22 декември 2022 г.

Уважаеми колеги! Искам да направя процедурно предложение точка едно – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, и първо гласуване на Законопроекта за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива да станат точки първа и втора в днешната Програма, за да дадем възможност на господин Иван Йорданов да покаже, че е евроатлантик, защото вчера, ако не се лъжа, и той гласува против тези точки да бъдат разгледани в пленарната зала. (Шум и реплики от „Демократична България“.) Ако не е гласувал лично той против, ще му се извиня, но цялата група на „Демократична България“ гласува против, така че днес да спорим кой е по-голям евроатлантик, ми се струва малко несериозно, но причината за двадесети път да взема думата по темата „Лукойл“ от тази трибуна е, че искам отново да преброим кои са коалицията „Лукойл“ и кои са коалицията анти „Лукойл“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Без да започваме рано сутрин с измерване на това кой е по-голям евроатлантик, защото на господата от „Демократична България“ искам да кажа, че в цяла Европа се гласува на хартия и ако сте евроатлантици, дайте възможност на българските избиратели поне да избират, ако не гласуват само на хартия, но това е друг въпрос. Обратното ми предложение, уважаеми господин Председател, е точка първа за днес, изключително важна за българските граждани, е Кодексът на труда. Предлагам точка осем, която беше в Програмата, да стане точка първа за днес, тоест обратно предложение на това на господин Добрев, да гласуваме минималната работна заплата 850 лв., такава, каквато очакват всички български граждани, след което да гледаме бюджета, разбира се, и точките на колегите, които бяха предложени. Днес предлагам да работим, докато бъдат приети, но важно и основно нещо е, първо, да приемем минимална работна заплата 850 лв., не брутна, а основна, такава, каквато очакват всички, след което да преминем към бюджета. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Вчера, когато колегите от БСП излязоха да искат процедура тяхната точка да влезе в дневния ред за вчера – да мине по-напред, госпожа Атанасова каза, че няма да се гледа, и обеща за днес да се гледа точката за минималната работна заплата. Така че аз призовавам колегите от ГЕРБ и госпожа Атанасова да си спази думата и да подкрепи, за да може днес да разгледаме за минималната работна заплата. Знам, че понякога в политиката има подлост и измама, но казана дума – хвърлен камък. Моля за прегласуване. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Ще се опитам да направя нова процедура и да дам възможност наистина да намерим някакъв диалог и някакво съгласие. Госпожо Атанасова, обръщам се към Вашата парламентарна група, тъй като Вие подкрепихте Кодекса на труда и минималната работна заплата, а сега виждам друго на таблото, предлагам след Вашите две точки точка трета да стане Кодексът на труда, преди гласуването на бюджета. Тоест процедурното предложение точка осма от Програмата да стане точка трета за днешното заседание. Точката, която касае Кодекса на труда, тъй като има спор дали е осма, или девета. Благодаря.

Моля Ви, преди това!

Не, не, има нужда, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, всички подкрепихте на първо четене този законопроект. Има 500 000 българи, които чакат това наше решение. Не мога да разбера кое е по-важно, и затова още веднъж от парламентарната група на „БСП за България“ Ви призоваваме преди гледането на бюджета, това е нормалното, това е логичното, моля Ви да го подкрепите! (Реплика от народния представител Деница Сачева.) В крайна сметка не става въпрос за някакво желание просто ей така, така че надяваме се да сте искрени и честни, а не лицемерни, госпожо Сачева.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Ще направя пореден опит, четвърти за тази сутрин. Уважаеми колеги, дайте възможност на народното представителство да се произнесе по това каква да бъде минималната работна заплата. Вие не допускате даже да се гледа в дневния ред. (Реплика от народния представител Деница Сачева.) Правя предложение да бъде т. 4, да минат всички Ваши точки, но да бъде преди гледането на удължителния бюджет, защото иначе няма мисъл, госпожо Сачева. Нека да влезе тази точка, нека да се обсъди, нека българските народни представители да гласуват така, както решат. Отхвърлете го, като не искате, но кажете на българските граждани. Няма как да се скриете от това дали искате, или не трябва. (Реплика от народния представител Деница Сачева.) Не заблуждавам нищо. Трябва българските граждани да разберат – нова година, кои политически партии ще ги оставят със 710 лв. минимална заплата. Защо Ви е страх да го кажете? Нали уж ще правим политика, държава, правителствени програми се пишат, а Ви е страх да се каже колко ще бъде минималната работна заплата според Вас. Според нас е ясно. „Промяната“, мисля, доколкото разбирам, имат вече позиция, другите партии имат. Кажете Вие какво мислите. Вие не го допускате да се гледа. Утре приключва това Народно събрание. (Реплика.) „Демократична България“ и те ще кажат, но дайте им възможност да кажат. Призовавам Ви наистина, дебатът е важен, темата е важна, нека да бъде т. 4 – преди гледането на бюджета. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мотивите са ясни – че българските граждани гледат днес и очакват от нас да вземем едно важно решение, а именно да се увеличи тяхната минимална работна заплата, защото над 500 хил. души работят на минимална работна заплата. Народните представители, които гласуват против, наистина не разбирам с каква мотивация го правят, от кого спестяват? От кого спестяват? От кого?! Защо се грижим за супербогатите, а оставяме супербедните настрани?! Повечето политически партии се показаха. „Български възход“ какво мислят? Защо един път подкрепят, един път не подкрепят? Искате минималната работна заплата да остане 710 лв. ли, това ли искате да направите? Напротив, нека да влезе точката в дневния ред, да го решим преди бюджета и да разберем колко ще бъде минималната работна заплата, а не с това лицемерно поведение, колеги. Моля Ви, прегласувайте, за да може наистина българските граждани да разберат, че този парламент, колкото и да е обречен, все пак заслужава и малкото си съществуване! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господа политици от БСП, при цялото ми уважение… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Какво?

Споменахте „Български възход“. Ние предлагаме т. 8, която става т. 9 досежно Кодекса на труда, да стане за утре т. 1. И спрете с този популизъм. (Шум и реплики). Ако става въпрос за българските граждани, ние пък искаме минималната работна заплата да стане 1050 лв. (Шум и реплики.) Е, какво?

Благодаря Ви.

Обратно предложение.

Правя процедура за обратно предложение. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от „Български възход“, Вас Ви изпуснах наистина. Мислех, че сте подкрепили предложението. Нормално е, очаквали сме все пак като партия, която приема всичко от всички (смях), да приемете и нашето предложение. Сега видях, че и на двете гласувания Вие гласувате против това минималната заплата да стане 850 лв.

А за да стане 1050, трябва първо да подкрепите 850. Няма как от 700 да стане 1050. (Шум и реплики.) Така че ако сте последователни, направете предложението, ние ще Ви подкрепим.

Но сега правя обратно предложение, уважаеми господин Председател. Точката, която касае минималната работна заплата от 850 лв., която колегите от Политическа партия ГЕРБ не подкрепиха, която колегите от „Български възход“ не подкрепиха, въпреки че пак се учудвам – подкрепяте всичко от всички, но сега за минималната заплата Ви е страх, предлагам, господин Председател, тази точка да стане т. 2 в днешния дневен ред, а не в утрешния, както предложиха колегите от „Български възход“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Янев, този път видях, че и Вие сте тук, и се обръщам към Вас: минимална работна заплата 850 лв. да я гледаме днес, да се приеме или да се отхвърли, след което да гледаме бюджета на държавата. Утре вече ще е късно. След като приемем бюджета, утре вече е късно.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване със следния мотив. Това, което колегите от „Български възход“ предложиха, в утрешния ден първа точка да бъде разглеждане Кодекса на труда, и по-скоро размера на минималната работна заплата, не мина, не го приехте в залата. Колеги, всички сме наясно, че ако беше минало това…

Ако обичате, дайте ми възможност да приключа.

Наясно сме, че ако бяхме приели Кодексът на труда да бъде утрешна първа точка и бюджетът да мине днес, това нещо няма как да се случи и е безпредметно. Няма нужда от лицемерие, колеги. Нека пред българския народ покажем истинското си лице. Нека дебатираме в залата, нека дебатираме размера на минималната работна заплата, така че призовавам Ви, защото явно, като се молим, не се случват нещата, призовавам Ви, помислете и гласувайте в днешния ден размера на минималната работна заплата или по-скоро Кодексът на труда да бъде точка втора. Благодаря Ви.

Колеги, графикът наистина е натоварен, затова предлагам в утрешния ден точката за Кодекса на труда да замени гледането на ветото по Изборния кодекс. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Процедура!

Отказвам се. Заповядайте, господин Митев – за процедура ли?

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Тя е по-скоро да уточним нещо. Залата и българските граждани не можаха да разберат кое е по-важно за БСП – минималната работна заплата, за която вече половин час се опитват да вкарат в дневния ред, или хартиената бюлетина, с която да се подмени гласът на българските граждани. Това не можем да разберем. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Български възход“. Народният представител Георги Свиленски иска думата.)

Да. Заповядайте за квазиотговор на квазипроцедура.

Господин Митев, Вие кога се сетихте, че минималната работна заплата за Вас е по-важна от Изборния кодекс? В кой ден точно се сетихте от разглеждането на минималната работна заплата? Вчера, оняден, днес сутринта? Защото вчера бяхте на друга позиция. (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Не е вярно! Не е вярно!“) Сега да спекулирате тук и да говорите кое е било важно за БСП. БСП ясно е подредила своите приоритети. Да, днес ще гледаме Изборния кодекс, въпреки точка осма, девета, когато му дойде времето, а утре ще гледаме ветото на президента. Кое не Ви е ясно точно? Кое точно не Ви е ясно? Минимална работна заплата 850 лв., това иска БСП и иска възможност за българските граждани да гласуват на хартия и на машина. Ето това иска БСП. Ако не Ви е ясно, елате отвън да Ви го обясня още веднъж. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Еее!“ Шум, реплики и смях.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Една отдавна забравена традиция, обръщам се към Вас в процедурата… (Шум.)

…по начина водене.

Напомнете на господин Свиленски, че като излиза, не трябва да се обръща към господин Митев, защото е процедура по начина на водене. Това не е някакъв диалог. Те могат да излязат навън да си говорят. Разбирам, че сте развълнуван – хартиената бюлетина Ви вълнува винаги много, но опитайте се да си спомните към кого се обръщате в тази процедура. Благодаря.

Госпожо Белобрадова, Вие излязохте да давате съвети как да се спазва Правилникът и нарушите Правилника, като говорехте към мен. Ако искате и на Вас мога да Ви кажа някои неща. Искате ли? (Реплики. Смях. Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Още! Още!“) Досега с Вашата група не съм се занимавал, ама, ако искате, мога да си поговоря и с Вас. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-93, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 9 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-93, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 9 декември 2022 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Делян Добрев. Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е да въведе в законодателството съоръженията за съхранение на електрическа енергия, като класифицира съхранението на енергия като една от електроенергийните дейности. Съхранението на енергия играе важна роля в процеса на преход към въглеродно неутрална икономика, подобрява стабилността на енергийната мрежа, сигурността на електроснабдяването и намалява разликата между екстремните стойности на цените на енергията. По тази причина трябва да се внедри широка гама от технологии за съхранение, притежаващи всички характеристики по отношение на мощност, капацитет и време за реакция, за да допринесат за стабилността на мрежата, регулиране на напрежението, оперативен резерв, диспечиране, повторно диспечиране и така нататък. Настоящият законопроект определя съхранението на енергия в съответствие с чл. 2, § 59 от Директива 2019/944/ЕС като: - Отлагане на крайното използване на електроенергия за момент, по-късен от момента на нейното производство, или - Преобразуването на електрическа енергия във форма на енергия, която може да се съхранява и впоследствие да се преобразува отново в електрическа енергия или да се използва като друг енергиен носител. Дейността по съхранение на енергия ще се извършва свободно на пазара, без да е необходимо издаване на лицензия. Лицето, ангажирано със съхранение на енергия (оператор на съоръжението), ще се счита за ползвател на мрежата за целите на Закона за енергетиката. С оглед изпълнение на изискванията, произтичащи от Директивата, в Законопроекта са допълнени норми относно собствеността на съоръженията за съхранение на енергия, според които мрежовите оператори няма да имат право да притежават, разработват, експлоатират или управляват съоръжения за съхранение на енергия. Изключения ще бъдат разрешени само при определени строги условия и с предварителното разрешение на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган, и то след дерогация на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от Директивата. Създава се нов раздел „Съхранение на електрическа енергия“, в който се регламентират основните положения, свързани с тази дейност – оператор, съоръжение за съхранение, равнопоставен достъп до преносната и разпределителните електрически мрежи и равнопоставен достъп до всички пазари на електроенергия и евентуални механизми за балансиране на капацитета. Разграничават се три ситуации на съхранение на енергия, в които съоръжението за съхранение: - се добавя към обект за производство на електроенергия, - е инсталирано в рамките на съществуващ обект за производство, - не се добавя към генерираща единица, тъй като е самостоятелно съоръжение. Чрез Законопроекта се предвижда лесно осигуряване на присъединяване на съоръжения за съхранение на енергия. За търговската експлоатация на съоръжения за съхранение на енергия не се изисква издаване на лицензия от Комисията за енергийно и водно регулиране. Операторите на съоръжения за съхранение могат да станат доставчици на системни услуги, както и да сключват сделки с електрическа енергия. С оглед намаляване на административната тежест е предложено отпадане на лицензионния режим относно производство на електрическа енергия от лице, притежаващо централа с обща инсталирана електрическа мощност до 20 MW включително. Предложените изменения в Закона за енергетиката предоставят възможност на оператора на преносната мрежа да предложи временна схема на присъединяване на цялата или част от заявената мощност в случаите, в които за целта на присъединяването следва да се извърши реконструкция и развитие на мрежата. Така производителите и клиентите ще имат възможност да изберат дали да се присъединят след извършване на съответните промени в мрежата, или да се възползват от предложената временна схема на присъединяване, като се съгласяват да присъединят част от заявената мощност и/или да намалят производството и/или потреблението си в ситуации на претоварване на системата. В последвалата дискусия изказвания направиха народните представители господин Рамадан Аталай, господин Георги Самандов, господин Ивайло Мирчев, господин Владимир Табутов и господин Стоян Таслаков. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 48-254-01-93, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 9 декември 2022 г.“

Не, господин Председател. Законопроектът беше приет единодушно от Енергийната комисия, смятам, че ще бъде подкрепен по същия начин в залата. С оглед на това да спестя пленарно време, няма да се възползвам от възможността да развия мотиви като вносител. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя всички усилия в осигуряване на стабилността и развитието на енергийната система у нас. От тази гледна точка считаме, че регламентирането на системите за съхранение на енергията и правилното внедряване и управление в енергийната система е стъпка в правилната посока. Предложеният Законопроект е добре да търпи развитие в бъдеще време, тъй като освен системите за съхранение на електроенергия съществуват и други видове системи за съхранение на енергия, които са в процес на развитие и се очаква в бъдеще време да се внедрят и в България. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи този законопроект и ще направи предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Предложените промени в Закона за енергетиката, които разгледахме в Комисията по енергетика, се отнасят към две основни, изключително важни теми в енергетиката. Първото е въвеждането на определението за съхранение на електрическа енергия, както и дефиницията за това какво е съоръжение за съхранение на електрическа енергия. Също така промените в Закона за енергетиката уреждат и режима за интегрирането на този тип системи в електроенергийната система. За осъществяването на успешен преход към нисковъглеродната и независима електроенергийна система, която ще гарантира конкурентоспособността на българските предприятия и високото качество на живот на българските граждани, трябва да имаме минимум две предпоставки. Първата предпоставка е изграждане на нови енергийни мощности, които не са базирани на изкопаеми горива или пък на вносни такива, което е свързано с изграждането на нови ВЕИ мощности. Основните ВЕИ мощности – соларните и вятърните електроцентрали, обаче носят със себе си други предизвикателства. Именно фактът, че са значително по-непредвидими като производство и ефективност в рамките на денонощието. Именно затова втората предпоставка е наличието на съоръжения за съхранение на електроенергия, които съоръжения от своя страна ще гарантират ефективността и гъвкавостта на електроенергийната система. Нуждата и ползите от наличието на съоръжения за съхранениe са безспорни. Като пример ще Ви дам вчера – в 3,00 ч. сутринта товарът на Българската енергийна система е бил 3510 мегавата, в 9,00 ч. сутринта е бил 6303. Това е огромна ножица между най-ниското и най-високото потребление. Именно затова ни трябват такива гъвкави съоръжения, които могат да намалят в дългосрочен план разходите за електроенергия. С полагането на основите на законодателната рамка за интегриране на различен тип съоръжения за съхранение на електроенергия следва да се създаде също инвестиционна среда за изграждането на множество такива съоръжения, не само конвенционални батерии, за които ние се сещаме, но и други такива съоръжения. Наличието на този тип съоръжения от своя страна пък, пак казвам, ще намали дългосрочно цената както за българските предприятия, така и за битовите потребители. Така че това, което сме предложили – колегите от ГЕРБ по-скоро са предложили в рамките на измененията, е доста смислено и полага основата на това да се създаде едно по-подробно законодателство, което да уреди впоследствие различните видове съоръжения за съхранение, но като първа стъпка ние подкрепяме текстовете. Разбира се, необходимо е съответните органи с поднормативни актове да допринесат за прецизиране на това законодателство, що се касае до присъединяването, изграждането, интегрирането, безопасността, което е доста важно нещо, на този тип съоръжения при присъединяването към електроразпределителната и електропреносната мрежа. Втората основна тема обаче, също залегнала в предложените промени, касае лицензионния режим и начина на присъединяване на нови ВЕИ мощности, които също безспорно ще улеснят процеса. Именно затова ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим, както и в Комисията, текстовете, като между първо и второ четене ние ще предложим изменения, които допълват дефиниции и оптимизират също процеса по присъединяване на такъв тип съоръжения. Дами и господа, благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Инициативата специално на господин Добрев и останалите колеги, внесли Законопроекта, е много добра. Ние от „Български възход“ ще я подкрепим, като смятаме, че между първо и второ четене, за да бъде усилието пълно и да се завърши целият процес, трябва да се въведе възможност данните от измерванията на всички средства за търговско измерване, било то за генерационни мощности или за консуматори, да бъдат, ако не в реално време предоставени, то поне близко до реалното такова. Благодаря.

Процедура.

Ако ми позволите, господин Председател, процедура за намаляване на срока между първо и второ четене на три дни. Причината е, че имаме 10 дни празници, през които ние, народните представители, като отговорни хора също ще работим. С трите дни срок между първо и второ четене се получават почти две седмици, които са достатъчни за подготвяне на предложенията между първо и второ четене, тоест процедурното ми предложение е за срок от три дни.

Благодаря, господин Председател. Аз бих искал да направя обратно предложение – да оставим 14 дни между двете четения. Законопроектът като цяло е изключително в правилната посока, но има необходимост от внимание и редакции, така че той да стане наистина работещ. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива, № 48-254-01-63, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 11 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива, № 48-254-01-63, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 11 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и господин Павел Геренски – директор на Агенция „Митници“; от Министерството на икономиката и индустрията – господин Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“. Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Делян Добрев. Със Закона се въвежда устойчив механизъм за адекватна компенсация на високите цени на моторните горива, тъй като те са един от двигателите на инфлацията в страната. Рафинерията на територията на Република България – „Лукойл Нефтохим Бургас“, преработва предимно руски нефт сорт „Уралс“. Със започване на войната в Украйна и налагането на санкциите за търговските сделки с руски нефт цената на сорт „Уралс“ поевтиня значително спрямо нефт тип „Брент“. Според статистиката за последната година има месеци, в които разликата в цената на двата сорта нефт надхвърля 30 долара за барел. Петролът, който се преработва в България, е на цена, сходна с лятото и есента на 2021 г., но цените на горивата са драстично по-високи. Господин Асен Василев в качеството си на вицепремиер лобира в Европейската комисия и получи дерогация, която позволява на свързаните с „Лукойл“ компании да продължат да купуват петрол сорт „Уралс“. Това формира свръхпечалби в тези две компании в размер на над 3,5 млрд. лв. на година и нула лева ползи за българския потребител, тъй като цените в България, вместо да последват цената на уралския нефт и да паднат, те драстично се повишиха. Следва да се има предвид, че приетият регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията не покрива изцяло хипотезата, касаеща българския пазар, и по-конкретно преработката и рафинирането на нефт с произход Русия. Рафинерията на територията на България прилага договор за преработка и рафиниране, основан на процесинга – ишлеме. Този договор е сключен с „Лукойл Бенелюкс“ БВ, регистрирано в Нидерландия. По този начин свръхпечалбите от ниската цена на нефта с руски произход и високата пазарна цена на петролните продукти, които се продават на пазара на база на цените на петрола от сорт „Брент“ се преместват към „Лукойл Бенелюкс“ БВ и „Литаско“ – Швейцария, и съответно към крайния собственик „Лукойл“ – Русия. От тази гледна точка е необходимо да се вземат мерки, за да може евтиният руски петрол да се превърне в евтини горива за потребителите. В противен случай крайният резултат е, че договарянето на дерогация е направено в полза на частни търговски субекти. Предлагаме да се въведе вноска за преработвателите на руски нефт. Вноската ще се набира от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Приходите от тази вноска ще се използват за компенсация на всички потребители, включително стопанските. Проектът на закон предлага набраните средства от вноската във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да се прехвърлят в НАП и да бъде продължен сегашният ред на компенсиране на потребителите. Представителите на министерствата на икономиката и финансите изразиха отрицателни становища по представения законопроект. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители – Делян Добрев, Венко Сабрутев, Драгомир Стойнев, Ивайло Мирчев, Николай Таслаков, Рамадан Аталай и Георги Самандов. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 8 гласа „за“, 3 „против“ и 7 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива № 48-254-01-63, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 11 ноември 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Ще използвам възможността да изложа пред всички народни представители мотивите за внасяне на Законопроекта с мисълта още веднъж да Ви разясня фактите около пазара на горивата в България и ако успея, да Ви убедя да подкрепите този законопроект на първо четене в пленарната зала. По темата с горивата в България се говори от март месец тази година, тъй като след началото на войната в Украйна и налагането на санкции от страна на Европейската комисия и САЩ към Русия петролът сорт „Уралс“ и останалите видове руски петрол се търгуват със значителен дискаунт, със значителна отстъпка, спрямо цената на останалите видове суров петрол. Защо това е така? Защото след началото на санкциите малко държави, една от които е България, продължават да купуват тези горива. Отстъпката в цената през целия период – от март до момента, е в размер на 30 до 40%. Исторически погледнато, цената на нефт „Брент“ и цената на нефт „Уралс“ винаги са се движили в един и същ диапазон. Разликите – някой път в полза на „Брент“, друг път в полза на „Уралс“, са били в рамките на 1 – 2% процента, тоест това е извънредна ситуация на пазара на горивата в света, която се случи след началото на войната в Украйна, тоест, след 24 февруари 2022 г. Какво се случи обаче. Цената на горивата в България не последва намаляването на цената на нефт „Уралс“, а обратното – от месец март до началото на лятото цената продължи да расте. Защо? Защото според мен пазарните механизми не функционират. Защо не функционират? Защото няма конкурент, който да предлага горива, произведени от руски петрол. Конкурентите предлагат горива, които са произведени от другите видове суров петрол, които са значително по-скъпи, и вносът определя цената. Тоест вносът определя цена например от 2,99 на бензина, 3,50 на дизела, „Лукойл“, въпреки че може с печалба да продава на 1,80, продава на същите цени – 2,99 и 3,50 за дизела, и формира въпросната свръхпечалба, за която ние често говорим от тази трибуна. Защо казвам, че „Лукойл“ може да продава с печалба на 1,80? Защото, колеги, ако погледнете исторически към 2018 г. – това е само преди 3 – 4 години, цената на нефт „Уралс“ тогава и сега в момента е една и съща, само че тогава по бензиностанциите „Лукойл“ продаваше горивата на 1,80, а сега по бензиностанциите същите горива, от същия суров петрол, преработени по същия начин от същата компания, се продават с между 1,00 лв. и 1,50 лв. по-висока цена. Какъв е начинът държавата да коригира това пазарно несъвършенство, защото това е неработещ пазарен модел? Ами държавата, за да защити потребителите, защото в крайна сметка държавата е тази, която издейства дерогацията на „Лукойл“ и позволи тази компания да продължи да работи с нефт „Уралс“, може или трябва да се опита да вземе част от тази разлика, тази отстъпка в размер на 30%, която се формира след началото на войната. Начинът, по който ние предлагаме това да стане, е с вноска във Фонда за енергийна сигурност. Тоест вносителите на горива от руски произход, които смятат да преработят тези горива в „Лукойл Нефтохим Бургас“, без значение дали са регистрирани в Холандия, в Швейцария, може и на Луната да са регистрирани, ако има такива компании, са длъжни, преди да преработят това гориво, да направят вноска във Фонда за енергийна сигурност. Размерът на тази вноска ще се определи от Министерски съвет с последващо решение на Министерски съвет. Тя може да бъде в размер на 100% от разликата. Ако разликата в момента е 22 долара, вноската може да бъде 22 долара, за да изравни този петрол с другия и по този начин 100% от свръхпечалбата да бъде внесена във Фонда. В този фонд ще се генерират средства, които са значителни по размер – над 100 млн. лв. на месец, и тези средства впоследствие Фондът ще предостави на Националната агенция по приходите и те ще бъдат възстановявани на потребителите на горива в България по същия начин, по който се дава компенсацията за 25 ст. в момента. Тоест разходният механизъм е ясен, той се използва и в момента. Приходният механизъм също не е нов, тъй като Фондът за енергийна сигурност съществува от 5 – 6 години. Знаете, че в този фонд ние с решение на Министерски съвет правим вноска от енергийните производители в България, тоест от АЕЦ „Козлодуй“ и от НЕК, и с последните решения на Народното събрание от всички останали производители Фондът ще събира тези вноски. По същия начин Фондът има и механизъм за разходване, тъй като тези вноски той впоследствие ги разпределя през търговците до консуматорите на електроенергия в България. Тоест механизмът е ясен, механизмът не е нов, той се използва от дълго време. Механизмът ще позволи на пазара на горивата в България да се върне справедливостта и българските потребители да бъдат печелившите от дерогацията, защото от март месец досега от дерогацията печелят единствено „Лукойл“ и нейните дъщерни и всякакви други компании, а ползата за потребителите към момента е нула. Ние се опитваме да направим така, че тази свръхпечалба да влезе във Фонда за енергийна сигурност и оттам да се върне към потребителите. Какво се случи до момента? Какво приехме до момента, свързано с „Лукойл“? От една страна, приехме Законопроекта на колегите от ДПС, които казват: трябва да се спазват стриктно санкциите, не може да се изнасят горива, произведени от руски петрол. Това предложение между първо и второ четене ще се промени в посока – може, но само ако е за Украйна. Приехме предложението на колегите от „Демократична България“, което казва, че ако „Лукойл“ спрат да изпълняват своите задължения, държавата ще назначи в това предприятие особен управител, който ще продължи да управлява предприятието така, че да има горива в страната. Приехме предложението на служебния кабинет, който казваше, че на базата на регламент ние ще обложим свръхпечалбите на „Лукойл“ с 33%, тоест от свръхпечалбата ще им вземем 33% и с тези пари ще компенсираме. Къде обаче? Всъщност колегите от ДПС и колегите от „Демократична България“ решават два важни проблема, но те не са свързани с компенсациите. Предложението на служебния кабинет е свързано с компенсациите, но всъщност то, за съжаление, зависи от добрата воля на „Лукойл“, в която ние не вярваме. Защото то разчита на това, че „Лукойл“, както са обещали, ще си преместят наистина фирмите в България и ще покажат цялата печалба, която генерират в рамките на 2 – 3 милиарда, ще я декларират и върху тази декларирана печалба ще платят данък. Тук има два проблема. Първо, ние не знаем те дали наистина ще преместят фирмите си в България. До момента това не знам да се е случило. Второ, зависим и от молива на счетоводителя на „Лукойл“, защото знаете, че има безброй начини, по които „Лукойл“ може да направи така, че да покаже скромен финансов резултат и всъщност, като наложим тридесет и трите процента върху скромния финансов резултат, няма да съберем нищо. Нашият Законопроект не зависи нито от счетоводителя на „Лукойл“, нито от самия „Лукойл“, защото той казва: който и да е вносителят на горива в България, преди да ги преработи тези горива, трябва да направи вноска във Фонда. И това е по закон, и тази вноска се определя от Министерския съвет, и той е длъжен да ги внесе, без значение дали твърди, че е на печалба, загуба или какъвто и да му е друг финансовият резултат. Могат ли всички тези предложения да вървят заедно – Законът на ДПС, Законът на колегите от „Демократична България“, облагането на свръхпечалбите на служебния кабинет и нашият Законопроект? Могат, разбира се. Те дори, колеги, изненадващо се допълват перфектно, защото всеки един от законопроектите решава определен проблем. Как ще се комбинират двата механизъма за компенсиране – този на свръхпечалбите от служебния кабинет и този, който ние сме предложили? Ами, ако свръхпечалбата на „Лукойл Нефтохим“ е 3,500 млрд. лв. за 2023 г. – горе-долу толкова е и за 2022 г., от която 2022 г. ние няма да видим всъщност нищо, както стана ясно, то тогава, ако ние ги накараме да направят вноска във Фонда в размер на 2 милиарда през 2023 г., то нетната им печалба ще е 3 милиарда и половина минус 2 милиарда, внесени във Фонда – печалбата им ще остане милиард и половина, и върху този милиард и половина ние ще наложим 33%, тоест ще вземем 500 милиона. Но така сумарно държавата ще е взела 2 милиарда и половина, от които двата милиарда са сигурни – те не зависят, както вече казах, от молива на счетоводителя на „Лукойл“. Ще се включа и в дебата. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дойде часът на истината за прословутото левче, което беше основен мотив и обещание на ГЕРБ-СДС през цялата предизборна кампания и всички така трепетно очаквахме да се случи в първите дни след изборите. Много хора си създадоха фалшиви надежди, че това ще се случи. Причина обаче това да не се случи няма да е гласуване против на „Продължаваме Промяната“. Напротив, „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи на първо четене този законопроект. Съмняваме се обаче, че между първо и второ четене ще отпаднат опасенията на Министерството на финансите. Едно от опасенията е, че това ще доведе до повишаване на цените на горивата за крайните потребители. Колкото и невероятно да звучи, предлаганата със Законопроекта уредба е в противоречие и с Конституцията на Република България – нарушава принципите за равнопоставеност и еднакво третиране на стопанските субекти и води до нелоялна конкуренция. Предложеният Законопроект е и в противоречие с чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, тъй като по своята същност може да се разглежда и като държавна помощ – отказването от приход също е вид държавна помощ. Практически предложеният механизъм за изчисляване на вноската е неприложим поради факта, че се базира и на несъпоставими величини – между суров нефт и количества горива – едното е в килограми, другото е в литри, освободени за потребление в страната или в чужбина. Най-важното обаче, което трябва да си кажем, е, че при самото обсъждане в Комисията по енергетика беше изразено и опасение, че изкуственото завишаване на стойността на суровината с така наречената вноска реално ще доведе до увеличение на крайната цена за потребителите. В противоречие с всякаква пазарна логика е да се приравни, макар и с вноска, цената на сорт „Брент“ с цената на сорт „Уралс“, цената на сорт „Уралс“ с цената на сорт „Брент“ и след това да очакваме намаляване или задържане на цените под тези за останалите европейски държави. По-скоро ще се изгуби ценовото предимство, което е постигнато с дерогацията и еднакво шоково поскъпване, и това шоково постъпване ще трябва да бъде поето от всички крайни потребители. Не е отчетен и самият факт, че едно такова компенсиране ще създаде реален ликвиден проблем за собствениците на бензиностанции, които ще трябва да кредитират своите клиенти до момента на реалното признаване на компенсирането и ще трябва тези суми да им бъдат възстановени от държавата. Но в този период те ще трябва това левче да го финансират от собствения си джоб. В момента са 25 ст. – четири пъти повече, четири пъти по-голям проблем. И за да си спестим днес, няколко дни преди Коледа, Коледните празници, гръмките нападки, най-разумно беше този законопроект да бъде оттеглен, да се придържаме към вече възприетия подход от Европейския съюз за удържане на свръхпечалбите за нефтопреработвателните дружества чрез прилагане на Регламент 1854 – господин Добрев засегна и тази тема в своето изказване, а именно внасянето във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ на 33% от генерираната печалба, която благодарение на издействаната от редовния кабинет дерогация вече се отчита в България и ще се разходва именно за компенсиране. През дългите години досега печалбите от най-голямата рафинерия в България се изнасяха в чуждестранни дружества. Единствената работеща към момента форма на компенсиране си остават въведените от редовния кабинет 25 ст. на литър гориво. Тя има изцяло социален характер и цели подпомагане само на физически лица като най-уязвима и потърпевша група от обществото. Сега обаче напоследък разбираме, че тази мярка може да отпадне, може да не отпадне, ще се удължи и в крайна сметка пък можело и да се замени с билетче за градски транспорт. И на финала да обобщим поне няколко от недъзите на предложения Законопроект. Според Министерството на финансите може да се очаква реално повишаване на цените на горивата за крайните потребители; предлаганата уредба влиза в противоречие с Конституцията; нарушава принципите на равнопоставеност; противоречи също и на Закона за функциониране на Европейския съюз; механизмът за изчисляване на вноската е неприложим и изкуственото завишаване на стойността на суровината вместо да намали, можем да очакваме да увеличи цените. Явно ще слушаме за левчето и на второ четене, но според нас то в крайна сметка няма да се случи и ще е една загуба на пленарно време и поредната евтина политическа пропаганда. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Рибарски! Аз се радвам, че и Вие от „Продължаваме Промяната“ стигнахте до извода, за който ние от много отдавна говорим, а именно за надвзетите суми за най-голямата рафинерия в България. Радвам се, че узряхте наистина за този безспорен факт. Ще си позволя да не се съглася с Вашето твърдение, че тези 33%, които ще бъдат взети като свръхпечалба, ще бъде обложена тази свръхпечалба, на практика ще стигнат до потребителите, до всеки един български потребител. Защото това е един вид данък печалба, който на практика има съвсем друго предназначение, и той се разпределя по съвсем друг ред. Законопроектът, който ние предлагаме, се нарича Законопроект за компенсиране на потребителите. Има огромна разлика. Смятам, че няма никой в тази зала, който да не е наясно и да не е съгласен с това, че има надвзети суми, а те са надвзети именно от потребителите – стопански или нестопански субекти, така че целта на нашия законопроект е да върнем надвзетата сума на тези, които са я надплатили, а ако чакаме преразпределението на данък печалба, той няма как да стигне до потребителите. Така че това е основната разлика и аз моля да имате предвид това, когато заявите, че ще подкрепите нашия законопроект на първо четене и в рамките на второто четене също да преосмислите Вашата позиция, защото това наистина са фактите. Що се отнася до това дали е противоконституционен този текст и дали поставя в неравностойно положение някои от другите потенциални участници в този пазар, само бих искала да кажа, че Законопроектът не визира конкретно нито една компания, той се отнася за всички и третира равно всички, които внасят руския суров петрол, и съответно за тях важат абсолютно всички права. Така че не можем да говорим за нелоялна конкуренция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рибарски, благодаря Ви, че така аргументирано разказахте историята, по-скоро приказката, за българското левче, която ние знаехме, че е една приказка и една абсолютна част от маркетинг и пиар кампанията на ГЕРБ-СДС. Доста дълго време чувахме обвинения оттук за това левче, че има фирми, свързани с предишното управление, които взимат това левче, които по някакъв начин ощетяват българските граждани, и така нататък. Всички разумни хора смятам, че осъзнават, че това е просто един начин ГЕРБ да се хващат за една болезнена за българските граждани тема, вместо да предложат каквото и да е смислено решение на въпроса с високите цени на горивата. Те дори стигнаха дотам, че не подкрепиха мярката от 25 стотинки, която се оказа работеща и улесняваща тази част от бюджета на българските граждани мярка. Господин Делян Добрев лично твърдеше от тази трибуна, че потреблението на горива в България е толкова високо, че заделените 150 милиона за мярката от 25 стотинки ще бъдат изразходвани за две седмици, което се оказа неточно.

Не е вярно.

Господин Борисов заяви в предизборната кампания, че на 3 октомври 2022 г., когато те спечелят изборите, цената на горивата ще падне с един лев. Това даже не е смешно, то е тъжно един човек да обещава нещо, което не може да изпълни, по този начин пред тази голяма аудитория, обиждайки българските граждани в тяхната компетентност, а именно да твърди, че цената на горивата може да зависи от един политик, който дори няма силата да състави правителство. Този закон е абсолютно неработещ. Вие разказахте защо е неработещ. Цените на горивата няма да намалеят с 1 лев в България, защото ние да заставим рафинерията, която произвежда гориво (реплики от ГЕРБ-СДС) – точно така, няма да паднат цените на горивата, защото това е свободен пазар на една стока, която се търгува в цяла Европа, и дори да осигурите един от източниците да даде по-добра цена, пазарното равновесие ще бъде спазено и цените на горивата в България ще бъдат такива, каквито са цените на горивата в Европа или в близките до нас държави. Така че Вие, предлагайки този проект, много добре знаете, че той не работи. И в заключение. Господин Добрев, може би е много смислено това, което правите. Надявам се то да сработи, но дълбоко ме съмнява и само времето ще покаже дали сте били прав. Благодаря.

Господин Рибарски, единственото съществено във Вашето изказване беше цената на горивата. Аз засегнах този въпрос по представянето на Законопроекта, ще Ви го обясня още веднъж. Не е тайна, че цената на горивата в България в момента не се определя от „Лукойл“, а се определя от вносителите на горива. И ще Ви го повторя сто пъти, ако трябва. Защото „Лукойл“ може да продава и на 1,80 лв. бензина, но го продава на 2,99 лв. Защо? Ами, защото има внос на горива на 2,99 лв. Ето затова! Това е причината! Вносът определя цената. „Лукойл“ може ли да вдигне цената на 5 лв.? Ами, не може! Защо не може? Защото никой няма да си купи от „Лукойл“, ще си купят от вносителите на горива на 2,99 лв., но не и от „Лукойл“. Тоест вносителите на горива са тези, които гарантират, че вноската няма да се пренесе в крайната цена за потребителите и те пак да си печелят по един лев нето от „Лукойл“. А по отношение на левчето, мислех, че вече не Ви е смешно, защото това левче не го говоря само аз, а то се доказа от изследвания на Центъра за изследване на демокрацията, от изследвания на водещи икономисти в България. „Лукойл“ сами си признаха за левчето. „Лукойл“ си признаха! Те декларираха, че догодина ще платят 700 млн. лв. печалба. Това означава, че ще направят 2 млрд. и 100 млн. лв. печалба, ще декларират, за да платят 700 млн. лв. данък. 33% от 2 млрд. и 100 млн. лв. са 700 млн. лв. Разбирате ли как става тази сметка? Господин Искрен каза, че е икономист, той би трябвало да разбира. Нали – една трета от 2 млрд. и 100 млн. лв. са 700 млн. лв., тоест „Лукойл“ казват: ние печелим по 2 млрд. и 100 млн. лв., продават 2 млрд. литра гориво в България. 2 млрд. лв. разделено на 2 млрд. литра по колко прави бе, господин Митев – не прави ли по един лев? Тоест самият „Лукойл“ Ви казва, че печели по един лев на литър и Вие тук пак продължавате да твърдите, че го няма левчето. Пак ще Ви повторя: Центърът за изследване на демокрацията, икономисти – не един на брой, самият „Лукойл“ признава, че печелят по един лев на литър!

Повече от един лев на литър! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Относно твърдението на госпожа Петкова, надвзети суми от рафинерията най-вероятно е имало през 2019 г. и преди това. До момента тази рафинерия не е внасяла никакви данъци. В момента обаче имаме реален регламент, който функционира в Европейския съюз, и това нещо започва да се случва и въз основа на дерогацията, която е извоювана. А по Регламента тези 33% също са за компенсиране, ще отидат във Фонда. (Реплика на народния представител Делян Добрев.) В бюджета и след това отиват за компенсиране. Целта на Регламента, по който тези пари ще бъдат удържани, е именно компенсиране. Това, което господин Добрев споменава, изглежда като директна намеса в пазара. Ако „Лукойл“ има конкурентно предимство, те функционират според пазара – много ясно, че ще оберат от пазара това, което могат да вземат. Такава е търговската логика. Ако от съседните държави някой в някакъв момент има по-евтини горива, най-вероятно това ще изравни пазара надолу. Така че ние не сме против левче, два, три. За нас механизмът, предложен от Вас, няма как да проработи и няма как да бъде приложен. Има вече действащо законодателство, което трябва да мине на второ четене, и то най-вероятно ще има такъв ефект върху горивата и върху „Лукойл“. Всичко, което виждаме в този законопроект, има много недостатъци. Може би между първо и второ четене те ще бъдат изчистени, но ако това не се случи, ние очакваме на второ четене това нещо да не стане реалност и отново леко ще да е мираж. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Към репликата на господин Добрев, понеже бях поименно посочен, искам нещо да поясня. Господин Добрев, аз не отричам или по-скоро не стига до моето знание и това не е обект на моята работа аз да изчислявам каква е разликата между производствената цена на една частна компания и продажната цена, на която тя реализира стоката си на световния пазар. По никакъв начин аз не твърдя и не искам да твърдя, че Вашите сметки са грешни от гледна точка на това дали „Лукойл“, или която и да е компания има определен вид марж на печалбата си спрямо производствените разходи и производствената цена и крайната цена, с която реализира една стока. Това, което твърдя, е, че според мен като икономист е нередно държавата да се намесва в един частен бизнес и да лишава един бизнес от неговата печалба. Мога да Ви дам друг пример. Ако Вие произвеждате някаква стока, да кажем домати, и я продавате с един лев печалба, трябва ли държавата да дойде и да Ви вземе този лев, защото смята, че от доматите, които продавате, получавате прекалено голяма печалба за това. Пак казвам, за мен това е едно грешно мислене – ние да се опитваме да взимаме печалбата на една частна компания. Разбирам мотива Ви, разбирам, че Вие сте поставен от господин Борисов в ситуация, в която трябва да измислите как да си върнем един лев, който явно Вие сте сметнали, че това е печалбата. Съчувствам Ви, че Вашият лидер, не разбирайки какво говори по телевизията и какво обещава на хората, задължава хората от собствената му партия, които явно са експерти в тази тема, вместо да вземат работещи предложения, да трябва да вкарват нещо, което те самите знаят – предполагам, че за Вас е изключително неприятно, дори за Вас самия, да трябва да вкарвате един закон, за който знаете, че е противоконституционен, който знаете, че няма да работи, само и само да можете да защитите по някакъв начин аргумента на един човек, който, за съжаление, тежи на цялата Ви организация. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

По начина на водене!

Уважаеми господин Председател, Вие чухте ли с какво е засегнат лично господин Искрен Митев? Защото аз не чух. Той направи изказване, в тази връзка моля да се отнеме от времето за изказвания на групата, защото това по своето същество беше изказване. Също така моля на основание чл. 255 от Правилника да наложите наказание за злоупотреба с процедури. Благодаря.

Аз съм след Делян Добрев. (Реплики на народния представител Делян Добрев.)

Благодаря Ви, господин Минчев – благодаря Ви за адекватната реакция. Уважаеми дами и господа народни представители, ние от „БСП за България“ няма да подкрепим Законопроекта и държа да бъда пределно ясен – не защото тук има коалиция „Лукойл“ или някаква друга, а защото – спомням си как Вашият лидер, господин Добрев, излезе гневен, когато не бе приет този законопроект в Енергийната комисия, започна да ни хока всичките, а просто фактите са съвсем ясни. Достатъчно е да погледнем становището на Министерството на финансите. Мисля, че при едно такова становище самият Вие трябва да се откажете от този законопроект. Аз изцяло адмирирам усилията на всеки един народен представител, който търси под някаква форма справедливост и вижда, че има някакво нарушение на българските граждани, че смята, че някои печелят свръхмного. Тук въобще не съм съгласен с предишното изказване, което беше направено. Но в крайна сметка затова и Европейската комисия, когато има някой някаква форма на свръхпечалби, виждате, че Съветът действа единодушно, налагат се правила, които важат за цяла Европа. Нека да се върна на становището на Министерството на финансите и какво ни казват те. Предложеният законопроект е в противоречие с чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като по своята същност може да се разглежда като форма на държавна помощ. Съгласно чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз, освен когато е предвидено друго в договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по благоприятно положение на определени предприятия или производство на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар, колеги. Второ, относно нарушаването на Конституцията и че е в противоречие с Конституцията, тук наистина не искам да се намесвам, защото дали дадена мярка е противоконституционна или не, това може да го каже единствено и само Конституционният съд. Нали така?! На мен ми омръзна тук да се правим и да обявяваме от тази трибуна кое е противоконституционно и кое не. Това е работа на Конституционния съд, той да си прецени. Но факт е, че има три абзаца, където Министерството на финансите остро критикува тази мярка, като счита, че се нарушават принципите за равнопоставеност и еднакво третиране и води до нелоялна конкуренция. Продължавам със становището на Министерството на финансите. Забележете, слушайте ме внимателно, предлаганата вноска би могла да бъде счетена от Европейската комисия като скрита форма на вносно мито, поради което е необходимо същата да бъде предварително консултирана с Комисията. От датата на присъединяването към Европейския съюз Република България прилага изцяло общата търговска политика на Европейския съюз по отношение на вноса от трети страни, в това число общата митническа тарифа. В съответствие с чл. 28, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съюзът включва митническия съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и услуги на държавите членки …и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни. Продължавам. Съгласно чл. 31, чл. 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз единствено и само, забележете, институциите на Европейския съюз имат право да вземат решение по отношение на митата спрямо стоки, внасяни и изнасяни от и за трети страни. Определените мита и разпоредби относно тяхното прилагане имат еднакво действие във всички държави – членки на Европейския съюз. В тази връзка отделните държави членки нямат правомощия да вземат решение на национално ниво за освобождаване или налагане на мита на автономно основание. И нещо повече, ако Европейската комисия счете, че вноската е като мито, Република България ще бъде задължена да предоставя 75% от приходите в общия европейски бюджет, тоест какво остава тук за нашата държава. В заключение, адмирираме всякакви усилия от която и да е политическа сила, но първо, те трябва да отговарят на закона, трябва да отговарят на европейските практики и трябва да отговарят на европейското законодателство. Ние не можем сами да си измислим и да налагаме определени норми, а трябва да се съобразяваме. Така че този законопроект, въпреки гнева на Вашия лидер, няма как да бъде приет, защото той просто противоречи на европейското законодателство. Благодаря Ви.

Господин Стойнев, Вие вероятно взехте изказването на господин Сабрутев, защото той май се готвеше да чете същото становище на Министерството на финансите, но по същество, ако бяхте прочели цялото становище, щяхте да видите, че в следващия параграф Министерството на финансите казва: ами всъщност и нашата мярка за 25 ст. има същия порок. В същото това становище Министерството на финансите казва: „ето това са критиките към Вашия законопроект“, и тези същите критики Европейският съюз ги отправи към нас, тоест и двадесет и петте стотинки имат същия порок. Сега кое е по-добре – да компенсираме с 25 ст. или да компенсираме с 1 лв., при положение че и двете имат едни и същи проблеми?! Единственото, за което донякъде съм съгласен със становището на Министерството на финансите, е, че ако това е мито като понятие, въведено като мито, а не като вноска във Фонда, то тогава част от приходите трябва да отидат в бюджета на Европейския съюз. Обаче те казват, че тук не е мито, а е вноска, и ние просто трябва да се консултираме с Европейския съюз дали ще ни разрешат „Лукойл“ да прави такава вноска във Фонда. Да Ви кажа честно, аз съм 99% убеден, че ако Министерството на финансите пита Европейската комисия: „Вие съгласни ли сте Русия, на която ние сме наложили санкции, да ги накараме да дадат една вноска в нашия Фонд за енергийна сигурност?“ – ами 99% съм сигурен, че от Европейската комисия ще кажат: „Съгласни сме.“ Защо не питат Министерството на финансите? На 11 ноември е внесен този законопроект, минаха вече два месеца, а и те, ако искаха, досега можеха да питат, ама не искат. Защото като някои народни представители, които ще чуем сигурно след малко, и те от девет кладенеца вода носят само и само да не нарушим интересите на „Лукойл“ и да им намалим случайно печалбите. И това е истинско намаление на печалбите, защото, пак Ви казвам, то не зависи от счетоводителя на „Лукойл“. Счетоводителят на „Лукойл“ тази година е обещал на служебния министър на икономиката, който догодина по това време вероятно няма да е министър, че ще внесе 700 милиона данък. Обещал е счетоводителят, че ще декларира 2 млрд. и 100 млн. лв. печалба. Ама ще декларира ли?! Мен много ме съмнява! Казаха, че ще платят 100 милиона тази година. И какво направиха?! Платиха 90 милиона, от които, забележете, 17 милиона за данък общ доход. Ето, професор Гечев е до Вас и може да Ви каже кой плаща данък общ доход. Не плаща „Лукойл“, а плащат работниците в „Лукойл“, тоест това са парите на работниците, данъкът е на работниците, а другите 73 милиона са авансов данък за догодина, тоест за тази година – нула от обещаните 100 милиона.

Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Стойнев, Вие не обяснихте на залата, а можехте да включите още един аргумент, който би поставил в трудност нашите опоненти – колегите от ГЕРБ, и други по отношение на казуса за държавната помощ, „Лукойл“ и другите. Колега Стойнев, Вие можехте да приложите аргумента – ето я статистиката на Съединените американски щати и на Евростат. Няма лошо, ще обложите точно и целево една компания, която работи в България, заради това, че доставките идват от Русия. Колеги от ГЕРБ, я вижте, че през 2002 г. цената на природния газ, в това число втечнен, е 5,2 долара на една British thermal unit, каквато е международната статистика – 5,2, а ако продават в Европа, е на 34. Така че незабавно направете проект свръхпечалбите на „Шеврон“, които грабят Европа, да се върнат в бюджета на България и ако го направите за американската „Шеврон“ и българската „Лукойл“ – браво. Но Вие развивате някакви странни теории тук, господин Добрев, които не бяха засегнати от господин Стойнев, че „Шеврон“ трябва да плати милиарди на България, защото крадат и те от разлика в цените, ама Вие нещо не виждате това нещо. Благодаря Ви.

Господин Председател, честно казано, аз съм изключително притеснен. Евро-атлантическото мнозинство от шест партии в този парламент в момента се опитва да работи против европейските директиви, предлагат се законопроекти, които противоречат на европейските директиви. Една част от евро-атлантическото мнозинство подкрепя друга част от това мнозинство и казва: „Да, ние ще Ви подкрепим, знаем, че нарушаваме правилата на нашите началници в Брюксел.“, а другата част казва: „Не, ние няма да Ви подкрепим, а иначе е много хубаво.“ Много моля евро-атлантическото мнозинство в крайна сметка да реши какво ще прави, за да вземат единодушно решение за пред началниците в Брюксел.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Отзад напред, уважаеми господин Ганев, мисля, че работата тук на народните представители е да се грижим за интересите на страната, а не за интересите, както Вие ги наричате, на чиновниците в Брюксел, макар че съм далеч от мисълта, че това са просто чиновници, но в крайна сметка зависи от хората как разбират европейското ни членство. Второ, уважаеми господин Гечев, какво да Ви кажа? Наистина като че ли тук се опитваме да се фокусираме само върху един вносител, само върху един производител. Хубаво е наистина да се гледа всички да се мерят с еднакъв аршин. Уважаеми господин Добрев, Вие и аз сме били министри, а при Вас „Лукойл“ не плащаше данъци, и при мен не плащаше. Нещо повече, когато бях министър, те тогава дори спряха работа и беше доста притеснително тогава за цялото правителство, защото едва ли не го считахме за някаква форма на саботаж, а те правеха уж някаква инвестиция за около 1 млрд. лв. и наистина беше много, много трудно тогава в тези условия, а липсваха и приходи в бюджета. Тогава и финансовият министър беше притеснен, но наистина се получаваха такива аномалии. Истината обаче е, господин Добрев, че именно предишното управление бе това управление, което наложи на „Лукойл“ да започне да плаща данъци и това никой не може да го отрече. „Лукойл“ започна да плаща данъци именно когато бе предишното управление начело с „Промяната“, БСП, „Демократична България“, и това не може да се отрече. Колкото и да Ви е неприятно, това е истината. Ние нямаме нищо против всеки да си плаща данъците, нито защитаваме „Лукойл“, нито която и да е друга компания, но когато това противоречи на законодателството и когато ефектът ще бъде минимален, дори надали ще се случи и затова се изказах, не е работа на Вашия лидер да излиза по телевизията и да лепи петна кой каква коалиция е и къде членува, а просто да се съобрази и да види, че този законопроект просто не отговаря на европейското и на българското законодателство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Сега аз няма да влизам в дебата по същество, макар и с ясното съзнание, че не съм експерт в темата, но ми идва в повече този патос, с който колегата Добрев тук от последните дни води люта битка с „Лукойл“. Все пак колегата от 2009 г. е народен представител. Аз съм бил тогава току-що навършил пълнолетие и си спомням, гласувайки за първи път, че съм живял в държава, в която министър-председателят играеше карти с шефа на „Лукойл“, а „Лукойл“ все не плащаше данъци и това продължаваше с десетилетия. Колегата е бил министър, заместник-министър през цялото това време и сега изведнъж за един ден почва някаква люта битка с „Лукойл“, все едно никой не е живял в България и никой не помни какво е било. Това са били много правителства, много министри, много народни представители и все пак не говорим за история преди 300 – 400 години, а това е близкото минало, само преди пет – десет години тези събития са се развивали пред всички нас. Затова е и добре, помнейки каква е историята, да не отиваме чак толкова далеч.

Уважаеми господин Божанков, казахте, че 2009 г. сте навършили пълнолетие. Предполагам, че когато аз съм бил заместник-министър и министър, сте били в казармата и не сте разбрали, че тогава горивото беше 1,80 лв. Има ли разлика между това горивото да е 1,80 лв. и 2,99 лв.? Възможно ли е, когато горивото е било 1,80 лв. при същата цена на уралския нефт, да е нямало печалба?! Наистина да е нямало, защото продават толкова евтино, че нямат печалба. И според Вас кое е по-важното за българските потребители – „Лукойл“ да плати данък, който данък тук народните представители кой знае за какво ще изхарчим, или да плати на бензиностанцията 1,80 лв., вместо да плати 2,99 лв.? За казармата се шегувах. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Божанков, Вие добре адресирахте това, че по време на 12-годишното управление на ГЕРБ всъщност „Лукойл“ така и не плати един лев данък в нашата държава, че през същото това време Бойко Борисов играеше карти с шефа на „Лукойл“, но може би, господин Божанков, забравихте да адресирате нещо друго и това е, че отново колегите от ГЕРБ отдадоха нефтеното пристанище на България на дългосрочна концесия на цената на три магазина в мола. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божанков, благодаря Ви, че напомнихте на залата за личните отношения между бизнеса и бившите управляващи, по-бившите, така да кажем. Искам да Ви попитам: според Вас какъв е мотивът на един човек, който е бил министър на енергетика и е много добре запознат с ценообразуването, той да предложи закон, който няма как да бъде изпълнен? Смятате ли, че той по някакъв начин става, така да кажем, длъжен да предложи нещо, за да може да оправдае думите на своя лидер, които така или иначе са неизпълними? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Макар че аз съм принципно съгласен с много от аргументите на колегата Добрев, които в момента изложи в дебата, бях длъжен да обърна внимание, че някаква друга цел се преследва. Дали, от една страна, става дума за чист популизъм, защото Борисов го прави това, и ГЕРБ го правят: ако аз бях на власт, бензинът щеше да е не толкова, а толкова. На всеки нормален човек е ясно, че това е чист популизъм и има редица други фактори и условия, които, естествено, в уравнението ги има. От друга страна, те преследват и някаква политическа цел – да получат реабилитация навън, защото очевидно имиджът им е посрутен – говоря и в Европа, на Запад, и отвъд Океана, и затова пък толкова опитват да компенсират някаква гузна съвест. Това беше смисълът на моето изказване, че си има някаква гузна съвест. Всички помним как са се развивали събитията в миналите години. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! За да няма спекулации, ще гласуваме за Законопроекта, обаче има няколко важни неща. Първо стана ясно, че огромно влияние върху цените оказва вносът в България. Сега си дайте сметка колко важен е Законът, който мина, на „Демократична България“, и от 1 януари ще бъдат обявявани свободните капацитети, така че всеки да може да внася, всеки да може да търгува, тоест трябва да признаете изключителната важност на тази промяна. Имаме уверението на Министерството на финансите, че от Агенция „Митници“ ще бъдат готови. Това започва да работи от 1 януари, след като седем години не се случваше, колеги. Седем години не се случваше! Конкретно по Вашия Законопроект. Мен ме притесняват две неща. Понеже всички тези компании имат отлични юристи, ако успеят да твърдят, включително и в съдебно дело, че това е в полза на квазимито, както и други квази, аз Ви предупредих за това преди много месеци, има опасност то да не се случи. Нали разбирате нашето предупреждение по темата? Тоест юридически трябва да бъде въведено така между първо и второ четене, че категорично по европейското право да няма претенции, че нарушаваме общностното законодателство. Днес чухте предупреждение по темата, но от моя страна всъщност имаше изказване преди месеци, тоест да го обмислим много внимателно и най-добрите ни юристи да изпипат този въпрос. Още една много важна тема: какво правим обаче, ако компаниите по вноса и най-големият производител тук – теоретично, чиста теория, решат да използват ценови паралелизъм, както се наричаше, нали помните, какво правим тогава? Защото хипотезата е, че конкуренцията продължава, първо, че съществува, второ, че продължава. Ами ако стане друго, какво правим тогава? И тогава отговорът трябва да бъде: ами трябва регулаторът да се намеси. Ама ние имаме ли регулатор, който ще се намеси по тази тема, колеги? Имаме ли? Защото май нямаме. Защото май нямаме! Така че, за да заработи тази система, всички тези условия трябва да са налице, а иначе най-големият въпрос, колеги, е следният. От тази дерогация, отстъпка, кой печели? Кой печели от това, че България продължава да внася по-евтин руски петрол? Наистина ползата не е за българските потребители и това е изключителният проблем. Хайде да си го признаем. Ползата не е до момента за българските потребители, а идеята на тази дерогация – отстъпка, беше и е ползата да бъде за българските потребители, тоест цените на горивата в България на бензиностанциите да бъдат по-евтини. Да, това беше целта. Случва ли се? Не се случва, тоест трябва да вземем мерки. Какви са мерките? Както казах, влиза в сила от 1 януари Законът на „Демократична България“ да има повече внос, повече търговия, повече прозрачност, но колеги, без работеща КЗК, отсега да Ви кажа, няма да стане, да си знаете. Виждам, че тази тема се заобикаля. Има тук колеги, които не обичат да говорим, и всеки път ми се карат, като я засегна темата. Ама няма да стане. Ама няма да стане, колеги! И помислете много сериозно как решавате двата проблема, които Ви обясних, тоест да не нарушавате общностното право с тази разпоредба, защото вижте какво ще стане, ако го нарушавате! Предлагате нещо, което в съдебно дело бъде определено като квази-мито, и то ще отпадне, няма да върши работа тогава. Иначе цялостната идея трябва да бъде в следната посока, и целта трябва да бъде в следната посока: ползите от по-евтиния внос на руски петрол да отидат за крайните потребители и това е важно не просто за гражданите само, това е важно и за икономиката, защото по-евтините горива означават по-висок растеж на икономиката, а този растеж сега ни трябва повече отвсякога, между другото. Означават и по-ниска инфлация, между другото, което също е важно. Така че ще получите от нас подкрепа, но много добре чуйте градивните критики, които имаме, за да вземем мерки по тях.

Господин Димитров, радвам се, че в прав текст се чу и от някой друг в тази зала, че от дерогацията печелят само руските компании, а българският потребител не печели нищо, защото точно това казахте. Това е проблемът, който ние сега се опитваме да решим. Разбирам притеснението Ви за това дали няма да се изтълкува като скрито мито и аргументът на Министерството на финансите, но ако сте чели внимателно текстовете, Законът казва, че каква вноска ще се събира във Фонда, се решава впоследствие от Министерския съвет, тоест ние със Закона не решаваме каква вноска ще се внася. Ние сме дали достатъчно време на Министерския съвет да направи консултации в Европейската комисия и да изчисти дали това би се тълкувало, или няма да се тълкува като скрито мито. Ако е скрито мито, дори и да няма парламент, може да определи нула вноска и по този начин няма да се събират никакви пари, няма да нарушим нищо. Разбирате ли? Така че тези страхове са в известна степен преувеличени. Между другото, госпожа Петкова има една идея, която аз няма да разказвам, тя ще я каже сама, която може би ще реши проблема и с това дали би било мито или не, защото е схема, която вече е нотифицирана в Европейската комисия, но за това малко по-късно.

Господин Председател, колеги! За да ми се изясни цялата картина, аз имам един такъв въпрос може би към вносителите: в какъв срок очаквате Вие, че цената на горивото ще падне с това заветно левче? Днес беше 2,80 цената на литър. Кога да очакваме резултати от това нещо? И още един въпрос: доколкото знам, в България има три рафинерии…(Уточнение между председателя и оратора.)

Репликата е към господин Димитров. Аз бих отговорил.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, ние от „Български възход“ също смятаме, че подетата инициатива е правилна, но аз искам да се обърна към Вас по-специално за това, че за компенсации на „Лукойл“ за електрическата енергия за догодина ще бъдат платени около 400 млн. лв. Вие не казвате нищо по тази тема, или по-скоро чакате някой да Ви подкани да говорите за тази тема, така че Ви моля малко по-жарко да анонсирате този проблем, защото не е редно да громим само в един сектор, ако ще громим. Другото, за което аз имам лично опасение, е, че в самия законопроект – и в Комисията съм казал, че през Преходни и заключителни разпоредби се премахна Програмата за освобождаване на газа, което според мен е крачка назад, но ние ще подкрепим този законопроект, въпреки че премахнахме Програмата за освобождаване на газа. Тя мина през други Преходни и заключителни разпоредби, така че Ви призовавам, като се борите, да се борите изцяло, а не само в един сектор. Благодаря.

Господин Председател! Господин Димитров, аз съм силно притеснен, че във Ваше лице „Демократична България“ ще подкрепи нещо, което противоречи на Договора на България с Европейския съюз, и по-точно чл. 107. Започва много неприятна тенденция да сте против европейски директиви, норми, договори, всичко, което е спуснато от Европейския съюз. Докъде ще Ви доведе Вашият евроатлантизъм, ако подкрепяте нещо, което противоречи на евродирективите? Не е добре така. Много Ви моля да кажете, да ни отговорите, ако решите, подкрепяте ли нарушаването на тези конкретни договори, сключени с Европейския съюз? Не е лицеприятно за евроатлантизма в българския парламент това нещо.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря за трите реплики. Една по една. Аз виждам, че защитата на българските национални интереси създава стрес в Народното събрание, което е обезпокоително, защото ние трябва да бъдем готови по всяка една тема да застанем на страната на България. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа! Еее!“ Смях.) Да, точно така, колеги, на страната на България, а не на страната на Русия. Добре ме чухте. Точно така, точно така! (Ръкопляскания от ДБ.) И аз ще бъда винаги тук, винаги ще бъда тук да Ви го припомням това, на тези, които имат нужда. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Не е сигурно дали ще бъдеш тук!“ Смях.) Когато имате нужда, ще припомням. Няколко много важни въпроса. Защитата на българските национални интереси по темата означава ползата от дерогацията да отиде за потребителите, за българските потребители, и в този смисъл не подценявайте прецизирането на нормите между първо и второ четене. Освен това идеята на „Демократична България“, която нарочно служебният кабинет се направиха на луди и не ни чуха, беше следната: понеже санкционният режим на Европейската комисия позволява концесията „Росенец“ да бъде прекратена, тя на практика беше прекратена и беше подновена. Ако държавата управлява „Росенец“, може да налага каквито желае такси и концесионни плащания. Това не е ли по-умният ред, колеги, да преследваме подобна цел? Държавата да си върне контрола, да определя такси и концесионни плащания, всъщност да определя такси, то тогава няма концесия, разбира се, да определя такси, да събира такси. Тези такси да зависят от цените на горивата и този въпрос, който само ние сме поставили и никой не ни е подкрепил, забележете, всички се правят на луди, че не са чули и че не са разбрали, е тезата на „Демократична България“. И между другото, хората много добре разбират следната разлика: една част от този парламент не се притеснява от въпроса, че ползите от дерогацията не отива за българските граждани, разбирам, че това не Ви притеснява, но нас много ни притеснява, това е голям проблем и ние търсим решения. Именно защото търсим всички възможни решения, ще подкрепим този законопроект на първо четене, но между първо и второ ще участваме в много активен дебат. А иначе по отношение на компенсациите за електроенергия, които господин Самандòв постави като въпрос, въпросът Ви е напълно легитимен, само че, преди да говорим, ние правно изследваме въпроса с колеги и търсим решения, и той принципно изглежда така. Има ли смисъл да компенсираш с цените на тока някой, който е на печалба, и то на огромна печалба? Нали беше идеята на тези компенсации да спасим фирмите едва ли не от фалит? Така че въпросът Ви е напълно, напълно сериозен, легитимен и търсим неговото разумно разрешаване. Благодаря.

За изказване.

За изказване.

Благодаря, господин Председател. Аз се извинявам, че няма да е точно процедура това, което правя, но искам да направя едно съобщение, че в 11,30 ч. във фоайето се открива Коледен базар от Център „Златна панделка“, който е към Сдружение за деца с онкохематологични заболявания, и всички неща, които се предлагат на този базар, са произведени и са направени от деца с онкохематологични заболявания във въпросния център. Така че ще Ви помоля, ако имате възможност, в 11,30 ч. да дадете 15 минути почивка, за да може колегите да видят и съответно да закупят каквото е необходимо. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги, аз ще задам отново въпроса, който исках да задам и преди малко. Кога можем да очакваме заветното левче да се случи? И наистина крайно време е „Лукойл“ да започне да плаща данъци в България, и всички управляващи предишни години имат много голям грях към българското общество, защото завиждам на младостта на господин Божанков, той помни само един премиер, който е играл с шефа на „Лукойл“, аз помня и един президент, който играеше баскетбол с него. (Оживление.) Днес е 22 декември и цената на литър е 2,80 лв. На 22 януари, на 22 март, април, кога ще бъде 1,80 лв., е интересен въпрос за мен? Просто да видим в каква посока работим. И тъй като тук се чуха и за останалите две рафинерии в България – има три рафинерии, засягаме ли тях по някакъв начин, или те не работят с „Уралс“ – това е направено само за „Лукойл“? Ако можете, да ме осветлите. Благодаря Ви.

Ако е 2,80 лв., аз тази сутрин не съм погледнал, това означава, че от началото на служебния кабинет горивата паднаха с 0,40 лв. и е въпрос защо по време на Промяната бяха по 3,20 лв., 3,50 лв. и така нататък, колега?

Това се нарича борса, господин Добрев.

По отношение на въпроса Ви – кога. Ако приемем този законопроект на второ четене в средата на януари, надявам се, февруари месец ще се събират първите вноски, тоест през Министерския съвет може да се съгласува с Европейската комисия, ако има някакви притеснения, и да създаде механизъм за събиране на тези вноски, разходването е през НАП, тоест от 1 март може да започнат да се разходват средствата, които ние събираме по този закон практически. По отношение на това, третият Ви въпрос беше дали се засягат и другите рафинерии. Законопроектът засяга суровия петрол, вноса на суров петрол, а не вноса на готови продукти, тоест вносителите на горива – да, те са горива или някакъв вид полуфабрикати, ако има, грубо казано, не ги касае Законът. Законът касае вносителите на суров петрол, защото санкциите и дерогацията са единствено за суровия петрол, а не за вноса на готови горива. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, понеже ще използвам възможността, че беше зададен въпрос, който е към „Продължаваме Промяната“, да Ви дам малко информация, която можете да използвате в дупликата си, че цените на горивата са такива, каквито са на световните пазари. Всички знаем, че това е една стока, която се определя от цената на световния пазар, така че може ясно да обясните на господин Добрев, че това, което са могли да направят „Продължаваме Промяната“ в този момент, е да предложат компенсацията от 0,25 лв., която, разбрахме тази сутрин от служебния министър, въпреки тяхната заявка, че ще я махнат, че всъщност е била толкова добра мярка, че ще намерят начин да я запазят за следващата година, поне докогато успеят да го финансират, така че това е един добър аргумент според мен защо цената на горивата е била такава преди и е такава сега. Няма нищо общо с това кой е управлявал в България, няма нищо общо със служебни правителства, няма нищо общо с обещанията на различни политически лидери, цената на горивата на световния пазар, от който България е част, е функция от цената на горивата на световния пазар и конкурентността, която се случва на световния пазар. Това можете да обясните на господин Добрев. Аз съм сигурен, че той като бивш министър, като човек, който се занимава с енергетика, като човек на неговата възраст, е доста запознат с този факт, така че не мога да разбера мотива му изобщо да задава този въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Относно цените бих искал да внеса една конкретика в стойности. Господин Добрев, за Ваша информация юли месец, когато правителството на Кирил Петков пада, цената на сорт „Уралс“ на световните борси е 90 долара на барел, в момента цената е 53 долара на барел, това е почти 50% по-ниска цена. Вие преди малко казахте 0,40 лв. надолу, което всъщност е спад на по-малко от 20% на търговията на дребно, а имаме спад от 50% на търговията на едро. Тук трябва да се отговори на въпроса защо е така и тук служебният министър на енергетиката трябва да се яви и да дава обяснения пред парламента.

Господин Добрев, благодаря Ви за отговора. Мога само да предполагам дали към 20 март ще сме тук, или ще сме разпуснати вече, но ако сме тук, ще проверя със сигурност каква е цената на горивото, надявам се да е наистина под 2,00 лв. Иначе относно какво е можело да се направи по време на предишното правителство, ами най-малко можеше да се събират данъците от „Лукойл“, защото в момента и „Продължаваме Промяната“ се нареди в позорния списък на партии, управлявали и нищо не направили относно събирането на данъци от „Лукойл“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, аз се засегнах от думите на господин Митев за тази възраст. (Оживление.) Не мога да разбера какво ми има на възрастта? Това ми прозвуча сякаш обидно. И затова, господин Председател, моля да следите дебата и да налагате наказание по чл. 155 на хора, които обиждат своите колеги. (Смях.) Благодаря.

За изказване.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че има няколко добри новини от днешния дебат, но преди да пристъпя към тези новини, които смятам, че са добри – малко факти. Тъй като тук бяха изречени разни тези, свързани с това кога „Лукойл“ за първи път е декларирал печалба, аз искам да бъдем точни и да кажем, че за първи път „Лукойл“ е декларирал печалба през 2016 г. и тя е в размер на 119 млн. 021 хил. лв. През 2017 г. печалбата, която „Лукойл“ декларира, е 303 млн. 995 хил. лв. Това по отношение на колегите, които смятат, че от тях започва светът. Дотук с фактите, сега с добрите новини. Първата добра новина от този дебат е, че аз лично виждам една загриженост у колегите от „Продължаваме Промяната“ по отношение спазването на Конституцията. Това, колеги, е много сериозен напредък и аз наистина Ви поздравявам за това. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Другата добра новина е, че колеги от всички политически сили, които се изказаха до момента, не оспорват това, че българските граждани, българските потребители – стопански и битови, са ощетени, от тях е надвзета определена сума във връзка с цената на горивата. Всички се обединяваме, че това е така, и всички търсим път как тази несправедливост да бъде поправена. Тази несправедливост може да бъде поправена, ако Вие подкрепите нашия законопроект, който е за компенсиране на българските граждани във връзка с високите цени на горивата. Ние много ясно сме описали механизма, по който това трябва да се случи, но понеже чух притеснения или така опасения, че този механизъм не е достатъчно добър, че той води до нарушаване на европейските правила, ще си позволя да направя едно предложение от тази трибуна. Между първо и второ четене, след като всички наистина сме загрижени за това какво се случва с надвзетите от българските граждани суми, и това, че искаме да бъде възстановена справедливостта, да обединим усилията си и да разгледаме механизма, който и сега съществува в българската енергетика, и това е механизмът на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, вноските, които се правят в този фонд, са ясно регламентирани и те са нотифицирани и одобрени от Европейската комисия. Така, уважаеми колеги, ще разсеем всички съмнения, че има проблем с европейското законодателство, защото този механизъм ние вече сме го нотифицирали и Европейската комисия го е одобрила. Така ще бъдат въведени еднакви правила за всички, без да правим разлика кой кой е, така че няма да има никакви опасения за дискриминация по отношение на определени участници на пазара и ще възстановим справедливостта за българските граждани, което смятам, че е основна цел и задача на всеки един от нас, защото тук ние сме изпратени именно от тези български граждани и трябва да пазим техните интереси. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Ще бъда кратък. Бих искал да припомня на залата един факт, който често забравяме. В дебата забравихме да споменем това, че всъщност „Продължаваме Промяната“ беше първата политическа сила, която внесе в Народното събрание реално решение на проблема с високите цени на горивата – първа политическа сила, първо решение. Това решение включваше няколко основни стъпки. Първата е да върнем икономическата дейност на „Лукойл“ тук в България, за да може „Лукойл“ най-сетне да започне да плаща данъците си в България, а не в Швейцария, както е в момента, както беше по времето на 12-годишното управление на ГЕРБ и те нищо не направиха по въпроса. Втората стъпка, която включва Проекта на решение на „Продължаваме Промяната“, е да се обложат свръхпечалбите на „Лукойл“ съгласно Регламент 1854, Глава трета, и с всичките тези много допълнителни приходи, които ще влязат в държавата, да може да стартираме нова програма за компенсиране на потребителите на горива. И тука ГЕРБ, обръщението ми е към тях, ако Вие искахте наистина решение на високите цени на горивата, нямаше да бавите нашия проект на решение да влезе в залата, защото, ще припомня нещо на колегите – това, че когато ние внесохме в Народното събрание, в Деловодството, Проекта на решение, господин Добрев си внесе неговия ЗИД във Фейсбук и оттогава досега – това са почти три месеца, няма никакво движение. Господин Дренчев, Вие нарекохте позорно, че „Продължаваме Промяната“ се включва в Клуба на позорно управляващите. Нека отново да Ви припомня един факт, който преди малко беше изречен, но най-вероятно не сте били в залата. По време на управлението на кабинета Петков „Лукойл“ настина започна да плаща данъци. Веднага щом се намери цялостно решение на проблема, ние внесохме Проект на решение. Ако тук Вие наистина подкрепяте това да се реши проблемът с високите цени на горивата, може би трябва да дойдете на трибуната и да изискате обяснение от господин Добрев – председателя на Енергийната комисия – защо той не внася този проект на решение в парламента. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Може би част от това левче всъщност отива при Вас – не знам.

Лично обяснение!

Благодаря, господин Председател. Господин Сабрутев, от Вас чухме какво сте искали да направите през Четиридесет и седмото народно събрание. Нека да кажем, че осем месеца Вие имахте пълно мнозинство и каквото искахте, можехте да го направите. Не помня дали тогава Делян Добрев беше председател на Енергийната комисия.

Мисля, че беше друг и той беше от Вашата парламентарната група, и седи пред Вас. Преди малко Вие обаче, ако сте искали да направите това, което направихте преди малко, когато казахте, че петролът е паднал с 50%, и очаквахте и горивото да падне с 50%, това е доста подвеждащо, защото хората не зареждат на колонките петрол. Тоест „Лукойл“ или който и да е купува петрол, преработва го. Има разходи, които са константа – заплати, за ток, или предлагате да се намалят и те с 50%, за да може и горивото да падне с 50%? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Благодаря за репликата, господин Димитров. Тук може би трябва да припомним още един факт, че по време на управлението на кабинета Петков всъщност беше издействана тази дерогация, от която всички ние се възползваме в момента. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Само и единствено благодарение на това, че България има възможността да внася евтин руски суров петрол, води до това цените на горивата по нашите бензиностанции да са такива, а да не са с още 1,00 лв. отгоре. По повод управлението. Пожелавам Ви да управлявате държавата в подобни турбулентни времена, в каквито ние управлявахме. Тук ще хвърля картофа във Вашата градина. Знаете ли защо? Защото от ВЪЗРАЖДАНЕ много обичате да страните от управлението. Но нека да припомним, че всъщност имате парламентарна група вече в две Народни събрания! Защо Вие не внесете някакъв вид решение на проблема с високите цени на горивата? Не знам, защото може би Митрофанова няма да Ви позволи. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, бях засегнат от това, че не съм внасял в пленарната зала Проекта на решение на Промяната. Аз мога да внеса само в Енергийната комисия по нашия правилник. За пленарната зала точките се определят на Председателски съвет. Очевидно Кирил Петков и Асен Василев не са настоявали техният проект на решение да влезе в програмата, щом той не намира място в дневния ред дълго време. Тоест това е още един аргумент в посока как не искат да се разгледа този въпрос. (Реплика от народния представител Александър Ненков.) И още един аргумент в посока как вероятно Кирил Петков и Асен Василев са тези, които лапат от милиардите от горивата. Още един аргумент казвам. Защото аз не разбрах и причината Асен Василев да се влачи по корем на 7 май в Европейската комисия и да заплашва, че ще блокира санкциите срещу Русия, ако на България не се даде дерогация, без от това да спечели нищо българското общество! Нищо! Спечелиха милиарди „Лукойл“ и „Литаско“. Вероятно от тези милиарди лапат и Вашите началници, но българското общество в момента е получило…

…нула!

„Лапане“ не е обидно!

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, смятам, че всяка политическа формация си изказа становището на съответната партия. Искам да обърна внимание, защото като че ли голяма част от колегите не разбраха какъв закон разглеждаме. Тръгнахме за „Лукойл“, вече и на малките деца, като отворят парламента, им светва лампичката за „Лукойл“. А Законопроектът е за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива – ето този законопроект разглеждаме. Сега тук няма как да не кажа, че от „Движение за права и свободи“ няма как да не подкрепим Закона за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива. Ако има някоя друга политическа формация, която не иска да подкрепи такъв законопроект, да излезе и да го каже. Виждаме, че в Законопроекта има загриженост за подпомагане на хората – с цените на горивата, които виждате на бензиновите колонки, също така подпомагане и на бизнеса. Както през последната година, откакто започна войната, правим всичко възможно да подпомогнем бизнеса, за да свалим инфлацията, така трябва да се намерят начини и подходи, за да може да съберем онези средства във Фонда и от този фонд да подпомогнем – за да звучи малко по-убедително – и детските градини, и училищата. Затова е този законопроект. Обаче като подкрепим Законопроекта на първо четене, като отворите вече параграфите и като започнете да четете, становището на Министерството на финансите – това, което господин Драгомир Стойнев чете тук напоително – е отказ от търсене на начин как да се намерят съответните методики, за да може да се съберат тези средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Господин Добрев, тъй като е един от онези дългогодишни народни представители, исках да видя вътре в този законопроект методиката – как ще се събират тези средства, обаче той го препраща към Министерския съвет. Задавам си въпроса: в Министерския съвет аджеба има ли хора, които да могат да съставят тази методика, така че тя да не влезе във фазата на митото и така, както се съмняват в Министерството на финансите, тези средства да не отидат, които ще вземем, в Европейския съюз? Аз се съмнявам. Съмнявам се, че ще има такава методика. Колеги, през последните години тук пазарните механизми вече нямат никаква стойност. Самият Европейски съюз, когато започна да налага съответните санкции, ние оттогава се отказахме от пазарните механизми и тръгнахме на санкционни режими. Тогава от тази трибуна – мисля, че си спомням много добре, господин Асен Василев беше тук – помолихме онази четворна коалиция, за да не остане България без горива, да отидат да искат дерогация. Обаче явно и тогава от Министерския съвет изпратиха пак хора, господин Добрев, които никога не са влизали в „Нефтохим“. Ако и сега ги изпратите, сигурно още от портала ще се загубят – не могат да се ориентират. Отидоха и поискаха дерогация, което е добре, обаче не можаха да преценят, че това предприятие, когато работи, отделя деривати, които няма накъде да се изнасят. Затова от „Движение за права и свободи“ предложихме Законопроекта за контрола на дерогацията, в който казахме, че дерогацията забранява износа. Обаче всички тръгнахте да говорите, че „Движение за права и свободи“ е партията, която забранява износа – едва ли не „Лукойл“ ще спре. От некомпетентност, от това, че не знаете как работи „Нефтохим“, дерогацията така се иска в България, че се наложи забрана на всякакъв вид износ, дори и на българската продукция, която произвеждаше „Нефтохим“. А Унгария от тръбопровода това, което вземаше, прочетете дерогацията на Унгария – с право на износ, дори и на петролни продукти! Затова трябваше да подкрепите Законопроекта на „Движение за права и свободи“. Тъй като кипи един безсмислен труд – преди беше поне социалистически, сега вече чудесата от трудов героизъм граничат с престъпление, „Да България“ се наредиха на опашката, предложиха и особен управител да има в това предприятие. Особен управител има в Закона за енергетиката – специализирания закон, който се назначава от съответната Комисия за енергийно и водно регулиране – контролиращия орган! А господин – сега да не му казвам името, да не вземе лично обяснение, казва: няма контролиращ орган, ние затова искаме особен управител, защото КЗК не работи, а не казва, че той е кандидат за КЗК. Не искам да го кажа това нещо – за сетен път. (Оживление, реплики.) Още нещо, колеги. Аз имам последна информация – вече някъде около 70% от хлебопроизводителите в Англия спряха заради високите цени на газа. В Европа ще се случи същото. Ще сложим особен управител на хлебопродавниците ли? Не искам да навлизам в… Особеният управител може да се сложи там, където е специализиран законопроект и единствено предприятие, като електроразпределенията. Всичко друго е трудов героизъм. Да се върнем кой печели от дерогацията, бонуса кой взема – това, което господин Чобанов вчера го каза. Тук се замервате – кой лидер играл шах, за да не вдига прах, кой лидер бил играл баскетбол. Въпросът е за онези средства, които според Вас по някакъв начин се отклоняват някъде. Един снощи ми вика: аха, разбрах, явно, че с мотичката заставате на вадичката и накъдето отклонявате да тече петролът или средствата, те ще са правите. Става въпрос, колеги, за въвеждане на ишлеме в „Нефтохим“, откъдето печалбата отива в „Лукойл“, но е пазарен механизъм! Ако не беше войната, всички щяхте да мълчите! И се питам аз: господин Асен Василев, когато искаше дерогацията, тогава не виждаше ли, че това предприятие работи на ишлеме? Не искам да си задавам въпроса: кой пък е искал това предприятие да работи на ишлеме? За това, колеги, може още много да говорим, може още много да водим дебат и да си търсим тук кой за какво е бил виновен преди. Идеята ни е в момента да приемем този законопроект на първо четене не само защото господин Добрев ще ни обвини, че сме коалиция на „Лукойл“, а някои са коалиция на европалетите, които се качват пред „Коня“ тук. (Смях.) Да приемем този законопроект, да направим всичко възможно между първо и второ четене да обясним на народните представители методиката, въз основа на което ще съберем онези парични средства да отидат във Фонд „Електроенергийна сигурност“, за да може заглавието на Законопроекта да придобие истинския си вид. Иначе ще излезе, че и днес два часа сме говорили напразно, без да вземем никакви мерки, и хората ще се чудят какво правим все още в тази зала. Затова „Движение за права и свободи“ ще подкрепи Законопроекта и между първо и второ четене ще направим онези предложения, които са необходими, за да може Законът да бъде работещ. Ако не можем, тогава ще преценим дали да го подкрепим на второ четене или не. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда съвсем кратък. Ясно идентифицираният проблем от всички колеги народни представители е това, че от дерогацията печелят само „Лукойл“ и „Литаско“ – руските компании, че те генерират свръхпечалби, които ние заради неработещите пазарни механизми в момента не можем да насочим към потребителите. А трябва! Редица анализи доказват, че от месец март досега тези свръхпечалби са в размер над 2 млрд. лв., за следващата година се очаква дори по някои анализи 3,5 млрд. лв. да спечели „Лукойл“. Ако ние не успеем да намерим начин българският потребител да си възстанови този 1 лв., който в момента надплаща, то по-добре да я няма дерогацията. За какво ни е дерогация, ако от нея ще печелят само една шепа руски компании? Всеки един законопроект може да бъде подобрен. Аз не твърдя, че нашият законопроект на първо четене е перфектен, ние самите виждаме начин той да бъде подобрен между първо и второ четене. Но подкрепата за този законопроект на първо четене от страна на народните представители ще означава, че ние мислим за интереса на българските граждани, за интереса на потребителите и не се опитваме да запазим свръхпечалбите, както вече казах, на една шепа руски компании. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Аз, за разлика от господин Стойнев, който е пламенен защитник на европейските регламенти и европейското законодателство, няма да Ви укорявам, че Вашият законопроект е в разрез с тях, напротив, ще Ви поздравя. Поздравявам Ви за това, че въпреки че Вашата партия, генезисът е за европейско развитие, все пак с този законопроект стъпквате чл. 107 от Договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Смятаме, че посоката на Законопроекта е правилна, смятаме, че българските потребители трябва да извлекат ползи от дерогацията, съгласни сме с Вас, само че се различаваме в това, че не смятаме, че 1 лв. е достатъчно като компенсация. Ние искаме още по-голяма компенсация даже, ако може горивата да са безплатни, ще бъде най-добре, само че няма как това да стане. За момента подкрепяме посоката на Законопроекта, но ни е необходим по-задълбочен анализ, тъй като може да се окаже, че генерирането на цената – крайната цена, може да не е предвидено и в крайна сметка този законопроект да не проработи така, както Вие си го представяте. Затова за момента ще се въздържим, но подкрепяме посоката, да не кажете, че има някаква коалиция „Лукойл“ тук. Относно изказването преди малко на господин Сабрутев от „Продължаваме Промяната“, който хвърля – какво беше, картофи в нашата градина и каза, че не сме внесли законопроект ние, само да Ви кажа, господин Сабрутев, от ВЪЗРАЖДАНЕ в предишния парламент имахме само 13 народни представители и въпреки това имахме най много внесени законопроекти, както в момента имаме повече законопроекти от Вашата група, така че Ви бием с няколко обиколки. Друг е въпросът защо нашите законопроекти не влязоха не в залата, дори в Комисия не ги придвижихте. И кой Ви каза това да стане? Американското посолство, което Ви създаде ли, и след това се отрече от Вас? И сега господин Кирил Петков кръстосва софийските улици като сирак. Благодаря. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48-202-01-41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г. На заседание, проведено на 15 декември 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Росица Велкова – служебен министър на финансите, Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите, и Десислава Деянова – съветник на управителя на Българската народна банка. Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която посочи, че с него се цели да се обезпечи правото на защита на членовете на Управителния съвет на БНБ, освен управителя на БНБ, в случай на предсрочно освобождаване. Обезпечаването на това право на защита е свързано и с преодоляване на правни несъответствия, отчетени в Доклада за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2022 г., както и в предходни доклади, и с отразяване на изискванията на законодателството на Европейския съюз (ЕС) към регулаторната рамка за Българската народна банка. С приемането на предложените изменения ще се гарантира независимостта на членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, като се предвиди те да имат достъп до ефикасни правни средства за защита и възможност за съдебен контрол за законосъобразност на основанията в процедурата за тяхното предсрочно освобождаване. На следващо място, отново във връзка с констатация на ЕЦБ, свързана с персоналната независимост на членовете на Управителния съвет на БНБ, с преходна разпоредба от Законопроекта се предлага и изменение в чл. 80, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Цитираната разпоредба предвижда, че установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт е основание за освобождаване от длъжност, освен ако в Конституцията или Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка е предвидено друго. С предложеното допълнение се цели постигане на правна сигурност, като се реферира и към специален закон, какъвто в случая е Законът за Българската народна банка. Предложеното допълнение има характера на уточнение, тъй като основанията за освобождаване, предвидени в Закона за Българската народна банка, напълно съответстват на Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка, който и към момента фигурира в действащата разпоредба на чл. 80, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Отстраняването на правните несъответствия, констатирани в Докладите за конвергенция на ЕЦБ и на Европейската комисия за 2020 г., е една от мерките в Плана за действие, включващ мерки за изпълнение на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II). След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 19 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48 202 01 41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на: Министерство на финансите – Людмила Петкова – служебен заместник-министър на финансите; Снежанка Колева – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и от Българската народна банка – Десислава Деянова – съветник на управителя на Българската народна банка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по превенция и противодействие на корупцията относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48-202-01-41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2022 г., Комисията по превенция и противодействие на корупцията разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48-202-01-41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г. (Шум и реплики.)

Благодаря. „На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – госпожа Снежанка Колева – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Десислава Деянова – съветник на управителя на Българската народна банка. Госпожа Колева представи мотивите към Законопроекта, като посочи, че с него се цели да се обезпечи правото на защита на членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, а не само на управителя, в случай на предсрочно освобождаване. Обезпечаването на това право на защита е свързано и с преодоляване на правни несъответствия, отчетени в Доклада за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2022 г., както и в предходни доклади, и отразяване на изискванията на законодателството на Европейския съюз към регулаторната рамка за Българската народна банка. Тя изтъкна, че по отношение на останалите членове на Управителния съвет на Българската народна банка към настоящия момент не се предвижда възможност за съдебен контрол на актовете за предсрочно освобождаване, тъй като актовете на Народното събрание, съответно на Президента на Република България, подлежат единствено на контрол за конституционосъобразност. При отчитане на оценката и препоръките конкретно в Доклада за конвергенция на Европейската централна банка в Законопроекта са предложени изменения в Закона за Българската народна банка и в Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, свързани с укрепване независимостта на Централната банка, и в частност персоналната независимост. С предложените промени се предвижда процедура, съгласно която основанието за предсрочно освобождаване на подуправител или на друг член на Управителния съвет на Българската народна банка, с изключение на управителя, да се установява с решение на Управителния съвет на БНБ, прието по определен от него ред. Предлага се с решението на Управителния съвет на БНБ да се спира изпълнението на правомощията на члена на Управителния съвет на БНБ, чието освобождаване се предлага. Съгласно предложените промени в Законопроекта решението на Управителния съвет подлежи на оспорване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Върховният административен съд се произнася в 14-дневен срок от постъпване на жалбата с решение, което е окончателно. Със Законопроекта не се предлагат промени по отношение правната интеграция на Централната банка в Евросистемата и адаптиране на националното законодателство към изискванията на законодателството на Европейския съюз с оглед на бъдещото въвеждане на еврото. Тези промени ще бъдат допълнително направени и ще влязат в сила към датата на приемане на еврото. Беше отбелязано, че във връзка с прилагането на новата уредба очакваните резултати се състоят в гарантиране на независимостта на членовете на Управителния съвет на БНБ и отстраняване на правните несъответствия, констатирани в докладите за конвергенция на Европейската централна банка и на Европейската комисия за 2022 г. В резултат на така представените мотиви Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 13 „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48-202-01-41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г.“

За изказване.

Уважаеми господин Председател, колеги! По същество това изменение, това предложение е съвсем коректно, няма нищо нередно в него. Проблемът е начинът, по който то идва спешно, бързо, като част от пакета закони, които трябва да бъдат приети във връзка с бързото приемане на България в еврозоната и във фискалния съюз. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че тази посока, в която ни бутат, даже без да питат българския народ, както знаем, само една трета от българите са съгласни с това нещо, е абсолютно неправилна. България не е готова за еврозоната, българската икономика не е готова за еврозоната. Самата еврозона има сериозни проблеми, които тепърва ще узреят, и от тази гледна точка ние няма да подкрепим такъв законопроект, наложен под натиск. Благодаря Ви.

Мотиви за прегласуване.

Господин Председател, моля за прегласуване, защото е видно, че някои от народните представители още не са си по местата, не са имали възможност да гласуват. Нека да уважим нашите избиратели и да видим в пълна степен какво мисли всеки един народен представител. Мисля, че така е коректно, така е редно към тях. И също така моля да бъде спазван и времевият срок за гласуване, който е по Правилник, в рамките на една минута, а не гласуването да бъде прекратявано например за 30 секунди или за по-малко време от една минута. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. След приемането на Законопроекта на първо гласуване и поради факта, че по същество нямаше коментари за конкретните текстове на Законопроекта, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 48 202 01 41, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка § 1. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „прекрати предсрочно правомощията на“ се заменят с „освободи предсрочно“, а накрая се добавя „по смисъла на чл. 14, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Основанието за предсрочно освобождаване на подуправител или на друг член на Управителния съвет с изключение на управителя се установява с решение на Управителния съвет, прието по определен от него ред. Членът на Управителния съвет, чието освобождаване се предлага, спира да изпълнява правомощията си от деня на решението на Управителния съвет. Решението на Управителния съвет подлежи на оспорване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок. Върховният административен съд се произнася в 14-дневен срок от постъпване на жалбата с решение, което е окончателно. Влязлото в сила решение се изпраща на компетентния орган по чл. 12 за предсрочно освобождаване.“ 3. В ал. 3 думите „прекратяване на правомощията“ се заменят с „освобождаване“. Заключителна разпоредба § 2. В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в чл. 80, ал. 1 след думата „Конституцията“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а след думата „банка“ се добавя „или в специален закон“.“

Благодаря, господин Председател. Първо, две процедурни предложения. Първото е, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на: Министерството на финансите – Людмила Петкова – служебен заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Галя Николова – началник на отдел в дирекция „Бюджет“; Министерството на здравеопазването – доктор Александър Златанов – служебен заместник-министър на здравеопазването; Националната здравноосигурителна каса – професор доктор Петко Салчев – управител; Националния осигурителен институт – Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, Снежанка Малакова – директор на дирекция „Правна“, и Пенка Танева – началник на отдел.

Благодаря, господин Председател. Следващата ми процедура е предложението да удължим времето за работа на Народното събрание до приемането на настоящата точка по отношение на Закона за удължаване на бюджета.

Благодаря, господин Председател. Различното предложение, тоест обратното предложение, да работим днес до приемане на точка девета – Кодекса на труда. Минималната работна заплата, колеги, минаха горивата, коалиция „Лукойл“, енергетиката, всичко мина, госпожо Атанасова, крайно време е българските граждани да разберат какво мислите Вие за минималната работна заплата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това става, когато се направи дебат в тази зала и се гласува. Предложението, господин Председател, е не до приемане на Закона за удължаване на бюджета, а до приемане на Кодекса на труда. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, не вчера, а онзиден поискахме, и Вие бяхте председателстващ тогава на Събранието, в залата да дойде министър-председателят. Днес гледаме бюджета и министър-председателят отново не е в залата. Така че моля Ви да поканите министър-председателя на Република България да присъства поне когато се гледа бюджетът на страната. Мисля, че това минава всички граници на нормалното и на разумното. Моля Ви, направете така, че да осигурите присъствието на премиера.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Две процедури в една. Първата по прегласуване, за да си помислите пак, и мисля, че от нашите процедури, които направихме, би трябвало вече да сте се информирали колко е важно за дневния ред на обществото. Втората процедура е да подложите на гласуване за пряко излъчване по БНТ 1 и БНР дебата по бюджета. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! „Доклад относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 48 202 01 25, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2022 г., приет на първо гласуване на 29 ноември 2022 г. – второ гласуване. „Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.“ По чл. 1 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, № 48-254-04-44. Комисията подкрепя предложението по буква „а“ относно „чл. 83 – 86“, букви „в“ и „г“, подкрепя по принцип по буква „б“ и не подкрепя предложението по буква „а“ относно „чл. 90“. Предложение на народните представители Асен Василев и Кирил Ананиев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. До приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., но за срок не по дълъг от три месеца: 1. се прилагат размерите, базата и средномесечният доход, определени в чл. 58, 59, чл. 60, т. 2, чл. 61, чл. 62, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 2, ал. 5, ал. 6, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8 – 17, ал. 18, т. 2, ал. 19 – 21, чл. 63 – 65 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.(ръкопляскания), както и разпоредбите на чл. 78, 83 – 86 и 99 и § 1, ал. 2 – 5 и 7 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон; 2. на разделени или създадени бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет и ръководителите им са определени за първостепенни разпоредители с бюджет, Министерският съвет определя ежемесечни лимити за плащания, като съответният първостепенен разпоредител с бюджет води самостоятелна отчетност; 3. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се изплаща до размера на средствата, поискани от Европейската комисия за националните вноски, и на дължимите традиционни собствени ресурси за съответните месеци; 4. плащания към международни финансови и други институции и фондове се извършват в съответствие с действащите споразумения; 5. вноските за увеличаване на капитала на международни финансови институции съгласно решения на Народното събрание се извършват в предвидените срокове; 6. се прилагат политиките по чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., като конкретните политики и техният размер се определят с акт на Министерския съвет.“ И сега, господин Председател, тъй като имаме прието предложение на народния представител Асен Василев, което е свързано с новия § 12 от Законопроекта, предлагам да ги разгледаме съвместно. Да гласуваме първо § 12 и ако го приемем, то няма да доведе до отражение в чл. 1, ако не го приемем евентуално, тогава това ще има отражение в чл. 1 и затова предлагам подобно действие. Затова ще Ви запозная и с § 12. При мен е на стр. 28 долу.

Това е нов § 12. Не, на стр. 27 започва, прощавайте, и продължава на стр. 28. Предложението на народния представител Асен Василев и група народни представители, сигнатура № 48-254-04-54: „Създава се нов § 12 със следното съдържание…“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 22в, ал. 1: а) в т. 1 думата „двеста“ се заменя с „9000“; б) в т. 2 думата „четиристотин“ се заменя с „18 000“; в) в т. 3 думата „шестстотин“ се заменя с „27 000“. 2. В чл. 22г, ал. 1 числото „2000“ се заменя с „18 000“. 3. В чл. 28, ал. 2, т. 5 числото „2000“ се заменя с „18 000“.“ Благодаря.

Да. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Категорично настояваме нашите предложения да бъдат допуснати, тъй като те отговорят на Европейската директива за повишение на минималната работна заплата, касае и България, до ниво 50% от средната работна заплата. Изпълнявайки тази директива и най-вече имайки предвид и високата инфлация през текущата година, Българската социалистическа партия прави няколко предложения, които отговарят на политиките на Европейския съюз, на Европейската комисия, законодателството на Европейския парламент, касаещо минималната работна заплата, социално осигуряване, компенсации за майки с деца и други, които абсолютно неоснователно Бюджетната комисия отхвърля. Ако ние тук не гарантираме минималните доходи на българите, за какво сме дошли тогава в тази зала?! Защо едни колеги веднъж подкрепят с две ръце така наречените евро-атлантически ценности, а най-важната ценност – човекът, нашите семейства, доходите на над 500 хил. българи, които са на минимална работна заплата, за Вас не означават нищо? Моля Ви да гласуваме за допустимост, да изложим нашите аргументи и да Ви убедим с аргументи и на Европейския съюз! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, наистина е много странно. Сутринта не допуснахте да бъде гледан Законът. Направихме всички възможни опити, помъчихме се да Ви убедим. Сигурен съм, че всеки един от Вас знае за какво иде реч, и не можем да разберем защо упорствате по никакъв начин да не преразгледаме минималната работна заплата. За трети път го казваме от трибуната: става въпрос за над 500 000 българи. Това са 500 000 български семейства, които чакат това да се случи. Какво е това упорство, уважаеми колеги?! Господин Председател, моля Ви да го подложите още веднъж на прегласуване и, колеги, наистина да подходим разумно. Не искам да Ви убеждавам, че сега е Коледа и какво се прави на такива празници, и не би трябвало само на такива празници, но поне направете един минимален жест към българските граждани.

Благодаря, господин Желязков. Параграф 12, колеги, става въпрос трайно да се уреди в Закона за данъка върху физическите лица данъчната отстъпка, която ползват работещите родители с деца под 18-годишна възраст. Като освен че трайно се урежда и надгражда, тоест догодина, започвайки от 1 януари, догодина отстъпката се увеличава с 50% и става в размер на възстановен данък 900 лв. за дете за година. В момента е 600 лв. за дете за година. Както виждате, трайната мярка в Закона е да се възстановяват 20 лв. за дете за година. Тази година възстановихме 600 лв., догодина предложението е да се възстановят 900 лв. и това да не става с еднократна мярка в Закона за бюджета, а с трайна мярка в Закона за данъците на физическите лица. В Комисията това предложение мисля, че получи подкрепа от всички партии. Надявам се след всички приказки за демографска криза и загриженост да получи и в залата тази подкрепа. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, господин Министър-председател, народни представители! Това, което се случва днес тук, е най-малкото шокиращо. Не допускате предложенията на „БСП за България“ със следните аргументи: първо, не можело в удължителен закон между първо и второ четене да се правят такива предложения. Искам да Ви припомня същата ситуация в началото на тази година – 1 януари 2022 г., обнародван в осми брой на „Държавен вестник“ на 28 януари 2022 г. удължителен закон за бюджет. В началото на тази година беше възможно между първо и второ четене да се правят предложения. Ето как, какво сме приели между първо и второ четене? Промени в няколко закона, които имат отношение към доходите. Например Законът за социалните услуги, Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ, Законът за енергетиката за компенсации, увеличаване заплатите на медицинските работници. Значи в началото на 2022 г. е възможно между първо и второ четене да се правят предложения и те да бъдат приемани, а сега това не е възможно. Защо? (Реплики.) Кога и коя от двете практики е нормална, първо? Второ, с това, което правите днес, отхвърляте предложенията на „БСП за България“, но допускате и Комисията е приела на второ четене, хайде, ако не същите, то подобни предложения на други парламентарни групи. Вие знаете ли, че ние сме предложили вариант за преизчисляване на пенсиите и това е недопустимо? Други колеги са предложили, Вие ще го видите – актуализация на пенсиите по различно швейцарско правило и това не само е допуснато, но и е одобрено от Комисията. Питам: как така? Що за двойни стандарти? Има ли право в тази държава? Има ли Конституция? Има ли Правилник за работа на Народното събрание? Значи, в началото на годината може, сега не може? Предложения, щом са направени от „БСП за България“, не може, но ако са от други групи, може?! Нека да чуе българският народ за какво става дума. А иначе по същество. Уважаеми български граждани, в този чл. 1 на Закона – удължителния закон за бюджета, служебният кабинет, назначен от президента Радев, замразява доходите Ви, първо. Второ, слага срок на тази политика – три месеца. Тоест до края на март, но не си мислете, че това е така. Не мислете оптимистично. Вашите доходи в тази криза, инфлация, цени и скъпотия могат да останат замразени много по-дълго време. Защото в един следващ параграф на Закона се казва, че този срок от три месеца се прекъсва за времето, през което няма Народно събрание. Представете си, че изпаднем в хипотеза, че не се състави кабинет. Президентът, както го е подкарал през Конституцията, може да връчи втория, третия мандат февруари или март, както си реши, защото вече е отдавна оттатък Конституцията. Представете си, че този мандат не се реализира – третият, и отиваме на избори, кога ги виждате тези избори? Сигурно средата на годината – май, юни. Ето този закон на служебния кабинет и това, което сте одобрили повечето групи, означава, че до юни можем да стоим със замразени доходи, уважаеми български граждани. Това е чл. 1. Тримесечен срок, но само ако има парламент. Ако няма, тези три месеца могат да станат и осем. Това правите днес – обричате хората поне половин година, ако няма правителство, на глад и на обедняване. Уважаеми български граждани, тук се съдържат и други интересни неща. (Показва документ.) С гласовете на – ще видим на кои партии, вижда се от Комисията кои, ще вземем пак отношение да ги назовем поименно кои – на кабинета се разрешава, замразявайки доходите Ви, да изпълни инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание. Вие сещате ли се за какви инвестиционни разходи става дума? Няколко проекта за инвестиционни разходи. Става въпрос за едни самолети за няколко милиарда лева! Днес ще се разреши на служебния кабинет да продължава тези инвестиционни разходи да ги изпълнява, докато Ви е замразил доходите за половин година. Обърнете внимание какво още ще се реши днес в този документ. Ще се разреши на служебния кабинет да взима заеми – 12 млрд. евро. (Шум и реплики.) Да обобщя – замразени доходи, незнайно докога, при растящи цени и инфлация, разходи за самолети, освободени днес с решение на Народното събрание за служебния кабинет. Могат да започнат веднага за разлика от доходите…

…и отворена врата за взимане на нови кредити. Това ще направи днес Народното събрание – ще узакони един антисоциален бюджет. Мислете, моля Ви, какво гласувате! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Нинова, Вие приведохте система от аргументи, но Вие не само според мен пропуснахте да кажете нещо много важно, а то е, че с това си решение парламентът не признава директивите на Европейския съюз. Парламентът ще гласува антиевропейска политика. За първи път Директива на Европейския съюз, която указва страните – членки на Европейския съюз, да приведат минималните си заплати в съответствие с 50% от средната работна заплата, или 60% от средната медианна заплата. Тук народни представители от няколко парламентарни групи, госпожо Нинова, бламират Европейския съюз, Европейската комисия и Европарламента. Отговорете как можем да окачествим такова нещо? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Желязков. Госпожо Нинова, съгласен съм с голяма част от аргументите, които изложихте и в Комисията, и в залата. Ние смятаме, че всички направени предложения трябва да бъдат допуснати, тъй като правителството отказа да изпълни Закона и не внесе истински закон за държавния бюджет. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Така че това е единственият начин да се направят каквито и да е предложения. Другото, с което съм съгласен, е, че този бюджет, този удължителен закон, най-вероятно ще работи почти със сигурност до юни, ако не и до юли, гледайки как се развиват първи, втори и трети мандат в парламента. Съответно, каквото се приеме днес в тази зала, то ще остане закон поне за половин година. Това, което се случи в Комисията, за мен беше изненадващо, тъй като всъщност дали нещо се допуска, или не се допуска до гласуване, в крайна сметка се сведе до това, дали то има, или няма подкрепа за предложението по същество. Така много партии не гласуваха разделно за допускане и разделно по същество, а казваха ние въобще няма да го допуснем и затова няма смисъл да го гласуваме по същество. Тоест това беше едно предварително гласуване срещу конкретното предложение. От гледна точка на това според мен, за което днес трябва да си дадем много ясна сметка, е, че с този удължителен закон за някои разпоредби, първо, сме в невъзможност да направим истински бюджет, с истински баланс и с истински дефицит. Ние ще приемем разпоредби, без да има яснота те до какъв дефицит биха довели, без да има яснота какви приходи предвижда правителството догодина и как те се различават от приходите тази година. Не на последно място, това, което виждаме тук, за мен е една абсолютна безотговорност и към фискалната позиция на страната, и към фискалната дисциплина, и към възможността да се води балансирана социална политика. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Нинова, Вие във Вашето изказване казахте, че народните представители не осъзнават какво правят, когато не допускат предложенията на парламентарната група на „БСП за България“ за разглеждане и когато не допускат размерът на минималната работна заплата да стане 850 лв. Не съм съгласен, госпожо Нинова, те осъзнават. Дадохме им възможност 17 пъти от вчера до днес да гласуват против минималната работна заплата. 17 пъти мнозинството в тази зала отхвърли предложението по различни поводи, процедури и начини. Днес вероятно ще им се наложи още няколко пъти да го направят. Само искам да поясня, че освен тези 500 или в тези 500 хиляди български граждани, които остават на минимална и под минимална работна заплата, и които, уважаеми колеги, обричате на глад в предстоящите зимни и следващата година месеци, в това число са 10 хиляди служители на Българските държавни железници, защото техните заплати са свързани с минималната работна заплата, 10 хиляди в „Български пощи“ също на минимална и друга част, свързани с тях. Ето за тези хора помислете и за всички други 480 хиляди, които чакат от Вас и от нас решение днес. Вие не само че не искате да го дискутирате. Вие не го допускате до обсъждане. Госпожо Нинова, абсолютно съзнателно, абсолютно умишлено, абсолютно целенасочено парламентарните групи, които днес цял ден и вчера цял ден отхвърляха предложението на парламентарната група на „БСП за България“, го правят. Не го правят, без да искат. Те знаят какво правят и Вие дадохте отговор – за да останат парите за нещо друго, а това нещо друго е въоръжение, а не социална политика. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

На господин Гечев. Господин Гечев, така широко прокламираната евро-атлантическа коалиция в момента ще приеме най-антиевропейския бюджет по всички параграфи и сравнения с политиката, която прилагат европейските страни в момент на кризи. Първо това. Господин Василев, не Ви разбирам! Вие казвате, че не са допустими предложения между първо и второ четене, защото не е внесен основен бюджет. В същото време сте направили такива – и то значителни, и те са одобрени от ГЕРБ. Позволете все пак да видя, айде да не е силна дума – заговор, ама поне съглашателство между Вас и ГЕРБ, защото Вашите предложения между първо и второ са приети, а всичките на БСП са отхвърлени. Може би тази евро-атлантическа с антисоциална насоченост коалиция проговаря. Имам обаче един въпрос към Вас, колеги. Има приети закони от нас и дори от Вас, които имат отношение към бюджета. Например разширяването на помощта за ученици от първи до четвърти клас с 300 лв. еднократна помощ. Приехме го на две четения. Това вече е закон и трябва да се изпълнява, а тук в бюджета отхвърляте възможността той да бъде записан. Питам Ви, като сте, сме приели, по наше предложение, но Вие сте подкрепили и вече е факт едно такова плащане – с какъв разум и мисъл изобщо го отхвърляте в бюджета? Откъде ще ги вземат тези пари, за да изпълнят волята на парламента? И не е само това. Приехме някои законодателни промени, които имат отношение към бюджета, и тъй като сме разумни, нормални хора, ние предлагаме те да бъдат вписани и Вие казвате това е недопустимо. По закон било недопустимо. Значи е допустимо залата да приеме увеличение на тези плащания, ама е недопустимо те да бъдат отразени в бюджета. Е, откъде ще дойдат парите? От небето ли ще паднат? Но за едно сте прав, господин Василев, а знаят българските граждани и българският народ за какво става дума, защото съм сигурна, че доста сме ги объркали. Има един главен виновник за това финансово, икономическо и социално състояние на държавата, този, който управлява в момента и отказа да внесе Закон за държавния бюджет за 2023 г. – президентът Радев и неговите изпълнители – министър-председателят Гълъб Донев и кабинетът. Оттам тръгва проблемът. Второ, нека обаче ние да не ставаме съучастници на такава политика и на такова поведение, защото, ако приемете всичко това днес, ще носите солидарна отговорност с онези, които допуснаха това да се случва с България. Още веднъж Ви казвам основните параметри на този бюджет – замразени доходи, заеми и огромни инвестиционни разходи за оръжия. Това е смисълът на тези 10 страници, които днес ще гласувате. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Колеги, искам да мотивирам предложение за прегласуване. Пак да напомня какво гласуваме – данъчният кредит за семейства с деца да стане постоянен и да се увеличи от 600 на 900 лв. на дете на година. Смятате, че тези 300 лв. увеличение на дете ще съборят бюджета и че това не трябва да стане постоянна мярка. Ако смятате така, гласувайте против това предложение и нека целият български народ, който гледа, да реши, че от Бюджетната комисия досега Политическа партия ГЕРБ си е променила мнението по този въпрос. След това обаче да говорим за всякакви видове демографски кризи и така нататък, ще бъде пълно лицемерие. Благодаря.

По § 12 не съм говорила, само по чл. 1.

По § 12 не съм, колеги, изобщо не съм споменавала...

...данъчни облекчения за млади семейства.

Говорих по чл. 1, така че не съм по § 12, който гласуваме в момента. В момента не гласуваме чл. 1. Искам да ви кажа, че абсолютен хаос създавате в момента, и то още на първото гласуване. Аз подкрепих и ние подкрепихме това предложение на Асен Василев. Това е целенасочена, последователна политика, която водехме и в правителството – данъчни облекчения за млади хора. Но към Вас се обръщам – ГЕРБ, „Демократична България“, „Български възход“. Колеги, Вие сте го подкрепили в Комисията! Комисията му е приела предложението, гласували сте го и с Вашите гласове е одобрено, и Комисията да се създаде нов § 12. Значи в Комисията сте го подкрепили, приели, а сега гласувате срещу себе си?!

Да, благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, тъй като приемането на § 12 в Комисията предизвика промяна в чл. 1, а именно да се заличат конкретно § 2, ал. 1 и 3 от досега действащия Закон за бюджета, където са разписани тези данъчни облекчения за деца, така че, за да останат като текст в бюджета, сега идеята е да върнем обратно първоначалния текст на вносителя по отношение на тези разпоредби. Тоест те няма да останат като постоянни в Закона за корпоративното подоходно облагане, а като ги гласуваме тук и подкрепим редакционното предложение и върнем обратно отхвърления чл. 7, който ги посочваше като текст, тогава ще можем да ги възстановим в първоначалния вариант на вносителя. Тоест да има данъчни облекчения за деца в съответния размер, разписани в Закона за бюджета. Така че предлагам тази редакционна поправка, а именно чл. 1, т. 1 след думите „§ 1, ал. 2 до 5 и 7“ се добавя „§ 2, ал. 1 – 3“, тоест от първа до трета.

Господин Председател, извинявайте. Няма да е по вносител, а просто връщаме тези разпоредби, които позволяват в Закона да останат данъчните отстъпки за деца в първоначалния им вариант.

Господин Желязков, аз предлагам да минем по предложенията. Има конкретно предложение, което е свързано с отпадането на § 2, ал. 1 – 3, което беше свързано с § 12. Когато стигнем до това предложение, то може да бъде отхвърлено от залата. Но само да кажа – това не означава, че възстановяваме това, което беше в § 12. Означава, че мярката не е трайна и че намаляваме с 50% това, което хората биха получили като облекчение и данъчен кредит. По-добре от нищо, но със сигурност не мисля, че това е политиката, която това Народно събрание трябва да провежда. Но за да не правим пълен миш-маш, дайте да минем по предложенията така, както са направени. Като стигнем до съответното предложение, ще кажем, че тъй като § 12 не беше приет, може това предложение да бъде променено.

Уважаеми господин Председател, колеги! За да доизясним. След отхвърлянето на допълнителните увеличени данъчни отстъпки за децата, ако сега гласуваме за, оставяме старите наполовина данъчни отстъпки за децата. Ако гласуваме против, се връщаме на 681 г. Това е положението! Мисля, че всички разбраха за какво иде реч! Но още от самото начало, господин Председател, възниква тук пълен хаос, защото антиевропейска политика се провежда. Накрая посегнахте и на отстъпките на децата. Срам и позор! (Шум и реплики.)

За уточнение. Параграф 7, който по принцип отпадна, и наистина ще стигнем до него, конкретно разписва тези норми със съответните суми. Докато при редакционната поправка, която се направи в § 2, ал. 1 – 3, допуска да има и да се прилага като политика това данъчно облекчение в размерите, които бяха досега, и беше последователна политика, въведена 2021 г., с размери по 40 лв. на месец и увеличена с бюджета за тази година до размери 50 лв. на месец на дете и удвоения размер на деца с увреждания. Тоест ние продължаваме политиката, но запазваме нивото, което беше достигнато през настоящата година и е по-високо от първоначалния вариант, който беше 40 лв. Така че двете предложения са различни и предлагам да подложим на гласуване редакционната поправка, така както я прочетох, а именно: „след думите „§ 1, ал. 2, 5 и 7“ се добавя „§ 2, ал. 1 – 3“.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина сме на път да направим пълен хаос още в самото начало. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не, не!“) Не! Да, уважаеми колеги от ГЕРБ! Защото това, което е предложение от политиката на предходния кабинет – да, беше много добро, но предложението беше много ясно. Ако бяхте го приели, сега щеше да има облекчение по 900 лв. Преди няколко дена говорихме за демографската катастрофа и демографската криза. Е, така ли се бори демографска катастрофа и демографска криза, уважаеми колеги от Политическа партия ГЕРБ, като правим същото нещо, което е било досега? Аз наистина Ви моля: нека да се концентрираме и да направим един бюджет, който да даде възможност на хората да се чувстват по-добре, а не това, което в момента Вие правите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „въздържал се“, защото не стана ясно на залата каква е причината една мярка, която беше приета единодушно на Бюджетна комисия, да бъде отхвърлена в зала. Ще помоля представителите на „Демократична България“ и на ГЕРБ, които подкрепиха това предложение на Бюджетна комисия – вярвам, че има разумни аргументи за това, не искам да спекулирам, че това е някаква задкулисна уговорка или че това е коалицията на „Хайде да прецакаме младите хора“, не искам да влизам в тази риторика, но понеже тази мярка отговаря много конкретно на Вашите стремежи и обвинения, че няма таргетирани мерки. Това е една изключително таргетирана мярка. Тя засяга младите семейства с деца и семействата, които гледат деца с увреждания. Може ли да обясните по някакъв начин – да не трябва да Ви обиждам лично един по един, за да може да вземете думата, и да кажете какво налага, какво промени Вашето мнение в тази една седмица, която измина? Сигурен съм, че има разумно обяснение. Моля Ви, обяснете на българските граждани защо лишихте младите семейства и семействата на хората с деца с увреждания от тези 300 лв. данъчни облекчения. Специално каня представителите на „Демократична България“ и на ГЕРБ. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Аз гласувах против това, първо, с аргументите, които каза и колегата Искрен Митев – няма как при тази инфлация, при тези обществени очаквания на хората за някаква подкрепа във време на криза и във време на инфлация, не знам дали господата от ГЕРБ влизат в магазините и да гледат за какви цени става въпрос и по този начин да лишават от подкрепа хората с деца. Защото за тях гласувахме сега, в момента. Сигурно от кумова срама или от хорска срама, как да го кажа – в Комисията, защото там е по-индивидуално, по-така, са гласували за, ама тук, скрити зад някакво мнозинство от 240 гласуващи, гласуват хитричко. Аз бих помолил колегите да изкарат всички как са гласували точно по това предложение на „Продължаваме Промяната“ за данъчните облекчения за деца, за да видят каква е социалната чувствителност на колегите от ГЕРБ – изцяло насочено гласуване срещу интересите на тия хора. На мен не ми стана ясно също защо през цялото време се маскирате като социално отговорни, а когато дойде моментът да вземем решение, гласувате обратно? Ще Ви тежи на съвестта това и не знам – дано да Ви се отрази на следващите избори, които се задават, върху резултатите.

Не, ние бяхме против – 17 човека! Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няколко думи за различния вот – за този, който е различен от по-голямата част от залата. Преди малко колегите говориха за антиевропейска политика. За съжаление, това, което отхвърлихте, и това, което не допуснахте – отхвърлихте по-голямо данъчно облекчение за родителите с едно дете – от 600 на 900 лв., не допуснахте разглеждане на минимална работна заплата от 850 лв., даже не допуснахте разглеждане, камо ли дебат в зала! Като българи, като български граждани, ние се стремим да имаме доходи, равни на европейските доходи. Затова предложението ни беше минималната работна заплата да бъде една втора от средната заплата за страната. Колеги, това, което правите в тази зала, не е антиевропейска политика. Това е антибългарска политика и много моля всички български граждани да обърнат внимание на хората в тази зала, които всъщност, вместо да работят за българските граждани, за тези, които са ги избрали, работят срещу тях! Запомнете, български граждани! Става въпрос за антибългарска политика и работа против българския национален интерес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Член 2. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, като думите „продължават да“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като думите „продължават да“ се заличават. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, № 48-254-04-44. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като накрая се добавя „както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като в текста преди т. 1 думите „както следва“ се заменят с „по“, а в т. 1 – 5 думата „по“ се заличава. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, № 48-254-04-44. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 1 изречение трето се изменя така: „Кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси, заемните средства на общината и наличните средства от преходните остатъци по бюджета на общината.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, № 48-254-04-43. Комисията предлага да се създаде нов чл. 7: „Чл. 7. В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, № 48-254-04-43. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 8: „Чл. 8. (1) В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г. и 2019 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията. (2) В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2020 г. и 2021 г. на основание актове на Министерския съвет, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, № 48-254-04-43. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 9: „Чл. 9. В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., може да се разходват през 2023 г. за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба по чл. 36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, № 48-254-04-43. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 10: „Чл. 10. (1) В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2018 г. и 2019 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява по отделно открита банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат по централния бюджет и по бюджетите на общините като възстановени трансфери. (2) В срока по чл. 1 неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2020 г. и 2021 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява по реда на ал. 1.“

Благодаря, господин Желязков. Правя процедура членовете да бъдат гласувани разделно член по член, така че да можем за всеки един член да гласуваме.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура е към Вас по начина на водене. Господин Председател, Вие току-що нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като подложихте на гласуване нещо, което всъщност не трябва да се подложи да се гласува. Съвсем нормално е, когато се говори особено за такъв огромен законопроект, като удължаване на държавния бюджет, гласуванията да бъдат точка по точка и това, което направи Асен Василев, е ясно – да Ви флагне, че е необходимо да се гласува точка по точка. Моля да отмените това гласуване и при обявяването на гласуванията да са точка по точка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да направя коментар на два взаимносвързани члена, които се предлага да гласуваме – чл. 4 и чл. 7. Член 4 касае дългосрочната кредитна прогноза и необходимостта от теглене на допълнителни заеми. Цитирам: „Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро“ – решение, което беше уникално по своя характер, взето през 2015 г., когато за първи път колегите от ГЕРБ предложиха одобряването на тегленето на заеми в размер на 16 млрд. лв. за три години. Тази практика беше непозната за Европейския съюз и извън него, тъй като навсякъде по света се гласува година за година какъв ще е държавният дълг. За голямо съжаление, сега колегите от служебния кабинет предлагат тази сума да се увеличи с 12 млрд. евро, или от 16 милиарда на 24 млрд. лв. за три години, а това е увеличение с 50% на тегления дълг. И какъв е проблемът? Някой ще каже, че всъщност спрямо брутния вътрешен продукт това число не е толкова голямо, но увеличението на дълга с 50% крие доста такива неясни тайни, бих казал, които търсят отговора, и колегите от служебния кабинет трябва да отговорят. Тези 24 млрд. лв. заеми и увеличение на дълга на България с 50% спрямо средногодишната прогноза и гласуването на парламента от 2015 г. – къде отиват точно тези пари? Как така ние ще гласуваме 12 млрд. евро емитиране на дълга на българската държава, без да знаем къде отиват тези 12 млрд. евро?! Не е ясно нито една стотинка къде отива, по какви пера на бюджета, с какви разчети, с какви икономически очаквания, социални, ако щете, и политически ефекти. Тук няма абсолютно никакви данни, никаква информация, поради простата причина, че не е внесен бюджет като закон за 2023 г. Тъй като не е внесен такъв бюджет, аз мога само да предполагам, че една от причините да не бъде внесен такъв бюджет е да не разберем къде ще отидат тези пари от държавния дълг, тъй като, ако беше внесен бюджет за 2023 г., Законът за бюджета задължава всяко правителство да посочи не всеки милион, не всеки милиард евро, а всяка стотинка къде и защо отива. Тук това, което се предлага в чл. 4, има едно неясно обяснение в чл. 7, т. 5, където пише, че парите ще бъдат изразходвани в пета точка на проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание. Тук вече беше споменато какви са тези инвестиционни проекти, колеги, които сме одобрили в Народното събрание. Може би са някакви съвременни технологии, може би развитието на българската електроника, може би разработването на нови продукти?! Може би развитието на някакви нови отрасли и подотрасли чрез публично-частно партньорство, но няма такова нещо! Единствените инвестиционни проекти, които тук сме одобрили, и то не всички, а доста от нас бяха против, това са така наречените инвестиционни проекти за закупуване на бойни самолети и военна техника, основно на бойни самолети. И тук всеки икономист ще се обърка, тъй като какво значи инвестиционен проект. Под това псевдопонятие се крият разходи, които носят чисто икономически само загуби, защото, където има инвестиционен проект, никъде по света не се утвърждава никакъв инвестиционен проект, ако не е ясно каква е неговата инвестиционна възвръщаемост. И аз се питам – каква е инвестиционната възвръщаемост на самолетите на чертежи?! Не само че тя е нула, но има допълнителни разходи на бюджета, което е съвсем логично, по поддръжката на тези самолети и тяхната експлоатация. Нещо повече, това въобще не са инвестиционни разходи и няма как да бъдат одобрени и подкрепени тези огромни допълнителни тегления на държавен дълг, при положение че в договорите, които бяха подписани, на практика се изключва промишленото коопериране между България и компанията Lockheed Martin, за които инвестиционни проекти става дума, поради простата причина, че в договора пише съвсем ясно, че ако ще има промишлено коопериране, тоест някакво инвестиционно сътрудничество, то ще бъде срещу допълнително заплащане от българска страна, което не е включено в договора – следователно никаква инвестиционна възвръщаемост. Тук става дума за теглене на заеми, които ще предизвикат допълнителни тегления на заеми без никаква инвестиционна възвръщаемост. И в заключение, няма как да подкрепим и затова ние гласувахме заедно с колегите от партията на Промяната да се гласува член по член, защото, при положение че ни се предлага текст, с който искаме да натиснем зеления бутон за 12 млрд. евро, без да знаем къде ще отидат тези пари, това е абсолютно недопустимо! И моят призив към колегите от служебното правителство е: ако обичат, да излязат тук и да обяснят къде ще отидат тези 12 млрд. евро по съответните пера, за да сме сигурни народните представители, че като теглим тези заеми, които ще ги изплаща българският народ, да знаем къде ще отидат тези пари. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моята реплика е следната: Наистина в дискусията, която се провежда тук, често си служим с произволни твърдения, едно от които беше направено и в конкретното изказване, а редица други бяха направени преди това, а именно, професор Гечев, вижте какво пише в чл. 4. Пише, че това са вече одобрени програми, които са в сила. Няма нови 12 милиарда, няма 24 милиарда, няма подобни неща, написани в този член! Просто пише, че това е съществуваща програма от 12 млрд. евро, която е била заложена, и тя е увеличение на предходните 8 милиарда и после 10 млрд. евро, а и тя вече е била заложена в Закона за държавния бюджет за 2022 г. Тоест няма 12 млрд. евро, няма допълнително задължаване на бъдещите поколения и такава програма не се гласува от служебния кабинет! Просто е посочена тук като възможен източник, който да се използва като възможен механизъм, който да се използва да се емитира дълг в строго определените норми от Закона за публичните финанси, а именно до размера на рефинансиране на падежиращ през този период, през който няма да имаме парламент, дълг. Тоест, за да може да се използва тази възможност, не е казано, че тя ще бъде използвана, а за да може да се използва тази възможност, за това гласуваме тук този текст. Програмата е съществуваща, няма 24 милиарда и има възможност тя да бъде използвана, а и същите контрагенти, които са ни по програмата, да бъдат използвани, ако служебният кабинет реши да излезе на международните пазари и да емитира дълг в строгите рамки, които му е позволил Законът за публичните финанси, а именно до размера на рефинансирането на падежиращ през следващата година дълг. Благодаря.

Уважаеми народни представители, така, както е разработен удължителният закон – служебното правителство, и редовно правителство да е, не може да тегли дълг повече от размера за рефинансиране на дълга. Това е ограничение, което е от Закона за публичните финанси, така че повече от падежа, който имаме на 26 март – от приблизително 3 млрд. лв. дълг, няма как да изтеглим. Този текст, който визира професор Гечев, дава право, ако се наложи, да се изтегли подобен дълг за рефинансирането през март месец и да не се минава през ратификация в Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев! (Шум и реплики.) Ако може и малко внимание, ще изчакам.

Понеже коментирате отново някои неща, които тотално не са верни, затова е хубаво поне да прочетете фактите. Ако погледнете Решението на Народното събрание отпреди един месец, което одобряваше втория пакет самолети, вноската за догодина е 21 млн. долара, не е 12 милиарда, не е два милиарда, не е един милиард – 40 млн. лв., които на фона на близо 400 милиона капиталови разходи за Министерството на отбраната по бюджет 2021, не е голям проблем Министерството на отбраната да си ги поеме, но има и едно друго нещо. Като говорим за проекти, които трябва да се изпълнят през 2023 г., това е и строителството на корабите, които Народното събрание прие преди няколко години, включително с гласовете на БСП, които Вие подкрепихте, и корабите – догодина им предстои 180 милиона плащане по разсроченото плащане, които се строят в българска корабостроителница, между другото. Така че, ако Вие сте прав и се случи това нещо, което предлагате, реално ще се спре строителството на бойните кораби, ще се спре модернизацията на армията като цяло, самолетите, пак казвам: 40 млн. лв. не е голяма драма на фона на целия бюджет за отбрана, и по този начин разбирам, че вече БСП за втори път днес казва, че е против модернизацията на армията, против възможностите, които да се дават за военнослужещи, и не иска да дава пари за отбрана, това го повтаряте днес вече втори път, но повярвайте ми, не е правилна позиция.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, не знам дали залата разбра Вие против какво сте. Аз от Вашите думи разбрах, че сте против харченето на пари безразборно, но това, което не разбрах и още не мога да разбера, е защо ГЕРБ и „Демократична България“ гласуваха против увеличаване от 600 на 900 лв. на данъчния кредит за млади семейства. Моля Ви, понеже те явно не искат да обяснят на залата и на гражданите, ние ще трябва да спекулираме, явно на всяка реплика изказване ще трябва да правим, явно ние ще трябва да разнищим този случай и да видим какво се случва – има ли задкулисни уговорки, или има реални аргументи. И понеже те отказват да дадат реални аргументи, отказват да дадат какъвто и да е аргумент в посока, смятам, дълбоко в себе си вярвам, че това те са го направили с някаква добра цел, и понеже ние не можем да разберем, ще Ви поканим Вие да дадете Вашето предположение, защо според Вас „Демократична България“ и ГЕРБ отказаха да вдигнат с 50% помощите за млади семейства. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Първият извод, който се налага от риториката, която върви тук, в парламента, е, че има доста добър синхрон между позициите на колегите от партия ГЕРБ и служебния кабинет, назначен от президента господин Радев – няма никакво съмнение за това. (Шум и реплики.) Второ, много добре знаем как е емитиран дългът и какви са правомощията на служебния кабинет и на всяко правителство да ползва този дълг. Но ние не чухме защо има значителна част от дълга, който не е усвоен, и както самата колежка – министър на финансите, каза, че са отишли средствата към фискалния резерв, тъй като те не са усвоени, и второ, не са изтеглени в пълния размер. Затова искахме Закон за бюджета за 2023 г., за да разберем защо не са усвоени, колко са отишли от заемните средства във фискалния резерв, в какъв период, как ще бъдат използвани и така нататък. Тоест, без да имаме разписан бюджет за 2023 г., ние няма как да направим оценка на тези разходи. Второ, по отношение на инвестиционните разходи. Недейте да заблуждавате за първите 40 – 50 милиона, които плащаме само от 2023 г. Вие защо не казвате, че всъщност нелинейно растат разходите 2024-а, 2025-а, 2026-а и 2027 г., така че преди евентуално да получим чертежите, превърнати в самолети в края на 20-те години или началото на 30-те, ние ще сме платили и вторите осем самолета, преди да са кацнали в София – това е истината. Така че залагаме от бюджета от следващата година да плащаме чертежи, след като в историята на Европа не знам такъв случай, да се правят два транша, два пакета плащания, при положение че първият договор е стъпкан, съсипан и не се осъществява. И тук ние искаме примерно за минималната работна заплата, нетно в крайна сметка ще струва на бюджета около 500 млн. лв. след ефектите на ДДС и акциза от тези 1 милиард, 500 млн. лв. – ние тук говорим наистина за милиарди – два милиарда и нещо за първите осем самолета и два милиарда и нещо, 4,5 милиарда, с лихвите над 5 милиарда. За това става дума. И ние не сме против превъоръжаването на Българската армия, но нито превъоръжаваме армията – имаме цветни снимки на чертежи. Не дай си боже да се случи нещо, ние сме на границата на войната тук – няма самолети, няма пари, няма помощи за българчетата в българските семейства, няма увеличение на минималната работна заплата при такава инфлация – 12 – 14%, има срам и позор за тези, които размотават парламента и лъжат хората, и то преди Коледа. Благодаря Ви.

Благодаря. Понеже беше засегната темата за фискалния резерв, така че ще Ви дам разбивка на фискалния резерв, за да имате предвид какво е състоянието на фискалния резерв към 20 декември 2022 г. Фискалният резерв към тази дата е в размер на 13 милиарда, от тези 13 милиарда 3 млрд. и 700 са Сребърният фонд; 6 млрд. и 100 са европейски средства – средствата на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“; 200 милиона са средствата на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса; на автономни бюджети 1 млрд. и 600, това са държавни висши учебни заведения, Българската академия на науките, Столичната община и други автономни бюджети; 3 млрд. и 300 са на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, фондовете за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Всичко това прави 14,6 милиарда, което означава, че централният бюджет е на минус с 1 млрд. и 600. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Тъй като удължаването на този закон за бюджета става твърде опасно – даваме възможности за инвестиционни разходи, даваме възможности за теглене на огромен кредит от около 12 милиарда, не се допуска обсъждане на минималната работна заплата, не се съобразяваме дори с европейските директиви, не се допусна възможността от 600 на 900 лв. да стане облекчаването за младите семейства, имам чувството, че на много хора в залата не стана ясно за какви точно инвестиционни проекти и разходи иде реч. Затова моля, уважаеми господин Председател, министър председателят на Републиката е тук, нека той да даде неговите обяснения и виждания за какви разходи става въпрос, евентуални, и за какво са заложени всичките тези 12 милиарда. Мисля, че така е редно, в крайна сметка затова присъства премиерът на държавата тук, а не просто да бъде като присъствие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, Вие много добре знаете какво представляват тези 12 млрд. евро заем. Много добре, преди аз да заема място на трибуната, преждеговорившите обясниха как се движи това увеличение на тези 8, 10, 12 млрд. евро. Не знам дали от неразбиране, или от нежелание да се вникне в това какво представляват тези 12 млрд. евро – министър Велкова обясни, че това е за гарантиране на падежи, които предстоят през месец март тази година за покриване на тези плащания по външни дългове, вече поети от Република България, гласувани от Народното събрание, така че Вие сте участвали и знаете какви са тези 12 млрд. евро. (Реплики от БСП: „Не, не сме участвали!“) Те не идват сега и днес. Вие сте били преки участници в гласуването на тези 12 млрд. евро. Що се касае до инвестиционните проекти, те са свързани с модернизацията на Българската армия. Така че и това също е минало през залата в Народното събрание, също е гласувано и одобрено от Народното събрание, така че да внушавате на българските граждани, че има нещо скрито, нещо задкулисно, което минава през Закона за удължаване действието на държавния бюджет на Република България за 2022 г., който да действа през 2023 г., не сте прави. Този бюджет не бих казал – отговарям и на предходните изказвания от Вашата група, не бих казал, че не е социален, дори напротив, всичките 6,6% дефицит…

Няма дефицит!

…са преди всичко от социални разходи, които са гласувани през 2022 г. с актуализацията на бюджета от юли месец и актуализацията на пенсиите от месец октомври тази година. Също така не разбирам защо Народното събрание трябва да приема размер на минималната работна заплата. Това винаги е било функция и задължение на Министерския съвет след консултации със социалните партньори, каквито се провеждат и днес. И днес! Така че да се изземват едни функции от изпълнителната власт и да се вменяват в задължение… Представете си, че се налага минималната работна заплата да бъде променена през месец, в който няма Народно събрание, не функционира Народното събрание, Кодексът на труда не може да бъде променен с размера на минималната работна заплата. Това са просто манипулации. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Процедура.

Разбира се, само че чрез Вас. Господин Председател, моля да не въвеждаме в заблуждение нито народните представители, нито българските граждани, че Народното събрание се опитва да изземва някакви функции на Министерския съвет и да определя какво ли не. Значи, ние въвеждаме правило за определяне на минималната работна заплата, с което задължаваме Министерския съвет да го спазва, и в това правило пише: „минимум 50% от средната работна заплата за страната“. Господин Министър-председател, ако желаете, определете я на 100% от средната работна заплата. Ако искате, определете я на 50% плюс 1 лв. Това е Ваше право. Никой не Ви го отнема. Така че не въвеждайте в заблуждение българските граждани за това, което прави Народното събрание, и да внушавате, че си надвишава някак си правомощията. Така че, ако решавате дори по средата на годината, на всеки месец, ако искате, я вдигайте, над 50% от средната работна заплата обаче. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, господин Премиер, госпожо Министър, дами и господа! За нас от „Демократична България“ е критично важно да запазим бюджетната стабилност, да запазим 10-процентния личен данък, да запазим 10-процентния корпоративен данък. Защото натрупването на предложения за допълнителни разходи всъщност означава, те не го и крият – левите, те казват така: хайде да направим много допълнителни разходи, утре ще вдигнем и данъците. Това казват. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това за нас е абсолютно недопустимо. Това ще бъде ограничително за икономическия растеж, това ще спре развитието на България. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Само че, колеги, обяснявам Ви, че ние не спекулирахме, когато тази зала не ни послуша, и приехте седем диференцирани ставки по ДДС – седем на брой, и не ни послушахте, на обща стойност 520 млн. лв. Ние не излязохме да обясняваме кой го е направил това и защо. И забележете! Когато Ви попитахме – ама дайте да оценим първо ефекта, защо го въвеждате за брашното и за хляба, като тези мерки са до 1 юли, можем да оценим ефекта тогава и после да помислим какво правим, защо го правите за ресторантьорите, като при част от тези хора не можеш място да си намериш да седнеш, а не подпомогнете само тези хора, които имат нужда от помощ? Защо го правите за всички? Защо не го таргетирате? Пак не ни отговорихте. Общо тези мерки са 520 млн. лв. Нашата критична и основна цел е дефицитът да бъде овладян, България да стане член на еврозоната, което означава ниски лихвени проценти, инвестиции, растеж на икономиката, да влезем в Шенген. Защото този популизъм, който е плъзнал, може да разруши всичко, колеги, и е наша обща отговорността да го спрем и да бъдем изключително разумни в своите действия. Тук чухте ли един колега преди малко какво каза, че той е за всякакви допълнителни разходи, ама пита защо взимате дълг. Казва – да, аз съм за разходите, ама вика – не взимайте никакви дългове, това обясняваше тук, от трибуната. Това възможно ли е според Вас? Всеки разход на практика трябва да бъде финансиран и ако не може да бъде финансиран от бюджета и е финансиран за сметка на дефицит, води до дълг, тоест дефицитът, колеги, директно води до дълг. Затова става въпрос. Така че нашето силно желание и послание към всички Вас, колеги, е днес да бъдем отговорни, защото това е нашата България, а когато бъде избрано редовно правителство, което се надяваме да е скоро и ние ще направим от „Демократична България“ възможното това да бъде така, на всички тези политики там им е мястото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, Уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, никога от БСП не сме казали за вдигане на данъци. Не знам къде го чухте това нещо и откъде го интерпретирахте в момента? Но сме говорили, че ще спрем кражбите, които са около 10 милиарда на година в България, и всички знаят за какво иде реч. Защото, ако тези 10 милиарда бъдат овладени, няма да има нужда нито да се теглят дългове, нито да коментираме социалната програма! Уважаеми господин Министър-председател, тъй като Вие казахте – 6,6%, но ако бяха приети всички предложения, а както виждате, дотук не е прието нито едно предложение. Така че Ви моля, когато коментирате от трибуната – и аз се радвам, че Вие го коментирахте, защото това е смисълът на дебата в Народното събрание, по този начин да се вземе най-доброто решение, но нека да се говорят нещата такива, каквито са. А що се отнася до превъоръжаването на Българската армия, идеите за това превъоръжаване тръгнаха именно от БСП преди години, но не по този начин, по който то се извършва в момента – не по начин, по който се купуват самолети, които дори не се знаеше кой ще ги произведе – в кой завод по-точно, извинявайте – преди години, и сега се поръчват втори самолети. Извинявайте, но един служебен кабинет наистина мина границите, когато започна да коментира дългосрочни програми на страната ни.

Господин Председател, колеги! Господин Димитров, съгласен съм с Вас, че няма как да гласуваме тук всички разходи, които са предложени от популистите, и да запазим финансовата стабилност. Напротив, в момента популистите бракониерстват в бюджета и ще го направят на нищо. Имам две забележки. Първо, може би наистина заведенията са пълни в радиус около един километър от жълтите павета, но по страната това не е така и ресторантьорите имат нужда от подкрепа. Може би в София – не, на „Витошка“ – не, на „Оборище“ – не, но по страната имат нужда. Другото, което е, няма как да обещавате на Вашите избиратели, че ще имаме ниски бюджетни дефицити, че ще имаме ниски данъци и ще бъдем в еврозоната. Такова животно в еврозоната няма. Всички страни, които са там, имат висока задлъжнялост, високи дефицити и високи данъци. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, прави Ви чест, че от всички, които бяха поканени да се обосноват за предното си гласуване, Вие бяхте единственият, който излезе, за което Ви благодаря. Имате ясен аргумент. Аз, разбира се, не се съгласявам с него. Смятам, че българската икономика – тези 200 милиона, които току-що спестихме, 200 милиона, които не дадохме на младите семейства, смятам, че те съществуват в българския бюджет, защото в българския бюджет в момента приходите са изключително силно подценени, а разходите са надценени. Това ще стане ясно към края на годината. Относно мярката за премахването на ДДС на хлебните продукти и на брашната. Последната статистика, която излезе, е, че след приемане на тази мярка всъщност със средно около 17% е намаляла цената на хлебните изделия. Мога да Ви предоставя тази разпечатка. Ако питате откъде могат да бъдат взети тези пари и как да бъде стабилен бюджетът, може примерно да вземем някакви мерки и да обърнем внимание на сивата икономика в България. Както знаете, тя е над 20%, даже 21,6% от данните от 5 декември. Така че, в обобщение, благодаря Ви, че имахте смелостта да излезете, да заявите и да кажете какъв е Вашият аргумент, за разлика от колегите от ГЕРБ. Смятам, че Вашият аргумент не е достатъчен, но въпреки това го изложихте. Надявам се в бъдеще да комуникирате предварително тази информация и да стане ясна Вашата позиция, преди нещо да бъде гласувано, а не след това. Благодаря.

Господин Председател! Уважаеми колеги, благодаря за репликите. Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ каза, че не може да си с нисък дълг и да си в еврозоната. Колеги, страната с най-нисък дълг, с най-нисък дълг в Европейския съюз, е в еврозоната и това е Естония. Страната с най-нисък дълг е Естония и тя е в еврозоната. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, колеги, моля Ви поне фактологически горе-долу да има някакво приличие. Призоваваме Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги от „Продължаваме Промяната“, съгласен съм, господин Митев, само че искам да Ви кажа следното нещо: за да има мерки срещу сивата икономика, трябва правителство – и то трябва не служебно правителство, с цялото ми уважение към колегите, трябва правителство, зад което да има политическо мнозинство тук и да взима сериозни мерки. Вие как си представяте в момента, че приходните администрации работят по отношение на трудните проверки. Как си го представяте това?! Ми не работят както трябва. Как ще стане, като няма гръб зад тях, като няма зад тях категорично мнозинство? Как ще стане тази борба със сивата икономика?! Отсега да Ви кажа, че нищо няма да стане, докато не изберем сериозно, отговорно, стабилно правителство тук заедно, няма да стане всичко това. Също да Ви кажа следното нещо. Ако не бъде съставено правителство, догодина ще дойдете Вие, господин Митев, ето там при нас, да ни стиснете ръката и да ни кажете: „Правилно тръгнахте да ограничавате разходите, защото това е било важно.“ Това е моя прогноза, да видим кой е прав. Защото истината е, че ни чакат много трудни месеци, много трудни времена. Ако сами не ги направим по-добри, ако отиваме пак на следващите избори, искам да Ви кажа, че положението ще бъде фискално много, много сериозно и ще трябват трудни мерки, каквито не са предприемани много отдавна, за да се справим. Колкото до колегите от БСП – сега, възпитанието ме спира да назовавам имена, но да Ви кажа, колеги, там има Ваш колега, който ми обяснява как няма никакъв проблем да утроим корпоративния данък и то било даже хубаво, ако искаме да се развивала България както трябва, той трябвало да стане от 10 на 30%. Сега, знаем се и няма да влизаме в персонален разговор. Но ние от „Демократична България“ казваме – не, искаме си десетпроцентния корпоративен данък, десетпроцентния личен данък и няма да допуснем тяхното вдигане именно за да се запази доброто развитие на България и да го ускорим. За да ускорим развитието, тези данъци трябва да се запазят, което означава дефицитът да бъде в контролирани размери, колеги. Да не го изпускаме нито за момент – това е нашата теза, затова днес сме консервативни и изключително внимателни, разберете ни, а утре ще видите, че сме и прави. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря, господин Минчев. Ще започна оттам, където господин Димитров завърши. Господин Димитров, не знам дали обърнахте внимание на два листа хартия, които след много настояване и около два месеца и половина чакане най-накрая получихме в Бюджетната комисия. Господин Гечев ги изиска, след това Комисията ги изиска официално с писмо и най-накрая ги получихме на последната Бюджетна комисия. Тези два листа хартия съдържат две версии на консолидирана фискална програма за 2023 г., разработена от служебния кабинет. Едната версия е с бюджетен дефицит 3%, другата версия е с бюджетен дефицит 6,6%. Аз си направих труда да сравня двете версии. Разликата – в едната имаме общ дефицит за годината, тези 3% са 5 млрд. 970 млн. лв., другата са така широко прокламираните 11 млрд. 554 млн. лв. Разликата е 5 млрд. и 500 млн. лв. допълнителен дефицит в 6-те процента. Сега да видим как се получават тези 5 млрд. и 500 млн. лв. допълнителен дефицит. Първо, приходите в програмата, в която има повече харчене, са с 500 млн. лв. по-малки. Това, ако някой в залата може да ми го обясни, който има каквото и да е икономическо образование, ще дойда наистина да му стисна ръката. Как при повече разходна част правителството събира с 500 млн. лв. по-малко приходи? Останаха 5 милиарда разлика в дефицитите. От тези 5 милиарда разлика в дефицитите милиард шестстотин и седемнадесет милиона са капиталови разходи, тоест догодина правителството планира в едната версия на бюджета, по-разточителната, да похарчи милиард шестстотин и седемнадесет милиона повече за капиталови разходи и капиталовите разходи догодина да достигнат, забележете, 11 млрд. 376 милиона, при условие че тази година не успяхме да похарчим осем милиарда и половина. Другите 2 млрд. и 100 милиона разлика са в издръжка – текущи ремонти, ток и вода на учрежденията. Общо 3 млрд. 711 милиона от тези останали 5 милиарда всъщност отиват за капиталови разходи и издръжка – все пера, от които може да се краде (възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Ааа!“), където стоят всякаквите видове обществени поръчки, които знаем колко кристално се провеждат. И разликата между тези два дефицита – между 3-те процента и този пагубен дефицит от 6%, който се прокламира всъщност за допълнителни разходи за държавни заплати и социални разходи, взети заедно, остават милиард и триста. Спомняте си на първо четене, че аз казах, че цялата тази дискусия е базирана на една голяма лъжа, защото това не включва даже осъвременените параметри на тазгодишния БВП и нормални параметри за БВП догодина. Тук работим изцяло с разчети на служебния кабинет – два варианта. Неслучайно те бяха крити много дълго време. И тези разчети ни казват, че натоварване на бюджета от социални разходи няма извън нормалния ръст, който бюджетът предвижда на приходите. Натоварването идва от допълнителни разходи за издръжка, допълнителни капиталови разходи и планирани по-малко приходи. По-интересното обаче в това е, че вместо да се внесе нормален бюджет, където правителството контролира салдото и казва: то ще бъде 3% и никой в Народното събрание не може да го пипне, и тогава може да имаме истинска дискусия кое колко струва, откъде могат да се вземат средствата, нормално ли са направени приходите. Ние в момента обсъждаме един осакатен закон, в който няма нито едно число. И това, което Вие казвате, е, защото правителството не е спазило Закона и Конституцията и не е внесло държавен бюджет до 31 октомври, дайте да замразим всички разходи такива, каквито са, защото, забележете, ако правилно съм Ви чул, НАП и „Митници“ не могат да си съберат сборовете, защото били управлявани от служебен кабинет. Мисля, че правилно Ви разбрах. Ако казвате това, това е нещо много страшно. Това означава, че според Вас е нормално НАП и „Митници“ да не работят, когато има служебен кабинет, а НАП и „Митници“ да не работят означава, че определени фирми не плащат данъци. Аз мога да Ви уверя, че когато бях служебен финансов министър, НАП и „Митници“ работеха и събирахме данъци значително над това, заложено в бюджета. Така че служебният кабинет не е извинение за това НАП и „Митници“ да не работят, а още по-малко да се каже НАП и „Митници“ не работят, затова дайте да не планираме разходи в бюджета и да планираме по-ниска приходна част. Извинете ме, но това е пълно безобразие! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Колеги, последно, знам че пресрочвам малко времето – три милиарда за рефинансиране на дълга месец март догодина бяха включени в тазгодишната дългова програма. В момента в БНБ стоят 13 милиарда 675 милиона на сметка за правителството, от които 4,5 милиарда са неприкосновени, както пише по Закона за бюджета. Значи има едни 9 милиарда, които могат да се ползват за рефинансиране, за плащания, за каквото правителството иска. От тях 3 милиарда ще отидат за рефинансиране. Мисля, че 6 милиарда са предостатъчни, за да може да се изкара първото тримесечие, госпожо Велкова. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Уважаеми народни представители, по отношение на двата варианта, които представи Министерството на финансите в Бюджетната комисия на Консолидираната фискална програма, разликата във варианта, в който се постигнати 3% дефицит, намалените с 500 милиона приблизително приходи, тъй като там е работено с допускането, че всички намалени ДДС ставки, намалени акцизни ставки ще бъдат възстановени от 1 януари, така че то вече има решения по отношение на данъчните закони, така че това е едно допускане, което така и така си остава просто едно допускане. По отношение на капиталовите разходи – това, което прави впечатление на база изпълнението за тази година, европейските средства, разходите по Плана за възстановяване и устойчивост не се усвояват, те се прехвърлят и се натрупват в следващата година, тъй като, ако не бъдат извършени тези разходи, няма да получим второ и трето плащане, защото има инвестиционни проекти, които трябва да се случат. Другото, което се случва, следващата година е последна година на разплащания на стария програмен период, което също увеличава капиталовите разходи и води до увеличение на разходите за издръжка, тъй като част от европейските средства се разходват и чрез разходи за издръжка, а не само през капиталовите разходи. По отношение на работата на НАП и „Митници“. Мога да кажа, че НАП и „Митници“ работят и постигат събираемост. Приходите за 2022 г. ще бъдат преизпълнени – данъчно-осигурителните приходи, но интересното е точно кои данъци ще бъдат преизпълнени и къде ще имаме неизпълнение на данъците. Преизпълнение ще има в осигурителните вноски, ще има преизпълнение в данъка върху доходите на физическите лица, тъй като бяха увеличени възнаграждения както в бюджетната сфера, най-вероятно и в частния сектор са направени увеличения на разходите за заплати, което не е било отчетено на прогноза или не е било взето в пълен размер, и другото увеличение е в авансовия корпоративен данък, което малко или много поне според експертизата на Министерството на финансите идва от нетаргетирани мерки за бизнеса, което доведе до определени свръхпечалби в определени сектори и оттам ние имаме преизпълнение в авансовия корпоративен данък. Няма да изпълним данък добавена стойност в размера, който е предвиден от Народното събрание, но общо ще имаме преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи. По отношение на фискалния резерв. В едно предно мое включване Ви дадох пълна разшифровка на състоянието на фискалния резерв. Ако желаят народните представители, мога пак да я повторя. Благодаря.

Господин Василев, аз не приемам точно Вие да говорите за обществени поръчки и злоупотреба с тях, защото от всички 25 правителства досега, включително и това, Вашето е правителството, което изхарчи най-много пари без никаква процедура, милиарди, без никаква процедура, с имейли. И знаете ли кое е най-интересното? Офертата пристигнала в четвъртък, а имейлът запитване е изпратен в петък. (Смях, шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това как Ви се струва? Ето така похарчихте милиарди, разбирате ли? Милиарди похарчихте с 30% злоупотреби, с 30% надписани цени от руските посредници. Така че точно Вие да говорите за обществени поръчки и злоупотреба в тях, някак не Ви отива. И като казахме милиарди, къде са онези осем милиарда?

Девет.

Нали се крадяха осем милиарда всяка година. Къде са?! Защо не ги показахте и не ги похарчихте? Защо не раздадохте на всички пенсионери по 4 хиляди лв.? Ако бяхте намерили къде са милиардите, щяхте на всеки пенсионер в България да дадете по 4 хиляди лв. всяка година. Аз не съм чул един лев да сте дали от тези 4 хиляди лв.? Имаше увеличение на пенсиите, което беше за сметка на дефицита.

Няма дефицит.

И заради Вашето управление на финансите държавата я докарахте дотам, че в следващите три години в средносрочната фискална рамка ние трябва да изтеглим 38 млрд. лв. нов дълг за три години – 38 млрд. лв. И чуйте нещо друго, за последните 37 години – от 1985 г. досега, са минали 24 правителства, с това 25, и тези 25 правителства за 37 години са изтеглили 37 милиарда дълг, а заради Вас следващите три години ще изтеглим 38, така че с господин Гечев може да сте на едно мнение, но аз съм на различно. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)

Не съм сигурна дали е необходима моята реплика, защото преждеговорившият даде много поводи да се дискутират неверните мнения, които лансира. Аз искам да продължа темата във връзка с основата за тази година, която ни позволява да планираме БВП за следващата. Господин Василев маркира, че всъщност той е силно подценен, но нека да Ви дам малко числа. Към шести месец тази година БВП е 150 млрд. лв., към осми – 154; към девети – 161; към десети месец – 165. Това означава, че около 15 млрд. лв. е подценен БВП за тази година. Това, госпожо Велкова, нека да не се обръщам към Вас, господин Василев, представете си служебния кабинет, който подценява с 15 млрд. лв. тазгодишния БВП на България, как прогнозира за следващата година и дали това са верни предположения? Защото, ако предположенията са неверни, тогава всичко се изкривява, включително нетният резултат, включително дефицитът. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Господин Василев, има нужда от този разговор и аз се радвам, че той се получава. Искам да Ви кажа няколко важни неща във връзка с Вашето изказване. На първо място, очаквам за 2022 г. приходите от ДДС да не се изпълнят. Нека да видим какво ще се случи, но аз имам такова очакване, гледайки редица от данни и факти. На следващо място, за мен промените, които направи служебният кабинет в приходната администрация, не се оказаха удачни. Събираемостта в някои компоненти не се получава. Освен това политиката, която започна редовното правителство, да бъде прехвърлен фокусът върху контрол над големите фирми, това, за съжаление, вече не се случва по същия начин, няма как да се случва. Имайте предвид и нещо друго, когато има редица от служебни правителства, всяко следващо има по-голям проблем от предишното и така си го помислете чисто политически, като нямаш ясно мнозинство в парламента, което да застане зад тебе. Всичко това се случва в условия на продължаваща война и много малки буфери и резерви, които има служебният кабинет, ако той управлява в началото на следващата година. Вие ще ми кажете за капиталовите разходи, разбира се, че те са своеобразен резерв, но всъщност, ако продължим с това удължаване на бюджета, Вие помните, че за първи път на една дискусия в Бюджетната комисия аз казах, че редовен бюджет ще има юни-юли, тоест ние трябва да мислим за буфери и за изпълнение към този период. Затова няма как с леко сърце, при положение че това е нашата държава, да одобряваме допълнителни и допълнителни разходи, при положение че лихвите на международните пазари ще растат и взимането на дълг ще бъде все по-сложно и все по-скъпо. На Вашия конкретен въпрос – ние трябва да съобразяваме политиките и разходите с това, което върши в момента приходната администрация, а не да сравняваме с някакви идеални варианти. Това, което е в момента, това имаме. Няма да имаме друго. Затова, господин Василев, от Вашите думи моят извод е следният: има нужда от правителство и мнозинство, което да направи тези реформи. Не очаквайте служебният кабинет да ги направи. Няма да стане. Той не може да се справи с тези въпроси, включително да намали сивата икономика, да предприеме повече мерки. Няма да стане това. Така че политиките, за които говорим и които заедно бихме направили, те изискват редовен кабинет. Благодаря.

Благодаря, господин Минчев. Нищо, че не беше дуплика по повод изказването на госпожа Велкова, след това ще мина и през репликите. Госпожо Велкова, благодаря Ви, че за първи път най-накрая казахте, че дефицитът, който е планиран за догодина, не се дължи на социални разходи и плащания, а се дължи на повишена издръжка и повишени капиталови разходи. Надявам се господин Добрев също да го е чул това нещо, че дефицитът не се дължи на социални разходи и плащания, може би и премиерът е добре да го чуе, тъй като и той говореше обратното, а се дължи, както Вие казахте и обяснихте подробно защо са били повишени тези разчети, на повишени разчети за издръжка и капиталови разходи и намалени приходи с 500 милиона. Сега, господин Добрев, на база на това, което и госпожа Велкова каза, че има някакви рекордни дефицити, дефицитът миналата година е 3%, тази година пак ще бъде 3%. Приходите даже ще се преизпълнят, пак използвам думите на тук стоящия финансов министър. Разходите няма да бъдат изпълнени, така че планираният дефицит, който беше 4%, най-вероятно ще бъде сведен до 3. Не знам какви големи дефицити Вие сънувате, но големи дефицити по време на управлението, когато аз съм бил финансов министър, няма. Ако правителството догодина реши да направи голям дефицит заради издръжка и капиталови разходи, това си е тяхно право, нека да предложат бюджет и да го вземат гласувано в Народното събрание. До момента не са го направили. Една от причините да не предложат такъв бюджет е, че най-вероятно няма да бъде гласуван в Народното събрание и ще лъсне това, което най-накрая стана ясно, че не социалните разходи са причина за дефицита, който те планират, а капиталови разходи и издръжка. Що се отнася до това къде са осемте милиарда, тази година разходите нараснаха. Само социалният пакет тази година е над 12 милиарда. Това включва допълнително пенсии, допълнителни облекчения за млади семейства с деца, безплатни детски градини, безплатни учебници, допълнително средства за децата в първи клас. Всичко това беше финансирано при дефицит от 3%, господин Добрев, както е по Маастрихтските критерии. Откъде мислите, че тези пари се появиха? От небето! От небето! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната.“) Появиха се, защото НАП и „Митници“ взеха да събират и преизпълниха значително това, което беше заложено във Вашия бюджет миналата година и в бюджета тази година. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не на последно място, към господин Димитров. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Димитров, надявам се да не сте прав, но само една реплика имам към Вас. Събирането на данъци не е реформа. Това трябва да е нормално действие в една нормална държава, за което време ние бяхме, може би за около година, година и малко, и сега явно се връщаме към времената, когато не събираме данъци от определени фирми, когато раздаваме пари за поръчки на други определени фирми, а пък социалните разходи отиват обратно във фризера. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната.“)

За лично обяснение.

Личното ми обяснение е за това, че аз рядко сънувам и когато сънувам не са кошмари. А това, което Ви казах, е кошмар и той не е от сън, а е записан в средносрочната фискална рамка на Министерството на финансите – 38 милиарда нов дълг за следващите три години. Ето това е резултатът от Вашето управление. За последните 37 години – 37 милиарда от 25 правителства. Сега за следващите три години – 38 милиарда. И понеже тук започнахте да се хвалите с увеличен социален пакет, ами той дойде от по-големите приходи от инфлацията бе, господин Василев. Тя, инфлацията, Ви изяде увеличението на доходите. И хората сега живеят по-бедно, отколкото живееха преди. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Аз си спомням едно Ваше обещание – няма да има един човек, който да живее под линията на бедността. И какво се оказа – 1 милион души живеят под линията на бедност от януари месец 2023 г. Така че мерете си приказките. Нямате никакво основание за Вас, няма да Ви повтарям пак за газа.

Господин Добрев, явно доста кошмари сънувате, защото тези 38 милиарда са само във Вашите сънища.

Я излез отвън.

Нашето правителство намали дълга на страната с 2 милиарда. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Ние оставихме страната с 2 милиарда по-малко дълг. И друго нещо. Казвате, щяло да стане от 1 януари 2023 г., хората да минели под линията на бедност. Ами, разбира се, като управлява служебният кабинет с Вашия бюджет, ще минат хората под линията на бедност. Хайде, имаме малко по-нататък възможност да вдигнем минималната работна заплата. Подкрепете го и няма да минат под линията на бедност. Обаче няма да го подкрепите, защото това е Вашата политика на постната пица и Вие я връщате през задната врата със съдействието на служебния кабинет. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Нали всички осъзнаваме, че този дебат в момента се излъчва по Българската национална телевизия. И вижте какво чуват българските граждани: министър-председателят казва: „Дефицит 6,6%, благодарение на социалната политика. Минимална работна заплата 850 лв. искате Вие от БСП, а нямате право да го искате.“ Това казва министър-председателят в рамките на половин час назад. Какво казва министърът на финансите: „Дефицитът не е от социални разходи, а от издръжка и капиталови разходи.“ И какво разбират нашите избиратели.

Кой казва това?

Да, аз затова поставям въпроса – кой говори вярното? Министърът на финансите – бившият, казва, че дефицитът ще бъде 3%. Премиерът казва 6,6%. И какво разбират българските граждани?

Председателят да подложи в момента да започнем да разглеждаме Кодекса на труда с минимална работна заплата 850 лв. (оживление, ръкопляскания от „БСП за България“) или 50% от средната работна заплата, за да подредим нещата, уважаеми колеги. Понеже не подредихме разговора, понеже не подредихме дебата, сега се чудите какво да правите. И аз Ви предлагам да го подредим – да гласуваме Кодекса на труда, да стане ясно на премиера, че е 50% от средната заплата, а не 850 лв. Тогава той ще знае как се определя минималната работна заплата. След това да започнем да говорим за удължителния бюджет, където да е ясно, че тези 6,6 или 3% не са социални разходи, а са капиталови и издръжка. Да стане ясно, господин Димитров, че никога не сме предлагали повишаване на данъците, а сме предлагали спиране на кражбите и това трябва да го знаете. И да стане ясно, господин Добрев, че всички хора ще живеят над прага на бедност, когато минималната работна заплата е повече от 850 лв.

Прегласуване и искам да се обоснова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам процедура на прегласуване и също така, господин Председател, да Ви помоля следното. Стана ясно от дискусията до този момент, че присъстващите тук служебен министър и служебен премиер явно не знаят какво се случва с този бюджет. Моля Ви да поканите в залата човека, който е отговорен за това, че няма истински бюджет и който е отговорен за това, че гледаме такава квазиверсия на бюджета. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Кой, кой, кой?“) Всички знаем кой е той – човекът, който е назначил служебното правителство. Благодаря Ви. Моля Ви да прегласуваме и да отменим тази точка, докато дойде човекът, който е отговорен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като човек, който съм участвал в много бюджети, които са приемани от нашата страна, искам да Ви уведомя, че начинът, по който тръгна днешният дебат, е силно погрешен. Ние в момента се опитваме да разработим един цялостен бюджет, който да обхваща политики и програми, които да действат през цялата 2023 г. За съжаление, ние се намираме в друга ситуация. Имаме внесен удължителен закон от служебното правителство и Законът за публичните финанси, който е наша финансова конституция, е казал какво се прави в тези моменти, в които бюджетът до края на годината не е приет. Знаете чл. 87, където е казано, че в периода, до който се приеме бюджетът, приходите се събират съгласно действащите закони, а разходите съответстват на разходите за съответния период – не повече от съответния период на миналата година, като се отчетат съответните промени в законите и решенията на правителството, но не повече от получените, събраните приходи за този период. Ние в момента не обсъждаме това изискване на Закона за публичните финанси и внасянето на удължителния закон, а обсъждаме политики и програми, които ще доведат до значително нарастване на разходите на бюджета за периода до приемането на новия Закон за бюджета за 2023 г. Да, обвинявате служебното правителство, че не е внесло Закон за бюджета – нормален за 2023 г., но Вие знаете, че Законът за съответната година се придружава с тригодишна бюджетна прогноза, която служи като мотиви към бюджета за годината и за тригодишния период от време. Това означава, че служебният кабинет трябва да има програма с приоритети и политики, включително и преследване на определени фискални цели за целия тригодишен период. Аз мисля, че служебният кабинет няма такова основание да разработи тригодишна бюджетна прогноза, тъй като той е избран, за да проведе нормалните избори и да осигури нормалното функциониране на администрацията в страната. Така че нормален бюджет би трябвало да се предложи на Народното събрание от редовно правителство, което да бъде съпроводено с тези материали, тригодишни прогнози, за които говорих преди малко. Съвсем коректно, господин Василев, служебният кабинет посочва, че 6,6 млрд. лв. е дефицитът, тоест процентът спрямо брутния вътрешен продукт, и 11 млрд. лв. е дефицитът за следващата година обаче. Тук се бъркат. Това, което казахте Вие, че тази година ще има 3%, а той може би ще бъде и по-нисък, защото администрацията работи изключително стегнато, страхливо в този период от време. Плащат се само заплати, текущи разходи, режийни разноски и тук-там някой капиталов разход и затова може би дефицитът ще бъде много по-нисък. Но тук става въпрос за актуализацията на бюджета, който приехме тази година, който дава отражение за бюджета за 2023-а, 2024-а и 2025 г. И затова господин Добрев е прав, когато казва, че този дефицит води до теглене на допълнителен дълг от тези милиарди, които стигат до 37 милиарда, за трите години, тригодишния период от време. Само предложенията на „Продължаваме Промяната“ и на „БСП за България“, които ги гледахме на Бюджетна комисия, водят до допълнителни разходи от 5 млрд. и 700 млн. лв. Ако прибавим това нещо към очакваното на базата на актуализирания бюджет за тази година, ние ще отидем на дефицити в размер на 17 – 18 млрд. лв. и тогава цифрата на господин Добрев от 15 – 16 млн. лв. даже ще бъде занижена. Затова аз предлагам да се концентрираме върху приемането на удължителния закон с изискванията, които поставя Законът за публичните финанси. Там е казано, че когато няма приет закон, не може да се предприемат нови политики и програми, които да водят до увеличаване на разходите в държавния бюджет. И в предложенията нямаше нито едно, което да води до увеличаване на приходите. Всичките предложения са за увеличаване на разходите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това според мен е несериозно. В крайна сметка Вие предлагате да има бюджетен дефицит за следващата година 3%, но с тези предложения и с това, което имаме като Ваше наследство от актуализацията на бюджета, отиваме на много, много по-висок дефицит. Ето защо, приключвам, предлагам да се върнем обратно и с тези разходи, които се предлагат допълнително, нека да определим дали са допустими и недопустими и тогава да решаваме как да продължаваме напред. Благодаря.

Господин Ананиев, започвам, първо, по техническите неща, които Вие казахте. Вие казахте, че правителството няма как да направи тригодишна прогноза. То вече направи есенна прогноза, така че това е, как да кажа, несъстоятелен аргумент. Има есенна прогноза, направена точно от служебния кабинет. Второ, казвате, че те имат право да харчат до размера на приходите в съответния месец. Така е записано в Закона за публичните финанси. Тогава остава необяснимо при текущото състояние на фискалния резерв защо се иска възможност за теглене на допълнителен дълг първото тримесечие или шестмесечие, тъй като даже и да бъде изтеглен, той няма как да бъде похарчен? Това, което Вие казахте, аз също смятам, че е така, че тази година дефицитът ще бъде под 3%. Миналата година също беше под 3%, така че аз не виждам някакъв проблем. Миналата година слушахме същите заклинания как следващата година щяла да бъде много зле. Оказа се, че не е много зле. Сега пак слушаме тези заклинания. Аз не Ви виня. Вие сте най-вероятно подведен от презентацията, която служебният кабинет направи една седмица преди да излезе на дълговите пазари, но когато поискахме истинските разчети – Вие също ги получихте на Бюджетната комисия миналата седмица, се оказа, че с всички наши политики от актуализацията, заложени вътре, ако не се увеличават издръжката и капиталовите разходи, бюджетният дефицит може да бъде 3%. Бюджетният дефицит става 6,6%, защото се увеличават издръжката и капиталовите разходи, а не защото има допълнителни политики, като тук става въпрос не да се намаляват или да им се намалява нивото. Ако те се запазят на нивата от тази година, с всички политики, приети в актуализацията, ние сме на 3% и няма никакви такива дългове, които Вие описвахте. Но пак казвам, нормално е да сте подведен, защото разчетите получихме в края на миналата седмица, след като два месеца ги изисквахме от служебния кабинет.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Министерския съвет, господин Министър-председател! Господин Ананиев, кратка реплика към Вас. Първо да подчертая още веднъж в първата част на изказването си защо съм съгласен с Вас във връзка с това, че този закон за удължителния бюджет не може да приема постоянно действащи политики. Именно затова от нашата политическа сила – Вие може да го подчертаете, предложенията, които сме направили към Закона за удължителния бюджет, не касаят допълнителни финансови средства. Дълбоко да го подчертая. По следващата част, по която искам да изкажа, е несъгласието с Вас. Абсолютно съм несъгласен с Вас в тона, с който Вие се обръщате към частта на залата, която има предложения, както Вие казахте, систематизирани от колегите от Министерството на финансите, които допълнително към сегашния бюджет ще изискват 5,7 млрд. лв. допълнителни средства. Вие прекалено меко се изказахте към тези желания на колегите и не подчертахте, че тези средства евентуално, ако бъдат приети, първо, се прави един може би предизборен бюджет от тяхна страна. Да покажем още веднъж кои са политическите сили с тези предложения. Това са колегите от „Продължаваме Промяната“ – едната лява партия, и другата лява партия в пленарната зала са колегите от БСП, която поне има традиции в левите политики. Моля да обясните на колегите, че ако тези допълнителни средства бъдат гласувани като предложения от тях, освен до популизъм, ще доведат и до повишаване на данъците, което е неизбежно. През другата част – финансиране на дефицита в държавата, е увеличение на дълга. Увеличение на дълга ще има, както пресметнаха и колегите от Министерството на финансите, въз основа на предходния провален кабинет на „Продължаваме Промяната“ и група, който беше свален с вот на недоверие именно в частта финансова политика. Благодаря Ви. (Спорът между народните представители Асен Василев и Александър Иванов продължава извън микрофоните.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Премиер, госпожо Министър! Уважаеми господин Ананиев, изчаках наистина да вземете изказване, за да мога да Ви направя и съответната реплика. Господин Ананиев, Вие 18 – 19 пъти от вчера до днес гласувахте минималната заплата да не се повишава, а само преди две седмици същият Вие, Кирил Ананиев, гласувахте за това да бъде 850 лв. Същите Вие преди две-три седмици гласувахте безплатните учебници за всички ученици, само че сега не ги допускате в закона. Какво става, господин Ананиев, с Вас? Когато сте гласували за минимална работна заплата 850 лв., тогава не мислехте ли, че това предложение на БСП ще хвърли страната в хаос, в дългова криза, ще трябва да се вдигат данъци, изобщо ще стане всичко толкова страшно, та всички 206 народни представители подкрепихте тогава минималната работна заплата, а днес и вчера 19 пъти гласувахте това нещо да не се случи? Та въпросът ми към Вас, господин Ананиев, е: какво мислите, трябва ли днес в тази ситуация – от 1 януари 2023 г., минималната работна заплата да бъде 850 лв., или трябва да остане 710 лв.? Какво е лично Вашето мнение като експерт, финансист, дългогодишен бюджетар, дългогодишен заместник-министър и министър на финансите и на здравеопазването, защото това ще даде отговор на много въпроси, но искам да чуя личното Ви мнение? Оставете партийното, оставете мнението на президента, оставете мнението на служебния кабинет – тяхното е ясно, те не искат. Вашето ме интересува като бюджетар, като човек, който знае колко струват парите и каква нужда имат българските граждани от тях в този момент. Трябва ли да бъде повишена минималната заплата, или трябва да останат хората на 710 лв.? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Първо, господин Василев. Тригодишната бюджетна прогноза, която ни я дадоха от Министерството на финансите, не е в този вид, в който се вкарва, когато се гледа редовен бюджет. Там имаше една макроикономическа рамка, която им даваше основните показатели на тази макроикономическа рамка, като не се влезе в сериозни политики и програми, които трябва да бъдат извършени през тригодишния период от време. Дори и да е внесено от тях такова предложение, според мен продължителността, в която те управляват, не им дава основание да поемат такива ангажименти за периоди, в които ще функционира редовно правителство. Аз искам да Ви кажа, че ние нямаме нищо против тези социални разходи и политики, които Вие ги приемате. Ако сте отворили нашата програма, Вие ще видите, че вътре за всеки един от секторите ние имаме подробни мерки, политики и програми, които даже в някои случаи са много по-добри от това, което предлагате Вие. Само че освен по отношение на разходните политики, имаме раздели, които определят нашата фискална политика, съответно приходните политики за следващия период, така че в рамките на един четиригодишен период на управление ние да влезем в рамките на Маастрихтските критерии. Така че, когато излизам и говоря за дефицити сега, които Вие предлагате, това не означава, че аз казвам, че не трябва да се вдигат пенсиите, че не трябва да се вдигат помощите, но с този удължителен бюджет, с това правителство, което е служебно, което няма такива компетенции, по-разумният вариант е удължителният бюджет да продължи да изпълнява политиките, които са приети досега. И затова аз казах – и ние ще видим, като продължим да водим разговор нататък, кои са допустими и кои не са допустими политики в контекста на компетенциите на служебния кабинет и в контекста на това какво ще се случи през този тримесечен или петмесечен период, ако няма парламент. По отношение на дефицита за следващата година също не сте прав. Той не идва само от капиталовите разходи и от издръжката. Напротив, 3,7 млрд. лв. идват само от увеличението на пенсиите от тази година, над 1 милиард ще дойдат от увеличение на приходите в Националната здравноосигурителна каса. Това, което се предлага за увеличение на издръжката, е около 600 млн. лв., и то е свързано с увеличените цени на енергоносителите, които трябва да бъдат покрити през следващата година. Има увеличение в капиталовите разходи, но Вие знаете, че за догодина 6,1 млрд. лв. са средствата, които ще вървят по европейските програми, в това число и по Плана за възстановяване и устойчивост. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На господин Иванов. Безспорно, господин Иванов, това е предизборен бюджет, който се предлага. Аз категорично заставам зад това, което Вие казвате, и естествено е, че когато няма кой да финансира тези допълнителни разходи, това води до допълнително увеличение на данъците. Неслучайно на Бюджетната комисия поисках господин Василев да се обърне към госпожа Петкова, която е заместник-министър и отговаря за данъците, и да я попита: с какъв размер на ДДС и на корпоративния данък да се покрият тези допълнителни 5 млрд. и 700 млн. лв.? Естествено, с вдигане на данъците, защото няма никой вече, който да ни дава допълнително пари при нормални лихви да теглим заеми. Знаете какъв е пазарът.

Последно, за минималната работна заплата – на господин Свиленски. Господин Свиленски, минималната работна заплата ще стане не 770, а може би 780 лв. Вие знаете, че сега се води дебат в Тристранния съвет. Моето мнение е, че не в парламента трябва да се определя размерът на минималната работна заплата – тук може да се определи методиката за нейното определяне, но не и нейният конкретен размер.

Ние това предлагахме!

Що се отнася до учебниците – учебниците, да, ще ги осигурим. Има такова решение, но то ще влезе в сила от новата учебна година. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Благодаря.

Колеги народни представители! Като гледаме как ГЕРБ бранят бюджета на служебния кабинет, все едно заедно са го писали, все едно те са го писали, но това е техен избор. Ние искаме да върнем дебата там, където трябва да се носи отговорност. Защото не ние ще сме виновни за това, което ще се случи в държавата след 1 януари. Те ще носят отговорност. Отново искам да е ясно за българските граждани, защото утре всички ще прочетем: „Лошите депутати ни орязаха заплатите.“ Не, не, служебният кабинет на президента Радев внесе бюджет, с който Ви орязва заплатите. И ни принуждава тук едва ли не помежду си да се караме и бием, за да изглеждаме във Вашите очи ние лошите, а не те. За пореден път, сигурно стотен, се чува в тази зала, че служебният кабинет не можел да прави дългосрочни политики. Само че служебният кабинет обяви процедури за договори за доставка на газ за 2000 и коя година беше, и до 2030-а. Служебният кабинет започна процедурите за вторите осем F-16 за 2000 и коя беше, също някъде много далече. Значи тези политики може да са дългосрочни, а да увеличиш минималната заплата за една година напред не може да е дългосрочно. Просто тази антилогика, противоречие и лицемерие вече започват да излизат извън всякакви рамки. Искам да върна темата върху това, което е важно за нас от „БСП за България“ не сега, не предизборно и не популистки, а трайно години наред, преди някои от Вас изобщо да са били тук. Бедност, неравенства, доходи – тези проблеми сега са засилени от инфлацията, последиците от войната, от оскъпяването на живота и вдигането на цените. За пореден път днес да поставя въпроса там, където му е мястото – към премиера Гълъб Донев. Господин Премиер, на 11 ноември – сега скоро, тази година на мой въпрос в парламентарния контрол отговаряте следното по повод минималната заплата: „Служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително тяхното увеличение, включително и на минималната заплата, а е длъжно да се съобразява със законодателството.“ Преди половин час казахте: уважаеми законодатели, не е Ваша работа да правите закони за доходите и да ми се месите в моята. Това е работа на изпълнителната власт. Призовавам Ви: застанете тук и кажете кое от тези две неща е вярно. Значи, когато Ви е изгодно, не можете да правите дългосрочна политика за 500 хиляди работещи бедни на 710 лв. минимална заплата и казвате: а, не, това не е работа на служебния кабинет, да го решат в парламента. Когато ние Ви предлагаме решение тук, казвате: а, не, не, не ми се бъркайте в работата, това е наша работа. Хайде да се определите Вие, които носите отговорност за това, че тези близо половин милион души не под прага на бедност ще останат, а под, под, под прага на бедност – три пъти под прага на бедност ще останат от 1 януари. Не искам и от Ваше име, колеги, и заради целия парламент, и ако имате малко чувство за самосъхранение, всички трябва да ни подкрепите. Не искам българският народ за пореден път да ни сложи не 7%, 5% ще ни сложи другия път в подкрепа на Народното събрание. Защото това също е стъпка към унищожаване на парламентарната демокрация и стъпка към нещо друго. Защото те са отговорни, а искате ние да понесем отговорността, изтрепвайки се помежду си и изглеждайки тук всички вкупом ненужни. Откъде накъде? Всеки да си заяви позициите от тази трибуна. Ние трети ден заявяваме наша. Горе-долу са ясни и позициите на другите партии. Само тези, които трябва да понесат отговорността, мълчат и говорят ето така: сутрин: не е моя работа, защото съм служебен премиер; вечер: Вие депутатите не ми се бъркайте, не е Ваша работа, защото това е моя. Хайде да си кажем кой кой е, каква отговорност носи и за какво се бори в живота. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, не, нямам раздвоение на личността. И сутрин, като стана, и вечер, като легна, и през целия ден нямам раздвоение на личността. На 11 ноември, когато Ви казах, че служебното правителство не би трябвало да провежда дългосрочни политики, включително и политика по доходите, включително и предложение за нов размер на минималната работна заплата, все още очаквах в здравия разум на Народното събрание да се направи коалиция, която да излъчи, да застане зад едно редовно, стабилно правителство, което да приеме държавния бюджет на Република България за 2023 г. и да има дългосрочните политики, които би внесло това редовно правителство, и съответно парламентът да го подкрепи. Сега, когато вече сме към края на годината и когато обикновено през декември месец се вземат решенията за това от страна на правителството, независимо редовно или служебно, какъв да бъде размерът на минималната работна заплата – да, ние проведохме процедура съгласно изискванията на законодателството. Да, в момента тече Национален съвет за тристранно сътрудничество, където се провеждат консултациите със социалните партньори, работодателските и синдикалните организации, признати за представителни на национално ниво, и съответните представители на правителството, които да консултират размера на минималната работна заплата. Там ще се чуе мнението на трите страни. Затова ноември месец казах, че не, не е редно служебното правителство да приема и да определя политики по доходите и размер на минималната работна заплата – тогава, когато все още имаше някаква надежда до края на годината да има редовно правителство, излъчено от парламента. По отношение на дългосрочните договори за газ само ще припомня какви бяха цените, които заварихме август месец, които, за съжаление, трябваше да бъдат съответно приложени, и българският бизнес, и българските граждани да платят тази непосилна за тях цена на газа, която, разбира се, Вие, при Вашето правителство, бяхте направили. Тези дългосрочни договори и цените, при които в момента България ползва и получава газ, са едни от най-евтините в Европа.

По начина на водене.

Правителството не сключва дългосрочните договори, а правителството успя да санира, да оздрави дружеството „Булгаргаз“, което беше доведено почти до фалит, за да може да сключи тези дългосрочни договори. За това говорим. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) По отношение на социалните разходи. Служебното правителство направи толкова много социални разходи, за да подкрепи българските семейства през есенните и зимните месеци. Над 500 хиляди лица и семейства са подкрепени с допълнителни помощи за отопление. Допълнителни средства също са раздадени. Така че не виждам за какво става въпрос. Не манипулирайте и не вкарвайте в заблуждение българските граждани, когато говорим за бюджет, който Вие сте приемали! Ние изпълняваме бюджета, който е приет от предходното правителство. Бих искал да припомня и още една справка, тъй като чух тук в залата, че може би тези прогнози, които се правят от Министерството на финансите или от служебното правителство, видите ли, били манипулативни и вкарвали в заблуждение. Всички Вие в Бюджетната комисия имате ето тези графики! (Показва.) И моля Ви, и господин Василев да не ги тълкува и да не ги анализира превратно! Това са графиките, които са направени от Европейската комисия. Ако Европейската комисия манипулативно анализира и говори за това, че България е с най-голям първичен структурен дефицит в Европейския съюз за 2022 г., знаете…

3,5!

Ама най-голям, 4% от брутния вътрешен продукт. България е с най голям растеж на национално финансирани първични текущи разходи – 3,8% от брутния вътрешен продукт! И още нещо. Около една трета от национално финансираните първични текущи разходи за България за 2022 г. са вследствие на постоянни мерки. Тоест основно увеличение на пенсии. Оставащите две трети от разходите са основно нецелеви енергийни мерки. Това са енергийните компенсации. Ето за такива структурни дефицити в разходите на бюджета говорим. (Показва графика.) И българските граждани трябва да знаят, че те още повече ще се задълбочават. Ако продължаваме по този начин с обсъжданията и да вкарваме в заблуждение българските граждани по отношение на това какво представлява удължителният закон на държавния бюджет за следващата година, това означава, че всички разходи, които Вие сте поели като правителство през актуализацията на бюджета от юли месец 2022 г., достигнатите нива на плащания на всички социални разходи, на всички текущи разходи, те ще продължат и през следващите три месеца. Така че всички тези дефицити и всички тези структурни дисбаланси, които са заложени в сегашния бюджет, ще продължат и през следващите месеци, докато няма редовно правителство, което да предложи Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Това, което искате да направите – сега в момента убеждавате, че независимо че няма редовно правителство, независимо че няма парламентарно мнозинство, около което да се обедините, Вие предлагате дългосрочни мерки и социални политики, с които да заставите допълнително едно бъдещо редовно правителство да ги изпълнява. Един нонсенс за мен.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател! Уважаема госпожо Нинова, тъй като не Ви достигна времето, Вие призовахте министър-председателя да излезе и да обясни кога е говорил истината относно политиката по доходите. Мисля, че изтървахте нещо много важно. В предходно изказване министър-председателят коментираше, че тези 12 милиарда евентуален дълг ще бъдат за гарантиране на външните дългове и второ, за модернизацията на Българската армия. Интересно тогава, в тази модернизация на Българската армия, когато в Народното събрание взехме решение да се даде оръжие на Украйна, против волята на БСП, дали има нещо свързано с модернизация, някаква нова покупка на оръжие, освен самолетите, освен строежа на корабите във Варна? Интересно какво е правил министърът на отбраната в Украйна, при положение че още не е влязло в сила Решението на Народното събрание? Надяваме се президентът да наложи вето. Интересно е да чуем отговора на премиера – с негово знание, без негово знание, той ли го е командировал, не е ли той? Какви са били разговорите в Украйна по военна линия, което също е свързано с бюджета, така както той коментираше в предходното си изказване?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз не искам да говоря кой се държи двулично или му е раздвоена личността, но просто искам да коментирам няколко факта. Даже вярвам, че господин Донев има добри намерения, но може би човекът, който всъщност носи отговорност за неговите решения, има друго мнение и той си сменя мнението. Затова задължава и господин Донев да си сменя мнението. Това ме връща и на предишната молба този човек да бъде привикан в залата, защото явно той отговаря и той трябва да взима решения, и да отговаря на въпроси на народните представители, но да се върна към Вашето изказване. От една страна, служебният кабинет казва, че просто изпълнява бюджета на предходното правителство. Предходното правителство, което те многократно, целенасочено, системно и постоянно критикуват при всяка възможност, но изпълняват техния бюджет, когато ние многократно ги помолихме, едва ли не, опитахме се да внесем дори декларация, с която да ги задължим те да предложат бюджет, не да изпълняват стария бюджет, да спазят Конституцията и да внесат Законопроект за държавния бюджет, който да е в цялост. Преди малко господин Василев дори даде аргумент как може да бъде решен проблемът с техния страх, че тук ще настане някакъв див популизъм, въпреки това те отказаха да внесат такъв бюджет, а днес се крият зад невъзможността да правят трайни политики, при положение че ние доста ясно видяхме в тези два месеца, че всяко едно решение, което не е удобно на служебното правителство, се прехвърля да бъде взето в залата тук. Има много такива предложения, Вие споменахте някои от тях, аз си спомням, че ние още в една от първите декларации, която прие Народното събрание, беше да даде зелена светлина на правителството да преговаря за валутния курс при приемане на България в еврозоната. Също вчера гледахме законопроект, внесен от ГЕРБ, който беше свързан с дерогацията, който е изцяло работа на служебното правителство. Служебното правителство не иска да предприема действия и да прави политики, но не иска ние да решим с механизъм, повтарям, не ние да ги задължим колко да бъде минималната работна заплата, а да създадем устойчив механизъм за това как трябва да нараства минималната работна заплата в България, за да има някакво достойнство и равенство между най-бедните и поне те да не се чувстват толкова бедни в посрещането на зимните месеци. Така че, моля адресирайте във Вашата дуплика това противоречие, за да не го наричаме двуличие. Благодаря.

Моята реплика е към госпожа Нинова, но тъй като нямаме процедура за адресиране на министрите и премиера, ще адресирам и тях. Госпожо Нинова, бих искал да Ви помоля да напомните на господин Гълъб Донев във Вашата дуплика, че за последните 18 месеца редовен кабинет е управлявал седем, а служебният кабинет 11. (Шум и реплики.) Така е, ние също бяхме служебен кабинет, което означава, че за радост или за съжаление, служебните кабинети имат дълъг период на управление, далече над двата месеца, които са предвидени по Конституция. И също така да напомните на господин Донев, че развитието на икономиката, на българското общество, няма как да седят и да чакат редовни кабинети. В Конституцията никъде не пише, че задължение на редовния кабинет е да внесе бюджет, задължение на редовния кабинет е да провежда политики, всеки кабинет е избран, за да провежда политики. За политиките, за които има нужда подкрепа от парламента, трябва да търси подкрепа от парламента, за другите – може да ги провежда самостоятелно. И господин Донев, може би си спомняте, че заедно с Вас, Вие тогава бяхте социален министър, ние проведохме дългосрочна политика, преизчисляване и актуализация на пенсиите беше внесено миналата година с актуализация на бюджета, която подготвихме заедно с Вас, и тогава нямахте проблеми с тази дългосрочна политика. Не искам да спекулирам защо сега имате проблеми с дългосрочната политика и дали това идва благодарение на координация с някои политически субекти, смяна на мнението на човека, който Ви назначава като премиер, не искам да влизам в такива спекулации. Истината е, че дългосрочни политики трябва да се провеждат, защото нито обществото, нито фирмите, нито гражданите имат време да чакат и това бягане от отговорност ощетява всички, в това число и Вас. Що се отнася до това, всички мерки, които бяха приети и Вие изпълнявате в момента, какво, щели да доведат до 2023 г. някакви баснословни дефицити, Вашето собствено Министерство на финансите под ръководството на госпожа Велкова, която седи тук до Вас, е разработило приложение № 1 – Консолидирана фискална програма за 2023 г., в която всички тези социални мерки са платени и дефицитът е 3%. Имате го разработено в Министерството на финансите. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Моят единствен въпрос е защо не го внасяте в парламента?

Господин премиерът каза, че не са предложили увеличение на минималната работна заплата, защото чакали редовно правителство да я направи и да я предложи, тоест пак ние сме виновни, че още няма редовно правителство. Само че, господин Премиер, има един популярен израз: „Като искаш да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш.“ Кажете на Вашия патрон, ако може да започне да раздава мандати, за да се опитаме да направим правителство. Та ние още нямаме втори мандат (ръкопляскания от „БСП за България“), та няма трети, може пък да има редовно правителство, ако президентът вземе да спазва по стриктно Конституцията и връчи мандатите, това първо. Второ, не е Ваша работа наистина и това не го казвам обидно или саркастично, не е работа на никой премиер – служебен или редовен, да съобразява политиката на изпълнителната власт с това дали ще има правителство, или няма, той е длъжен по закон да спазва определени изисквания, а Законът за публичните финанси изисква да внесете Закон за бюджета. И трето, пак ще Ви цитирам през ноември, Вие тогава не ми отговаряте: „Не е наша работа да правим минимална заплата, ще чакаме редовно правителство“, а ми казвате по принцип следното: „Служебен кабинет няма и не може да има собствена политика по доходите, включително тяхното увеличение, включително на минималната заплата“, това изказване Вие правите, че по принцип служебен кабинет не може да го прави, а не защото чака дали депутатите ще съставят редовно правителство. Второто, което казахте, че изпълнявате досегашните социални плащания и нямаме основания да се оплакваме, защото кабинетът, в който и ние участвахме, е определил тези социални плащания и трябва да сме доволни, че Вие ги продължавате, само че от тогава до сега инфлацията се увеличи, цените нараснаха, от 1 януари ще вдигате цената на газа с 40%, на водата с 22%, на гражданската отговорност не се знае с колко процента и да не казвам цени на храни и така нататък. Тоест всички показатели за инфлация и оскъпяване на живота растат, а ние трябва да сме доволни, да Ви благодарим, че Вие спазвате нашата политика, която била социална. Е, не сме доволни, защото, когато ние управлявахме, увеличавахме доходите с ръста на инфлацията – минимална заплата, пенсии, майчинство, ваучери за храна на работещите, ние действахме, а Вие сега чакате, само се вдигат цените и никаква реакция. Третото, което казахте, бъдещо редовно правителство ще трябва да изпълнява бюджет, приет сега от нас, и това не е добре. По-добре е бъдещо редовно правителство да си определя само бюджета. Мислете го, кажете го, но две неща. Първо, бъдещо редовно правителство може да си внесе актуализация на бюджета, когато и както поиска. Важно е ние сега да приемем бюджет, който да гарантира на българския народ спокойствие, светлина, топлина, пари за храна през зимата, докато направим това бъдещо редовно правителство. Когато стане факт, то може веднага да си изработи актуализация на бюджета и да си я внесе. Второ, по тази тема. Бъдещо редовно правителство не бивало ние сега да го задължаваме за политика. Уважаеми колеги от ГЕРБ, ДБ, които подкрепяте удължителния бюджет, Вие знаете ли тук какви текстове има? Давате празен чек на служебния кабинет да взима дългосрочни решения, да харчи авансово допълнителни пари. Това не е ли задължаване на някой бъдещ редовен кабинет от служебния? Аз ще Ви прочета текста: Министерският съвет може да одобрява авансово допълнителни разходи, трансфери и отдолу са изброени в каква посока може да са те, включително военни разходи и така нататък. Подписвате им празен чек да харчат авансово и те не се притесняват от това, че така ще задължат бъдещия редовен кабинет, но се притесняват, че ако ние днес вдигнем минималната заплата, ще задължим бъдещия редовен кабинет с това. И последно, към господин Митев. Господин Митев, по време на срещата ни при президента Радев за консултациите той обеща публично, че ще разговаря с господин Донев за увеличение на минималната работна заплата и всички медии го чуха. Тогава точно бяха и протестите на КНСБ и „Подкрепа“ за минималната работна заплата и на тях обеща публично и каза: ще извикам министър-председателя и ще предложим вариант, за да вдигнем минималната работна заплата. Към този момент това не се случва, а изводите оставям на Вас, какво точно прави президентът Радев, едно ли говори и друго прави, или това, което е казал, все пак ще го изпълни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Велкова, тъй като сте тук, аз ще Ви помоля да решите този спор между мен и господин Асен Василев, защото той сякаш остана във въздуха. Тези 38 милиарда лош сън ли са, или Вие сте ги записали във Вашата средносрочна фискална прогноза, която аз имам пред себе си? Три години при негативен сценарий 48 милиарда дълг, от които 10 милиарда рефинансиране на стар дълг, или нов дълг от 38 милиарда. Тоест, господин Василев, за съжаление, не е кошмар, не е лош сън – лош сън е, че Вие ни докарахте дотук. Ето това е лошият сън. Извън спора за това колко ще бъде дългът заради фискалната финансова политика на Асен Василев. Искам да кажа няколко неща, свързани с удължителния закон. Всички говорим за разходи и е много хубаво да правим разходи. Господин Мартин Димитров не беше прав, че тези, които искат разходи, казват, че те ще бъдат финансирани с по-високи данъци. Не, не казват това и никой не е казвал това нещо. Нито казват, че ще се финансират с по-висок дефицит. За съжаление, казват: дефицитът ще е точно 3% и данъците няма да вдигаме и пак ще харчим. Единственият начин да се получи това е, ако има висок икономически растеж. Никакъв друг начин няма това да стане, разбирате ли? Питам вече два месеца при обсъждането на подобен тип законопроекти: какво дава основание на колегите да са оптимисти за икономическия растеж на страната за 2023 г.? Защото аз не съм. Аз съм песимист и не съм единственият, който е песимист както за българската икономика, така и за европейската, и за световната. Маса анализатори казват, че нас ни очаква трудна 2023 г., в която ние най-вероятно ще се намираме в рецесия, и за да докажа своите думи, ще Ви кажа, че ако погледнете статистиката през 2022 г., икономическият растеж и ръстът в индустриалното производство се дължи на три неща. От една страна, производство на въглища и ток, а от друга страна, производство на горива и износ, съответно на ток и производство на боеприпаси. Това е. От 1 милиард – 6 милиарда боеприпаси, от 3 милиарда горива – 10 – 12 милиарда горива. Същото е положението и с електроенергията – шест пъти в номинално изражение по-високо производство на електроенергия и въглища в пари. За 2023 г. тези три фактора няма да ги имаме и знаете ли защо? Защото, господин Димитров, те изчерпаха своя потенциал. Тези три сектора вече работят 100% от своя потенциал, тоест дори и средата да е подходяща, ние да получим допълнителен икономически растеж през 2023 г. от тези три сектора, това няма да се случи, защото те не могат да произведат повече от 100% от своя потенциал. От друга страна, забелязваме много притеснителни косвени индикатори за това, че ние вече се намираме в рецесия. Например фактът, че в последната една седмица, при положение че Китай отвори своята икономика, премахна ограниченията, всички очаквахме цената на газа да скочи, а тя падна. Защо пада? Защото пада потреблението. Зимата, когато е студено, в момент, в който Китай отваря своята икономика и би следвало цената на газа да скочи, и то драматично, всички анализатори очакваха това, тя пада. Ако я погледнете в момента, тя е 90 долара. Това е сигурен индикатор, че икономиката се забавя. Второ, помните, в средата на годината един контейнер от Китай до Европа струваше 20 хил. долара. Знаете ли колко струва в последните няколко седмици? 2 хил. долара. Той се върна до нивата отпреди кризата или по време на кризата. Това означава, че икономиката в Европа се спира, забавя се. Няма товари, които да се карат оттам, и намаленото търсене, намаленото потребление води до това поевтиняване на тези стоки. Две хиляди двадесет и трета година единственото нещо, което ще расте, са лихвите, и разбира се, цените, но за тях сякаш свикнахме, че растат постоянно. Но лихвите ще растат, господин Димитров. Вие знаете до какво ще доведе това. Ще има спад в строителството, ще има спад в публичните инвестиции заради това, че ние тук слагаме по-голям приоритет върху социалната политика, отколкото върху ръста на икономиката и инвестициите, ще има спад в частните инвестиции заради високите лихви, ще има спад в износа заради това, че Европа очаква рецесия, поне в първите две тримесечия на следващата година. Тоест няма как. Колеги, аз разбирам, да, наистина икономически растеж може да финансира по-големи разходи, без да се теглят дългове и без да се нарушават бюджетните правила за дефицита. Обаче обяснете ми, кажете ми откъде ще дойде този икономически растеж през 2023 г., защото не го виждам? И не съм единственият. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Добрев, може би сте прескочили няколкото месеца, когато ръстът на индустриалното производство в България беше най високият в Европейския съюз, но сега ще Ви обясня. Ето, да, питате откъде ще дойдат? Данните за октомври на НСИ. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Октомври спрямо октомври миналата година – една година: 8,6% ръст на добив на метали и руди; 11,9% добив на неметални суровини; 46% ръст в производството на хранителни продукти и напитки, тук говорим за абсолютен ръст; 33% ръст в производството на тютюневи изделия; 12% ръст в производството на облекла; 9% ръст в производството на дървен материал и изделия от дърво, без мебелите; 6,6% ръст в производството на хартия; 7,9% ръст в производството на лекарства; 6,2% ръст в производството на изделия от метални суровини; 43% ръст в производството на метални изделия, без машини и оборудване; 13% ръст в производството на електронни и оптични продукти; 13% ръст в производството на електрически съоръжения; 10% ръст в производството на машини и оборудване със специално предназначение, което, между другото, голямата част е износ; 51% ръст в производството на превозни средства, без автомобили. Имаме 56% ръст на други индустрии, които не са класифицирани. Така че тезата, че ръстът на икономиката е износ на въглища, износ на оръжие и износ на електроенергия, е несъстоятелна. Виждаме ръст във всички индустриални производства, с много малки изключения, и тези ръстове са от порядъка на 5 до 7% – нещо, което за последните 10 години не се беше случвало. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Добрев, Вие се опитвате с логични, мисловни конструкции, с факти, с числа да изградите тези и да защитите тези. Но от другата страна това, което имате, са неверни твърдения, чист популизъм и демагогия. Това са същите хора, които твърдяха, че по този начин хората ще забогатеят, при положение че за първи път от 25 години имаме намаление на покупателната способност, за първи път благодарение на фискалната политика на предходното правителство и на политиката, която стимулираше инфлацията. Това са същите хора, които стимулираха инфлацията. Няма как с логични постановки Вие да ги убедите, че сте прав. Те са готови в името на собствения си политически просперитет да счупят, да дочупят държавата, само и само да отчетат повече мерки на избори и вкупом да ни върнат към 1996 г. Тук днес, в тази зала, в парламента сме малко или много в един исторически момент. За съжаление, рисков исторически момент, защото, ако приемем всички предложения, които са направени, със сигурност ще счупим държавата. Слава богу, има няколко парламентарни групи, които могат да формират бюджетен разум…

Постна пица.

Постната пица, пак Ви повтарям, за първи път от 25 години имаме намаление на покупателната способност. Ей това е най-добрата оценка на политиката на фискален популизъм. Колкото повече стимулирахте инфлацията, толкова повече обедняваха, обедняваха хората. Не знам популизъм ли да го нарека, или бюджетна шарлатания, но това е резултатът от тази политика. И сега искате да ни върнете към 1996 г., при положение че 25 години се отстояваше тази политика, изстрадахме я болезнено, знаехме до какво води тя, но явно разчитате на късата памет и явно Вашият политически успех Ви е по-важен от това да предотвратите счупване на държавата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Добрев, ако България догодина запази икономически растеж дори между 1 и 2% реален растеж, тоест, като се извади инфлацията, за нас това ще бъде успех предвид каква е конюнктурата в Европа. Това е добра цел, която не трябва да подценяваме. Тоест България има шанса на фона на Европа, която навлиза в рецесия, да запази икономически растеж. И нашият парламент, и въобще всеки, който се интересува за благосъстоянието на българите, трябва да постави точно тази цел, иначе спадът на икономиките в Европа ще означава, че българският износ ще намалява и това е риск. Тоест, като спадат икономически останалите европейски страни, българският износ ще намалява, това е големият риск. А сега да Ви кажа какво пропусна този парламент. Защото, колеги, не проведохме стратегическия разговор, а Вие побързахте да направите седем диференцирани ставки по ДДС и да даваме пари на хора, на които не им трябват. Можеше вместо много малки мерки да въведем една голяма. Но този стратегически разговор не се състоя. Можеше, вместо да има седем диференцирани ставки, да въведем нулева ставка за реинвестираната печалба в машини и оборудване. Да преценим, няма да правим такива малки стъпки тук-там, в този сектор, в онзи, в десетия, ще направим едно нещо. Или да въведем необлагаем минимум за личните доходи, което е данъчно намаление на практика и е ориентирано точно към най-бедните, но да откажем всичките други малки мерки, които са предложени тук и там. Само че този разговор не се състоя, защото, колеги, Вие много бързахте да предлагате, и то без да сме оценили въздействието, различни предложения, които носят загуби за бюджета. И дори когато Ви казах: дайте да им оценяваме ефекта, Вие казвахте: не му е сега времето. Даже един колега каза: ще оценяваме ефекта след 10 години. Това ми е любимата реплика, между другото, на моите въпроси. В крайна сметка имайте предвид, че има възможност България 2023 г. да не навлезе в рецесия, и това трябва да ни е целта, защото растеж между 1 и 2% в тази конюнктура е успех, и този успех, колеги, трябва да го постигнем всички заедно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чак сега прозрях защо господин Асен Василев не може да направи нито един бюджет. На всеки три месеца тук вкарваше бюджети и те все не бяха както трябва. Ами, той гледа назад, а като се прави бюджет, се гледа напред. Трябва да гледаш какво ще стане следващата година, а не какво е станало в миналата. Миналата година има някакво значение какво е станало, но това е дотолкова, доколкото да видиш дали тази тенденция може да продължи или не. И аз Ви обясних, че тази тенденция не може да продължи. Никой не излезе тук от тази трибуна да каже, да, ще има висок икономически растеж, защото този сектор или онзи сектор, или тази политика, или другата ще гарантират такъв висок икономически растеж. Господин Мартин Димитров излезе и каза да се молим за икономически растеж между 1 и 2%. Молим се, господин Димитров, молим се, обаче не става само с молби, разбирате ли? Опасявам се, че икономическият растеж ще бъде под 1%. Между другото, такива са прогнозите. На БНБ например прогнозата е 0,1%, тоест много под единия процент. Хубаво е да се молим, само че само с молби не става. Не чух на базата на какво ще имаме висок икономически растеж, за да може да си позволим да финансираме допълнителни разходи. Ако имаме икономически растеж 3, 4, 5%, да, ще изчислим какви са допълнителните приходи от този висок икономически растеж. Ще кажем: имаме хикс милиарда повече, дайте тези милиарди да ги разделим. Всички искаме да даваме, само че като даваме, трябва да знаем откъде ще дойде. Господин Вълчев, хареса ми бюджетната шарлатания, защото сякаш това най-добре определя какво се случва в последните две години – на всеки три месеца бюджети, пък актуализации, пък удължителни закони, пък в удължителния закон провеждаме бюджетна политика, без да има приходна и разходна част този закон. Разбирате ли сега за каква шарлатания става въпрос? Имаме едни текстове, обаче записваме разходи, записваме и приходи в едни общи текстове, без да имаме сума за приходите и за разходите, тоест наистина е бюджетна шарлатания. А за това, че доходите не могат да догонят инфлацията в последните две години и в реално изражение хората обедняват, Вие сигурно сте пазарували в магазина скоро и сте видели, че кашкавалът е 30 лв., сиренето е 20 лв. Разбирате ли?! Вчера биволско мляко продаваха по 10 лв. литъра. Тоест, да, наистина това е така, и няма значение колко е номиналното изражение на пенсията, понеже 1996 г. имахме заплати и пенсии по 3000 лв., обаче те се равняваха на 3 долара и не можехме за купим нищо с тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Служебен министър, уважаеми колеги! Слушам внимателно дебата последните няколко часа и ще се опитам да припомня на колегите, особено на ГЕРБ, едно важно нещо – какво гледаме днес и какво дебатираме. Дебатираме удължаване действието на бюджет 2022 г., не нов бюджет, не актуализация на бюджета, а бюджет 2022 г. Очевидно и Вие изпадате в някакво неразбирателство, защото много е важно и гражданите на държавата да разберат днес какво се случва. Един бюджет, който Вие считате, че е лош, че е довел държавата до срив, че всичко е заминало някъде, с извинение, в канализацията, а го браните с нокти и със зъби, което е изключително учудващо. Това, което особено ние от БСП се опитваме да направим днес, и за съжаление, Вие, този формат – ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС, изключително методично и упорито го отхвърляте, е да надградим този бюджет, защото една държава в такава ситуация, в такава криза, основната ѝ задача е да пази своите граждани. В момента искам да разбера това, което правите Вие, в чия полза е? В полза на гражданите ли е, в полза на бизнеса или в нечий частен интерес, което е много интересно, защото тази логика трябва много внимателно да се следва? Бюджет 2022 г. беше громен по всички показатели. За Ваше голямо съжаление, за мое удовлетворение, нито държавата се е срутила, нито е фалирала. Госпожа Велкова, моите уважения към нея, аз съм работил с нея като министър, тя беше заместник-министър в този кабинет, имали сме разговори. Бюджетът на Министерството, в частност на земеделието, беше увеличен, за да може да съществува нашето земеделие като цяло. Ако имахме възможност да гласуваме нов бюджет, естествено, щяхме да предложим допълнителните мерки, защото някои от тях се изчерпват, но нямаме тази възможност, защото спасението в тази ситуация беше наистина нов бюджет. Има достатъчно визии в този парламент, щеше да бъде направен бюджет, който е полезен. Очевидно бюджетът на предходния кабинет, гласуван тук в двата му варианта – първоначален и актуализация, е работещ, щом така упорито се защитава, но социалните разходи са изключително важни. Вие направихте всичко възможно, пак да кажа, тази конфигурация, която събори кабинета, в момента да запазите едно статукво, което за нас не е ясно. Интересното ми е, че колегите от ГЕРБ, за мен е като дежавю, понеже това е гледане девета година на бюджет, се държат по начин, по който както управляваха държавата, тоест като управляващи. В момента правите това. Действително аз не бъркам в своята преценка, Вие може би сте управляващи в момента, защото мнозинството, което сте формирали, е доста устойчиво и координацията със служебния кабинет е очевидна. Плувате в собствени води, защото и аз в момента се държа като опозиция точно, плувам в собствени води. Очевидно ние сме днес опозицията. Опитваме се да убедим нещо, което българските граждани очакват от Вас да бъде направено днес, но Вие го слагате в графата „недопустимост“, което не е добре. Не знам за Вас, но мен ме питат почти всеки ден: „Ще ни увеличите ли заплатата, защото цените се вдигнаха, всичко се вдигна? Ние искаме по някакъв начин държавата да бъде солидарна с нас.“ Но държавата очевидно няма да бъде солидарна. Няколко пъти Ви предлагах минималната работна заплата да се увеличи, тоест механизмът за определяне на минималната работна заплата, не стигнахме дотам. Може би и утре няма да стигнем, защото Вас не Ви интересува. Искам наистина да разбера какво интересува в момента това управляващо мнозинство. Пак ще го кажа – ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС и от време на време…(Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Защото Вие отхвърляте. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Вие отхвърляте гласуването на минималната работна заплата, колеги, не аз. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Вижте гласуването. Не говоря празни приказки.

Ако искате, направете ми реплика. Направете ми реплика. Аз казвам очевидните факти. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Държавата не е фалирала очевидно. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Ще има и растеж, защото към днешна дата не чух данни (реплики от народния представител Цончо Ганев), че тук сме фалирали, имаме някакъв безумен дефицит и така нататък.

Разбрахме, че разходите, които се планират допълнително, не са социалните разходи, а са капиталови разходи и други разходи, те ще натоварят бюджета. Нашето очакване беше наистина тук да се направи, защото това е традиционна политика на БСП – социалната политика. В тази тежка криза, която е по-тежка от ковида, в момента ние ги убиваме, защото такъв беше моделът на управление 12 години – на късата каишка. Плашите хората, че е лошо, плашите, че ще са гладни, застой на икономиката, свиват потреблението и съответно икономиката се свива. Този модел, благодаря, наистина умолявам всички днес да му кажем още веднъж „не“ и да продължим напред. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, аз ще Ви припомня какъв беше моделът на дългата каишка, защото ние помним как се прие бюджет 2022 г., мисля, че беше февруари, март, тази година. Той се прие с уговорката, че това не е точно бюджет, ами той истинският бюджет ще дойде юни месец. Нали помним това? Тогава и господин Василев, и цялото правителство, и всички министри обещаваха на всички сектори какви чудеса ще станат юни месец. Единственото чудо юни месец беше, че инфлацията вече беше в небесата и беше галопираща. Юни месец парламентът бламира господин Василев и се прие актуализацията на бюджета, която в момента е и действаща. Това беше Вашият модел. Друг модел не можахте да произведете. Ние практически тази година нямахме бюджет до лятото, а тогава приехме бюджет в рамките вече на една очертаваща се предизборна кампания и започна пак едно голямо наддаване, което също оказа влияние върху инфлацията, и за това носим отговорност всички ние тук. Това, което ние правим в момента, е, че отказваме да носим отговорност за глупости в този парламент. Достатъчно глупости се свършиха в последните две години. Вие сега искате от нас да продължим да вървим по Вашите светли пътища и да Ви съдействаме да се вършат глупости в тази зала. Дойде време глупостите да спрат, България да стане нормална страна, парламентът да се държи нормално, и слава богу, в този парламент има такова мнозинство, което е готово да се държи като нормално. Нищо, че няма редовно правителство. Дай боже, в следващите години България да има едно правителство, което да бъде отговорно, а не да бъде безотговорно и не тази зала да произвежда проблеми, а не решаване на проблеми, защото нищо няма да реши това, което Вие предлагате. Напротив, ще създаде още повече проблеми. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! И аз като колегата Иванов, към когото правя репликата, следя дебата и виждам една известна степен на нахалност от страна на служебния кабинет. Видях я преди няколко седмици, когато тук беше МВР министърът, сега я виждам, когато е министър-председателят. Тези назначени хора от кохортата на президента се опитват да прехвърлят цялата отговорност на парламента. И тогава, и сега Ви казвам, че това нещо ще се отрази и ще рефлектира върху нас. Идеята ми, господин Иванов, е, че във Вашето изказване не чух това, което мисля, че ни кара да реагираме всички. Министрите от служебния кабинет искат от парламента, говорят пред българското общество, че имат нужда от повече средства, тук говорихме за разходи, повече средства например за Гранична полиция, повече средства за сферата на културата, такива средства няма в това, което ни се предлага. Служебният министър-председател казва, че не може да прави дългосрочни политики. Не предлага средства обаче, които собствените му министри искат и вероятно му докладват и защитават пред него своите искания. Много ми е интересно във Вашето изказване да се опитате да си дадете отговор – какво говори той пред своите министри, които искат повече средства, защо тук говори друго? Защо министрите тук се опитват да прехвърлят на парламента и да ни вменяват вина, която нямаме? Господин Иванов, наистина това, което Ви направиха като реплика от страна на ГЕРБ, днес ми беше много странно да видя как ГЕРБ защитават назначения служебен премиер и му ръкопляскат даже, което говори за някаква странна колаборация. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Иванов, нямах намерение да взимам отношение на всичко това, което наговорихте, но доста неща Ви липсват в политическата култура, тъй като най-вероятно…

Не, не, политическа култура, не обиждам за обща култура. Отдавам го обаче на това, че докато сте били управител на офис на СИК в Шумен (шум и реплики), тогава Вашата партия е управлявала с ДПС, след което още веднъж управлявала с ДПС (шум и реплики), но и това няма никакво значение. След което, само преди една година Вие бяхте министър заедно с „Демократична България“, с които уж нямате нищо общо години наред, но и това няма никакво значение. Да не забравяме, че този парламент си избра председател от ГЕРБ, благодарение и издигнат от Вас, от Вашата партия. (Шум и реплики.) Като представител на СИК имате много общи неща с ГЕРБ. Няма да пояснявам какво и с кого, но дори и това не е най-важното. По-важно е какво се случва в последните дни и последната седмица. ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя всички социални мерки, които предлага Вашата група, подкрепя и социални мерки, които са справедливи по отношение на всичко това в обществото, което предлага и „Продължаваме Промяната“, и това не е от куртоазия към Вас или към „Продължаваме Промяната“, а защото са полезни. Днес гласувахме наравно с Вас, за да мине всичко това, което искахте за минималната заплата. Не се получи, поради това че бившите Ви коалиционни партньори не се съгласиха. Така че, ако това нещо…

…продължи по този начин, по който Вие си въобразявате, така ли ще се държим…

Така ли ще се държим? Ето това, което виждаме в момента, е типичен представител, господин Иванов, на Вашата партия…

…която е бивша социалистическа, част от групировките на СИК и на ВИС (шум и реплики от „БСП за България“), и цялото това, което се случваше в началото, което изчете „Демократична България“ по отношение на Гергов и на цялата Ви престъпна олигархична шайка (шум и реплики), която Ви управлява. Това сте самите Вие. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, наистина съм удивен от плама, с който защитавате нашия бюджет, който ние приехме днес, включително и Вие. Действително социалната политика трябва да бъде на първо място. Просто ние днес искахме да я надградим. За съжаление, Вие не възприехте този подход, но той е важен. Все пак българските граждани са важни. Пак не разбрах от Вас във Вашата реплика чий интерес защитавате днес. Да, управляващи сте, работите в синхрон със служебния кабинет. Прекрасно е, разбрахме го, но просто трябваше да ни обясните чий интерес защитавате. Аз обясних чий интерес БСП защитава – на българските граждани. Да, господин Ченчев, много сте прав, действително ние сме последователни, действително днес се опитахме 17 пъти да вкараме Кодекса на труда, да се гласува преди… (Шум и реплики.) Може да бъркам, значи 19 пъти, да бъде гласуван преди Закона за удължаване действието на държавния бюджет 2022 г., за да могат да разберат българските граждани, че тук има хора, които мислят за тях. Когато свършат аргументите и когато нямаш аргументи и си мълчалив, естествено тръгваш по пътя на лъжата. Това го чухме преди малко, видяхме го, защото коалицията, която събори този кабинет, пази този бюджет и към днешна дата съдейства и се вижда: ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС, и това е неоспорим факт. Вие от тези гласувания шестте най-важни отхвърлихте днес – да влезе този закон. Колеги, когато имате аргументи, излезте, изкажете се. (Шум и реплики.)Липсата на аргументи поражда крясъци. (Шум и реплики.) Това поведение е характерно за 1932 – 1933 г. в една друга държава. Разбирате ли? (Шум и реплики.) Това е, няма друго какво да Ви кажа и наистина българските граждани ще… (Шум и реплики.)

…оценят какво правите днес. Благодаря на всички за вниманието.

Уважаеми господин Председател, чуха се изказвания, различни мнения от всички краища на залата. Аз предлагам да прекратим дебата по гледаните точки. Благодаря. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група на БСП искаме 30 минути почивка. (Шум и реплики.)

Прегласуване.

Благодаря, господин Председател. Моята молба е чл. 4 да бъде гласуван разделно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 11. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, № 48-254-04-44. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в създадените чл. 8 и 9. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Срокът по чл. 1 спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото Народно събрание.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Министерският съвет внася в Народното събрание законопроектите за държавния бюджет на Република България, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. в срок до 4 месеца от изтичането на срока по чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Четиримесечният срок спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото Народно събрание.“ Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като думите „продължават да“ се заличават. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в ал. 2 думите „могат да бъдат приемани“ се заменят със „се приемат“. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, тъй като не дадохте да обосновем защо трябва да останат, аз сега ще си позволя да мотивирам преди прегласуването защо трябва да приемем да се разглеждат предложенията на Корнелия Нинова и група народни представители. Уважаеми народни представители, за 21-ви път сигурно ще предложа да допуснете предложенията на Корнелия Нинова и група народни представители, особено това за минималната работна заплата, за промените в Кодекса на труда. Ще Ви кажа няколко причини за това да го допуснем. Това предложение беше прието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, беше прието на първо гласуване в залата на Народното събрание. Сега при второто гласуване господин Биков каза, че сме правили глупави предложения или сме предлагали глупости. Искам да кажа на господин Биков – не го виждам къде е, но искам да му кажа, че най-голямата глупост, която имаше по този повод, беше предложението на Вашата парламентарна група за брутна минимална работна заплата. И сега, когато Ви казвам, че е добре да го допуснем до разисквания и до гласуване, е, защото направеното в този законопроект предложение, касаещо минималната работна заплата, е в чист вид, без екзотичните предложения за минимална брутна заплата и други такива, и на отпадането на задължението към правителството да определи по тези правила и минималната работна заплата за 2023 г. Аз мисля, че само това основание, което Ви казвам, би трябвало да Ви накара да гласувате за допускането до разисквания, защото за мен иначе ще бъде необяснимо, че всички парламентарни групи подкрепихте това предложение на първо гласуване. И пак ще се върна на подкрепата. Тя лицемерие ли е била? (Реплики: „Времето!“) Не ми викайте „Времето!“, защото не ми дадоха да се изкажа преди това.

Още само едно изречение искам да кажа. Лицемерие ли беше това, че беше подкрепено това предложение от всички парламентарни групи, за да се харесате на хората, а пък сега, когато сте скрити, отново казвам – зад мнозинството от 240 човека, натискате с пръстчета червеното копче и не допускате да се гласува предложението и всеки да си каже мнението. Всеки може да има различно мнение. Кажете: не, не искаме на хората да им се увеличава минималната работна заплата, но го допуснете до разискване. Благодаря.

Господин Председател, аз ще започна оттам, откъдето свърши преди малко господин Гьоков, който призова залата да гласува – за двадесет и първи път каза, че призовава залата да допусне по-скоро предложенията, които са били отхвърлени. Ние за двадесет и първи път подкрепихме това предложение. Обаче няма как да пропусна едно друго число, което беше споменато преди малко, когато ние шестнадесет поредни пъти подкрепихме предложението да се разглежда Кодексът на труда. На седемнадесетия път, когато стана ясно, че всъщност идеята на БСП очевидно не е да се приеме това предложение, а просто да се създава някакъв вид процедурно бавене тук и виждайки, че не минава, ние взехме решение да тръгнем по същество. Това обаче послужи за изказване на един от народните представители – Иван Иванов, който, странно защо, не забелязвайки как гласува собствената му група – не само в този, не само в предишния, а въобще в последните няколко парламента, изведнъж забеляза някаква странна коалиция тук между ГЕРБ, ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ, при условие че огромната част от гласуванията на БСП са точно с ГЕРБ и ДПС. Но в случая това няма никакво значение. По-важното е друго. В Комисията по бюджет и финанси ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме и май всъщност само ние подкрепяхме основните предложения, които идваха от БСП, защото принципно ги смятаме за добри. Те не минаха. Ние въпреки това сега също ги подкрепяме, въпреки подобно, меко казано, самоубийствено поведение от страна на един от народните представители от БСП. Аз не знам дали неговото мнение е консултирано с ръководството на неговата група, защото вчера председателката на парламентарната група на БСП дойде с едно писмо до нас, за да ни моли да подкрепим сезирането на Конституционния съд за оръжията. Нещо, което ние казахме, че ще подкрепим, като в замяна на това поискахме отсреща да бъдем подкрепени за нашата борба за провеждане на референдум за членство на България в еврозоната. Получихме отказ. Така работи БСП – иска, но нищо не дава насреща. Ние въпреки всичко обаче взехме решение, защото все пак, преди БСП да ни пита за оръжията, ние ги питахме на 11 ноември и получихме отказ тогава – взехме решение да подкрепим това предложение за сезиране, защото наистина смятаме взетото решение за противоконституционно и ще го аргументираме в жалбата си пред съда. Само че сега след това изказване на народния представител Иван Иванов, който, между другото, като гледам тук от една справка в ДАКСИ някога е бил управител на „Секюрити иншурънс къмпани“ АД. Занимавал се е със застрахователен бизнес човекът, би следвало да е наясно, че такива неща трябва да се правят много внимателно и много деликатно. Застрахователите са хора, които не бият хора по улиците в никакъв случай; не се занимават с кражби на коли в никакъв случай; не са мутри – опазил ме господ! – това са застрахователи. Би трябвало да знае, че когато говорят, особено от тази трибуна, трябва да бъдат изключително внимателни, защото сега със своето изказване постигна следното нещо – редно е по-малкият да подкрепя по-големия. Така че БСП като по-малка партия може да заповяда в нашата стая и да дойде да се подпише на нашето сезиране до Конституционния съд. След като мислим еднакво, няма да отхвърлим тяхната подкрепа. В заключение ще кажа следното нещо – далеч не за първи път се е случвало тук от тази трибуна да виждаме лицемерие на килограми. Не е нещо ново. За съжаление, няма и да е последно. Ние обаче от ВЪЗРАЖДАНЕ сме принципни. Заради това и сега въпреки това, меко казано, неразумно, да не кажа неадекватно поведение от страна на един представител на БСП, предполагам, че не е било консултирано с ръководството на групата. Такова самоубийствено поведение – пак ще повторя, не би следвало да подхожда на един бивш застраховател. От тази гледна точка, ние, като принципни и последователни в защитата на интересите на българските граждани, ще продължим да подкрепяме тези предложения на БСП, които подкрепихме в Комисията. Между другото, една част от тях минаха точно с решаващата подкрепа на тримата членове на ВЪЗРАЖДАНЕ в Комисията по бюджет и финанси. Само че ще помоля за едно нещо, любезно. Другия път, когато някой от народните представители на БСП става да говори, нека първо да пита ръководителя си, защото после заради неговите неразумни действия ще страда цялата му парламентарна група. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Костадинов, с този Ваш тон на говорене може да говорите във Вашата парламентарна група. Към парламентарната група нито имате право, нито и се налага. Подред на изказванията. Да, шестнадесет пъти подкрепихте минималната работна заплата и четири пъти не я подкрепихте. Ваши аргументи, Вие си знаете. Четири пъти Вие отказахте, не да се бави време, защото тръгнахме от 40 гласа, стигнахме до 90. Когато се отказахте, станахме 50. Така че никой не е искал да губи време, просто разширявахме подкрепата. Вие я отказахте. Това, което каза колегата Иванов за тази коалиция, ами тази коалиция, Вие не я наричате коалиция – свали правителството. Той това Ви обясни. Имаше правителство, което работеше, и тези партии свалиха и Вие подскочихте като ужилен. (Реплики.) Господин Цончо Ганев взе да говори глупости. Всеки от тази трибуна може да говори каквото иска, но не може да говори и да набеждава и Вие го знаете много добре. И голяма част от Вас сега, за тези неща съответно сигурно господин Иванов ще си потърси отговорността там, където е мястото. Тя не е тук. Обаче съм озадачен от изказването Ви, че за да се подпишете за оръжието за Украйна, където оревахте орталъка, че сте против и всички български граждани досега са си мислели, че Вие сте против да се изпраща оръжие за Украйна, сега казвате: ще подкрепим, ако подкрепите еврозоната. Вие ни изнудвате! Вие в момента правите изнудване на Българската социалистическа партия. Нито ще дойдем в стаята да Ви се молим, нито ще се поддадем на Вашето изнудване. Ако искате решението да бъде сезиран Конституционният съд, се включете. Като не искате, стойте си в стаята и си чакайте подписи колкото искате. Само че българските граждани ще разберат заради кого, защото Корнелия Нинова вчера Ви е поканила, а Вие, сетила се е... – има една приказка, нали? (Реплики.) Точно така – колегите я довършиха, няма да я казвам от трибуната. (Реплики.) Пак късно, уважаеми господин Костадинов. Ако искате да се присъединете, се присъединете. Ако не, ще стане като осемте самолета за Украйна, когато дойде Ратификацията и 12 гласа от ВЪЗРАЖДАНЕ го подкрепихте. Това направихте, без да знаете. Сега същото ще стане и с оръжието за Украйна. Същото Ви е поведението и за еврозоната, само че малко по-късно ще Ви бъде разкрито. От тази трибуна тук говорите едни неща, на хората говорите други неща, а реално не правите нищо. Ако искате, сезирайте…

…елате, подпишете, включете се. Господин Костадинов, с това поведение единственото, което постигнахте, е няколко съдебни дела може би…

…ще си имате от господин Иванов и вероятно за оръжието за Украйна БСП ще стане единствената партия, която ще бъде против това да се изпраща, а Вие само ще говорите тук от тази трибуна. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, изключително е забавно да слушаме БСП да говори за лицемерие, защото това е партията, която е първенец по лицемерие в България. Това е партията, която откри приятелски огън към „Продължаваме Промяната“.

Това е партията, която откри приятелски огън и към президента. Това е партията, която твърди, че е подкрепяла определени политики, за които ние сме ги помолили за подкрепа като по-голямата парламентарна група, разбира се, и като водеща по тях, защото първи сме отправили искането и те се сетили след няколко месеца да дойдат и да кажат: елате се подпишете на нашето предложение. Тук твърдят едва ли не, че сме ги изнудвали по някакъв начин и сме щели, разбирате ли, нещо много лошо да им направим, ако дойдели в нашата стая, а ние ги каним да дойдат да се подпишат. Да, репликата е по същество. Това, което господин Костадинов пропуска да каже в неговото изказване, е, че това лицемерие на БСП не е от вчера и не е от онзиден. Да припомня, че БСП гласуваха въздържал се относно вдигането на ветото за Македония и после обикаляха всички телевизионни студия да обясняват как те едва ли не били много против вдигането на ветото. (Реплики.) Точно така. Гласуваха въздържал се. Това може да се провери, както може да се провери и че подкрепиха оставането на американските бази в България. Това предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ от БСП го отхвърлиха и те гласува, за да имаме американски бази в България. Нещо, което обаче не казват сега, а насреща излизат да лъжат и да казват как ние сме били за закупуването на F-16. При положение че ние сме подкрепили отново тяхно предложение, подчертавам, дошло от тях, разумно предложение, което няма нищо общо с F-16, има общо с правомощията на министъра на отбраната. Така че, когато някой от БСП говори за лицемерие, е хубаво, господин Председател, да не чакате да се взимат процедури, а да кажете на народните представители от БСП да направят една справка да видят кога как са гласували, какво са подкрепили, какво не са. Защото в един момент се оказва, че тяхната памет е много избирателна и много, много къса за разлика например от управлението им с ДПС, към които се опитват в момента много неуспешно и много смешно да ни причислят. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Костадинов, аз намирам, странна логика в някои от Вашите твърдения тук, от трибуната. Първо, да Ви припомня, че в Четиридесет и седмия парламент, на края на неговия живот, БСП внесе един проект за решение за отмяна на нотите за изгонване на руските дипломати и руските представители на администрацията. Отново останахме без подписи от Ваша страна. А Вие, както и ние, тогава бяхме против.

Да бяхте се обадили.

Това е по отношение на търсенето. Знаете какво значи конституционна жалба – колко подписа трябват, знаете. Така че ние това сме направили. Един политически акт, който е съвсем нормален и аз тук не виждам кой на кого се моли, след като Ви питаме дали ще си положите подписите, както е редно. И така би трябвало да правят групите. Но странното във Вашето изказване беше следното – искат, казва, нещо, а нищо не дават! Вие сте свикнали да давате нещо, за да получавате нещо ли? Това ли е политическата логика? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ще дадем нещо, ама трябва да получим нещо! Не мисля, че това е пътят, по който трябва да работи българският парламент, особено по такива важни въпроси. Така че наистина това го намирам за странно и Вие да го обявите от трибуната – Вие пък какво условие сте поставил, свързано със зоната? Би трябвало Вашето решение да няма никакъв друг аналог, освен единствено – да, ние ще подкрепим, защото нашата позиция е против, и ние затова сме изпратили към Вас подписите. Така че това ми е репликата към Вас – да не правим някакви внушения оттук, особено към колеги. И другото странно е следното. Казахте пред цялото Народно събрание, че народен представител няма право на мнение ли? По принцип питам! Че има, разбира се! Или с това не доказвате ли Вие, не пораждате ли въпроса – Вие авторитарно ли командвате във Вашата парламентарна група? Което е въпрос, който е за разискване във Вашата група, но в нашата не е. Благодаря. (Реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Започвам отзад напред. Господин Ченчев, при цялото ми уважение, обаче Вие изключихте член на Вашата група за различно мнение. Аз малко не мога да разбера Вашата логика, но Вие, както казахте, имате право на това нещо. Що се отнася до това, което в самото начало беше казано от страна на господин Свиленски за тона. Господин Свиленски, като си поговорим с поговорки, и аз ще Ви отговоря: „Каквото повикало – такова се обадило!“ В крайна сметка, каквото е отношението към нас, такова ще бъде отношението към Вас. Разбира се, не бива да забравяме и следното нещо. Тук парадът на лицемерието трябва да спре. Разбирам, че БСП като най-старата евро-атлантическа партия в България (шум и реплики) – казвам „най-старата евро-атлантическа“, защото хем е най-стара, хем е евро-атлантическа, от тази гледна точка. Има някакво такова особено настроение по отношение на еврото, американските бази и така нататък, само че то рязко контрастира с нещата, които се говорят на избирателите – избирателите, разбира се, не само на БСП. Българските избиратели като цяло са изключително умни хора или поне по-голямата част от тях – надявам се да са доста голяма част, виждат и преценяват и резултатите на изборите го показват това нещо ясно и категорично. Аз не смятам в крайна сметка, че това, което коментираме тук, е нещо нередно, напротив – хубаво е да се вдигне булото върху разговорите, които се водят между политическите лидери и да, смятам, че беше съвсем редно да поискаме подкрепата на Вашата партия по отношение на идеята да се свика един такъв референдум. Ние, между другото, искахме подкрепата на Вашата партия още на 11 ноември, господин Свиленски, за сезиране на Конституционния съд още за първото решение на Народното събрание, което е абсолютно антиконституционно, защото просто не е в прерогативите на законодателната власт да задължава изпълнителната власт. Това обаче Вие го отказахте, и то го отказахте ясно и категорично. Ваше право е! 40 дена по-късно сменихте позицията – пак е Ваше право, и аз нямам нищо против това, че сте сменили позицията, и вече мислите като нас и сте против това да се дава оръжие за Украйна. Затова заповядайте в нашата стая – ние вече сме подготвили жалбата до Конституционния съд, има 27 подписа – няма да Ви върнем, всеки един, който иска да се подпише, може да се подпише. Ако Ви притеснява да влезете вътре, ще Ви извадим масичка отвънка – ще можете да си сложите подписа, така че мисля, че няма да има никакъв проблем в това отношение. В крайна сметка би трябвало преди всичко да търсим общия интерес на българските граждани. От наша страна ние винаги сме го показвали, ще продължаваме да го показваме. А тук лицемерието, то ще продължава да се лее като водопад. Но пак повтарям: по-голямата част от българските граждани са изключително разумни, смятаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и много ясно могат да разделят сеното от сламата, и БСП от ВЪЗРАЖДАНЕ и всички останали. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прекратяване на дебата.

Благодаря, господин Председателю. Аз, както винаги, ще бъда кратък, но вземам процедура по начина на водене и много Ви моля да се възползвате от възможността, която дава Правилникът и да обясните на пленарната зала изказването на господин Костадинов и репликите от БСП какво общо имат с точката, в която се намираме? Този либерален подход към начина, по който се водят заседанията, вече е извън всякакъв контрол. Думата трябва да бъде отнемана във всеки един случай…

Така трябва!

…в който ораторът се изказва по тема, извън дневния ред. Така че много Ви моля: вземете си бележка и наистина отговорете – имаше ли нещо общо тази дискусия тук с бюджета? Благодаря Ви.

Прекратяване на дебата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 11, ал. 4 е регламентирано как се финансират в срока по чл. 1, тоест до приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., разходите и предоставените трансфери. Текстът на вносителя звучи така: „(4) Разходите и предоставените трансфери в срока по чл. 1 се финансират за сметка на постъпилите през периода приходи и наличните парични средства в единната сметка.“ Според мен ние сме в края на приключването на проектите по стария програмен период. Освен това трябва да ускорим работата и по проектите от новия програмен период, както и по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова аз Ви предлагам текстът на ал. 4 да се продължи по следния начин: „с изключение на наличните парични средства с целеви характер, в това число средствата от помощи и дарения по проекти и програми на Европейския съюз и свързаното с тях съфинансиране“. По този начин изключваме възможността тези средства да бъдат пренасочвани за други текущи разходи и по този начин да създадем проблеми при усвояването на програмите и проектите, включени както в оперативните програми, така и в Плана за възстановяване и устойчивост. Благодаря.

Този текст е категорично неприемлив, защото това означава, че ние ще може да финансираме дейностите само с текущите приходи, които постъпват през текущия месец, няма да може да ползваме ресурса на единната сметка. Както знаете, преди малко стана въпрос по повод изказване на професор Гечев и дадох разбивката на фискалния резерв – в централния бюджет е на минус 1,6 млрд. лв. дефицит във фискалния резерв, което означава, че ние няма да може да платим пенсиите на 7-о число, а ще трябва да чакаме да дойдат постъпленията от данъка върху добавената стойност, за да можем да изплатим пенсиите. Това просто връзва, такъв текст тотално поставя пред неизпълнение текущото финансиране. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, видяхме по-рано, че отказахте да подкрепите младите семейства, сега се опитвате да направите така, че да не можем да платим и пенсиите. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е по думите на госпожа Велкова. Моля Ви се – излезте, или си коригирайте предложението, или обяснете защо не искате да давате пари на младите хора, защо не искате да давате пари на пенсионерите и как тези хора ще посрещат Коледа! Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, колеги! Като реплика, но и като процедура. С колегата Ананиев, с който сме колеги и добри приятели – професионалисти, така да се каже, аз подкрепям това, което каза министърът на финансите. Процедурата ми е следната. Колеги, дайте на коляно да не предлагаме тук, в последния момент да променяме механизми по плащания, Кирчо! Няма как да стане тая работа, при положение че който и да е от нас – не е съгласувано даже с Министерството на финансите, имахме бюджетни комисии, имаше работни групи, значи законите на България са като швейцарско сирене – всеки става, предлага изведнъж и зад гърба на Министерството на финансите. Дайте да не правим такива рискове в последните секунди тук, като приемаме последните текстове на бюджета – който и да е – пак казвам, в последния момент!

Господин Ананиев, моля да поясните дали сме разбрали правилно. Това, което Вие предлагате, е да се ограничи правителството, да му се забрани да ползва взаимообразно средствата от Плана за възстановяване и устойчивост и стана финансовият министър и каза, че ако това се случи, няма да могат да се платят пенсии! Казано с други думи: дотам сме я докарали с бюджетната ситуация, че единственият вариант да се платят пенсии е да се използват взаимообразно средства от Плана за възстановяване и устойчивост! Че то това – това синтезира целия днешен дебат! (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“) То на практика казва… (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Вижте, ние при тази бюджетна ситуация в момента не можем да се оправим с наследения ни бюджет от Промяната, а те искат още 8 – 9 милиарда да натоварят разходи и да фалират държавата. Правилно ли съм Ви разбрал? (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ-СДС: „Правилно! Правилно!“)

Господин Вълчев, както винаги, сте абсолютно прав! Искам да Ви кажа, че ако отпадне текстът, който аз предлагам, те ще спасят плащането на пенсиите за месец януари с парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Това е истината. Неслучайно направих анализ, когато говорихме за удължителния бюджет, че искат да ни вкарат в един омагьосан кръг с дефицити и с дългове, невиждани за България от 1997 г. Не знам дали ме разбраха, но това беше моето мнение. Няма го господин Василев. Той в продължение на една година ни убеждава, че имаме най-добрия директор на Агенцията, която събира данъците – НАП. Той показваше някакви проценти превишение на приходите, а какво се установи накрая, че ДДС вътре в страната няма да се изпълни с над 100 млн. лв. Къде е това преизпълнение, къде са мерките за увеличаване на събираемостта? Явно във фискалния резерв има единствено и само чужди средства с целево предназначение. Това ли е финансовата стабилност на държавата? Нека да ми отговори той. Така ли работят агенциите, които събират приходите на държавата? По наше време никога не сме ползвали целеви средства, винаги от преизпълнението на приходите – от Агенция „Митници“ и от НАП. Съжалявам, това предложение го правя и държа на него, защото това показва каква политика сме водили през последната година – година и половина, в разрез с обещанията, че ще имаме голяма събираемост и бюджетът ще бъде пълен с пари. Благодаря Ви.

Закриване на дебата.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Председател! Ние от „Демократична България“ слушахме внимателно господин Кирил Ананиев, но го питаме защо той нас не ни слушаше. Като гласувахте седем диференцирани ставки по ДДС, господин Ананиев, къде бяхте? Ние Ви казахме, че няма смисъл да бъдат подпомагани бизнеси, които са на печалба, дори помните мярката 60/40, и само този, който има спад на приходите, получаваше помощ, а Вие раздадохте сега пари на калпак на всички. Да, сериозно е положението със седем диференцирани ставки. Госпожо Атанасова,...

...да приемем подход... Изчакайте сега, дадохте думата на колегите, които говореха тези неща, аз сега отговарям.

За изказване, за изказване.

Господин Председател, благодаря Ви, за изказване става дума.

Дори мярката 60/40 предполагаше, че само тези бизнеси, които имат голям спад в приходите, получават помощ. Сега, в такава ситуация трябваше ли да бъдат раздавани пари на всички?! Не трябваше и тогава не ни чухте, като Ви казахме тази политика да я преразгледаме, да я обмислим, да я спрем. А това, което направихме впоследствие, да има база данни, която сега се създава, за да е ясно кои са бедните хора в България, кои са истински енергийно бедни и само за тях да правим политика, това е правилното. Това трябва да бъде оттук нататък държавната политика и решенията на този парламент, така че напълно разбираме, че е трудна ситуацията, но най-малко се помага с раздаване на пари на калпак. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Димитров! Факт е, че е спорно това, което се случи с данъците, а то обаче е следствие на онова, което казах и преди малко – на тази лудост, в която Вие мълчаливо участвахте, която избуши бюджета до степен, че месец януари – финансовият министър преди малко Ви каза, няма да могат да платят пенсиите, ако ги няма парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Това е резултатът от Вашето управление и Вие мълчахте. Тук беше разрушен политическият консенсус за финансовата дисциплина на държавата. Господин Асен Василев излезе от трибуната и каза: „Това, което се случваше от 1997 г., е лошо. Ние го прекратяваме.“ Ще го повтори пак и аз съм абсолютно сигурен, той го каза даже и днес. Вие участвахте в това нещо, и то от позицията на фискалист. Тук се гледаха бюджети, които бяха безобразни в това отношение, абсолютно безобразни, и тези, които бяхме против, бяхме ние. Друг е въпросът, че когато се разруши един консенсус, настава хаос и започват всякакви неща да се случват. Ние в момента се намираме в политическа криза – няма редовно правителство, което да носи отговорност, няма мнозинство, което да носи отговорност, и поради тази причина не всички решения, които се взимат, са правилни. Това, което обаче се случва в момента, е, че всички разбраха, че бюджетът е пробит и между другото, трябва... И още нещо съвсем кратко. Ако се вземат парите от Плана за възстановяване за януари, февруари да се платят пенсиите, кои пари ще се вземат юли, август, септември, октомври? Кои пари, ако ние продължим по този начин и изпълним авантюристичните мечти и надежди на тези, които предлагат да продължим в същия дух да рушим финансовата дисциплина?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, моля в дупликата си да адресирате следното противоречие, което се получава тук от изказването на господина преди Вас. От една страна, бюджетът, който четворната коалиция направи, и актуализацията на бюджета – бил много лош бюджет, но предложението на служебния кабинет, подкрепено лично от господин Ананиев, бе едно от първите неща, които той защити в тази зала, и от неговите колеги от ГЕРБ, беше да има удължаване на този бюджет. Лош бюджет, пробит, какъв ли не друг, но те искат да го продължат. Лош бюджет, но какво се е случило при актуализацията не знам дали си спомняте, а лично ГЕРБ и ДПС внесоха над 1,5 милиарда допълнителни разходи в бюджета с твърдението – и тук един от репликиращите на господин Ананиев беше човек, който го твърдеше от тази трибуна, също така намерих и подобна реплика на изказващ се от ДПС, че понеже има много голяма инфлация, приходите са надценени и заради инфлацията ще влязат повече приходи, така че те така оправдаха 1,5 милиарда, а сега разказват, че бюджетът е счупен и няма откъде да се платят пенсии. Има 13 милиарда във фискалния резерв, има капиталова програма, която не е осъществена към днешна дата. Още не е ясно заради инфлацията, която всички знаем, че е значителна, има повече приходи, отколкото са се очаквали. И при всички тези фактори излиза тук господин Ананиев, подхвърля си някакво предложение, излиза министърът на финансите и казва, че няма да има пари за пенсии. Моля Ви, дайте и разяснение на българските граждани какъв е този невероятен синхрон. Как едни хора, които плюят един бюджет и го защитават едновременно, не могат да се разберат има ли пари за пенсии, няма ли пари за пенсии, ще има ли пари за пенсии, няма ли да има пари за пенсии? Ако няма пари за пенсии, господин Ананиев, защо правите това абсурдно предложение? Благодаря.

Господин Председател, дами и господа! Моля Ви да не създавате излишни страхове в хората. Тези, които слушат дебата и медиите, трябва да знаят, че няма да има риск с плащането на пенсиите, и не трябва подобни излишни страхове да бъдат създавани, именно за да има стабилност на бюджета, именно за това и „Демократична България“ днес категорично не иска допълнителни разходи, именно за да няма увеличение на данъците, а за да има сигурност на изплащането на пенсиите. Иначе на колегата Биков от ГЕРБ искам да напомня, че при актуализацията на бюджета именно те предлагаха допълнителни разходи и те бяха с над 200 гласа. Тогава отново напомняхме от „Демократична България“, че дефицитът трябва да не се увеличава по никакъв повод и по никакъв начин. Но Ви моля, колеги, да спрете с тези спекулации, защото хората са много чувствителни и слушат тези дебати, интересуват се, точно с нашите предложения за недопускане на допълнителни разходи пенсиите ще бъдат плащани, а иначе предложението на господин Ананиев, аз го призовавам още веднъж внимателно да го обмисли, защото в тази ситуация може да има прекомерност на действието. Благодаря.

Искам различен вот!

Благодаря, господин Желязков. Аз лично подкрепих предложението на господин Ананиев по простата причина, че пари има. Но така или иначе много е важно тук да се каже, че Министерският съвет трябва да има свободата да разполага с всички средства, за да не трябва да прибягва до нефинансиране по начини, които не са оптимални. Пари има в бюджета и това предложение може да се използва, то щеше да доведе до неоптимално използване на средствата в единната сметка. Парите ги има по простата причина, че ако погледнем госпожа Велкова какво изчете – от 13,6 милиарда има 6,1 милиарда, които са европейски средства, има 3,5 милиарда, които са неприкосновени, останалите си ги има. Плащанията за пенсиите при около 18 милиарда на годишна база са около 1,5 милиарда, така че спокойно могат да бъдат платени. Въпреки това се радвам, че залата не залитна в този популизъм. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Подкрепих предложението на финансовия министър в правителството на ГЕРБ – господин Ананиев, защото то опровергава до огромна степен всички лъжи, които се тиражираха от парламентарната трибуна в продължение на една година и които се тиражираха и днес (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) – лъжите на „Продължаваме Промяната“, че има огромен излишък в бюджета. Финансовият министър каза, че бюджетът е на червено. Не го ли чухте? Да Ви го повторя, защото 3,7 милиарда са от Сребърния фонд, 6,1 милиарда са гарантирани разплащания – европейски средства и Държавен фонд „Земеделие“, 1,6 милиарда са по сметка на автономни бюджети, а 3,3 милиарда са по набирателни сметки. Госпожа Росица Велкова преди час каза: бюджетът е на червено с 1 милиард и 600 милиона, а това, че Вие не сте били в залата и не сте го чули, вероятно е единствено и само Ваш проблем. Още нещо. Това гласуване показа колко навременен беше вотът на недоверие, с който беше свалено Вашето правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Това гласуване показа колко сте били несъстоятелен като финансов министър, след като настоящият служебен финансов министър каза, че ако това гласуване бъде прието, няма да могат да се платят пенсиите през януари. Това е оценката за Вашето управление, уважаеми дами и господа! Една година шарлатания, че България е в прекрасно финансово състояние (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), днес стана ясно всичко. Слава богу, че това се предава по БНТ и българските граждани чуват целия този дебат как с популистки…

…мерки се опитвахте да изтърбушите държавния бюджет и сега служебното правителство ще се чуди какво да прави… (Реплики от „Продължаваме Промяната“: „Какво ще се чуди?“ Смях.) …Това дали е добро, или лошо предложение, сигурно историята ще покаже, но е важно, че показа едно: Вие не може да управлявате държавен бюджет. Затова изобщо не си правете труда да бъдете предложение за финансов министър… (Възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Ооо! Ауу!“) …на правителство с втория мандат, господин Василев. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, възгласи от „Продължаваме Промяната“: „Еее!“)

Госпожо Атанасова, силно съм впечатлен от Вашия плам и новооткрити познания за бюджетиране. (Смях.) Само едно нещо да кажем. Бях тук, когато госпожа Велкова каза, че – държа да отбележа – централният бюджет, централният бюджет, който е бюджетът на разположение на Министерския съвет, да може да харчи средства, както намери за добре, е на дефицит. Това не е случайно. Това е по дизайн, за да не могат да се харчат парите по усмотрение на Министерския съвет, както Вие ги харчехте за приближени фирми. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Така че централният бюджет трябва да е на дефицит, а парите да се харчат, както е решило Народното събрание по време на актуализацията. И другото, което госпожа Велкова каза, че ще събере повече приходи, отколкото е предвидено в актуализацията, че ще има по-малко разходи, отколкото е предвидено в актуализацията, и към момента парите, които правителството има във фискалния резерв в БНБ, са 13 милиарда и 600 милиона. Толкова средства към този момент на годината сме нямали в последните пет години. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Така че, госпожо Атанасова, не е шарлатания. Парите отиват при гражданите и при фирмите, както е решил парламентът, а не при Вашите обръчи от фирми, които наистина са в криза, както Вие решавахте с Министерския съвет декември месец. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Разбирам Ви, държавата за Вашите приятели е счупена, защото няма как да им раздавате пари от централния бюджет на Министерския съвет. Е, няма! Тази Ваша политика, ако зависи от нас, ние ще продължим да ѝ слагаме край, защото средствата трябва да се разпределят ясно от парламента и да отиват при гражданите и фирмите, така както е решил парламентът, а не така, както Вие решите, в края на годината Министерският съвет да раздаде едни милиардни подаръци на Вашите приятели. Няма да става. Това е нашата политика. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И разбирам защо не искате аз да съм финансов министър, защото Ви преча на тази политика и Ви вкарвам хаос в схемите. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, дебатът се разгорещи доста. Видяхме тук синхрона между ГЕРБ и служебното правителство. За да им дадем възможност да си направят синхрона и по следващите политики, и по следващите опорки, с които ще плашат българските граждани, ще помоля за 30 минути почивка от името на парламентарната група. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, моля да гласуваме това заседание да се излъчва по БНТ 2, защото в момента се излъчва по БНТ 1. Националната телевизия просто не може да си проведе програмата. Който има желание, със сигурност ще ни гледа и по БНТ 2.

По § 8 има предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Асен Василев, Деница Симеонова и Йордан Терзийски. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854, и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи съгласно чл. 8, параграф 1, букви „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка. (2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет. (3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като: 1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и 2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност. (4) Общественият доставчик внася във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто. (5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. (6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ. (7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца: 1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец; 2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец. (8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5: 1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи: а) в срок до 15 април 2023 г. – за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.; б) в срок до 15 юли 2023 г. – за периода от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г.; 2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 5 за периодите по т. 1. (9) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни. (10) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция по приходите. Националната агенция по приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и ал. 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5. (11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик. (12) Производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5. (13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката. (14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставени средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми, разработени при спазване на разпоредбите на чл. 10 на Регламент (ЕС) 2022/1854. (15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. (16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (17) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда. (18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв. (19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3, 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска. (20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката. (21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон Агенцията за устойчиво енергийно развитие, операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и търговците на електрическа енергия подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ информация за задължените лица по § 7, ал. 1, 3 и 4.“ Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 209, ал. 1 думите „80 лв.“ се заменят с „200 лв.“. 2. В чл. 214, ал. 2 думите „80 лв.“ се заменят с „200 лв.“.“

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, правя предложение за редакционни поправки на обсъждания § 7 – § 8 по вносител. В предложението, подкрепено от Комисията, предлагам следните редакционни поправки.

Не го ли открихме дебата?

Много сте мил, господин Председател. Подобни действия наистина карат залата да се усмихва, макар и иронично. Уважаеми господин Председател, правя предложение за редакционни поправки на обсъждания § 7 – § 8 по вносител. В предложението, подкрепено от Комисията, предлагам следните редакции: 1. В ал. 3 след думите „Регламент ЕС 2022/1854“ се добавят думите „от въглища и водноелектрически централи съгласно чл. 8, § 1, букви „в“ и „д“. 2. В ал. 5 думата „всички“ се заменя с думата „преките“. 3. В ал. 18 се създава изречение второ със следното съдържание: „При повторно нарушение размерът на имуществената санкция е в размер на едно на сто от общия оборот за предходната година на лицето, но не по-малко от 20 хил. лв.“ Като правя и процедурно предложение впоследствие да се гласуват разделно. Благодаря.

Предложените три поправки да се гласуват поотделно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в § 8, ал. 1, след изречението „С изключение на сделките с балансираща енергия“ да се постави запетая и да се уточни, че това е за нуждите на Електроенергийния системен оператор, който единствен реално използва балансираща енергия, за да балансира системата. Всички други балансиращи енергии са проформа – говоря за координаторите на балансираща група.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, моето изказване е по отношение на ваучерите за храна, тъй като изчетохме и тези предложения. Ваучерите за храна са един от механизмите, които подпомагат както работодателите, така и работещите. Разходите за ваучери за храна не се облагат с данък. Те са форма на социална придобивка, без това да води до по-голям разход за работодателите. Потребителите на ваучери за храна в България достигнаха 650 хиляди човека на месечна база и това стана най-популярната социална придобивка в България. В средносрочен план това води до увеличено потребление, увеличаване на събираемостта на ДДС и изсветляване на икономиката в размер на 15 – 20% от размера на квотата по две направления – изсветляване на доходите на служителите и на потреблението. Първоначалното ни предложение за изчисляване на индивидуалната квота представляваше 25% от минималната работна заплата. Това е уеднаквен критерий за изчисляване на максималната необлагаема стойност на ваучерите за храна. Какви са ползите от това? По-добра предвидимост за бизнеса, за държавата, за операторите и за работещите, без това да зависи ежегодно с определяне в бюджета и волята на политиците. Това, което предложихме като формула, предоставя и по-добро планиране на бюджетите на фирмите, ще се актуализира автоматично и отразява реалностите. Ваучерите за храна от 2007-а до 2021 г. не са били актуализирани и са били равни на 60 лв. С бюджета на „Промяната“ през 2022 г. ги направихме 200 лв. Това са пропуснати възможности за всички страни – за бизнеса, за хората, за операторите и за държавата. Това възстанови покупателната способност на ваучерите от началото на системата в България. След като видяхме, че тази формула не бе широко подкрепена в Бюджетната комисия, се върнахме към предишното ни предложение за абсолютна стойност на индивидуалния размер на ваучерите – на 200 лв., които се предоставят на работещите. С тази предложена промяна се цели трайно повишение в ЗКПО на индивидуалната стойност на ваучерите от 80 на 200 лв. – в съответните разпоредби в ЗКПО. Това доведе до 150 хиляди допълнително работещи, които получават такава форма на социална придобивка. И още нещо, и в двете си измерения мярката представлява стимул работодателите да осигуряват в по-голяма степен подобни социални придобивки, чрез които да подпомагат своите работещи в преодоляване на инфлацията и повишаване на цените. И накрая бих искала да кажа, че не променяме тотала, който се определя от Министерството на финансите със Закона за държавния бюджет, и да апелирам както бе подкрепено предложението в Бюджетната комисия, да бъде подкрепено и в залата. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Бих искал да обърна внимание на колегите, преди да направим прегласуването, че ако не приемем въпросната поправка, извън обхвата на облагане на техните свръхпечалби ще останат ВЕЦ-ове с договори за премии. Целта на Регламента и на подхода изобщо, който избрахме, е всъщност всички видове производства на електроенергия да бъдат обложени, така реално ще обложим основно държавните ВЕЦ-ове, малко частни, които са на свободния пазар, и останалите ще останат необложени. Моля за прегласуване и да преосмислим нашия вот. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моята процедура, преди да направим прегласуването, е да обясня още веднъж всъщност какво означава тази поправка. Ако ние оставим текста, както е в момента по Комисия, всички видове разходи ще могат да бъдат включени в общия куп разходи на търговците, включително покупка на скъпи коли и така нататък. Това, което обсъждахме в Министерството на финансите заедно с Министерството на енергетиката, и самите те се съгласиха, че е по-правилно да бъдат взети предвид само и единствено преките разходи. Молим да преосмислим вота и да прегласуваме. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Отново преди да прегласуваме, да кажем на колегите всъщност какво предстои отново да прегласуваме. Идеята е, когато лицата, задължени да бъдат таксувани със свръхпечалби, те трябва да подават декларации, на базата на които всъщност ще бъдат изчислявани въпросните свръхпечалби. Идеята тук е да се запази интересът на държавата, да не се получи следният момент: имаме глоба 10 хил. лв. и всъщност необходимост да плати няколко милиона данък свръхпечалба. Затова идеята е да сложим при повторно нарушение глобата да бъде 1% от годишния оборот или 20 хил. лв. Просто това е в защита на интереса на държавата. Моля да преосмислим вота. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-48. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-49. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 163 ал. 10 се изменя така: „(10) Със съгласието на майката след навършване на 6 месечна възраст на детето отпускът по ал. 1 за остатъка до 410 дни може да се ползва вместо нея от бащата или от един от родителите на майката или на бащата, когато работят по трудово правоотношение.“ 2. В чл. 164б ал. 2 се изменя така: „(2) Когато детето е осиновено от съпрузи, отпускът по ал. 1 със съгласието на осиновителката може да се ползва вместо нея от осиновителя или от един от родителите на осиновителката или на осиновителя след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5 годишната му възраст, когато работят по трудово правоотношение.“ Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-51. Комисията не подкрепя предложението. Предложението е: В „Преходните и заключителните разпоредби“ се създава нов § 34: „§ 34. В Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 40, ал. 5 думите „три“ се заменят с „два“. 2. Следващите параграфи се преномерират.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, 48-254-04-52. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В Кодекса за социално осигуряване в чл. 100, ал. 1 думите „сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто“ се заменят с „по-голямото от 100 на сто от нарастването на осигурителния доход или 100 на сто.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Времето напредна и ние много се уморихме. Предлагам да прекратим след § 10. Да приемем § 10, да прекратим заседанието и да го подновим утре. Благодаря.

Господин Председател, правя обратно предложение. От така разглеждания бюджет остана съвсем малко и нека да си свършим работата днес, така или иначе няма още 19,00 ч., да завършим всичко и да знаем, че сме отметнали бюджета. Утре имаме достатъчно много теми, по които отново да дебатираме в залата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още веднъж Ви моля това нещо да влезе като допустимо за обсъждане, защото става въпрос, както знаете, за минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя като не по-малко от 50 на сто от средната работна заплата за страната за периода януари – юни на текущата година. Това е едното. Второто, което е, става въпрос отново за освобождаване на младежите до 26-годишна възраст от данък общ доход. Ние говорим в последните 10 дни постоянно за преодоляване на демографската катастрофа в България и заедно с това нещо с всички свои действия правим така, че това да не се случи. Затова Ви моля наистина да го направите допустимо, да направим дебат в залата и да ни подкрепите в това наше виждане.

Благодаря. Колеги, преди малко по искане на господин Добрев гласувахме да приключим работата преди 19,00 ч., за да може някои от Вас да отидат на коледните си партита. Това, което искам да Ви помоля, въпреки че съм силно скептичен, че някой ще обърне внимание, за съжаление, защото обстановката е толкова цинична тук. След като отменихме Коледата за българските деца с първото гласуване, което Вие направихте по § 12, поне да допуснем и да приемем минималната работна заплата такава, каквато тя беше дискутирана в Социалната комисия, за да може да мине с този закон преди Коледа и да имат българските семейства спокойствие, че от началото на следващата година ще имат някакво по-адекватно заплащане и няма да се случи това, което господин Добрев няколко пъти пророкува от тази трибуна, че ще останат отново хора под линията на бедност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тази процедура е по начина на водене, защото не знам дали стана ясно преди това гласуване, че оставяме минималната работна заплата да бъде само 710 лв. (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), което означава, че чистите пари, които хората ще взимат, са само 550 лв. Това е абсолютно безобразие. Наистина ме е срам да бъда част от това Народно събрание и да вземем това решение преди Коледа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, по начина на водене. Господин Кирил Петков го няма цял ден. Ходи някъде, консумира нещо, върна се тук и обърка параграфите. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ-СДС.)

Ние изобщо не сме на този параграф. Изобщо не коментираме тази тема. Моля Ви се, обърнете му внимание, че като влиза, поне да проверява на кой параграф сме. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Добрев, нека да прочета чл. 244: „Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната“, така че не знам дали Вие бързате за коледното парти, но наистина в този момент да оставим минималната работна заплата на 710 лв. е абсолютно ужасно и за Вашите гласоподаватели. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене, свързана с предходни изказвания, които категорично не отговарят на истината. Много моля Вие да се намесвате във всеки момент, когато някой злоупотребява, да не кажа, че лъже от парламентарната трибуна. Преди няколко часа на Тристранен съвет министърът на социалната политика, социалните партньори и работодателите се договориха за минимална работна заплата от 780 лв. от 1 януари 2023 г. с тенденция да се повиши до 830 лв. от 1 юли 2023 г. съгласно изискванията на Кодекса на труда, защото така е постановил Законът. Вие твърде често, господин Председател, пропускате факта, че хора, злоупотребявали не само със Закона, но и с Конституцията, си служат с неверни факти от тази парламентарна трибуна и не им правите бележка. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Тук е финансовият министър, тук са неговите колеги от Министерството на финансите и от НОИ и могат да потвърдят, че на 29 декември Министерският съвет ще внесе постановление за определяне на минималната работна заплата от 780 лв. Всичко, което беше казано до този момент, е злоупотреба с фактите и трябва, господин Председател, винаги, когато някой си служи с неверни факти или лъжи от парламентарната трибуна, да го прекъсвате. Моля Ви, в бъдеще влезте си във функцията и прекъсвайте подобни изказвания. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Господин Председател, присъединявам се към призива на госпожа Десислава Атанасова, когато някой лъже, да го спирате от трибуната. Тя току що тъй здраво излъга цялото Народно събрание, че няма повече накъде. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.) Първо, социалните партньори въобще не са се договори, защото единият от социалните партньори въобще не е съгласен с това. Почти до бой се е стигнало на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (Шум и реплики.) А Вие тук уверявате 240 човека, че всичко минало, едва ли не плеснали с ръце и се прегърнали, и приели еди-какво си. Другото, господин Председател, прекъсвайте госпожа Атанасова, когато казва неистини. Защото на Националния съвет за тристранно сътрудничество пак пазарлък, пазарлък до дупка. Почнаха от 760 лв., 770 лв., сега 780 лв. Утре не знам какво ще стане и какво ще излезе. Въпросът е друг. Докато ние не приемем механизъм за определянето на минималната работна заплата, няма да има нормална заплата. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) И да викате, и да не викате, направихте огромна глупост и цяла България Ви гледа. Това е положението. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, предварително се извинявам, че ще злоупотребя с процедурите, както казаха, колегите от ДПС.

Но тъй като няма форма да дебатираме това процедурно предложение, за съжаление, се налага да вземам процедура. Госпожо Атанасова, не знам дали сте поглеждали скоро календара, но 29 декември все още е в бъдещето, а не в миналото, така че какво Министерският съвет щял да направи някога си може би, ако се разберат, а не се сбият, не може да е причина Народното събрание да не направи правилното действие днес и сега, още повече че правейки правилното действие днес и сега, ние завинаги махаме този спор, даваме предвидимост на бизнеса и даваме ясен сигнал към хората в България, че те, ако работят в страната, ще могат да получават адекватни възнаграждения. Алтернативата на това е Министерският съвет два дни преди влизането на новата година да определи минимална работна заплата, която нито бизнесът знае каква е, нито хората знаят каква е, нито ние знаем каква ще бъде и каквато Министерството на финансите ни уверяваше, че няма средства да бъде направено и че щяла да влезе в сила от 1 юли, а не от 1 януари – само преди една седмица. Не само това, точно тази несигурност, точно тази непредвидимост и точно тази безпринципност, която Вие току-що демонстрирахте, са причината 1 млн. български граждани да напуснат страната и да търсят по-добра работа в чужбина. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър! По начина на водене, уважаеми господин Председател, Вие допуснахте да се коментира, че не е тук мястото отново да се направи опит за обсъждане на минималната работна заплата. Не, точно тук е мястото, където можем отново да обсъдим минималната работна заплата. И ние Ви призоваваме да се гласува и наистина тя да бъде обсъдена и променена, дай боже, за да могат наистина тези 500 хил. български граждани да посрещнат празниците по един малко по достоен начин. Така че нека, прекъсвайте хора, народни представители, които коментират неща, които не са истина. А сега Ви призовавам наистина да го прегласуваме и да го приемем.

(Продължаваме Промяната): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, нашето предложение във връзка със съкращаването на болничния от три на два дни, това е антикризисна мярка, приета през далечната 2010 г., постепенно тя се е превърнала в постоянна такава и продължава да тежи върху плещите на българския бизнес. Ние от „Продължаваме Промяната“ считаме, че постепенно тя трябва да мине от три на два, на един ден, но в същото време да запазим възможността на работодателите да не се възползват да пускат своите служители в болничен, вместо в платен или неплатен отпуск. Също така това е една реформа, която считаме, че е стъпка в правилната посока, за намаляване на административната тежест върху бизнеса и бихме искали да я подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Желязков. От името на вносителите искам да представя за какво всъщност става дума в § 10. Параграф 10 дава възможност на баби и дядовци да ползват от шестия месец отпуск по майчинство, за да може майката да продължи да работи и да не се откъсва от трудовия процес. Това не носи допълнителен разход на бюджета. Беше подкрепено и от Социалното министерство, и от Финансовото министерство, и дава възможност и на работниците, и на фирмите да имат по-голяма гъвкавост как се използва отпускът по майчинство.

Уважаеми господин Желязков, уважаеми колеги! Бих искал да направя изказване по отношение на промяната в Кодекса за социално осигуряване, която на Социална комисия на първо четене беше одобрена. В Бюджетната комисия също успя да събере подкрепа. Предложението касае промяна в чл. 100, което е механизмът за ежегодна индексация на вече отпуснатите пенсии към 31 декември на предходната година. Това касае над 2 милиона българи, от които зависи размерът на тяхната пенсия. Това, което направи кабинетът Петков тази година, беше да премахнем една несправедливост, която беше натрупана дълго във времето, а именно разликата между старите и новите пенсии във връзка с неработещото досега швейцарско правило, което осъвременяваше пенсиите само с 50% от ръста на осигурителния доход плюс 50% от инфлацията. Дълго имахме години без инфлация или с много ниска инфлация, което увеличаваше пенсиите само с 50% от ръста на осигурителния доход, а новите пенсии, които се отпускат, се отпускат с целия натрупан ръст на осигурителния доход. Това само за няколко години създаде огромно разминаване между старите и новите пенсии на база осигурителен доход. Това, което направихме от 1 октомври с преизчислението, е да поправим тази несправедливост. За да не се допуска тази несправедливост и разминаване в бъдеще, предлагаме пенсиите от 1 юли да се индексират ежегодно със 100% от ръста на осигурителния доход или 100% от инфлацията. По този начин ще гарантираме, че в годините, в които осигурителният доход расте повече от инфлацията, старите пенсии ще бъдат индексирани със същия размер на осигурителния доход, с който се отпускат новите пенсии. А в годините като тази, в която инфлацията е по-голяма от ръста на осигурителния доход, ние ще компенсираме вече отпуснатите пенсии с размера на инфлацията. Това предложение, подчертавам отново, беше подкрепено и в Социалната, и в Бюджетната комисия. То е финансово обезпечено, тъй като, ако увеличим пенсиите с размера на ръста на осигурителния доход, ние вече имаме със същия ръст и приходи от осигуровки в бюджета на НОИ, а ако увеличим пенсиите с размера на инфлацията в редките години, когато инфлацията е по-голяма от ръста на осигурителния доход, имаме допълнителни постъпления в бюджета от инфлацията, с което можем да подсигурим допълнителен трансфер в НОИ. Предложението ни е финансово устойчиво, имаме и разчети на НОИ и на Министерството на финансите, с което разходът за следващата година допълнително е около 50 милиона. Ще призова залата да подкрепи това предложение, което вече беше подкрепено и на Комисия, и се надявам предложението да мине. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Арабаджиев, за израстването на едно общество може да се съди по начина, по който то се отнася с най-бедните, и на какво ниво са най-непривилегированите хора в една държава. Ако погледнете статистиката на БНБ, ще забележите, че спестяванията в страната година към година се увеличават и голяма част от тези спестявания идват от домакинствата, от която информация може да се заключи, че въпреки пандемията и трудните икономически времена, които са в последната година, доходите на българските граждани остават стабилни, дори имат възможност да отделят за спестявания. Има една част от българското общество обаче, която няма възможност да спестява, и това са българските пенсионери. Истината е, че когато при управлението на четворната коалиция миналата година, по-скоро тази година, увеличихме пенсиите, това увеличение на пенсиите се отрази в чисто потребление, което показа, че когато дадеш пари на най-бедните хора, те помагат, понеже потребяват парите, които Вие сте им дали, те използват за стоки, които се завъртат в икономиката и така помагат на цялата икономика да се развива. Аз изцяло подкрепям Вашето предложение и смятам, че и залата ще го подкрепи, и въпреки че ГЕРБ днес лишиха младите семейства, без да обяснят защо, от 50% увеличение на помощите, въпреки че искаха да лишат и пенсионерите от заплащане, въпреки че видяхме, че не искат да подпомогнат и най-бедните, като увеличат минималната работна заплата, а предпочитат да отидат и да празнуват, вместо да приемем бюджета на държавата, се надявам, че все пак сега ще се вразумят, ще направят крачка настрани и ще подкрепят това предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Аз останах с впечатление и колегите от залата също могат да потвърдят, може да попитаме евентуално от стенограмата, че прочетохме текста на това предложение, именно затова взех право на изказване. Моля да се потвърди, за да не въвеждаме в заблуда залата.