21 декември 2022 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, преди около две седмици – след приемането на измененията в Изборния кодекс, като председател на Комисията по електронно управление изпратих молба за становище от ЦИК дали имат техническата възможност да обезпечат изборите с машини спрямо новите правила за машинни бюлетини. Пратих за становище молба и към печатницата на Българската народна банка. От ЦИК са взели решение да не отговорят и да не предоставят тази информация на народните представители. От Българската народна банка обаче върнаха становище, в което пише, че подобна защитена хартия може да бъде осигурена в рамките на до осем месеца, което създава изключително притеснения за това, че всъщност на следващи избори, ако те са предсрочни и скорошни, ние ще се отзовем само и единствено с избори единствено с хартиена бюлетина. (Шум и реплики.) След това с помощта на половината от народните представители в Правната комисия поискахме изслушване…

…в Правната комисия, даже беше в деня, когато се разглеждаше и ветото на президента, да дойдат ЦИК и да отговорят на въпроси, свързани с обезпечаването на изборите във формата, който е приет с последните изменения в Изборния кодекс. Те не дойдоха, не се появиха на изслушване. Сега отново отправяме молба към тях, защото очевидно от ЦИК се крият и не желаят да отговорят на въпроси как ще обезпечат изборите спрямо новите изменения, приети в Изборния кодекс. Смятам, че е изключително ключово ние да сме сигурни каква е готовността на ЦИК въобще да приведе в действие тези изменения.

Няма да има предсрочни избори.

Единствената сигурност, която можем да получим, е, ако те дойдат тук и бъдат изслушани от нас. И те са длъжни да се появяват. И не могат да се измъкват във всички възможни институционални формати да отговорят на тези въпроси. Затова молбата ми, колеги, е: гласувайте за това предложение, нека да изслушаме в залата. Знаете, че на общественото обсъждане преди приемането на измененията в Изборния кодекс в Комисията по електронно управление те изразиха силно негативно становище по така предложените изменения тогава за провеждане на избори със смесен вот. (Реплики: „Времето!“) Може би това е…

Да. Да видим каква е готовността да се случи това нещо и трябва да направим това изслушване преди разглеждането на ветото в петък, както е по Програма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

– ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 48 202-01-9, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 48-254-01-10, внесен от Милен Матеев и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; и – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 48-254-01-86, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 6 декември 2022 г. Заповядайте за Доклад, господин Чолаков.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, започвам направо, няма да чета преамбюла, Вие го прочетохте. „ДОКЛАД за първо гласуване На свои редовни заседания, проведени на 7 и 14 декември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, госпожа Светла Стойкова и госпожа Лиляна Гюрова – държавни експерти към дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд – госпожа Светлана Калинова – съдия в Гражданската колегия, и господин Евгени Стайков – съдия, ръководител на Търговската колегия; от Асоциация на банките в България – госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт, и от Българска стартъп асоциация BESCO – господин Добромир Иванов и господин Виктор Токушев. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че законодателната инициатива е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя добави, че с него се предлага подобряване ефективността на производството по несъстоятелност, усъвършенстване на производството по стабилизация, създаване на процедура по несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи, както и въвеждане на изискванията на Директива (EC) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Заместник-министърът добави, че с Проекта на закон се създават ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и се облекчава процесът по предявяване и приемане на вземанията. Предлага се намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото. Законопроектът урежда правила срещу недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация и прецизира критериите при оценката на активите, като усъвършенства изискванията за дейността на синдиците. По отношение на производството по стабилизация се предлага предефиниране на целта на производството, въвеждане на ясни правила за изготвяне и приемане на план за стабилизация, както и условия за ефективното му прилагане. Урежда се производството по несъстоятелност и погасяване на задължения на физически лица – предприемачи, като се предлагат общи и специални норми и правила за погасяването на техните задължения. С предложените промени се цели справедливо удовлетворяване на кредиторите, премахване на пречките за ефективна стабилизация на жизнеспособни длъжници и създаване на възможност за предприемачите да се възползват от втори шанс чрез погасяване на задълженията им. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Асоциацията на банките в България, Сдружение „Национален съюз на синдиците“ и Асоциацията на синдиците в България. Асоциацията на банките в България оценяват като положителни предложенията за промени в Търговския закон. Правят се конкретни предложения за удължаване на срока за уседналост, увеличаване на срока за обжалване и се изразяват резерви относно възможността за спиране на изпълнителното производство по искане на длъжника, ограничаването на възможността за спиране на производството при липса на имущество, продажбата на имущество за издръжка на производството и отпадането на първото заседание на кредиторите. Предлагат се конкретни изменения и се коментира влизането в сила на Законопроекта. От „Национален съюз на синдиците“ възразяват срещу възможността за продължаване на индивидуалното изпълнително производство в рамките на производството по несъстоятелност, както и възможността за освобождаване на синдика по всяко време. Посочва се необходимостта от регламентиране възнаграждението на синдика и от запазване правото на пряко договаряне. Приветства се уредбата за първа по ред привилегия на разноските за възнаграждението на синдик. Асоциацията на синдиците в България прави предложения за прецизиране на текстовете относно възможността за спиране поради липса на имущество и правото да се продължи индивидуалното изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност. Обсъждат се въведените изисквания към синдиците, отмяната на първото събрание на кредиторите, ограничаването на компетентностите на Общото събрание и се коментират предложения, свързани с изпълнение на препоръките на Световната банка за определяне на възнаграждение на синдика. Законопроектът, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, беше представен от госпожа Йорданова. Тя посочи, че законодателните предложения се отнасят предимно до усъвършенстване на производството по несъстоятелност и въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1023. Проектът на закон изпълнява и част от мерките от Националния план за възстановяване и устойчивост по реформата „Укрепване на рамката за несъстоятелността“ и е насочен към подобряване на ефективността на производството по несъстоятелност чрез оптимизиране на процеса по предявяване и приемане на вземанията, намаляване на съдебните такси по отменителните искове, повишаване на ефективността при осребряване на имуществото. Предлагат се законодателни мерки за ограничаване на недобросъвестното поведение на страните и прецизиране на изискванията към синдиците. Госпожа Йорданова добави, че срещу Република България е започнала наказателна процедура за неизпълнение на задължението за въвеждане на Директива (ЕС) 2019/1023. Предложеният законопроект съответства до голяма степен на изработения от Министерството на правосъдието и предложен от Министерския съвет, като в допълнение съдържа предложение за създаване на дружество с променлив капитал. Създаването на новата правна форма на дружеството с променлив капитал се мотивира с нуждите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. Законодателната инициатива е в отговор на търсенето на правна форма, която да създаде необходимите условия за предприемачи, подпомогнати финансово с инвестиции от трети лица. Цели се създаването на ново дружество, което е насочено към разработване на иновативен продукт или услуга и което след успех да бъде трансформирано в публична компания чрез предлагане на регулираните пазари или продадено на друг инвеститор. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа, Държавна агенция „Национална сигурност“, Катедрата по гражданскоправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Сдружение „Национален съюз на синдиците“, Българска стартъп асоциация BESCO, „Инженеринг Джоинт Венчър“ ООД, „Бианор Сървисиз“ ЕООД, „СофтУни“, „Куалифаст“ ООД, Александър Граматиков и Данаил Коев. Министерството на правосъдието подкрепя предложените промени и въвеждането на Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, като акцентира върху необходимостта от приемането им в кратки срокове. Относно създаването на дружество с променлив капитал от Министерството подкрепят по принцип новия вид дружество, като от съображения за правна сигурност правят предложения. Посочва се нуждата от разпоредби, които да дадат възможност за удостоверяване на размера на капитала във всеки един момент, за удостоверяване за притежаваните дялове и права, за прехвърлянето на дяловете чрез удостоверяване на подпис и съдържание от нотариус, за прецизиране на разпоредбите за учредяване на залог и за налагане на запор, за да се осигури публичност, за отговорност при неизпълнение на задължението за водене на книгата на съдружниците, за съобразяване на разпоредбите на Закона за особените залози и за прецизиране на правилата за кворум и мнозинство при приемане на решения. От Министерството на икономиката и индустрията предлагат внимателно да се прецени необходимостта от въвеждане на предложената правна регламентация на дружество с променлив капитал в системата на действащото търговско право. Посочват се спорни текстове, като липсата на дефиниция за „променлив капитал“, нуждата от обезпечаване на правата на съдружниците и трети лица. Предлага се управителят и управителният съвет да подават справка за обобщените параметри на предприятието. Приема се, че непрекъснатата промяна на капитала може да се отрази на възможността за финансиране от финансови институции. Министерството на иновациите и растежа подкрепят създаването на новия вид дружество, като сочат, че дружеството с променлив капитал отговаря на търсените условия на малките компании. Посочва се, че със създаването му ще се намали административната тежест и ще се улеснят и мотивират инвеститорите. От Държавна агенция „Национална сигурност“ отбелязват, че уредбата на дружеството с променлив капитал представлява риск за определяне на действителните собственици. Изтъква се, че липсата на данни в Търговския регистър относно размера на капитала съществено затруднява задължените лица да извършат комплексна проверка и да установят действителните собственици, както и че представлява пречка за законосъобразното изпълнение на мерките за превенция срещу изпирането на пари. От Катедрата по гражданскоправни науки към СУ „Св. Климент Охридски“ изразяват принципна подкрепа за създаването на новия вид търговско дружество и посочват, че законодателната инициатива допринася за модернизиране на българското дружествено право, като предоставя алтернатива за новостартиращи бизнеси. Отчита се, че по гъвкав начин е уредено минимално съдържание на дружествения договор и се подкрепя облекченият ред за придобиване на членствени права. Сдружение „Национален съюз на синдиците“ не подкрепя предложената редакция, с която се допуска продажба на имущество по изпълнително дело, когато има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. Със становищата на Българска стартъп асоциация BESCO, „Инженеринг Джоинт Венчър“ ООД, „Бианор Сървисиз“ ЕООД, „СофтУни“, „Куалифаст“ ООД, Александър Граматиков и Данаил Коев се подкрепя законодателната инициатива, като се обобщава, че въвеждането на дружество с променлив капитал е дългоочаквана реформа и е критично важна стъпка за прогреса на българската икономика. Отчита се възможността за издаване на опции за служители и за гъвкаво управление на дружеството. Внесеният от Милен Матеев и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон беше представен от народния представител Милен Матеев. Проектът на закон предвижда създаването на нов вид търговец – дружество с променлив капитал, което ще подпомогне развитието на стартъп компаниите. Новото дружество представлява непублична компания, която цели да стимулира инвеститорите чрез улеснени изисквания за учредяване и по-гъвкава правно-организационна форма. Намалени са първоначалните разходи за учредяване, предвидено е минимално съдържание на дружествения договор, предлага се свободно прехвърляне на дружествени дялове и минимален набор от права и задължения на съдружниците. Отчита се като предимство редът за придобиване на членствени права от наети от дружеството лица, като Законопроектът съдържа разпоредби за преобразуване и прекратяване. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа, Държавна агенция „Национална сигурност“, Катедрата по гражданскоправни науки в Юридическия факултет, Българска стартъп асоциация BESCO, Александър Граматиков, Данаил Коев, професор Огнян Герджиков и Българската търговско-промишлена палата. В допълнение към писмените становища, представени по Законопроекта, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, професор Огнян Герджиков посочва, че Законопроектът, внесен от Милен Матеев и група народни представители, с който се предлага създаването на дружество с променлив капитал, като цяло следва да се подкрепи. Изтъква се като преимущество максималната свобода във вътрешните правоотношения, намаляването на разходите за учредяване, възможността за свободното прехвърляне на дялове, облекченият ред за придобиване на членствени права от наети лица и свикването на общо събрание чрез електронни средства. От Българската търговско-промишлена палата подкрепят принципно законодателната инициатива, като правят предложения за прецизиране на меродавния момент за определяне на пазарната оценка на дела при конвертируемите заеми и изчерпателно уреждане на възможността за придобиване на собствени дялове от дружеството. Посочват се ограничителни текстове, като правото да се изключи съдружник при неуведомяване за промяна на контрола и се разисква конституционосъобразността на възможността съдружник да бъде принуден да се разпореди с дяловете си или да бъде лишен от право на глас. Коментира се редът за свикването на Общото събрание. Проектът на закон, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, беше представен от народния представител Петър Петров. Той посочи, че предложените промени са обусловени от необходимостта от промяна на материалната отговорност при погиване на застрахована лизингова вещ. Законопроектът предлага рискът от случайно погиване или повреждане на застрахована вещ при финансов лизинг да се носи от дееца и застрахователя, когато е налице непредпазливо или престъпно деяние или противозаконно отнемане. Предлага се също при противозаконно отнемане на застрахована в полза на лизингодателя лизингова вещ, всяка от страните да има правото да развали договора с обратна сила, като в този случай лизингополучателят има право да получи обратно всички платени суми. Законодателната инициатива е мотивирана от несправедливото разпределение на застрахователния риск при договор за финансов лизинг и необоснованото обогатяване на лизингодателя при застрахователно събитие, който се обогатява със застрахователната премия, платената сума за самоучастие, платените до момента лизингови вноски и заплатените административни разходи. В хода на общественото обсъждане господин Добромир Иванов, представител на BESCO, посочи, че с въвеждането на правната фигура на дружеството с променлив капитал се създават нови правни възможности за финансово стимулиране на заетите в дружеството, както и възможности за обезпечаване интересите на инвеститорите. Господин Токушев добави, че с новото дружество се създават условия, които правят правната форма по-атрактивна и достъпна за инвеститори, особено за стартиращите компании. В дискусията взеха участие народните представители Радомир Чолаков, Марин Маринов, Надежда Йорданова, Петър Петров, Александър Николов, Милен Матеев и Стою Стоев. Господин Маринов уточни, че предложението на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ заслужава внимание, но следва да се обмисли, тъй като дава възможност за разваляне с обратна сила на лизинговия договор и може да застраши необосновано интересите на лизингодателя. Народният представител Милен Матеев заяви, че предложените в Търговския закон промени в производството по несъстоятелност са необходими и от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ ще ги подкрепят, като добави, че между първо и второ гласуване ще направят предложения за прецизиране на текстовете, за да се разграничи ясно стопанската дейност на физическото лице от действията му, които не са извършени от него като предприемач. Господин Стоев и господин Матеев добавиха, че целта на дружеството с променлив капитал е да набира капитал и да прави разходи, като уточниха, че дружеството има временен характер и правната форма ще подкрепи стартиращия бизнес. Господин Стоев заяви по повод Законопроекта на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, че рискът е прехвърлен върху трето лице – застраховател, което не е страна по лизинговия договор. Той посочи, че така разпределеният риск ще ограничи предлагането на лизингови вещи. Господин Петър Петров посочи, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят проектите, въвеждащи дружеството с променлив капитал, и уточни, че след промените няма да е необходим документ за внесен капитал в банка, за да се учреди дружество. По повод предложения от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ законопроект беше допълнено, че целта на промяната е предимно да обезпечи възможността за получаване на сумата, платена като самоучастие от лизингополучателя. Госпожа Йорданова отбеляза, че със Законопроекта, внесен от Министерския съвет, е намерен баланс между интересите на страните и допълни, че при изготвянето му е преминала съгласувателна процедура и е проведено обществено обсъждане, в рамките на което са участвали представители на бизнеса и широк кръг заинтересовани страни. Тя заяви, че в българското законодателство няма правна форма, която да мотивира стартиращите компании, и добави, че предложената нова правна форма цели бързото привличане на инвеститори. Господин Николов заяви, че подкрепя по принцип внесения от Министерския съвет законопроект и коментира текстовете относно условията, при които може да бъде възобновено производството, и кръга от лицата, които могат да го инициират. Той добави, че определеният в директивата срок за опрощаване на задълженията е ограничен до три години, а Законопроектът не предвижда това. В отговор на поставените въпроси госпожа Светла Стойкова уточни, че възобновяването е допустимо само в едногодишен срок, като предвиденият тригодишен срок по директива, в рамките на който се погасяват задълженията на несъстоятелния търговец, започва да тече от откриване на имущество. Председателят на Комисията по правни въпроси обсъди систематичното място на внесените законопроекти, като посочи, че Командитно дружество, в което неограничено отговорното лице е дружество с ограничена отговорност, е удачната форма за стартиращ бизнес. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: Първо, със 17 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г.; второ, с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.; трето, с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 12 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-10, внесен от Милен Илиев Матеев и група народни представители на 19 октомври 2022 г. и четвърто, с 18 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-86, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 6 декември 2022 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г., Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-10, внесен от Милен Матеев и група народни представители на 19 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 20 декември 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени от Надежда Йорданова и група народни представители, Милен Матеев и група народни представители и Министерския съвет. В хода на дискусията участие взеха народните представители Михал Камбарев, Лилия Недева и Александър Иванов, които изразиха принципна подкрепа по законопроектите и готовност за прецизиране на текстовете между двете гласувания. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. с 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“; 2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-10, внесен от Милен Матеев и група народни представители на 19 октомври 2022 г. с 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“; 3. По Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. с 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители; Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Милен Матеев и група народни представители; и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.“

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители нa 19 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 декември 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Лиляна Гюрова – държавен експерт към дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Асоциация на синдиците в България – адвокат Веселин Георгиев, член на УС; от BESCO – Българската стартъп асоциация господин Добромир Иванов – изпълнителен директор; от Национален съюз на синдиците – адвокат Николай Ганев, както и народните представители госпожа Надежда Йорданова и господин Ивайло Мирчев. Разглежданите законопроекти представляват законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от заместник-министъра на правосъдието, която посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132. Тъй като срокът за транспониране на Директивата е изтекъл, а Законопроектът не е приет своевременно, има започнала наказателна процедура срещу България за неизпълнение на задълженията ѝ като страна – членка на ЕС. Законопроектът има за цел улесняване на откриване на производство по несъстоятелност и преструктуриране, като взима предвид предложенията на Проект „Реформи в областта на несъстоятелността в България“, изпълняван съвместно от Министерството на правосъдието и Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия. Проектозаконът предвижда подобряване ефективността на производството по несъстоятелност чрез създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност, постигане на бързина на производството по несъстоятелност, ускоряване и облекчаване на процеса във фазата на предявяване и приемане на вземанията, намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове, повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото, правила срещу недобросъвестно поведение на страните в производствата по несъстоятелност и стабилизация, гарантиране на качеството на оценките на активите, усъвършенстване на уредбата на дейността на синдиците. Виждания относно Законопроекта изрази адвокат Веселин Георгиев – член на УС на Асоциацията на синдиците в България. Подкрепа към Законопроекта изрази Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO – Българската стартъп асоциация. Законопроектът, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че внесеният законопроект се състои от две части. Едната част се отнася до производството по несъстоятелност и заздравяване и до голяма степен се припокрива с предложенията в представения проектозакон на Министерския съвет. Отбеляза, че те са от голямо значение за приемането на страната в еврозоната. Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO изказа подкрепа към Законопроекта. След представянето на Законопроекта последва дискусия и запитвания от народните представители. В дискусията взеха участие народните представители господин Асен Василев, господин Драгомир Драганов и господин Драгомир Стойнев. След приключване на дискусиите се проведоха гласувания, при които се получиха следните резултати: В резултат на проведеното обсъждане Комисията по въпросите на Европейския съюз: - със 7 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерския съвет; - със 7 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-202-01-9, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 48-254-01-4, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Аз ще бъда кратка, предвид подробните доклади. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес на първо гласуване ние ще разгледаме предложение за изменения в Търговския закон, които решават дългогодишни проблеми в нашата бизнес среда. Няколко числа. По данни на Световната банка средната продължителност на производството по несъстоятелност в България е 3,3 години, понякога 3,5 години, при средна продължителност за държавите – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е 1,7 години. Събираемостта на вземанията в рамките на производството по несъстоятелност, тоест колко от вземанията на кредиторите се удовлетворяват след осребряване на имуществото е 37,7% за България при 70,2% в рамките на държавите – членки на ОИСР, разликите са драматични. Тъжното е, че тези данни остават устойчиви в годините, въпреки че аз Ви цитирам последните данни от доклада за 2021 г., но от 2015 г. насам те са почти без промяна. Това са ясни знаци, че производството по несъстоятелност в България е бавно и неефективно. Именно с предложенията, които са представени на Вашето внимание, ние решаваме точно тези проблеми – правим производството по-бързо, по-ефективно и по-евтино. Също така създаваме допълнителни гаранции за добросъвестните бизнеси, които са попаднали в риск, да имат възможност за стабилизация, а не да отиват директно към производството по несъстоятелност. Също така даваме възможност за лицата, които извършват по стопански начин своята дейност, да не са търговци, да могат да се ползват от същите възможности – от производството по несъстоятелност, от производството по стабилизация и преструктуриране, от възможностите за втори шанс. Това обхваща всички самоосигуряващи се лица в България, които са над 600 хиляди. Другият проблем, който решаваме с предложения законопроект, е създаването на нова форма на търговско дружество, която да даде възможност на фирмите с иновативен бизнес да бъдат учредявани в България, да се развиват в България, да привличат капитал и да създават работни места в България. Не на последно място, решаваме и още няколко въпроса. Ще изпълним ангажимента си като държава – членка на Европейския съюз, и ще въведем Директива 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаване на задълженията и за забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността, за производството по преструктуриране на несъстоятелност и опрощаване на задълженията. Колеги, много е тъжен фактът, че точно по тази директива България е в процедура по неизпълнение, тоест наказателна процедура. Това е едно от успешните досиета, което България като председател на Европейския съюз, всъщност екипът на министър Захариева проведе много успешна работа и договори. Какво се оказа? Точно по този въпрос на европейската сцена България беше един достоен и силен член на Европейския съюз, а когато се стигна до изпълнение на ангажиментите на национално ниво, които да дадат всъщност на нашите граждани да се възползват от това добро достижение на европейското право, ние не се справихме. Колеги, очаквам задълбочен дебат и подкрепа на всички законопроекти, които разглеждаме в тази точка от дневния ред, защото с тях ние ще изпълним два важни ангажимента, две важни реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Колегите от „Продължаваме Промяната“ ще развият тази теза, особено за дружеството с променлив капитал. Също така обаче някак си остава встрани, но е много важен момент, ние ще изпълним много важен ангажимент в Плана за последващите действия след присъединяването ни към механизма ЕRM II и важна стъпка към присъединяване в еврозоната. Няма да изненадам никого, че и в този аспект ние сме в закъснение, защото специално промените в производството по несъстоятелност трябваше да бъдат действащо право още през юли тази година. Така че, колеги, призовавам Ви към задълбочен дебат и подкрепа на всички законопроекти. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, няма да повтарям мотивите, които са приложени към Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, с който се предвижда създаване на ново по вид дружество в правния мир, а именно дружеството с променлив капитал. Този законопроект беше внесен още в Четиридесет и седмото народно събрание от нашия колега Петър Кьосев, който активно работи по него, и беше приет тогава на първо четене. Беше проведена дискусия и нямаше политическа сила, която да се произнесе против този законопроект, но не стигна времето за пълното му приемане. Законопроектът е един от малкото примери, когато неправителственият сектор всъщност задава тона и е в тясно взаимодействие с бизнеса. Имаме възможност да приемем нещо, което е полезно за бизнес средата в страната. България все повече се утвърждава като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа и трябва и законодателството да даде възможност на талантливите българи да създават нова генерация български компании и продукти в различни високотехнологични сфери. Тези компании по света се наричат стартъп компании. Това са публични компании, създадени от предприемачи и подпомагани финансово с инвестиции от трети лица, чиято основна цел е създаването и разработването на иновативен продукт или услуга, създаващи потенциал за бърз растеж, като крайната цел на съществуването им е или да бъдат продадени в своята цялост, или да бъдат трансформирани в публични компании чрез предлагане на акции на регулираните пазари. Тъй като действащата нормативна уредба на търговски дружества в България не може да отговори на специфичните за тези компании условия, се налага създаването на регулираното със Законопроекта дружество с променлив капитал. По време на обсъжданията, когато работихме с колегите по този законопроект още в предишния парламент, се опитахме да разгледаме всички варианти за промени в някои от съществуващите в момента в Търговския закон търговски дружества, но в крайна сметка избрахме подхода за създаване на нов вид дружество. През цялото време шеговито подхвърлях на колегите какво ли ще каже Герджиков. В този момент съм изключително удовлетворен и спокоен, защото бащата на съвременния Търговски закон професор Огнян Герджиков се произнесе със своето становище и то е твърде ласкаво за този законопроект. Той казва: „Законопроектът въвежда в нашето дружествено право модерни правни институти, известни на правото на развити държави, но неуредени до този момент у нас. От тази гледна точка уредбата на новото дружество евентуално може дори да послужи и за модернизиране на режима на останалите търговски дружества.“ Накратко като конкретика, дружеството с променлив капитал е базирано на принципа на договорната свобода при определяне структурата, компетентността и функционирането на органите на управление на дружеството, респективно определяне отношенията между съдружниците, което в същото време може да се ползва от финансовите възможности на акционерните дружества. При дружеството с променлив капитал първоначалните разходи по регистриране и управление са намалени до минимум. Със Законопроекта се регламентират модерни за нашето дружествено право права, като правото на привличане, приемствено право, правото на присъединяване, възможност за сключване на договори за конвертируем заем и други. Дава се възможност за запазване на висококвалифицираните служители, като им се предоставя възможност за придобиване на дружествени дялове срещу труда им. Дружеството с променлив капитал е изключително гъвкаво относно избора на структура на управлението си. Създават се условия за бързо и лесно прехвърляне на дялове на дружеството. Предвижда се задължително преобразуване на дружеството с променлив капитал, ако към края на финансовата година дружеството престане да отговоря на изискванията за микро- или малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. В този случай то се преобразува в капиталово дружество по реда на Раздел III от Глава шестнадесета на Търговския закон. Предвидените със Законопроекта облекчения и широка свобода на договаряне при учредяване на иновативни компании ще създаде нови възможности за икономически растеж чрез разработване на конкурентоспособни продукти и услуги за целия свят и растеж на брутния вътрешен продукт на България, която би могла да стане притегателен център за такива компании. Моля да подкрепите Законопроекта, който е изключително очакван от бизнеса в България. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, внесеният от ВЪЗРАЖДАНЕ Законопроект с промяна в чл. 343 от Търговския закон цели да промени едно съществуващо положение, което урежда гарантираната търговска печалба на лизингодателите в ущърб на лизингополучателите, и съответно да предотврати досегашното, уредено в Закона, неоснователно обогатяване на лизингодателите. За какво става въпрос? В житейски хипотези на противозаконно отнемане на МПС, когато имаме сключен договор за финансов лизинг, тези от Вас, които имат например автомобили, закупени на финансов лизинг, съм сигурен, че знаят какво пише в техните договори, но все пак ще го цитирам: „В случай на пълно погиване или кражба лизингодателят има право на такъв размер на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което отговаря на претърпените от него вреди, а именно: това са всички дължими суми към тази дата, непогасената част от сумата на финансиране, всички държавни или общински данъци, такси и разноски, свързани с погиването на вещта, плюс данъчния кредит, използван при придобиването.“ Пише и още едно нещо: ако има разлика между застрахователното обезщетение и този дълъг списък с разходи, то тази разлика се покрива от кого – от лизингополучателя. Също така се посочва, че договорът се прекратява занапред, и то след заплащане на горепосочените задължения отново от лизингополучателя. И ако имаме кражба, какво се случва? Първо, лизингополучателят продължава да плаща месечните лизингови вноски, нищо, че вещта вече я няма, за период от поне два месеца, през които тече полицейската проверка. И прави една пътека до разследващия орган, и му се моли да измоли от прокурора да издаде едно постановление за спиране на наказателното производство поради ненамиране на извършителя. Това постановление да го занесе при застрахователя, за да може да се изплати застрахователното обезщетение. Обаче тук държа да отворя една скоба, че когато имате сключен договор за финансов лизинг, например на автомобил, Вие сте заплатили, първо, тъй наречените административни такси и разноски, за да бъдете одобрени за сключването на този договор. След това сте заплатили една сума на самоучастие, която е в защитата и основата на нашия законопроект. Тя може да е 10 хиляди, но може да е повече: 30 – 40 хил. лв. това самоучастие. На следващо място, Вие сте заплатили всички месечни лизингови вноски до момента. И не на последно място, Вие сте заплатили таксата застраховка на автомобила – автокаско против кражба. Именно за този застрахователен риск – кражба, който се поема от Разпоредбата на чл. 343 от Търговския закон, и когато имаме кражба на МПС, застрахователното обезщетение се изплаща не на Вас като лизингополучатели, а се изплаща на лизингодателя. Той получава размера на това застрахователно обезщетение. Забележете, договорът се прекратява, а Вие не получавате нищо, въпреки че сте дал вноска на самоучастие. Пак ще повторя, в случай на кражба на МПС Вие губите сумата на самоучастие, и това го пише във Вашия лизингов договор – договор за финансов лизинг. Именно това е и причината – това неоснователно обогатяване от страна на лизингодателя и гарантираната търговска печалба, която той получава, ние искаме да преуредим, защото не е редно потребителите, които сключват тези договори за лизинг, да носят не само застрахователния риск, както в момента пише в чл. 343 от Търговския закон, а не е редно да носят и търговския риск – риска от търговска печалба, който би следвало да носи лизингодателят. И тук следва да отбележа следното нещо: защитниците на сегашната разпоредба на чл. 343 от Търговския закон не могат да Ви дадат адекватен отговор на три важни въпроса, които ние сега ще преуредим. Първият въпрос е, когато договорът бъде прекратен заради кражба, той се прекратява занапред. Тоест лизингополучателят губи всичко, което е платил до момента. Той го губи безвъзвратно, договорът е прекратен, но никой не Ви дава отговор на въпроса: какво се случва, когато вещта бъде намерена? Веднага Ви казвам: вещта се връща в собственост на лизингодателя. Лизингодателят се е обогатил с пълния размер на застрахователното обезщетение, с Вашата вноска на самоучастие, с платените до момента лизингови вноски и с автомобила, ако той му бъде върнат. Вече договорът е прекратен, лизингополучателят няма глас, няма отношение с лизингодателя. Вторият въпрос, на който никой не може да Ви даде адекватен отговор, е: защо въобще договорът трябва да бъде прекратяван, както в момента се случва по смисъла на Закона, защото договорът се прекратява занапред? Защо въобще трябва да бъде прекратяван, когато лизингодателят е получил пълния размер на застрахователното обезщетение, получил си е вноската за самоучастие, получил е до момента и всички месечни вноски, ако предположим, че колата е открадната на втората, третата или четвъртата година? Тогава възниква въпросът: защо лизингополучателят не получава заместваща вещ, заместващ автомобил в случая? Нали лизингодателят си е получил, пак повтарям, застрахователното обезщетение в пълен размер, вноската за самоучастие и месечните лизингови вноски? Ами не получавате заместваща вещ, защото трябва да се гарантира с настоящата разпоредба на чл. 343 от Търговския закон печалбата на лизингодателя. И третият въпрос, на който никой не може да Ви отговори в момента и който също гарантира това неоснователно обогатяване от страна на лизингодателите: защо въобще в договорите за лизинг е записано това, с което започнах становището на вносителя – че разликата между това, което получава лизингодателят от застрахователя, и претърпените разноски и разходи от лизингодателя трябва да го заплатите Вие като лизингополучатели? Ето този риск не трябва да го носи лизингополучателят в най-общия случай, конкретно в случаите на кражба. Именно затова внесохме Законопроект, който да гарантира на хората, които си закупуват коли на финансов лизинг, не на оперативен, да правим разлика, интереса им, че те ще могат да получат обратно най-малкото сумата на самоучастие, защото лизингодателят е получил от застрахователя пълния размер на обезщетението. И в житейския случай, в който колата е открадната на третата седмица и е била надзастрахована, с други думи лизингодателят е застраховал 10 хил. лв. над нейната пазарна стойност и застрахователната премия сте я платили Вие като лизингополучатели, то застрахователят изплаща пълното обезщетение на лизингодателя. Веднъж лизингодателят се обогатява с 10 хил. лв. от надзастраховането, защото получава 10 хил. лв. повече от застрахователя и това го пише във Вашия договор за финансов лизинг, и втори път се обогатява неоснователно за Ваша сметка със сумата на Вашето самоучастие, защото той не Ви я връща. Ето, това се опитваме ние да променим. По силата на чл. 145 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, колега Искрен Митев, съм задължен да декларирам частен интерес, тъй като в практиката ми като адвокат и в момента имам подобно висящо дело, загубено на първа инстанция, по силата на което лизингополучателят, образно казано, пи една студена вода заради сегашната редакция на чл. 343 от Търговския закон, тъй като автомобилът му беше откраднат на третата седмица и той загуби сумата на самоучастие, а лизингодателят получи 10 хил. лв. над пазарната стойност на автомобила, посочена в договора за лизинг, от застрахователя. Нека този случай, който Ви разказах в момента, да служи като житейски пример, ако смятате, дами и господа народни представители, че това не може да Ви се случи, че Вие сте застраховани срещу подобни случаи. Да, Вие сте застраховани срещу подобни случаи, но само и единствено в полза на лизингодателите, за да се гарантира тяхната търговска печалба и за да може Вие да носите търговския риск в случая, което не е редно. Не е редно потребителят, лизингополучателят да носи търговския риск, именно поради което е и настоящият законопроект. Затова много се радвам, че в Правната комисия постигнахме едно съгласие между почти всички политически парти и парламентарни групи, като започнем от най-голямата ГЕРБ, ДПС, „Демократична България“, БСП, „Български възход“, с изключение на „Продължаваме Промяната“, че тази ситуация трябва да се преуреди. Тук ще Ви уточня, че ние променяме целия чл. 343 от Търговския закон във всичките негови две изречения на тази разпоредба, така че между първо и второ четене декларирам, че сме съгласни да направим необходимите промени, така че да имаме една работеща разпоредба, която да удовлетворява желанията на всички парламентарни групи. Между първо и второ четене да направим такива промени, които да могат да доведат до работеща хипотеза, но работеща в полза на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, радвам се, че взимам думата точно след становището на колегата Петров, защото ще взема отношение точно по неговия законопроект... На неговия законопроект и на неговата парламентарна група, извинявайте, колеги. Както каза колегата Петров, тяхното предложение реално разделя 343 на две алинеи, поне аз така разчитам тяхното предложение и първото предложение е правно-неприложимо от следната гледна точка: в търговските сделки, какъвто е и договорът за лизинг, стъпват на основата на облигационните правоотношения. Най-често облигационните правоотношения се определят като правоотношението между двете страни по повод на сключване на договор. Неблагоприятното развитие на облигационните отношения се маркира от термина на изпълнение и това неизпълнение може да е от няколко гледни точки, като една от тях е невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията по едно двустранно правоотношение. Невиновната невъзможност – точно тук настъпва и така наречената теория за риска, защото при невиновна невъзможност на една от страните, която не може да се вмени във вина на която и да е от страните по едно правоотношение тук встъпва теорията за риска. С една дума, при липса на вина в която и да е от страните за неизпълнение как ще се разпредели носенето на последиците от това обстоятелство. И тук става въпрос, че по принцип правилото е, че вещта погива за собственика. В случая 343 от Търговския закон урежда, че рискът от случайно погиване на вещта при невиновна невъзможност за изпълнение се носи от лизингополучателя. Тук е важно да кажем, че договорът за лизинг няма транслативен ефект и лизинговата вещ си остава в собственост на лизингодателя. С всичко казано дотук е ясно, че рискът се разпределя между страните по едно правоотношение. С една дума, или е за кредитора, или за длъжника. В случая законодателят е казал, че този риск ще е за кредитора. С настоящия законопроект в първата му част се опитваме да прехвърлим риска върху трето лице за правоотношението, което реално няма никакво правно значение. Защо? Защото, както казах до този момент, рискът реално означава как ще се разпределят последиците от случайното погиване на вещта. Като го прехвърлим на трето лице носенето на риска, това няма да има никакво правно значение за страните по едно правоотношение. Това правно положение е въведено още от римското право, като най-подробно те са… с Юстиниановата кодификация, най-много те са описани. На база на всичко казано дотук е важно да се каже, че първата част от предложението е правен нонсенс и няма как да обоснове приемането на такъв тип законодателна инициатива. Проблемът, който каза колегата Петров, аз наистина ще се радвам да се запозная с практиката му, той може да бъде решен по друг начин. За мен, тук знаете има една „практика на ВКС“, която казва, че, тъй като точно от кредитора по това правоотношение се носи риска по силата на 343, договорът за лизинг не се прекратява въпреки невъзможността за изпълнение от едната страна. Склонен съм тук да се съглася, че може би трябва да го изговорим дали това е правилно заключение на съда и дали не е превратно тълкуване на нормите, защото в крайна сметка при неизпълнение знаете – 89 от ЗЗД – законът трябва да се прекрати по право. Отново искам да подчертая, че в първата си част предложението е просто неприложимо. Във втората част аз разбирам какво искат да кажат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но докато не изследвам практиката, която каза колегата Петров, не мога да потвърдя това, че е така. Защо? Първо, те предлагат при противозаконно отнемане на вещта всяка една от страните да може да развали договора и лизингополучателят да може да иска връщане на всички платени от него до момента суми. С това предложение колегите директно убиват този институт и тази търговска сделка, защото няма да има нито един сключен договор за лизинг оттук нататък. Защо? Както каза и колегата Петров, на третата, четвъртата година, ако се открадне лизинговата вещ, по силата на този текст означава, че лизингополучателят ще може да иска връщане на всичко платено от него – лизинговите вноски, самоучастието, всичко, което той е платил по този лизингов договор, въпреки обезценяването на вещта, което съответно няма лизингодател, който да се съгласи на този риск. Аз не искам по никакъв начин това да звучи като защита на лизингодателите, но... (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Точно така звучи обаче.

Съжалявам, колега Ганев, но това, че не познавате правото, не означава, че се защитава една от страните.

Точно така звучи.

Тук трябва да седнем да видим дали решението на съда – практиката на ВКС е правилна от гледна точка на това, че договорът не се прекратява до прекратяване на правоотношението поради изпълнение, след като се получи заместващата облага от застрахователя. Между другото това е момент, който забравих да подчертая, че освен на дееца на едно противозаконно отнемане на вещта колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагат, ако вещта е застрахована, рискът да се носи от застрахователя. Аз и в Комисията Ви обясних, че този риск се носи по силата на договор „Застраховка“ и Кодекса на застраховането казва, че това е прехвърляне на риска от една от страните по правоотношението към трето лице, точно по силата на този договор, а не е по силата на договорните отношения. Точно поради тази причина няма как да има договорна отговорност в договора за лизинг за застрахователя, а ще има договорна отговорност за застрахователя по силата на договор за застраховка. А отговорността на дееца по противозаконно отнемане на вещта няма да е договорна, както Вие се опитвате да направите, а ще е деликтна, защото по чл. 45, знаете, отговорността е деликтна, а не договор. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Винаги съм се опитвал тук да водя правни и практически спорове и диспути, които да имат някакъв ефект от целия този разговор. Уважаеми господин Стоев, не нашето предложение е правен нонсенс, правен нонсенс е настоящото положение, при което лизингополучателят покрива всички рискове и гарантира търговската печалба на лизингодателя. Не съм съгласен с това, което Вие казахте, че когато се открадне вещта, договорът се прекратява занапред по смисъла на чл. 89 от ЗЗД. Съжалявам, че не сте си направили явно труда да прочетете малко съдебна практика, например Решение № 67 от 9 декември 2019 г. – само преди три години, по Търговско дело № 1553/2018 г. във II търговско отделение на ВКС, в което е записано следното: Противозаконното отнемане, кражбата на лизингова вещ по договор за финансов лизинг, какъвто разглеждаме, се обхваща от Разпоредбата на чл. 343 от Търговския закон, който ние променяме, кражбата не представлява, господин Стоев, основание по чл. 89 изречение първо, изречение второ от ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг. Държа да го подчертая какво означава това за останалите народни представители? Договорът се прекратява занапред и той се прекратява, след като бъде изплатено, забележете, застрахователното обезщетение за тези три-четири месеца, докато бъде изплатено, а то отнема три-четири месеца време, защото полицейската проверка за открадната вещ е минимум два месеца, през които Вие като лизингополучател продължавате да плащате месечните лизингови вноски дори и колата вече да е открадната и договорът след това се прекратява, но забележете – прекратява се само ако Вие нямате повече задължения към лизингодателя. Тоест, ако той е удовлетворен от размера на това застрахователно обезщетение, което е получил, и то покрива този дълъг списък с разноски, който Ви съобщих, и ако няма разлика, която той иска от Вас като лизингополучатели да доплатите. Вижте си договорите за финансов лизинг. Именно затова, господин Стоев, не съм съгласен с Вашата теза, че Законът казва, че рискът е за кредитора. Не, разпоредбата на 343 от Търговския закон, която променяме в момента, казва, че рискът се носи от лизингополучателя, и това се опитваме да променим. Благодаря Ви. Извинявам се за пресроченото време.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, колега Стоев! Задълбочено слушах изложението Ви. Видях, че сте направили анализ на цялата съдебна практика, вероятно се позовавате на нея, но тя е такава, защото досега действащата разпоредба, текстовете от Търговския закон, които предлагаме да се променят, тя е съобразена с действащите разпоредби. Аз няма да правя юридически коментари на действащите разпоредби, както и на съдебната практика, защото колегата Петров изложи достатъчно аргументирано нашето предложение. За съжаление, от Вашето изложение единствено оставам с впечатление, че то е конструирано с цел защита на интересите на лизингодателите. Това често се случва в юридически спорове и в съдебната зала, когато някой вади аргументи и иска да ги представи като по-силни такива, но винаги обслужвайки една от страните в спора. В случая на везната имаме от едната страна интересите на лизингодателите, които, както каза колегата Петров, цялото законодателство е в посока финансовия лизинг и е насочено само и единствено към обслужване на техните интереси. За мен те изключително неоснователно се обогатяват за сметка на лизингополучателя в хипотезите, които каза колегата Петров. Тук обаче на дневен ред сме поставили друг въпрос – искаме това да спре, да има наистина справедливост в тези договорни отношения и в този смисъл затова и лизингополучателите правят застраховка за своя сметка, която да покрие риска при настъпване на съответното застрахователно събитие. Време е да помислим за българските граждани, време е да помислим за това как да регулираме едни несправедливи отношения, наложили се във времето. За всички в тази зала е ясно защо – това са поръчкови текстове в Търговския закон, които години наред облагодетелстват само и единствено лизинговите компании. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоев, аз съм сигурен, че Вие наистина държите да бъде изключително юридически издържано това, което приемаме като промени. Аз също се съгласявам, че има проблем по договорите за лизинг, който изложи колегата Петров. Но наистина – и на Комисията изказах мнение, че това решение, което ни предлагат от ВЪЗРАЖДАНЕ, юридически не е издържано и то няма да постигне този ефект. Затова Ви моля в дупликата си да направите предложение как да бъде решен този въпрос и да бъдат защитени интересите на лизингополучателите. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Не е лошо, като говорим, да се изслушваме, и то с разбиране. Неслучайно аз точно коментирах практиката, която е залегнала в решението на ВКС, което и Вие цитирахте, колега Петров, че договорът не се прекратява по чл. 89, защото ВКС приема, че чл. 89 е стандартният текст, при който рискът се носи от длъжника. Във връзка, между другото, с това да се уточним кой е кредитор и длъжник. По един двустранен договор в облигационното право знаете, че страните са едновременно кредитори и длъжници. И във връзка с това когато лизинговата вещ бива открадната, знаете, че кредитор на ползването на вещта е лизингополучателят. Точно затова и решението на ВКС казва, че тъй като лизингополучателят е кредитор по правоотношението във връзка с вещта, той не може да се ползва от чл. 89 и поради тази причина договорът не се прекратява по право. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Това дали плаща сметката, ще го коментираме впоследствие. Но това, което се опитах в моето изказване да Ви обясня, е, че Вашата конструкция, която Вие сте направили, е правен нонсенс. Тя няма как да заработи. Защо? Разбирате ли, че носенето на риска има отношение във връзка с правоотношението между двете страни. Прехвърлянето на риска на трета страна реално не върши по никакъв начин това, което Вие желаете. За мен това, което Вие искате да постигнете, може да се постигне по два начина. (Шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не е лошо да се слушаме, колега Петров, защото Ви подсказвам как можете да постигнете това, което искате. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има два варианта – или чл. 343 изцяло да бъде отменен и тогава ще имаме нормалната конструкция на носене на риска, с една дума, рискът ще е за лизингодателя и в този случай договорът ще бъде прекратен по право, или в чл. 343 да се запише, че рискът се носи от лизингодателя. Това е правилната конструкция, която трябваше да напишете, а не да пишете, че рискът се носи от трето лице, което е правният нонсенс. И вместо да ми се смеете, научете какво имам предвид. Лек ден! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Аз съм изненадан, че една разпоредба от две изречения на Търговския закон, която единствено урежда риска при финансовия лизинг, предизвика толкова разгорещен диспут, и то в различни посоки. Ще започна изказването си оттам, откъдето завърши изказването си народният представител Стою Стоев. Според мен той пропусна да каже в своето изказване, че кредиторът, който в случая може да е лизингополучателят по договора за финансов лизинг, най-накрая – от житейска гледна точка, практическа гледна точка, плаща цялата сметка. Какво означава това? Той губи вноската на самоучастие, губи таксата за административно разглеждане и одобряване на заявлението за лизинг, губи застрахователната такса, която той е платил в полза на лизингодателя, губи всички месечни вноски, направени от него до момента, включително и тези, които е платил, след като колата вече е открадната. Тоест чл. 343, който Ви казва, че договорът не може да се развали с обратна сила по общия ред на чл. 89 от ЗЗД, постановява, че именно в случаите на кражба, на противозаконно отнемане на вещта, тя се покрива от тази разпоредба, че рискът е за Вас, които си ползвате колата, и Вие носите риска, че някой Ви е откраднал колата. Вие плащате всичко, включително и ако има разлика между това, което е получил застрахователят, лизингодателят и разходите, които той е направил, за да Ви даде тази кола. Ако има разлика, Вие я плащате и нея, и договорът се прекратява занапред. Неслучайно Ви дадох пример, че когато колата бъде намерена един ден след пет-шест месеца, те я връщат отново на лизингодателя. Господин Стоев нищо не Ви каза какво се случва тогава и защо я връщат на лизингодателя, а договорът вече е прекратен. Вие сте пили една студена вода и не може да го възстановите обратно този договор. Той не Ви даде отговор на въпроса: защо въобще трябва да прекратим този договор, ако автомобилът Ви е откраднат на третата година? Вие сте плащали три години месечни лизингови вноски, платили сте самоучастие, платили сте и застрахователно обезщетение. Лизингодателят е получил пълният размер на пазарната цена на автомобила, но Вие не сте получили друг заместващ. Защо?! Къде е логиката?! Аз ще Ви кажа къде е логиката – лизингодателя да му гарантираме печалбата. Там е логиката. Няма житейска логика Вие да не можете да получите заместваща вещ, при положение че лизингодателят е напълно обезщетен в пълен размер. Получил е и Вашето самоучастие – три години месечни вноски, плащате всички такси и застрахователната такса, получил е и пълният размер на застрахователното обезщетение. На този въпрос колегата не можа да Ви даде отговор, въпреки че риторично запитах още в становището на вносител. Ето тази житейска несправедливост ние трябва да променим, както и уговорката във всеки един договор, че Вие като лизингополучатели ще заплатите и разликата във вредите, ако има и такива. Ще трябва и да доплащате даже. Ето това трябва да променим. Именно затова единствената разпоредба, която урежда договорите за финансов лизинг в Търговския закон – 343, трябва да бъде променена. Разбира се, отново ще повторя, между първо и второ четене можем да внесем промени и да ги обсъдим с всички парламентарни групи, така че да постигнем една редакция на тази разпоредба, която да удовлетворява всички парламентарни групи, но тя следва да прехвърли риска. Не съм съгласен, че ние прехвърляме риска върху едно трето лице. Това трето лице – застрахователят, той не е попаднал случайно в тази хипотеза и не е попаднал случайно в договора за финансов лизинг. Това трето лице застраховател има валидно сключен договор за застраховка, който съдържа и клауза „риск срещу кражба“. Който, забележете, Вие като лизингополучатели заплащате и покривате Вие, тоест във всички случаи това трето лице застраховател има валидна облигационна връзка с лизингодателя, защото договорът е за застраховка в негова полза, но се плаща от Вас като лизингополучател. Така че той изпълнява редовно задълженията си. Ще Ви дам и един пример в тази насока. Знаете ли какво се случва, когато застрахователят откаже да изплати застрахователното обезщетение на лизингодателя или не изплати достатъчно голямо обезщетение на лизингодателя? Понеже казваме, че не трябва да прехвърляме риска върху трето лице, знаете ли какво се случи в тези житейски случаи? Ами да Ви кажа. Задължен остава лизингополучателят и той е принуден да води съдебно дело, в което да доказва, че е следвало да бъде заплатено по-голямо обезщетение и че той реално не дължи тези пари, тъй наречения отрицателен установителен иск. Това дело трябва да го води лизингополучателят, защото застрахователят не е изплатил нищо или пък е изплатил много малка сума на лизингодателя. И риска отново го носи лизингополучателят, който да е принуден да води съдебни дела, за да доказва, че всъщност не дължи тази сума, която му се търси именно по силата на този сключен договор, който пък е съставен по силата на чл. 343 от Търговския закон, постановяващ, че рискът при кражба се носи от лизингополучателя. Ето на тези отговори до момента Вие няма как да получите различни отговори от преждеговорившите. И именно е редно на тези житейски хипотези и примери от практиката ние да дадем адекватен отговор в защита на българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Петров, явно наистина не се разбираме. Първо, защо не можем да получим заместваща вещ? Веднага Ви отговарям. Надявам се да знаете какво значи индивидуално определена вещ и родово определена вещ, кога се индивидуализира една вещ и защо когато индивидуално определената вещ погине, не можем да получим заместваща вещ. На другия въпрос: защо се прекратява занапред, а не може да се върне с обратна сила? Членът не е 89, членът е 88 от ЗЗД, който казва, че при разваляне на дългосрочни договори със срочно изпълнение, договорите се прекратяват занапред. Искам пак да подчертая, ако искате може дори да запишем между двете четения, защото такава явно е волята на залата, че застрахователят изплаща на лизингодателя главницата от оставащото задължение, защото не може да не се съгласите, че в крайна сметка лизингодателят има да получава средства в момент, в който вещта бъде противозаконно отнета. Видно е от всичките погасителни планове, че те са главница и лихви. В крайна сметка аз смятам, че действително има неоснователно обогатяване в момента, в който трябва да се заплатят и всички лихви. Затова може да запишем, че се дължи само и единствено главницата, която трябва да се заплати на лизингодателя, а остатъкът да се преведе по сметка на лизингополучателя. Случаите, които Вие визирахте, когато рискът продължава да се носи от лизингополучателя, е тогава, когато средствата, които се получават по договора за застраховка, не достигат за покриване на цялата главница от правоотношението. Сега, в крайна сметка има риск и Вие знаете, че и при един договор за заем, като не достига, трябва да се доплати. Лизингополучателят обаче тук ще има деликтната отговорност по чл. 45 срещу дееца. Точно това се опитвам да Ви обясня. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Ами ще съдиш крадеца, защото той е причинителят на вредите ти. Последното, което искам да кажа, е, че тук действително има ощетяване на кредитора, но в случаите, в които Вие говорите, колеги, трябва ясно да се каже, че имаме един чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, който е неоснователно обогатяване. В случая, ако лизингодателят бъде обогатен неоснователно, съответно ти можеш да получиш допълнително от това и по този ред да си търсиш правата. Изключително важно е да се запише, ако искате, рискът да се носи от лизингодателя и да се изплаща само и единствено до размера на главницата. Благодаря Ви.

Господин Петров, аз искам да Ви благодаря за това, което направихте като разяснение, както в становището си като вносител, така и в изказването си, защото очевидно е, че повлиявате на мнението на някои оттук изказващите се, тъй като моята реплика към Вас щеше да бъде: не смятате ли, че има елементи на зле прикрит лобизъм по отношение на защитата на правата на лизингодателя? Защото в настоящия момент текстовете в Търговския закон изцяло подкрепят само и единствено лизингодателя, което, както знаете, че по принцип не е много прието в правото. Там трябва да се търси баланс между интересите на едната и другата договаряща се страна, защото в противен случай имаме не договор, а диктат. Но това, което чух преди малко от господин Стоев, показва, че може би вече започва да се променя мнението в някои от изказващите се тук. Но все пак искам да Ви питам: смятате ли за нормално да има изказвания, които да защитават само и единствено едната страна в търговските взаимоотношения? Още повече, че тук ние представляваме в крайна сметка законодателен орган и трябва наистина да търсим баланса между двете договарящи се страни. Към настоящия момент е очевидно, че Търговският закон в тази му част е написан изцяло в интерес на лизингодателя. Това, което Вие предлагате, дори да търпи критика от страна на някои от присъстващите тук, би следвало да доведе по-скоро до предложения в тази посока, за да се намери баланс и затова това, което каза господин Стоев, може би, да послужи за основата на един такъв разговор между първо и второ четене. Но все пак искам да чуя тук, от трибуната на Народното събрание, Вашата оценка по отношение на зле прикрития лобизъм.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петров! И от изказването по-рано на господин Стоев, за което Вие станахте за реплика, стана ясно, че господин Стоев е, може би, един от малкото хора в тази зала, които не се интересуват от голямата картина, която разглеждаме днес, и този законопроект, който е изключително обширен, който се разглежда и предния път, а е човек, който явно си е отделил от времето, за да обърне внимание на точно това, което Вие искате да промените. Както каза и колегата Матеев по-рано, това, което Вие повдигате като тема, очевидно е проблем и съветите, които те се опитаха да дадат, от моя гледна точка, като човек, който не е юрист, бяха в посока как да подобрите текста си. В отговор на това, което те се опитаха да направят, Вие излязохте и ги обвинихте в лобизъм…

Още не съм излязъл.

Да, по-скоро подвиквахте от място. Как защитават интересите, на кого и само на една от страните. Вижте, господин Петров, не е ли това мястото, където, когато се предложи един текст, е редно да се излезе с допълнителни аргументи – и в случая бяха правни аргументи, с които да се подсили Вашето предложение. Така че въпросът ми към Вас е: не е ли това смисълът на залата, не е ли това смисълът на изказванията и на дебатите – да се подсили един аргумент. И вместо постоянно да се обвиняваме кой е лобист и да търсим някакви странични, лични мотиви, да помислим, че може би това, което хората искат да кажат оттук, може и да допринесе, за да се направи един законопроект по-добър. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. По ред на репликиращите. Господин Стоев, поне за мен и за съдиите от Второ търговско отделение на ВКС чл. 89, който гласи: „при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение“, което и Вие засегнахте във Вашето изказване, „договорът се разваля по право.“ За съжаление, чл. 343 от Търговския закон в настоящата му редакция не покрива тази хипотеза. Той е специален по отношение на тази хипотеза. Цитирах Ви и решение от 2019 г., което казва точно обратното, и затова е внесен нашият законопроект. Не знам защо не можете да го разберете. В това решение, което Ви цитирах, се казва така – не можем да приложим чл. 89, не можем да го приложим да развалим договора по право с обратно действие, защото означава да върнем парите на лизингополучателя, нещо, което лизингодателите не искат, и затова редакцията на чл. 343 е в този вид, който работи вече доста години. Ето затова не можем и това трябва да разберете най-накрая, че не можем да приложим чл. 89. На следващо място. Казвате, че има чл. 55 от ЗЗД всъщност и чл. 59 от ЗЗД за неоснователното обогатяване. Държа да Ви кажа, че в момента водя делото именно по чл. 55 за неоснователно обогатяване и го загубих на първа инстанция именно заради специалната разпоредба на чл. 343 от Търговския закон. Мисля, че като практикуващ адвокат с около 15 години стаж съм завел делото именно по правилния член за неоснователно обогатяване по чл. 55, но за съжаление, не мога да се ползвам от чл. 89, защото съдът прилага чл. 343 в настоящия му вид. И на следващо и последно място, уважаеми господин Стоев, Вие казахте в репликата си, че трябвало да съдиш дееца. За пръв път чувам да си платил вноска „Каско“ за риск „Кражба“ и след това да се налага да съдиш и дееца. Къде е логиката на застраховката „Автокаско за кражба“, ако трябва после да съдя дееца, който в 90% от случаите е неизвестен, защото досъдебното производство е спряно поради неизвестен извършител? Как да съдя дееца? Ако може да излезете и да ми обясните. Не знам как ще го направите – може би на лично обяснение. Ако искате, ще кажа нещо, за да Ви дам възможност за още изказване. На следващо място. Уважаеми господин Костадинов, в една малка страна с малък пазар следва да отчетем обстоятелството, че общият размер на сумите по действащите в момента договори за финансов лизинг е 4,8 млрд. лв. Нормално е, когато с нашето законодателно предложение засягаме такъв голям финансов ресурс, да се предполага, че ще има и изказвания, които да защитават само едната страна по тези парични взаимоотношения. И на последно място, към Искрен Митев. Какви съвети са да се казва, че това правно предложение е нонсенс? Няколко пъти в изказванията си засегнахме становище, че между първо и второ четене сме съгласни да бъде намерен един компромисен вариант. Но да става парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и да говори, че нашето законодателно предложение, което променя един толкова голям член с две изречения и го променя в цялост, считам, че не е редно. Това по законодателната техника, господин Митев, ни позволява да променим както искаме в каквато насока искаме целия текст на члена – аз неслучайно съм променил целия текст на чл. 343, за да може между първо и второ четене да го променим, както решим и както намерим за добре в полза на българските граждани.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо искам да поздравя тези прекрасни малки коледари – не знам от кое училище са и откъде. (Ръкопляскания от всички народни представители.)

Искам да разгледам предложенията в една друга тяхна част. Разбира се, хубаво е, че и колегите тук седят един до друг и ще продължат да обсъждат този казус. Да, това, което повдигна господин Петров и групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, е важно. Радвам се, че отварянето на Търговския закон позволява да се решат и такива казуси, които в частност интересуват и българските граждани. Аз искам да разгледам един друг аспект на тази революция в Търговския закон и това е свързано с възможността да се дават дялове на компаниите на служителите на компанията или по-скоро облекченият режим на разпределение на дяловете. Преди да стана народен представител, аз се занимавах с малък бизнес, който беше иновативен, и начинът, по който аз се опитвах да стимулирам моите служители, беше, като се опитам да им дам част от компанията си, което е и една много добра практика в световен мащаб. Знаете, че стартиращите компании в началото нямат капитал и не разполагат с ресурс, не могат да плащат високи заплати, не могат да дават дивиденти или да осигуряват хубавите условия на труд, които могат да осигуряват големите компании, и те са принудени да измислят различни начини да стимулират своите служители – доста често това са много скъпоплатени професионалисти – да ги стимулират, за да остават в тези компании. Практиката и в Европа, и в Америка, и в развитите държави е те да обещават част от компанията под формата на дялове, така че да стимулират хората да работят за тази компания. Българското законодателство не позволява до този етап лесен, бърз, чист и прозрачен начин това да се случва. Обикновено това се случва с едни обещания, които нямат никаква правна стойност и не са правно издържани. С една дума – под формата на ООД, ако аз желая да дам на господин Таслаков част от моята компания, мога просто да му обещая, че ще му дам такъв дял, но всъщност трябва да свикам всички собственици да подпишем нов договор, в който той да стане част от компанията. Със Закона, който приемаме днес, това вече се урежда по един по-лесен начин и това е за мен до голяма степен и смисълът на тази промяна в Закона, въпреки че тя от толкова много години се изработва, е да даде една правна гъвкавост, една възможност на стартиращи компании, които нямат възможността да привличат професионалисти по чисто финансов начин, да могат да ги привличат, обещавайки им част от бъдещия успех на компанията. Така че за мен е голяма привилегия да съм част от Четиридесет и осмото народно събрание, когато този закон се гледа в зала и се приема, защото според мен той решава един проблем от българския правен свят, от Търговския закон и от ежедневието на цялата стартъп екосистема в България. Надявам се да бъде приет на първо четене. Има много неща, които могат да променени в него. Надявам се да стигнем до съгласие да бъде променен и на второ четене и благодаря на залата, разбира се, и на председателя, който го вкара като първа точка. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Репликата ми е към Вас, господин Митев, и тя е свързана с добрите намерения, които бяха декларирани с въвеждането на това дружество с променлив капитал. Противоречите си малко с мотивите, с които сте внесли Законопроекта, и с практиката в това отношение, която липсва в Европейския съюз, защото това дружество е иновация. Така че не, не е практика в Европейския съюз това, което преди малко цитирахте във връзка със стимулиране на работниците и на служителите, дори и в такива компании, които се занимават с иновации или са предимно с млади хора. Много подробно прочетох текста, който се предлага, и съм силно обезпокоена не от доброто намерение – има добро намерение, има добра идея, но текстовете са такива, че будят не само притеснения, но създават изключително много възможности за злоупотреба както със средства от Европейския съюз и когато разглеждаме на второ четене ще Ви подчертая защо и какви са, така и за злоупотреби по отношение на имуществото на контрагенти на съответното дружество. Създават възможности за изключително порочни практики и добрата идея е облечена в такива дрехи, че трябва да я оставим абсолютно гола и да започнем отново да я изграждаме. Така че моята препоръка би била да се помисли дали дори и на първо четене трябва да приемем по този начин Законопроекта или да помислим добре за сроковете, които трябва да бъдат дадени между първо и второ четене, за да може този вид дружество изобщо да бъде въведен в Търговския регистър като отделен раздел и да си дадем сметка какво това ще причини. Ще Ви прочета един текст, между другото, за да не бъда голословна, а Вие ще ми кажете дали това Ви прилича на правна норма. „Чл. 260ъ, ал. 2. Членовете на Управителния съвет предпочитат интереса на дружеството пред собствения си интерес.“ – изречение първо. Няма да продължа натам, ако искате, мога да продължа. Този наратив, това благопожелание няма нищо общо с правна норма, която дефинира нещо. Да продължа натам – „те избягват конфликт на интереси между своя интерес и интереса на дружеството, а ако такъв конфликт възникне, го разкриват незабавно пред Управителния съвет и не участват, и не оказват влияния върху други членове на Управителния съвет при вземане на решенията в тези случаи.“ Аз съм, между другото, силно притеснена от това, че Законопроектът, който Вие сте внесли, съвпада с един друг законопроект, по същия начин внесен, със същите текстове, което най-малкото ни говори за това, че някой е седнал, изработил е нещо, раздал го е на няколко места, внася се в зала, но и двата законопроекта, третиращи същата материя, са обременени с абсолютно същите пороци.

Така че тук ще остане голям ангажимент на вносителя да санира тези пороци и разбира се, работата на Правната комисия ще бъде много тежка между първо и второ четене, ако наистина трябва да приемаме подобно предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Митев, добре е, когато разглеждаме законопроекти – има няколко внесени от Министерския съвет, от група народни представители, да разгледаме всички тях. Но аз искам да Ви върна малко по-напред, а именно Законопроектът за лизингите, който е внесен от нашата парламентарна група. Нещо не разбрах от Вас! Вие казахте, че трябва да се промени нещо в тази посока, да бъдат защитени, но в същото време дебатът е на първо четене. Предполагам, че за времето, в което прекарахте в Четиридесет и седмото и Четиридесет и осмото народно събрание, Вие много добре знаете, че ако сега отхвърлим на първо четене Законопроекта, няма да можем да направим тези промени. В крайна сметка не разбрах: Вие ще подкрепите, или няма да подкрепите?

Благодаря, господин Председател. Господин Митев, искам да Ви обърна внимание, че изпуснахте няколко важни аспекта от разглеждания законопроект в момента. Забравихте да кажете, че този законопроект не се изготвя от няколко месеца, това е законопроект, който се готви от години, и аз помня, че това е проблем, който го има, който съществува и по който се работи по Българската стартъп асоциация още отпреди времето, в което ние да сме в тази зала. Вторият важен аспект. Колеги, искам да Ви обърна внимание на нашите деца, които ходят по олимпиади и печелят медали. Мисля, че всички сме запознати. Сега ще направя връзката – виждам, че някои хора (към групата на ГЕРБ-СДС) вдигат рамене. Имаме деца, които печелят медали на международни олимпиади по математика, физика, химия. Тези деца – искам само за минута да си представите техния жизнен път какъв е, те са много умни деца. След като спечелят тези медали, обикновено университетите се състезават за тях. Те не се състезават за университети. След това големите компании като Google, като Amazon, те се състезават за тях. Много е вероятно част от тези деца (към гостите на балкона) в момента да спечелят медали. Единият от начините ние да привличаме такива светли умове обратно в България, да не ги даваме на Amazon и Google, да не ходят навън, е точно това, за което господин Митев спомена – да има механизъм, по който младите стартиращи иновативни компании, които работят по предизвикателства, които отговорят на това, което тези млади умове искат да правят, е да получат дялове от тези компании. Към момента това е проблем и този проблем го знам, защото тази екосистема в момента пререгистрира компаниите си в Холандия и на други места, за да може да си осигурят този начин на опериране. Моля на първо четене да подкрепим този законопроект. Знам, че има предложения, които и ние ще направим за доизчистване на текста. Между първо и второ четене ще работим здраво, но нека да подкрепим текста на първо четене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Първо, към госпожа Кирова. Госпожо Кирова, благодаря Ви, че сте обърнали внимание на тези аспекти, бидейки нещо изключително ново в правния мир, сигурен съм, че това създава притеснения и различни хипотези за злоупотреби. Както казах, намерението на този законопроект и Вие знаете, че във времето, в което е изготвен, е изготвен от екип, поне по мое знание, от едни от най-добрите юристи, занимаващи се с търговско право. От тази гледна точка, надявам се, че Вие между двете четения или ако решите да не подкрепите този законопроект, ще предоставите експертизата как тези препятствия да бъдат превъзмогнати, така че хем да се осигури гъвкавостта на Търговския закон, която цели този законопроект, хем да се съставят обструкции пред това да има злоупотреби. Доколкото твърдението Ви, че няма такива закони в Европа, не мога да се съглася с Вас, госпожо Кирова. В Германия има такова дружество – казва се „Дружество на предприемача“, във Франция има дружество, което се казва „Улеснено дружество“, в Словакия, в Испания, в Полша – държави, които имат точно такъв правен пример. Към господин Димитров. Господин Димитров, Вие вчера казахте нещо към мен в една реплика – то беше към председателя, че аз правя забележки на господин Ганев, че вика от място, а миналата година в предното Народно събрание как съм се държал. Вижте, господин Димитров – ако продължаваме да правим едни и същи грешки и да се държим по един начин и всяко лошо поведение да следва друго лошо поведение, доникъде няма да отидем. Затова аз лично ще подкрепя Вашия законопроект, за да покажа, че това е смислено нещо, и се надявам, че Вие между двете четения ще внесете нужните промени, така че да може да бъде подкрепен от цялата зала. И към господин Камбарев. Да, господин Камбарев – истина е, че правната несигурност, правната ригидност или невъзможността тук да има гъвкави компании, кара, задължава иновативните предприятия в България – стартиращи, а и не само стартиращи, да изнасят дейността си в чужбина и да плащат данъци в чужбина. Много български предприемачи в разговори с тях са споделяли, че им е тъжно, че трябва техните компании да плащат данъци – данък печалба, и да осигуряват хората си в други държави. Така че се надявам, че българското Народно събрание ще успее да подобри този законопроект, както беше по репликата на госпожа Кирова, така че да го направи работещ и да може всички тези данъци да се плащат в България. Благодаря.

След изказването.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! И аз ще взема кратко изказване във връзка със законопроекти, които подкрепят Търговския закон. Доста консервативен е Търговският закон в Република България и аз смятам, че така трябва да бъде. Но по отношение на законопроекти, формиращи търговско дружество с променлив капитал, ние от моята парламентарна група ГЕРБ-СДС ще изразим за пореден път подкрепа за този законопроект с условието, че и в предишното Народно събрание Законопроектът беше приет на първо гласуване и в комисии, и в зала. За съжаление, краткият живот на предходния парламент не можа да даде време на работна група да изчисти текстовете по първо и второ четене по формирането на това ново търговско дружество. Има основателни притеснения по отношение на неговото преобразуване в капиталово дружество, защото в досегашния текст на вносителите – аз смятам, че и други колеги, дори самите вносители подчертаха, че авторството на Законопроекта е работа на други лица и организации, а и на колегите от BESCO също трябва да им се припише заслугата на авторство на този законопроект, а колегите вносители са, да кажем, изпреварили всички останали по внасянето на текстовете. В това няма нищо лошо, напротив – мотивират ни да работим напред, за да дадем наистина по-добър инвестиционен климат и среда. И колегата Митев се изказа в тази насока. Аз го подкрепям. Подкрепяйки формирането на такова търговско дружество, ще направи инвестициите в IT компаниите и компаниите с интелектуално развитие да привличат работещи, като им обещаят дял от бъдещи печалби и развитие на дружеството. Само че това трябва да стане при условия, пазещи вложителите, запазващи техния интерес. Имаше доста забележки, градивни такива, по отношение на Законопроекта и разглеждането му в Икономическата комисия, на която съм член, а разбирам, че и в Правната комисия е имало такива забележки. Така че смятам, че след първоначалното приемане днес, като и аз заявявам, че ще бъде подкрепено от нашата парламентарна група в унисон с това, което сме записали в нашата предизборна програма – формиране на ново търговско дружество, което да подобрява инвестиционната среда в България и с подпомагане развитието на IT сектора, който до момента дава не по-малко от 2% към брутния вътрешен продукт на България, имайки предвид и давайки си сметка, че бъдещото развитие и повишаване на сектора, на неговата конкурентоспособност спрямо този на европейския пазар, ние се открояваме като един от лидерите по качеството и скоростта, с която се развива този сектор, ние трябва да му дадем такава възможност, която не трябва да ограничаваме. Но съответно трябва да намерим работещата формула, правилната формула, която да запазва интереса на всички обвързани в процеса – както капиталовложителите, така и работещите, така и формиращите тези стартъп. Затова смятам да приключа моето изказване с принципна подкрепа на законопроектите, които трансформират Търговския закон, и създаването на ново търговско дружество в България. Благодаря Ви.

Господин Председател, народни представители! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ като единствените родолюбци в тази зала (оживление) ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, № 48-202-01-9, внесен на 24 октомври 2022 г., не защото трябва да се спази Директива № 2019/1023 на Европейския парламент или Директива № 2017/1132 на Европейския съюз, който, както съм казвал, нито е европейски, нито е съюз, а е една отмираща структура, подвластна на интернационалния спекулативен финансов капитал. Ние ще подкрепим този законопроект, който, за съжаление, е доста закъснял. Той е доста закъснял, но е необходимо да се подкрепи – по-добре, отколкото никога, защото в него има няколко добри предложения, като примерно уреждащи справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, както и запазване на масата на несъстоятелността на длъжника; премахване на пречките за ефективна стабилизация на жизнеспособни длъжници с финансови затруднения; свеждане до минимум на загубата на работни места и запазване на ползите от дейността им за обществото и създаване на възможности за предприемачите да се възползват ефективно от втори шанс за погасяване на задълженията. В резултат на недостатъчна прозрачност, дори нарочно заложени в досега действащия закон норми, които създават една мъглявина по отношение на дейността на синдиците, се стигна до процедури по осребряване в съчетание с липсата на ефективен контрол, които доведоха до съсипването – няма да ползвам думата „бизнес“, защото е чуждица, а на редица работещи ефективни икономически структури и предприятия в сферата на българската икономика. Законопроектът има някои положителни текстове, които няма как да не се подкрепят, примерно текстът на чл. 613а, в който се въвеждат срокове за подаване на въззивна и касационна жалба срещу решенията по несъстоятелност; чл. 629, в който се осигурява възможност молбите по чл. 625 от страна на длъжника срещу кредитора и на кредитора срещу длъжника, да бъдат разгледани в рамките на едно производство, което само по себе си представлява процесуална икономия; чл. 639б, който дава възможност за предварително осребряване на синдика на актив на длъжника. Няма как да не подкрепим предложението за уведомяване, което предвижда уведомленията да стават чрез Търговския регистър, а не както досега – действащите разпоредби предвиждат призоваванията на длъжника да става само чрез призовка. Ние знаем в много случаи как става призоваването чрез призовкарите или за кредиторите чрез обнародване в „Държавен вестник“ – имаме предвид хипотезата на предложението за чл. 679. Ще подкрепим предложението за чл. 649, с който се удължава преклузивният срок за предявяване на специални искове за масата на несъстоятелност. Дано тези предложения не са достатъчно закъснели за нашата икономика, която е с една огромна не само по количество, но и по процент вътрешна задлъжнялост, и в този смисъл ще заявим, че ще ги подкрепим, но между първо и второ четене очаквайте от нас да направим редица конструктивни предложения, които ще настояваме да бъдат заложени. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз си запазих правото и помолих моето изказване да е последно, ако нямате нищо против, защото то ще бъде от абсолютно принципен характер и ще направя едно процедурно предложение най-накрая. Виждате, колеги, че в момента обсъждаме четири законопроекта, които отварят три съвсем самостоятелни теми в Търговския закон. Едното е несъстоятелност на физически лица – предприемачи, другата тема, която се засяга в два законопроекта, е за дружествата с променлив капитал и третата тема, която засяга проекта на господин Костадинов и група народни представители, е за някакви проблеми с лизинга. Всяка една от тези материи според мен, а и според Вас, а и според мнението на членовете на Комисията заслужава отделно гледане, отделен дебат и отделно много дълго обсъждане. Ние в момента, колеги, това, което правим, е тези три теми на форсмажор, давайте бързо, защото иначе става страшно. И ще се съгласите – никаква изненада не казвам, не се прави така законодателство. Вчера беше направена забележка защо сме удължили срока между първо и второ четене за двата антикорупционни закона на 21 дни? Защото, колеги, Вие сте наясно, че не могат предложенията по тези два сериозни, тежки закона да се направят за седем дни. Тоест, ако някой смята, че това е възможно, той просто е, хайде, правен нихилист или волунтарист е най-мекото определение, което може да се даде. Още повече, знаете, че и там има две диаметрално противоположни философии при изграждането на органа. Не смятате ли, че трябва време най-малкото на парламентарните групи или на парламента да обсъдят коя от двете философии се променя? Както и да е, както и да е. Вижте, не може да стане за седем дни, както и между другото, гледане между първо и второ четене на тези три материи в четири законопроекта, които сега ще гласуваме, не може да стане за седем дни. Това е абсурд. Само по съществото на законопроектите, ако ми позволите две думи да кажа, за да илюстрирам още веднъж защо това, което се опитваме да направим, не е възможно? По Законопроекта на Министерския съвет, който предлага изменение в Търговския закон за процедура по несъстоятелност на физически лица предприемачи. Ние паралелно гледаме и предстои да приемем вероятно Закон за фалита на физическите лица и аз през цялото време се питам, ако приемем отделен закон за фалита на физическите лица, физическите лица предприемачи не са ли по-скоро физически лица, или са по-скоро предприемачи? Ето един концептуален въпрос, за който аз лично признавам, имам нужда от повече време да обмисля. По въпроса за дружеството с променлив капитал. Чухте изказвания тук на трибуната, имаме становища. Аз Ви прочетох одеве в Доклада, не знам дали сте обърнали внимание, Министерството на правосъдието в първото изречение казва „принципно подкрепя“ и в следващите изречения прави толкова предложения, които направо трябва да пренапишат цялата уредба на това дружество с променлив капитал. Същата забележка прави и Министерството на икономиката и индустрията. От Държавна агенция „Национална сигурност“ ни казват: „Внимавайте да не направите офшорка, която пере пари.“ Това пак са въпроси, на които според мен им трябва малко по-задълбочено обсъждане. Така че завършвам с това и процедурното ми предложение, колеги, е, между първо и второ четене на основание чл. 80, ал. 1, предложение последно, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за подаване на предложения да бъде определен на седем плюс три седмици – 28 дни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, темата за дружествата – за промени в капитала, сме обсъдили, тук има изразени мнения и от нашата парламентарна група в подкрепа на въпросната реформа и за създаването на такива дружества, но, да, трябва да се направи внимателно. Защото Вие правилно споменахте, че има постъпили становища, които отворих и точно за предложенията, които са внесени от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, които са известни със своята борба в кавички срещу корупцията, изрично от ДАНС казват, че частта, която е за липсата на вписан капитал, представлява риск за законосъобразност и изпълняване на мерките срещу превенцията за изпиране на пари и че въобще, другият основен риск при окрупняването е да може да се постигне легализиране на средства от незаконен произход. И тук искам да Ви уверя, че между двете четения ще направим и необходимите промени, така че всичките становища на службите да бъдат отчетени и рисковете по тази тема да бъдат преодолени. Защото, да, важно е да има дружества с променлив капитал да могат да набират средства и да се дава възможност на служители да бъдат акционери и по този начин да се мотивират да работят в дружеството, и, да, това е иновативен метод, но трябва да се справим, да не отворим по-скоро вратата за корупция и за пране на пари в тези закони.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, съгласен съм с Вас, че този законопроект е много сериозен. От друга страна, смятам, че ако се предложи 28-дневен срок, това поставя в риск пред невъзможността да бъде разгледан в това Народно събрание. Вие знаете, че в предното Народно събрание също беше приет на първо четене Законопроектът точно в последния ден на Народното събрание, което показа готовността на залата да разглежда този законопроект, така че като процедурно предложение аз ще предложа и 14- и 21-дневен срок, за да може залата да даде все пак някаква възможност този законопроект да бъде разгледан и да бъде внесен. От друга страна, искам да обърна внимание, че това наистина е една много голяма промяна в Търговския закон, и понеже Вие сте председател на Правната комисия и от Вас зависи дали той ще бъде внесен, искам да изкажа благодарност, че Вие все пак внесохте този законопроект и го разгледахте, и това е може би Вашият подпис. Когато този законопроект един ден стане реалност, той все пак ще бъде принос на Правната комисия, така че лесно е оттук да се обвиняваме и обиждаме за различни неща, но когато трябва да си кажем и по една хубава дума, мисля, че може и да го направим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Чолаков, съвсем накратко за действителните собственици и като цяло по становището на ДАНС, което цитирахте. Не мисля, че ще има проблем с действителните собственици. Същият на практика доста сходен ред е и при акционерните дружества в момента. Установяването им е напълно възможно и редът по ЗМИП, в който веднъж годишно трябва да декларираш промени, остава, така че смятам, че дори и да има редакционни предложения между четенията, те няма фундаментално да променят режима за превенция на изпирането на пари. Иначе, разбира се, трябва много да внимаваме да не се перат пари, но не мисля, че нова форма на дружество ще е механизмът, през който се изпират пари.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, които направихте реплики. Господин Митев, суетата е грях. Не бих се ласкал, ако името ми бъде свързано със закон, защото Ви обръщам внимание, че в България само лошите закони имат имена. Пазете се някой закон да не бъде кръстен законът „Митев“. Това означава, че имаме голям проблем. Единственото, което исках да кажа. Колеги, аз мисля, че ме разбрахте добре, че прибързването няма да доведе до нищо. Ако Вие предложите 7-дневен срок за обсъждане, аз се боя, че това само ще направи така, че да няма достатъчно конструктивни предложения, в резултат на което предполагам, че Комисията по-скоро ще отхвърли тези законопроекти на второ четене, отколкото да ги гледа по същество, както трябва. Разбирате ли? Прибързването може да породи риск за приемането. Винаги съм бил за това да си даваме повече време за разговори, повече време за дебат. Колкото до това, че нямаме време, аз мисля, че ще има правителство, така че защо, защо да нямаме време? Това искам да кажа по тези въпроси, с които мисля, че отговарям и на останалите реплики. Молбата ми, колеги, е нека да не бързаме. Нека чак толкова да не, извинявам се, урбулешки неща да правим и да не свързваме имената си с лоши закони. Аз не искам да свързвам името си с лош закон. Това е.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по няколко теми и ще започна от последното изказване на колегата Чолаков, който на практика показа принципната позиция на колегите от ГЕРБ, и ще си позволя да я квалифицирам като лицемерна и ще направя една аналогия с процеса по приемане на промените в изборното законодателство. Ще кажа, че когато Изборният кодекс беше поставен като основен приоритет на колегите от ГЕРБ в лицето на председателя на Народното събрание, председателят на Правната комисия, тогава по най-бързия начин се придвижваше законодателния процес, без да се чакат становища. Напомням Ви, че срокът за предложения беше една седмица, а Изборният кодекс е фундаментален закон, фундаментален за правата на гражданите и всъщност в рамките на 7 дни всяка една от парламентарно представените формации следваше да направи своите предложения за промени в изборното законодателство и те бяха огромен брой. Ако сравним след известно време предложенията, които бяха направени за изменение в изборното законодателство, предложенията, които са постъпили между първо и второ гласуване, и всъщност предложенията, които ще бъдат направени по отношение на друг законопроект, който въвежда дружеството с променлив капитал, промените в изборното законодателство ще се окаже, че ще бъдат в пъти повече, отколкото предложенията за изменение между първо и второ четене, които ще постъпят по отношение на този законопроект. Така че е лицемерно да се приема 7 дни срок за предложения между първо и второ гласуване в изборното законодателство, а да се казва, че това изменение налага максимално дългия срок за предложения от 28 дни. За мен, колеги, това е лицемерие и то е лицемерие, защото – отново давам пример и правя сравнение и аналогия между изборното законодателство, тогава колегите от ГЕРБ отново обясняваха как, видиш ли, измененията в изборното законодателство, които се предлагат, са обсъждани години наред. По същата аналогия, колеги, промените и въвеждането на дружество с променлив капитал също се обсъждат от години наред и те бяха предмет на детайлно обсъждане в Четиридесет и седмото народно събрание. Този законопроект беше получил пълна подкрепа, почти пълна подкрепа, единствено времето не стигна да бъде приет на две четения. Голяма част от Вас, колеги от ГЕРБ, бяхте в тази зала и Вие изразявахте също подкрепа по този законопроект. Аз искам да обърна внимание на още нещо. Този законопроект беше внесен от нас в началото на Четиридесет и осмото народно събрание. Каква, колеги, бе причината той да бъде придвижен над два месеца и половина по-късно? И когато всички ние от тази трибуна говорим, че искаме да подкрепяме бизнеса, ето тези изменения са една страхотна подкрепа за бизнеса, която не коства пари на държавата. Подкрепата за бизнеса не означава само да се дават пари, да се дават компенсации, да има данъчни облекчения. Създаването на една добра бизнес среда, на една възможност за бизнеса да се развива, също е подкрепа за бизнеса. Вие се опитвате да сложите един прът в колелото, което се задвижва за приемане на този законопроект, така че това е поредната проява на лицемерие, когато става дума за загриженост и отговорност към българските граждани, към българския бизнес. Подхващайки темата за българските граждани, всъщност стигаме и до Законопроекта, предложен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и техните предложения за изменения в Търговския закон, всъщност тук сме свидетели как на вниманието на народните представители се поставя една наистина интересна тема, тема, която и колегата ми Стоев каза, че може да търси решения в подкрепа на хората. Но начинът, по който е предложен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, всъщност е опасен и е много явна проява за популизъм – безкрайно явна проява за популизъм и непознаване на закона, и непознаване на основни постулати и правни принципи, и това го доказа и председателят на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ господин Костадинов, който обвини колегата ми Стоев в лобизъм, обвини го, защото той не познава наистина основни правни норми, основни правни постулати. Аз ще дам тук два примера, за да не бъда голословен. Примерите са много, но аз ще взема само два. Колегата Петър Петров, който е водещият юрист на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, каза нещо, което е крайно невярно, аз дори бях изумен как колегата можа да го каже, надявам се, че просто е увличане в неговата пледоария, не го мисли в действителност. Всъщност колегата Петров каза следното. Обърна се към народните представители в залата, радвам се, че господин Костадинов се върна, обърна се към народните представители в залата и каза: „Колеги, представете си как се обогатяват лизингодателите. Те на първо място получават такси за обслужване, на второ място получават лизинговите вноски от лизингополучателя, получават си застрахователно обезщетение, ако автомобилът бъде откраднат, и забележете, ако автомобилът бъде намерен, той им се връща.“ Колега Петров, ние сме юристи, нали ние не смятаме, че това правно положение ще се запази, тоест лизингодателят да е получил и застрахователно обезщетение, и да получи автомобилът, ако бъде намерен? Нали сме наясно, че това няма как да се случи?

Не съм казал такова нещо.

Точно това казахте, господин Петров, и аз затова споменах, че се надявам да сте се увлекли в своето изказване, защото това е крайно невярно. Тук говорим за юридически лица, за търговци, които, ако автомобилът бъде намерен, то лизингодателят, естествено, че е длъжен и ще върне полученото застрахователно обезщетение, защото той е търговец и като такъв отлично знае, че ще се обогати неоснователно и няма да иска да носи риска от разноските в един бъдещ съдебен процес. Така че това, което казахте, е крайно невярно и е опит да се въведе в заблуждение както залата, така и хората, които ни гледат. На следващо място аз искам да Ви обърна внимание на нещо, което е много важно, защото, както казах, предложението Ви е интересно и може да се търсят аргументи за това дали не може да бъдат защитени правата на лизингополучателите. Това каза и колегата ми Стоев – да търсим правилното правно решение, защото решението, което Вие давате, не е коректно. И аз искам да Ви поставя следният въпрос: Господин Петров, представете си, че имаме сключен един лизингов договор и на четвъртата година автомобилът бъде откраднат. Съобразно Вашето предложение договорът може да бъде развален и лизингодателят дължи връщане на абсолютно всички суми – не само на лизинговите вноски, забележете, а на абсолютно всички суми, на лизингополучателя. Тоест един гражданин сключва договор за лизинг, взема един автомобил, ползва си го четири години, този автомобил мистериозно изчезва, човекът си получава обратно абсолютно всички суми и тук, когато внасяме предложения за изменения в законодателството, трябва да държим сметка не само за преките последици от едно предложение, а и за косвените такива и последиците в дългосрочен план. Защото, колега Петров, и колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, дали в правния мир няма да се случи така, че случаите на лизингови автомобили да нараснат драстично, случаите в които автомобили изчезват? Дали няма да се стигне до това, че ще има злонамерени действия от граждани, които под закрилата на закона всъщност си ползват един автомобил години наред напълно безплатно и това да доведе до нарастване на престъпленията по отнемане на такъв тип имущество? Затова и колегата ми Стоев беше абсолютно прав, когато каза, че може и сме длъжни да намерим по-точно и по-правилно законодателно решение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

За реплика.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Иванов, Вие визирате една хипотеза, при която един откраднат автомобил, застрахован, застрахователната премия е платена от лизингополучателя, бъде откраднат – какво се случва? Договорът се прекратява и лизингополучателят пие една студена вода. Вие визирате една хипотеза, за която след 5, 6, 7, 8 месеца до една година автомобилът бъде върнат, той е бил върнат на лизингодателя, а вече той какво ще го прави и на кой ще го даде, си е лично негово решение и дали ще връща суми на застрахователя, си е лично негова работа и техни собствени отношения. Единственото, което е важно за нас като вносители на този законопроект, е какво се случва с лизингополучателя, защото никой от Вашата парламентарна група не се заинтересува какво се случва с лизингополучателя. И да Ви повторя, лизингополучателят вече е пил една студена вода, защото договорът му се е прекратил занапред, без той да е получил обратно никакви суми и без той да може отново да ползва същия автомобил. Защо? Защото договорът е прекратен занапред по силата на този член, който се опитваме ние да променим. Ето това е последицата за лизингополучателя, която ние се опитваме да преуредим с нашето законодателно предложение. Какво ще прави лизингодателят с автомобила – каквото иска да го прави, ако иска да го блъска. За едно нещо само не съм съгласен с Вас във Вашата реплика, ако говорите за лицемерие от страна на ГЕРБ, касателно Ваши законопроекти и по-конкретно Търговския закон, бих желал да Ви дам един съвет, когато правите предложение между първо и второ четене в срока, за да минат те, моля Ви, господин Иванов, включете във Вашия законопроект за Търговския закон следните няколко неща: 1. Приемане на еврото. 2. Закупуване на F16. 3. Военна помощ за Украйна. Ако включите тези три точки във Вашия Търговски закон, съм сигурен, че ще получите подкрепата на другите видни евроатлантици в залата и няма да се притеснявате дали ще има мнозинство и няма да говорите за лицемерие. Благодаря Ви.

Господин Иванов, аз Ви поздравявам за втората част от Вашето изказване относно лизинга, защото то беше конструктивно, по същество и наистина, между другото, и мен ме накарахте да се замисля, и оставам с впечатление, че ще ни трябват повече от седем дни само по тази тема, за да можем да обсъдим Вашите аргументи. Казвам го с добро чувство, в смисъл не иронизирам в никакъв случай. По първата част от изказването Ви, аз разбирам, че Ви доставя удоволствие да ме хванете в противоречие, но няма да ме хванете в противоречие. Тук има моменти, в които можем да говорим като политици, има моменти, в които трябва да говорим като юристи. Търговският закон е 100% юридически закон, аз не мога да си представя, че с Търговския закон може да се прави политика или например със ЗЗД да правим политика. Ще си помисля, че сме учили на различни места. Докато Изборният кодекс е много повече политика, отколкото право, и Вие го знаете това много добре. Тази дискусия ще я водим в петък. Разбирам, че за Вашата група това е като Мирча Кришан с краставицата – всяко изказване започва с Изборния кодекс. Само ще Ви кажа, изпреварвайки дискусията в петък, че Изборният кодекс нямаше да бъде вкаран толкова бързо, ако Вие не бяхте демонстрирали от първия ден на това Народно събрание, че не искате да се избере председател, не искате да има ефективна работа на Народното събрание, не искате да има правителство и искате да ходим веднага отново на избори. Това беше причината толкова бързо да влезе Изборният кодекс и тя е 100% политическа причина. Ако Вие направите правителство, имаме спокойно време, ако трябва, в Комисията Вие бяхте, знаете, говорихме, може да се наложи да отворим изцяло отново Изборния кодекс и да го прегледаме – всички сме отворени, дайте време чрез съставянето на правителство и ще го направим. Това беше политически аргумент и Вие го знаете много добре. Колкото до Търговския закон, повтарям това, което казах, не смятам, че с него трябва да се прави политика, там трябва да сме 100% юристи, моля Ви за което.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, съгласна съм с Вас, че е лицемерие, но искам да развия още малко тази теза. Освен че е лицемерие, ние виждаме едно замитане под килима за пореден път, за втори път, на ключова тема за предприемаческата общност, виждаме едно неразбиране какво представляват предприемачите, какви необходимости имат, знаем колко време беше бавено вкарването в Комисията на този законопроект и стигаме до деня, в който се предлагат 28 дни за предложения между първо и второ четене. Ами, господин Иванов, господин Чолаков е имал два пъти по 28 дни да се запознае и да вникне в същина и виждаме, че все пак не го е постигнал. Може да се удължи срокът от 7 на 10 дни, но 28 дни означава, че тази тема не е приоритетна за ГЕРБ, тази тема, която е част от Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъде заметена под килима и ако това според господин Чолаков е законът „Митев“, то тогава господин Чолаков става враг № 1 за предприемаческата общност. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Добре дошли на нашите гости и от мен! Уважаеми колеги и колеги репликиращи! Всъщност, господин Чолаков, аз говоря с факти, не политиканствам, фактите са такива и никой не може да ги отрече. Изборният закон и промените в Изборния кодекс бяха направени за един месец, като почти нищо друго не се гледаше в това време и много голяма част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост паднаха жертва – образно казано, затова Вие да правите политика с измененията в Изборния кодекс и ясно показаха какви са Вашите приоритети. Това са фактите, това са обективните факти. Срокът за предложения там беше седем дни, тук искате да бъде 28 дни. Изборният кодекс беше разгледан почти веднага след като бяха бламирани комисиите и след като Народното събрание започна да работи. Измененията в Търговския закон влизат в пленарната зала два месеца и половина, след като Народното събрание започна работата си. За тези два месеца и половина, ако имаше воля, всички колеги можеха да се запознаят с текстовете, при положение че, както казах вече, имаше политическа нагласа за приемане на измененията в този закон. Всяка една от парламентарните групи, която действително има желание и воля да подкрепи бизнеса и бизнес средата чрез приемане на тези изменения, можеше да подготви своите предложения за изменения между първо и второ гласуване, а не да поставя в риск приемането на тези промени въобще. По отношение на коментара на колегата Петров. Колега Петров, най-добронамерено моля просто да се вслушате в примера, който давам. Защото, ако текстовете, които Вие предлагате, бъдат приети в този им вид, действително съществува рискът, който описах. Призовавам Ви най-колегиално да помислите за изменения и как да обезпечим този риск. От „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим приемането на измененията, които предвиждат създаване на дружество с променлив капитал, защото това е едно страхотно предложение. То е работено години наред, работено е от най-добрите експерти в страната. В лицето на професор Огнян Герджиков нашето предложение, предложението на колегите от „Демократична България“, всъщност намери подкрепа. Професор Герджиков все пак е един от най уважаваните колеги юристи, които се занимават и работят активно с търговското законодателство. Неговото положително становище е ясна индикация, че тези изменения са добро предложение, което следва да намери подкрепа. Подкрепа, която се надявам, че ще се получи в днешното гласуване. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Имаме внесени няколко законопроекта, които касаят изменения и допълнения в Търговския закон. Обаче, както и в изказването си в Правната комисия, желая да обърна вниманието на пленарната зала по отношение на това, което ни предлага Министерският съвет, касаещо предприемачите в частта за несъстоятелността. Защото дебатът отиде в посока разглеждане на част от останалите законопроекти, които всъщност са изключително важни, а това остана сякаш извън фокуса на вниманието. Защото, намирайки се на първо четене и гледайки Закона като принцип и философия, ние няма как да отменяме и да останем единствено с това, че има нужда от регулация на тази сфера. Изключително важно е какво ни предлага Министерският съвет на първо четене. А той всъщност ни предлага един изключително порочен модел, който не виждам по какъв начин ще можем да го форматираме и да достигнем до справедливо решение, което касае несъстоятелността в частта за предприемачите. Давам следния пример: oбръщам внимание на § 64 от това, което ни е предложено в Законопроекта. Вътре биват разгледани измененията на членове 742, 744 и 745. Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че това са текстове, по които липсват мотиви от страна на вносителя. По всички останали текстове имаме мотиви – фактически, правни. Тук изведнъж имаме бяло петно и казваме просто с доброто намерение, че трябва да бъде урегулирана тази сфера и предприемачите имат нужда да влязат под някаква форма в механизмите за несъстоятелност. Само че ние рискуваме, ако направим това, с оглед на пропуските, които ще посоча. Даваме възможност в желанието си да решим един проблем всъщност да превърнем предприемачите във вечни длъжници. Няколко пъти в залата се чу думата „лобизъм“. Не искам да давам квалификации, не искам да давам оценки, но в случая се надявам това да е вследствие на пропуск, а да не са изменения, които в крайна сметка биха обслужили силната страна в едни правоотношения. Предприемачите като хора, които носят риск вследствие на своята дейност, да се озоват в ситуация, в която ще са принудени да търсят начин да останат далеч от стопанския и гражданския оборот години наред. В тази връзка обръщам внимание – никъде в текстовете няма предвидени крайни срокове за възобновяване на производството по несъстоятелност спрямо предприемачите. Говорим, че във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост желаем да транспонираме Директивата, само че обръщам внимание на текстовете на Директивата 2019/1023. Уважаеми колеги, целта на Директивата е да постигне възможност за опрощаване на дълговете на несъстоятелния предприемач след изтичане на даден период. Този период в случая е три години. Ето че незнайно как, приемайки Закон, който цели да реши този проблем, ние пропускаме фундамента на тази директива! Изпускаме най-важното и създаваме изменения, които не само не помагат на предприемачите, а е неясно коя страна в правоотношенията ще обслужат. Далеч не съм убеден, че тези пороци ще съумеем да ги санираме и да намерим добра формула между първото и второто гласуване. Затова ние от „Български възход“ ще се въздържим при гласуването на първо четене. Считам, че Министерският съвет е изключително важно да си преразгледа предложението, да даде относими фактически и правни мотиви, които в крайна сметка ще доведат до баланс и до справедливост в правоотношенията. Не можем да приемаме изменения в Търговския закон, които буквално ще хвърлят под влака активна, действена част от българското общество само поради факта, че поради промяна в пазарната конюнктура тези хора ще влязат в производство, което в края на деня може да ги направи вечни длъжници. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се да обърнем внимание на тези текстове, които цитирах. В крайна сметка е важно на първо четене и какви са мотивите на вносителя. В случая те липсват. Затова не считам, че той трябва да получи подкрепа. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Понеже се заговори тук за лицемерието в залата и за това кой всъщност е враг на предприемаческата система, нека да припомним малко неща от миналия парламент, когато на 15 юни беше внесен подобен законопроект от група народни представители от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Имаше становища, които са дадени от тогавашното Министерство на правосъдието. Кога беше разгледан всъщност? Беше разгледан – забележете, на 21 юли в Правната комисия и на 27 юли, или горе-долу два-три дни преди разпадането на Четиридесет и седмото народно събрание. В залата влезе буквално в последния ден, в последното заседание на Четиридесет и седмото народно събрание и беше приет на първо четене. Беше внесен по този начин с ясното съзнание, че няма да мине на второ четене, защото просто няма време. Ето това е лицемерие. Да говориш за лицемерие, при положение че сте бавили около месец и нещо самия законопроект, и го внесохте в последния работен ден с ясното съзнание, че от него няма да излезе нищо, и ще си остане така в историята. И то така стана. Доколко всъщност времето е било загубено или спечелено, ще си проличи от самите текстове на законопроектите, които бяха внесени вече в това Народно събрание – двата от „Продължаваме Промяната“ и от „Демократична България“. Най-забавното е, че предложението на „Демократична България“ не отразява становището на правосъдния министър от „Демократична България“ от юни месец. Поне да си бяхте дали труда да съгласувате собствените си становища с текстовете, които сте внесли. Можеше да има един по-добър проект, който по-бързо да може да мине. Защо през юни месец не се говори дали има проблем с прането на пари? Защото никой не се беше сетил да поиска становище от ДАНС и от службите. Сега има такива становища и службите си го казват. Трябва ли да оставим тази вратичка отворена? Не. Затова трябва да регламентираме в текстовете как ще се вписват капиталите, как ще става проверката – всичко, което трябва да се свърши в рамките на сроковете, които са между четенията. Защо се предлага по-голям срок? Просто защото не е ясно колко закона ще бъдат приети. В момента има четири закона, които са предложени. Ако се приемат и четирите, както знаете, се изготвя един общ законопроект. По тези четири различни теми – добре, две съвпадат, но другите две са различни – трябва да се направи общ законопроект и да се внесат предложения по всичките, а не само по ДПК-тата. А по другите две теми също има много работа, ако съответно бъдат приети, разбира се. Така че, да, затова има логика да има и по-дълъг период между четенията. Самият законопроект за ДПК-тата е очакван и трябва да се случи – възможността да има ДПК-та и да може по този начин да се реализират инвестиции. Впрочем и в Четиридесет и седмото, и в Четиридесет и осмото народно събрание основно становищата са от компании, които изразяват как това ще помогне за бизнеса им. Нека да помогнем на бизнеса както в тази, така и в следващите точки със сините карти. Защото това са реално възможностите да се работи с българската икономика – да се създаде повече инвестиционен ресурс. Средата съответно да отговаря на съвременните условия, като по този начин в крайна сметка да се съберат компаниите, които могат да изкарват парите, които се каните да изхарчите утре в Закона за удължаване на бюджета. Защото в крайна сметка най-важното е да има бизнес в България, който да се развива, и не трябва да му се пречи, а трябва да му се дават възможности. Това е така. Но е тъпо да се говори за лицемерие. Ще използвам тази дума, при положение че дори не сте си направили труда да си спомните какво беше юни месец и защо този законопроект не се случи тогава. Кой беше заместник-председател по това време? Кой определяше дневния ред? (Реплика от народния представител Венеция Нецова-Ангова.) Същият този, който обвинява, че е лицемерие, а можеше да го придвижи, включително и председателят на Правната комисия тогава, който в момента е един от вносителите на Законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гаджев, дебатът до този момент вървеше много конструктивно. Затова искам да се върна към него. Кое е лицемерие, кое не е лицемерие – ще оставим хората да съдят за това. По-скоро искам да Ви обърна внимание на нещо друго. Ако Вие имате сериозна заявка, че искате този законопроект да стане факт, виждаме, че, както казах малко по-рано, председателят на Правната комисия е от Вашата парламентарна група. Надявам се, че Вие ще ни покажете един пример за липса на лицемерие. По-скоро за добро желание да се случи един законопроект, който и Вие подкрепяте, разбира се, с всички обструкции на госпожа Кирова. Ще направите всичко възможно, както направихте всичко възможно в този парламент, примерно, да приемем Изборния кодекс. Така че се надявам, че Вие сте във възможността си и в доброто си желание и намерение да ни покажете как можем един законопроект между четенията да го подобрим, така че да стане работещ и всички опасности, които изложихте, да бъдат преодолени. В крайна сметка да постигнем крайния резултат. А крайният резултат е да има една революция в Търговския закон – възможност да се привличат способни кадри и към стартиращите компании. Дори може да се окаже, че и проблемът, който повдига господин Петров, също ще бъде решен в този законопроект. Така че разчитаме на Вас и на Вашата способност да прокарате законопроекти в това Народно събрание. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Гаджев, уважаеми колеги! Правя тази реплика, защото многократно в днешния дебат част от изказващите се се позоваха на становището на ДАНС: какви големи опасности щели да настанат за нашата система – правосъдна, правна, ако предвидим това дружество с променлив капитал, какъв риск за пране на пари имало в България, а пък някои от колегите говореха и за офшорки – едва ли не, че ставаме офшорна зона. Нищо подобно няма, колеги. Първо поставя под въпрос доколко ДАНС като контраразузнавателна служба трябва въобще да дава становище в рамките на законодателен процес? Особено когато въвеждаме изисквания на правото на Европейския съюз, особено когато доказани експерти по законодателство и по търговско право са дали своето положително становище. Когато институция като Министерството на правосъдието е застанала зад този законопроект, ние да се позоваваме на ДАНС, на финансовото разузнаване в ДАНС – между другото, поредица от независими доклади на международни агенции поставят под въпрос капацитета на самото финансово разузнаване в ДАНС да проследява прането на пари, да проследява офшорните сметки на български политици най-малкото. Тоест служба, която има системни недостатъци в проследяването на прането на пари, публични скандали, за които знаем и които не са получили адекватен отговор от службата, да дава становище в рамките на висящ законодателен процес – това за мен е притеснително. Поради тази причина мисля, че трябва да черпим аргументи от това становище за блокиране на този законодателен процес. Това е моята реплика. Тя не е толкова към господин Гаджев, колкото към всички колеги, които се позоваваха напоително на това становище, което мисля, че е малко извън компетентността на нашата контраразузнавателна агенция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Две неща, уважаеми господин Гаджев – преди малко засегнахте възможността за вписване на капитала на дружествата с променлив капитал и необходимостта това да стане, за да бъде ясно каква е дейността на тези дружества и за да може да се предотвратят определени измами, които могат да се случат, отново се връщаме на рисковете, които има тази правна форма. Но всъщност това е логиката на тази правна форма, такава, каквато се въвежда съгласно тези изменения в Търговския регистър. Да, липсва предвидена възможност за вписване на този капитал и съществува възможност за злоупотреба по отношение на кредитори, независимо от това дали кредиторите са физически лица, доставчици, контрагенти или всякакви други видове хора, които имат взаимоотношения със съответното дружество. Аз уважавам желанието Ви да стимулирате предприемачите и за стимулиране на предприемачеството и в това отношение няма как да не съм съгласна, че законодателството ни трябва да бъде гъвкаво, но то в никакъв случай не трябва да създава подобни правни възможности за злоупотреби. И в тази връзка искам да Ви подчертая, че срокът наистина трябва да бъде поне 28 дни, защото Вие изпаднахте няколко пъти в противоречия. Цитирам Ви анализ на съответствие с правото на Европейския съюз, приложен от вносителите на единия от законопроектите, а те са абсолютно идентични – Милен Матеев, Мирослав Иванов, Стою Стоев, Искрен Митев и Венеция Ангова. И анализът по точка IV казва: „Приложеният в Законопроекта нов вид търговско дружество няма аналог, няма пълен аналог в правото на страните – членки на Европейския съюз.“ (Реплики от място на народния представител Искрен Митев.) Това е причината, поради която, преди малко изнесохте доста неверни факти, господин Митев, не искам да влизам в диалог с Вас. Някой тук от тази трибуна каза, че прехвърля дружествата си…

…защото търси идентични такива форми в Холандия и в някоя от другите държави, има дружества, които предвиждат стимулиране на предприемачеството, но в никакъв случай формата не е такава, като тази, която е предложена. Аз искрено силно се притеснявам от предложените промени за дружеството с променлив капитал в Търговския регистър и не съм убедена, че дори и за 28 дни може да бъдат изчистени всички недоразумения и да бъдат прецизирани всички текстове, така че да има защита от злоупотреба. Защото това е първото основно нещо, което виждам в този законопроект. Ще Ви дам един пример. Ползвател на европейски програми, регистрирал дружество по този законопроект…

…бързо може да измени капитала си и да приключи с всички ангажименти, които има, без да носи абсолютно никаква отговорност и това може да се случи по начина, по който са предвидени текстовете в Законопроекта, тоест те трябва да бъдат променени, но им трябва основна промяна. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. По реда на номерата. Господин Митев, добрият тон по темата не беше нарушен от нас, беше нарушен от преждеговорившия от Вашата парламентарна група, който заговори за това нещо. Просто отговорих. Иначе въобще нямах намерение да се изказвам по темата, тъй като смятам да подкрепя въпросния законопроект. Но след като се заговори за това кой бил бавен и така нататък, длъжен бях да дам примера как бяхте подходили навремето. Дали ще бъдат внесени, да, ще бъдат внесени предложения. Надявам се и от Вас да покажете желанието Ви да подобрите закони в експертиза. Същото ще направим и ние, като внесем предложения между четенията, така че да отразим проблемите, за които господин Славов не вижда, но те съществуват. Защо ДАНС и се хващам за становището на ДАНС? Ами ДАНС по принцип е институцията, която се занимава с превенции и разкриване на престъпления за пране на пари, не МВР основно. Основно се занимава ДАНС и ДАНС е основна точка за контакт с партньорски служби по темата. Дори и да не се занимаваше, самият факт, че имат дори и не малката възможност да се използва Законопроектът и да се възползват от текстове по него, за да се извършват престъпления, трябва да бъде отчетена и премахната, защото не трябва да го допускаме, нали така? Така че, каквото и да си говорим тук, важното е наистина между четенията Законопроектът да бъде редактиран. Впрочем ние работим по промени, които да изчистят точно тези бележки, и то не само от ДАНС, но и от Министерството на правосъдието, между другото, и от редовния и служебния кабинет, които са дали немалко бележки. Най-типичният пример е, че бележките, дадени от министъра на правосъдието Надежда Йорданова по Законопроекта, внесен от ДБ и ПП през месец юни, не са отразени в Законопроекта, внесен от Надежда Йорданова няколко месеца по-късно. Така че логично…

В нашия са отразени.

Добре, във Вашия са отразени. Давам пример, че понякога преписването и бързането и писането на крак не води до добър резултат и е хубаво да се обмислят в момента, в който все пак искаме да свършим работа, а не да претупаме. Надявам се наистина между четенията, когато се обедини Законопроектът, ще видим след малко колко приети от четирите закона, и затова ще трябва и повече време – не за друго. В крайна сметка наистина идват празници и това също възпрепятства, за съжаление. Колкото до това, аз се надявам наистина и на второ четене не само този законопроект, но и този, който предстои да гледаме тепърва, който касае сините карти, и по него има много бележки и много работа да се свърши, но е важно да се случи. Благодаря.

За лично обяснение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Кирова, позволявам си да взема лично обяснение заради това, което казахте, че аз съм представил подвеждаща информация от трибуната, но докато обяснявахте това, казахте, че има подобни. В моето изказване аз казах, че има подобни. Разбира се, че точно по този начин Вие знаете по-добре от мен, че всеки закон, дори когато взимаме европейска директива, той трябва да се нагоди спрямо реалността на държавата, която го приема.

Няма аналог.

Законът в този вид няма аналог, в точно този си вид, госпожо Кирова, защото няма как да има аналог, защото българската реалност, българският правен мир е различен от правния мир на останалите държави и аз го казвам не да се заяждам с Вас, казвам Ви го напълно коректно. Разбирам Ви, че този закон от Ваша гледна точка, от Вашия опит в тази сфера създават тези възможности. Молбата ми е вместо да го отхвърляме още на първо четене, да си дадем време, да има разговор, да се дадат предложения и да го изградим по начин, по който да е работещ. Всички в тази зала сме наясно и се съгласяваме, че този законопроект е нужен, че е хубаво Търговският закон да отговаря на реалността на предприятията, които съществуват в българския правен свят, в българските взаимоотношения, нали така? Смисълът на законите е да отговарят на взаимоотношенията, които възникват между хората. Има стартиращи компании в България. Те стават все повече, за да се стимулират тези стартиращи компании, има нужда от алтернативен начин за стимулиране на служителите им, който този закон позволява. Има много предпоставки, много причини, които могат да бъдат изчистени. Благодаря Ви, че така активно участвате в разговора, и се надявам да участвате след това и в групите, които ще направят предложения. Благодаря.

Благодаря, господин Председател, че ми давате възможност за това лично обяснение. Господин Гаджев, може ли да ми дадете някакви факти наистина, че по някакъв начин аз съм бавил приемането на този законопроект в предишното Народно събрание. Ами такова изказване се чу от Вашите уста, може би аз не съм разбрал правилно. Аз обаче искам да кажа какво се случи в заседанието, когато беше приет на първо гласуване в тази пленарна зала в Четиридесет и седмото народно събрание този законопроект и когато ние консултирахме искането да бъде приет в същото пленарно заседание, тъй като то беше последното за това Четиридесет и седмо народно събрание и на второ гласуване единственият аргумент, който получихме от групата на ГЕРБ беше, че Законопроектът е прекалено добър и очакван от бизнес средите и точно преди предстоящите избори ние ще си запишем огромен плюс. Поради тази причина те не позволиха да бъде приет тогава Законопроектът, а що се отнася до всички други аргументи, които изтъквате как трябвало да бъде удължен срокът, извинявайте много, но тези аргументи, които изтъквате, всъщност са аргументи изобщо против създаването на дружество с променлив капитал, защото, ако ми говорите, че трябва да бъде записан капиталът в Търговския регистър, то това не е същото дружество. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, ръкопляскане и възглас: „Браво!“ от народния представител Росица Кирова.) Да, значи Вие не искате да има дружество с променлив капитал – това разбирам аз. Може просто да излезете ясно и да кажете, че не искате да бъде приет този законопроект. Може да гласувате против него, но не лицемерно да казвате, че го подкрепяте, искате някакви промени, които изобщо премахват същността на това търговско дружество. Как да се случи това? От друга страна, като смятате, че има някакви рискове, няма да коментирам как беше поръчково изискан този доклад от ДАНС и поръчково е написан и даже е писан според мен не от юристите в ДАНС.

Та този доклад всъщност, ако вижда някакви проблеми, то трябва да ги вижда тогава във всички акционерни дружества, които са регистрирани в момента и в ООД, които имат два лева капитал. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Законопроектът е внесен на 15 юни от група народни представители. Разгледан е в Правната комисия на 21 юли. Това колко прави? Месец и нещо по-късно, нали. В последната седмица преди края на Четиридесет и седмото народно събрание, когато вече беше ясно, че Събранието си отива. Разгледан е в Икономическата комисия, която е следващата, която трябва да го разгледа на 27 юли, тоест буквално срядата преди петъка, когато се разпуска Народното събрание. Това са факти, които са на страницата на Народното събрание. Съответно е приет в залата на 29 юли. Може да си отворите стенограмата и да видите там има ли направена процедура за разглеждане на две четения и да имаше направена процедура, каквото няма, нямаше как да мине поради простата причина, че в самия законопроект имаше нуждата да бъдат отразени много бележки, включително Вашите колеги казват, че пък новият Ви законопроект, който са внесли сега, бележките оттогава са отразени. Нали така? Ето тук пак ще отворя – становище на правосъдния министър Надежда Йорданова, изпратено до Вас, където има три страници, където казва бележки по членове, които трябва да се променят. Тоест очевидно Законопроектът не е бил толкова добър, след като дори и сега колегите, които също предлагат такъв законопроект, са предложили, говоря като министър на правосъдието и министерството, което горе-долу все пак отговаря за този сектор, е внесъл бележки, с които трябва да се подобрят текстовете между двете четения. Това са фактите. Това са документи, които са на страницата на Народното събрание. Затова, господа от групата на „Продължаваме Промяната“, когато се говори за лицемерие, нека да отчетем всички тези неща. Това е. Казал съм фактите само. Дали сте го бавили, дали не сте го бавили, дали сте имали повече неща, които да се случват по това време на Комисията, казвам фактите – внесен на 15 юни, разгледан на 21 юли, внесен в залата на 29 юли. Това са фактите, които са налични, и всеки може да ги провери, както и становищата там, където изрично пише колко предложения трябва да се направят между четенията и къде са проблемите в текстовете.

Само факти, господин Председател. Благодаря Ви. Господин Гаджев, на 9 юни.

За каква процедура?

Лично обяснение.

За какво и на кое именно?

Лично обяснение на лъжливите факти, които изнася господин Гаджев.

На 9 юни беше внесен Антикорупционният закон и оттогава Вашата група не влизаше на Правната комисия и провали четири заседания на Правната комисия. Това са фактите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Процедура.

Благодаря, господин Председател. Извинявам се за забавянето, дами и господа народни представители! Господин Председател, тъй като нашият законопроект като тематика стои малко встрани от очевидно дискусионната група на трите останали законопроекта, то бих желал да изменим малко реда на гласуването и първи да бъде гласуван нашият законопроект. Доколкото са в една и съща точка, доколкото и четирите законопроекта подлежат на гласуване, не мисля, че има някакъв проблем, така или иначе ще бъде проведено гласуване, поради което моля първо да бъде гласуван нашият законопроект.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Петров, аз все пак призовавам да бъде спазен Правилникът. Правилникът казва в каква последователност следва да бъдат поставени на гласуване внесените законопроекти и то е по реда на постъпването им, колега Петров. Наистина, колеги, обратното ми становище е в тази посока. Нека да спазим Правилника и законопроектите да бъдат гласувани в реда на постъпването им. Благодаря за вниманието. (Уточнения встрани от микрофоните.)

Процедура.

Член 102. Уважаеми господин Председател, чл. 102, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Проекти за решение могат да предлагат и народни представители…., когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им.“ Колеги, с решение на Народното събрание не можем да дерогираме този текст, тъй като опашка в този текст няма, освен ако Народното събрание не реши нещо друго (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“) и той се прилага по аналогия, колеги. И такъв аналогичен текст има и в чл. 64.

Никъде не пише! Пише „проект за решение“, не пише „законопроект“.

Прегласуване.

Уважаеми господин Председател, колеги! Искам прегласуване, защото да дадем възможност на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ малко да започне да мисли логично. (Смях.) В момента показахме как работи задкулисието в този парламент. (Шум и реплики: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) ВЪЗРАЖДАНЕ всъщност вкарват някакъв законопроект, казвам „някакъв“, защото той юридически не е издържан, само и единствено с една-единствена цел да правят сделки в парламента. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В момента те гласуваха „въздържал се“ за законопроект, който преди малко, аналогичният законопроект беше подкрепен от цялата им парламентарна група. Давам им възможност наистина да покажат, че гласуват за законопроекти, а не за сключени задкулисни сделки.

Леле, леле! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Изказване.

Процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедурно предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до обсъждане и гласуване на точка 7 от дневния ред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което искам да направя, е до точка 8. Госпожо Атанасова, точка 8 е Кодексът на труда, не точка 7, така че искам все пак да разгледаме…

Точка 9 е Българската народна банка, точка 8 е второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за…

Добре, до разглеждане на Кодекса на труда, господин Председател, която точка е според Вас, така го подложете на гласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Искам прегласуване! Уважаеми колеги, особено тези от „Продължаваме Промяната“, както спорехме за ДПК-тата, нека да дадем шанс и на сините карти. С Вашето гласуване, не искайки да удължим времето до разглеждането на точката за сините карти, реално ще блокирате тяхното разглеждане и приемане на първо четене тази година. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Искам процедура за прегласуване, за да дам възможност и на колегите от ГЕРБ – все пак синята карта нали беше важна, господин Гаджев?! Защо не искате да я гледате? (Шум и реплики.) Кодексът на труда не е важен, минималната работна заплата не е важна за Вас, колеги! (Шум и реплики.) 700 лв. си остава и това е добре! (Шум и реплики.) Това не искате да се разглежда в българското Народно събрание?! Искате в два часá да си ходим?! Хайде да поработим до девет часá, да приемем девета точка, да приемем минимална работна заплата 850 лв., ама не с добавките, а без добавките, защото това чакат българските граждани от нас като народни представители поне за Коледа! Хайде, през друго време не можем да свършим някаква полезна работа, но поне за Коледа можем да направим нещо добро за българските граждани. Призовавам Ви, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, остават ни още няколко дни до Новогодишните празници, да свършим едно добро дело, да гледаме Кодекса на труда, да приемем законодателството, за да може всеки един от нас да гледа в очите своите избиратели, които са ни изпратили тук. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, очевидно Народното събрание не иска да работи до приемането на точка 7 и точка 8. Затова правя различно процедурно предложение – да удължим днешното заседание поне до приемането на точка 5. Обръщам Ви внимание, колеги, че точка 5 е свързана с компенсациите за горивата. Знаете, че „Лукойл“ всеки ден на всеки литър ни дерат. (Шум и реплики.) Стана вече 6 точка – да уточним. Дерат ни с по 1 лв. на литър. Колкото повече време отлагаме този законопроект, толкова е по-малък шансът да го приемем и да започнат някакви истински компенсации на цените на горивата. Тоест, ако няма „Лукойл“ коалиция в този парламент, би следвало моето предложение да се приеме. Ако не се приеме, аз ще мога с чиста съвест да кажа, че и в Четиридесет и осмото народно събрание има коалиция „Лукойл“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Правя следното предложение: точка 9, както Вие определихте, от днешния дневен ред да стане точка 2, а именно Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда да стане точка 2 и да я разгледаме в днешния дневен ред. Това е процедурното ми предложение. Мисля, че Вие в Комисията единодушно всички подкрепихте минималната работна заплата да бъде 850 лв., пък сега тук има някакви полюции, които аз не разбирам, тъй като преди Коледа...

Да сте чули, има стенограма.

Да, да, не се вълнувайте толкова много, когато става дума за нещо друго, а сега махате точка или по-скоро не искате да гледате точка, която беше безспорна поне според Вашето гласуване в Комисията от всички парламентарни сили. Сега нека да направим същото – 850 лв. минимална заплата! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Нали новото указание е да си мотивираме процедурите. Уважаеми колеги, само преди три седмици този законопроект беше приет с 206 гласа. Само преди три седмици! Какво Ви става днес, три седмици след като всички бяхте убедени, че минималната заплата трябва да е 850 лв.? Кога според Вас ще го приемем, ако не днес?

Утре!

В кой ден точно ще приемем Кодекса на труда с минимална работна заплата 850 лв.? Хайде малко да си освежим паметта, да се сетим какво сме мислили преди три седмици, на каква позиция сме били, какво сме казали тогава на нашите съграждани, какви очаквания сме оставили в тях и какво правим днес? И какво сте направили вчера в Комисията – това вече е друг въпрос. Колеги, умолявам Ви, постъпете държавнически и отговорно – Кодексът на труда е важен, важна е минималната работна заплата. Много български граждани стоят, гледат и чакат в момента нашето решение. Има време за всичко, на това сега му е времето. Моля Ви за прегласуване.

То е по-скоро съобщение, господин Председател. Разчитайки, че днес пленарната зала ще работи по-дълго, бяхме насрочили заседание на Правната комисия в обедната почивка, за да може да приемем последния закон, който Правната комисия трябва да приеме по Плана за възстановяване и устойчивост, дай боже! При положение че ще работим до 14,00 ч. обаче, Правната комисия ще си заседава редовно в 14,30 ч. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е поредното Народно събрание, което неглижира един от най-големите проблеми в България – този с надписаните горива, който ощетява българските потребители повече от което и да е друго нещо в страната. Неведнъж е ставало въпрос, че консумацията на горива в България е 3,5 милиарда литра. 3,5 милиарда литра по 1 лв. надписани, прави 3,5 млрд. лв., тоест близо 300 млн. лв. на месец, или близо 10 млн. лв. на ден е ощетено българското общество, и това е поредното Народно събрание, което отказва да разгледа темата. На 7 май тази година Асен Василев се тръшна в Европейската комисия и каза, че ако България не получи дерогация, ние ще блокираме санкциите за Русия. Още в същия…

Не, няма да си довършвам изречението. Ще заявя процедура декларация от името на парламентарна група в два без 10. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 48-254-01-35, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 48-254-01-35, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, и госпожа Светла Стойкова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: госпожа Светлана Калинова – съдия в Гражданската колегия, и господин Евгени Стайков – съдия, ръководител на Търговската колегия; от Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева – член; от Софийския районен съд: господин Александър Ангелов –председател, и господин Георги Чехларов – съдия; от Асоциация на банките в България: госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт, и господин Александър Иванов – адвокат. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Надежда Йорданова, която посочи, че с него се цели ускоряване на правосъдието и улесняване на достъпа на гражданите и бизнеса чрез създаване на правила за електронизация на заповедното производство. Тя отбеляза, че с него се предлага всички процесуални действия в заповедното производство, включително издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се извършват в електронна форма, като подаването на заявленията и приложенията към него ще се осъществява чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Народният представител акцентира върху възможността за централизирано разпределяне на заявленията между всички съдилища в страната, без оглед на адреса на длъжника, и добави, че по този начин ще се постигне балансирана натовареност между всички районни съдилища. Вносителят уточни, че заявителите, които не са търговци и не са представлявани от адвокати, ще могат да подават заявления на хартиен носител, като тези заявления ще бъдат обработвани в електронна форма. Предлага се заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на някои категории актове, като например нотариални актове или други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове и актове, които се ползват с формална доказателствена сила, да се подават до съда по постоянен или настоящ адрес или седалище на заявителя. Законопроектът урежда и издаването на официален препис от издаден в електронна форма изпълнителен лист, както и подробна процедура по издаване на дубликат на изгубен или унищожен единствен екземпляр. Проектът на Закон съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, Пленума на Висшия съдебен съвет, Съюза на съдиите в България, съдия Василев, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“. От Министерството на правосъдието подкрепят Законопроекта, като посочват, че тези промени са подготвени от Министерството на правосъдието въз основа на предложение от Висшия съдебен съвет, изготвено по проект „Продължаваща реформа в заповедното производство“. В становището на Министерството се обръща внимание върху постъпилите становища и предложения в хода на общественото обсъждане и съгласувателната процедура, като се акцентира върху необходимостта за създаване на законова делегация относно правилата за разпределение на заповедните дела. Върховният касационен съд одобрява по принцип идеята за ускоряване на процеса по разглеждане на заявленията и централизираното разпределение на делата между районните съдии в цялата страна. Изразено е становището, че въведеното задължение за подаване на заявления само по електронен път за определен кръг заявители може да доведе до ограничаване достъпа до правосъдие и възможността за подаване на заявление и на хартиен носител следва да съществува за всички правни субекти. Изследвано е предложението за издаване на изпълнителен лист в електронна форма, като се отчитат характеристиките му на процесуална ценна книга и се обобщава, че издаването в електронна форма е възможно, когато се създаде надежда електронна система на съдебното изпълнение. Пленумът на Висшия съдебен съвет изразява положително становище, като акцентира върху необходимостта от въвеждането на законова делегация към конкретен орган, който да издаде правила за случайното разпределение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Посочва се нуждата от адаптиране на нормата относно влизане в сила на Закона. Съюзът на съдиите в България изразява принципна подкрепа за дигитализация в заповедното производство. В писменото становище се правят подробни бележки и редакции относно правилата за разпределението на делата, издаването и формата на електронния изпълнителен лист, процесуалните действия, разглеждането на заявлението и възраженията. Предлагат се текстове относно процедурата по допускане на незабавното изпълнение и обезпечаване на взаимодействието между съдебните изпълнители и съдилищата чрез централизираната информационна система на съдилищата. В своето писмено становище съдия Василев обсъжда философията на Законопроекта и необходимостта от изпълнителния лист в рамките на електронизация на заповедното производство, като предлага отпадане на института и вместо това пряк достъп по електронен път до изпълняемия съдебен акт. От Камарата на частните съдебни изпълнители изразяват положително становище към Законопроекта, като отбелязват, че е необходимо да бъде предвидена възможност за служебен достъп на съдебните изпълнители в Единния портал за електронно правосъдие, както и създаването на допълнителни законови гаранции за предотвратяване на възможни злоупотреби в процеса на издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове по електронен път. От Асоциация на банките в България считат, че предложените изменения ще улеснят в значителна степен заявителите и приветстват въвеждането на централизирано разпределение на заповедните производства между районните съдилища в цялата страна. Със становището са направени общи и конкретни предложения за прецизиране на текстовете и се предлага по-дълъг преходен срок за влизане в сила на измененията. Представителите на БНП Париба сочат, че към настоящия момент не са налице необходимите технически функционалности за регистрация и работа в Единния портал за електронно правосъдие и е необходим по-дълъг преходен период. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по правни въпроси проведе публично обсъждане на Законопроекта. Заместник-министърът на правосъдието подкрепи Законопроекта и акцентира върху постъпилите становища в Министерството при изготвянето му, както и нуждата от създаване на правила за равномерно разпределение на заявленията. От Върховния касационен съд приветстваха по принцип идеята за въвеждане на електронно заповедно производство. Съдия Калинова реферира към постъпилото от съда писмено становище и направените редакционни предложения, като изрази принципни възражения и резерви относно кръга от лицата, които са задължени да подават заявление само по електронен път. Госпожа Марчева посочи, че реализирането на модула за разпределението на заповедните производства е включено в Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя допълни, че законодателните предложения се обсъждат от четири години, балансирани са и са необходими за постигане на равномерно разпределение на досъдебните производства. Председателят на Софийския районен съд заяви, че с приемането на Проекта на закона ще се разпредели натовареността на районните съдилища, което ще доведе до по-добро качество на съдебните актове. От Асоциация на банките в България добавиха, че с подкрепа на Проекта на закона ще се постигне по-ефективно заповедно производство. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Радомир Чолаков, Марин Маринов, Бранимир Балачев, Надежда Йорданова, Людмила Илиева, Петър Петров, Златан Златанов, Александър Николов, Мая Димитрова, Цветан Енчев, Стою Стоев и Милен Матеев. Господин Маринов изрази подкрепата си към Законопроекта, като обсъди предложената местна подсъдност и необходимостта от прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. Господин Балачев посочи, че настоящата техническа функционалност не може да позволи безпроблемното приложение на законодателните предложения и добави, че кръгът от лица, задължени да подават заявления само по електронен път, не са готови да използват този метод за упражняване на правата си. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ посочиха, че измененията са необходими и очаквани и ще го подкрепят. Господин Стоев уточни, че предложенията допълват родовата подсъдност и не ограничават правата на страните. Господин Матеев допълни, че длъжникът може да извършва процесуалните действия по електронен път или на хартиен носител и неговите права могат да бъдат упражнени във всеки районен съд. Госпожа Йорданова заяви, че е търсен баланс в законодателните предложения и от парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепят Законопроекта. Госпожа Илиева допълни, че с него се въвежда децентрализиране на разпределението на делата и този процес ще доведе до по-бързо и ефективно заповедно производство. Господин Енчев добави, че предложените промени са фундаментални и по отношение на тях следва да се подхожда внимателно, тъй като засягат основни правни институти като издаването на процесуална ценна книга в електронна форма. Господин Петров заяви, че в задължение на кредитора ще бъде да подаде заявлението по електронен път чрез електронен подпис, което е в тежест на заявителя и обсъди липсата на техническа готовност на Единния портал за електронно правосъдие, като добави, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепят Законопроекта. От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта. Господин Николов посочи, че от парламентарната група на „Български възход“ ще подкрепят Проекта на закона и ще направят предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. Председателят на Комисията по правни въпроси благодари за обстойната дискусия и заяви, че тя е необходима, за да може народните представители да се запознаят с различните тези. Господин Чолаков изрази необходимостта от сформиране на работна група, която да оцени баланса между участниците в заповедното производство. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 48-254-01-35, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа, на Вашето внимание за обсъждане и разглеждане на първо четене са изменения в Гражданския процесуален кодекс, които целят да ускорят заповедното производство в България, да го направят по-ефективно и същевременно да създадат предпоставки за балансиране на натовареността между различните районни съдилища. Защо е толкова важен този законопроект? Защото заповедните производства съставляват 57% от всички граждански дела, колеги. Това, което ние в момента разглеждаме, е една действително важна част от съдебната реформа, която всички заедно трябва да придвижим напред. В рамките на държавата, знаете, че различните районни съдилища не са натоварени равномерно. Например в Софийския районен съд към 31 декември 2020 г. натовареността е била 66,2 дела за разглеждане месечно на един съдия, в Районен съд – Велико Търново, 32,09 дела, в Районен съд – Перник, 61,38 дела и така нататък. В някои от по-малките районни съдилища тази натовареност е значително по-ниска. Знаете, всеки един от нас се е срещал с представители на обществеността от различни кътчета на България, било то на Североизток, било то на Югоизток, било на Северозапад, където има районни съдилища, които са заплашени от закриване, същевременно има на други места районни съдии, където изнемогват. Защо предложението за електронизиране на заповедното производство ще създаде инструмент за решаване на този проблем? Защото тогава, когато постъпи една молба за начало на заповедно производство, тя ще бъде разпределяна централизирано и съответно според натовареността на различните съдилища. Вместо в София например, ще бъде гледано на друго място, да речем, Каварна, без това да води до транспортни разходи на съответния заявител, защото процесът ще бъде електронен. Това също така значително ще намали и разноските, ще съкрати производството по приключване на заповедното производство, съответно заповед за изпълнителен лист, защото в настоящия момент в по-малките съдилища производството приключва в установения срок – тридневен, а в другите по-натоварени съдилища това отнема твърде, твърде дълго време, проблем, който, съгласете се, е важен както за бизнеса, така и за гражданския оборот. Действително част от конкретните разпоредби предизвикаха дебат в периода от внасяне на Законопроекта, съответно по време на дебата се родиха още по-добри конкретни редакционни предложения. Ние сме отворени да ги съобразим, да ги обсъдим, да ги подкрепим, така че да се запази целта на Закона и същевременно още повече да се гарантират правата на двете страни. Призовавам Ви към задълбочен дебат и Законопроектът да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 2, т. 4 предлагам да отложим разискванията по така представения законопроект и да преминем към следващата точка от Програмата за работата на Народното събрание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, това е процедурно предложение на госпожа Атанасова – не мисля, че имаме мотиви да отложим разискванията, тъй като Законопроектът е кратък, Законопроектът е смислен, той ще облекчи работата както на съдиите, така и на колегите адвокати. Мисля, че нямаме никаква пречка да проведем разискване. Не мисля, че и в залата имаше гора от ръце за разискване по този законопроект. Разбира се, доколкото следващата точка – може би тя е много по-политизирана… (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Синята карта, добре. Въпреки всичко аз считам, че по този законопроект нямаше кой знае каква дискусия и ние можем да го приемем, все пак това е първо четене. Така че моето предложение е обратно, съответно да се разгледа и да не се отлага дискусията. Благодаря.

Да, процедурата ми е по прегласуване, господин Председател, защото все пак е важно да стигнем до Законопроекта за синята карта. Естествено, надявам се, колегите не бягат от дебата по следващата точка, така че нека да прегласуваме това предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги! Уважаема госпожо Йорданова, приветстваме желанието на вносителя да разтовари, от една страна, натоварените районни съдилища, които са компетентните съдилища по заповедното производство, и да се намери онзи баланс, за който Вие сте мотивирана да внесете това предложение в различната натовареност на районните съдилища в страната. Защото ВЪЗРАЖДАНЕ неколкократно е имало повод да заяви и се е обявявало, в това число аз съм изразявала и лична такава позиция, че сме против закриването на малките съдилища в по-малките населени места, което беше предложение от миналата или по-миналата година за така наречената съдебна карта – Вариант 4 може би, защото твърдо сме убедени, че това ще лиши от равен достъп до правосъдие хората в страната. Дали обаче с това, което Вие предлагате, ще се получи този баланс и това разтоварване, времето ще покаже, дотолкова, доколкото в тази посока имам притеснения, изведени от Вашия законопроект, че заявителят може да подава заявления навсякъде в страната, с избягване на така наречената досега действаща местна компетентност. Имам опасение, че доколкото заповедното производство урежда едни финансови взаимоотношения между кредитор – длъжник, то това ще се случи в райони, които са, как да кажа, икономически развити. Това са в големите градове в страната, в които със сигурност всички знаем, че и съдилищата са достатъчно натоварени. Може би в тази посока между първо и второ четене трябва да се помисли какви редакционни бележки биха могли да се направят от представители на всички парламентарни групи. Второто нещо, което малко ни притеснява във Вашия законопроект, е задължителното обвързване за определени групи хора – юридически лица, тоест търговци, в това число и физически, разбира се, в смисъл на едноличните търговци, които задължително, по смисъла на Вашия Законопроект, следва да подават заявленията си задължително в електронна форма. Когато нещо стане задължително и изключва едно досегашно съществуващо право, смятам, че нарушава пък онзи баланс от страна на гражданите и юридическите лица да имат равен достъп до правосъдие. В този смисъл също отправям и препоръките си да бъде помислено между първо и второ четене на Законопроекта да се осигури възможност да остане и досегашната такава – да се подава заявление на хартиен носител. В тази зала сме слушали множество дебати, макар и по друг законопроект, че гражданите трябва да имат равен достъп да гласуват и с хартиена бюлетина, и по електронен път. Не виждам защо, когато става дума за заповедното производство, ние трябва да лишаваме хората от възможност да сигнализират съдебните институции с хартия. На следващо място, имаме притеснения по отношение на електронния изпълнителен лист, доколкото, безспорно за юристите в залата, те са убедени, че това е една ценна книга на гърба, на която се правят отбелязвания, касаещи събирането на вземането, за което е издадена. И в този смисъл, смятам, че доколкото Вие предлагате изпълнителният лист да бъде електронен, това няма как да се случи. Това са възраженията ни на този етап от четенето на Вашия законопроект. Ние също ще се възползваме от възможността да направим своите предложения, за да се постигне целеният от Вас ефект, а именно разтоварване работата на натоварените съдилища и все пак осигуряване съществуването и на по-ненатоварените чрез баланса за разпределяне на електронните заявления. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, репликата ми е само едно уточнение, аз го направих и в Комисията, даже е отразено и в Доклада. Всъщност хората имат избор дали да подават заявленията на хартиен, или в електронен вид. Този избор всъщност не е предвиден единствено и само за търговците, защото Вие казахте: да дадем на хората възможност – хората имат тази възможност по Закона, както и всъщност длъжниците имат възможност във всякакъв вид да направят възражението си, така че за хората не е отнета тази възможност. А що се отнася до търговците, предполага се, че едно търговско предприятие съответно се води по един различен начин и в съвременната бизнес ситуация всяко търговско предприятие почти разполага с електронен подпис, съответно то може да си наеме адвокат, счетоводител и всеки, който може да подава по електронен път. Така че не мисля, че е някакво практическо затруднение за един търговец или търговско предприятие да направят това. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще бъда кратка. Благодаря за поправката, господин Матеев. Наистина в изложението си имах предвид търговците, макар че вероятно грешката е дошла оттам, че тези, които са едноличните търговци, те са физически лица по смисъла на Закона, но на Вас като юрист това Ви е ясно. Да, предположението Ви, че търговците все пак работят по специален начин, предполага се, че имат ресурса да поддържат необходимия брой електронни подписи и софтуерни продукти, е вярно, но то важи за големите градове. Колеги, моля, когато обсъждаме тези неща, да не смятаме, че България е София, защото търговецът в Сатовча, уверявам Ви, колега Матеев, няма нито тази наличност, нито този достъп, ако щете, и до, как да кажа, до интернет, който да е без прекъсване и без проблем да работи. Така че в тази връзка нека не поставяме всички търговци под общ знаменател. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представеният ни законопроект е доста добър. С оглед на това, че така нареченото заповедно производство е един сравнително нов институт в нашето право, той породи и много въпроси. Много въпроси, които налагаха дори да има произнасяне с тълкувателно решение, тълкувателно решение, което беше дълго десетки страници, решение, което създаде допълнителни въпроси. И като нов институт често използван – всяка година имаме хиляди, даже десетки хиляди такива производства, той затруднява функционирането на съдебната система. Има претоварване на множество състави, особено в районните съдилища в големите, областните центрове и най-вече в Софийския районен съд. Това е един проблем, който е добре известен на всеки колега, на всеки, който се занимава с правна дейност, на двете страни на барикадата – адвокати юрисконсулти от едната страна, на съдиите от друга страна. За съжаление, е добре известно и на клиентите, на гражданите – физически и юридически лица. Трудно е да обясниш защо понякога едно заповедно производство, което по своя характер е бързо, ускорено производство, понякога се проточва с месеци. Аз персонално съм имал случаи повече от година да няма произнасяне и едно заповедно производство да не е приключило. Това е следствие именно на тази претовареност на съдилищата, на съдебните състави и неслучайно екипът, който работи по изготвяне на този законопроект, всъщност в голяма част се състои от практикуващи съдии, практикуващи магистрати. Тези магистрати, колеги, са локализирали тези проблеми, за които аз Ви говоря в момента, и са се опитали да намерят решение и въпросите, които са били поставени, са разглеждани под различен ъгъл. Изложени бяха мотиви в Правната комисия от част от тези колеги юристи, които са работили по този законопроект – съдии от Софийския районен, Софийския градски съд, имаше представител на Висшия съдебен съвет, имаше представител на Върховния касационен съд. Бяха изложени множество мотиви защо е добре да подкрепим този законопроект и позитивите от приемане на това законодателно предложение ще бъдат не един. На първо място, ще се ускори процесът по подаване на заявления, което, естествено, винаги по електронен път е далеч по-бързо. На второ място, ще се облекчат множество от съдилищата и съдебните състави, както вече споменах, в големите, областните градове и съответно това ще даде тласък и ще отпуши други съдебни производства, тоест ефектът няма да бъде само пряк по отношение на заповедното производство, а ще има цялостен ефект върху правораздаването в големите градове. На трето място, всъщност ще се позволи да се получи един баланс между заетостта на съдиите в областните, в големите градове и тези в по-малките съдебни райони, където тяхната натовареност е далеч по-малка. Това ще създаде едно чувство на справедливост дотолкова, доколкото възнагражденията на един магистрат в по-малък съдебен район и в големите съдебни райони са почти еднакви, колеги, но всъщност натоварването е крайно различно и то понякога е в пъти, тоест един магистрат има в пъти повече съдебни производства, в пъти повече заповедни производства, отколкото един редови магистрат в по-малките съдебни райони. Тоест полезната добавена стойност, полезният ефект от този законопроект е на много и различни нива и това обосновава и обуславя всъщност народните представители да помислим върху всички тези полезни ефекти, за които споменах. Има и други по-малки, разбира се, които бяха изложени от колегите тук преди мен и след мен вероятно ще изложат, но от „Продължаваме Промяната“ излагаме категоричната си подкрепа за този законопроект. Той е добър, той е добре премислен. Може да се помисли, разбира се, за предложения между първо и второ гласуване, има конкретни въпроси, които могат да се обсъдят, и има и конкретни въпроси, по отношение на които евентуално може и да се подобри предложената ни уредба, но такава, каквато ни е представена тя, е добра и, колеги, аз апелирам да подкрепите този законопроект. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, Вие във Вашето изказване засегнахте един от основните проблеми на заповедното производство като вид съкратено производство, което в преобладаващата си част се отнася за така наречените безспорни или неоспорвани вземания. Един от основните проблеми на това производство е бързината му. Действително електронната форма за провеждане на производството би могла да спомогне за бързината на това производство, но опита, който имаме с функционирането, за съжаление, на нашата правораздавателна система, е, че невинаги дигитализацията води до ускоряване на производството. Ще дадем примери с въвеждането на Единния портал за електронно правосъдие, който имаше значителни проблеми за връчването, който също не функционираше, и знаем, че съдиите се видяха в чудо преди две години, когато трябваше да започне да функционира, и аз не виждам гаранции в този законопроект, че така разписано ще започне да функционира – по-нататък може би ще го развия в изказването си, но сега ще бъда конкретен. Моята реплика към Вас е: срокът по Гражданско-процесуалния кодекс в момента е 3-дневен. Проектът преповтаря същия срок, като алинеите се разместват, но срокът остава същият. Считате ли че има гаранция за спазването на този 3-дневен срок? Каква е връзката с новото провеждане на производството в електронна форма? Дали може да се подобри Законопроектът относно спазването на тези срокове? Защото, както Вие казахте, за съжаление, и аз съм имал личен опит и в момента повече от една година след подаването на заявление по чл. 410 не е издаден акт. Да не говорим след това колко време отнема връчването, което може да отнеме още една година и така нататък. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Пандов! Вие дадохте много добър пример за конкретен въпрос, по отношение на който между първо и второ гласуване може да се създаде една дискусия и да се преценят плюсовете и минусите по отношение на едно увеличаване на този срок, за който Вие говорите. Сигурно има и други такива въпроси, колеги, по отношение на които може да се направи дискусия и можем да помислим за промени. Както казах, заповедното производство само по себе си не е безспорно като сравнително нов институт, въпреки че се използва вече немалко години. То продължава да поражда своите въпроси, продължава да има противоречиво прилагане от част от съдебните състави. Така че има множество теми, които могат да бъдат предмет на обсъждане между първо и второ гласуване, но такива теми, такива въпроси могат да възникнат само и единствено, ако Законопроектът бъде подкрепен на първо гласуване. Всъщност ние в момента сме на първо гласуване, когато трябва политически да се изкажем върху внесения законопроект и да кажем нашата принципна подкрепа. Но представеното ни законодателно решение, всъщност то е далеч повече експертно, далеч повече експертно, отколкото политическо, и затова може би не поражда и не предизвиква такова голямо внимание от по-голямата част от народните представители. Но всъщност то има и политическо измерение и това политическо измерение е свързано именно с бързината на правораздаването, за което вече говорих в моето изказване, и всъщност това е политическото измерение на този законопроект – искаме ли да имаме една правосъдна система, която правораздава по-бързо, която правораздава по-качествено, а тя неминуемо ще правораздава по-качествено, когато не е претоварена и не е затлачена от хиляди дела. Това вече е политическият въпрос, основният политически въпрос, на който ние трябва да си отговорим и с гласуването си всяка една от парламентарните групи всъщност ще покаже отношението си към този въпрос – искаме ли реформи в съдебната система; искаме ли едно бързо и справедливо правораздаване; искаме ли да облекчим работата на големите съдилища там, където е основната концентрация на съдебни производства. Затова още веднъж, колеги, аз апелирам да подкрепите този законопроект. Той е добър, той е важен, може да бъде подобрен между първо и второ гласуване, но нека покажем политическата подкрепа и желанието на всеки един от нас за това да имаме една добра правосъдна система. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, уважаеми колеги! Моето мнение и на Комисията по правни въпроси беше, че този законопроект, макар като идея да не е лишен от съдържание, е неизпълним към настоящия момент. Тоест издаването на електронен изпълнителен лист има няколко пробива, които няма как в настоящия момент да ги валидираме. От една страна, и аз тук споделям мнението – казах го и ще го кажа и пред Вас, на представител на Върховния касационен съд, който каза, че не е решен въпросът с ценната книга, наречена изпълнителен лист. Няма спор, че терминът „ценна книга“, че изпълнителният лист винаги има материално обозначение и че тя е с особен статут както по отношение на нейното ползване, така по отношение на нейното загубване и възстановяване. Тя може да бъде използвана и като разписка за извършено плащане по нея. Самият законопроект казва – да, можеш да имаш електронен лист, пък после да си извадиш препис. Няма как на електронно издание да извадиш препис, а след това да приемеш, че това е ценна книга. Така че тук има несъответствие и няма как това несъответствие на настоящия етап да бъде преодоляно. На второ място. Считам, че тя е неизпълнима, защото, ако аз съм притежател на електронен изпълнителен лист и реша да образувам изпълнително дело при частния съдебен изпълнител Х, той няма възможност да провери, нито пък други хора биха могли да проверят дали аз съм единственият кредитор, който разполага с такова изпълнително основание. Така че до момента, в който няма единна система на съдебните изпълнители, включително и на държавни такива, и на публичните такива, не може да бъде използвана електронната форма на изпълнителния лист. И пак казвам, изпълнителният лист като такъв представлява ценна книга и е веществено доказателство. То трябва да бъде в ръцете на този, който има право да го притежава и да се възползва от него. Съгласен съм, че би могла да се улесни процедурата да се подават документи по електронен път, ако съдът ги приеме, но там също има въпроси, които биха пораждали някакво съмнение. Можеш ли да провериш автентичността на въпросните документи, можеш ли да удостовериш подписа и така нататък все неща, които, за съжаление, в нашата мила родина се използват максимално от хора, които са далеч от закона. Така че на този етап аз няма как да гласувам тези две производства, които по принцип са спорни – и производството по чл. 410 и това по чл. 417 за вадене на изпълнителен лист, на едно от визираните в тези два текста основания. Все още сме много далеч от това да гласуваме такова голямо доверие и да се предоверим на електронната форма и оттам нататък да чакаме. И понеже тук се говори много – и колегата Иванов го говори, пък и вносителят на Законопроекта говори за това, че всъщност идеята е да облекчим работата на съдилищата – единственото, което ще облекчим, е това нещо да може вместо да се гледа в Софийския районен съд, да го напише съдията в Каварна. Само че за това нещо не е необходима законова промяна. Съобразно Закона за съдебната власт би могло ръководителят, при липса на натовареност, да преразпредели съответните дела. Нищо по-бързо няма да стане, защото цялата процедура по резолирането, по изпращането, по сканирането, по написването на самото определение, защото изпълнителният лист е част от процедурата по неговото изваждане, ще заеме точно толкова време, колкото е необходимо и на който и да е било съдия било то в София, Варна, Пловдив, или където и да е било, където натовареността е по-голяма. Така че няма как да говорим, че с това ще облекчим съдебната система. Да, тя би могло да бъде облекчена, но по ред, който не е необходимо да има законодателна промяна, защото това е администриране на тези дела, и то би могло да бъде извършено от съответния ръководител с решение на Висшия съдебен съвет, респективно на съдиите, евентуално на председателите на съответните съдилища. По отношение на срока, аз се съмнявам, че при тази конфигурация, която се предлага, и че делото трябва да се комплектова в София, а да се реши в Малко Търново, тридневният срок би могъл въобще да бъде спазен, така че аз ще се въздържа от гласуване, просто защото считам, че този законопроект е преждевременен.

Господин Балачев, в електронна форма европейският законодател и съответно българският от много отдавна са приели, че тези гаранции съществуват. Регламент 910 от 2014 г., който отменя Директивата от 15 години по-рано, въвежда това, че електронната форма с квалифициран електронен подпис и с времеви печат гарантира авторство, гарантира интегритет по неоспорим начин, включително за съда. Така че не мисля, че е преждевременно през 2022 г. да въвеждаме нещо, което европейският законодател и нашият съответно е приел през 2014 г. и през 2000 г. преди това с Директивата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Балачев, Вие повдигате един наистина интересен въпрос. Аз обаче не споделям Вашите притеснения, не ги споделям, защото и към днешна дата всъщност има едно специално производство, което позволява да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист. Поне на мен не ми е известно да има злоупотреби от колеги или въобще от граждани, които злоупотребяват с това особено производство, и да се стига до хипотезата, която Вие изтъкнахте като възможен проблем, а именно да бъдат образувани няколко изпълнителни дела. Това е на първо място. На второ място, все пак дори някой колега да си позволи да образува, да го кажем най-общо, кредитор да си позволи да образува повече от едно изпълнително производство, то всъщност длъжникът разполага с абсолютно всички механизми, в момента на извършване на правното действие по изпълнителното дело да направи своето възражение, защото длъжникът все пак ще знае, че срещу него има едно изпълнително производство. Няма как да има второ, трето, четвърто и длъжникът да си замълчи. Той ще направи съответното възражение през съответния частен съдебен или държавен съдебен изпълнител, който от своя страна ще бъде длъжен да провери дали това възражение е основателно или не, тоест ще се отправи запитване към съдебния изпълнител, който е образувал първото изпълнително дело. Така няма да има в никакъв случай ощетяване на длъжника, защото каквото и да е принудително действие по изпълнение, а всъщност преди да бъде прието каквото и да е действие по изпълнение, то длъжникът ще има достатъчно време да направи това свое възражение – съдебният изпълнител да провери случая и да не се стигне по никакъв начин до накърняване на правата на длъжника. И на последно място, все пак не вярвам, че някой би си позволил подобен тип действия, защото това ще е откровена злоупотреба с право. Аз не мисля, че някой колега – в повечето случаи именно колеги адвокати или юрисконсулти образуват изпълнителни дела, не вярвам, че някой колега ще си позволи да жертва своята професионална репутация, образувайки повече от едно изпълнително дело. Затова не споделям Вашите опасения по този въпрос. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Балачев, Вие знаете, че ние се намираме на първо гласуване, когато гласуваме просто рамката на Законопроекта. Тази рамка е добра, това мога да кажа аз. Между първо и второ четене ще можем да направим съответните законодателни промени, които също смятам, че са необходими. Във връзка с изпълнителния лист има едно становище на Съюза на съдиите. В това становище те дават и конкретни разрешения на този проблем, които ние можем да обсъдим внимателно между първо и второ четене, на Комисията също и да се обединим около някакъв текст, който да запълни тези празноти, а именно Съюзът на съдиите предлага – и аз възприемам това тяхно виждане, да се издава един-единствен дубликат на хартия, заверен препис, който да бъде заверяван от съответния административен ръководител на съответния съд и да има ролята на изпълнителен лист, посредством който да бъде образувано след това изпълнителното дело. Аз мисля, че това е едно добро решение, което ще изключи всякакви възможности за злоупотреби от страна на недобросъвестни кредитори. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз още отначало казах, че за мен е неизпълнима тази система, тоест липсва тази взаимовръзка между всички съдебни изпълнители, които да могат да ни гарантират, че, подавайки така наречения от Вас електронен изпълнителен лист, ще може да бъде проследяван от всички заинтересовани лица. Наред с това аз не исках да навлизам в детайлите на Вашето предложение, защото аз имам много бележки по него и ако въобще мине на първо четене, действително ще има много работа, включително и отпадане на част от тези текстове, но едно по едно. Господин Божанов, Вие говорите за това, че в Европейския съюз тази електронна форма за подаване на документи е известна. Да, тя е известна там и у нас е известна с електронния подпис, но аз като пеналист ще Ви кажа колко много измами има с електронни подписи, които по една или друга причина са станали достояние на трети лица, от една страна, и от друга страна, за съжаление, нашата държава все още няма нивото – не че в Холандия е по-добре, между другото, имал съм и имам лични впечатления от тяхната, ако мога да кажа, престъпност, но говорех за това, че при нас проверката на документите, защото производството е по чл. 410 и чл. 417, се издават на базата на определени документи. Няма как една фактура, за която се твърди, че има произход примерно по чл. 410, Вие да я проверите дали е истина или не. И след това, докато разберем кой е подал тази фактура, кой е истинският подател, ще получим един кръг, а негативните последици от изваждането на този изпълнителен лист са много големи, както образуването на изпълнителни дела, блокиране на сметки, блокиране на имоти и години наред няма да можете да се оправите, докато докажете правотата си, че основанието, въз основа на което е издаден този изпълнителен лист, е невярно. Те и в Европейския съд казаха, че машините са фалшиви, обаче Вие продължавате да си ги държите, нали? Аз пък твърдя, че и там механиката, тоест софтуерът не е наред, но това е тема за петък. Това в кръга на шегата, извинявам се, ако съм нарушил добрия тон. По отношение на злоупотребите, колега Иванов. За съжаление, много са злоупотребите. Маса недвижими имоти се разпродадоха с фалшиви изпълнителни листи. Толкова много неща се случиха, за съжаление, толкова са „изобретателни“ нашите мили съграждани, пък и не само нашите, защото и чужденци го правят това нещо, че действително проверката на първичните документи, които наистина да водят убеждението на един съдия, че трябва да издаде въпросния изпълнителен лист, трябва да бъде много щателно. Аз не вярвам! Аз вярвам на това, което може да видиш, че този печат е истински, че все пак има някакви ясни подписи, че има изписване на съответния документ. Затова не съм против да се подават по електронен път, но във всеки един момент съдът, ако има някакви съмнения, той би могъл да ги изиска в оригинал, за да може, а аз като длъжник примерно, срещу който ще бъде издаден изпълнителен лист, да отида, да ги видя, да видя дали този подпис е моят, дали аз съм ги получил и така нататък. Така че правата на длъжника са закъснели по нашия ГПК и ние сме го коментирали. В предходното Събрание говорихме, когато се опитвахме да изменим чл. 410, спорехме и по отношение на банковите договори и там беше най-голямата ни разправия, защото там се издава един договор за кредит с едни анекси, за които после се оказва, че са неверни, че не са подписани от титуляря. За съжаление, аз не вярвам, докато не видя нещо, което е истински документ, настоящ документ,…

…просто не вярвам за това, че този документ може да породи действие. Вие поне сте колега и знаете, че последиците от образуване на изпълнително дело особено по чл. 417 са трагични, така че нека да го преосмислим добре. Хубаво е, аз казах, че натовареността на съдиите може да бъде решена по друг начин. Чисто административен, да, аз съм за и знам какво е в съда. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, на първо място по реда на чл. 145 от Правилника ще декларирам частен интерес, тъй като имам и представителство по заповедни производства както на заявители – кредитори, така и на длъжници. Държа да кажа, че ние като политическа партия, на първо място, винаги сме били за разтоварването на тези районни съдилища, които са по-натоварени именно заради големия брой заповедни производства, пък и не само. Също така ние сме за по-равномерното разпределение на делата сред районните съдилища в България и както каза народния представител Цвета Рангелова, винаги сме били против закриването на малките съдилища, защото тези от нас, които практикуват, знаят, че освен правосъдие те доставят и административни услуги, и закриването им съответно лишава хората както до достъп до правосъдие, така и да голяма част от тези административни услуги. Колкото и да се опитваме да въвеждаме електронно свидетелство за съдимост, на хората в малките населени места им е доста трудно да се снабдят с електронно свидетелство за съдимост и предпочитат да отидат в съответния районен съд и да се снабдят с такова. По отношение на заповедното производство като такова никой дотук не каза, че всъщност заповедното производство беше въведено с една-единствена цел и тя е в полза на заявителя – кредитор. Заповедното производство в българското Гражданско право беше въведено само и единствено, за да помогне на кредитора, той да може бързо да се снабди с така наречения изпълнителен титул или изпълнителен лист, който да използва още по-бързо срещу длъжника, срещу лицето, за което той твърди, че му е длъжник, че му дължи някакви пари. За да може в същия спешен порядък, в изключително кратък срок да постигне чрез съдебен изпълнителен запор на банкови сметки или възбрана на недвижими имоти и едва след това да бъде уведомен съответният длъжник или лицето, за което кредиторът твърди, че е длъжник, и той да търси защита на своите права. Преди малко народният представител Балачев каза какви трудности срещаме в това. Още една причина имаше за създаването в тази насока на заповедното производство и тя е именно кредиторът да може да се снабди с изпълнителен титул срещу лица, които не могат да бъдат открити – срещу тези лица той да може да си извади заповед за изпълнение, изпълнителен лист, срещу тези лица той да може да образува изпълнително дело, да постигне запор на банкови сметки или възбрана на движими имоти, евентуално и разпределение и да получи едни пари, за които той твърди, че му се дължат. Съдът е приел за основателна неговата претенция, дал е възможност на длъжника да я оспори, но това не се случва, защото длъжникът не може да бъде намерен. Искам да Ви напомня, че дори в Четиридесет и седмото народно събрание ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме изрична законодателна промяна, по която и по заповедните производства да може да бъде назначаван особен представител, който да може да напише думичката „възразявам“ и да се премине по общия исков ред, но това не се случи тогава. С това трябва да Ви светне червената лампа, че именно единствените производства, в които не е предвиден условен представител, са заповедните, а то е именно с една-единствена цел, а тя е да бъдат защитавани кредиторите. Преди малко някой от народните представители каза, че делата на заповедните производства се съсредоточават върху големите градове. Аз бих желал да Ви обърна внимание на становището – понеже се цитираше становището на Съюза на съдиите в България, бих желал да Ви насоча вниманието и към становището на съдията от Софийския апелативен съд Милен Василев, който нарича тези законодателни промени половинчато електронно правосъдие и който сочи, че през 2021 г. заповедните производства са били 180 000. Да, така е – те са съсредоточени в големите градове. Знаете ли защо, дами и господа народни представители? Защото там са съсредоточени картелите и монополите, които прибягват и използват заповедните производства за събиране на суми, които те претендират, че им се дължат от различни потребители, сключили с тях договори при общи условия. Заповедното производство като такова е въведено именно за защита на тези кредитори, които в болшинството си, в голямата си степен са картели и монополи – монополисти. И именно сега с този законопроект се улеснява тяхното положение. Единствената промяна, която се постига с този законопроект, е да се улесни молителят кредитор, като му се позволи издаването на електронен изпълнителен лист, макар че, както е посочено и от съдия Василев в неговото становище, ефектът е минимален, да не кажа никакъв, защото все още този електронен изпълнителен лист трябва да бъде занесен физически на съдия изпълнител. В този законопроект нищо не се предлага за защита на длъжниците, няма никаква защита на длъжниците. И като имаме предвид, че по голяма част от тези 180 хиляди заведени заповедни производства през 2021 г. са издадени изпълнителни листи срещу хора, които не са знаели за това, и са постигнати изпълнителни действия, всъщност обезпечителни, изразяващи се в запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти, следва да подходим изключително внимателно към предлаганите законодателни промени, които обслужват само и единствено интереса на кредиторите, на заявителите за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. При положение че няма нито една законодателна промяна в този конкретен законопроект, която да облекчава по някакъв начин лицата, за които се твърди, че са длъжници, аз считам, че не би следвало да се подкрепи Законопроектът в този му вид. И затова парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласува въздържал се, защото, за съжаление, резултатът от въведеното заповедно производство показа финансова полза само и единствено за лицата, които твърдят, че са кредитори, макар че коректно беше отбелязано от няколко от изказващите се, че заповедното производство не е безспорно. Ако то беше безспорно, нямаше да се създаде възможност на лицето, за което сочи, че е длъжник, да напише една-единствена дума „възразявам“ и след това съдът да укаже на кредитора, че има едномесечен срок да си предяви искова молба в общия исков процес, където вече там се назначава особен представител и той може да се бори да защитава правата на длъжника. Но с предлагания законопроект с нищо не подобряваме положението на лицето, за което се твърди, че е длъжник. Неслучайно го казвам няколко пъти, защото не искам в народните представители да остане впечатление, че това лице има качеството на длъжник, че това, че са представени някакви документи, доказва по безспорен начин, че са изпълнени всички изисквания на Закона, като започнем от материалноправните изисквания и стигнем до процесуалноправните, та включително и давността, и че положението му се подобрява по някакъв начин. В доста от делата, специално в Софийския районен съд, те са заведени от „Топлофикация“ – София, и тези заповедни производства са заведени след, повтарям, след изтичането на абсолютната погасителна давност за претендиране на суми, при което се издават изпълнителни листи, пишат се разноски за заявителя и се възбраняват имоти, правят се запори на банкови сметки, без тези задължения наистина да са дължими – без да са дължими. С този законопроект не подобрявате нищо в това отношение и не спестявате нищо на длъжника. Дори и да е електронно заповедното производство, заявителят кредитор все още ще може да си пише същите разноски и същите спорни задължения да ги претендира от длъжника. И само ако длъжникът по някакъв начин успее да научи за извършените и за издадените съответно изпълнителни титули срещу него, и успее да напише думата „възразявам“, само тогава той ще се спаси. Но в този законопроект не предлагате нищо, което да му помогне в тази насока и трябва да разчитаме на неговата активност, за да се стигне до общия исков процес, в който, когато е предявено подобно искане, а то не е единично, съдът да отхвърли претенцията – общата искова претенция на молителя, в случая „Топлофикация“ – София, като последното решение в полза на длъжника, по което аз съм бил назначен особен представител, е от 7 декември в Софийския районен съд, ако не ме лъже паметта, 30-и граждански състав. И слава богу, че длъжникът е успял да разбере за издадената заповед за изпълнение, изпълнителен лист и извършените срещу него действия и е успял да напише „възразявам“, и съдът е отхвърлил цялата претенция. Ами, ако той не беше успял, тази претенция щеше да бъде събрана. С какво помага Вашият законопроект, обръщам се към вносителите, такива случаи да не бъдат прилагани в практиката? И разбирате ли какво се опитваме ние да направим? Чрез законодателни техники да се опитваме сега, и особено между първо и второ четене, да пречим на едни незаконосъобразни действия, които извършват монополи и картели, предявяват вземания, които са изтекли по давност, масово в голям брой! И ние сега с Вас като народни представители, като законодателна власт се чудим как да направим, така че да им попречим. И съответно се опитваме да накараме съда, а то не е негова работа, не е работа на съдията да противодейства чрез законодателни механизми на едни незаконосъобразни действия, като това, което Ви цитирах преди малко! Защото каква е логиката да предявиш една претенция, която е изтекла по давност само защото си бездействал три или четири години в зависимост от вида на претенцията? В случая става въпрос за периодични, повтарящи се задължения, там има една тригодишна давност, тя е изтекла и след това вече кредиторът монополист, в случая „Топлофикация“ – София, е предявил, но това не е едно дело, това са десетки хиляди дела на година и десетки хиляди молби по заповедното производство. И какво прави този законопроект, какво предлага, за да бъде прекратена тази порочна практика? Нищо! Няма как да го подкрепим само на това основание. Иначе, пак повтарям, наистина сме за равномерно разпределение на делата в различните съдилища и нямаме нищо против дори и такива производства да бъдат разпределяни на по-малки съдилища с оглед да има една по-добра натовареност. Това неминуемо ще се отрази положително в по-натоварените съдилища в големите градове, включително и в София, визирам Софийския районен съд – да, ще се отрази положително. Съзнавам го като практик, от което ние всички ще имаме полза – бързото правосъдие е полезно всекиму. Именно защото като цяло заповедното производство е създадено и се използва само в интерес на кредиторите, и не в интерес на длъжниците, само заради това ние ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Ако той мине на първо гласуване, отсега заявявам, че ще направим някои технически корекции между първо и второ четене, които се надявам да бъдат и приети на второ гласуване, за да могат да защитят правата и на длъжниците, а не само да защитаваме правата на молителите кредитори, които твърдят, че едно лице им дължи едни суми, обаче после се оказва със съдебно решение, каквото Ви цитирах, че това всъщност не е така. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, уважаеми колега Петров! Когато вървеше дискусията по предишния законопроект, апелирах към Вас персонално и към Вашата парламентарна група да не подхождате популистки по направените законодателни предложения. Защо го казвам? Вие изхождате от презумпцията, че длъжникът в случая е изправната и по-слабата страна, защото тук вече 12 минути казвате каква защита се дава на длъжника с този законопроект. Този законопроект няма за цел – нека да го кажем ясно, категорично и недвусмислено – да размества по някакъв начин баланса между длъжник и кредитор в правния мир. Той има съвсем различна задача. Вие не следва да изхождате от презумпцията, че длъжникът е изправната и по-слабата страна. Защо? Давам Ви пример. Защо да е по-слабата и изправна страна длъжник, който с ясното съзнание, че не си плаща сметките към „Топлофикация“ – има български граждани, които не са в състояние, отлично разбирам, но това не дава основание един човек да ползва, без да плаща една, две, три, пет години. Аз съм имал случаи, в които съм бил назначаван за особен представител на хора, които не са си плащали задълженията по осем, девет години, господин Петров. Как тези български граждани са изправната страна, как са по-слабата страна? Те ощетяват Вашия и нашия, те ощетяват обществения интерес, така че не подхождайте популистки и едностранчиво по отношение на този въпрос. Той има много измерения. Апелирах към Вас да сме коректни към всички, които слушат тази дискусия. Вие казахте няколко неща, които не са правно издържани. На първо място, че когато едно лице не бъде намерено в заповедното производство, то веднага бива осъждано и се вади изпълнителен лист срещу него. Това не е вярно. Назначава се особен представител, когато едно лице не бъде намерено, и се влиза в исков процес. Второ нещо, което Вие не казахте, което не е вярно, че всъщност едно вземане, което е изтекло по давност, защо го претендира кредиторът? Ами, уважаеми господин Петров, дори да са минали 15 години от изискуемостта на едно вземане, кредиторът е в своето право да търси изпълнение на това свое вземане, защото давността не се прилага служебно и Вие би трябвало отлично да знаете това. Давността се прилага в съдебен процес. Така че нека бъдем коректни и нека не подхождаме популистки. Благодаря Ви за вниманието.

Господин Петров, да Ви поздравя за изключително точния анализ, направен изключително с хирургическа точност. Законопроектът в тази му част е изключително лобистки, който обслужва монополисти, които се явяват сами по себе си валутни помпи на национален капитал. Ние много добре знаем разпоредбите на чл. 110 и чл. 116 от ЗЗД по отношение на давността, но по отношение на защитата спрямо прилагането на давността голяма част от нашите сънародници са лишени. Лишени, първо, защото знаем по какъв начин дълго време ставаше връчването на съдебните претенции и второ, по отношение на това, че те нямаха средства за елементарна защита. Сега в момента протича едно разместване на национален капитал, извършвано от частните съдебни изпълнители, които се явяват сами по себе си инструментариум в ръцете на финансово спекулативните капиталисти. Един цирей в нашата правна система, който, когато ВЪЗРАЖДАНЕ поеме управлението, ще изреже, за да се внесе яснота по отношение на циркулирането на финансовите потоци, така че да не се дава възможност да се натрупва финансово спекулативен капитал, какъвто примерно се натрупва със, как да го нарека, генерирането на разноски в съдебно-изпълнителния процес по отношение на адвокатски хонорари. Много добре знаем за тези разноски, че дори не са платени. Дълго време топлофикации, монополи като телекомуникационни компании наемат адвокати, пишат в договорите за правна защита и съдействие хонорари, които дори не са платени. Те се претендират, натоварват се обикновените българи, които с мъка вадят своя хляб. По този начин се надува един балон, като се претендират едни средства, които реално не се дължат, защото те реално никога не са били платени. Ето защо, колеги от Промяната, слушайте добре какво говори господин Петров, водете си записки и недейте да говорите глупости.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петров, вземам думата за реплика. Наистина изнесохте доста верни твърдения, но всички те са доста далеч от философията на Закона и засягат тематика, която е встрани от него. С настоящия проектозакон не се внасят никакви изменения в процедурите, които към момента съществуват, не се променят философията и характерът на заповедното производство. Променя се единствено формата, а именно въвеждането на електронна такава, която евентуално би улеснила страните в процеса, в това число не само кредитора, а при една по-добра подготовка и длъжника. В тази връзка и репликиращите Ви също засегнаха неща, които наистина стоят далеч от обсега на Законопроекта, който разглеждаме. Иначе, пак казвам, имаше логика в изказването Ви, но за да се случат тези неща, които Вие застъпвате, по-скоро би следвало да бъдат внесени и различни предложения, различен законопроект, различна философия в уредбата на заповедното производство. Към настоящия момент с предложения законопроект единственото нещо, което се цели, е въвеждане на електронна форма на правосъдие, която считам, че рано или късно би намерила почва и в България. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа репликиращи! На първо място, народният представител Мирослав Иванов. Ние не изхождаме въобще от позицията, че длъжникът – цитираме – „е изрядна и по-слаба страна“. Ние изхождаме от позицията, и аз поне 10 пъти го повторих, че едно лице – заявител или молител, твърди, че едно друго лице е длъжник, без това да е установено с влязло в сила съдебно решение. И това друго лице, за което се твърди, че е длъжник и срещу него се издава заповед за изпълнение – изпълнителен лист, и му биват запорирани банковите сметки, и биват възбранявани имоти, няма механизъм, по който да се защити. Именно приемането, че едно лице е длъжник от Ваша страна, мен ме изненадва, защото в заповедното производство това не е безспорен факт и именно затова е създаден впоследствие и общият исков процес, който преминава, ако това лице възрази, че дължи. На следващо място, не съм съгласен и с още едно нещо, което Вие казахте. Най-добре е да Ви цитирам Разпоредбата на чл. 47, защото според мен непознаването на Гражданскопроцесуалния кодекс и правилата за връчване води до неверни твърдения от трибуната. Връчването и залепването на съобщения, когато едно лице не може да бъде открито, води впоследствие по ал. 6 на чл. 47 от ГПК, до назначаването на особен представител, но забележете, не и в заповедното производство. За съжаление, тогава няма как това да се случи. Това е една от причините да бъде въобще създадено заповедното производство и именно хора, които не могат да бъдат открити, да може да им бъдат запорирани банковите сметки и да им бъдат възбранени имотите. И да Ви кажа нещо от практиката, защото казвате, че сте били назначаван като особен представител. Една голяма част от претенциите в заповедните производства на „Топлофикация София“ произхождат от това, че когато дадените инкасатори не са могли да изчислят по една или друга причина реалната консумация, те са писали на максимума, изтекли са едни 90 дни, в които лицето не е било открито и не е могло да оспори, и тези показания на максимума се превръщат в една претенция, която се основава, знаете ли на какво, да Ви дам пример от практиката? Въз основа на едни счетоводни записвания, така наречените счетоводни записвания, които представляват една екселска табличка, неподписана дори, въз основа на която екселска табличка тази претенция получава заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Нали чухте как е изчислена и как е документирана?

Благодаря Ви, господин Председател. Та просто да Ви кажа, че не е редно в такива случаи да признаваме едно лице за длъжник директно и с този законопроект да позволяваме същата процедура. Прав е колегата Маринов, той не променя производството с нищо и реално, защото не дава никаква защита на длъжника, ние ще се въздържим от подкрепа по него. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. На 7 май Асен Василев се тръшна в Европейската комисия и каза, че ако не ни дадат дерогация, ние няма да подкрепим санкциите към Русия. Още тогава заявих пред Вас, че от тази дерогация печелят единствено „Лукойл“ и „Литаско“. От началото на войната беше ясно, че руският петрол, сорт „Уралс“ ще се търгува с голям дискаунт и той се търгува от март месец тази година досега с 30 – 40% по-ниска цена, отколкото другият сорт „Брент“. Кой печели от това? Единствените, които печелят от това, са „Лукойл“ и „Литаско“. Тази сутрин си направих труда и преброих колко пъти съм говорил за това по време на предходното Народно събрание. И, колеги, от 7 май до 27 юли аз съм говорил по тази тема 18 пъти. 18 пъти! И 18 пъти Народното събрание отказа да чуе моите аргументи. На 17 юни направих декларация от тази трибуна и с графики Ви показах къде е единият лев, защо българските граждани надплащат на всеки литър един лев и как българското общество е ощетено с 10 млн. лв. на ден. Това са 3,5 млрд. лв. на година, уважаеми колеги. На 29 юни отново от тази трибуна поисках да извикаме шефа на ДАНС, за да ни разясни защо тези фирми прехвърлят печалбите си в чужбина – в Швейцария ли са, в Холандия ли са, и където и да е другаде, и дори не плащат данъци върху тези свръхпечалби, които те генерират на гърба на българските граждани. На 13 юли предложихме – аз и мои колеги от парламентарната група, Решение на Народното събрание за пределни цени на горивата. Познайте какво се случи? Ами това решение така и не намери място в дневния ред на Народното събрание до края на Четиридесет и седмото народно събрание. На 20 юли взех отново думата и предложих да бъде включена като извънредна точката за тавана на горивата тогава. Отказахте. На 22 юли направихме декларация от името на парламентарната група и Ви казахме, че времето изтича, че българските граждани ще продължат още дълго време да надплащат за тези горива. Пак не ни чухте. На 27 юли, малко преди да се разпусне Четиридесет и седмото народно събрание, отново от тази трибуна предложих да бъде включен в дневния ред таванът на цената на горивата. И това предложение отново беше отхвърлено. И тогава, след като 18 пъти бях говорил пред народните представители и 18 пъти бяха отхвърлени различни наши предложения, Ви казах, че в тази пленарна зала има коалиция „Лукойл“. Четиридесет и седмото народно събрание в последните си месеци не можа да се обедини около нищо друго, освен защитата на свръхпечалбите на „Лукойл“ и вече за тези свръхпечалби не говоря само аз, а говорят независими НПО-та, „тинк-танкове“, експерти. Ето, ще Ви цитирам Центъра за изследване на демокрацията: „Дерогацията облагодетелства само руската компания. Свръхпечалбата е 88 стотинки без ДДС, с ДДС над един лев.“ Лъчезар Богданов – независим експерт: „Лукойл“ печелят над 100 млн. долара на месец“ и продължават, колеги, да печелят. Над 100 млн. долара на месец на гърба на българските потребители! Забележете, самите „Лукойл“ преди няколко седмици на среща със служебния кабинет декларираха, че ще платят 700 милиона данъци на базата на Закона за свръхпечалбите. Какво означава това? Че печалбата за следващата година ще бъде 2 милиарда и 100 милиона. За да платят 700 милиона данъци, при данък 33%, означава, че те си признават, че печелят по 2 милиарда и 100 милиона на година. Ами къде отидоха 2 милиарда и 100 милиона за тази година? Къде отидоха, колеги? Колко ще вземем? Какво ще обложим от тях? Изтекоха тези пари в чужбина. И знаете ли, декларираха „Лукойл“, че ще платят 100 милиона до края на годината и какъв беше крайният резултат? Платиха вчера 90 милиона, от които се оказа, че 17 милиона са данък общ доход, а другите 73 милиона са авансова вноска по данъка за свръхпечалбите за следващата година, тоест казано просто, за тази година платиха една нула. Една нула платиха от обещаните 100 милиона за тази година! С много голямо съжаление, дори бих казал тъга, искам да кажа от тази трибуна, че в това Народно събрание има същата коалиция „Лукойл“, защото, колеги, на днешното предложение да удължим времето до разглеждането на Закона за компенсациите, с които ще изземем тези свръхпечалби от „Лукойл“, мнозинството в пленарната зала гласува против. Жалко, колеги! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)