Заседание 23 декември 2022 г.

Заседание 23 декември 2022 г. · zakon.dev

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)197 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Разбирам, че поради желанието да се свърши повече работа днес, заваляха и процедурите една след друга. Разбирам и че имаше обструкции касателно дадената процедура на прегласуване, но все пак Вие все още не я бяхте дал тази процедура на прегласуване, така че аз не виждам проблем. Все пак моето обратно становище е към направеното процедурно предложение от народния представител Божанов – считам, че то е недопустимо, тъй като на първо място, ние вече гласувахме какъв ще бъде днешният дневен ред, а именно той е от две точки и на следващо място, точката за така наречената Синя карта, а именно Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност вече бе подложена на гласуване. Включването на тази точка вече бе веднъж подложено на гласуване и бе отхвърлено, така че не мисля, че следва да се стига до безконечните процедури, които бяха само преди около седмица от лявата страна на залата. Мисля, че тази пленарна зала – мнозинството в нея, вече се е произнесло какъв ще бъде днешният дневен ред и подобни предложения са недопустими, така че Ви моля да не ги допускате до гласуване, не само това, а и занапред предложенията по дневния ред. Благодаря Ви.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС)283 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Няма друга процедура освен пак по начина на водене. Уважаеми колеги, хайде да престанем с този цирк с дневния ред всеки ден, искате ли? (Шум и реплики. Ръкопляскания от ДПС, ГЕРБ-СДС и „БСП за България“.) Искате ли да го направим, или искате тук 30 минути процедури по дневен ред? Очевидно е, че има повече от 120 народни представители в залата, тоест някакво формирано мнозинство, което се обединява категорично около дневен ред: първа точка – ветото, втора точка – продължение на бюджета. (Шум и реплики.) Само да Ви кажа – най-вероятно тези две точки ще стигнат за целия ден плюс удължаване поне до шест часа. Има и трета, приехме и продължаваме да вкарваме нови и нови. Мога да Ви кажа, че едната от точките, която вкарвате, няма доклад на водещата комисия, но трябва за всяко нещо да казваме: тук няма доклад, тук не сте прав, тук не може, недопустимо е, тук това. Защо трябва това да го прави председателстващият? Не можем ли толкова ние да си наложим някаква автоценцзура или някаква спирачка и да кажем хайде да почнем да работим? Дневен ред, та дневен ред, та дневен ред! И какво сега? Каквото и да решим, в съзнанието на хората остава тази препирня за дневния ред или си мислите може би, че като предлагате някаква точка, хората ще кажат: ей, тези се интересуват точно от това. Ами не е така! Други са причините. Аз Ви моля да преустановим това и да почнем да работим по дневния ред. Ако свършим с точките, има процедурна възможност да предложим да продължим, след като свършим с тези две точки, три, четвърта, пета и шеста. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС. Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ

Благодаря и аз. Гласуваме предложението на Цончо Ганев – т. 4 от дневния ред за днес да стане първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Моля, режим на гласуване. Гласували 214 народни представители: за 69, против 118, въздържали се 27. Предложението не е прието. Гласуваме предложението на Георги Гьоков, което е т. 2 да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Режим на гласуване. Гласували 220 народни представители: за 99, против 108, въздържали се 13. Предложението не е прието. Господин Божанков, какво беше Вашето предложение? (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Явор Божанков.) Обратно предложение било. (Силен шум.) Преминаваме към гласуване на предложението на Коста Стоянов – второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Режим на гласуване. Гласували 221 народни представители: за 44, против 129, въздържали се 48. Предложението не е прието. Прегласуване.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)346 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Аз мисля, че не се вслушахте в обратното ми становище, че така направеното предложение за включване в дневния ред на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност беше недопустимо, и въпреки това го подложихте на гласуване и незнайно за мен защо мнозинството в залата го прие. Аз така разчитам, че мнозинството в тази пленарна зала днес има желанието да работи, да работи неуморимо в полза на българските граждани – точно днес, 23 декември. Разбира се, редно е дневният ред да засяга важни точки от дневния ред на обществото – не само Изборния кодекс, удължаване действието на държавния бюджет за 2022 г. и очевидно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Затова, уважаеми господин Председател, бих искал да предложа и да Ви помоля да подложите на гласуване още една точка, която да залегне в днешния дневен ред на Народното събрание. Считам, че мнозинството от тази зала, което му се работи и което прие тази точка за така наречената Синя карта, ще има и желанието да продължи да работи още до едно хубаво обозримо време от днешния точно дневен ред и че ще намери време за още една точка, която да разгледаме днес, а именно това е точка осем от приетата програма за тази пленарна седмица, а именно първо гласуване на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица на Министерския съвет. Считаме, че освен, че Кодексът на труда е важен, което гласуване ние подкрепихме от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, редно е най-накрая за пръв път в новата българска история да създадем възможност за несъстоятелност на физическите лица, нещо, което съществува във всички останали държави – членки на Европейския съюз, не съществува само и единствено в Република България. Защо не съществува? Мисля, че хората, които ни гледат и ни слушат, могат да си отговорят на този въпрос. (Реплики: „Времето, времето!“) Приключвам. Затова, уважаеми господин Председател, искам да подложите на гласуване да бъде включена като точка две в дневния ред за днес – точка девет, която е: Първо гласуване на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, с вносител Министерски съвет, на 4 ноември 2022 г. Благодаря Ви.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)177 думи

Благодаря Ви, за което, господин Председател. Господин Председател, искам да Ви благодаря, че спазвате Правилника и ми давате възможност да мотивирам прегласуване. За трети път ще кажа днес от тази парламентарна трибуна, че бе прието едно гласуване, което за мен е недопустимо, а именно да бъде включена като точка три от дневния ред точката за така наречената Синя карта. Тя, разбира се, няма връзка със сегашното ми искане за прегласуване, но има връзка това, че точно преди коледните и новогодишните празници, когато доста български граждани срещат трудности да посрещнат нормално тези светли празници, ние правим всичко възможно да приключим по-бързо дневния ред, без да приемем важни закони, които на всичкото отгоре са част и от Плана за възстановяване и устойчивост. Именно затова Ви моля да прегласуваме включването на тази точка осем от Програмата за тази седмица, а именно Закона за несъстоятелност на физическите лица и най-накрая да дадем възможност за глътка въздух на българите, които срещат проблеми със заплащането на своите кредити и задължения, и да им дадем лъч светлина през следващата 2023 г. Благодаря Ви. Прегласуване.

ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България)192 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички добре чухме какво каза господин Цонев и господин Вигенин от тази трибуна. Виждам, че колегите, процедурчици, ако вече мога така да ги нарека, добре са слушали и гледали преди няколко дни как се правеше това. Само че, колеги, сега не сме в тази ситуация, измислете нещо друго, бъдете креативни по друг начин, не повтаряйте едно и също нещо всеки ден. Ясно е, предполагам, вече на всички народни представители в тази зала, че решенията се вземат с някакво мнозинство и то трябва да е повече от 121. На всички процедури не виждате ли какво е мнозинството? Шестдесет и осем пъти да предлагате 68 размествания на точките, няма как да се случи (Шум и реплики). Процедурното ми предложение, уважаеми господин Председател, е да преминем към т. 1 от дневния ред, точките, които бяха приети, след което отново да отворим дискусията за дневния ред и да си правим процедурите, и да подредим следващите три точки. Така че това ми е процедурата. Ако трябва, го подложете и на гласуване, за да се произнесе мнозинството в залата какво иска да работи днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ

Първо, да Ви помоля да направя съобщенията, които са пристигнали. Стойте така, аз само ще ги направя. (Докладчикът Радомир Чолаков е на трибуната.) Колеги, ще Ви чета съобщенията, които са постъпили. Много моля, не превръщайте в арена за… Да не казвам думата. (Шум и реплики.) Спокойно, депутати сте, всичко ще е наред, само да Ви прочета съобщенията. Съобщения: Служебният министър на отбраната на Република България, в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от състава на Висшето военно училище „Никола Йонков Вапцаров“ с екипаж военнослужещи до остров Ливингстън, Антарктида за периода от 27 декември 2022 г. до 23 април 2023 г. Плаването е с цел осигуряване на научноизследователска дейност на българската антарктическа база на Антарктида и провеждане на учебна практика от курсанти от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Уведомлението е постъпило на 22 декември 2022 г., с входящ № 48 203 09-32, и е предоставено на Комисията по отбрана. В Народното събрание, на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси, е постъпил отчет за изпълнението на програмния бюджет към 30 септември 2022 г. на Министерството на вътрешните работи. Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. От Националния статистически институт е постъпила информация за: – брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2022 г. – предварителни данни; – производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2022 г.; – индекси на обороти и раздел „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети“ през октомври 2022 г.; – индекси на промишленото производство през октомври 2022 г.; – индекси на строителната продукция през октомври 2022 г.; – инфлация и индекси на потребителски цени ноември 2022 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, продължаваме с точка първа: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 2 ДЕКЕМВРИ 2022 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 287 ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2022 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Господин Чолаков, прочетете Доклада. (Шум и реплики.)

ДОКЛАДЧИК РАДОМИР ЧОЛАКОВ1579 думи

„ДОКЛАД относно Указ № 287 На свое извънредно заседание, проведено на 15 декември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 287 на Президента на Република България, постъпил на 14 декември 2022 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха от администрацията на Президента на Република България – професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и госпожа Силва Дюкенджиева – съветник по правни въпроси. Професор Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 6, § 7 – 10, § 12 – 14, § 21 – 35, § 37 – 42, § 44 – 53 и § 54 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс. В мотивите си президентът посочва, че промените относно преобладаващата част от разпоредбите, относими към машинното гласуване и по-конкретно § 7 – 10, § 12 – 14, § 21 – 35, § 37 – 42 и § 44 – 53, не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота. Отбеляза се, че въвеждайки алтернативно два начина на гласуване в рамките на една и съща секция, законодателят не действа в пределите на законодателната целесъобразност, а създава условия тайната на вота да бъде нарушавана. Президентът сочи, че в зависимост от броя на избирателите, които ще гласуват по единия или по другия начин, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което само по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата алтернативни способа за гласуване и се отрича смисълът на изборите като инструмент на демокрацията. Твърди се, че уредбата в § 7, т. 2 създава правна несигурност, тъй като въвежда изрично ограничение само за избиратели, избрали да гласуват с „бюлетина за машинно гласуване“, да не гласуват с хартиена бюлетина, като поставяйки забраната към момента на предпочитането за гласуване с машина, законодателят лишава избирателя от гласуване с хартия, ако в същия момент машината се развали. На следващо място президентът посочва, че уредбата на машинното гласуване преди измененията от 2 декември 2022 г. е предоставяла необходимите гаранции, самият избирател да бъде в състояние да провери начина, по който електронната система отчита неговия вот и необходимите гаранции срещу недействителния вот. Изразени са опасения, че отпадането на тези гаранции би отблъснало избирателите от изборния процес, вместо да се създадат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български граждани. Президентът изразява несъгласие и с подмяната и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда. Той отбелязва, че това противоречи на целта избирателите да имат право на избор между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинното гласуване – § 24 и § 45, отпада протоколът от машинното гласуване – § 30, 31, 39, 49, и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство – § 32, 50 и свързаните с тях § 33 и 51. Подчертава се, че направените промени заличават специфичните признаци на машинното гласуване и уредбата му вече не отговаря на названието и предназначението му като вид електронно гласуване. Президентът подкрепя инициативата на законодателя за предоставянето на достъп до изходния код и намаляването на съмненията за неправомерно манипулативно въздействие върху машините за гласуване, но подчертава, че извън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничение за достъпа, както и уредба, която да рамкира целта на осигуряването на достъп и на действията, които могат да се извършват с кода. Отбелязва се, че за определяне на субектите, на които ще се предостави достъп до изходния код се създават предпоставки за нарушаване на равенството пред закона и би ограничило както партиите и коалициите, които не са преминали изборната бариера на предишните парламентарни избори, така и инициативните комитети, да се запознаят с кода и да формират своя обоснована преценка относно гаранциите за сигурността на машинното гласуване. На следващо място се отбелязва, че разписката е превърната в „бюлетина от машинно гласуване“ и се установяват правилата за осигуряване на хартията за отпечатване им. Подчертано е, че Централната избирателна комисия, в изпълнение на задължението си по § 13, следва да обяви решението си за определяне на допълнителни защити на специализираната хартия, която ще се използва за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване, и да разгласи това решение след обявяване на изборния ден за приключен. Твърди се, че това би компрометирало възможността за използване на такива защити при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласуване на несигурност. В мотивите към указа относно § 24, § 27 и § 28 е отбелязано, че липсата на прецизност на приетите разпоредби относно машинното гласуване и тяхната съгласуваност със съществуващите разпоредби относно бюлетините или хартиените бюлетини би довело до разнопосочно прилагане, несъвместимо с правовата държава, както и не са дадени нужните гаранции за правилното отчитане на вота, ако не съдържа два броя печати на съответната секционна избирателна комисия, както изисква чл. 278, ал. 3, т. 3 от Изборния кодекс. В мотивите си президентът посочва, че с § 6 се променят изискванията към членовете на секционни избирателни комисии извън страната, като отпада възможността министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър да се позове на предложения от организации на български граждани в съответната държава и по този начин необосновано е стеснено участието в изборния процес на организациите на българските граждани зад граница. Подчертава се, че с отмяната на § 145 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс се премахва възможността за експериментално дистанционно гласуване в електронна среда, дори и в експерименталната му форма. Изтъква се, че смисълът на изричната законова възможност за експериментално дистанционно гласуване в електронна среда е именно да се натрупа достатъчно реален опит за неговите позитиви и негативи. Счита се, че законодателят трябва да запази правилата, които имат потенциал да развият възможността за гласуване от разстояние, особено важно за българските граждани, които живеят зад граница. При обсъждането на Указа и мотивите към него взеха участие народните представители Милен Матеев, Надежда Йорданова, Александър Николов, Стою Стоев, Мирослав Иванов, Петър Куленски, Божидар Божанов, Калина Константинова и Радомир Чолаков. Народните представители от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ посочиха, че припознават изцяло мотивите към Указа на президента, като считат, че връщането за ново обсъждане на Закона е правно аргументирано и ще го подкрепят. Госпожа Йорданова отбеляза, че народните представители от парламентарната група на „Демократична България“ споделят напълно мотивите към Указа на президента, като изрази подкрепа, че едновременното провеждане на гласуването с машини и с хартиени бюлетини нарушава чл. 10 от Конституцията на Република България, както и създава предпоставки за нарушаване на принципа на равно третиране. Счита, че с отмяната на § 145 е нарушен принципът на правовата държава. Господин Николов изрази становище, че парламентарната група на „Български възход“ подкрепя връщането за ново обсъждане на Закона и като основание, и като мотиви. Според него то е правно мотивирано и основателно, като изрази опасение за техническата готовност за отпечатване на бюлетините за машинно гласуване Господин Балачев отбеляза, че мотивите към Указа на президента са вътрешно противоречиви и че правилата за гласуване са предмет на целесъобразност и свободна преценка от страна на законодателя. Според него не е нарушен чл. 10 от Конституцията на Република България, като счита, че всеки един български избирател има право на избор. В заключение, народният представител посочи, че от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепят връщането за ново обсъждане на закона и ще гласуват за повторното му приемане, защото ветото е неправилно и няма незаконосъобразност в приетите промени. Господин Божидар Божанов изтъкна, че в становище на печатницата на Българската народна банка, изпратено до Комисията по електронно управление и информационни технологии, е отбелязано, че сроковете и наличната техника биха направили невъзможно изпълнението на приетия Изборен кодекс. Господин Чолаков изрази становище, че не е изненадан от връщането за ново обсъждане на закона, тъй като начинът на въвеждането на машинното гласуване в края на Четиридесет и петото Народно събрание, включително публикуването тогава на Указа на президента в извънреден съботен брой на „Държавен вестник“, ясно е показал, че това е кауза на Президентството. Той изрази учудване, че президентът е върнал приетите текстове, въвеждащи изискване за присъствие на представители на държавата в секциите в чужбина, като по този начин се проявява неразбиране към факта, че въпросът е от категорията на въпросите, засягащи националната сигурност. Господин Чолаков изрази мнение, че изборните правила за гласуване в страната и извън страната по принцип би следвало да бъдат тема от ранга на Консултативния съвет за национална сигурност, и изрази препоръка, че в по-спокойни времена президентът би могъл да свика Консултативния съвет, на който задълбочено и консенсусно да се обсъдят всички аспекти на изборното законодателство. Народният представител привлече вниманието върху доклад от 2007 г. на комисия към Министерство на вътрешните работи на Кралство Нидерландия, в който подробно са описани причините, поради които използваните до онзи момент в изборния процес в Нидерландия машини за гласуване са били отхвърлени като технология. В заключение господин Чолаков поздрави президента, че не е наложил вето върху разпоредбата, изискваща машините за гласуване да са държавна собственост, а държавата да разполага с права за използване и модифициране на софтуера. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 11 гласа „против“ и без „въздържал се", предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г.“

МИЛЕН МАТЕЕВ (Продължаваме Промяната)758 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Упражненото от Президента на Републиката право за връщане за ново обсъждане разпоредбите на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс бе напълно очаквано и логично. Нямаше как държавният глава да не реагира на грубото погазване на основни принципи на демокрацията и правовата държава чрез тази радикална промяна на изборните правила. Нямаше как да не реагира на липсата на обществено обсъждане на промените, на липсата на необходимост от тези промени, на липсата на обоснованост, мотиви, оценка на въздействие. Ето защо ветото беше очаквано и логично. Нелогичното и неморалното в случая е, че то бе очаквано и от вносителите на измененията в Изборния кодекс, които въпреки ясното осъзнаване на противоправността на промените ги наложиха с диктата на мнозинството. Затова беше неистовото бързане и прегазване на всички процесуални правила и срокове, за да има време да преодолеят и президентското вето, и да тласнат страната към нови избори по собствените си правила. Връщането за ново разглеждане на Законопроекта е отлично мотивирано от най-уважавания български конституционалист професор Емилия Друмева и нейния правен екип. Няма как да не се съгласим с аргументите ѝ, защото те са всъщност нашите аргументи – нашите аргументи, които часове наред и в Правната комисия, и в тази пленарна зала ние отстоявахме и излагахме и те бяха подминавани с хладно решително мълчание от мнозинството и целенасоченото практическо премахване на машинното гласуване чрез отпадане на машинния протокол и прехвърлянето на данните от записващото устройство и въвеждането на два вида хартиени бюлетини, които нямат еднакви характеристики, нямат еднакъв издател и защита, но по еднакъв начин ще материализират вота на избирателя и хаосът, който ще настъпи при общото им броене и връщането към времената на стотици хиляди бюлетини и стотици, може би хиляди, сбъркани и сгрешени протоколи от секционните избирателни комисии, са все аргументи, които многократно сме излагали и сега те са се превърнали в мотиви за връщане на Законопроекта. Има и два много важни аргумента, изложени от правния екип на президента, които са видени след прегледа на набързо приетия от Народното събрание закон. На първо място, това е практическата възможност за нарушаване на един от основните конституционни принципи на упражняването на избирателното право, а именно тайната на вота, която е застрашена при гласуване с два вида хартиени бюлетини в една и съща секция. На второ място, липсата на забрана избирателят, избрал да гласува с попълнена от него хартиена бюлетина, да си разпечата и бюлетина от машината за гласуване. Това, както споменава в мотивите президентът, всъщност ясно показва, че приоритетът, разбира се, е била хартиената бюлетина и никой не е мислил за машинното гласуване. Набързо предложените от ГЕРБ на тъмно между първо и второ гласуване без мотиви и оценка, без становища на институции и обществени организации и приети от мнозинството изменения, изначално променят българския изборен процес и премахват с лека ръка десетилетия експериментирани, обсъждани и налагани поетаптно и постепенно и наложили се през последните две години правила за гласуване с машини, преминали и през контрола на Конституционния съд, произнесъл се, цитирам: „Машинното гласуване дава законови гаранции както за всеобщо равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност и автентичност на волеизявлението на гласуващия, тайна на вота и упражняване правото на глас само един път в едни и същи избори и спазване на принципите на публичност и прозрачност на изборния процес.“ Вместо да се върви в посока за изсветляване на изборния процес, повече гаранции за честността на изборите и преодоляването на контролирания вот, каквито са все пак приетите предложения на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“ за замяна на кабината за гласуване с параван, за определяне на достойно възнаграждение на членовете на СИК и предоставянето на достъп до изходния код, в останалата си част приетите промени всъщност връщат най-лошите практики от миналото и рушат доверието в честността на изборите. Доверието! Това е цената, която ще плати обществото ни, защото цялата кампания за премахване на машинното гласуване и връщането на хартиената бюлетина беше насочена именно към разрушаване на доверието. С куп лъжи хартиената коалиция целеше да разклати доверието на избирателите в изборните правила и за жалост успя. Ако сме отговорни държавници, сега е моментът да направим първа крачка към възстановяване на доверието у хората, да върнем Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс за ново разглеждане и да преценим държавнически кое е полезно за демокрацията и правовата държава и кое я застрашава. Уважаеми народни представители, изправени сме на поправителен изпит и само от нас зависи да го издържим, за да върнем доверието и към върховния законодателен орган, който представляваме. Апелирам към здравия Ви разум и държавническо чувство! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ВАСИЛ ПАНДОВ (Продължаваме Промяната)363 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Матеев, моята реплика е свързана с Доклада на Правна комисия и проведеното гласуване в Правна комисия, тъй като Вие сте неин член. Вие изложихте много добре, така, направихте обобщение на мотивите на президента за издаването на Указа, на неговия правен екип. Това, което аз обаче не разбрах от Доклада на председателя на Правна комисия, е по какъв начин тези мотиви са оборени в Правна комисия, тоест при проведеното гласуване и дебат – не съм присъствал на заседанието на Правна комисия, но от Доклада останах с впечатлението, че дебат не е имало по отделните мотиви задълбочено, тоест с какви мотиви Правната комисия, или мнозинството в нея по-скоро, да не обобщаваме Правната комисия, е отхвърлила ветото, аз имам усещането или ще видя дали съм прав, че днес и в пленарна зала няма да бъдат отхвърлени с аргументи мотивите на президента за налагането на този указ. Разбира се, многократно беше изтъкнато и при приемането на Изборния кодекс – ние разбираме, че когато има едно мнозинство, то взема решение, но тук говорим вече за едно следващо ниво на обсъждане – когато има вето на президента, е предвидено едно по-задълбочено обсъждане. Защото за това вето има причини и това се отнася за всеки един закон. И аз мисля, че ние тук с липсата на отхвърляне на мотивите – аргументирано отхвърляне на мотивите и дебат, ще нарушим още един от принципите на правовата държава, а именно ние няма да се съобразим – ние може да не ги приемем, но поне да е ясно за всички български граждани защо Народното събрание като висш орган, като законодателен орган, не се съобразява с тези мотиви, защото аз аргументи срещу тях не видях – нито във вашето изказване, нито в Доклада на Правната комисия. При приемането на Кодекса на първо и второ гласуване аз няколко пъти посочих, че се нарушава принципът на предвидимост и правна сигурност. Аз лично си спомням за две мои изказвания и може би за няколко реплики, като няколко пъти посочих, че това, което се постига по този начин с приемането на Изборния кодекс… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще завърша. …всъщност не е върховенство на правото, а право чрез върховенство. Благодаря.

МИЛЕН МАТЕЕВ (Продължаваме Промяната)251 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пандов, благодаря Ви, че повдигнахте тези въпроси. Господин Пандов, всъщност още с внасянето на този законопроект ние така и не чухме мотиви нито в Правната комисия – на две обсъждания, знаете едното продължило до ранните часове на деня. Ние не чухме по никакъв начин аргументи за това, което е внесено. Предложенията, които бяха вкарани между първо и второ гласуване, на практика, липсваше мотиви към тези предложения. През цялото време, както го казах и в изказването си, мнозинството хладнокръвно и мълчаливо налагаше диктата си за тези промени, без нито един правен аргумент. Разбира се, че ветото на президента трябва да е червена лампа, която да светне и да покаже какви са недъзите на Законопроекта. Ветото на президента никога не е приемано по някакъв лесен начин, тоест президентът не е приемал да върне закон, без да бъдат обстойно разгледани всички проблеми, които този закон създава и всички правонарушения, които той носи в себе си. Логично беше, след като се връщат тези текстове, изцяло предложени от ГЕРБ и хартиената коалиция, те да застанат срещу представителя на правния екип на президента госпожа Емилия Друмева, която на комисия също мотивира връщането за ново разглеждане на Законопроекта и да изложат аргументите си с какво в тези мотиви те не са съгласни. Ние такова нещо не чухме, така че това, което виждаме в момента, е просто един хладнокръвен диктат на мнозинството, с което се прави радикална промяна в Изборния кодекс, така че тези промени да обслужат това мнозинство при предстоящи избори.

РАДОМИР ЧОЛАКОВ1094 думи

За нас, разбира се, ветото е формулирано като правни позиции от администрацията на президента. Естествено, че президентът сам не си пише ветото. Администрацията очевидно е формулирала мотивите на ветото, без да разбере целите на Закона. Затова сега ще ги поясним още веднъж и за тях, и за българските граждани, и за всички, които не са ги разбрали. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който отговаря на целта на тълкувания акт. Значи, обясняваме още веднъж какви са целите на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, за да няма никакво съмнение за това каква е била и каква е волята на законодателя, като подчертавам, че законодателят е Народното събрание. Няма значение с какво мнозинство се приема закон или акт. След като е приет, той е акт на Народното събрание, а не на определена политическа сила. Следващите пояснения имат за задача да послужат за нуждите на автентичното легално тълкуване на закона, каквото Народното събрание е в правото си да извърши. Това е предложението. 1. Волята на законодателя е гражданите да имат право на избор да гласуват с машина и произвеждана от нея бюлетина от машинно гласуване или с предварително отпечатана хартиена бюлетина чрез отбелязване на вота с химикал. Фактът, че законодателят е предвидил във всяка секция да се доставят хартиени бюлетини, равни на броя на избирателите, а при повреждане на машината гласуването да продължава с хартиени бюлетини, означава, че законодателят допуска, че машината може да се повреди, а хартиената бюлетина не, както и че гласуването с хартиена бюлетина е базов, основен метод за гласуване. Понеже не е възможно Конституцията да забранява на гражданите да имат право на избор по принцип, то смесеното гласуване не може да е противоконституционно по дефиниция. Правото във всяка секция да може да се избира между гласуване с машина или с хартия не може да бъде оспорено по никоя логика и с никакви съображения, най-малкото такива на плоскостта на Конституцията. 2. Волята на законодателя е преброяването на всички бюлетини да се извършва от хората. Ако хората при преброяването могат да допуснат грешка, то и софтуерът на машината при преброяването може да допусне грешка в своята памет. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. ) Грешка, допусната от хората, е проверима и отстранима, докато грешка в софтуера не. Това впрочем е едно от съображенията, с които в Нидерландия е било прекратено гласуването с машини и отразява разбирането в Кралство Нидерландия на понятието „правова държава“ в сферата на избирателното право. 3. Волята на законодателя е всички без изключение бюлетини от двата вида да бъдат броени като съдържание, което беше въведено от ЦИК като негово изискване на последните избори. Изваждането на протокол от машината създава предпоставка, отделни секционни комисии да не броят бюлетините, за да спестят време, с което се минира идеята на закона за човешки контрол при преброяването. Премахването на машинния протокол следва да се тълкува като превантивна мярка пред нарушение на буквата и разума на Закона, а именно човешки контрол върху изборния резултат. 4. Изборният процес, респективно цялостната подготовка, организация, провеждане и контрол върху изборния процес, да се извършва от държавата и нейните легитимни органи и от гражданите, упълномощени да участват в изборния процес по реда посочен в Закона. Изборният процес не може да се възлага на трети лица извън посочените. 5. Волята на законодателя е техническите средства за гласуване – машини, както впрочем и урни и всякакви други, да са собственост на държавата, да се съхраняват от държавата и да се ползват по ред, посочен в закона или допълнително регламентиран на подзаконово ниво от ЦИК, в духа на така зададената цел и на това тълкуване на Закона. 6. Легитимните държавни органи, в случая ЦИК, са длъжни да имат или да разполагат с такива права върху софтуера, който се използва за нуждите на машинното гласуване, които да им дават пълна самостоятелност на органите чрез техни служители да работят със софтуера, без да е необходимо ангажирането на външни лица на какъвто и да е етап и за каквато и да е частична услуга, свързана с въздействие върху софтуера или върху машините, включително например при инсталирането на софтуера в машините. 7. Воля на законодателя е в секциите в чужбина да има представител на държавата, който да наблюдава законосъобразното провеждане на изборния процес. 8. В секциите в чужбина, в които ще се гласува с машини, трябва да има техници, които владеят български език, които да обслужват машината. 9. Съгласно буквата и духа на разпоредбите, визирани в горните т. 7 и 8, в чужбина следва да се открият толкова секции, за колкото държавата може да обезпечи изпращането на свои служители, а в толкова от секциите в чужбина да се гласува с машини, за колкото от тях могат да бъдат осигурени техници. Подчертаваме дебело, че тук законодателят провежда целенасочен баланс между два интереса – интерес за това колкото може повече български граждани да могат да гласуват на местата, където живеят, и интереса за това да се гарантира на 100% прозрачността, законосъобразността и доверието в изборния процес в чужбина. При материална невъзможност да бъдат удовлетворени двата интереса едновременно законодателят приема, че създаването на гаранции за прозрачност, законосъобразност и доверие в изборния процес е по-важна цел от създаването на удобства за гласуване, без да се държи сметка за това при какви условия става гласуването и дали има, или няма гаранции за честността на вота. Рискът да бъде пожертвана честността на изборния процес в чужбина за сметка на едно стихийно организиране на секции в чужбина и безконтролно и непрозрачно гласуване в тях е прекалено висок и не може да бъде поет от мнозинството в това Народно събрание. 10. Под понятието „бюлетина от машинно гласуване“ следва да се разбира разписката, излизаща от машината при досегашния модел машини. Използваните понятия „специална хартия“ и „специална защита“ следва да се разбират като възможност за ЦИК по своя преценка и със свое решение да установи допълнителни изисквания към вида хартия, ако това е целесъобразно, и да предвиди интегрирането или отпечатването върху бюлетината от машинното гласуване – в случая разписката, на такива допълнителни кодове, символи, знаци или други, които да направят невъзможно противозаконното внасяне, гласуване със или изобщо попадане в урните на бюлетини от машинно гласуване, отпечатани извън секцията. Законодателят следва да насърчи и насърчава Централната избирателна комисия при приемането на свои решения и актове да предприема всичко необходимо, така щото следващите избори да бъдат провеждани съгласно изразената от законодателя воля, пояснена и в тези тълкувания на Закона. Надявам се, че мнозинството в това Народно събрание ще потвърди горното тълкуване на изразената от него воля, като отхвърли ветото на Президента на Републиката върху Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс и го гласува повторно. Благодаря Ви.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)220 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народно представители! Уважаеми господин Чолаков, взимам реплика само във връзка с една малка част от Вашето изказване. Вие казахте нещо, поправете ме, ако греша, но беше в смисъл, че човешка грешка е поправима, а грешка на софтуера не, ако правилно съм Ви разбрал. Тогава ще Ви помоля в дупликата да отговорите на един въпрос: как да поправим 86 хиляди 527 човешки грешки на парламентарните избори през 2021 г. и 169 хиляди 009 грешки през 2017 г. и 218 хиляди 125 човешки грешки, довели до недействителни бюлетини на изборите през 2014 г.? Недействителната бюлетина е също човешка грешка, но за съжаление, тя няма как да бъде оправена и промените в Изборния кодекс, които заличават машинното гласуване не дават отговор на този въпрос как ще променим тези човешки грешки, така че ще се радвам да чуя мнението Ви как този проблем може да бъде решен. Аз и Вие знаем, че този проблем няма да бъде решен. Очакваме между 80 и 120 хиляди недействителни бюлетини на предстоящите предсрочни парламентарни избори, които се задават. Няма също отговор как тези човешки грешки, изразяващи се в този брой очаквания за недействителни бюлетини, ще бъдат решени, които, разбира се, ще рефлектират върху резултатите на изборите, защото 120 хиляди недействителни бюлетина или човешки грешки са около 12 народни представители. Благодаря Ви.

МИЛЕН МАТЕЕВ (Продължаваме Промяната)244 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чолаков, в момента, в който започнахте да излагате мотивите за приемането на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, веднага реших, че ще изляза на трибуната и ще Ви благодаря. Всъщност, излагайки първо, второ, пето, десето, Вие по никакъв начин не вървяхте по мотивите на президента, защото нямаше никаква конкретика. Вие не обяснихте за нарушението на тайната на вота, не обяснихте за защитата на тези бюлетини от машинно гласуване, както ги наричате, в което превърнахте разписките, не обяснихте по никакъв начин аргументи срещу аргументите на президента, а имаше едно празноговорене. Вие казахте, че машините се повреждат, хартията не. Колегата Петров Ви каза: как ще обясните близо петстотинте хиляди повредени хартиени бюлетини, като зад всяка една такава хартиена бюлетина се крие вот на български гражданин? Не може да го обясните, разбира се. Лъжа е, че хората ще имат избор. Те няма да имат избор за гласуване. Те ще гласуват само на хартиена бюлетина, машините вече не съществуват. Казвате, софтуерът грешал, както грешали и хората. Когато смятате сложни уравнения, Вие наум ли смятате, господин Чолаков, или използвате калкулатор? И на калкулатора ли се доверявате, или на сметката на някой, който я прави наум? Това ще Ви попитам. И не искам да ме причислявате като част от този законодателен орган към взетото всъщност от Вас решение, защото аз не искам да нося отговорност за манипулациите на следващите избори. Моля Ви, не се крийте зад мен. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

БОЖИДАР БОЖАНОВ (ДБ)320 думи

Господин Чолаков, аз ще започна с това, с което съм съгласен. Знаете, че по правата върху софтуера имаме консенсус, че те трябва да са на държавата и тя трябва да е свободна да прави каквото прецени с този софтуер, без да зависи от някой друг, но трябва да поставим въпроса докъде стига отричането на аутсорсинга? Ако в изборния ден Комисията трябва да има хиляди хора на разположение, тя не трябва ли да може да ги аутсорсне, не трябва ли да може да си купи микрофони за Централната избирателна комисия от частен доставчик, или трябва да си ги произведе сама? Нека да сложим разумно границата на това кое прави държавата и кое аутсорсва, за да не изпадаме в крайности. Грешката в софтуера е установима. Не съм съгласен, че не е. Тя обаче не е установена, защото такава е нямало. Всички хартийки, които се развяваха от трибуната, впоследствие се оказа, че са отново човешка грешка, а не грешка на софтуера. Човешката грешка е установима и е установявана. И както казаха и преди мен изказващите се, тя е установявана много пъти в хиляди бройки бюлетини, но не е била поправяна, тоест ние всички знаем, че тази грешка я има, за разлика от софтуера, където не знаем, че я има, защото я няма, но тези грешки в човешкото броене не са били отстранявани. Накрая на репликата си искам да Ви попитам: воля ли е на законодателя всъщност да няма машинно гласуване, защото становището на Печатницата на БНБ казва, че хартия, която да има защитни елементи, която да отговаря на изискванията за размер и перфорация, изисквани от машината, всъщност не може да бъде доставена в сроковете, които предвижда Изборният кодекс, така че моля да отговорите дали е воля на законодателя всъщност да няма машинно гласуване, или искате все пак да има и затова може би е добре да приемем това вето, за да поправим поне тази несправедливост? Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

РАДОМИР ЧОЛАКОВ (ГЕРБ-СДС)363 думи

Благодаря, колеги, за направените реплики. Господин Петров, когато казах, че може да има човешка грешка, както може да има и машинна грешка, разбира се, имах предвид грешките в секционната избирателна комисия и тези обиди, които бяха сипани върху секционните избирателни комисии, че те умишлено правят грешки в протоколите. Това беше идеята. Естествено, разбира се, човек може да направи грешка, да задраска или да пусне невалидна бюлетина – негова индивидуална, аз се надявам обаче, че всички са си взели поуката, всички са си направили нужните уроци, и съм сигурен, че специално ГЕРБ при избора на членове, излъчването на членове на секционни избирателни комисии за които и да са следващи избори, ще вдигне много по-високо летвата на изисквания към тези хора, включително като експертиза, като капацитет за извършване на елементарни математически упражнения, ако щете. Това ми е било съображението за мотивите. Това, че не съм отговорил на мотивите на президента. Аз мисля, че тези, които разбират, разбират какво точно направих и какво казах, и по кой начин отговорих на мотивите на президента. Господин Матеев, знаете ли, не е хубаво по принцип в професионалните среди да се казва: еди-кой си е най-добрият експерт или това е най-изявеният експерт. Пак подчертавам, че мотивите на ветото не са писани от президента, а от юристи. Мнението на други юристи, без да цитирам имена, също изявени, е, че мотивите на президента срещу промените в Изборния кодекс са най-слабите от 30 години насам. Мотивите са слабички и това го казват други специалисти, но аз не исках да влизам тук в този дебат с експертите на президента. Има други експерти, които, както виждате, публично вече спорят с тях. На господин Божанов – воля ли е да няма машинно гласуване? Не. Естествено е, че няма такава воля, господин Божанов. И, между другото, надявам се, тук в хода на дискусията да бъдат чути изказвания, от които ще се разбере, че няма да има проблем с хартията. Мисля, че в точка десета на изказването си изрично поясних каква е идеята ни за хартията и за нейните специални защити. Наистина разчитам, че в някое от следващите по-професионални изказвания ще Ви бъде дадена детайлна обосновка как точно ще изглежда това, но проблем с хартията няма. Уверявам Ви!

БОЖИДАР БОЖАНОВ (ДБ)588 думи

Колеги, повечето от аргументите бяха казани при дългите дебати, които проведохме. За съжаление, те не бяха чути, но както се казва, поне ще останат за стенограмата. Проблемът с хартията, защитената хартия така наречена, която беше предвидена и е предвидена в текстовете, предложени между първо и второ четене, да бъде доставена от Печатницата на БНБ, мисля, че вносителите са осъзнали този проблем и затова господин Чолаков сега предложи някакво друго тълкуване на тази норма. Може би в светлината на дискусията в Правната комисия, където те тогава отхвърлиха моето предложение – електронни защитни елементи, включително кюаркодът да бъде използван за тази цел. Рискът обаче остава всъщност да няма машинно гласуване на база именно този текст и невъзможността да бъде осигурена хартия в такива срокове. Това го казвахме – казвахме го и в Комисията, и в залата, и сега го казвам, за да остане в стенограмата. Ние предлагахме преброителни центрове, с които да решим проблема с доверието, проблема с потенциално нарочно направените невалидни бюлетини, с многото технически грешки. Тези преброителни центрове дори не бяха обсъдени по същество, което мисля, че можеше да направи Законопроектът, и от приетия в крайна сметка Закон – един доста по-добър нормативен акт, и да има доста по-добър изборен процес. За съжаление и това не се случи. Това, което се случи, е, че една теория на конспирацията на практика водеше мнозинството в тази зала към премахването на машинния протокол, на проверката на флашката, изобщо на това да използваме машината за това, в което тя е добра, а именно да смята. Минахме през всякакви абсурди за кодове, флашки, развяваха се едни листи тук от трибуната, които, естествено, се оказа, че са човешка грешка в крайна сметка, но това всъщност поставя въпроси, които излизат извън обхвата на този дебат. Поставя въпроси за използването на технологиите в държавното управление, защото, ако ние като мнозинство се водим от конспиративни теории, че някой някъде пипа нещо и променя, това създава риск държавата ни да изостане доста при прилагането на тези технологии в други сфери на държавното управление, а не само в изборния процес. По редица закони и законопроекти, които се обсъждаха в тази зала, и на комисии се чуха от същото това мнозинство, между другото, сходни, отбелязани като притеснения, за интегритет на електронни документи, за тяхната приложимост, за възможността електронните архиви да бъдат трайни и така нататък, тоест цари едно недоверие в технологията по принцип и нейното използване в държавното управление. Смятам, че това е проблем, това е голям системен проблем, който ние трябва да решим. Аз няма да кажа и никога не съм казвал, че само по себе си връщането на хартията е ретроградно. Връщането на хартията е дебат по съществото на Изборния кодекс, но премахването на машините като средство за отчитане на резултата, е ретроградно. То показва именно, че политическата класа не е намерила инструменти да генерира и да създава доверие в технологиите. Тази конспиративна теория, че изборите са манипулирани с машини, която стои в главите на политически лидери, които съставляват мнозинство, всъщност може да бъде причината България да изостане драстично като държава. И моят призив, в заключение, е, именно да намерим тези механизми, ако не в това Народно събрание, поне в някое много скорошно, да имаме доверие в технологиите. Дали те ще се прилагат в изборния процес, или в други сектори на държавното управление, но трябва да имаме доверие в технологиите, трябва политическото ръководство да има механизми, с които да се довери на това, което правят машини, софтуер, сървъри и всякакви други думички, защото ако не го направим, рисковете за държавата ни са големи. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България)359 думи

Уважаеми колеги, ще се опитам в рамките на тези две минути отново да се върна на една тема отпреди две седмици, когато тук, от тази трибуна, помолих колеги, които не разбират нещо, да не го говорят и да не са всеядни. Юношата преди мен – колегата, който говори, а и преди това една девойка от друга парламентарна група ме занимаваха как е адски сложно да се направи ролка за машинното гласуване със специализирана хартия, след което една от парламентарните комисии е пратила специално писмо до БНБ, с което манипулативно ги е питала: а как ще се произведе тази хартия? Първо, въобще не става въпрос за хартия с воден знак. Става въпрос за термотрансферна хартия. Второ, има едно вярно нещо – да, минимум шест до осем месеца струва изработването на специализирана хартия с воден знак. Трето, искам да Ви попитам, какъв воден знак има сегашната бюлетина? Никакъв – най обикновена офсетова хартия, която обаче не е 70-грамова за ксероксите Ви и принтерите Ви, а е 90-грамова. След което обаче на нея са отпечатани няколко защити. Какви са тези защити знае само Печатницата на БНБ, която го е правила. Какво представлява термотрансферната хартия? Хартия, която се ползва на хиляди места в България, след което обаче тя може да бъде защитена. Може да бъде защитена минимум по 20 до 30 начина, трябва да се намери най-евтиният от тях. Такъв може да бъде намерен. Колко хартия трябва? Ако сметнем, че една ролка – дали е 47 грама или 78 грама – е около 200 до 300 грама самата ролка и от нея средно излизат около 500 гласувания, сами разбирате, че се касае между 2 и 3 тона, тези три тона и много повече ги имат складове в България. Тоест касае се за печатане на защити плюс допълнително ролиране, пакетиране и пробване. Решението в Закона, както е записано, е много коректно: в рамките на три седмици трябва да се направи експеримент под контрола на Централната избирателна комисия. Това е молбата ми, като не разбирате нещо, не говорете! Аз не Ви се меся в IT-тата, Вие сте много голям специалист, и Вие, и Калинчето. Питайте, просто питайте! (Оживление.) Това Ви беше проблемът и на управлението.

КАЛИНА КОНСТАНТИНОВА255 думи

И наричайки народен представител „девойчето“, е абсолютно сексистко (оживление, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, възгласи: „Еее.“) и не трябва да го позволявате да се случва от тази трибуна. Смятам, че като всеки друг народен представител заслужавам същото уважение. Сега, към господин Кънев ще кажа, че преди да прави толкова задълбочени изказвания на тема хартия, може би трябва първо да спомене, че потенциално може да има конфликт на интереси като свързан с фирмата, която печата по-голямата част от бюлетините в България, и аз уважавам неговата експертиза. Но повече уважавам експертизата не на свързани фирми, а на институциите в тази държава, една от които – Печатницата на Народната банка, е дала ясно и конкретно становище по темата, разглеждайки текстовете. Тази институция се е произнесла и тя е казала точно това, че време да се напечатат тези бюлетини в следващите осем месеца потенциално няма. Оттам нататък също така помолихме за становище и ЦИК, които отказаха да отговорят на становището, да изразят становище по темата дали има готовност за обезпечаване на тези нововъведени така наречени машинни бюлетини, отказаха да се явят на изслушване в Правната комисия. Вие в залата като народни представители отказахте да ги призовете да се явят на изслушване и тук. Институцията, която е отговорна да обезпечи тази хартия, не е господин Кънев, а е ЦИК, затова би било страхотно в какъвто и да е формат институционално те да се произнесат и тогава можем да водим дебата, не да си разказваме кой каква интерпретация има, а да чуем от институциите, които са отговорни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА (ДБ)911 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи гости! Като народен представител от „Демократична България“ аз ще подкрепя ветото на Президента на Република България, с което той върна за ново разглеждане измененията в Изборния кодекс, приети от Четиридесет и осмото народно събрание на 2 декември 2022 г. То беше очаквано и изцяло в интерес на българското общество. Ще представя съвсем накратко своите аргументи, като ще говоря за три неща. Аз ще говоря за доверието, за това, че Народното събрание трябва да спазва буквата и духа на Конституцията на Република България, ще говоря също така и за политическото лицемерие. Колеги, изборите в България са един от най-важните актове на българското общество, защото при упражняването на правото на глас ние избираме основните институции, които представляват парламентарната република, съответно местното самоуправление, избираме президента. Именно затова доверието в този процес е ключово, за да може да е способна тъканта в обществото да функционира. Защото без доверие обществената тъкан се разкъсва и ние затъваме в тупик. Мисля, че и настоящата ситуация го показва. Част от доверието в изборния процес не е само поведението на политическите партии, а и изборните правила – начинът, по който ги приемаме, начинът, по който ги прилагаме, начинът, по който контролираме тяхното спазване. С това, което направи Четиридесет и осмото събрание, колеги, Вие взривихте доверието в изборния процес и аз няколко пъти говорих за това от тази трибуна. Взривихте доверието в изборния процес, защото приехте изменения, които влошават условията за упражняване на прозрачен, честен изборен процес. Същевременно го направихте с аргументи, които или липсваха, или бяха фактически неверни. Дори и примера, който колегата Атанасова няколко пъти посочи от тази трибуна – при проверка се установи, че става въпрос за секция, при която има две машини. Просто при пренасянето на резултатите са разменени резултатите от двете машини. Тоест не грешка в машината, а грешка в човека. Но нека да кажем защо ветото на президента ни дава възможност това Народно събрание да спази духа и буквата на Конституцията, като подкрепи ветото и върне за ново разглеждане, обсъждане приетите изменения и тяхното преосмисляне. Колеги, с това, което се случи в тази пленарна зала, се наруши принципът на правовата държава и също така се наруши принципът на чл. 10 от Конституцията. Защо се наруши принципът на правовата държава? Няма да се спирам върху всички аспекти на това многопластово понятие, но два са много важни. Принципът на правовата държава включва принципа на законността и принципа на правната сигурност. Принципът на законността включва прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес. Колеги, това, че определени изменения бяха приети с повече от половината от гласувалите за конкретна разпоредба, не означава, че ние имахме прозрачен, отчетен и демократичен законодателен процес. Защо? Защото всъщност от един законопроект, който беше от 18 параграфа на вносителите, ние приключихме с един закон от 56 параграфа, който изцяло обръщаше наопаки предложенията на колегите от БСП. Колегите от БСП, ГЕРБ, ДПС на практика зачеркнаха машинното гласуване, защото, нека да не се лъжем, точно това се случи и също така отмениха експерименталното електронно дистанционно гласуване – без мотиви, без обсъждане, без дебат. Нека да припомним, че през 2015 г. 1 883 411 български граждани на референдум подкрепиха въвеждането на електронно дистанционно гласуване. Малко по-късно, на 21 януари 2016 г., Народното събрание подкрепи това дистанционно електронно гласуване. След това се въведе механизъм, който да осигури прогнозируема, ясна процедура във времето, когато то да стане факт. И с едно гласуване посред нощите Четиридесет и осмото народно събрание го зачеркна. Колеги, това изцяло нарушава принципа на правната сигурност – ключов елемент в принципа на правовата държава. Защо се нарушава чл. 10 от Конституцията? Защото с това, което прие Народното събрание, а именно в една и съща секция по избор на избирателя да може да се гласува както с хартия, така и с машина, въпреки че на практика машините стават едни принтери, какво правим в ситуация, когато трима, петима, десетима изберат да гласуват с хартия или в друга секция трима, петима, десетима изберат да гласуват с машина? И в съответните секции има три, пет, десет вота за конкретна политическа сила. Как го обясняваме това? Как това гарантира тайната на вота? Ние много лесно задраскахме един процес, който с Решение № 9 на Конституционния съд от 2 юли 2021 г. по Конституционно дело № 9/2021 г. беше установен, че съответства на конституционните стандарти. А какво правим? Връщаме силата на гумичката и молива. И тук стигам до политическото лицемерие, колеги. Ние предложихме преброителни центрове, защото уважаваме, че може би за някои хора е важно да гласуват на хартия. Същевременно обаче трябва да се създадат гаранции срещу изборните манипулации. Всички изразиха принципна подкрепа за това. Ние проведохме обществено обсъждане, за разлика от всички други предложения между първо и второ четене. Както каза колегата Божанов, Вие дори отказахте да ги обсъдите по същество. И с лека ръка ги отхвърлихте, въпреки че публично бяхте заявили друго. Вашите изменения превръщат машините в едни принтери. Вече ние няма да имаме гласуване с машина. Няма да има избор. Всъщност ще се гласува с два вида хартии. Колеги, ако Вашата истинска цел е да зачеркнете машинния вот, кажете го, за да носите своята отговорност пред българските избиратели. Противното е лицемерие. И така, за да завърша. Ние се изправяме в ситуация, при която е взривено доверието в изборния процес. Духът, буквата на Конституцията на Република България е нарушена. Виждаме политическо лицемерие. Това е срамна ситуация. Колеги, все още имате изход. Спрете с политическото твърдоглавие, преосмислете своите позиции и подкрепете ветото на президента. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ-СДС)304 думи

Благодаря Ви, господин Цонев. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, започнахте много патетично Вашето изказване, от което следва логичният въпрос: Вие по някакъв начин затоплили ли сте отношенията с президента? Защото по някои теми наблюдаваме остър разрив, а сега очевидно Вие сте в абсолютно съзвучие с него. И трябва да попитаме: това означава ли, че лидерите на „Демократична България“ са водили някакъв тип преговори с президента Радев? Срещали ли са се с него? Обменяли ли са мисли, мнения и становища по така наложеното от него вето? Питам – аз не знам. Иначе изборният процес и неговото състоене се взриви още в Четиридесет и петия парламент. Тогава трябва да търсите детонацията, когато силово беше наложено само и единствено машинното гласуване. Тогава стана този терор, за който Вие в момента говорите. И тогава беше потъпкано абсолютно всяко право на българските граждани да избират в крайна сметка, защото дебатът, който ние състоим тук, е за това. Той не е по същество – колко е сигурна или несигурна една технология на произвеждане на избор. Той е за това да дадем право на хората сами да изберат как да произведат избора си. Така че, когато говорим за демокрация, когато говорим за яснота и прозрачност, винаги трябва да си спомняме дебата в Четиридесет и петото народно събрание, когато някой, явно чел наскоро Аристотел, наложи диктата на мнозинството над малцинството. Този дефицит на демокрацията, философски казано. Припомняйте си го и го наблюдавайте, защото тогава действително една парламентарна група, която вече я няма в тази зала, и народни представители, които не успяха да се преборят с народната любов, въпреки че измениха правилата, предложиха това – в момента ние да имаме този дебат изобщо тук. Ако тогава не се беше случило това, нямаше да стигнем до момента на сегашната ситуация – на вето и на налагането на неговото отхвърляне. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА (ДБ)187 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колега Георгиев, това, че „Демократична България“ понякога споделя по определени въпроси становището на президента, не е новина. Както не е новина, че по други въпроси „Демократична България“ публично е на противното мнение и се аргументира най-уважително и задълбочено. Що се отнася до сравнението между онова, което се случи в Четиридесет и петото народно събрание, и това, което се случи в Четиридесет и осмото народно събрание, позволете ми да не се съглася просто защото не е вярно. Да, в Четиридесет и петото народно събрание заседанието беше дълго, дебатът беше оспорван, но всички предложения, които се разглеждаха, бяха обсъждани и на първо четене. Нямаше законодателен процес през задната врата. Между първо и второ четене нямаше толкова много предложения, които изцяло да променят смисъла на първоначалния законопроект, който беше обсъждан на първо четене. Това, което колегата Чолаков много детайлно представи в пленарната зала, беше опит да се санира това нарушение, но, за съжаление, неуспешен. Защото тези мотиви, тези аргументи трябваше да се чуят на първо четене, а не при обсъждане на вето от президента. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „Демократична България“.)

АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ563 думи

…в Правната комисия, ние ще подкрепим ветото, наложено от президента. Ще подкрепим ветото като мотивирано, а по своето същество и основателно. В тази връзка държа да изкажа към професор Друмева и юридическия екип на президента своята висока оценка по отношение на анализа, правните и фактически мотиви, на които са стъпили при изготвянето на това вето. Четейки мотивите, на първо място, прави много силно впечатление едно – президентското вето разглежда в детайли смисъла и същността на промените, за разлика от пълната липса на мотиви при вносителите между първо и второ четене. Тогава в Правната комисия многократно повдигнахме въпроса и поискахме вносителите да обосноват какво налага това, какъв ще бъде ефектът от тези промени, какъв резултат очакват. Освен бланкетни мотиви и тишина там не получихме друго. В днешния ден господин Чолаков се опита частично да изложи определени аргументи в посока на това какво всъщност стои в дъното на търсения, целения от тях резултат. В тази връзка обаче, считам, че вглеждайки се внимателно в мотивите на президента, ние виждаме, че юридическият му екип в аванс е оборил дори и това. И сега ще се спра конкретно на част от мотивите. На първо място, ветото на президента, колеги, изцяло разбива основната Ви теза, че с промените в Изборния кодекс Вие давате право на избор, защото конституционното право на избор е възможността на гражданите да упражнят своя вот и да изберат кой да ги представлява. Проведените от Вас промени са единствено по отношение на начина и технологията, по която ще бъде осъществено гласуването. На второ място, ясно се засяга проблематиката, касаеща честността на вота. В тази връзка няма как да не отбележа факта, че при обсъжданията и в Правната комисия, при обсъжданията в залата, да я нарека „тематичната опозиция“ остана единствената, която дебатираше по същество. Мнозинството, което подкрепя връщането на смесеното гласуване, остана нямо. Ние не чухме аргументи по посока на нашите твърдения, които биват застъпени и във ветото, че честността на вота е поставена под риск. Създадохме ясни механизми, посредством които ние се връщаме към недействителните бюлетини, връщаме се към аналитичните грешки, даваме възможност така наречената смесена система да комбинира пороците и на двата вида гласуване. На следващо място, професор Друмева и юридическият ѝ екип са обърнали внимание на нещо много важно, което, имайте предвид, че ще направи казусът с промените на Изборния кодекс, продължаващи във времето и не е ясно дали, дори и да ги приемем днес, преодолявайки ветото, те ще дочакат деня на следващите избори. Уважаеми колеги, в Правната комисия застъпих становището, че за пръв път от 1989 г. това Народно събрание и мнозинството, което прие промените, поставя под риск и опорочава фундаментален принцип, конституционен на демокрацията. На практика се създават формални предпоставки за нарушение на тайната на вота. В заседанията на Правната комисия бяха дадени множество примери, че посредством промените Вие давате възможност определени избиратели да бъдат силно засегнати от разкриване тайната на вота. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Надявам се днешният дебат да продължи в посока на това по същество да разгледаме написаното от екипа на президента, да се замислим по отношение на това какво гласуваме, какъв ще бъде ефектът от него, и най-важното, да не забравяме, че това Народно събрание, приемайки промените в Изборния кодекс, следва да си дава сметка, че евентуалната противоконституционност може да ни изправи пред ситуация, в която въпреки огромното желание на мнозинството, изборите все пак ще бъдат проведени с машини. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Български възход“.)

АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ (Български възход)257 думи

Уважаеми господин Матеев, благодаря Ви за репликата. И да, Вие сте прав. В желанието си да се спра в по-голяма дълбочина по отношение мотивите на президента малко повърхностно обърнах внимание на мотивите на вносителите и мнозинството, които гласуваха тези промени. И действително, и действително, заявеното от тях желание да гарантират достъпност и възможност за избор е повече от формално. То виси. Остава лошият вкус на търсене на алиби, за да успеем в крайна сметка да наложим промени, които чисто конюнктурно на следващите избори ще ни донесат няколко мандата в повече. И това е елементарно! И нещо друго. Ще си позволя един философски цитат, че последното в действията е първото на ума, така че какво е било в ума на вносителите ще стане ясно в деня, когато излязат изборните резултати, когато видим недействителните бюлетини, когато видим проблемните протоколи с огромните аритметични грешки. И все пак, извън правния проблем, Вие бяхте прав и за нещо друго. С липсата на гаранции, които имаме за готовност технически да обезпечим провеждането на вота, дори и това намерение на вносителите, това алиби, че ще гласуваме с принтери и с хартиени бюлетини, също е поставено под риск, защото за втори път в последните пет години ще се окажем в ситуация, в която Народното събрание приема закони, без да си даде сметка доколко органите и институциите, които трябва да обезпечат провеждането, могат да го направят. И за огромно съжаление, уважаеми колеги, всъщност гласуването и дебатите по Изборния кодекс са капката вода, в която се оглежда нашата държава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Български възход“.)

КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България)1459 думи

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ние вече сме на един, може да се каже, почти финален етап в приемането на промените на законодателството, свързано с изборните процедури, изборния процес. Много емоции имаше в предишните седмици, може би е дошъл моментът на една малко по-трезва и спокойна преценка днес и общо дебатът е в тази посока – повече аргументи, по-малко емоции. Бих искал да запозна с това, че има няколко ключови елемента, които трябва да гарантира изборното законодателство. Първо, трябва всеки един гражданин да има възможността да гласува, тоест достъпът до гласуване не трябва да бъде с допълнителни бариери и мисля, че с промените в Изборния кодекс постигаме това. Второ, трябва да има доверие в изборния процес. Говоря по принцип за всеки едни избори в която и да е държава. Гражданите трябва да имат сигурност, трябва да са убедени, да вярват, че резултатът, който обявява изборната администрация, в нашия случай Централната избирателна комисия, отговаря на реалния вот. Третият елемент е да има равнопоставеност на участниците в изборите, тоест правилата да не дават предимство на определен участник или участници и да са във вреда на други. Независимо от острите спорове, които водехме в последните седмици, както казах, повечето от тях бяха повече с политически аргументи, по политически причини и по-малко по съществото на Закона и реалните промени, който той въвежда. Изборният кодекс, който ние приехме, е по-добър от Кодекса, който имахме, преди да го променим и сега ще Ви кажа защо. Той дава допълнителни гаранции за честността на изборите, за които само сме говорили в миналото, и така и нямаше воля да бъдат направени, и определено е напредък по отношение на проблемите – първите три ключови фактора, за които споменах. Първо, ще изброя няколко от тях, които смятам, че са важни. Въвеждането на паравани, вместо тъмни стаички. Да Ви кажа, аз съм наблюдавал много избори в последните години в различни страни, никъде не съм виждал стаички от типа, които имаме тук в България, които може би бяха адекватни за 1990 г., но тази традиция продължи незнайно защо досега. Считаме, че въвеждането на паравани е такава допълнителна гаранция. Въвеждаме видеонаблюдение и видеозаснемане, нещо, което сме обсъждали много пъти в годините назад, за пръв път го правим сега и смятам, че това е една много важна стъпка към контрола на гражданите върху броенето на бюлетините, върху финала на изборния процес, който всъщност е реалният проблем, който ние се опитваме да адресираме в годините преди всичко. Премахването на възможността за въвеждане на форми на гласуване, които не съществуват на практика никъде в Европа, може би само на едно място, а именно възможността, която имаше досега да се правят тестово проби на дистанционно гласуване, нещо, което смятам, че в последните години, особено в последните няколко, вече е тема, която е извън полезрението и на водещата демокрация, мисля, че и тук след всичките проблеми, които имахме и досега в различни сектори, но и конкретно по изборния процес, смятам, че просто трябва да отпадне от дневния ни ред и да престанем да се занимаваме с този въпрос. Премахването на тази тема смятам, че е стъпка напред в едно по-сигурно изборно законодателство. Другият плюс е предоставянето на по-широк достъп до изходния код на машините за гласуване. Това също е нещо, което ние адресираме с тези промени в законодателството, и смятам, че то би дало допълнителни гаранции за това, че това, което машината ще регистрира като резултат от машинния вот, няма да може да бъде манипулирано. Разбира се, има още стъпки, които самата ЦИК трябва да направи, за да гарантира как това се случва, но в Закона ние даваме тази възможност. И още един елемент, който смятам, че е важен, стъпка напред, подобряване на организацията на гласуване в чужбина. Това също е, може би не е най-идеалното, което сме решили, но смятаме от нашата парламентарна група, че това е плюс. С известно учудване в нашата парламентарна група приемаме аргументите на президента на Републиката, с които той атакува всъщност точно тези елементи, които ние считаме за подобряване на изборния процес, за подобряване на изборното законодателство. Аз няма да се спирам на тези аргументи един по един, но ще кажа, че този път, за разлика от много други случаи, те не са особено убедителни и са лесно оборими. Това беше направено и в Комисията. Очевидно екипът на президента този път, с цялото ми уважение, наистина, казвам го искрено към юридическия му екип, този път очевидно се е затруднил да мотивира искането, вероятно част от нуждата от такава юридическа мотивация е по политически причини, затруднил се е да направи солидна юридическа мотивация в това вето. И поради тези причини „БСП за България“ няма да се съобрази с тези аргументи и ние ще потвърдим Закона такъв, какъвто е приет. В същото време трябва да осъзнаваме, че няма съвършено изборно законодателство и никъде по света няма такова. Няма държава, в която да кажем, че всичко е идеално, винаги има възможности за подобряване и това се прави системно. Малко са страните, където изборният закон до такава степен е фиксиран, че не подлежи на промяна, хората си го харесват и процедурите – такива, каквито са, имат доверие в резултата от изборите. Има много въпроси, които оказват влияние върху изборния процес, освен самото законодателство, те не се решават само с него, като започнем въобще от това доколко устойчива е демокрацията в една държава, ролята на изпълнителната власт в изборния процес, не говоря тук за изборната администрация, даже равнището на корупция и начинът, по който тя се възприема, също играе сериозна роля, при нас може би още по-голяма, отколкото на други места. Естествено, честността на изборите в голяма степен зависи от това как политическите партии подхождат към изборите. Тук трябва да се обърнем и към самите себе за нашите политически практики, като казвам нашите, ние имаме своите критики повече към едни партии и по-малко към други, но така или иначе, това в голяма степен зависи от нас как ние подхождаме към изборите. Това не може да се реши с каквото и да е законодателство, и най съвършеното, защото, ако искаш да го заобиколиш, да го преодолееш, да манипулираш под една или друга форма изборния процес, винаги би намерил вратички, колкото и малко да са те. Въпросът е да направим, така че да не ги търсим тези вратички. Трябва да сме заедно с това, със съзнанието, че ние самите и в бъдеще трябва да се стремим към усъвършенстване на изборното законодателство, което е и на изборния процес. Тъй като с този закон ние не решаваме част от проблемите, които остават. То не е и възможно всичко да се реши наведнъж. Има теми, които не решихме. Например проблемът с избирателните списъци – въпрос, който ние сме поставяли неведнъж още от Четиридесет и третото, особено в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Следващите така или иначе не стигнаха по същество до този проблем. Това е тема, по която наистина трябва да работим сериозно, защото това е следващият рубеж или следващата тема, която също създава усещането у избирателя, именно заради несъвършените избирателни списъци и начина, по който те се съставят и използват за това, че са възможни чрез тях манипулации в изборния процес. Те не са свързани с начина на гласуване само по себе си – дали машина, дали хартия, а заради това как се формират и използват избирателните списъци. Можем да мислим в бъдеще и за това как да се подобри преброяването, включително и на хартиените бюлетини, дали може да разсъждаваме над идеята по-нататък, наистина за въвеждането на скенери, дали да въведем преброителни центрове, както предлагаха от „Демократична България“. Това изисква по-сериозна работа, сериозно обмисляне и няма как да стане бързо, защото има риск, ако не е достатъчно добре обмислено да създадем допълнителен проблем, който да хвърли сянка върху изборите. В този смисъл завършвам с това, че ако това Народно събрание не успее да формира правителство и отиваме към избори скоро, вероятно през март, края на март, като че ли се очертава възможната дата, тогава е ясно, че трябва да отидем на тези избори с Изборния кодекс такъв, какъвто е приет сега и да започне работа по неговото прилагане. Ако обаче бъде създадено правителство, имаме достатъчно време – мисля, че би било логично Комисията по правни въпроси, както се е случвало в предишни години, в предишни парламенти да създаде такава работна група, която периодично да се събира, да обмисля, да подобрява. Виждам госпожа Александрова – тя беше председател на една такава работна група в Четиридесет и четвъртото народно събрание, да помисли по тези въпроси, които споменах, а и други – в една спокойна обстановка да се помисли какво още бихме могли да направим по отношение на подобряването на изборното законодателство. И така „БСП за България“ ще потвърди Закона такъв, какъвто е сега с опцията, че, разбира се, сме готови в бъдеще да работим за следващи стъпки за подобряване на изборния процес, изборното законодателство. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

АСЕН ВАСИЛЕВ (Продължаваме Промяната)463 думи

Господин Вигенин, много внимателно слушах Вашето изказване. То засегна всички въпроси освен най-важния. Ще мина по въпросите, които Вие засегнахте, и след това ще отидем и към най-важния според мен въпрос. Говорихте, че са въведени паравани. Мисля, че никой в тази зала нямаше проблем да се въведат паравани. Не мисля, че трябваше да отваряме Изборния кодекс, за да сменим тъмната стая с паравани и че Вие това искахте. Говорихте за видеонаблюдение – да, за първи път имаме видеонаблюдение, но само след като секцията затвори. Нямаме видеонаблюдение и видеозапис на целия изборен ден, за да се види дали има нарушения в деня на изборния ден, те да могат да бъдат регистрирани и след това съответно оспорени и доказани пред компетентните органи. Казахте, че е премахната практиката за дистанционно гласуване, защото само в една страна в Европа имало такава практика. За дистанционно-електронно може би сте прав, но дистанционно гласуване има във всички нормални държави. То се случва по пощата. Независимо къде се намират техните граждани, те могат да гласуват, без да трябва да пътуват стотици километри да намерят най-близката секция. Говорихме за по-широк достъп до сорс кода на машините, достъп и досега има. Вие не се възползвахте от него, но нека да е по широк, нека да е пълен, няма никакви проблеми там. Казахте, че било подобрено състоянието с МИР в чужбина. МИР „Чужбина“ беше отложен за някой друг път в неизвестното бъдеще, вместо да започне от идващите парламентарни избори и ние тук всъщност да намерим решение как то да започне да се прилага, като имаше поне няколко решения как той може да се прилага. Другото, което споменахте във Вашето изказване, мисля, че е точен цитат: „Ако някой иска да манипулира, винаги може да намери вратички.“ Съгласен съм с Вас. Само че това, което се случи при приемането на тези промени в Изборния кодекс, Вие отворихте една голяма порта за манипулации. Вместо да затворим вратичките и да направим манипулациите по-трудни, ние отворихме широко една порта с доказани манипулации, които на последните местни избори доведоха до 500 хиляди невалидни бюлетини и секции с над 50% невалидни бюлетини. Това ако не е манипулации – не знам какво е? Вместо ние да ограничаваме тези практики – Вие ги върнахте обратно. Най-важният проблем, който Вие не засегнахте е, че в България всъщност има феодални мрежи и зависимости, които определят вота. Точно затова гласуването в този хартиен вид, който Вие залагате, опорочава вота драматично и намалява доверието на всички граждани в Изборния кодекс и в изборния процес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че вместо да дадете избор, това, което Вие направихте, е върнахте възможността за манипулация. Върнахте възможността феодалните мрежи и зависимости да контролират изборния процес и да определят бъдещето на тази държава, така както са го правили последните 30 години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ИСКРЕН МИТЕВ (Продължаваме Промяната)392 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, в духа на това, първо, уважението ми към Вас, после, от уважението ми към парламентарната Ви група и в духа на конструктивния разговор нека да тръгнем от хипотезата, че Вашето желание да се промени Изборният кодекс е било да дадете възможност за равен достъп до изборите на всички български граждани и на Вашите избиратели, които в някаква част гласуват с хартиени бюлетини. Това, срещу което ние така остро протестираме и протестирахме, и ще продължаваме да протестираме, и се надяваме, че един ден този Изборен кодекс ще се върне към машинното гласуване, не само че Вие го направихте по начина, по който не дадохте възможност да се разгледат различените опции, а всъщност първоначалното Ви желание за справедливост беше изцяло заличено, и то по някакъв начин може би от другите групи, които подкрепиха този закон в залата. Първо, начинът, по който беше с изключително дългите заседания, с това, че нямаше никаква чуваемост, всички различни мнения бяха отхвърлени. Дори в моментите, в които Вие и Вашите партньори в този случай виждаха, че има неща, които не са правилни, и дадоха заявката тук пред експертите, и пред хората, които работят по този закон се даде заявка, ако има вето от президента, че ще отвори Законът, за да се оправят тези проблеми. Това не беше направено и сега виждаме в залата, че Вие няма да го направите. Проблемът, господин Вигенин, не е, че Вие искате да отворите Изборния кодекс и да върнете формата на хартиено гласуване. Проблемът е начинът, по който го направихте. Вие, дори и днес, ако приемем ветото и ако отидем на второ четене пак на този закон, Вашето мнозинство ще си остане. Ако истинският Ви мотив е, че искате просто да върнете възможността на българските граждани да гласуват и с хартиена бюлетина, защо така упорито отказвате да отворим Изборния кодекс наново за второ четене и да променим малките неща, които да направят повече хора в тази зала доволни и съответно повече хора в българското общество? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има ли някаква причина, поради която трябва да се случи по този начин и да бъде отхвърлено ветото? Съгласен ли сте? Вие казвате – Законът винаги може да бъде подобрен. Само още една секунда. Да, винаги може да бъде подобрен. Защо отказвате да го подобрим с няколко изречения, като приемем ветото на президента? Благодаря.

КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България)463 думи

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната“, аз не бих искал да се връщам към дебатите, които вече водихме при първо и при второ четене за Законопроекта. Мисля, че всички аргументи бяха дадени. Мисля, че няма как ние изцяло да приемем Вашата позиция. Ясно е, че няма да приемете нашата. Въпросът е, че в края на краищата законите се приемат с определено мнозинство. Нашето мнение е, че Изборният кодекс, такъв, какъвто е сега, е по-добър от този, който имаше преди това от гледна точка на аргументите, които ние считаме за легитимни. Иначе смятам, ако трябва да бъда честен, аз също се учудих, че например Комисията трябваше да заседава часове наред и през нощта, за да го приеме – чак от такова бързане нямаше нужда тогава. Мисля, че след това дни наред се занимавахме с гласуването на второ четене. Не мисля, че остана аргумент, който да не е чут. Всички аргументи бяха чути. Смятам, че и разбрани, но накрая мнозинството реши по определен начин нещата. Така че тук това е легитимно, от гледна точка на всякакви демократични принципи. Що се отнася за феодалните мрежи на зависимости – да, има такива мрежи. То не е тайна. И тук, понеже насреща ми е господин Рашков, ще го кажа още веднъж. Когато той беше министър на вътрешните работи, тези мрежи бяха блокирани в голяма степен и ние го поздравяваме затова. На следващите избори това не беше съвсем така, но това не е въпрос на Изборния кодекс. Както Ви казах и в изказването си – не може да блокираме тези практики, като лишим хората от възможността за гласуване, защото това е конституционно право, а с чисто машинното гласуване се получи точно това. На практика въведохме образователен ценз макар и индиректно и не дадохме възможност на част от хората да гласуват. Сега го поправяме, но това означава, че правителството, Министерството на вътрешните работи трябва да си свърши работата, за да може възможностите на тези феодални мрежи, господин Василев, да бъдат лимитирани до максимум. Накрая ще кажа, че все пак, въпреки впечатлението с което може би вие сте останали, или може би част от Вашите избиратели, смятам, че все пак беше търсен диалог въпреки всичко. Ясно е, че имаше непримиримост по една от темите. Няколко въпроса макар и в движение бяха решени по начин, по който да е удовлетворителен. Свързано е и с Обществения съвет, със състава на Централната избирателна комисия, с район „Чужбина“ и още няколко въпроса, за които имаше чуваемост и се постигна съгласие. Пак да кажа, няма как да стане така, както Вие го искате просто защото нямате мнозинство. Това мисля, че е легитимен изход от решенията по всеки един закон. Иначе, пак да кажа, всяко едно законодателство може да бъде подобрявано и ако има правителство в спокойна обстановка, трябва да продължим нашата работа. Благодаря.

ЯВОР БОЖАНКОВ (Нечленуващ в ПГ)259 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, да отменяш изборни права, да отменяш права на българските граждани, скрит на тъмно в Правната комисия, е подло, знаейки, че не се бориш за честни избори, а за нечестна победа, защото друга не можеш да спечелиш. Без съмнение Изборният кодекс е един от най-важните закони за демократичния процес и ударът срещу изборното законодателство е удар срещу демокрацията, удар срещу парламентаризма – ни повече, ни по-малко. Уважаеми колеги, точно това се случи на 14 февруари 2019 г. Тогава аз и колеги от БСП излъчвахме на живо как ГЕРБ отменят изборните права на български граждани, за да видят българските граждани нещо, което никой не е вярвал, че може да се случи. През това време „Демократична България“ бяха на протести и тази битка продължи борбата за честни избори, нашата тогава парламентарна група напусна Народното събрание в знак на протест за въвеждане на машинния вот и срещу изборните измами. И успяхме, успяхме и аз се гордея с това. Шест години полагахме усилия да се откачим от етикета „статукво“, „партия на задкулисието“. Всички тези усилия отлетяха за едно гласуване и аз съжалявам за това. Не съм вярвал, че точно БСП ще реанимира ГЕРБ с промени в изборното законодателство. И се надявам, че пред тази последна възможност, която ни дава президентското вето, колегите няма да го причинят на себе си, няма да го причинят на БСП, няма да го причинят на България, защото това е всичко, срещу което се борихме шест години. Всичко, срещу което се борихме шест години, е точно това! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

ИВО АТАНАСОВ (Продължаваме Промяната)322 думи

Господин Божанков, аз съм напълно съгласен с това, което казахте. Въпросът е един – налице е не хартиена коалиция, а една коалиция на изборните измами и манипулации. За две от партиите в тази коалиция нещата са ясни. Те са факири на корпоративния вот, купения вот, контролирания вот и на манипулиране на протоколите и на изборните резултати. За мен е учудващо какво прави Българската социалистическа партия в тази коалиция? За мен тя беше подведена или в случая търси оправдание за някакви по-слаби резултати, говори се за образователен ценз, че е въведен преди това. Аз съм практик човек, тук не става въпрос за образователен ценз и ще Ви дам един пример. През 2015 г. на местните избори една коалиция „Единни за промяна“ се изправихме срещу чудовището ГЕРБ във Видин и успяхме да загубим за общински съветници с 37 гласа от тях. Тогава бяха гласували 25 484 човека от 60 хиляди, вижте избирателната активност. И знаете ли колко бяха недействителните бюлетини? Недействителните бюлетини бяха 3044 това са шест мандата и госпожа Кирова, която беше наш кандидат за кмет от тази коалиция, знае за това нещо и плачеше от извършените измами от страна на ГЕРБ. И тогава обжалвах пред съда неправилните фалшифицирани изборни резултати и съдът излезе със становище: има извършени нередности, но те не влияят върху изборния резултат. Не е проблем и образователният ценз. Сега на последните избори във Видин на търговската улица, където беше шатрата на „Продължаваме Промяната“ при мен дойде дядото на Филип Попов, бивш депутат от БСП, за да ме поздрави – човекът е на 86 години и каза, че не е проблем гласуването на възрастните хора с машините. Тези 100 хиляди гласа, които си ги мечтаете, те няма да дойдат, те не са резултат от машините. Видяхте, че флашките, кодовете, за които говорехте тук, са една измислица. Поправете се, създавате едно чудовище и отровата на това чудовище ще я усетят всички български граждани с манипулациите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ЯВОР БОЖАНКОВ (Нечленуващ в ПГ)190 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Разбира се, че това, което е внесено, няма нищо общо с това, което се гласува. Правото на избор няма нищо общо с това да превърнеш машината в обикновен принтер и да дадеш на хората избор между машина или хартия, а хартия на квадрат, защото точно това е в момента решението. Аз съм сигурен, че след тези избори доверието в Изборния кодекс ще бъде взривено в самия изборен процес и в следващото Народно събрание. Когато се борихме за машинния вот, ГЕРБ казваха: цяла Европа гласува на хартия, а ние отговаряхме, че в цяла Европа частни охранителни фирми не правят избори, няма депутати от ГЕРБ, които мъкнат чували с бюлетини на гърба си, умрелите не гласуват с машини и всички аргументи, които в момента слушаме, ама точно на обратно. Ще Ви цитирам нещо, а Вие може да отгатнете кой го е казал: „Вместо това да се случи днес, сме свидетели на опит това модерно достижение на българското изборно законодателство да бъде отменено. Защо? Защото управляващите от ГЕРБ искат да Ви подменят гласа. Машинното гласуване е гаранция на честен вот, а те не искат такъв.“ (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

АТАНАС СЛАВОВ (ДБ)191 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще е изцяло по конституционните аспекти на наложеното вето. Трябва да сме наясно с няколко неща. На първо място, машинното гласуване е една фикция – такова няма, то практически е отменено, което поставя следващия въпрос: има ли равнопоставеност между двата вида гласуване с хартии? Нека да демонстрираме тези два вида. (Показва.) Класическото гласуване с хартии и отрязъка, който също ще е хартиена бюлетина, десет пъти по-малък от традиционната хартиена бюлетина. Тази равнопоставеност е нарушена и това е елемент от противоконституционността на приетото ново законодателство. На следващо място, имаме разминаваме между формата и съдържанието в закона. Формата казва, че има машинно гласуване, тълкуването на текстовете обаче, съдържанието показва, че такова няма и най-вече начинът, по който беше приет този законопроект, без да се спазват принципите за предвидимост, кохерентност, прозрачност, обществено консултиране, с колизия между текстовете, които бяха предложени на второ четене, и тези, които първоначално бяха внесени. Всички тези пороци на приетия законов акт обосновават нашето решение като парламентарна група да инициираме искане за противоконституционност на приетия законопроект, за което ще потърсим подкрепа в другите политически сили. Благодаря Ви. Има ли реплики? Господин Гуцанов, заповядайте.

АТАНАС СЛАВОВ (ДБ)253 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гуцанов, да, ние подкрепяме европейските ценности и ги защитаваме, но не е част от европейските ценности да имаме стотици хиляди недействителни бюлетини, не е част от европейските ценности да има организирани престъпни групи за купуване на гласове. Не е част от европейските ценности, както и колегата Божанков спомена, частни охранителни фирми да ескортират хората, които отиват до секциите, а полицията да си затваря очите. Такива сценарии сме гледали. Такива записи аз имам на моя мобилен телефон и сме подавали сигнали за това. Не е част от европейските ценности, когато авторитетни български неправителствени организации в свои независими доклади казват, че стотици хиляди гласове са гласове, които са контролиран или купен вот, и нашите институции не правят нищо. Именно затова се наложи въвеждането на машинното гласуване и съм съгласен с колегата Георгиев, че това е стъпка назад, което направихме. Разбирам аргумента, че вероятно напълно легитимно е за една част от българското общество да има и хартиено гласуване. Легитимно е, не го оспорвам. Затова разумното решение беше да се възстанови хартиеното гласуване, но да не се премахва машинното гласуване, което се направи. Аз се надявам, че ако не в този, в следващия парламент нашият политически разум ще надделее и ще защитим правото на българските граждани да гласуват както машинно, така и по традиционния начин, но не да елиминираме единия начин, както се случи в Законопроекта. Иначе повтарям нашето намерение, че според нас има сериозни проблеми с конституционността на Закона и надявам се Конституционният съд да потвърди тези наши заключения. Благодаря Ви.

БРАНИМИР БАЛАЧЕВ (ГЕРБ-СДС)1292 думи

Господин Председател, искам, преди да взема отношение по повод на дискутираната тема относно ветото на президента, да направя изказване във връзка с воденето на днешното съдебно заседание и ще Ви помоля… (Смях и оживление.) На днешното пленарно заседание. Човек винаги е професионално обременен, за съжаление. Ще Ви помоля, когато от тази трибуна се дискутират такива важни въпроси, каквото е ветото на президента, да не давате възможност на бивши и настоящи независими народни представители, от които нищо не зависи, да правят предизборни кампании дали ще бъдат приети в друга партия, дали ще бъдат подкрепени за някакви кметски кандидатури през есента на 2023 г., защото темата е съвсем различна. Благодаря Ви. По отношение на ветото на президента. Нашето мнение беше много ясно и точно изразено от председателя на Правната комисия господин Чолаков, но, за съжаление, или не беше напълно разбран, или умишлено продължава да се твърди от тази трибуна, че, виждате ли, няма никакви аргументи, свързани с това, че Изборният кодекс има нужда от съществени промени. Той мотивира своето искане в 10 точки, много ясно, много точно. Очевидно обаче, пак казвам, всички изказващи се, които са за проветовата политика на президента, твърдят, че няма аргументи за това. Не мога да се съглася с това нещо, защото и на Правна комисия, и по време на първо и второ четене в пленарната зала ние изложихме много аргументи относно това защо, първо, да не е допустимо и, второ, защо смятаме, че Изборният кодекс трябва да бъде променен. В тази връзка аргументите, които сме изложили, ще се опитам да ги изложа накратко, за да няма спекулации относно това кое е довело няколко парламентарни групи да приемат, че Изборният кодекс има нужда от промяна и тази промяна намира израз в това, което беше гласувано на първо и второ четене. Самият текст в чл. 42, ал. 2 от Конституцията дава възможност именно на нас, Народното събрание като законодателен орган, да определяме правилата, при които ще се провеждат изборите. Тоест няма нищо незаконосъобразно в това, че във всеки един момент, когато някой или мнозинство в Народното събрание приеме, че има нужда от промяна на Изборния кодекс, това нещо да не може да се случи. Напротив, и в Решението, което е цитирано, и във ветото, № 9 от 2021 г., изрично се казва, че промяната на носителя на вота не е нарушение и не лишава българските граждани от правото на вот, още по-малко този вот да бъде таен или да бъде недействителен. В тази връзка не само ние, а българските граждани бяха продиктувани от няколко компонента, които считаме, че пречат на нормалния изборен процес и нарушават основни права на гражданите, които им е визирала Конституцията. На първо място, няма спор, че повече от 700 000 души са гласували по-малко. Избирателната активност от 51% падна на 38%. Вярно е, че оптимисти ще кажат: да, до дъното има още много и бихме могли да продължим напред, но считаме, поне ние от Политическа партия ГЕРБ в коалиция със СДС, че на нас ни трябва по-широка подкрепа за евентуално управление на страната. А тази по-широка подкрепа идва тогава, когато гласуват поне над 50% от българските граждани, за да говорим за това, че имаме легитимност. В тази връзка считаме, че една от причините е машинният вот. Той не даде възможност на много български граждани да отидат до урните, било поради притеснение, било поради това, че не познават тази техника, но фактът е налице и той е неоспорим, има го в публичното пространство. Многократно социологически изследвания са казали това нещо. Отделно от това, имаме на базата на натрупания опит от три проведени парламентарни избори, че гласуването в големите секции само с машини е това, което всъщност възпира най-вече избирателите от големите градове, където секциите са над 300 души, да упражнят своето право на вот. Считаме, че нямаме право, след като Конституцията казва, че е достатъчно да си на 18 години, не поставя никакви други условия, освен да си 18 годишен, да не си поставен под запрещение или да не си лишен от свобода, всякакви други ограничения са недопустими. И твърдението тук и на „Да, България“, и на Промяната, че, виждате ли, машините давали право на всички граждани да гласуват свободно, очевидно не е вярно. На трето място, считаме, че съмненията относно това, че софтуерът, господин Славов, на тези машини е нещото, в което дълбоко се съмняваме и имаме категорични доказателства за това. Най-категоричното доказателство е изявлението на господин Петков към представител на Българската социалистическа партия, което прозвуча от тази трибуна, и казаха: „Недейте гласува. Ние ще направим така, че всеки пети глас да е за Вас, а пък всеки втори да е за нас, защото иначе или няма да сме в Народното събрание, или някои партии пък въобще няма да прескочат заветната 4-процентна бариера.“ Това е нещото, което прави Вашата коалиция за подкрепа на вота. Това е мотивът Ви, който Вие искате да направите. Защото и в настоящия момент имаме смесено гласуване – до 300 души се гласува с хартиени бюлетини, над 300 души се гласува с машини. Ние даваме право тези хора, които са в секции с над 300 души, да изберат. И няма да влизам, както влязох с доцент Друмева, в дебат относно това що е императивна разпоредба и дали това, което предлагаме, има характера на императивна разпоредба или диспозитивна, защото всички процесуални закони, има безспорна практика в тази насока, са императивни. Това, че даваш право на избор – българският гражданин, влизайки в секция с над 300 души, да избере по кой от двата начина да гласува, не може да се нарече, че е противоконституционно или противоречи на някакви норми на Закона. Затова и всички Ваши изказвания не посочиха кой текст на Закона се нарушава, когато дадеш правото на един човек да влезе и да реши дали да гласува с хартия, или да гласува с машина. Напротив, в същото това Решение № 9 от 2021 г. се казва и затова е записано в приетия и надявам се днес потвърден закон, че нямаш право да гласуваш два пъти, и не виждам никаква драма в цялата тази история. Не може да отидеш да гласуваш на машина, после да кажеш: „Извинявай, ама искам да гласувам и на хартия.“ Нека да бъдем толерантни. Когато правим някакви възражения, да бъдем мотивирани в това. Ние се съмняваме в този софтуер и доказателствата са много. Не само решението на Конституционния съд в Германия, не само това, което Ви представихме и го представихме на президента относно установеното в Холандия, но и тези неща, и протоколите, които наши представители представиха на ДПС, дават основание да се мисли, че не може да са гласували 23 души, а пък в тъй наречения електронен протокол да има 77 гласа. Твърдението, че нямало равенство, определено не е вярно. Вървя по мотивите на президента и казвам, че това, което предлагаме, е допустимо, че нормите, които сме въвели в измененията и допълненията на Изборния кодекс, са императивни, те са ясни и точни по какъв начин ще се провежда въпросният избор, и той дава възможност на всички да гласуват по избор. Самият избор може да бъде направен с машина, а другият, третият постулат, на който сме залегнали, това са избирателните комисии. След като не даваме вяра на софтуера, защото е нещо, което се прави от хора, а нещо, направено от хора, винаги може да бъде променяно, изменяно, допълвано и така нататък, е невъзможно. В тази връзка казваме, че и броенето на бюлетините ще стане чрез секционните комисии, в които има представители на всички. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И на последно място само ще кажа, че темата за недействителните бюлетини е невярна. Във всички, когато и каквито избори да има, в местните избори, където се натрупа изключително много подаване на гласове, нормално е да има грешни бюлетини. Но аз питам: вярвате ли Вие, че 86 хил. души отидоха до изборите и казаха, че няма да гласуват за никого? Аз не вярвам. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

АСЕН ВАСИЛЕВ248 думи

Господин Балачев, няколко цитата от Вашето изказване. Вие казвате, че не лишавате българските граждани от право на вот. Всъщност ги лишавате. Лишавате от право на вот всички тези граждани, чиито бюлетини ще бъдат унищожени от изборните комисии, по начин, по който господин Тотев инструктира, и го има и онлайн, така че, който не го е видял, да може да го види. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Всички тези половин милион български граждани на последните местни избори са били лишени от вот. Казали сте, че техният вот е недействителен, така че лишавате българските граждани от вот с тези промени в Изборния кодекс. Другото, което казахте – че дълбоко се съмнявате в софтуера. Имам един въпрос към Вас. Когато гледате законодателството, в АПИС ли го гледате, или в преписи на „Държавен вестник“ в библиотеката? Когато гледате Търговския регистър, онлайн ли го гледате, или отивате да развъртате томовете там, които са, с хартиените документи? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Така че този софтуер може да бъде манипулиран с доста по-големи последици, обаче Вие на този софтуер вярвате, на другия не вярвате. Малко ми е странно. И не на последно място, целият този цирк беше разигран от месията от Банкя, за да може да вплете Българската социалистическа партия в интриги, да саботира действието на този парламент и възможността за формиране на правителство. Така че, кажете си истината, че искате заедно с месията от Банкя да подправите следващите местни избори, да вкарате интрига в парламента и затова организирате целия този цирк. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

БРАНИМИР БАЛАЧЕВ (ГЕРБ-СДС)208 думи

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред с господин Тонев. Нямам идея защо градският транспорт в София не дава да се… Не е към мен въпросът, не съм компетентен, не мога да отговоря. Чух, че има билетчета по 1,60 лв. и 2,20 лв., но подробности не мога да кажа. (Реплика: „Принципна позиция.“) По-важният въпрос обаче е въпросът, който господин Петков задава. Вашият въпрос, господин Петков, беше свързан с това защо не правим извадка от протокола. Защото нашият принцип за проверка на това кой как е гласувал, за да може да бъде отразено в надлежния протокол, предполагам, че сте чели Изборния кодекс, е, че това ще става от секционната комисия. Дори и да се извади такъв протокол, той няма никаква правна стойност. Колегите също, предполагам, че ще Ви го кажат. По тази причина ние считаме, че е излишно да правим някакви сравнения и там да става. Оспорването на секционния протокол си има процедура – обжалва се в съда, съответно всеки един. Не знам колко често сте ходили на избори, аз ходя от 1990 г. Всяка една партия си взима копие веднага като се направи секционният протокол, всяка една партия се снабдява с него. Няма как между секцията и районната избирателна комисия да правите поправки, разберете го това нещо.

БРАНИМИР БАЛАЧЕВ308 думи

Няма, защото Вие притежавате, ако има разлика, това е подсъдно. Всяко едно лице, включително и Вашите представители, които са в повечето секции в момента, понеже вървим по старите преброявания на депутати от предходното Народно събрание, Вие имате повече председатели и повече секретари, отколкото имаме ние и който и да е било друг, така че ако Вие не вярвате на Вашите хора… Затова ние сме приели, че меродавно е броенето на бюлетините, меродавно е и броенето на тези малки бюлетини, с които аз съм гласувал. Аз ще продължа да гласувам с машина, защото съм се научил и имам нужните познания. Ще проверя вота, ще му сложа два печата и ще го сложа в черната кутия. Никой няма да ми каже и да ми провери вота. Идеята, която госпожа Йорданова казва, в малките секции, където трима души гласували и ще разберем кой как е гласувал. Ами там и сега се гласува с хартия, тъй че в едно село с 20 души са гласували седем, то е ясно, че ще разберем, те си го знаят предварително, между другото. По отношение на въпроса на господин Василев за лишаването от право на вот. Не, ние не ги лишаваме. Въпросът с недействителните бюлетини, аз мисля, че го казах един път. Ако някой купува гласове и прави някакви индици на въпросната бюлетина, и тя след това от Комисията е обявена за недействителна, аз съм за – такъв вот на никой от нас, поне на нас не ни трябва. Затова всеки трябва да внимава, и тук съм съгласен с колегата от БСП, че в самото броене и отбелязване на бюлетините би могло да се поработи, за да се намали обемът наистина на тези… Понякога комисиите са изключително стриктни и всяко малко излизане от квадратчето се обявява за недействително, което няма как да стане. Що се отнася до софтуера, пак казвам, примерът, който дадохте с Търговския регистър…

ЦВЕТА РАНГЕЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)464 думи

Благодаря, господин Председател. Колеги, умишлено заявих изказването си в края на дискусията, исках да чуя отново аргументите на всички политически сили и за моя изненада те съществено се отклониха от днешния въпрос, а той е: подкрепяме ли ветото на президента или не. Така или иначе преди няколко седмици на второ четене приехме окончателно Изборния кодекс такъв, какъвто е към днешна дата, след неколкодневни заседания в пленарната зала, след едно среднощно заседание в Правната комисия. По голяма част от въпросите, които предизвикват и днес дебат в залата, се развиха дебати, всички парламентарни групи бяха направили своите предложения, в това число и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ беше внесла своите предложения за изменения в Изборния кодекс. Притеснителното и тогава, и към днешна дата е, че нашите предложения в по-голямата си част не намериха подкрепа у Вас, но не това ни тревожи, тревожеше ни обстоятелството, че нямаше дебат в смисъл на тези и антитези. Никой от Вас не изрази каквото и да е било становище като контрапункт на нашите предложения, защо не ги подкрепяте. Вие натискахте бутоните и ги отхвърляхте просто защото са предложения на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ще кажете – това ли е най-важният закон, че да се занимаваме с него и на 23 декември, непосредствено преди едни от най-светлите християнски празници? Такива въпроси се задават и от голяма част от обществото и до мен са достигали в това число. Да, колеги, това е най-важният закон, ще Ви кажа защо. Защото само с ясни и честни правила, по които могат да бъдат произведени едни избори, само така присъствието в тази зала ще бъде легитимно, ще отговаря на желанието на избирателите. И защо това е важно? Защото в тази зала се взимат най-важните решения за обществото и когато тези решения се взимат от действително избраниците на народа, а не от тези, които някой е решил да подмени, тогава ще се взимат правилните решения за България и за българите. Ето защо и като вземете предвид и обстоятелството, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ беше първата, която подкани Президента на Републиката да упражни конституционното си право на вето върху този изборен кодекс, тъй като ние не виждахме друга възможност след окончателното му приемане в пленарната зала, ние напълно споделяме добре аргументираните мотиви на юридическия екип на президента, за да върне, за да ни напомни, че този изборен кодекс трябва да бъде преосмислен, трябва да бъдат направени отстъпки, така щото да отговаря на очакванията за честни избори, още повече, че тези мотиви на президента бяха представени от един многоуважаван конституционалист в лицето на професор Друмева и те действително съвпадат и с нашите притеснения, които ние многократно имахме възможност да изразяваме по време на дебатите по всички текстове на Изборния кодекс. Ето защо аз Ви призовавам да подкрепите ветото на президента, тъй като считаме, че действително Изборният кодекс се нуждае от още едно преосмисляне. Благодаря.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1496 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Аз, разбира се, очаквах една идея по-разгорещен дебат, а не дебат от типа всичко вече е свършило, знае се колко е мнозинството (реплика: „Мачът е свирен!“), да, чуват се и такива възгласи от народните представители. Аз, разбира се, никога не бих могъл да се изразя така лаишки от трибуната, не заради друго, а защото все пак уважавам както усилията на различните народни представители от различните парламентарни групи, разбира се, в две диаметрално противоположни посоки да наложат своите виждания за изборния процес, така уважавам и последващите действия на съответната институция, в случая президентската институция, която най-малкото е поработила върху продукта, който мнозинството от тази зала – повтарям – мнозинството от тази зала е изнесла и е посочила своите съображения. Разбира се, в Правната комисия аз чух някои от съображенията на президентската институция, представени от професор Друмева, чух и съображенията на мнозинството от Комисията, което гласува да не бъде прието ветото. Разбира се, в изказването си бих желал да застъпя не толкова политически лозунги, колкото да засегна част от съображенията, които са изложени от президентската институция във ветото, и се надявам, че с моя прочит на тях и моят коментар на тях да направим една промяна в общата нагласа, която определям като нагласа 127, а именно максималният брой на народните представители, които биха гласували днес за неподкрепяне на ветото. Като разбиране нашата парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепи, заедно с „Български възход“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, в опит да върнем възможността за едни малко по-законни избори. На първо място, държа да отбележа, че по т. 1 от мотивите към ветото на президента, той алармира за нееднакво третиране на гласуването с машини и гласуването с хартия. Вече няколко пъти беше споменато от тази трибуна днес, че реално машинното гласуване бива премахнато просто защото тъй наречената машина става един принтер с една специална хартия. И не случайно е посочено в тази т. 1 от мотивите към ветото, че са налице пороци в така приетите промени в Изборния кодекс и не е посочено какво може да стори и как да гласува този гласоподавател, който се срещне с евентуален проблем с машината, в случая с принтера и че той няма друг алтернативен избор, а пък такъв е даден на този, който е избрал да гласува с хартия, но това се окаже невъзможно, той може да гласува след това с принтер и това нееднакво третиране означава и фаворизиране на желаещите да гласуват с хартия, като това разковниче в тази насока е създаден и целият Законопроект за промени в Изборния кодекс. Чрез промяната на така нареченото машинно гласуване, то реално бива игнорирано и неслучайно в т. 2 от мотивите към ветото е посочено, че е налице една едва ли не симулация на машинното гласуване, тъй като то вече не отговаря на характеристиките и на изискванията за машинно гласуване. Отново повтарям, защото машината се превърна в един принтер. Във ветото е посочено, в тази му част, че, на първо място, няма как електронно да бъде отчетен гласът на съответния гласоподавател, няма как електронно да бъде преброен, няма и как съответно да се приеме и официален протокол или ако искате, го наречете официална извадка от евентуално машинно гласуване именно защото машината вече стана принтер. Именно поради това считам, че е важно съображението в мотивите към ветото, че вече нямаме гаранции срещу недействителния вот. Аз имах възможността по-рано днес да посоча цифрите на недействителните бюлетини, които, за съжаление, поне според мен, ще се върнат, но все пак заради болшинството народни представители, които явно ще гласуват да се върнат тези недействителни гласове, бих желал да ги посоча – 86 хиляди 527 на парламентарните избори през 2021 г.; 169 хиляди през 2017 г. и 218 хиляди през 2014 г. Отново ще посоча, както и по-рано днес, че очаквам между 80 хиляди и 120 хиляди недействителни бюлетини на следващите парламентарни избори, на които, за съжаление, ще се гласува предимно и изключително с хартия. За съжаление, никой не даде отговор на въпроса: как може това нещо да се избегне? Никой не може да даде и отговор на въпроса, след като това се случи отново, а ние алармираме тук от парламентарната трибуна, че ще го има, че ще се случи и че ще бъде изключително голям броят на недействителните бюлетини, отново никой няма да даде отговор на въпроса как ще го избегнем с едни принтери? На следващо място, не мога да не посоча съображението на президентската институция, което е залегнало в точка четири от мотивите към ветото, а именно промените, които са приети в Изборния кодекс и задължаващи ЦИК след деня на изборите да обяви публично своето решение, с което дава допълнителна защита на хартията за изборите. Досега чух доста съображения от мнозинството, което връща хартиеното гласуване, че тази хартия ще е специална, тя ще има защити. Дотук добре, но не мислите ли, дами и господа народни представители, че като задължим ЦИК да обяви публично какви са тези допълнителни защити, ние не създаваме възможност за злоупотреби за следващите парламентарни избори. Ако ще задължим по този начин ЦИК да обявява публично какви точно са тези допълнителни защити, тогава да Ви попитам следното нещо: защо не приемем и промени в Закона за БНБ, с които да ги задължим да обявят и какви са допълнителните защити на банкнотите? Какъв е проблемът?! Нали мнозинството иска да има публичност, нали и тук има допълнителни защити в тази хартия? Каква е разликата и защо това нещо въобще трябваше да бъде прието? Как преследваме справедлив и прозрачен изборен процес при подобни изборни промени? Не на последно място държа да насоча Вашето внимание към част от мотивите на президентската институция в точка пет от наложеното вето, а именно препятстването на възможността с приетите законови промени на българските организации, на организациите на българските граждани зад граница да подават кандидатури на свои представители за участие в секционните избирателни комисии, където вече е приета съответната промяна, която оправомощава изпълнителната власт, съответните министерства да назначават по един представител във всяка избирателна секция в чужбина. Какво се получава с тази законодателна промяна, дами и господа народни представители? Вече организациите на българите в чужбина нямат глас, ние им препятстваме възможността да участват пряко в изборите, ние им казваме, че за нас Вашите предложения вече не са важни. По този начин съм сигурен, че рано или късно, ако тези промени останат и напред във времето, те ще загубят интерес към изборите. От друга страна, заявяваме следното: който притежава повече министерства, повече министри, той ще може да назначава и повече членове на секционни избирателни секции в чужбина, което за мен е противоречие на конституционно гарантираното право на избор, най-малкото от организационна гледна точка. Бих искал да засегна и мнението на един от народните представители преди малко, който се радваше, че вече ще има паравани и няма да има тъмни стаички. Той Ви каза, че това е една процедура от 1990 г., която очевидно е продължила, но все пак пропусна да Ви каже, че изборите през 1990 г. ги спечели неговата партия, вследствие на което една година по-късно имаме тази Конституция, която действа и до момента. Сами си направете извод колко е ефективна тя, но тя е приета и с гласовете на тази партия, която спечели изборите с тези тъмни стаички. Така че не мога да приема съображения, които бяха изразени от тази трибуна, че заради такива промени ние ще гарантираме по-обективен и прозрачен изборен процес. Ние нееднократно правихме предложения за видеонаблюдение през целия ден. За съжаление, това не беше прието. Сигурен съм, че сега с този начин на гласуване, дори и да имате един параван просто, манипулацията на вота през изборния ден ще продължи, наред с манипулацията на вота при отчитането на изборните резултати, където ще се броят само и единствено хартиени бюлетини, защото всички стават хартиени бюлетини – просто едните ще бъдат от един вид хартия, другите ще бъдат от по-различен вид хартия, но и двете ще бъдат хартиени бюлетини, без да е възможно да се установи броят на гражданите, които са гласували машинно, тоест на принтер, и без да може техният вот да бъде отчетен електронно, тоест без грешки, защото безспорно е, че при това отчитане грешките са по-малко. Именно възможността за грешно отчитане на вота – дали ще е умишлено, дали ще е неумишлено, или несъзнато, тъй наречената човешка грешка е една от причините, поради която ние ще подкрепим ветото на президента, защото постоянно сме алармирали, откакто беше внесен Законопроектът на БСП за промени в Изборния кодекс, подкрепен и от другите две партии – ДПС и ГЕРБ, че точното отразяване на изборните резултати и драстичното намаляване на броя на недействителните бюлетини само до няколко хиляди на последните парламентарни избори е това обстоятелство, което гарантира по-прозрачен вот. Нека, и с това завършвам, да не забравяме, че общественото доверие в изборния процес е изключително малко. То не се повишава с налагането на вето от страна на президентската институция, но последващото гласуване и последващите действия на всички нас тук, в тази зала, от това зависи какво ще бъде общественото доверие към изборите занапред. Нека всеки един от Вас да го има предвид, когато след малко натисне копчето как да гласува. Благодаря Ви.

АНДРЕЙ ГЮРОВ (Продължаваме Промяната)706 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, отново темата за изборите влезе в Народното събрание. От „Продължаваме Промяната“ не вярваме, че това е наистина актуалният дневен ред на обществото, но как да Ви убедим, че има по-важни неща, например да осигурим достойни заплати на лекарите и медицинските сестри, на учителите, да си приемем антикорупционното законодателство, за да ни приемат в Шенген, за да си усвоим парите по Плана за възстановяване и устойчивост, да спрем източването на публични средства с промени в Закона за обществените поръчки, да създадем една по-добра бизнес среда за по-висока добавена стойност, а не за бизнеси, които източват държавните финанси, като създадем дружество с променлив капитал, като осигурим Синята карта за висококвалифицирани служители. Но не, нищо от това не беше по-важно от Изборния кодекс, което значи за всички, които ни гледат и за всички, които сме тук, едно-единствено нещо – нови избори, подготовка за избори – не за управление, не за отговорен бюджет, не за решаване на истинските и спешните проблеми в обществото, а подготовка за избори, и то избори, които ще върнат едни практики, които бяхме позабравили и които машините предотвратяваха. Може би ветото ще бъде преодоляно днес, но надежда има, защото от нашите битки всъщност има резултат. Прие се видеонаблюдението, върна се Общественият съвет към Централната избирателна комисия, запази се възможността да гласуваме в малките секции в чужбина – това са все важни победи, малки, но важни. А от години проучванията на общественото мнение показват много ясно – мнозинството от българските граждани иска да гласува с машини и всъщност войната, атаката срещу машините, е атака срещу мнозинството от българските граждани, а крайният ефект е много прост, той е загуба на доверие в изборния процес, а оттам и девалвация на социалния договор, за който тук говорихме днес. Защото, когато част от хората не вярват, че участват пълноценно и пълноправно в обществения живот, че техният глас не се чува, това води до една генерална загуба на доверие. Това е сигурният начин да намалите изборната активност, да намалите представителността тук, в парламента, и да намалите доверието в демокрацията като цяло. Но това, че не успяхме в тази битка, не означава, че ще се откажем. Имаме отговорност не само към нас и към нашите избиратели, а към всички български граждани. Затова ще направим всичко възможно да поправим щетите, нанесени от тези безобразни промени в Изборния кодекс. Дали ще предложим отново комисия – временна, за разглеждане на Изборния кодекс, ще внесем Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, в който ще приложим приемлив компромис, защото нашата цел е да градим, а не да разрушаваме. Например едното нещо, което е важно да стане – машинният протокол отново да стане част от книжата в изборния процес. От друга страна, за хартиените бюлетини можем да обсъждаме сканиращи устройства, които да направят – какво, колеги – да намалят до минимум възможността за невалидни бюлетини, за отнемане правото на гласа на българските граждани и в същото време да намалят до минимум проблемите при преброяването и грешките при протоколите. Призовахме Ви десетки пъти, но не пожелахте да ни чуете – нека да оставим партийните интереси и да се погрижим за интересите на българските граждани, а те са много прости. Българските граждани искат да имат честни избори. Докато от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ сме тук и не се отказваме, надежда ще има. И независимо колко трудно, колко бавно, справедливостта накрая ще победи, защото истината е по-силна. Тази седмица положихме усилия да намерим изход от политическия блокаж с някои много важни стъпки. Това се очаква от политиците – не да се готвят за нови и нови избори, а да търсят приоритети, около които можем да се обединим. Надяваме се да се опомните и да осъзнаете, че е нужен компромис за Изборния кодекс. (Реплики: „Времето! Времето!“) Мнозинството българи не искат това, което силово наложихте, и заслужават още един шанс. Приемете, колеги, че това също е шанс и към самите Вас, осъзнайте тази грешка и я поправете! Аз Ви призовавам днес – подкрепете ветото на президента! (Реплики: „Времето! Времето!“) Трябва да започнем да обсъждаме промените в Изборния кодекс заедно, бавно и внимателно. Изборният кодекс засяга всички български граждани и техните най-основни права. Длъжни сме да върнем споделеното чувство, че играта е честна и че всички ние сме част от този процес! Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

Благодаря, господин Гюров. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Има ли реплика? Не виждам. Има ли други изказвания? Няма. Закривам разискванията и ще пристъпим към гласуване. Уважаеми колеги, позволете ми, докато изчакваме нашите колеги да заемат местата, да обърна внимание, че ще се подложи на повторно гласуване Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Тоест ще се гласува съгласно Конституцията, за или против приемането на Закона – обърнете внимание, а не за или против ветото на президента. Необходимото мнозинство е абсолютно мнозинство, тоест не по-малко от 121 народни представители, за да бъде повторно приет Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 287 от 14 декември на Президента на Републиката. Моля, режим на гласуване. Гласували 222 народни представители: за 124, против 98, въздържали се няма. Предложението е прието. Поискано е прегласуване. (Шум и реплики.)

МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС)266 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, допуснахте господин Матеев да нарушава Правилника за пореден път, а поне от Ваша страна не видях да реагирате по какъвто и да е начин. Затова още веднъж Ви моля, когато някой, в нарушение на Правилника, се опитва тук да прави разни внушения, а в конкретния случай ще ползвам по-тежката дума, популярната, народно популярната дума – не фактологически грешки, а явни лъжи. На такива хора като господин Матеев и всички лъжци от тази трибуна им напомняйте, господин Председател, че „Движение за права и свободи“ предложи ползването на машини по време на изборите – такива, каквито се ползват в Америка и Великобритания. И му напомнете на господин Матеев – въпреки че не подкрепиха нашите предложения, да не демагогстват от тази трибуна и да не лепят етикети по адрес на „Движение за права и свободи“. И му кажете на господин Матеев и на всички тези, които се опитват да лъжат по адрес на „Движение за права и свободи“, че съгласно Конституцията законодателят е този, който определя начина на гласуване. Но има и още едно нещо – такъв начин на гласуване, който да позволява всички български граждани, които искат да гласуват, да могат да гласуват, а не съгласно Вашия манталитет да демагогствате. От една страна, да пишете, че гласуването е задължително, а от друга страна, да се гордеете, че ограничавате гражданите да могат да гласуват, с ограничения, които не са предвидени в Конституцията. Ето това са важните въпроси, господин Председател, и ще Ви помоля да следите за спазването на Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

ЙОРДАН ТЕРЗИЙСКИ (Продължаваме Промяната)213 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес може да констатираме предизвестената смърт на машинното гласуване. Предизвестена, защото въпреки тези дебати, които водехме и сега, и на предните две четения, очевидно нямаше конструктивен диалог, нямаше чуваемост. И точно поради тази причина и Вие днес не пожелахте това заседание да се излъчва пряко по телевизията, за да не може българският народ да види нежеланието Ви да чуете доводите. И когато има нежелание да се чуят другите партии, да се чуят доводите, това е проява на сила. Когато има нежелание да се чуят неправителствените организации, това е проява на арогантност. Когато има нежелание да се чуят хилядите граждани, които излязоха отвън на улицата, това е признак на лицемерие и дебелокожие. Но когато има и нежелание да се отразят критиките на президентската институция, това е сигурен признак, че има заговор за кражба на следващите избори. И когато колегите от ГЕРБ обещаваха ред в хаоса, сега разбирам какво са имали предвид. Първо, че това беше припознато от цялата хартиена коалиция и БСП създадоха хаос, за да може ГЕРБ под фасадата на този мним ред, който обещават, да вкарат всички промени в Изборния кодекс, които желаят, за да може накрая редът, който Вие всички искате, да бъде редът на ДПС, а именно – бюлетини в чували и сгрешени протоколи. Благодаря.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)277 думи

Господин Председател, днес коалицията ГЕРБ, БСП, ДПС прие един лобистки закон – поредният лобистки закон, който виждаме в България, този път обаче, продиктуван от тяснопартийни интереси. Въпросните формации са седнали с калкулатора, всеки е изчислил колко гласа ще спечели чрез различни похвати или директно да го кажем – манипулации, посредством хартиеното гласуване, и заедно са стигнали до извода, иначе твърдят, че нямат нищо общо помежду си, заедно са стигнали до извода, че това е нещо, което ги устройва, че няма значение какво са правили преди конкретно БСП, че няма значение, че те въведоха машинното гласуване, сега е редно (шум и реплики), за пореден път, като представители на фурнаджийската политика в България, да си сменят диаметрално противоположно мнението и да кажат, че това, което преди са мислили, не е правилно, сега имат ново, по-добро мнение и да се застъпят за него. Всъщност те се застъпват за статуквото. Трите формации ГЕРБ, БСП и ДПС са най-ярките представители на статуквото, което унищожава нашата държава и води народа до просешка тояга. Най-ярките представители на статуквото, което обрича България на гибел – бавно, но за сметка на това много сигурно. Ще станем свидетели отново на хартиени бюлетини, които се разделят на купчинки – всеки си брои неговата купчинка в съответния СИК, след това сбъркани протоколи, поправени неколкократно, след това чували, които се мъкнат, търкалят, губят, късат и прочие по спортни зали и по РИК-ове, висене от часове до дни във въпросните РИК-ове, след което отново грешки при обработването, излизане на резултатите след няколко дни, може би още някой друг припаднал човек при нечовешките условия в РИК. И всичко това само за да се защити тяснопартийният интерес на статуквото ГЕРБ, БСП и ДПС.

МИРОСЛАВ ИВАНОВ (Продължаваме Промяната)314 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз гласувах против. Разбира се, че гласувах против измененията в изборното законодателство, защото за мен, за цялата парламентарна група и за още много колеги в тази зала приемането на тези изменения е срамно. То е срамно, защото по никакъв начин не се защитават правата на българските граждани, по никакъв начин не се гарантира честността на изборния процес. Напротив. Както днес, така и в предишните заседания стана ясно, че няма никакъв смисъл от аргументи, от излагането на факти, от излагането на правни и чисто логически аргументи. Няма смисъл, никой не ги чува, мнозинството не ги чува! Силата на мнозинството неведнъж показа своето лицемерие. Лицемерие е, че за него е по-важно благоденствието на българските избиратели – не, не е, показа се и днес, когато като първа точка в днешния дневен ред беше въведено именно разглеждането на Изборния кодекс, не беше гледан бюджетът, не беше гледан Кодексът на труда, не беше гледана Синята карта и така нататък, и така нататък, все важни закони, които биха имали пряко положително влияние върху живота на българските граждани. Загубихме почти 50 часа пленарно време да обсъждаме промените в Изборния кодекс в пленарната зала – време, което беше напълно достатъчно, за да приемем мнозинство закони, голяма част по Плана за възстановяване и устойчивост. Но аргументите не са важни. За съжаление, с тези изменения се нанесе тежък удар върху демокрацията – демокрацията, всъщност даде власт на тези, за които основната цел е не защита на демокрацията и правата на българските граждани, а да запазят властта си. (Реплики от „БСП за България“, ДПС, ГЕРБ-СДС: „Времето! Времето!“) Уважаеми колеги, за съжаление, след няколко месеца най-вероятно ще станем свидетели на извращенията, които ще се случат по отношение на изборния процес – ще бъде късно и ще бъде пред свършен факт. Надявам се, че в някакъв момент ще се събуди Вашата съвест или ще получите оценка за Вашите дела от българските избиратели.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЧОБАНОВ213 думи

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители № 48-254-04-51: „В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 34: „§ 34. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 40, ал. 5 думите „три“ се заменят с „два“. 2. Следващите параграфи се преномерират.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители № 48-254-04-52. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …), в чл. 100, ал. 1 думите „сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто“ се заменят с „по-голямото от 100 на сто от нарастването на осигурителния доход или 100 на сто“.“

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Дотук. Уважаеми колеги, по тези предложения и по предложението на Комисията за нов § 11 имате думата. Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам дискусията. Първо ще подложа на гласуване за допустимост предложението на народния представител Корнелия Нинова, за което Комисията със свое решение е решила, че е недопустимо. Моля, режим на гласуване за предложението за допустимост. Гласували 149 народни представители: за 65, против 83, въздържал се 1. Предложението не е прието, тоест това предложение няма да бъде допуснато за гласуване в залата. (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“: „Прегласуване!“) Искате прегласуване ли? Уважаеми колеги, преди това бих искал да проверим кворума. Моля, проверка на кворума с компютризираната система. Успяхте ли да се регистрирате? Успяхте. Ще изчакам обаче една минута, за да няма обструкции. Регистрирани са 138 народни представители. Има кворум. Пристъпваме към прегласуване на предложението за допустимост. Гласували 180 народни представители: за 76, против 101, въздържали се 3. Предложението не е прието и при повторното гласуване. Подлагам на същата процедура следващото предложение на госпожа Нинова и група народни представители, № 48 254 04 41. Комисията предлага да не бъде допуснато. Моля режим на гласуване за допускане на това предложение в Доклада. Гласували 180 народни представители: за 76, против 101, въздържали се 3. Предложението не е прието. Следващото предложение е на народния представител Асен Василев и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 78, против 93, въздържали се 9. Предложението не е прието. Следващото предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 11. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 79, против 95, въздържали се 10. Предложението не е прието. Прегласуване ли искате? Искате ли да го мотивирате? Струва ми се, че прочетохме Правилника с тази мотивация на прегласуването, но упорито настоявате да го нарушаваме. Добре, давайте да го нарушаваме колективно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Колеги, преди да го подложа на прегласуване, пак ще Ви прочета Правилника, защото непрекъснато ни упреквате, че го нарушаваме. „Чл. 66 (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, включително резултатът от гласуването по парламентарни групи. (2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторно.“ Никъде не пише тук, че по същество трябва да се аргументира, а се говори за оспорване на резултата от гласуването. Така че, ако ще мотивирате оттук нататък предложения за прегласуване, моля, мотивирайте ги с аргументи за оспорване на резултата, а не с мотиви по същество. Мисля, че е ясен Правилникът. Няма място за тълкуване, различно от това. Режим на прегласуване. Гласували 186 народни представители: за 80, против 96, въздържали се 10. Предложението не е прието и при прегласуването. Само да кажа за протокола, че преномерирането ще бъде извършено от референтите съобразно приетите или отхвърлени текстове, за да не го повтаряме след всеки параграф. Господин Председател на Комисията, моля Ви да прочетете следващите текстове.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЧОБАНОВ644 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Христо Гаджев и група народни представители, № 48-254-04-42. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 79, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Параграф 12 – вече го отхвърлихме. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-53. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-56. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става параграф съответен след преномерирането, § 14: „§ 14. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 36, ал. 1 думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“. 2. В § 45, т. 1 думите „2022 г.“ се заменят с „2023 г.“. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, № 48-254-04-45. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80. ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, № 48-254-04-45. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80. ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, № 48-254-04-45. Предложението е прието за недопустимо с решение на Комисията на основание чл. 80. ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение на народния представител Васил Пандов и група народни представители, № 48-254-04-50. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 15 и 16 по номерация на Комисията: „§ 15. В Закон за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 45: а) създава се ал. 2а: „(2а) С наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закон за здравето се определят критерии за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична медицинска помощ, които осигуряват достъп до дейности от основния пакет.“ б) в ал. 17 се създават т. 4а и 4б: „4а. цени на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК. 4б. методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа.“ 2. В чл. 55, ал. 2 се създават т. 3б и 3в: „3б. изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. 3в. методика за финансиране осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а.“ § 16. В срок от три месеца Министерският съвет приема изменения и допълнения в наредбата по чл. 81, ал. З от Закона за здравето.“

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Уважаеми колеги, започваме първо с гласуване на предложенията за допустимост, които Комисията е отхвърлила като недопустими. Първо е предложението на народния представител Христо Гаджев и група народни представители, № 48-254-04-42. Комисията е приела, че не е допустимо. Гласували 180 народни представители: за 26, против 89, въздържали се 65. Предложението не е прието, тоест няма да бъде допуснато до гласуване. Следващото предложение, което ще гласуваме за допустимост, е на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Гласували 182 народни представители: за 82, против 99, въздържал се 1. Предложението не е прието. Следващото предложение за допуск на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители е оттеглено. Следващото предложение за допуск на народния представител Асен Василев и група народни представители също е оттеглено. Стигаме до предложението на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-56. Комисията предлага да не бъде допуснато. Гласували 187 народни представители: за 84, против 93, въздържали се 10. Предложението не се допуска за разглеждане. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители, № 48-254-04-45. Това предложение също е за допускане. Комисията предлага да не бъде допуснато. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 44, против 135, въздържали се 7. Предложението не е прието и също не се допуска. Следващите две предложения са на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители под един и същи № 48-254-04-45. Подлагам ги и двете на гласуване за допускане. Комисията предлага да не бъдат допуснати. Гласували 189 народни представители: за 27, против 136, въздържали се 26. Предложенията не са приети, не се допуска да бъдат разглеждани в залата. Уважаеми колеги, това бяха предложенията по прочетените текстове, за които гласувахме да бъдат ли допуснати или не. Откривам дискусията по останалите текстове. Имате думата. Заповядайте.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)479 думи

Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, дами и господа народни представители! Ние от партия ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме предложили само три предложения към този бюджет, защото смятаме, че в удължение на бюджета не трябва да се предлагат прекалено много, така да кажем, предложения. Три предложения, и трите не бяха допуснати. Първото предложение, както многократно казваме от тази трибуна, мерки за малкия и микробизнеса, данъчни облекчения, тъй като ние постоянно говорихме за увеличение на минималната работна заплата, имаше тук предложение на БСП за механизъм за увеличение на минималната работна заплата, съответно ние трябваше да предприемем мерки към микро- и малкия бизнес. Микро- и малкият бизнес много трудно в тези кризисни времена могат да преодолеят и увеличение на минималната работна заплата. Това не се допусна до дискусия нито във Финансовата комисия, нито тук в залата. Поне да дискутираме този проблем за микро- и малкия бизнес. Не се допусна. Второто ни предложение беше в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. След наша корекция, която предложихме в Комисията по финанси, искахме само да отпадне едно изречение, което нямаше да струва абсолютно нищо на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това изречение щеше да отмени поставянето на ваксини за COVID-19 и щяха да отпаднат съответно разходите в тази посока, защото националният здравен инспектор каза: няма пандемия. Нещо, което ние казахме още преди една година. Явно на господина национален здравен инспектор му трябваше една година да му загрее българският реотан и да стопли, че наистина няма пандемия. В крайна сметка след нашите протести още януари и февруари месец зеленият сертификат беше премахнат, бизнесът се поуспокои. Ако не беше създадена кризата и инфлацията от страна на Промяната, нещата щяха да се върнат към нормалността в държавата, но, за съжаление, не стана по този начин. Третото наше предложение беше за много малки разходи за увеличение на заплатите към Националния статистически институт, работещи хора в Националния статистически институт. Тези хора отдавна не са получавали увеличение на своите работни заплати и ние бяхме предложили. Това щеше да струва само шест милиона на бюджета. И това беше отхвърлено като предложение. Точно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още от самото начало на този парламент казвахме ясно и категорично нещо, че този парламент е мъртвороден. Той не може да взима добри решения и това се показа много ясно през последните два месеца. Взеха се решения, които са против българския народ – за даване на оръжия за Украйна, което ни прави страна в конфликта; за връщане на хартиената бюлетина, което преди малко гласува тук така наречената хартиена коалиция, което е изключително тежко решение за българския народ и ни връща буквално в началото на така наречения преход. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от самото начало категорично казахме, че този парламент няма да може да произведе правителство, и това се доказва, въпреки че евро-атлантическите партии в този парламент имат мнозинство от 213 депутати и въпреки това сте неспособни да направите правителство, неспособни сте да изградите бюджет, неспособни сте да управлявате държавата. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Благодаря Ви, господин Георгиев. Оставих Ви до края да се изкажете, въпреки че е в нарушение на правилата. Да Ви обърна внимание, идеята, че се гласуват текстовете за допустимост преди дискусията, е, че ако те бъдат отхвърлени, по тях не може да има изказване, нито дискусия. Вие се изказахте по отхвърлените текстове. Оттук нататък, тъй като не бях направил това уточнение преди началото на дискусията, затова оставих господин Георгиев да се изкаже. Но оттук нататък Ви казвам, че ще прекъсвам всяко изказване, което е по темата на недопуснати текстове в пленарната залата. Преди това, има ли реплики към изказването на господин Георгиев? Няма. Има ли други изказвания по текстовете? Няма. Закривам дискусията, преминаваме към гласуване. Параграф 11, както е предложен от Комисията, с приетото предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители. Режим на гласуване за § 11. (Председателят и докладчикът се уточнявания встрани от микрофоните.) Отменете гласуването. Кажете какво има, в моя доклад е § 11, ето го. Секунда, секунда, сега ще го уточним, не бързаме заникъде. Нека да проверим, да не объркаме нещо за протокола, колеги. От вчерашния доклад е отпаднал този параграф, така че първото гласуване е по вносител на § 9. Комисията, бъркам ли нещо или не? Параграф 9 по вносител. (Председателят и докладчикът се уточнявания встрани от микрофоните.) Благодаря Ви. Гласуваме. Гласували 191 народни представители: за 189, против 2, въздържали се няма. Предложението е прието. Следващият § 10 по вносител, който е в редакция на Комисията, която предлага той да бъде преномериран на § 14, но номерацията няма да я чета. Гласували 194 народни представители: за 193, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Следващото гласуване е за предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 15 и 16, което председателят на Комисията прочете. Режим на гласуване за параграфи 15 и 16 по предложение на Комисията. Гласували 185 народни представители: за 91, против 94, въздържали се няма. Предложението не е прието. Има предложение за прегласуване. Гласували 191 народни представители: за 93, против 98, въздържали се няма. Предложението не е прието. Господин Чобанов, прочетете Доклада до края.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЧОБАНОВ318 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 17. По § 12 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 48-254-04-41. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Петър Чобанов и група народни представители, № 48-254-04-46. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, № 48-254-04-51, което гласи: Текстът на първоначалния § 37 (нов § 38) се изменя така: „§ 38. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на т. 1 от § 4, чл. 4а, ал. 2 от § 5, чл. 26а, ал. 5 и 6 от § 13, § 17, § 24, § 26 и т. 1 от § 31, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. и § 34, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 18: „§ 18. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на: 1. Параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. 2. Параграф 7, който влиза в сила от 1 декември 2022 г. 3. Параграф 9, който влиза в сила от влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.“ Като номерацията на параграфите е по Доклада на Комисията.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ЧОБАНОВ198 думи

Благодаря Ви, господин Председател. По молба на колегите от Министерството на финансите и във връзка с възможността за изплащане на компенсации на физически лица, потребители на моторни горива, на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следните правно-технически поправки. Да се създаде нов параграф със съответния номер: „(1) Компенсирането на физическите лица, крайни потребители на моторни горива, при условията на чл. 112, ал. 1 до 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. продължава да се прилага до приемането на акта на Министерския съвет по § 9, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ., бр. 99 от 2022 г.) и до размера на постъплението от авансовите вноски за временната солидарна вноска по § 9, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби към същия закон. (2) За предоставяне на компенсациите Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи, трансфери за 2022 г., за сметка на постъпилите авансови вноски за временната солидарна вноска.“ Идеята на предложения параграф е да може да продължи изплащането на тази подкрепа, която е за моторните горива, мярката с 25-те стотинки. Благодаря.

СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА305 думи

Благодаря. По предложението на господин Ананиев, Министерството на финансите не подкрепя предложението, тъй като, както вчера Ви обясних, и в момента към вчерашна дата бяхме 1 милиард и 600 на минус на централен бюджет, а към днешна дата сме вече на минус 2 милиарда на централен бюджет, това означава, че ние финансираме национални разходи със средства, които използваме или от набирателни сметки, или от европейски средства. Това просто е кеш, който ние ползваме, такъв е принципът на единната сметка. Абсолютно всички средства на правителството са в една сметка и оперативно се използват всички видове източници. С приемането на текста, който предлага господин Ананиев, би могло да се наложи в началото на годината да теглим дълг, при условие че ще имаме над 10 милиарда във фискалния резерв. По отношение въпроса на госпожа Атанасова. Както знаете „Лукойл“ преведе данък свръхпечалба в размер на 72 милиона и тъй като схемата, която е за 25 стотинки гориво на литър се преустановява на 31 декември, това, което предлагаме, е, тя да продължи още един месец, докато има време да се мине на обществено обсъждане за таргетирана мярка за подпомагане на горивото. Друг мотив, с който предлагаме мярката от 25 стотинки да продължи още един месец поне, е, защото тя води до намаляване на инфлацията при методологията, която прилага Националният статистически институт при изчисляване на ХИПЦ. И третият мотив е, че, Вие знаете, бях Ви информирала, че имахме запитване от Европейския съюз, с което считаха, че нарушаваме единния пазар, тъй като се дават 25 стотинки само на превозни средства с български номера. След обясненията, които бяхме дали, към момента нямаме негативна реакция от страна на Европейската комисия или поне нямаме официален отговор, в който те да изразяват несъгласие по мотивите, които сме изложили. В тази връзка предлагаме, ако Вие го подкрепите, мярката с 25 стотинки да продължи още един месец. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Това аз щях да го направя така или иначе, но благодаря Ви. Тъй като има спор кое е допустимо и кое не, щях да направя процедура да се гласува всяко едно за допустимост. Започваме с направените предложения и тяхната допустимост в залата. Първото предложение, което беше направено, беше от господин Ананиев. Ще ги подложа на гласуване по реда на постъпилите предложения. Господин Ананиев направи следното предложение: „Създава се нов параграф със следния текст: „§ … За финансиране на разходите и трансферите Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и на средствата по програми и проекти на Европейския съюз“. Моля, режим на гласуване за допустимост на този текст. Гласували 218 народни представители: за 146, против 72, въздържали се няма. Предложението е прието. Текстът е допуснат до гласуване и до разискване, разбира се. Следващият текст е този, който господин Чобанов внесе, оттегли и след това господин Сабрутев го припозна. Ще Ви го прочета: „Създава се нов параграф“ – номера ще кажат референтите: „§ … (1) Компенсирането на физическите лица – крайни потребители на моторни горива по реда на чл. 112 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., продължава да се прилага до приемането на акта на Министерския съвет по § 9, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 99 от 2022 г.) и до размера на постъпленията от авансовите вноски за временната солидарна вноска по § 9, ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби към същия закон. (2) За предоставяне на компенсациите Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за сметка на постъпилите авансови вноски за временната солидарна вноска.“ Това предложение да влезе в сила от 8 октомври 2022 г., ако бъде прието. Това ли е пълният текст, господин Чобанов, който Вие дадохте, или има още?

АСЕН ВАСИЛЕВ (Продължаваме Промяната)441 думи

Колеги, току що финансовият министър потвърди това, което обсъдихме и вчера, че проблеми с пенсиите няма, тъй като средствата от европейските фондове нямат никакво отношение към изплащането на пенсиите или поемането на нов дълг. Въпросът е защо това предложение се прави? Тъй като това е малко по-технически въпрос, нека да го обясним простичко. Това предложение се прави, защото, блокирайки тези средства, които са около 6 милиарда, това ще блокира възможността на служебния кабинет да прави харчове по програми, дългосрочни, които парламентът е одобрил. Или казано още по-просто – ГЕРБ се страхуват служебният кабинет да не изхарчи тези пари, така че, като те направят правителство, евентуално, тези пари да ги няма. Това е най-просто. Блокираме възможността на служебния кабинет да харчи едни пари, за да може те да са налични, когато се сформира редовен кабинет. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Мандатът нали е при Вас!“)Кажете го така, колеги от ГЕРБ, не се крийте зад техническата терминология, това е същността на това предложение. Оттук нататък всеки народен представител може да прецени дали това е целесъобразно, или нецелесъобразно. Това може да доведе потенциално – тук министърът, трябва да отговори, в зависимост от колко ритмично идват постъпленията в сметката, а първото тримесечие обикновено идват доста ритмично, може да доведе до нужда от допълнително финансиране извън тези средства, тоест ние да си имаме блокирани едни пари на влог в БНБ и да трябва да вземем допълнително средства в зависимост от това колко ритмично идва постъплението. Тук министърът обаче трябва да даде точния разчет на касовия баланс за първо тримесечие, което те очакват. Като цяло обаче няма никакъв проблем. Евросредствата се ползват за европейски плащания. Пенсиите си имат достатъчно средства да бъдат изплатени, както ние казахме. С това предложение ние връзваме ръцете на служебния кабинет тези 6 милиарда да ги ползват само за плащания по европроекти. Не може да ги ползва за нищо друго. Това нарушава една много дългогодишна, повече от 20 години, норма как се управляват парите на държавата. Казано най-просто, всички средства, независимо откъде идват, се ползват по целесъобразност, защото, давам пример – изплащат се компенсации на земеделските производители – 800 милиона, средствата Европа ги възстановява май месец. Сега ние ако кажем: блокираме евросредствата за тези 800 милиона, теоретично трябва да изтеглим дълг и Европа, като ни ги възстанови май месец, ще си го върнем този дълг. За да не се случват такива операции, които оскъпяват управлението на парите на държавата, всичко стои в единната сметка и тя може да се ползва като разплащателна сметка на държавата. Тъй като колегите от ГЕРБ се страхуват какви разплащания ще прави кабинетът, искат да блокират около 6 милиарда от средствата в тази сметка. Това е. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ЦОНЧО ГАНЕВ259 думи

Да, което показва, че по никакъв начин не може да казваме, че България е цъфнала и вързала, това е пълен цинизъм към днешна дата да си го говорим. Няма как това, което се предлага от страна на ГЕРБ, ние да го гласуваме и да го одобрим по ред причини. За да не губя парламентарно време, пак ще кажа: това е недопустимо към днешна дата, тъй като… И другото, което посочи министърът на финансите, е – да, няма да блокираме изплащането на пенсиите, но ще трябва да пристъпим към теглене на заем, и то още в началото на годината, първите дни, което ще ни постави в ситуацията, която ни постави правителството на ПП, да взимаме заем с огромна лихва. Само заради това да беше, не трябва тази зала да одобри това решение. На мен ми е пределно ясно политическото решение на цялото това нещо – хората, които си правят сметка да са следващите управляващи, от тяхна гледна точка няма нищо лошо да искат да ограничат всички тези неща, но гледайки от полза на държавата, ние сме изправени пред риска да платим едни огромни пари по отношение на това да теглим заем. Разбира се, затова е и голямата игра на евро-атлантическото мнозинство – влизайки в еврозоната, такива заеми под път и над път ще ни се отпускат, за да станем още по-задлъжнели. Към днешна дата обаче това нещо не трябва да минава, тъй като ще ни струва страшно много пари, само за да може някой да разчита, че когато ще управлява след няколко месеца, ще има средства, които да използва той.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН ЦОНЕВ

Добре. Колеги, аз приемам предложението, което направи господин Василев. Нека наистина да сме изрядни. Подлагам на гласуване за допустимост предложението на народния представител Румен Гечев. Правилно е, госпожо Атанасова, понеже ме питате с поглед, защото другите предложения следват автоматично, а това все пак е от друг закон. Нека да обясня. Моля, режим на гласуване. Гласували 201 народни представители: за 199, против няма, въздържали се 2. Предложението е допуснато до гласуване. И сега самото предложение – моля, режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, сега ще Ви прочета целия чл. 7 с приетите предложения. „Чл. 7. (1) В срока по чл. 1 максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са в размер до 25 на сто на тримесечна база от годишните размери за съответния показател, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., и са в рамките на съответния годишен показател по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет по държавния бюджет за 2023 г. (2) В срока по чл. 1 Министерският съвет може да одобрява финансиране: 1. на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по реда на чл. 56 от Закона за защита при бедствия и да одобрява авансово допълнителни разходи/трансфери до размера на утвърдените с чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. разходи; 2. на дейности в условията на миграционен натиск и защита на обществения ред; 3. на мерки, свързани с високите цени на електрическата енергия и природния газ; 4. на мерки за преодоляване на последиците от COVID-19 или други остри заразни заболявания; 5. на проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание; 6. за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс; 7. на влезлите в сила към 1 януари 2023 г. политики за семейните помощи за деца. (3) Министерският съвет може да увеличава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, над размерите по ал. 1 до размера на средствата, за които са ползвани сметки за чужди средства в изпълнение на актове на Министерския съвет от предходни години, както и до размера на разходите по ал. 2. (4) Разходите и предоставените трансфери в срока по чл. 1 се финансират за сметка на постъпилите приходи и на наличните парични средства в единната сметка с изключение на средствата в Сребърния фонд и средствата по програми и проекти на Европейския съюз.“ (Уточнения между председателя и докладчика Петър Чобанов.) Пак ще прочета ал. 4, тъй като я прочетох с популярното наименование на Фонда, а трябва да го прочета както е в самия закон. „(4) Разходите и предоставените трансфери в срока по чл. 1 се финансират за сметка на постъпилите приходи и на наличните парични средства в единната сметка с изключение на средствата на Държавен фонд за гарантиране и устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз.“ Това е новият вариант на чл. 7. Моля, режим на гласуване за пълния текст. Гласували 216 народни представители: за 216, против и въздържали се няма. С това, уважаеми колеги, е приет и целият законопроект. (Ръкопляскания.) Благодаря на Комисията, на председателя на Комисията и на всички Вас за честното и почтено отношение към този изключително важен закон. Преминаваме към следваща точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ. Вносители са Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.

ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА САЧЕВА439 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-7, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На редовно заседание, проведено на 30 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – заместник-министър професор Емил Мингов, госпожа Калина Петкова – директор, и експерти; госпожа Димитрова от Националния център за обществено здраве и анализи, госпожа Дичева от администрацията на Омбудсмана на Република България. Съгласно мотивите на Законопроекта с предлаганите промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и произтичащите от тях изменения на Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за здравното осигуряване и Закона за насърчаване на заетостта и във връзка с Директива 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г., се цели улесняване на достъпа до пазара на труда в страната на висококвалифицирани специалисти – граждани на страни извън ЕС, в условията на динамични миграционни процеси, демографски предизвикателства и променен пазар на труда. Предлага се по-привлекателна, гъвкава и ефективна система за привличане и устройване на висококвалифицирани кадри от трети държави, не само с висше образование; както и улеснена краткосрочна и дългосрочна мобилност, командироване и работа от разстояние на чуждестранни специалисти с разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“, създаване на регистър на признатите работодатели. От името на вносителя Законопроектът бе представен от народния представител Николай Табаков. Той отбеляза, че се улеснява привличането на висококвалифицирани работници и специалисти, разширява се приложението на „Синята карта на Европейския съюз“ и се облекчава недостига на работна сила. Становището на МТСП, което не подкрепя Законопроекта, бе представено от заместник-министър професор Емил Мингов. Той посочи, че Законопроектът въвежда в националното законодателство определени разпоредби на Директива 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021г., но има процедурни и технически недостатъци, няма таблица за съответствие с европейското право, има предложения, които не съответстват на Директивата. При последвалата дискусия народният представител Илиана Жекова от ПГ на ГЕРБ-СДС обяви, че ще подкрепят Законопроекта, тъй като се улесняват процедурите за наемане на висококвалифицирани специалисти, като и бележките на МТСП следва да се отразят. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-07, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“

ДОКЛАДЧИК ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА253 думи

Господин Председател, колеги! „На редовно заседание, проведено на 7 декември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители. В заседанието участваха представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи, които изразиха доста забележки по внесения законопроект. От името на вносителите мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Димитър Найденов, народен представител от парламентарната група на „Демократична България“. Комисията проведе обсъждане, в рамките на което представителите на парламентарната група на ГЕРБ-СДС изразиха принципна подкрепа за Законопроекта, като подчертаха необходимостта Водещата комисия да изпълни процедурата за нотифициране, да бъде постигнато съответствие с изискванията на европейското законодателство и да бъдат извършени нужните промени между първо и второ четене. От парламентарна група на „Продължаваме Промяната“ също беше изразена подкрепа за Законопроекта при условие за последващи промени между първо и второ четене, съобразени с представените становища на трите министерства. От парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ беше изразено отрицателно мнение относно Законопроекта, което беше мотивирано със създаването на потенциална възможност за допускане на рискови за националната сигурност групи. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-7, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“

ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ МИТОВ278 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-7, внесен от Надежда Йорданова на 19 октомври 2022 г. Председателят на Комисията информира народните представители с постъпилите становища по Законопроекта от ДАНС и от Асоциацията на индустриалния капитал. Председателят на ДАНС господин Пламен Тончев запозна народните представители със становището на Агенцията, според което е нецелесъобразно чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство, да влизат в страната с виза за краткосрочно пребиваване. Това не кореспондира с общия режим, уреден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, според който следва да бъде издавана виза по чл. 15, ал 1 от ЗЧРБ. Асоциацията на индустриалния капитал в писменото си становище не възразява срещу предложените изменения и допълнения, но смята, че този законопроект не решава най-важните за българския бизнес въпроси, като намаляване на броя на изискуемите документи за даване на достъп до пазара на труда у нас и намаляването или отпадането на такси, съкращаването на срокове в отделните процедури до необходимото възможно. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-7, внесен от Надежда Йорданова на 19 октомври 2022 г.“ Благодаря.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)427 думи

Господин Председател, ще направя кратък обзор на парламентарната година, разбира се, без каквито и да е претенции за изчерпателност, защото поразиите, които така нареченото евро-атлантическо мнозинство сътвори през тази малко над една година, бяха наистина много. Ще започна с една наскоро излязла новина за демографската катастрофа, което показва, че колапсът е толкова голям, че българският народ не е в състояние просто да се самовъзпроизвежда и да оцелява. Единствено циганите у нас са в състояние да се самовъзпроизвеждат и дотам. Ние загиваме като народ и като нация и това трябва да е пределно ясно на всички. Това е отговорност на партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП, ДПС и така нататък, които през последните над 30 години не само че не ни изведоха от прехода, а дори го затвърдиха. През тази година шумно беше прокламирано въвеждането на еврото у нас, убийството на българския лев, и убийството на българската икономика. Страната ни всячески е тласкана към гръцки сценарий неумолимо, безжалостно, по всевъзможен начин, като ни се обяснява, че едва ли не щели сме да влезем в Клуба на богатите, което е всичко друго, но не и истина. Трябва да кажем, че и в сферата на външната политика бяха направени изключително много поразии, изключително много грешни ходове, като всички те са продиктувани от сляпо верноподаничество към американското посолство, има една партия – към турското, разбира се, и ВЪЗРАЖДАНЕ е единствената политическа формация у нас, която не приема никакви заповеди от което и да е чуждо посолство. Останалите козируват и изпълняват, а именно какво направиха? Подариха оръжия на Украйна, с което пряко ни въвлякоха във военния конфликт там и във войната, и съответно направиха това на страната на войнственото малцинство в световен мащаб, защото повечето държави не даряват оръжия и седят далеч от конфликта, съответно ние сезирахме Конституционния съд за това. Беше прието решение нашият АЕЦ да работи с чуждо гориво, което поставя под директен риск неговото функциониране, това е един експеримент с националната сигурност и с живота на всички български граждани, и въобще на Европа, и на света, нещо, за което гласувалите, подкрепили това безумие, ще поемат своята отговорност в исторически план. Също така имаше гласуване за американските бази по инициатива на ВЪЗРАЖДАНЕ. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично застанахме против това в България да има американски бази. Какво се случи? Не само че не бяхме подкрепени, а дори формации, като БСП, които искат и твърдят, че са за независимо управление на България, не са евроатлантици, те гласуваха обаче за това да има американски бази в България, както и техният председател на Комисията по отбраната тогава защити НАТО и съществуването на американските бази.

АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ963 думи

Има четири американски бази в България, трябва да отбележим, да бъдем пунктуални, които функционират буквално като територия на чужда държава и България няма никакви правомощия на тази територия, понеже тук от място ме репликира точно председателят на Комисията по отбрана от БСП, който беше най върлият защитник на американските бази на НАТО в България, но това е нещо характерно за БСП, поне в тази своя политика те са последователни, за разлика например хартиената бюлетина, за разлика от това дали искат да приемем еврото у нас, за разлика от оръжията за Украйна, които до последно се чудеха дали да ни подкрепят, или не и така нататък. Тук трябва да кажем, че беше извършено грандиозно предателство спрямо българите извън днешните територии на страната, и по-конкретно става въпрос за Македония, която е в сърцето на всеки един българин. Какво беше направено там? Под натиска на Франция и под натиска на Европейския съюз беше вдигнато ветото, беше прието едно антибългарско решение, което има изключително тежки последици за българите от Македония. Господин Костадин Костадинов ги беше поканил на Комисията за българите извън страната, където те описаха какъв терор в момента има над тях в Македония. Описаха как са палени техните клубове, как се стреля по тях, как се хвърлят камъни и какви обиди има, как всеки ден ги заплашват за живота им и така нататък. Тоест в резултат на вдигането на ветото и приемането на Макроновото предложение българският национален интерес в Македония не само че не беше защитен, беше грандиозно предаден. Тук е много важно да подчертаем, че БСП гласуваха въздържал се за френското предложение. Нещо, което обаче после те отричат по телевизионните студия, с едно шизофренно поведение, което може би исторически погледнато съответства на тяхната формация. Верноподаничеството във външната политика обаче не свърши само с предателството на българите в Македония. Българите никъде по света не са защитени, и то по-скоро не по вина на служителите на Външно министерство, по вина и на самия министър-председател, който тогава, знаете, Кирил Петков беше най-върлият защитник на френското предложение, по вина на управляващите, които така и не можаха да вдигнат възнагражденията на служителите във Външно министерство, и прочее. Бе гласувана и хартиената бюлетина, което е предателство спрямо българския народ и което отваря не врата, а буквално портал за грандиозна изборна манипулация. Това е една директна услуга към партиите на статуквото, които са ГЕРБ, БСП и ДПС. Тези формации, които всячески се опитват да направят така, че преходът в България никога да не свърши, гласуваха хартиената бюлетина и по този начин отново върнаха сгрешените протоколи, чувалите с бюлетини и бюлетините, които в секциите се разделят на купчинки и всеки си брои неговата купчинка. Колко вярно, колко грешно – няма никакво значение. Върнаха това да се спи по спортните зали и по РИК-овете, върнаха това да има припаднали хора там, да чакаме по няколко дни резултата до последно и да не сме сигурни как ще бъде изкривен този резултат. Тук е важно да кажем за хартиената бюлетина, че отново имаше много сериозен завой от страна на БСП, който завой е продиктуван от това, че те за пореден път смениха мнението си – нещо, което, разбира се, е характерно за тяхната формация, а пък самата тя въведе машинното гласуване. В момента машините просто са едни скъпоструващи принтери. Стана грандиозен скандал относно управителя на БНБ. Скандал, който за малко да бутне управляващата тогава четворна коалиция на БСП, „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и „Има такъв народ“. Съответно този скандал не можа, на косъм, да събори тази коалиция, но ветото и предателството спрямо българите в Македония го направи, както видяхме. Бяха изгонени руските дипломати и отношенията с Русия бяха нажежени до тъмночервено – нещо, което никой до момента не си е позволявал. Абсолютно безхаберно, безотговорно, само и само да бъдем верен васал на нашите задокеански партньори, на които по скоро само ние сме партньор, но те на нас не са партньор. Освен това днес разбрахме, че положението е стигнало дотам, че има потенциална невъзможност за плащане на пенсиите. Чухме го от самия финансов министър. Смятайте докъде стига разложението на държавността и докъде стига кризата у нас. Важно е да кажем, че с Плана за възстановяване и устойчивост правителството на Кирил Петков и Асен Василев по всякакъв начин се опита и прокара път за унищожението на българската енергетика. При записаното в него унищожение на 40% от нашите ТЕЦ-ове, това ще доведе до невиждана енергийна криза, каквато имаме и в момента. Знаете, ние от износител на ток се превърнахме във вносител. Беше гласувано закупуването на самолетни чертежи на F-16, което е изключително дългосрочно. Не се знае кога ще дойдат, дали ще е това десетилетие или следващото. За сметка на това се знае, че в скоро време, след няколко месеца може да останем без самолети, които да охраняват нашето въздушно пространство, но евро-атлантическата сбирщина в България не вижда проблем защо не някоя НАТО-вска държава като Турция любезно да охранява българското въздушно пространство. Имаме рекордна инфлация – нещо, което също бива оправдавано със световни, глобални фактори и така нататък. Подобно на щраус правителството, управляващите си затварят очите и казват, че това било не заради нашите действия, било заради някой друг. Същото така имахме убийство на граничари вследствие на зле изградена ограда, която за сметка на това струваше милиони. Отново българският национален интерес по никакъв начин не бе защитен. Получихме звучен шамар за Шенген, и това бе провал на българската дипломация. (Реплика: „Браво бе!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В наводнените карловски села не бяха дадени пари, но за сметка на това бяха раздадени над 1 милиард за украинските туристи в България и за така наречената ковид пандемия. Бе въведен и зеленият сертификат, който беше изключително дискриминационна мярка, но благодарение на усилията и протестите на ВЪЗРАЖДАНЕ той вече е в историята. (Силен шум и реплики: „Времето!“) Минималната заплата не се вдигна на 850 лв. и по този показател ожесточено се съревноваваме… (Силен шум и реплики.)

ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България)215 думи

Чакайте, господин Председател, да не ми звънне телефонът, докато правя процедурата. Изключих звука. Уважаеми господин Председател, две неща по начина на водене. Преди малко, аз съм съгласен, декларация от името на парламентарна група, но Правилникът беше нарушен сериозно – може би минута и 40 секунди отгоре върху времето за декларация. Със сигурност и една тронна реч има някакво време, за което да се изкаже. Вие не обърнахте внимание, с което изнервихте залата. Вследствие на това от същата парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ излезе техен народен представител и нарече Народното събрание и в момента хората вътре от другите парламентарни сили хунта. От името на БСП държим да го накажете, нали разбрахте? (Реплики: „Изгонете го от залата.“, смях, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.) Нали разбрахте? Защото, господин Председател, съгласете се, каквито и звуци да се чуват от пленарната зала, колкото и часът да е в момента, знаем утре какъв празник е – използвам случай да поздравя всички български граждани и да им пожелая весели празници – би трябвало да ни приляга по някакъв начин да запазим добрия тон в навечерието на тези празници. Нито сте оригинални, нито правите впечатление на някого така (частични ръкопляскания), но трябва да си понесете заслуженото и ще си го понесете не само тук, да знаете. А Вие го накажете този народен представител.

ИВАЙЛО ПАПОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)509 думи

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е поредният опит да внедрим европейското законодателство – Директива 2021/1883 и отменената такава. В Четиридесет и седмото народно събрание също имаше такъв подобен законопроект, който очевидно не е минал. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ разбираме, че проблемът с недостига на работна ръка в много сфери е важен, особено във високотехнологичните, в информационните технологии, където секторът е изключително динамичен, но не смятаме, че решенията се крият точно в този законопроект. Демографската криза е факт, а ние говорим за нея, и то десетки години. Книги се писаха, никой не им обърна внимание, явно не Ви е интересувало достатъчно. Тук ние виждаме няколко заинтересовани страни, особено заинтересовани страни – работодатели, държава, синдикални организации, а мненията са много разнопосочни. Изтъкват се причини, че в България 900 хиляди души не учили и не работели. Затова, аз искам да попитам как се стигна до тази ситуация? Защо се неглижираха десетки години проблемите с българското професионално образование, което можеше да отгледа тези кадри? „Компютърна техника и технологии“ се изучава, като специалност едва от 2007 – 2008 г., докато „Компютърно и системно програмиране“ отпреди няколко години, а можехме да си отгледаме високомотивирани работници, но не го направихме. Нашите опасения и резерви са много относно този законопроект. Законосъобразно ли е чужденци, които отговарят на условията за висококвалифицирана заетост, да влизат в страната ни с краткосрочна виза тип C? Това не е ли проблем с нашия Закон за чужденците в България? От тези промени няма ли да се възползват и други граждани, които не са високотехнологични професии, ако отворим вратата сега? Пример мога да Ви дам – в моя роден град Враца се завърнаха няколко десетки семейства, които години наред са работили в Чехия, а сега в момента нямат работа, защото техните места са заети от украинци. В самия законопроект са споменати държави от бившия Съветски съюз. Това няма ли да направи и такъв проблем и в България и нашите високотехнологични работници да изтекат отново на Запад? Защо се въвежда в нашето законодателство временен адрес и резервацията в хотел временен адрес ли е? Доколкото знам, нашето законодателство говори за постоянен и настоящ адрес. Защо трябва да се намали срокът, в който трябва да се вземе становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ от 14 на 7 дни? Няма ли да е проблем на териториалните дирекции на „Национална сигурност“ ще им стигне ли времето, за да се направи това и да се изпратят данните към Държавна агенция „Национална сигурност“? Много сме скептични относно въвеждането на фигура – признат работодател. Удачно ли е Агенцията по заетостта да сертифицира? А работодателите, които не са кандидатствали, те какви ще бъдат? Може би непризнати работодатели?! Няма ли възможност отделни бизнеси да вземат предимство пред други бизнеси и така да се нарушат принципите на конкурентност? В заключение, искам да завърша с това че не винаги механичното пренасяне на чужди европейски директиви успява да се внедрят успешно. Реципирането невинаги е добро. Затова в тази връзка аз като депутат от ВЪЗРАЖДАНЕ и нашата група няма да подкрепим Законопроекта. Благодаря.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)831 думи

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, във връзка със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, ние както каза и преди мен говорещият, господин Папов, няма да го подкрепим от ВЪЗРАЖДАНЕ. Има изключително много причини, за да не го направим. И една от всичките тези причини е тази, че с този законопроект се дава възможност, се отваря врата в нашето законодателство, се прави байпас на Синята карта в буквалния смисъл на думата, отваря се врата, през която сега с обяснението, че могат да влязат висококвалифицирани специалисти в един следващ момент при промяна в законодателството, с леки козметични при това промени, ще се отвори цяла порта и тогава не само висококвалифицирани специалисти, а хора от третия свят и от източната част на света – от Азия, ще могат да идват да работят тук. Това естествено устройва едрия бизнес и той се стреми да направи точно това. И ние виждаме в това предложение този капан за нашето законодателство, който се залага в момента. Бавно и постепенно, бавно и постепенно се дава възможност чрез този закон и чрез последващи промени и корекции да бъде отворена портата и да нахлуе вълната от работна ръка, която ще залее България. Това ще причини масова миграция на нашите работници към Запад. Ще бъдат принудени хората да се изнесат в буквалния смисъл на думата, защото, при положение че дойде евтина работна ръка, ние виждаме, че работодателите ще се възползват от този момент. Това ще накара българските работници да напуснат България в търсене на по-добри условия и по-добра работа, при положение че се подбие пазарът на труда. Нещо много важно трябва да се каже. С предложенията в Законопроекта се дава възможност да се направят така, че ДАНС да не може да проверява хората, които идват тук, или ще имат много по-кратки срокове да бъдат проверявани. Това означава, че има опасност да влязат хора, които са недоброжелателни към българската държава и към българския народ. Тези хора ще могат да се внедрят във фирми и ще могат да работят във фирми, които използват класифицирана информация и лични данни на българските граждани, което ще е опасност за изтичане на много важна информация в посока, която никой от нас не знае в момента в каква посока ще изтече. Невъзможността „Държавна сигурност“ и „Национална сигурност“ да проверяват хората, които… или съкращаването на сроковете на този етап, дава възможност да проникнат такива хора в нашата държава и това е реална опасност – реална опасност, която съществува. Това не го казвам само аз, това го казва становището на „Национална сигурност“, това го казва становището на Министерството на вътрешните работи. В тези становища се казва много ясно, че параграфи от 1 до 6 и § 8 трябва да претърпят тотални промени, за да може този законопроект да придобие някакъв вид. Това трябва много ясно да се разбере от народното представителство. Този законопроект, вкаран от госпожа Надежда Йорданова и група народни представители от „Демократична България“, е изпълнен с грешки, дори технически, които не знам дали ще могат народните представители да откоригират между първо и второ четене. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме намерение да направим такива корекции, затова ще предложим, дори предлагам, ако евентуално бъде приет този закон на първо четене, срокът между първо и второ четене да бъде 21 дни. Нещо друго, което трябва да се каже. Становището на Министерството на труда и социалната политика е изключително отрицателно. Отново показва, че от параграф… Забележете, между другото, нещо много важно – от десет параграфа седем във всички становища, които изброих – седем параграфа са подчертани, че изрично трябва коренно да претърпят промени, за да могат да бъдат допустими въобще като цяло. В становището на Министерството на труда и социалната политика се казват следните важни неща: „Следва да се отбележи, че задължително за провеждане задължителна консултация със социалните партньори е основен принцип на европейското законодателство, регулиращ достъпа до пазара на труда за граждани на трети държави. В пакета документи към представения от госпожа Йорданова и група народни представители, в Законопроекта липсва информация за провеждане на такива консултации със социалните партньори. Легалните определения за висококвалифицирана заетост, високопрофесионална квалификация, висока степен на професионални умения, професионален опит, служебна дейност, разписани по чл. 2 от Директивата не са въведени чрез съответните текстове в предложения проект на ЗИД и ЗТМТ. Липсата на такива определения ще доведе до възникването на непълно и противоречиво прилагане на предвидените в Закона разпоредби.“ С оглед от посоченото, зачитам Ви отново: „С оглед на посоченото по-горе и в рамките на съответната компетентност е на Министерството на труда и социалната политика, не можем да подкрепим параграфи от 1 до 6 и § 8 на настоящия законопроект.“ Разбирате ли какъв законопроект ни предлагат дамите и господата от „Демократична България“? Законопроект, който е изпълнен с грешки, Законопроект, който не устоява на изискванията на Министерството на вътрешните работи, на „Национална сигурност“. Този законопроект е опасен за националната сигурност на страната. Това трябва да се вземе предвид, когато Вие в следващия момент натиснете бутона и гласувате, и се надявам, че няма да подкрепите този законопроект на първо четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

ЦОНЧО ГАНЕВ290 думи

Господин Председател, господин Георгиев! Малко фактология. Цял ден вносителите на този законопроект присъстват наполовина от цялата си група, но точно сега, когато трябва да прокарат чужди интереси – чужди на българските интереси, присъстват твърдо в тази зала. Когато говорим за законопроект, в който, в момента второ изказване, ясно и точно се вижда какви са националните интереси, е, меко казано, позорно от тяхна страна да мълчат, подпрени за пореден път на стената. Въпросът е, че не какво казваме ние като анализ, въпросът е какво казват институциите. Въпросът е какво е становището на ДАНС. Становището на ДАНС спрямо Законопроекта на най-големите получатели на грантове от „Америка за България“ е съсипващо. ДАНС казва, че най-големите вносители и получатели на грантове от „Америка за България“ са внесли Законопроект, който застрашава националната сигурност. И е хубаво тези, които са се подписали там, да дойдат и да коментират становището именно на българските служби. Хубаво е получателите на грантове от „Америка за България“ или, по-точно казано, на Държавния департамент на САЩ да дойдат и да обяснят защо министерствата са категорично против този законопроект, който нарушава българските национални интереси. Защото не е лицеприятно да оправдаваш грантовете от Държавния департамент със законодателство, което е в нарушение на националните интереси, защото не е лицеприятно, когато излизат синдикатите и ти обясняват, че вкарваш Законопроект, който може би защитава националните интереси на Държавния департамент, ти да мълчиш подпрян позорно на стената и да си държиш колана – това не е лицеприятно, но е хубаво да има. Затова, господин Георгиев, много Ви моля отново да повторите какви са становищата на ДАНС, на министерствата и на синдикатите, защото грантополучателите от „Америка за България“ тези неща не ги интересуват, но и нас не ни интересува, когато ще дойде момент да си плащат за това нещо.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)281 думи

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, много правилно Вие казахте и аз ще се съглася с Вас, защото нещата, които казах допреди малко, не са мое мнение, не са моето лично мнение – на народния представител Георги Георгиев, това са нещата, които прочетох от Министерството на труда и социалната политика, господин Митев, и към Вас се обръщам – на Министерството на труда и социалната политика. Вие в момента обидихте Министерството на труда и социалната политика, че те са дали грешно становище. В същото време обидихте не само Министерството на труда и социалната политика, обидихте „Национална сигурност“. Не знам те как ще реагират на Вашите обиди. Обидихте Министерството на вътрешните работи. Разбирате ли колко надалече достигнахте Вие, господин Митев, с Вашите недобре премерени изказвания от тази трибуна. Не стига, че редовно обиждате гражданите на Република България, а сега си позволявате да обиждате Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, „Национална сигурност“ обиждате, защото това са техни становища. Аз цитирах техни становища. И това са техните аргументи, господин Митев. (Реплика от народния представител Искрен Митев.) И е много трудно, когато един човек, който носи вратовръзки на охлюви, да излиза тук, от тази трибуна (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) и да ни обяснява колко много, разбирате ли, само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ нищо не разбираме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Явно и Министерството на труда и социалната политика – и те нищо не разбират, явно и Министерството на вътрешните работи – и те нищо не разбират, и ДАНС нищо не разбират. Така че, господин Митев, Вие когато взимате реплика, поне се опитвайте малко от малко да се подготвяте, а не винаги да сте на всякоя манджа мерудия, така да се каже. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“) Благодаря.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)364 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, не знам как е протичал дотук дебатът, но все пак опитът ми показва, че надали е бил със сериозни аргументи в подкрепа на Закона, нещо, което не би могло да се случи, тъй като очевидно този закон е написан лобистки, само и единствено да пречи на пазара на труда в България за български граждани, на първо място. На второ място, да снижи изискванията за привличане на работници от трети държави, които не са членки на Европейския съюз. За всеки случай ще декларирам частен интерес по реда на чл. 145 от Правилника, тъй като се занимавам с процедури по единно разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта“. Ние няма да подкрепим този законопроект, тъй като той пренебрегва и изключва доста от процедурите за достъп, на първо място, до територията на Република България и на следващо място, до пазара на труда, и неслучайно има отрицателни становища от доста от българските институции. За съжаление, този законопроект дава възможност на притежатели на виза тип „С“ за краткосрочно пребиваване, или така наречената туристическа виза, да получават „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Защо е опасно това? Защото досегашният режим изискваше виза „D“, при която, забележете, винаги и във всички случаи задължително се изисква съгласувателна процедура между МВР и ДАНС. Идеята на тази задължителна съгласувателна процедура по реда на Наредбата за визовия режим, която е с едно доста дълго заглавие, е именно чужденецът заявител за такова разрешение за пребиваване и работа да бъде проверен, забележете, докато е извън територията на страната. За съжаление, тази съгласувателна процедура, която цели да провери дали този чужденец не е крадец, измамник, престъпник, терорист и така нататък, не се извършва при визите за краткосрочно пребиваване тип „С“ или тъй наречените туристически визи. Обаче с този законопроект, дами и господа народни представители, това нещо се дерогира, което е изключително опасно за българската държава. Нещо повече, този законопроект ни задължава ние да ползваме Шенгенския визов режим и да позволяваме на чужденци, които са имали пребиваване в друга държава членка, която признава Шенгенската визова система, да ги допускаме до 90 дни на територията на Република България и дори само заради това не трябва да бъде допуснат този закон.

ЦВЕТА РАНГЕЛОВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)162 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, обръщам се към Вас, защото Вие малко закъсняхте и не знаете, но вносителите не излязоха да ни запознаят с този законопроект и от Вашето изложение аз разбирам, че Вие сте запознат в детайли с него. Споменахте и че имате практика – конкретна, адвокатска. Имам няколко въпроса спрямо Вас. Можете ли да ни отговорите, установили ли сте, след като се запознахте с този законопроект, какво пречи сега на гражданите от трети страни да идват и да работят в България? Има ли такива пречки? Защо ще идват граждани на трети страни да работят в България, висококвалифицирани специалисти, които ще получават значително по-ниски възнаграждения от нашите висококвалифицирани специалисти в съответните високотехнологични сектори. И последният ми въпрос е: знаете ли, предвидено ли е в този законопроект и имате ли Вие идея като практик с тази материя какво ще правят българските висококвалифицирани специалисти, които ще бъдат принудени да напуснат работа, защото ще бъдат заместени от по-ниско платени висококвалифицирани специалисти? Благодаря Ви.

ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)551 думи

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, Вие сте права и сте схванала идеята на Законопроекта, че целта му е да снижи досегашните изисквания по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и по Закона за чужденците в Република България по отношение на визовия режим за чужди граждани, които нямат и не са висококвалифицирани. Нещо повече. В този законопроект една от възможностите да бъдат допуснати и да кандидатстват за така наречената Синя карта е дори да нямат висше образование, но да имат – някакъв частен документ се създава, който да бъде издаван от работодателя, който да доказва опит, който се приравнява на висше образование. Представяте ли си каква фраза е това? Дори това не съществува в българското имиграционно право! И ме подсещате, че има още няколко нелепици, които са създадени в този закон, които българското имиграционно право не познава. Едно от тях е така нареченото разрешение за временно пребиваване, което се дава на заявители, на които срокът е изтекъл. В момента в България няма такова нещо като разрешение за временно пребиваване. Не съществува подобно нещо. И в Законопроекта не пише как ще се издава, на какво основание ще се издава, с какви документи ще се издава, за какъв срок ще се издава, може ли да се подновява. Затова това нещо е нелепица. Другата нелепица, която ни се предлага с този законопроект, е така нареченият временен адрес, който щял да декларира чужденецът. В момента в българското имиграционно право, включвам Закона за чужденците в Република България и процесния закон за трудовата миграция и трудова мобилност, не съществува подобно нещо като временен адрес. И никой няма на идея – и Законът за гражданската регистрация даже не борави с термин „временен адрес“, защото подобно нещо не съществува. Има два адреса в България – единият е постоянен, другият е настоящ. Още едно нещо има, което пречи на този закон. Ако сте прочели внимателно, ще видите, че той позволява да бъде позволено на заявителя да упражнява и така наречената свободна професия. И досега имаме възможност за упражняване на свободна професия, но критериите са изключително завишени. Изисква се висше образование, квалификация за тази свободна професия и опит в тази професия поне две години. И най-важното нещо, изисква се знание на български език, доказано по съответния начин. Нещо, което този законопроект пренебрегва. И вече, господин Костадинов, премахва се изискването за владеене на български език. Всеки, който желае и разполага вече, според този законопроект, с разрешението тип Синя карта, има право вече да упражнява свободна професия, без да разполага с тези завишени критерии, които са до момента. (Реплики: „Времето, времето!“) Така че, да завърша, и към момента всеки, който е висококвалифициран работник от сферата на IT, който желае да работи на длъжност „софтуерен мениджър“, „софтуерен разработчик“ „инженер“, той може да работи съвсем спокойно и да получи такова разрешение тип „Синя карта“ – „Единното разрешение за пребиваване и работа“, няма абсолютно никакъв проблем. (Реплики: „Времето, времето!“) Но понеже спонсорите на някои политически формации са големи международни компании, които желаят да занижат заплащането, като привлекат чужденци и от държави извън Европейския съюз, именно затова те желаят да вкарат този законопроект и той да бъде приет. Защото, ако сте забелязали, променят и размера на минималната заплата, която да се дава – от 1,5 пъти над средната за дейността, до 1,3 е намаляла. И това трябва да се вземе предвид…

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)190 думи

Господин Председател, това, което беше казано, мисля, е достатъчно ясно само по себе си, обаче беше пропуснат един много важен аргумент – становището на синдикатите. Синдикатите също са категорично против и това, което всъщност те казват, е, че отваряме не просто възможността за наводняване на българския пазар на труда, а и за унищожаване на българския пазар. Защото в един момент тук просто няма да има вече регулация, още повече, че ще влязат хора, които ще се ползват и от закрилата на своите собствени страни – нещо, което не бива да пренебрегваме. И тъй като България, за съжаление, през последните години е държала с ерозираща държавност, в която може да се меси всеки, и далеч вече не само посланиците, но дори и собствениците на малко по-големи фирми, които могат да си позволят примерно да разговарят с някоя парламентарна група, да си купят някой депутат, който да внесе съответния лобистки закон за тях. От тази гледна точка, това, което беше казано за становището на ДАНС, за становището на МВР, допълнителното становище на синдикатите, е повече от ясно и категорично – този закон е вреден и опасен за националната сигурност. (Шум и реплики.)

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)516 думи

Господин Председател, господин Петров! Нещата стоят по следния начин – аз ги казах, но пак ще ги повторя още веднъж. Очевидно е, че става въпрос за грозен лобистки законопроект, който има за цел да удовлетвори, доколкото на нас ни е известно, интересите на точно две фирми в България. Обаче, тъй като с отварянето на една малка пробойна в един бент много лесно може да се скъса самата стена на бента, след което оттам насетне вече идва катастрофата. Това, което Вие казахте, е много вярно, защото в ситуацията, в която ние се намираме в момента, единственото нещо, което пази България все още от наводнение не само на нейния трудов пазар, но и на обезлюдяващата се наша българска територия, е ниският жизнен стандарт и фактът, че България все още не е в Шенген. Поради тази причина тук нахлуващите така наречени бежанци, на практика нелегални мигранти и престъпници, не искат да остават в България. За тях е изгодно да минат границата и дори рискуват да дават още повече пари на каналджии, за да могат да отидат в първата шенгенска държава – Австрия. Неслучайно и Австрия беше против влизането на Румъния и на България в Шенген. От тази гледна точка, в момента, в който това нещо се случи, и в момента, в който примерно, да кажем в един следващ състав на Народното събрание, се намерят други, още по-платежоспособни чужди фирми в България, които да кажат: „Ама защо трябва да имаме само висококвалифицирани специалисти?“ На нас ни трябват примерно, да кажем, градинари, овощари, земеделски работници, боклукчии. Това нещо ще стане с една много проста поправка – махат се две думи от този законопроект – точно две думи. И тъй като, ако за разлика от някои народни представители в това Народно събрание, които очевидно не разполагат с достатъчно голям ментален капацитет, в ДАНС и МВР разполагат с такъв, те са предвидили възможните последици от това. Точно поради тази причина становището им е изключително отрицателно. Те си го заявяват ясно и категорично – аз ще го кажа за втори път. Този законопроект е заплаха за националната сигурност, защото с темповете, с които тук присъстващи – между другото, добре запознати бивши служители и министри от МВР, които казват как всеки ден границата се преминава от 1000 души (шум и реплики), само си представете какво ще се случи в един момент, в който тези 1000 човека на ден решат да останат в България. (Шум и реплики.) Тридесет хиляди на месец! Оттам насетне да не започваме да смятаме, защото сметката ще бъде изключително стряскаща за нас. Имайки предвид темповете на обезлюдяване, имайки предвид, че в края на тази година ще отчетем още 100 000 души надолу – официално при това от статистиката, имайки предвид всичко това, което се вижда, че нашата държава вече не може да защитава собствената си територия по никакъв начин – единственото нещо, което в момента ни пази, са остатъците от старото законодателство, което в момента някои хора – всъщност не са някои – „Демократична България“, се опитват да унищожат. И ако можем да говорим за заплаха за националната сигурност, ей там е заплахата за националната сигурност – „Демократична България“. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

ДАНИЕЛ ЛОРЕР (Продължаваме Промяната)237 думи

Господин Председател, уважаеми колеги! Обещавам да съм бърз. Нека да свършим обаче дискусията по един толкова важен и добър проект за България, вместо със смехотворен маратон от фалшиви заплахи, с кратко обозрение на това защо това наистина е важно за България. Наслушахме се на смешки, че ще има наводнения от хора, че са лобистки проекти. Попитайте българските работодатели какво е това, което им липсва, за да има икономически растеж у тях, за да расте техният бизнес. Не им липсва земя, не им липсва газ, не им липсва ток. Едно нещо им липсва у нас и това са хора. У нас липсва работна ръка. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Сега, за да не кажете, че лобирам, цитирам изследването на българските работодатели. У нас липсват 200 хиляди работещи! Двеста хиляди, господа! От тези 200 хиляди някои от тях са квалифицирани, други от тях не са, но ако ние не започнем да си ги набавяме отнякъде, нашата икономика няма да расте така, както ни се иска. За целта настоящият законопроект, който е изискване и по Плана за възстановяване и устойчивост, най-после дава начин да привличаме квалифицирани специалисти у нас. Колко трудно е да се разбере, че това е вратата към икономическия растеж тук? Тези улеснения най-после ще ни позволят това да се случи. Съпротивата срещу този законопроект е съпротива срещу икономическия растеж на България. Благодаря Ви. Светли празници и нека да преминем към едно хубаво гласуване най-после! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС)448 думи

Спокойно, има време. Имаме време, закъде бързате. (Смях, шум и реплики.) Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не бива да се отнасяме много лековерно към всяко добро намерение. Затова взех думата да се изкажа, защото винаги чувствам себе си задължен да споделям с Вас най-малкото лошия опит, защото добрият е хвалба. Действително пътят към ада е постлан с добри намерения – това не е празна приказка. Сега ще Ви разкажа как подобрявайки условията за инвестиционното гражданство и за инвестиционните визи – златните паспорти и златните визи – как едни мини избухнаха под краката ни. Мини, които абсолютно незаслужено бяха сложени там от едни хора, които от 25 години с това се занимават – да рисуват образи, да използват всяка ситуация, за да я изопачават. И аз Ви благодаря, че слушате с внимание, не защото аз се изказвам, а защото наистина проблемът си е сериозен проблем. Когато тръгваме да правим нещо такова, винаги трябва да гледаме зад него или под него дали няма някоя мина. Аз например твърдях, че инвестиционното гражданство е битка за инвестиции за всяка страна и от тази трибуна съм го казвал многократно. Оглавявах и такава временна комисия и работихме много с колегите – цяла година, за да изпълним препоръките на Европейската комисия и на нашите евро-атлантически партньори това гражданство да не бъде фиктивно, да не бъде формално, а наистина да донесе на страната инвестиции. Защото по същата тази линия – Кипър, Испания, Малта, Португалия, Ирландия и така нататък, правиха по няколко милиарда инвестиции на година – било в недвижими имоти, било в акции, ценни книжа на борсата и така нататък. И цялата тази операция завърши трагично – почти. Няколко тариката в държавата започнаха да продават това инвестиционно гражданство и да правят сделки, и да го компрометират. И успяха да го компрометират, и справедливо нашите европейски и задатлантически партньори се възмутиха от това. Тук е мястото да кажа, че същите тези хора, които го правиха, натопиха нашия колега Пеевски, че той го е правил. И това, най-отговорно го казвам от тази трибуна, е абсолютна лъжа. Лъжа, която е абсолютно доказана с факти. Много е опасно, когато се опитваме да правим неща, които си мислим, че са добри. Обаче като ги прочетат нашите партньори, да не се учудите, че може да получим един доклад, в който да ни кажат „а бе тук сте пуснали едни работници, едни много работници са дошли, обаче те преди да дойдат тук, са започнали работа в едни други служби, които не са партньорски.“ Давате ли си сметка за това? Не си давате сметка. Но аз реших, че все пак е колегиално да предупредя колегите, към които нека да бъда коректен – не подозирам никой от вносителите в лоши намерения. Не подозирам абсолютно никой.

ЙОРДАН ЦОНЕВ266 думи

Вие може. И не обвинявам никого. Просто споделям с Вас, че тези неща са тънки, деликатни, ледът тук е много тънък, особено пък когато става въпрос за специалисти и така нататък. Някои от специалистите буквално са специалисти, колеги. Затова аз лично не препоръчвам, в навечерието на Коледа, да приемем този законопроект, най-малкото защото нямаме становища от специализирани служби и така нататък и не сме взели предвид негативния опит, който имаме и който още не можем да изчистим. Още чакаме ДАНС да каже отнело ли е паспортите на тези, на които са дадени по този ред. Още чакаме прокуратурата да свърши тази проверка, за която сме я сезирали надлежно. И затова се обръща към колегите отдясно, които така леко иронично се засмяха, когато казах това за господин Пеевски, но нямаше нищо смешно. Ужасно е да ти налепят това петно, когато нямаш никакво касателство с тази тема. И дори да не ставаше въпрос за господин Пеевски, а за който и да е друг, пак щях да застана на тази трибуна и да кажа, че трябва да сме много внимателни, когато работим с тази материя. И да припомня на българската прокуратура, че чакаме това разследване да бъде придвижено и да бъде завършено. И да напомня, че чакаме гражданството на тези, на които е дадено по този начин, да бъде отнето и да напомня на всички Вас, че очакваме да приключим със златните визи както приключихме със златните паспорти, защото в миналия парламент не приехте да спрем златните визи, но е дошло време и това да направим, и да се замислим дали сега да раздадем златни трудови книжки. Благодаря Ви.

23 декември 2022 г.

Гласувания (59)

Стенограма (442 изказвания)

Регистрации