4 януари 2023 г.

Първо бих искал да поздравя всички с настъпването на Новата година, да си пожелаем здраве и да свършим нещо полезно за България. Тъй като е първият ден от новата парламентарна сесия, естествено е да поставим въпроса кое е най-важното, което можем да свършим през тази сесия. Отговорът е един – това е да изберем редовно правителство. И това е отговор не само свързан с живота на това Народно събрание, защото, ако не изберем правителство, той ще приключи много бързо, а и защото всеки по време на празниците е срещал десетки хора, както и аз, които са му казвали: какво правите там, защо още не сте избрали правителство? Моля Ви, направете го, имаме нужда от него. Затова от „Продължаваме Промяната“ подходихме по начин, който е различен от всичко, което беше правено досега. Потърсихме единственото нещо, което би могло да ни обедини като парламентарни групи, опитвайки се да комбинираме целите и задачите, които бихме могли да изпълним през следващата година. Нека за тези, които не са прочели внимателно или може би не са обърнали внимание, да прочета само един параграф от Декларацията, която сме внесли за разглеждане в Народното събрание: „Водени от общата отговорност за бъдещето на Република България, предлагаме на всички политически сили обединение около следните приоритетни национални цели: развитие на конкурентна иновативна икономика; гарантиране на национална сигурност и върховенство на правото; постигане на енергийна независимост и устойчиво развитие; намаляване на неравенствата и достъп до качествено образование и здравеопазване.“ Въпросът ми към всеки един от Вас е: с кое, с кой от тези приоритети не сте съгласни и с коя от дейностите, с които можем да ги постигнем, не сте съгласни? Много интересни бяха критиките, които очаквано се появиха вчера и днес. Например ръководителят на една парламентарна група каза, че това са приоритетите, взети от тяхната предизборна програма. Лидер на същата парламентарна група каза, видите ли, „Продължаваме Промяната“ са извадили тяхната предизборна програма. Трети казаха: ние подкрепяме Декларацията, но имаме възражения срещу 2 – 3 текста. Аргументи от този тип показват, че ние сме си свършили работата. Да, постарали сме се да обединим точките, целите, които имаме, във всички парламентарни програми, с изключение може би на една от политическите формации пред мен в парламента. Въпросът е можем ли да работим заедно и да ги постигнем. Тогава всеки от Вас, когато обсъждаме в петък тази декларация, моля да отговори на следните въпроси: дали сте съгласни тази декларация да бъде приета и на тази основа да се търси състав на Министерски съвет за редовно правителство? Ако не сте съгласни, отговорете на въпроса как си представяте реализацията на третия мандат? Или, ако не можете да отговорите на този въпрос, кажете ясно, че от самото начало на това Народно събрание Вие сте работили, за да приключи то възможно най-бързо своя живот и да отидем на следващи избори. Защото и в математиката, и в живота, уважаеми народни представители, две и две най-често прави четири. Когато започнеш парламентарния живот с промени на Изборния кодекс и след това отхвърлиш всички възможности да бъдат реализирани редовните правителства, това означава, че от самото начало сте се готвили за нови избори. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, в началото на новата година пожелавам на всички здраве и сполука. Нека 2023 година да е мирна, да е по-добра и по-успешна от старата! Пожелавам надеждата да не ни напуска и с общи сили да успеем да направим правилните избори, да преодолеем кризите, да решаваме проблемите на хората и да трасираме пътя към по-добро бъдеще на страната ни. Днес ние отбелязваме и 33 години от създаването на нашата партия ДПС от доктор Ахмед Доган. (Ръкопляскания от ДПС.) Със създаването на партията доктор Доган превърна в наша основна философия заедността. Поздравявам всички членове и симпатизанти на ДПС с празника и пожелавам на всички ни успех. Изминалата година беше безпрецедентна в много отношения. Тя върна кошмара на войната в Европа, постави ребром въпросите за новия световен ред, наред с кризите, растящата инфлация и бедност в страната, донесе поредните неуспешни избори. Политическите партии в Четиридесет и осмото народно събрание бяхме поставени пред голямо изпитание още с избора на председател на Народното събрание. Провали се и първият мандат за съставяне на правителство. Предстоящият втори мандат не дава по-големи шансове, като се има предвид еднаквият модел на първите две политически сили. Това, което трябва да ангажира отговорността на всички ни, е третият мандат. Без значение какви биха били последиците за рейтинги и изборни резултати, отговорността пред обществото и бъдещето на държавата изисква да намерим решение за редовен кабинет с ясен хоризонт и конкретни задачи за изпълнение. Народът очаква това от нас, това е и основното ни задължение, и няма да има оправдание за никого, ако се провалим в този опит. Кабинетът трябва да има отговорната задача да изпълни важните политически решения, свързани с проблемите на хората. Те очакват това от нас. В момента, както и веднага след изборите, хората искат редовен кабинет. Те очакват основните теми от дневния ред на обществото да бъдат основните теми на политиците. Независимо от общото икономическо положение и всички проблеми, хората ни дават ясен знак, че ни дават шанс да преодолеем политическата криза, която ни води към институционален срив, демонстрират изключително търпение и ние не трябва да пропиляваме тази възможност. Недоверието на обществото в политиците и в основната институция на парламентарната република по никакъв начин не може да се реши само с едни предсрочни избори. Преди следващите избори, които най-вероятно ще са предсрочни, политиците трябва да успеем да покажем нов модел на поведение и нов подход за решаване на проблемите на хората. През последните години изборите се печелят от месии и герои спасители, които убеждават как ще махнат лошите и с това ще решат проблемите на хората, като преди това са създали образа на лошия в лицето на политическия си опонент. В същото време виждаме, че държавата не може да се управлява по този модел – проблемите на хората се задълбочават и независимо от популизма и медийния комфорт те виждат, че не става по-добре, защото тези политически сили се оказват силни само в противопоставянето, омразата, отрицанието и създаването на лош образ на опонента. Тези политически сили нямат капацитета да управляват, затова положението днес не е това, което очакват хората. Решението е просто: трябва да сме откровени с народа и да спрем с лъжите, трябва да се научим да поставяме национални приоритети и да имаме дългосрочна визия за развитието на държавата ни. ДПС води открит диалог с избирателите, с обществото, с политическите сили. ДПС има ясна визия за развитието на страната и програма за изпълнение. ДПС ще продължава да настоява, че само с диалог и с общи усилия на политическите партии може да се постигнат успехи. Избори, без да сме показали на хората, че сме извлекли поуките от уроците на съдбата, ще повторят за пореден път един и същи резултат от последните две години – резултатите не просто няма да ни харесат, те може да донесат нежелани последици за развитието на политическата система във вида, в който я познаваме. Няма да се простирам и до други резултати, свързани с държавното устройство, формата на управление и така нататък. Не, не чертая в тъмни краски бъдещето, нямам такова намерение. Изборите са най-демократичният инструмент за конституирането на властите. Изборите не ни притесняват. Само подчертавам, че избори без създаване на нормалност във и сред политическите субекти не са решение. От ДПС винаги сме подчертавали, че трябва да се положат усилия от всички участници в политическия живот за постигане на тази нормалност, обръщали сме внимание на огромния проблем с липсата на доверие. Политическите сили имаме своята отговорност за тази липса на доверие. Набързо въведеното машинно гласуване, без да се гарантират държавният контрол върху машините и софтуера, без необходимата разяснителна кампания също са част от проблема. Съзнаваме, че промените в изборното законодателство трябва да се извършват много внимателно и далече преди изборите. Промените, които прие Четиридесет и осмото народно събрание обаче, са необходими, защото решават една несправедливост и премахват ограничение, което създаде Изборният кодекс с промените от 2021 г. Съзнаваме, че уредбата не е достатъчно прецизна, но създава условие държавата да е основният двигател в изборния процес. И така трябва да бъде! Държавата трябва да е собственик на машините и на софтуера, държавата чрез своите органи и институции трябва да сертифицира и одитира машини. Необходимо е включването на държавни служители с висока експертиза, за да се гарантира процесът с машинното гласуване. Основната задача е машините да са достъпни за всеки избирател и да гарантират гласа на всеки един. Това все още предстои. Уважаеми госпожи и господа, каквото и да говорим, каквото и да правим, не трябва да забравяме, че хората очакват от нас съставяне на правителство и поставяне в дневния ред на кабинета основните проблеми на обществото за решаване. Спокойствието на обществото в момента е в резултат на търпеливото изчакване на хората да видят какво ще правим ние, политиците. Отчитайки този шанс, ние от ДПС призоваваме всички политически сили в Народното събрание да сформираме редовен кабинет, който да изпълни програма с ясни задачи за цялото общество, включително да препотвърди евро-атлантическата ориентация на страната ни. В актуалното ни политическо битие основният проблем в дневния ред на страната е намирането на стратегия за изход от кризата, а не разделянето на обществото на добри и лоши, на справедливи и виновни. Този цитат с хирургична точност описва днешния ден: „Тежка политическа криза, насложена върху поредица от икономически, социални и здравни кризи, отказ от диалог и съгласие, противопоставяне и омраза, които минират пътя към съставяне на единственото нещо, от което България има нужда в момента: стабилно редовно правителство.“ Тези думи са изречени още през 2010 г. в послеслова към книгата „Съвременният политически мит“. Там се изследва раждането на героите спасители, от показното ликвидиране на лошите до самозабравянето им и употребата на властта като самоцел и проследява генезиса на политическите митове от възникването им до техния зрелищен крах. Позволявам си този цитат по две причини. Първата е, че днес продължаваме да живеем в създадения от герои спасители политически мит. Втората е, че днес се навършват 33 години от създаването на ДПС. От тогава до днес нашата мисия е да пазим целостта на Родината ни и да бъдем гаранти за мира, стабилността и сигурността. Това е завещаното от доктор Доган към нас, чийто далновиден поглед десетилетия насочва не само ДПС, но и България в правилната посока. Именно той първи посочи от тази трибуна европейския и евро-атлантически път на България. Това ни задължава днес отново да посочим посоката за България. Уважаеми колеги, днес повече от всякога трябва да припомним, че политиката е отговорност. Лесно е да играеш на полето на политическия популизъм, трудно е да останеш на терена на политическата отговорност. ДПС знае как се носи отговорност, прави това вече 33 години. Затова призоваваме всички партии да загърбят политическия егоизъм и да седнат на масата на преговорите, за да разпишем приоритетите за страната, които ще я изведат от кризите. Днес не е важно кой първи ще изрече в декларация приоритетите за България, за да се нарече новият герой спасител и да лепи етикети на останалите. Днес е важно кой ще работи безкористно за България. Време е за отговорност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, обикновено в началото на всяка една нова сесия на Народното събрание всяка една от парламентарните групи оповестява от парламентарната трибуна в пленарната зала и за българския народ своите законодателни приоритети за следващата парламентарна сесия. Само че в настоящия момент ние се намираме в една ситуация, в която едно подобно нещо ще бъде ярка форма на политическо лицемерие, тъй като всички ние знаем, и не само тук, намиращите се в залата, но и целият български народ, че този парламент е с много кратък политически хоризонт. Той беше мъртвороден веднага след изборите. Това стана ясно още когато започнахме да се опитваме да изберем председател на Народното събрание, не успяхме да го изберем безпрецедентно дълго, и става ясно и продължава да става ясно с всеки изминал ден, в който тук се постигат единствено и само съгласия по въпроси, по които някое чуждо посолство е дало разпореждане да бъдат прокарани определени решения през българския парламент. От тази гледна точка аз сега няма да говоря за законодателни приоритети на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото това Народно събрание е мъртво и единственото нещо, което остава, е да доизкара следващите няколко седмици от своя живот. Разбира се, изключително е трудно състоянието на българското общество в момента и всеки един, който поне за кратко напуска парламентарния балон, защото всички ние тук живеем в него – така или иначе по-голямата част от времето ни минава като народни представители в пленарната зала и в залите, където провеждат своите работни заседания парламентарните комисии, но в момента, в който излезем оттук и видим реалния живот навън, знаем, че първо, хората не обръщат почти никакво внимание на случващото се тук, или, ако обръщат, то е заради поредния парламентарен скандал или нещо, което им е поднесено под формата на скандал от изключително замърсената и болна информационна среда в България. Българското общество има съвсем други проблеми. Българското общество не вярва в своята собствена държава. Българското общество не вярва в бъдещето на България. Българският народ счита себе си за обречен и общо взето брои и дните в момента, в който вече ще му бъде отречено дори и правото за самостоятелно съществуване. В началото на работата на това Народно събрание ние се опитахме да поставим един много принципен въпрос – въпрос, който касае основите, фундамента, базата на съществуването на всяка една парламентарна демокрация, република. Тази основа се базира на свободата и на демокрацията – свободата да правиш своите собствени избори и най-важният избор е не да правиш това, което искаш, а да не правиш това, което не искаш, и демокрация, при която мнозинството да определя развитието на съответната държава. Този фундамент на съществуването на всяка една парламентарна република се оказа, че в България е сериозно нарушен, защото на нас ни беше отнето това право. Ние поставихме тук въпроса за свикването на референдум по отношение на останалия последен от петте фундамента за всяка една суверенна държава – финансовата независимост, финансовият суверенитет на Републиката, поискахме да се постави въпросът за запазването на българския лев на референдум. Беше ни отказано както от присъстващите тук, в парламентарната зала, така, разбира се, от най-различни влъхви, политически шамани, анализатори, социолози, политолози, коментатори, наблюдатели и всякакви обикновени грантаджии и стипендианти на Фондация „Америка за България“. Беше ни отказано с мотива: „Вие нямате право на това“, защото вече има сключен договор. Мотивът, че договор може да бъде преразглеждан, не беше приет, защото друго беше казано: „Българският народ е глупав, той не разбира, не му е работата да решава това.“ Впрочем същият този мотив към настоящия мотив се прилага и по отношение на случващата се в момента пред очите ни политическа криза. „Не трябва да се ходи на избори, казват, защото изборите са нещо лошо.“ Ако изборите са нещо лошо, давайте да ги забраняваме тогава и да го кажем ясно и категорично. Нека кажем кой точно може да произвежда политическата воля от свое собствено име и да говори от името на българския народ. Ако има някой такъв, нека да стане и да го заяви тук или, ако не е тук, а извън залата, нека да заяви това нещо. Никой обаче не го каза. За сметка на това пропагандата внушава на българския народ, че изборите са нещо скъпо, нещо лошо, нещо, което създава усещането за несигурност, за криза, а всъщност преди 33 години основната причина за разпада на съветската система тогава и всъщност основният порив за демокрация в България беше точно този, че на нас не ни беше даван избор 45 години. Ние нямахме избор тогава, някой друг решаваше вместо нас – някой, който си беше присвоил правото да говори от името на българския народ. Сега в момента ситуацията е абсолютно същата – пак някой решава вместо нас, някой ни казва: „Изборите са нещо лошо“, само дето все още в националния ни химн не пише: „Партийо любима, води нашия победен строй!“ А и няма как да е партия, трябва да е посолство. От тази гледна точка за нас най-важният въпрос, който ние ще поставим оттук насетне в оставащите няколко седмици от работата на това Народно събрание, е въпросът за свободата и демокрацията, въпросът за правото на избор. Защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме свободни хора и избирателите, които стоят зад нас, също са свободни хора. Ние считаме, че трябва да имаме правото да избираме какъв да бъде нашият път. Тук преди малко кандидатът за министър-председател на „Продължаваме Промяната“ Николай Денков каза, а и вчера беше заявил това нещо: „ВЪЗРАЖДАНЕ имат съвсем други представи за това как да се развива България“, и е абсолютно прав. Абсолютно прав! Ние искаме България да е свободна държава. Ние искаме България да е независима държава. Ние искаме България да е силна държава. Ние искаме България да е благоденстваща държава и искаме българският народ да е единственият, който да решава съдбините на България. Ние не искаме друг да решава вместо нас. Ние не искаме да четем в доклада за националната сигурност как България страда от дефицит в областта на отбраната и този дефицит трябва да бъде компенсиран с разполагането на още съюзнически и американски войски в България. България се намира в процес на пълзяща окупация и на пълна дегенерация на своите държавни институции. Липсата на доверие в държавните институции вече е прераснала в липса на доверие в държавата и в държавността като цяло и ако се поразходите малко из страната, което знам, че всички Вие правите, ще видите и ще чуете настроенията на българския народ. Настроенията, които аз Ви казах в самото начало и пак ще ги кажа, защото грозната истина трябва да се казва, настроенията са изключително черногледи, апокалиптични. Никой не вярва, че България ще преживее следващите 10 – 15 години. В началото на тази година, между другото, една новина изчезна. Тя обикновено са появява в началото на всички нови години – между 1, 2 и 3 януари медиите са занимават с това с колко точно сме намалели през предишната година. Тази година тази новина изчезна, няма я, а аз я търсих специално, защото всяка година отброяваме – минус 70 хиляди, минус 80 хиляди, минус 90 хиляди, минус 100 хиляди, всяка година по един огромен за нашите стандарти областен град изчезва от картата на страната. Тази година тази новина я няма, а я няма, защото бройката на напусналите държавата или преселилите се на онзи свят наши сънародници вече е над 100 000 души. От тази гледна точка какви точно законодателни инициативи ще обсъждаме тук?! За какво точно ще коментираме и ще говорим, за какви приоритети ще говорим, при условие че българският народ буквално измира, и то измира заради политиката на българските правителства в последните 33 години? Ние няма как да хвърлим отговорността, разбира се, само и единствено на чуждия фактор, който управлява държавата ни, защото е така. Но трябва да кажем, че е споделена отговорността, защото никой насила не е принудил българските изпълнители на чуждите повелители на държавата да го правят това нещо, а всеки сам е взел своето решение. Е, ние искаме сега България да тръгне по друг път и затова от следващата седмица започваме един общонароден референдум. На 11 януари започваме подготовката и събирането на подписи за запазването на българския лев. В следващите три месеца ние ще съберем повече от половин милион подписа, ще обиколим улиците, селата, градовете на България, ще разговаряме с нашите сънародници и ще искаме от тях едно-единствено нещо – да ни подкрепят в битката на ВЪЗРАЖДАНЕ за свобода, за правото ни на избор, за правото ни на демокрация, защото тези наши основни фундаменти, за които се бориха последните 33 години поне на думи българските правителства, са отнети. Без свобода България няма да е държава – България ще бъде просто една територия, управлявана отвън, и то лошо управлявана територия! Всички тук приказки за това колко добре се развиваме и как всъщност държавата ни процъфтява рухват в момента, в който трябва да започнат да се четат някакви програмни декларации, защото, ако всичко е толкова наред и е толкова добре, защо си говорим тогава какви добри неща трябва да се вършат оттук насетне?! Няма нищо по-хубаво от една управляваща инерция в едно благоденстващо общество, само че в България инерцията не е нагоре, а е надолу и това е нещо, което всички ние трябва да променим. Това е пътят, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме избрали, и ето защо се различаваме от всички останали, защото смятаме, че трябва да зависим само и единствено от българския народ и от собствените си избиратели. Ние сме свободни хора и вземаме решенията си сами. Силно се надявам в следващото Народно събрание броят на свободните българи да бъде доста по-голям от този, който в момента виждаме в Народното събрание, и от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим всичко необходимо за това на следващите парламентарни избори! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи български граждани! Нека да ни е честита Новата 2023 г.! Дано донесе мир, здраве, сигурност и спокойствие в българските семейства, да даде и стабилност на държавата, но за да се случат тези неща, много зависи и от нас – хората в тази зала днес. За нас от „БСП за България“ има шест важни неща, в които ще положим много усилия. Първо, да гарантираме политическа стабилност чрез съставяне на редовно правителство. Очевидно всички гледаме вече към третия мандат и там е последният шанс за това. Ние бихме го нарекли „мандат на разума“. Стига емоции! Нека с разум, но без недопустими компромиси, без задкулисни договорки, открито да се опитаме да сложим край на политическата нестабилност. Второ, нека това да е стъпка към стабилизирането на парламентарната република. За пореден път обръщаме внимание от трибуната – парламентарната република е в опасност, имаме пълзяща и овладяваща държавата еднолична власт, която се движи по ръба на Конституцията. Ние сме за парламентарната демокрация и докрай ще се борим за тази форма на управление. Трето, малко особени бяха декларациите на колегите досега може би, защото и моментът е такъв, но все пак в първия ден на сесиите сме свикнали да очертаваме законодателните приоритети. Затова ще се спра конкретно на приоритетните за нас сектори и на конкретните закони, които смятаме, че този парламент трябва да приеме, колкото и да е дълъг животът му. Знаете ли, че постоянното внушение за политическа нестабилност и за невъзможност на политиците и партиите да направят правителство създава едно усещане, че ние тук не трябва да вършим нищо, а просто да чакаме безропотно края на парламента и да отиваме на избори? Не, ние не смятаме така. Каквото и когато да се случи – с правителство или без, ние трябва да свършим определена работа. Затова за нас най-важни са: образование, наука и култура, здравеопазване, социална политика, която да е ангажирана с инфлация и цени, неравенства, бедност, и с акцент на младите хора – деца, майчинство и семейство. Разбира се, за да има средства за тази политика, трябва да има икономика. И така с по няколко думи ще очертая приоритетите за „БСП за България“, които не са само думи, защото това, което ще кажа сега, са вече закони, които стоят на бюрата на народните представители. Първо, образованието. Крайно време е да наблегнем на качеството на образованието, на качеството на учебниците, на тяхното съдържание, на връзката на образованието с икономиката и да преосмислим принципа „парите следват ученика“. Доказа се, че този принцип не работи за образовани деца. Един процент от брутния вътрешен продукт – за култура. Второ, здравеопазването. Здравноосигурените хора да не доплащат, като отидат в болница. Не може цял живот да си плащал осигуровките си и когато отидеш, да искат да доплащаш за всичко, а здравно неосигурените да бъдат гарантирани от държавата с минимум един пакет медицински услуги. Да минимизираме и да премахнем търговията в здравеопазването. Социалната политика с акцент върху деца, млади хора и майчинство – подкрепа на държавата за раждането на всяко дете, безплатни лекарства и учебници за деца, детско здравеопазване, майчинството да е толкова, колкото е и минималната заплата, младите хора до 26 години да бъдат освободени от данъци. Социална политика за работещите и активни хора – минимална заплата 50% от средната, подобряване на условията на труд, обективиране в закони на дистанционната работа, която се наложи в последните години заради кризите, и така нататък. Уважаеми народни представители, крайно време е – втора година си говорим за понятието „енергийна бедност“, само говорим. Крайно време е да го решим кое е то и да гарантираме подкрепа на тези семейства. Кризата ще свърши и няма да има нужда от тази подкрепа, докато ние умуваме що е то „енергийно бедно семейство“. И разбира се, грижа за пенсионерите – знаете нашата битка за преизчисляване на пенсиите. Колеги, за да се свърши всичко това, трябва да има развита икономика и затова подкрепата на държавата за българската икономика трябва да продължи и да приемем усилено законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Но ние забелязваме нещо в последните седмици – зад фасадата „План за възстановяване и устойчивост“ започват да се прокарват лобистки закони, които нямат нищо общо с изискванията на Европейската комисия, на Европейския съюз, на Плана, който сме подписали – една малко типична за българския парламентаризъм ситуация. Изведнъж се оказа, че има множество закони, които нямат нищо общо с Плана, но са много спешни, защото обслужват частни интереси. Да си го кажем и да се опитаме да сложим край на лобизма в българския парламент! На четвърто място, Ви обръщаме внимание върху един въпрос, който не само заради приближаващите местни избори, а и по принцип е нерешен до ден днешен – отношението към местната власт, отношението държавна – местна власт. Ние настояваме да се реши въпросът с финансирането на общините чрез оставяне на част от данъците при тях, събрани от тях. Колко от нас знаят, че в момента общините, общинските болници, общинските детски градини плащат с 20% по-скъп газ, отколкото бизнесът?! Да, това е така. Общинските болници и детските градини плащат по-скъпо по една причина – че не могат да си възстановяват ДДС. Е, дотам ли го докарахме – тях да натоварваме с по-високи цени, отколкото всички останали?! Пето, съдебна реформа. Толкова години се нищи тази съдебна реформа, такава дъвка е години наред, като ластик се опъва навсякъде и по всички студиа. Ами да вземем да я направим най накрая и да се приключи и с този въпрос. Но Ви обръщам внимание, че докато ние спорим каква да е съдебната реформа и как да се направи, народът се вълнува от ежедневни тежки престъпления, които остават ненаказани и засилват чувството за несправедливост. За пореден път се обръщам към ГЕРБ и господин Чолаков. В Правната комисия стоят законите на БСП от месеци, които са – дрогирани и пияни шофьори, които убиват хора по пътищата, да не се измъкват с условни присъди, каналджии, които ежедневно прекарват мигранти през страната и ги намираме из цяла България, да не се измъкват с административни глоби за нарушения. Внесли сме предложение – без условни присъди, тежки наказания, включително затвор, отнемане на превозните средства и на имуществото на такива хора и така нататък. Не сте ли потресени от поредното битово престъпление?! Деца, деца убиха възрастен човек вчера! Битовата престъпност е нерешен от години проблем, докато всички ние тук умуваме на едро що е то съдебна реформа, народът ежедневно страда от посегателства върху собствеността и живота му, без тези посегателства да бъдат наказани. Шесто, външна политика. Трябва да положим всички максимални усилия и на всички институции България да стане член от Шенгенското пространство. Тази незаслужено обидна позиция към България, да не бъдем приемани в Шенген, трябва да бъде координирана с общите усилия на всички. Ние трябва да покажем, че България го е заслужила, че българският народ заслужава да пътува свободно, българските фирми заслужават да търгуват свободно и така нататък. Второ, препотвърждавам позицията на „БСП за България“ по отношение на войната в Украйна България да се въздържа от намеса там, да не предоставя оръжие и да не приема украински войски на българска територия – решение, което вече беше взето от парламента. Ние не сме го подкрепили, но отново казвам, че тази наша позиция се оказа и една от пречките за разговори с „Продължаваме Промяната“ за втория мандат. Трето, по отношение на еврозоната. Много внимателно, уважаеми колеги, много внимателно да се прецени кога и при какви условия влизаме в еврозоната – с всички рискове и всички позитиви, но тогава, когато няма рискове за българската икономика, за българските семейства, за българските доходи и за обедняването на българския народ. Бързането и на всяка цена от 1 януари 2024 г. не е най-доброто решение. Приключвам с това, че тази сесия може да върне разума, може да даде стабилност и перспектива за България, може да подпомогне и улесни живота на българските граждани и да гарантираме националното достойнство на България на международната сцена или може да задълбочи кризите и да тласне страната в още по голяма безпътица. Кое от двете ще се случи, зависи от нас тук. Ние избираме първото. На добър час и с разум! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! И от името на „Демократична България“ Ви поздравяваме с настъпването на Новата година, желаем на всички здраве, смисъл, удовлетворение и светлина, а на нас тук разум и способност да се носи отговорност и разбира се, здрави нерви. Слушах изказванията на колегите, които говориха преди мен, разбира се, с уважение към всичко това, което беше казано, но ми направи впечатление, че всички ние говорим за кризите, говорим за необходимостта от диалог. Всеки иска да се загърне в мантията на носителя на отговорността, а след това затъваме в дребнави лични сблъсъци, процедурни хватки, които не носят никакъв хоризонт, и очевидно ще трябва да полагаме дълго усилия, за да излезем от това състояние. Кризи има и се каза достатъчно много за тях, но аз не мисля, че пътят напред, от който България има нужда, може да бъде път, който да извървим само водени от страх, от плашене и от дезориентация. Аз мисля, че трябва да се кажат няколко думи освен за кризите, за които се каза достатъчно, и аз няма да влизам в това, и за възможностите. Мисля, че трябва да ги дадем на българските граждани, особено сега в началото не просто на една поредна парламентарна сесия, а на една нова година, и на една нова сесия, която ще реши съдбата не просто на този парламент, а изобщо на модела на политически отношения в страната. Мисля, че е редно да кажем и една друга дума – надежда. Мисля, че е редно да кажем нещо повече за това, че пред България няма просто така описаната от един колега тук пропаст, ние изчезваме, след десетина години няма да ни има… Това всичко, уважаеми колеги и уважаеми сънародници, са безотговорни страшилки, на които, ако се поддадем на тях, могат да се превърнат в самосбъдващи се пророчества. Напротив, на нас ни трябва самочувствие, на нас ни трябва посока и на нас ни трябва надежда. Искам да кажа ясно, че изборът на България е направен отдавна. Той е направен още през Възраждането от бащите и майките на съвременната българска държавност, които са казали, че искат свободна, демократична България по европейски стандарт, че искат да бъдат редом с най-развитите народи, защото свободата, колеги, не е просто въпрос на това какво не можеш да кажеш, а е въпрос на това какви реални възможности имаш. И българските граждани ежедневно правят в своя живот и в своя бит този избор, защото, когато говорим колко българи били напускали България, нека да си отговорим и на другия въпрос: къде отиват те? Нима отиват в Беларус, нима отиват в Северна Корея, нима отиват в Руската федерация? Не. Всички те отиват сред тези страни, които наричаме развити страни. Да, моделът на развитие има своите проблеми, има нужда от своите корекции и тук абсолютно не става дума за това ние сляпо да приемаме всичко и безкритично да гледаме на него. Ние трябва да имаме собствена версия на този модел, ние трябва да настояваме за нашата национална идентичност в рамките на този модел, но изборът на българските граждани, на поколения след поколения е ясен и еднозначен, колеги. От тази гледна точка ние трябва ясно да си дадем сметка за две неща. Едното нещо е, че отвъд всички кризи, които се случват в България, започва и се случва една голяма трансформация – икономическа, технологична, институционална, която крие в себе си рискове и ние трябва да подхождаме към нея внимателно, така че наистина тя да се случи по начин, който съответства на нашата идентичност, на нашия бит, на нашите склонности, на нашите очаквания. Това трябва да бъде реализация не просто на една мечта, а на една българска мечта като такава, но същевременно се крият огромни възможности за развитие, огромни възможности за разгръщане на потенциала на България като национална общност, на нашите общности, от които се състои страната ни, на всеки един български гражданин, който иска със собствени сили, със собствена инициатива, със собствена визия да се развива. В момента в света се случва огромна икономическа трансформация и ако България пропусне времето да се включи в този процес, да вземе най-доброто от него за себе си, това, което на нея ѝ трябва, ние ще изпуснем за пореден път важен исторически преход и ще трябва да го настигаме, когато вече може би е късно, за да вземем максимум от него. Това е една от причините ние да кажем: да, този парламент трябва да излъчи правителство. Но не, той не трябва да излъчи просто какво да е правителство, той трябва да излъчи правителство, което е способно да участва, да води страната в тази трансформация, той трябва да излъчи правителство, което може да прави реформи, той трябва да излъчи правителство, което не просто да почива на това, че сме стигнали до третия мандат и вече няма накъде да ходим и трябва да сглобим нещо, трябва да почива на правителство, което стъпва на ясна програма. И тук аз искам с изключително уважение към всеки един от останалите колеги, но все пак да се обърна с призив: моля Ви, колеги, хайде да се отнесем малко по-сериозно към Проекта за декларация, която е внесена от „Продължаваме Промяната“. Това е едно усилие да се систематизират едни приоритети, за които всички казват две неща. Повечето говорители намират нещо, с което отделно не са съгласни – процедурно, или отделен текст, иначе смотолевят: ама всъщност това са нашите приоритети. Колеги, дайте наистина да се постараем да изработим един документ, който да ни позволи да видим пътя напред, да видим източниците на развитие, възможностите за развитие, източниците на надеждата. Дайте да спрем възможността от тази трибуна да се леят подобни черни сценарии, апокалиптични, буквално внушения и проклятия, защото дали преди всичко ще остане този парламент, дали ще отидем на тези избори, ние дължим на тази страна посока, и то посока на надеждата, а не посока на отчаянието и на страха. И има всички условия в тази наистина сложна реалност това да се случи. Дайте да спрем с политиката на страха, да се опитаме да минем отвъд нея и да започнем да говорим за посоката на надеждата. Имаме един документ, в който може всеки да вложи своите усилия, макар че, за съжаление, мнозина от парламентарните групи пропуснаха консултациите, които бяха проведени по този документ, но дори и сега да вложим своите усилия и да намерим в него платформа, около която да се обединим. Що се отнася до това, което ние имаме като приоритет и като фокус, са заложени и ние вярваме в дългосрочните усилия. Нашите приоритети и част от тях бяха заложени в една декларация, която обявихме от тази трибуна още на 13 май миналата година, в която говорихме за всички онези задачи, които следват от войната в Украйна, от политическата агресия срещу една свободна европейска страна, не много различна в международното си положение от България, и от геополитическото си положение от България. Ние изброихме приоритети, свързани със сигурността, дипломацията, отбраната, енергетиката и се радваме, че дори и в този парламент, в сложната ситуация, в която се намираме, част от тези приоритети започнаха да намират възможност да бъдат реализирани с наше участие, и в някой момент с нашето лидерство. Ще продължим да се движим по този дневен ред и да упражняваме все същото лидерство и все същото настояване за стратегическа яснота, а стратегическата яснота е последният въпрос, колеги. Източна Европа, Европа и глобалната система за сигурност е изправена пред голямо предизвикателство. Ние трябва да си отговорим на въпроса дали ще отбраняваме възможността на всяка държава да взима решение за собствената си сигурност самостоятелно, или ще позволим връщането на модела на имперски периферии, в които империите могат да набиват канчета и да казват какво да се случва, като говорим за свобода и свобода на избор. Нашите украински приятели отбраняват нашия интерес от международен ред, базиран на правила. Нашата помощ за тях е политика на мира, защото, ако ние не помагаме на тях да отблъснат руската агресия и опита да им се налага модел на развитие, ние съвсем скоро ще се окажем обект на същото и това няма да е мир. Това ще е руски мир, но няма да е български мир. Няма да е мирът, който е избран от поредица български поколения, започвайки от Възраждането, за развитие на България като европейска и свободна страна, а не част от някаква мрачна имперска периферия, така че когато говорим за мир, аз смятам, че нашият дневен ред, евро-атлантическият дневен ред е дневният ред на мира и няма друг. Няма друг реалистичен сценарий за постигане на устойчив, траен мир, отговарящ на дългосрочните български интереси. Всяка друга спекулация за някакъв друг мир, пак казвам, е руски мир, при мълчаливо съгласяване с придаването на България към тази периферия. От тази гледна точка ще продължим приоритетът ни да бъде и енергийната независимост на страната. Призоваваме и ще призоваваме служебното правителство да използва ситуацията със санкциите срещу Руската федерация и да преразгледа концесията на Росенец, ще продължим да работим за разработване на конкретни текстове, които позволяват това нещо да се случи, макар че то е възможно и сега, за да може наистина да възстановим икономическия суверенитет върху вноса на суров петрол. Там е ключът и за намаляване на цените. Ще продължаваме да настояваме за усилия да положим основата за икономическо възстановяване и много по-динамичен икономически растеж. Това означава, че ще продължаваме да бъдем политическа сила на фискалния разум, която ще се противопоставя на различни привлекателни, но може би недостатъчно обосновани бюджетни авантюри. Ще продължим да работим за въвеждане на електронно правителство и на всички условия българският бизнес да се развива, защото български просперитет може да има само един траен и устойчив източник и това е икономическото развитие, водено от българския бизнес, от българските предприемачи, от всички българи, които искат да се развиват със собствени усилия и на база на собствени възможности. Много ясно трябва да съзнаваме, че от решенията, които взимаме, може да предпочетем и да решим, че тактически на една или друга политическа сила ѝ е изгодно да отиде на избори, защото ще си подобри малко позицията или не, но сега, ако изпуснем тези месеци, ние изпускаме критичния момент, в който да направим важните крачки към Шенген, еврозоната и към реализирането на Плана за възстановяване. И, да, платформите на еврозоната, Европейският съюз и НАТО са именно онези платформи, които да дадат пълноценна възможност за развитие на България, на българската икономика и на всеки български гражданин. Това трябва ясно да се казва и ние ще бъдем гласът, който ще го казва ясно от тази трибуна, против всички конспиративни теории и плашене с апокалиптични сценарии. Ние ще работим по-нататък за конституционна промяна, която да промени условията за работа на българските правоохранителни институции, за да могат те ефективно да се справят с всички беззакония и с всички елементи на несигурност, които има, защото ние не може да решим нито проблема със сигурността на пътя, нито проблема с корупцията, нито с наркотиците, ако нямаме ефективни правоохранителни институции. Просто с популистки завишавания на текстовете в Наказателния кодекс няма да стане, колеги, колкото и да е изгодно и лесно политически да се прави това, и ние ще работим за фундаментално модернизиране на българските правоохранителни и правосъдни институции, така че те да бъдат отчетни, ефективни и да могат да си вършат работата. Не на последно място, ние ще работим за децентрализация, така че българските общини да се превърнат в онзи носител на свободата и на личния избор, защото колкото повече власт изваждаме от София и я пращаме близо до хората, така че те да решават за това как да устроят живота си, толкова по-свободна и развита ще бъде България. Искам да кажа, че съм съгласен, че е време за поглеждане на кризите със стратегическа яснота, време е, разбира се, за отговорност, но искам да завърша с това: колеги, време е да погледнем хоризонта на надеждата и е време да се изправим и да може да бъдем в мащаба на българския потенциал и българските надежди, да излезем извън дребните си партийни егоизми и лични вендети, които толкова често доминират процесите тук, и да погледнем към бъдещето, което България може да има, към това, че България може да има една истинска българска мечта и тя да бъде мечта, която да създаде мотивации за много повече деца, за много повече развитие в тази страна, защото няма да има решение на нито една криза, без да дадем надежда. Време е за надежда, колеги! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на новата година, съответно началото на новата парламентарна сесия, на първо място, да пожелаем много здраве на всички присъстващи, както и на българските граждани, така че да бъдем в състояние да изпълним това, което стои пред нас като задачи, това, което предстои пред нас като възможности, това, което предстои – реализирането на надеждата, която много колеги преди мен споменаха, надеждата за по-добро бъдеще, надеждата за справяне с предизвикателствата и предлагането на решения. В първия ден на конструирането на Четиридесет и осмото народно събрание заявих, че за нас, от „Български възход“, българският парламент – Народното събрание, е място за диалог, място за взаимодействие, място за предлагане, търсене и отстояване на решения, решения в интерес на българските граждани. За да сме в състояние да предложим, съответно да намерим тези решения и да ги отстояваме, всеки един от нас трябва да е в състояние да предлага лидерски решения, да предлага лидерско поведение, да бъде в състояние да предлага решения, които увличат, които водят, а да не търсим оправдание в нашия електорат. Ако имаме смислени предложения, ако сме в състояние да бъдем лидери, българските граждани аргументирано ще ни подкрепят, а не да търсим оправдание как едно или друго нещо не се случва, не да търсим оправдание в нашите избиратели, че те така са ни казали. Мисля, че трябва да променим и начина на говорене, и начина си на мислене. Ако предлагаме смислени решения, хората ще ни подкрепят. Ако не сме в състояние да предлагаме решения, трудно ще търсим тази подкрепа. В този смисъл едно от основните решения, които предстои Четиридесет и осмото народно събрание в тази сесия да намери или да не намери, е решението за съставяне на правителство. Това мисля, че е основната ни задача, алтернативата всички я знаем – предсрочни парламентарни избори, и не е моментът тук отсега да търсим оправдание как не сме успели да се справим с тази задача, а да търсим начин да я изпълним и да се справим с нея, защото това е основното, това е и в основата на надеждата, която сме в състояние да дадем на българските граждани, че техните решения, че техните проблеми и предизвикателства, които стоят пред тях, ще бъдат търсени и намерени решения за решаването им. Водени от мисълта, че това е основната ни задача, просто мисля, че е време за още един призив, един призив да се замислим дали земята, която е в границите на Република България, земята, която до голяма степен въплъщава понятието Родина, което ние разбираме, е наследена от нашите деди или е взета като заем от нашите деца и внуци. С мисълта за бъдещето трябва да сме в състояние да формулираме и нашите решения. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от „Български възход“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам възможността и аз да пожелая всичко най-хубаво и на Вас, и на българските граждани, и дай боже, в края на тази година всички да бъдем с усещането за успех и за една успешна година, в която българското общество е по сплотено, по-единно и по-целенасочено по отношение на своите перспективи. За съжаление, през изминалата сесия беше пропусната една сериозна възможност политическата криза да намери своето решение, тази възможност беше пропусната с отхвърлянето на предложението за правителство с първия мандат начело с професор Габровски, което беше предложено в тази зала със своя състав и със своята структура, както и със своята програма. Във всяка нормална демократична ситуация най-очевидното нещо е, че първият мандат има най-голям шанс за осъществяване, не само защото е на първата политическа сила, но и защото той би придал най-силна легитимност на едно управление. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС беше готова на компромиси и тя направи тези компромиси, като предложи неполитическо правителство, което да удовлетвори исканията на максимално широк кръг политически сили. Направихме го с ясното съзнание, че в този парламент има мнозинство и тази наша теза се доказа по време на приемането на бюджета или по-скоро удължаването на бюджета за 2023 г., когато текстовете минаха с подкрепата на ГЕРБ-СДС, на „Демократична България“ и на „Движение за права и свободи“ в 80% от своята цялост. Това е атестатът за мнозинство, защото няма по-важен закон от Закона за бюджета – по-важен текущ закон. Там се очертават политиките, там се очертават настроенията, там се очертават перспективите, в които мислят отделните политически сили. И слава богу, този закон беше приет по начин, който да даде възможност за стабилизиране на публичните финанси, които бяха дестабилизирани от последното редовно правителство, което впрочем си отиде заради провал във финансовата и икономическата политика. Надяваме се, че през настоящата сесия ще сложим началото на края на политическите иновации. Политическите иновации са в основата на тежката нестабилност, в която се намира българското общество. Надяваме се, че нещата ще започнат да се случват така, както се случват във всички нормални демократични страни. Иновациите от типа на възвръщане на политическото насилие, политическо преследване на опонента, искане за унищожаване на политическия опонент и подобни псевдореволюционни импулси, трябва да приключат и те трябва да приключат с усилията на всички нас. На нас ни е изключително странно как колегите от „Продължаваме Промяната“ и уважаваният професор Денков искат подкрепа от онези, които искат да унищожат. Това е парадоксално искане. За нас то е необяснимо, но ние през последните две години, за съжаление, свикнахме с парадоксалната логика, ако изобщо това поведение може да се нарече логика, в него няма никаква логика – нито политическа, нито държавническа, нито обществена. Днес имаше призиви да се отнесем сериозно към декларацията, която колегите ще предложат в следващите дни. Ние се запознахме с нея, но първото, което трябва да кажем, е, че една декларация, колеги, не може да управлява. Държавата не може да се управлява от декларация, каквото и да пише в нея, колкото и хубаво да е написана, а, повярвайте ми, Вашата не е добре написана на всичкото отгоре. Една държава се управлява от правителство, управлява се от министри, от структура на Министерския съвет и хора, които да могат да носят отговорност. Когато се предлага правителство и се прави истинско усилие за създаване на правителство, всичко това се предлага в пакет – и декларацията, и министрите, и структурата на кабинета, и управленската програма, нещо, което, между другото, Вие във Вашето последно редовно правителство не успяхте да направите, защото започнахте да пишете своята управленска програма, след като получихте вот на недоверие от парламента – също политическа иновация, също неуспешна, също парадоксална. Затова ние Ви призоваваме, ако действително искате да направите усилие за съставяне на правителство в Четиридесет и осмото народно събрание, да подходите максимално сериозно към това и да предложите в пленарната зала състав на кабинета и структура на кабинета така, както направихме ние. Ние видяхме, че Вие имате много критики към нашия персонален състав. Ние сме склонни да дебатираме качеството на министрите, които сме предложили, очакваме обаче Вие да покажете Вашия потенциал и очакваме да го направите още следващата седмица. Всичко останало ще бъде мимикрия, ще бъде отиграване на ситуацията, при това не чак толкова сръчно. Факт е, това го казаха и колеги, които говориха преди мен, че погледите са насочени към третия мандат. Третият мандат е кризисен, той е нестандартен и той също трябва да бъде използван максимално добре, за да се опитаме с общи усилия да решим тази политическа криза. Избирането на едно правителство само по себе си, както видяхме през изминалата година, не решава политическата криза. Само по себе си изборът на едно правителство дава възможност за решаване на политическата криза, но тази възможност може да бъде и пропиляна. Затова е изключително важно третият мандат да бъде конструиран разумно според реалностите, а не според мечтите и надеждите. Реалностите в България са, че българското общество е разделено и че обществени групи, партии и хора, които са си нанесли рани и с това са нанесли рани на цялото българско общество, трябва да работят заедно. Това е огромно предизвикателство пред всички нас и това е наша отговорност. Това не е отговорност на нашите избиратели и на нашите сънародници, независимо за кого са гласували, това е отговорност на политическия елит и ние трябва да знаем, че ако не поемем тази отговорност и не решим тази задача, можем да се окажем излишни за политиката, не като хора персонално, а като политически партии, като политически тенденции. Аз не искам да изпадам в апокалиптизъм, както господин Иванов тук ни обвини, но демокрацията, колеги, не е даденост, демокрацията е изключително крехко нещо, което може да рухне за секунди и това се е случвало както в България, така и в други страни. Ако ние си мислим, че всяко наше действие или определени наши действия могат да минат просто ей така, значи изобщо не разбираме за какво става въпрос. Затова моят призив е и нашият призив – на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, е да бъдем изключително внимателни в отношенията помежду си. Когато искаме подкрепа, да искаме подкрепа, а не да поставяме ултиматум. Когато искаме подкрепа, да осъзнаваме нуждата от тази подкрепа, защото нито една политическа сила не може да управлява сама и не може в цялост да осъществи своите програмни намерения – реалността е такава. За да решим политическата криза, ние трябва да влезем в сложността на парламентарната демокрация, защото това състояние на парламента днес е нормалното за пропорционалната система, по която биваме избирани. Оттук нататък колкото и избори да се направят, колкото и парламента да има, ние ще бъдем обречени на диалог и ако не можем да го осъществим ние, ще дойдат други, които да го осъществят, но по-лошото е, че може да дойдат други, които да не искат да водят диалог, които могат да управляват сами отвъд рамките на парламентарната демокрация, отвъд рамките на Конституцията и отвъд рамките на свободата, която впрочем е достижение за последните 30 години, защото въпреки всичко България е свободна държава и ние трябва да положим всички усилия тя да остане такава. Благодаря Ви за вниманието и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, от 3 ноември 2022 г., внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по труда, социалната и демографската политика разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: доктор Хасан Адемов, от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Петя Малакова, представители на Администрацията на Омбудсмана на Република България, от Националния осигурителен институт – госпожа Снежана Малакова, и от Българската стопанска камара – господин Щерьо Ножаров. Със Законопроекта се предлага периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите, които се зачитат за трудов/осигурителен стаж по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, да се зачитат за действителен стаж при пенсиониране. Съгласно мотивите на Законопроекта с тези допълнения ще се даде възможност на определени лица да допълнят своя стаж и да придобият пенсионни права. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Севим Али, който посочи, че редовната наборна военна служба е била задължение на всички лица, подлежащи на такава служба, и с предложените промени ще се отстрани неравнопоставеността при зачитане на действителен стаж на тези лица, както и на лица, които са реабилитирани, интернирани, изселвани. Аргументите по въпроса са признати и от Висшия административен съд. В резултат от промяната около 2000 лица ще бъдат подпомогнати да придобият необходимия стаж и да се пенсионират. Народният представител Искрен Арабаджиев от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ посочи, че те не подкрепят Законопроекта, тъй като е достатъчно, че се признава осигурителният стаж. Без да са внасяни осигуровки, не е редно да се признава действителен стаж. В резултат на проведеното гласуване Комисията по труда, социалната и демографската политика с 9 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ не подкрепя Законопроекта и предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 3 ноември 2022 г., да не бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 3 ноември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 3 ноември 2022 г. На заседанието присъстваха: госпожа Петя Малакова – началник-отдел „Осигурителни отношения“ в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика; госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; и госпожа Теодора Дичева – началник-отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“ в Администрацията на Омбудсмана на Република България. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Севим Али. Според вносителя целта на предложения законопроект е допълване на дефиницията на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) – периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите, които се зачитат за трудов/осигурителен стаж по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, да се зачитат за действителен осигурителен стаж при пенсиониране. Към настоящата година законовото изискване за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО е възраст 66 години и 10 месеца за мъже и жени, както и 15 години действителен осигурителен стаж. Понятието „действителен осигурителен стаж“ се съдържа в чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и § 66 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица и затова времето за нея съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Поддържаната теза, че времето на редовната наборна военна служба не може да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж, е лишена от правно основание. Тълкуването на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО влиза в противоречие с нормативни актове и създава условия за неравнопоставеност на осигурените лица. За лицата, които се пенсионират по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, наборната военна служба се зачита за действителен осигурителен стаж, а за лицата, желаещи да придобият пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, не се признава за такъв. Предлаганите промени ще дадат възможност на около 2 хиляди лица с недостигащ около две години осигурителен стаж да се възползват от правата за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО. Годишно по този ред придобиват право на пенсия около 10 хиляди лица. В Комисията са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и от Омбудсмана на Република България. Госпожа Малакова представи становището на Министерството на труда и социалната политика, което не подкрепя внесения законопроект. Законодателният подход е съобразен със спецификата на държавното обществено осигуряване като разходопокривна система за ползването на права, от която осигурените лица следва да имат реален осигурителен принос. В понятието „осигурителен стаж“ се включват както периоди, през които лицето е полагало труд, така и периоди, които по различни съображения през годините са признавани за осигурителен стаж, без лицата да са упражнявали трудова дейност – времето за получаване на обезщетение за безработица; неработеща майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст; лице е отбивало военна служба; съпруг или родител е полагал грижи за лице с определена чужда помощ и други. Действителният осигурителен стаж обхваща единствено периодите, в които лицата са извършвали фактическа трудова дейност, за която са били осигурявани за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди от време, в които лицата не са работили, но по силата на Закона им се признава осигурителен стаж. Госпожа Орлова представи становището на Министерството на финансите, което не подкрепя Законопроекта. Предложените законодателни промени противоречат на законодателната логика за разходопокривния характер на действащата в България система на държавното обществено осигуряване. Основните показатели в пенсионната формула, по които се определя размерът на пенсията, са размерът на осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителни вноски, и продължителността на осигуряването – годините осигурителен (трудов) стаж. Това означава, че размерът на пенсията следва да е обвързан преди всичко с личния осигурителен принос на осигурените лица. Предложеният законопроект противоречи на правилата и ограниченията на чл. 19 и чл. 119, ал. 1 от Закона за публичните финанси, тъй като в него не е предвидено откога влизат в сила предложените изменения и допълнения. Становището на Омбудсмана на Република България, което подкрепя внесения законопроект, беше представено от госпожа Теодора Дичева. В институцията на омбудсмана са постъпили множество жалби от граждани, които изразяват недоволството си от допуснати неясноти в законодателството относно зачитането на периодите на наборна военна служба за действителен осигурителен стаж при отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Трайната съдебна практика е в полза на признаването на наборната военна служба за осигурителен стаж. По отношение на съществуващата правна уредба на чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица омбудсманът смята, че води до неравно третиране на различните категории репресирани лица по отношение на незачитането за трудов/осигурителен стаж за целите на чл. 68, ал. 3 на периодите на незаконното лишаване от свобода. Предложените законодателни промени са необходими и в интерес на българските граждани. В последвалата дискусия народният представител Хайри Садъков изказа мнение, че с пропуск на законодателя се принуждават гражданите да търсят правата си по съдебен ред. Те получават защита от съда, тъй като постоянната съдебна практика признава осигурителния стаж за периода на наборната военна служба. По отношение на репресираните лица той отбеляза, че основополагащи в демократичното общество са правата и свободите на гражданите и когато неправомерно е отнето правото на труд, е необходимо да се възстанови справедливостта, и призова народните представители да подкрепят Законопроекта. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 3 ноември 2022 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители господин Мустафа Карадайъ и група народни представители със следните предложения в § 1 и § 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби в ал. 1, т. 12 се правят следните изменения и допълнения: след думата „изслуженото“ се добавя думата „календарно“, а след думата „смърт“ се добавят думите „периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица“. В § 2, в чл. 7, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се правят следните изменения: в чл. 7 думите „т. 1 и 2“ се изменят с думите „т. 1, 2 и 3“. Уважаеми колеги, предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване имат за цел да допълнят дефиницията на понятието „действителен осигурителен стаж“. В § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби към днешна дата законовото изискване за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 е възраст 67 за мъже и за жени, както и 15 години действителен осигурителен стаж. Понятието „действителен осигурителен стаж“ се съдържа единствено в нормите на чл. 68, ал. 3, както и в чл. 74, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и § 66 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в нормата на § 1, ал. 1 на Допълнителната разпоредба на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази норма действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Безспорен е фактът, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение на всички лица, подлежащи на наборна военна служба. Поддържаната теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В разпоредбите на чл. 9, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна военна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44, ал. 1 – предложение първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава наборната военна служба и времето на обучение на курсанти и школници. Действащата нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на отбиване на наборната военна служба. С допълнението на дефиницията внасяме по-голяма яснота и създаваме уредба, която не позволява различно тълкуване. По отношение на лицата, попадащи в обхвата на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е относим текстът на чл. 7: „Признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, т. 1 и 2 са били в затвори, в трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, както и времето, през което лицата, навършили 16 години, не са работили, когато са били интернирани, изселвани и заселвани. В допълнение в Кодекса за социално осигуряване в чл. 9, ал. 3, т. 3 е казано, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което уволненият при задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено, или наложеното наказание „лишаване от свобода“ е признато по съответния ред за неоснователно наложено, поради това че не е извършил деянието, или че извършеното деяние не съставлява престъпление, за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение. Предложените допълнения, уважаеми колеги, ще дадат възможност на малък брой осигурени лица с недостигащ около две години осигурителен стаж да се възползват от правата си, произтичащи от чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Ние вносителите се надяваме, че народните представители не биха оспорили ползата от тези законодателни инициативи и не само няма да побързат да отхвърлят предложението, предложения Проект за решение, но с допълнителни препоръки и предложения ще помогнат за създаване на работен правен режим в интерес на осигурените лица. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Рашидов, уважаеми колеги! Уважаеми господин Али, както в Социалната комисия, където не беше подкрепен Законопроектът – нито в това Народно събрание, нито в Четиридесет и седмото народно събрание, ние изложихме нашите аргументи. Разглеждайки разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и по-специално чл. 9, Вие виждате, че имаме един много разширителен обхват на осигурителния стаж и по-тесен обхват на понятието „действителен осигурителен стаж“ – това не е случайно. В момента Вие се опитвате да разширите именно действителния осигурителен стаж, искате да дадете на тези лица за времето, в което те, и периодите, които Вие споменахте, тяхното време да се признава за действителен осигурителен стаж. Това според нас не е редно, тъй като знаете много добре, че пенсията служи за заместване на определен доход, който лицето е имало. Тъй като за тези периоди, които Вие визирате, тези лица не са имали доходи, ние като общество обаче сме приели да приемем този период и да ги компенсираме, като сметнем, че този период е осигурителен стаж, но все пак, за да могат да получат пенсия, те трябва да имат поне 15 години, в които да са плащали осигуровки. Не можем да допуснем да разширяваме с допълнителни периоди и допълнителни лица хората, които могат да получат пенсия само с 15 години стаж, дори 15 години, в които не са плащани осигуровки. Това нарушава баланса на пенсионната система и създава неравнопоставеност между лицата. Виждате, че разширителното тълкувание на осигурителния стаж включва и майки, които гледат децата си до 3 години, лица, които са безработни. Ние казваме, че за тях този период се счита като осигурителен стаж, но все пак за тях остава изискването да имат поне 15 години действителен осигурителен стаж. Така че тук не можем да подкрепим тази промяна. Благодаря Ви.

Да.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Арабаджиев! Първо, уважаеми колеги, започвам с най-важното. Има практика на Върховния административен съд, който казва и признава всички периоди, посочени в Законопроекта на „Движение за права и свободи“ за действителен осигурителен стаж – живеем в правова държава. Второ, парламентарната група на „Движение за права и свободи“ – какво целим с този законопроект? Първо, става въпрос за около 2000 души български граждани, които не могат да придобият право на пенсия по общия ред, тоест да се пенсионират по чл. 68, ал. 1. Става въпрос за категорийни работници и тези, които са с трета категория. Става въпрос за онези български граждани, които нямат 15 години осигурителен стаж, но са навършили възраст 67 години – става въпрос както за жени, така и за мъже. Тук става въпрос за противопоставяне, тъй като в момента сега действащата нормативна уредба се чете по различен начин. Тези, които се пенсионират по общия ред, при тях наборната военна служба се зачита за действителен осигурителен стаж, а тези, които не могат да се пенсионират по общия ред, искат да се възползват от правото си да се пенсионират по чл. 68, ал. 3, тоест тези, които са навършили 67 години и нямат 15 години осигурителен стаж, при тях не се зачита за действителен осигурителен стаж. Тук има едно голямо противопоставяне между български граждани с осигурителни права. Това е първото ни предложение. А второто предложение е, става въпрос за онези лица, които са репресирани по време на тоталитарния режим, които попадат в обхвата на Законопроекта за репресирани лица в периодите, в които те са лежали по затворите, били са под запрещение – тези периоди също да се зачитат за действителен осигурителен стаж. Пак казвам, става въпрос, уважаеми колеги, за около 2000 души български граждани. А средната пенсия, която те ще получат, ако придобият право на пенсия по този ред, е 314,50 лв., а знаете, че прагът на бедност от 1 януари тази година е 504 лв., тоест далеч под прага на бедност. На годишна база, ако някой зададе въпроса откъде ще намерим средства да обезпечим предложението на „Движение за права и свободи“, фонд „Пенсии“ за миналата година, професор Чобанов, беше 14 млрд. и 500 милиона. Тази година фонд „Пенсии“ е 21 млрд. 380 милиона, а средствата, които са необходими, за да обезпечим предложението на „Движение за права и свободи“, тоест да решим една несправедливост, която несправедливост е от години, средствата, които са нужни, са между 7 и 8 милиона на годишна база. Затова апелирам към всички колеги народни представители от всички парламентарно представени партии, подкрепете това предложение на „Движение за права и свободи“, за да решим наистина една несправедливост, която е спрямо една малка част от нашите сънародници. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Рашидов. Господин Али, имахте една неточност още в началото на Вашата реплика – казахте, че за различните категории лица този период се счита за едните като действителен осигурителен стаж, за другите не. Това не е така. Когато едно лице се пенсионира по стандартния ред – при навършени години и изискуемия стаж, този период се зачита като осигурителен стаж, така че не се зачита като действителен осигурителен стаж за всички лица. Този период се счита като осигурителен. Просто когато едно лице иска да се пенсионира само при 15 години стаж, той трябва да бъде действителен. Така че тук има неточност и при всички тези лица той се зачита като осигурителен стаж и тук ще стане неравнопоставеност именно ако направим тази промяна. И второ нещо, тук въпросът не е финансов, средства в държавата, както виждаме, има. По данни на Министерството на финансите миналата година въпреки сериозната и рекордна социална политика, която направихме, ние пак се вписваме в трите процента бюджетен дефицит. Въпросът е обаче, че тази промяна не е последователна спрямо принципите в пенсионната система и не можем да я подкрепим. Друго нещо, което искам да маркирам, е, Вие знаете, че лицата, които се пенсионират с 15 години действителен стаж, те получават 85% от минималната пенсия, която при 467 лв., това прави близо 400 лв. Тук е въпросът, по който трябва да помислим, и да кажете евентуално, да видите каква ще е действителната пенсия, която тези лица ще получат, ако се пенсионират само с по-малко дори от 15 години внесени осигуровки, спрямо размера, който те ще получат, защото има разлика между това едно лице каква пенсия ще получава и пенсията му, която се изчислява на база осигуровките. Може да се окаже, че на тези лица действителната им пенсия е 60 лв., 100 лв., но в крайна сметка ще получават 400 лв., което не е справедливо и увеличава допълнително трансферите, които са необходими от държавния бюджет, за да могат да финансират този недостиг.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъждаме изключително кратък, но важен законопроект. Кратък, защото е от два параграфа, както чухме. На пръв поглед става дума за уточняване на различни термини, дефиниции легални, но, уважаеми колеги, Законопроектът е важен. Важен е, защото показва нашето отношение към близкото минало. Минало, което така и не успяхме категорично да отречем, минало, което продължава да тегне над нашата съдба като граждани и като народ, минало, което трябва последователно, системно да се справяме с него, да го преодоляваме и да изобличаваме неговите престъпления. Да, тук не става дума за осъждане на виновници, не става дума за раздаване на закъсняло правосъдие, става дума за нещо много важно, става дума за минималната дължима от нашето общество като общество именно компенсация през социалните права на онези български граждани – немалка част, между другото, които са пострадали от тоталитарния режим. И да, в първоначалния дебат може би наблегнахме на социалните аспекти, на универсалната приложимост на Закона, който ще приемем, надявам се, но всъщност е важно да подчертаем, че това е част от нашето осмисляне на близкото ни минало, нашето трудно разделяне с него. Много важно е да проследим как се гласува после в залата, защото не става дума само за социални права, става дума за конституционни права, става дума за граждански права, става дума за това дали зачитаме всички български граждани като равни, като достойни пред Конституцията, дали отдаваме дължимото на всички наши съграждани, особено на тези, които незаконно, противозаконно в нарушение на всички международни конвенции и норми са били лишени от правото си да се трудят, били са незаконно вкарани без съд и присъда в трудово-възпитателни общежития, които незаконно са били принудени да осъществяват труд, което, знаем, е забранено от действащата Конституция. Темата е важна. „Демократична България“ в Четиридесет и седмото народно събрание подкрепи този законопроект, ще го направим и днес. Надявам се, че това няма да е последният законопроект, който да се опитва да решава подобни социални и конституционни, бих казал, проблеми, свързани с правата на български граждани, пострадали от тоталитарния режим, а ще можем да намерим подкрепа и обединение по отношение на други мерки, други законопроекти, които също да постигат тази легитимна и важна за европейска и демократична България цел. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Славов, по принцип с много, много условности ще се съглася с това, което казахте като изложение, въпреки че то нямаше почти нищо общо със Законопроекта, който е внесен от колегите от „Движение за права и свободи“. Вие за пореден път искате да решавате политически проблеми чрез социалната система. Измислете нещо друго и ще Ви подкрепим. Само че в годините назад всички политически проблеми по някакъв начин са се решавали чрез социалната система. Няма как да продължава това повече. Достатъчно сме я забъркали социалната система, включително и пенсионната, за която става въпрос тук. Не казвам, че тези хора не са пострадали от Възродителния процес. Не казвам, че не трябва да имат права, затова, че са пострадали, че се е подхождало по друг начин, но защо решаваме този проблем на тези хора чрез социалната система и в случая чрез пенсионната система? Докъде ще я докараме тази пенсионна система – това помислете? Иначе всеки има право да подкрепя внесения законопроект, да не го подкрепя, няма проблеми за това. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Славов, не знам дали сте изчели целия законопроект, но това, което казахте, че се нарушават конституционни права, в този законопроект се визира и се посочва и военната служба. В кой момент точно се нарушава конституционното право, при положение че и към днешната дата по българското законодателство военната служба се зачита за стаж, ако имате 15 години вече натрупан такъв. В какъв аспект и как точно Вие като преподавател по право говорите за нарушаване на конституционните права, при положение че законодателството ясно и точно е разписано? Имате 15 години стаж, имате право на двете години или на година и половина, ако сте служили в армията, няма такова нещо. Явно сте чели половината законопроект или нямам представа какво точно, но меко казано, това, което казахте, не е истина или половинчата по отношение на това, което говорите за втората част на Законопроекта.

Благодаря, господин Желязков. Господин Славов, не мога да се съглася с Вашето изказване, защото Вие, както колегата Гьоков каза, опитвате се да смесите няколко различни теми. Ние сме признателни и виждате, че имаме и Закон, който е точно за репресираните лица. Имаме в Кодекса за социално осигуряване и разпоредба, която признава периодите за осигурителен стаж. Така че това е нашето признание като обезщетение на тези хора за периодите, в които не са могли да изпълняват трудова дейност. Това ще създаде несправедливост, неравнопоставеност към хората, които реално са имали периоди, в които са внасяли осигуровки, спрямо лица, които не са внасяли осигуровки, а едните ще ползват по-големи права от другите. Именно затова е сложена тази разпоредба. Погледнете отново дефиницията на осигурителен стаж и действителен осигурителен стаж. Не можем да правим компенсации, трябва да спрем на лица и социалната система да я бъркаме с пенсионната система. Пенсионната система касае периоди, в които действително са платени осигурителни вноски. Има осигурителни приходи, спрямо които след това лицата ползват права. Благодаря.

Разбирам, колеги, загрижеността на репликиращите. Ще се опитам да дам няколко отговора. На първо място, по отношение на репликата на уважаемия господин Гьоков. Нека да не се опитваме, блокирайки този закон, да спасяваме социалната система, защото това би изглеждало иронично. Стотици милиони и милиарди се преразпределиха последната година. Тук става дума за няколко милиона за много специфична група лица. Ние давахме до 31 декември по 0,25 стотинки на литър за всички български граждани, независимо от доход, имущество и така нататък, а тук за тази конкретна група лица, които са реално пострадали от комунистическия режим, които не получиха навременно правосъдие, за които цинично наречен Възродителен процес нямаше осъден нито един, реално, български висш ръководител от комунистическия режим. Ние в момента по някакъв начин ще блокираме социалната система, ако дадем тази възможност. Уважаеми колеги, като споменах за нарушаване на конституционни права, имах предвид периода на тоталитарния режим. С този закон се признават, дават се права, а не се нарушават права. Безспорно е, когато една част от българските граждани са били принудително въдворени в Белене, а друга част целенасочено са били изпращани в Строителни войски, не къде да е, а в Строителни войски да строят светлото социалистическо бъдеще с всичките инквизиции там, на които са били подложени, нека все пак да сме чувствителни към това тоталитарно минало. От нас се иска нещо много просто, пак казвам, да дадем минимална, това е минимална дължима компенсация на много конкретно определена група хора и нека да не се опитваме да правим някакъв популизъм от това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря за аргументите, господин Славов. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме, предвижда две промени, с които се опитваме да уредим различно тълкуване на разписани вече текстове от администрацията и съда, защото има трайна практика на Върховния административен съд и в аргументите на решенията. В мотивите на решенията на Върховния съд много точно и ясно са описани случаите. На първо място, едната промяна в Допълнителната разпоредба на КСО разширяваме дефиницията на понятието за действителен осигурителен стаж, като добавяме наборната или мирновременната алтернативна служба и периодите по чл. 7, точки 1, 2 и 3 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. В българското законодателство в Кодекса за социално осигуряване в наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ясно е разписано, че времето на наборна служба се признава за осигурителен стаж от трета категория. Този период се признава и в случаите по общия ред, но не се признава от администрацията, когато става въпрос за пенсии с намален стаж. С аргумент, че е записано действителен стаж, а за действителен стаж изискването е задължително да има трудово или служебно правоотношение, само че ще дам и личен пример. Аз бях в Строителни войски без трудово договаряне и много други като мен в Строителни войски сме построили достатъчно, което днес всеки един от нас може да отиде да види, неща, които и днес са в експлоатация. Нещо повече – тогава бяхме задължени от Конституцията и закона, а още повече искам да обърна внимание за действителния стаж, който се ползва като аргумент. Получавали сме възнаграждения за това, а заплатата е основен елемент от трудовото правоотношение. Така че изискването на формално трудово договаряне е неоснователно, когато то фактически е реализирано на основата на Конституцията и закона, който е действал тогава. Нещо много важно, има практика на Върховния административен съд, която признава тези периоди за действителен стаж с много ясни аргументи. Второто ни предложение, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица – чл. 7, ясно е казано – колеги от ПП, обръщам се към Вас, в Закона ясно е казано, че се признава за трудов стаж, тоест времето, през което репресирани лица са били в затвор, трудово-възпитателни общежития, лагери и местата за задържане, или второто, което е, когато са били интернирани, изселвани и разселвани, ако е необходимо, още веднъж ще го повторя, пише го в Закона. Лицата, които са репресирани от комунистическия режим, и обърнете внимание – Народното събрание със своя декларация осъди комунистическия режим и репресиите на комунистическия режим. Нещо повече, Народното събрание в своя декларация осъди и опита за насилствена асимилация, цинично наречен Възродителен процес, и в един момент в декларациите ние сме окей, в законите ясно е разписано, но когато администрацията различно тълкува закона от Върховния административен съд, тук в това Народно събрание ние не полагаме достатъчно усилия, за да уредим да няма различно тълкувание между чиновниците и съда. Това се опитваме да правим с този закон. В § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО е казано, че времето, което се зачита за трудов стаж, положен преди 31 декември 1999 г., се признава и за осигурителен. То е записано – въпрос на тълкувание, и въпрос на непрестанна борба с чиновника за едното право, и то на репресирани хора, хора, които са били принудени дори и тогава от действащите закони. В заключение, всички призоваваме за върховенство на правото, но тук в тази зала днес ще разберем кой наистина е за върховенство на правото и водейки се от практиката на съдилищата, урежда един въпрос, вместо да се борим с чиновници, ясно да разпишем в Закона, че и чиновникът дори да няма възможността на по-различно тълкувание от съда, от българския съд. Затова става въпрос, тук друго не правим, те текстовете са разписани. В правовата държава не може администрацията да нарушава грубо и безпардонно действащите закони и да тълкува различно решенията на Върховния административен съд. Уважаеми госпожи и господа народни представители, все пак когато говорим за тези репресирани хора от комунистическия режим, ние трябва да знаем, че днес вече 33 години живеем в демокрация благодарение на цената, която те платиха за тази демокрация. Някои платиха тази цена с живота си, други със здравето си, трети със свободата си. Призовавам всички да бъдем на висотата и да подкрепим предложения законопроект от ДПС. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Движение за права и свободи“.)

Господин Председател, няма как да не направя заключението, че това, което в момента тук коментираме, наистина е един политически въпрос, който касае няколко хиляди човека. Обаче не трябва да забравяме, че можем да поставим въпроса и в обратната плоскост на тази, която в момента коментираме, защото както има пострадали от действията на българската държава тогава по време на комунистическия режим, така има и пострадали от действията на турските терористи в България от така нареченото Турско националноосвободително движение в България, които и към настоящия момент не са получили обаче никаква компенсация от България. И поради тази причина трябва да си зададем въпроса: ако говорим за компенсация на едни пострадали, защо не поставим въпроса за компенсация на другите пострадали? Справка, която ние направихме, показва ясно и категорично, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която не се дават компенсации на пострадали от терористични актове. А такива терористични актове по време на Възродителния процес от 1985-а до 1989 г. има извършвани десетки – от такива, които са, да кажем, без особени последици, до отвличания на деца, до смъртни случаи, до взривяване на влакове, което смятам, и не само аз, разбира се, но и всеки един нормален човек, че трябва да се осъди категорично. Въпросът е, че то обаче не е осъдено. Българският парламент прие декларация, с която осъди Възродителния процес, но не осъди турските терористи в България, които, между другото, трябва да бъдат разграничени от българското тюркоезично население, както и от българските мюсюлмани. Не бива и по никакъв начин не трябва да се позволява на една партия да спекулира с миналото, да си го присвоява и да се опитва да говори от името на всички, защото най-малкото българските мюсюлмани са доста разнородни, доста разнопосочни и най-вече, защото една голяма част, особено от тези, които живеят в Република Турция, все повече и повече започват да осъзнават своята идентичност като българи и искат да имат своята собствена политическа изява на територията на Република Турция, но такава изява на тях им се отказва. Преди малко по-малко от 10 години имаше опит за създаване на такава партия в Цариград, той беше брутално потушен, защото Ердоган изпрати хора от службите, които разтуриха сбирката. Имаше арестувани, включително наши сънародници мюсюлмани в Турция. По този въпрос в българските медии не се отвори дори и думичка. Единствено и само тук-там в самите среди на българските мюсюлмани се заговори за това, че ако в България е позволено да има партия, която да представлява интересите на тюркоезичните българи и на мюсюлманското население, в Турция на българите не е позволено това, което създава отношение на двоен стандарт. Всяка една уважаваща себе си държава не трябва да го позволява. Ние няма да подкрепим тази поправка в Кодекса за социално осигуряване, най-вече защото, както беше изтъкнато от преждеговорившите, на практика проблемът със стажа на служещите в армията е решен със самата постановка на КСО, където се казва, че след 15 години трудов стаж този стаж, който е в армията, се признава като действителен трудов стаж. Това, че има изключения обаче, разбира се, не означава, че заради изключенията трябва да се правят генерални поправки. Преди малко беше даден личен пример по отношение на служещи в Трудови войски, аз също мога да дам пример пък по отношение на така наречените политически репресии от страна на управляващата държава, управляващия държавен режим, защото такива репресии са упражнявани преди, упражняват се и сега. Аз също мога да дам личен пример със себе си, защото все още съм обвиняем, подсъдим и криминално регистриран дори по едно абсолютно измислено обвинение, повдигнато по времето на управлението на ГЕРБ. По същата логика трябва да пледирам да съм репресиран заради политически убеждения, причини?! Мисля, че това звучи достатъчно смешно, още повече че от дистанцията на времето всеки един български гражданин си е направил сметката. И тъй като тук имаше реплика, че не съм лежал в затвора, за съжаление, съм лежал, макар и малко, и ще Ви кажа защо. Защото бях арестуван незаконно и вкаран в Централния софийски затвор по време на протестите през 2020 г., знам как изглежда отвътре, така че нека да не влизаме в тази плоскост кой, къде, как, защо и кога. Разговорът трябва да бъде насочен към бъдещето, а не към миналото и смятам, че българското общество вече е затворило тази рана, която беше нанесена в тялото на българската нация, в която се включват абсолютно всички български граждани. И не бива да се създава практика, при която някой да напомня за разделение. Не бива да бъдем делени! Ние сме един народ, независимо от това кой на какъв език си говори вкъщи и кой в какъв храм отива. Ние сме един народ и не бива да позволяваме да се създава разделение, а това в момента е доста зле прикрит опит за създаване на точно такова разделение. Още веднъж казвам, ние няма да подкрепим този законопроект. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, процедурата ми е към Вас, и тя е по начина на водене, защото позволихте тук от тази трибуна господин Костадинов да говори фактологически неточности, тъй като терористичните актове, които той визира, нямат нищо общо със Законопроекта, който предлага „Движение за права и свободи“. И, господин Костадинов, да Ви кажа, че извършените и репресии, и терористични актове са извършени от една и съща страна. Благодаря. (Реплика от народния представител Искра Михайлова.)

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Моля да промените изказването на преждеговорившия от процедура на реплика, тъй като беше реплика по същество на изказването на господин Костадинов, за да може той коректно да направи дуплика към репликата, която беше направена. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим това предложение на „Движение за права и свободи“. Естествено, че това не е техническо предложение и разговорът за техниката, по която ще се случат тези компенсации, които действително не са и със сигурност достатъчни, какъвто и да е техният размер, за онова, което са преживели хората не само по време на Възродителния процес, но и преди това. Това, което трябва да отбележим, и големият факт е, че трябваше да минат 32 години, за да можем да водим този разговор спокойно, и това е резултатът от политическото насилие. Добре е да използваме днес повода, за да си припомним, че политическо насилие в България е съществувало не само в периода 1985 – 1989 г., а изобщо в целия 45 годишен период, пък аз ще добавя – и в периода изобщо след 1919 г. това е било практика в българския политически живот. Бих се радвал, ако днес имаме максимално широка подкрепа за това предложение, защото то ще бъде знак, че сме стигнали до някакво ниво, което е способно на разумен разговор по въпроса за миналото. Бих поправил господин Костадинов, аз съм се занимавал с темата на Възродителния процес. Терористичните актове, които са действително терористични, не са дело на Турското националноосвободително движение. Първо в България по това време има десетки нелегални организации с най-различни подходи и начини на борба. Турското националноосвободително движение е от тези, на които дори девизът му е „Борба без оръжие!“ – тези, които имат по пацифистична настройка. В интерес на истината, огромната част от тези организации имат такъв тип подход. Може би това е причината и впоследствие в България да не се стигне до етнически конфликт, защото днес ни се струва много очевидна и сякаш предпоставена ситуацията, в която в българското общество няма етнически конфликт, но през 1985-а, 90-а, 91-а, 92-а, 93-а това е абсолютно реална опасност и то има всички предпоставки да се случи. И не се случи благодарение на цялото българско общество, включително и на българския политически елит, който много често обругаваме – онзи политически елит от началото на прехода, който с всичките си недостатъци, понякога и неподготвеност, направи така, че България да не се превърне в Югославия, а България имаше много повече предпоставки да се превърне в Югославия от самата Югославия, особено след Възродителния процес. Ние много ясно трябва да покажем не просто че осъждаме този акт, а че сме готови да не позволим подобни престъпления, каквото е Възродителният процес, да се повторят, и трябва да го заявим категорично. Разбира се, с това гласуване едва ли ще можем да го направим, защото става въпрос за някакви закъснели компенсации, става въпрос просто за един политически знак, за неособено чак толкова големи компенсации. Истината е, че цели човешки съдби, и пак повтарям, не само на хора от турски произход, не само мюсюлмани, и българи, и християни. Политическото насилие, което ескалира след 9 септември, започва първо от българите, първо от православните християни и завършва с една всеобща репресия срещу мюсюлманите и турците в България. Това ще бъде още една стъпка към осъзнаването, че българското общество може да функционира хармонично само когато е в цялост и когато по категоричен начин осъжда политическото насилие. Надявам се да има широка подкрепа това предложение и дай боже, да нямаме повече такива неща и бог да прости жертвите на репресивните режими. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Господин Биков, аз съм напълно съгласен с Вас в частта, свързана с Възродителния процес. Това е една дълбока рана, нанесена от интереси, които са нямали интереса на България присърце. Въпросът е дали да ползваме социалната система, за да адресираме тази рана 22 години по-късно, защото това може да ни вкара в онзи коловоз, в който, спомняте си, точно по време на комунизма се раздаваха пенсии за активни борци и така нататък. Спомняте си, че имаше, как да кажа, създаване на класа, която по една или друга причина е пострадала, точно през социалната система и през инструменти, които не са подходящи за това. Ако колегите от ДПС внесат предложение да се дадат компенсации на тези хора, точно защото те не са били допуснати до трудовия пазар, защото са били вкарани в лагери и така нататък, ние бихме подкрепили това предложение. (Реплики от ДПС.) Моля? (Реплики от ДПС.) Но това, което правите, колеги, е да намесите социалната система в това. Пак казвам, ние бихме подкрепили това предложение. Това, срещу което възразяваме, е, че това става през пенсионната и социалната система. Затова дайте заедно да седнем и да измислим вариант как това да се случи, без да минаваме през пенсионната система. Наистина, ако е възможно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Съжалявам, аз мислех, че господин Василев има изказване и по-скоро репликата ми беше адресирана към господин Василев, но ще се обърна към господин Биков. Господин Биков, може би Вие трябваше ясно да кажете от трибуната във Вашето изказване, за да разберем всички ние, народните представители, че по двете теми Върховният административен съд има тълкувание на разписаните текстове в КСО, в Наредбата и така нататък. И Върховният административен съд признава, но чиновниците по свое усмотрение имат различни тълкувания от практиката на Върховния административен съд. По първата тема – за Трудови войски, Върховният административен съд признава за действителен трудов стаж, а чиновниците не го признават за действителен трудов стаж с аргумент, че действителният трудов стаж изисква задължително да има трудово или служебно правоотношение. Аз в моето изказване дадох пример със себе си. То е формално изискване, но фактически го е имало. Онова, което днес се експлоатира, което ние сме построили, ние сме получавали и възнаграждение и сме го правили по силата на Конституцията и закона, които са действали тогава. Затова това формално изискване го има и Върховният административния съд го казва, не само аз. Само че чиновникът разкарва такива като нас напред назад със своите си тълкувания. За второто, за репресираните лица от комунистическия режим. Тук не става въпрос само за жертвите на Възродителния процес, колеги. Тук става въпрос за всички, и за земеделците, и така нататък, за всички става въпрос. И тук пак в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица в чл. 7 ясно е казано, че се признава за трудов стаж периодът за затворите, лагерите, трудовите общежития, местата за задържане. И във втората точка, или когато са били интернирани, изселвани и разселвани. Тук пак не става въпрос да правим нещо ново. Пак става въпрос да преодолеем различното чиновническо тълкуване, неправилното чиновническо тълкуване от тълкуването на Върховния административен съд. Това се опитваме да уредим. Нищо ново не правим с този закон. Нищо ново! Просто в съдебната практика, като тълкувание се опитваме да го наложим в Закона, за да не може чиновникът на база свое усмотрение да има различно тълкуване. Това прави Законът. Нищо ново не се урежда. Благодаря Ви.

Господин Председател, господин Биков! Формално, ако трябва да четем само формата, а да не влизаме в съдържанието, Вие сте прав по отношение на казаното от Вас за Турско националноосвободително движение дотолкова, доколкото това, което е записано в неговите учредителни документи, то е създадено 1985 г. от Неджметин Хак. Там е записано „ненасилствена форма на съпротива“, но впоследствие, тъй като това е организацията, която успява да стане най-масова, близо 200 души се включват в нея, преди да бъде разбита от Държавна сигурност, впоследствие към нея се присъединяват всички тези структури, отделни организацийки и малки ядра от двама, трима, четирима, петима човека, които са действали и които всъщност в един момент започват да действат и от името на организацията, защото тя си придобива вече някакъв авторитет вътре сред българското тюркоезично мюсюлманско население. За да не влизаме в подробности и да обясняваме подробно кой, кога, къде и как е действал, по какъв начин и дали е действал координирано, или е действал самостоятелно, автономно, пък впоследствие бил припознаван, да кажем от страна на тази организация, се използва това име, така да кажем, за улеснение и за удобство. Така че формално приемете, че това, което казвате, е правилно, но все пак не трябва да забравяме следното нещо: всичко това, което ние говорим в момента, в миналото има своите последици в нашето настояще. Защото имаме тук една политическа сила, която изкарва част от своята история именно от Турското националноосвободително движение в България, а неговата роля в нашата история не е еднозначна – в никакъв случай. И това трябва да се казва и да се отстоява, защото най-голямото и най-високото място, от което трябва да се говори истината в България, е парламентарната трибуна. И тук истината трябва да се казва.

Уважаеми господин Председател, отзад напред. Господин Костадинов, разговорът по тази тема със сигурност е много дълъг и едва ли в рамките на това предложение може да приключи. Аз се радвам, че той вече може да се води с по-спокоен тон и с аргументи. Разбира се, че историята не е едностранна. Към господин Василев – първо, аз не приемам, че тук ще се създаде някаква класа на активни борци. Ще Ви кажа, че за разлика от активните борци, тези хора през последните 32 години не получиха ни апартамент, ни волга, ни лев от тая държава, а част от тях не получиха и извинение даже. Напротив, на тях държавата отказа да им брои за трудов стаж стоенето в затвора, все едно те са отишли сами там. Нищо общо с активните борци. Ако се пренесем през времето, ще видите, че ние се намираме все едно след 9 септември, трябва да сме някъде 1975 – 1976 г. – 30 години са минали от 1944 г. Представете си един активен борец през 1975 г., да не говорим, че там беше и наследствено и цели родове бяха станали някаква псевдоаристокрация и буржоазия в рамките на режима и бяха стигнали дотам, че сигурно 70% от българското общество да не може да ги понася с всичките им привилегии и претенции, част от които между другото, продължиха и след 1989 г. Така че тези хора, които… те са останали вече и малко хора. Минали са 30 години – една част от тях са много възрастни, за съжаление, огромна част от тях вече не са и между живите. Става въпрос за 11 милиона годишно пенсии от по 300 – 350 лв., които на фона на онези десетки, да не кажа стотици милиарди, които през последната година брутално изкривиха пенсионната система в България, са една капка в морето и един елементарен жест, който тук можем да направим, пак повтарям, не само към хората, които са преживели Възродителния процес, но и към всички останали, които са загубили свободата си и правата си – човешките си права, през онези 45 години. Затова нека да не бъдем точно в тези 11 милиона толкова спестовни (реплика: „Седем.“) или седем, а да се опитаме да бъдем малко по-оптимизирани по отношение на другите огромни проблеми, от които страда българският пенсионен модел. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече 25 години не спирам да се удивлявам как от тази трибуна ние политиците, депутатите, черпим аргументи от собствените си политически убеждения, а не от фактите. Използваме абсолютно всеки повод, за да вмъкнем някак си нашите политически убеждения или каузата, на която служим, или на която си мислим, че служим. Това понякога може би да върши работа, понякога може би да е добър инструментариум, но много често по-скоро вкарва дебати, които са съвсем ясно детерминирани като този дебат, по този законопроект в съвсем друга политическа ниша. В един момент се хващаме за гушите тук, казано по народному, и се чудим как се е случило това. Когато в тази тема се вкарат подобни аргументи, каквито уважаваният от мен господин Костадинов вкара, разбира се, че нещата отиват в друга плоскост. За да не бъда неточен, ще се опитам в моето изказване да коментирам в този ракурс нещата, с които не съм съгласен и които според мен нямат отношение към Законопроекта, но неслучайно казах, че 25 години това наблюдаваме от тази трибуна, така че това не е порок на това Народно събрание, нито на който и да било народен представител сега. По принцип според мен е политически порок. Има една партия, която черпи вдъхновение от тази съпротива, и тя не е еднозначна – каза господин Костадинов. Нека да кажа, че ДПС – това е партията, която той визира, ние се припознаваме в това – не черпи вдъхновение от терористични актове, ДПС ги е осъдило. ДПС черпи вдъхновение от мирния протест срещу въоръжената власт, ДПС черпи вдъхновение от малката Тюркян, която беше убита на няколко месеца, както се казва. ДПС черпи вдъхновение от това, че срещу тоталитарната власт застанаха да се борят за честта, името, достойнството, религията хора с абсолютно голи ръце с бебетата си в ръце. От това ДПС черпи вдъхновение. Впрочем, от това черпят вдъхновение не само българските мюсюлмани, нека да го кажа като християнин – и аз черпя вдъхновение от това, защото да посегнеш на вярата на един човек, каквато и да е тя, и този човек да се съпротивлява и да си иска своята вяра, е вдъхновение за мен християнинът – аз също бих постъпил така. (Ръкопляскания от ДПС. Ръкопляскане от народния представител Лъчезар Иванов.) Да избягаме тук от тези неща – историята има един недостатък, че ние я тълкуваме според това как са ни я описали историците, а дали се е случило така, никой не знае. Привилегията обаче на тази история е, че участниците в нея са живи – повечето от тях, че ние сме съвременници на тази епоха и някак си можем да кажем кое е достоверно и кое не е. По отношение на аргументите за пенсионната система, която, видите ли, по-добре да не я цапаме с такъв трудов стаж и с такива елементи. Ами тя е толкова оцапана, че ако тръгнем да я чистим, да Ви кажа честно, не знам докъде ще стигнем. В света няма пенсионна система, половината от чиято разходна част да зависи от приходите от данъци, не от осигурителни вноски – нашата е точно такава – 42% чисто, а ако сложим и тези, които държавата дава за държавните служители, стават над 55. Какво, на тая пенсионна система какво точно да ѝ чистим? Тя изобщо не е пенсионна система в чистия класически вид, в какъвто е описана, и каквато трябва да е. Тя е една смесена система, при която държавата с данъци прави половината плащания на пенсионния фонд, така че това не е сериозен аргумент. Не е сериозен аргумент и това, че стажът вече бил признат – и в казармата, и така нататък, и така нататък. Ами не е, защото, ако прочете практиката, ще видите, че Върховният административен съд прилага тази практика по различен начин при жалбите по тази тема, отколкото я прилагат служителите, които са заети с това да признават или не, тоест да тълкуват тези разпоредби в Кодекса за социално осигуряване. Не виждам никакъв проблем в това да направим този акт – дори и да няма 15 години един човек, който е бил интерниран или който е лежал в затвора, или който принудително не е могъл да бъде в трудовоправни отношения, за да си плаща осигуровките, да му бъде признат този стаж. Така че това е най-малкото, което можем да направим, но темата на моето изказване беше да не черпим аргументи по този законопроект от политическите си убеждения или каузите, на които служим или си мислим, че служим. Също така да не разпъваме полето на Законопроекта дотам, докъдето ни е удобно политически, защото няма смисъл. Ето вече три часа тук говорим за нещо, за което можеше с по едно изказване да формираме нашето отношение и да пристъпим към гласуване. Иначе тук сега ще започнем да си говорим за Възродителния процес. Ние нямаме нищо против да говорим за тази рана, като започнем от циничното име и като стигнем до етническото прочистване, което не смеят да го нарекат етническо прочистване, господин Костадинов, а то беше етническо прочистване по всички правила на международното право. Да депортираш 300 – 400 хиляди български граждани и да дрънкаш глупости, че те си били отишли – така решили. Има много теми, много неща, по които можем да дискутираме тази тема, но Законопроектът не предполага това. Това беше темата и целта на моето изказване. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Цонев, бих искал да направя реплика. Ние черпим вдъхновение не само от протестите, чийто символ е малката Тюркян. През 80-те години Млечино, Момчилград. Ние черпим вдъхновение и от протестите от 70-те години от Корница, Брезница, Лъжница, Барутин, но и от 60-те години – Гърмен. Но ние черпим вдъхновение и от нелегалната организация, организирана от доктор Ахмед Доган, защото след опита за насилствена асимилация се организира нелегално движение с декларация с мото „Борба без оръжия“. Терористичните актове ги осъждаме независимо под каква форма и от кого са осъдени. Има достатъчно документи за тези, които са извършили терористичните актове. Има достатъчно документи, които описват и нелегалната организация, организирана от доктор Ахмед Доган, които от затворите успяха да организират мирните майски протести 1989 г., които ускориха падането на комунистическия режим, срещу които пак застанаха танкове и калашници и пак имаше жертви, но ние се гордеем. Днес ни е рожденият ден – на 4 януари 1990 г., след като излязоха от затворите, начело с господин Доган на 4 януари се взе решение за създаването на „Движение за права и свободи“ и тогава се каза: Не на реваншизма. (Ръкопляскания от ДПС.) А напротив, доктор Ахмед Доган е архитектът на българския етнически модел, в чиято основа стои философията на заедността. Оттогава досега нашата основна философия за правене на политика е философията на заедността. Нещо повече, доктор Ахмед Доган ни завеща и една мисия – да пазим целостта на нашата Родина България и да бъдем гаранти за мира, стабилността и сигурността в нашата Родина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Цонев, моята реплика към Вас ще бъде кратка – тя така или иначе е ограничена от времето. Няма как да се учудвате на подобни изказвания, защото в крайна сметка това, което Вие предлагате, се базира на историята и е нормално да я споменем. Разбира се, ние трябва да сме изключително внимателни, като говорим, защото не трябва да отваряме стари рани и трябва да сме много, много умерени и премерени в изказванията си. Аз оценявам това, което чух сега току-що от Вашия председател, че той и Вашата партия осъжда терористичните актове. Няма да влизам в детайли, искам да кажа само три неща за това, което споменахте. Първо, за вярата. Всички документи за Възродителния процес са публикувани и както Вие много добре знаете, никой не е посягал тогава, поне формално, и няма такъв документ, в който да е записано, че се посяга на вярата, още повече че една голяма част от нашите сънародници са мюсюлмани и разлика между нас няма никаква. На второ място, етническият модел винаги, господин Цонев, зависи от мнозинството. Винаги зависи от мнозинството! В България има етнически мир и толерантност, защото огромната част от населението на държавата го иска и го желае това нещо. Ние нямаме проблеми помежду си и няма и да имаме, освен ако някой отвън не се опита да ги насади. На следващо място, по темата за етническото прочистване. Аз съм от село, в което една част от населението беше българско, имаше турци, имаше татари, имаше и цигани и помня през 1989 г. какво се случваше, когато една част от хората решиха да си тръгват. Една част не искаха да си тръгват, но психозата, която беше тогава – много сериозната масова психоза, буквално ги увлече. Помня как съседите се караха и се убеждаваха един друг да останат. И помня също така как започнаха да се завръщат. Когато има етническо прочистване, няма завръщане след това – то е необратим процес. Ние българите сме изживели това етническо прочистване и аз мога да говоря отново в лично качество, защото селото, откъдето идват моите родови корени – село Крушево, Лозенградско, днес го няма на картата. То не просто е изчистено като население, то е изчистено и като територия, то е унищожено 1913 г. и ние не можем да се върнем там и няма да се върнем поне в скоро време. Ето това е необратимо етническо прочистване. Това, което се случи през 1989 г., слава богу, не успя да стане етническо прочистване и една част от нашите сънародници се върнаха обратно. Повтарям и дебело подчертавам – сънародници. Ние не делим хората и няма никога да ги делим. В България всички сме българи! Така е било и така ще бъде!

Благодаря. Господин Цонев, в опит да говорим с фактите аз искам да адресирам частта с пенсионната система. Вие казахте, че в България тя е много объркана. Тя е много объркана в цяла Европа – с малки изключения. В цяла Европа пенсионната система е разходно покривна, тоест не се натрупват вноските, за да може след това да се използват за изплащане на пенсии. Също така в голяма част от Европа вноските, които се правят целево за пенсия, не покриват разходите, които се правят за пенсии, по чисто демографски причини, така че бюджетите в една или в друга степен дофинансират системата. Това, което виждаме в България, е, че спокойно можем да си финансираме пенсионните разходи и бюджетът тази година въпреки всички увеличения завърши на 1% касов дефицит и 2,9% начислена основа дефицит, въпреки всякаквите черни прогнози, че това нещо едва ли не било счупило държавата. Ами не я счупи. В бъдеще време всеки може да плаши както иска, в минало време се вижда, че съвсем отговорно сме подходили към ситуацията. Възможно е да се преструктурират – да има повече вноски, да има по-малко примерно ДДС, но това вече е въпрос на как се води данъчната политика, а не на устойчивостта на самата пенсионна система. Моят призив беше, доколкото пенсионната система има за ниво това колко човек е дал, за да получи, аз съм съгласен хората, които са работили в Трудови войски, че това можем да го признаем не като казарма, а примерно като реално положен труд, защото е бил такъв. По-спорен е въпросът с хората, които са били в лагери и затвори, защото това принципно ли го вземаме като решение, вземаме го като решение само за определени хора в определен период, принципно ли казваме, че всеки, който е в затвора, го броим все едно, че полага труд или не.

Не, има си Закон.

Това имам предвид, затова моята молба беше да разграничим двете неща и когато разграничим двете неща, това ще направи много по-лесно вземането на решение. Честно казано, за Трудови войски аз лично съм съгласен това да бъде признато. Ако Вие имате нагласа това да се прецизира между първо и второ четене, аз бих бил склонен да подкрепя на първо четене този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Василев, благодаря Ви за конструктивния тон. Между първо и второ четене тези технически въпроси могат да бъдат отработени. Благодаря и на господин Костадинов за нормалния тон, с който можем да водим такъв тип разговор. Всеки има своя прочит, казах го и преди малко, въпросът е в този законопроект ли беше мястото да пъхнем тази тема и казах, че ние не бягаме. Според мен не беше мястото, но ние не бягаме от тази тема, още повече че днес наистина е рожденият ден на ДПС и за нас този дебат е един добър повод да ознаменуваме с дебат в Националното събрание създаването на партията, нейните основи, минало, откъде черпи вдъхновение и така нататък. (Ръкопляскания от ДПС.) В този смисъл имаме двойно основание да не бягаме от този дебат, просто бележката ми беше, изказването ми беше в този план. Но нека в дупликата си да отговоря по същество на няколко неща, които казахте, защото все пак смятам, че е редно да се чуе и нашата гледна точка. Имаше посегателство върху вярата, господин Костадинов, и хората го помнят, и го разказват. А и аз съм от такова село, в което имаше турска махала, по-голямата част беше българска, и аз помня тези събития, и аз знам за какво става въпрос. И аз знам дали те можеха да влизат в джамията – не, не можеха. Беше посегателство! Второ – за аргументите Ви, че се върнаха тези хора. Върнаха се, защото се смени режимът. Ако беше останал тоталитарният режим, целите на етническото прочистване щяха да бъдат напълно осъществени и никой нямаше да се върне. Трето, по отношение на осъждането от ДПС, ДПС е осъдило отдавна. Вие казвате, че сте доволен да го чуете, но то го е направило отдавна, а това, че Вие не сте го чули – от първия ден на съществуването си, от декларацията за основаването си. Тук ще Ви кажа това, което каза и господин Биков – аз съм чел достатъчно източници, включително и доклади на разузнавателни централи от онова време, които са били разсекретени, разбира се. Нямал съм достъп до такъв тип секретна информация, но когато бяха разсекретени, че най-голям е бил рискът от етнически конфликт в България, а не на целите Балкани, по многото причини, които вече бяха изтъкнати. Господин Костадинов, завършвам с това, и то не е моя мисъл – то е една мисъл, която запомних от тези доклади. На Балканите етническият мир не зависи от мнозинствата, а зависи от етническите малцинства и цялата история е доказателство за това. Историята на съвременна Югославия е доказателство за това. От поведението на етническите малцинства на Балканите зависи етническият мир, а не на мнозинствата. Поведението на най-голямото етническо турско малцинство на Балканите, най-голямата турска диаспора е в България. Това са фактите. Поведението ѝ е различно от поведението в останалите страни и заслугата за това е именно на нашите колеги и на доктор Доган. (Ръкопляскания от ДПС.) Защото в 1990 г. да обясниш на тези хора, чиято душа е била наранена – душата, не тялото – да им обясниш, че няма да има реванш, че няма да има око за око, зъб за зъб, не е било лесна работа, и при положение че отвън, господин Костадинов, имаше достатъчно сили, които им шепнеха да направят друго. Така че, нека да отдадем заслуженото – всички ние дължим този мир, разбира се, и ние имаме, и нашите колеги, нашите съвременници или нашите предци, но тук заслугата на доктор Доган и ДПС е класическа и неоспорима. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги, мислех да не взимам думата по тази тема, тя е много чувствителна и не е много хубаво да се политизира и да се играе с тази тема. Гледам, че залата е пълна със 70% млади хора – някои не са били родени по време на тези процеси, други сте били малки деца. Аз съм един от тези, които много добре помним този процес. Затуй няколко думи. Много се каза. Данчо Цонев се изказа сериозно. Колеги, първо, българските турци са достойни български граждани, равнопоставени и равностойни. Това че са малцинство, не ги прави по-малко граждани. Когато говорим за български граждани, нека да бъдем достойни и да гледаме от пиедестала ни като равни един с друг. Второ, тук става въпрос – аз ще избегна думата „репресия“, но ставаше дума за нещо много насилствено, нещо много неприятно и не Ви го пожелавам никога в историята това да се случи още един път. Много българи се срамуваха от това, което ставаше, и ако днес аз не съм поискал извинение от целия български народ, то е само защото живеех между достойни български граждани, които заради грешката на една група хора нямаха никаква вина. Нямах правото да им искам извинение на всички. Това беше една политическа отвратителна реакция, а не реакция на българското общество. И това, което ми е задача: днес говорим за едни седем милиона, не са пари, колеги, а за едни хора и ще Ви кажа кои. Това са хората, които построиха социализма в Строителни войски, аз бях войник там. Днешна България, която виждаме, тя е построена от тези български граждани. Това са хората, които до днес са на всички български строежи, тухлената демокрация строим. Това са честни хора, които живеят като достойни хора на собствената си земя и със собственото си достойнство. Колкото до изселниците, господин Костадинов, даваха им 24 часа – на бащите, и понеже йерархията е силна, тръгваше цялото семейство. Аз помня на моите роднини сълзите им на границата. Ще Ви изненадам. От целия ми голям род всички заминаха – на една част им дадоха 24 часа, баща ми умря от мъка, докарах го от Кърджали 1984 г., на 31 януари, на връх Нова година, с една лада през каруцарски пътища, тъй като на Паничково вече имаше бариера и полиция. Аз няма да забравя и сълзите на моя баща. Тези хора построиха България, най-малко тези седем милиона им е опряло на тях. Тези хора работеха тютюна на България, най-малкото тези седем милиона ще Ви уплаши като държава, но за страданията, за пропуснатото време, за нещастията и годините, когато сърцата им бяха свити – и до днес и моето е свито, аз съм единственият от рода си, който остана в България. Единственият от рода си! И ще живея, докато умра като почтен български гражданин. Не се притеснявам от произхода си, живял съм като достоен човек. Затова много Ви моля, не го политизирайте! Приемете този закон. Вижте между първо и второ четене, беше разумно да се види как да стане – Вие, финансистите най-добре знаете това, и да не го коментираме повече. Те много повече заслужават. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, колеги! Предлагам удължаване на работното време до удължаване на точка втора, която касае Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“ и пряко въглищните централи в България. Това е предложение, което ВЪЗРАЖДАНЕ внесе в Деловодството на Народното събрание на 27 октомври 2022 г., вече четвърти месец не можем да стигнем до гледане на тази точка. Призовавам всички колеги, тъй като и там ще има дебат – дебатът тук, по тази точка се проточи, да удължим работното време до гласуване на точка втора. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Подкрепям, между другото, предложението, което направиха от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, само че искам да го разширя малко нататък. Знаете, че първата сряда на първото заседание в месеца на парламента парламентарните групи имат право безусловно да включат в дневния ред на Народното събрание в седмичната програма свои точки, които отразяват тяхната политика. Затова е логично да искаме от нашата парламентарна група да включим и трета точка с удължаването. Предполагам, че за колегите от „Демократична България“ – техният законопроект е важен, така че ако искате, господин Председател, като процедура първо гласувайте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ. След това правя предложение до точка трета да бъде удължено времето.

Прегласуване!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, за много години, бъдете живи и здрави! Ще се опитам да Ви дам възможност за 28-и път да видим отношението на българското Народно събрание към Кодекса на труда и към минималната работна заплата. За 28-и път да отхвърлите възможността да бъде гледан Кодексът на труда в българския парламент, затова моето процедурно предложение е да продължим работния ден до точка четвърта включително, а това е точката на колегите от „Демократична България“ и се надявам да получим и тяхната подкрепа. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ ни подкрепяха, БСП и още три-четири партии (оживление и смях) и може да решим въпроса с минималната работна заплата. Благодаря Ви.

До точка четвърта.

Зависи от резултата при гласуването.

Едно по едно.

Едно по едно. Мисля, че не е трудно.

Господин Председател, процедурата ми е следната: за да не губим парламентарно време и за да нямаме 16 нови гласувания, затова предлагам удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред – точка девета, по точно казано, и гласуване на точка девета.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя обратно предложение – днес да приключим работата си с приключването на първа точка. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да започна своето изказване, бих искал да поздравя всички тук с Новата година, да пожелая здраве на Вас и на Вашите семейства. Що се отнася за Законопроекта, мисля, че господин Биков изказа становището как ще гласува нашата парламентарна група по този законопроект. Аз ще подкрепя този законопроект с пълна убеденост, защото бях от тези, които са в майските събития, работех в болницата в Разград и виждах с очите си какво се случва с нашите съграждани. Бих искал да Ви кажа, че този срамен процес, този срамен етап от българската история е най-малкото това, което днес ние ще направим, да дадем частично – даже не бих го нарекъл възмездие, за онова, което беше причинено на нашите съграждани. Тук чух всякакви теории, изказвания, но съм човек, който съм видял всичко с очите си и мога да Ви кажа, че репресиите спрямо българските турци бяха изключително жестоки. Мога да споделя събитията от Синя вода, ако има представители от Разград. Да, има, точно за това казвам за събитията от Синя вода, когато хората бяха излезли на мирен протест с точно, както беше казано, майките с децата, а срещу тях беше изправена армията, и по-точно Вътрешни войски, да Ви кажа, защото съм наясно с тези неща. Начело на този мирен протест беше един мой колега, който беше разпределен там във връзка с Възродителния процес, лекар, който застана отпред и искаше да спре всякакви физически разправи, но беше избутан и се озова в камъните и дерето и беше с много тежка черепно-мозъчна травма. Искам да Ви кажа и още нещо. Този изключително трудолюбив народ беше принуден – нашите и моите приятели турци, бяха принудени в рамките на 24 часа да си съберат багажа и да оставят всичко онова, което те и техните семейства са градили с години. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Без такива възгласи, защото аз съм свидетел на това, че не можеха дори да си изтеглят парите от банката и се правеха всякакви опити да могат да ги затруднят и да ги унижат. Тук понеже беше споменато – какво са връщали и как са връщали, ще Ви кажа, че като се връщаха, имаха 24 часа точно пред Джамията – на рейсовете, и ги разселваха от Разград, представете си, Русе, Русенско, Монтанско. Може би не знаете, но първите, които започнаха да разселват турски наши съграждани, бяха разселвани в Швеция – далече от България, от Родината си! Мога да Ви кажа абсолютно вярно, тук гледам и абсолютно вярно мога да Ви кажа, че стремежът беше колкото се може повече турски граждани да бъдат разселени, махнати от Разград, разселени по цялата страна и предимно в Северозападна България. Що се отнася до тяхното имущество, няма да Ви казвам какъв грабеж на хора, които – да не се засегнат хората, като мравки работеха от сутрин до вечер. В резултат на всичко това, което се случи тогава, когато бяха изгонени по най-позорния начин от страната, после нямаше кой да прибира реколтата. Тогава се разбра, че без тази част от нашия български народ, без трудолюбивите наши турци нямаше кой да прибере реколтата. Ще кажа в заключение нещо. Не знам колко са били оттук присъстващите в БКП, но тогава Централният комитет на БКП в Разград, тъй като тогава Разград беше областен град, а не беше Русе, да Ви кажа и това, беше дал информация на всички лекари, забележете, и акушер-гинеколози при раждане или при операции – независимо какви, гинекологични да бъдат прекъсвани родовите пътища. Мисля, че който разбира, разбира. По-жестоко от това нещо не знам да е имало в нашата история. Това лично аз съм го виждал с очите си и затова не само че ще подкрепя този проект, но мисля, че този законопроект беше предлаган и в други парламенти, но не мина. Считам, че е време тази рана и това, което ние дължим, да бъде затворена и затова се обръщам към всички Вас. За някои тук това е смешно и е пореден законопроект, но смятам, че това е едно възвръщане на правдата – нещо, което дължим на нашите събратя, защото ние живеем и творим в тази държава и всички трябва да можем да имаме съпричастност, да отчитаме отделните исторически периоди, в които една или друга политическа система е извършвала извращения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Иванов, репликата ми е насочена към Вас. Близо от около час имам чувството, че не се намираме в българското Народно събрание. Тук слушахме всякакви гледни точки, чухме и Вашата гледна точка. Искате ли да чуете гледната точка на потомец от Мала Азия? Защото, ако Вие тук казвате, че на етническите турци им е дадено 24 часа да се изселят от България – аз не съм бил жив по него време и не знам точно как е било, но на българите от Мала Азия след 24 часа са им били рязани главите. Така че не мисля, че това е най-важната тема.

Уважаеми колега, никога не съм мислел, че може да ми бъде направена такава реплика, а Вие с това излизате тук и с усмивка говорите за рязане на глави. През кой век е било това, господине?! Вие сте депутат в българския парламент и тук всички… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „През XX век!“) XIX век, не ми подхвърляйте и не ми…

Е, добре, това Ви харесва вероятно. Искам да се обърна към Вас, че всички тук, които се правите на големи патриоти, че всички тук сме българи и това, което го каза Вашият колега, е достойно за презрение. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Какво е достойно за презрение? Това е историята! Срам ли те е от историята на България?“ Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател! Аз очаквам от групата на ДПС да гледа, как да кажа, избирателно на редица исторически факти или, директно казано, крайно необективно. Напълно разбираемо е те да отричат арменския геноцид, напълно разбираемо е да отричат геноцида на тракийските българи. Това е съвсем нормално за ДПС, обаче от ГЕРБ да отричат страданията на българите в Мала Азия и да казват тук, че да кажеш историческата истина било – каква беше точно думата…

...било срамно, а това най-малкото смятам, господин Председател, че е редно Вие като част от тази група да им направите някаква забележка. Не е редно една българска група – за каквато претендира ГЕРБ, че е, да нарича срамно това да кажеш историческата истина не от кое да е място, а от трибуната на Народното събрание. Точно тук трябва да се казва историческата истина, да се повтаря многократно, защото в момента голяма част от нашия народ започва бавно, но сигурно да я забравя и ние сме хората, на чиито плещи лежи отговорността за това да я припомняме, ако се налага. В случая очевидно виждаме, че това се налага, след като най-голямата в момента парламентарна група в Народното събрание, което би трябвало да е българското, не се държи като българска парламентарна група, а това вече става изключително притеснително.

По начина на водене!

Господин Председател, господин Георгиев! Намираме се в Народното събрание в София. На 4 януари преди 145 години столицата ни е освободена от войските на генерал Гурко. Това би трябвало да празнуваме. Не можах да разбера точно от Вашата гледна точка върху кое акцентирате. Може ли да доуточните?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 27 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 27 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: госпожа Ива Петрова – заместник-министър на енергетиката, господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител госпожа Искра Михайлова. Според вносителя в настоящите текстове по Националния план за възстановяване и устойчивост са залегнали реформи, които потенциално биха довели до тежки икономически сътресения както на национално, така и на регионално ниво. Вносителят счита, че в условията на тежка социална, икономическа и енергийна криза правителството на Република България не е предприело достатъчно действия за овладяване на тези процеси нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. С предложеното решение се дава възможност за ревизия и преработване на политиките по отношение на енергийния сектор. Планираните стъпки за декарбонизация в енергийния сектор може да имат пагубни последици за цели региони както в икономически, така и в демографски план. Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно чрез извеждане на битовите потребители на свободния пазар е предпоставка за ценови скок и е крайно неуместна. Според вносителя е в интерес на българските граждани и бизнес спешно да се състави нов Национален план за възстановяване и устойчивост, така че да бъдат сведени до минимум икономическите рискове за страната. По Проекта на решение е постъпило становище от заместник министър-председателя по управление на европейските средства, с което се заявява, че отказването от ангажименти, поети от редовно правителство, както и инициирането на промени в политиките, надхвърля правомощията на служебен кабинет, чийто мандат е ограничен във времето. Такова действие би довело до безвъзвратна загуба на ресурси, без да има гаранции за скорошен резултат. По Проекта на решение е постъпило становище от Министерството на финансите, с което се заявява, че всяко изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост би довело до забавяне в изпълнението на ключовите етапи и цели по публичните инвестиции и реформи, което неминуемо би рефлектирало върху договорения график за получаване на средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост към България. Становище по Проекта на решение е постъпило и от Синдикална миньорска федерация „Подкрепа“, което е в подкрепа на Решението и изразява позицията на Федерацията, че трябва да се предприемат необходими стъпки към отмяна на либерализацията на енергетиката и ангажимента за затваряне на въглищните мощности. Господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, заяви, че при изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост Комисията за енергийно и водно регулиране не е участвала и не е давала становища по повод регулирания пазар, прехвърлянето на потребители на свободен пазар и срокове за премахване на обществения доставчик. Госпожа Ива Петрова – заместник-министър на енергетиката, заяви, че трябва да има промяна или актуализация, тъй като поетите ангажименти за декарбонизация и премахване на въглищата са трудноизпълними действия до 2026 г. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: госпожа Искра Михайлова, господин Стоян Таслаков, господин Васил Стефанов, господин Станислав Анастасов, господин Делян Добрев, господин Венко Сабрутев, господин Радослав Рибарски, господин Жечо Станков и господин Георги Самандов. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 3 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 27 октомври 2022 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители На свое редовно заседание на 17 ноември 2022 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъди Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Проектът беше представен от членовете на Комисията от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Стоян Таслаков и господин Станислав Стоянов. По Проекта на решение са постъпили становища от заместник министър-председателя по управление на европейските средства, както и от Министерството на финансите. Становището на заместник министър-председателя по управление на европейските средства констатира, че изменението на Плана за възстановяване и устойчивост и замяната му с нов може да доведе до значително забавяне и вероятно неизпълнение на вече договорени с Европейската комисия инвестиции и реформи. Това може да лиши страната ни от сериозна част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. В становището се посочва и че отказването от ангажименти, поети от редовното правителство, и инициирането на промени в политиките значително надхвърля правомощията на служебния кабинет. Според становището на Министерството на финансите всяко изменение в Плана за възстановяване и устойчивост би довело до забавяне в изпълнението на ключовите етапи и цели по публичните инвестиции и реформи, което неминуемо би рефлектирало върху договорения график за получаване на средствата от България. В дискусията госпожа Деница Николова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заяви от името на парламентарната група, че те категорично застават зад позицията, че има необходимост от преглед по всички точки, които касаят политиката за декарбонизация, но считат, че към момента решение, даващо посока към чисто нов план, не е издържано и няма да бъде подкрепено. Господин Александър Николов от „Български възход“ обяви от името на парламентарната си група, че е необходим нов подход към диалога, който България води с европейските институции, и ще подкрепи Проекта на решение. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ отношение в дискусията взе академик Николай Денков. Той заяви, че е важно по тези теми да се говори експертно, а не само политически чрез декларации. Академик Денков подчерта, че неговата парламентарната група би подкрепила промени в Плана, но само ако е ясно какви ще са алтернативите. Председателят на Комисията госпожа Деница Симеонова се включи в дискусията с въпрос към вносителите дали те са готови да носят отговорност за всички последици от евентуална загуба от финансови средства по Плана за възстановяване и устойчивост, на което вносителите отговориха утвърдително. Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване с 3 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да не приеме Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост, № 48-254-02-40, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. Последното редовно правителство на четворната коалиция на финала си разписа и беше приет нов План за възстановяване и устойчивост от COVID-19, който коментира – в 60% от себе си, енергетиката на Република България. Може би това бързане беше направено, защото имаше предходно забавяне. В крайна сметка ставаше въпрос за средства, които в дадени сектори биха били полезни за България, да бъдат усвоени, ако бъдат усвоени рационално. Сега това – Четиридесет и осмото народно събрание, за разлика от Четиридесет и седмото народно събрание, което не можа да приеме нито един от законопроектите по Плана, това пък ги приема с изключително голяма скорост. Въпреки всичко това остава една много голяма въпросителна в този план и е много неприятно, че е така, поради причините, които до момента коментирахме, че той, от една страна, трябва да съществува. От друга страна, в него – може би поради бързането, може би заради предходното забавяне, бяха направени някои такива коментари и такива текстове, че подложиха на изключително огромен риск българската енергетика – особено в частта за въглищните централи, които в България са един от огромните източници на електроенергия за държавата ни и работят с местен ресурс. Във времена, в които ние сме в близост до военен конфликт, който не беше наличен, когато беше писан този план, и нямаше как да бъдат отчетени и тези последствия в него, сега е редно да бъдат отчетени и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме Планът за възстановяване и устойчивост да бъде ревизиран в частта „Енергетика“ и във всички текстове, които касаят енергийната независимост на държавата. Първо, защото няма как един план, какъвто и да било план, да касае енергетиката на България. Енергетиката на България е в правомощията на Министерството на енергетиката, които да я управляват. От друга страна, от това, което се създава като условия в Плана за възстановяване и устойчивост, може да се окаже, че за средствата, които евентуално бихме взели по него, бихме загубили многократно, губейки енергийната независимост на държавата си. Това би донесло щети и последици за нашата държава за десетилетия напред. В тази връзка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още през месец октомври отворихме дебата и го направихме широк – с всички политически групи, със синдикални организации по регионите, които бяха засегнати. Ние получихме и становища от Министерството на финансите и от министъра по управление на европейските проекти, като и двете становища потвърждават, че тази промяна, която изискваме от ВЪЗРАЖДАНЕ и както сме я описали, е абсолютно възможна. В Регламент 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост се допуска възможността държавите членки да отправят обосновани искания за изменение на планове или представяне на нови такива, когато обективните обстоятелства го налагат. Ние смятаме, че в момента имаме налични абсолютно всички обективни обстоятелства, най-малкото защото въглищните централи – особено ТЕЦ „Марица изток 2“, са обекти от националната сигурност. Най-важното, което трябва да бъде коментирано, е, че в настоящия План за възстановяване и устойчивост няма посочена алтернатива за заменяне на мощностите, които там се предвижда да бъдат унищожени. Това, което вътре е записано, първо, като суми и средства е невъзможно да обезпечи дори постижимите цели, които бяха коментирани в предходните години, а в момента е абсолютно невероятно и невъзможно това да се случи. Това са становища на министри, които са били изказвани най-официално по комисии и от редовния кабинет и сега от служебното правителство. Тъй като служебното правителство неколкократно заяви, че няма моралната отговорност да отваря План и да коментира нещо, което е било взето от редовно правителство, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ решихме, че трябва Народното събрание като легитимно избрания орган с най-голямото представителство на българските граждани да направим тази крачка и да дадем възможността всъщност да бъде поправена тази щета, която, ако не бъде поправена, бихме могли да наречем национално предателство. Щетите от това, което би могло да се случи, изпълнявайки заложените в Плана 2026 г. за 40% приключване на въглищните мощности и 2038 г. за напълното им затваряне, ще бъдат непоправими – нещо, което вече наблюдавахме преди няколко години. От другата страна, трябва да бъде коментиран социалният аспект на това, защото само в Старозагорския регион затварянето на въглищните мощности, които са на територията на региона, до 2026 г. ще оставят без работа, ще освободят 12 хиляди работни места, до 2038 г. още 15 хиляди работни места, което касае 27 хиляди работни места, за които няма посочена и една дума като алтернатива в Плана за възстановяване и устойчивост. Това са близо 80 хиляди засегнати човека със семействата на работещите в комплекса. Ключово важно е да се отбележи, че на финала на миналата календарна година бяха направени редица срещи от синдикалните организации, които поканиха и имаше представителство на всички политически сили и там ние успяхме да направим нещо, което чухме тази сутрин в декларациите почти на всяка една парламентарно представена група – успяхме да се обединим. Успяхме да се обединим около това, че е допусната по един или друг начин някаква грешка, която е възможно да бъде поправена. Смятам, че това беше една много добра заявка и въпреки очевидно краткия живот на Четиридесет и осмото народно събрание ние можем да направим в това Народно събрание запомнящо се с нещо, което можем да направим за България и за българския народ, ако се обединим върху това да премахнем една според мен грешка от бързане, която беше направена от предходното правителство, защото при последните срещи, които аз лично направих в региона, от който съм, с миньорите, видях подписите и на господата Василев и Петков за запазване на минно-енергийния комплекс. Това е нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ отворихме като дебат и поканихме всеки да се присъедини, и сега го правя аз от тази трибуна и в духа на новата парламентарна сесия, и на заявките, които всички ние дадохме от тази трибуна за обединение в името на българите, в името на народа си, в името на държавата си да подкрепите нашия проект за решение, който да даде възможността на служебното правителство, което очевидно още време ще работи, да направи постъпление към това да запазим енергийния суверенитет във времето, в което държави, които бяха направили грешката очевидно да затворят тези централи, ние по стечение на обстоятелствата не сме в тази неприятна хипотеза, да дадем възможност на министрите да си свършат работата и да направят така, че България да остане енергийно независима държава, било то само в тази посока. Искам да припомня нещо, може би като добър пример от миналото, защото си говорихме днес много лоши неща. В Четиридесет и четвъртото народно събрание е имало такъв прецедент – всъщност Народното събрание е подкрепило единодушно решение, което е било за запазване на точно този минно-енергиен комплекс, който ние в момента се борим да запазим и не само. За енергийната независимост на нашата държава, нещо което касае всички ни и е свързано с националната ни сигурност особено в тези размирни времена, които не знаем колко време ще продължат. Нямаме и една минута повече за губене, защото ние загубихме вече всички месеци, които можахме да загубим. В това решение от Четиридесет и четвъртото народно събрание тук присъстват три политически организации – това са групите на ГЕРБ-СДС, на БСП и на ДПС. Позицията на „Продължаваме Промяната“ са я изразили нейните лидери в подписка със 100 хиляди подписа, която е била внесена на 13 октомври миналата година на министър Пеканов, която заявява и позицията на една огромна част от нашия регион – Старозагорския. Призовавам Ви да повторим този добър пример от Четиридесет и четвъртото народно събрание и всички да покажем на българските граждани, че има надежда. Благодаря Ви.

Да, имам го. „Проект! РЕШЕНИЕ за задължаване на Министерския съвет да предприеме всички необходимите действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост с отпадането на всички сегменти, включващи заложени цели, изразени чрез законодателни промени, реформи и инвестиции, които биха довели до: 1. Пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на дребно, премахване на регулираните цени за крайни битови потребители на електрическа енергия и извеждането им на свободния пазар за електроенергия. 2. Декарбонизация на енергийния сектор чрез намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. или която и да е година; чрез действия, които биха довели до намаляване и/или елиминирането на въглищните мощности на страната чрез затваряне и/или премахване на държавните централи на въглища. 3. Ангажиране със срокове на изпълнение на каквито и да е било действия, чието изпълнение би довело до краен резултат либерализация на пазара на електрическа енергия на дребно и/или пълно премахване на държавни въглищни мощности. 4. Закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh. 5. Развитие на използването на геотермална енергия в Република България за производство на електрическа и топлинна енергия.“

Текстовете са цитирани от Плана. Благодаря.

Благодаря, господин Желязков. Искам да адресирам предложения проект за решение, както и към госпожа Михайлова. 2013 г. беше първият път, когато като министър в служебен кабинет, който отговаряше за енергетиката, икономиката и туризма – трите министерства бяха в едно, отидох и се срещнах с миньорите в Маришкия басейн, защото 2013 г. стояхме пред реалната опасност и мините, и ТЕЦ 2 поне частично да бъдат затворени по пазарни причини, поради това, че заради нововъведените тогава квоти за въглероден диоксид това беше оскъпило тяхната продукция и съответно те не можеха да реализират на пазара електроенергията, която произвеждат. Тя беше прекалено скъпа, имахме много мощности, потреблението беше в най-ниската си точка тогава – 3800 мегавата при налични мощности в страната 12 хиляди мегавата. Съответно имаше доста по-евтина енергия, която можеше да бъде реализирана от енергията на мините и това беше довело до много сериозни проблеми – натрупване на дългове в самите мини, натрупване на дългове в ТЕЦ-а. Между другото, мисля, че ТЕЦ-ът и до ден днешен е спонсор на футболен отбор „Берое“, поне тогава беше, като тогава ТЕЦ-ът имаше пари да спонсорира футболния отбор, но нямаше пари да плаща заплати на работниците си. Това беше състоянието, в което нашата енергетика я заварих за първи път, когато бях пряко ангажиран с тази система – 2013 г. Това се случи веднага след края на първия кабинет на ГЕРБ, който падна заради високите цени на тока. Тогава в разговора ми с миньорите аз казах, че комплексът е изключително важен за българската енергийна система. Той гарантира нашия енергиен суверенитет и трябва да бъде запазен, защото това е български източник на енергия, те не работят с вносни суровини. Бях и малко по-груб, като казах, че не трябва никой извън България да пуска и да спира тока в България и затова комплексът не трябва да бъде затварян, а трябва да бъде запазен. Намерихме вариант да се натоварят така мощностите не само на ТЕЦ 2, а и на „КонтурГлобал“ и на „Ей И Ес“, така че това да осигури 17 млн. тона производство на въглища, което беше достатъчно, за да се запазят мините, да могат да започнат да се изплащат редовно заплатите, да се направят инвестиционните програми, така че днес всъщност да можем да говорим за продължаването на живота на този комплекс, а не той вече да е затворен. След това минахме през кабинета Орешарски и още два кабинета на ГЕРБ. Причината да се върна 2013 г. е, че след първия кабинет на ГЕРБ комплексът беше застрашен, а след другите два кабинета на ГЕРБ беше приета Национална стратегия за енергетика, в която Национална стратегия е записано, че комплексът ще бъде затворен 2038 г. Това не е година, която Европейската комисия е измислила, това е година, която е приета в тази зала от Четиридесет и третото или Четиридесет и четвъртото народно събрание. Така че в момента причината да водим този разговор отново е едно недалновидно решение… (Реплика от народния представител Делян Добрев: „Ти си причината!“) Не, господин Добрев, Вие сте причината да водим този разговор, защото, ако ГЕРБ не бяха записали 2038 г. в Енергийната стратегия като крайна година, в която комплексът работи, ако ГЕРБ не се бяха съгласили на 55% увеличеното намаление на въглеродни емисии… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…нямаше да трябва да се изпълняват цели по намаляване на въглеродните емисии в такива размери. Продължавам малко с историята, за да стане съвсем ясно защо сме тук и какво може да се направи, защото в крайна сметка въпросът е какво може да се направи? Като министър на финансите, който по силата на Постановление на Министерския съвет отговаряше за формалното внасяне на Плана в Европейската комисия, три дни, след като станах министър на финансите, заедно с министър Пеканов проведохме конферентен разговор с Европейската комисия, за да видим какво е свършено по Плана. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) На този конферентен разговор, господин Добрев, специално към Вас, знаете ли какво ни беше казано? Ние с предишното правителство договорихме 1600 мегавата и въглищните централи ще бъдат заменени с газови централи, както се прави навсякъде в Европа. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Лъжа!“) Аз Ви казвам какво ни казаха в конферентния разговор. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Ще имате възможност за реплика след края на изказването. Това, което аз казах тогава на Европейската комисия, че докато аз съм финансов министър, ние няма да затворим въглищните мощности…

Напускай!

…и че няма да построим газова централа в България, за да зависим от вносно гориво, вместо да зависим от наше си гориво, а именно лигнитните въглища.

Хайде, напускай!

По време на първия служебен кабинет План за възстановяване не беше внесен в Европейската комисия. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) По време на втория служебен кабинет, от който, за съжаление, ние вече не бяхме част, План за възстановяване беше внесен и познайте какво? В него имаше ангажимент за затваряне на мощности и в него имаше проект за газова централа, която да замести въглищните централи в Маришкия басейн. Тези неща, които никога ГЕРБ не са обсъждали с Комисията, които успяхме да спрем по време на първия служебен кабинет, изведнъж се материализираха в Плана, внесен от втория служебен кабинет.

Изборите. След изборите успяхме, макар и трудно, да формираме четворна коалиция. Първото ни посещение в чужбина беше в Брюксел.

Какви са тези исторически аспекти?

Историческите аспекти, госпожо Сачева, са много важни, ако искаме да знаем какво е възможно да направим, за да си запазим енергийната независимост. (Реплика от народния представител Деница Сачева.) Нищо не сме провалили – запазихме, но както и да е. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това, което се случи там, беше абсолютно същото, което се случи в първия разговор, който проведохме като служебен кабинет с Брюксел. Казаха: „Тука имате един план. Трябва да се разберем дали ще са 1400 или 1600.“ Дотам беше стигнал разговорът – дали ще бъде 1400 или 1600, това било единственото различие, и едни проекти за строене на газова централа в Маришкия басейн. На този разговор много ясно заявихме на Комисията и това го има документирано, че газова централа на територията на България няма да се строи, че няма да има затваряне на мощности и че по скоро ще се откажем от Плана за възстановяване, отколкото да поставим на колене българската енергетика. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

По реплики и дуплика. Да, благодаря Ви.

Не, приключвам.

Вследствие на което, ако прочетете Плана – между другото, дойдоха и от Европейската комисия и го потвърдиха на изслушване тук – няма ангажимент за затваряне на мощности. Има ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, което означава… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Колеги, ако сте говорили с централите от ТЕЦ 2 до „Ей И Ес“, до „КонтурГлобал“, те имат варианти как да ползват смесено гориво, имат варианти как да ползват гориво, което не се брои за целите на въглеродни емисии, така че всъщност комплексът да продължи да работи. Освен това има варианти да си запазим пълното натоварване на комплекса, когато ни трябва през зимните часове, и да ограничим натоварването в периоди, когато не ни трябва, когато има страшно много вода. Например април месец, когато имаме максимално пиково потребление от порядъка на 4000 мегавата и имаме само от вода над 1500 мегавата. Така че това, което е записано в Плана към момента, не води до затваряне на централите, първо. И второ, много по-важно, в момента, в който стана ясно, че войната в Украйна води до практическа невъзможност да се използват газови централи, тъй като те са прекалено скъпи, а знаем, че в една съседна Гърция 40% от енергопроизводството е на база газ, това дава възможност в момента на България, заедно с Гърция и Румъния, да договорим, поне докато трае войната, да се отложи този ангажимент, защото централите в момента работят основно за износ. Те произвеждат електроенергия, която помага на Гърция и на Румъния. Това не е само български проблем, ако тези централи спрат да работят. Това е проблем на целия регион, на баланса на електроенергия в целия регион. И гледайки напред какво реално може да се направи – реално можем да работим с гръцките колеги, можем да работим с румънските колеги, които също са в Европейския съюз, и заедно с тях да издействаме дерогация, която да позволи постепенното намаляване на въглеродни емисии, които централите трябва да направят, да бъде отложено значително във времето. Но, колеги, ако искате годината 2038, която е сложена като крайна година за затваряне на централите, да бъде сменена, този парламент не може да го направи с решение. Трябва да приеме нова енергийна стратегия, която да каже, че тази година не стои в българската енергийна стратегия, и чак тогава можем да започнем разговори с Брюксел какво можем, не можем, трябва или не трябва да направим. Защото проблемът там не идва от Брюксел, проблемът идва от документ, който е приел българският парламент в енергийната си стратегия. Така че в тази си част решението няма да помогне, ще трябва да се отвори и да се направи нова енергийна стратегия, в която тази година да бъде преразгледана. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Василев, заедно с Вас бяхме на „Уебит“, бяхме заедно, нали така? Там споменахте цифрата, че ГЕРБ или правителството на Борисов е поело ангажимент за 1400 мегавата по време на първия Ви разговор с Еврокомисията. Днес те станаха 1600. Истината обаче е друга и ще започна малко по-отдалеч. Аз на Вас не се бъркам в бюджета, когато сте били финансов министър, не се бъркайте Вие в енергийните задачи, защото явно не сте влезли в детайла и не ги разбирате. Ще Ви кажа много просто каква е реалната ситуация. По време на преговорите за Плана за възстановяване и устойчивост, които се водиха в частта „Енергетика“ лично от мен, ангажимент за затваряне на въглищни централи в България не е поет. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.) Още повече, убедихме Еврокомисията в лицето на хората, които Вие посрещнахте тук с цветя и рози, че няма нужда от затваряне на тези централи, а напротив, има нужда от съпортващи проекти в тези региони, и когато икономически тези централи, някога – 2038-а, 2048-а, 2050-а или когато решат, че трябва да спрат, тези региони да са достатъчно силни. Още повече, Вие чрез поемането на ангажименти, пак ще Ви го припомня, реформа 10 на страница 113, колеги, в Плана за възстановяване и устойчивост е поет ясен ангажимент, който казва: от изминалата година – 22-а, всяка година трябва да поемаме по 10% ангажимент да намаляваме емисиите от въглищните централи. С други думи, дори като сте били министри, не сте си изпълнявали задължението, защото, вместо да го намалите с 1 терават, в момента е увеличено с 5 теравата. Точно така – защото сте поели ангажимент, който не може да изпълнявате, обаче този ангажимент ще тежи на държавата. Всяка година по 10% намаляване, и в момента ще стане така, че поставяте всяко едно бъдещо правителство пред свършен факт. Предоговарянето на тези цели е необходимо, защото Вие сте ги поели. С едната ръка отидохте в Маришкия басейн и се подписахте под подписката на миньорите, с другата ръка изпратихте без публично обсъждане, и тук искам да ме оборите дали имаше обсъждане на Плана, преди да го изпратите тайно, под масата, на колегите в Брюксел, като поехте Вие ангажимента.

Вие поехте ангажимента за затварянето. И създавате допълнителна криза, защото, ако затворят въглищните централи, означава 1 милиард нужда повече от газ. Газ, който пак ще вкарвате чрез посредници, пак ще задължавате държавата и пак по едни 200 милиона на месец ще изтичат в някакви чужди джобове.

Така че ей това направихте за краткото време. Извинявам се, господин Председател! И да Ви кажа за какво се ползва водата. Водата април месец не се ползва за базисна енергия, ползва се за балансираща енергия. И предвид факта, голямото желание за инсталиране на ВЕИ става така, че няма как водата да се използва като базис, а за баланс. Така че, господин Василев, ако аз съм бъдещ премиер от Ваша страна, който да бъде издигнат, ще Ви кажа с прости думи: „Слаб (2), сядайте си!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Изключително важно е, че в продължение на половин година голяма част от тук присъстващите бивши управляващи или подкрепящи управляващите обясняваха как Планът за възстановяване и устойчивост няма вариант, в който да се предоговоря, и ВЪЗРАЖДАНЕ манипулират обществото. Стигнахме до момента, в който най-после трябваше да дойде един от брюкселските бюрократи и да обясни, макар и с неудоволствие, че това може да стане. Хубаво е в момента да изкоментираме и това, че България след започването на военния конфликт е вече в съвсем различна ситуация, откогато предишното правителство започна да я управлява и когато подготвяше Плана за възстановяване и устойчивост. Добре е да чуем това, което казва и господин Василев по отношение на това, че са проявили национално отговорно поведение и са защитили националния интерес от пагубната политика на ГЕРБ, защото според тях това е било така, и те са пристъпили към План, по който предстои реално, с каквито и думи да го прикриваме, каквото и да казваме, намаляване на емисии или смесени други производства, в които да има използване, цитирам господин Василев преди половин година: „със слама ще гориме“. Това реално е изключително скъпо. Важно и отговорно държавно поведение в момента е да кажем, че България в момента не може да си позволи, и следващите години не може да си позволи не само заради огромния натиск върху работещите в този сектор и защото нищо не е предвидено, абсолютно нищо не е предвидено за тези хора като социални политики, национално отговорната позиция в момента е ние да кажем: да, добър-лош Планът към онази дата според нас – имам предвид Вас, господин Василев – е бил добре, но сега, както казахте, ние сме склонни да предоговаряме или по-скоро да подкрепим това нещо. Важното е да постъпим в тази обстановка по друг начин – да отидем и да кажем в Брюксел, че ситуацията в света е съвсем различна. Ситуацията няма в следващите години със сигурност да се промени и поне това, което имаме, независимост като производство на електроенергия, която електроенергия дава възможности за компенсации на бизнеса, да се продава тази електроенергия, защото ние… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. Благодаря. Дава възможност това нещо да спасява и да държи малко главите на бизнеса над блатото, в което сме потънали. Затова национално отговорното поведение е този план да бъде преразгледан, да отидем, имаме това право, в Брюксел и да предоговорим поради променените обстоятелства това, което сте подписали. Да, факт е, че сте го подписали. Да, факт е, че това според ВЪЗРАЖДАНЕ е равносилно на национално предателство, но да приемем, че към онази дата сте гледали по друг начин. Сега обстоятелствата са съвсем различни. Би трябвало и Вие сами да осъзнавате, че национално отговорното поведение е да предоговорим този план.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Василев, от изказването Ви стана ясно, че ако ГЕРБ управляваха днес, може би въглищните централи щяха да бъдат в процес на затваряне и щяхме да имаме построяване на газови централи (силен шум и реплики от ГЕРБ СДС), които да фалират българската енергетика и българската икономика. Искам да обърна внимание и на нещо друго, което казаха и вносителите на Законопроекта. Когато Вие сте изготвяли и сте се борили за Плана за възстановяване и устойчиво развитие, сме били в една ситуация, в която България е била пред момент, в който ние сме щели изцяло да загубим това финансиране заради това, че преждеуправляващите 22 месеца са изготвяли този план и така и не можаха да намерят правилните политики, правилните решения, които да бъдат одобрени от Европейската комисия. Искам само да припомня, че Планът, който Вие предложихте, беше приет с адмирации и беше показан като един от най-добрите планове в Европа. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.) Също така искам да обърна внимание на нещо друго. В мотивите… Благодаря Ви! Точно така, заслужаваме тези ръкопляскания. За жалост, слабият (2) е за Вас, господа! Оттук нататък в решението, което се предлага, се разглеждат още няколко точки, на които, ако имате възможност, да обърнете внимание в дупликата си. В решението се предлага да бъдат спрени всички мерки за развитие на използването на геотермална енергия в Република България. Много интересно, един такъв възобновяем източник, едно от нашите природни богатства може да бъде използвано за обезпечаване на енергийната ни сигурност, защо смятате, че ВЪЗРАЖДАНЕ искат да го изкарат от Законопроекта? И също така мисля, че може още веднъж да обясните, че нашето – бившето правителство по-скоро (смях от ГЕРБ-СДС), успя да договори 40% намаляване на карбоновите емисии, а не затваряне на въглищните централи, както беше от правителството на ГЕРБ. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря. По ред на репликите. Първо към господин Станков. Господин Станков, аз не правя оценка на компетентността на Вашето поведение. Само ще кажа, че ми се наложи да бъда енергиен министър, след като първото правителство на ГЕРБ падна точно заради управлението в енергетиката. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) И моделът на ценообразуване, който направихме тогава, въпреки исканото 40% увеличение на цените, всъщност увеличение на цените нямаше и този модел се използва и до ден днешен, като успяхме 800 милиона кешова дупка в енергетиката за два месеца да се намери вариант да бъде запушена, познайте как? Като се спряха течове и кражби. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Сега, ако наистина сте договорили тези неща, един въпрос само имам към Вас: защо не внесохте Плана за разглеждане от Брюксел? Защо не внесохте Плана? (Реплика.) Да го бяхте внесли. (Реплика.) Да, ние тогава, аз въобще не съм бил в политиката в този момент. Защо не внесохте Плана, първият ми въпрос? Вторият ми въпрос. Ако наистина такива разговори въобще не са водени, тогава трябва да има много сериозен разговор с Европейската комисия защо тя ни е излъгала, защото Вие това казвате. Относно репликата на господин Ганев. Господин Ганев, аз смятам, че в момента имаше шанс заедно с Румъния и Гърция, тъй като мариците не помагат само на България, те помагат основно на Гърция и на Румъния в момента – през износа, а оттам идва и натоварването. Ние имаме рекорден износ тази година на електроенергия, защото въглищата, въпреки цените за квоти, се оказаха по-евтини от газовите централи заради цената на газа. Ако това не беше така, както година по-рано, въглищата бяха прекалено скъпи, за да работят на пазара. Тогава нека да работим наистина, за да може, докато трае тази ситуация в момента, да се отложи намаляването на въглеродни емисии. Със сигурност от „Продължаваме Промяната“ никога няма да се съгласим на територията на България да се правят газови централи, какъвто проект беше вкаран в Плана от господин Пеканов, доколкото разбирам, заедно с работодателските организации и заедно с предложенията на Министерството на енергетиката в тази посока, защото съм сигурен, че господин Пеканов газовата централа не си я е измислил сам. Същото министерство, в което допреди това Вие сте били заместник-министър, господин Станков, тоест Вашите колеги са направили такова предложение, господин Пеканов го е реализирал.

И последно към господин Искрен Митев, само едно нещо искам да адресирам. Геотермалният ресурс е един път възобновяем, втори път може да служи като базов ресурс, защото може да се диспечира по всяко време на денонощието. Геотермалните мощности са базови мощности. Една съседна Турция, с подобни на България географски дадености, изгради 2000 хил. мегавата геотермален ресурс. Имаме доклад и от френски специалисти, и от турски специалисти, които дойдоха в България да проучат нашата геология по времето на нашия кабинет, и двете групи казаха, че ние имаме потенциал за над 1000 мегавата електроенергия от геотермални източници, казали са къде са регионите, където трябва да се направят проучванията. В Плана за възстановяване е заложено да се направят проучванията, затова са средствата, за да се обследва този ресурс, след което ние можем да имаме до 2000 хил. мегавата допълнителни мощности базови, които да са чиста…

…българска евтина енергия. И това също трябва да бъде заложено в една енергийна стратегия, която със сигурност трябва да бъде преразгледана. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Лично обяснение.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Василев, относно компетентността ми, която засегнахте. От гледна точка на това, върху което стъпваме, геотермалният проект в Северозападна България поемаше около 5 мегавата електрическа и 18 топлинна енергия и простата сметка, тогава Вие бяхте министър в служебното правителство, присъствахте на Енергийната или Икономическата комисия – вече не помня, господин Петков включително вдигна палец и каза: „Ще погледнем действително дали е вярно“, защото излизаше сметката, че можеше да санираме всички къщи в Северозапада – всички къщи в Северозапада за парите, които Вие планувате да дадете за геотермална енергия. Още повече, когато говорите за геотерми и посочите Франция, Турция, а България си сътрудничи с Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Значи исландците са най-добрите в това отношение. През тези цели осем месеца, които имахте на управление, нито Вие, нито пък тогавашният енергиен министър се сети да ги покани тези исландци да почерпи енергия от тях. Така че от тази гледна точка въобще няма какво да говорим. Що се касае, още веднъж за Плана, искам да се обърна към Вас, да бъдем смирени и да намерим начин как да променим този поет ангажимент. Поели сте го, няма какво да си кривим душата, поели сте ангажимент, с който трябва 40% от тези емисии да бъдат намалени с база 2019 г. Това означава затваряне на целия комплекс – няма какво да се лъжем. Оттук нататък трябва да се обединим всички, ние поемаме ангажимент, че ще намерим начин, с който да обединим всички групи, за да мине такова решение, което и Вие да подкрепите. Благодаря Ви.