19 януари 2023 г.

Не.

Аз гледах номерацията от вчера.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам точка седма от седмичната програма – Ратификация на Споразумението с Европейския инвестиционен фонд да бъде точка осма от фиксирания дневен ред за днес. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, първо една процедура за допуск до залата на представители на Министерството на труда и социалната политика. На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на гласуване за допуск в залата Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, Марин Байчев, Любомира Аршинкова и Петя Малакова.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 48 254-01-75, внесен от Деница Сачева и група народни представители на 29 ноември 2022 г. – приет на първо гласуване на 11 януари 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов – създава се нов § 1. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 26 се създава ал. 7: „(7) Когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на разпоредбите на Закона за здравето, срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите продължава до издаване на новите експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК без прекъсване.“

Предложение на народния представител Искрен Арабаджиев – параграф 1 да се отхвърли. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 70, т. 5 след думата „инвалидност“ се добавя „или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия“. Предложение на народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов – параграф 2 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искрен Арабаджиев. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов – създава се нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 12, ал. 3 думите „организира дейността по извършване на индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания и“ се заличават. 2. Параграф 13 се отменя.“

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение на народните представители Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Искрен Арабаджиев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 101б: „Чл. 101б. (1) Регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. (2) Когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения, от ТЕЛК не са установени вида и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението и е налице забавяне в медицинската експертиза се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. (3) До 20-то число на месеца информация за забавяне в медицинската експертиза и за насрочената дата за преосвидетелстване в случаите по ал. 2 се изпраща от регионалните здравни инспекции на заинтересованите органи – НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националната агенция за приходите и общината по настоящия адрес на лицето. В случаите, при които няма насрочена дата, структурите на съответната Регионална здравна инспекция изпращат допълнително информацията за определената дата. (4) По искане на преосвидетелстваните лица регионалните здравни инспекции изпращат информация за наличието на забавяне в медицинската експертиза, за насрочената дата за преосвидетелстване до осигурители или други органи и организации за упражняването на права в рамките на удължения срок на инвалидност на издадените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК. (5) Медицинската документация на лицата, които са подали заявление-декларация за преосвидетелстване и след редовно призоваване не са се явили на преглед в ТЕЛК, се връща в Регионалните картотеки на медицинската експертиза, като удължаването на срока на експертното решение по ал. 2 се счита за прекратено от датата на неявяването, за което в 14-дневен срок се уведомяват заинтересованите лица и органи по ал. 3 и 4 за прекратяване на произтичащите от експертното решение права и подкрепа. 2. В чл. 103 се създава ал. 6: „(6) Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. 3. В чл. 112, ал. 9, изречение второ се изменя така: „През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. 4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 48: „48. „Забавяне в медицинската експертиза“ е неустановяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест – в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване.“ Комисията предлага да се създадат § 5 и 6: „§ 5. Започнатите и неприключени до влизането в сила на този закон производства по преосвидетелстване на лицата пред органите на медицинската експертиза, както и започнатите и неприключени до 4 месеца след влизането му в сила, се довършват при прилагане на чл. 101б от Закона за здравето, независимо от срока на подаване на заявление-декларация от лицата или от упълномощени от тях лица, или от законните им представители. § 6. Възобновяват се служебно след получаване на информация от Регионалните здравни инспекции правата и подкрепата на лицата с изтекъл срок на експертно решение, подали заявление-декларация за преосвидетелстване до влизането в сила на този закон, когато е налице забавяне по смисъла на § 1, т. 48 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Регионалните здравни инспекции изпращат информация на компетентните органи по чл. 101б, ал. 3 в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам предложение за редакционни поправки в § 5 и в § 6 и те са следните: В § 5 преди думите „до 4 месеца“, тоест след думата „неприключени“ да се добави думата „производства“. И в § 6 след чл. 101б, ал. 3 да се добави „от Закона за здравето“. Предлагам също така да се създаде § 7 със следния текст: „Информацията по чл. 101б, ал. 3 се изпраща и чрез информационна база данни по чл. 108а, ал. 1, като такава възможност се създава в срок до три месеца от влизане в сила на Закона.“. Това са предложенията ми за поправки. Благодаря.

Ще Ви го напиша.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 48-254-01-51, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 3 ноември 2022 г., приет на първо гласуване на 4 януари 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване“ (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“. По § 1 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Параграф 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби след думата „изслуженото“ се добавя „календарно“, а след думата „смърт“ се добавя „периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица“. Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителна разпоредба“. По § 2 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – параграф 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 7, т. 1 думите „точки 1 и 2“ се заменят с „т. 1, 2 и 3“.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 48-254-01-7, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 19 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 23 декември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. По § 2 има предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – § 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 17, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. работникът – гражданин на трета държава, да притежава висока професионална квалификация: а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или б) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.“ 2. В т. 2 думите „за последните“ се заменят с „последно публикуваните от Националния статистически институт за период от“. 3. В т. 3 числото „12“ се заменя с цифрата „6“.“

Благодаря Ви. Господин Председател, тъй като това е първото ми изказване, четейки Доклада, виждам, че доста от текста на първоначалния законопроект е променен, доста от нещата не са били подкрепени от Комисията, а някои от тях са били преработени, както е текстът на чл. 17. Разбира се, трябва да отчетем две неща. Визирайки идеята на този законопроект да премахне изискванията като цяло за висококвалифицирана заетост и да отвори българския работен пазар за всякакви чуждестранни работници, за всякакви длъжности и най-вече нискоквалифицирани, което да се направи чрез заобикаляне на Закона, следва да отбележим конкретно в чл. 17 нещата, които ни се предлагат, а те са две. Все още се въвежда едно непознато досега за Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изискване, а именно документ за поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование. Досега подобно изискване не е съществувало в Закона. Досега се е изисквало само диплома за придобито висше образование, и то не е случайно – издадено от съответното третирано висше учебно заведение. Неразбираемо е за мен как ще се доказва този период от пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование. Очевидно, заявителят, апликантът няма висше образование и ще заема длъжност, без да има висше образование, което Ви дава отговори на въпроса какво се цели с този законопроект. Разбира се, няма разписани критерии какви документи ще се прилагат за професионален опит, сравним с висше образование. Тук възниква въпросът защо тогава не въведем за джипитата един период от пет години, след който да ги приравним на коремни хирурзи? Защо не? Какъв е проблемът? Щом тук може за хора, които нямат висше образование да им приравняваме пет години опит на длъжност, както е написано „на равнище“, какво означава „равнище, сравнимо с придобито висше образование“? Аз не мога да си отговоря. Ако някой може да отговори, да вземе думата и да каже, но надали има такъв човек в залата. Защото такова определение в Закона преобръща надолу с главата представите за придобиване на висше образование в Република България. Следващото нещо, което за мен не бива да бъде подкрепено, е в т. 3, а именно намаляване на минималния 12-месечен срок на трудовия договор на 6 месеца. Трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за сключване на трудови договори с чужденци, които са висококвалифицирани, тоест ще вземат една професия, която е наистина сериозна. Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност досега не познаваше такъв кратък 6-месечен срок на трудова заетост изцяло с изключение на сезонната заетост, която е за сезонни работници – разберете, общи работници по нискоквалифицирани длъжности. За мен не съществува човек с уважавана професия, който да се съгласи да дойде да сключи трудов договор за шест месеца. Няма такъв! На практика тази точка не е приложима. Всеки, който желае да работи една висококвалифицирана заетост, включително и тези народни представители в залата, които имат висше образование, стаж по специалността и претендират за професионално развитие, никой от Вас не би се съгласил да дойде да работи за шест месеца. И включването на такъв минимален срок, а именно занижаването на минималния срок на такива договори, говори само едно-единствено нещо: че се цели да бъдат допуснати хора на нискоквалифицирани длъжности чрез тази законодателна промяна. Така че ще Ви призова да не подкрепяме редакцията на Комисията и да подкрепите нашето предложение § 2 да отпадне. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Петров, ясно става от Вашето изказване, че на българския пазар на труда ще бъдат допуснати хора, които имат ниска квалификация. Това е много опасен прецедент. С това нещо ние ще направим така, че ще допуснем вълна от нискоквалифицирани работници, които ще избутат нашите работници от трудовия пазар. Може ли да уточните малко повече как ще стане това?

Господин Петров, Вие сте се хванали за ниско квалифицираните работници, които ще допуснем, но с този законопроект ние отваряме една вратичка и за така наречените служители в IT сектора, а именно това може да бъде поредният скандал, както вчера направихме една комисия с NEXO, да вкараме още неквалифицирани хора. Така че, моля Ви се, помислете и в тази посока. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров! Вие правилно насочихте нашето внимание по отношение на текста – чл. 17, ал. 2, буква „в“, където едно от изискванията е издаване на официален документ, издаден от компетентен орган за не повече от пет години професионален опит. Няма да изчитам същия тест, но би следвало да посочите, че това се явява и дискриминация спрямо българските граждани, които са придобили висше образование и отговарят на изискванията за заемане на определени длъжности. Моля да посочите и отговора на този въпрос.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, благодаря Ви за изказаните реплики. На първо място, господин Георгиев, как ще стане подбиването на трудовия пазар и изместването на българите от него – ами то ще стане много лесно с посоченото в буква „в“. От една страна, по този законопроект имаме длъжности, включени в списък, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика по точка „б“. Но по точка „в“ имаме една врата в полето. Там се казва: „Когато се отнася за длъжности извън тези по буква „в“, тоест за всички останали длъжности, които можете да се сетите, че могат да бъдат измислени в Република България, за тях може да се прилага реда по точка „в“, а именно да бъдат наемани така наречените висококвалифицирани чужденци, които да доказват своята пригодност и надеждност, използвам реплика от вчерашния дебат и да доказват поне пет години професионален опит на равнище сравнимо с придобито висше образование. Да, колега, права сте, то наистина е дискриминационно за всички тези български граждани, които са прекарали пет или шест, или седем години, в зависимост от формата на обучение във висше учебно заведение, за да се снабдят с диплома за висше образование. Ако това бъде допуснато, всеки един чужденец, говоря за държави извън Европейския съюз, европейското икономическо пространство, най вече за държави от Азия и Близкия изток, този законопроект е за представители на такива държави създаден. Всеки един от тях ще може вече дори да не разполага с висше образование, не само да се конкурира, но и да бъде предпочетен заради по-ниското заплащане, което да му бъде дадено от тези местни, всъщност работещи в България чужди корпорации и чужди фирми, да бъде предпочетен вместо български служител, дори такъв, който вече е на работа, а именно това е дискриминационно. Колега Монев, за едно нещо сте прав – наистина, ако приемем този законопроект в този му вид, той ще позволи наемането на хора, за които не се доказва дали наистина имат тази квалификация, тази компетентност, този професионализъм, и то със занижаване на критериите за заплащане, което наистина отваря възможности за злоупотреби. Той отваря възможности за тяхното свободно преминаване в други държави – членки на Европейския съюз, което ще обсъдим малко по-късно в дискусията, но отправната точка ще бъде България и именно ние ще бъдем използвани като начална точка, стартер пойнт на английски за достъпа им до Европейския съюз, което е една от другите главни цели на този законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще кажа няколко общи думи в началото. Този законопроект е още една крачка към либерализация на българския пазар на труда, което, разбира се, при недостига на работна ръка в България е изключително важно, особено за висококвалифицирани работници и служители и е допустимо, но дали това се прави по най-добрия начин. Това бързане, което направихме по приемането на този законопроект, няма да доведе до нищо добро, особено с предложенията по § 1 за промени в чл. 17. Отваряме широко и безконтролно българския пазар на труда без гаранции за защита на интересите на българската работна ръка. И най-важното е, че този законопроект не решава въпросите, които вълнуват бизнеса като цяло в България – като не намалява броя на изискуемите документи за даване на достъп до пазара на труда у нас, намаляване или отпадане на такси, съкращаване на срокове в отделните процедури или всичко онова, което ние наричаме административна тежест. Въобще бизнесът е раздвоен по този законопроект. Голяма част, всъщност не по-голямата част, но част от бизнеса много го иска и подкрепя, заради корпоративни интереси в бизнеса. Друга част вижда в него несъвършенства. Проблемът е недостигът на работна ръка в много сфери. И той е важен този проблем, особено във високотехнологичните сфери и информационните технологии, където секторът изключително динамично се развива и се задъхва от липса на работна ръка. Синдикатите са категорични, че Законът не решава проблемите, а ги създава. Проблемите ги създаваме още с § 1, в който правим промени в чл. 17, ако промените в букви „а“ и „б“ до някаква степен са оправдани, не мога да разбера какво налага буква „в“, с която ние приравняваме професионалния опит, и то само пет години професионален опит на една диплома от висше образование. Пет години учене по съответната специалност, а в някои случаи и шест години, това за мен е много странно и просто е обидно за българите все едно казваме на нашите деца няма смисъл да учите, въпросът е да хванете нещо там пет години, а ето вижте как признаваме на чужденците професионален опит с пет години стаж по някоя специалност, а Вие ще го придобиете, без да учите висше образование. За мен е обидно и притеснително в т. 3, че „12 месеца“ се заменят с „6 месеца“ срокът на трудовия договор. С това даваме възможност, което каза господин Петров, в България да влязат чужденци, които искат да се отправят към други страни в Европа. Тук в България да речем, че процедурата ще бъде по-бърза за достъп до пазара на труда, а със сигурност и по-евтина и за работодателя, и за приемания работник. След 6 месеца този работник ще има възможността и правото да се изнесе към някоя друга държава от Европейския съюз, след като вече е влязъл в него. Не знам идеята на вносителите на този законопроект с промяната на този срок – хем искаме в България да има работна ръка, която да работи, хем им намаляваме срока за работа в България и им даваме възможност да бягат от България. Аз лично, а не смятам и парламентарната група на БСП, че ще подкрепим предложението за отпадането на този параграф, ако това не се случи, ще гласуваме против предложението на Комисията. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, само с едно нещо не мога да се съглася за пазара на труда, че изпитва недостиг от висококвалифицирана работна ръка. Държа да обясня на народните представители, които не се занимават с прилагането на процедурите по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, че и в момента няма абсолютно никаква пречка на висококвалифициран чужденец, от която и да е точка и държава по света, да дойде и да кандидатства за работа в България, тъй като има конкретна разписана процедура в Закона, която позволява това да се случи, като разбира се, това важи за IT индустрията. Няма никакъв проблем всеки един, който е зает в IT индустрията, да получи разрешението за пребиваване и работа в България и по настоящите процедури в Закона. Тъй като няма никакъв проблем това да се случи и в момента, казвам го като човек, който работи с прилагането на този закон, в кръга на моята работа като адвокат пред Агенцията по заетостта и пред Дирекция „Миграция“. Целта на Законопроекта е друга – да снижи критериите, защото, ако има някакъв недостиг, то е за нискоквалифицирана работна ръка. Снижаването на критериите по Закона, този законопроект се опитва да направи възможно наемането на нискоквалифициран персонал, дори без висше образование, който да дойде да работи за българските работодатели. Отново казвам, че няма абсолютно никакъв проблем и по сегашните процедури в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност висококвалифицирана работна ръка да намери работа в България, да кандидатства и да получи разрешение за пребиваване и работа, съответно и виза – първоначалният документ, който се изисква. Едно последно нещо да кажа в репликата си. Господин Гьоков, с този законопроект се получава така, че ако Вие сте завършили едно висше училище с финансова специалност, ще дойде някой и ще каже ама аз съм бил 5 години финансов съветник в NEXO – ето ми практическия опит от 5 години, мога да заема тази длъжност и той ще я заеме, ако приемем този законопроект, това ще се получи просто. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков, Вие правилно посочихте несъстоятелността на текста на буква „в“. Но тъй като становището на Министерството на труда и социалната политика е, че не подкрепя този законопроект, в тази насока са и становищата от ДАНС и Министерството на вътрешните работи, което сочи, че Законопроектът трябва да мине задължително през обсъждане в Тристранния съвет и така вместо да се решат проблемите по заетостта, този текст не създава ли допълнително напрежение в тази сфера?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Петров, уважаема госпожо Нитова! Аз казах, че този законопроект според мен не решава проблеми по заетостта и въобще на пазара на труда, а просто създава нови проблеми и задълбочава стари. Ще се съглася с Вас, господин Петров, че и сега няма пречки за влизане на висококвалифицирана работна ръка в България, само че работодателите, които много желаят този законопроект, ги притеснява по-дългия срок за отпускането на визи. Неслучайно се намалява срокът за проучване от Държавна агенция „Национална сигурност“. Това е предмет малко по-нататък в Законопроекта, но ще го коментирам още отсега, тъй като Вие повдигате този въпрос. Това е един от пороците на Законопроекта – че намалява този срок за проучване, което дава възможност за влизане в страната на хора, които биха могли да бъдат заплаха за националната ни сигурност, първо. И на второ място, пак ще се върна на това, че създаваме някакви дискриминационни условия. В редица български закони има изисквания за образователен ценз за заемане на съответна длъжност и ние тези закони ги спазваме. Тоест български гражданин без висше образование по специалност „Счетоводство“, да речем, не може да стане счетоводител на една фирма, но в случая за един чужденец с професионален опит пет години, без да е завършил това, може да стане такъв в българска фирма. Казвам това, сигурно е много опростено като пример, но да стане ясно, че дискриминираме собствената си работна ръка за сметка на чуждата. Госпожа Нитова спомена тук как ще се отрази на пазара на труда. Не е направена оценка на въздействието на пазара на труда. Неслучайно Министерството на труда и социалната политика е с отрицателно становище по този законопроект, неслучайно Държавна агенция „Национална сигурност“ е с отрицателно становище по този проект. Между другото, освен вносителите, няколко парламентарни групи, които го подкрепят, и може би част от работодателските организации, под въпрос, които подкрепят този законопроект, но аз казах, от такива корпоративни интереси, не от това, че ще стане по лесно на българския пазар на труда. Напротив, създаваме проблеми. Въздействието върху пазара на труда, което ще окаже този законопроект, сега, колкото колегите ентусиазирано да предлагат и защитават Законопроекта, ще го разберем година-две по-късно, но тогава ще са нанесени щети върху българския пазар на труда и тепърва ще трябва да правим нови промени. Отново казвам като заключение на репликата си, че няма как да подкрепя § 1, пък и останалите разпоредби на този законопроект.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ надълго и нашироко обяснихме на първо четене защо няма да подкрепим този законопроект и какви проблеми той създава. Нашите аргументи, естествено, не бяха взети предвид и в Комисията по труда и социалната политика, и по-голямата част от народните представители в тази комисия подкрепиха Законопроекта и промените, които последваха от страна на някои народни представители, които предложиха по съответните параграфи. По § 1 в редакция на Комисията искам да обърна специално внимание на нещо много важно. В т. 2 се казва, че брутната работна заплата по вносител я бяха предложили да стане 1,3 от средната работна заплата, което сваляше границата от приетия по принцип Законопроект за трудовата миграция и трудовата мобилност. Слава богу, имаше достатъчно разум и беше направена поправка, която да върне този коефициент на 1,5. Въпреки това това означава, че работници, които идват от трети страни, при това, както стана ясно от предходно изказващите се, с ниска квалификация, не само висококвалифицирани, но и нискоквалифицирани, които уж трябвало да докажат по някакъв начин, че са работили няколко години и заради това са придобили някаква си квалификация, такива работници ще дойдат на нашия трудов пазар и ще могат да взимат заплата най-малко 2500 лв., което означава две неща. Първо, ще подбие трудовия пазар на високоплатените професионалисти на нашия трудов пазар, защото, ако, както вносителите казват, става въпрос за IT сектора и за инженерния сектор като цяло, в тези сектори се взима заплата около 4000 – 5000 лв. средна работна заплата. При положение че има възможност да се вкарат работници, които взимат 2500 лв. работна заплата, това означава, че те ще подбият нашия трудов пазар и много наши работници ще бъдат оставени без работа. Това означава нова вълна от мигранти от България към други страни, където те ще могат да получават по-добро заплащане. На първо четене също обяснихме, че това е вратичката, която се отваря с промените в този законопроект, и по този начин постепенно може да се и отвори портата, ако утре-вдругиден някой друг народен представител предложи да отпадне пък този коефициент от 1,5, и тогава няма да има никакви пречки да влизат безброй много неквалифицирани работници на нашия трудов пазар. Това ще създаде невероятен хаос. Но да се върнем обратно на предложения законопроект. Надълго и нашироко тук на първо четене някои народни представители ни обясняваха, че в този законопроект става въпрос само за IT сектора. Мисля, че господин Лорер от „Продължаваме Промяната“ тук се изказваше в тази посока. Да, но това пише само в мотивите. Реално в Законопроекта никъде не се споменава, че това е само за IT сектора, нито само за инженерния сектор. Напротив, Законопроектът дава възможност да се наемат висококвалифицирани специалисти, под това название, каквото и да означава, във всяка една сфера на българския трудов пазар, във всяка една дейност на работния пазар. И както стана ясно и в Комисията по труда и социалната политика, госпожа Йорданова там каза, че това ще докара от 3 до 5000 нови работници в България минимум на година, при положение че досега са влизали около 400 – 450 по старите разпоредби на Законопроекта. Направих и една справка, между другото, и се оказа, че при висококвалифицираните специалисти в момента се търсят около 2000 работни места. Това означава, ако това, което каза госпожа Йорданова, цитирайки, мисля, че Агенцията по заетостта, че ние ще сме на минус 2 – 3 хиляди работни места, които наши работници ще трябва да напуснат в търсене на по-добри условия, защото ще бъдат изместени от външни работници, които ще дойдат от трети страни. Точно заради това ние не можем да подкрепим този параграф, така сме и предложили – да не се подкрепят и останалите параграфи в този законопроект, защото виждаме, че той създава, както каза и господин Гьоков, изключително много проблеми на нашия трудов пазар, отколкото да ги решава. Нещо друго, което каза госпожа Йорданова в Комисията по труда и социалната политика, цитирайки Министерството на иновациите и растежа на господин Лорер. Някакви данни цитираше. В предходното правителство, естествено, съществуваше това министерство. Някакви невероятни цифри от безработица цитирахте, госпожо Йорданова – 50 хиляди, 14 хиляди. Някакви невероятни цифри цитирахте. Не знам откъде сте взели тези данни, но от синдикатите Ви казаха директно, че Вие лъжете. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Аз Ви казвам от тази трибуна в момента, че Вие лъжете. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Георгиев, държа все пак да уточните за вратата в полето, която е буква „в“, която казва, че освен списъкът от длъжности, одобрени от министъра на труда и социалната политика, и тези ниски прагове, които се предлагаха изначално със Законопроекта, важи за всички останали длъжности. Всички останали длъжности! Ето, тук преминавам от висококвалифицирана заетост към нискоквалифицирана заетост, каквато се сетите, най-вече общи работници, които да вземат едни по-ниски заплащания, защото за всяка една фирма, която е спонсорирала например „Демократична България“ официално, нормално е да иска да си намали разходите с наемането на хора от чужбина, които да вземат по-ниски заплати, отколкото тя плаща досега. И разбира се, какво ще се случи с българските работници или служители? Ще ги освободи – това е. На следващо място, тук на няколко пъти цитирахте тъй нареченото Министерство на иновациите и растежа. Ако сте били на последния парламентарен контрол, в който участваше приемникът, служебният министър Александър Пулев, моля Ви да уточните в дупликата си, ако сте чули това, което той каза, че по време на 9 месечното министерстване на господин Лорер неговото министерство е придвижило проекти за нула лева. За нула лева! (Шум и реплики.) Нула лева! Така че моля Ви, не цитирайте едно министерство, което не е свършило нищо за 9 месеца в своето управление съгласно отговора на следващия служебен министър, даден на парламентарния контрол, който каза, че в момента се движат проекти за около 15 милиарда, ако не ме лъже паметта. Не използвайте манипулативни данни от трибуната, когато всъщност те не могат да бъдат основание за нищо. Едни неодобрени проекти за нула лева от това министерство по време на управлението на „Продължаваме Промяната“ не могат да бъдат основание за приемане на този законопроект.

Господин Председател! Господин Георгиев, Вие много добре обяснихте, че в българския IT сектор се вземат заплати от порядъка на 5000 лв., което е 2500 евро. Никъде по света няма кой да свърши такава работа, толкова отговорна, умствена работа за такива пари. Навсякъде заплатите са много по-високи. Вие много добре обяснихте каква е целта – да се смъкнат наполовина възнагражденията в сектора, в резултат на което или българските работници да се принудят да приемат това намаляване на заплатите, или да останат без работа, или другият вариант е да отидат в чужбина, разбира се. Това, което обаче Вие не казахте, е, че всъщност по медиите се налага едно твърдение, че едва ли не, виждате ли, „Демократична България“ са хората, които стоят зад IT сектора, едва ли не всеки, който е свързан с IT сектора, гласува за „Демократична България“, произхожда от тях или има нещо общо с тях, „Демократична България“ едва ли не са стожерите, защитниците, благодарение на тях IT секторът е това, което е в момента в България. Но на практика тук трябва да кажете какво излиза? Че всъщност „Демократична България“ искат да направят така, че да спаднат наполовина заплатите в IT сектора, а ВЪЗРАЖДАНЕ защитава българите, които работят в този сектор. Това е много важно и Вие пропуснахте да го кажете. (Шум и реплики.) Трябва да обърнем внимание на всички тези хора, защото и аз съм работил в аутсорсинг сферата и много добре знам за каква тежка отговорност и за каква работа става въпрос. Трябва да кажем на всички тях, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ги подкрепяме, докато от страна на „Демократична България“ няма реална подкрепа. Има единствено едно парадиране, едно говорене, но в крайна сметка няма действия, които да водят до реална полза за българския IT сектор. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председател. Извинявайте, след толкова много изговорени глупости, нямаше как да не изляза. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Само няколко разяснения ще Ви дам. Тъй като говорите, че IT секторът работил за 5000 лв. – и Вие сте работили в този IT сектор, погледнете какви са заплатите там. Може би три е стартова, но те работят за много повече. Второто твърдение, което правите, е, че ако заплатите се намалят, те ще трябва да отидат да работят другаде. Уважаеми колеги, събудете се! От много време IT секторът работи отдалечено. Той не е нужно да се мести където и да било. Български IT специалисти работят за много чужди компании. Така че тези твърдения, които правите, са много несъстоятелни. В момента целият IT сектор Ви се смее. Продължавайте да го правите в същия дух. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Започвам отзад напред. Господин Камбарев, Вие предполагам, че сте зает в IT сектора и ги знаете много добре как са работните заплати там. Цитирам Ви информация, която е от Агенцията по заетостта и данни въобще като цяло от Министерството на труда и социалната политика. Средната работна заплата за България за този сектор е около 5000 лв. Има специалисти, които взимат 20 хиляди – може и повече лева, но аз Ви казвам средната работна заплата колко е в този сектор. Това означава, че с този законопроект, който Вие чинно вдигнахте ръчичка и го подкрепихте в Комисията, а предполагам, че ще натиснете и зеленото копче в залата, Вие давате възможността да подбиете този пазар, този сектор, и тези хора да напуснат. Ако е така, щом казвате, че дистанционно работят някои хора, защо тогава ги допускаме на нашия трудов пазар с приемането на тези поправки в Закона? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много е важно да знаете, че IT секторът – това, което правите в момента, ми изглежда като един чисто лобистки закон – може би на една фирма NEXO, която да си намери много по-евтини работници на нашия трудов пазар от трети страни. Явно има проблем в Щатите в момента – ще я гонят сигурно тази фирма оттам, затова искате да прехвърлят дейността тук на българския трудов пазар и затова Ви трябват няколко хиляди работници от клоновете на NEXO да дойдат в България. Може би това е причината, не знам. Малко лобистки ми изглежда този законопроект и промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Абсолютно сте прав, господин Георгиев, че този законопроект прави така, че да подбие българския пазар. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Между другото, питат ме тук народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ: Вие какво работите, господин Камбарев? Но това е друга тема, може би ще уточните по-късно.

Да, освен народен представител. Преди това какво е работил? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Георгиев, прав сте абсолютно – този законопроект ще направи така, че да влязат също и нискоквалифицирани специалисти, които не са само в IT сектора – ние не защитаваме само IT сектора, ние защитаваме работните места на абсолютно всички работещи в държавата, защото този законопроект дава възможност да се наемат хора по абсолютно всички дейности на нашия трудов пазар. Както казах преди малко в моето изказване, това ще направи така, че от три до пет хиляди работници ще бъдат допуснати в държавата ни. Това е по оценка на Министерството на труда и социалната политика. Това означава, че те ще избутат, така да се каже, от трудовия пазар от три до пет хиляди души, и то на този етап. Ако се направят тези промени, за които Ви казах, впоследствие най-вероятно ще се отворят и портите, и тогава не можем да спрем вълната от мигриращи, трудещи се работници от третия свят. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! За целите на стенограмата взимам тази възможност за лично обяснение, защото колегите са изкушени да изобличават фактите и на практика да представят неверни факти. Затова аз ще припомня. Това, което аз реферирах на заседанието на Комисията по социална политика, е официално писмо на Българската агенция за инвестиции от 16 януари тази година. Какво се казва в него: че съгласно данни от национално представително изследване, проведено от Агенцията по заетостта, през следващите 12 месеца бизнесът ще се нуждае от 11 040 професионалисти. Най-търсени сред тях, съгласно публикуваните данни, са машинни оператори, строители и работници в хранително-вкусовата промишленост. Сериозен недостиг на кадри изпитват и компаниите от сектора за информационните и комуникационните технологии. Данните показват, че в момента в българската IT индустрия моментално могат да намерят работа между 40 хиляди и 50 хиляди човека. Да, това са данни на работодателите, но мисля, че един работодател най-добре знае от колко точно хора има нужда да работят в неговото предприятие или фирма. Благодаря. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)

Господин Председател, интересни неща разбрахме под Ваше ръководство. Мислехме, че проруските сили от ВЪЗРАЖДАНЕ още водят битка срещу 5G мрежите (смях) и са на ниво VHS видеокасети (единични ръкопляскания), те обаче са в борба за IT сектора. Но, господин Председател, процедурата ми е към Вас, съвсем сериозна. Това е дебат за първо четене. Този дебат е проведен. Българският парламент разполага с малко и ценно време и важни законопроекти. Не позволявайте на тези хора да губят това ценно време, защото дебатът по второ четене има съвсем други правила. Благодаря.

Господин Минчев, допреди доста време имах мнение, че водите обективно, или поне правите всичко възможно според Вашите виждания да водите обективно, но днес и в момента виждаме за пореден път Вашето водене как се опира на това какви са Ви политическите пристрастия и как всичко, което е свързано с ВЪЗРАЖДАНЕ, трябва да бъде така направено, че ако можем в залата да потъпчем Правилника, но да можем леко да унижим ВЪЗРАЖДАНЕ. Когато лица, като изгонения от БСП – Божанков, храчат по ВЪЗРАЖДАНЕ, Вие така най-самодоволно седите на председателското място, леко се усмихвате, мълчите си и нищо не казвате. Нямаше дори намек затова да му направите забележка на позорно изгонения от БСП – лицето Божанков, и мълчите. Дори не сметнахте, че нещо нередно има. Разбирате ли защо бяхте отстранен от председателското място?! Напълно основателно към днешна дата смятам.

Господин Председател, аз пък ще изразя обратно становище. Напротив, моята процедура е по начина на водене за това как всъщност Вие много правилно водите и смятам, че сте изключително толерантен. Така и трябва. Искам да Ви поздравя, защото, когато от тази трибуна се изказват лица, които очеизвадно имат проблеми с менталната си субординация… (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това показва наистина много сериозно толерантно отношение към такива ментално неравнопоставени лица…

Господин Минчев, хваля Ви в момента. (Смях. Ръкопляскане от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Показва как Вие в тази ситуация изключително толерантно се отнасяте към хора, които иначе трудно биха могли да разделят на две магарета три купи сено, но от тази трибуна Вие показвате, че гледате толерантно и гледате абсолютно равнопоставено на всеки един от тях, дори и такива, които наистина много трудно разбират за какво точно става въпрос и единствената им цел е да излязат от тази трибуна с идеята, както каза преди малко господин Ганев много точно и удачно – да нахрачат ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз обаче искам да Ви поздравя, защото все пак в тази трудна ситуация, в която работим тук в парламента – доживява последните си дни, от време навреме е нужно да се посмеем с такива неуравновесени, леко неадекватни типове, но пък в крайна сметка такива ги е създал Господ. Вие им давате наистина едно много добро право за изказване, не ги делите, което е наистина много хубаво. И за пореден път искам да Ви поздравя за Вашето толерантно отношение към ментално неравнопоставените лица в нашия парламент. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях. Реплика от народния представител Георги Георгиев.)

Господин Председател, уважаеми колеги! И друг път съм казвал, отново ще го кажа много ясно, че когато някой няма аргументи по същество, това, с което се занимава, са лични обиди. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нека да не говорим за това кой ментално какъв е, всеки един в тази зала е представител на определени слоеве от населението. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз не съм се притеснил за моята ментална принадлежност, господин Костадинов, защото изобщо не е мястото тук да се държи такъв тон. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.)

Да, господин Костадинов, простащината и обидите нямат място тук в Народното събрание. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.) Това е, с което се занимавате през последните седмици и месеци, и е добре да разберете, че това е вредно за България. Всички Ваши претенции за интелектуална собственост, мощ и така нататък нямат нищо общо с това, което трябва да правим ние в това Народно събрание, и е хубаво да го разберат другите. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Отново използвате обиди, защото нямате аргументи, господин Костадинов. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене, към Вас. Моля – от медицинска гледна точка, да припомните на представителите, които седят в залата, че при всяко отваряне на устата, дават възможност да се погледне какво имат в главата. Благодаря Ви. (Смях. Ръкопляскания от „Демократична България“. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. Искам, когато излизат народни представители и говорят глупости от тази трибуна, да им правите забележка, а имам предвид точно народния представител Божанков, който каза, че ние правим изказвания, които не са по точката. Напротив, моето изказване беше изцяло аргументирано, с факти, данни по точката. И когато такъв народен представител, който въобще даже не е отворил Законопроекта, не да го е чел, не го е отворил и даже идея си няма какво пише вътре, но след малко ще го подкрепи най-вероятно и аз ще видя това нещо после в гласуването, моля да му правите забележка, защото моето изказване беше изцяло по Законопроекта. Също така не знам госпожа Йорданова какви данни пак изнесе тук на тази трибуна, но общо в цялата държава в момента се търсят 30 хиляди работни места. Тя изброи само в два-три сектора 64 хиляди, доколкото сметнах аз. Не мога да разбера как ги намират тези свободни работни места, като имаме 145 хиляди души безработица и всеки пет човека се борят за едно работно място в момента в държавата ни? Така че, когато и народни представители изказват грешни данни, моля да ги поправяте също. Благодаря Ви. Това ми е процедурата. Благодаря.

Господин Председател, ние знаем, че Вие водите необективно. Знаем това още от момента, когато не допуснахте на закрито заседание да се гледат секретни документи във връзка с вдигането на ветото над Македония. Вие тогава направихте така, че на практика защитихте Вашия министър председател, потъпкахте Правилника, дори с цената на това да се разделите с поста си, както стана, но в крайна сметка защитихте Вашия министър председател и Вашата парламентарна група без значение какво пише в Правилника и без значение какво е добро за държавата. Сега това, което правите обаче, е да давате думата и да не прекъсвате лица като господин Божанков, който говори за видеокасетата на ВЪЗРАЖДАНЕ, а Вие трябваше да му кажете, че неговата грамофонна плоча е изтъркана и да не повтаря едно и също от тази трибуна, защото такива изказвания нямат място на нея. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да се върнем към дискутирания параграф в момента, защото има още достатъчно много параграфи, по които можем да чуем всички тези опорни точки, които непрекъснато слушаме от началото на дискусията по този законопроект. Изнасяните данни в момента са доста спекулативни, най-малкото защото наличието на безработни официално регистрирани не ги прави висококвалифицирани и това дори и хората, които знаят тези данни, са напълно наясно с това. Взимам думата, за да разсея ясно каквито и да е било съмнения по отношение на текстовете, които бяха коментирани до момента. Първо, в тези предложени промени се предлагат текстове, които са от директива на Европейския съюз. Тъй като тук доста често се четат директивите на Европейския съюз избирателно имаше една директива за минималните възнаграждения, която имах чувството, че всеки един народен представител я е прочел, но явно тази директива, която е за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, явно тя не се чете достатъчно внимателно от всички, затова искам да Ви обърна внимание на следното: по никакъв начин с буква „в“ не се отменят изискванията за висше образование. Във буква „в“ единствено и само се говори за това при какви условия ще се признае, че някой има висока степен на професионална квалификация. Що се отнася до договорите, а именно те да бъдат намалени от 6 на 12 месеца, това също е изискване на Директивата. А що се отнася до възнаграждението от 1,5 от средната брутна работна заплата за страната, това също е част от Директивата и ние много ясно и в Комисията приехме, че то би могло да се увеличава в бъдеще след преговори със социалните партньори. Използвам възможността, тъй като съм взела думата в момента, да предложа прекратяване на дебатите по този параграф, да се гласува и да преминаваме към гласуване и към следващите параграфи.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Сачева, моля да уточните на народните представители в дупликата си дали във въпросната директива се заобикаля изискването за висше образование, като се дава и дали е посочено, но ще Ви помоля и да го прочетете, ако е посочено там, защото лично мен ме съмнява да е посочено, че се дава възможност на лица, които нямат висше образование, но да доказват пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, за да е ясно на залата дали Директивата създава такава възможност, защото мен много ме съмнява в Директивата да пише точно това. И по отношение на шестте месеца, които са минималният срок за висококвалифицирана трудова заетост, държа да кажа, че целта на българския законодател, когато е създавал изискването за 12 месеца минимален срок на договора, е да създаде една трайна връзка, едно трудово правоотношение между този предполага се висококвалифициран служител или работник от една страна и местния български работодател, а намаляването на срока два пъти от една страна и създаването на възможност този човек на всеки 180 дни за 90 дни да бъде командирован в друга държава – членка от Европейския съюз, и там да подаде възможност за местна синя карта, каквато възможност му е създадена реципрочно с този законопроект и ако идва от друга държава членка, просто показва, че целта на Законопроекта е България да бъде една входна точка за чужденци, които след това да отидат да работят някъде в Западна Европа за същите или други работодатели, но за много по-ниска работна заплата, отколкото се дава и там. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Сачева! Аз съм съгласен с това, което казахте, че днес се изговориха много лъжи по този законопроект и аз ще се опитам да адресирам някои от тях. Един от представителите на партията с най-голямата интелектуална мощ в залата – ВЪЗРАЖДАНЕ, каза, че този законопроект ще позволи на IT сектора, който те уж защитават, на година да увеличи 10 пъти способността си да привлича висококвалифицирани кадри. Стана ясно, че в момента това се случва с около 400 човека на година, а този законопроект ще позволи 4000 човека на година. От друга страна, стана ясно, от данните, които изнесе госпожа Йорданова, че този сектор има необходимостта от около 40 – 50 хиляди човека. Така че може би най-грешното нещо, което се каза тук, едно от най-грешните, беше математиката на господин Георгиев, защото се оказва, че няма да имаме недостиг и да се окаже, че много хора остават без работа, а точно обратното – ще се окаже, че дори този законопроект да успее да постигне това, което цели вносителят, а то е да привлекат квалифицирани кадри, той ще помогне на сектора да задоволи сегашната си необходимост след 10 години. Както всички знаем, IT секторът е един сектор, който зависи от човешкия капитал, там се продава човекочас. Така че, за да се увеличи капацитетът на един бизнес, който е един от светлите бизнеси в България, един от бизнесите, който плаща данъци, който плаща високи осигуровки, който плаща много социални придобивки и се грижи за своите служители, от който до голяма степен стандартът в България и високите заплати в България се движат от този сектор, всеки един законопроект, който по някакъв начин се опитва да помогне на този сектор, е добър за България, защото помага на един сектор, който е светъл и внася данъци. Така че, госпожо Сачева, благодаря Ви, че казахте от тази трибуна за лъжите и се надявам в дупликата си да адресирате още от тях. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Сачева, Вие уточнихте, че става въпрос за поредното внедряване на европейска директива, само че това внедряване на тази европейска директива става доста изкривено. Тук твърдяхте, че ние използваме спекулативни данни. Не, не е вярно, не използваме спекулативни данни. Вие казахте също, че коефициентът щял да бъде 1,5, който е и по настоящия законопроект, и казахте, че този коефициент ще расте нагоре евентуално във времето. Сега, аз твърдя, че Вие използвате да правите спекула, защото вносителите бяха предложили коефициент 1,3. Това означава, че този коефициент има намерението да се намалява с времето. Да не говорим, че най-вероятно ще изчезне и тогава няма да има никаква пречка за всякакви хора от Третия свят да влизат и да работят в България. Искам да Ви попитам и нещо друго – какъв е проблемът по настоящите текстове, както каза господин Петров, да се наемат IT специалисти или високи професионалисти от чужбина в различни сектори на нашия трудов работен пазар? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, господин Петров, като приключа дупликата, веднага ще Ви изпратя на мобилния телефон Директивата, за да може лично да си я четете, но в Директивата – много ясни определения в Общи разпоредби, в определения. Има определения за придобито висше образование, което няма да губя време да чета, и отделно в придобита висока степен на професионални умения. Единствено и само за да докаже някой висока степен на професионални умения, единствено тогава говорим за тези 5 години, които са сравнимо равнище с придобито висше образование – само за доказателство на високи професионални умения. Трябва да имате предвид, че пазарът на труда, уважаеми колеги, както неведнъж съм имала възможност да Ви казвам, той изключително много се променя и не зависи, слава богу, от волята на народните представители на Народното събрание на Република България. В пазара на труда много хора, които имат едно висше образование, работят други професии. Хора, които имат определена квалификация, я придобиват чрез опит, а не само чрез висше образование. Същевременно има много милиардери в света, които нямат висше образование, сигурно знаете за това, така че едва ли Ви изненадвам с тези изречения, които казвам в момента. Говорим за висока степен на професионални умения, в никакъв случай не говорим за това някой да доказва висшето си образование чрез някакъв тип друг официален документ освен диплома във висше учебно заведение. Що се отнася до целите на този законопроект, те бяха много ясно коментирани вече на първо четене, не виждам защо трябва отново да говорим за тях. И в момента в страната чакат да влязат граждани, които биха искали да работят на нашия пазар, които са от Украйна, от Русия, от Беларус. Поради различни обстоятелства, които се случват в различни държави, също има хора, които искат да дойдат – и от Испания, от Германия и от много други държави. Това, което се случва в момента, е, че процесът е тромав. Има много удължени срокове, има много некоординирана връзка между институциите, която трябва да бъде преодоляна, и по време на предложенията, които бяха направени между първо и второ четене, беше потърсено становището на абсолютно всички тези институции, както ДАНС, така и Миграцията, така и Националната здравноосигурителна каса включително, защото има права, които са свързани със здравното осигуряване, и Министерството на образованието, Агенцията по заетостта и така нататък. Тази директива трябва да бъде транспонирана до 18 ноември 2023 г. и това, което се прави в момента – поставя се началото на транспонирането на тази директива. В този смисъл, когато коментираме всички тези въпроси, трябва да имаме и това предвид. Заплатите, за които сме предложили да се увеличи отново на 1,5, те ще бъдат обект преди всичко на преговори между социалните партньори и в рамките на Директивата ще стигнат до 1,6. Използвам възможността за пореден път да кажа, че заплатите няма да бъдат увеличени от нашите законодателни решения, а те ще бъдат увеличени, когато повече хора с таланти, с възможности, с предприемачество и креативност дойдат да работят в България, защото така ще се увеличи и средната работна заплата в страната, а оттам ще се увеличи и така бленуваната от Вас минимална работна заплата, която трябва да бъде свързана със средната работна заплата. Това няма да стане, просто защото някой народен представител ще е определил конкретно число. Благодаря.

Господин Председател, колеги! Още на първо четене ние изразихме мнение, че няма да подкрепим дебатирания законопроект, защото смятаме, че той е заплаха за националната сигурност, което води до това, че на второ четене също няма да подкрепен от „Движение за права и свободи“. Между другото, нека да поздравим бъдещето на България – децата от СОУ „Христо Смирненски“ в град Койнаре с техния директор Даниела Цоневска. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.

Параграф 3 – предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Параграф 4 – предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители § 4 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 2: „§ 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „12 месеца“ и накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България“. 2. В ал. 3 думите „чл. 17“ се заменят със „Закона за чужденците в Република България“.“ Параграф 5 – предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители: „Параграф 5 се заличава.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители § 5 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен. Параграф 6 – предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на Костадин Костадинов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. Предложение на Томислав Дончев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „които са“ се заличават. 2. В т. 1, 2 и 3 в началото се добавя „които са“. 3. Точка 4 се изменя така: „4. които имат статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;“ 4. В т. 5 в началото се добавя „които са“. 5. Създават се т. 6 – 10: „6. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя статут или се ползват с временна закрила в дадена държава членка; 7. които са подали молба за временна закрила в Република България и очакват решение по своя статут или които се ползват с временна закрила в Република България; 8. които влизат в Република България по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции, с изключение на граждани на трети държави, които са приети на територията на Република България в качеството на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер; 9. чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания; 10. които по силата на споразумения между Европейския съюз и Република България, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“ Предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава“ се заменят с „висока професионална квалификация, представляваща: а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или б) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.“ 2. Създават се т. 34 – 36: „34. „Висока професионална квалификация“ е квалификация, която е удостоверена с доказателство за придобито висше образование или за висока степен на професионални умения. 35. „Висока степен на професионални умения е: а) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или б) когато се отнася за длъжности извън буква „а“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор. 36. „Професионален опит“ е опитът, който лицето е придобило при действителното и законно упражняване на съответната длъжност.“ Стигнахме до Преходните и заключителните разпоредби.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението и предлага следната редакция, като заглавието на Раздела да бъде „Заключителни разпоредби“.

Да. По § 7 има предложение на народния представител Томислав Дончев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. В Доклада е пропусната санкцията на Комисията, но го добавяме – Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители – § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 5: „§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8: а) създава се нова ал. 4: „(4) Не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение освен разрешение тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип „Синя карта на ЕС“, издадено от държава – членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.“ б) досегашната ал. 4 става ал. 5. 2. В чл. 33к: а) алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и: 1. притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за всички видове продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип „Синя карта на ЕС“, или 2. отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и на които е предоставена международна закрила в Република България или държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на Закона за убежището и бежанците. (2) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца. Разрешението по изречение първо може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му. (3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е до 60 дни преди изтичане на пребиваването му. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и в дирекция „Миграция“, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Заявлението на картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“ б) в ал. 5: аа) в текста преди т. 1 накрая се добавя „в зависимост от начина на подаване по ал. 3, на хартиен носител или в електронен формат“; бб) в т. 2 се създава изречение второ: „в случаите по ал. 1, т. 2 свидетелството за съдимост се издава от държавата, която е предоставила статут на международна закрила на чужденеца;“; вв) в т. 5 думите „и опит“ се заменят с „и/или опит“; гг) в т. 7 думите „документа за пребиваване на работника – чужденец“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. в) в ал. 6 думите „и на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“, след което в тридневен срок се изпращат и в оригинал“ се заличават, а след думите „посочения“ се добавя „постоянен“; г) в ал. 7 думите „7-дневен“ се заменят с „10-дневен“; д) в ал. 8: аа) в изречение първо след думите „Агенцията по заетостта“ се добавя „и Държавна агенция „Национална сигурност“, думите „14 дневен“ се заменят с „10-дневен“, а думите „като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал“ се заличават; бб) изречение трето се заличава; вв) в изречение четвърто думите „14-дневен“ се заменят с „10 дневен“, а думите „10 дни“ се заменят с „три дни“; е) в ал. 9 думите „14 дни“ се заменят с „10 дни“; ж) в ал. 10 думите „7 дни“ се заменят с „10 дни“, създава се ново изречение второ: „Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи.“, а досегашното изречение второ става изречение трето; з) в ал. 11 думите „7-дневен“ се заменят с „10-дневен“; и) в ал. 12 думите „когато заявлението по ал. 5 е подадено от работодател или упълномощено от него лице, дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на работодателя“ се заменят с „Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на заявителя“; к) в ал. 13 изречение първо се изменя така: „В срок до 20 дни от изпращането на съобщението по ал. 12 чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 в случаите по ал. 1.“, а в изречение второ думите „и Държавна агенция „Национална сигурност“ се заличават; л) в ал. 14 думите „с виза по чл. 15, ал. 1“ се заменят с „на едно от основанията по чл. 33к, ал. 1, т. 1“, а думите „и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“ се заличават. м) в ал. 17 думите „един месец“ се заменят с „15 дни“, а думите „14-дневен“ се заменят с „13-дневен“; н) в ал. 18, изречение второ думите „ал. 5 – 11, 16 и 17, като след представяне на писмено становище от Агенцията по заетостта се издава разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се заменят с „ал. 26 при смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост или ал. 27 при смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост“; о) създават се ал. 23 – 27: „(23) На притежателя на Синя карта на ЕС, издадена въз основа на висока степен на професионални умения по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 1, буква „в“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.“ (24) На притежателя на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „Международна закрила, предоставена от (името на държавата членка) на (дата)“. При оттегляне на предоставената международна закрила на притежателя на Синя карта на ЕС се издава ново разрешение за пребиваване без вписване на забележката по изречение първо. (25) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка по служебен ред за наличие на международна закрила на чужденеца, предоставена от друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2 към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ и издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, като при издаване на разрешението се вписва забележката по ал. 24. (26) При смяна на работодател съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за смяна на работодател на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 – 8. След предоставяне в 7 дневен срок на становище от Агенция по заетостта по обстоятелствата по изречение първо, които са се променили, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ в срок до 30 дни от подаване на заявлението. (27) При смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си след подаване на уведомление по образец на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия до дирекция „Миграция“ от новия работодател.“ 3. В чл. 33л: а) в ал. 1 след думата „пребивавал“ се добавя „законно“, думите „18 месеца“ се заменят с „12 месеца“, а след думата „подава“ се добавя „от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца“; б) алинея 4 се изменя така: „(4) Работодателят в Република България или упълномощено от него лице или чужденецът, притежател на „Синя карта на ЕС“, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33к, ал. 5 и заверено копие на Синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка. Чужденецът, притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, има право да започне работа в Република България в срок не по-късно от 30 дни след датата на подаване на заявлението, освен ако Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице откаже издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.“ 4. В чл. 33м: а) в ал. 1 след думите „като притежател на Синя карта на ЕС“ се добавя „на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост, на разрешение за изследовател, на разрешение за студент или в качеството на лице, на което е предоставена международна закрила“, а накрая се добавя „като притежател на Синя карта на ЕС“; б) в ал. 2 думите „по-къси“ се заменят с „по-кратки“. 5. В чл. 33н: а) в ал. 1 думите „две години“ се заменят с „12 месеца“, а накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1“; б) в ал. 3 след думите „без работа“ се добавя „през първите 24 месеца на висококвалифицирана заетост“, след думите „7 работни дни“ се добавя „след прекратяване на трудовото му правоотношение“ и се създава изречение второ: „След изтичане на първите 24 месеца, притежателят на Синя карта на ЕС има право в рамките на 6 месеца да търси и започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.“; в) в ал. 4 след думата „три“ се добавя „съответно 6“. 6. В чл. 33о: а) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 думата „лично“ се заменя с „на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия“; бб) създава се т. 7: „7. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.“ б) в ал. 5 думите „се подава“ се заменят с „може да се подаде“, а след думите „Република България“ се добавя „съобразно издадената виза“; в) в ал. 8 думата „подава“ се заменя с „лично подава на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия“; г) в ал. 13 думите „14 дни“ се заменят с „15 дни“, а думите „14- дневен“ се заменят с „13-дневен“; 7. В глава трета „в“ се създават чл. 33у и 33ф: „Чл. 33у. (1) Притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор на чужденеца или в допълнително споразумение към него при условията и по реда, определени с Кодекса на труда. (2) При преминаване към работа от разстояние работодателят или упълномощено от него лице уведомява незабавно дирекция „Миграция“. (3) В случай на преминаване в режим на работа от разстояние в друго населено място, различно от посоченото в разрешението за пребиваване на притежателя на Синя карта на Европейския съюз, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът следва да промени адресната си регистрация при условия и по ред, определени със Закона за гражданската регистрация. Чл. 33ф. (1) Притежателят на Синя карта на Европейския съюз, издадена от Република България, може да влезе и пребивава в държава – членка на Европейския съюз, за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа. (2) Притежателят на Синя карта на Европейския съюз, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава на територията на България с цел извършване на конкретна служебна дейност за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Ако извършването на служебната дейност е планирано за или надвиши 90 дни в рамките на 180 дни, притежателят на Синя карта на Европейския съюз следва да подаде заявление за издаване на Синя карта на Европейския съюз в България, ако от издаването на картата му от първата държава членка са изминали най-малко 12 месеца, или незабавно да преустанови трудовата си дейност на територията на страната.“ 8. В чл. 40, ал. 1 се създават т. 14 – 22: „14. се установи, че Синя карта на ЕС или представените документи за издаването ѝ са били придобити чрез измама, неистински или преправени; 15. се установи, че притежателят на Синя карта на ЕС няма валиден трудов договор за висококвалифицирана трудова заетост; 16. се установи, че за притежателя на Синя карта на ЕС не са изпълнени условията на чл. 17, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност; 17. се установи, че притежателят на Синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве; 18. се установи, че работодателят на притежател на Синя карта на ЕС не е изпълнил своите задължения, свързани със социално осигуряване, данъчно облагане, трудовите права или условията на труд спрямо притежателя на Синя карта на ЕС; 19. се установи, че за притежателя на Синя карта на ЕС не са изпълнени условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост; 20. се установи, че притежателят на Синя карта на ЕС не е спазил съответните процедури по чл. 33н; 21. се установи, че притежателят на Синя карта на ЕС не разполага с валиден паспорт или заместващ го документ, като преди отнемане на правото на пребиваване на чужденеца се предоставя едномесечен срок да представи такъв документ; 22. се установи, че притежателят на Синя карта на ЕС е нарушил условията за влизане и пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, по чл. 33ф, ал. 1.“ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 20, буква „б“ накрая се добавя „или подписана чрез квалифициран електронен подпис и подадена по електронен път след създаване на технически условия“; б) създава се т. 22: „22. „Служебна дейност“ е временна дейност, пряко свързана със стопанските интереси на работодателя и с професионалните задължения на притежателя на Синя карта на ЕС въз основа на трудовия договор, включително участие във вътрешни или външни бизнес срещи, участие в конференции или семинари, водене на преговори по бизнес сделки, извършване на продажби или маркетингови дейности, проучване на бизнес възможности или участие в и преминаване на обучение.“

Няма проблем.

По § 8 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова: „Параграф 8 се заличава.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен. По § 9 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „Параграф 9 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 6: „§ 6. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: „1. В чл. 33, ал. 1 се създава т. 4б: „4б. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“; 2. В чл. 34, ал. 2 се създава т. 2б: „2б. за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4б – от датата на получаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“;“ По § 10 има предложение на народния представител Костадин Костадинов и група народни представители: „Параграф 10 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 3 думите „т. 7 и 7б“ се заменят с „т. 7б“. 2. В чл. 18, ал. 5, т. 15 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 59, ал. 2, т. 7“. 3. В чл. 59, ал. 2, т. 7 цифрата „4“ се заменя с „5“, а думите „условието за достъп до пазара на труда“ се заменят със „съответната забележка съобразно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, когато е приложимо“.“

Благодаря Ви, господин Председател. За съжаление, в Четиридесет и седмото народно събрание имаше някои случаи, когато с Преходните и заключителните разпоредби в един закон реално се правеха промени в друг – понякога това беше и основната цел. Жално ми е да видя, че тази традиция е продължена от вносителите на този законопроект и в Четиридесет и осмото народно събрание, където, както можете да видите в Преходните и заключителните разпоредби, се правят важни изменения в Закона за чужденците в Република България. На първо място, държа да отбележа, че притежателите на така наречената Синя карта вече имат възможност съгласно този законопроект свободно да преминават от една държава членка в друга и с оглед на идеите и целите на Законопроекта едно чуждестранно лице да работи отначало в Република България, а след това да може свободно да премине в друга държава членка. Тук вече с Преходните и заключителните разпоредби става ясно, недвусмислено ясно, че целта на този законопроект е България да бъде една отправна точка към държавите членки в Западна Европа, които търсят по-евтина работна ръка. Тази по-евтина работна ръка, маскирана като висококвалифицирана работна ръка, ще влиза в България и вече ще има възможност да се премества, образно казано, и да работи съвсем легално в други държави членки, където, разбира се, заплатите са три, пет, десет пъти по-високи, но тази работна ръка ще работи там. Това е една от идеите на Законопроекта и за съжаление, Република България не получава нищо и не печели, няма ползи от това положение на нещата, ако ние приемем този законопроект. Буди недоумение у мен – в § 7, който става § 5, в чл. 33к, буква „ж“ – текстът, че ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, за да получи той това разрешение за пребиваване и работа, то се приема, че документите му са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи! Аз не знам друг случай в българското законодателство, когато за един разрешителен режим е прието, повтарям, за един разрешителен режим, дори ако щете за упражняване на професия или за извършване на дейност, където е прието, че ако в някакъв срок не бъдат представени от един държавен орган на друг допълнителни документи, се счита, че те са редовни. И не разбирам каква е идеята на подобна законодателна промяна, която цели един вид да дерогира една нередовност на документите на заявителя чрез бездействие от страна на държавния орган – Агенцията по заетостта! Считам, че това е изключително опасна разпоредба, която в никакъв случай не би следвало да бъде приемана, тъй като означава, че ако служителите на Агенцията по заетостта бездействат, и реално нейният председател, то тогава се счита, че документите на заявителя са наред и те следва да бъдат придвижени, и следва да бъдат одобрени съответно от „Миграция“, и той да получи съответното единно разрешение за пребиваване и работа. Не мога да разбера каква е идеята, няма мотивировка нито в Законопроекта, нито в предложенията, не съм чул да е имало такава мотивировка и в заседанието на Социалната комисия. И не мога да разбера как може да дерогираме една нередовност на документи с бездействие на държавен орган. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като замисъл разглежданият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност има за цел подобряване условията за издаване на сините карти на Европейския съюз. Целта на вносителите е сегашната процедура да бъде ускорена и да стане конкурентна на другите страни – членки на Европейския съюз. По същество част от предложените промени в Закона за чужденците в Република България са в противоречие с изискванията на Директива 1883/2021 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на гражданите на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост и за отмяна на Директива 50/2009 г. Необосновано е правото на влизане в България без изискване на виза за притежателите на разрешение тип „Синя карта на Европейския съюз“, издадена от друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, да се регламентира с изричен текст на Закона за чужденците в Република България. Този аргумент е приложим и по отношение на гражданите на трети страни, които притежават разрешение тип „Синя карта на Европейския съюз“, издадена от друга държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген. По отношение на предложението – правото на влизане в България за граждани от трети страни само с валидно разрешение тип „Синя карта на Европейския съюз“, гражданите трябва да притежават валиден пътен документ, който дава правото на притежателя да преминава през границите, като този документ, Вие знаете, трябва да отговаря на конкретни критерии, а именно срок на валидност и дата на издаване. Разрешенията за пребиваване, включително разрешението тип „Синя карта на Европейския съюз“, не могат да бъдат приемани за пътни документи. Прави се предложение да се въведе понятието „временен адрес“. Националното законодателство ползва „настоящ адрес“ и „постоянен адрес“ – това също не е приемливо. Защо срокът на Синята карта на Европейския съюз трябва да има срок пет години? Ако притежател на Синята карта на Европейския съюз работи 12 месеца при признат работодател, който го е наел и поради някакви обстоятелства прекратява трудовите правоотношения, може да стои на пазара на труда, да пребивава в страната, без да работи, но ще пребивава до четири години. Нали така?

Още четири!

Още четири години реално, което също противоречи на сигурността по-скоро на държавата…

И българската емиграционна политика.

…и българската емиграционна политика. Точно така. Може би поради тези няколко съображения, които Ви изчетох, ние няма да подкрепим тази част от Законопроекта.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Клечков, понеже споменахте българската емиграционна политика, защо не поздравихте залата с това, че вносителите на Законопроекта успяха да вкарат в Шенген вече – макар че Европейският съюз не ни иска там – за съжаление, не нас, българските граждани, а чужденците, които ще притежават такава синя карта, защото за тях вече спокойно ще може да се прилага безвизовият режим – за тези чужденци от трети държави? И така, както е записано в Законопроекта, те спокойно ще могат да преминават – това, което и Вие споменахте – от една държава членка в друга, тъй като, предполагам, поне една малка част от залата знае, че извън Шенген държавите – членки на Европейския съюз, си прилагат собствена визова политика, нали така, и собствени визови процедури, каквато имаме и ние, защото все още не сме в Шенген. Тези, които са вътре в Шенген, имат една обща, така че този, който има Шенгенска виза, може да пътува във всяка една от тях. Но тук виждаме двойственото отношение на Европейския съюз, който не ни желае в Шенген, обаче ни кара с прилагането на тази директива и с този законопроект вече спокойно чужденците да могат да си минават от една държава в друга, да си влизат и излизат в Шенген, а ние, българските граждани, нямаме това право. И тогава е редно да се запитаме: дали не трябва ние пък да вземем чуждо гражданство, да кандидатстваме по този законопроект за работа в България, за да можем спокойно да кажем, че и ние сме част от Шенгенското пространство? Защото, за съжаление, така се получава това нещо, с което не мога да се съглася, уважаеми господин Клечков. Така че моля Ви в дупликата да обясните на залата, ако евентуално желае да Ви чуе и да разбере, че се създават двойнствени критерии, от една страна, за българските граждани, от друга страна, за чужденците, които ще имат право на продължително пребиваване и работа. Моля Ви да разясните, че досегашните процедури по снабдяване с виза тип D отнемат толкова време, защото се извършва съвместната съгласувателна процедура между МВР и ДАНС. Тя включва както проверка в шенгенските системи за сигурност, така и в европейските информационни системи. Именно затова към момента трае между месец и два. Ако позволим това свободно преминаване, без да се извършва тази проверка и без да се издава виза D (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – приключвам, господин Председател, по никакъв начин това не е добре за българската национална сигурност. Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Клечков, в залата днес чухме най-различни аргументи, ние продължаваме да ги чуваме – те са едни и същи, и са несъстоятелни. Сега аз ще се обърна към още един несъстоятелен от тези аргументи и ще помоля Вие също да го коментирате, който, разбира се, идва от титана на интелектуалната мощ. Той е следният, че когато България приеме това вече общоприето европейско законодателство, ще създаде условия в нашата държава да влиза нискоквалифициран труд, който впоследствие ще се възползва от тази възможност, за да се прелее към страни от Европейския съюз. Господин Клечков, Вие не виждате ли ясното противоречие между това, че България в момента е в състояние – една от държавите, която най-трудно приема режим за работа, с една дума, всички други европейски държави, голямата част от европейските държави имат политика за трудова миграция, която е улеснена. Всеки, който иска – от трети страни, може да отиде да работи в Германия, може да отиде да работи в Холандия, може да отиде да работи във Финландия, може да отиде да работи в група европейски държави и той няма абсолютно никакъв мотив да минава през България, която е, повтарям, страната с една от най-тежките трудови законодателства. Господин Клечков, смятате ли, че аргументът, че приемайки едно европейско законодателство по някакъв начин в частта му и правейки по-лесно в България да се привличат висококвалифицирани кадри, ние създаваме условия да влизат нискоквалифицирани кадри, които да отиват да работят в Европейския съюз? Не смятате ли, че този аргумент си противоречи сам по себе си? Може ли да обърнете внимание на това в дупликата си? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Клечков, моята реплика е към Вас. Ще прозвучи малко като реплика към господин Искрен Митев, но трябва да се кажат тези неща, да не се заблуждават хората в залата – българското законодателство относно издаването на разрешения за работа за чужденци, въобще либерализацията на българския пазар на труда е една от най-напредналите в Европейския съюз. (Оживление в „Продължаваме Промяната“.) Колкото и да се смеете, господин Митев, това е факт. Ние сме като разграден двор в тази държава и всички неща, които бяха записани в трудовото ни законодателство, които бяха като защита на националния ни пазар на труда, вече го няма поради една или друга причина. Господин Клечков, моля да се съобразите и с това и да го кажете от трибуната, че Българската социалистическа партия няма нищо против приемането и транспонирането на Европейската директива в тази посока. Въпросът е, че това правене накрак на тези промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност няма да доведе до нищо добро. Трябваше да се създаде една сериозна работна група между всички заинтересовани страни в този процес и да се транспонира Директивата както трябва – законово издържано, непротиворечащо на интересите на българския пазар на труда. Аз слушах много внимателно становищата на всички, които дадоха становище по този законопроект и на първо гласуване, и между първо и второ гласуване, слушах и изказванията им и не чух някой да е против транспонирането на тази директива и допуска на чужденци по-нормално в страната ни, но начинът, по който го направихте, просто граничи с безумието. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, Българската социалистическа партия не е против такъв закон да бъде направен и да осигурим по-бързо реално пребиваване на чужди граждани, които търсят работа на българския пазар, но ние сме съгласни, при положение че все пак се спазва българското законодателство и нормите, които са утвърдени, и не нарушаваме изваждането на тези норми от контекста, да са причина за бъдещото приемане на такива хора, да получават разрешения. Господин Гьоков, българското законодателство трябва да се мобилизира така, че да подпомага абсолютно всички, които имат желание да работят на българския пазар. Ние няма да се противопоставим при тях, но трябва да стане единствено и само със законови средства и ненарушаване сигурността на българската държава.

Лично обяснение!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гьоков, много бърза справка показва, че трудовото законодателство в България е уредено преди почти 40 години, преди 37 години, даже още преди да съществува Европейският съюз като организацията, която съществува в момента. Смятам, че е крайно време да започне да се вземат мерки в обновяването на трудовата миграция, на този закон, така че той да придобие съвременен модерен вид. Благодаря Ви.

Под формата на лично обяснение искам да обясня на господин Искрен Митев, не знам с какво го засегнах с изказването си, но да Ви обясня по трудовото законодателство – с Кодекса за труда сте прав, но Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност е от 2016 г., първо. И второ, за тези 37 години на това трудово законодателство, някой ги беше броил, допреди 2 – 3 години 120 поправки. Тъй че въобще нямате никакво право да твърдите, че ни е старо трудовото законодателство. По никакъв начин нямате право. Всеки, който дойде в това Народно събрание, идва с някаква идея за промени в трудовото законодателство. И аз вече започвам да стигам до извода, че е по-лесно да направим един нов Кодекс на труда, отколкото да правим поправки по 20 – 30 поправки във всяко Народно събрание.

Благодаря, господин Председател. Гласувах против приемането на този законопроект на второ гласуване, гласувах против приемането му и на първо на гласуване, тъй като с него се нарушават правата на българските граждани, които имат достъп до пазара на труда. С този законопроект ще се отвори една врата в полето, която маскирана като висококвалифицирана заетост, ще даде възможност за продължаване на Великото преселение на народите, което от 3000 години насам върви само в една-единствена посока – от Изток на Запад, и за което за пореден път България ще бъде само една отправна точка, за съжаление, отново в ущърб на българската национална сигурност, на българския национален интерес и на българските граждани. Приемането на този законопроект ще позволи замяната на пазара на труда и изхвърлянето от него постепенно на българските граждани, които отново ще бъдат принудени да търсят, за съжаление, своя хляб в чужбина по пътя на икономическата миграция. Защо? Защото ще бъдат изместени от нискоквалифицирана работна ръка, която да изпълнява техните задължения само и единствено в полза на частни икономически интереси и това са интересите на чуждите частни корпорации и фирми, които се оказа вече, че и спонсорират открито тези евро-атлантически партии в Народното събрание, които внесоха и подкрепиха този законопроект. Надявам се българските граждани да разбират какво се случи в този момент и да осъзнаят, че техните права като работници и служители на българския пазар на труда оттук нататък по никакъв начин няма да са защитени, нито и техният насъщен хляб. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Председател, моята процедура е да се обърна с благодарност към всички членове на Комисията, които с работата си и конструктивността си направиха този закон, макар и неприемлив за мен, поне работещ, защото първоначалният му вариант, заради бързането му, беше и неприложим на практика. Благодарности на цялата Комисия и на правния ни референт, които направиха възможно поне да работи Законът, пак казвам, макар и неприемлив за мен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята процедура е във връзка с това – искам да се обърна към Вас, че министърът на енергетиката за пореден път си позволява да не отговаря на въпрос на народен представител – на мое питане. Крайният срок, който той трябваше да изпълни, беше 13 януари, вече сме 20. Затова Ви моля, господин Председател, да вземете отношение и да припомните, че все пак сме парламентарна република и гласът на народните представители не бива да бъде заглушаван. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Преди да започнем – на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение за допускане в залата на госпожа Даниела Митева, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията.

Благодаря, господин Председател. „Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 48-202-01-22, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 8 декември 2022 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не допуска и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народните представители Милен Матеев и Стою Стоев. Параграф 1 се изменя така: „§ 1. В чл. 58б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. създава и поддържа обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронни нотариални и особени канцеларски дела на вписаните актове с приложените към тях документи“. 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. въвежда информацията по ал. 1, т. 4 в електронните партиди и вписаните актове с приложените към тях документи в електронните нотариални и особени канцеларски дела;“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Росица Кирова, направено по реда на чл. 80, ал. 7. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 58б се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 4 се изменя така: „4. създава и поддържа обща електронна база данни, съдържаща електронните партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела на вписаните актове с приложените към тях документи“. 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. въвежда информацията по ал. 1, т. 4 в електронните партиди със съдържанието по чл. 59 – 64 и вписаните актове с приложените към тях документи в електронните партидни дела;“.

Параграф 2: „§ 2. В чл. 65, ал. 4, изречение първо думите „за централния архив по чл. 58б, ал. 1, т. 4“ се заличават.“ Предложение от народния представител Божидар Божанов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Росица Кирова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думата „партида“ се добавя „със съдържанието по чл. 59 – 64.“ 2. В ал. 4 в изречение първо след думата „партида“ се добавя „със съдържанието по чл. 59 – 64“, а думите „за централния архив по чл. 58б, ал. 1, т. 4“ се заличават, а в изречение второ след думата „изготвя“ се добавя „въз основа на съществуващите персонални партиди“.“ „§ 3. В чл. 68 ал. 1 думите „на друг информационен носител“ се заменят с „в електронна форма“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 69, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „дело“ се добавя „на хартия и в електронна форма“.“ Параграф 5 – предложение от народните представители Милен Матеев и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Росица Кирова, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 71 ал. 2 се изменя така: „(2) След издаване на заповедта по чл. 70, ал. 1, при сделка с недвижим имот: 1. службата по вписванията въвежда информацията в партидата по чл. 65, ал. 3 и вписаните актове с приложените към тях документи в електронното партидно дело. 2. съдията по вписванията едновременно с вписването проверява съдържанието, идентичността на електронната форма с хартиения носител, подписва партидата по чл. 65, ал. 3 на имота и записва в подлежащия на вписване акт нейния номер.“

Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 5б: § 5б. В чл. 82 се създават ал. 4 – 6: „(4) Разпорежданията по ал. 1 се извършват по електронен път с квалифициран електронен подпис. (5) При извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията извършва служебно справки по чл. 55, ал. 4, в това число за кадастрални карти и схеми. (6) При извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията не изисква прилагане на документ за платена такса в случаите, когато таксата е платена по електронен път. За документ за платена такса се смята съвкупността от данните за полученото плащане по сметка на Агенция по вписванията.“ На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване предложението. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 5в: § 5в. В чл. 84 се създава ал. 5: „(5) Вписването се удостоверява и с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.).“ На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване предложението. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение от народния представител Божидар Божанов. На основание чл. 80, ал. 1, изречение трето и четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не разглежда и гласува по същество предложението като недопустимо, тъй като излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект.

Благодаря Ви, господин Председател. В § 5б предложението, което е направено от Божидар Божанов, ще бъде подкрепено от нашата група с една редакционна поправка, а именно: „§ 5б. В чл. 82 се създават ал. 4 – 6: В ал. 4 текстът да се чете: (4) Разпорежданията по ал. 1 се извършват и по електронен път с квалифициран електронен подпис.“ Защото така, както ни е представено предложението, единственият вариант е по електронен път с квалифициран електронен подпис. Това е редакционната поправка, която предлагам към текста. Останалата част на текста ще бъде подкрепена от нас, както и 5в, където „вписването се удостоверява и с квалифициран електронен времеви печат“. Това съществува, налично е, така че ще подкрепим и двете предложения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Приемам редакцията на госпожа Кирова, като двата параграфа, които съм предложил с цел по-добра електронизация на процесите, каквато е и първоначалната идея на Законопроекта, включително и гарантиране на тяхната сигурност, а именно чрез електронен времеви печат. Благодаря за предложението.

„Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Подразделението. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Предложение от народния представител Милен Матеев и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§7. Министърът на правосъдието привежда наредбата по чл. 5, ал. 3 в съответствие с този закон в шест месечен срок от влизането му в сила.“ Предложение от народния представител Божидар Божанов. Създава се § 8: „§ 8. Параграфи 1а, 1б, 5а, 5б, 5в, 5г и 5д влизат в сила осем месеца след приемането на този закон.“ Предлагам редакция на § 8. Параграфи 5б и 5в влизат в сила две години след влизането в сила на този закон.

Да.

Благодаря, господин Председател. Нашата група подкрепя направеното редакционно предложение от господин Стоянов. Ще гласуваме така, както беше изчетено: „две години след влизане в сила на този закон, влизат в сила § 5б и § 5в“. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо, една процедура. На основание чл. 44, ал. 2 да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: господин Александър Свраков – служебен заместник-министър на финансите, Елена Петрова – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Надя Даскалова – експерт в същата дирекция. От Комисията за финансов надзор: госпожа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Милен Милев – началник на отдел в дирекция „Правна“.

„Проект второ гласуване! „Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1 накрая думите „от Комисията“ се заменят с „по този закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като: 1. В чл. 191а се добавя следното заглавие: „Компетентен орган“. 2. В чл. 191б се добавя следното заглавие: „Лиценз за извършване на дейност като централен контрагент“. 3. В чл. 191в заглавието се изменя така: „Компетентен орган по възстановяване“. 4. В чл. 191г ал. 3 в изречение първо думите „В правилника за устройството и дейността на Комисията се“ се заменят с „Комисията за финансов надзор определя“, а в изречение второ думите „Комисията се определят“ се заменят с „за устройството и дейността на комисията се уреждат структурата, функциите ѝ“. 5. В чл. 191е: а) в заглавието думите „глава трета“ се заменят с „дял V, глава III“; б) в ал. 2 думите „или задължения“ се заменят със „задължения или пасиви“. 6. В чл. 191ж: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „и може да отправи предложение по ал. 2. В уведомлението се съдържа най-малко следната информация:“ се заменят с „Уведомлението съдържа най малко следната информация:“; б) в ал. 2 думите „В случаите“ се заменят със „С уведомлението“, а думите „раздел 7“ се заменят с „дял V, глава III, раздел 7“; в) в ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1, а думите „раздел 7“ се заменят с „дял V, глава III, раздел 7“. 7. В чл. 191к думите „раздел II и раздел V“ се заменят с „раздел II и V.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В §1: а) в т. 76 думите „на инвестиционен посредник“ се заличават; б) създава се т. 99: „99. „Управителен и контролен орган (ръководен орган)“ в зависимост от правноорганизационната форма е управителен и надзорен съвет, съвет на директорите или друг орган, назначен в съответствие с националното законодателство, който разполага с правомощия да определя стратегията, целите и цялостната насока на институцията или дружеството по чл. 1, т. 1 – 3, 5 – 7 и който упражнява контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво и включва и лицата, които осъществяват действителното управление на неговата дейност.“ 2. В § 2, ал. 2 се създава т. 10: „10. Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1095/2010, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 806/2014 и (ЕС) 2015/2365 и на директиви 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2007/36/ЕО, 2014/59/ЕС и (ЕС) 2017/1132.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 11. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, колеги! В предложения ни ЗИД на Закона за пазарите и финансови инструменти ние прехвърляме в българското законодателство едни европейски директиви. Чрез този ЗИД уреждаме правата на Комисията за финансов надзор да лицензира, да регулира, да глобява, да стабилизира и да преструктурира бъдещите централни контрагенти, които ще действат на територията на страната. Също така Комисията за финансов надзор ще получи правото да открива производства по несъстоятелност, да прилага принудителни административни мерки спрямо централните контрагенти, спрямо техните служители, членовете на управителните и контролните им органи. Ние им даваме доста широки правомощия. Аз ги запитах в Комисията дали така разписан Законът ги устройва и гарантира, че те имат пълен контрол? Те ме увериха, че по този начин ще контролират изцяло бизнеса на въпросните контрагенти. Доколкото в нашия парламент на европейските директиви се гледа като на божи заповеди, аз съм сигурен, че това нещо ще бъде прието без всякакво съмнение. Искам да обърна обаче внимание на две неща, които са притеснителни за мен в този закон. Първото нещо е свободата на глобите, които даваме право на КФН да налага. Те варират от 5 хил. до 5 млн. и от 10 хил. до 10 млн. лв. Това е марж в размер на хиляди пъти. Не знам дали някъде другаде в друг закон има такъв марж. Още по-интересното е, че им даваме възможност да налагат санкции в размер от 5 до 10% на годишния оборот на тези компании. Когато говорим за централни контрагенти, говорим за фирми, чийто годишен оборот надхвърля брутния вътрешен продукт на България. Това са банки, като „Чейс“, като „Ситигруп“ – огромни корпорации. Доколкото знам, тези глоби отиват в бюджета на Комисията за финансов надзор, а тук говорим за глоби, които могат да бъдат в размер на стотици милиони, до милиарди левове или дори евро. Това е едното нещо. Другата ми забележка, тя е абсолютно чисто принципна. С тази директива, която прехвърляме, даваме възможност на Комисията за финансов надзор да стабилизира централен контрагент в случай на системен риск. Какво означава това? Банките ще могат да търгуват съвсем безрисково деривати от втора степен на абстрактност, това са някакви лихвени деривати, без какъвто и да било риск за тях, защото в случай на криза данъкоплатците ще покрият щетите. Ако Вие сте собственик на банка и имате централен контрагент, който не се управлява много добре, и такъв, който според Вас се управлява по добре, но единият има, да кажем, по-ниски такси, естествено, Вие ще отидете там, защото не носите никакъв финансов риск и за Вас са важни само бонусите, които ще получите в края на годината. Директивите, които се цитират във въпросния законопроект, третират основно спасяване на акционерите и това акционерите на банките да не понесат никакви щети. Сякаш не сме си направили никакви изводи от финансовата криза през 2008 г. и ние отново правим следното нещо: даваме възможност да се приватизират печалбите и да се национализират загубите. Ако някой иска да играе на пазара на деривати, нека да го прави на собствен риск, не за риск на данъкоплатците. Целият дух на Директивата е сбъркан и той е сбъркан може би още в Брюксел. Последните събития със Световното първенство по футбол показват, че и там обичат да са им пълни чекмеджетата и куфарите. Банковото лоби е много силно. Ние не трябва да прехвърляме в България тези директиви така на сляпо. Благодаря Ви.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12: „§ 12. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1129“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1095/2010, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 806/2014 и (ЕС) 2015/2365 и на директиви 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2007/36/ЕО, 2014/59/ЕС и (ЕС) 2017/1132 (OB, L 22/1 от 21 януари 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/23“. 2. В чл. 12, ал. 1: а) в т. 15 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВL, 173/84 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 600/2014“ се заличават. б) в т. 16 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (ОВL, 352/1 от 9 декември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1286/2014“ се заличават. в) точка 17 се изменя така: „17. е компетентен орган по смисъла на чл. 23б, параграф 7 и чл. 40, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011, с изключение на случаите, в изрична компетентност на Българската народна банка, както и орган, отговорен за координиране на сътрудничеството и обмена на информация съгласно чл. 40, ал. 3 от същия регламент;“. г) в т. 18 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВL, 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/2365“ се заличават. б) създава се т. 25: „25. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/23.“ 3. В чл. 13, ал. 1: а) точка 33 се изменя така: „33. по предложение на ресорния заместник-председател издава, отказва да издаде, отнема или спира действието на лиценза, регистрира, отказва да регистрира, заличава или спира действието на регистрацията на администраторите на бенчмаркове, одобрява или отказва одобрението на бенчмаркове, изготвени в трета държава, по Регламент (ЕС) 2016/1011;“ б) създава се т. 41: „41. по предложение на ресорния заместник-председател или на члена на комисията по чл. 3, т. 5 упражнява правомощията и предприема мерките, определени в Регламент (ЕС) 2021/23,“ 4. В чл. 15, в ал. 1, т. 6 и 7 думите „и Регламент (ЕС) 2020/1503“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2020/1503 и Регламент (ЕС) 2021/23“; 5. В чл. 18, в ал. 1, т. 1 и 6 и в ал. 3 след думите „Регламент (ЕС) 2020/1503“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) 2021/23“. 6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Регламент (ЕС) 2020/1503“ се добавя „и Регламент (ЕС) 2021/23“. 7. В чл. 25: а) в ал. 1: аа) досегашната т. 13 „13. пред министъра на финансите, относно сключените сделки е държавни ценни книжа;“ става т. 14. бб) досегашните т. 14 и 15 стават съответно т. 15 и 16. б) досегашната ал. 12 „(12) Информацията, представляваща професионална тайна, предоставена от комисията по реда на ал. 4 и 6, може да бъде разкривана пред органите по ал. 1, т. 1 на съответната държава членка или трета държава само след изрично писмено съгласие на комисията.“ става ал. 13. в) досегашната ал. 13 става ал. 14. г) досегашната ал. 14 става ал. 15 и в нея думите „ал. 13“ се заменят с „ал. 14“. 8. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 25: „25. централните контрагенти.“ 9. В приложението към чл. 27, ал. 1: а) в раздел I: аа) в т. II: ааа) в текста преди таблицата, след думите „Регламент (ЕС) № 600/2014“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) № 648/2012“; ббб) в таблицата се създават редове 42 и 43: 42. за издаване на лиценз на основание чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 – 60 000 лв. 43. за разширяване обхвата на лиценз с допълнителни услуги основание чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 – 30 000 лв. бб) в т. III: ааа) в текста преди таблицата след думите „Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници“ се добавя „и Регламент (ЕС) 2021/23“; ббб) в таблицата се създава ред 4: 4. за преглед и оценка на план за възстановяване на централен контрагент по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2021/23 – 6000 лв. б) в раздел II, т. I в таблицата се създава ред 11а: 11а. от централен контрагент, получил лиценз на основание чл. 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 – 100 000 лв. § 15. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 15, който става § 13: „§ 13. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 1 се създава ал. 3: „(3) Този закон не се прилага за лица, получили и лиценз за извършване на дейност съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВL, 201 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 648/2012“.“ 2. В чл. 46, ал. 2 след думите „чл. 13, ал. 1, 2, 3, 4“ се добавя „и чл. 286, ал. 2, т. 1“. 3. В чл. 54, ал. 2 след думите „чл. 286, ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „т. 1“. 4. В чл. 106, ал. 4 накрая се добавя „а когато Комисията е орган за преструктуриране – по реда на наредбата на Комисията по чл. 55а.“ 5. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 8 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВL, 201/1 от 27 юли 2012 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 648/2012.“ се заличават. б) в т. 69 думите „по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи“ се заменят с „по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение“.“ § 16. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. …). Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14, като: 1. В текста преди т. 1 думите „изменения и“ се заличават. 2. В т. 3 и 4 думите „добавят думите“ се заменят с „добавя“. 3. Точка 5 се отхвърля. § 17. В Закона за договорите за финансово обезпечение (обн., ДВ, бр. …). Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. § 18. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …). Предложение на народния представител Петър Чобанов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 16. „§ 16. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: „1. В чл. 148 т. 3 се отменя. 2. В чл. 183, ал. 1 думите „чл. 40, параграф 1“ се заменят с „чл. 40, параграф 2“. § 19. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. …). Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.“

– ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 48-254-01-82. Вносители – Десислава Атанасова и група народни представители на 2 декември 2022 г.; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 48-254-01-89. Вносители – Кирил Петков и група народни представители на 8 декември 2022 г.; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 48-254-01-103. Вносители – Манол Генов и група народни представители на 22 декември 2022 г.; – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 48-254-01-104. Вносители – Костадин Костадинов и група народни представители на 22 декември 2022 г.; и – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 48-354-01-7. Вносители – Божидар Божанов и група народни представители на 10 януари 2023 г. Заповядайте, господин Стоянов, за Доклад на Комисията.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Кирил Петков и група народни представители, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Манол Генов и група народни представители, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Божидар Божанов и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2023 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди горепосочените законопроекти. В заседанието на Комисията взеха участие архитект Иван Шишков – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, Георги Темелков – директор на „Национално тол управление“, професор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, и представители на браншови организации. От името на вносителите законопроектите бяха представени от народните представители Николай Нанков, Настимир Ананиев, Манол Генов, Коста Стоянов и Божидар Божанов. Господин Нанков акцентира върху потребителския характер на Законопроекта, насочен към ползвателите на платената републиканската пътна мрежа от собствениците на автомобили. Целта е съизмеримост между извършеното нарушение и наложената санкция. Господин Ананиев подчерта, че предложените промени отразяват проблемите, които са повдигнати с множество жалби до Омбудсмана на Република България, а именно натрупани огромни санкции без уведомление на санкционираните. Със Законопроекта се предлага решение на този проблем и се дава и възможност за отстраняване на човешка грешка при плащане на винетна такса. Господин Генов допълни, че Законопроектът цели минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, както и осигуряване на справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на тол данни. Предвижда се изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, да бъдат своевременно информирани относно неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Господин Стоянов запозна народните представители с предложените промени, които целят водачите, закупили дългосрочно винетка, да се известяват два пъти – четиринадесет дни и два дни преди изтичането ѝ по електронен път, определя се и се налага размер на глобите за неплатена електронна винетка в рамките на една година до максимум три пъти. Господин Божанов акцентира върху предлаганите от тях промени, които са: функциите на националните доставчици на услуги да бъдат разделени на свързани с винетки и свързани с тол; въвеждане на таван от 3% на комисионите за предоставяне на услуга за закупуване на електронна винетка; задължение за предоставяне на програмен интерфейс от АПИ за автоматично заплащане на винетки на компании с по-голям автопарк; забрана за рекламиране на сайтове за продажба на винетки в онлайн търсачки; таванът на натрупаните глоби за незакупена винетка да е до дванадесет за година; възможност Министерският съвет да определи процент от таксите от отделни съоръжения по републиканските пътища да постъпват в бюджета на общината, в която се намират. Становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше представено от министър Шишков, който заяви, че подкрепят законопроектите, повдигна въпроса за срока, които трябва да бъде даден на Агенция „Пътна инфраструктура“, за да могат да заработят направените промени. Мнение беше изразено и от господин Георги Темелков – директор на „Национално тол управление“. Подкрепа за законопроектите, които засягат физическите лица, изрази и професор доктор Диана Ковачева, която обърна внимание на народните представители върху прекомерността на налаганите глоби, които според нея трябва да са пропорционални на нарушенията за наложените глоби към настоящия момент и за компенсаторните такси, за да се помисли за ограничение за налагането по аналогия на глобите. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Николай Нанков и Манол Генов, които заявиха подкрепата си за предложените законопроекти, но изразиха резерви по предложението от господин Божанов относно възможността в общините да остават част от таксите от определени съоръжения. Народните представители Виолета Комитова, Росица Кирова, Настимир Ананиев, Ешереф Ешереф и Младен Шишков също изразиха подкрепа, като заявиха, че ще предложат промени за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с: – 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; – с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Кирил Петков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; – с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Манол Генов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; – с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване; – с 11 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, аз ще бъда много кратък, да не повтарям мотивите в нашия законопроект. Ще започна с това, че предложеният от нас колегите народни представители от ГЕРБ-СДС законопроект има сходни цели с предлаганите четири от общо петте законопроекта, които са предложени на Вашето внимание, с изключение на колегата Божанов, той съответно ще мотивира предполагам и тяхното предложение, но нашите законопроекти целят основно – четири от петте законопроектa, включително и нашият, целят основно решаването на възникнали през последните две години казуси, свързани със, без да го наричам неадекватно, но най-малкото субективно, необективно правоприлагане от страна на „Националното тол управление“ по отношение на ползвателите на републиканската пътна мрежа. Нашият законопроект визира специално темата с ползвателите на леки автомобили под 3,5 тона, а именно със закупуването на винетки, грешки при въвеждането на конкретни данни във винетните стикери, когато те са субективни такива и не зависят от ползватели на лекия автомобил. Например, когато нулата на номера е заменена примерно с латинското и българско „О“ например, тогава да не се дължат конкретните компенсаторни такси или да се налагат съответните административни санкции, когато това не е по вина на, повтарям, на ползватели на автомобила, и ред други подобни казуси. Отделно от това, Законопроектът е с изцяло потребителски характер. Той решава проблеми на ползвателите на пътища и ще, да не го казвам, даде възможност, по-скоро ще реферира към Тол управлението да си изпълняват вменените и понастоящем в подзаконови нормативни актове, включително в инструкции на Агенция „Пътна инфраструктура“ ангажименти и задължения, като например да уведомяват нарушители по републиканските пътища след третото нарушение. Те са длъжни, когато има и към момента три нарушения – три плюс нарушения, на база на инструкция от Агенция „Пътна инфраструктура“ да уведомяват съответно нарушителя, ползвателя на лекия автомобил, който е извършил тези нарушения, а не да начисляват десетки, стотици санкции за едно и също нарушение. Колегите, те ще си мотивират техните законопроекти, са предложили други начини на решаване на проблема – до три такси, според колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, компенсаторни или глоби на годишна база до 12, както колегите от „Демократична България“ предлагат, ние предлагаме нещо малко по-различно, просто да си упражняват правомощията, които и към момента имат, след като не го правят, ние сме заложили подобни текстове за закон. Отделно от това, нещо, което трябва да знаем всички ние, които шофираме по републиканските пътища и сме ползватели на републиканската пътна мрежа, заплащаме си съвестно винетки, че системата е такава, че в онлайн режим 24/7, тоест денонощно, можем да правим проверка на база на регистрационния номер на автомобила – имаме ли законна винетка, тоест закупена законна винетка, дали тя е в сила към днешния ден, кога изтича. Можем да си проверяваме 24/7 в онлайн режим денонощно и към момента дали имаме съответно нарушения, дали имаме административни санкции, компенсаторни такива, от коя стационарна камера на Тол управлението или от кой мобилен пост тези нарушения са установени – това може да се случва в момента. В част от предложенията се доразвива тази хипотеза – не на доброволен принцип, а да бъдат известявани с есемес или с имейл, с данни, които предоставя ползвателят на автомобила доброволно при закупуване на винетка, да бъдат уведомявани чрез нарочен софтуер за това кога изтича винетката и имат ли съответно наложени санкции, тоест потребителски законопроект и в този аспект. Тук само ще добавя и ще отворя една скоба за финал на моето изказване, че подобна система, без да има законова регламентация, която убеден съм, сега ще създадем, беше стартирала и беше, както се казва, на финалната права да бъде изградена. Покрай чегъртането се изчегърта и доброто намерение да бъде изградена подобна система. Сега ще вменим такова задължение, ако приемем законопроектите на колегите от „Националното тол управление“, за да може да не се оправдават с една или друга хипотеза за своето бездействие. Така че още веднъж благодаря на колегите за търпението. Само ще завърша с това, че припознахме текстовете в предложението на националния омбудсман професор Диана Ковачева, прецизирахме някои от разпоредбите, така че имаме и нейното положително становище по нашия законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Съвсем, съвсем кратко за нашия законопроект. Той покрива част от темите, за които господин Нанков говори. Също така разделяме националните доставчици на услуги на две – едното е за тол, другите за винетки, така че да има повече конкуренция при винетките. Предлагаме и таван на комисионите за винетки, за таксите, които отиват при съответните доставчици; повече възможност за автоматизация на процеса по закупуване на винетки за компании, които имат големи групи автомобили; задължението за напомняне за изтичащи винетки и за глоби; ограничаване на многото глоби, ние сме ги предложили да е веднъж месечно, като между първо и второ четене ще намерим най-удачния вариант. И на последно място, предлагаме и такси, събирани от съоръжения тип „Дунав мост“, които имат отделни такси по наредба, част от тях по решение на Министерския съвет да отиват за съответната община. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, в продължение на това, което казаха и господин Нанков, и господин Божанов, промените, които ние предлагаме с този законопроект, касаят да изяснят някои неясноти в тол системата. Те са базирани най-вече на жалби към омбудсмана и дотам идва законодателната инициатива. В нашия законопроект в конкретика по-скоро ние изясняваме грешките в изписването на номерата и тъй като водачите по някой път разбират със закъснение и те биват санкционирани многократно за една такава неволна грешка. Сега случаите със сгрешена винетка се приравняват на случаите с липса на винетка и ние предлагаме да бъде оправена тази несправедливост. Тези законопроекти бяха подкрепени в Комисията и се надявам да постигнем същото съгласие и тук в залата. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Господин Нанков каза преди малко, че насоката на Закона е потребителска. Нашите предложения от БСП, които сме дали, са наистина за потребители с малко по-големи превозни средства – над 3,5 тона. Каква цел имат предложените от нас промени в Закона? От една страна, предложението е за транспониране на европейско законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализиране на техническите грешки при функциониране на системата и заплащане на тол таксата. От друга страна, ще бъде осигурена и по-голяма справедливост при случаите, в които са установени неправилно или частично деклариране на тези данни. Целта на тези поправки е да могат тези данни да бъдат предекларирани и това предвижда изрична процедура, чрез която собствениците да имат право, както и ползвателите на превозни средства, на които се дължи тол такса за ползването на пътната мрежа, да бъдат своевременно информирани относно факта на неправилно декларирани данни – става въпрос за тол данни, преди малко ставаше въпрос за винетки, и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това ще им се предостави възможност да заплатят дължимите такси за ползването на платената пътна мрежа, едва след като незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност от органа на контрол в случая. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките или функционирането на тол системата, обработването на тол данните, при загуба на обхват или други фактори, които не могат да се изменят, да се вменяват във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства. От друга страна, вследствие изтичане срока на доброволното плащане на тол таксите, ще бъде видян вече има ли умисъл и наличие на вина, който елемент ще бъде задължителен за реализиране на административнонаказателна дейност. Тази именно процедура е в унисон с чл. 2, т. 7 на Регламента за изпълнение 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2009 г. относно подробните задължения на доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване; минимално съдържание на заявлението за област; европейската услуга за електронно пътно таксуване; електронните интерфейси; изискванията на съответните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750 на Комисията. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците и ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, по обжалване на издадените вече правораздавателни актове, тъй като санкционните актове ще бъдат издавани само и единствено, ако не е платена таксата след срока на уведомяване на наличната нередност. След въвеждане на гореописаната процедура ще бъде разтоварена и дейността на Агенция „Митници“, която е длъжна да проверява, когато едно превозно средство – тежкотоварно в случая, напуска страната и има неплатени компенсаторни такси, защото по закон те имат право да санкционират тези нарушители. Ще остане единствено задължението им това да го правят с чуждите превозвачи. Всички знаете от медии, от информации, от публикации, в момента във връзка с войната между Русия и Украйна, изменението на транспортните потоци и необходимостта от разширяване на нашите гранични пунктове, това действие ще разтовари в определена степен опашките на изход от Република България, защото както на вход, така и на изход, те в момента затрудняват движението в посока България. Така че това ще бъде една, бих казал, облекчителна мярка за работата и на Агенция „Митници“ и по този начин ще бъдат предлагани по-малко средства, по-малко усилия от служителите на тази агенция, за да могат да събират средствата, които по закон трябва да вършат, тъй като българските превозвачи ще минат на друг режим на заплащане на средствата и ще остане техен ангажимент да санкционират автомобили с чуждестранна регистрация, с чуждестранно седалище, които са нарушили Закона, не са си платили съответните тол такси в Република България.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, за разлика от предложенията на другите парламентарни групи ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме задължаване на уведомителен режим от страна на електронната система на АПИ и водачите на моторни превозни средства, чиито винетки изтичат, да бъдат уведомявани. Ние считаме, че в това динамично интензивно ежедневие е нормално всеки да забрави, че винетката му изтича. Затова нашите текстове за изменение са следните: при изтичане на срока на едногодишната винетка да задължим два пъти известяване – 14-дневен срок преди изтичане на винетката и в 2-дневен срок преди изтичане на винетката. При изтичане срокът на 3-месечната винетка – веднъж да бъдат известени водачите в 2-дневен срок преди изтичането на винетката. Преди да започнем с нашето решение към промяна на този закон, ние сме провели среща с Министерството на електронното управление. Те от своя страна са провели среща с представители на АПИ и на 15 ноември са ни уведомили, като са изразили готовност в кратки срокове да възложат, цитирам: „подобряване ефективността на съществуващи модули в системата в рамките на действащ рамков договор Traffic solution DSDD. Освен това по-важната част от нашия законопроект е да предотвратим допускането от сега нататък на казуса като този със село Пролеша и недопускане на натрупване на множество глоби. В тази връзка ние предлагаме да се въведе таван на глобите в рамките на една година до три. С така предложените от нас текстове държавата в лицето на АПИ няма да бъде ощетена. Напротив, дължимите такси ще бъдат взети, но ще ограничим техния размер, за да не допускаме повече натрупването на безумно високи суми, ощетяващи безсмислено българските граждани. Благодаря.

Благодаря. Господин Председател, дами и господа народни представители! В продължение на становището на Комисията държа да кажа, че идеята за уведомяване на гражданите, когато изтича краен срок на предоставена от тях услуга, за която те са заплатили, не е нов за българската родна действителност. Ще дам следния пример: във всяка община, в която е въведено локално платено паркиране, при изтичането на срока на това паркиране, тоест при изтичане на срока на използваната услуга от страна на гражданина, той получава безплатен SMS, безплатно съобщение, за да може да прецени дали желае да продължи да използва тази услуга или не. Съответно да бъде предотвратено евентуалната възможност, която негативно да се отрази на неговите права той да бъде санкциониран по един или по друг начин, или лаишки казано – колата му да бъде заскобена и да получи фиш. По аналогия е и този законопроект, с който, както беше обяснено в становището на вносителя, ние предлагаме гражданите, на които изтича срокът на използваната от тях винетна услуга, те да бъдат предупредени с такова безплатно съобщение и съответно да могат да преценят, от една страна, дали да го използват отново, да продължат използването му чрез закупуването на нов такъв винетен стикер – всъщност закупуването на винетната услуга, тъй като вече премахнахме стикера, или съответно да ги спаси да не бъдат санкционирани. Именно с постигането на тези две цели считаме, че е оправдано внасянето на този законопроект, пак казвам – по аналогия от почасовото платено паркиране в градовете. Затова и молим за Вашето разбиране и се надяваме да подкрепите този законопроект. Считаме, че всички български граждани само ще имат полза от неговото приемане в нашето вече до голяма степен дигитализирано и технологично общество. Благодаря Ви.

Ще мотивирам прегласуване.

Колеги, аз не разбрах всъщност какви бяха възраженията срещу този законопроект. Предвид че е подкрепен и от Комисия, предлагам прегласуване, за да имаме възможност да поправим тази грешка. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. С оглед важността на този законопроект и краткото действие на това Народно събрание предлагам намаляване на срока между първо и второ четене на пет дни.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Предвид на това, че все пак има два доклада за изчитане и часът с опцията и амбицията да приключим тази точка с гласуванията по четирите законопроекта, правя процедура до 14,30 ч. да е работното време на пленарното заседание.

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-254-01-60, внесен от народния представител Александър Дунчев и група народни представители на 10 ноември 2022 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-354-01-3, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 6 януари 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 11 януари 2023 г., на което обсъди цитираните законопроекти. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието: инженер Валентин Чамбов – заместник-министър, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Изпълнителната агенция по горите: инженер Стоян Тошев – изпълнителен директор, и Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Агенцията. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието беше проведено и публично обсъждане на двата законопроекта с участието на представители на организациите, предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектите съответстват с изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на ПОДНС. Със Законопроекта, № 48-254-01-60, внесен от народния представител Александър Дунчев, се предлага 5-годишните договори за управление с директорите на териториалните поделения да се сключват от директорите на държавните предприятия по чл. 163 след провеждане на конкурс. Същевременно се регламентира създаването на публичен интернет регистър, в който Министерството на земеделието, държавните предприятия и Изпълнителната агенция по горите да публикуват актовете, свързани с освобождаването и назначаването на членове на органите на управление и контрол съответно на държавните предприятия, на директорите на техните териториални поделения и на директорите на структурите на Изпълнителна агенция по горите. Актовете следва да се публикуват в регистъра в деня на тяхното издаване, като на публикуване подлежат и тези, издадени след 1 януари 2022 г., и да включват информация за отговорностите и задачите, които съответният ръководен кадър трябва да изпълни или не е изпълнил за срока на договора. Предвижда се в регистъра да се публикуват и всички критерии за оценка и подбор, на които следва да отговарят ръководните кадри, и информация за приложимите законови процедури и отговорните органи и лица. Предлага се временните назначения на ръководните кадри, включително на вече направените, да са със срок до 6 месеца, или до назначаването на постоянен титуляр след приключена конкурсна процедура, като в еднодневен срок от назначението към заповедта за назначаване в регистъра се публикува и професионалната биография на съответния ръководен кадър. Предлага се също в едноседмичен срок преди провеждане на конкурсни процедури в регистъра да се публикува информация за членовете на комисиите по номиниране и провеждане на конкурсните процедури и за кандидатите, включително професионална биография и друга информация съобразно критериите и изискванията за оценка и подбор на кандидатите. Предлага се интервютата с кандидатите да се записват с аудио- или видеозапис, който може да бъде използван като доказателствен материал. Резултатите от конкурсните процедури и оценяването на кандидатите по съответните критерии следва да се публикуват в двудневен срок. Предлага се ръководните кадри да могат да управляват по договор една и съща организация не повече от 10 г. От Министерството на земеделието не подкрепят Законопроекта. Отбелязват, че държавните горски предприятия се подчиняват и на Закона за публичните предприятия, с който е въведена унифицирана правна рамка за дейността на публичните предприятия и създава еднакви правила и стандарти за добро корпоративно управление, задължения за оповестяване, и прозрачност за всички предприятия с държавно участие, независимо кой е органът, упражняващ правата на държавата. Отбелязват също, че информацията за промяна на членовете на управителните съвети е публично достъпна в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и не е необходимо създаването на дублиращ регистър. В последвалата дискусия от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и на партия ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че подкрепят по принцип предложението за повече прозрачност при провеждане на конкурсните процедури, както и необходимостта да се въведе по-стриктен регламент по отношение на временните назначения на ръководни кадри в системата на горите. Законопроектът с № 48-354-01-3, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители, беше представен от народния представител Десислава Танева. Основните промени са свързани с прецизиране на текстовете, регламентиращи условията и реда, по който физически лица могат да закупят за лична употреба без право на продажба стояща дървесина на корен от държавни или общински гори. Право на закупуване на такава дървесина ще имат физически лица, представители на едно домакинство, с постоянен адрес в съответното населено място, които са включени в списък на нуждаещите се. Списъците ще се изготвят от кметовете на населените места. На лицата, вписани в списъците на нуждаещите се, ще се осигурява дървесина първо от горските територии, собственост на съответната община по постоянния им адрес, и едва когато това е невъзможно – от горските територии, държавна собственост. Директорите на съответните регионални дирекции по горите ще следва да осъществяват контрол за спазване на този ред, ще утвърждават предложенията за необходимите количества дървесина по населени места, включително да следят от общински горски територии да не се предоставят дърва за огрев на свободния пазар, преди да бъдат осигурени количествата за задоволяване потребностите в съответната община. Организацията на добива ще се извършва от съответните структури – собственици на горите. Определен е редът за подаване на заявления за добив на дървесина на корен, като общото количество, което едно домакинство ще може да закупи за една календарна година, е до 10 куб. м. Въз основа на стойността на проведените сечи, товарене и транспортиране ще се определя цена на дърводобива за дърва на временен склад в гората, както и изпълнителите на тези дейности. Дърводобивът ще може да се възлага и на собствени работници. Лицата, включени в списъците на нуждаещите се, също ще могат да организират сами дейностите по дърводобив, товарене и транспортиране на дървесината, като цената на дървата за огрев на корен и цената за извършването на сечта, товаренето и транспортирането ще се заплаща до края на септември, но не по късно от датата на дърводобива. Актуалните цени на дървата за огрев на временен склад към края на месец май, договорените цени за товарене и транспортиране, и адресите на всички регистрирани обекти на територията на съответната община, в които се извършва търговия с дърва за огрев, ще следва да бъдат публикувани на съответните интернет страници. Предвидено е физически лица да могат да закупуват дърва от склад въз основа на заявление, подадено до съответната община или до държавното горско или ловно стопанство, или до учебно-опитното горско стопанство. Предвидено е дърводобивът да приключва до края на месец ноември, като съответните администрации, собственици на гори, следва в края на всеки месец да публикуват на своите интернет страници информация за изпълнението на заявленията. Предлага се системата за постоянно видеонаблюдение на обектите, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да включва и наблюдение на работещите горивни инсталации, използващи биомаса. Завишена е глобата за ръководители или възложители, които са наредили или са допуснали да бъде извършено административно нарушение при осъществяване дейността на съответното предприятие, учреждение или организация. С Преходните и заключителните разпоредби в Закона за лова и опазване на дивеча се създава възможност министърът на земеделието по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на директора на Българската агенция по безопасност на храните да може до два месеца да ограничи добива на дървесина в определени горски територии с цел осигуряване спокойствието на дивеча в периоди на размножаване и за извършване на ловно-стопански дейности. По Законопроекта е постъпило становище от експерт-лесовъд, който отбелязва, че с него се допуска извършване на сечи в гори – публична държавна собственост, от неквалифицирани лица, което създава условия за злополуки и че липсват критерии за нуждата от дърва за огрев при съставянето на списъците на нуждаещите се лица, което създава условия за злоупотреби и корупционни практики. От Националното сдружение на общините в Република България са предоставили предварително становище с конкретни предложения за прецизиране на текстовете на Законопроекта. От Министерството на земеделието не подкрепят Законопроекта. Считат, че с него се създават административни регулации и срокове, които усложняват процедурата и предпоставят субективна преценка. Напомнят, че предмет на разглеждане в Народното събрание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който предвижда процедурите за добив на дървесина, да се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки, което ще направи невъзможно спазването на предложените срокове. Подчертават, че се възлагат задължения на регионалните дирекции по горите, към които те нямат никакво отношение. Обръщат внимание, че цените на дървесината и договорените цени за товарене и транспортиране се различават както за различните обекти, стопанства и райони на страната, така и през различните месеци на годината. Отбелязват липсата на условие за приоритетно задоволяване нуждите на лица, които са с издадени решения по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. По отношение на измененията в Закона за лова и опазване на дивеча Министерството на земеделието счита, че нормата не предвижда условия, ред, и задължителни реквизити, въз основа на които изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или съответно Българската агенция по безопасност на храните да отправят до министъра на земеделието мотивирано предложение за ограничаване на добива на дървесина. В последвалата дискусия изказалите се народни представители заявиха, че ще подкрепят по принцип Законопроекта, като поеха ангажимент между първо и второ гласуване да внесат предложения за прецизиране на текстовете, свързани със съставянето на списъците и създаването на критерии, които да позволят с приоритет да се ползват нуждаещите се лица. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите: 1. С 8 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 48 254-01-60, внесен от народния представител Александър Дунчев и група народни представители на 10 ноември 2022 г. 2. С 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48 354-01-3, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 6 януари 2023 г.“ Представям на вниманието Ви и втория „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48-354-01-10, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 12 януари 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 48 354-01-13, внесен от народния представител Иван Христанов и група народни представители на 13 януари 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 18 януари 2023 г., на което обсъди цитираните законопроекти. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието – инженер Валентин Чамбов, заместник-министър, от Изпълнителната агенция по горите – инженер Стоян Тошев, изпълнителен директор, и Даниела Ангелова, главен юрисконсулт в Агенцията. На основание чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) на заседанието беше проведено и публично обсъждане на двата законопроекта с участието на представители на организациите, предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектите съответстват с изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Законопроектът, № 48-354-01-10, беше представен от народния представител Иван Иванов. Основните промени са свързани с прецизиране на текстовете, регламентиращи условията и реда за ползване на дървесина от горските територии. Предвидено е, че добив на дървесина от държавните горски и ловни стопанства ще може да се извършва и за задоволяване нуждата на домакинствата. Отпада изискването на физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба без право на продажба, да се осигурява дървесина първо от горските територии, собственост на съответната община, и едва когато това е невъзможно, от горските територии – държавна собственост. Предвидено е количеството дървесина, което може да се добива от тези лица от държавните гори, да не надвишава 30% от планирания добив, като добивът ще може да се извършва със собствен персонал и специализирана техника. Отпада също задължението кметовете на общини или населени места да изготвят списъци на физическите лица, които имат право да закупуват дървесина от горски територии. Добивът ще се извършва въз основа на заявления, които ще се подават само от един член за всяко домакинство, като максималният брой домакинства на един адрес ще се определя със заповед на директора на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заявленията ще се одобряват по реда на тяхното постъпване. Разписан е редът, по който физическите лица могат да закупуват дърва от склад. Предлага се това да става въз основа на заявление, като с приоритет ще се задоволяват нуждите на физическите лица с издадени решения по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, които имат право да закупуват дървесина от горски територии, общинска или държавна собственост. Предлага се общините да имат право да извършват свободна продажба на дървесина от общински горски територии след изпълнение на задължението им за задоволяване на нуждите на жителите на общината. Министерството на земеделието принципно подкрепя Законопроекта. Законопроектът, № 48-354-01-13, беше представен от народния представител Иван Христанов. С него се създават ред и условия за осигуряване на дърва за огрев. Предлага се, когато физически лица са закупили дървесина за лична употреба без право на продажба, добивът на дървесината да се извършва от упълномощени лица, притежаващи документ за правоспособност. Предвидено е ежегодно до 1 март регионалните дирекции по горите, съвместно с държавните предприятия по чл. 163, общините и учебно-опитните горски стопанства, да изготвят планове и актуализации на съществуващи планове, с които да определят допустимите количества дървесина за добив от горски територии – държавна и общинска собственост, необходими за осигуряване на дърва за огрев за жителите на всяка община и да ги публикуват на интернет страниците си. Плановете ще се изготвят за предстоящия отоплителен сезон, след обществени консултации и ще следва да са съобразени с горскостопанските планове, ориентировъчните квоти за потребление на дърва за огрев по населени места, ежегодните заявки от домакинствата, реализираните вече продажби към тях и общите пазарни условия при реализацията на дървесина. Плановете и техните актуализации ще се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Предвидено е в двуседмичен срок от утвърждаването на плановете съответните собственици на гори да публикуват на интернет страниците си ценоразписи за продажбата и доставката на дърва за огрев, информация за възможностите за доставки, контакти на отговорните служители и списък на търговците, които предоставят услуги по добив и/или транспорт на дърва за огрев в съответната община. Цените ще се определят по публичен и недискриминационен начин след съгласуване със съответните регионални дирекции по горите. Определени са редът и условията за подаване на заявления за закупуване на дърва за огрев. Заявленията ще се изпълняват по реда на тяхното постъпване, като с приоритет ще се задоволяват физическите лица с издадени решения по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, които имат право да закупуват дървесина от горски територии – общинска или държавна собственост. Предвидено е заявленията и статусът на тяхното изпълнение да се отразяват в публични електронни регистри и в края на всеки месец Изпълнителната агенция по горите да публикува обобщена информация за данните във всички регистри. Предлага се общините да имат право да извършват свободна продажба на дървесина от общинските горски територии след изпълнение на задълженията им за задоволяване на нуждите на жителите на общината. В Преходните и заключителните разпоредби е предвидено в едномесечен срок от влизането в сила на Закона регионалните дирекции по горите да изготвят, одобрят и публикуват на интернет страниците си плановете за наличните и допустимите за добив количества дърва за огрев от горски територии – държавна и общинска собственост, до края на отоплителния сезон 2022/2023 г. От Министерството на земеделието не подкрепят Законопроекта. Отбелязват, че с него на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури се възлагат редица задължения, които са извън обхвата на нейните правомощия и на контролната ѝ дейност, и не са обезпечени с необходимия административен капацитет. Считат, че се въвежда непропорционална административна тежест и регулация, без това да е съобразено с останалите текстове на Закона, което поражда колизия с нормите, регламентиращи ползването и разпореждането с дървесина и недървесни продукти. Обръщат внимание, че липсват критерии за определянето на категориите лица, които следва да бъдат подпомагани, че не е решен проблемът с невъзможността за удовлетворяване нуждите на жителите на големите населени места, както и че нормите създават предпоставки за субективна преценка. В последвалата дискусия по отношение на бележките на Министерството на земеделието от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ отбелязаха, че Министерството следва да изгради необходимия административен капацитет. Във връзка с поставен въпрос обясниха, че една от целите на Законопроекта е да се снижи максимално рискът от това неправоспособни лица да добиват сами дървесина и заявиха, че между първо и второ гласуване могат да бъдат внесени предложения за прецизиране на текстовете. След проведените разисквания Комисията по земеделието, храните и горите: с 18 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 48-354-01-10, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители на 12 януари 2023 г.; и с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 48-354-01-13, внесен от народния представител Иван Христанов и група народни представители на 13 януари 2023 г.“ Благодаря.

Уважаеми колеги, ще бъда кратък, за да спестим време и да гласуваме четирите закона. По отношение на Закона за горите, в който предлагаме с колеги да бъде въведена възможност за конкурс при избирането на директори на горски стопанства и за повече прозрачност при конкурсите за всички останали директори на стопанства и горски предприятия. Всъщност това е една идея, която би трябвало да се приложи на ниво цялата държава и преди дни служебният кабинет даже каза, че ще предложи част от тези мерки и започна да ги прилага за държавните предприятия. Този законопроект от два параграфа всъщност е кулминация на цялата ни битка срещу незаконния дърводобив, политическите корупционни схеми в горите. И от анализите, които сме направили досега – през цялата една година, стигаме до извода, че основната причина за незаконните практики, кражби, обезлесяване и злоупотреби в горите са кадрите, и то не горските служители, а политически поставените лица под функцията на директори на стопанства и на предприятия. И именно заради тази цел, ако някой от Вас иска да се спре незаконната кражба, незаконният дърводобив, злоупотребите, използването на горите за политически цели, подкрепете Закона от два параграфа, за да могат директорите на стопанства и предприятия да се избират по прозрачен, аполитичен начин, на база техните професионални качества, а не политическа принадлежност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. Разглеждаме към момента четири законопроекта, три от които са идентични, законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, които целят да възпроизведат по-плътно, по-добро и по качествено навременно обезпечаване на населението с дървесина за огрев. Аргументите по предложенията в настоящите закони за изменение и допълнение произлизат основно от информацията, която набавихме ние във Временната комисия, която целеше да изясни всички факти и обстоятелства по недостига на дървесина за огрев на населението и високите ѝ цени. На първо място, господин Дунчев, подкрепям изцяло Вашия законопроект, като по него нямам почти никакви възражения, защото той представлява продължение на Проекта на решение, който внесохме ние в миналото Народно събрание, което е друг въпрос. Но дори различно дефиниран, той частично припокрива нашите виждания по прозрачността в изпълнение на горските дейности. По останалите три законопроекта съвсем накратко ще изброя по-важните предложения, които подкрепяме. В чл. 111 – в едно от допълненията на законите за изменения и допълнения, внесено от ГЕРБ-СДС, са предложени следните изменения: „добивът на дървесина включва най-малкото извършване на сеч, товарене и транспортиране.“ Според мен това до известна степен ще засили проследимостта за превъзлагане на сечта и извозване от лица, които са професионално удостоверени. Подкрепяме изменението, предложено от БСП, с което държавните горски предприятия да добиват със собствен транспорт и персонал, но не повече от 30%. Това изменение до голяма степен ще ограничи горските предприятия и държавните ловни стопанства от злоупотреби със завишен добив с аргумент „незадоволени заявки“. В ал. 5 подкрепяме предложението на БСП и „Продължаваме Промяната“ – заявления да не се подават директно към кметовете. Не искам да слагам под един знаменател всички кметове, но има достатъчно информация за злоупотреби от тяхна страна, включително и политически, което е достатъчен аргумент да ги ограничим законодателно. В ал. 6 подкрепяме предложението на БСП едно домакинство да разполага с не повече от 10 куб. м, защото има много информация, че в някои населени места има домакинства, в които живеят повече от едно поколение и се заявява максимумът количества, като излишъкът се препродава на промишлените предприятия с надценка. Тук обаче – според мен, във Временната комисия трябва да изясним дефиницията за „домакинство“, защото, както е по предложение на вносителя, би трябвало да вземем информация от ГРАО, а там липсва дефиниция за „домакинство“. Подкрепяме предложението в ал. 7, внесено от ГЕРБ-СДС, добивът на дървесина да се организира по реда и Наредбата по чл. 95, ал. 1 от съответните общински горски структури, държавните предприятия по чл. 163 и техните териториални поделения и учебно опитните стопанства за горски територии и тяхна собственост. Това удовлетворява частично една от основните цели на настоящия законопроект, който ще приемем, а имено контрола на добив. Подкрепяме новата ал. 17 и ал. 18, предложена в Закона за изменение и допълнение на същите вносители. Чл. 206 – подкрепяме напълно измененията, които важат за преработващите обекти, най-вече за постоянното видеонаблюдение на горивните инсталации, използващи биомаса, но според мен, с оглед високите изкупни цени на електроенергията, има опасност да се окаже, че някои производители ще бутнат надолу камерите или ще спрат рутера, за да си платят глобите и да продължат да произвеждат скъп ток. Затова трябва да помислим сериозно за наказателна отговорност. Това са коментарите по настоящите законопроекти. Надявам се, както изградихме добра практика по предните закони за изменения и допълнения, консенсусно да изясним нещата във Временната комисия и да приемем един общ законопроект. Благодаря.

Прегласуване.

Благодаря Ви, господин Председател. Моля процедура за прегласуване, тъй като ми се струва, че някои народни представители влязоха малко по-късно и не успяха да гласуват навреме. Благодаря Ви много.

Прегласуване!

Уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции, № 48-202-02-13, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 януари 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции. Споразумението е сключено в изпълнение на Приложение от 28 април 2022 г. към решение за изпълнение на Съвета за одобряване оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, съгласно което капиталовите инструменти по Плана ще се прилагат от Европейския инвестиционен фонд като финансов партньор чрез пряко предоставяне на Фонда по силата на специално споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд. Предвидените средства за капиталови операции са на обща стойност 180 000 000 евро. Механизмът за възстановяване и устойчивост е създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. с цел осигуряване на ефективна и значителна финансова подкрепа за ускоряване прилагането на устойчиви реформи и свързаните с тях публични инвестиции в държавите членки. Той е специално създаден инструмент, предназначен за преодоляване на неблагоприятните въздействия и последиците от COVID-19. Съгласно параграф 8 от преамбюла на Регламента частните инвестиции могат да бъдат стимулирани и чрез схеми за публични инвестиции, включително финансови инструменти, субсидии и други инструменти, при условие че са спазени правилата за държавни помощи. Инвестициите, които Република България се ангажира да изпълнява под формата на капиталови инструменти, са част от Инвестиция 2: „Програма за икономическа трансформация“ в рамките на Компонент 3 „Интелигентна промишленост“ от Плана за възстановяване и устойчивост. Целта на Програмата за икономическа трансформация е предоставяне на подкрепа за бързо възстановяване и растеж на българските предприятия в основните проблемни области, които възпрепятстват тяхната конкурентоспособност и забавят трансформацията към дигитална, нисковъглеродна и ресурсно-ефективна икономика. Програмата се състои от три фонда: Фонд 1 „Растеж и иновации“, Фонд 2 „Зелен преход и кръгова икономика“, Фонд 3 „Инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация“. Мерките, предвидени под формата на три капиталови финансови инструмента, ще се изпълняват по Фонд 1 и Фонд 3: – Капиталови инструменти за растеж – 75 000 000 евро; – Иновационен фонд – 75 000 000 евро; – Капиталови инструменти за инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация – 30 000 000 евро. В хода на дискусията участие взеха народните представители Александър Иванов, Румен Гечев, Мартин Димитров, Петър Кънев, Лилия Недева и Климент Шопов. Бяха зададени въпроси относно броя на предприятията, които биха се възползвали; секторите на икономиката, в които ще се инвестира; предвиден ли е процент от средствата за финансиране на проекти на общините; какъв е механизмът за контрол на разходването на средствата; каква е процедурата за кандидатстване; какъв е произходът на средствата – европейски или национални; възможно ли е те да бъдат управлявани от държавата, а не с посредничеството на Европейския инвестиционен фонд; има ли възможност за заобикаляне на условието фирмите бенефициери да не са регистрирани в офшорни зони; има ли методология за оценка на ефективността на работата на Европейския инвестиционен фонд предвид таксата за управление? След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14, „против“ – 2, без „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции, № 48-202-02-13, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2022 г.“

Господин Председател, дами и господа! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроект за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции, № 48-202-02-13, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване, тъй като по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции Член единствен. Ратифицира Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България, представлявана от министъра на иновациите и растежа, и Европейския инвестиционен фонд за прилагане и управление на подкрепяните по Механизма за възстановяване и устойчивост в България капиталови операции, подписано на 5 декември 2022 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“