КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1287 думи
Вчера вечерта, на 19 януари 2023 г., в Охрид е нападнат заместник председателят на Българския клуб „Цар Борис III“ в старата българска столица. Това се случва, след като той влиза в местно, локално заведение, получава удари в гръб, след което бива удрян в гърдите и свален на земята.
Намесват се група албанци обаче, които прекратяват боя. При излизане от заведението Християн Пендиков е причакан от трима добре познати на полицията в Охрид мъже, които са привърженици на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, и зверски пребит.
Счупена му е челюстта, в момента е с черепно-мозъчна травма, избити са му два зъба, има множество други травми и физически нарушения. Пендиков посещава полицията в Охрид, за да подаде сигнал, но оттам го отпращат към болницата, без да приемат сигнала му въпреки очевидно лошия му физически вид и състояние, както и счупената му челюст.
Трябва да припомним, че преди това по Клуба в Охрид бяха хвърлени яйца и камъни, а след това беше стреляно с оръжие. Осемте куршума изстреляни по Клуба обаче не попречиха на разговорите на европейските институции с Македония по отношение на преговорите за членство на тази държава в Европейския съюз.
Всички европейски институции си затваряха и продължават да си затварят очите и ушите за ужасяващата антибългарска истерия и вълна от омраза в Северна Македония. Това оглушително демократично мълчание поставя под въпрос самата същност на Европейския съюз и неговото израждане в нещо съвсем различно от това, което всеки европеец очаква.
От ВЪЗРАЖДАНЕ многократно призовавахме ветото върху Македония да не бъде вдигано, защото положението в страната ще се влоши, а дискриминацията срещу хората, които открито заявяват своята българска национална идентичност ще се засили. Случаят от снощи е поредното доказателство, че Македония – такава, каквато е в момента, няма място в Европейския съюз. Македония, за съжаление, е застинала във времето на югокомунизма и европейските ценности, като демокрация, свобода на словото, самоопределяне и така нататък са само едно бленувано светло бъдеще, което обаче не се вижда. В момента втората българска държава – Македония, за съжаление, е с управление, което всячески се опитва да смачка собствения си народ.
Трябва да отбележим, че непрекъснато достига до нас информация за не десетки, а за стотици случаи, в които българи са заплашвани и към тях се отправят опити за физически посегателства. Само преди няколко дни, преди по-малко от седмица, в центъра на Скопие имаше поклонение пред българската героиня Мара Бунева. Всички българи, които са присъствали там – местни, както и такива, които са дошли от България, след това са получавали, и продължават да получават в момента, заплахи и всевъзможен натиск от местни, да си го кажем откровено, мутри и престъпници. Ние следим ситуацията, разбира се, и няма да оставим обаче въпросните лица да деребействат безнаказано.
След покушението срещу Клуба в Охрид изпратихме писмо до министър-председателя Гълъб Донев, възмутени от стрелбата, която можеше да доведе до човешки жертви. Отговор обаче все още няма. Нашите български институции също мълчат подобно на така наречените европейски институции, а политическите сили в парламента не намират смелост да признаят провала на решението си да вдигнат ветото. В резултат на това възможността да се стигне и до ликвидиране на българи, до физическо ликвидиране на българи в Македония е по-реална, по-стряскаща и по-вероятна откогато и да било през последните години.
Настояваме за пореден път въпросът за правата на македонските българи да бъде повдигнат и на предстоящия Съвет по външни работи, и пред Жозеп Борел лично в Брюксел на 23 януари тази година, защото в Македония днес всеки може да заяви, че е от която и да е народност, без това да е повод за дискриминация, омраза и посегателство. Има обаче едно огромно изключение и това е изконната по тези земи българска народност.
Уважаеми народни представители, миналата година, когато тук се гласуваше вдигането на ветото ние Ви предупредихме изрично, че ще се стигне до подобна ситуация, знаейки какво се случва в Македония. Нашето тогава предупреждение не беше взето предвид. Затова днес ще кажем следното нещо: рано или късно ще се стигне и до физически посегателства, които ще доведат до жертви, ще има убити българи в Македония, ако така продължават нещата. А те продължават! Ние лично сме свидетели на изключително сериозното посегателство и проявите на непрекъснати агресии над изявени българи в Македония.
Не знам какво точно чака българската държава и не знам какво очакват политическите сили тук в парламента! Ще кажа обаче едно: нека това, което се случи вчера, да тежи на съвестта на политическите лидери, които миналата година тук, в парламента, докато обсъждахме ветото, казаха, че това няма как да се случи. Напротив, обясняваха ни, че точно обратното – като вдигнем ветото и всички проблеми на българите в Македония ще се разрешат.
Нека случилото се да тегне преди всичко на паметта и това, което се случи, да тегне на съвестта на бившия министър председател Кирил Петков, на Христо Иванов, който миналата година водеше абсолютно неоторизирани от никого разговори с френския посланик, на председателя на втората по големина тогава политическа сила в парламента ГЕРБ – Бойко Борисов, защото всички те носят отговорността за това. Всички те!
Да не забравяме и още нещо. В момента сме свидетели на това как за пореден път, за пореден път, се проявява двойният стандарт в нашата политика. Много неприятен, много нечистоплътен двоен стандарт. Вече една седмица, да не кажа и повече, българското общество, а и парламентът се занимават с един български гражданин, който е потърсен от Руската федерация. От друга страна обаче, никой не се занимава с други десетки български граждани, които България даваше и продължава да дава на чужди правораздавания. Никой не се интересува от съдбата на Иван Тилев, един българин, който буквално беше отвлечен от българската държава и предаден на немската в противоречие не само на българското, не само на немското законодателство, но и на наднационалните законодателства и вътрешноинституционалния свод от споразумения вътре в Европейския съюз.
Когато обаче един българин е поискан от германската държава, когато един българин е поискан от американската държава, когато върху един българин се упражнява физическо посегателство в Македония, това не е проблем. Българите в Македония могат да бъдат бити, българите, които работят в колцентрове в България, могат да носят отговорност за това, че са вдигали телефони, ако след време някой немски прокурор се сети, че, примерно, той е бил виновен, а не неговият немски началник, но когато става въпрос за конкретна личност – Христо Грозев да кажем в конкретния случай, това вече е голям проблем. Много недостойно и нечистоплътно поведение, много долен двоен стандарт!
На финала това, което искам да кажа, е следното. Ние не обвиняваме хората в Македония, много добре сме наясно с това, че една голяма част от жителите на нашата съседна държава не питаят лоши отношения към България, напротив, една голяма част от тях имат и българско самосъзнание. Въпросът обаче е в това, че правителството на Македония със своята пасивност, със своето нежелание да разреши тези проблеми, които се задълбочават през последните години, на практика поощрява, на практика поощрява проявите на антибългаризъм, които ще доведат, за пореден път казваме, и до физически жертви.
И това ни беше заявено, между другото, и от хората, с които се видяхме в Скопие само преди няколко дни. Това нещо не бива да бъде допускано повече и зависи само и единствено от българската държава. Затова още веднъж призоваваме – на 23 януари, когато е Съветът на външните министри, българското правителство да постави въпроса пред Жозеп Борел и този въпрос да бъде коментиран в Скопие! Пряко! Защото, ако България не извлече полза най-накрая от членството си в тези прехвалени съюзи – между другото, да не забравяме и да отворим една скоба, че Македония в момента ни е съюзник, военен съюзник, ние сме съюзници в НАТО, та ако ние не извлечем някаква полза от това, че членуваме в тези съюзи, в които би трябвало българският национален интерес да е защитен, за какво, по дяволите, тогава ни е членството там?! Благодаря.