13 януари 2023 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сигурно сте чули, че онзи дрогиран и пиян шофьор, който блъсна и уби 14-годишно момче в Казанлъшко, в Бузовград, е пуснат срещу 3000 лв. парична гаранция. Сигурно сте чули, че днес Бузовград и Казанлъшко се вдигат на бунт. Питам Ви, справедлива присъда ли е това (шум и реплики) и проговаря ли съвестта Ви? За девети път поставям въпроса да се вкара в дневния ред и да се приеме промяната в Наказателния кодекс, която казва, че за пияни и дрогирани шофьори няма да има условна присъда, няма да има парични гаранции, ще се отнема превозното средство и ако е доказано престъплението, ще лежи в затвора 20 години. И за осми път получавам един и същи отговор: „Не е важно. Може да почака.“ Може ли да почака войната по пътищата, която взима жертви кажи-речи колкото за един локален военен конфликт и е въпрос на половин час работа? Половин час, не повече – два текста! Текстове, които имат подкрепата на прокуратурата, на съда, на МВР. Тези институции се нуждаят от този текст, завиха го многократно. За да има справедливост в България, нека да си свършим работата и ние от „БСП за България“ няма да спрем да поставяме този въпрос всеки ден. Всеки ден по един депутат ще излиза и ще започваме дневния ред и деня с този апел. Ще станем като онази прословута фраза в Рим: „Картаген трябва да бъде разрушен“. Всеки ден по един ще става и ще повтаря думите на Марк Порций Катон Стари, за да може най-накрая този проект за закон поне да влезе в Правна комисия и за разглеждане в залата. Справедливостта, съвестта ни изискват най-накрая да обърнем внимание на този въпрос. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Разбира се, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ също настояваме за променяне на квалификацията на умисъла при престъпленията против транспорта, настояваме за премахване на условните присъди, настояваме за по-тежки санкции, а именно когато при деянието са причинени изключително тежки последици и смърт, наказанията да са 20 години, настояваме и за отнемане на моторното превозно средство, така щото деецът повече да не може да увреди, особено ако е бил пуснат условно. И затова настояваме за разглеждане на Законопроект № 49-254-01-31 за промени в Наказателния кодекс касателно престъпленията против транспорта, внесен от ВЪЗРАЖДАНЕ на 25 октомври 2022 г., за който са изтекли сроковете по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Отправям апел към колегите, съответните председатели на разпределените комисии, това да бъде разгледано и благодаря на групата на „БСП за България“, че те също настояват за разглеждането и на този законопроект. Благодаря, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, формално аз внесох проектите на всички решения за избор на делегации. Това се налага поради факта, че България ще загуби своите квоти в международните парламентарни асамблеи. Затова Ви предлагам проекти на решения: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в състав от 5 основни представители и 2 заместващи представители, както следва: – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „БСП за България“ – 1 основен; – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ –1 основен. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) основни: – Ангел Георгиев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Румен Гечев от парламентарната група „БСП за България“; – Александър Ненков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Росен Костурков от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Сезгин Мехмед от парламентарната група „Движение за права и свободи“; б) заместващи: – Делян Добрев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Йордан Терзийски от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. 3. Избира за ръководител на делегацията Ангел Георгиев.“ Моля да подложите на гласуване предложението.

Господин Председател, моля за редакционна поправка, тъй като е допусната техническа грешка. Парламентарната делегация се състои от пет основни представители и двама заместващи, а в първото изречение – при определяне квотата на парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, е допусната техническа грешка и е записано, че имат и един заместващ представител. Всъщност заместващите представители са само двама – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. В този смисъл, моля на изречение първо в точка първа да се заличат думите „един заместващ от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ“.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а“ и „с“ и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в състав от 6 основни представители и 6 заместващи представители, както следва: – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 2 основни и 1 заместващ; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ –1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „БСП за България“ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група на „Демократична България“ – 1 основен; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1 заместващ. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) основни представители: – Георг Георгиев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Деница Сачева от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Даниел Лорер от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Хамид Хамид от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Иван Веселинов Иванов от парламентарната група „БСП за България“; – Надежда Йорданова от парламентарната група на „Демократична България“; б) заместващи представители: – Костадин Ангелов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Васил Пандов от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Искра Михайлова от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Илиян Йончев от парламентарната група „БСП за България“; – Станислав Анастасов от парламентарната група „Движение за права и свободи“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Георг Георгиев – ръководител; – Даниел Лорер – заместник-ръководител; – Хамид Хамид – заместник-ръководител; – Надежда Йорданова – заместник-ръководител.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в състав от 5 основни представители и 5 заместващи представители, както следва: – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 2 основни и заместващ; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ – 1 основен и 1 заместващ; – за парламентарната група „БСП за България“ – 1 основен; – за парламентарната група на „Демократична България“ – 1 заместващ; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1 заместващ. 2. Избира състав на делегацията, както следва: а) основни членове: – Десислава Атанасова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Томислав Дончев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Искрен Митев от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Станислав Анастасов от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Кристиан Вигенин от парламентарната група „БСП за България“; б) заместващи членове: – Жечо Станков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Димитър Недялков от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Ахмед Ахмедов от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Стоян Михалев от парламентарната група на „Демократична България; – Коста Стоянов от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Станислав Анастасов – ръководител; – Десислава Атанасова – заместник-ръководител; – Кристиан Вигенин – заместник-ръководител.“

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие в състав от 5 членове, както следва: – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 1; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ – 1; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1; – за парламентарната група на „Демократична България“ – 1. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Радомир Чолаков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Христо Даскалов от парламентарната група „Продължаваме промяната“; – Йордан Цонев от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Петър Петров от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Любен Иванов от парламентарната група на „Демократична България“. 3. Избира за ръководител на делегацията Радомир Чолаков.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея по франкофония в състав от 4 членове, както следва: – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1; – за парламентарната група „БСП за България“ – 1; – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 1. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Васил Пандов от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Ивайло Чорбов от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Драгомир Стойнев от парламентарната група „БСП за България“; – Рая Назарян от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Васил Пандов – ръководител; – Ивайло Чорбов – заместник-ръководител.“

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз в състав от 5 членове, както следва; – за парламентарната група на „Демократична България“ – 1; – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 1; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – 1; – за парламентарната група „Български възход“ – 1; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – 1. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Владислав Панев от парламентарната група на „Демократична България“; – Росен Желязков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Иван Христанов от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Надежда Самарджиева от парламентарната група „Български възход“; – Климент Шопов от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Владислав Панев – ръководител; – Росен Желязков – заместник-ръководител.“

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ правим редакционна поправка. На мястото на господин Иван Христанов номинираме господин Никола Минчев за тази делегация. Благодаря.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в състав от 5 членове, както следва: – за парламентарната група „БСП за България“ – един; – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ – един; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Петър Кънев от парламентарната група „БСП за България“; – Павел Христов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Николай Дренчев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Рамадан Аталай от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Христо Симеонов от парламентарната група „Продължаваме Промяната“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Петър Кънев – ръководител; – Павел Христов – заместник ръководител.“ (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива в състав от 5 членове, както следва: – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ – един; – за парламентарната група „Български възход“ – един; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ – един. – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Деница Симеонова от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Даниела Дашева от парламентарната група „Български възход“; – Иво Русчев от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; – Имрен Мехмедова от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Росица Кирова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Деница Симеонова – ръководител; – Даниела Дашева – заместник ръководител.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО в състав от шестима членове, както следва: – за парламентарната група на ГЕРБ-СДС – един; – за парламентарната група „Движение за права и свободи“ – един; – за парламентарната група на „Демократична България“ –един; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“ –един; – за парламентарната група „БСП за България“ – един; – за парламентарната група „Български възход“ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Даниел Митов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; – Джейхан Ибрямов от парламентарната група „Движение за права и свободи“; – Атанас Славов от парламентарната група на „Демократична България“; – Андрей Гюров от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Атанас Зафиров от парламентарната група „БСП за България“; – Румен Йончев от парламентарната група „Български възход“. 3. Избира ръководство на делегацията в състав: – Даниел Митов – ръководител; – Джейхан Ибрямов – заместник ръководител.“

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието в състав от 3 членове, както следва: – за парламентарната група „Български възход“ – един; – за парламентарната група „Продължаваме Промяната“– един; – за парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ – един. 2. Избира състав на делегацията, както следва: – Стефан Янев от парламентарната група „Български възход“; – Цветелина Заркин от парламентарната група „Продължаваме Промяната“; – Станислав Стоянов от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. Избира за ръководител на делегацията Стефан Янев.“

„ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на министъра на културата за предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно-информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова, № 48-245-02-63, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 декември 2022 г. На свое извънредно заседание, проведено на 20 декември 2022 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Проект на решение за възлагане на министъра на културата предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно-информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова, № 48-245-02-63, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 декември 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на културата: Пламен Славов – заместник-министър, Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, Петър Миладинов – началник-отдел „Международно сътрудничество“; от Министерството на външните работи: Десислава Иванова – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, Ваня Андреева – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, Даниел Рупанов – експерт в дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, Желязко Радуков –държавен експерт в дирекция „Югоизточна Европа“. В Комисията по политиките за българите извън страната постъпиха становища от Министерството на културата и от Министерството на външните работи, които бяха представени на проведеното извънредно заседание. Двете институции изразиха пълна подкрепа, като от Министерството на културата бяха без бележки и предложения по предложеният Проект на решение. От Министерството на външните работи също изразиха принципна подкрепа и потвърдиха пред членовете на Комисията за положителното въздействие на подобна инициатива върху българската общност в Република Молдова. Също така отбелязаха, че наличието на българско консулство в град Тараклия, пресклуб на Българската телеграфна агенция, както и на други местни учебни заведения и институции, поддържащи българския дух и самосъзнание сред нашите сънародници, откриването на Културно-информационен център в допълнение към планираното за 2023 г. изграждане на Младежки мултикултурен център „Васил Левски“ ще допринесе за обособяването на град Тараклия като своеобразен модерен център на българската култура, традиции и просветителска дейност в Република Молдова. Въпреки изразената подкрепата от Министерството на външните работи информираха, че предприемането на подобни действия по откриване на Културно-информационен център в Република Молдова предполага комуникация и съгласуване със страната домакин. Проектът на решение беше представен от Костадин Костадинов пред членовете на Комисията, като след даването на думата от страна на председателя нямаше заявки за изказвания по темата. След проведеното гласуване Комисията по политиките за българите извън страната с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на министъра на културата предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно-информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова, № 48-245-02-63, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 8 декември 2022 г. Комисията предлага Проектът за решение да бъде приет.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на министъра на културата за предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно-информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова, № 48-254-02-63, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 8 декември 2022 г. На редовно заседание, проведено на 5 януари 2023 г., Комисията по културата и медиите разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха от Министерство на културата: господин Велислав Минеков – служебен министър на културата, госпожа Миглена Кацарова – директор на „Правно-нормативна дейност и публични предприятия“, госпожа Силва Хачерян – директор на „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, госпожа Елиянка Михайлова – главен експерт в дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“. От името на вносителите Проектът на решение беше представен от господин Костадин Костадинов, който в своето изложение подчерта, че в Молдовския район Тараклия има силна българска диаспора – 66% от населението е с българска етническа принадлежност, а за административния център град Тараклия този процент е 78. На територията на Република Mолдова функционират 30 образователни институции – детски градини, основни и средни училища, в които около 5000 деца под различни форми изучават български език и литература. С оглед на това създаването и функционирането на Български културно-информационен център в град Тараклия ще допринесе за съхраняването на националната културна идентичност на българската общност там и за трайно развитие на българската култура и традиции. Българският културно-информационен център би могъл да организира курсове по български език, традиции, фолклорни танци, с което да обхване нашите съграждани извън училищна възраст. Създаването му ще допринесе за подкрепа и разширяване на дейността на съществуващите вече културни организации, които нашите сънародници са създали в Тараклия – фолклорен ансамбъл, театър, библиотека и други. Ще съдейства за популяризирането на националните културни ценности и за разширяване участието на Република България в различните форми на международно сътрудничество. Господин Иван Ченчев подчерта, че на среща с председателя на молдовския район Тараклия господин Иван Паслар е отбелязал, че нашите сънародници там провеждат истинска, всеотдайна и родолюбива дейност, но зад тази дейност категорично трябва да застане държавата с реални действия, така както последователно го прави неговата социалистическа партия. В един район със силна българска общност, какъвто е Тараклия в Република Молдова, е необходимо да се създаде и подпомага от българската държава Културно-информационен център, така че идентичността на българската общност да се съхрани и да продължи да развива българските традиции и самобитност. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на министъра на културата за предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно-информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова, № 48-254-02-63, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 8 декември 2022 г.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, мотивите за това решение, мисля, че бяха достатъчно добре вече изяснени. В Република Молдова българската общност е втората по големина българска общност в територията на бившия Съветски съюз. Тя разполага с добре гарантирани към настоящия момент от Конституцията на Републиката права – има право на свое образование на български. Българският район Тараклия има частична културна автономия, което със затвърждаването на българския университет, който ние наричаме български, макар че формално той е Молдовски държавен университет в Тараклия „Григорий Цамблак“, миналата 2022 г. той беше за пореден път спасен от затваряне. С откриването на пресклуб на Българската телеграфна агенция и с откриването сега на Български културно-информационен център в Тараклия на практика този малък български град в днешна Южна Молдова ще се превърне наистина в една неофициална столица на българите в Бесарабската република. Поради тази причина и не- случайно на двете комисии, които разглеждаха предложението за решение, нямаше абсолютно никакви мнения против или срещу откриването на този център. Хубаво е, когато в Народното събрание има решения, които обединяват абсолютно всички парламентарни групи, особено когато става въпрос за българите извън страната. Така че Решението, което в момента коментираме, можем само едно нещо да кажем за него, че е доста закъсняло, тъй като такова отдавна е трябвало да бъде взето, но в крайна сметка по-добре късно, отколкото никога. Да не забравяме, разбира се, че има и много други области на територията и на Балканския полуостров, и не толкова в далечната чужбина, в които живее традиционно разположена там българска диаспора, която можем по начина, по който сега в момента коментираме тук за Тараклия, впоследствие по същия начин да им дадем възможността да се сдобият с други български културни центрове, което смятам, че сега с това решение ще даде началото на един изключително позитивен и положителен процес в тази насока. Благодаря.

Да.

„Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на министъра на културата за предприемане на необходимите действия за откриване и финансиране на Културно информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като РЕШИ: Възлага на министъра на културата да предприеме необходимите действия при спазване на всички нормативни изисквания за откриване и финансиране на Културно информационен център на Република България в град Тараклия, Република Молдова в тримесечен срок.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Предлагам: „Проект! РЕШЕНИЕ за промени в състава на секретарите на Четиридесет и осмото народно събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Явор Руменов Божанков като секретар на Четиридесет и осмото народно събрание. 2. Избира Иван Валентинов Ганчев за секретар на Четиридесет и осмото народно събрание.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Първо, процедура за допускане до залата. На основание на чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: - от Министерството на икономиката и индустрията госпожа Ирина Щонова – заместник-министър на икономиката и индустрията; - от Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; - от Агенция „Митници“ Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 48-254-01-84, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 2 декември 2022 г., приет на първо гласуване на 20 декември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 8: „8. производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 3, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“.“ По § 2 има предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“; б) в т. 1 накрая се добавя „включително по чл. 27б, ал. 1“; в) в т. 4 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“; г) създава се т. 10: „10. възлага на консултативния съвет да извършва проверки по реда на чл. 27а на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 8.“ 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 след думите „министърът на икономиката“ се добавя „и индустрията“; б) в т. 5 след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“. 3. В ал. 3: а) след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“; б) създава се изречение второ: „Обжалването не спира изпълнението на заповедта по чл. 27б, ал. 1.“ 4. В ал. 4 след думите „Министърът на икономиката“ се добавя „и индустрията“.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 5 се правят следните изменение и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „и индустрията“. 2. В ал. 2 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“, а след думите „Националната агенция за приходите“ се добавя „Комисията за защита на конкуренцията, Държавна агенция „Национална сигурност“. 3. В ал. 3 след думите „министърът на икономиката“ се добавя „и индустрията“. 4. В ал. 4 накрая се добавя „и индустрията“. 5. В ал. 5 навсякъде след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“.“ Добре, нека да е дотук.

По § 3 има предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 7 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“. 2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 16 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“. 2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“. 3. В ал. 3 след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“. 4. В ал. 4 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“. Ако искате да спрем дотук и да гласуваме.

Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 17, в текста преди т. 1 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“, след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“ и след думите „министъра на икономиката“ се добавя „и индустрията“. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 22 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“. 2. В ал. 2: а) в т. 7 накрая се добавя „и индустрията“; б) в т. 9 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1– 6“.“ Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 23 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „Министърът на икономиката“ се добавя „и индустрията“; б) в т. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 6“. 2. В ал. 7 след думите „Министерството на икономиката“ се добавя „и индустрията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 11: „§ 11. В глава трета се създава чл. 25а: „Чл. 25а. Обектите на критична инфраструктура, от значение за националната сигурност в сектор „Енергетика“, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката и индустрията“.“ Да спрем дотук, тъй като ще има редакционно предложение.

Господин Председател, в § 4, който става § 11, искам да направя редакционна бележка и да Ви прочета текста, като добавям „представляващи стратегически обекти“. Текстът, като добавим „представляващи стратегически обекти“, ще звучи така: „Чл. 25а. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор „Енергетика“, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката и индустрията.“

Да.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, подкрепям редакцията, която направихте в залата. Всички, които бяхме на Комисията по икономика онзиден, обсъждайки Законопроекта и гласувайки го на второ четене, достигнахме до консенсус, че трябва да бъде направена подобна редакция. Радвам се, че и с колегите от Министерството на финансите, и от другите парламентарни групи достигнахме до този текст, който предложихте Вие в залата. Така че смятам да го подкрепим – регулацията, която вкарваме като възможност при дейността на такива предприятия, и в правомощията на особения управител да бъдат прецизирани, за да създадем едно работещо законодателство при необходимост и при работещ парламент, надявам се, в бъдеще или в ситуация, когато няма работещ парламент, да не спъваме дейността, която регулираме. Благодаря.

По § 5 има предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова – Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група народни представители – Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 12: „§ 12. Създава се глава четвърта „а“ с чл. 27а – 27г: „Глава четвърта „а“ Назначаване на особен търговски управител Чл. 27а. (1) Министърът на икономиката и индустрията по собствена инициатива или по сигнал от административен орган възлага на представителите на консултативния съвет да инициират проверка в рамките на компетентността на органа, чийто представител са по отношение на лица, опериращи обекти на критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а. (2) Проверките по ал. 1 завършват с доклади на съответните органи, извършили проверката, които се представят в консултативния съвет за изготвяне на мотивирано становище. (3) При установяване на обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушаване на конкуренцията в случай на монополно или господстващо положение, когато това застрашава националната сигурност, или нарушаване на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България, консултативният съвет изпраща мотивирано становище до министъра на икономиката и индустрията с предложение за назначаване на особен търговски управител в лицето, опериращо обекти на критична инфраструктура. Копие от становището се изпраща и до Президента на Република България с предложение за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. Чл. 27б. (1) Особеният търговски управител се назначава със заповед от министъра на икономиката и индустрията по предложение на консултативния съвет и се вписва по партидата на лицето в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (2) Особеният търговски управител се назначава за срок от 6 месеца, като този срок може да бъде удължен еднократно за същия срок със заповед от министъра на икономиката и индустрията по предложение на консултативния съвет. (3) За особен търговски управител може да бъде назначено лице, което: 1. не е осъждано като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран; 2. не е съпруг на лице, участващо в управлението или в надзорен орган на лице, опериращо критична инфраструктура, и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста, а по сватовство – до трета степен; 3. не се намира с лицето, опериращо критична инфраструктура, в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие; 4. има завършено висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ или висше юридическо образование; 5. има не по-малко от 5 години професионален опит при управление на съответна по вид критична инфраструктура; 6. по отношение на него не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 16 от Закона за кредитните институции. (4) Правомощията на особения търговски управител могат да се осъществяват от няколко лица, но не повече от трима. В този случай решенията се вземат с единодушие, за което се съставя протокол, а действията се извършват съвместно. (5) Министърът на икономиката и индустрията по предложение на консултативния съвет може със заповед да замени назначения особен търговски управител, както и да прекрати предсрочно мандата му. (6) Особеният търговски управител изготвя месечен доклад за дейността си и за състоянието на лицето, в което е назначено, и го предоставя на министъра на икономиката и индустрията и членовете на консултативния съвет. (7) Особеният търговски управител има право на свободен достъп до административните помещения и обектите, в които се извършва дейност, както и до всички документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с дейността. (8) Особеният търговски управител упражнява длъжността си при спазване на чл. 27. (9) Министърът на икономиката и индустрията заявява за незабавно вписване по партидата на лицето в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел всички обстоятелства, подлежащи на вписване, съответно промяна или заличаване на вписване. Чл. 27в. (1) Особеният търговски управител: 1. поема оперативното управление върху дейността на лицето, опериращо критична инфраструктура; 2. предприема действия по отстраняване на констатираните от консултативния съвет нарушения; 3. предприема действия за запазване на имуществото с грижата на добър търговец. (2) Особеният търговски управител възлага извършването на независим одит на дейността на дружеството, като при установяване на достатъчно обстоятелства за наличие на нарушения на данъчното, митническото или друго законодателство, което застрашава националната сигурност или обществения ред, незабавно уведомява Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, органите на прокуратурата или съответния контролен орган за извършване на проверка. (3) Особеният търговски управител няма право да се разпорежда или да отчуждава имущество на дружеството, по отношение на което осъществява оперативен контрол, освен в рамките на дейността по обикновено управление или да поема финансови задължения от името на лицето, опериращо критична инфраструктура, освен в рамките на обикновеното управление и обичайната търговска дейност. (4) Собствениците на капитала на лице, опериращо критична инфраструктура, след вписване на особения търговски управител в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, може да упражняват правата си, доколкото не препятстват дейността на особения търговски управител. Чл. 27г. (1) За срока на действие на особения търговски управител проверяваното лице няма право да отчуждава свое имущество и да сключва предварителни договори за разпореждане с права по отношение на обекти на критичната инфраструктура или негови части. (2) Управителните органи на проверяваното лице, опериращо критична инфраструктура, след вписване на особения търговски управител в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, може да извършват действия само със съгласието на особения търговски управител. (3) Сделки, сключени в нарушение на ал. 1 и 2, са недействителни.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми вносители, в чл. 27б Вие сте поставили такива условия за особения управител, които будят недоумение, в частност да не е съпруг на лице, участващо в управлението, да няма роднинска връзка до шеста линия, по съребрена линия, по сватовство до трета степен?! Защо направо не кажете, че сте заложили така критерия и не му кажете името на това лице, което трябва да поеме управлението на „Лукойл“, и да разкриете на българския народ, че искате да поставите Ваш човек, който отговаря на Вашите условия, за да може да прави далавера в най-печелившото предприятие?! С какво се различавате Вие с предишните управляващи, които управляваха 12 години? Благодаря Ви.

Господин Таслаков, явно вносителите няма да Ви отговорят, а с какво се различават от предните – ами предните сложиха жените и децата си на тези длъжности.

Уважаеми колеги, когато няма истински аргументи, когато няма доводи, започват да се говорят празни приказки от трибуната на Народното събрание. Става въпрос за следното. В сектор „Електроенергетика“ има създаден такъв режим, да, той не е използван, но такъв режим на особен търговски управител има създаден. В сектор „Нефтопреработка“, колеги, такъв режим не съществува. Ако се наложи при някакви крайни обстоятелства, той не съществува, никога не е бил създаван! Обществен интерес е този режим да бъде създаден от нас и ако някога се налага, да бъде приложен, но това е въпрос на национална сигурност. Не разбирам колегите, които не знам доколко са се запознали с текстовете, но имат едно такова общо несъгласие, което не знам от какво е мотивирано, между другото. Съжалявам, че не виждате обществения интерес в тези текстове, защото държавата не може да си позволи да бъде изнудвана от никого и такива текстове трябва да съществуват. Да, те се използват само в краен случай, точно така, но трябва да ги има, защото, ако ги няма, нищо не може да се направи в ситуация на крайност, когато трябва да бъдат взети мерки. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, репликата Ви я правя не толкова, колкото не съм съгласен с изказването Ви, колкото до частта, която Вие засегнахте – колко важен е този законопроект, регулирането на този вид дейност и създаването на възможност за навлизане на особен управител при управлението на такъв важен обект от критичната инфраструктура на България. Тук с колегите от залата, включително от Вашата парламентарна група, не можем да не отбележим едно от изискванията към лицето, което заема тази длъжност, именно да има не по-малко от пет години професионален опит в управление на съответната по вид критична инфраструктура. Коментирахме с колеги, че съответната критична инфраструктура е такъв вид производство, като, доколкото разбирам от колегите от Вашата парламентарна група, имаме съмнения, че такива могат да бъдат български граждани и да отговарят на всички тези условия. Ако е важно, както Вие казвате – и аз Ви подкрепям, и аз съм на становището, че е важно за българската национално сигурност дори това лице съответно да бъде български гражданин. При сегашната такава или бъдеща скорошна ситуация смятам, че ще е трудно да намерим български гражданин, който да има точно такова, да отговаря на това изискване. Може би е добре да помислим, ако има, естествено, съгласие от голямата част от залата, да направим редакция, да направим така, че български граждани да могат да отговарят на това условие. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Димитров, Вие казахте, че това лице трябва да върши работа в интерес на българските граждани. Ами кажете му името да знаят българските граждани кое е това лице, което трябва да работи за техните интереси? Така и не го казахте. Благодаря.

Колеги, идеята за завишеното изискване е именно да не могат да бъдат слагани случайни лица. Изискването за пет години опит в управление на критична инфраструктура е точно затова – да няма политически назначения, да няма сложени случайни хора, а ако се наложи такава ситуация, напомням Ви, че в Закона за енергетиката тези текстове никога не са използвани, те имат превантивна роля. Идеята е превенция, идеята е да кажеш на целия сектор, че държавата има такива лостове. Тоест, ако някой започне трайно да нарушава законодателството, да застрашава националната сигурност, този лост съществува, това е идеята на този законопроект. Неговата най-важна роля е превенцията, превантивната роля. Да кажеш на всички: ние сме изработили такъв механизъм, ако се наложи и няма парламент, защото вижте, че зачестиха изборите в последно време, няма нужда от парламент, за да бъдат взети мерки, няма нужда от законодателство, то вече е създадено. Има го въпросният консултативен съвет, налице е министърът на икономиката и индустрията, няма нужда от парламент, за да бъдат взети мерки. Основната роля на това законодателство, колеги, подобно на същото в Закона за енергетиката, е превантивното му действие – държавата да може да се защити, ако се наложи, а иначе, ако нямате такава фигура и такова законодателство, представете си, че някоя голяма фирма реши да спре да работи в този сектор, нищо не може да направите, може да ги помолите само, да кажете: искам да Ви помоля нещо – отново да започнете да работите. Нямате никакъв механизъм и тук ролята е първо превантивна, второ – създаваме механизъм, който може да работи без работещо Народно събрание, така че във всеки един момент да бъдат взети мерки и националният интерес да бъде защитен. И аз съжалявам, че когато става въпрос за защита на националния интерес, не цялото Народно събрание се обединява, но все пак, ако е само една парламентарна група, е допустимо.

Господин Председател, разглеждаме един Законопроект, който сам по себе си е изолиран във времето, или самият той, ако го гледаме само него, би бил разбираем, но тук е голямото но. Първо, че самият законопроект – нека да си го кажем, идва от страна на коалиция от политически партии, които са градили своето съществуване на база демокрация, евроценности, евроатлантизъм, а в същото време под формата на много хубави, лъскави изрази, правят възможност за реална национализация. Национализация! Нека да си кажем точната дума, защото същите тези хора вече 33 години обясняват как това е най-лошото нещо и сега в момента предлагат възможност за национализация. Това е реалното решение на „Демократична България“, която иска да направи национализация. Това е! Как седят обаче нещата в по-дълбок план, защото техния, на пръв поглед повърхностен, и тяхната прикрита национализация, сама по себе си няма нищо лошо – да национализираме и американските ТЕЦ-ове. И ние бихме го приветствали това нещо, но реално България е част от война, защото ние сме част от НАТО, защото сме във вражеския списък на воюваща само на няколкостотин километра от нашата граница държава, защото изпращаме военно оборудване за една от страните, защото повече от осем месеца продавахме оръжие на една от страните, защото въпросният вражески списък, в който сме, не само ни вкарва като част от войната, а България е част от санкции, които, даже е иновативна държава, защото ние сме първата държава, която затвори пристанищата си, ние сме първата държава, която затвори въздушното си пространство за Руската федерация. Когато налагаме години наред, защото не е само откакто започна военният конфликт, санкции, респективно има угрозата, че другата страна ще почне и тя да ни санкционира. Другата страна преглътна това, че ние спряхме сами да купуваме директно от тях газ и Руската федерация започна да ни продава газ чрез посредници. Това го преглътнахме, но предишните управляващи, между другото, управляващите, които бяха „Демократична България“, с БСП, с „Продължаваме Промяната“, са същите тези, които в момента искат да правят и национализация. Когато налагаш санкции, респективно е обаче да дойдат и контрасанкции. Това към този момент е само заявка от Руската федерация, че ще бъдат спрени доставките на петрол, защото ние ги санкционираме, но за да е пълна подигравката и с нашата държава, и с гражданите на Република България, само след няколко минути ще обсъждаме и друг законопроект, още по-хубав, в който освен национализацията, която предлага „Демократична България“ в момента и която евро-атлантическото мнозинство на драго сърце ще приеме, защото и те са същите демократи като „Демократична България“, ще обсъждаме Законопроект, в който ще направим така, че частна компания, каквато е „Лукойл“, да не може да продава в чужбина, респективно да бъде докарана дотам, че да няма възможност за печалби и да фалира. И тогава няма да сме виновни ние, защото сме наложили тези санкции, наложени от евро-атлантическите ни партньори в кавички, а ще е виновна Руската федерация. Тогава ще дойде вече важният законопроект на „Демократична България“ за национализация – точната дума е национализация, нека всеки да я казва, така както иска да я скрие под не знам какъв управител, под не знам какви ценности, спазване на не знам какво. Точната дума е национализация! Защото, когато имате всичкото това нещо накуп, идват едни самообявили се за демократи, обясняват как те ще спасяват държавата. Никой не коментира обаче, че от Руската федерация има заявка, че налагайки таван на цената на петрола, те ще спрат доставките. Никой не коментира думите на Асен Василев точно от тази трибуна преди половин година, в които каза, че рафинерията не може да работи в пълен обем и да преработва друг петрол, евентуално 30% микс трябва да се направи с друг петрол освен тип „Urals“. Не може. Това го каза Асен Василев. Нека да стане някой друг тук и да го обори и да го обясни, че той е лъжец. Защото, когато той стана и допълни, че спирайки доставките на петрол от Руската федерация, на България ще са и нужни цитирам: „шест месеца и над 700 милиона инвестиции“ към онази дата. Инфлацията днес е съвсем различна, и шест месеца да не работи рафинерията?! Явно за рафинерия, която ще е национализирана, и с ресурса на нашата държава ние ще направим нужните инвестиции, шест месеца не знам как ще оцелеем с източения евентуално резерв, ако има такъв резерв, и ще почнем да произвеждаме и ще купуваме...

Да, привършвам, господин Председател. И ще започнем да произвеждаме гориво, с което да можем да захранваме българския пазар – евро-атлантическо е и всичко ще е отлично. Остава само „Демократична България“ да обяви, че завръщаме комунизма и олигарсите на Путин, които те прокарват в нашата държава.

Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, Вие споменахте за евроатлантизъм и ценности, които са водещи в това Народно събрание, че това е мнозинството на това Народно събрание и аз тук не съм съгласен с Вас, защото, ако имахме евро-атлантическо мнозинство в тази зала, то щеше да има и правителство, не е ли така? Това не трябваше ли да бъдат идеи и идеология, която да обедини тези евроатлантици, които да създадат правителство, което да води държавата в тази посока. Искам да се обърна към Мартин Димитров, може и лично обяснение да вземе, тъй като той направи дуплика и каза за това, че този законопроект е важен, тъй като в един момент ние трябва да се молим, ако се стигне до някаква ситуация, по-лоша за България, нали така? Мисля, че трябва да припомним на българските граждани как в предишното Народно събрание управляващата коалиция се молеше тук от тази трибуна с декларация на господин Гешев да си даде оставката. Благодаря.

Благодаря, господин Председател, за дадената реплика. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ганев! Ако някой от Вашите преподаватели в Стопанската академия – Свищов, Ви гледа изказването, съм сигурен, че си скубе косите в момента. Господин Ганев, никъде в нашето предложение не става дума за национализация. Става дума за нещо съвсем друго и трябва да Ви кажа, че в Германия например сходен закон е много по-рязък по отношение на руските активи, руските рафинерии и руските газохранилища. В България ние използваме един много по-фин подход, съобразявайки се с особеностите на националния манталитет, но искаме да си свършим работата, господин Ганев. Не искаме да има пресконференции на правителството, които да бъдат провеждани заедно с „Лукойл“ с едни министри и „Лукойл“ да диктува на министрите при какви условия „Лукойл“ ще работи в България. Не искаме да се извиват ръцете на българската държава. Ние искаме силна държава, държава, в която се работи по правила, и държава, в която руски компании си плащат, всички компании си плащат данъците, държава, в която горивата са с адекватни цени. Това искаме ние, а виждам, че Вие сте притеснени не само за руските интереси, а очевидно и за секване на кранчето за финансиране към някои партии. Благодаря. (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

Господин Ганев, аз нямаше да се изказвам, обаче Вие казахте, че ако някой може да каже, че Асен Василев лъже, да излезе да го каже. (Смях.) Ето, аз само затова излизам да кажа, че Асен Василев лъже, и то не само по един повод, а иначе не бива да се притеснявате от този законопроект, защото „Лукойл“ исторически през 2021 г. е работил с 50% неруски нефт и с 50% руски, а още по-исторически, 1992 – 1993 г., е работил само с неруски нефт. Има един такъв период от година, две и „Лукойл“ като рафинерия може да работи с неруски нефт. Това, което предлагат колегите в момента, е ние да дадем механизъм, по който, ако „Лукойл“, грубо казано, се разсърдят и решат да ударят ключа на рафинерията, ние да можем да назначим особен управител, без да им отнемаме собствеността. Предприятието си остава собственост на частния инвеститор, на който е, но да гарантираме сигурността на доставките на горива в България. Такива текстове, господин Мартин Димитров, има в Закона за енергетиката например, тоест не се прави нищо извънредно в тази връзка. Благодаря Ви.

Господин Димитров се въздържа да опровергае национализацията, затова ме хванахте неподготвен. Господин Мирчев, много е хубаво да посочите Германия. Очаквах да посочите Италия. Там имаше същото действие, само че не посочихте вариантите, в които тези държави имат съвсем различни други алтернативи за доставка и производство на гориво, защото не „Лукойл“ държи 100% пазара в Германия или в Италия. Не! Това не го коментирате обаче. Пак казвам, моето изказване беше и започна с това, че сам по себе си един такъв законопроект в едни други времена и в едно друго време направен, би бил обоснован, но не би бил обоснован, първо, от политическа партия, която уж громи национализацията, а в същото време предлага това нещо да се случва с точно определена компания. Тази ситуация, в която се намираме, не е от днес и от вчера. Тази ситуация, в която се намираме, и занапред няма никакво основание това нещо да го правите, вече обясних по отношение на държавата, която посочихте, а това от Вашата уста да излиза, е израз, че искате силна държава, при положение че 33 години Вие и Вашата политическа коалиция делегира цялата държавност в ръцете на брюкселски бюрократи, е меко казано, несериозно, защото дори и този парламент приема всекидневно законопроекти, които делегират държавност на брюкселски бюрократи. По отношение на това защо евро-атлантическото мнозинство в този парламент не си направи правителство. За всички е ясно – защото политическото им лицемерие стига дотам, че пред избирателите си да плюят по ГЕРБ и по ДПС, а в същото време тук, в комисии, да си правят договорките, да си гласуват важните законопроекти, но от кумова срама „Демократична България“ и председателите им да обясняват: „Хайде „Продължаваме Промяната“ да се разберат, после ние ще дойдем.“ Това е политическо лицемерие. Затова отиваме от избори на избори, защото не е лицеприятно да плюеш тези, с които в парламента се прегръщаш и си гласуваш заедно всички законопроекти. Не е лицеприятно да плюеш под път и над път по частните си медии, визирам господин Прокопиев и всичко това, което идва от „Америка за България“, по ДПС, а в същото време единодушно, дружно да гласуваш заедно с ДПС. Вчера в Комисията по финанси ДПС беше единствената партия, която получи подкрепа от „Демократична България“. Не за първи път по важните и стратегически въпроси, Вие по всичко работите заедно, гласувате заедно. Вие сте от едно евро-атлантическо котило и няма никаква разлика. Затова не мога да разбера лицемерието Ви, когато плюете по ГЕРБ или плюете по ДПС, защото Вие сте абсолютно същите и няма никаква разлика.

По отношение на господин Добрев, това, което казахте, 50/50. Да приемем, че Асен Василев отново е излъгал. Няма да му е за първи път, предполагам, че няма и да му е за последен, ако Вие сте прав. Но 50/50 – откъде ще дойдат другите 50%, господин Добрев?

Най-вероятно ще се получи ситуацията, в която, както се оказа официалната статистика, Саудитска Арабия е най големият вносител на петрол „Уралс“. Ще си купуваме от Саудитска Арабия отново руски петрол, както си купуваме руски газ през посредниците на „Газпром“ в лицето на всичкото това нещо, което направиха като евро-атлантическа диверсификация предишните срамни управници. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Моето процедурно предложение е за удължаване на пленарното заседание с изчерпване на законодателната програма и след това до три часа парламентарен контрол.

Благодаря, господин Председател. Ще направя хем обратно предложение, хем ново предложение. Не ми е ясно с какво фиксираните за днешния ден точки до 21 са по важни например от т. 22 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, та го оставяме извън обхвата на това, което предлага госпожа Десислава Атанасова?

Вчера, като го предложиха от ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие къде бяхте?

Вчера, като го предложихте, Вие поискахте 10 минути почивка, за да не се състои предлагането. За да не си играем на котка и мишка, ако искате, аз Ви предлагам, след като имате такова желание, да разгледаме цялата програма и да включим т. 22, която е Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Моля, господин Председател, да подложите на гласуване включването на всички точки от седмичната Програма равностойно. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Господин Председател, нормално ли е това, което правите? Мога да ставам всеки път, когато давате между процедура за прегласуване…

Господин Председател, бях споменат два пъти от представители на ВЪЗРАЖДАНЕ. Искам да им обърна следното внимание. Колеги, трябва много внимателно да говорите от трибуната на Народното събрание и не само защото във Вашето изказване казахте следното: че ако било национализация на американски фирми, било хубаво, ама за другите се колебаете – не било хубаво. Не говорете такива неща, първо, защото национализация означава да бъде отнета собствеността. Такова нещо никъде, никъде в българското законодателство никога не е съществувало в модерната ера след 90-а година. След 90-а година няма такива текстове. В Закона за енергетиката фигурата на особения търговски управител фигурира години наред и тя е имала единствено превантивната роля – да е ясно, че ако се наложи, може да бъде приложено това законодателство. Става въпрос дали имаме държава, която може да се намеси в критична ситуация, или държава, която да е слаба и да не може да реагира, така че, уважаеми дами и господа, надявам се да спрат спекулациите, да видите държавния интерес, националния интерес по тази тема и да се обединим около текстовете, които „Демократична България“ предлага.

Благодаря.

А моята процедура?

Надявам се да имате добро зрение, господин Председател. Надявам се, че имате и добър слух и внимателно следите дебата. Преди малко колежката Десислава Атанасова предложи удължаване на времето. Добре, но защо искаме постоянно, вече тук напоследък, удължаване на времето?! Защото едни празнословия се леят от трибуната, губи се парламентарно време и после се налага да си наваксваме. Но Вие, господин Председател, защо казах, че се надявам да имате добър слух и да следите внимателно дебата – нещо, в което съм убеден. Правете забележки на господин Ганев, когато дава квалификации на партии, на отделни народни представители, когато казва осем месеца, че БСП едва ли не е продавала оръжие на Украйна. Тук беше министърът на икономиката и той потвърди, че няма нито един изнесен патрон за Украйна, така че не знам кой е лъжецът, но ето го лъжеца, седи пред мен, доказано, а обвинява другите в лъжи. И не само неговия частен случай визирам, а въобще цялото Народно събрание. Ако умишлено искаме да бавим дебати, да се обвиняваме и предизборно да говорим, давайте тогава да хлопваме кепенците на парламента и да излизаме, защото не може от трибуната да се говори само предизборно. Нали сме се събрали, имаме дневен ред?! Тези тук витиевати теории и кой какво правил и оценки са в лично качество. Не може един човек да оценява цели партии от трибуната на парламента, когато дебатираме закони, така че, господин Председател, малко по-сериозно, малко по-стегнато, даже доста по-стегнато да работим, и когато се лъже, да се прави забележка, когато е доказана лъжата, независимо от кого. И аз, ако нещо излъжа, въпреки че никога не съм го правил, и на мен ми направете забележка. (Смях и оживление. Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Благодаря Ви.

Господин Председател, честно казано, нищо ново от бившата социалистическа партия – един от техните представители. Той поне седи в бившата социалистическа партия. Има там един друг, който го изгониха най позорно, но той е на последния ред. Сега, предполагам защо бившата социалистическа партия са така обидени и засегнати. Най-вероятно за това, че споменах, че осем месеца техният министър на икономиката с неговия подпис изнасяше и се продаваше оръжие за Украйна. Да, до границата между Полша и Украйна (шум и реплики от „БСП за България“), и да, до границата между Румъния и Украйна. Но е факт, че поне тяхното правителство и те като видни евроатлантици продаваха. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Факт е, че този парламент гласува да подаряваме, но това са фактите и затова разбирам ги, че бившите социалисти се възмущават. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Затова, ако толкова много са възмутени, нека да седнат най-отзад при бившия си, ако може да се каже, съпартиец Божанков. Те са достойни негови съпартийци безразборници. (Шум и реплики.)

Господин Председател, ще помоля да помолите Вашия колега заместник председател на Народното събрание, който би трябвало също да гради авторитета на тази институция, да отговори на въпроса… Тук стенографите се чудат как да запишат думата „безразборници“. (Смях и частични ръкопляскания.) Тази дума откъде я измислихте и с кой мозък я измислихте, господин Ганев? (Шум, реплики и ръкопляскания.) Безразборници?! Бивша социалистическа партия, регистрирана по надлежния ред. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Щяхте да кажете, но явно това, което мислите, не може да го кажете, защото сте един страхливец. Излезте и го кажете, за да мога да Ви заведа дело в съда, ама Ви е страх да го кажете и си измисляте разни други приказки. Господин Председател, моля да наложите наказание на господин Цончо Ганев – прави го нееднократно, спекулира непрекъснато, системно нарушава Правилника и Вие стоите и мълчите отзад. Казва кой в коя партия членувал, коя партия каква била. А бе, господин Ганев, Вие сте заместник-председател на тази институция, която казахте, че е свято място в държавата. Стига с лични обяснения! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Десет минути говориш глупости, искаш още две минути да говориш пак глупости. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Просто замълчете и недейте да уронвате авторитета на българското Народно събрание, не на колегите си! Явно, че за колегите това не Ви интересува, но поне на тази институция – не го правете повече! Благодаря Ви.

Господин Свиленски, много съжалявам, че не разбрахте за пореден път, когато спестих грубата и жестока истина за Вашата бивша социалистическа партия, защото реално исках да Ви кажа това, което е факт. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вие сте безродници (шум и реплики от „БСП за България“), спестих Ви тази дума. (Силен шум.)

Сега няма да го накажете, ще го оставите така да говори и…

Но няма да го накажете, така ли?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По начина на водене. Уважаеми колеги, единствената партия в България и една от малкото в Европа, която е на 130 години, е Българската социалистическа партия (ръкопляскания от „БСП за България“), и сте твърде малък, господин Ганев, за да давате оценка на Българската социалистическа партия. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че Ви моля да се съобразявате с това какво говорите от тази трибуна. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Второто, което е, не Ви прави чест като заместник-председател на Народното събрание да суфлирате от място. Достатъчно много председателят на Събранието Ви даде думата да говорите неистини от тази трибуна. И тъй като Вашият спор с господин Ченчев стана относно даването на оръжия в България – военнопромишленият комплекс на България работи повече от 50 години, ако Вие сте човекът, който искате да го спрете, да го закриете и България да стане единствената държава без военнопромишлен комплекс, станете и го кажете от тази трибуна. Но е пределно ясно, че България като страна не е изнасяла до вземането на това срамно решение, според мен и според нашата партия, преди няколко седмици, официализирано от Народното събрание, преди това не е изнасяла оръжие за Украйна. Така че Ви моля, когато говорите оттук, да се съобразявате с това какво и как говорите и коментирате.

Имам право на процедура, нали господин Председател, по начина на водене към Вас, тъй като допуснахте народен представител, пък и нещо повече, заместник-председател на това Народно събрание, да обиди цяла парламентарна група – или го накажете, или го призовете да се извини, или ако не го направи – нито Вие да го накажете, нито той да се извини, аз го призовавам да си подаде оставката. Нали сте доблестен, нали не сте страхливец, нали гледате хората в очите, нали сте мъж? Направете го! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Направете го! (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Подайте си оставката за тази обида.

…Продадохте Македония – четиридесет и пета година продадохте Македония. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Вижте сега, и аз мога да викам оттук, но господин Председател, докато допускате това, това ще се случва, ще се леят оттук глупостите на господин Ганев и това няма да спре никога.

Не, аз Ви казвам: затова го накажете. Той какво мълчи? Той провокира, той провокира, но аз няма да се обяснявам с него. Процедурата ми е към Вас и затова Вас призовавам: или го накажете, или го призовете да се извини, или да си подава оставката като заместник-председател на Народното събрание – това да направи, защото не виждам как ще допринесем за добрия тон, като се обижда цяла парламентарна група. Кой сте Вие, господин Ганев, да давате оценка на партия, на парламентарна група? Кой сте Вие?! Вие къде бяхте, когато тази партия стоеше тук?! Така че като нямате уважение, поне имайте възпитание. И това е сериозно, тук няма нищо смешно. И сега нещо последно. Господин Председател, обяснете на господин Ганев следното. БСП е на 130 години и ще има още 130 (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), а Вие на следващите избори ще достигнете своя пик, след което ще тръгнете стремително надолу. Запомнете какво Ви казвам! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да върна залата към разглеждане на точката от Програмата на Народното събрание за днешния ден по същество. С оглед дискусията, която се проведе по разглежданите параграфи, имам редакционно предложение в чл. 27б, ал. 3, т. 5 изразът „на съответна по вид критична инфраструктура“ да бъде заменен с израза „в областта на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“. Така разширяваме изискването за опит на съответния потенциален особен управител, който да съвпада с целия обхват на Закона, в който правим изменение, и така максимално, от една страна, ще осигурим професионалист, който евентуално би бил особен управител, и същевременно достатъчно разширяваме кръга, без да има някакво ограничително действие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, жалко е, че когато дискутираме един такъв текст, чуваме изказвания като изказването на господин Ганев, което определя това проектопредложение като предложение, което ще национализира „Лукойл“. Това показва, първо, едно много голямо непознаване на текста, едно изключително невежество, демонстрирано тук. По-жалкото е, че този господин, който така нежно вчера водеше заседанието – с такива благи думи и блага усмивчица, днес виждаме истинското му лице на един арогантен, груб, язвителен и неприличен човек. (Смях. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Третото най-важно нещо, което е реплика към Вас, госпожо Йорданова, е: Вие бяхте на Правна комисия и когато се говореше тук за лицемерие, може ли да споменете коя е групата, която гласува да не влезе точката за контрол върху главния прокурор, как гласуваха представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ, които се обявяват против главния прокурор и уж щели да подкрепят всички възможни действия спрямо главния прокурор, а вчера обявиха, че понеже било късно и били изморени, те затова гласували тази точка да не влезе? Вие, госпожо Йорданова, бяхте, присъствахте на тази комисия, може ли да кажете как гласуваха тогава представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ и да кажете кое е всъщност истинското лицемерие – непознаване на Закона, грубо, арогантно, неприлично поведение на един човек, който трябва и се представя за достоен, и на трето място, истинско лицемерие. Благодаря. (Смях. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, подкрепям направената от Вас редакция и в дух да върна дебата по същество и разглеждания параграф, предлагам да не продължаваме с тези взаимни обвинения тук между групите, а да дискутираме текст по текст и направената редакция от колегите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас – по начина на водене. Моля Ви да не допускате съществено отклоняване от темата. Вижда се какъв е и дневният ред – продължителен и уморителен, както и вчера. Втори ден господин Искрен Митев не е разбрал, че на Правна комисия никой не е гласувал какъвто и да било закон срещу, в подкрепа или каквото и да било за главния прокурор. Много Ви моля, колеги, трима или четирима сте членове в Правната комисия, обяснете на господин Митев, защото изключително се излага, излага и Вас. Това показва, че Вие не си общувате. Слушате втори ден от трибуната какви нелепици обяснява и се опитва да прави внушения господин Митев, засяга цялата Правна комисия, на която присъстваха гости от цялата юриспруденция в страната, и Вие продължавате да внушавате, че ние сме гласували закон в защита на главния прокурор. Информирайте се. Ако трябва, господин Председател, дайте почивка, за да може да му обяснят колегите на господин Митев какво се е гласувало и да преминем към работа по дневния ред. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Рангелова, явно Вие не сте разбрали (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), което е срамно за Вас като юрист, и част от тази комисия. Вашето гласуване да не влезе точката направи невъзможно в това Народно събрание, ако то приключи другата седмица, да бъде разгледан този закон. Много добре съм запознат, мила госпожо Рангелова, така че недейте да говорите глупости от трибуната. Проверете си информацията. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да върна темата по същество. Това, което наблюдаваме, е исторически момент, въпреки че в последните две народни събрания сме виждали доста моменти на идеологическа подмяна на това, което се говори пред избирателите, и това, което се прави тук в пленарната зала като законодателни инициативи. Виждаме как една партия или даже група от партии, които се кълнат в свободата на пазара, в демокрацията, всъщност въвеждат едни отскоро – не отскоро, по-отдавна позабравени времена. Искам да Ви напомня какво се случваше в първите години на демокрацията – демокрация в кавички, по времето на ментора на демократите Иван Костов, когато държавните предприятия бяха източвани точно така от входа и от изхода, назначавайки директори тогава или особени представители, които купуваха скъпо суровините и продаваха евтино продукцията на посредници. Купуваха от посредници и продаваха на посредници. Тези държавни предприятия бяха унищожени, бяха убити. Сега имаме надграждане на тази политика, като вече се посяга към частните предприятия. Засега фокусът е върху най-големите такива предприятия от енергийния сектор. Нима не е разумно да прием, че ако бъде затворена една рафинерия, другите две, които имаме, български, ще започнат да работят с по-големи обороти. Нима не може да разчитаме, че ще бъдат доставени всякакви петролни продукти от различни рафинерии в Европейския съюз и не само. Нима не може да разчитаме, че търговците на петрол ще запълнят тази липса, която евентуално би се получила от спирането на една рафинерия. Нали това е пазарната идея, нали в това се кълне „Демократична България“ като вносител на този законопроект и всички останали тук. Какво се получава? Именно ВЪЗРАЖДАНЕ, която счита, че държавата трябва да има най-голямо значение в ръководството на индустрията и особено на ключовите индустрии, ние в момента защитаваме пазарни принципи. А партиите, които се кълнат пред избирателите си за пазарните принципи, са готови да въведат особеното представителство, което ще източи засега една конкретна рафинерия, но всъщност и всички останали леко-полеко, защото ние знаем какво ще се случи. Действието на този закон ще се разшири върху все повече предприятия и все по-малки предприятия. Това, което направихме, направихте, предишното десетилетие с държавните фирми, сега виждам как се готвим да го направим с частните фирми – първо с най-вкусните, най-големите, най-печелившите, а впоследствие и с всички останали, които представляват някакъв интерес. Това е един закон, който е крайно неподходящ, крайно вреден, в никакъв случай не трябва да бъде приеман. ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласува категорично против приемането на този закон. Да, ние считаме, че може да възникне проблем по отношение на петролните продукти и въобще на енергетиката. Да, в една много сложна ситуация сме, но ние би трябвало да решаваме тази ситуация на база на принципите, които изповядваме, а именно равенство на собственостите – било частна, било общинска, било държавна, и разчитане на пазарни механизми, които най-добре ще балансират ситуацията. Именно ние трябва да поощряваме пазара, а не да му налагаме ограничения, а не да го хващаме за гушата и да убиваме съответни предприятия по какъвто и да било повод и под какъвто и да било предлог, защото поводи и предлози можем да намерим винаги. Личното мое мнение ще изкажа. Този законопроект е един безкрайно вреден за България, за пазара и трябва да бъде категорично отречен и отхвърлен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, понеже много обичат историята, а Вие явно сте и доста младичък и не сте наясно как стана източването на България, искам да Ви кажа, че до 1997 г. предприятията в България вече бяха източени. А с източените пари после при приватизациите много от тези източени пари всъщност послужиха да бъдат купени тези предприятия или някакви други активи. Така че да вините и господин Костов, и неговото правителство, което измъкна България от финансовата дупка (шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) и колапс, е непознаване на българската история. Защото в годините 1995 – 1996 г. се случи най-голямото ограбване, а това значи 18 – 19 млрд. долара спестявания на българското население, защото всъщност с тази хиперинфлация, която беше предизвикана, минаха в ръцете на много малък брой хора. Прочетете какво се случваше тогава и не говорете просто глупости от тази трибуна.

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, на фона на Вашето изказване аз искам да Ви попитам и да Ви задам един въпрос по-скоро. Ако един особен управител се държи по особен начин към едно предприятие, на което той е сложен, той не е дал нищо на това предприятие, за да го изгради по някакъв начин, с неговото особено управление, ако това особено управление е вредно за това предприятие, може ли да се стигне до сценария, който сме гледали 1996 г., 1997 г. това предприятие да бъде докарано до зависимост от други фирми, до фалит и да бъде продадено, тъй като собствениците, ако предприятието им бъде разграбено, те какво да го правят? Да го възстановяват наново или да го продадат за жълти стотинки, както направи Иван Костов.

Ще се опитам да бъда кратък. Господин Димитров, да – това е, което ние виждаме, и това е, което очакваме да се случи – да бъде сложен особен представител, да бъде поставено финансово на колене предприятието и естествено, собствениците да са принудени да го продадат на съответните хора. Ясно е, че предприятието ще бъде поставено на колене дотогава, докато не бъде продадено на правилните собственици. Това е сметката, това е начинът, това е, което се вижда за абсолютно всички български граждани, които имат опит с икономиката и които помнят какво се случваше 90-те години, та даже и началото на 2000 г. И наистина е много тъжно, че само тук в тази зала хората като че ли не виждат, или не искат да виждат, или не могат да видят това, което е очевидно за всеки български гражданин.

По § 6 има предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 12. По § 7 има предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 12. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В останалите текстове на закона думите „министъра на икономиката“, „министърът на икономиката“, „Министърът на икономиката“ и „Министерството на икономиката“ се заменят съответно с „министъра на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“, „Министърът на икономиката и индустрията“ и „Министерството на икономиката и индустрията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14. „Преходни и заключителни разпоредби“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15: „§ 15. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр.…) в чл. 110 се създава ал. 7: „(7) Когато в хода на производството се установят данни относно обекти на критична инфраструктура, от значение за националната сигурност в сектор „Енергетика“, предназначена за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт по тръбопроводи, за обстоятелства, които застрашават националната сигурност, обществения ред, доставката на критични ресурси, нарушаване на конкуренцията в случай на монополно или господстващо положение, когато същото застрашава националната сигурност, или нарушаване международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България, длъжностните лица незабавно уведомяват консултативния съвет по чл. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.“ По § 11 има предложение от народните представители Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 16: „§ 16. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 146, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) създават се нови т. 2 и 3: „2. при установено нарушение от контролен орган след извършена проверка по чл. 27в, ал. 2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, когато нарушението застрашава националната сигурност; 3. незабавно при установяване на нарушение на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, имащи непосредствено действие по отношение на българските институции и частноправни субекти или на закон, транспониращ такъв режим;“ б) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 4 и 5. 2. В чл. 148, ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 146, ал. 1, т. 2 и 3 едностранното прекратяване на договора се извършва с решение на концедента след съгласуване с министъра на икономиката и индустрията и консултативния съвет по чл. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.“ 3. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова ал. 4: „(4) При предсрочно прекратяване на концесионния договор в случаите по чл. 146, ал. 1, т. 2 и 3 концедентът не дължи обезщетение на концесионера.“; б) досегашните ал. 4 – 9 стават съответно ал. 5 – 10.“ По § 12 има предложение от народните представители Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17: „§ 17. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 53, ал. 2 от се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. е установено нарушение от контролен орган след извършена проверка по чл. 27в, ал. 2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, когато нарушението застрашава националната сигурност;“. 2. Създава се т. 3: „3. е установено нарушение на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България;“. 3. Досегашната т. 2 става т. 4.“ Предложение от народните представители Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Александър Иванов, Десислава Трифонова и група. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 13.

Уважаеми господин Председател, аз имам един такъв въпрос, може би към вносителите – зададох го и при първото четене на Законопроекта и тогава не получих отговор. Какво правим при хипотезата, при която даденото предприятие, за което се пише този закон и което се очаква да декларира около 2 млрд. лв. печалба тази година, една година, след като му назначим особен управител, декларира 2 млрд. лв. загуба? Кой ще покрие щетите от евентуални дела? Доколкото разбирам, този управител има право да нареди на предприятието от кого и на каква цена да купува суровини и на кого и на каква цена да продава готовата продукция. Ако след неговото едногодишно управление се окаже, че предприятието е претърпяло милиардни щети и заведе дело, кой ще покрие щетите – Министерството на икономиката ли ще бъде това? Кой носи отговорност за действията и бездействията на въпросния управител? Благодаря Ви.

Господин Дренчев, това, което описвате, с ирония ще го кажа – е в учебниците по развита демокрация. Лека форма на национализация и след това приватизация. Така се прави, и когато преди минути представител на „Продължаваме Промяната“ стана и дръпна една реч в защита на най-големия приватизатор в България, не ме учудва, че ще подкрепят и този законопроект. На една от комисиите, в които се обсъждаше един друг аналогичен законопроект, отново внесен от „Демократична България“, на мой въпрос председателят на комисията Мартин Димитров отговори: „Ще го мислим тогава“. Ще го мислим тогава! Тогава коментирахме какво ще правим, като няма да имаме петрол, той каза – ще го мислим тогава. Сега, когато стигнем евентуално до момента, в който това предприятие от милиарди печалба мине на загуба, отговорът ще е същият: „Ще го мислим тогава“. Тогава ще дойде един много хубав евро-атлантически инвеститор, който ще каже – срещу един лев ще покрием загубите и ще купим това губещо и толкова лошо предприятие. БГА „Балкан“, „Нефтохим“, „Химко – Враца“. Това е историята на умрялата българска индустрия. Това е историята на това, че през 1990 г. имахме много повече замърсяване на околната среда с вредни емисии, сега имаме много по-малко, не че сме станали по-екологични. Ние просто убихме със собствените решения от тази зала – 33 години, българската индустрия. Скритата национализация, която се прокарва в момента, иска точно това – няколко стотици милиона или 1, 2, 3 милиарда загуби и след това идва подходящият евро-атлантически инвеститор и за едно евро или един лев, или един долар да си купим губещото предприятие. Тогава евроатлантиците в тази зала ще са доволни и щастливи – изпълнили са си заръките, не са в списъка „Магнитски“ или са изкарани оттам. За сметка на това България ще продължава да обяснява как спазва всички евро-атлантически санкции спрямо друга държава.

Господин Дренчев, аз съм шокиран – това, което Вие говорите тук, от тази трибуна, ми напомня на една ситуация преди това, която беше преди няколко години, когато държавата, отново в лицето на нейната изпълнителна власт, реши, че трябва да открадне една банка – КТБ, и я ликвидира, и я уби. Сега тук някои явно искат да откраднат една рафинерия. Няма никакъв проблем – евро-атлантическо е. Какво ще се случи обаче, ако примерно управлението се смени и някой реши да открадне два американски ТЕЦ-а? Как ли биха реагирали тогава според Вас тези евроатлантици? Чудя се, защото очевидно в България може да краде държавата и това се прилага без абсолютно никаква форма на свян и срам тук, в парламента, като един вид геополитически избор. Големият въпрос, който обаче аз не му намирам отговора, е: има ли някакъв морален императив за кражбата? Ако примерно евроатлантик краде, това е хубаво. Ако обаче някой друг реши да краде, това е лошо. И наистина съм шокиран от това, което Вие казахте, защото означава, че на практика тук в момента се подготвя, узаконява тоест, един бъдещ грабеж. Така ли е действително, или не е така, защото наистина не можах да разбера. Конкретно говоря, пак още веднъж да повторя за двата американски ТЕЦ-а, които, между другото, са поставили България в много по-брутална форма на енергийна зависимост, тъй като всеки в България потребява ток. А 30%, да не кажа, че и повече в пиковите периоди на потребление в България от енергопроизводството се осигурява от двата американски ТЕЦ-а. Вчера така нареченото Народното събрание, казвам „така нареченото“, защото решението, което беше взето вчера за „Уестингхаус“ – абсолютно лобистко, на практика задълбочава тази енергийна зависимост от Съединените щати. Тоест тук се говори и се действа в посока единствено и само на една чужда държава. Така че обяснете ми, моля: как точно виждате нещата в перспектива и има ли такава действителна заплаха някой след време да реши да открадне нечий друг бизнес, без значение дали е американски? Примерно някой може да реши да открадне бизнес на Мартин Димитров, а, той всъщност няма бизнес, извинявам се. Каквото има там, нещо – ще реши и ще направи един законопроект тук и той ще му се приеме.

Уважаеми господин Костадинов, аналогията, която направихте между начина, по който държавата унищожи, превзе и разграби КТБ, и това, което държавата се опитва да направи сега с най-голямата рафинерия, е абсолютно коректна. Моите възражения са изцяло принципни, защото господата отдясно казаха, че искат да имат велика държава, искат да имат велика България, да направят страната велика посредством вкарването на държавен представител в едно частно предприятие. Държавни представители в големите предприятия е имала една друга велика държава – Третият райх. Там във всяка голяма фирма е имало държавен представител. Не трябва да вървим по този път. Ако искаме да имаме велика държава, ние трябва да имаме неприкосновеност на частната собственост. Това е направило държавите велики. Изумен съм, че господа като Мартин Димитров пренебрегват своите принципи заради някакви конюнктурни цели. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Искам да Ви обърна внимание, че за съжаление, много пъти обяснихме и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ не можаха да разберат и вече не знам кои думи да използвам, защото те казват следното нещо – защо за сектор „Електроенергетика“, включително за тези американски ТЕЦ-ове, които те споменават постоянно, нямало такъв режим, а тук го имало? Има го, колеги – то в това е цялата работа, че за сектор „Електроенергетика“ режимът на особения търговски управител го има! Има го, с години го има! И никога не е бил използван, има превантивна роля, той е създаден и вече не знам с какви думи да Ви обясня, за да го разберете. Една забележка пак към ВЪЗРАЖДАНЕ. Единственият човек в последните 20 години от тази трибуна, който е говорил за национализация, това сте Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ – обяснявахте тук как не било лошо да се национализират американските ТЕЦ-ове. Преди малко го казах. Има го, има го в стенограмите – ще го извадим и ще Ви го показвам. Аз друг човек не съм чул да говори такива работи. Освен това думата „приватизация“ е нещо, за което е държавно или общинско да стане частно. Нали разбирате? Тоест използвате неподходящо и не разбирате значението на думите също така. Към хората, които гледат този дебат – затова е предвиден този консултативен съвет, колеги, в който влизат 10 министерства, влиза Комисията за защита на конкуренцията, влиза ДАНС, и те ще разглеждат всеки един случай, по който трябва да бъде взето такова действие, което е извънреден способ, тоест там влизат хора от 10 министерства, КЗК, различни институции. Затова е измислено по този начин, за да не може да зависи само от един човек, да няма възможност за злоупотреби. И най-накрая, колеги, колкото и да спекулирате, накрая остават два избора. Говорейки за КТБ, да Ви кажа за КТБ – стигна се дотук, защото нямаше силни регулатори, които да работят. Регулаторите се издъниха и затова се случи КТБ, хора! Тоест примерът, който давате, е обратният – Вие потвърждавате Законопроекта. Точно това казваме и ние, че в определени сфери в регулирането държавата трябва да има своите мощни инструменти и да ги използва. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Каква силна държава и какъв регулатор?“) Да, трябва, точно така, колеги. Ако имаше силни регулатори, нямаше да има КТБ, а това не пречи на частната собственост, не пречи на пазарното развитие на икономиката. Просто бъркате понятията и това е Вашият проблем. Затова, колеги, в крайна сметка нещата опират до следното: ако искаме държавата да си е на мястото, както я има, пак Ви повтарям, в сектор „Електроенергетика“ възможността за особен търговски управител, ние не правим нищо друго, освен да създадем същата възможност в сектор „Нефт и нефтопродукти“ – нещо, което го е имало отдавна в България, имало е превантивна роля, не е било използвано, но идеята е да знаят всички, че държавата има и такава възможност в крайна, критична ситуация, ако се наложи. Така че спрете с тези спекулации, макар че знам, че няма да спрете, тъй като Вашите интереси не са да има силна държава. Имате други интереси. (Смях.) Вие имате други интереси, то това е проблемът. Това е проблемът, колеги, но сме близко до приемането на този законопроект и то ще ни направи по-силни, ще направи България по-силна и по-адекватна! Това е важното.

Господин Председател, господин Димитров! Слушам Ви и изживявам шокиращо шокиращ шок – Вие говорите за силна държава, за ролята на държавата, за държавен регулатор! След като 30 години ни обяснявате как невидимата ръка на пазара трябва да командва и управлява абсолютно всичко, че държавата е лош стопанин, искате ли да Ви направя сега една малка, съвсем кратичка извадка от 10 Ваши интервюта за всяка една година назад във времето, където Вие сте обяснявали точно обратното на това?! И не само Вие, разбира се, а цялата Ваша популация от грантово мотивирани анализатори, наблюдатели, коментатори, специалисти, финансисти, икономисти и всякакви още други, каквито се сетите, защото, извинявайте, обаче това, което Вие казвате в момента, е тотален обрат на Вашите виждания през годините назад. Ние винаги сме защитавали тезата, че трябва да има силна държава. Тук е моментът, в който трябва да Ви задам следния въпрос и се надявам да получа на него директен отговор: като искате силна държава, защо продадохте единствената голяма българска рафинерия, огромна? Да не говорим, че унищожихте междувременно една друга – „Плама“, Плевен, защото Вие, Вашата икономическа школа, Вашето правителство, Вашата политическа сила, която тогава беше Обединени демократични нещо си, а сега нито са обединени, нито са демократични, Вие сте тези, които продадохте „Нефтохим“, Вие сте тези, които го продадохте на руска фирма, и в момента ни обяснявате, че това било една форма да си върнем контрола! Защо нямаме тогава контрол в другите, да кажем, много важни за енергетиката и въобще за икономиката и за индустрията сектори? Това, което Вие в момента правите, е опит да прикриете Вашето желание да обслужите Вашите собственици, разбирате ли, защото това, което правите в момента, е в интерес на Съединените американски щати?! Това е истината и Вие много добре я знаете, а опитът да го оправдаете с някакъв български национален интерес пропада. Знаете ли българският национален интерес какво изисква? Изискваше никога да не се продава българската рафинерия, за да можем действително да бъдем независими, а не да зависим от чужди фирми, защото хипотетично, без значение дали е руска, арменска или азербайджанска тази фирма, тя в един момент може да реши по някакъв начин да саботира държавата. И в този случай Ви задаваме въпроса: защо продадохте „Нефтохим“-а на руснаците? Питам Ви и искам отговор сега!

Господин Димитров, аз не мога да си обясня какво мотивира тази разгорещена дискусия в залата и ми се струва, че Вие не успяхте да обясните достатъчно добре на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ каква е същността на този законопроект, защото вчера получихме тяхната подкрепа за това да изземем свръхпечалбата от „Лукойл“, за да можем да компенсираме българските потребители на горива – свръхпечалбата, която се трупа от това, че дерогацията гарантира евтин руски нефт на рафинерията. Ще Ви помоля още веднъж да обясните, че тук не става въпрос за никаква национализация на рафинерията. Държавата няма абсолютно никакъв интерес в това да изземе контрола от „Лукойл“, тоест, ако не настъпят някакви форсмажорни обстоятелства от страна на „Лукойл“, държавата никога няма да премине към назначаване на особен управител в това предприятие. Този закон не е, за да назначим от утре особен управител в „Лукойл“, а този закон е за случаите, в които от „Лукойл“ без причина решат да преустановят дейността си в България. Ако „Лукойл“ случайно решат да преустановят дейността си в България поради някакви политически причини – например Путин нареди на „Лукойл“ да затвори всички рафинерии в света, и ако не приемем този закон, България ще е единствената държава, която няма да има ход и българското население ще остане без горива, защото голяма част от тръбопроводите са собственост на „Лукойл“. Например този от Бургас до София е собственост на „Лукойл“ и ако те решат да спрат работата на рафинерията и ако не дадат достъп до този тръбопровод, с камиони и с влакове ние не можем да внесем достатъчно горива, колкото са необходими, за да се снабдят хората и бизнесът. Тоест за мен този закон е авариен закон. Моля Ви това да обясните на колегите – този закон е за аварийна ситуация. В аварийна ситуация, в която Путин каже на „Лукойл“ и те ударят ключа на рафинерията, тогава държавата има право да счупи катинара, да влезе, да назначи особен управител и хората, работещите там български граждани, да продължат да работят и да произвеждат горива. Благодаря Ви.

Господин Димитров, няма да коментирам Вашата метаморфоза през всичките тези години в момента за това, което говорите, а само ще отбележа два факта. Вчера ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепи да се изземат 70% от свръхпечалбите на „Лукойл“ и това е съвсем нормално, при положение че изземваме свръхпечалби на електропроизводителите и би трябвало веднага да направим същото и за „Лукойл“, без значение. Това е национално отговорно, но също така вчера най големият Ви коалиционен партньор при последното правителство „Продължаваме Промяната“ гласуваха против това. Това, че гласуваха въздържал се, не променя абсолютно нищо. Така че това е от вчера, а днес е друго обаче. Говорите за силна държава – приветствам, говорите за силни регулационни органи – приветствам. Оттук следват обаче няколко въпроса: защо Вашата партия, председател бяхте на партия, не направи всичко това нещо да стане, а през всичките тези години работихте точно в обратен знак? И тук е големият въпрос: силна държава, а довчера Вашият съпредседател на Вашата коалиция Борислав Сандов е лично човекът, който по негово настояване в Плана за възстановяване и устойчивост се прокара и се прие в Брюксел да се ликвидира българската енергетика?!

Не е вярно!

Лично той, точно Вашият съпредседател, и Вие сте представител на тази коалиция. Лицемерие е да говорите за силна държава – представител на коалиция, която работи за слаба държава, зависима от други държави, да ликвидира електроенергията ни, в момента говори за силна държава и силни регулационни органи! Какво направихте през всичките тези години за това нещо? Нищо – само думи, думи, думи и думи! Действията обаче са съвсем различни, защото трябва да гледаме какво и как се гласува, защото е важно не само какво говорите от трибуната и какво говорите пред избирателите си, а важно е какво в крайна сметка се гласува тук. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател. Защото, когато говорите за силна държава, за да можем да счупим катинара и да влезем в „Лукойл“, за да почнем да работим отново – ще се върна на това, което каза господин Добрев преди един час – поне 50 на 50% трябва „Urals“, но откъде ще ги вземем тези 50% или ще чакаме отново поне шест месеца и инвестиции от 700 милиона от държавата?

Уважаеми колеги, днес имаме две опции. Едната е да имаме особен търговски управител за целия сектор „Електроенергетика“, но за сектор „Нефт и нефтопродукти“ такъв да не бъде въведен. Това предлагат единствено ВЪЗРАЖДАНЕ. Казват: имате го за цялата останала част от енергетиката, обаче за този сектор ние не искаме да бъде въведен, защото си имаме някакви наши съображения и там смятаме, че този общ режим не трябва да важи. Не можете да се обосновете, много сте слаби във всичките си хипотези! Нямате нито един разумен аргумент да има особен търговски управител за 80% от енергетиката, но за останалите 20% да казвате: не, тук не го въвеждайте, защото ние имаме особено отношение към този сектор и не ни дават да го направим.

Лъжете! Няма такъв търговски управител!

Това казвате всъщност, Вие това казвате, защото, ако не подкрепяте Законопроекта, това казвате всъщност. Второ, пазарната икономика не мога да разбера защо не я разбирате – може да има пазарна, и то ще има и трябва да има силна пазарна икономика, това не пречи, а се допълва от силните държавни регулатори. Едното не пречи на другото! Учудвам Ви се, явно не го разбирате. То даже е обратното, за да има силна пазарна икономика, регулаторите трябва да са си на мястото. И аз бих Ви питал конкретно, защото Вие питахте какво направихме. Сега ще Ви кажа какво направихме ние и ще Ви питам Вие какво направихте. От 1 януари 2023 г. влиза в сила данъчно-акцизните складове всеки ден да обявяват пред Агенция „Митници“ свободните капацитети. Това дори КЗК го посочва като първата мярка преди шест-седем години и никога не е въведена. Сега по Законопроект на „Демократична България“, подкрепен от колегите, се случи от 1 януари – повече конкуренция в сектора, повече внос, повече търговия, повече прозрачност. А Вие какво свършихте?! Ето, това го направихме ние в последните месеци! А Вие какво направихте, колеги? Нищо не сте направили! Ама нищо не направихте, точно така, нищо не направихте!

Защо продадохте „Нефтохим“?

Така че, уважаеми колеги, искам обаче да Ви върна на основния въпрос. Вие сега може да гласувате за или против този законопроект. Ако гласувате за, казвате така: щом го има в останалата част на енергетиката, не е довело до проблеми и това е възможност за намеса на държавата в критична ситуация. Ако гласувате за, това ще се случи и със сектор „Нефт и нефтопродукти“, а ако гласувате против, както гласувахте до момента от ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие казвате, че нямате проблем да го има в 80% от енергетиката, но тъй като в сектор „Нефт и нефтопродукти“ ВЪЗРАЖДАНЕ не иска държавата да има същите инструменти, които имат другите – да може да се намери и да реши кризата, Вие го отхвърляте. Това е и Вие сте в много слаба позиция, колеги, абсолютно незащитима позиция! Преценявате си, това си е Ваша работа, но не ни казвайте, че не сме прави! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Прави сме! И да, държавата става по-силна така. И да, държавата така може да овладява кризи! И да, има нужда от тези мерки! Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Колеги, въобще не се учудвам, че точно те са вносители на такъв законопроект. Нали техният баща и Костовиското правителство всъщност заграбиха активите на хиляди предприятия в България и съвсем логично е сега да искат техните малки наследници, аватарчета, популацията им да заграбят и „Лукойл“?! Няма нищо нелогично в тази работа. Аз искам да ги питам: „Защо продадохте и „Нефтохим“? Дори не се посвениха да откраднат и лодката на Бачийски, когато ходеха на „Росенец“, какво остава за нещо по-сериозно… (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Как Русия го продаде?

И това е същият кръг, за който вчера се разбра, че се занимават с криптопирамиди, абсолютно същият кръг, едни и същи, които само знаят как да заграбват. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Кой? Настимир?“) Вие се учудвате, че искат да заграбят сега „Лукойл“… Разбира се! (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Кой?“) Единственото обаче, което не успях да разбера, понеже се борят за електронно управление, защо не го направят електронен особен управител? Благодаря. (Смях. Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно, че днес ще трябва да правим пак кратък курс на обучение. Сега да обясня на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото, като е ВЪЗРАЖДАНЕ, явно са млади, неопитни и незнаещи, нека да им обясня какво значи източване на предприятие. Източване на предприятие – и понеже си говорим за „Нефтохим“ в Бургас, а пък аз имах щастието да го пазя с ракети през 1978 г. до 1980 г., да, до септември месец… (Смях. Ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Против градушки?“) Не от градушки, а с ракети, които може би Вие не сте виждали, но сега да се върнем на източването, господа. За източването на „Нефтохим“ не е лошо да се върнете в годините, на 90-те години, и да видите колко милиона задължения е имал „Нефтохим“, когато дойде катастрофалната за България 1997 г. Съжалявам, че господин Цонев не е тук, защото тогава той беше шеф на икономическия екип на Съюза на демократичните сили и той може да Ви обясни много подробно и ясно, когато се приватизираше „Нефтохим“, колко бяха задълженията и ако той беше останал да виси на врата на българската държава, колко парички трябваше да отделя българската държава, която всъщност беше фалирала към онзи момент, така че това е обяснението, което мога да Ви дам. РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Стрелял ли си с ракети? А Иван Костов пазеше ли го?

За съжаление, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме толкова млади, но за Ваше съжаление, не сме и толкова неопитни и много добре помним какво стана 1998 г. Истинската катастрофа от управлението на Костов, когато се закриха хиляди заводи, нашите родители останаха без работа и без препитание и на някои им се наложи да емигрират в чужбина, така че много добре помним тази катастрофа 1997 – 1998 г., когато Костов дойде. Точно така, така че не може да ме убедите. Знаем какво се опитвате да направите и в този момент.

Ние считаме, че другарите отдясно, всъщност отляво, от „Демократична България“, верни на своите неомарксистки принципи (смях), следват формулата на Владимир Илич Ленин (смях), който говори за експроприация на експроприирането. Искам да попитам с какви очи тези, които харизаха буквално за жълти стотинки „Нефтохим“-а, сега предлагат тези безумни законопроекти? Също така ще припомним, че държавата има златна акция и е представител в Надзорния съвет на „Нефтохим“. Доколкото си спомням, това беше господин Красимир Първанов. Всъщност другарите отляво, отдясно пардон, предлагат дублиране на тази функция, нещо, което е абсолютно, така, някакъв нонсенс. В този смисъл от ВЪЗРАЖДАНЕ апелираме за трезв разум и защита на националния интерес.

Как искаш разум от ДБ, извинявай?

Господин Костадинов, за съжаление, ще припомня една древна философска максима, която казва: Когато човек застане срещу огледалото, неговото дясно е ляво, а лявото – дясно. Само горе е горе и долу е долу. Ето защо, водени тук от тези принципи, виждам, че може би само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ успяваме да съобразим действията си в защита на националния интерес. И тук-там някой друг народен представител, който, повлиян от казаното от Вас и други наши колеги, съумява да предприеме действия, които да се коригират в духа на защитата именно на този интерес, за който се борим и ние. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Съвсем кратко, но за трети път, понеже не можах да чуя отговор на този въпрос, който зададох и на първо четене. За „Нефтохим“ кой го продаде, е ясно, няма нужда да питаме повече. Носи ли Министерството на икономиката отговорност за евентуални щети, които ще възникнат вследствие на управлението на този особен управител, защото това са големи предприятия – говорим за дупка в бюджета потенциално от милиарди, която може да се отвори? Този чиновник, този администратор, кой стои зад него? Всички данъкоплатци? Това ли е? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение с така приетата точка в дневния ред да поканите управителя на Националната здравноосигурителна каса професор Салчев, който да присъства в залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Салчев! Във връзка с приетата точка от дневния ред искам да запозная колегите в Народното събрание с мотивите, които стоят в основата на предлаганото решение. На свое заседание, проведено на 17 ноември 2022 г., Комисията по здравеопазването на основание чл. 111, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание проведе изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса и на представители на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз относно процеса на договаряне на националните рамкови договори за 2023 –2025 г. и основно относно създалото се напрежение в процеса на договаряне на Националния рамков договор между управителя на Националната здравноосигурителна каса, Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз. На управителя на Националната здравноосигурителна каса беше дадена възможност да изрази своето становище по въпросите, предмет на изслушването, на което не бяха получени конкретни и задоволителни отговори. Във връзка с всичко гореизложено се реши, че съгласно действащото законодателство управителят на Националната здравноосигурителна каса представлява Националната здравноосигурителна каса пред всички органи, организации и институции и отговаря за добрата комуникация с тях и той следва да изпълнява задълженията си така, че да се осъществява добър диалог между Националната здравноосигурителна каса и тях в изпълнение на чл. 19, ал. 7, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване. Не осигурявайки и като не полага достатъчно усилия за осъществяване на нормален диалог с Българския лекарски съюз, управителят на Националната здравноосигурителна каса системно не изпълнява задълженията си по чл. 19, ал. 7, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване. На 12 януари 2023 г., вчера, поради липса на промяна в диалога и продължаване на напрежението между управителя на Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарския съюз и след внесено от Управителния съвет на Българския лекарски съюз писмо, прието от Националния съвет на Българския лекарски съюз, за липсата на диалог и посочено от Българския лекарски съюз системно неизпълнение на задълженията на управителя на Националната здравноосигурителна каса съгласно Закона за здравното осигуряване, Правилника за дейността и организацията на Националната здравноосигурителна каса и Националния рамков договор 2020 – 2022 г., който е нормативен административен акт, Комисията по здравеопазване проведе второ изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса професор доктор Петко Салчев и установи, както следва: 1. На 22 октомври 2021 г. в нарушение на чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване професор доктор Салчев е внесъл за утвърждаване методика за допълнение на Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от Националната здравноосигурителна каса на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, като в т. 2 от решението на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е възложено на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да съгласува с председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз Методиката. Управителят на Националната здравноосигурителна каса е внесъл за утвърждаване Методиката, без да е съгласувана с Българския лекарски съюз, като за оперативното ръководство отговаря той съгласно чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, и той е следвало да проследи изпълнението на решението на Надзорния съвет или да не внася за утвърждаване от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса тази методика. 2. В неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 7, т. 13 от Закона за здравното осигуряване на 16 декември 2021 г. управителят на Националната здравноосигурителна каса е внесъл за утвърждаване от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса месечни и индикативни стойности за дейностите в болничната медицинска помощ и индикативни стойности за медицински изделия и лекарствени продукти, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги за заплащане през 2022 г. – дейности месеци ноември и декември 2021 г. по районните здравноосигурителни каси и по изпълнители на болнична медицинска помощ в приложения 1, 2 и 3, без изискуемите по Закона за здравното осигуряване предложения на директорите на районните здравноосигурителни каси. 3. Управителят на Националната здравноосигурителна каса през целия период, в който заема тази длъжност, не е внасял пред Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса изготвените по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за бюджета за съответната година ежемесечни доклади до Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за резултатите от извършения контрол на изпълнителите на болнична медицинска помощ, надвишили определените им месечни и индикативни стойности, както и докладите за констатираните нарушения, които се внасят за разглеждане от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в сроковете по чл. 12, ал. 3 от същите правила. 4. В нарушение на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 2 не е създал база данни и не поддържа такава – няма механизъм и контрол на изразходваните средства; няма информация влагат ли се лекарствените продукти и медицинските изделия и какъв е терапевтичният ефект от лечението на децата; няма проследяемост от влагането на неразрешените лекарствени продукти. 5. Управителят на Националната здравноосигурителна каса до 25 октомври 2022 г. е заплащал за диагностика и провеждане на генетични изследвания в нарушение на чл. 1, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, без да е предприел мерки и действия за изготвяне на предложение за узаконяването на тези плащания в съответствие с нормативната уредба. 6. В нарушение на чл. 12, ал. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. не е изготвил съвместно с Българския лекарски съюз условията и реда, по които да се заплащат неусвоените средства към 30 септември 2020 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. 7. Управителят на Националната здравноосигурителна каса в нарушение на чл. 38, ал. 3 от Националния рамков договор № РД НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности не съгласува предварително указанията за работа със Списък с медицински изделия, които Националната здравноосигурителна каса заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ. Това е нарушение на чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. 8. Управителят на Националната здравноосигурителна каса в нарушение на чл. 53, ал. 3 от Националния рамков договор не съгласува предварително Изискванията на Националната здравноосигурителна каса при издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарствени продукти. 9. Управителят на Националната здравноосигурителна каса системно не предоставя входящата кореспонденция, заведена в Деловодството на Националната здравноосигурителна каса. В Централното управление на Националната здравноосигурителна каса съществува отделно деловодство, което е за кореспонденция с председателя и членовете на Националната здравноосигурителна каса. По този начин управителят на Националната здравноосигурителна каса едностранно интерпретира и поднася информацията на вниманието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. 10. В хода и на двете изслушвания бе установено, че управителят на Националната здравноосигурителна каса професор доктор Петко Салчев не дава възможност на Българския лекарски съюз да изпълнява законовите си правомощия относно предварителното съгласуване на съвместните актове и че реално няма предварително съгласуване, а е налице съгласуване постфактум. Управителят на Националната здравноосигурителна каса не издава съвместно всички указания, инструкции и други актове към изпълнителите на медицинска помощ по тълкуването и прилагането на Националния рамков договор 2020 – 2022 г. Писмата с указания, които често разширяват предмета на договореното между страните, се изготвят и изпращат едностранно към лечебните заведения. Досегашната практика в работата с предходни управители на Националната здравноосигурителна каса е била да се изпълняват законовите разпоредби и да има реално предварително съгласуване с Българския лекарски съюз, когато това е предвидено в нормативната уредба. На управителя на Националната здравноосигурителна каса беше дадена възможност да изрази своето становище по въпросите, предмет на изслушването, при което не бяха получени конкретни и ясни отговори на повечето въпроси. Въз основа на получената информация от внесеното в Комисията по здравеопазването писмо от Управителния съвет на Българския лекарски съюз, зададените въпроси и получените отговори на вчерашното заседание народните представители от Комисията по здравеопазването при провеждане на второто изслушване на управителя на Националната здравноосигурителна каса се обединиха без възражения около становището, че е налице системно неизпълнение на задълженията на управителя на Националната здравноосигурителна каса, определени в Закона за здравното осигуряване, в Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, в Националния рамков договор 2020 – 2022 г., и е нарушен диалогът с Българския лекарски съюз поради неефективно изпълнение на задължението на управителя на Националната здравноосигурителна каса професор доктор Петко Салчев по чл. 19, ал. 7, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване за осигуряване на оптимална комуникация и диалог като представляващ Националната здравноосигурителна каса пред всички органи, организации и институции и осъществяващ оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса. Във връзка с всички тези мотиви, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, предлагаме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за здравното осигуряване и във връзка с доклади № 48-353-10-1 от 12 януари 2023 г. и № 48-353-10-2 от 13 януари 2023 г. на Комисията по здравеопазването и мотивите към Проекта на решение РЕШИ: Предсрочно прекратява мандата на Петко Ненков Салчев като управител на Националната здравноосигурителна каса считано от 13 януари 2023 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Салчев, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на последните няколко месеца като председател на Комисията по здравеопазването положихме усилия един процес, който според една от съсловните организации не работеше по най-добрия възможен начин, да бъде поправен, доколкото това е възможно, без да бъдем реални участници в този диалог в ролята на медиатори. Ситуацията в момента от фактическа гледна точка беше изяснена от професор Ангелов. Аз няма да повтарям мотивите и фактическите условия, които Българският лекарски съюз поставя, но като народни представители ние няма как да упражняваме реален контрол върху двете страни в този договорен процес. Свидетели сме на това колко фрагментиран е нашият парламент и колко трудно постигаме съгласие за истински реформи, такива, каквито са абсолютно наложителни според мен и според „Продължаваме Промяната“ в българското здравеопазване. Няма как да повлияем на мнението на Българския лекарски съюз, който неколкократно и в писмен, и в устен вид заяви пред нас, че не вижда своята роля в един преговорен и диалогичен процес. А имайте предвид, за Вас като информация, че сме изправени пред приемане на нов бюджет, което би трябвало да стане по някое време тази година, и в предоговаряне на пълния пакет условия, които влизат в рамките на Националния рамков договор и в които обикновено залягат всички нови реформи и нововъведения, за които е постигнато такова съгласие. Пред нас като народни представители в Комисията по здравеопазването бе декларирано и в писмен, и в устен вид пълното отсъствие на възможност съсловната организация, на която и аз съм представител тук пред Вас, да участва в този преговорен процес. Отново ще спомена, и професор Ангелов дословно изброи редица от проблемите, които те виждат във фактическата мотивация на ситуацията. Длъжни сме да бъдем активни и да вземем решение. Вътре в парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ постигнахме съгласие да подкрепим Проекта на решение, на който сме и съвносители, и да дадем възможност за отпушване – тази дума бе използвана няколко пъти при започване работата на Четиридесет и осмото народно събрание. Вероятно ситуацията е такава и има нужда от подобна процедура, за да възстановим диалога и в независещата част от законодателната и изпълнителната власт, а именно прякото договаряне между Касата, или органа, който заплаща за извършени дейности, и съсловната организация, която представлява изпълнителите на тази дейност. Все пак да не оставяме здравната система на пауза за неопределен период, а да се опитаме да използваме това време, за да бъдем адекватни на проблемите на времето и на ситуацията в България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Салчев, както и вчера на Комисия казах, искам да повторя и днес за залата, днешното решение на Народното събрание не е свързано с нито един личен мотив. Професор Салчев е изключително добър професионалист, утвърден лекар, добър администратор. На първото заседание на Комисията по здравеопазването, когато беше поканен той, ние имахме за цел да бъдем медиатор в диалога между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Направихме всичко възможно, което е по нашите сили, това да се случи. За съжаление, този опит беше неуспешен. Може би и заради двете страни. Нито една от двете страни не направи компромис. Това само по себе си води до редица опасности за българските пациенти и за българските граждани. Липсата на нормален диалог между управителя на Националната здравноосигурителна каса и Лекарския съюз поставя под съществен риск качеството на здравните услуги в Република България. Невъзможността за такъв диалог рискува и подписването на Националния рамков договор, който предстои да се подпише между НЗОК и Българския лекарски съюз. Много пъти сме казвали, че компромисите трябва да се правят и от двете страни. Като министър на здравеопазването много пъти с професор Салчев сме комуникирали и сме постигали съгласие, и сме намирали компромиси. В кабинета на министъра на здравеопазването лично аз съм свиквал Надзорен съвет, на който съм молил представители на Лекарския съюз и управителя на НЗОК да присъстват и по този начин, с медиацията на министъра на здравеопазването, сме излизали от поредната патова ситуация. Днешното решение в основата си цели именно това – да се отпуши процесът за работа между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, за да можем активно да работим в интерес на българските пациенти и за да можем да имаме Национален рамков договор. Благодаря Ви. На професор Салчев искам да кажа личното си благодаря за работата, в която сме били заедно, и да му кажа, че винаги можем да работим заедно в интерес на българските пациенти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 13 март 2020 г. по предложение на министър Ананиев бях предложен да бъда избран за управител на Националната здравноосигурителна каса – в деня, в който беше обявено извънредното положение. На 13-и, днес, ме освобождавате. Явно 13-и е щастливата ми дата. Какво искам да кажа. Първо, вчерашното изслушване представляваше следното: задаване на въпроси, без предварително да ми бъдат дадени материалите, по които да се подготвя. Материалите бяха изпратени след 17,30 ч. до членовете на Надзорния съвет, но не и до управителя. Всичките посочени мотиви за моето освобождаване не са доказани документално и не са подкрепени със съответните факти. Така че аз не приемам, че не съм изпълнявал задълженията си като управител на Националната здравноосигурителна каса. И последното, което искам да кажа, диалог. В един диалог има две страни. Когато едната страна не желае да контактува с другата, няма диалог. Вчера няколко пъти повторих пред Комисията по здравеопазването, аз съм участвал в много диалози. Бил съм представител на България при присъединяването ѝ към НАТО и Европейския съюз и съм водил преговори, и съм постигнал съществени резултати, най-вече за признаване на дипломите на българските медицински специалисти. И това не може да се отрече. А там знаете как се води диалогът. Четиринадесет анекса има сключени с Българския лекарски съюз от назначаването ми като управител. Всеки анекс е на базата на диалог, а не на натиск или на нещо друго. Освен това, интересно защо само една съсловна организация иска моята оставка, а не са питани останалите организации, защото Националната здравноосигурителна каса не сключва договор само с Българския лекарски съюз. Там има и Български фармацевтичен, Български зъболекарски съюз, представителите на всичките фирми. Как успяхме с диалог, въпреки че всички Вие очаквахте юли месец да се случи срив в системата, с диалог и с хората с увреждания да направим новата система за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса. И до момента няма нито едно оплакване. Така че, уважаеми народни представители, човек, когато работи, греши – допуска грешки. Но да ме обвиняват за системно нарушение, не бих го приел, първо. И второ, което искам да Ви заявя, горд съм от това, което съм постигнал, и ще си тръгна с гордо вдигната глава, защото оставям една работеща институция. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо процедура. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Людмила Петкова – служебен заместник министър на финансите, и Светла Генова – директор на дирекция „Методология и акцизна дейност“ в Агенция „Митници“.

Благодаря, господин Председател. „Закон за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна“. „Глава първа – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. По чл. 1 има предложение на народните представители Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграф 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 833/2014“ и неговите последващи изменения и допълнения.“ По чл. 2 има предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Забранява се продажбата на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV от Регламент (ЕС) № 833/2014, с произход от Русия или изнасяни от Русия, внесени въз основа на дерогация, разрешена от Министерския съвет съгласно член 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на купувачи, разположени в друга държава членка или в трета страна. (2) Забранява се трансферът и транспортът към други държави членки или трети държави, както и продажбата на купувачи в други държави членки или в трети държави на нефтопродукти с код по КН 27 10, получени от суров нефт, внесен въз основа на дерогация, разрешена от Министерския съвет съгласно чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014. (3) Забраните по ал. 2 не се прилагат за нефтопродукти с код по КН 27 10 при: 1. зареждането или презареждането на местни и чуждестранни моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства; 2. продажбата, доставката, трансфера и износа за Украйна на нефтопродукти, изброени в приложение XXXI от Регламент (ЕС) № 833/2014, получени от суров нефт, внесени съгласно член 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014, за които е разрешена дерогация от Министерския съвет по член 3м, параграф 7 от същия регламент, при условие че: a) продуктите са предназначени само за употреба в Украйна; б) с продажбата, доставката, трансфера или износа не се цели заобикаляне на забраните по ал. 2; 3. продажбата, доставката, трансфера и износа към трети държави на нефтопродукти, изброени в приложение XXXII от Регламент (ЕС) № 833/2014, получени от суров нефт, внесен съгласно член 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014, в рамките на квотите за обем на износа, посочени в същото приложение, за които е разрешена дерогация от Министерския съвет по член 3м, параграф 7 от същия регламент, при условие че: a) продуктите не могат да бъдат съхранявани на територията на страната поради рискове за околната среда и за безопасността; б) с продажбата, доставката, трансфера или износа не се цели заобикаляне на забраните по ал. 2.“ По чл. 3 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС: „Член 3 се отменя.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в новия чл. 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 3 и предлага да бъде отхвърлен. „Глава втора – Режим на облагане“. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава втора да се измени така: „Ред за прилагане на забраните и дерогациите“. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 3: „Чл. 3. (1) За целите на прилагане на чл. 2, ал. 2 при трансфер и транспорт към други държави членки или трети държави, както и при продажбата на купувачи в други държави членки или в трети държави на нефтопродукти с код по КН 27 10 лицата удостоверяват с декларация обстоятелството дали нефтопродуктите с код по КН 27 10 са или не са получени от суров нефт, внесен въз основа на дерогацията, предоставена съгласно чл. 3м, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014. (2) В случаите по чл. 2, ал. 3, т. 2 лицата удостоверяват с декларация следните обстоятелства: 1. предназначението на продуктите е само за употреба в Украйна; и 2. с продажбата, доставката, трансфера или износа не се цели заобикаляне на забраните по чл. 2, ал. 2. (3) В случаите по чл. 2, ал. 3, т. 3 лицата удостоверяват с декларация следните обстоятелства: 1. с продажбата, доставката, трансфера или износа не се цели заобикаляне на забраните по ал. 2; и 2. продуктите не могат да бъдат съхранявани на територията на страната поради рискове за околната среда и за безопасността. (4) Декларациите по ал. 1 – 3 съпровождат стоките, като екземпляр от тях се предоставя на контролните органи. (5) Декларациите по ал. 1 – 3 се издават по образец, утвърден от министъра на финансите.“ По чл. 4 има предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 3. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. Лицата по чл. 3 отразяват в отчетността си издадените декларации, съхраняват екземпляр от нея и осигуряват проследимост на декларираните обстоятелства, за което предоставят документи на контролните органи.“ По чл. 5 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. При квотите за обем на износа, посочени в приложение XXXII от Регламент (ЕС) № 833/2014, се прилага принципът „първият дошъл е първи обслужен“ до изчерпване на количествата.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители: „В чл. 6 в края на изречението точката се премахва, поставя се запетая и се добавят думите „и на Закона за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 6 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Излизам само за да оттегля едно предложение, което е направено в чл. 6, тоест накрая на изчетените от господин Чобанов текстове. С оглед отпадането на самия чл. 6 оттегляме това предложение. Разбрах и смисъла вчера от Комисията защо – за да се прилага Регламентът в цялост, ако бъде изменен. Така разбрах. Благодаря.

„Глава трета – Забрана за износ“. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така: „Контролни органи“. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 6: „Чл. 6. Контролът по прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграф 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 се осъществява от Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.“ По чл. 7 има предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 3 и 5. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Агенция „Митници“ осъществява контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграф 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 към трети държави. (2) Националната агенция за приходите осъществява контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграф 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 към други държави членки.“ Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители: „Създава се нова Глава четвърта със следното наименование: „Глава четвърта – Сигурност на доставките на нефтопродукти след 31 декември 2024 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители: „Създава се нов член 8 със следното съдържание: „Чл. 8. (1) Преработвателите на суров нефт и нефтени продукти, извършващи дейност на територията на Република България, са длъжни да изработят план-график за преход към извършване на стопанската си дейност без суров нефт или нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия, след 31 декември 2024 г. (2) Министерството на икономиката и индустрията приема Наредба за минималното съдържание на план-графика, подаван от лицата по ал. 1, гарантиращ обезпечаването на дейността им и сигурността на доставките на нефтопродукти до българския пазар. (3) План-графикът по ал. 1 се подава до Министерството на икономиката и индустрията в тримесечен срок от приемане на Наредбата по ал. 2.“ Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, господин Председател. Радвам се, че днес политическите изказвания са сведени до сравнителен минимум, затова направо по въпроса. В чл. 8 сме предложили план-график, това се отнася как ще работят рафинериите в България след влизането в сила на пълната забрана за внос на нефт и нефтопродукти от Русия. И въпросът ми по-скоро и към Комисията, и към господин Чобанов, ако може да обясни всъщност защо се лишаваме от задължението от страна на държавата да задължи тези рафинерии да изготвят такъв план-график, какво би ги ограничило или какво би пречило, защото периодът на дерогацията е фиксиран, ограничен е като краен срок, защо да не въведем един допълнителен стимул за тези рафинерии да се погрижат за това дейността им да продължи даже след като влезе в сила пълната забрана? Това ми е въпросът, ако може, да отговорите. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Стефанов! Да, ние вчера в Комисията обсъдихме темата и мнението на преобладаващата част от Комисията, както и на Министерството на финансите, е, че тъй като самият закон засяга ограниченията и периода му на практика е до 31 декември 2024 г., поне засега, ако няма изменения в Регламента, затова не смятаме, че действия, които ще бъдат извършвани след този период, трябва да попадат в самия текст на Закона. Разбира се, има някаква логика да бъдат приемани подобни план-графици. Друг е въпросът дали със закон трябва да задължаваме да се приемат подобни план-графици, което също смятам, че не е достатъчно добре обосновано. Благодаря.

Прегласуваме, за да обясним, че гласуваме чл. 6 и чл. 7.

Благодаря Ви, господин Председател. „Глава трета – Административнонаказателни разпоредби“. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета, която става Глава четвърта. По чл. 8 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Лице, което наруши забраните на чл. 2, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 50 000 до 100 000 лв.“ По чл. 9 има предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 10 000 до 20 000 лв.“ По чл. 10 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. Лице, което декларира непълни, неточни или неверни данни, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.“ Предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 11: „Чл. 11. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от митническите органи или от органите по приходите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, или оправомощени от тях длъжностни лица. (2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ „Допълнителна разпоредба“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено. По § 1 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. В параграф 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба думата „петрол“ се заменя с думата „нефт“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Пак директно на въпроса. Първоначалната предложена редакция на Закона в чл. 8 е предвиждала имуществена санкция, ако не се подава декларация и така нататък, чл. 9, извинявайте, в размер на 20 до 50 000 лв., при повторно нарушение от 200 до 500. Сега, в сегашната предложена редакция, тези санкции са значително намалени от 20 до 50 000 лв. при първо нарушение, това е ако се внася, и при повторно нарушение от 50 до 100 000 лв. (Шум и реплики.) Да, въпросът ми е: кое налага да се намалят толкова драстично тези санкции? И това за неподаването също е намалено – станали са от 5 до 10 000 лв., съответно от 10 до 20. И това означава ли, че ако внесем един цял танкер с нефт и не подадем обаче декларация за това, единствената санкция, на която ще бъдем подложени по новите предложени редакции, ще бъде съответно в максимален размер за първи път 50 000 лв. плюс 10 000 лв. – 60 000 лв. за един цял танкер? Това ми е въпросът. Благодаря.

Да, благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Стефанов! Да, наистина в първоначалния вариант бяха предвидени доста по-завишени размери на глобите, но така или иначе самият текст на Закона се промени и оттук нататък са много по-ясни и самите отговорности на държавните органи, които трябва да изпълняват и да упражняват своя контрол. Тоест с това доказахме на практика, че този закон е необходим, тъй като ясно бяха разписани тези отговорности – кой контролира, в кои случаи контролира и оттам нататък самите глоби. Както знаете, има един принцип за съразмерност на глобите, тоест, ако те бяха останали в първоначалните твърде завишени стойности, имаше риск при едно съдебно обжалване поради несъразмерност никакви глоби да не бъдат събрани. И на практика след консултации с Министерството на финансите и с изпълнителната власт се стигна до предложението за този размер на глобите, които виждаме в момента. Иначе, естествено, че цял танкер много трудно може да бъде внесен, без да бъде деклариран, затова си има съответно контролни органи. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Стефанов, ние също имахме желание за по-висока санкция. Въпросът е, че след консултация и с правните референти – ние с господин Чобанов не сме юристи, но с водещи юристи, и със съдебната практика, се оказа, че ако запазим този размер на санкциите, на практика те ще падат в съда, което за нас е проблем. В крайна сметка, за да бъде една санкция ефективна, за да има възпиращ ефект, тя трябва да може да мине и през всички съдебни фази, и да отговаря на българското – освен законодателство, ние можем да сътворим законодателство, но и на практиките на съответните съдилища. Мисля, че сред нас е пълно с юристи, могат да Ви дадат доста примери за това как санкцията трябва да съответства на нанесената щета.

Благодаря, господин Председател. Благодаря и на репликиращите. За мен обаче, ако една санкция е законоустановена, тя би следвало да бъде съразмерна. Не знам как съдът би прилагал закона по различен начин от този, какъвто законодателят, който сме всички ние, са имали предвид. И пример в тази насока мога да дам, че в Закона за КЗК има такава санкция, която даже е в размер на 10% от годишния оборот при неизпълнение, а не просто 20, 200 или там 2 млн. лв. глоба. Тази глоба от 10% от годишния оборот, а не от декларирана печалба, при някои дружества е в огромен размер. И в тази връзка, ние имаме предложение, което е направено в стария чл. 9, което е подкрепено по принцип. Имаме точно такова предложение за имуществена санкция в размер 5 на сто от общия оборот, която не я виждаме във финалната редакция. И затова, господин Председател, в тази дуплика ще направя процедура да може да се подложи на гласуване нова ал. 3 в чл. 8 и в чл. 9, с идентично съдържание като текст, който да бъде следният: „(3) При системно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер 5 на сто от общия оборот на задълженото лице за предходната финансова година.“ Това е текстът. Тук става въпрос за системно нарушение, защото първия път – хипотетична ситуация си представете, внасят се продукти с танкер, плаща се глобата, втори път се внася танкерът – плаща се по-висока глоба, но третия път – нищо. Започва се отначало, нова санкционна процедура и така нататък. Затова сме въвели хипотеза при системно нарушение и затова вече глобата е значително по-висока, за да може да има възпиращ ефект за евентуален нарушител. В рамките на тази процедура Вие изчетохте и Допълнителната разпоредба, нали така?

Да.

Ние имаме предложения, които вече също отпадат, тъй като цялата глава подразделение ще отпадне, така че оттеглям предложението, което сме направили на страница 12 в Доклада най-долу за изменение в § 1 в Допълнителните разпоредби и до Заключителната разпоредба май не стигнахме дотам, нали?

Дотук. Благодаря.

Прегласуване.

За процедура.

Благодаря, господин Председател. Сега с цел нова икономия – оттегляме няколко предложения, за да не ги чете председателят Чобанов. На страница 12 най-долу вече го оттеглих, вече мина. В Заключителната разпоредба имаме предложение да се промени наименованието – това оттегляме. Оттегляме откога да влезе в сила Законът, не, това не го оттегляме, извинявайте. Оттегляме приложенията, които са на страници 14, 15, 16, 17 – дотук, това са таблиците, колеги, затова са толкова страници. Благодаря.

Тъй като са отразени в систематичното им място.

Благодаря, господин Председател. „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 2 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен. По § 3 има предложение на народния представител Петър Чобанов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Параграф 3 става § 1 и се изменя така: „§ 1. Законът влиза в сила от 5 февруари 2023 г.“. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители. Параграф 3 от Заключителните разпоредби се изменя, както следва: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ и се прилага за обектите на облагане по чл. 2, обект на дерогацията по член 3м, параграф 5 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 г. относно ограничителните мерки на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, извършени до 31 декември 2024 г. включително.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 1: „§ 1. Законът влиза в сила от 5 февруари 2023 г.“ Предложение на народния представител Кирил Петков и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. В подразделение „Заключителни разпоредби“ се добавя нов параграф 4 със следното съдържание: „Министерството на икономиката и индустрията приема Наредбата по чл. 8, ал. 2 в едномесечен срок от влизането в сила на закона.“ Това предложение е свързано с отхвърлени текстове, тоест по добре е да го оттеглите, ако искате.

Оттегляме го.

Оттеглят това предложение.

Следващите предложения бяха оттеглени от колегите от „Продължаваме Промяната“ по отношение на приложенията. Предложение на народните представители Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров. Предложението е оттеглено, но предложението тук беше оттеглено с идеята да му се даде по-прецизна редакция, която вчера не беше приета на Комисията. Ще направя редакционното предложение тук в залата, то е посочено до някаква степен, за да се запознаят народните представители, да не са изненадани от текста и в самия доклад, но тъй като се наложиха някои правно-технически промени, ще Ви го изчета в цялост.

Ново предложение за създаването на нов § 1.

Това го оттегляме.

Оттегляме го за срока кога да влезе в сила.

Благодаря Ви, господин Председател. Под формата на изказване ще направя ново предложение, което всъщност, ако бъде прието, ще промени този § 1 кога влиза в сила, тъй като вътре има текстове, които ще влязат в сила по различно време. Новото предложение. Създава се нов § 1. „§ 1. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 24 се създава ал. 3: „(3) Не се възлагат концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, на лица, попадащи в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L 229/1 от 31 юли 2014 г.) с неговите последващи изменения.“ 2. В чл. 146, ал. 1 се създава т. 6: „6. при възлагане на концесия в случаите по чл. 24, ал. 3“.“ Създава се нов § 2: „§ 2. (1) Възложените концесии по Закона за концесиите до влизането в сила на този закон за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт с произход Русия или изнесени от Русия, на лица, попадащи в обхвата на чл. 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.) с неговите последващи изменения, се прекратяват в едномесечен срок от получаването на положително решение на Европейската комисия по § 3. Дейностите, възложени с концесионния договор, се запазват и се осъществяват от държавата, като за достъпа се събират такси, определени с акт на Министерския съвет, и се гарантира достъпът до стратегическите обекти с оглед обезпечаване на дейността на лицата, опериращи в тях. (2) В едномесечен срок от обнародването на този закон Министерският съвет изготвя документите за нотификация по Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.“ Параграф 3 се изменя така: „§ 3. Законът влиза в сила от 5 февруари 2023 г., с изключение на: 1. Параграф 1 и § 2, ал. 1, които влизат в сила три дни след положително решение от Европейската комисия по процедура за нотификация за съответствието им с Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 2. Параграф 2, ал. 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Сега да обясня направените предложения. Добре, ако има нужда, ако има въпроси, тогава ще ги обясня.

Как да няма нужда?

Добре, ето, има нужда, окей – обяснявам направените предложения. Колеги, когато влезе в сила деветият пакет от санкциите срещу Русия заради ситуацията – войната в Украйна, тогава текстът на Регламента гласеше, че всички обществени поръчки и концесии, които са сключени с попадащи под санкциите лица в съответните отрасли, трябва да бъдат прекратени, но на националните правителства се дава възможност, ако преценят, да използват дерогация, ако смятат, че жизненоважни функции ще бъдат застрашени. Нашето правителство на 6 октомври 2022 г. се е възползвало от това да приложи дерогация и да не прекрати концесията по отношение санкциониране на лица, като, разбира се, това е в дискрецията на правителството. Аз поне не си спомням да е имало някаква широка обществена дискусия как трябва да се постъпи с подобни случаи на концесии със санкционирани по този регламент на Европейския съюз лица. Ние като законодателен орган можем да зададем рамките, в които да се движи съответно и изпълнителната власт, и това правим с нашето предложение. Нашето предложение е тази дерогация да не се прилага, да бъде прекратена концесията или концесиите с подобни санкционирани лица. Това, което е обект на концесия, да продължи да функционира по начина, по който е функционирало и преди това, като вече се оперира от държавата, срещу което държавата събира съответни такси. Тоест концесионната такса, която се плаща, да бъде заменена с такси за предоставяне и ползване на съответната услуга така, че отново да бъде гарантиран достъпът на тези, които са ползвали съответните стратегически обекти за националната сигурност. Така смятаме, че националният интерес ще бъде по-добре защитен и ще бъдат изпълнени в пълнота санкциите, предвидени по съответния европейски регламент, на който е посветен законът. Смятаме, че с така предложените текстове Законът ще придобие една пълнота и завършеност по отношение на контрола за прилагане на дерогацията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, ще помоля, ако е възможно, господин Чобанов да внесе някои разяснения. Първо, имаме ли възможност да оперира държавата самото пристанище в тази част, която е държавна? Доколкото разбрахме вчера в Комисията, става въпрос само за някакви пирсове или някакви бетонни отливки там, всичко друго е собственост на „Лукойл“. Рискуваме ли да бъде отнет лицензът на това пристанище, защото такова становище изказа Министерството на транспорта вчера? Трябва ли да правим някакви промени в други закони, за да може това нещо да продължи и да функционира като пристанище? И най-големият въпрос: рискуваме ли да прекратим работата на рафинерията, скъсвайки достъпа с пристанището? Благодаря Ви. Ще помоля за уточнение.

Господин Чобанов се отказа да отговори на тези неща, но аз искам в друга насока да коментирам всичко това, което се случва в тази зала днес. Ще пропусна за пореден път факта, че „Демократична България“ вкарва предложение, което е, меко казано, неподходящо, необосновано или в най-добрия случай е откраднато от някое министерство. Факт е, че за пореден път вкарват нещо, за което се стига дотам, че за да се коригира техният слугинаж пред американското посолство, трябваше ДПС да внесат нещо, което според тях е доста по-изпълнено чисто юридически. Това е факт. Вчера обаче в Комисията по финанси се оказа, че опитът това нещо да се прокара в България е, меко казано, застрашаващ националната сигурност и е, меко казано, незаконен. Стига се дотам, че Министерството на финансите, Министерството на транспорта и вчера специално юрисконсултът на Министерството на транспорта трябваше да повторят на няколко пъти, че е, меко казано, безумие и незаконно това нещо да се прокара. С простички думи: махате концесията на пирса, а това е именно стоянката за пристигащите кораби, и на следващия ден „Морска администрация“ отнема лиценза на пристанището. Кое точно не е ясно и кое точно, колко пъти по точно трябва да бъде повторено от Министерството на транспорта, от Министерството на финансите, че това безумие, което трябва да прокарате в тази зала всички евроатлантици, е незаконно. Незаконно! Не е обосновано, дори няма и да коментирам, че днес „Демократична България“ такива едни замазващи действия, ариергардни маневри на третия етаж правят – че те си оттеглили тяхното предложение. Не, Вие не си го оттеглихте, то просто е несъстоятелно и се доказа, че е несъстоятелно. Въпросът обаче е, че това предложение, което в момента е подложено на гласуване, вчера в Комисията по финанси беше подкрепено само и единствено от коалицията ДПС – „Демократична България“. И докато ДПС 33 години са последователни в своя евроатлантизъм, „Демократична България“ са много далече от своята последователна евро-атлантическа ориентация. И не мога да разбера цялото това нещо, което се разиграва на гърба на целия български народ?! Защото лицемерието все някъде трябва да има някаква граница. Все някъде! Едно е медиите на Прокопиев да стават и да лягат да обясняват колко е лош Пеевски и Гешев, друго е обаче да се влиза в комисия и да се гласува единодушно с ДПС?! Най-после трябва да се разберете къде и какво ще свърши лицемерието Ви спрямо ДПС, спрямо ГЕРБ, спрямо Русия, защото е изтъкано всичко и се вижда за какво става дума. Готови сте да потъпчете абсолютно всичко, за да се докажете колко предани евроатлантици сте. В предишния законопроект, който вкарахте, доказахте, че искате национализация, прокарахте я, ще има възможност да реализирате национализация. Сега искате да прокарате възможност, в която да принудите Министерството на транспорта да отнеме лиценза на пристанището. Най-вероятно тогава отново ще откраднете лодката на господин Бачийски, ще акостирате на пристанище „Росенец“, за да обяснявате как руските интереси са овладели Министерството на транспорта, от „Морска администрация“ трябва да се освободим и да си върнете контрола. С цената на национализация най-вероятно отново?! Защото ще национализирате веднъж, втори път най-вероятно и собствеността на „Лукойл“ ще национализирате, която е непосредствено до пирса. Къде точно ще свърши Вашият слугинаж пред американското посолство? Къде точно ще свърши Вашето лицемерие, че сте уж някаква опозиция на ДПС? Не сте, меко казано, не сте. Вие сте креатури, бледи креатури на ДПС и когато трябва, ДПС Ви използва. Когато трябва да Ви замазват издънките, те го правят. Някак нелицеприятно е цялото това нещо. Между другото, същото се разиграва и със съдебната реформа. След като на няколко пъти бихте тук чело от тази трибуна да го молите да напусне, трети парламент не приемате законопроект, в който той да бъде освободен. Защото в Четиридесет и шестото народно събрание ВЪЗРАЖДАНЕ внесе в Деловодството, без да е парламентарно представена партия, законопроект, с който Гешев можеше да бъде освободен още тогава. В Четиридесет и седмото народно събрание първият законопроект, който беше внесен, беше именно законопроект за освобождаването на Гешев. Четиридесет и осмото народно събрание – отново законопроект за освобождаването на Гешев. Първият, който беше внесен, е от ВЪЗРАЖДАНЕ – отново Вие не го правите. Това Ви е цялото лицемерие! И не мога да разбера, след като прокарахте национализация, сега искате да прокарате закон, който да нарушава други закони?! Господин Чобанов е хубаво да поясни – хубаво, ще променяме Закона за концесиите, обаче какво променя това факта, че трябва „Морска администрация“ да отнеме лиценза на пристанище „Росенец“, и как процедираме тогава? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Заради евродирективите ще накараме Министерството на транспорта да не го направи. Няма да се учудя, честно казано, в нашата държава, която е една, за съжаление, колония.

Колеги, едно нещо, което не спомена господин Ганев, а и аз. Становището на Петролната и газова асоциация е категорично, че ще има затруднения на пазара на горива, ако пристанището спре да функционира. Помислете какво правим с този опит да затворим най-голямата рафинерия в страната. Внимателно!

Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, не за първи път се случва, и днес в тази зала отново и не само с този законопроект, няма да се вземат становищата на всички и няма да се зачетат противни мнения, които има. В крайна сметка да се върнем само един законопроект назад, в който беше поискана и беше взета главата на директора на Националната здравноосигурителна каса. Единственото становище тогава беше на Лекарския съюз, другите нямаха такива неща. Това не попречи обаче залата да вземе решението, което в крайна сметка се взе. Същото нещо и в този законопроект. Същото нещо! Между другото, нямат значение становищата на каквито и да е било асоциации. Тук говорим за становището на държавата. Изпълнителната власт казва, че това е незаконно. Това е незаконно! Как по-точно да го кажат Министерството на транспорта, освен че вчера го повториха три пъти и го разясниха?! Имаше тълкувание, след което те разясниха, че това, ако се случи, „Морска администрация“ ще отнеме лиценза на пристанище „Росенец“ и спира в правния мир да съществува като пристанище, няма да имат право да спират и да акостират кораби. Пак казвам, тогава лично аз очаквам, че преди да се промени и да се национализира всичко останало, ще бъде открадната лодката на господин Бачийски и ще акостират от „Демократична България“ с лайв във Фейсбук да обяснят как спират и ни отървават от руската агресия, която е овладяла служебното правителство на Радев. Радев най-вероятно ще е тогава отново виновен, въпреки че той е предупредил. Но по-важно е какво ще видят, какво ще чуят в американското посолство. Така са нещата. Може да се криете под каквито и да искате изрази – под национализация, че не било, че никъде нямало отнемане на собственост, но в крайна сметка точната дума е национализация. Конкретно в това предложение, което има, стигаме дотам, че ще променяме друг закон, който по никакъв начин не отменя трети закон, който ясно и точно казва как би трябвало да съществува в правния мир едно пристанище, а то ще спре да съществува в правния мир, но беззаконието няма да ме учуди, ако въпреки всичко го потъпчете и направите това, което сте си решили.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! С оглед приетите параграфи предлагам наименованието на подразделението да стане: „Преходни и заключителни разпоредби“.

Благодаря Ви, господин Председател. Към Вас е процедурата с молба по-скоро. Подобна процедура отправих и към колегата Ви Росен Желязков преди повече от месец и половина – на 29 ноември 2022 г. Процедурата ми е следната: с колежката Петя Аврамова на 10 ноември миналата година сме задали въпрос на служебния регионален министър архитект Шишков, в който въпрос сме изискали конкретни документи от подопечната му Дирекция за национален строителен контрол. Документи, които не представляват класифицирана информация, протоколи, становища, указателни писма по един много важен казус. Кои ремонти по републиканските пътища са законни и кои според него са основни ремонти и кои текущи и да изискате документите за конкретен период – от месец май 2021 г. до 1 ноември 2022 г. Вместо на въпрос с писмен отговор ние получихме една страница, един хвърчащ лист с номера на заповеди, на решения, неразбираеми сигнатури. Молбата ми, господин Председател, знам, че нямате правомощия да задължите служебния регионален министър, но направете всичко възможно, тъй като това е изключително важна тема. Нашата информация с колежката Аврамова е, че именно в тези документи, изискуеми от нас в парламентарния ни въпрос, се съдържа истината по отношение на това кои ремонти са основни и кои текущи, защото само месец след зададения от нас въпрос се появиха нови документи след работата на нова комисия в ДНСК, които констатации противоречат на тези в изискуемите от нас документи. Вчера за пореден път ДНСК стана предмет на нашето внимание за това, че издава само в рамките на една седмица по един и същ казус документи с коренно различно съдържание, а в случая за камерите с тол таксите. Една и съща камера към 6 януари колегите от ДНСК под ръководството на Шишков казват, че е незаконна, няма строително разрешение, а само седмица след това след наша реакция казват, че е законна – намерили са били строителното разрешение, та тук има същия казус, убеден съм. Молбата ми е да не се отплеснат толкова много от процедурата, да изискате в правомощията си, с които разполагате, да ни бъде отговорено конкретно на въпроса с предоставянето на необходимата информация. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Въпросът е свързан с действия, които биха могли да бъдат предприети за почистване на езерото в Панчарево. Не се изненадвайте защо въпросът е към госпожа Лечева, тъй като езерото в Панчарево е една споделена безотговорност върху няколко институции: Министерството на земеделието, от една страна, Столична община, от друга страна, Министерството на екологията, от трета страна, и от четвърта страна е Министерството на младежта и спорта, което управлява спортната инфраструктура, която се намира на територията на Панчаревското езеро. Проблемът е изключително голям, тъй като в Панчаревското езеро се вливат различни отпадъчни води, което води до замърсяване на неговата водна повърхност. От своя страна, това предизвиква отделянето на въглероден двуокис и различни неблагоприятни газове, които могат да доведат до екологични проблеми и могат да представляват една екологична бомба. Също така на територията на Панчаревското езеро тренират много деца в гребни спортове: кану-каяк, гребане, а и деца с двигателни и други увреждания, тоест адаптирана физическа активност. Езерото е построено, или тази гребна база е построена през 1966 г. на миналия век. Там е провеждано едно състезание за Световната купа по кану-каяк през 1981 г. и едно Световно първенство за младежи по гребане през 1977 г. За последно езерото основно е почиствано през 1981 г. и е направен малък опит да бъде почистено през 2011 г. За голямо съжаление, това езеро от национална гребна база в момента не може да бъде използвано за провеждането на сериозни състезания в гребните спортове, тъй като около самото езеро е застроена огромна площ, което отнема необходимия метраж за провеждане на първенства от голям ранг в гребането 2100 метра. Единствено езерото може да се използва за тренировъчна дейност на деца, младежи, както би могло да се използва за тренировъчна дейност на национални отбори. Голяма е загрижеността на местното общество, голяма е загрижеността на треньорите, които работят на територията на Панчаревското езеро, също така там се обучават и треньорите по гребане и кану-каяк на Националната спортна академия. В тази връзка, госпожо Лечева, е моят въпрос. От страна на Министерството, аз зная, че Вие сте последни в тази верига, която управлява това Панчаревско езеро, но какво би могло да се направи и какви действия биха могли да бъдат предприети, така че езерото да бъде почистено и да предпази и Панчарево, и София от тази екологична бомба, а и да позволим на децата да развиват любимия си спорт без притеснения за тяхното здраве. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Дашева, в отговор на поставения въпрос Ви информирам за следното. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и за своя отговорност. Също така поддържането и ремонтите на имотите – държавна собственост, се извършва от ведомствата, на които са предоставени за управление – чл. 25 от Закона за държавната собственост. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че язовир „Панчарево“ е комплексен и значим язовир – публична държавна собственост, съгласно приложение № 1 към чл. 13, ал. 1 от Закона за водите и е предоставен за управление на Министерството на земеделието. Разположен на река Искър в землищата на селата Панчарево и Герман, язовирът е въведен в експлоатация още през 1957 г., като е почистван частично от наноси в началото на 80-те години във връзка с проведеното през 1977 г. Световно първенство по кану-каяк в България и още веднъж през 1992 г. Язовир „Панчарево“ винаги е бил база за развитие на гребни спортове, любителски риболов, развлекателни и спа цели. До 2000 г. от него е подавана вода за напояване и промишлено, условно чиста вода за производствата в Металургичен комбинат „Кремиковци“, които впоследствие са преустановени. По отношение на спортната инфраструктура, както Вие отбелязахте, на територията около язовир „Панчарево“ са Гребна база, разположена в поземлен имот, заедно с девет броя сгради, находящи се в село Герман, Водна база, Спортна база, Национална ветроходна база „Язовир Искър“, Лодкостроителница – Панчарево, Финална кула, Спортна база „Щъркелово гнездо“. Същите са собственост на „Сердика спортни имоти“, Национална спортна база и „Академика 2011“. С оглед на изложеното Ви информирам, че не е в компетенциите на Министерството на младежта и спорта, както Вие отбелязахте, да инициира действия по цялостното почистване на язовир „Панчарево“ от наносни отложения и да определя срокове за извършване предвид факта, че няма предоставени права за управление върху същия. Дружествата с принципал министърът на младежта и спорта не разполагат с експерти еколози, които да изразяват своите становища или да се заемат с организирането на основно почистване на чашата на язовира – това, което и Вие отбелязахте във Вашето изложение на въпроса. Но ще кажа, че Вашият отправен актуален въпрос е предоставен на министъра на земеделието и на министъра на околната среда и водите с оглед на това да предоставят план и мерки по отношение на поддръжката и състоянието на язовир „Панчарево“, така че той да отговаря на всички условия, които да позволяват една добра среда за тренировъчна дейност на клубовете, които в момента тренират там – клубовете по кану-каяк и клубовете по академично гребане. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожо Лечева, дами и господа! Удовлетворена съм от отговора, който получих, и ще се радвам, ако министър Лечева бъде инициатор на тази среща и на тази дискусия езерото Панчарево действително да бъде един спортен център, а да не бъде една занемарена територия, каквато в момента то представлява – опасна. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът, въпреки че доста отдавна беше зададен, все още е актуален, тъй като става въпрос за стила на управление и това какво се случва с образователната система след назначението на Дора Дулчева-Величкова за началник на РУО – Пазарджик. Много се надявам наистина този въпрос и Вашият отговор да доведат до подобряване на атмосферата за работа там. Получаваме, и аз като народен представител, избран от Тринадесети МИР – Пазарджик, и господин Красимир Вълчев като бивш министър на образованието и науката и настоящ председател на Комисията по образованието и науката, страшно много сигнали и от учители, и от директори за стила на управление на въпросната госпожа. Сигналите са за непрофесионално и агресивно поведение, оказване на системен тормоз и натиск спрямо определени директори и образователни институции, заплахи и демонстрации на политически пристрастия. Ще кажа в прав текст, въпросната госпожа, използвайки различни имена, не само едно, много често парадира с връзки основно с левицата. И тук не става въпрос с кого. Въпросът е, че това не може да бъде стил на поведение на началник на РУО независимо с връзки с коя политическа партия парадира. И този натиск, и това специално отношение – в кавички специално, в негативен смисъл, към определени директори и институции в областта са продиктувани не от подобряване на работата в училищата или в тези институции, а по-скоро с гонене на вендета, защото тя е бивш служител на РУО, в смисъл била е служител на РУО, и политически отношения. Моля Ви, господин Министър, да отговорите на въпроса: ще предприемете ли действия, ако да – какви, за да се успокои атмосферата на работа, включително и в това заплаха за уволнение на директор, който е посмял да обжалва Наредбата за конкурсите, въз основа на която тя е назначена? Наредба, която беше отменена от Върховния административен съд, ако не се лъжа. Тоест и правото за упражняване на жалба стигало до заплахи за уволнение и разследване. Така че извършили ли сте проверки и какви действия ще предприемете за нормализиране на работата на територията на област Пазарджик?

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Захариева, уважаеми господин Вълчев, в периода 12 септември 2022 г. до 16 септември 2022 г. от екип на Министерството на образованието и науката е изпълнен одитен ангажимент за консултиране с цел проверка на изпълнението на дейности, заложени в утвърдения Годишен план на Регионалното управление на образованието в град Пазарджик за учебната 2021 – 2022 г., както и на други изпълнявани от него функции и дейности до 31 август 2022 г. Обръщам внимание на тези дати, защото те са в период, който е преди Вашия сигнал. В резултат на изпълнения одитен ангажимент са направени констатации: пропуски при планиране, организация и контрол на дейностите по прилагане на регионалните политики за повишаване на образователните резултати и намаляване дела на отпадналите от училище и за квалификация на педагогически специалисти; пропуски във връзка с осъществяването на контрол и непредприемане на действия за евентуално търсене на дисциплинарна отговорност на експерти от Регионалното управление на образованието и директори на училища, за които е имало сигнали за допуснати дисциплинарни нарушения; необявен конкурс за длъжността „директор на училище“; несъответствия във вътрешноведомствената правна рамка на Регионалното управление на образованието с разпоредби относно установяването на конфликт на интереси, достъп до обществена информация и други. С цел подобряване на дейността на Регионалното управление на 21 ноември 2022 г. до началника на Регионалното управление госпожа Дулчева е изпратено писмо с конкретни препоръки за отстраняване на пропуските в дейността, установени по време на горецитираната проверка. В тази връзка на 8 декември госпожа Дулчева е предоставила в Министерството на образованието и науката План за действие, в който са определени конкретни действия, срокове и отговорни лица за изпълнение на препоръките. От своя страна, през 2023 г. Министерството на образованието и науката предстои да направи преглед и да осъществи контрол в изпълнение на тези препоръки. Във връзка с въпроса, който зададохте, и формулирането му в пленарната зала, искам да подчертая следното. Като служебен министър на образованието смятам, че не е редно да се спекулира с какъвто и да е политически гръб от служителите в системата на образованието, доколкото това е забранено от Закона за предучилищното и училищното образование. Също така искам да Ви уверя, че като служебен министър на образованието, ако са налице данни за тежки правонарушения, които да обосновават носенето на дисциплинарна отговорност, няма да се поколебая да упражня правомощията си спрямо този, който е в обхвата на моята дисциплинарна власт, независимо от това кой го подкрепя, стига данните да са обосновани. Бих насърчил всеки учител или директор да подават писмени сигнали до Министерството в случаите на упражнен тормоз или неправомерно упражняване на правомощията на съответния директор спрямо него. Искам да подчертая, че във връзка с парламентарното питане, което е публично, на 2 декември 2022 г. в Министерството е постъпило писмо от директора на Средно училище „Димитър Гачев“ в град Пазарджик и председател на Управителния съвет на Общинската организация на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България в Пазарджик, с което той информира, че при него като председател на Съюза не са постъпвали нито устни, нито писмени сигнали от директори на училища и детски градини, потвърждаващи изнесените твърдения във Вашите въпроси. Смятам, че всякакви сигнали, които са постъпили писмено в Министерството на образованието, ще получат своя адекватен отговор.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, бил съм в ситуацията, в която сте Вие. Знам каква е методологията на контрола в системата на образованието. Вие сте направили проверка, но тази проверка е била основно върху това доколко са изпълнени формални изисквания, които са в нормативната уредба. Една такава проверка обаче не може да обхване и да оцени управленския стил на началника на Регионалното управление. Злощастният ми опит показва, че най-много проблеми идват точно от този управленски стил, лошия управленски стил, отколкото от пропуски в учебната документация, неосъществен контрол, въпреки че и това е проблем. Няма как, когато управленският стил на един началник на регионално управление или пък директор на училище е непрофесионален, е агресивен, репресивен, то рано или късно това да не се отрази на образователните резултати. Започва да страда учителският колектив, ако е директор на училище, започва да страда образователната система в цяла област, ако е началник на регионално управление. Имаме всички основания да считаме, че управленският стил на госпожа Величкова е непрофесионален, което означава, че Вие рано или късно, Министерството на образованието, цялата образователна система в Пазарджишка област ще има още по-големи проблеми, ще са налице задълбочаващи се проблеми. В този смисъл Вие наистина формално не може да подходите с дисциплинарно наказание, дисциплинарно производство, но имате един друг инструмент и това е годишната атестация. Там, ако погледнете атестационната карта, една от точките е управленският стил. Аз съм имал същите проблеми. Не съм можел да се освободя от началници на регионални управления, които очевидно се отнасят непрофесионално към работата си, робуват на егото си, робуват на други лични отношения. Не е задължително да са партийни, въпреки че в случая според нас има и безспорен партиен елемент, което показва колко фалшиво беше знамето за деполитизация, което развяха предишните управляващи. Деполитизация означава министърът на образованието да не приема депутати, народни представители, в кабинета си, които искат да назначат един или друг партийно приближен кадър, а точно това се случи през 2021 г., лятото, когато госпожа Величкова беше назначена за изпълняващ длъжността „началник на Регионалното управление“, след това по време на редовното правителство беше назначена за титуляр на тази позиция. Това е истинската деполитизация, а не това, което беше развяно. Четири назначения направи бившият министър и четирите бяха политически в системата на образованието като началници на регионалните управления. Не казвам, че преди е нямало. Преди е имало още повече, още повече грешки е имало. Разбирам, че Вие като служебен министър сте сдържан да предприемате крайни действия, но от друга страна, професионалната, институционалната Ви отговорност предполага да се ангажирате с казуса и да не изпускате шанса, който дава годишната атестация, да решите този проблем, който, пак повтарям, ще се задълбава в системата на образованието. Иначе разбирам и юридическия Ви подход. Вие сте юрист, много добър юрист, но има неща, които са извън чисто нормативното съответствие, и случаят е точно такъв. Благодаря.

По повод конкретните въпроси, зададени от Вас, уважаеми господин Вълчев, мога да Ви уверя, че в качеството ми на служебен министър на образованието нито един народен представител не си е позволявал да ми въздейства за назначаване, респективно за освобождаване на директор на регионално управление на образованието, респективно директор на училище, при мен не се е случвало. Освен това мога да Ви уверя, че ситуацията се преценява за всеки един регионален директор, защото сега предстоят атестациите и аз мога да Ви информирам допълнително каква е атестационната оценка на конкретната госпожа в град Пазарджик. Що се отнася до дисциплинарната отговорност, трябва наистина да имаме такива правонарушения, които да ми дадат основание да реализирам дисциплинарната си власт, защото в момента има няколко висящи съдебни спорове, които не искам да коментирам, които са последица именно от спорно упражняване на тази дисциплинарна власт. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 10 октомври 2019 г. във филиала на Националната художествена академия в град Бургас се е състояло политическо събрание и по-конкретно агитация, осъществена в предизборната кампания на кандидат-кмета Димитър Николов, представител на Политическа партия ГЕРБ. Във въпросния ден на територията на филиала се е извършвала агитационна дейност, изразяваща се в политически речи от страна на екипа на господин Николов, докато същевременно са се извършвали учебни занятия със студенти на Националната художествена академия. Освен това занятията са били прекъсвани от страна на секретаря на заместник-директора, като студентите са били приканвани да се присъединят към въпросното събитие, на което същевременно са присъствали заместник-ректорът Димо Колибаров – член на катедра „Графика“, част от Факултета за изящни изкуства, и Добрин Вътрев – преподавател по скулптура. За този казус и последвалите от него отрицателни последици върху работата в Националната художествена академия, както и на преподавателите в нея, по-конкретно Велико Маринчевски, който в протокол е възразил срещу случващото се, станало и публично известно, след като е подаден сигнал до Комисията по култура към Народното събрание. В него се уличава системен тормоз, продължаващ повече от 3 години, упражнен върху преподавател от Националната художествена академия, който категорично отказва да включва своите студенти в различни политически кампании и дейности от такъв характер. Освен това упражняваният върху Велико Маринчевски тормоз под формата па вербални атаки, стопиране на неговата работа, развитие и крайно занижен щат от преподавателски часове поради възраженията му срещу въпросното събитие, са довели до кампания от страна на студентите под формата на защитна подписка, в която се изразява подкрепа за Маринчевски. Така стеклите се обстоятелства трайно са нарушили свободния и аполитичен живот на едно реномирано учебно заведение като студентският живот е бил замесен с политическия. В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: на какво се дължи участието на политически ангажирани лица в различни сфери на образованието у нас, като пагубно се влияе на преподавателската дейност; какви контролни мерки могат да се вземат в посока защита на дейности, които следва да стоят встрани от политическата пропаганда и идеология?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михалев, във връзка с постъпилия от Вас въпрос, свързан с твърдения за извършване на политическа дейност на територията на Националната художествена академия – филиал Бургас, Ви информирам следното: Министерството на образованието и науката изисква от ръководството на Националната художествена академия спешна проверка по случая. Полученото становище на ректора на Висшето училище е базирано на отговора на директора на филиала в Бургас и на извлечение от протокол от заседание на Етичната комисия при Академията от 16 ноември 2022 г., която е разгледала сигнал по същия повод. Според получения отговор въпросното политическо събитие се е състояло на 10 октомври 2019 г. в помещение на Туристическия информационен център, магазин 1, етаж първи, което не е територия на филиала на Висшето училище в Бургас. Посочва се, че това е пространство със свободен обществен достъп, известно още като Билетен център за пътниците до остров Света Анастасия. От представеното ни извлечение от протокола на Етичната комисия на Националната художествена академия става ясно, че Комисията е разглеждала сигнал със същото твърдение. Тя е изискала и е бил предоставен договор за наем, в който категорично е описано, че филиалът на Академията в Бургас се помещава на втория етаж в сграда № 9, разположена в поземлен имот и конкретен идентификатор с местонахождение в област Бургас, община Бургас, терминал Изток, магазин 1, етаж втори, подробно описан в акта за частна държавна собственост. Според становището на Етичната комисия твърдението за извършване на политическа дейност на територията на филиала на Висшето училище е неоснователна. Уважаеми господин Михалев, още при встъпването ми в длъжност като служебен министър на образованието и науката подчертах, че стриктно ще спазвам разпоредбите в съответните закони, които водят до деполитизация на системата на образованието. В Закона за висшето образование категорично се прогласява независимостта на висшето образование от идеологии, религии и политически доктрини. Разпоредбите на чл. 22, т. 3 и т. 4 от същия закон регламентират, че академичната автономия не може да се нарушава чрез създаване и дейност на политически и религиозни организации и осъществяване на действия, накърняващи убеждения, политически принадлежности и религия. В този смисъл Министерството на образованието и науката категорично отстоява да се спазва принципът за неприкосновеност на територията на висшите училища за каквато и да е политическа дейност или агитация, на която и да е от политическите партии. Съобразно санкционните правомощия на министъра на образованието, заложени в Закона за висшето образование, единствената правна последица, която можем да отправим към висшите училища при такива казуси, е да ги уведомим да предприемат действия за ненарушаване на разпоредбите на Закона. Благодаря.

Аз Ви благодаря за отговора, господин Министър, само че в сигнала става въпрос за нещо различно. Изобщо не се коментира на кой точно етаж е събитието, а става въпрос, че във филиала са се провеждали учебни занятия, където включително по времето на тези учебни занятия са били прекъсвани и са били приканвани студентите да отидат на срещата и да участват в тази политическа агитационна форма. Това според мен е проблем. Ако ще замазваме ситуацията с някакви проблеми със собствеността, на която се е случило, добре, но за мен проблем има и този тормоз, който се осъществява от ръководството на Академията към конкретния преподавател, е изключително неприемлив, ако Вие спазвате тези препоръки, които преди малко изчетохте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, Върховният административен съд в началото на август 2022 г. спря до приключване на съдебния спор действието на Наредба № 16 за провеждането на около 450 конкурса за заемане на длъжността „директор“ в държавни и общински институции от системата на предучилищното и училищното образование. Насроченото дело ще се гледа на 16 март 2023 г. – кога ще се произнесе съдът, естествено, няма как да знаем. Появяват се сигнали за проблеми и напрежение в институциите, в които няма избран директор. Запознати сме, че в системата има становища и за отменянето на Наредбата, както и такива в нейна защита. В тази връзка, искам да Ви питам: има ли сигнали в Министерството на образованието и науката за сериозни проблеми във връзка със спрените конкурси? Какви мерки възнамерява да предприеме Министерството на образованието и науката – дали ще чака изход от делото, дали ще бъде отменена Наредба № 16, или ще бъде променена? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, в отговор на поставения от Вас въпрос относно спрените конкурси за заемане на длъжност „директор“ на държавни и общински училища от системата на училищното образование Ви уведомявам следното: Наредба № 16 от 2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжност „директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование, издадена от министъра на образованието и науката, представлява подзаконов нормативен акт, който може да бъде оспорен в цялост или в отделни негови разпоредби. По повод жалба на физическо лице Върховният административен съд е образувал конкретно дело във връзка с постъпила жалба срещу Наредбата, като със свое определение от 10 август 2022 г., влязло в сила след обнародването в „Държавен вестник“, е спрял действието на подзаконовия нормативен акт до приключването на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. По отношение на поставения от Вас въпрос дали са налице постъпили сигнали в МОН за сериозни проблеми във връзка със спрените конкурси, следва да бъде изяснено, че Министерството на образованието и науката изпълнява влязъл в сила съдебен акт, а дали определен сигнал съдържа твърдения, които могат да бъдат квалифицирани като сериозни проблеми, се установява за всеки конкретен случай след изясняването на всички факти и обстоятелства. Към момента учебният процес е обезпечен – там, където не са проведени конкурси, има временно изпълняващи длъжността директори. Във връзка с гореизложеното Ви уведомявам за виждането ми, че ще предприемаме последващи действия, които ще бъдат съобразени с постановения и окончателно влязъл в сила съдебен акт относно възникналия конкретен спор, и едва след това ще преминем към изменение на Наредбата като подзаконов нормативен акт и задвижването на процедурите за директорски конкурси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви много за отговора. Единственото, което е, и това е причината да задам този въпрос, са моите опасения, че може повече от година – година и половина да не се проведат такива конкурси, а ще се увеличава броят на институциите, в които трябва да се провеждат такива конкурси, и ще стават все повече, така че това, от което се опасявам, е, че в един момент да не се наложи да се провеждат ужасно голям брой конкурси в рамките на… (Реплика от служебния министър Сашо Пенов.) Да, точно това е причината. Затова призовавам Министерството на образованието и науката да помисли в тази посока. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Монев, искам да Ви уверя, че сегашният екип на Министерството на науката и образованието няма намерение да организира конкурсите едновременно. Когато имаме окончателно влязъл в сила съдебен акт, в кратък срок можем да подобрим съдържанието на Наредбата и конкурсите да се проведат етапно по съответните регионални управления.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, Професионалната техническа гимназия ,.Никола Йонков Вапцаров“ е най-голямото професионално училище в област Враца и единственото, подчинено директно на Министерството на образованието и науката. В момента там се обучават 20 паралелки и над 450 ученици. Преди почти осем години, още старото ръководство на училището, спечели проект за ремонт на училищния физкултурен салон по програма „Региони в растеж“. Към ремонта беше предвидено да се сменят и радиаторите в училището, но последваха дълги години на процедури на обжалване на фирмите, които не са спечелили, и се стигна до момента, че програмата изтече, а спечелилият тръжен изпълнител се отказа да извърши процедурата. Няма да казвам за тези осем години сумата от 300 хил. лв. вече колко е намаляла и колко се изяде от инфлацията, а имайте предвид, че училищният физкултурен салон се посещава от всички деца. Ако някои деца не стигат до кабинета по история или не влизат в практиката, където се обучават на специални предмети, физкултурният салон е един. Същевременно се наложи да се направи един ремонт на покрива на училището с помощта на Министерството, който се ремонтира, но изпадаме в един параграф 22. Ние сме спечелили проект и не можем да търсим друго финансиране, защото отиваш и казваш – да, но Вие сте спечелили, а парите така и не стигат до нас. Миналата година отново имаше процедура, отново спечелена, но аз се притеснявам, че дълго чаканият ремонт от над 450 ученици, учители и директори ще е един мираж. А имайте предвид, че сградата е строена 1971 г., дограмата е от старата, зимата условията не са добри, настилката се напука. А това са ученици в професионална техническа гимназия – те имат нужда да тичат, те имат нужда да изразходят своята енергия. Наистина се надяваме този път да се стигне до този дълго жадуван ремонт. Затова предвид гореизложеното – докъде стигна процедурата по възлагане на ремонта на „Никола Йонков Вапцаров“? Има ли избран изпълнител? Кога се очаква да започне този ремонт? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Папов, посочената във въпроса Ви Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ – град Враца, е включена в подписан на 17 януари 2017 г. между Министерството на образованието и науката и управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ договор за безвъзмездна финансова помощ с предмет „Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 14 държавни професионални гимназии в системата МОН в областите Видин, Враца, Монтана и Плевен“. В одобреното проектно предложение е предвидено в Професионалната техническа гимназия да се изпълнят мерки за енергийна ефективност, вътрешни ремонти на сградата и физкултурния салон и оформяне на външното пространство, както и доставката на оборудване с цел постигане на цялостна модернизация на образователната институция. През 2017 г., както посочихте, е обявена обществена поръчка за възлагане на инженеринг във всички 103 професионални гимназии, като решението за определяне на изпълнител по обособената позиция, в която е включена Професионалната гимназия, е обжалвано на две инстанции, което е довело да забавяне на възлагането на поръчката. Договорът за инженеринг е бил сключен едва след три години – през 2020 г. Поради драстичния скок на цените в строителството изпълнителят се отказва от изпълнението на договора, като към настоящия момент е обявена нова обществена поръчка за възлагане на инженеринг и в други 36 гимназии, които са в аналогична ситуация. В резултат на повишаването на цените на строителството определените изпълнители се отказват от изпълнението на обектите. По посочената процедура са подадени общо 133 оферти, които от месец ноември 2022 г. се разглеждат от назначената комисия, като се очаква процедурата да приключи до края на месец януари 2023 г. и през месец февруари да се сключи договор за обществената поръчка. Всички дейности по цялостната модернизация на образователната институция трябва да приключат до края на 2023 г., но трябва да се има предвид, че условие това да се случи е да се осигурят допълнителни средства, тъй като бюджетът за инженеринг, предвиден в договорите за безвъзмездна финансова помощ, е крайно недостатъчен за реализирането на обектите. В конкретния случай за проектиране и строителство в Професионалната гимназия са осигурени средства от 1 млн. 156 хил. 263,90 лв. с данък върху добавената стойност, а заради променените цени в строителството прогнозната стойност на обекта е 2 млн. 297 хил. 810,45 лв. с данък върху добавената стойност. Виждаме, че разликата е значителна. Доколкото ситуацията при останалите 35 обекта, финансирани от тази програма, е сходна, обществената поръчка е обявена при условията на чл. 114 от Закона за обществените поръчки, така нареченото обявяване под условие, при което, ако не се осигури нужното финансиране, всяка от страните по договора може да поиска прекратяването му и оттук нататък според мен трябва да се търсят средства по други механизми, за да може да се осигури ремонтът на физкултурния салон и въобще на цялата сграда, както е необходимо. Благодаря Ви.

Благодаря. Доколкото знам, господин Министър, срокът за тръжните процедури е малък и има много голям шанс не само Професионалната техническа гимназия, а и много други училища да не се класират. Имайте предвид, че тук говорим за училища, а ние искаме професионално образование. Няма как да се случи професионалното образование, ако не се намери начин да се финансират. Отговорът Ви беше пълен, но за съжаление, не съм оптимист, че училището, на което лично държа, защото съм работил там 20 години, няма да стигне до този ремонт. Благодаря.

Господин Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина ситуацията в изтребителната ни авиация в момента е изключително сериозна. Радвам се, господин Министър, че имам възможност да задам този въпрос точно към Вас предвид това, че няма никаква нужда да Ви обяснявам какво е това изтребителна авиация, Вие по-добре от мен разбирате проблема. Както знаем, санкциите към Руската федерация доведоха до това, че вече е невъзможно да се поддържат изтребителите МиГ-29. Въпрос е на броени летателни часове те да бъдат приземени окончателно. Това са единствените изтребители, с които Българската авиация носи бойно дежурство. Ние поръчахме – ние и настоящото Народно събрание, както и по-предишното правителство също поръча F-16, които обаче се очаква да дойдат някъде в диапазона около 2027 г. Очертава се въобще един немалък период от три, четири, пет години, един период от няколко години, в които ние няма да имаме действаща изтребителна авиация. Това е изключително притеснително не само заради факта, че няма да можем да осъществяваме елементарните функции по дежурство във въздуха и полицейски функции и въобще дисциплиниращи функции по отношение на всякакви видове и родове лека и гражданска авиация, притеснително е заради това, че в случай на евентуален конфликт противниковата авиация в отсъствието на наша изтребителна авиация ще господства върху бойните действия и съответно ще даде преимущество на противниковите наземни и военноморски части. Ситуацията, пред която сме изправени, е абсолютно недопустима и най-вече поради това, че Конституцията, в която всички ние сме се клели, разпорежда Българската армия и съответно Българската авиация да бъде основен гарант на сигурността на България. Именно в тази връзка, господин Министър, е моето питане към Вас: прави ли Министерството на отбраната някакви планове за преходния период, в който няма да имаме МиГ-29, който ще бъде преждевременно изведен от експлоатация, и закъсняващата доставка на F-16? Обмисляте ли възможности за придобиване и за въвеждане в експлоатация на междинен изтребител, който ще позволи на Българската авиация в преходния период между двете платформи да изпълнява конституционните си задължения, конституционно разпоредени, по отбраната на въздушното ни пространство? Така, както аз виждам ситуацията, трябва да търсим съществуващ самолет. Имате ли идея откъде бихме могли да го доставим? Срещу какви пари? В какъв срок бихме могли да обучим летателен технически състав, за да го въведем в експлоатация? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Дренчев, искам първо да Ви уверя, че работим паралелно по две пътеки. Едната пътека е удължаване експлоатацията на самолетите МиГ-29 и аз от тази трибуна съм коментирал необходимостта от доставка на двигатели за МиГ-29, както и за ремонт. Мога да Ви кажа, че до края на месец януари два двигателя ще дойдат от Полша, поне такива са към момента намеренията и на полската страна. По отношение доставката на заместваща платформа. Още на 26 март 2021 г. президентът Радев на Среща на върха на НАТО в Брюксел постави въпроса пред президента Байдън и пред всички ръководители на делегации за необходимостта от предоставяне на самолети F-16 и втора ръка. Впоследствие през месец юни министър Заков от редовното правителство изпрати писма до САЩ, Италия, Испания, Франция, Швеция и Холандия. За съжаление, получихме отрицателен отговор от Италия, Испания и Холандия и не получихме отговор от САЩ. След 2 август, вече като служебно правителство, лично аз съм изпратил писма отново до САЩ, Франция, Швеция и Израел. Създадена е организация, имаме работна група за оценка на постъпващата информация. За съжаление, към момента няма все още постъпила конкретна информация. Проведени са срещи с представители на Франция, Швеция и Израел. Проведена е и реконструкция на летище Граф Игнатиево и съответно на Безмер за евентуално разполагане на различни типове самолети от страна на Франция и от страна на Швеция. Между другото, провел съм и работни срещи с министъра на отбраната на Швеция, с министъра на отбраната на Холандия, с министъра на отбраната на САЩ, в които сме коментирали за евентуални възможности от тяхна страна за предоставяне на заместваща платформа. Това, което търсим като заместваща платформа, е самолет втора ръка, по възможност на лизинг. Това, което ни предлагат обаче от отсрещната страна към момента, са нови самолети или самолети втора ръка, но за съжаление, само за продажба, не и за лизинг. Въпреки това не сме се отказали и продължаваме да работим в тази посока и очаквам, че на 20 януари в Рамщайн ще имам среща с министъра на Швеция и министъра на Франция. Типовете самолети, които към момента са ни предоставени, са „Мираж 2005“, Gripen – другият самолет JAS 39, и разбира се, F-16 Block 30 от Израел. Продължаваме да работим в тази посока. Срокове, конкретни данни, ценови параметри все още не са постъпили към Министерството на отбраната. Последното уверение от шведската страна е, че в началото на месец февруари ще постъпят предложения като груба цена за това как могат да бъдат придобити самолети от шведската страна и чак тогава мога да Ви предоставя и информацията, която евентуално би постъпила при нас в Министерството на отбраната. Благодаря.

Господин Министър, радвам се, че се работи отдавна и този проблем е забелязан отдавна. За съжаление, все още нямаме резултат и нямаме конкретни параметри. Ще е много неприятно, ако се окаже, че сме похарчили милиарди за покупката на F-16, а пък в продължение на години сме приземили цялата си авиация. Наистина така, както аз виждам възможностите за решаване на този проблем, това е съществуващи изтребители, изтребители втора ръка, може би европейски изтребители. Наистина ще е добре, ако имаме нещо друго, различно от F-16, предвид това, че ще имаме възможност да оценим после експлоатацията на новите F-16 спрямо експлоатацията на съществуващи платформи – било Gripen, било „Мираж“, било каквото и да е друго, което се окаже, че е възможно да получим в разумни вече кратки срокове, които ни притискат. Това, което за мен би било интересно, е мястото, в което ще се позиционира евентуално една такава заместваща платформа. Както знаете, в момента всичките ни летища са съсредоточени в Южна България – изтребителните бази, които се използват. Може би би било добре да имаме и база в Северна България предвид това, че при различни метеорологични обстановки или различна конфигурация в една евентуална обстановка на театър на военните действия е добре да имаме не само летища, които са близо едно до друго, каквито са Граф Игнатиево и Безмер, но и летище в Северна България, от което биха могли да оперират нашата изтребителна авиация и въобще Военновъздушните сили. Благодаря Ви.

Господин Дренчев, Вие много добре знаете колко би струвала промяната и инфраструктурата, да речем, на летище Габровница, което е изоставено от години. Това ще е изключително скъпо начинание. Искам да Ви уверя, че България разполага с летище в Северна България и това е Долна Митрополия. Освен това имаме сключено споразумение с Министерството на транспорта за ползване на летищата София, Варна, Бургас, Пловдив, Крумово. Даже и сега бойното дежурство ни се води от летище Крумово в резултат на доброто взаимодействие, което имаме с Министерството на транспорта. Надявам се да не стигнем и дотам, че да скъсаме една 110-годишна история от изтребителната авиация. Както знаете, от 1952 г. носим бойно дежурство без прекъсване. Лично аз съм мотивиран да постигнем някакъв успех и се надявам при срещите с министрите на Франция и Швеция на 20-и да имам допълнително някаква информация. Същевременно сме изпратили и писмо запитване отново до Израел, отново сме изпратили и до Щатите, за да видим дали те могат да ни представят нещо по-конкретно. Това, което е коментирано с Израел като параметри, между другото, искам да Ви уверя, ще излезе много късно във времето. То ще се развива много късно във времето, когато вече ще сме загубили такива способности. Затова сме настоявали да бъде ускорен евентуално процесът от тяхна страна. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос се отнася за така наречения „Старинен град Несебър“, който е ценност, обявена в Списъка на ЮНЕСКО, и риска същият този обект да попадне в Списъка на световно наследство в опасност. Уважаеми господин Министър, по изискване на Комитета за световно наследство в периода 19 – 27 октомври 2018 г. у нас е проведена мисия за реактивен мониторинг на „Старинен град Несебър“. Мисията за реактивен мониторинг от 2018 г. одобрява и повтаря препоръките на мисията от 2017 г., когато също е имало такава мисия. По-късно, през 2019 г. – на 14 март 2019 г., с доклад са препоръчани спешни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за опазване на културното наследство в „Старинен град Несебър“. Отчетена е основната заплаха, че местните власти са ориентирани повече към масовия плажен туризъм, което се отразява негативно на културно-историческото наследство. Междувременно от 2010 до 2012 г. е разработен План за опазване и управление на „Старинен град Несебър“, тоест много мерки и усилия са полагани дотук. Отделно през годините – 2010-а, 2011-а, 2013-а, 2015-а, 2017 г., българската страна е изпращала в Центъра за световно наследство текущи доклади за състоянието на обекта, наречен „Старинен град Несебър“. Въпреки обаче всички тези доклади от българската страна, въпреки Плана за опазване и управление, въпреки мисиите за реактивен мониторинг обектът „Старинен град Несебър“ е застрашен да попадне в Списъка на ЮНЕСКО в категория „Световно наследство в опасност“. В този смисъл, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на въпроса: какви са причините национално богатство с многовековна история, наречено „Старинен град Несебър“, да премине в категория „Световно наследство в опасност“? Какво е трябвало да направи българската държава в периода 2010 – 2022 г., включително и Вие като министър, да се предотврати описаното събитие?

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Комитова! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам следното: От дълги години българската страна полага усилия в стремежа да съхрани и управлява пълноценно културното наследство на Република България. Въз основа на изпратените шест доклада от българска страна в периода от 2010 до 2021 г., в които е отбелязано на какъв етап е изпълнението на изискванията на Комитета за световно наследство, както и на препоръките на мисиите за реактивен мониторинг и консултативните мисии са изготвени и съответните решения. След проведената Четиридесет и четвърта сесия на Комитета за световно наследство през 2021 г., на която е разгледано актуалното състояние на „Старинен град Несебър“ за периода 2020 – 2021 г., в решение е отразено становището на Комитета и обектът не е вписан в Списъка на застрашените обекти световно наследство. Приоритетно изискване на Комитета за световно наследство е създаване на междуведомствена комисия, чиято основна задача е да ръководи, контролира и осъществява координация между институциите в процеса на опазване и управление на старинния град, да взима решения, свързани с разработване, приемане, съгласуване и прилагане на различни устройствени и консервационни планове и други. С Решение на Министерския съвет от март 2022 г. е създадена Междуведомствена комисия на високо равнище с председател министърът на културата и представители на всички ангажирани институции и страни, подпомагана от работна група. До момента са проведени две съвместни заседания на Комисията и работната група към нея. Изпълнението на изискванията, поставени в решението на Комитета за световно наследство от 2021 г., е от компетенциите на Министерството на културата, НИНКН, Община Несебър, ДНСК, Центъра за подводна археология и други. За по-ефикасно и пълноценно опазване на културните обекти на България с изключителна световна стойност, какъвто е „Старинен град Несебър“, е необходимо да се подобри структурата на управление и опазване на наследството с цел хармонизиране на всички текущи и бъдещи решения, планове и проекти за консервация, координация между различните институции, отговарящи за разработването на обща визия, основана на изключителната световна стойност на „Старинен град Несебър“, както и на другите културни ценности със световно значение. Във връзка с изискванията на Комитета за световно наследство е необходимо да бъде изработен, съгласуван и одобрен общ устройствен план на Община Несебър по реда на ЗУТ в съответствие със Закона за културното наследство и действащото законодателство. По отношение Плана за опазване и управление през 2022 г. е изготвено и съгласувано задание за изработване на план за опазване и управление на „Старинен град Несебър“ по реда на Закона за културното наследство и в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности. Планира се проектът на план за опазване и управление да бъде изработен от Националния институт за недвижимо културно наследство с участието на външни експерти със срокове за изпълнение съгласно заданието или да бъде проведена обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки. Изготвеният през 2011 г. проект на плана за опазване и управление на „Старинен град Несебър“ като научно-експериментална разработка е разгледан по реда на Закона за културното наследство от Министерството на културата и от заинтересованите ведомства. Причините, поради които ПОУ не е одобрен, са отразени в съответните становища на институции и министерства. В отговор на останалите изисквания, отразени в Решение № 44 на Комитета за световно наследство от 2021 г. в актуализирания доклад, предоставен на Центъра за световно наследство, са разгледани следните точки: Изпълняват се препоръките на мисиите за: мерки за опазване на недвижимите културни ценности; картографиране; провеждане на мониторинг; разработване на техническа спецификация за програма за финансово и експертно подпомагане на собственици на сгради НКЦ. В изпълнение на изискването на Решение № 44 през януари 2022 г. Община Несебър е приела Генерален план за организация на движението на град Несебър – стара част. Според указанията по т. 7 на Решение № 44 се изпълнява Програма за проучване и популяризиране на подводното културно наследство на Несебър и Програма за документиране на графити в несебърските църкви. Изработено е предложение за минимално изменение на границите на „Старинен град Несебър“ с цел включване на археологическите недвижими културни ценности под вода към ценността, което е разгледано на заседания на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности към министъра на културата и предстои издаване на административен акт, с който предложението да влезе в сила. Разработен е План за интегрирано развитие на Община Несебър 2021 – 2027 г., одобрен през август 2021 г. Съгласно изменение на Закона за туризма в Плана е включена Програма за развитие на туризма със стратегически цели, приоритети, мерки и дейности. През 2022 г. Община Несебър е възложила изготвяне на Стратегия за културното наследство на територията на общината, която е в процес на завършване. Приета с решение на Общинския съвет – Несебър, е Програмата за устойчиво развитие на туризма в община Несебър за периода 2018 – 2024 г. Две от изискванията на Комитета за световно наследство, отразени в Решение № 44, са българската страна да представи доклад за актуалното състояние на съхраненост на „Старинен град Несебър“, както и да отправи покана за съвместна мисия между ЦСН и ИКОМОС за реактивен мониторинг на „Старинен град Несебър“. И още много мога да Ви споделя. Благодаря Ви.

Не. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Минеков, въпросът ми към Вас е следният: На 2 ноември 2022 г. Министерството на културата обяви, че лицето Светослав Трайков е освободено като член на Съвета на директорите на НДК. Ще спестя частта с описанието на качествата на господин Трайков. Въпросът ми е с оглед на това, което казах дотук – във връзка с осъществена от мен проверка по повод направеното от Вас изявление, че Светослав Трайков е заличен от Съвета на директорите на НДК. Моля да ми бъде предоставена информация: защо същият все още присъства като част oт Съвета на директорите съгласно официалната публична информация в Търговския регистър, както и продължава да изпълнява функциите си в Съвета. Аз съм внесъл въпроса си на 16 декември 2022 г. и той е бил актуален към този момент, той е актуален и към днешна дата, а именно 13 януари 2023 г. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с поставения от Вас въпрос моля да имате предвид следното: На 2 ноември 2022 г. господин Трайков депозира своята оставка като член на Съвета на директорите на НДК, която аз приех. Както вече бях споменал, неговото място планирахме да бъде заето от юрист от Министерството на правосъдието. Смяната обаче не може да стане автоматично. Освобождаването на член на Съвета на директорите трябва да стане едновременно с назначаването на нов такъв, тъй като Съветът на директорите на НДК е петчленен и Бордът не може да се състои от четен брой членове. Това не би позволило вземането на решение, което от своя страна ще блокира дейността на дружеството и ще попречи да се върши дори рутинна работа. Следва да се има предвид, че съвсем скоро предстои провеждането на конкурс, каквото задължение имаме съгласно Закона за публичните предприятия, на който всеки може да участва. Това се очаква да стане в началото на тази година, поради което промяната се оказа неефективна и стресираща за дейността на НДК в един активен период. Освен това е трудно качествен специалист да бъде ангажиран за срок само от месец или два. По-целесъобразно е промените да се извършат при конкурсна процедура, която се очаква да бъде обявена в най-кратък срок. Благодаря.

Благодаря Ви за отговора. Мисля, че все пак има възможност, знаете, да бъде назначен временно изпълняващ на тази длъжност, след като очевидно на господина не му е мястото там. Както и самият Вие знаете, аз съм задал този въпрос към Вас и в Комисията по култура, сега го правя пак. Няма да занимавам нито Вас, нито аудиторията с тази тема повече. Това, което прави впечатление, е, че освен член на Съвета на директорите господин Трайков е началник на отдел „Европейски програми и проекти“ към Министерството, експерт, оценител по Норвежката програма, вероятно има и граждански договори. Това са доста отговорни длъжности, предполага се, че те би трябвало да бъдат продиктувани от някакви успехи и би трябвало да има известни постижения. Господин Трайков аз не го познавам, но опитах да открия неговите успехи, да се поинтересувам за тях. Това, което успях да открия, или по-точно единствения успех, за който разбрах, е, че когато са го хванали да шофира мъртвопиян, да си спести затвора и да договори пробация. Надявам се, че ще продължи ефективно господин Трайков да изпълнява ролята си в Съвета на НДК. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Минеков, обръщам се към Вас с въпрос относно възможностите за финансиране на ремонти на читалища в област Силистра, откъдето съм избран за депутат в настоящото Четиридесет и осмо народно събрание. Излишно е да Ви казвам, че област Силистра е рамо до рамо с област Видин в България на последните две места по стандарти и развитие и за съжаление, това кореспондира с въпроса и предмета, с който занимавам Вас, колегите и цялата ни общественост. Искам специално да отбележа, че читалището е типично българска обществена институция, която няма аналог в Европа, а и по света, която е създадена още преди Освобождението на България с цел да изпълнява учебно-просветителски функции. Читалищата в България са се превърнали в институция, която е развила и съхранила духовността ни като народ и като нация. На много места – особено в селата, читалищата са единственото място, където младите хора, а и останалите жители, могат да отидат да ползват компютри, защото не всички семейства могат да си позволят да имат такива в домовете си. Те са мястото, където те могат да учат езици, да посещават извънкласни форми на обучение и да развиват своите заложби. За селата читалищата са концертни, изложбени и кинозали, както и места за тържества по повод на различни празници. Заради всички тези свои функции неслучайно повечето читалища в страната продължават да са изписани като „народно читалище“, тоест народна, национална институция. Немалко от читалищата в област Силистра са исторически паметници, а вероятно и паметници на културата, защото имат над 100-годишна история. Такива са например читалищата в село Иширково и село Бабук в община Силистра, читалище „Никола Йонков Вапцаров“ в град Дулово, читалище „Йордан Йовков“ в град Алфатар, читалище „Пробуда“ в село Алеково, община Алфатар, читалище „Никола Вапцаров“ в град Тутракан и така нататък. В област Силистра общо 42 читалища имат належаща необходимост от ремонт. Най-много от тях, за съжаление, са в една от големите общини – в Дулово са 23, 3 в община Тутракан, 3 в община Ситово, 2 в община Силистра, 4 в община Алфатар, 2 в община Кайнарджа, 5 в община Главиница. Това е по данни на съответните общини, за които аз нямам съмнение, че са много обективни и прецизни с оглед на потребността, която е належаща. Във връзка с това моят въпрос е: какви са възможните източници и възможности за финансиране на ремонтите на тези читалища, а и по принцип на читалищата като цяло? Има ли възможност тези ремонти да се финансират от държавния бюджет и/или от бюджета на Министерството на културата, и/или от програмите, финансирани от европейските фондове през програмния период 2021 – 2027 г., и ако да, кои са възможните източници за финансиране и респективно кои са програмите? Така че ние гледаме, както и аз, не само с оглед на възможността да бъдат финансирани и поддържани в добро състояние, така че да могат да се ползват и да изпълняват своите функции читалищата не само в област Силистра, а в национален мащаб, но и в области като Силистра и Видин, че и в някои други области, където това е наложително. С оглед на състоянието на общините и възможностите, които имат, считам, че това е крайно наложително. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Чакъров! Във връзка със зададения от Вас въпрос относно възможните източници за финансиране на ремонтни дейности на сградния фонд на читалищата като цяло и по-конкретно тези в област Силистра, Ви предоставям следния отговор: Съгласно чл. 2 от Закона за народните читалища народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалището придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Законът за народните читалища регламентира начините за финансиране на тези културно-просветни сдружения, които съгласно чл. 21 могат да набират средства от следните източници: членски внос, културно-просветна и информационна дейност, субсидия от държавния и общинските бюджети, наеми от движимо и недвижимо имущество, дарения, завещания и други приходи. В допълнение, читалищата могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба. Възможностите за поддръжка и ремонт на сградния фонд на читалищата са предвидени на първо място в Закона за народните читалища, като съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 2 при недостиг на средства за ремонта и поддръжката на читалищна сграда средствата се осигуряват от общинския съвет. Също така Министерството на културата предоставя целева финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности за недвижими културни ценности по Програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Правилата за кандидатстване за целева финансова подкрепа са публикувани и достъпни на интернет страницата на Министерството на културата. Средствата за реставрация на читалищата е възможно да се отпуснат, в случай че сградите на читалищата са регистрирани като недвижими културни ценности. За обновяване и ремонтни дейности на своя сграден фонд читалищата биха могли да се възползват и от възможностите на Оперативна програма „Развитие на регионите“ за периода 2021 –2027 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В конкретния случай читалищата в област Силистра биха могли да кандидатстват като бенефициенти с проекти, изготвени в партньорство с общината, на чиято територия се намира читалището. По Програмата ще има възможност за финансиране на дейности за енергийна ефективност на сгради с културно предназначение. Също така Министерството на регионалното развитие и благоустройството официално публикува „Насоки за кандидатстване по процедура за предоставяне на средства“ чрез подбор на предложения за изпълнения на инвестиции BG-RRP-4.020 – „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт, в изпълнение на инвестиция C-4.11“, което е допълнителна актуална възможност за читалищата за подготовка на проекти със срок до 28 април 2023 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми професор Минеков, аз Ви благодаря за информацията, която поднесохте за читалищата, но тя е налична, публична е, така че по-скоро идеята, естествено, общините и съответните управляващи са наясно, най-общо да го кажа. Считам, че ние като държава и Вие като Министерство на културата, определено считам, че трябва да бъдете по-активни, по съпричастни към поддържането на читалищата с оглед на функциите, съдържанието, това, което аз представих и Вие представихте в аспект най-добронамерен, да изпълняват своите функции, да има загриженост от страна на държавата и на всички ни, така защото те да функционират. Идеята беше да видите и Вие, а може би до този момент не се е помислило точно по какъв начин да се подобри поддържането на читалищата, които са в общини, които и да имат желания, нямат тези възможности, нямат съответните приходи. Не говорим за четирите най-големи града в България – София, Пловдив, Бургас, Варна, където, да кажем, има възможности това да се случва, а места, където има потребност държавата да бъде на мястото си – било то по линия на Министерството на културата, било то по линия да се намерят съответни пера. Това съм го обсъдил с финансисти, така че да се намери финансова рамка, естествено, след прецизен, обективен подход със съответните отговорности и постигането на целите, така че да се поддържат в добро състояние. Аз съм бил в много читалища, където ме е страх, че ще влязат там някакви деца и ще станат някакви проблеми, а да не говорим, че не могат да изпълняват предназначенията си, да изпълняват функциите си. Те са рискови обекти. Всички носим отговорност за това нещо и естествено, най-вече компетентните органи в това отношение. Действително очаквам от страна на Министерството на културата, а и аз ще продължа да следя този процес, да се намери някакво разумно решение, така че това да се оптимизира и да се постигат целите, които днес ги обсъждаме всички заедно. Надявам се, че ще има по-голяма съпричастност от такава, каквато беше представена тук. Благодаря Ви.

Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Чакъров! За съжаление, бюджетът на Министерството на културата мога да го определя като изключително тежък, но има средства – над три милиона, за консервация и реставрация, които могат да бъдат използвани в посока към читалищата. Допълнително съвсем наскоро подписахме литература за читалищните библиотеки за около три милиона лева и това беше наистина много сериозен ход, който беше направен също през 2021 г. Вероятно настина общините не са способни да се погрижат, но трябва да има специален бюджет в читалищата, който да бъде насочен към Министерството на културата, и това ще стане с промяна в действащия закон. Не това е само проблемът, не са само тези ремонти, които трябва да се случат, но има много сериозни оркестрови групи, които работят към читалищата, и често пъти те са напълно забравени от общината, а единственият им шанс е да получат някаква твърде мизерна помощ като любителски състави. Но наистина помислете за Закона, защото по този начин читалищата са напълно изоставени. И в миналите ми мандати, и в сегашния първата ми среща беше с представители на председателството на Съюза на народните читалища – ние се познаваме добре, работим добре. И нещо, за което не сте прав. Читалищата, да, това са наше родно, българско дело, но Ататюрк се впечатлява от тази изключителна инициатива в държавата ни и той въвежда в цялата страна така наречените културни клубове, които аз съм обикалял, съществуват и работят перфектно до днес, и те са били до 70 хиляди. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми господин Министър! През последните години сред злободневните теми е финансирането на културните обекти и институции. Една от възможностите за използване на туристическия поток за осигуряване на допълнителни приходи и дори възможности за самофинансиране на някои културни обекти е използвана например при Перперикон и при Хераклея Синтика, но други все пак се нуждаят от първоначална държавна инвестиция. Става дума за античния град Улпия Ескус, който е на брега на Дунава, на няколко километра от село Гиген. По времето на социализма там са били извършени доста работи. Имало е реставрация. Реставрационните части все още стоят на входа на обекта, запазени са. Всяко лято работят екипи от археолози, но трудът им остава не напълно оползотворен поради една много проста причина – тъй като обектът не е охраняван, иманярите могат да влизат в него свободно, спокойно. От местни жители и от хора, които са съпричастни към нашето културно наследство, разбирам, че се крадат строителни материали, тъй като все пак там строителството е масивно, древна антична архитектура. Ние имаме една възможност. Ако бъде възстановен този обект като приоритетен, да го използваме като свързващо звено между круизния туризъм, който се развива по река Дунав, и историческия културен туризъм в град Плевен и да направим една връзка между Регионалния музей в Плевен и нашето богато културно-историческо наследство. Моето предложение е дали няма възможност при сегашната ситуация да бъде изграден пълноценен туристически обект там, да бъдат назначени хора, които да отговарят за охраната, да бъде изградена ограда, да има някаква видеонаблюдателна система, да бъдат назначени екскурзоводи, уредници и някакви поне на първо време малки сгради, които да приютят този персонал? В тази връзка моето питане е: има ли план Министерството на културата за развитие на античния град Улпия Ескус като пълноценен културен обект и туристическа дестинация; предвиждат ли се средства за опазването и социализацията на обекта; какви мерки възнамерявате да предприемете за спирането на иманярските набези и съхраняването на националното ни културно наследство? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, във връзка с постъпилия от Вас въпрос Ви информирам следното: Археологическият резерват „Античен град Улпия Ескус“ в община Гулянци, област Плевен, е изключителна държавна собственост с предоставени права на управление на министъра на културата на основание чл. 11 и чл. 14, ал. 1, т. 14 от Закона за културното наследство. През 2015 г. с решение на Министерския съвет на Република България резерватът е предоставен безвъзмездно за управление на областния управител на област Плевен за срок от 10 години. Само три години по-късно – през 2018 г., областният управител на област Плевен отправя уведомление за отпаднала необходимост по отношение на резервата, въз основа на което същият е върнат обратно за управление на Министерството на културата. Впоследствие Министерството изпраща предложение до Община Гулянци, Община Плевен, да изготвят официално искане за безвъзмездно предоставяне за управление на резервата по реда на Закона за културното наследство, но от тяхна страна не е заявен интерес. Описаният случай с „Античен град Улпия Ескус“ не е единичен. Липсата на желание от страна на областни администрации, общини и ведомства по местонахождение да придобият право за управление върху археологически резервати и/или отделни археологически недвижими културни ценности, каквато възможност предвижда Законът за културното наследство, само допринася към общия проблем по затрудненото им управление и социализация. Не е такава ситуацията при археологическите обекти, върху които поставяте акцент във въпроса си, попадащи в границите съответно на общините Кърджали и Петрич, инвестирали немалко средства и усилия съвместно с тези на Министерството. Чрез Програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ Министерството на културата осигурява възможност по отношение на обекти със статут на недвижима културна ценност да кандидатстват за финансиране в две направления – за дейности по консервация и реставрация на недвижимите културни ценности и за извършване на теренни археологически проучвания и теренна консервация. Дългогодишните теренни археологически проучвания на един от представителните сектори в границите на резервата „Античен град Улпия Ескус“, така нареченият Голям архитектурен комплекс, сграда с мозайката „Ахейци“ в периода от 2013-а до изминалата 2022 г. включително са финансирани ежегодно от Министерството на културата. Следва да се подчертае, че нееднократно е поставян въпросът за липсата на административно звено в структурата на Министерството на културата, което да е ангажирано пряко с дейности по консервация, реставрация, експониране и управление на археологическите недвижими културни ценности с предоставени права на управление на Министерството на културата, както и на всички останали хиляди археологически обекти, произхождащи от територията и акваторията на Република България, които по силата на Закона за културното наследство представляват публична държавна собственост. Задача пред Министерството към момента е анализ на проблема и разработване на законови изменения, които да създадат възможност за по-добро сътрудничество между държавните и общинските органи, които са включени съвместно в Националната система по опазване на културното наследство. По отношение на спирането на иманярските набези. При подаден сигнал за подобни дейности Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“(председателят дава сигнал, че времето е изтекло) контролира изпълнението на изискванията на ЗКН от физически и юридически лица при условията и по реда на действащото законодателство. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. Ако е необходима някаква законотворческа идея в тази насока, а Вие казахте, че липсва звено, което да свързва, ние сме на Ваше разположение. Просто подайте тази инициатива. Компетентните специалисти са при Вас, ние ще гласуваме всичко това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В непосредствена близост до столичния комплекс „Младост“ и в район с интензивно ново строителство се намира Международният парк на децата от света, известен на всички столичани просто като „Камбаните“. Паркът е създаден преди 44 години заради провежданата там Детска асамблея, която аз спокойно мога да окачествя като една от добрите дипломатически инициативи на Народна република България. Първоначално с площ от 380 декара, в парка са засадени растителни видове, дарени от децата, представляващи 135-те държави, взели участие в Асамблеята. За съжаление, Вашите предшественици не можаха да оценят и да опазят създаденото и в момента площта на парка е отрязана повече от тройно. В момента е само 105 декара, откраднати са и много от камбаните, декоративното езерце е пресъхнало. Състоянието на монумента, самите камбани, осветлението и чешмичките търпи сериозна критика. Въпреки това паркът и особено пикник зоната са любимо място за разходка на софиянци. В източната част на терена всеки уикенд се правят едновременно по няколко детски рождени дни, има сватби на открито, особено по време на ковид пандемията мястото беше винаги пълно. Има един въпрос обаче, който трябва да решим, и той според мен не изисква особени средства от страна на Министерството на културата. Самата горска част на парка е в много лошо състояние. Тя е под санитарния минимум, гората боледува. Всички дървета, или поне огромна част от иглолистните дървета, са изсъхнали. Непрекъснато падат върху пътя, върху кабелите на електропреносната мрежа. Даже последният месец имаше три такива случая. Не бива да рискуваме да допуснем инциденти с пострадали и загинали хора. Такива имаше в Ловния парк на София, имаше в Борисовата градина, в паркове в Стара Загора и в Бургас. В тази връзка, моля да ми отговорите: дали ще успеете през тази година да се погрижите като добър стопанин за парка – да се изрежат изсъхналите дървета и да се засадят съответно нови видове? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, в отговор на постъпилия от Вас въпрос Ви информирам. Монумент „Камбаните“ – София, е групов паметник на културата, комплекс, състоящ се от паметник и парк около него, публична държавна собственост, АДС № 102000606/2019 г. Комплексът Монумент „Камбаните“ е предоставен безвъзмездно за ползване на Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура – София, на основание чл. 4, т. 2 от Постановление на Министерския съвет № 87 от 1992 г. Националният комплекс по култура носи пълната отговорност за стопанисвания от него групов паметник на културата. Министерството на културата ежегодно предоставя на Националния учебен комплекс по култура необходимите средства за поддръжка на Монумент „Камбаните“, което включва: охрана, почистване и грижи за прилежащия парк. За календарната 2022 г. ръководството на НУКК е заявило искане за 142 хил. и 800 лв. Искането е удовлетворено, като през годината е осигурен лимит за разходи, а в края на годината са предоставени средствата и е извършена корекция на бюджета на училището. В случаи на сигнали на граждани за състоянието на парка те са насочвани към ръководството на Националния учебен комплекс по култура, които са ме информирали писмено за взетите мерки за решаване на конкретния проблем. Във връзка със сигнал, свързан с боледуващи и изсъхнали дървета, ръководството на училището ме информира, че са предприети необходимите мерки със съдействието и разрешението на Дирекция „Зелени системи“ в Столична община за отрязване на сухи и опасни дървета и за засаждане на нови, подходящи дървесни видове. Целта е подобряване на общия вид на Монумент „Камбаните“ и прилежащия към него парк. Така например през 2020 г. поради заболяване на боровете от корояд, след спазване на всички законови процедури, бяха отсечени 160 борови дървета, а през 2021 г. са премахнати 16 броя дървета. Следва да отбележим факта, че от 1994 г. досега няма нито една открадната камбана. Броят им от 80 е нараснал на 120 през последните години. Благодаря.

Господин Министър, благодаря Ви за отговора, а и за бързата реакция, защото днес буквално вече в парка се работи и дърветата се изчистват. Състоянието на самия монумент може би ще бъде тема на отделен въпрос или питане, тъй като там е доста по-широка дискусията, може да се развие дали може да се поддържа и самата асамблея да се възроди и да се продължи това нещо, дали е било добро. Не знам как оценявате Вие, ако е в тежест на бюджета на Министерството, дали не е по-добра идея паркът да се прехвърли към Столична община, защото може би там ще е по-лесно да се поддържа? Говоря за самата горска част. Благодаря Ви.

Господин Дренчев, Вие сте напълно прав. Това трябва да се случи и това го предлагах и в предишните ми два мандата като служебен министър. Наистина това не е възможно да бъде оставено в ръцете на Колежа. По принцип аз нямам добра яснота с ежегодната сума какво става, която се отпуска на Колежа, тъй като самият аз не съм бил доволен от това, което виждам там. Може би целият този ангажимент първо трябваше да бъде прехвърлен обратно на Министерството на културата и тези грижи за парка съответно на Столична община. Решението би било чудесно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, това, което виждате на снимката (показва снимка), е сградата на така наречената Стара баня в Монтана. Този постройка води началото си от римския период, така както е открит и водопровод от тази епоха, водещ към нея – тогава е имало и подово отопление, а настоящият градеж е бил извършен през XVI век от тогавашното турско население в района, поради което сред част от местното население е известна и като Турската баня. Тази постройка, за съжаление, не е част от Регистъра на недвижимите културни ценности. Понастоящем се стопанисва от община Монтана чрез Регионалния исторически музей. Имам притеснения относно начина, по който се стопанисва, тъй като за последните 15 години не виждам нещо да е правено, а именно: оставена е на ерозионното действие на климатичните условия, като е запазена една трета от сградата; дворът е непочистен; самата сграда просто е оградена и пред нея има вендинг кафемашина. Доказателство за якостта на римските стени и на този градеж е обстоятелството, че сградата здраво служи като ограда на съседния частен недвижим имот – на съседната жилищна кооперация. (Показва друга снимка.) Даже доколкото виждам, тук има вход към нея. Аз, ако съм на мястото на съседите, ще сложа една табела, ще пусна такса пет лева и от съседния имот хората да могат поне да виждат и да влизат в тази местна архитектурна забележителност. Уважаеми господин Министър, считам, че опазването на националното културно-историческо наследство би следвало да включва и мерки по опазване и съхраняване на сградите, които са останали отпреди 2000 години. Държа да отбележа, че камъните, с които е градена тази сграда през XVI век, са взети от близката древна антична крепост „Калето“, която е включена в този публичен регистър на недвижимото културно наследство, и тогава възниква въпросът: защо „Калето“ е включено, а пък „Старата баня“, която е градена с тези камъни, не е включена?! Разбира се, въпросът ми е реторичен. Ще се радвам да чуя Вашия отговор. Ще Ви предоставя съответно и снимковия материал, за да ни кажете по-скоро какво да направим и за да може да включите тази сграда в публичния регистър с оглед нейното опазване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, това, което съм приготвил, ще го съкратя. Първо ще започна с това, че наистина това, което видяхме и което сте видели и Вие, е ужасяващо. Все пак сградата на Старата баня е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата от епохата на Възраждането с предварителна категория „местно значение“. Съгласно Закона за културното наследство и Наредба № 3 от 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности предоставянето на окончателен статут на недвижима културна ценност се предхожда от заключителна оценка. Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение до министъра на културата за изготвяне на заключителна оценка за предоставянето или актуализирането на статут на недвижимите културни ценности. Предложението се подава чрез Националния институт за недвижимо културно наследство или чрез съответния регионален инспекторат за опазване на културното наследство до Министерството на културата. Заявленията се подават по образец съгласно приложение № 1 от посочената наредба. Заключителната оценка се изготвя от Националния институт за недвижимо културно наследство или във взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, след което директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство внася в Министерството на културата предложение за разглеждане на статута на обекта от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Въз основа на взетите решения от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности се съставя протокол. След утвърждаване на протокола се издава заповед за предоставяне на окончателен статут на обекти и за вписването им в публичния регистър към Националния институт за недвижимо културно наследство, чрез който се осъществява и достъпът до тях. Министерството на културата ежегодно предоставя целева подкрепа за дейности по опазване, представяне, консервация и реставрация на обекти със статут на недвижими културни ценности по Програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Общини, музеи и собственици или ведомства и организации с предоставено право на управление могат да кандидатстват за финансиране по Програмата. Следва да се има предвид, че предстои изменение и актуализация на правилата, които ще бъдат публикувани на същото място. И последно, господин Петров. Приготвяме, сега имаме сериозни намерения – работихме и през трите мандата, изменение и допълнение на Закона за културното наследство най-вече по отношение на недвижимо културно наследство. Вие сам виждате безобразията, които се извършват в държавата ни. Те нямат край и са обект на постоянно нападение със съдействието и на лица, заинтересовани от обектите, но понякога и със съдействието на местната власт. Надявам се да възприемете предложенията и да ги одобрите. Благодаря Ви.

Господин Председател, благодаря за репликата. Благодаря Ви, господин Министър. Когато с Вас говорим за недвижимо културно наследство и когато Ви сезирах за безобразното състояние на крепостта „Калето“, държа все пак да кажа, че тогава общината взе мерки относно стопанисването на онзи обект. Сега на дневен ред е това, което е останало – една трета от тази постройка, която води началото си от Римската епоха. Съгласен съм, че състоянието е ужасяващо, но все пак, ако може нещо да направим – ние като държавни органи и като представители на обществеността, за да не погине и тази останала една трета, тъй като ще остане само кафемашината отпред, господин Министър. Аз виждам, че в това състояние, в което е Старата римска баня, тя по-скоро прилича на къща на хобит от едноименната кино-продукция. Дано не се налага, ако не можем да я опазим и да я стопанисваме, то поне да не се налага да вземаме мерки в тази насока – поне да бъде използвана за някакви такива проекти. Разбира се, това е шега. Темата с опазването на българското национално културно-историческо наследство е доста сериозна и се надявам да направим всичко възможно и разбира се, ще внесем такова предложение, доколкото ни е възможно. Надявам се Вие като министър да го одобрите, за да можем да опазим тези обекти, които са ни предоставени от предходните поколения, за да можем да ги предадем на бъдещите. Благодаря, господин Министър.

Уважаеми господин Петров, наистина това, което показвате, е ужасяващо, но това не е единствено. Държавата ни е залята с подобни проблеми. Ние не оценяваме културното си историческо наследство. Единственият начин е наистина да се извършат поправки в Закона. Аз съм проследил Закона от 2009 г. и мога да кажа – аз съм го заявявал, аз воювам с този закон. Този закон беше направен в интерес на така наречените колекционери и техните иманяри. Още по време на миналия мандат обявихме, че създаваме специализиран състав в полицията по културно наследство. За съжаление, тази идея след мен изчезна и тази година започнахме обучение, което е един вид успех. Ние трябва да имаме такава специализирана полиция. Тя ще следи не само за иманяри. Нали не трябва да си представяте, че става дума за борба само и единствено с иманярството? Но ето, проблемът, който предлагате, ще бъде също в ръцете на тази полиция. Тези случайни подпалвания на покриви ще бъдат също обект на тази полиция. Изобщо нещата наистина са трагични. Знаете какво се случи даже и през последните месеци, което силно ме натъжава. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, съгласно разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и на чл. 159, ал. 1 от Закона за водите плановете за управление на риска от наводнения и плановете за управление на речните басейни се преразглеждат и актуализират на всеки 6 години. На 29 декември 2016 г. и двата плана за периода 2016 – 2021 г. бяха приети с решения на Министерския съвет за всеки от четирите района за басейново управление. На 1 януари 2022 г. започна следващият планов период – 2022 – 2027 г., за който следва да се приемат нови планове за управление на риска от наводнения и планове за управление на речните басейни. Тъй като към 1 януари 2022 г. такива планове не бяха приети, беше изменен Законът за водите и съгласно разпоредбата на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите тези планове за периода 2016 – 2021 г. се прилагат до приемането на актуализираните планове по реда на чл. 146 и чл. 159 от Закона за водите. Близо една година след началото на новия период плановете все още не са приети, за съжаление. Във връзка с това моят въпрос към Вас е: на какъв етап е разработването на плановете за управление на речните басейни и на плановете за управление на риска от наводнения за периода 2022 –2027 г.; кога очаквате тези документи да бъдат приети от Министерския съвет; на какво се дължи голямото забавяне на процеса по подготовката и приемането им? Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, към настоящия момент е в ход процедура по актуализацията на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения в периода 2022 – 2027 г., която се извършва в съответствие с изискванията на рамковата директива за водите и директивата относно оценка на риска от наводненията. Актуализацията на плановете е с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда“. Основните дейности, свързани с актуализацията на двата планови документа, се изпълняват в рамките на Споразумението за представяне на помощни услуги и за подкрепа на изготвяне на съответните планове, което е ратифицирано от Народното събрание на 3 август 2018 г. и е в сила от 5 септември 2018 г. Още в началото на мандата на настоящото правителство извършихме детайлен анализ и установихме значимо забавяне при изпълнението на дейностите по Споразумението с Международната банка, както Вие сам отбелязахте. Констатирано е, че към месец август тази година не са предприети действия съответно за своевременното завършване на дейностите, както и за продължаване срока на Споразумението с краен срок 5 декември 2022 г. – оставащите броени месеци към онзи момент. Въпреки малкото стартирали дейности резултатът към месец август е изключително незадоволителен, тъй като от втория етап на Споразумението, свързан с актуализацията на плановете, няма приета нито една цяла дейност, а само частични резултати. Първите резултати от усилията на настоящия кабинет бяха получени съвсем скоро. По отношение на плановете за риска от наводнения. Приехме картите на заплаха за риска от наводнения на 20 септември и това е свързано с наказателна процедура за забава при актуализацията и по този начин стартирахме и процедурата по нейното затваряне. На настоящия етап за плановете за управление са разработени всички методики, които са изискуеми, събрани са необходимите документи, изготвени са докладите за междинен отчет. Освен това като първи стъпки, които предприехме, са редицата срещи още в началото на мандата – проведени са над 5 срещи, и то на най-високо ниво, включително с представителя на Световната банка и две едноседмични мисии с Международната банка. За съжаление, освен неглижирането и редица други проблеми, има и обективни причини поради забавяне. Но в крайна сметка през месец октомври тази година Банката заяви готовност за извършване на всички дейности по приключване, включително удължаване на Споразумението до края на 2023 г., без промяна на финансовите параметри, като по този начин ангажиментът е поет да се приключи към 2023 г. Със свое решение от 16 ноември 2022 г. Министерският съвет одобри изменението и предложи на Народното събрание да ратифицира изменението. На 2 декември 2022 г. Народното събрание ратифицира със 176 гласа за, издаден беше указ и всъщност с публикуването в „Държавен вестник“ се удължи срокът. Казвам: единствено и само е изменен срокът. Към момента от страна на Министерството на околната среда и водите са предприети всички действия за завършване на плановете и най-късно до края на следващата година трябва да се осигури завършване. По този начин ще се изпълнят и ангажиментите, и съответно препоръките на Европейската комисия. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор и за усилията, които видимо Вие и екипът на Министерството на околната среда и водите полагате, за да бъде преодоляно това изключително сериозно закъснение и пропуски, които са допуснати. Видно е, че сте в много напреднала фаза и се очертава да преодолеем този сериозен пропуск в дейността на Министерството на околната среда и водите с оглед на всички последствия. Да, Вие полагате усилия, действително и Комисията по околната среда и водите, пък и колегите тук в пленарната зала, както и Вие самата посочихте, положихме усилия и се полагат усилия това да бъде преодоляно. Приветствам Ви за това, което правите, но е добре да бъде анализирано, да се види къде, кога и по какъв начин, Вие не посочвате пропуските, които са направени, не с оглед на това да се търсят виновни и да търсим такава субектност, а с оглед на това да се учим от грешките си и негативния опит да не се повтаря и не бива да се повтаря, защото имаме много сериозни ангажименти в сферата на околната среда и водите, в опазването на нашата прекрасна природа и биоразнообразие, така че това не трябва да се допуска и явно е имало недоглеждане – спестяване в предходния мандат и в предходните екипи, в никакъв случай не трябва да се допуска това, което… То се видя в заседанията на Комисията, че пропускът е много сериозен, но това, което чувам днес тук, ще бъда малко по спокоен, но все пак ще очакваме финализиране на одобрението на плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнение. Това е важно за нас, за всички в страната. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Чакъров, изключително точно казахте, че аз се надявам, не само ние, но и следващите правителства да са си научили урока. Спестявам редица подробности, защото ситуацията наистина – наследството, което имаме, не беше обнадеждаващо. Сменила съм всички екипи, актуализирала съм всички отговорни, буквално всяка седмица се правят проверки, така че се надявам наистина да сме си научили урока. Аз спестявам и още нещо, което е не само фактът, че имаме забавяне по изпълнение на тези директивни текстове, не само забавяне във връзка с този ангажимент и стартираната наказателна процедура. Всъщност неизпълнението на това споразумение постави под риск и Оперативна програма „Околна среда“, защото това са средства, тоест финансирани по тази линия. Първо, неизпълнението на това споразумение, вече казах какви са сериозните пропуски. Но второ, при непостигането на този индикатор води до риск и загуба на средства и финансова корекция. Така че вярвам, че с тези адекватни и навременни мерки, уверявам Ви, това беше една от най-големите предизвикателни задачи, защото имахме линеен график ден по ден какво трябва да се направи. Екипът, вярвам, че сме преодолели на този етап и съм оптимист – въпрос на координация, последващи действия, научени уроци и адекватна реакция. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Министър, през 2015 г. е въведена в експлоатация Пречиствателна станция за отпадни води в местността „Голямата пара“ – град Стамболийски, изградена по проект от „Канализация и пречиствателни станции на община Стамболийски“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и държавния бюджет на Република България. Общата стойност на проекта е 47 млн. 413 хил. лв. Пречиствателната станция е собственост на Община Стамболийски и се управлява от „ВиК Пловдив“ ЕООД. Знаем, че ОЛАФ иска България да върне 11,7 млн. евро, които представляват европейски пари, неправомерно изхарчени за изграждането на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води. В тази връзка Ви питаме: колко установени превишения на нормите, заложени в разрешителното за заустване на отпадъчни води на Пречиствателна станция за отпадни води – Стамболийски, има от въвеждането ѝ в експлоатация на съдържанието до момента? Констатирани ли са съответно с протоколи от акредитирана лаборатория, колко съставени акта за установени административни нарушения има Пречиствателната станция за отпадни води – Стамболийски, за периода от 2020 г. до момента? Защо се допуска изливането на десетки, ако не и на стотици кубични метри утайки от Пречиствателната станция за отпадни води – Стамболийски, в района около самата станция в Стамболийски и от страна на Общината като собственик на обекта, и от страна на контролните органи, които го контролират? Имаме информация, че в района на Пречиствателната станция в посока към коритото на реката в продължение на километър и повече от станцията към моста има натлачване на утайки, които трябваше да бъдат почистени още 2020 г. по инициатива на областната администрация, тъй като представляват замърсяване. Към момента те не са почистени. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Таслаков, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми господин Петров! За обект „Канализационна мрежа и Пречиствателна станция за отпадни води на община Стамболийски“ има издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Марица за заустване на отпадъчните води. За периода от въвеждането на Пречиствателната станция в експлоатация през 2015 г. до момента от РИОСВ – Пловдив, са констатирани пет броя надвишаване на индивидуалните емисионни ограничения, поставени в разрешителното за заустване. За констатираните нарушения са съставени пет броя актове за установяване на административно нарушение и са издадени пет броя наказателни постановления. При извършени проверки на място от междуведомствени комисии, които са назначени със заповеди на областния управител на област Пловдив, е установено, че вследствие на процеси, естествени, протичащи в реката в участъка на Пречиствателната станция за отпадни води, руслото на река Марица е изместено към левия бряг. От страна на десния бряг са се образували значителни наносни отложения и наличие на растителност, които възпрепятстват нормалното заустване на отпадъчните води от Пречиствателната станция. В района на Пречиствателната станция за отпадни води се е образувала безотточна лагуна, в която постъпват отпадъчните води от Пречиствателната станция. В Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не е постъпвала информация от страна на Областна администрация – Пловдив, както и „Напоителни системи“ за предприети действия по осигуряване проводимостта на реката в посочения участък. В допълнение Ви информирам, че към момента няма данни за проявен интерес от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, касаещ въпросния приключил проект с наименование „Канализация и Пречиствателна станция за отпадни води в община Стамболийски“ с бенефициент Община Стамболийски. Уважаеми господин Таслаков, отговарям Ви съвсем рамково. Мога да разгърна въпроса си и писмено и да Ви представя резултатите от всяка една от констатираните проверки, мисля че ще бъде интерес за Вас, както и имам допълнителна информация във връзка с намеренията на област Пловдив за почистване на коритото още през 2020 г.

Благодаря, госпожо Министър, за отговора. Да, ако имате възможност, моля да предоставите на служебен имейл или както намерите за добре допълнителната информация. Разбирам, че няма как такава подробна информация да я изложим в няколко минути. Значи, да обобщим, че към Община Стамболийски до момента има пет издадени административнонаказателни постановления от РИОСВ и че в момента няма никакви предприети действия за почистването на утайките, които са се получили. Добре, аз единствено ако желаете да ми отговорите, на каква стойност са наказателните постановления и дали те са заплатени, или тепърва чакаме Община Стамболийски да ги плати и ги дължи? Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Таслаков, предлагам в отговора освен установените нарушения да дам точно какви са предписанията, колко и какво е изпълнено, какви са наказателните постановления, на какъв етап са обжалвани, така че да може да се придобие информация. Ако ми позволите, само един нюанс бих искала да дам в допълнение във връзка с почистването като цяло на обраслата растителност. Това, което ми прави впечатление, е, че 2020 г. във връзка с Комисията има инвестиционно намерение от областния управител за изпълнение на почистването на речното корито. Всъщност към онзи момент дори се сключва договор за почистване, но на практика, аз това ще го развия и в писмения отговор, по информация от РИОСВ – Пловдив, постъпва жалба по линия на Сдружение „Балканка“ към онзи момент. Въз основа на постъпилата жалба МОСВ се произнася с решение, като отхвърля жалбата като неоснователна, произнася се с ново такова решение, впоследствие обаче същото това решение, с което се дава тласък на въпросното инвестиционно намерение за почистване по Закона за водите на тази обрасла растителност, същото това е обжалвано от „WWF – Световен фонд за дива природа Дунавско-Карпатска програма България“ пред Административния съд – Пловдив. Това, което мога да кажа, е, че все още няма приключило административно производство и до приключване на административното дело всъщност е спряно от директора на Басейнова дирекция произнасянето. Така че ще Ви представя и тази информация. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Министър, знаем, че натрупаните средства съгласно изискванията на чл. 64 от Закона за управление на отпадъците могат да бъдат разходвани целево от общините, които са ги внесли, разбира се, съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и Наредба № 7 от 19 декември 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Публична информация за тези средства е достъпна и на страницата на всяка РИОСВ, както и решенията за изразходване на средствата. Впечатление правят две решения на директора на РИОСВ –Пловдив, за предоставянето на събрани финансови средства по чл. 20 от банковата сметка съгласно чл. 22 от Наредба № 7 за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци на Община Стамболийски, във връзка с искането ѝ за разходване на същите по бюджета на Общината, а именно Решение № 09-УО-79 от 28 юни 2021 г. и Решение № 09-УО-85 от 27 август 2021 г. Първото решение е за предоставяне на средства в размер на 1 милион 199 хиляди за транспортни средства и транспортна подемна техника, обезпечаваща функционирането на общинската система за управление на отпадъците. Второто решение е за предоставяне на още 197 хил. 640 лв. за закупуване на съдове за разделно събиране на отпадъците, обезпечаващи функционирането на общинската система за управление на отпадъците на община Стамболийски. Моят въпрос към Вас е: как техника втора употреба, неотговаряща по никакъв начин на изискванията за най-добри налични техники съгласно § 1 от Закона за управление на отпадъците, която не се използва, тъй като постоянно е в ремонт – да не говорим, че част от закупената с тези средства е регистрирана едва през 2022 г., да обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците на община Стамболийски и къде е последващият контрол от страна на РИОСВ – Пловдив, за начина, по който са изразходвани тези средства? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извършвани ли са проверки с отпуснатите пари какво в действителност е закупено, или средствата се отпускат формално само на база представени документи? Извършвана ли е проверка от страна на РИОСВ – Пловдив, във връзка с отпуснатите средства с второто решение? Дали действително са закупени съдове за разделно събиране на отпадъци, или са закупени просто някакви съдове за смесени битови отпадъци? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, госпожо Георгиева, господин Петров, съгласно представената информация от Регионалната инспекция по околната среда – Пловдив, отпускането на средства с цитираните от Вас Решение № 09-УО-79 от 28 юни 2021 г. и Решение № 09-УО-85 от 27 август 2021 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, е извършено при спазване на изискванията на Закона за управление на отпадъците и Наредба № 7 за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Документите, необходими при изискване за възстановяване на средства от отчисленията, са били приложени към подадените заявления и са описани подробно като приложение в издадените решения от директора на РИОСВ – Пловдив. Те са публикувани на страницата на Инспекцията. Основанието, на което се базира отпускането на средствата на Община Стамболийски по посочените по-горе решения за възстановяване на средствата – чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 за реда и отчисленията, а именно за закупуване на съдове за разделно събиране, за транспортни средства, транспортно-подемна техника, обезпечаваща функционирането на общинските системи за разделно управление на отпадъците, като казвам категорично, че разпоредбите на ЗУО и Наредба № 7 не предвиждат забрана за закупуване на техника втора употреба. Няма такъв изричен текст, но разходите за тези съдове и техника са допустими съгласно законодателството. Определението по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУО за най-добри налични техники включва както използвана технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на съоръженията. Съгласно § 1, т. 42, букви „б“ и „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда налични техники са техники, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответствие с промишлен отрасъл при жизнени икономически – в технически смисъл, условия, отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали тези техники се използват, или се създават във въпросната държава членка. Най-добри са тези, които постигат най-висока степен за околната среда. Със Заявление № 1365 от 15 юни 2021 г. и заявление от 25 август от кмета на община Стамболийски е заявено именно закупуването на тези транспортни средства. Съгласно чл. 65 от Закона за управление на отпадъците отчисленията по чл. 60, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, когато се правят за битови отпадъци от общини, са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 2 от Закона за местните данъци и такси. На основание чл. 54, ал. 1 от Закона за Сметната палата Сметната палата извършва финансов одит на годишни финансови отчети на общините. Разглеждането на всички заявления по принцип от регионалните инспекции за възстановяване на средствата на общини и отчисления, натрупани при депониране, се извършва от тях при спазване на определената процедура, разписана в ЗУО. Изчерпателно изброените критерии в нормативната база се прилагат по еднакъв начин спрямо всички заявители. Благодаря Ви.

Благодаря за отговора, госпожо Министър. Само исках да обърна внимание, че е редно все пак отпусканите средства от Министерството на околната среда и водите да имат някакъв последващ контрол, особено в общини с висок риск за злоупотреби. В случая имам информация, че става въпрос за закупени втора употреба машини, които се представят за нови, или са рециклирани. А няколко от камионите са прекарали две години някъде на склад поради техническа невъзможност да бъдат регистрирани в КАТ. Бих искал да обърна внимание на органите, които се занимават с проверката – да проверите дали всъщност тези пари не са изхарчени за камион, който е седял две години, защото не може да бъде регистриран. Няма техническата възможност да мине първоначалния преглед и да получи регистрационни номера, да функционира и да извършва дейността, за която е закупен. За това става въпрос. По същия начин е добре да се провери по второто решение дали наистина са закупени съдове, които са за разделно събиране. Защото в община Стамболийски, като един жител там, не съм видял до този момент да има съдове за разделно събиране на отпадъците.

А документи има!

А документи има. А пари изхарчени има. Така че алармирам да направите проверка в тази посока. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Таслаков, всъщност провокирана съм и от следващия Ви въпрос, който отново касае община Стамболийски. Ще разгърна и него – за изграждането на депо в Шишманци. Предвид създалата се ситуация, въпреки че няма изрични текстове нито в Закона за управление на отпадъците, нито в Наредба № 7, аз съм разпоредила и ще бъде извършена проверка. Най малко, може да се види има ли съдове, няма ли съдове, в какво техническо състояние са те. Ще си позволя и при следващия въпрос да направя лека препратка. Но Ви благодаря, защото по този начин Вие повдигате въпроса и се сезирам. Така че ще бъде разпоредена съответната проверка. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Министър, на Община Стамболийски са отпуснати средства с Решение № 09-УО-85 от 27 август 2021 г., които са почти 100% от натрупаните отчисления. Така че това е една от общините, която си е получила средствата почти в пълен размер. Регионалното сдружение, в което участва, търси финансиране за изграждане на нова клетка за отпадъци на село Шишманци, тъй като капацитетът на Регионалното депо за неопасни отпадъци в Цалапица вече е изчерпан и се очаква да има и депонирани отпадъци от община Стамболийски. В тази връзка, моля да отговорите: с какви средства ще се включи Община Стамболийски в процеса по изграждането на новата клетка? Към днешна дата каква сума има за внасяне по чл. 60 и чл. 64 Община Стамболийски? Какви действия от страна на РИОСВ – Пловдив, са предприети за събирането на тези средства? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, госпожо Георгиева, господин Петров, Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) предоставя безвъзмездна финансова помощ на общините за реализиране на проекти за разширяване на регионални депа за неопасни отпадъци. С писмо от 30 юни 2021 г. от ПУДООС са дадени указания на Община Пловдив, че ще бъдат отпуснати безвъзмездни средства за реализирането на Проекта – въпросния проект, за който говорим, за Регионалното депо в Шишманци – за разликата между прогнозната стойност и наличните отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците на Община Пловдив. На 27 юни 2022 г. е подписан договор за финансиране между ПУДООС и Община Пловдив. Стойността на Проекта е 8 млн. 677 хил. 308 лв., като стойността на безвъзмездната финансова помощ е 6 млн. 531 хил. 777 лв. Тоест собственият принос на Община Пловдив е на стойност 2 млн. 145 хил. 531 лв. В тази връзка още на 23 септември 2021 г. е взето решение от Регионалното сдружение за управление на отпадъците – Пловдив, създадено по реда на чл. 24 от ЗУО, Община Пловдив да осигури дофинансирането на Проекта чрез натрупаните отчисления по чл. 64 от ЗУО. Не е предвидено съгласно цитираното решение финансово участие от останалите общини, в това число и Община Стамболийски. По отношение на втория въпрос. Общо дължимата сума за отчисления от Община Стамболийски е 517 хил. 777,95 лв., от които по чл. 60, ал. 1 от ЗУО – 61 хил. 161,05 лв., и по чл. 64, ал. 1 от ЗУО – 456 хил. 616,90 лв. От страна на РИОСВ – Пловдив, до края на месец февруари ще бъде образувано производство за събиране на дължимите отчисления с акт за установяване на публично-държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Благодаря.

Благодаря, госпожо Министър, за отговора. От това, което отговорихте, стана ясно, че Община Стамболийски дължи 517 хил. лв. на Община Пловдив – отчисления относно сметищата. Това донякъде е добре, тъй като сумата беше около 2 милиона, но тя е намаляла, което го виждам положително. Другото, което стана ясно, е, че до два месеца буквално Община Пловдив чрез съд ще си поиска дължимите суми, което не е добра новина за Община Стамболийски, която в момента дължи 7 милиона. Кметът искаше и мисля, че вече успя да изтегли още 7 млн. и 600 хил. лв. Освен това имам информация, че частна фирма – доставчик на храни, е завела иск за събирането на над 600 хил. лв. задължения. Така че, за съжаление, Община Стамболийски не е в цветущо финансово положение. Още повече апелирам към органите, които отпускате някакви средства – да проверявате там как се харчат средствата, дали няма злоупотреби, за да може по някакъв начин Общината лека-полека да започне да си стъпва на краката. Благодаря.

Благодаря Ви. Това, което искам само да допълня, е, че през 2021 г. Община Стамболийски превежда сериозна сума във връзка с отчисленията от периода от 2013-а до 2020 г. включително. И да, ще бъдат предприети действия по линия на ДОПК, като аз в момента съм разпоредила да се поиска справка от регионалните инспекции на територията на цялата страна, да се направи проверка кой плаща, къде са отчисленията, така че скоро време ще имаме скрининг и цялата картина всъщност за това, доколко и как се изпълняват ангажиментите от страна на местната власт по отношение на Закона за управление на отпадъците. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Целите, поставени в Закона за защитените територии, са ясно определени и са свързани с опазване, съхраняване и развитие на същите като национално богатство. Защитените територии са и под особена форма на защита и опазване с предимство пред всички останали дейности в тях. Тези дейности са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, които протичат в тях, както и на характерните или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи съобразно чл. 4, ал. 1 от Закона за защитените територии. В съответствие с чл. 5 от същия закон защитените територии са: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Правомощията на министъра на околната среда и водите във връзка със Закона за защитените територии са свързани и с организиране охраната на защитените територии – изключителна държавна собственост – чл. 47, т. 11. От изявление на предходното ръководство на Министерството на околната среда и водите, а и от медийни публикации стана ясно, че в началото на миналата година е сключен договор между МОСВ в лицето на министър Сандов и Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ с цел извършване на дейности, свързани с опазване на околната среда, информиране, предоставяне на експертна, консултантска и техническа помощ, мониторинг и контрол на изпълнение на мерките в защитените територии. В резултат от гореизложеното моят въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка на законосъобразността и целесъобразността на този договор, установени ли са действия, извършени от съответната Национална агенция, така наречена, които да са в нарушение на българското законодателство, извършено ли е прекратяване на договора, сезиране на правоохранителни или други органи или други действия по този въпрос? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шилев! С Рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на околната среда и водите и Сдружение, всъщност това е неправителствена организация с наименование „Национална агенция за контрол на защитените територии“, страните са се договорили, че взаимно ще си сътрудничат и подпомагат в извършването на дейности, насочени към опазване на околната среда, повишаване на обществената информираност относно режимите на защитени зони чрез предоставяне на експертна, консултантска, техническа или друга помощ и обучение, както и упражняване мониторинг и контрол на изпълнение на мерките в защитените зони. Следва да се обърне внимание, че от страна на Министерството на околната среда и водите е прецедент подписване на споразумение с неправителствена организация с предмет, включващ дейност по контрол. Дейностите по контрол са нормативно определени и са възложени от законодателя на органите на изпълнителната власт. По-конкретно по въпроса за извършени проверки Ви информирам, че в периода септември, целия месец, от Инспектората на Министерството на околната среда и водите е извършена извънпланова проверка за наличието на допуснати нарушения на процедурата при сключването на визираното споразумение. При изготвянето и подписването на Рамковото споразумение не са спазени изискванията на вътрешните правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Министерството на околната среда и водите. Рамковото споразумение е изготвено без иницииращ доклад, без участието на експерти от Министерството и съгласувано от компетентните дирекции на Министерството. Това е довело до сключване на споразумение без произнасяне по отношение на неговата целесъобразност, а още повече на неговата законосъобразност. Върху документа, наличен в Деловодството на Министерството, е изписано ръкописно: „Вярно с оригинала!“, без поставен подпис, без име, като липсва печат на Министерството. Същевременно на интернет страницата на Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ е оповестено рамково споразумение с входящ номер и с поставен печат на Министерството. Като е поставен печат на Министерството върху документ, за който няма данни да е изготвен или съгласуван от компетентните служители на Министерството на околната среда и водите, са нарушени изискванията за използване и съхранение на печата на Министерството на околната среда и водите, регламентирани с Вътрешните правила за оборот документи на хартиен носител и електронен в Министерството на околната среда и водите. С моя заповед от 10 октомври 2022 г. е наредено да се извърши проверка на място от РИОСВ – София. При проверката е установено, че в сградата на бившата хижа „Петрохан“ присъстват представители на Сдружението, облечени в униформени облекла с емблема на Сдружението. Не са констатирани нарушения на режимите и забраните, регламентирани с обявяването на защитени зони от мрежата „Натура 2000“. С моя последваща заповед от 23 декември 2022 г. е наредено да се извърши допълнителна проверка на място. Сезирани са органите на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата с цел проверка съобразно тяхната компетентност за нарушение на българското законодателство. Предприети са действия по извънсъдебен ред за прекратяване по взаимно съгласие на Рамковото споразумение, като председателят на въпросното сдружение отказва съдействие. На 11 октомври 2022 г. чрез нотариус е изпратена покана до Сдружението, с която същото е уведомено, че Рамковото споразумение е нищожно на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и не поражда права за извършване на дейности по Споразумението. С нотариалната покана е изискано преустановяване на всякакви дейности на Сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“, основаващо се на въпросното споразумение, премахване от интернет страницата на Сдружението на Рамковото споразумение и на всякаква информация, свързана с него, както и представяне на декларация, че са преустановени всички дейности, основаващи се на цитираното споразумение. На посещение на 12 октомври 2022 г. на адреса на Сдружението в град София не е установено наличието на табела, канцелария, служители на неправителствената организация, поради което връчването на нотариалната покана е извършено по реда на чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Благодаря Ви. Една минута. С писмо от 10 октомври 2022 г. е сезирано Министерството на вътрешните работи с молба за проверка по компетентност. С писмо от 10 октомври е сезирана Върховната касационна прокуратура, която по наша информация е образувала преписка. Министерството на околната среда и водите ще потърси защита и по реда на гражданското законодателство по съдебен ред, в случай че Сдружение „Национална агенция за контрол на защитени територии“ не се съобрази с нотариалната покана и откаже да съдейства. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, на първо място, бих искал да Ви благодаря за свършената много работа и проверки за този период, в който сте министър, и да Ви кажа, че от друга страна, съм впечатлен също от постъпките, които са направени от предното ръководство на Министерството на околната среда и водите, тъй като Вие сама казахте, че господин Сандов е сключил договор с фирма фантом, която в момента се крие. Извършени са нарушения. Вие използвахте думата прецедент, тоест никой друг министър досега в нова, стара история на България не си е позволил да направи, да сключи такъв договор, да преотдаде законово определените задължения по контрол на защитените зони на една неправителствена организация. Моето мнение е същото. Предполагам, че няма финансово изражение този договор, доколкото разбирам, може би е имало някакво финансово изражение от момента на сключването на това рамково споразумение, което всъщност се явява моят уточняващ въпрос. Наистина нарушенията са изключително фрапиращи и се надявам Върховната касационна прокуратура, както казахте, да излезе със становище. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Шилев, на доуточняващия въпрос. Да, при нас няма информация за финансово изражение на Споразумението, но както казах, Министерството на околната среда и водите – експертите, нямаме пълната картина, затова се надявам проверките да дадат цялата такава. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър! В края на 2019 г. при своя акция в Плевен органите на МВР, ДАНС и прокуратурата откриват 9 хил. тона балирани отпадъци на площадка в поземлени имоти в индустриалната зона на града. Теренът от близо пет декара е актив на металообработващия завод „Мир“ в Плевен. Теренът обаче е отдаден с договор за наем на „Феникс – Плевен“ ЕООД за съхранението на откритите 9 хил. тона отпадъци, внесени по море от Италия. След акцията от прокуратурата заявяват, че проверената площадка видимо нарушава изискванията за съхранение на отпадъци. На фирмата доставчик на италиански боклук е наложена принудителна административна мярка за екологосъобразно третиране и предаване на отпадъците, съставен е и акт за неизпълнение на административната мярка. Фирма „Феникс“ е трябвало да намери начин да предаде тези отпадъци на фирми, притежаващи съответните разрешителни. Отпадъкът е класифициран с код 19 12 12, което според споменатите наредби не би позволило той да бъде рециклиран. Според Регламент № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци се определят правилата за контрол на превозите за отпадъци с цел подобряване на опазването на околната среда. След направено разследване е изготвен доклад от РИОСВ до министъра на околната среда и водите, връчен на 12 юни 2021 г., и е изпратен до Окръжна прокуратура – Плевен, и се установява невъзможността на обработване, сортиране и рециклиране на отпадъка. Според приетия регламент следва Министерството на околната среда и водите да издаде заповед за депониране на отпадъка и да определи възможността за транспортиране извън България. Уважаема госпожо Министър, вече повече от три години плевенските граждани се възмущават от съхраняването на тези 9 хил. тона боклук в Плевен и административната задънена улица, която пречи той да бъде премахнат. Като народен представител получавам въпроси от гражданите какво се случва с тези отпадъци. В тази връзка, моля да ми отговорите, вземайки предвид гореописаните обстоятелства, какви действия е предприело Министерството на околната среда и водите за премахването на този боклук, като посочите какво е било извършено до момента, в какъв срок ще бъдат окончателно премахнати тези отпадъци, какви регресни действия са предприети към виновниците за създадената ситуация? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Уважаеми господин Манев, уважаеми господин Христанов, да, всичко, което казахте, е абсолютно точно и користно. Въпросните отпадъци са обект на предварителна процедура на писмена нотификация и съгласие. Дошли са от Италия към България, предназначени за оползотворяване. Няма да изпадам в подробности. Вие сам упоменахте образуваното разследване 2020 г., дейностите, Специализираната прокуратура, както и цялата документация. Обръщам внимание, че са получени всички сертификати към онзи момент за оползотворяване на отпадъците, подписани документи за движение по надлежния ред и компетентен орган и финансовата гаранция по нотификацията е освободена, като нотификаторът дружество „Вибеко“ счита, че няма никакви ангажименти за последващото оползотворяване на отпадъците. Това е потвърдено и от италианския компетентен орган в кореспонденция с Министерството, като е изразен категоричен отказ да се организира обратният превоз на отпадъците. В случая е налице незаконен превоз по вина на получателя поради издаването на сертификати за оползотворяване, без това реално да се е случило, и поради изтичането на едногодишния срок за оползотворяване на отпадъците, получени по въпросната нотификация от Италия. Предприети са редица действия. Вие сам казахте, актове са съставени, от директора на Регионалната инспекция – Плевен, е издадена принудителна административна мярка на дружеството „Феникс“. Със заповедта е разпоредено представляващият дружеството да извърши екологосъобразно третиране на въпросните тонове отпадъци за своя сметка в 30-дневен срок от получаване на заповедта, които се намират на площадка на „Феникс“ – Плевен“, като по Закона за управление на отпадъците трябва да ги предадат на лица, притежаващи действащ разрешителен документ. Освен това с решение на директора на РИОСВ Плевен е отнет издаденият регистрационен документ за извършване на дейности на „Феникс“ – Плевен“. Въпреки предприетите действия по закон назад във времето и мерките от страна на органите на Министерството до настоящия момент законният представител на „Феникс“ – Плевен“ не е изпълнил вменените му по екологичното законодателство задължения и дадените от страна на РИОСВ – Плевен, предписания, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Но така или иначе тези отпадъци са там. В тази връзка, през месец ноември инициирахме обществена поръчка, за да се определи и при спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки с предмет: анализ на състава и възможностите за третиране на отпадъците на площадка в град Плевен, предмет на незаконен трансграничен превоз на отпадъците, тъй като по спазване на йерархията на управление на отпадъците, преди да бъдат депонирани, трябва да се намират начини за тяхното оползотворяване. Изпратихме писма за предоставяне на оферти за изпълнение на поръчката до дружества, които разполагат със съответните акредитирани лаборатории, които притежават съответния опит в разработването и анализи на доклади, свързани с управлението на отпадъците и компонентите. Предвидено е след сключване на договор с изпълнител дейностите по договора да бъдат осъществени в рамките на три месеца. Към момента обаче, за съжаление, в МОСВ не постъпи нито една оферта, мисля, че към пет дружества изпратихме за реализиране на тази поръчка. През месец януари ние отново инициираме процедура за събиране на оферти от потенциални изпълнители. Резултатите от проведената обществена поръчка именно ще се използват, от една страна, за определяне какъв трябва да бъде начинът на третиране, определяне на морфологията на тези отпадъци, но най-важното е да се дефинира каква е абсолютната стойност, която държавата трябва да заплати, така че да може да оползотвори тези отпадъци. Ние сме заложили индикативни средства в бюджета, но е много важно да имаме конкретното становище на експертите. Завеждането на регресен иск ще бъде инициирано след приключване на горе- цитираните две обществени поръчки, ще се определят и съответните финансови параметри и ще са съответното основание за завеждане на такъв иск. Така че действия са предприети в крайна сметка след три години наистина тези отпадъци да бъдат премахнати. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, госпожо Министър, за отговора. Нещо, което мен ме озадачи в това, което Вие ми отговаряте, е, че аз, доколкото знам, този код, по който е класифициран този отпадък, той е класифициран като такъв, който не може да бъде преработен. Ако имаме такава класификация на този боклук, че не може да бъде преработен, какъв е смисълът да пускаме обществени поръчки и да искаме оферти от други дружества – дружества, които да се мъчат да го преработят този боклук, след като неговият код на класификация е, че той не може да бъде преработен? При тази ситуация според мен пътят, който трябва да следваме, е не да търсим кой да го преработи, след като той не може да бъде преработен, а да търсим някакъв вариант по някакъв друг начин да бъде депониран, положен в такъв тип сметища, които се загробват, просто този боклук да бъде отстранен.

Благодаря, много Ви благодаря за уточняващия въпрос. Тук има няколко ключови елемента. Първо, отпадъците с код 19 12 12, както упоменахте, съгласно нотификацията, която към онзи момент е била допусната, са предназначени за оползотворяване. Второ, след направените проверки на място и действията на прокуратурата там се оказва, че ние дори не знаем какъв е точно видът на отпадъците, за да може именно да се определи дали тези отпадъци, някои от тях са пригодни да бъдат изгаряни, да се оползотворяват по някакъв начин и накрая остатъчната фракция да отиде на депониране, е задължителен елемент да се извърши морфологичен анализ на тези отпадъци с оглед последващото им третиране. Така че възлагането на тази обществена поръчка считам, че е един от най-ключовите елементи и е трябвало според мен да се извърши много по-рано. Поръчката е на много малка стойност, така че мисля, че около 15 или 20 хиляди лева, не говорим за някакви колосални суми. Но всъщност тази обществена поръчка ще даде три ключови елемента. Първо, всъщност какви са тези отпадъци, защото тук говорим за незаконен внос и ние на практика не знаем какво стои зад тези отпадъци. Второ, морфологичния анализ и трето, най-важното – определяне на възможните практики за тяхното оползотворяване, има ли такива в държавата и колко ще струва? Благодаря.

Аз благодаря отново за отговора. Отношението, което ще взема, може би ще е малко по нестандартно от стандартните ситуации, защото, както споменах, този боклук три години седи в Плевен и е в някаква административна дупка попаднал и прехвърляме, търсим варианти, обществени поръчки и така нататък. От тази гледна точка, уважаема госпожо Председател, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за разискване по това питане и моля да бъде насрочено това разискване в законоустановения срок, като целта с това разискване е, внасям и Проект на решение, с което да помолим да възложим на Министерството в даден срок да намери решение и този боклук да бъде премахнат от Плевен, а пък после какво ще се случва с него, каквото те преценят за най-добре. Това е. (Подава Проекта.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Нашият въпрос е свързан със заплащане на водовземане, извършвано от фирма ЕОПА ЕООД в землището на село Йоаким Груево, област Пловдив. По сведения на Министерството на енергетиката фирма ЕОПА ЕООД е изкопала изкоп до река Въча в землището на село Йоаким Груево, област Пловдив, с големи размери – около 43 дка, и дълбочина 6 – 7 метра. Фирмата е водовзела от подземно водно тяло, като е напълнила изкопа с вода от него. В връзка с направените от Министерството на енергетиката констатации, моля да ни отговорите на следните въпроси: 1. Има ли фирмата ЕОПА ЕООД разрешение за водовземане от подземно водно тяло? 2. Ако има, каква е общата сума в левове, заплатена от фирмата за получените количества вода, и как и от кого е била определена тази сума? 3. Ако няма, ще потърсите или вече сте потърсили отговорност от подчинените Ви служители, които са наблюдавали водовземането, без да защитят държавния интерес, като изискват заплащането на взетата от фирмата държавна вода, и какво ще направите, за да принудите фирмата да заплати взетата от нея държавна вода?

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Даскалов, уважаеми господин Дунчев, госпожо Любенова, във връзка с поставените Ваши въпроси ще започна в техния ред. Първо, има ли фирма ЕОПА разрешение за водовземане от подземно водно тяло? Няма издадено разрешително от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за водовземане от подземни води по реда на Закона за водите. От Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ фирмата има издадено разрешително с № 311-688 от 14 декември 2018 г. за ползване на повърхностен воден обект, река Въча, с цел на водовземането водоснабдяване за аквакултури в землището на село Йоаким Груево, община Стамболийски, област Пловдив с титуляр ЕОПА ЕООД. При извършена една от последните проверки през 2022 г. служебно от страна на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е установено, че в издаденото от ЕОПА ЕООД разрешително е допусната очевидна фактически грешка при изписване на номера на ЕИК на Дружеството и в тази връзка на основание чл. 62, ал. 2 от АПК и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е издадено Решение РР 4572 от 8 юни 2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно условията в издаденото разрешително водохващането в река Въча е предвидено да се осъществява посредством мобилен помпен агрегат с подвижен смукател в реката. За периода 2020 – 2022 г. от страна на Басейнова дирекция са извършени 9 проверки за обекта, като в хода на проверките не е установено изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води, както и не е установено водовземане от повърхностен воден обект съгласно издаденото разрешително за аквакултури. Във връзка констатираното неупражняване на права, предоставени с издаденото разрешително, през месец декември тази година с решение РР-48-71 от 21.12.22 г. за отнемане на издаденото на ЕОПА разрешително, като решението на директора на Басейнова дирекция е мотивирано от неупражняване на права, предоставени с въпросното разрешително от 2018 г., както и на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за водите. Предвид обстоятелството, че от издаването на разрешителното до настоящия момент няма изграден обект за водоснабдяване рибарник, не са изградени водовземни съоръжения и не са отнемани водни количества, такса по реда на чл. 194 от Закона за водите не е изискуема, не се дължи и не постъпва такава от Басейнова дирекция. Втория въпрос – има сума. Както казах, във връзка с извършените проверки, направените констатации и неупражняване на права трябва да се отбележи, че съгласно чл. 194 такса не се дължи в случай, ако няма упражнени права. Ако няма, отговарям, че с оглед на гореизложеното в отговорите едно и две при извършените проверки не са установени налични водовземни съоръжения, поради което директорът издава решението за отнемане на разрешителното. Ще си позволя да дам само една препратка: имам девет страници становища от РИОСВ и от Басейнова дирекция. Ако искате, мога да се разгърна, защото там има множество констатации и проверка, включително със специализираните органи, за да видите какви са констатираните съответно нарушения и актове. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Всъщност моята реплика ще бъде свързана с това, че щом на това място – това са 43 декара, ако имаме изкопан изкоп 6 – 7 метра, има ли в направената експертиза колко кубични метра всъщност се съдържат в това пространство? Ако те се съдържат в това пространство, би следвало тази фирма всъщност да заплати тези количества вода, защото тя ги е получила точно защото е близко до поречието на река Въча. Защото фактът, че няма никакви финансови последствия за тази фирма, а и другото, което е, понеже аз много дълги години – от 1985 г., се занимавам и преподавам дисциплината „Биология и болести по рибите“, на мен ми е ясно, че можеш да декларираш, че няма риба, пък вътре да е пълно с риба и да се обясни, че тази риба просто е скокнала от река Въча в тези 43 декара. Повярвайте ми, на 43 декара може да се гледат поне едно около три тона риба.

Благодаря. Уважаеми господин Даскалов, точно затова Ви предлагам да получите информация – всичко и конкретно какво е констатирано, кой какви проверки е правил, освен това какви са последващите анализи, има ли за замърсяване. Считам, че този анализ ще бъде много полезен и с оглед на това евентуално да потърсим отговори на въпросите, които Вие зададохте. Мога да Ви го изпратя, разбира се, както прецените – и допълнително към питането, мога и по имейла. Има интересна информация, защото държа да Ви кажа, че там има и актове дадени, обжалвания, предписания, специализираната полиция. Така че нека да Ви представя цялата тази информация и с оглед последващи действия, спазването на буквата на Закона и това при кои условия Законът за водите е определил съответното плащане, ако има водопотребление, да бъдат съобразени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател, и на Вас, и на колегите за наистина по-стегнатия дневен ред днес. Уважаема госпожо Министър, от 2007 г. е в сила Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. В съответствие с чл. 13, ал. 12 от Закона за горите „Горскостопанските планове и програми подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие, когато за съответните горски територии няма утвърден областен план по чл. 12.“ Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за горите „горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163 се изработват съобразно границите на горските териториални единици и включват горските територии – държавна собственост, предоставени им за управление“. Съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 от Закона за горите „Горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии.“ Горскостопанските карти пък по ал. 5 са специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. Във връзка с чл. 13, ал. 13 от Закона за горите „Съдържанието на горскостопанските карти и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите.“ В тази връзка, моля да ми отговорите на следния въпрос: На какво правно основание Министерството на околната среда и водите одобрява и се произнася с положително решение за горскостопански планове, представени Ви по реда на Закона за горите, действащ от 2011 г., при положение че няма данни горските стопански планове, приети след 2011 г., да са били изработени на базата на границите на горските териториални единици съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за горите, а пък за горскостопанските карти, които са по чл. 13, ал. 5 и 6 от Закона за горите, няма данни да са в съответствие с Наредбата по чл.13, ал. 13 от Закона за горите? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, съобразно разпоредбите на чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда екологична оценка се извършва на планове, инвестиционни предложения, дейности или техни изменения и разширения, при чието осъществяване са възможни въздействия върху околната среда, както следва. Първо, екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Член 85, ал. 1 от ЗОС постановява, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, устройствени планове, земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложение № 1 и 2 на същия закон. Съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие планове, програми, проекти, инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитени зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Горскостопанските планове и програми се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, като условието и редът за извършване на оценката по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие се определят с наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти, инвестиционни предложения, с предмета и целите на опазване на защитените зони. Горскостопанските планове се изработват за горските територии, държавна и общинска собственост; за горските територии, собственост на физически лица, юридически лица и техния обединения, се изработват горскостопански планове или програми. Горскостопанските планове и програми се изработват за всеки собственик по вид на собствеността на горските територии, по формираните в нейните граници горскостопански единици. Те се утвърждават със заповед на изпълнителна агенция, директор на ИАГ за горските територии, от директора на съответната регионална дирекция по горите за извън посочените по т. 1. Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната регионална инспекция по водите съгласува с решение горскостопанските планове на база предоставената информация от възложителя чрез уведомление. Възложителят на съответния план или програма има задължението да представи информацията, която се изисква по реда на екологичното законодателство, включително и горскостопанските карти. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за горите ИАГ възлага разработването на горскостопанските карти, като редът, условията за създаването и поддържането се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието. В рамките на своята компетентност МОСВ създава, поддържа и разпространява база от пространствени данни за границите на защитените територии и зони от мрежата „Натура 2000“, но не е компетентен орган за произнасяне дали изработените горскостопански планове са в съответствие с Наредба № 20 от 18 ноември 2016 г. за съдържанието, условията и реда за създаването и поддържането на горскостопанските карти. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговора. Доколкото можах да разбера от него, Министерството на околната среда и водите не е компетентно да прецени дали тези горскостопански карти са в съответствие със съответната наредба. Ако може, в дупликата да кажете кой тогава е компетентен да се произнесе, разбира се, за да можем да насочим същия въпрос към него. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за горите Изпълнителната агенция по горите възлага картите, като редът и условията, редът за създаването и поддържането им се определя в наредба на министъра на регионалното развити и благоустройството и министъра на земеделието. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Първо, уважаема госпожо Председател, в този парламентарен контрол да Ви благодаря за толеранса, който дадохте, защото проблемът, който ще изложа, е от локален характер, но с голям обществен интерес. Този въпрос, госпожо Министър, е провокиран от сигнал на общински съветник в община Горна Оряховица и последвали публикации в електронни медии и социални мрежи. Свързан е със складиране и извозване на отпадъци на площадка на компания за опаковки и полиетиленови торбички, намираща се, както и председателят каза, в местността Бабенец, теренът е популярен повече сред местните жители като Батареята. Публикациите и репортажите предизвикаха очаквано вълнение сред гражданите на територията на общината, което стана повод и за извънредно заседание на общинския съвет в началото на тази седмица. Имах възможността да присъствам и смея да твърдя, че премина в двете крайности, но не задоволи напълно очаквания интерес. Затова бих искал от възможно най-достоверния източник, какъвто трябва да бъде министърът на околната среда, и възможно най-високата трибуна, каквато е тази на парламента, гражданите да получат актуална и адекватна информация на следните въпроси, които ги вълнуват през последните дни: Отговаря ли отпадъкът на този, който е заявен, или по-скоро не от собственика, а от ползвателя на площадката? Спазени ли са всички нормативни разпоредби и специални изисквания на Закона? Преди всичко, изложено ли е на риск здравето на гражданите и има ли опасност за баланса на околната среда в района? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, на 3 януари 2023 г. след 23,00 ч. постъпва сигнал в Регионалната инспекция по околната среда – Велико Търново, че в град Горна Оряховица в местността Бабенец е изхвърлен отпадък на „Мегапорт“ ООД в количество 250 т. От страна на Регионалната инспекция е извършена незабавна проверка на място съответно с представители на Районното управление на МВР – Горна Оряховица. При проверката е установено, че описаното в сигнала място се намира в землището на село Първомайци, община Горна Оряховица, и е площадка за съхранение на отпадъци. Към момента на проверката на площадката се съхраняват пластмасови отпадъци във вид на бали. Количеството им е видимо повече от 250 т и са предназначени за рециклиране в производството на „Мегапорт“ ООД. За имота има издаден регистрационен документ, № 04-РД-145-09, от 28 септември 2022 г. от РИОСВ – Велико Търново, за извършване на дейности с отпадъци. Имотът се ползва от дружеството съгласно договор за временно съхранение на отпадъци. Площадката е с предназначение за дейности по съхранение и сепариране на отпадъци. Наличните отпадъци на имота се съхраняват под метален навес на открита зона на бетонирана площадка, част от площадката и в монолитно хале. Площадката е с ограничен достъп и 24 часа жива охрана. Балираните отпадъци са доставени от търговски дружества от България и Германия съгласно представени писмени договори. Доставените отпадъци от чужбина са съпроводени с необходимия набор от документи съгласно изискванията на Регламент 1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци. Съгласно предоставената информация от дружеството на площадката в село Първомайци в момента на проверката са налични 2480 т отпадъци от пластмаса с код 191204. С регистрационния документ на площадката е разрешено да се извършва дейност по съхранение на три вида пластмасови отпадъци, получени при производствената дейност, при сепариране на отпадъци и отпадъци от пластмасови опаковки, за всеки в количество 2500 т на година. От извършения оглед на място не е констатирано разпиляване на отпадъци извън отредената територия на площадката. Отчитайки гореизложеното, Ви уведомявам, че съгласно предоставената информация от последната проверка от Регионална инспекция – Велико Търново няма нарушения на екологичното законодателство, като не са установени съответните опасности за околната среда. Благодаря.

Силно се надявам отговорът на министъра преди всичко да е внесъл необходимата доза спокойствие сред гражданите, защото аз смятам, че коментарите никога не бива да изпреварват фактите, а пък със страховете на хората не бива да се злоупотребява, още по-малко да се експлоатират с политически или други цели. Благодаря за отговора, госпожо Министър.