25 януари 2023 г.

Благодаря, господин Председател. По това предложение за Проект на решение за приемане на Програма за компенсиране на битовите клиенти на природен газ сме предложили по реда на ал. 3 да стане точка втора за четвъртък, а сега процедурата ми е да стане точка трета. Тоест първо да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование и едва след това Проекта на решение за компенсацията за газа. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Господин Председател, подложете на гласуване заглавието на Закона, моля Ви. Нека да започнем с тази съдебна реформа най-после.

Ако искате, заглавието и няколко параграфа да прочета.

По § 1 има предложение от народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Законът урежда и процедурата по медиация по висящи съдебни дела.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Има предложение за редакция само в § 2, т. 1: в предложената ал. 4 след думата „участват“ да се добави „в първа среща“. По § 3 има предложение от народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 14, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато процедурата по медиация е по висящо съдебно дело, координаторът на съдебния център уведомява съда за спирането.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „чл. 1“ се заменят с „чл. 1, ал. 1“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“

Нека да повторя само редакционното предложение, господин Председател. В § 2, т. 1, в предложената ал. 4 след думата „участват“ да се добави „в първа среща“.

Господин Председател, народни представители! По принцип ние от ВЪЗРАЖДАНЕ още на първо четене бяхме против Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията, тъй като считаме, че с така предложения Законопроект по един неестествен начин се вмешава от страна на частни лица в гражданскоправни спорове, които, след като са стигнали до фаза на съдебна зала, няма как да бъдат урегулирани по един изкуствен път. Така предложеното изменение в Закона за медиацията за нас е абсурдно и ние няма да го подкрепим, защото с внесените предложения се отваря кутията на Пандора за това хора, които са без съответната юридическа квалификация, да могат да оказват влияние в процеса на медиацията. Към сегашния момент съществуват много НПО-та и други организации, и хора, които предоставят безплатни правни консултации, които дублират работата на адвокатите, консултират граждани, предоставят изключително некомпетентна и дори некачествена услуга, която може да се квалифицира и като правна услуга, без самите те да имат юридическо образование или някои от тях примерно са в процес на получаване на такова – юристи в проект. В така предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за медиацията не се предвижда медиаторът да бъде лице, което е юрист, което за нас е абсолютно недопустимо. Ние сме поддръжници на това да има медиация, която да бъде предсъдебна медиация, каквато и към сегашния момент съществува, но не можем да подкрепим във фаза на съдебна медиация да се вмешават именно лица, които нямат съответната компетенция, които нямат съответните познания, които могат да бъдат проводници на частни интереси и да изкривят изцяло философията на законите, такива каквито са приети и каквито би следвало да се прилагат. Освен това с приемането на тези изменения и допълнения ще се убие и активната легитимация в процеса. Въобще Законопроектът не кореспондира с правната и с житейската логика на нещата, като с този закон ще се натовари и бюджетът на съдебната власт. Идеята изначално беше предложена под претекст да се разтовари работата на съдиите в най-натоварените съдилища, примерно в София. Добре, ние ще намалим натовареността на съдиите, за които така или иначе има гласуван бюджет за заплати, за осигуровки и така нататък, но същевременно ще се увеличи бюджетът на съдебната власт, ще се натовари с допълнителни разноски, които трябва да урегулират медиацията, което е неизбежно в даден момент. Ето защо по така направените съображения ние няма как да дадем своята подкрепа. Естествено, тъй като сме на второ четене на Законопроекта, в предложения вариант сега той е много по-приемлив, отколкото изначалния, но въпреки това считаме, че той е един ненужен закон и съответно освен че ще внесе допълнително хаос във функционирането на самата съдебна система, ще натегне много и без това обтегнатите отношения между отделните субекти, които в момента са в процес на съдебни спорове. Благодаря Ви.

Господин Златанов, аз Ви благодаря за изказването. То беше като за първо четене, давате си сметка. В момента сме на второ четене и ще Ви помоля, колеги, малко по-експедитивно да приемаме законите. Сега вижте, Вие сте принципно прав и знаете, в Правната комисия ги обсъждахме тези неща. Първо, някой от предишния кабинет е вкарвал в Плана за възстановяване и устойчивост обещания за законопроекти, които не е знаел дали Народното събрание е склонно да приеме или не. Но те са обещани и в момента сме поставени общо взето под натиск. И този натиск, знаете, ще се усилва в следващите дни много – за това, че някой е обещавал, без да мисли. Второ, при тези стихийни изменения на законодателството ние в момента го превръщаме в някаква черга от модели. Това било англосаксонски модел. Ние сме традиционно континентално право, но трябва да вкараме вътре в нашето континентално право англосаксонски модели, скандинавски модели, китайски модели, изобщо кой откъдето се сети да извади някакъв модел, давай да го вкарваме в законодателството. Искам да успокоя народното представителство, че в този и в следващия закон все пак се опитваме да минимизираме щетите, колеги. Искам много ясно да разберете какво правим – приемаме законите, изпълняваме Плана за възстановяване и устойчивост и минимизираме щетите. В този и в следващия закон сме предвидили начална дата на влизане в сила след година и половина, средата на 2024 г. Това мисля, че е добро време, за да може и тези, които го предлагаха, и тези, които го приемаха, да обмислят какво сме приели, да се прегледат още веднъж текстовете. Има година и половина време – ако са допуснати някакви пропуски, да се коригират. Моля Ви, дайте да го приемаме и да продължаваме нататък.

Господин Председател! Господин Златанов, както отбеляза господин Чолаков, поредица от безумици от предишните управляващи. Поредният законопроект, който няма абсолютно нищо общо с Плана за възстановяване и устойчивост, който цели да възстанови икономиката след планираното унищожение на цялата европейска икономика, с всичките безумици, свързани с ограничителните мерки, свързани с COVID. Но ако оставим настрана брюкселските бюрократи, още по потресаващи са нашите бюрократи, които ни управляваха, и в План, който е свързан с възстановяване и устойчивост, вкарваме Закон за медиацията. Безумиците са много – поредица от такива законопроекти, които по неясни причини, или както Вие казвате, господин Златанов, неомарксизъм в действие – да не кажа неолиберализъм или малко по остри думи. Но така или иначе тези безумици трябва да бъдат прекратени. И както посочи господин Чолаков, не знам колко човека в залата чуха, този законопроект ще влезе в сила след година и половина. Я ги има тези, които са ни управлявали преди половин година, я ги няма. Прекрасно време, в което всичките тези безумици – голяма част от съсловието, адвокатските среди са категорично против. И медиацията в този си вариант е, меко казано, непрофесионално написана и приета и на първо четене. Защото, от една страна, задължително ще има медиация; от втора страна, никакви последици от това нещо; от трета страна, в крайна сметка някой ще плати сметката и това са тези, които ще се възползват. И презумпцията, че това нещо може да излезе безплатно, но мо-же да излезе безплатно, никой не го коментира. В адвокатските среди и в становищата, които аз лично съм чел, е, меко казано, съкрушително отношението спрямо всички тези текстове. Непрофесионално, но в крайна сметка поети ангажименти от нашите си бюрократи. Наравно със закриване на електроенергията ни и ТЕЦ-овете ни в частност, вкарваме Закон за медиацията.

Къде от къде по-добре и прекрасно!

Господин Ганев, господин Чолаков, аз не ща да влизам във философията на правото, да говоря за Хегел и за прословутата матрична рамка за теза, антитеза и синтеза, защото по същество един съдебен спор представлява това – сблъсък на отделни тези, подплатени със съответните доказателства, които се интерпретират от гледната точка на съдията, дай боже да е безпристрастен, и даване на синтеза, който да даде едно справедливо решение за възникнали противоречия между отделни субекти по дефолт, по предположение, в едно свободно гражданско общество. Безспорно така предложеният проект е предложен в духа на глобализма, който цели заличаване на индивидуалните свободи и вкарване на отделните частни субекти в един голям миш-маш. Слава богу, все пак в тази зала някои колеги са проявили разум и са дали един разумен срок от година и половина, през която в България ще се случат много процеси, и то съвсем скоро, когато тук над 50% от преобладаващото мнозинство в залата ще бъде от представители на единствената национална политическа сила ВЪЗРАЖДАНЕ, година и половина, през която ние ще имаме нов министър-председател в лицето на доктор Костадин Костадинов (смях) и тогава всички тези безумия на брюкселските бюрократи, неоколониалисти, ще отидат в кошчето за боклук. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

„§ 5. Създава се глава шеста с чл. 19 – 25.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Бранимир Балачев по чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се глава шеста с чл. 19 – 25: „Глава шеста Медиация по висящи съдебни дела Съдебен център по медиация Чл. 19. (1) В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд. (2) Извън случаите по ал. 1 процедура по медиация в съдебен център по медиация може да се проведе и по инициатива на страните по висящо съдебно дело. Медиатор към съдебен център по медиация Чл. 20. (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25. (2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса. Определяне на медиатор Чл. 21. Процедура по медиация по висящо съдебно дело се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към съдебен център по медиация, които са определени от съдебния център, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните. Провеждане на процедурата по медиация Чл. 22. (1) В случаите по чл. 19, ал. 1 страните са длъжни добросъвестно да участват в първа среща в процедура по медиация с обща продължителност от един до три часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата. (2) За начало на процедурата по медиация се счита денят и часът за среща с медиатор, за които страните са уведомени от координатора на съдебния център. Срещата се отлага при наличие на особени непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява координатора. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж. (3) Процедурата по медиация може да продължи по съгласие на страните и след завършване на срещите по ал. 1. По предложение на медиатора и със съгласие на страните процедурата може да продължи извън съдебния център по медиация при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 25. (4) Процедурата по медиация по висящо съдебно дело се прекратява: 1. в случаите по чл. 15, ал. 1, т. 1 – 5; 2. след изтичане на два месеца от началото на процедурата, освен ако по общо съгласие на страните продължи и след този срок, но не по-късно от изтичане на 6 месеца от началото на процедурата; 3. когато страните не постигнат споразумение; 4. когато страните не постигнат съгласие за продължаването ѝ. (5) При смърт на страна по делото или прекратяване на юридическо лице – страна по делото, настъпили, преди да завършат срещите в процедурата по ал. 1, процедурата по съдебна медиация започва отначало с участието на правоприемника на страната по делото. Информация за проведената процедура по медиация Чл. 23. Медиаторът предоставя на съда информация относно резултата от проведената процедура по медиация и участието на страните в нея при спазване на принципа на поверителност и при условията и по реда, предвидени в наредбата по чл. 25. Споразумение в процедура по медиация по висящо съдебно дело Чл. 24. (1) Споразумението, постигнато в процедура по тази глава, се сключва в писмена форма. (2) Когато страните желаят споразумението да бъде одобрено като съдебна спогодба по реда на чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс, то се одобрява от съда, пред който е висящо делото, по което е започнала процедурата по медиация. (3) Когато страните са постигнали спогодба във връзка с предмета на няколко висящи дела, тя се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието на спогодбата. Подзаконова уредба Чл. 25. Подборът на медиаторите към съдебните центрове по медиация, редът за вписването и заличаването им от списъците към окръжните съдилища, тяхното обучение, мандат и контрол върху дейността им, както и дейността на координаторите на центровете се уреждат с наредба, приета от Висшия съдебен съвет. С наредбата се уреждат размерът на дължимите от страните такси за съдебния център и разноските в процедурата по медиация по висящи съдебни дела.“

Благодаря, господин Председател. Изказването ми ще засегне няколко момента от § 5. На първо място, предложението по чл. 20, касаещо условията едно лице да бъде медиатор. Вече бе засегнато от преждеговорившите, че медиатор по съдебни дела би следвало да има юридическо образование, защото така или иначе тази процедура, която мнозинството от народното представителство въвежда като задължителна, дори и само по определени категории съдебни дела, следва да имаме предвид, че понастоящем в тези дела по занятие участват лица с юридическо образование, извън лицата, които са вещи лица и експерти, които са назначени от съда с намерението да извършват конкретна експертиза. Тук обаче не се прие предложението, което бе обсъждано на второ гласуване в Правната комисия, медиаторите да имат юридическо образование. Това считаме, че е изключително опасно за разглеждането на такива процедури по задължителна вече медиация. Ще Ви припомня, че допреди няколко години, и то за един период от около 10 години, в България работеше един институт – Институтът на арбитрите по спорове, които включваха и потребителски спорове. Тогава имаше различни картели – например на фирми, които даваха бързи кредити. Споровете между тях и лицата, за които те претендираха, че са длъжници, се решаваха от едни арбитри, които отново нямаше изискване да имат юридическо образование. Вследствие на това по тези потребителски спорове, които можеха да се разглеждат от арбитрите, в 100% от случаите решенията бяха в полза на картелите на тези фирми, даващи бързи кредити. Въз основа на решенията на тези арбитри, които нямаха юридическо образование, половината състави на Софийския градски съд издаваха изпълнителни листове. Говоря за хиляди изпълнителни листове. Играл съм си няколко месеца да правя статистика – това беше преди шест или седем години, за това какъв процент от съставите на Софийския градски съд издаваха изпълнителни листове въз основа на решения на тези арбитри без юридическо образование, които решения бяха абсурдни и нямаха нищо общо с българското гражданско законодателство. Но това нещо работеше – системата или схемата за кражба на лицата, които са били длъжници по подобни договори за кредити, вървеше до 2016-а или 2017 г., когато най-накрая тогавашното мнозинство от народното представителство реши да извади потребителските спорове от този кръг спорове, които да се решават от тези арбитри без юридическо образование, и тогава тяхната дейност умря и те изчезнаха. И защо изчезнаха? Защото вече изчезнаха и тъй наречените дела, които те разглеждаха, и които, разбира се, решаваха в 100% от случаите в полза на едната страна по спора. Нещо подобно, като гледам, сме напът да направим и сега – за втори път да повторим грешката. Именно затова, господин Председател, бих искал да направя една редакционна поправка в текста на § 5, в чл. 20, ал. 1 – това е на страница 6 от Доклада, в началото на изречението: „Чл. 20. (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице“, и тук, господин Председател, бих искал да добавя израза „с юридическо образование“ – само това, и си продължава вече нататък текстът, с оглед да обезпечим това и да не повтаряме за втори път грешката, която работеше цели 10 години само и единствено в полза на едната страна по тези спорове, които се решаваха – арбитражните спорове, от които пострадаха хиляди български граждани, за съжаление, и никой не им помогна. И това нещо мина и замина, но сега, понеже мен ме е срам да подкрепя подобно нещо, а именно медиаторите да нямат юридическо образование – аз дадох един пример, с цялото ми уважение към хладилните техници, но не считам, че лице, което работи като хладилен техник, следва да може да бъде вписано като медиатор по един съдебен спор по определени, да кажем, търговски дела – по спора между съдружници. Именно затова, уважаеми народни представители, Ви моля да приемете тази редакционна поправка. Считам, че бе полезно това, което променихме, а именно намалихме срока на тази задължителна медиация по предложението на народния представител Балачев от три на два месеца, така че ако евентуално мине тази поправка, то поне ще направим така, че да ограничим приложното поле на тази медиация и да не забавяме ненужно гражданскопроцесуалните спорове и дела с процедурата по задължителна медиация. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда съвсем кратък. Предложението за намаляване на срока на медиацията от три на два месеца е продиктувано по няколко съображения. Един от основните проблеми на гражданския процес това е неговата продължителност. Ако ние, приемайки този закон, дадем възможност медиацията да продължи три месеца, считайте, че с резултатите от нея, с получаването от съда, уведомяването на страните, това нещо ще продължи не по-малко от шест месеца, което ще доведе до едно неоснователно продължаване на този процес, а има много материалноправни норми, които са залегнали в този закон и подлежат на решаване чрез така наречената съдебна медиация, която се готвим да приемем, и според мен ще доведе до много негативни последици. Ето защо аз считам, че тази медиация трябва да бъде в срока, в който обикновено между първо и второ заседание на един граждански процес се насрочва заседанието, то е в рамките на два месеца. Ако Вие приемете това мое предложение за намаляване на срока, аз считам, че между насрочването на първо и второ заседание ще видим дали медиацията е произвела своя ефект. Ако е произвела, добре, има си последици от това и начин, по който тя се прекратява и самото дело. Ако не обаче, ние няма да дадем възможност този процес да бъде проточван неоснователно дълго и по този начин да бъдем не в полза, а във вреда на тези, които ползват правните услуги. Само в подкрепа на това, което каза колегата Петров. Все пак медиацията би могла и трябва да има ефект само тогава, когато се прави от компетентни лица. Няма как медиатор да бъде лице, което няма юридическо образование. Така че аз подкрепям и тази негова поправка, че медиаторите трябва да бъдат юристите. Те трябва да познават както материалноправните, така и процесуалноправните закони. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, в подкрепа на предложението, което беше направено от колегата Петров току-що за допълнение на чл. 20 в Глава шеста – касателно предложението медиатори да могат бъдат лица, които притежават юридическо образование, ще бъде моето изказване. В Правната комисия при второ четене на този законопроект подробен дебат имаше по този въпрос, като в по-голямата си част всички се обединихме около правилността на това предложение, дотолкова, доколкото, ако видите в чл. 140а от този законопроект по кои дела ще има така наречената задължителна съдебна медиация. Ще видите и онези от вас, които са юристи и са работили с тази материя, а пък и тези от Вас, които са били страни по такива граждански производства, знаят, че това са изключително специфични отношения, за чието уреждане са необходими не само психологическа подкрепа и желание за доброволно уреждане на спора, но и специални познания, за да може това съглашение под формата на споразумение все пак да има една рамка, едно съдържание, което да не противоречи на Закона и морала. Това могат и знаят само юристите. Доколкото вече тази медиация не е онзи познат доскоро алтернативен способ за извънсъдебно уреждане на отношения, а е задължителна съдебна медиация, тоест тя ще се провежда в условията на висящи съдебни производства, аз считам, че единствено възможно да бъде качествено проведена, да има желания окончателен ефект, а именно да се сложи действително край по доброволен начин на предмета на спора, то това може да бъде извършено само и единствено от юристи. Ето защо ще Ви моля да не подценявате това предложение и да намерите, че действително трябва да дадем дължимото на гражданите. След като ще ги изпращаме на задължителна алтернативна такава медиация, то поне да им осигурим тя да бъде проведена качествено от лица, които действително знаят какво позволява Законът. Благодаря Ви.

Исках две редакционни технически предложения да направя, господин Председател, преди да закриете дебата. Първо, пропуснах, четейки Доклада, да кажа, че по § 5 по вносител има предложение на народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение. След това продължихме да четем нататък. Сега, в § 5 заглавието на чл. 19 сега е „Съдебен център по медиация“, да се измени на „Процедури по медиация, провеждани в съдебен център“. Вносителите смятат, че така е по-коректно. В § 5 пак в чл. 22, ал. 2 след думата „денят и часът за“ – сега е „денят и часът за среща“ да стане „денят и часът за първа среща“, както направихме предишната редакция горе. Това е в чл. 22, ал. 2 след думите „денят и часът за“ да се добави „първа среща с медиатори“ и нататък продължава.

Преди запетайката.

В съдебен център.

Ами така са го дали – в съдебен център.

Това е направеното редакционно предложение.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 6 има предложение от народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Анна Александрова. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Надежда Йорданова по чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Радомир Чолаков по чл. 80, ал. 7, т. 2. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 34, ал. 3 след думата „страна“ се поставя запетая и се добавя „за участие в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б“. 2. В чл. 78: а) в ал. 4 накрая се добавя „освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9“; б) в ал. 9, изречение първо накрая се добавя „като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца“. 3. Създава се чл. 78а: „Разноски при медиация по висящи съдебни дела Чл. 78а. (1) Разноските в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б, проведена в рамките на общата продължителност по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, се плащат от бюджета на съда. (2) Когато в случаите по чл. 140а, ал. 1 или 2 съдът е задължил страните да участват в първа среща в процедура по медиация, страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските по ал. 1, независимо от изхода на спора. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, таксите и разноските остават върху тях, както са ги направили, а разноските по ал. 1 се заплащат от тях поравно. “ 4. Създава се чл. 140а: „Медиация Чл. 140а. (1) Съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: 1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността; 2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността; 3. втора фаза на делба по чл. 34 от Закона за собствеността; 4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост; 5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон; 6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон. (2) Съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск за: 1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс; 2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс; 3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс; 4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс; 5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс; 6. разрешаване на спорове между родителите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на личните документи, необходими за това по чл. 127а от Семейния кодекс; 7. издръжка; 8. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева; 9. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева; 10. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение; 11. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа; 12. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 13. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. (3) Съдът преценява дали спорът по ал. 2 е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато: 1. между страните са налице трайни отношения; 2. между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си; 3. по делото са предявени множество искове или насрещни претенции; 4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото; 5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето; 6. основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни; 7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация. (4) В случаите по ал. 1 и 2 съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато: 1. процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон; 2. първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството; 3. ответникът признае иска; 4. страна по делото е държавата или държавно учреждение; 5. страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане; 6. по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.“ 5. Създава се чл. 140б: „Препращане и провеждане на медиацията Чл. 140б. (1) Във всяко положение на делото след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и до приключване на съдебното дирене в случаите по чл. 140а, ал. 1 съдът задължава страните, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 – може да ги задължи да участват в първа среща в процедура по медиация, след като извърши преценка на всички обстоятелства по чл. 140а, ал. 3 и 4. В този случай производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. (2) Съдът може да задължи и страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството. (3) Процедурата по медиация се провежда в определен от съда срок, който е не по-дълъг от два месеца от съобщаването на страните на определението по ал. 1. По общо съгласие на страните процедурата може да продължи и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1. (4) Когато в процедурата по медиация е постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието му делото се прекратява или съдът одобрява спогодбата по реда на чл. 234 в 7-дневен срок от подаването на заявлението до съда. (5) Ако не се постигне споразумение или одобрената спогодба се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за останалата част.“ 6. В чл. 267 се създават ал. 3 и 4: „(3) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 – 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото. (4) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.“ 7. В чл. 268: а) създава се нова ал. 3: „(3) В откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4. 8. В чл. 312, ал. 1, т. 1 думите „три седмици“ се заменят със „6 седмици“. 9. Създава се чл. 314а: „Медиация Чл. 314а. Когато бързото производство е образувано по искове, посочени в чл. 140а, ал. 2, се прилагат чл. 140а, ал. 3 и 4 и чл. 140б, като срокът за провеждане на процедурата по медиация по чл. 140б, ал. 3 не може да бъде по-дълъг от датата, за която е насрочено открито съдебно заседание.“ 10. В чл. 321: а) създава се нова ал. 1: „(1) При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат чл. 140а и 140б.“; б) досегашната ал. 1 става ал. 2; в) досегашните ал. 2 – 4 и 6 се отменят. 11. В чл. 329: а) в ал. 1 в изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда“; б) в ал. 2 след думите „чл. 78“ се добавя „и 78а“. 12. Създава се чл. 341а: „Медиация в производство по съдебна делба Чл. 341а. В производството по съдебна делба се прилагат чл. 140а и 140б, като съдът задължава страните да участват в процедура по медиация в производството по извършването й.“ 13. В чл. 355: а) в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „включително разноските по чл. 78а, ал. 1“; б) в изречение второ след думите „чл. 78“ се добавя „и 78а“; в) създава се изречение трето: „При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.“ 14. Създава се чл. 374а: „Медиация в производство по търговски спорове Чл. 374а. В производството по търговски спорове се прилагат съответно чл. 140а и 140б.“

Благодаря, господин Председател. Няколко редакционни предложения имам, пак технически. В § 6, т. 4 относно чл. 140а да се направят следните изменения и допълнения: В ал. 1, т. 3 да се измени така и т. 3 да се чете: „3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата“. А второто в ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „иск“ да се добави: „или до съда е отправено искане“. И още две редакции. При толкова дълъг текст стават технически пропуски. В § 6, т. 5 относно чл. 140б в ал. 2 думите „съдът може да задължи и“ да се заличат, а ал. 2 да придобие следната редакция: „(2) Страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството.“ Това е важна редакция. И в § 6, т. 9 думите „посочени в“ да се заменят с думата „по“. Стилистите смятат, че така е по-правилно. (Докладчикът Радомир Чолаков предоставя на председателя редакционните предложения в писмен вид.) Гласуваме и свършваме Медиацията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Темата за задължителния елемент на медиацията, мисля, беше ключова по този законопроект. Това, което колегите в Правната комисия са взели предвид при така направеното предложение на Комисията, са множество становища, включително и от представителите на магистратурата. Но това, което трябва да имаме предвид, искам да обърна внимание специално на семейните спорове с предмет семейни дела, особено случаите, засягащи родителски права, упражняването на родителските права, издръжка, издаване на лични документи на деца, както и разводът, че предложението на вносителя тези спорове задължително да подлежат на медиация, се базираше на практика и опит както в други държави, така и в областта на приети международни стандарти в тази област, които е установено практически, че специално при тези дела емоционалната страна и емоционалният елемент е водещ. Тоест тук решаването на спора от съд, особено при децата, винаги крие риск за травматични за някои от тях преживявания и за задълбочаване на разделението с единия или другия носител на родителска отговорност и родител. Трябва да посочим – да, и по сегашните стандарти в Закона за закрила на детето няма специална уредба. Някои съдилища провеждат разпит на детето в така наречената синя стая, има и други методи, но трябва да имаме предвид, че винаги при тези спорове ключът към бързото решаване на спора е от интерес на детето и се крие именно в намирането на диалог между носителите на родителска отговорност. Самите съдии не крият, че много пъти по тези спорове те са поставени в една трудна ситуация да преценят различните противоречащи си интереси, но тук трябва да имаме предвид, че висшият интерес на детето взема превес. Това, което в момента предстои да приемем, защото от нашата група подкрепяме предложенията, но трябва да си дадем сметка за едно, че сега даваме възможност за абсолютно нееднаква практика. В момента един съдия може винаги да изпраща на медиация при такива семейни дела страните, защото, прочетете критериите – трайни отношения между страните. Когато има дете, се предполага, че този критерий винаги ще е налице. Или друг критерий – ако е в интерес на детето или на родителите, е бързото решаване на спора. Кога в интерес на детето няма да е бързото решаване на спора? Очевидно винаги! Тоест това, което искам да кажа, че в момента даваме възможност едни състави, които разглеждат семейни дела, по преценка, дискреция, на съдията винаги да изпращат на медиация при такива семейни спорове страните, докато може други състави, несподелящи тази философия, никога да не ги изпращат на медиация. Аз мисля, че това ще доведе и се притеснявам, че създаваме двойствен режим, който е по-опасен от нито едното, нито другото. Аз лично, признавам, подкрепям задължителната медиация по този вид семейни спорове, при които има дете и са засегнати родителски права. За облигационните и в другите точки не споделям задължителната медиация. Но специално за тези, мисля, че практиката го налага. В този смисъл просто трябва да си дадем сметка, че в момента залагаме според мен един експеримент – да видим тези състави, които изпращат на медиация такива дела, как това ще се отрази в практиката спрямо тези, които няма. Другото, което е – определението или актът, с който се изпращат на задължителна медиация, по-скоро той не подлежи на обжалване, но аз няма да се учудя да има страни, в които да обжалват тези актове. Това ние не го решаваме. Безспорно той не прегражда развитието на делото. Но аз мисля, че пак ще има случаи, в които някои ще опитат да ги обжалват. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Колега Пандов, аз не мога да се съглася с изразеното от Вас становище, че без да се съобразява съдията със спецификата на казуса, с особеностите на характера на страните и възможността им те самостоятелно да избират най-доброто за детето си, всички следва задължително да бъдат изпращани на медиация. Подкрепям текста във вида, в който е предложен от вносителите. Смятам, че действително трябва да се дава възможност на съда да преценява, защото това е правилният подход и всеки случай е изключително специфичен. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Моето изказване е по § 6, като ще засегна няколко момента. На първо място, в началото на § 6, моля все пак залата да има предвид това, което ще се приеме като ал. 2 на чл. 78а, когато в случаите по чл. 140а, ал. 1 или 2 съдът е задължил страните да участват в първа среща в процедурата по медиация, то страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, забележете, ще приемем, че тя дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция и разноските в процедурата по медиацията, но независимо от изхода на спора. И ако се върнем на идеята на този законопроект, ние задължаваме страните да участват в задължителна медиация. Една от страните обаче е убедена, че тя е правата, че спорът ще завърши по съдебен ред на нейна страна и ние като юристи, като адвокати съветваме страната или бихме я посъветвали на участие в медиация. Безсмислено е – правото е на твоя страна, справедливостта е на твоя страна, ти ще спечелиш, всички законови норми са на твоя страна, но се оказва, че дори и да спечелиш делото, ти ще платиш таксите и разноските по делото в съответната инстанция. Тук включвам адвокатския хонорар на отсрещната страна, която е загубила делото, включително и разноски за експертизи, за свидетели, за съдебни удостоверения и така нататък, и разноските за процедурата по медиация. И тогава за мен възниква въпросът като практикуващ юрист: какво ще обясня на клиента, който е спечелил делото, но накрая, като тегли чертата, се оказва, че според разноските той е много на минус?! Аз лично не мога да обясня това нещо на моя доверител само и единствено защото или аз съм го посъветвал, или той самият може да е избрал да не се яви на тази първа среща по медиация само и единствено защото има вътрешно убеждение, че той е правата страна, ще спечели делото и той наистина го печели с влязлото в сила съдебно решение. Но понякога тези, които сме практици, знаем, че идеята не е просто да се спечели едно дело, да докажеш, че си прав, а идеята е да има някакъв реален и дори финансов резултат за страната, а когато тя плати всички разноски, дори да е спечелила делото, какъвто друг случай поне аз не съм срещал в своята практика по досегашното гражданско законодателство, ако някой има такъв случай, моля да излезе да ме поправи в реплика, но си мисля, че това, което ще бъде прието от мнозинството, не е редно. Затова, уважаеми господин Председател, бих желал да предложа една редакционна поправка в § 6, страницата е 18, абзац последен. В края на изречението изразът „независимо от изхода на спора“ да се премахне, а вместо него да се добави изразът след запетайката „ако страната е загубила делото“. Това е най-общо казано и считам, че само в този случай, а и досега така работи Гражданскопроцесуалният кодекс – страната, която е загубила делото, тя да покрие разноските, а не дори да го е спечелила, пак да ги покрива. Другото, на което искам да насоча Вашето внимание, е, че даваме възможност, която все пак не е и задължителна, че съдиите могат да насочват към провеждане на медиация. Това е чл. 140а, ал. 2, т. 6. Разрешаването на спора между родителите, свързано с пътуването на детето в чужбина и издаването на лични документи, необходими за това, е по чл. 127а от Семейния кодекс. Идеята на тези производства в Гражданскопроцесуалния кодекс по чл. 127а от Семейния кодекс е те да протичат в един бърз порядък, именно защото понякога се налага детето да пътува в един скорошен период и именно затова родителят иска така нареченото заместващо съгласие съдът да се произнесе и да издаде разрешение за пътуване, да издаде и документи на детето в случаите, когато другият родител отказва. Очевидно е, че щом се е стигнало до завеждане и вече сме предявили една искова молба по чл. 127а от Семейния кодекс, другият родител не желае да съдейства. Тогава провеждането на тази медиация, първо, е безсмислено според мен, дори да не е задължително съдът да ги насочи, а на второ място, забележете, ние дори приехме намаление за периода – от три на два месеца, но ние все пак забавяме целия съдебен процес с тези два месеца, а понякога ще се получи така, че е безпредметно да се води цялото това съдопроизводство, което да включва медиация, защото понякога пътуването може би е след две-три седмици, след един месец, след два месеца, след три месеца. Моето наблюдение е, че различните районни съдилища в различните краища на страната работят с различна бързина, а дори като включим и възможност за медиация, която ще увеличи с два месеца цялото съдопроизводство, то тогава разберете, че понякога е безпредметно да се води такъв иск като цяло, който да включва и медиация. Затова моето редакционно предложение е да отпадне т. 6 на ал. 2 от чл. 140а, § 6. Да бъдат изключени от обхвата на евентуалната медиация тези спорове, които са на основание на чл. 127а от Семейния кодекс, защото в заключение, пак повтарям, те целят бързина на процеса и едно бързо решение на съда, което да разреши на майката или на бащата да изведе по някаква много важна причина, да не кажа и лечение, не дай си боже, детето в чужбина. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, като предлага в ал. 1 думите „съдебна медиация“ да се заменят с „медиация по висящи съдебни дела“. Предложение на народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 344, ал. 2 се създава изречение второ: „След предявяването на иска и до влизане в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя.“ Предложение от народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) В случаите и при условията на ал. 4 председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и в процедура по медиация.“ 2. Досегашните ал. 5 и ал. 6 стават ал. 6 и ал. 7.“ По § 8 има предложение на народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10. Предложение на народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. Предложение на народните представители Рая Назарян, Анна Александрова и Радомир Чолаков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.“

В § 7 относно чл. 84а от Закона за съдебната власт в ал. 2 думата „могат“ да се замени с „може“. Правно-техническа редакция.

Благодаря, господин Председател. Вчера министърът на външните работи на Република Северна Македония направи едно изключително скандално изявление, с което на практика потвърди абсолютно всички опасения, които има ВЪЗРАЖДАНЕ…

Благодаря и аз. Това, за което ние предупреждавахме миналата година, когато се гласуваше в тази зала отпадането на ветото на България, което беше наложено над началото на преговорния процес с Република Северна Македония по отношение на членството ѝ в Европейския съюз, вече се случва. Това, което казахме ние, беше, че в момента, в който вдигнем ветото, с което на практика се лишаваме от единственото си оръжие, което имаме, за защита на българите и на българския национален интерес в Македония, оттам ще последва много сериозна атака срещу нас. Атаката ще бъде в две посоки. Едната ще бъде чисто физическа към българите в Македония, а другата ще бъде в абсолютно всички други направления, които може да се сетите, където реално може да се защитават лъжливите тези, които в Македония през последните 100 години са наложени като официална историография. За съжаление, това нещо се случи, и за още по-голямо наше съжаление, ние го видяхме тук, в центъра на българската столица, тъй като думите на Буяр Османи – министърът на външните работи, бяха отправени точно от София. Той каза следното нещо: „Всички, които казват, че македонците са българи, няма да бъдат допускани в Република Северна Македония.“ Всички без изключение. И това беше казано тук, и това беше казано само няколко дни, след като един български активист в Република Северна Македония беше брутално пребит и се наложи намесата на българската държава, за да може да бъде изведен от неговия роден град, за да бъде докаран в България да получи адекватно лечение, тъй като в Македония такова нямаше да му бъде осигурено. Наглостта на македонците наистина не е нещо ново. Всеки един, който е свидетел на взаимоотношенията между България и Македония в последните години, го знае, а историците, които се занимават с отношенията между България и Югославия, защото Македония е единственият жив наследник на Югославия, са наясно с това. Македонската държава ще продължава своята агресия спрямо нас на всички фронтове дотогава, докато ѝ позволяваме. Защото какво значи да кажеш от центъра на българската столица, че няма да допускаш никой, който казва, че българите и македонците са един народ?! Българската литература и българската историография през годините назад във времето са създали не хиляди, а десетки и стотици хиляди текстове страници, които, разбира се, с факти и аргументи и исторически свидетелства показват ясно и категорично това, което аз сега ще кажа за пореден път от тази трибуна. Да, огромното мнозинство от населението в Република Северна Македония е българско по произход. Да, една голяма част от него има и българско самосъзнание. Да, близо 200 хиляди души в Република Северна Македония са българи, по българското законодателство български граждани. Една още по-голяма част от тях са българи, без да са български граждани. И ако българските чувства и българските симпатии в Македония не бяха толкова големи, повярвайте ми, никой в Македония нямаше да се грижи за българските клубове и никой нямаше да провежда такава антибългарска политика в тази държава. Защото в България също има на свой ред огледални такива македонски клубове. Даже един такъв беше открит преди няколко месеца в Благоевград. Говори се за откриване и на други такива. Има и хора, които смятат себе си за македонци. Някой някога да е чул заплаха – дори една-едничка заплаха към някой от тези хора? Някой някога да е видял българската държава да упражнява говор на омразата – реч на омразата, от страна на официални български представители дори на низше ниво, на местна почва, на ниво кметове, общински съветници? Никога досега, нито веднъж, защото те не са заплаха. Има няколкостотин души, които имат такова мислене и които смятат, че не са българи, а македонци. Нека имат това право. Те не са заплаха. В Македония обаче не е така. Там хората, които имат такива чувства, са стотици хиляди – хора, с които говорим на един език, имаме една и съща религия, имаме една и съща култура, една и съща фолклорна традиция, обичаи – всичко. Хора, с които се разбираме и хора, с които сме приятели. Точно това приятелство в момента искат да разрушат управляващите в Македония. И за да е още по-цинично и нагло това, което те правят, какво е – всъщност те искат да се отречем от собствената си история. На практика вчера Буяр Османи постави ултиматум на българската държава. Той каза: всеки един от Вас, който казва, че македонците са българи, няма да бъде допускан в Републиката. Аз искам да покажа тук само една от многото такива книги – това е книгата „Български възрожденци от Македония“, издателство на Българската академия на науките. (Показва книгата.) Тя всъщност не е точно книга, тя представлява едно фототипно издание само и единствено с цитати от едни от най-известните хора, раждани в Македония – хора, които са част от Българското възраждане и които днес, разбира се, в Македония са третирани не като българи, а като македонци. Хора като Паисий Хилендарски, защото е роден в град Банско, който е в географската област Македония, хора като Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски, Неофит Рилски – авторът на първата българска граматика, Павел Божигробски, братята Димитър и Константин Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Натанаил Зографски – един от първите български владици, Партений Зографски, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев, Димитър Македонски. Не са стотици – хиляди са. Всички тези хора в момента в Македония са обявени за македонци. И ние, които казваме, че те са българи, рискуваме да получим забрана за влизането в Македония. Ние, които казваме, че техните наследници са българи, рискуваме да получим забрана. Защо? Защото казваме истината. Македония постави ултиматум вчера пред нас. Тя каза: Няма да говорите истината. Ще се съгласите с лъжата. Ще признаете фалшификацията. В противен случай няма да Ви пускаме в нашата държава. И тук сега е големият въпрос: ще се съгласим ли ние? Нашата държава ще се съгласи ли? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, че няма да се съгласим, това е ясно, но нашата държава ще се съгласи ли с този македонски ултиматум, който всъщност цели издигането на една желязна завеса между нашите две държави? От тази книга, пък и не само от нея, могат да бъдат четени цитати в продължение на седмици. Защото, ще кажа още веднъж, десетки хиляди са страниците, посветени на българите в Македония от българите в Македония. Искам обаче да прочета нещо, което е много показателно за начина, по който са се чувствали българските възрожденци от Македония и хората, които днес в Македония са представени за македонци, а не за българи, защото е ясно и показателно. Аз няма да говоря сега с думите на съвременен българин от 21 век, а ще говоря с думите на Йордан Хаджиконстантинов –Джинот – българин от 19 век, роден във Велес – един от българските възрожденци, или преродбеници, както казват в Македония, те използват сръбска дума. В една негова статия, писана в „Цариградски вестник“ през 1851 г., в брой 44 на вестника, той пише: „Аз оживуейки, и живим, като се услаждавам, гледая народът наш пресладкий, и ради това не мя остава неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита някой человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин – болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю.“ Естествено, това е казано на един български език, който е архаичен, от българската епоха на Възраждането, но мисля, че няма някой, който да не разбра това, което казва нашият сънародник отпреди близо 200 години, защото текстът е от 1851 г. Ако тръгнем да говорим с този език – на македонските българи от 19 век, ние рискуваме да не влезем в Македония. Е, какво от това? Могат ли да спрат един цял народ? Могат ли да спрат една идея? Могат ли да спрат истината? Няма как да спрат истината. Тя винаги тържествува и винаги побеждава, особено ако нашата държава – нашата все пак голяма държава, стара държава, държава – членка на Европейския съюз и на НАТО, ако нашата държава го поиска, не могат да ни спрат. И тук вече е много важният момент – България не трябва в никакъв случай да се подчинява на този ултиматум, не трябва по никакъв начин да се огъва, защото хората в Македония, наследниците на стария сърбославски режим, защото там няма никаква промяна от времето преди разпадането на Югославия и сега, те разбират само един език – езика на силата, и го показаха. Докато България държеше ветото в своите ръце, говорът в Македония беше съвсем различен. В момента, в който ветото беше вдигнато, започнаха предизвикателствата, издевателствата, фалшификациите, нападенията и накрая стигаме до ултиматум. На тази наглост и на това безочие трябва да се сложи край и ние ще работим за това. Защото пак ще кажем и пак ще предупредим: ако ние не спрем тези фалшификации и това нагло поведение, ако, не дай си боже, Македония в този си вид стане член на Европейския съюз, всеки божи ден в Брюксел ние ще се сблъскваме с македонски провокации. Те ще ни накарат да се отречем от собствената си история. Те имат наглостта да го правят в момента в центъра на българската столица. Не се съмнявайте, ще го направят и в центъра на Брюксел, и в центъра на всяка една друга европейска столица, ако, разбира се, ние им го позволим, а ние това няма да го позволим! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. „Доклад на Комисията по правни въпроси по Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 48 254 01 35, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г., приет на първо гласуване на 12 януари 2023 г. „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народните представители Петър Петров и Цвета Рангелова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Радомир Чолаков за създаване на § 1. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1. „§ 1. Член 51 се изменя така: „Връчване на адвокат Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. (2) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването. (3) Връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2.“

Господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност има няколко предложения по промяна на чл. 51, който касае всъщност връчването чрез пълномощника на страната, тоест чрез адвоката. Искам да обърна Вашето внимание само на обстоятелството, че предложението, което е направено от моя колега Радомир Чолаков относно т. 2, тоест ал. 2 на чл. 51, когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което получава съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47. Аз не съм склонен да подкрепя такова предложение, защото процедурата по чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс има своя история в него. Там изрично е записано, че такова съобщение се залепя тогава, когато страната ходи в различни дни в продължение на 30 дни, включително и в почивен ден, и след като не се намери, тогава става залепването на съобщението. Няма как, без да се спази тази процедура, по отношение на адвоката ние да искаме да бъде залепено това уведомление. Отделно от това всички практикуващи юристи знаят, че тези уведомления са много съмнителни, просто защото твърдят връчителите, че са го залепили, а след това правят една снимка, която всъщност се явява като доказателство за това, че е било залепено на подходящо или описаното в закона място, и може би веднага след това съобщението отсъства. Имайте предвид, че връчването, всъщност уведомяването на страните – било лично, било чрез техния пълномощник адвокат, е много важно за нормалния ход на делото, тъй като се пропускат много възможности по отношение на защитата или потвърждението примерно на един граждански иск. Затова аз считам, че по отношение на адвоката не може в този вид да бъде приложена разпоредбата на чл. 47 и считам, че тя не може да намери приложение. Аз лично ще гласувам против това предложение на колегата Чолаков. По-добро според мен е предложението, което е на Комисията за редакцията на чл. 51.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Балачев, ние в Комисия точно това нещо го обсъдихме и ако видите предложението на Комисията за § 1, ще видите, че залепването отпадна и всъщност всичките тези Ваши притеснения на Комисия ги приехме и от финалния текст на § 1 отпаднаха. Така че реално тези притеснения са отразени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като аз и колегата Петров сме вносители на предложението, което напълно се покрива с възприетото предложение от Комисията, бих искала да Ви дам още няколко съвсем кратки мотива в подкрепа и на изложението от колегата Балачев. Действително ние считаме за абсолютно неподходящо да бъде уведомяван адвокатът на страната чрез залепване на уведомление предвид на обстоятелството, че в по-голямата си част адвокатските кантори, особено на адвокатите от провинцията, не са разположени в сгради с контролиран достъп, така че дори и длъжностното лице по призоваване и залепване на уведомление действително добросъвестно да изпълни задължението си, като залепи уведомлението, а не просто формално посети адреса, няма гаранция, че след него няма да бъде отлепено това уведомление от случаен минувач, от друго лице, което би искало да навреди на адвоката. Недопустимо е по този начин да се считаме за редовно уведомени, тъй като това е своего рода предателство на интересите на нашите доверители. Ето защо смятаме, че този текст, който ние с колегата Петров предложихме, е в пъти по-издържан, дотолкова, доколкото охранява изцяло интересите на гражданите, които са поверили защитата на своите права в ръцете на техните повереници. Моля да подкрепите предложението на Комисията.

Предложение на народните представители Петър Петров и Цвета Рангелова. Създава се нов § 2: „§ 2. В чл. 142 ал. 2 се изменя, като след думите „ако страната“ съюзът „и“ се заменя със съюза „или“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. И второ предложение на народния представител Радомир Чолаков, като предложението е оттеглено.

Благодаря, господин Председател. Всъщност коректно е да се каже, че формално Комисията не подкрепи това предложение, но то не беше намерило подкрепа само заради един глас. Честно е да се каже, че всъщност всички юристи в Правната комисия, особено тези, които са действащи юристи – не само по образование, но и работят активно, и адвокати, категорично се обединиха около това, че предложението, което ние с колегата Петров внесохме, е изключително резонно. За какво става дума, колеги? Тези от Вас, които не са адвокати, всеки един от Вас е бил или ще бъде страна по гражданско дело било като ищец, било като ответник. В това си качество като страна вие възлагате на избран персонално от Вас адвокат, на когото имате доверие, следите неговите постижения в адвокатската дейност, смятате, че е колега адвокат, който ще защити правата Ви, ще бъде възможно най-добрият избор за Вас. Подавате съответните книжа, насрочва се съдебно заседание, в което насрочване съдът в закрито заседание, без да уведомява Вас, без да съгласува датата, която за съда е удобна, без да съгласува тази дата с Вашия адвокат, просто я определя като дата от календара. Получавате призовки и отивате при адвоката си, който Ви казва, че на тази дата е поел и други служебни ангажименти. И тук възниква големият проблем. Досегашната редакция на чл. 142 в ал. 2 от Гражданско- процесуалния кодекс казва така: „Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят.“ Тоест към днешна дата, за да се отложи гражданското Ви дело поради Ваша причина или поради такава на повереника Ви, Вие трябва двамата заедно, анблок, да имате невъзможност да се явите. Това, че избраният от Вас адвокат, който нормално, за да му се доверите, в повечето случаи е доста ангажиран, защото нормално е търсен адвокат, Вие затова също него упълномощавате, това, че той не може да се яви, тъй като е поел друг служебен ангажимент, означава две неща за Вас – или и двамата трябва да погазите закона и да се снабдите с едни неистински документи, за да отложите съдебното заседание, или Вие отново да бъдете изправен пред търсенето на следващ адвокат. В развилия се дебат в Правната комисия по този въпрос се изтъкнаха няколко причини против това наше предложение, които аз смятам най-малкото за лековати. Изтъкнаха се причини, че ако бъде уважено нашето предложение, ако бъде гласувано за, щяло да се стигне до едно безразборно отлагане на дела. Как ще се случи това, колеги? Нали страната, която е упълномощила повереника си, ще бъде първата, която има интерес делото ѝ да се движи в разумни срокове, най-малкото защото тя е страна в този процес. На второ място, този аргумент е абсолютно неиздържан. Ако Вашият адвокат е ангажиран служебно, то, повярвайте ми, той със сигурност ще намери начин да отложи делото. Тоест делото така или иначе ще бъде отложено, няма да се стигне до никаква бързина. Следващият аргумент, който беше изтъкнат от противниците на нашето предложение, беше, че няма пречка страната да си упълномощи друг адвокат. Има пречка, колеги. Точно затова, с оглед персоналните качества на съответния адвокат тази страна по делото е упълномощила именно Вас така, както избирате кой да Ви оперира, къде да родите и така нататък. И няма как да се съглася, че трябва да задължаваме страните да сменят адвокатите си, само и само за да вървели по-бързо делата. Ето защо, за да възстановим един съществуващ до 2008 г. абсолютно работещ механизъм, който даваше възможност на поверениците да отложат делото, като, разбира се, съдът и тогава, и сега разполага с механизми, с които да възпрепятства недобросъвестното злоупотребяване от страна на някои адвокати с такива отлагания на делата, аз ще Ви моля да подкрепите това наше предложение, защото то е изцяло и само в интерес на гражданите. Нека дадем право на гражданите да бъдат представлявани по всички дела от адвокатите, които те искат, а не от тези, от които ще бъдат принудени да търсят, от някакви свободни. Благодаря Ви, приключих.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Рангелова, репликата ми е към Вас. На Комисията е редно да отбележим, че се съгласихме със смисъла на предложението Ви и това, което изразихте тук, всъщност всички го подкрепяме и се опитахме да стигнем до редакция на чл. 142, така че да отразява действително Вашия смисъл, защото в редакцията, която Вие предлагате – да се замени съюзът „и“ с „или“, всъщност ние частично ще постигнем това, което Вие желаете – когато адвокатът има невъзможност, да се отлага делото. Обаче в случая, когато адвокатът има възможност да се яви на делото, но неговият клиент има някакво препятствие да не може да се яви, тогава отново ще се явява като възможност за отлагане на делото и по този начин ще имаме една допълнителна възможност за шиканиране на процеса. Затова аз Ви предлагам, направете редакция, подобна на каквато бяхме стигнали до консенсус в Комисията – реално при невъзможност на адвоката да се отлага делото, да е в такъв смисъл редакцията, защото в този смисъл, както сте я предложили в момента, няма как да я подкрепя. Но ако направите подобна редакция, както беше в Комисията и тогава за един глас не стигна редакцията, тогава ще я подкрепя. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще се вместя в 30 секунди, за да спазя Вашите указания, но да знаете, че по този начин нарушавате правата ми на народен представител да се изкажа в предвидените в Правилника пет минути. Това в кръга на шегата. Уважаеми колеги народни представители, аз ще призова предложението на колегите да бъде подкрепено. Абсолютно е логично и е правилно, и аз съжалявам, че към 22,30 ч. тогава си тръгнах от Комисията и не можах да защитя предложението на колегите. При всички случаи, колеги, не отлагане на делото при уважителни причини представлява нарушение на правото на защита, конституционно установено и гарантирано право на защита. Всеки има право в публични учреждения да се явява със защитник или повереник и в това едва ли има някакъв аргумент против. Когато има уважителна причина, аргументът, че може да се назначи друг адвокат, не мисля, че е много състоятелен. Защо? Защото, първо, упълномощаването с оглед личността на адвоката е един аргумент. Другият аргумент е, че при дела с фактическа сложност в напреднала фаза на един нов защитник би му отнело много повече време, по-дълго време да се запознае с материалите по делото, и най-вероятно той, ако бъде упълномощен ден-два преди заседанието, поради това, че другият не може да се яви, този нов адвокат отново ще поиска от съда отлагане на делото, за да може да се запознае с материалите по делото. И по този начин няма да постигнем това, за което е отменен този текст през 2008 г., а именно да не се шиканира процесът и да не се отлагат делата без причина. Така че трябва да бъде подкрепен този текст, за да може всеки да ползва адвоката, който си е упълномощил, да получи ефективна правна защита. В противен случай това би било основание за отмяна на решението на този съд, който не е уважил причините за отлагане на делото. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хамид! На Правната комисия, разбира се, всички юристи се обединихме около това, че този текст по принцип създава в някаква степен проблем и в някаква степен, пак казвам, застрашава всъщност защитата на страната в процеса. Но предложената редакция всъщност според мен отваря широко вратата за шиканиране на съдебния процес. Трябва наистина да се намери балансът между това да дадем пълна защита на страната в процеса и да не бъде нарушавано нейното право да използва адвокат като защитник. От друга страна, да не създаваме проблеми за нормалното протичане на съдебния процес. Ако търсим баланса, според мен този текст, който ни се предлага, не намира този баланс и по-скоро отклонява махалото в страната на затормозяване на съдебния процес и даване на широка възможност за неговото удължаване чрез неявяване в съдебно заседание било то на страната, било то на нейния защитник. Наистина се опитахме в Правната комисия да формулираме текст, който да избегне и да намери баланса, но към момента все още няма предложен такъв текст. Така че по-скоро бих се съгласил с това, имайки предвид, че текстът на сега действащия достатъчно дълго време действа и достатъчно дълго време в съда има практика, и смятам, че трябва да се доверим все пак на опита на съдиите, че винаги, когато страна по делото няма възможност да бъде защитавана поради обективна невъзможност на защитника да се яви в съда и поиска от съда на това основание да отмени заседанието, съдът винаги би се съобразил с това. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Матеев, споделям Вашите аргументи, че в много случаи колеги адвокати шиканират и превратно упражняват това право и ненужно се отлагат дела. Но това не значи, че за да отстраним един проблем, трябва да премахнем правото. С действащия досега ние така сме го ограничили, че на практика премахваме едно конституционно гарантирано право. Трябва да се отстрани този проблем с отлагане на делата, но това не е чрез отменяне на право. Все едно да кажем, че във футбола много се спекулира, много футболисти падат за дузпа, дайте да отменим и изцяло да забраним футбола. Тоест стигаме до абсурдната теза. Или пък ще Ви дам пример с един стоматолог, който има съмнение за болен зъб, но не знае точно кой и вади всичките пет-шест зъба наоколо. Тоест не можем изцяло да отменим правото само защото някой в някои случаи шиканира делата и отменя. Съгласен съм, че текстът може да бъде редактиран малко по добре, но и така предложен, и така подкрепен, мисля, че е добър.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, ще помоля всеки един от Вас, който ще гласува след малко, да отвори настоящата редакция на чл. 142 от Гражданския процесуален кодекс и да прочете какво пише там – че и в момента съдът отлага делото, когато страната и нейният пълномощник са възпрепятствани да присъстват по обективни причини, за което, разбира се, те следва да представят съответните писмени доказателства. За съжаление, има едно ограничение в чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза, която задава само един-единствен документ, който би трябвало да се приеме от съда, и това е едно специално медицинско удостоверение по образец, което се издава, забележете, от лекарска консултативна комисия в болнично заведение по постоянен адрес на страната и нейния пълномощник. Тоест, ако не можете да се явите обективно на едно дело и сте възпрепятстван, Вие трябва да намерите къде е тази лекарска консултативна комисия, тя да ви издаде едно медицинско удостоверение по образец, което да представите в съда. За щастие, в доста случаи съдебните състави са разбрани и приемат и болничен лист. Или съответно, ако имате по-ранно насрочване по друго дело, поради римското правило – първият по време е първият по право, макар че има една йерархия на съдилищата, която и вчера наблюдавах в новия Градски, стария Специализиран съд, където специално пред трети състав се завихри един спор – трябва ли адвокат, който е в Районен съд – Сливница, да не може да се яви в Градския съд на заседание, но това е друга тема на разговор. В Правната комисия водихме следния диспут: фокусът трябва да е на пълномощника. Има две ситуации за водене на гражданско дело – или страната го води сама, или страната си наема пълномощник, тоест адвокат. Това са двата варианта, трети не съществува. Това, което е зададено с предложението, което сме направили с колегата Рангелова, е страната или нейният пълномощник да е възпрепятствана, като сме визирали два случая – или страната сама завежда дело и сама се явява, сама си го води, имате такова право по закон, никой не Ви го ограничава, или пък страната си е наела пълномощник, той е подал искова молба, приложил е пълномощно с данни, уведомен е за насрочено дело, което Ви казаха и преди малко, че се насрочва в закрито заседание еднолично от съдията. Той не се съобразява с Вас – имате ли други дела, ще се разболеете ли и така нататък, изпраща Ви една дата, задължени сте да се явите за първото заседание по делото най-често. Тъй като има две хипотези: в едната страната сама си води дело, а в другата тя си е наела адвокат заради неговите лични качества и той се явява на делото, затова сме направили и конкретното предложение да има съюза „или“. Но тъй като виждам, че в момента от „Продължаваме Промяната“ се притесняват за възможности за шиканиране на процеса и необосновано отлагане на делата, бих желал да направя в момента една редакционна поправка, която да разграничи двата случая, а именно водене на дело само от страната или водене на дело чрез пълномощник, и да поставя фокуса върху случаите, когато по обективни причини пълномощникът е възпрепятстван, като държа да отбележа за тези, които не практикуват като работещи адвокати, че във всички случаи той трябва да представи убедителни писмени доказателства на съда, за да може да се отложи делото. Това не става само да твърдим нещо и съдията да се съгласи. И по сегашния ред се представят убедителни писмени доказателства. Казах Ви какви следва да бъдат те, които да бъдат взети предвид. Така че, уважаеми господин Председател, бих желал да направя в момента една редакционна поправка.

В § 2, а именно текстът на чл. 142, ал. 2 се изменя по следния начин: „Съдът отлага делото, ако страната или пълномощникът, в случаите, когато е упълномощен такъв, не може да се яви поради препятствие, което не може да отстрани.“ Считам, че така направената редакционна поправка…

Тъй като аз променям целия текст…

Веднага. Веднага Ви го давам. Идеята на това предложение, и с това приключвам, е именно да постави фокуса – или страната сама си води дело, няма пълномощник, но е възпрепятствана, даваме ù право да представи документи, или нейният пълномощник, в случаите, когато има пълномощник, не може да се яви, защото е важно нейният пълномощник да се яви, очевидно е, че тя сама не е могла да си води делото, затова е наела адвокат, тогава да се отложи делото, като той представи обективни доказателства. Считам, че това предложение ще удовлетвори претенциите на „Продължаваме Промяната“, които се притесняват, че сме разширявали кръга и сме давали възможност и на страната, и на пълномощника. Сега уточняваме, че само в случаите, когато има упълномощен защитник, само тогава ще се възползва. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров! Не го виждам господин Петров.

Всъщност всички разбираме, че става въпрос за следния проблем: когато пълномощникът на страната не може да се яви и по този начин се нарушава правото на защита на страната. Но с предлаганата от Вас редакция ние всъщност нищо не променяме, пак оставяме страната или пълномощника ù, когато има нает. То е ясно, че ако няма нает пълномощник, е само страната, така че с това предложение не променяме нищо. Аз бих Ви предложил друга редакция, ако искате да ме изслушате внимателно. Да придобие следния вид ал. 2: „Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ù, или само пълномощникът, не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.“ Това е редакционното ми предложение, господин Председател.

Да, ще го запишем и ще Ви го предадем.

Господин Матеев ме изпревари с предложението. Това беше нещо, което исках да предложа и аз. Същото предложение беше направено и на заседанието на Правната комисия. Тогава не беше подкрепено от колегите от „Продължаваме Промяната“. Радвам се, че намираме разбиране в случая. Мисля, че това е най-работещото към момента предложение и аз лично припознавам същото. Призовавам Ви да подкрепим редакцията в смисъла, който предложи господин Матеев. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Няма да правя ново предложение, защото предложението, което чухме от колегата Матеев, ние го обсъждахме и бяхме стигнали почти до консенсус, че е добро, още на Правната комисия в късните часове на денонощието. Искам да кажа няколко неща, които са принципни, по отношение на това защо трябва да разделим това, което законът прави в чл. 142, ал. 2, като е вързал като сиамски близнаци страната и нейния пълномощник. Всъщност сега, за да отложиш, и това трябваше господин Петров да сподели пред Вас и да продължи разсъжденията на господин Хамид, че в момента, за да са налице обективни причини, трябва и двете страни да имат такива. Да, обаче съобразно Конституцията всяка страна има право на защита. Тази защита съобразно същата тази Конституция, съобразно закона и самия ГПК, между другото, където пише по какъв начин става процесуалната защита на правата на гражданите пред съда – тя става чрез адвокати и в определени случаи чрез техни близки. Тоест участието в един процес не е толкова проста работа, че да може всеки един български гражданин да реши своя проблем. Още повече с усложняването и новия ГПК, който въведе първо съдебно заседание, доклади, въпроса с това какво може да се доуточни в този доклад, допълнителни доказателства и така нататък, затова участието в тези процеси в 99 на сто от случаите става от пълномощници. Проблемът тук не е в страната, защото има няколко случая само, в които страната трябва да се яви лично. Или съдът, ако е брачно дело, иска да ги изслуша и тя трябва да се яви, и ако не може да се яви, да представи доказателство за това, или защото има да отговаря на въпрос, на който, ако не отговориш, има негативни последици за него, тоест нейното присъствие е желателно, но не е необходимо, при положение че тя има пълномощник. Проблемът е в това, доколко пълномощникът има възможност да се яви и дали той има обективни причини за това. Считам, че тежестта е именно в договора за правна помощ и ангажимента на пълномощника да защитава с всички допустими средства страната в процеса. И ако пълномощникът няма, в 90 на сто от случаите всъщност пълномощникът няма възможност да се яви било поради това, че е ангажиран по други дела, било това, че е бил болен или е в командировка и така нататък, съдът казва: „Щом двете страни нямат основателни причини, значи няма основание за отлагане на делото.“ Ето това трябва да разграничим. Ще Ви кажа един прост пример, случил се по мое дело отпреди две седмици. (Реплика от „БСП за България“: „Времето!“) Аз пускам молба за това, че много се разработихме всеки вторник да има извънредни заседания и казвам: „Имаме извънредно заседание, това е обективна причина, не мога да се явя, отложете делото.“ Съдът казва: „Няма да го отложа, защото това не е обективна причина.“ (Шум и реплики.)

Така че нека да разграничим възможността на този, който истински може да защитава страната в процеса, от самата страна и да дадем приоритет на пълномощника, защото той е лицето, което ще направи качествена защита пред съда. Затова аз ще подкрепя предложението, което колегата направи преди малко.

Благодаря, господин Председател. На първо място, за напомнянето на времето, ще се постараем да сме кратки и изчерпателни, но все пак държа да кажа, че същата тема предизвика големи дебати и в Правната комисия. Очевидно тогава там не намери решение. Надяваме се тук решението да бъде намерено. Аз се радвам, че дебатът, който направихме, бе градивен. Държа да кажа, че редакционната поправка, която направих преди малко в своето изказване, я направих само с единствената цел да намерим подкрепа сред парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Радвам се, че поправката, която в репликата си народният представител Милен Матеев направи, намира подкрепа в по-голямата част от залата, реално тя има същия смисъл. В случаите, когато има упълномощен защитник адвокат и той не може да се яви по обективни причини, които трябва да докаже, тогава съдът да отложи делото. Тъй като тази поправка намира подкрепа, уважаеми господин Председател, ще си позволя да оттегля редакционната поправка, която направих преди малко, с оглед да постигнем едно по-голямо съгласие. Защото, пак казвам, аз я направих само и единствено за да удовлетворим претенциите на народните представители от „Продължаваме Промяната“. И за финал държа да кажа, че това, което ще гласуваме, то само и единствено ще спомогне за процесуалната икономия в процеса, тъй като във всички случаи, когато се иска отлагане на делото, винаги пълномощникът на страната представя списък с възможни дати, респективно с дати, на които е възпрепятстван, така че ние само и единствено ще спомогнем за по-бързото разглеждане на делата, ако приемем така направеното днес предложение. Благодаря Ви.

След думите „пълномощникът и“ се добавя запетайка (реплика), или без запетайка – да, „или само пълномощникът“.

По § 1 има предложение на народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3: „§ 3. В чл. 408 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Изпълнителен лист“. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) След издаването на изпълнителния лист в електронна форма съдебните изпълнители и държавните учреждения, до които е подадено искане за плащане по чл. 519, ал. 2, получават достъп до него чрез Единния портал за електронно правосъдие.“

По § 2 по вносител има предложение на народния представител Надежда Йорданова и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като в текста преди точка едно думите „изменя и“ се заличават.

По § 3 има предложение на народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! От една страна, всеки, който е имал досег до гражданския процес, независимо в кое производство, е наясно, че издаваният изпълнителен лист, на първо място, е свързан с едни отделни 5 лв., които се заплащат – съдебна такса за неговото издаване, след това трябва да представите квитанцията за тази сума на частния съдебен изпълнител, защото тази сума не влиза в изпълнителния титул, който се издава, и трябва да се разчита на съдебния изпълнител да Ви ги изплати. Но в случаите, когато представяте изпълнителен лист пред държавни учреждения, там няма как тази сума да я представите, те не я изплащат, защото нямат законово основание, оправдават се, че само това, което е посочено в изпълнителния лист, само това могат да Ви платят, и Вие горите с тези 5 лв. Другото негативно обстоятелство при сегашната форма на хартиения изпълнителен лист, е, че Вие трябва да отидете да го вземете от съответната съдебна институция, която го е издала, и физически да го занесете дали при съдебния изпълнител, дали при съответната държавна или общинска институция, която да Ви направи плащането, което отнема време, ресурси, нерви и разходи. Така че, от една страна, да имаме електронен изпълнителен лист, който да е достъпен в Единния портал за електронно правосъдие и за заинтересованите лица, визирам частни съдебни изпълнители, държавни и общински учреждения, да имат пряк достъп до него, спестява на хората, които по занятие се занимават със съдебни дела, доста време, нерви и разходи. Но визирайки цялата философия на конкретния законопроект, трябва да отбележа все пак, че той е внесен, визирайки тъй наречените заповедни производства. Производства, по които едно лице твърди, че друго лице му дължи пари, по-бързо вече да може да се снабди със съответния изпълнителен титул и да може да запорира, възбрани имущество на това лице, за което твърди, че му е длъжник, и едва след като цялата тази процедура вече ще бъде извървяна по бързо, едва тогава лицето, за което се твърди, че дължи едни пари, да може да възрази и съответно да се проведе редовното исково производство. Пак повтарям, след като вече са му възбранени имоти или са му запорирани сметки, разбирайте и след като са събрани такси и от страна на частния съдебен изпълнител, който го прави това нещо. Та именно с оглед на философията на Законопроекта, който визира да забърза така наречените заповедни производства, но забележете, да ги забърза само и единствено в полза на лицата, които твърдят, че са нечии кредитори, защото това обстоятелство може да бъде изяснено в един последващ общ исков процес, ако имаме възражение, именно с това обстоятелство аз не мога да се съглася, че е редно да обслужваме само и единствено едната страна по този спор, защото все още това е спор, независимо че имаме издаване на заповед за заплащане и съответно изпълнителен лист. Та именно все още дори (реплика), да, все още дори спорът не е започнал, той ще започне, когато се възрази, да, след когато възрази в едномесечен срок лицето, което твърди, че е кредитор, трябва да си предяви искова молба по общия исков ред. Но тъй като ние вече сме навлезли в засягане правата на лицето, за което се твърди, че е длъжник, а именно запорирани са банковите му сметки, събрани са едни такси от частния съдебен изпълнител, именно затова не мога да се съглася, че това, което ние ще предложим в чл. 408, съответно би следвало да бъде прието. За мен би следвало, когато беше внесен този законопроект или най-малкото между първо и второ четене, да има предложения, които да отделят процедурата по издаване на изпълнителен лист след приключване на съдебните дела, от една страна, и от друга страна, издаване на изпълнителен лист по тъй наречените заповедни производства, които са отделни производства, срещу които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ като цяло сме против, тъй като смятаме, че те са били въведени едно време само в интерес на кредиторите. Ако имаше такова разделение по издаването на изпълнителните листи, да, тогава ние щяхме да подкрепим електронното издаване на изпълнителен лист, след като е влязло в сила едно съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо, уважаеми народни представители, е решен един правен спор. Само в този случай ние бихме подкрепили издаването на електронен изпълнителен лист, но за съжаление, Законопроектът не обхваща само тези случаи, така че аз не мога да подкрепя конкретното предложение на § 1. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Петров, Вие много правилно във Вашето изказване сам отбелязахте, че все още няма спор. Това заповедно производство и молбата по чл. 408 и така нататък, до постъпило възражение, е въведено именно за случаите, когато няма възражения за бързина при вземанията и удовлетворяване на кредиторите. До този момент, тъй като няма възникнал спор, няма как да се твърди, че се взема едната страна на кредитор или на длъжник. Практиката показва, че в голям брой от случаите възражения не постъпват, тоест въобще отсъства спор. Именно затова е тази бързина. Така че, когато възникне спор, ГПК вече урежда реда за решаването на този спор и възраженията Ви в тази посока не са основателни. Това исках под формата на реплика да направя. Благодаря.

Господин Петров, така прехваленият Гражданскопроцесуален кодекс, гласуван на 20 юли 2007 г., влязъл в сила от 1 март 2008 г., работи, но върху него след много дискусии и финансиране от редица монополи, NGO-та. Анонсиран от известната гражданска деятелка Мая Манолова, която после стана и омбудсманка – първа апологетка на прокарване на нормите, които направиха възможно да бъде ограбен трудът на нашите майки, бащи, на нашите баби и дядовци от валутните помпи в лицето на телекоми, на топлофикации и други дружества, всъщност сега този ГПК продължаваме да го кърпим. Считате ли Вие, че предложените от представителите на соросоидната клика промени в ГПК, от представителите на интернационалния финансов спекулативен капитал (смях и реплики), който, освен че засмука почти всички движими активи на българския народ, сега иска да засмуче и душите ни, че тези предложения нарушават чл. 9 от ГПК, в който е заложен принципът на равнопоставеност на страните?

Картели.

Де факто с тази електронизация, дигитализация, която другарите от маоисткото крило в нашето Народно събрание прокарват, ще…

За „Демократична България“ ли говорите?

Точно така, доктор Костадинов, за „Демократична Украйна“ става дума – считате ли, че това е едно продължение на политиката на ограбване на активите на отрудения и измъчения по време на 33-годишен преход от нещо в нищо български народ?

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря на народните представители, които репликираха. В дупликата си бих желал да кажем някои неща така, както са от практическа гледна точка, така, както се работят. На първо място, благодаря Ви, господин Хамид, за уточнението. Да, прав сте, все още няма спор в рамките на заповедното производство. Има само твърдения от едната страна, че някой дължи пари и тя иска да съиздаде заповед плащане и изпълнителен лист, и го постига. Знаете ли защо не постъпват възражения в срока? Защото в болшинството от случаите не бива уведомено лицето, на което от съдебния изпълнител вече са му запорирани сметките и са му възбранени имотите. Ще Ви напомня, че в Четиридесет и седмото народно събрание ние искахме и внесохме една поправка в чл. 47 в ГПК, с която искахме в заповедните производства, когато не могат да намерят лицето, да му назначат особен представител, за да може този особен представител, на първо място, да възрази и на следващо място, ето възниква един адрес на особения представител, на който вече лицето, което е кредитор, твърди, че има някакво вземане, той може спокойно да си заведе исковия процес, който процес няма да бъде спъван да се издирва лицето, ама има ли го, ама няма ли го, в чужбина ли е, не е ли, жив ли е, не е ли, просто защото особеният представител има адрес. Той е възразил надлежно. Този, който твърди, че има да събира едни пари и може вече да се заведе общият исков процес. Да Ви напомня, че мнозинството тогава, явно от неразбиране, отхвърли това наше предложение. На следващо място, уважаеми господин Златанов, предложението на тъй наречената соросоидна клика, която Вие нарекохте, то никога няма да защити българските длъжници. Това не му е идеята. Идеята му е да защити само и единствено правата на тези лица – това са картели и монополи, и картели държа да посоча, които твърдят, че голяма група от лица, наречени в българското гражданскопроцесуално право потребители, им дължат едни пари. Целта е много лесно и бързо, а с този законопроект и още по-бързо, те да запорират сметките на тези лица, за които твърдят, че им дължат едни пари, и да им възбранят имотите. Само и единствено това е целта на това предложение, което пак казвам, то никога няма да бъде в полза на длъжниците. Така е приет и Гражданскопроцесуалният кодекс, със създаването на самото заповедно производство не е направено в полза тези длъжници или поне за тях се твърди, че са длъжници. То е направено само и единствено да защитава картелите и монополите, които имат хиляди, десетки хиляди договори, по които твърдят, че им се дължат различни пари. Сега не знам тази соросоидна клика дали ще получи още публично финансиране от NEXO за това нещо? Нови партиди по 20 хил. лв. за следващата си предизборна кампания, но смея да имам съмнения, че ако не от NEXO, то от друга поредна псевдокриптобанка е възможно да получат нови партиди от офис мениджъри, или казано по български – секретарки, които са успели да спестят точно по 20 хил. лв., които да дадат на същата соросоидна клика, така че за нас с интерес ще бъде да следим следващите публични отчети, след следващите парламентарни избори, за да видим от кого са получили поредните траншове по 20 хил. лв., пак казвам, публично финансиране. Дано надградят освен от офис мениджъри, или казано по български – секретарки, да надградят поне до офис асистенти, или до административни персонали. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания и възглас „Браво!“ от народния представител Радостин Василев от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е свързано с една техническа грешка, която сме допуснали по време на Комисията, то е свързано с § 2 по вносител – промените, които са в чл. 409. Знаете, между първо и второ четене духът на Закона се промени и преминахме към изцяло електронен изпълнителен лист. А промените, които в чл. 409 по вносител се направиха, е да могат да се изваждат дубликати и от официален препис от изпълнителен лист, което между двете четения ние отхвърлихме в Комисията. Поради тази причина чл. 409 трябва да остане в сега действащата си редакция, тъй като все пак уредихме хипотезата в чл. 408, че има варианти, при които да се издаде изпълнителен лист на хартиен носител, но промяната, че да може да се издава дубликат и от официален препис от изпълнителен лист в електронна форма е абсолютно ненужен, защото такъв вече няма да съществува. Поради тази причина призовавам залата предложението на вносител по § 2, който става § 3, който сме го подкрепили на Комисията, да бъде отхвърлено. Благодаря Ви.

При гласуването.

За техническата редакция.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя една техническа редакция на § 3, който става вече става § 5, ако не се лъжа.

В чл. 409а, ал. 2 в началото се добавя „заявителят и“ и в края на изречението се добавя „освен когато тази глава изрично предвижда друго“. Като целият текст на ал. 2 на чл. 409а се изменя така: „Заявителят и длъжникът може да извършват процесуални действия и писмено на хартиен носител, освен когато тази глава изрично предвижда друго“.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! По § 4 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който ще бъде преномериран. Параграф 4 се изменя така: „§ 4. В чл. 410 се създават ал. 4 – 6: (4) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 – чл. 424. (5) Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма. (6) Заявителите извън тези по ал. 5 могат да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд.“ Комисията подкрепя по принцип предложението.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, както и при първо четене на този законопроект, ние взехме становище и изразихме притесненията си по тези текстове, по които виждаме, че са останали във варианта, който се предлагаше на първо четене, а именно дискриминационните текстове на ал. 5 на чл. 410 не може да не ни направят впечатление и очаквахме да видим тук някакво вмешателство в посока отпадане на тези дискриминационни разпоредби. Доколкото по съществуващата редакция на вносителя се задължават търговците, държавата и държавните учреждения, както и общините и лицата, представлявани от адвокат, да подават заявленията единствено и само в електронна форма. Имах повод да кажа при разглеждането на този законопроект при първото му четене с надеждата, че това ще мотивира вносителите да коригират тези разпоредби. Колеги, търговци има и в най-отдалечените и полуизоставени български селища, за които голяма част от Вас не подозират. Няма как тези лица да бъдат задължавани да подават заявленията си само в електронен вид. Няма как да ги задължим да ползват електронен подпис, да имат такъв ресурс, като бърза интернет връзка и прочее, необходими за обезпечаване на участието им в този изпълнителен процес. Ако общините и държавата разполагат с необходимия финансов и човешки ресурс, за да се случи работата им по този начин, то, уверявам Ви, не всички търговци разполагат с такъв ресурс, както и не всички страни, които имат адвокат, защото има и адвокати на по-значителна възраст, които все още нямат електронен подпис и не ползват съответните електронни устройства, които да им позволят да защитят правата на клиентите си в това изпълнително производство. Ето защо ние считаме, че тези текстове останаха дискриминационни и в този вид няма да ги подкрепим. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Рангелова, текстът, който сега е приет от Комисията, той не само е дискриминационен, тъй като за лицата, представлявани от адвокат, се създава задължение да подават заявление само и единствено в електронна форма и с електронен подпис. Вие споменахте, че има по-възрастни колеги, практикуващи адвокати, които нямат или не използват електронен подпис или достъпът им до интернет не е какъвто е тук на жълтите павета в София, където е писан този законопроект от финансираните от NEXO. Държа да уточня, че никъде другаде в адвокатската практика и в административните или съдебните процедури, които се визират в Гражданскопроцесуалния кодекс, няма до момента съществуващо подобно задължение за лицата, представлявани от адвокати, да се подават само и единствено заявления в електронен вид. И такова задължение понастоящем аз поне в моята скромна практика не се сещам да има. Това е първото подобно задължение, което се създава, и то по Гражданскопроцесуалния кодекс. Аз не мога да се съглася с него и ще гласувам против.

Господин Председател, уважаеми колеги! Моите забележки са относно предлаганата от Комисията разпоредба на ал. 5, където всъщност това е една императивна правна норма, тоест тя е безусловна и задължава лицата, които са изброени в нея, задължително да спазват този ред. Споделям това, което казаха преждеговорившите колеги преди мен, и приемам, че една част от тези правни субекти – държавата, държавните учреждения, общините, бихме могли да ги задължим с оглед на това, че те имат изградени структури, имат изградена имейл мрежа и така нататък и бихме могли, за да облекчим системата за издаване на изпълнителен лист, да подават своите заявления по електронен път. Не мога да споделя обаче мнението за това, че търговците, тъй като търговци, така както е изписано, е родово понятие. Търговски дружества могат да бъдат както държавни, общински, така и най вече те са сдружения на физически лица или на самите търговски дружества, както и лицата, представлявани от адвокат. Няма как да ги задължим те да направят това нещо, защото ще ограничим тяхното право на избор. Затова аз предлагам, господин Председател, ал. 5 да придобие следния вид: „Държавата, държавните учреждения, общините подават само по електронен път заявления за издаване на заповед за изпълнение.“ Тоест да отпаднат търговците и лицата, представлявани от адвокат.

Предложението на Комисията...

На вносителя, да.

Извинявайте, на вносителя.

Уважаеми господин Балачев, разбирам от Вашето изказване, че поставяте фокус върху защита на държавния и обществения интерес. В тази връзка, аз намирам резон във Вашето предложение, но моля да ме поправите, ако греша. Аз го разбирам така, че Вие предлагате изключение от кръга лица, които са посочени по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, като според мен Вие желаете да бъде записано: „с изключение на държавните и общинските учреждения, както и лицата, представлявани от адвокат“. Аз поне така разбирам Вашето предложение?

Затова ще Ви помоля в дупликата все пак с оглед на това ние да можем да формираме нашата воля как да гласуваме, ще Ви помоля – имате три минути, да формулирате ясно какво цели Вашето предложение и каква е неговата идея? И съответно да предложите един текст, който впоследствие председателят да може да предложи за гласуване. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Аз под формата на реплика на практика ще направя едно процедурно предложение към Вас. По принцип при гледане в залата на второ четене могат да бъдат правени редакционни предложения, а не предложения по същество, които променят самия текст и неговата същност. Така че според мен това предложение на господин Балачев е недопустимо изобщо да бъде разглеждано и гласувано. Благодаря Ви.

Господин Председател, тъй като има няколко наслоили се предложения. Едното е предложението, което е направено от вносителя по § 3, който става § 4. Тази редакция принципно я приемам цялата с редакцията, която направих, тоест в ал. 5 на този текст, предложен от вносителя, да има следното съдържание: „Държавата и държавните учреждения, общините подават само по електронен път заявления за издаване на заповед за изпълнение.“ И тъй като Комисията подкрепя по принцип предложението на текста на вносителя и предлага своя редакция, където в ал. 5 казва: „лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 50, ал. 2, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само по електронен път.“ Тоест, ако се приеме тази редакция от залата, то би следвало с оглед на това, което твърдя, че няма как търговците и лицата, представлявани от адвокат, да бъдат задължени императивно да подават само по електронен път. То би следвало да бъде, че: „лицата – говоря за ал. 5 – лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2 без търговците...

...без търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само по електронен път.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в дискусията, която се разрази, по принцип ми се струва, че има някакво объркване между текста, който беше предложен от вносителя, и това, което се прие като редакция на Комисията. Редакцията на Комисията стеснява кръга от лицата. В чл. 52, ал. 2 са точно държавните учреждения и общините. А що се отнася до това, което постоянно говорим – за търговците, това, което ВЪЗРАЖДАНЕ популистки говорят за търговците в малките населени места и прочее, те не са в този обхват. Прочетете, колеги, моля Ви се, чл. 50, ал. 5. Там става въпрос за търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни, съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги. Търговците в широкия смисъл на „търговец“ не са засегнати от разпоредбите, които всъщност подкрепяме на Комисия от редакцията на Комисията, така че не виждам никакъв смисъл да променяме текста, който е на ал. 5. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! По § 5 има постъпило предложение от народните представители Васил Пандов и Никола Минчев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който се преномерира: „В чл. 411 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.“ 2. В ал. 2 думите „срокът по ал. 1“ се заменят с „тридневен срок“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По § 9 има предложение от народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя моето изказване във връзка с отхвърленото от Комисията предложение по чл. 411, ал. 1, а именно да се добави новото изречение, което беше изчетено. Както при първо четене посочих, доколкото разбирам, на Комисия е било отхвърлено без особен дебат. В момента въвеждаме един специален ред за местна подсъдност по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, свързана с местонахождението на заявителя. Но има случаи, когато заявителят няма постоянен и настоящ адрес на територията на страната. В този случай чл. 107, общият от ГПК, който колегите ми казаха, че е бил наведен при обсъждането в Комисията, няма отношение. Чл. 107 от ГПК е искове срещу лица с неизвестен адрес. Първите две алинеи разглеждат хипотезите, когато ответникът или неговият пълномощник съответно нямат такъв на територията на Република България, ал. 3 посочва, ако и ищецът няма постоянен адрес. Тоест чл. 107 в случая не би могъл да реши тази празнота. И ако не приемем това предложение, което посочва, че в случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес на територията на България, заявлението се подава по постоянен или настоящ адрес на седалището на длъжника, ние всъщност ограничаваме необосновано правото на достъп до съд до тези производства на заявители, които не са установени в страната. Има немалко такива случаи. Аз лично не виждам разумна причина това да го направим. Повтарям пак, чл. 107 от ГПК не дава решение на този казус, на тази хипотеза, и в този смисъл се надявам залата да подкрепи предложението. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Пандов, Вие сте абсолютно прав, че всъщност ние в момента променяме местната подсъдност, както е по ГПК в чл. 411. Като я променяме и вместо да е по адрес на длъжника и променяме адресът да е на кредитора – постоянен или настоящ, така ограничаваме лицата, които нямат нито постоянен, нито настоящ адрес в страната. Редакцията, която Вие предлагате, е абсолютно уместна, в този случай тези лица, които нямат такъв адрес, все пак да могат да се възползват от този ред. Поради тази причина смятам, че необосновано в Комисията този текст не беше подкрепен и се надявам залата днес да преосмисли решението на Комисията и да подкрепи този текст. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Пандов, за едно нещо бих желал да Ви коригирам. Така, както е направен сегашният текст в предложението на вносителя и с неприемането на Вашето предложение, не просто се ограничава правото на заявители, които нямат постоянен или настоящ адрес в Република България, това право се препятства, защото променяме подсъдността, разхвърляме из всички районни съдилища те да разглеждат тези заявления, но не даваме никаква възможност, не създаваме възможност на заявители, които са от чужбина, да могат да подават тези заявления, така че тяхното право се препятства. Аз се чудех защо това нещо не е било включено в първоначално внесения законопроект. Разбира се, отговорът е – поради недомислие. Но ако трябва да сме по-иронични, държа да отбележа, че все пак хората, които са финансирали вносителите на този законопроект от тази евро-атлантическа група, те получават финансиране и дарения от местни юридически лица, от картели и монополи, та именно към тях са били насочили вниманието си, когато са създавали този законопроект. Не са си представяли, то е и забранено по Закона за политическите партии да получаваш финансиране от чужбина, така че затова не са включили тази хипотеза. Нали, това в кръга на иронията. Но от практическа гледна точка, ако не бъде прието Вашето предложение, ще стане невъзможно с тези промени, които се гласуват в момента в чл. 411, за всеки един чужд кредитор, който дори да има основателна претенция за вземане, да предяви такава възможност – да подаде заявление, защото ние просто няма да му я създадем, което за мен е дискриминационно най-малкото и може би ще бъде атакувана тази разпоредба. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Стоев, господин Петров! Оставям настрана част от изказването – какви са причините, за да има този пропуск, действително това, което се потвърждава от Вашите реплики, е, че по този начин – аз използвах „ограничаваме“, но Вие сте прав, че ние препятстваме правото на достъп до тези производства на заявители, които не са установени в страната. Това ги поставя в неравноправно положение. Няма обективна причина за това. Пак казвам, на Комисия се е споменало, без да има дебат – чл. 107 от ГПК за подсъдността на съдилищата в София, но той в случая не е приложим в тази хипотеза. Надявам се само – последно добавям, залата да приеме нашето предложение. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, редакционното предложение е в § 6, който предвижда промени в ал. 2.

Да, § 6 по Комисия, в ал. 2, където думите „срокът по ал. 1“ се заменят с „3-дневен срок“, и добавяме и думите „разпоредително заседание“ се заменят със „закрито заседание“. Благодаря.

Процедура.

Ако може, редакционно.

Уважаеми господин Председател, моята процедура, тъй като предложението е току-що прието – нашето предложение беше то да бъде изречение второ, тъй като и първоначалната редакция по вносител беше друга на § 5, сега § 6, моето предложение е да стане изречение трето при настоящата редакция на Комисията.

Точно така.

Благодаря, господин Председател. По § 10 има предложение на народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който се преномерира: „§ 11. В чл. 416 се правят следните изменения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането“ се заличават. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото. (3) Всеки районен съд може да издаде на молителя официален препис от изпълнителния лист по реда на чл. 102а, ал. 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който се преномерира, като в ал. 3 думата „следва“ се заменя с „трябва“. По § 12 има предложение на народния представител Радомир Чолаков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който се преномерира: „§ 13. В чл. 418 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „чл. 417“ се добавя „ал. 1“. 2. В ал. 2 думите „представения документ и върху заповедта за изпълнение“ се заменят с „представения в оригинал документ, която се отбелязва по електронната партида в Единния портал за електронно правосъдие“. 3. Създава се нова ал. 4: „(4) След издаването на изпълнителния лист съдебните изпълнители получават достъп до електронната заповед за изпълнение и до документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, чрез Единния портал за електронно правосъдие.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване отново е за технически неточности, които сме допуснали на Комисия. Първо, ще отбележа – в чл. 416, който е § 10 по вносител, там неправилно е пренесена ал. 3 и мотивите за това са абсолютно същите, както в чл. 409. Тъй като в духа на Закона вече нямаме официален препис от изпълнителен лист, ал. 3 не следва да бъде подкрепена. Във връзка с това, господин Председател, Ви отправям процедурно предложение – или да гласуваме разделно алинеите, или да приемете моето процедурно предложение за отпадане на ал. 3. Както прецените, че е по-добре. Втората част на изказването ми е във връзка с чл. 418, отново техническа корекция. Навсякъде в Закона използваме термина „чрез ЕПЕП“ – „Единния портал за електронно правосъдие“. Защото системата ЕПЕП, всъщност информацията – ще използвам грубия термин, информацията, която както в съда се налива в ЕИСС и е достъпна чрез ЕПЕП. В този случай в ал. 2 съюзът „в“ трябва да се замени с „чрез“. Това ми е второто редакционно предложение. Благодаря, господин Председател.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, аз в предходните си изказвания неколкократно посочих, че така създаваните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс обслужват само и единствено лицето, което цели да се снабди с изпълнителен лист в § 13 – § 12 по вносител става § 13 по Комисия, ясно се вижда в текста на новата ал. 4 на чл. 418, че след издаването на изпълнителен лист съдебните изпълнители получават достъп до електронната заповед за изпълнение и в документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение чрез Единния портал за електронно правосъдие, а именно забързваме процеса само и единствено в полза на лицата, на едната страна, която твърди, че има да събира едни пари, сега вече директно в същия момент съдебният изпълнител има достъп до електронната система, вижда издадените изпълнителен лист и документа, въз основа на който е издаден, и директно вече запорира имуществото на лицето, за което се твърди, че дължи едни пари. Именно това е същината на този законопроект чрез създаването на тази нова ал. 4 на чл. 418 и тя обслужва само едната страна в гражданския процес. Ние не можем да я подкрепим, за съжаление. Поради това ще гласуваме против този § 13. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда изключително кратък. Господин Петров, забавянето на съдебния процес не е право на нито една от страните в процеса.

Благодаря, господин Председател. Благодаря за репликата на господин Матеев. Аз държа да направя едно процедурно предложение в своята дуплика. Уважаеми господин Председател, искам да предложа да поставите на разделно гласуване създадената нова ал. 4 – тя да бъде гласувана отделно.

В § 13 по Комисия.

В чл. 418 създадената нова ал. 4, за която аз казвам, че е същината на целия този законопроект, който е внесен. Бих желал да я подложите на разделно гласуване. Това е т. 3: „Създава се нова ал. 4“.

Да, новата ал. 4.

Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Благодаря, колеги, за разбирането на Законопроекта. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 420, ал. 1 след думите „чл. 417“ се добавя „ал. 1“.“ Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В чл. 423, ал. 3, изречение четвърто думите „т. 3 и 4“ се заменят с „т. 4 и 5“.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16: „§ 16. В чл. 426 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 17: „§ 17. В чл. 428, ал. 1, изречение второ думите „връчването ѝ“ се заменят с „връчването на копие от нея“.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 18: „§ 18. В чл. 434 се създава ал. 3: „(3) Съдебният изпълнител незабавно отбелязва по електронната партида на изпълнителния лист чрез Единния портал за електронно правосъдие връчването му на длъжника, образуването, препращането, прекратяването, приключването на изпълнителното дело, присъединяването и резултата от изпълнението, включително платените на взискателя суми.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 19: „§ 19. В чл. 519, ал. 2 изречение второ се изменя така: „За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Предложението е оттеглено.

Благодаря, господин Председател. Правя редакционно предложение в § 16, т. 1, думите „номерът на изпълнителния лист“ да се заменят с „номерът на делото и на изпълнителния лист“, тоест добавяме „и на делото“.

Номерът на делото винаги е посочен!

Няма го в текста.

Виждали ли сте изпълнителен лист?! Номерът винаги е посочен!

В електронната партида трябва да се посочи.

Прегласуване!

Благодаря, господин Председател. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 13 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 20: „§ 20. Висшият съдебен съвет и министърът на правосъдието привеждат в съответствие с този закон приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС по § 14 относно Закона за съдебната власт, като т. 1 и 2 се изменят така. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 21: „§ 21. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1 . В чл. 9 се създават ал. 3 и 4: „(3) Заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите, съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс. (4) На всеки шест месеца съдийската колегия на Висшия съдебен съвет определя степента на натовареност на съдиите от отделните районни съдилища с дела по ал. 3, изречение първо въз основа на данните за общата им натовареност, като прилага правилата по чл. 30, ал. 5, т. 20.“ 2. В чл. 30, ал. 5 се създава т. 20: „20. съдийската колегия приема правила за разпределение на делата между съдиите, които разглеждат дела, разпределени по реда на чл. 9, ал. 3, с цел изравняване на общата им натовареност.“ 3. В чл. 360в, ал. 2 се създава т. 5: „5. достъп на съдебните изпълнители до издадените изпълнителни листове по дела в информационните системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет, заповеди за изпълнение по чл. 417, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, до документите, въз основа на които те са издадени, както и възможност да подават информация за образуване, прекратяване, приключване на изпълнителните дела и за събраните суми по изпълнителните дела.“ 4. В чл. 360з се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова ал. 3: „(3) Електронното дело съдържа информация, получена от съдебните изпълнители съгласно чл. 360в, ал. 2, т. 5, като интеграцията между Единния портал за електронно правосъдие и информационните системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет, осигурява възможност за съответния обмен на информация.“; б) досегашните ал. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.“ Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 263, ал. 3 след думите „чл. 417“ се добавя „ал. 1“.“ Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) в чл. 10, ал. 5 след думите „чл. 417“ се добавя „ал. 1“.“ По § 14 има предложение от народните представители Надежда Йорданова и Стою Стоев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага да се създадат § 24 и § 25: „§ 24. По дела, образувани до влизането на закона в сила, се прилагат досегашните правила. § 25. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

За процедура.

Благодаря Ви, господин Председател. Първата ми процедура, уважаеми колеги, е за разместване на точки в дневния ред. Тъй като дебатът очевидно е изключително интензивен, редакционните предложенията също, ние все още се намираме на точка две от днешното пленарно заседание. Както виждате, колеги, дневният ред е доста сериозен, затова предлагам, това ще ми бъде първото предложение – да удължим пленарното заседание на Народното събрание до приемане на точка шест от дневния ред. А второто ми предложение ще е във връзка с разместване в днешната програма. Предлагам точка трета от дневния ред да стане първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; точка четвърта да бъде съответно Законопроект за отбраната и въоръжените сили; точка пета да си остане Закон за съдебната власт; и точка шеста да бъде Проект на решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие.

Благодаря Ви, господин Председател. Моето обратно становище визира удължаване времето за разглеждане на днешния дневен ред. Тъй като днес имаме последната възможност половината действащи постоянни комисии към Народното събрание да изкарат доклади с оглед на обстоятелството, че това Народно събрание ще приключи своя живот на 3 февруари, би следвало днес да дадем възможност на половината комисии да изкарат доклади, за да може евентуално законодателните предложения да бъдат внесени на едно извънредно заседание във вторник, и това е най-малкото. Моля Ви да обмислите внимателно, преди да решите да удължавате работното време. Така например ние в Правната комисия имаме в Проекта за дневен ред разглеждане на законопроекти на Закона за българското гражданство както на ВЪЗРАЖДАНЕ, така и на ГЕРБ. Считаме, че това са ни важни законопроекти и ако удължим времето до приемане на точка шеста включително, днес няма да имаме заседание на Правната комисия. Не се знае дали и утре ще имаме Комисията, когато пък имаме други важни комисии, като Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и така нататък. На следващо място съм и против да се разменя дневният ред, тъй като считаме, че нищо не налага спешното приемане точно в днешното пленарно заседание на законопроектите за изменение и за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Сигурен съм, че няма един човек в тази зала, който да може с юридически аргументи да ме обори в противното. Така че, моля Ви да не го приемем. Благодаря Ви.

Процедура.

Във връзка с направените предложения, господин Председател. Господин Петров, Правната комисия днес няма да бъде отложена. Знаете, че сме свикнали да работим, така че нямаме проблем с това. Предлагам обаче конструктивно, нека наистина трета точка да стане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър. Той е много лек. На първо четене знаете, че ще го минем за 10 минути. Четвърта точка да бъде Законът за съдебната власт, който също е 10 минути. (Реплики.) Момент. Пета точка да бъде…

Те са на първо гласуване и за 10 минути ще минат. Пета точка да бъде Законопроектът за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили и днес пленарното заседание да продължи до 16,00 ч. Което от тези неща приемем, приемем. Мисля, че можем обаче до 16,00 ч. да сколасаме, вярвайте ми. Благодаря Ви за разбирането.

Да.

Благодаря, господин Председател. Вземам думата за процедура, с която оттеглям частично предложението си да работим до приемане на тези точки, тъй като споделям аргументите на колегите, че парламентарните комисии е редно да заседават. Затова смятам, че с удължаването на пленарното заседание до 15,30 ч. ще има възможност. Приемам и предложението на господин Чолаков и ако има някаква воля в залата да работят по-експедитивно и до 15,30 ч. да работи парламентът.

Благодаря, господин Председател. Колеги, всъщност от името парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ правим предложение в § 25 от Преходните и заключителните разпоредби да бъде добавена след § 1 запетая и § 2. Доколкото тази редакция е към датата, на която в Комисията § 2 не беше подкрепен, но в днешното пленарно заседание с мнозинство ние приехме § 2 и считаме, че мястото на този параграф трябва да бъде в Преходните и заключителните разпоредби § 25.

Това е предложението ни.

Благодаря Ви, господин Председател. Моето изказване не е толкова по същество на докладваните параграфи, а по правната техника, която се демонстрира в пленарната зала. Всеки текст бива редактиран. Всеки текст е редакция на редакцията на редакцията. Всеки текст препраща към други закони и ако някога преди съвсем добронамерено сме приемали критиката цялото Народно събрание и Комисията по правни въпроси най-вече, че си служи с правна техника, която излиза отвъд, а именно с един закон в неговите Преходни и заключителни разпоредби се променят 10 други, то това, което наблюдаваме в момента, е същото законодателство, но по-лошото е, че няма автор на тези предложения. Извинявайте, обаче първо предложението за промени в Закона за съдебната власт, при условие че следваща точка в Програмата за работа на Народното събрание е първо четене на Закона за съдебната власт... Освен това с промените, които се предвиждат да се разгледат в утрешния ден като първа точка, а именно наказателно-процесуални кодекси – няколко на брой, и промяна на Закона за съдебната власт. Това може би толкова драматично не Ви изглежда, но как, когато днес приемем едната промяна в Закона за съдебната власт, след малко, примерно след около 30 минути, приемем на първо гласуване още два законопроекта в Закона за съдебната власт и техните промени, утре ще приемем отново промени в Закона за съдебната власт?! Това е някаква законодателна вакханалия! Съжалявам, че го казвам, но е точно така. И тук имам огромни критики към колегите – вносители на този законопроект, които сами редактират себе си – това е, от една страна, и след това правят редакция на редакцията на редакцията в пленарната зала. От втора страна, още нещо. Виждам, че изведнъж има някакви текстове, които са се появили адхок по решение на Комисията. Извинявайте, кой е вносител на § 22 в Закона за горите? Текстове в Закона за горите, текстове в Закона за управление на отпадъците в § 23, абсолютна анонимност. Ама това ли е прозрачност? Това ли е публично обсъждане? И сега изведнъж през някакви такива тайни входове на законодателството набързо се внасят някакви промени в някакви закони и в това няма нищо лошо, разбира се, ако това е едно обосновано действие с ясен адресат, с ясен вносител. Кой е вносител на тези текстове, господин Председател и Заместник председател на Комисията по правни въпроси? Комисията анонимно се е сетила. Ей така, заседавала си е и решила, че ще се промени Законът за горите, ще се промени Законът за управление на отпадъците с параграфи 22 и 23 в Доклада за Законопроекта за промяна на ГПК. Нали по друг начин щеше да работи Народното събрание, принципно?! Моля да вземете отношение, господин Матеев или който реши друг колега от Правната комисия, може и госпожа Йорданова, господин Стоев. Това трябва да се обясни на колегите в залата. Никой не разбира защо се правят тези промени! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът, който беше поставен за параграфи 22 и 23, всъщност касае правно-техническата редакция, тъй като препратката и в двата нормативни акта е към чл. 417 от ГПК, а той в момента има повече от една алинея и се прецизира, че става въпрос за препратка към чл. 417, ал. 1, така че да се синхронизират двата законопроекта. Не е необичайна практика за Народното събрание по предложение на референтите, тогава, когато се установи необходимост от прецизиране на референция от един текст към друг, това да се прави по този начин. Но иначе, права сте, госпожо Атанасова, съгласна съм. Трябва да бъдем по-прецизни в законодателната техника и в измененията. Да обясня за Закона за съдебната власт защо сега се правят тези изменения, които бяха представени. Нека да припомним, че целта на измененията в заповедното производство, които разглеждаме и приемаме в днешното заседание, целят да решат проблема с неравномерната натовареност на районните съдилища, за да могат те да се разпределят централно и да се регулира натовареността. Тоест от по-натоварените да бъдат насочвани заповедни производства към по-ненатоварените производства. И трябва да дадем правомощия на ВСС да приеме методика за това разпределение на делата и равномерната натовареност на съдилищата. Така че това е целта на тази разпоредба и тя е пряко свързана с останалите и не може да бъде направена със самостоятелен Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, защото те са логически свързани. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз като председател на Правната комисия искам първо да благодаря на господин Матеев, че се съгласи и на самото заседание на второ гласуване на Правна комисия да води заседанието по тази точка и днес да поеме удара върху себе си. И същевременно искам да се извиня на всички, защото колеги ми подвикват непрекъснато от залата: ако това Ви е съдебната реформа, ексик Ви и съдебната реформа! Държа да кажа, че този законопроект е писан две години по време на предишното правителство. Госпожа Надежда Йорданова, между другото, е вносител, за да не го внесе Министерският съвет, за да може да мине бързо. (Шум и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“, ръкопляскания от ГЕРБ-СДС). Не, не, чакайте! Министерството на правосъдието е било длъжно да направи консултациите, да направи обществените обсъждания, да съгласува, да синхронизира и тук да влезе текст, който да се гласува практически без дебат. Това е поредният случай, в който Министерството на правосъдието и Министерският съвет не са провели никакво обществено обсъждане, а казват: ето този закон Ви го внасяме и Вие сте длъжни да го приемете. Това ще се случа от тук до края на това Народно събрание, защото ние така сме решили. Нищо не е съгласувано. На Правната комисия онази вечер беше анархия. Аз бях готов да прекратя заседанието и да я махна тази точка от дневния ред (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) и ме убеждаваха представители на ВСС и на ВКС: ама не, не, не, ние сега ще се разберем. Дадохме с господин Матеев 15 минути почивка, нещо ужким се съгласуваха текстовете, Комисията гласува и след като излезе Докладът, те започнаха да се обаждат, че пак не са се разбрали! Колеги, това може ли да стане в Бундестага?! Може ли да стане в Британския парламент?! Може ли да стане в Конгреса на Съединените щати?! Знаете ли как изглеждаме отстрани?! Това е срам! Срам ме е, разбирате ли! (Шум и реплики.)

Но трябва да го гласуваме, защото...

...от Плана за възстановяване и устойчивост трябва да усвоим едни пари. Всичко е тръгнало оттам да се разтоварят съдилищата. Правилно! И се започва дигитализация, Единен портал, който не е готов, той не работи Единният портал. (Шум и реплики.) Всичко е електронно. Който няма електронен подпис, няма право да участва в гражданския оборот. Най-хубавото нещо в този закон е последната разпоредба – влиза в сила от 1 юли 2024 г., която Ви моля да гласувате единодушно и да мислим до 1 юли 2024 г. какво правим. А следващото Народно събрание да не повтаря този абсурд, моля Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Атанасова, безспорно сме към края на Четиридесет и осмото народно събрание, към края на един фарс, на един цирк, който се разиграваше тук, в който единствените участници, които не са били в целия този спектакъл, сме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, които имахме единствено конструктивни и правилни предложения и виждания по дискутираните теми в залата. Може би всичко това, което се случи, беше улеснено от начина на работа, а именно вкарването на законопроекти с почти идентичен сто процента текст от Министерския съвет и госпожа Надежда Йорданова, които текстове и до ден днешен не става ясно кой ги е писал, кой е авторът. Тук се продискутира много активно, че имаме данни за плагиатство, имаме данни за чл. 173, ал. 1 от НК, имаме данни за нарушение на Закона за авторските и сродните му права. И до ден днешен тук се мълчи. Тези законопроекти, които бяха внасяни на обсъждане, в края на краищата кой ги е писал, от чий компютър са писани те? Не се знаят имената на авторите. Тези законопроекти са предложени от някои картели, от някои монополи, от някои NGO-та, които са финансирани от определени външни централи, посолства и така нататък или са просто получавани по телепатия от Всемогъщия?! Някой може би е получавал факсове успоредно и ги внася така. Забелязвам обаче още нещо друго, което е много, много, много фрапантно. Този парламент в стахановски срокове прие срамния Изборен кодекс. Ние станахме свидетели на приемането на един Изборен кодекс, който създава предпоставки за фалшификации, за машинации на предстоящи парламентарни избори. И именно тук е заровено кучето, тук е ключът от бараката. Благодарение на този начин, на този модел на работа, на вкарване на този изборен кодекс, който беше вкаран отляво в залата, пък беше подкрепен отдясно, което показва, че има една омерта по отношение на Изборния кодекс...

Всъщност Вие отговорихте на всичко, което се случи в момента, тъй като имаше договорка да има парламентарни избори и трябваше да се уреди алгоритъмът, по който те да се проведат. Сега в момента ние трябва да слагаме, както виждате, каруцата пред коня. И в края на краищата ще Ви припомня народната мъдрост, че бързата работа е срам за майстора!

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, аз започнах изказването си с това, че не коментирам по същество промените – те наложителни ли са, кога, колко и защо се обсъждани, кой е вносител, кой е редактирал внесените промени. Аз говорех изобщо за правната техника, формирането на мнозинство не само в този законопроект. Просто тук е очевидно колко разнопосочно работи една от комисиите на Народното събрание, а вследствие на нейната работа – и пленарната зала. И обясних, че тук променяме един закон с този Закон за Гражданскопроцесуалния кодекс. След един час ще приемем най-вероятно един или два законопроекта на първо гласуване, които касаят отново промяна в същия закон и в същата правна уредба, разбира се, в друг текст и в друг параграф, но ние отново отваряме един и същ закон. Утре пак ще приемем на първо четене промяна в същия закон, пак в Закона за съдебната власт. След всичко, което чух, аз Ви моля да се ограничим – и слава богу, че и Указът на Президента ще ни ограничи, поне до следващия четвъртък да се опитаме да не предлагаме промяна в Закона за съдебната власт, за шести път поред само за една седмица. Благодаря.

Господин Председател, процедурата ми е към Вас. Не знам дали обърнахте внимание, но в репликите към госпожа Атанасова единият от репликиращите беше председателят на Правната комисия. Когато председателят на Правната комисия заяви, че бивш министър, настоящ депутат, за пореден път е преписал, взел, внесъл законопроект, който е труд на работата в Министерството на правосъдието, говорим за тежка форма на плагиатство, да не кажа за кражба. Това е изключително сериозно нещо и се случва за пореден път в тази зала – определен бивш министър да вкарва законопроекти, които са плод на труда на цяло министерство, а той си го вкарва от свое лице и от група народни представители. Това е, меко казано, притеснително, още повече когато бива констатирано от трибуната и бива казано! Много моля това нещо да се вземе предвид и ако трябва, да се поговори с бившия министър на правосъдието, защото не е лицеприятно за пореден път в тази зала да говорим за плагиатство и за кражба на интелектуален труд от настоящ депутат, който по никакъв начин не се свени да прави това нещо. (Реплики от народния представител Радомир Чолаков.)

Да, да, разбира се. Искам да кажа какво съм казал, защото може би съм бил неправилно разбран. Казах, че госпожа Надежда Йорданова е вносител на този проект, който е разработен от Министерския съвет, тоест от Министерството на правосъдието, с което Министерството на правосъдието е избегнало общественото обсъждане. И ако да би го внесло Министерството на правосъдието, щеше да има обществено обсъждане и може би нямаше да се стигне до този абсурд и до тази вакханалия, както каза госпожа Атанасова. Иначе факт е, че тези законопроекти, всичките – и на Министерския съвет, и на госпожа Надежда Йорданова, са разработвани и в предишния мандат, тоест в мандата на предишното редовно правителство, което значи, че всички техни несъвършенства се дължат на предишното редовно правителство и на това служебно правителство.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, съжалявам като народен представител, че чак на 25-и параграф, № 25, при второ обсъждане на Законопроекта за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс и други закони в пленарната зала се стигна до една истина и тя е, беше и казано от някой от преждеговорившите, включително и от председателя на Правната комисия, че ни е зададена една посока – да се налага да приемаме един законопроект, който, на първо място, ангажиментът за него е бил поет от предните управляващи, и на второ място, и това също беше важно, че бил изготвен от предното правителство, но оказва се, за пореден път народният представител Надежда Йорданова го внася в този му вид, който, видя се, е доста дискусионен този вид най-малкото, така ще се изразя, и сега се налага народното представителство да бърза да го приеме. Държа да посоча, уважаема госпожо Атанасова, че е видно от дискусиите, които се проведоха тук, от една страна, а и от дискусиите, които се проведоха в дългото заседание миналия четвъртък в Правната комисия, което приключи в 12 без 15 вечерта, всички дискусии бяха по същество на този законопроект, именно защото в този законопроект имаше проблеми. Вносителите му са го внесли с проблеми! И в Правната комисия дискусиите бяха само по същество, защото имаше проблеми, а днес сама се убедихте, че тези дискусии продължават, защото в него има проблеми, внесени от неговите вносители! И се налага ние едва ли не да носим от девет кладенеца вода, за да изправяме тези промени, внесени от вносителите. Аз имам само един, как да кажа, не искам да използвам думата упрек, защото нямам правото да го правя, но може би представляваната от Вас група сякаш се подведе на неистовото желание на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ този законопроект да бъде приет, защото трябва да вземем парите по Плана за възстановяване и устойчивост. И се радвам поне, че Вие забелязахте, и го чух във Вашето изказване, че в този законопроект всъщност използвате едни законодателни техники, които не само са нередни, а и ако си спомните, бяха, как да кажа, една широка практика в Четиридесет и седмия парламент, когато с един законопроект в един закон в преходните и заключителните разпоредби се променя коренно различна тематика в други закони, което не е редно наистина, и тук сте права. Съжалявам просто, че това трябваше да го видим едва накрая на § 25 на второ гласуване, но считам и личното мое мнение е, и затова и гласувахме ние против досега основните разпоредби на този законопроект, че не трябва да се поддаваме на нечие неистово желание тяснопартийни интереси да бъдат защитени, което да бъде оправдавано с поети ангажименти от други политически групи в предходни парламенти и предходни правителства. И да се стигне дотам, това не знам дали го знаете, но се стигна дотам, че дори председателят на Правната комисия, когото защитавам в момента, беше принуден да оттегли свои предложения в този законопроект по време на Правната комисия. Така ли е, господин Чолаков? Самият той оттегли болшинството от своите законодателни предложения към този законопроект, поне според мен го направи именно защото той самият не беше убеден, че е правилно това, което правим на заседанието на Комисията, което, отново казвам, то протече по същество, всички дискусии бяха по същество, макар и да беше доста дълго. Казвам го като заместник-председател на тази комисия именно заради огромните проблеми, които този законопроект според мен ще създаде, и поради неистовото желание на други политически партии и парламентарни групи той да бъде приет, защото те са поели някакъв ангажимент в предходното правителство. Моля Ви да помислите внимателно, преди да го гласуваме, защото някои неща няма как да ги поправим впоследствие, ако те се случат. И затова, госпожо Атанасова, не е виновно поне според мен ръководството на Правната комисия. Трябва да търсим вината само и единствено, от една страна, във вносителите, и от друга страна, в правителството, което е поело конкретния ангажимент, или пък правителството, което не е желало да поеме този горещ картоф и да внесе то този законопроект в този му вид, а реално го прехвърли върху народните представители, и да се получават сега и нападки. Благодаря за вниманието.

Господин Петров, Вие, аз, грешният, голяма част от колегите в тази зала сме деца на демокрацията. Ние бяхме на 10 – 12 години, когато падна режимът и имаме пресни спомени. Спомням си, че едно време всичко, което се случваше, минаваше под лозунга: „Електрификация, електрификация, механизация, механизация“. Този режим падна, няма го. Сега обаче виждам, че тук, в залата, има достойни продължители на онази идеологическа рамка, които премодулират електрификацията и непрекъснато ни натрапват „дигитализация, дигитализация, дигитализация“. Е, това ли правим ние в момента?

Точно това правим.

Присъединявам се изцяло към Вашия апел за разум, за осмисляне на внесените законопроекти и да се приемат в такъв дух, че те да не губят своя хуманен, своя човешки образ, господин Василев. Защото Вие казвате „Точно така!“, обаче четете за бунта на машините. Точно тази дигитализация, която Вие прокарвате, ще убие човешкото. Точно тази дигитализация е път към едно модерно технократично робство, което робство искат да прокарат може би господарите на NGO-тата (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) с които Вие работите – тези хора, които искат да отменят хартиените пари, да вкарат електронни пари, да прокарат ударно чипизация на населението и да ни маркират като говеда. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това ли искате Вие?

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам възможността за реплика, за да изясним фактите. Първо, предложенията за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс бяха подложени на обществено обсъждане. Второ, действително между първо и второ четене се наложиха промени, доста редакционни промени, което приемам и признавам, разбира се, че не е добра практика, но това се дължи на едно обстоятелство – че в резултат от дебата, който беше проведен на първо четене, слава богу, в голяма част от правоприлагащите органи, а именно представителите на съдиите и ВСС, се постигна консенсус как да изглежда именно тази реформа. Аз мисля, че ние трябва да я подкрепим, защото действително, от една страна, модернизира производството, от друга страна, решава проблемите на съдилищата, малките съдилища, заплашени от закриване, и освен това има достатъчно време, за да бъде подготвено практическото ѝ прилагане. Благодаря.

Благодаря, господин Минчев. Моята реплика е към господин Петров. Господин Петров, аз имам една молба – да се разграничите от Вашия съпартиец господин Златанов. Едно време, когато първите автомобили стават факт, в Англия се приема закон пред автомобила да върви човек с червено флагче, за да не се плашат конете. Слава богу, надживели сме този период, вече можем да си караме автомобилите, без пред тях да върви човек с червено флагче. Дигитализацията, която господин Златанов каза, че щяла да махне човешкото от нашето общество. Ами, ако иска по този начин, нека да се върнем обратно на коне, нека да се откажем от електричеството, нека да се върнем на пощенски гълъби, но според мен този законопроект е изключително важен, за да можем да облекчим работата на бизнеса, да спестим време и на гражданите, и на бизнеса, така че те да си ползват това време за много по-ползотворни неща, в това число и ако господин Златанов реши, да отиде и да намери някой да му сложи чип. (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря Ви, господин Председател. По реда на репликиращите. Уважаеми господин Златанов, аз не мисля, че електрификацията премина в дигитализация. За съжаление, тя премина в електронизация, или поне така се опитват да ни убедят вносителите на този законопроект, който, видно е каква дискусия се провежда по него, а именно, че не е безспорен, каквито термини се използваха в Четиридесет и седмото народно събрание, за да бъде приет един законопроект на първо и веднага след това на второ гласуване, като Законопроекта за промени в Закона за регистър Булстат, който метод предполагам, че ще бъде използван след малко отново в Закона за промените в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На следващо място. По отношение на госпожа Йорданова, мисля, че онзиден го казах, че досега Министерският съвет ни се оправдаваше, че трябва да приемем ние едни законопроекти, които правителството внасяше, като ги оправдаваха с това, че било проведено обществено обсъждане, което никой никога не го е виждал кога и къде. И Ви казах, че трябва да сме особено подозрителни, когато Министерският съвет или негов представител ни казва, че било проведено обществено обсъждане за някой законопроект, внесен от Министерския съвет. Сега обаче чух нови висоти, а именно, че било провеждано обществено обсъждане, при положение че вносителят Надежда Йорданова и група народни представители… Уважаема госпожо Надежда Йорданова, кога сте провели това обществено обсъждане за този законопроект, Вие като вносител, преди да го внесете, защото леко се съмнявам, че сте провели такова? Ако е имало такова обществено обсъждане, съм убеден, че резултатът би бил същият, какъвто е и в пленарната зала. Не, никога не е било провеждано обществено обсъждане от Вас като вносител и групата Ви, която го е подписала, а ако е имало евентуално такова, то е било провеждано от други институции, от които отново, както и в предишни други законопроекти, Вие сте взели този законопроект наготово и сте го внесли. Така че не ми обяснявайте, че е било провеждано обществено обсъждане от Вас, защото не е било провеждано такова. Уважаеми господин Василев, към Вас. От трибуната поемам следния ангажимент: публично да се отрека от колегата си Златан Златанов в една ситуация, ако в този законопроект за ГПК запишем и го поставям като условие, да променим Закона за банките и Закона за плащанията с финансови инструменти и запишем в него конкретен текст, че фирми за дигитални плащания, към които Вие се стремите, като NEXO, им е забранено да финансират „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Направете тази поправка, ако я приемем и я гласуваме публично, ще се отрека от колегата ми, който критикува електронизацията. Благодаря Ви, господин Василев. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Петров, аз мислех, че Вие сте юрист. Наскоро приемахме Изборния кодекс, доста време му отделихме и там ясно е записано, че фирми не могат да финансират партии, независимо какви са фирмите и независимо какви са партиите. Така че не знам какво още искате да се запише. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място, искам да благодаря на всички колеги от Правната комисия, които наистина положиха неимоверен труд в работата по този законопроект – за дебатите, предложенията и времето, което отделиха. Искам да благодаря на всички народни представители, които бяха в тази пленарна зала, докато се обсъждаше този законопроект, и въпреки сложната материя на Законопроекта, въпреки това, че текстовете бяха изпълнени с препратки, с редакционни поправки, през цялото време следяха какво се случва и гласуваха в залата. Благодаря Ви, колеги. Молбата ми е наистина да спрем с популизма, да спрем с емоциите и малко да смекчим тона и наистина да видим какво правим в този момент. Всички внушения за някакви външни корпоративни и не знам си какви намеси в този закон са абсолютно абсурдни. Този законопроект всъщност чакат съдиите от най натоварените съдилища в страната и те го чакат като глътка въздух. Така че нека да им дадем този законопроект, нека да приключим с дебата и нека да приемем оставащите текстове от Преходните и заключителните разпоредби и да им дадем тази глътка въздух, за да могат те да работят спокойно. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 48-202-01-39, внесен от Министерския съвет на 8 декември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 декември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания законопроект. На заседанието присъстваха госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт. Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че Законопроектът има за цел да транспонира в българското законодателство част от изискванията на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. Заместник-министърът отбеляза, че с Директивата се допълват съществуващите правила в областта на дружественото право на Европейския съюз по отношение на използването на цифрови решения в дружественото право, включително при учредяването на дружества и регистрацията на клонове, подаването на документи и обмен на информация за дружествата и техните клонове. Тя допълни, че предложените изменения следват принципа на еднократност, който държавите членки трябва да прилагат в областта на дружественото право. Госпожа Ковачева посочи, че с предложените изменения се разширява обемът на информацията относно българските дружества, съответно чуждестранните юридически лица, регистрирали клон в България, и се въвеждат образци на учредителните актове на дружество с ограничена отговорност и на еднолично дружество с ограничена отговорност, които ще бъдат подробно уредени с наредба. Законопроектът предвижда Агенцията по вписванията да осигури възможност за получаване на информация за фирмата, правната форма, управителните и контролните органи, ликвидацията, несъстоятелността и заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови отчети на чуждестранното лице, като получената информация ще се отбелязва незабавно в Единния портал към Агенцията по вписванията. Предвиден е и срок за посочване на информацията за седалището на чуждестранните търговци по партидите на вписаните им клонове. Заместник-министърът обърна внимание, че крайният срок за транспониране на тази част от изискванията на Директивата е бил 1 август 2022 г. и Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо до Република България по процедура за нарушение за неизпълнение на задължението. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 48-202-01-39, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Понякога ни се предлагат законопроекти, които целят да унифицират предаването на информация между различните информационни системи в различните държави – членки на Европейския съюз. Това е един от тези законопроекти, който създава възможност, забележете, по официален път Агенцията по вписванията да предоставя информация, касаеща чуждестранни юридически лица, при поискване, и то безплатно. Досега, ако в практиката се искаше да се снабдим по някакъв начин с информация относно чуждестранни юридически лица или чуждестранни търговци, имахме два варианта. Първият вариант е неофициално да използваме антикорупционната търсачка Google, да намерим там съответния сайт на съответния търговски регистър или примерно Сommercial house, както е във Великобритания, и оттам да се снабдим с публичната информация, която е достъпна общо за потребителите. Другият вариант беше да отправим официално запитване чрез българските държавни органи до съответните държавни органи на съответната държава и те да ни предоставят тази информация, което беше проблем, защото отнемаше много време и генерираше ресурси. Сега вече с този законопроект… (Шум.)

Благодаря, господин Председател. Сега вече с този законопроект става възможно да използваме, образно казано, посредническата роля на Агенцията по вписванията, която вече да може да снабдява всяко едно заинтересовано лице при поискване, и то безплатно, отново казвам, което е в помощ на гражданския оборот, да го снабдява с информация относно чуждестранни юридически лица, чуждестранни търговци, клонове, които са регистрирани, и съответните прилежащи документи, което е изключително важно. Така че смея да твърдя, че този законопроект е един от тези, които би следвало да намерят приложение в гражданскоправния оборот, и нашата парламентарна група поне на първо гласуване ще го подкрепи, доколкото самата философия на този законопроект, макар и да се цели транспониране на въпросната европейска директива, ако той влезе в сила и създаде съответните задължения за Агенцията по вписванията, считам, че той ще позволи получаването на информация, касаеща тези чуждестранни юридически лица. Това е важно в нашата практика, защото понякога става въпрос за измами, става въпрос за скрити собственици, става въпрос за информация, която не можем по друг начин да получим по официален път или не можем да се снабдим с официален документ, който е необходим във връзка и с други производства, например съдопроизводства, и няма как да се снабдим от чуждите регистри. Когато с този законопроект се въвежда този обмен между съответните регистри в различните държави членки, това ще позволи, а и се надявам да е в бърз порядък, обмен на документация и информация, която да подпомогне всички заинтересовани български лица, които се интересуват от това какви са обстоятелствата за един чуждестранен търговец. Благодаря Ви.

Изказване!

Благодаря, господин Председател. Както казахме, този законопроект е безпроблемен, безконфликтен, но все пак между първо и второ четене ние ще направим едно допълнение към него. Така че ще помоля, но това е след като гласуваме, за тридневен – максимално кратък срок, за да може другата седмица да го гледаме на второ гласуване.

Благодаря, господин Председател. Предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде три дни.

Кой от двата доклада?

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 48-254-01-6, внесен от Атанас Славов и група народни представители на 19 октомври 2022 г. На заседание, проведено на 18 януари 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Атанас Славов. С предлаганите промени в Закона за отбраната се създава инвестиционен механизъм за превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили на Република България с наименованието Инвестиционен фонд за превъоръжаване и устойчива отбрана. Видно от годишните доклади за състоянието на отбраната и специалния доклад за оценка на изпълнението на Програма 2020, през последните 20 години не е постигнато задоволително ниво на модерни и оперативно съвместими в НАТО способности във въоръжените сили на Република България. Със създаването на Фонда за многогодишно финансиране на проекти и програми по превъоръжаване и иновации в отбраната ще се постигне устойчивост в развитие на отбранителната индустрия. Управлението на Фонда от управителен съвет с участието на Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и президента ще създаде условия за устойчивост и издига превъоръжаването като национално усилие, инструмент за технологично развитие и сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС. От членовете на Комисията по отбрана беше изразено мнение, че темата е важна и следва да се работи по създаването на подобен фонд, но са получени негативните становища от Министерския съвет, включително за противоречие със Закона за публичните финанси и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Следва да се изработи нов законопроект, който да бъде предварително съгласуван с експертизата в изпълнителната власт, и се препоръчва Законопроектът да не бъде подкрепен. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 4 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 48-254-01-6, внесен от Атанас Славов и група народни представители на 19 октомври 2022 г.“ И сега по-подробния доклад. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 48-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2023 г. На заседание, проведено на 18 януари 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната Димитър Стоянов, който посочи, че в края на 2021 г. Северноатлантическият съвет на НАТО взе решение за изпълнението на мерки по усилена бдителност, които са създадени за предоставяне на адекватен отговор на предизвикателствата, породени от бързо променящата се стратегическа среда за сигурност. Една от тези мерки е създаването на допълнителни бойни групи към вече съществуващите на територията на Полша и Балтийските страни, в България, Румъния, Унгария и Словакия за усилване и подпомагане на националните сили за отбрана. За изпълнението на този съюзен ангажимент с Решение № 37 на Министерския съвет от 2022 г. е взето решение за формиране на бойна група на територията на Република България. С Решение № 108 на Министерския съвет от 2022 г. е разрешено участието на бойна група от въоръжените сили на Република България в операция по усилване на отбранителния потенциал на НАТО за защита на териториалната цялост на страните – членки на Алианса. При предприемането на действия по практическото прилагане на Решение № 108 на Министерския съвет от 2022 г. е установена необходимостта от допълнение и изменение на законовата уредба, регламентираща участието на въоръжените сили в операции, мисии и други международни инициативи в състава на многонационални военни формирования на територията на Република България, а именно: – Необходимост от прецизиране на задачите, които въоръжените сили изпълняват в мирно време, като се включи и възможността за участие в операции, мисии и в други международни инициативи на територията на страната. – Оперативното управление на българските въоръжени сили в случаите по чл. 61 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се осъществява в съответствие с решенията на международните организации или международните договори за мандата на конкретната операция, мисия или международна инициатива. Възможността за участие на български военнослужещи в операции, мисии и в други международни инициативи на територията на страната налага необходимостта от регламентиране на начина, по който ще се осъществява оперативното ръководство, националният контрол и прехвърлянето на правомощията за оперативното управление на формированията, когато те изпълняват задачи на територията на страната. – Редът и условията за преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзнически и/или чужди въоръжени сили за участие в операции, мисии или международни инициативи на територията на страната се уреждат в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Органът, разрешаващ преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, трябва да определя и условията и реда за участие на българските въоръжени сили в съответната операция, мисия или международна инициатива. – В действащия закон е регламентирана единствено възможността при участие в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции или мисии извън страната и извън случаите по чл. 109, 111 и 122 министърът на отбраната да назначава българските военнослужещи за определен срок, който е 6-месечен. Този срок може да бъде удължаван еднократно без съгласие на военнослужещия до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната, а след този срок и във всички останали случаи – след предварително писмено съгласие на военнослужещия. Необходимо е създаване на законова регламентация и относно срока на участието на българските военнослужещи, назначени на длъжности в международни организации или инициативи при участието им в операции или мисии на територията на страната. – Съгласно действащата уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срокът за изпълнение на военна служба на територията на страната в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи е три години с възможност за еднократно удължаване на срока до една година, доколкото не е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност. Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта му, регламентираща участието на военни сили в операции, мисии и други международни инициативи, самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования, разглежда случаите за използването им извън територията на страната, като тези за използване на български въоръжени сили на територията на страната досега не са били разглеждани. Установена е необходимост от допълнение на законовата уредба, така че да регламентира участието на военни сили в операции, мисии и други международни инициативи в състава на многонационални военни формирования на територията на Република България, като се определят условията и редът за това участие. Идентифицирана е необходимост от регламентиране на начина, по който ще се осъществява оперативното ръководство, националният контрол и прехвърлянето на правомощията за оперативното управление на формированията, когато те изпълняват задачи на територията на страната. Съществува празнота относно органа, който определя условията и реда за участие на българските въоръжени сили в съответната операция, мисия или международна инициатива на територията на страната, когато тя се осъществява в рамките на международно формирование. Това би следвало да е този орган, който съгласно Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили разрешава преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили за изпълнението на съответната операция, мисия или международна инициатива с оглед на оперативност при вземане на съответните решения. Липсва законова уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България относно срока на участието на българските военнослужещи от състава на многонационалните военни формирования при провеждане на операции или мисии на територията на страната, която спешно следва да се запълни с оглед на текущото изпълнение на подобен национален ангажимент. Необходимо е да се регламентира срок за изпълнение на военна служба в бойната група като специфична международна инициатива на територията на страната, извън общия ред по чл. 134, ал. 4 от Закона, аналогичен на този за участващите в операции и мисии на територията на страната – до една година с възможност за еднократно удължаване на участието без съгласие на военнослужещия до 30 календарни дни, а във всички останали случаи – с писмено съгласие от страна на военнослужещия. С измененията в Законопроекта се цели: – Създаване на законова уредба за изпълнение на конституционните задължения на българските въоръжени сили, на съюзните задължения на страната в НАТО и на ангажиментите по Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Регламентират се случаите на участие на въоръжените сили в състава на многонационални военни формирования при провеждане на операции, мисии и други международни инициативи на територията на страната. – Регламентиране на процеса по осъществяване на оперативното ръководство, националния контрол и прехвърлянето на правомощията за оперативното управление на формированията, когато те изпълняват задачи на територията на страната. – Създаване на уредба, регламентираща срока на участието на българските военнослужещи от международна организация или инициатива в операция или мисия на територията на страната. В тази връзка в настоящия законопроект са направени предложения, които да осигурят законова възможност за изпълнение на задачи по участие на въоръжени сили на Република България в операции, мисии и други международни инициативи в състава на многонационални военни формирования на територията на нашата страна. Предложенията са свързани с дейностите на българските въоръжени сили в изпълнение на коалиционни ангажименти на страната и са в логическа връзка с чл. 3 от закона относно осъществяването на отбраната в коалиционен формат. Действащата нормативна уредба предвижда, че министърът на отбраната може да се разпорежда с излишните за юридическите лица по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България движими вещи с общо предназначение след тяхното преминаване в управление на Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната. Това налага министърът на отбраната да поеме отговорността за тяхното съхранение чрез използване на свой персонал или чрез възлагане на услугата на външен изпълнител. От друга страна, ако министърът на отбраната не издаде акт, по силата на който такива вещи да преминат в негово управление, юридическите лица по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България следва да организират и извършат самостоятелно всички действия по разпореждане с тях, което ще доведе до ангажирането им с несвойствени дейности и отклоняването им от изпълнението на трите мисии на въоръжените сили. С оглед на изложеното се предлага изменение на чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, така че излишните за юридическите лица по чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България движими вещи с общо предназначение да се предоставят на министъра на отбраната за разпореждане, без да преминават в управление на Министерството на отбраната, като до акта на разпореждане останат на съхранение в складовете на съответните юридически лица чрез използване на техния личен състав. Целта е да се осигури централизиран модел за разпореждане с излишни движими вещи с общо предназначение така, както това е уредено за излишните движими вещи, представляващи продукти, свързани с отбраната, включително оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и да се даде възможност за бързо освобождаване от тях чрез способите в Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане, директно от местата на тяхното съхранение, без да е необходимо да бъдат транспортирани и съхранявани от други длъжностни лица в различни от досегашните складови райони. Промените в динамиката на средата за сигурност изискват вземане на своевременни информирани решения от ръководството на Министерството на отбраната в тясна координация с партньорите от НАТО и Европейския съюз. Основната част от координацията на дейностите в съюзен формат се осъществява посредством командированите служители на Министерството на отбраната в задграничните представителства на Република България в НАТО и Европейския съюз, които изпълняват служебните си задължения във взаимодействие със служителите на Министерството на външните работи. Промяната ще позволи максимално ефективно да се използва придобитата квалификация и опит на командированите от министъра на отбраната служители в задграничните представителства на Република България. Ще се подобрят и процесите на взимане на своевременни и информирани решения от ръководството на Министерството на отбраната. С измененията в тази част на Законопроекта се цели: – Постигане на синергия между служителите на Министерството на отбраната и Министерството на външните работи при отстояване на националните интереси и реализиране на политиките на България в контекста на членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз. – Максимално използване на придобитите компетенции на служителите от Министерството на отбраната, командировани в задграничните представителства на Република България. Предвидена е разпоредба, даваща регламентация и на заварените случаи на командировани в задграничните представителства на Република България служители на Министерството на отбраната. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 14 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 48-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2023 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, Законопроектът, който представяме в Народното събрание на вниманието на пленарната зала за първо гласуване, е ключов законопроект в изпълнение на заложените приоритети, които „Демократична България“ има от самото начало на този парламент, а именно създаването Инвестиционен фонд за превъоръжаване и устойчива отбрана, който да акумулира средствата, които са предназначени за модернизацията на нашите въоръжени сили, да извади дебата за превъоръжаването от конюнктурния политически дневен ред и да дадем една по-стратегическа визия за това как трябва да се развива нашата отбраната като част от съюзническата и колективната отбрана в рамките на НАТО и Европейския съюз. Фондът, както и в Доклада на Комисията вече беше споделено, се предлага да е към Министерския съвет, а в управителния му съвет да имат представители няколко министерства – Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на отбраната, разбира се, и представител на президента. Разходването на средствата да става по прозрачна процедура, публична процедура, максимално отчетно и проследимо. Разбира се, бяха представени аргументи, които виждат известни слабости в Законопроекта. Държа да отбележа, че това е първият опит тази сложна материя по своя характер да бъде дадена в законова форма. Надявам се, с представителите на различните парламентарни групи, ако не успеем в това Народно събрание, то в следващото Народно събрание да работим заедно, за да направим необходимото България да има модерна и боеспособна армия, която да защитава нашите интереси и нашите ценности. Наистина апелирам към подкрепа на първо четене, знаейки, че вероятно краткото оставащо време от една седмица няма да ни позволи да го приемем на второ четене. Но нека постигнатото съгласие и в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност в началото на миналата година, и съгласието, което по принцип има между политическите сили за необходимостта от изграждането на такава институция, да го видим отразено в днешното гласуване. „Демократична България“ ще работи дългосрочно по този въпрос и се надявам да постигнем съгласие и подкрепа в бъдеще. Благодаря Ви.

Господин Председател, не знам откъде да започна. Първо трябваше да започна с процедура и да питам къде е Министерският съвет – представителят, който внася половината от разглежданите законопроекти? Искаше ми се да отравя и една реплика към господин Славов, доколкото той внася половината от това, което разглеждаме сега. В крайна сметка ще започна с едно изказване, защото ще комплектувам всичко, което искам да кажа по темата, а то съвсем не е малко. Тръгваме оттам, че се опитваме да променяме един закон – Закона за армията, гледан от призмата на финансите. Предлагат го хора, които не са помирисвали барут в бойни поделения, не са носили бойни дежурства и гледат как ще се случат нещата от гледна точка на парите, които минават през армията, и как по-добре ще бъдат усвоени. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично не бихме подкрепили предложението на „Демократична България“ и за това има съвсем реални аргументи. На първо място, няма никакъв смисъл да се създава този фонд, който да управлява средствата на Министерството на отбраната. Ако идеята е била да се създаде работа на пет човека – удобна, изгодна и топла, която да управлява много милиони и милиарди, това е единствената причина да се създава този фонд. Друга причина няма. Парите за отбраната трябва да се управляват от Министерството на отбраната – така или иначе те ще се управляват от Министерския съвет, от изпълнителната власт. В идеята за управителен съвет на Фонда ние четем, че трябва да бъде съставен от пет човека, които съответно са назначени от министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на икономиката и един от квота на президента. Така или иначе Министерският съвет, през тримата министри и през министър-председателя, има пълен контрол върху този фонд и въобще няма никакъв смисъл да се създава този фонд, да се слагат парите на едно място, като не се знае въобще с каква цел. Всъщност знае се, когато се види как ще се финансира този фонд – той ще се финансира от държавния бюджет. Защо държавният бюджет няма да даде парите директно на Министерството на отбраната, а ще минават през този фонд пътьом и ще остава някаква част за издръжка на този фонд, не е интересно. По-интересни са другите пера, които се предвижда да служат за издръжка на този фонд – това са приходите от такси от държавни предприятия, които, забележете, са определени в нормативен акт като стратегически обекти. Тоест всички стратегически обекти. Интересно ми е и може би господин Славов ще даде пояснение дали има предвид някакъв допълнителен данък, който трябва да се въведе, за да финансира този фонд, отделно – само върху стратегическите предприятия. Другото, което е интересно, е от продажба на войскови имоти. Дойдохме си на думата. Ето за какво става въпрос – винаги, първа задача, спомняме си това и от времето на управлението на ГЕРБ, когато първата заповед на техния коалиционен партньор вицепремиера Каракачанов, влизайки в Министерството на отбраната, беше за продажба на военни имоти с отпаднала необходимост. Истината е, че военни имоти много лесно се продават, но много трудно се възстановяват, защото говорим за летища, защото говорим за площадки за батареи, които са край морето, които са апетитни места, които лесно могат да бъдат застроени. В същото време, когато има нужда да се пази този бряг с една батарея – ракетна или зенитна, или каквато и да е друга, се оказва, че няма къде да се разположат. Така че, за съжаление, тук пак говорим само за пари, само за усвояване, но в никакъв случай не и за реалните нужди на Българската армия. Мнението на ВЪЗРАЖДАНЕ е, че парите, които касаят Българската армия, трябва да се управляват от Министерството на отбраната, трябва да се управляват от офицерите в Министерството, които най-добре познават и нуждите на бойните части, и тактиките, и стратегиите, и начина, по който ще се водят бойните действия, най-добре осъзнават нуждите, които имат. Това е един паразитен фонд, който е крайно нелепо и крайно неаргументирано да го създаваме просто като едно звено, което ще отнеме възможността на Министерството на отбраната да разполага с оскъдния бюджет, който има. Така или иначе искам да напомня, че бюджетът за отбрана е максимум 2% от брутния вътрешен продукт на страната, а средствата от този бюджет, които се отделят за превъоръжаване, са от порядъка на една четвърт от този бюджет. Тоест ние говорим за суми от порядъка на 700 млн. лв. на година, което е изключително малко предвид това, че ние вече сключихме един договор за още осем самолета F-16, които в следващите хикс години по определена схема трябва да се разплащат и там трябва да се разплащат 1 млрд. 325 млн. долара, което е близо 2,6 млрд. лв. Правете сметка с тези пари, които ние ще усвояваме в този фонд, какво ще има? Ще имаме пак тотална липса на отбранителни възможности и на възможности за превъоръжаване. Именно затова оскъдните средства, които успяваме да заделим, след като похарчихме изключително разточително средствата за F-16, останалите средства трябва да ги оставим в Министерството на отбраната, така че хората, които най-грижливо ще се отнасят към нуждите на армията, да могат да разполагат с тях, доколкото въобще можем да им осигурим нещо. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Дренчев, Вие споменахте, че ще има пет души управители на този инвестиционен фонд. Тези петима души обаче ще имат под себе си номенклатура – ще бъде създаден нов тромав апарат, нови служби ще бъдат открити за наши хора. Нещо подобно като BG Toll полицията, чиито функции спокойно можеха да бъдат изпълнявани от КАТ или от ДАИ. Тоест ще създадем една нова тежест за държавния бюджет. Другото нещо, което е посочено, е, че 20% от бюджета на Министерството на отбраната ще бъде заделено за този фонд. Тоест една пета от средствата, които държавата дава за армията и за Министерството на отбраната, ще бъдат предадени на няколко чиновници – хора, които по-скоро бихме могли да окачествим след време, когато вече ще им сърбаме попарата, като инвестиционни спекуланти. Цялата тази номенклатура ще бъде създадена за сметка на българския данъкоплатец, с парите, които българският народ трябва да даде за армията, за въоръжението, което трябва да го пази. И тук, след като слушахме в продължение на толкова месеци как трябва да отпадне излишната администрация, как трябва да опростим системата на взимане на решения, да съкратим държавния апарат, изведнъж с бюджетни средства ще бъде създадена държава в държавата – една структура, която министърът на отбраната няма да може да контролира. Той там ще има свой представител, ще имат представители и другите министерства, но те ще бъдат представители. Кой точно ще носи отговорността за взиманите решения? Как точно ние ще контролираме този човек или този екип, който взима тези решения? Ще се получи отново подобна ситуация като с главния прокурор, подобна ситуация като с КЕВР, с Националната здравноосигурителна каса. Едни бюджетни пари ще бъдат изсипвани някъде и след това ние няма да можем да заставим хората, които ще се разпореждат с тях, да дадат отчет. Как Народното събрание ще ги застави тези хора да дойдат тук и да могат аргументирано и най важното – да им бъде наложена санкция, когато не вземат решение в интерес на българския народ, в интерес на българската отбрана, в интерес на българската сигурност?! Просто ще имаме един екип от чиновници и от спекуланти, които ще се разпореждат със средствата, и тази структура ще се разраства с всяка изминала година, защото тя ще има нужда от различни експерти, консултанти, сътрудници и така нататък. Нямаме ли тези експерти, сътрудници и консултанти в Министерството на отбраната? Не може ли министърът на отбраната да използва точно този екип, който е назначен там, който вече получава заплата, за да изпълнява тези функции? Нима в Министерството на отбраната ние не разполагаме с експерти, с компетентни лица, които да преценят какво е необходимо за армията?! Предстои превъоръжаване и на пехотата, и на флота. Необходимо е да се закупят бронирани машини, необходимо е да се закупят нови реактивни и артилерийски системи. Как няколко финансисти и на каква база ще могат да преценяват от кого точно да закупим, на каква цена и кога да бъдат сроковете за доставки, кой ще бъде отговорен за тези вземани решения, как ние ще можем да ги контролираме, никъде не е посочено! Говорят се някакви благопожелания и просто да започнел дебатът. Ако ще говорим за дебат, който ще продължи в следващото Народно събрание, то е по добре сега този тук да го приключим, защото се вижда, че е непродуктивен. Създадено е нещо, което не може да работи, тоест предлага се да се създаде нещо, което няма да работи. Ще напомпаме един мехур, един балон и пак ще имаме излишни бюджетни средства, които ще бъдат хвърлени някъде без никаква ефективност. Създаваме поредната номенклатура, без да видим нейната ефективност, и най-важното, още веднъж го повтарям, кой ще носи отговорност, как ще ги контролираме и как ще ги проверяваме. Те не са подчинени на никой министър! Министърът на отбраната не може да контролира една пета от средствата, които са предвидени за бюджета на Министерството на отбраната, те ще попаднат някъде другаде. Той просто ще има някакъв свой представител, може би по същия начин, както българската държава има някаква своя акция в „Лукойл“, и сега се чудим – нали точно така говорите – как да се справим с политиката на „Лукойл“. Представете си един нов „Лукойл“ в бъдеще, само че в Министерството на отбраната, който ще сключва сделки от името на българската държава, ще изразходва българските средства за българско въоръжение и ние няма да можем нито да ги контролираме, нито да спрем тези сделки, които няма да бъдат в интерес на българската държава. Само че този път ще има институция, която ние няма да можем да помръднем – някакъв инвестиционен фонд.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Първанов, въпросите, които задавате, са важни действително, но когато ги задавате, нека да видим към настоящия момент какви са техните отговори. Как контролираме в момента Министерството на отбраната, затова че години наред поръчката за големия инвестиционен проект за основна бойна машина на пехотата не се е реализирал. Колко пъти, колко години чакаме това да се случи? Дали защото там има много голяма концентрирана експертиза, дали защото липсват парите в Министерството на отбраната? Не, не липсват, осигурени са, но проектът го няма. Какво се случва с бойните кораби? Какво се случи? Десет години чакахме да се сключат договорите за модернизация на българската авиация! Защо това се случва?! Тоест, като сравнявате колко лошо ще е направеното предложение, нека да направим първо оценка на това какво е в момента състоянието, какъв капацитет има Министерството на отбраната да управлява сложни, комплексни проекти, които изискват и технологична иновация, и тогава да правим изводите, които правите. Иначе, както отбелязах и в началото, предвидено е Фондът да е към ресорен вицепремиер. Контролът може да идва през контрол върху вицепремиера, през контрол върху директора на Фонда, през контрол на трима, четирима представители в управителния съвет, които ще са излъчени от отделните министерства. Не съм съгласен, че няма контролен механизъм. Но по-важното е там да се концентрира достатъчно експертиза, която ще позволи да говорим не просто за купуване на ново въоръжение, а за технологична модернизация, за нови технология, за иновации в Българската армия, да свържем технологичния сектор с отбраната и въоръжените сили. Това е голямата амбиция на Фонда, както работят, между другото, различни агенции. Подобни фондове има в други съюзнически държави, подобни фондове има, знаете, и на ниво НАТО, има и подобни агенции. Тоест да се репликира моделът, който виждаме как работи на съюзническо ниво в управлението на средствата за модернизация и превъоръжаване на Българската армия. Това е амбицията. Иначе, аз съм съгласен, че Вашата загриженост е разумна, трябва да я има тази загриженост.

Господин Славов, Вие тук споменахте ресорния вицепремиер. Спокойно тези функции може да ги изпълнява министърът на отбраната, той да носи тази отговорност заедно със своите заместници. Тази структура, която ще бъде създадена за инвестиционните проекти, спокойно може да бъде под шапката на Министерството на отбраната, тъй като все пак средствата са предвидени за бюджета на Министерството на отбраната, и ако е имало някакви проблеми досега с въоръжаването и с конкурсите, това по-скоро е било заради различни лобита, които са работили, за да саботират конкуренцията. Тоест това е проблем, който няма да бъде разрешен с Инвестиционния фонд. Още повече, че в този фонд също ще има лобисти и лобистите, които досега са спирали превъоръжаването, по един или друг начин ще продължат да го правят и там. Просто ще имат много по голяма свобода на действие и най-важното – средствата трябва да бъдат контролирани. Най-сигурният начин да бъдат контролирани е те да бъдат изцяло под шапката на държавна институция. Защото министърът може да бъде сменен, заместник-министрите могат да бъдат сменени, може да им се иска сметка. Но ако създадем някаква такава дирекция някъде встрани, ние просто само ще им се молим да ни дадат някакъв отчет и доклад, но реално няма да можем да ги спрем. Аз държа на това, когато има някакво нарушение на българския национален интерес, всички тези действия да бъдат прекратени, ако трябва, да се образуват, да работят военната прокуратура, специалните служби. Но когато се нарушава българският национален интерес, не някои спекуланти да избягат на някои топли слънчеви острови и ние да не можем да ги хванем, и изведнъж да установим, че в сметките на Министерството на отбраната няма нищо. Най-важна е отговорността и контролът, защото става дума за сигурността. Това не е просто някакъв инвестиционен проект, не сме на свободния пазар някъде, не сме стартъп компания. Тук би трябвало точно да стимулираме нашите експерти да работят. И причината, поради която досега не е имало ефективно изпълнение на превъоръжаването, е точно тази – не са били заинтересовани лицата, но те подлежат на санкция, ние тях можем да ги санкционираме. Няма несменяеми държавни чиновници и няма безотговорни. За решенията, които взимат, те ще носят отговорност и пред народа, и пред закона. Но ако създадем такава институция, която може да се измъква, аз мисля, че тогава ще ни бъде много трудно. Ще трябва наново пак да преработваме законодателството, да създаваме някакви правилници. Влизаме в една такава въртележка от наредби, законопроекти, укази, допълнения, изменения, тоест една огромна бумащина, загуба на най-ценния ресурс – времето. Най-добре работи една институция, когато е ограничена само върху едни задачи, които трябва да изпълнява, и която няма да раздува своя щат. Аз още веднъж държа на това да няма излишна бюрокрация, да не изразходваме излишни средства за издръжка на излишен персонал. Важно е да се работи ефективно и в интерес на българската нация.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна изказването си първо по Проекта, който е внесен от Атанас Славов и група народни представители, за създаването на Фонд за подпомагане на инвестициите в отбраната. Като цяло дали идеята е добра? Със сигурност може да се мисли за подобен фонд, но той трябва да бъде направен така, че да върши работа, и има много работа, която да се свърши, така че и самият подобен законопроект да отговаря и на законодателството в държавата. В Комисията по отбрана, както и в другите комисии, на които е разпределен Законопроектът, са получени отрицателни становища както от Министерството на отбраната, така и от Министерството на финансите. И за да не се бъркате, ще Ви прочета само два абзаца, че предложената уредба относно създаването и функционирането на въпросния фонд е в разрез с основни принципи и правила на Закона за публичните финанси и на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Също така имат притеснение колегите от Министерството на финансите, че практиката за взимане на еднократни вноски от търговските дружества с държавен капитал, каквото е предвидено, е в противоречие с практиката на Конституционния съд по няколко такива дела. Сега, дали трябва да има такъв фонд, или не трябва, е наистина един сериозен дебат, който следва да се проведе, когато парламентът има време да го проведе. А защо го разглеждаме сега? Ами, Министерството на отбраната бяха обещали, че към месец декември ще внесат подобен законопроект, който ще е съгласуван с Министерския съвет, а за съжаление, такъв не беше внесен. Надявам се в следващия парламент да има такъв, за да може сериозно да подходим към темата и вече да разгледаме. Затова нашата парламентарна група ще се въздържи да подкрепи Законопроекта на господин Славов и на групата народни представители. По втория Законопроект, който е внесен от Министерския съвет. Реално той разглежда три категории проблеми. Първият проблем е как става освобождаването от движими вещи с обща употреба от поделенията, когато са отпаднали. Към момента практиката беше, че те се отнемат от вида въоръжена сила и от поделението, преместват се в друго поделение, което създава логистика, нови молове и така нататък. Сега всичко се предлага да бъде на едно място, което най-малкото ще намали администрацията по темата. Второто основно предложение: как да се реши въпросът с командироването на български военнослужещи на територията на страната за участие в мисии и операции с международно участие. Тук уточнявам, че става въпрос единствено и само за територията на страната. Това включва начина, по който те да бъдат командировани, и как да им се заплащат командировъчните, така че да могат да си вземат парите наравно с колегите им, които са командировани някъде другаде. И третият основен проблем, който касае Законопроекта, е удължаване на мандатите на служителите на Министерството на отбраната, които са командировани в дипломатически представителства на Република България в НАТО и в Европейския съюз. Има една диспропорция в момента. Примерно мандатът на представителите на Министерството на външните работи е четири години, а мандатът на колегите от Министерството на отбраната е три години. Това, което предлагат от Министерския съвет, е да се изравни и двата мандата да бъдат равни, по четири години, както за Външно, така и за Министерството на отбраната. В основи вторият Законопроект мисля, че е консенсусен, тъй като беше приет единодушно в Комисията. Надявам се все пак и в залата да видим подобна подкрепа. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Относно създаването на Инвестиционен фонд за придобиване и продажби на военни имоти за събиране на средства, за мен това е поредната самодейност, която се предлага в Народното събрание, или може би някакъв комплекс на виновност, която идва от страна на десния сектор. Тъй като, искам да припомня, Българската армия беше една от най-силните армии в Европа с над 115 хиляди личен състав, с ракетни дивизиони във всяка една от дивизиите, с отделен дивизион подводни лодки, с отделна бригада торпедни ракетни катери, в момента се е довела до реална численост, която е под 30 хиляди с целия персонал. Ние говорим в момента за създаването на този инвестиционен фонд, но не коментираме как се стигна до това положение на Българската армия. Действително призовавам още веднъж, когато се обсъждат подобни важни законопроекти за националната сигурност и отбрана на държавата, че в залата трябва да присъства министърът на отбраната, трябва да присъстват лицата, които са пряко заинтересовани с решения, които ще вземе Народното събрание. Неслучайно вече за втори или трети път казвам, че това Народно събрание се превърна едва ли не като Генерален щаб на армията и половината народни представители започнаха да разбират от въоръжения, започнаха да разбират от покупка на военна техника. Създаваме фонд, а не си отговаряме на каква цена се купиха самолетите, които все още не са дошли, колко години се забавиха, не си задаваме въпроса защо това Народно събрание гласува и втората хартиена ескадрила да дойде в България, когато първата не е дошла. Коментира се за министър Каракачанов, че първата му заповед е била за военните имоти, и последната му заповед беше за военни имоти – и първата, и последната заповед! Тези, които са отпаднали от военно предназначение, да бъдат продадени, и то по доста спекулативен начин за продажба и на твърде занижени цени. И не един и два примера имаше през тези 30 години, така че е интересно какво са целели колегите от „Демократична България“, които вкарват този законопроект. Може би намеренията наистина са им били добри и може би златното правило, че пътят към ада е осеян с трупове на хора с добри намерения. За пореден път трябва да го кажем от тази трибуна, но нека да не правим такива лековати изказвания и нека за пореден път да не подлагаме на карта националната сигурност и развитието на българските въоръжени сили, защото действително положението е трагично на фона на това, което беше Българската армия до 90-те години. Вина за това нещо имат действително тези десни партии, които предлагаха всички тези реформи и унищожаване на Българската армия през 30-те години – от 1989 г. – 1990 г. досега Що се отнася до другия законопроект, ако става въпрос единствено и само за нуждите за отрегулиране на заплащанията, да, има логика това да се направи. Дано само да не се правят определени промени, за които ние от БСП коментирахме и алармирахме не един или два пъти с оглед на тежката ситуация, която е на 250 – 300 км от българската граница, а именно конфликта в Украйна. Да бъдем въвлечени по един странен начин, по един начин през задната врата и нещо, което би било пагубно за страната ни, и не за първи, не за втори, не за трети път ние от БСП алармираме, че мирът е този, който трябва да ни води, а не военно решаване на въпроса. Разбира се, това го слагам под един въпрос. Ако е само за другото, както изглежда в момента – чл. 61, това би било приемливо донякъде, но има и текстове, които все пак будят определено смущение в него, но все пак, за втори път го казвам, няма нищо общо с първата тема, която коментирахме, която мисля, че действително е твърде неуместна, необмислена и за пореден път подобно предложение влиза за обсъждане в пленарната зала. Нека да се въздържаме и да сме внимателни, когато говорим за националната сигурност на страната, когато говорим за въоръжение. Действително задачата ни е да вдигнем нивото на Българската армия, такова, каквото ние от БСП искаме да го видим, и се надяваме, че и другите народни представители от политическите партии също искат да видят една модерна и боеспособна Българска армия.

Господин Гуцанов, Вие добре говорихте за половината част от това, което обсъждаме в момента, а именно предложението на „Демократична България“ да се създаде един фонд, в който да се изсипват парите, които би трябвало да служат за модернизация на Българската армия. Тук моето изказване беше същото по тази тема, защото това е по-скандалният, по-проблемният законопроект, който ние тук категорично трябва да отхвърлим, но Вие не казахте нищо друго по отношение на втората част или малко засегнахте втората част, която касае това, че министърът на отбраната трябва с по-голяма лекота и за по-дълъг срок да командирова военнослужещи на територията на нашата страната в състава на многонационални сили. Тук виждам един голям проблем, който за ВЪЗРАЖДАНЕ е проблем, надявам се, че и за БСП също. Това е именно проблемът, че ние с твърде голяма лекота се отказваме от нашия суверенитет и се отказваме от задълженията, които Българската армия е получила по Конституция, да гарантира сигурността и териториалната цялост на страната. В един момент се оказва, че Българската армия няма ключови способности и за да се добият тези ключови способности, ние внасяме някакви многонационални сили, които са съюзнически, чудесно и чест и почитания, но ние знаем, че съюзите много бързо – за една нощ се развалят. И наистина би трябвало само Българската армия да бъде гарант за нашата сигурност. Не може така, както се случва – идват испански части, идват холандски части, но идват и албански части, идват и македонски части, които носят въоръжение, което нашата армия няма. Господин Гуцанов, не виждате ли в това, така както ние виждаме, един голям проблем, че трябва да изискваме от Министерството на отбраната, много по-внимателно да се отнасяме към изграждането на нашите въоръжени сили, така че да не се налага спешно да се командироват за дълъг срок наши служители в състава на многонационални сили, които оперират на територията на нашата собствена страна? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гуцанов, уважаеми колеги! Мотивите към Законопроекта са там. Той е внесен с мотиви, внесен е с оценка на въздействието. Вярно, не е достатъчно задълбочена, колкото би направил Министерският съвет, но не бива да се спекулира с това каква е целта и волята на вносителите. Трябва да отбележа, че Законопроектът е готвен от работна група с участие на специалисти, които са били и във военното, и в политическото ръководство на Министерството на отбраната, а така и хора, които имат достатъчно опит в публичните финанси. Тоест тук не става дума за някакво дилетантско упражнение, каквото се опитвате да го изкарате. На следващо място, част от аргументацията Ви е все едно аз да кажа: хората, които не са завършили поне магистърска степен по право, а най-добре докторска степен, да не са вносители на законопроекти и да не се изказват, защото не познават какво представлява правната система или съдебната система. Разбира се, аз не твърдя подобно нещо. Ние сме изпратени тук, защото представляваме общности от хора, защото сме защитили нашата програма на поредни избори и имаме получен легитимен мандат. Затова, моля Ви, отнасяйте се с необходимото уважение към законодателната инициатива и нека спорим по аргументи, а не ад хоминем, за да можем да вървим напред. И последно, бих искал да отбележа, че идеята за създаването на такъв фонд за модернизация и превъоръжаване на армията не е просто идея някаква на „Демократична България“. Доколкото ми е известно, на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента тази идея също е била поставена и е била обсъждана. Също така в Министерството на отбраната се обсъжда тази идея и дори разбрахме, че са започнали да готвят такъв законопроект. Така че моля Ви за все пак конструктивен тон на дискусията. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, с най-голямо уважение се отнасям към Вас и към всички законопроекти, които се внасят, но когато говорим за отбрана, когато говорим за национална сигурност, когато говорим за въоръжени сили, нещата седят много по-различно, отколкото законопроект, който е свързан с правото, или както Вие казахте, поне минимум да имаш специалност „магистър по право“. Защото най-малкото, което е, този законопроект трябваше да бъде внесен от Министерския съвет, подкрепен от Министерския съвет, разгледан в Министерството на отбраната. Ние се нагледахме на унищожаване на Българската армия, уважаеми господин Славов, и Вие го виждате със затворени очи това, което се случва в България. За втори път повтарям, от армия от 115 хиляди ние сме стигнали до армия под 30 хиляди. От една от водещите армии сме се докарали до едно абсурдно положение, за което съм сигурен че Вие не го искате, както не го иска и председателят на Комисията по отбрана, но това е реалността, в която ние се намираме, така че трябва да сме изключително внимателни, когато говорим за отбрана. На следващо място, дали трябва да има такъв фонд, как да бъде управляван, защо да бъде той управляван, от кого, кои да влязат в него? На този етап, както Вие сте го предложили, той не е приемлив. Трябва да се отговори на много други въпроси, които седят на дневен ред и които очевидно са проблемни, за да можем да стигнем до създаване на такъв или на близък до него – кой да го управлява, как да го управлява, какво въоръжение искаме да вземем, каква армия искаме да развием и много други неща, които трябва да бъдат обсъдени, преди да говорим за това, което Вие внасяте в момента. Защото, пак казвам, това положение, в което се намираме, е плод именно на тази дясна политика, която се водеше през тези 30 години. И неслучайно казвам, че до голяма степен Вие имате вина, не Вие лично, за това, което се случваше в Българската армия. Уважаеми господин Дренчев, Фонд за модернизация на Българската армия – трябва да има отделени средства за Българската армия, безспорно. Трябва да се вдигне процентът от брутния вътрешен продукт за Българската армия, но първо трябва да си отговорим на тези въпроси, за които говорих преди малко – какво и как искаме да направим, и едва тогава да коментираме всичките тези неща, за които днес става въпрос. Защото самолетите неслучайно не идват. Не че не ни трябваха, но можеше по друг начин да бъде подписан този договор, а ние подписахме и втора ескадрила, и много други неща, които се случваха – и с тежкото въоръжение, и да не влизаме в тази специализирана тематика. Що се отнася до втората част, аз неслучайно казах, че има неща, които ни притесняват в нея. Бях достатъчно обран, когато говорим за многофункционалните сили, които се намират в България, за колко време се командироват наши служители и затова бях толкова внимателен по тази тема, и затова нашата група ще се въздържи по тази тема. Докато първата е пределно и кристално ясна, но първата и втората, за жалост, са свързани с едно нещо, че Българската армия не е това, което трябва да бъде, за жалост. Аз искам да видя силна Българска армия.

Съжалявам, господин Председател, че ще загубя още няколко минути, но това е изключително важна тема...

Няколко пъти тук, в това число и от тази катедра, пред микрофоните се повтори една лъжа през времето по отношение на начина, по който партия ВЪЗРАЖДАНЕ в предишното Четиридесет и седмо народно събрание е гласувала за покупка на самолети F-16. Това е една измишльотина, която пиарите на бившата Социалистическа партия измислиха...

Да, съжалявам, абревиатурата. Добре. Значи, налага се да го обясня за пореден път. Ако моето обяснение не е достатъчно аргументирано, аз ще Ви помоля Вие да им го обясните или да им го нарисувате като комикс, белким го разберат най-накрая.

Добре. Значи, гласуване за самолети F 16 се проведе в Четиридесет и осмото народно събрание. Тук, в това Народно събрание, се гласува за втората ескадрила F-16. За втората ескадрила F-16 не се е гласувало никога в Четиридесет и седмото народно събрание и това поне тези от БСП, които са участвали там, имаха тогава и председател на Комисията по отбрана, би трябвало да са го забелязали. Това, което в безкрайните ремонти на Договора за покупка на първите F-16 ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепи, беше обучение на допълнителен летателен състав в Съединените щати за обучение на самолет F-16. Това е. Тъй като този договор е ратифициран от Народното събрание, всяка поправка трябва да се направи, тъй като този договор не беше реално договор, това съм го казвал много пъти, нямаше характерните белези за договор в него. Трябваше да се променя толкова пъти, затова ВЪЗРАЖДАНЕ конструктивно променяше тези неща, които трябваше да се променят, и е крайно време Българската социалистическа партия да разбере какво прави в този парламент и какво се гласува тук.

Благодаря Ви, господин Председател. Независимо че Вие наистина пробвахте да спрете господин Дренчев, явно той се е объркал твърде много. Уважаеми господин Дренчев, Българската социалистическа партия винаги е гласувала против самолетите F-16, когато ВЪЗРАЖДАНЕ дори ги нямаше на политическата сцена. (Шум и реплики.) Така че много Ви моля да сте внимателни, когато правите подобно изказване от трибуната! В това Народно събрание също гласувахме против, за разлика от това, което Вие направихте в предходното Народно събрание, когато подкрепихте една част от доставките на F 16 Block 70. (Шум и реплики.) И на следващо място, моля Ви, недейте да коментирате БСП. Тази партия е на 130 години и ще я има много дълго време на политическата сцена. Недейте да правите изказвания за Българската социалистическа партия. Въздържайте се!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бележката ми е и към Вас. Горе-долу дебатът по двата законопроекта, които са реално точката в дневния ред, приключи към три без десет. Последните 20 минути спорим и говорим за какви ли не други неща, освен за темата, която е точката от дневния ред. Затова, господин Председател, ще се обърна към Вас с молба, който и да се изказва от тази трибуна по точката, да говори по точките, които са внесени – двата закона за отбраната и въоръжените сили. Кой как бил гласувал в друго Събрание, кой как си спомнял спомени от 80-те години – прекрасно, но не това е дебатът в момента по точката. И затова нека се придържаме към Правилника, така че наистина дебатът да е по двата закона, които са внесени, и съответно да прекъсвате колеги, които изпадат в други дневни редове. Благодаря.

Господин Председател, когато от БСП излизат да обясняват такива откровени лъжи, как били гласували ВЪЗРАЖДАНЕ за F-16, първо, трябва да им припомните, че предложението беше тяхно и ние го подкрепихме. Господин Зафиров в момента ме гледа. И да припомня той самият как защити американските бази в България, как от БСП гласуваха за това да останат американските бази в България…

Точно така, Вие си го спомняте, понеже сте от БСП, а ние бяхме внесли предложение за това…

…американските бази да бъдат разтурени с едногодишно предизвестие. (Шум и реплики.) Така че, когато БСП такива лъжи се опитват от тази трибуна да говорят, направете им забележка, нищо че са от Вашата парламентарна група. (Шум и реплики.)

Недейте да бъдете като господин Минчев. Бъдете обективен. Защото утре някой може… (Шум и реплики.)

… да иска съответно и Вашата оставка като заместник-председател.

Ами нека да поиска лично обяснение и да каже защо подкрепи американските бази в България. Това е негово право, аз приветствам да дойде и да обясни защо подкрепи американските бази в България, дори ако трябва видеозапис ще му предоставим, да види тогава как се е изказал. Може сега да си е променил мнението. Благодаря. (Шум и реплики.)

Само да кажа, че господин Зафиров…

Уважаеми господин Георгиев, под формата на лично обяснение ще Ви помоля да спрете да лъжете от тази трибуна, защото от тази трибуна се говори само истината. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Лъжите ще си ги говорите във Вашата парламентарна група. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма как, уважаеми господин Георгиев, да съм гласувал за американски бази в България, по простата причина че в България няма американски бази. (Шум, възгласи: „Еее!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В България има съоръжения за съвместно ползване. И Вашите членове, на парламентарната група, и членове на Комисията по отбрана, с огромно удоволствие в една така наречена от Вас американска база се снимаха пред самолетите F-35. Ей тук стоят на първия ред. (Шум и реплики.)

Господин Председател, само искам да кажа следното нещо. Предполагам Вие не знаете, защото господин Зафиров каза, че е ходил някъде и каза, че нямало американски бази в България, Вие няма как да знаете може би, защото не сте ходили, но аз съм бил на входа на една от тези американски бази до Ново село, на която се вее българското знаме след американското, което по протокол означава, че страната домакин всъщност е на първо място, а страната гост на второ. Иначе казано, там българското знаме е на мястото на страната гост. На следващо място, отпред пише много ясно и категорично с големи букви, имаме и снимки, можем да Ви показваме, ако искате, надълго и нашироко там пише, че действа, господин Председател, американският Закон за отбраната от 1952 г. Пише го с големи букви на английски и с по-малки букви на български, както е редно, когато става въпрос за страна домакин. В Ново село и в другите американски бази, господин Председател, ние българите нямаме достъп. Това са чужди анклави в българска територия, ние не знаем дори какво има там…

И точно поради тази причина, господин Председател, беше редно, макар че аз го отдавам на Вашата, да кажем, недостатъчно добра информираност, никой не може да разбере и да знае всичко, затова бях длъжен да направя тази процедура по начина на водене към Вас, за да обясните и да знаете, че в крайна сметка, за наше съжаление, има американски бази. В тях ние, българите, като граждани – цивилни, без значение, военни, нямаме никакъв достъп и тези американски бази се ползват с екстериториален статут. Те са анклави, в които българин не може да проникне! И едно от нещата, които ние ще направим, е премахването на тези чужди военни бази, каквито в българската история за последно е имало през XIV век – турските гарнизони в българските земи преди падането на българската държава. Така че с оглед на лошия ни исторически опит трябва да предприемем всички необходими действия, сигурен съм, че…

…господин Зафиров ще ни подкрепи в това отношение. Благодаря.

Съвсем кратко лично обяснение. Господин Зафиров ме нарече лъжец, така че моля, господин Председател, като има нещо такова, отново подчертавам, особено от Вашата парламентарна група, да прилагате строгостта на Правилника – да правите забележка, да порицавате. Не може, не е нормално, когато една група нарече друга или член на друга група лъжец, да се реагира остро, когато обаче е към ВЪЗРАЖДАНЕ, няма никакъв проблем, Вие не сте чули, не сте разбрали.

Господин Зафиров ме нарече лъжец – не е прав, не е прав – лично обяснение, да. Но не е прав господин Зафиров, защото ние сме предоставили буквално нашата територия като един остров, в който обаче действат изцяло американските закони и са под юрисдикцията на американската държава. (Шум и реплики.) Там важат американските закони. Там не може български гражданин просто ей така да стъпи, било то и военен. (Шум и реплики.) Било то и политик. Ние като народни представители нямаме право на свободен достъп там. (Шум и реплики.)

Така че не е нормално. Забележете, това да се лъже директно от председател на Комисията по отбрана, макар и бивш такъв, е още по-тежко, отколкото просто определен депутат да не е наясно, да каже нещо, което не е проверил, и така нататък.

Тук говорим за човек, който много добре знае за какво става въпрос.

Да, и поради тази причина Ви моля да му направите забележка, понеже той е от Вашата парламентарна група. Иначе остава съмнение във всички, че Вие прилагате един двоен аршин, което не е редно, още повече…

…предвид Вашия голям опит, ще направите ли такава бележка?

А конкретно за господин Зафиров да кажете нещо, че е лъжец?

Разбирам, господин Председател, че не искате да направите бележка, прилагате двоен аршин. Благодаря Ви.

Стана ясно за всички.

И ние на това се надяваме и тъй като от 40 минути дебатът е малко по-различен, отколкото точката по дневния ред, затова правя процедура за удължаване на времето до приемането на точката. (Шум и реплики.) На тази точка – до приемането или отхвърлянето съответно на двата законопроекта.

Не, то няма и три минути, 30 секунди. Господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарна група искаме половин час почивка. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата, въпреки че ще е по начина на водене, не знам точно по Правилника каква трябва да бъде.

Ще Ви обясня. Председателят на Енергийната комисия по Viber свика заседанието по време на почивката. Мисля, че в момента дори, по време на пленарното заседание, тече заседание на Комисията по енергетика, което Вие знаете, че е в противовес с Правилника.

В тази връзка, не знам дори какво да Ви помоля.

Като член на Комисията по енергетика искам да присъствам на тъй важните гласувания, които са там, за приемането на 30-годишната стратегия за електроенергетиката в България, за ветото, което президентът наложи по чл. 101, ал. 1 във връзка с 15-минутния сетълмент. Това са важни неща, а не мога да присъствам и на пленарното заседание, и на заседанието на Комисията по енергетика.

Ще Ви помоля да ме посъветвате как да действам в такива случаи. (Оживление.) Благодаря.

Господин Председател, искам да се обърна към групата, наречена „Да България“, и да ги попитам, когато са предлагали този законопроект, как осмисляха въобще това прехвърляне и създаване на този фонд, като единственото, което виждам аз, е просто да се отделят едни активи и средства от бюджета на Министерството на отбраната и с тях да оперират знайни и незнайни люде, които най-вероятно ще бъдат свързани с „Да България“, или поредни жълтопаветни грантаджии и крадци. В тази връзка се надявам, че поне малко, или ако не са го направили, ще го направят, да се консултират с техните дарители от NEXO – фирма, която сама обявява колко успешно трябва да набере капитали и да управлява активи с 80 милиарда. Не, не! Не се подхилквайте – това е сериозно. Отбраната не е нещо виртуално, господа и дами, преобладаващи дами! (Смях и оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Отбраната е нещо реално. Там има кръв, там има материя. Това не е с щракане на пръсти, от нищото създаване на нещо. Искам да се аргументирате или по-скоро да ми отговорите консултирахте ли се с NEXO? Най-малко уважението към Вашите дарители го изисква. Не е ли така? Вие сте възпитани хора поне в това отношение.

Не, не. Това е изказване. Вижте, аз се вълнувам. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Отбраната не е нещо, което да е с щракане, ръкопляскане и усмивки.

Знаете ли защо го правя? Аз не чух логически аргумент – нито правен, нито здравомислещ от страна на „Да България“, които внасят този законопроект. На всичкото отгоре, критикувайки проекта на Министерството на отбраната, или по-скоро практиките в Министерството на отбраната, как не може да управляват, същият господин Славов се позоваваше на експертизата на Министерството на отбраната. Тези алогизми в „Да България“ са ясни, те не знаят дори мъже ли са, жени ли са. (Смях и оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Принципно говоря.

Най-важното нещо е здравият разум.

Благодаря, господин Председател. Моля първо да санкционирате уважаемия народен представител, защото допусна език, който не е подходящ за тази зала. И настоявам на тази санкция. На следващо място, ако господинът беше слушал внимателно и беше прочел Законопроекта, щеше да види и аргументи, и достатъчно обоснованост. Негово право е да не ги приеме, но да се правят от трибуната на Народното събрание спекулации, просто да се използва за евтин политически пиар… Колеги, след два месеца сме на избори, хайде последните часове да работим логично, разумно, обосновано – нещо, което от „Демократична България“ винаги се опитваме да правим, а не да се изживяваме като тролове от парламентарната трибуна.

Може и мен да ме санкционирате.

Той се вълнува.

Добре. Първото нещо, с това и приключих преди малко, е здрав разум. За здрав разум се искат ясни дефиниции кой какво е и кое какво е, започвайки с това кой какво е. Прекрасно знаете за какво говоря. Група, която не може да дефинира кое е мъж, кое е жена (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) и защитава ценности, които са извратени, дори не мисля, че има място в Народното събрание. Тя не може да дефинира впоследствие национални интереси. Точно така е. Следващото, буквално Ви говоря, бюджетът на Министерството на отбраната. Ама питайте си дарителите от NEXO 80 милиарда как са ги събрали. Когато съберете такива активи, разбира се, че ще гласуваме за такъв подобен фонд. Вие в момента какво правите? Познатото от години наред от една друга група там, която уж я критикувахте – схеми! Създаваме един фонд, не знаем дори как се назначава, кой ги назначава, по какви критерии и пред кого ще носят отговорност и всичко изчезва. Хайде да не се правим на незнаещи как се краде и докъде е стигнала Българската армия. Тя не е стигнала само от кражби дотук. Между другото, но това е друго, за съжаление, от кражби на съзнанието, на осъзнаването какво е това българин, какво е това държава. Не гледайте така учудено, защото е точно така. Какви демократи сте, какви десни сте? Десният човек има ясни дефиниции. Господин Славов, точно така е, от дребното се тръгва. Дори за един конструктор лего, дори за едно нещо малко има много повече наука и фундамент зад него. Вие тук ми приказвате празни приказки и…

Темата е много голяма.

Давам го за пример. Когато не може да направите асоциация, е така. Който разбрал – разбрал. Нашите избиратели, българският народ разбира. Там хора, които не могат да си дефинират дори и защитават това да има разводняване какво е на ясни божии дефиниции, неслучайно го казвам за един специален господин, да ни определят отбраната – няма да стане! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, не мога да разбера защо останалите очевидно евро-атлантически формации в парламента желаят да блокират на практика 20% от средствата на Министерството на отбраната и да създадат това нещо, което са замислили да направят, и съответно да направят така, че да се продължи политиката от времето на вицепремиера Каракачанов? Защото оттам се управляват имоти, които Българската армия не може да стопанисва, оставени да буренясват, безстопанствени имоти. И можем да стигнем отново до хипотезата някой като Каракачанов да продаде 101 имота на обща стойност 79 милиона лева. Това ли искате Вие? Това ли е добре за Българската армия? Това ли е полезно. Ето за това се застъпват евро-атлантическите формации у нас. И затова накрая на това Народно събрание се предлагат такива промени, които нямат абсолютно никаква реална стойност.

Защото очевидно това е в интерес на някой, който е успял в последния момент да се докопа до корупционната баница. Благодаря Ви.

Има желаещи, но няма време.

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение по току-що приетия законопроект срокът за предложения да бъде три дни.