърлили този кандидат за президент на боклука. Подписали са с правителството на Мадуро, тъй като става дума за милиони долари – милиарди. А когато става дума за милиарди долари там, такива дребни неща като кой е премиер, какво е правителството нямат никакво значение. Тъй като компанията „Шеврон“ миналата година, нейните приходи са 162 млрд. долара. Това е почти два пъти брутният вътрешен продукт на България за миналата година, който е около 86 млрд. долара. Така че тук се постави въпросът кой ще спечели? Ами затворете и България. Ще спечелят тези, които подтикват Европа към санкциите, ние ще платим санкциите – най-много страни като България, а те ще печелят милиарди. Пак да повторя: три-четири пъти по-високи цени на газа. Президентът Макрон отиде до Щатите да се оплаче: ама защо така ни продавате газта, четири пъти по-скъпо? Ами защото така. Сега ще ни продават и петрола от Венецуела, тъй като Венецуела, колеги, е страната с най-големи запаси на петрол в света. Следователно с това антибългарско решение ние ще си усложним и енергийните баланси, и други баланси. В заключение, тъй като бяха дадени тук данни. Уважаеми колеги, недейте да заблуждавате българската общественост. Не руският петрол основно идва през Черно море. Никакъв Босфор – вижте статистиката. Идва азерски петрол, идва казахстански петрол през Черно море. Сега се говори за договор между Казахстан и Азербайджан през Грузия да се доставя казахски петрол за Европа през Черно море. Направете си сметката – 11 милиона тона петрол преработва „Нефтохим“. Разделете 11 милиона тона петрол на танкери от 5000 тона, които са разрешени през Босфора – прави 2200 петхилядници през Босфора. (Реплики.) Бъркате, колеги – шест танкера дневно – това значи това, което Ви говорят тук някои колеги, че Босфорът ще бъде затворен само за шлеповете за български петрол към „Нефтохим“. Това са хора, които са имали много трудно детство, които твърдят такова нещо. (Реплики.) Така че, уважаеми колеги, стига сме се самонаказвали. Спрете с безумията! Нека да си изпълняваме решенията на Европейския съюз, нека да не се пренатягаме, нека да не сме най-големите слуги в Европейския съюз и в НАТО, защото това се пише на нашите избиратели и на българския народ. Така че ние ще гласуваме против това решение, тъй като то е категорично против интересите на Република България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гечев, благодаря Ви, че ни запознахте с геополитическата ситуация и Вашите хипотези кой от какво печели. Това, разбира се, че допринася за аргументите и да вземем това решение в залата. Моят въпрос е: дори всичко, което Вие казахте да е така, нека да не се съмняваме в истинността на тези факти. Да кажем – да, това, което Вие твърдите, изцяло отговаря на действителността и то представя една теза. Какво ще стане, ако залата отхвърли това предложение или ако България наруши санкциите, които са срещу Русия? Може ли да обясните също, защото тук не сме изправени пред избора българската икономика да процъфтява, ние да си внасяме руски петрол и да си го продаваме, един продукт, който очевидно рафинерията, която е на територията на България е направена така, че да работи най-добре с този продукт. В момента не разглеждаме казуса – идеалните условия, при които ние работим с руски петрол. Той се продава в цял свят. Тази фирма си внася данъците в България срещу нашата забрана на тази ситуация, а ние разглеждаме една друга ситуация, господин Гечев. Тази ситуация е: има санкции от Европейския съюз, ние сме член на Европейския съюз и трябва да приемем, дали ще изпълняваме тези санкции, или няма да ги изпълняваме. Може ли да разгледате този казус и да кажете какво следва, ако ги изпълняваме и какво следва, ако не ги изпълняваме? Благодаря.

Господин Гечев, не можах да разбера защо непрекъснато реферирахте към Венецуела, при положение че знаете вероятно, че Венецуела, въпреки че разполага с едни от най-големите запаси в света на нефт, от близо една година е вносител на нефт. Това как се казваше? Забравих поговорката на български, но вносител на нефт. Последните данни от декември месец миналата година са близо 6000 барела на ден – дотам я докара социалистическият лидер Мадуро, който взе офис, който стана президент през 2013 г. и който всички знаете, че е стартирал своята кариера като шофьор на автобус. (Реплики.) Тоест не разбирам защо ни пробутвате тук Венецуела и внос на петрол от Венецуела, при положение че Венецуела – самата тя, е вносител на петрол, при положение че разполага с най-големите запаси? Знаете ли защо? Заради лошо политическо управление. Това е с две думи. Понеже споменахте газ, Вие знаете ли, че в правителство, в което Вашата партия участваше – правителството на Промяната, април месец на някакво оперативно заседание взехте решение сами да си наложим санкции за газа? Взехте решение, с което казахте: ние няма да спазваме схемата на плащане, която искат „Газпром“. Ще им откажем, спираме да вземаме от „Газпром“ и започваме да купуваме от въпросния много по-скъп газ, за който Вие говорите, ама не само това. Купувахме го без търгове, без процедури, с 30% надценка от произволно избрани фирми и пак е руски.

Пак е руски.

В крайна сметка и пак е руски, и пак е през руски посредници. Тоест има определени принципи, които трябва да се спазват. Има правила на Европейския съюз. Законопроектът на ДПС е свързан с правилата на Европейския съюз и спазването на тези правила – нищо повече, за разлика пак повтарям от решението на оперативно заседание. Ще Ви моля, ако знаете нещо по този въпрос, да ни кажете, защото ние имахме Временна комисия и там също не разбрахме кой го е внесъл това решение? Кой е бил там? Кой е гласувал за? БСП, подкрепили ли сте го, или не сте го подкрепили тогава? Вие на каква позиция сте били? Да продължим да изпълняваме договора с „Газпром“? Да започнем да плащаме по новата схема или да не плащаме по новата схема? Това са въпроси, на които ние трябва да получим отговор. Благодаря.

Господин Гечев, напълно съгласен съм с Вас, че не трябва да се натягаме на европейците. Само че, трябва да го кажете и това на Вашия колега, Драгомир Стойнев, който не иска да влиза надълбоко в евроориентацията на България. Българите били избрали. Нищо не са избрали българите. Когато горивата станат по 8,00 лв., ще видите какво ще изберат българите. Въпросът дали трябва да продължи този парламент, ще се измени по съвсем друг начин и ще трябва да си събираме тук нещата и да изчезваме още преди Коледа. Колкото до господин Добрев, който Ви репликира и каза, че президентът на Венецуела е шофьор на автобус.

Бивш!

Ами всичко е възможно. Щом има някои държави, на които премиерите им са пожарникари, значи всичко възможно. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви. По отношение на първата реплика на колегата Искрен. Колега, много добре знаете, че когато излизам тук, не мога да си позволя да не съм прецизен с фактите и колегите знаят, че никога не съм Ви подвеждал. Фактите са от СиЕнЕн, от „Ройтерс“ и „Вашингтон пост“. Мога да Ви извадя още – проверил съм 30 линка, така че фактите са безупречни. Те показват, че Съединените американски щати извличат милиарди от това, че карат далечна Европа да влиза в санкции, самоубивайки се, в това число това са оценки на канцлера на Германия и президента на Франция, а те очевидно трупат допълнителни десетки милиарди. Това са факти, които не могат да бъдат отречени. Така че, втората част на Вашата реплика за санкциите. Тук може би нещо не сте разбрали. Аз никъде не съм казал, че ние трябва да нарушаваме санкциите. Ние трябва да си отстояваме интересите, когато се водят дискусии и се вземат решения за санкциите. Веднъж взети, решенията в Европейския съюз – аз съм последният човек, който ще излезе тук да иска да нарушаваме санкциите. В случая не става дума за нарушаване на санкциите. Тук едни българи звънят непрекъснато в Брюксел и казват: „абе сбъркали сте бе, не ни оставяйте рафинерията, абе затворете ни рафинерията, абе моля Ви се, затворете я тази рафинерия, Вие сте я изпуснали“. Това е ситуацията в момента. Второ, господин Добрев каза за Венецуела. Колега Добрев, няма как това, че една страна внася, не значи, че тя не изнася. Много добре знаете, че Венецуела изнася милиони тонове чрез така, да ги наречем, конспиративни операции в океана с различни танкери, че най-големите износители на петрол и Съединените щати внасят и изнасят. Какво от това? Нищо не означава. Тук ме изпревариха колегите, кой къде е работил, преди да стане президент. Венецуелският народ си го е избрал, гласувал е. Няма значение къде е работил. На някои от нашите политици и лидери също професиите – всяка професия е достойна, ако си гледаш работата. Няма недостойни професии. Що се отнася до плащането на данъци и други. Вижте, колега Добрев, лично от тази трибуна и Вие отлично знаете, няколко пъти – тук има протоколи – съм поставял въпросите, че „Лукойл“ не плаща данъци. „Лукойл“ не плаща данъци и съм поставял въпроса и тук, и в Комисията, и в телевизиите – мога да Ви дам клипове, където съм се изказвал. Нещо повече – лично отидох в НАП. Попитайте бившия шеф на НАП. Лично отиде народният представител Румен Гечев да му търси сметка защо не са проверили както трябва и как може една рафинерия да не плаща данъци? За мен няма значение кой е собственикът на рафинерията. За мен има значение, избран съм народен представител в България и защитавам интересите на нас, на българите, които са ни изпратили тук. Така че в заключение няма как да подкрепим проектозакон, който работи против интересите на България, без това да влиза в санкциите на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дълго време служебният кабинет и различни експерти разсъждаваха и даже се упражняваха относно това дали предоставената дерогация за Република България да внася руски суров нефт означава, че можем свободно да продаваме преработените продукти на държави членки и на трети държави. Още от 29 юли 2022 г., с приемането на Решение № 569 от кабинета Петков, нашата позиция е ясна – пълна забрана на износа за произведените нефтопродукти от руски суров нефт от 5 декември 2022 г. Със същото решение беше създадена и специална работна група с представители от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и Българска петролна и газова асоциация със задачата да изготви механизъм и мерки за осъществяването и контрола на забраната. След назначаването на служебния кабинет тази работна група на практика не е заседавала и очаквано не е предоставила доклад, който беше зададен в решението да бъде с крайна дата до 10 ноември 2022 г. Вместо разсъждения в посока как да се контролира вносът на руски петрол и преработката му, съответно как да гарантира наличието и ниските цени на горивата в България, служебният кабинет се хвърли да защитава интересите на „Лукойл“, като с решение от 2 декември отмени забраната за износ, разреши износа на всякакви горива до 5 март 2023 г., а след тази дата забрани износа единствено на дизел. Междувременно в Енергийната комисия няколко пъти идваха представители на Министерския съвет и ни убеждаваха как износът за държави членки на нефтопродукти, произведени от руски суров нефт, бил позволен, не противоречал на забраната и нямало риск да ни бъде отнета договорената през лятото дерогация. В тази връзка са и становищата по Законопроекта. Е, Съветът на Европейския съюз прие девети санкционен пакет, колеги, в който вече се наложи изрично да бъде посочено, че България няма право да изнася горива, произведени от руски суров нефт, нито към държави членки, нито към трети страни, с изключение на Украйна. Това означава, че служебният кабинет е загубил четири месеца и половина, повтарям, четири месеца и половина в търсене на спасение на „Лукойл“ вместо реална работа по въвеждане на дерогацията, а същевременно с действията си е поставил в риск да ни бъде отнета тази дерогацията поради неизпълнението ѝ. Този риск продължава да съществува поради приетото и все още действащо решение от 2 декември на служебния кабинет и разрешения свободен износ на всичко без дизел след 5 март 2023 г. Получава се така, че вместо да работи за намаление на цените на горивата за българските потребители, служебният кабинет не просто бездейства и разчита единствено на световните пазари, които да регулират цените, а дори премахва мярката от 25 стотинки на литър от догодина, която се доказа като една работеща антикризисна мярка, ползвана от мнозина. С настоящия законопроект всъщност наново се въвежда дерогацията като, както казах и в Комисията, разбирането на „Продължаваме Промяната“ за предоставеното изключение от забраната е, че България не може да изнася произведените нефтопродукти от руски суров нефт. Това бе заложено както в решението на Министерския съвет от лятото, така и в Проекта на решение, който внесохме в Народното събрание още на 7 ноември тази година. Сега Европейският съюз на първо място потвърди, че това е правилният прочит на дерогацията, а на второ място отговори на притесненията, че „Лукойл“ ще затвори, защото няма къде да съхрани определени опасни продукти, разреши съответно износа им за трети страни. С други думи, удари звучен шамар на служебния кабинет. Проектозаконът, внесен от ДПС на 24 ноември, до голяма степен е реципирал основните идеи на „Продължаваме Промяната“, които бяха внесени в Проекторешението на 7 ноември тази година. Това са забраната за износ, механизмът за проследяемост на доставките и въвеждането на дерогация в българското законодателство. След като Проектът на решение на „Продължаваме Промяната“ не срещна подкрепа в Енергийната комисия, в името на интересите на България и без значение кой е вносителят, тъй като това е в интересите на България, ние ще подкрепим настоящия Законопроект, въпреки че между първо и второ четене, ако се приеме, ще направим предложения, свързани с въвеждането на изключение на пълната забрана на износ единствено ако се касае за износ на нефтопродукти, конкретен списък, предназначени за Украйна, както Регламент 2022/2474 от 16 декември 2022 г. посочва. Ще направим и съответни поправки, които са насочени към задължаване на всички лица, извършващи икономически дейности, свързани с нефтопродукти, да изработят стратегически план за адаптиране на стопанската си дейност към такава, без използване с произход – руски суров нефт, след 31 декември 2024 г., когато влиза в сила пълната забрана за внос на такъв нефт. По този начин ще се гарантира, че българските потребители няма да усетят недостиг на горивата или повишение на цените след тази дата. Именно затова на България беше предоставен този гратисен период до края на 2024 г., за да може българският петролен бизнес да се приспособи към новите геополитически реалности и да не допуска негативни последици върху българския пазар. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стефанов, не съм съгласен с част от Вашето изказване и то е по-скоро в липсата на една от точките, които Вие пропуснахте да споменете. По-рано днес в залата се разви тезата, че ако бъде наложена тази забрана, няма да се отрази позитивно върху цените на горивата в България и те ще скочат. От няколко дни вече широко в медиите се дискутира този въпрос и редица експерти заявиха, че всъщност, когато се наложи забрана за износ на определен продукт, той ще трябва да бъде реализиран на българския пазар, което означава, че ще покачи предлагането на българския пазар. И основната икономическа теория твърди, че когато се увеличи предлагането на определена стока, цените намаляват. Така че, ако може в дупликата си, ако, разбира се, смятате за редно, да обърнете внимание на това, ако има повече петрол на българския пазар, повече преработен петрол и повече горива, дали ще паднат цените на горивата в България? Благодаря.

Господин Стефанов, ще го отдам, че не сте бил запознат, а не че излъгахте за това, което казахте, по отношение на пакета от санкции и за това какво имахме допреди 16 декември. Допреди 16 декември ясно и точно беше записано, че България има право да изнася продукти, произведени от руски петрол, защото вече са произведени в България. Това беше ясно и точно. Сега вече нямаме това право, но ще го отдам, че не сте бил запознат. Друго обаче искам и ще Ви помоля да отговорите. То стана така вече неприятно, защото, когато имаше правителство на „Продължаваме Промяната“, БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“, от тази трибуна пролетта имаше едно изслушване, на което присъстваше Асен Василев, и тогава от „Демократична България“ повдигнаха въпроса за национализация на „Лукойл“ – това, което ще разглеждаме след малко. На този въпрос от страна на „Демократична България“ Асен Василев стана и от тази трибуна отговори следното нещо, цитирам: „Колеги, малко неудобно ще се получи, тъй като „Лукойл“ все пак не е руска компания, а швейцарска и малко така неприятно ще стане, ако трябва да национализираме швейцарска компания.“ „Иначе, от друга страна – пак цитирам – важно е да знаем, че ако национализираме „Лукойл“ – и сега, моля да обърнете внимание – шест месеца ние няма да можем да произвеждаме гориво. Разбира се, ще разчитаме на държавния резерв, който ще ни осигури тези потребления, които имаме, но за шест месеца ще можем да пренастроим изцяло рафинерията, чак тогава да вложим 500 милиона преди инфлацията, която е в момента – това вече е допълнение от мен – и ще може да почне да работи рафинерията.“ Питането ми към Вас е: Асен Василев ли тогава откровено излъга – не само за това и за някои други неща, или Вие премълчавате това, което всички в общи линии знаем, че може да се добави – освен така наречения тежък петрол, който идва от Русия – може да се добавят определени проценти, които са тридесет, не повече? Или някой нещо не е разбрал, или правим конкретна спекулация – такива спекулации, каквито обикновено прави „Демократична България“?

Благодаря, господин Председател. Към господин Митев. Да, икономическата логика е, че когато има по-голямо предлагане, отколкото търсенето, цените биха спаднали. Това е икономическата логика и икономическата теория. Към господин Ганев. Пакетът от санкции включва износ към Украйна едва сега, едва от 16 декември. До този момент никога не е казвано в официална позиция на Европейската комисия, че имаме право да продаваме продукти, преработени в България с руски суров нефт. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Не е вярно, че сме имали право да изнасяме такъв тип продукти – това заяви Даниел Фери, говорител на Европейската комисия. Още през октомври го заяви това нещо господин Фери, четете! А за срока до края на 2024 г. рафинерията трябва да се адаптира, защото тогава настъпва пълната забрана за внос на руски петрол. И това е хубавото на тази дерогация, която беше постигната от кабинета Петков, че дава този гратисен период, който споменах в изказването си, до 2024 г. и до края всичките преработватели и търговци в България да се адаптират към новата геополитическа реалност, която е такава, каквато е заради Путин. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. За първи път взимам процедура по начина на водене. Но, господин Председател, тази сутрин, когато се запознахте с всички точки, които ще се гледат днес, Вие видяхте втора точка и там става дума за поемане на оперативен контрол върху „Лукойл“ от страна на държавата. Там никъде не става дума за национализация. Няколко пъти вече депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ стават да ни обяснят, че става дума за национализация, което е абсолютна лъжа. И Ви моля наистина, господин Председател, след като Законопроектът е изключително ясен, той е много конкретен и вътре в него, в текстовете, няма никъде дума национализация, когато определен депутат, защитаващ едни конкретни интереси, излезе и започне да обяснява как някой от „Демократична България“ иска да национализира „Лукойл“, да му направите фино забележка – да се научи да чете, да си помисли за Световния океан или каквото друго му дойде на акъла, обаче да не говори откровени лъжи. Защото това, което ние искаме от „Демократична България“, е да си защитим страната и да защитим интересите на страната по начина, по който вече го направиха в Италия и в Германия. Това, което иска една малка политическа сила (смях във ВЪЗРАЖДАНЕ) в Народното събрание, друга, това, което иска, е да защитава руските интереси и да защитава интересите на „Лукойл“ в България, което е жалко, защото това не е патриотично. Благодаря, господин Председател. (Реплика от народния представител Цончо Ганев. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз Ви призовавам да се върнем към сериозния разговор или всъщност сериозният разговор да започне. Въпросът е какви са нашите интереси, тоест да защитим интереса на България. И много ме притесняват хора, които през цялото време защитават нечии други интереси, а не българския интерес. Ние трябва да защитаваме българския интерес. Започвам с няколко факта. След многократно задаване на въпроси от моя страна, колеги… (Силен шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Ганев, моля Ви, вдигате твърде много шум наистина.

Извинявайте.

След много въпроси, които зададох, стана ясно, че за 2022 г., за тази година, от първи до края на единадесети месец „Лукойл“ е работила с 63% руски петрол. Докато стигна до този отговор, дами и господа, зададох безкрайно много въпроси, на които служебният кабинет според мен съвсем целенасочено избягваше да отговори, тоест 63% руски петрол за първите единадесет месеца на годината. Факт, който трябва да знаете. На следващо място, служебният кабинет не пожела през цялото време да поиска официално становище на Европейската комисия за приложението на дерогацията. Това също беше абсолютно целенасочено действие, но въпросът, който това Народно събрание трябва да си зададе, е следният: как ползите от дерогацията, от отстъпката, от това, че България продължава да внася руски петрол, отиват за българските потребители, как ползите да бъдат за българите? И сега колегите, които казват, че износът трябва да си продължи, както е до момента, нищо не трябва да променяме, ще им кажа следното нещо: базова икономика. Ако след 5 декември предлагането на петрол е намаляло или е по-ограничено и няма ограничение на износа от страна на България – вижте какво стана с цената на дизела около България и тези количества ще бъдат изнесени, и цената на дизела в България ще се увеличи – базова икономика. На колегата Добрев. Това, което ни притеснява, колега, е, че ако обложите с данък петрола, има опасност той да бъде пренесен върху крайните потребители – това е нашият проблем. Това е нашият проблем, защото кой плаща данъците?

Не е данък.

То е вид данък на практика. Кой плаща данъците? Винаги, когато една компания получи данък, тя го пренася върху крайната цена. Тоест това не ни решава проблема. И пак Ви връщам на основния въпрос – как ползите от отстъпката – това, че България продължава да внася руски петрол, отиват за българските граждани. Това е задачата, която трябва да решим. Затова, колеги, толкова пъти искахме и промени в КЗК, защото това е органът, който системно може да контролира и може да проверява, и може да докара дотам нещата, че да се спазват правилата в България. За това става дума. Вие може да кажете: ние ще намерим други начини да заобиколим този въпрос, ама доста сложно. Продължавайки с българския национален интерес – българският национален интерес, уважаеми колеги, е никой да не може да казва: аз спирам да работя, да видим какво ще правите след това. Затова ни е следващата точка или предложението на „Демократична България“, което колегите обсъждаха тук, когато се наложи да бъде назначаван особен търговски управител – за това става дума. В критична ситуация, в която трябва бързо да се реагира, да не оставим нещата неразрешени, да не оставим проблем, който да не може да бъде разрешен бързо. Сега. Тук колеги плашат как цените на бензина и дизела в България щели да скочат много. Значи спрете с тази спекулация, защото ще Ви кажа следното нещо – именно затова я има дерогацията и затова се е случила, за да има преходен период и да не се стигне до сериозно поскъпване на горивата. Даже има мегдан цените в България да бъдат много по-ниски, но затова, както стана ясно, трябва системен регулатор. Без системен регулатор, колеги, както си знаете – не става. Но не спекулирайте как щели много да поскъпнат горивата оттук нататък, ако няма допълнителен катаклизъм. Ако няма допълнителен катаклизъм, оттук нататък такова нещо не би трябвало да се реализира. Следващото нещо. За да гарантираме, че пазарът на горива в България се развива нормално, независимо от световната конюнктура и от това, което се случва в България, трябва да има алтернативи, трябва да бъдат договорени алтернативни възможности, за да не се докараме за пореден път като с газа. Знаете ли, аз 10 години обяснявах тук на колеги и в тази зала, и извън нея, че ние не трябва да зависим от един доставчик за нищо. Когато зависиш от един доставчик, във всеки един момент могат да ти спрат кранчето и ти да изпаднеш в изключително нелепа и трудна за разрешаване ситуация. Винаги трябва да имаш алтернативи. Това важи за газа – за газа го разбрахме по трудния начин. Трябва държавата и частният сектор да работим в същата област и по отношение на петрола.

За ядреното гориво?

Да, и за ядреното гориво също, колеги. Държавата и частният сектор заедно. В случая с ядреното гориво е държавата, там е държавата и държавната компания. Допускайки такива тежки зависимости от един доставчик, цената може да бъде убийствена. Помните какво беше в това Народно събрание, когато спряха газа. Ние бяхме тотално неподготвени. Това повече не трябва да си го позволяваме по нито една тема. Благодаря за вниманието.

Господин Димитров, аз съм несъгласен с две неща от това, което Вие казахте. Първо, Вие явно не сте разбрали нашия Законопроект, защото той не въвежда никакъв данък. Той кара, която и да е компанията – „Лукойл“, „Литаско“, ако иска на луната да е регистрирана, да внася разликата между нефт „Уралс“ и „Брент“ във Фонда за енергийна сигурност. Да внася разликата! Искам също така да Ви кажа – казах го, може би не сте ме чули, при същата цена на нефт „Уралс“ през 2018 г. и сега тогава горивата бяха 1,80 сега са 3,00 лв. и над 3,00 лв. Също така искам да Ви кажа нещо, което говорихме надълго и нашироко в Енергийна комисия, но Вие не сте член в тази комисия. Може би, затова не сте разбрал, че цената на горивата в България не се определя от „Лукойл“, а се определя от вносителите. Ако на тях им излиза 2,99 бензина, „Лукойл“ не го продава на 1,80. Може да го продава на 1,80, но не го продава. Какво ще стане, когато ние им вземем разликата между нефт „Брент“ и „Уралс“? Ами вече няма да им излиза 1,80, ами ще им излиза 2,70. Могат ли да го продават на 4,00? Ами не могат, защото има внос колкото си искаш на 2,99. Тоест цените не се определят еднолично от „Лукойл“. Ако се определяха еднолично от „Лукойл“, то тогава ние имаме друг проблем, свързан с конкуренцията. Тоест имаме монополист и този монополист не трябва, както Вие казвате, да се разследва от КЗК или друго. Да, трябва да се разследва от КЗК, обаче ако той е монополист, то тогава ние трябва да го сложим на регулация в орган, подобен на КЕВР, който да гледа разходите и приходите и да определя цените така, както определя тока. Тоест, ако Вие твърдите, че ние нямаме свободен пазар на горивата в България, че „Лукойл“ определя каквато си иска цена, то тогава трябва да мислим в посока КЕВР. Аз Ви казвам – аз мисля, че има свободен пазар и че ако „Лукойл“ се опита да направи горивата 5 лева, никой просто няма да зареди от тяхната бензиностанция, а ще зареди от останалите бензиностанции на 2,99 и техният дял от 40% ще стане 100%. Така че, ако сте си намислили неподкрепа на нашия законопроект утре с тези мотиви, най-добре да намерите други. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Димитров, искам да кажа на колегите да не вярват във Вашите думи на 100%. Искам да Ви припомня една случка. От тази трибуна, може би беше 2015 г., когато се водеше дебатът за Белене, и Вие от тази трибуна късахте ризи колко безсмислена е тази инвестиция, колко скъпа ще е за държавата. А сега ми кажете колко милиарда пропусна България, че не се състоя Белене? Вие тогава тук късахте ризи – 80 евро, това е немислима цена за този сегмент, за този фланг на енергийна система в Европа. Така че сметнете ми милиардите загуба и очаквам друго предложение от Вас. В АЕЦ „Козлодуй“ работим с руско гориво. Ами хайде да забраним и излишъка от Козлодуй, който се произвежда по същата логика с руското гориво, да не го продаваме никъде и тогава окончателно да минем на дърва ли – не знам на какви енергийни източници, отопление, и окончателно да си седнем на някои части. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Започвам с господин Генов. Показателно е, господин Генов, че дори служебното правителство на Румен Радев, което е най-близко до Вашето сърце, дори тези хора, дори те не искат строежа на АЕЦ „Белене“. Вече дори те, те дори не искат АЕЦ „Белене“ – забележете! И въпросът е защо. Заради това, че зоната е сеизмично по-рискова от Козлодуй. За това става въпрос! Да, точно за това става въпрос. И ако бяхте продължили този проект, само щяхте да сте похарчили още пари – още 20 милиарда, ама 20 или 25 милиарда, Вас това не Ви притеснява. И поради особеността на региона още нямаше да има централа, а само щяхте да сте похарчили 25 милиарда, но Вие ги обичате тези работи, както се казва. Така че няма какво да говорим повече. А иначе, сериозният разговор е, ако въобще говорим за допълнителна ядрена мощност, сериозният разговор е допълнителен блок в АЕЦ „Козлодуй“. Това е сериозният разговор, ако говорим за изграждането на нова ядрена мощност, просто защото е в пъти по-евтино. Но днес, господин Генов, ако не сте забелязали, темата на дебата е друга, но нямам против, както се казва, по всякакви въпроси да дискутираме, но просто точката е друга. Господин Добрев, нагласата ни е да подкрепим Вашия законопроект. Аз изказах безпокойство какво може да се случи. Защото знаете ли какво правите на практика? Понеже не искате да направим КЕВР силен регулаторен орган с необходимите промени там, търсите заобиколен път този въпрос да бъде решен по друг начин.

Не е вярно.

На практика това казвате. Ние ще подкрепим, това ни е нагласата, Вашия законопроект, но за да бъдат добри резултатите, трябват мерки за повече конкуренция. Такава мярка е Законопроектът, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. на „Демократична България“, с който ще се обявяват свободните капацитети в данъчно-акцизните складове и всеки, който иска да внася горива, ще може да види къде може да внесе, къде има свободен капацитет. Това ще насърчава и търговията, и вноса. Сега, Вие казвате така – аз я знам тази теза, много експерти са ми я развивали и на мен многократно, че цената по вноса е ограничителната линия за цената на горивата. Само че не пропускайте, че ние се намираме в ситуация на безумна агресия на Русия в Украйна, тоест нито един от тези сегменти няма нормално ценообразуване в момента, всичко е променено, по-различно от нормалния пазар. Тоест трябва, като оценяваме една такава ситуация, да оценяваме колко петрол достига до Европа в момента на фона на нормална ситуация отпреди години, което се отразява на цялостното ценообразуване, нали разбирате. Освен това ние от 5 декември имаме нова ситуация и трябва време, за да можем правилно и адекватно да я оценим – също си давате сметка. Така че разбираме какво искате да направите, то е в посоката, в която и ние работим, но просто Ви казвам, че тази мярка трябва да бъде комбинирана с други мерки, за да стане смислена и ефективна. Благодаря.

Господин Председателстващ, искам да обясните на господин Димитров, че има една организация МАГАТЕ, чието мнение важи тогава, когато някъде трябва да се строи ядрена мощност. И не господин Димитров или Манол Генов казва коя зона е сеизмична и коя не. Също искам да отбележа, господин Председателстващ, ние ще направим предложение между първо и второ четене – искам да съчетая процедурата с начина на водене.

Господин Председател, колеги! Аз мисля, че се чуха всички различни тези от всички парламентарни групи, и предлагам прекратяване на дебата.

На първо четене не може.

Господин Председател, в една от предизборните си кампании Бил Клинтън казва: „Икономиката, глупако!“ Това го казвам специално за евроатлантиците в залата, които поставят всички национални интереси на заден план, когато става дума за това да защитят чужди интереси. В крайна сметка важно е какви са икономическите последици от всяко едно решение и как се отразява това на нас като български граждани. Аз съм избран от Бургаския многомандатен избирателен район и когато говорим за ограничаване работата на рафинерията, когато говорим за това, че от ръководството на рафинерията казаха, че това ще доведе фактически до нейното затваряне, когато, от друга страна, имаме заявено желание от една коалиция на три партии с огромния резултат от 7% и наглостта да се изявяват като последна инстанция в обществото за национализация на рафинерията, аз съм силно притеснен как ще се отрази това освен чисто икономически върху цената на горивата, така също и как ще се отрази върху безработицата в областта. При положение че една от дъщерните фирми на „Лукойл“ в момента вече освобождава своите служители и за тези, които не знаят – фирма „Балканика“ се занимава точно с поддръжката на рафинерията и на инсталациите и вече вървят съкращения. За всички тези, които искат и с лека ръка казват, че няма никакъв проблем да ограничим производството и ще направим така, че да си работим и да си произвеждаме за българския пазар горива, искам да кажа, че рентабилността на това нещо и на това начинание ще трябва да плати всеки един от нас като потребители. Когато говорим за това, че вече имаме реално не само двуцифрена инфлация, не само постоянно нарастваща инфлация, а инфлация, която за хранителните продукти е повече от 40%, е пълен цинизъм да говорим, че основните продукти, които се произвеждат от руски петрол, ще трябва да ги ограничим и да имаме ситуация, в която ще имаме и много по-големи цени. Това икономически не е изгодно на България. Това не е изгодно за хората, които живеят в региона. Ако от тази трибуна можем да говорим политически, вземете прочетете всички становища, абсолютно всички становища. Прочетете становищата на Министерския съвет, на Министерството на енергетиката, на Министерството на финансите. Прочетете становищата на всички браншови организации, свързани с целия процес, не само свързани със самото производство. Прочетете становищата на транспортните фирми и асоциации как това ще се отрази на тях. Истината е, че не само рафинерията ще затвори, дори и след като я национализирате, господа от „Демократична България“, защото прикривайки се зад друг израз – временно или не знам си каква друга глупост, която ще обсъждаме след малко, това си е чиста проба национализация и Вие ни връщате 1944 – 1945 г. И когато говорим за всички тези неща, нека да погледнем и да излязат от тази трибуна и да заявите – да, ще отидете на улицата, и да, ще сте безработни. И, да, за това никой не е мислил. Или както се каза преди една седмица в Комисията по икономика – председателят на Комисията по икономика господин Димитров на мое питане каза: „Ще го мислим, когато дойде този момент какво ще правим. Тогава ще го мислим.“ От ВЪЗРАЖДАНЕ абсолютно не сме съгласни и сме категорично против. И, да, между първо и второ четене ще направим редакционни промени, те ще са ясни и точни – да бъде отменено цялото това безумие. Тотална отмяна! Защото не е нормално! Защото не е нормално това нещо да се криете зад поредните европейски директиви! Защото не е нормално за пореден път, както с цената на газа, да трябва да внасяме през прекупвачи – отново руски газ в момента да внасяме, отново най-вероятно руски петрол. Защото официалните данни посочват, че Саудитска Арабия е един от най-големите вносители – вносители, Саудитска Арабия – на руски петрол.

Това нещо ще влезе отново в България. Отново ще завъртите, които и да са следващите управляващи, каквато и срамна коалиция отново да направите, отново ще влезете в обувките на „Продължаваме Промяната“ и ще купуваме отново, но вече с прекупвачи през 30% надценка.

Уважаеми господин Председател, първо процедура за допускане до зала – на заместник-министъра на икономиката и индустрията госпожа Ирина Щонова.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа на първо гласуване и проведе публично обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Със Законопроекта, представен от народния представител Мартин Димитров, се предлага да се въведе механизъм за поемане на оперативното управление върху търговци, които оперират критична инфраструктура, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, в случай на установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност на страната, обществения ред и доставката на критични ресурси. Като гаранция за защита на засегнатите лица е предвидено назначаване на особен търговски управител от министъра на икономиката и индустрията, с правомощия ограничени до обичайна търговска дейност, за срок от 6 месеца. Допуснато е този срок да се увеличи еднократно с още 6 месеца. Министърът на икономиката и индустрията по своя преценка или по сигнал на административен орган възлага на Консултативния съвет по чл. 5 от Закона да извършва проверки по отношение на лица, опериращи критична инфраструктура. Консултативният съвет е съвещателен орган, в който участват по един представител на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Българския институт по метрология, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите и на представителни браншови организации. При установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси и нарушаване на конкуренцията, консултативния съвет изпраща мотивирано становище до министъра на икономиката и индустрията с предложение за назначаване на особен представител на държавата в лицето, опериращо критична инфраструктура. Заповедта на министъра подлежи на съдебен контрол. Министърът на икономиката Никола Стоянов подкрепи Законопроекта и подчерта, че предложението е принципно и не се отнася до конкретна компания. Той допълни, че рискът от подобни събития е малък, но страната ни трябва да разполага с инструмент, за да реагира в критични ситуации. В хода на дискусията народните представители от парламентарните групи на „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“, ГЕРБ-СДС и „Движение за права и свободи“ обявиха, че ще подкрепят Законопроекта с аргумента, че подобно решение за сектора гарантира националния интерес и непрекъснатост на доставките. Народният представител професор Румен Гечев заяви, че предложението е внесено без икономическа обосновка, и изрази опасение от риск за националния интерес. От парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ се обявиха против Законопроекта. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14, „против” - трима, без „въздържал се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Ивайло Мирчев. Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Република България и които са част от критичната инфраструктура, следва да бъде предмет на особено административно регулиране и надзор от страна на българската държава. Липсата на специфична уредба и ред за предприемане на действия, в случай на опериране на критична инфраструктура, с която се застрашава националната сигурност, поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността икономическото или социалното благосъстояние на населението, представлява сериозна опасност за функционирането на държавата. Гарантиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, в контекста на ограничителни мерки срещу Руската федерация, наложени в резултат от продължаващата вече десет месеца война в Украйна, както и предприетите на ниво Европейски съюз мерки, следва да намерят отражение и в българското законодателство. С настоящото се предлага, по примера на Германия и Италия, да се въведе механизъм за поемане на оперативното управление върху търговци, които оперират критична инфраструктура на територията на Република България, в случай на установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушаване на конкуренцията, в случай на монополно или господстващо положение или нарушаване на въведен от Европейския съюз санкционен режим. Предложената законодателна инициатива съответства и на цялостната политика на Република България, която въздига стратегическите обекти и критична инфраструктура в такива, които подлежат на специфична закрила. Настоящата законодателна инициатива е в съответствие с посоченото в Постановление № 181 от 20 юли 2009 г. за определянето на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, общата политика на Европейския съюз обективирана с Решение (ЕС) 2022/2332 на Съвет от 28 ноември 2022. Нарушаването на ограничителните мерки на Съюза, свързани с търговията, може да допринесе за незаконната експлоатация на природни ресурси в юрисдикцията, срещу която са насочени тези ограничителни мерки. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: господин Станислав Анастасов, госпожа Теменужка Петкова, господин Ивайло Мирчев, господин Драгомир Стойнев и господин Стоян Таслаков. Въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 14 гласа „за” без „против” и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на Вашето внимание за обсъждане и гласуване на първо четене е представено законодателно предложение за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, внесен от група народни представители от „Демократична България“. Колеги, това законодателно предложение цели да предостави възможност в ръцете на държавните институции да има инструмент, който да позволи на държавата да реагира в сложни ситуации, в каквато се намира в момента България, смея да кажа и целия свят, с цел да се гарантира сигурността на критичната инфраструктура в сектор „Енергетика“, свързан с нефта и продукти от нефтен произход, сигурността на доставките, качеството на обслужването, нивата на цените и съответно здравето и живота на българските граждани. Какво предлагаме? Предлагаме в случаи, когато са налице основания, обстоятелства, които заплашват националната сигурност в държавата или по някакъв начин се нарушават наложените международни ограничителни мерки от страна на Европейския съюз или на Обединените нации, или на друга международна организация, или пък се злоупотребява с монополно положение, държавата в лицето на министъра на икономиката и индустрията – след предложение на Консултативния съвет към него, да назначи в съответния оператор на критична инфраструктура особен търговски управител. Колеги, това не е нова фигура за българското законодателство. Нека да припомня за колегите, които не познават Закона за енергетиката, в случаите, когато лицензионното дружество, лицензополучателят в секторите, които гарантират газоснабдяване…

…електроснабдяване и топлоенергия, в случаите, когато нарушават определени условия на лицензията или при други обстоятелства, държавата да може за определен период и с ограничени правомощия да назначава особен търговски управител. Предлагаме именно това – в рискова ситуация държавата да може да назначи особен търговски управител във всяко едно търговско дружество оператор на критична инфраструктура в сектор „Енергетика“ и по-специфично в сектор „Нефт и нефтени продукти“, за да може да се преодолее тази кризисна ситуация, за да не бъдем изправени в ситуация, в която една или друга нефтена рафинерия да заплашва, че ще преустанови своята работа или пък ще уволни работниците, които е назначила. Този подход е изключително балансиран, защото той не стига до така твърдяната национализация. Не, в много държави – членки на Европейския съюз, има и такава мярка – експроприация, но законът, предложен от „Демократична България“, не предвижда такава стъпка. Нещо повече, възможността за определяне на особен търговски управител е ограничена само за шест месеца и може да бъде удължавана само още веднъж. Нещо повече, предвиден е изричен съдебен контрол върху акта, с който се назначава особеният търговски управител, така че съдът ще може да провери дали са налице тези особени обстоятелства, които допускат налагането на тази мярка, която е извънредна по своя характер. Също така се предвижда, че в случаите, когато се установят нарушения на: санкционния режим, на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, злоупотреба с монополно положение, да може да бъде прекратявана лицензия или концесионен договор, или съответните разрешения във връзка с акцизните складове, за да се гарантира всеобхватност, възможността да се гарантира сигурността на доставките на тези, съгласете се, важни продукти. В заключение ще допълня, че тази мярка е насочена именно за кризисни ситуации и ако те настъпят и държавата се възползва от тях, това ще доведе до сигурност на доставките на нефт и нефтени продукти, по-ниски цени за потребителите и, разбира се, защита на здравето и живота на гражданите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вниманието ни е един законопроект, който според мен лично попълва една дупка в българското законодателство, а именно как трябва да се действа по време на криза, това, което касае критичната инфраструктура. Хубаво би било този законопроект да бе гледан по-отдавна, защото сами разбирате, че в момента разглеждането и гласуването на подобен законопроект ражда интерпретации, ражда интерпретации, които раждат и страхове. Затова е много важно вносителите да изяснят ясно, точно какво са имали предвид. Защо? Защото се създава впечатлението, че, видите ли, понеже в момента има криза и че тази криза трудно може да бъде овладяна, затова е хубаво да се накаже Русия, като по този начин се вземе собственост върху активите ѝ. Затова ясно трябва да се обясни, че не се прави именно с тази цел, а целта е в рамките на шест месеца временно да се назначава управител или управители, които единодушно да взимат решение и наистина да могат да управляват предприятието. Казвам го неслучайно, защото веднага ще започнат интерпретациите, спекулациите, че това ще се случи още от утре. Вие, вносителите, трябва да обясните, че това няма да се случи от утре, а в случай на нужда – не дай си боже да имаме такава нужда, ние трябва като държава да реагираме. Хубаво е, че има може би такъв момент в Законопроекта, защото досега ние няма как да реагираме, тъй като големите стратегически предприятия главно са българска собственост, тоест държавата във всеки един момент наистина да държи контрола на едно такова предприятие, което е стратегическо в дадения сектор, стратегическо за Балканския полуостров и за региона, не е нормално държавата да седи и да гледа отстрани. Все пак похвално е и аз като представител на българската левица да похваля колегите отдясно, че след успешната приватизация за жълти стотинки на „Лукойл Нефтохим“, сега проглеждат и разбират колко важно е да има държавно управление, стратегическо управление, което да гарантира интереса на гражданите. Защо го казвам, колеги?! Защото пазарът не може да гарантира интереса на гражданите и това го видяхме през годините, видяхме го и през кризите. Някои предприятия, които бяха приватизирани, спомням си като „Соди“ – Девня, за 150 млн. долара, а тогава, между другото, благодарение на личното участие на професор Гечев, едно предприятие като „Лукойл“, което е стратегическо, бе продадено на значително по-ниска сума и това поражда доста съмнения, доста въпросителни. Разбира се, че държавата трябва да си върне контрола, да има по някакъв начин контрол, то няма как да си го върне, защото, пак казвам, става въпрос за частно предприятие. Става въпрос, че само за шест месеца се назначават управители, които да взимат решения, без да се продава имуществото, нали така, както правилно съм разбрал? Смятам, че в тази ситуация това е правилна стъпка, стъпка в правилната посока и аз лично ще подкрепя този законопроект. България има нужда по време на криза, по време на кризисни ситуации българското законодателство да позволява да се действа именно в тази насока. Ако този законопроект е работа на българския парламент, то предходният – няма да се връщам, наистина не бе работа на българския парламент, защото тук наистина се създава нещо ново, нещо практично, нещо необходимо, нещо, което да гарантира спокойствие така, както се гарантира спокойствието на нашите европейски партньори. Да, има вече две централи, от които държавите могат да се възползват, но тук трябва ясно да се знае, че от утре няма да се случи нищо, вдругиден няма да се случи нищо, след три месеца няма да се случи нищо, просто ние променяме законодателството, не дай си боже, в кризисна ситуация да може веднага да се действа. Аз лично считам, че между първо и второ четене трябва доста да се опростят процедурите по назначаването, защото този човек или тези хора трябва веднага, мигновено – от днес за утре, ако е кризисна ситуацията, да бъдат назначени, така че да се поеме оперативният контрол за едно структуроопределящо предприятие. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Колега Стойнев, взимам реплика, за да потвърдя още веднъж, че става въпрос за въвеждане на възможност за назначаване на особен търговски управител, тоест държавата само в критична ситуация да задвижи тази процедура. Не става въпрос за преминаване на собственост от съответния инвеститор в държавата или пък за възможност каквото и да е било разпореждане с неговото имущество. Има изрична забрана за разпоредителни сделки с имущество на съответния оператор на критична инфраструктура. И в заключение на репликата си ще кажа, че, да, това е действително отново в изключителни ситуации. Европейският съюз е пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Все още световният опит не е намерил по-добър начин за създаване на благосъстояние от свободния пазар и конкуренцията, но има ситуация – във война или друга криза, която застрашава обществената сигурност, общественото здраве, живота на хората, където конкуренцията и свободният пазар трябва да бъдат ограничени и съответно държавата да разполага с надеждни механизми, които защитават правата и свободите на хората, защото механизмът, който предлагаме, отговаря именно на този тест – от една страна, защита на обществения интерес и, от друга страна, запазване на правата на хората. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Аз на свой ред също приветствам предложения Проект на закон, смятам, че той е много навременен, в същото време считам, че следва между първо и второ четене да бъдат извършени поредица от корекции, свързани с предложения законопроект и по-конкретно те са свързани с това, че предложеният закон борави с два термина – особен представител на държавата и особен търговски представител. Тук може би трябва да има някакво уеднаквяване, за да знаем всъщност за какво точно става дума. От гледна точка на това за какво говорим – дали говорим за критична инфраструктура, или говорим за стратегически дейности и обекти по смисъла на ПМС № 181 от 2009 г., това също трябва да се изясни, защото има съответно разлика в тази посока. От гледна точка на така наречения особен управител, също считам, че трябва да бъдат прецизирани текстовете, тъй като е въведено ограничение по отношение на образованието, предвидено е тази длъжност да бъде заемана само от лица с икономическо или юридическо образование. Считам, че не бива да се пренебрегват и друг вид специалности, например инженерната, тъй като дейността на такава инфраструктура – стратегическа дейност и стратегически обект, до голяма степен е свързана и с такива познания, с такова образование. След това трябва да бъде прецизирано дали се изисква съответното лице да притежава степен магистър, или е достатъчно да бъде и бакалавър. Отделно от това смятам, че трябва да се даде яснота по отношение на стажа, който се изисква, от една страна, се изисква да има пет години стаж по специалността, съответно „Икономика“ или „Право“, а в следващата разпоредба се казва, че трябва да има не по малко от пет години професионален опит при управлението на съответната критична инфраструктура. Тук трябва да е ясно по отношение на професионалния стаж какво точно се има предвид. И за да разсеем всякакви съмнения от страна на колегите, че става дума за национализация или за друг тип дейности, според мен е хубаво да се ползва аналогът от Закона за енергетиката, където тези мерки са отразени в отделен раздел и той се нарича „Принудителни административни мерки“. Смятам, че ако се заложи такъв текст в предложения законопроект, на всички ще им стане ясно, че никой не възнамерява да национализира определена структура. Просто трябва да бъде ясно посочена целта на тези мерки, които се предлагат, а те наистина са принудителни административни временни мерки, както и госпожа Йорданова поясни. Друго, което също смятам, че е важно. В Законопроекта е предвидено този особен търговски управител да възлага извършването на пълен и всестранен одит. Смятам, че тук термините също трябва да бъдат прецизирани, тъй като на практика такова понятие „всестранен одит“ не съществува. Може би пак трябва да се позовем на Закона за енергетиката и да ползваме терминологията там. Там е казано, че се извършва одит на дейността, което на практика включва всичко, което един такъв особен представител на държавата, така да го наречем, може да поиска, за да получи информация за цялостната дейност на дружеството, което той ще управлява така или иначе за следващите 6 или 12 месеца. Смятам, че изискванията по отношение на фигурата на така наречения особен търговски представител трябва също да бъдат прецизирани. Не е достатъчно това лице само да декларира, че не е съпруг с лице, което управлява дружеството, в което ще встъпи особеният управител, или не е достатъчно според мен само да декларира, че е гарантирана на практика неговата безпристрастност. Тук според мен това лице, тъй като то ще има особени функции, трябва да декларира липса или съответно наличие на конфликт на интереси, ако има такъв, ако има частен интерес. Просто изискванията към това лице трябва да бъдат завишени, тъй като той наистина ще има една много ясна задача, много отговорна и в същото време ние трябва да сме наясно, че тази фигура или тези три фигури, които е предвидил Проектът да извършват тази дейност, наистина отговарят на всички изисквания и те са безпристрастни в своята дейност. Според мен трябва да бъде ясно и този консултативен съвет как ще определя този особен търговски управител, или особен представител на държавата, по какви критерии вече ще се прецизира, тъй като тук, както и колегата Стойнев спомена, става дума за едни бързи действия в една екстремна ситуация и всъщност ние трябва да сме наясно как този консултативен съвет, по какви критерии, как ще го избере този особен управител. Критериите трябва да бъдат може би в някаква методика или в някакви правила. Те трябва да бъдат ясни, да бъдат публични, прозрачни и никой да няма съмнение как това лице на практика ще бъде определено да изпълни тази толкова важна функция, тъй като неговата цел не е само да управлява активите и дейността на дружеството. Неговата цел е много по-висока и тя е да защити националния интерес, националната сигурност и съответно енергийната сигурност на страната. Аз подкрепям Законопроекта, но наистина смятам, че трябва да бъдат направени доста сериозни промени, които да прецизират и да внесат яснота. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петкова, аз вземам тази реплика може би в отклонение от Правилника, за да благодаря за направените много уместни и съдържателни препоръки. Между първо и второ четене ние ще подобрим текстовете, ще отразим всички тези бележки и предложения. Действително това е и целта на обсъждането на първо четене – да се чуят различни гледни точки и да се направят едни по-добри текстове. Ще поясня за ролята на консултативния съвет. Тогава, когато ние формулирахме предложението, нашата идея беше решението за тази мярка – изборът на човека или професионалистите, които ще бъдат особени търговски управители, да не бъде взето от един човек в един кабинет, понеже все пак има елемент на принуда, но чувам, ние чуваме за необходимостта от спешност, така че действително трябва да се намери баланс, да се разпише как да функционира това още по-добре. Благодаря.

Господин Председател, госпожо Петкова! Честно казано, при положение че Вие и Вашата политическа партия сте изявени евроатлантици и подкрепяте цялото това безумие, прикрито с много лъскави фрази, но реално чиста проба национализация, доста впечатляващо е, че доста културно за пореден път показахте – Законопроект, вкаран от „Демократична България“ – аз няма да съм толкова дискретен, не става за нищо чисто юридически дори. Чисто юридически! Едно след друго, едно след друго, едно след друго, това трябва да се оправи, това… То не остана нещо, което да не се оправи. Ще се върна само месец и половина назад. Един такъв законопроект вкара господин Божанов, който се оказа, че не става за абсолютно нищо и трябваше ние да вкараме нов. От неговите три реда ние направихме три страници изчерпателно. Наистина се радвам, че поне Вашите единомишленици от „Демократична България“ ясно и точно, дори и Вие, и Вашата сила им показахте, че за пореден път, за пореден път – повтарям – са, меко казано, непрофесионалисти в това, с което се занимават, и се опитват да прокарват национализации в България по доста нескопосан начин дори чисто юридически.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря на колегите за направените реплики. Ще си позволя само един коментар по отношение на казаното от господин Цончо Ганев. Аз смятам, че нашата работа тук, господин Ганев, е да бъдем полезни на България, на българските граждани. Смятам, че наистина с този проект на Закон и с подобренията, които могат да бъдат извършени, това наистина ще стане факт и все пак става дума за националната сигурност, за енергийната сигурност на страната. Когато става дума за такива важни теми, смятам, че всички трябва да се обединим и да работим за това наистина да се получи един добър законопроект, защото идеята наистина е добра. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! В началото на заседанието професор Румен Гечев от името на парламентарната група на „БСП за България“ постави един въпрос, уважаеми господин Председател, да бъде извикан в Народното събрание министър-председателят и да каже той ли е командировал министъра на отбраната и каква е била причината той да бъде в Украйна? В продължение вече на три часа няма никакъв отговор. Моля Ви да отговорите на този въпрос – не Вие, а колегата, който водеше, и в рамките на едно обозримо бъдеще – 15 минути, половин час, да се каже ще дойде ли министър-председателят да коментираме тази тема? Не считаме, че има нещо по-важно от това, когато става въпрос за износ на оръжие, по-скоро за предоставяне на оръжие на Украйна, когато групата на БСП сме подписали до президента искане за налагане на вето. Как, с какви правомощия е отишъл министърът на отбраната? Сега започвам по изказването.

И аз Ви благодаря също. Първо, уважаеми колеги от „Демократична България“, щях да приветствам с огромно удовлетворение и Вашата искреност да приема, ако в този законопроект, който Вие предлагате, който действително е верен, правилен – няма две мнения по въпроса, но не беше включено единствено и само критична инфраструктура и обекти, които са свързани пряко с доставките на нефт и нефтопродукти. Има такава празнота в законодателството и Драгомир Стойнев я каза много ясно, но тя не може да бъде направена единствено в тази тясна рамка. Извинявайте, но тук започва да прилича на нещо по-различно. Дали е национализация, дали е нещо друго, аз не мога да кажа, но ако искаме този законопроект да бъде пълен, за което бихме Ви подкрепили веднага, в него обаче нека да бъдат и други стратегически обекти на страната ни. Нима концесиите, които са доста странни – за добив на злато, добив на ценни метали, КЦМ, ЕРП-та, „Марица изток“ 1, 3 и да не изреждам още какво, а те не трябва ли да бъдат в такъв законопроект? И ако искаме да сме обективни, и ако искаме да има действително работещ законопроект, той трябва да обхваща всичко, защото тук е много избирателно, което Вие предлагате. Да, то е вярно по принцип, но нека да направим законопроект, който да обхваща всички критични предприятия, критична инфраструктура, стратегически, касаещи националната сигурност на страната ни, и тогава, да, щях да повярвам във Вашата искреност. И нека това да го приемем като една първа стъпка, но нека още между първо и второ четене да видим може ли да бъде добавен в този законопроект, или трябва да забавим този законопроект и да се приеме един, който да отговаря за всички предприятия и критична инфраструктура, касаещи националната сигурност на страната ни и, да, тогава наистина ние ще влезем в ролята си на истинско Народно събрание, но това, което в момента Вие предлагате, е много съмнително. На следващо място, точно, което Вие предлагате за това предприятие, спомням си, че за 101 млн. долара беше продаден „Нефтохим“, с което страната ни беше ощетена по време на Вашето управление. (Реплика.) Не, не на ГЕРБ, не на ГЕРБ. На „Демократична България“ тогава под друга форма, участваща във властта, господин Професор. Сега се предлага нещо, което, пак казвам, е добро като идея, няма две мнения по въпроса, но този тесен сектор не може да остане по такъв начин, пак казвам, ако искаме да бъдем истинско Народно събрание. Защото, ако ние се занимаваме със сериозните въпроси, можехме да коментираме защо не започнем строителството на „Белене“, защото също по Ваше време се коментираше как ще бъде изплатено строителството на „Белене“, а сега се вижда, че то ще бъде изплатено за по-малко от четири години. Ето това е роля и място на Народното събрание. Нека да се коментира Бургас – Александруполис, защото много добре господин Стойнев каза, че ако беше направен този инфраструктурен обект, сега нямаше да има никакъв проблем за доставката на суров петрол от Александруполис. Ето теми за Народното събрание и нека това да бъде нивото на българското Народно събрание, а не да се предлагат закони, които будят определени съмнения. Уважаеми колеги, нека между първо и второ четене да се осмисли смисълът и концепцията на такъв законопроект, от който има нужда – няма две мнения по въпроса, за трети път го казвам, но не и поднесен по този начин. Имаме достатъчно време да се коригира и да се види какво трябва да бъде направено действително да защитава националните интереси, а не това, което се случи с първа точка преди малко.

Благодаря, господин Председател. Много бърза реплика, господин Гуцанов. По повод на това, че в случая става дума само за „Лукойл“ или за компании, които се занимават с нефт и газ, имат такъв предмет на дейност. Нищо подобно. Просто в закона останалите са регулирани, тоест когато имате например едно ЕРП, тогава може да преминете към подобен ход за въвеждане на оперативен управител и това е причината ние да не го направим, но ако имате каквито и да са разумни предложения между първо и второ четене, ние сме съгласни да ги обсъдим и да бъдат приети. По отношение на АЕЦ „Белене“. АЕЦ „Белене“ – и преди това от Вашата парламентарна група имаше въпрос, искам да Ви кажа, дори и да беше започнала да бъде строена, в момента балансът на АЕЦ „Белене“ щеше да бъде минус 25 млрд. лв. към днешна дата. Звучи нереално за Вашите глави може би, или на част от Вас, обаче АЕЦ „Белене“ щеше да ни докара до изключително много разходи и още нямаше да бъде построена. Но както спомена и колегата преди мен, може да мислим за VII блок в АЕЦ „Козлодуй“ и това е доста реалистично. По отношение на Бургас – Александруполис и примерът там. Той не е много коректен, защото връзката не е реверсивна. Идеята беше петролът да тече от Бургас към Александруполис, а не от Александруполис към Бургас, какъвто е смисълът, който се влага сега, и има известна логика. Това ми е репликата към Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гуцанов, във връзка с регулираните дейности в енергетиката в чл. 201 ясно е предвидена функцията на особения управител. Така че когато дадена компания изпадне извън лицензионна дейност, държавата има право да въведе така наречения особен управител. Инициативата, която колегите отдясно подеха, е абсолютно правилна. Не мисля, че трябва да си играем със страховете на хората. Относно АЕЦ „Белене“ – АЕЦ „Белене“ ще стане, но преди него ще стане VII блок на АЕЦ „Козлодуй“, след това ще стане VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Чак тогава АЕЦ „Белене“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, аз не съм споменал „Лукойл“ в своето изказване. Вие го споменахте – не знам защо. Пак казвам, идеята е добра, ако беше обхванато всичко, и ме разбрахте много ясно. Мисля, че между първо и второ четене, ако искаме наистина да сме държавници, трябва да подходим по този начин.

Предложете!

Естествено, че ще ги предложим нещата – ако може да влезе в този законопроект, защото Вие сте го очертали по един много тесен начин. Надявам се, че в Комисията ще направите така, че да може да бъде обхванато всичко. Защото – да, тогава вече е друго. На следващо място, що се отнася до АЕЦ „Белене“ – тук сте в много дълбока грешка. Вижте каква е стойността, за която щеше да бъде построена. Вижте печалбите на АЕЦ „Козлодуй“ само от началото на годината. Тя е проста математика! Даже не е необходимо да сме завършили висша физика или висша математика, за да направим сметката. Що се отнася до VII блок – да, ние винаги сме били и за строителство на VІІ блок, и за строителство на АЕЦ „Белене“, но тук не искам да влизаме в такива разговори. Мисля, че професионалистите са тези, които трябва да говорят по тази тема. Защото има много неща за VII блок – дали могат, или не могат да станат. Повтарям, в Народното събрание започнахме да изземваме функцията на специалисти по дадени теми, което не е най-разумното и не е най-доброто. За жалост, през последните два месеца се нагледахме на такива действия от страна на този парламент. На следващо място, що се отнася до Бургас – Александруполис. Разбира се, че трябва да е реверсивна връзката. Тук няма какво да коментираме. Мисля, че Драгомир Стойнев го каза пределно ясно в неговото изказване. Така че тук е ясно какво трябва да бъде направено и какъв е големият смисъл от тази инфраструктура. Що се отнася до господин Самандов – за особен управител. Уважаеми колега, мисля, че ако подхождаме, както и преди малко казах – държавнически, се подхожда за всички. Това, което Вие казахте, е твърде далече от този законопроект, за който в момента говорихме. Що се отнася за VII и VIII блок – преди малко отговорих на колегата. Мисля, че не е необходимо да повтарям.

Благодаря, господин Председател. Ще започна, като прочета част от мотивите към този законопроект: „Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Република България, които са част от критичната инфраструктура, следва да бъдат предмет на особено регулиране и надзор от страна на българската държава.“ И така: „Да се въведе механизъм за поемане на оперативното управление върху търговци, които оперират критична инфраструктура на територията на Република България, в случай на установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред и доставка на критични ресурси.“ Като критични ресурси могат да се определят – може електроенергията да бъде критичен ресурс, златото също може да е критичен ресурс. Както преждеговорившият спомена, като сме тръгнали да отваряме Закона за концесиите и че променяме – при определени условия едностранно да се прекратяват концесионни договори, без да се дължат обезщетения на концесионера, по точно същия принцип можем да въведем и промени, които да прекратят концесиите за златните мини едностранно, без дължимите обезщетения. Така мисля, че е принципно и редно – като сме тръгнали в една част от критичните ресурси, да тръгнем и във всички критични ресурси да ги поемаме, да поемаме тяхното управление и може и да ги национализираме.

Господин Шопов, Вие започнахте Вашето изказване, но не разбрах, освен договорите за концесия за злато, ЕРП дружествата не са ли и те критична инфраструктура? Не би ли било редно при тези цени на тока и при тази несигурност и за българския бизнес, не трябва ли и тях да овладее държавата?

Господин Димитров, прав сте. Мисля, че ЕРП-тата също е редно да имаме възможност да ги поемем под временен контрол. Също така и американските ТЕЦ ове. Кое пречи? Нека бъдем честни, принципни, както се изисква от българските политици. Благодаря.

След тях! (Весело оживление във ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Димитров, не се притеснявайте, недейте се крийте зад ВЪЗРАЖДАНЕ. Даваме Ви, ако искате, да си кажете каквото има. Колеги от „Демократична България“, ударихте в земята Комунистическата партия от 1945 г. с този законопроект. Вие сте достойни наследници на Георги Димитров с тази скрита национализация. На фона на Вас БСП изглеждат като дясна партия, а ние спокойно може да се наречем „Демократично Възраждане“. Изкушавам се да убедя колегите да подкрепим този законопроект, защото той и в бъдеще, когато управляваме, ще ни даде възможност така да осъществим оперативен контрол и на ЕРП тата, и на американските ТЕЦ-ове, и на каквото решим, че е критично за нашата сигурност, може да осъществим оперативен контрол. Така че наистина се изкушавам в тази посока. Само че ще се получи един правен прецедент, защото Вашият законопроект, както казаха и преждеговорившите, има доста неточности и се влиза в противоречие с много закони и наредби. Освен това най-вероятно ще откаже и всеки голям инвеститор да инвестира в България. Защо да инвестираш ресурси, когато утре може да ти окажат оперативен контрол над инвестицията?! И по този начин България да забрави за инвестиции во веки и да гледаме бъдещето заедно с братска Северна Корея напред. Знам, че в момента този законопроект е по примера на държави от Европейския съюз, и се притеснявам, че Европейският съюз се е превърнал в Съветски съюз, но доста по-лош. Защото, ако в Съветския съюз хората са били несвободни, сега в Европейския съюз българите са гладни и несвободни. Примерът на Италия и Германия, които въведоха подобни мерки, не е рентабилен за България, защото Италия има излаз – Сицилия – в Средиземно море и може да си позволи доставки на нефт отвсякъде. Германия има излаз в Северно море. Докато ние сме географски ограничени и каквото и да доставяме, откъдето и да дойде то, трябва да мине през Босфора, а там има капацитет от 5000 тона на танкер. Така че ситуацията при нас, аз казах и в Комисията, е малко – българската евро-атлантическа жаба видяла, че вола го подковават в Европа, и вдигнала крака и нея да я подковат. Само че няма да провърви това при нас. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Таслаков, отново пропуснахте да кажете нещо много важно. Вие казахте, че в демократична Украйна, извинявайте, България искат да национализират една компания. Но защо искат да я национализират? Отговорът не е ли – за да може да върнат Иван Костов, който да я продаде отново? (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Таслаков, не можах да разбера какво искате да кажете по отношение на „Демократична България“ – че те са неомарксисти или са неотроцкисти, или са неомаоисти? Ако може, да уточните. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател! Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, от Вас чухме много задълбочени геополитически разговори. Говорихте преди малко за Световния океан. Не става ясно сега кого защитавате, понеже Вие сте представители на руския мир в нашия парламент (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) – Русия ли защитавате? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „България защитаваме!“) Срещу американците ли говорите? Така ги защитавате руснаците, че след всяко Ваше изказване им пада рейтингът в България. Успех по този път! Скоро Русия ще е на 10% подкрепа. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Ще започна отзад напред. Ние за руснаците не се притесняваме. Те нали всеки момент ще загубят войната, така че тях не ги мислете. (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вече няма, свършиха ракетите. Започнаха с копия да се защитават. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Димитров, не знам кого искат да връщат колегите от „Демократична България“, но фактът е, че откраднаха дясната идея, както откраднаха лодката на господин Бачийски (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) и отидоха с нея на Росенец. Относно репликата на господин Златанов – не мога да определя какви наследници са. Най-близко ми идва – до Комунистическата партия от 1945 г. Смятам, че са достойни техни наследници.

Уважаеми господин Председател, колеги! Аз не споделям мнението на изказалите се досега, че става въпрос за национализация, всъщност ние няма нужда да се връщаме чак до 1945 г. Става въпрос за нещо, което гледахме в по-близкото минало, може би преди около 15 – 18 години. Става въпрос за просто едно източване и разграбване, в случая обаче не на държавна собственост след приватизация, а на частни предприятия, след вкарване на особен управител или както там е записан в Закона – фигура, която така или иначе не съществува. Може би обаче не трябва да се ограничаваме, ако ще вървим в тази посока, само до енергийната инфраструктура, а защо да не вкараме и пътна инфраструктура, телекомуникации, естествено, банков сектор, а защо не и медии?! Може би, ако има телевизия, която нарушава обществения ред, може би призовава към протести, може би критикува премиера, защо да не ѝ назначим особен управител, или на вестници, или на сайтове? Тъй като в текста е записано, че ако има проблем с обществения ред, също може да се назначи такъв управител. Такъв тип законопроекти ще внушат дълготрайно икономическата, а и политическата среда в България и ние не трябва да подкрепяме такова нещо. Това нещо е написано за конкретно предприятие и доколкото го прочетох, и за конкретен човек, който ще се назначи там. Предлагам да не подкрепяме изобщо такъв тип законодателство. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моята реплика е към няколко вече изказващи се от ВЪЗРАЖДАНЕ...

Конкретно към него.

Да, и към Вас също. Вие също казахте, да.

Ааа!

Казахте, че национализацията била 1944 – 1945 г., няколко пъти го повтаряте, всъщност, тя е започнала 1947 г., тоест това ми е репликата – да не казвате такива неточности към населението.

Господин Манев, може би сте прав, даже прав сте, да – 1947 г. е национализацията, но аз казах, че тук говорим по-скоро за източване на частни предприятия, даване на възможност на министъра на икономиката да вкара свой човек, който да контролира едно частно предприятие от кого да купува, на каква цена, на кого да продава, на каква цена. И не знам кой ще плаща щетите по бъдещи дела, ако се окаже, че едно предприятие е носило печалба, а след шест месеца или шест месеца плюс още шест месеца е регистрирало, да кажем, 100 или 200 милиона загуба? Очаквам, че ще има такива дела, в случай че се прилага това нещо. Защото, поправете ме, ако греша, но случаите на добре работещо държавно предприятие са твърде, твърде малко. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми дами и господа! Всъщност темата е много сериозна и не трябва да бъде обект на някакви дребнави шеги и закачки, защото става въпрос изключително за национална сигурност. На въпроса, колеги, който задавате тук, защо сектор „Петролни продукти“? Много просто – имаме ситуация с цяла Европа, има наложени санкции, има ограничени доставки. Затова е този сектор. Второ, въпросът Ви защо сега го правим? Трябва ли да изчакаме да се случи сериозен проблем и тогава да тръгваме да търсим решение? Един колега ни каза в Икономическата комисия, и това го има в стенограмите, каза: няма смисъл сега да го приемате този законопроект, ако се наложи, за два дни ще приемем такова законодателство. Ама не става за два дни, колеги, не става за два дни! Чухте тези, които се насочиха към смислени забележки, има много неща да ги доизпипваме, защото материята е сложна. Тоест за два дни не става. Ние трябва да приемем такова законодателство сега и ако някога се налага, да го използваме, то да е прецизирано и добре обмислено. Кажете сега, ако компания от сектор „Нефт и нефтопродукти“, критична компания, която управлява критична инфраструктура, спре да работи, или откаже да работи, какво правим по сегашното законодателство? Ама кажете какво правим, колеги? И Вие какво предлагате? Ами нищо не предлагате, колеги. Нищо не предлагате. Чакате да се случи евентуално такова нещо и ако няма парламент, тогава бих питал: ако няма парламент, какво бихте направили? Ами нищо не може да направите, колеги! Затова въпросът е точно толкова сериозен и мащабен и става въпрос за защита на националния интерес. Ние трябва да бъдем готови за такава ситуация, а дай боже, да не се налага да бъде предприемана. Освен това е огромна грешка сами да си говорите тук за някакви национализации. Вие знаете, че такова нещо няма, камо ли пък от „Демократична България“, и понеже нямате истински аргументи срещу Законопроекта, повтаряте това нещо. Абсолютна безсмислица, абсолютно ненужно, абсолютна грешка. Истината е, колеги, че в Закона за енергетиката тези текстове са предвидени, те съществуват. Предвидени са. Но в Закона за административното регулиране на нефт и нефтопродукти не са предвидени и не съществуват. Затова сега ги създаваме, колеги. И нашата обща задача е не да си говорим някакви безсмислици тук, а да помислите как да станат още по-работещи и още по-смислени, защото, ако се наложи да използваме тези текстове, те трябва да бъдат добре обмислени и да бъдат готови. Тук един колега каза също: не можем ли да приложим такива текстове за цялата икономика, за други сектори. Колеги, ние трябва да разсъждаваме и политиката трябва да бъде насочена къде могат да се случат проблеми, къде са европейските санкции, къде има ограничения на пазара. Защото, ако има сегменти от пазара, където има голяма конкуренция, дори дадена компания да спре да работи или нещо друго да се случи, няма смисъл да се намесва държавата, там пазарът се справя. Има смисъл да се намеси държавата там, където конкуренцията е ограничена. Там има смисъл да се намеси държавата! Където, ако дадена фирма спре да работи или нарушава санкциите, или нарушават българското законодателство и тя не може да бъде заменена на конкурентен принцип от други компании, там има смисъл да има такова законодателство и то да работи. Няма смисъл да създаваме сега, както Вие създавате паника, и да говорите за някакви такива – какво ли не щяло да последва?! Както всяка една европейска разумна страна – умният човек в спокойна ситуация взима мерки. Няма нужда като да чакаме да ни спрат газа, което вече се случи, да се случи нещо с петрола и тогава да се съберем и да мислим в екстремна ситуация какво да правим и да ни остане едва ли не единственото решение да вземем да ги помолим тези хора нещо. Така че Ви призовавам към отговорно и сериозно поведение. Истината е, че извън госпожа Петкова, която беше мислила по същество, и каза: да, има смисъл от такъв законопроект, тези четири, пет неща трябва да бъдат допълнени – това е днес смисленият разговор. Как да го направим работещо, така че ако ни потрябва, България да бъде по-защитена. Напомням на всички, ние трябва да защитаваме българския национален интерес. И Ви го казвам това, защото – има го в стенограмите на Икономическата комисия, определени колеги ми казаха следното нещо: Вие, понеже тук в този сектор искате да вземете отношение, ама няма да го направите, където имало американски инвеститори. Не, колеги! Българският интерес е български интерес и той навсякъде трябва да бъде защитен. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Димитров, Вие споменахте, че ако „Лукойл Нефтохим Бургас“ спре да работи, този закон ще позволи на държавата да поеме контрол, да упражнява контрол над „Лукойл“ и да продължи да работи. Едно от условията, за да продължи да работи „Лукойл“ е той да работи със суровината „Уралс“. Това те го заявяват. Въпросът ми е: ако спрат да внасят „Уралс“, спрат да продават преработения нефт, какво ще направи, да кажем, „Демократична България“ в този случай? Ще продължи ли да внася руски петрол и да обработва руски петрол? Какво ще направи „Демократична България“ в този случай?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, не съм съгласен с Вас, че колегите от ВЪЗРАЖАДНЕ нямаха аргументи. Напротив, имаха аргументи. Техен аргумент, който повториха два пъти днес даже от трибуната, беше как някой бил откраднал лодката на господин Бачийски и това според тях е смислен аргумент за дебата, който водим. Освен това Вие казахте, че те нямали предложение. Също не съм съгласен. Напротив, имаха предложение. Двама човека от тях се изказаха и казаха, че предлагат защо да не национализираме повече компании в България. Може би единственият аргумент, който пропуснаха да кажат, е да кажат, че сте демократична Украйна, както чуваме може би шест пъти на ден. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Затова въпросът ми към Вас е – понеже сте сериозен човек и това е сериозен дебат, може ли да обясните на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, която представлява една много малка част от българското общество, всички знаем – 10% от гласуващите, обяснете им на тези хора, защото те явно не разбират каква е разликата между национализиране и това да има златна акция в едно предприятие държавата, да може да осигури спокойствие, когато такова спокойствие бъде нарушено или поставено под някакъв въпрос. (Реплики от народния представител Цончо Ганев). Аз също като икономист се притеснявам, когато държавата се намесва в работата на която и да е свободна компания. Затова, моля Ви, обяснете на хората, които явно не разбират, каква е разликата между това държавата да има златна акция и да се национализира. Ще използвам останалото време, господин Председател, днес за втори път повдигам въпроса по чл. 124 на господин Ганев, който се обажда от място, което е забранено в Правилника, и ще Ви помоля при още едно такова действие да последвате това, което Ви позволява Правилникът. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като политическите престрелки започнаха, аз искам да се обърна към господин Димитров и да Ви предложа между първо и второ четене да помислим за разширяване на Вашия законопроект от гледна точка на това, че за следващата година предстоят изплащане като компенсации на „Лукойл Нефтохим“ за скъпата електрическа енергия близо около 400 млн. лв. Това нещо, разделено на трите милиарда горе-долу консумация литри в страната, са едни приблизително около 20 ст. на литър, еквивалентни на текущата досега мярка. Така че мисля, че трябва да мислим конструктивно, а не да изпадаме в политическо злободневие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Започвам от господин Самандов – въпросът Ви е много сериозен и обещавам от страна на колегите от „Демократична България“, и не само, много сериозно да подходим и обмислим темата, защото прецизирането на компенсациите, включително за електроенергия, е ключов въпрос за намаляване на разходите, а косвено и за ограничаване на бюджетния дефицит. Иначе, колеги, днес прекарахте, част от Вас, следобеда в шеги и закачки, а всъщност става въпрос за национална сигурност. И целта на този законопроект е да направим България по-сигурно място. Да не чакаме да дойде криза и после да мислим какво правим, а да бъдем подготвени. Този законопроект касае целия сектор нефт и нефтопреработка, касае акцизни складове, касае рафинерии. Той не е написан за конкретна компания. Няма такова нещо. И той дава възможност в критична ситуация, уважаеми дами и господа, България да е готова и да назначи особен търговски управител. Това, разбира се, отговаряйки на репликата на колегата Митев, темата с национализацията е измислена – фикция. Измислена е от хората, които нямат други аргументи да кажат това защо да не се прави, и понеже нямат сериозни и смислени аргументи, понеже знаят, че може да се наложи държавата да разполага с такъв инструмент в секторите с ограничена конкуренция, измислиха тази теза. Това е пълна измислица! Никой никога не е предлагал такова нещо и казвам, че ние никога не бихме предложили такова нещо, но това на Вас Ви е ясно и Вие нарочно спекулирате – няма какво да се лъжем. На въпроса на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, който попита какво щяло да стане, ако спре вносът на петрол. Виждате, че има договорена дерогация. Това значи изключение до края на 2024 г., има договорено изключение, което означава, че за този период, ако не се случи друг катаклизъм, има дотогава план за действие. В ситуация на война обаче ние не знаем какви катаклизми могат да се случат и каква нова ситуация може да възникне. Затова, колеги, постъпете сериозно и отговорно, нека заедно да бъдем подготвени за една такава ситуация. Да, между първо и второ четене ще разгледаме всяко добро предложение и ще допълним Законопроекта, но да бъдем подготвени, а да не се чудим, ако възникне ситуацията, тепърва какво да правим. И най-накрая, най-важното да Ви кажа. Има български национален интерес, хора, и това е нашият общ интерес – да го защитаваме заедно, Ви предлагаме.

За процедура.

Господин Председател, искам да сте пунктуационен и да спазите искането на господин Митев, и да ме накажете по чл.124, цитирам: „Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съюз.“ Благодаря, господин Митев, сега ли да седна на този стол или малко по-късно? Това показа и Вашата компетенция. (Реплики.) Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Може.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, прав сте, членът е 153, моя е грешката. Това не извинява обидното Ви поведение.

Това не е процедура.

Това не извинява обидното Ви поведение.

По начина на водене.

Господин Председател, мисля, че Вие тук трябваше да вземете нещата в свои ръце и да припомните на господин Митев, който в Четиридесет и седмото народно събрание хващаше за вратовръзката депутати, че това не беше достойно поведение от негова страна и сега не е редно да излиза тук и да чете морал от тази трибуна. Благодаря, господин Председател.

Това не е нарушение на Правилника.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда кратък, защото времето напредна и усещам, че колегите се поизнервиха, но искам да отбележа няколко факта, за да останат в стенограмата, пък и да ме чуят колегите, които не ги знаят. Първо, този институт на особения управител съществува в българското законодателство, и то от много години, колеги, тоест ние днес не правим нещо, което за пръв път се случва в България. Такива текстове има в Закона за енергетиката, те касаят енергийната система, касаят ЕРП-тата и касаят ЕСО, тоест ако някое от тези дружества не си върши работата, държавата по същия начин, по който предлагат колегите, има право да назначи в тези дружества особен управител, който да започне да изпълнява техните задължения. В случая с ЕРП-тата и с ЕСО този особен управител се назначава дори от независимия енергиен регулатор, тоест, първо, това. Второ, вероятно до използване текстовете на колегите няма въобще да се стигне, но тя не е и целта държавата да назначава особен управител, защото моето лично мнение е, че той ще се справя по-зле, отколкото сегашния мениджмънт на компанията – държавата по принцип не е добър стопанин, има много малко предприятия, които се развиват по-добре от частните си конкуренти. Но в същото време тези текстове са необходими, за да знаят от „Лукойл“, от „Литаско“ или от която и да е друга компания, регистрирана в Швейцария, в Холандия, ако ще и на Луната, че не могат да правят в България каквото си искат, не могат да ни шантажират, не могат да ни заплашват с това, че ще затворят, защото ние последните няколко месеца не директно, но през подставени лица чухме точно такива заплахи – ако не ни позволите да работим със 100% руски нефт, ние ще затворим рафинерията и ще Ви видим тогава откъде ще си купувате дизел. Това сте го чували всички Вие и ние го чухме, включително и на Енергийната комисия. Първо, това не е вярно, както се оказа, защото само през миналата година тази рафинерия е работила с 50% руски нефт и 50% друг – вече стана въпрос няколко пъти от тази трибуна. Второ, делът на българския пазар от продуктите на „Лукойл“ е точно 50%, тоест в най-лошия случай ще стане 50 на 50. Но след вчерашното решение по отношение на санкциите към Русия, дори и това няма да стане, „Лукойл“ няма да се налага да работи 50 на 50, те ще си работят както досега със 100% руски петрол, защото Европейската комисия им разреши да изнасят за Украйна, а 90% от износа на „Лукойл“ беше точно посока Украйна. Тоест след вчерашното решение на Европейската комисия „Лукойл“ ще продължи да работи най-вероятно изцяло с руски нефт. Няма да става въпрос за никакви затруднения и доставки, за графици и така нататък, но все пак тези текстове е важно да ги има в българското законодателство, за да може дори и да не си помислят такива като „Лукойл“, „Литаско“ и всякакви като тях да се опитват да шантажират страната ни. Ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.

Господин Добрев, честно казано, аз не мога да разбера целта на Вашето изказване, меко казано, при положение че преди Вас госпожа Петкова се изказа ясно и точно обоснова непрофесионално написания законопроект, точка по точка посочи всичките му недостатъци, за да не съм по-остър. Аз не мога да разбера защо трябваше да станете Вие и отново да обясните, че цялото това безумие не е нужно да се вкарва в дневния ред на Народното събрание и да се губи парламентарно време, най-малкото, за да не се обяснява, че ще прокарват хората, които продадоха „Лукойл“ на руснаците и в момента да искат да го национализират. Не мога да Ви разбера. Показахте, доказвате, че за пореден път юридически освен да крадат законопроекти с флашки от министерствата, друга работа няма как да стане.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Добрев, взимам повод от репликата на колегата Ганев. Всъщност това, което аз казах, е да обясня, че това е един добър законопроект, но той има необходимост от това да бъде подобрен между първо и второ четене. Той е Законопроект, който е свързан с енергийната и националната сигурност на страната ни, така че ние трябва да направим необходимото между първо и второ четене да нанесем съответните корекции, така че той наистина да защитава в максимална степен националния интерес на България. Благодаря Ви.

Господин Ганев, аз не съм виждал законопроект, който на първо четене да е перфектен. Ако имаше такъв, нямаше да има срокове между първо и второ четене или този законопроект щеше директно да бъде приет и на второ четене без никакви предложения на първо и на второ четене. Аз през всичките години не съм виждал нито един законопроект, изключвам ратификациите, разбира се, при който да няма предложение между първо и второ четене. Така че, да, имаме забележки към Законопроекта на колегите, но имаме и забележки към всеки един друг законопроект, включително към нашия, който аз и колеги народни представители сме внесли, който ще разгледаме утре в пленарната залата и ние сме го внесли на първо четене. Сега виждаме, след като получихме становище, че има какво да се подобри, но това е част от процеса. Така че това, че ще подкрепим на първо четене, не означава в никакъв случай, че ние сме безкритични към предложението на колегите, но той е в правилна посока. На първо четене законопроектите се одобряват по принцип, а не в детайл. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Липсата за пореден път на вицепремиера Христо Алексиев. Първо, на блицконтрола преди около седмица той не се яви въобще, а след това трябваше да бъде на парламентарен контрол и също не се яви – казаха, че е болен. На следващия ден беше гласуването за кабинета Габровски…

Нека си пътува.

Радвам се.

Мога ли да си довърша процедурата?

Разбрах много добре, че той закъснява. Проблемът е, че няколко пъти го няма, а когато трябваше да се гласува кабинетът Габровски, макар че предният ден беше заявил, че е болен, беше тук, а не ми изглеждаше на болен. Не казвам бил ли е, не е ли бил, но проблемът със служебното правителството като цяло е, че не разбират, че когато има редовен парламент, трябва да има парламентарен контрол и трябва да бъде проверявано от парламента. Разбирам, че са свикнали и не искат да бъдат проверявани, но моля от името на председателя да се гарантира, че когато трябва някой да бъде в комисия, на блиц или тук в залата, да бъде. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Господин Министър, преди около месец, ако не ме лъже паметта, че се случиха доста събития напоследък, бяха освободени двама членове на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Знаем, че през последните месеци доста се изговори за Банката. За мен лично, когато става въпрос за банка, е по-хубаво и политическите сили по-малко да говорят, но като че ли се разбудиха страстите относно освобождаването на двама членове от Надзорния съвет на Банката. Всеки министър е в правото си да освобождава който и да било, но в същото време става въпрос за банка – банка, за която много правителства преди това положиха неимоверни усилия. Спомням си времето, когато се вдигна капиталът с 500 млн. лв. на Банката, а именно с цел подпомагане на българския бизнес, но двама членове на Надзорния съвет бяха освободени. Моят въпрос е кратък и ясен. Какви са причините и мотивите за освобождаването на тези двама членове на Надзорния съвет на Българската банка за развитие? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, тук говорим за две основания. Първо – оперативен колапс, второ – потенциална безстопанственост. По първата точка. От назначаването на екипа на господин Петков през юли 2021 г. Банката се управлява неефективно. В много кратък срок има огромно текучество на кадри, уволнени са или напускат около 70 човека, като се затварят различни отдели, преструктурират се дивизии, назначават се 69 нови кадри. Тръгват си 70 идват 70. План А изглежда като пълна чистка да се овладее Банката с масирани уволнения и нови назначения. План Б как да се надгради, как тази банка да започне да работи ефективно за нуждите на малките и средните предприятия липсва. Нулева приемственост и съвсем естествено банката катастрофира. Има периоди, в които Банката е давала по три кредита на месец, имало е периоди, в които Банката е давала по четири кредита на месец. В България към момента има регистрирани над 300 хиляди малки и средни предприятия, Банката е давала по три кредита на месец. За целия период, докато управлява екипът на господин Петков, Банката генерира два милиона приходи от лихви от новоодобрените кредити – два милиона срещу 22 милиона разход за заплати през същия този период от време. Нулева визия, нулева стратегия, нулева приемственост. Накратко по втората тема – потенциалната безстопанственост. Преди няколко седмици до мен стигна информация от новоназначения Надзор, че държавата е била ощетена с приблизително 1 млн. лв. платени по консултантски договори. Назначенията на господин Петков тръгват да издават нов дълг в особено голям размер – говорим за 1 млрд. лв. Тук не е ясно всъщност каква е била ролята на ресорния министър господин Лорер, който, според твърдения на Надзора, на господин Петков е дал устно разрешение, но в същото време липсва писмено такова. Тук говорим за едно бягане от отговорност, не е дадено писмено разрешение да се стартира тази процедура. От тази гледна точка облигацията е била мъртвородена, реално тя е нямало шанс да бъде успешна, защото не е била писмено разрешена от принципала. Приех липсата на опит, приех липсата на капацитет, исках да осигуря нужната приемственост, но в крайна сметка тук вече не мога да бъда безучастен – става въпрос за едно потенциално ощетяване на държавата в особено сериозен размер. Ескалирал съм случая към компетентните органи и Вие, господин Стойнев, съм сигурен, че бихте постъпили по същия начин. Нямах избор, реших да действам и съм сигурен, че Вие щяхте да защитите държавния интерес по същия начин. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, притеснително е това, което казахте, но може би аз не разбрах правилно. Защото не е нормално, Вие казахте приходите да бъдат 2 млн. лв., а разходите за заплати да бъдат 22 млн. лв.? Мисля, че сте се объркал и е обратно, защото в крайна сметка една банка се издържа от лихви и в крайна сметка затова са създадени тези банки. Спомням си навремето, когато я направихме Българската банка за развитие, защото, колеги, тя беше Насърчителна банка тогава и с моята скромна персона участвах в преобразуването и идеята беше наистина колкото се може бизнесът да има достъп до евтин финансов ресурс, тоест там, където търговските банки не могат да финансират по-рискови проекти, наистина бизнесът да може да намира своето финансиране. Мисля, че може би сте се объркал, защото, ако това продължава и Вие смятате, че 2 млн. лв. приходи при 22 млн. лв. разходи – за мен лично това е доста стряскащо и мисля, че просто може би сте се объркал? На Банката – и трябва веднъж завинаги и Вие да вземете решение, и с това ще завърша, какво трябва да се случи. Но за една банка трябва наистина малко повече тишина и спокойствие, защото считам, че през предишните две години не беше добре начинът, по който се комуникираше с Банката, ако трябваше да се прави нещо, трябваше да правим, но не трябваше цялата информация да се вади през медиите. Тоест, ако Вие сте решили да променяте целия Надзор, по добре го направете веднага, ако имате тази възможност и да се даде перспектива на Банката, и да спрем политическите сили да се занимаваме с тази банка, защото тя наистина е важна за българската икономика. Но въпросът ми е: дали по-скоро не сте се объркал с тези данни, които ми дадохте преди малко? Защото, ако това е така, това за мен, тя тази банка не знам как може да продължи да работи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, искам да направя тук едно уточнение – говорим за 2 млн. лв. приходи от лихви от новоодобрени кредити, не съм се объркал. Говорим за 2 млн. лв. приходи от новоодобрени кредити срещу 22 млн. лв. разход само за заплати. Знаете, че в една кредитна институция има още доста различни оперативни разходи. Тук говорим за приход, който едва компенсира 10% само от разхода за заплати. Нека да го обясня простичко, няма да говоря за провизии, няма да Ви говоря тук за разни счетоводни корекции и така нататък. Ако погледнем оперативния резултат на тази институция, Банката е на оперативна печалба, тя е била на печалба 2018 г., била е на оперативна печалба 2019 г., 2020 г., 2021, най-вероятно ще бъде на оперативна печалба и 2022 г. Тук основният проблем е, че всъщност приноса на хората, които аз освободих, е 2 млн. лв. спрямо разход от 22 млн. лв. за заплати. Вие сте професионалист, бивш ресорен министър, който е отговарял за тази институция, не е сложен въпросът, но откъде идват според Вас останалите приходи, които да покрият заплатите, всички останали разходи и които да допринесат за тази оперативна печалба на институцията? Отговорът не е особено сложен – приходите идват от стария кредитен портфейл, който екипът на господин Петков е наследил. Говорим за 700 кредита, говорим за една шепа кредити, които са лоши, които са с доста печална слава и репутация. Отвъд тези кредити, за които Вие не направихте абсолютно нищо, отвъд тези кредити говорим за приблизително 700 други кредити в стария портфейл, които до ден днешен издържат и тази кредитна институция, старите кредити са допринесли за този резултат, старите кредити са плащали заплатите на Надзора на господин Петков до момента, в който ги освободих. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е свързана всъщност с парламентарния контрол. Когато имаме служебен министър, който излиза и би трябвало да даде фактология и данни, 98% от изказването беше изцяло политическо. (Шум и реплики.) Един служебен кабинет, който заявява, че няма да прави политики и няма да пипа минималната работна заплата от 710 лв., макар че преди една седмица се оказа, че ще вдигне все пак на 770 лв., се оказва, че е доста политически кабинет с много конкретни политически атаки срещу парламентарно представени формации, което аз лично не приемам. Очаквам, когато има въпроси от политици, ние всички сме политици, господин Стойнев е политик, той може да зададе политически въпрос. Когато излезе служебен министър, би трябвало да излезе с фактология, с данни, а не с внушения, негови размисли и всякакви други неща. (Шум и реплики ГЕРБ-СДС.) Така че тази забележка е към Вас, когато виждам, че и от ГЕРБ защитават служебното правителство, не съм изненадан и от това нещо, но когато излезе такъв министър и си позволи да използва тази трибуна за политически речи и атаки, да го прекъсвате. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа служебни министри! Преди да задам моя въпрос, само искам да Ви обърна, господин Пулев, да отделя малко време да Ви запозная с един факт, който Вие сигурно знаете. Той всъщност е какво е състоянието в момента на доверието към българския парламент. Излязоха последните социологически проучвания преди няколко дни и показаха едно изключително ниско ниво на доверие. Това ниво на доверие, разбира се, което е в обществото, неговото начало тръгва и от тази зала. Вие ясно виждате в дебатите, които се случват тук, в законопроектите, които се приемат, в предложенията, които се правят, че всяка една парламентарно предоставена група си мисли, че другата парламентарно представена група има някакви свои тъмни мотиви и затова много често много добри законопроекти изобщо не се разглеждат в залата. Това недоверие се принася и се стимулира и от президентската институция, която нарича 27% от гражданите мутри, която нарича 23% от гражданите шарлатани, която нарича някой друг нещо друго. Този целият дебат и тази цялата риторика не води до нищо градивно и нищо хубаво. Както Вие сега сте служебен министър и сте наследили това, което са правили всички преди Вас, разбира се, че може да намерите много причини и да си измисляте всякакви аргументи за това те какво не са направили правилно, искам да Ви припомня, че един ден Вие ще бъде в тази позиция, когато някой ще съди за Вашите действия. И ако този човек тръгва от презумпцията, че Вие сте правили всичко злонамерено, всичко във Ваш личен интерес и всичко с цел да ощетите държавата, това няма да е никаква основа за нищо следващо хубаво, което може да се случи във Вашия ресор. Затова с това кратко лирическо отклонение и ако мога да поставя един тон на градивност и на приемственост, и да споделите нещо добро, което е било направено, да имате възможност Вие да го направите, въпреки че това не беше началното намерение на моя въпрос, ще Ви задам следния въпрос: на 30 октомври в телевизионното предаване „Събуди се“ по Нова телевизия официално заявихте…

Много е кратък. …че сте осигурили 14 млн. лв. за бизнеса по Европейски структурни фондове. (Реплика от служебен министър Александър Пулев: „Милиарда.“) Милиарда, прощавайте! Веднага излезе реплика, че това всъщност е една последваща работа и че не е в резултат на Вашите лични действия. Затова зададох този въпрос, за да Ви дам възможност да кажете Вие какви нови програми сте стартирали като министър или как сте допринесли с Вашите лични усилия или на Вашия екип тези пари да станат част от българската икономика? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, нямам абсолютно никакво намерение да влизам в момента в някакъв задочен спор с Вас и да се упражняваме тук в някакво политическо говорене и да хвърляме кал по една тема, която, между другото, е абсолютно конструктивна и положителна за малките и средни предприятия в България. По-скоро искам да Ви благодаря, че ми давате тази възможност, тази платформа тук от тази трибуна да информирам хората и малките и средните предприятия за всички успехи, които успяхме да генерираме за тях през последните месеци. Надявам се, че това няма да Ви прозвучи провокативно. Просто ще Ви запозная с фактите. Когато влязохме в служебния кабинет с колегите, заварихме нула одобрени програми по структурните фондове. Това е факт. Нула за нула лева. От 2 август към настоящия момент има одобрени 10 програми – 10 от 10 за 20 млрд. лв. Във Вашия въпрос реферирате към 14 милиона, всъщност те са 14 милиарда към онзи момент. Към настоящия момент вече са 20 млрд. лв. Всичките средства са одобрени. Намираме се в условия на един много силен финален спринт и продължаваме със същия дух. Приносът на Министерството на иновациите и растежа беше ключов. Заварихме, няма да е изненада, нула одобрени програми в Министерството за нула лева. Към момента имаме одобрение за две програми. И двете – две от две, които управлява нашето министерство, общият ресурс, който е одобрен, е в размер на 5 млрд. лв. Програма 1 „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ – одобрена на 3 октомври. Програма 2 „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ – бюджет 2 млрд. лв., одобрена на 5 декември. Нека да бъда пределно ясен. Това не е моя победа. Обикаляме през последните месеци рамо до рамо с областни управители, с представители на местната власт, местни медии – обиколихме 27 различни области в държавата. Посланието ми навсякъде беше едно и също – това не е моя победа, това е победа за Министерството на иновациите и растежа, това е победа на екипа, на Главната дирекция. Аз осигурих нужната приемственост и едно ефективно управление, оттам нататък моите колеги си свършиха работата. Дадохме глътка въздух на малки и средни предприятия в условие на кризи. Това беше фаза едно – да осигурим този ресурс. Фаза две е също толкова трудна и всъщност доста отговорна задача. Във фаза две редовният кабинет, всички Вие трябва да разпределите тези средства по най-чистия, по най-прозрачния, по най-ефективния начин към малкия и средния бизнес в страната, до най-подготвените фирми, до най-уязвимия сегмент във Видин, в Търговище, в Силистра, във всички икономически изостанали райони, към най-нуждаещите се. Може да разчитате на нас в контекста на това временно управление. Докато сме тук, ще Ви помагаме и ще осигурим нужната приемственост за хората и за бизнесите в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пулев, благодаря Ви, че ни предоставихте тази информация. Искам само да припомня на залата, че когато четворната коалиция започна да управлява, фактически нямаше Министерство на иновациите и растежа. Истината е, че още в първите дни, спомням си, и седмици даже нямаше сграда, където това да се случва, нямаше нищо. Нищо! Това стартира от нулата, така че се радвам, че все пак е било доведено до някакво състояние, в което Вие, разбира се, да може да продължете тази работа и Ви пожелавам след Вашето управление или след Вашата намеса да оставите едно добро наследство за тези, които идват след Вас. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, запознат ли сте с броя на царските вагони и тяхното състояние? Колко от тях са запазени и колко са в окаяно състояние, както изоставените около село Арковна? Предвижда ли се тяхното реновиране и пускането им в експлоатация като атракцион от типа теснолинейката Септември – Добринище или Ориент експрес?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, царските вагони, които са част от историческото наследство на България, се стопанисват и съхраняват на определени за целта места, а именно: три вагона от царската композиция на цар Фердинанд I се съхраняват като музейни експонати в Музея на транспорта в град Русе; седем вагона от царската композиция „Корона експрес“, използвани за пътуванията лично от цар Борис III, княз Кирил и царица Йоанна, както и десет вагона от правителствения влак „Витоша експрес“ се намират под постоянни грижи в специализираното депо „Ремис“ до Централна гара – София. Част от вагоните от „Корона експрес“ и „Витоша експрес“ се поддържат в добро експлоатационно състояние и се предоставят за наемане при организирани атракционни пътувания, заснемане на музикални клипове и филмови продукции. По отношение на вагоните, разположени до жп спирка Арковна, тези два вагона са откупени от БДЖ през 40-те години на 20 век от парка на Агенцията за пътнически туризъм „Вагон Ли Кук“. По-късно през 70-те години на 20 век вагоните се използват като място за почивка на пътуващите в района на спирка Арковна. Оттогава досега на няколко пъти активите на БДЖ са били разделяни, преструктурирани и прехвърляни, като поради липсата на правоприемник вагоните са останали с неустановен собственик. Към момента двата вагона са вписани в счетоводните справки на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД, извършва се техническа експертиза относно възможности за преместване на вагоните и тяхното придвижване до пункт за извършване на обстоен технически преглед. Очаквам и в най-кратки срокове да имаме положителен резултат от проверката на вагоните. Бих искал да отбележа, че опазването на историческото и културното ни наследство е в основата на нашия просперитет и би следвало да се отнасяме с необходимото внимание и уважение към него. И специално за вагоните в Арковна, този процес на инвентаризация стартира месец октомври, защото бях запознат с този въпрос и предприехме действия да се погрижим за тях. След като бъдат инвентаризирани, ще видим как оттам нататък да бъдат реализирани, да може да бъдат предоставени на определени музеи, да бъдат съхранени там, тепърва предстои това да се случи. Искам да кажа, че вече е обърнато внимание и на този въпрос. Благодаря.

Благодаря за отговора, господин Министър. Голяма част от това, което казахте, излезе вече и по медиите. Там съм го прочел също. Много ми хареса това, което казахте за културно-историческите пътувания. Трябва да запазим старите вагони, да ги осъвременим малко, за да може да покажем едно друго лице на БДЖ. В предното Народно събрание бях задал подобен въпрос и на господин Събев. Тъй като той имаше едни амбиции във влаковете да се качваме с чаша шампанско, вино и така нататък, аз го питах какво мисли относно това, че трябва да се разшири това културно-историческо пътуване, както теснолинейката Септември – Добринище, както и самият Ориент експрес ненапразно минава през България. България разполага с една уникална природа. За съжаление, Вие сте само служебен министър. Едва ли може да направите толкова дългосрочна политика относно тези пътувания, но ако сложите едно начало и започнете активна работа в тази посока, колкото и малко да е времето – може и да не е толкова малко всъщност, може и доста още време да останете на този пост – може да оставите едно наследство, което следващият министър, ако го продължи, да се сдобием с едни красиви стари вагони, които да са в експлоатация, където хората могат да видят едно друго лице на БДЖ, а не това, което са свикнали да гледат. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Димитров, аз наистина вярвам, че атракционните пътувания може да бъдат една дейност, от която БДЖ, първо, да създава съвсем друг имидж и да печели. И понеже в предишния служебен кабинет също съм бил министър, винаги съм се стараел да придвижа тази дейност напред, ние дори сме правили разчети, че тази дейност може да е печеливша за БДЖ, а стартираме едни процеси, които в един момент се прекъсват, но тук трябва да има постоянна и целенасочена политика по отношение на тези атракционни пътувания и съм сигурен, че те като цяло ще променят и имиджа на БДЖ, ще доведат и до допълнителни приходи за компанията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господа министри! Между 10 и 14 октомври на летище София се провежда проверка от Европейската комисия, така наречената „таен клиент“, при която, за съжаление, се установява, че компоненти за съставяне на бомба могат да бъдат прекарани през българското летище. Не само това, по неофициална информация проблемът е при проверката на ръчен багаж и ниското ниво на обучение на хората, които проверяват ръчния багаж. Преди около месец на блицконтрол в Комисията по транспорта поискахме малко повече информация какво се случва с тази проверка и не само това, а по-конкретно какво прави Главна дирекция ГВА, която всъщност се явява обучаващ, сертифициращ и контролиращ орган на това, което се случва на летището. За тези, които не разбират, всъщност би трябвало ГВА да обучава хората, които са на летището и се грижат за сигурността, да ги сертифицира, да им издава сертификат, че могат да извършват тази дейност, след това да контролира дали всъщност се извършва тази дейност. Имайки предвид, за мен лично е доста притеснително като цяло това, което се случва от проверката и също така разбирам, че в момента, особено последните две седмици, надявам се, че не е свързано с моя въпрос, който беше зададен преди две седмици, се провеждат доста проверки на самото летище и доста активно се случват някакви неща, защото не би трябвало да е базирано на моя въпрос, а по принцип на дейността на ГВА, искам да Ви задам следното нещо. Какви стъпки е предприело Министерството на транспорта чрез Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за подобряване на нивото на сигурност на летище София, съответно намерени ли са пропуски и/или нередности в дейността на Главна дирекция ГВА в резултат от нея във връзка с ролята му на контролиращ, сертифициращ и обучаващ орган? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, сигурността и безопасността на пътуващите от и към България е наш приоритет и като Министерство на транспорта и съобщенията, и като държава. В качеството си на министър съм убеден, че е повече от важно да се спазват високи стандарти на транспортните услуги, които да осигуряват свободно и сигурно придвижване на хората. Конкретно за летище София установените през месец октомври пропуски в сигурността провокираха последващи действия към концесионера с цел отстраняване и незабавно предприемане на необходимите мерки. Аз няколко пъти оповестих, аз имах и среща с изпълнителния директор на летище Мюнхен, знаете, че летище Мюнхен е посочен като оператор на летище София, там тези въпроси бяха повдигнати, поисках от тях и бърза реакция, те също оказаха съдействие. След изясняване на резултатите от проведената проверка, Генерална дирекция ГВА организира среща с директора „Сигурност“ на летищния оператор, на която среща е изискана актуализация на Плана за проверка, нивото на съответствие при изпълнение на мерките за сигурност и предприемане на съответни коригиращи действия. Планът е актуализиран по отношение на мониторинга и проверката на изпълнение и недопускане на повторение на установените несъответствия. Насочени са и усилия към допълнително практическо и компютърно обучение на служителите и актуализиране на вътрешните процедури. Обучението обхваща всички служители, извършващи проверки за сигурност на пътниците и ръчен багаж, както и служителите, които извършват проверки на вещи, на лица, които са на територията на летището, но не пътуват. Както знаете, на Генерална дирекция ГВА е възложено извършването на непрекъснат надзор на мерките, като стриктно се следи за тяхното изпълнение. В тази връзка са предприети допълнителни дейности, като до месец февруари 2023 г. е в сила актуализиран План за надзор и контрол към летищния оператор. Увеличен е броят на правените открити и скрити тестове с цел да се установи как се изпълняват дейностите по осигуряване на надеждност на пътуващите, провеждат се и тестове на персонала по сигурността. На месечна база Генерална дирекция ГВА информира Европейската комисия относно правените проверки. Важно е да отбележа, че при последната проверка от страна на Европейската комисия е констатирано, че тези несъответствия са преодолени. В заключение, анализите показват, че сигурността на летище София към момента е на необходимото ниво. Въпреки това, както казах и пред Вас на Комисията по транспорт, това ме провокира да назнача и проверка на Инспектората спрямо ГД ГВА, очаквам резултати, може би ще бъде в началото на следващата година, и ще Ви информирам за тях, защото аз също смятам, че все пак има и пропуски в ГД ГВА, които наистина трябва да осъществяват контролни функции, а не да се стига до такива ситуации и тогава да се предприемат тези мерки. Разбира се, пропускът е на концесионера, който оперира летище София, но всичко това означава, че има пропуски и в контролния орган. След като бъде готов докладът на Инспектора, ще видим какви са препоръките и ще предприемем необходимите действия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Вицепремиер. Моят въпрос беше конкретно за пропуски и нередности. За съжаление, Вие казахте, назначили сте проверка, надявам се, като излезе самата проверка да уведомите, да кажем, Комисията по транспорта. Предполагам, че и другите колеги се интересуват, не само аз, какво е открила тази проверка, защото това ми е въпросът: пропуски и нередности в дейността на Главна дирекция ГВА. Да, аз знам, че преди две седмици пак са минали от Европейската комисия, казали са, че са доволни, но се надявам, че сме готови и за следващата проверка „таен клиент“, която предстои, да не се окаже, че пак имаме някакъв проблем, защото всъщност Вие няколко пъти наблягате върху дейността на ГД ГВА като контролиращ орган, която е много важна, но те са също обучаващ и сертифициращ орган. Единият от проблемите на първата проверка е, че хората, които са проверявали, не са били добре обучени. След като не си добре обучен – кой те е сертифицирал? Добре, може би си имал лош обучител, тогава не би трябвало да бъдеш сертифициран, че можеш да изпълняваш тази длъжност. С една дума, ролята на държавата не трябва да се избягва, тази дирекция е ултра важна. Не знам, между другото, какво се случва там с достъпа до информация на шефа на ГД ГВА, не знам дали е изчистен проблемът с този достъп – върнат ли му е, не му ли е върнат, защото за такъв човек на такава позиция, ако няма достъп до класифицирана информация, за мен е доста странно, защото говорим вече за четвърти месец и повече, че няма такъв достъп. Но освен контролиращия елемент, сертифициращият и обучаващият елемент също са много важни, защото, когато някой трябва да обучи хората по какъв начин – аз знам, че има испанци и германци, които преди месец обучаваха на място хора, което е добре, с европейските партньори си помагаме по някакъв начин, от европейските летища, но ролята на държавата, поне за мен лично, е ключова да има този контролиращ ефект. Защото няма какво да се лъжем, решението за Шенгенското пространство също минава – това е единият от компонентите по въздух, е компонент, който се взима на европейско ниво, по какъв начин ние сме подготвени и защитени, за да можем да защитаваме не само нашите граници, но и европейските такива. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ананиев, все пак да не подценяваме ролята на концесионера, чието основно изискване е да изпълнява тези критерии за сигурност. Аз не отричам, че и ГД ГВА като контролен орган има пропуски – и пак Ви казвам, няма да има компромис нито към концесионера на летище София, нито към ГД ГВА, ако не си е изпълнила своите задължения. Аз съм на Вашето мнение, че всичко това, което се случва, означава, че има и пропуски в обучение, и в контролния орган, затова ще бъдат взети необходимите действия. Както виждате, ние бързо реагирахме, говорихме и с Мюнхен, и с концесионера, за да може наистина да подобрим дейността като цяло и да преодолеем тези пропуски, което не трябва да ни успокоява. Явно системата има нужда от още доста сериозни настройки, за да работи спрямо стандартите като цяло. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, ако позволите да започна шеговито. Едно време на семестриалните и държавните изпити Вие ми зададохте въпрос, сега нещата се обърнаха. Разбира се, в кръга на шегата. Чест и почитания! В центъра на град Монтана на ул. „Св. Климент Охридски“ № 2 се намира сградата на бившата Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“, позната на местната общественост като Техникум по механотехника, или ТМТ-то, която е била специализирано учебно заведение за професионални кадри по десет различни технически специалности, важни за региона и за промишлеността. Сградата се стопанисва от гимназията по електротехника „Христо Ботев“, в която ПТГ „Юрий Гагарин“ се е вляла през 2013 г. и, за съжаление, през последните близо десет години оттогава, след като това училище е закрито, сградата му тъне в разруха и въпреки че е разположена в идеалния център на Монтана, тя реално не се стопанисва или използва по никакъв начин, нещо, в което се убедих сам преди около месец, когато зададох въпроса. Видимо мазилката на фасадата на сградата се изронва почти навсякъде, а покривът е започнал да се руши. През март месец 2022 г. имаше подадени до Общината сигнали от граждани на Монтана за падащи ламарини от покрива, които заплашват здравето на минаващите по улицата хора. Дворът и спортната площадка на училището са също в окаяно състояние и не се поддържат. Асфалтът на площадката е пълен с дупки и цепнатини, от които вече е израснала трева и бурени. Дворът е изпълнен с дивоизраснали храсти, дървета, бурени и трева с дължина близо половин метър на места, пълен е с боклуци. Предполага се, че не е почистван, откакто училището е затворило врати през 2013 г. Не трябва да се пренебрегва и това, че сградата на училището е била жертва и на множество кражби. През последните години зачестяват случаите на заловени от полицията крадци в района на училището. Фрапантно обстоятелство е, че тази сграда на вече бившия механотехникум е била ремонтирана за доста сериозна сума само една година преди училището да бъде закрито, като причината е била подготвяна процедура сградата да приеме филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“, но тъй като процедурата по акредитация тогава не е била проведена, това не се е случило. Уважаеми господин Министър, като народен представител от Монтана и човек, роден в този град, сигурен съм, че точно Вие ще ме разберете, че важни за регион Монтана са редица технически специалности и професии, придобивани в системата на средното образование. Най-лесно е училищата да бъдат закривани заради намаляващия брой деца, но този процес следва да бъде препятстван – дали отново да заработи училище, дали евентуално чрез откриване на филиал или факултет на някой университет, това ще разберем от Вас, но считам, че ако това бъде сторено, местната икономиката би била подпомогната, това би препятствало емиграцията на младите хора и би стимулирало приходи в местната икономика, а също и развитието на транспортните връзки. Но, за съжаление, към момента няма никакви данни за съдбата на тази сграда, затова Ви питам: каква е нейната съдба и ще бъдат ли предприети някакви мерки за нейното използване отново в полза на местната общественост? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, в отговор на Ваш въпрос относно каква ще е съдбата на сградата на преобразуваната Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“ – град Монтана, и ще бъдат ли предприети някакви мерки за нейното използване отново по някакъв начин, Ви информирам следното. Преди 10 години със заповед от месец декември 2012 г. на тогавашния министър на образованието и науката Професионалната техническа гимназия „Юрий Гагарин“ и Професионалната гимназия по електротехника „Христо Ботев“ в град Монтана са преобразувани в настоящата Професионална гимназия по техника и електроника „Христо Ботев“. Към момента на преобразуването в Професионалната техническа гимназия са се обучавали 69 ученици само по една специалност – „Автотранспортна техника“. От преобразуването на двете училища до настоящия момент учебният процес на всички ученици се осъществява в сградата на Професионална гимназия по техника и електроника „Христо Ботев“, а сградата на Професионалната техническа гимназия „Юрий Гагарин“, находяща се на улица „Св. Климент Охридски“ № 2, е с отпаднала необходимост за системата на предучилищното и училищното образование, защото в нея не се води учебен процес и няма ученици. Въпреки това от директора на Професионална гимназия по техника и електроника „Христо Ботев“ са предприети необходимите мерки, подчертавам, за опазване на имота. Осигурена е денонощна охрана и всички опити за влизане в сградата са своевременно преустановени. Става дума само за дейност по охрана. С оглед съхраняването на имота на Професионалната гимназия „Юрий Гагарин“ и ползване на имуществото ѝ по предназначение, ръководството на Професионалната гимназия по техника и електроника „Христо Ботев“ е сезирало областната администрация на област Монтана, както и Община Монтана за отпаднала необходимост от имота. Провеждани са многократни огледи от техни представители, но към настоящия момент никое ведомство не е заявило необходимостта от сградата на преобразуваната гимназия. Лично посетих град Монтана и водих разговори с началника на регионалното управление на образованието и областния управител относно бъдещето на сградата, защото е вярно това, което казахте, от гледна точка нейното състояние. Благодаря Ви за Вашата загриженост за състоянието на преобразуваната професионална техническа гимназия. Надявам се поставянето на този въпрос да даде възможност за намиране на решение относно предоставянето на имота – било то на ведомство, било то на институция, а най-добре на друга образователна структура, с оглед пълноценното ползване и развитието на наличната материална база.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Разбираме, че е отпаднала необходимостта, разбирам, че са извършени само дейности по охрана, и съм сигурен, че Вие сам сте се убедил, че имотът не е поддържан доста дълго време. На мен и на местната общественост би ни се искало да чуем все пак, ако е възможно, нещо по-конкретно като планове. Това е и нашият общ апел, ако мога да се възползвам от този израз, да бъде предприето нещо с тази сграда. Сега, дали ще е евентуално като училище, дали ще е като филиал на университет, дали ще е даване на друго ведомство или министерството, което да я използва, просто да бъде използвана в полза на местната общественост, да не бъде прехвърлена собствеността ѝ към частни цели, защото сигурно сте видял, че срещу нея вече има един хипермаркет. Ако тази сграда бъде оставена в това състояние и държавните институции не я стопанисват по абсолютно никакъв начин, то ѝ предстои саморазрушаване, най-вероятно теренът ще бъде продаден и ще последва съдбата на други търговски и частни обекти, а все си мисля, че би могло да се намери някакъв вариант – дали в близко, дали в по-далечно бъдеще. Оценявам усилията, че сте говорил с Валери Димитров – областния управител, и все пак във Вашите ръце, в ръцете на Вашите колеги от другите министерства, смятам, че лежи решението на въпроса с повторното използване на тази все още здрава сграда, за което се надяваме и разчитаме на Вас да бъдат предприети съответните действия и ще следим темата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, Министерството на образованието и науката поддържа информационна база „Заместващи учители“, в която педагогически специалисти, други специалисти, а дори и студенти могат да се включат в системата на предучилищното и училищно образование, в случай на отсъстващи учители през учебната година. Всички ние знаем как през ковид пандемията именно тази база „Заместващи учители“ успя да спаси на много места учебния процес. В тази връзка питам: какви специалисти най-често липсват в базата със „Заместващи учители“? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, в отговор на постъпилия от Вас въпрос относно информационната база „Заместващи учители“ Ви информирам следното. През 2020 г. Министерството на образованието и науката, отчитайки рисковете, пред които беше изправено учителското съсловие във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, създаде форма за регистрация на специалисти и студенти от педагогически специалности за създаване на резерв от кадри. За тази цел се изгради информационна база от „Заместващи учители“, които да се включат при необходимост в системата на предучилищното и училищното образование, в случай на отсъстващи детски учители, начални учители и учители по различните учебни предмети. В информационната база могат да се регистрират специалисти с вече придобита професионална квалификация „учител“ и учител по съответен учебен предмет, и студенти, обучаващи се за придобиване на педагогическа квалификация. За периода 2020 – 2022 г. регистрираните кадри в информационната база са, както следва: през 2020 г. от общо регистрирани 2736 лица с професионална квалификация „учител“ са 1382 лица; през 2021 г. от общо регистрирани 2216 лица с професионална квалификация „учител“ са 1382 лица; през 2022 г. от общо регистрирани 1981 лица с професионална квалификация „учител“ са 1695. През 2022 г. регистрираните специалисти с възможност за заместване по съответните учебни предмети, сравнени с обявените от училищата преди стартирането на учебната 2022 – 2023 г. свободни работни места, показват следното съотношение: регистрирани специалисти по математика са 20 лица, при обявени 88 свободни работни места; регистрирани учители по „Информатика и информационни технологии“ са 9 лица, при обявени 33 свободни работни места; регистрираните специалисти по физика и астрономия са 13 специалисти, при обявени свободни работни места – 23. Тези данни показват недостига на учители по математика, информатика и информационни технологии, физика и астрономия, като това са и най-търсените учители за системата на училищното образование.

Благодаря Ви много за отговора. Очаквах, че именно математика, информатика и физика ще са предметите, които ще изпитват най-голям недостиг в системата. Това беше и причината да задам този въпрос. Моята молба в репликата, която правя, е да се помисли в системата за „Заместващи учители“ как може да се разшири обхватът именно в тези специалности, с цел да се намерят кадри, които да ги попълват. Другото нещо, което пак ще отправя като молба, е може би тази система „Заместващи учители“ да се популяризира малко повече. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, навлязохме в зимен сезон, а бюджетите на училищата са същите, както преди лавинообразния скок на цените на енергоносителите, което е потенциална предпоставка за криза в отоплението им. Заради енергийната криза, в която се намираме, има и сериозни притеснения у директорите на училища, детски градини и ректори на университети за това дали ще успеят да покриват сметките през зимния сезон, както и дали това няма да наложи обучаващите се в съответните учебни заведения да преминат в онлайн форма на обучение. Ето защо питането ми касае учебните заведения в област Благоевград. Имате ли информация – осигурен ли е достатъчен ресурс от суровини за отоплението на учебните заведения, училища и университети, респективно ако ресурс не е осигурен или е осигурен в недостатъчен размер, крие ли рискове това от преминаване в неприсъствена форма на обучение? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, във връзка с постъпил от Вас въпрос относно осигуряването на отопление на образователните институции през зимния сезон на учебната 2022 – 2023 г. в област Благоевград, Ви информирам следното. Преди началото на учебната 2022 – 2023 г. Министерството на образованието и науката проучи готовността на институциите за отоплителния сезон, както и прогнозната стойност на отоплението до края на отоплителния сезон съобразно цените на горивата към началото на месец септември. След обобщаване на оперативната информация се установи, че 98,5% от институциите в системата на предучилищното и училищното образование в област Благоевград са декларирали готовността си за осигуряване на отопление за отоплителния сезон, останалите са посочили като причина за неподготвеността си и продължаващите ремонти на отоплителните системи несигурност за доставки или снабдяване с определен вид гориво, например дърва. В резултат на съвместната работа на ръководствата на образователните институции, регионалните управления на образованието, Министерството на образованието и науката и общините към началото на отоплителния сезон тези затруднения в голяма степен бяха разрешени. Една част от институциите в системата на предучилищното и училищното образование са преминали на друг източник на отопление, например на климатици, на конвекторни печки, екогорива и така нататък, отделно са приключени и ремонтите на отоплителната система, най-вече на котлите. По отношение на бюджетните възможности на институциите в системата на предучилищното и училищното образование за заплащане на разходите за отопление Ви информирам, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. издръжката на институциите, включени в стандартите за делегираните от държавата дейности, беше увеличена с 10%, като по този начин се предоставиха допълнително 40 млн. лв. на образователните институции в страната. Освен това, считано от 1 април 2022 г., издръжката на общинските детски градини е поета от държавния бюджет, като по бюджета на всички общини в страната са предоставени допълнително 110 млн. лв. за тази цел. С актуализацията на бюджета за 2022 г. от 1 юли 2022 г. за предучилищното и училищното образование бяха предоставени допълнително 150 млн. лв., в това число и 31 300 млн. лв. за увеличаване на издръжката на институциите с 10% и 22 400 млн. лв. за издръжката на детските градини. С посочените по-горе средства държавата е предприела действия за увеличаване на финансовите възможности на държавните и общинските институции за осигуряването на присъствен учебен процес. Към настоящия момент от институциите в предучилищното и училищното образование в област Благоевград не е постъпвала информация за преустановяване на присъственото обучение поради проблеми с отоплението. Сградите на Югозападния университет „Неофит Рилски“, находящи се на територията на община Благоевград, се отопляват с природен газ, с изключение на Учебен център „Бачиново“, който се отоплява с дизелово гориво. Висшето училище не е уведомявало Министерството на образованието и науката за намерение да преустанови присъствената форма на обучение. Твърди се, че има осигурен ресурс от суровини за отоплителния сезон. Бих искал да подчертая, че институциите в системата на предучилищното и училищното образование и университети са небитови крайни клиенти и могат да се възползват от програмата за компенсиране на разходите за небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа за закупуване на количества електрическа енергия, изразходвана за технологични разходи за периода 1 октомври 2022 г. до 31 декември 2022 г., приета с Решение № 710 на Министерския съвет. За целта с писма са уведомени регионалните управления на образованието и съответните ректори. Усилията на Министерство на образованието и науката през настоящия отоплителен сезон са насочени към осигуряване на всички условия за протичането на нормален присъствен учебен процес.

Господин Министър, уважаеми колеги! Както знаете, около износа на оръжие за Украйна в редовния кабинет се развихри една изключителна кампания, да не кажа истерия с доста манипулативни внушения. Аз и до днес твърдя, че оръжие за Украйна не се изнася. Питането ми към сегашния министър на икономиката и индустрията е каква е политиката на служебното правителство по този въпрос? И по конкретно – колко са проведените заседания на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение от началото на служебния кабинет досега? За същия период колко са на брой сделките, подписани от Комисията, на каква стойност са и за кои държави е трансферът? Каква е общата политика на служебното правителство, изпълнявана и от Министерство на икономиката и индустрията, по износа, вноса и трансфера на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, с оглед прилежност и предоставяне на изчерпателна информация по постъпилото питане, ще отговоря поотделно на всеки от поставените от Вас въпроси. По първия въпрос, а именно колко са проведените заседания на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение от началото на служебното правителство Ви информирам следното: Междуведомствената комисия към министъра на икономиката и индустрията е провела четири редовни заседания за три месеца за периода от 2 август до 1 ноември, което е датата на постъпилото в Министерството на икономиката и индустрията Ваше питане. Поради факта, че от последната седмица на юни до първото заседание, проведено на 12 август на Междуведомствената комисия в мандата на служебното правителство, заседания не са били провеждани, бе поет ангажимент пред представителите на бранша на отбранителната индустрия да не се допусне ново подобно забавяне. Мога да отчета пред Вас, че този ангажимент е изпълнен, и провеждаме заседания на всеки 20 дни, независимо от броя постъпили преписки в Комисията. Нека имаме предвид, че освен чисти икономически измерения тази индустрия е и със силно социално въздействие, тъй като над 70 хиляди работници и служители са заети в сектора и поставянето на заявителите в тази ситуация представлява и риск за репутацията на страната ни като предвидим и лоялен търговски партньор в международната търговия на специална продукция. По втория Ви въпрос, а именно за същия период колко са на брой сделките, подписани от министъра на икономиката и индустрията, на каква стойност и за кои държави е трансферът Ви информирам следното: след встъпването ми в длъжност бе проведено заседание, като само от заседанието на 12 август бе разрешен износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, на стойност 852 млн. 383 хил. 863 евро по заявления, подадени последния месец от мандата на предходния министър. Общият брой на разгледаните заявления на това заседание е 255. Имайки предвид тази информация, мога да Ви информирам, че за периода от годината на редовното правителство, а именно 1 януари до 2 август, стойността на подадените и впоследствие издадени разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, е 2 млрд. 312 млн. 610 хил. 827 евро, а за периода от 2 август до 24 октомври стойността на подадените и вследствие издадени разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, е 1 млрд. 395 млн. 862 хил. евро. Издадените разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, са за 50 държави. Ще прочета произволно няколко от тях и мога да Ви дам пълния списък. Сред тях са: Австрия, Германия, Алжир, Нигерия, Уганда, Индонезия, Код Д`ивоар, САЩ, Ирак, ОЕ, Индия и други.

За Полша има ли?

Момент, проверявам – има Полша, да. Продължавам нататък – Франция, Хърватска, Полша, Великобритания, Азербайджан, с цел краткост просто ги прочитам. По отношение на третия Ви въпрос: каква е политиката на служебното правителство, изпълнявана от министъра на икономиката и индустрията по износа, вноса и трансфера на оръжие, изделия и технологии с двойно употреба, мога да дам следната информация: политиката в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, която страната ни провежда, е отговорна и последователна в съответствие с поетите ангажименти по линия на многостранните режими и договорености в областта на експортния контрол, отчитайки променящата се по отношение на сигурността и технологиите икономическа среда и наложените международни санкции по линия на Съвета за сигурност на ООН, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа. В изпълнение на чл. 70 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията представя годишни доклади след приключване на календарната година на Министерския съвет за одобрение и последващо внасяне за разглеждане от Народното събрание. Република България ежегодно предоставя на Съвета на Европейския съюз данни за осъществявания през предходната година износ на продукти, свързани с отбраната по чл. 8, ал. 2 от Общата позиция на Съвета. Секретариатът на Съвета на Европейския съюз изготвя ежегоден консолидиран доклад въз основа на представените от държавите членки национални данни, който се публикува на страницата на Европейския парламент и се публикува в официалния вестник на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Господин Министър, не очаквах поне тук в парламента да хитрувате на дребно. Първо, колко заседания е имала Комисията. Четири до 1 ноември?! Сега сме 20 декември, къде Ви се губи един месец? Първо това. Второ – обемът като сума на износа. Отчитате от 2 август до 24 октомври. Сега сме 20 декември. Два месеца не ги отчитате тук пред Народното събрание вероятно за да не покажете истинския обем на това, което е изнесено. Сравнявате с предишното правителство – редовното, и казвате, че то от януари до август – за седем месеца е разрешило износ за 2 милиарда, а Вие от 2 август до 24 октомври, тоест за два месеца – половината – 1 милиард и нещо на тези, изнесени за седем месеца? Първо, това го оценявам като хитруване на дребно и криене на информация. Сега обаче по-същественото. Уважаеми колеги и уважаеми български граждани, по време на редовния кабинет беше създадена изкуствена, манипулативна, лъжлива истерия, че българското правителство, в частност Министерството на икономиката и индустрията, в частност Корнелия Нинова издава разрешения за износ на оръжие за Украйна, като например: „Корнелия Нинова разрешава износ за Украйна – казва президентът. – Да обясни на левите хора, които обичат мира, какво прави?“ Втори цитат: „Нинова е одобрила 4200 т оръжие за Украйна...“ и да не продължавам. Сегашният министър на отбраната, който е тайно в Украйна, за да договаря износ на оръжие – Димитър Стоянов се казва, по онова време публикуваше фалшиви изрезки от документи, за да внушава, че изнасяме оръжие за Украйна. Уважаеми български граждани, това беше основна опорна точка за бой по редовния кабинет да Ви излъжат, да Ви манипулират в частност по Министерството на икономиката, в още по-голяма частност към мен, като министър на икономиката, екипът ми и партията, която представлявам. Дотук това. Сега обаче имам конкретни въпроси към сегашния министър. Първо, господин Министър, моля да отговорите на българските граждани кой разрешава износа на оръжия по света? Може ли Корнелия Нинова, Стоянов, Петканов или Драганов, който е министър на икономиката, да разрежи износ на оръжия за някъде? Моля да обясните на българските граждани кои са органите, които разрешават този износ? Първо това. Кой подписва тези разрешителни? Второ, от това, което изчетохте като дестинации и държави, разбирам, че служебният кабинет продължава да изнася оръжия точно за същите държави и по същите договори, по които редовното правителство. Питам Ви: Вие изнасяте ли оръжия за Украйна въпреки забраната на Народното събрание, защото разрешението още не е влязло в сила? След като продължавате износа за същите дестинации, за Полша по същите договори, само че в други обеми, може би, и по-големи? Следващ въпрос, да Ви помогна, ако искате да записвате, защото са много въпросите.

Ревизия. Господин Стоянов направи пълна ревизия в Министерството на икономиката, обърна го с хастара навън, за да ми намери слабостите. Питам Ви, след тази ревизия намерихте ли и един договор и един сертификат за крайна употреба, каквото и да е за Украйна? Следващ въпрос: обяснете може ли българската държава да носи отговорност, ако друга държава, например Полша, предостави на България сертификат за крайна употреба от правителството на Полша, че си купува нещо? Може ли Вие или който е там министър да контролира след това държавата Полша какво прави с това оръжие, след като ни е дала сертификат за крайна употреба от правителството на Полша? Следващ въпрос: открихте ли посредници, защото толкова глупости се изговориха, че изнасяме за Украйна чрез посредници? Открихте ли нещо да има посредници, като изровихте цялата Комисия, за което знам със сигурност? Това са ми конкретните въпроси.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нинова! Преди да се спра на отговора на останалите Ви въпроси, само искам да подчертая, че нито министър Димитър Стоянов, както и никой от цялото правителство не договаря износ на оръжие за Украйна. Важно е да се прави разлика между решението на парламента за помощ за Украйна и износ на оръжие за Украйна. Това са две съвсем различни неща. Знаете го много добре, тъй като сте била начело на комисия. По отношение на хитруването на дребно, също така, без да искам да влизам в детайли, но аз смятам доста добре. Просто въпросът Ви е зададен на 1 ноември и тогава тази информация е била налична. (Реплики на народния представител Корнелия Нинова.) Точно така. Аз Ви отговарям към момента, към който е зададен въпроса. (Реплики на народния представител Корнелия Нинова.) Ами, ако ме бяхте извикали, щях да дойда.

Точно така. Това е и във връзка с изказването Ви, че съм се криел два месеца. Чакам да ме извикате, нито веднъж не сте ме извикали за тези два месеца. (Реплика от „БСП за България“: „Как не те е срам!“) Вас как не Ви е срам е въпросът?

Затова продължавам да отговарям на въпросите. Относно Полша, тъй като така повдигнахте въпроса, мога да кажа конкретно, тъй като разбрах, че тази дестинация специално Ви интересува. Отново за периода 1 януари до 2 август, по време на редовното правителство издадените разрешения за трансфер на продукти, свързани с отбраната, са за над 1 млрд. – 1 млрд. 42 млн. евро, с леко закръгление. За периода от 2 август до 24 октомври 2022 г. издадените разрешения за са 568 млн. евро, като тук така ще си позволя да Ви цитирам, че износът е продължил именно по договори, сключени по време на редовното правителство. (Реплики от „БСП за България“.)

Не знам, тук за Румъния имам също, ако Ви интересува – мисля, че беше повдигнат въпроса. По време на редовното правителство са за 250 млн. евро, по време на служебното – до края на октомври, отново са 127 млн. евро. И само така, в заключение, към тези въпроси ще повторя следното. В сектора са заети 70 хиляди човека. Това е сектор, който предпочита тишината. Това са български предприятия. Считам, че е държавническо поведение да осигурим спокойствие и предвидимост на този сектор, тъй като още повече това е един от най-регулираните отрасли на българската икономика, а нашите предприятия са доказали, че работят на световно ниво. Именно затова си позволих да подчертая, че провеждаме заседание на комисията на всеки 20 дни, защото не трябва да забравяме, че тя издава разрешение не само за износ, а и за внос на много материали и детайли, които ние ползваме, и блокирането, което стана в края на Вашия мандат на този внос, означава и блокиране на цялата индустрия. Затова и всички от нея, както и аз, се надяваме подобно спиране на нейната работа да не се случва повече по каквито и да е причини. Мога само да Ви информирам, че аз като министър на икономиката и индустрията във всеки момент съм изпълнявал стриктно решенията на Народното събрание и ще продължа да го правя, докато съм на този пост. В този смисъл, ако Вие като народен представител инициирате забрани или разрешения, които получат гласовете на мнозинството в тази зала и залегнат в законодателната рамка, аз като представител на изпълнителната власт стриктно ще ги изпълнявам. (Реплики от „БСП за България“.) Не съм правил такава ревизия, нещо сте се объркала.

Господин Стоянов, кога се сетихте, че този бизнес иска тишина? Когато му станахте министър и продължихте договорите и износа? Защото в редовния кабинет не искаше тишина. Вие бяхте един от тези, които най-гръмогласно по всички телевизори обяснявахте как изнасяме оръжие за Украйна. Тогава този бизнес не искаше ли тишина? Второ, Димитър Стоянов не бил в Украйна да договаря оръжие днес. Разбрахме от украинските медии, че е там – първи проблем. И, второ, в днешните медии пише, че сред обсъдените теми са военна и военно-техническа помощ, която България предоставя и националният ни принос в тренировъчната мисия и така нататък. Тоест, и това е лъжа, което произнесохте. Не отговорихте на съществените въпроси. Ще отговоря аз. Уважаеми български граждани, министър на икономиката, който и да е той, не може да разреши износ на оръжие – нито за Украйна, нито за Полша. Това правят Министерството на отбраната – заместник-министър, Министерството на външните работи – заместник-министър, Министерството на вътрешните работи – заместник-министър, ДАНС и Военно разузнаване. И едва след като всички тези институции и служби си сложат подписа и уверят, че нито един патрон не тръгва за Украйна, последен се подписва министърът на икономиката. На следващия ми въпрос: продължава ли служебното правителство същите договори? Това поне си призна – продължава, но не отговори. Изнасяте ли оръжие за Украйна, господин Министър? След като продължавате същите договори за същите дестинации! Споменах Полша, защото това беше най-голямата интрига по време на редовния кабинет – как през Полша са изнесени 6 милиарда. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Вие току-що отчетохте съвсем друга сума – много по-малка. Ето тук даже виждам колеги, които твърдяха: „Шест милиарда – през Полша“, човекът каза: „Два!“ (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Трето, на третия ми въпрос: намерихте ли и едно листо, една запетайка, един документ, един сертификат за краен потребител, нещо, което да започва с буквата „у“ поне – да е Украйна? Е, не отговори, защото не е намерил. Твърдението, че не е правил ревизия, не е вярно! Обърнаха всичко с хастара навън! На НАП са възложили да търсят сделки, следи и така нататък. Нищо не откриха! Какво стана с проверката на ДАНС в „Кинтекс“? Вкарахте и ДАНС в „Кинтекс“, за да внушите на хората какви сме крадци, измамници, че имаме офшорни компании и сме превеждали пари в Дубай. Какво стана с тази проверка? Показа, че няма една дума вярна от това. Защо не изнесете резултатите от тази проверка на ДАНС? Не обяснихте на българския народ може ли българската държава да контролира, след като продаде на някаква друга държава оръжие и тази държава ѝ гарантира с документ от правителството, че е за тях, може ли след това да ѝ се търси сметка дали от Румъния или от Полша е изнесено нанякъде? И на този въпрос не отговорихте, защото не Ви е удобно да кажете, че не можете да търсите сметка. Никой не може, не само Вие като министър! И също не чух открихте ли посредници? Нито един! Затова няма и отговор. Но очаквах, господин Министър, по-директни и откровени отговори – не ги дадохте, защото не са Ви удобни. Защото, уважаеми български граждани, това беше инсинуация от начало до край, започната от президентската институция, изпълнена от хората, на които беше поръчана, за да злепостави редовния кабинет, в частност мен като министър. Уважаеми колеги, този човек – сега министър на икономиката и индустрията, аз съм го уволнявала за съмнения за корупция и срещу него е подаден сигнал в прокуратурата. Президентът го назначи ей така, демонстративно.

За да покаже отношение. Той хвърли всички усилия – лични, на Министерство, на служби, на НАП, на всичко, за да изрови нещо. Е, от 1 август до 20 декември не изрови нищо, защото няма нищо! Осем месеца твърдя едно и също и ще го твърдя докрай! По времето на правителството на Петков, докато аз бях министър на икономиката и индустрията, един патрон не е излязъл за Украйна. (Оживление в ГЕРБ-СДС.) А на тези, които сега тук, в парламента, решихте да разрешите износ на оръжие за Украйна, ще Ви тежи на съвестта. Ние ще продължим да се борим против това, защото искаме мирно решение на конфликта. Затова искаме и вето от президента и затова ще положим всички усилия да сигнализираме и Конституционният съд да се произнесе за противоконституционност на договора, който подписа служебното правителство, служебния министър на отбраната и на който беше даден картбланш от президента Радев.

Госпожо Председател, господин Министър! С протокол от 16 септември 2022 г. Съветът на директорите на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД приема промяна в структурата и щатното разписание на дружеството, с която се закрива отдел „Обществени поръчки“. В длъжностната характеристика на нито един от служителите не фигурира задължението за осъществяване на функциите по организирането и провеждането на обществени поръчки. От месец септември тази година такива не се провеждат. При това положение как предвиждате да се осъществяват обществени поръчки от „Държавната консолидационна компания“ ЕАД в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки и предписанията на контролните органи по този повод?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Нитова! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното. Да, с решение от 16 септември 2022 г. Съветът на директорите на „Държавната консолидационна компания“ в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност за решаване на организационни въпроси е одобрил промени в съществуващото длъжностно щатно разписание на дружеството, като са обособени два отдела – „Инвестиции“ и „Корпоративно управление“. В тях работят петима правоспособни юристи с над 20 години трудов стаж, като всеки един от тях има експертен капацитет за организиране и провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки при спазване на основните принципи на Закона за обществените поръчки. В дружеството са изготвени и одобрени от Съвета на директорите и Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „Държавната консолидационна компания“ ЕАД. Нека припомня, че до вземането на това решение ДКК е бил обособен отдел „Обществени поръчки“, както и Вие казахте с един-единствен служител обаче – неговият началник. Обръщам внимание, че този служител не е притежавал юридическо образование. Най-вероятно и поради тази причина за тази дейност е бил сключен договор за външното… Всички тези моменти вече са изчистени с новата организация на работа в споменатите отдели. С оглед гореизложеното може да се обобщи, че със закриване на отдел „Обществени поръчки“ в „Държавната консолидационна компания“ няма по никакъв начин да се затруднят или забавят процесите по възлагане на обществени поръчки съгласно изискванията на закона. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Министър, като принципал на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД знаете ли, че има предписание на държавен контролен орган изрично в нова структура да бъде организиран отдел „Обществени поръчки“. За Ваше сведение пояснявам, че няма задължение служителите от този отдел да притежават единствено правно образование и също като принципал на посоченото дружество, знаете ли, че при реализирана обществена поръчка остава само да се сключи договор. Това е договор за охрана – такъв не е сключен, и продължават да се сключват анекси със старата фирма. Тоест, реално е отхвърлена процедурата по обществена поръчка и реално не се изпълняват предписанията на контролните органи.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, наистина мисля, че не трябва да се притеснявате за капацитета на ДКК за възлагане на обществени поръчки. В допълнение само ще Ви припомня, че на 15 юни 2022 г. Вие, госпожо Нитова, като изпълнителен директор на „Държавната консолидационна компания“ към онзи момент, сте подписали от името на дружеството граждански договор за правно обслужване с правоспособен адвокат, съгласно който изпълнителят предоставя юридическа правна помощ на ДКК, изразяваща се в подготовка на три броя процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и Вътрешните правила за управление на цикъла на обществени поръчки в ДКК; приемане на заявления за участия и оферти чрез Централизирана електронна платформа на Агенцията за обществени поръчки; участие в комисии при разглеждането, оценката и класирането на офертите; работа със системата Цайс ЕОП; изготвяне на проект на договор и съдействие при сключване в срокове и при условията на ЗОП. Договорът е в сила и съгласно неговите клаузи ДКК възлага определени дейности за всеки отделен случай. Със закриване на отдела единственото, което по същество се е случило, е, че вече един служител, който е бил субективно избран от предходния изпълнителен директор, не получава заплата като началник на отдел. Това е единствената разлика. Благодаря Ви.

Наясно съм с това.

Не.

Ще задам и следващия въпрос. Искам…

Невярно оповестяване на данни от министъра.

Вземи лично обяснение.

Лично обяснение. Защо ме лишавате от това право?

Споменава моето име. Как нямам право да защитя името си? Моля Ви, спазвайте правилата за водене.

Уважаеми господин Министър…

Да, знам. Вие знаете ли, че при сключването на този договор съгласно Закона за обществени поръчки и приложение № 2 към него не се изисква провеждане на обществена поръчка? Да, поради скорошното организиране на отдел „Обществени поръчки“ и непопълване на възможност за един месец да се попълни цялостният капацитет на този отдел, е нает адвокат в границите на адвокатските възнаграждения, който да оказва правна помощ за организация и реализиране на обществена поръчка, каквато е проведена, така че нищо нередно не се е случило. Давате ли ми право да премина към следващия?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, „Кинтекс“ ЕАД е завело търговско дело против бившия изпълнителен директор на дружеството с правно основание чл. 240, ал. 2 от Търговския закон, тоест членовете на Съвета на директорите отговарят за вредите, причинени виновно на дружеството. За това дружеството е платило сумата 920 хил. 721,12 лв. – близо милион, на фирма, която не е извършила насрещна услуга на дружеството, и това е станало без решение на Съвета на директорите на „Кинтекс“ ЕАД. Съдът е образувал делото, но същото е прекратено на 14 октомври тази година поради оттегляне на исковете от ищеца „Кинтекс“ ЕАД. Моето питане е следното: какво е наложило оттегляне на вече образувано от съда търговско дело, и то на етап внасяне в съда след размяна на книжата за реализирана виновно причинена вреда на дружеството в посочените особено големи размери, при положение че срещу същото лице и за същата дейност има подаден сигнал и в прокуратурата?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, във връзка с поставения от Вас въпрос, Ви информирам за следното. Като министър на икономиката и индустрията, считам, че търговските дружества следва да имат оперативна независимост, а в управлението им да е застъпено експертното начало. Това е основен приоритет, който последователно отстоявам от първия ми ден на поста и е в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните предприятия. С цел гарантиране на публичност обаче и за да Ви предоставя цялата налична информация, изисках пълна справка от „Държавната консолидационна компания“ и „Кинтекс“ ЕАД по постъпилия от Вас въпрос, като в резюме ще представя получената от тях информация. Търговското дело, което цитирате, е срещу бившия изпълнителен директор на дружеството. Процесуално представителство е възложено на Адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“ и е заплатен адвокатски хонорар в размер на 30 хил. лв. След задълбочена проверка на посочените в исковата молба основания, направените от ответника възражения в отговор на нея, както и с оглед на фактическата обстановка, Съветът на директорите на 7 октомври 2022 г. е взел единодушно решение за оттегляне на предявения иск със следните основни съображения. Първо, като се има предвид извършените процесуални действия от страните, несъмнено делото ще продължи дълго с оглед изтъкнатите от страните факти и направените доказателствени искания. Дори и съдът да уважи искането на „Кинтекс“ ЕАД делото да се гледа при затворени врати и преписката да бъде съхранявана в Секретно деловодство, въпреки че тук искам да подчертая, че за последното липсва правно основание, тъй като документацията не носи съответния гриф, представените от страните доказателства във връзка с техните твърдения ще бъдат обсъдени в съдебните актове. Последното не би било от интерес за „Кинтекс“ ЕАД, освен това най-вероятно е да се обсъждат и други договори с контрагенти с цел доказване на търговската практика на дружеството, което предполага последните да бъдат уведомени по силата на включената в тези договори клауза за конфиденциалност. Всичко това ще доведе до вреди за дружеството – финансови, репутационни за години напред. Второ, независимо от това в чия полза ще бъде постановено първоинстанционното решение, може да допуснем, че всяка от страните ще обжалва пред по-горестоящия съд, което води до допълнителни разходи. Отново подчертавам, че само платените дотук адвокатски хонорари са за 30 хил. лв. Ако предявеният иск бъде отхвърлен, в тежест на „Кинтекс“ ще бъдат възложени направените от ответника разходи. Трето, що се отнася до основателността на иска, то по отношение на основното твърдение в исковата молба, че услугите по договора не са били предоставени, искам да споделя още един факт. С оглед на техния характер и изпълнението на услугите, предмет на въпросния договор и приложението към него, се установява чрез докладни записки от служителите на „Кинтекс“ ЕАД, които обработват конкретните сделки. Тези писмени доказателства, както и редица други обстоятелства, до голяма степен опровергават твърдението, че услугите не са били предоставени от контрагента, страна по процесния договор. Тези документи и към момента са налични в „Кинтекс“ ЕАД. Четвърто, при справка в Търговския регистър и преглед на решенията на едноличния собственик на капитала за прекратяване на договора за управление на предходния изпълнителен директор се установява, че в решенията на едноличния собственик на капитала за прекратяване на договора му за управление не е посочено нарушение, което се изтъква в исковата молба. Липсва и решение за предявяване на иск за търсене на отговорност на член на Съвета на директорите. Тези претенции са възникнали на по-късен етап, а съдебната практика на ВКС е категорична в тази посока, че в такава хипотеза е трудно и граничещо с невъзможното доказване на исковата претенция. Пред мен е пълната справка на решенията на ВКС по тази тема, които мога отделно да Ви предоставя. Пето, допълнително юридическият анализ показва, че трудно може да се защити и претенцията в исковата молба, че цитираният договор е сключен без съгласие на Съвета на директорите. Тук също мога да Ви предоставя пълния анализ. В заключение, тъй като времето изтича, бих желал да припомня, че оттеглянето на иска по чл. 232 на ГПК не лишава ищеца от правото му отново да предяви иск на същото основание, със същия петитум и със същия или друг размер, ако по този казус бъдат установени нови обстоятелства, които да мотивират неговото възобновяване. Благодаря Ви.

Господин Министър, от отговора Ви разбрах, че делото е оттеглено, за да не добие публичност, но става въпрос за един милион, и то се касае за сключване на крайно неизгоден договор и заплащане на тази сума, за чието плащане няма никакво основание. Отново повтарям, за предприемането на такова плащане би следвало да има решение на Съвета на директорите. Може би не знаете, но аз искам да Ви припомня една заповед от бившия изпълнител директор на ДКК ЕАД, която сочи, че плащания над определен размер от дружествата следва да бъдат утвърдени от изпълнителния директор. Въобще ако не говорим по същество на въпроса, не е спазена даже и процедурата. И отново казвам, избързано е да се оттегли исковата молба. Защо? Защото нямате доверие в правосъдната система, че ще произнесе един справедлив акт ли? Подкрепяте ли такива действия, реализирани във Вашите подопечни дружества?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, ще се въздържа да отговарям на политически внушения. Искам само да обърна внимание на няколко факта, с които Вие най-вероятно сте запозната с оглед на професионалните позиции, които доскоро сте заемала. В редица от дружествата в системата на Министерството на икономиката и индустрията и в частност „Държавната консолидационна компания“ по едно и също време са сключили сходни договори с едно и също адвокатско дружество. На същото само по това дело са заплатени 30 хил. лв. адвокатски хонорари, които биха се увеличили в пъти при продължаване на процесуалните действия на втора инстанция. Същевременно възможността за защита на интересите на „Кинтекс“ ЕАД по този казус не се изчерпват само с повторно завеждане на искова молба. По сигнал на ДКК е образувана, както и Вие казахте, преписка в Софийска градска прокуратура, като нейният предмет е идентичен с този на делото за имуществени вреди. При образуваната преписка от Софийска градска прокуратура в случай на последващо наказателно производство, „Кинтекс“ ЕАД може да предяви граждански иск по чл. 84 от НПК до първото разпоредително заседание, като задължение на съда е да уведоми юридическото лице, пострадало от престъплението. В този случай „Кинтекс“ ЕАД ще може да се ползва от всички доказателства, събрани в досъдебното и съдебното наказателно производство, което значително би улеснило защитата на исковите претенции. Предявеният в наказателното производство граждански иск ще бъде разгледан независимо от изхода на наказателното производство, тоест независимо от това дали съдът ще реши, че няма престъпление. В този случай държавна такса от 4% се заплаща и само върху уважената част от иска – това е чл. 2 от Тарифата за държавните такси. С оглед на гореизложеното и вече споделените от мен мотиви на Съвета на директорите, считам, че в тази ситуация са взети всички мерки за защита интересите на дружеството, без да се генерират допълнителни разходи за него. Благодаря Ви.

Да направя обяснение.

Няма отношение по същината на спора. Вие не отговорихте по същността на спора. И какво значение има коя адвокатска кантора е ангажирана, когато адвокатските хонорари съответстват на Наредбата за адвокатски възнаграждения? Очаквах този отговор, между другото.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно прилагане Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки, приет от Четиридесет и седмото народно събрание на 29 юли 2022 г. Уважаеми господин Министър, във връзка с Указ 223 от 1 август 2022 г. за обнародване на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки и чл. 117а от същия закон, Министерският съвет с Постановление на Министерския съвет № 290 от 27 септември 2022 г. одобри Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, въведен е коефициент на тежест и формула, която се използва при изменение цената на договора в резултат на инфлацията. В опит за закачка, разбира се, с Вас във въпросите използвах несъществуващо Министерство на строителството, за което се извинявам, но това е така, защото си мисля, че основно направление в Министерството, което ръководите, е също и в Методиката, се упоменават само обществени поръчки, касаещи изпълнението на строителни обекти. Но освен за строителство Законът за обществените поръчки определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за доставки или услуги и към настоящия момент се изпълняват такива договори за доставка на материали и консумативи за различни видове дейности, които не са включени в методика. Въпросът ми, господин Министър, е – моля да уточните работи ли се друга методика, която да включва завишение на цените на материали и консумативи по доставки, обвързани със Закона за обществените поръчки, и как да процедират фирмите, работещи в това направление при изменение на цените на договорените през 2020-а и 2021 г. договори по Закона за обществени поръчки? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Червенков, преди всичко искам да кажа, че сте абсолютно прав. Това е тема, която е с много голямо значение за българската икономика, именно затова и дефинирането на мерки за действия в завареното от служебното правителство положение бе от първостепенно значение за нас. Истината е, че проблемът е сложен и многопластов, като бих искал да Ви информирам за свършеното дотук и предстоящите действия от наша страна. С моя заповед от 6 октомври 2022 г. е създадена междуведомствена работна група със задача да разработи проект на методика за изменение на цената по договори за възлагане на обществени поръчки за доставки и услуги при инфлация. Работната група започна в спешен порядък своята работа, като бе направен пълен преглед на нормативната уредба. В рамките на проведените заседания на работната група бяха обсъдени и Методиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, и обхватът на бъдеща методика, касаеща изпълнение на договори за доставки на материали, консумативи за различни видове дейности, и евентуалният списък на стоки и услуги, които биха попаднали в обхвата ѝ. В процеса на работата на групата обаче възникнаха въпроси, които трябва да бъдат детайлно разгледани, обсъдени и решени, за да постигнем справедлив и общоприложим подход. Така например трудно биха могли да се категоризират и обхванат всички видове доставки и услуги, които се възлагат от различните възложители. Спецификата на подобна методика затруднява изготвянето ѝ по отношение обобщаване на всички потребности в категорията услуги и доставки, доколкото може да се извърши такова обобщаване. В тази връзка работната група изпрати писмо до оправомощения орган, а именно Агенцията по обществените поръчки, с искане за оказване на методическа помощ чрез издаване на общо методическо указание относно прилагане на чл. 117а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, във връзка с Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка, в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290 на Министерския съвет от 27 септември 2022 г. Искането за методическо указание е по отношение на това дали могат възложителите да изменят договорите за възлагане на обществени поръчки за доставки и услуги при инфлация при условията на чл. 116, ал. 1, точки 1, 2 и 3, във връзка с чл. 117а от Закона за обществените поръчки до приемането на Методика за изменение на цената по договора за възлагане на обществена поръчка за доставка и услуги при инфлация, по какъв ред и при какви условия. Към момента становището на АОП се очаква в Министерството на икономиката и индустрията. След неговото получаване ще продължим работа по изготвяне на методика, като тя ще бъде съобразена със становището на АОП и ще се прецизират подходът и обемът на прилагането ѝ. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър. Мисля, че бяхте изчерпателен. Надявам се, че фирмите чуха Вашия отговор и са обнадеждени, тъй като наистина в период на две години вече – от 2020-а, 2021 г., те търпят сериозни пропуски и щети по отношение на сключените договори по Закона за обществените поръчки. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, съгласно изнесени публикации в медиите, наскоро сте провели среща за голяма еднократна инвестиция с ръководни представители на германския инвестиционен фонд Profine Energy GmbH , който е съвместна компания на Profine Group и Wirth Group, заявили намерение за изграждане на соларен парк в язовир „Огоста“ край град Монтана. Съгласно медийни публикации на 14 ноември 2022 г. се е състояла среща на четирима български министри, имащи отношение към язовира, за подготовка на Меморандум за сътрудничество с този инвестиционен фонд, за което е бил информиран и президентът. Обществено известно е, че язовир „Огоста“ няколко пъти е бил обследван с решение на Министерския съвет за неговата потенциална опасност, за който във вашия ресор Експертният съвет към ДКК се произнесе с краен извод на 16 май 2022 г., че е необходимо собственикът на язовира да извърши нова експертиза за цялостното състояние – с разгледания приоритетен проблем от наличието на опасен воден подем под основата па язовирната стена заради неизследваната свързаност помежду си на каверните под стената, поради което са били спрени още по време на строителството инжекциите за тяхното, оказало се впоследствие, невъзможно запушване. Стана известно от становище на Министерството на околната среда и водите с писмо от 29 юли тази година, че според изследвания на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за показателя арсен състоянието на водното тяло и екологичният потенциал на язовир „Огоста“ се оценяват като по-ниско от добро, поради което язовир „Огоста“, след като е изгубил предназначението си за напояване и не е нужен на Министерството на земеделието, следва от констатациите за нарушаването на конструктивната и техническа сигурност, заедно с нормативните изисквания за опазване на околната среда – съгласно фактите от компетентните органи за наличие на двете условия, съставящи чл. 32 от Наредба за условията, и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, приета от Министерския съвет на 28 февруари 2020 г., подготвеният меморандум да уведомите посочения германски инвестиционен фонд, че се налага извеждане от експлоатация или ликвидация на този язовир чрез проектиране. Още през месец май 2022 г. получих в рамките на тогавашния парламентарен контрол устен отговор от Иван Иванов, министър на земеделието, че то не може да предприеме никакви действия по ремонт на язовирната стена, заради възлагането па подобни дейности на ДКК. Стана ясно от отговора му тогава, че ДКК не е започнала към онзи момент необходимите ремонтни дейности след снабдяване с разрешение за строеж касателно необходимите ремонтно-строителни дейности, че прокуратурата е била предходно сезирана от Министерството на земеделието за това бездействие, но ефект от това няма. Уважаеми господин министър, продължаващото бездействие на държавните институции, които си прехвърлят една на друга топката с горещия картоф – ремонтът на язовирната стена, не води до нищо добро, а само подхранва обществените страхове и съмнения сред гражданите на град Монтана относно състоянието на язовира. Следва да им бъде даден конкретен отговор какво и кога ще се случи с този язовир. Затова като народен представител от град Монтана Ви задавам следния въпрос: имайки предвид горните факти, възнамерявате ли да включите в подготвяния меморандум за сътрудничество с германския инвестиционен фонд Profine Energy GmbH информацията дали се налага извеждане от експлоатация или ликвидация на този язовир чрез проектиране, при което след извършване на рекултивация в неговия обем би се освободил терен от 24 000 декара и така чуждестранната инвестиция от страна на заинтересования фонд би могла значително да нарасне като размер, заедно с концесионната такса за българската държавна хазна?

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, абсолютно сте прав, че по отношение на язовир „Огоста“ има множество натрупани проблеми през годините. Ще се опитам да Ви запозная максимално изчерпателно със завереното от нас положение и действията, които сме предприели за решаване на казусите. Това е тема от първостепенно значение, още повече язовир „Огоста“ е вторият по големина в страната и е категоризиран като язовир с национално значение. Както и Вие посочихте, към момента е необходимо да бъдат предприети ремонтно-възстановителни дейности по него, предварителната план-сметка за нужните ремонти и проектантски дейности на обекта възлиза на приблизително около 20 млн. лв. Към момента язовир „Огоста“ е собственост на Министерството на земеделието и е бил включен в списъка на язовири, нуждаещи се от ремонт. Проведени са и експертни разговори, в това число с проектанта на съоръжението, за да се обсъдят всички нужни действия и те да бъдат планирани адекватно във времето. Всичките ни усилия са насочени към максимално бързо проучване и възлагане на необходимите ремонтни дейности. Бих искал да обърна вниманието Ви, че е установено наличие на арсен и други тежки метали във водата на язовир „Огоста“. Последното го е направило негоден, както и Вие казахте, за питейни и напоителни нужди, като същият не се ползва с такова предназначение още от построяването. Въпреки това е включен и продължава да бъде категоризиран като язовир с национално значение за питейно водоснабдяване. Мога да потвърдя, че днес германската компания Profine Energy GmbH , не става дума за инвестиционен фонд – това е компания, официално потвърди своя интерес за мащабна инвестиция в изграждане на плаващ соларен парк именно на язовир „Огоста“. Към този момент намерението за инвестиция, включва цялостен ремонт и възстановяване на язовирната стена на язовир „Огоста“ и изграждане на плаваща соларна електроцентрала, осигурявайки последваща дългосрочна експлоатация, поддръжка и сигурност на язовира. Предвижданията са инвестицията да надхвърли един милиард евро, а инвеститорът се ангажира да използва български изпълнители за реализация на мащабния проект, и то от района. На база официално заявения интерес се сформира работна група, с участие на ангажираните институции, които ще обсъдят проектното намерение, както и състоянието на язовира. Едва след това ще мога да Ви отговоря как и дали е възможно подобен проект да бъде реализиран. На този етап обаче предварителният анализ показва, че ако това е възможно, то ще се случи единствено чрез публична конкурсна процедура, в която всеки ще може да участва и да заяви инвестиционните си желания и намерения. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор, който внесе яснота по отношение на това какви намерения са заявени поне до този момент за инвестиции в този язовир, защото помня тук от трибуната се искаше Ваш отговор конкретно на този въпрос. Радвам се, че най-накрая, както ние, така и местната общественост в Монтана го получи. Разбира се, на плещите на държавните институции е да решат какво ще се случи с този язовир, който и Вие казахте, че все още е собственост на Министерството на земеделието. Моят апел е само в една насока. И Вие заявихте, че той има нужда от ремонт. Заявихте, че са необходими 20 млн. лв., докато чакаме да се реши може ли да се инвестира, ще се инвестира ли като соларен парк, все още не е отпаднала необходимостта от този спешен ремонт, поне според мен. Не само това, аз получих в петък и отговор от министъра на земеделието, че през 2021 г., забележете, е удължено с 10 години разрешението за разполагане на 200 броя садки за риба, за развъждане на риба, на площ от 8500 дка, което пък контрастира с намерението за разполагане на соларен парк или може би и двете ще съжителстват заедно. Затова все пак, на първо място, се надявам Вие като отговорен за ресор икономика да направите всичко възможно чрез ДКК, която е оправомощена вече да направи ремонт по някакъв начин, този ремонт дали ще бъде покрит от немците, дали не, но той да бъде извършен, защото съм сигурен, че местната общественост в Монтана, откъдето съм родом, на първо място желае да има сигурност, а, разбира се, ако бъдат привлечени инвестиции в размера от един милиард, за който Вие говорите, ние само можем да адмирираме за това и, разбира се, евентуално бихте подкрепили подобни усилия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, само искам да уточня и да успокоя гражданите – в момента язовирът се поддържа на нива, които да гарантират неговата абсолютна безопасност въпреки проблемите, които има в техническото му състояние. Така че в това отношение в момента не очакваме проблеми. Да потвърдя още веднъж факта, че в България беше лично изпълнителният директор и собственик на групата и че те потвърдиха, че са готови публично да обявят намеренията си, застават с името си, което са много положителни индикации. Както и Вие казахте, сега на ход са институциите. Трябва да се действа бързо, но и съобразно всички законови изисквания. Нещо много важно, както и Вие казахте, трябва да проведем среща с местната общественост, за да чуем тяхното мнение и планирам такава в четвъртък, между другото – този четвъртък. Едва след като се чуе мнението и на всички институции, и на местната общност, ще можем да говорим дали въобще ще бъде стартирана във времето конкурсна процедура за такъв проект. Сигурен съм обаче, че това ще помогне в съвсем скоро време проблемите на язовир „Огоста“ да бъдат решени. Идеята е, до момента това, което с експерти сме обсъждали, да си съжителстват със садките. Така или иначе първа крачка би било въобще да се поиска становище на Министерството на околната среда и водите какви биха били евентуалните отстояния и от стената, и от бреговете. Така че и гражданите да могат да се възползват в пълен обем, тъй като междувременно там и туристическа дейност се развива. Така че ще бъдат взети предвид всички тези неща. (Реплики.)

В четвъртък къде и кога?

Още не е окончателно, но в четвъртък около обяд се надявам да съм в Монтана. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, ще има дублиране на този въпрос, но ще дам друга гледна точка. Ще се обърна и към колегата Петров, да не бърза да се възторгва от отговора, защото ще добавя още няколко аргумента. Моето питане е за политиката за инвестиции, но в частност за инвестиции върху язовири. Защото господин министърът каза, че това е първата такава, но има още интерес за изграждане на такива соларни инвестиции да се правят и върху други язовири. Все пак да кажем, че водата на България е едно от националните богатства. А по конкретния случай да припомня, че съществува едно Постановление № 181, което определя кои са обектите от стратегическа национална сигурност. Стратегическа национална сигурност! Там има няколко такива язовира, един от тях е Огоста. Уважаеми колеги, още малко информация, която може би нямате, и на господин министъра да припомня, язовир „Огоста“ е в онзи списък от 414 язовира, които имат нужда от ремонт и са класифицирани в някаква степен на опасност. Язовир „Огоста“ е в онези язовири, за които държавата плати 500 млн. лв. да се ремонтират. Той е там, в този списък. Цялата тази сага с ремонта на язовирите, за които се дадоха 500 милиона, а е ремонтиран един, в момента е в много напреднала фаза в прокуратурата. Имате постановление, че това е обект от национална сигурност, имате дело в прокуратурата за ремонта на язовирите, имате и презумпцията, че водата на България е национално богатство. И Ви питам сега, господин Министър, в три изречения казахте противоречиви работи в отговор на колегата. Първо, започнали сте процедура за проучване и ремонт на стената. Тази процедура тече отдавна. В същото време германският инвеститор се ангажирал той да ремонтира стената. Започнала ли е българската държава процедура за ремонт, или това ще го прави германският инвеститор? Първо противоречие в думите Ви. Второ, подписали сте някакво писмо за намерение, че германският инвеститор ще инвестира там 1 милиард?! В същото време ни убеждавате, че тепърва ще обявявате конкурс, на който могат да се явят всички. Истината сигурно е някъде…загубихме се в тази информация – хем вече има инвеститор, който се ангажира, хем тепърва ще се прави конкурс, на който може да се явяват още 20 фирми?! Вие ще излъжете и германския инвеститор освен българския народ. Ще Ви кажа още защо. Ако се наложи ремонт на стената, а той е наложителен, този язовир трябва да се източи. Това Ви го казвам след консултации с професионалисти. Е каква соларна станция ще правиш върху вода, която е източена, за да ремонтираш?! Вие разбирате ли безсмислието на цялото това нещо? След това, към министъра имам въпроси. Какво е казало Министерството на земеделието? Какво е казало Министерството на екологията? ЕСО потвърдило ли е, че може да присъедини такава мощност към системата? Министерският съвет има ли решение? Българската агенция по инвестиции има ли решение? Ще има ли полза за българските граждани, защото от предварителната информация за тази инвестиция произведеното количество ще се изнася за Германия, а българската държава вероятно ще трябва да изгради инфраструктурата по присъединяването? Ще доведе ли това до намаляване на цената за българските граждани? Ще има ли някаква полза за България? Самото изнасяне на произведеното количество как ще се осъществява? Толкова много неизвестни, толкова решения на ръба на Закона и на националната сигурност, че ако Вас може да Ви залъже с тези хубави приказки, нас не може. Всичките тези въпроси са ми към министъра, въпреки че с колегата кореспондирах, защото зададе същия въпрос. Та това са, господин Министър. Всички министерства дали ли са съгласие, службите какво казват – това е обект от национална сигурност? Прокуратурата какво казва? Делото вече е към финала за онези 500 милиона. Значи, веднъж платени едни милиони за ремонт, сега германският инвеститор ще плаща за ремонт, а и държавата пак се готви да прави ремонт?! Накрая, с уважение към всички чуждестранни инвестиции – това е един от основните начини за стабилизиране на икономиката и ръст на брутния вътрешен продукт, но чуждестранните инвеститори трябва да спазват българското законодателство. Как си представяте обект от националната сигурност, опасен в момента в някаква степен, да се ремонтира, поддържа и експлоатира от чуждестранно юридическо лице?! Добре дошли са всички инвеститори, но така, както трябва – в интерес на българската национална сигурност и да не предизвиква опасност за населението. Това наистина е вторият най-голям язовир. Върху нестабилен язовир с толкова много проблеми ще тропнете върху 5 хиляди декара соларна фотоволтаична инсталация?! Абсурд!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, имах такава възможност да чуя всичко, което казахте, преди около седмица от тази трибуна по повод на един инвестиционен проект за язовир „Огоста“. Предполагам, както и сега разбрах, това всъщност е била темата, която Ви интересува. Все пак съм длъжен да отговаря на въпроса така, както е зададен. Допълнителна информация, ако е необходима, ще дам, която явно е важна за Вас, ще дам допълнително или в отговор на Вашите допълнителни въпроси. Ще се постарая да отговоря максимално изчерпателно на поставения ми въпрос, но моля да имате предвид, че надали ще мога да предоставя цялата информация за провеждането на националната политика по отношение на чуждестранните инвеститори. Това е поради факта, че предходното редовно правителство е взело решение да раздели Министерството на икономиката на две отделни институции. Това, което експертите в институцията ми докладват, че това е станало и без съпътстващ анализ, а в някои случаи и без логика. Без икономическа и управленска логика, за да бъда максимално прецизен. Може би е имало някаква друга, но тя е останала само в коалиционния формат. Всъщност големият проблем е, че при тази трансформация ключови инструменти за провеждане на инвестиционната политика са били безпринципно разделени, което изключително затруднява работата. Към момента само благодарение на чудесния диалог, който имаме с министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, е постигната така нужната координация. Трудно ми е обаче да си представя как тези процеси са функционирали в редовен кабинет, когато двама министри са били представители на различни парламентарни групи. Ще Ви дам и няколко конкретни примера. При разделяне на Министерството е взето решение Българската агенция за инвестиции да бъде част от системата на новото Министерство на иновациите и растежа, но службите по търговско-икономическите въпроси, които са нашият инструмент за работа с чуждестранните инвеститори още при формиране на решението им да проучат възможностите в България, са останали в рамките на Министерството на икономиката и индустрията. Допълнително Национална компания „Индустриални зони“, които управляват държавните локации, към които насочваме инвеститорите, също са отделени от Българската агенция за инвестиции. От опита ми през последните месеци виждам колко административни трудности поражда това разделение и ми е трудно да си обясня защо и как ресорният вицепремиер по икономическите политики в редовния кабинет е допуснал подобно решение. В допълнение към изложението бих искал да подчертая, че ефективната логика на подобни разделения би следвало да бъде на принципа отделни политики да са в прерогативите на един или друг министър. Въпреки тези ограничения, които изложих, считам, че през последните месеци успяхме да свършим изключително много работа. Отново казвам, тя не е само моя заслуга и се дължи на изключително добрата координация, която имаме с колегите в Министерския съвет и министъра на иновациите и растежа. Впрочем и в голяма степен с парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации, за което им благодаря. Когато служебното правителство пое управлението, ключови дестинации бяха останали без служители в службите по търговско-икономическите въпроси. Всъщност една трета от всичките ни служби бяха останали празни, дори в ключови за външната икономика на България държави като Франция, Италия, САЩ, Китай, Индия и други. Направихме спешен анализ и взехме мерки така, че всяка ключова държава, от която можем да очакваме инвеститорски интерес или имаме добър търговски оборот, да бъде обезпечена с активна служба по търговско-икономическите въпроси. Организирахме среща с всичките ни търговски аташета, на която набелязахме конкретни мерки за промяна на тяхната работа, като обвържем оценката им с ефективността, с конкретните постигнати резултати. Тук ще допълня, че за първи път на тази среща участваха както представители на бизнеса, така и на общините, защото националната ни политика по привличане на инвестиции следва да бъде в максимално тясна координация с всички ангажирани институции и организации. Както знаете, по Плана за възстановяване и устойчивост са заделени над 200 млн. лв. за изграждане на нови индустриални зони. Нужна е обаче промяна на начина на планиране и управлението им. Затова и част от заделените средства по Плана следва да бъдат инвестирани в малки индустриални зони, които ще дадат икономически тласък на по-малки населени места. Това ще даде алтернатива за местните хора. Работим по събиране на цялата база данни: специфика на пазара на труда по региони, потенциал за развитие, суровини, транспортна карта и така нататък, като така ще определим новите локации, като ще им дадем и специализация. Тоест ще фокусираме предлагането на локациите към конкретните инвеститори съобразно вида на дейността и нуждите им. Стартирахме и инициативата „Закуска за инвеститори“, като вече сме провели шест подобни срещи с френския, германския, австрийския, японския, американския и испанския бизнес у нас. Целта е да обсъждаме проблемите, които чуждите компании имат, и да им помагаме да ги решават, защото не трябва да забравяме, че опериращите в страната ни чуждестранни компании са и едни от най-добрите ни посланици зад граница. Допълнително бе създадена работна група със задачата да разработи мерки за подобряване на инвестиционния климат и инвестиционната среда в България, като бяха включени представители на работодателски организации, синдикати, държавни институции, общини. В резултат бяха изготвени редица предложения за подобряване на инвестиционната среда. Неколкократно през изминалите месеци, подчертавам, че България е в исторически момент, инвеститорският интерес към нас е исторически висок. Само преди няколко седмици открихме нова инвестиция за 16 милиона в Индустриална зона – Божурище, и само в тази зона в момента са в ход проекти за още 100 млн. лв. В края на миналата седмица в Девня ми беше представена инвестиция на стойност близо 400 млн. лв. Това ще бъде една от най-големите единични инвестиции, правени от действащо предприятие през последните две десетилетия. Отделно от това, само от Германия имаме проекти в напреднала фаза за още около 200 млн. лв. Така че сега е моментът да бъдем активни и ако си свършим добре работата, можем да постигнем исторически успехи, но за това е нужно да има единодействие между изпълнителната власт, законодателната власт. Така че се надявам народните представители да бъдат наистина гарант за устойчивост на политиките на държавата в тази сфера. Благодаря Ви.

Така, господин Министър, разбрахме, че редовното правителство е било много лошо, че светът започва от Вас и че имате чувство за историческа мисия. Добре! Само конкретно да Ви кажа, че инвестицията в Божурище се движеше от нашето правителство, а преди това и от предишното. Така че дайте да не спорим по това, няма как за един месец да привлечете и да откриете инвестиционен проект. Спокойно, нито светът започва от Вас, нито ще свърши с нас. Няма нужда допълнително да проучвате информация, за да ми кажете следното: имате ли разрешение от собственика на язовир „Огоста“ – министърът на земеделието, да провеждате преговори за инвестиция върху неговата собственост? Простичък въпрос. Няма нужда да проверявате по документи, би трябвало да го знаете. Министерският съвет взел ли е решение за тази инвестиция? Също би трябвало да го знаете, защото Вие трябва да го внесете там. ЕСО казали ли са Ви какво ще струва присъединяването и как ще стане присъединяването към системата? Не може да не го знаете и няма нужда експертите да ни пращат допълнително информация. Има ли екологична оценка? Какво казва екологията и защо твърдите, че сте осигурили инвеститор, като тепърва ще отваряте конкурс за участие – простички неща са и не отбивайте тези въпроси. С мълчание няма да ни спрете и ние ще продължим да ги задаваме. Конкретни неща Ви питам, ако може, поне това ми отговорете, щом Вие водите тези преговори за тази инвестиция, би трябвало да ги знаете.

Уважаеми господин Председател! Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, чуждестранните инвеститори не са страшни, не се притеснявайте, особено когато се спазват всички законови процедури, няма нищо страшно. Разбирам, че се притеснявате от сравнения и реагирате изключително остро на всеки успех на служебното правителство, но за да опитам да дам цялата фактология, ще кажа следното. Факт е, че германска компания има интерес да инвестира сериозни средства в Проект за изграждане на плаващи фотоволтаици. Една от най-подходящите локации по техни оценки е язовир „Огоста“. Към момента е сформирана работна група с представители на ангажираните институции, за да проучим възможностите за реализация на подобен проект. Преговори не се водят, те само са заявили инвеститорски интерес и ние в работна група проучваме възможностите такъв проект да бъде осъществен. Хипотезата, ако изобщо тръгнем в подобна посока, е обявяването на публична процедура, в която всеки ще може да участва, повтарям отново. Държавата в никакъв случай няма да сключва директен договор с която и да е компания. Разбирам и не знам защо Ви учудват нещата, които казвам, но това е нормалният процес и ако се кандидатства към Агенция за инвестиции, инвеститорът заявява инвеститорски интерес. В случая, когато е в Българската агенция за инвестиции и евентуално кандидатства за сертификат, само че проектите, които са в сектор „Енергетика“, са изключени от опцията да бъдат сертифицирани. Именно заради това, и това би трябвало да го знаете, те не кандидатстват пред Българската агенция за инвестиции, не подават там писмо за инвеститорски интерес, а са го подали в Министерството на икономиката, тъй като при нас е и ДКК, които трябва да се погрижат за ремонта на язовира. Много е важно, както и Вие подчертахте, но искам и аз да подчертая, че към момента язовирът има технически проблеми. Водата съдържа опасни вещества, които го правят неизползваем. В този смисъл потенциален проект ще даде възможност не само да ремонтираме язовира за сметка на инвеститора, който има интерес, ако после ще прави проект на него, да го ремонтира, за да може в язовира да се поддържат нива в нормалния му обем, а не занижени, но и държавата ще получава средства от него вместо да инвестира такива. Така на множеството въпроси, които зададохте, ще кажа само, че предварителните проучвания на ЕСО показват, че няма проблем да се случи присъединяване. Да, ще трябва да се направят инвестиции, които ще бъдат за сметка на инвеститора и това ще бъде едно от условията при конкурса. При провеждане на такъв конкурс едното условие ще бъде за негова сметка да бъде ремонтиран язовирът. Става дума не само за язовирната стена, но и за водния откос, където има проблеми на места. Друго условие ще бъде за негова сметка да е и присъединяването. Всички условия, които са необходими, за да се защити държавният интерес, ще бъдат част от условията на конкурса и всеки, който счита, че за него тези условия носят бизнес логика и бизнес интерес, ще може да участва. Факт е за момента, че една компания е заявила, че би участвала, и то с името си. Ако мога да се спра и на това, което казахте, че в последно време се чуват и много мнения за ликвидиране на язовира, настина проектът, който разглеждаме тук и за който си говорим, ще даде възможност да се запази и съоръжението, и туризмът, който се заражда около него и садките. Смятам, че е много по-добре съоръжение, в което е инвестирано толкова много, по-скоро да му се вдъхне нов живот, отколкото да бъде разрушавано, което също само по себе си ще доведе до допълнителни разходи. Благодаря Ви.

Господин Стоянов, чуждестранните инвеститори не са страшни, но Вие започвате да ставате такъв с това, което за трети път потвърждавате от трибуната. Днес сте подписали някакво писмо за намерение на среща, днес, а твърдите, че преговори и разговори не се водят. Тук за трети път днес казвате – има инвеститор, но ние ще обявим конкурс и който се яви, той ще спечели. За трети път казвате: инвеститорът ще ремонтира язовира, но ДКК е отговорна за този ремонт и на ДКК навремето са и отпуснати 500 милиона за това. Моля Ви, с всяко следващо изказване по тази тема забърквате все по-голяма и голяма каша. По този повод ще обмислим и с колегите от парламентарната група, ще им предложа да подадем един сигнал до отговорните институции, които да започнат проверка на цялата тази работа от начало до край – инвеститорско намерение, решения на Министерския съвет, решения на органите, които имат отношение, службите какво казват, тъй като е обект за национална сигурност и така нататък. Отново казвам с уважение към германските инвеститори и докато бях министър едни от най-големите инвестиции бяха от Германия и бяха стабилни, и бяха в индустриалните паркове. Ние нито ги оспорваме, нито ги наричаме страшни, нито ги гоним. От Вас ни е страх, от това, което Вие правите, и по-лошо, не дай боже, и да ги разочаровате, защото сега обещавате чудеса на тези хора сигурно, но като видят реалността, която ги очаква, и кашата, в която ги вкарвате, да няма обратен ефект. Вместо да направят инвестицията, да избягат с двеста от България.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Стоянов, аз ще задам въпроса си така, както беше написан, без да го разширявам, защото мисля, че той изчерпателно изразява моята позиция по въпроса. Свързан е отново с инвестицията, която преди малко се коментира, но за разлика от въпроса, който беше задала госпожа Нинова, който се изчерпва с две изречения – каква е политиката за привличане на чуждестранни инвестиции, аз се радвам, че това, което съм запитала, е привлякло нейното внимание и е решила, че това е достатъчно значимо, за да може сега да го доразвие с подробности от питането, което вече съм задала. На 7 ноември 2022 г. Министерството на икономиката и индустрията обяви на интернет страницата си, че са провеждани разговори с германската компания Profine Energy GmbH , която има интерес към инвестиция в размер на 1 млрд. евро в Северозападна България. Според съобщението, което е издадено, Вие сте уверил компанията, че може да разчита на пълна подкрепа на държавата за ускоряване на административните процедури при реализиране на инвестиционните намерения. В тази връзка, моля да ме информирате какви са приоритетите на правителството за стимулиране на инвестициите в Северозападна България? На какъв етап е одобрението на инвестицията, за която съобщихте, и какви са ползите, които се очакват за региона и българската икономика? Немаловажно е и колко работни места ще бъдат разкрити? Какъв е статутът и собствеността върху земята, на която се предвижда инвестицията, и ако тя е земеделска, дали тази инвестиция е съгласувана с Министерството на земеделието? Моля да обясните къде е предвидено строителството на новите мощности, които по Вашите думи ще представляват най-голямата еднократна инвестиция, правена в историята на българската икономика. Къде е предвидено присъединяване към електроенергийната система, как ще бъде оформен договорът за присъединяване и какво е мястото на тази инвестиция в Енергийната стратегия на България? И не на последно място, какви са ползите за българските потребители, поне на тези в региона, и ще доведе ли тази инвестиция до намаляване цената на електроенергията, като, разбира се, на последния въпрос не е нужно да отговаряте, въпросът е риторичен? Аз съм убедена, че инвестициите трябва да бъдат стимулирани, особено тези, които са в Северозападния регион, затова защото това е регион, който има нужда от допълнително развитие. Но когато някой вложи парите си, за да може да изкарва повече пари, това е инвестиция на частно лице. Какво обаче е стратегическото му значение за региона и изобщо за България и когато такава инвестиция обявим за най-голямата инвестиция изобщо в историята на българската икономика, за мен е много важно какви са ползите за региона? От предходния Ви отговор разбрах, че се е стигнало и до подписване на меморандум, че е била коментирана тази инвестиция с Президента на Република България. Обръщам Ви внимание, че в рамките на Седмичната ни програма ние имаме един доклад… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Вигенин, на петата минута и 36-ата секунда натиснахте звънеца на госпожа Корнелия Нинова, така че ще Ви помоля да ме оставите...

Аз следя времето внимателно.

Благодаря Ви, следя внимателно времето. Не беше нужно просто. Въпросът ми беше във връзка с инвестицията, за която беше съобщено шумно в медиите, наясно ли сте, че тя може да стане поредната точка в дневния ни ред, както докладът за Gemcorp, ако предварително не е била съгласувана със съответните служби, защото язовир „Монтана“ наистина е част от системата на националната сигурност, по отношение на стратегическа инвестиция във воден ресурс? Също така, ако това не е съгласувано с Енергийната стратегия на България, също би представлявало проблем и изобщо когато се обявяват такива инвестиции – аз приветствам желанието да бъдат привлечени такива, дали се минава по един ред, който е предварително установен, който дава безопасност и сигурност на това, че инвестицията ще бъде в полза на обществото, а не само на определена група или на някой, който е решил да инвестира парите си, независимо от това че хубавата думичка инвеститор някак си ни го издига в ореол? Сигурно има много български граждани и компании, които биха искали да инвестират по същия начин в подобно съоръжение? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Кирова, намирам за съвсем основателен интереса Ви към възможностите за насърчаване ръста на инвестициите в Северозападна България и моята позиция като министър на икономиката и индустрията винаги е била, че трябва да се стремим към балансирано развитие на българските райони. Ако мога да си позволя, и от въпроса Ви разбирам, че Вие ще може и да ме разберете, като Ви отговарям, ще си позволя да давам и допълнителна информация. Както казах няколко часа по-рано, в днешния ден имахме среща именно с германската компания Profine Energy GmbH и нейния собственик. Това е втора среща, първата беше в началото на месец ноември. Тогава те дойдоха на среща при мен, за да повдигнат интереса си. Времето досега беше използвано от българските институции именно за да проверят всички тези неща, за които питате. На този етап това е една предварителна проверка, тъй като, отново подчертавам, едно е да се заяви инвестиционен интерес и това е нормалната практика, когато бъде заявен инвестиционен интерес, още повече за проект, който е абсолютна новост за България, не е имало плаващи фотоволтаици до момента, нормална практика е, първо, да проучим възможно ли е това, законодателството ни позволява ли го, разбира се, да се проверят възможностите по отношение на енергийната ни система за присъединяване в случая, да се направят проверки от всички възможни служби по отношение на участниците, именно и за Меморандума, който споменахте, за да изключим всякакви паралели. Към този момент намерението за инвестиция, което днес вече беше от тях депозирано писмено на практика, след като ние направихме предварителни проверки, които към момента сочат, че би било възможно, без още да е сигурно, но би било възможно да започне подготовката, така че държавата да проведе конкурс по избор на инвеститор за такъв тип проект. Към този момент тяхното намерение включва това, което и ние изискахме, да се финансира цялостен ремонт на язовира – както на язовирната стена, така и на водния откос. Моля, да не се бърка, както и някои други, финансирането с това дали те ще го извършат. Няма как частна чуждестранна компания да извършва ремонтни дейности по язовир с национално значение. Също така по никое време проект за плаващ фотоволтаик не дава по някакъв начин на чуждестранен инвеститор или какъвто и да е инвеститор възможност да управлява и да се разпорежда с язовира, което е съоръжението „язовир“, а съоръжението „язовир“ е обект на национална сигурност. Такъв един проект не ползва дори и водата, както е водоползване по Закона за водите. Реално те ползват единствено водната повърхност за този проект, именно заради това по никакъв начин не биха нарушили статута на язовира като обект от национална сигурност. Всичко това е коментирано и с Министерството на земеделието, които са собственик в момента на язовира, най-вероятно тази собственост ще премине към Министерството на икономиката и индустрията, тъй като ние ще сме водещи по отношение на този проект, ако се реши въобще, че ще се състои, и с Министерството на енергетиката, и ЕСО, за което беше питано по отношение на снабдяването. На база на официално заявен интерес и сформираната работна група, както казах, това е решението, че ще бъде проведен публичен конкурс за избор. Допълнително, както вече споменах, предстои да стартират и срещи с обществеността в региона – нещо много важно, за да се чуе и хората какво мислят, и да им се обясни какво се предлага към момента. Говорим за инвестиция в бъдещето все пак, защото става въпрос за производство на слънчева електроенергия. По отношение на въпроса и за енергийната стратегия на България, ще кажа само, че такъв тип проекти биха позволили на България да достигне заложените цели за използване на възобновяеми енергийни източници през частни инвестиции, а не през публични, и публичните инвестиции или средствата, които са аутирани за тях, включително и в Плана за възстановяване и устойчивост, могат да се използват за други неща, включително инвестиции в мрежата, тъй като има много интерес за такива проекти. Ако мога да резюмирам, да, имаме положителна новина, и тя е свързана с това, че сериозна компания от Европейския съюз има интерес към нас, и в частност към Северозападна България. Това обаче е само началото на пътя, искам да подчертая пред всички. Трябва всички институции и граждани да участват в обсъждане на проекта и в този контекст е от взаимен интерес целият процес по планиране и реализиране на инвестицията да бъде максимално публичен и всичко да се случва пред обществото, както и днес веднага след срещата Министерството на икономиката излезе с прессъобщение веднага, за да даде цялата информация. На този етап и за да не превишавам времето, това е, което мога да Ви отговоря. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. Няколко уточнения. Язовир „Огоста“ е собственост на Министерството на земеделието и е вторият по воден обем язовир в България, и това, че не се използва толкова активно в момента, не означава, че не представлява стратегически ресурс, на който трябва да се обърне специално внимание. Това, което лично за мен представлява интерес, е дали ще бъде подписан Меморандумът, за който Вие съобщихте, защото, ако се подпише меморандум, не можете да обявите конкурсното начало, за да може да има състезателен принцип за изграждане на подобен род инвестиция. И наистина въпросът ми е ориентиран по отношение на ползите. Какви биха били те за обществото и какви биха били за местното население, защото инвестициите във фотоволтаици и в соларни паркове, първо, България е изпълнила своите цели, свързани с изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници, по-точно от фотоволтаици, и ние сме на първо място в Европа по изпълнение на тази цел. Това е много важно да се знае. Тоест тази инвестиция няма да донесе достатъчна принадена стойност, която да е обществено значима. Да, тя ще доведе печалби за този, който инвестира средствата си в изграждане на тази система – нищо лошо няма в това. Въпросът ми беше свързан с това дали са изчислени, дали сте правили някакъв анализ за това какви ползи би имало за местното население? Не чух дали по някакъв начин сте съгласували това инвестиционно намерение с Министерството на околната среда и водите, защото всяко едно инвестиционно намерение много пъти, с много по-голяма обществена тежест, се сблъсква с този вид обследване за въздействие върху околната среда. В това отношение е много важно какво е и тяхното мнение, ако може да ми отговорите. Ако може наистина да ми отговорите на онова, което съм задала в писмения си въпрос: има ли някакви параметри на тази инвестиция, свързана с разкриване на работни места, очаквани ползи за местното население, изобщо какво тя ще допринесе? Защото в противен случай аз съм убедена, че по целия свят има много инвеститори, които са готови да отделят по един или два, или три милиарда, за да инвестират в нещо, което ще им донесе стриктно ползи единствено и само за тях. Нашата енергопреносна мрежа ще пренася тази електроенергия, тя ще бъде продавана някъде и сигурно ще ни останат някакви такси, но извън това каква друга полза ще има за българската икономика? Една такава инвестиция се ограничава до 20, максимум 30 работни места след изграждането, разбира се, на парка. Аз бих се съсредоточила върху това какви са ползите от самата инвестиция, ако тя се реализира, и по какъв начин смятате, че бихте могли Вие като министър да помогнете да бъде реализирана такава инвестиция, тъй като самата идея за подписване на Меморандум и идеята за конкурс са леко противоречиви? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Кирова, първо, за да изясня, защото явно има някакво недоразумение, меморандум не е подписван. За да подпишем меморандум, би трябвало да бъда упълномощен и от Министерския съвет, и така нататък, нямам право сам да го правя. Просто, както споменах, когато инвестиционното намерение е в сектор „Енергетика“, то не подлежи на сертифициране. Именно заради това не е подадено към Българската агенция за инвестиции. Това, което днес получихме от немската страна, е протокол за намерение, а не меморандум. На негова база обаче, тъй като устно с тях коментирахме още в началото на ноември при първата ни среща, ние предварително работим, за да видим въобще има ли смисъл да им даваме някакви надежди, че ще бъде проведен такъв конкурс за такова съоръжение. Абсолютно разбирам и подкрепям въпроса Ви и по отношение на това какви ще са ползите, защото сте права, така звучи особено – инвестиция във фотоволтаичен парк. Внасят се панелите от чужбина, известно количество хора работят по време на строежа, но после много малко от тях са при поддръжката и ползите не са толкова съществени за местната общност. Само искам да подчертая, че при разговорите ни днес засегнахме тази тема. При плаващите фотоволтаични паркове има сериозни особености, а именно, че структурата, върху която те стоят, на практика е пълна с въздух и е изключително неизгодно тя да бъде транспортирана. Тоест, който и да бъде избран за изпълнител, веднага ще се облегне на местни компании, които да произвеждат цялата структура тук в България. Имайте предвид, че в техния протокол за намерения компанията се интересува за инвестиции във фотоволтаици, плаващи в България, до 2,5 мегавата. Язовир „Огоста“ е 22 кв. км. Когато подадем към Министерството на околната среда и водите, което ще е първата стъпка, това инвестиционно намерение и запитване към тях възможно ли е да се осъществи, освен оценка на екологично въздействие, те ще дадат и отстояния, и параметри, на които такава фотоволтаична централа може да бъде разположена, имайки предвид и садките, и язовирната стена, бреговете, туризма и всички останали дейности. За да се положат 1000 мегавата, са нужни 10 кв. км, тоест малко под половината от площта на язовира, но чак след отговора от МОСВ ще знаем каква площ може да се използва. Затова и тук говорим за проект между 500 и 1500, зависи каква площ ще бъде. Имайте предвид, че междувременно имаме интерес за инвестиции в такива плаващи фотоволтаични паркове и от други компании. Има и други язовири в България, които са подходящи именно със замърсените си води и това, че не се използват за нищо друго. Отделно от това, че такъв тип фотоволтаична централа помага и за по-малкото изпарение на вода от язовира. Дори ако се използва водата за поливни нужди, знаете, има такива проекти в чужбина, с които заливат пластмасови топчета във водната повърхност, за да се изпарява по-малко. В случая и този ефект ще бъде постигнат. Искам само да подчертая, че инвестиционното намерение, което получихме, е от компания, която е огромен производител на профили – най-големият в света, с 29 фабрики, ако не се лъжа, в 23 държави. Разбира се, аз като министър на икономиката вече съм подхванал разговора, ако нещата вървят добре, дали да не помислят да отворят такава фабрика и в Монтана, тоест и производството. Мисля, че без към този момент да може да се конкретизира колко работни места ще бъдат отворени, инвестиция в такива размери, която ще разчита на всички структури и така нататък да се произвеждат на място и която потенциално може да доведе до вторични инвестиции, тази компания вече има започнати инвестиции и в Сърбия, и в Босна и Херцеговина около нас, освен много други производствени инвестиции навсякъде по света, но говоря за такива възобновяеми източници. Потенциалът е сериозен и за вторични инвестиции. А ако се окаже след работната група – междуинституционална, която имаме, че това е работещ модел спрямо българското законодателство, който защитава всички интереси на България и българските граждани, може да се окаже, че сме изправени пред серия от следващи такива инвестиции, където това е възможно. Убеден съм, че такава инвестиция във фотоволтаичен парк, макар в началото да звучи, че ползите за местната общност ще са малко, напротив, ще има сериозен ефект. Още повече че това ще бъде и най-големият плаващ фотоволтаичен парк в Европа, ако се състои тук и е проект, към който целият Европейски съюз ще гледа. Това ще е знак, ако такъв проект може в България да се случи, че тук институциите работят и законодателството се спазва, и ще повлече след себе си и други инвестиции в района, което аз, разбира се, като министър на икономиката бих бил най-радостен да се случи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на Вас, господин Стоянов, за изчерпателния отговор. Искрено се надявам да получим допълнителна информация, когато сте наясно с параметрите, и да бъдат взети под внимание всички онези много дребнички на пръв поглед обстоятелства, които определят начина, по който да се развие една подобна инвестиция. Това, което казахте, е доста внушително. При тази инсталирана мощност, за която се говори, може да бъде сравнена с АЕЦ „Козлодуй“ и с част от произвежданите там мощности, но все пак трябва да имаме предвид, че тази инвестиция ще произвежда електроенергия от възобновяем енергиен източник, който работи само в определена част от денонощието. Тази електроенергия трябва да бъде балансирана и трябва да има допълнителни инвестиции в преносната мрежа, за да може тя да бъде осъществена до края. Тоест, за да може да се случи и да не остане само едно хубаво пожелание. Желая успех в инвестицията. Разбира се, при условие че се подходи сериозно и се изследват всички възможности, първо, тя да бъде реализирана, и второ, да бъде защитен максимално българският интерес в случая, защото той е много важен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, на 28 юни тази година правителството на Кирил Петков обяви, че е взето решение 70 дипломати и служители на посолството на Руската федерация в България да напуснат страната. В съобщението на Министерството на външните работи в същия ден беше посочено, че на посланик Елеонора Митрофанова е била връчена вербална нота, в която решението се аргументира с две основания. Първото е реципрочност, основана на чл. 11 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, а второто – дейност, несъвместима с Виенската конвенция, и е определена като заплаха за националната сигурност. Съгласно първото посочено основание от този момент числеността на дипломатическия персонал в Република България на Руската федерация следва да бъде – цитирам: „Поддържана в рамките на до 23 дипломатически и 25 административно-технически служители.“ В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: каква е била числеността на дипломатическия персонал на Руската федерация след 28 юни тази година и какъв е точният брой към днешна дата? Поставям този въпрос неслучайно, защото преди предприемането на тази мярка имаше публична информация, че дипломатическият състав на Руската федерация в България в посолството и в консулските служби в страната като общ брой е по-голям от общия брой на дипломатите на нашите съюзници Германия, Франция и Великобритания взети заедно. Към момента, в който беше взета тази мярка, тук имаше голяма суматоха в Народното събрание, но това е друга тема. Интересува ме дали към настоящия момент има промяна от 28 юни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както отбелязахте, господин Атанасов, във Вашия въпрос, с Вербална нота № 54-64-125 от 28 юни, Министерството на външните работи информира посолството на Руската федерация за решението на българската страна за намаляване на числеността на персонала на руските представителства в Република България в граници, ненадвишаващи числеността на българските представителства в Руската федерация, като тази численост следва да бъде поддържана в рамките на до 23 дипломатически и консулски длъжностни лица и 25 административно-технически служители, като беше даден 14-дневен срок руската страна да приведе и вследствие да поддържа тази численост. Въз основа на вербалната нота от 28 юни и връчените с вербални ноти в същия ден на посолството на Руската федерация в София имена на 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация у нас, които следва да напуснат територията на страната до 24 часа, на 3 юли числеността на дипломатическия и административно-техническия персонал на руските представителства в България бе значително намалена до 21 дипломатически и две консулски лица, тоест 23 дипломатически бройки и 23 административно-технически служители. Следва да отбележим, че преди тази дата числеността е била общо 116 души във всички дипломатически и консулски представителства в България. Към днешна дата техният брой е, както следва: дипломатически служители 21 броя, консулски – 2 броя, тоест в рамките на 23-те определени дипломатически служители и административно-технически персонал – 16 броя, също в рамките на 23-мата административно-технически служители. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Бяхте коректен и посочихте точните числа, така че това е важно за образа на България пред чуждите представителства, защото в противен случай неспазването на Виенската конвенция уронва престижа на България пред чуждите дипломатически представителства. Благодаря Ви.